НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
164
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Учителят готви общ
обяд
за изгревяни 42.
Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38. Запазената светла точка в съзнанието 39. Ризата на латвийците 40. Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога 41.
Учителят готви общ
обяд
за изгревяни 42.
Общение на човешките души 43. Архитектурен план за благоустройството на “Изгрева” 44. Времето на Великия Учител 45. Електричеството на “Изгрева” и бунт на изгревяни 46. Съборът през 1926 г.
към текста >>
На музикален
обяд
до Учителя с д-р Жеков 12.
Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя. Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето 9. Игнат Котаров и концертът с тенекията 10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него 11.
На музикален
обяд
до Учителя с д-р Жеков 12.
Христо Дързев 13. На оперета с брат Боян Боев 14. Асен Арнаудов и чистотата 15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 16. Георги Куртев 17.
към текста >>
2.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Питателният
обяд
бе приготвен от дежурните.
"Иде, иде, иде..." Начален текст на песента: "Иде, иде, иде" Седми януари 1939 година. Първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата.
Питателният
обяд
бе приготвен от дежурните.
Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка.
към текста >>
На мен се падна честта да бъда цигуларят на
обяда
.
Първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция.
На мен се падна честта да бъда цигуларят на
обяда
.
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките.
към текста >>
Скромният, но вкусен
обяд
разполага.
Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота.
Скромният, но вкусен
обяд
разполага.
Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".
към текста >>
Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с
обяда
за коледния празник, приготвен с умение и любов.
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките.
Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с
обяда
за коледния празник, приготвен с умение и любов.
Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?
към текста >>
Преди да се разделим, след питателния
обяд
и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен.
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния
обяд
и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен.
Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>
3.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след
обяд
се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха.
"В чии ръце е съдбата на света" Цялото Бяло Братства през 1939 година е на Седемте езера на Рила. Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години. Бяха се качили на езерата повече от 700 човека.
Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след
обяд
се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха.
Беше осъществена една идеална организация. Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила. Друга благоприятна година няма да имате скоро. Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година." Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.
към текста >>
4.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Някъде по
обяд
се дочу в далечината бученето на самолетите.
Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се. На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката за дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река. Отдолу се виждаха Симеоновските езера. Щом Учителят казва, че тука трябва да спрем, значи тука е мястото, където трябва да отседнем. Насядахме,разположихме се и закусихме.
Някъде по
обяд
се дочу в далечината бученето на самолетите.
После се чу воят на сирените от София. От мястото, където бяхме седнали, се виждаше Софийското поле. Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи. Бомбардировката бе в разгара си. Ние бяхме втрещени от тази гледка.
към текста >>
5.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след
обяд
, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства. Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства! " Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия.
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след
обяд
, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
към текста >>
6.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Учителят готви общ
обяд
за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости.
"Учителят готви общ
обяд
за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости.
Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.
към текста >>
През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си
обяд
.
"Учителят готви общ обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости. Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът.
През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си
обяд
.
Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора! " И така беше организирана обща кухня. След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше. Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони. Някой нямаше монети и пускаше пирони, за да се чуе, че пуска нещо и че дрънка нещо.
към текста >>
След скромния
обяд
дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше.
Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора! " И така беше организирана обща кухня.
След скромния
обяд
дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше.
Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони. Някой нямаше монети и пускаше пирони, за да се чуе, че пуска нещо и че дрънка нещо. Беше обидно. Казаха на Учителя за това. "Нека пускат пирони.
към текста >>
Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия
обяд
, който Бог раздава днес на гладните.
А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме. Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя. Каза Му какво носи и Му ги подаде. Учителят ги пое и ги сложи на масата Си. "Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на кръста.
Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия
обяд
, който Бог раздава днес на гладните.
Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас.
към текста >>
Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ
обяд
за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева".
Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя. Каза Му какво носи и Му ги подаде. Учителят ги пое и ги сложи на масата Си. "Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на кръста. Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните.
Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ
обяд
за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева".
Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас. Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести.
към текста >>
Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят
обяда
, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии.
Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им. Така той им върна пироните, с които бяха заплатили за гостоприемството на "Изгрева". Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха. Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха запленили и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива.
Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят
обяда
, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии.
Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили. Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.
към текста >>
Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия
обяд
.
Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха. Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха запленили и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива. Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии. Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили.
Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия
обяд
.
Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви.
към текста >>
Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ
обяд
." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия
обяд
.
Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха запленили и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива. Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии. Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили. Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя.
Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ
обяд
." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия
обяд
.
Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си.
към текста >>
Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия
обяд
.
Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии. Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили. Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.
Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия
обяд
.
Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда!
към текста >>
Наближава един час до
обяд
, а Учителят е още в стаята Си.
Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа.
Наближава един час до
обяд
, а Учителят е още в стаята Си.
Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека.
към текста >>
Значи Учителят закъснява с приготвянето на
обяда
!
Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си.
Значи Учителят закъснява с приготвянето на
обяда
!
Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя.
към текста >>
Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви
обяд
в кухнята.
Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека.
Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви
обяд
в кухнята.
Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава.
към текста >>
Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия
обяд
, който ще се сготви лично от Учителя.
Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека.
Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия
обяд
, който ще се сготви лично от Учителя.
Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки.
към текста >>
7.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След
обяд
беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката.
Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта.
След
обяд
беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката.
Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен.
към текста >>
8.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
На музикален
обяд
до Учителя с доктор Жеков Когато имахме общи обеди, най-интересното бе кой ще седне до Учителя.
На музикален
обяд
до Учителя с доктор Жеков Когато имахме общи обеди, най-интересното бе кой ще седне до Учителя.
Обикновено двете места около Учителя се оставяха свободни, понякога Той поканваше някой гост, който бе дошъл от провинцията или пък имаше да разрешава някой приятел своя задача с Учителя и Той го поставяше до Себе Си - или Да я разрешава в момента, или вече я беше разрешил. Но Учителят не даваше никога обяснение защо този или онзи сяда до Него. А по-късно, онези, сядалите до Него приятели, разказваха някоя история с интересен финал или също толкова интересна опитност. И понеже ние всички бяхме свидетели, защото минавахме през тези етапи, не питахме, а знаехме, че всеки, който е седнал до Учителя е трябвало да седне и имало е защо да седне. И толкоз.
към текста >>
Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на
обяд
.
Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат. Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя.
Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на
обяд
.
Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата.
към текста >>
Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия
обяд
.
Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".
Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия
обяд
.
Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена. Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата. А ние много се дразнехме. Аз бях много млада и също обичах да седя до Учителя.
към текста >>
Същите стари братя на общ
обяд
ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата.
Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена.
Същите стари братя на общ
обяд
ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата.
А ние много се дразнехме. Аз бях много млада и също обичах да седя до Учителя. Че кой не би желал да седне до Него! Този стремеж бе у всички ни. Доктор Жеков си имаше място до Учителя.
към текста >>
След като
обядвахме
, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него.
Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси.
След като
обядвахме
, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него.
Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно? " Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно. След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти?
към текста >>
После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за
обяд
.
" Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото. Аз седнах, изсвирих я, а доктор Жеков седеше отдясно на Учителя и двамата слушаха внимателно. След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти? " Той кимна одобрително. "И на мен ми хареса" - каза Учителят.
После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за
обяд
.
Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото.
към текста >>
Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия
обяд
до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален
обяд
, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен
обяд
на "Химна на Великата Душа".
Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото.
Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия
обяд
до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален
обяд
, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен
обяд
на "Химна на Великата Душа".
Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето.
към текста >>
9.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След това
обядвахме
и накрая се запяха братски песни.
Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София. Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме.
След това
обядвахме
и накрая се запяха братски песни.
Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си. След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега".
към текста >>
10.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Слиза постепенно надолу и към
обяд
пристига в бивака на хижата.
На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб. Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва.
Слиза постепенно надолу и към
обяд
пристига в бивака на хижата.
Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя. Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе?
към текста >>
11.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
После тръгнахме и отидохме на
обяд
, до мястото, където
обядвахме
всички.
Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора. Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините". Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки.
После тръгнахме и отидохме на
обяд
, до мястото, където
обядвахме
всички.
Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя.
към текста >>
12.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Когато се
наобядвахме
, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево.
После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут. Но, завладени от Силата на Учителя чрез Словото, което изказваше, никой от тях не проговори - всички спяха. Когато беседата свърши, те като че ли се пробудиха и поискаха да се съберем отново в два часа след обед, за да изкажат своето отрицателно мнение към Учителя чрез диспут. Учителят тогава каза категорично: "Не ще се състои! " Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината.
Когато се
наобядвахме
, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево.
Не се мина много време и като по чудо изникнаха тъмни облаци. След малко ливна проливен дъжд. Беше наближило два часа. Буря от дъжд и гръмотевици се изсипа над града. Така никой не отиде в читалището - то остана празно и диспутът на поповете не се състоя.
към текста >>
13.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След нея всички присъствувахме на общ
обяд
.
Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки ръкави и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените. Братята бяха с бели панталони и бели ризи. Тази група бе научила най-добре Паневритмията. Ние гледахме от тях и се учехме. Неделната беседа бе от десет часа.
След нея всички присъствувахме на общ
обяд
.
Преди да се сложат ястията на масата, ние пеехме. Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да обядваме. След обеда имаше концерт. Правеха се концерти и следобед. Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева.
към текста >>
Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да
обядваме
.
Тази група бе научила най-добре Паневритмията. Ние гледахме от тях и се учехме. Неделната беседа бе от десет часа. След нея всички присъствувахме на общ обяд. Преди да се сложат ястията на масата, ние пеехме.
Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да
обядваме
.
След обеда имаше концерт. Правеха се концерти и следобед. Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева. След това правехме молитва. После се разпръсквахме сред борчетата и правехме гимнастика.
към текста >>
14.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на
обяд
.
Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея. След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове.
Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на
обяд
.
Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат. Тази работа я извършвахме обикновено ние младите. Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града. Няма къде да се скриеш.
към текста >>
15.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на
обяд
в трапезарията, която бе в приземния етаж.
Не можах да разбера какво означава тази символика. Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго.
След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на
обяд
в трапезарията, която бе в приземния етаж.
Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори.
към текста >>
Обикновено по
обяд
там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ.
Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж.
Обикновено по
обяд
там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ.
Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго.
към текста >>
Учителят слизаше, казвахме си молитвите,
обядвахме
и след това започваха разговори с Него по разни теми.
Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария.
Учителят слизаше, казвахме си молитвите,
обядвахме
и след това започваха разговори с Него по разни теми.
Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго. Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас. А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини. Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа.
към текста >>
Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на
обяд
при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас.
Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго.
Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на
обяд
при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас.
А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини. Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа. Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята.
към текста >>
Учителят след
обяд
ставаше и се прибираше в стаята.
Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас. А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини. Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа. Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше.
Учителят след
обяд
ставаше и се прибираше в стаята.
Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме. Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа. Това се отрази на снабдяването на студентската трапеза, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти. Смятаха, че това е братска кухня и всеки може да яде както си иска и колкото си иска. Един ден аз седя срещу Учителя.
към текста >>
16.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ние ги поканихме на
обяд
, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя.
Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха. Учителят дойде да ни посети, да ни види и да прекара тук два-три дни на "Свирчовица". Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя.
Ние ги поканихме на
обяд
, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя.
Водихме общ разговор. Анархистите питаха Учителя по разни въпроси, които ги интересуваха. Учителят им отговаряше. А те бяха интелигентни хора - бяха студенти, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на философски теми. Разговорът бе сериозен и философски.
към текста >>
17.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А след това Учителят присъствува на общ
обяд
, но е мълчалив, затворен в Себе Си и не разговаря с никого.
Този жест ние го познавахме от "Изгрева". Ние знаехме, че този жест определя съдби на хора и събития. Той изрича следните исторически думи: "Ние решихме да пуснем руснаците в България. Да пуснем комунистите в България! " След това Учителят ни изгледа и се прибра в стаята Си.
А след това Учителят присъствува на общ
обяд
, но е мълчалив, затворен в Себе Си и не разговаря с никого.
А ние долу под терасата, след изричането на тези думи, стоим, мълчим и не знаем какво става, защото бяхме обикновени человеци пред решението на Всемировия Учител и пред лицето на Бога. Едно Божествено решение не се отменя! Ние бяхме свидетели, че това стана. След това почувствахме решението на Учителя като Божие наказание над нас, заради нашето, както и на българския народ, непослушание към Него, към Думите и Словото Му. Убеден съм, че това е така.
към текста >>
18.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след
обяд
.
Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци. Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията. Той се опита.
И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след
обяд
.
Той даваше отделни моменти на упражненията едно след друго. Предаваше началото на Паневритмията. Предаде го и ние играехме, и стигнахме до там, откъдето трябваше да започнем разменянето на местата в Пентаграма. Но това ни се видя много мъчно за онези години, не можахме да научим как да си разменяме местата и Учителят преустанови работата. Той разбра, че ние не сме готови още за Паневритмията.
към текста >>
19.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ
обяд
.
"Откриването на извора "Ръцете" на Рила" За първи път Братството се изкачи с Учителя на Седемте рилски езера през 1929 година. Следващата 1930 година отново се качихме, но вече бяхме по-организирани.
Лагерът бе устроен, бяха сложени няколко казана, от които пиехме топла вода и се готвеше общ
обяд
.
Първата година вземахме вода за пиене и за готвене, включително и за миене, от езерото. Но втората година видяхме, че наоколо има волове, които влизат в езерото да пият вода. Водата течеше и се оттичаше, но не ни беше приятно да гледаме такава картина - как те се изхождат във водата. Беше ни гнус. В един много хубав слънчев ден, след беседа, след като бяхме закусили и си бяхме направили гимнастиката, Учителят каза: "Тука трябва да има един извор.
към текста >>
20.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след
обяд
.
След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме на Второто езеро, където бяха нашите палатки. Там правехме гимнастика. Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска.
А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след
обяд
.
Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи.
към текста >>
21.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След
обяд
всички си отидохме по бараките.
Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време.
След
обяд
всички си отидохме по бараките.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
към текста >>
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след
обяд
в нашата барака, наричана "парахода".
Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след
обяд
в нашата барака, наричана "парахода".
Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо.
към текста >>
Беше между три и четири часа след
обяд
.
Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие.
Беше между три и четири часа след
обяд
.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона.
към текста >>
Но идваше редовно на
обяд
и редовно - на Паневритмия.
По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни.
Но идваше редовно на
обяд
и редовно - на Паневритмия.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена.
към текста >>
Там кладяхме огън, пиехме топла вода и
обядвахме
, преди да тръгнем нагоре към езерата.
Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет. Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре.
Там кладяхме огън, пиехме топла вода и
обядвахме
, преди да тръгнем нагоре към езерата.
Стигнахме там след обяд, но беше вече късно. Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни.
към текста >>
Стигнахме там след
обяд
, но беше вече късно.
Крум се върна надолу по пътя, за да изпълни съвета и да помогне на жена си. А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата.
Стигнахме там след
обяд
, но беше вече късно.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка.
към текста >>
22.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Заради това Учителят ни извика всички на
обяд
и отпразнувахме тяхното "примирение.
Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на доктор Жеков. Доктор Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили.
Заради това Учителят ни извика всички на
обяд
и отпразнувахме тяхното "примирение.
Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша едно заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление!
към текста >>
23.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Един ден бяхме на
обяд
в трапезарията.
И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.
Един ден бяхме на
обяд
в трапезарията.
Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен. Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста на "Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме.
към текста >>
24.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Скоро стана време за
обяд
и аз останах да
обядвам
с Белите братя.
За първи път имах възможност да Му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает.
Скоро стана време за
обяд
и аз останах да
обядвам
с Белите братя.
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. В същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение.
към текста >>
25.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отидем на
обяд
и помогнем на дежурните сестри каквото можем.
Ако ни каже да си извадим ръцете, гащите ще ни се свлекат и ще ни се видят голите задници и още други неща. След малко Учителят продума: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се храним общо." След малко Той се усмихна. Ние приехме. И започнахме да ходим всеки обед, след свършването на лекциите. Имаше и трамваи, беше удобно и близко.
Отидем на
обяд
и помогнем на дежурните сестри каквото можем.
Те са си свършили работата и са сготвили. Сестрите готвят, но хубаво готвят. Сядаме на трапезата, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата молитва и сестрите ни поднасят топлата манджа в едни паници напълнени до горе. А ние от гладни по-гладни. Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно.
към текста >>
Те научиха, че ние
обядваме
с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите?
Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно. На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри.
Те научиха, че ние
обядваме
с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите?
А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска.
към текста >>
26.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А ние чакаме -
обяд
е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията.
Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето. Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас.
А ние чакаме -
обяд
е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията.
Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види. Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата.
към текста >>
27.
38. БАБА ДОНКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Върнем се от университета към
обяд
и яденето е готово, какво по-хубаво от това.
38. БАБА ДОНКА В първите години, когато отидохме на Изгрева нямаше къде да живеем. Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия.
Върнем се от университета към
обяд
и яденето е готово, какво по-хубаво от това.
Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън.
към текста >>
28.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за
обяд
и за вечеря.
Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта.
На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за
обяд
и за вечеря.
Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха. Вода се пие свободно; може да й се прибави и лимонов сок. Отпостването става с картофена супа.
към текста >>
29.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Опълченска" 66 да
обядваме
, един ден Учителят ни извика трима млади братя: мен - Борис, Георги Радев и Константин Константинов.
Но понеже е нямало друг кой да работи Той приемал нея. А има и други случаи, които е наблюдавала сестра Мария, но тя ще си ги разкаже отделно. Така според сестра Мария моята теза е отхвърлена. Но тогава нещата бяха така. За моя защита ще ви разкажа един случай: в първите години когато отивахме на ул.
„Опълченска" 66 да
обядваме
, един ден Учителят ни извика трима млади братя: мен - Борис, Георги Радев и Константин Константинов.
Ние бяхме вече студенти. Учителят каза: „Ето ви по една беседа на пишеща машина. Прегледайте я и как бихте я предали тази беседа? " Прегледахме я вкъщи, всеки работи и след три дни занасяме на Учителя беседата прегледана от нас, редактирана от нас и написана на пишеща машина. Минаха 5-6 дни и Учителят ни извика и каза: „Не съм доволен от работата ви." Той искаше по-големи промени, а ние не смеехме да изменим нищо.
към текста >>
30.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ
обяд
, където присъстваше и Учителя.
Там бяха направили комуна анархистите. Те бяха около 12 млади хора. Имахме много добри отношения с тях. Много често се срещахме и с часове провеждахме разговори. Те бяха анархисти-терористи, бяха за борба с бомби и с оръжие да разрушат стария свят.
Случи се така, че те дойдоха на гости на един общ
обяд
, където присъстваше и Учителя.
Те Му задаваха въпроси, а те бяха интелигентни хора и Учителят с няколко изречения им доказа, че с тероризъм и убийства не може да се разреши въпроса за социалната справедливост, а тяхната дейност няма да донесе хубаво нито за тях, нито за другите. И те се промениха. От терористи станаха анархисти-идеалисти. Като се върнахме в София те станаха наши приятели и много често ни гостуваха. Особено когато ги подгонеше полицията бягаха у нас за пренощуване и ние ги укривахме.
към текста >>
31.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На другия ден към десет и половина часа преди
обяд
пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр.
Из един път Учителят наклонява главата си на една страна към единия от братята, като че заспива с притворени очи. Всички забелязват това и остават учудени. Един брат се сеща и поглежда часовника би - било е към 22 часа вечерта. След две-три минути Учителят изправил главата си и всички с облекчение въздъхват, че не се е случило нищо лошо на Учителя и пак запяват песните и Учителят продължил да говори, като че ли нищо не се е случило. Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни.
На другия ден към десет и половина часа преди
обяд
пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр.
Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака. По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада. Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят. Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение.
към текста >>
32.
136. БЕЗСОЛНАТА ДИЕТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше дошъл на
обяд
у нас, а с Него пристигнаха и приятели.
136. БЕЗСОЛНАТА ДИЕТА Учителят често посещаваше малкия ни дом.
Беше дошъл на
обяд
у нас, а с Него пристигнаха и приятели.
През време на обеда имаше един гост, който препоръчваше безсолна диета и беше фанатик в това отношение. Ние всички се огледахме. Как така без сол? Учителят му каза: „И животните преминават стотици километри, за да открият солен пласт, земен пласт и да ближат от него, а камо ли хората. Колко по-високо стои човек от едно животно." Тогава имаше много залитания.
към текста >>
33.
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Използвахме ги лятно време, там
обядвахме
на сянка под клоните на лешниците.
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ На Изгрева отпред пред салона имаше пространство около 30-40 м .широко и този двор се заграждаше от лешници, които ги бяха посадили приятелите. До тези лешници бяха направени пейки от двете страни, а по средата изковани дълги маси.
Използвахме ги лятно време, там
обядвахме
на сянка под клоните на лешниците.
След време те надвиснаха над масите и ни пречеха, тогава един приятел отиде при Учителя и предложи да се отсекат лешниците, защото само пречели. Учителят го изгледа строго. „Няма да ги сечете. Те не ни пречат, а ни помагат. Помагат ни и ни пазят от лошите духове.
към текста >>
34.
172. РЕПЕТИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по
обяд
в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е.
172. РЕПЕТИЦИЯТА Сестра Дора Карастоянова е певица и работи в операта като хористка, така си изкарваше прехраната по ония години.
Една сутрин е била при Учителя по работа и трябвало точно по
обяд
в 12 часа да бъде в Операта, където е имало репетиция, т. е.
спявка на хора. А ръководителят на хора много държал на реда и дисциплината. Затова тя бързала да си тръгне по-рано, защото имало доста пеш път надолу до града. Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време. Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време".
към текста >>
35.
180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на
обяд
, било на вечеря.
Учителят беше доволен. При туй винаги имаше повод за разговори и повод за изпълнение на някои Негови песни на пиано. Тук Мария е свирила на това пиано нейните хармонизации по Негови песни и Учителят се изказваше много добре за тях. Като научат, че Учителят е при нас, веднага се насочват към нас братя и сестри. И те биваха приети добре.
Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на
обяд
, било на вечеря.
Водеха се разговори и се пееха песни. От тук се предприемаха разходки с Учителя до Симеоново. Това бяха последните години, когато войната се беше разразила с голяма сила, София бе разрушена от бомбите и народът се бе разпръснал. Учителят продължаваше да идва и тук при нас понякога прекарваше докато отминат големите бомбардировки. Ние направихме с Него няколко екскурзии тримата: Аз, Мария и Учителя.
към текста >>
36.
182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОфИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И наистина същия ден на
обяд
стана голямото самолетно нападение над София.
Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва". Учителят беше сериозен, замислен, тъжен.
И наистина същия ден на
обяд
стана голямото самолетно нападение над София.
А вечерта второ още по-голямо. София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци десетки години бълваха срещу Учителя. Сега над София чуждоземци бълваха огън и жупел. Историята с ръзпъването на Христа и евреите се повтаряше.
към текста >>
37.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
За общият
обяд
, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри.
Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Излизахме почти всяка сутрин. Беше още зимата на 1944 г., бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше постоянно в къщи, в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка.
За общият
обяд
, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри.
Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място.
към текста >>
38.
19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да
обядват
.
19. Свети Иван Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския манастир. Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена.
Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да
обядват
.
Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините.
към текста >>
39.
29. ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като привършва работата си, става вече време за обед, Учителят я поканва да
обядва
при тях.
29.ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ Сестра Паша работи на ул. „Опълченска" 66, дешифрира беседа.
Като привършва работата си, става вече време за обед, Учителят я поканва да
обядва
при тях.
Слизат долу в трапезарийката, всички насядали вече на масата, само до Учителя е останало едно място свободно и Той го посочва на Паша. Обеда почва, но Паша през всичкото време усеща, че върху нея вали град от огнени стрели. Като гореща жарава те падат върху нея и Паша едвам издържа. Като свършва обеда тя се качва да си вземе книжата и да си отива. В това време идва Учителят и тя Му разправя своето преживяване.
към текста >>
40.
116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА
,
,
ТОМ 2
Поръчва
обяд
и монетата точно заплаща сметката.
Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му. В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал.
Поръчва
обяд
и монетата точно заплаща сметката.
Всичко е изчислено от точно по-точно.
към текста >>
41.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на
обяд
.
Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят.
Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на
обяд
.
Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка! " Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло.
към текста >>
Седнали да
обядват
на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя.
Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд.
Седнали да
обядват
на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя.
Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка! " Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен.
към текста >>
Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един
обяд
на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка!
По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя.
Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един
обяд
на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка!
" Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя.
към текста >>
42.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
преди
обяд
.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява. Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява. Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч.
преди
обяд
.
Било е неделя. Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа". Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа.
към текста >>
43.
32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така един път мисля, че беше към
обяд
.
Отидоха при Учителя да протестират да се отстрани от Салона или да й се направи строга бележка, да спре с тези нейни движения и фокуси. „Оставете я, ви казвам. Ако я спрете ще стане по-лошо, ще избие на друго място и в друга посока и ще ви попречи повече на работата". И така ние я оставихме. Някои свикнаха с нея и не я закачаха, а повечето се примириха, защото зачетоха думите на Учителя.
Така един път мисля, че беше към
обяд
.
Учителят почва да говори. Попова вдигна ръце и почна да прави своите обичайни движения. Боян Боев, който винаги придружаваше Учителя и всичко записваше в този момент си беше забравил тетрадката. А до нея лежеше на стола нейната тетрадка. Учителят заговори, в този момент Боян Боев се стресна, че нямаше тетрадка, огледа се бърже безпомощно - нямаше как да записва.
към текста >>
44.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Затова българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Йорданка приготвя масата и тримата сядат и
обядват
заедно.
А д-р Жеков си сваля очилата, които са запотени от притеснение и ги бърше с кърпичка. Учителят се смее. Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извиква Йорданка Жекова и нарежда: „Отиди и извикай д-р Жеков, за да можем да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото онези изпразниха Изгрева с тези комуни.
Затова българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Йорданка приготвя масата и тримата сядат и
обядват
заедно.
Този случай го разказваше Йорданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра що вее и духа.
към текста >>
45.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-
обяд
.
Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята.
Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-
обяд
.
Ще благодарим за хубавия ден, за изгрева на слънцето, за Божествения Дух, който влиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури мир и ред в човечеството. Да тури и светлина в умовете та да престане човешкият егоизъм. Та всички хора да заживеят в Любовта, а не както до сега са живяли във войни. Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля.
към текста >>
46.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава всеки, който искаше да дойде на общия
обяд
трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене.
Тъй непринудено се разпределяше труда и така простичко, че никому нищо не тежеше, а напротив винаги имаше доброволци и общия братски живот вървеше много добре. А помощници колкото искаш. Когато яденето е сготвено свири тръбата. Тази задача беше възложена на брат Цеко, който беше гърлев, широкоплещест. Имаше въздух и като надуе тръбата тя се чуе до най-далечните върхове.
Тогава всеки, който искаше да дойде на общия
обяд
трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене.
Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти.
към текста >>
Трябва да кажа, че общия
обяд
бе много важен и хубав момент от братския живот.
А помощници колкото искаш. Когато яденето е сготвено свири тръбата. Тази задача беше възложена на брат Цеко, който беше гърлев, широкоплещест. Имаше въздух и като надуе тръбата тя се чуе до най-далечните върхове. Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене.
Трябва да кажа, че общия
обяд
бе много важен и хубав момент от братския живот.
Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти. Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме.
към текста >>
Пожелават добър
обяд
.
Имаше въздух и като надуе тръбата тя се чуе до най-далечните върхове. Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене. Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва.
Пожелават добър
обяд
.
Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти. Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме. Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>
47.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем
обяд
и вечеря и той оставаше много доволен.
Отначало бивахме събуждани с цигулка, а после с песен. Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили". Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности. Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години. Много рядко излизаха.
И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем
обяд
и вечеря и той оставаше много доволен.
Но на съборите в Търново или в София се охраняваше лагера от чуждите подстрекатели изпращани редовно да смущават съборите. Ние младите охранявахме с големи бели тояги. Бяхме здрави и яки, а белите тояги бяха също жилави и здрави. След 100-200 години този живот, който научихме от Учителя ще се възвърне край езерата с още по-голяма сила и красота. Този живот няма да угасне.
към текста >>
48.
17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз ги извиках у дома, целия Братския съвет и след един хубав
обяд
извадих касетката и разказах целия случай.
Учителят знаеше какви събития идват и с тази касетка оставена при мен за съхранение показваше, че ми оказва доверие. Парите аз ги прибрах и скрих у дома. След като се завърна Учителя от Мърчаево отивам и го питам: „Учителю, дадохте ми нещо, да го върна ли? " „Пазете го". След образуването на Братския Съвет от 7 човека и след съставяне на финансов съвет от трима души, който да движи и се грижи за финансовите средства на Братството, то аз реших да предам парите.
Аз ги извиках у дома, целия Братския съвет и след един хубав
обяд
извадих касетката и разказах целия случай.
„Братя, тази кутия ми предаде Учителят, какво има в нея не зная, тя е заключена. Дайте ключа! " Тогава Манол Иванов, който имаше всички ключове след заминаването на Учителя отиде вкъщи и донесе ключовете и намери един малък ключ, с който отвори за пръв път кутията и в нея се оказаха банкноти от петстотин лева в пачки наредени и като ги преброиха излезнаха 800 000 лв. Аз, който много не съм практичен, как се сетих, че направих един протокол, в който се описва, че аз предавам сумата, която ми е дал Учителят и всички се подписаха. Аз взех протокола и го прибрах.
към текста >>
49.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„А като се
наобядваха
казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия?
„Който приеме свидетелството Негово запечатал е, че Бог е Истинен". 7. Глава 3,стих 5.„Отговори Исус: „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и дух не може да влезе в Царството Божие." 8. Глава 20,стих 22. „И това като рече духна и казва им: приемете Духа Святаго." 9. Глава 21,стих 15.
„А като се
наобядваха
казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия?
Казва Му: ей Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Казва Му: паси агънцате ми! " 10. Глава 15,стих 26. „А като дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелства за Мене." Научете тези стихове наизуст. Повтаряйте тези стихове, когато не сте разположени и имате затруднения във вашия път.
към текста >>
50.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Общ
обяд
и нови дрехи за концерт 8.
Укротяването на коня 3. Идеи и дела 4. Дядо Благо 5. Друг път няма 6. Силата на идеите и силата на вярата 7.
Общ
обяд
и нови дрехи за концерт 8.
Словото и музиката 9. Пликът с парите 10. Търпението 11. Заблуждение и примамки – 12. Къде е Бялото Братство?
към текста >>
51.
10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 4
На този ден има тържествен
обяд
и вечерта са празнували с изнасяне концерт в салона на Изгрева.
Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския календар. Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г. и след направената поправка към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли. По времето на цялата Школа Учителят празнува рождения си ден на 12 юли, който е също Петровден. Това е било Денят на Учителя.
На този ден има тържествен
обяд
и вечерта са празнували с изнасяне концерт в салона на Изгрева.
Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя. Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа. Било е празник не само на Учителя, а и на Школата. Затова рождената дата на Учителя по стария стил - Юлиянският, е 29 юни 1864 г., а по новият стил - Григориянският, е 12 юли 1864 г. Така че рождената дата на Учителя е 12 юли за това столетие - от 1900 до 2000 г.
към текста >>
52.
12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
Сутринта от 5 часа Утринни Слова, след това Паневритмия на поляната, от 10 часа неделна беседа, от 12 часа тържествен общ
обяд
, след което е следвал концерт.
От 1912 г. той започва да държи редовни неделни беседи от 10 часа, които са стенографирани и отпечатани. По време на Школата от 1930 г. Той започва да държи Утринни Слова, всяка неделя от 5 часа сутринта. Неделята става празничен ден на Школата.
Сутринта от 5 часа Утринни Слова, след това Паневритмия на поляната, от 10 часа неделна беседа, от 12 часа тържествен общ
обяд
, след което е следвал концерт.
Неделята е ден на Слънцето. Неделята е ден на Възкресение на Словото на Учителя, защото Той тогава държи по две беседи: сутрин от пет часа и друга, от 10 часа. Ето какво казва Той на събора през 1921 г..в гр. В.Търново, което е отпечатано на стр. 53 и 54 - "Беседи, обяснения и Упътвания".
към текста >>
Ние може да го произнасяме сутрин, на
обяд
и вечер преди молитва, но само неделен ден.
Нали след като се събуди? Значи това е една просба. Мотото е свързано с Молитва, не може без Молитва. Значи Молитвата считаме като връзка, която ще ни съедини с Бога. Ако няма Любов, не можем да произнасяме това мото.
Ние може да го произнасяме сутрин, на
обяд
и вечер преди молитва, но само неделен ден.
Абсолютно никакво отклонение, това или онова, нищо повече. Само три пъти, и то само неделен ден. Сега нека се разберем. Като казвам неделен ден, той е ден на почивка. В света има само един неделен ден.
към текста >>
53.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за
обяд
, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди.
В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица.
След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за
обяд
, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди.
Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
към текста >>
Рано след
обяд
, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване.
А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев.
Рано след
обяд
, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване.
Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления.
към текста >>
54.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Заварих приятелите на
обяд
под сянката на лещака пред салона.
По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път. Дълго очаквах деня на неговите първи стъпки към Изгрева. Но, ето че настъпи краят на преброените години и дни, и моят приятел напусна физическата дреха. Бях на неговото погребение... На връщане от гробищата, вместо да се прибера вкъщи, намислих да се отбия при УЧИТЕЛЯ, за да споделя впечатленията си от раздялата с тази душа.
Заварих приятелите на
обяд
под сянката на лещака пред салона.
С очи затърсих УЧИТЕЛЯ. Ето че Той, изправен, вглежда се в мен и вдига ръка за поздрав. Поласкан от това внимание, протегнах ръка, за да целуна десницата Му. В този момент Той отговори: - Станах да поздравя твоя заминал приятел, когото водиш. Той те поведе към Изгрева.
към текста >>
55.
ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Питателният
обяд
бе приготвен от дежурните.
35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ... Начален текст на песента: Иде, иде, иде... 7 януари 1939 година, първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата.
Питателният
обяд
бе приготвен от дежурните.
Повечето от тях бяха учителките. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова, добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на УЧИТЕЛЯ. С нея бяхме хармонична музикална двойка.
към текста >>
На мен се падна честта да бъда цигуларят на
обяда
.
35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ... Начален текст на песента: Иде, иде, иде... 7 януари 1939 година, първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителките. Те имаха коледна ваканция.
На мен се падна честта да бъда цигуларят на
обяда
.
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова, добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на УЧИТЕЛЯ. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Вкусният, но скромен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките.
към текста >>
Вкусният, но скромен
обяд
разполага.
Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова, добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на УЧИТЕЛЯ. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота.
Вкусният, но скромен
обяд
разполага.
Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник , с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А тя бе обичаната и динамична песен в българска ритмика: Сила, жива... Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.
към текста >>
Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с
обяда
за коледния празник , с умение и любов.
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова, добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на УЧИТЕЛЯ. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Вкусният, но скромен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките.
Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с
обяда
за коледния празник , с умение и любов.
Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А тя бе обичаната и динамична песен в българска ритмика: Сила, жива... Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента, УЧИТЕЛЯТ се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - УЧИТЕЛЯТ към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
към текста >>
Преди да се разделим, след питателния
обяд
и ведрото настроение от новата песен, УЧИТЕЛЯТ се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен.
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи, най-вече будните и умни учителки, а между им имаше такива, които преподаваха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С няколкократното изпяване на новата песен, ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от УЧИТЕЛЯ - двете изключителни беседи за новата 1939 година: „Големият брат" - с която бе посрещната новата година, държана в 24 часа на 31.XII.1938 година и „Малкият брат" - държана на 1.I.1939 година в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния
обяд
и ведрото настроение от новата песен, УЧИТЕЛЯТ се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен.
Втората - ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По сетне, след продължителни срещи в приемната с Асен Арнаудов, УЧИТЕЛЯТ даде и втората част на песента с текста: Мощния, Силния, да помага Той... Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>
56.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Те се поддадоха на внушенията на Черната ложа и всички ще платят за това." Идва се до там, че Учителят не е имало с кого да седне на масата горе на Изгрева, за да
обядва
.
Напускат Школата. За мен, който дойдох по средата на Школата, това бе кощунство. Но за тях нещата са стояли по иначе в самото начало. Учителят бил крайно недоволен, но никой не Го пита. Пред стенографката Савка казва: „Те напуснаха Школата и ще отговарят за това.
Те се поддадоха на внушенията на Черната ложа и всички ще платят за това." Идва се до там, че Учителят не е имало с кого да седне на масата горе на Изгрева, за да
обядва
.
Обикновено е извиквал д-р Жеков, за да му прави компания: „Кажете на д-р Жеков да дойде, за да раздели трапезата и Божието Благословение от хляба, защото Небето ще си оттегли благословението от българския народ." Отиват и му казват. Той идва и вече е редовен сътрапезник на Учителя. На Изгрева се виждат тук - там хора. Той запустява от младите. Те бяха онези, които живееха горе.
към текста >>
57.
ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
След
обяд
ние се приготвихме, за да тръгнем за София.
Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница. Закусихме с топъл чай, малко хляб, с няколко маслини и сиренце. Облегнат и приседнал до един бор, Учителят внимателно поглеждаше към небето, което бавно се изясняваше. Погледна часовника и продума: „Време е за воя на сирените, но днес няма да има нападение над София от самолети." Това бяха единствените думи, споделени през тези часове, преминали в мълчание. Учителят бе вглъбен в себе си.
След
обяд
ние се приготвихме, за да тръгнем за София.
Учителят отново проговори: „Как ще се разреши кармата на народите? Много просто. Невидимият свят има начини да разреши този въпрос. Той е предвидил едно голямо преселение на народите от изток към запад и след това, от запад към изток. Това велико преселение на народите първо ще стане в Невидимия свят.
към текста >>
58.
ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Чуват гласът Му: „Поканете приятелите да се съберат долу при чешмичката, за да донесем вода за
обяд
." Радостта на всички около Него е голяма.
На четвъртия ден е изписана буквата Л и още няколко букви, от които могат да се разчетат буквите и да се прочете думата „Любов". На 29-я ден, на 12 август 1936 година, Учителят излиза от палатката Си, облечен със светлосивия си костюм. Вълненият бял шал е заметнат над едното Му рамо. Дясната Му ръка е хванала добре дръжката на бастуна, с който потропва на плочката пред палатката. Лицето Му е грейнало в радостна усмивка.
Чуват гласът Му: „Поканете приятелите да се съберат долу при чешмичката, за да донесем вода за
обяд
." Радостта на всички около Него е голяма.
Сутринта на този ден с дясната Си ръка Той е написал пред предишната дума „Любов" още две думички и те се четат така: „Бог е Любов! " Савка държи с двете си ръце тефтерчето и го целува. Възкресението е осъществено. Учителят бавно заслиза по стъпалата, заобиколен от приятели. Насядали сме около извора и пеем песни.
към текста >>
59.
ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 4
Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по
обяд
денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва.
116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ Възходящият път Светлината тича, въздухът пристъпя, водата се мести, а почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачнява, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.
Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по
обяд
денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва.
Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради.
към текста >>
60.
3.06. Обещаното заминаване
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Затова решава да покани стенографката Параскева (Паша) на обед и още един брат от старата генерация, и след като са
обядвали
, след като са пили и кафето, той им казва: „Знаете ли защо ви поканих тука на
обяд
?
Няма кой да ми каже сега - кога ще си замина". И така, с тази мисъл, продължава времето, минават години. Един ден явява му се Учителят и му казва: „Ти нали се интересуваше, да знаеш, когато ще наближи времето ти за заминаване от земята, за да се поприготвиш! " „Да, Учителю, искам." „Сега е времето, приготви се, а пък аз ще ти изпратя Пеню Киров и Гарвалов, да те посрещнат." Разбира се, той е изненадан, възхитен, зарадван, смутен. Ние не сме свикнали така да общуваме с физически хора, които не са заминали от този свят и с такива, които са заминали и пак се явяват в същото физическо положение, каквото той го знае и познава.
Затова решава да покани стенографката Параскева (Паша) на обед и още един брат от старата генерация, и след като са
обядвали
, след като са пили и кафето, той им казва: „Знаете ли защо ви поканих тука на
обяд
?
" А сестра Паша Теодорова, тя беше шеговита: „Ами, брат, да се видим, пък и хапването не е нещо лоша работа, па да си хапнем тука заедно на трапезата. Съпругата ви, както виждаме, е приготвила доста вкусни ястия и сега сме ние и физически разположени, да се поразговаряме." А той отговаря: „Да, така е, но това е само едната част, съществената е друга, друга е причината, че съм ви поканил." А тя му казва: „Кажи, брат, другата причина! " И той разказва, как помолил той Учителя да го предупреди, когато наближи време за заминаване, да бъде уведомен и как впоследствие той се учудвал, че няма кой да го уведоми, понеже Учителят беше си заминал. „А сега, драги брат и сестра, уведомен съм. Учителят дойде онзи ден, яви ми се и ми каза: „Ти нали се интересуваше да знаеш, кога ще си заминеш?
към текста >>
61.
3.25. Костилката на вишната
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Един ден, аз съм на Изгрева и Учителят ме покани да седнем там на една от пейките, на които ние
обядвахме
при летните дни пред салона, и ми разказа следното нещо: разбира се символично, в преносен смисъл: „Виж какво, с един приятел посетихме Пловдив и в семейството, в което се отбихме, ни почерпиха със сладко от вишни.
25. Костилката на вишната И още един случай с Тодор Бошков. „Понеже се пенсионирах и бях 45-годишен, имаше възможност да стана областен директор на Пловдив. А областният директор - той е областен директор и на полицията. Но искаше ми се да стана областен директор, вече като цивилно лице. Но не стана и аз бях умъчнен, че не стана да бъда областен директор в Пловдив.
Един ден, аз съм на Изгрева и Учителят ме покани да седнем там на една от пейките, на които ние
обядвахме
при летните дни пред салона, и ми разказа следното нещо: разбира се символично, в преносен смисъл: „Виж какво, с един приятел посетихме Пловдив и в семейството, в което се отбихме, ни почерпиха със сладко от вишни.
Но за наше учудване, на моя приятел, една от костилките му застана в гърлото, едвам му я извадих, за да не се удуши." „А с това Той визираше мен" - казва брат Тодор Бошков, понеже бях умъчнен, че не станах областен директор. Но понеже Учителят знае, ако стана областен директор и като свърши войната, знае какво ще стане. Защото след това всички областни директори бяха ликвидирани от новата власт, които са били преди и като директори на полицията са преследвали комунистите като нелегални. Така и този път бил спасен. Ученикът трябва да има будно съзнание - а това означава връзка с Бога.
към текста >>
62.
3.31. Димитър Звездински
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме,
обядвахме
, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-възрастен от мене.
31. Димитър Звездински Между другите приятели, наши братя от Братството, имахме такива двама братя - Димитър и Михаил. Ние ги знаехме - Митко и Миле Звездински. И двамата родом от Крушево, съграждани на Георги Томалевски откъдето и той беше роден. Всеки човек е отделна личност, отделен характер, отделна планета.
Един ден и двамата сме с Митко Звездински на Бивака и след като там прекарахме,
обядвахме
, разговаряхме и тръгнахме да си вървим обратно за София и по пътя му казвам: „Митко", понеже той беше доста по-възрастен от мене.
Той беше на възрастта на Георги Томалевски. „Митко, разкажи ми нещо във връзка с тебе, с Учителя." Той беше много словоохотлив. "С удоволствие ще ти разкажа. Аз до I-та Световна война бях първоначален учител. След I-та Световна война останах без работа, а трябва да се живее и постъпих като санитар в инфекциозната болница.
към текста >>
63.
4.07. Общ обяд и нови дрехи за концерт
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
7. Общ
обяд
и нови дрехи за концерт Намираме се на общ
обяд
на „Изгрева", в трапезарията.
7. Общ
обяд
и нови дрехи за концерт Намираме се на общ
обяд
на „Изгрева", в трапезарията.
Около Учителя са седнали приятелите. Обикновено онзи брат, който идваше от провинцията, го поставяха до Учителя, защото беше гост и трябваше да бъде по- непосредствено до Учителя. Казана е молитвата за храна и всички се навеждаме над чиниите и се храним. Ядем супа от картофи. По едно време стенографката Паша Теодорова, както е седнала отдясно до Учителя, споделя: „Учителю, чух да казвате, че когато човек отива на концерт, се облича с най-хубавите си дрехи, за два часа, колкото трае концертът, а после се връща и си ги съблича.
към текста >>
Учителят се обръща внимателно към него и казва: „Съветът към Вас бе даден вчера, на общия
обяд
.
Учителят се усмихва и добавя: „Това е, защото хората не оценяват храната, която поемат." Братът от провинцията, седнал отляво на Учителя, слуша внимателно. Вечерта е поканен на концерт в града. Отиват и се връщат. На следващия ден братът има среща с Учителя. Братът боледува и иска съвет от Учителя.
Учителят се обръща внимателно към него и казва: „Съветът към Вас бе даден вчера, на общия
обяд
.
Нали ходихме снощи на концерт с новите си дрехи? Сега остава да приложите и второто - да внимавате с какво се храните". Учителят му подава една беседа. В нея той намира съвети как да се храни и какво да се храни. След време споделя: „Отидох на Изгрева, срещнах се с Учителя, храних се на общ обяд с Него, после ме заведе на концерт, подари ми книга и аз оздравях." Ние се смеем от сърце.
към текста >>
След време споделя: „Отидох на Изгрева, срещнах се с Учителя, храних се на общ
обяд
с Него, после ме заведе на концерт, подари ми книга и аз оздравях." Ние се смеем от сърце.
Учителят се обръща внимателно към него и казва: „Съветът към Вас бе даден вчера, на общия обяд. Нали ходихме снощи на концерт с новите си дрехи? Сега остава да приложите и второто - да внимавате с какво се храните". Учителят му подава една беседа. В нея той намира съвети как да се храни и какво да се храни.
След време споделя: „Отидох на Изгрева, срещнах се с Учителя, храних се на общ
обяд
с Него, после ме заведе на концерт, подари ми книга и аз оздравях." Ние се смеем от сърце.
Знаем истината. Знаем и това, че братът бе разбрал точно символиката в думите на Учителя, беше разбрал тълкуванието и закона, и всичко беше приложил от прочетеното от беседата. Беше проявил послушание и старание. Като онова, което човек прилага, когато си облича новия костюм за предстоящ концерт. Концертът бе посетен от всички, а поуката остана за едного, понеже той оздравя.
към текста >>
64.
4.28. Песента Мирът иде!
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Наобядвали
се и започват пак работа.
„Опълченска" 66, където е трябвало в Неговата стая нещо да подредят. Отишли рано сутринта двете сестри и заварили Учителят там. Той им показал какво да работят и те започнали работата, обаче през това време Учителят стои край тях и мълчи. Минават час, два, три - обед наближава. Учителят все мълчи, нищо не казва.
Наобядвали
се и започват пак работа.
Учителят е непроменен. Същото положение. Не говори, не пита, нищо не казва, само от време на време ги поглежда. „Аз по едно време, казва сестра Стоянка, се осмелих и исках да запитам Учителя, защо е в такова състояние. Той вместо да ми отговори, ме запита: „Ти, рекох, можеш ли да напишеш текст на песента „Мирът иде?
към текста >>
65.
5.06. Чудесата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше по
обяд
и всички
обядваха
в трапезарията.
Тогава така се казваше, когато някой се задави с храна, или с течност. А човек може да се задави и с капка вода. Започва да кашля, пожълтя, отпадна, не може да ходи. Чудим се какво да правим. Търчим аз и Надя при Учителя.
Беше по
обяд
и всички
обядваха
в трапезарията.
Кръстю Христов беше отвън и го помолихме да каже на Учителя, че сме вънка две сестри и Го чакаме, понеже майка ни е много зле. Кръстю влезна вътре, отиде при Учителя и Му предаде нашите думи. През стъклата Учителят ни видя, че стоим отвънка, но продължава да си говори с приятелите на масата. Ние треперехме от страх за майка ми, а Той не излиза. Той ни видя и пак не излиза.
към текста >>
66.
5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
В двора имаше дълги маси, на които
обядвахме
, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти.
Скоро да си вървиш от тука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее, как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Тръгва си и срам го е да мине покрай приемната на Учителя. А тръгва зад лешниците.
В двора имаше дълги маси, на които
обядвахме
, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти.
Затова брат ми минава зад тях. Не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая. Като го вижда, извиква: „Брат Иване, брат Иване, ела, ела." Брат ми отива при Учителя. „Е, какво ти каза брат Стоименов?
към текста >>
67.
5.29. Баницата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за
обяд
.
29. Баницата Със сестра ми Люба бяхме на Изгрева и останахме за
обяд
.
В трапезарията, след редовната супа, ни поднесоха по едно парче баница, която сестрите бяха направили в кухнята. На нас ни се паднаха две парчета баница. Не я изядохме, но си я увихме в книжка, за да я занесем на баща ни. А баща ни я хареса много. Искаше още.
към текста >>
68.
5.36. Помен за сестра Динова
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
На чи-тиридесетия ден направиха общ
обяд
на Изгрева - помен за сестра Динова.
36. Помен за сестра Динова Сестра Динова беше от старите сестри. Беше преминала през времето на цялата Школа. Отличаваше се с усърдие и си водеше бележки, правеше резюмета и нейните тетрадки бяха най-изрядни. Навъртяха се години, тя остаря и дойде време и тя си замина. Погребаха я и изминаха четиридесет дни.
На чи-тиридесетия ден направиха общ
обяд
на Изгрева - помен за сестра Динова.
Поканиха всички. Поканиха и Учителя. Той дойде, направиха обща молитва и започнаха да ядат от чиниите. Учителят по този повод каза: „Сега сестра Динова яде чрез устата на всички." Запомнихме това и го утаихме в себе си. Тя имаше дъщеря, която се казваше Сийка Динова.
към текста >>
69.
5.37. Михаил Иванов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше отишла при него и той я поканил на общ
обяд
с френското братство.
Но Учителят го изпрати там. Беше казал: „Аз тук имам Школа. Не може и ти тук да имаш Школа. Ето, отиди във Франция и си направи там Школа." Отиде той там и си направи Школа, каквато искаше и умееше. Невена Неделчева бе ходила във Франция.
Беше отишла при него и той я поканил на общ
обяд
с френското братство.
Михаил започнал да говори срещу българите. Невена започнала да плаче. „Защо плачеш? " „Ти си българин, а говориш срещу българите. Защо? Може ли такива неща?
към текста >>
На
обяд
две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни.
Невена започнала да плаче. „Защо плачеш? " „Ти си българин, а говориш срещу българите. Защо? Може ли такива неща? " Той млъкнал.
На
обяд
две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни.
Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опечен и зачервен, лежи в чинията. Две млади момчета донасят чаши с вино. От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи.
към текста >>
70.
5.38. Кръстю Христов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Много пъти дохождаше у нас на
обяд
и вечеря.
38. Кръстю Христов Той живееше на Изгрева и нищо не работеше. За да се изхранва, ходеше и просеше, и дрънчеше пари за прехрана. Той нямаше професия.
Много пъти дохождаше у нас на
обяд
и вечеря.
По времето на Учителя неговата барака се намираше срещу приемната на Учителя. Понеже е гладувал, влизал е без позволение в приемната и обирал, каквото има за ядене е го е носил в бараката си. Когато Учителят се научава за тази работа, Учителят нарежда да се заключи тази стая. Кръстю ходеше и се подвизаваше като ясновидец. Беше се свързал с певицата Лиляна Табакова, така беше я омотал и замотал, че тя го смяташе за Господ.
към текста >>
71.
5.40. Закон за изобилието
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Като седнахме на
обяд
, дойде при нас едно момче, ученик от друга паралелка.
Имаше една местност, която наричаха Божият мост. Това беше една тънка ивица земя над една пропаст. Аз съм с моя клас. През време на почивката аз чета беседа от Учителя. А две ученички стоят отстрани на пост, но едновременно слушат беседата.
Като седнахме на
обяд
, дойде при нас едно момче, ученик от друга паралелка.
Името му беше Благой, а прякорът му бе - Музген. Той беше бедно момче, не си носеше храна, затова му сложихме да яде. Направихме молитва на колене. Казахме "Отче наш"" и 91 псалом. Почнахме да ядем.
към текста >>
72.
5.46. КОГА ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН?
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Беше
обяд
.
Събирахме се около 30-40 човека. Много пъти приятелите молеха моят брат Иван, който беше юрист и познаваше законите, да направи някакви постъпки за Братството, за да се събираме някъде. Тогава директор на Комитета по Вероизповеданията беше Кючуков. Обажда се д-р Кадиев по телефона и казва на брат ми, да отиде в Министерството, че там е Димитър Кочев, Георги Томалевски и Тодор Симеонов, които поднасят молба, да бъде отново назначен Борис Николов за председател на Братския съвет. А Борис бе осъден, бе лежал в затвора и му бе отнето правото да заема длъжности, както и правото да гласува.
Беше
обяд
.
Брат ми Иван отива там и им казва, че като юрист е изпратен от д-р Кадиев. Казват му: „Няма нужда от тебе. Ние тримата ще ходим." Изпъждат го и брат ни се връща вкъщи и проплаква: „Изпъдиха ме! Не ме искат! " По това време там е Таню Танев.
към текста >>
73.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тя отиде там на Конгреса на теософите и намира Кришна Мурти, че
обядва
някъде.
Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа. Винаги Учителят пред мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина. Тя отиде в Холандия с една много голяма задача, с едно поръчение от Учителя и носеше писмо от Него.
Тя отиде там на Конгреса на теософите и намира Кришна Мурти, че
обядва
някъде.
Но той, като я видял, поискал да избегне срещата. Тя като видяла това, извикала: „Не, стойте! Вие ще ме изслушате, защото Вие не сте разрешили въпроса с жената! " Тя е имала дълъг разговор с него. Занесла е от Него поръчението и писмото на Учителя.
към текста >>
74.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на
обяд
.
А тук непрекъснато влизат и излизат хора и е претъпкано, и тясно. Тогава брат Темелко прави остра забележка на тези две сестри. Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат.
А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на
обяд
.
Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал. Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого. Беше отворил дома си за всички. Идваха много приятели и всеки носеше по някакви продукти.
към текста >>
С брат Боян Боев разговарях за първи път на един
обяд
, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г.
Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик. По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток. Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието.
С брат Боян Боев разговарях за първи път на един
обяд
, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г.
На този обяд присъстваше и Учителят. След обяда Учителят много тихо ми каза: „Запомни, с този човек ще имаме да вършим много работа за Братството". Той беше завършил естествени науки в Германия. Там се е запознал с антропософа Рудолф Щайнер. Щайнер, с голямата си окултна ерудиция се явява като предвестник на Великото Дело на Учителя.
към текста >>
На този
обяд
присъстваше и Учителят.
По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток. Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието. С брат Боян Боев разговарях за първи път на един обяд, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г.
На този
обяд
присъстваше и Учителят.
След обяда Учителят много тихо ми каза: „Запомни, с този човек ще имаме да вършим много работа за Братството". Той беше завършил естествени науки в Германия. Там се е запознал с антропософа Рудолф Щайнер. Щайнер, с голямата си окултна ерудиция се явява като предвестник на Великото Дело на Учителя. Още тогава Щайнер му загатва за голямата историческа мисия на славянството.
към текста >>
След
обяда
Учителят много тихо ми каза: „Запомни, с този човек ще имаме да вършим много работа за Братството".
Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието. С брат Боян Боев разговарях за първи път на един обяд, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г. На този обяд присъстваше и Учителят.
След
обяда
Учителят много тихо ми каза: „Запомни, с този човек ще имаме да вършим много работа за Братството".
Той беше завършил естествени науки в Германия. Там се е запознал с антропософа Рудолф Щайнер. Щайнер, с голямата си окултна ерудиция се явява като предвестник на Великото Дело на Учителя. Още тогава Щайнер му загатва за голямата историческа мисия на славянството. Боян Боев ми каза лично, че когато е проявявал голям интерес, то самият Щайнер го подсетил лично, че центърът, към който трябва да се приближи, е България.
към текста >>
75.
6.58. БУРНИ АСПЕКТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той съвсем спокойно ме покани да седна на трапезата да
обядвам
.
Аз броях минутите и часовете и с нетърпение чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех. Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов. Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико търпение - качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта. Тези описани моменти ще ни поставят в онези метапсихични състояния, когато човек вече напуща своя сетивен свят и навлиза в едни области, където само интуицията усеща, но зад нея трябва да се събуди окото на ясновидеца, за да види, чрез образите и техните отношения на физическия свят, онази функционалност между далечното минало, настоящето и да прозре в неизвестността на бъдещето. С тази малка забележка ще продължа да разказвам този епизод с Учителя.
Той съвсем спокойно ме покани да седна на трапезата да
обядвам
.
Лицето му беше бледо, очите му като че не бяха фокусирани в образите на физическия свят, но техният блясък се плъзгаше по незнайните пътища на хиперболичните линии. След като се наобядвахме, качихме се в една удобна 6-местова лека кола. В нея бяхме Учителят, брат Борис Николов, брат Боян Боев, брат Галилей и аз, а сестра Мария остана в малката вила - тя беше домакинята на този дом, където Учителят често правеше посещения. Леката кола ни заведе на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>
След като се
наобядвахме
, качихме се в една удобна 6-местова лека кола.
Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико търпение - качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта. Тези описани моменти ще ни поставят в онези метапсихични състояния, когато човек вече напуща своя сетивен свят и навлиза в едни области, където само интуицията усеща, но зад нея трябва да се събуди окото на ясновидеца, за да види, чрез образите и техните отношения на физическия свят, онази функционалност между далечното минало, настоящето и да прозре в неизвестността на бъдещето. С тази малка забележка ще продължа да разказвам този епизод с Учителя. Той съвсем спокойно ме покани да седна на трапезата да обядвам. Лицето му беше бледо, очите му като че не бяха фокусирани в образите на физическия свят, но техният блясък се плъзгаше по незнайните пътища на хиперболичните линии.
След като се
наобядвахме
, качихме се в една удобна 6-местова лека кола.
В нея бяхме Учителят, брат Борис Николов, брат Боян Боев, брат Галилей и аз, а сестра Мария остана в малката вила - тя беше домакинята на този дом, където Учителят често правеше посещения. Леката кола ни заведе на ул. „Опълченска" 66. Хазайката на тази къща - Гина Гумнерова, както изтъкнахме в предшестващите глави, беше една от артистките в малкия кармичен триъгълник; след третото действие тя замина за отвъдния свят. Учителят стоя доста дълго в своя кабинет.
към текста >>
76.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Но да знаеш, най-труден ми е
обядът
.
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини.
Но да знаеш, най-труден ми е
обядът
.
Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа.
към текста >>
77.
7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тъкмо се нахранихме, на другия ден по
обяд
отваря се врата и повикват по име съквартиранта ми.
Разказва този неканен гост, но кой ще му повярва - Веска ли? Ако аз съм наивен, тя бързо разбира нещата. Може и да е поплакала още в този момент, но е отпратила агента да си върви от дето е дошъл! Тя, във връзка със следствието и делото ми, е имала толкова разправии, че е била и в този случай с изострено внимание! След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на килията, какво се случи по-нататък.
Тъкмо се нахранихме, на другия ден по
обяд
отваря се врата и повикват по име съквартиранта ми.
„Дай си багажа, дрехите и всичко твое! " Двама милиционери от охраната преглеждат обстойно всичко. Така се прави с човек, когото ще изпращат в друг затвор, или, ако го освобождават. Досетих се и аз, че наистина дошло е време да се приключи със съквартиранта ми. Търсят те всичко, но дали ще намерят скритата бележка.
към текста >>
78.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Общ
обяд
и нови дрехи за концерт - 290 8.
Укротяване на коня - 287 3. Идеи и дела - 288 4. Дядо Благо - 288 5. Друг път няма - 289 6. Силата на идеите и силата на вярата - 289 7.
Общ
обяд
и нови дрехи за концерт - 290 8.
Словото и музиката - 291 9. Пликът с парите - 291 10. Търпението - 292 11. Заблуждение и примамки - 292 12. Къде е Бялото братство?
към текста >>
79.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Но да знаеш, най-труден ми е
обядът
.
Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини.
Но да знаеш, най-труден ми е
обядът
.
Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях. А попарата със сирене е голяма работа.
към текста >>
80.
20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Тъкмо се нахранихме, на другия ден по
обяд
отваря се врата и повикват по име съквартиранта ми.
Разказва този неканен гост, но кой ще му повярва - Веска ли? Ако аз съм наивен, тя бързо разбира нещата. Може и да е поплакала още в този момент, но е отпратила агента да си върви от дето е дошъл! Тя, във връзка със следствието и делото ми, е имала толкова разправии, че е била и в този случай с изострено внимание! След това необходимо отклонение, ще се върна в обстановката на килията, какво се случи по-нататък.
Тъкмо се нахранихме, на другия ден по
обяд
отваря се врата и повикват по име съквартиранта ми.
„Дай си багажа, дрехите и всичко твое! " Двама милиционери от охраната преглеждат обстойно всичко. Така се прави с човек, когото ще изпращат в друг затвор, или, ако го освобождават. Досетих се и аз, че наистина дошло е време да се приключи със съквартиранта ми. Търсят те всичко, но дали ще намерят скритата бележка.
към текста >>
81.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
Как така те кани на
обяд
, но няма нищо за ядене.
Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума. Така те имаха една опитност с мен, както и аз с тях. Тези пари останаха за тях, аз похарчих само 25 лева от тази голяма сума. На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене.
Как така те кани на
обяд
, но няма нищо за ядене.
Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи.
към текста >>
Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на
обяд
без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб".
На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша.
Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на
обяд
без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб".
Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи. Тук моето появяване донесе толкова много опитности на всички. Така беше с всеки появил се човек търсещ закрила от Учителя на Изгрева. След време се върнах у дома, защото от вкъщи бяха изпратили малкия ми брат Владо да ми съобщи, че ме викат обратно и че могли отново да ме приемат.
към текста >>
82.
8. СТАРАТА ФАНЕЛА
,
,
ТОМ 5
След
обяд
майка ми вижда, че се движа със старата фанела, скача и се развиква: „Ти знаеш ли, че аз лично съм купила тази прежда и платих на жена да ти я изплете, а ти я захвърли, а ходиш с фанела облечена от незнам кого си".
Учителят видя, че избрах само една фанела и то по-старата, усмихна се и нищо не каза. Връщам се аз в дома с чужда мъжка фанела, а майка ми ме оглежда и нищо не казва. Аз продължих да ходя облечена с фанелата, която ми даде Учителят. Мина една, две седмици и майка ми влиза една сутрин в стаята и ми хвърля на кревата една нова току-що изплетена фанела: „Щом е дошло да носиш мъжка фанела, то поне носи женски". Аз я взех, оставих я настрана, нищо не казах, но излезнах отново с фанелата на Учителя.
След
обяд
майка ми вижда, че се движа със старата фанела, скача и се развиква: „Ти знаеш ли, че аз лично съм купила тази прежда и платих на жена да ти я изплете, а ти я захвърли, а ходиш с фанела облечена от незнам кого си".
Аз се засмях, но нищо не казах. Прибрах фанелата на Учителя и облякох новата фанела и отидох при него с току-що оплетената дамска фанела. Учителят ме посрещна и каза: „Сестрата е днес с нова фанела". Замълча малко и: „Е, добре може и с нова фанела". Та Учителят внуши на майка ми да ми се оплете нова фанела и с това да се отсрочи идващия голям конфликт, когато ми прибраха всички рокли.
към текста >>
83.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА
,
,
ТОМ 5
Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като трапезария и на
обяд
младежите отсядахме и се хранехме всички.
Но той го прилагаше. Веднъж една сестра, която живееше на ул. „Опълченска" 66 каза на Учителя, че й се дояли пържени яйца и поиска разрешение да си опържи някое и друго яйце и да си хапне. Откъде дойде това нейно желание, не зная? Вероятно дойде отнякъде.
Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като трапезария и на
обяд
младежите отсядахме и се хранехме всички.
И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите. Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни.
към текста >>
Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за
обяд
направете пражени яйца".
Отиде при него и запротестира: „Учителю, какво има лошо в това да си опържи човек едни яйца, когато тук има цяла кошница пълна с яйца, седят от две седмици и ще се развалят? " Учителят отново не й разреши. Тя си отиде умъчнена, но и ядосана. Учителят я опита може ли когато Бог поиска да се откаже от едно силно желание? Ако тя бе изпълнила волята на Учителя без роптание пържените яйца пак щяха да дойдат, но по друг начин, а не както тя искаше - специално за нея.
Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за
обяд
направете пражени яйца".
Учителят не казваше пържени яйца, а пражени яйца, казваше и пражен лук, а не пържен лук. Ако беше постъпила така както бе казал Учителят може би всички този ден щяхме да ядем „пражени" яйца, а сестрата също щеше да вкуси и по такъв начин те щяха да дойдат съвсем естествено. Но сестрата възропта, усъмни се в правотата на Учителя и яйцата пропаднаха. Пропаднаха и за нея, и за нас. Тя си отиде обидена и ядосана.
към текста >>
84.
42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Горе бяхме отишли около
обяд
на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде.
Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение.
Горе бяхме отишли около
обяд
на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде.
Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване.
към текста >>
85.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
И той полегна, почина си, след това го поканих на обед,
обядвахме
и след това той си замина за Изгрева.
За първи път го зърнах на портичката, видях му бялата шапка, после вратичката се отвори и Учителят запристъпва лекичко с бастуна. Изтръпнах, не можах да повярвам, сълзите напираха в очите ми, затичах се към него, хвърлих престилката, която бях препасала, защото се занимавах с домакинството си, хванах с двете си ръце десницата му и я целунах. Учителят се усмихваше; „Днес решихме да видим какво прави нашата Марийка". Поставихме Учителят на най-официалното място в дома ни, а това беше една малка стаичка. Помогнах му да се разсъб-лече и го помолих да легне на моето легло.
И той полегна, почина си, след това го поканих на обед,
обядвахме
и след това той си замина за Изгрева.
Така започна да посещава често нашият дом. Освен това ние бяхме точно на самият път покрай който Братството трябваше да мине, когато отиваха на екскурзия за Симеоново и оттам за Бивака на Витоша. От друго място нямаше от къде да се мине, това беше единственият път за Витоша, пътят покрай нашият малък дом. Спомням си, че извадих ябълки от избата да го почерпя, а това бяха плодове от нашата овощна градина. Той видя, че са студени, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода.
към текста >>
86.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
Може би да видите в снимките от онова време как сме застанали на масите за
обяд
, но това е преди самото хранене или след това, но някои фотографи не бяха чули мнението на Учителя по този въпрос и ни заснемаха по всякое време.
Веднъж един брат фотограф, а това бе Васко Искренов реши да ни фотографира в столовата как се храним. Беше си поставил и разположил фотографския си апарат така, че да ни заснеме със залъци в уста или нещо подобно. Учителят влезна, поздрави насъбралите се братя, които се бяха почтително изправили на крака, хвърли поглед към фотоапарата и забеляза неодобрително: „Разберете, че има свещени неща и тези неща не се изнасят на показ. Едно от тези неща е яденето". Братът-фотограф се сконфузи, бързо прибра фотоапарата и друг път не посмя да ни снима как се храним.
Може би да видите в снимките от онова време как сме застанали на масите за
обяд
, но това е преди самото хранене или след това, но някои фотографи не бяха чули мнението на Учителя по този въпрос и ни заснемаха по всякое време.
Преди известно време видях една снимка как са седнали и братята и сестрите мляскат с уста, а това е вече грозно. Този случай го разказах понеже споменах, че имаше музикално съчетание и хармония, когато Учителят се хранеше. Как го правеше не зная, но го имаше и беше приятно да се наблюдава това. Дрехите му шиеше един брат-шивач. Учителят само на него даваше да му вземе мярка на тялото.
към текста >>
87.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
След
обяд
дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни.
Отива цялата група пред тяхната палатка, извикват ги и им предават нареждането на Учителя. Те примигват, сумтят, мълчат и нищо не казват. Ние стоим и чакаме да видим дали ще си приберат палатката. Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада". Как са се завърнали това си беше тяхна работа.
След
обяд
дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни.
Осъмнахме сутринта при тихо време. Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците. Каква бе причината за това решение на Учителя. Вие се досещате вероятно защо, така и предполагам. Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната чистота трябваше да съответства на вътрешната ни чистота, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят.
към текста >>
88.
60. УЧЕНИК НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Сутринта успях да отмотая въжето, идващо отпреди две хиляди години, сутринта изрекох тази фраза, идваща от дълбините на моята душа, а на
обяд
чух за него, а след
обяд
към привечер се срещнах с Учителя.
Изведнъж се запитах: „Защо го няма сега Исус Христос, за да му стана ученичка? " Това нещо го казах пред себе си сутринта. Вероятно тогава успях да издърпам и отмотая това невидимо за мен въже, идващо от миналото. И него ден се случи, в същия ден успях да чуя за Учителя от една приятелка и да се срещна с него. Да, в същия ден.
Сутринта успях да отмотая въжето, идващо отпреди две хиляди години, сутринта изрекох тази фраза, идваща от дълбините на моята душа, а на
обяд
чух за него, а след
обяд
към привечер се срещнах с Учителя.
Е, какво ще кажете сега? Ще кажете, че случайни неща няма, Да, няма. Но да имате такава опитност, ето това е важното. Душата изисква, има потребност, душата, която търси и душата, която е дошла на земята. Търси да намери Бога.
към текста >>
89.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след
обяд
беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Така Учителят беше оставил всичко да расте както по времето на Христа, та накрая на века да се отдели бурена от житото. Но тук на Изгрева виждахме, че ако някой много избуява и пречеше на другите, протягаше се Божията ръка и изтръгваше бурена с корена му и после не се виждаше повече, Това лице постепенно се отдалечаваше от Изгрева. Така че тази сестра Динова имаше дъщеря, която искаше да се ожени за Борис. В това няма нищо лошо, че има дъщеря и че иска да ожени дъщеря си за някого, включително и за Борис. Лошото бе другото, за което ви разказвам.
По това време Борис работеше от сутрин до вечер тежка физическа работа - чукаше едни големи камъни, за да ги прави на мозайка при италианеца Бертоли и когато се върнеше късно след
обяд
беше изморен, капнал, едвам се дотътри до бараката си и легне на гръб и си дигне уморените крака нагоре, подпрени на перилата на кревата.
Тогава идваше при него Динова с две големи стомни, ама толкова големи, че по-големи стомни никога не бях виждала през живота си, и после не видях. Може би едната да събираше към 20 литра вода. Подаде му две празни стомни, усмихне се и каже: „Моля ти се, брат, донеси ми вода от Диана бад, че цял ден стоя без вода, няма кой да ми донесе, че ми са големи и тежки стомните, а само ти си тук як, другите са хилави". Борис е поласкан, че е як от по-як и той едвам се повдига и се дотътря до Диана бад, до изворчето, за което говорехме, че сме правили упражнение за носене на вода от там. Но тук това не е упражнение, а е цяла хамалогия.
към текста >>
90.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Дойде време за
обяд
, той ме покани да
обядваме
и ми каза: „Рекох, елате утре".
„Опълченска" 66 и отивах редовно два пъти през седмицата. Но Учителят изведнъж измени този порядък и ми нареди да идвам всеки ден. Така идвах десет дни подред. Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя.
Дойде време за
обяд
, той ме покани да
обядваме
и ми каза: „Рекох, елате утре".
Той имаше един такъв израз, когато искаше да каже нещо, първо казваше думата „рекох" и това бе първата дума, която произнасяше и после към нея прибавяше онова, което казваше. След време слушателят разбираше и усещаше, че в Учителят работят две начала - едно човешко и едно Божествено. Човешкото начало казваше „Рекох" и подготвяше слушателя както и Словото, което трябваше да се изрече от него. След думата „рекох" излизаше Словото на Учителя. На следващия ден аз отново минавам и пак същото ми се случва - седя, стоя, разхождам се в стаята му без да работя нищо.
към текста >>
91.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Когато Учителят решаваше да остави някой на
обяд
той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ На ул. „Опълченска" 66 в дома на Гина и Петко Гумнерови където беше отседнал Учителя и където в първите години всички се събираха там, гъмжило от хора и посетители. Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на приказки, а четвърти да научат нещо ново. Около кака Гина имаше непрекъснато по няколко сестри, които й помагаха в къщната работа или пък плетяха, работеха ръчни плетива и шиеха, за да изкарат някой и друг лев, за да заплатят насъщния хляб, който ползваха в този дом.
Когато Учителят решаваше да остави някой на
обяд
той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше.
Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд. Тази идея за студентската комуна и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря. Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя. Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб.
към текста >>
Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски
обяд
.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ На ул. „Опълченска" 66 в дома на Гина и Петко Гумнерови където беше отседнал Учителя и където в първите години всички се събираха там, гъмжило от хора и посетители. Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на приказки, а четвърти да научат нещо ново. Около кака Гина имаше непрекъснато по няколко сестри, които й помагаха в къщната работа или пък плетяха, работеха ръчни плетива и шиеха, за да изкарат някой и друг лев, за да заплатят насъщния хляб, който ползваха в този дом. Когато Учителят решаваше да остави някой на обяд той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше.
Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски
обяд
.
Тази идея за студентската комуна и общият обяд бе опорочена и Учителят я спря. Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя. Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб. Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец.
към текста >>
Тази идея за студентската комуна и общият
обяд
бе опорочена и Учителят я спря.
„Опълченска" 66 в дома на Гина и Петко Гумнерови където беше отседнал Учителя и където в първите години всички се събираха там, гъмжило от хора и посетители. Всеки ден в двора имаше гости от сутрин до вечер, едни идваха да се видят с Учителя, други имаха проблем, трети ей така на приказки, а четвърти да научат нещо ново. Около кака Гина имаше непрекъснато по няколко сестри, които й помагаха в къщната работа или пък плетяха, работеха ръчни плетива и шиеха, за да изкарат някой и друг лев, за да заплатят насъщния хляб, който ползваха в този дом. Когато Учителят решаваше да остави някой на обяд той го поканваше, слизаше долу с поканеният, а кака Гина слагаше храната и чиниите на масата и тихо се отдалечаваше. Така беше преди, така беше и след така наречената студентска комуна, която се развали и разпусна поради това, че възрастни братя и сестри от заможни семейства се присламчиха към общата трапеза и се нахвърлиха и изпояждаха бедния студентски обяд.
Тази идея за студентската комуна и общият
обяд
бе опорочена и Учителят я спря.
Та аз съм един път един от посетителите, чаках Учителят да ме приеме. По едно време вратника на външната врата се отвори, влезна вътре един човечец, огледа се и тръгна по плочника и като вижда, че навсякъде е заето седна до източния прозорец на стаята на Учителя. Като го погледнах направо се смаях, не бях виждала така да бъде смазан един човек, целият потънал в скръб. Не мина и няколко минути от както бе седнал и навел глава в земята и подпрял се на тояжката и ето Учителят излиза и без да погледне другите в двора, които му кимваха с глава за поздрав с цел той да ги погледне, то той, Учителят се насочи към този човечец. Никой не бе съобщил за него, както и той никому не бе се обадил, просто бе се огледал, че тук се събират хора и някой от вътре в него го бе довел тук да търси помощ.
към текста >>
92.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на
обяд
, след
обяд
и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Този човек бе чакал хиляди години, за да се срещне с Учителя на земята и с Бога. И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна точка. Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата.
Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на
обяд
, след
обяд
и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя. Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите". Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване.
към текста >>
Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да приготвят
обяд
за цялата група.
Казваше се дядо Благо и той беше талантлив детски писател. Една година той и двадесетина приятели направили една екскурзия с Учителя до Родопите. Вървели, що вървели, преминали долини и хребети и стигнали до една необикновена поляна, на която се извисявало едно дебело, грамадно, борово дърво. Учителят казал: „Тук ще спрем. Под това дърво ще се разположим, но трябва да знаете, че на това дърво няма да забивате нито пирон, нито ще режете някакъв клон и изобщо никой да не го пипа, да не се доближава до него, а само ще бъдем под него, ще бъдем под покрива на Всевишния".
Два-три дни приятелите престояват на тази поляна, опънали палатки, разположили се и след това Учителят предложил да отидат на една екскурзия на няколко часа, а за да се пази багажа в лагера като дежурни остават двама приятели като между другото те трябва да се погрижат и да приготвят
обяд
за цялата група.
Сложили продуктите в казана, наклали огъня и докато се сготви манджата решили да направят една маса, така че когато сервират храната да бъде на маса, а не на земята. Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата. Тръгнали да търсят пръчки подходящи да оплетат масата и от тук оттам изрязали от околните дървета. Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата. Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им.
към текста >>
Казали общата молитва, искали опрощение,
обядвали
и след това онзи приятел пристъпил към Учителя и му благодарил за помощта.
След малко идва цялата група, идва и Учителя и казва: „Рекох, сложете няколко бели кърпи на поляната и ще ядем там". Насядали на поляната, приготвили се да се хранят, но както обикновено в такива случаи винаги се казва молитва. Учителят се обърнал и казал: „Сега да измолил опрощение от Онзи, Който бе дошъл и със своето присъствие бе благословил нашата среща, защото Неговият шатър на това същество бе ей това дърво, което някой от вас решиха да посегнат върху него и да отрежат клони от него. Нали ви казах, че ние сме тук под покрива на Всевишнаго". Двамата приятели се огледали, навели глава, защото никой не е знаел за онова, което бе им се случило преди половин час.
Казали общата молитва, искали опрощение,
обядвали
и след това онзи приятел пристъпил към Учителя и му благодарил за помощта.
Учителят бил строг, лицето му било строго и казал: „Послушанието на ученика е връзката на ученика с Учителя и с Бога". Такива примери имаше много от възрастните приятели, които бяха дошли по различно време, идваха при нас, разказваха ги и после си заминаваха по пътя, от където бяха дошли, а някои от тях си живееха своя живот, Тази част от приятелите имаха големи, съдбовни опитности с Учителя. Те по друг начин имаха контакт със Словото на Учителя. Докато ние го слушахме и разучавахме, то техния контакт със Словото на Учителя бе в това, че те го видяха в Сила и в Мощ, така както бе горния случай. Обикновено на нашите събори идваха стотици хора от града, които ние едвам-едвам познавахме.
към текста >>
93.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Чакам до
обяд
.
Минават, заминавам покрай мен приятели, спират се, поприказват с мен, свършват си работата, за която са дошли при Учителя и си тръгват. Те знаят за какво са дошли при Учителя. Ами аз за какво съм дошла? Аз не зная. Аз чакам Учителя да ме приеме.
Чакам до
обяд
.
Дойде обед - Учителят не ме приема. Аз отивам при него и му казвам: „Учителю, аз ще си отида". Той ме погледне безучастно и каже съвсем безразлично: „Рекох, елате по обед". Отида по обед, седнем долу в трапезарията, около Учителят има хора, обядват, приказват това-онова и той е любезен с всички. Свърши обеда, станат, разотидат се, а аз чакам отвън в двора до седемнадесет часа.
към текста >>
Отида по обед, седнем долу в трапезарията, около Учителят има хора,
обядват
, приказват това-онова и той е любезен с всички.
Аз чакам Учителя да ме приеме. Чакам до обяд. Дойде обед - Учителят не ме приема. Аз отивам при него и му казвам: „Учителю, аз ще си отида". Той ме погледне безучастно и каже съвсем безразлично: „Рекох, елате по обед".
Отида по обед, седнем долу в трапезарията, около Учителят има хора,
обядват
, приказват това-онова и той е любезен с всички.
Свърши обеда, станат, разотидат се, а аз чакам отвън в двора до седемнадесет часа. Учителят не ме приема. Накрая отида да му целуна ръка. Той е безразличен към мене. „Елате утре." „Сутринта ли?
към текста >>
94.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
След това има тържествен братски
обяд
.
Непрекъснато в разстояние на няколко дни той е на Изгрева и там пренощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа е непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат се керемидите на покрива, боядисва се от вътре и ето идват съборните дни. Учителят му казал: „Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон.
След това има тържествен братски
обяд
.
Учителят поканва студента да седне при него и да се хранят заедно на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба сготвена в големи казани. Поднася се чиния на Учителя както и на студента, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея". Учителят го погледнал, усмихнал се и казал: „Ние нали построихме салона, нали сложихме покрива и керемидите, нали бе-лосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоят стомах.
към текста >>
95.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
На 18 август 1914 година в четири часа след
обяд
Учителят преустановява събора и казва, че той не се прекратява, но трябва да го преустанови по искане и възбрана на властите.
Приветствувам от името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първият събор по рода си в Новата епоха. Вие сте сега в Новият завет, в Новата епоха. Това събрание, което устройвам е първо по рода си, защото е само в България". Тези думи на Учителя се отнасят за това, че от 1914 година започва епоха на Водолея.
На 18 август 1914 година в четири часа след
обяд
Учителят преустановява събора и казва, че той не се прекратява, но трябва да го преустанови по искане и възбрана на властите.
А какво следва по-нататък в България. На 15 юни 1914 година е убит в Сараево Австро-унгарския престолонаследник. На 15 юли Австро-Унгария обявява война на Сърбия и започва Европейската война (Първата световна война). Оформят се два лагера. В Централните сили са: Германия, Австро-Унгария и Османската империя, а в Антантата (Съглашението) са Англия, Франция, Русия и САЩ.
към текста >>
Подир
обяд
започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща трапеза.
Понеже по своето естество то няма възможност да ражда, за да расте то трябва да краде от друго място". „Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Всеки, който прави Зло значи обича Злото, мрази Виделината и ще остане вързан, а онзи, който прави Добро отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре основан." А сега ще ви покажа как действуваше закона на съответствията: На 8 август 1914 година в събота в 10 часа сутринта идват представители от местното комендантство на град Търново и разтурят събора поради това, че в страната е обявено военно положение.
Подир
обяд
започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден вечеряли на обща трапеза.
Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта. Нареждат на Учителя да напусне Търново и той сутринта отпътувал за Казанлък. Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит Йосиф Търновски. Години след това Стойко Радойков - вече генерал загива в атентата в църквата „Света Неделя" на 16 април 1925 г. А пък Търновският митрополит Йосиф през време на войната 1915-1918 г.
към текста >>
96.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
По даден сигнал за закуска,
обяд
и вечеря всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя.
За неотложни нужди срещата с Учителя ще става чрез комисия. V. При сутрешните молитви всекой запазва реда, който е заел първи ден. Всички заемат местата си десет минути преди определеното време и пазят пълна тишина. Закъснелите застават най-подир. Предаванието ще става от 12 души, които ще предадат нареждането на Учителя. VI.
По даден сигнал за закуска,
обяд
и вечеря всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя.
Вън от столовата носене на храна се забранява. VII. Пушенето на тютюн се забранява. VIII. Купуване на хранителни продукти по частен ред не е позволено. IX. Всички деца са под контрола на родителите си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X. Във всяка палатка има частна стомна.
към текста >>
97.
137. БЕДИТЕ ДРЕХИ
,
,
ТОМ 5
Ако се съберат десет души и аз ти дам само на тебе
обяд
, а на другите не дам ти или ще поделиш яденето си с другите, или ще се откажеш и ти да ядеш.
Трябва да си готова всичко да пожертвуваш всичко за любовта си. Аз гледам, които се качват първи на трамвая все са със скъсани рокли или счупени омбрели (шапки). Качила се първа ама роклята й скъсана. А който изчака и се качи последен - той е последен. Който получава последен се ползува най-добре.
Ако се съберат десет души и аз ти дам само на тебе
обяд
, а на другите не дам ти или ще поделиш яденето си с другите, или ще се откажеш и ти да ядеш.
Пък когато останеш самичка можеш спокойно да си ядеш и благодариш, че никой не те смущава. Когато аз ти помагам колко хора обикалят прозорците и си казват: „Защо Учителя я не изхвърли навън? " Ще гледаш по възможност да се събуждаш ревност у другите души. Не всеки, който е във водата може да пие от нея."
към текста >>
98.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 5
След малко те се окопитиха и митрополита започна да ръкомаха с ръце и да вика: „Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат след
обяд
в два часа на това място в салона за диспут".
Което е най-интересното те бяха дошли на диспут, но Учителят ги бе усмирил, беше ги приспал и беше ги извлякъл от телата им и ги бе поставил в друго поле, в друга аудитория където те можеха там да слушат добре, а пък телата им пред нас на първия ред бяха приведени да мируват и да не смущават слушателите в салона. През цялото време на беседата нито един от тях не мръдна, не шавна и не вдигна глава -те спяха. Беседата завърши и настъпи мълчание. Изведнъж онези спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние целия салон се смеехме, а някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, оглеждаха се, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че те са спали през цялото време.
След малко те се окопитиха и митрополита започна да ръкомаха с ръце и да вика: „Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат след
обяд
в два часа на това място в салона за диспут".
Учителят ги изгледа и каза: „Който иска диспут сега да го проведе, след обяд не може да има диспут". Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. По едно време те отново започнаха да ръкомахат и да викат: „След обяд в два" часа диспут". Ние запяхме отново песента „Братство и единство" и целият салон полека-полека се изпразни. Братът до мен отново се наведе и каза: „Сестра, сега ще стане библейско чудо и силите Господни ще се изявят".
към текста >>
Учителят ги изгледа и каза: „Който иска диспут сега да го проведе, след
обяд
не може да има диспут".
През цялото време на беседата нито един от тях не мръдна, не шавна и не вдигна глава -те спяха. Беседата завърши и настъпи мълчание. Изведнъж онези спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние целия салон се смеехме, а някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, оглеждаха се, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че те са спали през цялото време. След малко те се окопитиха и митрополита започна да ръкомаха с ръце и да вика: „Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат след обяд в два часа на това място в салона за диспут".
Учителят ги изгледа и каза: „Който иска диспут сега да го проведе, след
обяд
не може да има диспут".
Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. По едно време те отново започнаха да ръкомахат и да викат: „След обяд в два" часа диспут". Ние запяхме отново песента „Братство и единство" и целият салон полека-полека се изпразни. Братът до мен отново се наведе и каза: „Сестра, сега ще стане библейско чудо и силите Господни ще се изявят". Ние излезнахме, подредихме се и с песни напуснахме града и отидохме в лозето.
към текста >>
По едно време те отново започнаха да ръкомахат и да викат: „След
обяд
в два" часа диспут".
Изведнъж онези спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние целия салон се смеехме, а някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, оглеждаха се, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че те са спали през цялото време. След малко те се окопитиха и митрополита започна да ръкомаха с ръце и да вика: „Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат след обяд в два часа на това място в салона за диспут". Учителят ги изгледа и каза: „Който иска диспут сега да го проведе, след обяд не може да има диспут". Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя.
По едно време те отново започнаха да ръкомахат и да викат: „След
обяд
в два" часа диспут".
Ние запяхме отново песента „Братство и единство" и целият салон полека-полека се изпразни. Братът до мен отново се наведе и каза: „Сестра, сега ще стане библейско чудо и силите Господни ще се изявят". Ние излезнахме, подредихме се и с песни напуснахме града и отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона, за да изчакат няколко часа, за да видят какво ще се случи точно в два часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че точно в този час диспут не може да има. Първата битка с духовенството бе спечелена.
към текста >>
След това ние
обядвахме
на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути.
Някои от приятелите останаха в салона, за да изчакат няколко часа, за да видят какво ще се случи точно в два часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че точно в този час диспут не може да има. Първата битка с духовенството бе спечелена. Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани.
След това ние
обядвахме
на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути.
По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа. Този дъжд валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците. Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя.
към текста >>
99.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Точно по
обяд
изведнъж идва брат Деню Цонев, запъхтян и уплашено казва: „Учителю, веднага трябва да заминете от Търново, защото ще дойдат да ви арестуват отново".
" „Аз съм Дънов." „Ти си арестуван." След това офицерът повежда Учителят и заедно с него тръгват Ватев и Ковачев. По това време докато ги отвеждат в казармата други отиват и съобщават на Костадин Иларионов, който беше военен и беше се пенсионирал като подполковник. Иларионов заедно с още други двама братя отиват в казармата, допускат ги в канцеларията и виждат, че Учителят е седнал на едно кресло, а Ватев и Ковачев са до него. Иларионов съобщава на Харлаков: „Господин Дънов ми е гостенин и вие нямате право да го арестувате." След уточняване накрая Учителят с придружаващите братя е освободен и те се връщат. На другия ден мнозина от приятелите си заминават, идват и се сбогуват с Учителя.
Точно по
обяд
изведнъж идва брат Деню Цонев, запъхтян и уплашено казва: „Учителю, веднага трябва да заминете от Търново, защото ще дойдат да ви арестуват отново".
Учителят става и се прибира в стаята. Предава някои вещи на Елена Иларионова и заминава за София. На тръгване той казва: „Ученикът трябва да запази вътрешния си мир и за нищо на света да не го нарушава. Божият Мир превъзхожда всяко знание". След това цветната Пентаграма след направен обиск бива свалена и полицията я взима, за да се види и да има веществено доказателство за това, че господин Дънов на събора в Търново направил от образа си икона и я сложил на стената, за да се кланят неговите последователи.
към текста >>
100.
153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
,
ТОМ 5
" Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на
обяд
трапезарията се изпълваше с млади хора.
Но повечето от тях бяха гладни, нямаха къде да се подслонят, идваха от селата, нямаха препитание, а нямаше работа тогава за бедните студенти. Търсеха тук, търсеха там, намираха работа само там, където се строяха нови къщи. Връщаха се уморени и лягаха да спят. Идваха изтощени и гладни при Учителя Трудно и мъчително положение. Учителят видя и разбра всичко и нареди на студентите: „Идвайте да се храните тук!
" Ние с радост пристигахме, слизахме в трапезарията долу в приземния етаж, където леля Гина, Василка и другите сестри готвеха, а на
обяд
трапезарията се изпълваше с млади хора.
Учителят слизаше в трапезарията и се хранеше с нас. Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие. Учителят отвори комуната на ул.
към текста >>
Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл
обяд
, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля.
Това продължи една-две седмици, но другите научиха, че младежите се хранят при Учителя и започнаха да идват и да се присламчват един по един към общата трапеза. Изведнъж дойдоха да се хранят фамилни хора, хора с домове, с къщи, които си имат семейства, пари и прислуга. Бяха заможни и къщите им бяха пълни с изобилие. Учителят отвори комуната на ул. „Опълченска" 66 на 18.ноември 1921 г.
Целта беше да се даде подслон на младите студенти, да им се даде по един топъл
обяд
, да се охрабрят, че не са сами, а се намират в общество, над което се е разпростряла ръката на Учителя, за да ги закриля.
Всеки, който имаше нужда от помощ и съвети идваше при Учителя. От тук започнаха първите опитности на приятелите с Учителя и първите уроци на Окултната Школа. Както аз, така и други тук ни учеха азбуката от където започна вътрешната Школа на Бялото Братство. Но завидяха на младежите възрастните заможни приятели, появи се един егоизъм у тях, защо Учителят събира само младите, изведнъж се стовариха всички на трапезата, която работеше само и само да нахрани бедните млади студенти. Приятелите се бяха върнали от комуната в Ачларе, където мнозина се поразболяха, а някои даже си заминаха от този свят.
към текста >>
Това беше един комунален
обяд
, сядахме на обща трапеза, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова.
Учителят беше строг. Учителят нареди на кака Гина да ни напълнят паниците още веднъж. „Разлей всичката храна и от утре тук няма да се готви за готованковците! " Ето така Учителят заради онези закри комуната. А защо комуната?
Това беше един комунален
обяд
, сядахме на обща трапеза, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова.
През следващите дни онези пак идваха, но кака Гина ги пресрещаше. „Учителят нареди да не се готви повече." Те се оглеждаха и недоволни си тръгваха. Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват? Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха? Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ.
към текста >>
НАГОРЕ
