Търсене в текстове за 'Първа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 189 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней.
Против остена на съдбата никой не може да рита; който иска да избегне нещастията в света, трябва да се съобразява със законите на духовния си живот, който лежи по-дълбоко от коя и да е друга деятелност. И единственото спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера. Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа. Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки. А затова има едно общо водещо правило, чрез което един человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“ Чрез произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението се е напълно посветило ней. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, гдето е било за дълго време осъдено и турено помежду ужасните грехове. Сега тя го е поставила на първо място помежду първоначалните задължения, които му са преписани и назначени от научната съвест. Прочее, ние трябва да помним, че това съмнение, което науката е така подчинила и употребила ней, е това съмнение, което Гьоте нарича научен скептицизъм, на когото цялото старание е да победи себе си. А не онзи род неверие, което е родено от тъпоумие и невежество, на което стремлението е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. Задачата на науката, както сме загатнали това и по-преди, е да достави прави съждения и истински мировъзрения за всецелия живот, който е въплътен в цялото миросъздание.
към текста >>

5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея.
3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си. Това златно правило гласи: Не се съгласявай безрезервно с никакви твърдения освен с онези, чиято истинност е тъй очевидна, че те са вън от всякакво съмнение.” 5. При произнасянето на тази първа заповед на науката съмнението (проверката на фактите) е станало задължително за нея. Тя го е пренесла от седалището на покаянието, където за дълго време то е било осъдено и сложено между най-ужасните грехове. Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.
към текста >>

С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската.
дял първи – І.9:12 и сл. [12] Става въпрос за епохата на Водолея, чието начало Учителят тържествено отбелязва на 22.03.1914 г. Слънцето преминава през едно съзвездие от Зодиака за 2160 земни години, колкото трае и всяка от 12-те епохи-месеци на Великата (Платонова) космична година (25 920 г.). І. Епоха на Рака (8000 – 6000 г. пр. Хр.). С тази епоха е свързана първата, най-стара култура на нашата раса – древноиндийската. ІІ. Епоха на Близнаци (6000 – 4000 г. пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.).
към текста >>

Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга...
[81] Вж. дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев...
към текста >>

Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка.
дял първи – І.10:6. Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г.
към текста >>

Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология.
През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч.
към текста >>

По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница.
Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г.
към текста >>

Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година.
Към изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г. Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт. През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година. Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка.
към текста >>

Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна.
Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка. Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна. Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него. Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940). Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици.
към текста >>

Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.
Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания. Във второто от 1949 г., по усмотрение на тогавашния съставител Георги Радев са пропуснати цели пасажи.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното.
По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема.
към текста >>

Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти.
Стремлението му е да въздига достойнството на неговото вътрешно естество, да уякчава силата на неговата върховна природа, която според закона на биос (Живота) може да се пренася в която и да е част на Вселената и да взема онова място и положение, което подхожда на естеството й. Вечният живот сам, по необходимостта на своето естество, изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде, освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината защо Животът в никой материален свят не може да бъде вечен – защото самият свят не съдържа тия условия, понеже е изложен на изменения. А тия изменения от самото естество на тия закони на Природата произвождат разрушителни действия. Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята. Кислорода е първата отрова, която поглъщаме, казват учените физикохимисти. Отрова в тази смисъл, че произвожда горене и окисляване в нашия организъм, съвпрегнато с химически действия и променения. А от опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. в прост език казано, изгаря. И тъй, право е казал един учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека. Въпросът е свети ли нашата свещ в този тъмен свят.
към текста >>

В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.
Правилото е това, че колкото един организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане. Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа. Необходимостта на неговото напреднало естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов. Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата.
към текста >>

Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек.
Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек. Този първобитен представител на человеческото достойнство е бил порядъчен человек, който не е мислил за нищо друго, освен за търбуха си. За него нито душа, нито Правда, нито Истина, нито Любов са съществували. За него било безразлично дали человечеството успявало, или пък морално отпадало – дали неговият ближен страдал и от неволя умирал, това за него било все едно, докато неговият живот и щастие оставали непокътнати. Но види се даже и самата Природа вечно не търпи такава аномалия и хладнокръвие, нито пак постоянства в своите грешки, както человеците често правят. Ако един закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място.
към текста >>

С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга.
Но минуват се години и векове, а това щастие и блаженство все не пристига. Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство.
към текста >>

С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта.
Види се от законите на Природата, че целта в нея се различава в голям размер от нашата. Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.
към текста >>

Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния.
Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и единство помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения. Защо е всичко това кой знае, трябва да има нещо или нищо. Не може да бъде другояче. С първата еволюция на самосъхранението в душата се пробужда и втората – на дълга. С първата цивилизация на себелюбието у неговия Дух прониква и втората цивилизация на Любовта. Така действа общият Дух – някак несъобразно, според нас и нашите взглядове, заместя първата еволюция на естествения человек с втората – на духовния. Онова, което му се диктувало според първия закон – да загребе за себе си и своя живот, с наставането на втория закон той е бил принуждаван да дава своето си за поддръжката на своя страждующ брат и ближен. И не само това, но и да се грижи за тяхното Добро. В това му се е откривала една велика истина, че в правенето Добро на другите ще се осъществи неговото щастие и блаженство. Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия. Под влиянието и налягането на този закон на Любовта человекът е попрестанал да мисли само за себе си и своето щастие, разумът му се е поокопитил от дългото робство и той е почнал горе-долу сериозно да мисли за подобрението живота на другите.
към текста >>

Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот.
Но щом се изгуби това вътрешно равновесие на математическите закони на Духа, настава криза в Живота, която може да бъде или частна, или обща, от която человек или трябва да намери изходен път за спасение, или пък, ако не желае да стори това от честолюбие, трябва да престане да живее; а да предпочете нечестивата смърт пред добрия и благ живот значи да се покаже недостоен за званието си. Осъждането на такива человечески същества е справедливо. Онзи человек, който предпочита отровата пред хляба, означава, че не цени онова, което му е поверено от Висшия, т.е. от чувството на разумния Живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се вземе от него и ще се даде ономува, който е достоен и готов да принесе плод и полза. Хиляди милиони години е взело на Природата, докато създаде настоящите условия за Живота, от които да се образува и направи человеческия организъм, който е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел, отколкото първата – именно създаването на материалния свят и произвеждането на простия органически живот. Милиони години е трябвало да се минат, дорде се произведат и създадат първоначалните клетки. Стотици хиляди години са били потребни, докато да преминат през всичките стадии на развитието и видоизменението и по този начин да станат напълно приспособени за особната си служба, за отделната си работа, която днес занимават в душевния организъм. Хиляди години са се изисквали за Духа на Живота, докато да възпита человека и да пробуди самосъзнанието на разумния Живот вътре в неговата душа и да предизвика Любовта му към Духовния свят, която да го отправи в пътя на онова велико и всемирно стремление, наречено просвещение, духовно въздигане. То е било необходимост за человека да придобие всичко с постоянни усилия и постоянни себепожертвания, за да знае да цени Доброто, което не му капвало от случая без труд и без жертви, за да го прахосва както си ще. Не, той е трябвал да научи от положителни факти на своята вековна опитност, че всичко му се е дало с цел да върши нещо си.
към текста >>

17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците.
Тази природа според закона на Биос[101] (Живота) може да се пренася в която и да е част на вселената и да заема онова място и положение, което подхожда на естеството ú. 15. Вечният живот по силата на своето естество изисква и вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на вечната вселена.[102] Тази е причината, поради която в никой от материалните светове животът не може да бъде вечен. 16. Материалният свят не съдържа онези постоянни, неизменни условия, тъй като е изложен на непрекъснати промени. Тези промени произтичат от самото естество на природните закони, които не могат да не произвеждат известни разрушителни действия. Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята. 17. „Кислородът е първата отрова, която поглъщаме” – казват химиците. Отрова в този смисъл, че предизвиква горене и окисляване в нашия организъм, съпроводени с цяла верига химични реакции и промени, които от една страна носят обновяване и укрепване на човешкия организъм, а от друга – смърт. 18. От опит знаем, че всяко тяло, което гори, губи част от своята енергия, т.е. казано на прост език – изгаря. С право е казал един учен, че човекът е горяща свещ. Разликата между хората се състои в това, че някои изгарят по-бързо, а други – по-бавно.
към текста >>

8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване. Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа. 9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта. 10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача.
към текста >>

Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек.
7. Съществата на злото, неговите помощници, също са станали по-хитри. Надали има по-тънки дипломати от тях. Те държат здраво онова, което са спечелили в човешкото сърце. Всичко обещават, но нищо не дават. На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували. Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви напред, или се намира в морален упадък. За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати.
към текста >>

5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга.
4. Защо е всичко това? Кой знае! Трябва да има нещо или пък да няма нищо. Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен? 5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга. Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния. 6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро. 7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие.
към текста >>

Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта.
Кой знае! Трябва да има нещо или пък да няма нищо. Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен? 5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга. Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния. 6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро. 7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки.
към текста >>

Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния.
Не може да бъде другояче. Какво именно е направила природата, за да издигне човека на един по-висок уровен? 5. Успоредно с първата еволюция – на Самосъхранението – в душата на човека започва да действа и втората – еволюцията на Дълга. Заедно с първата цивилизация на себелюбието в неговия дух прониква и втората – на Любовта. Така действа Мировият Дух. Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния. 6. Докато първият закон карал човека да заграбва и обсебва всичко само за себе си, то вторият закон го принуждавал обратното – да дава от своето, за да помогне на страдащите си братя и ближни; и не само това, но и да се грижи и промисля за тяхното добро. 7. Благодарение на това на човека се открила великата истина, че като прави добро на другите, той гради собственото си щастие и благополучие. Само при това условие в него можело да възрасне семето на добродетелта и благородните постъпки. 8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища. 8. Домът – инкубатор на доброто
към текста >>

Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот.
Ако някой предпочете отровата пред хляба, това означава, че той не цени онова, което му е поверено от Всевишния, т.е. от разумния живот. Затова талантът на този недостоен и лукав роб ще се отнеме и ще се даде на онзи, който е достоен и готов да принесе плод и полза (Мат. 25:14-30). 7. Закон на развитието 1. Милиарди години са били нужни на природата, докато създаде сегашните условия на живот, благодарение на които по-късно е било възможно да се създаде и човешкият организъм. Той е жилището на душата, в което тя днес работи за постигането на една по-висока и по-велика цел от първата, която се е състояла в създаване на материалния свят и на елементарния органически живот. 2. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат първите клетки. Стотици хиляди години са били потребни, за да могат те да преминат през всички стадии на развитие и видоизменение и по този начин напълно да се приспособят за извършване на специалната служба, на специалната работа, която им била дадена да изпълняват в живия организъм. Хиляди години изминали, преди Великият Дух на живота да успее да възпита човека, да пробуди самосъзнанието на разумния живот вътре в неговата душа и да предизвика любовта му към духовния свят, която да го вдъхнови да тръгне по пътя на оня велик всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. 3. Необходимо било човек да придобива всчко с постоянни усилия и постоянни жертви, за да се научи да цени доброто. То не му се давало случайно, без труд и без жертви, за да го прахосва, както си ще.
към текста >>

дял първи – І.3:5, също и Битие (първа книга на Мойсей).
[89] Вж. дял втори – І.2:7. [90] Вж. дял втори – І.1:8,9. [91] Вж. дял първи – І.3:5, също и Битие (първа книга на Мойсей). [92] Преживяване на най-приспособените; (биол.) естествен подбор (на видовете). [93] Вж. дял първи – І.8:2, също и бел. №29 и №30. [94] Вж.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие.
Онова, което сме научили относително природата му, то е придобито от наблюдение явленията на силата му, която се различава диаметрално противоположно от силите на физическия свят по степента и качествата на своето естество. Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена.
към текста >>

Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух.
Дали тя си е въображавала, че когато дойдат разумните същества в дома й, ще подигнат куп разисквания, прения, гонения за всевъзможни предмети, въпроси стежания и имоти кому принадлежат по право. Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.
към текста >>

Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа.
Това, види се, да е бил второстепенен въпрос, оставен настрана да се разглежда, кога му дойде времето. И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие.
към текста >>

Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество.
И не е чудно, че днес този въпрос е подигнат на разглеждане. Ако и да не разбираме още достатъчно езика на Природата, за да се ползваме напълно от уроците, които ни дава всякой ден, при все това тя е сполучила да ни научи по нещо си за основните начала. Животът на миналото не е бил иждивен напразно, душата от дълговековната си опитност е научила някои от първите постановления на върховния Живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. Законът на съвестта е прогласил вече вътре във всякой человек, че дългът е първата стъпка за успеха и щастието на Живота във всякоя душа. Тази е първата аксиома, която трябва всякой разумен человек вече да проумее, защото времето на изхода ни наближава – да се освободим от фараоновото владичество. Има философи, които гледат с презрение на Живота. За тях человечеството не е нищо друго, освен материална сган, които днес съществува, утре изчезва. Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции. Върху тази основа народите още се стремят да подигнат своята бъдеща слава и щастие. Голо щастие – измама на человеческото тщеславие.
към текста >>

Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност.
Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали.
към текста >>

Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е.
Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на Живота към теб не е изгаснала.“ От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще. Частиците, от които се състои, са били разпръснати в пространството на такова голямо разстояние, щото едва ли можем да си съставим какво-годе понятие или даже да си въобразим в ума за границите на този обширен океан в бездната, състоящ от безкрайно малки частици, наречени атоми, които не са имали никакво определено движение, освен едно колебание и трептение. Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е. атомите са били в равновесие, немислимо е да е имало какво-годе физическо търкане или действие. Онова начало, за което Мойсей споменува в първата глава на „Битие“ за Небето и Земята, не е друго начало, освен началото, когато всемирният закон на сродството, т.е. на Любовта проявил своята деятелност както помежду монадите, тъй също и помежду естеството на Силите. Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни един към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила нещо особено се проявява – цял ред от революции и еволюции се извършват във веществения свят. Особена страст се пробужда в естеството на тия малки същества, наречени атоми или монади – стават безпокойни, като че ли се наелектрисват и намагнитизирват от особена сила, някоя скрита деятелност. Атомите почват все повече и повече да стават безпокойни, немирни и предприемчиви и готови за какъвто да е случай, стига само да им се даде пръв подтик.
към текста >>

4. Първата аксиома за душата
5. Тогава нямаше да има нужда ни от вяра в Бога, ни от възпитание, ни от наука, ни от философия. В мозъка на бедните, отчаяни философи, богослови, материалисти, идеалисти щеше да царува блажен покой. Те нямаше да водят помежду си безкрайни спорове и да си блъскат главите върху загадките на вселената. Светът щеше да бъде избавен от учението им, което гласи: „Животът е зло, без него е по-добре! ” 4. Първата аксиома за душата 1. Фактите показват, че природата не е взела под внимание всички тези неща при устройството на вселената. Даже и не ú е минало на ум, че ще дойде ден, когато ние, хората, които сме уж разумни същества, ще бъдем нападнати от всевъзможни злини и ще водим помежду си страшни, опустошителни битки и войни. 2. Може би някой ще каже, че ако тя беше предвидила тия нещастия, би взела навреме мерки да ги предотврати. Но изглежда това не е влизало в сметките ú. 3. Главната ú цел, основната ú задача е била да устрои видимата вселена тъй, както са повелявали върховните закони, а също и да даде на всеки свят онези условия, чрез които той да бъде подготвен и приспособен за нуждите на развиващия се и постоянно възрастващ живот.
към текста >>

Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух.
Очевидно за нея това е бил второстепенен въпрос, оставен за разглеждане, когато му дойде времето. 5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.
към текста >>

7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота.
5. Днес този въпрос вече стои пред нас. Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования.
към текста >>

Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило.
Въпреки че все още не разбираме достатъчно добре езика на природата, за да се ползваме напълно от уроците, които всеки ден ни дава, все пак тя е успяла да ни научи на някои неща, да ни покаже основните начала на живота. 6. Животът на миналото не е бил изживян напразно. Душата благодарение на дълговековния си опит е научила някои от първите закони на висшия живот. Мозъчните клетки са ни предали първата заповед, написана от Вечния Дух. 7. Законът на съвестта е проговорил вече вътре във всеки човек и му казва, че Дългът е първата стъпка към успеха и щастието в живота. Това е първата аксиома, която всеки разумен човек трябва да осъзнае, защото времето на нашия „Изход”[138], на нашето освобождение от фараоновото робство[139] е наближило. 8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота. За тях човечеството не е нищо друго освен материална сган, която днес съществува, а утре изчезва. 9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения. 10. Народите все още се стремят да изградят върху тази основа своето бъдещо величие, но това е голо щастие, илюзия на човешкото тщеславие, донесла на хората хиляди разочарования. 11. От времето на нашите първи прародители човекът все търси това илюзорно щастие в света, но то няма да дойде, дори и да го чакаме хиляди и милиони години.
към текста >>

3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето Евангелие.
Тези частици не са извършвали никакво определено движение освен едно непрекъснато колебание и трептене. Привличането и отблъскването са действали с еднаква сила. Следователно материята, т.е. атомите са били в равновесие. Немислимо е да е имало някакво физическо триене или действие. 3. И тогава дошло началото – онова начало, за което Мойсей споменава в първа глава на Битието, а Йоан – в първа глава на своето Евангелие. В оня миг от вечността Всемирният закон на сродството, сиреч на Любовта, започнал да действа както между атомите, така и между силите. 4. Ще се опитаме да нарисуваме една картина на творческия процес, който започнал в материалния свят. Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни един към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си. 5. С влизането и пробуждането на тази вътрешна сила, наречена Любов, нещо особено започнало да става – редица революции и еволюции се извършвали в материалния свят. В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява един интензивен живот.
към текста >>

4. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар.
Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любовта, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богуугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства: и тия начала са всадени във вашата душа.
към текста >>

5. ТРИТЕ НЕЩА

21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
Книгата за теглене на PDF Съдържание Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод. ТРИТЕ НЕЩА Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
към текста >>

6. Биографични бележки

отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието.
През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях.
към текста >>

На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г.
към текста >>

7. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Разликата помежду тоя двоен порядък на нещата [се] състои в самата първа причин[н]ост на битието, което е двойно в себе си.
Всяко добро или зло последствие води своето произхождение и от подобни причини, които или въ[з]становяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила. Този вечен ред е битието на Бога, който по само себе си е вездесъщ навсякъде и прониква с своята сила в всички неща и по този начин ги обослава в себе си. А е обослованието на нещата, които съдържат порядъка в себе си, обослават се и ограничават всички други същества, с.34 които произлизат от него, прямо или косвено. Разликата помежду тоя двоен порядък на нещата [се] състои в самата първа причин[н]ост на битието, което е двойно в себе си. Двойствеността излиза от порядъка на нещата, които се обослават и обослават и себе си, и другите. А тъзи вътрешна зависимост е съществена и необходима за всички същества, както от прямия, тъй и от косвения разряд. Сега стълкновението на кое и да е същество с прямия порядък на битието пройзвожда разногласие в себе си, което в нравствения свят се зове зло, т.е. нрав[ствено] духовно противение на общия вървеж на другите същества. Следователно е вън и от тяхната среда.
към текста >>

Послушанието е първата стъпка към виделината на живота.
Ти имаш желание духом да възлезиш към оня живот, в който Господ обитава и добро желаеш, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, ръзсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а с.58 знанието е потребно при животът като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер. Тя е мерилото, по което се измеря живота. Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път. Тя е магнитната стрела, която показва течението на вътрешните сили , които действуват за неговото подобрение.
към текста >>

Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер.
Да слушаш е първото условие да научиш, а с.58 знанието е потребно при животът като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел от първа степен, която е един от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер. Тя е мерилото, по което се измеря живота. Тя е компаса, по който се направлява негов[и]а път. Тя е магнитната стрела, която показва течението на вътрешните сили , които действуват за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много незгодности и страдания. Всякой, който слуша гласът на Господа е под най-добрата зашита и под най-доброто
към текста >>

Ти си забравил първата си любов.
Да бих могал да плача за опустушението, което си ни навлякал. Но сълзите ми са избягали. И защо ли? Какво бих сторил, да плача, можи би щях да се утеша. Злото е голямо, което иде. Ти си забравил първата си любов. В теб Аз мислех да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скърбни времена и ще ми отговориш. Ето, призовавам те, но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш. Ако ти не отговориш, кой ще отговори друг. Ако ти не помагаш, който си всесилен , кой ще ми помогне друг.
към текста >>

8. УВОД

е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор.
Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар. Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника. Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента:
към текста >>

Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието.
като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
към текста >>

- годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена.
Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св.
към текста >>

Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите.
Дънов има няколко основни аргумента: 1.Почеркът на Учителя П. Дънов. Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно. 2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите. 3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29 В първото издание на бележника на П. Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи.
към текста >>

За улеснение на читателите документът в изданието е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал.
Специално пояснение изисква въпросът за номерирането на страниците на бележника. Внимателният читател ще забележи, че съществуват две номерации: едната с направена от самия П. Дънов с мастило в средата или в десния горен ъгъл на всяка страница. Номерираните от него страници са 87, като в това число влиза и вътрешната страна на последната корица. Втората номерация е направена след постъпване на документа в Български исторически архив и тя е част от професионалния печат, който съдържа номера на листа и други данни. За улеснение на читателите документът в изданието е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал. За да се избегнат възможни грешки обаче, всеки номер на страница е придружен в разчетения текст с бележка под линия със съответния архивен номер на листа (лице или гръб), по който се извършват и цитиранията в научната литература. .................... 31. Сигнатурата на документа е НБКМ-БИА. ф. 868, а.е. 114, л. 82-125.
към текста >>

9. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.
На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г.
към текста >>

1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна.
1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата.
към текста >>

1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата.
1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи.
към текста >>

1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".
- пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици.
към текста >>

- по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта.
1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство. 1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г. 1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
към текста >>

10. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Послушанието е първата стъпка към виделината на живота.
В него, ако не внимаваме, може да изникне кога и да е някой горчив корен, който за дълго време е седял в бездействие. Трябва да призоваваме винаги Божията благодат да ни помага в тая трудна работа. Ти имаш желание духом да възлезеш към оня живот, в който Господ обитава, и добро желание, но трябва да помниш, че послушанието е първото условие в тоя благ живот. И при това, разсъди сам, може ли да бъде другояче. Да слушаш е първото условие да научиш, а знанието е потребно при живота като негово условие. Послушанието е първата стъпка към виделината на живота. Онзи, който слуша при това се и упражнява да знае като как се извършват известни неща. Послушанието е една добродетел първостепенна, един от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер. То е мерилото, по което се измерва живота, компасът, по който се направлява пътя на живота, магнитната стрелка, която показва течението на вътрешните сили, които действат за неговото подобрение. Послушанието избавя человека от много несгоди и страдания. Всяка душа, която слуша гласа на Господа, е под най-добрата защита и под най-доброто ръководство и неговият успех във всичко е несъмнен.
към текста >>

Ти си забравил първата си любов.
Где бих могъл да плача за опустошението, което си ми навлякъл? Но сълзите ми са избегали. И защо ли да плача? Какво бих сторил с плач? Злото е голямо, което идва. Ти си забравил първата си любов. В теб аз исках да имам неизменима и непоколебима канара. Много пъти си ми казвал да те призова в скръбно време, но сега ще ли ми отговориш? Ето призовавам те, но ти все мълчиш. Не считаш за нужно да ми отговориш. Ако ти не ми отговориш, кой друг ще ми отговори?
към текста >>

11. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен?
Псалом 98 - Пейте Господу песен нова. Притчи 2, 3, 27 - Купувай Истината и не продавай мъдростта и поучението, и разума. Глупостта на детето е вързана в сърцето му. Това изречение може да се разбира различно. Еврейският проповедник говори за человеците изобщо. Ако един, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен? В децата изобщо всичко зависи от минутната прищявка, която моментално се ражда и изчезва. Всички хора изобщо, които не са просветени от мисълта и Духът Божий, са деца на природата, тласкани и оборвани от външните стихии. Но веднъж сърцето като се просвети и то е надарено с вътрешно съждение, което много пъти е по-вярно и право, отколкото разсъждението на кой да е философ. Умът много пъти може да провери един факт, когато сърцето може да го опита. Умът може да провери събитията, а сърцето да ги докаже.
към текста >>

За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние.
Ето грешката. Сърцето има своите лични интереси винаги пред очи и за тях много пъти жертва най-доброто и благото. Ако да не се противехме на тия капризи, то би ни продало и душата. В сърцето е седалището, гдето може да се загнезди доброто и злото, затова то има най-голяма нужда, както и почвата, да се обработва. Сърцето е почвата, в която растат всички добри растения и бурени. За да се оплодотвори тая първобитна почва, която е изгубила много от своята първа природа, необходимо е да се подсолява, за да придобие първото си състояние. От тази душевна почва вземат вида си и храната си всички мисли и чувства; тяхното благосъстояние зависи от благосъстоянието на сърцето, то е извор неизтощим и ако той се опазва, може да разхлади и напои всичките малки цветенца, които сам Бог е посадил. Сърцето е символ на Едемския рай, в който човек бе поставен от първом. В него тогава живееше мир и радост. Всичките малки цветенца там весело растеха под Божието благословение и дърветата богато даваха своите плодове; тварите безопасно ходеха и человек бе свободен. Но в този рай, в това сърце бяха насадени двете начала на познание, те са двете дървета на познанието на добро и зло и дървото на живота.
към текста >>

12. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България.
„Темпераментите - ПДФ“ „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения. Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни.
към текста >>

13. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
Подхващайки темата за другата страна на диалогичната морфология, всъщност пристъпваме към изключително сложната характеристика на индивидуалността на Петър Дънов, Учителя. В контекста на този документален сборник става дума за 33-годишния Дънов, който само преди три години се е завърнал от САЩ с диплом по методистко богословие. В епистоларния си диалог с П. Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл.
към текста >>

Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П.
(1899 г.) Налице е и втора характеристика на П. Дънов като Учител. Въпреки че не се ангажира с нито една социална или религиозна институция, той настойчиво експлоатира традиционни модели на българската народопсихология и религиозно съзнание. Например и проповедите, и методите търсят Христос в тъканта на индивидуалното мислене, но много често похватите са адресирани към живота на природата и от нейната предметност се извличат въздействащите отражения на духовната реалност. Нерядко към самия Христос се пристъпва като към същество, натоварено с атрибути на Отец, дори първата оригинална молитва в методологията на П. Дънов започва с обръщението: Господи, Боже наш, благий ни небесен Баща (1900 г.). От друга страна обаче, стилът на П. Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му. Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като единствен емпиричен документ за Божественото присъствие на земята. Може би затова в началото на повечето от писмата на П.
към текста >>

14. Пеню Киров - №2

Вероятно това е първата действителна среща между П.
От Васил Козлов още нямам писмо, явете, ако имате Вий. Същий ....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много.
към текста >>

15. Пеню Киров - №7

Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус".
Трима от братята - Христо, Димитър и Николай, живеят и работят като книжари и печатари в Бургас. Родът Велчеви е един от значимите в историята на гр. Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна. Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П.
към текста >>

16. Пеню Киров - №9

При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П.
44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)
към текста >>

17. Пеню Киров - №15

Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г.
Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.).
към текста >>

18. Пеню Киров - №21

Първата среща на Мелкон с П.
Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П. Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града. Колебанието и непостоянството на М. Партомян са причина да не бъде поканен на съборите от 1904 до 1908 г. Едва през 1909 г. участва в събора в Търново.
към текста >>

19. Петър Дънов - №30

Първата фаза - Обръщение, е от Бога.
К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
към текста >>

Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65).
към текста >>

Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние.
към текста >>

20. Пеню Киров - №35

В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му.
Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха. Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.
към текста >>

21. Пеню Киров - №37 (отворено писмо)

Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни. Ако ли пък не може, благословена да е волята Божия. Твой: П. Киров
към текста >>

22. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Вероятно това е първата действителна среща между П.
От Васил Козлов още нямам писмо, явете, ако имате Вий. Същий ....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много.
към текста >>

Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус".
Трима от братята - Христо, Димитър и Николай, живеят и работят като книжари и печатари в Бургас. Родът Велчеви е един от значимите в историята на гр. Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна. Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П.
към текста >>

При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П.
44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)
към текста >>

23. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г.
Същий ................. 72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият католически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.). №17 Варна, 4 април 1899 г.
към текста >>

Първата среща на Мелкон с П.
Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П. Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града. Колебанието и непостоянството на М. Партомян са причина да не бъде поканен на съборите от 1904 до 1908 г. Едва през 1909 г. участва в събора в Търново.
към текста >>

24. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Първата фаза - Обръщение, е от Бога.
К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
към текста >>

Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението.
Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65).
към текста >>

Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние.
към текста >>

В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му.
Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха. Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.
към текста >>

Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни. Ако ли пък не може, благословена да е волята Божия. Твой: П. Киров №40 (отворена карта) Нови пазар, 10 юлий 1900 г. Л Б. К.,
към текста >>

25. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци.
Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми. На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула.
към текста >>

Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил.
На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор".
към текста >>

Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г.
От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г. - списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол. Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г. Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя. „През 1898 г.
към текста >>

Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя.
- списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол. Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г. Между другото в него той си е водил и сметката за книгата „Науката и възпитанието", и имената на лицата, които са я разпространявали. В него бележниче фигурира името на брат Тодор Абаджиев (впоследствие ръководител на Ямболското братство), м. септември, 1896 г. Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя. „През 1898 г. на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае; казано му е, че ще му се открие. Тръгва. Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака.
към текста >>

От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас.
Верният служител Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него. В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя". Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя, комисионерската кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница. Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него. От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове. Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов. Книжарницата на брат Пеню се превръща и в един малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово. Заминаване от този свят Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в Скопие, за да се видят.
към текста >>

26. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Първата му сесия започва на 22 октомври 1879 г.
Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония. Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив. Първата му сесия започва на 22 октомври 1879 г. През 1880 г. Миркович е председател на „Клуба на българите" в Пловдив и в качеството си на такъв получава на 26 март 1880 г. благодарствена от княз Александър Батенберг по повод изпратените му приветствия от българските представители. От есента на 1880 г. Миркович е градски лекар в Пловдив.
към текста >>

27. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея."
Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек". И наистина, Т. Стоименов и П.
към текста >>

Първата среща с Учителя Петър Дънов
Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси". До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси. Първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов и П. Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П.
към текста >>

В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.
След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т.
към текста >>

В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т.
В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му.
към текста >>

На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи! ", носещо дата 25 март 1904 година. Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес на Църквата и православния български народ. Помислихме, че това е работа или на безбожници, или на протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове на всичко, що е българско". Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов. „Не сме се мамили.
към текста >>

28. №47 /Пеню Киров/

На първата среща на Веригата през лятото на 1900 г.
5 Това е рождената сестра на Т. Стоименов (Стоянов) – Мария, за която се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 225. 6 Тази сума е изпратена като десятък. На първата среща на Веригата през лятото на 1900 г. присъстващите решават да събират Божествения десятък на едно място. 7 Това са листове-чернови на писмата на П. Киров от така наречения от него „втори свитък“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

29. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г.
Поздрави бр. Тодор. Ваш верен: П. К. Дънов --------------------------------------------- 30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр.
към текста >>

30. №52 /Пеню Киров/

На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г.
Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел. № 30 (бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр.
към текста >>

31. №59 /Петър Дънов/

7:7] „Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението на сърцето му.
Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра, и неотменната Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." [Бит. 32:16] Той трябва да ходи пред лицето на Нашия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса. „Искайте - казва Господ - и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите." [Мат. 7:7] „Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението на сърцето му. Той се е огорчил и дава място на Лукавия в сърцето му да го блазни и ожесточава. Не трябваше ли той да каже, както Господа: „Отче, не моята воля, но Твоята." [Лук. 22:42] Да, този трябваше да бъде духът, който да го води. Кажи му, че той трябва да се помоли на Господа да му се прости този неволен грях. Нима, ако огорчава Господа, ще ли спечели нещо?
към текста >>

32. №63 (Петър Дънов)

След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Основава издателство „Ив. Г. Игнатов“ през 1890г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София.
към текста >>

33. №55 /Пеню Киров/

Ако има нещо за първата болна, яви.
Бог не закъсня да ни избави. Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже единият крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост. Другата болна, що ти писах, и тя, както чувам, е добре, но го крие. Види се, мисли, че ще дирим пари. Друга една госпожица лекувах, имаше постоянно сън и тя се излекува. Ако има нещо за първата болна, яви. Колесников ни беше писал едно писмо по отношение на работата му с Доктора, което приключвам към това ми [писмо]. Прочети го и виж какво трябва да се направи. Ний доста се притесняваме с Тодор по това. Не оставяй чужд и ти на нашето притеснение. Яви пред Господа всичко, както явихме и ний.
към текста >>

34. №70 (Петър Дънов) [отворена карта]

Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
Шумен, 22 април 1902 г. Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината. Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение.
към текста >>

35. №71 (Петър Дънов)

Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели.
Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72. Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре.
към текста >>

Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза на дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех на себе си.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза на дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех на себе си. Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за салона и афишите. В идущия път, надявам се, да бъдем по-сполучливи. Господ няма [да] остави безплодни нашите усилия за добро. Ето това е, което се старая да върша засега и това Ви го съобщавам за Ваше насърчение и ободрение, другояче бихме дали място на Лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки. Изпълнението на предвечната Воля е смисълът на живота.
към текста >>

36. №72 (Петър Дънов)

За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Търново, 22 май 1902 г. Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса. От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай.
към текста >>

37. №73 (Петър Дънов)

76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м.
Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244 --------------------------------- 76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в.
към текста >>

38. №63 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Ако можете, дойдèте, ако не – отговорете с първа поща.
Докторът е тук, онзи ден пристигна. Той иска да отхвърли станалия търг от г-н Колесников. Аз засега го спирам. Задължен от негова страна Ви пиша. Той иска да дойдете в Бургас с първия параход. Ако можете, дойдèте, ако не – отговорете с първа поща. Вашето дохождане много значение има върху тази работа, но както намерите за добре, тъй направете. С искрен братски поздрав. Твой в Христа верен: Пеню Ако се закъснее – утвърждението не ще стане, което е за 26-и того. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

39. №77 (Петър Дънов) [отворено писмо]

82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория.
Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: П. К. Д., Ямбол. ------------------------------------------------------------------ 82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория. Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна. 83 Никола Нонев.
към текста >>

40. №88 (Петър Дънов)

На първа страница на посоченото в писмото сп.
от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. Това е първообразът на песента „Любовта е извор“. На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
към текста >>

41. №91 (Петър Дънов)

Първата им спирка е Сливен.
„Дунавска", Варна. --------------------------------- 118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г.,липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П.
към текста >>

42. №94 (Петър Дънов)

Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа.
Делото, което върша, злите уста не могат да го съсипят. Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста. Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа: просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени150. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората - на Покаянието, която се отнася до очистванието на духовното сърце. Тогава да възприеме третата - Спасението, която е избавляване на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата - Възраждането на Духа, гдето почва зачеванието от Духа Святаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се Новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царството Божие. И с усъвършенстванието да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за който друг път ще Ви пиша, ако е Волята Божия.
към текста >>

43. №99 (Петър Дънов) (затворена карта)

Получил от първа степен диплом по кроячеството.
Там ще се бави седмица. Кога се завърне, ще го препратя. На Мелкона предадох Вашия поздрав. Той ми съобщи, че е свършил успешно. Получил от първа степен диплом по кроячеството. Той Ви поздравлява. Бъчваров мина и замина. Бави се близо седмица. Д-рът изпратил с Бъчваров „Зеркало на Тайните науки“ да я прегледам, но Вий види се по погрешка сте я задържали с другите книги. Имам предвид да я прочета и [да] я препратя до Вас.
към текста >>

44. №93 (Пеню Киров)

Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия.
След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г.
към текста >>

45. №112 (Петър Дънов)

Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител.
Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П. Дънов държи и сказка по френология, след което посещава семейство Керемедчиеви, които са родом от Цариброд. Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител. От Цариброд е и поетесата Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
към текста >>

46. №95 (Пеню Киров)

Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София.
Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

47. №96 (Пеню Киров)

Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират.
кога ще стане, за да може да иска отпуска за това време, понеже тя още отсега им се определяла. Вън от този въпрос аз има да Ви изложа и едно друго обстоятелство по делото Божие, за което по-горе загатвах, че искам да Ви пиша. Докато бях в Бургас, имахме съставена една дружинка, където се събирахме 8-9 человека, а понякога и повече, на поученията в пътя Божий, за което и на времето Ви бях писал. Това продължава кажи-[речи] още от м. февруарий и колкото продължавахме, толкова и приятели Бог ни пращаше. Тези хора, когато аз трябваше да замина, умоляваха ме да остана да ги поучавам, понеже желаеха аз да ги ръководя и се страхуваха да не би да ги оставя, но понеже на мен [ми] предстоеше да изляза, то и те след малко се разпръснали, защото Дяволът се е намесил нещо помежду им и [като] най- първа причина е поставил, че нямало стая, где да се събират. Сега, като стои тъй работата, виж какво може да се направи за тях. Аз имам нужда за много работи да се разговарям с Вас по делото Божие, но то ще остане, като се видим. Мисля, че според вестниците както пишат, то аз тази год[ина] към края на юли или август, неизвестно, ще трябва да отида на месечно военно обучение. Помисли по тези въпроси и ако искаш, пиши ми в Бургас чрез Т. Стоянов, където предполагам, че ще бъда в началоно на м. юли.
към текста >>

48. № 98 (Пеню Киров)

се изгражда първата толстоистка колония в България край с.
Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П. Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“. 217 През октомври 1906 г. се изгражда първата толстоистка колония в България край с. Алан Кайрак (дн. с. Ясна поляна), на 35 км южно от Бургас. Тя просъществува до 1908 г. На 1.1.1907 г. в селото е издаден първият брой на сп.
към текста >>

49. №101 (Пеню Киров)

открива първата дрогерия, където П.
В Бургас се установява да живее през 1896 г. През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество. През 1908 г. открива първата дрогерия, където П. Дънов изнася редица сказки при пребиваването си в Бургас. Участва в няколко събора на Веригата след 1911 г. Тексът на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил. Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва към масонството.
към текста >>

50. №104 (Пеню Киров)

По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов.
Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция.
към текста >>

51. №124 (Петър Дънов)

Ако първият человек, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Зная, Вам Ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не. Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос - сегашното положение. А роденото от Духа - Дух. [Йоан.
към текста >>

52. ПОСЛЕСЛОВ

Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна.
ПОСЛЕСЛОВ Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на фактите. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да преоткрие старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така тези исторически факти оживяват отново и заговарят на различен език. Вероятно това е първата по рода си запазена кореспонденция в историята на епистоларния жанр в България – много подробна и продължителна. Повечето от писмата на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, обхващащи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови. Всичките 105 писма на Пеню Киров от 1898 до 1917 г. се публикуват за първи път тук, с малки изключения. Уникалността се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на П. Киров. Неговата отговорност към поколенията, педантичността му и далновидността му са изключителни.
към текста >>

В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В.
В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К.
към текста >>

В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св.
Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К.
към текста >>

В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К.
В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К. Дънов до Пеню Киров от 14.9.1898 г.; 3) Писмо на Петър К. Дънов до П. Киров от 24.2.1899 г., заедно с текстовете от същата дата на „Така говори Господ“ и „Божието обещание“; 4) „Божието обещание“, подписано саморъчно на 28.2.1899 г. от Пеню Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) и изпратено в писмо до Петър К.
към текста >>

Затова първата ни грижа беше да направим ново, внимателно разчитане на всички фотокопия на оригиналните писма на Учителя Петър Дънов.
Киров от 27.11.1900 г. Този първоначален вариант на молитвата е в единствено число.; 6) Част от оригинално писмо на Пеню Киров до д-р Миркович от 5.12.1898 г. В по-голямата си част, издаваните след 1989 г. писма на Учителя Петър Дънов, са били изготвени по преписи, правени в годините на забрана на Бялото Братство в страната в периода между 1957 и 1989 година. В тях се забелязваха редица фактологически и смислови неточности. Затова първата ни грижа беше да направим ново, внимателно разчитане на всички фотокопия на оригиналните писма на Учителя Петър Дънов. Съществуваха и тетрадки с преписи на черновите на писмата на П. Киров, неиздавани досега. Там положението беше подобно. Така се наложи да се направи ново грижливо разчитане и на тези ксерокопийни чернови. Прието беше да се запази до голяма степен оригиналният изказ в писмата, отговарящ на епохата – специфични думи и изрази, обръщения, членуване.
към текста >>

От таблицата в първата част може да се види, че за периода 1898-1900 г. П.
Това е то онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта“. „…Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребяваме благата на тоя живот“. За всяка част на писмата беше съставен в табличен вид „Хронологичен показалец“, проследяващ местописането и датата на всяко писмо от кореспонденцията. Някои писма нямат отбелязани тези данни. От таблицата в първата част може да се види, че за периода 1898-1900 г. П. Дънов е пребивавал основно във Варна и Нови пазар, а П. Киров – в Бургас. От таблицата във втората част е видно, че от средата на 1901 година П. Дънов започва периодични обиколки на страната. Пребиваването му във всеки град почти винаги е съпроводено с публични сказки по френология.
към текста >>

Географският показалец в първата част на писмата показва основното местопребиваване на двамата през периода 1898-1900 г.
За някои от имената, особено за онези, които са упоменати еднократно, не винаги са намирани сведения. Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр. Така по-лесно може да се почувства атмосферата на времето, както и да се осветлят непознатите лица и термини. Всяка бележка е придружена от инициала на подателя, номера на писмото и датата му (за Петър К. Дънов – У.; за Пеню Киров – П. К.). Географският показалец в първата част на писмата показва основното местопребиваване на двамата през периода 1898-1900 г. За П. Дънов – Варна и Нови пазар, а за Пеню Киров – Бургас. Останалите географски имена се упоменават в писмата във връзка с други лица. В настоящата втора част на „Диалозите“ географските имена на селищата са разположени почти по цялата страна и отразяват апостолската дейност на Петър Дънов и Пеню Киров за посяване на новите духовни идеи. Както в показалеца на библейските цитати, така и в текста на писмата, независимо в каква форма се намират в тях – в пряка или в разказна, библейските цитати са представени със съкращенията им.
към текста >>

53. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

В препратките към писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното издание на книгата, публикувано през 2010 г.
Обяснителни бележки към писмата В препратките към писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното издание на книгата, публикувано през 2010 г. 1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева. 2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж.
към текста >>

На първата среща на Веригата през лятото на 1900 г.
се споменава в писмо №44 от 5.11. 1900 г. в „Епистоларни диалози“, част І, с. 225. 6 Тази сума е изпратена като десятък. На първата среща на Веригата през лятото на 1900 г. присъстващите решават да събират Божествения десятък на едно място. 7 Това са листове-чернови на писмата на П. Киров от така наречения от него „втори свитък“. 8 В писмото си от 10.07.1900 г. П. Дънов пише: „Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя,
към текста >>

54. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

На вътрешната страна на първа корица на списание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г.
възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов, съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра, учителства в този период. 29 Вероятно става дума за завещание на д-р Миркович. 30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години. Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица на списание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15 май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество
към текста >>

55. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Игнатов“ през 1890 г. в София. В периода 1893-1908 г. мести издателството и книжарницата в Пловдив, след което отново се връща в София. След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“. Иван Игнатов е активен член на евангелската църква в София. 48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П.
към текста >>

56. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м.
издава редица протестантски книги. В същата печатница по-късно (1922-1927) се отпечатват неделни беседи и лекции от Общия окултен клас, изнесени от Учителя Петър Дънов. Б. Малджиев е в списъка на македонците, членуващи в масонски ложи. 75 Датата, на която П. Дънов посещава за първи път Търново. 76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година (за М. Казакова вж. и бел. № 12). По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
към текста >>

57. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория.
Вж. бел. №35. 80 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга. 82 Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория. Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна. 83 Никола Нонев. 84 Това писмо се публикува за първи път. 85 Десятък на П . Дънов. 86 Атанас В. Велчев.
към текста >>

58. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

На първа страница на посоченото в писмото сп.
Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. това е първообразът на песента „Любовта е извор“. На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г. І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив.
към текста >>

59. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

Първата им спирка е Сливен.
Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд. 117 Става дума отново за десятъка. 118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г., липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода 14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08.
към текста >>

60. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия.
След това от 1 септември 1904 до 31 август 1905 г. е учител във Видинската държавна мъжка гимназия. Във Видин отпечатва книгата си „Вихрушки“. От 1 септември 1905 г. до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г.
към текста >>

61. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител.
Там той престоява ок. 1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П. Дънов държи и сказка по френология, след което посещава семейство Керемедчиеви, които са родом от Цариброд. Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител. От Цариброд е и поетесата Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията. 201 Александър Константинов Кръстников (1879-1970) – роден в Габрово. Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М.
към текста >>

62. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

Първа мъжка гимназия в София.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. 204 По това време П. Дънов е в Търново, където стои до края на месец юни, след което отива в Русе. 205 За първи път Пеню Киров се обръща на малко име към Петър Дънов. Това обръщение се запазва в последващата кореспонденция. 206 Гр.
към текста >>

се изгражда първата толстоистка колония в
Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П. Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“. 217 През октомври 1906 г. се изгражда първата толстоистка колония в България край с. Алан Кайрак (дн. с. Ясна поляна), на 35 км южно от Бургас. Тя просъществува до 1908 г. На 1.1.1907 г.
към текста >>

63. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

открива първата дрогерия, където П.
През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици. През същата година основава и първото туристическо дружество. През 1908 г. открива първата дрогерия, където П. Дънов изнася редица сказки при пребиваването си в Бургас. Участва в няколко събора на Веригата след 1911 г. Тексът на братската песен „Сърдечен зов“ е негов. По-късно Ил. Зурков се отдръпва от средите на Братството и се насочва към масонството.
към текста >>

64. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов.
Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция.
към текста >>

65. ПРЕДГОВОР

Първата се е състояла през 1900 година.
Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа. Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата.
към текста >>

Първата се е състояла през 1900 година.
Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата.
към текста >>

66. 46 ПИСМО

Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението на сърцето му.
Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра и неотменна Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш". Той трябва да ходи пред лицето на На шия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса. „Искайте -казва Господ - и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите. Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението на сърцето му. Той се е огорчил и дава място на лукавия да го блазни и ожесточава. Не трябваше ли той да каже, както Господ: „Отче, не моята воля, но Твоята". Да, този трябваше да бъде духът, който да го води. Кажи му, че той трябва да се помоли на Господа да му прости този неволен грях. Нима, ако огорчава Господа, ще ли спечели нещо?
към текста >>

67. 53 ПИСМО

Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен. Тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден. Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе". Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в духа на Истината.
към текста >>

68. 54 ПИСМО

Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели.
Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумен го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахапгел Михаил". Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и стопанското училище „Евдокия". Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре.
към текста >>

Миналата неделя държах тук първата сказка за в полза на дружество „Милосърдие" и друго още едно задължение, което взех на себе си.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и стопанското училище „Евдокия". Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първата сказка за в полза на дружество „Милосърдие" и друго още едно задължение, което взех на себе си. Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за салона и афишите. В идущия път, надявам се, да бъдем по-сполучливи. Господ няма да остави безплодни нашите усилия за добро. Ето това е, което се старая да върша засега и това ви го съобщавам за ваше насърчение и ободрение, другояче бихте дали място на лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки. Изпълнението на предвечната воля е смисълът на живота.
към текста >>

69. 55 ПИСМО

За утре мислех да държа първата сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
1902 г. Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия и да уредя въпроса. От д-ра приех преди няколко дена една отворена картичка, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по наобширно за някои неща. Ваш верен П.
към текста >>

70. 71 ПИСМО

Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен.
Стой твърд и не обръщай внимание на злите уста. Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти. Аз съм вече разделил християните на два класа. Просветени християни и непросветени християни от Духа Господен. Тия два класа седят в седемте степени. Поне за да бъде един человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен. Именно обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа. След това да мине във втората на покаянието, която се отнася до очистването на духовното сърце. Тогава да възприеме третата, спасението, която е избавление на душата от разтлевание. След това да мине в четвъртата, възраждането на Духа, гдето почва зачеването от Духа Светаго. И като мине тия четири, да влезе в петата, гдето да се новороди от Духа на Господа и да стане наследник на Царствуването, да се приготви за следующите две последни степени, в които се завършва нашият земен живот, за Който друг път ще ви пиша, ако е Волята Божия.
към текста >>

71. 90 ПИСМО

Ако първият человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в първата своя чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Знам, вам ви е тежко като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в този Божи свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в първата своя чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство? Може ли водата да се повдигне по-горе от извора си? Не Церът на всички неща трябва да се търси другаде. Роденото от плътта е плът, казва Христос, сегашното положение. А роденото от Духа - Дух.
към текста >>

72. 96 ПИСМО

Моля, изпратете ми с първа поща 30 лева от парите, поверени вам.
Добрич, 13. IX. 1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Моля, изпратете ми с първа поща 30 лева от парите, поверени вам. Има нужда да ги употребим за делото Божие, това е според добрата воля Господня. Надявам се да сте весели духом и да растете в благодат. Образа на Христа ви пратих от Варна. Получихте ли го? Вашият приятел ( ..) ми писа писмо и ми предложи два въпроса да питам Господа.
към текста >>

73. 131 ПИСМО

Първата стъпка, която днес вземате, гледайте да е здрава.
1906 г. Л. М. Казакова, Пристигнах. Поздравете всички. Градете добре, за да се благославят трудовете ви. Схващайте дълбокия смисъл на живота. Първата стъпка, която днес вземате, гледайте да е здрава. Само доброто, Истината, правдата и любовта преживяват всичко. В тях е вечният живот. Ваш П. К. Дънов.
към текста >>

74. 174 ПИСМО

В първата част, когато влизаш, са играчките, дрешките, соковете и плодовете.
А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа? Играчките, това са първите занятия, дрешките, това са първите упражнения. Соковете, това са първите радости, плодовете, това са първите придобивки. Сега важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете. С какви дрехи да се облича, с какви сокове да се пои и с какви плодове да се храни, с какво да се учи, какво да работи? В първата част, когато влизаш, са играчките, дрешките, соковете и плодовете. Във втората науката и работата или трудът. И тъй, ние можем да изложим тия два отдела в числа. Първият 1, 2, 3, 4, вторият 5, 6, и да направим едно малко пресмятане, понеже Господ със сметка е направил тоя свят. И тъй, 1+2+3+4 = 10. 5+6 = 11.
към текста >>

75. 212 ПИСМО

Който живее в първата, в душата му има Мир, радост и постоянна виделина и Божието лице постоянно му се усмихва.
Това никога досега, никога не е бивало и никога няма да бъде. В Мен има само една мярка. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда и Доброта. Аз се радвам, когато приятелите, братята и учениците живеят в Любовта, а когато правят грешки и грешат, там ний обръщаме погледа си на друга посока. Живейте в необикновената Любов, а не в обикновената. Който живее в първата, в душата му има Мир, радост и постоянна виделина и Божието лице постоянно му се усмихва. А няма по-добро в живота да живееш в Любовта с Бога, да си в единомислие с Христа и да имаш Негова Дух за ръководство. Това за всички без изключение. Моят поздрав на двама ви и на всички други бр. и уч. Само Божията Любов.
към текста >>

76. 251 ПИСМО

П., имат двояка перспектива: първата е ембрионическа, втората - органическа.
Получих вашето писмо. Засега мога да ви кажа само това: събитията, които озадачават вашия ум, се развиват доволно нормално и следят един път строго определен. Не се безпокойте от външния вид на нещата. Законите на Небето са неизменяеми и само след време ще видите добрите резултати от висшето ръководство, което Господ влага в света. Политическите събития, които сега - се развиват на Б. П., имат двояка перспектива: първата е ембрионическа, втората - органическа. Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ. Работите с Гърция и Сърбия ще се уредят добре, стига този народ и неговите управляющи да имат разумното търпение и такт на отмерени действия. Онзи, Който ръководи съдбините на тоя народ, бодърствува и пред Негова взор нищо не се пропуща. Той ще сведе всичко към добро и тогава всички ще познаят, че Господ е всесилен да стори всичко, което Той желае. Ний гледаме засега да смекчим до известна степен кармическите причини на миналото и да отклоним новите кармични сплитания.
към текста >>

77. БЕЛЕЖКИ

11. Първата среща се е състояла на 6 април 1900 г.
Щом се страхуват от мене, значи зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? Зад гърба ми стои Великата Божия Любов. Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всичките живи добродетели са зад гърба ми." (24 декември 1922 г.) 11. Първата среща се е състояла на 6 април 1900 г. във Варна. 12. „Седемте разговора" са от изключително значение за развитието на учението и работата с учениците. Те съдържат идеи, откровения, пророчества, напътствия, определят ролята и задачите на Учителя като проводник на Божественото. Ще си позволим да цитираме някои пасажи, за да се получи известна представа за характера на Разговорите и да бъде съдържанието на писмата по-ясно, но духа и дълбочината на посланията могат да бъдат възприети само в тяхната цялост. (Вж. „Литература", 9 и 17.)
към текста >>

3. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че България ще загуби и затова навреме да вземат мерки.
1. През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала и много други земи. 2. В 1914 г. казах: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели, ще й дадат достатъчно земя за цената на неутралитета, а ако се намеси, ще загуби. Те не ме послушаха. 3. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че България ще загуби и затова навреме да вземат мерки. Аз исках доброто на България. Те какво направиха? Интернираха ме във Варна. Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: „Късно е вече!
към текста >>

78. За Любовьта

Тази е първа и голѣма заповѣдъ.
I Кор. 13; 4, 7. И надъ всичко това облѣчете се съ любовьта която е свързка на съвършенството. Кол. 3; 14. А Исусъ му рече: Да възлюбишъ Господа, Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ. Тази е първа и голѣма заповѣдъ. А втора подобна на нея: Да възлюбишъ ближния си, както себе си. Мат. 22; 37, 39. А Господь да управи сърдцата ви въ любовь Божия и въ търпѣние Христово. II Сол. 3; 5
към текста >>

79. Влиянието на Слънчевата Енергия

Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма.
Строежът на Слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към Земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима. Положителната енергия твори, а отрицателната гради.
към текста >>

80. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното.
За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“. За пример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщане на едно състояние в друго.
към текста >>

81. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм.
От хиляди години всички общества и народи страдат. Цялата Земя е покрита само с гробища; времето е затрило ред народи; има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот. Съвременните общества в замяна градят други градове, които ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството – не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик Божествен закон. А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има. Този закон гласи: от Доброто добро излиза и от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината – благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейният въздух е покварен и дъното ѝ е наслоено с грамадни утайки. И тогава казваме: „Размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт ще дойде живот за вас“.
към текста >>

82. Към великата цел.

Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата.
Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. И когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи от римското иго, ще им даде богатство и сила и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче когато Христос развил своето учение, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“. Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света. Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект – да вземат участие в реформирането на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
към текста >>

83. 1–50

Първа стъпка.
41 Изпълнителност. Ученикът е строг към себе си! Той спазва думите на Учителя си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота. 42 Първа стъпка. Първа стъпка на ученика: Ти трябва да схващаш себе си като жива душа, която се стреми в три посоки: да чувствува, да мисли и да действува по Бога. Второто нещо: И всички други хора ще схващаш като души, които трябва да любят Бога. Учениците на Всемирното Братство са души, а не мъже и жени. 43
към текста >>

Първа стъпка на ученика:
Изпълнителност. Ученикът е строг към себе си! Той спазва думите на Учителя си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота. 42 Първа стъпка. Първа стъпка на ученика: Ти трябва да схващаш себе си като жива душа, която се стреми в три посоки: да чувствува, да мисли и да действува по Бога. Второто нещо: И всички други хора ще схващаш като души, които трябва да любят Бога. Учениците на Всемирното Братство са души, а не мъже и жени. 43 Щастието.
към текста >>

84. 150–200

Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си.
Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума. 195 Хармония. Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си. Това е съзвучието между мислите, чувствата и постъпките. Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика. Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи характера си. 196 Влиянията.
към текста >>

85. 200–250

Ученикът трябва да се вслушва в своята интуиция и да пази първата мисъл, която му идва.
248 Улицата. Когато ученикът ходи по улицата, трябва да е съсредоточен и да се моли, за да избегне ненужни неприятности. 249 Интуиция. Ученикът трябва да се вслушва в своята интуиция и да пази първата мисъл, която му идва. Тя ще го заведе в пътя, където няма разбойници. 250
към текста >>

86. 250–300

Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването.
Прощението. Прощавай винаги заради Бога! Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога! Можеш да се бориш със себе си, дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба. Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването. Прощавай заради Бога. 281 Същественото в живота. Служение и учение! Ученикът трябва да се освободи от посторонните неща, които само отвличат ума му, без да го ползуват.
към текста >>

87. ДОБРАТА МОЛИТВА

Като кажеш "Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата.
Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги. *** Като прочетеш "Добрата молитва", с нея можеш, да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш "Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата. Колкото предложения* има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява; тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Ще я четете с дълбоки вдишвания. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си.
към текста >>

88. БЛАГОДАРСТВЕНА МОЛИТВА

Тази молитва е дадена на първата вечеря във Варна на 19 август 1903 г.
Благодарим Ти за Любовта, с която си ни изпълнил. Благодарим Ти за Великата Ти Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил. Ние се радваме на Живота, който си ни дал, и изпълняваме Твоята Воля. Сега, заради Духа, Който си изпратил да ни ръководи, бъди благословен от всинца ни, сега и всякога. Амин. Тази молитва е дадена на първата вечеря във Варна на 19 август 1903 г. След като я произнесли, Учителя се обърнал към своите трима ученици - д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, и им казал: "Сега сте трима, но ще станете мнозина." И по-късно молитвата е произнасяна на духовните срещи на Веригата, която нараствала закономерно.
към текста >>

89. ЛОЗИНКА

Всякой ден в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка — било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин. * Лозинка (арх.) - клетва (бер. ред.) Пояснение: Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка — било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата й част ще произнесете сутрин, втората — на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, то произнесете ги в три последователни дни. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите. В Духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито всички - на едно и също място, така щото според изгрева па вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини.
към текста >>

Ако четете цялата Лозинка, то първата й част ще произнесете сутрин, втората — на обед, а третата - вечер.
Амин. * Лозинка (арх.) - клетва (бер. ред.) Пояснение: Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно сутрин, ще четете тази Лозинка — било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата й част ще произнесете сутрин, втората — на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, то произнесете ги в три последователни дни. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите. В Духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито всички - на едно и също място, така щото според изгрева па вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини.
към текста >>

90. Молитви Добрата молитва

Като кажеш „Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата.
Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш „Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата. Колкото предложения* има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява. Тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява, тя се мени всеки ден. Ще я четете с дълбоки вдишвания. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си.
към текста >>

91. Благодарствена молитва

при първата среща на Синархическата верига.
Изпълняваме Твоята воля сега заради Духа, който си изпратил да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни, сега и всякога. Амин. Молитвата е дадена във Варна на 19 август 1903 г. при първата среща на Синархическата верига. След като я произнасят, Учителя се обръща към своите трима ученици: д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, и им казва, че сега са трима, но ще станат мнозина. И по-късно молитвата се произнася на духовните срещи на Веригата, която нараства закономерно.
към текста >>

92. Лозинка

Всякой ден в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно е сутрин, ще четете тази лозинка -било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно.
Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдающи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в небето. Амин. Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно е сутрин, ще четете тази лозинка -било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата лозинка, то първата й част ще произнесете сутрин, втората -на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, тогава произнесете ги в три последователни дни. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите. В духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито всички -на едно и също място, така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини.
към текста >>

Ако четете цялата лозинка, то първата й част ще произнесете сутрин, втората -на обед, а третата - вечер.
Да ни озари с виделината на своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдающи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях наедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в небето. Амин. Тези са те, основните точки, върху които можем да градим. Всякой ден в час, в който вие ще си изберете, по-предпочитателно е сутрин, ще четете тази лозинка -било само първата част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата лозинка, то първата й част ще произнесете сутрин, втората -на обед, а третата - вечер. А когато четете по една част на ден, тогава произнесете ги в три последователни дни. Всякой ще се моли според диктовката на духа си и Господ ще ви покаже и упъти как да се молите. В духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито всички -на едно и също място, така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази лозинка всякой ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Трябва да знаете, че нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите.
към текста >>

93. Божието желание

Първата храна е Неговото слово, добрият живот е Неговата Божия воля, а доброто мислене е Неговата любов.
Божието желание Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото слово, добрият живот е Неговата Божия воля, а доброто мислене е Неговата любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде ни една педя живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане.
към текста >>

94. Формули 431 - 447 Всяко дихание да хвали Господа

първа група, свят на принципите
Търси съвършенството! Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще. Йерархична стълбица на съществата от Великото Всемирно братство Абсолютният Дух е глава на Всемирното космическо братство, тази велика разумност стои над силите, законите и принципите, в живота се проявява като любов, мъдрост и истина. 10 Бог - Отец, Син и Дух първа група, свят на принципите 9 серафими — братя на любовта, глава на космическия човек, управляват главата на човека 8 херувими - братя на мъдростта и хармонията, управляват гърдите и белите дробове 7 престоли — братя на истината и волята, свързани са със сърцето втора група, свят на законите 6 господства - братя на интелигентността и радостта, управляват диафрагмата и сл. възел
към текста >>

95. Младият Петър Дънов

„Младият Петър Дънов“е първата по рода си подробна биография, над която е работено повече от четири години.
„Младият Петър Дънов“е първата по рода си подробна биография, над която е работено повече от четири години. Тя обхваща един твърде кратък период от живота на Петър Дънов – от неговото раждане до завръщането му от Америка през пролетта на 1895 г.
към текста >>

96. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г.
От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс. Ход: създаване на Първата, древноиндийска, културна епоха с духовни наставници Рама и Седемте Велики риши (около 8000 г. пр. Хр.); създаване на Втората, древноперсийска, културна епоха от Учителя Заратустра (около 6200 г. пр. Хр.); кулминация на импулса в Третата, египетско-халдейска, културна епоха чрез Учителя Хермес Трисмегист (около 4100 г. пр. Хр.);
към текста >>

Първата част е именувана
Езотеричната история на Варна може да се дописва. Като синтез от чужди духовно-научни изследвания в този си вид тя е по-скоро умозрителна и еклектична конструкция, ако щете - историческа хипотеза, поради което се нуждае от бъдещи научни потвърждения. Така или иначе, мястото й в увода към „ Учителя във Варна" преследва много по-обикновена цел: да покаже на непредубедения читател, че варненският декор на събитията около Учителя е част от духовната култура на Черноморското пространство. И за да можем да продължим нататък, несмущавани от диктата на всякакви исторически дадености, добре би било да наречем горната хроника за Варна история за пречистването на общочовешкото сърце. Документалните материали в книгата са подредени условно в три части. Първата част е именувана „Предисловието", защото свидетелства за хора и събития от епохата на Българското Възраждане във Варненския регион, повече или по-малко свързани с раждането на Петър Дънов и с формирането на неговата личност. Без преднамерена селекция документите в тази част недвусмислено изразяват възрожденския дух на епохата, която по странни пътища съчетава съдбите на едни от най-добрите българи, вика ги от далечни краища, фокусира в селцето Хадърча (Николаевка) кръвта и интелекта им, вгражда ги в борбите за църковна независимост и после отново ги провожда незнайно някъде. Атанас Георгиев, Константин Дъновски, Сава Доброплодни, Петко Р. Славейков и много други се мярват кратко в историческата драма, за да подготвят място на онова, което идва след тях. По едни или други исторически обстоятелства тъкмо на Николаевка се пада да стане национално-просветен център във Варненско, дори своеобразен парламент на първенците от района, които на 21 май 1860 г.
към текста >>

Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата.
Съборите са провеждани във Варна до 1909 г. включително, съхранени са протоколите им от 1903, 1906 - 1909 г. и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г. Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в Солунската българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г. е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София.
към текста >>

97. СЪДЪРЖАНИЕ

Първа част. ПРЕДИСЛОВИЕТО..................................................15
СЪДЪРЖАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ Първа част. ПРЕДИСЛОВИЕТО..................................................15 Кратка история на село Николаевка................................................ 15 Село Хадърджа и Възраждането във Варненско Проф. д-р Петър Никое.......................19 Атанас Чорбаджи (Хъдържалията) Иконом Ив.
към текста >>

98. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Първа част
Първа част ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г. Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна.
към текста >>

99. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

А (рхимандрит) М(ихаил) Ч(авдаров), „Петдесет годишнината на първата българска църква „Св.
Радов дава по-приемливата 1805 г. във „Възраждането на българщината във Варна. Атанас Георгиев", в „Известия на Варн. Археол. Дружество", kh.IV (1910), Варна, 1911, стр. 11 сл. А (рхимандрит) М(ихаил) Ч(авдаров), „Петдесет годишнината на първата българска църква „Св. Архангел Михаил" в гр. Варна", Варна, 1915, стр. 11 сл. П. Никое, „Иконом Константин А. Дъновски", в „Духовна Култура" год.
към текста >>

Българщината, българският дух и съзнание почнали по такъв начин да се пробуждат и издигат твърде рано още през първата половина на XIX в.
Синод в София). Въпросното второ събрание, което е имало, види се, за задача да избере и е избрало Атанаса Чорбаджи за представител на Варненска околия, ще се е състояло през пролетта на 1861 год. По такъв начин с. Хадърджа заело едно особено средищно положение във Варненска околия. На следната година в Хадърджа в ново едно събрание на селата от Варненско тоя забележителен българин, Атанас Чорбаджи, бил избран за представител на Варненско по народните работи в Цариград; и той наистина заминал за там, дето останал като такъв на свои разноски до своята смърт в 1865 г. Българщината, българският дух и съзнание почнали по такъв начин да се пробуждат и издигат твърде рано още през първата половина на XIX в. най-напред по селата и градовцете на Варненската област. И колкото повече течало времето, толкова българското възраждане тук напредвало, сблъсквало се с настъпващия елинизъм, бивало отблъсквано назад от него и накрай влизало в борба с него. В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното, и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорили турски и при всичко, че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в.
към текста >>

За събитията около откриването на първата българска църква във Варна имаме две известия: първо, спомените на Кон.
Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята, да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена. Поради противодействието обаче на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна имаме две известия: първо, спомените на Кон. Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. „На 30 ноемврий 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г.
към текста >>

Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината на първата бълг.
След освещаването на черквата ни пристигна в гр. Варна на, 20 февруарий нов гръцки владика Йоаким, сегашен гръцки патриарх. Първите епитропи на българската църква бяха Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и х.Никола Абаджията" Забележително е, че К. Дъновски и в тоя случай се старае да се постави в центъра на събитията (Още по-ясно личи това у Архим. Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината на първата бълг. Църква", стр. 26, дето в основата на разказа имаме пак устни съобщения и спомени на К. Дъновски), докато от следващото писмо на Р. х. Мавридов се вижда, че той тогава се е намирал в Хадърджа, отдето варненските българи го извикали да им стане свещеник, а следователно - да участва и в отварянето на българската църква. Той не е бил, следователно, от инициаторите на събитията.
към текста >>

Дъновски, че първата литургия в Първата българска църква във Варна се е отслужила на 14 февруарий 1865 г. (вж.
Хадърджа и донесли потребните църковни работи. Според съобщението на Стоян Иванов, иконите, одеждите и всички други потреби били пренесени от Хадърджа от няколко души и внесени в града през крепостната врата "Ибрахим Капусу" (която се намирала в парка пред Мъжката гимназия), след като бил предварително известен пазачът на портата, по името на когото била наречена тя и който симпати-зирал на българите. На другия ден, неделя, 14 февруарий, трябвало да се отслужи литургия на славянски, но изникнали спорове и опасения у някои първенци; и литургията била отложена. Така поп Константин чел в неделя само часовете и направил водосвет в присъствието на много българи. Досега се е смятало, въз основа на сведенията, давани от К. Дъновски, че първата литургия в Първата българска църква във Варна се е отслужила на 14 февруарий 1865 г. (вж. Спомени на К. Дъновски, стр. 24. Архим. Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината и пр.", стр. 27). Обаче паметта е излъгала К.
към текста >>

Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий.
Спомени на К. Дъновски, стр. 24. Архим. Михаил Чавдаров, „Петдесетгодишнината и пр.", стр. 27). Обаче паметта е излъгала К. Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград. Неутралното държане на властта окуражила българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский. В своите крилати младенчески надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св. Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди Освобождението.
към текста >>

100. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна.
След издаване на султанския ферман за разрешаване на строежа му през 1862 г. било построено и самостоятелно училище. Въпреки че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират в зависимо положение от гръцката митрополия в града, защото турската власт признавала народностния елемент в лицето на църквата. Поради това българите, в желанието си да имат самостоятелна църква, преустроили долния етаж на българското училище в черква, която нарекли „Свети Архангел Михаил" (днес Музей на Възраждането). Необходимите църковни потреби за новата черква били взети от черквата в село Николаевка. На 14 февруари бил отслужен водосвет, а на 17 февруари - първата литургия от Константин Дъновски, който станал първият български свещеник във Варна. Няколко дни след този акт на българите, на 24 февруари в града пристигнал новоназначеният гръцки митрополит Йоаким. Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К. Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон. През 1873 г. митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна.
към текста >>

По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст".
Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен. След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г. По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст". Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски. Погребан е в двора на черквата „Свети Архангел Михаил". Надгробният му надпис свидетелства: „Константин А.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14035105705261