Търсене в текстове за 'Птици'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците.
Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века.
към текста >>

2. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

Матея 12:12"А колко е по-добър човек от овца." Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете земни, нима Той ще да забрави вас?
"Още малко, и няма да Ме виждате, и пак малко, и ще Ме видите." "Още малко" – това е временният живот на плътта, който ви препятствува да ме виждате, да сте в прямо общение с мене. Такива минути на живота ви всеки е опитал. Те са били минути на общо помрачение, духовно падение и скърби. "Още малко" – това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога. В такива минути аз винаги съм се вестявал пред вас.Ев. Матея 12:12"А колко е по-добър човек от овца." Ако Бог се грижи за птиците небесни и за зверовете земни, нима Той ще да забрави вас? – Не, няма да ви забрави. Но вас ви съблазняват най-малките противоречия на живота. Не сте се научили да служите на Бога. Вие все търсите вашето „хляба и рибите". Искате чудеса, искате знамения.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас.
Земният живот е училище и всякой урок в него трябва да се разбере и схване добре. Духовното повдигане нагоре изисква усилие. Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят. Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е великата задача на рабите Божии. И като сте призвани да участвувате в тая велика работа, благодарете на Господа за благите Му преднамерения. Онзи, Който ръководи съдбините на всички человеци, Който промишлява за полската трева, за небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас. Той знае вашите болки. Слушайте Негова глас. Вслушвайте се по-дълбоко в себе си, там ще намерите Негова образ. Само Неговата Любов е в сила да ви отвори душевните очи, да видите, схванете и разберете вечния живот, да влезете в пряко съобщение с Невидимия мир и тогава ще сте в състояние да виждате, слушате и се радвате на това, което Бог е приготвил отдавна за всички, които Го обичат от всичката си душа. Зная, има много спънки помежду ви.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример.
Не злоупотребете с Божието дълготърпение и не пренебрегвайте Божията милост. Вий трябва да сте изпълнени с признателност, че сега Бог ви е изпратил на земята и че ви е облякъл с дрехата на живота да се радвате и веселите на всичките Негови дела. Какви богатства лежат скрити в дълбините на вашите души, а вий още не съзнавате това. Този свят е създаден за добрите хора и те ще го наследят най-после. Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в святост и Духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му. Не е приятно лозето да ражда кисело грозде, добре е да роди и сладко. Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите на мястото им.
към текста >>

5. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава.
И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е сила Божествена. Това искам времето да го потвърди и вие ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. Ако този свят в нещо ни е неприятен, то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всякой е опитал, когато минава през някой планински път, как птиците и ручеите, ведно със зеленините, висините и падините правят всичко весело и приятно; но когато отивате през пустинята, гдето липсата на тая приятност се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто наоколо ти и униние и тъга на духа те обладава. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която ще усещаме, то е нещо като онуй, което прозябнува1, като семето. За радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усеща това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

За други небето е важно за птиците, които слизат от горе.
Казано е: Пътят, Истината и Животът е Той. Но колко е важно да знае човек, когато пътува, къде да се спре и къде да върви. И ако той иска да посети важно историческо място, колко е важно да има някой да му обясни събитията, свързани с него. И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските върхове и долини, схващаме ли великите мисли, скрити в тях? За някой морето е важно заради рибата, която излиза оттам. За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях. За долините някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях. Но морето е повече от място на рибите. Небето е повече от пространство за птиците. Планините са повече от място за камъните и долините са повече от място за нивите.
към текста >>

Небето е повече от пространство за птиците.
За някой морето е важно заради рибата, която излиза оттам. За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях. За долините някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях. Но морето е повече от място на рибите. Небето е повече от пространство за птиците. Планините са повече от място за камъните и долините са повече от място за нивите. Така е с човека. Той трябва да се научи да има общение с Господа, Който е във всичко добро и възвишено. Неговата мисъл е в морето, в небето, в планините, в долините. Морето нивга не остава забравено от онези, които постоянно пътуват по него.
към текста >>

Риби ли да сме, птици ли да сме, пътници ли да сме, или орачи.
Неговата мисъл е в морето, в небето, в планините, в долините. Морето нивга не остава забравено от онези, които постоянно пътуват по него. Небето никога не остава забравено от онези, които постоянно към него отиват. Планините никога се не забравят от пътниците, бродещи през тях и долините - от орачите по нивите. Сега, как да уравновесим тия четири неща. Риби ли да сме, птици ли да сме, пътници ли да сме, или орачи. Вий в Бургас имате думата. Моя поздрав на всички ви. В. В. [Ваш Верен] П. К. Дънов
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Казано е: „Плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята". [Бит.
От първите се родили всичките вълци, от вторите - всичките овци, а от третите - всичките человеци. Изядеш - вълк си. Даваш - овца си. Посееш - человек си. Сега изкуството е да се разбере какво иска бащата. Казано е: „Плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята". [Бит. 1:28] Но за това се иска знание и мъдрост и сила. Не е казано: завладявайте человеците. И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е на крив път. Това са делата на плътта. Това е яденето, това е вълкът, това са раздорите, крамолите и тем подобните.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

„Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията.
Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. И понеже човек в своето слизане е отишъл много далече, Слънцето е поставено, та един ден като се върне и дойде, [да] знае мястото, отдето е минал. И през тия четири дни (години) знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте забъркали четири планети, та тази сега е четвъртият ви затвор, след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.(Чете стиховете от 18 до 25.) Тук вече имаме обличанието на човека в неговото пето тяло. Тия животни са в петото тяло на живота, след което иде шестото тяло. „Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие.За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
към текста >>

9. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

(Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали дъжд си оставят леглата и правят бани.Всяка дума има енергия.
Това ще го опитате всички. Някой път ще дойдат тези тежести в сърцето ти. От черната ложа идат и ви кажат: „Изповед на вас не ви трябва. И без баня може". Ако може без баня, онези деца, които се раждат, колко пъти ги къпят майките им? (Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали дъжд си оставят леглата и правят бани.Всяка дума има енергия. Енергията от всяка твоя дума се връща в душата ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш. Ще ви приведа един пример. Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник. Набил жена си. След това отива на нивата не може да пее.
към текста >>

10. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те?
" Обаче природата не търпи празнота, празно стоене. Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме обикновено за нещастни. Мислим животните за щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пее стрелят върху нея. Също върху заека и други животни. Всички са на страх. В една школа най-първо ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия става друг.
към текста >>

11. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Но човек е упорит в своя скептицизъм.
Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Ято птици в строен ред се носи високо над снега.
Значи един от „Освободителите” дошел заедно с нас. Колко се радваха те! Казаха, че при Учителя те намерили „свою Отчизну”. Някаква чудна радост ни обзима всичките. Като че ли не сме на земята.Скиори прелетяват край нас на своите дървени крила. Ято птици в строен ред се носи високо над снега. Гори небето в тюркоазени пламъци.Почват песни. Колко много и хубави са нашите песни! Как от сърце ги пеем ний - и старо и младо. Денят преваля. Правим обща благодарствена молитва и почваме да слизаме.Обзима ни тъга за планината.
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Високо се вият големи птици и волно оглеждат ширинето.
Небето се разведрява. Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.Въздухът напоен от свежест и пролетен аромат. Белият калпак на Витоша е вече раздран на парчета. Из храсталаците се издига Славейкова песен. Ластовички ниско летят, като че нещо шепнат на земята. Високо се вият големи птици и волно оглеждат ширинето. Далеч по планинския хребет се белее стадо овце. Тиха свирна на кавал, като че ли го в люлка люлее.Нашата гостна е чудно хубава сега. Гранките отпуснали свилена шума веселят окото и въздуха. Камъните измити от снега - блещят. Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна почивка.
към текста >>

14. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и животни.Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета.
Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната.Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни. Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума. Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл. Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и животни.Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета. Колко радост се чете в очите им, в цялото им същество! При всяко мръдване на ръцете ни те движат приветливо главите си, очаквайки някой залък. О, ние си знаем. Почва замеряне със залци в откритата им паст. Колко приветливост изразяват очите им!
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора?
Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко.
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Множество птици безредно се носят из въздуха, спускат се по земята и пак се издигат.
Изкачвам се съвсем сама. Тихо е наоколо ми и чисто, чисто. Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени. Ето ме на „Зеленка”. Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня. Множество птици безредно се носят из въздуха, спускат се по земята и пак се издигат. Навярно врани.Срещам деца дървари, влачат дърва върху малки шейнички. Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”. Заричам се да го изкача, без да почивам, без дори да пъшкам. Почвам леко, бавно, като че ли чета из пътя. И наистина, така по-леко излизам на широката равна поляна, която ме извежда на пътя.
към текста >>

Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”.
Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени. Ето ме на „Зеленка”. Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня. Множество птици безредно се носят из въздуха, спускат се по земята и пак се издигат. Навярно врани.Срещам деца дървари, влачат дърва върху малки шейнички. Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”. Заричам се да го изкача, без да почивам, без дори да пъшкам. Почвам леко, бавно, като че ли чета из пътя. И наистина, така по-леко излизам на широката равна поляна, която ме извежда на пътя. Още един-два завоя и ето ги пушеците от Ел Шадар. Върху скалите му, като птици накацали човешки фигури.
към текста >>

Върху скалите му, като птици накацали човешки фигури.
Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”. Заричам се да го изкача, без да почивам, без дори да пъшкам. Почвам леко, бавно, като че ли чета из пътя. И наистина, така по-леко излизам на широката равна поляна, която ме извежда на пътя. Още един-два завоя и ето ги пушеците от Ел Шадар. Върху скалите му, като птици накацали човешки фигури. Слизам към бистрата вода. Прекосявам долината и - ето ме при тях! Посрещат ме с радостни възклицания. Пристигам.Огньовете разливат приятна топлина. Около Учителя - много хора.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Като че ли, сега там живеят само феи, чудни самодиви, омагьосани принцове, слънчеви пажове, вълшебни птици, красиви кротки и песнопевци...Като през паяжно свилено було се прозира лицето на Столичната хубавица - София - прочутия Средец и Сердика от памтивека... Реките подобно сребърни жици прорязват долините й.
Много тайни са записани върху каменните й скрижали, за онзи, който може да ги прочете. И шъпне се, от някои мъдри се шъпне, че преди турците, били гърците, преди тях -римляните, преди тях - славяните, а преди всички тях в тия долини, из тия поля, гори и моря българите - този ден и - во веки веков! Колко бури знае тази могъща планина, но все тъй величествена и прекрасна си стои тя още от край света.Нижем се вече по новия широк път всред планината. Каква чудна гледка се открива към Софийско равно поле! Сега то прилича на вълшебна приказка. Като че ли, сега там живеят само феи, чудни самодиви, омагьосани принцове, слънчеви пажове, вълшебни птици, красиви кротки и песнопевци...Като през паяжно свилено було се прозира лицето на Столичната хубавица - София - прочутия Средец и Сердика от памтивека... Реките подобно сребърни жици прорязват долините й. Плъзнала е София кръстом. Тя расте; полека и здраво се издига нашата прастара Столнина, от още първите ни свещени воеводи, които по Божия повеля ни заселиха тук. Над близките села, наредени в подножието на планината се вие дим. Навярно сега „Драгалевските феи и омагьосани принцове” колят курбан - Светец празнуват. Видях ги с очите си тия приказни, вълшебни мъже и жени - обути в цървули, стегнати в сини сукмани и пъстри ризи, водят за ръка малки сополанчета - бъдещата слава и величие на Драгалевци.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Много се смяхме за „сир” и „бога”.Далече, хе, горе, няколко скиора като черни птици се носят по безкрайната снежна белота.
На всички лицата греят от радост.Пак низа около Учителя. Той се шегува. Разглежда етимологически думите „богат” и „сиромах”. Сиромахът имал преимущество пред богатия, че първата сричка „сир” показвала на английски благородство, а на богатия „бога” показва животно, което боде с рога. Но той казва още, че най-богат човек на земята е този, който е обичан от Бога. Много се смяхме за „сир” и „бога”.Далече, хе, горе, няколко скиора като черни птици се носят по безкрайната снежна белота. Сега Витоша прилича на Сребърна планина, която се топи и тече. Рила е синкаво бяла. Стара планина се не вижда под мъгла.Към пладне свирката ни събира за път. Грабваме тояги и раници, и на полянката няколко минутна молитва. „Отче наш” дружно се подема от всички, сърдечно и топло.
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл, теменуги, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои.
Дрипавият кожух от мощните им плещи вече е повлечен по хълмовете, скоро съвсем ще падне. Ручеите пеят. Цветята цъфтят, птичките чуруликат, летят, бягат, боричкат се, издигат човчици.Аромат. Стъпките неуморно вървят след него. Той е вред. По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд на земята.Игличина, зюмбюл, теменуги, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои. Пясъкът като жив се движи под водната струя, сякаш говори. Камъните и скалите, измити от снеговете до последната прашинка, лъснали бузи, оперени, накичени с по някой зелен здравец, или плюшен мъх.Жажда. Ето чистия поток; наведи се и пий! Но, ние следваме други закони, и друга вода пием из планините, когато сме уморени. Изчезнаха някъде големите чайници свирачи; сега почти всеки има термос, или манерка, обвита с дебел плат.Днес сме малцина, както никога.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември

Из въздуха с крясък се носи ято птици.Потайна доба.
Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар] Дърветата оголели. Нападала е по земята всичката им шума и вятърът я разнася, където му е воля. Из въздуха с крясък се носи ято птици.Потайна доба. Два часа след полунощ. Вървим с Учителя. Небето звездно. Луната презполовена клони към залез. Хладен вятър повява откъм планината.
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Бели, червени, сини, жълти, морави, розови блузи, палта, шапки, шалчета се стрелкат между клоните като райски птици.
Като че ли познавам тая песен; тя тече в жилите ми и е част от моята душа...Към 4 ч. стягаме раници, гасим огньове, събираме се на сборно място за молитва. Учителят сваля шапка, а след него и другите. Първо Добрата молитва, после 91 псалом и после Отче наш. Природата е най-величествения храм, в който душата най-волно и дълбоко се вглъбява в милостта на Бога.По извитата пътека, между още голите вейки, се шаренее нашият народ. Бели, червени, сини, жълти, морави, розови блузи, палта, шапки, шалчета се стрелкат между клоните като райски птици. Не, това не са птици, нито стадо, а ученици, заедно със своя Велик Учител.Небето се прояснява. Сивите облаци виновно се разбягват. Слънцето засяда зад планината. Но Софийската долина е още обляна в светлина. Бойната стража върху Стара планина още е на пост.
към текста >>

Не, това не са птици, нито стадо, а ученици, заедно със своя Велик Учител.Небето се прояснява.
стягаме раници, гасим огньове, събираме се на сборно място за молитва. Учителят сваля шапка, а след него и другите. Първо Добрата молитва, после 91 псалом и после Отче наш. Природата е най-величествения храм, в който душата най-волно и дълбоко се вглъбява в милостта на Бога.По извитата пътека, между още голите вейки, се шаренее нашият народ. Бели, червени, сини, жълти, морави, розови блузи, палта, шапки, шалчета се стрелкат между клоните като райски птици. Не, това не са птици, нито стадо, а ученици, заедно със своя Велик Учител.Небето се прояснява. Сивите облаци виновно се разбягват. Слънцето засяда зад планината. Но Софийската долина е още обляна в светлина. Бойната стража върху Стара планина още е на пост. Групи по двама, трима и десетима летим към града, увлечени в красиви гледки или задушевен разговор.Срещат ни софиянци.
към текста >>

22. Учителя дава песента 'Обетована земя'

где птици пеят.
За Обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где текат реките, где зреят плодове, где птици пеят. Где хората живеят братски, (2) там де Любов цари. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>

23. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

хвъркат птиците, бягат сърните,
обвита е Земята със топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави. Чува се радостната песен: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела,
към текста >>

24. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Тя седна върху тревата и жадно прегърна и двете си деца.Палатките опънати вече - също бели птици, накацали по скали и клекове.
И Той ми се усмихна, както що би се усмихнал Христос, отивайки на Голгота.На „Вада” почивка до огъня и обилна гореща вода за чай. Пак мъжкото отроче на гърба ми. Възкачване нагоре, нагоре. Може би сме близо вече към първото езеро. Но ето, един от придружаващите Учителя ме пресрещна и взе детето на своите яки рамене...Радостта ни стана безкрайна, когато на другия ден, яхнала кон, с полуотворени очи, пристигна на Елбур оживялата майка, закрепила пред себе си тригодишния Косю. Тя седна върху тревата и жадно прегърна и двете си деца.Палатките опънати вече - също бели птици, накацали по скали и клекове. „Елбур” ни среща с усмивка, но предупредително сочи към стълпените облаци. Запалиха голям куп дърва върху нашето огнище. Но изведнъж плисна проливен дъжд и ни разпъди къде ни очи видят.Walter Urb надникна от своята палатка и ни покани нас още трима. Зачакахме нощта. Небето гърмя, трещя, ляха се светкавици, молния падна някъде.
към текста >>

Седна върху ниско столче край огъня и всички живущи на бивак от край до край, по магичен начин слетяха край огнището, подобно ято птици.
Някакво шествие от Feuerwerk [Feuerwerk (нем.) - фойерверк] гледаме и се чудим. Той, между многото братя, Той -светъл, тих и кротък, пристига. Пелерината Му-ямурлук загръща раменете Му, та чак до земята. Бялото му облекло сияе, сияе. Стройни рамене, като везните на Temida [Темида]. Седна върху ниско столче край огъня и всички живущи на бивак от край до край, по магичен начин слетяха край огнището, подобно ято птици. А по лицата на всички голяма усмивка и не си отива. Очите ронят сълзи, що се търкалят по бузите и огънят блести по тях, блести, блести...Той ни гледа - тихо, кротко, по ред ни гледа. Мълчание и радост, мълчание и сълзи, сълзи. Цигулките тихо подемат песен - „Благославяй, душе моя, Господа”, „Благословен Господ Бог наш” и дивната песен от Ямболския младеж [Борис Хаджи Андреев от гр. Ямбол - виж “Изгревът”, т.
към текста >>

25. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 24 април

Всичко ни се радва: и въздух, и слънце, и треви, и цветя, и дървета, и листя, и птици, и пчелички - всичко ни поздравлява с „Добре дошле, скъпи гости!
Насядахме всички да починем и с нови сили да продължим. Бързоходците пак залетяха из планината, а ние, въодушевявани от тях, ги следвахме според силите си. Учителят често се обръща назад и ни поглежда. Ние чувствуваме, че сме с Него. Настроението ни е отлично. Всичко ни се радва: и въздух, и слънце, и треви, и цветя, и дървета, и листя, и птици, и пчелички - всичко ни поздравлява с „Добре дошле, скъпи гости! " Свежият въздух, слънчевата енергия подкрепя нашите сили и всички с уверени крачки вървим по стръмния път. Стигаме бивака. Картината е чудесна. Огньовете пушат, а вътре пристигналите екскурзианти насядали около дувара да починат, чакат да заври водата. Поздравляваме ги, приближаваме се до Учителя, седнал на определеното Си място, целуваме Му ръка и отиваме да сменим изпотените си фанели.
към текста >>

26. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Та, това представлява кошницата на Мушанов - яйца от разнородни птици и от гущери и змии.
Започват раздори. Неговото правителство, като сбор от 5 партии, е представлявало образно «кошницата на Мушанов», в която са сложени яйца, които той като квачка трябва да измъти. И като се излюпват яйцата, се оказва, че освен кокоши, има и пачи, и гъши, и накрая - и змийски яйца. Накрая, вследствие на раздорите от излюпилите се яйца, той подава оставка на кабинета на 15 май 1934 г. А след 4 дни - на 19 май 1934 г., е извършен превратът от Военния съюз и политически кръг «Звено» с министър-председател Кимон Георгиев. Та, това представлява кошницата на Мушанов - яйца от разнородни птици и от гущери и змии. През 1939-1944 г. се обявява срещу влизането на България в Тристранния пакт на страната на Германия. Това го спасява от смъртна присъда, като Народният съд го осъжда на една година затвор. Спасява го празната кошница, която си я държи като домашен спомен. 138. Според Учителя Дънов досега Злото е управлявало света.
към текста >>

27. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 29 април

Всичките животни си имат език: и пчелите, и мравките, и птиците, всичките.
на Изгрева 29.IV. 1940 г. Празникът Възкресение Христово Разговор на обеда при брат югославянин (сърбин) и две сестри сръбкини: - Човек най-напред да види, после да говори Езиците са мода. Всичките животни си имат език: и пчелите, и мравките, и птиците, всичките. Житото най-напред са го яли птиците. Човекът от тях се е научил. Те са били пионерите. Намерили хубавото. Сестра: - Дето царува Божията Любов, това е моето родно място.
към текста >>

Житото най-напред са го яли птиците.
29.IV. 1940 г. Празникът Възкресение Христово Разговор на обеда при брат югославянин (сърбин) и две сестри сръбкини: - Човек най-напред да види, после да говори Езиците са мода. Всичките животни си имат език: и пчелите, и мравките, и птиците, всичките. Житото най-напред са го яли птиците. Човекът от тях се е научил. Те са били пионерите. Намерили хубавото. Сестра: - Дето царува Божията Любов, това е моето родно място. Учителят: - Всяка буква от почерка на човека показва дали човек е твърд, дали има мекота, дали има убеждение, показва вътрешните качества.
към текста >>

28. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 октомври

Птиците ги научили да правят аероплани.
Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е.
към текста >>

29. Учителя дава песента 'Цветята цъфтяха'

Зимата минала, пролет дошла, птиците пеят.
Казвам: Когато вие пеете, някъде пеете успокоително. Например: “Цветята цъфтяха”, как се пее “Цветята цъфтяха”? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намерите това цвете през колко етапа е минало. То е посято. Зимата минала, пролет дошла, птиците пеят. Ако пеят, ще турите малко подвижност. Вие като пеете песента, аз като слушам, казвам: Хубаво. Като цъфтят цветята, какво има? Кой тон имате там? Сол. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика.
към текста >>

30. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 24 август

Птиците ги научили да правят аероплани.
Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е.
към текста >>

31. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 септември

Птиците ги научили да правят аероплани.
Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е.
към текста >>

32. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 юли

Птиците ги научили да правят аероплани.
Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е.
към текста >>

33. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 12 юли

Птиците ги научили да правят аероплани.
Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда - Рибите научили хората да правят параходи. Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие. Дето има страдание и скръб, там не е.
към текста >>

34. Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София

Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят?
Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много. И за мене е много, и за вас е много.
към текста >>

35. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Пети Божествен ден'

и птици да хвъркат над земята
Новото Битие Създаването на новия Адам Пети Божествен ден И рече Бог: „Да се родят във водата риби и морски чудовища и птици да хвъркат над земята по небесния простор, всички според вида си.“ И стана така. И видя Бог, че всичко бе Добро. И благослови ги Бог.
към текста >>

36. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Шести Божествен ден'

и на въздушните птици, и всичко,
във водата, по земята и въздуха. И рече Бог: „Давам тревата със семената й и дървото със плодовете си за храна на человека.“ И рече Бог: „Давам и на земните зверове, и на въздушните птици, и всичко, що пълзи по земята. Изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>

37. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците.
Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века.
към текста >>

38. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

от мене, пъстри птици, отлетяха.
Минев за мене, кръвта ми отрови Вл. Василев със своето жило. Не че не съм спокойна вече, не, но една апатия ме обзела, като след голяма скръб и всичко вече ми е безразлично“[1]. А в тетрадката, където скътва новосъздадени стихотворения, остава сонетът „Свое слънце“: Желания, надежди, суета, от мене, пъстри птици, отлетяха. Мъглите като песен прилетяха на тихата поляна на скръбта. През третото десетилетие на новия век, вече прехвърлила петдесетте години, поетесата изпада в продължителна депресия. Преходът между две възрасти, незабравеното минало, неясното бъдеще внасят смут и колебание в крехкото ѝ психическо равновесие. „Зима ужасна е свила в моето гнездо, аз бродя и сякаш все на едно място стоя...“; „Нищо от никого не очаквам вече...“; „Всичко е било измама, самоизмама“ – тези редове на болка и отчаяние тя ще сподели пред К. Христов[2].
към текста >>

от мене пъстри птици отлетяха.
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време.
към текста >>

39. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

от мене, пъстри птици, отлетяха.
Минев за мене, кръвта ми отрови Вл. Василев със своето жило. Не че не съм спокойна вече, не, но една апатия ме обзела, като след голяма скръб и всичко вече ми е безразлично“[1]. А в тетрадката, където скътва новосъздадени стихотворения, остава сонетът „Свое слънце“: Желания, надежди, суета, от мене, пъстри птици, отлетяха. Мъглите като песен прилетяха на тихата поляна на скръбта. През третото десетилетие на новия век, вече прехвърлила петдесетте години, поетесата изпада в продължителна депресия. Преходът между две възрасти, незабравеното минало, неясното бъдеще внасят смут и колебание в крехкото ѝ психическо равновесие. „Зима ужасна е свила в моето гнездо, аз бродя и сякаш все на едно място стоя...“; „Нищо от никого не очаквам вече...“; „Всичко е било измама, самоизмама“ – тези редове на болка и отчаяние тя ще сподели пред К. Христов[2].
към текста >>

от мене пъстри птици отлетяха.
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време.
към текста >>

40. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките.
Аз заварих, когато българите, с рало или плуг, сами с воловете си, кравите и с коне, оряха земята си и садяха житото, ечемик, овес. Идваше жътва, жените с бели кърпи, с вълнени чорапи и цървули, за да не ги ухапе насекомо или змия, жънеха със сърпове. Навеждаха се със сърпа обхващаха класовете и жънеха отдолу, при земята. Това се казваше «ръкойка» и се слагаше една връз друга. После минаваха мъжете и ги връзваха на снопи. А12 снопа ги правеха на «кръстец», слагаха ги така, че класовете да се застъпват и да се съхранят от птиците, да не ги кълват, или от градушките. А жега, ужасна жега. Носеха си съдове за вода в «бъкели» - съд, направен от дъски, като бъчвите. А ако имаше наблизо вода, определяше се едно момче да носи вода и да я подава на ожаднелите жътвари. Тези момчета се наричаха водоносци. Без тях не можеше да има жътва.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19405794143677