Търсене в текстове за 'Осмисляне'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_23 Окултната музика на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея.
Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.
към текста >>

2. 3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Казал му: „Бог е този, който определя пътя на душите и определя своите ученици." Брат Епитропов бе много изненадан от това изявление на Учителя и след дълго преосмисляне дойде да ми се извини.
Когато приятелите се завърнаха от събора през 1920 година споделиха много впечатления и аз стоях някакси настрана изолирана, което още повече ме умъчняваше. Учителят разбра и прочете моето състояние изписано по лицето ми и обхванало ме изцяло и ме попита: „Вие защо не дойдохте на събора? " Отговорих му, че един брат ме е спрял като ми е показал личната покана от Него. Учителят не каза нищо. По-късно този брат Епитропов сподели с мен, че Учителят му направил забележка, че не е трябвало да ме спира и съм могла да отида на събора. Казал му: „Бог е този, който определя пътя на душите и определя своите ученици." Брат Епитропов бе много изненадан от това изявление на Учителя и след дълго преосмисляне дойде да ми се извини. Като изкупване на греха си към мен той обстойно ми разказа целия път от заминаването от София, целия събор и всички случки до най-пълни подробности както и връщането им в София. Така потънах в една друга атмосфера. И следващата година, когато отидох на събора всичко онова, което се случи около мен вече не бе непознато, а аз бях го вече преживяла всичко чрез разказа на брат Епитропов. През следващата година -1921 аз бях вече поканена лично от Учителя на събора в Търново. Това е един цял обрат в живота на човека слезнал на земята, защото той външно трябва да се определи и да дойде при Учителя.
към текста >>

3. Наряди за 1945 г.

Защото много от ценностите, с които то е живяло досега, са разбити, разрушени и човечеството ще почувствува един дълбок копнеж към един нов път, към осмисляне на живота.
12)ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, През есента на 1944 година Учителят каза: „Иде пролет в историята на човечеството." Напредналите същества, които ръководят човечеството с голяма любов и велико знание, работят усилено, за да подготвят новата култура. Обширният план, който е изработен от тях, ще се приложи тук на земята. Нека всички братя и сестри с радост и светла надежда да гледат на бъдещето, което иде. Учителят казва: „Пътят на бъдещето е светъл." Днешните страдания на човечеството са като изораване на една нива, която с това се подготвя за посяване. След тия страдания човечеството ще изпита гладуване и жадуване за новото. Защото много от ценностите, с които то е живяло досега, са разбити, разрушени и човечеството ще почувствува един дълбок копнеж към един нов път, към осмисляне на живота. Близка е една епоха, която ще донесе пробуждане на съзнанието. Светът днес има нужда от работници. Нека всички станем съработници за реализиране на онзи красив план, за който работи цялото Небе. Всички могат да бъдат съработници за тая красива и радостна работа. Важната работа днес е пробуждането на душите.
към текста >>

4. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога.
Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога?
към текста >>

5. 2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ

Дадено непосредствено от Учителя

Така човек идва до пълно осмисляне на своя живот.
Той оразумява, че великият смисъл на живота е в служене на Бога. Добродетели значи да правиш добро. А какво значи да правиш добро? Можеш да нахраниш един гладен, можеш да помогнеш на един болен - това е добро. Добро е всичко, което правиш в служба на Бога. Така човек идва до пълно осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След него идва третата фаза на неговото развитие. Тази фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг и пак кръг. Двете змии показват, че той се бори със своята природа, побеждава нисшата си природа, злото у себе си и минава през кръста.
към текста >>

6. 4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА

Боян Боев, 3 септември 1951 г.

Той дохожда до осмисляне на своя живот.
Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Какво значи да правиш добро? Ти може да нахраниш един човек, може да помогнеш на един болен - това е добро, но всичко, което правиш, да бъде служене на Бога. Тогава иде тая идея, че смисълът, радостта на неговия живот е само в служенето на Бога. Той дохожда до осмисляне на своя живот. С това се завършва вторият кръг в развитието на ученика. След втори кръг иде третата фаза на неговото развитие. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че той се бори със своята природа.
към текста >>

7. МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III 21-40

Савка Керемидчиева

Осмисляне на живота.
Когато човек възлюби Бога, светът става вече празен за него. 13.IХ.1921 г. Единство в съзнанието. 30 Да се обича може само Бог. Човек не може да има приятелство и със света, и с Бога. Осмисляне на живота. 31 Смисълът на живота седи в това - да любим Бога! Обединението 32 Истинско обединение на пълна Любов и Радост има само в Бога! Богатството на човека. 33 Човек не напразно е живял на земята, ако е любил Бога. Изповед. 34 Всякога да желаем Бог да знае всичко, което става в душата ни. Обръщане.
към текста >>

8. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

- Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот.
С други думи в реалността винаги има една малка придобивка. Всякога когато придобиеш колкото и микроскопично да е то, то е една реалност. Ние трябва да се научим да работим, за да се освежим, за да се подмладим. Аз наричам работата процес на подмладяване. Що е работа? - Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот. Затова виждаме, че когато човек не работи обезсмисля се човешкият живот. Нашата работа на земята не е работа, но е труд. Ние работим, но губим от силите си, от мислите си - това е изтощение. Трябва да обърнем целия този процес на разбиране в една вътрешна философия да служим на Бога както трябва, както децата слушат с отворени сърца. Да няма нужда да ни доказват съществува ли Бог или не.
към текста >>

9. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Това е осмисляне на живота им, което в бъдаще ще възприемат днешните посетителки на балове и подобни развлечения на днешните земни жители.
Радвам се на всички Ваши преживявания в школата и около Учителя, радвам се и на възраждащето се Ваше творчество. Отлична тема ви е дал Учителя „За двете девойки”, пожелавам Ви успешна разработка. Може би Той ви даде и очертания как да развиете идеята? Макар и неканена, така да кажа, мина ми мисълта да Ви съобща, че едно от развлеченията на двете девойки са техните разходки до слънцето, гдето им указват тамошните жители радушен прием, понеже малцина са гостите, които посещават това светило. От там те разглеждат любимият ни Сириус и множество още светила, за които получават неземни знания. Това е осмисляне на живота им, което в бъдаще ще възприемат днешните посетителки на балове и подобни развлечения на днешните земни жители. Ако намирате ценна тази мисъл използувайте я, напълно сте свободни в това. Бих желала скоро да Ви пиша, но ще зависи кога и как ще разреша известни недоумения, в които ме поставяте за сега. Вие можете да ми помогнете, като ми пишете пак нещо, макар и кратко, оставено по същия начин. В случай, че не сте получили моят пакет (знака) бъдете предпазливи, защото може би ще Ви следят. Тогава използувайте прозореца на галерията, за когото Ви писах преди.
към текста >>

10. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Добродетелта е мощно средство за осмисляне човешкия живот.
От него лъхаше дъхът на стадото, което той пасеше, а в погледа му бяха изразени смирение и вътрешна чистота. Преминал цял живот в самота, готов бе всекиму приятел да стане, но ето, никой го не ценеше, никой приятелството му не прие. Тъга и скръб бяха сложили отпечатък върху душата му, бяха го превърнали в скъпоценен камък. Той бе станал мъдрец! Записах си и малко мисли от неговата мъдрост: Отхвърлят ли те хората, към Бога пътя ще откриеш и нагоре ще вървиш. Добродетелта е мощно средство за осмисляне човешкия живот. Изпаднеш ли в безсмислица, стори в тайно някому едно добро. Желаеш ли да си свидетел на чудеса, добрините си отправяй и към ония, които не те обичат! Той бе приложил тази мъдрост и аз му повярвах! Добрите дела на този овчар ходеха след него, цялата околност въздаваше хвала на Твореца за незнайното добро, което между тях бе вселил. Малките песъчинки радостно скриптяха, когато той минаваше по виещата се пътека.
към текста >>

11. 35. Синтезът - заключителен акорд: есе (27.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Този свещен час -специфичен за всеки, открийте го и го следвайте, превеждаме с нашия език и сме вече не само развълнувани, но и заинтересовани, защото тоя час, наречен от Него “свещен” - е израз на голямата идея за ученичеството изобщо и като осмисляне на всичко казано през тези съборни дни - оживено от основния и важен закон - приложението.
Живата природа беше на негова страна, а пред Него - един Учител, един смел и опитен капитан, застанал на кормилото на пътуващия кораб по бурното море, един опитен водач - планинар, който водеше ученика към високите върхове. Имаше нещо внушително, нещо красиво и респектиращо в тази постановка - една велика школа, един Велик Учител и едни ученик - дете - жадно да учи, жадно да разбира и прилага, жаден да бъде отличен ученик. Затова ли в тази последна беседа Учителят слиза до това дете, застава близо до този ученик и с всичката грижа на Учител и майка, с всичката мекота и нежност ти казва: “Отдели един час от твоето време - един час на ден. Той ще е свещен час за работа, за съзерцание, за влизане в контакт с твоя Бог, с твоя Учител и с всичките светли същества, заинтересовани за твоето благополучие. Бъди ученик, истински ученик, свещено опазил основния закон - учението, работата - характерния белег на ученика. Този свещен час -специфичен за всеки, открийте го и го следвайте, превеждаме с нашия език и сме вече не само развълнувани, но и заинтересовани, защото тоя час, наречен от Него “свещен” - е израз на голямата идея за ученичеството изобщо и като осмисляне на всичко казано през тези съборни дни - оживено от основния и важен закон - приложението. Идеята е внушително подчертана, дадена строга и принципна, нека да е облечена в топлата пелена на обичта, нека да звучи просто и естествено. Казаното до края, имаше този скрит смисъл, а звученето й за учениците бе и сериозно и важно, дори и строго. Свещеният час и като пожелание и като синтез имаше своята скрита цел, своята духовна стойност, своето богато съдържание. Една плетеница от светлина, красота и сила. Струваше човек да я разучи в детайл, струва си да я приближи до себе си, а колкото до учениковото съзнание - беше негово свято задължение да я живее, за да стане достоен някога за званието “отличен ученик”, винаги с бодър и весел дух.
към текста >>

12. 52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Ние ще оставим настрана човешките отношения, ще се абстрахираме от отношенията на хората помежду им и ще се спрем засега, на отношенията между човека и оня Първоизточник на живот, сили и най-разнообразни блага, необходими за поддържането, осмислянето и усъвършенствуването на живота ни, когато едни наричат природа, други - Бог или Върховен промисъл.
Истинските, най-големите добротворци на човечеството са били посрещани почти винаги с клевети, хули и преследвания. Тяхната награда често пъти е била дори насилствената смърт. А и в живота на обикновените люде неблагодарността играе голяма роля. Защо това е така - е един голям и сложен въпрос, който има своите дълбоки корени в далечното минало на людете и който ще даде своите сладки плодове в бъдещето, но с който ние сега не ще се занимаваме. Дали пък съзнателният човек - понеже е посрещан с неблагодарност - трябва да се откаже да прави добро, или наопаки, да упорствува в своя стремеж към доброто - това е друг въпрос, който ние, засега, също така ще отминем. Ние ще оставим настрана човешките отношения, ще се абстрахираме от отношенията на хората помежду им и ще се спрем засега, на отношенията между човека и оня Първоизточник на живот, сили и най-разнообразни блага, необходими за поддържането, осмислянето и усъвършенствуването на живота ни, когато едни наричат природа, други - Бог или Върховен промисъл. Какво е нашето отношение към Първоизточника на живота - към Първоизточника на ония безбройни блага, с които сме заобиколени, с които сме отрупани, които в един безконечен поток се разливат над земята и без които нашето съществуване не би било възможно нито миг? Какво е нашето отношение към Бога? И не сме ли ний, хората, почти също така несъзнателни, както растенията и животните, по отношение на ония блага, с които сме отрупвани, нямаме ли ний почти същото несъзнателно, лишено от чувството за благодарност отношение към Първоизточника на живота и благата, както тия „по-нисши твари"? Понеже ние, обикновено, сме свикнали да разполагаме безпрепятствено и всекидневно с тия блага, те не ни правят никакво впечатление и нам се струва, че ние не дължим никому благодарност за тях, или пък погрешно отправяме нашата благодарност към земни фактори, към земни личности и сили. Понеже ние, с всичката си дълбока наука и философия, до които сме достигнали днес, си мислим, че всичко това, с което разполагаме, е станало и става от само себе си, ей така просто си съществува като нещо отначало дадено или пък е достигнато по силата на някакъв механически развой на нещата, по силата на една механическа, несъзнателна, неръководена от никого и от нищо еволюция, то ние забравяме или по-скоро не чувствуваме нужда да благодарим за това, което непрестанно ни се дава.
към текста >>

13. 13.10. Защо са се явили българите на земята?

Вергилий Кръстев

Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли." Забележки на съставителя: * 1926 г.
Но аз ще ви кажа едно име в света, което трябва да знаете, не сега, може би в следната, във втората, в третата, в четвъртата беседа или в друга някоя. Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата си! Един ум трябва да имате всички! Туй име ще произведе във вас същия резултат, какъвто резултат произвежда онази бистра, студена водица за жадния пътник. Туй име ще произведе такъв ефект, такова утоляване на глада, каквото произвежда пресният хлебец за гледния човек. Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли." Забележки на съставителя: * 1926 г. + 10 години = 1936 година, когато започва Гражданската война в Испания с участието на международния комунизъм и фашизъм на генерал Франко. ** Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. с нападението на Германия срещу Полша и завършва на 9 май 1945 г. с капитулация на Германия.
към текста >>

1.1768770217896