Търсене в текстове за 'Монастир'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.
Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси. Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога. И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала. Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща.
към текста >>

Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците.
Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон. Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси. По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля. И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко. Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците. Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес. Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук. Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи. И той започва работата си с молитва към Бога.
към текста >>

В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите.
И той започва работата си с молитва към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си. Те са ги подбирали много внимателно, след като са ги изпитвали продължително. На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса. Той е знак и знаме. В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите. На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие. Така делото се разширило и е проникнало във всички поробени народи. Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него. В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините. Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа.
към текста >>

В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините.
Той е знак и знаме. В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите. На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие. Така делото се разширило и е проникнало във всички поробени народи. Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него. В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините. Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа. Движението се разпространило между нисшето духовенство, монаси и свещеници, но и някои от висшето духовнество са били посветени. Известен е само един провал. Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря. Добре е да се провери исторически кои е Патриарха и кога е станало това.
към текста >>

2. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия.
Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога.Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това? Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък. V.16 август 1909 г., 9 часа сутринта
към текста >>

3. Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката

Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.
Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир. Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има. 2. ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА (От книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1")
към текста >>

Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия.
Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога.Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това? Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък. V.16 август 1909 г., 9 часа сутринта
към текста >>

4. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея.
„Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат. Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска печка, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце.
към текста >>

Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея!
Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас! ” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там! Там! Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат. Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея! Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши - още не е взел и да ни прегръща. Мисли си, ей сега тия ще извадят солени закуски - мезета и ще падне едно пиене... И той мислено вече вижда изпразнено от нас цяло буренце гроздовица, или сливовица. Но неговата изненада нямаше предел, когато видя, че върху широката му готварска печка ние сложихме нашите големи и малки чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зинали уста, увиснали ръце... Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица.
към текста >>

5. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от студа.Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва.
Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник? Витоша се накачулила с гъсти мъгли. Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед...Прекосяваме селото. Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на почивка. Слънцето отдавна е изгряло, но чак сега показа лъчезарната си глава над тежките мрачни облаци и благо разля над нас мила усмивка. Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от студа.Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва. Но, чудно нещо! Вървим по същия път, а няма вече ни следа от умора - пъшкания и охкания не се чуват, почивки не се правят, освен малки престои от 3-5 мин. Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева. По клоните още сняг - тук -таме приличащ на най-изкусна тантела. Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет.Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния си стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи.
към текста >>

6. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Тя свършва вече своите зимни приеми и скоро ще отвори пролетните, и друга ще бъде вече празничната й дреха.Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви.
Каква си ти, чудна Вълшебнице, която навред се криеш и навред си пак? Колко е хубава планината! От нея лъха празнична тържественост. Бялата й дреха - бяла, като самата Белота. Като че ли е последния празничен прием, на който тя се прощава със зимата. Тя свършва вече своите зимни приеми и скоро ще отвори пролетните, и друга ще бъде вече празничната й дреха.Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви. Кой храм е по-достоен и по-величествен от човешкото сърце? Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец.Нозете - до колене в сняг. Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина.
към текста >>

7. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни.
Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата. Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми. Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни. Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън. Още малко, още малко. Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам. Плъпнало младо и старо по зелената морава. Учителят още не е дошел.
към текста >>

Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”.
В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна...Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както на всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг. Небето се нахмурило и то като мене. Неговите сълзи - росен дъждец и моите сълзи, стават много сълзи. Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят. Осъмвам към селото. Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”. По пътя съвсем се разсъмна. Полупразната басмена торбица нанизана на ръката ми скромничко се клатушка - сиромашка.Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх на билки, цветя, живот. Сякаш природата разгърнала майчински ръце и ме прегръща и гали, гали...Ето ме на Ел-ше-дар. Дъждът все ромони. Доле в колибата пуши.
към текста >>

8. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня.
Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър. Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега.Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня. Звездите една по една заискриха отгоре. Техният блясък бе чист и спокоен; никакво потрепване, сякаш опулено заглеждаха нещо към земята и се чудеха мълком.Множество шатри на трудоваци, що правеха пътя, се гушеха в гората и там блещукаха тук-таме, като пътепоказатели. Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си.Тук поточета весело бълболят и за никаква суша нехаят. Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън. Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината.
към текста >>

9. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир.
живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание.
към текста >>

Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света.
към текста >>

10. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир.
живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание.
към текста >>

Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Минавам моста към монастиря.
Настигат ме другари и бързо отминават. Застоявам се да гледам. Подпирам се на бастуна си, като закована. Стара планина тъмна, със сребърни линии по гърба, прилича на огромно животно. София обвита в мъгла, още спи. Минавам моста към монастиря. Отдоле водата бучи и на бяла пяна се бие от камънака.По голямото шосе рой скиори. Лесът сякаш се събужда. Леските са подули клончета... Земята още е покрита с дълбок сняг. Настигам стар брат, който охка от умора. Грабвам дебелия му балтон и той развеселен закрачва по-бодро.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от смях и да се провиквам като луда.Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото!
Изкпасилата ръж се е люшнала като развълнувано изумрудено море. Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра. Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи. Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички.Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона. Измъкваме се незабелязано и припущаме по Драгалевския път. Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от смях и да се провиквам като луда.Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото! Изглежда едро птиче, защото още голичко, изпълва шъпата ми. Жал ми е да го отмина... Що да чиня? Че умея ли пък аз да отглеждам птички!? Цяло вцепенено от студ, затоплено на шъпата ми се раздвижи. Размърда голите си крилца, тънките си дълги крачета и още непрогледала главица.
към текста >>

13. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 6 август

Отсам, в долината, са Урдините езера - 6 на брой - подобни чашки, поляни с разтопен тюркоаз.Дамка е възел към Рилския монастир.
Дошла там преди седмица на кон, горката, не е мислила, че ще стане това чудо.Правим излети. Едни на Дамка, други към Урдините езера, Кара гьол, Еленин връх, Рупите. Калинините върхове също мамят погледа -така блеснали на слънцето под ясното небе - приличат на Швейцарски Алпи.Рупите са далечни, сякаш недостъпни. Там, сякаш още от създание мира, лежи огромна фигура на човек, застинал в нямо очакване към звездите. Някои го нарекли „Фараонът”. Отсам, в долината, са Урдините езера - 6 на брой - подобни чашки, поляни с разтопен тюркоаз.Дамка е възел към Рилския монастир. Той е гол връх, на който има пирамида - указател. От тук погледът се рее от хубост на хубост, и не знае где да спре омаян и забъркан.Понякога погледът се спира върху странни писмена по скалите. Случайно или не, те са отбелязани в чудна симетрия и изисканост, та образуват странни видения... Кой ли древен мъдрец тук е поставил своите тайни писмена, за да ги разчита някой нов мъдрец.Слизаме към бивака, но не през езерата, а по билото. Спущаме се по труден и красив път откъм Харамията. Спираме. Чешмичката всеки ден се разхубавява.
към текста >>

14. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 17 август

Тя притиска небе и земя, всява страх и ужас във всяка жива твар.Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в Рилски Монастир.
Тъжна и кална е земята. Мъгли ни притискат и сугращица ни сковава. Даде ни се наряд за съборни дни. Значи, тук ще бъде той таз година. Мъгла. Нищо се не види. Тя притиска небе и земя, всява страх и ужас във всяка жива твар.Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в Рилски Монастир. Разправят как се загубили, как се лутали без път из планината, заблудени от гъста мъгла. Как плакали с глас всичките, обвинявайки се една друга „че не си седели мирно, ами се юрнали по „Святого Йована”. Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се молили, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека. Решили само по нея да вървят и никак да не се отбиват. Тази пътека ги довела при нас...Това съобщение ни донесе голяма радост.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Млада подкарала тревица, чака само един слънчев лъч, за да се изправи.Минавам над Монастиря.
Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче на ръка, подкарали пъстри крави през селото. Навярно туй са селски воловари, които получават сега по един дар. Всред селото, оная благодатна голяма чешма, която може да пои 100 села.Карай водениците днес е тихо - не мелят брашно. Водата буйно тече от улея и облива още нестопените ледни висулки. Земята е заледена. Млада подкарала тревица, чака само един слънчев лъч, за да се изправи.Минавам над Монастиря. Изневиделица ме лавнаха няколко псета, но чудо! Едно по едно замлъкват и се разбягват на вси страни. Тихо и всред планината, тихо, като в храм. Мълчи цялата природа; мълчат вейки и цветя. Само поточета плахо се провират под тънка ледена корица и гласът им не се чуй.Де са теменужките, игличините, незабравките?
към текста >>

16. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината.
Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо. Колко свежест! Някъде е падало гръм - мирише на колендро. [колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма]Драгалевци остава зад мен. Не видях сутрешния му хал - минах край гърба му вдясно. Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината. Ето ме на високо, на ведра ширина и простор. Като че ли бия криле да политна високо, високо. Лицето ми пламти от умора. Толкоз съм изпотена, че роса по косите, по веждите ми тече, която безспирно бърша с кърпа. По пътя няма жива душа.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.

По Драгалевското шосе се движат туристи на групи, идвали на гуляй до монастиря.
По този път слизаме към нашия бивак. Слизането се оказа много по-леко от възкачването.Нарамваме раниците и тръгваме към града. Леко ни е и радостно. Над града бели облачни групи. Над Стара планина е застанала облачната стража.Тъмно е. По Драгалевското шосе се движат туристи на групи, идвали на гуляй до монастиря. Раниците им натоварени с букети полски цветя, които вървейки, захвърляха по пътя. Приличаха на дива орда, която на гостоприемството що бяха й дали, върнали й бяха с оплячкосване.Още отдалече ни лъхна градския повей...Каква разлика има! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

18. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей.
Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес. Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на живота. Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване.
към текста >>

19. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей.
Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес. Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на живота. Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване.
към текста >>

20. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей.
Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес. Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на живота. Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване.
към текста >>

21. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей.
Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес. Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на живота. Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12481808662415