НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
19
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Захари Желев, София
, 23.12.1910 г.
Ум, който има вярата, надеждата, той е като
птица
, която има крила, тя може да се повдига, да хвърка и ходи гдето ще.
Земя, Въздух, Вода, и Огън. Земя - физическият, вода - астралният (жизненият), въздух - духовният (чувственият), огънят - умственият (ментален), светът на формите. Всякой свят има трояко проявление в себе си. Моето желание е вашата вяра да уяква, за да разбирате нещата чрез вярата. Вярата е необходима за благото на живота.
Ум, който има вярата, надеждата, той е като
птица
, която има крила, тя може да се повдига, да хвърка и ходи гдето ще.
Ум без вяра мяза като птица без криле. Той е черв, който трябва да лази и се мъчи обективно да схване дълбоките тайни на природата. Гледайте да схващате ония вибрации, които ще донесат светлина, виделина на вашия ум. Поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>
Ум без вяра мяза като
птица
без криле.
Земя - физическият, вода - астралният (жизненият), въздух - духовният (чувственият), огънят - умственият (ментален), светът на формите. Всякой свят има трояко проявление в себе си. Моето желание е вашата вяра да уяква, за да разбирате нещата чрез вярата. Вярата е необходима за благото на живота. Ум, който има вярата, надеждата, той е като птица, която има крила, тя може да се повдига, да хвърка и ходи гдето ще.
Ум без вяра мяза като
птица
без криле.
Той е черв, който трябва да лази и се мъчи обективно да схване дълбоките тайни на природата. Гледайте да схващате ония вибрации, които ще донесат светлина, виделина на вашия ум. Поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Ч. Н. 1911 г.
, 1.01.1911 г.
Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра са както кандило без масло, воденица без вода и
птица
без крила. П.К.Дънов
Ч. Н. 1911 г.
Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра са както кандило без масло, воденица без вода и
птица
без крила. П.К.Дънов
Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 21.06.1911 г.
Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и
птица
без крила.
За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа.
Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и
птица
без крила.
Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора. Да укрепне вашата вяра и религията за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
трябва да се преобърне от риба на
птица
.го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене.
На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът. В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят във водата, то за да си представим от този живот в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата. По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е.
трябва да се преобърне от риба на
птица
.го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене.
Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали.
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Както една
птица
, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола.
Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена. Някои имат такава слабост. Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по характер и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси,Законът за формата е закон херметически.
Както една
птица
, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола.
И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола.Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен.
към текста >>
6.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Една
птица
, както си пее стрелят върху нея.
Може да работите съзнателно или несъзнателно. Школата е съзнателното работене. Ние се считаме обикновено за нещастни. Мислим животните за щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те?
Една
птица
, както си пее стрелят върху нея.
Също върху заека и други животни. Всички са на страх. В една школа най-първо ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия става друг. Като не може да преодолее някои мъчнотии, той се обезсърчава.
към текста >>
7.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Птицата
хвърчи само храна да намери, вечерта се скрие в дупчица, благодари, че си е намерила храна и не мисли за утре.
В самата природа има градация и учениците са на степени. Има два живота: материален - той е ограничен, има и друг живот - той живее над почвата отгоре. Материалният човек е в мъчнотии, а това са корените, но те не са живота, а са условие и един ден человек трябва да се изтегли от корените, и след това още, да се изправи нагоре. Всяко растение мисли как да си изтегли главата - това е корена, а малките коренчета, които изчерпват соковете, са космите.-Растението е с главата надолу. Животното мисли само как да си набави храна.
Птицата
хвърчи само храна да намери, вечерта се скрие в дупчица, благодари, че си е намерила храна и не мисли за утре.
Така е и с животното. Човекът, който се е запънал в материята, той мисли как да се изтегли от тая материя. Така че като дойдем до човека, той почва да мисли, размишлява в сърцето си. И вие по някой път мислите за храната си. Оня студент, който е в университета, какво мисли?
към текста >>
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
А Сириус, подобно прекрасна синя
птица
, трепка с тюркоазените си криле към нас, сякаш да ни поведе по своя път.
Вчера Учителевият барометър се качи, тъй че, днес очакваме хубаво време, въпреки всичко. Пътуваме като сенки - не можеш да различиш в мрачината кой е до тебе; тъмно като в рог. Но, тук-таме някое малко фенерче светне и освети за миг някое мостче, локва или валога.Сякаш засрамени, облаците се разкъсаха и се оттеглят нанякъде. Над нас блесна звездният океан. Орион замрежен над мъгла ни гледа отдалече с тихи очи.
А Сириус, подобно прекрасна синя
птица
, трепка с тюркоазените си криле към нас, сякаш да ни поведе по своя път.
Като че ли той пее, нещо разказва, шепне, доверява. Може да се гледа с часове в него, без да омръзва, без ни миг да губи красотата си. Не виждам де стъпям. Очите ми са устремени към него; сякаш той ме зове. Защо? Може би, за да чуя неговата хвалебна песен към онова слънце, от което произтича всяка прелест и всяка красота.Сириус, сякаш ти си нежна дева или млад юноша, тепърва стъпил в живота.
към текста >>
9.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Като голяма бяла
птица
е красивата му палатка, кацнала до високите кичести клекове.
С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма! Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една идея. Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане. Плочите околовръст и ситните камъчета що ги запълват - народа.Колко е чисто и подредено! При него слушаме от Учителя милите му думи, нежните песни на солисти братя и сестри - певци, стиховете на Бодлера и трио от цигулка.Учителят е на горния бивак, а ние сме отсам.
Като голяма бяла
птица
е красивата му палатка, кацнала до високите кичести клекове.
Покрай нея има и други палатки - на стенографките, на поетката Мара Белчева, на учителката ораторка Олга Блажева и на брат Боев.Отсам са нашите: цял град! Но, затова пък, почти всяка вечер, нашето огнище очаква скъп гост. Учителят оставя горното огнище и ето го при нас.Тази година имаме две гостенки латвийки от Рига - есперантистки- първите ученички на Пампоров. Те са особени същества - тихи, кротки и говорят на един особено неразбран език. И ако не са познанията им по есперанто, руски и немски езици, биха си останали заключени за нас.
към текста >>
10.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
Високо се вие голяма
птица
, чува се нейният вик... Крещи нещо, сякаш вика за помощ... Морав минзухар е изкарал вредом тънките си басми.
По тях червени очички, които след няколко дена ще се разтворят в свилена шумица. Птички навред се разчуруликали; навярно пристигащи от юг, с крясък дирят старите си гнезда.Сини лазурни откъслеци небе поглеждат през облаците към още изтръпналата земя. Над Стара планина стои на пост облачна стража. Сякаш това е някаква чудна войска, която невидимо пази България...От селата се извива дим в синкава струя. Реките блестят върху тъмната земя, като сребърни шевове.
Високо се вие голяма
птица
, чува се нейният вик... Крещи нещо, сякаш вика за помощ... Морав минзухар е изкарал вредом тънките си басми.
Навеждам се над него. Той е тъй нежен и чист, че ти става някак жално за него. Как е могъл с това цветно връхче да пробие твърдата земна обвивка и да цъфне! Шест лилави листенца образуват високата му чашка. От вътре се подава жълто-шафранен прашник, с посипан по него жълт прашец, като някаква пудра... Сякаш го е правила горска фея.
към текста >>
11.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Изгрев„Които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят." (Размишление.)„Духът Божий"Ходи в светлия път на живота, где огън гори, где вода тече, где въздухът лъха, где трева никне, где цвят цъфти, где риба плува, где
птица
хвърка, где человек мисли, а Духът бъдеще чертае и Истината цари.Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва.Слушай, когато Истината говори.Работи, когато Духът на Мъдростта бъднините чертае.Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са.Вслушвай се в наставленията на духа, в упътването на душата си, за да ти бъде винаги добре.
с Учителя. Записки на Елена Хаджи Григорова 12. Из беседата от Учителя на 30.VII.1932 г., 5 ч сутринта, Рила 30.VII.1932 г.
Изгрев„Които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят." (Размишление.)„Духът Божий"Ходи в светлия път на живота, где огън гори, где вода тече, где въздухът лъха, где трева никне, где цвят цъфти, где риба плува, где
птица
хвърка, где человек мисли, а Духът бъдеще чертае и Истината цари.Отваряй очите си, когато добродетелта се усмихва.Слушай, когато Истината говори.Работи, когато Духът на Мъдростта бъднините чертае.Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са.Вслушвай се в наставленията на духа, в упътването на душата си, за да ти бъде винаги добре.
Изгревът - Том 17 Глава: 11. Из беседата от Учителя на 30.VII.1932 г. Спомен на Пеню Ганев Дневник III.
към текста >>
12.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 24 декември
, 24.12.1937 г.
Постиженията на рибата са да стане
птица
, на
птицата
- да стане млекопитающе, на човека - да стане ангел.
Човек има разбирание, но при ангелите е като овца. Щом човек се усеща недоволен, закъснял е. Като правиш добро, помагаш на живота. Ако не гледа, не вижда, не чувствува, как ще разбере живота? „Не прави добро" е законът на смъртта.
Постиженията на рибата са да стане
птица
, на
птицата
- да стане млекопитающе, на човека - да стане ангел.
Да те пекат на скара, да не си риба, нито комар; и като птица - не, като вол - не, като човек - не, но по-нагоре. Напусни тази форма! Всичко ти горчи. То е, че имаш треска. При здраве всичко е хубаво.
към текста >>
Да те пекат на скара, да не си риба, нито комар; и като
птица
- не, като вол - не, като човек - не, но по-нагоре.
Щом човек се усеща недоволен, закъснял е. Като правиш добро, помагаш на живота. Ако не гледа, не вижда, не чувствува, как ще разбере живота? „Не прави добро" е законът на смъртта. Постиженията на рибата са да стане птица, на птицата - да стане млекопитающе, на човека - да стане ангел.
Да те пекат на скара, да не си риба, нито комар; и като
птица
- не, като вол - не, като човек - не, но по-нагоре.
Напусни тази форма! Всичко ти горчи. То е, че имаш треска. При здраве всичко е хубаво. Езикът да се оправи, на всекиго!
към текста >>
13.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
Като
птица
си бил, млекопитающе, после - човек и още колко ще мине!
Цялата Земя е едно изложение. Хиляди същества са работили. Като мисли за противоречията, се наскърби, после види защо са и каже: „Добре." С надпреварването се подобряват и условията. Като риба си бил гълтан.
Като
птица
си бил, млекопитающе, после - човек и още колко ще мине!
Един ден във филм ще видиш всичко откъде иде. От 100 прераждания се събира, та образуват един живот, сглобяват. И от 100, 200, 300, 400 прераждания се събират, та образуват един живот. И иде сега новият живот, иде и оживява. Настоящият живот е Божественото.
към текста >>
14.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Както
птицата
хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа.
“ Това не е никакво клякане. Когато твоят брат страда, иди и клекни при него, събуй обущата му, измети му. А другото е попско, византийско клякане. Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане. Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“.
Както
птицата
хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа.
Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях. Ще напуснете старото така, както събличате стара дреха. Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея? Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли! Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания.
към текста >>
15.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна
птица
”.
чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова.
Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна
птица
”.
В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София. Преподава английски и литература в горните класове. Но до директора там стига мълвата, че тя посещава беседите на Дънов. Неговото неодобрение тя посреща с блестяща защита.
към текста >>
16.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата
птица
на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот.
Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм.
Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата
птица
на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както не сме били влюбени никога в своя живот.
И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце – той – къдрокосият, мургав жътвар, – вземаше в рака молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия.
към текста >>
17.
Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
, 02.04.1905 г.
При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на
птица
, която лети.По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище.
Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й. При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите.
При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на
птица
, която лети.По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище.
Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ. Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици. После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут. Но, завладени от Силата на Учителя чрез Словото, което изказваше, никой от тях не проговори - всички спяха.
към текста >>
НАГОРЕ