Търсене в текстове за 'Ми'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село.

Брошурата: За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“

Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна.

Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра.

Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа.

Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий.

Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира.

Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.

Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий.

Отец Константин бил преместен от мястото, където служил, в митрополитската църква в града, под неговото пряко наблюдение.

Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници.

Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г.

След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.

Михаил" била отслужена първата Литургия на славянски език лично от отец Константин Дъновски.

За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква.

Били установени отлични взаимоотношения с Мидхат паша в гр.

От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг.

Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси.

Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон.

Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски.

Архангел Михаил".

Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми.

Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война.

Архангел Михаил".

За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап.

Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г.

В това малко книжле самият иконом Константин Дъновски разказва за една своя съдбоносна среща в Солунската църква "Св.

Димитрий" по пътя за Света гора.

Димитрий Солунски", тогава джамия.

Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ?

След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.

И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира.

Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения.

...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството.

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Димитрий“ - Антиминсът

Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството.

Недалеч от Солун се разразява страшна морска буря и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи.

Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура, отпечатана като лично негово издание през 1905 г.

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

В тази църква, по онова време - джамия, младият момък преживява мистична случка, при която му се разяснява задачата в живота и мисията, която му предстои.

За това откровение и за Антиминса, може да се прочете в:

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

2. Спомен на Николай Дойнов - За Антиминса

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси".

На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ?

Димитрий, запалих свещица и се помолих.

След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?

След неколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.

„Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?

". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед.

Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.

Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!..

„Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.

И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти.

Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.

След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето.

Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне".

И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете".

Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).

После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам.

в Солун той отпечатва 153 Антиминса].

И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!...

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...

А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16].

После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.

Амин ".

И след това тримата мъже и девойката станали невидими.

После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.

Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай.

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска.

А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.

Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св.

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".

Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...

Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.

№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.

Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите:

Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1].

О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!...

След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.

[Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ".

Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим.

Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин.

Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими!

Иди си с мир!

Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове.

В село Хадърча прииждат бежанци емигранти, настаняват се турци, татари и др.

Хадърча от Варненския митрополит Порфирий.

След дълго настояване пред гръцкия митрополит Порфирий на К.

7. ЗА АНТИМИНСА

Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.*

Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.

Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия.

Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба.

Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.

Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои.

Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса.

И моят брат Борис е бил обещан да стане калугер в Света гора, но майка ми не го пуснала.

Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си.

На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса.

На онези, които са били привлечени в работата са им давали Антиминса.

Антиминсът е минавал за обикновена икона, а всъщност той е знаме на дълбок духовен бунт.

Искайте и ще ви бъде дадено." И какъв беше отговора на Невидимият свят?

Димитър" в Солун, той се е спрял на бащата на Учителя.

Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса.

Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия".

С големи борби той е наложил това и то се е въвело навсякъде в България.

Антиминсът е свързан с Учителя.

7. ЗА АНТИМИНСА

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

5. Всемировият Учител слиза на земята, от д-р Вергилий Кръстев, от поредицата "Изгревът", т.2

Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата.

Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции.

Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка".

Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко.

почива варненският гръцки митрополит Порфирий.

Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека.

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.

Димитрий Солунски”.

Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.

варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.

периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни.

е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр.

Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене.КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ

и 55 мин.

Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г.

тя не се съобразява с административния календар и с несъвършенството на юлианската календарна система.

по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира.

след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар).

Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден.

Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е.

Ако се интересуваме от астрономическата (действителната) дата, той е роден на 11.VII.1864 г.Литература:

1. Андреев, Й „Семинариум по средновековна българска история Помощни исторически дисциплини", В Търново, 1985 г.

Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди.

Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е.

Или 29 плюс 12 е равно на 41 минус 30 дни от месец юни е равно на 11 дни от месец юли.

I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената.

Заминава през месец август 1878 год.

Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.

завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.

се дипломира.

Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год.

През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят.

Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.

За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение.

Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество.

Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТАПРЕДИСЛОВИЯ

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.

заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.

В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.

Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме.

Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.

Майката си заминала рано от този свят.

Минали три, четири, пет години и вече са смятали, че няма да проговори изобщо.

Както си играел, малкият се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка".

Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата".

Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци.

След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.

Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.

" Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора.

Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й.

Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен.

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии.

На 26.Х.1854 год., в присъствието на много селяни от съседните села, сградата е осветена от Варненския митрополит Порфирий и пръв български свещеник става Константин Дъновски.

Арахангел Михаил“.

За Курти Добрев се знае, че по професия е абаджия, като едновременно упражнява и занаята си, и учи10 ученици; заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия.

По негово време нараства значително броят на учениците – 116 момчета и 17 момичета – и тогава се въвежда разпределение в четири отделения.

Колчов остава до учебната 1874/1875 г., която не довършва.На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г.провежда годишен изпит на учениците от всички отделения.

Димо Митов получава 2200 гроша и вероятно остава и през следващите години до Освобождението.

се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски.

Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил".„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата."

Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии.

Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.

Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта.

Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество."

Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература.

основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.

В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.

и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България.

Там се е и поминал.

изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството".

От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки.

Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.

Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.

Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."

То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.

Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е.

Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов.

Улицата и къщата се намират над новия театър в града.

За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.

- Аз, духовете ми проговориха какво да напиша.

Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")

Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.

Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".

Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас".

В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли."

Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."

Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.

За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината".

За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.

Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя.

5. Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

В първите месеци на 1884 г., след тежко боледуване, животът на 19-годишния Петър Дънов изцяло се преобръща и преосмисля.

6. Снимка на Петър Дънов с Първи випуск на Американското научно-богословско училище към Методистката мисия в гр. Свищов

Снимка на Петър Дънов с Първи випуск на Американското научно-богословско училище към Методистката мисия в гр.

Първи випуск на Американското научно-богословско училище към Методистката мисия в гр. Свищов.

Иван Димитров, 4.

7. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Дипломите са подписани от тогавашния директор на училището И. С.

Руевски и са заверени от ръководителя на Мисията в Русе.

добър; химия - удовлетворителен; политическа икономия - липсва оценка; рисуване - мн.

добър; догматическо богословие - добър; хомилетика (красноречие в проповядването) - мн.

Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване.

8. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе.

Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност.

споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов:

Хотанца е изключително окуражителна.Брат Дънов, заминал за Америка преди няколко седмици, е свършил чудесна работа в това място.

на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров.

По това време вече има отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно се поема от Николета Малчева.

На годишното събрание на Мисията в Свищов, по данни на Г.

Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена.

в Хотанца методистите намират конкуренция в лицето на баптистите.

Безводието не създава поминък.

Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.

По- заможните търсят науката в другите села и големия град.

Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа.

Слушайки тази странна, милваща музика, децата напускали класната стая без обичайния глъч и шум.

Дните на образованието преминавали в чудното разнообразие на часовете в класната стая и извън нейните белосани стени.

След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си.

Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение.

Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи.

9. Учителя дава песента 'За Небесния цар' с. Хотанца, Русенско.

Царя на правда, мир и любов,

мир и любов,

мир и любов,

Ти си Цар на правда и мир,

Ти си Цар на правда и мир,

мир и любов,

мир и любов,

мир и любов,

мир и любов,

10. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

(Датата на заминаването не е известна.

След успешната си първа мисия в с.

Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок.

Дънов, който замина за Америка преди няколко седмици".

(16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване на протестантското училище в Самоков през 1887 г.

След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски.

Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология.

Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей.

Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък.

9. 1888 г., месец август, заминава за обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г.

10. Стефан Томов и Йордан Икономов са възпитаници на семинарията Дрю в САЩ.

Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси.

12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години.

На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на

Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси.

За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю.

П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента на 1892 г.

се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г.

заминава за гр.

Отива при големите и прочути преподаватели по теология.

Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена".

А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.

18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т.

19. И в лицето на Тереза Керемидчиева - виж в "Изгревът", т.

За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни.

- 4 години в Семинарията Дрю.

През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ.

26. Петър Дънов е бил и коминочистач.

Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи.

Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини.

Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите.

XXII на снимка N 3 в Семинарията Дрю, в библиотеката, а на снимка N 6 как е изглеждал като млад.

Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г.

за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов".

Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева.

Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева.

И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България.

И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа.

Какво означава Мировият Учител на Великото Бяло Братство, ще разберете, когато се запознаете с "Вселяване на Христовия Дух в Петър Дънов".

Какво означава Всемировият Учител, ще разберете, когато проучите "Вселяване на Господния Дух в Петър Дънов".

Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето на цялата Школа от 1922 г.

38. И сега ще ви съобщя най-интересното, което, след като го научих съм преживял невероятно повишение и повдигане на духа ми месеци и години наред.

Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали.

Обеща да ми ги предаде.

Защото трябваше да ми попречат.

За да ми се попречи.

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.

заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.

В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл.

Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме.

Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.

11. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ.

През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.

Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания.

Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън.

Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж".

Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю".

12. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

в семинарията "Дрю"

На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А.

Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти.

„Дрю " - Богословска семинария

Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ".

Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент.

Президент на Богословската семинария „Дрю ".

Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка.

Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк.

Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.

Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре.

13. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка,

В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители.

Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.

Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г.

и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара.

методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица.

На върха на имигрантската вълна през 1890 г.

се откриват две градски мисии.

Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда.

Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен.

в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П.

Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране.

Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията.

Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $.

е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите.

Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.

През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю" тържествено чества своя четвъртвековен юбилей.

14. Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“

на семинарията „Дрю“

е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите.

Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю“, с изключение на подготовката по старогръцки език.

През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю“ тържествено чества своя четвъртвековен юбилей.

15. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.

Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка.

Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет.

", или: „Приеми го или забрави цялата работа!

Самият той като студент се издържа сам - помощник в заведения за хранене, чистач, хамалин на пристанището и др.

16. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

„Миграция и християнизиране на германските племена“,

Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията.

Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.

със защита на научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена".

На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема.

Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др.

се формират Остготското кралство в днешна Италия и

По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72).

Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга.

Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.

чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека.

Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно.

Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила.

Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с.

Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".

Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството.

Сава Готски и др.), „гот", „готин" и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним за „еретик".

Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в.

Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство.

Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа.

Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят.

Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко.

Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага.

именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите.

Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България.

той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия.

Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.

Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)

17. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ,

6.3. Дипломиране.

Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю".

Петър Дънов преминава обучение по всички тези предмети.

Петър Дънов присъства като „редовно дипломиран".

списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града.

в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни.

Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот.

Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.

18. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали.

Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание.

През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина.

Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей.

19. Учителя Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина

няма информация за него в Бостънския университет,освен че присъства в годишния бюлетин на завършилите през 1894 г.студенти като „редовно дипломиран“, но без никаква допълнителна информация за степен, каквато е вписана за останалите от тази група.Списъкът на завършилите показва, че той се е дипломирал през 1893 г.,но там също няма никаква допълнителна информация относно вземането на степен.

20. Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)

Дънов, българин, учещ в страната ни за мисионерска работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“

21. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

„Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише:

„България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П.

Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество.

Била е отпусната сумата от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия.

Сумата е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“.

22. Учителя издава книгата 'Науката и възпитанието'

Съществуват няколко брошури под формата на послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него.

23. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна 'Общество за повдигание религиозния дух на българский народ'

Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.

24. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Божественият Дух слиза върху тридесет и три годишния Петър Константинов Дънов, който се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно.

А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно.

Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят.

По това време Той споделя с един от своите ученици следното:„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.

Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир.

Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз ви възлюбих и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде.

Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила.„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.

Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина.

Видите, приятели Мои, колко Господ Ви люби и мисли за вас.

Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият Свят става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия свят на земята.

16)„Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно.

При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

Това са д-р Георги Миркович от гр.

Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават Святото Ми Име, с което съм ги избавил.

Слушайте гласа Ми, Който ви говори.

Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги.

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ.

Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно." (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.)

След заминаването на Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в борбите.

Остават жените, които правят най-големите поразии и провалят Школата на Учителя след Неговото заминаване.

Новата Ева е съработница на Бога и тя се ражда само чрез Духа, идващ от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин.

Заминава си от този свят на 13 ноември 1918 г.

Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва.

Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия.

След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.

в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне.

"Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.

Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.

Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие".

След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение.

Архангел Михаил" на 14 февруари 1865 г.

Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.

е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство.

Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.

Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник.

Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее".

А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно.

Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече.

Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител на Христа.

Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там.

Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му.

Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми?

Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него".

Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.

Владимир Калудов

25. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.

Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.

Нагоре към Доброто да се стреми.

Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи.

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".

В тия думи се съдържа велика Истина.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.

Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.

Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда.

Колко са сладки мислите Господни!

Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце.

Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му?

Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески?

Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота?

Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух.

Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил.

Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми.

Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго.

Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата.

Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.

В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни.

Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли.

Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.

А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?

И нима мислите подобри ли следствия ще последват?

Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?

Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате?

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние?

Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум?

Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?

Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани?

Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта?

Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз.

Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий.

Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро.

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.

Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази.

Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати.

И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.

Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики.

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.

Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш.

Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце.

И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.

В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.

Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли.

И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си?

Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си?

Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.

Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.

И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми.

Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.

Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние.

Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми.

Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно.

Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда.

Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята.

Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това.

Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце.

Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов.

Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен.

Ето, ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие.

Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда.

Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.

Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин.

Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.

Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота.

Престанете да мамите себе си.

Спри се сега и помисли върху своето бъдеще.

Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите.

Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.

Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.

Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира.

Словото Ми е Дух и Истина.

Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.

Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя.

Светият Ми Дух в теб съизволява.

Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб!

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.

Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин.

Ето, душата ми е в смущение.

Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си.

Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя.

Твоите думи са Живот Вечен.

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.

Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.

Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни.

Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение.

Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога.

Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век.

Нарани и смаза душата ми за техний мир.

Кой може да умилостиви Господа - ако Той е решил, кой ще Го възпре?

Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен.

От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява.

Колко е нещастна душата ми!

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.

Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът.

Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне.

Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички.

Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги.

Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост?

Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени.

Приеми Моето благословение.

Окото Ми е будно.

Ръката Ми е готова да помага.

Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед.

Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия.

Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина.

Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост.

Чудни са Божиите милости и щедрости.

Благоутробен, милостив и жалостив е Господ.

Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост.

Той е, който спазва милостите си до тисящи родове.

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.

И размисли за живота си: от где иде?

Нагорѣ къмъ доброто да се стреми.

Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи.

Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.

Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“.

Въ тия думи се съдържа велика истина.

Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.

Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца.

Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината.Ето той иде да посѣти земята.

Царството му на земята ще бѫде царство на миръ и правда.

Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава.

сладки мислитѣ Господни!

Защо така говори Господъ; ето посрѣдъ вази стои единъ когото Богъ помаза за царь и когото вий още не познавате, понеже е скроменъ и смирѣнъ по сърдце.

Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му?

Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески?

Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота?

Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ.

Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ.

Работете не за това що погинва, но за това що прѣбѫдва; говорете, възвисете гласътъ си и възтрѫбете съ силенъ гласъ за да се чуе името ми.

Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата на Бога святаго.

Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата.

Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда.

Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ.

Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли.

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.

А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ.

Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ?

И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ?

Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ на опитъ, че добро ще послѣдва?

Питамъ ви защо се самооблощавате съ думи, които не разбирате и непроумѣвате?

Не стои ли достойностьта на ума въ височината, дълбочината и широчината на мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние?

Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството на вашия умъ?

Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта?

Но тогава спорѣдъ мѫдростьта, си, защо не ядете и пиете само, ами и ходитѣ да гъгнитѣ и бращолевитѣ съ думи неизбрани?

Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта.

Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ?

Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий.

Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро.

Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си.

Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ.

Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази.

Тогава ще царувашъ въ сила и святосъ въ правда и миръ; защото нечестивитѣ ще бѫдатъ низринати.

И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ.

Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ.

Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ.

Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ неговата слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце.

Благословено да бѫде неговото име.И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми.

Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми.

Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли.

и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си?

Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си?

Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде.

Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление.

И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми.

Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение.

Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние.

Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми.

Ей, ще познаете че думата ми е неизменна, и помишлението на сърдцето ми неотменно.

И нека рече сега Израилъ: „благословенъ онзи който иде въ името на Бога Ихова.“ Ида казва Господъ, както помазаникъ комуто е дадена сила и власть да възстанови Миръ и Правда.

Ида казва Господъ, да облѣка, нахраня, напоя и да утѣша и помилвамъ всички които ме чакатъ; всички които вършатъ правда, всички които освѣщаватъ Името ми и закона ми по лицето на земята.

Синоветѣ ти и дащеритѣ ти отдалечъ ще ги донесѫтъ на камили и и мѫски, и даже по славно отъ това.

Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце.

Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне.

Душата ми се привърза за Сионъ затова го и възлюбихъ, защото познахъ, че той ще ме познае и ще възложи своята надежда и спасение въ менъ.

Ето ще съкруши орѫжията на народитѣ и орѫжията на воющитѣ, защото избраний ми иде да приеме своето наслѣдие.

Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда.

Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми.

Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ.

Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви?

Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота.

Прѣдстанете да мамитѣ себе си.

Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще.

Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.

Докътъ е още день, обърни сърдцето си къмъ Моя Духъ, за да намѣришъ миръ и спасение на душата си.

Азъ съмъ и ще бѫдѫ веренъ къмъ тебе и нѣма да те оставя, но ще те въздигна съ крѣпката си дѣсница, и ще положа враговѣ ти подъ поднажението ти, и ще те направя царь и свѣщеникъ и ще бѫдишъ въ домътъ ми свѣтилникъ който никога нѣма да огасне; и въ тебе ще се възцари Господъ и нему ще бѫде царството и силата и славата въ вѣкъ.

Азъ съмъ Исусъ царьтъ сионовъ пострадавший за грѣховетѣ на свѣта, спаситѣль на мира, Богъ крѣпкий, който говорихъ чрѣзъ Рабитѣ си и дадохъ словото си вамъ за свидѣтелство.

Словото ми е духъ и истината.

Ето азъ те познавамъ кой си, но пѫтищата Божий сѫ неислѣдими.

Приеми сега моя духъ и благословенъ бѫди, понеже трѣбва да те благословя.

Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява.

Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ!

Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си.

Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ.Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки?

Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ.

Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си.

Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя.

Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ.

Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.

Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ.

Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь.

Освяти името ми въ душата си.

възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми заспасение.

Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога.Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.

Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ.

Нарани и смаза душата ми за тѣхний миръ.

Кой може да умилостиви Господа?

Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ.

Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява.

колко е нещастна душата ми!

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.

Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора.

Врѣмето е близо за „Царството Божие“ пази завета ми, защото само ти си едно свѣтило което нѣма да изгасне.

Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвамъ всички.

Моли се за другитѣ, не прѣдставяй въ моление, духътъ ми е съ тебе винаги.

Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость.

Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.

Приеми моето благословение.

Окото ми е будно.

рѫката ми е готова да помага.

Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ

— не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия.

Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина.

Пѫтищата Господни сѫ неизмѣнѣеми, за то Богь ще благоволи и ще покаже милость.

Чудни сѫ Божитѣ милости и щедрости.

Благоотребенъ милостивъ и жалостивъ е Господъ.

Правота, чистота, вѣра, надѣжда, любовь, не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вънъ всѣка гнѣвливостъ.

Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове.Той не приема одумванието и неблагодарностьта.

Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.

И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ?

26. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител.

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.

1. Д-р Миркович (1825-1905)

Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма.

именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.

Милка Кралева -

Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

заминал за Киев да следва Духовна семинария.

Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие.

За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III.

След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика.

Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.

Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност.

д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П.

Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност.

д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност.

д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата.

Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта.

Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем.

Факсимиле от титулна страница на сп.

Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели.

В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои.

Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия.

В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес.

Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит.

Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема.

Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим.

Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир.

За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта.

Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони.

Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.

Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание.

Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.

Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи.

Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века.

Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали.

Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това.

Много противоположни мнения се сблъскват, се посрещат: между това сложно положение, отнесено от ветрушката на материалния живот, человек се спира и помислува малко.

Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията.

Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия.

“Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат.

Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата.

През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж.

По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**.

Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя.

Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров.

При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов.

Срещите на д-р Миркович с Учителя станали източник на духовно обогатяване понеже чрез спиритизма той е бил въведен вече в тайните на душевния скрит живот.

Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г.

Д-р Миркович (1825-1905)

Минчо Сотиров:

“През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.

Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др.

Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”.

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.

“С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”

“През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.

През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение.

На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр.

Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.

“Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.

С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.

Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.

Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.

2. Какво ще Бъде поведението спрямо жена ми?

3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми?

4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите?

Отговор: Или комисионерство, или търговски книговодител, или службаш.

Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр.

Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров

По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.

Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор.

В тях той получава отговорите на всички възникнали проблеми в живота му.

Колкото за моето идване в Бургас ще видя кога може да ми се отбори път.

Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати.

Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща.

Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много.

Приеми моя сърдечен поздрав.

Пеню Киров си заминал на 27 януари 1918 г.

Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища.

Простудата ще му мине.

“Като дете, потърсих смисъла на живота.

Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл.

Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв.

Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България.

По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”.

Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа.

А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси.

Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята.

Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина.

- Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа!

Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си.

Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа...

- Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.

Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.

- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.

Заминал си на 22 октомври 1952 г.

27. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съобщихте онова, което Ви е казал Михаил9.

Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир.

Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз възлюбих вас и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде [Йоан 15:8, 9].

Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух.

Мисля, д-р Мирков[ич] наскоро, къде края на този месец, ще мине през Бургас12.

Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там.

Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате.

9. Става дума за Архангел Михаил.

В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина.

От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.

„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.

Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.

В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата.

От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина.

28. Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”

Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина.

Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.

Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.

Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем.

О, вечни мирове!

О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение.

Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.

Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение.

Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов.

Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.

Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си.

29. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.

„Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в правда и истина.

Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и мисли за вас.

Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно.

При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.

Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно.

Мисля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец.

Поздравете и фамилията си нарочно от мене.

30. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Имаме едно дълго послание15 от Ангел Орифила16 и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напечатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим.

Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е промислил за живота на всички ни.

Аз очаквам от Господа много неща, които ми е обещал.

Напоследък Небето е било една стълба17, по която Ангелите Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.

Адресът ми е просто тъй, както се подписвам.

15. Това послание е „Призвание към народа ми български".

Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе".

Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение".

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.).

Миркович от 14.11.1898 г.

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит.

28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н.

Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността.

18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1.

Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5.

Херувими - Братя на Мъдростта и хармонията; 9.

Серафими - Братя на Любовта и мелодията.

31. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”.

2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Призвание към народа ми –

Послушай думите на Небето:

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.

Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.

Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка.

Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.

Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.

Слушайте гласа Му, Той иде от горе, подигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.

Не остава време да се впускате с празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите.

Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.

Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.

Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди.

Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място.

Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана.

В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам.

За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.

Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля.

Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.

В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.

За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.

Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява.

Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ.

И явих се на тогавашния ви царствуваш Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет и той послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане.

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.

Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.

И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?

Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.

Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител.

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази.

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.

И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.

Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.

Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.

В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи.

Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.

Пазете думите Ми.

Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил.

Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил.

Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.

Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро.

Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.

Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.

Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си.

32. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмо на Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен

Г-н д-р Миркович.

Мисля да сте приели моята отворена карта.

Пишете ми как сте с положението си.

Аз не съм посещавал г-жа Желязкова от как сте заминал.

Книгата от Шумен ми дойде.

Минутите на живота сега, особено при тия пълни с важност събития, са пълни и скъпоценни за всекого.

Поздравява Ви и баща ми.Чакам Вашия отговор.

Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)

33. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Днес приех едно писмо от д-р Миркович, в което ми съобщи нещо добро за Вази.

Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада.

Имайте мир в Господа Исуса, Царя на Мира.

23. „Призвание към народа ми български".

Миркович Учителя П.

34. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен

Любез.[ний] ми д-р Миркович.

Вий ще видите, че този който ми диктува това не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето.

Изпроводете ми неколко екземпляра кога се напечати.

Заповедано ми е да Ви кажа, че требва по-усърдно да се молите.

Отворете сърцето си да приемите духовно благословение от Господа.

Бог на Мира да ви пази и роководи и да оправи пътя Ви.

Поздравява Ви баща ми.

[П. П.] Пишете ми пак да зная как отива работата.

Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)

35. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

А сам Бог, който ми е обещал Своето велико обещание26 — да ни изкупи и прослави в себе си, ще подейства за нас.

Ако имате и някои други съобщения, пратете ми ги за знание, да видя що Ви е говорил вашият небесен водител27.

Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази.

И аз ще го благословя в замяна за думите, които ще ми проводи.

А сега Бог на мира да бъде с Вас.

Аз съм доволно занят с размишлевание върху работата Господня.

36. Писмо от Учителя (отворена карта) до Пеню Киров (снимка на писмото)

Люб. ми пр. Киров,

Приех вещите29, които д-р Миркович ми проводи.

37. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Любез. ми бр.

Архангел Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войнства да тури света в обсадно положение.

Заповядано ми е да Ви кажа да отложите напечатванието на „Призванието" до Нова Година.

Това е Заповедта на Архангел Михаила, който иде от Бога с особна мисия да ми съобщи Волята Божия.

Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса.

[Мол]я пишете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко.

Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми.

А Вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов, да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени.

Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат.

Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов.

Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П.

Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж.

38. Писмо от Учителя (отворена карта) до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ако не сте приели писмото ми, съобщете ми веднага.

Пишете ми незабавно.

39. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Любезни ми братя,

Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил.

Слушайте гласа Ми, който ви говори.

Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай.

Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение.

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.

40. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен

Люб.[езний] д-р Миркович.

Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута.

Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват.

Всинца ще сми тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на Земята, както е и горе на Небето.

По Него са минали всички и вие требва да мините.

Не мислете, че за вас ще се направи изключение. Не!

Както желязото, което се готви за работа, требва да мине под чукат на своя майстор, така и вие ще минете под наковалнята Божия.

Онзи, който ви е създал, знае вашето минало.

Най-дълбоките ви помисли са нему явни.

Ето, Господ Ми заповяда да ви кажа това.

Мислите ли да дойдете към Варна, пишете ни.

Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)

41. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Желая да зная как се поминувате.

Пишете ми нещо за д-р Миркович.

Аз писах на Д-ра51, но не ми е отговорил още, но не важи отговорил или не, все едно, делото ще върви.

Който мисли това, се лъже.

Мир вам — приемете даденото обещание.

51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г.

Миркович 1898-1902", София, 1999, с.

42. Снимка на Минчо Сотиров с брат си и сестра си

Снимка на Минчо Сотиров с брат си и сестра си

Райна, Минчо и Стефан - деца на Сотир Господинов - 4 януари 1899 г.

43. Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Господ ми каза, че ще ви пази в името Си винаги.

Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази.

Вие сами ще го видите." Тайните Божии не могат да се откриват.

„Мир на вази, братя мои."

44. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Господ ще промисли.

45. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.

Доктор Миркович е малко болен.

Мирът Господен да бъде с вас!

Имате поздрав от д-р Миркович.

Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги.

Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми.

Заверете Истината на завета Ми чрез живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.

Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората.

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.

А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.

61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.

Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа Ми.

Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.

Отсега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.

Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце.

Гледай да не оскверняваш Името Ми.

Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота.

Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината!

Словото Му ще ми е закон!

Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш.

Амин.

46. Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.

Доктор Миркович е малко болен.

Мирът Господен да бъде с вас!

Имате поздрав от д-р Миркович.

Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги.

Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми.

Заверете Истината на завета Ми чрез живота си.

Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.

Отсега Аз Сам ще те ръководя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб.

Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората.

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.

А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................

Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.

61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович.

47. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.

Доктор Миркович е малко болен.

Мирът Господен да бъде с вас!

Имате поздрав от д-р Миркович.

Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги.

Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми.

НАГОРЕ

0.42049217224121