НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
150
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Всеки да има по една стая и
отделение
за гости.
Една дарба не се дава даром. Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден.
Всеки да има по една стая и
отделение
за гости.
А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария. Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият.
към текста >>
2.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто
отделение
в училището "Тодор Минков".
През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време.
Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто
отделение
в училището "Тодор Минков".
Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им.
към текста >>
3.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И действително с
отделението
ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда.
32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА В СЕЛО АЧЛАРЕ Габрово, 13.IV.1922 г. Милий Борьо, Отдавна се каня да ти пиша, но от мъка не мога да почна. Не че съм била против твоите идеали, но никога не съм и помислювала, че в такава форма ще ги приложиш. Мъката, която чувствам с думи не може се изказа или да се опише. Като че ли съм изгубила нещо много мило, много ценно.
И действително с
отделението
ти от нас аз изгубвам един любящ син, една радост, една надежда.
За в бъдеще ти можеше да прокараш твоите идеали при нас, но в друга форма, ползата не щеше да бъде малка. Но щом си избрал този път, трябва волята Божия да е била тъй. Този може би да е Божествения път, по който си тръгнал? Времето ще изличи моята скръб като си спомням хилядите майки, които са изпитвали голяма мъка при такава раздяла с децата си, както те са търпяли така и аз ще търпя. Ето първият Великден ще прекараме без тебе.
към текста >>
4.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Христо си идва по-рано имат 1-во
отделение
два часа, Цветина 4-5 часа.
Където тръгна все пари от хора търся. Всички ще се научат къде отивам и какво правя. Ред ли не зная какво, но не върви. Може би да има братя опитни и умни да поставят ред и стопанството да се обърне на райска градина. Една от мъчнотиите е: без домакиня когато отидем в къра заключваме вратите.
Христо си идва по-рано имат 1-во
отделение
два часа, Цветина 4-5 часа.
Тъй че трябва да чака на двора докато си дойде Цветка и отвори. Вкъщи огън изгаснал, няма приготвено за храна, изпокъсани, работа много. Мъчно брате, мъчно. Добре ще бъде брате ако ни изпращате постоянно подобни бележки от беседите на Учителя. Желая да имам от V серия насетне (следващите беседи след V серия и до днес).
към текста >>
5.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След това служих като лекар в артилерийско
отделение
, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия.
София, бул. „Патриарх Евтимий" 16,паспорт N 877057 от I Районно управление София издаден на 17-03-76 с настоящото декларирам следното: 1. През 1924 г. съм завършил медицинския факултет в София и постъпих като военен лекар в гр. Хасково, който е мой роден град.
След това служих като лекар в артилерийско
отделение
, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия.
Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София. Беше студена зима с дебел сняг. Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен.
към текста >>
6.
25. Безверникът
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Казва: „Доведете ми едно
отделение
от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
25. БЕЗВЕРНИКЪТ Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типът българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката.
Казва: „Доведете ми едно
отделение
от децата." И той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има.
Учителите се учудват като сравняват това със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той.
към текста >>
7.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
на НОХД при I наказателно
отделение
на ВС. 4.
Обвинителният акт по следствено дело N 343 от 1958 г. на следствения отдел на Държавна сигурност - София бе ми връчено на 23.1.1959 г., гр. София в Софийския затвор подписано от помощник главен прокурор Руменов. 3. Делото се водеше под следния номер НОХД N4 от 1959 г. и под N711 от 1959 г.
на НОХД при I наказателно
отделение
на ВС. 4.
Присъдата бе с N 31 -VII по НОХД N4 от 1959 г. на Софийския градски съд - Наказателен отдел за 12 години затвор, като ми се зачете задържането под следствие в затвора от 3.09.1958 г. 5. Тя трябваше да се обжалва пред Върховния съвет на НРБ в двуседмичен срок от 19.V.1959 г. Тя се потвърди с решение на Върховния съд N851/01 7.IХ. 1959 г.
към текста >>
8.
25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
бе съставен от капитан Сидер Колев Меринзов, зам.н-к на
отделение
въз основа на заповед от 5.ХII.1957 г.
Ние стоим за нашите идеи и лицето ни е светло. Поздрав на теб и на всички братя и сестри. Учениците тук са бодри и силни духом. Р.5. Тези дни ще ти изпратя нашите изложения пред Министерства и държавници I, II и III. В този дух сме говорили пред тях." Борис Забележка: Протоколът за обиск на 6.ХII.1957 г.
бе съставен от капитан Сидер Колев Меринзов, зам.н-к на
отделение
въз основа на заповед от 5.ХII.1957 г.
на началник отдел Държавна сигурност и разрешение от заместник прокурора на НРБ от 26.ХI.1957 г. При обиска извършен в квартирата на Боян Боев бе иззет братския архив, който се съхраняаваше у него.
към текста >>
9.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
отделение
: Ст.
2, одържавени с акт N 1267/2228 б.с. на Иван Жеков Стойков. СП „Софжилфонд" считано от 11 август 1958 г. отписва горните имоти от основните средства и се считат за предадени на Министерство на транспорта и съобщенията. Зам. нач.
отделение
: Ст.
Николов Зам. директор: Ал. Методиева София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат) 9. На 22.8.1958 г.
към текста >>
10.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Залових се на работа в математично
отделение
за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване.
Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да окръгля образованието на моята малка сестричка. А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката. Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри). Не бе по характера на психиката ми подобна работа и отказах да се препитавам чрез нощния труд на тези оркестри.
Залових се на работа в математично
отделение
за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване.
Записах се в Юридическият факултет с цел да окръгля висшето си образование. Не успях да завърша. Трудно ми бе да нося две дини под една мишница. Но на ангажимента към родовите духове устоях. Те бяха спокойни и уверени в бъднините си.
към текста >>
11.
3.34. Нестор от село Тресонче идва в България
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
и завърших своето първоначално училище в моето село, IV
отделение
1927 г.
И така, понеже бе малтретирано от новите окупатори, напуснаха тези села 95% и се преселиха в Скопие, Битоля, Охрид, Гевгели, Велес, Прилеп и т.н. в Македония. Някои дойдоха в Българя, доста от тях, така че вече нашите села останаха празни, запустяха. Тъй като нашето население е миролюбиво и понеже мъжкото население са строителни работници, идват само от време на време в домовете си. Аз роден съм в 1915 г.
и завърших своето първоначално училище в моето село, IV
отделение
1927 г.
И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите.
към текста >>
12.
7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Според нея Йорданка е имала завършено четвърто
отделение
.
След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование. Йорданка Жекова за съвременниците на Школата на Учителя е била неписмена. Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова.
Според нея Йорданка е имала завършено четвърто
отделение
.
Ако е така, това обяснява много неща. Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто отделение е неграмотен. А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче. Случайни хора При Учителя не е имало. Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр.
към текста >>
Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто
отделение
е неграмотен.
Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова. Според нея Йорданка е имала завършено четвърто отделение. Ако е така, това обяснява много неща.
Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто
отделение
е неграмотен.
А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче. Случайни хора При Учителя не е имало. Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр. 92 от том I-ви на „Изгревът" се изпълни. Под нечие нареждане Общество Бяло Братство започнаха да провеждат събранията си в един трафопост и в един партиен клуб.
към текста >>
13.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо
отделение
, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета.
Сега, вече като възрастна, като размишлявам, вече съм 81-годишна, като си проследявам живота, виждам пропуски, тъй като не съм била в Школата, някакси съм преминавала...идвала съм на беседи, пак съм си отивала на село, била съм и на работа като учителка. Като че съм си вземала от Учението така, на порции, малко по малко. Сега като чета разбирам, че е имало Школа, която е ръководел Учителят. Имало е братя, които са били покрай него. От тях ние бихме могли да се учим.
Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо
отделение
, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета.
Започнаха да ми се проясняват много работи и започнах да ги разбирам добре. Трябва да кажа какво влияние ми е оказала книгата и какво е събудила в душата ми. Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо отделение. Първият том от книгата на Вергилий започнах да чета и от самите разкази на учениците, които са поместени в него ставаше ми все по-ясно, и по такъв начин някак ми се възроди душата, така почувствах една пълнота. И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие".
към текста >>
Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо
отделение
.
Имало е братя, които са били покрай него. От тях ние бихме могли да се учим. Мисълта ми се връща към това, когато научих, че брат Вергилий издава първи том на книгата „Изгревът на Бялото Братство" и почнах да я чета, Започнаха много неща да ми стават ясни и тогава аз се почувствах като че ли съм ученичка от първо отделение, или първи клас, и че научила съм буквите и мога да чета. Започнаха да ми се проясняват много работи и започнах да ги разбирам добре. Трябва да кажа какво влияние ми е оказала книгата и какво е събудила в душата ми.
Че съм научила много работи и си казвам, че се чувствам като ученичка в първо
отделение
.
Първият том от книгата на Вергилий започнах да чета и от самите разкази на учениците, които са поместени в него ставаше ми все по-ясно, и по такъв начин някак ми се възроди душата, така почувствах една пълнота. И като видях веднъж Вергилий, когото познавах само по име, а не бях го виждала, му казах така: "С тази книга, която си написал, ти ставаш първият евангелист на Братството, който проследява пътя му на развитие". Като почнах да чета първия том, проследявах разказите на братята и сестрите, които са дали различните събития с Учителя, различните случки. Ставаше ми приятно да чета и така продължавах и продължавах, и по такъв начин научих много работи от тях, и от писаното разбрах какво са изживяли, какво нещо е Учителят за нас. И тъй, когато четях беседите, ги разбирах по-доб-ре.
към текста >>
14.
4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Бях първолаче, ученичка в първо
отделение
и ме запитаха от къде съм родена.
4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ Споменах, че бях родена в град Дупница, а сега Станке Димитров. Там баща ми беше чиновник, работеше в градската адвокатска кантора. Когато съм била на две години сме се пренесли в Стара Загора и там отраснах до девет години,когато баща ми купи къща в София и се преселихме в столицата.
Бях първолаче, ученичка в първо
отделение
и ме запитаха от къде съм родена.
Отговорих, че съм родена в Дупница, а учениците като чуха това всички се смяха. Те не знаеха, че има такъв смешен град с име на дупка, видя им се толкова смешно и много забавно. Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много. Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост. То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми.
към текста >>
15.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо
отделение
и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение.
Наоколо се простираше незасято поле - това бяха нивите на софийските шопи, някои от които бяха ливади. Ние се намирахме далеч от града, далеч от целият свят, който се намираше долу. Ние смятахме, че с идването си на Изгрева сме се отдалечили от света и неговите проблеми. Но какво бе учудването ни, когато видяхме, че този свят отдолу бе се качил горе и дошъл насред Изгрева. Ние си го бяхме донесли самите, защото този свят бе у нас, този свят бе неустроен и всичко се движеше у нас в безпорядък.
Тук в присъствието на Учителя, в Школата започнахме обучение като онези първолаци от първо
отделение
и преминавахме буква след буква, за да сричаме и да прочетем първото си изречение.
Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле. В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада.
към текста >>
16.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
И останаха да повтарят в първо
отделение
.
Ама на никой. Дори и на онзи, с когото съжителствах 50 години. Не ми искаха мнението. А Учителят не случайно проведен този изпит с мене, за да ми провери мнението и моите качества да оценявам и ми постави оценка - отличен. А другите не пожелаха да чуят моето безпогрешно мнение и получиха след това оценка - слаб.
И останаха да повтарят в първо
отделение
.
А защо в първо отделение? Защото днес Изгревът го няма, той е разрушен, пометен и „местото му не го познава вече". Нали има такъв псалм от Давида? Научила съм много неща, получих много опитности от вътрешната школа на Учителя. Моите опитности не правят външно впечатление на хората, но те са школа за мен.
към текста >>
А защо в първо
отделение
?
Дори и на онзи, с когото съжителствах 50 години. Не ми искаха мнението. А Учителят не случайно проведен този изпит с мене, за да ми провери мнението и моите качества да оценявам и ми постави оценка - отличен. А другите не пожелаха да чуят моето безпогрешно мнение и получиха след това оценка - слаб. И останаха да повтарят в първо отделение.
А защо в първо
отделение
?
Защото днес Изгревът го няма, той е разрушен, пометен и „местото му не го познава вече". Нали има такъв псалм от Давида? Научила съм много неща, получих много опитности от вътрешната школа на Учителя. Моите опитности не правят външно впечатление на хората, но те са школа за мен. Но дали ще бъдат школа за другите това ще го реши друг, а не аз и не моето безпогрешно мнение.
към текста >>
17.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Аз кипнах и на висок глас натъртено казах: „Напротив аз дойдох да ти кажа, че от днес ти нямаш работа тук и не може ти с второ
отделение
да командваш сестри с висше образование.
Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва". Аз слушам и не мога да повярвам това, което чувам от него. Та тук ли е пак тази Станка и сега къде се е завряла само, за да прави бели. Отивам долу при кухнята, гледам, разглеждам и чувам само команди и разпореждания от Станка. Тя се приближи към мене и ми каза да се махам, че съм пречела.
Аз кипнах и на висок глас натъртено казах: „Напротив аз дойдох да ти кажа, че от днес ти нямаш работа тук и не може ти с второ
отделение
да командваш сестри с висше образование.
Това никъде не е позволено и в Школата не се позволява. Отиди долу в София, завърши си основното образование, после си завърши гимназията, запиши университет и чак тогава след десет години ела да ни командваш". Тя цялата трепери и се развиква. А всичките, които бяха там изведнъж се оглеждат и виждат нещата в друга светлина. Постепенно се окопитват, няколко сестри учителки станаха и леко я избутаха от кухнята.
към текста >>
18.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Най-силният ученик в първо
отделение
нали е последен във второ
отделение
и първият ученик във второ
отделение
е последен в трето
отделение
и т.н.
После ще преминеш - умен, по-умен, най-умен и идейно-умен". „Учителю, аз в кой стадий съм? " „Ти си от добрите и по-умните. Сега трябва да станеш най-добра и най-умна и после идейно-добра и идейно-умна." „Аз съм глупава." „Защо? Не си глупава, но всеки и ученият като дойде до духовния живот започва от буквите „а", „б" и става като малко дете.
Най-силният ученик в първо
отделение
нали е последен във второ
отделение
и първият ученик във второ
отделение
е последен в трето
отделение
и т.н.
При всяка нова фаза на живота си човек оставя всичко старо и започва като малко дете, което нищо не знае."
към текста >>
19.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното
отделение
.
Ласков обстойно проследява този случай и цитира своите доводи както и бележката на господин Семенов. Понеже тя е поучителна ние я цитираме дословно от стр. 45-48 на „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г. „Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден характер.
Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното
отделение
.
От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско духовенство, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство. Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев. Видях и дознанието на съдебния инспектор П. Нечелтов. В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква.
към текста >>
20.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо
отделение
трябва да са завършили осем години.
Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г.
Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо
отделение
трябва да са завършили осем години.
Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище.
към текста >>
е в първо
отделение
.
на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г.
е в първо
отделение
.
След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г.
към текста >>
След четири години завършва четвърто
отделение
, а това е 1876 г.
Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение.
След четири години завършва четвърто
отделение
, а това е 1876 г.
През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов където той се записва в Богословски отдел с двегодишен курс през 1883 г.
към текста >>
21.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
Те се запознават с Учението посредством техният учител Теню Стефанов, който е бил учител на Жорж още от първо
отделение
.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА Тя бе рождена сестра на Георги (Жорж) Радев. Семейството бе от град Пловдив. Имаше още две рождени сестри. На 18 години те двамата се запознават с Петър Дънов през 1920 г. където той е държал сказки в Военния клуб в град Пловдив.
Те се запознават с Учението посредством техният учител Теню Стефанов, който е бил учител на Жорж още от първо
отделение
.
Теню е бил епитроп в църквата „Света Марина", станал после окултист, теософ и е давал теософска литература на двамата да четат. След първата им среща с Учителя той им е гледал на ръка понеже в онези години той е четял сказки по хиромантия, френология и други окултни науки. Те са си записали в една бележка предсказанието на Учителя, което впоследствие според Жорж всичко се е изпълнило точ в точ. По онова време в Пловдив е семейството на Петко Епитропов. Там се образувал спиритически кръжок и се занимавали със сеанси като Мария и Жорж са присъствали на тези кръжоци.
към текста >>
22.
252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК
,
,
ТОМ 5
Тогава виждам, че ние сме записани в първо
отделение
на началното училище и сега учим буквите от българската азбука в Словото на Учителя.
Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка, аз бих желал да ми я каже някой, за да я изправя. Аз съм забелязал, всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо. Даже Савка и тя мисли така". Аз се оглеждам и търся моето място сред останалите.
Тогава виждам, че ние сме записани в първо
отделение
на началното училище и сега учим буквите от българската азбука в Словото на Учителя.
към текста >>
23.
3. НЕТЪРПЕНИЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
3. НЕТЪРПЕНИЕ Когато ме записаха в първо
отделение
в училище, аз не спах през нощта от вълнение.
3. НЕТЪРПЕНИЕ Когато ме записаха в първо
отделение
в училище, аз не спах през нощта от вълнение.
Не можах да изтрая, за да дойде уречения час, когато всички мои връстници отиват на училище. Аз ставах сутрин рано, исках да се оправя първа, тръгвах сама за училището и с вълнение и трепет заставах първа до вратата преди да са дошли слугите, за да отворят училището. Те трябваше да чистят стаите, а аз влизах вътре първа и чаках докато те метяха стаите, а пък аз търках с гъбата черната дъска. Бях много нетърпелива и това ми качество се предаде и по-къс но в мен. Като гледах как другите се мотаеха и действуваха бавно, аз цялата изтръпвах от вълнението на първолака на първо отделение, който искаше да влезе пръв в училището.
към текста >>
Като гледах как другите се мотаеха и действуваха бавно, аз цялата изтръпвах от вълнението на първолака на първо
отделение
, който искаше да влезе пръв в училището.
3. НЕТЪРПЕНИЕ Когато ме записаха в първо отделение в училище, аз не спах през нощта от вълнение. Не можах да изтрая, за да дойде уречения час, когато всички мои връстници отиват на училище. Аз ставах сутрин рано, исках да се оправя първа, тръгвах сама за училището и с вълнение и трепет заставах първа до вратата преди да са дошли слугите, за да отворят училището. Те трябваше да чистят стаите, а аз влизах вътре първа и чаках докато те метяха стаите, а пък аз търках с гъбата черната дъска. Бях много нетърпелива и това ми качество се предаде и по-къс но в мен.
Като гледах как другите се мотаеха и действуваха бавно, аз цялата изтръпвах от вълнението на първолака на първо
отделение
, който искаше да влезе пръв в училището.
Жадуваше душата ми за училището. По-късно влезнах в истинското училище, в Школата на Учителя. А после и в Школата на живота и тръгнах по пътя на ежедневието си.
към текста >>
24.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
А това била стаята където малкото момче Петър си учил уроците като ученик от второ
отделение
.
Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само от турци, но от ходжи и паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул. Казал това и това не било лъжа. Но Мария отказала. Но все пак те я натикали в стаята на годежарите, за да бъде огледана и да послуша техния разговор. На нея й дотегнало да слуша разни приказки, излезнала от стаята и влезнала в една друга стая, за да се наплаче.
А това била стаята където малкото момче Петър си учил уроците като ученик от второ
отделение
.
Като влязла Мария в неговата стая тя се хвърлила на кревата, захлупи-ла си лицето с двете ръце и започнала да ридае. Петърчо я запитал: „Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми и когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците. Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи.
към текста >>
25.
1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
В Княжево съм учила в първо
отделение
, второ
отделение
.
Цялата къща с мебели, с всичко сме оставили и сме тръгнали от там към България и сме отишли в Кюстендил. Това помня много добре, била съм на 5 ^ 6 години. После идваме в Княжево. Там бяхме под наем. След това се преместваме в София.
В Княжево съм учила в първо
отделение
, второ
отделение
.
Помня, че съм участвувала там в разни пиески, музикални сценки и т. н. В София бях в 1936 г. в I девическа гимназия полукласичка IV, V и VI клас и понеже се преместих в реалка VI клас трябваше да държа два допълнителни изпита, аз не ги държах. Брат ми казваше: „И дума да не става" и баща ми също казваше „без диплома да останеш" и се преместих в търговската гимназия и дипломата ми е от там. Не ми признаха от I девическа гимназия трите години, само двете и още две, та станаха пак пет години, но дипломата ми е от търговската гимназия.
към текста >>
26.
11. СКИТНИЦИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Тук съм учила вероятно първо и второ
отделение
и имам едно страшно приключение, което можеше да ми коства живота.
После той бил писал много спомени-пътеписи от Африка. Маймунката като гледала как той пише, че си топи перото и пише и тя като излязъл той си топила ръката в мастилото и после направила писаното от него на нищо. Накрая била отишла на спирката на трамвая в Княжево, качила се на дърветата и започнала да се премята като по тоя начин се събрало множество хора от трамваите от Княжево и София. Спрели и трамваите и се наложило да се намеси тогавашната полиция, за да дойде Радев да прибере маймунката. Той като й показал камшика, тя се изплашила и си тръгнала.
Тук съм учила вероятно първо и второ
отделение
и имам едно страшно приключение, което можеше да ми коства живота.
На връщане от училище минавам по една забутана улица, на която пасяха крави и един грамаден бик с голяма глава. Как съм го погледнала или съм го подразнила, но той като ме подгони, та аз като вятър съм тичала да стигна обратно и да вляза в една от отворените врати, просто връхлетях вътре, а той остана отвън да беснее. Но сърцето ми от ужас щеше да изхвръкне. От тогава не смея да погледна нито бивол, нито бик. Страшно нещо беше.
към текста >>
27.
2. МЕКИЦИ НА РИЛА
,
Русава Стойчева
,
ТОМ 6
Завършил е четвърто
отделение
.
в с. Славейково, Ямболско. Баща ми от 1912 г. е излязъл от село и се е борил сам в живота. Бил е от много бедно семейство.
Завършил е четвърто
отделение
.
Като свършил училище баща му го изпратил да пасе свинете на село. Но той бил по-буден, не се покорил на баща си, взел си торбичката и отишъл в Ямбол където се хванал чирак в един хан, да мете на добитъка. Там се запознава с някои хора и отива в Чехия и Унгария като градинар. Когато дошло време да го викат войник се завърнал е България. В запас е бил с брат Пеню Ганев и брат Георги Радев от Ямбол: който сега е във Варна.
към текста >>
28.
1. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА МАЙКАТА
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Когато завърших четвърто
отделение
по сегашному четвърти клас, беше дошъл училищния инспектор да ревизира учителите.
Леля ми е обяснила защо е дошла толкова рано. Тогава жената не се е върнала да влезе в дома си, но отишла веднага в близкия храм и ме кръстила на нейното име. Откакто се помня обичах да слушам разкази за различни духовни опитности. Те ме въвеждаха в някакъв непознат за мене, малкото дете, мир, където се чувствувах безкрайно приятно. Освен това, обичах неизказано много науката и бях отлична ученичка.
Когато завърших четвърто
отделение
по сегашному четвърти клас, беше дошъл училищния инспектор да ревизира учителите.
Беше ни дадено да напишем съчинение за минзухара. Аз го написах и сигурно учителя ми, познаващ ме от по-рано как пиша е дал моето съчинение, а може и на някои други на инспектора да ги прегледа. Инспекторът след като е прочел моето съчинение отишъл и в другите три стаи, понеже бяха три паралелки четвърти клас и е показал моето съчинение като най-доброто. Тогава той е казал на главния ни учител, че намира мене като крайно способно дете и ако родителите ми нямат необходимите средства, той ще съдействува да ми бъде отпусната стипендия, за да мога да продължа образованието си. Това главният учител Стою и моят учител на класа Здравчо, идват у дома и са казали това, което инспекторът им е казал.
към текста >>
29.
6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Трябва да си призная, че аз съм учила само до IV
отделение
и никак не зная кой е този град и къде се намира.
След няколко години на сън при мене дойде големият български революционер Христо Ботев с пушка в ръка, препасан с патрондаш. Той ми заговори и каза: „Не се чуди, че съм дошъл при тебе. Сега ще ти покажа един от нашите минали животи, през които сме имали връзка с тебе". Не зная как той ме отведе край Черно море, само че не на българския бряг. Той ми каза, че това е град Севастопол.
Трябва да си призная, че аз съм учила само до IV
отделение
и никак не зная кой е този град и къде се намира.
След това той ме заведе в една огромна пещера и ми показа много нарове за спане. „Погледни, ми каза той - тука преди стотици години аз бях пак водач на револкщионна чета и тази пещера ни беше нашата спалня. Между всички четници, само ти беше жена. Между нас беше уговорено, ако ни нападне неприятеля и ние се видим обкръжени и не ни е възможно да се спасиш, то аз да те убия, за да не попаднеш в неприятелските ръце и да бъдеш жестоко измъчена". От пещерата той ме изведе и ме заведе на едно много високо място с връх, с голяма поляна.
към текста >>
30.
1. РОДОВАТА ПЕСЕН
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Майка ми беше завършила 2
отделение
, а баща ми 4
отделение
, което обстоятелство го издигаше пред другите селяни, които бяха неграмотни.
Той ходел навсякъде с нея. Така израства тя с него по сборове, сватби и седенки. Гита: Майка ми беше добра певица и обичаше да пее стари народни песни за моми и ергени и за стари войводи. Тя пееше много вдъхновено и се вживяваше при пеенето, плачеше и нареждаше. Песента беше в кръвта й.
Майка ми беше завършила 2
отделение
, а баща ми 4
отделение
, което обстоятелство го издигаше пред другите селяни, които бяха неграмотни.
За тях той беше интелигентен, той пишеше красиво като такъв работеше в София в банката като чиновник. Но какво точно е работел не зная. Майка ми е родила за сведение 14 деца, от които бяхме останали 5 момичета и три момчета. Останалите бяха починали още като малки от различни заболявания. Родителите ми бяха религиозни и обичаха да отиват на църква неделен или празничен ден, обличаха се празнично и отиваха на църква.
към текста >>
31.
ПЕНКА КРАЕВА
,
,
ТОМ 6
При завършването ми на четвърто
отделение
тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си.
ПЕНКА КРАЕВА Родена съм в Ново село, Русенско. Това село се нарича Ново село, понеже до края на турското робство е било бейски чифлик. Бея разпродал имотите си и се преселил в Турция. Между тези, които са дошли да купуват е имало най-много хора от габровския, тревненския Балкан. Заслуга за завършването на прогимназията ми има учителката ни от първоначалното училище Невянка Димова от Разград.
При завършването ми на четвърто
отделение
тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си.
Имах в Русе леля, моя братовчедка. Значи условията за завършване на прогимназията ми бяха добри, понеже родителите ми едва ли имаха пари за плащане на квартира. Но аз живеех у тая братовчедка Марийка Георгиева Казакова - шивачка. Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село. Прогимназия завърших пак с отличие.
към текста >>
32.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Баща ми е учил до 4
отделение
, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия.
Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с. Горна Чамурлия, която тогава е румънска. Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и баба ми Марийка. Те първоначално са нямали деца, та баща ми казваше, че е носил обица (в старо време е имало обичай да носят обица, за да се задържи детето). След това баща ми е имал един брат Иван и сестра Кръстина.
Баща ми е учил до 4
отделение
, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия.
По това време румънците притеснявали българите по отношение на езика им в църквите и училищата. Баща ми бил непредпазлив и бил говорил тук и там по нещо заради, което можел да отиде в затвора съгласно румънските закони. Той обаче научава това нещо и без да е подготвен избягва от казармата на едни австрийски кораб, с който идва в България. В Силистра имал познати роднини. Бащата на Димка Попова, наша братовчедка му дава панталони и риза, за да може да се движи безпрепятствено, иначе той бил с военна униформа.
към текста >>
33.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Две нощи бях при него в
отделението
.
Гледаха го на рентген. Беше сензация. Заредиха се лекари, фелдшери да го гледат и да ме разпитват. Дойде и съдебен лекар. Идваше ми да потъна в земята и не знаех вече какво да отговарям.
Две нощи бях при него в
отделението
.
На третата нощ лекарят каза, че вече не ще мога да издържа и тогава остана сестра му. Дори и тя даде кръв да му прелеят. Тя имаше същата група. През всичкото това време той бълнуваше, говореше за крушки и ябълки, за детето, че го обича и т. н. Но на третата нощ той почина и около три часа дойде сестра му и каза, че той е свършил.
към текста >>
34.
1. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ ЧРЕЗ СЛОВО И ДУХ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Когато започнах занятията си във Варна като учителка, дадоха ми първи клас (тогава първо
отделение
).
Възрастният, ако мога така да го нарека, ми посочи едно единствено свободно място, където имаше също сложена закуска. Аз седнах и се събудих. Разбрах, че този сън има някакво значение, но какво. Още не разбирах много неща. Изчаквах да видя какво ще стане.
Когато започнах занятията си във Варна като учителка, дадоха ми първи клас (тогава първо
отделение
).
Един ден една моя ученичка като се вьрнала вкъщи, казала на майка си: „Мамо, пък да знаеш, видях около главата на учителката една светлина! " А по-късно разбрах, че майката е била в Братството. Още след обяд майката пристигна вкъщи и ми донесе една беседа от единичните като брошурки: „Ново послание към слънцето". И до днес я помня тази беседа. Каза, че в четвъртък в 4 ч.
към текста >>
35.
9. Чужденецът
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
В трето
отделение
учеше едно стихотворение наизуст.
9. ЧУЖДЕНЕЦЪТ Синът ми Младен проговори късно, мъчно свързваше изреченията. Ако беше гладен казва: „Дай хляб", „Гладен" или „Дай пия". Когато сестра му Лиляна още на 9 месеца проговори, изговаряше ясно думите, свързваше ги в цели изречения бързо, за което баща й я беше кръстил „лястовичката", така сладко чуруликаше. Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него.
В трето
отделение
учеше едно стихотворение наизуст.
Имаше думата „облаче". Баща му и аз го карахме да повтаря няколко пъти, но все местеше ударението, гледайки с учудване, нали чете вярно буквите. Пък баща му го чука по главата, кара му се, че не е вярно. Той пак гледа буквите, срича ги и пак мести ударението. Ний, като неопитни, недосетливи и неразумни, само му се караме и накрая детето плаче и гледа плахо със страх.
към текста >>
36.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето
отделение
на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница.
Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни.
На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето
отделение
на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница.
Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя.
към текста >>
37.
1. Бягство към обетованата земя
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Отначало ние учихме в български училища до трето
отделение
, но като ни окупираха сърбите аз трябваше да уча в четвърто
отделение
на сръбски.
ни окупираха сърбите, понеже България загуби през Европейската война, великите сили я осъдиха и отрязаха от българската територия. Така нашият край попадна под Югославия. Баща ми се казваше Стою Петков. Той беше писар в общината. Майка ми се казваше Миланка и имаше две деца: аз съм по-големия, а сестра ми остана там.
Отначало ние учихме в български училища до трето
отделение
, но като ни окупираха сърбите аз трябваше да уча в четвърто
отделение
на сръбски.
На село бях до 1925 г. След това отидох в Белград и там учих занаят - автомеханика. Там учих от 1925-1929 г., след което отидох в Крагуевац, където имаше един голям завод и там работех. Но след това през 1932 г. напуснах тази работа и отидох в Белград.
към текста >>
38.
3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
3. ЯНКО-КОМУНИСТА И ПЕЮ-ЦАНКОВИСТА Като тръгнах в първо
отделение
, какво да кажа, първото
отделение
ми тръгна много, хареса ми много, та на всичко отгоре останах.
3. ЯНКО-КОМУНИСТА И ПЕЮ-ЦАНКОВИСТА Като тръгнах в първо
отделение
, какво да кажа, първото
отделение
ми тръгна много, хареса ми много, та на всичко отгоре останах.
Повтарях първото отделение, после почнах второ. По това време имахме един учител Янко Андонов, който беше голям комунист. Те го убиха после. Той идва една вечер и вика: „Како Маро, казаха ми, че вашите деца са ми убили юрдечките“. Нали имахме чешма на село и до нея едно деренце пълно с вода и юрдечките отиват там.
към текста >>
Повтарях първото
отделение
, после почнах второ.
3. ЯНКО-КОМУНИСТА И ПЕЮ-ЦАНКОВИСТА Като тръгнах в първо отделение, какво да кажа, първото отделение ми тръгна много, хареса ми много, та на всичко отгоре останах.
Повтарях първото
отделение
, после почнах второ.
По това време имахме един учител Янко Андонов, който беше голям комунист. Те го убиха после. Той идва една вечер и вика: „Како Маро, казаха ми, че вашите деца са ми убили юрдечките“. Нали имахме чешма на село и до нея едно деренце пълно с вода и юрдечките отиват там. Мама гледа и му вика: „Янко, аз ще проверя, ако наистина са направили такова нещо, аз ще дойда да ти жъна или да ти копая, ще ти се отплатя“.
към текста >>
Както споменах по-горе, аз останах в първо
отделение
две години.
Даже е направил няколко къщи в съседни села и на мене ми беше много драго като отида там. В село Бата, на директора на училището Стоян Попов баща ми беше направил къща. Тя беше добре извършена като работа и много ми харесваше. Даже по селата нали има мелници, тепавици, баща ми беше правил там бентове. Та едновременно е бил и майстор, и предприемач.
Както споменах по-горе, аз останах в първо
отделение
две години.
После второ, трето, четвърто отделение Янко Андонов ми беше учител. Той ни учеше и тогава спомням си за пръв път на бедните деца бяха раздадени подаръци. На кого сандалки, чорапи, терлички. От време на време даваха по някоя закуска. Това ни направи добро впечатление, защото нито преви това, нито след това биваха раздавани нито закуски, нито подаръци - само през времето на Янко Андонов, тогава имаше.
към текста >>
После второ, трето, четвърто
отделение
Янко Андонов ми беше учител.
В село Бата, на директора на училището Стоян Попов баща ми беше направил къща. Тя беше добре извършена като работа и много ми харесваше. Даже по селата нали има мелници, тепавици, баща ми беше правил там бентове. Та едновременно е бил и майстор, и предприемач. Както споменах по-горе, аз останах в първо отделение две години.
После второ, трето, четвърто
отделение
Янко Андонов ми беше учител.
Той ни учеше и тогава спомням си за пръв път на бедните деца бяха раздадени подаръци. На кого сандалки, чорапи, терлички. От време на време даваха по някоя закуска. Това ни направи добро впечатление, защото нито преви това, нито след това биваха раздавани нито закуски, нито подаръци - само през времето на Янко Андонов, тогава имаше. А пък училището имаше фонд, имаше ниви, доходи, но къде отиваха тия средства, не зная.
към текста >>
бях в четвърто
отделение
.
На кого сандалки, чорапи, терлички. От време на време даваха по някоя закуска. Това ни направи добро впечатление, защото нито преви това, нито след това биваха раздавани нито закуски, нито подаръци - само през времето на Янко Андонов, тогава имаше. А пък училището имаше фонд, имаше ниви, доходи, но къде отиваха тия средства, не зная. През 1923 г.
бях в четвърто
отделение
.
Понеже учех вече в село Бата където имаше прогимназия, събота след обед и неделя си отивах на село. Веднъж като си отивам на село гледам селото оградено с войска. Можеш да влезеш в селото, но не можеш да излезеш. То пък се случи него ден събота, нали аз съм цяла седмица в село Бата и уча. Ние нали живеехме до кръчмата, а началниците бяха в кръчмата.
към текста >>
39.
9. На работа в братската градина
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Завършил е четвърто
отделение
.
Отидох още веднъж при Учителя и Му казах, че съм ходил няколко пъти да търся работа, но не мога да намеря и че не зная какво да правя. Учителят отговори: „Ще идеш да работиш при брат Ради, рекох“. Тогава отидох при брат Ради и работих братска работа докато стана време за отиване на Рила. Копаех в градината и изобщо работех братска работа на Изгрева. Брат Ради според изказване на сестра Елена Андреева - стенографка, идва от Ямбол.
Завършил е четвърто
отделение
.
През 1929 г. е дошъл на Рила. 1929 г. е първата когато са започнали да ходят на Рила. Брат Ради е природно интелигентен, чист, непретенциозен, един от хубавите хора при Учителя.
към текста >>
40.
39. Игнат Котаров
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А тая имаше спалня,
отделение
като кухничка, имаше коридорче, но какво стана с тази палатка не знам.
Той можеше да има една от най-ху- бавите леки коли. Даже като бяхме на Рила и дойдоха французи от Франция Му донесоха една много хубава палатка. За сведение влязохме само да я разгледаме както се разглеждат музейни ценности. Учителят нито веднъж не се приюти там. Той си имаше бялата палатка и нея си ползваше.
А тая имаше спалня,
отделение
като кухничка, имаше коридорче, но какво стана с тази палатка не знам.
И на много братя и сестри виках: „Златото и парите, за които съдиха брат Жечо Панайотов и брат Борис Николов и ги пратиха в затвора, това беше всичко в ръцете на Учителя. А Той живя толкова скромно. Аз не зная и не съм чувал да е имало поне един квадратен метър на Негово име. Той живя на Изгрева или както казваха „лагера на Бялото Братство“ или „лагера на дъновистите“, но Учителят не е притежавал нито педя земя. Та ние на яве проверихме идеята за безкористния живот, за когото сега говорят комунистите.
към текста >>
41.
44. Неволи от лъжебратя
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
(Брат Борис Димитров беше чиновник в пенсионното
отделение
.
Аз се съгласих. Тогава сестра Ганка работеше още братска работа на Изгрева. И тръгнахме с брат Николай и Ганка на Рила. Тогава брат Коста Стефанов беше счетоводител на братството на Рила. През време на летуването брат Борис Димитров, който страдал от астма, един ден му стана много лошо.
(Брат Борис Димитров беше чиновник в пенсионното
отделение
.
Много пъти той ме е молил да му кажа къде съм работил, да ми оформи документите за пенсия, но аз не обърнах внимание на това нещо на времето. После при пенсионирането си срещнах доста трудности и не можах да събера трудовия си стаж напълно.) Като нямаше кой да му помогне казах на брат Янко, а пък последния ще слиза в Гюлечица: „Брат Янко, остави ми най-добрия кон, да мога да сваля брат Борис“. Брат Янко ми остави, имаше един хубав бял кон, и тръгна напред. Като се приготвих, качих с други братя брат Борис на коня. Конят беше със самар за сведение и при наличността на толкова братя и сестри, само брат Нестор Чуклев ме придружи до второто езеро, да минем най-трудното място до пълното езеро, нали.
към текста >>
42.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Понеже това разтакаване по болници, пенсионно
отделение
и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба.
Понеже аз самата съм имала дете инвалид, което получаваше пенсия по наследство и добавка за придружител, помислих си, защо пък Гради да не получава такава за придружител? Той получаваше пенсия по инвалидност II.група. В тая връзка ходих в болницата където е лежал при лекуващите го лекари, от които с доста тичане и ровене успях да получа епикриза за неговото заболяване. Епикризата представих с молба от негово име в съответното учреждение. След известно време дойде лекар от ТЕЛК при Гради и като провери състоянието му излезе със заключение, че той трябва да премине към I.група инвалидност и същевременно да получи добавка за придружител.
Понеже това разтакаване по болници, пенсионно
отделение
и ТЕЛК отне доста време, той получи обезщетение за минало време от датата на подадената молба.
По такъв начин пенсията му наедно с добавката за придружител възлизат на 183 лв., която сума вече позволява да се вземе човек, който да поеме грижата за него. Иначе, тия които един вид бяха „дежурни" да му носят храна се грижеха и за хигиената на домът му, както и за измиване на съдовете му. Брат му живееше при него и му носеше дрехите на пералня, за да ги изпират. Иначе брат му не полагаше никакви грижи за Гради, дори го наричаше мързеливец. Когато започнах да записвам от 1986 г.
към текста >>
43.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
А чичо ми имал само второ
отделение
.
Горе на палубата, собственика на кораба, който във Франция има мина, разнася въглища и него ден трябвало не зная колко курса да направи и който е долу трябва да работи и добре въглища да нахвърля, за да може кораба да развие максимална скорост и да може да се върне. Собственикът стои на палубата и гледа как барометъра се вдига необичайно. „Кой е долу, бе? “ „Ами един роб! “ Отиват, връщат се, разбират, че той е българин.
А чичо ми имал само второ
отделение
.
И аз след две години изпратих на чичо си документа, за да установи личността си. Той научава пет езика и става водещ. Собственикът го извиква и му казва: „Аз имам мина и искам да дойдеш да работиш при мене“. Така първоначално чичо работи в мината. Обаче Драган вади три норми.
към текста >>
44.
2.Първа среща с Учителя
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
“ И така Иван, който бил вече на 15-години започва да учи от първо
отделение
.
За да се убеди още по-добре тя отива с него до тази обяда. Той я завежда, тя прочита и вижда, че наистина той дословно е цитирал написаното във обявлението. Тогава тя като се връща с него вкъщи му казва: „Ти, Иване, искаш ли да учиш? “ Той отговорил: „Ами искам“. „Тогава ще ти дадем да учиш!
“ И така Иван, който бил вече на 15-години започва да учи от първо
отделение
.
Първо отделение изкарва за 2-3 месеца, второ отделение за още 2-3 месеца, трето и четвърто. Така за една година той взема четирите отделения. Започва прогимназията и на другата година той се изравнява вече със своите връстници по възраст и влиза в гимназията. Отделенията и прогимназията той изкарва като частен ученик и вече го записват като редовен ученик в гимназията. Но нали не е свикнал с порядките в училище, той не можел да контактува с хората, проявява своеобразие и става нужда да бъде отстранен от училище и да продължи пак като частен ученик.
към текста >>
Първо
отделение
изкарва за 2-3 месеца, второ
отделение
за още 2-3 месеца, трето и четвърто.
Той я завежда, тя прочита и вижда, че наистина той дословно е цитирал написаното във обявлението. Тогава тя като се връща с него вкъщи му казва: „Ти, Иване, искаш ли да учиш? “ Той отговорил: „Ами искам“. „Тогава ще ти дадем да учиш! “ И така Иван, който бил вече на 15-години започва да учи от първо отделение.
Първо
отделение
изкарва за 2-3 месеца, второ
отделение
за още 2-3 месеца, трето и четвърто.
Така за една година той взема четирите отделения. Започва прогимназията и на другата година той се изравнява вече със своите връстници по възраст и влиза в гимназията. Отделенията и прогимназията той изкарва като частен ученик и вече го записват като редовен ученик в гимназията. Но нали не е свикнал с порядките в училище, той не можел да контактува с хората, проявява своеобразие и става нужда да бъде отстранен от училище и да продължи пак като частен ученик. И понеже Паша и сестра й Аня са били учителки в гимназията, имали са доста контакти с учители, та по такъв начин той е могъл като се явява на изпити да си вземе гимназиалното образование.
към текста >>
45.
45. Ясновидците на Изгрева
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Те не са свършили и първо
отделение
и дори някой път те даже и мен се мъчат да ме подведат“.
„Преди няколко дена срещам три-четири от нашите сестри, от възрастните, ама от напредналите, питам ги: „Къде бяхте? “ И те Ми отговарят: „Ами при един ясновидец“. „И какво ви каза тоя ясновидец? “ „Ами нищо особено не ни каза.“ „Ами аз ви питам, колко пари ви взе тоя ясновидец? “ „Ами по 500 лв.“ И Учителят продължил: „Аз ги зная тия ясновидци.
Те не са свършили и първо
отделение
и дори някой път те даже и мен се мъчат да ме подведат“.
Но в друг пасаж, в друга беседа казва така: „За да стане човек ясновидец той трябва да се превърне в един съвършен инструмент. Не може да вземеш една дъска, на нея да опънеш четири тела и от нея да излезе нещо като цигулка. Не, тази дъска трябва да се превърне в съвършен инструмент, а че и да слезе отгоре върху нея и един маг и чак тогава от нея може да излезе нещо. И заради това нашите приятели като Петър Филипов, Велко Петрушев и други приятели около Велко Петрушев и около Петър Филипов си мислеха, че са съвършен инструмент. Ами не, не бяха съвършен инструмент и заради това изпаднаха в такива положения да приказват неща, които нямат нищо общо с истината.
към текста >>
46.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Т.: Тук аз учех до четвърто
отделение
и после започнах каменоделство.
Където напуснахме селото доле. Там ни е полето. Там са нивите на стопанството. Значи от там се изхранвахме. В.: Ти като дете тука учеше.
Т.: Тук аз учех до четвърто
отделение
и после започнах каменоделство.
В.: Кой ти даде занаята. Т.: През 1918 г. отидох войник през Европейската война. Вдигнахме стачка на фронта, та дойдохме тука да превземаме властта на Владая. Харно, ама ние оттам не вземахме си целото оръжие.
към текста >>
47.
1. Запознаване с Учителя
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Обаче когато започнах училище, първо
отделение
след свършването на учебната година вуйчовците ми с колите чакат у дома и хайде на село.
Бяхме три деца. Аз съм втората, а имам двама братя. Първия се наричаше Тано Гешев, а другия Илия Гешев. Аз съм средната. На девет месеца съм донесена в София и тук съм израснала.
Обаче когато започнах училище, първо
отделение
след свършването на учебната година вуйчовците ми с колите чакат у дома и хайде на село.
Цяло лято по полето, по планината. А селото ни откъдето излезеш е планина, балкан. Така че там съм израсла на село. Всяко лято съм била на село. То ми е една властна люлка на детството ми.
към текста >>
Почнали са от четвърто
отделение
като са завършили до края пансиона.
Той беше чуден човек, когото не давам за много наши братя, такъв човек беше изработен, много почтен, много одарен и всичко най-хубаво мога да кажа за него. За първи път Учителя го видях когато сестрата на моя другар тука дойде на Изгрева да живее. Тя се казваше Руска Божанчева, от рода Божанчеви, един голям род. Един умен мъж от Етрополе се е преселил в село Саранци, обаче дал всичките си деца в Пловдив във френския пансион. Всичките са завършили там.
Почнали са от четвърто
отделение
като са завършили до края пансиона.
Още до Коледната ваканция те са знаели вече да говорят.А единия от тях искал да се върне, но баща му го нашляпал и му казал: „Там! “ И така беше станал френски възпитаник. А пък тука е интересно как стана връзката. Значи на моя съпруг сестра му е омъжена за един гдето ви казвам, че френския пансион е завършил в Пловдив. А тука живееше нашия брат Андрей, Аню му викаме, гдето лекуваше и беше близък на брат Лулчев.и той му беше сянката.
към текста >>
48.
13. Юрданка Жекова
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Не, не, тя няма завършено образование, учила е до четвърто
отделение
, малко така, без образование е, но тя си го носеше природно.Това е другата страна.
А, леле, аз се страхувах от нея. Много ме заболя гдето Мика Тодорова пише, че тя е била неграмотна. Така както беше неграмотна, Учителя, тя миеше на Учителя крачката и в скута й седяха и ги криеше и му режеше ноктите и имаше от Неговите нокти и даваше на тоя, на оня и от косата Му и от брадата Му. Интересно защо е останало убеждението и в другите, че и Галилей Величков ми казваше, че не може да чете и да пише. Интересно, защо е останало това в тяхното съзнание, може би защото отначало не е имала образование и после ли се е образовала?
Не, не, тя няма завършено образование, учила е до четвърто
отделение
, малко така, без образование е, но тя си го носеше природно.Това е другата страна.
Въпроса е, че у другите приятели е останало впечатлението, че тя е без образование и била неписмена и не можела да чете. А това не е вярно. Вечно беше с лупата и с беседата. Вечно. Аз пък се чудя, с Галилей бях приятелка, но той казваше, че тя била неграмотна. Дори Савата преди година казваше: „Абе тя не знаеше, тя беше неграмотна, не знаеше да чете и да пише“.
към текста >>
49.
19. Баба-акушерка
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Учила до четвърто
отделение
и завършила основно образование.
19. БАБА-АКУШЕРКА На Юрданка не й вървяло в учението.
Учила до четвърто
отделение
и завършила основно образование.
С него се е записала да учи за акушерка. Била чевръста, работлива и била оценена от акушерите и винаги са търсили тя да им бъде под ръка. След като работила доста време като акушерка, веднъж Учителят й казал: „Стига си акуширала, защото сега се раждат духове, които по-рано са били разбойници и така се свързваш с тях“. Послушала Го и се отказала от акушерството. Веднъж видяла едно подхвърлено дете, прибрала го, измила го, повила го и искала да го осинови.
към текста >>
50.
55. На път за страната Ханаан
,
Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Тук трябва да отбележа, че Юрданка е завършила основно образование, което по онова време се равнява на четвърто
отделение
.
Помолих я да ми ги предаде за печат. Тя подреди бележките си и ги преписа в един голям син тефтер, който лично ми предаде. След като работих върху нейния материал разбрах, че тя си е свършила работата и онова, което ми предава има голяма стойност. По този начин включих материалът написан от Цанка Екимова, на Радка Левордашка и писмата на Учителя до Иван Жеков. Една работа бе свършена, в която взеха участие много хора, но мога да твърде, че до последния ред вземаше живо участие и Юрданка, която отдава е в невидимия свят.
Тук трябва да отбележа, че Юрданка е завършила основно образование, което по онова време се равнява на четвърто
отделение
.
След като се завърши четвърто отделение се учи още три години, което означава, първи, втори и трети клас, след това има изпити и се дава свидетелство за завършено прогимназиално образование. Всички онези, които завършат трети прогимназиален клас по тогавашните закони могат да учат някакъв занаят след което получаваше майсторско свидетелство, а без такова свидетелство тогава не можеше човек да упражнява своя занаят. Това се следеше строго от данъчните власти и беше в сила до 1945 г. Тогава България беше страна на селяни и занаятчии. За всички ученици от Школата, особено онези, които бяха със завършено висше образование в техни очи Юрданка беше необразована и неписмена.
към текста >>
След като се завърши четвърто
отделение
се учи още три години, което означава, първи, втори и трети клас, след това има изпити и се дава свидетелство за завършено прогимназиално образование.
Тя подреди бележките си и ги преписа в един голям син тефтер, който лично ми предаде. След като работих върху нейния материал разбрах, че тя си е свършила работата и онова, което ми предава има голяма стойност. По този начин включих материалът написан от Цанка Екимова, на Радка Левордашка и писмата на Учителя до Иван Жеков. Една работа бе свършена, в която взеха участие много хора, но мога да твърде, че до последния ред вземаше живо участие и Юрданка, която отдава е в невидимия свят. Тук трябва да отбележа, че Юрданка е завършила основно образование, което по онова време се равнява на четвърто отделение.
След като се завърши четвърто
отделение
се учи още три години, което означава, първи, втори и трети клас, след това има изпити и се дава свидетелство за завършено прогимназиално образование.
Всички онези, които завършат трети прогимназиален клас по тогавашните закони могат да учат някакъв занаят след което получаваше майсторско свидетелство, а без такова свидетелство тогава не можеше човек да упражнява своя занаят. Това се следеше строго от данъчните власти и беше в сила до 1945 г. Тогава България беше страна на селяни и занаятчии. За всички ученици от Школата, особено онези, които бяха със завършено висше образование в техни очи Юрданка беше необразована и неписмена. Когато лично я помолих да си напише опитностите, тя ми отговори, че това не може да стори, че е слабо писмена.
към текста >>
51.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Даже едно дете, когато е в първо
отделение
та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика.
Той каза, че с идването на Христос на земята се е организирало аст-ралното тяло на земята и сега душите си отиват, но някога преди Христа, когато си заминават имали големи противоречия, някаква голяма тъмнина, а сега по-лесно се ориентират. Ето сега ние знаем за Христос, Евангелието и Притчите. Това е може би най-незначителната от дейността на Христос, когато е дошъл на земята. А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното тяло на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално тяло на земята. Така, че явяването на един Учител, Той има присъствие в много сфери, над която ние като децата не знаем нищо.
Даже едно дете, когато е в първо
отделение
та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика.
В: Сега става въпрос каква е ролята на учениците, понеже всеки има своя задача и своя роля. И всеки ученик е изпратен в Школата, във вътрешната школа и външната, за да изпълни дадена задача. Ако не я изпълни? Д: Вижте какво, ако не я изпълни, що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я изпълни втория, ако не я изпълни втория, третия до десетия. Но десетия ще я изпълни.
към текста >>
52.
33. ПРЕДПОЧИТАНИЯ ПРЕД ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 8
Ами, че даже един ученик от първо
отделение
не знае педагогичния метод на своя учител.
Д: Точно така. В: Ама как стават тия процеси вътре у нас. Д: Не ги знаем. В: Ние не знаем. Д: Виж какво, що се отнася до педагогичният метод на Учителя, аз ти казах, там сме пълни невежи.
Ами, че даже един ученик от първо
отделение
не знае педагогичния метод на своя учител.
Но той е учил в университета тая педагогика, която сега я прилага. А той, малкия не може да го разбере. Значи ний сме същите, защо например казва Той, че без смирение няма развитие. Смирението те отваря към Истината. И ако нямаш смирение не можеш да правиш нещо, ти сам се спъваш.
към текста >>
53.
84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА
,
,
ТОМ 8
Не може да предадеш на хората това, което нямаш." "Да кажем, че в едно
отделение
или клас не седят мирно.
Докато човек се занимава с чужди мисли, той е в автомобила, автомобилът го движи, когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам се движи. Трябва да излезе из автомобила навън. Вие трябва да опитате новата култура. Всяка духовна храна, която се дава на децата, трябва да съдържа светлина, топлина и сила. Помнете едно: вие като учители всякога ще предадете на учениците си едновременно вашите добродетели и вашите недъзи; това ще стане, без вие да знаете.
Не може да предадеш на хората това, което нямаш." "Да кажем, че в едно
отделение
или клас не седят мирно.
Какво да се прави? - Учителят да вземе няколко акорди и целият клас ще се хармонизира. Учителят много лесно може да научи децата да станат проводници на доброто, най-първо, той трябва да ги обикне. Децата познават кой ги обича. Да не усетят децата, че ти можеш да излъжеш пред тях.
към текста >>
54.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Аз бях в първо или второ
отделение
, когато тя почина в Пловдив.
И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си Захари. Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година.
Аз бях в първо или второ
отделение
, когато тя почина в Пловдив.
На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство.
към текста >>
55.
5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК
,
,
ТОМ 8
Като отидох, веднага заговорихме на немски и тя ми даде най-голямата стая, едно
отделение
със спалня и гардероб, другото официално с библиотека, немски книги вътре, снимки на нейния мъж като студент-лекар и т.н., а в съседната стая живееше една италианка.
5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК Първата вечер пренощувахме в хотел "Балкан" и вече трябва да ми търси брат ми квартира. Отиваме при наши познати, д-р Паранжилов, да го питаме дали знае някъде квартира. "О-о, тука живее една много добра австрийка, която дава целия горен етаж под наем." Австрийката фрау Берта Бочарова, съпруга на един бивш казанлъчанин, който е лекар, който е завършил във Виена и тя идва да живее с него млада. Тя дава целия горен етаж под наем.
Като отидох, веднага заговорихме на немски и тя ми даде най-голямата стая, едно
отделение
със спалня и гардероб, другото официално с библиотека, немски книги вътре, снимки на нейния мъж като студент-лекар и т.н., а в съседната стая живееше една италианка.
Адриана, която пък беше дошла да бъде като частна учителка на децата на директора на фабриката "Копрони". Тя беше военна фабрика, която с договор бяхме дали на италианска компания. Той беше инженер Калигарис, а тя беше преподавател на неговите деца. Но аз както съм винаги затворена, отивам: "Добър ден, добър ден", повече нищо. А в другата стая живееше една българка, детска учителка.
към текста >>
56.
16. БОЛЕСТТА НА ОТЧУЖДЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Това беше като някакъв шок, не електрически както е получавал той друг път в психичното
отделение
ами шок, който го получи в присъствието на Учителя, в добър смисъл.
"Сега нали се оплакваш, че нямаш време за свирене, ето сега имаш - седиш. Свири! " "Не, казва, не мога" и почна да се суети в палатката. "Аз не мога да свиря. Ама как, да изляза ли, да не изляза ли? " И по едно време всички казват, че Учителят приближава, да идва и той грабва цигулката и изтича и почна да свири и от тогава се оправи.
Това беше като някакъв шок, не електрически както е получавал той друг път в психичното
отделение
ами шок, който го получи в присъствието на Учителя, в добър смисъл.
След това се оправи, няколко години беше добре и след това отново се явяваха пристъпите. Голям тормоз и голяма мъка изтърпях за него. Та чак досега. Ще се търпи няма как. Да изживеем века си.
към текста >>
57.
01. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз бях вече ученичка в трето
отделение
, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам.
Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана. Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила.
Аз бях вече ученичка в трето
отделение
, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам.
Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто отделение, то да ме сложи отново в трето отделение, за да свикна с големия град и с тукашните училища. Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми. Аз исках много да уча. Като съм била мъничка имала съм голямо желание да уча. А в селото, в Македония нямаше прогимназия.
към текста >>
Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто
отделение
, то да ме сложи отново в трето
отделение
, за да свикна с големия град и с тукашните училища.
Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана. Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила. Аз бях вече ученичка в трето отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам.
Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто
отделение
, то да ме сложи отново в трето
отделение
, за да свикна с големия град и с тукашните училища.
Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми. Аз исках много да уча. Като съм била мъничка имала съм голямо желание да уча. А в селото, в Македония нямаше прогимназия. Имах голяма любов към знанието и може би това ме доведе до Учителя.
към текста >>
Повторих трето
отделение
, завърших и четвърто
отделение
и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми.
Много съм чакана. Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила. Аз бях вече ученичка в трето отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам. Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто отделение, то да ме сложи отново в трето отделение, за да свикна с големия град и с тукашните училища.
Повторих трето
отделение
, завърших и четвърто
отделение
и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми.
Аз исках много да уча. Като съм била мъничка имала съм голямо желание да уча. А в селото, в Македония нямаше прогимназия. Имах голяма любов към знанието и може би това ме доведе до Учителя. Аз съм чакана много от майка ми да се родя и с голяма любов ме гледаше и бях галена.
към текста >>
В селото Свинище имаше училище до четвърто
отделение
, но нямаше прогимназия, а аз исках да уча.
Майка ми много ми се радваше и ме е кърмила три години. Аз съм тичала, приближавала съм се до майка ми и съм викала „Цици" и тя ми е давала цицката си, за да бозая. Може би и на това се дължи здравето ми и че съм била здрава толкова години, за което благодаря на Бога. Днешното ми заболяване на краката се дължи на кармически причини. А има и наследствена обремененост, баща ми имаше ревматизъм 30 години.
В селото Свинище имаше училище до четвърто
отделение
, но нямаше прогимназия, а аз исках да уча.
Трябваше да ме изпратят или в Тичево или в Битоля. И след като писах писмо на баща ми, че искам да уча, той ми писа да дойда при него. Майка ми не дойде тогава с мен, но тя по-късно на следващата година през месец февруари заболя и след това почина. Майка ми почина когато аз бях 17 годишно момиче. Аз тогава изкарах само едно лято в Македония, върнах се в София, записах се в прогимназията и я изкарах.
към текста >>
58.
43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А пък Стоянка живее в другото
отделение
.
За мен това нещо не беше нито оскърбително, нито нищо. И когато казали на Учителя че ще сляза в града: „А-а, рекох, няма да пуснем Еленка в града да слезе". И тогава Той ми предложи една стая, две и три места братски. Имаше една стая за гости, за чужденци, дето живееше Стоянка Илиева, предложи ми малката стаичка, която беше два на два метра. Все едно че в палатка ще живея.
А пък Стоянка живее в другото
отделение
.
Пък Стоянка Илиева беше по-нервен човек, тя не искаше да й се тропа, тя си беше човек на реда и аз рекох в никакъв случай не мога да живея при Стоянка. Едно че е много тясно, но и тъй както я познавах, викам, аз мога в 12 часа да си легна, мога в един. При мене могат да дойдат хора по всяко време и затуй там викам не може да се отиде. Втората беше една барака много невзрачна, а третата беше една стая от пловдивските, при брат Боев. Непосредствено до брат Боев и аз предпочетох там да отида.
към текста >>
И едното викам ще бъде гардеробче за тебе, другото
отделение
гардеробче за мене, другото ще бъде за бельото ни.
Щото пък аз имах един план за „Парахода" и когато живяхме с Паша, аз й предложих. Цялата северна стена беше разделена с бичмета около на 70- 80 см. Аз казах: „Паша, още по времето на Учителя беше, когато живеехме заедно, ако искаш, да бутнеме тази стена половин метър навънка. Между тези бичмета ще сложиме прегради, а пък всичкото това или с вратички ще го направиме, или с ролетки. Най-хубаво с ролетки, защото вратите ни вземат място.
И едното викам ще бъде гардеробче за тебе, другото
отделение
гардеробче за мене, другото ще бъде за бельото ни.
А пък тези казвам, едното до врата ще бъде закачалка, а другото казвам, тука ще си сложим в едното мивка, а другото ще си готвиме". Ама то беше един план, който бях измислила, наистина щеше да стане кутийка „Парахода". „Виж Паша, ний ще кажем на Учителя, аз ще кажа плана си и ние с това което имаме двете, ще си дадем парите, ще си го направиме". Не знам защо тя не се съгласи. Щото като живеехме заедно, нали двете, неудобство беше.
към текста >>
59.
52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)
,
ТОМ 9
Едното беше в четвърто
отделение
, другото беше във втори прогимназиален клас.
По-трезв беше. Вижте, каза, не бързай да си стрижеш косата. Те духовете казват сега, пък утре друго нещо може да кажат. Той вече беше забелязал непостоянството на духовете. Сега опитността която имах от духовете беше това, че тяхните уста на децата не можеха да измислят това което пише.
Едното беше в четвърто
отделение
, другото беше във втори прогимназиален клас.
Значи пети сегашен. В никой случай не беше тяхно това което пишеха. Те даваха едни сложни чертежи, много сложни, не знам как ги наричаха, сега съм ги забравила, защото аз не се занимавах, но Георги Томалевски и Кирил Икономов работеха в строителния техникум и те като специалисти чертаеха тия чертежи. И като ги гледах, рекох си, че едно дете това не може да измисли. И после, за да го каже, че такива, че онакива, не се получаваха невъзможни неща, а възможни неща се получаваха, щото духовете могат да дадат и неверни неща нали, ако не разбираха.
към текста >>
60.
54. БРАТ РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Свършил е четвърто
отделение
, не е учил нищо след това.
И мен ми направи много силно впечатление това че понеже аз веднага не му дадох парите, той дал от своите пари и той ги плати. Сега виждате ли, това е нещо което е неповторимо. Платил ги, понеже на мене ги дал. В туй отношение Ви го казвам като пример, да видите честността му която беше. И когато брат Жечо Панайотов му искаше отчетите, сега как да направя, той беше почти неграмотен.
Свършил е четвърто
отделение
, не е учил нищо след това.
Той само беседи четеше. Нищо друго не четеше. И на сметките така по-мъчно му беше, да съобразява както му го искаше. И понеже така се бяхме сприятелили, той идваше при мене и ще ми ги донесе. В един вестник завити или в една кърпа парите, да речем от ягодите, в друга кърпа парите от черешите, в друга кърпа парите от вишните, в друга кърпа от зарзаватите, разбираш.
към текста >>
61.
74. ИВАН АНТОНОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И тя почва сама да го учи от първо
отделение
, второ, трето, четвърто.
" „Ами запомних го". На Аня прави впечатление това, че цял манифест, то беше една такава страница, аз си спомням щото съм ги виждала и така с едри букви, но доста редове. Цяла страница да запомниш, а той дословно го запомнил. И това на Аня й направило впечатление и после тя го пита: „Искаш ли да учиш? " „О да казва, искам".
И тя почва сама да го учи от първо
отделение
, второ, трето, четвърто.
И той едновременно се явява за четирите отделения на изпит и ги издържава. После прогимназия, гимназия. Изкарва, но в това време се влюбва в едно момиче на тяхно близко семейство. Най-малката дъщеря на едно състоятелно семейство. Брат й съдия някакъв, все така хора от интелигентни среди.
към текста >>
62.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Когато дойде в Братството, тя започна от четвърто
отделение
да учи.
Даже й казвал, че е готов да се ожени за нея, ама титлата не му позволявала. До такава степен, една хубава връзка имаше и много хубава любов преживя така. Някак Олга беше много вдъхновена, поне и в тоз период, в който я знам. Тя беше човек дето не си криеше нещата. Беше искрена, казваше си, не беше тъй да се таи и да крие.
Когато дойде в Братството, тя започна от четвърто
отделение
да учи.
Завърши гимназия, завърши един курс на детска учителка, а после завърши и висше образование, с което стана гимназиална учителка. Вижте упорит човек, трудолюбив, много пряма. И в тая прямота винаги човек е малко грубоват. Щото човек за да го каже нещо, Той и Учителят казва една много хубава формула, която още не научихме: „Да казвате Истината на езика на Любовта". Това е, когато искаш да говориш на някого, искаш да му кажеш Истината, ама да го кажеш на езика на Любовта.
към текста >>
63.
167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" Имаше така, първото
отделение
беше и по празници, и ние вземахме оттам бонбони, шоколади, всичко, което са носили да черпим приятелите.
Е.А.: Имаше. В.К.: На този таван какво се държеше? Е.А.: На този таван се държаха всички неща, които не трябваха да бъдат на открито, палатките се държаха там, щото е сухо. После Учителят държеше продукти. Например всички неща, които Му носеха, като се съберат много Той казваше: „Изнесете ги на тавана!
" Имаше така, първото
отделение
беше и по празници, и ние вземахме оттам бонбони, шоколади, всичко, което са носили да черпим приятелите.
Питаме Учителя: „Учителю, има много бонбони, дето ще ги хвърляме после, разрешавате ли да почерпим приятелите? " „Да"- и толкоз. И сме черпили. В.К.: Тук отвора какъв беше? И той ли беше малък?
към текста >>
В едно
отделение
там. Хайде.
Нямаше къде да си умие ръцете. Е как да кажа друго? Идваше при нас да се къпе. Редно ли е това? Защо да няма баня в стаята Му?
В едно
отделение
там. Хайде.
Той нищо не искаше, пък тези, които трябваше да се погрижат, не се грижеха. Едно ще ти кажа. Това бяха прости хора. От простотия го направиха. Никога един чужденец нямаше да направи такова нещо.
към текста >>
64.
173. НЕДОВЪРШЕНАТА И РАЗВАЛЕНА РАБОТА ЗА ГОСПОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Министерство на Народното Просвещение
Отделение
за средните и висши училища и университета № 8928 23.
За мене така беше. Но Учителят така много строго се отнесе към тая работа. Аз бях получила заповед за уволнение. Ето пазя както заповедта за призната учителка, правоспособността и писмото за уволнение завинаги. Прилагам ги за сведение, за да видите в каква епоха живяхме.
Министерство на Народното Просвещение
Отделение
за средните и висши училища и университета № 8928 23.
И1.1933 год. гр. София Към № 42, 841 от 23.XII. 1932 год. Съобщава Ви се, че сте ИЗДЪРЖАЛИ държавния си изпит за учителска правоспособност през тазгодишната януарска изпитна сесия по ФИЛОСОФИЯ И ПЕДАГОГИЯ като главен предмет и ИСТОРИЯ, като второстепенен, исъгласно чл.118 от Закона за народното просвещение, Вие от 1 МАРТ 1933 година сте определено Указ № 63 от 12март т.г. за РЕДОВНА ГИМНАЗИАЛНА УЧИТЕЛКА в народните средни училища на Царството.
към текста >>
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/ НАЧАЛНИК НА
ОТДЕЛЕНИЕТО
: /п/ СОФИЙСКА Областна Учил.
Съобщава Ви се, че сте ИЗДЪРЖАЛИ държавния си изпит за учителска правоспособност през тазгодишната януарска изпитна сесия по ФИЛОСОФИЯ И ПЕДАГОГИЯ като главен предмет и ИСТОРИЯ, като второстепенен, исъгласно чл.118 от Закона за народното просвещение, Вие от 1 МАРТ 1933 година сте определено Указ № 63 от 12март т.г. за РЕДОВНА ГИМНАЗИАЛНА УЧИТЕЛКА в народните средни училища на Царството. Свидетелството за учителска правоспособност ще Ви се изпрати по-късно. До Госпожица ЕЛЕНА ЩЕРЕВА АНДРЕЕВА /учителка/ с. Макоцево, Софийско Ако заемате учителска длъжност, представете настоящето на директора на училището при заявление, придружено с попълнен формуляр „ Сведения за определяне служебното положение", за да бъдете прекласирана към 1 март т.г., като редовна учителка.
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:/п/ НАЧАЛНИК НА
ОТДЕЛЕНИЕТО
: /п/ СОФИЙСКА Областна Учил.
Инспекция № 4068/10. V. 1935 г. гр. СОФИЯ До Господина Директора на основното училище, с. Макоцево, Новоселско КОПИЕ: г. Новоселския околийски училищен инспектор, г.
към текста >>
65.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз бях дошла в трето
отделение
в едно училище на главна улица беше и разбира се дошла съм от Македония в пролетта.
В.К.: Там има българска гимназия. Е.А.: Тъй че нас ни наричат македонци, ние не се наричаме македонци. В.К.: Това ми харесва много. Е.А.: Както ни наричат сега нас дъновисти.Та така по същия начин и мене ме наричаха. А като бях мъничка.
Аз бях дошла в трето
отделение
в едно училище на главна улица беше и разбира се дошла съм от Македония в пролетта.
Есента отивам на училище. Отиват записват ме и главният учител, като ме разпита какво съм учила и какво знам горе-долу така на баща ми каза: „Виж хубаво е да я оставиш да повтори трето отделение, защото много неща те не са учили". Е, в село съм учила. В.К.: Ясно. Е.А.: И татко се съгласи и аз останах.
към текста >>
Отиват записват ме и главният учител, като ме разпита какво съм учила и какво знам горе-долу така на баща ми каза: „Виж хубаво е да я оставиш да повтори трето
отделение
, защото много неща те не са учили".
В.К.: Това ми харесва много. Е.А.: Както ни наричат сега нас дъновисти.Та така по същия начин и мене ме наричаха. А като бях мъничка. Аз бях дошла в трето отделение в едно училище на главна улица беше и разбира се дошла съм от Македония в пролетта. Есента отивам на училище.
Отиват записват ме и главният учител, като ме разпита какво съм учила и какво знам горе-долу така на баща ми каза: „Виж хубаво е да я оставиш да повтори трето
отделение
, защото много неща те не са учили".
Е, в село съм учила. В.К.: Ясно. Е.А.: И татко се съгласи и аз останах. И в училище почнаха да ми викат македончето. И аз се чувствах наскърбена, защо да ми викат македончето, нали и аз съм българка.
към текста >>
И това беше една амбиция у мене, значи трето, четвърто
отделение
.
Е.А.: И татко се съгласи и аз останах. И в училище почнаха да ми викат македончето. И аз се чувствах наскърбена, защо да ми викат македончето, нали и аз съм българка. В.К.: Ха, ха, ха. Е.А.: Виж, това ми беше оскърбление, защо ще ме делят от тях.
И това беше една амбиция у мене, значи трето, четвърто
отделение
.
В.К.: Първи, втори, трети клас. Когато постъпих ученичка в гимназията аз говорех на чист български език. Никой не ме познаваше, че съм дошла от Македония. Ама то беше амбицията. Така, ами защо ще ми се смеят.
към текста >>
66.
11.Учителят ни учеше
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Постъпих в инфекциозното
отделение
.
Те са готови да ни помагат. Трябва да правим опити, когато имаме нужда, за да добием вяра в Разумния невидим свят. Ще разкажа някои мои опитности. В 1920 год., когато започнах да слушам беседите на Учителя, през пролетта заболях от скарлатина. Вкъщи нямаше условия да лежа и аз пожелах да отида в болница.
Постъпих в инфекциозното
отделение
.
Няколко дни след постъпването ми, главният лекар д-р Киров, при едно посещение в болницата ми каза, че имам типична скарлатина с развити двата процеса: тялото ми е покрито с пъпки, а гърба ми започва да се лющи, и затова той иска да доведе студентите, за да видят двете фази на болестта. Не зная какво съм направила в израза си, но той ме попита: „Защо, не искате ли? " Казах, че се стеснявам, той ми отговори, че няма нищо. Ще видят гърба, гърдите и бедрата ми. Когато той напусна стаята, аз се завих под одеалото и горчиво заплаках.
към текста >>
Бях на 21 година и в
отделението
бях почти сама.
Няколко дни след постъпването ми, главният лекар д-р Киров, при едно посещение в болницата ми каза, че имам типична скарлатина с развити двата процеса: тялото ми е покрито с пъпки, а гърба ми започва да се лющи, и затова той иска да доведе студентите, за да видят двете фази на болестта. Не зная какво съм направила в израза си, но той ме попита: „Защо, не искате ли? " Казах, че се стеснявам, той ми отговори, че няма нищо. Ще видят гърба, гърдите и бедрата ми. Когато той напусна стаята, аз се завих под одеалото и горчиво заплаках.
Бях на 21 година и в
отделението
бях почти сама.
Нямаше други болни, освен едно момченце. Толкова неприятно ми се виждаше това посещение, като че ли щях да бъда изложена на поругание. Поплаках си доста, мислех си, че ако майка ми беше жива, нямаше да ми се случи това. И както плачех, ми дойде на ума една мисъл: помоли се на Бога да ти помогне. Аз веднага почнах да се моля на Христа, понеже още от дете имах много хубаво чувство към Христа.
към текста >>
На другата сутрин сестрата в
отделението
ми каза, че студентите вече са дошли в двора.
Поплаках си доста, мислех си, че ако майка ми беше жива, нямаше да ми се случи това. И както плачех, ми дойде на ума една мисъл: помоли се на Бога да ти помогне. Аз веднага почнах да се моля на Христа, понеже още от дете имах много хубаво чувство към Христа. Това, което бях учила в училище като малка ученичка, беше събудило голяма любов към Христа заради любовта и благостта, които той е предавал, който е бил на земята. Така се молих дълго с вяра и почувствувах облекчение след молитвата.
На другата сутрин сестрата в
отделението
ми каза, че студентите вече са дошли в двора.
Мене ми се сви сърцето и зачаках. Чаках дълго време. Студентите бяха на двора, защото времето беше хубаво и след доста време сестрата пак дойде в стаята и ми каза, че извикали професора на операция и студентите си отишли. Зарадвах се много. В следващите дни все пак чаках да не би да дойдат, но те не дойдоха повече.
към текста >>
67.
МОЯТ РОМАН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
На всеки чин стояха по едно
отделение
от децата, като един учител водеше четирите отделения.
Мама ми казваше, че още не съм имала 5 години и съм плакала да ходя на училище. Тя помолила учителката да ме вземе да слушам, ако не мога да разбирам, което учителката говори. Нямам спомени от първата учебна година. Нашето село имаше само 50 къщи, но имаше църква и една стаичка пристройка до църквата, която служеше за училище. Тя беше малка и побираше само четири дълги чина.
На всеки чин стояха по едно
отделение
от децата, като един учител водеше четирите отделения.
Малко деца идваха да се учат, а момичета много по-рядко. Когато бях във второ отделение трябваше да ходя на училище в едно съседно село, заедно с 4-5 момченца и аз само момиче. Ние си носехме хляб и някаква храна в торбичките. Когато децата от селото отиваха 37. Изгревът... т.
към текста >>
Когато бях във второ
отделение
трябваше да ходя на училище в едно съседно село, заедно с 4-5 момченца и аз само момиче.
Нямам спомени от първата учебна година. Нашето село имаше само 50 къщи, но имаше църква и една стаичка пристройка до църквата, която служеше за училище. Тя беше малка и побираше само четири дълги чина. На всеки чин стояха по едно отделение от децата, като един учител водеше четирите отделения. Малко деца идваха да се учат, а момичета много по-рядко.
Когато бях във второ
отделение
трябваше да ходя на училище в едно съседно село, заедно с 4-5 момченца и аз само момиче.
Ние си носехме хляб и някаква храна в торбичките. Когато децата от селото отиваха 37. Изгревът... т. 9 за обяд по домовете си, ние оставахме да се храним в училището. Когато бях в трето отделение, аз бях само момиче в цялото училище.
към текста >>
Когато бях в трето
отделение
, аз бях само момиче в цялото училище.
Когато бях във второ отделение трябваше да ходя на училище в едно съседно село, заедно с 4-5 момченца и аз само момиче. Ние си носехме хляб и някаква храна в торбичките. Когато децата от селото отиваха 37. Изгревът... т. 9 за обяд по домовете си, ние оставахме да се храним в училището.
Когато бях в трето
отделение
, аз бях само момиче в цялото училище.
Дори някои са се шегували, че баща ми ще ме прави даскалица, пък то наистина така стана. Аз станах учителка. Като завърших трето отделение баща ми решава да вземе мама и мене в София, при себе си. Ние дойдохме в София и когато стана време за училище, баща ми ме заведе при главният учител в училището „Отец Паисий", където е Първа мъжка гимназия, на ул. „Дунав". Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто отделение, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето отделение, за да допълня това, което може би ми липсва.
към текста >>
Като завърших трето
отделение
баща ми решава да вземе мама и мене в София, при себе си.
Изгревът... т. 9 за обяд по домовете си, ние оставахме да се храним в училището. Когато бях в трето отделение, аз бях само момиче в цялото училище. Дори някои са се шегували, че баща ми ще ме прави даскалица, пък то наистина така стана. Аз станах учителка.
Като завърших трето
отделение
баща ми решава да вземе мама и мене в София, при себе си.
Ние дойдохме в София и когато стана време за училище, баща ми ме заведе при главният учител в училището „Отец Паисий", където е Първа мъжка гимназия, на ул. „Дунав". Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто отделение, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето отделение, за да допълня това, което може би ми липсва. Баща ми се съгласи и аз тръгнах на училище. Разбира се, че съм говорила на македонско наречие и децата ми казваха „Македончето". Понеже ние в Македония не се наричахме македонци, а бугари, не можех да разбера, защо ми викат македончето и аз протестирах пред баща си, защо ме наричат македончето.
към текста >>
Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто
отделение
, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето
отделение
, за да допълня това, което може би ми липсва.
Когато бях в трето отделение, аз бях само момиче в цялото училище. Дори някои са се шегували, че баща ми ще ме прави даскалица, пък то наистина така стана. Аз станах учителка. Като завърших трето отделение баща ми решава да вземе мама и мене в София, при себе си. Ние дойдохме в София и когато стана време за училище, баща ми ме заведе при главният учител в училището „Отец Паисий", където е Първа мъжка гимназия, на ул. „Дунав".
Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто
отделение
, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето
отделение
, за да допълня това, което може би ми липсва.
Баща ми се съгласи и аз тръгнах на училище. Разбира се, че съм говорила на македонско наречие и децата ми казваха „Македончето". Понеже ние в Македония не се наричахме македонци, а бугари, не можех да разбера, защо ми викат македончето и аз протестирах пред баща си, защо ме наричат македончето. Аз се учех добре, стараех се много, но дотогава не бях виждала друга книжка, освен учебниците, които екзархията ни е пращала по разни предмети. Не знаех дори, че имало списания за деца и какви да е други книжки за четене.
към текста >>
Главният учител водеше трето
отделение
и имаше едно внимание към мене.
Разбира се, че съм говорила на македонско наречие и децата ми казваха „Македончето". Понеже ние в Македония не се наричахме македонци, а бугари, не можех да разбера, защо ми викат македончето и аз протестирах пред баща си, защо ме наричат македончето. Аз се учех добре, стараех се много, но дотогава не бях виждала друга книжка, освен учебниците, които екзархията ни е пращала по разни предмети. Не знаех дори, че имало списания за деца и какви да е други книжки за четене. Вероятно в градовете в Македония децата са получавали списания за деца, но ние, които учехме в село имахме само учебниците.
Главният учител водеше трето
отделение
и имаше едно внимание към мене.
Често ме питаше дали съм учила това или онова в село. Помня, имахме час по рисуване. Аз не бях учила рисуване и не знаех какво е рисуване, не знаех какво да правя. Погледнах момченцето, което седеше до мене, видях то какво рисува и аз почнах да рисувам това, което то рисуваше. Мина учителят и като погледна ме попита учила ли съм рисуване.
към текста >>
През цялото време съм се старала да уча хубаво и завърших третото
отделение
с много добър успех.
Аз не бях учила рисуване и не знаех какво е рисуване, не знаех какво да правя. Погледнах момченцето, което седеше до мене, видях то какво рисува и аз почнах да рисувам това, което то рисуваше. Мина учителят и като погледна ме попита учила ли съм рисуване. Отговорих, че не съм учила. Аз бях учила всички други предмети - четене, писане, смятане, естествознание.
През цялото време съм се старала да уча хубаво и завърших третото
отделение
с много добър успех.
Тогава нямаше отличен за децата в отделенията. Следващата година баща ми се премести да работи в друг магазин и аз трябваше да се преместя в по-близко училище. Понеже живеехме на ул. „Витошка" и аз се преместих в училището на ул. „Белчев" и „Парчевич" -„Денкоглу".
към текста >>
Там следвах четвърто
отделение
.
Тогава нямаше отличен за децата в отделенията. Следващата година баща ми се премести да работи в друг магазин и аз трябваше да се преместя в по-близко училище. Понеже живеехме на ул. „Витошка" и аз се преместих в училището на ул. „Белчев" и „Парчевич" -„Денкоглу".
Там следвах четвърто
отделение
.
В това отделение пред мен се разкри светът на книгата вън от учебниците. Аз имах една приятелка, дъщеря на друго македонско семейство, която ми стана после лична приятелка - Олга Велева, при която ме пускаха да отивам. При това тя живееше много наблизо. Също така се сприятелих с друго едно момиче, което живееше на ул. „Витошка". Там имаше едно момче, което беше от трето отделение и ние тримата образувахме групичка.
към текста >>
В това
отделение
пред мен се разкри светът на книгата вън от учебниците.
Следващата година баща ми се премести да работи в друг магазин и аз трябваше да се преместя в по-близко училище. Понеже живеехме на ул. „Витошка" и аз се преместих в училището на ул. „Белчев" и „Парчевич" -„Денкоглу". Там следвах четвърто отделение.
В това
отделение
пред мен се разкри светът на книгата вън от учебниците.
Аз имах една приятелка, дъщеря на друго македонско семейство, която ми стана после лична приятелка - Олга Велева, при която ме пускаха да отивам. При това тя живееше много наблизо. Също така се сприятелих с друго едно момиче, което живееше на ул. „Витошка". Там имаше едно момче, което беше от трето отделение и ние тримата образувахме групичка. Четяхме заедно разни книжки.
към текста >>
Там имаше едно момче, което беше от трето
отделение
и ние тримата образувахме групичка.
Там следвах четвърто отделение. В това отделение пред мен се разкри светът на книгата вън от учебниците. Аз имах една приятелка, дъщеря на друго македонско семейство, която ми стана после лична приятелка - Олга Велева, при която ме пускаха да отивам. При това тя живееше много наблизо. Също така се сприятелих с друго едно момиче, което живееше на ул. „Витошка".
Там имаше едно момче, което беше от трето
отделение
и ние тримата образувахме групичка.
Четяхме заедно разни книжки. Момчето беше интелигентно, баща му беше адвокат и първата приказка, която ми дадоха да прочета беше „Пепеляшка". След като я прочетох аз изпаднах в неописуема радост и възторг, че има писани такива хубави книги, които аз мога да чета. Понеже момчето получаваше разни списания и имаше различни книжки за деца, то аз с голяма радост ходех да четеме. Тогава аз се научих да чета гладко, защото само от четивата в читанката не е достатъчно едно дете да се научи да чете гладко.
към текста >>
68.
03.Когато се помина майка ми
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ръководството всъщност беше от духове, на които бяха медиуми две момичета, от които едното беше в четвърто
отделение
, а другото малко по-голямо.
Не бяха минали две години откак слушах Учителя и един приятел от Братството ме покани да посещавам едно събрание на една група от последователи на Учителя, която група се ръководеше от един по-възрастен брат, казваше се Дончо. Те бяха всъщност две групи, едната външна, другата вътрешна. Аз посетих първо външната група, но веднага бях поканена да посещавам вътрешната група. Целта на тази група беше бърза еволюция. Когато отидох за пръв път, те се бяха събирали много пъти, близо една година.
Ръководството всъщност беше от духове, на които бяха медиуми две момичета, от които едното беше в четвърто
отделение
, а другото малко по-голямо.
Те влизаха във връзка с духовете и това, което чуваха ни беше ръководство. Всеки един от групата имаше личен ръководител. Един от апостолите на Христа. Покрай посланията, които се даваха общо за всички, всеки един получаваше и лични послания и упътвания от своя личен ръководител. При всяко събрание в началото правехме молитва, пеехме песните на Учителя и тогава медиумите започваха да слушат и пишеха това, което чуваха.
към текста >>
69.
04.Когато слушах Словото на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сестрата дойде в стаята ми, тревожеше се, че нямала толкова престилки, които да даде на студентите за да влязат в инфекциозно
отделение
.
Мислех си, че ако беше жива майка ми, нямаше да бъде в болницата, нямаше да бъда подложена на такова поругание. Така го виждах. Мина ми мисълта „Нали има Господ, помоли се той да ти помогне! " Тогава се молих на Бога и Христа да ме избави от тая неприятност. След молитвата се почувствувах успокоена.
Сестрата дойде в стаята ми, тревожеше се, че нямала толкова престилки, които да даде на студентите за да влязат в инфекциозно
отделение
.
Те бяха дошли в двора на болницата и чакаха професора. Мина повече от час, главният лекар не дошъл и съобщил, че няма да дойде защото е извикан да присъствува на една операция. И на другия ден не дойдоха и така аз се почувствувах спасена. Но това ми направи силно впечатление. Помислих си: „Значи Бог чува молитвите".
към текста >>
70.
04 - 08. ЗАВЪРШВАНЕ НА ЧЕШМАТА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Бликнала чиста кристална вода из ръцете на Водолей, която само за няколко минути напълнила коритата на вътрешното
отделение
и потекла навън, за да пои животни, дървета и цветя в китната долина.
8. ЗАВЪРШВАНЕ НА ЧЕШМАТА С дружните усилия на приятелите от Тополица предимно и със съдействието на съселяните от една страна, с добрата воля на брат Куртев и с благословението на Учителя чешмата — паметник била завършена на 30 август 1929 г.
Бликнала чиста кристална вода из ръцете на Водолей, която само за няколко минути напълнила коритата на вътрешното
отделение
и потекла навън, за да пои животни, дървета и цветя в китната долина.
За откриване на чешмата се били събрали много хора - млади и стари, моми и момци, учители и учителки, цял празник, небивал, неповторим. Бликнала обилната вода, бликнала и радост в душите на всички присъстващи, неудържима радост. Била сложена обща трапеза, за да се даде още по-тържествен вид на това празненство. Когато трапезата била към своя край, директорът на училището, Слав Топалов, засвирил с цигулка кръшни български хора. Наскачали младежите и се заловили и направили голямо хоро.
към текста >>
71.
07 - 20. СНЕГЪТ НА ВИТОША
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Едва били изминали петнадесет- шестнадесет дни и ето, в държавната печатница, в машинното
отделение
избухнал пожар, следствие на неугасена цигара, хвърлена в кошчето за смет, където имало парцали, напоени с бензин, които пламват.
" - „Учителю, един човек и за милиони години не би могъл да го изрине." - „Да, казал Учителят, това, което човек не може за милиони години, Бог като изпрати слънцето, вятъра и дъжда, за два-три дни нищо няма да остане. Невъзможното за човека е лесно и възможно за Бога." Мирчо почувствал, че неговата аудиенция е приключена. Благодарил и се отдалечил. Той чакал да види как ще се сбъдне пророчеството на Учителя. Минавали дните, ден след ден.
Едва били изминали петнадесет- шестнадесет дни и ето, в държавната печатница, в машинното
отделение
избухнал пожар, следствие на неугасена цигара, хвърлена в кошчето за смет, където имало парцали, напоени с бензин, които пламват.
Над печатарските машини имало сигнални противопожарни лампи. Пожарната команда веднага пристигнала и угасила пожара. Директорът, който отдавна искал да забрани пушенето по работните места, се възползвал от случая и забранил пушенето в работните помещения. Било определено време и място за пушене. Ето как невъзможното станало възможно.
към текста >>
72.
08 - 10. НЕВИДИМАТА СИЛА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Особено в машинното
отделение
, пък буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ.
„Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине? " Викам: „Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - „Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." И действително, катоми каза това, аз вече се успокоих, Значи това ще стане, сега остава да наблюдавам как. Мина седмица, мина две, по едно време в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време си пушеха.
Особено в машинното
отделение
, пък буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ.
И като бършат буквите, хвърлят парцала в боклука, в коша с боклука и се хвърля навънка. Един, като излизал навънка, хвърлил цигарата в кошчето и то веднага се възпламенява, става пожар, защото там всичко е напоено с мазнини, много лесно става пожарът. А пък на самите печатни машини имаше сигнални лампи, противопожарни лампи. Щом се вдигне пламък, веднага пожарната свири „Пиу-у- у". Стане пожарът, алармата свири.
към текста >>
73.
08 - 23. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
„Колонията в Мъглиж" в 1947 година и 1948 година, благодарение на брат Георги Тахчиев, гимназиален учител през ваканцията, използваше времето да събере децата на нашите приятели от братството, момчета, момичета, като почнеш от второ
отделение
до по-големите.
Трябваше някак да ви прочете или пък да ви разкажа някои работи. Това са мои разкази общо из живота, мои разкази. „Мисли и афоризми", ето ги тука има към този сборник. „Стихотворни пътеписи", това са из служебния ми живот, когато работих в ДЗИ-то, работих в Министерството на труда, тогава сме ходили на обиколка из България и съм записвал какво сме преживели, дадено във форма не на разказ, ами като пълен пътепис. До Варна сме ходили, до Панагюрище, Балчик и т.н.
„Колонията в Мъглиж" в 1947 година и 1948 година, благодарение на брат Георги Тахчиев, гимназиален учител през ваканцията, използваше времето да събере децата на нашите приятели от братството, момчета, момичета, като почнеш от второ
отделение
до по-големите.
Там ги занимаваше, бяха, как да кажа, там живееха, там се хранеха, там свиреха, пееха, занимаваха се, подготовляваше ги като хора, бъдещи членове на братството. Децата на братството в Мъглиж. Описание на този живот, който още в Търново бе даден по форма. Аз мисля, че носех един екземпляр за тебе, но го нямам тука. То е в такава корица, портокалова.
към текста >>
74.
08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Сега моята оценка за тая книга е тройка, значи преминаваме в следващото
отделение
.
Г. С.: Щом трябва, опиши го. В. К.: Защото не е ясно. Аз ще коригирам това нещо. Понеже ние свършваме, днес е 28.12.1991 година. На тоя етап ние сме приключили.
Сега моята оценка за тая книга е тройка, значи преминаваме в следващото
отделение
.
Не е 4 или 5, а тройка. Г. С.: Тройка, повече не. В. К.: Положих много труд, обаче оценката е тройка. Г. С.: Но факт е, че е станала, значи трудът е оправдан, макар че има качества, които могат да бъдат подобрени. В. К.: Как реши ти да дадеш материала?
към текста >>
75.
11 - 1. НАЧАЛОТО
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Верка; Малко дете, в 4-то
отделение
, виж каква будност.
И Учителят като се усмихна, целунах ръка на Учителя. А там беше кака Кальопа Габровска, бяха и други братя и сестри, Епитропов, други сестри. Казват: „Защо не се ръкуваш с другите? " Рекох: След като съм целунала ръка на Учителя, не си давам благословението. В. К.: Ха, ха, ха.
Верка; Малко дете, в 4-то
отделение
, виж каква будност.
Значи познавам Учителя от вековете. И така, държа Учителят беседа. Майка ми беше. Малко хора бяхме. И на другия ден ще заминават за Петровден за върха сутринта.
към текста >>
На времето в 4-то
отделение
държим изпит някакъв.
И така, държа Учителят беседа. Майка ми беше. Малко хора бяхме. И на другия ден ще заминават за Петровден за върха сутринта. Добре ама ние тоя ден имахме групова работа.
На времето в 4-то
отделение
държим изпит някакъв.
Аз имах изпит, пък учителят ми в 4-то отделение беше на майка ми братовчед. Майка ми и неговият баща са брат и сестра. Аз нямах никакво отношение към него, защото като бяхме ученички, аз и моя братовчедка, на леля ми дъщеря, сме братовчеди на него. Не пропускаше нито едно дете, всички ги биеше, още щом влезе, почва да бие всички, само мене и Тодорка не биеше. Всички. Не можех да го понасям.
към текста >>
Аз имах изпит, пък учителят ми в 4-то
отделение
беше на майка ми братовчед.
Майка ми беше. Малко хора бяхме. И на другия ден ще заминават за Петровден за върха сутринта. Добре ама ние тоя ден имахме групова работа. На времето в 4-то отделение държим изпит някакъв.
Аз имах изпит, пък учителят ми в 4-то
отделение
беше на майка ми братовчед.
Майка ми и неговият баща са брат и сестра. Аз нямах никакво отношение към него, защото като бяхме ученички, аз и моя братовчедка, на леля ми дъщеря, сме братовчеди на него. Не пропускаше нито едно дете, всички ги биеше, още щом влезе, почва да бие всички, само мене и Тодорка не биеше. Всички. Не можех да го понасям. Аз тоя начин на отношение на учител към ученици не го обичам, ако има причини.
към текста >>
И в тоя момент аз реших да не женя, и то в 4-то
отделение
.
Пък баща ми не остана доволен от туй мое действие. Той не можа да разбере трепета на моята душичка. Не, той от неговото гледище, той гледаше да не се смутим. А Учителят така погледна: „Оставете детето." Аз останах там, оставиха ми. И в тази беседа, която си спомням, Учителят говореше за един овен, как са го заклали символично и като влизат как притичва, пък то всъщност дават уж за един младенец и това не мога да си го спомня, тоя пример от Библията къде го имаше, малко дете бях.
И в тоя момент аз реших да не женя, и то в 4-то
отделение
.
Така го схванах, да не се женя. И Учителят трябваше да заминава от Айтос с файтон за Бургас. Пеню Киров, ръководителят на Бургаското Братство с Учителя беше. Обаче има един турчин, който имаше много хубаво отношение към баща ми, файтонджия от гарата, посреща Учителя с група брата и сестри, които пристигат в Айтос и го завежда у Габровски. Турчинът, тоз същият турчин, след беседата, с файтона, вече на другия ден тръгват.
към текста >>
76.
11 - 4. ИДВАНЕ В СОФИЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Имаха момиче, беше в 4-то
отделение
.
Сега я няма. Много ми е мъчно, че няма такава халва, с фъстъци беше. Сега я няма и много ми е мъчно. Тази халва много я обичам. И това им занесох.
Имаха момиче, беше в 4-то
отделение
.
Точно си тръгвам, Иванчо с колело отива на Ченге - Иван Димитров. Той казва: „Ела с мен, аз ще те заведа с колелото." Рекох, че аз съм тежка. - „Ами, тежка си! " А пък аз момиченце 4-ти клас, той учител. От гимназиален учител го пратиха там.
към текста >>
Той беше учител на тяхното момиченце в 4-то
отделение
.
Верчето, онова, също е слушала с мене. Тя сега е в Бургас. И с нея ще слезем долу, аз всеки ден слушам, отивам до там и се връщам, отивам до там и се връщам, слушам Орфей. Аз много хубаво чувство имам към Орфей. И нагоре, вече се качваме на колелото и продължаваме, отиваме у баба Петранка, приготвила супичка и ядене, пък аз не ям лук в ядене, никак готвено, и той също не яде, че ни направи катмички, поканиха ни на обед.
Той беше учител на тяхното момиченце в 4-то
отделение
.
Каза: „Верке, ела да те въведа аз и да те правя учителка.". А имаше един Митко Арабашев, наш съгражданин, той водеше 2-ро, Иван 3-то, а на първо отделение беше Георги Връбчев. Той си отиде, а го замести Нено Ганев. Много обичах децата. Петранка беше там и един ден рекох, чакай да се изкача от бабини Петрини нагоре както са.
към текста >>
А имаше един Митко Арабашев, наш съгражданин, той водеше 2-ро, Иван 3-то, а на първо
отделение
беше Георги Връбчев.
И с нея ще слезем долу, аз всеки ден слушам, отивам до там и се връщам, отивам до там и се връщам, слушам Орфей. Аз много хубаво чувство имам към Орфей. И нагоре, вече се качваме на колелото и продължаваме, отиваме у баба Петранка, приготвила супичка и ядене, пък аз не ям лук в ядене, никак готвено, и той също не яде, че ни направи катмички, поканиха ни на обед. Той беше учител на тяхното момиченце в 4-то отделение. Каза: „Верке, ела да те въведа аз и да те правя учителка.".
А имаше един Митко Арабашев, наш съгражданин, той водеше 2-ро, Иван 3-то, а на първо
отделение
беше Георги Връбчев.
Той си отиде, а го замести Нено Ганев. Много обичах децата. Петранка беше там и един ден рекох, чакай да се изкача от бабини Петрини нагоре както са. Една хубава полянка има, Иван Димитров излязъл от другата страна и всеки ден си ходи, взема си, чете си книги, ама аз това не го знаех. Той живееше в друга квартира, както си вървя, гледам така рекичка една хубава, като елмазчета слънцето брилянтно сребри.
към текста >>
77.
11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Сега аз бях в 4-то
отделение
, детенце, момиченце, и четях, Библията я четях, обаче ми направи впечатление Исайя, и си казах: „Исайа е поет." Малко дете.
Казва: „Пешо, откъде имаш това „Житно зърно"? " - „Ами Верка ми го е пратила." - „Ами и аз също го имам." На всички интелигентни хора в Айтос, на Джанкърлийски, на д-р Симеонови, на разни учители, на лекари, аз пратих „Житно зърно" и всички по чекова сметка платиха таксата си. В.К.: И то е доста уморителна работа и продължителна. Верка: От коя година почна не помня, защото не съм била, но през всичкото време аз съм вземала активно участие после с него. Но мога да кажа и нещо друго.
Сега аз бях в 4-то
отделение
, детенце, момиченце, и четях, Библията я четях, обаче ми направи впечатление Исайя, и си казах: „Исайа е поет." Малко дете.
Но минаха години, години, години, сетих се аз един ден, бях при Жорж. Казвам: „Жорж, знаеш ли, че Исайя е поет? " Той се усмихна. Само се усмихна, сложи си палтото и отиде при Учителя. И казал това нещо на Учителя.
към текста >>
Верка: Да, да, той знае, но иска да провери, пък аз 4-то
отделение
дете бях и после като започна „Житно зърно", аз бях чела от Евангелието за жената от Йоана и казвам: „Жорж, аз четях Йоан, за мен той е дал най-хубав образ за жената.
Седяхме така, ей така, седя тук, Жорж седи на масата си. Казвам: „Жорж, кажи, Исайя поет ли е? " Той пак мълчи и се усмихва. „Поет е." След туй минаха много години, след неговото заминаване. В.К.: Той, Учителят го е потвърдил.
Верка: Да, да, той знае, но иска да провери, пък аз 4-то
отделение
дете бях и после като започна „Житно зърно", аз бях чела от Евангелието за жената от Йоана и казвам: „Жорж, аз четях Йоан, за мен той е дал най-хубав образ за жената.
Йоан дава най-хубав образ за жената." И нищо не се обади, ами взе Библия. Взема Библията и взе да си пише статията, без да ми казва. И издаде в „Житно зърно" редица статии за образа на жената в Евангелието. Много интересно. И пишеше много статии, даже вече в експедицията на „Житно зърно" съм вземала аз, Руси Димитров, имаше един наш брат, и Петър Манев.
към текста >>
78.
11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Там седнаха и Учителят там отседна и аз бях малка, 4-то
отделение
дете вече.
Сега обаче побелях. В.К.: Това беше от най-малка възраст, после вече? Верка: После вече станах ученичка, не бях виждала Учителя, но 1928 година аз дойдох в София вече. Но и преди това Учителят идва пак 1920 година и отседна у сестра Габровска, защото Салонът е близко до тези наши сестри една малка вратичка ги отделяше, където е Салона, да не разкарва баща ми Учителя от единия край на другия. Те седнаха там.
Там седнаха и Учителят там отседна и аз бях малка, 4-то
отделение
дете вече.
И както седях в къщи, виждам - никой няма. Викам, дали не дошъл Учителят и отивам, както прашничка, босичка играехме, отивам у сестра Габровска, Учителят е в старата им къща, станах, повървях по стълбите, но вече почват краката ми да треперят, защото виждам с какво същество имам работа. И той ме покани да седна до него, целунах му ръка, имаше едно такова канапенце, той седна и покани ме да седна, пък аз такава бях и за него нямаше значение. Отвътре аз как почувствах в момента, че Учителят е в Айтос. Отивам и го намирам, без да ми каже някой .
към текста >>
Да, това беше в 4-то
отделение
, гдето ти казвам, а в 1920 година вече.
И той ме покани да седна до него, целунах му ръка, имаше едно такова канапенце, той седна и покани ме да седна, пък аз такава бях и за него нямаше значение. Отвътре аз как почувствах в момента, че Учителят е в Айтос. Отивам и го намирам, без да ми каже някой . Това е абсолютна истина. И после, вече на другия ден, трябваше баща ми да замине за Бургас с Учителя.
Да, това беше в 4-то
отделение
, гдето ти казвам, а в 1920 година вече.
Учителят държа беседа в Салона и тогава говори за женитбата. С такова впечатление останах от това и си реших тогава в момента, аз няма да се женя. Малко дете бях. От 4-то отделение дете съм решила да не се женя. И след това, вечерта, пренощува у дома и на другия ден баща ми го изпраща до Бургас, до Минералните бургаски бани.
към текста >>
От 4-то
отделение
дете съм решила да не се женя.
И после, вече на другия ден, трябваше баща ми да замине за Бургас с Учителя. Да, това беше в 4-то отделение, гдето ти казвам, а в 1920 година вече. Учителят държа беседа в Салона и тогава говори за женитбата. С такова впечатление останах от това и си реших тогава в момента, аз няма да се женя. Малко дете бях.
От 4-то
отделение
дете съм решила да не се женя.
И след това, вечерта, пренощува у дома и на другия ден баща ми го изпраща до Бургас, до Минералните бургаски бани. Там с файтон от Бургас, отиват да го посрещнат Учителя и ние отидохме сутринта много рано да го изпратим от Габровски. Качиха се на файтона, файтон, защото в Айтос нямаше тогава леки коли и помолих баща ми да отида и аз с него, защото двама братя, Учителят и още един брат, а насреща на малкото да седне баща ми. Добре, ама баща ми тогава не ме пусна. Хем Учителят му каза и не му пусна.
към текста >>
Верка: 4-то
отделение
детенце.
Качиха се на файтона, файтон, защото в Айтос нямаше тогава леки коли и помолих баща ми да отида и аз с него, защото двама братя, Учителят и още един брат, а насреща на малкото да седне баща ми. Добре, ама баща ми тогава не ме пусна. Хем Учителят му каза и не му пусна. И още ми е мъчно. В.К.: Колко години бяхте?
Верка: 4-то
отделение
детенце.
Ама аз знам кой е. Вътре в душата говори на човека. След туй отиде той, баща ми, с Учителя и това, но преди да тръгне файтонът, 3-4 пъти стане, седне, дойде до мене, погали ме по косата, пак, 4-5 пъти. И тогава се качи, и файтонът отиде, но аз чакам да дойде баща ми, вече в мене говори онова, съвсем за друг живот, обаче връща се баща ми. На пътната врата го чакам, помня коя къща беше и той дойде и в момента слиза от файтона, и баща ми вади пари да плати на файтонджията.
към текста >>
79.
11 - 12. УЧЕНИКЪТ ПО ДУХ ПОЗНАВА УЧИТЕЛЯ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
И така, аз бях малка, 4-то
отделение
дете, аз не знаех това нещо.
Между тях и Салона има една малка врата, като комшулук му казват. ВК.: Вратичка. Верка: Вратичка, и той от стаята на Габровски преминава в салона. Защото Учителят спеше там. Ако беше у нас Учителят, щяхме да го разкарваме из целия град, защото щом чуят, целият град ще дойде на беседата.
И така, аз бях малка, 4-то
отделение
дете, аз не знаех това нещо.
Гледам, у дома, пък играехме на топка с един Николай Костов, и както така гледам, двора ни затъмнено там. В една турска къща живеехме, хубав двор, с овощна градина. Така навсякъде отворено, пък ний въобще не слагахме ключ, щото цялата провинция, като дойде някой от цяла България къщата да е отворена и да могат свободно да си влизат. И затова погледнах, рекох, дали не са у Габровски, дали не е дошъл Учителят? Отивам в двора, те живееха в стара къщичка с няколко такива... Дъсчена стълбичка, три- четири стъпала.
към текста >>
А ние бяхме деца в 4-то
отделение
и държахме изпит, както едно време беше.
Верка: И после почнаха разговори. Това беше вечерта. Вечерта се прибираме, баща ми се разхожда и на другия ден ще заминават за Бургас. Обаче на другия ден ходеха на Петровия връх. Това беше 1920 година.
А ние бяхме деца в 4-то
отделение
и държахме изпит, както едно време беше.
Накрая матура. Обаче ний, тоя де, Николай Стаматов се казваше учителят, наш роднина, на майка ми братовчед, и ме изпита първа, за да мога да отида. Добре, ама те отидоха много рано на Петровия връх. И като чули, че на Петровия връх има събор, гдето се събират с Учителя, гражданството се научило и са отишли там да продават какво ли не. И Учителят казал да се прибираме в града, и вечерта се изнесе беседа.
към текста >>
Но го познавам още от 5-годишно дете, тогава бях вече голяма, в 4-то
отделение
дете и Учителят, той каза, пък Учителят сложи ръката си на главата ми и каза: „Оставете детето, оставете детето." През всичкото време слушах беседата.
Сестра Габровска салона го беше изчистила, едно хубаво кандило вишново, така голямо, тогава нямаше ток, с лампи и салонът чист и една покривка, така е направена масата. И Учителят сложен така и баща ми, всички седят насреща. Аз както седях правичка рекох, сложих си така краката, леко се плъзнах по пода и застанах до Учителя. Баща ми така неприятно малко му стана, намира го, че не е правилно. Пък аз, трепти ми сърцето, душата ми трепти, че Учителят е тук.
Но го познавам още от 5-годишно дете, тогава бях вече голяма, в 4-то
отделение
дете и Учителят, той каза, пък Учителят сложи ръката си на главата ми и каза: „Оставете детето, оставете детето." През всичкото време слушах беседата.
Само едно запомних, което запомних беше за една овца ли беше, така го дава примерно, не че заклана овцата, пускат кръвта тече, да видят една млада девойка, да видят дали ще се изплаши, за да поеме Христовия път. Добре, ама това беше само един пример, даден така от Учителя и затова го възприех и си реших в себе си да не се женя. Аз го възприех и оттогава реших да не се женя. В.К.: Значи в 4-то отделение, на беседа. Верка: Да, аз решавам да не се женя.
към текста >>
В.К.: Значи в 4-то
отделение
, на беседа.
Пък аз, трепти ми сърцето, душата ми трепти, че Учителят е тук. Но го познавам още от 5-годишно дете, тогава бях вече голяма, в 4-то отделение дете и Учителят, той каза, пък Учителят сложи ръката си на главата ми и каза: „Оставете детето, оставете детето." През всичкото време слушах беседата. Само едно запомних, което запомних беше за една овца ли беше, така го дава примерно, не че заклана овцата, пускат кръвта тече, да видят една млада девойка, да видят дали ще се изплаши, за да поеме Христовия път. Добре, ама това беше само един пример, даден така от Учителя и затова го възприех и си реших в себе си да не се женя. Аз го възприех и оттогава реших да не се женя.
В.К.: Значи в 4-то
отделение
, на беседа.
Верка: Да, аз решавам да не се женя. Разбрах това. И после, вечерта се прибираме и на другия ден се ходи, не беше на Петровия ден, като се върнахме. И на другия ден вече ще пътува Учителят на минералните бани с файтона на този турчин, до Бургаските минералните бани. От минералните бани ще го поеме Минчо Сотиров за Бургас.
към текста >>
80.
12 - 38. БРАТСКИ ЖИВОТ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Аз бях малка, вече в четвърто
отделение
бях тогава и по-нататък.
Казва: ..Какъв е този народ, Георге, тези каруци? " - „Ами наши приятели, Учителю, от нашия край, които идват за върха," - „Така ли? Виж ти! " И му стана приятно на Учителя. И там.
Аз бях малка, вече в четвърто
отделение
бях тогава и по-нататък.
Как е минал денят аз не знам. В.К .: Ами нали тогава, като валял дъждът след това като се отворило Небето, тогава са отишли. Надка: Ами да. тогава, то е същият ден. В.К.: То е същият ден.
към текста >>
81.
16 - 8. ИЗПИТЪТ НА РОДА КУРТЕВ
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
Аз съм с малко образование, завършил съм 4-то
отделение
.
8. ИЗПИТЪТ НА РОДА КУРТЕВ Ж.Т.: И на мен някои неща ми се даваха във вид на стихотворения.
Аз съм с малко образование, завършил съм 4-то
отделение
.
На полето си получавахме свидетелствата. Като дойде пролетта, хайде с добитъка, така ни беше ученето. Благодарение на това, че се запознахме с Учението, интересувахме се, четохме и научихме много неща. И казвам много пъти: Единственото Учение и Школа, което сближава учените и простите, това е окултното учение. Аз мога да говоря сега с лекари, мога да говоря и с професори, макар да съм с 4-то отделение.
към текста >>
Аз мога да говоря сега с лекари, мога да говоря и с професори, макар да съм с 4-то
отделение
.
Аз съм с малко образование, завършил съм 4-то отделение. На полето си получавахме свидетелствата. Като дойде пролетта, хайде с добитъка, така ни беше ученето. Благодарение на това, че се запознахме с Учението, интересувахме се, четохме и научихме много неща. И казвам много пъти: Единственото Учение и Школа, което сближава учените и простите, това е окултното учение.
Аз мога да говоря сега с лекари, мога да говоря и с професори, макар да съм с 4-то
отделение
.
Благодарение на това, което сме учили и което знаем във връзка с истинския живот. Та във връзка с градината, понеже веднъж като пътувах, ми се даде едно вдъхновение да напиша нещо. Сега и да искам да пиша. не мога. Но тогава ми се дадоха тия неща.
към текста >>
82.
16 - 16. ЖЕЛЮ ТАНЕВ-АВТОБИОГРАФИЯ
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
Бях назначен за каруцар - да карам палатката на командира на полка от Сливен и лекарска палатка - това беше моята задача в щаба на
отделението
.
Дадоха го да го валят и така платът е готов за ушиване. Така брат Петър останахме с добри спомени. Сега ще се върна към моя личен живот, като бял брат. През 1940 година започна войната. Две години запас, аз вече месо не употребявам, но с помощта на Бога всичко се нареждаше добре, хайде нас после ни извикаха на фронта в Сърбия.
Бях назначен за каруцар - да карам палатката на командира на полка от Сливен и лекарска палатка - това беше моята задача в щаба на
отделението
.
Относно храната бях още по-добре, защото повечето даваха суха храна и в каруцата имах един чувал ябълки и круши. Ех, велика е все пак вярата ни в Бога. Преди да отидем в Прищина ходехме за фураж в изоставени къщи от албанци, сърби. И като ходехме с конете да видим къде има, с още един войник, от два километра някъде ни видяли, вероятно албанци и залпове ни хвърлиха, към десет изстрела, но Бог ни е пазел: нито кон, нито нас удариха. Така че Бог ни запази да се върнем живо и здраво в дома си.
към текста >>
83.
22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Имаше ясен и приятен глас, но се изразяваше малко неграмотно, защото, доколкото ми бе известно, беше ходила на училище до трето
отделение
, а и средата, в която се беше родила, не беше грамотна.
Домът й се намираше срещу мъжката гимназия. Приемната й беше една голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Източната стена на стаята беше цялата заета от икони и кандила, като в църква, а около останалите стени имаше миндери засядане. Кортеза беше твърде словоохотлива! Още ненасядали по миндерите, тя започна да ни описва своята дейност.
Имаше ясен и приятен глас, но се изразяваше малко неграмотно, защото, доколкото ми бе известно, беше ходила на училище до трето
отделение
, а и средата, в която се беше родила, не беше грамотна.
Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора", защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40 манастира и параклиси, много „Аязма" - лековити изворчета и пр. Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо" - „Свети Спас" на Бакаджика. Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние - аудиторията - само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза: „Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите.
към текста >>
84.
25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.
,
ТОМ 10
Болница като безнадеждно умопобъркан, че бил доведен при Кортеза, която за три дни го е излекувала съвършено, без да употреби някакви лекарства, а онова, което Христос препоръча: „Ако имате вяра колко синапово зърно, бихте горите преместили." И това го прави не медик със своите познания, а една мома, която само второ
отделение
е свършила!
Как могат луди хора да ни разкриват неща за невидимия мир с пълнота и знание, на които и най-мъдрите философи-богословци биха се позамислили. Това не показва ли, че Кортеза притежава и проявява сила, която трябва да озадачи здравните умове? Геният на човечеството - Исус - фарисеите наричаха луд. Галилий бе за йезуитите луд; но днес признателното човечество ги прославя. Във вестник „Дневник" миналата година (не помня датата) един пише за своя баща, който е повърнат от Ал.
Болница като безнадеждно умопобъркан, че бил доведен при Кортеза, която за три дни го е излекувала съвършено, без да употреби някакви лекарства, а онова, което Христос препоръча: „Ако имате вяра колко синапово зърно, бихте горите преместили." И това го прави не медик със своите познания, а една мома, която само второ
отделение
е свършила!
На 15 октомври имахме сеанс; едно момиче на 14 години, спящ медиум и вижда Хр. Ботев, който между другите съобщения казва: „Преди 38 години аз се борих за правда и свобода, а днес искат да проливат българска кръв само за един." Като натърти последните думи! Медиумът е дете без образование, занимава се с домашна работа, от политика не отбира, не познава Ботева и неговия живот-, а говори с него и то като го описва предварително! Това дете е здраво и до днес, върши си обикновените домашните работи, без всякакъв признак на лудост. Как си обяснявате това?
към текста >>
85.
І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Това е първото
отделение
, Светото място, там беше поставен златният светилник, трапезата за хлябовете на предложението, златният олтар.
Скинията, която бе направена от Мойсей по повеление на Бога, за да могат евреите да извършват богослуженията си, е имала правоъгълен вид. Пред Скинията е имало двор, където е стоял олтарът на всесъжението (изгарянето) и умивалница. В двора израилтяните са принасяли приношенията си, оброците и молитвите си. Правоъгълната форма на Скинията е разделена на две части. Външната част е две трета част от общата дължина.
Това е първото
отделение
, Светото място, там беше поставен златният светилник, трапезата за хлябовете на предложението, златният олтар.
Златният олтар е в средата на светилището и над него се кадяло тамян всяка заран и вечер, символизирайки молитвите към Бога. Трапезата на хлябовете на предложенията е, където се нареждат хлябовете пред Господа. И златният светилник, със седем светила, свещи, които да светят. Външната част, или Светото място, е било отделено със завеса, която да отделя вътрешната част. Във вътрешната част, Светая Светих, е обкованият със злато ковчег на Завета, в който се намираше златната стомна, в която имаше манна, жезъльт Ааронов, който процъфтя и плочите на Завета.
към текста >>
86.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско
отделение
, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква.
Та, тук положението изобщо, както видяхме, не се е различавало съществено от онова по другите български краища. Поради ръста и силното вече развитие на българското национално движение, новият митрополит Йоаким, с пристигането си във Варна се видял изправен пред една извънредно трудна задача - да се справи с българския въпрос. В събота на 27 февруарий 1865 г. митрополит Йоаким пристигнал по море в престолния град на своята епархия. В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение".
Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско
отделение
, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква.
След това посетен или поздравен от върховете на властта и чрез драгоманите от страна на консулите, в понеделник той върнал визитата на управителя, при когото бил събран управителният съвет, в който е бил прочетен неговият берат. С всичко това митрополит Йоаким станал не само формално, но и фактически Варненски митрополит, поел управлението на епархията си и дошел в непосредствен допир с варненската действителност. И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено становище по него. Ние видяхме в предидещата глава как това движение в предвечерието на идването на Иоакима и тъкмо във връзка с това идване, се надигнало и разразило с нова сила и застрашителност. Това е било твърде добре известно на новия Варненски митрополит, който още в качеството си на дякон и после на протосингел при Патриаршията (от 1860 до 1863 г.) имал възможност да се запознае добре с българския въпрос и да си образува определено схващане по него.
към текста >>
87.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В четвърто
отделение
със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис.
След 1871 година в селото учителствува Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците -116 момчета и 17 момичета, и се въвежда разпределение в 4 отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874/75 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 година провежда годишен изпит с учениците от всички отделения.
В четвърто
отделение
със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис.
Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение -19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000. Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни.
към текста >>
В трето
отделение
17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика.
По негово време нараства броят на учениците -116 момчета и 17 момичета, и се въвежда разпределение в 4 отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874/75 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 година провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре.
В трето
отделение
17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика.
Във второ отделение -19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000. Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 година село Хадърча наброява 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители.
към текста >>
Във второ
отделение
-19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000.
Колчов остава до учебната 1874/75 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 година провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със 7 ученика се изучава свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика.
Във второ
отделение
-19 ученици, по прочит и числа, а в първо - 60, също по прочит и числа, от 1 до 1000.
Димо Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години до началото на Освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 година село Хадърча наброява 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители. Селото се нарича Николаевка от 1877 година.
към текста >>
88.
2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Хадърча един бюлюк
отделение
редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени.
26 октомврий бил повикан гръцкий владика от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села. На дяда Атанаса му дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък и за такъв повикали свещеника Ивана Громов, родом от Беброво. който им свещонодейстеувал допреди 7-8 години. Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с.
Хадърча един бюлюк
отделение
редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени.
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година.
към текста >>
89.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
отделение
има 15 паралелки с 333 и Ш.
година насам подготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Предшественица на Кица поп Иванова била Виктория Живкова от Търново. В нейно време (учебна 1872/73. г.) за девическо училище се наела голямата къща на арменеца Капрел Аракел, находеща се на улица „Цар Борис". През речената учебна година, както и през следващата след нея, българските училища във Варна били вече доста осигурени в материално отношение, понеже пристига българският варно-преславски митрополит, Негово Високопреосвещенство дядо Симеон, та се внася значителна помощ за българските варненски училища от епархиално право.I.
отделение
има 15 паралелки с 333 и Ш.
„ 14 277 II. клас има 4 „ 164 „ III. 3 „ 117 „ Всичко: 465 ученици 73 момичета. 313 282 303 256 1154 момичета II. мъжка прогимназия I.
към текста >>
90.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
Първо иде
отделението
за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който свещенодействува, разбира начина, по който да се служи на Бога.
Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, тя е един разбойник. Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека.
Първо иде
отделението
за оглашените, после - за верующите и трето - за свещеника, който свещенодействува, разбира начина, по който да се служи на Бога.
Попът е учителят. Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Това правите и вие често, тургате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола.
към текста >>
91.
24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА
,
,
ТОМ 12
Всички вие сте ходили в първо
отделение
, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения.
Мен се вижда много обикновено това, да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това, да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга - на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не взимайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно, под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други. Сега, да дойдем до съществения въпрос: какви са качествата на събирането.
Всички вие сте ходили в първо
отделение
, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения.
В такъв случай, какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? При събирането всякога има едно увеличаване. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват.
към текста >>
92.
29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН
,
,
ТОМ 12
Та, ще повторите първото
отделение
, докато се научите да произнасяте една буква и като я научите, ще бъдете силни.
Всяка една сестра ти трябва да я намериш вътре. Като я намериш отвътре, ще я познаеш отвън. Ако сестринството не се зароди в отношенията между душите, тогаз ще умрете без да научите нещо. Ще пише на гроба: „Една сестра живя и замина за онзи свят. И там не е готова.“ Непременно тази сестра пак трябва да се върне на Земята.
Та, ще повторите първото
отделение
, докато се научите да произнасяте една буква и като я научите, ще бъдете силни.
Живейте, но не трябва абсолютно никаква погрешка. За каквато и да е погрешка, ще се върнеш на Земята. Не се прави изключение никому. Ти казваш: „Но аз не зная.“ Не, всеки трябва да бъде съвършен. Казано е: „Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен.“ Трябва да имате мощна вяра.
към текста >>
93.
1. ВЕРУЮЩ ИЛИ НЕВЕРУЮЩ
,
,
ТОМ 13
Баща й е бил богат човек и хаджия, затова тя още в турско време се е учила в килийното училище и е научила още във второ
отделение
дългата молитва „Верую".
1. ВЕРУЮЩ ИЛИ НЕВЕРУЮЩ Стефан Тошев е роден на 13/26/.12.1886 год. в град Севлиево и почина на 2.01.1978 г. също в гр. Севлиево. Родителите му са били дълбоко религиозни хора, с интересни опитности в живота си. Майка му е имала лечителски дарби и между жените в махалата, само тя е била грамотна.
Баща й е бил богат човек и хаджия, затова тя още в турско време се е учила в килийното училище и е научила още във второ
отделение
дългата молитва „Верую".
„Майка ми беше силно вярваща" - пише баща ми. „Тя посещаваше църква през всичките празници. Беше добра и благородна жена и добре помня, че всяка вечер, преди да си легне, заставаше пред специалния иконостас в спалнята ни, дето имаше икони и кандило и се молеше. Същото правеше и баща ми. Тя често обичаше да разказва на нас, децата си (двама сина и две дъщери) за Бога, за Исуса Христа и за Света Богородица.
към текста >>
94.
2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 13
И голямата стая в училището, равна на две други стаи (в която съм учил 70 деца от първо
отделение
), се препълваше.
Николай Райнов (с когото се познавахме още от студентските ни години) получил откровение от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите. Отива при Него в Мърчаево, водил дълъг разговор с Учителя, на който е присъствал и брат Боев, който ми разказа подробности за срещата. Като основен учител в с. Кръвеник, Севлиевско, често съм изнасял беседи в неделни и празнични дни. След отпуск на църковната служба поканвах жените и мъжете да дойдат и да изслушат беседата ми.
И голямата стая в училището, равна на две други стаи (в която съм учил 70 деца от първо
отделение
), се препълваше.
Намерих в архивата си плана на една беседа, която съм изнесъл на 20 февруари 1912 г.
към текста >>
95.
10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Донесе ми се, че Началникът на
отделение
в комисията Капнилов (търговец на всякакви сатени, хастари и подплати за мъжко и дамско облекло) продавал стоките си на по-високи цени от нормираните.
Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави характеристики за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията. Един от началниците в последната ми беше близък и говорил на Директора за мене и му казал, че по-подходящ човек от мене за главен представител на Дирекцията в Русе, който да председателства комисиите за приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и да бъде Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга не могат намери. Директорът наредил да ме сондира по телефона: Приемам ли да бъда назначен на тази служба. Като встъпих в изпълнение на службата, аз получих уверения от доста интелигентни граждани (гимназиални учители и др.), че ще ме уведомяват за всички нередовности и нарушения на наредбите на Дирекцията, за които се научат. В това време шестях началници на отделенията в „Специалната комисия" бяха все търговски ангросисти (от управляващата партия) а и помощниците им бяха партийни лица.
Донесе ми се, че Началникът на
отделение
в комисията Капнилов (търговец на всякакви сатени, хастари и подплати за мъжко и дамско облекло) продавал стоките си на по-високи цени от нормираните.
Наредих трима от 15-те ревизори при комитета, по мой план да го заловят в нарушение на дирекционните наредби. Дадох го под съд и наредих телеграфически да бъде уволнен. Донесе ми се от граждани, че друг началник на отделение „Обувни и сарашки материали" при същата комисия - Трифон Кънчев, е сериозно заподозрян, че чрез брата си (подначалник на това отделение), който държеше ключовете на комитетския магазин за такива материали, е сменил първокачествени луксозни лицеви кожи от комитетския магазин с долнокачествени такива от своя магазин. Той беше търговец ангросист на такива материали. Поисках телеграфически уволнението му и назначих комисия, която да извърши анкета по този случай.
към текста >>
Донесе ми се от граждани, че друг началник на
отделение
„Обувни и сарашки материали" при същата комисия - Трифон Кънчев, е сериозно заподозрян, че чрез брата си (подначалник на това
отделение
), който държеше ключовете на комитетския магазин за такива материали, е сменил първокачествени луксозни лицеви кожи от комитетския магазин с долнокачествени такива от своя магазин.
Като встъпих в изпълнение на службата, аз получих уверения от доста интелигентни граждани (гимназиални учители и др.), че ще ме уведомяват за всички нередовности и нарушения на наредбите на Дирекцията, за които се научат. В това време шестях началници на отделенията в „Специалната комисия" бяха все търговски ангросисти (от управляващата партия) а и помощниците им бяха партийни лица. Донесе ми се, че Началникът на отделение в комисията Капнилов (търговец на всякакви сатени, хастари и подплати за мъжко и дамско облекло) продавал стоките си на по-високи цени от нормираните. Наредих трима от 15-те ревизори при комитета, по мой план да го заловят в нарушение на дирекционните наредби. Дадох го под съд и наредих телеграфически да бъде уволнен.
Донесе ми се от граждани, че друг началник на
отделение
„Обувни и сарашки материали" при същата комисия - Трифон Кънчев, е сериозно заподозрян, че чрез брата си (подначалник на това
отделение
), който държеше ключовете на комитетския магазин за такива материали, е сменил първокачествени луксозни лицеви кожи от комитетския магазин с долнокачествени такива от своя магазин.
Той беше търговец ангросист на такива материали. Поисках телеграфически уволнението му и назначих комисия, която да извърши анкета по този случай. И във вестник „Русенско ехо" се напечата интервю на редактора с мен - за осветление по този въпрос на гражданството. В същото време се явих официално при Председателя на тази специална комисия и му заявих, че почвам ревизия на това учреждение, като ревизор на Дирекцията. Той се уплаши и не ме допусна да ревизирам, като оспори правата ми за това.
към текста >>
96.
14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското
отделение
в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни.
Считай, че от този момент си член на църквата ни. Довечера свиквам настоятелството и в събранието, което ще имаме утре вечер, ще обявя от амвона, че ти си приет за член на църквата ни... " След два дни идват в кабинета ми архирейския наместник и енорийския ни свещеник и ми казват: „Дядо владика ни изпрати тази „формула" да ти я поднесем, ако желаеш да я подпишеш." Във „формулата" пишеше: „Отказвам се от Учителя Дънов и от еретическото негово учение." (Този беше смисълът.) На когото се поднесеше тази „формула" и откажеше да я подпише, той се отлъчваше от църквата и енорииският свещеник в неделен ден обявяваше от авмона този „дъновист" за отлъчен от Православната църква. Като прочетох „формулата", в края на същата след думата „подпис" аз написах: „Заявявам на търновския митрополит Филип и на всички органи на Българската православна църква, че те нямат право да се занимават, с мене, защото аз не съм член на българската православна църква, а съм редовен член на Севлиевската Методистка Евангелска Църква." - Ст. Тошев. След години, аз скъсах връзките си с протестантската църква и когато трябваше да се запише вероизповеданието ми, аз се обявявах (при общи преброявания и пр.) за „свободно мислящ". Търновският Филип, като получава „формулата", се вбесява и я изпраща с ново писмо до министъра на правосъдието професор Кулев и заявява, че провинението ми е още по-голямо: не стига, че съм „дъновист", ами съм станал и „протестантин" и апелира: „Може ли да държите на такъв висок пост един сектант като Ст.
Тошев." (По онова време, подначалник на Гражданското
отделение
в министерството на правосъдието беше Богдан Икономов - член на Братството ни.
И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др. - че разпространявам „дъновизма.") Явих се на подсъдимата скамейка пред Дисциплинарния съвет при Върховния Касационен съд, състоящ се от седем члена: 6 касационни съдии и един главен инспектор от министерство на правосъдието. Прокурорът при касационния съд формулира обвинение против мене, съгласно предложението на мнистъра. След това, се даде думата на мене. Аз говорих много сериозно, с висок глас и с възмущение отхвърлих обвинението.
към текста >>
97.
17. СТЕФАН БЕЛЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в
Отделението
за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София.
17. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Ив. Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици.
Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в
Отделението
за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София.
Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки. И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка. Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици. С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях студент по правните и държавни науки в Софийския университет. Тогава той наскоро се беше запознал с нашия Учител и редовно посещаваше неделните Му беседи от 10 часа преди обед.
към текста >>
И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на
Отделението
за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка.
Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София. Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки.
И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на
Отделението
за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка.
Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици. С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях студент по правните и държавни науки в Софийския университет. Тогава той наскоро се беше запознал с нашия Учител и редовно посещаваше неделните Му беседи от 10 часа преди обед. Белев и другарката му, която също проявяваше жив интерес към учението на Учителя ни, често ме канеха в празничен ден на обед в дома си и беседвахме с часове. От 16 март 1914 г.
към текста >>
98.
34. ИЗЗЕМВАНЕ НА ДУХОВНАТА НИ ЛИТЕРАТУРА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Важно е да се знае, че заповедта за обиск и изземване на литературата ни е била противозаконна, тъй като не е имало Правителствен акт за това (виж решение на Върховния съд - Първо наказателно
отделение
N 851 от 7.09.1959 г.
Тук, в София, се изземваше не само литературата на Учителя, както е била заповедта, но и всякаква духовна литература, включително Библии, Нов завет и т.н. В пет часа сутринта при мен в София на Изгрева нахълтаха глутница неграмотни (видно от протоколите) екзекутори. Аз пазя и моя протокол, с който ми иззеха книгите. От складовете на Братството, беседите бяха изземвани с камиони... Тук ще приложа описа от обиска на баща ми, смелата му и уникална жалба и единствения получен отговор от МВР по този повод. Аз съм носил много жалби на Братството и моя такава в приемната на МВР, но никакъв отговор не е имало... Все пак това е история, макар и срамна!
Важно е да се знае, че заповедта за обиск и изземване на литературата ни е била противозаконна, тъй като не е имало Правителствен акт за това (виж решение на Върховния съд - Първо наказателно
отделение
N 851 от 7.09.1959 г.
по н.о.х.д. N 711/1959 г.) И според законите имаме право на обезщетяване от държавата, с което може да се издаде безпроблемно цялото литературно наследство на Учителя. ПРОТОКОЛ ЗА ОБИСК И ИЗЗЕМВАНЕ Днес, 6.12.1957 г. гр. Севлиево, подписаният кап. Филип Митев Филипов, служител при МВР - Севлиево, на основание заповед N 26 от 5.12.1957 г.
към текста >>
99.
36. ОТГОВОРЪТ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
НАЧАЛНИК
ОТДЕЛЕНИЕ
: /подпис/
36. ОТГОВОРЪТ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ИНСПЕКТОРАТ 5.02.1958 Г. ДО СТЕФАН ЛАЗАРОВ ТОШЕВ УЛ. „ТРОЙЦА" 5 ГР. СЕВЛИЕВО По повод молбата до МВР Ви уведомяваме, че същата е разгледана. Искането Ви няма възможност да бъда удовлетворено, тъй като иззетата литература е унищожена чрез претопяване в книжната фабрика.
НАЧАЛНИК
ОТДЕЛЕНИЕ
: /подпис/
към текста >>
100.
2. АВРАМОВ ДОМ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
От начало, от първо
отделение
започват, разбирате ли?
Зная само, че когато живееха на Изгрева, всички деца на Изгрева вземаха уроци от тях, от Аня и от Паша. В.К.: За тия лица, които споменахте, аз съм слушал, че те са били без гимназиално образование, завършили са като частни ученици. Г.П.: Без гимназиално образование и искат работа, но не ги приемат никъде. Взимаха уроци при тях по всички предмети. Не само това, двете, едната по езиците, а Паша вземаше математика и естествените науки.
От начало, от първо
отделение
започват, разбирате ли?
От първо отделение до гимназия и се явяват на изпит в съответните учебни заведения. Те не са получавали някакви хвърчащи документи. Сега аз искам да ви запозная с някои от тези хора. Един от тях, даже ще ви пратя при него. Това е Андрейчо Никифоров.
към текста >>
От първо
отделение
до гимназия и се явяват на изпит в съответните учебни заведения.
В.К.: За тия лица, които споменахте, аз съм слушал, че те са били без гимназиално образование, завършили са като частни ученици. Г.П.: Без гимназиално образование и искат работа, но не ги приемат никъде. Взимаха уроци при тях по всички предмети. Не само това, двете, едната по езиците, а Паша вземаше математика и естествените науки. От начало, от първо отделение започват, разбирате ли?
От първо
отделение
до гимназия и се явяват на изпит в съответните учебни заведения.
Те не са получавали някакви хвърчащи документи. Сега аз искам да ви запозная с някои от тези хора. Един от тях, даже ще ви пратя при него. Това е Андрейчо Никифоров. Андрейчо е дете на разведени родители.
към текста >>
НАГОРЕ
