Търсене в текстове за 'Птица'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората.
Целувам ръка на Учителя и си тръгвам. Значи, въпреки всичко нещо съм свършил. Успокоих се. Запътих се към гората. Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло. Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората. Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица. Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също. То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си.
към текста >>

Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица.
Значи, въпреки всичко нещо съм свършил. Успокоих се. Запътих се към гората. Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло. Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората. Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица. Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също. То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си. Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.
към текста >>

2. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак.
И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките. Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея. Те търсят също начин да придобият свободата си.
към текста >>

3. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата.
Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него.
към текста >>

4. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети.
Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите. При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети. По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ. Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици. После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут.
към текста >>

5. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Вероятно е посочил мястото къде трябва да се родя и да кацна на този покрив, слизайки като птица от Небето.
Тази картина бе винаги в главата ми, когато наблюдавах възрастните приятели, които бяха дошли млади, още от самото начало на века. А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите. Едни идваха, други си отлитаха - истинско ято от птици. Спомням си, че Учителят е идвал лично в дома на моя дядо в град Пловдив, отсядал е там и е преспивал. Вероятно е посочил мястото къде трябва да се родя и да кацна на този покрив, слизайки като птица от Небето. Дядо ми е разговарял често с Учителя по въпроси от Библията. Родителите ми бяха бежанци от град Одрин. Бяха протестанти и чак аз, техният син и внук на дядо ми, при когото е идвал Учителя, трябваше да поема своят път в Братството и с Учителя. С мен бе слезнала от Небото и моята рождена сестра. Нашият път бе път в Школата.
към текста >>

6. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист.
Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж. Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава. Той беше винаги мълчалив, неизказано трудолюбив, готов да направи винаги услуга на всеки нуждаещ се. За тези крупни индивидуалности - ученици на Учителя, ще се спрем по-специално през следващите глави.
към текста >>

7. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше.
След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния лаконичен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш". От този ден действително започна новата линия в моя живот. Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра Гръблашева. Аз в този момент разбрах, че тази е втората артистка, която започва своята роля във второто действие в Школата на Учителя. Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието. Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев.
към текста >>

8. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист.
За него говорихме. Георги Радев. Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата. Неговият обективен ум бе така силно изразен, както възприятията и представите. Причинният център и философският център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален. Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Имаше голям устрем, като птица, която лети в пространството. Като че ли човешкият интелект летеше в света на мисълта. Георги Томалевски. Поет и добър оратор, един много симпатичен приятел, с един рицарски жест. Той следваше физика и астрономия.
към текста >>

Имаше голям устрем, като птица, която лети в пространството.
Георги Радев. Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата. Неговият обективен ум бе така силно изразен, както възприятията и представите. Причинният център и философският център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален. Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Имаше голям устрем, като птица, която лети в пространството. Като че ли човешкият интелект летеше в света на мисълта. Георги Томалевски. Поет и добър оратор, един много симпатичен приятел, с един рицарски жест. Той следваше физика и астрономия. Беше човек, който представляваше една характерна индивидуалност.
към текста >>

9. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

Заварих го седнал на стол, смирен и гледаше Борис боязливо, и беше целият като препарирана птица.
Упрекваше го за много грешки и че е провалил много неща. Говореше яростно и застрашително. Това, което казваше, беше абсолютно вярно, защото бях запознат с фак-тите и събитията. Веднъж отивам по работа при Борис Николов. Заварвам там Никола Нанков, който се изненадва от моето посещение. Заварих го седнал на стол, смирен и гледаше Борис боязливо, и беше целият като препарирана птица. Не можеше да мръдне. А Борис стоеше на своя стол с разположение и като ме видя, започнахме да разговаряме така, както той бе свикнал да разговаря с мен. Никола гледаше ту мене, ту него с пълна изненада. Той се сниши и все едно, че потъна вдън земя. Беше изобличен на място пред мен, защото зад гърба на Борис говореше срещу него, а тук, при Борис, стоеше мирно, не мърдаше и не смееше да продума.
към текста >>

10. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път -към Бога хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът!
С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт. Зависи от вас. Ето едно нейно стихотворение, случайно попаднало у мен, написано от нея на пишеща машина и раздавано на нейни приятели. ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път -към Бога хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои.
към текста >>

Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът.
Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зова:наТеб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя! Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи -В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои. Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия пътна бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът. По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! - Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>

11. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Заварих го седнал на стол, смирен и гледаше Борис боязливо, и беше целият като препарирана птица.
Упрекваше го за много грешки и че е провалил много неща. Говореше яростно и застрашително. Това, което казваше, беше абсолютно вярно, защото бях запознат с фак-тите и събитията. Веднъж отивам по работа при Борис Николов. Заварвам там Никола Нанков, който се изненадва от моето посещение. Заварих го седнал на стол, смирен и гледаше Борис боязливо, и беше целият като препарирана птица. Не можеше да мръдне. А Борис стоеше на своя стол с разположение и като ме видя, започнахме да разговаряме така, както той бе свикнал да разговаря с мен. Никола гледаше ту мене, ту него с пълна изненада. Той се сниши и все едно, че потъна вдън земя. Беше изобличен на място пред мен, защото зад гърба на Борис говореше срещу него, а тук, при Борис, стоеше мирно, не мърдаше и не смееше да продума.
към текста >>

12. ПЕСЕНТА

Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът!
ПЕСЕНТА ПЕСЕНТА Тя трепна край огъня кротко запален Божествена радост на жертвеник свят, в миг докосна ухание струни незнайни, с голямото чудо на синия цвят. Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои. Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост!
към текста >>

Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост!
Тя трепна нагоре великата песен, издигната птица в лазурния път - към Бо га хваление кротко въздала, към Бога трептеше широко гласът! Аз странник съм тука, Творче велики! Теб само познавам и Тебе зовя; на Теб уповавам и Твоето Име във дните си земни безспирно мълвя Купчината камъни - трепнали в своите дворци мълчаливи повдигат чела! Конете си бели разпуска свободно мъглата и литва на своите крила! Тя трепна и мощното слънце потрепна, запя над земята с безбройни лъчи - В дъждовните капки, по светлата гама на седем кристални прозрачни бои. Купчинката камъни слушат смирено, Раздвижени тръгват по светлия път на бялата птица на пламъка златен по пътя, по който трептеше гласът, По пътя, по който вървеше певецът, дъгата преметна брилянтния мост, свидетелство чисто затуй, че от тука бе стъпил и минал Великият гост! Витоша - Ел Шадай, 16.V.1941 г. на екскурзия с Великия Учител Беинса Дуно Димитрина Антонова
към текста >>

13. 28. СТРАЖАТА

Ако се издигнеш като птица във въздуха, лъвът не може да те достигне, а колкото и да бягаш ако си един заек ще те настигнат.
Тя ще хване една бразда, той друга бразда по-настрана и ще работят. Като се разоре нивата двамата от двете страни ще се срещнат. Това е истинската любов. А който пише любовни писма, за да бърка на работата, то не е любов. Ти като се движиш по-бързо от дъжда, той няма да те настигне и намокри. Ако се издигнеш като птица във въздуха, лъвът не може да те достигне, а колкото и да бягаш ако си един заек ще те настигнат. Ти ще си кажеш постоянно: „Господ всичко нарежда за добро" и ще видиш работите какъв обрат ще вземат. Не че няма да дойдат мъчнотии, те ще дойдат, но всичко ще преодолееш с вяра. Тези състояния ще надделееш над тях. И да живее човек само лятно време не е хубаво, защото много ще се изсуши. Затова човек трябва да работи при различни условия и всичко да преодолее с вяра към Бога".
към текста >>

14. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

Той бе разрешил едно много трудно мое кармично положение и аз изведнъж се откопчих от тези незрими, но яки връзки и полетях като птица към висините.
Запомни това си състояние, защото като слезнеш на земята това ще бъде за теб един светъл и Велик идеал, към който ще се стремиш". Младото момиче ме гледаше, усмихваше се и нищо не можеше да проумее. А до мен стоеше един приятел, който записваше моите опитности. Погледнахме се и се засмяхме - ние с него двамата вече отдавна крачехме по земята с човешки стъпки. Отново съм при Учителя. Той бе разрешил едно много трудно мое кармично положение и аз изведнъж се откопчих от тези незрими, но яки връзки и полетях като птица към висините. Душата ми се почувства свободна. Така цялата засмяна хвърча и летя и тичам при Учителя. Целувам ръка и казвам: „Учителю, благодаря ви за това Божествено състояние, в което съм". Пита ме: „Какво ще ми платиш за това угощение". „Какво искате, Учителю." „Да имаш вяра и да слушаш.
към текста >>

15. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

Кое е за предпочитание пред растението, рибата, птицата, животното, млекопитаещото и човека?
Мисли за всичките хора по лицето на земята, които работят. Мисли за музикантите, учените, добрите хора, за всички, които работят идейно. Човек трябва да живее идейно. Трябва да имаш една основна идея, към която да насочиш всичките си сили. Да не оставяш мозъка си пасивен. Кое е за предпочитание пред растението, рибата, птицата, животното, млекопитаещото и човека? Разбира се човека. Но всички хора не са на еднакви стадии на развитие. Има хора у които мисълта отговаря на растение. Такъв човек като не разбира - какво ще му говориш. Има хора, които обичат да им се разясни всичко точно, тогава се успокояват и работят.
към текста >>

16. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително. Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно. Всичко в момента минаваше някакъв изпит и взимаше участие в Школата. Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък.
към текста >>

17. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

Но рибата, която се е научила вече да плава из водата, трябва да излезе навънка на въздух, да стане птица.
" „Сега захвана да философствуваш. Ти си на параход в морето, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в морето. Като не знаеш да плаваш няма да се хвърляш в морето. Ще седиш в парахода, ще се молиш и ще вярваш, че няма да потъне. Човек може да го е страх, но да надделява на страха, да не оставя той да го завлече." „Учителю, аз не казах, че не искам да се боря със страха, аз само констатирах факта, че ме е страх." „Да констатираш факта, то е хубаво. Но рибата, която се е научила вече да плава из водата, трябва да излезе навънка на въздух, да стане птица. Няма защо да повтаряте това, което сте вече научили. Ти като не искаш да си държиш изпита, аз няма вече да ти говоря за него. Ти трябваше като една задача, която ти е дадена от Бога да го издържиш. Без наука не може. Един окултен ученик трябва да има знание." „Учителю, какво да правя когато настроенията ми са силни и не мога да се справям всякога с тях?
към текста >>

18. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

Та почна ли да се извисявам като птица в простора и дойде някой и те простреля със стрела и паднеш тутакси долу на земята.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ Имаше моменти когато бях в приповдигнато състояние на духа, в едно особено състояние, което човек трудно може да определи с думи, което се дължеше, че в този момент се бях издигнала над собствените си проблеми и човешкото ми същество оставаше отдолу под мен, а се извисявах като душа и се схващах като душа. Но винаги в такива състояния, които не траеха много дълго, защото все ще се намери някой, който да прекъсне това необикновено състояние. Или ще дойде да ти чука на вратата, за да ти иска нещо, или ако си навън точно покрай теб ще мине, ще се спре, ще те заприказва и след това ще си замине. Или пък ще дойде да ти каже някоя обидна дума, или някоя забележка, или пък ще търси да се скара с теб. Та почна ли да се извисявам като птица в простора и дойде някой и те простреля със стрела и паднеш тутакси долу на земята. А онзи си отиде и изведнъж усетиш, че си изпразнена от вътре, че това състояние, което е било така възвишено и всеобхващащо, които е обхващало не само теб, но и цялата вселена вътре у теб и вън от теб - вече го няма. Изчезнало ли е, изхвръкнало ли е, простреляно ли е? Няма го и толкоз. Няколко пъти минах през такива положения и отивам при Учителя и му разказвам всичко. Той ме изслуша и каза: „Когато ти дойде благословение внимавай духовете да не те оберат".
към текста >>

19. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Отидох при Учителя за съвет, защото исках да се помоля да ми помогне за тази птица.
Винаги си спомням за това чувство и живо преживяване, че за такова дребно нещо се обади и откликна Божествения Дух. Спомням си, че Учителят беше казал, че Бога работи чрез хората посредством малките неща. Та този облак, който слезна, влезна в стаята ми беше едно живо, ненадейно преживяване, беше слезнал Божествения Дух да откликне на едно дихание на една човешка душа. Е, това означаваше много за мен. Веднъж през време на Школата когато домът ми беше станал дом на птиците, където имахме 20-30 свободно движещи се птици една от птиците беше наранена, превързахме я и я поставихме навън на един клон в една от къщичките за птици, които имахме на двора. Отидох при Учителя за съвет, защото исках да се помоля да ми помогне за тази птица. Исках да помоля Бог да ми помогне, но реших да отида първо при Учителя и да го попитам как да стане това. Той ме прие, обясних му защо съм дошла. „Не е позволено да се молиш за животните, защото те си имат своя еволюция." По-нататък Учителят обясни, че не трябва да им се бъркаме. Може да се помоля, но не трябва да искам помощ от невидимия свят за тях. Те бяха от друга еволюция и тази фина божествена материя, която излиза от човека във вид на молитва и се устремява към невидимия свят, то Небето я взима, обработва я понеже му е нужна и от своя страна изпраща друга енергия, която е необходима, за да се изпълни молбата на онзи, който се моли.
към текста >>

20. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Изведнъж както Учителят беше в двора и работеше си там нещо и както не ми обръщаше внимание цели девет дни, както и сега до този момент, изведнъж се изправи, изхвръкна като птица от това положение там и като стрела се насочи към мене.
Но това нйкакси беше вън от мен. А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях. Накрая дохождам до една съществена мисъл. Една много важна и съществена мисъл в себе си. И спрях да я разглеждам и размишлявам върху нея. Изведнъж както Учителят беше в двора и работеше си там нещо и както не ми обръщаше внимание цели девет дни, както и сега до този момент, изведнъж се изправи, изхвръкна като птица от това положение там и като стрела се насочи към мене. Това беше моето вътрешно усещане и възприятие, а той бързешком пристигна при мен и по най-бърз начин направи двайсетина крачки към мен и продължи с думи мисълта, до която аз бях се спряла и която беше в мене. Учителят с няколко думи на точен български език разви мисълта окончателно като говореше на половин метър от мене. Аз седях на пейката с ръце от пред положени на колената и на роклята си. Докато се усетя той бързо и точно доразви мисълта, обясни ми я, разви я и си отиде така бързо както беше дошъл. Аз останах сама на пейката.
към текста >>

21. 134. ХИЩНИЦИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Погледа ми се спря на една птица, която се виеше във висините.
Светът от вън понякога е отражение на светът от вътре. Онова, което е в човека се проектира навън и дава насока на цели събития и явления, дори на събития от исторически порядък и процеси и явления в природата. По тези неща Учителят е говорил много. Аз ще се спра на някои интересни случаи, които си спомням. Един път бяхме на екскурзия на Витоша към Бистрица по ливадите, разхождахме се и седнахме да си починем. Погледа ми се спря на една птица, която се виеше във висините. Изведнъж тя се спусна, разнесе се писък на граблива птица и след това се чу и друг писък на някаква птичка, защото грабливата птица беше издигнала плячката си и я държеше здраво в ноктите си. Пред очите ми беше извършено нападение и извършено убийство. Учителят препоръчваше да не допускаме в наше присъствие да бъдем свидетели или пък да бъдем пасивни към такива неща, но аз не можах да направя нищо. На следващия ден разказах за случилото се на Учителя. Той ми се скара: „Защо не го прогонихте?
към текста >>

Изведнъж тя се спусна, разнесе се писък на граблива птица и след това се чу и друг писък на някаква птичка, защото грабливата птица беше издигнала плячката си и я държеше здраво в ноктите си.
Онова, което е в човека се проектира навън и дава насока на цели събития и явления, дори на събития от исторически порядък и процеси и явления в природата. По тези неща Учителят е говорил много. Аз ще се спра на някои интересни случаи, които си спомням. Един път бяхме на екскурзия на Витоша към Бистрица по ливадите, разхождахме се и седнахме да си починем. Погледа ми се спря на една птица, която се виеше във висините. Изведнъж тя се спусна, разнесе се писък на граблива птица и след това се чу и друг писък на някаква птичка, защото грабливата птица беше издигнала плячката си и я държеше здраво в ноктите си. Пред очите ми беше извършено нападение и извършено убийство. Учителят препоръчваше да не допускаме в наше присъствие да бъдем свидетели или пък да бъдем пасивни към такива неща, но аз не можах да направя нищо. На следващия ден разказах за случилото се на Учителя. Той ми се скара: „Защо не го прогонихте? " Казах му, че съм била много далече.
към текста >>

22. 3. ЧИНОВНИК В ДЪНОТО НА АДА

Геновева Жекова

ТОМ 6

Не се чува нито детски плач, нито куче да излае, нито птица да прехвръкне. Умрял.
3. ЧИНОВНИК В ДЪНОТО НА АДА Идва 9.IX.1944 г. Ама в Шумен беше страшно. Целият град изведнъж умря за няколко дни. Не се чува нито детски плач, нито куче да излае, нито птица да прехвръкне. Умрял. А мен един такъв дух ме е обхванал. Те, комунистите имат вече власт и арестуват сега. Вижда се как гонят полицейски служители, околийски управители и други предишни величия. Бягат, кърви се леят, страшна работа. Целият град е умрял.
към текста >>

23. 24. МАГДАЛИНА - БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕМ

ТОМ 8

Тя посещаваше и теософското общество в София на Софрони Ников, изобщо си водеше един самостоятелен живот, независимост, волна като птица.
Та така беше с нея. В: Тя беше преподавателка по френски? Веска: Не, тя не беше преподавателка. В: Тя харесвала ли е нещо от Словото? Веска: Нищо не мога да ви кажа, защото тя беше много оригинална, много особена, никой не й знаеше пътищата. Тя посещаваше и теософското общество в София на Софрони Ников, изобщо си водеше един самостоятелен живот, независимост, волна като птица. Така и един ден Учителят я повика, понеже знае, че тя е смела, пробивна, не признава пречки. Каквото реши тя ще го стори. Без да обмисли това правилно ли е или не е правилно. Учителят, който божествено разбира как може да оползотвори някакво качество на човека разбира, че тя е най-подходящата и чрез нея изпраща писмо до Кришна Мурти. Тя успява да влезе в лагера, да намери Кришна Мурти и лично да му го предаде.
към текста >>

24. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

ТОМ 8

Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център.
Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета". Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо. И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално творчество. Разбира се хората знаеха за Петър Дънов. Но за Михаил казваха Учителят, а за Него казваха "Господин Петър Дънов".
към текста >>

25. 09 - 167. ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

ТОМ 10

Сънят бягаше от очите ми като подплашена птица.
Тя отиде на църква, отивам и аз. Нямаше друг изход. Работата на мъжа ми бе такава, че постоянно пътуваше и аз все сама трябваше да се справям с всички трудности, свързани с гледането на три дребни деца и с недобра свекърва. Но въпреки всичките ми отстъпки, един ден бях толкова умъчнена, че никъде не можах да си намеря място. Цяла нощ не мигнах. Сънят бягаше от очите ми като подплашена птица. Щом като се развидели, станах и излязох от къщи, като че всичко в къщи ме подтискаше. Отидох към Морската градина, та дано се разсее мъката ми. Вървя аз по алеите, дишам свежия въздух, гледам дърветата, слушам песента на птичките, но мъката ми все още ме притиска и стяга гърдите. Продължавам да вървя. По едно време за моя изненада аз чух някаква песен.
към текста >>

26. 09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица.
Росица скоро заспала, но вуйчо й будувал дълго. Сън не го хващало, защото умът му не можал да побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета си да прегледа болното и да му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти. Но тъй като не станало така, както той очаквал, в него настъпило пълно разочарование. А пък това, да се ходи на Витоша, то е съвършено невъзможно, той до Изгрева едва го бе донесъл, а да го носи до Витоша, това е невъзможна работа. Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица. Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал. В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: „Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току- що заспалия вуйчо. Сега вече Тошко не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как оздравя Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат. А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събуди здрава. За чудене работа, си думал гласно той.
към текста >>

27. 14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО

Надка Боева

ТОМ 10

Тя си беше приготвила духовното тяло и като птица отлетя в небесните селения.
Беше великодушна, отзивчива, търпелива, с голямо търпение и съзнание понасяше несгодите наживота. Много се молеше, лекуваше се с молитва. Когато пътува за някъде, винаги беше във връзка с Бога. Така тя измоли и своето заминаване от този свят. Тя съблече старата си дреха на земята и замина отвъд - Вечността. Тя си беше приготвила духовното тяло и като птица отлетя в небесните селения. Остава само споменът за нея. С нея си отиде цяла една епоха с един духовен и деен живот, посочен от Великия Учител. Светлина по пътя й! Забележка на Редактора: Дора Куртева ме охрабри и поддържаше в онези трудни дни, когато подготвях предстоящия сборник „Георги Куртев - животопис", излязъл през 1991 година. Противодействията, които срещнах, бяха непосилни.
към текста >>

28. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

трябва да се преобърне от риба на птица.
На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът. В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят във водата, то за да си представим от този живот в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата. По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица. го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.
към текста >>

29. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола.
Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена. Някои имат такава слабост. Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по характер и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси, Законът за формата е закон херметически. Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола. И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.
към текста >>

30. Наряди за 1930 г.

И тръгнали сватове да търсят невеста: тя трябвало да ходи като човек и да припка като кон; да работи като човек и да хвърчи като птица; с устата си да връзва и да развързва; с ушите си трябва да приема и да дава.
И следователно, когато ние се разболяваме, какво трябва да правим? Изменете вашето глупаво състояние. Например неврастенията произлиза от постоянни тревоги. Младият може да се разболее като се тревожи дали една мома го обича или не. Цар Соломон Ра имал син, когото искал да ожени. И тръгнали сватове да търсят невеста: тя трябвало да ходи като човек и да припка като кон; да работи като човек и да хвърчи като птица; с устата си да връзва и да развързва; с ушите си трябва да приема и да дава. Това е един символ, който трябва да разгадаем. Например конят е умът. Като се качиш на коня, тури му юларът. Не се качвай на кон без юлар. Под думата „Божествено" не разбираме нещо далечно от човешкото.
към текста >>

31. Наряди за 1946 г.

Той винаги се възражда отново по-красив и по-мощен, както птицата феникс възкръсва из пепелта си.
Пожелаваме ви плодотворна и радостна дейност за великото дело, за идването културата на Любовта на земята. Със сърдечен братски поздрав, Ученици на Всемирното Бяло Братство в България. 1 май 1946 год. Изгрев - София 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Винаги в историята на човечеството след разрушението на една култура възниква един нов свят, по-велик, по-благороден, по-разумен. Това е защото в човешкия дух има нещо вечно и неразрушимо. Той винаги се възражда отново по-красив и по-мощен, както птицата феникс възкръсва из пепелта си. След всеки период на упадък, на разочарование, винаги човечеството се издига с нов устрем, с нови творчески сили. Много пъти човешкия дух досега в историята на човечеството е бил хвърлян в тъмни подземия и окован във вериги, но той винаги е строшавал оковите, преодолявал е всички препятствия, защото стремежът му към свободата и светлината е непреодолим. В човешкия дух има Божествени сили, които побеждават всички ограничения. Никой не може да зароби човешкия дух. Човешката душа крие в себе си големи богатства.
към текста >>

32. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

птица кос.
Следователно, в ръката на умния човек, копието може да се превърне в перо - ще напише нещо хубаво с него. А който е още по-умен човек, ще превърне копието на език, ще пее с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише; а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова. Та, сега, искам вашето копие да се смекчи, от желязо да се направи на перо; перото - на един хубав, мек език, с който да изказвате най-хубавото, най-доброто в света, но не само да го изказвате, а и да го прилагате. Тайна молитва Беседа, държана от Учителя само на сестрите 18 декември 1925 г, четвъртък, 4 часа след обяд ------------------------------------------------------------------------ [1] косер - диал. птица кос.
към текста >>

33. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона.
“ Човек ражда ли се обут? Защо тогава вие давате толкоз голяма тежест, че дето влезете, трябва да бъдете обути и го считате за срамота да сте боси Прави сте в какво отношение? Има известни места, дето, ако човек не е обут е срамота. Кога? Краката му трябва да бъдат обути от добродетели. И кожата от която са направени обущата, добродетелната кожа не се каля. Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, като хвърчат хората като птиците, тогаз може би няма да има нужда да се събуват обущата Аз не съм за изуване на обущата, но аз съм за следното: Всеки, който влиза в салона, трябва да измие салона. И сега желая всички сестри да си изкупите греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример. Защо мием салона? Защото го окаляхте, влизахте с обуща.
към текста >>

34. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя?
Или ще помисли, че втората е Божествена. От моето гледище Божествена е третата мисъл. Аз ще направя така. Пари, дрехи няма да му дам. Ще го нагостя. Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя? Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе. Няколко часа седи по прозорците и се качва, после пак седи. Какво иска тази птица? Тази птица ми дойде на гости. Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда.
към текста >>

Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе.
От моето гледище Божествена е третата мисъл. Аз ще направя така. Пари, дрехи няма да му дам. Ще го нагостя. Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя? Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе. Няколко часа седи по прозорците и се качва, после пак седи. Какво иска тази птица? Тази птица ми дойде на гости. Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда. От храна има нужда.
към текста >>

Какво иска тази птица?
Пари, дрехи няма да му дам. Ще го нагостя. Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя? Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе. Няколко часа седи по прозорците и се качва, после пак седи. Какво иска тази птица? Тази птица ми дойде на гости. Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда. От храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. Това ще дадеш, необходимото - това, което е общо за птичката, човека и ангела.
към текста >>

Тази птица ми дойде на гости.
Ще го нагостя. Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя? Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе. Няколко часа седи по прозорците и се качва, после пак седи. Какво иска тази птица? Тази птица ми дойде на гости. Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда. От храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. Това ще дадеш, необходимото - това, което е общо за птичката, човека и ангела. Това е Божествено.
към текста >>

Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда.
Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя? Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе. Няколко часа седи по прозорците и се качва, после пак седи. Какво иска тази птица? Тази птица ми дойде на гости. Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда. От храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. Това ще дадеш, необходимото - това, което е общо за птичката, човека и ангела. Това е Божествено. Тази е Божествената мисъл.
към текста >>

35. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

Една птица не може да иде 15 километра нагоре, защото ще замръзне; тя може да се качи 4-5 километра нагоре.
Това не е привилегия. Ако и волът може да се качи, няма да има противоречие. Невъзможността е в самия вол, а не в Бога. В Божествените къщи има известни места, дето Бог е позволил на вола да ходи свободно. А има и места, дето птиците не могат да идат. Една птица не може да иде 15 километра нагоре, защото ще замръзне; тя може да се качи 4-5 километра нагоре. Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълня всичко. Някой път в съзнанието си се чувствувате, че сте грамадни. Това се дължи на този космически човек, който е толкова грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е и много малък.
към текста >>

36. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

На онази птица, която има много дебели пера и онази, която няма много дебели пера, коя ще бъде по-[подвижна]?
Могат. Вие живеете зимно време, студено, нямате обуща, дрехи и дадете едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее [на] 20-30 километра. Двама сте обещали, единият има обуща, а другият няма, единият има възможност да устои на своето обещание. Човекът с обущата има благоприятни условия да се развива, а другия, неговите условия на живота не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. Това в умствения свят е така. На онази птица, която има много дебели пера и онази, която няма много дебели пера, коя ще бъде по-[подвижна]? Без дрехите. В чувствата е така. Туй, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; туй което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Туй, което не можеш да направиш със сърцето си, направи го с ума си, нищо повече. - Ще се хване ли?
към текста >>

37. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

Другарката на Стойков се събудила и много се уплашила, като си казала: орелът е граблива птица и предвещава смърт.
Съпругът й бил на фронта заедно с един съсед – през две къщи (те живеели в град Ловеч), били офицери в една и съща рота. Една нощ тя сънувала следния сън. Един орел хвърчи над къщите в тяхната улица и се насочва да кацне на покрива на тяхната къща, но пак се вдига и после се насочва да кацне на покрива на къщата на другия офицер, съседа им. Това се повторило няколко пъти. И най-после кацнал на покрива на къщата на другаря на Стойков. Другарката на Стойков се събудила и много се уплашила, като си казала: орелът е граблива птица и предвещава смърт. Тя станала. Часът било три след полунощ – и записала с подробности съня. След няколко дни тя получила писмо от съпруга си, в което й пишел, че през тази нощ, когато тя сънувала съня, животът му бил в голяма опасност. Тяхната рота влезла през нощта в сражение с неприятеля и град от куршуми се сипел над тяхната рота. Много куршуми пищели около него.
към текста >>

38. II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила.
За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото. Ваш верен П. К. Дънов Адресът: К.
към текста >>

39. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила.
За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Казанлък, 21.06.1911 г. Драгий г-н Тошев, Получих последното Ви писмо и предадох на редакцията поръчката Ви. Кочан ще Ви пратят.
към текста >>

40. 30. ЛЪЧИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Говедева

Като когато лети птицата нали, цялата така, това се прави и накрая перата само те трептят, нали, това е накрая.
В.К.: Бедрото и подбедреницата, както в момента го опъвате. М.Г.: Както в момента го опъвам, това в никакъв случай. Не е така. И Учителят го играеше. И освен това то имаше и някакви други грешки, които не мога да си спомня, но това ми направи силно впечатление: в 10-то упражнение на „Слънчевите лъчи" ръцете накрая са ето така. Като когато лети птицата нали, цялата така, това се прави и накрая перата само те трептят, нали, това е накрая. В.К.: Значи накрая пръстите леко трептят. М.Г.: Накрая леко пръстите така трептят. В.К.: Като перата на птица и леко леко трептят. М.Г.: Като перата на птица и леко, леко трептят. А й казвам, а тя отговаря: „А, ние питахме Веса Несторова." Аз не си спомням Веса Несторова да е била тогава, на това, защото тя беше учителка, нали, както не си спомням и Пеню Ганев да е бил.
към текста >>

В.К.: Като перата на птица и леко леко трептят.
И Учителят го играеше. И освен това то имаше и някакви други грешки, които не мога да си спомня, но това ми направи силно впечатление: в 10-то упражнение на „Слънчевите лъчи" ръцете накрая са ето така. Като когато лети птицата нали, цялата така, това се прави и накрая перата само те трептят, нали, това е накрая. В.К.: Значи накрая пръстите леко трептят. М.Г.: Накрая леко пръстите така трептят. В.К.: Като перата на птица и леко леко трептят. М.Г.: Като перата на птица и леко, леко трептят. А й казвам, а тя отговаря: „А, ние питахме Веса Несторова." Аз не си спомням Веса Несторова да е била тогава, на това, защото тя беше учителка, нали, както не си спомням и Пеню Ганев да е бил. И той беше учител, нали тъй. Но той го знае. Петю, синът му каза, че баща му казал, че верно, че е правено така.
към текста >>

М.Г.: Като перата на птица и леко, леко трептят.
И освен това то имаше и някакви други грешки, които не мога да си спомня, но това ми направи силно впечатление: в 10-то упражнение на „Слънчевите лъчи" ръцете накрая са ето така. Като когато лети птицата нали, цялата така, това се прави и накрая перата само те трептят, нали, това е накрая. В.К.: Значи накрая пръстите леко трептят. М.Г.: Накрая леко пръстите така трептят. В.К.: Като перата на птица и леко леко трептят. М.Г.: Като перата на птица и леко, леко трептят. А й казвам, а тя отговаря: „А, ние питахме Веса Несторова." Аз не си спомням Веса Несторова да е била тогава, на това, защото тя беше учителка, нали, както не си спомням и Пеню Ганев да е бил. И той беше учител, нали тъй. Но той го знае. Петю, синът му каза, че баща му казал, че верно, че е правено така. Има сестри, които са били с Учителя играли, които също така правят, а не само аз.
към текста >>

41. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Цветана Симеонова

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Ако четем „Синята птица", „Следите", „Вътре", „Ариана и Синята брада", „Съкровището на смирените", „Мъдрост и съдба", „Погребаният" и др., ще видим как той ни говори за дълбокия живот на духа.
С опити се констатира звездното влияние върху металите; после трудно се намира връзка между планетите и известни растения и едва тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Например процесите в целия космос да се видят отразени в растенията. Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които творят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тона на душата, за мистичния й живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем „Синята птица", „Следите", „Вътре", „Ариана и Синята брада", „Съкровището на смирените", „Мъдрост и съдба", „Погребаният" и др., ще видим как той ни говори за дълбокия живот на духа. После, ако чете и мистичните драми на Едуард Шуре „Елевскинските мистерии", „Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство, изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова. Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни.
към текста >>

Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е Ариадна, която ръководи Тезея. „Любовта".
Представлява конник, държащ високо над главата си светящ факел. „Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е Ариадна, която ръководи Тезея. „Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол.
към текста >>

42. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

Гълъбът е една чиста птица.
А садукеите са хора, които не вярват за нищо. Нито верующите, ни безверующите ще оправят света. На земята има други человеци, по-културни, които ние не ги виждаме. Сегашните хора минават през дъното на ада. Няма никаква разлика между един гълъб и един человек. Гълъбът е една чиста птица. Няма друга сила в света да спаси хората, освен Любовта. Вярата умъдрява и показва на хората, как да живеят. Майка - това значи същество на абсолютно безкористие. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Вложете вие Божествената Любов в ума си.
към текста >>

43. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Една птица, както си пее стрелят върху нея.
Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме обикновено за нещастни. Мислим животните за щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пее стрелят върху нея. Също върху заека и други животни. Всички са на страх. В една школа най-първо ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия става друг. Като не може да преодолее някои мъчнотии, той се обезсърчава.
към текста >>

44. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Птицата хвърчи само храна да намери, вечерта се скрие в дупчица, благодари, че си е намерила храна и не мисли за утре.
В самата природа има градация и учениците са на степени. Има два живота: материален - той е ограничен, има и друг живот - той живее над почвата отгоре. Материалният човек е в мъчнотии, а това са корените, но те не са живота, а са условие и един ден человек трябва да се изтегли от корените, и след това още, да се изправи нагоре. Всяко растение мисли как да си изтегли главата - това е корена, а малките коренчета, които изчерпват соковете, са космите.-Растението е с главата надолу. Животното мисли само как да си набави храна. Птицата хвърчи само храна да намери, вечерта се скрие в дупчица, благодари, че си е намерила храна и не мисли за утре. Така е и с животното. Човекът, който се е запънал в материята, той мисли как да се изтегли от тая материя. Така че като дойдем до човека, той почва да мисли, размишлява в сърцето си. И вие по някой път мислите за храната си. Оня студент, който е в университета, какво мисли?
към текста >>

45. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Чува се далечен глас на птица, прибегне малка животинка или полъхне вятър в клоните на дърветата - всичко това засяга напрегнатото съзнание на човека, няма ли някаква опасност за живота и за здравето му.
По-нататък в Псалома се говори за „нощния страх". Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие. Ония от нас, които изпълниха задачата на Школата, дадена от Учителя през 1922 г. да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са преживяли при нейното изпълнение. Човек е сам, всичко около него е непознато, необикновено в планината. Чува се далечен глас на птица, прибегне малка животинка или полъхне вятър в клоните на дърветата - всичко това засяга напрегнатото съзнание на човека, няма ли някаква опасност за живота и за здравето му. Ако човек по-често преживява такива тренировки, той ще се кали и за него няма да съществува „нощният страх". Той ще знае, че там на върха, към който се стреми ще види изгрева на Слънцето, мракът ще бъде разпръснат и ще се ползува от новите условия, донесени от светлината. Не, тия премеждия сред „нощния страх", ако и да са съпроводени „от стрелата, която лети деня, морът които ходи в тъмнина /незнанието/ както и от всевъзможните премеждия съпътствуващи човешкия живот, ще избледнеят щом Божествената Истина е щит и всеоръжие на посветения. „Хиляди ще падат от страната ти, И десет хиляди от дясно ти, но при тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш И ще видиш въздаянието на нечестивите." Тези думи също са преживявани от хората и то не само в миналото, но и сега, когато вземат участие във воините, при земетресения, при водни и огнени стихии.
към текста >>

46. 8. САТУРН

Николай Дойнов

ТОМ 15

В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърба на носа и огънат навътре или навън, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно.
Човекът е слаб с малка мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим. Обикновено има по-тъмна кожа и коса. Главата се характеризира също с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа. Челото в предната горна част добре развита, вежди дълги, тъмни, очи малко хлътнали и тъмни. Добре развити скули, нос дълъг, като при добрият случай, добре оформен, прав, с големи ноздри, без много мускули по тях. В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърба на носа и огънат навътре или навън, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно. Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай. Отворът на устата е голям. Брадата добре развита и широка като при добрият случай с една вдлъбнатина под долната устна, а при лошият - от устната линията е почти права или малко издута напред. Уши обикновено малки със слабо развита горна част. Външният ръб на ухото е всякога на лице. В.К.
към текста >>

47. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Ето една птица, която устоя, не се огъна пред злото, запази свещените принципи.
Това показва, че той няма една стабилност в своите принципи. Изправи ли гръбнака си в две плоскости, криви ли си раменете - едното по-високо, другото по-ниско, криви ли главата наляво или надясно, това показва, че този човек обича да угодничи. Така и Земята отстъпва от своите принципи. Тя отстъпи под натиска на злото и в резултат, връхлетяха я няколко ледени епохи, които нанесоха тежки поражения на много от растенията, животните и хората. „Гълъбът при всички условия остана вегетарианец", каза Учителя. Ето една птица, която устоя, не се огъна пред злото, запази свещените принципи. И между животните и между хората има такива, които устояха. Това отклонение на оста, Разумният свят наложи като контра-мярка срещу провала, който земята прие. Благодарение на това отклонение, ние имаме топли месеци и по-далеч на север и юг, и с това висшия живот получи по-голям простор, сега, когато последният леден период си отива и земята се затопля. Констатирано е, че замразеността на почвата в Сибир се оттегля все по-на север. Земната ос, според изследванията на учените се изправя по 50 секунди на сто години.
към текста >>

48. 1929 година - продължение

„ Чувствата - това са едно състоянише на млекопитающите." Мисълта - това е птица.
Първо Добрата молитва. Размишление. Чете 5 гл. от Матея, 21. стих. Нито запалят свещ и я турят под шиника. Съзнанието на съвременното човечество е дошло до една преходна точка. „ Чувствата - това са едно състоянише на млекопитающите." Мисълта - това е птица. „В истинския живот трябва едно дълбоко преобразувание, ще знаеш, че живееш в разумен свят." 9.V.1929., четвъртък Станах и набързо наметнат, дотичах да събудя Еленка. Учителят и някои от братята вече бяха до телта на пътеката, готови за път. Приготвихме се и потеглихме. Вървяхме си бавно и при Симеоново настигнахме Учителя. Оттамо нагоре Учителят говореше и наименуваше всяко място за почивки с име специално.
към текста >>

49. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Трябва да промениш тази форма." После като птица я хващат в курника и я колят, казват й; „Ти като птица няма да останеш." После като вол я впрягат на нивата.
Любовта по малко идва, да приготви нервната система, защото тя е толкова силна, че ако изведнъж дойде, тя ще разтопи нервната система. У животните нервната система не може да приеме любовта. У един светия нервната система е така силна, че той може да приема и да издържа на повече любов. Недоволен, закъснял Щом се усеща недоволен, закъснял в пътя си, трябва да усили хода си. Рибата Рибата я пекат, защото искат да й кажат: „Ти като риба не трябва да останеш. Трябва да промениш тази форма." После като птица я хващат в курника и я колят, казват й; „Ти като птица няма да останеш." После като вол я впрягат на нивата. Искат да му кажат: „Ти в тази форма не трябва да оставаш, а трябва и тази форма да промениш." На човека страданията искат да му кажат: „Човек не трябва да останеш, а трябва да промениш и тази форма, да станеш ангел." Един ненапреднал дух, като дойде, отнема тялото му и го обсебва - тогава човек подлудява. Значи този човек е бил глупав, че си е дал тялото да му го обсебят. Напредналите духове, когато идват, те не обсебват тялото, а внасят просветление в съзнанието на човека. 12 е закон на жертвата. В 13 - бащата и синът е там, затова бащата е толкова строг, затова трябва да премине към 14 и 15: да дойде майката - любовта, законът на жертвата, и тогава числото става щастливо.
към текста >>

50. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

За птицата среда е въздухът.
Ние вярваме в сетивата си, казваме например, че виждаме нещо, но за да вижда човек, трябва да има пробудено съзнание. А диханието на съзнанието - това е музиката. (19.I.1936 год., неделя) 143. Музикалният свят, това е една среда, чрез която душата на земята се проявява. За рибата водата е среда, без която не може да се прояви. За птицата среда е въздухът. А за човешката душа, за висшето на човека, за проявлението на духа, е необходимо пробуждане на съзнанието. Музиката пък е активната страна в съзнанието. (19.I.1936 год., неделя) 144. Окова, което един цигулар изпълнява, то е само предисловие на музиката. Всъщност хората още не знаят какво нещо е музиката.
към текста >>

51. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

Птицата без въздух не може да се прояви.
Съзнанието диша чрез музика. Музиката, това е дихание на съзнанието в човешкия ум. Музикалният свят, това е една среда, чрез която душата на земята се проявява. То е, в което висшият свят може да се прояви. Рибата без вода не може да живее. Птицата без въздух не може да се прояви. Човешката душа, висшето в човека, ако съзнанието не се е пробудило, като среда, човешкият дух не може да се прояви. Музикалната страна, това е активната страна, в която съзнанието се проявява. В света всички нещастия произтичат [от това], че хората не знаят какво нещо е музиката. Не мислете, че това, което един цигулар може да ви свири, е музика. Това е предисловие на музиката.
към текста >>

52. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха.
Вънка шуми дъжд периодически. Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и безстрашието". Страхът се явява след греха, а грехът ражда тъмнината. Окултният ученик трябва да ходи без страх и без тъмнина! „Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина". Ако подплашите заека, той бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина! " Никога да не хвалим децата, защото способствуваме да развием в тях тщеславието. Докато човек е жив, да бъде глух за похвалите и укорите. Да се прявят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата. * Нощес съм сънувал сън: Някъде съм в балканско място.
към текста >>

Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам.
Аеропланът потегли и започна да прави обиколки покрай едно много високо здание, така че едва го не докосна и повреда не може да стане. Първият аероплан полетя много високо, управляван много добре от пилота му, също и вторият вече полетя и после ще мине да ме вземе. Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена! " Само това се вика и ясно се чува приближаването на силно бягащия му кон. Разбрах, че стражарят известява отдалеч вестта, че Еленка иде вече. Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам. Хвърках много място над земята и то из един нагорен път. И много лесно хвърках. Изкачих се на височината на един завой, дето ще мине аеропланът да ме вземе вече оттук, се задава земята - пътят. Но аз пак хвъркам от нетърпение да мине аеропланът. Но вместо да мине очакваният аероплан, ето, иде един автомобил, каран от един калугер, или поп, непознат за мен, пушач и с извратена, неравилна физиономия.
към текста >>

53. 1. Великият Учител

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Аз се разделих с него и останах в стаичката си, сама да плавам в широкото море на блаженството и свободата... Като прелетна птица, дошла отдалечен край в пролетта на новия живот, аз бях в нетърпение и искаше ми се час по-скоро да хвръкна на свобода.
Обсипана бях с методи, с правила, начини и средства, с които може да се работи духовно. Аз вече се чувствувах силна и въоръжена и в момента още исках да полетя, да се намеря вън от оградата, при моите братя и сестри и при моите бащи и майки, които ме чакаха да обърша сълзите им, да им дам ръката си, да ги подигна, да им се усмихна, да им покажа пътя и да им занеса радостната вест, че Учителят е дошел и че ги вика на Неговата трапеза. Искаше ми се да обърна всички, всички, които страдат, и да разбия веригите им на духовното робство и да ги въведа в новия живот на свободата! Мил ми беше брат Звездински, защото чрез него Учителят ми проговори и чрез него ми показа друмищата, по които за в бъдеще ще бродя при изпълнението ми на свещения дълг. Скъп ми беше този брат, този безмълвен работник на Божията нива. Аз се разделих с него и останах в стаичката си, сама да плавам в широкото море на блаженството и свободата... Като прелетна птица, дошла отдалечен край в пролетта на новия живот, аз бях в нетърпение и искаше ми се час по-скоро да хвръкна на свобода. Да изпълня волята Божия, за която съм дошла - ето свободата, в която исках да живея. Да обгръщам с мисълта си всичко живо, да я пращам като слънчева струя по целия мир, да бъда като слънце, да грея и топля душите - ето свободата, в която исках да полетя, ето смисъла на живота, в който исках да се облека. Да припкам по пътищата, по градовете и селата, по паланки и колиби, заради моя Учител, заради Неговите идеали - ето свободата, ето живота, ето Истината и пътя, за които Христос ни говореше преди двайсет века и за който днес Учителят е дошел. Унесена в тези мисли, аз чаках деня, чаках часа, свещения момент, за да направя първата стъпка към свободата, която ме чакаше.
към текста >>

54. 11. Духовна работа. За село Мърчаево

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Пред погледа на друг, случайно минаващ пътник, тия бели къщурки по-скоро би наподобили ято бели гълъби, които, подгонени от хищна птица, бяха кацнали изплашени на разни страни из баирите и долините на планината.
Минахме през Владая, което е живописно селце, кацнало в полите на Витоша. То изглеждаше като един драгоценен камък, поставен да краси гърдите на млада влюбена мома. Понеже банката ни разполагаше достатъчно със златни монети, ний дадохме и на селото, през което минавахме. Ето ни и пред Мърчаево. Отдалеч се виждаха бели къщурки, които наподобяха бисери, разхвърляни от ръката на щедър баща из долинки и баири на прекрасната планинска местност. Пред погледа на друг, случайно минаващ пътник, тия бели къщурки по-скоро би наподобили ято бели гълъби, които, подгонени от хищна птица, бяха кацнали изплашени на разни страни из баирите и долините на планината. Спряхме се и с устремени погледи към селото, мислено се свързахме с братята и сестрите, при които отивахме. Ний разчитахме на добри успехи, защото живеехме с пълна вяра, че не сме сами и че сме проводници на Божия Дух, Който ни изпълваше. Чувствувахме се силни не с нашите сили, а със силата на Учителя и на ония разумни същества, които ни придружаваха. Преди да навлезем в селото, настигнахме двама пътници от друго село, на които дадохме беседи. Срещата ни със семейството на брат Симеон, кмет на селото, беше сърдечна.
към текста >>

55. 12. Из беседата от Учителя на 30.VII.1932 г., 5 ч сутринта, Рила

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Изгрев „Които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят." (Размишление.) „Духът Божий" Ходи в светлия път на живота, где огън гори, где вода тече, где въздухът лъха, где трева никне, где цвят цъфти, где риба плува, где птица хвърка, где человек мисли, а Духът бъдеще чертае и Истината цари.
12. Из беседата от Учителя на 30.VII.1932 г., 5 ч сутринта, Рила 30.VII.1932 г. Изгрев „Които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят." (Размишление.) „Духът Божий" Ходи в светлия път на живота, где огън гори, где вода тече, где въздухът лъха, где трева никне, где цвят цъфти, где риба плува, где птица хвърка, где человек мисли, а Духът бъдеще чертае и Истината цари. Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато Истината говори. Работи, когато Духът на Мъдростта бъднините чертае. Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са. Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са.
към текста >>

56. 25. Човешката форма

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Постиженията на рибата са да стане птица, на птицата - да стане млекопитающе, на човека - да стане ангел.
Човек има разбирание, но при ангелите е като овца. Щом човек се усеща недоволен, закъснял е. Като правиш добро, помагаш на живота. Ако не гледа, не вижда, не чувствува, как ще разбере живота? „Не прави добро" е законът на смъртта. Постиженията на рибата са да стане птица, на птицата - да стане млекопитающе, на човека - да стане ангел. Да те пекат на скара, да не си риба, нито комар; и като птица - не, като вол - не, като човек - не, но по-нагоре. Напусни тази форма! Всичко ти горчи. То е, че имаш треска. При здраве всичко е хубаво.
към текста >>

Да те пекат на скара, да не си риба, нито комар; и като птица - не, като вол - не, като човек - не, но по-нагоре.
Щом човек се усеща недоволен, закъснял е. Като правиш добро, помагаш на живота. Ако не гледа, не вижда, не чувствува, как ще разбере живота? „Не прави добро" е законът на смъртта. Постиженията на рибата са да стане птица, на птицата - да стане млекопитающе, на човека - да стане ангел. Да те пекат на скара, да не си риба, нито комар; и като птица - не, като вол - не, като човек - не, но по-нагоре. Напусни тази форма! Всичко ти горчи. То е, че имаш треска. При здраве всичко е хубаво. Езикът да се оправи, на всекиго!
към текста >>

57. 30. Идеален, реален и материален живот

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Като птица си бил, млекопитающе, после - човек и още колко ще мине!
Низшия дух, ще го хванеш! Цялата Земя е едно изложение. Хиляди същества са работили. Като мисли за противоречията, се наскърби, после види защо са и каже: „Добре." С надпреварването се подобряват и условията. Като риба си бил гълтан. Като птица си бил, млекопитающе, после - човек и още колко ще мине! Един ден във филм ще видиш всичко откъде иде. От 100 прераждания се събира, та образуват един живот, сглобяват. И от 100, 200, 300, 400 прераждания се събират, та образуват един живот. И иде сега новият живот, иде и оживява. Настоящият живот е Божественото.
към текста >>

58. 50. Предопределението

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

Птицата да разчита на крилата си, рибата да не излиза из водата, човек да разчита на мисълта си.
50. Предопределението - Човек няма какво да се плаши - от него ще стане каквото е определено, Заекът герой не може да стане, Човек трябва да разчита само на онова, което носи. Птицата да разчита на крилата си, рибата да не излиза из водата, човек да разчита на мисълта си. Дръжте се с Бога! Каквото ви дават, бъдете благодарни, бъдете и чисти! Учителят гледа саксийката на масата: - Колко време е минало, да стане този цвят! (За цъфналия цвят в саксийката.) В духовния свят вие сте лози. Опитомяват ви, орязват ви, да дадете повече плод.
към текста >>

59. 12. В. „Живот, год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

И ней нали е все едно, кой пръв ще я вкуси, човек ли или птица?
I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1 Мара Белчева ЧЕРЕШАТА Отсреща на черешовия клон най-зрялата череша гарван клъвна. И рой подире му кълвят безмълвно. Не знае гарвана закон. И ней нали е все едно, кой пръв ще я вкуси, човек ли или птица? На пролетните дървеса царица тече във нея щедра кръв. На вихъра дари от своя цвят и дъждове зелена са я брали... Сега нагиздила се със корали, на гости кани целий свет. (Публикувано и в „Избрани песни", 1931, с. 65, из „Вечния скитник )
към текста >>

60. 27. Д-р Методи Константинов разказва спомени. 27.5. Усмирителната риза

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Учителят никога не е правил това - взе буца пръст и я хвърли към птицата.
27.5.2. Една сестра боледуваше от болестта ендокардитис лента. Беше лекувана без успех от много професори, включително и от Моллов. Аз се обърнах към Учителя да й помогне. Това беше на полянката, ние седяхме с Него под беседката. В това време пред нас кацна една черна врана. Учителят никога не е правил това - взе буца пръст и я хвърли към птицата. Твърде сериозен, Той рече: - В природата има закони. Някога тя оставя едно тяло, което е започнало да се разрушава, да се доразруши, за да даде материал за ново, свежо, по- хубаво тяло! Тази сестра си замина. 27.5.3. Олга разказва: Бяхме на езерата. Вървяхме с Учителя по пътеката.
към текста >>

61. 17. Поетите

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Тя опива душите, блика от сърцата, смесва се с въздушната струя, която пълни ноздрите, вслушва се в бърборенето на поточето, в плискането на езерните вълни, вдъхновява се от плясъка на дъжда по разклатената палатка, чува ударите на огромната птица в нейните поли, преживява като живи части от самия човек величието на изгрев слънце, красотата на залеза, величието и смисъла на собственото си страдание.
17. Поетите Поезията е съзерцание, благоговение, вдъхновение, възторг, трепет, тиха молитва, проникновение, тежък кръст. Тя опива душите, блика от сърцата, смесва се с въздушната струя, която пълни ноздрите, вслушва се в бърборенето на поточето, в плискането на езерните вълни, вдъхновява се от плясъка на дъжда по разклатената палатка, чува ударите на огромната птица в нейните поли, преживява като живи части от самия човек величието на изгрев слънце, красотата на залеза, величието и смисъла на собственото си страдание. Поезията е неделима част от живота, негова по-висока, свръхземна гама. И ето: аз не познавам нито един истински поет, чието поетическо вдъхновение да не го е довело до религиозно съзерцание. И не познавам нито един истински религиозен човек, който да не е поет. И точно затова тук, около езерата, са се събрали толкова много поети: сякаш е истински събор от поети. Не искам да говоря за тия, които са печатали стихове, за тия, които са видели името си върху кориците на луксозни издания.
към текста >>

62. 3. Последната симфония

Дух на воин и душа на девойка

Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при свойте стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полета на орела, царските бълнувания на Наполеона с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпущаше крилете в отчаяни ридания.
9-10, с. 296-297) Глухият Бетовен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика, нямаше никога да чуе своето произведение. Като статуя на древен Бог стоеше той над рояла; клавишите танцуваха вихрен танц под напора на вътрешната стихия. Една душа - една вселена от звукове, затворена в орехова черупка, напираше бясно за простор. Горда и същевременно нещастна, тя ту се повдигаше до шеметни висоти при свойте стремления към върховната хармония, ту кондензираше като изпъкнала леща, полета на орела, царските бълнувания на Наполеона с безнадеждния стон на ранена птица; ту отпущаше крилете в отчаяни ридания. Бетовен пишеше последната си симфония. Върхът на човешкото музикално чутие вземаше сбогом от небето, дето беше гостенин през своя кратък живот. Той поемаше, поемаше с пълни гърди въздуха на своето последно вдъхновение, свиреше и пишеше и догасваше в музиката на душата си. Бетовен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен каданс на най-добрата си симфония.
към текста >>

63. 6. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

В трепетните висини на духа пърха бяла птица.
Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се скротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърца на обичта. Синьо небе, бели облаци и след пладнена тишина. И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чак стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица. Скоро над света ще прозвъни мелодията на едно сърце, което има пеещи струни. Ще трепне небесната лютня и светът в тая песен ще се роди изново. Стрелец
към текста >>

64. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както, не сме били влюбени никога в своя живот.
Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както, не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце, той - къдрокосият, мургав жътвар - вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива света. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия.
към текста >>

Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога.
И му казвам в себе си: „Аз не се нуждая от твоята любов.” Този човек е един дявол. Той е един лукав дух. Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти. Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка.
към текста >>

Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти.
Той е един лукав дух. Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти. Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка. Имате една мисъл, която прилича на дървеница.
към текста >>

65. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

„Гълъбьт при всички условия остана вегетарианец, каза Учителят, ето една птица, която устоя, не се огъна пред злото, запази свещените принципи, и между животните и между хората има такива, които устояха.” Това отклонение на оста, разумният свят наложи като контра мярка срещу провала, който Земята прие.
Какъв величав образ за целия този процес. Оста, около която се върти Земята, има два характерни белега: Първо, при движението на Земята, оста се люлее и за един период от 26,000 години тя описва един конус: този период се нарича прецесия; и второ: оста е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптиката с 23 1/2 градуса. Първото - когато един човек при движение, при ходене се люлее, това показва, че той няма една стабилност в своите принципи, а изкриви ли грьбнака си в две плоскости, криви ли си раменете, едното по-високо, другото по-ниско, криви ли си главата наляво или надясно, това показва, че този човек обича да угодничи и при случаи да отстъпва от своите принципи. И Земята отстъпва от своите принципи. Тя отстъпва под натиска на злото и в резултат връхлетяха я няколко ледени епохи, които нанесоха тежки поражения на много от растенията, животните и хората. „Гълъбьт при всички условия остана вегетарианец, каза Учителят, ето една птица, която устоя, не се огъна пред злото, запази свещените принципи, и между животните и между хората има такива, които устояха.” Това отклонение на оста, разумният свят наложи като контра мярка срещу провала, който Земята прие. Благодарение на това отклонение, ние имаме топли месеци по-далеч на север и юг и с това висшия живот получи по-голям простор. Сега, когато последния леден период си отива и Земята се затопля, констатирано е, че замразеността в Сибир се оттегля все по-на север. Земната ос, според изследванията на учените, се изправя по 50 секунди за сто години. Учителят отдавна беше казал, че оста на Земята бавно се изправя, поради това, че на нея настават по-благоприятми условия. От всички планети на Слънчевата система, Земята има най-голяма плътност 5,52 според едни и 5,7 според други.
към текста >>

66. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърбът на носа е огънат навътре или навьн, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно.
Човекът е слаб, с малко мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим. Обикновено има по-тъмна кожа и коси. Главата се характеризира сьщо с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа. Челото в предната горна част добре развито, вежди дълги, тъмни, очи малко хлътнали и тъмни. Добре развити скули, нос дълъг, като при добрия случай, добре оформен, прав, с големи ноздри, без много мускули по тях. В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърбът на носа е огънат навътре или навьн, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно. Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай. Отворът на устата е голям. Брадата добре развита и широка, като при добрия случай с една вдлъбнатина под долната устна, а при лошия - от устната - линията е почти права или малко издута напред. Уши, обикновено малки, със слабо развита горна част. Външният ръб на ухото е всякога налице.* * Б.Р.
към текста >>

67. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа.
Следователно, ако вие изпратите чрез вашия трансформатор получената от слънцето светлина обратно до него, това показва, че вие сте възприели тази светлина, ако не я изпратите обратно, отгоре знаят за вас, че вие не сте били будни в момента, когато е идвала светлината при вас и не сте я възприели. В тяхната статистика е отбелязано точно, колко пъти сте възприели тази светлина и колко пъти не сте я възприела. (- Де трябва да възприемем тази светлина?) - Това е една от великите тайни на природата. Човек трябва да бъде умен, интелигентен и добър, за да схване времето и мястото, дето ще възприеме тази светлина. Птиците, например, знаят добре това нещо. Докато птицата не трансформира своята светлина, не отива на работа. Тя седи на някой клон, чака да дойде нейната светлина. Щом вьзприеме това, което е определено за нея, тя хвръква от клона и започва работата си. Значи, птиците знаят тази тайна на природата, а човекът не я знае, той я изгубил и тепърва трябва да се заеме да я намери. Псалмопевецьт Kaзвa: „На ранина, Господи, ще те потърся; на ранина, Господи, ще те намеря”. Този стих изнася в поетическа форма момента, когато животът иде, т.
към текста >>

68. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Човек ще прекара живота си или като минерал, или като риба, или като птица, или като млекопитаещо, или най-после, като човек.
Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето и образува оазис, източник на живот и сили. Природата гледа с добро око и разположение на разумния, неразумния, обаче, тя наказва, тъпчи безпощадно. За да еьбуди човека, за да го накара правилно да живее, природата му изпраща ред страдания. Страданията не са нищо друго, освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека Като види, че някой човек се е захласнал в някоя временна идея, която и дребните същества са разрешили, природата му изпраща едно страдание, да го събуди. За пример, той седи и мисли, как да прекара живота си, - И буболечките са разрешили този въпрос. Човек ще прекара живота си или като минерал, или като риба, или като птица, или като млекопитаещо, или най-после, като човек. Не е въпрос животът да се прекара. Животът трябва да се използува.” * * * „Щом сте дошли на земята, вие трябва да бъдете смели и решителни, да минете през всички изпитания, които животът ви носи. Ще минавате през тесни пътечки на планински върхове, ще газите през реки; ще минавате и през пустини. Каквото и да правите, изпитанията ви чакат не можете да ги избегнете. Вървете напред и не се обезсърчавайте.” „Следователно, щом сте дошли на Земята, ще знаете, че и добро и зло може да ви се случи.
към текста >>

69. Е добре, какво ни е нужно тогава?

Както виждате, тая птица прави гнездо.
» - с естествена храна да се храниш, за да си кротък и смирен по сърце, както Христос бе. После иде човекът, огреян от слънцето, разтворил великата книга на Живота, с ябълката в ръка - оная, за която го изпъдиха от рая. И над него пише: «Мислй добре! » - Значи, след като се нахраниш, започни да мислиш право. Чети книгата на живота, ябълката не яж... След като се е хранил човек и мислил право, иде вече третото положение: «Работй добре» - сиреч, гради. Както виждате, тая птица прави гнездо. - Е, да, ама това е граблива птица, орел - каза някой от тях. - Да, но ето другата, която иде и носи също да гради гнездото, е гълъб. Това е бъдещата култура, в която лъвът и агнето, орелът и гълъбът ще работят заедно. - Възможно ли е това? - учуди се искрено слабичката студентка.
към текста >>

- Е, да, ама това е граблива птица, орел - каза някой от тях.
После иде човекът, огреян от слънцето, разтворил великата книга на Живота, с ябълката в ръка - оная, за която го изпъдиха от рая. И над него пише: «Мислй добре! » - Значи, след като се нахраниш, започни да мислиш право. Чети книгата на живота, ябълката не яж... След като се е хранил човек и мислил право, иде вече третото положение: «Работй добре» - сиреч, гради. Както виждате, тая птица прави гнездо. - Е, да, ама това е граблива птица, орел - каза някой от тях. - Да, но ето другата, която иде и носи също да гради гнездото, е гълъб. Това е бъдещата култура, в която лъвът и агнето, орелът и гълъбът ще работят заедно. - Възможно ли е това? - учуди се искрено слабичката студентка. - Ами това именно носи новата култура.
към текста >>

70. ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

В златен кафез тя държала великолепна птица, за която говорили много.
Когато стигнали до една хубава поляна с малки горички и прекрасна трева, мъдрецът се спрял. - И това беше голяма любов на тоя човек към коня - казал царският син. - Да - казал мъдрецът и се усмихнал, а после снел юздата от коня, потупал го по шията и го натирил из поляната и тръгнали. Царският син се пообър-нал няколко пъти, но не смял нищо да запита. На друго място те отишли в една богата къща, в която живеела вдовица на знатен человек. В златен кафез тя държала великолепна птица, за която говорили много. И нея купил царският син по поръчка на мъдреца за много диаманти, а като излезли на полето, казал: - Голяма обич имаше тая жена към птичето! - Да, много голяма - казал мъдрецът и се усмихнал, бръкнал, извадил птицата и я пуснал, а клетката захвърлил. Царският син искал да запита нещо, но не посмял. На друго място, гдето те нощували, попаднали в къщата на един много учен човек, който се занимавал с естествените закони и животни - много бил прочут. В двора му имало един басейн, гдето плавала специална морска рибка.
към текста >>

- Да, много голяма - казал мъдрецът и се усмихнал, бръкнал, извадил птицата и я пуснал, а клетката захвърлил.
- Да - казал мъдрецът и се усмихнал, а после снел юздата от коня, потупал го по шията и го натирил из поляната и тръгнали. Царският син се пообър-нал няколко пъти, но не смял нищо да запита. На друго място те отишли в една богата къща, в която живеела вдовица на знатен человек. В златен кафез тя държала великолепна птица, за която говорили много. И нея купил царският син по поръчка на мъдреца за много диаманти, а като излезли на полето, казал: - Голяма обич имаше тая жена към птичето! - Да, много голяма - казал мъдрецът и се усмихнал, бръкнал, извадил птицата и я пуснал, а клетката захвърлил. Царският син искал да запита нещо, но не посмял. На друго място, гдето те нощували, попаднали в къщата на един много учен човек, който се занимавал с естествените закони и животни - много бил прочут. В двора му имало един басейн, гдето плавала специална морска рибка. Той само за нея говорил с часове. На сутринта за много диаманти я разменил.
към текста >>

71. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

Ако иска да придобие други, трябва да стане птица.
В новородения се събуждат нови чувства и способности, каквито и сам той не е подозирал. Той вижда нещата отдалеч и отблизо. Той е свободен и от лошите условия, защото всичко предвижда. Него разбойници не могат обра. Рибата има една възможност - да плава. Ако иска да придобие други, трябва да стане птица. Но най-големи възможности има човек. А човек е тоя, който е роден от Бога. Сега хората питат има ли друг свят. А и рибата пита има ли друг свят освен водата. И птицата пита има ли друг свят освен нейния - хвъркатия.
към текста >>

И птицата пита има ли друг свят освен нейния - хвъркатия.
Ако иска да придобие други, трябва да стане птица. Но най-големи възможности има човек. А човек е тоя, който е роден от Бога. Сега хората питат има ли друг свят. А и рибата пита има ли друг свят освен водата. И птицата пита има ли друг свят освен нейния - хвъркатия. Животното пита има ли друг свят; и човек пита: Има ли друг свят освен човешкия? Има, разбира се - ангелският. Там няма затвори, бесилки, гробища, там не съществуват мъчения, нещастия, спорове. Там всеки живее колкото иска. За мен нещата са така, аз вярвам в това, което виждам.
към текста >>

72. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

Някаква нощна птица прех-връкна със свирещи крила недалеч от него.
Ето, народа ни го потискат и чужди, и свои - убиват и чужди, и свои. Как може това, Господи?... Неужели тия бедни хора ще бъдат вечно измъчвани, вечно страдащи, ще изработват палати и няма даже да имат колиби къде да се подслонят, ще правят обуща, дрехи за другите - и ще ходят боси и голи? Ще приготвят храна и хляб за другите, а сами ще бъдат гладни? На сивото небе трептяха още ясно звездите. Някаква нощна птица прех-връкна със свирещи крила недалеч от него. Генко трепна и се огледа. Въздъхна силно, свали шапка и неволно прекара длан през горещо чело. - Господи, Господи, към Тебе викам, Господи! Надникни в душата ми -шепнеше бързо Генко, - помогни ми, успокой ме. Не мога повече!
към текста >>

73. XIII. БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА, ЖИВОТА И ЩАСТИЕТО

А когато излезеше едно от момичетата, те всички се втурваха подире й и я следваха където и да отиваше, като се надпреварваха коя птица да бъде по-близко до нея.
И близко е, и далеч. Като си с него - досами тебе е, като се махне, всичко сякаш си отива в другия свят, откъдето само Той може да го привиква. И неволно си спомням една картина, отдавна виждана от мен. Голям селски двор, пълен с много домашни птици. Когато минеше някой през двора, те се разбягваха на всички страни. А когато излезеше едно от момичетата, те всички се втурваха подире й и я следваха където и да отиваше, като се надпреварваха коя птица да бъде по-близко до нея. Тя ги хващаше, милваше и пак пущаше. Те никак не се бояха от нея. А когато я запитах защо са така кротки с нея, тя ме погледна с големите си очи малко учудено и ми отговори накъсо: «Ами свикнали са, аз ги храня! »
към текста >>

74. XVI. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Ходя и скитам като свободна птица из планината.
Има един Велик Дух във Вечността, който сила раздава. Който му служи, разумен става и сила придобива.» После, когато слънцето бе изгряло хубаво и ний бяхме слушали Учителя с унес, да ни говори за бъдещето на човечеството, което предстоеше да видим и за което трябва да работим, Той приключи с думите: - Без морал, но с Любов. Без морал, но със светлина; без морал, но със свобода! Моралът е изиграл своята роля. Сега започва новият живот на Любовта, на Светлината, на Свободата. Ходя и скитам като свободна птица из планината. И често ми се струва, че нямам тяло, че аз самият вечно съм бил нещо като въздух, като светлина, като вода, която вечно е текла. И мисля: нормално ли е това? Спирам се и сядам на някой камък и питам: нормално ли е това? И пак се питам: а какво наричаме нормално? Което е нормално за овцата, нормално ли е за вълка?
към текста >>

75. 11. ВСЕМИРНО БРАТСТВО

Човек се издигна като птицата във въздуха, спусна се като риба на дъното на океана, измери разстоянието между звездите, облече се в коприна и се украси със злато и скъпоценни камъни, които извлече из недрата на земята.
1-2) Стоян Байров Живеем в едно велико време, когато догаря една цивилизация, която е изиграла вече ролята си, и се запаля нова, невиждана досега, която най-точно може да се наименова Божествена цивилизация, която иде да устрои на земята онзи строй на живота, когото са виждали във виденията си и са проповядвали във всички светли епохи най-първите синове на човечеството - неговите поети, пророци и мъдреци: Царството Божие! Всемирното братство. Ако досегашната цивилизация, наречена европейска и всемирна, качи ума на човека до върховете, до които може да се възкачи, то Божествената цивилизация, която сега се запаля, иде да даде на света сърцето, без което животът е невъзможен. Тя иде да разбуди ония сили на човека, които имат седалището си в неговото сърце, и ги съчетае със силите на неговия ум в оная велика сила, която се нарича Мъдрост и която прави човека равен на Бога. Развитието на ума на човека до тая степен, на която можа да го издигне отживялата вече цивилизация, даде на света такива чудеса, на които последният само ще се учудва. Човек се издигна като птицата във въздуха, спусна се като риба на дъното на океана, измери разстоянието между звездите, облече се в коприна и се украси със злато и скъпоценни камъни, които извлече из недрата на земята. От четирите краища на земята събра плодовете, които тя дава, и ги сложи на трапезата си. Но въпреки всичко това, човекът не отиде по-далеко от това, което бе: един смъртен, една трапеза на гробовните червеи. И ако отживялата цивилизация роди Свръхчовека, то последният не бе освен един уголемен звяр над зверовете, едно чудовище, което искаше да погълне в себе си всичко. Небивалото развитие на милитаризма, което отбеляза изтеклия век, и крайното развитие на капитализма, заедно със съпътствуващето ги повсеместно непоносимо бедствие, което прави живота по-нататък невъзможен, са най-красноречивото доказателство за характера и белезите на Свръхчовека. Нещо повече: Свръхчовекът се забрави и се тури над Бога, непризна-вайки никакъв закон над себе си и натрапващ своите прищевки и страсти за закон над другите.
към текста >>

76. 44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ

(В. «Братство», бр. 26,10.XII.1930 г.)

Чист в живота си, той като някоя птица прелиташе от място на място, нищо не искаше и винаги имащ всичко.
«Алфа», г. I, бр. 9, понеделник, 8. VII.1924 г., стр. 3) Син на дърводелец, красив неземно, кротък и силен на думи, той кръстосваше от село на село между простите хора, жадни за правда, гладни и отрудени, между падналите жени, между отхвърлените от закона и обществото, между болните и немощните. Чист в живота си, той като някоя птица прелиташе от място на място, нищо не искаше и винаги имащ всичко. С няколко думи той очароваше, оздравяваше, повдигаше духовете, възраждаше надеждите. Кой бе той, какъв бе? Кой бе му дал тая сила и власт да гледа на света така извисоко и да не почита никакъв кумир, от които трепереха всички? Несвързан с нищо, той отричаше всичко, освен един: Небесния Баща, Който бе сътворил всичко, отгледал всички и Когото всички бяха забравили. За него страшният Иехова, сипящ светкавица, гняв и нещастия, бе се обърнал на благ Баща, без волята на Когото ни един косъм от главата не можеше да падне.
към текста >>

77. 4. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ И НАУКАТА ОТ АНГЕЛ ТОМОВ

Въпреки това обаче болшинството от съвременните интелигентни хора и от хората на науката държат по отношение на тия факти едно поведение, което напълно схожда с това на камилската птица, когато последната се намира в опасност.
И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уил. Крукс, Ол. Лодж, Кам. Фламарион, Шарл Рише и др., които събраха десетици хиляди подобни случаи, изследваха ги, провериха ги и, теглейки заключението си, заявиха ясно и недвусмислено пред всички: ясновидство съществува, предсказания съществуват, нещо повече: животът на човека след т.нар. смърт е факт. Въпреки това обаче болшинството от съвременните интелигентни хора и от хората на науката държат по отношение на тия факти едно поведение, което напълно схожда с това на камилската птица, когато последната се намира в опасност. Грамадната част от днешните учени, а заедно с тях и почти цялата интелигенция, буквално си затварят очите пред фактите. Защо? - Затуй, защото, като камилската птица, те се чувстват в опасност. Те чувствуват, че тия факти имат силата да разрушат техния, скъпоценен за тях, материалистически мироглед. И затова - те просто на просто ги отричат. Обаче истината си е истина и фактите си са факти и без да са признати от патентовани учени.
към текста >>

- Затуй, защото, като камилската птица, те се чувстват в опасност.
Лодж, Кам. Фламарион, Шарл Рише и др., които събраха десетици хиляди подобни случаи, изследваха ги, провериха ги и, теглейки заключението си, заявиха ясно и недвусмислено пред всички: ясновидство съществува, предсказания съществуват, нещо повече: животът на човека след т.нар. смърт е факт. Въпреки това обаче болшинството от съвременните интелигентни хора и от хората на науката държат по отношение на тия факти едно поведение, което напълно схожда с това на камилската птица, когато последната се намира в опасност. Грамадната част от днешните учени, а заедно с тях и почти цялата интелигенция, буквално си затварят очите пред фактите. Защо? - Затуй, защото, като камилската птица, те се чувстват в опасност. Те чувствуват, че тия факти имат силата да разрушат техния, скъпоценен за тях, материалистически мироглед. И затова - те просто на просто ги отричат. Обаче истината си е истина и фактите си са факти и без да са признати от патентовани учени. Истината си пробива път и, по-рано или по-късно, тя ще победи.
към текста >>

78. 27. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)

ТОМ 21

Като измъчена в тъмна нощ птица-бродница, търсеща подслон - така умовете на хиляди ви търсят вече.
Живот за всички. Добро за всички, обич за всички, Светлина за всички, Свобода за всички - това желай от душа- и сей семето! Нека не спират ръцете и не млъкват устата, докато има около ви покрусени души и наведени чела! Като земя, изжадила се сред лято, ви чакат сърцата. - Заситете ги с водата на Любовта! Като измъчена в тъмна нощ птица-бродница, търсеща подслон - така умовете на хиляди ви търсят вече. Занесете им светлина на Мъдростта! Като роби с тежки вериги по телата, немощни от терзания и страшна мъка в душите, ви призовават вашите братя от всички страни на света. - Занесете им силата на Истината, която всичко освобождава. - Сейте! Пролетта дойде.
към текста >>

79. 2. Българинът и Новата култура, която иде

ТОМ 22

Той ще превърне стария човек в нов, какво гъсеницата минава в пеперуда; рибата минава в птица; птицата - в млекопитающо.
Казано е в Писанието: „В последните дни изля Духа си." Под „Духът" се разбира любовта, носителка на живота. Това, което се казва за възкресението, е привилегия за всички събудени души . За тях се отваря врата към новия живот . Той е реален, абсолютен. Който влезе в този живот, ще опита неговата красота. Той ще превърне стария човек в нов, какво гъсеницата минава в пеперуда; рибата минава в птица; птицата - в млекопитающо. Съзнанието на стария човек ще се разшири, ще стане ново. Тогава корените на човешкия живот няма да бъдат посадени в земята, както сега, нито в самия човек, а ще бъдат отправени нагоре, към слънцето на живота, към новия живот, към Божествената Любов. В душата на всички хора ще блесне нова светлина, и те ще кажат: Разбираме вече живота, всичко жертвуваме за Бога и за Христа. Бог, Когото днес проповядвам, не принадлежи само на един народ. Той е Бог на всичк и народи .
към текста >>

80. I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ, НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ!

Д-р Михаил Стоицев

Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници.
Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна. Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд. Тяхната работа на полето е в наша полза. Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници. Като пречистят дърветата от гъсеници, ако тия гъсеници нямаше кой да ги пречисти, кой знае каква пакост щяха да направят, да унищожат цели посеви със зеленина. Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин. (Битие, гл. 1., ст. 20.) И Бог каза: «Да произведе водата изобилно множество одушевени гадини, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.» Тъй че птиците са Божи творения; който ги убива, той прави личен грях.
към текста >>

81. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

Имало една огромна птица, наречена Рока.
Когато Земята е видяла това, от завист е фабрикувала нещо подобно и е направила осите. Тя, в желанието си да задмине Венера, е дала на осите чудна отрова, но те не знаят да правят мед. Знаят да правят донякъде пити, но не и мед. Обаче за жиленето са майстори! Слушал си от устатата на Учителя тази приказка, че в едно далечно царство животните се събирали през годината един ден под председателството на техния цар - Лъвът, и всеки път след завършването на конгреса, лъвът завършвал със следните думи: «Никой не може да развали това, което Господ е направил.» В смисъл, че никой не може да разкъса това, което Господ е свързал. Имало една огромна птица, наречена Рока. Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето. Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата. На другата година трябвало наново да се свика съборът. През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено. Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини.
към текста >>

Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето.
Тя, в желанието си да задмине Венера, е дала на осите чудна отрова, но те не знаят да правят мед. Знаят да правят донякъде пити, но не и мед. Обаче за жиленето са майстори! Слушал си от устатата на Учителя тази приказка, че в едно далечно царство животните се събирали през годината един ден под председателството на техния цар - Лъвът, и всеки път след завършването на конгреса, лъвът завършвал със следните думи: «Никой не може да развали това, което Господ е направил.» В смисъл, че никой не може да разкъса това, което Господ е свързал. Имало една огромна птица, наречена Рока. Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето. Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата. На другата година трябвало наново да се свика съборът. През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено. Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини. Завела я в един остров на океана и я поставила в едно голямо гнездо на едно високо дърво.
към текста >>

Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата.
Знаят да правят донякъде пити, но не и мед. Обаче за жиленето са майстори! Слушал си от устатата на Учителя тази приказка, че в едно далечно царство животните се събирали през годината един ден под председателството на техния цар - Лъвът, и всеки път след завършването на конгреса, лъвът завършвал със следните думи: «Никой не може да развали това, което Господ е направил.» В смисъл, че никой не може да разкъса това, което Господ е свързал. Имало една огромна птица, наречена Рока. Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето. Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата. На другата година трябвало наново да се свика съборът. През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено. Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини. Завела я в един остров на океана и я поставила в едно голямо гнездо на едно високо дърво. Носейки й всеки ден храна и плодове, за да живее.
към текста >>

През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено.
Слушал си от устатата на Учителя тази приказка, че в едно далечно царство животните се събирали през годината един ден под председателството на техния цар - Лъвът, и всеки път след завършването на конгреса, лъвът завършвал със следните думи: «Никой не може да развали това, което Господ е направил.» В смисъл, че никой не може да разкъса това, което Господ е свързал. Имало една огромна птица, наречена Рока. Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето. Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата. На другата година трябвало наново да се свика съборът. През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено. Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини. Завела я в един остров на океана и я поставила в едно голямо гнездо на едно високо дърво. Носейки й всеки ден храна и плодове, за да живее. През това време младия момък, отчаян, нещастен, със сълзи на очи, не знаел какво да прави, решил да обходи света и да пътува. Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало.
към текста >>

» И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал.
През това време младия момък, отчаян, нещастен, със сълзи на очи, не знаел какво да прави, решил да обходи света и да пътува. Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам? » И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост! » И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам?
към текста >>

И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета.
Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам? » И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост! » И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам? - казал лъвът.
към текста >>

- Аз притежавам един скъпоценен камък от неоценима стойност, голям като яйце от камилска птица.
» Тогава Рока, в гняв, възмущение и срам, червен и страшен, се пръснал на частици пред всички животни. Наново царят завършил: «Човешкото си остава човешко, роденото от Бога си остава Божествено. Човешките нареждания дават запъртъци, а Божествените - славни работи! » Сега, мили братко, слушай още малко минутки малкия брат Михаил. Ще ти кажа това, което Учителят ми каза, преди да ме изпрати във Франция, дълго време преди. - Аз притежавам един скъпоценен камък от неоценима стойност, голям като яйце от камилска птица. Трябва да го пренеса в една далечна страна. Лицето, което трябва да го пренесе, трябва да мине през една гъста гора, пълна с разбойници. За да не може никой да забележи блясъка на тоя камък, убие човека и го открадне, аз ще го нацапам този камък с нечистотии и след пренасянето ще го измия и той ще блесне наново с несравнима красота и блясък! Аз бях на хиляди километри далеч, мили брат, да разбера за кого се отнасяше всичко това? След няколко години едвам си спомних и разбрах дълбокия смисъл на думите на един от най-големите психолози и педагози, които са съществували по земята!
към текста >>

Ако Вие се водите по правилата на мъдростта, ще произнесете Вашите умни думи там, където трябва, и всички ще разберат, че това лошо, тягостно и неестествено състояние нито аз, нито Учителят го създадохме, но невежите и амбициозни някои братя на Изгрева, като птицата Рока, казаха на лъва (Учителя): «Ние можем да създадем нещо по-хубаво и по-силно от Бога!
Да, но това е книга за Учителя, ще ми възразят. Ами аз не издадох ли едно количество беседи само за Учителя и неговия живот? Във всеки том има няколко беседи за Него само. Кой направи известно тука съществуванието на Учителя? Значи безпредметно е за в бъдеще да ми давате съвети и наставления относително Бертоли. Ако Вие се водите по правилата на мъдростта, ще произнесете Вашите умни думи там, където трябва, и всички ще разберат, че това лошо, тягостно и неестествено състояние нито аз, нито Учителят го създадохме, но невежите и амбициозни някои братя на Изгрева, като птицата Рока, казаха на лъва (Учителя): «Ние можем да създадем нещо по-хубаво и по-силно от Бога! » Всеки трябва да си бъде там, за каквото е създаден! Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр.
към текста >>

82. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

Например гледам птица, разсъждавам така: Бог й дал крилца, да си служи.
Искам всички да бъдете доблестни. Ще мислите добре, ще чувству- вате добре и ще действувате добре. Невъзможните неща показват възможностите в нас, което можем да направим. Не може да се скрие Божественият живот, и човешкият живот не може да се скрие. Когато дойде злото, употреби ума си! Например гледам птица, разсъждавам така: Бог й дал крилца, да си служи. Виждам, котката я напада, мисля си: защо не си послужи с крилата? Като се разгневиш, не си ли и ти котка?! Или кога си готов да отстъпиш, не си ли птичка? В пението, ще пеете хубаво! Само който има обич, само той може да пее хубаво.
към текста >>

83. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Птицата, рибата, червеят, пчелите, осите - кой ги учи?
Ако аз зная погрешките на другите или добродетелите, какво ме ползува? Аз трябва да зная принципа, на който мога да служа, да го проявя трябва. Тази деятелност, която проявявате, то е съвкупност на много души. Трябва вие да намерите вашето индивидуално място в живота, и ще имате правилно разбирание. Всякой си има точно определено място, което да завзема. Птицата, рибата, червеят, пчелите, осите - кой ги учи? Те си имат ръководство. Растенията, цветята не са стежания[6] на хората. Ние само ги култивираме. Те са стежания на по-високи същества. Вашите мисли, желания не са ваши.
към текста >>

84. 5. Писма из един роман

Невена Неделчева

- и душата ми приличаше на волна птица, летяща из сините простори на безкрая.
И няма човек, който пие и като се напие, да не извърне глава от извора... А аз бих искала да имаш красотата на обичта, без досадата на пресищанието. Предпочитам никога да не те видя и винаги да жадувам да те видя, отколкото да сме заедно и преситени, да извръщаме глави един от друг... Красива радост за душата ми е да ти пиша и празник е за сърцето ми да мисля за тебе! 5.13 Обичта носи свобода за душата За всичко съм виновна само аз, защото твърде много те обичах! Срещнах те и те обикнах тъй, както душата може да обича - без да чака и без да иска да бъде отвърнато с обич. Обичах те! - и душата ми приличаше на волна птица, летяща из сините простори на безкрая. Ставах сутрин и се усмихвах - утринта ме посрещаше заедно с първата мисъл за тебе. Вечер заспивах и клепките ми потръпваха под кроткия полъх на разперените крила на съня, който ми донасяше от Незнайното твоя скъп за мене образ. - Обичах те! - и радост преливаше в душата ми, защото обичта ми не бе човешка и недостижима бе от човешките закони!... Но ето, тази безгранична, светла като лазура обич събуди ехо в твоята душа... И тъкмо заради това съм виновна!!!!!
към текста >>

85. 4. ДОБРОТО НОСИ ДОБРО

Милка Периклиева

Погледнах надолу и видях под прозореца една птица, която безпомощно висеше на двете си крачета, заплетени в бръшляна, който пълзеше по стената.
А това са съществени неща. Всеки от вас може да разкаже по някой такъв случай. - Да, Учителю - поде брат Н. - Когато следвах във Франция, всяка събота и неделя бях в планината. Един ден, когато бях на балкона и си стягах ските, чух тревожен писък. Погледнах надолу и видях под прозореца една птица, която безпомощно висеше на двете си крачета, заплетени в бръшляна, който пълзеше по стената. Опитах се да й помогна с щеката, но не можах да я достигна. Тогава завързах двете щеки една за друга и внимателно откачих с тях нокътчетата на посинелите й крачета. Птицата се отпусна на земята, едва потръпвайки с криле. След няколко минути обаче тя направи опит да се изправи, после трепна с крилца и отлетя. Рано след обяд бях в планинската хижа, откъдето с приятели тръгнахме нагоре по снежната пътека.
към текста >>

Птицата се отпусна на земята, едва потръпвайки с криле.
- Когато следвах във Франция, всяка събота и неделя бях в планината. Един ден, когато бях на балкона и си стягах ските, чух тревожен писък. Погледнах надолу и видях под прозореца една птица, която безпомощно висеше на двете си крачета, заплетени в бръшляна, който пълзеше по стената. Опитах се да й помогна с щеката, но не можах да я достигна. Тогава завързах двете щеки една за друга и внимателно откачих с тях нокътчетата на посинелите й крачета. Птицата се отпусна на земята, едва потръпвайки с криле. След няколко минути обаче тя направи опит да се изправи, после трепна с крилца и отлетя. Рано след обяд бях в планинската хижа, откъдето с приятели тръгнахме нагоре по снежната пътека. Денят беше прекрасен. Меките слънчеви лъчи нежно галеха брилянтната покривка на земята. Към три часа от запад се спуснаха мъгли.
към текста >>

В този момент на безпомощност почувствувах като че ли под мен изпърхаха криле на птица.
Опитах се да си помогна, но потънах и с другия крак. Натиснах щеките, но и те останаха неподвижни. Положението ми стана сериозно, дори страшно. Огледах се наоколо. Беше мрачно. В този момент на безпомощност почувствувах като че ли под мен изпърхаха криле на птица. След това, като по чудо измъкнах единия си крак, после - другия, после освободих и щеките и накрая застанах над снежната покривка. Недоумявах откъде ми дойдоха тези сили. До сутринта тъпках с крака на едно място, за да не замръзна. С първите утринни зори продължих нагоре. Скоро, със смях и песен, ме настигнаха приятелите ми.
към текста >>

86. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тя си пътуваше свободно в чужбина, и то във време, когото българинът, ако се превърне на птица, пак няма да може да прехвръкне през охраняваната граница.
666-667 - «Цената на опорочението»). Заради този превод на английски, всички знаеха за нея на Изгрева. Тя се движеше свободно от къща на къща, а последователите на Учителя си отваряха сърцата и душите пред нея. А тя бе хубава, и то много хубава жена. Но тя бе сътрудник на тайните служби. Доказателство? Тя си пътуваше свободно в чужбина, и то във време, когото българинът, ако се превърне на птица, пак няма да може да прехвръкне през охраняваната граница. И всички знаеха, че е преводачка и никой не я закачаше. Ако беше някой простосмъртен, веднага щеше да бъде изселен от Изгрева и от София, че може да отиде и на концлагер. По това време Милка Периклиева лежеше на легло и я гледаха близки хора. А сега ще ви предоставя тази статия дословно. А са подбрали специална снимка, която е монтаж.
към текста >>

87. II. ПАНЕВРИТМИЯТА В «ИЗГРЕВЪТ»

Точно така, както каца една птица и си прибира крилете, то има трептение на перата (стр.
Без да се изпълняват тези 12 точки, музикантите не могат да имат никакъв успех. А в точка 11 съм отбелязал какво трябва да се направи, за да се издаде истинската «Паневритмия». Прочетете я! 48. В «Изгревът», том XIII, стр. 467-469 ще научите как са се разучавали «Лъчите» от Паневритмията и как в упражнение №10 «Летенето», накрая се прави трептение на китките на ръцете. Точно така, както каца една птица и си прибира крилете, то има трептение на перата (стр. 468). 49. В «Изгревът», том XIII, стр. 474-475 се разказва как са се давали «Лъчите». А на стр. 474 се описва как се прекръстосват краката, но не опънати, а леко подгънати.
към текста >>

88. 6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство

Птицата, за да се спаси, трябва да бяга ли или да хвърчи?
- Значи, изкупеният и спасеният трябва да си отидат да работят, както Бог изисква. Имало е две течения в първите християнски времена. Апостол Павел е казвал, че се спасяваме чрез вяра, Яков - чрез дела. Аз тук казах, че Лутер затова е искал да се изхвърли посланието на Якова като небоговдъхновено. Учителят продължи: - Конят, за да се спаси на земята, нали трябва да бяга? Птицата, за да се спаси, трябва да бяга ли или да хвърчи? Възгледът на ап. Павел е тоя за птиците, а на ап. Яков е този на млекопитающите. А рибите, за да спасят - добавих аз - трябва да плават. И всичко това е символично във връзка с човека, нали?
към текста >>

Аз разбирах тия състояния вътре в човека; така например вярата, плод на ума, е като птицата, която хвърчи и пр.
А рибите, за да спасят - добавих аз - трябва да плават. И всичко това е символично във връзка с човека, нали? - Да, каза Учителят - значи птиците употребяват крилата; млекопитающите - краката, а рибите - перките. Това са две становища. Те са две различни състояния. Аз разбирах тия състояния вътре в човека; така например вярата, плод на ума, е като птицата, която хвърчи и пр. И добавих, че и Павел не отхвърля делата, защото казва: "Изработвайте спасението си със страх и трепет". Учителят поясни, че "страхът" тук е елемент на благоразумие. 4-ят ми въпрос бе: Библията говори за "края на света", за "страшен съд" и пр. Как да се разбира това? И последва следният отговор: - Църковниците го вземат много буквално.
към текста >>

89. 1. Откровенията на Бога и Духът на Заблуждението

Който иска да й се противопоставя, той ще остане в положението на риба, на птица, на млекопитаеще или на обикновен човека.
- В: Добри и лоши условия. Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло братство, Г. VII (1927-1928), т. 3. София, 1947, с. 65-71. ... Каквото и да правите, вие трябва да знаете, че не можете да се противопоставяте на великата разумност, която работи в живота и в природата. Който иска да й се противопоставя, той ще остане в положението на риба, на птица, на млекопитаеще или на обикновен човека. Не е лошо човек да живее за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трябва да има правилно разбиране за живота. Когато иска да учи, човек трябва да отиде при някой велик учител, а не при обикновен, невеж учител. Като намери Велик Учител, той трябва да го слуша Какво правят някои ученици? Като отиват при своя учител, те започват да му разправят, какви видения, какви откровения са имали. Да разправяте на учителя си за вашите въображаеми видения, това значи да служите на своята гордост и тщеславие.
към текста >>

90. 2. Подготвителен период на Школата на Учителя 1900-1922

Учителят му изпраща в писмо следната мисъл: "Сърце без чувства, ум без мисъл, дух без вяра са както воденица без вода, кандило без масло и птица без крила". 1915-1916.
1909- 1910. Петър Тихчев, хазаина на Петър Дънов от Свищов участва в срещата на Синархическата верига. 1911-1912. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. 1913-1914. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. Стефан Тошев се среща с Учителя в края на юни в Търново и двамата водят три часов разговор. Учителят му изпраща в писмо следната мисъл: "Сърце без чувства, ум без мисъл, дух без вяра са както воденица без вода, кандило без масло и птица без крила". 1915-1916. Петър Тихчев участва в срещата на Синархическата верига. Стефан Тошев получава от Учителя книжката "Заветът на цветните лъчи на светлината" и е поканен да участва в събора на Бялото Братство. 1917-1918. Стефан Тошев се записва да следва право в Софийския университет. Посвещава сказка на учителя. 1919-1920. Според Учителя от 1914 година е започнало съденето на света и ще продължава усилено до XXI век.
към текста >>

91. 100 а. Преводи на беседи на Учителя на английски език

Учителят много се зарадва, когато я получи и каза: "Това е първата прелетна птица, рекох." В.К.: Прелетна птица.
В.К.: Вие сте я превеждали? Весела: Аз съм я превела. В.К.: Сега, какво сте превели вие фактически на английски език? Весела: От Учителя преведох най-напред "Свещените думи" на Учителя, които Фархи отпечата в Ню Йорк на английски и ги изпрати на Учителя. Аз я нямам книгата, дала съм я и у мене я няма. Учителят много се зарадва, когато я получи и каза: "Това е първата прелетна птица, рекох." В.К.: Прелетна птица. Весела: Прелетна птица. Преведена, напечатана в Америка, "Свещените думи". Всички писаха писма, че там това е настолна книга, че всеки трябва да я има, много ценна. Прецениха я много високо, оттам. След "Свещените думи" той ме накара да преведа на Рила "Абсолютна чистота" - беседата.
към текста >>

Весела: Прелетна птица.
Весела: Аз съм я превела. В.К.: Сега, какво сте превели вие фактически на английски език? Весела: От Учителя преведох най-напред "Свещените думи" на Учителя, които Фархи отпечата в Ню Йорк на английски и ги изпрати на Учителя. Аз я нямам книгата, дала съм я и у мене я няма. Учителят много се зарадва, когато я получи и каза: "Това е първата прелетна птица, рекох." В.К.: Прелетна птица. Весела: Прелетна птица. Преведена, напечатана в Америка, "Свещените думи". Всички писаха писма, че там това е настолна книга, че всеки трябва да я има, много ценна. Прецениха я много високо, оттам. След "Свещените думи" той ме накара да преведа на Рила "Абсолютна чистота" - беседата. Преведох я.
към текста >>

92. 166. Бъдещата музика ще има богато и творческо идейно съдържание

Плачът на нощната птица - саксофона, ще бъде заменен с радостната утринна песен на издигащата се към небето чучулига, която известява новия ден и весели сърцата на ранните работници на Божията Нива.
Тази музика ще бъде новия банкет на човечеството, новата трапеза. Тя слиза от висините и е още неопетнена от ничия нечиста ръка. Тази музика ще дойде като зазоряване в човешкото съзнание, като зов на пробуждаща се душа след сън, като първи вик на живот от новородено дете. Тя е музика, която ще се роди след страданията на една загиваща култура, на една култура изградена върху безлюбието и насилието и ще бъде балсам за ранени сърца и измъчени умове, музика, която ще влее нови струи на живот в изсъхналите клони на едно велико дърво, удряно от мълнии, брулено от бури, разклащано издън от мощни ветрове. Последната буря на загиващата епоха ще помете остатъците от банкетната трапеза, сметта от градските улици и черупките от морския бряг Тя ще разчисти пътищата за новата музика, която иде да обнови света и създаде една слънчева култура, небивала досега. Плачът на нощната птица - саксофона, ще бъде заменен с радостната утринна песен на издигащата се към небето чучулига, която известява новия ден и весели сърцата на ранните работници на Божията Нива.
към текста >>

93. 193. Защо намерих загубената си писалка

"Първата прелетна птица", нарече тази своя книга и изказа радостта си, че е излязла най-напред в Щатите, а не в Англия, защото американците са пращали мисионери в България, а не англичаните.
Бъдете съвършени инструменти, когато се явявате пред Бога. Тогава Той ще се весели, а ти ще се радваш." Тази пролет имах една голяма радост. Бях превела предишната година "Свещени думи на Учителя", която книга излезе от печат в Америка. Един наш брат я издаде със свои средства и ни изпрати няколко копия. Учителят ми даде едно копие и изказа голямото си задоволство. "Първата прелетна птица", нарече тази своя книга и изказа радостта си, че е излязла най-напред в Щатите, а не в Англия, защото американците са пращали мисионери в България, а не англичаните. /Със загубената писалка бях направила превода и затова ми я върнаха накрая. А бяха я откраднали./ Друга голяма радост бе съобщението, което ми направи Учителят, че на 25 юни 1942 г. ще започнат курсовете на млади учители по физическо възпитание на Паневритмията ни. Министерството дало разрешение да разпространим тези упражнения в България. (Забележка: Виж "Изгревът" т.
към текста >>

94. 219. Братята на любовта ще дойдат между славяните

Райската птица е предметно учение.
219. Братята на любовта ще дойдат между славяните На следната вечер Учителят пак беседва с нас до полунощ. Той каза: "Не яж хляба на смъртните, който донася смърт. Услужи на този, който те обича -той не насила иска услуга. Ние горе вземаме решение да поправим грешките си. Като вземеш дисонанса, погрешка е. Райската птица е предметно учение. Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда. Няма да умираме. Светът още ще умира, ще има гробища. Братята на Любовта ще дойдат между славяните. Ще слязат 8000 души, праотци на човечеството, те ще са светещи хора.
към текста >>

95. 226. Сега ще видите Божия промисъл

Когато ястреб подгони веднъж една птица, тя се скри в пазвата ми.
Трябва да намерите безопасното място в живота. Сега ще видите Божия Промисъл. Бомбите ще падат край хора, които ще останат невредими, защото невидими пазители ги ограждат. Нищо не става без Божията Воля. Безопасното място е Божията Любов. Когато ястреб подгони веднъж една птица, тя се скри в пазвата ми. В най-усилните времена ясно може да се види Божията ръка в живота на хората. Нито косъм няма да падне от главата ви без Божията намеса. Сега ще разберете силата на молитвата и на вярата." Смирено навели глава синеокият висок и силен мъж и съпругата му Софиянка, изпълнени с благоволение слушат словото на Великия. Техният голям син е на фронта. Сърцата им горят при мисълта за опасността, която го грози всеки миг.
към текста >>

96. 252. Духът прави усилия да се освободи от човешката форма, като премине във форма с по-големи възможности

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Извън Любовта човек е затворник - птица в кафез.
Небето бе ведро и слънцето топло грееше и ни изпълваше с радостен живот. Учителят дълго ни говори, след което полегна на тревата край един заоблен камък. "Човек е затворен, ограничен дух във физическата форма, както дървото. И във всички тия форми Духът прави големи усилия да се освободи - да премине във форма с по-големи възможности. Единствено с Любовта Духът се освобождава от формата и става свободен - слива се с великия живот. Извън Любовта човек е затворник - птица в кафез. Дърветата са най-обективни, те са се хванали здраво за земята и се чувстват сигурни, а нас ни смятат за фантазьори. Статическото за тях е реално, а движението - фантазия. Животните са също обективни. Те трябва да имат нещо физическо, за което да държат. Петелът трябва да има красиви пера на опашката си, за да чувства достойнството си.
към текста >>

97. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)