НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
972
резултата в
255
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги
Миркович
- е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година.
Една година след заминаването на доктор
Миркович
през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор
Миркович
.
Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор
Миркович
е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.
Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор
Миркович
.
Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор
Миркович
, защото са казани чрез Учителя.
2.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След това Живков търси доктор
Миркович
от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
3.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Негов представител в България бе доктор Георги
Миркович
от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България.
По-късно доктор
Миркович
бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
4.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Отначало те били трима - доктор
Миркович
, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите.
5.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р
Миркович
от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.
Първите ученици са д-р
Миркович
от гр.
6.
IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Това са д-р Георги
Миркович
от гр.
7.
104. НАЧАЛОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р
Миркович
, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г.
8.
15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След първия събор във Варна Учителят изпраща приятелите, а те бяха само трима души - д-р
Миркович
, Пеньо Киров и брат Стоименов.
9.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
1. Д-р Георги
Миркович
и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4
3. Писмо на Учителя до д-р
Миркович
от 4.ХI.1899 г.
4. Д-р
Миркович
и спиритизмът - 6
10.
01. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
1. Д-Р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ.
Д-р
Миркович
издава списание „Нова светлина", месечно списание за тълкуване тайните явления на природата от 15 април 1891г.до 15.03.1896 г.
Д-р
Миркович
в списание „Нова светлина", год.
е присъствал и д-р
Миркович
.
д-р
Миркович
започва да издава списание „Виделина" пос ветено за развитието на душата, ума и сърцето.
180 той помества отново това пророчество на г-жа Гранж, но ве че се подписва, че е от редактора на списанието д-р
Миркович
.
11.
02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Този млад вожд, за когото се дава пророчеството д-р
Миркович
го среща.
Интересно е да се отбележи за кончината на д-р
Миркович
.
Преди това д-р
Миркович
отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва.
", а д-р
Миркович
Му казва: „Познах те, Господи!
сутринта събралите се помолили Учителя Петър Дънов да бъде извикан д-р
Миркович
и да говори чрез Учителя.
В едно от писмата си Лучия Гранж пише на д-р
Миркович
: „След няколко години в България ще дойде от чужбина един млад духовен вожд, който има мисия между българите и славянските народи".
Д-р
Миркович
среща Петър Дънов през 1895г., когато Учителят се завръща от САЩ.
12.
03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
3. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р
МИРКОВИЧ
Любезни д-р
Миркович
13.
04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
4. Д-Р
МИРКОВИЧ
И СПИРИТИЗМА
Д-р
Миркович
е роден в Сливен в 1825 г.
Д-р
Миркович
е изпратен в Диарбекир на вечна каторга.
Миркович
, мои сине, мое скъпо същество, което покровителствам, вашият Божествен водач, когото Вие желаете да познаете диктува това послание на медиума в Париж под знамето на истинската светлина".
д-р
Миркович
заедно с Пеню Киров и Тодор Стоинемов от Бургас са поканени лично от Учителя Петър Дънов на първия събор на духовната верига.
Д-р
Миркович
е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество.
Бележка на редактора: Д-р
Миркович
е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г.
беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги
Миркович
като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България.
14.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На първия събор във Варна присъст-вуват: д-р
Миркович
, Пеню Киров и Тодор Стоименов, който е бил юноша за ония години.
15.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги
Миркович
от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас.
Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р
Миркович
с благотворителен концерт.
Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р
Миркович
, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова.
16.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
48. Д-р
Миркович
17.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р
Миркович
, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
18.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги
Миркович
от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело.
За д-р
Миркович
, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот.
Д-р
Миркович
тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш.
Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р
Миркович
.
УЧИТЕЛЯТ и д-р
Миркович
са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове.
19.
ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В първите години приятелите били неколцина: Д-р
Миркович
, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
Трябвало е да следват опита на онези, създадени дружества в чужбина: „За окултизъм, спиритизъм, масмеризъм и т.н." Д-р
Миркович
е издавал списание „Светлина", а след това „Виделина" и е превеждал много статии на български от френски списания.
Като председател на това дружество се определя д-р
Миркович
, а за членове се определят Пеню Киров - секретар, Тодор Бъчваров - касиер, Тодор Стоименов - деловодител, а за куриер на това дружество се определя г-н Петър Константинов Дънов.
20.
ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Спиритизмът в България, внесен и донесен от д-р
Миркович
, който през миналия век издава списание „Нова светлина", а от 1903 година списание „Виделина".
21.
3.48. Д-р Миркович
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
48. Д-р
Миркович
Стана дума за д-р
Миркович
, един от първите ученици на Учителя.
Между другите разговори, които е имал д-р
Миркович
с Учителя, веднъж той помолил Учителя - да му каже Учителят, кога д-р
Миркович
ще си замине от този свят, от земята.
Имам предвид за д-р
Миркович
.
22.
7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р
Миркович
е създател на една от първите български граматики.
23.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
48. Д-р
Миркович
- 274
24.
28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
,
ТОМ 4
А българската граматика бе създадена преди 150 години, като дори един от първите ученици на Учителя - д-р
Миркович
е създател на една от първите български граматики.
25.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ
,
,
ТОМ 5
униати в Цариград на Драган Цанков и доктор
Миркович
,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
26.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р
Миркович
и Пеню Киров.
27.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д- р
Миркович
и Пеню Киров.
28.
5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги
Миркович
от Сливен.
29.
14. Целуване на ръка
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Домашен лекар на семейството е бил доктор
Миркович
.
Лекува я д-р
Миркович
дълго, но неуспешно.
И тъй д-р
Миркович
довежда за пръв път Учителя в нашето семейство.
30.
21. Бележки
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Например, в списание „Виделина“ от д-р
Миркович
от Сливен има статия от Величка Стойчева.
31.
5. Първият събор
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е позовал на него първите си трима ученика: Д-р Георги
Миркович
от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
Единият от тях, д- р
Миркович
е пристигнал с параход.
32.
35. АСЕН АРНАУДОВ
,
,
ТОМ 8
Там е брат Георги
Миркович
нали, а същевременно той е имал известно време палатка на Сините камъни, с които Той казва, че тези сини скали Сини камъни са във връзка с други окултни-мистични ложи в света.
33.
5. ФИНАЛНИЯТ АКОРД
,
,
ТОМ 8
Тогава бе направено честване в "Дома на юристите" за д-р Георги
Миркович
и аз се явих и пях с оркестъра съставен от д-р Филип Стоицев.
34.
БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 8
През тези две години (1899-1900) пребивава там и Учителя, това е видно от многото писма на Учителя до неговите първи ученици: Пеню Киров, д-р
Миркович
и Мария Казакова.
35.
06. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Сега в онези години първият ученик е д-р
Миркович
.
Е.А.: Д-р
Миркович
, Пеню Киров и брат Тодорчо Стоименов,
Д-р
Миркович
имал така доста объркани сметки.
Миркович
казал: „Учителю, много ще Ви моля когато дойде часът на
36.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р
Миркович
, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят.
37.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р
Миркович
и Тодор Стоименов на среща-събор във Варна.
Тримата: Тодор Стоименов, Пеню Киров и д-р
Миркович
.
38.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
260.Спомени за Д-р
Миркович
39.
03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968
,
АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.
,
ТОМ 10
Тук е брат Георги Куртев, Пеню Киров, Д-р
Миркович
.
40.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р
Миркович
, Тодор Стоименов и Пеню Киров.
41.
08 - 10. НЕВИДИМАТА СИЛА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Там били Пеню Киров, д-р
Миркович
и Тодор Стоименов.
42.
08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Д-Р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
/1825-1905/
Д-р Георги Вълчев
Миркович
е роден на 10 март 1825 година в гр. Сливен.
Миркович
още като студент бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция.
От Монпелие д-р
Миркович
се завръща в родния си град, откъдето е бил повикан и назначен за градски лекар в Стара Загора през 1858 година.
Също така д-р
Миркович
е първият у нас, който проповядва хомеопатичната метода за лекуване, т.е.
„Нова светлина", почва да издава списание „Виделина", което е просъществувало до 1905 година, когато редакторът и издателят на списанието д-р
Миркович
се поминал.
Д-р
Миркович
е бил член на Българското книжовно дружество, сега Академия на науките.
Д-р
Миркович
се е запознал с Учителя на 6 април 1900 година и присъствал на първия събор на Бялото братство в гр.
От данните, с които разполагаме за д-р
Миркович
, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек.
Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто,
Миркович
е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани.
Образът на д-р
Миркович
се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител.
Сега, когато сме вече към края на това кратко изложение, можем да кажем че д-р
Миркович
е бил една широко отворена душа за всички нови идеи и изследвания.
В нашата епоха на закостенял материализъм днес, тая именно заслуга на
Миркович
не можа да се оцени достатъчно.
Д-р
Миркович
вярваше твърдо в съществуването на Бога, както в прераждането на човешката душа, в нейното еволюционно усъвършенстване.
Д-р
Миркович
е завещал на Сливенското читалище „Зора" своята библиотека, състояща се от 427 тома книги, както и своите печатни издания, възлизащи на 114000 тома, както и сумата 300 лева и други значителни суми, оставени за благотворителни цели.
Първите ученици на кръжока били трима души - Пеню Киров, д-р
Миркович
от Сливен и брат Козловски от Ямбол, който по-късно се изселил от България.
Още през 1898 година нашите приятели от Бургас, ръководени от една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя /когото тогава са наричали още г-н Дънов/, са заработили за духовното издигане и пробуждане на българския народ, като се е разнасяла духовната просветна литература, каквото е било списанието „Виделина", редактирано и издавано от д-р
Миркович
в гр.
На тази среща са присъствали д-р Георги
Миркович
от гр.
43.
09 - 260. СПОМЕНИ ЗА Д-Р МИРКОВИЧ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
260. СПОМЕНИ ЗА Д-Р
МИРКОВИЧ
Д-р Георги
Миркович
е родом от гр. Сливен.
„Ако ме послушаш - му казал той - и в най-трудния ти час ще ти помогна."
Миркович
послушал.
Миркович
бил в последния час на живота си, в агония няколко дни.
В Сливен незабавно отива в дома на
Миркович
и го сварил в агония от три дни.
Влизайки, още на вратата, Учителят направил едно движение с дясната си ръка и д-р
Миркович
се освободил от земното си тяло.
44.
18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ
,
Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.
,
ТОМ 10
9. Първа такава инициатива бе осъществена през месец април 1990 година в град София, когато бе ознаменувана паметта на д-р Георги
Миркович
от град Сливен /1825-1905 година/ с благотворителен концерт, защото той е съоснователят на „Червен кръст" в България и благотворителното дело у нас.
Чрез списание „Братство" бе поместен кратък обзор за житейския път на д-р Георги
Миркович
, както и за осъществения концерт.
45.
19 - 00. ВЪНШНИЯТ И ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК
,
Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Мария Тодорова Попова.
,
ТОМ 10
Негов кум беше доктор
Миркович
, който беше кръстил не само неговите деца, но и мен.
46.
22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
В Сливен Учителят пожела да я посети, защото се познаваше с нея по-рано от гостуването си у д-р
Миркович
, с когото били твърде близки.
47.
23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Той е разпространявал списание „Виделина", редактирано от д-р
Миркович
, а също и списание „Родина".
48.
25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.
,
ТОМ 10
По това време списание „Виделина", основано от Георги
Миркович
от Сливен след неговата кончина след 1905 година се продължава от Тодор Бъчваров.
49.
III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
ВИДЕЛИНА Месечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето Редактор: Д-р
Миркович
Сливен (година I) София (година II)
50.
IV.19 август, неделя
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Поздравлява ви д-р
Миркович
от горе и казва: „Бих желал да съм с вас; човек все ще разбере своето предназначение, но късно малко.
51.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1906 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Присъствали са само трима ученици - Стоименов, д-р
Миркович
и Киров.
При старите членове на събора: 1) Пеню Киров, 2) Тодор Стоименов, 3) Тодор Бъчваров, 4) Димитър Голов, 5) Илия Стойчев, 6) Петко Гумнеров, 7) Гина Гумнерова, 8) Мария Казакова и 9) д-р Георги
Миркович
(последният почина в родния си град Сливен на 29. IX.
52.
IV.Трето събрание, 14 август 1906 г.
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
На това събрание присъствува духът на д-р
Миркович
, за когото има поставен стол около масата.
Духът на д-р
Миркович
говори чрез Учителя П.
Духът на
Миркович
поздрави всички и изказа съжаление, че не работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минувах за умен и мъдър, а тука съм като малко дете." Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват.
Приживе
Миркович
се обещал да се яви след смъртта си на приятелката си г-жа А.
Изглежда, че д-р
Миркович
се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си.
Духът на
Миркович
на всекиго от нас каза по нещо.
53.
IV.19 август 1907 г.
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
От д-р
Миркович
:
54.
IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р
Миркович
; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава.
Докторът (
Миркович
) каза, че България е израснала много, че ще й кроят нови гащи.
55.
IV.18 август, 7 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Колкото за тяхното спасение, не се безпокойте, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р
Миркович
.
56.
IV.19 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Казакова ще дойде след 4 години чрез въплъщаване на физическото поле, а докторът (
Миркович
) - след 2 години.
57.
IV.16 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Вследствие на тия стъпки и недоразумения, нашите приятели отгоре закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се явят и д-р
Миркович
и Казакова, но закъсняха.
58.
IV.18 август, сряда
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи и за присъствието на духовете на починалите наши приятели д-р
Миркович
и Мария Казакова, подир което добави:
В. Гоаблашев пита: - Не желае ли д-р
Миркович
да каже нещо за мене?
Д. Голов към д-р
Миркович
: - Още една дума, докторе, хайде и тази година да не мине на сухо.
Д-р
Миркович
отговори: - Само че не съм богат колкото него.
Т. Стоименов пита д-р
Миркович
: -Дойдели моето време да се прибера, докторе?
Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р
Миркович
и г-жа Казакова си заминаха и след това добави:
59.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р
Миркович
, Иван Рилски, Паисий.
60.
IV.20 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Покойният д-р
Миркович
казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото да бъде богат.
61.
V.II.14 МОЛИТВА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА ПЪРВАТА ВЕЧЕРЯ ВЪВ ВАРНА /19 август 1903 г./
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Забележка: Учителят се обърна към тримата първи свои ученици - Д-р
Миркович
, Пеньо Киров и Тодор Стоименов, и казал: „ Сега сте трима, но ще станете мнозина".
62.
НАРЯД за 1898 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Д-р
Миркович
трябва да се готви, да не се двоуми, да помни обещанието си.
63.
НАРЯД за 1899 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Доктор
Миркович
е малко болен.
Днес писах на д-р
Миркович
, а същевременно пиша и на Вази.
Поздрави брат Тодора,
Миркович
.
64.
НАРЯД за 1901 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
А от д-р
Миркович
?
65.
НАРЯД за 1903 година
,
НАРЯД за 1903 година
,
ТОМ 11
Обърна се към тримата първи свои ученици Георги
Миркович
, Пеню Киров, Тодор Стоименов и каза: „Сега сте трима, но ще станете мнозина."
66.
VII.1. КАКВА Е СЪДБАТА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За първите трима ученика на Учителя - д-р
Миркович
от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, трябваше да се напишат монографии, а за това трябваха материали.
4. След като ги разгледах, се убедих, че за д-р Георги
Миркович
трябва да се напише отделно, понеже той е представител на друга епоха.
67.
19. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
,
ТОМ 12
Доктор
Миркович
искаше да ми остави наследството си, аз му казах: „Продай го и парите раздай на бедните или на своите роднини.“ И този брат (Учителят посочиЛ.
68.
Приложение Второ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
в Дома на юристите и го направихме в името на д-р Георги
Миркович
.
Понеже аз съм работил за биографията на д-р
Миркович
, аз знаех, че той е основал Българския Червен Кръст в България и е основател на Благотворителните дружества в България.
69.
8. СЕМЕЙСТВОТО НА МАРИЯ И ИВАН ГЕШЕВИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Жена му Мария, като момиче е била възпитаница на д-р
Миркович
.
Впрочем запознанството на Учителя с това семейство датира от времето, когато Учителят е посещавал д-р
Миркович
в Сливен.
Това беше в една от най-големите търговски фирми навремето, наименувана РВ „
Миркович
и съдружие".
Още една малка връзка с д-р
Миркович
.
Имаше речи от няколко сливенски граждани, пратеник от министерството от София и с голяма тържественост се отдаваше последна почит на починалия д-р
Миркович
.
Тогава д-р
Миркович
е известен на духовните хора по това време с издаваното от него списание „Нова светлина" и след това „Виделина".
70.
27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
2. За д-р Георги
Миркович
- Към последните редове на стр.
Д-р
Миркович
се е поминал на 29 септември 1905 г.
71.
31. ДРУГИ ПОСТАВЕНИ ВЪПРОСИ ПО СПОМЕНИТЕ МИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Там ще се срещнат и разказите му за д-р
Миркович
, за живота му като ученик на Учителя и негов приятел.
Това изложение представлява доста обемист материал, прочел го е на братството в Бургас, по случай 50 години от заминаването му /1918-1968 г./ Не съм чел този материал, но там непременно има описания и за Т.Стоименов и за д-р
Миркович
.
72.
115. УЧИТЕЛЯТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
На този събор, Той повиква само трима души: Д-р
Миркович
от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
73.
23. НЕПТУН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Нали Учителят е имал трима ученици, единият е бил д-р
Миркович
и Тодор Стоименов.
И знам, че д-р
Миркович
в своето списание много често говори за сеанси, въобще в туй направление. В.К.
74.
82. ВЕЛИКОТО ОПЛАКВАНЕ И ПЛАЧЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 16
Със самия доктор
Миркович
и Пеню Киров от Бургас.
75.
XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА в СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ
,
I. ЧОВЕКЪТ ЗА ТАЗИ РАБОТА
,
ТОМ 16
376) и вместо благотворителен концерт направих концерт за д-р
Миркович
- един от създателите на „Българския Червен кръст".
76.
IV. КАК СЕ ОТПЕЧАТА ТОМ ПЪРВИ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
,
ТОМ 16
Спомняш ли си как ни разиграваха с това, дали ще се явят на концерта на д-р
Миркович
.
77.
5. Съборите на Всемирното Бяло Братство 5.1. Съборите във Велико Търново
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Участвували са, освен Учителя, тримата негови ученици: д-р Георги
Миркович
, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоиме нов, тогава също от Бургас.
78.
6.7. Д-р Георги Миркович
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
6.7. Д-р Георги
Миркович
79.
7. Брат Тодор Стоименов разказва за първия конгрес на Братството
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р
Миркович
, с параход от Сливен.
Учителят предупреди д-р
Миркович
, че ще си заминава.
Д-р
Миркович
я свали от часовника си и му я даде.
Миркович
наистина се отпуснал и издъхнал.
За д-р
Миркович
вж.
80.
8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител г. Х,бр. 108 (Х.1939 г.) от М. 3. Марков
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Брат Козлов също ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р
Миркович
, който, може да се каже, е бащата на спиритизма в България.
По него време д-р
Миркович
издаваше спиритическото списание „Виделина".
А ние тримата: Пеню Киров, д-р
Миркович
и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси.
81.
Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 17
Тя знаеше моя план, че ще пиша книга за д-р
Миркович
и за Сливенското братство.
4, Дъщерята на д-р Стефан Кадиев, Елена, ми предаде една тетрадка от него за д-р
Миркович
и статия за него, които ще бъдат включени към материала на д-р
Миркович
за Сливен, когато му дойде времето.
82.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
„Виделина”, на д-р
Миркович
- Година I, 1903, книжка IV ÷ V, с.
83.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
3. Когато работих върху д-р Георги
Миркович
от Сливен и преглеждах последователно годишнините на неговото сп.
84.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Първа част
,
ТОМ 21
Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор
Миркович
.
85.
Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII
,
,
ТОМ 22
Д-р Георги
Миркович
86.
Съдържание
,
,
ТОМ 22
1. Георги
Миркович
(1825-1905)
87.
II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги
Миркович
от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.*** **********
Докто р
Миркович
***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси.
За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор
Миркович
, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов .
88.
2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
12) Петър започва и кореспонденция със своите първи ученици: Пеньо Киров, Тодор Стоименов от Бургас, доктор Георги
Миркович
от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.*** **********
Докто р
Миркович
***** ********** и Пень о Киров ****** ********** са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси.
За председател на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор
Миркович
, за касиер Тодо р Стоименов ******** ********** и за куриер и писар господин Дънов .
89.
III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор
Миркович
и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата.
по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор
Миркович
и говори чрезУчителя.
90.
3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор
Миркович
и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата.
по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор
Миркович
и говори чрезУчителя.
91.
1. Георги Миркович
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
1.Георги
Миркович
.Първите трима ученици на Учителя са хора с различни характери и съдби.
Най-учен и известен от тях е доктор Георги
Миркович
*, с когото Учителят започва своята кореспонденция.
Доктор
Миркович
се среща с този Вожд - Учителя Петър Дънов, но понеже той е облечен в дрехата на смирението, докторът не го познава.
Доктор
Миркович
издава спиритическо списание „Нова светлина" от 1891 г., до 1895 г., в което разкрива тайните на спиритизма, ясновидството и духовните явления от невидимия свят.
" Въпреки многото факти, които доктор
Миркович
забелязва в постоянната си работа с Веригата и господин Дънов, не може да си отговори на зададения въпрос.
Доктор
Миркович
отваря очи и го вижда.
Това е велик момент в душата на брат Георги
Миркович
да познае Бога тук, на Земята, и да му благодари за всичко от сърце.
Доктор
Миркович
е с всестранна култура, добър публицист и отличен спиритист.
Миркович
не познава добре духовния живот, в който земните години не са меродавна мярка за развитието на душите.
Миркович
„възкръсва" за новия живот, озарен от светлината на Учителя, отваря му се умът, познава Го и си заминава естествено за другия свят.
92.
3. Пеньо Киров
,
VI. Ученици, участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор
Миркович
.
93.
4. Тодор Стоименов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
на сеанс, в който се явява доктор
Миркович
, Тодор пита доктора: „Господин докторе, още колко години ще съм тук, на Земята?
94.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Същевременно Учителят има постоянна кореспонденция с брат Пеню Киров, доктор Георги
Миркович
и Тодор Стоименов.
95.
Бележки към снимките в «Изгревът», том XXIII
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Тодор Стоименов усмихнат, един от първите трима ученици на Учителя, а те са д-р
Миркович
, Пеню Киров и Тодор Стоименов. 3.
96.
XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ
,
д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 23
В добрината са отлични тройката д-р
Миркович
, Пеню Киров и Тодор Стоименов, те са темели.
97.
Дънов
,
,
ТОМ 24
През пролетта на 1990 г., месец април, бе осъществен първият концерт- рецитал, за д-р Георги
Миркович
, основател на "Червеният кръст" у нас, в дома на юристите на ул.
98.
6.2. В стан Изгрев край София
,
,
ТОМ 24
Брат Козлов също ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р
Миркович
, който, може да се каже, е бащата на спиритизма в България.
По него време д-р
Миркович
издаваше спиритическото сп. "Виделина".
А ние тримата: Пеню Киров, д-р
Миркович
и аз се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси.
99.
16. Учителят и протестантите
,
,
ТОМ 24
униати в Цариград на Драган Цанков и доктор
Миркович
, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим.
100.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов, както тогава са го наричали, са заработили за духовно издигане, чрез пробуждане на българския народ, като са разнасяли духовна просветна литература, каквато се е печатала тогава, като например списание "Виделина" от д-р Георги
Миркович
и други с духовно просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмена на мисли и опитности, са допринесли твърде много за духовно пробуждане на ония готови души, с които е заработено тогава.
Първоначално са участвували трима души: брат Пеню Киров, брат д-р Георги
Миркович
от гр.
101.
I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА
,
Разговор с д-р Вергилий Кръстев
,
ТОМ 25
Поне тука единствено ги имаме на снимка, кой какъв е орден и подписа на
Миркович
, да.
102.
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева
,
ТОМ 25
Брат Минчо имаше от 1900-та година насам разни списания и светски и духовни, между които намерих списание "Виделина", издавано от д-р
Миркович
, една от първите годишнини.
След туй, когато Бъчваров приема от
Миркович
вече да вади такова, не "Виделина".
сега "Новасветлина"го е издавал
Миркович
, "Виделина", и "Виделина" е било до 1905 г.
103.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Той и Пеню Киров и
Миркович
от Сливен.
Д: От
Миркович
.
Миркович
е братовчед на майката на моята майка.
Д: Да, братовчед -
Миркович
, лекаря.
В: Да, Георги
Миркович
.
И чрез
Миркович
.
В: Тя на Петко
Миркович
ли е?
Д: Не Петко, д-р
Миркович
.
В: Д-р
Миркович
няма деца, обаче, неговият брат има деца.
На
Миркович
дъщеря, обаче, не знам на кого.
Д: Та моята баба, майчина майка е била братовчед на
Миркович
.
Но
Миркович
настоявал и тогава Учителят му казал: "След гри месеца ти ще си заминеш." И той имал някакъв много голям, скъп пръстен, масивен - злато.
Помня от моята баба, че съм бил на 9 или 10 месеца с някакво подуване на корема тежко боледуване и баба как е съобщила в Сливен ли, не знам, чрез
Миркович
ли?
Братовчед е бил
Миркович
- един от близките на Учителя, и Учителят казал, помня баба като разказваше майка ми босилек ли да свари да пия, мисля, че босилек.
Помня баба като разказваше, майка ми също така, моята баба чрез
Миркович
е чувала за Учителя още миналия век.
Д: 1893-та, 1894-та, 1895-та, 1896-та, 1897-ма се явява вече и тогава с тримата - Тодор Стоименов, Пеню Киров и
Миркович
.
Доколкото си спомням
Миркович
е американски възпитаник.
Д: Елена, баба Еленка, тя е роднина на доктор
Миркович
.
И чрез него, те -
Миркович
, Пеню Киров и Тодор Стоименов са първите ученици на Учителя, и чрез него тя е познавала и Учителя.
104.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
Нейната майка е била роднина на д-р
Миркович
.
Д-р
Миркович
е от тримата първи: Пеню Киров, д-р
Миркович
и Тодор Стоименов са
105.
61. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 май 1917 г., понеделник, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
- От Д-р
Миркович
20.IV., неделя:
106.
28. АЛЕКСАНДРА СОТИРОВА (26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас)
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
Племенница на Д-р Георги
Миркович
по линия на майка си.
107.
8.2.1.4. Авторството на снимките в „Изгревът”
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
А за Иван Калканджиев от Сливен, ще разкажа когато правим специален том за д-р
Миркович
и приятелите от гр. Сливен.
108.
8.2.2.1. Сценарият на един концерт
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
в дома на юристите и беше на тема „Д-р
Миркович
- основател на Червения кръст в България".
109.
21. Спиритизмът в света и в България
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Един от неговите разпространители в България е първият ученик на Учителя д-р
Миркович
, д-р Георги
Миркович
.
Той изглежда е бил и малко по-възрастен от Учителя и
Миркович
е бил във Франция, там е учил, там е завършил медицина.
И действително тогаз е било времето, когато спиритизма с голяма сила се разпространява по целия свят и д-р
Миркович
, може би пръв, може и да не е пръв, може и преди него някои да са проникнали, обаче почва да издава в Сливен списание по спиритизъм.
Както и да е, обаче може да се каже, че с най-голяма сила така, най-голям авторитет въздействувал върху тогавашната интелигенция точно д-р Георги
Миркович
, който е именно първия ученик на Учителя.
Ама по-възрастен, по-близко до възрастта на д-р
Миркович
е бил от Бургас Пеню Киров.
Когато те са заедно, Учителят, д-р
Миркович
, Пеню Киров и Тодор Стоименов, те го наричали Стоянов тогаз, но Стоименов са го знаели.
Казва му: Вий сте вече на доста напреднала възраст, става въпрос за д-р
Миркович
, той така казва, за Пеню Киров не знам какво казва: „Аз пък съм, рекъл, съвсем млад.
110.
22. Александър Кръстников. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
2. Сътрудничи в списание „Виделина” на д-р Георги
Миркович
от гр. Сливен.
111.
25. Тодор Бъчваров. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Бъчваров има непосредствени контакти с д-р
Миркович
.
На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на
Миркович
„Виделина”.
5. Тодор Бъчваров участвува в издаването на списание „Виделина” на д-р Георги
Миркович
и след неговата кончина той продължава да го издава до 1910 г.
112.
4.17. Първите концерти след 1990 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Аз се намесих най-категорично и им казах: „Ще направим концерт, щом искате благотворителен концерт, ще направим концерт за доктор
Миркович
, защото той е основателя на Червения кръст в България." Те това нещо не го знаеха.
Аз написах една листовка, един обзор подробен какво представлява Доктор
Миркович
.
113.
18.1. Архивът на „Изгревът
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
А това са д-р
Миркович
- в 3 тома, Тодор Стоименов - 1 том, Пеню Киров в 2 тома.
114.
2. Константин Дъновски - Свещеник на Всевишнаго Бога и Възраждането на Българския народ, което започва чрез „Антиминсът
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Статии на П.К.Дънов, поместени в списание „Виделина" от д-р
Миркович
, гр.
115.
4. Какво сме публикували за Петър Дънов чрез програмата на „Изгревът
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Учителят Дънов е предал този текст на Д-р
Миркович
, който по онова време е бил още жив, и той го е публикувал в рубриката в 1903 г.: „Из съвременната българска духовност" - статий от П.К.Дънов.
116.
1. „Изгревът, том 10 от 1999 г., София
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
19. По пътя на ветераните: Д-р
Миркович
, Пеню Киров, Тодор Стоименов, с. 257-263.
117.
4. Пашитни и оратни коне на Божията нива
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
от д-р Георги
Миркович
от гр. Сливен.
118.
Част 2. Коментар: Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева. Молитвено тържество пред изгрев слънце. Дънов
,
д-р Вергилий Кръстев
,
Събори 1926 -1927г.
През пролетта на 1990 г., месец април, бе осъществен първият концерт-рецитал, за д-р Георги
Миркович
, основател на "Червеният кръст" у нас, в дома на юристите на ул.
119.
I ЧАСТ: ВЪВЕДЕНИЕ
,
,
Събори 1926 -1927г.
2. Едни от първите трима ученика на Учителя Дънов са д-р Георги
Миркович
- виж „Изгревът", том III, с.
120.
Изгревът - Том 35. Посвещение
,
,
ТОМ 35
Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
Георги Вълков
Миркович
(1825-1905)
121.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
Д-р Георги Вълков
Миркович
(1825-1905) - участник в Униатското
Георги Вълков
Миркович
(1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
1. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
(1825-1905) - БИОГРАФИЧНИ МАТЕРИАЛИ В АРХИВНИ И ПЕЧАТНИ ДОКУМЕНТИ
Миркович
/ Тодор Бъчваров.
1.2. Поменик на Българското книжовно дружество: Георги Вълков
Миркович
- доктор по медицина.
1.3. Д-р Георги Вълков
Миркович
.
1.4. Д-р Георги Вълков
Миркович
(1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
1.5.
Миркович
, Русчо (Руско) Вълков.
Миркович
, Георги Русчов (1859-1890). Документи.
1.6. Родословна скица на рода Мирчу [
Миркович
] - дядо (Мирку)
Миркович
, Георги Вълков.
1.8. Родословие на Русчо Вълков
Миркович
, рожден брат на д-р Георги Вълков
Миркович
/ диктувано от Елена
Миркович
, дъщеря на Петко Русчев
Миркович
, внучка на Русчу Вълков
Миркович
и племеница на д-р Г.
Миркович
; записано от д-р Вергилий Кръстев, 1972 г., София
1.9. Първият: спомени за д-р Георги
Миркович
/ Елена
Миркович
.
Миркович
- революционер и просветител.
1.11. Доктор Георги
Миркович
- съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
В НЕГО
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г.
Миркович
.
д-р Георги
Миркович
.
2.15.1.2. Д-р Георги
Миркович
.
3. БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ, ПРЕСЕЛВАНЕТО НА СЛИВЕНЦИ И УЧАСТИЕТО НА Д-Р
МИРКОВИЧ
В ЖИВОТА НА ЗАСЕЛНИЦИТЕ
5. Д-Р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
- ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА И ЗАТОЧЕНИЕТО
5.2. Арестуването на д-р Георги В.
Миркович
.
5.2.1. Д-р
Миркович
(спомени на съвременника).
5.3. Д-р
Миркович
- затворник в Цариград: пет години без присъда
5.3.1. Д-р
Миркович
(спомени на съкилийника).
5.4. Георги
Миркович
- заточеник в Диарбекир и Мардин.
- В:
Миркович
, Георги Вълков.
5.5. Д-р
Миркович
и Диарбекир в записките на заточеника поп Минчо Кънчев.
5.5.4. Д-р Георги
Миркович
.
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ.
6.1.1. Георги
Миркович
, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен.
6.2.1. Д-р
Миркович
- безплатен преподавател в Сливенското училище.
6.2.3. Д-р
Миркович
пристига в Цариград.
6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р
Миркович
.
6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р
Миркович
.
6.2.7. Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р
Миркович
.
6.2.9. Протести срещу Униатското движение /
Миркович
.
6.3.2. Коментар на статията за протестите срещу Униатското движение от д-р
Миркович
.
6.3.3. Пророчеството за
Миркович
във в.
„Дунавский лебед“ / Георги
Миркович
.
6.3.4. Изобличение на агентите на католическата пропаганда д-р
Миркович
и Манол Иванов.
6.3.5. Йезуитската пропаганда и подкупниците
Миркович
, Н.
Бурмов за граматиката на Г.
Миркович
.
6.3.10. Разговор между униатите Георги
Миркович
, Драган Цанков, Манол Иванов и Стоян Джейков.
6.4.1. Списък на спомоществователите за Френско- българския речник на Георги
Миркович
и Христо Ваклидов.
Миркович
за Директор на Болградското централно училище.
6.9.3. Проект за училищата представен пред турското правителство от Г.
Миркович
.
6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г.
Миркович
.
6.10.1. Известие за преместването на д-р
Миркович
в Русе.
Човек-машина показан във Виена / Георги
Миркович
.
6.10.5. Новини от Русчук: д-р
Миркович
- заместен от гръцки лекар. Размисли.
6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р
Миркович
.
Миркович
и други лица в политически престъпления.
6.11.7. Д-р
Миркович
- наклеветен и арестуван във Видин.
6.12.4. Окованият д-р
Миркович
по пътя за Цариград.
6.13.1.
Миркович
още е затворен без присъда.
6.14.1.
Миркович
и до днес лежи без присъда.
6.14.2. Защо турското правителство държи д-р
Миркович
?
6.16.1. Напомняне - доктор
Миркович
е без присъда в Цариградската тъмница.
Апел за справедливост към
Миркович
(английския вестник „Левант таймс”).
6.16.3. Защо не е оправдан д-р
Миркович
.
6.16.4.
Миркович
и другарите му изпратени на заточение в Диарбекир.
6.16.5.Доктор
Миркович
на заточение за 8 години.
6.16.8. Д-р
Миркович
пристига в Диарбекир, 5 септември 1874.
7.1. Грамота, която удостоява д-р
Миркович
с отличие (рицар на ордена Пий - трета степен) и подпечатан с пръстена на папа Пий IX, 16.04.1861 г.
Г. В.
Миркович
.
4) Грамота за принадлежност на д-р
Миркович
към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX.
5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени - присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г.
Миркович
.
Миркович
(дадена при присъждането му).
Миркович
до Мидхат паша, министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис (на френски език).
8) Телеграма от княз Александър Батенберг до д-р
Миркович
, председател на „Клуба на Българите” в Пловдив.
12) Свидетелство-удостоверение № 1192 / 08.10.1887 на д-р
Миркович
за народен представител в Петото Обикновено народно събрание, избран от К.
13) Свидетелство-удостоверение № 1195 / 08.10.1887 на д-р
Миркович
за народен представител в Петото Обикновено народно събрание, избран от Кавакпийската [Тополовградската] избирателна околия.
Миркович
, лекар на Ямбол-Бургаската железопътна линия, и орден (Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен), от княз Фердинанд I.
Миркович
от княз Фердинанд I, - 14.02.1892 г.
16) Униатското движение по черковния въпрос / Г.
Миркович
.
17) Завещание (Довереност) на д-р
Миркович
.
19) Молба до Директора на Народна библиотека „Кирил и Методий“, от читалището в град Своге, за ползване на архивни материали от сътрудника им в Медицинска академия, сектор История на медицината д-р Вергилий Кръстев и работещ по темата „Д-р
Миркович
-възрожденски просветител, революционер и лечител“ - 02.06.1982 г.
Доктор
Миркович
в Словото на Учителя
122.
Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35
,
,
ТОМ 35
Доктор Георги Вълков
Миркович
(1895-1905)
Доктор Георги Вълков
Миркович
(1895-1905)
Доктор Георги Вълков
Миркович
с брат си Русчо (Руско) Вълков
Миркович
–
Доктор Георги
Миркович
със сестра си Иванка
Иванка, сестрата на д-р Георги
Миркович
, с детето си
Миркович
е директор през 1864 г.
- общественик и лекар, помогнал на д-р Георги
Миркович
да замине за
Устава за наредбата на Сливенските училища предложен от д-р Г.
Миркович
.
Взаимствал идеята на Виалетския проект на д-р Георги
Миркович
.
Миркович
и Боре през април 1860 г.
подарена от папа Пий IX на д-р Георги
Миркович
Миркович
на турските власти.
Мардин - последната спирка на заточеника д-р Георги
Миркович
съкилийници, между които и д-р Георги
Миркович
Роднина на д-р Г.
Миркович
- племенник на д-р Георги
Миркович
и син на Стефан Георгиев Гидиков,
Георги
Миркович
.
123.
Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
ГЕОРГИ ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
(1825-1905)
Миркович
- умира като пеленаче)
Завършва обучението си с финансовата помощ на брат си Русчо Вълков
Миркович
.
Г. В.
Миркович
.
Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги
Миркович
, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Боре, директор на френското католическо училище в Бебек.
Д-р
Миркович
не се съгласява с промяната и се оттегля.
Миркович
получава официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с.г.
Миркович
, П.
На този адрес е пратена телеграма от 26-и март от княз Александър Батенберг, адресирана за Г.
Миркович
.
ез. Г.
Миркович
].
Д-р
Миркович
е първият български хомеопат, с много практически опитности.
С популяризиране на спиритичната доктрина, д-р
Миркович
вярва, че ще принесе голяма полза за нравствено-религиозното повдигане на българския народ.
ез. Г.
Миркович
].
Миркович
и дружие“20
Георги В.
Миркович
].
Учителят Дънов прави водно кръщение на първите трима ученици - Пеню Киров, д-р
Миркович
и Тодор Стоименов.
Д-р
Миркович
завършва земния си път на 29.09./12.10.1905 г.
9) Вж Решение за определяне на заплатата и условията за длъжността на назначения за градски доктор Георги Вълков
Миркович
в Протокол на Сливенско общинско управление № 122/20.06.1878.
Миркович
за откриване на българска книгопечатница в Протокол от заседание на Сливенско общинско управление № 240/23.11.1878.
14) Свидетелство-удостоверение № 1192/08.10.1887 на д-р
Миркович
за народен представител в Петото Обикновено народно събрание (1887-1889), избран от К.
15) Свидетелство-удостоверение № 1195/08.10.1887 на д-р
Миркович
за народен представител в Петото Обикновено народно събрание (1887-1889), избран от Каваклийската избирателна околия.
16) Завещание (Довереност) на д-р
Миркович
.
Миркович
и дружие“ е основана в 1846 г.
Миркович
от 1.11.1898 г., Варна.
- В: Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги
Миркович
1898-1902. Състав.
124.
Панорама от архивни и печатни документи за първия етап от живота на един несломим човек / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
Георги Вълков
Миркович
(1825-1905) е роден и израснал в будно и трудолюбиво сливенско семейство, привързано към всички прояви и изяви на българските традиции.
За д-р
Миркович
са отпечатани, в различна пълнота и обхват, многобройни публикации и самостоятелни трудове, които осветяват частици от житейския му път.
в следващия материал, замислен като въведение към том 1 за д-р Георги
Миркович
.
Издаване на книга за д-р
Миркович
в поредицата „Изгревът...“, с подготвените от д-р В.
В по-голямата си част те са подготвени за печат, но поради огромния обем от информация се е получило известно разминаване от първоначалния замисъл, за мястото им в съответния том за живота и дейността на възрожденския просветител, лечител и революционер д-р Георги
Миркович
.
Миркович
до 1875 година и незавидното му положение на заточеник.
Миркович
в дати -нагледно представя основните житейски факти и приноса му в културната и духовна област на Българското възраждане.
Г. В.
Миркович
.
Върху този труд
Миркович
работи с възрожденски плам, с идеята и надеждата да улесни обучението на българските деца в килийните училища.
Последното документално приложение в изданието е „Доктор
Миркович
в Словото на Учителя Дънов“.
Миркович
и Петър Дънов, може да се проследи в много от беседите, които Учителят изнася дълги години след заминаването му.
В този първи том за д-р Георги
Миркович
връзката му с Учителя Дънов не е представена, поради хронологичния обхват на включените събития.
125.
Въведение / Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 35
завърших подреждането на том 122 за д-р Георги
Миркович
от гр. Сливен.
А именно за това се явява униатското движение, в което главен двигател е Драган Цанков, а негов помощник е д-р Георги
Миркович
.
3. Д-р Георги
Миркович
има своя биография, която сме представили.
4. Животът на д-р
Миркович
след завръщането му от заточението в Диар-Бекир и Мардин протича в една неочаквана посока.
Започва кореспонденция между Петър Дънов и д-р
Миркович
.
за д-р
Миркович
, за Пеню Киров26 и за Тодор Стоименов27.
И така ако имаш личен телефон в ума си може някой да ти позвъни от Невидимия свят и да ти даде идеята да започнеш да работиш за написването на историята на д-р Георги
Миркович
.
Там се споменаваше името на д-р Георги
Миркович
като един от съоснователите му.
април 1990 година като направих биографичен очерк за д-р Георги
Миркович
.
9. Разучих, че в „Народната библиотека” София има архив за д-р
Миркович
.
Днес концепцията за този том 1 за д-р
Миркович
е вече друга.
18. Аз знам, че едва ли ще има човек, който да може да издържи и да прочете този том за д-р
Миркович
.
Том 1 за д-р
Миркович
ще обхваща събитията от 1825 год.
Том 2 за д-р
Миркович
ще обхваща времето от 1878 г., когато се завръща от заточение (5 години затвор в Цариград и 4 год.
Том 3 за д-р
Миркович
ще бъде за историята на Бялото Братство в гр.
20. Ще бъдат представени снимки, които сме издирили за д-р Георги
Миркович
, както и за някои участници по време на техните борби.
Сливен архивен материал за д-р Георги
Миркович
.
София, но те го взеха и го приложиха за архив при издаването ми на служебна карта за ползуването в секретна секция за архиви на д-р
Миркович
.
Ангелова-Пенкова: Запознанството на д-р
Миркович
с Петър Дънов, по сведения към момента, е от 1898 г.
в кн.: Писма на Учителя Петър Дънов за д-р Георги
Миркович
1898-1902.
126.
1. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1825-1905) - БИОГРАФИЧНИ МАТЕРИАЛИ В АРХИВНИ И ПЕЧАТНИ ДОКУМЕНТИ
,
,
ТОМ 35
1. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
(1825-1905) - БИОГРАФИЧНИ МАТЕРИАЛИ В АРХИВНИ И ПЕЧАТНИ ДОКУМЕНТИ
Миркович
/ Тодор Бъчваров.
1.2. Поменик на Българското книжовно дружество: Георги Вълков
Миркович
- доктор по медицина.
1.3. Д-р Георги Вълков
Миркович
.
1.4. Д-р Георги Вълков
Миркович
(1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
1.5.
Миркович
, Русчо (Руско) Вълков.
Миркович
, Георги Русчов (1859-1890). Документи.
1.6. Родословна скица на рода Мирчу [
Миркович
] - дядо (Мирку)
Миркович
, Георги Вълков.
1.8. Родословие на Русчо Вълков
Миркович
, рожден брат на д-р Георги Вълков
Миркович
/ диктувано от Елена
Миркович
, дъщеря на Петко Русчев
Миркович
, внучка на Русчу Вълков
Миркович
и племеница на д-р Г.
Миркович
; записано от д-р Вергилий Кръстев, 1972 г., София
1.9. Първият: спомени за д-р Георги
Миркович
/ Елена
Миркович
.
Миркович
- революционер и просветител.
1.11. Доктор Георги
Миркович
- съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
127.
1.1. Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. - В: Виделина.
,
,
ТОМ 35
1.1. Д-Р ГЕОРГИ В.
МИРКОВИЧ
Миркович
, редактор-основателя на „Виделина” не е вече между живите - между тия, които сме го познавали и окръжавали.
Миркович
се предполага да е роден през 1825 год., понеже сам е казвал преди смъртта си, че е прехвърлил с няколко месеца 80 години.
Сполучил да бъде приет и Георги
Миркович
.
128.
1.2. Поменик на Българското книжовно дружество: Георги Вълков Миркович - доктор по медицина.
,
,
ТОМ 35
ГЕОРГИ ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
- ДОКТОР ПО МЕДИЦИНА
Георги
Миркович
първоначално се учил в родния си град Сливен; жаждата за знание се появява у него още в детство.
Миркович
заминал за Влашко, дето става директор на
Д-р
Миркович
обхождал Ломско и Берковско с агитационна цел, бил издаден, арестуван във Видин и изпратен на заточение в Мала Азия в град Мардин, дето го заварва общата амнистия на 1878 год., след Освободителната война.
Д-р
Миркович
се предал всецяло на спиритуалистическата литература, като се ограничил да дава лекарската си помощ на бедните.
Това разнообразие е била обществената и литературна дейност на покойния член на Българското книжовно дружество Д-р Георги Вълков
Миркович
.
129.
1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
1.3. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
За да завършим периода на българското революционно движение, ръководено от външни организации между българските емигранти в Белград, Влашко и Русия, като епилог на което може да се счита Бузлуджа, ще дадем някои бележки за двама от първите организатори и предвестници на българските комитети, с огнища в самата България - Д-р Георги
Миркович
и Анастас х. Добрев.
Д-р
Миркович
не е само революционер, Като истинско чадо на времето си, той е работил в разните отрасли на пробуждането ни.
Д-р
Миркович
се е родил в 1825 г.
Заедно с Д-р
Миркович
в Котел на учение при същия учител са били и Сливенците: Иван Карапанчев и X.
Спомените на Д-р
Миркович
от тоя пансион са едни от най-неприятните.
Повечето от възпитаниците там се разболели, а Д-р
Миркович
, след дълги изпитни, едва сключил година от постъпването си там, напуща Киев и стига в Цариград, дето желаел да продължи учението си.
От Монпелие Д-р
Миркович
се завръща в Сливен и бил повикан за градски лекар в Ст. Загора.
Воден от идеала да види България независима от фанариотското духовенство и от съображения да се сплаши последнето, щото по-скоро да се реши въпроса за автономното ни черковно управление, Д-р
Миркович
прегръща идеята за „уния” с папата.
Д-р
Миркович
притежава медал от папата по тоя случай, но и до смъртта си се червеше от поведението на Йосифа пред папата и кардиналите.
Псувните му, разправяше Д-р
Миркович
, не са за изказване.
през лятото, след като униатското движение изиграва ролята си, Д-р
Миркович
заминава за Влашко, дето го повикват за директор на Белградската ни гимназия, след смъртта на известния Дим. Мутев.
Д-р
Миркович
искал да използува това раздвижване, пренебрегва богатите доходи от професията си във Влашко и се завръща в Сливен към края на същата 1866 г.
Д-р
Миркович
скоро се сближил с него и се споразумяват върху един народополезен план, а именно: учредяване на „главни” български училища във всеки вилает по едно.
По тоя въпрос Д-р
Миркович
се явява пред министрите Али паша и Фуад паша, но понеже планът бил удобрен с условие, щото тия училища да бъдат смесени (турски и българки), целият този въпрос заглъхнал.
По тая работа Д-р
Миркович
загубил цели 6 месеца в лутания и тичания нагоре-надолу.
Участието му в това движение е почивало на една опасна хитрина, на която сам Д-р
Миркович
щял да стане напразна жертва.
Загора, другар на
Миркович
от време на унията, известен адвокат на гърци и турци в Цариград, устройва една мнимо шпионска тайфа, която уж имала за задача да шпионира българското революционно движение и да представя на турските власти фалшиви рапорти и чрез придобити по тоя начин турски възнаграждения да подържа организирането на нови български чети.
По тоя начин Д-р
Миркович
влиза в съгласие с Манола и заминава за Влашко (Браила, Плоещ и т.н.), за да съставя фалшиви „истински” рапорти, които изпращал на Манол Иванов в Цариград, а този последния ги представял на Али-паша (министър на Вътрешните Работи), за да го заблуждава.
Работата била тъй тайна и заплетена, че даже българският революционен комитет във Влашко щял без малко да погуби Теофан Райнов от Карлово, като набеден шпионин и заместник на
Миркович
.
Фалшивите рапорти, изпращани от
Миркович
из Влашко били в смисъл, че българите се канят да минат Дунава с големи чети, ако Турция не издаде по-скоро фермана по черковния въпрос.
В него се потвърдявали първите донесения на
Миркович
.
В Лом Д-р
Миркович
става душата на истинското там революционно движение.
Последният съобщил на Видинския паша, че Д-р
Миркович
, под булото на професията си, освен че помага на разни бунтовници, но е и истински комита.
VI) Д-р
Миркович
бил предаден чрез устата на някой си Брайко (ясакчия на Доротей), обаче, както ни разправяше самият
Миркович
, Брайко е бил заточен по същата афера в Диарбекир.
Във Видинско Д-р
Миркович
бил познат под името Мирча и е организирал възстание в целия Видински санджак.39 По доноса на владиката Доротей40 Д-р
Миркович
е бил арестуван и закаран във Видин.
В Цариград той бил затварян в тесни и мръсни килии, дето след няколко време се разболял и бил пренесен в болницата по настояването на един чужденец-лекар.41 От Цариград, още не оздравял, Д-р
Миркович
, отново турен в окови, трябвало да пътува 25 дена пеш до Диар-Бекир.
Част от затворените българи измрели, защото животът и порядъкът в тия зандани Д-р
Миркович
не можеше да характеризира освен с набръчкване на челото си при израза „ужасия”!
За окаяното положение на
Миркович
там и на другарите му, интересна е дописката до в-к „Знаме” от 15-ий дек.
16), дето се засяга и предаването на Д-р
Миркович
от Доротей.
При всичките лишения и болнавост
Миркович
и там приложил своята медицина и изцерил много затворници - жертви на изтезанията и мизерията.
Един евреин, също лекар, наклеветил
Миркович
като главатар-бунтовник в Диар-Бекир и властите решават да го махнат от там.
Д-р
Миркович
заедно с Д-р Н.
Като писател и човек на науката, Д-р
Миркович
е дал доволно много трудове на зараждащата се българска книжнина.
Благият по натура, учен и заслужил Д-р
Миркович
се помина на 29-и септемврий 1905 г.
Библиотеката и изданията си Д-р
Миркович
завещал на народното читалище „Зора” в Сливен, а имотите си - за благотворителни и общополезни цели.
Като революционер Д-р
Миркович
е възела между външните ни революционни комитети и тия, основани в самата България, които дадоха епохалния епилог на робските ни усилия.
39) По тоя въпрос
Миркович
разполагаше с много неиздадени записки, предадени на г.
Минков разказва, че през 1872 год., когато бил ученик в „Robert College”, няколко пъти посетил Д-р
Миркович
в цариградския затвор, наречен „Метерхане” и бил поразен от неизказаната нечистота, смрад и развален въздух на тоя затвор.
130.
1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
,
,
ТОМ 35
1.4. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
(1828-1905)
племенник на Д-р Георги
Миркович
и син на Стефан Гидиков-старши,
от майка на име Щиляна, една от дъщерите на Русчо
Миркович
,
рожден брат на Д-р Георги
Миркович
В архивата на по-големия му брат, Русчо Вълков
Миркович
, се намери черновката на една недовършена автобиография, в която между другото дава сведения за произхождението на родителите си.
По собствените бележки на д-р
Миркович
, в Сливен той се учил по гръцки до 1846 г.
Миркович
по случай смъртта му в който четем: „Жаждата за знание се появила у него още в детинство.
Миркович
се отвратил много скоро от гръцката просвета и преминава във французкото католическо училище на лазаристите в Бебек.
Разчитащ на наследството си и на обещаната подръжка на брата си Русчо, който вече бил заможен търговец, младият
Миркович
прекарал седем месеца в извънредно парично притеснение, поради забавянето на една парична пратка чрез фирмата Александър Екзарх в Цариград.
Студентският си живот
Миркович
прекарвал извънредно икономически.
За да се подържат българските училища е трябвало парични средства и д-р
Миркович
отива в Букурещ, Браила и други румънски градове между родолюбивите сливенски богаташи и сполучва да събере 600 минца помощи.
Ето как д-р
Миркович
описва в своята брошурка „Униатското движение по черковния въпрос” създаването на Унията:
Както
Миркович
, тъй и Цанков са считали черковния въпрос по-скоро за политически.
„Ако днес имаме самостоятелна черква, пише по-нататък в брошурата д-р
Миркович
, то трябва да се благодари на униатите с Д.
Цанков, Боре, Йосиф Соколски, дяконът Рафаил, д-р
Миркович
отива в Рим при папа Пий IX, който ръкоположил за глава на Унията дядо Йосиф.
Миркович
отива във Влашко и става директор на българската гимназия в Болград (Бесарабия) на мястото на поминалия се Д. Мутев.
В едни свои бележки
Миркович
пише следните редове:
Горните цитати са заети от едни собственоръчни кратки бележки на д-р
Миркович
, намерени в архивата му.
В тия подробни автобиографични спомени, написани под вид на отговор на Стоян Заимов за неверни негови исторически сведения и които се съхраняват ведно с цялата му архива в Народната библиотека в София, се разкрива, че анонимното писмо, за което се споменава по-горе е в същност адрес-изложение и е написано от самия
Миркович
, а връчването му на чуждестранните посолства и Високата порта е станало чрез софийския владика Доротея, който се е намирал тогава в Цариград.
Още от времето на Унията,
Миркович
е имал за другар някой си Манол Иванов от Стара-Загора, способен и виден адвокат на гърци и турци в Цариград, с широки връзки между българите, един от видните епитропи на българската църква във Фенер.
Чрез него
Миркович
се запознава с владиката Доротей, именуван още и Дорчо, българин от Копривщица, много духовит и умен, но с крайно развален характер и с амбицията да стане екзарх на българската църква.
Миркович
възразил, че това е една много рискована игра, която може да им костува главите.
Най-после
Миркович
се съгласява да се наеме със съставянето и изпращането на скроени рапорти из разните градове на Ромъния.
За да изпълни свободно тая си задача
Миркович
поискал само да бъде снабден с едно официално писмо от турската власт, да не му се пречи от полицията да се свижда и среща с разни и всякакви личности, за да проучва и докладва.
Така подготвен
Миркович
заминава за Влашко, отгдето изпраща до Манола исканите съчинени рапорти за брожението на българския народ и подготовката на революционния комитет за изпращане чети и организиране на възстания, ако не се разреши час по-скоро българския черковен въпрос и дадат правдини на народа, и то били тъй умело преувеличено изтъкнати, че до голяма степен тия рапорти са допринесли, между всички други стекли се обстоятелства, за по-скорошното издаване на фермана от 1870 год.
С това
Миркович
счел мисията си свършена.
Във Влашко агенти на Манола остават Кършовски и Теофан Райнов, а
Миркович
отива в Русчук да заеме длъжността си градски лекар.
Тая задача възлага на някой си воевода Васил Ганчев, снабдява го с 1000 турски лири и го изпраща от Цариград за Берковица, като иска и съдействието на
Миркович
.
Когато всички разпити на арестуваните лица по готвеното възстание в Берковско не дали явни и несъмнени доказателства за виновността на
Миркович
и благодарение голямата му и на време проявена негова предпазливост и предвидливост, а също и познанството му с управителя на Видинско, Азис-паша, и умелото застъпничество при разпитите на Илия Цанов, той отървава главата си от въжето и може би е щял да бъде напълно оневинен и пуснат на свобода от затвора, ако подстрекателството на Доротея не продължило под предлог, че имало доказателства за виновността му.
Неочакваната смърт на Маноля, а по-сетне на Али-паша, че и на Доротея, туря край на тая история и до известна степен облекчава и несигурната съдба на
Миркович
.
Цели три месеца д-р
Миркович
е живял тоя мъчителен живот и само от време на време дохождали да го разпитват, без да вземат мерки да облекчат положението му.
Те са поканили и
Миркович
да ги придружи, но той, предвиждащ, че настъпват в скоро време големи събития между Русия и Турция, предпочел да ги изчака търпеливо, отколкото да приеме риска на неизвестността.
Д-р
Миркович
вземаше участие и в политическия живот на България след Освобождението, особено през време на Съединението и в размирните времена след детронирането на княз Батенберг, но с едно достатъчно широко и примирително отношение към настъпилите събития.
Миркович
написа и издаде „Българска граматика”, а в 1883 - „Практическо приготовление за граматиката в основните училища”.
Д-р
Миркович
беше член на „Българското книжовно дружество”, сега Академия на науките.
Д-р
Миркович
се помина в гр.
Миркович
, но отнасящо се и за доктора, по подготовката на Съединението.
Запазени са и черновките на писма от д-р
Миркович
до: „Ваше Всесвятейшество” (навярно до Екзарха, от затворницата на Медетерхането, 1873 г.); до Рашид-паша, министър на външните работи (от затвора, 1873 г.); до Драган Цанков (без град и дата); до същия в Белград, 1894 г.
Библиотеката си и изданията си д-р
Миркович
завеща на Българското народно читалище „Зора” в Сливен.
Д-р
Миркович
беше един благ, милосърден, искрен и справедлив човек, въодушевен от великата проповед на Богочеловека: „любов към ближния”.
Независимо от неговата революционно-просветителна дейност преди Освобождението, значението на д-р
Миркович
нараства много от неговите научно-философски убеждения, както върху безсмъртието и същността на душата и религиозното отношение в живота, така и върху лечебната ефикасност на безкрайно малките [х]омеопатически лекарствени дози и на магнетическите паси.
1. Тази биография на д-р Георги
Миркович
е най-подробната и е написана от неговия племенник Стефан Стефанов Гидиков, син на стария Стефан Георгиев Гидиков от майка Щиляна, една от дъщерите на Русчо
Миркович
, рожден брат на д-р Георги
Миркович
.
3. Стефан Стефанов Гидиков събира и подрежда архива за д-р Георги
Миркович
и го предава в Народната библиотека.
4. Предал е личните писма на Петър Дънов до Георги
Миркович
, които ние ще публикуваме отделно.
45) Д-р Добри Минков, виден наш юрист, разказва, че като студент в Цариград е имал случай да посещава доктор
Миркович
в затвора Медетерхане и да наблюдава крайно лошите условия на живота там.
131.
1.4.1. Стефан Георгиев Гидиков-баща. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
Ст. Гидиков е бил женен за една от дъщерите на сливенския първенец Русчо
Миркович
, еднакво родолюбив и събуден сливенец.
132.
1.4.2. Стефан Стефанов Гидиков-син. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
1872 г.), западен възпитаник, внук на Руско
Миркович
и син на споменатия вече, заслужил през духовното ни възраждане обществен деец Ст.
133.
1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).
,
,
ТОМ 35
в 6 часа вечерта в старата къща
Миркович
, долната югоизточна стая.
Миркович
, види се отслабнал вече значително, заболява от гръдна болест, навярно пневмония и на 3 юлий 1871 год. почива.
Майка ми Щилияна Русчева
Миркович
е била третата дъщеря на Русчо Вълков
Миркович
и Елена Бянова или Боянова.
На това много повлия завръщането от заточение на Д-р
Миркович
, който живееше наедно с нас и беше живял дълго в странство.
Миркович
, на когото аз и другите племенници казвахме чичо, а не дядо, понеже беше ерген, бе един от първите български лекари.
134.
1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.
,
,
ТОМ 35
1.5. РУСЧО (РУСКО) ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
.
Миркович
, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография.
жизноописание с намерение, първо да ви запозная с произхождението на фамилията
Миркович
, втору да ви оведомя с добрините и злините на моя живот, когото ази съм прекарал в разстояние на 66 год.
Кръщелно свидетелство на Георги Русчов
Миркович
от родители Руску Вълков
Миркович
и Елена Бянова, род.
Училищно свидетелство на Георги
Миркович
на 16 год.
на Георги Русчов
Миркович
- курс по третьему разреду.
Послужи списчик на пряпорщик Сливенско дружини Восточно Румейски Милиции, април 28, 1880 на Георги
Миркович
.
Миркович
от Сливенската волентирска кавалерия бронзов медал във войната против Сърбия 1885 г.
Миркович
на 28 год.
Миркович
- 1883.
Миркович
от гр. Сливен.
Русков
Миркович
.
В конспекта отдел II „Участието на сливенци в духовната борба с гръцката патриаршия: Д-р Георги
Миркович
, Димитър Добрович, Хаджи Мина Пашов.”
50) Георги е син на Русчо
Миркович
, първи подред - племеник на Георги Вълков
Миркович
.
135.
1.6. Родословна скица на рода Мирчу [Миркович] - дядо (Мирку)
,
,
ТОМ 35
НА РОДА МИРЧУ [
МИРКОВИЧ
] - ДЯДО (МИРКУ)
51) Кръщелно свидетелство на Руску Вълков
Миркович
с Елена Бянова, при което на 6.1.1859 г.
136.
1.7. План за автобиография (23.08.1898). Миркович, Георги Вълков.
,
,
ТОМ 35
д-р Георги
Миркович
Миркович
, Георги.
Д-р
Миркович
137.
1.8. Родословие на Русчо Вълков Миркович, рожден брат на д-р Георги Вълков Миркович
,
,
ТОМ 35
1.8. РОДОСЛОВИЕ НА РУСЧО ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
,
рожден брат на д-р Георги
Миркович
Диктувано от Елена
Миркович
,
дъщеря на Петко Русчев
Миркович
, внучка на Русчу Вълков
Миркович
и племенница на д-р Георги
Миркович
.
Синовете на Русчу Вълков
Миркович
2.1. Руска
Миркович
- библиотекарка в гр. Сливен.
2.2. Драга
Миркович
- омъжена за Тодор Радоев - нямат Деца.
3. Петко Русчев
Миркович
.
3.3. Русчо
Миркович
- оженен за Катя Белчева; Доктор по финанси и държавни науки, който пише за д-р
Миркович
биография.
3.4. Георги
Миркович
- оженен за Димитрина Нанова.
Дъщерите на Русчу Вълков
Миркович
Той е биограф на д-р Георги
Миркович
.
53) Елена
Миркович
, която диктува родословното дърво
138.
1.9. Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. - В: Сливенско дело.
,
,
ТОМ 35
СПОМЕНИ ЗА Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ
МИРКОВИЧ
Живеехме в големия фамилен дом
Миркович
, запазен до днес.
Малко, но незаличими са останали детските ми спомени за брата на дядо ни - д-р Георги
Миркович
.
В началото на юли 1874 г., след пет години Цариградски затвор,
Миркович
и още двама от Ломско-Берковския заговор, получават официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с. г.
В Букурещ Каравелов и Ботев многократно, в седемнадесет дописки и бележки, пишат протести и с топли чувства за „мъченика
Миркович
”.
Изгрява свободата над родината и д-р
Миркович
се завръща в родния си град, за да се включи в изграждането на третата българска държава.
Д-р
Миркович
почина на 29 септември 1905 г.
Елена
Миркович
55) Бележка на Вергилий Кръстев: Елена
Миркович
е дъщеря на Петко Русчев
Миркович
, който е син на Русчо
Миркович
и се явява като внучка на Русчо
Миркович
и племенница на д-р Георги
Миркович
.
139.
1.10. Д-р Георги В. Миркович - революционер и просветител. По случай 140 год. от рождението му / Деян Парпулов
,
,
ТОМ 35
МИРКОВИЧ
–
Миркович
е един от галерията „Възрожденци - стари ергени”, и по-специално възрожденци сливенци (Д-р Ив.
Шишманов, Димитър Добрович-Пехливанов, първият наш художник-академик, съратник на Гарибалди на римските барикади, д-р Георги
Миркович
, революционер и просветител и др.), чийто вечнодирящ дух и динамичният им начин на живот, не им позволяват да се замислят за свой дом и семейство.
Роден в Сливен на 10.III.1828 год.,
Миркович
учи при своя именит съгражданин Сава Доброплодни и след това по инициатива на Селимински, в Киев.
Сдобил се с лекарски диплом,
Миркович
, впрочем вече д-р
Миркович
, се завръща в Сливен и се установява на частна практика, като същевременно става близък съратник на Чинтулов.
Упоритостта на гръцката патриаршия, резервираността на Русия и колебливостта на Високата порта предизвикват всред част от цариградските българи известното движение за уния с Рим, един от водачите на което е
Миркович
, който схваща черковния въпрос преди всичко като политически и прави с унията истинска дипломатическа диверсия.
Миркович
е директор на българската гимназия в Болград и същевременно градски лекар, след това лекар в Браила, а малко по-късно (1866 г.) според Ст.
Верен на себе си, убедил се, че с чети отвън България няма да можем да се освободим,
Миркович
отива лекар в Лом, където го виждаме активен участник в приготовленията по осуетеното Ломско въстание (д-р С. Табаков).
Завърнал се в Сливен,
Миркович
последователно е губернски врач, директор на гимназията, управител на Окръжната болница.
Миркович
сътрудничи близо 50 год.
За своята научна дейност
Миркович
е избран за член на Българското книжовно дружество, днешната БАН.
Миркович
, заедно с д-р Начо Планински и д-р Добри Минков, също изтъкнати възрожденски деятели, отдавна вече боравещи с перото, основават и първият сливенски вестник „Българско знаме” (началото на 1879 г.), като с помощта на П. Р.
Миркович
умира на 15.Х.1905 год., тържествено погребан при стечение на целия град.
140.
1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
,
,
ТОМ 35
1.11. Д-Р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
- СЪОСНОВАТЕЛ
една делегация от д-р
Миркович
, Драган Цанков и Йосиф Соколски пристигат в Рим, приети са от Папа Пий IX, наградени със златен орден и Йосиф Соколски бива признат за архиепископ на българската униатска църква и призната от Портата със специален берат.
Според Д-р
Миркович
, това е бил дипломатически ход от тях в политическата борба между 3 империи и борбата им срещу Патриаршията, който ход се оказва невероятно сполучлив, раздвижил цялата епоха на Източния въпрос.
Драган Цанков напуска Цариград, а д-р
Миркович
заминава за Влашко, където е повикан за директор на гимназията в Болград, работейки и като лекар до 1863 г.
Д-р
Миркович
е препоръчан от Чайковски и се среща с висши турски сановници Али паша и Фауд паша, които възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе, като плана е приет, но с допълнение тези главни училища да бъдат смесени: турски и български още в 1866 г.
Д-р
Миркович
не е съгласен с този план и се отдръпва, а цялата българска интелигенция скача и се повежда полемика траеща няколко години в българските вестници във Влашко и Цариград, довела до изясняване на възгледите им за самостоятелно и независимо българско училище от турци и гърци.
заедно с д-р Планински издават в-к „Българско знаме”, уводната статия е подписана от д-р
Миркович
.
Миркович
, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствувам, вашият Божествен водач, когото вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина.”
д-р
Миркович
заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас са поканени лично от Петър Константинов Дънов от с.
На много места той с похвала говори за лекарските умения на д-р
Миркович
, както и за спиритическите му увлечения.57
по молба на приятелите му д-р
Миркович
се явява чрез П. К.
Д-р
Миркович
издава „Нова Светлина”- месечно списание посветено за тълкуване на тайните явления в природата, излиза от 15.04.1891 г.
Д-р
Миркович
завещава личната си библиотека и изданията си от 1400 тома на читалище „Зора”, както и имота си за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева за сиропиталище в Сливен, като посочва в завещанието си винаги да се иска съвета на своя духовен брат Д-р П.
Д-р
Миркович
е Възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диар-Бекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България, подготвяйки почвата за идването на чакащия за това „Вожд” на светлината, дочакал да се сбъдне и това пророчество.
Настоящият обзор бе подготвен по случай благотворителния концерт и чествуване на съоснователя на „Червен кръст” и благотворителността в България, който е д-р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
гр. Сливен.
3. Настоящият обзор бе направен по случай благотворителния концерт за д-р Георги
Миркович
от гр.
А това са Пеню Киров, д-р
Миркович
и Тодор Стоименов.
4. Д-р Георги
Миркович
е един от съоснователите на Българския червен кръст.
141.
2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО
,
,
ТОМ 35
2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
В НЕГО
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г.
Миркович
.
д-р Георги
Миркович
.
2.15.1.2. Д-р Георги
Миркович
.
142.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
д-р Георги
Миркович
143.
2.2. Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев. д-р Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
прев. д-р Г.
Миркович
Миркович
в Болград, на 12
1. Д-р
Миркович
е имал стари връзки с Болград, гдето той е бил през 1857 г.
Славейков в писмо до Найден Геров съобщава, че д-р
Миркович
е отишел в Бесарабия.
Миркович
е бил в Болград.
144.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
Миркович
и др.
На дело направлението на туй движение се даваше от съвета, но тъй като в последния действуваха все миряни - Цанков,
Миркович
, Манол, Сапунов и др., - то действията на съвета не можаха да имат онова значение, което трябваше да влече хората.
Подир няколко колебания, че уж ще помислят за това, Цанков и
Миркович
ме натовариха да приготвя това съглашение, което аз и направих в един акт от 20-30 члена.
Цанков и
Миркович
взеха тоя акт за изучение и казаха, че ще го представят по принадлежност.
Цанков и
Миркович
се отказаха да искат потвърждение на акта, който ще определя отношенията на Униатското черковно общество към папата и западно-католическите учреждения въобще.
На моите забележки, че това е недостатъчно, че само с това не могат да се отблъснат вмешателствата на пропагандата и разните калугерски посегнувания, че ето още вчера бяха се появили няколко калугери и калугерки с предложение да се поселят в някои места на България и да отварят там учебни или други богоугодни заведения, че тоя наплив на услуги и предложения може да се отстрани само с изрични поста-новления, припознати и подписани от двете страни, и че без таквизи постановления той най-после ще обгърне цяла България - на тези забележки Цанков и
Миркович
отговарят с това, че не могат да предложат на папството условия като приготвените от мене.
145.
2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.
,
,
ТОМ 35
Някои от дейците, начело с Драган Цанков, д-р
Миркович
, Н. Е.
146.
2.6.1.5. Край на унията. Ролята на Цанков
,
,
ТОМ 35
Миркович
заема длъжност във Видин, а Драган Цанков в Свищов.
147.
2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.
,
,
ТОМ 35
И на 15 март 1861 година той заедно с д-р Георги
Миркович
от Сливен и с началника на лазаристите в Цариград Боре придружиха бъдещия глава на българската униатска църква в далечното пътуване.
148.
2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.
,
,
ТОМ 35
учителствувал във Французкото католическо училище в Цариград на Бебек при Босфора, като основали с Боян
Миркович
българска печатница в турската столица на Галата - в католическия монастир Сен Беноа.
149.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
Драган Цанков, д-р Георги
Миркович
, Рафаил Попов и Евгений Боре отива в Рим.
150.
2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията
,
,
ТОМ 35
- На утрето, на 17 декемврий същата тълпа със същите водачи дохождат в метоха и навлизат - едни: Цанков, д-р
Миркович
, Ваклидов и др.
151.
2.7.2. Христо отива при дядо Йосиф Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
Тук след малко дойде д-р
Миркович
, когото Христо упрекна в тщеславие, в корист, без оглед, че с унията се нанася опасна рана върху целостта на българския народ.
Миркович
, най-интелигентния униятски водител, затова и нему се дава думата по този въпрос139 тука: - „За такъв, (казва докторът) можахме да прибегнем само към нашето духовно тяло.
както сам той расправяше, а и придружаващите го Цанков и
Миркович
потвърждаваха след завръщането си, оставяме на последните двама да опишат с надлежната искренност и истина, както впрочем те сами обещават, а ний да проследим събитията в Цариград.
152.
2.7.3. Христо посещава Униятската община.
,
,
ТОМ 35
Миркович
го пресече и каза:
Тая последнята Христо я затаи в най-затънтените гънки на душата си и не я съобщи на другарите си българи в училището, освен много късно, когато Иван Тодоров се записа в училището и го предизвика да я направи известна и на учениците; защото той не допускаше възможността у просветени хора, за каквито се препоръчваха Цанков,
Миркович
и Ваклидов, да се прибегне до такива светотатски средства, до такова кощунство, подигравка с религиозните чувства на един 80-годишен прост старец, само и само да задоволят своята амбиция, своето користолюбие.
153.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
същата тълпа със същите водачи дохаждат в метоха и навлизат: едни, Цанков, д-р
Миркович
, Ваклидов и др.
154.
2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби. - В: Табаков, Симеон Киров.
,
,
ТОМ 35
През деня на провъзгласяването му (18 Дек., 1860 г.) в Цариград, между най-видните му партизани там се намирали Д-р
Миркович
и X.
Написаното на френски заявление до Брунони било поднесено от Драган Цанков и Д-р
Миркович
.
заминали за Рим при папата членовете на българската депутация, в която влизал и Д-р
Миркович
(Ср.
155.
2.10. Униатското движение в писмата на кореспондентите на вестник „Дунавский лебед“. 2.10.1. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.11.1860, Цариград.
,
,
ТОМ 35
Подкупници са: Манол Иванов, мюхлюзен (фалирал, банкрутирал),
Миркович
- доктор - прегладен, Райнов, айлак, нему плащат (заплата) и С.
156.
2.10.2. Анонимна дописка, 21.11.1960 г., Цариград. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
На 18 същия ден, там дето се прави това нещо научаваме се, че от друга страна папищашката партия от 5 лица: Манол Иванов, Д-р
Миркович
, г-н Константин Ранов158 и г-н Калист Хамамджиоглу смаяний (които ви предзабележих с двамата братя Цанкови.
Това тия българи като съзрели се, че нямат нашите главни българи, още тогава някои се разбегали, но доктор
Миркович
се качил в църквата като закачили да шушнюват и разбегуват, та засвирил музиката и ги слисал, та чакали и други такива измами.
Д-р
Миркович
отишел да върти музиката (орган) в папищашката църква.
157.
2.10.3. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 23.11.1860 г., Цариград. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Следователно той ходи цял ден горе-долу и за да пише, не вярвам, защото и нощем си има компанията в „Кафе де Франс” или „Санкт-Петербург” с Райнов маскарата, доктор
Миркович
и по някой път и другите двама, когато им направят чест да ги призоват.
158.
2.10.5. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 08.02.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
И защо още ся е прибрал с Гика163, Манола164, тиквата
Миркович
, Калпазанов и глупия Джейков и конференции до конференции всяка вечер и сутра в „Кафе де Фр[анс]”?
159.
2.10.6. Писмо от Стоил Д. Балкански, 15.02.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
166) Д-р Георги
Миркович
(Сливен, 1825 - Сливен, 1905), лекар по онова време в Цариград, остро нападан в „Дунавски лебед” заради дейността му в полза на унията.
Миркович
е излязъл с отговор на Раковски във в.
160.
2.10.7. Писмо от Георги Раковски, 21.02.1861, Белград. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Такива бяха познатии веке вам
Миркович
, Н.
161.
2.10.8. Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
... Преминалата сряда отидоха за Рим Цанков,
Миркович
, Боре, Йосиф габр.
162.
2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
тия четирмата ся принуждават да са попат, и
Миркович
ведно с Гика са изрекли завчера на „Каве де Фр[анс]” пред едного от представителите, как „нищо друго не ще ни направите (те мислят, че представителите биле причината), освен да са принудим да са упопим, шю пак унията не ще оставим да са развали”.
163.
2.10.10. Писма от Йосиф Генов Дайнелов, 09.06.1861 г. 2.10.10.1. Униатската пропаганда на залез (№ 188)
,
,
ТОМ 35
Цанков и
Миркович
додоха на църквата да търсат Йосифа, но оджус куртурдулар176.
Слуха за да ся попат тия Цанков и
Миркович
са съвсем потайни.
164.
2.10.10.2. Дописка за униатството (№ 189)
,
,
ТОМ 35
Миркович
же, защото бил много греховит, а Ваклидов, защото лаф истемезмиш.
165.
2.10.12. Писмо от Стоил Д. Балкански, 09.08.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Миркович
ся определи да бъде лекар във Видин на тамошная турска войска.
166.
2.10.13. Писмо от Тодор Николов Шишков, 30.08.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Миркович
(уният) бил ся наредил от ц[арското] пр[авителство] за военний доктор във Видин, а разумява ся, че от туй си положение той ще действова там за разпространението на унията, каквото Цанков в Едрене и други другаде.
167.
2.10.14. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 25.10.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Тряба вече да сте са известили, че развратния Гику [Драган Цанков], иступления Ваклидов и шарлатанина
Миркович
, първити тези слепи папищашки оръдия и немилостиви поборници народнаго ни права, пред месяц време са разпръснаха като чил еврусу.
168.
2.10.16. Смърт и погребение на унията в България, 07.11.1861 г., Белград. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Миркович
зарязва и уния, и йезуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдава да стане лекар в Болград.
169.
2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски
,
,
ТОМ 35
България, Д-р Георги
Миркович
, Манол Иванов от Стара Загора, Никола Евтимов Сапунов и търговци от Бал-капан.
Това са „лъже-българинът” Цанков, „човекът без вяра” Д-р
Миркович
, три пъти фалиралият М.
Миркович
, Униатското движение по черк. въпрос.
170.
2.11.2. Тържество и проваляне на унията. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812—1875. биографични спомени и статии
,
,
ТОМ 35
Миркович
, дякон Рафаил и началника на лазаристите, Боре бива изпратен за Рим.
Миркович
, Униатското движение по черковния въпрос, мемоарите на Д-р Хр.
171.
2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.
,
,
ТОМ 35
Около Цанков се оформя първият кръг привърженици на унията, в който първоначално най-дейно участвуват д-р
Миркович
, Манол Иванов и Хр. Ваклидов.
Цанков, д-р
Миркович
.
След четири дни делегацията била вече при папата, който заявил, че след няколко дни ще връчи епископските отличия на Соколски, наградил Цанков и
Миркович
с орден „Пий IX”, обещал да даде средства за откриване на една българска семинария.
Най-ярко изразява това състояние на нещата един от водачите на унията д-р Г.
Миркович
.
Миркович
, Униатското движение по черковния въпрос, Сливен, 1897, с. 29.
172.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги
Миркович
от Сливен, Манол Иванов от Стара-Загора, Никола Ефтимов Сапунов от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и Иван Кинката от Калофер.
Вторий е Георгий
Миркович
Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си.
Тая мисия зеха на себе си началникът на лазаристите в Цариград, Боре, който беше и най-ревностен деятел на латинската пропаганда между Българете, Драган Цанков, и д-р Георгий
Миркович
.
173.
2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 2.15.1. Мемоари и спомени. 2.15.1.1. Тодор Икономов.
,
,
ТОМ 35
Миркович
и др.
Цанков и
Миркович
били против гледището на Икономова за пълно еманципиране на униатската община от ръководството на Католическата пропаганда, като се признае само върховенството на папата.
Цанков и
Миркович
били нейде по средата, но не устоявали гледището на Икономова.
174.
2.15.1.2. Д-р Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
2.15.1.2. Д-Р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
Миркович
е познавал българските църковно-народни дейци още от 1848 г., когато за кратко време е бил ученик във Великата патриаршеска народна школа в Куручешме.
5.
Миркович
представя събитията по сключването на унията съвсем различно от други съвременници и от самия Иларион Макариополски, поведението на когото тълкува своебразно.
Миркович
твърди, че той и Цанков не са замисляли сериозно унията, но само като средство да се подтикне разрешаването на църковния въпрос.
А знае се, че въпреки скоро настъпилия неуспех на унията, Цанков и
Миркович
продължаваха да я пропагандират.
Миркович
иска да каже, че когато тя е била замислена, бил е предвиден и неуспехът й, но тежестта на самото движение била поставена в началния удар, който трябвало да раздвижи църковния въпрос.
6. Според
Миркович
, Иларион е бил уплашен да не би да се случи нещо с него, т. е.
7. Не е известен такъв документ, за който споменава
Миркович
, а именно Иларион да е дал на Манол Иванов и Никола Сапунов писмено съгласието си за сключване на унията.
8. Неправилно
Миркович
изяснява поведението на Илариона, когато предал на двамата епитропи всичките махзари, адреси, които имал от вътрешността на страната, за да били работили както намерят за добре по разрешаването на църковния въпрос.
9. С твърде голяма неопределеност и пристрастност
Миркович
обяснява и поведението на Илариона през последните дни до сключването на унията (18 декември 1860 г.).
Ако Цанков и
Миркович
вечерта са били колебливи, нерешителни, даже несъгласни да се действува бързо, не е лесно обяснимо как на сутринта са станали тъй решителни, неотстъпчиви и бързи!
10.
Миркович
твърди, че той бил искал с патриотични съображения да убеди Илариона в необходимостта по-скоро да се сключи унията.
Но той не се поддал и на увещанията на Цанков и на
Миркович
да се откаже да противодействува на унията.
11. От разказа на
Миркович
излиза, че унията не била от дълго подготвяна, че и самият акт на сключването й бил дошел някак неочаквано.
Ще рече,
Миркович
греши и по тоя основен въпрос, издавайки удивителна неосведоменост по появата, развитието, целите и движещите сили на униатското движение.
12.
Миркович
е с недобро мнение и за останалите българи, духовни лица, които били готови да вземат участие в унията.
Архимандрит Макарий игра изтъкната роля при сключването на унията и не е съвсем понятно защо
Миркович
пише, че „някой си Макарий” се бил присъединил към унията.
I),
Миркович
отново счита унията и униатските водачи като национални дейци.
На въпроса, защо тогава е била обявена унията,
Миркович
отговаря, че всяко зло било за добро и че без униата нямало да се достигне до придобиването на черковните правдини.
В същност ръководството на униатските църковни дела не е било в ръцете на духовните лица, а на Мирския съвет (Цанков,
Миркович
, Манол Иванов, Никола Сапунов и др.).
15. Невярно е и твърдението на
Миркович
, че Тодор Икономов бил съставил правила, които определяли отношенията на униатската църковна община към папата и към католическите учреждения, с цел да я скара с католиците, но като не успял да създаде раздор между католици и униати, прибягнал бил към уговаряне на Йосиф Соколски да избяга в Русия.
16.
Миркович
се изказва добре за спомените на Т.
Тая оценка на
Миркович
е интересна.
Миркович
по-малко се занимават с излагане на фактите, отколкото с пристрастни разсъждения, които целят да оправдаят дейността на униатските водачи, включително и неговата, представяйки я като национално дело, добре обмислено и политически.
175.
2.15.2. Стълкновение. Противодействие.
,
,
ТОМ 35
Поименно били споменати: Драган Цанков - лъжебългарин, д-р Георги
Миркович
от Сливен - безбожник; Манол Иванов от Стара Загора - компрометирана личност; Никола Евтимов Сапунов - добре известен на габровци.
176.
2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.
,
,
ТОМ 35
Миркович
и дякон Рафаил, а с тях бил и мисионерът Боре.
Миркович
, се движела сред голяма тълпа любопитен народ и минала през главната улица на Пера, приемайки военни почести от всички полицейски части, които се намирали там.
Миркович
(пое.
Тая клетва е била доставена от униата д-р Георги
Миркович
с негова датировка - 12 окт.
177.
3. БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ, ПРЕСЕЛВАНЕТО НА СЛИВЕНЦИ И УЧАСТИЕТО НА Д-Р МИРКОВИЧ В ЖИВОТА НА ЗАСЕЛНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 35
3. БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ, ПРЕСЕЛВАНЕТО НА СЛИВЕНЦИ И УЧАСТИЕТО НА Д-Р
МИРКОВИЧ
В ЖИВОТА НА ЗАСЕЛНИЦИТЕ
178.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).
,
,
ТОМ 35
3) Д-р Георги
Миркович
(1.1864 - VIII.1864), от Медицинския факултет на университета в Монпелие;
179.
3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.
,
,
ТОМ 35
Д-р Селимински е бил на няколко пъти окръжен лекар в Болград, председателствувал е раздаването наградите на местните гимназисти, от които мнозина са били от самия Сливен, а сам Д-р
Миркович
е бил директор на тамошната гимназия.
180.
3.6.10. Управлението на Болградската гимназия.
,
,
ТОМ 35
Миналата година се поизтрепаха, докато отнемат на г-н
Миркович
званието директор, което му бе дадено временно, но г-н
Миркович
, който беше приел това без особено желание, се отказа доброволно от развълнувания Болград.
директорът на Болградската гимназия г-н
Миркович
, Сава Радолев и Пандели Кисимов с писмено изложение помолиха болградското общество, което дълго време обсъжда този въпрос именно, че
Миркович
, както и останалите не могли да бъдат приети за болградски колонисти (нека болградци ми кажат защо?),
Миркович
като българин и образован човек, на когото беше поверено управлението на всички училища в колониите и възпитанието на техните деца, болградчани, след всичко това сметнаха, че той не е достоен да бъде болградски колонист.
181.
3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния
,
,
ТОМ 35
Миркович
, Георги Вълков.
182.
4.4. Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне).
,
,
ТОМ 35
Арестуванието на д-р
Миркович
, на Гълъба и на Светослав Миларов бе негово дело.
183.
5. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ - ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА И ЗАТОЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 35
5. Д-Р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
- ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА И ЗАТОЧЕНИЕТО
5.2. Арестуването на д-р Георги В.
Миркович
.
5.2.1. Д-р
Миркович
(спомени на съвременника).
5.3. Д-р
Миркович
- затворник в Цариград: пет години без присъда
5.3.1. Д-р
Миркович
(спомени на съкилийника).
5.4. Георги
Миркович
- заточеник в Диарбекир и Мардин.
- В:
Миркович
, Георги Вълков.
5.5. Д-р
Миркович
и Диарбекир в записките на заточеника поп Минчо Кънчев.
5.5.4. Д-р Георги
Миркович
.
184.
5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.
,
,
ТОМ 35
Миркович
, били изпратени от Т.
Той им закупил добро оръжие, снабдил ги с хубави коне и им дал според
Миркович
1000 турски лири, от които като „главатар” В.
Миркович
, по това време лекар в Лом, а след това в Берковица.
Иванов съобщил на д-р
Миркович
и „лозинката”, която се състояла от думата „ревност”.
В същото време му съобщили и другарите: „д-р
Миркович
, Васил Ганчев от Плевен, Ненчо Кесяков от Копривщица”390.
„Васил - пише
Миркович
- ходеше свободно по градищата и по селата за изпълнение на определената цел.” ...Междувременно дейността на В.
Кофарджиев и д-р Г.
Миркович
.
Миркович
като говори с известна неприязън за Ганчев, пише, че той бил причината за арестуването на останалите лица, в това число и лично на него.
Става ясно, че на
Миркович
не се харесвал буйният нрав на Ганчев и недостатъчната му предпазливост в работата, не одобрявал това, че Ганчев „дръзко и упорито говореше на секиго”, че „бележеше (в смисъл записваше - б.
Миркович
, че след арестуването им постепенно всички задържани във Видин били освободени и само „Васил Ганчев в железа са испрати в Русчук, преди Дунава да замръзни”, е видно, че обвинението на
Миркович
не отговаря изцяло на истината.
Миркович
вероятно е повлияно от недобрите му отношения с Ганчев по време на заточението им.
Това, в което
Миркович
е прав, е, че действително при залавянето на Ганчев турската полиция намерила у него бележник, в който били записани имената на лица от различни селища, спечелени за делото.
За това, че явно Ганчев не е посочил истинската цел, с която били записани в бележника му имената на посветените в революционното начинание, можем да съдим от казаното вече, че всички те, в това число и д-р
Миркович
, били освободени след арестуването им.
Но по-късно, както сочи
Миркович
, поради допълнителните разкрития и внушения, направени пред турските власти пак от Доротей, д-р Г.
Миркович
и Георги Мангов от Плевен били задържани отново и отведени в Русе, а оттам заедно с Ганчев, „щом се разтопил Дунава”, били откарани за Цариград, където следствието трябвало да продължи.
„Д-р
Миркович
, Васил и други некой си българин из Плевен преди неколко деня биле испратени в Цариград по сухо.
Че пътуването им до Цариград било наистина мъченическо, подробно пише и Г.
Миркович
.
Миркович
причината за това е, че по пътя, преди да стигнат Одрин, по вина на Ганчев те се скарали (НБКМ-БИА, IIА 8545, л. 25).
185.
5.2. Арестуването на д-р Георги В. Миркович.
,
,
ТОМ 35
5.2. АРЕСТУВАНЕТО НА Д-Р ГЕОРГИ В.
МИРКОВИЧ
бил арестуван Ломският градски лекар
Миркович
.
Миркович
бил назначен за градски лекар в Лом в края на 1868 г.
Манол обаче използувал отпуснатите от правителството средства не във вреда, а в полза на народното дело и посветил в плана си и д-р
Миркович
.
С положителност може да се твърди обаче, че д-р
Миркович
не е успял да извърши каквото и да било, тъй като той своевременно се осведомил, че в плана бил замесен и владиката Доротей от Берковица, за когото в Лом се разнасяла лошата слава на предател на съзаклятието през 1868 г.
От едно разпореждане на Великото везирство до Дунавския валия, носещо дата 6 октомври 1869 г., узнаваме, че още тогава д-р
Миркович
бил заподозрян и предстояло неговото задържане.
„Получих Вашето писмо - казва се в това разпореждане -заедно с един препис от писмото на видинския мютесарифин и превод от заловеното писмо, изпратено до градския лекар в Лом,
Миркович
, от страна на известния бунтовник Манол, и разбрахме тяхното съдържание.
д-р
Миркович
бил арестуван и откаран във Видин.
Участта на
Миркович
предизвикала дълбоко брожение сред ломската младеж.
от Никола Първанов в младежко ученическо дружество млади ломски патриоти отправили едно писмо до д-р
Миркович
, което Димитър Маринов поместил в редактирания от него и издаван в Цариградското медицинско училище ученически ръкописен вестник „Балкан”.
владиката Доротей), те изказват своето съчувствие към
Миркович
по следния начин: „Дерзаi, льубезниi страдалче!
Естествено, никакви решителни акции, за които така патетично се говори в писмото, не било предприети за освобождаването на д-р
Миркович
.
До Дунавското валийство, Получихме вашето писмо, заедно с един препис от писмото на видинския мютесарифин и превод от заловеното писмо, изпратено до градския лекар в Лом,
Миркович
, от една страна на известния бунтовник Манол, и разбрахме тяхното съдържание.
186.
5.2.1. Д-р Миркович (спомени на съвременника).
,
,
ТОМ 35
5.2.1. Д-Р
МИРКОВИЧ
българи Д-р
Миркович
от Сливен, тогава ломски градски лекар, Брайко от Копривщица, дотогава ясакчия393 на софийския митрополит Доротея, пребивающ в Берковица, Георги Мангов и Васил Воевода от Плевен, заподозрени в ломското приключение и заловени от видинския мютесарифин Азиз паша по донос на владиката Доротея.394
394) Според уверенията и показанията на самия Д-р
Миркович
, ето как била работата: В качеството си на Ломски градски лекар, виждал възможността да организира Берковското възстание, но някой си Брайко ясакчията (телохранител) на митрополита Доротея, който същевременно служил за пощальон между Лом и Берковица, гдето живеял изгонения от софиянци владика Доротей, издал пред последния тайния заговор за възстанието, а Доротей пък от своя страна, за да поправи компрометираното си пред турските власти поведение, издава тайната на Видинския мютесарифин Азиз паша.
Последният отива набързо в Лом, обискирва къщата на Д-р
Миркович
, гдето намира подозрителни книжа, подлага на изтезания доктора, който изповядал истината на заговора за възстанието и бива, след дълъг местен затвор, изпратен в Цариградския затвор, в метерхането.
187.
5.3. Д-р Миркович - затворник в Цариград: пет години без присъда. 5.3.1. Д-р Миркович (спомени на съкилийника).
,
,
ТОМ 35
5.3. Д-Р
МИРКОВИЧ
- ЗАТВОРНИК В ЦАРИГРАД:
5.3.1. Д-Р
МИРКОВИЧ
Костаки ефенди и доктор
Миркович
- един от нашите българи - не додоха да живеят долу с нас, но получиха една стаичка горе на двора.
188.
5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.
,
,
ТОМ 35
5.4. Д-Р
МИРКОВИЧ
- ЗАТОЧЕНИК В ДИАРБЕКИР И МАРДИН
Повикал Теофан Райнов, известен като гарибалдиец, и лекаря Георги Вълков
Миркович
и им предал парите да ги използуват в народната си работа.
Миркович
(1828-1905), от Сливен, бил натоварен да организира възстание във Видинския окръг.
Преди да се залови с тази тежка задача,
Миркович
имал зад себе си доста голяма дейност в полза на поробения народ.
Като учител и директор на българската гимназия в Болград д-р
Миркович
работи и за народната просвета.
Спомогнат и насърчен от Садък-паша за сполуката на делото, продължава в бележките си д-р
Миркович
, аз с радост приех да съставя казания проект и да отида през пролетта на 1867 г.
За осъществяването на този проект, разбира се не особено полезен, защото в основата му стои идеята да се спре благотворного влияние в Русия и Запада,
Миркович
получава едно препоръчително писмо от Садък-паша до турския министър на вътрешните работи Али-паша.
В Цариград обаче
Миркович
е спечелен от Манол Ефенди за мним сътрудник на „Черния кабинет”.
В същото време д-р
Миркович
е трябвало да организира народа във Видинско, Ломско и Берковско за възстание.
Обиколката обаче на Теофан Райнов из Женева и Лондон била разкрита и затова Али-паша и помощникът му Шнайдер-паша, поискали да ревизират своите „агенти” Райнов и
Миркович
.
Миркович
от своя страна успял да създаде илюзията у турската полиция, че е верен на Али-паша.
Ударът обаче дошел от другаде: софийският митрополит Доротей -Дорчо ефенди, както го нарОча Ботйов, разкрил пред видинския Азис-паша, за да спечели благоволението му, че д-р
Миркович
готвел възстание в Берковско.
За нея в спомените си д-р
Миркович
пише:
изказва мнение, че
Миркович
ще да е бил на турска служба и целял да разнебити революционната организация (вж.
Фактите обаче говорят, че
Миркович
не е бил шпионин, защото когато го залавят у него се намерили „тайни книжа” и се установило, че той е враг на империята.
От Видин през Русе,
Миркович
бил откаран в Сливен, за да видят съгражданите му как се наказват враговете на империята.
Гидиков, биограф на
Миркович
: „Полозът е тъмна, тясна гола дупка, дето затворникът стои в тъмнина без постелка и завивка, на голата земя и не се вижда с никого, освен с надзорника, който му донася сух хляб и паница вода, веднаж в денонощие”.
Миркович
бил сложен в общите „кауши396”.
Миркович
, родом из Сливен, Брайко, родом из
Когато
Миркович
пристига в Диар-Бекир, Ботйов отбелязва във вестника си:
На 5 септември [1874 г.] пристигнал там д-р
Миркович
с трима свои другари и бил затворен в една от убийствените Диар-Бекирски тъмници.
„Вам е известно, че д-р
Миркович
, заедно с трима свои другари, отдавна вече е изпроводен в Диар-Бекир.
2 на „Знаме”, 1874 г., Ботйов продължава да занимава читателите си с горката участ на д-р
Миркович
и другарите му:
„Из Диар-Бекир пишат, че д-р
Миркович
и тримата негови другари и до днес още лежат в терханата и че няма никаква надежда да се освободят.
За кои трима другари на
Миркович
ни говори Ботйов?
„Д-р
Миркович
и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана.
Положението на
Миркович
след дългите страдания, които той нарича пред д-р С.
В този град д-р
Миркович
, по застъпничество на някакъв арменец, получил разрешение не само да се движи свободно, но и да му се свалят оковите.
Спомените на д-р
Миркович
са писани във формата на писма, често пъти отговори на запитвания, правени от Стоян Заимов.
397) Става дума за готвеното възстание от
Миркович
, а не „софийската работа” по обира на хазната от Общи.
189.
5.4.2. Спомени за Диарбекир и Мардин. Писма до Стоян Заимов. 5.4.2.1. Писмо № 1
,
,
ТОМ 35
В:
Миркович
, Георги Вълков.
404) Бележка на Вергилий Кръстев: Писмата на Д-р
Миркович
до Стоян Заимов са били задържани от Д.
Д-р
Миркович
е бил загрижен за тях, понеже втори път не би могъл да ги напише.
190.
5.5. Д-р Миркович и Диарбекир в записките на заточеника поп Минчо Кънчев. 5.5.1. Дорчо ефенди.
,
,
ТОМ 35
5.5. Д-Р
МИРКОВИЧ
И ДИАРБЕКИР В ЗАПИСКИТЕ
Софийский митрополит, бегликчи-башията, предаде нощно време през Берковица на видинския управител Азис паша тайните на доктор Георгя
Миркович
, които бяха заточени в град Мердин - 18 часа право на юг от Диарбекир -заедно с Георгя Манчов, Васил Ганчев (войвода) от Плевен и владишкия телопазител Брайка Кофарджиев от Копривщица.
191.
5.5.3. Васил Ганчев
,
,
ТОМ 35
Васил Ганчев Василев-Плевнелията (1837-1893) участвувал в национално-освободителите борби от 1864 г.; емигрант в Румъния, участник във II българска легия, помощник на д-р
Миркович
(заедно с Георги Манчов, в някои източници Мангов и Д.
192.
5.5.4. Д-р Георги Миркович. Писмо от Георги Кънчев (брат на Минчо Кънчев)
,
,
ТОМ 35
5.5.4. Д-Р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
Доктор
Миркович
от Сливен, Георги Симеонов (Мангов) и капитан Васил Ганчев от Плевен, Брайко Цоков Кофарджиев от Копривщица.
Много ни помогна д-р
Миркович
на болните и много болни оздрави в Диарбекир.
Също и моля Бога да поддържа здравието на д-р
Миркович
, който много добрина ти й направил, загдето ти й изцерил треската...
През велики пости ме повтресе 3-4 пъти, но благодарение на рецептата, която имах от д-р
Миркович
, с нея си вземах цяр и сега съм здрав.
Д-р Георги Вълков
Миркович
(1825-1905) е роден в Сливен; учил в родния си град, в Киев и в Монпелие, където завършил медицина; участвувал активно в движението за народна просвета и за независима българска църква като поддръжник на униатството, а също така и в борбите за политическо освобождение (в сътрудничество с Т.
193.
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)
,
,
ТОМ 35
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ.
6.1.1. Георги
Миркович
, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен.
6.2.1. Д-р
Миркович
- безплатен преподавател в Сливенското училище.
6.2.3. Д-р
Миркович
пристига в Цариград.
6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р
Миркович
.
6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р
Миркович
.
6.2.7. Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р
Миркович
.
6.2.9. Протести срещу Униатското движение /
Миркович
.
6.3.2. Коментар на статията за протестите срещу Униатското движение от д-р
Миркович
.
6.3.3. Пророчеството за
Миркович
във в.
„Дунавский лебед“ / Георги
Миркович
.
6.3.4. Изобличение на агентите на католическата пропаганда д-р
Миркович
и Манол Иванов.
6.3.5. Йезуитската пропаганда и подкупниците
Миркович
, Н.
Бурмов за граматиката на Г.
Миркович
.
6.3.10. Разговор между униатите Георги
Миркович
, Драган Цанков, Манол Иванов и Стоян Джейков.
6.4.1. Списък на спомоществователите за Френско- българския речник на Георги
Миркович
и Христо Ваклидов.
Миркович
за Директор на Болградското централно училище.
6.9.3. Проект за училищата представен пред турското правителство от Г.
Миркович
.
6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г.
Миркович
.
6.10.1. Известие за преместването на д-р
Миркович
в Русе.
Човек-машина показан във Виена / Георги
Миркович
.
6.10.5. Новини от Русчук: д-р
Миркович
- заместен от гръцки лекар. Размисли.
6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р
Миркович
.
Миркович
и други лица в политически престъпления.
6.11.7. Д-р
Миркович
- наклеветен и арестуван във Видин.
6.12.4. Окованият д-р
Миркович
по пътя за Цариград.
6.13.1.
Миркович
още е затворен без присъда.
6.14.1.
Миркович
и до днес лежи без присъда.
6.14.2. Защо турското правителство държи д-р
Миркович
?
6.16.1. Напомняне - доктор
Миркович
е без присъда в Цариградската тъмница.
Апел за справедливост към
Миркович
(английския вестник „Левант таймс”).
6.16.3. Защо не е оправдан д-р
Миркович
.
6.16.4.
Миркович
и другарите му изпратени на заточение в Диарбекир.
6.16.5.Доктор
Миркович
на заточение за 8 години.
6.16.8. Д-р
Миркович
пристига в Диарбекир, 5 септември 1874.
194.
6.1. Публикации: 1859 година. 6.1.1. Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен.
,
,
ТОМ 35
6.1.1. ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
, ЛЕКАР В СТАРА ЗАГОРА,
Миркович
, Доктор Медицина, който беше гласен в този град за една година, оставил това место и отхожда за Сливен, отечеството си.
195.
6.1.2. Българските ученици в Бебешкото френско училище.
,
,
ТОМ 35
доктор
Миркович
е Бебешки ученик, че г.
196.
6.2. Публикации: 1860 година. 6.2.1. Д-р Миркович - безплатен преподавател в Сливенското училище.
,
,
ТОМ 35
6.2.1. Д-Р
МИРКОВИЧ
- БЕЗПЛАТЕН ПРЕПОДАВАТЕЛ
По приканването на градоначалниците Сливенски Г-н Доктор
Миркович
се склонил да преподава без заплата по един предмет в училището.
197.
6.2.3. Д-р Миркович пристига в Цариград
,
,
ТОМ 35
6.2.3. Д-Р
МИРКОВИЧ
ПРИСТИГА В ЦАРИГРАД
... Г-н Георги
Миркович
, доктор в Сливен доде [дойде] вчера в Цариград (5.11.1860 год.)
198.
6.2.4. Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ОТ Д-Р
МИРКОВИЧ
199.
6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
Миркович
е бил, както гледаме от съдържанието, предмет на много издирвания и на непрестанни занимания и можем да кажем без да се сбъркаме, че сичко това не е било напусто.
Това не ще да докаже, че в граматиката на г-н
Миркович
нема недостатки.
Миркович
, но на слабостта и на цялото развитие на езикът ни.
Миркович
е методическа; долните ни оценения ще го докажат.
Доктор
Миркович
разумел това и дума в предисловието си:
Миркович
бил следствен с началото си.
Миркович
не употребил това правило и за членът.
Г.
Миркович
, види се, според излагането на едно от правилата си, иска Българите да пишат добрiй без член и добрiят с член... Добрм, и другите прилагателни неусечени са секога в определително значение; следователно съдържават член.
Миркович
против началото си:
Това правило е спорно употребено в граматиката на
Миркович
.
Миркович
, принципа се показва от сичките му страни, сношения и разлики.
Миркович
само две спряжения, без да считаме спомоществователите.
Миркович
съставя само два вида.
Миркович
сичките глаголи в една толкова тесна мерка, която уверени сме, ще се види невъзможна на мнозина.
Миркович
видял за добро да изложи в граматиката си анализ сир.
Миркович
в Цариград.
200.
6.2.7. Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
НА Д-Р
МИРКОВИЧ
- Д-р
Миркович
ни моли да забележим на читателите, че една малка погрешка се опуснала в граматиката му.
201.
6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.
,
,
ТОМ 35
Доктор Георги
Миркович
- на Бейоглу Тимони сокак № 4
202.
6.2.9. Протести срещу Униатското движение / Миркович.
,
,
ТОМ 35
Георги
Миркович
Д. [д-р]
Миркович
.
203.
6.3. Публикации: 1861 година. 6.3.1. Униатските предводители - предатели.
,
,
ТОМ 35
Тамо в него известие се описват чинно двигателите й Гиков син, прекръстен Цанков, познат века от сички Българи за предател отечества; Манол от Загря, който три пъти до сега е излязъл мюхлюзин451 и потънал от дългове до уши;
Миркович
от Сливен, празна една глава, която като не е можала да изучи нищо в Франция и се е върнала назад като неузрела тиква, прилепен в това от недостойнство да се прехрани другояче; Никола Ефтимов от Габрово, кому също име е Калпазанов и който е безчестно изгонен от Габрово.
204.
6.3.2. Коментар на статията за протестите срещу Униатското движение от д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
УНИАТСКАТА ПОЛИТИКА ОТ Д-Р
МИРКОВИЧ
Миркович
са е наумил да остави и едно историческо възпоминание!
Миркович
се заклел, че циганин става, ама Грък не става, както самичък казва в 93 бр.
Миркович
наденал и безобразие и напада безстыдно на нашите народни представители, назоваящ наша народна Йерархия - чорбаджийска черковна йерархия.
205.
6.3.3. Пророчеството за Миркович във в. „Дунавский лебед“
,
,
ТОМ 35
6.3.3. ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА
МИРКОВИЧ
Георги
Миркович
Д. [доктор]
Миркович
206.
6.3.4. Изобличение на агентите на католическата пропаганда д-р Миркович и Манол Иванов. Дописка от Плоешка община.
,
,
ТОМ 35
ПРОПАГАНДА Д-Р
МИРКОВИЧ
И МАНОЛ ИВАНОВ
Миркович
, доктор на здравите и на пропагандистите; г.
207.
6.3.5. Йезуитската пропаганда и подкупниците Миркович, Н. Евтимов и др.
,
,
ТОМ 35
МИРКОВИЧ
, Н.
Такива бяха познатия веке вам
Миркович
, Н.
208.
6.3.6. Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX.
,
,
ТОМ 35
Завчера в сряда 15 марта замина за Рим с французкият параход Архимандрит Йосиф съдружен от дяконът Рафаил и двама мирски господата Драган Цанков и Доктор
Миркович
.
209.
6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).
,
,
ТОМ 35
ЗА ГРАМАТИКАТА НА Г.
МИРКОВИЧ
Георги
Миркович
210.
6.3.8. Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма.
,
,
ТОМ 35
Манол,
Миркович
и Сапунов се изтърсиха в стаята, и предвождани от хубосника Цанков, простряха след две минути дългите си вратове да целуват обущата на Хасуна.
Миркович
211.
6.3.10. Разговор между униатите Георги Миркович, Драган Цанков, Манол Иванов и Стоян Джейков. Уводна статия.
,
,
ТОМ 35
6.3.10. РАЗГОВОР МЕЖДУ УНИАТИТЕ ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
,
Миркович
: Их!
Цанков: Е-е пак ти,
Миркович
, какъв си!
Миркович
: Какво полека лека!
Цанков: Абе
Миркович
, защо хоратиш тъй на развала?
Миркович
: Е, ние, и да не сме вече до толкова, ала пък сме сбирщина от нехранимайковци, михлюзи465, калпазани.
212.
6.3.12. Смърт и погребение на унията в България.
,
,
ТОМ 35
Миркович
зарязва и уния и изуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдова да стане лекар в Болград.
213.
6.4. Публикации: 1862 година. 6.4.1. Списък на спомоществователите за Френско- българския речник на Георги Миркович и Христо Ваклидов.
,
,
ТОМ 35
НА ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
И ХРИСТО ВАКЛИДОВ
214.
6.6. Публикации: 1864 година. 6.6.1. Съобщение за смъртта на Димитър Мутев и назначаването на Г. Миркович за Директор на Болградското централно училище.
,
,
ТОМ 35
Г.
МИРКОВИЧ
ЗА ДИРЕКТОР НА БОЛГРАДСКОТО ЦЕНТРАЛНО
В.
Миркович
.”
215.
6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.
,
,
ТОМ 35
Д-р Селимински - Д-р
Миркович
216.
6.9.3. Проект за училищата представен пред турското правителство от Г. Миркович.
,
,
ТОМ 35
ПРЕД ТУРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ГЕОРГИ
МИРКОВИЧ
Проект за училищата, представен от Д-р
Миркович
на турското правителство)
Г-н
Миркович
има добрината да придружи обнародването на този проект в „Турция” с известието, че Импер.
Колкото за техната наредба и за тяхното управление, правителството го премълчава - и като че иска да каже, че не може да земе едно такава отговорност на себе си - нека Българите да се разпоредат както знаят... - свършва Г.
Миркович
.
217.
6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.
,
,
ТОМ 35
Георги
Миркович
218.
6.10. Публикации: 1868 година. 6.10.1. Известие за преместването на д-р Миркович в Русе.
,
,
ТОМ 35
ЗА ПРЕМЕСТВАНЕТО НА Д-Р
МИРКОВИЧ
В РУСЕ
- С радост известяваме, че родолюбивият и ученолюбивият наш сънародник доктор
Миркович
, се отреди за градский доктор в Русе, за дето и замина преминалата седмица.
219.
6.10.3. Мнението на Тодор Икономов за вълненията около Проекта за училищата и Наредбата.
,
,
ТОМ 35
Миркович
, и не знаят да си наредят училищата; следователно ние приканваме правителство да земе тези училища под своето разположение.”
220.
6.10.4. Един автомат. Човек-машина показан във Виена / Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
Георги
Миркович
Д-р Г.
Миркович
221.
6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.
,
,
ТОМ 35
Д-Р
МИРКОВИЧ
ЗАМЕСТЕН ОТ ГРЪЦКИ ЛЕКАР. РАЗМИСЛИ
„Преди неколко месеца, доктор
Миркович
се наименова за лекар в градът ни.
Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор
Миркович
се проводиха в Русчук; и той сам дойде, но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар.
Ние обичаме да вярваме, че разменението, за което се касае, е следствие на едно недоразумение и че доктор
Миркович
ще приеме един равноценен пост с този, който му се отне толкова неправедно и толкова неуважително.
222.
6.10.6. Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
КЪМ Д-Р
МИРКОВИЧ
„Преди няколко месеца, доктор
Миркович
се наименова за лекар в града ни.
Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор
Миркович
се проводиха в Русчук; и той сам дойде; но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар.
223.
6.11.4. Още жертви на предателството на фанариотина Доротей.
,
,
ТОМ 35
Реченият българин от Гюргево лесно повярвал на думите му и дал му едно писмо, което писмо се намерило при улавянето му и по следствие на това се компрометират няколко невинни лица, както що е д-р
Миркович
и др.
224.
6.11.5. Коментар на дописка обвиняваща Г. Миркович и други лица в политически престъпления.
,
,
ТОМ 35
МИРКОВИЧ
И ДРУГИ ЛИЦА В ПОЛИТИЧЕСКИ
225.
6.11.7. Д-р Миркович - наклеветен и арестуван във Видин.
,
,
ТОМ 35
6.11.7. Д-Р
МИРКОВИЧ
- НАКЛЕВЕТЕН И АРЕСТУВАН
Д-р
Миркович
стои още затворен у Видин без да са му казали причината за затварянето му.
226.
6.12.4. Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград.
,
,
ТОМ 35
6.12.4. ОКОВАНИЯТ Д-Р
МИРКОВИЧ
ПО ПЪТЯ ЗА ЦАРИГРАД
Известяват ни из Русчук, че д-р
Миркович
, Васил и други някой си българин из Плевен преди няколко деня били изпратени в Цариград по сухо.
Д-р
Миркович
имал у себе си малко пари, но тия били в чантата му запечатани, следователно той не можал да ги извади.
Когато мъчениците достигнали до Разград, то
Миркович
молил тамошните власти да разпечатат чантата му и да му дадат малко пари, но властта му отказала.
227.
6.13. Публикации: 1871 година. 6.13.1. Миркович още е затворен без присъда.
,
,
ТОМ 35
6.13.1.
МИРКОВИЧ
ОЩЕ Е ЗАТВОРЕН БЕЗ ПРИСЪДА
- Сега вие върнахте Акиф паша (Акиф паша е бил причина да падне Азис паша и да бъде затворен
Миркович
за нищо и за никакво); а
Миркович
гние и до днес в темницата.
228.
6.14. Публикации: 1872 година. 6.14.1. Миркович и до днес лежи без присъда.
,
,
ТОМ 35
6.14.1.
МИРКОВИЧ
И ДО ДНЕС БЕЗ ПРИСЪДА
Миркович
е затворен още преди четири години, но и до днес още не е изведен пред съдилището.
Аз ви уверявам, че това не могат да явят нито ония, които са го затворили, нито сам
Миркович
.
Тряба да ви кажа и това, че
Миркович
седи в темницата по желанието на Митхад паша, а правосъдието на Митхад паша е известно вече и на самото правителство.
229.
6.14.2. Защо турското правителство държи д-р Миркович?
,
,
ТОМ 35
ДЪРЖИ ДОКТОР
МИРКОВИЧ
?
Пишат ни, че
Миркович
, и до сега още не е изпитан.
230.
6.16. Публикации: 1874 година. 6.16.1. Напомняне - доктор Миркович е без присъда в Цариградската тъмница.
,
,
ТОМ 35
6.16.1. НАПОМНЯНЕ-ДОКТОР
МИРКОВИЧ
Е БЕЗ ПРИСЪДА В
- Нашите читатели ще си напомнят без съмнение доктор
Миркович
, който от пет години насам лежи в цариградската тъмница, без да са е издало да сега некакво решение за него.
231.
6.16.2. Причините за изпращане в Диарбекир. Апел за справедливост към Миркович
,
,
ТОМ 35
АПЕЛ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ КЪМ
МИРКОВИЧ
.
232.
6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
6.16.3. ЗАЩО НЕ Е ОПРАВДАН Д-Р
МИРКОВИЧ
[доктор]
Мирковича
и да се погрижи за неговото нещастно положение, то тоя господарствений мъж му отговорил, че ако бъде оправдан
Миркович
, то треба да се оправдаят и други няколко лица, а това не може да бъде при днешното правителство.
233.
6.16.4. Миркович и другарите му изпратени на заточение в Диарбекир.
,
,
ТОМ 35
6.16.4.
МИРКОВИЧ
И ДРУГАРИТЕ МУ ИЗПРАТЕНИ
- Миналият понеделник се изпратиха на заточение, както казуват за Диарбекир, следующите лица, които се намерваха от пет години насам под затвор в тъмницата на Заптьето доктор
Миркович
от Сливен, Брайко от Копривщица, Георги Мангов и Васил от Плевен.
234.
6.16.5.Доктор Миркович на заточение за 8 години.
,
,
ТОМ 35
6.16.5. ДОКТОР
МИРКОВИЧ
НА ЗАТОЧЕНИЕ ЗА 8 ГОДИНИ
- Миналата седмица, доктор
Миркович
и други трима Българе се изпроводиха на заточение в Диарбекир.
235.
6.16.6. Изпратени на заточение в Диарбекир.
,
,
ТОМ 35
Миркович
родом от Сливен, Брайко родом от Копривщица и Георги Маньов и Васил родом из Плевен.
236.
6.16.7. Помощи за затворниците, намерение за убийство, пътя за Диарбекир и още за Дорчо-ефенди.
,
,
ТОМ 35
Известих се още, че Д-р
Миркович
, Васил Ганчев, Георги Манчов и Брайко Коприщенинът не са пристигнали още в Деари-Бекир.
237.
6.16.8. Д-р Миркович пристига в Диарбекир, 5 септември 1874.
,
,
ТОМ 35
6.16.8. Д-Р
МИРКОВИЧ
ПРИСТИГА В ДИАРБЕКИР,
На 5 септември пристигнал там Д-р
Миркович
с тримата свои другари и бил затворен в една от убийствените Деари-Бекирски тъмници.
238.
6.16.9. Мъчениците в Диарбекир.
,
,
ТОМ 35
- Из Деари-Бекир пишат, че д-р
Миркович
и тримата негови другари и до днес още лежат в терсханата574 и че нямат никаква надежда, за да се освободят.
239.
6.17. Публикации: 1875 година. 6.17.1. Опасни престъпници - изпратени от Диарбекир в Мардин.
,
,
ТОМ 35
Вам е известно, че д-р
Миркович
, заедно с тримата свои другари, отдавна вече е изпроводен в Деари-Бекир.
240.
6.17.3. Парите и патриотизма.
,
,
ТОМ 35
Д-р
Миркович
и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мерденската терсхана.
241.
6.17.4. Положението на заточениците в Диарбекир
,
,
ТОМ 35
Когато аз посетих тоя момък, то той ми разказа, че предателят на д-р
Миркович
, прочутия Дорчо-ефенди, скоро ще да бъде осъден в Цариград и скоро ще дойде да види как се живее в Деари-Бекир.
242.
7. ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ. 7.1. Грамота, която удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на ордена Пий - трета степен)
,
,
ТОМ 35
удостоява д-р
Миркович
с отличие
На обичния ни син Георги
Миркович
, България Поздрав и апостолическа благословия на обичния Ни син!
243.
Сканирани материали
,
,
ТОМ 35
Г. В.
Миркович
.
4) Грамота за принадлежност на д-р
Миркович
към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX.
5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени - присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г.
Миркович
.
Миркович
(дадена при присъждането му).
Миркович
до Мидхат паша, министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис (на френски език).
8) Телеграма от княз Александър Батенберг до д-р
Миркович
, председател на „Клуба на Българите” в Пловдив.
12) Свидетелство-удостоверение № 1192 / 08.10.1887 на д-р
Миркович
за народен представител в Петото Обикновено народно събрание, избран от К.
13) Свидетелство-удостоверение № 1195 / 08.10.1887 на д-р
Миркович
за народен представител в Петото Обикновено народно събрание, избран от Кавакпийската [Тополовградската] избирателна околия.
Миркович
, лекар на Ямбол-Бургаската железопътна линия, и орден (Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен), от княз Фердинанд I.
Миркович
от княз Фердинанд I, - 14.02.1892 г.
16) Униатското движение по черковния въпрос / Г.
Миркович
.
17) Завещание (Довереност) на д-р
Миркович
.
19) Молба до Директора на Народна библиотека „Кирил и Методий“, от читалището в град Своге, за ползване на архивни материали от сътрудника им в Медицинска академия, сектор История на медицината д-р Вергилий Кръстев и работещ по темата „Д-р
Миркович
-възрожденски просветител, революционер и лечител“ - 02.06.1982 г.
244.
3) Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. Ill, 69 с.
,
,
ТОМ 35
Г. В.
Миркович
.
245.
4) Грамота за принадлежност на д-р Миркович към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX.
,
,
ТОМ 35
Грамота за принадлежност на д-р
Миркович
към ордена Пий –
246.
5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени - присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г. Миркович. - 16.04.1861 г.
,
,
ТОМ 35
на Г.
Миркович
.
247.
6) Скица на облеклото и рицарския орден Пий за публичното им представяне от Г. Миркович (дадена при присъждането му). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. И-В 3065. - 16.04.1861 г.
,
,
ТОМ 35
Миркович
(дадена при присъждането му). -
248.
7) Прошение от заточеника Г. Миркович до Мидхат паша, министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис
,
,
ТОМ 35
Прошение от заточеника Г.
Миркович
249.
8) Телеграма от княз Александър Батенберг до д-р Миркович, председател на „Клуба на Българите” в Пловдив.
,
,
ТОМ 35
Телеграма от княз Александър Батенберг до д-р
Миркович
, председател
250.
11) Домашен омиопатически лекар или Способ като как да се лекува человек самичък от д-р Г. В. Мирковича.
,
,
ТОМ 35
които е използвал д-р Геворги
Миркович
251.
12) Свидетелство-удостоверение № 1192 / 08.10.1887 на д-р Миркович за народен представител в Петото Обикновено народно събрание
,
,
ТОМ 35
Свидетелство-удостоверение № 1192 / 08.10.1887 на д-р
Миркович
за
252.
15) Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен, връчен на д-р Г. Миркович от княз Фердинанд I, - 14.02.1892 г.
,
,
ТОМ 35
Миркович
от княз Фердинанд I.
253.
17) Завещание (Довереност) на д-р Миркович. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-В 3164 (2 с.) - 08.04.1890 г.
,
,
ТОМ 35
Завещание (Довереност) на д-р
Миркович
.
254.
Из СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Доктор Миркович в Словото на Учителя
,
,
ТОМ 35
Доктор
Миркович
в Словото на Учителя
255.
1. ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА.
,
,
ТОМ 35
Доктор
Миркович
го считаха за много голям скъперник.
След като го уволнили, пасторът му казал: „Ние не можем да те издържаме.“ Той писал едно писмо до доктор
Миркович
така: „Откак приех новото учение в баптистката църква, уволниха ме.
Духовете ще оправят всичко, стига да ги слушаш.“ И след това доктор
Миркович
каза, че трябва да му се създаде работа.
Казах на евангелистите: „Кой от вас може да си съблече дрехите като доктор
Миркович
и да ги даде?
НАГОРЕ