Търсене в текстове за 'Мътеница'

След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб.

Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена. Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме.
към текста >>

Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие.

Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие.
Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни. А циганин гладен не пее! " Разделихме се приятелски. Упътиха ни циганите добре и ние като работихме 1-2 дни станахме добри жътвари. Това ни насърчи, възвърна ни самочувствието и доброто настроение. Но храната ни по това време бе слаба, млякото на кравите пресекна и малкото мляко, което успявахме да надоим го подквасвахме и след това го разреждахме с много вода и се получаваше мътеница и за тези горещи дни беше най-хубавото питие. От някъде Жечо беше взел на заем житце, което беше смлял, но и то свърши, защото с качамака отдавна се бяхме разделили. Започнахме да усещаме глад. Тогава Жечо изрече тъжни думи: „Ех, братя, няма вече брашно, няма зърно, няма качамак, а ще трябва да смелим ечемика на конете." „Ще го ядем. Щом конете го ядат и ние ще го ядем, за да бъдем яки и силни като коне." А Жечо само се усмихва тъжно и казва: „Братя, не е лесно да се яде ечемичен хляб." Ние не разбрахме какво искаше да ни каже. Но после разбрахме.
към текста >>

И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата.

И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата.
В това отношение той е бил за пример при нашите братски екскурзии. И когато отиват там, човекът при когото отиват ги храни. А това е Жеко Вълков от с. Ачларе. Тогава десетина души са били. Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал. И млекото не го давал кисело, а го разбивал на мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата. След това правели качамак. И те в града не се хранили така както в село се хранели. Тогава условията в града бяха едни, а в село други. Сега сме изравнени в градовете и селата. И в градовете, и в селата почти еднакво се хранят.
към текста >>

Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур.

Бог е изворът на живота, а ние - струи на Неговата същност. 28.I.1934 год., неделя, К. Кафтан Събудих се в 3 1/2 ч и станах. Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със студена вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая студена вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро. Много е важно човек каква храна яде вечер. Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур. Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина. Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини". В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама".
към текста >>

Той е на работа в кариерите, но сестра Ваца и децата посрещат групата и ги гощават с качамак и мътеница.

Учителят пие 3 глътки вода и казва: «Хубава е тази вода» - и след това излива останалата вода на земята. Пожелава втори път да пие от топлата вода, отпива 3 глътки и казва: «Много хубава е тази вода» - и излива останалата в чашата вода на земята. Иска трети път да пие от водата. Подават Му чашата и отпива пак 3 глътки и казва: «Тази вода ще лекува всички болести» - и излива останалата вода от чашата на земята. На връщане от извора Учителят се отбива в дома на брат Симо. Той е на работа в кариерите, но сестра Ваца и децата посрещат групата и ги гощават с качамак и мътеница. Всички целуват ръката на Учителя. В техния «Аврамов дом» живеят в малката стая Теофана Савова, сестра й Марето, която е била учителка в селото и майка им, баба Тодора. В голямата стая е тяхното семейство, заедно със семейството на Стефан и Пенка Белеви и негови приятели от войниклъка, бай Атанас, Геша и дъщеря им Милка. При посещението на Учителя Еленка е в голямата стая, където се хранят. От София идват големци за разговор с Учителя и Той с тях влиза в малката стая на разговор.
към текста >>