Търсене в текстове за 'Отделение'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване.
умствена или нервическа система. Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент. Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент. Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.
към текста >>

2. 300–350

Той ще си служи с букваря и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите.
Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери и навсякъде около себе си. 338 Материалното. На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно. Той ще си служи с букваря и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите. Няма защо да носи със себе си и букваря и плочата в университета. 339 Свещени думи. – Познаваш ли ме? Не бой се!
към текста >>

3. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

В четвърто отделение със седем ученици се изучават свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис.
Загора), който получава заплата от 3000 гроша и храна от селяните. По негово време нараства броят на учениците - 116 момчета и 17 момичета и се въвежда разпределение в четири отделения. Ст. Колчов остава до учебната 1874-1875 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г. провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със седем ученици се изучават свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение - 19 ученици - по прочит и числа, а в първо - 60 - също по прочит и числа, от 1 до 1000. Д.
към текста >>

В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика.
Колчов остава до учебната 1874-1875 г., която не довършва. На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г. провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със седем ученици се изучават свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение - 19 ученици - по прочит и числа, а в първо - 60 - също по прочит и числа, от 1 до 1000. Д. Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години - до началото на освободителните войни.
към текста >>

Във второ отделение - 19 ученици
На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г. провежда годишен изпит с учениците от всички отделения. В четвърто отделение със седем ученици се изучават свещена история, българска история, българска граматика, землеописание, аритметика, прочит, катехизис. Изпитът става само върху свещена история, българска история, землеописание и завършва много добре. В трето отделение 17 ученици са изпитвани по катехизис, прочит и аритметика. Във второ отделение - 19 ученици - по прочит и числа, а в първо - 60 - също по прочит и числа, от 1 до 1000. Д. Митов получава заплата от 2200 гроша. Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години - до началото на освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 г.
към текста >>

4. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани.
И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години. Селото Хадърча се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не се развалило, защото Атанас Чорбаджи отишъл при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчани. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г.
към текста >>

5. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони.
Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства. Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае образът на смъртта, имат нужда от обнадеждаване. Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие.
към текста >>

6. 1919_4 Спомени на Жельо Николов

И въпреки че е бил необразован човек, с четвърто отделение, четял беседите, имал силна вяра и воля и всецяло бил отдаден да проучи и да знае всичко за делото на Новото учение.
СПОМЕНИ НА ЖЕЛЬО ТОНЕВ НИКОЛОВ ОТ БУРГАС Братовчед ми, Рашо Ленов, от с. Кирилово (Старозагорско) беше много беден селянин. Запознава се със Словото на Учителя, още когато Той обикаля България и изнася сказки. И въпреки че е бил необразован човек, с четвърто отделение, четял беседите, имал силна вяра и воля и всецяло бил отдаден да проучи и да знае всичко за делото на Новото учение. През 1919 г. имал силно желание да отиде на събора в Търново. Но брат Ковачев, ръководител в Стара Загора, не му дал покана. Братовчед ми знаел, че съборът се охранява и не може да влезе. Освен това, нямал и пари за влака.
към текста >>

7. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Хадърджа оцеляло от разорение, и то пак благодарение на Атанас Чорбаджи, който се застъпил лично пред пашата във Варна и получил един бюлюк (отделение) войска, която опазила непокътнато селото до края на войната.
Църквата била наименована “Свети Атанасий Александрийски”, която съ-щес-твува и се използва за църковно служение и до днес. Село Хадърджа започнало да се сочи за пример в цялата околия. За неговия пълен разцвет обаче попречва Кримската война (1853-1856 г.). През време на войната селата по цяла Добруджа били ограбвани и опустошавани от османския аскер. Като по чудо с. Хадърджа оцеляло от разорение, и то пак благодарение на Атанас Чорбаджи, който се застъпил лично пред пашата във Варна и получил един бюлюк (отделение) войска, която опазила непокътнато селото до края на войната. Така дядо Атанас Чорбаджи съумял да спаси селото си, за което получил признателност от всички. Големите успехи и постижения на Атанас Чорбаджи не са били в състояние да задоволят амбициите и плановете на ентусиазирания Константин Дъновски. Заобикалящата го робска действителност и безпомощност, в която се намирал целият български народ, го обезсърчавала и тласнала към песимизъм. Пълният с ентусиазъм и воля за живот юноша е свидетел на безкрайните нещастия на безправната християнска рая. Първата половина на ХІХ век е периодът, който носи изненади, страдания и беди на българското население, особено на това от Черноморската област на Балканския полуостров.
към текста >>

8. УЧИТЕЛЯТ

Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена.
Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче.
към текста >>

9. ПАНЕВРИТМИЯ

Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков".
През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работа в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им.
към текста >>

10. ЧУДОТВОРСТВО

Казва: "Доведете ми едно отделение от децата".
Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието. Значи Учителят с мисълта си пробил гайдата. Та има сили, които съдействат, но има и такива, които противодействат, но Бог превръща всичко на добро. Стефка Няголова Когато Учителят пътуваше из България и проучваше типа българин, идва в Бургас, държи няколко сказки по френология и демонстрира пред учителите в училището науката. Казва: "Доведете ми едно отделение от децата". Той посочва на учителите кое от децата по кои предмети е силно, по кои предмети какви бележки има. Учителите се учудват като сравняват със своите тефтерчета. Той вярно посочва бележките, които са получили децата. Те съвпадат с бележките на учителите. Един от учителите обаче е непримирим.
към текста >>

11. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

В машинното отделение буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ.
"Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине? " Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." Като ми каза това, аз вече се успокоих. Минаха две седмици, в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време пушеха. В машинното отделение буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ. Като бършат, хвърлят парцала в коша с боклука. Един работник хвърлил цигарата в кошчето и то веднага се възпламенило, става пожар. На печатните машини имаше сигнални противопожарни лампи. Щом се вдигне пламък, веднага алармата свири и от пожарната знаеха. След няколко минути дойде пожарната команда да гасят пожара.
към текста >>

12. ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

От 4-то отделение съм решила да не се женя.
Нестор Илиев Това беше в 1920 г. Учителят държа беседа в салона в Айтос и говори за женитбата. С такова силно впечатление останах и реших тогава, че няма да се женя. Малко дете бях. От 4-то отделение съм решила да не се женя. Вечерта Учителят пренощува у дома и на другия ден баща ми го изпраща до Бургас, до минералните бани. С файтон от Бургас идват да посрещнат Учителя и ние отидохме сутринта много рано да го изпратим. Качиха се на файтона, защото в Айтос нямаше тогава леки коли, и помолих баща ми да отида и аз с Него, но баща ми не ме пусна. Хем Учителят му каза и не ме пусна. А аз знам кой е Учителят.
към текста >>

13. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Ученикът ще си служи с буквара и плочата, докато завърши първо отделение, и после ще мине напред.
Учението дава съдържание на живота. Служенето на Бога осмисля живота. Човек само минава през физическия свят. Той не се спира там. На Земята всичко е преходно. Ученикът ще си служи с буквара и плочата, докато завърши първо отделение, и после ще мине напред. А тях ще остави на другите. Няма защо да носи със себе си буквара и плочата в университета. Във физическия свят е складирана енергията на светлината в растенията и плодовете. Хигиената на физическия живот започва с правилното хранене. Учителя казва:
към текста >>

14. СТЪПАЛАТА НА ЛЮБОВТА

Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така и човек възприема капка по капка Любовта, докато дойде денят, когато ще я възприеме в нейната Пълнота.
Ще се запитате: “Как ще познаем тогава Бога като Любов? ” Постепенно ще Го познаете. Ще почнете от най-малката Любов и ще вървите към голямата. Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нужна за онзи, който съзнателно търси Бога на Любовта. Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така и човек възприема капка по капка Любовта, докато дойде денят, когато ще я възприеме в нейната Пълнота. Учителя различава четири степени в Любовта: Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип25. Любовта е достъпна за всички същества. Няма същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е свързана с Любовта и да не се влияе от нея. Ние познаваме Бога в Любовта. Този Бог на Любовта не е външен, не е само във Вселената, а и вътре в нас.
към текста >>

15. ПЪТИЩАТА KЪM ЛЮБОВТА

Ти мислиш, че си много учен, а те турят в първо отделение.
А на самия връх ще ви се разкрие цялата гледка. Ще се реализира всичко. Тъй че, всяка ваша опитност, всеки ваш стремеж допринася за постигане на знанието. Ти казваш: „Господ ще направи това.“ Но вие трябва да учите какво е направил Господ! Земята е училище и то има своя програма. Ти мислиш, че си много учен, а те турят в първо отделение. Намират, че не знаеш азбуката. Късат те, докато пробудят твоето съзнание и разбереш, че не знаеш. Две, три съществувания ще минат, докато разбереш това. Защо страдаш? Защото не знаеш!
към текста >>

16. 14. ФОРМУЛИ ЗА ЛЕКУВАНЕ

Формула, дадена на брат Димитър Звездински, когато работел повече от 20 години в инфекциозното отделение на Александровска болница и се плашел много да не се зарази.
Остави ме на Земята. (3 пъти) 20. Господи, затвори вратата на злото. (3 пъти) 21. Погледни небето и не се бой. Формула, дадена на брат Димитър Звездински, когато работел повече от 20 години в инфекциозното отделение на Александровска болница и се плашел много да не се зарази. Бог е Любов и които Го познават, да Му служат с дух и истина. Господи, Боже, Аоумен. Амин (Синьо Небе, в което Бог живее, синьо Небе, в което Божият Дух пребивава, синьо Небе, в което Бялото Братство ръководи и направлява Космоса, синьо Небе, в което ангелските ликове пеят и славословят Бога, синьо Небе, от което идват всичките блага, храни и благословения необходими за развитието на живота на Земята. Синьо небе!) (3 пъти) Св. Няголов 22.
към текста >>

0.20946097373962