Търсене в текстове за 'Награда'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.
Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли – ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не, благодари! Твоя живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице. И защо знаеш ли?
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Затова Добродетел и леност са две неща несъвместими.Ако бихте видели един възвишен дух каква енергия, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите.Ако някой от вас сполучи да повдигне някого, повдигате себе си и това е вашата награда.Земната душа е, която ви препятства в Живота, и тя е, която ви държи надолу.Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си, защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват.
Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи, както си знае той. Леността е следствие на Земната душа, която ви завладява. И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдание, за да напуснат мързела.От леността вие можете да се освободите по следния начин: трябва да се повдигнете духовно, за да можете да влезете в една атмосфера, която ще способства за вашето повдигане. И затова, когато ви дойде една добра мисъл, изпълнете я и не я пренебрегвайте, защото ако я изпълните, тя ще ви помогне, за да се повдигнете.На вас сега трябва да се припомнят старите светувания, защото за много хиляди години сте се скитали, та сте забравили как сте живели в Небето. И затова сега е нужно да ви се напомни.Там, гдето има леност, не може да се развие волята. Затова Добродетел и леност са две неща несъвместими.Ако бихте видели един възвишен дух каква енергия, какво постоянство и настойчивост има, щяхте да се чудите.Ако някой от вас сполучи да повдигне някого, повдигате себе си и това е вашата награда.Земната душа е, която ви препятства в Живота, и тя е, която ви държи надолу.Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си, защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше водител, но щом има водител, няма нужда от страхуване.Обърнете внимание върху тримата Приятели, които ви са назначени [за] Учители, и като изхвърлите леността, ще пресечете всичките нишки на влиянията, които ви спъват из Пътя ви. Вие можете да си помагате един друг из Пътя.Спрямо тоя свят вие имате работа, затова не искам да ви вземам от света, а да работите. И силата отгоре ще дойде постепенно, полека-лека, едновременно с деятелността, която проявявате.Сега вие търсите лек за леност, нали? Аз ще ви кажа, че тоя лек е да се научите да любите. Всичко в света зависи от Любовта и ако опитате това, ще видите, че е така.Молете се, за да ви дадат упътвания Отгоре.Вашите умове не могат да издържат влиянията Отгоре в тази минута и затова нека свършим засега, а утре в 9 ч.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи.
Не са те всякога тъй далновидни и прозорливи да предвиждат това, което има да стане. Обръщайте внимание на храната, сдъвквайте я добре. После, гледайте да не преядате и да не препивате. На преходящите неща много не се радвайте. Вниквайте във всяко нещо. Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи. Господните пътища са съвършени. Те изискват пълнота. Гледайте да се не окаляте, понеже знаете, че чистенето трудно става. В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Затова е казано, когато человеците на земята дойдат в съгласие с Разумната Воля на Господа, с Неговите основни Закони, Той ще ги научи да градят и тогава именно те ще добият безсмъртието като награда.
За силата, която гради, се изисква повече време и усилие. Всеки може да събаря, но не всеки може да гради. Именно в това е различието на тия два процеса в природата. И да стане човек добър, то е равносилно с думата человек, който знае да гради на камък. Там, гдето има градене, има интелигентност, има математически и геометрически отношения, а това са методи на Вечния Дух. Затова е казано, когато человеците на земята дойдат в съгласие с Разумната Воля на Господа, с Неговите основни Закони, Той ще ги научи да градят и тогава именно те ще добият безсмъртието като награда. Ще бъдат научени от Господа, казва Словото. Казва Христос, които чуят гласа на Сина человеческаго, ще оживеят, т.е. които придобият разумението на законите на Неговото Слово. В света има да се извършат неща велики и славни, но съвременният свят е като трудна жена и въпросът е дали тя ще роди навреме, или не. Има двояко състезание в Европа, двояка борба коя от двете ще преодолее, то е въпрос на времето.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Който я реши, ще му дадем определена награда.
Второ, учение и работа: 5+6 =11. Трето, ум и топлина: 7+8 = 15. А знаете ли тия три сбора какво означават? Те значат Бог, борба, посвещение. А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга, можете ли се постара да разрешите тая малка загадка? Който я реши, ще му дадем определена награда. Искам всички да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Като говоря „право", то е по отношение на силите, законите и причините на самите неща. След тая задача ще следваме другата следния път. Прочети това на всички приятели, и който иска да се занимава, може да си препише писмото и да мисли, работи и почива. Поздрав на всички без изключение, за светлите дни.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Който разреши правилно тоя ребус, ще получи една награда от мен.
Първо: играчки, дрешки, сокове и плодове: 1+2+3+4=10. Второ: учение и работа: 5+6=11. Трето: ум и топлина: 7+8=15. А знаете ли какво означават тия три сбора? Те означават Бог, борба, Посвещение.* А можете ли вий да намерите отношението на тия думи една към друга? Който разреши правилно тоя ребус, ще получи една награда от мен. Аз искам всички вий да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Право като говоря, то е по отношение на законите, силите и причините на самите неща - които съществуват в Божествената Природа. Прочетете това писмо на всички приятели и онези, които искат да се завземат да разрешават ребуса - могат да си препишат писмото. Моя отличен поздрав на всички ви без разлика - за светлите настъпващи дни. Ний ще продължим нашата започната беседа идния път.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Една награда - Добродетелта, едно благо - правдата.
Пчели по никой начин не могат да им се дадат. Ний пчели не продаваме, нито заменяме. Те могат да си вземат от друго място Восъкът на съвършено външни хора ще се продаде, на свои нито грам. Сумата на кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин. Всичко друго по същите правила Всички трябва да работите в името на силата на Божията Любов, която има само един закон за приложение Той е благост, едно правило - безкористие, един път - той е Истината, една сила - тя е Мъдростта. Една награда - Добродетелта, едно благо - правдата. Един Господ на Любовта и Той е, освен Него няма друг. Той е Отец, Спасител на бедните и страдующи. (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

9. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината.
След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук. Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете. Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината. Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше.
към текста >>

10. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци!
Спомен на Олга Славчева 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали на Витоша - не зная. Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове. Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец. За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци! Колко малки дечица, на които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото. Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче на ръка, подкарали пъстри крави през селото. Навярно туй са селски воловари, които получават сега по един дар. Всред селото, оная благодатна голяма чешма, която може да пои 100 села.Карай водениците днес е тихо - не мелят брашно. Водата буйно тече от улея и облива още нестопените ледни висулки.
към текста >>

11. Писмо от Учителя до учениците, Изгрев-София

Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори.
Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.
към текста >>

Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината.
Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума.
към текста >>

Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата.
към текста >>

Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ."
Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия Живот, всичката Светлина, всичката Свобода.
към текста >>

12. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 7 август

Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си, те са твоята награда.
Слънцето изгря 5.20 ч. 10 гл. Йоана, от 10 ст. до 21. Съблюдавай 4 неща в живота си: Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си. Гледай на добрите си постъпки като на скъпоценни камъни, които си придобил в живота си, те са твоята награда. Радвай се повече на пътя на светлината, в който ходиш, отколкото [на] изгубения път на тъмнината, който си напуснал. Помни: Царският път на душата е добрата мисъл на духа. Радвай се повече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и се изхабява. Когато слънцето изгрява, светлината се възцарява; когато слънцето залязва, тъмнината се въдворява. Съблюдавай разумния порядък на Бож[ествената] душа, в който силата предшествува свободата, свободата предшествува светлата мисъл, светлата мисъл предшествува добрите чувства, добрите чувства предшествуват добрите постъпки.
към текста >>

13. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне.
" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен. "Учителю, какво означава това? " "Това означава Небесния парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне. Опитвам се да запомня всичко това. В момента не мога да го проумея - това ще го проумявам след години. Но непременно трябва да го запомня. И аз го запаметявам. След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя.Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години.
към текста >>

14. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Като морална награда за нея прозвучават думите на Учителя след връщането й от там: “вие първа приложихте новите методи!
Представях си я подвързана спретнато в бяла корица със златен надпис и всеки ден гледах да преведа най- малко три страници.” В Сирищник В. Несторова прекарва една година. Трудностите, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата. Напротив, тя постига рядко срещани резултати с тях, защото истински ги обича и умее да разговаря с душите им. Като морална награда за нея прозвучават думите на Учителя след връщането й от там: “вие първа приложихте новите методи! " Това е голяма оценка, защото Ученикът, следващ съзнателно своя Учител, трябва да бъде и естествен проводник на Неговите методи. Ученикът трябва да познава своя Учител и да го следва с духа си. Често В.Несторова задава въпроси, които душата й е жадна да разбере: - Как ще проповядваме Новото учение, Учителю? - Божественото учение няма да се проповядва.
към текста >>

15. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония.
Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет. Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”.
към текста >>

и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”.
Сборникът с есета “Развигор и листопад” е последната книга на Георги Томалевски. Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя. Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.). Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”. Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана. Сборникът с поетичното заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път.
към текста >>

16. Заминаване на Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя, 28 април 1988 г.

Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония.
Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет. Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”.
към текста >>

17. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

взема участие в литературен конкурс за разказ на Есперанто в Италия и печели трета награда с диплом и медал.
И така, страница след страница - и няколко часа, докато не изчетох целия роман. Само от време на време ме прекъсваше и ми даваше своите указания и допълнения. Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в душата си почувствах Неговото благословение...“. Така Невена книга след книга написва 18 романа, детски разкази, приказки, някои отпечатани на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. През 1971 г. взема участие в литературен конкурс за разказ на Есперанто в Италия и печели трета награда с диплом и медал. Малко по-късно с друг разказ - „Светлина“ печели първа награда в Испания. В своето творчество тя вгражда Словото на Учителя, използвайки езика на литературата. Невена Неделчева е прекрасен разказвач, а нейните произведения оказват своето въздействие върху всички хора с духовни интереси. С много любов ние, които я познавахме и обичахме, искаме да й благодарим за светлината, с която щедро даряваше душите ни, и да пожелаем на настоящия роман „Добър път! “ към сърцата, които го очакват толкова отдавна.
към текста >>

Малко по-късно с друг разказ - „Светлина“ печели първа награда в Испания.
Само от време на време ме прекъсваше и ми даваше своите указания и допълнения. Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в душата си почувствах Неговото благословение...“. Така Невена книга след книга написва 18 романа, детски разкази, приказки, някои отпечатани на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. През 1971 г. взема участие в литературен конкурс за разказ на Есперанто в Италия и печели трета награда с диплом и медал. Малко по-късно с друг разказ - „Светлина“ печели първа награда в Испания. В своето творчество тя вгражда Словото на Учителя, използвайки езика на литературата. Невена Неделчева е прекрасен разказвач, а нейните произведения оказват своето въздействие върху всички хора с духовни интереси. С много любов ние, които я познавахме и обичахме, искаме да й благодарим за светлината, с която щедро даряваше душите ни, и да пожелаем на настоящия роман „Добър път! “ към сърцата, които го очакват толкова отдавна. Георги Петков
към текста >>

18. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Има силна амбиция да бъде признато неговото превъзходство и подозрителност, че другите искат да отнемат наградата от признанието му.
На Асцендента изгрява знакът Козирог, който оформя едно слабо тяло, с тесни гърди, тънка шия, тъмни фини копринени коси, бледо лице и малки подвижни очи. Говорът е спънат и долните крайници - краката, по-къси от тялото и му дават малко несигурна походка. Жизнеността му е слаба и детският му период е протекъл трудно, с много болезнени състояния. Господарят на хороскопа, (Сатурн) е в падение в Овен, където е най-слаб и най-лошо се проявява. Минавайки детския период, тялото му укрепва и към 19- годишен идва в братството. Има силна амбиция да бъде признато неговото превъзходство и подозрителност, че другите искат да отнемат наградата от признанието му. От това следват много ненужни тревоги и неприятности. Крум има в първи дом Уран, което го прави много оригинален и ексцентричен. Изпитва удоволствие да действа обратно на условностите и обичаите, да изглежда странен. Винаги е постъпвал оригинално, различно от другите. Уран е наранен и той защищава своите схващания против всичко до смърт.
към текста >>

0.18382692337036