Търсене в текстове за 'Пролет'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 158 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Духът на Истината и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева".
"Духът на Истината и часовоят с цигулката" Хубава пролетна сутрин на "Изгрева". Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята. Всичко ухае на свежест и обновление. Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден. Чувствуваме се отлично, с разположение и в хармония към всекиго са нашите души. Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята.
към текста >>

2. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година. На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени.
към текста >>

3. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево.
"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево. Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти. Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя. Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево.
към текста >>

4. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта.
"Кога твоята любов е божествена? " През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса. После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
към текста >>

5. 2_14 Великата симфония на теменужките

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта.
А приятелите, които са около тях вече не се усмихват. Те мълчат. Велико е мълчанието на Посвещението. Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен. И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.
към текста >>

Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка.
Те мълчат. Велико е мълчанието на Посвещението. Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен. И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята.
към текста >>

Та това е най-великата симфония на пролетните цветя.
Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен. И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта. Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява. Веднъж Учителят бе споменал, че уханието на цветята - това е тяхното страдание на земята. Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават. Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват.
към текста >>

Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките.
Страданието на человеците по земята е благоухание за ангелите, те го приемат и го преработват. То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството. Тези идеи бяха свалени чрез Словото на Учителя. Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас. Ние за тях сме работна среда. Когато дойде пролет и усетиш благоуханието на горската теменуга, знай, че е започнала Великата симфония на теменужките. Ангели пеят във висините и навяват светли мисли в умовете на човеците. А Учителят ни въведе в Посвещението на онези ангели, които творят новия живот на земята. Те ни дадоха Великата симфония на теменужките. И чрез тях ни показаха пътя на учениците в Школата на Учителя! Амин!
към текста >>

6. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").
Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята.
към текста >>

7. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара.
Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех. Успях да ги накарам да обикнат музиката и оттам да ме слушат. Образувах голям смесен хор. Преподавах на десетина ученика по цигулка. Третата година образувах малък оркестър от учениците си. Между номерата, с които се представихме, бяха "Първият ден на пролетта" и "Евера" от Паневритмията, акомпанирани на китара. С всичко се справях много добре, но мен самата това не ме задоволяваше. Много пъти вечер плачех. Имах желание да уча и да постигна нещо много повече в цигулковото изкуство. На четвъртата година ме назначиха учителка в Свищовската смесена гимназия. За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене.
към текста >>

8. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга.
Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата. Един ден ще свирите чифт, а един ден - тек от номерата на Паневритмията. Като дойде празник, тогава ще свирите всички номера подред и ще я изпълните цялата.
към текста >>

Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата.
Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата. Един ден ще свирите чифт, а един ден - тек от номерата на Паневритмията. Като дойде празник, тогава ще свирите всички номера подред и ще я изпълните цялата. Когато Учителят ми каза кои упражнения трябва да се играят, аз Го запитах дали трябва да се дават сигнали кое упражнение ще се играе. Учителят каза: "По-добре без сигнали. Те трябва да са будни и да следят." После продължи: "Вие, музикантите,- трябва да се разпределите на групи.
към текста >>

И всеки, като играе, да наблюдава - да види какви подобрения могат да се направят, Това се отнася и за тези, които свирят." Понякога, на 22 март - деня на пролетта, който е празник на Братството, утрините биваха ясни и слънчеви.
Като дойде празник, тогава ще свирите всички номера подред и ще я изпълните цялата. Когато Учителят ми каза кои упражнения трябва да се играят, аз Го запитах дали трябва да се дават сигнали кое упражнение ще се играе. Учителят каза: "По-добре без сигнали. Те трябва да са будни и да следят." После продължи: "Вие, музикантите,- трябва да се разпределите на групи. Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава - да види какви подобрения могат да се направят, Това се отнася и за тези, които свирят." Понякога, на 22 март - деня на пролетта, който е празник на Братството, утрините биваха ясни и слънчеви. Но понякога бяха мразовити и снежни. Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега по поляната, за да може да се играе, а ние оркестрантите свирехме под навеса до един мангал. Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си. Тогава казах: "Колко хубаво ще е при такива случаи на мразовити дни да имаме един грамофон, а Паневритмията да е записана на грамофонна плоча." "Не!
към текста >>

9. 5_09 Песни и танци на слънцето

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

"Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си.
"Песни и танци на слънцето" Слово от Братски я съветпо случа й Празника на пролетта - 1970 годин а"Пейте и възпявайте на Господа с душата си, с ума, със сърцето си. Животът ви да бъде химн на Господа... Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство. Слънцето е изворът на живота. Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето.
към текста >>

В онази пролетна привечер, Учителят и няколко сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха.
Това са песни и танци на слънцето. Спомняме си как започна създаването на Паневритмията. Като че бе случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове. Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния подтик. В онази пролетна привечер, Учителят и няколко сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: "С какви движения ще изразите тази мелодия? " Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията.
към текста >>

Неделя - свежа пролетна утрин.
Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души.
към текста >>

10. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест.
Ами сега? Ще се чака. Няма как. На "Изгрева" ние сме обезпокоени. Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение. Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на "Изгрева".
към текста >>

11. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година.
Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година. След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове.
към текста >>

12. 8_12 Братските салони и Изгревът

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година.
Освен това, там, в този салон, сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа след обед и се молехме. Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия.
към текста >>

13. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов.
Ха, да ви видим! Що се отнася до проблемите по издаването на беседите, редактирането им и всичко онова, с което сме се сблъсквали, ще ви го разкажа, но в една следваща глава. Не съм забравила никого. За всекиго съм отделила време и думи, защото други не се сетиха да направят това и да оставят свидетелство за поколенията, които ще дойдат след нас. Бележка на редактора. През пролетта на 1992 година научих, че ще бъде издадена книгата "Изворът на Доброто" като на корицата било отбелязано, че авторът на този труд е Борис Николов. Аз се възмутих от тази лъжа и лично предупредих много лица, че ще бъдат дадени под съд за лъжа, за плагиатство и за кражба. Тогава написах лично препоръчано писмо до Мария Кисова, в което много точно описах как стоят нещата, които тя знаеше предварително много добре. Но тя и нейните познати искаха да впишат името на Борис Николов като автор, за да го възвеличат, макар че знаеха, че това не е вярно. Още през 1972 година, лично Борис Николов бе ми предал оригиналния труд на Боян Боев за съхранение. Предаде ми и неговата редакция на труда на Боян Боев, защото той смяташе, че брат Боян пише много обстоятелствено.
към текста >>

14. 9_01 Времето, което не бе дошло

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

ТОМ 1

Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята.
Бяхме трима братя и три сестри. Записах се да следвам в четиригодшен морски техникум по електротехника във Варна. Когато бях в училището, един ученик ми даде една брошурка - беседа от Петър Дънов. Аз я прочетох и всички въпроси, които ме вълнуваха и на които не можех да намеря някакво разрешение - там, в тази книжка ми се уясниха. През есента на 1914 година, училището ни, което се намираше южно от Варна беше в карантина заради холерата и го преместиха близо до града, над морската градина, край шосето за Евксиноград. Една сутрин през пролетта, нашият взводен ни поведе на разходка през лозята. Взводът вървеше без строй - свободно. Аз бях сам, най-отзад. По едно време забелязвам, насреща ми идват няколко души и всред тях един елегантно облечен господин с фрак, хубава шапка и бастун. Беше с дълга коса и брада. Той изпъкваше с вида си пред всички други.
към текста >>

15. 9_04 Салоните на Бялото Братство

ТОМ 1

А тук сме само преходящи за един земен живот, така, както птиците идват всяка пролет." Братята се удариха по главите и си спомниха всичко.
Огледах ги и веднага познах, че това са същите братя, които питаха Учителя на времето какво ще стане с техните салони. Тогава им казах: "Братя, помните ли Учителят какво ни каза тогава? Каза ни, че сме птиче ято,преродени между този народ и когато му дойде времето ще отлетим и ще се махнем оттук. Ще заминем в нашата Прародина. Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество. А тук сме само преходящи за един земен живот, така, както птиците идват всяка пролет." Братята се удариха по главите и си спомниха всичко. Развеселиха се. Станаха и започнаха да се оглеждат. Сега "Изгревът" беше разрушен. Наоколо строяха сгради за чуждите посолства. Българите сами се бяха продали и бяха продали най-свещеното място в света, там, където бе Скинията Господня.
към текста >>

16. Разговор Шестий. Пътят и Истината

ТОМ 2

Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас.
Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема.
към текста >>

17. 21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Борис Николов

ТОМ 2

В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта.
Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия Клас бяха непрекъснато с планове за комуни. Това беше огъня, който не можеше да се угаси. Затова Учителят приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита. В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта. Като научи, че тук в нашите глави кръжи идеята за общ братски живот, то той предложи на Учителя цялото си стопанство - около 200 декара имот, пълен инвентар, добитък, къщата си и той с трите си дечица, да се включи като предоставя цялото си стопанство за общ братски живот. Имаше две малки момиченца и едно момченце. Жена му се бе поминала наскоро и той искаше да направи този жест като жертва в нейно име. Учителят знаеше, че ние търсим условия да направим нашия опит и затова насочи Жечо към нас. Жечо беше възхитен, толкова млади хора пълни с идеи и с жертвоготовност.
към текста >>

18. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Ръмеше дъжд, хладен, пролетен и се смрачаваше.
Ние мислехме, че там ще можем да работим, да се учим, да се занимаваме с изкуство и да бъдем заедно, да споделяме трепетите на душата си и с общи усилия да изградим новия си живот. Така смятахме тогава. А сега като разказвам се усмихвам на нашата наивност и на големият ни младежки жар. На гарата в гр. Карнобат ни чакаше Жечо с колата теглена от кончетата. Ръмеше дъжд, хладен, пролетен и се смрачаваше. А до село Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат. Натрупахме багажа в колата, тя се напълни, Жечо подкара кончетата, а ние вървим пешком. За нас в колата няма място. Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София. Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея.
към текста >>

19. 42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА

Борис Николов

ТОМ 2

Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми.
Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа. Дойдоха и други млади братя да стават комунари и работата тръгна отначало задоволителна. Тази комуна просъществува три години -1923,1924 и 1925 г. Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в комуната. Явиха се противоречия.
към текста >>

20. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

Борис Николов

ТОМ 2

49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ На следващата пролет ние взехме една нива под наем.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ На следващата пролет ние взехме една нива под наем. То пък се случи човек от София и не можеше да използва мястото си и ни я даде за една година с минимална такса. Тогава ние се събрахме четири човека, изпразнихме джобовете си, купихме материал и си построихме дъсчена барака именно на това място, което бяхме взели под наем. А това беше нашият опит за общ братски комунален живот на Изгрева. Криво-ляво сковахме нашето жилище. Учителят препоръчваше по това време да се правят дъсчени къщурки на Изгрева.
към текста >>

21. 68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ

Борис Николов

ТОМ 2

Това е Първия ден на пролетта.
68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ Двадесет и втори март беше голям празник за нас. Това е Първия ден на пролетта. А Учителят го нарече „Духовната Нова Година на Школата". Този празник се очакваше с голям интерес от всеки. И наистина настроението беше празнично. Всеки беше се подготвил като за един Велик ден. Тогава сутринта редът протичаше обикновено като другите празнични неделни дни.
към текста >>

22. 105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Когато дойде в Търново, то за тях е пролет.
В Търново намира Мария Казакова, гимназиална учителка, която имала духовна група, била интелигентна и с големи духовни интереси. Те работели с медиум на спиритическите си сеанси. По-късно към нея се присъединяват няколко семейства в Търново, които образуват едно духовно общество и приемат ръководството на Учителя. Има редица запазени писма от Казакова до Учителя и от Учителя до Казакова, където Той ги насочва и ориентира в духовния живот. Той често ги посещава. Когато дойде в Търново, то за тях е пролет. Ще се съберат в някой дом и там ще стане необикновено събрание. По-късно се събират в една колиба на едно лозе и там прекарват по 1-2 дни. Така се туря начало на братските срещи в Търново. После започнаха да канят приятели от другите кръжоци. И така започнаха съборите в Търново.
към текста >>

23. 180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ

Борис Николов

ТОМ 2

А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът.
Взех една лека кола и тримата, аз, Той и Мария стигнахме до онази поляна, която аз бях избрал зад Симеоново на ляво от пътя на едно малко възвишение. Учителят не искаше друг да дойде и да се разгласява. Пристигнахме в един майски слънчев ден. Пристъпихме тримата към тези места, които бях избрал. Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса. А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът. Разхождахме се по поляната и Учителят се навеждаше и късаше стръкове с цветя. Направи цял букет. След това го подари на Мария. Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет. Прекарахме с Него целия ден.
към текста >>

24. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

Борис Николов

ТОМ 2

При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости.
Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пдсха на Учителя с учениците Му.
към текста >>

25. 200. НОВАТА ЕПОХА

Борис Николов

ТОМ 2

Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии.
След това друга беседа на 22 март 1944 г. „Завета на Любовта". Тогава извади малкото си бележниче и прочете: „Какво значи свещена Любов? Да живее Христос в тебе. Обичайте Господа, защото за онези, които Го обичат няма лишение." Големи екскурзии не правехме в началото когато беше зимата, защото бяха паднали големи снегове, но малки излети до близки, хубави места правехме почти всеки ден. Когато се разпролети, цъфнаха дръвчетата и се разтвориха първите цветенца, когато дойдоха влажните облаци и топлите ветрове, тогава започнаха да се провеждат по-дълги екскурзии. От Мърчаево има една каменарска пътечка, която води високо в планината, стръмна и мъчна, но по нея се излизаше сравнително лесно по високите поляни на Витоша. Там отивахме често, имахме любими места, където се разполагахме. Запалвахме огньове, туряхме чайниците, те завираха, пиехме топли води и прекарвахме по цял ден на слънце и припек. Храна си носехме и всеки е екипиран за екскурзия. Ние не чувствувахме липса на продукти, защото нашите братя от провинцията, които имаха стопанства винаги изпращаха масло, брашно, жито, боб, леща на Учителя.
към текста >>

26. 202. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Борис Николов

ТОМ 2

Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина.
Но иначе, когато държеше беседи беше бодър и нищо Му нямаше. Но след беседата Го виждахме уморен. Бяха се преместили приятелите от Мърчаево в София и братския живот се възстанови на Изгрева. Беше декември на 1944 г. Ние имахме един обичай с Мария Тодорова. Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина. Тази година и лято пропуснахме по различни причини. Но решихме сега да направим тази екскурзия. Трябваше да минем през Карлово. Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане. И тръгнахме.
към текста >>

27. 82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА

Борис Николов

ТОМ 2

През пролетта на 1944 г.
Ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще си счупиш левия крак." Той ми казва: „Ти искаш да ме плашиш. Как ще стане това, от къде знаеш? " „Ще видиш. Ти трябва да бъдеш буден, за да избегнеш това премеждие." И наистина след две години стана това, което му бях предсказал. Това не е гадание, това е предсказание, които почива на чисто математически изчисления. През пролетта на 1944 г. в село Мърчаево Учителят казва на Георги Драганов в разговор: „Германия ще загуби войната. Руската земя сама себе си пази. Идването на руските войски в България е предстоящо." И когато Георги Му казва, че в този случай много глави ще паднат, Учителят му отговаря: „И листата на гората на есен падат, но ще излязат нови напролет." За бившите управници Той казва с огорчение: „Те не възприеха нищо от Учението. Не въведоха даже една Паневритмия в училищата". Като става дума за Лулчев, Той казва на Георги: „На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата както трябва." Да, тези предсказания бяха изречени, бяха запазени в главите и умовете на приятелите и те провериха как се сбъднаха абсолютно точно.
към текста >>

Идването на руските войски в България е предстоящо." И когато Георги Му казва, че в този случай много глави ще паднат, Учителят му отговаря: „И листата на гората на есен падат, но ще излязат нови напролет." За бившите управници Той казва с огорчение: „Те не възприеха нищо от Учението.
Ти трябва да бъдеш буден, за да избегнеш това премеждие." И наистина след две години стана това, което му бях предсказал. Това не е гадание, това е предсказание, които почива на чисто математически изчисления. През пролетта на 1944 г. в село Мърчаево Учителят казва на Георги Драганов в разговор: „Германия ще загуби войната. Руската земя сама себе си пази. Идването на руските войски в България е предстоящо." И когато Георги Му казва, че в този случай много глави ще паднат, Учителят му отговаря: „И листата на гората на есен падат, но ще излязат нови напролет." За бившите управници Той казва с огорчение: „Те не възприеха нищо от Учението. Не въведоха даже една Паневритмия в училищата". Като става дума за Лулчев, Той казва на Георги: „На Лулчев не доверявайте, той не предава нещата както трябва." Да, тези предсказания бяха изречени, бяха запазени в главите и умовете на приятелите и те провериха как се сбъднаха абсолютно точно.
към текста >>

28. 88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА

Борис Николов

ТОМ 2

88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА Екскурзии на Витоша правехме през цялата година, но през пролетта отивахме почти всяка седмица.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА Екскурзии на Витоша правехме през цялата година, но през пролетта отивахме почти всяка седмица. Пътуванията тогава ставаха пешком от Изгрева, а които живееха в града идваха от там. Слънце, въздух, движение, чиста храна, чиста вода, добра обхода, това са основните елементи на здравето. С Учителя отивахме почти всяка седмица на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи. Чешмичката и бялата брезичка до нея и сега са пред очите ми. Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука.
към текста >>

Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА Екскурзии на Витоша правехме през цялата година, но през пролетта отивахме почти всяка седмица. Пътуванията тогава ставаха пешком от Изгрева, а които живееха в града идваха от там. Слънце, въздух, движение, чиста храна, чиста вода, добра обхода, това са основните елементи на здравето. С Учителя отивахме почти всяка седмица на нашия хубав Бивак „Ел Шадай", където се разполагахме като хазаи. Чешмичката и бялата брезичка до нея и сега са пред очите ми. Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука. След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската. Всички са насядали на поляната в голям кръг. А до скалата - Учителят. Разбира се чайниците врат.
към текста >>

Една сутрин през пролетта брат от провинцията донесе кошница череши на Учителя.
Всички са насядали на поляната в голям кръг. А до скалата - Учителят. Разбира се чайниците врат. Да се подържа огъня беше задача на младите братя. След закуската обикновено се провеждаха разговори. Една сутрин през пролетта брат от провинцията донесе кошница череши на Учителя. Хубави череши, едри, свежи, добре узрели. Учителят си взема няколко, после каза на брата: „Мини и раздай на всички братя и сестри, всеки да си вземе сам от кошницата." След това като се усмихна каза: „Аз имам хиляди уста! " Да, Духът се изявява в единствено число и се проявява в множествено число. Духът се изявява чрез Едного, а се проявява чрез Множеството.
към текста >>

29. 99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите!
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев. Той имаше странната способност да слуша гласове. Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти.
към текста >>

Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти.
Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст. Синовете му гледат и се чудят. Друг път през пролетта си полегнал така под едно дърво и слуша глас: „От това дърво ще излезе един гущер, който иска да си почине на ръката ти. Ще го приемеш ли? " Брат Иван казва: „Слушам." И наистина след малко едно малко гущерче излиза от дървото, покачва се на ръката му и се грее на слънцето. Брат Иван не мръдва, не шава. Има договор с духа на гущерите. Това не е шега работа.
към текста >>

30. 134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН

Борис Николов

ТОМ 2

Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството.
134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри възхитени от братския живот направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало вече,гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени с бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч насочен към нея.
към текста >>

31. 53. ЗАДРУГА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония.
Ако задругата не е училище и за малолетни, за млади и за стари дето се изявява Любовта, дето царува Мъдростта, дето се чува гласа на Истината, дето се раздава Правдата, дето се работи с Добродетелта, за да се добие свобода и красота в живота, какъв е смисълът на живота й тогава? Какъв смисъл има една задруга без приложението на тия добродетели? Ако животът на задругата не може да насочи погледа ни към Слънцето, към небето и звездите, към всички планети и слънца, защо ни е тази задруга? Ако задругата не може да ни даде условия да познаем себе си, да познаем ближния си и да придобием вечния живот, живота на безсмъртието, за предпочитане е тогава манастирската килия, казармата, даже и затворническата килия, защото за човека с висок идеал и адът става рай, и смъртта възкресение и робството свобода. Постави ли се задругата на трите велики принципа в живота - Любовта, Мъдростта и Истината, тя има живот, има успех, има и бъдеще. Ти, който мечтаеш за задруга, готви се за пролетта, за слънцето на живота, за участието ти в мировата симфония. За тази цел започни още днес и то от най-малкото. Нека още днес, а не утре да помогнем задругата кой с каквото може! Верният в малкото е верен и в многото е казал Христос. Никола П. Каишев с.
към текста >>

32. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Но вече оттогава, когато дойде пролетта ние започнахме да ходим на тази поляна, която открихме с Учителя в онази гъста мъгла.
А мъглата е зад нас. Половината сме в мъглата, половината сме на слънце. Учителят се загледа много дълго в поляната. Подпря бастуна в земята и след това каза тези думи: „Ето едно хубаво място! " После ние се върнахме в лагера по нашите стъпки. Но вече оттогава, когато дойде пролетта ние започнахме да ходим на тази поляна, която открихме с Учителя в онази гъста мъгла. Тази поляна в последствие Учителят нарече „Ел Шадай". Като дойдохме на „Ел Шадай" по удобно бе за излизане през село Симеоново отколкото през село Драгалевци. И започнахме да излизаме през село Симеоново. Имаше малки пътечки през гората, не бяха удобни и едва се виждаха. Добитъкът ги прекарваше.
към текста >>

33. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Като дойде пролетта и като духне топлия вятър и грейне слънцето - изникват тревите и цветята се явяват.
Ние го приложихме и проверихме Силата му. Велик е Бог на Когото служим. Зима е. Няма трева, няма цветя, няма плодове, като че ли всичко е замряло. Сняг и ледове. Като дойде пролетта и като духне топлия вятър и грейне слънцето - изникват тревите и цветята се явяват. Ето, организацията се явява. Тъй е и с Бялото Братство. Сега е зима. Ще чакаме да се запролети. Тогава и ние ще се явим като поникнем отново. 10.
към текста >>

Ще чакаме да се запролети.
Сняг и ледове. Като дойде пролетта и като духне топлия вятър и грейне слънцето - изникват тревите и цветята се явяват. Ето, организацията се явява. Тъй е и с Бялото Братство. Сега е зима. Ще чакаме да се запролети. Тогава и ние ще се явим като поникнем отново. 10. Задача на Бялото Братство. Братството има за задача да запази живота на Словото, което Учителят ни предаде. Ще чуем един ден гласът на ангела: „Върни се, защото измряха онези, които търсиха да погубят детето". Новото в живота, това е образа на Божият Син.
към текста >>

34. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г.
Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход, отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни, на 5.VI.1944 г. по радиото се съобщава, че е открит западния фронт и че съюзниците са дебаркирали с флота си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г. В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките. Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка. Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва пред всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България". Каза това и отново се прибра в стаята си. Онези, които бяха долу на пейките бяха свидетели, че думите на Учителя се сбъднаха и на 8 септември 1944 г.
към текста >>

35. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта.
Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи. То гласи: „ Този път Небето и Невидимия свят е взело всички мерки Словото и Школата да не бъдат опорочени". Да, Небето няма да позволи отклонението и опорочението. То ще намери своите служители, които ще изпълнят Волята Му. Тези служители ще бъдат облечени с Власт и Сила и ще действуват в името на закона, чрез който се управлява държавата, наречена България. ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта. Божесвеното Слънце ще изгрее, снеговете и ледовете ще се стопят, цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Иде един светъл ден, иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човечеството за една красива култура на земята. Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демар-кационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г.
към текста >>

ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота.
Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав. Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София - Изгрев, 21.I.1945 г. ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта. Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее.
към текста >>

Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта.
Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! 2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос.
към текста >>

36. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г.
след промяната на политическата обстановка у нас и създаване условия за плурализъм и толерантност, мнозина се напънаха да възстановят братския живот. Напънаха се, но като не знаят как. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И оттук започнаха големите проблеми на днешното поколение музиканти. Не са запознати с историята на музикалния живот на Изгрева и с историята на песните на Учителя. Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас.
към текста >>

37. СЪДЪРЖАНИЕ