Търсене в текстове за 'Напред'

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас.
към текста >>

2. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

А някои от нас бяха много по-напреднали от него.
Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него. Имахме и други случаи, с които много трудно можеше да се справим. Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева". Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията. Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти. А някои от нас бяха много по-напреднали от него. Някои следваха консерватория, а някои преди години я бяха завършили. Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти. Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева". За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога." Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах. Разказах всичко на другите музиканти.
към текста >>

Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?
Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева". За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога." Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах. Разказах всичко на другите музиканти. Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване. Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш? Защо не вземаш уроци по цигулка? " Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар. Започна да напредва. Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя. Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог.
към текста >>

Започна да напредва.
Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване. Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш? Защо не вземаш уроци по цигулка? " Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар. Започна да напредва. Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя. Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог. Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа! "
към текста >>

3. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

След като се убедих и уверих, че съм го запаметил за десетки години напред и за цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап.
Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя. Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението." Аз стоях като истукан. Не можех да възприема толкова големи истини само за няколко минути. Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни. Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се учи едно стихотворение наизуст. След като се убедих и уверих, че съм го запаметил за десетки години напред и за цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап. Реших да наблюдавам по-отблизо Тодор Стоименов. А той имаше също тъй една аристократична осанка. Имаше стойка на лорд, а понякога на крал - такива, каквито съм наблюдавал по различните картички, даващи образите на английските крале. Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му. Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация.
към текста >>

4. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред.
Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила! " За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон.
към текста >>

5. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса.
"Песни от Учителя, дадени с движения" фир-фюр-фен Изходно положение: Дясната ръка пред лявото рамо. Фир-Фюр-Фен . Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно. Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно.
към текста >>

6. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?
Ами за този бръмбар? " "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар? " Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията. Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня? Да обработваш камъните и да ги правиш на мозайка или да обработваш мозъка си с наука? И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала? " Стоя като истукан. В стаята е тишина. Пред мен е безкрайността на мировата еволюция. Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя. Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената.
към текста >>

7. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Може да не се харесваме помежду си, може да има спор коя е най-напреднала от нас, но всички се бяхме убедили в едно - че сме верни и предани на Делото на Учителя.
Да ги изброявам ли? Няма да ми стигнат сто листа, за да ги напиша. Голяма загадка бе за нас това изказване. Не можем да я разгадаем. Оглеждаме се наоколо, неколцина сме от онези сестри, които смятаме, че сме най- преданите и верните на Учителя. Може да не се харесваме помежду си, може да има спор коя е най-напреднала от нас, но всички се бяхме убедили в едно - че сме верни и предани на Делото на Учителя. Бяхме се изпитвали една друга цели двадесет години. Накрая, по вътрешна команда се обърнахме към Учителя и мълчаливо зачакахме Неговото обяснение. Той знаеше какво мислим в този момент, какво ни спира и защо не можем да го прескочим. Та това бе голяма, изпречила се греда - бариера: прескочи я, ако можеш. А ние не можехме и толкоз.
към текста >>

8. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".
Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена. Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата. А ние много се дразнехме.
към текста >>

9. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред.
Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в салона. Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред. Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти. Това нещо го знаят от Учителя. Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става. Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком.
към текста >>

10. 3_21На балет с брат Ради

Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред?
Те мълчат - не казват нищо. На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показа как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно задника на дамата и дългата й рокля и как тя била вдигната и поместена през два стола на третия. След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет.
към текста >>

" "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите.
На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът. Брат Ради описва всичко с подробности - живо и картинно. А около Учителя са застанали приятелите и слушат. Някои едва задържат смеха си. Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показа как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно задника на дамата и дългата й рокля и как тя била вдигната и поместена през два стола на третия. След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет. Учителят се смее.
към текста >>

11. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Или свали най-напред мелодията, а после даде упражненията.
Когато се създаваше Паневритмията, един брат-музикант искаше да се вземат мелодии от света. А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят и постепенно предаваше упражнение след упражнение. Това не беше еднократен процес. А беше жив процес, в който ние присъствувахме, наблюдавахме и вземахме живо участие. Учителят ни покаже упражненията и после даде мелодията. Или свали най-напред мелодията, а после даде упражненията. Та като видя този брат всичко това, помисли, че това е съвсем обикновено съчетание на движение и мелодия и реши и той да се включи в общата работа. Този брат се казваше Ангел Янушев. Когато реши да се включи, взе и донесе в папката си мелодии от света, от разни композитори и искаше на тези мелодии да се направят подходящи движения. Учителят, като видя това, стана много неспокоен и развълнуван. Извика ме и ми каза: "Кажи му, че Моите песни са построени по други закони".
към текста >>

12. 3_33 Съдба от Небето

Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред.
Беше крайно изострена личност. Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото. Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред. Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката. Нали така децата се спъват едно друго? Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш. Ама това, българите, са много загубени хора.
към текста >>

Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката.
Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото. Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред. Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката. Нали така децата се спъват едно друго? Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш. Ама това, българите, са много загубени хора. Защо ли?
към текста >>

13. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо.
Още по време на Школата, в общия окултен клас Учителят изнесе беседата: "Първото задължение на учениците". Тя е поместена като Четвърта школна лекция на общия окултен клас от 16 март 1922 година, четвъртък, Стара София, 7.30 ч. вечерта и е поместена в първо издание на томчето "Трите живота", стр. 90. "Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено".
към текста >>

14. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството.
Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат. Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
към текста >>

15. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос.
А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи. Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи. Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя. А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос. "Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден? Разказах го на останалите, но после те го забравиха. А когато дойдоха подобни събития в Школата, този урок беше забравен. Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена. Истината няма нужда от доказателство.
към текста >>

16. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр.
Пълно невежество и объркване на всички български глави от Черната ложа. Всемировият Учител бе в България, Бог бе слязъл и се движеше по земята, а те Му предлагаха да бъде представител на теософското общество в България. Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично.
към текста >>

17. 3_63 Новата Голгота

Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми.
"Учителю, ако ги махна, те пак ще дойдат. Ще мога ли да ги убия? " Учителят пак кима. Аз се приближих и почнах да ги хващам тези золници, а те бяха много трудни за хващане. Аз знаех как да ги хващам. Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми. И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата. Така излових и убих десет-дванадесет мухи. Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му. Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му.
към текста >>

18. 3_74 Политически събития

А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана.
към текста >>

19. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек.
Тези богатства не ви се поверяват, защото сте още малки. Когато пораснете, ще ви се дадат тия богатства. Тия богатства са в сигурни ръце, в ръцете на вашия наставник. Никога не съжалявайте, че сте обичали и никога не съжалявайте, че сте били обичани. Един човек те обича и след четири-пет години не те обича, после пак те обича, после пак не те обича и така нататък. В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив.
към текста >>

Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва.
Когато пораснете, ще ви се дадат тия богатства. Тия богатства са в сигурни ръце, в ръцете на вашия наставник. Никога не съжалявайте, че сте обичали и никога не съжалявайте, че сте били обичани. Един човек те обича и след четири-пет години не те обича, после пак те обича, после пак не те обича и така нататък. В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален.
към текста >>

Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив.
В онзи, който те обича, в него е влязло едно напреднало същество, което те обича чрез този човек. Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа.
към текста >>

Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален.
Но това напреднало същество си има работа и те напусне, но после пак идва. Не туряй мисълта, че този човек не те обича. Онова същество, което те обича, то пак ще дойде, за да те обича. Ако те обича един обикновен човек, ти ще станеш обикновен човек. Ако те обича един напреднал, ти ще станеш талантлив. Ако те обича още по-напреднал, ти ще станеш гениален. Когато ти приемеш Любовта, няма да бъдеш сляп, глух, ням, болен, глупав. Най-красивото същество в света - това е Бог. Всичко това, което имате: дарби, способности и прочие, дължите на тия, които ви обичат. Аз съм дошъл на Рила за една важна работа. Тази важна работа, за която съм дошъл, вие не я знаете и няма да ви я кажа.
към текста >>

20. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро.
Очертанията на пътеките се губеха, пък и ние не ги знаехме. Тогава аз и приятелката ми Стефанка Марчева, с която бяхме съученички в Музикалната академия, се спряхме да се помолим. И стана чудо. Мъглата се вдигна и ние видяхме, че сме съвсем близо до първото Мусаленско езеро, едва не нагазили в него. Започнахме да викаме. Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро. Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях. Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри. Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за простуда. Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен.
към текста >>

21. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

Молете се за тях, защото докато те не се пробудят, вие не можете да вървите напред.
Ние трябва да го свалим на земята чрез постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Веднъж вървя към къщата на сестра Балтова. Насреща се зададе Учителят. Спря се и ми каза: "Има още много непробудени между вас. Молете се за тях, защото докато те не се пробудят, вие не можете да вървите напред. Ще ги чакате, защото сте едно цяло." Върху казаното от Учителя много пъти съм мислила и разсъждавала. Всеки има добри и лоши качества. Ако в едно си напреднал, в друго може да не си пробуден. Затова трябва да се молим един за друг, да си помагаме, да се обичаме, да си прощаваме, да се подкрепяме. Ние сме верига от души, слезли от Невидимия свят на земята в Школата на Учителя.
към текста >>

Ако в едно си напреднал, в друго може да не си пробуден.
Насреща се зададе Учителят. Спря се и ми каза: "Има още много непробудени между вас. Молете се за тях, защото докато те не се пробудят, вие не можете да вървите напред. Ще ги чакате, защото сте едно цяло." Върху казаното от Учителя много пъти съм мислила и разсъждавала. Всеки има добри и лоши качества. Ако в едно си напреднал, в друго може да не си пробуден. Затова трябва да се молим един за друг, да си помагаме, да се обичаме, да си прощаваме, да се подкрепяме. Ние сме верига от души, слезли от Невидимия свят на земята в Школата на Учителя. Има закон за веригата: ако се повдигне един - той повдига и другите от веригата, с която е свързан. Ако падне един - той завлича и другите. Законът на духовната верига на Школата е свещен и неприкосновен.
към текста >>

22. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее.
А аз бях слаба. Той ме подпомогна много. Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата. Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а другият мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах. Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години.
към текста >>

23. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да напредват.
Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа. Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия. Създаваше приятна атмосфера по време на музициране и беше приятен събеседник. Веднъж Асенчо се оплака на Учителя, че когато отиде на концерти и слуша големи изпълнители, им завижда и след това не може да спи. Учителят го поправи: "Така ти се спъваш. Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да напредват. Така ти се свързваш и черпиш от тях." Значи човек трябва да има съзнание, което да е полифонично спрямо съзнанията на другите музиканти. А това е много трудно. Това изисква музикална подготовка, музикална култура и висша духовна култура. Във връзка с това ще спомена как веднъж Учителят се обърна към мен и каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло какво се готви за тези, които свирят! " Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята.
към текста >>

24. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Молете се да мине най-напред през Франция и други страни.
"Последният концерт пред Учителя" През време на бомбардировките през есента на 1943 година, една група от братя и сестри, заедно с Учителя, ходихме пеша до полянката над горичката в Симеоново. Сега на това място се намира почивен дом "Верила". При един разговор Учителят чертаеше по земята с бастунчето Си и каза: "Комунизмът ще залее света. Молете се да мине най-напред през Франция и други страни. Най-после да стигне до България. Защото, където дойде най- късно, там ще бъде по-рафиниран, с по-малко жертви." Но уви, не бяхме достатъчно будни да се молим усърдно за това и молитвата не бе произнесена от нас. Ние изпитахме на гърба си всичко, което каза Учителят. А този народ даде хиляди жертви, след като те дойдоха и взеха властта в България. Този народ опита всичко това.
към текста >>

25. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас.
" Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти. Но ние разбрахме закона, казан ни от Учителя, за нас Симеон остана предметно обучение и се примирихме. Трябваше да се запази една душа, дошла в Школата на Учителя, защото много души бяха изпратени от Невидимия свят за ученици в Школата, но те не дойдоха. Те се загубиха по широкия друм на живота в България, други дойдоха, но се отклониха и се загубиха, като вината си беше тяхна и те си понесоха последствията за това. А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата. Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас. Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по цигулка. Така аз разреших този заплетен възел от противоречия. Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа. Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина.
към текста >>

26. 5_06 Песните на Учителя

Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство.
Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен. Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство. Енергия, воля и красотата на братския живот. Сърдечен зов Гледай да почувствуваш живота и след туй да намериш начин да го изразиш. С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях. Време е да вървим Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш песента.
към текста >>

27. 5_07 Закони на музиката

Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен.
Това е красота в движение. Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа на своето време и ние пак се срещаме с нея. Долавяме я като музика. Учителят пее и свири "Ние знаем че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен. (Из неиздадените мисли: "Свещени думи на ученика") Ултразвуковит е гами Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят. До известно място ние слушаме звуците им, песента. Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят. Те преминават в свръхзвукова тоналност. Това има в бъдеще да се изучава.
към текста >>

28. 5_17 Идилията и брат Георг и Куртев

Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя.
А времето е зимно - студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя. Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело". Петър се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната". Оттатък се обажда глас: "Тази свирка търсим ние". И фенерът почва да се приближава. Скоро пристигат братята.
към текста >>

Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело".
Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя. Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело". Петър се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната". Оттатък се обажда глас: "Тази свирка търсим ние". И фенерът почва да се приближава. Скоро пристигат братята. Те тръгнали да го посрещат.
към текста >>

29. 5_24 Колективно творчество

Нощта напредва.
Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов. Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава. Нощта напредва. Учителят изпраща Асен да спи, като му казва: "Утре в осем часа ела тук! " Учителят продължава да работи цялата нощ, търси мелодията. Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов". Тъй беше създадена и завършена песента. Това бе един от методите на Учителя за колективно творчество.
към текста >>

30. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

Турция напредва и идва чак до старата си граница.
Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница. Гърция и Сърбия навлизат в българските земи и ги окупират. България е разгромена. Това е първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 година България, Сърбия и Гърция сключват Букурещкия мирен договор. Румъния взема Южна Добруджа с територия 7 527 квадратни километра.
към текста >>

31. 5_47 Окултна литература на Изгрева

Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнесете навън тези трици!
Двамата умници чакат похвала. Учителят седи и мълчи. Вероятно говори с нечуто от тях Слово на душите им. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнесете навън тези трици! От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря. Какво научихте досега? Нищо." Приятелите стоят като попарени. Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън. Седят долу на пейките и разсъждават.
към текста >>

32. 5_52 Учителят пуска руснаците в България

Той замахва с ръка и с показалец сочи напред, показвайки категорично решение.
Това го знаем ние, които сме били на "Изгрева" цели двадесет и две години през време на Школата. На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда небето, а то е сиво и мрачно. Учителят е с палтото Си и с бял шал около врата. Долу приятелите са седнали на масите и разговарят за едно или друго. Всички стават на крака и вторачват очи в Него. Той замахва с ръка и с показалец сочи напред, показвайки категорично решение. Този жест ние го познавахме от "Изгрева". Ние знаехме, че този жест определя съдби на хора и събития. Той изрича следните исторически думи: "Ние решихме да пуснем руснаците в България. Да пуснем комунистите в България! " След това Учителят ни изгледа и се прибра в стаята Си.
към текста >>

33. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците.
След това се прибрах в къщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно. След това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра". От този доклад на Милка, за съжаление, днес не можахме да намерим нито един екземпляр. Но в него, доколкото Милка си спомняше, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения ще могат да се въведат в училищата. Препоръчала е най-напред да се започне в едно училище като утринна гимнастика преди започването на училищните занимания на учениците. А впоследствие да се разшири и до всички училища в България. За тази цел било необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса щели да имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава, за да могат да я предадат на учениците. "След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох Му го и Той го одобри. Оставих Му един екземпляр.
към текста >>

Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране.
Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара. Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева. В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството.
към текста >>

34. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

НЕСТОР ИЛИЕВ

След което пък решихме следното -нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже.
Аз казах: "Защо, сестра, така мислите? " А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя. Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното -нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. И наистина, един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ! " Тогава аз Му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно".
към текста >>

35. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Но един път, след като свърши беседата и след като се изпяха песните, Учителят вдигна дясната Си ръка с длан напред, високо опъната над главата, слезе засмян от катедрата и мина покрай всички нас.
Благодарение на тази дъска, няколко песни от Учителя бяха записани с тебешир от музикантите и днес ги имате документално заснети. Затова разказах историята на черната дъска. Обикновено след беседа в клас се изпяваха няколко песни. След което приятелите заобикаляха Учителя и Му целуваха ръка. Това продължи дълго време. Но един път, след като свърши беседата и след като се изпяха песните, Учителят вдигна дясната Си ръка с длан напред, високо опъната над главата, слезе засмян от катедрата и мина покрай всички нас. Ние, които се бяхме приготвили да Му целуваме ръка, останахме изненадани от този жест и не можахме нищо да направим, освен да изгледаме как излиза от салона с високо издигната ръка. Това означаваше, че Учителят не позволява повече да Му се целува ръка в салона след свършване на беседата. Но приятелите решиха, че това се отнася само за този ден. На следващата беседа Учителят отново излезе усмихнат от салона с високо вдигната ръка над главата Си. Тогава всички разбрахме, че вече не е позволено да се прави това в клас.
към текста >>

36. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя.
"Молитвеният връх при Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро. Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото.
към текста >>

37. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред.
Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там. След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по пътя, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи. Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
към текста >>

Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро.
Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет. Така че опитността на Стефка Няголова е вярна, но тя е от друго измерение. Няма никакво противоречие между това, което разказвам и в онова, което тя има като опитност. Ние се движехме мъчително и бавно през гората. Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро.
към текста >>

38. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав.
Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили. Като излизахме от салона, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава. Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата.
към текста >>

39. 8_12 Братските салони и Изгревът

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред.
Неделните беседи бяха от десет часа сутринта през цялото време след 1930 година. От 1930 година започнаха беседи от пет часа часа сутринта всяка неделя. Те бяха наречени Утринни Слова. От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата. Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството. Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред. Ще се спъне в това, в което и ние се спънахме, поради нашето непослушание и своеволие, и то по времето на Учителя. Що се отнася до вас, вие ще търсите знанията, дадени в Словото на Учителя от този период и ще се съобразявате с нашите опитности и с поуките, които трябва да извлечете от тях. А те са живи закони.
към текста >>

40. 9_05 Кой бе Учителят?

Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя.
Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Затова ние, учениците на Школата, а след нас и хората в този народ и човеците на земята, трябваше да дадем заслужената цена на нашия Учител, защото Бог Го изпрати на земята. За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство.
към текста >>

Започнах най-напред с православните.
Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията на царуването Си, отказах се от това. Бил съм най-големият владика на Небето и на земята, но като опитах последствията, отказах се и от това. Сега искам да служа на Бога. На времето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща. Започнах най-напред с православните. Но истината я нямаше там. След това почнах с евангелистите, но и там истината я нямаше. После започнах при католиците - и там истината я нямаше. Опитах всичко. Най- после започнах Сам".
към текста >>

41. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред.
Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти. Този човек беше моя милост. Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение. Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред. Защото в настоящия етап, единствено музикантите могат да представят Учението, да представят идеите на Бялото Братство чрез музиката на Учителя. Защото само те са професионалисти, имат музикален ценз и могат да излязат на сцената и да покажат нещо от Учението на Учителя, дори и с музика. За жалост, другите не са готови, защото не са запознати с историята на Братството. Школата има своя история. Има етапи и всеки един етап има своя история от събития, личности и развитие, носещо поуки за следващите поколения.
към текста >>

42. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

Той задвижи человеческата еволюция напред към Новото човечество, което ще дойде в Шестата раса - човечеството на синовете Божии, синовете на Виделината, синовете на Светлината.
Той бе проявен в Живот и Сила чрез Христовия Дух. Ние Го видяхме чрез живота Му на земята между человеческите синове. Ще го намерите в Словото Му. Ние, последователите на това Учение, не обясняваме Всемировия Учител. Той бе проявлението на Бога в Битието и Небитието. Той задвижи человеческата еволюция напред към Новото човечество, което ще дойде в Шестата раса - човечеството на синовете Божии, синовете на Виделината, синовете на Светлината. Тях ще ги откриете чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Той, Всемировият Учител е Все и Вся. Той е Цар на царете, Господ на господарите, начало и край на нещата във всичко и навсякъде. През всичките векове Той е Един и Същий - Духът Вечен. Той, Всемировият Учител е Все и Вся.
към текста >>

43. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред.
Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.
към текста >>

44. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе.
Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.
към текста >>

45. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно.
Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога?
към текста >>

46. 1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика

Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на спомените.
Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин. Все пак на онзи от далечното минало спомен, върху него трябва да се мисли и възпроизведе отново. Това не са много ясни понятия за човека. Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на спомените. Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учителя и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания.
към текста >>

47. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си.
Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядът ли ядът иначе никога не бе го кусали. Като видях тая сцена рекох си: Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата защо влизат в чужд обор. Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си. Това ме възбуди и след като ги вързах знаете вече как я бих. Сега иде реда и на прасетата. Взех шибалка в ръка и ламба в друга, за да си ги поошибам. Но те се завират между конете и те се разритаха. А не мога да прекарам поне едно и да ударя бари веднъж.
към текста >>

48. 43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ

Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4.
Но това нещо може да направим и с нашия личен живот сред обществото, в което се движим и живеем. 2. Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не! 3. При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало". Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4. Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво. Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати й една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа.
към текста >>

49. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер.
48. КАК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ Старите братя се заеха да откупват нивите на слатинските селяни, за да се оформи братското селище като около 40 декара бяха откупени с братски средства. Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер. Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България.
към текста >>

50. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Ако времето беше напреднало не се четяха, но се събираха и се запазваха темите, които Учителят беше дал.
Учениците си я запишат и следващия път всеки трябваше да бъде с развита тема. Някои от тях се четяха, но не всичките, защото за да се четат темите на 60 човека са нужди 2-3 часа. Но темите на онези, които желаеха доброволно се прочитаха пред всички. А останалите теми се събираха и после от тях се правеше резюме общо на зададената тема. Те се четяха в началото на класа. Ако времето беше напреднало не се четяха, но се събираха и се запазваха темите, които Учителят беше дал. Не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците. Понякога Учителят говореше и върху темата, която е дал и даваше пояснение, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени. Учителят изискваше, но не го налагаше учениците от всяка беседа, която са чули от Него, да правят резюме.
към текста >>

51. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията.
Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията. Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли.
към текста >>

52. 76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА

Учителят понякога се спре повече пред някоя картина, а брат Боев замине напред.
Обикновено ние с Мария Тодорова Го завеждахме и отивахме наедно и дори има една интересна снимка: Учителят, Мария и Боян Боев пред художествената изложба. Учителят разглеждаше подробно и внимателно изложбата. Спираше пред всяко платно, особено пред по-важните картини, правеше бележки за различните художници. Забавен е следния случай. На една изложба върви Учителят и редом с Него Боян Боев. Учителят понякога се спре повече пред някоя картина, а брат Боев замине напред. Обаче стигнаха до една картина, която представляваше гола жена на един диван разположена. Брат Боян, който е свенлив като девойка, обърна главата си на другата страна и отмина картината и не се спря пред нея. Беше го срам да спре пред голата жена. Учителят върви по-назад, но като дойде до тази картина се спря точно пред нея и дълго време я разглежда. А брат Боян се притеснява, той избягва напред от картината и вижда Учителят е застанал пред нея и казва нещо на мене и на Мария, които сме до Него.
към текста >>

А брат Боян се притеснява, той избягва напред от картината и вижда Учителят е застанал пред нея и казва нещо на мене и на Мария, които сме до Него.
Учителят понякога се спре повече пред някоя картина, а брат Боев замине напред. Обаче стигнаха до една картина, която представляваше гола жена на един диван разположена. Брат Боян, който е свенлив като девойка, обърна главата си на другата страна и отмина картината и не се спря пред нея. Беше го срам да спре пред голата жена. Учителят върви по-назад, но като дойде до тази картина се спря точно пред нея и дълго време я разглежда. А брат Боян се притеснява, той избягва напред от картината и вижда Учителят е застанал пред нея и казва нещо на мене и на Мария, които сме до Него. Учителят ни говори, а ние слушаме. А Боян трябва да запише това, което Учителят казва, а не може да се върне. А ние не записваме, а само слушаме, макар че и двамата сме стенографи, а той не може да чуе нищо. Ще не ще Боян се върна при картината с голата жена и чак тогава Учителят направи най-съществената бележка за картината и художника. И Боян тогава успя да го стенографира.
към текста >>

53. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

По-добре да гориш отвътре и да изгори всичко старо, което е в теб, от стария живот и да вървиш напред отколкото да се повърнеш.
Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултния закон. Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт. По-добре да гориш отвътре и да изгори всичко старо, което е в теб, от стария живот и да вървиш напред отколкото да се повърнеш. Повърнеш ли се, ще те разкъсат онези, които искат да те ограбят и да ти вземат от спечеленото. Този закон го проверявахме по време на Школата. Действуваше безотказно. Но на първите три серии на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото. Откъде идваха средства?
към текста >>

54. 90. НАРЯДИТЕ

И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш.
половина сутринта Учителят говори и ето някои основни мисли на беседата Му. „Има състояния човешки, има и състояние Божествено. Човешкото трябва да се стреми при молитва, размишление и съзерцание, да преживее едно Божествено състояние. Всеки ден човек трябва да има едно Божествено състояние. Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов. При размишление във време на изпълнение на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване. Това благо, което Бог ни е дал никой не може да ти го отнеме. И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч. и половина по ред и молитви и текст предварително раздаден на братствата в България.
към текста >>

55. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

И тогава Учителят ще излезе напред и ще изпее сам песента.
Кирил искаше да се напечатат така както са отпечатани в неговата песнопойка, която той издаде първа и втора част във време на Учителя през 1942 г. Там някои песни бяха записани така както ги Пеят приятелите. А те ги пееха вече погрешно. Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене. Като види, че сме се отклонили много, било под влияние на своето настроение или по друга причина, Учителят казваше: „Спрете, не така." Всички замлъкваха. И тогава Учителят ще излезе напред и ще изпее сам песента. Веднага проличаваше голямата разлика между Неговото изпълнение и това, което даваше общия братски хор. Разбира се при този спор ние настоявахме да се дадат песните така както Учителят ги е дал стриктно. Тогава се отнесохме до тефтера, проверихме как са записани и тогава онези, които държаха на оригинала надделяха в спора. В този спор Кирил Икономов беше много амбициозен и нервен, че не се прие неговото предложение и той се отдалечи и напусна най-демонстративно. След това работата продължи и бяха проверени всички песни съгласно тефтера и подготвени за печат.
към текста >>

56. 159. ПРОТОКОЛ

Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват.
Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа.
към текста >>

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание.
Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, няма нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене. Друго няма какво да кажа. (П.) П.
към текста >>

57. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци.
Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският.живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер. После следваха разходки. Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на селото, те бяха доста хубави, с чудни поляни. Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша.
към текста >>

58. 198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС

Приятелите бяха отишли напред.
Върни се, легни под пейката и напиши отдолу на гредичките следното: „България- пълен неутралитет! Пиши датата, пиши часа, пиши минутата". Той си извади часовника и ми даде часа, с минутите дори и със секундите. Аз легнах под пейката и с мастилен молив написах каквото ми каза Учителя: „България - пълен неутралитет! " След туй с Учителя си тръгнахме вече двамата. Приятелите бяха отишли напред. Минахме през хижа „Брокс" т. е. хижа Острица и слязохме по пътеката за Мърчаево. Това бяха последните излизания с Учителя в планината. После тръгнахме надолу с Учителя. Случи се така, че срещнахме един фотограф, който ме засне с Учителя заедно, с Него, именно в същия ден и в същия час на това събитие.
към текста >>

59. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Интересно беше, че при изработването на Пентаграмата ние се заехме да я разчертаем с Бертоли най-напред.
Казваше се Джовано Лонго - италианец. Той издяла Пентаграмата на мраморна плоча. Направи го с голям мерак. Беше приятел на Бертоли. Ние сме работили с него по постройките. Интересно беше, че при изработването на Пентаграмата ние се заехме да я разчертаем с Бертоли най-напред. Да я начертаем, да му дадем чертежа. Като почнахме да я работим, сетихме се, че един френски автор окултист Сент Ив Д'Алвейдър разглежда архитектурните форми като музикални построения. Един вид всеки тон в музиката, в гамата има своя дължина. Той е даден в неговите трептения, толкова трептения в секунда. И тогава ние можем да построим една архитектурна форма в дадена тоналност в дадена гама.
към текста >>

60. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

Учителят напред, сестрите след Него, брата с раницата най-отзад.
Братът се огъва - но си казва: „Пред Учителя може ли да се покажа слаб? " Стяга се, опира се на бастуна и тръгва. Тогава нямаше рейсове, а се ходеше пешком до Симеоново, пет километра. А от там нагоре още толкова. Времето ветровито, облачно, като че всеки момент може да завали дъжд. Тръгват. Учителят напред, сестрите след Него, брата с раницата най-отзад. Който е вървял с Учителя знае, че Учителят вървеше леко, бързо, спорно и младежи даже се затрудняваха да вървят с Него. Върви Учителя напред и не се обръща. След Него са сестрите. Най-отзад братът крета със сетни сили. Вятърът духа срещу тях.
към текста >>

Върви Учителя напред и не се обръща.
Тогава нямаше рейсове, а се ходеше пешком до Симеоново, пет километра. А от там нагоре още толкова. Времето ветровито, облачно, като че всеки момент може да завали дъжд. Тръгват. Учителят напред, сестрите след Него, брата с раницата най-отзад. Който е вървял с Учителя знае, че Учителят вървеше леко, бързо, спорно и младежи даже се затрудняваха да вървят с Него. Върви Учителя напред и не се обръща. След Него са сестрите. Най-отзад братът крета със сетни сили. Вятърът духа срещу тях. Достигат селото, почват да изкачват баирите нагоре. Колкото по-високо се изкачват, толкова вятърът повече се усилва.
към текста >>

61. 13. ТРАМВАЙНИЯ БИЛЕТ

Но най-напред овощни дръвчета.
" Още в здрач тук можеха да се видят застанали между боровете братя и сестри в размишление и молитва. Като дойдеше Учителят, правехме обща молитва, след това гимнастически упражнения, дихателни упражнения. А ако беше неделя или празник Учителят държеше кратка беседа. После когато Братството купи тези места почнахме да ги обработваме. Сеехме зеленчуци, картофи, царевица и др. Но най-напред овощни дръвчета. Тях садехме заедно с Учителя. След изгрева всеки отиваше по работата си. Учителят тогава живееше на ул. „Опълченска 66". Той сам си ходеше до последната трамвайна спирка.
към текста >>

62. 20.Лудият кон

Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред.
Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено. Усеща коня, здрава ръка го държи, примирява се и стъпва в пътя. Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня. Но тъкмо на баира среща го един негов приятел, заприказва го и брата за момент изпуска от вниманието си коня. Как е успял конят да измести юздата и желязото да не тормози езика му, но Гръблев това не знае. Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред. Дърпа брата юздата, но тя не действува. А конят взема все по-голяма скорост, разгорещява се. В това време насред пътя една жена се спряла и връзва обувката си. Конят както се е засилил, прескача жената, тя изпищява, а конят още по-лудо тича нататък. Наближават големия завой при моста, който е почти на 90 градуса.
към текста >>

63. 24. ЗМИЯТА

Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза змия.
24. ЗМИЯТА През 1917 г. Учителят беше интерниран от Фердинанд във Варна, в хотел Лондон. Всяка сутрин Учителят с малка група приятели отиваше на Ташлъ тепе да посрещнат слънцето и да си направят утринната молитва. Една сутрин като отиват към върха, напред върви Учителят с двама-трима братя, а отзад група сестри и ето на пътеката пред сестрите излиза змия. Сестрите надават вик. Връщат се братята, идва и Учителят. Един от братята замахва с бастуня, но Учителят го спира. „Не". Тогава Учителят приближава до змията и казва: „Речено е да ти смажем главата, но ние сме от новите хора, от добрите хора, няма да направим това. Ти сега ще се поклониш!
към текста >>

64. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

По-слабите братя и сестри да тръгват веднага напред." Току-що бяха дошли и магаренцата.
Въздухът, какъв въздух имаше тук - чист, свеж, силен, укрепителен. Приятелите вече съжаляваха, че бяхме определили деня за слизане, иначе можеше да останем по-дълго време. Но тази сутрин, когато беше определен ден за слизане Учителя беше неспокоен. Често поглеждаше малкия походен анероид, показващ барометрично налягане. Сутринта след молитвата не държа беседа, нито остана на разговор, но ме извика и каза: „Прибирайте веднага палатките и стягайте багажа. По-слабите братя и сестри да тръгват веднага напред." Току-що бяха дошли и магаренцата. Почнахме работа, но Учителят беше все недоволен, виждаше му се, че бавно работим. „Още ли не сте стегнали багажа? " Нас само това ни и трябваше. Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки. Колоната тръгна, движехме се колкото беше възможно най-бързо, а Учителя все ни подканяше и не беше доволен.
към текста >>

Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки.
Сутринта след молитвата не държа беседа, нито остана на разговор, но ме извика и каза: „Прибирайте веднага палатките и стягайте багажа. По-слабите братя и сестри да тръгват веднага напред." Току-що бяха дошли и магаренцата. Почнахме работа, но Учителят беше все недоволен, виждаше му се, че бавно работим. „Още ли не сте стегнали багажа? " Нас само това ни и трябваше. Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки. Колоната тръгна, движехме се колкото беше възможно най-бързо, а Учителя все ни подканяше и не беше доволен. А времето ясно, тихо, слънчево, на никого не му се искаше да напусне планината. Братята и сестрите се чудеха, защо тъй бърза Учителят. Минахме край хижа Скакавица. Никакво спиране, никаква закуска.
към текста >>

65. 79. ЧЕРВЕЯТ НАПАДА ХУБАВАТА ЯБЪЛКА.

Тогава Учителят се обърна към брат Боян Боев, който бе до него: „Червеите най-напред нападат най-сладките ябълки!
А това бе Олга Славчева. Говориха Му дълго. Учителят мълчи и ги слуша. Сериозен, строг, нищо не им казва. Като си изказаха всичко каквото имаха, отидоха си. Тогава Учителят се обърна към брат Боян Боев, който бе до него: „Червеите най-напред нападат най-сладките ябълки! " Брат Боян си го записа в тетрадката. Пак за същата сестра дойдоха сестри да говорят на Учителя. Той мълча, слуша ги, най-после отсече: „Щом Бог я търпи и вий ще я търпите! " Тя беше узряла ябълка и всеки я поглеждаше и протягаше ръка да я вземе. Но други ги бяха преварили и я нападнаха.
към текста >>

66. 87. МИСИЯТА

Братът пристига в София и най-напред отишъл при Учителя.
87. МИСИЯТА След 9 септември 1944 г. един наш брат офицер подполковник Илия Младенов бил на фронта, но по едно време го заболява ръката и той моли началника си да го освободи, да го върне в София. Командирът му дава отпуска, но казва, че като отиде в София, да се отбие в главната квартира да иска да го преместят. Братът пристига в София и най-напред отишъл при Учителя. Този ден Учителят не излизал никъде, нито за обед слязъл, никого не приемал. Седял затворен в стаичката си. Някаква важна работа имал. Сестрата не посмяла да почука, да каже на Учителя, че е дошъл брата, но в туй време вратата на Учителя се отваря. Той се подал, видял брата и го поканил в стаята си.
към текста >>

67. 98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Ние знаем от брат Ради следното: Тези хора, които са идвали да вземат Учителя се срещат най-напред с него.
Във връзка с някои материали, които са намерили в чекмеджетата му, комисията намерила, че е необходимо да се извика Учителят да даде някои пояснения, някои показания. Изпращат човек да му съобщи това, но Учителят беше вече болен и не се явява. Изпращат втори човек, Учителя не се явява. Изпращат трети път двама души да Го доведат. Отиват на Изгрева, Учителят се беше вече поминал. Ние знаем от брат Ради следното: Тези хора, които са идвали да вземат Учителя се срещат най-напред с него. Питат го: „Къде е Дънов? " Ради казва: „Елате! " завежда ги в салона където беше изложено тялото на Учителя. Бояджиев казва: „Този човек си замина, за да не се яви при нас! " Последните дни и часове Учителят преживя тревожно, като че го бяха изправили на съд.
към текста >>

68. 100. КОЙ СПАСИ ОВОЩНАТА ГРАДИНА?

Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари.
Приближават градината на брат Иван. Синовете се усмихват: „Татко, няма да помогнат молитвите ти." А брат Иван сърцето му се е свило, но пак сутринта отива, застава пак на четиритях кюшета, прави си молитвата и ето първите бръмбари вече прелитат към неговата градина. Обаче в туй време се задава един облак от скворци и врани. Грамаден облак и нападат бръмбарите ама с такова настървение, че ако изядат един, десет унищожават с човките си. И птиците спират бръмбарите. Не само че ги спират, ами като ги поемат напреде си унищожават ятото бръмбари. Така градината на брат Иван остана незасегната от бръмбарите, а синовете му се замислили. Дали не помогнаха молитвите! И вече когато се молеше никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат. Вече уважаваха молитвите му.
към текста >>

69. 107. КОТКАТА

107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и искрен стремеж.
107. КОТКАТА Имаше на Изгрева в първите години много напреднала сестра, ревностна, усърдна в молитва, пост и подвизаване, с дълбок и искрен стремеж. Сестрата си замина. Беше вече много възрастна. Първият неделен ден след нейното заминаване, когато Учителя държеше беседата си, на стола на сестрата през всичкото време стоя котката на Учителя и все гледаше към Него по време на беседата. Като свърши беседата Учителя каза: „В котката беше сестра Анна Динова". Този пример показва, че формите на живота могат да бъдат изпълнени с различно съдържание.
към текста >>

70. 142. КОНФЕДЕРАЦИЯТА

Най-напред между България и Югославия, а после ще привлекат и други".
142. Конфедерацията Идваха понякога журналисти на Изгрева, някои от тях бяха добре разположени към Братството. Веднъж при чешмичката, виждат Учителя с няколко приятели, приближават се до Него и казват: „Г-н Дънов, чували сме хубави работи за Вас, кажете ни нещо за бъдещето." Учителят помълчава малко време и казва: „На Балканите ще стане Конфедерация. Най-напред между България и Югославия, а после ще привлекат и други". През 1948 г. Георги Димитров и Йосиф Броз Тито поискаха да реализират тази идея на Учителя. Но Съветска Русия и Сталин ги спряха. А Георги Димитров познаваше тази идея от Учителя. Той живееше под един и същи покрив с Учителя десетилетия на ул.
към текста >>

71. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

Аз я оставям на волята Божия за напред да стори с нея, кое то е Нему угодно.
Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на другия. „Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътят, който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори, което иска. Ще дойде време, когато тя ще познае онова, ко ето е загубила. Аз я оставям на волята Божия за напред да стори с нея, кое то е Нему угодно. Господ ще промисли за своето дело бъди уверен и то по чу ден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйлска цари ца и бягаше от нейното лице, Господ го попита: „Илия какво правиш", той от говори: „Господи, пророците ти избиха и само аз останах и моят живот тър сят". „Не бой се", казва Господ: „Още седем хиляди имам, които не са прек лонили коляно пред Ваала". Това е в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови, заради великото си и свято име.
към текста >>

72. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник.
Изобщо преуспял и богат човек. Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
към текста >>

73. 24. СЛОВО НА БРАТ БОРИС ПРИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ БОЯН БОЕВ

И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат.
Казвам, дръвчето е в семката. Не се е загубило. Един ден кога му дойде времето дръвчето пак ще израстне, ще се извие отново във всичката си красота и сила. Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това. Царството Божие е в сърцата на онези, крито любят Бога. И на вас казвам сега: занапред брат Боян Боев ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боев, жив повече от всякога в сърцата ни и в душите ни. Там неговата свята творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познават.
към текста >>

74. 34. ЗА ГОДИШНИНАТА НА БРАТ ГЕОРГИ

Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам.
Пристигат биволските кервани, стоварят болни и отиват за други. Всички са уплашени. Персоналът на болницата се е събрал под хълма, никой не смее да отиде в болницата. А от там се чуват стоновете на болните. Главният лекар изгубил и ума и дума, на место да ги окуражи казва: „Който отиде там, нема да види вече жена си и децата си". Тогава брат Георги излиза и казва: „Братя, с Бога напред, аз отивам. Тези, които викат там горе също имат жени и деца. Бог е с нас, ние ще видим жените и децата си." И тръгва към болницата. С него отиват още трима души, от които двама наши братя. И почва работа. Холерата е ужасна болест - почва миене, чистене, преобличане на болните, превръзки, а „керваните на смъртта" возят все нови и нови болни.
към текста >>

75. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

В Айтос ги посреща брат Георги, който е отишъл по-напред, за да подготви условията за посрещане на Учителя.
Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва. Учителят прекарва 20 дни на Куш-бунар. Като свършва летуването брат Георги поканва Учителят да им гостува в Айтос. Учителят приема. Минава през Сливен, където прекарва някой и друг ден, държи им някое слово и от там с влака пристига в Айтос. В Айтос ги посреща брат Георги, който е отишъл по-напред, за да подготви условията за посрещане на Учителя. Той пристига с брат Петко Епитропов и брат Костадин Иларионов. Брат Георги взима най-хубавия файтон от Айтос, файтона е съвсем нов и конете бели, а кочияшът е турчинът - Мустафа. Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на ръст и с по-малка брада. Турчинът се навежда към ухото на брат Георги и му прошепва: „Георге, да слушаш ей този по-малкия, а не големия. Него да слушаш".
към текста >>

76. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището.
Половината са с Братството, а другата половина с попа, който воюва срещу нашите приятели. Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата. А там си имат работници, имат строители. И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата. Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона. Единият от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия дъб. А той е един висок вековен дъб, а пред него е тресавището. Тук не можеше да се влезе. Влезеш ли, ще затънеш в тиня и едва ще се измъкнеш.
към текста >>

Най-напред направихме един изкоп, за да се изкара водата, която изтича.
Единият от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия дъб. А той е един висок вековен дъб, а пред него е тресавището. Тук не можеше да се влезе. Влезеш ли, ще затънеш в тиня и едва ще се измъкнеш. Тогава ние започнахме от тук. Най-напред направихме един изкоп, за да се изкара водата, която изтича. А от блатото водата се отича надолу и с нея се кара и върви една воденичка долу при линията. Ние направихме път на тази вода, да се изтича. Беше трудно. Все пак тук е тресавище. Започнахме под самия дъб да копаем, да изхвърляме пръста на страна и търсим главата на извора, от където извира водата.
към текста >>

А пред тази ограда напред направихме една площадка.
Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво. Вече не могат да потъват.
към текста >>

77. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

Напред върви!
Въпреки всичко, ние те виждаме смело изправил глава над противоречията и светиш на тия, които нямат нашето упование. На 26.11.т. г. завърших близо 40-годишния си труд по моята книга. Като пчеличка съм събирала факти, внушения, вдъхновения и когато реших най-после да ги включа в по-раншните ми опити, изпитах небивало напрежение, мъка, даже и непроницаем мрак. Десет пъти най-малко досега съм правила основна преработка, но все рисуваното конче с креда по стената ме окуражаваше... И Този, Който даде основната идея настоява: Работи! Напред върви! Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец!
към текста >>

" Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път!
Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец! " Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път! Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от студ в моя „дворец" летях из пътищата на нашата земна съседка. Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ! Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията. 12.Х11. 1961 г. С привет: Олга Славчева Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11.
към текста >>

78. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме.
Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше.
към текста >>

Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса.
А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук!
към текста >>

Напред върви човек с калпак.
Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак. Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг. Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора. А той беше с калпак. Дойде при нас.
към текста >>

79. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

Напред светлинките, а след тях фенерите.
По пътечката нагоре тръгва една верига от светлинки. Тъмна, непрогледна нощ. Лека полека веригата се движи, минаваме от езеро до езеро и като се дойде до голямото, дълбокото езеро обикновено се даваше една почивка край него. Отседнем, направим една голяма почивка преди да атакуваме самият връх. От тук групата тръгва нагоре. Напред светлинките, а след тях фенерите. Вървим и вървим. Започва да се зазорява. Небето се просветлява на изток. Зората багри, сменя цветовете. Достигаме до най-високото езерце, което Учителят нарече „Окото".
към текста >>

При „Окото" Учителят е държал доста беседи, разговори, които са записани и някои са издадени, а някои предстои да бъдат издадени занапред.
Ако времето е ясно, слънцето грее и е топло при „Окото" обикновено отсядаме. Учителят обичаше това място. Край „Окото" има малки полянки, на които удобно се отсяда. Тогава ние, младите братя вземахме грижата да се набавят дърва от клековете, донасяхме ги и наклаждахме един малък огнец, туряхме чайниците и прекарвахме край „Окото" целият ден. Привечер така към 15-16 часа се отправяме към хижата. При „Окото" Учителят е държал доста беседи, разговори, които са записани и някои са издадени, а някои предстои да бъдат издадени занапред. Той отсядаше откъм страната, където минаваше пътечката. Под пътечката, под „Окото" там са полянките удобни за почивка. И оттам има една много хубава гледка на циркуса и гледка на север с небивали височини. Тук прекарвахме целия ден. Но разположението бе толкова хубаво на това място, че човек добива вдъхновение и целия ден като че ли е хранен с най-хубавата храна.
към текста >>

80. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години.
към текста >>

Той върви напред, разбива партината, а ние след Него.
И мъгла, бяла зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на пръстите си. Все пак излезнахме на поляните, нак-ладохме огън, възварихме чайниците си. По едно време Учителят взе трима млади, силни хора. И аз бях между тях. И тръгна през снеговете. Той върви напред, разбива партината, а ние след Него. Мина по хоризонтала, нито се качваше, нито слизаше. Отиде на юг и на изток в мъглата. Вървим, вървим, но нито слизаме, нито се качваме. Държим един хоризонтал. Дойдохме до една долинка, преминахме я.
към текста >>

Напред на върха един човек, а отзад двама души.
След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там. Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека. Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници. Напред на върха един човек, а отзад двама души. Наредят се триъгълниците и тръгнем право нагоре. Никой няма право да се отклонява. Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля. Като мине определено време, няколко минути, този който е на върха на триъгълника слезе в другият ъгъл на триъгълника. А този, които е там излезе и стане връх и той води.
към текста >>

81. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още.
Около езерото се намират плочи, които ние използвахме на времето, за да покриваме покрива на кухнята. Тук често сме отсядали с Учителя, където Той ни е държал незабравими беседи и ни е открил хубавия живот скрит в тези форми. Той можеше понякога да отвори очите ни, за да видим, че зад тези скали и езера, зад тези върхове има скрит живот и този живот е достъпен за нас и ние можем да го почувстваме и можем да разговаряме с него. Тук при „Сърцето" долу където се изливаше водата му има скали симпатични и хубави. Между тях има полянка, на която сме сядали с Учителя и сме прекарвали хубави часове. Един път при разговор след като бяха свирили нашите оркестранти и езерните води се отзоваха и откликнаха на техните песни, Учителят каза: „Тука е един от входовете на Агарта." Агарта е скритият град където живеят напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още. Там при главата на лъва е входа на Агарта. Учителят използваше и природата наоколо и правеше тълкувание на явленията. Когато около езерото „Сърцето" снеговете съвсем се стопят, защото към южните му склонове и стръмнини има преспи, които траеха дълго, дори до нов сняг, Учителят ги погледна и каза: „Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра". Ние проверявахме и това се изпълняваше обикновено точно. С нас имаше братя от селата, които всяка година след като чуха думите на Учителя отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да видят дали тази година ще има берекет и изобилието ще посети домовете им.
към текста >>

82. 58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ

Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите.
58. ЗВЕЗДОБРОЕЦ Нощувахме в голяма палатка на строителния обект с много затворници. Аз не обичах тъпканицата и винаги спях накрая, макар че беше понякога много студено. А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме усетят и можех да се разхождам и да гледам звездите. През една нощ, както обикновено аз ставам да гледам звездите без да зная, че стражата е удвоена, защото са избягали няколко затворника. Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите. Изведнъж зад мен някой извиква: „Стой! Горе ръцете! Ще стрелям! " Аз спрях. Тъмно е, не го виждам, но чувам, че е зад мене.
към текста >>

83. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха.
Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч. Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха. Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII. 1960 г.) 78.
към текста >>

Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове напред, за да представят уродливо всичко, което е свято за нас.
Работата, за която ни е изпратил, ще вършим. Нашите приятели трябва да знаят, че Бялото Братство не може да бъде ратай на комунистите. Ако е война ще воюваме като ангелите Божии със Истина, със Светлина, с Правда. Няма да отстъпим нито на косъм. Можем да влезнем в „Огнената пещ", но на идоли не се кланяме. Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове напред, за да представят уродливо всичко, което е свято за нас. Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне. А вие стойте настрана от предателите на Делото. Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие. Може да се опитат като примамка да дадат някои подаяния, да подхвърлят някоя троха от това, което заграбиха.
към текста >>

84. 65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

То води човечеството напред, примирява и обединява народите.
Братството е израз на Идеята за Единния Живот. За тази епоха Братството беше създадено в България. То е самобитно, оригинално духовно движение, възникнало и развило се всред този народ. Бялото Братство е носител на Идеята за Единството през вековете, където и да се е появявало. Братството е светло явление. То води човечеството напред, примирява и обединява народите. Хората на Братството са отлични работници във всички области на живота, където и да работят. Те са трудолюбиви, честни, добросъвестни - те са един здрав обществен елемент. Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и уважение. Учителят даде едно Учение за живота - Учение проверено и опитано. Животът е Велика Наука.
към текста >>

85. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Смело вървим напред в първите редове". 13.
Ученикът трябва да мисли и с мисълта си да проучи Словото". 12. Песен на Учителя. Учителят пее и свири следната песен: „Ние знаем, че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме. Смело вървим напред в първите редове". 13. Учителят и Братството: „Питат ни: Кои сте вие и колко сте? Ние сме едно Велико Братство, което светът още не е виждал. Братство, чиито разклонения са и на земята, и на небето и в цялата Вселена. Който служи на Бога ще бъде гражданин на това Велико Братство, на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз искам да бъдете ученици на това Велико Братство.
към текста >>

Той знаеше колко бързо трябва да иде напред, за да не се отдалечи много и загуби връзката Си с онзи, който Го следва.
И с каква Любов Учителят работеше. Каква светлина и каква радост вложи Той в своето творчество. Това е отразено и в Словото Му и в песните Му. 17. Животът на Учителя. Учителят имаше безпогрешно чувство колко бързо трябва да се движи, за да Го следваме. Той знаеше колко бързо трябва да иде напред, за да не се отдалечи много и загуби връзката Си с онзи, който Го следва. Той беше съвършен педагог. Той слизаше до уровена на всеки човек, поеме го и постепенно го извежда в по-висок свят. Виждал съм Го при различни случаи как говори на селяни, на религиозния човек, на безверника, на ученика на свободната мисъл, на социалисти, комунисти или идеалисти. Той намираше във всякого нещо, от там ще го поеме и ще го изведе горе на видело. 18. Правило за ученика.
към текста >>

86. III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Свържи се с Невидимия свят и напредналите същества там горе.
„Нашата мисъл трябва да бъде толкова силна, че което намислим да се сбъдне. Ученикът не трябва да изнася нищо, което се върши в клас. Трудът е проявление на вярата. Трудът е закон за изявяване на вярата. Който не се труди той няма вяра. Свържи се с Невидимия свят и напредналите същества там горе. Те от своя страна ще те свържат със своите хора на земята, т. е. с онези човеци, които имат връзка с тях." 10. Образците: Учителят каза: „Вие трябва да бъдете образец на чистотата, светлата мисъл, възвишените чувства и благородните постъпки. От Школата трябва да излязат хората на Новото, които виждат ясно нещата и знаят как да помагат. Да бъдете образци във всичко.
към текста >>

87. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

В Невидимия свят има хиляди и милиони души, които са напреднали.
Въпросът е решен. Има си програма и като се натисне бутончето всичко е свършено. В бъдеще ще дойдат души, които стоят в пространството в рая. Вас защо ви извиках? Вие ще бъдете, ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди и милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: ето, това е животът. Един човек, който не иска да работи, да служи, ще бъде задигнат. Ще видите, че хората, които са в управлението са се изменили, станала е промяна в тях - вселяване е станало в тях. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене".
към текста >>

88. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма.
Българите бяха 500 години под турско робство за наказание за гонението против богомилите. Какво направи българската църква за своя народ. Тя допринесе за падането на българския народ под турско робство. Българският народ се освободи от турското робство, именно заради делото на Бялото Братство. Христос се явява сега в Славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма. А за отменение и дума да не става. Българският народ ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат. България сега е в златния век на своята история.
към текста >>

У всички славянски народи ще се въплотят напреднали души.
Там вече работят силите. Там се натрупва материала и ще дойдат онези, които ще използват натрупаните материали и ще изградят новото. Славянската раса ще бъде жизнения център на Новата култура. Това ще бъде на първо време. А след това ще дойде Шестата раса. У всички славянски народи ще се въплотят напреднали души. И това е вече почнало. До края на двадесетия век слизат да работят чрез Славянството 8000 адепти. Бъдещето е на Славянството, то ще се обедини. Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи. Сега Христос идва при Славяните и ще ги прати да работят.
към текста >>

Тази промяна, която става сега в Русия се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи.
В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва Славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро." Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия. Тази промяна, която става сега в Русия се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Тези Същества, които слизат сега в Славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им. В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето.
към текста >>

89. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества.
Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас. В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества. В лекцията от 6 декември 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи.
към текста >>

Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред.
Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята. Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек. Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта.
към текста >>

Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8.
Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма. 8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде.
към текста >>

90. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

А затова е необходимо напреднал, интелигентен ученик.
Оставаше да дойде в България, да протегне ръка и всички да му целуват ръката. Но неговите съвременници го знаеха какво представлява, а освен това Новата комунистическа власт не го допусна в България в онзи етап. На Изгрева се случва почти същото. Защото всичко това е задействувано от едни и същи Сили, които воюват срещу Словото на Учителя и търсят подходящи проводници и осъществители, за да се проявят. Ето какво се случва: Издига се идеята, че вместо да се четат беседите на Учителя по четири пъти седмично, както е било по времето на Школата, то днес е по-добре някой брат или сестра да прочетат предварително беседата и след това пред всички да обясняват, да тълкуват какво е искал да каже Учителят с нея. А затова е необходимо напреднал, интелигентен ученик. Намират се много кандидати. Онзи, който ще излезне пред всички, трябва да тълкува изрази, да изяснява закони, да пояснява формули и да ги наставлява със своето умение. Мнозина на Изгрева са стреснати и изненадани, защото излизат отново същите лица, които са искали да бъдат преподаватели в Академията и не се примиряват, че тяхната кариера е завършена. Сега търсят друго поприще за изява. Явяват се като тълкуватели на Словото на Учителя.
към текста >>

91. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Аз вървях напред, а те след мене двамата.
Защо не? " Разсмяхме се. Бяхме трима. Мария Тодорова, Борис Николов и моя милост. Със следващата среща започна моят път към Голгота. Аз вървях напред, а те след мене двамата. Едва ли някой можеше да издържи в този дом дори и ден. Те бяха висок връх, а по високите планински върхове духат най-силните ветрове, бури и урагани. Те помитат и отвяват всичко. Опитаха се и мен да пометат. Но аз устоях.
към текста >>

Върви напред.
Седнахме на пейката отвън, на двора. Изведнъж Борис стана. В него влезна Дух и Сила и той изрече: „Аз бях до тук. От тук нататък си ти. Завърши си работата и никому няма да отстъпваш. Върви напред. Ние ще ти помагаме отгоре. С теб ще бъдем всички, които са заминали и които са от Школата." Аз го гледах, пред мен стоеше онзи Борис, който познавах в Дух и Сила. След малко Духът се оттегли и той отново се превърна в един старец. Прегърнахме се, разцелувахме се и се разделихме. Аз поех моят път, а той остана да си доизживява последните дни.
към текста >>

92. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас.
към текста >>

Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана.
Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.
към текста >>

93. 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г.
На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576). Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г. Поправя се грешката, посочена от Никейския събор през 325 г. и пролетното равноденствие е отново на 21 март. Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март? Според Юлиянският календар за 400 г. се събират три денонощия напълно излишни, т.е.
към текста >>

датите от календара се преместват напред и стават 14 април 1916 г.
СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР В БЪЛГАРИЯ След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил. Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския календар. На 31 март 1916 г. е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г. датите от календара се преместват напред и стават 14 април 1916 г. Преместват се с цели 13 дни. А защо с 13 дни? Защото Григорианският календар се различава от Юлиянският календар, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни: От 5 октомври 1582 г. до 29 февруари 1700 г., поправка с плюс 10 дни От 1 март 1700 г. до 29 февруари 1800 г., поправка плюс 11 дни.
към текста >>

94. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Какво е нашето познание за слънцето в сравнение със знанието на напредналите в своето развитие същества?
За Неговото Величие ние имаме само усещане, ограничено в скромната духовна култура. Нямаме избор и затова правим, което можем. Правим това, което прави малката росна капка, пожелала да разкаже за слънчевите багри, носени от утринните лъчи. Тя успява ли да разкаже за слънцето дори онова, което ние, обикновените люде, знаем? Безспорно не! Какво е нашето познание за слънцето в сравнение със знанието на напредналите в своето развитие същества? Въпреки ограниченото разби-ране, нито росната капка, нито ние не преставаме да мислим и разказваме за слънцето. Разказваме това, което сме възприели, което усещаме. Нашият опит да разкажем за УЧИТЕЛЯ е твърде скромен. Нещо повече, убедени сме, че Неговият Образ ще изградим заедно с Вас. Защо мислим така?
към текста >>

Народите и занапред ще обличат във физически дрехи мнозинство от работници за светлото бъдеще на човечеството, а те ще живеят в по-голяма светлина и делата им ще бъдат изтъкани с доброто, правдата и разумността, за които никой друг не е говорил на земята, освен УЧИТЕЛЯТ.
Ако нейде има изписани страници за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но усета за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени. А те ще бъдат винаги свежи и поучителни, защото са изживяни със свещения трепет на душите. Нещо друго. Не сме само ние, облечените във физическите дрехи на българския народ, които можем да мислим и говорим за УЧИТЕЛЯ. За Него ще говорят всички разумни и будни души, родени по лицето на земята. Народите и занапред ще обличат във физически дрехи мнозинство от работници за светлото бъдеще на човечеството, а те ще живеят в по-голяма светлина и делата им ще бъдат изтъкани с доброто, правдата и разумността, за които никой друг не е говорил на земята, освен УЧИТЕЛЯТ. Има още една категория същества, които всякога с особено вдъхновение биха говорили Него. Това са обитателите на далечни и незнайни, незрими светове, пръснати по всички диаметри на вселената. Образът на УЧИТЕЛЯ им е познат и близък. Не веднъж те са „слизали", за да вземат активно участие в Неговия живот и започнатото дело. За тях УЧИТЕЛЯТ разказваше с разположение и обич.
към текста >>

Ние и занапред, заедно с Вас, ще продължаваме да търсим УЧИТЕЛЯ, да Го познаем и във вечността ще изграждаме Неговия Образ. Автора
Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие. Деца сме, а сме се заловили да изграждаме Неговия образ. Явно е, не е по силите ни. Ето защо, ние Ви подаваме ръка, призоваваме Ви да бъдете съпричаст-ници и съавтори и заедно да изваем образа Му, така както сме го възприели, така както и Вие сте го възприели. Безспорно, този творчески акт не е еднократен, той е дълговечен. Ние и занапред, заедно с Вас, ще продължаваме да търсим УЧИТЕЛЯ, да Го познаем и във вечността ще изграждаме Неговия Образ. Автора
към текста >>

95. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота".
Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение.
към текста >>

Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо.
А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка. Видение на Богомилски времена! Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо. Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева. По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха.
към текста >>

96. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас.
Кипналата вода вече е неспокойна. Станала е бъбрива. Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"! УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана. Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас. Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица. УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало!
УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана. Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас. Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица. УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината.
към текста >>

На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред.
Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето? Какво е писано в световната литература? На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето!
към текста >>

97. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние.
УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот.
към текста >>

98. І.18. БЪЛГАРИЯ

Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя.
В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива. Но красотата не бе изтъкана само от багрите на утрото и зелено оцветения губер на земята. В тази красота бе втъкано нещо от незримото и неуловимо съдържание, което действа непосредствено на сърцето и окриля душата. Душата знае кое и как да цени. Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път.
към текста >>

99. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята.
До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря. - УЧИТЕЛЮ, защо не вдигнете завесата на очите ни? Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява. Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите. - Вие сте по-щастливи от тези, които виждат - продължи УЧИТЕЛЯ - защото ме намерихте, познахте ме и слушате Словото ми. Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята. Още един разговор. Рила. Утринното слово бе записано от стенографите. На Молитвеният връх бе вече тихо. Второто езеро - Елбур отразява образите на всички, които изиграха паневритмията. Музикалната вълна отлетя в просторите.
към текста >>

100. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ