Търсене в текстове за 'Обожание'

Но понеже другите започнаха да виждат в нея образ на личност достойна за обожание, подражание и възхвала, то събитията започнаха да придобиват съвсем друг характер и се измести фокуса от Учителя и отиде към Савка, ставайки фокус за някои, а пък образа на Учителя се изместваше настрани.

Но понеже другите започнаха да виждат в нея образ на личност достойна за обожание, подражание и възхвала, то събитията започнаха да придобиват съвсем друг характер и се измести фокуса от Учителя и отиде към Савка, ставайки фокус за някои, а пък образа на Учителя се изместваше настрани.
Отново отивам при него и чувам думите му: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите? " Значи ми показваше, че той не я е предпочел пред другите, но е поставена на това място до него, за да изпълнява една длъжност. Другите не виждаха длъжността, която тя изпълняваше, но виждаха личността Савка, която наистина се изявяваше в своя стил. Пак по същия случай друг път ми каза: „Всичко, което гледаш отвън, че аз правя - това са все методи за възпитание. А чрез Савка аз възпитавам другите, които са около нея". Но понеже другите започнаха да виждат в нея образ на личност достойна за обожание, подражание и възхвала, то събитията започнаха да придобиват съвсем друг характер и се измести фокуса от Учителя и отиде към Савка, ставайки фокус за някои, а пък образа на Учителя се изместваше настрани. Отново отивам при него, за да протестирам срещу едно такова поведение на Савка, а той ме посреща от вратата, непозволявайки ми да отворя уста и казва: „Савка може да стане причина цялото ми дело да пропадне". Прекъсна за миг, огледа ме, огледа се наоколо като че ли това, което искаше да каже се отнася и за останалите невидими за нас слушатели: „Но аз ще я държа при мен, защото такава е Волята Божия". Един ден казвам на Учителя, визирайки Савка: „Учителю, нали по тялото на човека, по неговото лице е изписано всичко онова, което той е носил в мислите си и живота на миналото е изписано по него. И тялото му е построено дотолкова правилно или неправилно според това как е живял на земята". Понеже Савка имаше грубо тяло, голям задник, кръгло грубо лице и исках да имам вътрешната картина за Савка дали по заслуга от миналото или по благодат днес е така близко сложена до Учителя.
към текста >>

Човек изчезваше пред лицето Му и се превръщаше в слух и обожание.

149 б. Великите Учители са предавателите, а ние да станем приемници, правилни проводници Великите Учители са предавателите, а ние да станем приемници, правилни проводници." Този ден Учителят бе особено силен и светъл. Стоях с пълно благоговение пред Него и жадно поглъщах словата Му. Той винаги говореше с мек, тих глас, а очите Му излъчваха благост, радост и светлина. Човек изчезваше пред лицето Му и се превръщаше в слух и обожание. Толкова музика, толкоз красота и мир се разливаше от святата Му личност, че един миг край Него бе достатъчен да внесе нова струя в живота ти и да го преобрази. А Той ме държеше с часове, когато започнеше да ми говори и винаги излизах от Него вдъхновена и щастлива. Веднага сядах да напиша онези негови мисли, които с огнени букви се запечатваха в паметта ми. Много Негови Слова събуждаха в мен дълбок размисъл и се превръщаха в музика или поезия. Казах Му: "Учителю, стотици музиканти и поети да дойдат не биха могли да въплотят великите Слова, които ни давате", а Той тихо ми отговори: "Давам ви материал за две хиляди години сега".
към текста >>

То седи до мене, това мило, красиво и чисто дете на юга и ме гледа с обожание.

Едно младо италианче днес ми направи компания. Едно младо прекрасно същество. Слънце грее, небето е повече от хубаво, по-хубаво от всякога. И ние седим върху слога на една нива. Бялата ми рокля и тюлена шапка рязко очертават буйните ми кестеняви коси. То седи до мене, това мило, красиво и чисто дете на юга и ме гледа с обожание. На гърдите ми се развява резедава копринена лента - той я взима в нежните си пръсти и я целува. После ме гледа като гълъб, който е клъвнал зрънце. Този ден е музика от край до край. Нито думица разбирам от звънката му разгорещена реч. Но не е нужно.
към текста >>

Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.

Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест. Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила. Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки... Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща. Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар. Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера.
към текста >>