Търсене в текстове за 'Пролет'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 171 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Ние сме почти в началото на пролетта.
Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда. Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех. Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на един раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й. Тогава человекът трябва да съзнае, че той не е само плът, кръв и косми, но е воля, надарена с ум и душа!
към текста >>

Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12].
6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда. Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот. 2. По този начин той ще може напълно да възприеме принципите и законите на разума – висшето естество в него – и да развие в себе си ония сили и способности на това естество, които ще му дадат ключа към истинския успех. 3. Така човек ще бъде въведен в онзи свят, където умът намира най-високото си призвание – да употреби природните сили като основа за духовното му повдигане от положението на роб и слуга до положението на господар и владетел в царството на природата.
към текста >>

2. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас.
Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема.
към текста >>

3. УВОД

Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г.
Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р.
към текста >>

4. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух.
Което человек сам може да си нанесе, никой друг не може да му го стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действа, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която само един Господ знае, защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговият глас действат на человеческия дух. Колко добре това обяснява Духът Господен, който казва: „Като чуеш гласа му, ще оживееш". И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде идва. Но този живот е сам Господ на живота. Моят свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духът ми. Това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема.
към текста >>

5. 13.Червено тефтерче

Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
Ето моя ангел, когото пращам да ти помогне и то неотложно, ще пристигне навреме. Твоите нужди са ми известни; зная ги аз всичките, нищо не е скрито от моето око, но вярата ти е в мене, трябва да е вяра непоколебима. Ето аз съм този, който те уча всеки ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи. Моят вечен дух се услаждава в истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие и правотата на духа ти - моята радост. Благословението си, което ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, и което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да дава. Пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа всички онези, които ме любят и се боят от името ми, на тях ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен; стенанието на душата ти е възлязло пред престола му, чувам въздиханието на Духа ти, който ръководи твоите съдбини, слушай ме, аз ще възвестя името си и то скоро. Ще направя целия свят да потрепери от словото ми.
към текста >>

Твоят дух ще прозябне като пролетен цвят.
Ей, Господи, Спасителю мой, велик си и велико е името ти над всички. Няма подобен на тебе. Слава и хваление ти подобава заради силата и величието и мъдростта ти. Ей, Господи, Боже наш, помощник на страдащите (Исайя 63:9). 10. Аз ида вече неотложно да сторя всичко, което съм ти обещал. Твоят дух ще прозябне като пролетен цвят. Словото ми иде. Стой готов да го приемеш. Слушай, защото имам да ти говоря, има ли още нещо да те блазни? Остави вече всички неща настрана. От света помощ не търси, нито очаквай почит.
към текста >>

Любовта му ще предходи като пролетен цвят.
Опашете се във всяка правда, защото Бог ви призовава на подвиг за неговото име. 17. Всякога призовавай Господа, търси го винаги и ще го намериш и ще ти бъде велико на душата. Не ще ходиш тогава в тъмнина, но във всегдашна виделина, която ще ти е свет непомрачен. Той ще изцели душата ти от всички недъзи и ще придобиеш неговата благодат, която ще ти е богатство неизтощимо. И кога душата ти влезе в мир с него и се научиш да го любиш със сърцето си, той ще ти праща всяка заран своя мир, своята радост. Любовта му ще предходи като пролетен цвят. Ето, Господ е обещал да те ръководи и крепи винаги. Той знае всичките ти нужди и пред него няма нищо скрито, той промишлява винаги за твоето добро. Той е силен да стори всичко, уповавай и вярвай в него и той ще извърши своето дело. Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот. Но знай, че невъзможните неща са само за человека, но не и за Бога, който е сътворил всичко според желанието на своята воля.
към текста >>

Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя.
Всичките зли и неприятни неща в ежедневния ни живот си имат своето място, своята служба и предназначение. В него те не са неща, които непредвидено се допущат, но са взети предвид с появяването на самия живот, който Господ е създал за неговата слава. А славата на Господа се изявява в неговата неизмерима и безпределна любов, която диша от себе си всички добрини и добродетели всецяло. Онези неща, които съставляват нашето нещастие, които произвеждат толкова скърби и страдания, сълзи и ридания, се преобръщат на вечни благословения, които се възприемат от Божието дихание. Неговият Син с любовта си пречисти всичките злини. Сълзите той превръща на пролетна роса, която утолява жаждата на полските цветя. Истина е, че онези, които го любят, всичко им съдейства на добро, и не може да бъде другояче, защото Бог наш е Любов и добродетел всегдашна за тези, що ходят в неговия път. И тъй, ти, който си приел истината и познаваш Бога и Господа на спасението, няма защо постоянно да се тормозиш. Не казва ли Спасителят: „Кой от вас, като се тревожи или грижи, може да предаде една педя на ръстта си? " - Никой, - е моят отговор. Затова, доволно е на деня неговото зло.
към текста >>

Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя.
Твоите нужди са ми известни, зная аз всичко, нищо не е скрито от моето око. Но вярата ти в мен трябва да е вяра непоколебима. Ето, аз съм този, който те учи всякой ден в закона си, да познаваш всичките мои пътища, които са святи, моят вечен Дух се съуслаждава в истината, която прониква в твоята душа. И смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на духа ти е моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам, ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху жадната земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си навреме. Моята ръка не се е съкратила да давам, пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа за всички онези, които ме любят и се боят от името ми. Тем ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена. Гласът и молитвата ти са при мен. Стенанието на душата ти е влязло пред престола ми.
към текста >>

6. Пеню Киров - №34

Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г.
През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)
към текста >>

7. Петър Дънов - №47 (отворена карта)

Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г.
................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.)
към текста >>

8. Петър Дънов - №50

Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.
И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа. Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения. Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов ...................
към текста >>

9. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г.
През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)
към текста >>

Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г.
................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.) №48 Нови пазар, 16 септ[емврий] 1900 г.
към текста >>

Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.
И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа. Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения. Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов ...................
към текста >>

10. №83 (Пеню Киров)

Той имаше от тях тази пролет.
[до] гр. Варна Любез. бр. Дънов, Моля, направете ми една услуга, и то ако Ви е възможно. Попитайте А. Велчев170, книжаря, има ли още от картите [на] България, писани на немски, с всички градове и села, без нещо да е пропуснато. Той имаше от тях тази пролет. Ако има, да ми изпрати една, аз веднага ще му пратя парите, или може да ги дам на брата му Христо оттук. Той ги харчеше тогава по 4 ½ лева, но може да ги даде и [по] 4 лева. Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари. Ако ли не, пишете ми да изпратя пари, за да се свърши тази работа. Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили.
към текста >>

11. №86 (Пеню Киров)

В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви.
Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас. Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи – и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате. И това аз искам да стане като гнездо и като библиотека и място, което да служи като светило със своите хора. За на по-после ще действаме, според както пак Господ ни научи.
към текста >>

12. №95 (Пеню Киров)

Сега, понеже пролетта настъпи, аз според душата ми, готов съм да тръгна на старата работа (книжарството).
гр. Бургас, 19 март 1906 г. [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Писмото ми от 31 декемврий м. год. вярвам да си получил. Сега, понеже пролетта настъпи, аз според душата ми, готов съм да тръгна на старата работа (книжарството). Ако прочее намираш, че добре ще направя, ако почна пак това занаятие, то яви ми, за знание. Ако ли не, ще бъде добре – пак ми яви, за да вземам мерки да диря друга работа. В духовно отношение ний тука имаме съживление. Арнаудов проповядвал на един-двама граждани ханджии и те се заинтересували и дохождат на нашите събрания, които стават в дома му в сряда вечер и неделя. На събранията ни присъства и Ал.
към текста >>

13. 39 ПИСМО

Малко цветове сме ние, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпровожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.
И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех: да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благоутробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Светия Си Дух. Ние сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа. Малко цветове сме ние, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпровожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения. Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа П. К. Дънов ТАКА СЕ МОЛЕТЕ:
към текста >>

14. 114 ПИСМО

Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд.
Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината. В тоя свят на общо противоречие потребно е доброто ухо, то е подпора на вярата. Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква человек от това. Да ходи в Негова път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата душа желае? Да участвува в общата хармония на цялото създание, да споделя всичко, не е ли това най-голямото придобиване. Да е гражданин на Царството Божие и член на Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него? И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, който е на Небето.
към текста >>

15. 153 ПИСМО

Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички. Есен на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житеницата. Зиме на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който бара. Но така е, деца, моми, домакини, баби, това е външният израз на земния живот. Детето, това е сопранът в музиката, момата, това е тенорът, домакинята, това е алтът, бабата, това е гръмливият бас, всички съставят природния хор. Вий с Е.
към текста >>

16. 154 ПИСМО

Мислите в духовния свят поникват и цъфтят, тъй както цветята пролет тук.
Колко е важно всякога в живота подобни празнини да се запълнят с ценните добродетели на Небето. Сега е времето, когато всички трябва да работите с радост и веселие на Господа и да се ползвате от всичките Негови блага, които ви праща всеки ден. От всички да се извлича Мъдрост и знание. Е можа ли да запълни празнотата на своята реч? Надявам се, мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят, тъй както цветята пролет тук. Когато се спазват всичките условия, образуването на мислите върви правилно. „Религия", това е вътрешната связ на живота с Негова източник. Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина. Ваш П. К. Дънов
към текста >>

17. Влиянието на Слънчевата Енергия

Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема.
Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обяд, а за трети е залез. Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко (И летните лъчи действуват, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта.
към текста >>

Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно.
Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко (И летните лъчи действуват, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата.
към текста >>

В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече.
През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко (И летните лъчи действуват, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март.
към текста >>

През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта.
Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действуват най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко (И летните лъчи действуват, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески.
към текста >>

Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив.
През лятото тя е вече доста положителна и затова приема по-малко (И летните лъчи действуват, само че по-слабо). В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото само топлината е повече, а не онази прана или жизнена енергия, която е в изобилие в началото на пролетта. Има известни признаци, по които може да се познае, кога има набрана повече прана в природата. Така че слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески. Творческите ѝ сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме по това време този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни.
към текста >>

Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме по това време този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз.
Така че слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата – отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески. Творческите ѝ сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме по това време този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта – това е пролетта; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне – това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на Слънцето) – това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на Земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса.
към текста >>

Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта – това е пролетта; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне – това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на Слънцето) – това е есен.
Всички онези организми, които са здраво устроени, се ползуват от тази енергия, а слабите организми се разтопяват от нея и отслабват още повече: от 22 март Земята работи по-творчески. Творческите ѝ сили са в дейност. Когато на пролет положителната слънчева енергия се увеличава на Земята, тогава творческата дейност на Земята се увеличава и затова имаме по това време този силен растеж; най-голямата органическа работа се свършва тогаз. Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира. Денят може да се раздели на 4 периода от по 6 часа: от 12 часа полунощ до 6 часа сутринта – това е пролетта; от 6 часа сутринта до 12 часа на пладне – това е лято; от 12 часа на пладне до 6 часа вечерта (до залязването на Слънцето) – това е есен. А от 6 часа вечерта до 12 часа полунощ е зима. Поради въртенето на Земята, през известно време на годината лятото на деня е по-дълго, а зимата по-къса. Зимно време е обратно. Ние, хората на Земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията; те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху Земята като обширна струя, опасва я от Северния полюс към Южния и се повръща пак към Слънцето.
към текста >>

Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята.
Някои учени поддържат, че тази именно енергия е, която движи Земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тази потенциална енергия започва да се проявява и да приижда към Земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тая енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот.
към текста >>

18. Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса

Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене.
Всеки знае, че когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни, и затова са обичани от всички. Те носят в себе си новия живот, новия стремеж, носят в себе си чистота и невинна любов, още неопетнена с лъжата, подозрението, насилието и други процеси. Децата носят духа на смирението и помирението. Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата внася сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират още тия нови наредби; само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те могат да съзират това ново, което влиза в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта или изгрева на Слънцето и оповестяват това, едните със своите мелодични песни, а другите със своето израстване и цъфтене. Новото време ни налага по необходимост да променим своите стари възгледи, да се съобразим с настъпващото ново и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква в настоящето време. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младежът се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе из затвора и да не се тревожи как ще се справи с новите условия, които го чакат; затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят как да се приспособят към външните условия. Проблемата, следователно, е не да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да се съобразим с външните нови условия на живота, защото затворите се създават от неуредбата на живота. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания на човечеството, а не ограничения, понеже с последните не се постига нищо положително.
към текста >>

19. ***

Елате в страната на вечната пролет!
Вечният Завет На Духа - Послание Към Учениците Послание към ученицитe КЪМ ДУШИТЕ, КОИТО ЧАКАТ Това, за което копнеете, иде! Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден Елате в страната на вечната пролет! Елате в страната на вечното подмладяване! Елате в страната на Радостта! Елате в страната на Любовта! Тя е тъй близо до вас! Там няма болести и смърт.
към текста >>

Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор.
ТОЙ ИДЕ! Ручеят, който шумоли до тебе, ти говори на своя език. ТОЙ ИДЕ Вслушай се в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта. Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор. ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце. Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете.
към текста >>

20. Към душите, които чакат

Елате в страната на вечната пролет!
Към душите, които чакат Това, за което копнеете, иде! Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден! Елате в страната на вечната пролет! Елате в страната на вечното подмладяване! Елате в страната на радостта! Елате в страната на Любовта! Тя е тъй близо до вас! Там няма болести и смърт.
към текста >>

21. Светът на великите души

Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва.
В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва. Когато простият царува, прах се дига. Когато умният царува, мирът изгрява. Там дето мравката се дави, човек се забавлява.
към текста >>

22. Младият Петър Дънов

Тя обхваща един твърде кратък период от живота на Петър Дънов – от неговото раждане до завръщането му от Америка през пролетта на 1895 г.
„Младият Петър Дънов“е първата по рода си подробна биография, над която е работено повече от четири години. Тя обхваща един твърде кратък период от живота на Петър Дънов – от неговото раждане до завръщането му от Америка през пролетта на 1895 г.
към текста >>

23. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г.
След 1871 г. в селото учителства Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците - 116 момчета и 17 момичета и се въвежда разпределение в четири отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874-1875 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г. провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със седем ученици се изучават свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение - 19 ученици
към текста >>

24. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

и следователно са били избрани не по-късно от пролетта с.г., когато е била отправена от Цариград до провинцията покана за тая цел, а второ, отделните градове държали за своята самостоятелност и по-късно не искали да признаят първенството дори на Варна, а камо ли на с.
Погрешно се споменува при това като варненски български първенец В. Христов, който се преселил във Варна много по-късно. Невероятно и неприемливо е и твърдението, че на 24 юлий 1860 г. в Хадърджа се било състояло ново събрание за избора на Атанаса Чорбаджи за представител на Варненския окръг и че на това събрание присъствали представители на Добрич, Балчик и Провадия. Защото, първо, представителите пристигнали в Цариград през лятото 1861 г. и следователно са били избрани не по-късно от пролетта с.г., когато е била отправена от Цариград до провинцията покана за тая цел, а второ, отделните градове държали за своята самостоятелност и по-късно не искали да признаят първенството дори на Варна, а камо ли на с. Хадърджа, а пък Добрич е избрал в 1861 год. особен свой представител за Цариград, именно х. Иван Вълков, и за целта е отправил специално писмо до българските водачи в Цариград (вж. в Архива на Бълг. екзархия в Св.
към текста >>

Въпросното второ събрание, което е имало, види се, за задача да избере и е избрало Атанаса Чорбаджи за представител на Варненска околия, ще се е състояло през пролетта на 1861 год.
особен свой представител за Цариград, именно х. Иван Вълков, и за целта е отправил специално писмо до българските водачи в Цариград (вж. в Архива на Бълг. екзархия в Св. Синод в София). Въпросното второ събрание, което е имало, види се, за задача да избере и е избрало Атанаса Чорбаджи за представител на Варненска околия, ще се е състояло през пролетта на 1861 год. По такъв начин с. Хадърджа заело едно особено средищно положение във Варненска околия. На следната година в Хадърджа в ново едно събрание на селата от Варненско тоя забележителен българин, Атанас Чорбаджи, бил избран за представител на Варненско по народните работи в Цариград; и той наистина заминал за там, дето останал като такъв на свои разноски до своята смърт в 1865 г. Българщината, българският дух и съзнание почнали по такъв начин да се пробуждат и издигат твърде рано още през първата половина на XIX в. най-напред по селата и градовцете на Варненската област.
към текста >>

25. КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн

периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни.
от 366 дни. Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък. Например: 1996 г. е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0). Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е. периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни. Това е т.нар. тропическа година. Грешката d означава, че началото на приетата година закъснява с приблизително 11.23 min спрямо тропическата (за всяка година). Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години). Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр.
към текста >>

Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр.
периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни. Това е т.нар. тропическа година. Грешката d означава, че началото на приетата година закъснява с приблизително 11.23 min спрямо тропическата (за всяка година). Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години). Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр. е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр. настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46 г. пр.Хр.). През 325 г. сл.Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III. По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален.
към текста >>

е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр.
Това е т.нар. тропическа година. Грешката d означава, че началото на приетата година закъснява с приблизително 11.23 min спрямо тропическата (за всяка година). Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години). Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр. е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр. настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46 г. пр.Хр.). През 325 г. сл.Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III. По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален. ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР
към текста >>

по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III.
Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години). Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр. е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр. настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46 г. пр.Хр.). През 325 г. сл.Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III. По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален. ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време). Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината. Това налага през 1582 г.
към текста >>

Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време).
настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46 г. пр.Хр.). През 325 г. сл.Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III. По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален. ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време). Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината. Това налага през 1582 г. да се направи нова календарна реформа. Тази реформа е т.нар. Григориански календар, или нов стил.
към текста >>

По този начин пролетното равноденствие през 1583 г.
Григориански календар, или нов стил. Тя се извършва от папа Григорий XIII, като се приема поправка от 10 дни. Така след 4.Х.1582 г. следва датата 15.Х.1582 г., т.е. 5.Х (стар стил) съответства на 15.Х (нов стил). Например: 5.Х + 10 дни = 15.Х; 7.Х + 10 дни = 17.Х и т.н. По този начин пролетното равноденствие през 1583 г. отново е на 21.III. Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта. За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости. Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век. Така например:
към текста >>

Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта.
Така след 4.Х.1582 г. следва датата 15.Х.1582 г., т.е. 5.Х (стар стил) съответства на 15.Х (нов стил). Например: 5.Х + 10 дни = 15.Х; 7.Х + 10 дни = 17.Х и т.н. По този начин пролетното равноденствие през 1583 г. отново е на 21.III. Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта. За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости. Приема се също така тези години да са нулевите на всеки век. Така например: 1600 г. - високосна 1700 г.
към текста >>

26. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят.
Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г.
към текста >>

27. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

От пролетта на 1918 г.
— Вярата ти е повредена - казал му Учителя. — Какво трябва да направя, за да оздравея? — Ето какво трябва да направиш: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода. Ще я пиеш бавно, глътка по глътка, като концентрираш цялата си мисъл върху нейното въздействие и сила. Ще и говориш: Скъпа водице, ние двамата с теб ще възстановим това, което не върви добре в моя организъм. От пролетта на 1918 г. Михаил Иванов запазва спомени, описани по-късно в мемоарите му. Д-р Иван Жеков поканил веднъж Учителя в кьошка си сред лозята на Варна, а на сутринта потеглили с голяма група към Ташла-тепе. Изгряло слънцето, дълго следили неговия път. Последвали дихателни упражнения. — Сега ще се проснем - казал внезапно Учителя.
към текста >>

28. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Пролетта цъфтеше.
НОВ ХРАМ Зафира Иванова* Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов! 1927 г. Пролетта цъфтеше. В нашия заден двор растяха метли. Те израстваха гъсти и високи, по-високи от човешки ръст. Между тях се криех да уча уроците си, защото в нашата скромна къщичка бяхме много хора и винаги беше шумно. Наближаваше Великден. У нашите съседи на втория етаж се настани един млад квартирант - архитект.
към текста >>

Беше пролет, аз бях на 15 години, той - на 30.
Квартирантът на съседите не се задържа дълго. Скоро замина другаде, на друга служба. Той беше дошъл само да ме заведе „на гости" при Учителя за Великия ден. Благодарна съм му за това, което ми даде, за това, което ми подари за цял живот, за песните и за вечните истини. Благодарна съм, че в ранната си младост срещнах един Човек, един Брат, един истински ученик на Учителя, който не се опита да се възползва от моята младост и от моята неопитност. Беше пролет, аз бях на 15 години, той - на 30. От него ми е останало едно малко Евангелие. На първата бяла страница беше написал: „На Зафира, за да пази равновесие в пътя на временното, докато познае Вечното." Пътят, който води за Ташла тепе (Каменна могила), минаваше пред вилата на д-р Жеков. Обрасла с японски рози и с други храсти, тази дача се издигаше над другите с височината си - всички околни кьошкове бяха на един етаж, а вилата на доктора имаше отгоре още една стая с балкон. Тук някога е идвал Учителя.
към текста >>

В тази къща през пролетта се събираха хората от Братството, особено в навечерието на неделните дни.
Борът дълго просъществува, след като докторът се пресели в София. Наблизо до мястото, дето зеленееше борът, построиха автобусна спирка - спирка „Бор". Някога пътят, който водеше за Каменна могила, беше коларски. Сега е широко шосе с високи постройки от двете му страни. Пред тях растат диви кестени. В тази къща през пролетта се събираха хората от Братството, особено в навечерието на неделните дни. До 8 ч. вечерта всички прекарваха там. Всеки, облегнал глава на масата, чакаше развиделяването. Към 3 ч. след полунощ тръгваха мълчаливо Белите братя към върха, където растеше губер от мащерка и дето в зори пееха чучулиги.
към текста >>

Там веел пролетният вятър, ухаело на мащерка и пеели чучулиги.
И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той. А какво станало със стражаря, който ударил с приклад Учителя? - Случило се, че двама пияни се скарват и същият този стражар отишъл да ги разтървава. Единият изтеглил пушката на стражаря и със все сила го ударил по врата смъртоносно... Скоро и другите от Братството слезли от върха. Там веел пролетният вятър, ухаело на мащерка и пеели чучулиги. Не винаги беше удобно да се изкачваме на Ташла тепе. Имаше и възрастни хора между нас, а понякога и времето не позволяваше. Затова се заговори, че добре ще бъде, ако се събираме някъде по-близо до града. Налагаше се да се купи някое лозе. * * *
към текста >>

Само една тънка вейка беше останала да стърчи навън... Напролет
Новият хазяин призова сестра Мария на съд. За салона се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати). Решиха с тази сума да построят нов салон в града. Учителя казал за Мария Клудова, че в миналото била голям търговец и с широка ръка пренасяла стоки по море с кораби. Затова, когато видяла за пръв път пристанището на Варна, избухнала в плач и дълго леела неудържими сълзи. Само една тънка вейка беше останала да стърчи навън... Напролет щеше да започне строежът. * * * „Дойде ли зимата, пролетта не е далеч." Клончето на прасковката край оградата цъфна с всичката си красота и багра - за хубост и надежди. Само че... единствено. Един ден отидох в градската библиотека за книги.
към текста >>

„Дойде ли зимата, пролетта не е далеч." Клончето на прасковката край оградата цъфна с всичката си красота и багра - за хубост и надежди.
Учителя казал за Мария Клудова, че в миналото била голям търговец и с широка ръка пренасяла стоки по море с кораби. Затова, когато видяла за пръв път пристанището на Варна, избухнала в плач и дълго леела неудържими сълзи. Само една тънка вейка беше останала да стърчи навън... Напролет щеше да започне строежът. * * * „Дойде ли зимата, пролетта не е далеч." Клончето на прасковката край оградата цъфна с всичката си красота и багра - за хубост и надежди. Само че... единствено. Един ден отидох в градската библиотека за книги. Библиотекарят ми беше познат. КЧ му казвахме накратко. Беше астролог и екстрасенс.
към текста >>

Напролет теренът беше разчистен.
Като отидох у какини Станкини, заварих двора гол, без дървета. Предадох й заръката на КеЧе. Тя ме изслуша мълчаливо и изстена: „Те падаха на земята като живи! ".... * * * Напролет теренът беше разчистен. Строителните работници започнаха. Когато беше направен изкопът за мазата, на източния ъгъл зазидаха малко стъкълце с восъчна запушалка. Вътре беше навита на руло бяла книжка с красиво написан с печатни букви следния текст: „Братството е основа на живота." Ако някога се строи на това място, бъдещите хора ще прочетат тези мъдри думи на Великия Учител Беинса Дуно. Текста написа брат Ангел - архитектът.
към текста >>

През пролетните утрини много млади хора се качват на Каменна могила, за да изживеят радостната тръпка от слънцепосрещането.
възлизаха на Рила. * * * 1996. Вече е средата на октомври. На поляната на братското лозе още се играят паневритмични танци. Една година есента беше мека и топла и ние играехме Паневритмия до Коледа. През пролетните утрини много млади хора се качват на Каменна могила, за да изживеят радостната тръпка от слънцепосрещането. През пролетта върхът изглежда виолетово-синкав. През есента, когато листата се обагрят оранжево-червени, храстите на смрадликата изглеждат като запалени клади... И днес там пак вее вятър и пеят волни птички. За нас могилата е свято място. Тя пази спомена, че на върха и се е качвал един Велик Учител.
към текста >>

През пролетта върхът изглежда виолетово-синкав.
* * * 1996. Вече е средата на октомври. На поляната на братското лозе още се играят паневритмични танци. Една година есента беше мека и топла и ние играехме Паневритмия до Коледа. През пролетните утрини много млади хора се качват на Каменна могила, за да изживеят радостната тръпка от слънцепосрещането. През пролетта върхът изглежда виолетово-синкав. През есента, когато листата се обагрят оранжево-червени, храстите на смрадликата изглеждат като запалени клади... И днес там пак вее вятър и пеят волни птички. За нас могилата е свято място. Тя пази спомена, че на върха и се е качвал един Велик Учител. Този пост е редактиран от Хриска Берова: 22 февруари 2013 - 10:06
към текста >>

29. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта.
Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй именно Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от двадесет и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега. Но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелства за Истината.
към текста >>

30. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Ето защо Христос, когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време.
Тя всякога взема от топлината - който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който [ти] дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, следователно защо и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо Христос, когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите уподоблението на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта - на човешката младост.
към текста >>

Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот.
И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, следователно защо и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо Христос, когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите уподоблението на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза към Земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна - започне да мисли за Небето. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето." Ами че какво ще прави, истер-истимез, ще мисли.
към текста >>

Вие сами може да си направите уподоблението на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата.
Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо Христос, когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите уподоблението на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза към Земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна - започне да мисли за Небето. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето." Ами че какво ще прави, истер-истимез, ще мисли. Следователно трябва да се върнете, и кога да е, вие ще се върнете.
към текста >>

Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта - на човешката младост.
Ето защо Христос, когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите уподоблението на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза към Земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна - започне да мисли за Небето. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето." Ами че какво ще прави, истер-истимез, ще мисли. Следователно трябва да се върнете, и кога да е, вие ще се върнете. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият Небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите.
към текста >>

Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет.
Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях в Небето само Господ и Ангелите. Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото знаете, повече ще бъдете и бити. Сега например ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина.
към текста >>

Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това?
Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях в Небето само Господ и Ангелите. Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото знаете, повече ще бъдете и бити. Сега например ние в този свят искаме да бъдем в Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче, като четете, ще видите кои именно са плодовете на Духа; а те са Любов, Радост, Мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание360.
към текста >>

На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа.
С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво, да кажем, че тук сме много далече да можем да обърнем един вълк в овца по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума Любовь, мъжът веднага ще се укроти; и обратното - ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата - туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най- близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява - защо? Защото Господ го стопява и от двеста стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме Божествения нектар.
към текста >>

Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате.
Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с Огън. Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави - качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата Любовь. Тази дума има сила и пред Ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха Ангелите, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата Любовь - дума, която засегна света. „Но - ще кажете - защо се не обърнаха евреите? " Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа.
към текста >>

31. Спомени на Елена Иларионова -1905

Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи.
При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него. Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже дума, продължавал пътя си. По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи. След това неочаквано завалял сняг. Костадин, немощен и страхлив, казал на Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме? Времето се разваля. Да се върнем.” Той спокойно му отговорил: „Не се страхувай. Тоя сняг ни поздравява” и си продължили пътя.
към текста >>

32. Писма до Мария Казакова - 1905

Неговото благословение е дошло отгоре, както пролетния дъжд.
Вярата е потребна за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служението. Господ е показал своето благоволение към всички ви. Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата на вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви. Неговото благословение е дошло отгоре, както пролетния дъжд. Лъчите на живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е окръжил отвсякъде. И какво по-добро може да очаква человек от това! Да ходи в Неговия път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата Душа желае? Да участвува в общата хармония на цялото създание, да споделя всичко, не е ли това най-голямата привилегия (най-голямото придобивание)? Да е гражданин на Царството Божие и член на Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него?
към текста >>

33. Писма до семейство Иларионови - 1907

Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за лозето ви. Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата. Зиме - на стара баба, която трепери над всичко и се мръщи всекиму, който я бара. Но така е - деца, мома, домакиня, баба - това е външният израз на земния живот. Детето - това е сопрано в музиката; момата - това е тенорът; домакинята - това е алтът; бабата - това е гръмливият бас. Всички съставляват природния хор. Вий с Елена и двама сте тенористи, само добре трябва да си заучавате парчетата, че да не излиза дисканто* в хора на живота.
към текста >>

34. Писма до семейство Иларионови - 1908

Мислите в духовния свят поникват и цъфтят тъй, както цветята пролет тук.
Колко е важно всякога в живота подобни празнини да се запълват с ценните добродетели на небето. Сега е времето, когато всички трябва да работите с радост и веселие за Господа и да се ползувате от всичките Негови блага, които ви праща всеки ден. От всичко да се извлича мъдрост и знание. Елена можа ли да запълни празнината на своята реч? Надявам че мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят тъй, както цветята пролет тук. Когато се спазват всичките условия, образуването на мислите върви правилно. Религията, това е вътрешната связ* на живота с неговия източник ― Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина. Ваш: П. К. Дънов * Связ (рус) - връзка (Бел.ред.)
към текста >>

35. Писма до Мария Казакова - 1908

Има своите пролетни дни и пролетни нощи, но има и своите зимни дни и зимни нощи.
* * * София, 17.ХI.1908г. Л. М. Казакова, Получих Вашето писмо. Животът си има своите смени, както Луната. Има своите пролетни дни и пролетни нощи, но има и своите зимни дни и зимни нощи. Человек е заставен да се съобразява великите наредби на общия промисъл. Всяко своеволие, всяко своенравие трябва да се замени с добра воля, добро сърце и умение. Той трябва да стане чист, за да го не хваща никакво леке. Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли. Но поставете медта, желязото, при все че вършат добра работа, щом се поставят даже при най-малките атмосферни промени, изменят се.
към текста >>

36. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

Времето почна да му мяза на пролет.
* * * ''София, 20.ІІІ.1912 г.'' Люб. Костадине, Надявам се да сте добре и да преминавате времето си весело в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите? Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите дрехите със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята. Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка. Ваш Верен: П.К.Дънов
към текста >>

37. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта.
Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне. Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината.
към текста >>

38. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Ето защо, Христос когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятного време.
Тя всякога взема от топлината: който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който дава пари, само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са въэприели Христовото учение, защо, следователно, и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши: нито се оре, нито се жене, нито се сее. Ето защо, Христос когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятного време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите сподоблението, на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост.
към текста >>

Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот.
И ясно е защо евреите не са въэприели Христовото учение, защо, следователно, и много не могат да възприемат Христовото учение. Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши: нито се оре, нито се жене, нито се сее. Ето защо, Христос когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятного време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите сподоблението, на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от при баща си и отива да опита благага на света. Човек излиза от Небето и слиза към земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна – започне да мисли за Небего. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето".
към текста >>

Вие сами може да си направите сподоблението, на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата.
Защото е зима, стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши: нито се оре, нито се жене, нито се сее. Ето защо, Христос когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятного време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите сподоблението, на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от при баща си и отива да опита благага на света. Човек излиза от Небето и слиза към земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна – започне да мисли за Небего. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето". Ами че какво ще прави?
към текста >>

Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост.
Ето защо, Христос когато дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятного време. Това благоприятно време е необходимо сега за нашия растеж. Разбира се, като ви говоря за зима, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен и зима, които означават четирите стъпала на човешкия живот. Вие сами може да си направите сподоблението, на какво съответстват пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответства на човешката старост, а пролетта – на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от при баща си и отива да опита благага на света. Човек излиза от Небето и слиза към земята, а когато остарее, съдират му се гащите, няма и храна – започне да мисли за Небего. Казват хората: „Като остарее човек, започне да мисли за Небето". Ами че какво ще прави? Истер-истемес1 ще мисли.
към текста >>

Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет.
И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той, в една своя проповед, е представил следния пример: „Едно време аз си представлявах в Небето само Господ и ангелите; умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако, когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима? Право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе". Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам, как трябва да гледате на работата като работници.
към текста >>

Е добре, ако, когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима?
Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той, в една своя проповед, е представил следния пример: „Едно време аз си представлявах в Небето само Господ и ангелите; умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако, когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима? Право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе". Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам, как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото, които знаете повече, ще бъдете бити.
към текста >>

На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа.
Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата „Любов", как именно да спазите вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво. Да кажем, че тук сме много далече – да можем да обърнем един вълк в овца – по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума „Любов", мъжът веднага ще се укроти; и обратното – ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар.
към текста >>

Ако дойде Христос зимно време, вие няма да го разберете: ще My зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да My ги задавате.
Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие, у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любоз. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до максимум нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен no-сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да го разберете: ще My зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да My ги задавате. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави – качества, които вие можете да ги имате, ако знаехте да произнасяте думата „Любов". Тази дума има сила и пред ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха ангелите, но My помагаха само след като пости и след като можа да произнесе, както се следва, думата „Любо" – дума, която засегна света. Но, ще кажете, защо се не обърнаха евреите? Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа.
към текста >>

39. 1917_4 НАРЯД ЗА 1917-1918г.

или 10 септември ст.ст.) до пролетното равноденствие (14 март 1918 г.
НАРЯД ЗА 1917-1918г. (изпратен в писмо до Иларионови на 27.09.1917г.) I. От първата Света неделя, след влизането месеца в новолуние (23 септември н.ст. или 10 септември ст.ст.) до пролетното равноденствие (14 март 1918 г. ст.ст.) всякой ден сутрин да се става 1/2 час преди изгрева на слънцето; изключение от това правило ще се прави само в неделята, когато по наряда за великите добродетели ще си ставаме пак в 4 часа сутрин. II. В ежедневната си молитва всякой е свободен да се моли за каквото го ръководи духа, само че при започване на своята молитва трябва първом да се изговори спрежението, както е дадено: („будя", „будиш" - за мъжете, а „мога", „можеш" - за жените), след което да се помоли „за въдворявание царството Божие на земята, за изпълнение волята Божия на земята и да се прослави името Му, да обедини Бог всички свои чада по земята и да им даде обещаното царство", и тогава да продължи молитвата си. Това е за понеделник, до събота включително. А за в неделята молитвата си пак ще подкачаме със спрежението, към което веднага ще добавиме: а) „Благославяй, душе моя, Господа" и пр. целия текст, който иде подир тия думи и се впада по наряда за Великите добродетели; и б)думите: „Търсете първом царството Божие и правдата Негова и всичко това ще ви се приложи" (Мат. 6:33).
към текста >>

40. 1918_1 1918 година

Иларионови също и един наряд, който Учителя изпраща от Варна за изпълнение празника на пролетното равноденствие.
1918 година Събор поради войната и интернирането на Учителя не се състоява. От тази година са запазени четири писма до сем. Иларионови също и един наряд, който Учителя изпраща от Варна за изпълнение празника на пролетното равноденствие. За първи път обръщението в писмо до Иларионова е „обична ми Еленке" — Константин е болен Учителя иска да я подкрепи и насърчи. Политически събития. Положението в тила и на фронта става неудържимо. Избухват войнишки бунтове. Тяхна кулминация е Владайското въстание.
към текста >>

41. 1918_4 Наряд, изпратен от Учителя за празника на пролетното равноденствие:

Наряд, изпратен от Учителя за празника на пролетното равноденствие:
Наряд, изпратен от Учителя за празника на пролетното равноденствие: РЕДЪТ 9.(22) П.Р.Ж. 1918, Март. Ставане в четири, приготвяне. Почване. 1. С Добрата молитва, с размишление върху 12-те точки, съдържащи се в нея.
към текста >>

42. 1919_1 1919 година

От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща за празника на пролетното равноденствие.
А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот". Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1919 г." Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов. Космичната обич", вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора. От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща за празника на пролетното равноденствие. На 1 ноември 1919г. Братството във В. Търново закупува следните имоти в с. Арбанаси, записани на името на Константин Иларионов - запасен майор: Нотариален акт №357 за продажба на недвижим имот, дело №338, регистър №440; къща в Арбанаси, махала „Св.
към текста >>

43. 1921_1 1921 г. – ПИСМА

Той остава там цялата зима, а в началото на пролетта на 1922 г.
Учителя ги изобличава в частен разговор, а на събора предупреждава за методите на черните братя и дава формула – оръжие в няколко варианта, за предпазване от лоши влияния. Беседите от събора се публикуват в отделен сборник: „Беседи, упражнения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1921 год." През есента на 1921 г., на колибата в Търново, при брат П.Камбуров отива и брат Кольо Каишев, племенник на строителния инженер Кольо Каишев. Той остава там цялата зима, а в началото на пролетта на 1922 г. отива при леля си Мария Каишева, в с. Арбанаси. В една съборна беседа от 1922 г. Учителя споменава, че през тази, 1921 г., с още трима души, е копал канал в Търново. Вероятно е било при ремонтни работи около събора.
към текста >>

44. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

През цялата пролет и лято на 1921г.
СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ През цялата пролет и лято на 1921г. работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва. Най-първо вдигнах двете лозя – в двора на колибата, около 3дка; и другото – отвъд Беляковското шосе, т.нар. „Дойново лозе". После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме.
към текста >>

45. 1921_14 Писма до семейство Иларионови

Градежът на щерната в Арбанаси да остане за напролет.
Подпис * * * София, 9.10.1921 г. Любезни Костадине, Дайте петдесет хиляди в съхранение на брат Драган Попов. Градежът на щерната в Арбанаси да остане за напролет. Сега може да се компрометира градежът, понеже не остава достатъчно време за съхнене. От Н. Каишев имате ли отговор за тухлите? Пишете ми. Надявам се всички да сте добре.
към текста >>

46. 1922_2 Спомени на Петър Камбуров

През пролетта на 1922г., като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ През пролетта на 1922г., като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара. За целта наех една нива от три декара, в съседство с нашето Дойново лозе. Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество прегорял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор.
към текста >>

Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 г.
Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше впила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните, пълната хармония... Но не излезе така, както си представях... Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме, както и останалите си деца, и когато получил писмото, решил да осъществи моето предложение. Обявил имота за продан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на 1923 г. и получих парите – 114 000 лева. След това цялото ни семейство напусна Стара Загора и се засели в Арбанаси, дето щеше да се реализира бленуваната братска комуна. Имахме си собствен кон и каруца, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и като приспособихме каруцата за чифт, брат ми Марин потегли от Габрово през Балкана и за два дни пристигна в Търново. * бел (диал.) - права лопата, лизгар (бел,ред.)
към текста >>

47. 1922_9 Писма до семейство Иларионови

Бъдете, прочее, готови за пролетта.
* * * София, 17.02.1922 г. Любезни Костадине, Решено е отгоре Н.Каишев да досвърши започнатата работа на колибата. Изпратените тухли ще послужат за тая цел. Бъдете, прочее, готови за пролетта. Само Божията Любов. Подпис * * * София, 30.03.1922 г. Любезни Костадине,
към текста >>

48. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

Излизаме само в известен период от годината –през пролетта, до 23 юни.
Там, където домакинството е поверено на такава жена, там безспорно ще има разруха. – Каква цел преследвате с тия утринни излети, които предприемате с верующите във вас, и които повдигнаха такъв шум? – Това са само опити. Ние обръщаме внимание на всичко. Истина е, че излизаме сутрин, не обаче, както твърдят, за да се покланяме на слънцето. Излизаме само в известен период от годината –през пролетта, до 23 юни. Тогава всичко расте. Въздухът е богат, особено сутрин, преди изгрев слънце, с животворяща и целебна прана. – Какво значение има събуването боси и газенето из росата? – Това е едно изпитание на д-р Кнайповата лечебна система**. Когато земята е топла и ние сме боси, става по-лесно преминаването на електрическите токове от нея у нас.
към текста >>

49. 1923_3 Спомени на Петър Камбуров

През пролетта на 1923 г.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ През пролетта на 1923 г. аз пак посях дини и се стараех да бъда буден, да не би да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре — и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане!
към текста >>

50. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Запролети се и ние тръгнахме на работа.
На следния ден научихме, че Пейо починал. През есента наехме и изорахме една ливада около петнадесет декара от Ламбрин Данов от Арбанаси. Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 г. изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи – никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около шест декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме. Обработихме и лозето, което тази година обещаваше да даде добър плод. Изобщо, работата вървеше добре, но разходите покривахме все още от резервния фонд. Дойде жътва. Ожънахме нивата, от която получихме малко приход – едва около три чувала жито, за колкото ме съди Пейо.
към текста >>

Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 г.
Този случай описах в писмо до сестра Гена Папазова, която отишла при Учителя и му го прочела. Учителя също бил доволен; доволен бях и аз. Накрая на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да поработя още два-три месеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията. Аз останах, а другите братя бяха освободени и се завърнаха в Арбанаси. Вечер се връщах там, а сутрин отивах в захарната фабрика, която е на около пет километра от с. Арбанаси. Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 г. Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигаха. Когато идваха гости, варяхме и предлагахме предимно картофи, които бяха много вкусни.
към текста >>

51. 1926_3 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ ЗА АРБАНАШКАТА КОМУНА Зимата на 1925–26 г. горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от захарната фабрика. Но през пролетта и лятото пак закъсахме и започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман*, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причината за неуспеха на комуната се дължи на обстоятелството, че са приети стари хора, т.е. моите родители, и ако си отидат, работите ще потръгнат добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора. Изядохме им парите и сега да им кажем да си вървят!
към текста >>

52. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция.
Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно. В колонията учехме цигулка, занимаваше ни Мария Златева. Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила. Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др. През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР.
към текста >>

53. УЧИТЕЛЯТ

Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин.
Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: "Този ученик има математически способности". Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим реално ли е това.
към текста >>

54. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

до пролетта на 1928 г.
Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г. на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г.
към текста >>

55. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша.
Замислих се и си спомних един разговор, който съм имал с Него: "Когато човек има да разрешава някой въпрос, то и Бялата и черната ложа му дават своите препоръки. Той е свободен да избира. Избере ли препоръките на доброто, злите агенти се оттеглят и човек остава да се проявява под влиянието на добрите сили. Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите, те ще ви заробят". В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша. Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения. Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ.
към текста >>

56. МИХАИЛ ИВАНОВ

Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при Учителя.
МИХАИЛ ИВАНОВ Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при Учителя. Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант. Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути.
към текста >>

57. ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ

При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости.
Животът тук беше много напрегнат, понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапезария, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии, особено при лошо време. При хубаво време, когато се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пасха на Учителя с учениците Му.
към текста >>

58. ПАНЕВРИТМИЯ

Учителят в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения.
Пррез 1935 година Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от Слънцето. Мария Тодорова Веднъж пристигнах от село за лятната ваканция сутринта в 7 часа. Учителят в мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмич- ни упражнения. Никой не беше ми писал и аз не знаех нищо за това. Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея, ме срещнаха познати сестри и братя, които не мога сякаш да позная. Гледат някак особено, радостно, стъпват леко, сякаш танцуват. Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал.
към текста >>

Неделя - свежа пролетна утрин.
Наталия Накова Преди години, на Изгрева дойде немски професор-хореограф.Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни горе край гората, които играят сутрин". Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести, огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души.
към текста >>

59. СЛЪНЦЕ

Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София.
Нестор Илиев Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става.
към текста >>

60. СЛЪНЧЕВИ БАНИ

Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата - отлив.
СЛЪНЧЕВИ БАНИ Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към Земята, а есента и зимата - отлив. Този процес се повтаря и през деня - Слънчевата енергия минава всеки ден през 4 периода: От 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ - отлив. Приливът дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне. След това започва отлив, който е най-силен при залез.
към текста >>

61. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората.
Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах). Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения. Даде ми гимнастическо упражнение, впрочем Той го беше казвал на всички, специално за целта. "Който прави това упражнение, няма да боледува от туберкулоза".
към текста >>

Беше хубав пролетен ден.
Мария Райчева Преди няколко години заболях и толкова бях отслабнал, че едва можех да направя няколко крачки. Дойде ми на ум да отида при Учителя и да го помоля да ми помогне. Един ден полека - полека отидох при Него. Заварих го вън, пред приемната, казах му за болестта си и го помолих да ми помогне. Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)". - "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето? ". Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза. Облякох зимното палто, взех две стомни и потеглих. С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за двадесет минути.
към текста >>

62. ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО

Ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии през късната зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да се ползвате от праната, която е в изобилие.
ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО Ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии през късната зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да се ползвате от праната, която е в изобилие. Качвайте се на върховете, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и за придобиване на знания. Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец; против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода.
към текста >>

Затова, ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии в късна зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да използвате праната, която е в изобилие".
В ранна утрин се качихме в планината, а тя бе още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От Слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята. Понеже растенията не са събудени и няма животни в планината, то тя е свободна. Затова, ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии в късна зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да използвате праната, която е в изобилие".
към текста >>

63. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Когато се ядат ябълките, по една на ядене, семките се броят, събират се и през пролетта се посяват в земята.
След това да се увие в една вълнена кърпа, както се прави при подквасване на мляко, и на сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за закуска обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата. Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето. Два часа след изяждане на житото да се пие гореща вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка лимон във водата. Когато се ядат ябълките, по една на ядене, семките се броят, събират се и през пролетта се посяват в земята. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постиха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше, ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит.
към текста >>

64. ЯСНОВИДСТВО

Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството."
Слушала как Учителят говори, при което засяга разни въпроси, но тъй като нищо не разбрала, си рекла полугласно: "Шарлатанин! " "Не, аз не съм шарлатанин", казал Учителят. "Аз уча хората как да живеят. Какво съм виновен аз, че те не ме разбират? Вината ми е, че аз съм първото цвете на духовната пролет на човечеството." Георги Събев Това ми го разказа една сестра - името й няма да кажа. Тя отивала на беседите тогава, когато на душата й било тежко, когато нямала друга радост. Наистина, както това ставаше с всички нас, след беседата тя чувствала радост, която не могла да се сравни с нищо друго на света. Тоя ден тя била много умъчнена.
към текста >>

Беше пролет.
Замисля се дядо поп на онова, което е прочел и си казал: "Ето Израил е наистина голяма лоза и разпростира лозинките си навсякъде, ето и аз съм Божий служител, ама и този, дето ме срещна и той е клонче от голямата лоза на Израил". А духовният Израил това е държавата на Йехова, държавата на Духа Господен. В Писанието има един израз: "Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог". Ето в тези времена се виждаше духовният Израил и неговият господар, който бе Господ на Силите и Бог на Боговете. Мария Тодорова Беше пролет. Овощните дървета бяха накичени и пременени със своята най-хубава бяла премяна, когато един файтон спря пред дома на Боздугано- ви в Шумен, от който слезе Учителят. Вестта, че Учителят е пристигнал, се разнесе бързо между нашите приятели. Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш.
към текста >>

65. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Беше краят на пролетта и началото на лятото.
Аз съм късоглед, не мога да ходя без очила" - настоявам да Му обяснявам, помислих, че не ме е разбрал. Тогава Той каза: "Можете ли да отидете на Витоша, но без очила и да гледате зелената трева, зелените гори, въобще зеления цвят в продължение на три месеца? И повече няма да ви трябват очила." - "Добре, Учителю, мога, ще отида." Аз бях млад, здрав, силен, бодър, пъргав като коза. Обичах планината, обичах туризма. Беше краят на пролетта и началото на лятото. Аз стегнах раницата си, съобщих на майка си и на брат си, хвърлих очилата и отидох на Витоша. От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината. То бяха незабравими дни. Оттогава и до днес, вече съм на 50 години, очила не са ми потрябвали. Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев Слънце да се гледа в слънцето без очила в продължение на пет минути от изгряването му.
към текста >>

В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа.
Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар.
към текста >>

Един пролетен ден през месец май брат М. С.
Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Наталия Чакова Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи. Братът излезе рано и отиде сам на салона и поляната. Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден. Срещнал се и с Учителя. "Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М.
към текста >>

От трите месеца на пролетта избира се един месец по желание, през който месец ученикът се храни изключително с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошав и хляб.
Христо Тодоров Такава насока за правилно хранене има от Учителя: От архива на Савка Керемидчиева За обновяване на организма - за една година: Да се види може ли човек да се храни 4 месеца през годината само с плодове, нищо готвено. От трите месеца на пролетта избира се един месец по желание, през който месец ученикът се храни изключително с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошав и хляб. Нищо готвено, никакъв зехтин, сирене и тем подобни. През пролетта един месец - ще си отбележиш какви плодове си ял и как си се чувствал. През лятото пак един месец и ще си отбележиш как си се чувствал. Същото през есента и зимата.
към текста >>

През пролетта един месец - ще си отбележиш какви плодове си ял и как си се чувствал.
От архива на Савка Керемидчиева За обновяване на организма - за една година: Да се види може ли човек да се храни 4 месеца през годината само с плодове, нищо готвено. От трите месеца на пролетта избира се един месец по желание, през който месец ученикът се храни изключително с плодове, чай, жито, картофи, варени със сол, ошав и хляб. Нищо готвено, никакъв зехтин, сирене и тем подобни. През пролетта един месец - ще си отбележиш какви плодове си ял и как си се чувствал. През лятото пак един месец и ще си отбележиш как си се чувствал. Същото през есента и зимата.
към текста >>

66. ЧУДОТВОРСТВО

Беше пролет.
Той има задача да отиде в Европа и да свърши важна работа." Георги Събев Преди около тридесет и пет години /т.е. 1920 г./, бяхме на екскурзия на Петров връх, който се намира на север от град Айтос. Беше пролет. Гората весело шумолеше, а поляните се усмихваха със своята зелена премяна, об- кичени с безброй цветя. Слънцето грееше и милваше насъбралото се множество тоя ден тук, на върха, на Паспалата. Поде се разговор за Учението и за Учителя, Тогава един брат каза: "Нашето учение е учение на опита, на приложението, а не само на гола вяра." - "Да направим някой опит" - се обади един. - "Да направим, да направим"
към текста >>

67. ДАВАНЕ

Обаче през пролетта отишъл на пчелина и какво да види - всички пчели от 120-те кошера измрели до една.
Като ги гледал, дожаляло му, досвидяло му за тях. Умувал, умувал, па си рекъл: "Господ не яде мед". И понеже Господ не яде мед, взел, че продал и тези 12 тенекии с мед. Напълнил си кесията. Есента били затворени кошерите, както винаги се прави да презимуват и да не измръзнат. Обаче през пролетта отишъл на пчелина и какво да види - всички пчели от 120-те кошера измрели до една. Не останал нито един кошер и нито една пчела. Стоял като попарен и пребит. Отишъл при Учителя да провери каква е тази работа и защо кошерите са измрели. С плач проговорил: "Учителю, кошерите измряха." - "Онези, които работеха за Бога и те ли измряха? " - "И те измряха, Учителю." - "Какво направи с меда?
към текста >>

68. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Беше ранна пролет и имаше още сняг.
(липсва стр.360 с началото, ще бъде добавена допълнително) ичката заварихме три дечица, покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е майка им, те отговориха: "Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене". Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме продукти и пари. Когато се върнахме, Учителят ни разпита подробно и ни поясни: "Вярата, когато я посетиш, обедняла, казва: "Има Един, Който няма да ни остави." И е готова да изпълни всичко.
към текста >>

Но като се обръща през пролетта, тези семки се изгубваха и така не можех да разбера какъв е смисълът от тази задача.
И аз чух от Учителя, че трябва да се отиде, имах повече възможност, бях здрава и силна, но се убоях. Да, това говори за вяра, това говори и за преданост към Учителя. Елена Андреева На много места в своите беседи Учителят дава една съвсем проста задача: След като изядем една ябълка, семките да ги посеем. Години наред, като събера семки от ябълки, ги заравях в градината. Но като се обръща през пролетта, тези семки се изгубваха и така не можех да разбера какъв е смисълът от тази задача. Отидох при един човек от село, който се занимава с овощарство - бай Величко. Хуманен лекар е по професия, но е изчел цялата литература по овощарство и облагородява различни плодни дръвчета. Темата за овощарството му е любима и с удоволствие разговаря по различни въпроси. Запитах го: "Ако посеем семки от ябълка и израсте дърво, какви плодове ще ражда? " Той ми отговори: "Слушай какво ще ти кажа, не се занимавай с глупости, ако искаш да се ограмотиш, има литература по тези въпроси.
към текста >>

69. СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ

Сега всички заедно ще направим следното упражнение: Ще си представите, че имате хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето.
Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите. Представете си, че средният ви пръст е дълъг, достига до Слънцето. Вижте какво ще почувствате. Мислете си защо пръстът ви е станал дълъг. Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата отвисоко, безпристрастно. Сега всички заедно ще направим следното упражнение: Ще си представите, че имате хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Венера. Като свършим пътешествието, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето като трансформиране на състоянията ви. Правете го редовно, в продължение на десет деня, а след това, когато сте неразположени. Добре е да правите упражнението сутрин, между два и три часа.
към текста >>

70. ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарската и фашистката, фатално се налага: омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господстваща на социалния зенит точка, да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм.
Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с Любов? Те мислят, че по мирен начин богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: "Братко, тези пари са общи, ще си ги разделим." Иначе, насилието ще дойде. Социализмът си послужи с милитаризма. Но виждайки, след като капитализира труда и колективизира капитала, че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече под най-благовидна форма и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарската и фашистката, фатално се налага: омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господстваща на социалния зенит точка, да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсат - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието на властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформират енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други; събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя. Така е в света на отраженията: клерикализмът съответства на Любовта; милитаризмът - на Мъдростта; капитализмът - на Истината; а социализмът - на Правдата.
към текста >>

71. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Горните мисли ми каза Учителят в 1943 г., един ранен пролетен ден през месец март, когато бях отишла в Неговата горна, малка стаичка да Му прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време.
Същата тази мисъл ще преобрази света. Същата тази мисъл ще го организира. И няма да остане човек в света с крива мисъл. Няма да остане човек в света да греши! " Горните мисли ми каза Учителят в 1943 г., един ранен пролетен ден през месец март, когато бях отишла в Неговата горна, малка стаичка да Му прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време. Когато четях, Учителят ме прекъсна. Помислих, че Той иска да коригира някоя мисъл. Не чух никаква корекция, но чух въпроса: "Виждаш ли този хаос? " - веднага бързо последваха останалите няколко мисли, които аз приех като откровение - така прозвучаха вътре в мене. Паша Теодорова
към текста >>

72. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Една пролет, през време на карнавала, един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството.
Братството в Свищов в първите години вървеше много добре. Братя и сестри, възхитени от братския живот, направиха комуна, четяха беседи, излизаха на изгрев, хранеха се заедно, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Него. Една пролет, през време на карнавала, един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да осмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единият дегизиран като Учителя, другият - като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени в бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч, насочен към нея.
към текста >>

73. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ

Тя е като пролетта: старото ще се огледа в нея и ще съзре образа си като нещо отживяло времето си.
След три години Слънцето влиза в нов знак, в нова епоха, която ще трае 25 000 години. Слънцето влиза във Водолей. Периодът на Водолей е една мистична епоха. Главното качество на Водолей е чистотата. Културата на Водолея ще внесе хармония и примирение във всичко. Тя е като пролетта: старото ще се огледа в нея и ще съзре образа си като нещо отживяло времето си. Това е предсказано астрологически още във времето на Христа. Предсказано е, че когато Слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново - нов подтик, нов стремеж. Народите ще се обединят, ще дойде Шестата раса на Земята - синовете на Царството Божие. Тогава оръжията ще се обърнат в плугове. Земята ще се превърне в райска градина.
към текста >>

74. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

" Това беше пролетта на 1941 г.
до 1944 г., която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства. Тогава Учителят бе казал: "Вие искате аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента, когато аз сляза, в България ще дойдат болшевиките." Точно така и стана. Братята и сестрите разтревожени питаха Учителя какво ще правим като германците са навлезли в България. Учителят каза приблизително следното: "Нищо, нищо, да свикнем, че когато дойдат руснаците, да ни е по-леко! " Това беше пролетта на 1941 г. На 23.Х.1940 г. Учителят казва: "Държавата ще ги експроприира богатствата на богатите. Така ще стане сега. Ще им вземе богатствата държавата. Ако ти един ден изкараш добре, и другите дни ще живееш добре.
към текста >>

В един личен разговор на Георги Драганов с Учителя през месец юни 1944 г., Георги чува от Учителя следното: "Идването на руските войски в България е предстоящо." А Георги възкликва: "В такъв случай много глави ще паднат." Учителят строго отговаря: "И на гората листата падат на есен, но на пролет излизат нови листа.
В България ще се смени строят." След това Учителят му показва една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да му прочете по-нататък нещо и от следващата страница. Но Той затворил тефтерчето и казал: "Не, ти ще го видиш! " Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало, когато Великият Учител бе на Земята между българите и славянството. Борис Николов В един личен разговор на Георги Драганов с Учителя през месец юни 1944 г., Георги чува от Учителя следното: "Идването на руските войски в България е предстоящо." А Георги възкликва: "В такъв случай много глави ще паднат." Учителят строго отговаря: "И на гората листата падат на есен, но на пролет излизат нови листа. Животът продължава." Тези думи смутили много Георги Драганов и той не могъл да си обясни нищо. Учителят прочел мисления му въпрос и отговорил така: "Това ще им се случи, защото бившите управници не въведоха и една Паневритмия в училищата. Те работиха срещу този народ." Борис Николов
към текста >>

75. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Запазено е - има дъх на чистота и пролетна свежест.
Но няма никаква връзка с Москва и затова няма отговор. Ами сега? Ще се чака, няма как. Ние на Изгрева сме обезпокоени. Тялото на Учителя вече четвърти ден е положено за поклонение. Запазено е - има дъх на чистота и пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. На четвъртия ден. Изведнъж връзката с Москва на телеграфа се възстановява. Първата телеграма, която се получава оттам, е отговорът на Георги Димитров, който съобщава, че разрешава погребението на Учителя да се извърши на Изгрева.
към текста >>

76. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество, а тук сме само приходящи за един земен живот - така, както птиците идват всяка пролет." Братята си спомниха всичко, развеселиха се.
А не бяха идвали от години. Оплакаха се, че им взели салоните и нямали къде да се събират. Огледах ги и веднага познах, че са същите братя, които питаха Учителя навремето какво ще стане с техните салони. Тогава им казах: "Братя, помните ли Учителят какво ни каза тогава? Каза ни, че сме птиче ято и когато му дойде времето, ще отлетим и ще заминем в нашата прародина. Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество, а тук сме само приходящи за един земен живот - така, както птиците идват всяка пролет." Братята си спомниха всичко, развеселиха се. Започнаха да се оглеждат. Изгревът бе разрушен. Наоколо строяха сгради за чуждите посолства. Българите сами бяха продали най-свещеното място в света - там, където бе скинията Господня. Братята се оглеждаха и казваха: "Ние бяхме свидетели за това пророчество на Учителя, а други ще бъдат свидетели кога цялото това пророчество ще се изпълни."
към текста >>

77. СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

През пролетта всяка сутрин излизахме на разходка из обширната борова гора край София.
СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА След 1920 г. почна нов период в работата на Учителя. Той ни постави в по-интимен досег с Природата. През пролетта всяка сутрин излизахме на разходка из обширната борова гора край София. Постепенно това стана навик и необходимост за нас. Това внесе нова красота в нашия живот и стана източник на нови сили. Тези утринни разходки всред свежата, събуждаща се Природа освобождават човека от много тягости, освежават и ободряват, правят ни жизнерадостни, внасят в нас нещо слънчево и младенческо. Учителя ни научи да посрещаме изгрева на Слънцето. Това е важен момент, при който приливът на животворна слънчева енергия е най-голям.
към текста >>

От всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно.
Приливът на слънчевата енергия сутрин при изгрев е най-силен и животворен. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към 1 или 2 ч. следобед, когато топлината е най-голяма. Не слънчевата топлина е най-големият лечебен фактор, а други, по-високи енергии, които можем да наречем жизнени, а към тях Земята е по-възприемчива сутрин. Аналогично явление става и в течение на годината. От всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. Тогава има най-голям прилив на животворна слънчева енергия. Зад видимия живот на Природата има един невидим, пак тъй реален. Него човек познава в душата си. С него той общува чрез ума и сърцето си. Този Живот подхранва неговата мисъл, неговите чувства.
към текста >>

Като почнем от ранна пролет до есента, ние не пропущахме нито един ден, без да посрещнем окото на деня, да отправим нашите молитви към Всевечния наш Баща, да пеем нашите песни и хваления и да правим нашите гимнастически упражнения.
Учителя постепенно извърши ред промени в нас, освободи ни от много непотребни навици на миналото и създаде на тяхно място нови, съобразно с Разумния Живот. Подготви ни да чувстваме този Живот и да общуваме с него. Под Неговото благотворно влияние всичко това ставаше незабелязано и така естествено, както расте тревата. Селището на хълма, край младата борова гора, всред хубавите поляни, възникна пак тъй незабелязано, като че случайно. Отначало там ние посрещахме Слънцето. Като почнем от ранна пролет до есента, ние не пропущахме нито един ден, без да посрещнем окото на деня, да отправим нашите молитви към Всевечния наш Баща, да пеем нашите песни и хваления и да правим нашите гимнастически упражнения. Много радост има в ранната утрин, много светлина, чистота, свежест и сила. От всички часове на деня и нощта най-хубавите часове са пред изгрева и при изгрева на Слънцето. Учителя ни научи да ги ценим и да се ползваме от тях. Сънливите хора на града ни обвиняваха, че се кланяме на Слънцето. Ние кротко се усмихвахме на техните трезви разсъждения, като онзи, който е намерил Многоценния бисер.
към текста >>

После една пролет се явиха няколко палатки, на другото лято – повече, след това няколко малки дървени жилища, после повече и така възникна малкото селище Изгрев, където скоро дойде да живее и Учителя.
Сънливите хора на града ни обвиняваха, че се кланяме на Слънцето. Ние кротко се усмихвахме на техните трезви разсъждения, като онзи, който е намерил Многоценния бисер. Тези часове те проспиваха, а ние винаги успявахме навреме да бъдем на работата си – бодри, свежи, радостни и здрави – и я изпълнявахме добре. Тук те не можеха да ни упрекнат в нищо. Отначало някои от приятелите по нареждане на Учителя закупиха няколко ливади. После една пролет се явиха няколко палатки, на другото лято – повече, след това няколко малки дървени жилища, после повече и така възникна малкото селище Изгрев, където скоро дойде да живее и Учителя. Най- скромното селище по външен вид и най-богатото по вътрешен живот. Малкото земя, с която се сдобихме, работехме заедно; голяма радост ни доставяше тази работа. Работата стана за нас училище, както всяко нещо, до което Учителя се докосваше. Той я свързваше със Знанието, което ни даваше в нашия път. Той ни даде методи как да работим и сам работеше понякога с нас.
към текста >>

През пролетта и лятото след тях изпълняваме Паневритмията, наредени в кръг по двама.
Това са движения, създадени по известни закони за ползване от силите на Природата, за регулиране енергиите в организма, за правилното им разпределение. Те се правят ритмично, съсредоточено. Съпроводени са с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Те укрепват организма, действат лечебно, хармонизират чувствата и мисълта, укрепват волята. Тези упражнения правим през цялата година. През пролетта и лятото след тях изпълняваме Паневритмията, наредени в кръг по двама. Това са ритмични стъпки и движения, придружени с музика. Мелодиите и движенията са дадени от Учителя.
към текста >>

78. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния.
Слънцето представлява Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. 7. Друга традиция на Всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници на Природата. За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва: За нас Природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява. Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата. В този ден Слънцето влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян. Празникът на лятното слънцестоене – 22 юни, най-дългият ден в годината – е друг важен момент в живота на Природата.
към текста >>

Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата.
7. Друга традиция на Всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници на Природата. За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва: За нас Природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява. Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата. В този ден Слънцето влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян. Празникът на лятното слънцестоене – 22 юни, най-дългият ден в годината – е друг важен момент в живота на Природата. Тогава става смяна на силите, които действат в нея.
към текста >>

Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян.
За нас Природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която проявява. Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата. В този ден Слънцето влиза в знака Овен. Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян. Празникът на лятното слънцестоене – 22 юни, най-дългият ден в годината – е друг важен момент в живота на Природата. Тогава става смяна на силите, които действат в нея. Есенното равноденствие – 22 септември – е важно като нова смяна в живота на Природата, смяна, която важи за всички природни царства. Зимното слънцестоене – 22 декември – е важно, защото оттогава денят започва да расте и започват да прииждат нови сили. Човек трябва да познава тези моменти и в своята външна и вътрешна работа да се съобразява с тях.
към текста >>

79. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите.
ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ Планините представляват акумулатори на енергия, а човек представлява трансформатор. Като идеш на планината, трябва да знаеш да трансформираш енергията, която тя ти дава. Ако не я трансформираш, нищо не печелиш. Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на Живота. У ч и т е л я Учителя постепенно въвежда ученика във великото училище на Природата, която е неизчерпаем извор на знание, сила, творчество и вдъхновение. Ученикът трябва да влезе в нейните свещени чертози, да я обикне, защото тя дарява своите блага само на онези, които отиват при нея с Любов. Защо отиваме в свещеното царство на планините?
към текста >>

80. ЕЛ-ШАДАЙ

Имаше години, особено през пролетта, когато Учителя възлизаше почти всяка седмица.
Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и Ел-Шадай се отвори. Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него. Тук беше нашият постоянен бивак. Имаше години, особено през пролетта, когато Учителя възлизаше почти всяка седмица. Той се движеше с леки стъпки по отвесните пътеки. Ала знаеше кога да дава почивки – малки почивки от една минута, през които въздухът се вдишва с особена сладост. Много тягостни състояния, болки и грижи изоставаха по тези стръмнини и горе, на светлите поляни, пристигаха свободни и радостни хора. В човешката душа дремят странни спомени – далечни, много далечни, за някаква чудна страна на Блаженство, Мир и Светлина. Словото на Учителя имаше магическа сила да събужда тези спомени.
към текста >>

81. ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Когато пролетта настъпва, Слънцето започва да се повдига, топлината се усилва, денят става по-голям.
Всяка култура представя условия, при които човешката душа се развива. Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство. Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието. В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало. Когато пролетта настъпва, Слънцето започва да се повдига, топлината се усилва, денят става по-голям. Аналогичен процес се наблюдава и в съзнанието, когато настъпва нова култура. Онова, което става в Природата, става и в човека, в човешката душа, в човешкото съзнание. Съвременната култура на Бялата раса завършва своята задача, изпълва своето предназначение. Нейните постижения, както и придобивките на всички минали култури, са богатство; те ще влязат като условия в идващата нова култура, чийто признаци вече се чувстват. Учителя благовества днес тази култура на цялото човечество.
към текста >>

Царството Божие иде, иде непреривно през цялата вечност, както иде пролетта.
Учителя посочи пътя, по който ще се реализират тези задачи. Той казва: Разумната Природа ги е реализирала, но ние ще ги възприемем и осъществим. Днес се създават условията за Новата култура. Светът се подготвя за нейното идване. Царството Божие иде, иде непреривно през цялата вечност, както иде пролетта. Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на съзнанието, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде. Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в съзнанието. Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата. Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание.
към текста >>

82. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка.
Каква е разликата между Колективното и Космическото съзнание? Човек с Космическо съзнание не се чувства едно само с хората, но и с целия Всемир. Той живо преживява единството на Всемира, чувства, че е едно с всичко, че живее в него и той живее във всичко. Човекът с развито Космическо съзнание е новият човек, който се ражда. Той е типът на Новата култура. В началото на пролетта цъфтят ранни пролетни цветя, които показват, че пролетта е близка. Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице:
към текста >>

“Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст.
Също така един нов вид съзнание отначало се изявява у отделни хора, които са изпреварили другите в своето развитие. От друга страна, когато един нов вид съзнание се ражда в човека, изпърво то не става изведнъж постоянно негово състояние. Отначало то идва като моментен проблясък, като моментно озарение, което трае малко време, и после човек се връща пак в своето обикновено състояние. Само най- напредналите Посветени имат Космическо съзнание като постоянно свое състояние. Психологът д-р Ричард Вен в своята книга Космичното съзнание привежда следния случай на пробуждане Космическо съзнание у самия него, като говори за себе си в трето лице: “Това беше в ранна пролет в 36-годишната му възраст. Той прекарал вечерта с двама приятеля в четене на поетите Уърдзуърт, Шели, Кийтс, Браунинг и особено на Уитман20. Те се разделили в полунощ и той трябвало дълго да пътува до дома си с кола. По пътя се намирал дълбоко под впечатленията на идеите, образите и чувствата, събудени от прочетеното, и от разговорите и бил настроен тихо и смирено. Бил потопен в спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си като че ли е обиколен с облак от огнен цвят.
към текста >>

83. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Всяка пролет то си прави ново гнездо, но всяка година го прави на различна височина.
Тази Разумност показва понякога такава предвидливост, че прониква в бъдещето. Много примери могат да се приведат в това отношение. Има една малка птичка, която се нарича водно славейче. Тя живее край реките и потоците. Водното славейче има обичай да си вие гнездото в клоните току над текущите води. Всяка пролет то си прави ново гнездо, но всяка година го прави на различна височина. Няма случай, когато водите да са отнесли гнездото на водното славейче. Колкото и да се издигнат водите през годините, те достигат малко под гнездото. Колкото отиваме по-нагоре в природните царства, толкова Разумността се проявява по-съзнателно. Едно механично обяснение на тези примери не може да се даде. Една Велика разумност, една Мъдрост прониква цялата Природа.
към текста >>

84. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО Е ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Или радостта на онзи, който чувства първия свеж лъх на пролетта и вижда първите пролетни цветя.
Който живее за Цялото, е един от пробудените. Той е влязъл в съзнателния Живот. Той вече е свободен от безпокойствата на личния живот. Светът за него има вече друг облик: небето е по-синьо, цветята – по-красиви, въздухът – по-свеж, хората – по- добри, и Животът – по-радостен. Радостта му е радост на онзи, който от тъмните подземия е излязъл на светлина и простор или който след мъчително изкачване посреща първия слънчев лъч от върха на планината. Или радостта на онзи, който чувства първия свеж лъх на пролетта и вижда първите пролетни цветя. Нещо детско и чисто възкръсва в него. Той е богат, понеже се чувства брат на всички същества. Всичко е негово. Той се чувства тъй в света, както синът се чувства в дома на своя баща. Домът му е голям: всички хора са негови братя и сестри, всички същества са негови близки.
към текста >>

85. ПРЕДВЕСТНИЦИ НА НОВАТА ЕПОХА. НА СИНОРА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ

Когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на Живата Природа работи – още същата есен се явяват пъпките на бъдната пролет.
Желателно би било това пробуждане да дойде по естествен начин, за да се смекчи по правилен път сегашното трудно положение на човечеството и да се избегнат излишните страдания. След това преходно състояние иде нова страница в общочовешката история – страница, съдържаща нови откровения на човешкия Дух. Пробуждат се нови сили в човешката душа. Периодът на отлива е начало на нов прилив. Същото забелязваме и в Природата. Когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на Живата Природа работи – още същата есен се явяват пъпките на бъдната пролет. Когато дойде пролетта, ледовете и снеговете се стопяват и изчезват. Така ще стане със стария ред, със старите идеи и форми. Сега сме в края на зимата. С наближаване на пролетта дните започват да стават по-дълги, слънчевата топлина се засилва, първите треви и цветя се явяват. Аналогични симптоми виждаме и днес.
към текста >>

Когато дойде пролетта, ледовете и снеговете се стопяват и изчезват.
След това преходно състояние иде нова страница в общочовешката история – страница, съдържаща нови откровения на човешкия Дух. Пробуждат се нови сили в човешката душа. Периодът на отлива е начало на нов прилив. Същото забелязваме и в Природата. Когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на Живата Природа работи – още същата есен се явяват пъпките на бъдната пролет. Когато дойде пролетта, ледовете и снеговете се стопяват и изчезват. Така ще стане със стария ред, със старите идеи и форми. Сега сме в края на зимата. С наближаване на пролетта дните започват да стават по-дълги, слънчевата топлина се засилва, първите треви и цветя се явяват. Аналогични симптоми виждаме и днес. Всички идеи на новото, на изгряващото, които се явяват днес, са първите цветя, които предвещават близка пролет.
към текста >>

С наближаване на пролетта дните започват да стават по-дълги, слънчевата топлина се засилва, първите треви и цветя се явяват.
Същото забелязваме и в Природата. Когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на Живата Природа работи – още същата есен се явяват пъпките на бъдната пролет. Когато дойде пролетта, ледовете и снеговете се стопяват и изчезват. Така ще стане със стария ред, със старите идеи и форми. Сега сме в края на зимата. С наближаване на пролетта дните започват да стават по-дълги, слънчевата топлина се засилва, първите треви и цветя се явяват. Аналогични симптоми виждаме и днес. Всички идеи на новото, на изгряващото, които се явяват днес, са първите цветя, които предвещават близка пролет. Учителя казва: В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа.
към текста >>

Всички идеи на новото, на изгряващото, които се явяват днес, са първите цветя, които предвещават близка пролет.
Когато дойде пролетта, ледовете и снеговете се стопяват и изчезват. Така ще стане със стария ред, със старите идеи и форми. Сега сме в края на зимата. С наближаване на пролетта дните започват да стават по-дълги, слънчевата топлина се засилва, първите треви и цветя се явяват. Аналогични симптоми виждаме и днес. Всички идеи на новото, на изгряващото, които се явяват днес, са първите цветя, които предвещават близка пролет. Учителя казва: В света влиза една нова сила, която действа. Става една вътрешна промяна в човешката душа. В Новата култура Любовта ще влезе като Сила, която организира. По това тя ще се отличава от сегашната, която е култура на ума.
към текста >>

86. УЧИТЕЛЯ ЗА ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА РАСА

Идеите на Новия живот разцъфтяват в човешките души, както цветята през пролетта.
Има идеи, които залязват. Те принадлежат на стария живот, който е опитан, който е принесъл вече своите плодове. Има идеи, които сега изгряват. Те носят Новия живот. На тях принадлежи бъдещето. Идеите на Новия живот разцъфтяват в човешките души, както цветята през пролетта. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя залязва. Идеята на Новия живот е човек трябва да живее за Цялото. Тази идея сега преустройва живота на отделния човек и на цялото човечество. Тя възвръща човека към онзи първичен идеален порядък, който съществува в Разумния живот и от който човек се е отделил в далечното минало.
към текста >>

87. НОВИТЕ УСЛОВИЯ

В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет.
Слънчевата система навлиза в по-благоприятна среда. Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата.
към текста >>

Новото иде като пролетта.
Това има своето отражение и върху живота на Земята – върху всички същества и най-вече върху човека. Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата. Ще влезе в общение с Разумните същества, които работят в нея.
към текста >>

Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството.
Създават се вече условия за един по-възвишен живот. Нови идеи, нови мисли, чувства и стремежи се събуждат в човешката душа. Човечеството навлиза в един космичен период на творчество и разцвет във висшите области на Духа. В това отношение казваме, че човечеството днес влиза постепенно в областта на космичната пролет. Новото иде като пролетта. Симптомите на тази космична пролет се долавят в живота, науката, изкуството. Навсякъде се чувства, че иде нещо ново. То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата. Ще влезе в общение с Разумните същества, които работят в нея. Физическият свят вече се подготвя за идването на Новата култура.
към текста >>

88. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

Състоянието му прилича на пролет, когато птичките пеят и цветята цъфтят.
И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч. Били ли сте при човек, чийто ум и сърце са свързани с Бога? Каква радост и мир има в него! Състоянието му прилича на пролет, когато птичките пеят и цветята цъфтят. Той е разрешил всички задачи в света. Да любиш Бога, това значи да вземеш нещо от Него. Да любиш ближния си, това значи да проявиш нещо навън, да проявиш Бога! Като имате любов към ближния, ще имате един идеален метод, чрез който можете да се проявите! Някой пита: „Обичаш ли ме?
към текста >>

89. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Кой вол, като дойде пролетта и не е вързан, ще остане в дама?
Днес ние вече виждаме едно нещо: младото поколение, което иде, има признаци, че носи нещо друго. Младото поколение, което сега се ражда, са идеалисти. Има известни линии на ръцете им, които показват, че не приличат на старите. Всички бягат от старите. И прави са. Кой вол, като дойде пролетта и не е вързан, ще остане в дама? Ще отиде в гората. Но иде един ден и вие ще бъдете свидетели. И тогава пак ще пишете във вестниците. И скоро ще бъде.
към текста >>

90. ЗA СЛАВЯНСТВОТО

Зазоряването на златния век у славяните ще дойде по-рано*, след 25 години, както пролетта идва понякога по-рано, отколкото друг път.
Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния век, другите ще им помагат. Златният век е почнал в България, когато Бялото Братство е почнало да работи в тая страна. Богомилите едно време от България се разпространиха на запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Зазоряването на златния век у славяните ще дойде по-рано*, след 25 години, както пролетта идва понякога по-рано, отколкото друг път. Топлото течение иде. Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото небе! Ако българският народ приеме това учение, ще стане велик народ. Ако го отхвърли, ще пропадне.
към текста >>

91. КУЛТУРАТА HA ЛЮБОВТА

Иде пролетта!
Тепърва ще започнете да проявявате Любовта. За вас сега се създават условия. Когато Бог дойде да се прояви чрез вас като Любов, по никой начин не Го подпушвайте. Молете се на Бога да оправи пътищата на Любовта, която действа във вашето сърце. Щом се качим на най-високия връх – при Бога – ще дойдем в досег с най-великата сила – Любовта и ще създадем така новото човечество, ще дадем израз на новия човек, ще мине от спящо състояние в будно, от смърт – в живот, ще влезем във вечното подмладяване и тогава човек ще усеща, че расте от сила в сила, от светлина в светлина, от красота в красота. Иде пролетта! Днес се подготвят условия за нов живот. Иде нещо ново в света. Новото навлиза сега в света, сега се проявява. Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта.
към текста >>

92. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Свежият дъх на ранната пролет се носеше в езерната долина.
Тогава ние долавяхме, че това е език, чрез който живата разумна Природа говори. Хората, които разглеждат и ценят нещата количествено, по обем, никога не могат да разберат този език. Едно лято ние посетихме с Учителя Седемте Рилски езера рано – през месец юни. По припечните склонове снеговете току-що се бяха стопили. Младите треви сега прорастваха и първите цветенца цъфтяха. Свежият дъх на ранната пролет се носеше в езерната долина. Водите бяха изобилни, потоците, буйни и шумни, препълваха езерата. Дружината беше малка. Ние идвахме само за няколко дни. Братята се заловиха с уредбата на лагера. Те огледаха каменния заслон, намериха го не много приветлив и решиха да направят лагера на открито.
към текста >>

93. 20 август 1912, понеделник

От своя сребърен период човечеството е преминало в медния си период, след който следва железният, в който се намираме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак отново в пролетта.
Когато вечер някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това означава, че сте му посочили истината. Това означава също, че всеки от нас трябва да бъде носител на истината, но някои са се отказали от нея и затова са изостанали назад, вследствие на което имаме такова многообразие от различни народи и култури. Последното обяснява първото. Мнозина от тях са потънали в материята, забравили са своето предназначение и затова именно Христос е дошъл да им помогне. Тук е полезно да знаете, че един завършен цикъл трае двадесет и пет хиляди години, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помогне на човечеството. От своя сребърен период човечеството е преминало в медния си период, след който следва железният, в който се намираме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак отново в пролетта. В това развитие действуват определени закони, между които и законът за растенето и падението. Например двама се скарат и вие забелязвате как те се отдалечават един от друг. Причината за това е, че те са сгрешили и затуй се раздалечават. Значи близостта и далечината по отношение на разстоянието зависи от нашето състояние. Душата също има своя цикъл, в който се движи.
към текста >>

94. Втора част

То ще бъде признакът на духовната пролет и човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността.
Условията, които спомагат за проявяването на живота, се намират в Духа Свети. От това стигаме до следното заключение: Пътят е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата. Животът е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа, а Истината е проявлението на Единния Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в тоя обширен свят. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание, върху които ще се издигне стволът и ще израснат кпонищата с листата на нашето самосъзнание, а в неговите вейките пък ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието, т.е. на ангелите. То ще бъде признакът на духовната пролет и човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И така с положителна вяра и с положително знание можем да очакваме неоценимото богатство плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод поддържа безсмъртието на човешката душа и единението й с Бога. Хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената и е въвел в нея първия човек. От писанието не се разбира, че Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: "Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш винаги щастлив, радостен и блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе." Че това е факт, свидетелствуват двете дървета, за които се говори в Писанието: "дървото на живота" и "дървото за познаване на доброто и злото“...
към текста >>

95. Девета част

В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне и ще заприличате на птичките през пролетта.
В какво се изразява тя? Някои казват,че са обичани. Ако на Земята има само един човек, който да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича един човек, това означава съзнателно да ви опитва. И аз ще ви покажа признаците на тази любов. В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато и скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне и ще заприличате на птичките през пролетта. Затова благото ни в Бога е голямо, защото Той ни обича. Може греховете ни да са тежки колкото Земята. Но щом идем при Бога, всичките ни грехове ще се стопят в Неговата любов и ние ще кажем: "Слава Богу, освободихме се от греховете си, олекна ни." Достатъчно е един път да видите Бога! Когато Го видите, всички грехове ще се заличат. А за да Го видите, трябва да Го любите.
към текста >>

96. Тринадесета част

Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара.
Аз ще ви докажа обратното, а именно, че мъртвият е по-силен от живия. Ще ви дам пример с два жълъда: единия ще сложа в хамбара между много жълъди, а другия ще посадя в земята за да изгние и умре. Кой от двата жълъда е по-силен? Който е оставен в хамбара да живее, или който е посаден в земята при условие да умре? Вторият ще излезе по-силен. Още през пролетта той ще изникне и след няколко години ще бъде хиляди пъти по-силен от този, който е хамбара. В заключение ще кажа, че има смърт в растенето и в проявата, а живот в застоя и в покоя. Привидно това са парадокси, които нямат никакво приложение в живота. Лесно се доказва, че живият е по-силен от мъртвия, но мъчно обратното, че мъртвият е по-силен от живия. Последното твърдение го допускаме, а първото го доказваме. Щом нещо не може да се докаже, може да се отрече.
към текста >>

97. Основи на Паневритмията

Идва нова епоха, която ще представлява космична пролет.
Това е вярно и за Паневритмията. Тя по-рано е била инволюционна. Затова ритмичните упражнения на древните мистични школи не са годни за повдигане на днешното човечество. Днешната Паневритмия е еволюционна, има съвсем друг характер и друго действие - отговаря на днешната епоха в развитието на човечеството. Тя е във връзка с новите сили, които се събуждат в човека. Идва нова епоха, която ще представлява космична пролет. Земята и цялата Слънчева система сега влизат в нова космична област, която представлява благоприятни условия за събуждане на красивото, вложено в човешкото естество. Трябва да знаем, че пространството е живо, че то е проникнато със сили. И не е безразлично през какви космични пространства се движи Слънчевата система. Иде една слънчева култура. Символично казано, ледовете и снеговете днес се топят, цветята се разцъфтяват, идат прелетните птички от топлия юг!
към текста >>

98. 1. Пробуждане

I. ПАНЕВРИТМИЯ 28 форми (упражнения) ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА (включва първите десет упражнения) 1.ПРОБУЖДАНЕ Музика: „Първият ден на Пролетта“ №1 - размер 3/4 - 40 такта.
I. ПАНЕВРИТМИЯ 28 форми (упражнения) ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА (включва първите десет упражнения) 1.ПРОБУЖДАНЕ Музика: „Първият ден на Пролетта“ №1 - размер 3/4 - 40 такта. Първият ден на пролетта, първият ден на радостта, първият ден на любовта носят сила и живот, носят сила и живот. (2 пъти) Изходно положение: Всички изпълнители са наредени по двама, с лице, обрат- но на движението на часовниковата стрелка, лявото рамо към центъра. Ръцете на раменете, лакти хоризонтално встрани, пръсти свити (палецът, показалецът и средният пръст се допират) и докосват раменете (Фиг. 1.1). Ход на движението: 1-ви такт: 1-во време - стъпка с десния крак напред; при 1-во, 2-ро и 3-то време - ръцете се разтварят хоризонтално встрани, длани отворени и обърнати надолу.* (крайното положение на ръцете при разтварянето и прибирането им съвпада със силното време на всеки такт, при което ръцете и краката се движат в синхрон) (Фиг. 1.2) 2-ри такт: 1-во време - стъпка с левия крак напред; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете заемат изходно положение (Фиг. 1.3).
към текста >>

Първият ден на пролетта, първият ден на радостта, първият ден на любовта носят сила и живот, носят сила и живот.
I. ПАНЕВРИТМИЯ 28 форми (упражнения) ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА (включва първите десет упражнения) 1.ПРОБУЖДАНЕ Музика: „Първият ден на Пролетта“ №1 - размер 3/4 - 40 такта. Първият ден на пролетта, първият ден на радостта, първият ден на любовта носят сила и живот, носят сила и живот. (2 пъти) Изходно положение: Всички изпълнители са наредени по двама, с лице, обрат- но на движението на часовниковата стрелка, лявото рамо към центъра. Ръцете на раменете, лакти хоризонтално встрани, пръсти свити (палецът, показалецът и средният пръст се допират) и докосват раменете (Фиг. 1.1). Ход на движението: 1-ви такт: 1-во време - стъпка с десния крак напред; при 1-во, 2-ро и 3-то време - ръцете се разтварят хоризонтално встрани, длани отворени и обърнати надолу.* (крайното положение на ръцете при разтварянето и прибирането им съвпада със силното време на всеки такт, при което ръцете и краката се движат в синхрон) (Фиг. 1.2) 2-ри такт: 1-во време - стъпка с левия крак напред; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете заемат изходно положение (Фиг. 1.3). Тези движения се повтарят до края на музика №1.
към текста >>

99. 2. Примирение

2. ПРИМИРЕНИЕ Музика: „Първият ден на Пролетта“ №2- размер 3/4 - 30 такта.
2. ПРИМИРЕНИЕ Музика: „Първият ден на Пролетта“ №2- размер 3/4 - 30 такта. И оживява, и ни буди със любов. Ставайте от сън, деца! Пролет мила веч дойде. Цялата природа пее; Слънце топло вече грей. Носи цветя и плодове, носи песни и игри.
към текста >>

Пролет мила веч дойде.
2. ПРИМИРЕНИЕ Музика: „Първият ден на Пролетта“ №2- размер 3/4 - 30 такта. И оживява, и ни буди със любов. Ставайте от сън, деца! Пролет мила веч дойде. Цялата природа пее; Слънце топло вече грей. Носи цветя и плодове, носи песни и игри. Изходно положение: Последното положение на предишното упражнение е изходно положение на упражнението „Примирение“, което непосредствено е свързано с първото упражнение без прекъсване Ход на движението: 1-ви такт - при първото време - стъпка напред с десния крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се разтварят, описвайки дъги надолу и после издигайки се встрани в хоризонтално положение, като дланите са винаги обърнати надолу (Фиг. 2.2). 2-ри такт - 1-во време - стъпка с левия крак напред, при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете правят обратни дъги и дохождат до изходното положение. Тези движения се повтарят до края на музика № 2.
към текста >>

100. 3. Даване

3. ДАВАНЕ Музика: „Първият ден на Пролетта“ №3 - размер 3/4 - 34 такта.
3. ДАВАНЕ Музика: „Първият ден на Пролетта“ №3 - размер 3/4 - 34 такта. Пълни всяка твар с живот, буди радост във духа, развеселява сърцата ни. Грее, грей Слънцето благодатно, целува нежно цялата Земя и я окичва с прелестни, безброй цветя. Изходно положение: Изходното положение е описано в последния такт на предишното упражнение (Фиг. 3.1). Ход на движението: 1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се изнасят напред на височина на лактите с длани нагоре, като че се предлага нещо (Фиг. 3.2). (крайното положение на ръцете при разтварянето и прибирането им съвпада със силното време на всеки такт, при което ръцете и краката се движат в синхрон) 2-ри такт - 1-во време - стъпка напред с левия крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време - прибиране на ръцете в основното положение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16891479492188