Търсене в текстове за 'Опера'

Галилей Величков (1911-1985)

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>

2. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера.
Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами. На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера. Те идваха с удоволствие. След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота. Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите". Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им. Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.
към текста >>

3. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен.
Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново. Почнах да се моля на Учителя. Дочух глас в себе си: "Отстрани се от пътеката! ". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците. Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя.
към текста >>

4. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници.
Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя. Когато издавах моята песнарка, реших да включа тези песни на Учителя, дадени чрез нея. Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли? Защото се беше намесил онзи "хубостник" Кръстю, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше. Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник. Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник". Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато. Тя беше за нас външен човек - знаехме, че има контакт с Учителя само чрез музиката и нищо повече.
към текста >>

Второ: Тя беше школувана, надарена певица от кариерата и пееше в Софийската народна опера.
А за реакцията на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим. За тях разказах по-рано. Упрекнаха ни, че това не са песни на Учителя, но аз и Борис Николов имахме много доказателства, че това са песни на Учителя. Какви бяха тези доказателства? Първо: Знаехме и виждахме, че тя ходи при Учителя и че Той работи с нея. Второ: Тя беше школувана, надарена певица от кариерата и пееше в Софийската народна опера. Трето: Имаше изключителна музикална памет, която Учителят изпробва, когато пристигна големият диригент Карл Бьом и Лиляна за броени дни трябваше да научи целия репертоар наизуст, което учуди всички. Четвърто: В нея имаше ред и порядък. Тя поддържаше в ред материалите си. Впоследствие тя записа заучените песни при професионалист диригент, така че написаният нотен текст бе верен. Пето: Малките, дребни отклонения, които тя бе направила, не можеха да попречат да се издадат песните на Учителя.
към текста >>

Седмо: Когато за пръв път присъствувах на нейно изпълнение на песните на Учителя, виждах и чувах, че тя ги пее като певица от операта, защото бе такава.
Пето: Малките, дребни отклонения, които тя бе направила, не можеха да попречат да се издадат песните на Учителя. Тези отклонения се отнасяха до онези небесни височини, до които стигаше нейният глас. Шесто: Текстовете на всички песни, които тя бе дала, бяха текстове на Учителя. Тези текстове ние ги открихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева. Тези текстове тя не можеше да ги измисли и нямаше откъде да ги вземе, защото бяха дадени само на Савка и тя не бе ги дала за печат, а ги пазеше само в нейните тефтерчета, които бяха при нас. Седмо: Когато за пръв път присъствувах на нейно изпълнение на песните на Учителя, виждах и чувах, че тя ги пее като певица от операта, защото бе такава. Но това бяха песни на Учителя - аз не се поколебах изобщо. Осмо: Накрая искам да кажа, че при нея останаха още три песни, а може и четири, които тя не даде, но които са на Учителя. Настоявахме да ги даде, но тя каза: "Те са ми като талисман от Учителя. Не ги давам на никого." Така и направи. Не ги даде и останаха като талисман за нея.
към текста >>

5. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка.
Започна да демонстрира пред другите, да показва как се пеят, като вече се опитваше да играе като на сцена пред приятелите, да показва виртуозността на гласа си и своята артистичност като певица и накрая като примадона. Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен. Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят. Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав.
към текста >>

След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя.
Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък".
към текста >>

А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта".
Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл. Тази награда ми е достатъчна. Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея. Тя се била почти съгласила, но накрая запитала: "Ами какво ще направите със записа и с филма? " Братът отговорил, че ще го сложи в специална кутия, ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година. А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта". Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея. Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година. Сега е 1970 година. Проверете след двадесет години какъв ще бъде нейният глас и дали има направен запис на песните на Учителя. Аз знам отговора.
към текста >>

6. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца.
Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка. Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант. Той бил обсебил няколко държавни арфи, накрая ги продал и прибрал парите. А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата? Едно голямо нищо.
към текста >>

7. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година.
"Бурята на Катя Грива и нейната вяра" Катя Грива е родена на 16 септември 1902 година в град Пещера. Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война. Катя е учила в Пловдив, а после заминава за Италия и завършва в Рим Държавна музикална академия. След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година. След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия. Беше драматичен сопран. Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица.
към текста >>

8. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

В България ще се засили кооперативното дело.
Сега вече Бялата ложа приспа Черната и затова няма да идват внушения от Черната ложа между хората." Следващите събития показаха, че онези, които бяха приспани, бяха събудени и направиха поразиите в България. "Вторият фронт ще затрудни Германия. България, Холандия и други страни ще се освободят. България ще използува момента, за да сключи мир с Англия и Америка и да затвърди отношенията си с Русия. Русия ще бъде уморена от войната и няма да иска в България комунистически строй. В България ще се засили кооперативното дело. Това ще бъде промяната. Хитлер ще падне в Германия и тогава ще се сключи мир." В едн о от тефтерчетата на Савка Керемидчиева, което ми бе оставено, аз прочетох следното записано от нея при разговор с Учителя: "Божият план е, руските войски да дойдат до Дунава и да не преминават в България." Но тези събития бяха променени лично от Учителя, защото никой не прояви послушание и никой нищо не изпълни от това, което Той каза. Ако го бяха изпълнили, нещата по друг начин щяха да се развият. Тогава, в Мърчаево, една сутрин Учителят излезе на балкона, след като за три дни се беше затворил в стаята и никого не приемаше, и с най- строг тон заяви следното пред присъствуващите: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Всемировият Учител промени историческите събития в България и в Европа, поради своеволието на всички политици, които не послушаха съветите Му и правеха точно обратното. Тук трябва да добавим, че единствените, които проявяваха послушанието към Учителя, това бяха братята офицери.
към текста >>

9. 4_01 Любовта е извор

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора.
"Любовта е извор" Родена съм на 20 март 1905 година, стар стил, в Русе. Баща ми е бил музикант, следвал е в Одеса една година, работил е в Стара Загора като музикант - хоров диригент. Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София.
към текста >>

10. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков.
Един ден бяхме на двора до масите, на които ставаха общите обеди на "Изгрева". Учителят донесе една цигулка. Разглеждахме я - нали всички бяхме цигулари. Беше дошъл на гости цигуларят Влади Симеонов. Учителят му я подаде и го покани да изсвири нещо, за да опита цигулката. Влади Симеонов изсвири "Шансон Инду" от операта "Садко" на Римски-Корсаков. След като я изсвири, Учителят каза: "Свирете тази пиеса. Тя е свалена отгоре." Спомням си нещо от времето, когато Учителят даде първите шест упражнения по гимнастика. Когато ги учехме, брояхме по шест за навеждане и шест за изправяне, съпроводени с дишане и то бавно. По-късно започнахме постепенно да избързваме. Една сутрин, след беседа, пак излязохме както обикновено на поляната - наредихме се за гимнастика.
към текста >>

11. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите.
Така че, по препоръка на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата. А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие.
към текста >>

Беше хористка в народната опера.
Весела Несторова беше се завърнала от обучение в САЩ. Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала.
към текста >>

12. 5_05 Певицата Лиляна Табакова

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото.
"Певицата Лиляна Табакова" Учителят беше в село Мърчаево, където беше отишъл след голямата бомбардировка на София от 10 януари 1944 година, като заяви: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за връзка с Бога." В Мърчаево Учителят продължаваше да работи и да дава Словото Си. Всяка сутрин, в девет часа, както на "Изгрева" в София, така и в Мърчаево, Учителят е викал понякога Лиляна Табакова, която бе оперна певица и Сам Той, на своята цигулка, е свирил новите песни, които Той е свалял. Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала. Тя била оперна певица от кариерата и като такава е трябвало да има музикална памет, музикално ухо и музикална култура. Паметта й била феноменална. След като научавала песните, тя ги нотирала с един диригент от операта, като му ги е пяла, а той ги е записвал с помощта на пианото. След това, тя занасяла записаните песни на Учителя и Той ги проверявал. Когато Мария Тодорова включи песните на Табакова в своята песнопойка като песни на Учителя, много от приятелите се съмняваха в това, дали наистина са песни на Учителя. Но ние имахме доказателства за това. Текстовете на песните намерихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева, която си бе заминала вече, значи това бяха думи на Учителя, записани собственоръчно от нея. Така че, това са песни на Учителя, дадени чрез Табакова, това са песни свещени, с дълбочина и с мистична вглъбеност и откровение на Духа.
към текста >>

13. 5_21 Диригентскат а пръчица

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция.
"Диригентската пръчица" Брат Калудов, който бе военен капелмайстор, бил подложен на тежка операция. Раната не заздравявала, измъчвала го толкова много, че се отчаял. Тогава отишъл при Учителя и Му кавал: "Учителю, искам да си замина, тъй и тъй положението ми е тежко." Учителят го погледнал продължително и казал: "Още дълго време ще размахваш ти диригентската пръчица." След тази среща, като се връща в къщи, брат Калудов започва да се подобрява и не след дълго оздравява напълно. След този случай, той дълги години беше военен капелмайстор и накрая се пенсионира като такъв. А след това дойде, премести се на "Изгрева", настани се в една барака, дълги години живя там и дирижираше оркестъра, който свиреше Паневритмията на поляната. Има много снимки, направени по онова време, където могат да се видят многото приятели, играещи на поляната, сред тях са музикантите, а сред музикантите се откроява бялата глава на възрастния диригент, който държи своята пръчица и дирижира.
към текста >>

14. 8_04 Музиканти при Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко".
По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение. По-късно, в Америка, Чомпи се срещнал с наш приятел Георги Сталев. Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на цигулката си. Вътре бил закачен портретът на Учителя. Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри. Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш?
към текста >>

Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас.
Вътре бил закачен портретът на Учителя. Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри. Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш? " След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни. Дори има песни на Учителя записани от него. За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи.
към текста >>

" След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни.
Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри. Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на пръст и след това да оживееш? " След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни. Дори има песни на Учителя записани от него. За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи. Кога я беше слушал, аз не зная. Паша Теодорова направи опит и лично й занесе една песен от Учителя, за да я изпее на сцената. Вероятно Учителят е бил съгласен, защото Паша никога не би направила нещо без да го попита.
към текста >>

15. 8_12 Братските салони и Изгревът

Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейното място е построена многоетажна кооперация.
Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е било борба за ръководство и влияние. Салонът беше срещу аптеката и колониала днес. Сега там има сладкарница, а по-рано имаше двуетажна къща и се идваше през задна дворна малка вратичка. Главният вход бе от "Раковска". Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейното място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографи. След напускането на този салон, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 година продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа всяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си през 1914 и 1915 година. Стенограф е Гълъбов.
към текста >>

Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година?
към текста >>

16. 34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО

До Борис Николов

Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество.
А то имало дете да се кръщава, тъй че дядо владика и деца в Ачларе кръщава. Кога видяхме детето почнаха да се питат: Какво ли ще е това дете - кръщано от владика?! Едни казаха, че ще бъде дявол щом владика го кръщава, а друг светия. По-многото се изказаха за дявол. Излезе най-после, всички му целунаха ръка, а аз се ръкувах и Го поздравих с добре дошъл. Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в село (и ще бъде около 3 месеца в село) и ревизора на кооперативното ни дружество. Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля.
към текста >>

17. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

" Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко.
Дойде това време когато имах условия за работа, небето ми даде дълъг живот, но нямах сили. Да, природата държи строга сметка за силите, които употребява човек, защото тя отпуска кредит точно определен. А за времето, през което се изразходва този кредит, за нея е без значение, защото тя разполага с цяла вечност. Това е знание получено от Учителя. Друг път Учителят ми бе казал: „Да ядеш лимони! " Особено след като ми бе направена операция от язва и бе изрязана част от стомаха ми, аз обичах да ям нещо киселичко. Тогава аз използвах съвета на Учителя, но и преди това налитах на кисело. Без кисело не можех. Причината бе че лигавицата на стомаха не произвеждаше достатъчно стомашен сок - пепсин и солна киселина. Отначало бях болен от язва, а след това стомахът ми бе изрязан. От 28 години до 58 години боледувах постоянно от стомах.
към текста >>

18. 47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ

На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща.
Но понеже на неговото място бе построен салона, а ние нямахме нотариален акт за мястото, понеже никой не очакваше, че така ще се развият нещата. Според тогавашния закон мястото взима и постройката, която е построена на него. Така че салона, който ние построихме с братски средства отиде за погасяване на дълговете на Иван Радославов. Старите приятели се видяха в чудо. Учителят бе крайно недоволен от неблагоразумието на старите приятели. На същото място след време, след като бе разрушен салона и къщата на Радославов беше построена кооперация и там, на същото място на салона има няколко забележителни неща. Там се помещава първо клуб на БКП, второ ме-сопродавница и трето пивница, в която се пекат кебапчета. Как се натъкнаха всички тия неща на това свято място може да отговори само онзи, който е бил съвременник и е бил свидетел на онези сили, които воюваха срещу Братството и Учителя. Шестия салон бе на Изгрева, който бе построен през 1927 г., който бе разрушен от властите през 1972 г. Където и да ходехме и където да се преместим от салон на салон, то винаги се явяваше противодействие, което се изразяваше в отделни конфликтни положения между учениците и главно поради тяхното непослушание, след което обстоятелствата се стичаха тъй, че трябваше да напуснем поредния салон, за да отидем в следващия. Най-интересното е, че на съдебния процес 1957/58 г.
към текста >>

19. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА - ЦВЕТАНА ТАБАКОВА Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА - ЦВЕТАНА ТАБАКОВА Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова. Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години.
към текста >>

Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА - ЦВЕТАНА ТАБАКОВА Лиляна Табакова беше оперна певица следвала във Франция, върнала се в България и с помощта на Учителя тя бе ангажирана в операта. Имаше изключителен глас, още по-добра подготовка, музикален талант и музикална памет. Нейното име е Цветана Табакова, но понеже в операта е имало и друга певица със същото име, то тя се принуждава да промени първото си име от Цветана на Лиляна. И като оперна артистка бе известна с името Лиляна Табакова. Когато Учителят беше в Мърчаево Той знаеше и виждаше, че си заминава. Беше решил да предаде някои свои песни, които ги е пазил десетки години. Той решава да ги запише. Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти.
към текста >>

Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта.
След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава.
към текста >>

Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата.
Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя.
към текста >>

Тя скъса с операта и скъса със своята кариера.
А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това.
към текста >>

20. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск.
На 14 септември започва офанзивата срещу българските позиции. Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен. Бившето командване само се е отстранило от фронта. На 14 септември 1918 г. от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро. На 15 септември френските полкове атакуват Добро поле, а на 15 и 16 септември българските позиции са разкъсани и е осъществен пробива на фронта от войските на Антантата.
към текста >>

21. 172. РЕПЕТИЦИЯТА

172. РЕПЕТИЦИЯТА Сестра Дора Карастоянова е певица и работи в операта като хористка, така си изкарваше прехраната по ония години.
172. РЕПЕТИЦИЯТА Сестра Дора Карастоянова е певица и работи в операта като хористка, така си изкарваше прехраната по ония години. Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по обяд в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е. спявка на хора. А ръководителят на хора много държал на реда и дисциплината. Затова тя бързала да си тръгне по-рано, защото имало доста пеш път надолу до града. Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време.
към текста >>

Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по обяд в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е.
172. РЕПЕТИЦИЯТА Сестра Дора Карастоянова е певица и работи в операта като хористка, така си изкарваше прехраната по ония години. Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по обяд в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е. спявка на хора. А ръководителят на хора много държал на реда и дисциплината. Затова тя бързала да си тръгне по-рано, защото имало доста пеш път надолу до града. Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време. Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време".
към текста >>

Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време".
Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по обяд в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е. спявка на хора. А ръководителят на хора много държал на реда и дисциплината. Затова тя бързала да си тръгне по-рано, защото имало доста пеш път надолу до града. Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време. Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време". Но Учителят повдигнал учудено поглед и казал: „Сестрата защо мисли така? Не си закъсняла, върви, има време! " И тя си тръгва надолу към града със смесени чувства. Хем вярва на Учителя, хем вярва и на часовника си, който показвал два часа закъснение за нея. Няма как, ще върви и толкоз.
към текста >>

Пристига в операта и какво да види.
Но Учителят повдигнал учудено поглед и казал: „Сестрата защо мисли така? Не си закъсняла, върви, има време! " И тя си тръгва надолу към града със смесени чувства. Хем вярва на Учителя, хем вярва и на часовника си, който показвал два часа закъснение за нея. Няма как, ще върви и толкоз. Пристига в операта и какво да види. По необясними причини репетицията на хора била закъсняла точно с два часа. Тя влиза в стаята, а след нея влиза и ръководителя на хора. Всички ахнали. „Виж кого сме чакали! " Спявката започнала.
към текста >>

22. 181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ

властта взе земята на селяните и от нея направиха кооперативи.
Трябваше да отпечатим Словото на Учителя. Никой след това не се сети пък и не знаеше какво бе желал Учителя да се направи. Ако бяхме хвърлили парите си за купуване на тези места нямаше да имаме пари за печатане на беседи. През 1951 г. беше затворена печатницата на Изгрева, а през 1953 г. властта взе земята на селяните и от нея направиха кооперативи. Ако бяхме купили тези места щяха да ни ги вземат и в такъв случай щяхме да останем с празни ръце. А ние с тези пари, които остави Учителя успяхме да отпечатим 51 томчета. Сега разбрахте ли, че брат Борис не е направил грешка както някои се опитваха да ме обвиняват? Ако беше Учителят останал, ако трябваше да дойдат други събития, тогава щеше Той сам да нареди да закупим тези места. Но дойдоха другите събития и настъпи нова епоха от 45 години, които Учителят бе предсказал.
към текста >>

23. 199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО

" Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола. Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят. Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество. Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството! " Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>

24. 41. БАДЕМИТЕ

Като ги занесоха да ги предадат на Кооперативния съюз действително нашите бадеми бяха най-хубави от всички.
Тогава тя написва на едно листче думите, които чула и забола листчето на самият бадем. Като тръгва за града, среща брат Георги, който се връща и му разправя какво са й казали бадемите. Георги събира братята, разправя им какво е чула сестрата, завежда ги при бадема, където е заковано листчето и още тук всички вземат решение: „Няма да се секат бадемите! " Нея година наистина бадемите дадоха преизобилен плод. Бяха най-хубавите в околността, набраха приятелите повече от 1500 кг бадеми. Като ги занесоха да ги предадат на Кооперативния съюз действително нашите бадеми бяха най-хубави от всички. Казват кооператорите там: „Тези хора не лъжат, каквото носят това е чисто." Има закони, по които се извършва съжителството в света. Било то минерали, растения, животни с человеците. Закони справедливи и неумолими.
към текста >>

Казват кооператорите там: „Тези хора не лъжат, каквото носят това е чисто." Има закони, по които се извършва съжителството в света.
Като тръгва за града, среща брат Георги, който се връща и му разправя какво са й казали бадемите. Георги събира братята, разправя им какво е чула сестрата, завежда ги при бадема, където е заковано листчето и още тук всички вземат решение: „Няма да се секат бадемите! " Нея година наистина бадемите дадоха преизобилен плод. Бяха най-хубавите в околността, набраха приятелите повече от 1500 кг бадеми. Като ги занесоха да ги предадат на Кооперативния съюз действително нашите бадеми бяха най-хубави от всички. Казват кооператорите там: „Тези хора не лъжат, каквото носят това е чисто." Има закони, по които се извършва съжителството в света. Било то минерали, растения, животни с человеците. Закони справедливи и неумолими.
към текста >>

25. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Магическата операция е извършена.
" Него ден тя има видение. Вижда себе си като малко момиченце с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка. Тогава българите на Геор-гьовден завързваха големи люлки под вековните дървета, момите се люлеят на тях, а момците ги бутат. Това е поличба за здраве и дълголетие. Сега това момиченце слиза от Гергьовската люлка и заедно с люлката се приближава към Олга и се слива с нея. Магическата операция е извършена. Тя сяда на леглото, изпива една чаша мляко и заспива. На следващия ден пощата донася писмо. Тя го отваря и вижда, че това е писмо от Учителя. „Любезна Олга Славчева, Употребявайте, т. е. пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи.
към текста >>

26. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера.
Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека.
към текста >>

27. 30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха.
Държаха ме в болницата колкото може по възможност повече. Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли? Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха. Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна.
към текста >>

Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица.
Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли? Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха. Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна. Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в седмицата.
към текста >>

28. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА От Софийския затвор след присъдата бях изпратен в затвора на гр. Пазарджик. Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството. Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача. След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор.
към текста >>

29. 61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Стамболийски и операта. 9.
„Стамболийски". 7. Дипломатическите сгради на ул. „Оборище" и на ул. „Георгиу Деж." 8. Домът-паметник Ал. Стамболийски и операта. 9. Хотел „Тримонциум" в гр. Пловдив и още много други. А сега излизам от затвора и ме чака още много работа с моя занаят. Що години има, все за работа е. Да сме живи, да сме здрави и да дочакаме други дни и години на истинското ни освобождение.
към текста >>

30. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Галилей Величков

Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание.
двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло. През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала.
към текста >>

31. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>

32. ІІІ.63. САВКА И ТЕЛЕСКОПА НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Аз получих един урок за отношението на Учителя към хирургията и това ми помогна много, когато и аз след време трябваше да се подложа на операция и то два пъти.
Аз съм си виновна. Учителят ме предупреди, че това което съм пропуснала като дете, не мога да го наваксам като възрастна. Пък и всички сестри ме укоряваха за това колело. Добре се случи така, че да се умирят всички, включително и аз самата." Грижата около Савка продължи около два месеца. Тя с куцане се придвижваше до Салона, сядаше на стенографската маса и продължаваше да работи на своя пост - да стенографира. Аз получих един урок за отношението на Учителя към хирургията и това ми помогна много, когато и аз след време трябваше да се подложа на операция и то два пъти. Не се колебаех и реших. Спомних си думите на Учителя: „Доведи най-добрият хирург! " А за един окултен ученик този въпрос е много важен - в чии ръце поверява живота си. Имаше и други случки и инциденти с тези колела. И всички завършваха по един и същ начин - с увреждане на здравето им и опасност за живота им.
към текста >>

33. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция.
По едно време болката намаля и аз съм заспал. След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната. При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето. Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах. Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния двойник на онзи, който имаше нужда.
към текста >>

Така преминах през две операции.
Как ставаше това, само Учителят можеше да отговори. Нашите очи бяха затворени за този свят на страданието. Сестрата оживя. Накрая се появи и третият "трън" в плътта ми. Обади се и хипотрофия в простатата в старите ми години. Така преминах през две операции. Винаги имах добро отношение към хирургията, вярвах на лекарите и получавах помощ от тях. Знаех отношението на Учителя към хирургията и се възползвах от Неговото знание. Когато чуха приятелите, че боледувам, казаха: „Галилей се е отклонил от Школата, затова плаща". Като чух това, аз тутакси си спомних как в миналите прераждания съм държал меч в ръката си и всички тия глави, които са сега пред мен, са били посичани от мен в името на Бога. А днес на тези глави, които ми се присмиват, аз им свиря на цигулка песните на Учителя.
към текста >>

34. ІІІ.86. КОНЦЕРТ НА КВАРТЕТА В САЛОНА НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър.
През двадесетте години на този век музикалното образование бе на висота. А онези, които бяха надарени да разбират музиката и да я изучават, правеха всичко възможно да овладеят един инструмент по всичките правила на професионалните извиквания. Ето защо и нашата подготовка бе достатъчно добра, за да музицираме на Изгрева и да вземем участие в музикалния живот. Повторната среща с моят съученик, съгражданин и съмишленик на Учителя, веднага събуди идеята за формиране на струнен квартет, да изнасяме концерти както пред приятелите, така и там, където бихме били поканени. В създадения квартет участваха: д-р Филип Стоицев - цигулка, Гавраил (Галилей) Величков - цигулка, Ангел Янушев - виола и Светослав Марчинков - чело. През 1943 година като челист бяхме поканили известният на всички Светослав Марчинков, титуляр в Софийската опера и Царският симфоничен оркестър. Подготовката на квартета вървеше добре и ние се готвехме за концерт към края на есенния сезон. След една репетиция, която проведохме в дома на Светослав Марчинков, Учителят ме прие на разговор в приемната, като поиска да споделя нещо повече за челиста на квартета. Разказах Му. Светослав Марчинков беше концертиращ челист, който е изнасял концерти у нас и в чужбина. През време на едно от турнетата му в Швеция, той се запознава с девойка на зряла възраст, сключва брак с нея и се завръща в България.
към текста >>

35. 3.07. Оздравяване

НЕСТОР ИЛИЕВ

Качвах се не само в кооперациите, но на Витоша, на Черни връх, на Ел Тепе, на Мусала - с Неговата рецепта устна за моето оздравяване.
" Тогава беше краят на февруари, началото на март месец, така пролетно време. Той ми каза само това: „Сега, през май месец, излагайте гърбът си на слънце, сутрин, астрономическо време от 8 и 1/2 до 9 и 1/2 часа, целият месец май. И аз: разбира се - Неговата диагноза беше за мен най-вярна. И така, изпълних тази препоръка, отивайки в игрище „Юнак" и целия месец излагах гърба си на слънце от 8 и 1/2 до 9 и 1/2. И оттогава до днес никакво затруднение, нито с аортата, нито с клапата на сърцето, без никакво лекарство, без никаква друга медицинска намеса мина. Качвах се не само в кооперациите, но на Витоша, на Черни връх, на Ел Тепе, на Мусала - с Неговата рецепта устна за моето оздравяване. "Казано е: „На онези, които чакат Господа, силите им ще се възобновят". Тялото е резултат на човешкия дух. Той е строителят. От устройството на тялото се съди за духа на човека. Ще дойде ден, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека". (Учителя)
към текста >>

36. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

НЕСТОР ИЛИЕВ

Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал.
Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо. Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство.
към текста >>

37. 3.58. Кармата на Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

По време на бомбардировките беше разрушена кооперацията, където живеех, на ул. „Венелин".
58. Кармата на Георги Томалевски С брат Георги Томалевски бях 47 години приятел. Той е роден в Крушево, Вардарска Македония. Неговите родители са от нашия край - Дебърско, преселени в Крушево и той там е роден. Когато дойдох в братството се запознах с него и цели 47 години до неговата кончина, до неговото заминаване от този свят, бяхме интимни приятели. По време на бомбардировките беше разрушена кооперацията, където живеех, на ул. „Венелин". Той дойде и ми даде ключа и аз отидох там при него. Той живееше на ул. „Шипка" 35 и разбира се ме прибра. Цяла зима живях при него. Даде ми стаята, кабинета и с него сме водили всякакви разговори.
към текста >>

38. 5.05. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

После му направиха операция на окото и му махнаха пердето.
5. Да прогледнеш чрез Словото на Учителя С възрастта си, баща ми получи перде на окото. Не можеше да вижда. После му направиха операция на окото и му махнаха пердето. Но така се случи, че той, без да иска, си напръска със сняг окото. Окото се инфектира. Стана инфекция и окото почерня и се поду. Получи се голям оток. Извикахме лекар и той каза, че окото трябва да се извади.
към текста >>

39. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

„Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване.
Тук имаше повече жени, а по-малко мъже. Отначало бяха на ул. „Опълченска" събранията, после в Клуба на журналистите, после в един салон на Турнферайн и накрая на ул. „Оборище", където си построихме салон. Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота.
към текста >>

40. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение.
Зодиакалният кръг е в по-висш свят. Това е по-висш свят. Това е дълбоко мистично изражение на динамични сили, които действат в Битието. Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци. Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария. Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение. Днес методите са променени и не важат. Изучаването на тези старинни науки е подобно на дим, който излиза през комина. Те остават като архива пред Учението на Учителя. По време на Школата на Учителя Той лично ми каза, че чрез тези 12 категории знаци от зодиакалния кръг, чрез които Той работи, то зад всяка категория и зад всеки знак стоят 10 души. Един като падне на бойното поле, друг го замества.
към текста >>

41. 6.19. Край на първото действие

Той по този начин скри от погледите на другите цялата тази операция.
Но важното е, че той ги преброи тези 20 000 косъма. Това показваше, че в живота си той ще има да разрешава много въпроси. И това така стана. Тъй че, косите на моята глава са пресметнати и преброени. Учителят с един хумор и едно настроение даде тази задача. Той по този начин скри от погледите на другите цялата тази операция. Той се стремеше да бъде незабелязан в тези неща и да не играе ролята, че Той направлява всичко около себе Си. След това остригване аз бях променен. Аз бях облечен елегантно, с един английски костюм, с шпиц обувки и като се явих в салона, никой не ме позна, макар че се блъскаха в мене. Предишният ми образ отиде в архивите. Той изчезна.
към текста >>

На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история.
Само че тази тъмна ложа, в която има много интелигентни същества, то там е задачата в тази епоха, те да станат слуги на Доброто. И когато ние говорим за тях, ние не се насочваме да ги унищожим, ние напротив, искаме да дойдат до туй положение, когато и те ще помагат за Делото на Учителя. Понеже се намираме вече пред прага на второто действие, ще направя един духовно - психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов. През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия, цялото братство, на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа.
към текста >>

42. 6.25. Змията ментора

Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва.
Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа. В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва. Ще разкажа един подобен случай, който се извърши в мое присъствие от Учителя на Изгрева. Отначало бяхме трима - Учителят, Георги Радев и аз. Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа. Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен западен окултист. Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия.
към текста >>

43. 6.29. Светлият салон на Изгрева

След години разбрах тайната на тази магическа операция.
Разбра, че го копая много дълбоко. Помолих го да ми помогне. Той дойде, помогна ми и двамата го изкопахме. Докладвахме на Учителя. А Той с едно удовлетворение каза: „Сега можеш да идеш да си извадиш паспорта и да заминеш за чужбина." Туй много силно впечатление ми направи. След години разбрах тайната на тази магическа операция. Целият Изгрев изчезна, а останаха само тези 300 кв. м, които сам Учителят с колчета заби, с които ги очерта, а аз трябваше да ги изкопая. Тази площ от 300 кв. м. се намира точно там, където е „мястото на Учителя", където е положено и погребано тялото Му. Хайде сега, дайте си обяснение?
към текста >>

Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева.
м, които сам Учителят с колчета заби, с които ги очерта, а аз трябваше да ги изкопая. Тази площ от 300 кв. м. се намира точно там, където е „мястото на Учителя", където е положено и погребано тялото Му. Хайде сега, дайте си обяснение? Това беше символ, че само една малка част от Изгрева ще остане. Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева. И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета. Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов.
към текста >>

44. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции.
Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата. Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции. Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат. Просто ми нашепват, обкръжават ме и ме вдъхновяват. Чрез техните съзнания можах именно да изразя тези велики мисли. И когато съм в някоя депресия, достатъчно е да си препрочета някоя страница и чрез тях се тонирам.
към текста >>

45. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Дори я лансирах в операта.
Беше едно русо, симпатично, енергично момиче, което се движеше около Учителя. Беше ми направило впечатление и тя се завъртя около мене, а пък аз, от своя страна видях, че тя има хубав глас и помислих, че от нея може да излезе нещо голямо и се заинтересувах от гласът й. Тогава тя беше тютюноработничка. Напусна фабриката, аз се ангажирах да я поддържам, понеже тогава аз заемах големи постове в държавата и имах големи заплати. Записах я да взема непрекъснато уроци по пеене. Дори я лансирах в операта. Моят братовчед беше тогава директор на операта. Запознах я с диригенти. Братовчед ми Петко Стайнов бе композитор. Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика.
към текста >>

Моят братовчед беше тогава директор на операта.
Беше ми направило впечатление и тя се завъртя около мене, а пък аз, от своя страна видях, че тя има хубав глас и помислих, че от нея може да излезе нещо голямо и се заинтересувах от гласът й. Тогава тя беше тютюноработничка. Напусна фабриката, аз се ангажирах да я поддържам, понеже тогава аз заемах големи постове в държавата и имах големи заплати. Записах я да взема непрекъснато уроци по пеене. Дори я лансирах в операта. Моят братовчед беше тогава директор на операта. Запознах я с диригенти. Братовчед ми Петко Стайнов бе композитор. Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика. Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство.
към текста >>

46. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци.
Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят. Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството. Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва. Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха.
към текста >>

47. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи.
В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух.
към текста >>

Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи.
В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми. Аз изпитвах същата болка, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба. В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух.
към текста >>

48. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Преди това Учителят беше извършил магическа операция над мен, като ми беше дал да нося Неговия балтон.
Аз бях невинен. Въпросите, които ми задаваше тази жена, бяха за висшата политика на държавата. Тя беше много добре запозната с всичко. Остана доволна от моите отговори и ме освободи. Да, тя ме освободи, понеже не можаха да ме познаят духовете. Преди това Учителят беше извършил магическа операция над мен, като ми беше дал да нося Неговия балтон. Над мене беше поставена шапка - невидимка, както в приказките. Бях станал невидим за онези духове, които търсеха разплата в тия размирни времена. Така се опазих досега.
към текста >>

49. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Той си е служил с него, за да може спокойно да върши своите видими и невидими операции.
И когато предприемаше известни неща, пред нищо не се спираше. Значи в него имаше известни качества, които го издигнаха като крупна индивидуалност. Пък имаше и известни недостатъци, което е напълно естествено. Високите върхове граничат с големите бездни. Затуй той беше един инструмент в ръцете на Учителя. Той си е служил с него, за да може спокойно да върши своите видими и невидими операции. И за мен беше учудващо, когато Учителят навремето ми каза „Това е кучето, което ще пази котвата". А това е било към 1922 г. Ето как Учителят очерта пътя и ролята, която има да изиграе тази личност в следващите 22 години. А че той, Лулчев, не изпълни това, което му бе казал Учителя точно и навреме, затова нарушение той си понесе заслуженото. А ние го чухме в салона от устата на Учителя.
към текста >>

50. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Те са статистите в една опера, които носят декорите.
След време тя ще падне като дъжд там, където е нужно и там, където Бог съизволи. Така е с Учението на Учителя - ще отиде там, където имат нужда от него. Ето тук, голяма част от тези актьори на сцената, по време на Учителя, вече ги няма. Останаха още неколцина, на които гърбовете им са още силни, за да изнесат товара. Но тези, които са останали, са с една религиозна постановка. Те са статистите в една опера, които носят декорите. А главните актьори ги няма, защото представлението е приключило. Езерото е изсушено, водата отиде в пространството, физическият Изгрев е разрушен. Но Духовният Изгрев съществува. Той е в Словото на Учителя. Тези идеи на Учителя ще отидат в пространството и ще принесат плод като летен дъжд.
към текста >>

51. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

През 1976 година претърпя операция на дясното око.
Той през 1945 година изпраща своите данни на един голям астролог във Франция - Андре Барбо. Получава един коментар от двадесет страници. Но накрая на живота си той премина през много изпитания. През 1974 година преживя автомобилна катастрофа. През 1975 година падна и си счупи дясната ръка в областта на рамото. През 1976 година претърпя операция на дясното око. През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма. Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб.
към текста >>

През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция.
Но накрая на живота си той премина през много изпитания. През 1974 година преживя автомобилна катастрофа. През 1975 година падна и си счупи дясната ръка в областта на рамото. През 1976 година претърпя операция на дясното око. През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма. Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб. Беше жълт като лимон. В този момент за него се грижеше д-р Янка Попова.
към текста >>

52. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция.
Важното е, че аз спасих бараката за следващите поколения. След това направих филм на Стоянка Илиева, както и много снимки. Тя още приживе бе подготвена и беше готова за следващите поколения. Имаше поезия, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение. Остана нейният архив от ръкописи, които трябваше да получа накрая. По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция. Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул". Наблюдавах, че Стоянка непрекъснато се молеше за Илия. „Защо толкова пришпорваш събитията? Ако му е писано, ще живее дълго." „Не, той трябва да живее, защото той трябва да ме гледа на стари години! " Аз се стреснах.
към текста >>

Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул".
След това направих филм на Стоянка Илиева, както и много снимки. Тя още приживе бе подготвена и беше готова за следващите поколения. Имаше поезия, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение. Остана нейният архив от ръкописи, които трябваше да получа накрая. По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция. Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул". Наблюдавах, че Стоянка непрекъснато се молеше за Илия. „Защо толкова пришпорваш събитията? Ако му е писано, ще живее дълго." „Не, той трябва да живее, защото той трябва да ме гледа на стари години! " Аз се стреснах. Огледах я.
към текста >>

По това време Влад Пашов беше минал същата операция в Исул, но той не можа да прескочи и си замина.
„Защо толкова пришпорваш събитията? Ако му е писано, ще живее дълго." „Не, той трябва да живее, защото той трябва да ме гледа на стари години! " Аз се стреснах. Огледах я. Значи, една умишлена сметка. По това време Влад Пашов беше минал същата операция в Исул, но той не можа да прескочи и си замина. Гледаха го там и бяха придружители край леглото му Игнат Котаров и Боян Златарев. Влад им бе казал, че тази година имал много лоши астрологически аспекти и едва ли ще ги прескочи. Те наистина го препънаха. Той не можа да се справи с тях. Влезнал в едно пасивно състояние, цял ден седял и мълчал.
към текста >>

Но Илия Узунов прескочи тази операция и доживя дълбока възраст.
Те наистина го препънаха. Той не можа да се справи с тях. Влезнал в едно пасивно състояние, цял ден седял и мълчал. Минал лекарят на визитация и казал: „Един Пантелей - пътник". Та този случай беше пресен за поуки. Но Илия Узунов прескочи тази операция и доживя дълбока възраст. Отивам веднъж при Стоянка Илиева. Тя беше останала сама в бараката на Изгрева. Наоколо беше построена три метрова висока ограда около нейната барака. Все едно, че беше затвор. Бяха им дали двустаен апартамент с Илия, но те все не искаха да се преместят.
към текста >>

53. 7.13. ТЕОФАНА САВОВА

Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея.
И това са трите -тризвучие, които се намират на котвата". А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината". Така успях да науча и да спася за следващите поколения това важно свидетелство, което тя единствена го знаеше и помнеше. След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен. Разделихме се и материалите остана-ха у нея. Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея. Дойде време, Теофана си замина, апартаментът й беше опразнен и нейните неща бяха пръснати у различни хора. Няколко пъти ходихме с Марийка Марашлиева при онази жена, която наследи апартамента й. Тя не пожела да ни предаде нищо от нейните материали като ни уведоми, че са ги прибрали нейните близки приятелки. А те, от своя страна, не пожелаха да предадат материалите на човека, който е работил с нея. А те това знаеха много добре.
към текста >>

54. 7.14. БУЧА БЕХАР

Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството.
14. БУЧА БЕХАР Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти.
към текста >>

55. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена.
При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя.
към текста >>

56. 13. ТЕОФАНА САВОВА

Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея.
И това са трите -тризвучие, които се намират на котвата". А това е една емблема, дадена от Учителя, с триъгълник, котва и въже с думите: „Глава на Твоето Слово е Истината". Така успях да науча и да спася за следващите поколения това важно свидетелство, което тя единствена го знаеше и помнеше. След като работих няколко месеца с нея и успях да се запозная с нейното творчество и с нейния път в Школата на Учителя, надойдоха нейни доб-рожелатели и я настроиха срещу мен. Разделихме се и материалите остана-ха у нея. Тя прехвърли едностайния си апартамент на една нейна съседка от същата кооперация, за да се грижи за нея. Дойде време, Теофана си замина, апартаментът й беше опразнен и нейните неща бяха пръснати у различни хора. Няколко пъти ходихме с Марийка Марашлиева при онази жена, която наследи апартамента й. Тя не пожела да ни предаде нищо от нейните материали като ни уведоми, че са ги прибрали нейните близки приятелки. А те, от своя страна, не пожелаха да предадат материалите на човека, който е работил с нея. А те това знаеха много добре.
към текста >>

57. 14. БУЧА БЕХАР

Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството.
14. БУЧА БЕХАР Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти.
към текста >>

58. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена.
При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя.
към текста >>

59. 53. БОЖИЕТО ОКО

Той продължава да пие и накрая умря на оперната сцена на операта „Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений.
Имаше собствена певческа школа в София. Но пиеше много. Беше отишъл при Учителя и той му бе казал: „Ако не престанете да пиете то след две години ще си заминете от този свят". А Събчо му бе отговорил: „Господин Дънов, дори и след един месец да си замина и да умра не мога без пиене и без ядене". А Учителят му отговорил: „Е, както намерите за добре". Той продължава да пие и накрая умря на оперната сцена на операта „Евгений Онегин", пеещ арията на Евгений. Беше баритон. Той се беше оженил за италианка, която беше добра музикантка и тя се бе жертвала за него. На другата година умря сина му, а на следващата пък почина жена му, италианката. Вечерта срещу злокобното представление преди той да почине една наша сестра от Изгрева - Марчето Петрова е била при италианката. Тя е доловила, че тази нощ ще стане нещо и я помолила да остане при нея, защото нещо лошо щяло да се случи и нямало да може да издържи.
към текста >>

60. 110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА

Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ".
Така веднъж Методи Константинов среща един от своите стари познайници, с които винаги е имал борби и разправии. А това е бил Михаил Иванов. И така нашият Методи вижда своят познат и съперник с променена външност и променена глава. Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него. Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ". Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на теория и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник. Значи той е вече много напреднал и не само това, но си служи с окултни формули и разполага със сила и мощ за такива невероятни човешки претворяване от един вид в друг. По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ". Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това?
към текста >>

61. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен апендицит.
Идваш при Учителя, а това означава, че търсиш помощ от Божественото, ти го получаваш, но накрая не се съобразяваш и не го изпълняваш. Тогава се задействува другия закон на кармата, задействува се толкова бързо и толкова драстично, че ние бивахме свидетели как някои много бързо напускаше жизнения си път и след това ни изпратят некролога на Изгрева, че еди кой си е починал. В последствие ще видим, че една такава случка ставаше урок за всички, тези случки ги знаехме, убедени бяхме, че са уроци, но пак грешахме всеки за себе си и всеки според пътя си и задачите си в този живот. Имаше един интересен случай. Един от учениците от Школата беше заболял и след прегледи лекарите бяха казали, че имал остър апандисит и че трябва да го оперират, защото е бил гноен и щял да се пукне и след това да почине. Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен апендицит. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: „Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето ние сме в клас, в петък и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
към текста >>

62. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента.
" „Ами разбира се, сестра, този кораб е вече ваш и вие сте на него капитан." Ето човешката саможертва, когато се прелее в човешка обич, то тя рано или късно ще се доближи до Божията Любов, защото там е първоизвора. След години заболяването му дава отражение и той заболява от бъбреци. Отиват при Учителя и питат дали могат да отидат в Германия за лечение. Той им казал: „Може. Е, на есен ще има окапали листа от дърветата". Наистина той постъпил в болницата, лекували го германските лекари, но му предложили операция и му извадили единия бъбрек и то през есента. И наистина той останал с един бъбрек и се сбъднали думите на Учителя, че през есента ще има паднали листа. В стаята му на масичката непрекъснато е стоял портрета на Учителя. Лекуващият лекар му казал: "Значи и твоя светия ти помага, защото аз също го сънувах". Докато той лежи и е в болницата Райна снове насам и натам, а това са военни години. Преди да замине за Германия Учителят веднъж на Изгрева й казал: Комунистите имат право.
към текста >>

63. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

По времето на търновските събори във вилата имаше една стая, в ко- у ято Учителят беше наредил скрижалите на Бялото Братство и със свои магически операции беше свалил и закрепил там Божествения Дух.
Ако искате да опорочите едно духовно движение дайте му пари. Ако искате да извратите една Божествена идея дайте на последователите чужди пари. И в трите случая едно е сигурно - Злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на Злото. А Доброто работи с малките неща, само онова се благословя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в името на Бога като десятък и се дава в името на една идея слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце от ръцете на праведниците". Учителят го изпратил вежливо, а онзи приятел се върна и повече не продума за закопаното имане. По времето на търновските събори във вилата имаше една стая, в ко- у ято Учителят беше наредил скрижалите на Бялото Братство и със свои магически операции беше свалил и закрепил там Божествения Дух. Обстановката там беше необикновена и Учителят беше наредил по време на събора да се групират приятелите по десет човека по принципа на хармонията и да влизат в същата стая и да престоят известно време в молитва. Бяха оформени много групи и те една след друга влизаха и излизаха от там. Само един брат - Петко Гумнеров никой не искаше да го вземе със себе си поради това, че той е имал едно прегрешение, състоящо се в това, че той беше целунал една млада сестра по челото, а според възрастните приятели това е нарушение на морала, за което го бяха осъдили, че той не трябва повече да бъде в Братството. С този случай се бяха развили много бурни събития и доколкото си спомням брат Борис миналата седмица ги разказваше и те бяха записани и да не ги повтаряме отново. Сега искам да кажа друго: Петко стои настрана и никой не иска да го вземе и той стои отхвърлен и низвергнат от приятелите.
към текста >>

64. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване.
Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него. Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци". Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа. Сутринта като се събудил поглежда от леглото и какво да види - в легена където си мил краката вечерта плувала една голяма жаба, която цамбурнала вътре търсеща прохлада в топлата вечер. А тогава на Изгрева живеехме в барака и жаби това лято имаше доста в гората и около бараките. Та той гледал жабата и си мислел дали не се е материализирал духа, който той извикал, а жабата го гледа ококорила очи.
към текста >>

комунистическата власт започна да прави кооперативи и караше насила селяните да си предадат земята и добитъка и да влезнат в тези кооперативи.
По-късно Учителят изпраща едно писмо до него, в което споменава следното: „Днес дявола се е разделил на болшевизъм и капитализъм. И при едните ще учите един закон, и при другите ще учите друг закон, но ненаучени няма да напуснете земята". Това нещо той успя да го провери, защото дочака комунистите когато дойдоха на власт в България. А затова, че селяните навремето са били с тояги първите участници на тази конференция на връх Бузлуджа, то доктор Жеков видя как на тези селяни им се върна същото. След 9.1Х.1944 г. комунистическата власт започна да прави кооперативи и караше насила селяните да си предадат земята и добитъка и да влезнат в тези кооперативи. Онези, които не искаха опитаха дебелите тояги, същите тояги, с които те разтуриха Бузлуджанската конференция. Само че в историята на социалдемократите този срамен акт не се споменава поради съвсем други причини, но доктор Жеков е един от участниците в тази конференция и неговият разказ е верен. Така че в Школата на Учителя нямаше случайни хора, дори имаше представител на социалдемократите в лицето на доктор Жеков още от 1891 г., един от членовете на Бузлуджанският конгрес. Интересно за размисъл и поучение.
към текста >>

65. 209. БОЯН БОЕВ

Всеки месец ние от Изгрева ходехме на концертните изяви както в концертни зали, така на опера и на оперета и когато някой дойдеше от града и съобщи, че е залепен нов афиш по улиците на София за предстоящ концерт тогава някой от нас казваше: „Един жми, друг не жми - всички на концерт".
„Брат Боян ами как разбра, че балета свърши и че балерините си отидоха? " „Ами онзи там отзад дето седеше зад моя стол ме ръгна и рече: „Хайде бре, умири се вече балерините си заминаха." Всички се смеят, а целият Изгрев се залива от смях. Разказаха случката на Учителя, а той казва: „Ами най-интересното от оперетата и от това представление беше балета, а вие именно на него жмехТе. Тогава какво видяхте? Нищо". Всички прихват отново да се смеят. Всеки месец ние от Изгрева ходехме на концертните изяви както в концертни зали, така на опера и на оперета и когато някой дойдеше от града и съобщи, че е залепен нов афиш по улиците на София за предстоящ концерт тогава някой от нас казваше: „Един жми, друг не жми - всички на концерт". Така че завършвахме и с усмивки и понякога имахме най-различни преживявания при тези концертни изяви, защото винаги се случваше нещо, което от една страна бе забавно, а от друга страна бе поучително, защото винаги се намесваше Учителя и даваше своите разяснения за случая, но от негова гледна точка. Последните години Боян Боев се движеше с бастун, куцаше. Но не се оплака нито веднъж. През времето когато Борис беше в затвора в разстояние на четири години аз първо ходех при него и споделях новините. А Борис беше измислил един начин и в една от капачките от празните буркани на едно малко листче беше написал своята редовна стенограма и тогава аз носех това листче пред Боян Боев, той разчиташе стенограмата и дълго, дълго говорехме и споделяхме един с друг своите надежди и очаквания.
към текста >>

66. 229. КАТЯ ГРИВА

Катя Грива беше направила опит да работи като певица в операта, но след като видя, че това не е за нея, не е в нейния характер и не отговаря на нейните идеи, то тя се отказа.
229. КАТЯ ГРИВА Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем певчески глас и певческа култура на гласа. Изпълняваше много добре песните на Учителя и бе една от първите сестри, която лично усвояваше показаните упражнения на Паневритмията от Учителя, след което тя ги предаваше на останалите ученици. Веднъж тя ми разказваше, че Учителят й бе забранил да си казва рождената дата и на колко е години. На Изгрева гъмжеше от астролози, които непременно държаха да направят хороскоп на всеки един от нас и да тълкуват бъдещето му. Катя бе младолика по лице, с крехка фигура и Учителят имаше съвсем други подбуди, за да й забрани да казва каква е нейната фактическа възраст. Катя Грива беше направила опит да работи като певица в операта, но след като видя, че това не е за нея, не е в нейния характер и не отговаря на нейните идеи, то тя се отказа. Не че нямаше глас, не че нямаше сценична фигура и знания, напротив тя ги превъзхождаше по всичко. Но се върна на Изгрева и по едно време не искаше да работи, а очакваше онези скромни средства, които тя получаваше от родителите си. Учителят няколко пъти я караше да отиде да работи, но тя не искаше. Ето защо Учителят към нея приложи един необикновен метод и в разстояние на шест месеца не й обърна никакво внимание, не разговаряше с нея и не я приемаше. Накрая тя бе принудена, подаде документите си и бяха я назначили учителка по пеене и то в град Трън.
към текста >>

67. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Баща ми беше на моя страна, а брат ми като лекар бе за операция.
Сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя. Ами като ме чу, че е от Учителя настръхна и крещи: „Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него". Казах й да избира - ако иска да живее трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по неговият начин и като оживее ще знае, че живее благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми беше на моя страна, а брат ми като лекар бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции направени за апандесит оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции. Сега 40 години след това времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват. Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията, има хигиена и още много неща. Въпросът бе майка ми дали трябваше да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома.
към текста >>

А това беше преди войната, когато на три операции направени за апандесит оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции.
Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя. Ами като ме чу, че е от Учителя настръхна и крещи: „Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него". Казах й да избира - ако иска да живее трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по неговият начин и като оживее ще знае, че живее благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми беше на моя страна, а брат ми като лекар бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции направени за апандесит оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции. Сега 40 години след това времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват. Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията, има хигиена и още много неща. Въпросът бе майка ми дали трябваше да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома. Големи разправии.
към текста >>

68. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция". Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя.
към текста >>

69. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция". Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя.
към текста >>

70. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

И след това живяха дълги години след тези операции.
Та така лекувахме Борис и го излекувахме, а всички чакаха да си замине, не само чакаха, но и много им се искаше. Но Небето го остави, защото имаше още работа и като оздравя с този лекар той започна да работи и да му разказва за историята на Школата на Учителя. Учителят имаше добро отношение и към хирургията, защото много пострадали хора той ги насочваше към добри хирурзи, които да зашият раз-късни рани, да ги превържат и да ги лекуват. И най-смешното, и най-трагичното бе когато много възрастни приятели, които бяха срещу съвременната медицина бяха принудени да отидат и да се оперират. Така Георги Томалевски се оперира от аденом на простатата, също Илия Узунов, Галилей Величков. И след това живяха дълги години след тези операции. Влад Пашов също премина през такава тежка операция, но според него понеже астроло-гическите му аспекти били много тежки не можа да прескочи и си замина. Борис Николов бе опериран от язва на стомаха, че дори му преливаха кръв взета от други затворници. След като оживяха те вече мълчаха и не смееха да говорят срещу съвременната медицина, защото си припомниха, че Бог помага чрез всички хора и той работи също чрез всички хора. Ето така Учителят отвори пътя за физическото и духовно лечение на учениците от Школата.
към текста >>

Влад Пашов също премина през такава тежка операция, но според него понеже астроло-гическите му аспекти били много тежки не можа да прескочи и си замина.
Но Небето го остави, защото имаше още работа и като оздравя с този лекар той започна да работи и да му разказва за историята на Школата на Учителя. Учителят имаше добро отношение и към хирургията, защото много пострадали хора той ги насочваше към добри хирурзи, които да зашият раз-късни рани, да ги превържат и да ги лекуват. И най-смешното, и най-трагичното бе когато много възрастни приятели, които бяха срещу съвременната медицина бяха принудени да отидат и да се оперират. Така Георги Томалевски се оперира от аденом на простатата, също Илия Узунов, Галилей Величков. И след това живяха дълги години след тези операции. Влад Пашов също премина през такава тежка операция, но според него понеже астроло-гическите му аспекти били много тежки не можа да прескочи и си замина. Борис Николов бе опериран от язва на стомаха, че дори му преливаха кръв взета от други затворници. След като оживяха те вече мълчаха и не смееха да говорят срещу съвременната медицина, защото си припомниха, че Бог помага чрез всички хора и той работи също чрез всички хора. Ето така Учителят отвори пътя за физическото и духовно лечение на учениците от Школата.
към текста >>

71. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал.
Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г. когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда. След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: „Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна." „А аз съм уверена", казала сестра Каназирева, „че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. „Но нали стана според вярата ти? ", му казала още кака Райна. Ще каже някой както и този човек: „Защо не прогледа веднага?
към текста >>

Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи.
когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда. След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: „Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна." „А аз съм уверена", казала сестра Каназирева, „че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. „Но нали стана според вярата ти? ", му казала още кака Райна. Ще каже някой както и този човек: „Защо не прогледа веднага? Защо не го излекува моментално, както Христос е лекувал? Щеше да получи и слава".
към текста >>

72. 57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ

И той каза - операция непременно и незабавно.
Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден когато беше вече оздравяла в разговор тя ми разказа следното: „Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой каквото ми каже, но тумора си расте и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: „Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам. И той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. „Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах 75 със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата.
към текста >>

Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше.
Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: „Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам. И той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. „Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах 75 със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той. И слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава." Благодарих й много и много се зарадвах за това чудодейно излекуване. Минаха години много и аз бях забравила излекуването на кака Денка и сега чак при втора преработка на спомените, след цели 50 години си спомних за нейния случай и го записах.
към текста >>

Лекарите й казали - операция.
И слава Богу и на Учителя, тумора полека-лека изчезна и вече съм здрава." Благодарих й много и много се зарадвах за това чудодейно излекуване. Минаха години много и аз бях забравила излекуването на кака Денка и сега чак при втора преработка на спомените, след цели 50 години си спомних за нейния случай и го записах. Втори случай. Лекуване на тумор чрез лекар Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше Учителю някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция. И тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: „Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра както повечето хора. И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция.
към текста >>

Той й казва: „Ако имаш вяра, може и без операция".
Втори случай. Лекуване на тумор чрез лекар Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше Учителю някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция. И тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: „Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра както повечето хора. И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе.
към текста >>

Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция.
Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра както повечето хора. И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности. Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг. Никога не беше ми се случвало такова нещо.
към текста >>

Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони.
И тумора си расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция. Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности. Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг. Никога не беше ми се случвало такова нещо. Като взех ножа такова нещо особено почувствувах, сякаш се вля някаква сила в мене, сякаш някой грабна ръката ми и оперира.
към текста >>

Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо.
Аз бях на беседа и лично чух като каза Учителя на беседата: „Тука има една болна сестра. Загнездил се в корема й един дух и не иска да излезе. Казвам й, ако имаш вяра може да мине и без операция, ако нямаш вяра ножа ще играе." И наложило й се е операция. Когато беше минала вече операцията и тя беше вече здрава тя ми разказа следното: „Оперирах се при д-р Веркони. Той познавал много добре Учителя и Неговите дарби и способности. Когато минала операцията и тя била вече добре, бил един ден при нея и й казва: „Чудно нещо. Аз не зная кой те оперира, аз ли или някой друг. Никога не беше ми се случвало такова нещо. Като взех ножа такова нещо особено почувствувах, сякаш се вля някаква сила в мене, сякаш някой грабна ръката ми и оперира. Аз не зная какво стана." А ние разбира се знаем как това става, когато Учителят помага.
към текста >>

73. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес".
Никола Христов Гръблев е роден на 11.януари 1893 г. в гр. Габрово. Баща му е бил пощенски раздавач, който събирал вълна по драките, която носил на жена си да плете чорапи на децата, а майка му се занимавала с чужда работа - пране и тъкане, а след това станала тъкачка във фабриката на 148 Христо Боба. На четири години останал сирак - без баща, заедно с две невръстни сестри. Още малък познал на свой гръб глада и немотията. През свободното от училище време, за да помага в прехраната навървял цървули и шиел с два дикиша имении, а после станал наблюдател в метеорологичната станция в Априловската гимназия, а през ваканциите работил в Кооперативната обущарска фабрика „Прогрес". Посещавал клуба на тесните социалисти, където се запознал със социализма. През 1908-1910 г. постъпва в социалистическия кръжок „Максим Горки" в гимназията с ръководител Иван Кишмеров, който завършил гимназията в 1910 г. като останал за ръководител Фердинанд Митев Козовски от Бяла Слатина. Цялата архива на кръжока била поверена след завършване на Козовски на Никола Гръблев, който я поставил в- газено сандъче и скрил на тавана.
към текста >>

74. 36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК

Петър Камбуров

Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: „Рекох, ще мине без операция.
И той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: „Ти как мислиш да се лекуваш? " „Учителю, аз ще изпълня онова, което ти ми определиш", отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: „Рекох, ще мине без операция. Пий слънчева вода и яж по малко суров лук (кромид)." Само за една минута, със силата на своя Божествен дух, Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година.
към текста >>

75. 40. ДВАТА МЕТОДА ЗА ПРОТИВЕНЕ НА ЗЛОТО

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Преместих се на по-добра работа и с по-голяма заплата -главен счетоводител и касиер при Районната търговска кооперативна централа в Казанлък.
" Кажеш ли така, ти си ограден. Божия закон пази. А иначе, когато се противиш на злото, това значи: „Да бъде моята воля". Тогава злото, срещу което се опълчваш, ще те победи, а може и да те унищожи". 1942 година. Преместих се на по-добра работа и с по-голяма заплата -главен счетоводител и касиер при Районната търговска кооперативна централа в Казанлък. Там останах на работа до към началото на 1945 година, когато централата бе ликвидирана.
към текста >>

76. МАРИН КАМБУРОВ

Тук имаше други къщи - три-четири къщи, в които живееха първите кооператори и ние бяхме там на квартири.
Хубави спомени имам от Прослав. ТКЗС-то стана след това АПК. През 1959 г. ни дадоха тия места където си построихме къщите. До тогава живеехме на квартири. Тук имаше други къщи - три-четири къщи, в които живееха първите кооператори и ние бяхме там на квартири. След което през 1959 г. и ние си построихме къщи където живеем досега. Имам един спомен, когато с Лалю работихме една градина в Казанлък. Отидохме да продаваме зеле по Старозагорските села. Минахме десетина села, но нищо не можахме да продадем.
към текста >>

77. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Дори в най-критичните мигове, когато преминах през операция на гръбначния стълб през 1975 г.
По-късно преписвах различни теми на пишеща машина, извадки от Словото на Учителя по различни теми и ги разпространявах. Особено от 1944 г. до 1980 г. Имах стотици изписани тетрадки по теми от Словото на Учителя. Бях работник на Школата и на Учителя. Дори в най-критичните мигове, когато преминах през операция на гръбначния стълб през 1975 г. и щях за малко да си замина, работех неуморно. Дори моите кратки бележки записах на болничното легло в болницата, като изпълних едно обещание пред един млад брат, който искаше да си напиша опитностите. През 1980/81 г. бях също в критично състояние. Аз продължавах да работя на пишещата машина и да правя препис след препис.
към текста >>

78. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда.
След като получих съвет от Учителя да правя излети в планината, редовно с татко излизах два пъти в седмицата. Той обичаше цветята, поляните, природата и това бе за него голяма радост да придружава дъщеря си в Балкана. Баща ми беше преминал през всички етапи, през които минаваха тогава българите. От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска работилница и накрая стига да основе фабрика за платове. Това бе най-високото стъпало, до което можеше да се изкачи един човек в Габрово. Беше общественик, бе създал дружество „Съединение", нещо като кооперативно сдружение за подпомагане на занаятчиите с пари при нужда. А после премина в Популярна банка в гр. Габрово. Той дочака смяната на този строй и преживя, как всичко, което бе спестявал поради една изключително груба грешка на един инженер, той закупи неподходящи машини, които се оказаха негодни за дърводобив и той фалира. Той доживя и видя как всички фабрики бяха национализирани и всички фабриканти бяха изхвърляни на улицата. Видя и се убеди в правотата на Учителя. Видя и доживя да види как всичко се рушеше, което тяхното поколение бе градило цели десетилетия.
към текста >>

Направиха операция и аз стоях при него и през нощта, и през деня.
И то много точно. Дойде и това време, когато моят баща заболя сериозно от хипертрофия на простатата. Имаше аденом на простатата и не можеше да уринира. Лекарите от Габрово веднага ни изпратиха при най-големия уролог с частна клиника през 1945 година. Аз го придружавах в болницата, през нощите всякога бях над неговото легло. Направиха операция и аз стоях при него и през нощта, и през деня. Бях много изморена, изтощена, измъчена от всичко, което се случваше с баща ми. След едно нощно дежурство се върнах изморена сутринта и полегнах на леглото в стаята определена за гости в бараката на брат ми Борис на Изгрева. В тази барака имаше две стаи, кухничка и килер. Едната стая бе за гости, а другата бе за Мария и Борис, които понякога престояваха в нея, защото те живееха вече на своята вила на Симеоновското шосе на три километра от Изгрева. Както бях унесена в леглото, в този момент дойде Мария от вилата, застана пред мене и много властно ми заяви: „Забранявам ти да си миеш ръцете на моята мивка тук, защото ще я замърсиш".
към текста >>

79. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Оглеждам се и горе на табелата пише, че това е Шивашка кооперация.
Другите заминаха за Белене, а мъжът ми Юрдан остана невредим, че накрая го повикаха да участвува в обединението на предприятията, за да могат да се уедрят. Те имаха нужда от човек, който разбираше как да стане това. Години след това аз продължавах да работя и да изкарвам прехраната си. Имах достатъчно добра клиентела. Един ден минавам покрай една витрина и какво виждам: изложена една моя художествена възглавница. Оглеждам се и горе на табелата пише, че това е Шивашка кооперация. Влизам вътре и питам: „Какво значи това" и им показвам моята възглавница. Отговориха ми, че откриват такъв подобен модел и приемат поръчки. Помолих и мен да приемат за работничка в тази кооперация. Но те ми отказаха: „Ако ти дойдеш да работиш тук, ние трябва да излезем. За нас няма да има работа".
към текста >>

Помолих и мен да приемат за работничка в тази кооперация.
Имах достатъчно добра клиентела. Един ден минавам покрай една витрина и какво виждам: изложена една моя художествена възглавница. Оглеждам се и горе на табелата пише, че това е Шивашка кооперация. Влизам вътре и питам: „Какво значи това" и им показвам моята възглавница. Отговориха ми, че откриват такъв подобен модел и приемат поръчки. Помолих и мен да приемат за работничка в тази кооперация. Но те ми отказаха: „Ако ти дойдеш да работиш тук, ние трябва да излезем. За нас няма да има работа". След някоя и друга седмица ми направиха обиск вкъщи и ми забраниха да работя у дома. Страхуваха се от моята конкуренция. А подхвърлиха, че го правят заради моето убеждение.
към текста >>

Бяха ме назначили да работя в една кооперация.
Страхуваха се от моята конкуренция. А подхвърлиха, че го правят заради моето убеждение. Точно по това време двамата ми братя Борис и Николай бяха в затвора. Аз работех и с парите си издържах себе си и мъжа си и изпращах колети с храна и дрехи в затвора. Точно когато излезнаха от затвора някой ме наклевети и ме уволниха заради убежденията ми. Бяха ме назначили да работя в една кооперация. Останах да се грижа само за мен и съпругът ми. Едното приключи и другото приключи. Чудно съвпадение. На 6 декември 1957 година една сутрин в пет часа нахълтаха у дома ми и прибраха всичката литература на Учителя. Бях като потресена.
към текста >>

80. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Тя бе принудена да влезе в неврохирургията, където й предстоеше операция на един от гръбначните й прешлени.
А аз видях силата му. И я оцених по достойнство. Дойде време и той си замина от този свят. Много пъти уговарях с нея да напишем нейните опитности. Но тя отказваше. Тя бе принудена да влезе в неврохирургията, където й предстоеше операция на един от гръбначните й прешлени. Тогава тя взима една тетрадка и в телеграфен стил по четири-пет реда записва някои от своите опитности. На корицата бе написала; „На д-р Вергилий". След като излезе от болницата, тя ми предаде тетрадката и аз я преснех на негатив. Но както се случва винаги, при моята работа с възрастните приятели винаги се явяват по няколко човека, които да пречат. И тук се случи същото.
към текста >>

81. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Съблечените ризи да се проперат.
След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода. Тогаз пот руква от цялото тяло. Да се преоблече тогаз човек. След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена. Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален.
към текста >>

82. 14. ЗЛАТНАТА ХАЛКА

Станка Иванова Тотева

Беше закупил тоя имот - стара кооперация и си строяха нова кооперация на Изгрева - малка кооперация между блока на Благовест Жеков и тоя на д-р Благовест Тошев.
14. ЗЛАТНАТА ХАЛКА През 1956 г. нашият съсед, полковник Дочо Маринов Дочев беше закупил някаква стара постройка. Той живееше под нашето място, в съседство с брат Бошков, Брат Бошков имаше имот срещу нас от другата страна на улицата и съседа Дочо. Беше закупил тоя имот - стара кооперация и си строяха нова кооперация на Изгрева - малка кооперация между блока на Благовест Жеков и тоя на д-р Благовест Тошев. Дочо беше вънка, подреждаше старите материали - тухли, почистваше ги и ги нареждаше, а брат Бошков беше в имота си, копаеше, щеше да сее лук, чесън. Татко и той беше на оградата, нещо правеше. И брат Бошков вика: „Иванчо, отивам на Цариградското. Ще отида да си купя пирони за оградата". А татко му казва: „Брат Бошков, като отивате, вземете ми един вестник".
към текста >>

83. 20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА

Станка Иванова Тотева

Правили й операция и й казали, че няма да има деца.
20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА Братовчедката ми Цонка пристига от Северна България, от Русе и каза: „Како, заведи ме при Учителя, да видя Той какво ще ми каже! " Тя беше болна от страх, нерви, туберкулоза II стадий и нямаше деца. Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Ами не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца.
към текста >>

Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца.
Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя и казва: „Омъжих се, разбирахме се с мъжът ми, но там, където живея е много страшно за мен. Чичото и свекъра всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Ами не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. И от мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. Аз съм се домъкнала тука и това гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". А Учителят й казал: „Няма нищо страшно, всичко ще се оправи! " А тя плаче, сълзите й текат, хълца.
към текста >>

84. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

По едно време аз трябваше да се явя на конкурсен изпит за операта в Стара Загора.
А Мазаров имаше само горно „до". Мазаров по-късно разви и изпя в „Отело" и то в Италия „ре бемол". Изпя го и го взе, а може би и малко по-високо от мен. Тези сравнения, които давам с Мазаров е да покажа какви заложби съм имал и какви данни и как всичко пропилях. А Мазаров се изяви прояви като певец в Европа. По едно време аз трябваше да се явя на конкурсен изпит за операта в Стара Загора. Но тогава се разболя моят син Гриша и аз изпаднах в една бездна, разочаровах се от всичко и всичко изгорях, което имах около себе си - поезия, музика, книги, литература. Разочаровах се от всичко и се питах, защо на мен това се случи. Отидох на село сам, само с едно Евангелие. Отдалечих се от Учителя. Учителят беше Велик, но не можех да използвам Неговото Величие и сега трябваше да тръгна отначало.
към текста >>

„Симеоне, ако си в църквата ще изпееш три арии, ако си в операта ще изпееш 30 арии.
По часове коленичил се молех и четях Евангелието. Това ме спаси. Тръгнах отначало - отдолу нагоре и стигнах до 80 години. Учителят ми беше казал да пея и песента да бъде моят път в живота. Беше ми дал и казал какъв е моят път. „Симеоне, ако си в църквата ще изпееш три арии, ако си в операта ще изпееш 30 арии. Ако си в свободния живот ще изпееш 300 арии. Това е пътят ти, ако се посветиш да служиш на Бога чрез песента." Така Учителят ми показа как ще се развият моите заложби и по какъв път ще мина. Но стана така, че аз се раздвоявах и се отклонявах. Имах заложби, но не можаха да разцъфтят в този живот. По този повод Учителят спомена: „На теб, Симеоне, много нисшия живот ти пречи.
към текста >>

85. 21. МАГИЯ ЗА ДЪЖД

Симеон Арнаудов

Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола.
Ние се захласнахме от смях. Него го оставихме на Бивака да го вали дъжда, а надолу ние вървим към Симеоново и се превиваме от смях и от възклицания. На Изгрева разказахме всичко на Учителя. Той извади кърпичката си, сложи я на устата си и дълго се смя пред нас със сълзи. Та така се приключи случката за онзи, който имаше власт над природните сили, който може да докара дъжда, но не можа да го спре. Дъщерята на Мария Младенова, казваше се Анжела свиреше години подред на арфа при Софийската опера, а пък моята дъщеря Ели свиреше на виола. Те имаха турне във Франция. В един свободен ден отишли да посетят Михаил в неговото имение. Той започнал да им показва онова, което има като богатство. Завел ги в една зала пълна със злато, после им показал банята си, спалнята си и какви ли не придобивки. А Учителят казва, че Учителят на Черното Братство си слага пръстени по ръцете със злато и скъпоценни камъни и целите се обкичват със злато, защото търсят да придобият сила чрез златото и скъпоценните камъни.
към текста >>

86. 30. КАТЯ ГРИВА И ГЕНЕРАЛНАТА РЕПЕТИЦИЯ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Но събитията се развиват така, че тя се разочаровала от операта, пристига на Изгрева и остава тук.
30. КАТЯ ГРИВА И ГЕНЕРАЛНАТА РЕПЕТИЦИЯ Катя Грива е изпратена от родителите си да следва в Италия, да завърши музикалната академия и да се подготви за оперна певица. Имала е чуден глас. Върнала се е като школувана певица и всички й предсказвали бляскава кариера. Но събитията се развиват така, че тя се разочаровала от операта, пристига на Изгрева и остава тук. Изпраща едно писмо до родителите си, в което писала да не съжаляват, че тя няма да стане оперна певица, тъй както е обещавала и тъй както те са имали хубаво намерение, за да я изпратят в Италия да следва. Написала им, че има друг път. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да се изпробват и да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше, а ние ги слушахме.
към текста >>

87. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Спомням си, когато веднъж се връщахме от опера от града.
А Толстой го приемаха по-реално, защото ходеше с рубашка, препасана с шнур и работеше с мотика в градината. За мен в толстоизма и вегетарианството имаше хубави неща. Но когато Учителят доведе към 300 човека в гостилницата видях, че не е висок на ръст. Спретнато и ритмично ходеше. Походката на Учителя бе необикновена. Спомням си, когато веднъж се връщахме от опера от града. Бяхме четирима. Учителят със Савка Керемидчиева и аз със Симеон Арнаудов, който бе взел билети за операта. И досега ми звучат стъпките на Учителя върху снега, които бяха ритмични. Това бе музика в движението им. Това е към 1936/37 г.
към текста >>

Учителят със Савка Керемидчиева и аз със Симеон Арнаудов, който бе взел билети за операта.
Но когато Учителят доведе към 300 човека в гостилницата видях, че не е висок на ръст. Спретнато и ритмично ходеше. Походката на Учителя бе необикновена. Спомням си, когато веднъж се връщахме от опера от града. Бяхме четирима. Учителят със Савка Керемидчиева и аз със Симеон Арнаудов, който бе взел билети за операта. И досега ми звучат стъпките на Учителя върху снега, които бяха ритмични. Това бе музика в движението им. Това е към 1936/37 г. След няколко години съдружниците на вегетарианския ресторант се разделиха след три години обща работа. Баща ми взе консервната фабрика в Красна поляна, а за тях остана гостилницата.
към текста >>

88. 4. КАРМИЧЕСКИ СЛУЧАЙ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

И наистина тя завърши Държавна консерватория и след това свири в оркестъра на Народната опера и там се пенсионира.
Е, какво ще кажете сега? Учителят се грижи за учениците си. Учителят ми каза за малката Елисавета: „Музиката за малката. Музиката ще й върви. Но бракът й..." и поклати с глава в знак на това, че няма да й върви. И наистина тя завърши Държавна консерватория и след това свири в оркестъра на Народната опера и там се пенсионира. Жени се, но бракът й не вървя. Остана с две деца. Веднъж вървя с децата. Учителят се зададе, спря ме и ме запита: „Майка ти жива ли е? Ти идваш по линията на майка си".
към текста >>

89. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Надежда Георгиева Кьосева

Отиде в операта като хорист започна войната.
Ежедневно се молех на Бога „за хляба наш насущний, дай ни го днес". Свършваше молитвата и той идваше по различен начин, но не чрез въздуха, а чрез ръцете на братята и сестрите от Изгрева. Накрая Симеон завърши консерваторията, но не отиде да работи като солист и артист. Започна да кърпи обуща и беше сръчен в тази професия. Все намираше нещо, което не му харесваше. Отиде в операта като хорист започна войната. Не искаше да бъде хорист, а да бъде стажант-певец. И се отказа от службата си на хорист, напусна, нямаше заплата и започнаха гладните години. Той беше така устроен, че смяташе, че хората трябва да се грижат за него, а не той за тях. Започнаха неволите ни. Учителят чрез Лулчев успя да му издейства служба и Багрянов като министър го изпратиха в Добруджа като държавен служител по землераздаването на земите след като България получи от Румъния Добруджа.
към текста >>

Дори са го канили на времето да пее във Виенската опера през 1915 г.
И моят баща беше толстоист. Та Толстой е имал къде да дойде тук и да отседне. Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев. Това бяха първите пионери. Отец Григорий е бил голям певец, Като го слушах да пее въздухът звънеше. Дори са го канили на времето да пее във Виенската опера през 1915 г. Та Симеон не бе чужд на пеенето. Беше направил една схема за модулиране на гамите една в друга. Беше я дал на Учителя. Аз с интерес слушах неговите ежедневни упражнения. Аз имах отношение към музиката.
към текста >>

90. 12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА

Веднъж прочетохме във вестника, че има конкурс в София, балетен спектакъл за малки и големи, на който ще присъствува голяма балетна комисия, на която ще присъствува Анастас Петров, който беше директор и балет- майстор на операта.
12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА Пропуснах нещо много важно, когато живеехме до Р. В. Радев. Аз много обичах музиката и си композирах мелодии и сама си ги пеех и играех. Играех и казачок. Веднъж прочетохме във вестника, че има конкурс в София, балетен спектакъл за малки и големи, на който ще присъствува голяма балетна комисия, на която ще присъствува Анастас Петров, който беше директор и балет- майстор на операта. И най-важното беше, че ще пристигне и присъствува балет-майсторката от Дрезденската балетна школа. Аз пощурях. Започнах да настоявам пред баща си да ме заведе да участвувам и аз. „Ами как ще отидеш, когато не си била нито в школа, нито си била на уроци, само си играеш казачок и твои балети! " Но по моето настояване най-сетне отидохме.
към текста >>

Дрезденската балерина беше млада, хубава, с един черен тюрбан на главата и Анастас Петров - директор на народния свободен театър и операта и още кой ли не.
Нямаше време за бавене, защото денят беше определен. Имаше само 3 - 4 малки момиченца и другите бяха все големи. Това беше по време на големите прима-балерини Надя Винарова, Воронова. Дойде време и за моето влизане. Когато видях голямата комисия ми призля. Дрезденската балерина беше млада, хубава, с един черен тюрбан на главата и Анастас Петров - директор на народния свободен театър и операта и още кой ли не. Уплаших се, но вече бях там, нямаше връщане. Свиреше само едно пиано. Попитаха ме: „Е, какво ще изнесеш? " „Ами, арабски танци", казах аз и започнах. Пианото започна.
към текста >>

Но Петров ме взе стипендиантка в операта и започнахме веднага.
„И дума да не става, каза баща ми. - „Там нямам никакъв познат." „Ама, г-н Печеников, вие правите голяма грешка. За първи път се съгласи да вземат балерина от нас. Трябва да бъдете спокойни, това почти не се е случвало в България досега. Тя има късмет." Но баща ми беше категоричен, и моя милост „залезе". Но Петров ме взе стипендиантка в операта и започнахме веднага. Баща ми всяка седмица от Княжево идваше да ме взима вечер в 6 часа от един салон „Алхамбра", който беше до Орловия мост. Тогава се изучаваше балета на Орфей и Евридика. Но и тук късмета ме остави. Един ден, понеже на малките съблекалнята беше неотоплена, бяхме в стаята на големите и там видяхме балерините, които се бяха скупчили около една маса да беснеят от смях и четяха някакво писмо. И четоха едно писмо, къде са били и какво са правили, всичко беше описано.
към текста >>

91. 4. СЛУГИНЯТА

Донка Илиева

А тя работеше като шивачка в Илиянци в някаква кооперация.
А Антов се прибра по- късно при Кинчето. Пристроиха и къщичката стана от две стаи и антренце. И така си живяха докато след известно време го обвиниха, че незаконно живее с нея. По-късно Антов се ожени за нея. Освен това Учителят бе казал, че ония, които живеят в близост да сключат брак, за да не дават повод да бъдат обвинени от закона за незаконно съжителство. А тя работеше като шивачка в Илиянци в някаква кооперация. Та техния живот такъв беше. А Антов държеше връзка с Франция със Стела и Тони Белмен. Аз имах писмото от тях, но не знам къде съм го сложила. Трябва да кажа, че Кинчето отгледа Мария и Дани, децата на Антов. Питай синът му.
към текста >>

92. 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА

Богдана Николова

Малката Верка, след 9-месечно лекуване и 4 несполучливи операции в Александровската болница беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето правеше температура.
БОГДАНА НИКОЛОВА 1. НЕОТРЯЗАНАТА РЪКА През време на Владайските събития, през есента на 1918 г. Верка Николова Ковачева, най- малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул, „Св, Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакета от снаряд. Семейството Ковачеви, състоящо се от 4 дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма тревога. Малката Верка, след 9-месечно лекуване и 4 несполучливи операции в Александровската болница беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето правеше температура. По това време в Княжево имаше италианска лекарска мисия. Заведоха малката Верка с превързана на дъска ръка при тях. Те я прегледаха и казаха, че ръката трябва незабавно да бъде отрязана, иначе детето ще умре. Роднините се събраха разтревожени около цялото семейство. Майка ни.
към текста >>

93. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Между тях бяха моят другар, Петър Камбуров, Георги Илиев, председателя на кооперацията, в която съм работила и който много нещо беше научил за Братството и още много други братя и сестри.
Брат Боев и другият брат също бяха в бели престилки. Учителят отстъпи и даде възможност на брат Боев да мине и застане до главата ми. Щом като той застана до мен, сложи си ръката на главата ми. Учителят си сложи ръцете на болния ми бъбрек, а Емил Бог ми хвана лявата ръка и ми каза на есперанто: „Ми дезирас ал ви мулте да санон", което значи: „Желая ви много здраве". В това време надойдоха много братя и сестри заминали в другия свят. Между тях бяха моят другар, Петър Камбуров, Георги Илиев, председателя на кооперацията, в която съм работила и който много нещо беше научил за Братството и още много други братя и сестри. Брат Петър Камбуров влезе с цигулката си под мишница и Учителят му каза да застане между него и брат Боян. „Молитва", каза Учителят, обръщайки се към всички. Започнаха с Добрата молитва, 91 псалм и Отче наш. След това Учителят каза на брат Петър да засвири песента на Марин. И той засвири и запя: „Пей, пей и тогаз, щом те болест посети.
към текста >>

94. 9. С БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА

Йорданка Димитрова Колева

Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония.
Изобщо десет години не разрешаваха на Йоанна да излезе от България. На проф. Джуджев му беше много мъчно, че Йоанна няма да вземе участие. Аз имах много хубава дружба на Изгрева със сестра Лиляна Табакова, но по-късно по неизвестни на мен причини тя се отдели от мене. Не ще забравя никога как една година след обесването на Емил наблюдателя на връх Мусала - Кирчо ни взе със сестра ми Кина, Лиляна Табакова и брат Кръстю Трифонов в наблюдателницата като негови близки и там прекарахме цял месец. Сестра Лиляна Табакова е била примадона на Софийската опера, тя е пяла пред Учителя, работила е с Него, нотирала е Битието, за което Учителят се произнесъл, че това е 10-та симфония. Един път Учителят свирил нещо на сестра Лиляна на цигулката си и тя като запитала какво е това странно нещо, Учителят отговорил, че това е музика за блудният син. Сестра Лиляна беше готова да разкаже някои работи, но братята не можеха да я търпят, защото като пеела била пискала и тя се разсърдила. Трябваше да я изтърпят. Тя често споменаваше, че Учителят е казал веднъж на нея: „С тебе се познаваме от 8000 години". Сестра Лиляна е разработила Битието, но понеже е сърдита на Братството казва, че ще го даде на държавата.
към текста >>

95. 4. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Йорданка Димитрова Колева

Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково.
И тъкмо мъжът ми дойде и ми съобщи, че от Братството, които са се организирали изведнъж се разколебали. Ама той отиде най-напред при Учителя да пита: „Учителю, така и така решихме да направим екскурзия, от Ямбол се гласят към 32 души". Учителят се засмял и казал: „Рекох, я двама излезат, я трима излезат". И както и да е, дойде мъжът ми и ми разправя: „Дане, стягай се". „Че как ще се стягам, бе, ами децата на кого ще ги оставя." „Знаеш ли, всички се отказаха, „Един- двама" каза Учителя, значи ти и аз." Тъкмо туй говорим и чука се на външния прозорец (имахме от към пътя един прозорец северен). Излизам и виждам нашия каруцар от село Славейково, който е на кооперацията каруцар и донесъл сирене на вегетарианския ресторант, щото имахме и мандра в Славейково. Той донесал сирене и обажда ни се и ако има нещо да поръчаме и аз викам: „Вълчо, чакай сега, ще те натоваря. Тримата ми сина ще ги занесеш при майка ми". Събирам им багажа, дрешките, това-онова и ги качвам на каруцата и изпратих ги на мама. И ний до вечерта заминаваме веднага. Ама ушивам си едни терлици с тройни табани, щото имах едни обувки за три хиляди лева, половинки ми ги направиха, платих ги на „черна борса" и не смея да ги обуя, да пътувам с тях.
към текста >>

96. 8. ИДЕЙНИ ОБЩЕСТВА

Там имаше до линията къщи, до Мильовата къща кооперативни.
И когато дойдохме тука имаше от братството едно семейство Колю Петров, след това дойде брат му Атанас, след това дойде Петър Камбуров от Стара Загора и образувахме тука братска група. Още като си дойдохме то в първата сряда четохме вече и беседи и лекции и все се събирахме заедно. През 1950 г. дойдохме накрая в Прослав. Къде живеехме ли? Там имаше до линията къщи, до Мильовата къща кооперативни. По една стаичка и една кухничка ни дадоха с общо салонче, малко примитивно, но задружно си живяхме с вегетарианците-толстоистите. Даже много хубаво си дружахме така, събирахме се по Нова година. То, брат Илия понякога дойде: „Данке, хайде, вие си знаете, събирате се, нашите тук нямат навик, хайде днес елате в салона, та да дойдат и другите". Та ходим с песни, с музика. След това като дойдоха толстоистите станахме доста голяма групичка.
към текста >>

97. 2. ХИРОМАНТИЯ

Емилия Михайловска

По едно време бях в подвижната опера един-два сезона и пеех на концерти във Военния клуб.
Постъпих и завърших консерваторията „Джузепе Верди" в Милано. В радио „Торино" бях ангажирана и всеки месец давах по един-два концерта - славянска музика, българска и руска. Също и в Швейцария в радио „Монте Ченери" в Лугано имах по един-два концерта месечно. След това дойдох да търся работа в София. Но тук нямах връзки, за да изнасям концерти. По едно време бях в подвижната опера един-два сезона и пеех на концерти във Военния клуб. Но това беше много малко. В Италия бях спечелила един конкурс и бях приета в Торинс. Кога съм завършила в Италия ли? Аз заминах 1930 г. Осем години бях там.
към текста >>

Не можах да вляза в операта, не можах да си пробия път, бях сгодена, пак нещо не върви, все има какво да ме разочарова.
Аз Му казах, че имам роднини, които са тук в Братството. Той беше много разположен и когато аз казах, че искам да си тръгна, Той стана и ми даде книгите „Свещени думи на Учителя" и „Учителят говори" и ми каза: „Прочетете ги и пак заповядайте, тогава ще имаме тема за разговор". Двете книжки Той ми ги подари, а аз Му казах: „Ама няма ли нещо да ми кажете? " „Няма какво да Ви кажа! " Това беше отговора. Не можах да вляза в операта, не можах да си пробия път, бях сгодена, пак нещо не върви, все има какво да ме разочарова. Та Той нищо не ми каза, но каза: „Един ден ще разберете! " И действително, един ден както нещо четях и тъй нещо ми просветна и се сетих за думите Му: „Един ден ще разберете! " защо не ми е предсказал нищо? На Ваня всичко предсказа, защото всичко беше много хубаво. А пък за мен, нямаше какво да ми каже.
към текста >>

98. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди.
Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя отговорност ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам. На тези събрания идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов е идвал, той в началото идваше, после към края - не, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков. Той даже приемаше някои хора у дома да преглежда болни, да не е у тях. Като се съберат десетина души той искаше да не е у тях, канеше ги у дома. Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди. Аз казвах, щом небето позволява, ще се събираме. Ако не разрешава, ще ни забранят. До това време няма да престана да ги събирам. Аз съм работила и превеждала, без да вземам абсолютно нищо, всичко е било безплатно. Всичко съм правила срещу моя десятък, защото не можех да си представя, че аз ще взема за Братството нещо.
към текста >>

99. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции.
" Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар. Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург. Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна. Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг.
към текста >>

Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е.
И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна. Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня. Но защо в южните САЩ? Нали той е в северна Америка?
към текста >>

За да се приеме един нов член по тази дисциплина в медицинско сдружение, а това са някакви специални мозъчни операции, които точно тогава започнали да ги правят.
защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня. Но защо в южните САЩ? Нали той е в северна Америка? За да се приеме един нов член по тази дисциплина в медицинско сдружение, а това са някакви специални мозъчни операции, които точно тогава започнали да ги правят. И той е 20 по ред за извършване на тези операции. Майка му получила нещо като значка, че е 20 номер. Това било изключително нещо, дори за САЩ. Та Николина ходи два пъти при него в Америка и си дойде в България, а ние бяхме с нея много близки. Пристигна тя на обед и след обед дойде у дома да ми каже да заминем на Рила.
към текста >>

И той е 20 по ред за извършване на тези операции.
И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня. Но защо в южните САЩ? Нали той е в северна Америка? За да се приеме един нов член по тази дисциплина в медицинско сдружение, а това са някакви специални мозъчни операции, които точно тогава започнали да ги правят. И той е 20 по ред за извършване на тези операции. Майка му получила нещо като значка, че е 20 номер. Това било изключително нещо, дори за САЩ. Та Николина ходи два пъти при него в Америка и си дойде в България, а ние бяхме с нея много близки. Пристигна тя на обед и след обед дойде у дома да ми каже да заминем на Рила. Аз й казвам, че сега точно съм се върнала от Рила и нека да заминем за 19.VIII.
към текста >>

100. 6. ЛЮБИМИ ХОРА