НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
164
резултата в
97
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Петър Дънов - №2
по
обяд
[бел.
№ 2 Получено на 28. IX. 98 г.
по
обяд
[бел.
на П. К.] Варна, 26 септ[емврий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.
към текста >>
2.
Пеню Киров - №8
Оня ден очаквах писмо от Вас, но като не получих до
обяд
, написах Ви отвореното си писмо38.
№8 гр. Бургас, 6-7 декемврий 1898 г. Люб. братко Дънов,
Оня ден очаквах писмо от Вас, но като не получих до
обяд
, написах Ви отвореното си писмо38.
Обаче като си отидох вечерта, ми дадоха писма — твоето и едно от Д-ра. Радост Божествена ни донасяш, братко, с писмата си, затова отплатата за радостта, която ни носиш, Бог на Силите да ти я отплаща, та да можеш на мнозина в света помогна с дара си. Ето от два дни вече и се него чета. Отпечатаните „Призвания", каквито намерих в печатаря39, събрах. Казах му да разхвърлят буквите и го предупредих да не разпространят някои отпечатъци, а ако е останал някой, да го унищожат, на което той остана съгласен, но дали ще го изпълни, не зная [зачеркнато от П. К.].
към текста >>
3.
Пеню Киров - №44 (Съобщение на Пеню и Тодор)
и нещо пр.
обяд
)
№ 44 [гр. Бургас, ] 5 ноемврий 1900 г. (10 ч.
и нещо пр.
обяд
)
Съобщение на Пеню и Тодор „Аз, Гавраил, пратеник Божий. Възкликнете и възвеличете Господа за Неговите велики милости. Ето, Духът Му ще се излее върху вас, и то скоро. Сега ще стоите препасани като войници Христови.
към текста >>
4.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
по
обяд
[бел.
Киров с баща Анастас Георгиев и майка Марийонка Тенева. (П.К., №3, 18.09.1898 г.) № 2 Получено на 28. IX. 98 г.
по
обяд
[бел.
на П. К.] Варна, 26 септ[емврий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 18 того приех и се много зарадвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.
към текста >>
Оня ден очаквах писмо от Вас, но като не получих до
обяд
, написах Ви отвореното си писмо38.
Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.) №8 гр. Бургас, 6-7 декемврий 1898 г. Люб. братко Дънов,
Оня ден очаквах писмо от Вас, но като не получих до
обяд
, написах Ви отвореното си писмо38.
Обаче като си отидох вечерта, ми дадоха писма — твоето и едно от Д-ра. Радост Божествена ни донасяш, братко, с писмата си, затова отплатата за радостта, която ни носиш, Бог на Силите да ти я отплаща, та да можеш на мнозина в света помогна с дара си. Ето от два дни вече и се него чета. Отпечатаните „Призвания", каквито намерих в печатаря39, събрах. Казах му да разхвърлят буквите и го предупредих да не разпространят някои отпечатъци, а ако е останал някой, да го унищожат, на което той остана съгласен, но дали ще го изпълни, не зная [зачеркнато от П. К.].
към текста >>
5.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
и нещо пр.
обяд
)
(П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 156. Вж. бел. 80. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) № 44 [гр. Бургас, ] 5 ноемврий 1900 г. (10 ч.
и нещо пр.
обяд
)
Съобщение на Пеню и Тодор „Аз, Гавраил, пратеник Божий. Възкликнете и възвеличете Господа за Неговите велики милости. Ето, Духът Му ще се излее върху вас, и то скоро. Сега ще стоите препасани като войници Христови.
към текста >>
6.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Тогава отново възкръсна картината на
обяда
на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него.
Безброй са спомените ми от онова време за прекараните часове в „Опълченска" 66, за мили срещи със сестри и братя. На един такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята". Това беше през 1925 г. Думите на Учителя ме поразиха и накараха да разпитвам за него кака Гина и други възрастни братя, които го познаваха от Съборите, от лични срещи и писма. Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню.
Тогава отново възкръсна картината на
обяда
на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него.
В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул.
към текста >>
7.
№ 48 /ПЕНЮ КИРОВ/
гр. Бургас, 19 февруарий 1901 г., часа 2 ¼ след
обяд
Бр. Тодор от една страна е добре, но от друга, често показва слабост. За да отрече да не работи в неделя, често сме говорили, но той казваше, че не ще може да направи това – в случай, че го задължат да работи. Но когато Господ го укрепил, той сам отрече и нищо не можаха да му направят. А за слабостта му съди от долното съобщение. Съобщение на Пеню и Тодор
гр. Бургас, 19 февруарий 1901 г., часа 2 ¼ след
обяд
Гавраил [текстът липсва] В това съобщение се говори и за мен. За любовта ни в Господа размисли по предпоследната мисъл: „Человечеството е разтлено“, и питай Господа и ми отговори. Имам болка от света и [от] делата му, и то не малка.
към текста >>
8.
№ 49 /Пеню Киров/
Това се случи на 26 февруарий, то[зи] понеделник, по
обяд
, а на 27-и по
обяд
– окончателно.
Моята вяра се опитва. Или Бога люби повече, или жената. Но тази милост на небесния ни Отец на[д]ви всичко и ме освобождава. Тази моя случка дава на мен Божествено вразумление и на бр. Тодор – сила.
Това се случи на 26 февруарий, то[зи] понеделник, по
обяд
, а на 27-и по
обяд
– окончателно.
Ето и едно от съобщенията: Съобщение на Пеню и Т. 26 февруарий 1901 г., вечерта, часа 8 Пеню...[липсва съобщението] От всичко, дотука изложено, вярвам, ще разбереш малко работата.
към текста >>
9.
№50 /ПЕНЮ КИРОВ
Историята е следующата: В този ден на
обяд
, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми.
Благодарен съм много, загдето ме не забравяш. Домашните ми работи стоят тъй, както изначало ти писах. Те ме викат става няколко пъти и искат да кажат, че не са ме пъдели, но аз, според както ме наставлява нашият небесен Отец, тъй и следвам. Много мъки прекарах около 10-15 дни, лицето ми се измени, но Бог дойде и ме утешава. На 13-и март прекарах и една смърт.
Историята е следующата: В този ден на
обяд
, като се хранех в една гостилница, когато вече щях да привършвам, глътнах по погрешка едно кокалче, което застана на гърлото ми.
После слезе още по-надолу – и така нито излиза, нито отива навътре, а продължаваше да ме реже, защото че и резливо било. В таквоз положение аз тичам в една аптека. Лицето, което дирих, отсъстваше. Отивам на другата аптека, казаха ми, че те и докторът не могат ми помогна, но да отида в болницата. Отивам и там.
към текста >>
10.
№62 (Петър Дънов)
В неделя на
обяд
бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е.
В неделя на
обяд
бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
Има да Ви пиша други неща, но за тях по-после. Поздрави бр. Мелкона нарочно, тъй също Николая, Колесникова, Тънкова44 и Пачеджиева45. Ако пишеш на бр. Тодор, поздрави го.
към текста >>
11.
№93 (Петър Дънов)
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по
обяд
и вечер, по пет минути за всяко.
Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по
обяд
и вечер, по пет минути за всяко.
Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа. Наскоро и Константинов139 ще се годи.
към текста >>
12.
№101 (Петър Дънов)
ден: преди
обяд
– 7-и и 9-и часове от мес.
Киров пише: „Съборът ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова. Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс.
ден: преди
обяд
– 7-и и 9-и часове от мес.
август до мес. август [1905], ще имаме само благодарителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П.
към текста >>
13.
№125 (Петър Дънов)
Ще имате пост: по-слабите - 24 ч., по силните - 36 ч., силните - 40 ч., начиная от четвъртък
следобяд
.
Да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля. Умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри. Да благослови домовете им и децата им с тях наедно. Да благослови всичките им добри начинания на тялото, душата и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин.254
Ще имате пост: по-слабите - 24 ч., по силните - 36 ч., силните - 40 ч., начиная от четвъртък
следобяд
.
Събранията в петък ще бъдат общи, ще участвате всички, които вземате участие наедно! Ще започвате с „Добрата молитва" и ще свършвате с „Отче наш".255 ----------------------------------------------------------- 252 Това писмо се публикува за първи път. 253 П.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
ден: преди
обяд
– 7-и и 9-и часове от мес.
Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя. Часовете, през които ще се молим през 1904 год. вс.
ден: преди
обяд
– 7-и и 9-и часове от мес.
август до мес. август [1905], ще имаме само благодарителна молитва. При лекуване пак тези часове ще се приемат. Само че за нервните – 9-я час, а за физическите – 7-я час. Дадено чрез П.
към текста >>
15.
47 ПИСМО
В неделя на
обяд
бях на д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев. Църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е.
В неделя на
обяд
бях на д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
Има да ви пиша други неща, но за тях по-после. Поздрави брат Милкана нарочно, тъй също Николая. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
16.
70 ПИСМО
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, на
обяд
и вечер по пет минути за всяко.
Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действува за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Своето Си Име. Второто упражнение, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете и ще повдигнете дясната си ръка, и ще запушите дясната си ноздра с първия пръст, и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата и с първия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпушвате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата „АУМ" и думите „Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, на
обяд
и вечер по пет минути за всяко.
Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминавате. Евтим Златев се сгоди преди няколко време. Кани и мене на годежа. Наскоро и Константинов ще се годи.
към текста >>
17.
Влиянието на Слънчевата Енергия
От полунощ до
обяд
Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от
обяд
до полунощ е положителна и затова дава повече.
И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползува. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм.
От полунощ до
обяд
Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от
обяд
до полунощ е положителна и затова дава повече.
От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много. След обяд Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна. Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е.
към текста >>
След
обяд
Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна.
Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече. От полунощ Земята почва да изпуща в космическото пространство отрицателна енергия, а на нейно място приема от Слънцето положителна. При залез Слънце Земята е най-положителна и затова дава най-много.
След
обяд
Земята почва да изпуща в космичното пространство положителни енергии и като изпусне достатъчно количество, тя става отрицателна.
Това става постепенно и надмощие на отрицателните енергии над положителните имаме към полунощ. Сутринта при изгрев Земята е най-отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава.
към текста >>
Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на
обяд
.
Например, светията и другите напреднали същества приемат направо от Слънцето. Геният, светията или посветеният и да залезе Слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от Земята. Последната е между нас и Слънцето.) Затова именно най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии.
Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на
обяд
.
(Електричеството и магнетизмът имат повече отношение към неорганическото състояние на материята, а праната – към органическото състояние на материята, към живота.) Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни; тогава Слънцето е в апогея на своята дейност. Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ – отлив. Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на Слънцето. Този прилив е най-силен и най-животворен!
към текста >>
А след
обяд
, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати.
Преди изгрев лъчите, които се пречупват през атмосферата, имат влияние повече върху мозъка. Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах.
А след
обяд
, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати.
Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обяд, а за трети е залез. Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня?
към текста >>
Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след
обяд
, когато топлината им е най-голяма.
Във време на изгрева лъчите на Слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувствителност. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати.
Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след
обяд
, когато топлината им е най-голяма.
Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обяд, а за трети е залез. Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма.
към текста >>
Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди
обяд
, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е
обяд
, а за трети е залез.
през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта.
Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди
обяд
, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е
обяд
, а за трети е залез.
Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действуват еднакво. Земята (в същност, дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема.
към текста >>
18.
МОЛИТВИ ЗА ЛЕКУВАНЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ
преди
обяд
, като се произнася и личното име на болния.
" И сега чуй молбата ми, Господи, и излей върху му (й) от обилната Си милост! Амин МОЛИТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ НА БОЛНИ Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч.
преди
обяд
, като се произнася и личното име на болния.
Всеприсъствуващи Всеблаги Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде ТВоето изцеление чрез нас - Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, Който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото.
към текста >>
19.
ФОРМУЛИ - Всички
Ако тези формули се произнасят редовно - сутрин, на
обяд
и вечер, а и през някое друго време, човек ще може да реализира 75% от плановете си в живота.
Да се прослави името Божие в мен. При задържане: Да се въдвори Царството Божие в мен. При издишване: Да бъде Волята Божия.
Ако тези формули се произнасят редовно - сутрин, на
обяд
и вечер, а и през някое друго време, човек ще може да реализира 75% от плановете си в живота.
Формула 278 Осветявам името Божие в мен, търся Царството Божие и Неговата Правда, изпълнявам Волята Божия. Формула 279
към текста >>
20.
ФОРМУЛИ - (272-293) 'И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля'
Ако тези формули се произнасят редовно - сутрин, на
обяд
и вечер, а и през някое друго време, човек ще може да реализира 75% от плановете си в живота.
Да се прослави името Божие в мен. При задържане: Да се въдвори Царството Божие в мен. При издишване: Да бъде Волята Божия.
Ако тези формули се произнасят редовно - сутрин, на
обяд
и вечер, а и през някое друго време, човек ще може да реализира 75% от плановете си в живота.
Формула 278 Осветявам името Божие в мен, търся Царството Божие и Неговата Правда, изпълнявам Волята Божия. Формула 279
към текста >>
21.
Молитва за лечение и изцеление на болни
преди
обяд
, като се произнася и личното име на болния.
Молитва за лечение и изцеление на болни Молитвата се отправя в сряда, събота и неделя в 7 и 9 ч.
преди
обяд
, като се произнася и личното име на болния.
Всеприсъствуващ и Всеблаги Боже, в името на Господа, който е говорил с раба Ти, да дойде Твоето изцеление чрез нас — Твоите слуги, за слава на името Ти. Благодарим Ти, че си ни послушал. Ти си само наш Господ и, освен Тебе, другиго нямаме. Ти си, който винаги можеш да изцеляваш и Твоето изцеление е здраве за душата и тялото. Възвърни задружното действие между ума и душата, между душата и тялото.
към текста >>
22.
Формули 288 - 312 И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля
Ако тези формули се произнасят редовно сутрин, на
обяд
и вечер, а и през някое друго време, човек ще може да реализира 75 % от плановете си в живота.
формула 293 Като правите упражнение с дишане, добре е да произнасяте следните формули. Вдишване: Да се прослави името Божие в мен. Задържане: Да се въдвори царството Божие в мен. Издишване: Да бъде волята Божия.
Ако тези формули се произнасят редовно сутрин, на
обяд
и вечер, а и през някое друго време, човек ще може да реализира 75 % от плановете си в живота.
формула 294 Господи, научи ни да мислим за нашите братя и сестри, както Ти мислиш за тях. Научи ни да чувстваме добре и да постъпваме добре. формула 295 Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход.
към текста >>
23.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
На
обяд
решението ми създаде голяма тревога на семейството.
Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му. Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги.
На
обяд
решението ми създаде голяма тревога на семейството.
Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън. Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот.
към текста >>
24.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
— Хайде да
обядваме
!
Още вечерта платих във Военния клуб, прибрах си багажа и отидох у брат Калудов. На другия ден точно в 11 ч. отидох при Учителя. Той веднага ме прие и разговаряхме по разни въпроси, част от които записах в една тетрадка, но не знам къде е сега... Към 11.30 ч. Учителя каза:
— Хайде да
обядваме
!
Той беше на квартира у д-р Жеков. Присъстваха и сестра Милева с дъщеря си. Тя беше красива и аз често я поглеждах - нали в Делиормана не бях виждал хора. Сложиха я да седне срещу мене. Обядвахме. След обеда Учителя отиде в са-лончето и ме повика при себе си.
към текста >>
Сложиха я да седне срещу мене.
Обядвахме
.
Учителя каза: — Хайде да обядваме! Той беше на квартира у д-р Жеков. Присъстваха и сестра Милева с дъщеря си. Тя беше красива и аз често я поглеждах - нали в Делиормана не бях виждал хора.
Сложиха я да седне срещу мене.
Обядвахме
.
След обеда Учителя отиде в са-лончето и ме повика при себе си. Говорихме по разни въпроси. Дори му задавах някои въпроси само мислено, а той и на тях ми отговаряше. Стана около 4 ч. и вече чувствах, че отвън група от двадесет-тридесет души роптаят, че съм се застоял толкова дълго при Учителя.
към текста >>
25.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Майката още след
обяд
пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи.
Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега. И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже. По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро. Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от училище, казала на майка си, че около главата ми видяла светлина.
Майката още след
обяд
пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи.
Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща. Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах.
към текста >>
Бях след
обяд
на училище, когато се яви голяма снежна виелица.
Четирима души от нашата група бяха отделени и върховното ръководство създаде Върховна вътрешна школа. В нея влязоха: Велко Петрушев (той беше проводникът), аз, Христо Арабаджи-ев и Стоян Димитров. Всяка седмица в определен ден се събираха приятелите от Вътрешната Школа, а на две седмици веднъж - от Върховната Вътрешната Школа. Запазихме я в тайна... Спомням си, беше студена зима, върлуваше тежък грип.
Бях след
обяд
на училище, когато се яви голяма снежна виелица.
Беше ми тежко и трудно изкарах часовете. Краката ми се подкосяваха, а бурята вилнееше. Едва се прибрах вкъщи. Измерих температурата си - 38.8 градуса, а в 7 ч. трябваше да се съберем.
към текста >>
След
обяд
пак бях в училище.
За голяма моя изненада свърших си работата много спокойно и също така спокойно се прибрах вкъщи късно вечерта. Пак взех термометъра и премерих температурата си - беше 36.6 градуса. Нормална. На другия ден сутринта пак беше 36.6 градуса и не се покачи повече. Бях съвсем здрава. Присъствието беше направило своето, за да се свърши работата.
След
обяд
пак бях в училище.
Работата във Вътрешната и във Върховната школи вървеше редовно, без никакъв пропуск. Учителя отдавна си беше заминал. Когато на 9 септември 1944 г. дойдоха болшевиките (така ги наричаше Учителя), той разбра, че няма условия за духовна работа и си замина от физическия свят. Годините минаваха, а заедно с това тоталитарната власт укрепваше - убийства, затвори, концентрационни лагери и какво ли не още.
към текста >>
26.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
На 21 октомври 1909 г., сряда, бяхме на
обяд
в трапезарията.
Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската Любов е в самата Мъдрост. Мъдростта - това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете" - значи, когато молите и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна Светлина, за да се разкрие същественото, което ви е потребно да разберете.
На 21 октомври 1909 г., сряда, бяхме на
обяд
в трапезарията.
Г-н Дънов в разговора си с мен и Гина изказа следните важни мисли: Тези, които умират, ги пущат в Чистилището (Пургаторум). Тези, които [ги] бракуват (тези, които заспиват), те чакат прераждане. Тези, които заминават, отиват в Рая. Грешните се мъчат.
към текста >>
27.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички
обядвахме
под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.
Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от човеци, а от Бога. А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на Живота - как именно трябва да живеем. И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нами Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 ч.
Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички
обядвахме
под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.
Подир обед в 6 ч. подкачихме събранието с „Добрата молитва" и с песните „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя". Г-н Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете"258, продължи: Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъстващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави:
към текста >>
28.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Оттогава до
обяд
имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч.
4 август, вторник Времето днес: сутринта в 5 ч, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни.
Оттогава до
обяд
имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч.
започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч.
към текста >>
Така беше до
обяд
.
В 1,30 ч.380 се свърши събранието. А и подир обед, от 5 ч. насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния салон. 5 август, сряда Времето днес: сутринта при разсъмване - облачно навсякъде, но тихо.
Така беше до
обяд
.
От обяд Слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. Докъм 5 ч. времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а от 5 ч. започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 ч.
към текста >>
От
обяд
Слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец.
А и подир обед, от 5 ч. насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния салон. 5 август, сряда Времето днес: сутринта при разсъмване - облачно навсякъде, но тихо. Така беше до обяд.
От
обяд
Слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец.
Докъм 5 ч. времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а от 5 ч. започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 ч. сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души.
към текста >>
Сутринта, преди
обяд
, към 10 ч.
В 5 ч. подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: „Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 8 август, събота Времето през този ден беше ясно, тихо и топло.
Сутринта, преди
обяд
, към 10 ч.
всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр. Дуков, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от Учителя обяви, че всички вече можем да излезем.
към текста >>
Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир
обяд
Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в комендантството, отгдето го освободили към 12,30 ч. през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено Учителя непременно да напусне Търново.
Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г., подир
обяд
Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. 370 Ески Джумая – старото име на Търговище. 371 Стефан Белев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Охрид, живял в София, работил като чиновник. 372 Без обуща – изразът липсва в протокола на Д.Голов. 373 Перифраза на Йоанна 6:38: Защото слязох от небето не моята воля да сторя, но волята на тогози, който ме е проводил.
към текста >>
29.
Спомени на Елена Иларионова -1905
На
обяд
, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба.
След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там. Офицерът запитал за Учителя: „Тоя господин какъв е по професия? ” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”. Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
На
обяд
, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза на Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба.
Здравето на Костадин се подобряваше. Учителя си отиваше в София и често пак ни посещаваше. Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение. Срещахме затруднения и в храната. Тамошните жители употребяваха месо, повече свинско.
към текста >>
30.
УЧАСТНИЦИТЕ
Още същия ден Той я поканил на
обяд
заедно с няколко сестри и най-близки приятели.
без покана, понеже нашият ръководител бе получил такава.“ В гореспоменатия събор от 1925 г. взела участие и сестра Олга Блажева от Хасково. Още през 1922 г, когато се заговорило за новото учение на Петър Дънов, тя се запознала с няколко негови ученици, които вече били получили покани за предстоящия събор в Търново. Тъй като изпитала непреодолимо желание да участва в него, тя заминала за София и се запознала лично с Учителя.
Още същия ден Той я поканил на
обяд
заедно с няколко сестри и най-близки приятели.
Като свършил обедът, Учителя се обърнал към най-близко седящия до него брат и казал: „Сега дай да оформим една покана за сестрата за търновския събор. Братът веднага скочил и след малко поднесъл поканата, а Учителя я подписал. Тя да се включи към групата, която заминава, като й се поемат всички разноски.“ След няколко дни групата се събрала на софийската гара и потеглила за В. Търново.
към текста >>
31.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Оттогава до
обяд
имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля.
Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни.
Оттогава до
обяд
имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля.
Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
към текста >>
Така беше на
обяд
.
В часа 1.30 се свърши събранието. А и подиробед, от 5 часа насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния салон. *екшин(тур.)- Вървеж, ход на кон (бел. ред.) 5 АВГУСТ, СРЯДА Времето днес: сутринта при разсъмване – облачно навсякъде, но тихо.
Така беше на
обяд
.
От обяд слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. До към 5 часа времето беше облачно, но слънцето грееше през облаците добре, а от 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9.30 часа се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето Г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
към текста >>
От
обяд
слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец.
А и подиробед, от 5 часа насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния салон. *екшин(тур.)- Вървеж, ход на кон (бел. ред.) 5 АВГУСТ, СРЯДА Времето днес: сутринта при разсъмване – облачно навсякъде, но тихо. Така беше на обяд.
От
обяд
слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец.
До към 5 часа времето беше облачно, но слънцето грееше през облаците добре, а от 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9.30 часа се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето Г-н Дънов пред всички каза: Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религия, това е наука за формите; като говорим за физическото поле, това е наука за формите на това поле.
към текста >>
Сутринта, преди
обяд
към 10 часа, всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
2 Модус (лат.) - начин, метод, способ (бел. ред.) 3 Ибрчшим (тур.) - тънък конец за шиене (бел.ред.) 4 Лафатер (Йохан-Гаспар) - швейцарски протестански богослов, философ и поет, създател на физиогномията (1741 - 1801) (бел.ред.) 8 АВГУСТ, СЪБОТА Времето през този ден беше ясно, тихо и топло.
Сутринта, преди
обяд
към 10 часа, всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след Него излязоха и трима от братята – Д-р Хр.Дуков, Д.Голов и В.Граблашев. Подир тяхното излизане, г-н Пеньо Киров, по поръка от Учителя, обяви, че всички вече можем да излезем. Какво, обаче, узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания в роде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор; та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в Комендантството, да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички.
към текста >>
подиробяд
, Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в Комендантството, отгдето го освободили към 12.30 часа през нощта. На другия ден, 9 август, било съобщено - Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г.
подиробяд
, Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.
В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата. Край на годишната среща през 1915 година
към текста >>
32.
1919_6 Спомени на Елена Иларионова
Приготви се хубав
обяд
.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА На събора донесоха от Русе много голям шаран. Половината занесоха на колибата да се сготви, а другата половина остана у нас.
Приготви се хубав
обяд
.
Един от братята се разсърди нещо по време на обяда и развали разположението на всичките. Тогава Учителя каза: „Никой да не яде от рибата! Раздайте я на руските емигранти." Втората половина аз опекох в къщи и дадох обяд на братята, които работеха у дома. Учителя не яде от нея. Като я разпределиха, казаха, че за мен не е останала, а Той рече: „На нея не й трябва риба.
към текста >>
Един от братята се разсърди нещо по време на
обяда
и развали разположението на всичките.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА На събора донесоха от Русе много голям шаран. Половината занесоха на колибата да се сготви, а другата половина остана у нас. Приготви се хубав обяд.
Един от братята се разсърди нещо по време на
обяда
и развали разположението на всичките.
Тогава Учителя каза: „Никой да не яде от рибата! Раздайте я на руските емигранти." Втората половина аз опекох в къщи и дадох обяд на братята, които работеха у дома. Учителя не яде от нея. Като я разпределиха, казаха, че за мен не е останала, а Той рече: „На нея не й трябва риба. Другата, колкото е останала, раздайте на бедните, но не на братя и сестри." Досвидя ми за хубавата риба и един от братята ми каза: „Остави ми едно парченце." Аз отделих и го скрих в долапа.
към текста >>
Раздайте я на руските емигранти." Втората половина аз опекох в къщи и дадох
обяд
на братята, които работеха у дома.
На събора донесоха от Русе много голям шаран. Половината занесоха на колибата да се сготви, а другата половина остана у нас. Приготви се хубав обяд. Един от братята се разсърди нещо по време на обяда и развали разположението на всичките. Тогава Учителя каза: „Никой да не яде от рибата!
Раздайте я на руските емигранти." Втората половина аз опекох в къщи и дадох
обяд
на братята, които работеха у дома.
Учителя не яде от нея. Като я разпределиха, казаха, че за мен не е останала, а Той рече: „На нея не й трябва риба. Другата, колкото е останала, раздайте на бедните, но не на братя и сестри." Досвидя ми за хубавата риба и един от братята ми каза: „Остави ми едно парченце." Аз отделих и го скрих в долапа. Дойдоха от Русе братя Маркови. Учителя разговаряше с тях, а другите братя пишеха беседи в кухнята.
към текста >>
33.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Скоро стана време за
обяд
и аз останах да
обядвам
с Белите братя.
За първи път имах възможност да му хвана ръката и да я целуна. Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает.
Скоро стана време за
обяд
и аз останах да
обядвам
с Белите братя.
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение!
към текста >>
34.
1921_3 Спомени на Петър Камбуров
по
обяд
, на 15 август.
Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи. Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч.
по
обяд
, на 15 август.
Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа.
към текста >>
Учителя с групата седнаха да
обядват
на приготвената маса под беседката.
Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август.
Учителя с групата седнаха да
обядват
на приготвената маса под беседката.
Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м.
към текста >>
Аз не отидох да
обядвам
, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив.
" Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо.
Аз не отидох да
обядвам
, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив.
С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд.
към текста >>
35.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
(предпоследния ден) Сега всички онези от вас, които имат спешна работа, не могат да чакат, след братския
обяд
са свободни.
(181 стр.) (към всички) През течение на годината ще си пишете. Ще имаме съвет да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, и ще бъдем искрени вече спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи проявления; може да се явят между нас хора с по-големи способности, с повече отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено. (131 стр.)
(предпоследния ден) Сега всички онези от вас, които имат спешна работа, не могат да чакат, след братския
обяд
са свободни.
Широк е пътят им. Пращаме им всичката наша любов, да се върнат по домовете си и да заживеят така, както Господ иска. А онези от вас, които са свободни, ако от любов желаят да останат, могат да стоят, колкото време искат: от вътрешно побуждение. Но, да не остане някой от вас с користолюбива цел, да доизядат каймака отпосле. Но каймакът е изяден вече, айрянът остава само.
към текста >>
36.
1922_3 Спомени на Христина Александрова
На
обяд
Учителя пратил брат Дивитаков да ме повика за храна.
В предния южен салон се провеждаха събранията, а северният беше Светая Светих. Там се молехме. Аз полюбопитствах да видя какво са направили сестрите, а те вкупом викнаха: „Вън, вън, ще изцапаш! " Аз се умъчних; зер, те бяха всичките образовани и богаташки, а аз — сиромашка жена. Отидох и си продължих работата.
На
обяд
Учителя пратил брат Дивитаков да ме повика за храна.
„Вие яжте, аз да си довърша работата, че тогава ще ям" – отвърнах му аз. Но след малко братът се върна и ми каза: „Учителя не желае да почне без тебе." Аз се измих и тръгнах. Учителя ми беше запазил място до себе си на дългата маса. Той не беше разрешил обедът да започне без мене. Това силно ме притесни, но и много ме зарадва, защото почувствах, че Учителя ме цени - мене, бедната, неука жена.
към текста >>
37.
1923_3 Спомени на Петър Камбуров
Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да
обядвам
, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ През пролетта на 1923 г. аз пак посях дини и се стараех да бъда буден, да не би да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре — и лозята, и бостана.
Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да
обядвам
, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда.
към текста >>
38.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на
обяд
всеки си получаваше порция ориз вместо хляб.
На следния ден – пак на път. Аз носех две раници – моята и тази, на брат Иларионов, върху моята, а върху двете раници – двадесет хляба в един чувал, провиснал от двете страни. И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др. Тогава бяхме всички млади и не чувствахме умора. Най-напред решихме да се употреби общия хляб от чувала, който носех аз, за да се разтоваря.
След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на
обяд
всеки си получаваше порция ориз вместо хляб.
На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа). Там към нас се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Петър Пампоров и групата порасна общо на 32 души. От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди изгрев слънце. Там наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на такъв висок връх, какъвто е Юмрукчал.
към текста >>
39.
1925_10 Спомени на Елена Иларионова
Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав
обяд
за всички.
– Ти си арестуван – му рекъл офицерът и го повел с войниците към казармата. Ние се бяхме прибрали и вече се събличахме за лягане, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: „Учителя е арестуван." Костадин се облече набързо, повика брат Дивитаков и Костадин Петков и тримата отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя, седнал в едно кресло, а до него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютанта: „Господин Дънов ми е гостенин и Вие нямате право да го арестувате." Какво друго са разговаряли не зная, но Учителя и братята си дойдоха веднага. На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете и дойдоха да се сбогуват с Учителя.
Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав
обяд
за всички.
Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, когато брат Деньо Станев дойде запъхтян от бързане и предупреди: „Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Учителя събра багажа си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчето си и други неща, които винаги носеше със себе си, и ми каза да му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителя се изправи пред нас и запита: „Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте, и на парчета да ви късат!
към текста >>
40.
УЧИТЕЛЯТ
Наближавало вече към
обяд
, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря".
Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил. Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата. Имало веселби и песни, а накрая тропнали едно хорце. По жътва решили да заведат Петър на нивата. По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите.
Наближавало вече към
обяд
, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря".
Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци.
към текста >>
41.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
За
обяд
супичка и салата от общата храна.
Например, Той е казвал така: "Я, иди да вземеш хубаво сирене! " Винаги ще каже: "хубаво сирене". Ядеше с удоволствие маслини. Сутрин най- често закусваше чай с маслини или сирене, по-рядко мляко и трахана. Друго не закусваше.
За
обяд
супичка и салата от общата храна.
След обяд към 4-5 часа, изпиваше по 2-3 чая. Вечерно време пак чай. Не пиеше вода, чай пиеше. Учителят се хранеше с много проста храна. Аз съм чувала, че в годините, когато е правил обиколките из България, е изкарвал даже с по една-две ябълки на ден.
към текста >>
След
обяд
към 4-5 часа, изпиваше по 2-3 чая.
" Винаги ще каже: "хубаво сирене". Ядеше с удоволствие маслини. Сутрин най- често закусваше чай с маслини или сирене, по-рядко мляко и трахана. Друго не закусваше. За обяд супичка и салата от общата храна.
След
обяд
към 4-5 часа, изпиваше по 2-3 чая.
Вечерно време пак чай. Не пиеше вода, чай пиеше. Учителят се хранеше с много проста храна. Аз съм чувала, че в годините, когато е правил обиколките из България, е изкарвал даже с по една-две ябълки на ден. В началото не е имал средства и много скромно е живял.
към текста >>
42.
УЧЕНИЦИ
Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на
обяд
.
Най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и благодат. Тя най-демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя.
Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на
обяд
.
Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Всички се разсмяха звучно и смеховете им се издигнаха до небесата.
към текста >>
43.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на
обяд
и винаги Му правеше въртели.
Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева
Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на
обяд
и винаги Му правеше въртели.
Тревожеше Него и всички нас. Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява.
към текста >>
Магдалена, да седне на нейното място по време на
обяд
и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява.
Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели. Тревожеше Него и всички нас. Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде
Магдалена, да седне на нейното място по време на
обяд
и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява.
Всички бяхме седнали на местата си. Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха.
към текста >>
Учителят направи молитва за
обяд
и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя.
Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява. Всички бяхме седнали на местата си.
Учителят направи молитва за
обяд
и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя.
Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим.
към текста >>
Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на
обяд
.
Но там вече седеше Николай. Тя започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и напусна столовата. Всички се видяхме в чудо, какво да правим.
Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на
обяд
.
Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме.
към текста >>
44.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
Един
следобяд
, когато отидох да върна беседите на Лулчев, седяща спокойна на стола, изведнъж той ме попита: "Вие не се ли страхувате, че може нещо лошо да ви се случи?
Когато дойде моят ред да вляза при Лулчев, аз го помолих да ми заеме беседи от г-н Дънов, като отказах да ми гледа на ръка. Той ме изгледа малко изненадано, но ми даде две книги със забележка да му ги върна. Благодарих му и си отидох. На всяко мое следващо посещение, аз питах г-н Лулчев, как мога да посетя неделната беседа на г-н Дънов. Отговорът бе: "Не сте още готова."
Един
следобяд
, когато отидох да върна беседите на Лулчев, седяща спокойна на стола, изведнъж той ме попита: "Вие не се ли страхувате, че може нещо лошо да ви се случи?
" Отговорих му: "Аз съм дошла тук само за добро". Той скочи от своя стол, запъти се към вратата, отключи я, а аз като стрела изхвръкнах навън и никога не се върнах там. След това обаче, през много нощи аз трябваше да отблъсквам неговите настойчиви внушения да го посетя. Виола Йорданова Невена Неделчева беше близка с Лулчев.
към текста >>
Един
следобяд
, Учителят се беше облегнал на скалата.
Един ден отивам при сестра Паша и питам: "Защо една групичка се оформя около Лулчев и отиват с него надолу? ". -"Милке, ти не знаеш ли, че има хора, които обичат да им се жвака (да им се предъвква), демек това, което Учителят говори, не са го разбрали, а сега, той ще им го предъвква по свой начин, за да им го предаде." Така ми отговори, но беше малко ядосана от това нещо. Милка Говедева Един случай ще ви разкажа от Рила. Имаше една голяма скала.
Един
следобяд
, Учителят се беше облегнал на скалата.
И погледна - брат Лулчев тръгна към чешмичката с някои братя. Заредиха се, които симпатизират на брат Лулчев: 10,20,30 - много хора отидоха при Лулчев, около 30 души. Учителят гледа мълчаливо и най-накрая каза: "Това не се прощава! Да вземе хора от Братството и да ги отцепи от Братството и да се явява той като учител! Като иска, нека да отиде, както Михаил отиде във Франция и там от чужди хора да образува група и тогаз да има свои последователи!
към текста >>
45.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
За общия
обяд
, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри.
Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Беше още зимата на 1944 година, бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка.
За общия
обяд
, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри.
Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Беше селски човек, здрава, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Юрданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който следеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място.
към текста >>
46.
КОМУНИ
За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да
обядват
заедно.
Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни.
За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да
обядват
заедно.
Този случай го разказваше Юрданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра. Борис Николов На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: "Посочете ми двама души, между които има любов и аз ще ви дам този план наготово.
към текста >>
47.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Заради това Учителят ни извика всички на
обяд
и отпразнувахме тяхното примирение.
Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили.
Заради това Учителят ни извика всички на
обяд
и отпразнувахме тяхното примирение.
Каква голяма радост видях в очите на Учителя! Аз имах един случай с Петко Епитропов, който дойде да му напиша на пишещата машина заявление срещу доктор Иван Жеков. Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление!
към текста >>
Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ
обяд
на приятелите.
Тогава Учителят им казал, че от Невидимия свят се разглежда техния спор. "Ще взема един от вас! " - казал Учителят, след като се завърнал на Изгрева и му докладвали за преместената ограда и за спора между тях, който се превърнал на война. Значи ще вземе един от тях и ще го прати в Невидимия свят, т.е. един ще си отиде от този свят.
Учителят повикал двамата при себе си, за да ги сдобри, да си простят, тогава им казал да се целунат и казал им по този случай да дадат един общ
обяд
на приятелите.
И така, те се сдобрили и споразумели. Това ми разказа сестра Юрданка Жекова. Още една опитност имам. Учителят препоръчваше на всички наши братя на Изгрева да не си правят повече от един до два етажа. Повече да не правят.
към текста >>
В двора имаше дълги маси, на които
обядвахме
, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти.
Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците.
В двора имаше дълги маси, на които
обядвахме
, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти.
Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш.
към текста >>
48.
МУЗИКА
Обядвахме
в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора.
Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова
Обядвахме
в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора.
Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката.
към текста >>
Като се
наобядвахме
, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света.
Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора.
Като се
наобядвахме
, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света.
Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка!
към текста >>
49.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
На един
обяд
сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше.
" А санаториумът беше братската градина, да покопаеш там, за да се излекуваш. "Идете в санаториума! ", пращаше ги да копаят. Или на лозето. Тука ще приложа няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Учителя.
На един
обяд
сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше.
За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от един километър разстояние. За стомах: Да се пие мента - тревата. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. За треска: Три люти пиперки, вместо хинин. И 3-4 чаши гореща вода, тя разрежда кръвта и не могат да се размножават микробите.
към текста >>
50.
РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ
Взимайте по една лъжичка от тази смес по три пъти на ден: сутрин, на
обяд
и вечер.
Лекар е той. Вкус хубав има той. Сега ще ви дам едно лекарство и за най-силната кашлица: Вземете сухите люспи на десет глави лук и ги сварете във вода. Прецедете водата и в нея турете половин кг мед, 1-2 лъжички счукан синап, 1-2 лъжички ленено семе.
Взимайте по една лъжичка от тази смес по три пъти на ден: сутрин, на
обяд
и вечер.
Природата е вложила в лучените люспи лечебна сила, а вие ги хвърляте навън. Кашлицата е резултат на човешкото безлюбие. Който кашля, търси човек да го обича. За да се справите с кашлицата, възлюбете я. Като я обикнете, тя ще ви напусне.
към текста >>
51.
ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА
Сутрин ще правиш това, на
обяд
и вечер.
Ти казваш в себе си: "Какво ще стане с мене? Ревматизъм чувствам в крака си." Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш "Отче наш".
Сутрин ще правиш това, на
обяд
и вечер.
Три пъти като разтриваш крака си и четеш "Отче наш", ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло. Или те боли вратът. Ще разтриваш и ще четеш "Отче наш" и ще се оправи вратът ти. За екзема - да се маже мястото със зехтин. Когато се обливаш с вода ще четеш "Отче наш" съсредоточено, с мисъл, да се отмие екземата.
към текста >>
52.
МИСЛИ И ЧУВСТВА
Ще се излагаш на слънце, ще дишаш дълбоко и ще пиеш само гореща вода, ще ядеш всеки ден сутрин, на
обяд
и вечер печен или суров кромид лук.
Усъмниш ли се, ти сам разваляш формулата. Ако не се съмняваш, формулата ще проработи: стомахът ще се поправи и в тебе ще се яви желание за ядене. Идва една жена, болна от рак, да иска съвет дали да се оперира или не. Казах й: Трябва първо да внесеш хармония между мислите и чувствата си. Понеже чувствата ти са подтиснати, ще ги освободиш първо тях.
Ще се излагаш на слънце, ще дишаш дълбоко и ще пиеш само гореща вода, ще ядеш всеки ден сутрин, на
обяд
и вечер печен или суров кромид лук.
Ракът, който е в тебе, е аристократ, затова ще го храниш само с лук, ще го свикваш на проста храна. На него ще му кажеш да си излиза, а на себе си ще кажеш: "Не съм болна, здрава съм. Здрава съм, здрава съм, всичко у мене е така, както Бог го е създал." Всичко това ще правиш няколко месеца, като същевременно обикнеш хората, ще им вярваш, ще посещаваш болни, ще обикнеш чуждите деца като свои. Когато чувствата на хората станат противоположни на ума, влизат в стълкновение, когато мислите станат егоистични, ракът се образува, индивидуализира се клетката, не се подчинява на общия закон на организма, иска да води самостоятелен живот - това са раковите образувания. Днес много от болестите се дължат на слаба мисъл.
към текста >>
53.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на
обяд
преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода".
Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко". Учителят препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичката, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случки как да се употребява. Например: "Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода.
Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на
обяд
преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода".
На друго място казва: "Простудил си се или имаш треска, изпивашаш 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине". Ние, нашите хора, така се лекуваме от много болести. Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм, без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно, а училището и квартирата - ми нехигиенични.
към текста >>
Беше след
обяд
.
Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си. Драга Михайлова Беше около 1926 година. Измазвах стаята си с баданарка. Една капчица вар падна в окото ми.
Беше след
обяд
.
Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него. Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя.
към текста >>
Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към
обяд
с нея.
Учителят излекува майка ми в 1931 година. След това тя живя още 37 години и почина на 24 юни 1968 година. Мария Райчева Една ваканция пристигна от Стара Загора на Изгрева наша сестра, моя добра позната - Денка Стоянова Жекова, много болна от доста напреднал тумор някъде из коремната област. Построиха и палатка до гостните стаи и ние се виждахме много често.
Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към
обяд
с нея.
След един месец тя беше вече здрава. Живя доста години след това. Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле.
към текста >>
Лятно време става реакция от студената вода, ако се пие по
обяд
.
Да се изпива по един и половина литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж. Сутрин изпивай по две чаши варена вода, когато нямаш слънчева, и преди обед - две, и преди вечеря половин час - пак две, та всичко литър и половина. Тя е потребна за тялото. Топлата вода се разнася за 5 минути по тялото, а студената - за половин час, понеже се свиват капилярните съдове и кръвообращението не става правилно.
Лятно време става реакция от студената вода, ако се пие по
обяд
.
Топла вода да пиете само. Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден си измивайте краката с топла вода. На огъня стоплювайте водата. И лицето си мийте с топла вода.
към текста >>
Вода, която е огряна от слънце, особено до
обяд
, е лековита, както за пиене, така и външно.
Сега вие правите точно обратното, бързо ядете, бързо пиете вода, бързо работите, бързо се движите. Казвам, никога не бързайте - нито в мисълта, нито в храненето, нито в говоренето. Нека всичко става по-бавно, но обмислено. Тази е най-простата философия, която осмисля живота. Лятно време топлете вода на слънце и се измивайте със слънчева вода.
Вода, която е огряна от слънце, особено до
обяд
, е лековита, както за пиене, така и външно.
Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Който иска да запази здравето си, да продължи живота си, той трябва да запази подвижността на тялото си. За тази цел човек трябва да не преяжда и да пие гореща вода, която помага за разтварянето на утайките, които се образуват при храненето. От друга страна, горещата вода предизвиква изпотяване, при което чрез потта се отделят токсините в организма. Това са елементарни правила, които трябва да спазват както здравите, така и болните.
към текста >>
На един брат (Георги Радев), който беше неврастеник, който беше болен и страдаше от слаби гърди, казах да вземе две стомни вода и по три пъти на ден - сутрин, на
обяд
и вечер, да носи вода.
Ето защо, през летния сезон направете по 20 потни бани в продължение на 20 дни. След всички бани пийте по две чаши гореща вода, облейте се с топла вода и се преоблечете. Чрез изпотяването се отварят порите на кожата и организмът започва да диша правилно. Преди години тук имаше болни братя, доста учени хора бяха, страдаха. Бях ги накарал да носят вода, за да ги излекувам от болестта.
На един брат (Георги Радев), който беше неврастеник, който беше болен и страдаше от слаби гърди, казах да вземе две стомни вода и по три пъти на ден - сутрин, на
обяд
и вечер, да носи вода.
Казва: "Хората ще ме видят". - Няма нищо. Като носиш болестта, хората пак те виждат. Или вода ще носиш, или болестта ще носиш. Казва: "Да не губя времето." Седнах да му обяснявам каква е ползата от носенето на вода.
към текста >>
54.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Стояхме около 3-4 часа след
обяд
и се връщахме в хижата.
Тук ние закусвахме и след това слизахме на езерото "Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при "Окото". Това бе любимото Му място. Като слезе Учителят при езерцето, като се огледа наоколо към Мусала и самото езеро, тогава сложи палтенцето си и седне на земята.
Стояхме около 3-4 часа след
обяд
и се връщахме в хижата.
При едно посещение на Мусала времето е слънчево и топло и Учителят предлага на приятелите да полегнат на върха като си постелят палтата и да преспят там половин час, ако могат. Казва им: "Тогава вие ще научите 10 пъти повече неща, отколкото, ако ви държа една беседа от 1 час." Имахме обичая да живеем в най-красивите места на природата. А ние ги знаехме къде са. Намерим хубаво място, заселим се и живеем на палатка.
към текста >>
Става
обяд
, супата е готова.
Изпяват няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо - Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да правим! Слагат картофена супа. Тук свещенодейства брат Добрев от Сливен.
Става
обяд
, супата е готова.
Всички сядат около Учителя. Брат Добрев отива да донесе супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение се връща отново. Сестрите приготвят набързо някакъв обяд.
към текста >>
Сестрите приготвят набързо някакъв
обяд
.
Става обяд, супата е готова. Всички сядат около Учителя. Брат Добрев отива да донесе супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение се връща отново.
Сестрите приготвят набързо някакъв
обяд
.
Учителят се усмихва и казва: "Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят". Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха свежи, бодри и радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто.
към текста >>
55.
ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО
Сутрин се мийте с топла вода, на
обяд
може да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода.
Щом сте дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден. И тъй, ако искате да се ползвате от благата на Природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то три пъти.
Сутрин се мийте с топла вода, на
обяд
може да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода.
Мийте си краката и не се страхувайте. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя бе още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: "Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие.
към текста >>
56.
ХРАНЕНЕ
Сутрин ще го кажете веднъж, на
обяд
, преди да почнете да ядете ще си кажете същото.
Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от Невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Липсата на някой елемент в кръвта се набавя не само чрез храната, но и чрез мислите и чувствата. Като станете сутрин, не бързайте с тези мисли, какво ще правите и какво ще ядете. Най-първо кажете: "Сила, живот, здраве. Сила за ума, живот за сърцето и здраве за тялото".
Сутрин ще го кажете веднъж, на
обяд
, преди да почнете да ядете ще си кажете същото.
После с първата лъжица ще кажете: "Сила за ума ми", с втората - "Живот за сърцето ми", с третата лъжица - "Здраве за тялото ми". Като отчупим първата хапка хляб, да кажем: "Благодаря ти, Боже, за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зърно." (3 пъти) При пиене на вода се произнасят следните формули: "Както водата раз- хлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения и жаден пътник." (3 пъти), "Сила, светлина, живот". Ако тези формули се казват при всяко хранене в продължение на една година, човек коренно ще промени и подобри дейността на сърцето си.
към текста >>
Само три пъти на ден ще ядеш: сутрин в толкова часа, на
обяд
в толкова часа и вечер в толкова часа - оттам насетне няма да ядеш.
После с първата лъжица ще кажете: "Сила за ума ми", с втората - "Живот за сърцето ми", с третата лъжица - "Здраве за тялото ми". Като отчупим първата хапка хляб, да кажем: "Благодаря ти, Боже, за хляба, който си ми дал. Искам да бъда чист и устойчив като житното зърно." (3 пъти) При пиене на вода се произнасят следните формули: "Както водата раз- хлажда, така и моите чувства да разхлаждат и освежават уморения и жаден пътник." (3 пъти), "Сила, светлина, живот". Ако тези формули се казват при всяко хранене в продължение на една година, човек коренно ще промени и подобри дейността на сърцето си.
Само три пъти на ден ще ядеш: сутрин в толкова часа, на
обяд
в толкова часа и вечер в толкова часа - оттам насетне няма да ядеш.
По възможност всички детски прищявки да се избягват! Колко майки има в света, които схващат въпроса тъй идейно? Здравият човек огладнява най-много по 2 до 3 пъти на ден: сутрин, на обед и вечер. Човек, който има апетит, яде по цял ден: това ще похапне, онова ще похапне, ще си разстрои стомаха, докато най-после умира. Който яде два пъти на ден, той ще развие такива дарби и способности, които по друг начин мъчно могат да се развият.
към текста >>
За сутрешната закуска трябва да употребявате половин час, за
обяд
- около 40-50 минути и за вечеря пак половин час.
Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане, тогава не можеш да бъдеш здрав. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене...Спре ли се при най-сладката хапка, в организма са натрупва една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. На ученика не се позволява да яде бързо. Яденето е благрродна работа, ще я свършиш по всички правила.
За сутрешната закуска трябва да употребявате половин час, за
обяд
- около 40-50 минути и за вечеря пак половин час.
Който се храни бавно, с разположение и съзнателно, той всякога ще бъде здрав. От вашето дъвчене ще се познае до каква степен на развитие сте дошли. Който правилно дъвче, той и правилно мисли. Който бързо яде, рано умира. Като дъвчите сакъз, чистите несъзнателно зъбите си, а едновременно с това приижда кръв във венците и така зъбите се хранят и засилват.
към текста >>
Краставицата действа благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на
обяд
, вечер да не се яде.
В стомаха само ябълчици, круши, сливи, череши и всички тем подобни плодове трябва да влизат. За очите ще ядете леща. За бъбреците - фасул. За хубав тен на кожата - грах. При малокръвие яжте краставици.
Краставицата действа благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на
обяд
, вечер да не се яде.
Изобщо вечер, ако не ядете, ще бъде сто пъти по-добре. Прасковата за болния стомах действа много подкрепително. Щом има някой меланхолия, пуканки да яде. При пукането царевиците се разтварят - радиоактивна работа. Докато е меко житото, преди да узрее, леченбо е.
към текста >>
57.
ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ
Ще пиете по кило и половина вряла вода - сутрин, на
обяд
и вечер.
Нервен стомах да се лекува с портокали. Лимонът е знак на мъдрост. Който се нуждае от нея, хубаво е да яде лимон. Ако имате разстроен черен дроб, ще изяждате по два лимона. В лимоните - в корите, има витамини.
Ще пиете по кило и половина вряла вода - сутрин, на
обяд
и вечер.
Ако искате да сте червени, ще дишате, ще пиете мляко и малко вино. Виното, в малки количества, помага на храносмилането. То се препоръчва на слаби стомаси. За нервната система е много добре да се подложите на грахова диета. На онези от вас, които минават за неврастеници, препоръчвам следния метод за лечение: в продължение на един месец да употребявате препечен хляб на добре разгорещени въглища.
към текста >>
58.
ПОСТ
Но по-късно го смени от четвъртък на
обяд
до петък на
обяд
, защото така е по-леко.
ПОСТ Спомени на ученици Учителят даде поста към 1921, 1922 година.В първите години беше като мода, увлечение и всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда пост от 24 часа - от четвъртък вечер до петък вечер.
Но по-късно го смени от четвъртък на
обяд
до петък на
обяд
, защото така е по-леко.
А в началото беше целия ден петък, абсолютен пост - и вода не се пие. И почнаха учениците да постят по десет дни, но не по поръчение на Учителя. Учителят казваше, че при поста става изгаряне в организма и тялото се чисти. Всички опитахме този пост. Главно Учителят го даде, за да не се страхуваме, че ако не ядем един ден, ще умрем от глад.
към текста >>
Има от четвъртък на
обяд
до петък на
обяд
.
Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо.
Има от четвъртък на
обяд
до петък на
обяд
.
Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост - почивка. А със средствата, спестени при този пост, трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средствата от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 50 седмици и така се получаваше една значителна сума, която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Има различни начини за пост.
към текста >>
59.
ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ
В сряда това жито се разделя на три части - за закуска,
обяд
и вечеря.
Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът. Житният режим се започва първата сряда на месец февруари, когато Луната започне да спада. Един кг. жито (пшеница) се разделя на 10 части по 100 грама. Първите 100 грама се слагат в съд с вода в понеделник, два дни преди започване на житния режим, за да може житото да омекне.
В сряда това жито се разделя на три части - за закуска,
обяд
и вечеря.
Изяжда се бавно като се дъвче много добре. Добре е преди започване на режима да се вземе очистително или да се направи клизма. Когато се започва режима в сряда сутринта, се казва формулата: " Божията любов носи изобилния и пълен живот. " (три пъти) След нея се казва формулата за житния режим: "Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни." (три пъти) Тази формула се казва при започване на житния режим, а при всяко хранене се казва първата формула. Сутрин трябва да се закусва след изгрева на Слънцето, а вечер да се вечеря преди залеза.
към текста >>
Ще вземеш 100 грама жито и ще го разделиш на три части: сутрин 30 гр, на
обяд
30 гр и вечер 40 гр.
Всичките мазнини отиват нагоре. Остават за нас триците. Той казва: И аз така ще те меля. Учим се да се мелим на брашно. Значи, прясното жито е топъл хляб.
Ще вземеш 100 грама жито и ще го разделиш на три части: сутрин 30 гр, на
обяд
30 гр и вечер 40 гр.
След всяко ядене ще пиеш по една-две чаши гореща вода. Житото съдържа енергия, каквато печеният хляб няма. Затова аз наричам житото "Божествена погача". В Господнята молитва е казано: "Хляб наш насъщни дай ни го нам днес". Това е живият хляб, слязъл от Небето.
към текста >>
60.
Сън
Тогава и да направи упражнението, няма да се ползва много, защото не си е доспал.На
обяд
ще направите упражнението преди 12 часа, а не след 12 часа.
Като правите упражнението, ще дойдат при вас старите ви учители да ви нашепват: Поспи още малко, няма защо да разваляш съня си.Напротив, при първото пробуждане, веднага започнете да мислите за Бога като разумно същество, като Любов. Ако пропуснете този момент, мъчно може да се тонирате. Щом се събудите, направете упражнението и повече не лягайте. Който е спал добре, ще се събуди между 3 и 4 часа. Който не е спал добре, той може да се събуди в един или в два часа.
Тогава и да направи упражнението, няма да се ползва много, защото не си е доспал.На
обяд
ще направите упражнението преди 12 часа, а не след 12 часа.
Като давам упражнението, някои искат да останат на "особено мнение". В Школата не се допуща никакво "особено мнение". Когато човек сънува, че гощава някого, това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават, е лошо за самия него. Когато венчават някого или се жени, това е много лошо за него: означава, че той ще си замине от този свят.
към текста >>
61.
ЯСНОВИДСТВО
Ако не отидеш до
обяд
да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше.
Махнах обувката, превързах крака и обух галоша. Автобусът с групата замина, а аз останах в София да вардя квартирата. През нощта сънувах някаква силна гръмотевица и се събудих, но разбрах, че не било гръм, а някой силно чукаше на пътната врата. Станах, отворих и гледам нашето чираче - чука на вратата и вика: "Бай Петре, конете се отвързали, отишли в една нива и я огазили! Стопанинът ги хванал и ги закарал у тях.
Ако не отидеш до
обяд
да ги откупиш, ще ги продадат на търг." Аз веднага се облякох и тръгнах, а кракът вече не ме болеше.
Чирачето ни Бончо ме заведе при човека. Конете бяха вързани в двора му и не бяха яли цяла нощ. Поиска ми 3000 лева, но аз успях да го склоня за 500 да освободи конете. Тогава разбрах защо Учителят настояваше да остана в София. Той беше подействал да не загубя конете си.
към текста >>
62.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на
обяд
.
Той се връщаше оттам. Аз отидох в лозето. Там заварих назованите от Учителя млади сестри - учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час.
Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на
обяд
.
Чувствали се отлично. Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре. Разбира се, включих се на работа веднага и аз. Наведох се и почнах да плевя магданоза.
към текста >>
Но ето, Учителят пристига: "Рекох, днес да наберем ягоди за гостите за
обяд
".
Чувствали се отлично. Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре. Разбира се, включих се на работа веднага и аз. Наведох се и почнах да плевя магданоза.
Но ето, Учителят пристига: "Рекох, днес да наберем ягоди за гостите за
обяд
".
"Гостите" бях аз. Нямаше други гости този ден, освен мене. Аз се бях забавила в Стара Загора и пристигнах две седмици по-късно от другите. Обърна се към мен: "Те, рекох, вече доста дни има, откак са постъпили в клиниката и се чувстват много добре. Ти къде беше досега?
към текста >>
Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за
обяда
.
Ти къде беше досега? Всички неразположения ще отидат в земята. Тя извлича от нас болестите, а ние черпим от нея енергия. Освен това, изпотяването е много хубаво нещо. Няма да оставим болен човек между нас".
Набрахме ягоди и всички дружно излязохме да ги занесем в стола и да се приготвим за
обяда
.
Ред години тази клиника функционираше. Здрави и болнави, млади и възрастни сестри отиваха да поработват само по един час на ден преди обед и така болните се лекуваха, а здравите се ободряваха и освежаваха. Уви. Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря.
към текста >>
63.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
След това има тържествен братски
обяд
.
Няколко дни той е на Изгрева като нощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон.
След това има тържествен братски
обяд
.
Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах.
към текста >>
До
обяд
брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна.
Казали му, че апандиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мислил, охкал, и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Него. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало да бъде на операционната маса във Варна. Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине".
До
обяд
брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна.
Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на Езерото на съзерцанието. Минавайки по една пътека, видях 7-8 сестри, които не познавах, да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: "Учителят е казал, че апандиситът се лекува със сладко от рози".
към текста >>
След като се
наобядвахме
решихме да отидем на Езерото на съзерцанието.
Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало да бъде на операционната маса във Варна. Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине". До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група.
След като се
наобядвахме
решихме да отидем на Езерото на съзерцанието.
Минавайки по една пътека, видях 7-8 сестри, които не познавах, да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: "Учителят е казал, че апандиситът се лекува със сладко от рози". Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко. Те бяха приели случката с розовото сладко по буква. Люба Стайкова
към текста >>
След като
обядвахме
, всички набързо прибраха дрехите си и си легнаха да си починат.
Тя каза, че когато си отишъл, човекът намерил жена си по-добре и след няколко дни оздравяла съвършено. Оттогава влезли в Братството. Това бяха брат и сестра Йотови. Наталия Чакова Една хубава сутрин след дъждовна нощ, ние всички, летуващи на Рила, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце.
След като
обядвахме
, всички набързо прибраха дрехите си и си легнаха да си починат.
Аз също започнах да прибирам, но много бавно, понеже боледувах от плеврит, болката ми беше силна и бяха намалели доста силите ми. Но аз не позволявах никой да ми услужва. Знаех, че Учителят казва: "Болният трябва да си услужва сам. Има скрити сили в неговия организъм, които ще се събудят и ще си помогне по- лесно и по-бързо да оздравее. Остане ли милосърдни сестри да му услужват, неговата работа е свършена."
към текста >>
64.
ЧУДОТВОРСТВО
На другия ден към десет и половина преди
обяд
пристигнала група от 16 братя и сестри, които тръгнали предната вечер от град Дупница.
Всички забелязали това и стояли учудени. Един брат се сетил да види колко е часът - било към 10 вечерта. След три минути Учителят изправил главата си и наоколо облекчено въздъхнали, че не се е случило нищо лошо с Него. Запели отново, Учителят продължил да разговаря, сякаш нищо не е било. Никой не посмял да попита за случилото се, но и никой не могъл да си го обясни.
На другия ден към десет и половина преди
обяд
пристигнала група от 16 братя и сестри, които тръгнали предната вечер от град Дупница.
Някой им показал нов, по-кратък път към езерата, но като вървели по него, се стъмнило, те се объркали и изгубили посоката. След като се лутали в безизходица, най-после един брат предложил да спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин да излязат от това положение. Всички се съгласили, спрели и започнали заедно да четат молитва, като отправяли силно мисълта си към Учителя да им помогне. Веднага след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят. Те поели натам и намерили пътя, по който стигнали до лагера.
към текста >>
65.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Това се случи след беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди
обяд
, насред двора, близо до южната малка колибка.
- "Преображение" стана офицалното откриване на събора в читалище "Надежда" в Търново. Учителят изнесе пред търновското гражданство, братята и сестрите беседата "Пробуждане на колективното съзнание". След това в продължение на цяла седмица се проведе събора под ръководството на Учителя. Всичко това е изнесено в тома "Беседи и упътвания, дадени от Учителя на събора в Търново през лятото на 1921 година". През време на събора стана едно значително произшествие.
Това се случи след беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди
обяд
, насред двора, близо до южната малка колибка.
Сестра Тереза Керемидчиева падна и издъхна! Изглежда от слабо сърце. Веднага пристигна Учителят. Той каза всички да се отстранят на 20-30 крачки. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме.
към текста >>
66.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Видях аурата на Учителя няколко пъти и то обикновено неделен ден след беседата, която Учителят държеше редовно от 10 до 11 и половина, 12 часа преди
обяд
.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА Спомени на ученици
Видях аурата на Учителя няколко пъти и то обикновено неделен ден след беседата, която Учителят държеше редовно от 10 до 11 и половина, 12 часа преди
обяд
.
Защо това ставаше след неделната беседа, а не след някои от другите беседи, които Учителят изнасяше в сряда, петък или неделя в 5 часа сутринта? Аз това го обяснявам: Неделните беседи винаги биваха по-дълги и аз имах възможност да концентрирам вниманието си по- продължително. Когато за пръв път видях аурата на Учителя, изненадах се много, защото дотогава имах друга представа за аурата на човека. Нали още от детство виждах образи на светии в църква - образи с ореол около главата. Обаче това, което видях при Учителя, беше друго: цветна обвивка с багрите на спектъра обграждаха цялото тяло на Учителя и тялото, като че ли се губеше в нея.
към текста >>
Всяка неделя след
обяд
отивах на Изгрева да се срещна с Учителя, както и да се видя с някои от приятелите.
Като свърши молитвата и се греехме на огъня, Учителят ме гледаше по особен начин. Той знаеше какво съм видяла. Бях видяла Истинския Изгрев. Димитрина Антонова Бях чиновник в БНБ, София.
Всяка неделя след
обяд
отивах на Изгрева да се срещна с Учителя, както и да се видя с някои от приятелите.
Веднъж Учителят ме покани в приемната си да седна на един стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен. Разменихме някоя дума, след което настъпи мълчание. Учителят си затвори очите и постепенно започна да се смалява и изчезна, а на мястото, дето стоеше, остана една светла точка. Останах сам. След малко тая светла точка порасна и наново се яви образът на Учителя' който ме погледна.
към текста >>
67.
ВОЛЯТА БОЖИЯ
И рече царят на Божия човек: Влез с мене у дома и
обядвай
и ще ти дам дар.
Престане ли да изпълнява Волята Божия, и радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с Волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с Волята Божия, то е на място. Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот. В Стария завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Йеровоам, да му предаде Словото Господне.
И рече царят на Божия човек: Влез с мене у дома и
обядвай
и ще ти дам дар.
Человекът Божи рече: Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл. И настигна го по пътя един стар пророк и му рече: Дойди с мене в къщата ми, та яж хляб! - Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през пътя, по който съм дошъл. - И аз съм пророк, както и ти. И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: Върни го с тебе в къщата си, за да яде хляб и да пие вода.
към текста >>
68.
ДАВАНЕ
Вече наближило
обяд
, а място за почивка още не се намирало.
Учителят се усмихва и казва: "Ще благодарите на Онзи, Който възрасна семката, че от нея се роди тиква и на Онзи, Който накара и даде подтик да се донесе плода на Бога при нозете на Великия Учител". Мария Тодорова, Юрданка Жекова Първите години, когато Учителят живеел в град Варна, един летен ден тръгнал на екскурзия с още няколко души из златна Добруджа. Денят бил горещ и пътуването уморително. Никъде не се виждало дърво, под сянката на което да си отпочинат.
Вече наближило
обяд
, а място за почивка още не се намирало.
Като вървели, забелязали далече от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Там имало пчелин. Стопанинът на пчелина ги приел с разположение. След като си отпочинали и се наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина.
към текста >>
След като си отпочинали и се
наобядвали
, Учителят повел разговор със стопанина.
Вече наближило обяд, а място за почивка още не се намирало. Като вървели, забелязали далече от пътя чардак и сграда. Решили да се отбият там, ако има човек, да си отпочинат. Там имало пчелин. Стопанинът на пчелина ги приел с разположение.
След като си отпочинали и се
наобядвали
, Учителят повел разговор със стопанина.
"Как са пчелите тази година? Боледуват ли? " - "Не само боледуват, но и умират" - казал с въздишка стопанинът. "Ако искаш пчелите ти да не боледуват и умират, да ти пълнят питите с мед, от всичките сто и двадесет кошера ще отделиш дванадесет, ще си ги отбележиш. Те ще бъдат за Господа, а другите сто и осем ще са за тебе.
към текста >>
69.
ЧИСЛА И БУКВИ
за един
обяд
, отколкото да вземете цялата сума.
Затова казваме, че има благословени пари, но има и нещастни пари. Благословението и нещастието им се дължи на съчетанието на силите, които се крият в тия числа. За пример, никога не давайте пет стотинки на просяк. Числото, в което петорката е в началото, като 5, 50, 500, 5000, 50 000 лв., откажете се от тази сума. За предпочитане е да вземете 12 лв.
за един
обяд
, отколкото да вземете цялата сума.
С 12-те лв. вие ще се свържете с разумни същества, които ще ви помогнат. Голяма наука се крие в буквите, затова те трябва специално да се изучават. Всяка буква е ключ на известен род енергия, която човек трябва да превръща - ако е нисша, да я превърне във висша. С буквите се занимава кабалата.
към текста >>
70.
ТРЕВОГИ
Отива на "Опълченска" 66 и заварва около 30 души да
обядват
с Учителя.
Нашият приятел от Ямбол Никола Божков отива по работа в София и решава да навести Учителя. В трамвая като плаща билета си, му връщат един книжен намачкан лев. Той поискал да му върнат друг, но кондукторът отказал. Започнали спор и нападки и от двете страни. Накрая идва спирката, той слиза много ядосан.
Отива на "Опълченска" 66 и заварва около 30 души да
обядват
с Учителя.
Сяда и той да се храни. След малко Учителят започнал да говори за търпението и как човек се трови от нервиране. Като се обърнал към Божков, казал: "А има хора, които за един скъсан лев са готови да загубят здравето си." И продължил разговора. Георги Дюлгеров ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>
71.
БЛАГОДАРНОСТ
След един
обяд
с Учителя започнахме разговорите, Той взе една съвсем суха коричка хляб и рече: "Тази малка коричка е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните.
БЛАГОДАРНОСТ Спомени на ученици
След един
обяд
с Учителя започнахме разговорите, Той взе една съвсем суха коричка хляб и рече: "Тази малка коричка е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните.
Човек е непрекъснато недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават. Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага. Това става по два начина: или чрез страдание и мъчение, или когато се пробуди съзнанието и видиш, че малките неща съграждат живота". Една сестра от София много желаела да се срещне с Учителя, да разговаря с Него. Скоро желанието й се сбъднало.
към текста >>
72.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
След последния
обяд
, който имаха с Учителя, Той като стана от масата, им каза: "Когато сте в нужда, повикайте Ме!
Аз се свих на топка и с краката си го отблъснах от себе си. Аз знаех, че съм сама в стаята; на поляната, понеже беше студено, нямаше никой. Паша беше слязла в града и аз разбрах, че не мога да чакам помощ от никого отвън. Тогава си спомних думите на Учителя преди да си отидат приятелите от Латвия в началото на септември, когато в 1939 година Хитлер обяви войната на Полша. Те трябваше да минат близо до бойното поле и затова бяха много смутени.
След последния
обяд
, който имаха с Учителя, Той като стана от масата, им каза: "Когато сте в нужда, повикайте Ме!
" Като чух тия думи, аз изтръпнах. Не бях чувала друг път Учителят да говори така открито за своите възможности. Бяха ми разправяли разни случки за помощ през разстояние, но направо от Неговата уста не бях чула и това ми направи много силно впечатление. Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше: да минат през страна, в която се водят военни действия.
към текста >>
73.
МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ
15: "А като се
наобядваха
, казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия?
Гл. 3, ст. 5: "Отговори Исус: Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." Гл. 20, ст. 22: "И това като рече, духна и казва им: Приемете Духа Святаго." Гл. 21, ст.
15: "А като се
наобядваха
, казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия?
Казва Му: Ей, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Казва му: Паси агънцата Ми! " Гл. 15, ст. 26: "А като дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелства за Мене."
към текста >>
74.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ
Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър
обяд
, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
Сърбите нямат още оформено астрално тяло. То сега се оформя. Ето защо техните песни са такива, които оформят чувственото им тяло като народ. Като видя и чуя как българи слушат с прехлас и пеят сръбски песни, взети от техните кафенета и пивници, веднага разбирам тези българи с какво се занимават и как живеят. Евреите няма да се спасят от страдания, докато не приемат християнството.
Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър
обяд
, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа без да го надзираваш, това е германецът - говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът - говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода - говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си - това са китайците, говори китайски език!
към текста >>
75.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
За
обяд
трапезарията се напълнила с гости.
Винаги Той слизаше до нашето равнище и се приспособяваше към нас. Ангел Вълков Било по Великден през 1937 г. В братския салон на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят ядене като за празник. Много от посетителите се разхождали по поляната, обменяйки мисли за току-що изнесената беседа.
За
обяд
трапезарията се напълнила с гости.
Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички Го посрещнали със ставане на крака. Прочели молитва и обедът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица. Яденето било постна мусака.
към текста >>
Когато
обядът
свършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато.
Когато пристигнал, всички Го посрещнали със ставане на крака. Прочели молитва и обедът започнал. Учителят поискал от дежурните глава лук, която чукнал с юмрук и започнал да яде лук със солчица. Яденето било постна мусака. Всички много го харесали и поздравили дежурните за вкусното ядене.
Когато
обядът
свършил и прочели молитва, дежурните забелязали, че яденето на Учителя е недокоснато.
Всички се изненадали и Го попитали: "Учителю, Вие не сте яли от яденето. Може би не го харесахте. Ние тъй много се старахме..." - "Яденето е хубаво, но днес аз бях на гости при бедните, които ядат хляб и лук." Учителят ни даде пример на смирение като символично беше на трапезата на бедните. Георги Събев
към текста >>
Един неделен ден, към десет часа преди
обяд
, пак се приготвих да отида на беседа.
Но тези 400 лева по онова време бяха малка сума и едва смогвах да се изхранвам и се хранех само с хляб и малко маслини. По същото време Братството беше наело един салон на ул. "Граф Игнатиев". Учителят изнасяше там Своите беседи. Аз бях редовен посетител.
Един неделен ден, към десет часа преди
обяд
, пак се приготвих да отида на беседа.
Слизайки по витата стълба, се озовах в готварницата на хазаите. Входът на моята таванска стая бе през готварницата и оттам на двора. В това време гледам хазайката сестра Котева (около два метра висока и метър широка, към 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за обяд, понеже бил поканен г-н Дънов. Помислих си: "Значи Учителят днес тук ще бъде на обяд." Отидох, слушах беседата и веднага се върнах в таванската стая, като почти непрекъснато гледах през счупения прозорец как ще дойде и откъде ще се зададе Учителят.
към текста >>
В това време гледам хазайката сестра Котева (около два метра висока и метър широка, към 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за
обяд
, понеже бил поканен г-н Дънов.
Учителят изнасяше там Своите беседи. Аз бях редовен посетител. Един неделен ден, към десет часа преди обяд, пак се приготвих да отида на беседа. Слизайки по витата стълба, се озовах в готварницата на хазаите. Входът на моята таванска стая бе през готварницата и оттам на двора.
В това време гледам хазайката сестра Котева (около два метра висока и метър широка, към 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за
обяд
, понеже бил поканен г-н Дънов.
Помислих си: "Значи Учителят днес тук ще бъде на обяд." Отидох, слушах беседата и веднага се върнах в таванската стая, като почти непрекъснато гледах през счупения прозорец как ще дойде и откъде ще се зададе Учителят. След 10-15 минути, гледам откъм ул. "Граф Игнатиев" се зададе един изкривен файтон. Помислих си: "Защо ли е изкривен толкова този файтон, като че ли ще се преобърне?
към текста >>
Помислих си: "Значи Учителят днес тук ще бъде на
обяд
."
Аз бях редовен посетител. Един неделен ден, към десет часа преди обяд, пак се приготвих да отида на беседа. Слизайки по витата стълба, се озовах в готварницата на хазаите. Входът на моята таванска стая бе през готварницата и оттам на двора. В това време гледам хазайката сестра Котева (около два метра висока и метър широка, към 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за обяд, понеже бил поканен г-н Дънов.
Помислих си: "Значи Учителят днес тук ще бъде на
обяд
."
Отидох, слушах беседата и веднага се върнах в таванската стая, като почти непрекъснато гледах през счупения прозорец как ще дойде и откъде ще се зададе Учителят. След 10-15 минути, гледам откъм ул. "Граф Игнатиев" се зададе един изкривен файтон. Помислих си: "Защо ли е изкривен толкова този файтон, като че ли ще се преобърне? " Интуитивно разбрах, че с този файтон пристига Учителят.
към текста >>
" - си казах, зарадвах се много и веднага се залових да приготвя и моя
обяд
.
Файтонът спря. Първо слезе Котева и файтонът се оправи. След нея слязоха Учителят, брат Тодор Бъчваров и Лазар Котев. Всички се отправиха към къщи. "Значи наистина Учителят дойде!
" - си казах, зарадвах се много и веднага се залових да приготвя и моя
обяд
.
По- стлах си носната кърпичка, която ми служеше и за маса, и за покривка, сло- жих едно парче хляб и няколко маслинки и зачаках. Исках да доловя онзи сюблимен момент, когато долу, в голямата трапезария, Учителят, заедно с другите присъстващи на обяда, ще произнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва. Но как ще доловя този момент? Съобразих, че когато престане да се чува шумът от тракането на вилици, който долиташе от дървената стълба, тъкмо тогава ще настане този момент. И наистина, шумът престана.
към текста >>
Исках да доловя онзи сюблимен момент, когато долу, в голямата трапезария, Учителят, заедно с другите присъстващи на
обяда
, ще произнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва.
След нея слязоха Учителят, брат Тодор Бъчваров и Лазар Котев. Всички се отправиха към къщи. "Значи наистина Учителят дойде! " - си казах, зарадвах се много и веднага се залових да приготвя и моя обяд. По- стлах си носната кърпичка, която ми служеше и за маса, и за покривка, сло- жих едно парче хляб и няколко маслинки и зачаках.
Исках да доловя онзи сюблимен момент, когато долу, в голямата трапезария, Учителят, заедно с другите присъстващи на
обяда
, ще произнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва.
Но как ще доловя този момент? Съобразих, че когато престане да се чува шумът от тракането на вилици, който долиташе от дървената стълба, тъкмо тогава ще настане този момент. И наистина, шумът престана. Интуитивно почувствах, че е време и произнесох следната кратка молитва: "Благодаря Ти, Господи, за тази хубава храница, която Си ми дал!
към текста >>
Учителят е бил тялом долу, дето през всичкото време е мълчал, а духом - горе при мен и е споделил моя скромен
обяд
: едно малко залъче хляб и две маслинки, за който
обяд
аз от сърце и душа чрез моята молитва, бях благодарил на Бога.
"Язък ни за масрафа! Толкова хубаво ядене бяхме приготвили! Бъчваров другите ядоха до пресищане, а г-н Дънов през всичкото време мълча. Накрая изяде едно залъче хляб с две маслинки - ето им костилките." За мен това бе достатъчно да разбера на какво се дължеше моето необикновено преживяване.
Учителят е бил тялом долу, дето през всичкото време е мълчал, а духом - горе при мен и е споделил моя скромен
обяд
: едно малко залъче хляб и две маслинки, за който
обяд
аз от сърце и душа чрез моята молитва, бях благодарил на Бога.
Петър Камбуров Малко след 9.IX.1944 г. Учителят беше още в Мърчаево. Сестра Юрданка Жекова, която винаги държеше връзка с Него, ми каза: "Учителят като че ли иска да се върне на Изгрева." По това време София след бомбардировките имаше печален вид; много хора, движението на трамваите беше особено претоварено, още повече, че днес е неделя и то следобед. Как ще Го блъскаме в тази навалица до София и оттам през целия град до Изгрева, си мислех аз.
към текста >>
76.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
По време на една от прекрасните беседи, които нашият незабравим Учител изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди
обяд
, Той направи чудото.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД Спомени на ученици
По време на една от прекрасните беседи, които нашият незабравим Учител изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди
обяд
, Той направи чудото.
Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя - живеехме в тях, виждахме ги на всяка стъпка и бихме се учудили, бихме търсили причина- та, ако те отсъстват. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде. Говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще. Изведнъж, между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега всеки да си поиска това, което му е нужно." А видимите слушатели в момента са повече от триста души.
към текста >>
"Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен
обяд
с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна да свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
Ние бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя. Когато Учителят отвори Школата, каза: "Който мисли отсега нататък да прави зло, късно се е родил." Доброто е господар на планетата. Ние се убедихме в това, когато Учителят приложи един метод пред нас и с него спря войната през 1918 г. Спря я с една песен. На следващия ден след срещата с тази жена от народа, Учителят слезе в трапезарията на дома, в който живееше на ул.
"Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен
обяд
с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна да свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
Пяха я три дни подред. На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде в цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много Богове. Той само Него търси.
към текста >>
След това у чителят присъства на общ
обяд
, но беше мълчалив, затворен в Себе си и не разговаря с никого.
Този жест ние го познавахме от Изгрева. Ние знаехме, че този жест определя съдби на хора и събития. Той изрече следните исторически думи: "Ние решихме да пуснем руснаците в България! Да пуснем кому- нистите в България! " Учителят ни изгледа и се прибра в стаята Си.
След това у чителят присъства на общ
обяд
, но беше мълчалив, затворен в Себе си и не разговаря с никого.
А ние долу под терасата, след изричането на тези думи, стоим, мълчим и не знаем какво става, защото бяхме обикновени человеци пред решението на Всемировия Учител и пред Лицето на Бога. Едно Божествено решение не се отменя! Ние бяхме свидетели, че това стана. След това почувствахме решението на Учителя като Божие наказание за нас, заради -ашето, както и на българския народ, непослушание към Него и Словото Му. Убеден съм, че е така.
към текста >>
77.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Насядали сме на трапезните маси в дома Темелков в село Мърчаево и
обядваме
.
Ето защо Учителят ми каза: "Аз присъствам навсякъде! " Запомнете! Всемировият Учител присъства навсякъде и зъв всичко. Той е Вся и Всьо на Земята, в Духовния свят, в Божествения свят и обема и управлява цялата Вселена! Стоянка Илиева
Насядали сме на трапезните маси в дома Темелков в село Мърчаево и
обядваме
.
Като привършихме обяда, бе казана обща молитва. Учителят стана и преди да се насочи към стаята Си, каза: "Пеню и Владо да дойдат горе в стаята ми." Всички ни изгледаха, но помислиха, че сме викани, за да ни даде Учителят някоя работа за хамали, защото в Братството ние вършехме онази тежка работа, без която не може да съществува нито един лагер и братско общежитие. Владо бе руснак, избягал от болшевишката революция и сега в Мърчаево си изкарваше хляба с каменоделство. Учителят седеше на стола в малката стаичка. Взе Библията от масичката и я отвори наглед съвсем произволно на някаква страница.
към текста >>
Като привършихме
обяда
, бе казана обща молитва.
" Запомнете! Всемировият Учител присъства навсякъде и зъв всичко. Той е Вся и Всьо на Земята, в Духовния свят, в Божествения свят и обема и управлява цялата Вселена! Стоянка Илиева Насядали сме на трапезните маси в дома Темелков в село Мърчаево и обядваме.
Като привършихме
обяда
, бе казана обща молитва.
Учителят стана и преди да се насочи към стаята Си, каза: "Пеню и Владо да дойдат горе в стаята ми." Всички ни изгледаха, но помислиха, че сме викани, за да ни даде Учителят някоя работа за хамали, защото в Братството ние вършехме онази тежка работа, без която не може да съществува нито един лагер и братско общежитие. Владо бе руснак, избягал от болшевишката революция и сега в Мърчаево си изкарваше хляба с каменоделство. Учителят седеше на стола в малката стаичка. Взе Библията от масичката и я отвори наглед съвсем произволно на някаква страница. Ние бяхме свикнали с този метод на Учителя - когато не знаем как да разрешим някакъв проблем, да се помолим и да отворим произволно Библията и там ще намерим отговора, който търсим, защото Библията е книга на изминалото човечество със срещата му с Господния Дух.
към текста >>
78.
ДУХОВЕНСТВОТО
" Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след
обяд
не може да има диспут!
А вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре за вас! " С тези думи Учителят завърши беседата си и настъпи мълчание. Спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние се смеехме, някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че са спали през цялото време. След малко се окопитиха и митрополитът започна да ръкомаха и вика: "Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат в 2 часа в салона за диспут!
" Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след
обяд
не може да има диспут!
" Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След обяд в 2 часа диспут! " Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият салон лека-полека се изпразни. Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят! " Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в лозето.
към текста >>
Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След
обяд
в 2 часа диспут!
Спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние се смеехме, някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че са спали през цялото време. След малко се окопитиха и митрополитът започна да ръкомаха и вика: "Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат в 2 часа в салона за диспут! " Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след обяд не може да има диспут! " Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя.
Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След
обяд
в 2 часа диспут!
" Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият салон лека-полека се изпразни. Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят! " Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има. Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно.
към текста >>
След
обяд
към един часа, брат Петко Епитропов слезе от вилата, в която беше Учителят и каза: "Всички братя да направят улеи около палатките си!
Някои от приятелите останаха в салона да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има. Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, хората се раздвижиха по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна.
След
обяд
към един часа, брат Петко Епитропов слезе от вилата, в която беше Учителят и каза: "Всички братя да направят улеи около палатките си!
" Това съобщение постави всички в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно. Но въпреки това, всички се захванаха на работа и за 10-15 минути направихме улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час! От всички страни на небесния свод се появиха облаци като великани, които бързо се струпаха над града, Вятърът започна отначало да подухва леко и после се разрази страшна, тъмна буря. Прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, а дърветата превиваха върховете си към земята...
към текста >>
79.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Бяхме на
обяд
в трапезарията.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО Спомени на ученици Българското общество, църква и държава водеха злостна кампания на клевети срещу Учителя. Бяха недоволни от Него. На Изгрева също имаше недоволни от Него, понеже не им угажда, не изпълнява техните човешки приумици.
Бяхме на
обяд
в трапезарията.
Нахранихме се и преди да излезем, Учителят каза: "Някога българите са направили едно голямо добро на Господа и Господ чрез мене се реваншира. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но въпреки това, аз пак ще им направя това добро, защото Духът Господен изисква това. Българите след хиляди години ще видят и ще разберат какво добро съм им направил." Ангел Вълков
към текста >>
Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав
обяд
за всички.
Ние се бяхме прибрали, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: "Учителят е арестуван! " Костадин се облече набързо, повика брат Иван Деветаков и Костадин Петков и отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя, седнал на едно кресло, а до Него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютант Харлаков: "Господин Дънов ми е гостенин и вие нямате право да Го арестувате." Какво друго са разговаряли, не зная, но Учителят и братята си дойдоха веднага. На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете, понеже съборът беше свършил и идваха да се сбогуват с Учителя.
Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав
обяд
за всички.
Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, брат Деню Цанев дойде задъхан от бързане и предупреди: "Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Без да е взел една хапка от обеда, Учителят събра багажа Си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчетата и други неща, които винаги носеше със Себе си и ми каза да Му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителят се изправи пред нас и ни запита: "Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат!
към текста >>
Обядвахме
, имаше концерт, обаче беше вече скърпено, не както бе в началото.
После говорете! " - "Не! " - тя кряска и я хванаха четирима братя, изхвърлиха я през тела. Тя вика: "Ще ми счупите крак! " - "Нищо ти няма." Но Учителят прекъсна беседата.
Обядвахме
, имаше концерт, обаче беше вече скърпено, не както бе в началото.
Взехме си довиждане, целунахме ръка на Учителя, тръгнахме си. "Жертвата на Дънов" седи на пътеката между гората и салона и чака. Като минахме край нея, тя викна: "Хайде, идете сега продайте на баща си имота и го донесете на Дънов." Пък мъжът ми беше малко буйничък и вика: "Абе ти хубаво говориш, ама де да беше по-раншният Христо, да видиш как щях да те овършея. Ако продам на баща си имота и го донеса на Дънов, на тебе става ли ти нещо? Нищо - ни губиш, ни печелиш!
към текста >>
80.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Завършил е
обядът
и много от нашите приятели са се оттеглили да се занимават с различни неща.
За случая с побоя над Учителя, станал през лятото на 1936 г., много наши приятели са се изказали. Всеки от своя ъгъл - как го е видял, как го е чул и как се е отразило в неговото съзнание. Вероятно всеки за себе си е прав. За да се допълни картината, искам да кажа какво е станало с бай Иван (Антонов)точно в този ден. Денят е бил топъл, слънчев, приятен.
Завършил е
обядът
и много от нашите приятели са се оттеглили да се занимават с различни неща.
Никой не е знаел какво събитие ще следва. Психическото състояние на бай Иван било много натегнато, тежко поносимо, макар че външни причини нямало. Отишъл в салона. Вътре нямало никой. Отворил пианото и започнал да свири някакви минорни гами, които отговаряли на състоянието му - мъчил се чрез тоновете да излезе от това състояние, но не могъл, движил се напред-назад и най-после решил, че има нещо нередно при сестра Паша в града, където тя имала къща и че трябва да иде там да види какво става.
към текста >>
А по това време целият Изгрев се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след
обяд
около салона.
Кавалджиев беше миролюбив човек. Ако е бил друг, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя, но това зависи от характера на човека. И накрая зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил един здрав смелчага до Себе си.
А по това време целият Изгрев се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след
обяд
около салона.
А може би Учителят е подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие Учителя с юмруци по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. След уточняване, се разбира кой е побойникът - рожденият брат на ротния командир на Гради Минчев. Казва се Райков.
към текста >>
Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи, все по-малко може да се храни, но идваше редовно на
обяд
и на Паневритмия.
Лявата ръка я вдигаше, а дясната не можеше. Около очите Му се появиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кървясало. Имаше синини и подпухване по цялото лице.
Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи, все по-малко може да се храни, но идваше редовно на
обяд
и на Паневритмия.
Говореше на беседи - класовете продължаваха през това време. Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и трудно идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. Езикът Му беше вече засегнат - не можеше да говори, а фъфлеше. Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила! " Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила.
към текста >>
После всички отидохме на
обяд
.
Елена Андреева Всички бяхме весели, радостни, щастливи! Цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе веселие, сякаш камъните и скалите около нас също пееха! На извора приятелите направиха много снимки.
После всички отидохме на
обяд
.
Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота! " Мария Тодорова Голям, сериозен, велик изпит ни се даде тази година на Рила.
към текста >>
81.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Към
обяд
се задала буря и дъжд.
Грабна портрета на Учителя, който бе закачен на стената в хола и отиде към балкона, за да го хвърли навън, та тоя портрет да не го виждам. Аз припищях: "Как можеш да говориш така, като аз от малък съм те водила при Учителя и Той те е благославял." Измъкнах портрета от ръцете му и го прибрах. Но толкова ми е мъчно, че дойдох да се оплача." Юрданка я изслуша най-сериозно и отсече: "Момчето ти ще пострада." Ние, останалите, се опитахме да посмекчим обстановката, но Юрданка беше непреклонна: "Това ми каза моят ръководител да ти предам." След месец той и малкият син на Янка отишли да берат ягоди в едно село при приятели.
Към
обяд
се задала буря и дъжд.
Застанали под едно дърво. А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен. Изведнъж се чува трясък, пада гръм и го убива на място. След няколко дни дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя, го ударил гръм и го убил на място. Радка Левордашка
към текста >>
На следния ден, към 10 часа преди
обяд
, адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон.
През лятото на 1922 г. Учителят и ние, около 200 души, бяхме на летуване в Чам-Кория, сега Боровец. Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково. Последният, като се научил, че г-н Дънов е в Чам-Кория със Своите хора, изпрати адютанта си да Го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие.
На следния ден, към 10 часа преди
обяд
, адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон.
Учителят и брат Епитропов, в качеството на Негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта, отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа следобед. Както се казва при подобни случаи - разговорът мина в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането, брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в Неговото дело, още обещал да отпусне около 400 кв. км земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя.
към текста >>
И наистина, същия ден на
обяд
стана голямото самолетно нападение над София, а вечерта - второ, още по-голямо.
Учителят каза: "Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва." Учителят беше сериозен, замислен, тъжен.
И наистина, същия ден на
обяд
стана голямото самолетно нападение над София, а вечерта - второ, още по-голямо.
София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци бълваха срещу Учителя десетки години. Борис Николов Сестра Мария генерал Стоянова имаше две дъщери близначки и един син. Дъщерите Надежда и Вяра бяха изпратени в чужбина и изучени на чужди езици - френски, немски, английски.
към текста >>
82.
СОЦИАЛНИ БЕДСТВИЯ
Затова Христос казва: "Събирайте съкровищата си в Небето, дето крадец не влиза, нито молец разяжда, нито ръжда разваля." Те не знаят, че ще дойде ден, когато парите ще се обезценят толкова много, че с милиони не ще могат да си приготвят един
обяд
.
И Той сега иде да тури ред и порядък в нещата. Но този ред и порядък няма да се тури така лесно, а с големи страдания: хиляди кораби ще потънат, богатите ще осиромашеят, болести ще има, землетресения ще има, глад ще има. Даже по един грам масло няма да има. Всички човешки банки ще фалират. Животът на хората ще се обезсмисли.
Затова Христос казва: "Събирайте съкровищата си в Небето, дето крадец не влиза, нито молец разяжда, нито ръжда разваля." Те не знаят, че ще дойде ден, когато парите ще се обезценят толкова много, че с милиони не ще могат да си приготвят един
обяд
.
Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад по земята. Кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200- 300 гр на човек. Може да се случи и да гладувате по два-три деня. Животът ще се влошава все повече и повече.
към текста >>
83.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА
Когато отивах в дома на Темелко на
обяд
, виждах, че Учителят държи ръка на пулса си.
Отдалечил се много в безкрая и толкова се смалил, че Наталия се уплашила и изпищяла. Тогава Учителят станал изведнъж отново обикновен. Тя не могла да си обясни това нещо. Когато Учителят почина през зимата, тя разбрала, че с това отдалечаване, Той е искал да й покаже, че ще си замине. Мария Арсова
Когато отивах в дома на Темелко на
обяд
, виждах, че Учителят държи ръка на пулса си.
Мислех си: "Защо я държи? Дали има аритмия? " Не можех да си отговоря, а и не посмях да Го попитам. След завръщането от евакуация в Мърчаево, Учителят редовно държеше беседи. Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово.
към текста >>
84.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Извиках у дома целия Братския съвет и след един хубав
обяд
, извадих касетката и разказах целия случай.
Това са братски средства." Учителят знаеше какви събития идват и с тази касетка, оставена при мен за съхранение, показваше, че ми оказва доверие. Парите ги скрих у дома. След като се завърна Учителят от Мърчаево, отидох и Го попитах: "Учителю, дадохте ми нещо, да го върна ли? " - "Пазете го! " След образуването на Братския съвет от седем човека и след съставяне на съвет от трима души, който да се грижи за финансовите средства на Братството след заминаването на Учителя, то аз реших да предам парите.
Извиках у дома целия Братския съвет и след един хубав
обяд
, извадих касетката и разказах целия случай.
"Братя, тази кутия ми предаде Учителят, тя е заключена. Дайте ключа! " Тогава Манол Иванов, който имаше всички ключове след заминаването на Учителя, отиде вкъщи и донесе ключовете. Намери един малък ключ, с който отвори кутията и в нея се оказаха банкноти от 500 лв. в пачки, преброихме ги - бяха 800 000 лв.
към текста >>
85.
„БУД АЛЛА“
С общи усилия той беше готов до
обяд
.
По пътя от нашия стан за хижа „Скакавица“ една рекичка се разлива и образува мочурливи места в една низина. А през там минават много туристи и стада. Един ден решихме да слезем да направим мост на това място. Сутринта след паневритмията отидохме с инструментите си. Работата се разпредели: едни носят от близкия сипей големи каменни плочи, а други градят моста.
С общи усилия той беше готов до
обяд
.
Един брат запита как да кръстим моста. Учителят каза: – Ще го кръстим „Мост на будалите.“ И поясни: – Ето защо: някои като минават от тук, ще питат: „Колко платиха на тия, които направиха моста?
към текста >>
86.
ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША
Един приятел ми разправяше следното: „
Обядвам
и лягам да си почина.
Който от вас развие своите психични сили, ще може да излиза от тялото си. Не всички може да го направите, но който е готов, може да напусне тялото си, да отиде в Китай, Япония, Америка и т. н. и да се върне. Ако човек има по-будно съзнание, когато спи, може да види тялото си. Това ще е по-близко до реалността.
Един приятел ми разправяше следното: „
Обядвам
и лягам да си почина.
След това виждам, че съм прав сред стаята, а на леглото е тялото ми. Един човек ми казва като посочва леглото: „Това си ти.“ Тогава аз казах: „Ако онзи съм аз, аз, който гледам, кой съм?.“ Той е бил излъчен. Казах му: „Ти втори път и да искаш такова нещо, не можеш да имаш.“ Питаш гъсеницата с какво се храни. Тя казва: „С черничеви листа.“ Обаче представете си, че тя става пеперуда. Станало е чудо с нея.
към текста >>
87.
17 август 1910 г., 5.00 часа след обяд
17 август 1910 г., 5.00 часа след
обяд
17 август 1910 г., 5.00 часа след
обяд
Общувайте, съединявайте се с всички в света не отбягвайте хората. Гледайте по всякакъв начин да се срещнете с някой добър човек и с него вие ще се почувствувате като в оазис, където ще си починете и ще задоволите глада си, докато стигнете до следващия оазис. Затова, свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползувате от тях... Според учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи само там, където те съществуват. Например, вие не може да станете богати между лоши хора, защото това, което насаждате и изграждате, те ще го рушат.
към текста >>
88.
15 август 1911 г., понеделник, Успение Богородично
Бурята, която се появи в петък подир
обяд
, показва, че ще поиска да уреди Божествените въпроси с материални, а от това, че през първия ден беше топло, се вижда, че най-напред ще има изпотяване...
Господ е около вас. Той е даже във вашите неприятели, на които опитва ума. Борбата ще бъде духовна борба, а с външните неща ще се преследва целта да се отвлече вниманието на врага. Да, помнете, че започва сражение и че в това сражение вие ще бъдете на първата боева линия... Има едно външно условие, което може би ще поспъне народа, а освен това има и опасност от една война на Балканския полуостров, в която е възможно да се ангажира и цяла Европа.
Бурята, която се появи в петък подир
обяд
, показва, че ще поиска да уреди Божествените въпроси с материални, а от това, че през първия ден беше топло, се вижда, че най-напред ще има изпотяване...
Духът Елохим, Който е Божий Помазаник, е ръководител на българите. Той е ангелът, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета, Господ, Комуто българите дължат своето политическо освобождение. Да, българите дължат много на Елохима. И Той ще се яви между славяните, но те няма да Го разпънат както .евреите.
към текста >>
89.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
Когато искате да внесете в характера си повече мекота, в продължение на цяла година по три пъти на ден сутрин, на
обяд
и вечер, гладете дланите на ръцете си.
Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение на почит и уважение. И тъй, изучавайте себе си, изучавайте своя ум и своето сърце изучавайте и своята ръка.
Когато искате да внесете в характера си повече мекота, в продължение на цяла година по три пъти на ден сутрин, на
обяд
и вечер, гладете дланите на ръцете си.
Когато искате да предадете повече твърдост смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си. Някой минава за деликатен човек с мек характер, а гласът му е груб. Мекотата се изразява и в гласа на човека. Такъв човек има особен тембър на гласа си. пазете се от груби чувства, които накърняват мекотата.
към текста >>
90.
Дванадесета част
Те са следните: Този, който те обича човешки, най-напред ще ти даде един хубав
обяд
, ще те облече с хубави дрехи и пр., но по-късно щедростта му ще започне да намалява, докато стигне до обикновеното.
Какво ще стане? Ще се изяви Любовта, т.е. първото качество на Духа. Но в какво се изразява тя? Сега всички говорят за любовта, но човешката и Божията се отличават с две качества.
Те са следните: Този, който те обича човешки, най-напред ще ти даде един хубав
обяд
, ще те облече с хубави дрехи и пр., но по-късно щедростта му ще започне да намалява, докато стигне до обикновеното.
Това е човешката любов. Тя започва на ден с по стотина целувки, а след десет години няма да има и следа от тях. Вместо целувки ще се чуват само груби думи, които аз не искам да цитирам... И тази неврастения, която се наблюдава в цяла Европа, разкрива едно отслабване на бялата раса. Всеки неин представител е погълнат от разни материалистични мисли, интересуват го къщите и парите... Затова главното сега е Истината да се загнезди в сърцата ви, да я обикнете с цялото си сърце, ум, душа и сила.
към текста >>
91.
Дванадесета част
Те са следните: Този, който те обича човешки, най-напред ще ти даде един хубав
обяд
, ще те облече с хубави дрехи и пр., но по-късно щедростта му ще започне да намалява, докато стигне до обикновеното.
Какво ще стане? Ще се изяви Любовта, т.е. първото качество на Духа. Но в какво се изразява тя? Сега всички говорят за любовта, но човешката и Божията се отличават с две качества.
Те са следните: Този, който те обича човешки, най-напред ще ти даде един хубав
обяд
, ще те облече с хубави дрехи и пр., но по-късно щедростта му ще започне да намалява, докато стигне до обикновеното.
Това е човешката любов. Тя започва на ден с по стотина целувки, а след десет години няма да има и следа от тях. Вместо целувки ще се чуват само груби думи, които аз не искам да цитирам... И тази неврастения, която се наблюдава в цяла Европа, разкрива едно отслабване на бялата раса. Всеки неин представител е погълнат от разни материалистични мисли, интересуват го къщите и парите... Затова главното сега е Истината да се загнезди в сърцата ви, да я обикнете с цялото си сърце, ум, душа и сила.
към текста >>
92.
Тринадесета част
После хубав
обяд
, а вечерта да направи кюфтета.
Когато един умира, друг се ражда. Да се ожениш, това означава да станеш собственик, да владееш нещо. Мъжът владее жена си, а жената мъжа. Щом имаш владение, ще ти дадат крепостен акт. Мъжът казва: Ожених се за еди-коя си, тя е длъжна да става сутрин рано, да свари млякото и кафето, да ми приготви закуска.
После хубав
обяд
, а вечерта да направи кюфтета.
Ако не изпълни тези задължения, очаква я глоба. Това означава да се ожениш: да владееш нещо с крепостен акт и да имаш право на давност. Ще подпишеш акта и ще влезеш във владение на тази собственост. След всичко това хората казват, че Бог съчетава хората, и че женитбата е от Него. Ако е така, как смеят хората да се развеждат?
към текста >>
93.
Съдържание
ФОРМУЛА 4 ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ 5 БЛАГОСЛАВЯНЕ КЛЕТКИТЕ НА ТЯЛОТО ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ЖИВОТА НА ЧОВЕКА 6 ФОРМУЛИ ЗА ЗДРАВЕ И ТОНИРАНЕ 7 ПСИХИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ — СВЕЩЕНИ ФОРМУЛИ 8 ФОРМУЛИ ЗА ДУХОВЕН ПОДЕМ IV ФОРМУЛИ ОТ СЛОВОТО 1.ФОРМУЛИ ЗА ОГРАЖДАНЕ 2.ФОРМУЛИ ПРИ СТАВАНЕ 3.ФОРМУЛИ, СВЪРЗАНИ С ИЗТРИВАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО 4.ФОРМУЛИ ПРИ ХРАНЕНЕ 5.НАРЯД ЗА
ОБЯД
- 12 ЧАСА 6.ФОРМУЛИ ЗА 24 ЧАСА 7.ФОРМУЛА — НАРЯД ФОРМУЛИ ЗА 3 ЧАСА 8.НАРЯД ПРЕДИ ЛЯГАНЕ 9.ФОРМУЛИ ПРЕДИ ЛЯГАНЕ 10.СВЕЩЕНИ ФОРМУЛИ 11.ФОРМУЛИ ЗА ПОСТОЯННО ИЗГОВАРЯНЕ 12.ФОРМУЛИ ЗА ХРИСТА 13.ФОРМУЛИ ОТ ЖИВОТА НА УЧЕНИКА 14.ФОРМУЛИ ЗА ЛЕКУВАНЕ ПЕСНИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО 1.
ФОРМУЛА 17. ФОРМУЛА 18. ФОРМУЛА 19. ФОРМУЛА 20. ДВИЖЕНИЕ 21.
ФОРМУЛА 4 ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ 5 БЛАГОСЛАВЯНЕ КЛЕТКИТЕ НА ТЯЛОТО ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ЖИВОТА НА ЧОВЕКА 6 ФОРМУЛИ ЗА ЗДРАВЕ И ТОНИРАНЕ 7 ПСИХИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ — СВЕЩЕНИ ФОРМУЛИ 8 ФОРМУЛИ ЗА ДУХОВЕН ПОДЕМ IV ФОРМУЛИ ОТ СЛОВОТО 1.ФОРМУЛИ ЗА ОГРАЖДАНЕ 2.ФОРМУЛИ ПРИ СТАВАНЕ 3.ФОРМУЛИ, СВЪРЗАНИ С ИЗТРИВАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО 4.ФОРМУЛИ ПРИ ХРАНЕНЕ 5.НАРЯД ЗА
ОБЯД
- 12 ЧАСА 6.ФОРМУЛИ ЗА 24 ЧАСА 7.ФОРМУЛА — НАРЯД ФОРМУЛИ ЗА 3 ЧАСА 8.НАРЯД ПРЕДИ ЛЯГАНЕ 9.ФОРМУЛИ ПРЕДИ ЛЯГАНЕ 10.СВЕЩЕНИ ФОРМУЛИ 11.ФОРМУЛИ ЗА ПОСТОЯННО ИЗГОВАРЯНЕ 12.ФОРМУЛИ ЗА ХРИСТА 13.ФОРМУЛИ ОТ ЖИВОТА НА УЧЕНИКА 14.ФОРМУЛИ ЗА ЛЕКУВАНЕ ПЕСНИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО 1.
А бре, синко 2. Аз мога да дишам (тема № 240) 3. Аз смея да кажа 4. Аз съм бялото кокиче 5. Аин фаси 6.
към текста >>
94.
23. ЛОЗИНКАТА
Ако четете цялата Лозинка, то първата й част ще четете сутрин, втората -на
обяд
, а третата вечер.
Да благослови всичките им добри начинания на тялото и на душата, и духа. И така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето. Амин 11.08.1914 г., понеделник, Велико Търново * * * Лозинката е основна молитва, която трябва да се казва всеки ден. Учителя обяснява: - Това са основните точки, върху които можем да градим. Всеки ден, в час, който вие ще изберете, но предпочитателно е сутрин, ще четете тази Лозинка било само първата й част, било втората, било само третата, а може и трите заедно.
Ако четете цялата Лозинка, то първата й част ще четете сутрин, втората -на
обяд
, а третата вечер.
А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата. Задължително е обаче да се чете всеки ден Лозинката, а всеки може да усвои един от изброените начини. Всеки ден да се моли според диктовката на духа си, Господ да му покаже и упъти как да се моли. В духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито сте всички на едно и също място, така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всеки ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини.
към текста >>
95.
2. ФОРМУЛИ ПРИ СТАВАНЕ
Тогава душата ми ще бъде свързана с цялото Небе.(3 пъти) На
обяд
очите ти трябва да бъдат кафяви и да кажеш: Сега трябва да живея с хората и да бъда мек.
Вярвам в Бога вътре в мен, вярвам в Бога вън от мен. (3 пъти) 41. Днес искам да направя повече, отколкото вчера. (3 пъти) 42. Като станеш сутрин, огледай се в огледалото и кажи: Сутринта моите очи трябва да бъдат сини.
Тогава душата ми ще бъде свързана с цялото Небе.(3 пъти) На
обяд
очите ти трябва да бъдат кафяви и да кажеш: Сега трябва да живея с хората и да бъда мек.
(3 пъти) Вечерта очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: Хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си. (3 пъти)
към текста >>
96.
5. НАРЯД ЗА ОБЯД - 12 ЧАСА
5. НАРЯД ЗА
ОБЯД
- 12 ЧАСА Този наряд се прави като връзка с нашия антипод страната Канада, където по това време според техния часовник е 0 часа и квакерите там правят обща молитва.
5. НАРЯД ЗА
ОБЯД
- 12 ЧАСА Този наряд се прави като връзка с нашия антипод страната Канада, където по това време според техния часовник е 0 часа и квакерите там правят обща молитва.
Като се присъединим и ние към тях, така се засилва влиянието на Бялото Братство в света. Общите молитви ще изчистят пътя на човечеството към новия живот. 1. Съкратена частна молитва №44, (стр. 67). Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг. (3 пъти) 3.
към текста >>
97.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
преди
обяд
.
Всички беседи и школни лекции да се почват точно навреме; да се чете препоръчаното в изпратеното вече окръжно; да се почва винаги с няколко песни, молитва и да се приключва с песен и молитва. Да не се допущат никакви тълкувания и обяснения на прочетената беседа, защото с това се засенчва дълбокият смисъл на беседата, губи се връзката с общата мисъл, а често се идва и до пререкания и недоволство от изказаното. Учението на Учителя е изложено в повече от 7000 беседи. Ако този огромен материал се проучи основно и се приложи поне част от даденото, това е предостатъчно и за най-просветения ученик. Гореказаното не изключва изнасянето на ред сказки от просветени братя и сестри, но то трябва да става в часове и дни вън от определените за Словото на Учителя - сряда, петък, неделя сутрин и неделя 10 ч.
преди
обяд
.
Там, дето няма определен брат ръководител, управлението на Братството става от Братски съвет - трима избрани души, утвърдени от седмочленния Братски съвет в София. На втория ден на събора брат Боян Боев говори в братския салон на Изгрева на тема „Мисията на Учителя", изслушана с голям интерес от присъствуващите братя и сестри. Третият ден - неделя, премина все тъй с добро и повишено настроение на съборяните. Редът бе изпълнен идеално добре, а вечерта - братска вечеря, последвана от концерт с подбрани музикални творби и четива. През следващите дни гостите от провинцията започнаха да се разотиват по местата си, със силното желание идната година да имаме още по-добри условия, за да се съберем отново в по-голям брой.
към текста >>
НАГОРЕ
