Търсене в текстове за 'Монастир'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 65 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 09 - 134. НОСЕНА ОТ ДУХА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци.
134. НОСЕНА ОТ ДУХА Сестра Бонка от гр. К. на 14.02.1965 година в братската градина в Айтос ни разказа следната опитност из живота на своята майка: Веднъж майка ми, като била на молитва в стаята си, коленичила на пода, забелязала, че невидима сила я мести от място на място из цялата стая. Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци. Било вече след залез слънце. Смрачавало се. Тя, като се видяла в тия пусти места сама, помолила се тъй: „Господи, ето, смрачава се вече, а аз съм тъй далеч от града, как ще си отида? " И в същия миг невидима сила я понесла към града, без краката й да се опират до земята. И ето след малко тя се намира пак коленичила в своята молитвена стая у дома си.
към текста >>

2. 09 - 242. КУПЕТЕ СИ ЦИГУЛКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Посещавах монастири, палех свещи, но мъката не ме напускаше.
242. КУПЕТЕ СИ ЦИГУЛКА Мъжът ми се помина. Бях потънала в скръб. Където и да бях, никъде не ме сдържаше. Ходех при близки и познати да споделям мъката си, но тя бе все при мене. Отивах на църква. Посещавах монастири, палех свещи, но мъката не ме напускаше. Веднъж мои близки ме посъветваха да отида при Учителя. Но кой беше този Учител и къде ще го намеря? „Учителят живее на Изгрева, там, зад Борисовата градина. Там има цял квратал, Има и голям салон за сказки. Лесно ще го намериш" - ми думаха моите близки.
към текста >>

3. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия.
Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр. Б. Историческа характеристика на град Айтос. 1. През 1972 година в центъра на града са открити следи от тракийско селище и малка крепост от 5-6 век. Справка в съответните публикации и търсене на историческата следа, чрез която е прокарван пътя на следващите поколения, които трябва да дочакат идването на Всемировия Учител. Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия. Градът бил обграден с високи стени и в него бил скрит златен бюст на Орфей. Римският император, като научил това нещо, изпратил войска да нападне града, за да вземат бюста на Орфей, но като дошли до града, те се изплашили от тишината, която владеела там. Нямало жива душа, понеже народът се бил скрил в подземията като разбрал, че ще бъде нападнат. Върнали се войските при императора и докладвали за положението. След шест месеца императорът отново изпратил войски.
към текста >>

4. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

След това той се съгласил да отстъпи монастиря „Св.
След дълги настоявания митрополит Порфирий през март 1860 г. позволил на Конст. Дъновски да служи славянска служба в църквата „Св. Георги", но само лично за консула и то в делничен съботен ден, т.е. когато народът, поради своите занятия, не могъл да посещава църквата. След това той се съгласил да отстъпи монастиря „Св. Димитър" (при Евксиноград) за славянска служба през празници и делегирал Конст. Дъновски да служи. Тук, в монастиря „Св. Димитър", игумен на който бил йеромонах Теодосий от Търново, се образувало едно сборно място за българите, дето се стичали да чуят и се ободрят на славянска служба. След църковен отпуск по-видните българи заедно с Конст.
към текста >>

Тук, в монастиря „Св.
Георги", но само лично за консула и то в делничен съботен ден, т.е. когато народът, поради своите занятия, не могъл да посещава църквата. След това той се съгласил да отстъпи монастиря „Св. Димитър" (при Евксиноград) за славянска служба през празници и делегирал Конст. Дъновски да служи. Тук, в монастиря „Св. Димитър", игумен на който бил йеромонах Теодосий от Търново, се образувало едно сборно място за българите, дето се стичали да чуят и се ободрят на славянска служба. След църковен отпуск по-видните българи заедно с Конст. Дъновски и Рачински се събирали, разменяли мисли за народните работи и сгъстявали своите редове за близката борба. През втората половина на 1860 г. Рачински заминал нарочно за Петроград с цел да издействува да се построи във Варна руска църква и при нея българско училище.
към текста >>

5. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Създаване на 12-членен народен съвет от най-видни първенци за разрешение на най-важни църковно-народни въпроси; създаване на 3-членен плащан съд за материални спорове; създаване при патриаршията на 3-членно плащано настоятелство за образованието; законодателство за брака; усилени грижи за националното и духовно образование; законодателство за издръжка на енорийското духовенство и премахване злоупотребленияте при уволнението му, което да става само след съдебно разследване и решение; създаване на наредби за монастирите, за монасите, за патриаршеските финансии и приходи, за архиерейските приходи; създаване на пенсионна каса и пр.
Да се създаде правосъдие, което да следи всички административни и духовни работи на Св. Синод и да определя ясно отговорностите на патриарха и синодалните. Да се създаде въз основа на каноните законоположение с углавен характер с наказания за симония, за всяко дароприемане и злоупотребление и за разни обвинения против архиерея. Да се създаде законодателство: за уреждане на избора на архиереите; за забраняване на тяхното преместване; за определяне състава на синода; за унищожение на малките епархии и епископиите; за уреждане длъжностите на митрополитите и димогеронтите при водене на обществените работи. Да се премахнат трите големи злини: неоправданото каноническо преместване, вмъкването във висшата иерархия на неспособни елементи и нееднаквото възнаграждение на владиците. Създаване на 12-членен народен съвет от най-видни първенци за разрешение на най-важни църковно-народни въпроси; създаване на 3-членен плащан съд за материални спорове; създаване при патриаршията на 3-членно плащано настоятелство за образованието; законодателство за брака; усилени грижи за националното и духовно образование; законодателство за издръжка на енорийското духовенство и премахване злоупотребленияте при уволнението му, което да става само след съдебно разследване и решение; създаване на наредби за монастирите, за монасите, за патриаршеските финансии и приходи, за архиерейските приходи; създаване на пенсионна каса и пр. Една смесена комисия трябвало да се занимае с тия предложения на Иоакима III и да приготви законопроект, който да се представи след това на събора. Тази изчерпателна програма е легнала в основата на реформаторската дейност на Иоакима III. Тя свидетелствува не само за дълбочината и много-странността на автора й, но и за това как е гледал той на събитията около българо-гръцката разпра, които са в неговите очи една катастрофа за патриаршията и гърците. Съответно с тия свои схващания Йоаким III се е постарал да премахне хладината между патриаршията и Русия, настъпила след схизмата. Верен на своите думи и схващания, Йоаким се отдал с необикновена енергия, такт и мъдрост на реформиране на църквата и развил така широка и плодотворна дейност, както Цариградската църква отдавна не бе преживявала, и която го издигнала в реда на най-знаменитите патриарси.
към текста >>

6. II.02.03. Първата славянска служба

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Според спомените на Константина Дъновски23 той отстъпил пред настояването на Рачински и позволил да се служи на славянски език на руски царски празници в близкия монастир „Св.
3. Първата славянска служба Още преди да подаде своите записки, в началото на 1860 г., скоро след пристигането си във Варна, Рачински успял да убеди Варненския митрр-полит Порфирий, да позволи щото всяка събота да се отслужва за него лично в църквата „Св. Георги" славянска служба. При първата такава служба, която се състояла на 12 март 1860 г., българите се стекли масово. Обаче скорошното след това на 3 април избухване на разрива между българите и патриаршията накарало Порфирия да оттегли това разрешение. Според спомените на Константина Дъновски23 той отстъпил пред настояването на Рачински и позволил да се служи на славянски език на руски царски празници в близкия монастир „Св. Димитър", на който игуменът бил българин и дето Рачински се срещал и разменял мисли с българите, като след службата на 6 август 1860 г. им обещал да действува да се открие във Варна руска славянска църква и ги поканил да размислят за отваряне на българското училище, за което била открита подписка и събрана една сума. Рачински отнесъл сега въпроса за откриването на българско училище и славянска църква за българите във Варна със специална записка, както казахме и по-горе, до руското правителство, което й дало ход. Сам Рачински се явил за тази цел в Петербург в края на 1860 г. Съгласно с мнението, изказано от митрополита Филарета, Рачински се отнесъл до Патриаршията и на 11 март 1861 г.
към текста >>

Дъновски, който свидетелствува, че в срещите в монастира „Св.
Обаче първенците не се съгласили и обвинили и изобличили Филарета за това предложение, след което бил и уволнен, но за това пък Рачински го взел под свое покровителство и определил да му дава двойна заплата". Това се съгласява напълно с онази дейност, която филарет, очевидно под влияние на Рачински, развил от 1860 г. във Варна в полза на българското дело. Това се съвпада впрочем и с онова, което казва в спомените си първият варненски български учител, че варненските българи молили гръцката община да въведе обучение на български език, но тя с одумки не ги удовлетворявала. Картината за дейността на Рачински във Варна става пълна, като вземем пред вид и съобщението на съвременника К. Дъновски, който свидетелствува, че в срещите в монастира „Св. Димитър" „Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриване на българско училище", което било веднага решено от същите. От всичко това се вижда, че Рачински от самото начало е търсил пътища за туряне основа на българска просвета във Варна. Ясно е,че Рачински е способствувал силно за раздвижването и националното сплотяване и проявление на варненските българи. Наистина, Великденските събития в Цариград, когато тамошните българи обявили на 3 април 1860 г. отделянето си от цариградската патриаршия в отделна църква, начело с Илариона Макариополски, също така влияели; но ако не беше Рачински, те не биха раздвижили тъй скоро варненските българи, които са се намирали при много по-трудни условия, отколкото другаде.
към текста >>

7. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Синод при него, а заедно с мене (молят) и уважаемите общинари и всички тукашни първенци, да благоволи и издействува издаването на височайша заповед за отдалечаването на този смутител в някои от Светогорските монастири, та да се отстрани най-съществения скандал и се обуздаят останалите.
Това като се извърши точно, едните задоволи много, а другите остави неоправдани. На-смалко, обаче, щеше да стане кръвопролитие, ако присъствуващите любопитни бяха разбрали малкото псувни, които произнесъл свещеникът, като се отдалечавал. Това Ви съобщавам съвсем накратко от всичко, що се случва всекидневно. Понеже почва да се забелязва известно разслабване и разцепление вследствие на полаганите от мене всекидневно старания, би било твърде полезно за постигане на нещо друго по-благоприятно, ако се отдалечаваше оттук този свещеник. Затова умолявам достопоклонното ми божест-венейше Ваше Всесветейшество и Св. Синод при него, а заедно с мене (молят) и уважаемите общинари и всички тукашни първенци, да благоволи и издействува издаването на височайша заповед за отдалечаването на този смутител в някои от Светогорските монастири, та да се отстрани най-съществения скандал и се обуздаят останалите. С това ще се направи най-голямото благодеяние на този край и изобщо на християните. След всичко това и т.н. 13. април 1865 г. Варна. № 24 Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, в който след разисквания се прие уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго, плащане на емватик по 2.20 гроша на венчило, както и събирането чрез тукашния свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, и чрез друг един мирянин, на владищината от всяко венчило по 6 гр., един шиник жито и 60 пари, обаче неизвестно на мен за какви и чии разноски. През началото на месец септемврий излезли казаните в селата на екзархията, които не ме признават, и събрали моите права, като убедили в това селяните чрез лъжливи и измамнически обещания.
към текста >>

Кутлумушки монастир им писал преди време и ги поканил да се завърнат в своето братство.
Като излагам това за знание на Църквата, призовавам св. й молитви и пр. Варна, 7 ноемврий 1866. №25 И друг път писах на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество и Вие благосклонно приехте и подействувахте според скромната ми молба за двама монаси Кутлумушци, които от година и половина се намират тук по обиколка, щото да благоволи и подействува да бъдат отдалечени оттук, защото предизвикват скандал и вършат много безчинни работи. Вследствие високите постъпки на Ваше божественейше Всесветейшество св. Кутлумушки монастир им писал преди време и ги поканил да се завърнат в своето братство. Но тези не приеха поканата, постоянствуват както преди, смущават и скандализират по-простите хора. Поради своите мръснокористолюбиви цели те се провъзгласиха вече за неприятели на митрополията, съединиха се напълно с българите и, като взеха от тукашните препоръчителни писма, обиколиха с тях епархията и, възвестявайки кръстоносен поход против гърка архиерей, участвуват в осветяване на църкви от протойерея на българите Костандий, като му доставят част от св. мощи, които носят, и много други работи правят, както чух със собствените си уши във време на една малка моя обиколка в няколко малки села. Като се завърнали тук, те наели една къща, на която едната стая украсили и поставили в нея св. мощи, които носят, и канят всекиго да се поклони.
към текста >>

Чудно ми се вижда и непонятно как богочестието на отците от онзи монастир позволява така и такова свещено посланичество на двама млади калугери, които, ако и да носят св.
Поради своите мръснокористолюбиви цели те се провъзгласиха вече за неприятели на митрополията, съединиха се напълно с българите и, като взеха от тукашните препоръчителни писма, обиколиха с тях епархията и, възвестявайки кръстоносен поход против гърка архиерей, участвуват в осветяване на църкви от протойерея на българите Костандий, като му доставят част от св. мощи, които носят, и много други работи правят, както чух със собствените си уши във време на една малка моя обиколка в няколко малки села. Като се завърнали тук, те наели една къща, на която едната стая украсили и поставили в нея св. мощи, които носят, и канят всекиго да се поклони. Тези свещенодействия се правят и много други работи се вършат от двама прости неграмотни монаси, от двама, тъй да се каже, момчетии. Чудно ми се вижда и непонятно как богочестието на отците от онзи монастир позволява така и такова свещено посланичество на двама млади калугери, които, ако и да носят св. съкровища, не могат да извършат никакво свещенодействие, а изпадат, може би, от незнание, в скандални действия. Варна, 7. ноемврий 1866. № 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за въздигане на монастиря при града Св. Константин, който е много стар и на срутване.
към текста >>

№ 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за въздигане на монастиря при града Св.
Тези свещенодействия се правят и много други работи се вършат от двама прости неграмотни монаси, от двама, тъй да се каже, момчетии. Чудно ми се вижда и непонятно как богочестието на отците от онзи монастир позволява така и такова свещено посланичество на двама млади калугери, които, ако и да носят св. съкровища, не могат да извършат никакво свещенодействие, а изпадат, може би, от незнание, в скандални действия. Варна, 7. ноемврий 1866. № 26 С благоговение приключвам прошение на общинарите от Варна, с което изискват учтиво издаването на височайши ферман за въздигане на монастиря при града Св. Константин, който е много стар и на срутване. Никаква вреда не причинява никому, защото лежи в една гора при морето, твърде далеч от селата и самия град на час и половина, а около нея няма турско село. Като се надявам да се приеме скромната молба на първенците и като призовавам всесветите Ваши молитви и благословии, оставам. Варна, 14. ноемврий 1866.
към текста >>

8. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВ.
(стр. 17-27). 7. ДОПИСКИ ОТ ВАРНА В АРХИВАТА НА С. РАКОВСКИ - „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. V1912 год. (стр. 6). 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВ. КОНСТАНТИН" ВЪВ ВАРНА - „Духовна култура", кн. 77,1937 год. (стр. 663-667). 9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ - Архимандрит Инокентий. „Духовна култура", год.
към текста >>

9. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН" КРАЙ ВАРНА На 11 клм.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН" КРАЙ ВАРНА На 11 клм. североизточно от Варна се намира морското летовище, тъй нареченият монастир „Св. Константин", с малка църквица, в която има източник (аязмо). Кога е бил той основан, не съществуват точни данни. Преданието говори, че той е основан в началото на XVIII век. До това заключение дохаждаме от надписа на най-старата храмова икрна в иконостаса, която представлява Св.
към текста >>

североизточно от Варна се намира морското летовище, тъй нареченият монастир „Св.
8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН" КРАЙ ВАРНА На 11 клм. североизточно от Варна се намира морското летовище, тъй нареченият монастир „Св. Константин", с малка църквица, в която има източник (аязмо). Кога е бил той основан, не съществуват точни данни. Преданието говори, че той е основан в началото на XVIII век. До това заключение дохаждаме от надписа на най-старата храмова икрна в иконостаса, която представлява Св. Цар Константин и Св.
към текста >>

По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица.
Преданието говори, че той е основан в началото на XVIII век. До това заключение дохаждаме от надписа на най-старата храмова икрна в иконостаса, която представлява Св. Цар Константин и Св. Царица Елена, в цял ръст, художествена византийска живопис, които са облечени в златни царски сакос и порфира. В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година". По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св. Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен.
към текста >>

Около монастира „Св.
До това заключение дохаждаме от надписа на най-старата храмова икрна в иконостаса, която представлява Св. Цар Константин и Св. Царица Елена, в цял ръст, художествена византийска живопис, които са облечени в златни царски сакос и порфира. В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година". По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св. Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен. Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти.
към текста >>

Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год.
Царица Елена, в цял ръст, художествена византийска живопис, които са облечени в златни царски сакос и порфира. В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година". По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св. Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен. Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира.
към текста >>

Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св.
В най-долната част на иконата, в подножието на животворящия Господен кръст, който се намира в средата между двете фигури, има доста повреден надпис на гръцки език, който гласи следното: „поради силен страх на християните... в Цариград 1713 година". По всяка вероятност иконата е била изработена в Цариград и след това пренесена и вложена в иконостаса на монастирската църквица. Около монастира „Св. Константин" по-рано е съществувала гъста, непроходима гора. Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св. Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен. Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира. Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира).
към текста >>

Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира.
Интересни сведения за монастира дава руският пътешественик и историк Виктор Тепляков в своята книга „Письма из Болгарии", издадена в град Мрсква през 1837 год. Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св. Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен. Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира. Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира). Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св. Константин" е също така мрачен, беден и тесен, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год. и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В.
към текста >>

Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира).
Ето какво пише той: „Ходих в монастира „Св. Константин", който се намира на 10 версти от Варна... Недалеч от една чешма по пътя някакъв овчар пасеше биволи... Той тананикаше някаква песен... Мелодията беше ту весела, ту печална, мелодия на българска песен. Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира. Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира). Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св. Константин" е също така мрачен, беден и тесен, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год. и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години.
към текста >>

Константин" е също така мрачен, беден и тесен, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год.
Под къдравия му калпак се показваше лице с атлетически черти. Това бе една от ония масови фигури на българи. Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира. Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира). Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св. Константин" е също така мрачен, беден и тесен, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год. и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало.
към текста >>

Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В.
Моят преводач запита българина колко часа има още до монастира. Суха монотонна фигура ме посрещна (в монастира). Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св. Константин" е също така мрачен, беден и тесен, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год. и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език.
към текста >>

Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити.
Зад монаха следваше едно младо българче... Храмът „Св. Константин" е също така мрачен, беден и тесен, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год. и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в.
към текста >>

Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало.
Константин" е също така мрачен, беден и тесен, както и всички български църкви." Монастирът е силно пострадал през руско-турската война в 1828-29 год. и бил съвършено разрушен преди още Варна да е била превзета от руските войски. Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в. „Варненски вестник", бр.
към текста >>

Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език.
Възобновяването на монастира след неговото разрушение се дължи на двамата братя иеррмонаси Теодосий и Агапий Кантарджиеви, българи, родом от В. Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в. „Варненски вестник", бр. 6 и 8 от 1880 год. в статията под заглавие: „Монастирите Св.
към текста >>

Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия.
Търново, с доброволни пожертвования на жителите от Варненската околия, в един период от 30 години. Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в. „Варненски вестник", бр. 6 и 8 от 1880 год. в статията под заглавие: „Монастирите Св. Димитър и Св.
към текста >>

Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в.
Понеже ние, българите, не сме имали още наша самостойна Църква, а сме се намирали под духовното ведомство на Цариградския патриарх, затова по-нататъшните грижи за монастира били възложени на Варненските гръцки митрополити. Ето защо последните, за издръжката, снабдяването с имоти и стопанисването му, са отправяли монастирски послания до християните63 (безразлично от каква народност) на Варненската епархия и са апелирали за помощи, каквито населението е давало. (Такива послания се съхраняват в архива на Варненския археслогически музей.) От приходите му се помагало за постройки на църкви в селата на Варненската околия, за издръжка на училищата в града, помагало се е на населението, без разлика на народност, при обществени бедствия и др. Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в. „Варненски вестник", бр. 6 и 8 от 1880 год. в статията под заглавие: „Монастирите Св. Димитър и Св. Константин и Елена при град Варна", подписани с инициалите П. К.
към текста >>

в статията под заглавие: „Монастирите Св.
Макар че монастирът е бил под ведомството на гръцкия митррполит, Йеромонах Теодосий е извършвал богослужението на славянски език. Само на големи празници или когато се случвало да има в монастира някои влиятелен грък от Варна, тогава богослужението се извършвалр на гръцки език от същия. Данните за възобновяването на манастира от двамата братя Теодосий и Агапий, както и за по-нататъшната му съдба относно управляването на монастира с имотите му, до смъртта на поменатите братя иеррмонаси (1867-1868 г.), както и след тях, Намираме във в. „Варненски вестник", бр. 6 и 8 от 1880 год. в статията под заглавие: „Монастирите Св. Димитър и Св. Константин и Елена при град Варна", подписани с инициалите П. К. Авторът на въпррсната статия, скрил истинското си име под горните инициали, доколкото си спомняме, е покойният Антон Байчев, общественик и журналист, родом от гр. Лясковец; който и в колоните на в. „Варненски новини" в една статия, печатана преди няколко години, която носи неговия подпис, в едно сбито изложение предаде писаното в статиите по отношение на казаните монас-тири.
към текста >>

Тъкмо през годината, когато се е появила поменатата статия във „Варненски вестник", се е повдигнал въпрос за откупуване на монастира „Св.
Лясковец; който и в колоните на в. „Варненски новини" в една статия, печатана преди няколко години, която носи неговия подпис, в едно сбито изложение предаде писаното в статиите по отношение на казаните монас-тири. Покойният А. Байчев е бил окръжен училищен инспектор в гр. Варна през първите години след Освобождението. Тъкмо през годината, когато се е появила поменатата статия във „Варненски вестник", се е повдигнал въпрос за откупуване на монастира „Св. Димитрий", с имотите му, от гръцката община, която тогава го е владеела, за нуждите на покойния Княз Александър Батемберг. Теза обстоятелство, види се, е принудило покойния Байчев да се заинтересува за двата монастира, „Св. Димитрий" и „Св. Константин", и да събере нужните исторически сведения за тяхното минало. Това той сторил и осветлил българското общество с поменатата статия, печатана във в.
към текста >>

Теза обстоятелство, види се, е принудило покойния Байчев да се заинтересува за двата монастира, „Св.
Покойният А. Байчев е бил окръжен училищен инспектор в гр. Варна през първите години след Освобождението. Тъкмо през годината, когато се е появила поменатата статия във „Варненски вестник", се е повдигнал въпрос за откупуване на монастира „Св. Димитрий", с имотите му, от гръцката община, която тогава го е владеела, за нуждите на покойния Княз Александър Батемберг. Теза обстоятелство, види се, е принудило покойния Байчев да се заинтересува за двата монастира, „Св. Димитрий" и „Св. Константин", и да събере нужните исторически сведения за тяхното минало. Това той сторил и осветлил българското общество с поменатата статия, печатана във в. „Варненски вестник". Това, -ека признаем, е една голяма заслуга на покойния Байчев, защото с тази статия, както ще видим по-нататък, когато се е повдигнал въпрос за отнемането на монастира „Св.
към текста >>

Това, -ека признаем, е една голяма заслуга на покойния Байчев, защото с тази статия, както ще видим по-нататък, когато се е повдигнал въпрос за отнемането на монастира „Св.
Теза обстоятелство, види се, е принудило покойния Байчев да се заинтересува за двата монастира, „Св. Димитрий" и „Св. Константин", и да събере нужните исторически сведения за тяхното минало. Това той сторил и осветлил българското общество с поменатата статия, печатана във в. „Варненски вестник". Това, -ека признаем, е една голяма заслуга на покойния Байчев, защото с тази статия, както ще видим по-нататък, когато се е повдигнал въпрос за отнемането на монастира „Св. Константин" от гръцката община и предаването му на законните наследници - българите, изтъкнатите исторически данни са имали голямо значение при съдебния процес за разрешаването на спора: на кого трябва да принадлежи монастирът. След смъртта на йеромонасите Теодосий и Агапий техен заместник става свещеник Константин Дъновски, българин, родом от с. Устово (Смолянско), ръкоположен в 1857 г. за свещеник в гр. Варна от варненския гръцки митрополит Порфирий, който впоследствие става първи български енорийски свещеник и отваря първия български параклис „Св.
към текста >>

Константин" от гръцката община и предаването му на законните наследници - българите, изтъкнатите исторически данни са имали голямо значение при съдебния процес за разрешаването на спора: на кого трябва да принадлежи монастирът.
Димитрий" и „Св. Константин", и да събере нужните исторически сведения за тяхното минало. Това той сторил и осветлил българското общество с поменатата статия, печатана във в. „Варненски вестник". Това, -ека признаем, е една голяма заслуга на покойния Байчев, защото с тази статия, както ще видим по-нататък, когато се е повдигнал въпрос за отнемането на монастира „Св. Константин" от гръцката община и предаването му на законните наследници - българите, изтъкнатите исторически данни са имали голямо значение при съдебния процес за разрешаването на спора: на кого трябва да принадлежи монастирът. След смъртта на йеромонасите Теодосий и Агапий техен заместник става свещеник Константин Дъновски, българин, родом от с. Устово (Смолянско), ръкоположен в 1857 г. за свещеник в гр. Варна от варненския гръцки митрополит Порфирий, който впоследствие става първи български енорийски свещеник и отваря първия български параклис „Св. Архангел Михаил" в гр.
към текста >>

Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение.
Устово (Смолянско), ръкоположен в 1857 г. за свещеник в гр. Варна от варненския гръцки митрополит Порфирий, който впоследствие става първи български енорийски свещеник и отваря първия български параклис „Св. Архангел Михаил" в гр. Варна, през 1865 г. Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение. Обаче гръцката община е влязла в спор с него, вследствие на което той завел дело. От едно писмо под № 331 от 25 юний 1869 г. на варненската българска община до председателя на русенската, ето какво се пише: „Преди няколко дена замина оттука за градът Ви негово Преподобие поп Констандин, комуто тръгнуванието стана внезапно, та не можахми да го снабдим с приличното препоручително писмо. Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина". Реченний може да Ви е разказал подробно за сичките случки и пречки крлкото посрещнах тука пред Правителството от страна на тукашната гръцка община: Заради това Ви молим да му спомогните всеки случай, та да си намери правото.
към текста >>

Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина".
Варна, през 1865 г. Катр поел управлението на монастира, той положил грижи и изразходвал материални средства за неговото подобрение. Обаче гръцката община е влязла в спор с него, вследствие на което той завел дело. От едно писмо под № 331 от 25 юний 1869 г. на варненската българска община до председателя на русенската, ето какво се пише: „Преди няколко дена замина оттука за градът Ви негово Преподобие поп Констандин, комуто тръгнуванието стана внезапно, та не можахми да го снабдим с приличното препоручително писмо. Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина". Реченний може да Ви е разказал подробно за сичките случки и пречки крлкото посрещнах тука пред Правителството от страна на тукашната гръцка община: Заради това Ви молим да му спомогните всеки случай, та да си намери правото. Той е добър и честен человек, ако си намери праврто, ще стане пречина да се съсипе тази гръцка пасмина, която колкото работи до сега е вършила, сичките са злоупотребително станали, адски едни след други излазат на явя. Молим, приемнето го за живение в една от стаите на митрополията, догдето си свърши работата, то ще бъде за чест на народността ни от една страна, и от друга - за чест на духовенството ни. Уверени, че не щети ни призря молбата, бързами да Ви предварително благодарим." „Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство. „Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр.
към текста >>

Уверени, че не щети ни призря молбата, бързами да Ви предварително благодарим." „Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство.
на варненската българска община до председателя на русенската, ето какво се пише: „Преди няколко дена замина оттука за градът Ви негово Преподобие поп Констандин, комуто тръгнуванието стана внезапно, та не можахми да го снабдим с приличното препоручително писмо. Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина". Реченний може да Ви е разказал подробно за сичките случки и пречки крлкото посрещнах тука пред Правителството от страна на тукашната гръцка община: Заради това Ви молим да му спомогните всеки случай, та да си намери правото. Той е добър и честен человек, ако си намери праврто, ще стане пречина да се съсипе тази гръцка пасмина, която колкото работи до сега е вършила, сичките са злоупотребително станали, адски едни след други излазат на явя. Молим, приемнето го за живение в една от стаите на митрополията, догдето си свърши работата, то ще бъде за чест на народността ни от една страна, и от друга - за чест на духовенството ни. Уверени, че не щети ни призря молбата, бързами да Ви предварително благодарим." „Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство. „Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр. Варна и с. Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ. Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево.
към текста >>

„Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр.
Той дойде в градът Ви, за да прави давия за труда си и иждивените си пари връх направата на гръцкий монастиря „Свят. Констандина". Реченний може да Ви е разказал подробно за сичките случки и пречки крлкото посрещнах тука пред Правителството от страна на тукашната гръцка община: Заради това Ви молим да му спомогните всеки случай, та да си намери правото. Той е добър и честен человек, ако си намери праврто, ще стане пречина да се съсипе тази гръцка пасмина, която колкото работи до сега е вършила, сичките са злоупотребително станали, адски едни след други излазат на явя. Молим, приемнето го за живение в една от стаите на митрополията, догдето си свърши работата, то ще бъде за чест на народността ни от една страна, и от друга - за чест на духовенството ни. Уверени, че не щети ни призря молбата, бързами да Ви предварително благодарим." „Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство. „Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр. Варна и с. Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ. Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево. Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби.
към текста >>

За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ.
Молим, приемнето го за живение в една от стаите на митрополията, догдето си свърши работата, то ще бъде за чест на народността ни от една страна, и от друга - за чест на духовенството ни. Уверени, че не щети ни призря молбата, бързами да Ви предварително благодарим." „Монастирът", макар да се е наричал така, след неговото възобновяване, в строг каноничен смисъл не отговарял на понятието монастир, понеже в него никога не е имало установено монастирско братство. „Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр. Варна и с. Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ. Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево. Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби. До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства. Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия. Считаме за излишно да излагаме подробно хода на това дело.
към текста >>

Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби.
„Монастирът" се е управлявал от един областен съвет - „Идаре меджли-си", в който са влизали първенци от гр. Варна и с. Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ. Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево. Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби. До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства. Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия. Считаме за излишно да излагаме подробно хода на това дело. Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време. Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г.
към текста >>

До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства.
Варна и с. Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ. Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево. Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби. До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства. Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия. Считаме за излишно да излагаме подробно хода на това дело. Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време. Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г. до А. Н.
към текста >>

Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия.
Царево (Кестрич), между които е имало и чисти българи. За извършване на богослужението е имало или постоянно духовно лице, нещо като „игумен", какъвто е бил йеромонах Агапий, или монастирски „векилин", както се нарича свещ. Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево. Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби. До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства. Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия. Считаме за излишно да излагаме подробно хода на това дело. Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време. Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г. до А. Н. Мошкин, руски генерален консул в гр.
към текста >>

Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време.
Константин Дъновски (в писмото под №425), или се редували свещеници от града и с. Царево. Още в турско време „монастирът" е служил за летуване на варненски чорбаджии, които са наемали стаи и са прекарвали лятото в него, под звуковете на латерни, армоники, дайрета, песни и веселби. До създаването на българската Екзархия (28.11.1870 г.) „монастирът" е бил общо притежание на християнското население във Варненската околия, без разлика на народност, понеже бил строен с негови средства. Обаче, спед създаването на независима българска църква, с издаването на височайшия Султански ферман, в който се определяха и епархиите в Екзархийската област, „монастирът", наедно с неговия инвентар, е бил присвоен от Варненската гръцка община, която го е владеела, докато по съдебен ред той е бил отнет от нея и предаден, вместо на митрополията, на Варненската окръжна постоянна комисия. Считаме за излишно да излагаме подробно хода на това дело. Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време. Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г. до А. Н. Мошкин, руски генерален консул в гр. Русе, което се пази в архива на музея. Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св.
към текста >>

Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св.
Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време. Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г. до А. Н. Мошкин, руски генерален консул в гр. Русе, което се пази в архива на музея. Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св. Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески почетен градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия. Преимуществено българите указват в своето прошение, на подворието и митрополитския храм, при постройката на който, през 1840 г.. те взимат най-деятелно участие, както със своите парични вноски, така и необходимия за зданието материал, бил доставян от селяните българи, както за това свидетелствуват съхраняващите се в ръцете на селяните и джумалиоглар (джумалийци), които са внесли 90 хиляди пиастри (гроша) срещу квитанции от тогавашните старей и архиерея. На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси. Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно". „Макар че домогванията на българите, изказани в прошението до Екзарха, са сравнително умерени и по справедливост съставляват безпрекословна неотменимост на българския народ, обаче привеждането им в изпълнение ще срещне от страна на варненци силно противодействие.
към текста >>

На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси.
Мошкин, руски генерален консул в гр. Русе, което се пази в архива на музея. Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св. Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески почетен градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия. Преимуществено българите указват в своето прошение, на подворието и митрополитския храм, при постройката на който, през 1840 г.. те взимат най-деятелно участие, както със своите парични вноски, така и необходимия за зданието материал, бил доставян от селяните българи, както за това свидетелствуват съхраняващите се в ръцете на селяните и джумалиоглар (джумалийци), които са внесли 90 хиляди пиастри (гроша) срещу квитанции от тогавашните старей и архиерея. На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси. Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно". „Макар че домогванията на българите, изказани в прошението до Екзарха, са сравнително умерени и по справедливост съставляват безпрекословна неотменимост на българския народ, обаче привеждането им в изпълнение ще срещне от страна на варненци силно противодействие. Не ще мине без биеница, а може би даже и без кръвопролития. Тия ренегати, ако е позволено да се изразим така, внуци и деца, които разновременно са се разделили, избягвайки турските насилия, са се преселили от околните села във Варна, са най-чисти българи, които после са станали граждани, досега водили против самите българи злобна, но скрита борба и това единствено само затуй, защото българите не заявявали открито за подялбата на общия имот. Варненци в ръцете на гръцките цариградски демагози са най-лошото оръжие против българите.
към текста >>

Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно".
Русе, което се пази в архива на музея. Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св. Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески почетен градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия. Преимуществено българите указват в своето прошение, на подворието и митрополитския храм, при постройката на който, през 1840 г.. те взимат най-деятелно участие, както със своите парични вноски, така и необходимия за зданието материал, бил доставян от селяните българи, както за това свидетелствуват съхраняващите се в ръцете на селяните и джумалиоглар (джумалийци), които са внесли 90 хиляди пиастри (гроша) срещу квитанции от тогавашните старей и архиерея. На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси. Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно". „Макар че домогванията на българите, изказани в прошението до Екзарха, са сравнително умерени и по справедливост съставляват безпрекословна неотменимост на българския народ, обаче привеждането им в изпълнение ще срещне от страна на варненци силно противодействие. Не ще мине без биеница, а може би даже и без кръвопролития. Тия ренегати, ако е позволено да се изразим така, внуци и деца, които разновременно са се разделили, избягвайки турските насилия, са се преселили от околните села във Варна, са най-чисти българи, които после са станали граждани, досега водили против самите българи злобна, но скрита борба и това единствено само затуй, защото българите не заявявали открито за подялбата на общия имот. Варненци в ръцете на гръцките цариградски демагози са най-лошото оръжие против българите. Във всеки случай и тук, без деятелното участие на турските власти, при подялбата няма да мине така.
към текста >>

По мнението на българите най-незначителната отстъпка в настояще време се обуславя с окончателната загуба на цялата епархия и пожертвуването на нейните шепа интереси на отявлените врагове на славяните и затова те се оставят да срещнат отпор, като оповестявали по-рано на селяните за предприетото от тях решение и изпращане жалба до Екзарха." Въпреки (тия) настояванията на Варненската българска община, още през турско време бил повдигнат въпросът за църквите в града Варна и двата монастира, да бъде справедливо разрешен за двете народности, българи и гърци, живущи във Варна, но останал неразрешен.
Тия ренегати, ако е позволено да се изразим така, внуци и деца, които разновременно са се разделили, избягвайки турските насилия, са се преселили от околните села във Варна, са най-чисти българи, които после са станали граждани, досега водили против самите българи злобна, но скрита борба и това единствено само затуй, защото българите не заявявали открито за подялбата на общия имот. Варненци в ръцете на гръцките цариградски демагози са най-лошото оръжие против българите. Във всеки случай и тук, без деятелното участие на турските власти, при подялбата няма да мине така. Местните българи предвиждат бъдещата взаимна борба, но не могат да отстъпят. Белким Негово Блаженство Екзархът ще ги посъветва, което е трудно да се предполага, да пазят още известно време мълчание. По мнението на българите най-незначителната отстъпка в настояще време се обуславя с окончателната загуба на цялата епархия и пожертвуването на нейните шепа интереси на отявлените врагове на славяните и затова те се оставят да срещнат отпор, като оповестявали по-рано на селяните за предприетото от тях решение и изпращане жалба до Екзарха." Въпреки (тия) настояванията на Варненската българска община, още през турско време бил повдигнат въпросът за църквите в града Варна и двата монастира, да бъде справедливо разрешен за двете народности, българи и гърци, живущи във Варна, но останал неразрешен. Турското правителство винаги е било повече благосклонно към гърците в техните искания, отколкото към нас -българите. Това положение на църквите и монастирите в града е траяло и след нашето Освобождение. За лръв път за монастирите след Освобождението се заговаря, както по-горе споменахме, във в. „Варненски вестник", който разглежда въпроса за монастирите как са възобновени, както и от канонична гледна точка, на кого те принадлежат по право. Едва на 14 август 1891 год.
към текста >>

Това положение на църквите и монастирите в града е траяло и след нашето Освобождение.
Във всеки случай и тук, без деятелното участие на турските власти, при подялбата няма да мине така. Местните българи предвиждат бъдещата взаимна борба, но не могат да отстъпят. Белким Негово Блаженство Екзархът ще ги посъветва, което е трудно да се предполага, да пазят още известно време мълчание. По мнението на българите най-незначителната отстъпка в настояще време се обуславя с окончателната загуба на цялата епархия и пожертвуването на нейните шепа интереси на отявлените врагове на славяните и затова те се оставят да срещнат отпор, като оповестявали по-рано на селяните за предприетото от тях решение и изпращане жалба до Екзарха." Въпреки (тия) настояванията на Варненската българска община, още през турско време бил повдигнат въпросът за църквите в града Варна и двата монастира, да бъде справедливо разрешен за двете народности, българи и гърци, живущи във Варна, но останал неразрешен. Турското правителство винаги е било повече благосклонно към гърците в техните искания, отколкото към нас -българите. Това положение на църквите и монастирите в града е траяло и след нашето Освобождение. За лръв път за монастирите след Освобождението се заговаря, както по-горе споменахме, във в. „Варненски вестник", който разглежда въпроса за монастирите как са възобновени, както и от канонична гледна точка, на кого те принадлежат по право. Едва на 14 август 1891 год. Варненската окръжна постоянна комисия е подала прошение във Варненския окръжен съд, с което е оспорвала правото на Варненската гръцка община относно владението на монастира „Св. Константин" принадлежащите към него имоти.
към текста >>

За лръв път за монастирите след Освобождението се заговаря, както по-горе споменахме, във в.
Местните българи предвиждат бъдещата взаимна борба, но не могат да отстъпят. Белким Негово Блаженство Екзархът ще ги посъветва, което е трудно да се предполага, да пазят още известно време мълчание. По мнението на българите най-незначителната отстъпка в настояще време се обуславя с окончателната загуба на цялата епархия и пожертвуването на нейните шепа интереси на отявлените врагове на славяните и затова те се оставят да срещнат отпор, като оповестявали по-рано на селяните за предприетото от тях решение и изпращане жалба до Екзарха." Въпреки (тия) настояванията на Варненската българска община, още през турско време бил повдигнат въпросът за църквите в града Варна и двата монастира, да бъде справедливо разрешен за двете народности, българи и гърци, живущи във Варна, но останал неразрешен. Турското правителство винаги е било повече благосклонно към гърците в техните искания, отколкото към нас -българите. Това положение на църквите и монастирите в града е траяло и след нашето Освобождение. За лръв път за монастирите след Освобождението се заговаря, както по-горе споменахме, във в. „Варненски вестник", който разглежда въпроса за монастирите как са възобновени, както и от канонична гледна точка, на кого те принадлежат по право. Едва на 14 август 1891 год. Варненската окръжна постоянна комисия е подала прошение във Варненския окръжен съд, с което е оспорвала правото на Варненската гръцка община относно владението на монастира „Св. Константин" принадлежащите към него имоти. Окръжният съд отхвърлил тоя иск на Окръжната постоянна комисия, която, недоволна от това решение, го обжалвала пред Русенския апелативен съд.
към текста >>

„Варненски вестник", който разглежда въпроса за монастирите как са възобновени, както и от канонична гледна точка, на кого те принадлежат по право.
Белким Негово Блаженство Екзархът ще ги посъветва, което е трудно да се предполага, да пазят още известно време мълчание. По мнението на българите най-незначителната отстъпка в настояще време се обуславя с окончателната загуба на цялата епархия и пожертвуването на нейните шепа интереси на отявлените врагове на славяните и затова те се оставят да срещнат отпор, като оповестявали по-рано на селяните за предприетото от тях решение и изпращане жалба до Екзарха." Въпреки (тия) настояванията на Варненската българска община, още през турско време бил повдигнат въпросът за църквите в града Варна и двата монастира, да бъде справедливо разрешен за двете народности, българи и гърци, живущи във Варна, но останал неразрешен. Турското правителство винаги е било повече благосклонно към гърците в техните искания, отколкото към нас -българите. Това положение на църквите и монастирите в града е траяло и след нашето Освобождение. За лръв път за монастирите след Освобождението се заговаря, както по-горе споменахме, във в. „Варненски вестник", който разглежда въпроса за монастирите как са възобновени, както и от канонична гледна точка, на кого те принадлежат по право. Едва на 14 август 1891 год. Варненската окръжна постоянна комисия е подала прошение във Варненския окръжен съд, с което е оспорвала правото на Варненската гръцка община относно владението на монастира „Св. Константин" принадлежащите към него имоти. Окръжният съд отхвърлил тоя иск на Окръжната постоянна комисия, която, недоволна от това решение, го обжалвала пред Русенския апелативен съд. Последният разгледал делото и с решение № 178 се произнесъл в полза на комисията.
към текста >>

Варненската окръжна постоянна комисия е подала прошение във Варненския окръжен съд, с което е оспорвала правото на Варненската гръцка община относно владението на монастира „Св.
Турското правителство винаги е било повече благосклонно към гърците в техните искания, отколкото към нас -българите. Това положение на църквите и монастирите в града е траяло и след нашето Освобождение. За лръв път за монастирите след Освобождението се заговаря, както по-горе споменахме, във в. „Варненски вестник", който разглежда въпроса за монастирите как са възобновени, както и от канонична гледна точка, на кого те принадлежат по право. Едва на 14 август 1891 год. Варненската окръжна постоянна комисия е подала прошение във Варненския окръжен съд, с което е оспорвала правото на Варненската гръцка община относно владението на монастира „Св. Константин" принадлежащите към него имоти. Окръжният съд отхвърлил тоя иск на Окръжната постоянна комисия, която, недоволна от това решение, го обжалвала пред Русенския апелативен съд. Последният разгледал делото и с решение № 178 се произнесъл в полза на комисията. Противната страна, недоволна от това решение, обжалвала го пред Върховния касационен съд. Този последният, с решение № 380 от 2 октомврий 1898 г.
към текста >>

Апелативният съд с решение № 225 наново отменил решението на Окръжния съд и признал правото на Окръжната постоянна комисия, която, след като е осъдила гръцката община, е била въведена във владение на монастира и имотите му от съдебния пристав, с протокол, на 26 ноемврий 1897 г., на основание изпълнителния лист № 18 885, издаден от Варненския окръжен съд на 24 ноемврий с.г.
Последният разгледал делото и с решение № 178 се произнесъл в полза на комисията. Противната страна, недоволна от това решение, обжалвала го пред Върховния касационен съд. Този последният, с решение № 380 от 2 октомврий 1898 г. касирал решението на Апелативни съд, като е възвърнал делото за ново разглеждане и при друг състав. На 29 и 30 декемврий 1898 г. Апелативният съд с решение № 225 наново отменил решението на Окръжния съд и признал правото на Окръжната постоянна комисия, която, след като е осъдила гръцката община, е била въведена във владение на монастира и имотите му от съдебния пристав, с протокол, на 26 ноемврий 1897 г., на основание изпълнителния лист № 18 885, издаден от Варненския окръжен съд на 24 ноемврий с.г. против гръцката община за предаване на монастира. След като Окръжната постоянна комисия е влязла във владение, с решение № 105 от 23 март 1906 г., Варненският окръжен съд е осъдил гръцката община да заплати на Окръжната постоянна комисия всички приходи, които е събирала от 14 август 1891 г. до 26 ноемврий 1897 г. Това решение на съда е било обжалвано от гръцката община пред Русенския апелативен съд, който с решение № 14 от 22 януарий 1907 г. потвърдил решението на окръжния съд.
към текста >>

против гръцката община за предаване на монастира.
Противната страна, недоволна от това решение, обжалвала го пред Върховния касационен съд. Този последният, с решение № 380 от 2 октомврий 1898 г. касирал решението на Апелативни съд, като е възвърнал делото за ново разглеждане и при друг състав. На 29 и 30 декемврий 1898 г. Апелативният съд с решение № 225 наново отменил решението на Окръжния съд и признал правото на Окръжната постоянна комисия, която, след като е осъдила гръцката община, е била въведена във владение на монастира и имотите му от съдебния пристав, с протокол, на 26 ноемврий 1897 г., на основание изпълнителния лист № 18 885, издаден от Варненския окръжен съд на 24 ноемврий с.г. против гръцката община за предаване на монастира. След като Окръжната постоянна комисия е влязла във владение, с решение № 105 от 23 март 1906 г., Варненският окръжен съд е осъдил гръцката община да заплати на Окръжната постоянна комисия всички приходи, които е събирала от 14 август 1891 г. до 26 ноемврий 1897 г. Това решение на съда е било обжалвано от гръцката община пред Русенския апелативен съд, който с решение № 14 от 22 януарий 1907 г. потвърдил решението на окръжния съд. След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя път е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община.
към текста >>

След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя път е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община.
против гръцката община за предаване на монастира. След като Окръжната постоянна комисия е влязла във владение, с решение № 105 от 23 март 1906 г., Варненският окръжен съд е осъдил гръцката община да заплати на Окръжната постоянна комисия всички приходи, които е събирала от 14 август 1891 г. до 26 ноемврий 1897 г. Това решение на съда е било обжалвано от гръцката община пред Русенския апелативен съд, който с решение № 14 от 22 януарий 1907 г. потвърдил решението на окръжния съд. След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя път е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община. На 11 август 1897 г., вследствие голямото наводнение, монастирът чувствително е пострадал. Църквицата, сградите и чешмата бяха почти разрушени. Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св.
към текста >>

На 11 август 1897 г., вследствие голямото наводнение, монастирът чувствително е пострадал.
След като Окръжната постоянна комисия е влязла във владение, с решение № 105 от 23 март 1906 г., Варненският окръжен съд е осъдил гръцката община да заплати на Окръжната постоянна комисия всички приходи, които е събирала от 14 август 1891 г. до 26 ноемврий 1897 г. Това решение на съда е било обжалвано от гръцката община пред Русенския апелативен съд, който с решение № 14 от 22 януарий 1907 г. потвърдил решението на окръжния съд. След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя път е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община. На 11 август 1897 г., вследствие голямото наводнение, монастирът чувствително е пострадал. Църквицата, сградите и чешмата бяха почти разрушени. Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му.
към текста >>

гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св.
След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя път е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община. На 11 август 1897 г., вследствие голямото наводнение, монастирът чувствително е пострадал. Църквицата, сградите и чешмата бяха почти разрушени. Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза. Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве. „Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе. Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили.
към текста >>

Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве.
Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза. Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве. „Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе. Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили. А. И. сп. „Духовна култура", кн. 77, 1937 год.
към текста >>

„Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе.
През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза. Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве. „Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе. Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили. А. И. сп. „Духовна култура", кн. 77, 1937 год. (стр. 663-667)
към текста >>

Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили.
гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза. Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве. „Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе. Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили. А. И. сп. „Духовна култура", кн. 77, 1937 год. (стр. 663-667)
към текста >>

10. IV.16 август 1909 г., 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.
Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир. Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има. Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това?
към текста >>

11. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Едно време хората са ходили в монастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10,15, 20 години, за да уякнат.
Запитват: - Ние ще се освободим, ами ако те не ни освобождават? - Ще ви напуснат. В това училище трябва много да се работи, а някои път хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с вяра, със знания. Трябва да богатее човек. Едно време хората са ходили в монастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10,15, 20 години, за да уякнат. Една задача, която може да извършите, е следната: Всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности. Та, гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте. Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Та сега, всинца си имате по някой малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят за изплащане и всинца вие все търсите пари да изплатите полиците си.
към текста >>

12. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

ТОМ 12

Той посетил монастира, казал къде са парите, но след това монастирът запустял.
Един ден, като скъпоценен камък, някой ангел може да ни тури на някой прозорец. В онзи свят не може да припа- рите, както сте сега. Ако влезете такъв, какъвто сте, ще внесете смрад. Ангелите един ден трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал примера с онзи калугер от ада. Той посетил монастира, казал къде са парите, но след това монастирът запустял. Най-първо трябва да започне едно пречистване на тялото. Това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце.
към текста >>

13. 3. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Една среща, която имах на Габровския монастир с група толстоисти, начело с известният такъв Стефан Андрейчин, които минаваха на екскурзия през там, утвърдиха окончателно мисълта да стана и аз вегетарианец.
Той имаше магазин за продажба на платове и все имаше някаква работа навън. Това напълно ме откъсваше от шумните, пълни с палавост и живот мои съученици. Тази уединеност твърде много допринасяше за едно по-задълбочено вглъбяване в този свят на мистичното. Между другото по това време реших да стана вегетарианец. Бях чел вече литература засягаща въпроса за вегетарианството, въздържанието. Една среща, която имах на Габровския монастир с група толстоисти, начело с известният такъв Стефан Андрейчин, които минаваха на екскурзия през там, утвърдиха окончателно мисълта да стана и аз вегетарианец. Толстоисткото движение беше много силно. Издаваха книжки, имаха вегетариански ресторант в София, издаваха свои трудове. На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, каквито православната църква определяше, заедно с всички роднини съм седнал и аз на масата. Пред мене е богато наредена трапеза с най-различни безупречно направени яденета. А моята майка и жените от нашия род, бяха общопризнати изключително големи майстори в кулинарното изкуство.
към текста >>

14. 7. ЗА АНТИМИНСА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.
Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси. Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща.
към текста >>

Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците.
Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон. Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси. По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля. И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко. Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците. Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес. Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук. Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи. И той започва работата си с молитва към Бога.
към текста >>

В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите.
И той започва работата си с молитва към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си. Те са ги подбирали много внимателно, след като са ги изпитвали продължително. На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса. Той е знак и знаме. В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите. На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие. Така делото се разширило и е проникнало във всички поробени народи. Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него. В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините. Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа.
към текста >>

В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините.
Той е знак и знаме. В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите. На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие. Така делото се разширило и е проникнало във всички поробени народи. Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него. В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините. Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа. Движението се разпространило между нисшето духовенство, монаси и свещеници, но и някои от висшето духовнество са били посветени. Известен е само един провал. Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря. Добре е да се провери исторически кои е Патриарха и кога е станало това.
към текста >>

15. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

ТОМ 15

Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея.
„Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат. Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска печка, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце.
към текста >>

16. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Знаех, че в „Пазар дере", най-често има там овчарски колиби, а също и по склоновете на Рилския монастир, край пътя „Дрюшлявица".
Това беше вече втори успех, платих го и му казах да го донесе горе. За сирене - овцете били горе в планината и там правели от млякото сирене, което чак през есента, когато прибират овцете, щели да го донесат в селото, това разбрах от него. Ако имах криле, щях да литна веднага из Рила, за да търся овчарските колиби, където се правеше този тъй ценен продукт, който през войната беше музейна рядкост. Но нямах, за това бързо се сбогувах с добрият селянин и заприпках нагоре с едно приятно вълнение. На сутринта помолих братята, да се заемат с текущите работи, около устройството на склада, кухнята, водата и другите належащи неща, като им казах, че ще отида из Рила да търся овчарите, за да взема сирене. Знаех, че в „Пазар дере", най-често има там овчарски колиби, а също и по склоновете на Рилския монастир, край пътя „Дрюшлявица". Тръгнах сам, имах своите съображения. По това време вече беше започнал да се промъква страха от една злокобна опасност, за имуществото на по-богатите хора, било в имот или добитък, че ще им се изземат от държавата. А тези, които имаха стада в планината, бяха сравнително по-заможни селяни. И каква заможност имаха те? По 50-60 най-много по стотина овце.
към текста >>

От „Пазар дере" се упътих по посока към Рилския монастир, там в една долина също намерих овчарска колиба и там за моя голяма радост имах същия шанс.
С едва сдържано вълнение от радост, разбрах от тях, че имат сирене и че са готови да ни го продадат. Но за донасянето му, това може да стане утре сутринта, тъй като конете им, заедно с овцете им, били вече из планината. Те знаеха за нас, още от миналите години, а ние се ползувахме с доверието и уважението от хората в този край. Разбира се аз се съгласих. Със същата задача влезнах и в другата колиба и там същият благоприятен успех. От „Пазар дере" се упътих по посока към Рилския монастир, там в една долина също намерих овчарска колиба и там за моя голяма радост имах същия шанс. Прибрах се едва късно следобед. На сутринта, след като се прибрахме от молитвения връх, гледам човек да води кон, слизащ откъм третото езеро. Избързах и посрещнах човека, той беше този, с когото най-напред бях уговорил за доставката на сиренето. Едва сдържах радостта си. Претеглихме сиренето и му уредих сметката, като любезно му напомних, редовно да ни донася.
към текста >>

17. 1925 година

ТОМ 16

От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с.
Крумов, Пернова, Поли Колева, Ст. Пейнов и П. Иванов. Когато завършихме учебната година, аз отидох в София, по Петровден да бъда там. Ходих на младежкия събор в София и навръх Петровден бяхме повечето от 300 души на Мусала заедно с Учителя. Кога се завърнахме по Марица, от Чам-Кория се отделихме една група за Рилския манастир. От Чам-Кория през Бели Искър леви и през няколко села отидохме през Попова шапка, Кобилино бранище, Сухото езеро, в монастира и оттам - в с. Рила по теснолинейката отидохме в Радомир и вече в София. Оставиха ме и през текущата 1924 и 1925 година да бъда учител. И ето, сега стоя на масата и пиша тия редове, в които искам да кажа вкратце това, което съм бил досега. Тази пролет, поради създадени натегнати отношения между правителството на Сговора начело с професор Цанков и комунисти и земеделци противници, се развиха сензационни работи, от които всеки истински човек, радетел за човещина, братство и любов, се възмущава. Поради създадения голям атентат на Великия Четвъртък в Софийската катедрала „Св.
към текста >>

18. 1929 година

ТОМ 16

След разпущането на учениците вземахме апарата и потеглихме четиримата за монастирчето.
Дойдоха в часовете ми. Изпитвах да четат и пишат учениците ми, след това изпяхме някоя и друга песничка - останаха много доволни от учениците ми. След това ги отведох в I-о отделение и тамо изпяха нещо турско и пак българска песен. Най-после ги отведох в Ш и IV отделение. Където изпитах да четат и изпяха канона „Славейче" на два гласа. След разпущането на учениците вземахме апарата и потеглихме четиримата за монастирчето. Весели бяхме всички. Гостите останаха доволни от това, че са дошли днес на първа пролетна разходка. Направихме снимки над тепавицата на Мустафата. И после, още една при манастирчето. Изкачихме се по опасното място на височината от запад от манастирчето и над Арифовата воденица потеглихме нагоре за кокичета.
към текста >>

19. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Сутринта отидохме по скалите - на монастиря.
13.IV.1929, събота Тежко ми бе от умората. Мерих скотовъдни ниви и дойдоха Петър Иванов и секретар-бирникът на Синан. Правихме снимки и аз ги учих да ги промиват и проявявах снимки и пр. Легнахме в 2 ч среднощ. 14.IV.1929 год., неделя След като снощи не спах, тежко ми бе, че си не доспах. Сутринта отидохме по скалите - на монастиря. Ферад Мурадов, Петър Иванов и Осман - каруцарят им. Те останаха много доволни от разходката си. Аз фотографирах надписа над монастиря. Изтулихме на мазата прозорците и през деня работихме картички и проявявахме стъклата, Фотографирах Дилкините сестрини момичета - моми от Костанденец. Вечерта след икиндия, след като изпратих Петра и другите, ходих комисия за едно убито теле.
към текста >>

Аз фотографирах надписа над монастиря.
Легнахме в 2 ч среднощ. 14.IV.1929 год., неделя След като снощи не спах, тежко ми бе, че си не доспах. Сутринта отидохме по скалите - на монастиря. Ферад Мурадов, Петър Иванов и Осман - каруцарят им. Те останаха много доволни от разходката си. Аз фотографирах надписа над монастиря. Изтулихме на мазата прозорците и през деня работихме картички и проявявахме стъклата, Фотографирах Дилкините сестрини момичета - моми от Костанденец. Вечерта след икиндия, след като изпратих Петра и другите, ходих комисия за едно убито теле. Вечерта, следствие влиянията, се появи у мен неудържима енергия низша - похотна, като се зле отрази върху ми. Спах недобре, „о". 15.IV.1929., понеделник Деня прекарах тежко и лоши мисли и груби чувства.
към текста >>

Съобщи ми, че Стефанка Пенева, Димитър - Опаченския турски колега, и Марийка Иванова чакали горе при монастирчето за нази, да излезем.
Изпратих до Депа Георгиева 15 картички по 8 лева, до Васил Острев в Паламарци - 7 и до Сандю в Попово - 5. Тоя ден съм в почивка 48 часа. Започнах днес пак да приготвям картички за поръчки, копирането ставаше бавно, понеже небето бе шарено облачно. Следобед, тъкмо изкарвах часовете, ето, Янко Ив. Сиврев иде. Съобщи ми, че Стефанка Пенева, Димитър - Опаченския турски колега, и Марийка Иванова чакали горе при монастирчето за нази, да излезем. Приготвих се и потеглихме с Янко, като занесох едно кило мляко, една консерва пържени патладжани и малко вече захванал да мухлясва хляб, защото нямах други. Аз въпреки че бях в почивка - трябваше да наруша, защото да не ям, пред компанията ще обърна внимание, което си няма смисъл и недобри последствия. После направихме 4 снимки. Децата донесли една дълга сълба и се качихме в монастирчето, като и Стефанка, и Марийка се качиха в южната стая, а в източната Марийка не се качи. След това им свирих с цигулката песничката „Ратайче" и те пяха, за да я заучат.
към текста >>

Децата донесли една дълга сълба и се качихме в монастирчето, като и Стефанка, и Марийка се качиха в южната стая, а в източната Марийка не се качи.
Сиврев иде. Съобщи ми, че Стефанка Пенева, Димитър - Опаченския турски колега, и Марийка Иванова чакали горе при монастирчето за нази, да излезем. Приготвих се и потеглихме с Янко, като занесох едно кило мляко, една консерва пържени патладжани и малко вече захванал да мухлясва хляб, защото нямах други. Аз въпреки че бях в почивка - трябваше да наруша, защото да не ям, пред компанията ще обърна внимание, което си няма смисъл и недобри последствия. После направихме 4 снимки. Децата донесли една дълга сълба и се качихме в монастирчето, като и Стефанка, и Марийка се качиха в южната стая, а в източната Марийка не се качи. След това им свирих с цигулката песничката „Ратайче" и те пяха, за да я заучат. Дойдохме в училището, направихме по един чай, свирихме, пяхме и те към 10 ч си отидоха, а аз започнах да проявявам стъклата. Четох и писах нещо в тефтеря от Ш серия и си легнах чак в 12 ч. сълба - диал. стълба, (бел, М.
към текста >>

Ходихме след това по монастирчето, само че след като бе пристигнал Асен Кръстев и Иван Сиврев от Горско-Абланово.
Учителите отидоха на разходка с децата, а аз останах да работя канцеларска работа. Започнах да копирам за Опаченската колегия картички. По обед, след храна, и след като ходих в Яндол да тъкмя Маджир Асана и Ангела за нивите, тъкмо мислях да си поспя и ето, дойдоха Иван Бонев, Стефан Друмев и Христо Бачоваров от Люблен. Дойдоха и деца, пратеници на Гарчиновската колегия, да ме видят тука ли съм, че да дойдат с децата си. Но отпосле отказаха да сторят това и ми се поразсърдили, задето аз отказах да отида при тях. Ходихме след това по монастирчето, само че след като бе пристигнал Асен Кръстев и Иван Сиврев от Горско-Абланово. Качихме се при монастирчето. Направихме една снимка обща и после Иван Сиврев фотографирах, Христо Бачоваров и меня си - поотделно. Вечерта ги проявих. Хранихме се всички колеги заедно, свирих им. Пяхме и Асен и Сиврев си отидоха, а Любленските останаха да пренощуват при мен.
към текста >>

Качихме се при монастирчето.
Започнах да копирам за Опаченската колегия картички. По обед, след храна, и след като ходих в Яндол да тъкмя Маджир Асана и Ангела за нивите, тъкмо мислях да си поспя и ето, дойдоха Иван Бонев, Стефан Друмев и Христо Бачоваров от Люблен. Дойдоха и деца, пратеници на Гарчиновската колегия, да ме видят тука ли съм, че да дойдат с децата си. Но отпосле отказаха да сторят това и ми се поразсърдили, задето аз отказах да отида при тях. Ходихме след това по монастирчето, само че след като бе пристигнал Асен Кръстев и Иван Сиврев от Горско-Абланово. Качихме се при монастирчето. Направихме една снимка обща и после Иван Сиврев фотографирах, Христо Бачоваров и меня си - поотделно. Вечерта ги проявих. Хранихме се всички колеги заедно, свирих им. Пяхме и Асен и Сиврев си отидоха, а Любленските останаха да пренощуват при мен. Легнахме в 12 ч.
към текста >>

След това ходихме до над селото, где е близо монастирчето.
Изгревът бе хубав, приятен. Така величествен, непреривен изгрев бих желал да имам. Работих списъците за разхвърляне таксите върху турците. Следобед дойде Селвестриев заедно с адвоката от гр. Попово. Взема някои сведения за състоянието на общината, за фондовете, за училището, даже дойде да види училището. След това ходихме до над селото, где е близо монастирчето. Обеща да ни даде тръби за през дола за чешмата и ред други мнения даде по тоя въпрос. След това се качи Енчо,Боляраите и заминаха за Горско-Абланово, като за вечерта ще отидат в Ковачевец. Мен, след като извадих списъка за бегликя и нивите, съвсем започна да ми се не работи. Искаше ми се да си поотида, но не потеглих, а останах да преспя. *имам - духовно лице при мюсюлманите, което завежда джамията, ръководи обществените дела е селото. (Бел.
към текста >>

20. 1930 година

ТОМ 16

На 22 август Учителят заедно с братята и сестрите си потеглиха за София, а ние заминахме за Рилския монастир.
Вечерта спахме на Паничище, над Дупница. На Еди-гьол стояхме тъкмо месец с Учителя и други братя и сестри. Говориха ни се от Учителя хубави беседи за природата и новото време, за значението на Бялото Братство, значението на нашето представяне тамо. Задачи за разрешение ни се даваха. Изобщо, стоенето ни тамо бе един окултен курс, време на посвещение. На 22 август Учителят заедно с братята и сестрите си потеглиха за София, а ние заминахме за Рилския монастир. Вечерта бяхме на гости на Петър Камбуров. В събота, на 23-й, потеглихме за Рибните езера. На 24-й вечерта стигнахме тамо. На 25-й по обед потеглихме по Белия Искър за Марицините езера. Вечерта преспахме в Демиркапия под трудоваците, които работят шосето Самоков-Разлог.
към текста >>

21. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей.
Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на живота. Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства. Тази вечер валя дъжд с гръмотевици. 9.Х.1936 год., петък Сън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване.
към текста >>

22. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Минахме през Голямо Маливо, Мало Ровяновци, Мало Маливо и през монастиря „Св.
В управата на новооснованото дружество влязоха Павел Попов, Васил Коралеев, Нестор Мишев, Стоян Михалков и в Контролния съвет - аз и Тодор Йонов. Борис Манов в тия избори пропадна, защото го изиграха някои, а минаха на другата страна - противната. На гарата инспекторът Петър Андреев ми обеща, че ще увеличи персонала в Равна. Понеже Манов отива в Сливница, за да изтегли сумата 20 000 лева за Годечкото читалище, затова от Лопушна до Годеч Н. Угърчинска нямаше с кого да си отиде и аз минах с тях, въпреки че не ми беше път. Минахме през Голямо Маливо, Мало Ровяновци, Мало Маливо и през монастиря „Св. Никола", където ядохме царевица варена, и стигнахме в 8 ч в Шума. Никитови ни поканиха да нощуваме и ние останахме, защото за мене бе трудно да пътувам до Годеч, че после до Равна в тоя мрак нощен. Свирихме с грамофона, пяхме с Угърчинска и си легнахме да спим, 8.Х.1934 год., понеделник Станахме в 6 без 10. Приготвихме се и след изядането на по една филия, намазана с мед, хляб, се сбогувахме и потеглихме. В Равна бях в 8 1/2.
към текста >>

Следобед ходихме с децата на монастиря.
Времето е ясно тая заран. Само на изток има пояс от облаци. Много хубав ден. Съвсем ясно небе. Никакъв вятър. Следобед ходихме с децата на монастиря. Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището. Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от тръните и камъните. Навечерях се. Ходих у дядови Цвяткови за определяне торище и нужник. На връщане се отбих у дядови Истаткови и тамо си хапнах малко.
към текста >>

Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището.
Само на изток има пояс от облаци. Много хубав ден. Съвсем ясно небе. Никакъв вятър. Следобед ходихме с децата на монастиря. Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището. Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от тръните и камъните. Навечерях се. Ходих у дядови Цвяткови за определяне торище и нужник. На връщане се отбих у дядови Истаткови и тамо си хапнах малко. Легнах си към 9 1/2 ч, след като прочетох в „Утро", че на Софийската област се дават 17 места учителски, в което число вярвам, че влиза и за Равна едно учителско място.
към текста >>

Децата дойдоха рано, за да си свършим занятията и отидем на монастирчето.
Говори ми, че само да си дам съгласието си, то тя щяла да ми намери много добро момиче. Като че ли аз съм бил дал вече дума на едно младо момиче, но още то не знаело, та можел съм да се откажа от него и си подиря друго. Кака ме увещава и аз й казах да отиде да прави подбор. И тя замина и ще ми подберяла от Ковачевец момиче и аз се чувствувам вече годен, но избраницата си не съм още видял - и се събудих. * Несравнимо ясен, със светла сияюща зора и величествен изгрев, ден. Децата дойдоха рано, за да си свършим занятията и отидем на монастирчето. Предадох стихотворението „Есенна картина" и на третия час дойде старшията с Митю, Илкова зет и Коста Тодоров. Отидох на монастиря. Заварихме всички хора на ядене. Седнах при дядо поп Андрея. Те ядоха овчо варено, а аз - сирене и снощен боб.
към текста >>

Отидох на монастиря.
Кака ме увещава и аз й казах да отиде да прави подбор. И тя замина и ще ми подберяла от Ковачевец момиче и аз се чувствувам вече годен, но избраницата си не съм още видял - и се събудих. * Несравнимо ясен, със светла сияюща зора и величествен изгрев, ден. Децата дойдоха рано, за да си свършим занятията и отидем на монастирчето. Предадох стихотворението „Есенна картина" и на третия час дойде старшията с Митю, Илкова зет и Коста Тодоров. Отидох на монастиря. Заварихме всички хора на ядене. Седнах при дядо поп Андрея. Те ядоха овчо варено, а аз - сирене и снощен боб. Поисках от поп Андрея книгата, за да прочета нещо за света Параскева (Петка), чийто ден днес се празнува. Той ми даде книгата и ми намери за днешния ден, 14 октомври по стар стил, и прочетох за нея.
към текста >>

Идете и веднага го извадете, това неизтляло тяло, и го поставете в ковчег." Сторили това и поставили тялото в един монастир тамо.
Стълпникът замолил хората да погребат тоя удавник. Като копали гроба, изкопали тяло женско, неразложено никак. Погребали мъртвия удавник при това тяло. Вечерта стълпникът видял видение- млада мома, с много войници заобиколена, дошла и му казва: „Отец Георги, защо погребахте тая мърша при това тяло. което не е изтляло? Идете и веднага го извадете, това неизтляло тяло, и го поставете в ковчег." Сторили това и поставили тялото в един монастир тамо. От тялото започнали да оздравяват много болни от разни болести. И това тяло е било пренасяно в разни градове, а засега е в гр. Яш в Румъния. Ето що прави чистият девствен живот и живот, отдаден на Бога. 28.Х.1934 год., неделя Много хубав ден.
към текста >>

23. 1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Има пещери дълбоки в скалите, има един древен монастир, в една скала, с две стаи, издълбани високо в скалата, в които за да се качи човек, трябва му 10 метра сълба и решителност, за да поеме по скалата, защото в случай на колебание рискува да заплати с живота си.
Сутрин ставам рано, докато дойдат турци- те, аз чета. пея, свиря, и така съм до днес. Селото е далеко от нашето на около 4 часа. Кога тръгна за селото си, не се минава през никакво село, а из целия път се движа из гора, и знаеш, тъй ми е приятно, весело в самотата из гората. Самото село Крепча се посещава от много туристи, понеже има старини за разглеждане. Има пещери дълбоки в скалите, има един древен монастир, в една скала, с две стаи, издълбани високо в скалата, в които за да се качи човек, трябва му 10 метра сълба и решителност, за да поеме по скалата, защото в случай на колебание рискува да заплати с живота си. Самото село има хубава скалиста околност, високи баири за разходка, изобилна вода чешмяна, поток през селото, лом под него. Ето тъй съм. Адреса Ви го вземах чрез писмо от сестра Стойна [и] брат Георги. Вие не ми се обадихте от вашия край, и ще извините, ако Ви безпокоя с писмото си. Но все пак мисля, че хубаво е да обменим мисли за живота, за работата, която ни предстои.
към текста >>

24. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

По заповед на чаушина, селяните извадиха трупа из хумбата, пренесоха го в кръчмата, претърсиха го и от тескерето, що намериха у него, се узна, че това е некой си монах Антоний от монастира Ватопед, в Света-Гора, който ходил да събира помощ за монастира и сега, според кайто на тескерето, той се връщал пак в Света-Гора, за да занесе събраната помощ!
У мече-хоро си се веднъж уловил, треба и по мечешки да играеш. Подбраха от близкото село кмета и старейте, па се упътихме, та право у ханът. Цинцаринът, ханджията, с погледа като у лисица, като виде заптиите и целия салтанат, а он пребледня като восък, па туку се склюка на земи. Първото, що направиха заптиите, това беше да го вържат. След като го вързаха и поставиха човек да го пази, другите дойдоха с мене в хумбата, където намериха трупа така, както що го бех видел през нощта. По заповед на чаушина, селяните извадиха трупа из хумбата, пренесоха го в кръчмата, претърсиха го и от тескерето, що намериха у него, се узна, че това е некой си монах Антоний от монастира Ватопед, в Света-Гора, който ходил да събира помощ за монастира и сега, според кайто на тескерето, той се връщал пак в Света-Гора, за да занесе събраната помощ! Чаушинът на заптиите се беше загледал в кайта на тескерето и, по едно време, се плесна с длан по челото; като че се сети нещо, на което беше забравил. Той грабна своя бич и се затече към вързания ханджия и като замахна към него, извика му с един застрашителен глас. - Парите... къде са парите на убития?... Цинцъринът потрепера и едвам промънкя през своите изпукани от страх джуки: - Закопани са под огнището... Тутакси, по заповед на чаушина, биде разровено огнището, из под което се измъкна един кемер, пълен с желтици. Трупът на монаха занесоха в село, за да го погребат.
към текста >>

25. 19. Слънцето на планината

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Да изживеем няколко дни в студените прегръдки на дъждове, влага и мъгли и след това Провидението да изсипе върху пътя ни един великолепен слънчев ден по пътя от Дамка към Рилския монастир.
Път през планината, обилно обсипана от лъчите на блестящото слънце. Гледах и се радвах, като че пръв път виждах през живота си тъмнозелените гънки на планината, сребърните хрумвания на поточетата в долините, назъбените тъмносини върхове, ограждащи като бойници кръгозора, наситено зелените гори в техните подножия, светлата синина върху подпрелия небосвода Пирин. И всичко, което моят поглед виждаше, беше само милиони пъти преобразената ласка на моето чудно хубаво, пламтящо, весело планинско слънце. Наричат „слънцепоклонение" възторженото съзерцание на извора на живота върху земята. Нека! Много бих искал да бъде при мене през тия минути тоя, който казва това! Да изживеем няколко дни в студените прегръдки на дъждове, влага и мъгли и след това Провидението да изсипе върху пътя ни един великолепен слънчев ден по пътя от Дамка към Рилския монастир. Истинско августовско планинско слънце. И бих искал да чуя коя песен би запяло неговото трогнато сърце, ако не химна на Слънцето. (Вж. снимки № 16,17,18 от „Изгревът" том XVI, снимките от екскурзиите с Учителя в „Изгревът" том XVII. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

26. 6. Нова хижа в Рила

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

ТОМ 17

Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди- гьол" и на хижа „Скакавица" от Рилския монастир.
6. Нова хижа в Рила (сп. „Житно зърно", г. VII (1932 г.), кн. 2, с. 59) Една нова хижа биде построена това лято на едно от най-красивите места в планината Рила, при второто езеро на „Еди-гьол". Нуждата от подслон за туристите на това място е много голяма, поради голямото отдалечение на „Еди- гьол" и на хижа „Скакавица" от Рилския монастир. Наистина новата хижа няма нищо от удобствата на досегашните две Рилски хижи: „Мусалла" и „Скакавица", но тя е необходима за къс подслон на туристите, привличани от най-живописните, но отдалечени езера на Рила - Еди- гьол. Новата пространна хижа, построена само от камъни, дървета и плочи, дължим на добрата воля, средства и труд на „Белите братя" и техния учител, които имат своя летен стан при второто езеро на Еди-гьол. Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня". Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни камънари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места.
към текста >>

Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилския монастир - Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време по този на много места опасен път.
Нищо не е пожалено от братя и сестри на това религиозно общество, както и от някои малки и големи туристи, техни гости, за да се въздигне тази трета хижа във „Великата Рилска пустиня". Камъните за стените са от самото място, но голям труд се е положил, за да се издялат от случайни камънари и зидари. Дърветата и плочите за покрива са носени с голяма мъка от твърде далечни и недостъпни места. Хижата ще бъде през идното лято подобрена и снабдена с някои първи удобства. Хвала на братята и сестрите за тяхното добро дело, с което допълнят работата на Дупнишкото туристическо дружество. Нека тук изкажем благодарност и на това дружество за многобройните знаци, поставени от неговите членове по дългия път Рилския монастир - Еди-гьол, тъй необходими и спасителни през мъгливо и дъждовно време по този на много места опасен път. Д-р С. К. (Из в. „Мир", 5.Х.1932 г.)
към текста >>

27. ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ТОМ 20

Монастир някакъв се обрисува.
Ето пак нова картина. Висок, почти непристъпен планински гребен. Какво ли има на него? Не питам, но той се мести постепенно. Грамадно каменно здание. Монастир някакъв се обрисува. И като че ли се приближава все повече и повече. Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове... От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати - високо е зданието и черните пропасти, които го заобикалят. Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира.
към текста >>

Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира.
Монастир някакъв се обрисува. И като че ли се приближава все повече и повече. Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове... От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати - високо е зданието и черните пропасти, които го заобикалят. Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката... Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря... И пак картината се сменя... Голяма зала машини, съвременни машини... динамо... Навежда се един около тях, нещо пипа потях - блясва огън - и той се простира на земята. Разбрах, че бе той. Но минало или бъдеще е това? Веднага разсветна в съзнанието ми и аз отново се намерих в стаята си.
към текста >>

И той я отнася надолу по пътеката... Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря... И пак картината се сменя... Голяма зала машини, съвременни машини... динамо... Навежда се един около тях, нещо пипа потях - блясва огън - и той се простира на земята.
Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове... От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати - високо е зданието и черните пропасти, които го заобикалят. Може би това е нощем - аз това не питам, но гледам, защото тук всичко хвърчи... Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на монастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката... Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях - и пак момъкът лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в монастиря... И пак картината се сменя... Голяма зала машини, съвременни машини... динамо... Навежда се един около тях, нещо пипа потях - блясва огън - и той се простира на земята. Разбрах, че бе той. Но минало или бъдеще е това? Веднага разсветна в съзнанието ми и аз отново се намерих в стаята си. Момичето ме гледаше очаквателно - сигурно бе питало нещо. - Да - казах аз, - гледайте нататък - посочих към слънцето, което грееше из прозореца.
към текста >>

28. 5. МОЙСЕЙ - ДУХОВНАТА СИЛА И ИЛИЯ - ФИЗИЧЕСКАТА СИЛА - ТРЯБВА ДА ПРЕМИНАТ В ХРИСТА - СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

ТОМ 22

Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме монастири и църкви .
- Илия и Мойсей ще ви кажат: „нашето учение досега беше", но и те ще добавят: „Него слушайте". И гласът отгоре казва - кой глас? - божественият: „Него слушайте". - Туй, което аз съм вложил вътре във вас, него слушайте, този Дух, него слушайте! Някой казва: „много просто е туй учение". Приложете го навсякъде, ние няма да идем да отваряме монастири и църкви . Ние ще образуваме една църква в сърцето си, един олтар ще има, ние ще вложим тази църква в нашия ум , и ще ги държим чисти, тъй, че телата ни ще бъдат храмове на Бога живаго . Другите външни храмове лесно се съзиждат." „Не, никаква шатра! Петър казва туй, а Христос казва: „Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвувам и да дам живота си за откуп на света". Никакви шатри, И следователно, ако живеете в шатри, вие сте в учението на Мойсея и Илия, а ако живеете без шатра, вие сте в учението на Христа, дето целият свят е ваш дом, и следователно, учението Христово не е шатра, а е учение на абсолютна свобода. И анархистът, който живее в небето, е в правия път.
към текста >>

29. 14. Жената и децата на пияницата

Невена Неделчева

ТОМ 23

Аз знаех пътя за един близък монастир и бях решила да оставя всичко и да избягам там.
14. Жената и децата на пияницата Разказва сестра Желка: «Когато потърсих Учителя, изживях най-мъчителните часове в живота си. Повече не можех, сили не бяха ми останали, желанието да живея се бе изчерпало. И аз бях решила на всяка цена да оставя дом, семейство, и да отида калугерка. Какво ще става с децата, не мислех - душата ми се бе преситила на тоя живот, пълен с несгоди, мизерия и горчивини. Не беше ден, не беше два, а редица мъчителни години, които бяха достигнали своя връх - и не можеше повече. Аз знаех пътя за един близък монастир и бях решила да оставя всичко и да избягам там. Чашата на страданията, която се бе пълнила от началото на женитбата ми досега, сякаш се бе препълнила и изтровеното ми, дълбоко ранено сърце не можеше повече да изтрайва. -Не можех повече, сили нямах... Децата - окъсани и гладни, а мъжът - пияница, невнасящ нито стотинка вкъщи. И толкова години - живот всред страх, ужас и мизерия! Колкото и да бяха ми мили децата, аз нямах повече сили да живея. Винаги, когато се връщаше мъжът ми пиян, а това биваше почти постоянно, той се вбесяваше просто.
към текста >>

30. 15.Калугерката

Невена Неделчева

ТОМ 23

Казах Му, че съм решила да остана вече дом и деца и да отиде в монастир, защото не можех повече... Когато замлъкнах, Той ми каза: - Не, Вашето място е в семейството.
И аз влезнах като при един баща, от когото очаквах подкрепа и помощ. Учителят седна на един стол, около два метра далеч от мене, а аз седнах на друг до прозореца. И тогава плаках и Му разказвах, плаках и Му разказвах всичките си набрани от 16 години болки, страдания и мъки. Той мълчаливо ме слушаше. Сърцето ми бе препълнено със сълзи, душата ми - с горчивини, и аз тъй разкрих пред Учителя всичко, като пред Бога. Казах Му, че съм решила да остана вече дом и деца и да отиде в монастир, защото не можех повече... Когато замлъкнах, Той ми каза: - Не, Вашето място е в семейството. Че, Вие и сега приличате на калугерка. Може да махнете черното, майка Ви е жива и тя Ви обича толкова много, че замина, за да Ви помага, и ще Ви помага. - Но как, Учителю? - От днес нататък тя ще се явява насън на другаря Ви и ще го съветва. Още малко, и той ще се поправи, животът ви ще стане добър.
към текста >>

31. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

С тази цел той се готвел да стане послушник в Рилския монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград.
Попов След дълго и мъчително боледуване, на 30 октомври почина в Пловдив известният на всички евангелисти и на множество други хора пастир Иван Я. Сечанов. Пастир Иван Сечанов е родом в гр. Самоков, дето получил своето първоначално и част от средното си образование, а след това отишел в Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж и там завършил средното си образование. Той е един от многото видни българи, които правят чест на това училище и народа ни. Останал кръгъл сирак на осем и половина годишна възраст и в крайно бедно състояние, неговата младенческа душа копнеела за духовна и повече умствена храна. С тази цел той се готвел да стане послушник в Рилския монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград. [Бележкана съставителя: На снимката на четиримата преводачи на Библията на български език, Христидул е отляво, с фес на главата.]. По негово настояване, вероятно и на негови разноски младият Иванчо на тринадесет и половина годишна възраст потеглил на кон за Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж на издръжка на чичо си. През това време в Цариград се водела оживена борба за правата на българите. Младият Сечанов не останал настрана от тези борби. Той живо се интересувал особено в църковната борба и не пропущал случая и той, наред с всички българи в Цариград да вика колко глас му държи пред Високата Порта: "Искаме си владиците!
към текста >>

32. 1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.

ТОМ 24

И "не-мюсюлманското население в монастирската каса не брои повече от 125 чисто гръцки къщи".
В резултат се узна, че населението е предимно българско и си служи с български език. В 1879 г. д-р И. X. Хаус, сега още жив, писа: "Няма съмнение, че болшинството от християнското население в Македония, в границите на Сан- Стефанския договор, е българско". Г-н Верд от Битоля пише: "населението е изключително българско". И "не-мюсюлманското население в монастирската каса не брои повече от 125 чисто гръцки къщи". Езикът, с който си служехме в училище, в църква на разговор, по домовете и в кореспонденция, беше български. До преди Балканската война ние смятахме под турско владение 27 евангелски църкви и общества, чието богослужение (четене от Библията, пеене и молитви) ставаше на чист български език. И когато се свърши войната, трима от най-старите мисионери издадоха един позив към Европейските сили за справедливост към македонското население, и между другото, казват: "Литературата на мисията е на български. Във всичките ни училища езикът е бил и е български. След години запознанство с Македония, в съжителство или пътуване, като общуваме с народа и живеем в домовете му, ние сме напълно убедени, че голямото ядро от населението в страната, която определяме като Македонското поле на дейност, е българско по произход, език и нрави, и съставя неразделна част от българския народ".
към текста >>

33. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела.
Събуй си обувките, защото нещо и тук гори, като в храм - кандило. Горят сърцата, горят душите от копнеж за по-висок духовен живот, за живот в Любовта, Мъдростта и Истината, според словото на Учителя им. Горят от стремеж към святост и безсмъртие!... Никога последните думи не са ми звучали по-плътно и пълни със съдържание, както тук. Аз ги виждах в живота на тия люде, като първите християни, които познали света и от двете му страни, съзнателно са го напуснали и са тръгнали по тесния евангелски път в жад, именно, по святост и безсмъртие! Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела. "Изгревът" е, може да се каже, както за СССР, най-великата лаборатория във всички отрасли на живота - и духовни, и материални; един велик опит с исторически последствия, според някои братя, за цялото човечество. Тук всеки брат и всяка сестра е жив роман. Няма нужда да четете "Клетниците" на Юго или обемистите страници на Толстоя, на Анатол Франс и ориенталските приказки на "Хиляда и една нощ", няма нужда да ходите на кино! Елате на "Изгрева" и се запознайте с тия окъпани в сълзи души, обгорени в огъня на вечното и слушайте, слушайте най-приказни чудеса. . .
към текста >>

34. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

ТОМ 24

Монастир, Тунизия, той създава много приятелства.
Той ми каза: "Много исках да те видя." Каза ми, че на Драгомир му е време да се прибере в България. - "Пиши му! " В отговорът на баща ми (писмото е от 23 и 24 април 1969 г.) се казва: "... Билетите трябва да бъдат с дата не по-късно от 10 май 1969 г..." Драгомир Василев отмина в невидимия свят на 10 май 1969 г. в Тунис. Като човек, който говореше френски, английски, немски, турски и гръцки езици, в последните 5-6 месеца от живота си в гр. Монастир, Тунизия, той създава много приятелства. За погребението, въпреки ходатайството и на акад. Ангел Балевски (председател на БАН), тогава бях научен сътрудник в БАН, паспорт не ми се даде. По описание на майка ми, погребението се извършило не в гр. Монастир, а в гр. Сус, на около 30 км, поради липса на християнско гробище.
към текста >>

Монастир, а в гр.
Като човек, който говореше френски, английски, немски, турски и гръцки езици, в последните 5-6 месеца от живота си в гр. Монастир, Тунизия, той създава много приятелства. За погребението, въпреки ходатайството и на акад. Ангел Балевски (председател на БАН), тогава бях научен сътрудник в БАН, паспорт не ми се даде. По описание на майка ми, погребението се извършило не в гр. Монастир, а в гр. Сус, на около 30 км, поради липса на християнско гробище. На изпращането е имало повече от 200 души араби - все негови приятели?! После ми се каза, че баща ми от тези страни е дошел и оставането на тялото му там не е случайно. Сестра ми, д-р Росица Василева-Лозанова работи 4 1/2 години в Тунизия. Тя беше детски лекар.
към текста >>

втори път ходих в тукашната полиция и успях (чиновникът, който работи по паспортите) и успях да избърза с изпращането на нашия паспорт от Тунис-тук в Монастир.
Целувки от майка ти. Прегръщам те - твой татко. Не забравяй Елена и Драгомира. м.о. 24.IV.69r. Вчера, 23.IV.69 г. втори път ходих в тукашната полиция и успях (чиновникът, който работи по паспортите) и успях да избърза с изпращането на нашия паспорт от Тунис-тук в Монастир. Днес, 24.iV. ще се напише писмото и за 3-4 дена, ако се изпрати паспорта ще пиша на Сашо да купи билетите (2, два) билети за аероплан, направо за София или през някоя държава. Ще следва писмо до Сашо и друго за теб. Много целувки от татко Драгомир и мама Милка и всички останали
към текста >>

35. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Братин-дол и източно от него - по водораздела на монастирчето, южно от село Ръщани включително.
Старосръбци, гдето бе разположен щабът на дивизията и получи заповед от началника на същата - I-a дружина (първият пристигнал вече ешелон) да тръгне веднага от град Прилеп, за да смени и заеме позицията на IV-a дружина - от 2-я пехотен Искърски полк. Останалите полкови ешелони също тъй последователно биваха отправяни за заемане подучастъците си след пристигането им. На 18 декемврий полкът окончателно зае позиционния си участък к. 1248 - с. Снегово, в западна посока до билото - водораздела на хребета, който се снишава към с. Братин-дол и източно от него - по водораздела на монастирчето, южно от село Ръщани включително. Заемането участъка на полка биде съпроводено със 7 жертви от наша страна. Полкът смени и зае участъка на 51 пехотен полк при същото разчленение: три дружинни подучастъци, именувани сектори "А", "В", "С" от запад към изток. Така, секторът "А" се зае от 3-а дружина; секторът "В" от l-a дружина и секторът "С" от IV-a дружина. В полкова поддръжка остана И-а дружина (последният ешелон), която на 21 декември бе вече на мястото си северно зад к. 1248. Със заемането на позицията полкът влезе в подчинение на 3/6 бригада, а от 28 декември влезе в състава на 1/6 бригада и в подчинение на командира на същата.
към текста >>

36. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

ТОМ 25

Като стигнах монастиря, казах това на игумена и исках да ми обясни явлението им, но той каза, че не е в състояние да стори това, защото сам няма никакво понятие за тях.
Като се уверих, че през време на глада светлината на чудните форми се увеличава и се виждат по-отблизо, реших да направя екскурзия от Бургас до Рилския манастир, без да ям хляб. Тръгнах от село Черни връх на 4 август по стар стил. Пътувах 10 деня като пиех само вода и ядях малко плодове. Като вървях по пътя, светлината на тези форми ми беше като храна и тялото ми не отслабна. Почнаха да се явяват и други форми по целия път. Като стигнах монастиря, казах това на игумена и исках да ми обясни явлението им, но той каза, че не е в състояние да стори това, защото сам няма никакво понятие за тях. ПЪРВИ сън През нощта ми се яви насън свети Иван Рилски и ми каза, че за известно време ще стоя на това положение и след това ще отивам все по- нагоре и нагоре. И наистина, в продължение на 10 години останах на това положение През този период служих 33 месеца войник, 10 месеца Балканска война, 3 години Първата Световна война. През тези 10 години светлината не се изгуби нито денем, нито нощем. Със затворени и с отворени очи, винаги я виждах, в най-разнообразни форми. Но трябва все пак да кажа, че светлината на тези форми не беше тъй честа и светла както беше през пътуването ми до Монастира.
към текста >>

Но трябва все пак да кажа, че светлината на тези форми не беше тъй честа и светла както беше през пътуването ми до Монастира.
Като стигнах монастиря, казах това на игумена и исках да ми обясни явлението им, но той каза, че не е в състояние да стори това, защото сам няма никакво понятие за тях. ПЪРВИ сън През нощта ми се яви насън свети Иван Рилски и ми каза, че за известно време ще стоя на това положение и след това ще отивам все по- нагоре и нагоре. И наистина, в продължение на 10 години останах на това положение През този период служих 33 месеца войник, 10 месеца Балканска война, 3 години Първата Световна война. През тези 10 години светлината не се изгуби нито денем, нито нощем. Със затворени и с отворени очи, винаги я виждах, в най-разнообразни форми. Но трябва все пак да кажа, че светлината на тези форми не беше тъй честа и светла както беше през пътуването ми до Монастира. В този период от 10 години имах много ясни сънища и ми откриваха бъдещето. За тях ще пиша по-нататък. През тези 10 години аз все още бях месоядец. ВТОРИЯТ забележителен сън, който видях около 3 месеца след моето духовно пробуждане беше: "Намирам се на небето пред Божия съд. Държа Новият завет в ръце.
към текста >>

37. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Горе трябва да е монастиря - от ляво ще да е пътя към „Вади душа”.
Сиянието отново лумва пред нозете ми и ме води. Селото. Чешмата шурти, пее и всред нощта. Отляво е кръчмата, гдето на отиване и на връщане към Витоша - зиме и лете - водени от Учителя, пием чай. Отдясно върбите, доле бучи планинския поток. Водениците, една над друга като броеници тракат, тракат. Горе трябва да е монастиря - от ляво ще да е пътя към „Вади душа”. Все вървя и потока все шуми. Значи сбъркала съм пътя; вместо нагоре, аз вървя срещу течението на речицата. Трябва навреме да съм горе за изгревния час. Какво да правя. Покатервам се нагоре. Лазя.
към текста >>

38. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Слънцето вече се показа, когато се изкачих над монастиря.
Време да се приготвя за Витоша. Завих в една кърпа хляб и круша, и тръгнах с него. Той си отиде у дома, пък аз поех пътя към планината. Зима, мека и топла. Дебелият сняг полуразтопен, едвам се изгазва. Слънцето вече се показа, когато се изкачих над монастиря. Закъсняла ли бях. Зад мен не се виждат пътници. Също и преди мен. На бивака дими огън. Заварих голяма група.
към текста >>

39. 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея!
Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас! ” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там! Там! Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат. Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея! Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши - още не е взел и да ни прегръща. Мисли си, ей сега тия ще извадят солени закуски - мезета и ще падне едно пиене... И той мислено вече вижда изпразнено от нас цяло буренце гроздовица, или сливовица. Но неговата изненада нямаше предел, когато видя, че върху широката му готварска печка ние сложихме нашите големи и малки чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зинали уста, увиснали ръце... Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица.
към текста >>

40. 2.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва.
Витоша се накачулила с гъсти мъгли. Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед... Прекосяваме селото. Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на почивка. Слънцето отдавна е изгряло, но чак сега показа лъчезарната си глава над тежките мрачни облаци и благо разля над нас мила усмивка. Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от студа. Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва. Но, чудно нещо! Вървим по същия път, а няма вече ни следа от умора - пъшкания и охкания не се чуват, почивки не се правят, освен малки престои от 3-5 мин. Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева. По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна тантела. Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет.
към текста >>

41. 2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви.
Колко е хубава планината! От нея лъха празнична тържественост. Бялата й дреха - бяла, като самата Белота. Като че ли е последния празничен прием, на който тя се прощава със зимата. Тя свършва вече своите зимни приеми и скоро ще отвори пролетните, и друга ще бъде вече празничната й дреха. Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви. Кой храм е по-достоен и по-величествен от човешкото сърце? Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство. Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец. Нозете - до колене в сняг.
към текста >>

42. 2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.
Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито. Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата. Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми. Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”. Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни. Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън. Още малко, още малко. Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам. Плъпнало младо и старо по зелената морава.
към текста >>

Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”.
В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна... Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг. Небето се нахмурило и то като мене. Неговите сълзи - росен дъждец и моите сълзи, стават много сълзи. Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят. Осъмвам към селото. Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”. По пътя съвсем се разсъмна. Полупразната басмена торбица нанизана на ръката ми скромничко се клатушка - сиромашка. Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх на билки, цветя, живот. Сякаш природата разгърнала майчински ръце и ме прегръща и гали, гали... Ето ме на Ел-ше-дар. Дъждът все ромони.
към текста >>

43. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.
Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега. Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него. Слънцето изчезна на запад. Потъмня. Звездите една по една заискриха отгоре. Техният блясък бе чист и спокоен; никакво потрепване, сякаш опулено заглеждаха нещо към земята и се чудеха мълком. Множество шатри на трудоваци, що правеха пътя, се гушеха в гората и там блещукаха тук-таме, като пътепоказатели. Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си.
към текста >>

44. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир.
Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби. На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря. Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
към текста >>

Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.
На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря. Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна. На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот.
към текста >>

45. 2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Минавам моста към монастиря.
Настигат ме другари и бързо отминават. Застоявам се да гледам. Подпирам се на бастуна си, като закована. Стара планина тъмна, със сребърни линии по гърба, прилича на огромно животно. София обвита в мъгла, още спи. Минавам моста към монастиря. Отдоле водата бучи и на бяла пяна се бие от камънака. По голямото шосе рой скиори. Лесът сякаш се събужда. Леските са подули клончета... Земята още е покрита с дълбок сняг. Настигам стар брат, който охка от умора.
към текста >>

46. 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото!
Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи. Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички. Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона. Измъкваме се незабелязано и припущаме по Драгалевския път. Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от смях и да се провиквам като луда. Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото! Изглежда едро птиче, защото още голичко, изпълва шъпата ми. Жал ми е да го отмина... Що да чиня? Че умея ли пък аз да отглеждам птички!? Цяло вцепенено от студ, затоплено на шъпата ми се раздвижи. Размърда голите си крилца, тънките си дълги крачета и още непрогледала главица.
към текста >>

47. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Дамка е възел към Рилския монастир.
Калинините върхове също мамят погледа -така блеснали на слънцето под ясното небе - приличат на Швейцарски Алпи. Рупите са далечни, сякаш недостъпни. Там, сякаш още от създание мира, лежи огромна фигура на човек, застинал в нямо очакване към звездите. Някои го нарекли „Фараонът”. Отсам, в долината, са Урдините езера - 6 на брой - подобни чашки, поляни с разтопен тюркоаз. Дамка е възел към Рилския монастир. Той е гол връх, на който има пирамида - указател. От тук погледът се рее от хубост на хубост, и не знае где да спре омаян и забъркан. Понякога погледът се спира върху странни писмена по скалите. Случайно или не, те са отбелязани в чудна симетрия и изисканост, та образуват странни видения... Кой ли древен мъдрец тук е поставил своите тайни писмена, за да ги разчита някой нов мъдрец. Слизаме към бивака, но не през езерата, а по билото.
към текста >>

Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в Рилски Монастир.
Мъгли ни притискат и сугращица ни сковава. Даде ни се наряд за съборни дни. Значи, тук ще бъде той таз година. Мъгла. Нищо се не види. Тя притиска небе и земя, всява страх и ужас във всяка жива твар. Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в Рилски Монастир. Разправят как се загубили, как се лутали без път из планината, заблудени от гъста мъгла. Как плакали с глас всичките, обвинявайки се една друга „че не си седели мирно, ами се юрнали по „Святого Йована”. Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се молили, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека. Решили само по нея да вървят и никак да не се отбиват. Тази пътека ги довела при нас... Това съобщение ни донесе голяма радост.
към текста >>

48. 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Минавам над Монастиря.
Всред селото, оная благодатна голяма чешма, която може да пои 100 села. Карай водениците днес е тихо - не мелят брашно. Водата буйно тече от улея и облива още нестопените ледни висулки. Земята е заледена. Млада подкарала тревица, чака само един слънчев лъч, за да се изправи. Минавам над Монастиря. Изневиделица ме лавнаха няколко псета, но чудо! Едно по едно замлъкват и се разбягват на вси страни. Тихо и всред планината, тихо, като в храм. Мълчи цялата природа; мълчат вейки и цветя. Само поточета плахо се провират под тънка ледена корица и гласът им не се чуй.
към текста >>

49. 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината.
Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо. Колко свежест! Някъде е падало гръм - мирише на колендро. [колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма] Драгалевци остава зад мен. Не видях сутрешния му хал - минах край гърба му вдясно. Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината. Ето ме на високо, на ведра ширина и простор. Като че ли бия криле да политна високо, високо. Лицето ми пламти от умора. Толкоз съм изпотена, че роса по косите, по веждите ми тече, която безспирно бърша с кърпа. По пътя няма жива душа.
към текста >>

50. 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

По Драгалевското шосе се движат туристи на групи, идвали на гуляй до монастиря.
Нарамваме раниците и тръгваме към града. Леко ни е и радостно. Над града бели облачни групи. Над Стара планина е застанала облачната стража. Тъмно е. По Драгалевското шосе се движат туристи на групи, идвали на гуляй до монастиря. Раниците им натоварени с букети полски цветя, които вървейки, захвърляха по пътя. Приличаха на дива орда, която на гостоприемството що бяха й дали, върнали й бяха с оплячкосване. Още отдалече ни лъхна градския повей... Каква разлика има!
към текста >>

51. 2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Отдясно - горе - монастиря и доле - моста на реката.
първом излезе един, след една минута - втория, после третия, така че, подир 80 минути се изтегляме всички по Драгалевското шосе. Приличаме на ято жерави. Ясна звездна нощ. Няма вятър, няма облаци - тихо и свежо. Никой никого не настига, с никого не говори - такава е задачата. Отдясно - горе - монастиря и доле - моста на реката. Поемаме стръмна пътека по „Вади душа” и „Зеленка”. Дордето се изкачим всички - някои вече се връщат от прицелната точка. През това време слънцето е изгряло и всички ние от различни места го посрещнахме. Като че не съществуваме един за друг - всеки вглъбен в дълбоко размишление. Ако те надвие умора, никой ти не пречи да отдъхнеш, нова сила да вземеш и съобразявайки се с разстоянието, пак тръгваш напред.
към текста >>

52. 2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Ето ме по „Бери душа”, най-стръмното откъм моста; монастиря още спи - и аз си почивам за малко на „Зеленка”.
В една ранна сутрин не знам как излетях нагоре като „пиле соколово”. Сякаш имах крила на нозете си. Роса по челото, пламък в гърдите. Освен хляб, взех си и една лопатка, а също така и една тенекяна кутия за изгрибане. Оставих далече и града, и тухпарната фабрика, и селото даже. Ето ме по „Бери душа”, най-стръмното откъм моста; монастиря още спи - и аз си почивам за малко на „Зеленка”. „Излитам” към околността на „Ел-Ше-дар”. По влагата, по баричките - та при изворите. Природата запяла своята победна песен: пролетно слънце, синьо небе, развита шума, цъфнали цветя, птички - но, кой ти ги гледа - изворите, та изворите! Учителят каза -10. Не е лесно да намериш същински извор.
към текста >>

Само чешмичката ни шурти, шурти с пълна сила и сякаш ми вика: „Отивай си, отивай си.” Слънцето забоде остен на Люлин и аз вече се смъквах към монастиря.
Сякаш хвърчах. Тъй тичах надоле, едвам, че не се търкалях. Нищо ми няма - нито паднах, нито се охлузих. Стигнах до Ел-Ше-дар. Нямаше никой. Само чешмичката ни шурти, шурти с пълна сила и сякаш ми вика: „Отивай си, отивай си.” Слънцето забоде остен на Люлин и аз вече се смъквах към монастиря. Изтичах през селото. Сега, по равно шосе. Не виждам никого. Но светът ми се видя тъй красив, както никога. В гърдите ми пее десетострунна арфа.
към текста >>

53. 2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Ех, да беше то поне монастир, или най-малкото - оброчище.
Така, от кална бърлога, това място стана угледно - красив целебен кът, уви, за кратко време. Негово преосвещенство не рачи да я остави тъй наредена и преобразена. Не го задоволи красивата чешмица. Смешно и неуместно му се видя такова нещо. Сърцето го заболя от прахосване на народната пара. Ех, да беше то поне монастир, или най-малкото - оброчище. А и защо този Учител мъчи своите ученици с тия стомни. О, как плаче той за своите загубени овчици. Сърцето му капе от кръв при тая тяхна пот, при това тежко самоизмъчване. Не можеха ли те да минат с по една запалена свещица в църква, мирно да стоят там пред иконата на светаго Дмитрия, Козма и Дамян, и пр. Нямаше да има нужда ни от потене, ни от къпане, ни от преобличане... Горкият народ!
към текста >>

54. 3.3.3. Орест Георгиев

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

Минаваме край монастиря; газим край поточета, вадички.
Беглец от Русия още преди революцията - принуден да напусне родината зарад болшевишките си идеи. Мина се доста време от тази знаменита лекция и този Steigerung [(нем.) растеж] от войник към генерал често ме занимаваше. Веднъж през лятото на 1923 г. със семейството на Начо Петров отиваме към Витоша. Изкачваме се нагоре. Минаваме край монастиря; газим край поточета, вадички. Там, нагазил във водата един възрастен човек със съвсем скъсана риза переше също такава дрипа на вадичката. Поздравихме го и седнахме да си починем. Тогава видях лицето му. Това беше професор Орест Георгиев - знаменитият професор по руски език! Припомних му за слушаната лекция.
към текста >>

Тук дошел на почивка, но за жалост трябвало скоро да си слезне, защото калугерите от монастиря му продавали скъпо и прескъпо хляб.
Тогава видях лицето му. Това беше професор Орест Георгиев - знаменитият професор по руски език! Припомних му за слушаната лекция. Лицето му просия. Стана приказлив. Тук дошел на почивка, но за жалост трябвало скоро да си слезне, защото калугерите от монастиря му продавали скъпо и прескъпо хляб. Междувременно събира и разни билки за чай, като ни посочи и днешната си беритба - цял куп благоуханни цветица. Показа ни и „Дебела Мара" - целебна билка при стомашни заболявания. Отминаваме го и се катерим по стръмния път; седнахме да закусим при едно ручейче. Изведнъж, като от невиделица към нас се спуснаха опърпани полувъоръжени хора. Изсипаха се като узрели орехи - мълчат и ни гледат.
към текста >>

- Моля ви се, нека утре да ме заведете там - на монастиря.
Викат ме. Избърсвам ръцете си. Свалям престилката. Гостенката наистина е бледа и измъчена. Горката! Тя моли, не само с уста, но и с големите си красиви очи. - Моля ви се, нека утре да ме заведете там - на монастиря. О, само да ме придружите. С файтон ще отидем - за лекарството!! Мисля си, и да се качим с файтон, тя не ще може да се изкачи от селото до горе, трябва да ме чака. Домиля ми за нея. - Не, казвам, няма нужда от файтон, госпожо, пеш отивам.
към текста >>

Ето го монастиря.
Някаква незнайна радост трепка в гърдите ми - предчувствие за неговата радост, че ще остане още там - бос ще цапа по вадичката, ще пере дрипите си, ще бере билки и ще ликува. Не вървя, а хвърча. Това е някаква стрела, която лети и - улучи. Пот, пот, пот. Бърша челото си и почти не усещам на гърба си раницата от 4-5 килограма. Ето го монастиря. Слънцето надникна от хоризонта, когато застанала под прозорците на монастирската къща, шарех с очи по прозорците да питам някого за този човек. Ето го на отворения прозорец. Сам той - професор Орест Георгиев с дрипавата риза. Видя ме, развика се, с пъргави крачки се затича да ме посрещне. Въведе ме в своите жалки покои.
към текста >>

Слънцето надникна от хоризонта, когато застанала под прозорците на монастирската къща, шарех с очи по прозорците да питам някого за този човек.
Не вървя, а хвърча. Това е някаква стрела, която лети и - улучи. Пот, пот, пот. Бърша челото си и почти не усещам на гърба си раницата от 4-5 килограма. Ето го монастиря. Слънцето надникна от хоризонта, когато застанала под прозорците на монастирската къща, шарех с очи по прозорците да питам някого за този човек. Ето го на отворения прозорец. Сам той - професор Орест Георгиев с дрипавата риза. Видя ме, развика се, с пъргави крачки се затича да ме посрещне. Въведе ме в своите жалки покои. Сядам задъхана върху подадения стол и говоря: - За две неща идвам при вас, за две важни неща.
към текста >>

55. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

ТОМ 32

Някога, когато са били в много трудно положение, дали са обет, че първородния син ще бъде изпращан в Атонските монастири за монах.
Б.Н.: С кожи ги подшиваха, с агнешки кожи. В.К.: Аз съм чувал и ти си ми разказвал, че от вашия род винаги единия бил обричан за Атон. Я разкажи този случай. Б.Н.: Те са от рода Дойноулар, Етъра. Техният род е дал обет. Някога, когато са били в много трудно положение, дали са обет, че първородния син ще бъде изпращан в Атонските монастири за монах. И действително, от тогава много поколения първото дете, изпратят го монах в Атон още 10-12 годишно. Минат Атонските монаси, вземат го и го отнесат в Атон. Там го отглеждат, там го възпитат, там го учат и той пораства и става монах. Отец Ероним за когото стана дума и за който ще стане дума при разказа за Звънарницата, той е, именно един от монасите на Дойновия род, който е прекарал 60 години в Атон. И най-сетне му домилява за родния край: „Чакай, как да ида да видя къде е живял нашия род!
към текста >>

И отива и в Соколския монастир горе, който е на десетина километра от Етъра нагоре, Соколския монастир.
Дойде на Етъра той и действително намира рода, намира от техния род там. Те го приемат вече с такава радост! Той е при туй монах и пеел много хубаво. И в черквата пее. Пее в черквата, Етърската черква. И отива и в Соколския монастир горе, който е на десетина километра от Етъра нагоре, Соколския монастир. И там тъй му харесва природата, манастира. И манастира има черква. И той решава да остане, да не се връща в Атон, а да остане в Соколския манастир. И отец Ероним действително остава в Соколския манастир. На Соколския манастир, ти знаеш, че по селата правят звънци, хлопки, камбанки - туй е занаят на ковачите по Етъра - от Соколския манастир до Габрово.
към текста >>

56. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

ТОМ 35

Чомаков, вероятно, е знаел, че Соколски и нарочно е идвал в Пловдив да моли Герова да изходатайствува да го пуснат да отиде в Русия да събере милостиня за монастирите си (Соколски мъжки в Балкана и девически в Габрово) и заради това се е надявал, че в случая Геров ще има успех.
Геров в писмото си от 22.III.1865 г. до Михаил Александрович Хитрово (руски консул в Битоля, а по онова време в руското посолство в Цариград). - Като се намирали в такова отчаяно положение, българските представители решили да подирят човек, който да е познат на Соколски и да се ползува с авторитет пред него, та да го замолят той да въздействува на Соколски, да го склони да напусне католиците, които вече били започнали да го принуждават да въведе в униатската църква католическите догми и католическото „верую”. Вероятно, по предложение на пловдивския народен представител д-р Ст. Чомаков българските народни представители са решили тази работа да се възложи на руския вицеконсул в Пловдив, българина Найден Геров. Чомаков, вероятно, е знаел, че Соколски и нарочно е идвал в Пловдив да моли Герова да изходатайствува да го пуснат да отиде в Русия да събере милостиня за монастирите си (Соколски мъжки в Балкана и девически в Габрово) и заради това се е надявал, че в случая Геров ще има успех. По решение на народните представители Чомаков в началото на м. май 1861 г. посетил княза Лобанова и от името на всичките български представители в Цариград го молил да извика Герова от Пловдив в Цариград, за да уговори Соколски да избяга в Русия. „В 1861 год. Чомаков был лично у кн.
към текста >>

Славейков можал да го убеди да се съгласи на всичко, толкова повече, че дядо Йосиф отколе още като игумен мечтаял да посети Русия, да види нейните светилища и да изпроси разни потребици за своя беден монастир”98.
Геров ръководил цялата работа. Също невярно излага този въпрос и Йордан п. Гзоргиев, който в статията си „Архиепископ Йосиф Соколски в Русия” пише: „То (руското посолство в Цариград) поставило стария познайник на дяда Йосифа, П. Славейков, да склони стареца да избяга в Русия и да се откаже от унията. Положението на Йосифа Соколски било станало вече толкова несносно, щото само в една среща П. Славейков можал да го убеди да се съгласи на всичко, толкова повече, че дядо Йосиф отколе още като игумен мечтаял да посети Русия, да види нейните светилища и да изпроси разни потребици за своя беден монастир”98. Както е явно и Георгиев не поменува нищо на Герова. Освен това той казва, че Славейков само в една среща можал да убеди Соколски да се съгласи на всичко, но не посочва, от где черпи това сведение. Бурмов казва, че споразумението между Славейкова и Соколски „се установи лесно и в късо време”99. Д-р Хр. Т. Стамболски познавал Йосифа Соколски още от петдесетте години на XIX век (може би, от 1853 г., когато Соколски често пъти идвал в Казанлък и донасял на Стамболски подаръци от Габрово100).
към текста >>

Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския монастир милостиня, одежди и други утвари, сега можало най-благополучно да се осъществи.
Стамболски бил на Фенер и там се научил, че „Народният представитель П. Р. Славейков убедил дяда Йосифа да напустне унията и, със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанов, откарал го на 6-того (6.VI.1861 г.) в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков... Сега разбрах, казва Стамболски, защо Славейков посещаваше (к. м.) дяда Йосифа107. А защото на Фенер (от Ив. Найденов) не можал да събере подробности по избягването на дяда Йосифа, Стамболски отишъл в Балкапан и там научил следното: „Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда Йосифа, как-как да отстранят униатския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова. Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда Йосифа с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския монастир милостиня, одежди и други утвари, сега можало най-благополучно да се осъществи. Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда Йосифа) и то без пара, без пул. А пък, както се видя при двете посещения на Христа (Стамболски) у стареца Соколски, последният бактисал (умръзнало му било) от такъв патришки живот, дето нямал рахат (спокойствие) от Цанката (Др. Цанков), Манола и Цваклидова (Вакпидов), които го най-после и обрали, и от католишките патери, които го разигравали като мечка; тъй че Соколски е бил разположен да последва съветите на Славейкова и охотно се съгласил на това важно предприятие. Споразумели се и за деня на отпътуването - 6 юний, вторник, в който день не щяло да има калабалък в унията108, а до тогава Славейков отнесъл в руската пароплувна агенция на Топхането едно по едно: короната, патерицата, енголпието и архиерейските одежди на стареца, който пък на 6 юний, сутринта рано, мушнал в пазвата си султанския берат и излязъл от унията, и без да го види някой, кривнал по улицата към Топхането. Недалеч от ъгъла на улицата го чакал Славейков.
към текста >>

57. 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

ТОМ 35

учителствувал във Французкото католическо училище в Цариград на Бебек при Босфора, като основали с Боян Миркович българска печатница в турската столица на Галата - в католическия монастир Сен Беноа.
Чорбаджи Цанко е роден у Свищов от поп Георги, който е попувал в Свищов и роден у Свищов пак от поп, комуто забравихме името”.126 Родил се през 1828 год. Домът на родителите му бил на мястото, гдето е построен сега магазина на Анг. Цветков. Др. Цанков учил най-първо при Хр. Павловича и Васкидо-вича, а после в Русия и Виена, подпомогнат в настаняването си от Българската Благодетелна дружина в Букурещ.127 През 1857 год. учителствувал във Французкото католическо училище в Цариград на Бебек при Босфора, като основали с Боян Миркович българска печатница в турската столица на Галата - в католическия монастир Сен Беноа. През 1858 год. той започнал да редактира в. „България”, с когото пледирал каузата: освобождението ни от гръцката патриаршия. Тая борба увлякла Цанкова и, поради отслабването на Русия след Кримската война, го наклонила да препоръча, като средство за избавление на българския народ от фанариотите приемане католическата вяра. За тая цел завел егумена на Габровския монастир Йосиф Соколски в Рим при папата, за да го ръкоположи във владишко достойнство.
към текста >>

За тая цел завел егумена на Габровския монастир Йосиф Соколски в Рим при папата, за да го ръкоположи във владишко достойнство.
учителствувал във Французкото католическо училище в Цариград на Бебек при Босфора, като основали с Боян Миркович българска печатница в турската столица на Галата - в католическия монастир Сен Беноа. През 1858 год. той започнал да редактира в. „България”, с когото пледирал каузата: освобождението ни от гръцката патриаршия. Тая борба увлякла Цанкова и, поради отслабването на Русия след Кримската война, го наклонила да препоръча, като средство за избавление на българския народ от фанариотите приемане католическата вяра. За тая цел завел егумена на Габровския монастир Йосиф Соколски в Рим при папата, за да го ръкоположи във владишко достойнство. Рим го направил патриарх на българите-католици, които били малцинство, и то католици само до като Соколски бил отведен в Русия. След изчезването му по скроен план от Цариград, новите там „българи-католици” се отрекли от новата си вяра. През 1864 год. Митхад паша извикал Др. Цанкова в Русе и му възложил да основе провинциална печатница.
към текста >>

58. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

А от после неговий живот в Соколски монастир, на връх Стара планина, съзидан от него при едни студени и бистри извори, де беше преминал по голямая част живота си, игумен на тойзи монастир, почитаем не само от околошния Българи, кои го имаха кату един същи отец и над коих он имаше неогранично влияние, нъ и от сичките други Българи, кои духождаха тамо на поклонение тия сичките не можаха да излязат от глава му и той виждаше себе паднал в едно най-голямо злочестие.
Поляшкий комитет зема сичките нужни мерки, да ся приемни Дядо Йосиф блистателно, кату доди в Цариград и да ся припознай и снабди с ферман от отоманская порта, кату званичен българо-католишки патрик! Сичко това ся испълни хубаво и сяйно и многи веки от агентите сънуваха злати мечти, особито Поляците. Нъ Дядо Йосиф, далеч от да ся поколибае в старите си мисли от такава една чест и слава, коя му ся отдаваше от сичкия католишки свят в Цариград, особито от знамянитите и богатите армено-католици, с които можаше и да ся разговаря на турски язик, той ся впусти в едно морно замишляние и искаше средство да ся отърве от тая яма в коя бе паднал без да си ще. Той си напомняше преминалий си живот, кого е имал в младост, кату предводител свободния чети в хайдутството си, по зелената шума, де е бил кату един малак горски цар и де е казнил злоупотребленията на угнятателите милаго си народа. Студената горска вода и животворящий въздух, зелената морава, прохладните сенки и сичките други горски природни добрини, бяха за него едно най-голямо блаженство на света. А от после неговий живот в Соколски монастир, на връх Стара планина, съзидан от него при едни студени и бистри извори, де беше преминал по голямая част живота си, игумен на тойзи монастир, почитаем не само от околошния Българи, кои го имаха кату един същи отец и над коих он имаше неогранично влияние, нъ и от сичките други Българи, кои духождаха тамо на поклонение тия сичките не можаха да излязат от глава му и той виждаше себе паднал в едно най-голямо злочестие. А най-главное чи неговата съвест непрестанно го гризеше и не можаше даже и да спи! Той си думаше чясто в себе си: Как аз в стари години да стана католик! Какъв отговор ще давам Богу! Папата и кардиналите насъни го гонеха кату едни страшни злотворници Вещици и тъй он нямаше никакво спокойствие, ни телесно, ни душевно! Дядо Йосиф ся нахождаше в това жалостно състояние, а агентите на пропагандата полагаха сичката си деятелност, чрез органа си кого издаваха в Сан-Бенедето в Цариград и чрез скитниците си коих бяха пустили по сичка България и кои повечь бяха емигранти Поляци, растръбеющи чи сичко веки е свършено и чи за малко время не ще остани Българин кой да не влези в кошарата на святи Петровий наместник!
към текста >>

59. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

След превземането на Търново от турците, Търновската патриаршия била унищожена, патриарх Ефтимий испратен на заточение, българските учители, книжовници, боляри и първенци избити и прогонени, вследствие на което народа остава без свой роден духовен представител и ходатай пред турското правителство, без ръководители и община, която да го свързва и се застъпа за неговите културни нужди, разсипани българските монастири, които са били средоточие на книжнина и просвета.
Възползвани от това положение на работите, в гърците се поражда идеята, чрез погръчване народите на Балканския полуостров, да влеят нови жизнени сокове в отслабналото донегде гръцко духовно племе, да изгонят турците и да възобновят старата гръцка империя; за която цел те най-напред се обърнали към нас българите, като по-близки до тях и които по-рано сме им успорявали техните владения на Балканския полуостров, и като народ макар с по-долня култура от гръцкия, но по-млад, по-свеж и в разцвета на своите умствени и физически сили, чрез погръчванието можал да усили гръцкото племе. Затова именно и патриаршията чрез религията (духовното оръжие) поискала да ни погърчи. Идеята е била да стане в XVI век, а гърците закъснели. Както споменах по-горе, завоевателят на Цариград Мехамед Н-й е проявил особено благоволение към гръцкия народ; неговите културни учреждения били запазени, също и църковните и граждански права. Обаче не такова било положението на българите, особено с признаването на гръцкия патриарх с берат на султана за политически и духовен глава на всички православни християни в Балканския полуостров, българите престават да съществуват като народ. След превземането на Търново от турците, Търновската патриаршия била унищожена, патриарх Ефтимий испратен на заточение, българските учители, книжовници, боляри и първенци избити и прогонени, вследствие на което народа остава без свой роден духовен представител и ходатай пред турското правителство, без ръководители и община, която да го свързва и се застъпа за неговите културни нужди, разсипани българските монастири, които са били средоточие на книжнина и просвета. Немало вече онова културно огнище, т. е. Търновската патриаршия, което пръскало светлина не само в България, но и в Сърбия, Ромъния и Русия. България преди турското робство била културно огнище и непосредствен источник на просвета за сърби, руси, ромъни и албанци. Руският княз Св. Владимир, съвременник на Самуила, обръща се към него с молба, да му изпрати учени хора, йерей и книги, които и получава.
към текста >>

Гърцизъмът, силен в градищата, срещал голям отпор в еснафите, в работната класа, а особено в селата и в монастирите, които не се подали на гръцкото влияние.
Пращаните епископи имали за цел само да грабят, да събличат паството си и да трупат богатства. Гръцките владици в България, обкръжени с еничери обикаляли селата и събирали владищината, като връзвали и затваряли тия, които не могли да платят и вземали каквото намирали в къщата. Населението много се бояло от тях, особено от грабителството им. Чрез гръцките владици турското правителство държало българите в повиновение и ги следило; с това то е избегвало да държи големи гарнизони в градовете и центровете и от грижата да създава политическа централизация. В повечето български градове имотните, първенците и търговците били погърчени. Гърцизъмът, силен в градищата, срещал голям отпор в еснафите, в работната класа, а особено в селата и в монастирите, които не се подали на гръцкото влияние. В началото на миналия век и по-рано никой не мислял да просвещава селската маса, а пък училището е било най-лесното средство за погърчвание. В очите на гръцките владици селското население било безсловесно стадо, създадено само да се стрижи и те го стрижали постоянно до кожа и кокал. С десетки ръце бъркали едновременно в кесията и хамбарите на българския селянин. Начело на грабителите стоял сам гръцкия патриарх, който просто търгувал с епархиите и енорийните. Случвало се едновременно да наддават за една и съща епархия няколко владици и който наддавал повече той вземал епархията, без да се гледа, дали е бил способен за поста си.
към текста >>

Така постъпили гърците с ръкописите намерени в Стара Загора, а в Зогравския монастир, основан от българските царе, изгорили една част от ръкописите, а другите хвърлили в морето.
книжнината и памятниците. В 1823 год. гръцкият владика в София Йоаким като се научил, че в църквата на селото Църковна, Берковска околия имало древни български ръкописи и изображения, накарал селяните да ги заровят; същото направил шуменският гръцки владика с древните български ръкописи в 1840 г. когато бил повикан от селяните в с. Тича да освети местната черква. Така постъпили гърците с ръкописите намерени в Стара Загора, а в Зогравския монастир, основан от българските царе, изгорили една част от ръкописите, а другите хвърлили в морето. В светогорския монастир Ватопад гърците палили пещите за хляб със славянски ръкописи. В 1828 година била изгорена библиотеката на Търновската патриаршия. Като били унищожени памятниците и изгорени българските книги, българите почнали да забравят своето минало, след време щели да се изличат и сетните спомени от миналото, но гърците, след унищожение на търновската патриаршия и охридската епископия, чрез църквите и училищата искали да ускорят времето. През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия език в църквите. В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки.
към текста >>

В светогорския монастир Ватопад гърците палили пещите за хляб със славянски ръкописи.
В 1823 год. гръцкият владика в София Йоаким като се научил, че в църквата на селото Църковна, Берковска околия имало древни български ръкописи и изображения, накарал селяните да ги заровят; същото направил шуменският гръцки владика с древните български ръкописи в 1840 г. когато бил повикан от селяните в с. Тича да освети местната черква. Така постъпили гърците с ръкописите намерени в Стара Загора, а в Зогравския монастир, основан от българските царе, изгорили една част от ръкописите, а другите хвърлили в морето. В светогорския монастир Ватопад гърците палили пещите за хляб със славянски ръкописи. В 1828 година била изгорена библиотеката на Търновската патриаршия. Като били унищожени памятниците и изгорени българските книги, българите почнали да забравят своето минало, след време щели да се изличат и сетните спомени от миналото, но гърците, след унищожение на търновската патриаршия и охридската епископия, чрез църквите и училищата искали да ускорят времето. През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия език в църквите. В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки. От общините гръцкия език станал знак на благородство.
към текста >>

Семето на просвета, посято от българските царе, патриарси и книжовници, тъпкано с векове от гръцкото духовенство и изкоренявано, не изчезнало съвсем, а се запазило тук-таме в планинските места и в българските монастири в Атон, Рила и др., от гдето излезли първите учители (монаси и свещеници) на българската азбука и разпространители на славянобългарската книга.
Гърци, сърби и ромъни се пробудили по-рано от нас, понеже са граничили Сърбия с Австрия, Ромъния с Русия, Гърция чрез морето с Европа, а ний сме били изолирани в средата на Балкански полуостров; при това гърци, сърби и ромъни се намирали само под едно политическо робство, а ний под две -политическо под турците и духовно под гърците. Сърби, гърци и ромъни почват борбата за освобождение само с външния политически противник, а ний освен с гърци и турци трябвало да се борим и с погърчената българска интелигенция. В България от духовната свобода изниква политическата, а в нашите съседи напротив - политическата свобода донася духовното възраждане. В нас политическата свобода изникна чрез училищата и църквата, когато възражданието се почва от долу, от масата и се налага на първенците и на интелигенцията: а в Гърция начело на движението застават интелигенцията, първенците и висшето духовенство. За начало на българското възраждане едни смятат историята на Паисий в 1762 година, други още по-рано. Семето на просвета, посято от българските царе, патриарси и книжовници, тъпкано с векове от гръцкото духовенство и изкоренявано, не изчезнало съвсем, а се запазило тук-таме в планинските места и в българските монастири в Атон, Рила и др., от гдето излезли първите учители (монаси и свещеници) на българската азбука и разпространители на славянобългарската книга. Отворили се по къщята и в метохите на така наречените килийни училища, учителите в тях преподавали само славянско четене и книга, но без да могат да кажат нещо за миналото на народа и да пробудят съзнанието в него. Обаче, в 1762 год. въплотител на тая идея се явява в лицето на хилендарския йеромонах отец Паисий, който издал в ръкопис книгата „История славянобългарския и родах царях и святих българских”. В книгата си Паисий казва, че българите първи приели християнството, те имали само независима църква и патриарх, и първо славянско училище отворили българите; той люто осъждал и проклинал гърците, гдето изтребили българските книжовници и първенци и изгорили българските книги, а най-вече осъждал ония българи, които се срамили от народността и езика си като казвал: „О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин? Или не са имали българите царство и господарство?
към текста >>

60. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

Но противодействието на Никифор, игумен на Яшкия монастир, осуетило решението.
През преселването, Месемврия изгубва 2/3 от населението си, което е било попълвано отсетне все с такива пришълци, които днес са „чисти гърци”. Същото става и с Анхиало, Бургас, Созопол, Василикос, Ахтопол и т. н., които до преди 1830 г. са били населени главно с българи. Още когато взели да сноват турски агенти между бежанците във Влашко и Бесарабия, Селимински като видял, че мнозина желаят да се върнат в България, предложил да се изпратят пратеници до султана „за някои привилегии”. Но противодействието на Никифор, игумен на Яшкия монастир, осуетило решението. След това „разочарование”, Селимински подал на руските власти обстойно изложение за работите на колонистите. Ако и да бил повикан да живее в Русия, той останал в Ромъния, като свързан чрез клетва с другите членове на братството. Читателят се сеща, че тук е въпроса за Сливенското „братство” от 1825 г., което бе се обърнало на революционен комитет. Повечето от видните му членове били преселени зад Дунава, но не престанали да бъдат съединени под същия, зароден в Сливен, дух за просветяване и организиране на българския народ. И действително, всички по-нзтатъшни приготовления за подигането на народа ни, в частност Сливен, са били внушавани в Ромъния от събудени там сливенци.
към текста >>

61. 4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.

ТОМ 35

От XVI до края на XVIII столетие ние виждаме българското духовенство във Вратца и по селата да е напълно независимо, както и монастирите около Вратца.
Под тоя духовен режим е попаднал и града Вратца. Като последен западен град на Търновското царство, фанариотският митрополит в старата българска столица го е включил в своя митрополитски район. От начало Вратца не ще да е имал титулярен епископ, или ако е имал такъв, грък по произхождение, това с никакви досега съществующи данни не можем да установим. Изглежда, обаче, по всичко, че Врачанската епископия, като много отдалечена от Търново е била доста занемарена. Елинизмът не е прониквал дълбоко във Врачанско, както из други краища на България. От XVI до края на XVIII столетие ние виждаме българското духовенство във Вратца и по селата да е напълно независимо, както и монастирите около Вратца. Тази самостоятелност и свобода на свещениците да си служат само със словено-българския език в своите служби и проповеди е отличителна и характерна черта за онова робско време, през което църквата е била завещана на българите от Бога да им служи като светилник на вярата и на родния език. Съществуват оскъдни и недотам ясни следи, които все пак дават на историка възможност да мисли, чедо към края на XVI столетие, българското население, поокопитило се малко от постигналото го нещастие, си е извоювало правото да посочва то митрополити и епископи. До тази епоха изборът на архиереите е ставал по установения каноничен ред и само когато епископските събори не са имали кандидати или кандидатите не са били удобрявани от патриаршията, тогава само тая последнята изпращала свои хора за духовни началници. Обаче, когато към края на XVII столетие и през целия XVIII век турската империя литна към разложение и разврат, тогава патриаршията почна да тъгува с архиерейските постове и предостави на митрополитите да ръкополагат и назначават епископи в овдовелите епархии срещу възнаграждение, което бивало винаги предмет на долен пазарлък. Доказателства ни дава, най-бляскави, Софроний Врачански.
към текста >>

Отличното икономическо положение на населението във Врачанската епархия, преди появяването на кърджалиите и другите смутове в Османската империя, в края на XVIII и началото на XIX век, е привличало специалните пратеници на разни монастири да събират помощи и да устройват цели кервани от поклонници за техните монастири.
Обаче, когато към края на XVII столетие и през целия XVIII век турската империя литна към разложение и разврат, тогава патриаршията почна да тъгува с архиерейските постове и предостави на митрополитите да ръкополагат и назначават епископи в овдовелите епархии срещу възнаграждение, което бивало винаги предмет на долен пазарлък. Доказателства ни дава, най-бляскави, Софроний Врачански. Той бил ръкоположен за епископ на Врачанската епархия, защото нямало друг кандидат грък, тъй като тогава са смятали Врачанската епископия за много обедняла. Известно време Врачанската епископия принадлежала към Видинската митрополия. Това ще да в станало преди 1731 година, защото, по турските държавни документи, ние узнаваме, че Врачанската епископия е била някога съвсем самостоятелна и че тя е била закрита и присъединена към Видинската митрополия, неофициално много по-рано от горната дата, но в последствие това присъединение е било оформено с царски ферман, за който се говори в едно патриаршеско писмо от 1738 година до султанската канцелария. Отличното икономическо положение на населението във Врачанската епархия, преди появяването на кърджалиите и другите смутове в Османската империя, в края на XVIII и началото на XIX век, е привличало специалните пратеници на разни монастири да събират помощи и да устройват цели кервани от поклонници за техните монастири. Тия пратеници или „таксидиоти” представлявали Светогорски монастири, Рилския монастир, Синайският „Св. Катерина” и Ватопедския. Във Вратца е запазена грамадна архива съдържаща интересна кореспонденция между монастирските управления и първенците на града; по тази кореспонденция се вижда, че главната мисия на таксидиотите е била да използуват религиозното чувство на населението и да го обират по един неболезнен начин. Ватопедските таксидиоти са търгували дори с разни свети мощи, които сами фабрикували и населението скоро ги разбрало, че са обикновени шарлатани. Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията.
към текста >>

Тия пратеници или „таксидиоти” представлявали Светогорски монастири, Рилския монастир, Синайският „Св.
Доказателства ни дава, най-бляскави, Софроний Врачански. Той бил ръкоположен за епископ на Врачанската епархия, защото нямало друг кандидат грък, тъй като тогава са смятали Врачанската епископия за много обедняла. Известно време Врачанската епископия принадлежала към Видинската митрополия. Това ще да в станало преди 1731 година, защото, по турските държавни документи, ние узнаваме, че Врачанската епископия е била някога съвсем самостоятелна и че тя е била закрита и присъединена към Видинската митрополия, неофициално много по-рано от горната дата, но в последствие това присъединение е било оформено с царски ферман, за който се говори в едно патриаршеско писмо от 1738 година до султанската канцелария. Отличното икономическо положение на населението във Врачанската епархия, преди появяването на кърджалиите и другите смутове в Османската империя, в края на XVIII и началото на XIX век, е привличало специалните пратеници на разни монастири да събират помощи и да устройват цели кервани от поклонници за техните монастири. Тия пратеници или „таксидиоти” представлявали Светогорски монастири, Рилския монастир, Синайският „Св. Катерина” и Ватопедския. Във Вратца е запазена грамадна архива съдържаща интересна кореспонденция между монастирските управления и първенците на града; по тази кореспонденция се вижда, че главната мисия на таксидиотите е била да използуват религиозното чувство на населението и да го обират по един неболезнен начин. Ватопедските таксидиоти са търгували дори с разни свети мощи, които сами фабрикували и населението скоро ги разбрало, че са обикновени шарлатани. Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията. Тяхната задача е била чисто обирническа, те са служили на патриаршията като потисници на народа и събирачи на българско злато за целите на гръцките „велики планове”.
към текста >>

Във Вратца е запазена грамадна архива съдържаща интересна кореспонденция между монастирските управления и първенците на града; по тази кореспонденция се вижда, че главната мисия на таксидиотите е била да използуват религиозното чувство на населението и да го обират по един неболезнен начин.
Известно време Врачанската епископия принадлежала към Видинската митрополия. Това ще да в станало преди 1731 година, защото, по турските държавни документи, ние узнаваме, че Врачанската епископия е била някога съвсем самостоятелна и че тя е била закрита и присъединена към Видинската митрополия, неофициално много по-рано от горната дата, но в последствие това присъединение е било оформено с царски ферман, за който се говори в едно патриаршеско писмо от 1738 година до султанската канцелария. Отличното икономическо положение на населението във Врачанската епархия, преди появяването на кърджалиите и другите смутове в Османската империя, в края на XVIII и началото на XIX век, е привличало специалните пратеници на разни монастири да събират помощи и да устройват цели кервани от поклонници за техните монастири. Тия пратеници или „таксидиоти” представлявали Светогорски монастири, Рилския монастир, Синайският „Св. Катерина” и Ватопедския. Във Вратца е запазена грамадна архива съдържаща интересна кореспонденция между монастирските управления и първенците на града; по тази кореспонденция се вижда, че главната мисия на таксидиотите е била да използуват религиозното чувство на населението и да го обират по един неболезнен начин. Ватопедските таксидиоти са търгували дори с разни свети мощи, които сами фабрикували и населението скоро ги разбрало, че са обикновени шарлатани. Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията. Тяхната задача е била чисто обирническа, те са служили на патриаршията като потисници на народа и събирачи на българско злато за целите на гръцките „велики планове”. Ето защо врачаните скоро им се наситили и са ги прогонили от епархията. Те имали в цяла Турция една истинска мрежа за експлоатация на наивното население.
към текста >>

Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията.
Отличното икономическо положение на населението във Врачанската епархия, преди появяването на кърджалиите и другите смутове в Османската империя, в края на XVIII и началото на XIX век, е привличало специалните пратеници на разни монастири да събират помощи и да устройват цели кервани от поклонници за техните монастири. Тия пратеници или „таксидиоти” представлявали Светогорски монастири, Рилския монастир, Синайският „Св. Катерина” и Ватопедския. Във Вратца е запазена грамадна архива съдържаща интересна кореспонденция между монастирските управления и първенците на града; по тази кореспонденция се вижда, че главната мисия на таксидиотите е била да използуват религиозното чувство на населението и да го обират по един неболезнен начин. Ватопедските таксидиоти са търгували дори с разни свети мощи, които сами фабрикували и населението скоро ги разбрало, че са обикновени шарлатани. Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията. Тяхната задача е била чисто обирническа, те са служили на патриаршията като потисници на народа и събирачи на българско злато за целите на гръцките „велики планове”. Ето защо врачаните скоро им се наситили и са ги прогонили от епархията. Те имали в цяла Турция една истинска мрежа за експлоатация на наивното население. Останали са в града светогорските и рилските таксидиоти, които са стояли почти до освобождението, имали са свои собствени метоси, в съседство с Възнесенската църква. Врачанските първенци и народът са се спогаждали с таксидиотите на тия два монастири.
към текста >>

Врачанските първенци и народът са се спогаждали с таксидиотите на тия два монастири.
Представителите калугери на Синайския монастир са действували във Вратца и във Врачанско под ръководството на един техен проигумен, заседнал в Търново, под протекцията на митрополията. Тяхната задача е била чисто обирническа, те са служили на патриаршията като потисници на народа и събирачи на българско злато за целите на гръцките „велики планове”. Ето защо врачаните скоро им се наситили и са ги прогонили от епархията. Те имали в цяла Турция една истинска мрежа за експлоатация на наивното население. Останали са в града светогорските и рилските таксидиоти, които са стояли почти до освобождението, имали са свои собствени метоси, в съседство с Възнесенската църква. Врачанските първенци и народът са се спогаждали с таксидиотите на тия два монастири. Светогорските пратеници са били по някога и килийни учители на малките врачани; те са учили при тях словено-българския език и църковното пение. А когато някой от таксидиотите е кривнувал по други пътища, неприятни за врачаните, то първенците са искали немедленото им отзоваване, какъвто е бил случая с калугера Похомий и други. Не може да се откаже фактът, че срещу жертвите на града Вратца в полза на двете български светини в Хилендар и Рила, той е имал за това полза. Те са държали бодро духът на гражданите и са затвърдявали у тях праотческата вяра в един период на невежество и потисничество. Когато образованието се разшири в града, тогава първенците сами взели инициативата да искат от съответните монастири премахването на таксидиотите.
към текста >>

Когато образованието се разшири в града, тогава първенците сами взели инициативата да искат от съответните монастири премахването на таксидиотите.
Врачанските първенци и народът са се спогаждали с таксидиотите на тия два монастири. Светогорските пратеници са били по някога и килийни учители на малките врачани; те са учили при тях словено-българския език и църковното пение. А когато някой от таксидиотите е кривнувал по други пътища, неприятни за врачаните, то първенците са искали немедленото им отзоваване, какъвто е бил случая с калугера Похомий и други. Не може да се откаже фактът, че срещу жертвите на града Вратца в полза на двете български светини в Хилендар и Рила, той е имал за това полза. Те са държали бодро духът на гражданите и са затвърдявали у тях праотческата вяра в един период на невежество и потисничество. Когато образованието се разшири в града, тогава първенците сами взели инициативата да искат от съответните монастири премахването на таксидиотите. Как е станало наново отцепването на Врачанската епархия от Видинската митрополия и присъединяването й към Търновската, за това досега не са намерени данни. Предполага се, че търновския митрополит е бил недоволен от фермана на Осман III и е употребил всичките си усилия пред Цариградската патриаршия да се отмени старият султански ферман и му се повърне доходната Врачанска епархия. След оформяването на това отцепване в 1762 година, Търновската митрополия изпратила за епископ във Вратца гъркът Серафим (1762-1794). „Ролята на тоя фанариот, пише поп Георгиев, се е състояла само в едно, да събира колкото може повече пари. Серафим наложил тежки данъци на свещениците...” Този архиерей свършил живота си в Търново, няколко месеци преди ръкополагането на Софроний Врачански.
към текста >>

търновският митрополит съобщава във Вратца, че патриаршията се нуждае от средства и заради това налага нови данъци на поповете, на монастирите и на населението.
Тошов влязъл тайно във връзка с архимандрит Гаврил, когото поканил да дойде за врачански епископ. Двамата фанариоти не стояли спокойни; те следили делата на Димитра, узнали, че той преговаря с Букурещ и Видин, че от Видин се появил друг кандидат за врачанската епископия, че на дъното на църковната борба стои видният първенец, чиито връзки били особено здрави във Видин и решили, след едно безполезно заплашване, да го наклеветят в Цариград като бунтовник. Тази гръцка ехидност хванала място; султанът издал заповед да се откара Димитър в Цариград. Интервенцията на бащините му приятели успяла да издействува контра-заповед и Димитър бил върнат от Стара-Загора, гдето го пресрещнал султански пратеник от Цариград и му връчил освобождението. В началото на 1826 г. търновският митрополит съобщава във Вратца, че патриаршията се нуждае от средства и заради това налага нови данъци на поповете, на монастирите и на населението. Тук вече търпението минало всяка граница и жителите на врачанската епархия единодушно се възпротивили на тоя нов грабеж. Едва те бяха се отървали от Методий, когото Димитър успял през ноемврий 1825 г. да заточи във Видин и го постави там под контрола на турската власт, ето още една беда идейки от патриаршията. Нови протести, нови заканвания на Илариона Критски, най-сетне второ арестуване на Димитра х. Тошов и подкарване за Цариград, но пак освободен.
към текста >>

Той не можал да излезе на глава със своите сътрудници и в скоро време епархията преминала в ръцете на едни копривщенски авантюрист, хаджи Дончо, който бил в Хилендарския монастир ръкоположен за йеромонах с духовното ме Доротей.
Обаче, известни подозрения върху неговия личен живот и нравственост турили искрата на тлеещия огън на врачанската ненавист към фанариотите. Подозрения от некрасиво естество, накърнено честолюбие, конфликти с първенците за подбора на учителския персонал, какъвто били случаите с Кръстьо Пишурка и Петко Славейков, създали една тягостна атмосфера около епископа докато най-сетне, в 1849 г., на 5-й октомврий, Агапий падна убит от куршума на един албанец. Останките на епископа са погребани във вътрешността на църквата „Св. Възнесение”, с надгробна плоча, върху която е издълбан надпис, съчинен от Цвета Кръстенякова. Приемникът на Агапий бил епископ Партений, тоже грък. Той не можал да излезе на глава със своите сътрудници и в скоро време епархията преминала в ръцете на едни копривщенски авантюрист, хаджи Дончо, който бил в Хилендарския монастир ръкоположен за йеромонах с духовното ме Доротей. В началото на 1850 година Доротей успял да склони търновския митрополит Неофит Византийски, да го назначи като протосингел на врачанската епископия. В един къс период от две години Доротей се запознал добре с условията и личностите в епархията, успял да завърже дори приятелски връзки с най-влиятелните врачани, особено със синовете на загиналия Димитър хаджи Тошов, и турил в действие всички средства, за да бъде ръкоположен за епископ и титуляр на врачанската епархия. Той обещал за тази цел пари на Александър Димитриев, извънредно влиятелен в Цариград и в Търново. Александър направил постъпки и в Търново, и в Цариград за ръкополагането на Доротея за врачански епископ, с едно скрито у него патриотично желание, „да види в отечеството си вече не грък, а българин да стои начело на църковните работи”. Бащата на Доротея, богат абаджия в Копривщица, заплатил на Търновския митрополит 100 000 гроша за посвещението на сина си в епископски сан, в началото на 1853 год.
към текста >>

62. 5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.

ТОМ 35

Хитов от 2 септември 1869 г.: „Василя Плевнелия го ванаха на Врачанский монастир.” В две последователи писма пак до П.
Ганчев и другарите му била прекъсната поради извършеното от епископ Доротей предателство. Вниманието, което се отделя в запазените извори на залавянето на Ганчев и другите съзаклятници, показва, че ръководителите на революционната емиграция залагали в значителна степен на тяхната дейност за общата подготовка на планираното въстание в България през 1869 г. Пръв за залавянето на В. Ганчев съобщава Т. Ковачев в писмото си до П. Хитов от 2 септември 1869 г.: „Василя Плевнелия го ванаха на Врачанский монастир.” В две последователи писма пак до П. Хитов, съответно от 5 и 16 септември с. г., Ковачев повтаря: „Васил Плевненица го фанаха и обраха на Врачанскиа монастир.” А в шифровано писмо от Цариград с дата 11 септември 1869 г., получено от Ив. Касабов, се казва: „Васил Плевнели са уловили във Видин... Тука зехме мерки за сичко. Подозрава се Доротеа да е предателат”. Отбелязва се също, че „Васил издал много невинни без доказателство”.
към текста >>

г., Ковачев повтаря: „Васил Плевненица го фанаха и обраха на Врачанскиа монастир.” А в шифровано писмо от Цариград с дата 11 септември 1869 г., получено от Ив.
Пръв за залавянето на В. Ганчев съобщава Т. Ковачев в писмото си до П. Хитов от 2 септември 1869 г.: „Василя Плевнелия го ванаха на Врачанский монастир.” В две последователи писма пак до П. Хитов, съответно от 5 и 16 септември с. г., Ковачев повтаря: „Васил Плевненица го фанаха и обраха на Врачанскиа монастир.” А в шифровано писмо от Цариград с дата 11 септември 1869 г., получено от Ив. Касабов, се казва: „Васил Плевнели са уловили във Видин... Тука зехме мерки за сичко. Подозрава се Доротеа да е предателат”. Отбелязва се също, че „Васил издал много невинни без доказателство”. Вестник „Дунавска зора“ в дописка от Турну Мъгуреле с дата 29 септември 1869 г. съобщава, че преди 2-3 седмици научили за залавянето на В. Ганчев.
към текста >>

63. 6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.

ТОМ 35

Описание на градове, села и развалини, капища и стари монастири. 4.
Ние до сега не сме имали ни едно подобно списание, което да заслужи като основа за развитието на нашата книжнина. Няколкото вестници които имаме на езика си, не се занимават освен в политическо отношение и не отговарят никак на потребността, която изисква един първоначален народ за развитието на неговата литература както и неговото пълно съзнание. Под това основание се състави днес едно общество, което ще се занимава в изданието на един вестник под название НАРОДЕН СБОРНИК и ще има за предмет следующите народни сбирки с особени заметки и критика: 1. Народни песни, пословици, гатанки, анекдоти и баяния. 2. Народни предания, древности, паметници и ръкописи. 3. Описание на градове, села и развалини, капища и стари монастири. 4. Народни празници, сборове, обряди и обичаи. 5. Наименования на животни, растения и насекоми. 6. Наименования на частите на человеческото тяло, на животните и на растенията. 7. Названия от баснословия, имена на богове и богини с изяснения. 8. Описания на годежи, сватби, кръщенета и погребения. 9.
към текста >>

64. 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.

ТОМ 35

Трето, почна той да гради един монастир, за който събра сичките села - и не пита кой има и кой нема - и накара ги да даде секи из тех: кой жито, кой кукуруз, кой вълна, кой крава, кой биволче и от събраните пари можеше да направи златна църква, а той направи само чердаца за себе си и яхър за конете си.
Най-напред, когато дойде г. Доротей в нашата епархия, той повика неколко души наши граждане и изпитва ги кой кога е болял и кой не е, кой е стар и нема деца, кой е вдовец и кой не живее добре с първенците наши! Когато добил що му треба, той почна да вика при себе си поповете един по един и да ги аргосва, да променява селата им и да им зима лирите. За една година той опопи около 50 попа и сега на 20 къщи имаме по 1 поп. После това той събра селските първенци и ги съди защо тия не ходят в черква, защо не дават на Владиците пари, защо са се карали с поповете си и пр., па и тех остриже като овце и им земе лирите. Трето, почна той да гради един монастир, за който събра сичките села - и не пита кой има и кой нема - и накара ги да даде секи из тех: кой жито, кой кукуруз, кой вълна, кой крава, кой биволче и от събраните пари можеше да направи златна църква, а той направи само чердаца за себе си и яхър за конете си. Освен това о. Доротей е зел от много богати къщи по 10 - и по 20 хиляди гроша на заем или на сила, които ще заплати на куков ден. Треба да сте чули и за това предателство, което направи негово преосвещенство преди 2 месеца, че предаде един българин на турско правителство. Казват, че тоя предаден българин е такъв човек, когото не треба да жалеем, но требаше ли и тогова българина владика да го предаде и да бъде турски шпион?
към текста >>

65. 6.12.11. Шпионите на тайното министерство.

ТОМ 35

Писал ви бех едно време, че Доротей иска воля, за да отиде в някой монастир, а това Дорчово старание имаше своето значение.
6.12.11. ШПИОНИТЕ НА ТАЙНОТО МИНИСТЕРСТВО В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 40, 2 септември 1870, с. 316-317. рубрика: Известия из България Цариград, 18 август ... В по-първите си дописки аз писах за преобразованията и за новосъставеното или за явното министерство, а сега ще да говоря за тайния комитет или за тайното министерство. Писал ви бех едно време, че Доротей иска воля, за да отиде в някой монастир, а това Дорчово старание имаше своето значение. Той искаше с това да плаши българите, че ще да разваля сичко, защото той отдавна вече бил нареден от Али-паша на особна служба. Известно е на читателите, че Турция държи цели рояк шпионе, които изпраща в Румъния и Сърбия, за да открият българските революционни комитети, но като видяха, че няма нищо не сполучиха, а напротив, с тия свои старания самото правителство стана за нищо и никакво. Защото то изказа своята слабост и неспособност, и за това днес Али-паша обърна вниманието си на вътрешните работи. Той отреди пак ония низки души, за да извършат неговата мисия, т. е. Доротея, Арнаудова и Геновича (защото от тех по-привързани към падишаха не са намерили) и изпроводи ги да шпионират.
към текста >>

НАГОРЕ

0.93087387084961