Търсене в текстове за 'Осмисляне'

Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.

Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").
към текста >>

В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето.

в Живот за Цялото, тогава той е почнал своята еволюция. Може някой човек да е прочут общественик, знаменит учен, мъдрец, може да е писал много научни, философски или морални книги, но ако прави всичко това, за да добие лична слава, власт или богатство, той е още в своята инволюция. Но когато посвети своите сили, своите знания, своите способности в служене на Цялото, тогава той е почнал вече своята еволюция. На границата между инволюцията и еволюцията всеки човек ще преживее едно страдание, един вътрешен изпит, от който ще излезе възроден, просветлен, озарен с новата идея за служене на Бога. Такава е например духовната криза и просветлението у Гогол и Толстой във втората половина на техния живот. В този момент човек съзнава, че висшето осмисляне на Живота е в самоотричането, в жертвата, в служенето. Процеса на слизането и възхода или на инволюцията и еволюцията можем да представим със следната схема: По-горе изтъкнахме, че моментът на завоя от инволюция към еволюция е идването на Христа, но казахме че инволюцията за по-голямата част от човечеството продължава. Защо дойде тогаз Христос преди най-ниската точка на слизането? За да работи в човешкото подсъзнание подтикът, тласъкът, даден от Него, та после, когато човечеството дойде до най-ниската точка на слизането, да има в себе си сили да се възкачи, да има сили да победи личния, егоистичния живот и да влезе в Живота за Цялото. Учителя казва:
към текста >>

Вечното подмладяване е вечно осмисляне на живота: най-хубавите неща, които човек желае, да може да ги постигне постепенно.

Вечното подмладяване е вечно осмисляне на живота: най-хубавите неща, които човек желае, да може да ги постигне постепенно.
Ако Божествената Любов не слиза отгоре, вие не можете да растете. Трябва да любиш, за да се подмладиш. Щом любиш и остаряваш, това не е любов. Смисълът на живота е във вечното подмладяване, а не във вечното остаряване. Вечното подмладяване е в Любовта. Вечното подмладяване е вечно осмисляне на живота: най-хубавите неща, които човек желае, да може да ги постигне постепенно. Има три вида остарявания: Като престанеш да слугуваш на Любовта, остаряваш. Като престанеш да слугуваш на Мъдростта, остаряваш. Като престанеш да слугуваш на Истината, остаряваш. И три вида подмладявания има: Като слугуваш на Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Естественият път за осмисляне на живота е в търсенето на истината.

И обратно: Ако доброволно приемете малкото добро и голямото добро ще дойде. Следователно, откажете ли се от малкото страдание, голямото страдание непременно ще дойде. Приемете малкото страдание като привилегия, която ще ви избави от голямото страдание. Вие искате да не страдате и пак да се ползувате от Божията любов. Това е невъзможно. Естественият път за осмисляне на живота е в търсенето на истината. Страданията идват като последствие от нежеланието на човека да търси истината. Човек, който може да издържа страданията, има по-силна воля от този, който може да издържа радостта. Чрез страданията се проверява доколко нервната система е добре организирана. Гениалният не се смущава от тях. Когато някой се ожесточава при страданията, това показва, че едвам сега той започва да се развива.
към текста >>