Търсене в текстове за 'Патерица'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА Елена Андреева бе една от трите стенографки на Учителя. Последните двадесет години тя живееше в една къщичка, заобиколена от много плодни дървета и цветя. Години наред тя страдаше от артроза на дясната тазобедрена става и трудно ходеше. Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица. Но за сметка на това бе изключително работоспособна и докрая на живота си бе с бистър ум и помнеше събития с най-големи подробности, отнасящи се до Школата на Учителя. Тя беше така устроена, че от сутрин до вечер свободно приемаше гости и разговаряше с тях по най-различни теми. При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми.
към текста >>

2. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА Елена Андреева бе една от трите стенографки на Учителя. Последните двадесет години тя живееше в една къщичка, заобиколена от много плодни дървета и цветя. Години наред тя страдаше от артроза на дясната тазобедрена става и трудно ходеше. Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица. Но за сметка на това бе изключително работоспособна и докрая на живота си бе с бистър ум и помнеше събития с най-големи подробности, отнасящи се до Школата на Учителя. Тя беше така устроена, че от сутрин до вечер свободно приемаше гости и разговаряше с тях по най-различни теми. При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството. Тя можеше да разговаря с всекиго на различни теми.
към текста >>

3. 11. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1937 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Той прилича на един болник, който винаги се нуждае да има една патерица до него, да го подпира.
И за нас не е грях, но това не е основното разрешение на въпроса и този живот е най-нисшият израз на Любовта. Ако човек се удовлетворява полово, то е едно временно положение, а до никакво разрешение няма да дойде. Този именно живот е създал на хората най-големите злини. Всички престъпления в света се раждат в него. И онзи човек, който се нуждае винаги да го удовлетворява някой в това отношение, той не е свободен. Той прилича на един болник, който винаги се нуждае да има една патерица до него, да го подпира. Освен това, за хора, което искат да живеят духовен живот, като живеят в тези енергии, постоянно се огрубяват. А за човека, който иска да се подигне в духовно отношение, вибрациите на тялото му трябва да се изменят, да станат по-фини. А ти много добре знаеш, че половите енергии представляват едно богатство за човешкия организъм. Човек може да ги използува, за да развие в себе си една или друга способност, някоя дарба. И по този начин да засили в себе си своето духовно богатство, своя духовен живот.
към текста >>

4. Лекуване на хора

Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора

Учителят се усмихва на тази критика и казва: "Понеже сестрата не беше тук, ние започнахме да си говорим," Няколко дена по-късно кракът на Наталия оздравява и тя започва да ходи свободно, без патерица.
Както се разговарят, Наталия заспива и в стаята при тях влиза Учителя и сяда на стола. Той вдига крачола на панталона на десния си крак, същия който сестра Наталия била счупила, и започнал да го масажира. Масажът продължава около 1 час. След това Учителят подема разговор с Галилей по повдигнати от него въпроси. Наталия се събужда и се скарва на Галилей, че занимава Учителя със себе си, защото Учителят е дошъл при нея. Учителят се усмихва на тази критика и казва: "Понеже сестрата не беше тук, ние започнахме да си говорим," Няколко дена по-късно кракът на Наталия оздравява и тя започва да ходи свободно, без патерица. Това е един от методите на Учителя за физическо лекуване на учениците, чрез разтривка на собственият си крак - поемане на болката и възстановяване на кръвообращението. 17. Гавраил Величков често боледува от камъни в бъбреците. Веднъж получава силни болки и изпраща сестра си Веса при Учителя да иска помощ. Тя тръгва в 10 ч. сутринта, в 11 ч.
към текста >>

5. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

Поздрав и на брата Боян, хвърли патерицата. 5.
Със сестринска целувка теб и сестрите. София, 24.XI.1924 г. Д. Ив. Толева P.S. Ами сестра Цочева защо се потайва - или ме не помни! Поздрав и на брата Боян, хвърли патерицата. 5. Сряда, 26.XI.1924 г. (школна лекция)[7] (кратки бележки) (Тайна молитва.) «Разликата между събирание и изваждание» (тема). Живо събирание и изваждание; някой път изважданието, както вадите картошките от земята. Виждам у вас едно особено състояние - дължи се на особните ви възгледи, да ги наложите в живота. Например в Индия сте - леко сте облечени.
към текста >>

6. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Омраза, клевета, лъжа... До него на възглавничка е и короната му, патерицата на владишко отличие.
Грамаден човек - дълга бяла брада, високо чело. Умрял внезапно - не се стопила от него нито капчица млечице. Какво великолепие край него от горящи свещници, сякаш е някой цар. Гледам го и се чудя где седеше омразата му към Учителя. Как можа да допусне той тази гадост в сърцето си. Омраза, клевета, лъжа... До него на възглавничка е и короната му, патерицата на владишко отличие. Гледам го и се чудя. После сядам в градската градина и пиша впечатленията си в една тетрадка... „Случайно”, все случайно, запътвам се подир туй при Него. Случи се тъй, че Той е сам. Исках, ей тъй, да го погледам само, но Той рече: - Носите ли нещо за четене? - Не, казах, не мислех, че ще дойда.
към текста >>

7. 3. От непоръчаните

Глава 2. По следите на казаното

Само такъв човек може да бъде свещеник и владика, без да бъде ръкоположен дори, без корона и патерица.
Никой няма намерение де урони авторитета и престижа на тези две личности. Никой не би дръзнал да се занимае с тях - тия от нас, премного бяхме заети с други неща. Но как да не кажеш нищо, как да подминеш верните тонове, които се изливат в чудни октави... Учителят продължава: "Който помага на страдащите за мене е един добър свещеник и владика." Казано е кратко тук и недвусмислено. Да помагаш на страдащи. Цял живот да служиш на другите това е морал. Само такъв човек може да бъде свещеник и владика, без да бъде ръкоположен дори, без корона и патерица. "Съвременните свещеници и владици са поръчани. Както са поръчани всички актьори, които играят на сцената за пари.” Новият образ е даден просто, нарисуван е твърде пестеливо, но човек не може да отвърне погледа си от образа - свещеникът и владиката не са актьори, те трябва да бъдат непоръчани. Няма две мнения по този въпрос и за тази отговорна служба, която извисява човека до този ранг, да бъде служител Божи в църква. За него е нужен ценз и то много висок. Да служи безкористно - живо свидетелство за изпълнен християнски дълг.
към текста >>

8. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

Споразумели се и за деня на отпътуването - 6 юний, вторник, в който день не щяло да има калабалък в унията108, а до тогава Славейков отнесъл в руската пароплувна агенция на Топхането едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането.
Найденов) не можал да събере подробности по избягването на дяда Йосифа, Стамболски отишъл в Балкапан и там научил следното: „Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униатския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова. Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския монастир милостиня, одежди и други утвари, сега можало най-благополучно да се осъществи. Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул. А пък, както се видя при двете посещения на Христа (Стамболски) у стареца Соколски, последният бактисал (умръзнало му било) от такъв патришки живот, дето нямал рахат (спокойствие) от Цанката (Др. Цанков), Манола и Цваклидова (Вакпидов), които го най-после и обрали, и от католишките патери, които го разигравали като мечка; тъй че Соколски е бил разположен да последва съветите на Славейкова и охотно се съгласил на това важно предприятие. Споразумели се и за деня на отпътуването - 6 юний, вторник, в който день не щяло да има калабалък в унията108, а до тогава Славейков отнесъл в руската пароплувна агенция на Топхането едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането. Недалеч от ъгъла на улицата го чакал Славейков. Двамата слизат на Топхането и влизат във филуката (лодката) на руската агенция и от там с багажите си на руския параход, готов да тръгне и тръгнал за Одеса.”109 Особен интерес представляват, колкото малко и кратки да са сведенията по интересуващия ни въпрос, които хаджи Димитър Паничков дава в писмата си до стария учител Н. Начов. Тези писма г. Начов използувал за статията си: „Дядо хаджи Димитър Паничков”, напечатана в „Сборник на Калоферска дружба”, книга II, София, 1924 г. Ето какво съобщава Паничков: „…а когато бях в Цариград и печатах вестник България, а пък г.
към текста >>

9. 2.7.3. Христо посещава Униятската община.

Останаха двамата младежи и си помислиха, че ще им донесе и покаже някой портрет и чакаха: след десетина минути отваря се вратата, както и тая на отсрещната стая през коридора, и ето ти дядо Йосиф, облечен в светли патриаршески литургийни одежди, патерица в ръка, наложил на главата си блестяща корона, величаво пристъпя, излиза от срещната стая и през коридора влиза в стаята при двамата гости с възглас: „туй то българския патриарх, соколския хайдутин“, и побърза да излезе и се върне в стаята си, за да го не завари други някой.
Че като седнали да ме съдят, че не съм знаел да посрещам гости! Нека дойдат на манастиря ми в Балкана, да видят как се гости посрещат с песни: „Вятър ечи, Балкан стени, млад юнак с коня” и др. Дотегнало ми е, Христчо.” Този своеобразен и характерен разговор внезапно се прекъсна; почукна се вратата, слугата обади, че гости идат. Показа се на вратата един млад момък, по-възрастен от Христа, със завити вече мустаци. „О-о-о Иванчо, яла, яла, извика дядо Йосиф, това момче (показващец Христа) не е турчин, то е от Казанлък, син на Танито Стамбуллоглу, мой стар познат, ученик в царското училище; а пък тоя момък (показващ Иванча) е син на Хаджи Тодора от Лясковец, Търновско.140 Защото познавам и двама ви, каза дядо Йосиф, а пък няма и калабалък, ще ви покажа ей-сега българския патриарх и набързо изкочи от стаята и затвори вратата. Останаха двамата младежи и си помислиха, че ще им донесе и покаже някой портрет и чакаха: след десетина минути отваря се вратата, както и тая на отсрещната стая през коридора, и ето ти дядо Йосиф, облечен в светли патриаршески литургийни одежди, патерица в ръка, наложил на главата си блестяща корона, величаво пристъпя, излиза от срещната стая и през коридора влиза в стаята при двамата гости с възглас: „туй то българския патриарх, соколския хайдутин“, и побърза да излезе и се върне в стаята си, за да го не завари други някой. Двамата гости премряха от смях до сълзи, държейки хълбоците си. Дядо Йосиф се върна при гостите си да им се похвали, че всичките тия дрехи и други още, с короната, енголпието и патерицата, биле подарък от светия отец папа Петър (Пия IX). Надойдоха и други гости и Христо напусна унията (така бяха свикнали българите-унияти да наричат свърталището си), и се върна в училището сломен от печалните душевни сътресения, претърпени в тия два последни дни. Той прекара две-три будни нощи в скърбно настроение; особено се разтъжи от жалките впечатления, от цинизма на униятските главатари и от визитата при дяда Йосифа. Тая последнята Христо я затаи в най-затънтените гънки на душата си и не я съобщи на другарите си българи в училището, освен много късно, когато Иван Тодоров се записа в училището и го предизвика да я направи известна и на учениците; защото той не допускаше възможността у просветени хора, за каквито се препоръчваха Цанков, Миркович и Ваклидов, да се прибегне до такива светотатски средства, до такова кощунство, подигравка с религиозните чувства на един 80-годишен прост старец, само и само да задоволят своята амбиция, своето користолюбие.
към текста >>

Дядо Йосиф се върна при гостите си да им се похвали, че всичките тия дрехи и други още, с короната, енголпието и патерицата, биле подарък от светия отец папа Петър (Пия IX).
Дотегнало ми е, Христчо.” Този своеобразен и характерен разговор внезапно се прекъсна; почукна се вратата, слугата обади, че гости идат. Показа се на вратата един млад момък, по-възрастен от Христа, със завити вече мустаци. „О-о-о Иванчо, яла, яла, извика дядо Йосиф, това момче (показващец Христа) не е турчин, то е от Казанлък, син на Танито Стамбуллоглу, мой стар познат, ученик в царското училище; а пък тоя момък (показващ Иванча) е син на Хаджи Тодора от Лясковец, Търновско.140 Защото познавам и двама ви, каза дядо Йосиф, а пък няма и калабалък, ще ви покажа ей-сега българския патриарх и набързо изкочи от стаята и затвори вратата. Останаха двамата младежи и си помислиха, че ще им донесе и покаже някой портрет и чакаха: след десетина минути отваря се вратата, както и тая на отсрещната стая през коридора, и ето ти дядо Йосиф, облечен в светли патриаршески литургийни одежди, патерица в ръка, наложил на главата си блестяща корона, величаво пристъпя, излиза от срещната стая и през коридора влиза в стаята при двамата гости с възглас: „туй то българския патриарх, соколския хайдутин“, и побърза да излезе и се върне в стаята си, за да го не завари други някой. Двамата гости премряха от смях до сълзи, държейки хълбоците си. Дядо Йосиф се върна при гостите си да им се похвали, че всичките тия дрехи и други още, с короната, енголпието и патерицата, биле подарък от светия отец папа Петър (Пия IX). Надойдоха и други гости и Христо напусна унията (така бяха свикнали българите-унияти да наричат свърталището си), и се върна в училището сломен от печалните душевни сътресения, претърпени в тия два последни дни. Той прекара две-три будни нощи в скърбно настроение; особено се разтъжи от жалките впечатления, от цинизма на униятските главатари и от визитата при дяда Йосифа. Тая последнята Христо я затаи в най-затънтените гънки на душата си и не я съобщи на другарите си българи в училището, освен много късно, когато Иван Тодоров се записа в училището и го предизвика да я направи известна и на учениците; защото той не допускаше възможността у просветени хора, за каквито се препоръчваха Цанков, Миркович и Ваклидов, да се прибегне до такива светотатски средства, до такова кощунство, подигравка с религиозните чувства на един 80-годишен прост старец, само и само да задоволят своята амбиция, своето користолюбие. Такова нещо би било съблазън и отрова за крехките души на младите. __________________________________ 138) Бележка на Е.
към текста >>

10. 2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.

Споразумели се и за деня на отпътуването, за 6 юний, вторник, в който ден не щяло да има калабалък в унията; а до тогава Славейков отнесъл в руската параплувна агенция на Топхането, едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането; не далеч от ъгъла на улицата го чакал Славейков.
Те се уплашили и без да му продумат нещо, целунали му скута и си излезли. Относително дяда Йосифа, той (Христо) узнал, че Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униятския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова. Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския манастир милостиня, одежди и други утвари, сега можело най-благополучно да се осъществи. Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и, че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул. А пък, както се видя при двете посещения на Христа у стареца Соколски, последният бактисал (умръзнало му било) от такъв патришки живот, дето нямал рахат (спокойствие) от Цанката, Манола и Цвакпидова, които го най-после и обрали, и от католишките патери, които го разигравали като мечка; тъй че Соколски е бил разположен да последва съветите на Славейкова и охотно се съгласил на това важно предприятие. Споразумели се и за деня на отпътуването, за 6 юний, вторник, в който ден не щяло да има калабалък в унията; а до тогава Славейков отнесъл в руската параплувна агенция на Топхането, едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането; не далеч от ъгъла на улицата го чакал Славейков. Двамата слизат на Топхането и влизат във филуката (лодката) на руската агенция и от там с багажите си, на руския параход, готов да тръгне, и тръгнал за Одеса. Тук нашите съотечественици посрещнали твърде почтително знатните пътници и ги настанили в дома на познатия търговец, габровеца Рашеева. По въпроса за унията Христо се научил в Балкапан, че след избягването на дяда Йосифа, освен поп Минкова, поп Тодора и други духовни лица, между които архимандрит Макарий Хилиндарски и диаконът Йосиф - Тодор Икономов, напустнали тоже унията и се прибрали на Фенер. Последният даже хвърлил монашеските дрехи и калимавката. _______________________________________ 141) Бележка на Е.
към текста >>

11. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

От неговото светотатство народът успя да се спаси само една патерица.
минах през Търново и на Великден обядвахме заедно. Владиката уволни учителя по български език като ненужен и на негово място назначи сина на свой приятел от Цариград, но вече като учител по гръцки език. Той ограби митрополитската архива, в която се пазеха много от скъпоценностите на българските патриарси, чиито седалища бяха в столицата. Между тях имаше скъпоценности и от нашите обикновени предци. Предишните владици не се докоснаха до тези скъпоценности, книги, ръкописи, одежди. От неговото светотатство народът успя да се спаси само една патерица. И като не можеше да търпи повече всичко това, народът изпрати много прошения с искане той да бъде махнат и на негово място назначи еднороден владика. Но и сега не получи удовлетворение на молбата си главно поради противодействието на патриаршията и на другите й съдружници в Цариград. VI. За наследник на Панарет бе назначен Неофит, когото народът изгони. Въпреки църковните правила за епископ бе ръкоположен на 25-годишна възраст. Роден в Псоматия (Цариград), той бе възпитаван в патриаршията, невежа и твърде безнравствен юноша, надменен и без да споменавам най-обикновените му пороци, присъщи на всички владици, ще отбележа особената му страст да преследва нашето духовенство.
към текста >>

0.74390506744385