НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
184
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Тази истина се потвърждава от историята на человеческия
напредък
.
Кои от тези семенни зародиши ще успеят да развият своите качества ще зависи твърде много от външните и вътрешните условия на социалния строй и до голяма степен от волята на человека да възприеме кой и да е от тях в организма на душата си и да им даде място да виреят и растат свободно. Възприети и загнездени веднъж по този начин, те очакват вече благоприятните моменти да проявят вътрешната си природна деятелност. В това естествено предразположение на волята – да храни лошите зародиши и желания в душата си – лежи една от най-големите опасности за просвещението. Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е. въздигане, което заключава целия ни душевен живот, а не част от него, както това най-често се разбира от известен клас мислители.
Тази истина се потвърждава от историята на человеческия
напредък
.
Във всякой век духът на просвещението е имал да се разправя и бори със заблуждението, лъжата, измамата, неправдата, порокът и беззаконието Види се, человеческото сърце по природа повече е разположено към тия неща, от колкото към нещата на Истината, Добродетелта, Правдата, человеколюбието и благочестието. Това се доказва от факта, че по причина на изопачените си понятия за Живота ние постоянно се отвращаваме от Истината и от нейните изисквания. Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни единствен грях. Всичко сме готови да жертваме в този свят, само да не приемем Истината.
към текста >>
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за
напредъка
и просвещението.
На тях не са били познати още отрастъците на модерните естествени науки. Обаче от тяхно време досега големи променения и преобразувания са станали в умствения и духовен живот на человека. Науката с почването на новата християнска епоха е направила гигантски крачки както в полето на физиката, химията, геологията, астрономията, тъй също и в областта на физиологията, биологията, анатомията, психологията и френологията. Тя ни е открила неизчерпаемите богатства на Природата, от които вече се ползваме. Знанието е дало ключа на ума, с който да отваря различните стаи на това природно съкровище, в което са поместени всичките провизии, приготвени за всевъзможните нужди на человеческия живот.
Науката е станала днес мощен двигател и спомагателна жизнена сила за
напредъка
и просвещението.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я любят. Този подтик на человеческия Дух е спомогнал на образованието да стане общо, а с това наедно да тури край на грубото невежество. Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената.
към текста >>
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-
напредналите
Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
Бородин, – а знанието – многоъгълник, вписан в този кръг. Всяка година, всякой ден ние умножаваме страните на този многоъгълник и се приближава към кръга; ние можем да го достигнем само когато допуснем условия, сиреч вечността. Значи ли тогава, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде един ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили.
Каква ли не удивителна сцена не би се открила пред нашите умове, само ако да можеше да се подигне завесата, която ни отделя от по-
напредналите
Същества в мъдрост, знание и добродетел в този вечен дом?
„Ако си въобразим – казва сър Хаммонд, – че Божието зрение или наука преди създанието се е разпростирало до всичките и всяка част на света, виждающо всякое нещо както си е, Неговото съзерцание или знание от всичката вечност не полага никаква необходимост на кое да е нещо да се сбъдва.“ Ако и науката сама по себе си да не може да измени порядъка в Природата, което напълно признаваме, тя поне има сила и влияние да ни убеди да живеем съобразно с този порядък. Тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата Природа, които ни диктуват истинските условия за нашия живот. И това е именно едничкото нещо, към което Духът ни постоянно се стреми – да се научи как да живее, да живее в пълния смисъл на своето естество. Науката обаче в най-дълбокия смисъл е характер от присъществено качество на Духа в человека, стремящ се по вътрешен закон да усвои пътеките на Истината и да схване законите на Природата, за да има сила да подведе енергията й, да положи здрава основа за своето съществуване, развитие, усъвършенстване в Доброто и хубавото – най-възвишения идеал на разума. Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката?
към текста >>
Напредъкът
в науката
8. Смисълът на човешкото битие 9. Вярата и религията 10. Що е наука и що – възпитание ІІ. Науката 1. Що е наука
Напредъкът
в науката
Мозък, ум, душа Устройството на вселената Троичната структура на човека Необходимостта от добра храна Истината и знанието
към текста >>
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е
напреднало
до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
Тогава той ще съзнае, че е не само едно материално същество от плът и кръв, но и разумна душа, надарена с ум, сърце и воля. 5. Съвременното образование 1. Но по кой път и по кой начин човечеството ще може да постигне тези заветни цели? Отговорът е: с помощта на науката и възпитанието. 2. Това твърдение може би ще предизвика объркване в някои умове, дори е възможно да се сметне от някои само за една блуждаеща химера.
Навярно ще се посочи като пример съвременното общество, на което не липсва нито наука, нито възпитание и въпреки това то не е
напреднало
до такава степен, че да може да се издигне до онова възвишено състояние, за което се загатна по-горе.
3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало. Може ли да се твърди тогава, ще попитат не без основание някои, че образованието ще изиграе тази важна роля, за която се спомена по-горе? 4. Фактите, които ни се представят, са верни, но трябва ли от това да заключим, че образованието е причина за злото у нас? Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.
към текста >>
8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия
напредък
.
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. 6. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата. 7. Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират такива идеи за свой идеал и такива обекти за своя цел, които носят със себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене – растене, което засяга целия душевен живот на човека, а не само част от него, както твърдят някои изтъкнати философи.
8. Този факт се потвърждава от историята на човешкия
напредък
.
Духът на просвещението винаги е имал за задача да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконието. 9. По природа човешкото сърце е по-разположено към тези неща[21], отколкото към истината, добродетелта, правдата, човеколюбието и благочестието. Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им единствен грях! 10. Понякога хората са готови да жертват всичко на този свят, но да не приемат истината.
към текста >>
3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако
занапред
иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение.
Къде отиват те, които от толкова хиляди години са ръководили човешкия род и постоянно са го учили как да изпълнява своя дълг към Бога и към ближния? ” 2. На това питане ще отговорим направо. Истината е Истина през всичките векове. Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро.
3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако
занапред
иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение.
Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало. Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан Кръстител[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат. 3:8-10) Този закон е истинското мерило.
към текста >>
Какви жертви се правят от всички високо
напреднали
и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
12. Не можем обаче да кажем същото за вярата, тази сила на душата, благодарение на която човек от самото начало на своето възраждане е започнал да питае любов към онова невидимо същество, Създател и Крепител на цялата вселена. Тя, вярата, е извършила велики подвизи и дела, вдъхновявала е душата на човека с велики и свещени мисли, с възвишени идеи за Добро, за Истина, за Красота.[38] 13. Тази вяра и днес е най-мощният двигател на науката и възпитанието. Тя е силата, която се крие в любовта към познаване на Истината и която ни кара да се стремим да търсим и изпитваме всичко. Каква самоотверженост се развива днес в душата на човечеството благодарение на вярата!
Какви жертви се правят от всички високо
напреднали
и благородни хора, за да ни се даде възможност да видим поне външните прояви на онази дейност, която се извършва дълбоко в недрата на природата!
14. Само който е изпитал това, може да знае каква радост изпълва човешката душа, когато надникне в нейния величествен дом! Това е едно велико преживяване, което грее като светлина в живота на човека и подбужда ума и душата му към велики подвизи и дела. 10. Що е наука и що – възпитание 1. Дотук ние говорихме за науката и възпитанието в най-общ план. За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание.
към текста >>
1.1.
Напредъкът
в науката
Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]: 1. Що е наука? 2. Коя е областта на нейната дейност и каква е задачата ú в живота? Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки. 1. Що е наука
1.1.
Напредъкът
в науката
1. Що е наука? Под думата „наука” се разбира обикновено знание; знание на принципи и закони, както и на пораждащите ги причини; знание на потвърдени истини и факти. 2. „Науката – казва сър Уилям Хамилтън[44] – е възхвала на познанието. Нейният образ, т.е. форма, има характера на логическо съвършенство, а предметът, т.е.
към текста >>
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен
напредък
.
съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен
напредък
.
И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
към текста >>
5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за
напредъка
и просвещението.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата западноевропейска наука е постигнала огромен напредък. И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот.
5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за
напредъка
и просвещението.
Тя е станала вече преимущество и привилегия на всички, които я обичат. Този подтик на човешкия дух към знание, към наука е спомогнал за това образованието да стане общо, като по този начин грубото невежество сред широките маси значително е намаляло. Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум. Езикът на природата му е станал по-понятен. 6. Науката днес отвсякъде ни е озарила със своята светлина.
към текста >>
Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-
напредналите
същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
Това значи ли, че не трябва да се интересуваме от науката? Разбира се, че не. Винаги е далеч от истината онзи, който упорито се отвръща от нея.” 2. Тогава човек няма защо да се бои от възможността да дойде ден, в който да си каже: „Няма какво повече да уча! ” Във вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване на умствените и душевни сили.
Каква ли дивна картина би се открила пред нашите умове, ако можеше да се повдигне завесата, която ни отделя от по-
напредналите
същества в нашия вечен дом, силни в знание, мъдрост и добродетел?!
3. „Нека всички същества знаят и не се съмняват – казва сър Хамънд[53], – че Божието Провидение и Промисъл е видяло как ще се развие всяко нещо още отпреди сътворението на света. Това Негово съзерцание или знание за цялата вечност не предполага никаква необходимост да се намесва в сбъдването на каквото и да е.”[54] 4. Макар че науката сама по себе си не може да измени великия ред във вселената, тя има все пак достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно този ред. Нашият успех зависи от съобразяването ни със законите на висшата, разумна Природа, които закони ни диктуват истинските условия на живот. И това е едничкото нещо, към което духът ни постоянно се стреми – да се научи да живее съобразно законите на своето естество.
към текста >>
Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той
напредва
с почти еднаква бързина в усвояването им.
Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”).
Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той
напредва
с почти еднаква бързина в усвояването им.
Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020.
към текста >>
Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви
напред
.
Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите.
Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви
напред
.
Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството. Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на
напред
, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не.
Във всякой случай ние ще приемем равносилното на онова, което сме дали или посели. Може да се подигнат възражения против горе казаното, но за това кой е крив? Нима ако Истината стои пред нас, трябва ли да затворим очите си против фактите? Кой е виновникът, кога се изказва една Истина? Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък целият живот се урежда и устройва според нашите детински въображения.
В Природата има закони, и то велики, които ни карат с глава и крака на
напред
, без да се спират да ни питат дали техните действия са съгласни с нашите мисли, или не.
Нима за нашето идване на тази земна повърхност някой ни е питал дали е според угодата ни? Кой изпроводи онази първоначална клетка, която стана виновника за нашето съществуване? То е много лесна работа да разправяме как тази клетка минувала от едно състояние в друго и по този начин образувала всичките видове и родове животни. Но що и влизаше ней в ръкава да прави тия еволюции и защо? Ако тя можеше да говори, щеше да ни каже, че не е виновата за онова, което е направила, понеже й е било абсолютна длъжност да действа по този начин и че не е сторила това от себелюбие, но от Любов, понеже е предала своя собствен живот на другите – и те да участват във всичко, което ней било дадено от самия Дух на Живота.
към текста >>
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и
напредъка
на кое и да е общество, на кой и да е народ.
Предметът, както стои пред нас, е как да се подобрят условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, но расте и се развива от „сила в сила“. Но нека се повърнем пак на предмета си. Добрата почва ще ни се даде от Природата, щом почнем да работим съгласно с нейните предписания. Истините и благородни средства ще ни се укажат от науката, щом потърсим нейните съвети. Началата ще ни са вдъхнат от възпитанието, щом потърсим помощта му.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и
напредъка
на кое и да е общество, на кой и да е народ.
Тя придобива онова свойство вътре у душата, което ние наричаме Любов. Това велико качество пробужда у нашия живот всяка способност в обща деятелност. Ние отправяме тогава стъпките си към онова велико стремление в Живота, което науката нарича образование или цивилизация. Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
към текста >>
Той е бил влечен
нанапред
от закона на самосъхранението.
Дотук человек несъзнателно е вършил своята длъжност. Той не е можел да предвиди какво бъдещите векове ще донесат и какво бъдещите родове ще създадат. В него още не било се пробудило чувството на духовния живот, той е бил невеж. Не бил още в сила да разбира онези духовни велики закони, които са съдържали мощната сила да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и изказва своите мисли. До това време человек се управлявал само от страха на природния свят.
Той е бил влечен
нанапред
от закона на самосъхранението.
То се разбира, че ако человек бе оставен под това управление, той не би се подигнал над общото равнище. Но върховният Дух на Живота предвидил и съзнал тази истина. Той видял опасността за человека, че ако той се остави само на влеченията и подбужденията на този естествен закон на себесъхранението, то не в твърде дълго време в бъдещето той ще развие у себе си най-лошите качества и способности и би станал ужас за всички. И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него един человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни. И разбира се от само себе си, че нищо не би имало силата да обуздае неговата необузданост и нечестие, освен самата смърт, която щеше да тури край на неговата зловеща деятелност.
към текста >>
Необходимостта на неговото
напреднало
естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов.
Видът и родът на человека се е явил подир всички, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в природния свят, е перспективно обърнат в нашия ум. Всичките стъпки на органическия живот са само стъпала, които ни показват отгде человек е минал и по какъв естествен път той е възлязъл в настоящето положение, гдето го намираме. Душата му възлиза от бездната чрез клетката, а Духът му слиза отгоре, от Небето, посредством силата на Живота. В този период на человеческото качване по стъпалата на естественото си развитие някъде къде края на природната стълба на първата еволюция се ражда Нова епоха за человеческата душа.
Необходимостта на неговото
напреднало
естество е изисквало той да се подведе под управлението на великия закон на дълга и да се подложи под влиянието на най-великата сила в Природата – силата Любов.
Само тази единствена сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт. Любовта е съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздава влеченията на грубата му натура и да го подготви да се облече в благородното си естество, нему подобающо като человек, като същество разумно. Любовта е била могъща със своите добродетели, за да го убеди и изведе вън от пътя на варварството и да му покаже правия път на просвещението. За да се постигнат тия резултати в неговия живот, не е била лесна работата. Цяла върволица от променения са били необходими да вземат място в неговия душевен организъм, в неговия духовен живот.
към текста >>
Тогава следва, че ние в нашето по-
напреднало
духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
Да се отрича от своята длъжност и от своето призвание в този благороден Живот, значи да безумства, да беззаконства против Светия Дух на Живота. Не, остава тогава друго средство за великия закон на Живота, освен да изхвърли подобно нравствено същество вън от святото си жилище като непотребна вещ, която е станала не само непотребна, но и вредна. Това се върши именно и в самия наш организъм, в самото наше тяло. Онези клетки и членове от органическата ни система, които престанат да изпълняват своята длъжност и станат вредителни и опасни за здравето на другите клетки и членове, изхвърлят се навънка от тялото от самия този организъм за общо добро на цялото органическо общество. Върху този предпазителен закон на Природата почива нашето здраве и дългоденствие.
Тогава следва, че ние в нашето по-
напреднало
духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.
Надлежащата нужда и необходимост на нравствено-духовните закони, под които се ръководи разумният Живот, изискват от всякой человек едно вътрешно и коренно преобразувание и новораждане от Духа на Истината. Законът на развитието е вечен, той не търпи застой. Издание София 2007, ИЗДАТЕЛСТВО СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ Книгата за теглене на PDF
към текста >>
В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви
напред
, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
Фактите показват, че в края на краищата човек получава равностойното на онова, което е дал или посял. 5. Разбира се, срещу това може да се повдигне не едно възражение, но очевидността на горните твърдения благодарение на опита е така неоспорима, че всякакви възражения са просто излишни. Ако истината стои пред нас, трябва ли да отвърнем очи от нея? И виновен ли е някой, ако изказва една истина? 6. Събитията в света не се управляват от нашата воля, нито пък животът, взет в неговата целокупност, се урежда и устройва според нашите детински схващания.
В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви
напред
, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.
7. Нима някой ни е питал дали нашето идване на земята е според угодата ни?! Кой създаде и изпрати онази първоначална клетка, която стана причина за нашето съществуване? Лесно е да се доказва как тази клетка е минавала от едно състояние в друго и как по този начин е образувала всички родове и видове животни. Но какво я е накарало да мине през един такъв дълъг процес на еволюция? И защо?
към текста >>
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и
напредъка
на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ.
1. Нека се върнем пак на предмета, който разглеждаме. Казахме, че за да се повдигне човечеството, са необходими добра почва, благородни средства и разумни начала.[89] Как ще дойдат те? – добрата почва ще ни се даде от природата, щом започнем да работим съобразно нейните закони; – истинските и благородни средства ще ни се посочат от науката, почиваща на положителен опит; – разумните начала ще ни бъдат дадени от възпитанието, изградено върху споменатата по-горе основа.[90]
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става един от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и
напредъка
на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ.
Тя пробужда онази сила в душата на човека, която наричаме Любов. Тази велика сила събужда и подтиква към развитие всички наши способности, като съгласува тяхната дейност с общата, колективна дейност на вселената. Под нейно влияние в човешкия дух се заражда великият стремеж да твори, да гради, да създаде култура. 3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение.
към текста >>
Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка
напред
по пътя на усъвършенстването.
9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум. Можем да кажем, че човечеството не умира, а само общият живот минава от поколение в поколение, като претърпява постоянни промени във вътрешното си естество, развива своите вътрешни възможности, разширява своя обсег, възраства в сила и мощ и се повдига към царството на Духа. 10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по един или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден. Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99] 11. Този двояк процес е едно благословение за човечеството, защото в противен случай органическият живот не би могъл да се прояви.
Даже и да предположим, че би могъл да съществува във форма, различна от сегашната, то той никога не би направил дори и крачка
напред
по пътя на усъвършенстването.
Това е впрочем едно от научните твърдения на естествознанието. 12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше. Навярно светът би се вмирисал само от изверженията на тези същества. И вместо да умираме постепенно, щяхме да измрем всички изведнъж. 13. Трябва да знаем, че разумната Природа отдавна си е „направила сметката”, като е предвидила всички възможни случаи.
към текста >>
Той бил воден
напред
благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство.
13. Дотук човекът несъзнателно вършел своите задължения. Той не можел да предвиди какво ще му донесат бъдещите векове и какво ще създадат бъдещите поколения. Съзнанието му още не било пробудено за духовен живот. В това отношение той бил невеж и затова не бил още в състояние да разбира онези велики духовни закони, които имали силата да го направят свободен, да му дадат великата способност да мисли и да изказва своите мисли. 14. До този момент човекът бил управляван само от страха си от природата.
Той бил воден
напред
благодарение на закона за Самосъхранението – основният движещ закон в животинското царство.
15. Ако човекът бе останал подвластен само на управлението на този закон, той не би се повдигнал над общото равнище. Ала Върховният Дух на живота предвидил тази опасност. 16. Той видял, че ако човек се остави само на влеченията и подбудите, произтичащи от този естествен закон за Самосъхранение, в недалечно бъдеще ще развие в себе си най-лошите качества и способности и ще започне да всява ужас във всички останали същества. И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала един човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни. 17. Тогава нищо не би било в състояние да усмири необузданата природа и безчестие на човека, освен самата смърт, която би сложила край на неговата зловеща дейност.
към текста >>
9. Тъй като бил много по-
напреднал
от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта.
Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички. Редът, който ние виждаме в развитието на органическите същества, е перспективно обърнат в нашия ум. 6. Всички форми на органическия живот са само стъпала, които показват откъде е минал човекът и по какъв естествен път е стигнал до високото положение, в което го намираме днес. 7. Душата му е възлязла от бездната чрез клетката, а духът му е слязъл отгоре, от небето, посредством силата на Живота. 8. В този период на човешкото възлизане по стъпалата на органическото развитие, някъде към края на природната стълба на първата еволюция[108] се ражда Нова епоха за човешката душа.
9. Тъй като бил много по-
напреднал
от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на един друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта.
10. Единствено тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт. Любовта съдържала условията, качествата и средствата, с които да обуздае влеченията на грубата му природа и да развие благородното му естество, което щяло да направи от него истински разумен човек. Само Любовта посредством своите добродетели можела да го извади от варварското състояние, в което се намирал, и да му покаже правия път на възрастване. 11. Постигането на всичко това било една трудна и деликатна задача. Трябвало да станат редица промени в психиката и духовния живот на човека.
към текста >>
Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви
напред
, или се намира в морален упадък.
На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде. Те най-много от всичко искат да опазят плодовете на първата цивилизация – тази на първичния, себелюбив човек. 8. Този първобитен представител на човешкия род не е мислел за нищо друго освен за собствения си стомах, т.е. единствено за задоволяване на животинските си нужди. 9. За него понятията „душа”, „правда”, „истина”, „любов” въобще не са съществували.
Било му е съвършено безразлично дали човечеството върви
напред
, или се намира в морален упадък.
За него било все едно дали ближният му страда и умира в неволя, щом като неговият живот и благополучие оставали незасегнати. 10. Но дори и Върховният Дух на природата не може вечно да търпи такава аномалия, такова безсърдечие, нито пък може да постоянства в своите грешки, както често правят хората. 7. Пластичност на природата 1. Природата привела в действие други сили, други закони, защото тя е крайно пластична в своите действия. Ако един закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
към текста >>
2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много
напред
в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.
Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг? Не! Да не бъде! 6. Живот за Цялото[128] 1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с един ум и една душа.
2. Колкото и да се гордеем с техническите си постижения, колкото и да си мислим, че сме отишли много
напред
в сравнение с нашите прадеди, не можем да не признаем, че съвременната култура далеч не е културата на едно свободно и истински просветено и разумно човечество, което е съзнало върховните цели на своя живот.
3. Съвременните хора с безподобно усърдие и постоянство изучават физическата природа, ала увлечени от чисто утилитарни цели[129], те не полагат усилия да разберат нейния език. А тя е създала прекрасни образци във всяка една област. В този смисъл тя наистина е една велика книга. 4. Нека вземем за пример устройството на човешкото тяло. На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.
към текста >>
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е
напред
заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл.
Минуват се хиляди, милиони и милиони години и пространството изново се населява, но не вече с първите дребни материални частици, но с магливости, слънца и планети, с обширни гигантски небули, извор на безбройни светове, с величествени слънца, източници на първоначалната светлина, с планети, земи хубави, покрити със зеленина – жилища на твари велики, надарени с ум, разум и душа. Идат всички тия множенства със Синовете Божий, създадени в началото на самото Небе, да принесат поклон за почести и блага, приети от Вечния всемирен закон. Действително пред ума ни се изпречва една величествена картина за мировия свят – обширна по размер, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, що е действала в създаването й, умът, който е теглил постройката й, остават тайна. Авторът на великия мировия свят е скрит във вечността.
Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е
напред
заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл.
Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни. Усещаме като да присъства моментално навсякъде и в едно и също време да действа вътре и вън от нещата, но не можем да кажем, че е в това място или в онова. И какво по-дълбоко значение можем да Му дадем от значението „Бог е Дух“. Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството. Обаче основите на този дом не се виждат да се крепят някъде.
към текста >>
Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да
напредва
и да се развива без тази вътрешна умствена светлина.
– Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността? – Как е създаден самият свят, кой го е сътворил и устроил – дали някое велико същество, което наричаме Бог, или някоя велика сила, наречена Природа? 9. По всички тия неясни въпроси човешкият ум иска да има светлина.
Защото такова е естеството на човешката душа, че тя не може да
напредва
и да се развива без тази вътрешна умствена светлина.
10. Тя не може да се движи сляпо, без определена посока. Тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява, да я кара да се стреми към нещо велико и възвишено, ала не отвлечено и мъртво, а нещо живо, което да има сродство с нея и да ú вдъхва любов. 7. Дилемата на триъгълника 1. Естественикът и материалистът твърдят, че Материята и Природата са създали и устроили света, че той се управлява от техните закони и че без тях нищо не би съществувало. 2. Идеалистът и спиритуалистът казват, че Умът и Духът са сътворили и устроили света.
към текста >>
Дали е заминал
напред
, или назад е останал?
1. Пред ума ни се представя една величествена картина на целия свят – обширна по размери, великолепна по естество, чудна по устройство. Ръката, която е работила над нея, силата, която е действала при създаването ú, умът, който я е проектирал и извършил постройката, остават тайна. 2. Творецът на великата вселена е скрит във вечността. Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание. Къде е Той, Великият?
Дали е заминал
напред
, или назад е останал?
Дали е слязъл надолу, или нагоре е възлязъл? 3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила. Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Нему тя вдъхва свята длъжност
напред
да върви.
Глас Божий Така се клех верен ли си. С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда.
Нему тя вдъхва свята длъжност
напред
да върви.
Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
към текста >>
в Печатница „
Напредък
", Стара Загора (бел. състав.)
Где си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор. * Словото „Хио-Ели-Мели-Месаилъ" е записано от Учителя Беинса Дуно във Варна през 1897 г. и е публикувано в отделна книга през 1912 г.
в Печатница „
Напредък
", Стара Загора (бел. състав.)
към текста >>
5.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи
напред
една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи
напред
една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас.
към текста >>
Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих
напред
да ви взема под моята върховна охрана.
Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.
Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих
напред
да ви взема под моята върховна охрана.
В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.
към текста >>
6.
Разговор Първий. Упътвание
Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и
напред
, радва всички там горе.
Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия.
Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и
напред
, радва всички там горе.
Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.
към текста >>
7.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Без тази вътрешна промяна, да
напредваш
по-нагоре е невъзможно.
Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.
Без тази вътрешна промяна, да
напредваш
по-нагоре е невъзможно.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога?
към текста >>
8.
Писмо № 6
Аз я оставям на волята Божия
занапред
да стори с нея което нему е угодно.
Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия. “Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус. Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила.
Аз я оставям на волята Божия
занапред
да стори с нея което нему е угодно.
Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйилската царица и бягаше от нейното лице, Господ го попита: “Илия, какво правиш? ” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време. Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и свято име. Защото негово е царството, силата и славата во веки.
към текста >>
9.
Писмо № 10
“Отивайте, ходете,
напредвайте
.
За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор. Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга? Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат.
“Отивайте, ходете,
напредвайте
.
Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени. “Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов.
към текста >>
10.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Знай, че сумата на всички неща зависи от малките обикновени случки в
напредъка
на твоя живот.
Внимавай с пълнотата на сърдцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките неща за маловажни не ги считай; малките случки за ничтожни не вземай, знай, че от тях много зависи. Малките спънки предвид вземай, те са препазителни мерки, за да ти внушат сериозност в всичките ти постъпки. В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимни отношения. Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно.
Знай, че сумата на всички неща зависи от малките обикновени случки в
напредъка
на твоя живот.
Повседневно гледай да извлечеш полза, гдето и да се намираш, каквото и да вършиш. Не стой празен никога, защото празнотата е голямо зло, което зле действува на всичко. с.22 Аз съм Господ твой, който ти говоря сега. Кажи на мойте братя волята ми.
към текста >>
Да ги извиква всички по име и да ги раководи
нанапред
.
с.37 поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков един нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания. Защото не е достаточно само да познаваш вървежа на нещата, но да знаеш и да ги раководиш и да имаш сила и мъдрост да ги управляваш. А да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се един мощен дух да притежаваш, който да ти е задна стража. А такава стража и мощна подпора може да ти е сам един Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и раководи всички.
Да ги извиква всички по име и да ги раководи
нанапред
.
Пази следователно даденото на теб Слово. Защото и за твоето идвание в с.38 небето има време, което сам един Бог е определил и място, което твоят Бог и Отец е отредил. Дали ще е рано или късно, това Господ го знае, а колкото за тебе, няма нужда да бързаш преди време, нито да се утекчаваш.
към текста >>
И всякой, който иска да направи
напредък
в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот.
6. ю[ни, 1899] Основни начала, съвети, поучения и наставления. Начало на мъдростта е разбирание пътят Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърдце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот. Защото своенравний человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключава добродетелта.
И всякой, който иска да направи
напредък
в животът или да добие знание и мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне навреме, несъмнено ще внесе безпорядък и ще ра[з]строи самия живот.
Защото своенравието желае да ходи в свойте собствени пътища без да мисли за техните лоши сетнини. Свое- с.51 нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си. За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля.
към текста >>
11.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Знай, че силата на всички неща зависи от малките обикновени случки в
напредъка
на твоя живот.
Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките случки и неща са нищожни, не ги взимай под внимание, но не ги и избягвай. Малките стъпки взимай впредвид, те са предпазителни мерки, за да ти внушат сериозност във всичките ти постъпки. В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимоотношения. Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно.
Знай, че силата на всички неща зависи от малките обикновени случки в
напредъка
на твоя живот.
Повседневно гледай да извлечеш полза, където и да се намериш, каквото и да вършиш. Не стой празен никога, защото празнотата е голямо зло, което зле действа на всичко. Аз съм Господ твой, който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята ми. Кажи им, че аз съм техен Спасител, който ги води с крепка ръка.
към текста >>
И всеки, който иска да
напредва
в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот.
На такава подобава да се даде свобода и мир, и веселие. 6. Основни начала, съвети, поучения и наставления Начало на мъдростта е разбиране на пътя Господен. В това седи начатъкът на всяко знание, полезно за человеческото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.
И всеки, който иска да
напредва
в живота и да добива знания и мъдрост за нещата в света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, несъмнено ще внесе безпорядък и ще разстрои самия живот.
Защото своенравието обича да ходи в своите си пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно него. За него желанията на другите не важат. То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия.
към текста >>
12.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Без тази вътрешна промяна да
напред
ваш по-нагоре е невъзможно.
„Свети бъдете, казва Господ, защото аз съм свет." Тези са важните места. Познанието на истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който я възприеме, ще бъде свободен и блажен. Господ сам е жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.
Без тази вътрешна промяна да
напред
ваш по-нагоре е невъзможно.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят, без да се е променил вътрешно, ти ще бъдеш като глупец, който иска да разбере пътищата на мъдростта и постановленията на виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всеки, който е роден от Бога грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае, кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога.
към текста >>
Той не беше още духовно развит да проумее духовния
напредък
.
Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адам от своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири единството на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
Той не беше още духовно развит да проумее духовния
напредък
.
Той беше жива душа, но не и жив Дух, той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение, той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спеха в неговата душа и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от попосле. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре.
към текста >>
13.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
Всяка стъпка, която ти вземаш
напред
, радва всички там горе.
Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия.
Всяка стъпка, която ти вземаш
напред
, радва всички там горе.
Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава. Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки.
към текста >>
14.
13.Червено тефтерче
Нему тя вдъхва своята длъжност
напред
да върви.
Защото от твоя живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото твое е царството, силата и славата във веки. Амин. A22 M4 Любовта е извор, тя живота ражда.
Нему тя вдъхва своята длъжност
напред
да върви.
Напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица. А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония.
към текста >>
Напред
да върви, нагоре към доброто да се стреми.
Защото твое е царството, силата и славата във веки. Амин. A22 M4 Любовта е извор, тя живота ражда. Нему тя вдъхва своята длъжност напред да върви.
Напред
да върви, нагоре към доброто да се стреми.
Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица. А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си.
към текста >>
Ето, цялото небе се движи
напред
, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света.
Призови всички, които ти покажа, възлюби ги, защото те са твои братя по дух, които съм призовал да се съединят и съставите едно тяло с теб. Ето моя дух бди над твоята душа. Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед. Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на майката. Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел.
Ето, цялото небе се движи
напред
, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света.
Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си. Дерзайте всички, които търсите Господа, вашата сила ще се възобнови и душата ви ще стане девствена. Всички, които вярват в моето име, ще се развеселят, когато ме видят, защото аз ще ги заведа при бистрите потоци на живота и при зелените пасища, където ще приемат изобилно.
към текста >>
15.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Така процесът на отчуждаване от Отец
напредва
до XV век сл.
Посланията на апостол Павел са пръв симптом за трансформация и около IV век сл. Хр. мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение. Този период на философията се разгръща в писанията на църковните отци. Според тях мислите не прииждат отвън, а се възбуждат вътрешно от духа като мисловни вдъхновения, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Син. За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.
Така процесът на отчуждаване от Отец
напредва
до XV век сл.
Хр., когато човек започва да разбира, че мислещият е самият той, че е субект на свободно творческо мислене. Подобно състояние на съзнанието се преживява като Аз-съзнание и се чувства като пределна алиенация и от Отец, и от Син, в която човек е предоставен сам на себе си. Явно онтологията на съвременното наше съзнание е историческо спускане по стълбата на мисленето, където първоначално мислите се преживяват като живи същества, после се преживяват чувствено като техни отражения, по-късно се долавят сетивно като душевни отзвуци, а накрая стигат до мъртви физически сенки, т.е. до интелектуализъм, опериращ единствено с понятия и термини. Например цялата постмодерна култура разчита изключително на терминологични парадигми.
към текста >>
Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика
напредва
дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика
напредва
дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква.
към текста >>
16.
Пеню Киров - №2
В това се съдържа всичко
напредничаво
. Амин.
Амин. Сбогом.” Втори сеанс на 26 юний [18]98 г.: „Промисля за всички, не трябва да се уповаваме на други, освен на Бога. Колкото по-големи мъчнотии, толкоз по-бляскав край. Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край.
В това се съдържа всичко
напредничаво
. Амин.
Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.” Касателно за мене и положението ми – все е същото. С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както напред. И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не] съкрушава сърцето ми. Поздравлявам те.
към текста >>
С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както
напред
.
Колкото по-големи мъчнотии, толкоз по-бляскав край. Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край. В това се съдържа всичко напредничаво. Амин. Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.” Касателно за мене и положението ми – все е същото.
С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както
напред
.
И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не] съкрушава сърцето ми. Поздравлявам те. Поздравява те и Тодор и с Божията воля ще очакваме да ни явиш нещо важно. Твой в Христа Господа: П. Киров Съобщи, моля, съдържанието на сеансите и на г-на д-р Мирковича7.
към текста >>
17.
Пеню Киров - №24
Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но
занапред
какво да направим?
Оригиналното писмо от този препис изпратих до Варна и с. Гюле кьой, когато вчера се научих от г-н Н. Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, защото ще изгубя тези тука, като няма утвърждение.
Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но
занапред
какво да направим?
" [и] чакат с въпросителни очи към мене. Искам в Името Божие наставленията Ви. Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI.
към текста >>
18.
Петър Дънов - №30
Защото колкото човек е по-
напреднал
, през толкова по-трудни изпити минава.
Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането.
Защото колкото човек е по-
напреднал
, през толкова по-трудни изпити минава.
И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
към текста >>
При Посвещението човек започва да общува с
напредналите
същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
При Посвещението човек започва да общува с
напредналите
същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>
19.
Петър Дънов - №31
Няма връщание вече,
напред
брате, докато победим с Господа.
Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Няма връщание вече,
напред
брате, докато победим с Господа.
Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда.
към текста >>
20.
Пеню Киров - №34
От духовете се яви най-
напред
Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.
От духовете се яви най-
напред
Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.
към текста >>
21.
Пеню Киров - №35
Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме
напред
.
№35 гр. Бургас, 30 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 10 май получих. Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе.
Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме
напред
.
Бог чрез благия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа. На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули.
към текста >>
22.
Пеню Киров - №45
Приятелят Велчев
напредва
, но и него, както разбирам, светът го спъва.
И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш.
Приятелят Велчев
напредва
, но и него, както разбирам, светът го спъва.
Аз чакам за Великата Божия милост. Бог напоследък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук. Защото тука няма кой да върши волята Божия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни.
към текста >>
23.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
В това се съдържа всичко
напредничаво
. Амин.
Амин. Сбогом.” Втори сеанс на 26 юний [18]98 г.: „Промисля за всички, не трябва да се уповаваме на други, освен на Бога. Колкото по-големи мъчнотии, толкоз по-бляскав край. Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край.
В това се съдържа всичко
напредничаво
. Амин.
Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.” Касателно за мене и положението ми – все е същото. С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както напред. И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не] съкрушава сърцето ми. Поздравлявам те.
към текста >>
С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както
напред
.
Колкото по-големи мъчнотии, толкоз по-бляскав край. Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край. В това се съдържа всичко напредничаво. Амин. Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.” Касателно за мене и положението ми – все е същото.
С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както
напред
.
И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не] съкрушава сърцето ми. Поздравлявам те. Поздравява те и Тодор и с Божията воля ще очакваме да ни явиш нещо важно. Твой в Христа Господа: П. Киров Съобщи, моля, съдържанието на сеансите и на г-на д-р Мирковича7.
към текста >>
24.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но
занапред
какво да направим?
Оригиналното писмо от този препис изпратих до Варна и с. Гюле кьой, когато вчера се научих от г-н Н. Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, защото ще изгубя тези тука, като няма утвърждение.
Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но
занапред
какво да направим?
" [и] чакат с въпросителни очи към мене. Искам в Името Божие наставленията Ви. Работа много, но ...Бог да ни е на помощ. Същий 1. XI.
към текста >>
25.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Защото колкото човек е по-
напреднал
, през толкова по-трудни изпити минава.
Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането.
Защото колкото човек е по-
напреднал
, през толкова по-трудни изпити минава.
И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
към текста >>
При Посвещението човек започва да общува с
напредналите
същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
При Посвещението човек започва да общува с
напредналите
същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях.
Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
към текста >>
Няма връщание вече,
напред
брате, докато победим с Господа.
Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Няма връщание вече,
напред
брате, докато победим с Господа.
Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда.
към текста >>
От духовете се яви най-
напред
Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим.
От духовете се яви най-
напред
Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой.
към текста >>
Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме
напред
.
№35 гр. Бургас, 30 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 10 май получих. Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе.
Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме
напред
.
Бог чрез благия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа. На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули.
към текста >>
Приятелят Велчев
напредва
, но и него, както разбирам, светът го спъва.
И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш.
Приятелят Велчев
напредва
, но и него, както разбирам, светът го спъва.
Аз чакам за Великата Божия милост. Бог напоследък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук. Защото тука няма кой да върши волята Божия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни.
към текста >>
26.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Някои заминали, ако не са
напреднали
, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници.
Има една нишка, която съединява Духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса - не може да се върне. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже ако човек умре преждевременно, трябва да остане тук, докато се изпълнят годините. Например ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Ако остане 20 години тук, ще влиза в този или онзи.
Някои заминали, ако не са
напреднали
, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници.
Призоваване духа на д-р Миркович На това събрание присъства духът на д-р Миркович, който говори чрез П. К. Дънов. За духа на д-р Миркович имахме поставен стол около масата. Той поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил, както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете".
към текста >>
27.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Киров, който се оказа много по-
напреднал
.
Той се занимаваше със спиритизъм и беше чел такива книги. Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум". Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П.
Киров, който се оказа много по-
напреднал
.
Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище.
към текста >>
Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много
напреднал
в духовно отношение човек".
На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В.
Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много
напреднал
в духовно отношение човек".
И наистина, Т. Стоименов и П. Киров изпращат Козлов на пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В. Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им.
към текста >>
Г-н Дънов е наистина много
напреднал
духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси".
Козлов се среща и говори с Учителя Петър Дънов за тези приятели. Така те получават писмо, откъдето и тръгва кореспонденцията помежду им. През месец август 1898 г. П. Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т. Стоименов: „Това нашето са само опити.
Г-н Дънов е наистина много
напреднал
духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси".
До 1900 г. тримата - Т. Стоименов, П. Киров и д-р Миркович, продължават да се събират, да четат Евангелието и да разискват по духовни въпроси. Първата среща с Учителя Петър Дънов
към текста >>
Киров беше отишъл
напред
с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П.
Киров беше отишъл
напред
с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори.
към текста >>
Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-
напред
предизвикателно.
А за какво има да отмъщават? Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата.
Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-
напред
предизвикателно.
Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква.
към текста >>
28.
№54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Никога не можем да прекрачим нито една крачка
нанапред
в добрия живот, ако не го изучим добре.
Условията подлежат на условия. Всяка минута носи в себе си и своите условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучат много уроци, и то добре.
Никога не можем да прекрачим нито една крачка
нанапред
в добрия живот, ако не го изучим добре.
Щом го научим добре, ние сме вече готови за втория. Вий ще можете постепенно да постигнете желанието си, но условията още възпират някои неща. Аз съм засега във Варна24 и мисля да се побавя за няколко дена още. Д-рът ми писа преди няколко дена, оплаква се, че отслабвал физически. Ще видим как ще се сложат обстоятелствата.
към текста >>
29.
№51 /Пеню Киров/
Причините, за които загатваш, че ни спъват, кои са и като как да отиваме
занапред
.
Искам животът ми да бъде такъв, какъвто понякога душата ми вкусва и ми дава радостно разбирание. Напоследък тук Бог прави да се интересуват една-две фамилии за Истината Му. В едната жената е верующа, а в другата – мъжът. Аз им давам упътвание, че каквато е Волята Божия, да бъде. Ако намираш за добре, яви ми нещо за нашия живот.
Причините, за които загатваш, че ни спъват, кои са и като как да отиваме
занапред
.
Ний, виждам, че [в]се има нужда да се съберем, за да размислим малко върху живота ни. Да разменим мисли и да се ободрим в Господа, но не зная как мислиш ти за това. Може да ти се виждат моите желания не на място, но аз изказвам сърцето си. Дано Бог да ни благослови за делото си. Приеми сърдечния ми поздрав.
към текста >>
30.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
Ти ще вървиш с каруцата
напред
, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Ти ще вървиш с каруцата
напред
, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа.
към текста >>
Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви
напред
, а ние –подир него, като редови.
Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“.
Така оставаме на неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви
напред
, а ние –подир него, като редови.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
към текста >>
31.
№64 (Петър Дънов)
Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-
напред
трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!
“, не тръгваме. Като ми каже Господ:„Тръгни! “, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери. Той разбира: „Ако е казал Господ! “. Ти мислиш за външен начин, мислиш,че си от правоверните.
Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-
напред
трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!
“. Щом аз работя по закона на Любовта – Господ е казал“.
към текста >>
32.
№ 67 (Пеню Киров)
При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като
напред
.
Тъй че, ако имат повече, тогава навсякъде да помогнат. Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от срам от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума. Аз им казвам: аз не съм против това им благородно дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили. Те можеха от амвона да направят това. А на приятелите казвам, че „вие още това, което имате да дължите на Бога, не сте издължили“, за което им прочетох Исайя, 44.
При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като
напред
.
Един ако намеря, двама няма. Това е трудно. Аз имах съобщение от Господа, че те, някои си, са и против мен. За което като им съобщих, изобличиха се и не можаха да скрият. И вчера в нашето събрание заявих, че аз не ще мога да ги считам членове на нашата дружинка за в бъдеще, дотогаз, докато Господ не ми даде да ги приемам за такива.
към текста >>
33.
№85 (Петър Дънов) [отворена карта]
Надея се
занапред
да бъдете по-предвидлив.
Л. б. Киров, На девети Ви изпратих една сума от единадесет лева, на която знаете предназначението . Съобщете ми, кога[то] я получите. Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор. Кога[то] получа, ще Ви отговоря.
Надея се
занапред
да бъдете по-предвидлив.
И кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си. Не всякой, който се показва, че има желание да слугува на Господа, е действително такъв. Съжалявам за някои постъпки, но за в бъдеще ще взема всичките мерки. Зная аз всичките причини, но всякой сам себе си да върже. За в бъдеще всякой да знае сам за себе си да отговаря.
към текста >>
34.
№68 (Пеню Киров)
Думите „надея се
занапред
да бъдете по-предвидлив“ и „кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си.
Отворените ти писма от 5-и и 10-и того притежавам, а така също и 11 лева получих и ги предадох по принадлежност. В последната ти карта някои и д[руги] от забележките ти не можах да разбера към що са насочени. Почти тъмни останаха в моята душа. Аз се оглеждах, дано намеря нещо от тях в мене, но не намерих. А вън от мен намерих.
Думите „надея се
занапред
да бъдете по-предвидлив“ и „кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си.
Съжалявам за някои постъпки, но за в бъдеще ще взема всичките мерки“. Моля, яви ми, ако се отнасят те за мене, по-явно ми ги предай, защото тъмни ми са. И аз ще се трудя да се поправя. В последно време доста неприятности ме сполетяха и някои даже бяха тежки за силите ми, но Господ ме избави от всички. Г-н Бъчваров преди 10 дни беше тука, ние се поразговорихме с него по-надълго и имахме даже и едно доста сериозно съобщение в негово присъствие и в присъствието на Мелкон и Арнаудов.
към текста >>
35.
№88 (Петър Дънов)
„
Напредък
“, 1912).
ІV-V от 1903г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която ПетърДънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ.
„
Напредък
“, 1912).
Подзаглавието накнижката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор.
към текста >>
Нему тя вдъхва свята длъжност
напред
да върви,
Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда.
Нему тя вдъхва свята длъжност
напред
да върви,
нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини.
към текста >>
Във
напредък
стъпки трайни той да вземи.
Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т. Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми,
Във
напредък
стъпки трайни той да вземи.
Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява,
към текста >>
36.
№75 (Пеню Киров)
Обаче сега, не вече официално, както
напред
, а частично, по дюгени и домове.
Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци. Те всички тук ги ръководи Бог, това се много явно разбира, обаче заповядано им е до две години да държат всичко в тайно. Вчера бях в Ново село145 на проповеди в един дом, където имаше много жени и мъже. Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно.
Обаче сега, не вече официално, както
напред
, а частично, по дюгени и домове.
Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146. Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението. И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа.
към текста >>
37.
№98 (Петър Дънов)
Гледайте на бъдещето
нанапред
с окото на вярата и което Провидението Ви отрежда, работете го без колебание.
Според както се наредят нещата Отгоре, така ще да и постъпиш. Ако има някои неща, може да ми пишете. Адресът ми е: № 244, ул. „Дунав", III уч. Бъдете бодър и весел духом.
Гледайте на бъдещето
нанапред
с окото на вярата и което Провидението Ви отрежда, работете го без колебание.
Нека всяка работа се върши за Господа. Животът тогава има смисъл. „Радвай се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство." Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П.
към текста >>
38.
№100 (Петър Дънов)
Ако им дойдат
занапред
, може ще се сподобиете с една.
Двете Ви писма получих, а така също и книгата. Вчера ходих в книжарницата на г-н [Атанас Вълюв] Велчев. Питах за картата на България, но ми казаха, че се е изчерпала и нямали засега нито един екземпляр. Цената не е 4½ лв., а 2 лв. И в другите книжарници нямало.
Ако им дойдат
занапред
, може ще се сподобиете с една.
Книгата, която обещаваше повидимому, не съдържа някои неща важни. Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава. С вашето положение засега ще се примирявате. Ще опитате с дядо си. Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си.
към текста >>
39.
№101 (Петър Дънов)
Децата винаги растат и
напредват
и в знание, и в мъдрост.
Человек може да бъде господар само на своята душа. Потребна е духовна свобода. „Ако не станете като деца - казва Христос, - не можете да влезете в Царството Божие." [Мат. 18:3]. Тия думи са верни. И колко право е казал Господ.
Децата винаги растат и
напредват
и в знание, и в мъдрост.
А нам се пада да бъдем примерни във всичко. Да се не поколебаваме тъй лесно от нищожните работи на тоя свят. Туй, което Господ отреди, времето покаже и человеците способстват да се извърши, е Волята на Невидимия. Ако Д-рът е още помежду живите, то е да извърши Волята на Бога, която му се възлага. Затова му се дава тази благодат, затова и Вий пострадахте като Йона175.
към текста >>
40.
№103 (Петър Дънов)
Аз зная, по някой път, колкото человек
напредва
във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.
Гледайте да вършите това, което е винаги Господу угодно. Да Ви не изкуси Лукавия с някоя измама. Нека миналото да Ви е за пример. Вслушвайте се в тихия глас и в Неговите наставления. Ако бодърствате, ще имате Божието благословение.
Аз зная, по някой път, колкото человек
напредва
във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.
Много пъти старините са епохи на развитието на тайни и явни грехове. Человек, колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец. Светът повече почва да го плаши. Но Господ да Ви съхранява да останете верен докрай. Сега е време да бъдем усърдни и верни.
към текста >>
41.
№88 (Петър Дънов)
В земния ми живот всичко
напредва
, но затуй пък на всяка стъпка пречки срещам от человеците.
Миналата седмица се и поскарахме доста сериозно. Днес обаче ми е турил клопка, та ми изкара от 17,10 лева глоби пред митницата. Какво да правя с този человек, не зная? И с добро държах, и с лошо, и все то. Понеже му преча да остане като наследник, иска да ме махне отпреде си.
В земния ми живот всичко
напредва
, но затуй пък на всяка стъпка пречки срещам от человеците.
Радостта, за която ти се похвалих, че взехме да се съживяваме, не излезе тъй. Това стана причина само да се открият преднамеренията на всички. Мелкон си тръгна пак в гладкия път. Адресът му е: Мелкон Партомян – шивач. Тъй го намират.
към текста >>
42.
№95 (Пеню Киров)
Арнаудов доста
напредва
благодарение на молитва и пост, който понякога прави по 4-5 дни, и това го е поизгладило, за да можем да продължаваме взаимно.
Ако ли не, ще бъде добре – пак ми яви, за да вземам мерки да диря друга работа. В духовно отношение ний тука имаме съживление. Арнаудов проповядвал на един-двама граждани ханджии и те се заинтересували и дохождат на нашите събрания, които стават в дома му в сряда вечер и неделя. На събранията ни присъства и Ал. Кръстников201, понеже се намира тука като телеграфист.
Арнаудов доста
напредва
благодарение на молитва и пост, който понякога прави по 4-5 дни, и това го е поизгладило, за да можем да продължаваме взаимно.
Той, както виждам, има желание да се примирява с тебе, но това ще остане Господ да извърши. Казва: „Да ми се посочи в какво бях виновен и аз ще прося прошка“. Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май. Преди седмица време и Бъчваров бе тука, доста се зарадвахме, че си го видяхме. След видението, за което бях ти писал в декемврийското писмо, сега пък от 22-ри януарий т.
към текста >>
43.
№100 (Пеню Киров)
Най-
напред
ме посрещна една сухолика жена, която след като се здрависа, зададе ми куп въпроси.
И то всичко против волята ми. Днес съм добре, но душата ми е прилепена горе. След твоето заминаване на 31 март223 ходих в един небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано. Влезнах в една двойна зала, където хората бяха като нас, но само че всички облечени с бели лъчезарни дрехи и [с] такива отношения като при ангелите. Аз между тях бях като полуголо циганче между царе.
Най-
напред
ме посрещна една сухолика жена, която след като се здрависа, зададе ми куп въпроси.
След нея дойдоха и други, но най-после дойде един с военни дрехи, нещо като подполковник, и като се здрависа с мене, каза ми: „Защо си дошъл? Какво искаш? “. Отговорих му, че искам да се науча да се повдигна. Той каза: „Ключът за прогреса в Бога може да се даде само на хора, които са …“. Последната дума не можах добре да запомня –дали беше „твърди“, или пък „верни“.
към текста >>
44.
№124 (Петър Дънов)
Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши
напреднали
братя и сестри в царството на Мира.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши
напреднали
братя и сестри в царството на Мира.
Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П. К. Дънов ------------------------------------------------------------------------------- 250 Това писмо липсва в архива на П. Киров.
към текста >>
45.
№125 (Петър Дънов)
255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините
напред
.
все още е във В. Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250. (писмо 124) 254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника.
255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините
напред
.
Това остава здраво отпечатано в традицията на Братството.
към текста >>
46.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
Ти ще вървиш с каруцата
напред
, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“. Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Ти ще вървиш с каруцата
напред
, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа.
към текста >>
Той като полковник заповядва, върви
напред
, а ние –подир него, като редови.
Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите, аз ще ви прекарам лесно“. Така оставаме на неговото разположение.
Той като полковник заповядва, върви
напред
, а ние –подир него, като редови.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“ Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят, че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
към текста >>
47.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-
напред
трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!
Като ми каже Господ: „Тръгни! “, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери. Той разбира: „Ако е казал Господ! “. Ти мислиш за външен начин, мислиш, че си от правоверните.
Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-
напред
трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!
“. Щом аз работя по закона на Любовта – Господ е казал“. Вж. също и бел. №39. 56 Вероятно това е Пано Костадинов, за когото се споменава в писмо №64 от 20 юли 1902 г.
към текста >>
48.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
„
Напредък
“, 1912).
Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ.
„
Напредък
“, 1912).
Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех. Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих:
към текста >>
Нему тя вдъхва свята длъжност
напред
да върви, нагоре към доброто да се стреми.
Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда.
Нему тя вдъхва свята длъжност
напред
да върви, нагоре към доброто да се стреми.
Това тя върши непрестанно, като нежна майка в душата человеческа тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса.
към текста >>
Във
напредък
стъпки трайни той да вземи.
Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т. Бъчваров списва стихове. Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми,
Във
напредък
стъпки трайни той да вземи.
Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,
към текста >>
49.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20
255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините
напред
.
Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914 г. все още е във В. Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250. 254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника.
255 Двете молитви оформят рамката на духовния наряд и в годините
напред
.
Това остава здраво отпечатано в традицията на Братството. 256 Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров. Публикувана е през 2011 г. в пордицата „Изгревът…“ том ХХV, стр. 702. 257 Това писмо се публикува за първи път.
към текста >>
50.
13 ПИСМО
Словото Божие иде с голяма сила, кога пристигне, ще има чудно движение
напред
.
Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва. През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел в село Хотанци, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му обещах за по-после да му сторя тези услуги. Така се казва - времената са зрели, положението е сериозно.
Словото Божие иде с голяма сила, кога пристигне, ще има чудно движение
напред
.
Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да заемат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Неговият Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне.
към текста >>
51.
19 ПИСМО
Делото
напредва
, Духът работи, Истината се въдворява.
Растете ли в познанието и благодатта Господня? Поздравете от мен Николая Велчев. Вярвам той да е почнал да работи. Съобщете ми всичко под ръка. Аз ви поздравявам сърдечно.
Делото
напредва
, Духът работи, Истината се въдворява.
Добродетелта възкръсва, Правдата сади, Любовта се възцарява. Словото на Господа няма да се върне празно, докато не стори Неговата добра Воля. Моят адрес е тоя засега. 12 гл. Римляном ви пращам като поздрав и подарък.
към текста >>
52.
24 ПИСМО
Няма връщане вече,
напред
, брате, докато победим с Господа.
Господ е записал имената ни в книгата на живота. Исайя 49, 15. Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушения в сърце. Исайя 57, Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом, и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Няма връщане вече,
напред
, брате, докато победим с Господа.
Ако страдаме отсега нататък, нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнаграждава с живот вечен, гдето да гледаме Неговата Слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на Небесното Свое Царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото Царство. Бъди верен, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда.
към текста >>
53.
42 ПИСМО
Никога не можем да прекрачим нито една крачка
нанапред
в добрия живот, ако не го изучим добре.
Условията подлежат на условия. Всяка минута носи в себе си условия. Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия. Но има неща, които чакат други, по-добри времена. Има да се изучават много уроци, и то добре.
Никога не можем да прекрачим нито една крачка
нанапред
в добрия живот, ако не го изучим добре.
Щом го научим добре, ние сме и вече готови за втория. Вие ще можете постепенно да постигнете желанието си, но условията още възпират някои неща. Аз съм засега във Варна и мисля да се побавя за няколко дена още. Д-р ми писа преди няколко дена, оплаква се, че е отслабнал физически. Ще видим как ще се сложат обстоятелствата.
към текста >>
54.
64 ПИСМО
Надея се
занапред
да бъдете по-предвидливи.
Л. б. Киров, На девети ви изпратих една сума от единадесет лева, на която знаете предназначението й. Съобщете ми кога 1 получена. Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор. Кога получа, ще ви отговоря.
Надея се
занапред
да бъдете по-предвидливи.
И кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си. Не всякой, който се показва, че има желание да слугува на Господа, е действително такъв. Съжалявам за някои постъпки, но за в бъдеще ще взема всичките мерки. Зная аз всичките причини, но всякой сам себе си да върже. За в бъдеще всякой да знае само за себе си да отговаря.
към текста >>
55.
76 ПИСМО
Децата винаги растат и
напредват
и в знание, и в мъдрост.
Человек може да бъде господар само на своята душа. Потребна е духовна свобода. Ако не станете като деца, казва Христос, не можете да влезете в Царството Божие. Тия думи са верни. И колко право е казал Господ.
Децата винаги растат и
напредват
и в знание, и в мъдрост.
А нам се пада да бъдем примерни във всичко. Да се не поколебаваме тъй лесно от нищожните работи на тоя свят. Туй, което Господ отреди, времето покаже и человеците способствуват да се извърши с Волята на Невидимия. Ако д-рът е още помежду живите, то е да извърши Волята на Бога, която му се възлага. Затова му се дава тази благодат, за това и вий пострадахте като Йоана.
към текста >>
56.
77 ПИСМО
Аз зная, по някой път колкото человек
напредва
във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.
Гледайте да вършите това, което е винаги Господу угодно. Да ви не изкуси лукавия с някоя измама. Нека миналото ви да ви е за пример. Вслушвайте се в тихия глас и в Неговите наставления. Ако бодърствувате, ще имате Божието благословение.
Аз зная, по някой път колкото человек
напредва
във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.
Много пъти старините са епохи за развитието на тайни и явни грехове. Человек колкото застарява, става по-голям егоист и страхливец. Светът почва повече да го плаши. Но Господ да ви съхранява да останете верен докрай. Сега е време да бъдем усърдни и верни.
към текста >>
57.
90 ПИСМО
Дайте място на Бащата - вяра и на майката - кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши
напреднали
братя и сестри в царството на Мира.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на бащата - Любов и на майката - Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката -благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
Дайте място на Бащата - вяра и на майката - кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши
напреднали
братя и сестри в царството на Мира.
Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен П. К. Дънов
към текста >>
58.
107 ПИСМО
Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите
напред
в пътя Господен Това е най-важното.
Варна, 10. IX. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 4-и т. получих.
Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите
напред
в пътя Господен Това е най-важното.
Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш.
към текста >>
59.
116 ПИСМО
Бдящото око за вашия
напредък
е винаги будно.
1905 г. Любезни приятели Имайте постоянна вяра и упование и този, Който се грижи за вашето добро, ще ви изведе в безопасност. Не се страхувайте от временните промени на живота. Колкото по-дълго време живеете в добрия път на Божията любов, толкова по-дълбоко ще съзнаете ненаказаните Негови благости и милости.
Бдящото око за вашия
напредък
е винаги будно.
Вашият любещ Учител от горе ще улесни вашия път. Помнете, Той взема участие във вашия живот Със сърдечен поздрав. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
60.
119 ПИСМО
Домът Господен трябва да бъде
понапред
бит, че после да дойде редът за другите.
Небето не бърза. То изисква чистота и святост. Вий да не пишете повторно в Русия. Няма нужда вече да се пише. И българи, и руси, и тем подобни трябва да се възпитат докрай.
Домът Господен трябва да бъде
понапред
бит, че после да дойде редът за другите.
Свободата е горе, а не долу. Свобода, която развращава, я има достатъчно. Опитът ще научи хората, че да се върши злото е вредно за самите тях. Те постоянно ядат от запретеното дърво. Търсят щастието във временните неща - ако е там, нека го намерят.
към текста >>
61.
120 ПИСМО
Вървете
напред
, животът е подвиг, животът е училище.
София, 11. IV. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих вашето последно писмо.
Вървете
напред
, животът е подвиг, животът е училище.
„Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време. Бъдете спокойни, има кой да ви ръководи. През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете. Вярвам, ще прекарате весело светлите празници.
към текста >>
62.
137 ПИСМО
Когато двама хора се карат помежду си, вижте
напред
каква е причината.
Уповавайте и Духът ще извърши за вас всичко. За в бъдеще трябва да знаете, когато ви поставят на длъжност, по лице да не гледате и по человешки да не съдите, защото Господ мрази лицеприятието и лицеугод-ничеството. Вий няма защо да се възмущавате от постъпките на другите. Има кой да оправя. Не съдете, да не бъдете съдени.
Когато двама хора се карат помежду си, вижте
напред
каква е причината.
Не искам вий да ставате жертва на дяволски интриги. И който от вас не иска да разбере тая истина, ще му се проговори с друг език, на който думите ще разберете... Вас ви е заблудил онзи, който всички заблуждава, че сте изгубили своята енергия и своите чувства. Ето една лъжа. Человек и ще работи, и ще си почива. Ако ме слушате, всичко ще се възвърне.
към текста >>
63.
149 ПИСМО
Вървете
напред
, този път е пълен с неизчерпаеми блага и богатства.
1906 г. Люб. И. Получих твоето писмо. Аз ми е приятно, като виждам, че ти и Е. правите добри усилия да използувате благата, които от горе ви се изпращат.
Вървете
напред
, този път е пълен с неизчерпаеми блага и богатства.
Развивайте душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте характера си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството. Като минете през изпита, да станете достойни за призванието, към което и двама ви приготовляват. Аз мисля да дойда в Търново, но то ще бъде малко по-сетне. Вярвам да сте останали доволни от идването на Бъчваров и Керемидчиев. Предайте добрите ми пожелания на целия кръжок.
към текста >>
64.
156 ПИСМО
От горе засега имат пред вид МИРА И
НАПРЕДЪКА
НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
Скромна по характер. С нея ще се разберете. Тя носи мисли на велико минало. За събитията, които стават, няма защо да се безпокоите. Работите ще се уредят по най-добрия начин.
От горе засега имат пред вид МИРА И
НАПРЕДЪКА
НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
Благоприятното време за полезна работа трябва да се използува. Ако прегрешенията на хората станат навсякъде нетърпими, тогава мирът може да се наруши. Засега се има голяма надежда за един общ обрат на работите в това направление и работят да спрат едно голямо зло, което може да разруши много человешки сърца и да сломи много души, които едва се повдигат. Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя дълг към Бога, человеците и своята душа. Но има и души напреднали, които разбират за благото на човешкия род.
към текста >>
Но има и души
напреднали
, които разбират за благото на човешкия род.
От горе засега имат пред вид МИРА И НАПРЕДЪКА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Благоприятното време за полезна работа трябва да се използува. Ако прегрешенията на хората станат навсякъде нетърпими, тогава мирът може да се наруши. Засега се има голяма надежда за един общ обрат на работите в това направление и работят да спрат едно голямо зло, което може да разруши много человешки сърца и да сломи много души, които едва се повдигат. Человеците често на земята търсят своето нещастие за някаква си мнима слава, за някаква привидна сянка, а забравят своя дълг към Бога, человеците и своята душа.
Но има и души
напреднали
, които разбират за благото на човешкия род.
Моят поздрав на К. и брат ви, и вам. П. К. Дънов
към текста >>
65.
161 ПИСМО
А на добрите ще кажем да вървят
напред
, защото има помощ за тях.
Несполуките всякога носят големи сполуки. За Царството Божие са нужни бисери, а не пясък. Право мислите, като казвате, че на Господа принадлежи да уреди всичко. На духовете, които бъркат, ние ще кажем да кротуват, защото е по-добре за тях. А на немирните ще кажем да мируват, защото има закон за тях.
А на добрите ще кажем да вървят
напред
, защото има помощ за тях.
Победата е на тая страна, гдето е Господ. Царството Божие, въпреки всички мъчнотии, ще се установи най-после на земята. Мой поздрав вам и на К. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
66.
163 ПИСМО
Напред
и нагоре, това е спасението.
И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу, когато излезе от горе над лицето на земята, види слънчевите лъчи, всичкият тоя вътрешен мираж ще изчезне.
Напред
и нагоре, това е спасението.
Пръснете черупката си, пробийте тънкия пласт и ще се озовете в чудната виделина. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
67.
173 ПИСМО
Ще останете ли за дълго в Одрин, или ще се движите
напред
към бойната линия?
Само когато всеки извърши своя дълг тъй, както го разбира, може да се благослови. Най-после Одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха, така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорствува и не иска да се учи, но ще й се даде да разбере, че Правдата е закон в живота и тоя закон е неумолим в своите действия. Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград.
Ще останете ли за дълго в Одрин, или ще се движите
напред
към бойната линия?
В. В. П. К. Дънов
към текста >>
68.
175 ПИСМО
Там, гдето е Той, всичко върви
напред
.
Сега вижда по-добре и оценява вашето присъствие. Не само тя, но всички жени са почувствували добродетелите на своите мъже и това Мен Ме радва. Взаимната семейна обич е огнище на всички земни блага и основа на дома. Сега остава Господ да подействува за Мира и всички да се върнете по домовете си и да Му служите с всичко сърце. Няма друг като Господа.
Там, гдето е Той, всичко върви
напред
.
И няма невъзможни неща. Поздрави от Мен всички приятели, които срещнете. Поздравлявам ви със Светлите дни, които настъпват. Сега природата е малко по-весела наоколо ви. Аз съм ви следил през цялото време на войната, виждам доволно ясно както се развиват събитията".
към текста >>
69.
181 ПИСМО
Вашата работа тук потръгна
напред
.
1914 г. Люб. И. К. И. Аз пристигнах в София благополучно. Трима приятели ме посрещнаха. Вашата телеграма и тя пристигна навреме.
Вашата работа тук потръгна
напред
.
И ще се уреди с помощта от горе. Сега, както ви казах, когато бях в Търново, Вяра, Воля, Интелигентност, Търпение и Надежда. Това препоръчвам не само на вас, но и на всички приятели. Аз ще ви съдействувам. Великият и Славният Баща на Небето не забравя нито едно от своите деца.
към текста >>
70.
195 ПИСМО
Редът ще продължи и
занапред
, докато се даде новият, който може да дойде с мира.
Само правите по сърце ще намерят мир. Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго време да се молят, да им го изпрати Бог. Сега Господ съди света и всекиму ще се даде, което му се пада. А съдбата Господня е права. Стойте будни и внимателни, да бъдат сърцата ви силни, умовете ви крепки д л устоите докрай, да видите Славните Божии дела.
Редът ще продължи и
занапред
, докато се даде новият, който може да дойде с мира.
Моят привет на всички приятели. Работите постепенно ще се уяснят. Дайте свобода на Вашия Дух или с други думи, ходете в свободата на Духа. Моят поздрав вам и на К. В. В.
към текста >>
71.
225 ПИСМО
Ще вървите
напред
с вяра, която носи живот. К.
Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот. Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вие там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните.
Ще вървите
напред
с вяра, която носи живот. К.
да се моли, да мисли и да работи, в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума ти, пресявай го. Мен, ако ми остане време, може да ви посетя. Вий се постарайте да дойдете за екскурзията по Петровден към Мусала, ако това е стремеж вътрешен.
към текста >>
72.
233 ПИСМО
Гледайте нагоре и
напред
, защото избавлението е оттам.
Няма ли тия качества, вълните решават въпроса. Вън от това ония в кораба не трябва да малодушевствуват, но да изпълнят своя дълг, както се иска, и да останат верни на своето звание докрай. Във време на тежки изпити и страдания в человешката душа се събуждат най-благородните и възвишени качества и се развиват за нейно добро. Това, което от гледището на земния живот съставлява лишение, за бъдещия това е придобивка. Имайте вяра, ний ще сторим това, което е най- добро.
Гледайте нагоре и
напред
, защото избавлението е оттам.
Трябва да се очисти человешката душа и да стане годна за Божествения живот. Да се направлява человек от действието на Божествената Любов и да се ръководи от Истината на Негова Дух - това съставлява здравето, щастието и блаженството на человешката душа. Вслушвайте се дълбоко във вътрешността на вашата душа. През идущата година може пак да ви навестя. Ползувайте се от уроците на Провидението.
към текста >>
73.
248 ПИСМО
Той е говорил добро за тоя народ, дал му е сила и мощ и го ръководи
напред
към бъдещето.
Изпълнете добре дълга си, а останалото добре ще се завърши. Зная, че се интересувате за крайния резултат. Кога се срещнем, ще обменим мисли. Това, което има да стане, ние го знаем и го очакваме да се осъществи. Добър е Господ.
Той е говорил добро за тоя народ, дал му е сила и мощ и го ръководи
напред
към бъдещето.
Това дело на Балканския полуостров е дело, приготвено от горе. Стига да се осъществи и използва за добро. Турция трябва да си научи урока. Една държава, която иска да съществува и се развива правилно, преди всичко трябва да предпочита справедливостта пред насилието, Истината пред лъжата. Бог забавя, но не забравя.
към текста >>
74.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Например, светията и другите
напреднали
същества приемат направо от Слънцето.
приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: Ние сме част от земния организъм и затова когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема; и обратно: когато Земята дава, и човек дава. (В окултната наука е установено, че когато надраснем влиянието на Земята, ще възприемаме не чрез Земята, но направо от Слънцето. Там ще бъде свободата ни.
Например, светията и другите
напреднали
същества приемат направо от Слънцето.
Геният, светията или посветеният и да залезе Слънцето, той го вижда и черпи от него. Денем ние сме по-свободни, по-независими, но вечер сме зависими от Земята. Последната е между нас и Слънцето.) Затова именно най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд.
към текста >>
75.
Сегашното положение на човечеството
И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен
напредък
.
Сегашното положение на човечеството Този въпрос до сега са го разглеждали от най-разнообразни становища, но необходимо и целесъобразно е той да се разгледа от едно ново становище, което да хвърли повече светлина върху него. Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае. Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави.
И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен
напредък
.
И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене.
към текста >>
И когато пророкът казал това мощно слово за Духа, според както му било казано, той видял, че всичкото това множество станало на краката си като голямо войнство и тръгнало
напред
.
И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят? “ А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш“. И тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега тия кости да се съберат“. – Пророкът казал и след това в своето видение вижда, че тия кости почват да се събират кост с кост, сетне започват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. Тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега да дойде Духът“.
И когато пророкът казал това мощно слово за Духа, според както му било казано, той видял, че всичкото това множество станало на краката си като голямо войнство и тръгнало
напред
.
Съвременното човечество наподобява на тия сухи кости. Те са разхвърляни по цялото лице на Земята, без никаква вътрешна, тясна връзка и между тях постоянно има стълкновение от движението на земните бури. За това те питат сега: „Защо е това стълкновение между нас? “ Отговаряме: „Защото няма никаква връзка помежду ви“. Тия кости са подобни на есенните листа, които вятърът постоянно отвява и тласка във всички посоки.
към текста >>
76.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Но в своя
напредък
те са пренебрегнали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота.
Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила и разумност в себе си, т.е. ако един народ или индивид няма интелигентност в себе си, той не може да се прояви. След това първо условие трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. Светлината за организма представлява ония принципи, от които всеки човек и народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината – това са ония благородни чувства и възвишени стремежи на неговото сърце, които чувства, подкрепени от волята, го подтикват към осъществяването на великите цели на живота му. До сега всички народи са се стремели да прилагат, според знанията и силата си, тези изисквания на природата.
Но в своя
напредък
те са пренебрегнали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота.
Така при обстоятелствата, в които са се намирали, те са изпаднали в положението на онова семе, което расте в мочурлива почва, и не са давали резултати. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес – на изсъхването. Най-сетне, липсвали са им и светлина, и топлина; тогава е ставало общо смразяване, всяко растене е преставало. Тялото или организмът на човека или на един народ – това е почвата, в която се сее семето. Влагата – това представлява материалния му живот, а светлината и топлината – това е в широк смисъл обшият духовен живот.
към текста >>
Тук се говори само за по-
напредналите
представители на английската и тевтонската раси.
Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните.
Тук се говори само за по-
напредналите
представители на английската и тевтонската раси.
Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха.
към текста >>
77.
Повече светлина
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за
напредването
на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за
напредването
на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>
78.
Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон
Никоя от миналите култури, колкото и да е била
напреднала
, не е била в състояние да измени естеството на живота.
Значи водата не се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а – да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравним с водата. Животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е, което ние разбираме във висшата наука под „живот“.
Никоя от миналите култури, колкото и да е била
напреднала
, не е била в състояние да измени естеството на живота.
Последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина.
към текста >>
79.
Към великата цел.
Най-
напред
Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено.
Предназначението на славяните като носители на новото човечество Великата цел си има своите разумни изяснения. Това не са нито от гледището на млекопитаещите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата. Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни. Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение.
Най-
напред
Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено.
И когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи от римското иго, ще им даде богатство и сила и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче когато Христос развил своето учение, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“. Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света.
към текста >>
80.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта
При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и
напредък
.
Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и
напредък
.
Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен.
към текста >>
81.
***
Напред
в Любовта безгранична!
В време на изпита си ще опиташ Божията Милост. – Без страх и без тъмнина, с живот и Светлина.
Напред
в Любовта безгранична!
Научи законите как да превъзмогнеш изпитите, които можеш да минеш. Те раждат нови подтици, будят нови сили, нови хоризонти, и така чертаят Светлите бъднини, определени от Великата Любов на Вечния. Те носят растежа на всяка душа. Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата. Те я събуждат за една нова среда, в нови условия, за нова дейност.
към текста >>
82.
***
Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и
напредък
в живота.
Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи.
Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и
напредък
в живота.
Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях! И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния !
към текста >>
Едничката грижа на Учителя е
напредъкът
на ученика.
Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота.
Едничката грижа на Учителя е
напредъкът
на ученика.
Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях! И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния ! Едничката цел на Учителя е да се прослави Бог в човешките души.
към текста >>
83.
200–250
Това са посторонни неща за него; той трябва да върви все
напред
!
Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. 205 Мъчнотии. Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях.
Това са посторонни неща за него; той трябва да върви все
напред
!
206 Примирение. Да се примириш с Бога, то значи да приемеш Неговата Любов. 207 Методите на Бога.
към текста >>
84.
250–300
Ученикът трябва да дружи с ония, които са по-
напред
от него, за да се учи от тях.
С тях той не трябва да има нищо общо. Когато ученикът има вътрешна светлина, лошите духове не могат да се приближат при него. Когато мисли за Бога, той е ограден. 252 Дружба.
Ученикът трябва да дружи с ония, които са по-
напред
от него, за да се учи от тях.
Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на учение. И да слиза при по-долните, за да им помага. Подкрепи ли по-долните, по-горните него ще подкрепят. 253 Трансформиране.
към текста >>
85.
300–350
Той ще си служи с букваря и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине
напред
, а тях ще остави за другите.
Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери и навсякъде около себе си. 338 Материалното. На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно.
Той ще си служи с букваря и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине
напред
, а тях ще остави за другите.
Няма защо да носи със себе си и букваря и плочата в университета. 339 Свещени думи. – Познаваш ли ме? Не бой се!
към текста >>
86.
350–400
Смел бъди и
напред
върви!
390 Геройство. Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива. Той трябва да издържа. Това е геройство!
Смел бъди и
напред
върви!
Качества на ученика са: безстрашие и решителност. Без тях той не може да издържи. 391 Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички.
към текста >>
87.
400–450
Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви
напред
.
Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му. Учителят знае от какво има нужда ученикът. Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414 Благодарност.
Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви
напред
.
Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415 Естественост.
към текста >>
Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното
напредване
на всички души и на своята – над всички лични амбиции!
427 Два обекта. Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат – той се разсейва. Това той не трябва да допуска.
Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното
напредване
на всички души и на своята – над всички лични амбиции!
428 Голямата паница. Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница. Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата. 429
към текста >>
88.
МОЛИТВА НА ТРИЕДИННИЯ БОГ
Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат
напред
.
Всяка нейна фраза е придружена с движения. Описание на движенията: I. (1) Двете ръце се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е на около 20 см от темето. Ръцете бавно се спущат върху темето на главата. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето.
Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат
напред
.
(3) Ръцете се обръщат с длани към тялото и се поставят отделно върху двете съответни колена. (4) При изговаряне на думите се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се опира с чело. След това при изправено положение се казва II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е над 20 см над темето, мястото на Хилядолистника. Ръцете бавно се спущат над главата и при израза "и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно.
към текста >>
Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат
напред
.
(4) При изговаряне на думите се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се опира с чело. След това при изправено положение се казва II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е над 20 см над темето, мястото на Хилядолистника. Ръцете бавно се спущат над главата и при израза "и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето.
Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат
напред
.
(3) При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се докосва с чело. (4) Дланите се поставят върху коленете. След това Върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани обърнати към тялото, се полагат върху сърцето. После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред. (5)Произнася се със спуснати ръце.
към текста >>
После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати
напред
.
(2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се докосва с чело. (4) Дланите се поставят върху коленете. След това Върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани обърнати към тялото, се полагат върху сърцето.
После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати
напред
.
(5)Произнася се със спуснати ръце. III.(1) Отново ръцете се събират над главата и пръстите им се допират, за да образуват остър връх, изнесен над Хилядолистника на 20 см. После се спускат плавно и леко докосват темето. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред.
към текста >>
Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат
напред
.
После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред. (5)Произнася се със спуснати ръце. III.(1) Отново ръцете се събират над главата и пръстите им се допират, за да образуват остър връх, изнесен над Хилядолистника на 20 см. После се спускат плавно и леко докосват темето. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето.
Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат
напред
.
(3) Ръцете се движат към тялото, обърнати с длани към него, и се поставят поотделно върху двете съответни колена. (4) При произнасяне на израза се прави същия поклон - с коленичене, с ръце, свити за опора и поставени на земята, която се докосва с чело. (5) След това се става и като се вдигнат ръцете нагоре с длани, обърнати напред, се произнасят думите от израз.
към текста >>
(5) След това се става и като се вдигнат ръцете нагоре с длани, обърнати
напред
, се произнасят думите от израз.
После се спускат плавно и леко докосват темето. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) Ръцете се движат към тялото, обърнати с длани към него, и се поставят поотделно върху двете съответни колена. (4) При произнасяне на израза се прави същия поклон - с коленичене, с ръце, свити за опора и поставени на земята, която се докосва с чело.
(5) След това се става и като се вдигнат ръцете нагоре с длани, обърнати
напред
, се произнасят думите от израз.
към текста >>
89.
МОЛИТВА, КОГАТО СЕ НАМИРАМЕ В БЕЗИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ
Тръгва се
напред
с десния крак, който при сгъването леко се издига, а същевременно се изнася и дясната ръка нагоре с полусвит юмрук, който се разтваря с тласък
напред
, като думите "Има Бог!
МОЛИТВА, КОГАТО СЕ НАМИРАМЕ В БЕЗИЗХОДНО ПОЛОЖЕНИЕ Има Бог!
Тръгва се
напред
с десния крак, който при сгъването леко се издига, а същевременно се изнася и дясната ръка нагоре с полусвит юмрук, който се разтваря с тласък
напред
, като думите "Има Бог!
" се произнасят подчертано волево и то три пъти. Определение на понятието Бог, дадено от Учителя: Бог е Светлина без сенки. Бог е Живот без прекъсване. Бог е Знание без погрешки.
към текста >>
90.
ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ, ЙЕХОВА - ЕЛОХИМ, УТЕШИТЕЛЮ, ДУХ СВЯТИЙ - АДОНАЙ
Ще се молите да
напредвате
в избраната ви стъпка.
Когато се намирате в нужда, призовавайте имената на тримата Приятели, като казвате и имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: Господи Иисусе Христе, Йехова-Елохим, Утешителю, Дух Святий-Адонай. И още нещо; обмислете всичко, за което ще се молите, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди. Искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство.
Ще се молите да
напредвате
в избраната ви стъпка.
Молитвата, която ще предоставите, ще подкача така: Господи Иисусе Христе, Йехова-Елохим, Утешителю. Дух Святий-Адонай ... А пък ще свършвате със следните думи: Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост;
към текста >>
91.
ДЕСЕТТЕ СВИДЕТЕЛСТВА
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата Слава и
напредъка
на Неговото дело?
Отговор: Вярвам в Моя приятел и във всички мои братя. Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: Ще изпълня Неговата свята Воля драговолно. Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: От себе си съм се отрекъл вече за Него.
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата Слава и
напредъка
на Неговото дело?
Отговор: Всичко съм посветил вече за моя Бог. Осмо свидетелство: Ще ли слушащ Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Отговор: Всякога това ще е моята радост, да те слушам. Господи. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Отговор: Ще изпълня Твоите заповеди, съмнения няма да имам.
към текста >>
92.
ФОРМУЛИ - Всички
При изговаряне на (I) дясната ръка е свита в лакътя с длан, изправена на горе и обърната
напред
, а лявата ръка е спусната спокойно.
Желая да вървя в Твоите стъпки. формула 10 (1) Бог е над мене. (2) Бог е в мене. (3) Аз служа на Бога.
При изговаряне на (I) дясната ръка е свита в лакътя с длан, изправена на горе и обърната
напред
, а лявата ръка е спусната спокойно.
При изговаряне на (2) дланите на двете ръце се поставят леко на гърдите. При изговаряне на (3) ръцете се отварят напред и леко се задържат, после се спускат. формула 11 Бог е светлина без сенки. Бог е живот без прекъсване.
към текста >>
При изговаряне на (3) ръцете се отварят
напред
и леко се задържат, после се спускат.
(1) Бог е над мене. (2) Бог е в мене. (3) Аз служа на Бога. При изговаряне на (I) дясната ръка е свита в лакътя с длан, изправена на горе и обърната напред, а лявата ръка е спусната спокойно. При изговаряне на (2) дланите на двете ръце се поставят леко на гърдите.
При изговаряне на (3) ръцете се отварят
напред
и леко се задържат, после се спускат.
формула 11 Бог е светлина без сенки. Бог е живот без прекъсване. Бог е любов без промяна и измяна. Бог е знание без погрешки.
към текста >>
Събудете се и прекарайте 5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към
Напредналите
същества и призовете за помощ, като кажете:
всичко в света се огражда само при Мъдростта, всичко в света се запазва само чрез Истината. Формула 56 Искам да мисля като Бога и във всичко да виждам доброто и красивото. Формула 57
Събудете се и прекарайте 5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към
Напредналите
същества и призовете за помощ, като кажете:
Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил! Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността. Формула 58 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи:
към текста >>
Напред
в Любовта безгранична!
И в Мъдростта светъл ти бъди! Стани! И в Любовта топъл ти бъди! Без страх и без тъмнина! С Любов и светлина!
Напред
в Любовта безгранична!
формула 74 Животът се осмисля само при Любовта, Мъдростта и Истината. За невежия Бог е огън всепояждащ. За мъдрия Бог е светлина. За любящия Бог е мекота.
към текста >>
Тази формула е съпроводена с движения: ръцете се поставят в изходно положение — хоризонтално пред гърдите с длани, обърнати
напред
и средните пръсти - допрени.
Вдигнете ръцете си нагоре с отворени длани и концентрирайте мисълта си да почне да действува Духът на Истината, тогава произнесете три пъти: Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духа на Истината; Като повдигнете съзнанието си, същевременно ще снемете надолу низшето в света, което развращава хората. След това произнесете три пъти следната формула: Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в нашите души.
Тази формула е съпроводена с движения: ръцете се поставят в изходно положение — хоризонтално пред гърдите с длани, обърнати
напред
и средните пръсти - допрени.
При изговаряне на формулата ръцете се разтварят и се движат в хоризонтална посока, след което бавно се издигат над главата и с допрени пръсти се свалят в изходното положение — пред гърдите. След като изпълним три пъти тези движения с горната формула, извършваме ги още един път със следните думи: Така ние отваряме сърцата си за Господа, Който сега е между нас. Да се прослави Неговото име! Амин.
към текста >>
пътя ни, — ръцете успоредно
напред
(3 пъти)
Духът — ръцете нагоре (3 пъти) Божий. — ръцете нагоре (1 път) Да очисти — ръцете хоризонтални (1 път) да очисти — ръцете върху лицето (1 път) да очисти — ръцете хоризонтално (1 път)
пътя ни, — ръцете успоредно
напред
(3 пъти)
пътя на Духа на Истината. — ръцете хоризонтално (1 път) Да отстрани — ръцете, като че отстраняват нещо отпред, настрани (3 пъти) всичките ни недоразумения. — спущане на ръцете отгоре и настрани с широк замах (3 пъти)
към текста >>
Изнасяте ръце
напред
, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте:
И като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи. След няколко такива клякания мъката и дразненията ви ще изчезнат. Упражнението внася успокоение в нервната система. Щом се раздразните, веднага пристъпете към това упражнение. формула 140
Изнасяте ръце
напред
, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте:
Хармония, Хармония, Хармония. формула 141 Щом човек забърка мислите си, нека каже: В Бога има вечна хармония! А не да Го търсим вън от себе си.
към текста >>
Сутрин, щом станеш, направи няколко стъпки
напред
и кажи:
То носи в себе си велика Мъдрост, която въздига и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи, блажени. Формула 171 Господи, ето явявам се пред Тебе; какво трябва да изпълня днес? Дай ми една малка мисъл, да разбера, че Ти си благоволил към мен. Формула 172
Сутрин, щом станеш, направи няколко стъпки
напред
и кажи:
Господи, благодаря Ти, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго. Благодаря Ти, че мога да чувствувам, да влагам съдържание в нещата. Благодаря Ти, че мога да мисля, да вниквам във всичко, което ме заобикаля. Формула 173 Тази формула се произнася само сутрин.
към текста >>
При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда
напред
и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата.
Аз и с ума си мога да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Аз и със сърцето си мога да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. (три пъти) Формула 195 Господи, благодаря Ти за магнетичната сила на Земята, произведена от слънчевите лъчи, която отправям към малкия си мозък, за да се разпръснат всички отрицателни сили в мен.
При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда
напред
и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата.
После тялото се изправя, а ръцете минават зад тила, без да са се разделяли, така че дясната длан попада върху лявата. Казва се още: Господи, подмлади и обнови всяка клетка в моя организъм. А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу. После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са напред:
към текста >>
После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са
напред
:
При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда напред и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата. После тялото се изправя, а ръцете минават зад тила, без да са се разделяли, така че дясната длан попада върху лявата. Казва се още: Господи, подмлади и обнови всяка клетка в моя организъм. А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу.
После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са
напред
:
Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (Прави се три пъти.) Формула 196 Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа. Формулата се произнася три пъти, като ръцете с допрени длани са насочени към Слънцето.
към текста >>
При произнасяне на тази формула ръцете се изнасят
напред
, като загребват.
Желая умът ми да бъде пълен с Истина! Формула 199 Формула за възприемане на прана. Господи, аз искам моите ръце да бъдат поляризирани и да възприема Любов и Мъдрост от Великия склад на Природата. Господи, искам да възприема Доброто, тази съединителна връзка, която служи между всички хора на Земята.
При произнасяне на тази формула ръцете се изнасят
напред
, като загребват.
Когато се казва "аз искам моите ръце да бъдат поляризирани..." ръцете се свиват към гърдите, дланите се затварят. А когато се казва "между всички хора на Земята..." ръцете се изнасят напред и дланите се разтварят. Накрая благодарете така: Благодаря Ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил. Формула 200
към текста >>
А когато се казва "между всички хора на Земята..." ръцете се изнасят
напред
и дланите се разтварят.
Формула за възприемане на прана. Господи, аз искам моите ръце да бъдат поляризирани и да възприема Любов и Мъдрост от Великия склад на Природата. Господи, искам да възприема Доброто, тази съединителна връзка, която служи между всички хора на Земята. При произнасяне на тази формула ръцете се изнасят напред, като загребват. Когато се казва "аз искам моите ръце да бъдат поляризирани..." ръцете се свиват към гърдите, дланите се затварят.
А когато се казва "между всички хора на Земята..." ръцете се изнасят
напред
и дланите се разтварят.
Накрая благодарете така: Благодаря Ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил. Формула 200 Сутрин, когато изгрява Слънцето, кажи си: Както изгрява Слънцето на Земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на Любовта, Мъдростта и Истината и да възрастнат всички добродетели в мен.
към текста >>
След това поставете дясната ръка върху дясното коляно, и лявата ръка вдигнете и я протегнете
напред
към изток с разтворени пръсти.
Като проектирате енергиите па Доброто през малкия пръст, кажете: Да се прослави Господ във всичките Свои дела. (три пъти) Да царува силата на Неговата Мъдрост във всички духове. (три пъти)
След това поставете дясната ръка върху дясното коляно, и лявата ръка вдигнете и я протегнете
напред
към изток с разтворени пръсти.
Като проектирате енергиите на Доброто през всеки пръст на лявата ръка, повторете и същите формули в същия ред, както при дясната ръка. Щом привършите, насочете двете си ръце към Слънцето с отворени длани и лакти, опрени на коленете. След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите. После съберете наедно една срещу друга дланите в отвесно положение и като вдигнете лакти от колене, прочетете Добрата молитва. Накрая произнесете три пъти формулата:
към текста >>
Изходно положение: обтягате лявата и дясната ръка
напред
, след което дясната ръка се движи бавно над лявата ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над дясното рамо, се изнася
напред
.
Никога не си ме оставял. И сега ще ме избавиш. Аз вярвам и на Тебе оставям слабостите си. Формула 236 Искате ли да уякчите силите на сърцето и ума си, произнесете следните формули със съответните движения, като във всяко едно движение на ръцете вие можете да концентрирате ума си и да привличате силите на Природата.
Изходно положение: обтягате лявата и дясната ръка
напред
, след което дясната ръка се движи бавно над лявата ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над дясното рамо, се изнася
напред
.
Същевременно се произнася: Моят ум ще се изпълни с Божествена светлина и аз ще възприемам в себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждам в света. За момент двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над лявото рамо, се изнася напред. Същевременно се произнася: Моето сърце ще се изпълни с Божествена Любов и ще бъде устойчиво във всяка Правда и Истина.
към текста >>
За момент двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над лявото рамо, се изнася
напред
.
Формула 236 Искате ли да уякчите силите на сърцето и ума си, произнесете следните формули със съответните движения, като във всяко едно движение на ръцете вие можете да концентрирате ума си и да привличате силите на Природата. Изходно положение: обтягате лявата и дясната ръка напред, след което дясната ръка се движи бавно над лявата ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над дясното рамо, се изнася напред. Същевременно се произнася: Моят ум ще се изпълни с Божествена светлина и аз ще възприемам в себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждам в света.
За момент двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над лявото рамо, се изнася
напред
.
Същевременно се произнася: Моето сърце ще се изпълни с Божествена Любов и ще бъде устойчиво във всяка Правда и Истина. Ръцете се вдигат нагоре и се произнася: Амин, тъй да бъде. Ръцете се свалят долу.
към текста >>
След това се издигат над главата, дланите се приближават и се допират (най-
напред
се допират пръстите), след което се спущат пред брадата.
При изговаряне ръцете от хоризонтално положение се издигат над главата и постепенно се свалят покрай тялото. Концентрирайте мисълта си върху следното изречение: Да въведе Бог душите ни във вечната свобода на Своя Дух. След което концентрираме ума си в живия Господ на Любовта — Христос. От изходно положение - ръцете пред лицето, в хоризонтално положение, с обърнати длани навън и допрени пръсти, бавно разтваряме ръцете встрани до хоризонтално положение.
След това се издигат над главата, дланите се приближават и се допират (най-
напред
се допират пръстите), след което се спущат пред брадата.
Дланите се отдалечават една от друга, за да се обърнат навън, а пръстите остават допрени. В това положение ръцете се издигат бавно нагоре пред средата на лицето. Оттук ръцете отново се отдалечават встрани до хоризонтално положение. Цялото упражнение се повтаря три пъти, след което ръцете се свалят надолу с допрени пръсти. Формула 249
към текста >>
93.
ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'
При изговаряне на (I) дясната ръка е свита в лакътя с длан, изправена на горе и обърната
напред
, а лявата ръка е спусната спокойно.
Желая да вървя в Твоите стъпки. формула 10 (1) Бог е над мене. (2) Бог е в мене. (3) Аз служа на Бога.
При изговаряне на (I) дясната ръка е свита в лакътя с длан, изправена на горе и обърната
напред
, а лявата ръка е спусната спокойно.
При изговаряне на (2) дланите на двете ръце се поставят леко на гърдите. При изговаряне на (3) ръцете се отварят напред и леко се задържат, после се спускат. формула 11 Бог е светлина без сенки. Бог е живот без прекъсване.
към текста >>
При изговаряне на (3) ръцете се отварят
напред
и леко се задържат, после се спускат.
(1) Бог е над мене. (2) Бог е в мене. (3) Аз служа на Бога. При изговаряне на (I) дясната ръка е свита в лакътя с длан, изправена на горе и обърната напред, а лявата ръка е спусната спокойно. При изговаряне на (2) дланите на двете ръце се поставят леко на гърдите.
При изговаряне на (3) ръцете се отварят
напред
и леко се задържат, после се спускат.
формула 11 Бог е светлина без сенки. Бог е живот без прекъсване. Бог е любов без промяна и измяна. Бог е знание без погрешки.
към текста >>
94.
ФОРМУЛИ - (52-68) 'Господ дава Мъдрост'
Събудете се и прекарайте 5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към
Напредналите
същества и призовете за помощ, като кажете:
всичко в света се огражда само при Мъдростта, всичко в света се запазва само чрез Истината. Формула 56 Искам да мисля като Бога и във всичко да виждам доброто и красивото. Формула 57
Събудете се и прекарайте 5-10 минути в съзерцание и в мисъл към Бога, към
Напредналите
същества и призовете за помощ, като кажете:
Господи, малко знания имам, просвети ума ми да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, които Ти си определил! Кажете ли така, вие ще получите отговор и ще почувствате в душата си едно затишие, една радост и ще започнете работата си според условията на разумността. Формула 58 Събуди се, седни в постелята си, тури ръцете си отгоре на главата и кажи:
към текста >>
95.
ФОРМУЛИ - (69-84) 'Глава на Твоето Слово е Истината'
Напред
в Любовта безгранична!
И в Мъдростта светъл ти бъди! Стани! И в Любовта топъл ти бъди! Без страх и без тъмнина! С Любов и светлина!
Напред
в Любовта безгранична!
формула 74 Животът се осмисля само при Любовта, Мъдростта и Истината. За невежия Бог е огън всепояждащ. За мъдрия Бог е светлина. За любящия Бог е мекота.
към текста >>
Тази формула е съпроводена с движения: ръцете се поставят в изходно положение — хоризонтално пред гърдите с длани, обърнати
напред
и средните пръсти - допрени.
Вдигнете ръцете си нагоре с отворени длани и концентрирайте мисълта си да почне да действува Духът на Истината, тогава произнесете три пъти: Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духа на Истината; Като повдигнете съзнанието си, същевременно ще снемете надолу низшето в света, което развращава хората. След това произнесете три пъти следната формула: Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в нашите души.
Тази формула е съпроводена с движения: ръцете се поставят в изходно положение — хоризонтално пред гърдите с длани, обърнати
напред
и средните пръсти - допрени.
При изговаряне на формулата ръцете се разтварят и се движат в хоризонтална посока, след което бавно се издигат над главата и с допрени пръсти се свалят в изходното положение — пред гърдите. След като изпълним три пъти тези движения с горната формула, извършваме ги още един път със следните думи: Така ние отваряме сърцата си за Господа, Който сега е между нас. Да се прослави Неговото име! Амин.
към текста >>
96.
ФОРМУЛИ - (106-132) 'И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа'
пътя ни, — ръцете успоредно
напред
(3 пъти)
Духът — ръцете нагоре (3 пъти) Божий. — ръцете нагоре (1 път) Да очисти — ръцете хоризонтални (1 път) да очисти — ръцете върху лицето (1 път) да очисти — ръцете хоризонтално (1 път)
пътя ни, — ръцете успоредно
напред
(3 пъти)
пътя на Духа на Истината. — ръцете хоризонтално (1 път) Да отстрани — ръцете, като че отстраняват нещо отпред, настрани (3 пъти) всичките ни недоразумения. — спущане на ръцете отгоре и настрани с широк замах (3 пъти)
към текста >>
97.
ФОРМУЛИ - (133-147) 'Очистени седем пъти'
Изнасяте ръце
напред
, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте:
И като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи. След няколко такива клякания мъката и дразненията ви ще изчезнат. Упражнението внася успокоение в нервната система. Щом се раздразните, веднага пристъпете към това упражнение. формула 140
Изнасяте ръце
напред
, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте:
Хармония, Хармония, Хармония. формула 141 Щом човек забърка мислите си, нека каже: В Бога има вечна хармония! А не да Го търсим вън от себе си.
към текста >>
98.
ФОРМУЛИ - (168-185) 'Аз дойдох виделина на света'
Сутрин, щом станеш, направи няколко стъпки
напред
и кажи:
То носи в себе си велика Мъдрост, която въздига и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи, блажени. Формула 171 Господи, ето явявам се пред Тебе; какво трябва да изпълня днес? Дай ми една малка мисъл, да разбера, че Ти си благоволил към мен. Формула 172
Сутрин, щом станеш, направи няколко стъпки
напред
и кажи:
Господи, благодаря Ти, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго. Благодаря Ти, че мога да чувствувам, да влагам съдържание в нещата. Благодаря Ти, че мога да мисля, да вниквам във всичко, което ме заобикаля. Формула 173 Тази формула се произнася само сутрин.
към текста >>
99.
ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'
При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда
напред
и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата.
Аз и с ума си мога да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Аз и със сърцето си мога да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. (три пъти) Формула 195 Господи, благодаря Ти за магнетичната сила на Земята, произведена от слънчевите лъчи, която отправям към малкия си мозък, за да се разпръснат всички отрицателни сили в мен.
При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда
напред
и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата.
После тялото се изправя, а ръцете минават зад тила, без да са се разделяли, така че дясната длан попада върху лявата. Казва се още: Господи, подмлади и обнови всяка клетка в моя организъм. А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу. После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са напред:
към текста >>
После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са
напред
:
При тази формула се застава в разкрачен стоеж, тялото се навежда напред и се прави обхващане с ръцете, като дланите са обърнати нагоре и дясната е под лявата. После тялото се изправя, а ръцете минават зад тила, без да са се разделяли, така че дясната длан попада върху лявата. Казва се още: Господи, подмлади и обнови всяка клетка в моя организъм. А когато се произнася следващата формула, ръцете се разтварят встрани с длани, обърнати надолу.
После отново с леко приклякване ръцете се изнасят нагоре под наклон 45 градуса, а дланите са
напред
:
Обгърни ме, Господи, с Твоята диамантена мантия, отстрани от мен всички отрицателни сили. (Прави се три пъти.) Формула 196 Всичко, каквото Бог е вложил във Вселената, благото, което Бог е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа. Формулата се произнася три пъти, като ръцете с допрени длани са насочени към Слънцето.
към текста >>
При произнасяне на тази формула ръцете се изнасят
напред
, като загребват.
Желая умът ми да бъде пълен с Истина! Формула 199 Формула за възприемане на прана. Господи, аз искам моите ръце да бъдат поляризирани и да възприема Любов и Мъдрост от Великия склад на Природата. Господи, искам да възприема Доброто, тази съединителна връзка, която служи между всички хора на Земята.
При произнасяне на тази формула ръцете се изнасят
напред
, като загребват.
Когато се казва "аз искам моите ръце да бъдат поляризирани..." ръцете се свиват към гърдите, дланите се затварят. А когато се казва "между всички хора на Земята..." ръцете се изнасят напред и дланите се разтварят. Накрая благодарете така: Благодаря Ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил. Формула 200
към текста >>
А когато се казва "между всички хора на Земята..." ръцете се изнасят
напред
и дланите се разтварят.
Формула за възприемане на прана. Господи, аз искам моите ръце да бъдат поляризирани и да възприема Любов и Мъдрост от Великия склад на Природата. Господи, искам да възприема Доброто, тази съединителна връзка, която служи между всички хора на Земята. При произнасяне на тази формула ръцете се изнасят напред, като загребват. Когато се казва "аз искам моите ръце да бъдат поляризирани..." ръцете се свиват към гърдите, дланите се затварят.
А когато се казва "между всички хора на Земята..." ръцете се изнасят
напред
и дланите се разтварят.
Накрая благодарете така: Благодаря Ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил. Формула 200 Сутрин, когато изгрява Слънцето, кажи си: Както изгрява Слънцето на Земята и дава живот и радост на всичко живо, така да изгрее в мен Божието слънце на Любовта, Мъдростта и Истината и да възрастнат всички добродетели в мен.
към текста >>
100.
ФОРМУЛИ - (223-239) 'Придай ни вяра'
След това поставете дясната ръка върху дясното коляно, и лявата ръка вдигнете и я протегнете
напред
към изток с разтворени пръсти.
Като проектирате енергиите па Доброто през малкия пръст, кажете: Да се прослави Господ във всичките Свои дела. (три пъти) Да царува силата на Неговата Мъдрост във всички духове. (три пъти)
След това поставете дясната ръка върху дясното коляно, и лявата ръка вдигнете и я протегнете
напред
към изток с разтворени пръсти.
Като проектирате енергиите на Доброто през всеки пръст на лявата ръка, повторете и същите формули в същия ред, както при дясната ръка. Щом привършите, насочете двете си ръце към Слънцето с отворени длани и лакти, опрени на коленете. След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите. После съберете наедно една срещу друга дланите в отвесно положение и като вдигнете лакти от колене, прочетете Добрата молитва. Накрая произнесете три пъти формулата:
към текста >>
Изходно положение: обтягате лявата и дясната ръка
напред
, след което дясната ръка се движи бавно над лявата ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над дясното рамо, се изнася
напред
.
Никога не си ме оставял. И сега ще ме избавиш. Аз вярвам и на Тебе оставям слабостите си. Формула 236 Искате ли да уякчите силите на сърцето и ума си, произнесете следните формули със съответните движения, като във всяко едно движение на ръцете вие можете да концентрирате ума си и да привличате силите на Природата.
Изходно положение: обтягате лявата и дясната ръка
напред
, след което дясната ръка се движи бавно над лявата ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над дясното рамо, се изнася
напред
.
Същевременно се произнася: Моят ум ще се изпълни с Божествена светлина и аз ще възприемам в себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждам в света. За момент двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над лявото рамо, се изнася напред. Същевременно се произнася: Моето сърце ще се изпълни с Божествена Любов и ще бъде устойчиво във всяка Правда и Истина.
към текста >>
За момент двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над лявото рамо, се изнася
напред
.
Формула 236 Искате ли да уякчите силите на сърцето и ума си, произнесете следните формули със съответните движения, като във всяко едно движение на ръцете вие можете да концентрирате ума си и да привличате силите на Природата. Изходно положение: обтягате лявата и дясната ръка напред, след което дясната ръка се движи бавно над лявата ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над дясното рамо, се изнася напред. Същевременно се произнася: Моят ум ще се изпълни с Божествена светлина и аз ще възприемам в себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждам в света.
За момент двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка до горе над рамото и минава пред гърдите, близо до врата, а като стигне над лявото рамо, се изнася
напред
.
Същевременно се произнася: Моето сърце ще се изпълни с Божествена Любов и ще бъде устойчиво във всяка Правда и Истина. Ръцете се вдигат нагоре и се произнася: Амин, тъй да бъде. Ръцете се свалят долу.
към текста >>
НАГОРЕ