Търсене в текстове за 'Птици'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете 46.
Паневримтия в Невидимия свят. Паневритмия в Небето над връх Мусала 42. Паневритмията на “Изгрева” 43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0 44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри 45. Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете 46. Новата комисия със старите си възпоминания 47. Бурята на Катя Грива и нейната вяра 48. Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата 49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя 50. Съзнанието на религиозния и на духовния човек 51.
към текста >>

2. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат.
Музиката е била в услуга предимно на религията. Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство. Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване. Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката.
към текста >>

3. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната.
Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая. Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната. Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител. Ето, тази страна беше сега България. И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна. Оглеждах цялата обстановка, радвах се, но знаех, че тази моя радост няма да трае дълго време, тук, на тази ливада. И че има нещо друго, което ще се яви изневиделица.При всички случаи, след като извадехме от раниците си онова, което носехме, всяка сестра изваждаше и някой сладкиш или нещо, приготвено специално за излета и поднасяше на Учителя.
към текста >>

Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител.
Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая. Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната. Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител. Ето, тази страна беше сега България. И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна. Оглеждах цялата обстановка, радвах се, но знаех, че тази моя радост няма да трае дълго време, тук, на тази ливада. И че има нещо друго, което ще се яви изневиделица.При всички случаи, след като извадехме от раниците си онова, което носехме, всяка сестра изваждаше и някой сладкиш или нещо, приготвено специално за излета и поднасяше на Учителя. Така всички се изредиха - всяка Му поднесе нещо от своето изкуство и пред Учителя се натрупаха ястия и сладкиши.
към текста >>

И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна.
Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера. Бяхме насядали по групи, пръснати на десетина метра една от друга и, с онези бели кърпи постлани пред тях, с онези бели одежди, с онези бели шапки с големи периферии на сестрите и бели шапки и кърпи по главите на братята, приличахме на ято бели птици, току-що накацали на поляната. Та нали Учителят много пъти е оприличавал Бялото Братство на ято бели птици, които прелитат от страна в страна, прераждат се от държава в държава, но се събират винаги на едно място - в една страна, където и когато идва Великият Учител. Ето, тази страна беше сега България. И това ято бели птици бе насядало пред Учителя и се беше разположило с тези бели одежди, шапки и кърпи, по цялата поляна. Оглеждах цялата обстановка, радвах се, но знаех, че тази моя радост няма да трае дълго време, тук, на тази ливада. И че има нещо друго, което ще се яви изневиделица.При всички случаи, след като извадехме от раниците си онова, което носехме, всяка сестра изваждаше и някой сладкиш или нещо, приготвено специално за излета и поднасяше на Учителя. Така всички се изредиха - всяка Му поднесе нещо от своето изкуство и пред Учителя се натрупаха ястия и сладкиши. Учителят ги приемаше с усмивка и ги поставяше на бялата кърпа, постлана пред Него. Дойде време, приятелите постлаха още една бяла кърпа, защото нямаше място къде да се сложи онова, което поднасяха на Учителя.
към текста >>

Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава.
Учителят ги приемаше с усмивка и ги поставяше на бялата кърпа, постлана пред Него. Дойде време, приятелите постлаха още една бяла кърпа, защото нямаше място къде да се сложи онова, което поднасяха на Учителя. А на земята не се позволяваше да се оставя храната. Имаше правила от Учителя, които ние спазвахме. Аз изчаках края, защото бях свикнала, когато поднасях нещо на Учителя, да използувам случая и да Го запитам за онова, което ме вълнуваше в момента. Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава. Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си. Но когато правех моя сладкиш в къщи, аз си казах, ще го поднеса на Учителя и после ще Го питам защо е в мене това огорчение от старите братя и сестри и защо в тях виждам само личности, а не виждам души, търсещи общение с Бога. Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици.
към текста >>

А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици.
Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава. Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си. Но когато правех моя сладкиш в къщи, аз си казах, ще го поднеса на Учителя и после ще Го питам защо е в мене това огорчение от старите братя и сестри и защо в тях виждам само личности, а не виждам души, търсещи общение с Бога. Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша. Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете. "Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях.
към текста >>

Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете.
Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша. Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете. "Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал.
към текста >>

"Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство?
Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша. Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете. "Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят.
към текста >>

" Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях.
А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша. Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете. "Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека.
към текста >>

" Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа.
Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно.
към текста >>

През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото?
След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа.
към текста >>

" След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков.
към текста >>

Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина.
към текста >>

И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина. Минаха още години. Думите на Учителя се сбъднаха. Едни напуснаха "Изгрева", други се съблазниха в света и останаха там.
към текста >>

4. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Ето защо, не случайно Великият Учител оприличи Всемирното Велико Бяло Братство на ято птици, прелитащо от народ в народ и създаващо култура след култура и цивилизация след цивилизация.
Освен това, онези чрез външната свобода искат да излязат из под опеката на Словото и да създадат поле на свободна дейност, като създадат организация, институция и общество, ръководено и подчинено на човешки управленски закони. Ето, това искат онези чрез така наречената външна и вътрешна свобода. Школата има свой път. Този път ние го преминахме и ще се запознаете с опитностите на нашия път. А дали те са верни и точни - ще проверите чрез Словото на Учителя, защото нашите опитности са реализирани живи закони от Словото на Великия Учител. Ето защо, не случайно Великият Учител оприличи Всемирното Велико Бяло Братство на ято птици, прелитащо от народ в народ и създаващо култура след култура и цивилизация след цивилизация. Днес ние сме в България, а утре ще бъдем в Кавказ и Русия. Така ще се завърти и заключи последният кръг от културата на петата раса, защото Учението на Великия Учител е Учение на шестата раса. Словото на Учителя е Слово за шестата раса, за Синовете Божии от идното човечество. Амин.
към текста >>

5. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." - ще се раздвижите, ще ускорите темпото.
Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Всички те след това преуспяха като музиканти. Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." - ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено. Същото каза и за песента "В начало бе Словото": "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Бях в салона, когато се създаваше песента: "Аз ще се подмладя". Учехме я на части. Повтаряхме я, пеехме я. Учителят ни я изпя с топъл, широк глас и израз, който рисуваше съдържанието.
към текста >>

6. 5_09 Песни и танци на слънцето

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но човек е упорит в своя скептицизъм.
Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди.
към текста >>

7. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

В един частен разговор на Учителя с брат Боян Боев в Мърчаево ние четем: "Бялото Братство от векове се преражда и прелита като ято птици от една страна в друга страна.
При цифрата 0 тя означава благоприятните условия в Божествения, Духовния и физическия свят. Тези благоприятни условия се дават на човека за неговото усъвършенствуване. Учениците на Бялото Братство водят началото си от тези 8 000 години. Учениците на Бялото Братство винаги вървят и следват Учителя си. Къде ще се прерод и Бялото Братство ? В един частен разговор на Учителя с брат Боян Боев в Мърчаево ние четем: "Бялото Братство от векове се преражда и прелита като ято птици от една страна в друга страна. Днес ятото на Бялото Братство се е приземило в България. България е в златния си век. Но утре, в двадесет и първия век, цялото наше Братство, което сега е родено в България, ще се прероди в Русия, в Прикавказието и Учителят на Бялото Братство ще бъде с вас." Борбата на Силите Борба на Силите съществува и в природата. Съществуват Сили, които са градивни и такива, които рушат. Освен тези Сили на земята, съществува и борба на Силите в Духовния свят.
към текста >>

8. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Ами ако останалите от Братството са прелетели като ято птици и вече са преродени в други страни или там, където трябва да се преродим, за да направим втория център на Всемирното Велико Бяло Братство?
Всички души, които се движат и живеят в Духа на Истината, се обединяват от един център - това е Словото на Учителя, на Великия Учител и на Бога. Общението на тези души става чрез Словото на Учителя, чрез песните Му и чрез онези форми, които Той ни е дал за работа. Всяко едно поколение идва със свой жизнен кредит и със свой духовен капитал, защото има да върши строго определена работа. Формите за всяко едно поколение са различни. Ами ако вие сте много малко останали и се броите на пръсти, необходим ли ви е салон, имоти и богатство. Ами ако останалите от Братството са прелетели като ято птици и вече са преродени в други страни или там, където трябва да се преродим, за да направим втория център на Всемирното Велико Бяло Братство? Този втори център ще бъде Русия и Учителят посочи мястото, където ще бъде. Това е за онези, които ще дойдат след нас и на които ще предадем Словото на Учителя. Въпреки всичко, ние опазихме Словото и ви Го предаваме, за да работите с Него и да го прехвърлите на друго поколение през следващите векове. А това, което ви разказах за Третия интернационал - това са сили, които лично Учителят допусна, за да свършат една работа на земята. Това ние го знаем и знаем каква работа имат да свършат.
към текста >>

9. 9_04 Салоните на Бялото Братство

А тук сме само преходящи за един земен живот, така, както птиците идват всяка пролет." Братята се удариха по главите и си спомниха всичко.
Огледах ги и веднага познах, че това са същите братя, които питаха Учителя на времето какво ще стане с техните салони. Тогава им казах: "Братя, помните ли Учителят какво ни каза тогава? Каза ни, че сме птиче ято,преродени между този народ и когато му дойде времето ще отлетим и ще се махнем оттук. Ще заминем в нашата Прародина. Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество. А тук сме само преходящи за един земен живот, така, както птиците идват всяка пролет." Братята се удариха по главите и си спомниха всичко. Развеселиха се. Станаха и започнаха да се оглеждат. Сега "Изгревът" беше разрушен. Наоколо строяха сгради за чуждите посолства. Българите сами се бяха продали и бяха продали най-свещеното място в света, там, където бе Скинията Господня.
към текста >>

10. СЪДЪРЖАНИЕ

Слави Камбуров – спиритист и хвърчащите птици 147.
Трудовакът не се подчинява на полковника 143. Слънчогледът на Паша 144. Фурната на Изгрева 145. Спиритизмът и Школата. Бай Дончо прави спиритическа група в Школата 146. Слави Камбуров – спиритист и хвърчащите птици 147. Първа среща със спиритизма 148. Спиритизмът на Мария Тодорова и името на Учителя 149. Спиритизмът на варненци 150. Спиритизмът на първите ученици от Школата 151. Отцепниците 152.
към текста >>

Духът на птиците и духът на животните 100.
Лекуване по новият начин 95. Искайте и ще ви се даде 96. Не заспивай под плодно дърво 97. Адът и раят 98. Към последните дни на Учителя 99. Духът на птиците и духът на животните 100. Кой спаси овощната градина? 101. Ябълката 6 102. Истият 103. Завръщане от Америка 104. Учениците в класа 105.
към текста >>

11. 146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ

146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ В град Казанлък имаше също голям спиритически кръжок.
146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ В град Казанлък имаше също голям спиритически кръжок. В него влизаха всички от рода Камбурови. Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров - чичото. Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят. Една сестра се качила на стола, започнала да кукурига като петел размахва с криле, т. е. с ръце и иска да лети.
към текста >>

Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят.
146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ В град Казанлък имаше също голям спиритически кръжок. В него влизаха всички от рода Камбурови. Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров - чичото. Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят. Една сестра се качила на стола, започнала да кукурига като петел размахва с криле, т. е. с ръце и иска да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват с крилете си, т. е. с ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, защото искали да ги изтощят, понеже се хранят с тяхната отделена енергия.
към текста >>

А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват с крилете си, т. е.
В него влизаха всички от рода Камбурови. Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров - чичото. Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят. Една сестра се качила на стола, започнала да кукурига като петел размахва с криле, т. е. с ръце и иска да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват с крилете си, т. е. с ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, защото искали да ги изтощят, понеже се хранят с тяхната отделена енергия. Видяли се в чудо. Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете се сещат, че Учителя е в гр. Казанлък в този ден и е бил отседнал в домът на брат Дуков.
към текста >>

с ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици.
Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров - чичото. Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят. Една сестра се качила на стола, започнала да кукурига като петел размахва с криле, т. е. с ръце и иска да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват с крилете си, т. е. с ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, защото искали да ги изтощят, понеже се хранят с тяхната отделена енергия. Видяли се в чудо. Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете се сещат, че Учителя е в гр. Казанлък в този ден и е бил отседнал в домът на брат Дуков. Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: „Да прочетат молитвата „Отче наш".
към текста >>

Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време наподобяващи крила на птици.
Видяли се в чудо. Тогава онези, които били извън веригата, които само са наблюдавали и не били обсебени от духовете се сещат, че Учителя е в гр. Казанлък в този ден и е бил отседнал в домът на брат Дуков. Тичат при Него, разказват уплашено какво им се е случило, а Той казал: „Да прочетат молитвата „Отче наш". Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас „Отче наш" и полека, лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време наподобяващи крила на птици. Това ги освободило. Няколко дни ги боляли ръцете и не са могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване. Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят. Сега вижте какъв е въпроса.
към текста >>

12. 15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН

Скептицизмът беше помрачил живота ми.
15. пътят е отворен Разправяше ни брат Тодорчо Стоименов, един от първите ученици на Учителя: „В живота си съм имал три съдбоносни момента, където Божият промисъл се е проявявал към мен." Първо, на младини исках да се самоубия. Как бях дошъл до това отчаяно решение, не зная. Скептицизмът беше помрачил живота ми. Обаче Бог ме спаси. Второ, отивам в Цариград, но паспорта ми не беше в ред. Чиновникът, който проверяваше паспортите почувствува към мен симпатия, усмихна ми се и мина без проверка. Третия случай. След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р Миркович, Пеньо Киров и брат Стоименов.
към текста >>

13. 31. СЕАНСЪТ

Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията.
Изучаваха света на духовете. Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрана на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага.
към текста >>

14. 99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев.
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев. Той имаше странната способност да слуша гласове. Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст.
към текста >>

15. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

И птиците спират бръмбарите.
Бръмбарите налитат, налитат и кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите! И вече когато се молеше никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат.
към текста >>

16. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Жаби крякат, нощни птици се обаждат, от време на време подухва ветрец, дърветата шумят, още не облистени напълно.
Дават другар на Стефан, дават им и коне - тръгват, изпращани със съчувствие от всички. Вече се мръква съвсем. Тежки облаци виснат, ръми дъждец - всичко е проникнато от влага. Вървят кончетата, цапат из локвите, а небето тъмно, нито една звездичка. Тъмнината се сгъстява - непрогледна, в окото ти да бръкнат, няма да видиш. Жаби крякат, нощни птици се обаждат, от време на време подухва ветрец, дърветата шумят, още не облистени напълно. Прецапват вода, достигат до някаква воденичка, обикалят я един-два пъти жива душа няма. Изгубват посоката и застават в тъмната нощ, без да знаят накъде да се движат. Стефан спира кончето, отпуска юздата, притваря очи, вглъбява се в себе си, и казва полугласно: „Учителю, намирам се в непозната местност - тъма искрометна, нищо не се вижда, вали дъжд, загубихме пътя, не знаем посоката. Изпратен съм със задача на разсъмване да достигна Демир-Хисар, помогни ми." След няколко минути, отпуснал юздата, кончето пристъпва от крак на крак, клати глава насам, нататък и по едно време тръгва. Върви, върви, върви, цапа из бари и локви, пресича рекички и потоци, изкачва се все по-нагоре и по-нагоре.
към текста >>

17. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Птиците небесни го изкълвават.
Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение. Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко. Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават. Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете. „Избуяха и заглушиха го". 86. Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството. Всемирното Бяло Братство е навсякъде в цялата Вселена.
към текста >>

18. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди.
А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество. Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия. Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа.
към текста >>

19. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

През дните, посветени на заниманията на школата на УЧИТЕЛЯ, не веднъж сме били свидетели на необичайни прояви на животни, птици, насекоми, „гостували" на Изгрева.
Те раждат мита. Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и поезията. Така разказите преживяват вековете и достигат до нас много обогатени. В митологията истината е скрита. Истината е търсена, ние я търсим, ще я търсят и бъдните поколения. През дните, посветени на заниманията на школата на УЧИТЕЛЯ, не веднъж сме били свидетели на необичайни прояви на животни, птици, насекоми, „гостували" на Изгрева. За някои, подобни моменти отминават без следа. Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма.
към текста >>

20. ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН

Учителят го среща и му казва: „Николай, виж птиците какво правят.
Това правеше впечатление на всички. Учителят го обичаше и го закриляше. Той беше се запознал с една сестра - Дора Карастоянова. Искаше да се жени. А той нямаше къде да се подслони, живееше в една обща барака с няколко младежи. Учителят го среща и му казва: „Николай, виж птиците какво правят. Когато решат да се женят, те първом си правят гнезда и тогава се женят". Николай мига, разбира примера, но му се жени. Ожени се, преди да си направят "птиче гнездо" и после премина през големи изпитания, докато си направи барака за младото семейство. Дойде време, роди му се първата дъщеря и той я вози гордо в една количка и прекосява поляната. Учителят го среща и го пита: „Николай, доволен ли си, че сега возиш баба си в тази количка!
към текста >>

21. ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?

Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици.
52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ? Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък.
към текста >>

22. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

В разговорите ни с Учителя, Той няколко пъти бе казал, че Бялото Братство прилича на ято птици, които са прелетели и кацнали на българска земя.
60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров порядък. В разговорите ни с Учителя, Той няколко пъти бе казал, че Бялото Братство прилича на ято птици, които са прелетели и кацнали на българска земя. Като си свършат работата, ще отлетят. Тази картина бе винаги в главата ми, когато наблюдавах възрастните приятели, които бяха дошли млади, още от самото начало на века. А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите. Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици.
към текста >>

Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици.
В разговорите ни с Учителя, Той няколко пъти бе казал, че Бялото Братство прилича на ято птици, които са прелетели и кацнали на българска земя. Като си свършат работата, ще отлетят. Тази картина бе винаги в главата ми, когато наблюдавах възрастните приятели, които бяха дошли млади, още от самото начало на века. А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите. Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици. Спомням си, че Учителят е идвал лично в дома на моя дядо в град Пловдив, отсядал е там и е преспивал. Вероятно е посочил мястото къде трябва да се родя и да кацна на този покрив, слизайки като птица от Небето. Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията. Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя.
към текста >>

23. ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ

Не веднъж сме слушали разговорите Му за насекоми, птици и животни.
84. ЗМИЯРЯТ Учителят можеше да общува с много представители на животинското царство. Не веднъж сме слушали разговорите Му за насекоми, птици и животни. Той разбираше техния език, възприемаше понякога предупрежденията, които те ни изпращаха, за наближаващата опасност. Те Го слушаха и със завидна лекота изпълняваха Неговите съвети. В беседите са описани много такива случаи. През времето на Втората световна война, около 1942/43 година, на Изгрева се появи известният в страната ни укротител на змии. Дойде да се срещне с Учителя, да стори добро на Изгрева, като прочисти дворовете и градините ни от отровни змии.
към текста >>

24. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Музика има в живота на птиците и всички животни.
Редица факти потвърждават мисълта, че в звука и ритъма се крият мощни сили. Под звуците на музикалните инструменти са ставали истински чудеса. Библейските разкази за рухването на Йерихонската стена под тръбните звуци не е само поетична измислица. Всичко в природата е музика. Музика има и в текущите води, във вечно вълнуващите се океани и морета, музика се носи във въздуха. Музика има в живота на птиците и всички животни. Звучи цялата материя. Музиката в природата събужда музикалното чувство и у човека и го кара да пее и свири. Всички ние изразяваме с музика и радостни, и скръбни часове, и упованието ни към Бога. Сегашната музика има и радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество.
към текста >>

25. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

ДРАГА МИХАЙЛОВА

„Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици.
" Ние всички гледаме как изведнъж оздравя. През това време брат ми е на Изгрева с Учителя и на раздяла Учителят Му казва: „Иди си вкъщи! Баща ти те чака на вратата. Кажи му от Мене много здраве. Утре ще отидеш на ул. „Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина. Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици? " „Нищо, че сте вегетарианци. Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж.
към текста >>

Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици?
Баща ти те чака на вратата. Кажи му от Мене много здраве. Утре ще отидеш на ул. „Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина. Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици? " „Нищо, че сте вегетарианци. Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж. Ще му дадете компот от печени сливи." Брат ми целува ръка на Учителя и се връща в три часа през нощта у дома. Баща ми го чака на вратата.
към текста >>

26. 6.32. Синът на Учителя

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени.
Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха. Като калейдоскоп се занизаха представите и преживяванията на моята малка ограничена личност. Това преживяване може да се сравни, както когато съдът произнася смъртната присъда на даден човек. Такава пустота, такъв вътрешен студ, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си. Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях. Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени. Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото естество се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено. То тогава той е част от космоса. През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше. Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа. Той изигра една голяма роля за записване музиката на Учителя.
към текста >>

27. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Обикновено идвайки от света и влизайки в Школата ние смятахме, че тук ще видим чудеса и ще видим как земята ще се разтвори и ще разкрие тайните си или небесата ще се раздерат и небесната завеса ще се отвори и ние ще полетим във въздуха като птиците.
35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ Учителят в Школата беше дал много методи, за които казваше, че са много прости, но че имат голямо въздействие, когато ученикът ги прилага съзнателно и с пълна вяра в тях. Те бяха толкова обикновени, че ние се усмихвахме в началото, но после след дълги прекарани години с него, когато наблюдавахме тяхното въздействие, изпитвайки ги лично на гърба си, тогава започнахме да си променяме мнението за тях. То се променяше не само от познанията, които добивахме, не само от знанията, които получавахме, не само от наблюденията, които имахме от заобикалящите приятели, които също прилагаха, но и от мъничката вяра, която укрепваше все повече у нас, че учението на Учителя е неповторимо. Това бяха онези малки величини, на които обикновените хора не обръщат внимание,че в малките величини се намира голямата сила. А колко неща е изнесъл Учителят в беседите си - знания за цели епохи на човечеството. Обикновено идвайки от света и влизайки в Школата ние смятахме, че тук ще видим чудеса и ще видим как земята ще се разтвори и ще разкрие тайните си или небесата ще се раздерат и небесната завеса ще се отвори и ние ще полетим във въздуха като птиците. Това бяха влияния от различните окултни течения и литература, която бе заляла България, дори и Изгрева. Учителят беше тук при българите, а онези учениците около него търсеха авторитети та чрез тях да докажат присъствието на Учителя. Това бе смешно, но и трагично едновременно, защото се отклониха от Школата и техният живот протече драматично. Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше.
към текста >>

28. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

Минаха години, някои остаряха, заминаха си от този свят и като прелетни птици отлетяха в небесната си родина, а други птици долетяха и това бяха младите попълнения.
Колко хубаво е казано. А неговия живот бе поставен пред нас в своята пълнота и бе на показ и на яве. Ние се срещахме с него с десетилетия и бяхме в неговата аура и бяхме неговото обкръжение. Нямаше нищо скрито и покрито в живота на Учителя на Изгрева, така както бе Словото му, такъв бе и животът му. Неговият живот и живота на това Слово бяха в едно и също единение с Духа Божий. Минаха години, някои остаряха, заминаха си от този свят и като прелетни птици отлетяха в небесната си родина, а други птици долетяха и това бяха младите попълнения. Накрая ние успяхме да разберем израза: „Най-великият образец за ученика е неговият Учител". Това го разбрахме поколението от Школата, защото срещнахме Учителя в плът и кръв и в образ и чрез Слово. А на вашето поколение оставяме неговото Слово и чрез Словото ще търсите да се доберете до духът на това Слово и да го претворите в себе си в живот. Сега ще ви разкажа един случай. При Учителя на ул.
към текста >>

29. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева.
Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине. Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева. Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя. Накрая се изредиха всички. Учителят се обърна и пита: „Има ли някой друг? " „Няма, Учителю", отговорихме ние. Учителят се оглежда наляво и надясно и какво вижда.
към текста >>

30. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

А един път влизам в салона на Изгрева и какво да видя - виждам в него възрастният брат Стоицев, а с него и другите възрастни братя, които си бяха разтворили и разперили ръцете в страни, наподобяващи, че са криле на птици и се опитваха да подскачат и да хвръкнат с махане на ръцете си.
Разбрах, че Учителят ми показа, че вече е късно и че времето ми е изтекло отдавна за неговото гостоприемство и че трябва да си тръгвам. Направи го така, че хем да ми каже, че трябва да си тръгвам, че той има работа и хем да не ме обиди, реши да ми посочи, че за всяко нещо си има определено време, както и за всеки човек е строго определено времето му за работа с Учителя. Аз си тръгнах развеселена от този случай. Ние за Учителя бяхме като малки деца и той отделяше много време за нас, за нашето възпитание и обучение. Как ли ни издържа и изтърпя до края на Школата? А един път влизам в салона на Изгрева и какво да видя - виждам в него възрастният брат Стоицев, а с него и другите възрастни братя, които си бяха разтворили и разперили ръцете в страни, наподобяващи, че са криле на птици и се опитваха да подскачат и да хвръкнат с махане на ръцете си. Техните души се радваха, изпитваха това състояние на небесното блаженство, на хлябът Господен, че тази вътрешна радост ги беше така обзела и предала на цялото им същество едно необикновено състояние на духа. Те подтичваха, правеха по няколко крачки с разперени ръце и подскачаха да политнат така, както прави една малка птичка, на която не са й израснали още крилцата. Те бяха в едно състояние на душите, когато Божественият Дух се доближава до тях и те нямаше по какъв друг начин да изразят в себе си това състояние, освен по този начин. Гледката беше поразителна. Гледаш старци и баби, които се учат да хвърчат, непохватни от възрастта си, но с порив и наплив на сили отвътре, търсещи да излетят навън като птици.
към текста >>

Гледаш старци и баби, които се учат да хвърчат, непохватни от възрастта си, но с порив и наплив на сили отвътре, търсещи да излетят навън като птици.
А един път влизам в салона на Изгрева и какво да видя - виждам в него възрастният брат Стоицев, а с него и другите възрастни братя, които си бяха разтворили и разперили ръцете в страни, наподобяващи, че са криле на птици и се опитваха да подскачат и да хвръкнат с махане на ръцете си. Техните души се радваха, изпитваха това състояние на небесното блаженство, на хлябът Господен, че тази вътрешна радост ги беше така обзела и предала на цялото им същество едно необикновено състояние на духа. Те подтичваха, правеха по няколко крачки с разперени ръце и подскачаха да политнат така, както прави една малка птичка, на която не са й израснали още крилцата. Те бяха в едно състояние на душите, когато Божественият Дух се доближава до тях и те нямаше по какъв друг начин да изразят в себе си това състояние, освен по този начин. Гледката беше поразителна. Гледаш старци и баби, които се учат да хвърчат, непохватни от възрастта си, но с порив и наплив на сили отвътре, търсещи да излетят навън като птици. Ние бяхме тогава млади, около 25 години и на нас това беше много, много смешно. Техните души се радваха ако да бяха облечени със скъсаните дрехи на човешката плът. Това тяхно състояние го разбрах и оцених, когато и аз доживях до тяхната възраст и изпитах тяхното състояние веднъж, инстинктивно вдигнах ръце, разперих ги, за да политна с тях, затичах се и подскочих, но ръцете ми не ме поеха като крила и аз паднах на земята с подсечени криле и нозе. Около мен нямаше никой, аз бях решила в друга епоха да прескоча и нямаше кой да ми се усмихне на моят опит. А бих желала да има някой, за да му предам моя стремеж на душата ми за летеж към Бога като вътрешен порив на един идеал на новото човечество, което трябва да дойде.
към текста >>

31. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

Беше приказен свят с разцъфнали полски и горски цветя, мирис и благоухание на пролет и необикновен живот, а птици накацали по храстите и дърветата допълваха онази омая, която ни захласваше.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ Обикновено с Борис излизахме на Витоша двамата, когато той бе свободен от работа и когато нямаше братски екскурзии. Около Симеоново и около Бистрица навремето имаше чудни места, отдалечени, чисти поляни, там където хората не ги посещаваха. Само по сенокос идваха селяните, ко-сеха тревата, преобръщаха я, сушеха я и след това правеха големи купени със сено. Беше приказен свят с разцъфнали полски и горски цветя, мирис и благоухание на пролет и необикновен живот, а птици накацали по храстите и дърветата допълваха онази омая, която ни захласваше. Споделих веднъж с Учителя за тези места. Каза: „И аз ще дойда там". Уговорихме се кога ще бъде екскурзията и от къде ще го вземем. Той спомена, че ще ни дойде на гости в малкия дом и оттам ще тръгнем. В уреченият ден и час Учителят пристигна у дома, беше точен, а ние бяхме се погрижили да дойде шофьор с лека кола в уречения час, за да ни вземе.
към текста >>

32. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Това състояние на много хора позволяваше да се чувствуват като лекокрили птици, реещи се по небето и да кацват някъде на някоя стряха и да чуруликат и да чуруликат.
На тяхно място идваха други и състава пак беше същият - две трети жени. Онези от братята, които направиха отклонение някои починаха, други напуснаха Изгрева, а на тяхно място дойдоха нови, за да попълнят състава от една трета. Този състав създаваше много проблеми, създаваха се възможности за много клюки и за чувствени увлечения в двете посоки. Тук на Изгрева аурата беше по-особена, тя предполагаше към един вътрешен възторг, едно вътрешно опиянение, едно възвисяване на душите и ние се пренасяхме нагоре във висините от неземна радост. Това го чувству-вахме от присъствието на Учителя и изливане на Божествения Дух към него. Това състояние на много хора позволяваше да се чувствуват като лекокрили птици, реещи се по небето и да кацват някъде на някоя стряха и да чуруликат и да чуруликат. Тогава излизаше стопанина на стряхата и ги приветстваше и накрая ставаше общо чуруликане. Така се създадоха връзки, които в началото си бяха чисти, невинни, пълни с блян. Но постепенно личността идваше да вземе своето си, раздвижваше се чувствения свят у хората, развързваше се и кармата и накрая идваше нечистото отношение на някого си и той опорочаваше всичко. Едни бяха разочаровани, други опечалени и имаше много, много сълзи. Когато се явяваха сълзите сестрите се приближаваха при Учителя, но те не се явяваха преди това, когато чуруликаха, за да го питат какво ще стане с тяхното чуруликане, а го питаха когато идваха сълзите.
към текста >>

33. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

Третият момент бе, че видях как започнаха да слизат същества в бяла светлина като разперени птици върху него.
И какво да видя. Не, грешка на езика. Не какво виждам, а какво ми се даде да видя, защото и друг път съм гледала Учителя, но не бях виждала такова нещо. От лицето му и главата му излизаше светлина, бяла светлина както това излиза от слънцето, което току-що изгрява, една мека светлина, бяла, трепкащо с фини вибрации. Вторият бе, че виждам как небето над него се отвори, като че ли някой вдигна някакъв капак, който стоеше над главите ни и тази светлина излизаща от Учителя се разпростре и над него километри нагоре над него към небето. Третият момент бе, че видях как започнаха да слизат същества в бяла светлина като разперени птици върху него. Ако сте виждали как ято бели гълъби кръжат, за да слезат и кацнат еди след друг на земята, такава картина виждах над главата на Учителя. Тези същества не само слизаха, а възлизаха. Едни слизаха от горе, приближаваха се на един метър от главата му и се вливаха в онази светлина, която го обкръжаваше като ореол и след това други същества излизаха от този ореол и отиваха нагоре към небето. Възлизаха и излизаха -това беше цяло проявление на Божествения свят. Аз стоях отдолу и гледах, а той седи отгоре и се усмихва.
към текста >>

34. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Веднъж през време на Школата когато домът ми беше станал дом на птиците, където имахме 20-30 свободно движещи се птици една от птиците беше наранена, превързахме я и я поставихме навън на един клон в една от къщичките за птици, които имахме на двора.
Но после го изказах. Винаги си спомням за това чувство и живо преживяване, че за такова дребно нещо се обади и откликна Божествения Дух. Спомням си, че Учителят беше казал, че Бога работи чрез хората посредством малките неща. Та този облак, който слезна, влезна в стаята ми беше едно живо, ненадейно преживяване, беше слезнал Божествения Дух да откликне на едно дихание на една човешка душа. Е, това означаваше много за мен. Веднъж през време на Школата когато домът ми беше станал дом на птиците, където имахме 20-30 свободно движещи се птици една от птиците беше наранена, превързахме я и я поставихме навън на един клон в една от къщичките за птици, които имахме на двора. Отидох при Учителя за съвет, защото исках да се помоля да ми помогне за тази птица. Исках да помоля Бог да ми помогне, но реших да отида първо при Учителя и да го попитам как да стане това. Той ме прие, обясних му защо съм дошла. „Не е позволено да се молиш за животните, защото те си имат своя еволюция." По-нататък Учителят обясни, че не трябва да им се бъркаме. Може да се помоля, но не трябва да искам помощ от невидимия свят за тях.
към текста >>

35. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна.
Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят. От кумова срама Жечо чифликчията на чийто имот се прави комуната изпрати няколко чувала с хранителни продукти. От тези продукти сега се готвеше обща трапеза, но възрастните приятели като разбраха, че ние седим на една трапеза с Учителя дойдоха и насядаха на първите лични места, доведоха жените сй, а нас младите ни избутаха, за нас нямаше място. А те бяха с авторитет, бяха първите съмишленици тръгнали с Учителя още от началото на века. А ние за тях бяхме пришълци, някакво прелетяло ято от птици,които бяхме кацнали за подслон и за храна. И така те ни отстраниха. Дойдем ние, а те заели местата в трапезарията преди два часа, седят, разговарят, умуват върху окултни въпроси, говорят за спиритизъм и медиуми, говорят за всичко, което им е интересно и чакат да дойде време за храна, та да дойде Учителят, да седне на масата, а те най-достойните да бъдат около него. Ядяха сладко и изяждаха храната, която бе сготвена за нас. Аз не мога да разбера, те не схващаха ли, че те ядат храната на бедните студенти? А те не внасяха и не донасяха нищо от техните богати домове, за да сложат на трапезата.
към текста >>

36. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло.
-И тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: „Всички хора живеят вече в окончанието на века, защото окончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Николай Каллертс Рига, 12.Х1.1937 г. Сп. „Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим.
към текста >>

37. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора.
По-късно Тодор Бъчваров се опитва да възразява срещу една такава политика на българската драматургия. В издаваната от него библиотека „Духовен живот" под номер 7 „Окултизъм и християнство" на стр. 10-14 той пише дословно във връзка с тази пиеса. „Стотина списания и вестници се издават за популяризиране на окултизма. У нас само тая вълна още не е засегнала умовете на интелигентните, които се намират още под хипнозиса на Бюхнеризма и Хъкселеизма. Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора. Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие. Инак как може да се обясни неприязненото им държане към новото духовно движение. Нещо по-лошо. Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове. И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби.
към текста >>

38. 228. БОГАТСТВОТО НА БОГАТИТЕ

Вие сте виждали онези големи черни птици, дето грачат „Га-га-га", Затова се казват гарги, те влачат и обират всичко по полето понякога и разравят с краката си посевите и посятото семе.
Учителят отделяше приятелите на близки и чужди по съзнание на делото. И той ги отделяше и на всеки му даваше мястото. На едни им даваше да се занимават с второстепенни въпроси, за да заангажират вниманието и силите си, за да не пречат на делото, защото бяха чужди по дух, но бяха дошли тук на Изгрева по различни обстоятелства и ако ги отстранеше щеше да стане по-голяма беда - щяха да се настроят срещу Братството както бе станало с някои, които бяха преживели много години с нас и след това напуснаха Изгрева като наши врагове. Веднъж Учителят като че ли се отклони от беседата и каза следното: „Всички бижутери живеят в гаргите. Те като видят нещо лъскаво го вземат и го носят в гнездото си". Вие сте виждали онези големи черни птици, дето грачат „Га-га-га", Затова се казват гарги, те влачат и обират всичко по полето понякога и разравят с краката си посевите и посятото семе. Та селяните понякога убият някоя гарга и я увесят на някой кол и го побият на полето, за да покажат на другите гарги, че тях ги очаква същото. Та Учителят се отклони в беседата и това не беше случайно, искаше на някой в салона, който носеше бижута и накити да му покаже състоянието на бижутерските духове с какви мисли и, неща се занимават. А Учителят беше забранил да се влиза в салона с пръстени, злато и с бижута. И тези, които идваха в салона предварително те ги сваляха у дома и така пристигаха без тях. Причината бе, че със себе и и с тези бижута те носеха чужди влияния от света, а от друга страна присъст-вуващите в салона се заглеждаха по златните пръстени, по вратовете и ушите на сестрите, отклоняваха си вниманието и се създаваше съвсем друга обстановка.
към текста >>

39. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците.
Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб. А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата.
към текста >>

40. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Надежда Георгиева Кьосева

Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците.
Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб. А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене. За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата.
към текста >>

41. 20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)

ТОМ 6

Знаем за Славчо там, че е обичал да се качва на покрива на къщата по една смокиня и да взема от там яйцата от гнездата на птиците.
20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ) Той е роден в Станимъка, сега Асеновград през 1908 г. През 1915 г. сме се преместили и по- късно живели в Гюмюрджина, която тогава беше българска. Знаем за Славчо там, че е обичал да се качва на покрива на къщата по една смокиня и да взема от там яйцата от гнездата на птиците. Друго не си спомняме специално за него. През 1918 г. цялото семейство се отправя с камион и най-необходимите вещи на път към София поради настъпването на гърците в Гюмюрджина. Баща ни е заключил къщата и така сме напуснали моя роден град на път към Кюстендил, където баща ми е продължил службата си като телеграфо-пощенски чиновник. В 1924 г.
към текста >>

Славчо обичаше много птици и животни.
Яви се духът на майка ми, която беше починала 1918 г. в Гюмюрджина и която каза за всеки от нас по нещо. Специално за Славчо каза да не взима яйцата от гнездата на птичките. По-късно от Княжево се преместихме да живеем някъде към Павлово. Там имахме голяма градина с дървета. Славчо обичаше много птици и животни. Беше си отгледал едно соколче, което беше вързано с верижка на един клон и пред него имаше дъска за храната. Славчо режеше парченца месо и даваше на соколчето, което лакомо ядеше. Щом свирнеше с една свирчица, соколчето кацваше на рамото му. Много време той се занимаваше с него да го обучава. За учудване имаше и едно малко лъвче, за което не знаем от къде го беше взел и което спеше в едно малко сандъче.
към текста >>

42. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

През това време аз имах един сън, че една група от ангели, наредени така с крила, ама като хора, едри хвърчат от изток към София на северо-запад, летят като ято птици, наредени и аз ги гледам как летят и те заминаха.
Г.Д.: Не, тогава нямахме разговор с Него, защото бяхме там, но ходихме по някаква работа в града с една позната. Бяхме за няколко дни само и спяхме на поляната. Носехме си завивки. Времето беше топло през пролетта. Мина лятото и зимата. През това време аз имах един сън, че една група от ангели, наредени така с крила, ама като хора, едри хвърчат от изток към София на северо-запад, летят като ято птици, наредени и аз ги гледам как летят и те заминаха. Аз разказах сънят си на моя зет и сестрите ми. Зет ми беше там като ръководител. И те казаха, че това е много знаменателен сън. И тогава се нареди през пролетта да отидем със сестра ми в София и за пръв път да видим Учителя. Като се върнахме у мен остана впечатлението от Изгрева и приятелите, с които се видяхме и реших.
към текста >>

43. 11. Никола Антов

Драган Петков

ТОМ 7

Тогава какви ли не идеи не долитаха от чужбина в България като прелетни птици, снасяха своите яйца, те се излюпваха и идеите тръгваха да се реализират.
11. НИКОЛА АНТОВ Никола Антов в младите си години е бил анархист. Тогава какви ли не идеи не долитаха от чужбина в България като прелетни птици, снасяха своите яйца, те се излюпваха и идеите тръгваха да се реализират. Тук имаше представители на всички леви движения от Европа. Първо се явиха анархистите, след това дойдоха социалистите, от тях изникнаха комунистите и започнаха да се роят различни революционни течения. Всички искаха с революция да променят живота на хората по това време. Затова методите им бяха различни. Анархистите бяха за неотложна борба, революция на улицата с бомби и изстрели.
към текста >>

44. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7.
С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори. Песните са публикувани, а историята на тяхното създаване е описана в поредиците на "Изгревът", том ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Днес тя е останала заградена от висока ограда в територията на посолството на бившия СССР, т.е. днешна Русия. ПАНЕВРИТМИЧНАТА ПОЛЯНКА 1.
към текста >>

45. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Така станаха птици.
За който свят мислиш, ти си в този свят. Една среда те търпи известно време и после влизаш в друга среда. Рибите бяха във водата. По-напредналите от тях излязоха в по-рядка среда. При голямото притеснение дойде им на ум, че има друг живот по-благоприятен, в по-рядка среда, над водата. Така станаха птици. Също така и при стеснителните условия човек излиза горе при Бога. Днес излиза, утре излиза и най-после влизаш в един по-висок свят. Значи идеята създава формата. Има закон: Мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлина и в сърцето - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина и в сърцето - охлаждане.
към текста >>

46. 54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК Сега всичките птици отиват на юг през есента.
54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК Сега всичките птици отиват на юг през есента. Аз ви казвам да стане ясно, отиват на юг. Връщат се понякога, значи проверяват кога трябва да тръгнат и това го казвам, защото те отиват на юг. А пък в момента аз, което гледах пред себе си, те отиваха на юг, но вече се връщаха. В: Те се връщат обратно. Т: Имах видение.
към текста >>

Птиците се връщаха обратно.
Аз ви казвам да стане ясно, отиват на юг. Връщат се понякога, значи проверяват кога трябва да тръгнат и това го казвам, защото те отиват на юг. А пък в момента аз, което гледах пред себе си, те отиваха на юг, но вече се връщаха. В: Те се връщат обратно. Т: Имах видение. Птиците се връщаха обратно. Връщат се не направо, а в тази сцена. Значи от юг отиваше, тръгваше и една лента на север, такова беше положението. И видях една лента, като права линия, в началото две птички значи бяха като единицата, стоят на нея. В: Като единица. Т: Да, както се пише едно, така и една птичка, до нея втора и после от третата птичка от края, направи едно усилие, излезе от тази лента и с това усилие отиде отпред, настигна главата на лентата, не влезе в главата, но пак другите птички бяха по-назад.
към текста >>

В: Вие бяхме видели тези птици преди срещата с Учителя или след като излезнахте от Учителя?
Всичко беше от Него. Аз го знаех много добре, но и той го знаеше. И той го знаеше и се сърдеше защо не му дават повече. От мене не, защото Учителят не дава. Доколкото трябва, толкова.Колкото трябва, за да се повдигне душата.А тези човешките работи Учителят не ги признаваше, защото виждаше, че това е едно забавление, което само отвлича вниманието на човека от истинската му работа, от което нищо не се получава. В: Вие бяхме видели тези птици преди срещата с Учителя или след като излезнахте от Учителя? Т: А-ах, преди. В: Преди това. Т: Затова аз като Му разказах разни работи и Му разказах за тази среща и Той тогава помръдна малко и така и аз разбрах, че срещата с Учителя се е свършила и станах, целунах Му ръка и излязох и като застанах вънка. То казах си какво беше това видение, какво искаха да кажат, какво беше това? Има един център, който ръководи човека.
към текста >>

47. 33. ИЗПЕТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕСНИ

Птиците хвъркаха, реките течаха, цветята цъфтяха, щурците цвъртяха.
Звучен бе той за моята душа. Красиви са Неговите стъпки, по които Той ходи. /Песен изпята, вторник, 12.Х1.1934 г., 10 ч. пр. обед/ ИМАШЕ ЕДНО УТРО Имаше едно утро през лятото. Слънцето грееше, вятърът духаше. Птиците хвъркаха, реките течаха, цветята цъфтяха, щурците цвъртяха. Там горе на небето, светкавица се появи гръмовита. Всичко се изпоплаши. Млъкнаха щурците. Млъкнаха всички. Само вятърът бучеше и реката шумеше.
към текста >>

48. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

Къщата на брат Темелко бе разположена в един дълбок селски двор, в който се намираха обори, курници, изобщо, навеси за добитъка и домашните птици.
Нямаме инструменти да го измерим, да определим капацитета Му какъв беше. Селото се наричаше Мърчаево поради разположението му в подножието на Витоша, на западния склон на Витоша. Но Учителят, който винаги мислеше в светлина и положително го нарече Светляево. Това го знаете нали? И наистина това село за нас беше най-светлото място, където пребивавахме под покрива на Всевишнаго. Къщата на брат Темелко бе разположена в един дълбок селски двор, в който се намираха обори, курници, изобщо, навеси за добитъка и домашните птици. Дворът в първия си вид беше неугледен. Но Учителят със своята светла, творческа, художествена мисъл успя да ни организира за работа, чрез която този неугледен, селски двор прие вида на приятна градина. Всеки от нас с радост изпълни своя дълг от работата си тук. Аз купих райграс, специална трева, която засяхме и дворът се покри с приятна зеленина. И най-интересното беше, че Учителят откри там едно изворче, което се почисти и оформи така красиво, че при него се събирахме и пеехме братски песни.
към текста >>

49. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама.
И1, 1972). От 1976 г. то е официално име в Непал. БОГИНЯТА - МАЙКА НА ЗЕМЯТА Един пожълтял пергамент. На 9 декември 1920 г. най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама. Но забележителното на пергамента не е картинността на езика му, отдавна известна на езиковедите, а по-нататъшното му съдържание, с което се разрешава на англичаните да изкачат най-високия връх на земята, наричан на тибетски "Чомолунгма", на китайски "Джолмолунгма", на хинди "Сагарматха", на английски "Маунт Еверест". С този пожълтял пергамент се открива първата страница от епопеята на Чомолунгма, чиято последна страница се написва на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей. Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:37
към текста >>

50. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

ТОМ 9

Не са птици ангелите, като имат крила.
И след време ще видите тази погрешка към какви резултати води. Пък тази погрешка може да стане причина за хиляди други хора да страдат." (Стр. 3 в оригинала и стр. 140 в томчето) „Вие сте забравили какво има в онзи свят. Даже понятията ви за ангелите и тях не знаете, вие на тях ще им турите такива крила. Не са птици ангелите, като имат крила. И ръце имат и крака имат като хора. Само, че ръцете им са такива, че един ангел като си простре ръката върху тебе, ще те простре на земята. Най-малкото помръдване на ръката на един ангел има динамическа сила. Отличава се само по силата си. Сега целта ми не е да ви изобличавам, да се спирам специално време няма.
към текста >>

51. СЪДЪРЖАНИЕ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г.
ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с. Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО. ПОУЧЕНИЕ ЗА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И НЕБЕСНИ / Вергилий Кръстев 1.Чествуването на 120–годишнината от рождението на Георги Куртев /1870 – 1990 г./ 2.Първият концерт от музика на Учителя Дънов в камерна зала “България” 3.Излизането от печат на книжката “Георги Куртев – животопис” 4.Концерт в читалище “Васил Левски”, Айтос, по случай 120-годишнината на Георги Куртев 5.Работата ми с Георги Събев 6.Как бе спасена и как се отпечати кореспонденцията на Георги Куртев с Учителя? 7.Кой и защо укриваше писмата на Учителя до Георги Куртев 8.Щеше ли да го има “Изгревът” том Х? 9.Съдбата на писмата на Учителя до Георги Куртев 10.Защо бе съхранена градината в Айтос по време на социализма 1945-1990 г.? 11.Човекът, който с юмрук разбиваше черепи и кости БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД ЯМБОЛ МАРИЯ ТОДОРОВА ПОПОВА /1893 – 1981 г./ Външният и вътрешен човек ЙОРДАНКА ТОДОРОВА ПОПОВА - /1928 - ?
към текста >>

52. 06 - 11. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ - БУРГАС, КОЙТО ПРАВИ ПРЕПИСА И ГО ИЗПРАЩА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - АЙТОС

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Казано е, плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята.
От първите се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, а от третите — всичките човеци. Изядеш - вълк си. Даваш - овца си. Посяваш - човек си. Сега изкуството е да се разбере какво иска бащата. Казано е, плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята. Но затова се иска знание и мъдрост и сила. Не е казано завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, за което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е ядението, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тям подобните.
към текста >>

53. 07 - 21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Както сърни, така и други диви животни и птици, при голяма опасност или беда търсят помощта или закрилата на човека, когото имат за свой покровител.
Даже той пъхнал голата си ръка в устата на лъва, но бързо я извадил невредима. Заключил клетката и се отдалечил. Лъвът не ял няколко дни от тъга по приятеля си. Многовековният човешки опит ни учи, че куче, което е получавало храна от ръката на човек, никога не го хапе и напада. Както кучето, така и лъвът помнят гласа на своя господар - човека много години и щом го чуят, му се покоряват. Както сърни, така и други диви животни и птици, при голяма опасност или беда търсят помощта или закрилата на човека, когото имат за свой покровител.
към текста >>

54. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят.
Въодушевявал се е от великата проповед за човека, любов към ближния. Ето защо той понасял стоически страданията и лишенията по пътя на борбата му за по-сносен живот. Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани. Но това той не е считал за достатъчно, ето защо и парично им помагал. Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром. Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят. Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител. Но не по- малко важни са и неговите религиозно - философски убеждения, които той популяризира предимно чрез страниците на издаваните от него списания и книги. Сега, когато сме вече към края на това кратко изложение, можем да кажем че д-р Миркович е бил една широко отворена душа за всички нови идеи и изследвания. Негова е заслугата, че той пръв в нашата страна възвести ясно и с прозрение, че в природата зад грубата материална действителност действат и невидими сили и проявления от духовно естество. В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на Миркович не можа да се оцени достатъчно.
към текста >>

55. 09 - 08. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Под бряста имаше разни животни: кози, кучета, овце, птици, кокошки, всякакъв вид животни, на които бях отнел живота.
8. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ През 1920 година бях тепавичар на село Каблешково. На 20 януари вечерта сънувах следния сън: Пред вратата на тепавицата имаше бряст, който беше осветен от една голяма светлина, по-ярка от тая на слънцето. Под бряста имаше разни животни: кози, кучета, овце, птици, кокошки, всякакъв вид животни, на които бях отнел живота. Всяко едно животно на свой език почна да вика и да ме дърпа, като искаше да му върна онова, което му бях отнел - живота. Изпитах ужас от това виене, крякане, мучене. Чудех се какво да правя и в този миг се събудих. Ставам и слизам долу при тепавицата, за да проверя хода на тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда.
към текста >>

56. 09 - 75. УЧИТЕЛЯТ Е НАВСЯКЪДЕ

ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ

Летял влакът през полето, като да бил крилат, а тя гледала през прозореца широкото, сякаш безкрайно поле и си мислела така: „Господи, толкова много хора по полето, животни, птици, насекоми, растения и тревички - всичко на Тебе се надява, на Тебе се моли, от Тебе иска помощ, храна и закрила.
75. УЧИТЕЛЯТ Е НАВСЯКЪДЕ Била китна пролет, когато сестра П. се връщала от София и влакът я носел към родния й град. Летял влакът през полето, като да бил крилат, а тя гледала през прозореца широкото, сякаш безкрайно поле и си мислела така: „Господи, толкова много хора по полето, животни, птици, насекоми, растения и тревички - всичко на Тебе се надява, на Тебе се моли, от Тебе иска помощ, храна и закрила. Как успяваш на всички да помагаш? " Ето какви мисли изпълвали ума и съзнанието на сестра П., а влакът летял като изтърван кон през полето. Застанала тя на прозореца на купето и вижда следната картина: Учителят в бяло ленено палто се разхожда, не, а се носи над изкласилите ниви. Влакът лети с шеметна скорост, а ето Учителят всее пред очите й над изкласилите ниви. Тя гледала и си мислела тъй: Ето на, сега колко съм далеч от София, където оставих Учителя, а ето че и тук, над нивите и навсякъде все е Учителят, всичко вижда, от всичко се интересува.
към текста >>

57. 10 - 00. СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ

Да дойдат ятата на птиците пойни, от далечните топли страни.
Във душите сейте семето отбрано, никой да не мисли, че още е рано. Мойта пролет чакам, малко веч остава. Всички ний ще видим Неговата слава. 1959год. A3 ЧАКАМ Аз чакам да мине суровата зима, вихрите слепи, леденият студ. Да бликнат потоци, реки пълноводни, и топлият вятър задухал от юг. Да дойдат ятата на птиците пойни, от далечните топли страни. Навред по полята де цъфтят цветята, нашир по лъките и покрай реките де ухай аромата. Ликува душата, че ветрецът вей и славей на клона унесено да пей. Аз чакам да мине суровата зима, вихрите слепи, леденият студ. Бликнали потоци, реки пълноводни и топлият вятър задухал от юг. 1978 год.
към текста >>

58. 16 - 11. ЯТОТО ПТИЦИ

Желю Танев Николов

11. ЯТОТО ПТИЦИ Ж.Т.: Тия неща са много велики за този, който ги дава.
11. ЯТОТО ПТИЦИ Ж.Т.: Тия неща са много велики за този, който ги дава. Щото Учителят виж как казва, че тука /снсщи на сестра Дора се разгърна Библията и така прочетох/ че брат Георги се е разговарял, той ги е виждал. А пък Учителят казва: „Аз когато изнасям беседа, аз не говоря само на вас, между вас има много повече, които слушат моята беседа и я носят в пространството." Та и при нас, някога може да сме сами, идват такива същества да ни посетят, да ни вдъхновят, да ни напомнят, да ни свързват с Небето, с Бога, с Учителя. Имам един пример при запаса 1943 година. Бяхме на Халкидическия полуостров долу в Гърция. Бяхме в един стар манастир на квартира.
към текста >>

В.К.: Учителят казва, че ние сме като ято птици и се прераждаме в един народ, после в друг, когато Бялото Братство има някаква задача.
Отидох, измих се, почнах молитва, почнах да си пея тихичко. Имаше там такива тополи като нашите тука. През това време като започнаха гаргите да грачат една от друга, една от друга и у мене дойде мисълта, че това са душите от Бялото Братство, които посрещат пролетта. У мен дойде такова вдъхновение, необикновено. Никога не съм посрещал пролетта така сам. В.К.: Учителят казва, че ние сме като ято птици и се прераждаме в един народ, после в друг, когато Бялото Братство има някаква задача. Като ято птици се прераждаме от един народ в друг, като души. И това, което казваш, е верно, защото отговаря на един закон от Словото на Учителя. Така се проверяват нещата дали са верни. Човек трябва да познава Словото.
към текста >>

Като ято птици се прераждаме от един народ в друг, като души.
Имаше там такива тополи като нашите тука. През това време като започнаха гаргите да грачат една от друга, една от друга и у мене дойде мисълта, че това са душите от Бялото Братство, които посрещат пролетта. У мен дойде такова вдъхновение, необикновено. Никога не съм посрещал пролетта така сам. В.К.: Учителят казва, че ние сме като ято птици и се прераждаме в един народ, после в друг, когато Бялото Братство има някаква задача. Като ято птици се прераждаме от един народ в друг, като души. И това, което казваш, е верно, защото отговаря на един закон от Словото на Учителя. Така се проверяват нещата дали са верни. Човек трябва да познава Словото.
към текста >>

59. І.01.04. ПАСХАТА

После Ангел Господен повдигна източния вятър на небето и със силата на южния вятър докара от морето птици, които падаха около стана им.
И отвори небесните врати и им наваля като дъжд манна да ядат. Това бе хлябът Господен, който им се даде да ядат. Това бе небесно жито, което им даде Ангел Господен да ядат. Това бе ангелският хляб от небето, слезнал за людете Израилеви. Така ядоха този ангелски небесен хляб 40 години в пустинята. После Ангел Господен повдигна източния вятър на небето и със силата на южния вятър докара от морето птици, които падаха около стана им. Ядоха и се наситиха, за да познаят Силата на Ангела Господен и да помнят Завета му. И когато ожадняха, на планината Хорив, приближи се Мойсей до канарата и удари я с жезъла си и оттам потече вода, за да пият людете, да пият и да се наситят. А Ангел Господен продължаваше да ги води денем с облак, който ги покриваше и ги пазеше от слънцето, а цялата нощ ги водеше с огнена виделина. И на третия месец след изхода от Египет на Израилевите синове Господ слезе на Синайската планина, Станаха гръмове и светкавици, гъст облак имаше над гората и много силен тръбен глас излизаше от него. Цялата Синайска гора бе в дим и Господ слезе в огън над нея, дигаше се дим като от пещ и цялата планина се тресеше силно (Изход, гл.
към текста >>

60. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край).
За изучаване на тези предмети определяват се 4 години, от които състои курсът на началните училища." (Следва учебният материал за всяка от четирите години.) От програмата на градските главни училища: „Градските главни училища се състоят от 4 класа: I клас. Българска граматика, славянска граматика, краснописание, земеописание (южни и средни страни на Европа), аритметика (прости и десетични дроби), писание разни предмети, неорганични без сянка, всеобща история (стара), свободен прочит френски и турски. II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ.
към текста >>

61. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

„Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията.
И понеже човек в своето слизане е отишъл много далече, Слънцето е поставено, та един ден като се върне и дойде, [да] знае мястото, отдето е минал. И през тия четири дни (години) знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте забъркали четири планети, та тази сега е четвъртият ви затвор, след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. (Чете стиховете от 18 до 25.) Тук вече имаме обличанието на човека в неговото пето тяло. Тия животни са в петото тяло на живота, след което иде шестото тяло. „Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие. За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й. Така е и с живота.
към текста >>

62. НАРЯД за 1904 година

„И колко е по-добър човек от овца." Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете, нима Той ще да забрави вас?
„Още малко няма да Ме виждате и пак малко, и ще Ме видите." „Още малко" - това е временният живот на плътта, който ви препятствува да Ме виждате, да сте в прямо общение с Мене, Такива минути на живота ви всеки е опитал. Те са били минути на общо помрачение, духовно падение и скърби. „Още малко" - това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога. В такива минути Аз винаги съм се вестявал пред вас. Евангелие от Матея, 12гл., 12 ст. „И колко е по-добър човек от овца." Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете, нима Той ще да забрави вас? - Не, няма да ви забрави. Но вас ви съблазняват най-малките противоречия на живота. Не сте се научили да служите на Бога. Вие все търсите вашето „хляба и рибите". Искате чудеса, искате знамения.
към текста >>

63. VII.8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Това е мястото, където Духът на Заблуждението прави и свива свойте гнезда и излюпва своите пилци, които израстват като хищни птици.
Сега са останали 3-4 старци, но и те не знаят онова, което е записано в „Изгревът" том X, защото когато този материал е записван, те са били 30-годишни и също не са знаели почти нищо, защото не ги е интересувало тогава. Тогава, преди 40 години, тези спомени са събирани от онези, които са били 70-годишни и вече отдавна си заминаха от този свят. Сега Айтос е станало средище и място, където се събират на събрания да си избират братски съвети, избор на ръководство, което е против Учението на Учителя. Там си направиха и гласуваха устав, който е също срещу Учителя. Там издадоха нареждане да не се купува „Изгревът" и оригиналите на Учителя. Това е мястото, където Духът на Заблуждението прави и свива свойте гнезда и излюпва своите пилци, които израстват като хищни птици. Затова Айтос ще стане в бъдеще място на запустението. Това бъдещото поколение ще провери. И ще се убеди тогава в цената на „Изгревът" том X и как и с каква цена е платено, за да излезе. Платено е с живота на няколко поколения. Онова, което бе казал Учителят, че в Айтос хората са души в почивка, че са с религиозно съзнание и че трябва да бъдат изпитани - това всичко се сбъдна.
към текста >>

64. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Да бъдете свободни както птиците, търпеливи като млекопитаещите, мъжествени като лъва и разумни като човека.
А ръцете като мием, ще казваме: „Да сме послушни, добри и справедливи като ръцете.“ Колко е добър Господ, че ни е дал ръце и крака, които да ни научат как да работим. Съединете се с Господа и с всички хора и всичко ще ви се направи. Да бъдете търпеливи и услужливи като краката и справедливи като ръцете. Да владате тялото си и да настане една хармония между вас. За една година ако можете да се нагласите, ще е добре. Да бъдете свободни както птиците, търпеливи като млекопитаещите, мъжествени като лъва и разумни като човека. Думата „мога“ започнете да я прилагате. За добро е като ключ, но за лошо ако я употребявате, няма да ви послужи. Употребете я за подигане на човечеството, за просвета на ума, сърцето, но за лошо - не. За една година научете да разбирате думата „мога“. „Не“-то, първата сричка от думата „не мога“, да го турите на опашката.
към текста >>

65. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла, тя стои вкъщи, както в някоя зоологическа градина има скелети останали или както в някои музеи има препарирани птици.
Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума. Това значи „туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ Това е законът, към който се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си. Всеки, който е направил разлъчване от това, което Бог е съчетал, той е изгубил тази хармония. Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат умрели. И обратно, има жени умрели, но те са живи. Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла, тя стои вкъщи, както в някоя зоологическа градина има скелети останали или както в някои музеи има препарирани птици. Турците за такива случаи казват: „За ибрет.“ Така аз разбирам посланието на апостола Павла. Той казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от 60 години.“ Числото бе число на любовта. Това показва, че такъв човек не е за работа. Младите вдовици да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон.
към текста >>

66. 6. ПРОСТОТА

Така правят и птиците.
Като не работиш, ще грешиш, ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял. И тъй, вие не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят. Някои например казват: „Как да стана в 4 часа сутринта, става ли се тогава? “ Да, става се, защото нощта е за спане, а сутринта - за работа. Когато Слънцето изгрява, всеки трябва да е вън от леглото си, а когато залязва - всеки да е в леглото си. Така правят и птиците. Ако искате да разбирате Христа, така трябва да постъпвате, да живеете. Когато дойде страданието, кажете: „А, време е за работа.“ Гответе се да сеете; дойде първо добро желание - посейте го; и в една година като постъпвате така, ще видите колко богати ще станете. Това подразбират българите, като казват: „Отворили му се оЛГите.“ Като стане човек богат, отварят му се очите. Например някой сиромах, беден човек, направи си колиба без прозорци. Като поразбогатее, веднага си отваря един, два и повече прозорци.
към текста >>

67. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Но ако човек дойде и прояви Божията любов, и птиците ще му вярват.
Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: „Ела тук, на ръката ми! “ Тя ме пита: „Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти.“ Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията любов, и птиците ще му вярват. В 917 година, когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера[1], мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
към текста >>

68. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме.“ Такива са разсъжденията на птиците.
Вземете един учен човек и го лишете от труда му и -ой ще почне да се инервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се инервира. Всички трябва да работите. Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа.“ Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър, или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците. Аз ги наблюдавам: когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат- не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме.“ Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: „Те са птички, задоволяват се с малко.“ Ха... Ние с какво трябва да се занимаваме? Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: мен ме радва тяхното доволство. Те като намерят една дупчица, благодарят на Господа. Казват: „Тук е добре, няма да ни духа вятърът! “ Сгушат се и двете вътре, доволни са.
към текста >>

69. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Някой път птиците, кокошките по-хубаво пият вода.
И колкото расте, малката мушица пие все повече и повече, докато дойдете до човека. Само човек знае да пие вода. Животните често умират от препиване на вода. Млекопитаещите често умират от препиване на много вода. Така не се пие вода. Някой път птиците, кокошките по-хубаво пият вода. Като вземе една глътка, дигне си главата нагоре и пак пие. Това пиене вода на кокошките го намирам за най-хубаво. И гледам, някои хора има, които не знаят да ядат. Една свиня, като си тури муцуната в коритото, никак не я вдига вече нагоре. Това е най-лошото ядене.
към текста >>

70. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Един ден, като хвърчат хората като птиците, тогаз може би няма да има нужда да се събуват обущата Аз не съм за изуване на обущата, но аз съм за следното: Всеки, който влиза в салона, трябва да измие салона.
Защо тогава вие давате толкоз голяма тежест, че дето влезете, трябва да бъдете обути и го считате за срамота да сте боси Прави сте в какво отношение? Има известни места, дето, ако човек не е обут е срамота. Кога? Краката му трябва да бъдат обути от добродетели. И кожата от която са направени обущата, добродетелната кожа не се каля. Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, като хвърчат хората като птиците, тогаз може би няма да има нужда да се събуват обущата Аз не съм за изуване на обущата, но аз съм за следното: Всеки, който влиза в салона, трябва да измие салона. И сега желая всички сестри да си изкупите греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример. Защо мием салона? Защото го окаляхте, влизахте с обуща. Трябва да започнем с това положение.
към текста >>

71. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Никога да не остарява дрехата, както у птиците.
Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля. Казва някой: „Да си поживеем! “ Няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година, аз не бих я турил на гърба си, след това да се поправи цветът й и пр. Никога да не остарява дрехата, както у птиците. Такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега турят дрехи, които никак не са хигиенични и следствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух.
към текста >>

72. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Трети разговор с Учителя:

Колкото птиците повече носят своите дрехи, толкова стават по-хубави.
Дъщеря ти не се подчинява и тя казва: „И аз не искам да слугувам.“ В дома си вие често си създавате своите нещастия. Каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но син ти, дъщеря ти и другите пожелават да имат хубава дреха, но няма пари за всички. Тогава се карат: „Защо на онзи направи, уши му дреха, а на мене - не? “ В света има и друг един закон: У птичките този закон съществува. Колкото птиците повече носят своите дрехи, толкова стават по-хубави. Някое перце като падне, друго изниква. Ако пазите този закон, то вашите дрехи няма да се изтриват. Аз зная хора, които 10 години са носили един костюм и не се изтрива. Десет години нов костюм. Това е икономия.
към текста >>

73. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Сангвиниците, веселите хора са като птици.
А веселостта гледа от над челото - там й е прозорецът. У децата, много малките работи им правят впечатление. Сангвиниците са весели - въздухообразните елементи всякога са весели, флегматичните са водни. Детският темперамент е на стомаха. А нервните хора са сухи. Сангвиниците, веселите хора са като птици. Човек трябва да мине една школа за обновление на организма, за изме- няване на организма: да можеш моментално да измениш едно твое състояние. То става чрез реакция. Да допуснем, вие сте изгубили 10 000 лв., замислен сте. Трябва ви сега една реакция, да ви се възвърне спокойствието. Как? Казвам: „Парите ви се намериха, носят ви ги!
към текста >>

74. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

А има и места, дето птиците не могат да идат.
На птичката Господ е позволил да се качва при Него. Това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречие. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километра нагоре, защото ще замръзне; тя може да се качи 4-5 километра нагоре. Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълня всичко. Някой път в съзнанието си се чувствувате, че сте грамадни. Това се дължи на този космически човек, който е толкова грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде.
към текста >>

75. Разговори с Учителя - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Когато обикна всички хора, всички животни, растения, камъчета, извори, птици, месечината, звездите, слънцето и пр., тогаз мога да кажа, че в мене Божествената любов се е проявила.
Искам да имате свещена идея за любовта. Аз говоря за това. което е наука. Ако турите в живота си тези два принципа (Божествения принцип: любовта и човешкия принцип: благодарността), тогаз ще важат думите на Христа: „Тогаз каквото попросите, ще ви бъде." Ако не турите тези два принципа, тогаз няма да има никакъв плод. Ти казваш: „Обичам един човек."" Не само един човек. Не. Когато обикна всички хора, всички животни, растения, камъчета, извори, птици, месечината, звездите, слънцето и пр., тогаз мога да кажа, че в мене Божествената любов се е проявила. И така запомнете две неща: да любите и да благодарите. Когато направиш някоя погрешка, признай я. Аз не съм казал по- дълбоките методи. Аз мога да се преструвам, че нищо не зная. но ги зная.
към текста >>

76. 16. ПОСЛЕДНИЯТ РАЗПИТ НА УЧИТЕЛЯ

Милка Говедева

М.Г.: Накрая като птици, когато сме като птици.
И сега аз твърдя и ще твърдя, докато съм жива, защото Учителят както ни ги показа, накрая има това. Нали така и това, така се прави. „Ние отидохме, вика Ина Дойнова, при леля Веса Несторова и леля Веса каза, че не се прави така трептене на китките." - „Как не бе, аз там бях, бе, Учителят дойде да ме покани." Бях на урок при Паша. Той не покани Паша, покани мене. В.К.: Опишето го това, нали това е 10-то упражнение? М.Г.: Накрая като птици, когато сме като птици. В.К.: Като птици. М.Г.: Така, така, като крила на птици трептят перата накрая. В.К.: Като свърши движението има така трептение. М.Г.: На китките. В.К.: На китките.
към текста >>

В.К.: Като птици.
Нали така и това, така се прави. „Ние отидохме, вика Ина Дойнова, при леля Веса Несторова и леля Веса каза, че не се прави така трептене на китките." - „Как не бе, аз там бях, бе, Учителят дойде да ме покани." Бях на урок при Паша. Той не покани Паша, покани мене. В.К.: Опишето го това, нали това е 10-то упражнение? М.Г.: Накрая като птици, когато сме като птици. В.К.: Като птици. М.Г.: Така, така, като крила на птици трептят перата накрая. В.К.: Като свърши движението има така трептение. М.Г.: На китките. В.К.: На китките. М.Г.: Отишли при Веса.
към текста >>

М.Г.: Така, така, като крила на птици трептят перата накрая.
„Ние отидохме, вика Ина Дойнова, при леля Веса Несторова и леля Веса каза, че не се прави така трептене на китките." - „Как не бе, аз там бях, бе, Учителят дойде да ме покани." Бях на урок при Паша. Той не покани Паша, покани мене. В.К.: Опишето го това, нали това е 10-то упражнение? М.Г.: Накрая като птици, когато сме като птици. В.К.: Като птици. М.Г.: Така, така, като крила на птици трептят перата накрая. В.К.: Като свърши движението има така трептение. М.Г.: На китките. В.К.: На китките. М.Г.: Отишли при Веса. И веднага отивам.
към текста >>

77. 27. КАК СЕ РАЗУЧАВАХА „ЛЪЧИТЕ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Говедева

Аз твърдя това, защото го помня така, нали когато затихва летенето, трептенето на перата на птиците, то почва накрая само така.
В това време Тамара на този Атанас Николов: „Учителю, да дойда и аз." Учителят мълчеше. „Учителю, да дойда и аз." Учителят пак мълчеше. И накрая: „Учителю, искам да дойда и аз." - „Ела", каза. Та да направим една група от десет души за единия лъч. И така аз отидох и аз знам много добре „Слънчевите лъчи", че накрая на 10-то упражнение, нали се прави „летенето" така и накрая само с китките се махаше така, прави се трептене на китките. Аз твърдя това, защото го помня така, нали когато затихва летенето, трептенето на перата на птиците, то почва накрая само така. А сега ми говорят: „Не, не е било." В.К.: А те как го правят? " М.Г.: А те го правят без това трептене. И аз казах на Инчето, Ина Дойнова, защото тя се самоизтъкна там да предава гимнастиките, и казвам: „Инче, това не е правилно. Учителят дойде и ме повика и ми каза така и така." Ина: „Ние питахме леля Веса и леля Веса каза, че не е вярно." Връщам се в къщи и звънвам на Веса Несторова и викам: „Весе бе, защо ти така си казала? " Веса: „Така е." Викам: „Не е така.
към текста >>

78. 6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов

Цветана Симеонова

Така, както рибите се превърнаха някога в птици!...
Довери се на Тези, които те обичат въпреки твоето несъвършенство, както майката обича своето безпомощно още дете. Довери се на Тези, които единствени могат да те преведат през безграничните междузвездни пространства, за да ти покажат - за момент, за няколко кратки мига - светлината, красотата, величието и съвършенството, любовта и мъдростта, които те очакват в бъдеще; които Бог, твоят любящ те Баща, е приготвил отвеки за тебе, за твоята душа, за твоя Дух - когато укрепнеш, когато израстнеш, когато се утвърдиш в пътя на Доброто, в стремежа, вярата и любовта към Него - великата Мъдрост, великата Любов, великият Живот, великата Истина, който обгръща всичко, изпълнява всичко, дава живот на всичко. Искай и ще ти се даде! Пожелай - и ще получиш! Стреми се Нагоре, към Висините, и ще се научиш да летиш! Така, както рибите се превърнаха някога в птици!... Така, както бубата се превръща в пеперуда! Така, както мъртвата, заледена през зимата земя ражда напролет безброй цветя! Така, както Слънцето изгрява след тъмната нощ! Нима ти - като душа, като Дух - стоиш по-ниско и не би могъл да направиш това, което направиха някога обитателите на водите? Това, което днес прави малката, лакома гъсеница, когато тя се откаже от сочните зелени листа?
към текста >>

79. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1301-1320

Савка Керемидчиева

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Разбираш ли защо птиците летят?
Вашето сърце. 1305 Най-красиво е когато човек говори на себе си. Всички трябва да говорят на себе си и да блика сърцето ви от любов. Да усещате благоволение, което излиза към всички живи същества, не само за хората. Казва Господ: „Разбираш ли защо този червей пълзи? Разбираш ли защо птиците летят? Защо растенията растат? " Когато вашето сърце се изпълни с живот и с любов, само тогава ще разберете смисъла. Работници трябват. 1306 Онези от вас, които са родени от Духа, по- магат на онези, които сега се приготовляват. Силни и крепки.
към текста >>

80. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Тези жени, които се кичат, са произлезли от мъжките птици.
Важното е да си променяте мислите. В Бога скръб мъка няма. Мислете, че всяко едно страдание е едно посещение. Плачът показва, че животът вече е започнал. И кичат се само ония жени, в които ума се е пробудил и почва да мисли. Тези жени, които се кичат, са произлезли от мъжките птици. Ние не трябва да се отвращаваме от греха. Ние трябва да имаме хармонията, за да изпълним Волята Божия. За да възприемеш една мисъл, трябва да знаеш как да я възприемеш и кога да я възприемеш. Окръжающите хора, с които ние сме свързани, те най-много ни спъват. Сега първото нещо, трябва да не остарявате, да идете в небето млади.
към текста >>

81. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Но движенията са потребни за факирите в Индия, които с 20 години не се движат и птиците правят гнезда на главите им.
Как ще изразиш тия движения, ще се караш ли, ще се биеш ли, то е твоя сметка. Вечерта, ако мъжът се кара на жена си, казва: „Сметка искат от мене, трябва да иждивя тази енергия." Не е определено за всички еднакво. По очите на хората може да определиш, кому колко е определено. Не трябва да говорим туй, което е без полза, а трябва да говорим туй, което е полезно. Можеш като се разгневиш, да направиш хиляди движения напред-назад; може тия хиляди движения да направиш в някое планинско място една разходка и да се върнеш освежен и с някоя хубава мисъл. Но движенията са потребни за факирите в Индия, които с 20 години не се движат и птиците правят гнезда на главите им. Има хора, които са опорни точки - да не се движат. Ама махалото горе малко се движи, а долу много се движи. Всички прояви на нашия живот са строго определени. Движението на моя крак той не знае, но той трябва да се движи. Има същества от невидимия свят, на които ти съставляваш някой уд, та ще се движиш и оттатък ще минеш, ако те искат.
към текста >>

82. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

(Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали дъжд си оставят леглата и правят бани.
Това ще го опитате всички. Някой път ще дойдат тези тежести в сърцето ти. От черната ложа идат и ви кажат: „Изповед на вас не ви трябва. И без баня може". Ако може без баня, онези деца, които се раждат, колко пъти ги къпят майките им? (Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали дъжд си оставят леглата и правят бани. Всяка дума има енергия. Енергията от всяка твоя дума се връща в душата ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш. Ще ви приведа един пример. Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник. Набил жена си.
към текста >>

При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те?
" Обаче природата не търпи празнота, празно стоене. Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме обикновено за нещастни. Мислим животните за щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пее стрелят върху нея. Също върху заека и други животни. Всички са на страх. В една школа най-първо ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия става друг.
към текста >>

83. 17. КРИСТАЛИТЕ

Николай Дойнов

Оказа се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата където те зимуват, между ръбовете и върховете на многостена.
И тези открития попаднаха на своите места в системата. Оказа се също, че ръбовете на многостенната форма, съвпадат с много океански хребети, открити в последно време. С планетните разпуквания на Земната кора, с тектонично активните зони, които се характеризират с изместване на земните пластове, издигания и хлътвания, интензивна сеизмична и вулканична дейност. На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максималното атмосферно налягане местата, където се раждат ураганите. А много от ветровете духат по посока на ръбовете. Оказа се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата където те зимуват, между ръбовете и върховете на многостена. Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни изделия направени от злато и едно във Франция от бронз. Те представляват един кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници. На върховете на тази геометрич на фигура има направени топки. Предназначението на този предмет е все още неясно на археолозите. Но ще трябва да се приеме по един безспорен начин, голямото значение на тези фигури, които са имали те за древните народи преди всичко на тяхните учени, щом като те са били направени от злато.
към текста >>

84. 5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА

Николай Дойнов

В петия ден на Битието се създадоха птиците и животните.
Петорката в човека изразява петте му сетива и връзката им с главния мозък. Човек може да мисли само тогава, когато има факти, само тогава когато сетивата - тези пътища внесат от света, който ни заобикаля в мозъка ни онова, което е и което става около нас. Петорката е израз и на нашият мозък. Петоъгълникът като фигура, носи в себе си пентограма, който от Питагор и посветените се е приемал за най-съвършената геометрична форма, защото е изградена на принципа на златното или тъй наречено Божествено съотношение. Пентограмът изразява човешкия мозък, клетките на който са, както Учителят казва: „Най-старите, най-съвършените на планетата Земя". В петия ден на Битието се създадоха птиците и животните. С други думи, мислите, които като рояк връхлитат към човешкия мозък. Учителят казва: „Мисълта на хората не е създадена от тях. Мислите, които минават през човешкия ум, идват от разумни същества на умствения свят. Техните мисли изпълват цялото пространство. Всеки човек възприема такива мисли, които вибрират еднакво с неговия умствен апарат.
към текста >>

85. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

А и Христос казва: „Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо".
Имаме обратния процес, от енергия получаваме маса. Когато енергията при разпадането дойде до човешкия мозък и той им даде нова сила, нов тласък /а човешкият мозък е мощен усилвател/, ние материализираме тази сила във вещество, ако е за добро, в антивещество, ако е за зло. Двата примера: за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето и много още подобни казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба. До каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето от това антивещество. И катаклизмите, ако и да не изчезнат, то биха се значително намалили. А и Христос казва: „Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо". Какъв величав образ на целия този процес. Оста, около която се върти Земята има два характерни белега. Първо, при движението на Земята оста се люлее и за един период от 26 000 години тя описва един конус. Този период се нарича „Прецесия". Второ - оста е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптиката с 231 /2 градуса.
към текста >>

86. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският Духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове.
Още от сега може да се предвиди и предскаже, че тия цели няма да се осъществят; съветизмът няма да се осуети по тоя начин, а само ще се предизвикат и ожесточат още повече неговите агенти и ще се отложи общото умиротворение на света, и потисничеството на малките народи от големите, като спъне задълго време тяхното развитие, ще създаде само нови вълнения. С една реч, Великите Сили, които сега властно решават световните проблеми, само изменяват предназначението на Обществото на народите и се занимават с опасни палиативи. Прочее, явно е, че обновата на човечеството чрез мир, братство и любов няма да дойде от сегашните правителства на съвременните държави, чиято еманация представлява казаното Общество, и които са чужди за най- възвишените духовни и етични принципи. Тази толкова желана и неотложна обнова ще дойде с други средства и по други начини. Едно от тия средства е създаването на един Духовен интернационал от свободните общества за мир и братство във всичките държави, а начинът е: превземането с организирания и колективен техен пристъп на международния форум - Обществото на народите. Няма нужда да обясняваме и доказваме на несведущите и скептиците, че истинският Духовен интернационал съществува отпреди създанието на света: първите може би ще разберат, но вторите ще се окажат с консервативни и невъзприемчиви умове. За нас е важно, в случая, само да изтъкнем тоя факт, като една неопровержима истина и да минем по-нататък. Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на Божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действуващи понастоящем независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие. По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията. За тая цел съществува налице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използува.
към текста >>

87. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни.
Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви". По-нататък: „Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възневиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. Заради това казвам ви: не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? Погледнете птиците, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на ръста си? И за облекло защо се грижите? Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери?
към текста >>

88. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

подобни пойни птици са висши символи на космическата реалност.
3 рубрика Нова естетика Славей -Душата е крилата, тя пее, желай, копнее. Нейният псалом е химнът на живота. Великата му тайна се разкрива в магическата хармония на Духа. Всемирът говори чрез индивидуалната душа. Славеят, гълъбът и др. подобни пойни птици са висши символи на космическата реалност. ТИХИЯТ ГЛАС Чул ли си, братко, във миг някой труден, нежният шепот на тихия глас? О, какъв свят лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз! Свят без въздишки, без робски окови, царство на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир! Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата!
към текста >>

89. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Молят се видимите и невидимите: на земята - растенията (цветята и др), птиците и разните четвероноги животни се обръщат сутрин, при изгрева на слънцето, към изток и - първите - изливат по-изобилно аромата си, а вторите пеят или издават гласовете си - това е молитвата им към Създателя.
"Голяма сила има усърдната молба на праведния" (Поел. Яковово-5;1 6). Всемирната благодарителна молитва е непрестанно въздихание на целото Творение към Великия Отец. "Всичкото създание съвокупно въздиша и Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания" (Римл. - 8; 22-24). Молят се видимите и невидимите: на земята - растенията (цветята и др), птиците и разните четвероноги животни се обръщат сутрин, при изгрева на слънцето, към изток и - първите - изливат по-изобилно аромата си, а вторите пеят или издават гласовете си - това е молитвата им към Създателя. Само неразумният човек не знае и не изпълнява тоя велик и благотворен закон на Мирозданието. Множеството на 144,000-те избраници (1+4 + 4 + 000 = 9, свещеното, йерархическото число на човечеството), служителите на Бога, запечатани с блестящ печат на челата им, управниците на световете и на съдбините им, изкупените от земята, които не се оскверниха от жени, защото са вечно девствени - те пееха и пеят великата симфония на всеобщото благодарение (хармонията на всемира), с каденйе ароматно (Изход - 30; 35), те свиреха и свирят с 144,000 арфи одата на целокупния Космос към Пресвятия, те следваха и следват навред Агнето, защото са непорочни, безгрешни сърдца - всемирните светли братя (Откровение - 14; 1-5). Агнето или Агнецът, стоящият на Планината, Огънят на Божествената любов, Великата жертва, който държи Книгата на живота, запечатана със седемте печати, на ведически език Меша, на старо-еврейски Мешия, а сега Месия, т. е. този, който се пожертвува за човешкия род. "Намерихме Месия, който се тълкува Христос" (Йоан - 1; 41).
към текста >>

90. VI. ЗАЩО И КАК СЕ РАЗРУШИХА МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И САЛОНИТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Отлитат като ято птици през есента.
Но това бяха опити, които впоследствие отпаднаха, защото нямаше толкова много хора. Днес аз притежавам списъците на всички градове и те са наброявали по 10-20 човека. Постепенно те остаряват и си заминават от този свят. А млади не идват. Ето това е най-важното. Отлитат като ято птици през есента. И повече не идват. Не идват нови поколения. 2. Молитвените домове, които трябваше да бъдат разрушени по времето на Учителя се разрушиха, но това бе работа на Черната ложа, но и със съдействието на общество, църква, държава до 1944 год. 3. От 1944 -1990 г. дойде комунистическата власт, която ограничи секти, църква и бе взела решение да създаде атеистична държава.
към текста >>

91. 1929 година

Пътуването ми бе много приятно, особено песните на славеите и чуруликането на птиците из гората.
След храна ходих у Ганю Белчев да гледам разсад на пипер и домати под джамлъци. Следобед си потеглих, като мислех да намеря Рали и началника поща - Георгя. Но никого. Излезе и Иван Старев и потегли за хорото, което бе на баира. Оттамо потеглиха до селото, при Георги Чобанов, Иван Симеонов, Николина Проданова, също Яна Николова и Павлина Ганева Узгун Ангелова, и Марийка Стойкова. Пътуването ми бе много приятно, особено песните на славеите и чуруликането на птиците из гората. Късно се завърнах. 31.III.[1929 год.] Нищо особено. Бях във Водица и вечерта късно си дойдох. 1.IV.[1929 год.], понеделник Станах от едно „о". До обед учих и приготвих парите за вноски на бирника данък занятието.
към текста >>

92. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

И говедата и птиците, и те са социалисти, на чарди* ходят.
И в какво седи социализмът? В побратимяването на хората. Хората, които се събират, трябва да имат еднакви идеи, а не като въшките да използуват другите. Една партия като използува другите, един народ като използува другите народи, какъв е този социализъм? И българите, и германците, и англичаните, и всички са социалисти. И говедата и птиците, и те са социалисти, на чарди* ходят. Не защищавайте страната им. Погрешка е това. Искаш да защитиш някого, ти защищаваш себе си още. Помнете:Животът е изкуство. Ти трябва за себе си да разрешиш един важен въпрос.
към текста >>

93. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Минавайки през последното село, зад което се установихме за нощуване, се изклаха много свини, птици и около 50 ^ 60 овци.
Кокошки, прасета, даже и добитък -всичко под нож. Времето облачно, хладно, с редки проблясъци на слънцето. 13.Х.1943 год., сряда Потеглихме в 7 ч сутринта по посока на запад. Наново се вдигнаха кълба дим високо към облаците. На едно място намериха сръбска картечница със 100 патрона пълни, една сръбска пушка, която личи, че е ръждясала, когато е била заровена и крита из земята, и една българска пушка, чиста, запазена. Минавайки през последното село, зад което се установихме за нощуване, се изклаха много свини, птици и около 50 ^ 60 овци. Надонесоха котли с каймак, сирене. Много съдове, за да варят и сготвят. Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр. Букова гора до нас. Никой не отсече дърво от нея за огън.
към текста >>

94. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Всичко се движи, пълзи и лази; хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави.
Има вътре в човека един стар човек. И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5. Песен на човешкото лице, от Учителя, дадена на 24.III.1933 год. Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсякъде. Всичко се движи, пълзи и лази; хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави. Чува се радостната песен: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името Ти над всичко. Ти царуваш в сила и живот, в знание и мъдрост, в истина и Любов. 6. Пролетен марш от Учителя - март 1933 год. I Ето, пристига чудната пролет, слънцето изгрява. Всичко се буди, расте, живее и се радва и благодари на Бога.
към текста >>

95. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 3

Дълбока история е пеенето на птиците.
Не се пее така. Певецът е един проводник. (10.II.1937год, сряда) 247. Пазете се, има и астрални крадци, има и астрално знание. Ако твоят дух, душа, ум, сърце пее, ще ти остане ли време да се караш? Дълбока история е пеенето на птиците. Има песни без разрешение . Има и песни с разрешение. Песните с разрешение тонират. Песните без разрешение* детонират. Духовните песни тонират, а светските - обратното.
към текста >>

96. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Но Христос казва: „Вие не знаете на кой дух сте." Един поискал да Го следва, но Христос му казва: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва," На други казва: „Лисиците легла имат, птиците небесни -гнезда, а Син Человечески няма глава де да подслони." Друг искал да Го следва, но казал: „Позволи ми да отида да се опростя с домашните си", а Той му казва: „Който е турил ръката си на ралото и гледа назад, той не е способен за Царството Божие," Трети казва: „Учителю, ще дойда след Тебе, но дозволи ми първо да отида да погреба баща си", а Христос му отговаря: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай." 11.Х.1934 год.
Дохождат при Него да се лекуват и си кажат грижите и неволите. Сам Христос е отивал на пусти, уединени места за разговор със Своите ученици и в молитва към Бога. Отива на молитва и се преобразява. И в това, че Той иде по предопределение, щом се изпълват дните, когато ще е трябвало да бъде разпнат, Той се отправя за към Ерусалим. В Саморийското село не Го приели, а Яков и Йоан поискали да погубят селото, задето хората не приели тия гости. Но Христос казва: „Вие не знаете на кой дух сте." Един поискал да Го следва, но Христос му казва: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва," На други казва: „Лисиците легла имат, птиците небесни -гнезда, а Син Человечески няма глава де да подслони." Друг искал да Го следва, но казал: „Позволи ми да отида да се опростя с домашните си", а Той му казва: „Който е турил ръката си на ралото и гледа назад, той не е способен за Царството Божие," Трети казва: „Учителю, ще дойда след Тебе, но дозволи ми първо да отида да погреба баща си", а Христос му отговаря: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай." 11.Х.1934 год. Събудих се на съмване. Станах. Пак ми едно меланхолично настроение. Облачно, мъгливо е вън и студено е вече. Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал Александър, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси. Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата.
към текста >>

Да се прявят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата.
„Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина". Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина! " Никога да не хвалим децата, защото способствуваме да развием в тях тщеславието. Докато човек е жив, да бъде глух за похвалите и укорите. Да се прявят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата. * Нощес съм сънувал сън: Някъде съм в балканско място. При мен е Димитър Илиев (умствено повредено дете, малоумно и недоразвито). Аз го пращам да завръща говеда. Макар да бе късно и тъмно, не знам по какъв начин аз напипах на земята и намерих един ръжен и един железен, като на сметало, желязна пръчка. Вземах ги и си казах, че ръженът ще използуваме за братските кухни.
към текста >>

97. 11. Духовна работа. За село Мърчаево

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

И не само за хората, а и за растенията, и за птиците, и за животните, и за всички, които имат живот, нашите мисли и чувства бяха като благодатна майска роса, която им носеше сила, живот и здраве.
Ний си спомнихме за измъчения македонски народ, който тъне в непоносимо робство и се къпе в братска кръв. От всичкото си сърце поискахме да се опомни и да тури край на всекидневните убийства, а вместо това да изпълни заветите на великия апостол Павел, който преди 2000 години на македонска земя възвести светли идеали и го призва в пътя, Истината и живота на Мировия Учител Христос. Спомнихме си за целия европейски народ, даже и за всички народи и раси по земното кълбо, като им горещо пожелавахме да възприемат любовта и братството и да заработят за мир и свобода, за щастие и блаженство в духа на ония идеали, които изтичат от вечния извор на живота. Преди да навлезем в Княжево, ний не забравихме да си спомним и за жителите на това живописно селце в полите на Витоша, които по участ не бяха далече от всички други агонизиращи в бурите на разяреното море на живота. И те ни бяха мили и ги чувствувахме като част от нашето тяло и душа, затова и те не се лишиха от нашите добри мисли и чувства, които представляваха чист, кристален извор всред оазис на безводна пустиня. И не само за хората, а и за растенията, и за птиците, и за животните, и за всички, които имат живот, нашите мисли и чувства бяха като благодатна майска роса, която им носеше сила, живот и здраве. Току-що се намерихме вън от селото, ний се обърнахме на изток. Видяхме, че завесата, която делеше нощта от новия ден, беше се вдигнала някъде в небесата, или пък потънала в дълбоките недра на земята и широкият хоризонт на изток пламтеше от разноцветни багри, всред които величествено се показваше слънцето. Последното се раждаше като младенец и лежеше в златните си люлки, а живите си и ярки лъчи разпращаше по небесните простори, възвестяваше новия ден и разнасяше скъпи дарове - любов и мъдрост, изпратени от великия Творец за всички твари по вселената, които живеят и растат заради Него. Спряхме се и с благоговение съзерцавахме великолепието на Бога, което се изразяваше в очарователната зора, що лъхаше преснота и младост, в чистото и ясно небе, което с радост очакваше великият пътник да го прекоси както всеки ден, и в слънцето, което победоносно се издигаше все по-високо и по високо в безкрайните предели на синьото небе. Ние вече се къпехме в слънчеви лъчи.
към текста >>

98. 7. Писмо от Борис Николов до Елена Хаджи Григорова от 9.Х.1926 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Птиците - за облеклото, външната пъстрота.
Тела, които горят и не изгарят, в тях има един постоянен приток. Мисли, които гаснат, идеи, които гаснат, вяра, която гасне, горението не е пълно и в тях приток няма. При сегашните условия, всичките ваши усилия трябва да бъдат насочени към облагородяване на сърцето. Растенията създадоха идеята за високия ръст - стройност. Животните - за силата, мускулатурата. Птиците - за облеклото, външната пъстрота. Човекът за първи път обръща внимание на лицето, на челото първо, на своята разумност - това е западната култура, която залязва, и сега идва новата култура на благородното сърце и то се изразява чрез цялото лице. Човек, на когото умът е буден, неговата интелигентност се показва чрез очите, неговият поглед е бистър, ясен. Но и на змията погледът е бистър, и на вълка. Сърцето се показва чрез цялото лице. Човек, на когото сърцето е будно, неговото лице ще светне.
към текста >>

99. 16. Резюме от беседа на Учителя от 14.VIII.1935 г.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Рибите и птиците нямат условия да се ползуват от благата, които са вложени в земята - едвам като дойдат до човешката форма, тогава ще се ползуват.
Когато види брата си, зарадва се. У родения от Духа се зараждат нови чувства, за които сегашните хора едвам имат някакво понятие. Роденият вижда отдалече и никога не може да попадне в клопката на разбойниците, в клопката на лошите условия - той ги предвижда, избягва засадата на разбойниците, че я знае къде е. Той има мощен ум. В духовната наука е това положението: Човек трябва да разбира ония възможности, с които да си послужи; да разбира Божиите закони, та да се ползува от благата, които Бог е вложил в света. Рибите и птиците нямат условия да се ползуват от благата, които са вложени в земята - едвам като дойдат до човешката форма, тогава ще се ползуват. Човек е този, който се е родил от Бога. Това не е само една проста фаза. Има друг свят освен нашия - то е ангелският, дето съществата разбират много по-добре,отколкото ние разбираме, те седят много по-високо, отколкото ние. Там няма затвори, гробища, караници, мъчения, стражари. Всички живеят братски, имат изобилно да ядат, да пият, да се учат.
към текста >>

100. 5. Педагогическа лекция