Търсене в текстове за 'Награда'

Галилей Величков (1911-1985)

Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос.
Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също. То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си. Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново. Влезна отново там, откъдето бе излязло. Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос. Каква по-голяма дарба от това - да изпълниш една задача, дадена ти от Учителя!
към текста >>

2. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Галилей Величков (1911-1985)

А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне.
" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен. "Учителю, какво означава това? " "Това означава Небесния парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне. Опитвам се да запомня всичко това. В момента не мога да го проумея - това ще го проумявам след години. Но непременно трябва да го запомня. И аз го запаметявам. След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя.
към текста >>

3. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.
Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител. Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител. Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя. А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.
към текста >>

4. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа".
Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето.
към текста >>

5. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Може да бъде прочут музикант и всички врати на концертните зали в света да бъдат отворени за него, да получава награда след награда, но за песните на Учителя той ще бъде невежа.
За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания. Знанието го придобивахме в Школата на Учителя. Там слушахме песните Му, там слушахме беседите, там вървяхме от клас в клас цели двадесет и две години. Дали бяхме успели или не, това бе наш личен въпрос, но другото, важното е, че песните на Учителя са свързани с цялата Негова Школа от двадесет и две години и с Неговото Учение. И онзи, който не познава Учението на Учителя, който не познава и не признава Словото Му, че е Слово на Бога, колкото и добър музикант да бъде, неговата врата за песните на Учителя ще бъде затворена. Може да бъде прочут музикант и всички врати на концертните зали в света да бъдат отворени за него, да получава награда след награда, но за песните на Учителя той ще бъде невежа. И песните на Учителя за него ще бъдат една безсмислица. Той ще бъде невежа за песните на Учителя дотогава, докато не намери онзи вътрешен ключ за песните на Учителя, да отключи вратата и да влезне в света на музиката Му. Този ключ е Словото на Учителя. И не само Словото като Слово, а Неговото Учение да се познава. Едно нещо се опознава не само, когато се чете и си съгласен с него, но когато го усвоиш.
към текста >>

6. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Тази награда ми е достатъчна.
Това е окултен закон. Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "хубостник", и до края на живота си ще остане същата. В това съм убедена. А на вас, по-младото поколение, оставям да проверите. Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл. Тази награда ми е достатъчна. Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея. Тя се била почти съгласила, но накрая запитала: "Ами какво ще направите със записа и с филма? " Братът отговорил, че ще го сложи в специална кутия, ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година. А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта". Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея.
към текста >>

7. 3_71 Последните дни на Учителя

Това бе награда от Учителя - че аз отстоях до края за Делото Му.
Това бе един израз на Учителя от последните Му дни. Записах го в моето тефтерче и дълго - десетилетия след това - чаках да дойдат тези готови души. Винаги, когато някой пристъпваше и влизаше през портата в малкия ни дом, аз все се питах дали този, който идва не е някоя от онези готови души, които идват за работа? Но не бяха от тези. Дойде само един брат и каза: "Аз съм изпратен при вас за работа от Учителя и от утре започваме." Аз бях смаяна, но след време този брат свърши онова, което аз не можах да свърша. Това бе награда от Учителя - че аз отстоях до края за Делото Му. "Проучвайте беседите". Беше едно от последните Му завещания към учениците от Школата. С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно. Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в зависимост от това доколко тя е отворена. Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем.
към текста >>

8. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Впоследствие се издигна, стана преподавател по народна музика в Музикалната академия и по-късно получи голяма музикална награда.
По-късно дойде от Казанлък един младеж, Христо Дързев, с желание да следва в Музикалната академия. Докато престоя в София, разработи за смесен хор няколко песни. Това създаде голямо оживление. Тогава се присъедини и следващият в Музикалната академия Кирил Икономов и започна да помага за разучаване песните на Учителя. Имаше още един студент - Стоянчо Джуджев, който се ориентира към народната музика. Впоследствие се издигна, стана преподавател по народна музика в Музикалната академия и по-късно получи голяма музикална награда. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха и умуваха, и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжалява за непослушанието си години след това. Надареният Христо Дързев беше с няколко години по-стар от другите кандидат-студенти и не бе приет в Музикалната академия. Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък. А беше способен музикант - в това можете да се убедите от неговите разработки на песни от Учителя.
към текста >>

9. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Това бе наградата за Русия от Невидимия свят." Беше сключен Сан-Стефанският мирен договор и бяха определени границите на България.
Така той стана Цар-Освободител на руския народ. Ако не беше освободил руския народ от крепостничеството, нямаше да може да изпълни Волята на Бога да освободи България от турско робство. Така че Александър II е двоен освободител. Веднъж за руския народ и втори път за българския народ. Чрез освобождението на България Русия се въздигна като народ и държава. Това бе наградата за Русия от Невидимия свят." Беше сключен Сан-Стефанският мирен договор и бяха определени границите на България. Но Англия се намеси и предизвика Берлинския конгрес през юли 1878 година. Там България бе разделена на пет части: Княжество България, Източна Румелия, Македония, Одринска Тракия и Западните покрайнини. Това бе неочаквана развръзка за всички. Учителят по този повод каза: "Англия наруши Божествения План като наруши границите на Сан-Стефанска България и предизвика Берлинския конгрес и разделянето на България. А това бе най-хубавият Божествен акт на земята.
към текста >>

10. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

ТОМ 2

Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.
Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли?
към текста >>

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

ТОМ 2

И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него.
към текста >>

12. 112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН

Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят.
Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>

13. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК

Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината.
След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук. Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете. Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината. Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше.
към текста >>

14. 27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР

След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа.
Някои камъни по 3-4 човека ги вдигахме, за да ги сло-жиме. Но като ги сложим и наместим, този камък вече няма мърдане. Ние така майсторски ги наредихме, че покрай камъните да си тече водата, а върху камъните хора и животни да могат да преминават без да си намокрят краката. Моста го направихме широк, а от двете му страни наредихме камъни като бордюри. През цялото време Учителят наблюдаваше и взимаше живо участие като ни даваше съвети. След като привършихме за награда Той ни изнесе една кратка беседа. Водата преминаваше през моста между камъните и надолу се стичаше с водопади, които пеят в долината. Но водопадите не се вливат в първото езеро, а минават близо до него и отиват нататък към Говедарската долина.
към текста >>

15. 35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА

Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде мляко от както се е родил.
Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед. Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление. Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде мляко от както се е родил. Като се сбогувахме аз извадих една банкнота и му я подадох. „С тези пари като излезнеш първото нещо, което ще направиш е да си купиш кило мляко и един хляб и да го изядеш на свобода да почувствуваш, че си свободен човек". Той плачеше, прегърна ме и се отдалечи наистина като свободен човек.
към текста >>

16. 38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

Но те влезнаха в бригадата, която организирах и започнаха да работят много добре и за награда бяха пуснати три години по-рано заради отличната работа, която дадохме на строежа.
Според присъдата аз съм криминален престъпник. Обаче според властите аз съм политически престъпник и лежах в затвора за политически затворници. Някой от вас да даде тълкуване на този факт? При нас имаше затворени земеделци. Между тях имаше няколко фракции, които жестоко воюваха помежду си и се обвиняваха едни други в предателство и измяна на земеделската идея. Но те влезнаха в бригадата, която организирах и започнаха да работят много добре и за награда бяха пуснати три години по-рано заради отличната работа, която дадохме на строежа. Тук се срещнах и с г-н Попов, секретар на проф. Михалчев, гл. редактор на списание „философска мисъл". Михалчев беше писал много статии срещу Учителя. С този секретар имахме много разговори в затвора и накрая сподели: „Ако бях се срещнал с теб по-рано нямаше да печатам онези статии срещу Петър Дънов".
към текста >>

17. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

Тогава за награда освободиха същите тези 30 души затворници.
Разположихме се в сградата и започнахме работа. Ремонта на сградата продължи четири месеца. Когато приключихме и когато дойде военната делегация да я приеме не можаха да я познаят. Останаха много доволни и дори един офицер мина и се ръкува поотделно с всеки един затворник. Директорът на затвора оглежда усмихнат и доволен, защото той беше приятел с офицерите. Тогава за награда освободиха същите тези 30 души затворници. Освободиха ги предсрочно. Вместо да ни изпратят на каторга в Сибир, то падна гръм от ясно небе и заби в земята проклятието на рускинята и разкъса веригите на 30 души затворници. Що радост беше у тези хора. Минаваха и целуваха стените на стаите. Целуваха онези места, където техните ръце бяха работили.
към текста >>

18. СЪДЪРЖАНИЕ

Писателят и наградата 27.
Пеню Киров 22. Брат Темелко иска прошка 23. Болшевиките и България 24. Пистолетът 25. Костилката на вишнята 26. Писателят и наградата 27. Пътницата 28. “Бог ни люби” 29. Белите братя 30. Плодното дърво 31. Димитър Звездински 32.
към текста >>

19. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

При едно пиршество, тя посъветва дъщеря си да поиска, като награда за изпълнението на празничен танц - главата на Йоан Кръстител.
Той илюстрира индивидуалните прераждания с много примери. Едни от примерите са известни на историята, други - Негови лични наблюдения. Оскъдните исторически данни Той допълваше. УЧИТЕЛЯТ затвърди писаното за Йоан Кръстител, че е древният израелски пророк Илия - обезглавил на своето време 400 пророка. Един от обезглавените се преражда като жена на цар Ирод. При едно пиршество, тя посъветва дъщеря си да поиска, като награда за изпълнението на празничен танц - главата на Йоан Кръстител. Йоан е обезглавен. Стотици години съзнанието на пророк Илия е било смущавано от голямото престъпление. Стотици години избитите пророци са били непримирими с насилствената смърт, извършена от мастития и авторитетен пророк Илия. Най-сетне срещата на физическото поле е осъществена. Кармата назряла.
към текста >>

20. ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Професор Стоян Джуджев - получил наградата „Хербер" 2.
Навремето всеки гарнизон имаше военен духов оркестър, който, освен военни маршове за войниците, имаше и друг репертоар като валсове, полки, хора и обикновено в неделя изнасяха концерти пред гражданството. Това бяха големи събития за всеки град. Тогава нямаше радио, нямаше телевизия, а само тук - там старомодни грамофони, които се навиваха ръчно и за всяка плоча се поставяше нова игличка, за да може плочата да възпроизведе добър звук на грамофона. Така че, около Учителя в първите години имаше грамотни музиканти и професионалисти. Школни музиканти: 1. Професор Стоян Джуджев - получил наградата „Хербер" 2. Христо Дързев - композитор 3. Кирил Икономов - педагог - цигулар 4. Христо Байдамов - цигулар 5. Кръстников - цигулар 6. Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7.
към текста >>

21. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори.
Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.
към текста >>

Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината.
Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата.
към текста >>

Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа.
към текста >>

Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума.
Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия Живот, всичката Светлина, всичката Свобода. Мъдър бъди!
към текста >>

22. 3.26. Писателят и наградата

НЕСТОР ИЛИЕВ

26. Писателят и наградата Сега ще ви разкажа за нашия брат Георги Томалевски.
26. Писателят и наградата Сега ще ви разкажа за нашия брат Георги Томалевски. Той беше учител гимназиален по физика и астрономия, но той беше писател и беше написал повече от десет-петнадесет книги. Разбира се, в повечето - почти в цялата негова писателска дейност, интерпретираше и със свои думи за учението, за Учителя, за Словото. Един ден, 1941 г., му излезна от печат негова книжка, която по-късно бе наградена от писателския съюз. И той взима една от книжките, напечатана и носи на Изгрева, и подарява на Учителя. И Учителят бил пред салона долу, взема книжката, като Георги Му казва: „Учителю, това е моя книжка.
към текста >>

И така, след този случай, той получи награда за същата книга.
Напечатали тази книжка, заповядайте, за Вас! " Учителят взема книжката, без да прочете нито един ред, а само взема така книжката, че с пръстите не я прелиства, а - как да се изразя - когато се вземе една книжка и само от първия лист до последния с пръстите горе в десния край - така я прекарва. И така, затворена книжката, казва на Георги: „Все такива книжки трябва да се пишат! " Георги се слисал, смаял се от обстоятелството, че Учителят не е прочел нито един ред, не отворил нито една страничка, да види, да прочете. А той по този начин разбрал, че Той знае какво пише, без да я прочете. И така, след този случай, той получи награда за същата книга. Благословението идва, когато човек преди това е направил път в себе си, - път чрез Светлина и Чистота
към текста >>

23. 6.73. СПИСАНИЕ ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И мислеше, че има всички качества за Нобелова награда за литература." Учителят ми разправяше тези неща с огорчение.
Постепенно изгасна и не се чу вече. Отивам при Учителя и го питам каква е тайната на този чайник. Учителят сподели: „Толев постоянно идваше при мен и искаше да му съдействам да получи Нобелова премия за литература. Как ще вземе Нобелова премия? Освен това той не си плащаше наема за квартирата, в която живееше, а трябваше аз да му го плащам. И мислеше, че има всички качества за Нобелова награда за литература." Учителят ми разправяше тези неща с огорчение. И смешни, и тъжни са тези неща за нас, които бяхме свидетели. Но те станаха трагични и поучителни за другите. Те видяха как действат окултните закони на Школата.
към текста >>

24. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Писателят и наградата - 258 27.
Пеню Киров -256 22. Брат Темелко иска прошка - 256 23. Болшевиките и България - 256 24. Пистолетът - 257 25. Костилката и вишната - 258 26. Писателят и наградата - 258 27. Пътницата - 259 28. „Бог ни люби" - 259 29. Белите братя - 260 30. Плодното дърво - 260 31. Димитър Звездински - 260 32.
към текста >>

25. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

След един месец за тази книга той получи награда от Писателския съюз за написано най-хубаво есе и благодарение на това бе приет в Писателския съюз.
Казваше се Георги Томалевски. Беше написал книга, бе я занесъл на Учителя и му я подава, за да чуе какво е мнението на Учителя за нея. Той е смятал, че Учителят ще я вземе, ще прочете нещо от нея и ще си каже мнението. Учителят я взима в лявата си ръка, а с дясната ръка с палеца и показалеца я подхваща отстрани в краищата и лекичко я накланя и лист по лист започва да се разлиства и то в краищата. Накрая казал: „Все такива книги да пишеш". След един месец за тази книга той получи награда от Писателския съюз за написано най-хубаво есе и благодарение на това бе приет в Писателския съюз. Пътува този брат Георги във влака и в едно купе се запознава с една госпожица и от дума на дума, както е възторжен и ентусиазиран станало въпрос за женитба. Разговорът така се залюлява като люлка ту насам, ту нататък и в този унес тази госпожица подхвърлила: „Ами вие като се сте толкова възхитен от разговора можете ли да се омъжите за мен? " „Може." „Обещаваш ли? " „Обещавам." „Закълни се." И Георги се кълне за венчило. А тя беше еврейка и той нямаше какво да прави, реши да изпълни обещанието си и се ожени.
към текста >>

26. 134. ХИЩНИЦИ

За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път.
Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен. И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от зъбите и ноктите на хищника. А на мен би беше така смешно и така тъжно, че не разбраха ли нищо тези хора от това Учение: че благодари па си замини, прав ти път, ходи където си искаш. Но благодари чрез мен на Бога. А в такива случаи в ушите ми звучаха думите на Учителя: "Много хубаво си направила". За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път. Разказваше една сестра, че когато била учителка, била млада и младоженка, но имала много неприятности в семейството си, в което отишла като булка. Разбирала се добре с мъжа си, но имала конфликт със свекървата, което се стигнало дори до ожесточение от страна на свекървата и накрая тя успяла да я скара и мъжът я намразил, започнал да я гони, да я бие, а иначе бил много добър човек. Какво беше правила свекървата, където беше ходила и при кого се бе учила на незнайни неща, но снахата започва полека-полека да линее, заболява, престава да се храни, да яде, повръща непрекъснато с главоболие, от което ще й се пръсне главата. Така тя едвам се дотьтря на Изгрева и беше паднала на тревата изнемощяла и отслабнала. Едвам я вдигнаха и я сложиха в една от бараките и докладваха на Учителя, че е много болна.
към текста >>

27. 155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси.
Седне за малко да се отмори и отново го хванат да свърши някоя и друга работа. Само че това е работа за няколко човека, защото комуната наброява към десет човека, но другите останали ги няма. Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за вечеря, като предварително усетят по миризмата на гозбата. Те са седнали някъде в страни, отмарят си и съзерцават и се подвизават в Господа. Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии. А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб. Има ли нещо комунално в един такъв порядък? Няма ни и не може да има. Борис работи навън в града като хамалин, вземе пари, купи храна и я занесе в комуната. Нали комуната трябва да живее?
към текста >>

28. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Но пък награда ще дойде по-бърже.
Така ако вървиш и учиш аз вярвам, че ти ще оздравееш и ще се справиш с твоето състояние и ще можеше да свириш и учиш. Според мен ти вече си здрава и няма повече какво да се връщаш към старите форми, това е една епоха, която е вече преминала. Всеки един от вас тук на Изгрева преповтаря старите форми и старите епохи от където идва. Въпроса е този дали той ще премине това за една година, за десет години или за един месец. Ти ги преминаваш за един месец и затова при теб движението е по-трудно, движеше се по-интензивно и съответно страданията и мъчнотиите са по-големи. Но пък награда ще дойде по-бърже. Наградата от решението на задачата." Да беше дошло време всеки сам да се справя със своите си задачи. Така в Търново на един от съборите във връзка с някакво недоразумение аз се обръщам към Учителя да го разреши, защото аз съм на правата страна, а онези там го правят от лична амбиция, а той ме изслушва и ми казва: „Ще те гонят, а ти ще правиш добро докато Злото се умори и докато накрая кажат: „Тя е наистина добра". Аз стоя разтреперана от пътя, който ми предстоеше и питам: „Ама, Учителю, такъв ли е пътят на ученика? " „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам рамене, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил. Бях вече предупредена, че съм направила много връзки от миналото и правилно трябваше да ги разрешавам в този живот.
към текста >>

Наградата от решението на задачата." Да беше дошло време всеки сам да се справя със своите си задачи.
Според мен ти вече си здрава и няма повече какво да се връщаш към старите форми, това е една епоха, която е вече преминала. Всеки един от вас тук на Изгрева преповтаря старите форми и старите епохи от където идва. Въпроса е този дали той ще премине това за една година, за десет години или за един месец. Ти ги преминаваш за един месец и затова при теб движението е по-трудно, движеше се по-интензивно и съответно страданията и мъчнотиите са по-големи. Но пък награда ще дойде по-бърже. Наградата от решението на задачата." Да беше дошло време всеки сам да се справя със своите си задачи. Така в Търново на един от съборите във връзка с някакво недоразумение аз се обръщам към Учителя да го разреши, защото аз съм на правата страна, а онези там го правят от лична амбиция, а той ме изслушва и ми казва: „Ще те гонят, а ти ще правиш добро докато Злото се умори и докато накрая кажат: „Тя е наистина добра". Аз стоя разтреперана от пътя, който ми предстоеше и питам: „Ама, Учителю, такъв ли е пътят на ученика? " „Пътят на ученика е друг, но твоят път е такъв." Аз свивам рамене, подвих си опашката като кученце и си тръгнах по онзи мой път, който Учителят ми беше посочил. Бях вече предупредена, че съм направила много връзки от миналото и правилно трябваше да ги разрешавам в този живот. А кое бе правилното и кое бе неправилното в това бе същината на въпроса, а той бе да оцелея и да оживея.
към текста >>

29. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали тяло като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя.
Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи. Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това. И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка. А аз бях вече в напреднала възраст, когато тя си замина от този свят. Та така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек. Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали тяло като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя. Та по този начин Учителят им заплати за това. че са били мои родители и по този начин ме направи свободна към тях. Освободи ме и от тогава аз дишах по-свободно. Голямо нещо е родовата карма, Трудно се разплита, необходими са години, умения, знания и правилни методи за разрешаването й.
към текста >>

30. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Цанка Екимова

Това за мен бе най-голямата награда от Учителя.
Аз аз продължих да работя по същия начин цели 50 години. Аз разбрах, че бях един от онези служители, който трябваше да влезне в тъмата на преизподнята и да пускам от време на време по една светлинка от надежда, голяма колкото светлината на светулка. А това не бе малко. И затова Учителят ме награди да присъствувам на онзи Божествен концерт в зала „България", където присъствието на Учителя, Божието изявление в Светлина и образа на Учителя се сляха в Божието проявление на едно цигулково изпълнение, което идваше като Божие Вдъхновение. Това Божие Вдъхновение бе предназначено за мен като един от служителите, които трябваше да занесат една светлинка от Светлината на Словото на Учителя в дълбочината на преизподнята, за да дам и покажа, че надеждата е още жива, макар че днес тя се оприличава и се измерва със светлинката на светулка. Това за мен бе най-голямата награда от Учителя. Бях си я заслужила и времето определено за тази награда бе дошло и аз я получих чрез купените три билета от рождения ми брат Борис. Е, какво ще кажете? Кое е по-голямо? Божието Вдъхновение или светлинката на светулката слезнала в Ада, за да запали надеждата за спасението?
към текста >>

Бях си я заслужила и времето определено за тази награда бе дошло и аз я получих чрез купените три билета от рождения ми брат Борис.
Аз разбрах, че бях един от онези служители, който трябваше да влезне в тъмата на преизподнята и да пускам от време на време по една светлинка от надежда, голяма колкото светлината на светулка. А това не бе малко. И затова Учителят ме награди да присъствувам на онзи Божествен концерт в зала „България", където присъствието на Учителя, Божието изявление в Светлина и образа на Учителя се сляха в Божието проявление на едно цигулково изпълнение, което идваше като Божие Вдъхновение. Това Божие Вдъхновение бе предназначено за мен като един от служителите, които трябваше да занесат една светлинка от Светлината на Словото на Учителя в дълбочината на преизподнята, за да дам и покажа, че надеждата е още жива, макар че днес тя се оприличава и се измерва със светлинката на светулка. Това за мен бе най-голямата награда от Учителя. Бях си я заслужила и времето определено за тази награда бе дошло и аз я получих чрез купените три билета от рождения ми брат Борис. Е, какво ще кажете? Кое е по-голямо? Божието Вдъхновение или светлинката на светулката слезнала в Ада, за да запали надеждата за спасението?
към текста >>

31. 22. СПЕЦИАЛНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЕДНА ДУША ОТ ТИБЕТ

Цанка Екимова

Беше необикновено преживяване и награда от Учителя за всички мъки и страдания, които изживявах след борбите и битките с онзи змей.
След това Учителят ми каза коя песен да изсвиря и под пръстите ми излизаше песен от Учителя. За пръв път в живота ми аз седях на този стол и на това пиано и свирех пред Учителя след Негова беседа. Обикновено на това място седеше Мария Тодорова и тя никому не отстъпваше този стол и това място пред Учителя. Няколкото сестри, които бяха в салона и чуха тази беседа пееха заедно с Учителя песента, която аз акомпанирах. След малко и аз запях. Беше необикновено преживяване и награда от Учителя за всички мъки и страдания, които изживявах след борбите и битките с онзи змей. След като изпяхме няколко песни Учителят кимна с глава, с което показа, че беседата е свършила и излезе от салона и се качи по стълбичката горе, за да остави Библията в стаята си. Аз Го изчаквах долу, за да Му предам ключа от заключеното пиано. След малко Той слезна и заедно тръгнахме към поляната. Преди да влезнем в горичката, за да направим сутрешната гимнастика, заедно с Учителя се обърнахме на изток и в този момент зърнахме и видяхме изгрева на слънцето. То възлизаше над хоризонта, а небето бе кристално чисто.
към текста >>

32. 38. ОПРЕДЕЛЕНОТО МЯСТО

Цанка Екимова

Това място ми го определиха като награда за молитвите, които съм произнасяла, да ми се отвори път до София".
" Отговори ми: „Чух! " Аз продължавам: „Ето ти си тук на Изгрева толкова години и всеки петък ти свириш с цигулката в Младежкия клас пред Учителя. Твоето място е строго определено и никой не ти го заема. А аз дойдох веднъж в годината от Габрово и ми определиха отгоре място, да седна до Учителя в автобуса, а ти се сърдиш. Аз не се сърдя, че ти цяла година си до Него, а ти се сърдиш, че един път и аз съм до Него. Това място ми го определиха като награда за молитвите, които съм произнасяла, да ми се отвори път до София". Галилей слуша изненадано. „Сестра, аз това не знаех. Направил съм грешка. Добре, че я поправиха отгоре." Галилей погледна към небето и се усмихна. Разсмяхме се и двамата.
към текста >>

33. 6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Георги Сотиров

Марийка Великова Марашлиева

Ние изпълнихме пет народни песни и хора, с голяма вещина и така добре се представихме, че получихме награда златен медал.
6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА На 24 април 1974 г. имахме републиканско състезание в гр. Плевен с нашият битов оркестър, състоящ се от 12 души. Състезанието беше в големия градски салон, участвуваха колективи от много градове из цяла България. Ние изпълнихме пет народни песни и хора, с голяма вещина и така добре се представихме, че получихме награда златен медал. След концерта, който беше преди обяд, отидохме заедно да се нахраним в ресторанта. Там предварително беше уговорено, че ще се храним. С нас беше и диригента ни. Следва да спомена, че пътните, хотела, храната - всичко беше за сметка на Комитета, който уреждаше състезанието. Настанихме се и почнаха да ни сервират обяда, състоящ се само от месна храна.
към текста >>

34. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

По-късно м октомври ни изпратиха на друга екскурзия от предприятието като награда до Будапеща и Белград с пътническите кораби на „БРП".
Междувременно бяха излезли и другите квартиранти и по такъв начин ние си освободихме цялата къща. Майка ми гледаше детето докато аз съм на работа. След това аз си го поемах или съпругът ми. През пролетта на 1968 г. ходих на екскурзия в Полша и Германия. По-късно м октомври ни изпратиха на друга екскурзия от предприятието като награда до Будапеща и Белград с пътническите кораби на „БРП". Преди да тръгна на тази екскурзия бях взела да чета книгата за гладуване от Шелтън. Започнах да я чета, но стигнах само някъде в началото. А съпругът ми боледуваше от язва: пролетно време и есенно време той страдаше много. А беше напуснал работа, за да гледа детето. Първоначално искаше аз да напусна работа, за да го гледам, обаче аз не се съгласих, защото още нямах възрастта за пенсиониране и нямах достатъчно трудов стаж.
към текста >>

35. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

" А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди: розова, небесно синя и бяла.
Баща ми Иван Петров, спадаше към вторите, второстепенните. Рано останал сирак, без баща, после и без майка - обикновен работник- електротехник. Завършил е във Варна в Морското училище. На службата си честен, изключително съвестен, неподкупен и за тези си качества ценен и уважаван от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните. Веднъж, когато мама - Веска Петрова се срещнала с Учителя и споделила за грижите си към татко, Учителят казал: „Не знаеш на какъв дух служиш! " А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди: розова, небесно синя и бяла. Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г. Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си. Казват: „Дайте й друга! " И така три одежди, толкова красиви, че тя не можа с думи да ми ги опише. У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали.
към текста >>

Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си.
Завършил е във Варна в Морското училище. На службата си честен, изключително съвестен, неподкупен и за тези си качества ценен и уважаван от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните. Веднъж, когато мама - Веска Петрова се срещнала с Учителя и споделила за грижите си към татко, Учителят казал: „Не знаеш на какъв дух служиш! " А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди: розова, небесно синя и бяла. Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г. Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си. Казват: „Дайте й друга! " И така три одежди, толкова красиви, че тя не можа с думи да ми ги опише. У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали. Като не приела и третата дреха - награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде! " После тя усетила, че слиза, слиза надолу, чула лай на куче и се събудила.
към текста >>

Като не приела и третата дреха - награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде!
Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г. Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си. Казват: „Дайте й друга! " И така три одежди, толкова красиви, че тя не можа с думи да ми ги опише. У мен остана само впечатлението от сиянието, което тези одежди са излъчвали. Като не приела и третата дреха - награда, мама чула глас отново: Пуснете я да си отиде! " После тя усетила, че слиза, слиза надолу, чула лай на куче и се събудила. Мама имаше добре изработено чувство за дълг и отговорност, съвестност и жертвоготовноот. В житейския си път е била изпратена доста рано на работа в пощата." В последните години имахме и една сестра Марийка Костадинова, която имаше интересни сънища, които сестра Пенка Краева е описала след като Марийка ги е разказвала. Тя се включи при построяването на един жилищен блок в квартал „Здравец" в Русе. Понеже блокът е бил в края на града, а имало на срещуположната страна ниви и овощни градини, тя си купила една овощна градина.
към текста >>

36. 7. ОЦЕНКАТА ОТ ЧУЖДИТЕ

Геновева Жекова

Значи там, в Москва я оцениха като артистка и й връчиха голяма награда.
Излезнали с един друг български артист по магазините в Москва да си купят нещо. Но не й достигнала една рубла. А тогава една рубла се равняваше на един долар и 50 цента. Колегата обещал да й даде в заем, за да си купи онова, което е избрала. Но когато решила да плати, продавачката върнала точно една рубла, защото в тези дни се продавало с известно намаление. Значи там, в Москва я оцениха като артистка и й връчиха голяма награда. Там една продавачка, една обикновена рускиня я оцени като човек. Ето, това е важното. Да те оценят онези, които имат нужда от теб, а онези, които нямат нужда от теб трябва да научат окултния закон, че пророк не е пророк в родината си.
към текста >>

37. 9. С цигулка, с юмрук и с брадва към високият идеал

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Те знаят, че отиват при своят бивш ятак, че му носят протокол и голяма награда, затова очакват той да им благодари и да ги разцелува заради пенсията, която ще му дадат.
Такива хора, които идват след 32 години, за да ми благодарят с държавна пенсия заслужават да бъдат съсечени на парчета. Ако не си тръгнете веднага - ще ви избия! “ Онези са стъписани, уплашени са и моментално избягват от бараката. Те познават Игнат, че може да направи всичко с тях. А те не са и въоръжени, нито са дошли с охрана, както правят, когато отиват и слизат между народа. Те знаят, че отиват при своят бивш ятак, че му носят протокол и голяма награда, затова очакват той да им благодари и да ги разцелува заради пенсията, която ще му дадат. Бързо се вмъкват в трите генералски „Волги“ и трите генералски коли запрашват към града. Разказваше ми този случай Игнат и толкова бе възмутен, че кръв се наливаше в лицето му. Беше го яд, че онези, с които се борил за един Висок Идеал бяха го опорочили и бяха го продали и направили за разменна монета за всякакви там заслуги и привилегии. С брадва беше защитил Високия Идеал и своите комунистически убеждения. Неговият стремеж да се добере до Високия Идеал беше достоен за уважение, но не и за подражание.
към текста >>

38. 21. Евакуация в Трявна

За тая му работа той става лауреат и така Цаню Антонов е бял брат, обаче същевременно е и лауреат на Димитровска награда, носител на червено знаме и още някои такива първостепенни знаци на комунизма.
И така мечтата им да имат къща на това място се сбъдва. Цаню става известен в дърворезбата, благодарение на това, че му възлагат да направи таваните на къщата в Лайпциг, където е бил Георги Димитров по време на Лайпцигския процес. Там решават да направят тоя обект историческо място като българско, като направят таваните с резба. Цаню проектира таваните, а учениците в тревненското училище изпълняват поръчката и го монтират там. Цаню бива командирован в Лайпциг за монтирането. За тая му работа той става лауреат и така Цаню Антонов е бял брат, обаче същевременно е и лауреат на Димитровска награда, носител на червено знаме и още някои такива първостепенни знаци на комунизма. Но това не му пречеше той да бъде предан наш приятел и години наред те бяха предани на Учението. През престояването си в Трявна бай Иван е обяснявал разбиранията си от своя гледна точка, от това как той го е възприемал, с астрология ги е занимавал, изобщо имали са един доста интензивен живот и са изпълнявали Учението в тая светлина, в която е говорил Учителят на учителите, че Новото Учение не е необходимо да бъде разпространявано в някакви зали и салони, а може и на тая полянка горе над Трявна под небето ясно синьо или дъждовно и мъгливо.
към текста >>

39. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“.
В: За славяните, дошли в България. И: Та тука пишат за славяните и ги разглеждат, и за траките книги има .трилогия на славяни и траки и българи разпокъсано, ама ако ви покажа кои са били жителите, нали сега видехте кои са били жителите. Румънизирани траки, италийци и малоазиатски преселници. Келтите и скитите са живеели тук в днешните земи около Дунава, защото според Херодот, Дунав, Истър извира от страната на келтите и след това тече през страната на Скития. Херодот е меродавен историк. В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“. Учителят говори за прабългарите. И: Да. В: И накрая сега като се резюмира всичко, защото не може да се отрече сега този език, който ние говорим, че е славянския език. И: Да, славянския език. В: Тракийската култура съществува, славяните са били тука, българите също са били тука - волевият елемент го има.
към текста >>

40. 9. Заветната мечта

Мариета Бертоли

Влади Георгиев Симеонов, лауреат на Димитровска награда.
Тези концерти в Италия бяха върхът на днешната човешка цивилизация“. Ех, сбъднаха му се мечтите. Остана да се сбъднат и моите - да запазим, макар и малко от неговите записи като диригент за следващите поколения родени в България. IN MEMORIAM ЕТ IN HONOREM На 16 януари 1990 г. почина именитият български диригент проф. Влади Георгиев Симеонов, лауреат на Димитровска награда. Роден на 23 май 1912 г. в Разград, Влади Симеонов от ранно детство свързва живота си с музиката. Учи цигулка, през 1934 г. завършва Държавната музикална академия в София, по-късно специализира в консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, завършва и Виенската консерватория. Работи като диригент на новосъздадения след 9 септември 1944 г.
към текста >>

Два пъти е лауреат на Димитровска награда.
Творческото дело на проф. Влади Симеонов е ценен влог в развитието на професионалната музикална култура на съвременна България. Значителен е приносът му като преподавател в Българската държавна консерватория за подготовката на редица талантливи диригенти. Големи са неговите заслуги за музикалното естетическо възпитание на младежта. Влади Симеонов е два пъти носител на ордените „Георги Димитров“ и „Кирил и Методий“ - първа степен, на ордена „Народна република България - първа степен и други високи награди и отличия. Два пъти е лауреат на Димитровска награда. Комунист и гражданин с активна обществена позиция, Влади Симеонов отдаде целия си живот в служба на музикалното изкуство, за възхода на социалистическата ни култура. Поклон пред светлата му памет. (Българска телеграфна агенция)
към текста >>

41. 15. НАША ФАНА

И както каза при друг случай: Който пита, той взема питата, така и сега аз трябваше да получа наградата.
И често, това се случваше обикновено в съботен ден, имах привилегията да бъда поканвана на разговор с Учителя. Горе на стълбата. И разбирах, че Учителят говори не на мене, а на моят брат. Но Учителят обича да възнаграждава всеки, който Му служи. В случая аз услужвах - от една страна на Учителя, за да може да влезе във връзка със заминалия, от друга страна на заминалия, да получи осветление и утеха от Учителя. И както каза при друг случай: Който пита, той взема питата, така и сега аз трябваше да получа наградата. След като ни изведе из хаоса на неразбраното и неориентирано положение, Той каза шеговито: 1. Наша Фана 2. То поникна каквото фана, и се фана. всичко стана. А тук Учителят употреби изразът "наша Фана", защото този израз е специфичен за моя брат.
към текста >>

42. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

Сценарий, режисура и музика, който взема наградата в Триест.
Аз ако усетя, че не ме слушат на последния ред ще загубя самочувствието. Арабов има един пробивен глас". Спряхме се на Арабов. Арабов го направи много хубаво, а пък аз го направих за друго. Георги написа едно есе за моя филм, аз имам един авторски филм. Сценарий, режисура и музика, който взема наградата в Триест. В: Как се казва? Д: "Пътят на Плеадите." Те са на 29 градуса в Телеца - най-далечните съзвездия и Георги написа едно есе. Аз който ми е направил нещо не мога да не му благодаря и на тази вечер на есето той чете накрая това есе. И както завършва есето от горе прожекцията спуска на екрана златната завеса, тя се разтваря и минава филма. И така завършва.
към текста >>

43. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Тогава аз реших да направя нещо за Георги, плюс това, когато аз направих един филм, авторски филм, сценарии, режисура и музика, който взема наградата в Триест, космичен филм по рисунките на Васил Иванов, той написа едно есе върху филма.
Обаче времената вече се сгъстиха и самите вестници взеха вече една позиция с партийна линия вече, еднопосочна и Георги изпадна в едно униние. По едно време го гледам, почна да ходи на църква, да пали свещи. Викам: "Георге, какво става с тебе, слушай бе, недей така". Но попадна на едно отчаяние. Разбира се, той го криеше, но аз го усещах като приятел. Тогава аз реших да направя нещо за Георги, плюс това, когато аз направих един филм, авторски филм, сценарии, режисура и музика, който взема наградата в Триест, космичен филм по рисунките на Васил Иванов, той написа едно есе върху филма. И аз, понеже не обичам да остана длъжен ако трябва да бъдем едно на едно, аз трябваше да направя нещо за него. Тогава той ми посочи няколко подходящи есета, между които беше накрая и есето за "Пътя на Плеадите" за моя филм. И в Сатиричния театър, в свободния ден, в понеделник, беше много трудно, но шансът позволи това нещо. Аз отидох пред кинодейците и поисках като представям есетата да направим една вечер на есето. В: Автор Томалевски.
към текста >>

Д: Той си е авторски филм с режисура и музика, като в Триест взема наградата, която така зарадва много Васил Иванов.
Помня, че на първия ред беше седнал този Калоянчев. После вика: "Е-ех, такива работи да се правят". Той беше тогава само комичен актьор и питаше: "Каква е тая публика бе, муха да бръмне ще се чуе". Създаде се много хубава атмосфера и накрая когато той прочете есето за Плеадите, завесата се дръпна, върху завесата по право започва филма, горе картината, дръпва се завесата и се прожектира филма за Плеадите и така завърши. В: филмът вие го бяхте правили. Д: Той си е авторски филм с режисура и музика, като в Триест взема наградата, която така зарадва много Васил Иванов. И тогава те предложиха на самия фестивал, на следващата година да направят една изложба от негови картини, която не стана заради това, че не го допуснаха него и т.н. едни времена, всякакви изненади можеше да дойдат и Георги се съживи обаче от това нещо. Бях много доволен аз, целта, която преследвах се получи, Георги се въодушеви. Искаше да го повторим. Викам: "Георге, ето сега материала, ето и музиката, ето всичко.
към текста >>

44. 3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Това бе най-голямата ми награда като певец на Изгрева пред нозете на Учителя.
Инструменталистите, които винаги участваха при Учителя имаха по-точни впечатления и по-точни спомени. През 1949 г. бях назначен за солист-баритон в новооткритата опера в гр. Русе, където съм пял Жермон в "Травиата", Риголето във "Риголето", фигаро в "Севилския бръснар", Марсел в "Бохеми", Малатеста в "Дон Паскуале", консул в "Бътерфлай", Силвио в "Палячи". Много аплодисменти съм получавал, но онова, което преживях при великата и необикновена радост при "Бершитба" не съм изпитвал никога. Това бе най-голямата ми награда като певец на Изгрева пред нозете на Учителя. В Русе се влях в нашето братство. Там се запознах с Марийка Марашлиева, Петър Филипов, Йордан Новаков, Малджиеви, Жана Новакова и други. Събирахме се в братския салон, четяхме беседи от Учителя, пеехме песни и дори организирахме курс по астрология. Всяка неделя излизахме извън града към Образцовия чифлик или в повечето случаи в местността "Свирчовица", където бяха братските земи и лозя, които се обработваха под ръководството на петима родни братя: Симеон, Стою, Рашко, Йордан и Колю Маркови. Там имаше и салонче, в което се приютявахме при дъжд, пеехме и четяхме беседи от Учителя.
към текста >>

45. 56. БИБЛИЯТА

ТОМ 9

Това ми е дадено като награда.
В.К.: И впоследствие какво стана с тях? Е.А.: Вижте, ще Ви кажа нещо което много ме е зарадвало с тази Библия. Не мога да Ви кажа думите точно, защото не си ги спомням дословно. И което не помня, не искам да го кажа как е. Ще кажа само смисъла. Това ми е дадено като награда. За нещо което съм направила. Какво е то, не мога да Ви кажа. В.К.: Това беше коя година? Е.А.: Към 1931 или 1932 год. най-късно е било.
към текста >>

Но за мене когато ми я даде, ми я даде като награда.
Какво е то, не мога да Ви кажа. В.К.: Това беше коя година? Е.А.: Към 1931 или 1932 год. най-късно е било. Но така го каза Учителят, какво е казал на тях аз не зная. Но за мене когато ми я даде, ми я даде като награда. И това беше едничкото нещо, което похвално, което съм чула от Учителя за мене. И което много ме е зарадвало. И да Ви кажа, всякога си го спомням този миг с много радост, всякога. И затова тази Библия ми е много мила, даже сега си казвам: На кого да я оставя? Разбирате ли?
към текста >>

46. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Та в това отношение бяхме ние радостни и привилигировани, това ни беше наградата.
Аз имам нещо така, което ме мъчи и искам да го разбера. Той говори съвсем друг въпрос, дава светлина по друго, но мене ми светне, разбирате ли? По моят въпрос ми светне. Аз разбирам нещо. Така че как ставаше това не мога да го разбера нали, не мога да го кажа, но с тая светлина, която изясняваше един или друг въпрос, който да речем мен ме е интересувал. Та в това отношение бяхме ние радостни и привилигировани, това ни беше наградата. Всеки един от нас така слушаше с радости това Слово. Защото храна беше Словото на Учителя. И да ви кажа, ние така бяхме свикнали с Него, така ни беше хубаво, че когато Учителят не дойде понякога в клас така свиваше ни се сърцето, че Учителят не идва. Защото лишавахме се от нещо много прекрасно и хубаво. Вярно, четяхме беседа.
към текста >>

47. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Тази Библия ми е дадена като награда от Учителя, като справяне в „Парахода".
И всъщност това е опитът на Учителя да работи с църквата. В.К.: Аз съм намерил едно изказване, едно интервю на Учителя с Александър Стамболийски, където Учителят казва: „Ние се опитахме да реформираме църквата, а те ни отрязаха и ни отхвърлиха". Значи това е бил опит. Е.А.: Да. Учителят е правил опит да работи с църквата за да не излезе, че е безверник. В.К.: Тази Библия ми е дадена като награда от Учителя, като справяне в „Парахода". Е.А.: Е виж сега, Учителят ми подари Библията, е то е пак така в общата работа, понеже ние не влизахме в пререкание, ние не сме се карали, били сме винаги в добри отношения една с друга. Това съм искала да кажа. Нищо друго. В.К.: Сега тука, което съм записал, че стенографката Елена е двукръвна македонка, стенографката Паша, баща й руснак, майка българка, Савка - баща македонец, майка германка. Бащата от Велес -Македония.
към текста >>

48. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Награда за сторено добро 187.
Ако е рекъл Бог 182. Погача за Учителя 183. Учителю, не почвай 184. Загадъчното лекарство 185. Как си излекувах коленете 186. Награда за сторено добро 187. Сън преди операцията 188. Масло за Учителя 189. Награда за непослушание 190. Възмездие 191. Без лична карта 192.
към текста >>

Награда за непослушание 190.
Загадъчното лекарство 185. Как си излекувах коленете 186. Награда за сторено добро 187. Сън преди операцията 188. Масло за Учителя 189. Награда за непослушание 190. Възмездие 191. Без лична карта 192. Получих отговор чрез сън 193. Чудното излекуване 194. Отгатнал какво ще го питат 195.
към текста >>

49. 01 - 25. ТРИТЕ ХЛЯБА ОТ СКОПИЕ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Но понеже резултатът бил благоприятен, му простил наказанието и за награда му дал 15 дни отпуск.
Това продължило около 11 месеца, през което време имал само 11 смъртни случая. Това станало възможно поради обстоятелството, че брат Куртев е бил със силна вяра в Бога. Макар че бил постоянно между болните, не се е заразил, докато лекарите ги гледали от разстояние 3-4 метра, страхувайки се от заразната болест. Брат Куртев успял да намали смъртността между холерно болните, като на свой риск увеличил капките йод от 3 на 7, които болните гълтали по 3 пъти на ден, без да е имал нареждане от по-горна медицинска власт. Като се научил за това, главният лекар го заплашил с наказание, дето е действал без заповед. Но понеже резултатът бил благоприятен, му простил наказанието и за награда му дал 15 дни отпуск. Преди да тръгне от Скопие, взел три хляба, от които един за него, втория за Учителя и третия за някого. Знаело се, че по време на войната цялото цивилно население гладува. Щом пристигнал в София, побързал да се срещне с Учителя, който живеел на ул. „Опълченска" 66. Виждайки Учителя, веднага му подал единия хляб, който той приел и му казал: „А другия хляб занесете на семейство Иванови.
към текста >>

50. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Дал му ги за награда, дето му е познал това нещо.
После са занимаваше с астрология. Знам, че астрологията му беше като един доход. Правеше някои хороскопи и вземаше по някой лев на някои хора, Даже говореха за него, че той на министър Мавродиев - през 1934 година ли беше в кабинета, на кого ли беше? Но Мавродиев беше министър и той му беше предсказал, че ще стане министър. След като стана министър, той го наградил 10 хиляди лева и той си направи барака. Дал му ги за награда, дето му е познал това нещо. Заедно с Влад Пашов после живееха в тази барака. Значи астрологията му помогна да си построи барака. Какво е една барака, но ги няма. Няма ги парите. Когато разказах преди за опитността, за задачата за носене на вода от Витоша, там един брат като излизал от Симеоново нанагоре, на алеята, на самата каменна пътека пада и издъхнал веднага.
към текста >>

51. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Като награда за тази ми увереност една нощ сънувам майка си, че разговарям с нея, като в съзнанието ми стои мисълта, че тя е жител на отвъдния свят.
ДЕША ПЕНЧЕВА АРАБАДЖИЕНА /1869- 1942 г. Дето не съм ти пречила Милата ни и многообична майка се помина на 3 юни 1942 година в родното ни село от бъбречна болест на 73 години. А баща ни живя седем години след нея и се помина през октомври 1949 година, на 88 години. Когато и двамата родители бяха покойници, аз често си спомнях за тях и сякаш исках да разговарям с тях, тъй като знаех, че смъртта е засегнала само тяхното физическо тяло, а душата, т.е. съзнанието е живо и съществува. Като награда за тази ми увереност една нощ сънувам майка си, че разговарям с нея, като в съзнанието ми стои мисълта, че тя е жител на отвъдния свят. Ето и нашият разговор: „Как си, майко? Как живеете отвъд? - „Добре съм, синко. Много съм добре." - „А какво правиш и с какво се занимаваш? " - „Поливам една градинка с цветя с една стомничка." - „А сама ли си на тая работа?
към текста >>

52. 09 - 186.НАГРАДА ЗА СТОРЕНО ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

186.НАГРАДА ЗА СТОРЕНО ДОБРО През 1921 година брат ми служеше в Родопите, в трудовите войски като трудовак.
186.НАГРАДА ЗА СТОРЕНО ДОБРО През 1921 година брат ми служеше в Родопите, в трудовите войски като трудовак. Един ден, като минавал сам през гората, чул някакво скимтене, което не приличало нито на човешки глас, нито на звук от животно. Докладвал на началника си, но той не обърнал внимание. Но брат ми не бил спокоен, ето защо тайно от началника си отива на мястото в гората, дето е чул скимтене. Там намерил пребит, съблечен и агонизиращ човек. Отива веднага и съобщава в близкото село, като помолил селяните да го приберат и да се погрижат за неговото лекуване, а на следния ден той ще се върне да уреди сметката по лечението.
към текста >>

53. 09 - 189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ През месец август 1930 година пет-шест младежи и девойки от Братството отидохме на екскурзия на Мусала.
189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ През месец август 1930 година пет-шест младежи и девойки от Братството отидохме на екскурзия на Мусала. Всички изпитвахме едно особено чувство на радост и лекота, защото както младостта ни, така и хубавото време ни разполагаха. Тогава аз забелязах, че една от девойките скачаше доста непредпазливо по скалите и я предупредих, но въпреки това тя и след това продължаваше да скача. Само няколко минути след това кракът й хлътна межу камъните и се навехна и тя ревна с глас. Кракът й бе навехнат и отече веднага. Аз се свързах с Учителя, след това й издърпах крака, поразтрих го и не след много отокът спадна.
към текста >>

54. 09 - 213. ПОУКА ОТ СТРАДАНИЕТО

Който прилага Учението - Словото в живота, той ще има и наградата, вътрешната радост, която с нищо не може да се откупи.
Зарадваха се, като ни видяха, а това зарадва и нас. „Сега разбрах защо трябва да се посещават болни", ни каза един от тях, който вече няколко години пази стаята. „Когато бях здрав и наум не ми идваше за посещаване на болни. Но сега, когато ме затвориха между четири стени, разбрах от какво голямо и важно значение е това, да се посещават болни." Страданието бе научило този брат на онова, което бе пренебрегвал, когато е бил здрав. Ето защо добре е да не забравяме, че има както болни, така и бедни и нещастни, които ожидат за нашата помощ, посещение или утеха. Който прилага Учението - Словото в живота, той ще има и наградата, вътрешната радост, която с нищо не може да се откупи. Георги Събев.
към текста >>

55. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

И като награда родителите им са го гощавали богато, понеже виждали, че е беден, но способен.
Дядо ми често разказваше за себе си, за детските си години. Той е роден през 1870 година в Айтос, в много бедно семейство. В училище се е учил много добре, още от учителя си научавал и запомнял уроците. Казваше: „Аз нямах учебници, както вие сега имате. Ходехме босички на училище." По- богатите деца са го канили в домовете си, да им помага на уроците и домашните. И като награда родителите им са го гощавали богато, понеже виждали, че е беден, но способен. Друг път разказваше нещо, което ми е правило голямо впечатление. Като поотраснал още малко, през лятото работел като чираче в едно кафене. Горкото дете, то трябвало да носи тежки тенекии, пълни с вода от Лъджата /чешма/. „Те бяха тежки, краката ми се преплитаха, но носех, само за да получа някой лев." Често съм плакала, като разказваше за това, за мизерното детство. Много обичаше да разказва за приемането му във фелдшерските курсове като войник.
към текста >>

56. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Да бъде ученик за него беше награда и същност, смисъл на неговия живот.
Очите му излъчваха любов и братска преданост. Имаше особена сила да вдъхновява хората. Дали вътрешният му живот или негови естествени качества го правеха такъв, но той имаше мощно излъчване. Кротост, благост, търпение, но и силна воля и решителност да завърши всяка работа докрай се изливаха от него. Той беше много изработен човек. Да бъде ученик за него беше награда и същност, смисъл на неговия живот. Любима песен му беше „Вехади", която много хармонираше с неговия характер и чувство. Пееше я тихо и с проникновение. Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг, Александър Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя. Татко си замина на 1 май 1978 година. Беше изпратен от целия Айтос и околия, от братя, приятели, колеги и всеки един, който е бил в допир с неговия светъл дух.
към текста >>

57. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

Аз съм щит твой, мъздата (наградата) ти ще бъде твърде голяма." (Битие, гл.
Преломи хляба и го предаде на Аврама, наля чаша с вино и му даде да пие. Това бе безкръвната жертва на Мелхиседек, защото бе цар на Правда и цар на Мира. А Аврам му даде десятък от всичко като дар, приношение Богу. И Аврам стана свещеник по чин Мелхиседеков, чрез безкръвна жертва и чрез десятъка, който даде Богу, по силата на Божието Благословение. И Бог се яви Авраму във видение и му каза: „Не бой се, Авраме. Аз съм щит твой, мъздата (наградата) ти ще бъде твърде голяма." (Битие, гл. 15, ст. 1). Защото Господ е в благословението и в наследството, и в чашата вино на безкръвната жертва и обещание. Защото има плод за праведния и който е правдив и правда ще пожъне, истинска заплата, и семето му ще наследи земята. И повярва Аврам в Господа Йехова и това му се вмени в правда (Битие, гл. 15, ст. 6).
към текста >>

58. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски.
Ето тия: „Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите (т. 34). - Не бъди бърз да свързваш приятелство, но свържеш ли, пази неразкъсани връзките... Не искай от приятелите си да ти казват неща приятни, а истински... Бъди придирчив към себе си (т. 30). - Бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешат на тебе (38). - Колкото човек превъзходствува по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по своите добродетели (40). -Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44). Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма. Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство. Покрай прякото свое високо призвание - уредба на църковния живот - той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно. Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство.
към текста >>

59. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Впрочем гордея са като направих начало под учителското си звание да развия духа на Българизма в тоя погагаузен народ, и ... же Впрочем макар и старание то ми да беше твърде утекчително почувствовано..., вечна народна награда - Като в това... разстояние тригодишно намирам (в учили)щето днес около до 150 ученика по(вече).
Това писмо, което предаваме тук изцяло, е характерно за личността, схващанията и убежденията на първия български варненски учител. „Словеснейший Учительо! Господ. П. Р. Славейков. В Джумая. Като по случай наший приятел тръгва днес за Панаиря, по търговските си дела, взех смелост да пожелая доброто разположение на здравието, също да ви чрезмерно благодарим за временното благодеяние, което ма удостоихте да бъда в приморский град на милото ни Отечество България град Варна. Впрочем гордея са като направих начало под учителското си звание да развия духа на Българизма в тоя погагаузен народ, и ... же Впрочем макар и старание то ми да беше твърде утекчително почувствовано..., вечна народна награда - Като в това... разстояние тригодишно намирам (в учили)щето днес около до 150 ученика по(вече). Това е прочее моето най-първо преиму(щество), което сполучих чрез Господство ви. Тъй също и аз в будущем ще изпълня Отеческити си длъжности, до като бъда в това звание. Впрочем като на бързо стана, желая Ваший честний отговор и наставление, за които ще ви бъда вечно признателен за всичките благодеяния. Оставам с всичката си към вас почтенност и преданност като съм честит да бъда завсегда Ваш покорний ученик. Варна 23 април 1863 година.
към текста >>

60. IV. 16 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ако сполучите да подигнете някой от вас, вие подигате и себе си и това е вашата награда.
И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я, не я пренебрегвайте, защото ако начаса я изпълните, тя е, която ще ви помогне да се подигнете. Трябва да ви се припомнят старите светувания, защото хиляди години сте се скитали, та сте забравили как сте живели в Небето и затова сега е нужно да ви се напомни. Там, гдето има леност, не може да се развие волята. Затова добродетел и леност са две несъвместими неща. Ако бихте видели какво представлява един възвишен дух, каква енергия, каква подвижност, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите. Ако сполучите да подигнете някой от вас, вие подигате и себе си и това е вашата награда. Земната душа е, която ви препятствува в живота и тя е, която ви държи и дърпа надолу. Няма нужда да се страхувате и съмнявате в пътя си, защото тези учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма място за страх. Обърнете внимание върху тримата приятели, които са ви назначили учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват в пътя ви. Вие можете да си помагате един друг из пътя.
към текста >>

61. 11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК

Стефан Тошев

Ако можете, заживейте един чист живот и наградата Ви няма да закъснее.
И затова е казано, че человек не може да служи едновременно и Мамону и Богу. Това се отнася за двете природи в человека. Ето защо Вие сте млад и със силата на волята ще можете да обуздаете желанията и страстите на Вашата плътска природа и да дадете полет и свобода на Вашата душа да се развива свободно. Жизнената енергия, която черпи физическият организъм от околната природа, се складира в тялото и се разпределя на всички органи и области. Така например человек със силата на волята може да отправи в друга област енергията, която е предназначена за неговата полова област и тогава той е спокоен от тази страна. Ако можете, заживейте един чист живот и наградата Ви няма да закъснее. Така съветва и апостол Павел: „ Който може да се не жени, по- добре прави... " Аз набързо Ви надрасках горните мисли, които макар и да ги знаете, се е пак полезно да се повтарят на често. Не се увличайте много в партизанство, защото такава борба може да Ви спъне. Приемете братски поздрав и поздравете и другите братя, които се подвизават. Д-рДуков Казанлък, 23.06.1912г. Драги ми Тошев, Писмото Ви получих и разбрах.
към текста >>

62. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява: ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога.
Илиев и Маринов. С братски поздрав, Ваш Софроний Ников Гара Разград, 23.07.1909 г. Драгий Тошев, Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица". Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в: чиста храна за тялото; владание на чувствата за астралното тяло; и благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява: ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога. Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза. За мене: Понеже виждах, че времето е назряло за теософска пропаганда, и понеже владиците взеха да ме въздържат да говоря свободно, аз видях, че е най- честно да си дам оставката. Доброволно постъпих в редовете на свещеничеството, та имах право и доброволно да напусна. Никой не ме е раздяквал и пр., защото по отзива на моите началници аз бях много достоен духовен.
към текста >>

63. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Гена Папазова

Моля ви се." Аз си представям сега, когато не ми беше добре как въобще не ядях, а как сме я мъчили да яде, но у нея само да каже, че ... На, как да ви кажа, аз имам тази награда, гдето казва Ботев: „Да каже нявга народът, умря..." Имам тази награда да помисля, че изпратих добре един човек.
Христов като стане от леглото, когато можеше да стане, той знаеше, че Паша обича сърмички, и то ей такива мънички сърмички от лозов лист. Той ще ги направи. Сега ний ще й дадем, Паша погледне сега, двечки са нали, ето. Ама ний ще ги разрежем и сега започваме да прибавяме към тези половинки. „Моля ви се, бе, моля ви се, оставете ме, бе. Моля ви се." Аз си представям сега, когато не ми беше добре как въобще не ядях, а как сме я мъчили да яде, но у нея само да каже, че ... На, как да ви кажа, аз имам тази награда, гдето казва Ботев: „Да каже нявга народът, умря..." Имам тази награда да помисля, че изпратих добре един човек. Това ми е наградата. В.К.: Това не е малка награда. Г.П.: Това ми е наградата. В.К.: При положение, че цяло братство отказва да я гледа и всички роднини отказват да я гледат, това не е малка награда. Г.П.: Чувайте, имаше една, на нейната първа братовчедка Дора, дъщеря, наричахме я Джели.
към текста >>

Това ми е наградата.
Той ще ги направи. Сега ний ще й дадем, Паша погледне сега, двечки са нали, ето. Ама ний ще ги разрежем и сега започваме да прибавяме към тези половинки. „Моля ви се, бе, моля ви се, оставете ме, бе. Моля ви се." Аз си представям сега, когато не ми беше добре как въобще не ядях, а как сме я мъчили да яде, но у нея само да каже, че ... На, как да ви кажа, аз имам тази награда, гдето казва Ботев: „Да каже нявга народът, умря..." Имам тази награда да помисля, че изпратих добре един човек. Това ми е наградата. В.К.: Това не е малка награда. Г.П.: Това ми е наградата. В.К.: При положение, че цяло братство отказва да я гледа и всички роднини отказват да я гледат, това не е малка награда. Г.П.: Чувайте, имаше една, на нейната първа братовчедка Дора, дъщеря, наричахме я Джели. А тя вероятно е била Ангелина Гъвълюбова.
към текста >>

В.К.: Това не е малка награда.
Сега ний ще й дадем, Паша погледне сега, двечки са нали, ето. Ама ний ще ги разрежем и сега започваме да прибавяме към тези половинки. „Моля ви се, бе, моля ви се, оставете ме, бе. Моля ви се." Аз си представям сега, когато не ми беше добре как въобще не ядях, а как сме я мъчили да яде, но у нея само да каже, че ... На, как да ви кажа, аз имам тази награда, гдето казва Ботев: „Да каже нявга народът, умря..." Имам тази награда да помисля, че изпратих добре един човек. Това ми е наградата. В.К.: Това не е малка награда. Г.П.: Това ми е наградата. В.К.: При положение, че цяло братство отказва да я гледа и всички роднини отказват да я гледат, това не е малка награда. Г.П.: Чувайте, имаше една, на нейната първа братовчедка Дора, дъщеря, наричахме я Джели. А тя вероятно е била Ангелина Гъвълюбова. Тя се жени два пъти.
към текста >>

Г.П.: Това ми е наградата.
Ама ний ще ги разрежем и сега започваме да прибавяме към тези половинки. „Моля ви се, бе, моля ви се, оставете ме, бе. Моля ви се." Аз си представям сега, когато не ми беше добре как въобще не ядях, а как сме я мъчили да яде, но у нея само да каже, че ... На, как да ви кажа, аз имам тази награда, гдето казва Ботев: „Да каже нявга народът, умря..." Имам тази награда да помисля, че изпратих добре един човек. Това ми е наградата. В.К.: Това не е малка награда. Г.П.: Това ми е наградата. В.К.: При положение, че цяло братство отказва да я гледа и всички роднини отказват да я гледат, това не е малка награда. Г.П.: Чувайте, имаше една, на нейната първа братовчедка Дора, дъщеря, наричахме я Джели. А тя вероятно е била Ангелина Гъвълюбова. Тя се жени два пъти. Първият път нещо стана със съпруга й неочаквано, бърза смърт една.
към текста >>

В.К.: При положение, че цяло братство отказва да я гледа и всички роднини отказват да я гледат, това не е малка награда.
„Моля ви се, бе, моля ви се, оставете ме, бе. Моля ви се." Аз си представям сега, когато не ми беше добре как въобще не ядях, а как сме я мъчили да яде, но у нея само да каже, че ... На, как да ви кажа, аз имам тази награда, гдето казва Ботев: „Да каже нявга народът, умря..." Имам тази награда да помисля, че изпратих добре един човек. Това ми е наградата. В.К.: Това не е малка награда. Г.П.: Това ми е наградата. В.К.: При положение, че цяло братство отказва да я гледа и всички роднини отказват да я гледат, това не е малка награда. Г.П.: Чувайте, имаше една, на нейната първа братовчедка Дора, дъщеря, наричахме я Джели. А тя вероятно е била Ангелина Гъвълюбова. Тя се жени два пъти. Първият път нещо стана със съпруга й неочаквано, бърза смърт една. Вторият път се ожени за един Гълъбов - зъболекар, тука някъде в нашата махала.
към текста >>

64. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

Аз зная, че само Волята Божия, ако изпълним, е Твоята награда.
Сутрин, когато стана и светлината разкрива красотата, отправям благодарствена молитва към Бога. Денят изпълвам с хубави мисли и чувства и търся добрите дела - придобивките на деня. Вечер, когато нощта затваря вратите и разкрива звездите, душата ми политва към висините и свободна от тялото търси Небесната Школа, в която Ти пак Словото раздаваш. Учителю, благодаря Ти. Ти изтръгваш сълзи на умиление в преизпълнените ни души с любов и обич. Аз зная, че само Волята Божия, ако изпълним, е Твоята награда. Ние често грешим и в най-добрите си желания. Нашето несъвършенство мъчно проумява, но Ти кротко простираш Твоята деница и с търпение ни изчакваш да узреем. Учителю, благодаря! Днес изпълних едно съкровено желание - да напиша своята благодарност към Теб. Погледни благосклонно към мен и моите братя и сестри, и води ни по стръмните и прекрасни пътеки на Твоята Любов, Мъдрост.
към текста >>

65. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Самият художник е чувствувал награда в това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието." „Истинското изкуство е истинска религия." „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата.
Анонимните художници на Египет са чувствували една религиозна мисия. Те са говорили с езика на вечността и до ден днешен ние не можем да противопоставим нищо по-велико на един египетски сфинкс, който от хилядолетия от пустинята гледа във вечността, гледа в тази неразгадана загадка, която е тайната на битието. И този гениален образ е изваян от една скала с колосални размери. Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни. Творческият дух на природата, творческите планове на природата са се проявили чрез тези художници и затова не намираме имената им. Самият художник е чувствувал награда в това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието." „Истинското изкуство е истинска религия." „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата. Ето защо днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие. Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа). Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че когато човек го слуша, чувствува, че влиза в един храм и душата се освобождава, познава същността на нещата.
към текста >>

„Той трябва да се е отказал от много, понеже висшата награда за него е онази радост, която предизвиква в душите и сърцата на хората." Според него, истинското изкуство трябва да е достъпно на всички, а не само на висшите класи, както е било досега.
Децата си не мога да продам. Майка, когато ражда децата, не ги ражда, за да печели с тях." На всекиго, който иска, той ги показва безплатно. Той изтъква и други два мотива за това: 1). Ако с изкуството се прави търговия, тогаз човек на изкуството има опасност да се приспособи към вкуса на тези, които му плащат; 2) Ако изкуството е с пари, тогаз от него ще се лишат тези, които са по-бедни и не могат да плащат. Истинският художник трябва да се е самопожертвувал, според него. „Той трябва да се е отказал от много, понеже висшата награда за него е онази радост, която предизвиква в душите и сърцата на хората." Според него, истинското изкуство трябва да е достъпно на всички, а не само на висшите класи, както е било досега. Той казва, че масата, народът в много случаи повече цени истинското изкуство, отколкото висшите класи и твърди това въз основа на своята житейска опитност. Той мечтае, като се върне по-нататък в България, да я обиколи, като отива от село на село. Ще им показва картините си и ще им казва как разбира смисъла на живота. Борис Георгиев обича изкуството с цялата си душа, търси неговите тайни. Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III.
към текста >>

66. 5. БОРИС ГЕОРГИЕВ - ЖИВОПИСЕЦ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България: т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176)

БОРИС ГЕОРГИЕВ

получава голямата награда „Короната на Италия" за цялостното си творчество.
Участвува в международни изложби във Венеция (1928 и 1942), прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим - последната през 1961 г. голяма част от творбите му се намират в Италия. Негови картини притежават НХГ (Националната Художествена Галерия) в България и редица музеи в Индия, Бразилия, ФРГ, ГДР и др. и частни сбирки. През 1937 г. получава голямата награда „Короната на Италия" за цялостното си творчество.
към текста >>

67. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

Завършил гимназия във Френския пансион в Пловдив с награда.
„Изповед на една душа", Б. - Съпругът. 1. Родена на 18 април 1903 г. стар стил в Казанлък, баща - Михаил от Сливен. Рано останал сирак от честен и смел баща, убит от турците. Завършил гимназия във Френския пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари - никога. Майка - Анастасия Джамджиева, родена 1873 г, от Велико Търново, дъщеря на сина Петър на Велчо Джамджията, самоотвержен патриот - Велчовата завера - обесен от турците. Завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Неизразимо предана майка, на нея всичко дължа, тя имаше дарбата на художничка, но „в този живот беше изпратена с други задачи", казваше Учителят. 2. Постъпила в рисувателното училище на 14 години, а след 5 години, вече превърнато в Академия, още 3 години, за да ни се признае висше образование.
към текста >>

68. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

Михаил е завършил във френски пансион в Пловдив с награда.
А онези, за които ние работехме, ще дойдат след десетилетия и векове. Марийка Марашлиева Д-р Вергилий Кръстев ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА 1. Цветана Щилянова е родена на 18 април 1903 г. в град Казанлък. Баща й, Михаил, родом от град Сливен, още отрано останал сирак, понеже баща му бил убит от турците. Михаил е завършил във френски пансион в Пловдив с награда. Михаил Щилянов (1867 -1955 г.) никога не е употребявал алкохол и цигари. 2. Майката на Цветана, на име Анастасия Петрова Джамджиева, родена през май, 1873 г. в Търново, починала 1935 г., е внучка на Велчо Атанасов Джамджиев, един от основателите на Велчовата завера в Търново през 1834 г. Велчо е имал единствен син - Петър, който е завършил с пълно отличие, станал съдия. Оженва се, имал 5 деца, едно от които е Анастасия.
към текста >>

69. 13. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА Биографични щрихи

Цветана Щилянова

Баща й на име Михаил е завършил гимназия във френски пансион в Пловдив с награда.
13. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА Биографични щрихи Цветана Щилянова е родена в Казанлък на 18.04.1903 г. Баща й е родом от Сливен, останал сирак още от малък поради това, че баща му бил убит от турците. Баща й на име Михаил е завършил гимназия във френски пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари никкога не е употребявал. Майка й, Анастасия Джамджиева, е родом от Велико Търново, внучка на Велчо-джамджията, самоотвержен патриот от Велчовата завера, бил обесен от турците. Майка й е завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Била е неизразимо предана майка, на която Цветка дължи всичко. Тя е имала дарбата на художник, но „в този живот е била изпратена с други задачи" според Учителя.
към текста >>

70. 3. ЖИВОПИСЕЦ, ГРАФИК, СЦЕНОГРАФ

Преслав Кършовски

Награден с И-ра награда за живопис и сценография, Варшава (1934), l-ва награда за сценография, Варшава (1934)," Народен орден на труда" - златен (1971), орден „Кирил и Методий" - I степен (1965), медал по случай 1000 години от основаването на Полската държава (1966), Златен медал от министъра на народната отбрана за културна дейност сред войската. Източник.
В своите творби Преслав Кършовски влага социална тенденция, особено през 30-те години - „Погребение" (1936), и след 1944 г. - „Арестувани" (1948). Публикува критични и популярни статии върху българското изкуство и периодичния печат. Участвува с илюстрации в „Жупел", „Щит" „Звънар" с псевдонима Серпвал. Работи екслибрис. Награден с И-ра награда за живопис и сценография, Варшава (1934), l-ва награда за сценография, Варшава (1934)," Народен орден на труда" - златен (1971), орден „Кирил и Методий" - I степен (1965), медал по случай 1000 години от основаването на Полската държава (1966), Златен медал от министъра на народната отбрана за културна дейност сред войската. Източник. : Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1. София: БАН. 1980. - с. 504.
към текста >>

71. Приложение Десето

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Като награда получавам благодарност и една отрупана чиния с пасти.
Междувременно пристига един камион с безалкохолни напитки. Собственикът е мъж, а двамата продавачи - жени. Започва разтоварване и носене. Оставям затворената раница и около час пренасям каси. В погледите им чета недоумение: „Това ли е престъпника, когото „братята" и „сестрите" заклеймиха". Като награда получавам благодарност и една отрупана чиния с пасти. От пастите се отказвам, а искам разрешение да продавам книгата. Получавам разрешението и изваждам книгите от раницата. След десетина дена имам работна среща с Вергилий при Марийка Марашлиева. Отивам в нарочения час. В хола на масата седят Вергилий, Марийка и вече познатата ми Павлина Даскалова.
към текста >>

72. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада.
Той е Единият на вечната, разумна Любов. Той - от Когото отначало Любовта заблика. Той - Единното Слово на всевечната Любов. Той - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец. Връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради. Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада. И повика духът на човека от далеч, постави го да се учи в този свят, изправи го пред себе си и рече Тя: - Слушай, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това само да слушаш. Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината. след N 383
към текста >>

Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината.
Той - Единното Слово на всевечната Любов. Той - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец. Връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради. Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада. И повика духът на човека от далеч, постави го да се учи в този свят, изправи го пред себе си и рече Тя: - Слушай, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това само да слушаш. Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината. след N 383
към текста >>

73. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1761-1780

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Тя е награда за работата, която е извършил човек по пътя на страданието Животът.
Няма по-велико благо от скръбта. Затова тя предшествува радостта. Страданията. 1766 В страданията се ражда мисълта. Там човек се учи да мисли правилно. След страданията настъпва радостта. Тя е награда за работата, която е извършил човек по пътя на страданието Животът. 1767 Ние трябва да се стремим към живота, за да добием Разумността. Само разумното може да ни научи как да използуваме условията. Животът не е нещо произволно. Той е училище, Велика школа на живата природа. В нея работят разумни сили, които направляват живота на човека.
към текста >>

74. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1861-1880

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Постави тя свободата за мерило, живота - за награда, светлината - за наслада.
1865 Слънцето грее за тези, които мислят. Вятърът духа за тези, които живеят. Водата тече за тези, които жадуват. Всичко е за тези, които любят Бога. Единният. 1866 Единният, в Когото Животът е без ограничения - Той е Единният на Вечната Любов; Единният, от Когото Любовта извира; Единният във вечната Мъдрост, що всичко създаде и конец на необятната Истина, що всичко в светлина обгърна. Постави тя свободата за мерило, живота - за награда, светлината - за наслада. Така тя повика духа на човека, постави го да се учи, изправи го пред себе си: Слушай ме чадо на Бога Живаго! Доброто. 1867 Господ, Който желае твоето добро, те подбужда постоянно да вършиш доброто. Да вършиш доброто значи да си в съгласие с Бога. Вярата. 1868 Вярата е, която спасява, живата вяра вярата на буквата. не Доброто сърце.
към текста >>

75. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2061-2080

Тя е награда за работата, която е извършил човек по пътя на страданията. формула.
Скръбта, това е едно от великите условия в живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшествува радостта. Страданията. 2079 В страданията се ражда мисълта, там човек се учи да мисли правилно. Страданията са полезни за човека, когато са му дали подтик да мисли. След страданията идва радостта. Тя е награда за работата, която е извършил човек по пътя на страданията. формула. 2080 „Духът носи живот - Живейте в Духа. Няма сила като силата на Духа. Само силата на Духа е сила Божия."
към текста >>

76. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Голяма е наградата на ученика, когато изпълни една задача от Учителя си.
Говорят буквите и много духовни закони се крият, едновременно и се разкриват в тяхното съчетание. Живи са буквите и те живеят, защото живо нещо носят със себе си. И буквите са слезли от Небето и те ще ни разкрият Небето. (Първоначалната азбука е взета от Небето. От буквите е извадена днешната геометрия, формите и други ключове на сили и възли на енергии.) В една буква само, човек може да види, прочете небето, душата сърцето. Голяма е наградата на ученика, когато изпълни една задача от Учителя си. Добива една ценна опитност, обогатява познанията си и дълбоки морални чувства изпълват сърцето, душата и цялото му съзнание. И плюс всичко това - една ценна вътрешна придобивка, която остава само вътре и винаги придружава ученика. Тя става вече неразлъчна от него. Приеми, Добрий Учителю, моята благодарност за задачата. Чрез задачи ученикът се учи, расте и облагородява характера си.
към текста >>

77. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Туй е по новия закон на учениците, които са слушали, награда е това.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ На полето, 23 май 1921 г. при тихо и хубаво време. Най-хубавото нещо е кръщението. По-хубаво нещо от кръщението няма. Човек като се кръсти, той става чист. Туй е по новия закон на учениците, които са слушали, награда е това. Когато се кръщава, е здрав, а когато не се кръщава е болен. Чрез движението на ръката човек може да изправи своята мисъл. Всяко движение показва една вътрешна скрита мисъл в него. Този човек, който си държи ръцете отзад, от него човек нищо не очаквайте, този човек нищо не работи, нито мисли. Всяко движение представлява препятствие.
към текста >>

78. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

Аз бих желал жените да направите едно общество за „благородна обхода" и ще определим награда на тези жени и аз тогава ще ви държа една хубава беседа, каквато никога не съм държал.
„Мъжът с кола да внася, а жената с игла да изнася", казва поговорката. Когато говорим за сродните души, подразбирам голяма досетливост. В туй отношение светските дами са много досетливи, много внимателни. Те са досетливи както пчелите и 3 - 4 ч. преди да се развали времето, бягат. Аз бих желал жените да направите едно общество за „благородна обхода" и ще определим награда на тези жени и аз тогава ще ви държа една хубава беседа, каквато никога не съм държал. Ако може да направите това, аз ще ви държа една беседа, да. Някои от вас по естество сте по-фини, а някои - почвата е камениста и трябва повече работа. „За благородна обхода" едно общество и младите да направят. Колко красиви картини има. Но искрено естествено да бъде всичко.
към текста >>

79. 77. КРАЯТ НА ИЗПИТАНИЕТО

Жечо Панайотов

ТОМ 15

" Това ни бе наградата.
Като направихме това, което трябва, ето че целият двор светна. Виждаше се, че е празнично, готови сме за 7 ноември. Като наближи празникът, ето главният надзирател застана на стълбата и погледна за извършеното в двора. Остана доволен и каза на някои негови хора, които бяха там: „Кой казва, че само Въсенски може да урежда двора? Ето, че и без него е станало по-хубаво! " Това ни бе наградата. Аз продължавах да работя в прехраната, всичко отиваше по реда си. В тия дни, започнаха да се разнасят приятни за затворниците слухове: По-опитните затворници, подсказваха: „Момчета, ще има пускане! Кураж! " През месец декември, взе да се чува, че се приготовлява списък на тия, които ще бъдат освободени с пълна амнистия. Взеха и на мен да казват, че ще бъда в списъка.
към текста >>

80. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Този приятел бил услужлив и безкористен, никога не търсил награда за своите добри постъпки.
219/ „Човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания". /стр. 219/." Ако човек пожелае да направи едно добро и това същество ще пожелае да направи едно добро. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прекарат на неговата права", /стр. 216/. Преминавам към случаи, които са станали като потвърждение на този закон, един вид „предметно учение" за един ученик. Този приятел бил услужлив и безкористен, никога не търсил награда за своите добри постъпки. Редовно четял и казвал пред Бога „Добрата молитва", знаел, че нейните слова са „програма на ученика". Но ето, че случило се един ден да пропусне изпредвид, че сутринта е казал пред Бога: „Благославяй живота ми, който посвещавам на Тебе за доброто на моите братя и ближни". През тия дни направил някаква услуга и припечелил от това десетина лева. Но ето, че не се забавило да се прояви и другото същество, което го наблюдава от своя полюс и действува както него. Не минало много време, той потърсил услуга от свой съсед, да му пренесе нещо.
към текста >>

81. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г.
I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа.
към текста >>

82. 1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ

За мен бе ясно кому дължа това вдъхновение-това бе наградата за моя труд и реализация на ония методи, които бе ни давал Учителят в Своите беседи по това време.
Излязоха учителките, купили два килограма бонбони и напълнили им джобовете с бонбони, а те, бедничките, кой на село ще им купи по ония времена бонбони? Радват се децата на бонбоните, подскачат от радост. Учителките също се радваха, защото от опит знаеха, че това е голямо постижение и необикновено вдъхновение. Излизам аз и като ги гледам как се прегръщате моите деца, нещо в мене също заплака от радост. Върнахме се на село и месеци и години децата си спомняха за този необикновен ден на всеобща радост. За мен бе ясно кому дължа това вдъхновение-това бе наградата за моя труд и реализация на ония методи, които бе ни давал Учителят в Своите беседи по това време. Моят час по пеене бе най-строгият ми час. Не позволявах да мърдат, да шушукат. Детето трябва да бъде концентрирано. А пък като предавам история, география или нещо друго и като видя, че някое дете се прозява, то аз знам от Учителя каква е причината - че идват други влияния отвън в класа и всички знания, които преподавам, се отхвърлят и отбиват като гумена топка. Тогава спирам часа и ги карам да изпеят някоя весела, динамична песен като тази: Трупай, трупай, снежко бял, ти ме правиш бодър, знам!
към текста >>

83. 15. ПОДАРЪК ЗА МУЗИКАНТА

Но на мен ми стига тази награда - Учителят работи с мене по някои братски песни.
А закона на свободата се отнася не за човеците, а за Божествения Дух, Който живее и обитава свят от Истина и този свят се нарича Божествен свят. А за нас важи онова, което е дал Христовият Дух от преди 2000 години: „Кесаревото - Кесярю, Божието - Богу" Това е много добре развито в Словото на Учителя и вие ще го намерите там. Искам да поясня едно много важно обстоятелство, като финал на този разказ. Аз също бях определен отначало да бъда ръководител в създадения седмочленен братски съвет. Но се отказах и посочих друг брат, за когото приятелите ми се сърдеха, че съм го предложил. Но на мен ми стига тази награда - Учителят работи с мене по някои братски песни. Благодаря от сърце и душа!
към текста >>

84. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение.
Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха! Рано се приготвих за града.
към текста >>

85. 1934 година

Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение.
Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха! Рано се приготвих за града.
към текста >>

86. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

За него няма и не може да има по-голяма награда.
Аз ще нося този скъп спомен, където и да бъда по света. Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние. Възторзите на публиката дойдоха като отговор на неговите страдания. За него няма и не може да има по-голяма награда. Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене. Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация?
към текста >>

87. 26. Беседа от Учителя на 7.VIII.1935 г., сряда

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си, те са твоята награда.
Слънцето изгря 5.20 ч. 10 гл. Йоана, от 10 ст. до 21. Съблюдавай 4 неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си. Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си, те са твоята награда. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото [на] изгубения път на тъмнината, който си напуснал. Помни: Царският път на душата е добрата мисъл на духа. Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и се изхабява. Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява; когато слънцето залязва, тъмнината се въдворява. Съблюдавай разумния порядък на Бож[ествената] душа, в който силата предшествува свободата, свободата предшествува светлата мисъл, светлата мисъл предшествува добрите чувства, добрите чувства предшествуват добрите постъпки.
към текста >>

88. 3. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 27. и 28.IV.1928 год.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ще превърне лошите условия в блага, като награда за твоето усърдие и работа." „Причини на ограничението: Първо трябва да знаете, че трябва да се ограничим - за бъдно добро.
Крепча Сестра Еленка, Вчера получих от Георги писмо, в което ми съобщава, че Ви изпратил за Годечко на 21й т. м., а на другия ден от беседата ми изпраща тия извадки: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, искайте и ще ви се даде, защото работникът е достоен за заплатата си." „Щастието е изобилиие на материални блага - то ще дойде, след като си свържеш душата с Бога и се предадеш в служение Нему, а Той е във всичко и във всички. Да се свържеш с Бога на Любовта - значи да си готов да жертвуваш, а готовността за пожертвуване материалните блага води към още по-високото." „Съвършенството е наш стремеж, а блаженството - душевен копнеж. Съвършенството предполага връзка с Бога. Ако уповаваш на Бога, Той ще превърне злото в добро, т. е. ще превърне лошите условия в блага, като награда за твоето усърдие и работа." „Причини на ограничението: Първо трябва да знаете, че трябва да се ограничим - за бъдно добро. Трябва да знаем кръга на своята деятелност, т. е. да знаем причините на скръбта или на радостта в даден момент." Правило: Ученикът не стои никога празен, без работа. (Менете работата: физическа, умствена и духовна, за да има разнообразие и развлечение.) „ Всяко добро ще се възнагради - то е кредит от небето - между разумните същества. Не бързайте, а извършвайте всяко нещо точно навреме. (Преди да станеш да вършиш нещо, спри се 1-2 минути и помисли - че тогава работи.) За да прогресираме-трябва да работим с предната и горна част на мозъка, а задната да стои в запас.
към текста >>

89. 13. Съборна беседа от Учителя на 7.VIII.1935 г.

Те са твоята награда.
1935 година, 5 ч сутринта Царският път на душата „В начало бе Словото" Добрата молитва Прочете се Ев. от Йоана, ст. 10-22 от глава 10. Съблюдавай 4 неща в живота си: Пази свободата на Душата си, силата на Духа си, светлите си, добрите чувства на сърцето си. Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, добил в живота си. Те са твоята награда. Радвай се повече на Пътя на Светлината, в който ходиш, изгубения път на тъмнината, който си напуснал. Помни: Царският път на Душата е добрата мисъл на Духа. Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, голямото, което се смалява и се изхабява. Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява. Когато слънцето залязва, тъмнината се въдворява.
към текста >>

90. II. Към моето сърце

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Ще плаща всеки за своя дял и ще вземе награда за вечна отплата.
За безумието човешко? Стани! Безумните безумие раждат и когато го родят, още по- тежко става за тях. В безумието човек се учи и когато сам в страдания се къпе, той става чист. Бог е любов, но що е отговорен за тези страдания? Ще плаща всеки за своя дял и ще вземе награда за вечна отплата. Та не знаеш ли, че Бог е справедлив? Скръб, чадо, скръб по-голяма иде, каквато още не си видяла. Но в таз велика скръб светите и чисти люде ще се родят и с нови сърца ще обновят света." ]
към текста >>

91. 24. Сестра Арнаудова разказва как е била върната от смърт

VII. поглед към небето Стихове д-р Стефан Кадиев

Цветана Арнаудова получава, за „изключително артистично изпълнение на фигурата на майката на Димитров", диплом и първа награда за женска роля.
Тя наистина оживяваше. 25 юни 1952 г. Д-р Стефан Кадиев (Във филма „Урок на историята", съветско-българска продукция за Лайпцигския процес от 1933 г. срещу Георги Димитров, в ролята на Георги Димитров играе Стефан Савов, а в ролята на майка му - баба Парашкева, играе Цветана Арнаудова, която тогава е била на 72 години. На Х-я международен фестивал - Карлови Вари през 1957 г. Цветана Арнаудова получава, за „изключително артистично изпълнение на фигурата на майката на Димитров", диплом и първа награда за женска роля. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

92. 2. Прометей

A. Астролозите на Изгрева

И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат - моите бедни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят; след като ги отрупат с хули и избият с камъни - нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно.
Когато стъпих върху свещената земя, когато почуствувах трепета на въздуха над нея, когато съзрях Огъня, който тлееше над короната на Олимп, аз не мислех, о, велики братя, да ставам някакъв герой, ни мъченик. Аз почувствувах, че пламна в мен самия огън лампадата неволно както се запалва до жертвената клада. Душата ми просветна от блясналото изведнъж ПРОЗРЕНИЕ, което причинява шемет като силно вино. И знаех, че и аз горя, о братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката, коята е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о, богове. Аз почувствах, че съм само дръжката на факел, който лети, пламнал до основата си от височината на Олимп към схлупените колиби, сгушени в долината, гдето ме очакваха в напрегнато ожидание моите братя - човеци. И аз не мислех ни за наградата, която можеха да ми дадат - моите бедни братя награждават с венци и паметници тия, които Истините им вещаят; след като ги отрупат с хули и избият с камъни - нито за наказанието, що вашата сурова ревност могла би да ми стовари безпощадно. Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсяти по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди. На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата - учат. На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научават за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас - богове.
към текста >>

93. 32. За близнаците

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Нобеловата награда.
На 40 години той става професор по хигиена в Халле. Добил известност като един от първите представители на бактериологията и на въпросите около имунитета, той бива повикан през 1395 год. в Марбург. Там той изучава по-специално условията, при които се пораждат заразните болести, както и проблемата за придобития имунитет. За тия си проучвания той получава в 1901 год. Нобеловата награда. Умира на 31 март 1917 год. в Марбург. Като се има предвид, забелязва Крафт, че и двамата работят като пионери в сродни области на изследване, не е никак чудно, дето имената им биват споменавани едно до друго в литературата. Ще приведем още един пример от тоя род. Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е.
към текста >>

94. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

Затова уравнение той получи Нобелова награда.
Ясновидството - науката за трансформиране на силовите вибрации и светлини. Спиритизмът - науката за контакт със заминалите хора. Науката за числата, числата като израз на един висш свят, на ред и порядък - тъй наречената „Нумерология”. Разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек може да постигне всичко. В 1928 година, гениалният английски математик Пол Дирак с едно уравнение от „Квантовата механика”, доказал, между другото, че Мисълта е сила. Затова уравнение той получи Нобелова награда. Ние ще трябва да приемем, че сегашният човешки род, в своето развитие на мисълта си. Все още далеч не е дошъл до изключителните възможности и постижения на хората от първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но че такава възможност има, и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета, в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на тази парва раса.
към текста >>

95. 2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ

ТОМ 19

Има едно необикновено силно желание за признаване на неговото превъзходство и напредналост, а също и подозрителност, че другите искат да му отнемат или оспорят желаната му награда.
Говорът е малко спънат, долните крайници са недобре формирани и походката е несигурна. Жизнеността е много слаба и детският му период е бил труден - с много болезнени състояния. След преминаване на детството, той проявява изключителна издръжливост. Кожата на лицето му се сбръчква, но той започва да учи активно. Главните характерни черти на роденият под Козирог са амбиция и подозрителност. Има едно необикновено силно желание за признаване на неговото превъзходство и напредналост, а също и подозрителност, че другите искат да му отнемат или оспорят желаната му награда. Това му причинява много ненужни тревоги и го довежда до меланхолия. Той е ходел на разходки в природата, четял е много книги и е възпитавал в себе си чувството на хумор и веселие. Козирог е вратата на смъртта и най-мрачният знак в зодиака и хората, родени под него, винаги са имали нужда от подкрепа и окуражаване. На 20 години Георги идва в София и един негов приятел го завежда при Учителя, който го посреща много добре. В братството той намира най-хубавите условия да развие и прояви напълно своите умствени способности.
към текста >>

96. 4. КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Има силна амбиция да бъде признато неговото превъзходство и подозрителност, че другите искат да отнемат наградата от признанието му.
На Асцендента изгрява знакът Козирог, който оформя едно слабо тяло, с тесни гърди, тънка шия, тъмни фини копринени коси, бледо лице и малки подвижни очи. Говорът е спънат и долните крайници - краката, по-къси от тялото и му дават малко несигурна походка. Жизнеността му е слаба и детският му период е протекъл трудно, с много болезнени състояния. Господарят на хороскопа, (Сатурн) е в падение в Овен, където е най-слаб и най-лошо се проявява. Минавайки детския период, тялото му укрепва и към 19- годишен идва в братството. Има силна амбиция да бъде признато неговото превъзходство и подозрителност, че другите искат да отнемат наградата от признанието му. От това следват много ненужни тревоги и неприятности. Крум има в първи дом Уран, което го прави много оригинален и ексцентричен. Изпитва удоволствие да действа обратно на условностите и обичаите, да изглежда странен. Винаги е постъпвал оригинално, различно от другите. Уран е наранен и той защищава своите схващания против всичко до смърт.
към текста >>

97. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

3. КНИГИ, КОИТО ПРЕПОРЪЧВАМЕ НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ

«Пречупена тръст не сведе и замъждяло кандило не угаси»... Но преди да се стигне дотам, събуждат най-напред в човека желанието да прави добро, за да се ползува от плода на доброто (Стария завет), получаване обратно направеното добро, припечелване добродетели, «награда на другия свят» и пр.
Тогава ще разберем една велика истина, че человеците не познават истинските си велики хора, защото великите същества, които подтикват света в неговия напредък във всички времена, останаха неизвестни за хората на земята. Защото, ако някой ги узнае на земята и им въздаде слава, на небето, т.е. в разумния живот, ги считат като неиздържа-ли, нерешили задачата си. Бог тъй работи, че никой не вижда ръката Му, която помага. И тоя, който иска да стане тази ръка тука, на земята - Негова ръка, -трябва да даде доказателства, че може така леко, тихо и внимателно да работи, че никой и да се не досети за помощта му, която дава. «Пречупена тръст не сведе и замъждяло кандило не угаси»... Но преди да се стигне дотам, събуждат най-напред в човека желанието да прави добро, за да се ползува от плода на доброто (Стария завет), получаване обратно направеното добро, припечелване добродетели, «награда на другия свят» и пр. Цитираните по-горе изречения сочат на метода, чрез който Христос искаше да подготви слушателите си за по-възвишено разбиране и служене като ученици. Трябва да помним, че две заплати за една работа не може да се получат - или тук, от хората, ще приемем славата, или там, от Бога. Удостоеният да бъде Негова ръка - носител на Божите блага, трябва да прави всичко не само да бъде незабелязано, но да има и вида на нещо напълно «естествено»... При твърдението, че сме разбрали нещо, може да имаме разни случаи, които да са равномерни по съдържание. Така може да имаме само допирна зона или точка, или повърхност обща - няколко общи понятия, а във всичко друго да сме различни; а може да имаме и покривания или съвпад на разбирания - тогава има пълно проникване на мирогледите. Културата на един народ се мери по свободата, която има, а на един човек - с начина, по който той я използва: употребява или злоупотребява с тази свобода.
към текста >>

98. 2. ОТ СЪЩИЯТ АВТОР СА И СЛЕДНИТЕ КНИГИ.

Майката, кротка и свита жена, става лъвица пред очите на читателя и получава неочаквано своята награда.
173-175 от II изд.) Искриците на просъницата - разкази Хумористични разкази Възкресение - един разказ от Живота на Христа, едно истинско събитие, макар и неотбелязано в официалните Евангелия. При спорната гора - разказ, в който се рисуват събития по спора за една гора и какво може да направи един разумен човек, всред настръхнали и готови да се избият две съседни села. Десетки хиляди екземпляри от тая книга са четени навсякъде из България и еднакво хубави са отзивите за нея от най-различните слоеве на обществото. Край огнището - това е разказ, който не може да се чете спокойно. В основата е едно истинско събитие. Майката, кротка и свита жена, става лъвица пред очите на читателя и получава неочаквано своята награда. Тази книга без сълзи не е дочитана. Кръстопът Думите на видния странник Буди-Са Хигиена, здрав и млад - това са три книги от един велик свят, който открива новото на хората. На планината (приказка). Това е една приказка за възрастни. Един цар, който е отишъл на планината да се весели, се среща неочаквано с един Ученик на живота.
към текста >>

99. (35) Среща с Учителя на 21.III.1939 г.

Румъния дойде да омиротвори - това е Божията воля; но да взима - това е човешкото.189 А Германия беше обещала, че ще помогне на България, а си взима наградата за изпълнение [на] волята Божия, преди да я е изпълнила (значи да ни помогне е воля Божия, но тя предварително си взема хонорара).
На другия ден отидох в 9 и ½ ч при Учителя и той ми говори: «Не може да се говори на народите, защото всички сега излизат от много гледища. Англия се плаши от Русия. Те се приготовляват... да зачитат добрия закон да зачитат... Българският цар иска да му се помага, но той още нищо не е направил за ББ [Бялото Братство]. Той досега е мислил само за себе си, за династията си, за България, но къде е бъдещето на България? 188 Нали румънците някога дойдоха да омиротворяват България и си взеха Добруджа като пай адвокатски; Германия сега го взима в аванс, преди да е свършила работата си. Румъния дойде да омиротвори - това е Божията воля; но да взима - това е човешкото.189 А Германия беше обещала, че ще помогне на България, а си взима наградата за изпълнение [на] волята Божия, преди да я е изпълнила (значи да ни помогне е воля Божия, но тя предварително си взема хонорара). Чехия190 ... Ще видите какво ще ви говори. Трябва сега честна политика, никаква лъжа отвътре. Божиите закони действат сега в света, и то много бързо. Сега Германия иска да се отзема със заграбването, което Англия е направила някога - ако Англия е направила нещо лошо, защо и Германия иска сега да го повтаря? И на това ли дължи Англия величието си?
към текста >>

100. (119) Друго писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г. (120) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.VII.1941 г.