Търсене в текстове за 'Ми'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

11. Английската кралица играе Паневритмия

16. Пълководците от миналото

33. Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

48. Свещените думи на Учителя за ученика

III. МАРИЯ МИХАЙЛОВА ТОДОРОВА - (8.II./21.II.

15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години

41. Паневримтия в Невидимия свят.

Паневритмия в Небето над връх Мусала

42. Паневритмията на “Изгрева”

43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0

44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри

46. Новата комисия със старите си възпоминания

52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

56. Богомилското учение и Дървото на живота

65. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

67. Котката, която мижеше

69. Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев

70. Сватбата на Големия брат

77. Болшевиките и Всемировият Учител

6. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

3. Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

8. Паневритмията на слънцето за “Изгрева”

10. Музикални мигове в пътя на ученика.

21. Мирът иде вече!

49. Учителят, Георги Димитров и III Интернационал

2. Кой измисли песните на Учителя?

3. Паневритмията на Учителя и българският народ

4. Мория и Кут Хуми

7. Кога и как бе създадена Паневритмията?

IХ. АНГЕЛ ВЪЛКОВ МИХАЙЛОВ (1899–1986 г.)

ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев

1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България

2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

5. Кой е Мировият Учител?

6. Кой е Всемировият Учител?

7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.

Мировата Любов

8. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.

Космичната Обич

10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство

13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство

2. 2_01 Изгревът

Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.

Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове.

Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.

Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми.

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.

Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство?

На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство.

Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения.

Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.

Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.

Понякога изпълнението е динамично, бурно.

Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен.

При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора.

Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни.

3. 2_02 Учителят като цигулар

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.

Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.

От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.

Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.

Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.

Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.

Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.

Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят.

В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.

В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.

4. 2_03 Лунен химн

Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.

Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.

С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.

Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор.

Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.

Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.

Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.

Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота.

Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.

За ухото ми музиката бе непозната и много странна.

Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието.

Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.

Изпълнението достигна своята кулминация.

Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.

Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Седми януари 1939 година.

А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".

Първоначално Той започна да пее без думи.

Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си.

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:

Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.

В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език".

Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица.

Там се намираше най- добър за годините си концертен салон.

Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.

Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.

Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.

В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.

В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.

"Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията.

Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя.

Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.

Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно?

Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение.

За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му.

Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество.

Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.

Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят.

Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?

Как се намира слънцето през деня?

Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми.

Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта.

Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител.

Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.

Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен.

И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога.

Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба.

Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор.

Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя.

Минаха още няколко месеца.

Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите.

Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо.

Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми.

Това е може би последният ми шанс.

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.

9. 2_08 Пророческа дарба

Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".

Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много.

От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята.

Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.

" "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество?

Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.

Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.

Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева".

Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя.

Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот.

Но сега така размишлявам.

А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.

Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково изпълнение, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи.

Аз нищо не проговарям, а Той ме посреща усмихнат и ме пита: "Е, как прекарахте там, в Айтос?

" Аз горчиво се усмихвам и казвам: "Харесаха ми само музиката и цигулката".

Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.

Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло.

Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица.

Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините.

Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос.

Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.

Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос.

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.

Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас?

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.

Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.

Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните.

А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части.

В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".

От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?

" Тя ми дава.

Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата".

Изминаха години.

Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията.

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя.

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами.

След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.

Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите".

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.

Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.

То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.

Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.

Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията.

Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.

След този случай той не ми говореше.

Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.

И като се съберат двете, ще направим кръга на Паневритмията.

Нали това е целта - да изиграем общо Паневритмията".

Той се усмихна и каза: "Е, така вече може!

Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията.

Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.

А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията.

За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.

Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.

Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.

Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.

И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам.

Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията.

Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието.

Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор.

Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."

Аз слушам и мисля.

Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях.

Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.

Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас.

Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много.

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

"Английската кралица играе Паневритмия"

Всички сме готови за Паневритмията.

Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия.

Минават пет минути.

Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра.

Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.

Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.

Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.

След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.

Обикновено музикантите минаваха последни.

Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.

Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.

Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна.

Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под ръка и ме отведе встрани.

Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя.

Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението."

Не можех да възприема толкова големи истини само за няколко минути.

Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни.

Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му.

Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.

За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала.

Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим.

Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Имаше една сестра Тереза Керемидчиева.

Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.

Тереза ми разказваше един сън.

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!

" Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.

Минавали мълчешком.

Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.

Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра.

Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.

Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева".

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век.

Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.

Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни.

А аз знаех много неща за нея от самия Учител.

Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството.

Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума.

Беше от реномирана германска фирма.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя.

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.

Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато.

Та малко ли години минаха оттогава?

Старчето отминава пейката.

Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов.

Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!

Думите са изречени.

Това трае миг.

След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете.

Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!

Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.

Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.

Дълги години проумявах какво означават тези думи на Учителя.

Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.

Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен.

Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.

Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.

И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг.

16. 2_16 Пълководците от миналото

"Пълководците от миналото"

Някои от приятелите ми предложиха топъл чай.

" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?

Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.

Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува".

Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем.

Дойде време да играем Паневритмия.

Кръгът на Паневритмията се задвижи.

Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя.

Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко.

Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията.

Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.

Учителят спира да говори, поглежда ме многозначително и леко се усмихва.

В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята.

Накрая останахме сами.

И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!

На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота.

Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.

Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя.

Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий.

Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста.

В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя.

Живо ме интересуваха съдбите и проблемите на изгревяни.

Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях.

Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.

Това е пътят ми."

Накрая длъжностното лице ми се оплака: "Да знаеш, тия дъновисти така са ми омръзнали, че не мога да ги гледам.

Защото всяка нощ ми се явяват насън и не мога да спя от тях.

Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен.

Когато Небето иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят.

Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.

От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята.

Посреща ме с думите: "Да знаеш, днес се родих, получих гарсониера.

Тези думи са ми познати вече.

Казах му: "За теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се.

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо.

Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи.

Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.

Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия.

След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите.

Запъти се към чешмичката и камъка до нея.

донесе мир и Светлина.

Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава.

Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.

Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота!

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!

По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване.

По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.

След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.

И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.

Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи.

Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.

Изминаха години.

И това бе казано на наши приятели и ученици на Учителя, които бяха офицери, и то - висши офицери в българската армия.

Те знаеха много добре какво означават думите на Учителя, но мълчаха и наблюдаваха развоя на събитията.

И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.

18. 2_18 Кой управлява света?

Образи безброй и безчет, и неповторими.

Всичко това беше смесица от преродени минали величия, исторически личности, раси и духовни школи.

И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде.

Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг.

Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи.

Беше властна и динамична фигура.

И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне.

Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори.

" Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра.

Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен.

Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен.

Съдбата на света преминава през Мене.

Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.

" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.

Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".

След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.

"Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса!

- "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител.

Учителят се усмихва.

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.

А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там?

Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека".

Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.

След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина!

По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо.

Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон.

Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя.

С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!

След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя.

Защото тук, около вас, има духове-шпиони, които вие не виждате, но които са наострили очи и уши и са отворили уста и уши - чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират.

Ами сега какво ли ще стане?

"Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят?

"Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно.

След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен.

Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.

В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.

Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи.

Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят.

Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света.

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.

Намираме се в клас, в салона на "Изгрева".

Музикантите са доволни от тази мисъл.

Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов".

Твоят път не минава през музиката.

Твоят път минава през джунглата.

Не се примирява.

Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира.

Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си.

Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка.

След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.

Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо.

Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо.

Продължава Игнат да размишлява.

Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа.

Минаха години.

"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.

Затова те оставяме жив и мирен с твоите щуротии.

Игнат изслушва всичко това, усмихва се и казва: "Ти си прав.

Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.

Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит.

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

На 5 март, Англия обявява икономическа блокада на България.

На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция.

Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища.

Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина.

На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи.

Беше започнала да се свири една Велика всемирна какафония.

Много рядко се усмихваше.

Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията.

Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?

Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.

Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение.

Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят, за да бъде пощаден животът им от войната.

Милиони молитви са насочени към Мен и аз трябва да им отговарям, защото Божественият Дух и Господ Бог е тук на земята и се намира в плът и кръв на "Изгрева".

А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи.

Какви думи?

Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета.

Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена.

Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани.

Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка.

През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса.

Ето, сега германците навлизат в България и преминават на колони с маршове и песни.

Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух.

По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам.

Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя.

В града виждам как минават немски военни колони.

Гледам, мигам и се учудвам.

Горките - мислят, че минават като победители на света.

Ами те как ще се върнат в Германия!

Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой.

Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ.

Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.

Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни.

Минаваха дни, месеци и години.

Думите Господни се осъществяват и проявяват винаги по един и същи начин - безпрекословно!

Минаха още няколко десетилетия.

Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни.

Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа.

Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди.

Всички млади братя бяха мобилизирани и бяха вече с военни униформи по своите военни части.

Та аз знаех при какво стечение на обстоятелствата и как командирът на моята част ми даде отпуска 40 дни.

Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха.

Техният малък дом се намираше на края на гората, на стотина метра от Ловния парк.

На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя.

Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.

Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра.

Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя.

Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село.

Учителят се усмихна и им извика: "Деца, елате тук!

Аз наблюдавах как мляскат, лакомо гълтат и се опитваха да се усмихват.

Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика.

После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя.

Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика.

Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.

Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя.

Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний".

В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний".

Отнякъде долетя в мен някаква мисъл.

На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Тогава разрушенията бяха по-големи.

Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите.

Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша.

Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.

Самолетът мина над нас.

Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями.

Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.

След една седмица настъпи новата 1944 година.

На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.

Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя.

Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това.

И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана.

Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител.

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец.

Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях.

Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ.

Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.

А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.

Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона.

Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува?

" Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят.

За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа.

А изгонените богомили отидоха там и с идеите подготвиха Ренесанса на Европа.

Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."

Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства.

В това ще се убедите сами след десетилетия.

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

После те си заминаха с джипа за града.

Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.

Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд.

Учителят каза и други думи, които стенографите записаха, но после не ги отпечатаха, поради политическите събития.

Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат."

Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам за ваше добро."

Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.

Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител.

26. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево.

Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя.

Не ми харесва това.

Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа.

Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля.

По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С.

По това време, през време на войната, бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше Пронтозил.

Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда.

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.

Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът!

" Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи.

Учителят си замина.

Учителят си беше заминал един ден преди това.

Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.

27. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса.

После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно.

А сега следват думите, преписани от тефтерчето:

Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов.

Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие.

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.

Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.

1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов.

1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена.

Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява

Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното:

28. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".

Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.

В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви.

Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.

Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер.

Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия.

Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели.

Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.

29. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия".

Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон.

Строежът на тези музикални миниатюри е прост.

Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами.

Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност.

Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация.

30. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия.

При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение.

Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.

При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение.

При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред

31. 2_31 Едно мнение

Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор.

32. 2_32 Най-новото в музиката

В този смисъл, музиката носи едно откровение.

Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят.

Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.

В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта.

А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух.

Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията.

33. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа"

Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.

Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите.

Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!

Така измина една година.

Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа.

Измина и втората година в тормоз и голямо унижение от пренебрежението на останалите младежи към мен, с което трябваше да се справям.

Беше изминала половината от третата година и накрая, като не издържах, реших да отида отново при Учителя.

Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него.

Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е?

" От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя.

Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва.

"Ами това какво е?

" И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар.

Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал?

" Аз промълвих: "Милиони години". "Добре.

Ами за този бръмбар?

" "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар?

" Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията.

Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?

И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?

Пред мен е безкрайността на мировата еволюция.

Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя.

Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената.

Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях.

Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята.

А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере.

Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух.

Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя.

Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си.

Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам.

Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря.

Второ, никой не ми е искал съвет.

Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока.

Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя.

Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя.

Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя.

И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя.

Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.

И тези младежи сега ми разказваха разни неща със същите думи, които аз чувах от устата на онази "младежка духовна група" от мозайкаджийската бригада на Бертоли.

Бяха се изминали толкова години - около петдесет - но тези младежи говореха същото.

Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа.

34. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така.

А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това?

Ние вече не се усмихваме, а се оглеждаме и преценяваме, кой колко тежи от нас и какъв е бил кантарът на онзи, който ни е претеглил без ние да знаем.

Учителят схваща нашата мисъл, усмихва се и продължава:

Но горко на онези, които се завърнат в света - те минават през голямо опустошение, защото там, в света, ги обират и отвътре, и отвън и те си заминават при големи трагични обстоятелства.

Ние слушаме, премигваме и всеки един от нас иска да запомни всичко това.

Изминаха много години.

35. 2_34 Отклонението от Школата

Много от приятелите отначало бяха преминали през теософите.

А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.

За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега.

Беше ми жал за парите, за хубавото издание, за труда на Георги Радев и за самото издателство.

После видях тази книга в много ръце и на всеки повторих думите на Учителя за нея.

36. 2_36 Чистотата на идеите

Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата.

Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган.

В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай!

" Та ние бяхме вегетарианци, как да примирим всичко това в себе си?

Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме.

Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са.

Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече.

Ами сега?

Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно.

Нечистите мисли, които излизат от главите им са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние ахнахме и се засрамихме, а туристите бяха засмени и доволни се разделиха с Учителя.

Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли!

Всичко, което е около нас, лъха на чистота и тя трябва да влезе в нас и да ни очисти, за да направи умовете и мислите ни чисти и едно със светлината на слънцето.

37. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.

Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.

Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история.

Нещата и формите не се повтарят.

И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш.

Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан.

Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца.

Не можех да се примиря.

Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше.

А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.

Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда.

Аз имах рядката привилегия да проверя, че тези думи на Учителя се сбъднаха.

Така се сбъднаха думите на Учителя. Амин!

38. 2_39 Ризата на латвийците

Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава.

Същия ден те бяха качени на влака и заминаха за Русе.

На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?

" Савка отива, търси я, намира я и я донася.

На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата!

След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката.

По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия милост.

Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците.

Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.

През 1939 година Латвия бе окупирана от Сталин и премина към Съветската империя.

Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си.

39. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения.

Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.

Пораждаше се голям спор с цели седмици.

"Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.

А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута.

Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам?

Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко.

Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката?

Нали Учителят борави с Космическото Съзнание?

Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене?

За втори път Учителят преминава през отключената вече врата.

Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:

Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!

40. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси.

Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът.

През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.

След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше.

Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести.

Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии.

Но ми е трудно да измисля какво да сготвя.

Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд.

Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд.

Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака.

После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки.

Тишина и космическо мълчание.

Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка.

Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.

41. 2_42 Общение на човешките души

Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели.

Каза ми: "Има греяна ракия и греяно вино!

"Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката."

Така мина един час.

Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело село и утре никой нема да ми влезне у кръчмата!

" Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София.

Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата.

След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам.

Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия.

За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят.

Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки.

Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души.

Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят.

И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят."

Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя.

Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата?

Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките.

А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.

Минаха години.

42. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Минават, оглеждат и виждат само дупки - някой е откопал и откраднал дръвчетата.

Той се усмихва: "Е, рекох, изкопали са ги и са ги занесли и закопали у тях.

Така, полека-лека се оформи идеята, че трябва да се живее горе на "Изгрева" и да се направи селище там.

Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му.

Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам.

Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.

Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?

Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради.

"Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?

След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя.

Той си замина и закри Школата.

43. 2_44 Времето на Великия Учител

Намираме се на разговор при Учителя.

Усмивката Му изчезва.

Обърна се строго към нас и каза: " Имало ли е някога на земята Миров Учител - толкова време да преживее и да живее на нея?

44. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели.

Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира.

И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.

Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат.

На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена една голяма крушка от 500 вата, за да ни осветява нощем.

Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи.

Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.

Не Го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга.

После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората.

Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.

Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия.

Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме.

Отидоха да искат разрешение да се събират в някой ден от седмицата, в някой час.

Накрая чух думите Му: "Ние ще ги откачим от братския електромер и всеки сам да се осветява с каквото и както иска." Нищо не разбрах.

След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха.

Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя.

Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса.

Ами сега?

Но които бяха - за, Учителят ги откачи от общия електромер на Братството и те много бърже, скоропостижно си заминаха.

Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета.

Онзи приятел мига ли, мига.

Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".

Така че се сбъднаха думите на брат Галилей Величков.

Амин!

45. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Начело на партията стои Министър-председателят Александър Цанков.

На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.

През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври.

През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.

Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри.

А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно.

Онези, които й се присмивали, останали на гарата, а тя с кросното пристигнала на "Изгрева".

Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час.

В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара.

Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.

Посреща го на портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора на Бялото Братство.

Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо".

Пита го кой управлява тази държава и кой е Министър-председател.

Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори.

А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него.

Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него".

46. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев.

След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон.

Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона.

Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.

След построяването на салона, става един от най-големите събори в София.

Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец).

2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя

47. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

"Свещените думи на Учителя за ученика"

Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със салони, с по двадесет- тридесет човека на всяко място.

Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение.

Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев.

Накрая минава Савка и казва: "Учителю, извинявайте, че идвам толкова късно, чаках да минат ръководителите от провинцията към салона, но те не минаха.

По-късно, през 1938 година, Савка подготвя част от този материал и го отпечатва в една малка книжка: "Свещени думи на Учителя".

Има ги в нейните тефтерчета, има ги и в нейните стенограми.

Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов.

След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение.

Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета.

Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя".

1. "Свещени думи на Учителя към ученика", излязла от печат през 1938 година.

Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя.

2. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е:

3. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е:

4. "Мисли върху Любовта, Мъдростта и Истината", общ брой на стиховете:

6. "Мисли за Бога от Учителя", брой на стиховете:

8. "Мистични изживявания и поучения от Учителя"

9. "Изпити и изпитания, през които трябва да мине ученикът"

Учителят говори, че душите слизат от Невидимия свят по 10-15 души във верига на земята.

Изминаха тридесет години оттогава.

Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.

Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи".

След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя".

Това са Свещени думи на Учителя към ученика.

Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик.

Тримата ученика представляват Космически я Ученик, който има проекция в Божествения свят, името му е Ил-Рах, има проекция в Духовния свят - името му е Амриха и има проекция на физическия свят - името му е Аверуни .

Започва се от Верния ученик - Аверуни , преминава се през духовния ученик - Амриха и се достига до Космическия Ученик - Ил- Рах.

Ето към кого Учителят е отправил Свещените Думи.

Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах.

След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет.

Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика".

Ето, тридесет и пет години след заминаването на Учителя, "Изгрева" го няма и Братството го няма.

Всички ръководители от провинцията - съвременници на Учителя - си заминаха и не оставиха следи.

Остана само книжката "Свещени думи на Учителя".

В тази книжка се намират свещените скрижали на Бога за Космически я Учени к Ил-Рах, за духовни я ученик Амриха и за верния ученик на земята - Аверуни .

Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни.

Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха.

Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си.

Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.

Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя".

Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание.

Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя.

За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр.

Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България.

От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл.

Ами че какво се нуждае това

И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано:

Ученикът възприема думите Му и ги разбира.

И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител.

А волята Му се намира в Неговото Слово.

Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.

Това е първото посвещение, през което минава ученикът с Чистота и чрез изпълнение волята на Учителя.

48. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Всяка седмица Учителят държеше четири беседи.

2. Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите.

Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в София.

3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител.

Само Мировият Учител може да дава и говори Словото на Бога.

4. След това като стенографи идват Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева.

После дешифрира собствената си стенограма, като непрекъснато сверява от другите две стенограми, да не би да е пропуснато нещо.

Това означава, че четири пъти в седмицата, Учителят трябва да изслушва прочитането на редактираната от Паша беседа.

Винаги е присъствувала, дори за броени минути, и някоя друга сестра и е виждала по израза на лицето на Учителя, че Той изобщо не е съгласен и не одобрява такова редактиране.

Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана.

Събра се комисия и прегледа всичко.

Тогава ние познавахме по физиономия този брат.

Това е същата глава, която четиримата евангелисти-летописци цитират, защото това са Думи Господни.

Онова, което е дешифрирала Елена Андреева от оригиналните стенограми, трябва също да се отпечата в своя първообраз.

Ти беше истински ученик на Учителя, защото Духът на Словото бе у теб и ти видя, че Словото на Бога нашего трябва да остане во веки веков. Амин.

Всеки миг той може да вдигне меча си и да разсече въздуха над него и под него, и да го стовари срещу враговете на Словото.

Ето, Господ Иеова ще дойде със сила и мишцата му ще владее за него.

А Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога!

49. 2_50 Учителят

Той посещаваше концертите на големите майстори.

Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове.

Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята.

Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа!

Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание.

"Смирението е израз на Любовта към Великия."

"Не мислете, че хората са грешни.

Като дойде страданието, приеми го тихо и спокойно.

Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си!

Да възлезе молбата ми към Тебе!

"Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина!

50. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София.

Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител.

Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя.

Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика.

За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до санкции, до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели.

Нали Всемировият Учител слезе на земята да донесе Любовта?

Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия.

Светлината е кондензирана мисъл на ангелите.

Мисълта на ангелите е кондензирана Любов.

Това е движението на Духа в света на Мъдростта, където се създава светът на формите и на хармонията в живата природа.

Тук се творят законите на Мирозданието.

51. 3_02 Чужди по дух хора

Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас.

Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха.

" Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха!

С тях шега не бива - та те избиха 40 милиона човека през време на Инквизицията в Европа

Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз.

Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех.

Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат.

Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.

Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона!

" Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен.

Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора!

Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило.

На времето Учителят ги възпря с думите: "Това място не е за чужди по дух хора!

Е, как ви се струва това, нали има динамика и развръзка?

Кажете ми?

Ние сме част от веригата: едни слизат, други се връщат в Невидимия свят, но важното е всеки да изпълни Волята на Учителя, която е Волята на Бога.

Добре че не се отвори още по време на Учителя фронт зад тила ни, защото тази буря тук щеше да доведе до ответни реакции горе, в Невидимия свят, както и такива тук, на земята.

52. 3_03 Откраднатите хармонизации

Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика.

Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика.

Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем!

" Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно.

Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.

Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!

През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.

Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно.

През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.

Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.

После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото.

Помнех много неща и събития, хора и случки, и подробности - значи паметта ми бе запазена.

Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен".

Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго.

Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме.

В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя.

Духът в Своето Битие е хармония от форми, а движението на Духа чрез тези форми е Творчески акт на цялата природа и оттам излиза музиката като Творчески акт на Божествения Дух.

53. 2_14 Великата симфония на теменужките

Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя!

Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България.

Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител.

Аз имах такива няколко случая - и съжалявах, че не ги изтърпях да ми проповядват до края на деня, а ги напуснах и с това те станаха мои недоброжелатели.

Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си.

Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга.

Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга.

Учителят свършва и се усмихва.

Брат Звездински е слязъл на земята и премигва.

А приятелите, които са около тях вече не се усмихват.

Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.

Страданието на теменужките е мирисът и благоуханието, което те ни дават.

То е почвата, с която те работят, а като работят с тази човешка почва, те посаждат в умовете и съзнанието на човеците семената на светли мисли и новите идеи на човечеството.

Както ние работим със земята, растенията и животните, така и другите същества, които стоят над нас в Невидимия свят работят с нас, чрез нас и в нас.

Ангели пеят във висините и навяват светли мисли в умовете на човеците.

Амин!

54. 3_04 Росни китки

Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават!

Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан.

" Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна в песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора.

Ако беше приел навремето смирено и разкайващо се забележките на Учителя, то всичко това можеше и да му се размине.

А след като се обърна срещу Братството, нахвърли се така срещу него, обвинявайки го във всички грехове на земята, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя.

Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти.

Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Словото на Живия Бог.

Амин!

55. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията.

Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си.

Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.

Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата.

Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени.

А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"?

И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева".

Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения свят.

Точно в този момент минава Учителят покрай мене.

Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".

За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.

" "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.

Нали този Учител е тук, на земята, и се намира на "Изгрева".

В думите на Учителя нямаше обратна страна - щом каже нещо, значи е така.

Никакво. Ами другите изисквания за ученик?

Няма да ми стигнат сто листа, за да ги напиша.

Той знаеше какво мислим в този момент, какво ни спира и защо не можем да го прескочим.

Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия свят, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в нозете им.

Но защо говори в минало време?

По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва.

Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея.

Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа.

Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето.

56. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя.

Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години.

В това време минава покрай Него Неделчо.

" Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя.

Те се качиха на файтона и заминаха.

Накрая се спира и пита: "Ами къде е Учителят, тук трябваше да се чакаме?

Онзи се обърна недоволен и си замина.

На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм.

Божественото идва и заминава.

Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се.

То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата.

Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера.

Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си.

Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му.

По едно време ми идва една мисъл от Учителя и я казвам: "Човешката душа живее и се движи в Бога!

" Обръщам се към тях и ги питам дали могат да ми разтълкуват този принцип.

" Обръщам се към тях и питам дали могат да ми разтълкуват този закон.

Не си ли готов, то идва и заминава, а ти оставаш за следващата епоха.

За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука.

57. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи.

Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си.

Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя.

Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него.

Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат.

Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е студено и е за калпак.

Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават.

Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки.

Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина.

В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено.

Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?

Братът пита: "Ами защо са тука?

" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".

Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят.

Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му.

Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.

58. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти.

Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете".

Този народ я бе извел от големите си патила и тя бе вярна и в този случай.

Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но благодаря на Бога, че съм в Школата на Учителя".

Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот.

След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт".

Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно!

Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него.

Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си.

Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора.

Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак.

После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него.

" "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин!

" И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен.

Амин!

59. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано.

Баща му бил навремето най-големият побойник в кръчмите.

Когато бе смирен, беше много добър - но само в тези моменти.

Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше на "Изгрева", в Школата на Учителя.

Но той ми казва: "Аз пък ще свиря".

Направо ми призля, защото знаех, че ще упорствува цяла нощ.

Учителят ме успокоява и ми казва: "Отиди си, той няма да свири вече".

Връщам се от стаята на Учителя, току-що се разделих с Него, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири.

На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.

Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия".

Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите.

Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите.

Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията.

Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа.

Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа.

След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката.

Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне.

Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча.

" Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят.

"На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия".

Той се спря, па седна на един камък и се замисли.

Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат".

Онзи го изглежда, уплашва се и си заминава.

Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък.

60. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят.

Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата.

Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме.

След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя".

И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа?

След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш!

А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка.

Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това.

Но минаха години и това изказване се допълни и потвърди с дейността на Симеонов през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година.

" По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина.

Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството.

" А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя.

Бяхме минали в една друга епоха.

Всемировият Учител да остави свой заместник.

Може ли идването на Всемировия Учител на земята и Словото, което Той свали, да има нещо общо с такива методи на действие?

Ами къде е Словото на Учителя?

Ами къде е Словото на Бога?

Това са човешки измислици и Школата на Учителя няма нищо общо с това.

61. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков