Търсене в текстове за 'Метър'

19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята.
Това е Николай Дойнов. Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека. Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце. В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки.
към текста >>

2. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си.
Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас. Някои от приятелите бяха мобилизирани като войници.
към текста >>

3. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Освен това, лично Учителят, заедно с Кирил Икономов, с хронометър бе отбелязал колко секунди трябва да трае всяко упражнение.
Има и един друг проблем. Идват и ми казват, че във Франция хората на Михаил Иванов играят Паневритмията с валсова стъпка - така, че я играят в по-бързо темпо, защото французите били много темпераментни. Това са глупости. Проверете какъв ритъм имат българските хора и особено шопските и проверете какъв ритъм имат френските народни танци. Сравнете ги и ще видите къде има повече динамика и темперамент. Освен това, лично Учителят, заедно с Кирил Икономов, с хронометър бе отбелязал колко секунди трябва да трае всяко упражнение. Учителят лично го е определил. И това е точно така. А че някой иска да промени темпото на Паневритмията, това не е случайно, защото в Школата на Учителя случайни работи няма. Казват онези, които са били там, на гости на Михаил, че пеели песните на български, но ги пеели малко по-иначе. Ние го познаваме Михаил Иванов от времето на Школата и знаем какво беше мнението на Учителя за него, и знаем какви поразии направи тук.
към текста >>

4. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле.
И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание.
към текста >>

5. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега.
Това е Всемировият Учител Беинса Дуно. Едно е Словото на Бога за тях. Това е Словото на Всемировия Учител. За тях има един закон, един принцип, един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог. Това е Школата на Великият Учител, която обединява и трите клона." На събора през 1912 година в Търново, Учителят каза: "Днес тук присъствуват Мойсей и Христос, за да се учат пред Великия Учител. Глава на Бялото Братство е Христос, а на Черното Братство е Сатан, Велзевул." По този начин, още в началото на Школата, Учителят определи нейния периметър - че тя обхваща всички преминали култури, цивилизации и Учители на човечеството, които са идвали досега. Учителят обърна внимание, че всички Учители на човечеството до Христа са от човешка еволюция. А единствено Христос е от Божествена еволюция. За да обедини всичко в едно цяло, в един частен разговор във вилата на Лазар Котев в Търново, Той каза: "Онзи Божествен Дух, който бе над Мойсея и който води евреите през пустинята, е същият Дух, който бе и в Христа. Той е същият Дух, който е и в Мене. Божественият Дух е един и същ през вековете.
към текста >>

6. 3_68 Самозванецът

А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика.
Няколко години след като си замина Учителят, онзи хубавец Михаил се провъзгласи за Учител на Бялото Братство и тръбеше, че Духът на Учителя работи в него и чрез него. Продължи да развива дейността си и за по-голяма правдоподобност, че е Учител, се дегизира и прие образа на Учителя, Когото ние познавахме. Изпрати ни снимки в профил, анфас - така, както се снимат артистите след някоя премиера. А за обяснение беше написал, че той медитирал всеки ден по три часа върху образа на Учителя и е придобил Неговите черти и образ. На това се хванаха много лековерци. А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика. Смятам, че това е отговорът за всичко, изписано дотук. Дойде у дома един заблуден и ми показва снимка на Михаил артиста, преоблякъл се като Учителя. А аз го питам: "Абе ти с ума си ли си? Че ти, който беше тук, в Школата, и стотици пъти си целувал ръка на Учителя, какво си тръгнал да разнасяш тази снимка на този имитатор и мошеник? Кой е за тебе Учител?
към текста >>

7. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър.
След като научихме Паневритмията и я играехме на полянката, Учителят каза на Кирил Икономов да вземе и един метроном и както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме ги свирили. Често пъти ние още неулегнали, поразвеселени или разсеяни, завързвахме или забавяхме свиренето. Но като поглеждахме стъпките на играчите в кръга, виждахме погрешките си и се коригирахме. Темпата се определят най-добре като наблюдаваме стъпките на играчите - да бъдат бавни, равномерни и пластични. Но най-важното мерило за темпото е онова което Кирил Икономов бе отбелязал с метроном и хронометър, като за всяко едно упражнение бе отбелязано от него, колко секунди трае, засечено чрез хронометър. Обикновено музикантите свиреха в средата на кръга. Учителят играеше Паневритмията в средата на кръга до музикантите. А ние се учехме от Него. Гледахме как Той играе. Каквото Той правеше - това правехме и ние.
към текста >>

Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения.
Тя напусна България, защото тук не можа да си изработи пенсия, а се намесиха и някои други причини от личен характер. Години по-късно научих, че била създадена една работна група от Елена Андреева - стенографка на Учителя, Мария Тодорова - музикант и Ярмила Менцлова - балерина, която е дала ново, подробно и точно описание на упражненията от Паневритмията. Така те изпълняват поръчението на Учителя. Бил извикан фотографът Васко Искренов, който заснел всички упражнения, показани от двойката Ярмила и Мария. По този начин вие днес имате точен текст и имате документирано на фотографии изпълнението на упражненията от Паневритмията. Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения. А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя. Час по-късно, когато играехме на поляната Паневритмия и ние музикантите свирехме в средата на кръга, явно усетих как онази небесна светлина слиза върху кръга, оживява онези, които играят Паневритмията и ги оживотворява чрез Сила и Живот.
към текста >>

8. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Човек е барометър.
Съществуват Сили, които са градивни и такива, които рушат. Освен тези Сили на земята, съществува и борба на Силите в Духовния свят. Борба на Силите става и у човека. Същата борба на Сили става и в обществото. Както е разрешено в човека, тъй ще се разреши тази борба и отвън. Човек е барометър. Тревожни признаци има днес за това общество и за този народ. Голямо бедствие идва за този народ. Титанични сили се надигат в недрата му и той може да ги впрегне в работа единствено чрез методите и знанието, дадени чрез Словото на Учителя. Ако не приеме Словото, онова, което се надига в този народ, ще го разруши. Ние, учениците от тази Школа, сме от онези хора, които са сключили мир с живота.
към текста >>

9. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра.
Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи. А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета. До една скала Учителят се облягаше. За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра. Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет. А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево. Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си.
към текста >>

10. 8_01 Песните на Учителя

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
към текста >>

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
към текста >>

11. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му.
към текста >>

12. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Там, на Бивака, в местността, наречена от нас "Ел Шадай", още от времето на Учителя бяхме построили със суха зидария една каменна стена, висока един метър, за да ни пази от ветровете, които идваха от запад.
През 1965 година ни забраниха дори летуванията на Рила, където ходехме от 1922 година било групово, било на лагер с палатки. Отчуждиха ни салона на "Изгрева" и нямаше къде да се събираме. А дойде време и да го разрушат. Имаше само едно място на Витоша, където ходехме на общи и частни екскурзии по за няколко часа. И това ни забраниха. Там, на Бивака, в местността, наречена от нас "Ел Шадай", още от времето на Учителя бяхме построили със суха зидария една каменна стена, висока един метър, за да ни пази от ветровете, които идваха от запад. Там бяхме на завет. Но изпратиха войници да изхвърлят надолу камъните и да разрушат каменния зид. За зимата имаше една примитивна землянка, построена още по времето на бомбардировките - и нея разрушиха. Всичко, което трябваше да се направи, за да нямаме възможност да се събираме, те го направиха така, както трябва. По план, целенасочено, разрушиха всичко, за да няма помен и следа от Школата на Учителя.
към текста >>

13. 8_13 Построяване на Изгрева

Съдиха се за квадратен метър земя.
А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, братя, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър. Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках дори за тази работа.
към текста >>

Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър.
Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, братя, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър. Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках дори за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години.
към текста >>

А и сестри се съдеха за един метър от местата за неправилно поставена телена ограда.
И съм написала това на братската машина! Ще ме обвини, че злоупотребявам с братската машина и с братската идея. Не можех да го направя. И ако бях го направила, тежко щях да го понеса. Накрая Учителят лично ни извика, за да отпразнуваме тяхното помирение. А и сестри се съдеха за един метър от местата за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя! А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите".
към текста >>

14. 10_02 ПРОТОКОЛ

Ще бъде представена колективната работа на Галилей Величков и Кирил Икономов, които заедно са определили темпата въз основа на данните, които е предал Кирил Икономов, когато Учителят с хронометър е определял темпата.
Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа. В тази група ще се привлекат и Петър Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата. Също и Милка Кралева, Благовест Жеков, Станка Сталева и др. професионални музиканти, които са в течение на музиката на Учителя. 6. Въпросът за темпата ще бъде уточнен допълнително, когато се съберат всички необходими информации, които ще бъдат представени от групата музиканти. Ще бъде представена колективната работа на Галилей Величков и Кирил Икономов, които заедно са определили темпата въз основа на данните, които е предал Кирил Икономов, когато Учителят с хронометър е определял темпата. Всички неуточнени въпроси относно темпа, движения и др. от Паневритмията, ще бъдат в бъдеще уточнявани от групата музиканти и групата отговорници по движенията и базирайки се на документацията, и запазвайки хармоничната атмосфера на групата. 7. Целта на работната група, обозначена в протокола, е да документира визуално на филм, видеофилм, фотографски снимки образцовото изпълнение на групата, като бъдат привлечени професионалисти, които да заснемат Паневритмията. Музикалният съпровод на Паневритмията ще бъде предварително записан също от професионалисти, като музикантите ще определят начина, по който ще стане това. 8. Ще се определи трета група, която ще работи по теоретичните постановки за духовната страна на Паневритмията.
към текста >>

15. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър.
Ето моите служители и вестители са при вази и готови да сторят Моята Блага Воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя Дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал.
към текста >>

Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.
Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух. „Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви.
към текста >>

16. 58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА

Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2.
бяхме сковали от дъсчици на Учителя една катедра и един подиум, на който Той се качваше като на него бе поставен стол. Учителят седеше на него пред катедрата, а отгоре върху главата Му бяха сковани дъсчици и между тях опънато бяло платно, за да бъде като навес и да предпазва Учителят от горещото слънце. Обаче след събора Учителят нареди да се използва този дъсчен материал, за да се направи метеорологична клетка. Приятелите отидоха и видяха в гората как е построена метеорологична клетка при обсерваторията към университета, дойдоха и направиха по техен терк и нашата. В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1. Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2. Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3. По-дребен барометър. 4. Хидрометър. Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден. Той му даде един военен бинокъл, доста силен и с него Георги Радев трябваше да прави редовни ежедневни наблюдения на слънчевите петна.
към текста >>

Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3.
Учителят седеше на него пред катедрата, а отгоре върху главата Му бяха сковани дъсчици и между тях опънато бяло платно, за да бъде като навес и да предпазва Учителят от горещото слънце. Обаче след събора Учителят нареди да се използва този дъсчен материал, за да се направи метеорологична клетка. Приятелите отидоха и видяха в гората как е построена метеорологична клетка при обсерваторията към университета, дойдоха и направиха по техен терк и нашата. В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1. Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2. Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3. По-дребен барометър. 4. Хидрометър. Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден. Той му даде един военен бинокъл, доста силен и с него Георги Радев трябваше да прави редовни ежедневни наблюдения на слънчевите петна. Жорж направи и скица и всеки ден, като наблюдаваше слънчевите петна как се явяват, как се разширявлат по слънчевия диск, то той ги отбелязваше на скицата, след това ги занасяше на Учителя.
към текста >>

По-дребен барометър.
Обаче след събора Учителят нареди да се използва този дъсчен материал, за да се направи метеорологична клетка. Приятелите отидоха и видяха в гората как е построена метеорологична клетка при обсерваторията към университета, дойдоха и направиха по техен терк и нашата. В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1. Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2. Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3. По-дребен барометър. 4. Хидрометър. Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден. Той му даде един военен бинокъл, доста силен и с него Георги Радев трябваше да прави редовни ежедневни наблюдения на слънчевите петна. Жорж направи и скица и всеки ден, като наблюдаваше слънчевите петна как се явяват, как се разширявлат по слънчевия диск, то той ги отбелязваше на скицата, след това ги занасяше на Учителя. Учителят ги разглеждаше, правеше своите заключения и понякога споделяше с нас някои мисли за слънчевите петна.
към текста >>

4. Хидрометър.
Приятелите отидоха и видяха в гората как е построена метеорологична клетка при обсерваторията към университета, дойдоха и направиха по техен терк и нашата. В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1. Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2. Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3. По-дребен барометър. 4. Хидрометър. Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден. Той му даде един военен бинокъл, доста силен и с него Георги Радев трябваше да прави редовни ежедневни наблюдения на слънчевите петна. Жорж направи и скица и всеки ден, като наблюдаваше слънчевите петна как се явяват, как се разширявлат по слънчевия диск, то той ги отбелязваше на скицата, след това ги занасяше на Учителя. Учителят ги разглеждаше, правеше своите заключения и понякога споделяше с нас някои мисли за слънчевите петна. Веднъж Той каза, че слънчевите петна, които ние виждаме са изходната врата за същества, които живеят на слънцето.
към текста >>

Има запазени записи от пишещия барометър и термометър.
Но това трябваше да си го напише Жорж. А дали го е написал, това е друг въпрос. Беше направен и слънчев часовник. Бе поставена една бакърена плоча, имаше един триъгълник и нянката му определяше часа. Това беше слънчевия часовник до самата клетка. Има запазени записи от пишещия барометър и термометър. Но жалко че Георги Радев, който беше физик, математик и беше лично натоварен от Учителя не написа нищо. Но има запазени снимки от метеорологичната клетка, дори някои приятели се бяха заснели с нея за спомен. Пред мен на масата стои една скица на слънцето и отбелязаните от милия Жорж слънчеви петна. Ето тук са отбелязани кога възникват, колко са големи и в каква посока се движат. А Учителят придаваше голямо значение на тях.
към текста >>

17. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Младите братя носеха вода от далече от една чешма в лозята, която беше далеч може би на километър.
За тях се направиха дълги маси под брястовете в лозята и беше много приятно и удобно. Обзаведе се кухня, където сестрите дежуреха на смени. Поставиха се казани на удобни и подходящи места. Изобщо се създаде обстановка за общ братски живот, много приятна и много хубава. Помощници имаше винаги за чистене на зарзавата. Младите братя носеха вода от далече от една чешма в лозята, която беше далеч може би на километър. Но вода се носеше на гръб. Винаги имаше доброволци и имаше изобилно вода. Така се организира братския живот. Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване.
към текста >>

18. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Беше чуден барометър.
Той си остана неразривно свързан с Учителя и Братството. Затова не може да се говори за Братството без да се говори за този живот. Нашата дружба с Мария трая повече от 55 години. Живеехме добре с нея. Тя беше чувствителна много и откликваше на всичко. Беше чуден барометър. В нея се кръстосваха почти всички братски проблеми през време на Школата. Посетихме село Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви калдаръмлии. Тука преди стотици години е текъл живота. Широки дворове, градини, тесни криви улици, стари чешми пресъхнали вече. Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни.
към текста >>

19. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

На времето противовъздушната отбрана на София освен противосамолетни оръдия имаше и големи прожектори, които изпращаха светлинен сноп един метър в диаметър в небето над София, те шареха по него и търсеха самолетите, че като ги осветят да станат добре осветена мишена, за да бъдат по-добре обстрелвани от противозенитните оръдия.
Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Мине няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: „Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат. Така в разстояние на близо час разговора се води непрекъснато около Игнат. Това е един метод на Учителя да насочи всеобщата мисъл на всички и като сноп, като прожекторен сноп да я насочат към Игнат, който в този момент е в смъртна опасност. На времето противовъздушната отбрана на София освен противосамолетни оръдия имаше и големи прожектори, които изпращаха светлинен сноп един метър в диаметър в небето над София, те шареха по него и търсеха самолетите, че като ги осветят да станат добре осветена мишена, за да бъдат по-добре обстрелвани от противозенитните оръдия. Ето с един такъв прожекторен сноп, но вече от всеобща мисъл и грижа за Игнат Котаров бива изпратен от Мърчаево заедно с мощна сила и подкрепа на Учителя. Понеже приятелите знаят, че при Учителя няма нищо случайно то се си записват часът и денят, когато Учителят задава непрекъснато въпроси за Игнат Котаров. След една седмица донасят вест от Игнат за неговото премеждие. Учителят се усмихнал: „Игнат палеше фенер горе на Черни връх, а пък ние запалихме в Мърчаево сто фенера за него". След известно време Игнат идва в Мърчаево, научава цялата история и отива да благодари на Учителя.
към текста >>

20. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си.
Следваше закуска. След това почивахме, защото от 10 часа започваше неделна беседа. Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд. В един промеждутък от 15 минути Учителят е в своята стая и почива. По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят. Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си. Ето, така разказва сестрата тази опитност. И ние всички я възприемаме, че това наистина е опитност с Учителя, така както ни е разказала. Обаче пред мен е един млад брат, който има за задача да запише историята на Братството и всички случки и примери с Учителя. Той е добре запознат с много неща и задава следния въпрос: „Сестра, този пример с Учителя за мен е верен, но трябва едно допълнение от Ваша страна и да се уточни. Затова питам: Вие как видяхте Учителя да се движи във въздуха?
към текста >>

Когато Учителят се зададе и вървеше във въздуха половин метър над земята аз я бутнах с лакет и й казах: „Виж, Учителят се движи във въздуха" и посочвам с глава.
Затова питам: Вие как видяхте Учителя да се движи във въздуха? На физическото поле или в друго поле, да кажем в духовното поле? " Всички се изненадват на въпроса. Сестрата също. После тя се усмихва и добавя: „До мен беше моята приятелка. Когато Учителят се зададе и вървеше във въздуха половин метър над земята аз я бутнах с лакет и й казах: „Виж, Учителят се движи във въздуха" и посочвам с глава. Тя казва: „Нищо не виждам. Къде е Учителят? " Аз й посочвам, че Учителят е минал покрай нас и че вече обикаля поляната. Тя отново казва: „Нищо не виждам". Значи аз виждах Учителя, а приятелката ми не виждаше.
към текста >>

21. 191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО

Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща.
въздушните нападения от американските и английски самолети бяха засилени. Градът бе опустошен и опожарен. Учителят често прекарваше тези тревожни дни и нощи у нас в малката ни къщичка. Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло, печката винаги гореше с дърва. Когато имаше въздушно нападение Учителят никога не излизаше и не поглеждаше нагоре към небето самолетите. Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща. Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха Софийското небе и градът под него. Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, който до тогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и ги гледа дълго време. Учителят гледаше нагоре към небето, слушаше взривовете и видя пожарите. Беше крайно огорчен от това, което вършеха хората.
към текста >>

22. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Напълно милиметър по милиметър съвпада.
Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност - в ла-минор. Обаче като свършихме всичко това си спомнихме „Ама ние имаме Пентаграм даден от Учителя. Я дай да видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Няма разлика между Пентаграма, който ние начертахме с Бертоли и този, който Учителят е дал на първите приятели. Разбира се Учителят не е работил по формулите на Сент Ив Д'Алвейдър. Той е работил по други методи интуитивно и безпогрешно. Ние много се зарадвахме на туй съвпадение, че Пентаграмата, която ние начертахме напълно съвпада на Пентаграмата, която Учителят е дал. Тогава предадохме чертежа на Джовано Лонго.
към текста >>

Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър".
Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това бе забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една висша наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Акордът е хармонично съчетание на тоновете.
към текста >>

23. 20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)

Легнахме, завихме се с платнището, а отгоре половин метър със сено.
Пристигнахме горе. Овчарите бяха окосили ливадите и сеното бе направено на големи купи. Прекарах -ме през деня много хубаво, в хармонична обстановка. Спахме там. Аз сложих на земята един пласт сено, а само отгоре платнище. Легнахме, завихме се с платнището, а отгоре половин метър със сено. На планината нощем е много студено. Спахме много хубаво и бяхме безкрайно освежени и доволни. Върнахме се и разказахме на Учителя. Той се усмихна: „Следващия път и Аз идвам! " Да, обичахме този хубав живот на планините.
към текста >>

24. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове.
А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво. Вече не могат да потъват. Върху тези камъни наредихме плочи, тежки плочи, които носехме от кариерите. Тук, където беше тресавище, кал и се затъваше до шия, стана един грамаден плочник, на който жените можеха да си белят платната.
към текста >>

25. 59. СТЕФАН КАМБУРОВ И ШРАПНЕЛИТЕ

Следващият залп щял да бъде върху неговата позиция и неговия окоп, защото залповете вървяли последователно и обстрелвали наред метър по метър.
Но се оказва в опасност, шрапнели падали около него и загивали много хора. Идвало ред и за него. Помислил за семейството си, децата си и чак тогава си спомня, какво му е казал Учителя в София. Изведнъж извикал: „Учителю! " Не изрекъл още думата и изведнъж канонадата спряла като под команда. Следващият залп щял да бъде върху неговата позиция и неговия окоп, защото залповете вървяли последователно и обстрелвали наред метър по метър. Ако е имало още един залп шрапнелите щели да паднат в окопа и с тях е било свършено. Но канонадата спряла изведнъж по нечия заповед. Стефан вдигнал глава и благодарил на Учителя. Той с няколко още войника седяли в окопа и мислено преживявали онзи миг, в който обстрела спрял и живота им бил запазен.
към текста >>

26. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

Всички застанахме на един метър разстояние един от друг.
До тези извори, малко в дясно има скали, има и клекове, където обикновено опъвахме нашите палатки. От клековете взимахме дърва за огън. Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано. Чудесни изгледи, чудесни изгреви на слънцето и чудесни години бяха тогава. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА, 1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин
към текста >>

27. 19. ЗАКАНАТА

С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше.
Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие. От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите.
към текста >>

28. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

Дърветата бяха сечени на един метър и 50 см над земята, така че стърчи само стъблото.
Знаеше, че ще му пазим хижата. Беше сигурен в нас. Ние заехме хижата, настанихме се в една стая и турихме ред. А няма нито дърва, нито въглища, а времето е студено. Намерих една хубава брадва, а в гората дървета колкото щеш. Дърветата бяха сечени на един метър и 50 см над земята, така че стърчи само стъблото. А то като се напоило със смола, изсъхнало, че станало като борина. Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери. От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски.
към текста >>

29. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга.
Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше.
към текста >>

30. 33. СПИРАЛАТА

От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки.
Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може". Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях. Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи. Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата.
към текста >>

А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем.
Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата.
към текста >>

31. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

За тази преспа Учителят бе казал: „Тази преспа е барометъра на българското сърце.
В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече. Това хълмче, погледнато от горе приличаше на лъвска глава. Обикновено към края на лятото и началото на есента „Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше в ляво. Имаше години когато преспата се стопяваше. А имаше години когато не се стопяваше. За тази преспа Учителят бе казал: „Тази преспа е барометъра на българското сърце. Когато се стопява, това означава, че българите същата година излъчват повече топлина чрез любовта си, която отдават на ближните си. Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година. Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година когато бяхме на езерата поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не ни лъжеше. Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха концерти като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме.
към текста >>

Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година когато бяхме на езерата поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър.
Имаше години когато преспата се стопяваше. А имаше години когато не се стопяваше. За тази преспа Учителят бе казал: „Тази преспа е барометъра на българското сърце. Когато се стопява, това означава, че българите същата година излъчват повече топлина чрез любовта си, която отдават на ближните си. Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година. Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година когато бяхме на езерата поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не ни лъжеше. Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха концерти като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме. Представляваше една огромна аудитория този циркус. Отлична акустика от това циркусово езеро. Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме.
към текста >>

Тя бе отличен барометър за реколтата в България.
Учителят използваше и природата наоколо и правеше тълкувание на явленията. Когато около езерото „Сърцето" снеговете съвсем се стопят, защото към южните му склонове и стръмнини има преспи, които траеха дълго, дори до нов сняг, Учителят ги погледна и каза: „Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра". Ние проверявахме и това се изпълняваше обикновено точно. С нас имаше братя от селата, които всяка година след като чуха думите на Учителя отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да видят дали тази година ще има берекет и изобилието ще посети домовете им. Следващата година ни докладваха, че преспата и този път е показала точно какво е трябвало да се случи. Тя бе отличен барометър за реколтата в България.
към текста >>

32. 29. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В СВЕТЛИНА

Всеки ден тя - светлината светеша в полумрачната килия и всяка нощ тя светеше там на стената закрепена, зафиксирана като голям портрет - един на един метър.
И тук те не можеха да доказват нищо, защото фактите говореха, че други бяха крали и то тези с помощта, на които те искаха да ликвидират Братството. Аз бях болен, силите ми намаляваха, не можех да се движа, но знаех, че трябва да издържа, защото знаех, че имах помощта на Учителя. И тя дойде видима. Една сутрин когато станах видях образа на Учителя като фотография във вид на светлина на стената срещу мен. Този образ на Учителя и тази светлина на стената се запази цели 40 дни през време на следствието. Всеки ден тя - светлината светеша в полумрачната килия и всяка нощ тя светеше там на стената закрепена, зафиксирана като голям портрет - един на един метър. Аз само благодарех шепнешком. Когато ме изкарваха от килията и когато ме въвеждаха надзирателите на затвора не виждаха нищо. Значи те не я забелязваха. Но моите очи бяха отворени и аз я виждах ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Разбрах, видях и се убедих, че Учителят е тук при мене и ми помага.
към текста >>

33. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

Първо на капачката слагах нещо като мушама и между него вмъквах малкото листче със стенограмата и отгоре пак слагах мушама, така че капачката бе в диаметър около 6 см.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ През време на годините прекарани в затвора имаше моменти, когато съзнанието ми бе будно и можех да долавям онези течения на мисълта, които се движеха в Космоса и във Висините на едно Космическо Съзнание. Или бях в едно молитвено състояние на Духа или бях в съзерцание към другият живот, който бе извън нас, над нас и обхващаше всичко. Взимах молив и стеногра-фирах. После тези малки стенограми ги оставях в капачката на един буркан, в който ми донасяше храна Мария на всеки 15 дена от месеца. Първо на капачката слагах нещо като мушама и между него вмъквах малкото листче със стенограмата и отгоре пак слагах мушама, така че капачката бе в диаметър около 6 см. Мария вземаше листчето, после го носеше на Боян Боев, който също го прочиташе. И двамата можеха да четат моята стенограма. Аз изписвах всичко много добре и използвах сигли и съкращения по класическия начин. Така тези листчета Мария ги събираше и след като излезнах от затвора аз ги преписах и се оформи един свитък от мисли. Назовах го „Окованият ангел".
към текста >>

34. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол.
Аз знаех това." И аз му отговорих: „Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да влеза вътре в 10 и 30 ч. сутринта. Сложи на масата лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох". Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.? Аз Му разправих, че в салона на гр. Айтос в 6 ч. вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се! " И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви.
към текста >>

35. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха.
Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата".
към текста >>

Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция.
Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт!
към текста >>

36. ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?

Летопис Вергилий Кръстев

Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко.
Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест. Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено тяло.
към текста >>

37. 4.12. Къде е Бялото Братство?

ИЛИЯ УЗУНОВ

Ако имах поне един ученик в Школата, то аз щях да го използвам като опорна точка, за да поставя върху него лоста на Словото си, с което да повдигна съзнанието на този народ с един сантиметър.
Бялото Братство е Всемирна общност на възвишени Души и мощни Духове, завършили своята земна еволюция преди милиони години. Днес те са служители на принципите на Мировият Дух на Битието, на Абсолютния Дух на Битието и на Бога." Ние сме смълчани и сме се сгушили като уплашени пилци около квачка, търсейки да ни прибере под своето топло крило. Някой от сгушилите се тихо попита: „А какво сме ние тогава, Учителю, тук, на „Изгрева"? „Вие имате привилегията, че сте призвани в този народ, за да се посее във вашите души семето от Словото на Бога. А сега вие сте слушатели, някои от вас са оглашени и някои от вас са кандидати за ученици. Ако имах поне един ученик в Школата, то аз щях да го използвам като опорна точка, за да поставя върху него лоста на Словото си, с което да повдигна съзнанието на този народ с един сантиметър. Но го няма този ученик. Ще се изчака за друга епоха. За вас оставям Словото, да го проучавате и приложите. Това за вас е достатъчно за тази епоха. Трябва да се подготвите и да излъчите онзи ученик, който през следващата епоха трябва да послужи като опорна точка сред този народ, за да може чрез него и чрез Словото, употребено като лост, да се повдигне българският народ.
към текста >>

38. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Третата фигура е кръг с два диаметъра, перпендикулярни един на друг, очертали кръст на кръга.
На Рила, на 7-те езера, при извора „Ръцете, които дават", бе издълбана такава котва на една скала. От другата страна на скалата бе издълбан надпис. А до него издълбани няколко символични знака. Кръгът е символ на слънцето - символизира Божествения свят. Знакът с кръга и хоризонталната линия е символ на духовния свят, а двата радиуса на кръга са символ на човешкия дух и на човешката душа. Третата фигура е кръг с два диаметъра, перпендикулярни един на друг, очертали кръст на кръга. Това е емблема на земята. От другата страна има втора редица със знаци. Първият знак е триъгълник, който означава трите измерения на личността с трите катета, които символизират чувствата, мислите и действията. Вторият знак е квадрат. Той символизира четвъртото измерение.
към текста >>

39. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината.
За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината. Той измери сам 300 кв. м една площ, 10 м широка и 30 м дълга и сам заби колчетата. Аз се въртя около него и се чудя, защо ли го прави всичко туй. Той взе една права лопата и ми я подаде. „Докато не прекопаеш и разработиш това място, но така да го обработиш, че да бъде готово да се насади, няма да имаш паспорт, за да заминеш за чужбина." Показа ми на каква дълбочина да го изкопая, като сам направи първата копка.
към текста >>

40. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос.
Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността.
към текста >>

41. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Илия Узунов успя да начертае с нужните размери самата барака, а аз я заснех на фото лента метър по метър.
По-хубаво е за тези 500 лв. да си купиш пет кубика чамови дъски и с тях да си сковеш нова барака". „Да, но тази барака е историческа. Лично Учителят Дънов е дал чертежа да се направи." „Като историческа ценност вземи, че я заснеми с фотоапарат от край до край, направете чертежи и така ще остане като историческа ценност". И така направих. Илия Узунов успя да начертае с нужните размери самата барака, а аз я заснех на фото лента метър по метър. След това описах историята на бараката. Тя бе разказана от трима души. Този, който беше я направил - Борис Николов, от Стоянка Илиева и от Илия Узунов. Този материал днес трябва да се предаде на архитект, който от него да направи архитектурен план. По този начин тя остава за поколенията.
към текста >>

В този момент губи равновесие и пада на паркета на един метър от леглото си и си счупва за втори път крака.
Един ден идва при нея една сестра и започва да й говори неприятни неща. Стоянка е ядосана. Става от леглото и казва: „Това не е вярно, ти лъжеш! " Другата отговаря: „Не лъжа! " Стоянка упорства: „Лъжеш", и замахва с жест към нея, че лъже. В този момент губи равновесие и пада на паркета на един метър от леглото си и си счупва за втори път крака. А гостенката й казала: „Видя ли, и убеди ли се сега, че не лъжа? " Да, това е повече и стои по-високо от всякакъв окултизъм, теоретичен или практичен. Отново 40 дни в Пирогов. Изписаха я, но тя беше вече неподвижна. Заварвам я в апартамента й.
към текста >>

42. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Учителят ме прие и няколко пъти ме чисти с „паси" - като простираше двете си ръце над главата ми на половин метър разстояние и правеше плавни движения.
Това ти е една вътрешна опитност. Това ще ти бъде един малък опит". Този ден аз имах неудача в изпита си в Университета. Плаках много. Исках Учителят да ми помогне да го издържа. Учителят ме прие и няколко пъти ме чисти с „паси" - като простираше двете си ръце над главата ми на половин метър разстояние и правеше плавни движения. По този начин той махаше отровите от главата ми и аз изпитвах разведряване. После като ме хвана за главата ми каза: „Стани! " Аз разбрах, че съм паднала в едно състояние на егоизъм и затова страдам. След това като ме шляпкаше по страната на бузата полушеговито, полусериозно ми каза: „Аз нали ти казах и защо не си събираш сълзите в шишенце? Аз още не съм видял някой от вас да си събира сълзите." Казах му, че моите сълзи не са добри, че са отровни и ако направя онзи опит, който Той ми дава за поливане на цветята вероятно бих отровила цветята, биха посърнали и биха извехнали.
към текста >>

43. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

„Зле просиш тогава, молитвата ти е слаба и излиза на половин метър от главата ти." Учителят продължи: „Кажи ми сега ако ти с твоите разбирания си на моето място и аз така ти прося как би постъпила с мен, кажи ми и аз така ще постъпя с теб.
Защото аз съм се обърнала тук на просяк и прося от вашето време." „Един ученик, който идва да се учи при Учителя си не е просяк. „Учението е друго нещо, то е свещено, ученикът се учи, но има и материални нужди, в тях той има нужда не от учител, но от приятел." Учителят ме погледна: „Тук си права. Един ученик, който няма дрехи, няма какво да яде, седи в нехигиенична стая не може да учи. Затова трябва да се моли. Трябва да се моли, за да му се подобрят условията." „Учителю, аз се моля, но Господ не чува молитвата ми". „Зле просиш тогава, молитвата ти е слаба и излиза на половин метър от главата ти." Учителят продължи: „Кажи ми сега ако ти с твоите разбирания си на моето място и аз така ти прося как би постъпила с мен, кажи ми и аз така ще постъпя с теб. Представи си, че си на моето място и си Учител." „Не мога да си представя". Учителят продължи: „Знаеш ли ти в какво положение се намираш? Представи си, че си паднала в калта, но и двете ти ръце са покрити с отворени рани и ми се молиш да те вдигна, ти викаш и аз не знам какво да направя. Но аз трябва да те грабна и ти колкото и да крякаш и да викаш да те вдигна веднъж завинаги от калта. Ти можеш да ми викаш тогава „Какъв е този безсърдечен, жесток човек, защото ме мъчи", а аз фактически те вдигам от калта, макар че си си наранила ръцете.
към текста >>

44. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

При една разходка към околностите на Изгрева, може би на един километър разстояние в посока на Диана Бад в присъствието на Учителя и няколко човека, то Учителят откри близо до рекичката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка.
В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас. Така живеехме скромно и много простичко, и много бедничко. За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то работниците се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно. Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно внушение срещу нас, което идваше от града. Това бе причината да се потърси и да се открие вода за Изгрева на друго място. При една разходка към околностите на Изгрева, може би на един километър разстояние в посока на Диана Бад в присъствието на Учителя и няколко човека, то Учителят откри близо до рекичката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка. Всеки, който е бил на екскурзия с Учителя е имал възможност да наблюдава как Учителя ей така съвсем случайно намира къде някъде има извор. След което, казваше: „Тук трябва да има вода". И ние търсехме и някой от братята извикваше радостно и Учителят се насочваше към него. Затова при нашите екскурзии ние сме направили и каптирали стотици извори, както по Витоша, така и по Рила. В това се състоеше един сим-вол-верую на извора, който тече и който дава вода и напоява жадните.
към текста >>

45. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

" И той разтвори ръце като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята.
Аз стоях отстрани и виждах, че Учителят произнася само една реч и подминаваше приятеля. Каква бе тя аз не можах да чуя. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: „Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа". „Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост, краката не ми се отделят от земята". Учителят му каза: „Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни.
към текста >>

46. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

" И той разтвори ръце като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята.
Аз стоях отстрани и виждах, че Учителят произнася само една реч и подминаваше приятеля. Каква бе тя аз не можах да чуя. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: „Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа". „Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост, краката не ми се отделят от земята". Учителят му каза: „Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни.
към текста >>

47. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

сантиметър да ги надвишавам.
Аз не помня друг на Изгрева да е тро-тал с крак пред Учителя. Останах само аз, единствената. Сега ме е срам и болно. Това по-късно се разказваше подробно с различни украшения и всички ме гледаха и знаеха, че и аз съм като другите и не правя изключение от всички. А аз понякога се смятах, че малко съм повече от тях, може би с един. сантиметър да ги надвишавам. А какво излезе? Пълен провал. След няколко дни отивам при Учителя и го питам: „Учителю, как ли ме търпите? Мен ме е срам да дойда при вас и не знам как да се извиня и да искам прошка". „О-о-о", каза той, но това го изказа и го провлече доста дълго.
към текста >>

48. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя.
Ние с облекчение въздъхнахме. И точно на следващия ден на беседа Учителя спомена за този случай и накрая вдигна пръст заплашително към нас и каза „От вас искам да имате по три факултета. Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован". Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи. Необходимо е образование. Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя. Без него е невъзможно да се приеме неговото Слово. Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с Божественото, което се изявява чрез Словото на Учителя. Сега може би разбирате какво означава, че учениците трябва да са завързани един за други в една верига, за да може един да тегли, друг да дърпа и да могат да се изтеглят чрез веригата онези, които са долу. И затова е важно, че Духът има своите изисквания, а законът е следният. „Вие не можете да повдигнете света ако не повдигнете себе си." Това е изказване на Учителя.
към текста >>

49. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

Той не позволяваше да бъде нито изблъскан към Учителя от никого и се движеше на половин метър от него или пък да бъде прескочен, или изместен на дясно.
Идваше ми да отида и да го ритна ей така, че да отхвърчи в гората и на котарак да ми стане. Вероятно и на други е минавала същата мисъл като при мене. Но когато бяха повече приятелите около Учителя и се движат по поляната гледката бе необикновена - от лявата страна на Учителя вървят двама, трима, четири ученика, а от дясната страна върви котарак с вдигната опашка и заема мястото на необикновен човек, като че ли има своя собствена пътека до Учителя и никой не можеше да се нареди до него. Той измяукваше по един особен начин и направо ни парализираше. Тази тоналност на гласа му беше необикновена. Той не позволяваше да бъде нито изблъскан към Учителя от никого и се движеше на половин метър от него или пък да бъде прескочен, или изместен на дясно. Той винаги реагираше като измяукваше по особен начин в такава гама и ние потрепервахме от гласа му. Разбрахме, че беше котарак на Учителя и котарак с привилегия. Накрая в един ден всички забелязахме тази негова привилегия, всички ахнахме и се учудихме. Разбрахме, че тук има нещо и то така не е без нищо, но не беше дошло още времето да разгадаем тази загадка. От както се яви котарака всички дрязги между нас веднага изчезнаха.
към текста >>

50. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

Ламбата светеше, тя бе от 500 вата и осветяваше цялата поляна, а около нея в диаметър около един метър имаше рояк от нощни насекоми.
Така те светят за Невидимия свят. Та за невидимия свят е много лесно да се ориентират и да ви намерят. Те ви намират по светлината на пробуденото ви съзнание". Този пример ми дойде на ум когато разказвах това как духовете могат да съзрат светлината много лесно, те се движат в полета където е нощ за тях, макар че някой път е денно време за хората, но светлината която се излъчва от съзнанието им, от мозъците им по нея могат да се ориентират много добре. Така пеперудите, мухите, комарите и бръмбарите вечерно време заобикаляха голямата крушка на стълба, който бе насред поляната. Ламбата светеше, тя бе от 500 вата и осветяваше цялата поляна, а около нея в диаметър около един метър имаше рояк от нощни насекоми. Ние го приемахме това за нещо напълно нормално. Ето това е една аналогия и съпоставка, която е необходима в случая. Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на Ада. Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мене и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви.
към текста >>

Едни слизаха от горе, приближаваха се на един метър от главата му и се вливаха в онази светлина, която го обкръжаваше като ореол и след това други същества излизаха от този ореол и отиваха нагоре към небето.
От лицето му и главата му излизаше светлина, бяла светлина както това излиза от слънцето, което току-що изгрява, една мека светлина, бяла, трепкащо с фини вибрации. Вторият бе, че виждам как небето над него се отвори, като че ли някой вдигна някакъв капак, който стоеше над главите ни и тази светлина излизаща от Учителя се разпростре и над него километри нагоре над него към небето. Третият момент бе, че видях как започнаха да слизат същества в бяла светлина като разперени птици върху него. Ако сте виждали как ято бели гълъби кръжат, за да слезат и кацнат еди след друг на земята, такава картина виждах над главата на Учителя. Тези същества не само слизаха, а възлизаха. Едни слизаха от горе, приближаваха се на един метър от главата му и се вливаха в онази светлина, която го обкръжаваше като ореол и след това други същества излизаха от този ореол и отиваха нагоре към небето. Възлизаха и излизаха -това беше цяло проявление на Божествения свят. Аз стоях отдолу и гледах, а той седи отгоре и се усмихва. По едно време това изявление спря, някой затвори с небесен капак пред очите ми тази картина, обърнах поглед надолу и какво да видя - отдолу идваха приятели от Школата, но лицата им бяха като че ли не са човеци, а като че ли ни гледат чудовища. Аз изписках от уплаха и побягнах нагоре към стаята на Учителя. Той ме чакаше: „Марийке, не бой се, но запази това, което видя и съзря".
към текста >>

51. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Въздухът трепти, усеща се как всеки милиметър от въздуха около нас трепти по особен начин.
На Петров ден, 12 юли, рождения ден на Учителя беше празник за всички и ние се обличахме в най-новите си дрехи. Той излезне с нов бял костюм, целият изгладен, върви, така хармонично се разклаща и развява сакото му, панталоните, че като че ли всичко е музикална хармония. Движеше се плавно покрай нас. Приятелите изнесат и донесат онова, което са приготвили предварително - гевреци, бонбони, локум, сладкиши и го поставят на масата -празник за на всички. Празник е и ние го усещаше, че това е празник и във въздуха над нас. Въздухът трепти, усеща се как всеки милиметър от въздуха около нас трепти по особен начин. Това е присъствието на Белите братя, които са дошли от края на вселената да присъстват на тържеството на Учителя, но ние не ги виждаме, нашите очи са затворени за тях, но ние ги усещаме. Това е празник на душите, ние сме в едно особено състояние весели, усмихнати и с приповдигнато състояние на духа. Имаме усещането че хвърчим насам-натам, движим се празнично възбудени. Дванайсети юли е празник на Школата. Всички сме се събрали, дошли са гости от града, о-провинцията, този ден е особен празник за Учителя.
към текста >>

52. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора.
Ние заварихме тези приятели, които ни разказваха такива опитности, че ние ги слушахме с отворени уста, очи и уши. При един такъв разказ сестра Василка, казваше: „Аз съм неверник Тома" и все чакаше момента и времето да се случи нещо, което да бъде само нейно, за да може от неверни Тома да стане на верующ Тома, А това означава да се сблъска и да се срещне с една истинска опитност от живота на Учителя. И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е. падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора. Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина. Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от тялото му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда.
към текста >>

53. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Когато светлината на фенерчето се приближила по земята на един метър до нея изведнъж снопа от светлината се вдига и този, който държи фенерчето я осветява.
Било вечер, а тя измъчена, била изоставена от всички, от самотна" по-самотна и смятала, че животът й няма смисъл и че тя е оставена така на течението, което я носи към пропастта. Може би престояла повече от час, от време на време си поплаквала. След известно време към полунощ от към чешмата се задала една светлина от електрическо фенерче. Тя знаела, че по онова време Учителят вечерно време е излизал с фенерче на разходка, но тя също знаела, че и други са имали такива фенерчета. Светлината полека-по-лека пристъпвала към нея и чуват се стъпки. Когато светлината на фенерчето се приближила по земята на един метър до нея изведнъж снопа от светлината се вдига и този, който държи фенерчето я осветява. След това фенерчето осветява и онзи, който го носи. Изведнъж тя вижда, че пред нея стои Учителя, Без да продума, без да каже нито дума той се обърнал и заминал. След малко състоянието й се трансформирало, съзнанието й се прояснило, тя станала и си отишла, но не могла да заспи. Упреквала се, че ето била е в противоречие в себе си и с околните и не е поискала помощ от Учителя и ето той идва и със своето присъствие й разрешава въпроса. На следващият ден тя отива да благодари.
към текста >>

54. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

После следващият път пак го направя, а те вече като ме виждаха, че наближавам вдигаха си дългите рокли нагоре, половин метър над земята и искаха да кажат „минава мърша".
Аз още от дете се противопоставях на общественото мнение, дори правех точно противоположното, за да предизвикам реакция и да се отдалеча по този начин от него и да се разгранича от него. Бунтувах се вътрешно. Когато Учителят ме сближи с Борис то старите сестри шушукаха и ме критикуваха. Обикновено те бяха седнали на пейката или по столове и си разправят разни неща, а аз минавам с Борис и нарочно го хващам под ръка пред тях и те се ококорват и ни гледат. Ама аз тогава съм била млада - двадесет и пет годишна. После следващият път пак го направя, а те вече като ме виждаха, че наближавам вдигаха си дългите рокли нагоре, половин метър над земята и искаха да кажат „минава мърша". Та „мършата" минаваше, а те си вдигаха полите, за да мине „мършата" между и роклите им. Ами ако влезнеше „мършата" под тях тогава какво ли щеше да стане? Тогава това бе една форма на обществено порицание. Та съм минавала много пъти покрай сестрите, наредили се в редица с приповдигнати поли докато мине покрай тях „мършата". Но аз не отстъпвах, защото те още не бяха се освободили от всичко порочно, което имаше в света и се стараеха да ни учат и дават поучения.
към текста >>

55. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Учителят с няколко думи на точен български език разви мисълта окончателно като говореше на половин метър от мене.
Накрая дохождам до една съществена мисъл. Една много важна и съществена мисъл в себе си. И спрях да я разглеждам и размишлявам върху нея. Изведнъж както Учителят беше в двора и работеше си там нещо и както не ми обръщаше внимание цели девет дни, както и сега до този момент, изведнъж се изправи, изхвръкна като птица от това положение там и като стрела се насочи към мене. Това беше моето вътрешно усещане и възприятие, а той бързешком пристигна при мен и по най-бърз начин направи двайсетина крачки към мен и продължи с думи мисълта, до която аз бях се спряла и която беше в мене. Учителят с няколко думи на точен български език разви мисълта окончателно като говореше на половин метър от мене. Аз седях на пейката с ръце от пред положени на колената и на роклята си. Докато се усетя той бързо и точно доразви мисълта, обясни ми я, разви я и си отиде така бързо както беше дошъл. Аз останах сама на пейката. Стоях още известно време, за да запечатам в ума си онова, до което бях стигнала сама и онова, което Учителят ми каза и като видях, че то вътре в мене се съедини не само като определена мисъл, а като разрешение на този важен въпрос. Така разбрах, че съм приключила с тази задача.
към текста >>

56. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

При един друг случай когато споменах, че времето ще се развали, Учителят каза: „Ти си добър барометър".
Чак когато се придвижихме до хижа „Вада" времето се оправи. Та бяхме преминали през всички сезони. През вятър, бури, дъжд и сняг. Като чу Учителят моето мнение, че времето ще се развали ме погледна някак си особено, вгледа се в мене, вероятно търсеше да открие от къде дойде тази прогноза за времето и кой ли ми я даде. Но нищо не каза. При един друг случай когато споменах, че времето ще се развали, Учителят каза: „Ти си добър барометър". По ония години бях млада и не разбирах как мога да предсказвам. Вероятно някои от съществата,които бяха истинските метеоролози в Невидимия свят идваха и чрез мен желаеха да предупредят за предстоящата промяна на времето. Но когато остарях, когато започнаха да ми се обаждат ставите на колената вече знаех, че моят барометър е вече друг. Болките по ставите се обаждаха часове преди промяна на времето. Беше болезнено и едвам се издържаше.
към текста >>

Но когато остарях, когато започнаха да ми се обаждат ставите на колената вече знаех, че моят барометър е вече друг.
Като чу Учителят моето мнение, че времето ще се развали ме погледна някак си особено, вгледа се в мене, вероятно търсеше да открие от къде дойде тази прогноза за времето и кой ли ми я даде. Но нищо не каза. При един друг случай когато споменах, че времето ще се развали, Учителят каза: „Ти си добър барометър". По ония години бях млада и не разбирах как мога да предсказвам. Вероятно някои от съществата,които бяха истинските метеоролози в Невидимия свят идваха и чрез мен желаеха да предупредят за предстоящата промяна на времето. Но когато остарях, когато започнаха да ми се обаждат ставите на колената вече знаех, че моят барометър е вече друг. Болките по ставите се обаждаха часове преди промяна на времето. Беше болезнено и едвам се издържаше. Това беше старческия барометър. Казвах си: „Е, щом на младини съм била барометър, защо и на старини да не бъда барометър". Така се окуражавах сама.
към текста >>

Това беше старческия барометър.
По ония години бях млада и не разбирах как мога да предсказвам. Вероятно някои от съществата,които бяха истинските метеоролози в Невидимия свят идваха и чрез мен желаеха да предупредят за предстоящата промяна на времето. Но когато остарях, когато започнаха да ми се обаждат ставите на колената вече знаех, че моят барометър е вече друг. Болките по ставите се обаждаха часове преди промяна на времето. Беше болезнено и едвам се издържаше. Това беше старческия барометър. Казвах си: „Е, щом на младини съм била барометър, защо и на старини да не бъда барометър". Така се окуражавах сама. Защото в страданията си човек винаги е сам.
към текста >>

Казвах си: „Е, щом на младини съм била барометър, защо и на старини да не бъда барометър".
Вероятно някои от съществата,които бяха истинските метеоролози в Невидимия свят идваха и чрез мен желаеха да предупредят за предстоящата промяна на времето. Но когато остарях, когато започнаха да ми се обаждат ставите на колената вече знаех, че моят барометър е вече друг. Болките по ставите се обаждаха часове преди промяна на времето. Беше болезнено и едвам се издържаше. Това беше старческия барометър. Казвах си: „Е, щом на младини съм била барометър, защо и на старини да не бъда барометър". Така се окуражавах сама. Защото в страданията си човек винаги е сам.
към текста >>

57. 229. КАТЯ ГРИВА

Вместо лицето му Катя вижда как Учителят изведнъж си обръща гърба и стои на един метър от нея.
Искам да ти я дам". Катя се дърпа и строго я кастри: „Сестра, аз си имам пари, дайте ги на друг, който няма". Сестрата е огорчена, но Катя настоява: „Парите дайте на друг". Разделят се и Катя се запътва към своята барака. По едно време пред бараката среща случайно Учителя и той като я вижда веднага си обръща гърба и бил строг. Вместо лицето му Катя вижда как Учителят изведнъж си обръща гърба и стои на един метър от нея. Не желае да разговаря с нея и не й обръща никакво внимание. Следващите секунди на поляната се задава Мария Захарната. Тя идва от града. Беше нисичка, с една много голяма гуша на врата, беше уродлива и едвам можехме да я гледаме. В едната си ръка носи един смачкан геврек, а в другата пет лева - точно колкото струваше един трамваен билет.
към текста >>

58. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Учителят се спря, погледна към мене, погледна над мен, погледа му се спря на един метър над главата ми, загледа се в нещо и каза: „Е, да, говоря аз, говоря аз, но всичко тече през стените на „парахода" навън в морето и отива за храна за рибите".
Всеки през време на Школата работеше за себе си, разрешаваше личните си задачи, разрешаваше съдбата си и кар-мичните си развръзки. Всички тези хора си заминаха от този свят и не оставиха нищо като някои от тях може би оставиха спомени за Школата. Но те трите стенографки към всичко това, което споменахме по-горе дадоха своя труд за Бога и той остана като такъв и сега накрая на живота си след тридесет години след Учителя в това съм категорична. Тяхната работа бе работа за Бога, за Учителя, за Бялото Братство. По един такъв повод след честото посещение на Учителя в „парахода" аз споделям с него, че те, стенографките имат правилно отношение към него и към Словото му. Учителят се спря, погледна към мене, погледна над мен, погледа му се спря на един метър над главата ми, загледа се в нещо и каза: „Е, да, говоря аз, говоря аз, но всичко тече през стените на „парахода" навън в морето и отива за храна за рибите". Аз го погледнах изумено. После видях цялото си несъвършенство да приемем една частица от онова Слово, което изтичаше от него като извор непрекъснато. Ние не можехме да го вместим в себе си. Ето те, стенографките записваха, дешифрираха и други отпечатваха това Слово. Колко от него оставаше у тях?
към текста >>

59. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Но Тереза настоява на своето и когато един немски дух настоява не можеш да го помръднеш и поместиш дори на милиметър.
Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света. А сега тази черна хартия и тази черна емблема. Не само не върви, а е основно противоречие. Но Тереза настоява на своето и когато един немски дух настоява не можеш да го помръднеш и поместиш дори на милиметър. Тогава аз решавам, че така въпроса няма да се разреши и отивам при Учителя. Преди да отида се срещам с нея: „Тереза, може ли на Учителя да му се слага черна хартия? Помисли малко! " Тя упорствува и толкоз. Но накрая прави компромис и казва: „Каквото каже Учителят".
към текста >>

60. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

Столовете в салона са наредени в полукръг на редици, така че от стол до стол да има разстояние около един метър.
Това бяха уроци за ученици от вътрешната Школа. Разбрах, че мястото на Савка беше по благодат, това ме успокои, защото тутакси онова противоречие у мен изчезна, което се бе породило от мястото, което тя заемаше. Така че това място бе дадено по благодат и то по велика благодат. По това време ми дадоха на сън да видя Савка в друга светлина и в друга проекция. Ето аз сънувам, че съм в Младежкия клас. Столовете в салона са наредени в полукръг на редици, така че от стол до стол да има разстояние около един метър. Това бяха и неговите съвети на земята. Така нареден виждам Младежкия клас по време на сън, а в средата е катедрата на Учителя. Всеки един от учениците беше седнал на стол и му беше дадена една книга, която беше специална и специфична работа, която му бе дадена да изучава в областта на науките. Аз пък държах една книга по астрология. В този полукръг от столове и ученици Савка я нямаше.
към текста >>

61. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Широчината на носа ми е 31 милиметър.
Учителят донесе инструментите си, с които навремето е правил своите френологични изследвания върху главите на хиляди българи. След малко Паша пристигна, Учителят ми даде стол, аз седнах и със инструментите той започва да измерва различни точки на моят череп, точки, които са описани в ръководствата по френология. Той отмерваше и диктуваше на Паша, която записваше. Така че моят Камперов ъгъл е 79 градуса. Отклонението на челото е 30 градуса. Широчината на носа ми е 31 милиметър. Обиколката на врата ми - 30 сантиметра (според Учителя 1 см не ми достига, за да има хармония). Дължината на носа е 5 см. Височината на челото - 5 см. Дължина на лицевата част от носа до брадата - 6 см. Дължина на цялото лице в крива линия -19 см.
към текста >>

62. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад. Но какво правеха възрастните приятели, какво умуваха, но те не изпълниха това нареждане. Ние бяхме тогава млади, нас ни интересуваха други неща, а пък възрастните приятели бяха авторитети, познаваха законите на обществото и движеха всички организационни въпроси на Изгрева. А главен ковчежник беше Тодор Стоименов, който не даваше лев без знанието на Учителя. Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма.
към текста >>

63. 287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ Когато започна да се устройва Изгрева Учителят беше наредил да се закупят местата от селяните в един голям периметър - от шосето за Дървеница до Диана бад. Но какво правеха възрастните приятели, какво умуваха, но те не изпълниха това нареждане. Ние бяхме тогава млади, нас ни интересуваха други неща, а пък възрастните приятели бяха авторитети, познаваха законите на обществото и движеха всички организационни въпроси на Изгрева. А главен ковчежник беше Тодор Стоименов, който не даваше лев без знанието на Учителя. Пари можеха да се намерят, но стана така, че местата се изкупиха от външни хора, заселиха се чужди хора около нас, които впоследствие ни пречеха. Като похлупак на всичко отгоре зад салона на Изгрева се залепи една кръчма като мястото бе закупено от противниците на Учителя - свещениците, които го дадоха под наем, намериха човек, построи кръчма.
към текста >>

64. 40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА

Неговият поглед имаше несравнимо голям диаметър и Неговата дейност широк периметър.
От тогава не съм видяла Учителя, но Го ценя и уважавам за това, което направи за нас и за чудните Му дарби. Но беседите не ги разбирам, повторила пак тя, и не ги чета". А ние, а аз се чудя не само на дарбите Му, но на Неговата Любов към хората, независимо Негови последователи ли са или не, на Неговата Любов и всеотдайност в служенето Му на Господа, на Неговата широта и далновидност. Неговите мерки не бяха като нашите - човешки мерки. Защото и погледът Му не беше като нашия - човешки поглед. Неговият поглед имаше несравнимо голям диаметър и Неговата дейност широк периметър. Той виждаше, че тези души не могат само да разбират Учението Му, но ги обичаше пак и направи нещо за тях, защото виждаше далеч в бъдещето и знаеше, че те ще се пробудят един ден и ще тръгнат по пътя към Бога.
към текста >>

65. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2.
" Слаби, анемични и въобще закъсали със здравето си хора караше да носят някаква дрешка или шалче с огнено червен цвят. „Той е цвят на живота, той оживява човека." На хора със слаби и късогледи очи препоръчваше да гледат продължително време зелен цвят. „Той усилва зрението." По-нататък ще опиша един случай за излекуване на късогледство със зеления цвят на планината, но тука ще приложи няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Него. На един обяд разни сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. И аз записах отговорите. 1. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от 73 един километър разстояние. 2. За стомах: Да се пие мента - тревата. 3. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. 4. За треска: Три люти пиперки, вместо хинин. И 3-4 чаши гореща вода. Тя разредява кръвта и не могат да се размножават микробите. 5.
към текста >>

66. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

Навлизах на метър, два навътре по камъните, които стърчат над водата и сядах на някой голям камък, като на малко островче.
Погледат, послушат и продължат пътя си. Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията. Всички се разпръсваме. Едни плъпват нагоре към езерата, други се връщат. Аз обичах да се отбивам на езерото. Навлизах на метър, два навътре по камъните, които стърчат над водата и сядах на някой голям камък, като на малко островче. Обичах да стоя там и да гледам как синьозеленикавата повърхност на езерото се бърчи от лекия ветрец и леки вълни се гонят една подир друга, по които са накацали някакви искрящи лодчици или корабчета -миниатюрни отблясъци от слънцето. Това беше толкова красиво и забавно. Ето една група вълни със своите малки корабчета минават край мене, като че дефилират и отминават. Виждаш ги, че се раждат там пред очите ти в езерото и изчезват някъде там по-далеч от теб, а въображението ти рисува други картини и създава приказка за някакви свръхземни същества, които плуват с тези светещи корабчета, идвайки от незнайни светове и заминавайки към други такива. Тук всичко естествено и земно придобива неземен характер.
към текста >>

67. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)

метър, почвах да гледам синьото небе и се захласвах.
Ние често се катерехме по нея и лягахме в вдлъбнатината гдето слагаха ковчега. Майките ни бяха вдовици и ходеха на работа. Ние, десетина хлапака играехме по „Падалото" боси, окъсани, а често и гладни. При настроение, което ме обхващаше сегиз-тогиз, аз се отделях от другите и отивах между гъсто израслите магарешки тръни, близо до „конското". Бях намерил полянка от около 1 кв. метър, почвах да гледам синьото небе и се захласвах. Един ден майка ми беше останала вкъщи. Аз още от обед отидох на въпросната полянка, без да усетя минал целия следобед. Било е вероятно към 6-7 часа вечерта, когато изскочих от там. Като ме видя майка ми ме запита: „Ти къде беше? " Казах й, че съм бил в тръните.
към текста >>

68. 5. ЕЮЕМАТА

Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като кожата на бивол, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной.
5. ЕЮЕМАТА През 1935 година ми се яви под лявото коляно злокачествена еюема. Беше голяма колкото ръката ми и дебела около един сантиметър, черна като кожата на бивол, напукана, нацепена и от пукнатините течеше кръв и гной. Тогава бях на служба в гр. Бургас. През лятото поне 30 пъти ходих на морето и засипвах крака си с горещ пясък. Облекчение не почувствувах никакво. През лятото на 1936 г. отидох в София, ходих при Учителя и между другото Му казах и за еюемата.
към текста >>

69. 18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА

Мария Райчева

Сложих си термометъра.
И без да чакам да ми даде някакви наставления изкокнах от стаята. Тогава не разбрах защо блесна като светлина тази радост в мен, не разбрах кога се надявах и изобщо надявах ли се да ми даде Учителят някакви наставления за лекуването ми. В този момент нищо не мислих и на нищо не се надявах - просто действувах под влиянието на силната радост в душата си. Едва на другия ден вкъщи, когато се бях успокоила, усетих, че ми е някак особено леко. Пипнах дланите си - не са ми топли. Сложих си термометъра. Извадих го - не смея да го погледна да не би само така да ми се е сторило и да се разочаровам. Погледнах го - 36,6 градуса, за пръв път от три месеца насам. Ла не би пък Учителят?..." „Хайде, хайде! Учителят още нищо не ти е казал как да се лекуваш и ти вече оздравя! " Мислех си, че температурата ще дойде до вечерта или на другия ден, но тя вече не дойде нито на другия ден, нито до ден днешен.
към текста >>

70. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

В това време гледам хазайката ми сестра Котева около 2 метра висока и 1 метър широка, около 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за обяд, понеже на обяда бил поканен г-н Дънов.
Учителят редовно изнасяше там своите беседи. Аз, разбира се, бях редовен посетител на беседите. Един неделен ден към 10 часа преди обяд, пак се приготвих да отида на беседа. Слизайки по витата дървена стълба надолу озовах се в готварницата на хазаите. Трябва да кажа, че входът и изходът на моята таванска стая бе през готварницата на хазаите, оттам на двора и на пътя. В това време гледам хазайката ми сестра Котева около 2 метра висока и 1 метър широка, около 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за обяд, понеже на обяда бил поканен г-н Дънов. Помислих си: „Значи Учителят днес ще бъде тук на обяд". Отидох, слушах беседата и веднага се върнах в таванската си стая, като почти непрекъснато гледах през счупения прозорец как ще дойде и откъде ще се зададе Учителят. И наистина, след 10-15 минути, гледам откъм „Граф Игнатиев" се зададе един изкривен файтон. Помислих си: „Защо ли е толкова изкривен този файтон, като че ли ще се преобърне? " Интуитивно обаче разбрах, че с този файтон пристига Учителят, файтонът спря.
към текста >>

71. 17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА

Петър Камбуров

Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти.
Да не става нужда да се купуват от пазара. За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново лозе". Наех орач да я изоре дълбоко, а понататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много наемах работнички от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица. Всички се развиваше добре: и лозето, и бостана, и царевицата. На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви.
към текста >>

72. 5. ИЗЛЪЧВАНЕ И ПЪТУВАНЕ В СВОБОДНАТА МИ РОДИНА

Цанка Екимова

Идваше една светлина като ореол в диаметър около един метър и ме взимаше със себе си, аз се измъквах от тялото си и този ореол ме водеше между звездите и други светове.
5. ИЗЛЪЧВАНЕ И ПЪТУВАНЕ В СВОБОДНАТА МИ РОДИНА По същото време като ученичка в гимназията аз започнах да се излъчвам от тялото си. Не знаех какво означава това състояние, как то се нарича и защо става точно така. Но ставаше така, че аз виждах тялото си долу на кревата, а аз хвърчех и се разхождах във въздуха насам-натам, минавах през стените на къщата. Виждах се как хвърча, как минавам през преградите, а долу виждах моето тяло да лежи и да стои спокойно. Идваше една светлина като ореол в диаметър около един метър и ме взимаше със себе си, аз се измъквах от тялото си и този ореол ме водеше между звездите и други светове. После ме връщаше на същото място и аз влизах в тялото си. Аз още не бях подготвена за такива неща и не знаех нищо по този въпрос. Но обикновено се уплашвах особено след като влизах в тялото си, да не би да стане нещо с мене. После се молех много и моя духовен ръководител ми обеща, че повече няма да минавам през тези опитности. Когато след време влезнах в Школата и казах тези опитности на Учителя, Той се усмихна: „Когато една птичка е затворена в клетка и се пусне, тя хвърчи опиянена от радост заради свободата си.
към текста >>

73. 42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА На Изгрева всичко бе поставено на опит и наблюдение.
42. БАРОМЕТЪРЪТ И ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО НА ИЗГРЕВА На Изгрева всичко бе поставено на опит и наблюдение. Всеки от нас имаше лична съдба и карма, която трябваше да разрешава. Нашите взаимоотношения в Школата също бяха предметно обучение за самите нас. Нашите отношения към Школата на Учителя бе съдба за нас. А Словото Му бе за нас и хляб и светлина. А Той ни даваше съвсем обикновени задачи.
към текста >>

Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила.
А Словото Му бе за нас и хляб и светлина. А Той ни даваше съвсем обикновени задачи. Така на Изгрева бе направена една метеорологична клетка и в нея бяха сложени онези уреди, които отчитаха данните за барометричното налягане, за влажността на въздуха, за температурата на въздуха и се вписваше в една тетрадка. После се правеше прогноза за времето и се отчиташе дали това се е сбъднало. По този начин се научавахме да съзираме онази връзка, която съществува между живота в нас с този на околната окръжаваща ни среда. Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила. Той го изпрати. ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10. Стрелките ако възкачват - вятър. Забележително е това, че дори и посоката на вятъра се вижда ясно; гнездото на стрелките се образува винаги на тая страна на съда, отдето ще духа вятърът! Изгрев, 1.октомври 1934 г.
към текста >>

ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10.
Така на Изгрева бе направена една метеорологична клетка и в нея бяха сложени онези уреди, които отчитаха данните за барометричното налягане, за влажността на въздуха, за температурата на въздуха и се вписваше в една тетрадка. После се правеше прогноза за времето и се отчиташе дали това се е сбъднало. По този начин се научавахме да съзираме онази връзка, която съществува между живота в нас с този на околната окръжаваща ни среда. Така аз изисках веднъж от Боян Боев да ми изпрати едно указание за един барометър-камфоров, който си бях купила. Той го изпрати. ПРОМЯНА НА ВРЕМЕТО Упътване за камфоровия барометърПрозрачната течност предвещава ясно време.Мътната течност предвещава дъжд.Лед на дъното (високо налягане на атмосферата) - студ.Мътна течност с малко звездички - буря.Големи кичури - влажен въздух - облачно време, а зиме - сняг.Конци в горната част на течността - вятър.Кичурите, ако се издигат нагоре и остават там - вятър в горните слоеве на въздуха.Малки звездички зиме при ясно време - сняг на другия ден или на третия ден; а понякога - мъгла.Колкото повече се издига ледът, толкова по-голям ще бъде студът. 10. Стрелките ако възкачват - вятър. Забележително е това, че дори и посоката на вятъра се вижда ясно; гнездото на стрелките се образува винаги на тая страна на съда, отдето ще духа вятърът! Изгрев, 1.октомври 1934 г.
към текста >>

74. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Термометърът показва количеството на топлината, хигрометърът показва влагата, а барометърът - налягането на въздуха.
Като наляга етера образуват се слънчевите системи в безконечното пространство. Значи налягането на етера не е навсякъде еднакво. В сегашните науки всяка наука е отделна от другите. Сегашните науки са се отделили: например физиологията, анатомията и пр. Всяка си има своя област, няма нещо, което да ги свързва. Термометърът показва количеството на топлината, хигрометърът показва влагата, а барометърът - налягането на въздуха. Въздушното налягане е надолу, влагата действува на страни, а пък топлината във всички посоки. Върху всеки организъм се упражнява налягане отвън. А пък с топлината има напор на етера от вътре. И тогаз се дохожда в равновесие. Когато хората изгубят Любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българина, тогаз отвътре няма разширение и външният свят наляга.
към текста >>

75. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Та аз стърчех на половин метър от Него и гледах как кървеше много от вената на Учителя.
Може би някое счупено стъкло, което е било останало в ръката на побойника, с която той бе счупил онзи прозорец, вероятно някакво парченце от стъкло бе клъцнало вената на челото и тя течеше сега. От вената течеше много кръв. Това трябва да се знае много добре, защото по-късно братята разказваха, че не е била пролята кръвта на Учителя, а това е било от разрязаната ръка на побойника. За кръвта от разрязаната ръка на побойника беше вярно. Но вярно беше и това, което аз видях. Та аз стърчех на половин метър от Него и гледах как кървеше много от вената на Учителя. Като я натисне с пръсти и с кърпичката тя спираше, но отдолу течеше под кърпичката. А всеки знае, че една порезна рана на лицето на човек много кърви, защото там кръвоснабдяването е обилно и кръвоносните съдове са тънки. Така че беше пролята кръвта на Учителя и същата кръв се смеси с кръвта на побойника. Това беше знаменателно събитие. Кръвта на побойника и кръвта на жертвата се смесиха тук пред мене и пред всички ни.
към текста >>

76. 3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА

Имаше една малка метеорологическа станция в средата на поляната, с барометър и всички други уреди и Жорж Радев беше метеоролога.
Учителят играеше в средата на поляната. Ние наоколо. Ние ги учехме упражненията тогава и какво да ви кажа, аз хвърчах по поляната. Бях на седмото небе. Така бях радостна, че намерих това, което търся. Имаше една малка метеорологическа станция в средата на поляната, с барометър и всички други уреди и Жорж Радев беше метеоролога. Всяка сутрин и вечер той измерваше и записваше данните от уредите и аз му казвам: „Брат, нека и аз да се запозная малко с метеорологията". Та още от тогава следях движението на облаците и до ден днешен има един облак, който се завива в кръг между Бистрица и Витоша. И той ми казваше, че много правилно съм схванала. „Тук има едно течение и като забележиш това движение в кръг след три дена започва буря или дъжд". Спре ли бурята почва дъжда.
към текста >>

77. 1. ДЯДО ПОП И КАРАКОЛЬОВАТА ДУПКА

Жеко Вълканов

Тая дупка беше посред стаята на дълбочина един метър и половина.
Едно време през турско Каракольо се е криел там. Къщата ни наричаха „Папралия". Тя беше хубава. Над гредите имаше направена плетеница от пръти, после папрат вместо слама или ръженица и отгоре керемидите. Аз бях изпуснал ножчето си в „Каракольовата дупка". Тая дупка беше посред стаята на дълбочина един метър и половина. Това стана когато бяха акцизните у нас. Аз не потърсих тогава ножчето си. На другия ден сутринта реших да потърся ножчето си. Майка ми отиде на една сватба, а дядо лежеше край огнището. Тогава нямаше електрически печки както сега.
към текста >>

Като се стопил снега в дупката се просмукала вода около половин метър пък може и повече да е била.
Майка ми отиде на една сватба, а дядо лежеше край огнището. Тогава нямаше електрически печки както сега. В огнището горяха дърва и дядо спеше край огнището на топло. Отворих дупката, в която се слизаше с три стъпала. Първото стъпало минах, на второто като стъпих ми стана студено на краката, на третото стъпало водата ми дойде до кръста. Като се стопил снега в дупката се просмукала вода около половин метър пък може и повече да е била. Ако викам, дядо ще ме бие, ще каже какво търся там, да изляза не мога. В това време гледам дядо поп идва срещу мене, хвана ме за ръката и ме измъкна. (Мисля си - дядо поп - расото му не е черно, но бяло. Забравил е да си облече расото и е останал по риза.) И тъй значи, хвана ме и ме извади от водата. И ме спаси.
към текста >>

78. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

Обясни ми, че една бомба е паднала косо и е минала на един сантиметър от ръба на терасата.
Аз съм голям грешник. В Германия имах жена с две деца, а тук си намерих любовница". Изповяда се пред мен. Бил е похарчил тук и служебни пари. Аз гледам и се чудя. Обясни ми, че една бомба е паднала косо и е минала на един сантиметър от ръба на терасата. Ако беше закачила ръба щеше да избухне. Той говореше на немски, а аз нали бях завършила немска филология. Долу бомбите бяха изпотрошили всичко - имаше ранени и убити. Ние не предполагахме, че бомбардировката ще бъде в центъра. Отидохме в Мърчаево и разказахме на Учителя.
към текста >>

Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат.
София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица „Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н. Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат. По чудо тя не беше избухнала. Гледахме я с брат ми. Ако беше избухнала щеше да разруши къщата. Имаше паднали запалителни бомби на тавана и покрива. Паднали, но след това угаснали.
към текста >>

79. 15. Незарасналата фонтанела на главата

Георги Йорданов Добрев

Един петъчен ден във време на лекцията, Учителят чертаеше на черната дъска, после приближи се към Кирчо и показа с пръст и пипна на мястото на главата му, където имаше една хлътнатина, фонтанелата, ниско вътре като петала дълбоко, около 1-2 см, един сантиметър ли беше и като подкова така, ниско.
16. НЕЗАРАСНАЛАТА ФОНТАНЕЛА НА ГЛАВАТА Ще разкажа сега за Силата на Учителя. Кирчо Михайлов бе брат от Школата още от Младежкия клас. Един петъчен ден във време на лекцията, Учителят чертаеше на черната дъска, после приближи се към Кирчо и показа с пръст и пипна на мястото на главата му, където имаше една хлътнатина, фонтанелата, ниско вътре като петала дълбоко, около 1-2 см, един сантиметър ли беше и като подкова така, ниско. Учителят обясняваше там някакви закони на черната дъска. И посочи и пипна това място на главата му, което не беше зараснало в течение на времето туй място, ниското на главата му постепенно зарасна, втвърди се, в течение на години се изпълни и стана нормално както си е било. Това е Кирчо-Лъвчето. Той е много, много верен и остана благодарен на Учителя и остана верен към Братството, макар че ходи в други секти нагоре-надолу, обаче остана верен и уважава Учителя като Бог. В.К.: Защо му викат Кирчо-Лъвчето?
към текста >>

80. 23. Границата е свободна

Георги Йорданов Добрев

Учителят бе казал, че един метеор с диаметър 50 км стига на цяла Европа, за да бъде унищожена.
Е, след като вече минали години дошъл да благодари на Учителя, да Му каже, че Той го е спасил. Протекло всичко нормално. Той отишъл, избягал, после като се върнал нещата се оправили. Но нещата се оправили от Учителя естествено, иначе щели да го убият. Човек се убива с нож и с куршум и с камък. Учителят бе казал, че един метеор с диаметър 50 км стига на цяла Европа, за да бъде унищожена.
към текста >>

81. 5. Георги Сотиров

Драган Петков

Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята.
Понякога Учителят сам е идвал и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: „Рекох, какво има? “ Но този път се случило друго. След като почукал изведнъж вратата започва бавно да се отваря. Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята. Какво да види? Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята. Чува гласа Му: „Не се допирай до мен“. След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения си вид. Казва му: „Това ти го дадох, за да го видиш, за да може да ти се усили вярата. Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство“. Например за мен, Учителят е Живият Бог.
към текста >>

82. 26. Вратите при Паневритмията

Драган Петков

Като си разперят ръцете трябва да има най-малко разстояние от половин метър.
Всеки от нас имаше своето лично усещане за въздействието на Паневритмията като музика, движение и като съчетание на хармония в едно поле, което е създадено от „Живата Паневритмия“, която се намира в Невидимата Школа на Бялото Братство. Когато бяхме наредени по двойки и двойките се завъртят в общия кръг, трябваше да се спазва едно правило дадено от Учителя. Когато двойките се въртят в кръга, трябва да има еднакво разстояние между двойките. Не трябва някъде между двойките да има по-голямо разстояние от два-три метра, а на друго място да са сблъскани един до друг и да си пречат при играта. Между двойките трябва да има еднакво разстояние. Като си разперят ръцете трябва да има най-малко разстояние от половин метър. Понякога Учителят даваше едно упражнение. Караше ги да се хванат за ръце и да направят нещо като хоро. След това си пускаха ръцете, обръщаха се в дясно и това бе разстоянието, което трябва да има между тях. По такъв начин се определяше големината на кръга. В зависимост от числото на участвуващите двойки се определяше диаметъра на кръга.
към текста >>

В зависимост от числото на участвуващите двойки се определяше диаметъра на кръга.
Като си разперят ръцете трябва да има най-малко разстояние от половин метър. Понякога Учителят даваше едно упражнение. Караше ги да се хванат за ръце и да направят нещо като хоро. След това си пускаха ръцете, обръщаха се в дясно и това бе разстоянието, което трябва да има между тях. По такъв начин се определяше големината на кръга. В зависимост от числото на участвуващите двойки се определяше диаметъра на кръга. Един път бе по-голям, друг път бе по-малък. Не е важно колко голям ще бъде кръга. Друго е важното - да има еднакво разстояние между двойките. Учителят много държеше да няма голямо разстояние между двойките. Той се изразяваше така:“ Затворете вратите!
към текста >>

После Учителят даваше задача да се увеличава диаметъра на кръга постепенно.
“, като ми се отвориха едни други уши, слушам, че отгоре много по-хубаво пеят от нас, но се сливат с нас. Това е моя опитност. Паневритмията е жива и тя се играе едновременно и долу на земята, и в Духовния свят. По време на Паневритмията започвахме да играем в по-малък кръг, като пазехме да няма врати и порти между нас, т.е. да има еднакво разстояние помежду ни. После Учителят даваше задача да се увеличава диаметъра на кръга постепенно. Това означаваше, че идеите на Учителя трябваше да пулсират и да излезнат от центъра и от кръга и да се разпространят по целия свят. Това означава, че центъра на живота пулсира и ритмично изпраща вълни на хармония в света. Ето това беше един метод на работа на Учителя за разпространението на Неговите идеи. Затова ще намерите в Словото Му един израз: „Моето Слово се разпространява във въздуха. Има същества, които Го поемат и веднага Го разпространяват.
към текста >>

83. 7. Място и къщичка на Изгрева

Стоянка Цанева Драгнева

И дойдоха, пратиха партизани, Цачев се казваше този партизанин и построиха на един метър и половина от нас своя къща.
Това е интересно също, че през свободното си време, работеше, той умееше, разбираше от строителство и беше направил една много хубава кокетна къщичка. От всички бараки за нашата казваха „хубавата къщичка“ с хубаво изложение южно, на втория етаж с хубави прозорци, боядисани със синьо и бяло, много хубаво. Той беше мераклия, обаче като започнаха да правят ревизия на братството през 1957/58 г. сега продължава гонението на властите вече чрез Антов. Започнаха да гонят и нас. И дойдоха, пратиха партизани, Цачев се казваше този партизанин и построиха на един метър и половина от нас своя къща. Преди да почнат ревизията на Братството Колю направи опит Братския съвет да му гласува доверие, понеже той там 25 години е живял на туй място. Негова къщичка е на братско място, обаче аз застанах смело и казах: „Ние не сме дошли да вземаме братски места“. Имаше право той по законен път и когато вече Братството реши да му възложи братското си доверие, да го узакони, да го прехвърли на негово име, те направиха ревизия на Братството и не можа. Внесохме 2000 лв. на един адвокат Велев, за да се оформи тази работа, щото се оформи парцел там на туй място.
към текста >>

Пускаха вода и на половин метър долу имаше вода.
Внесохме 2000 лв. на един адвокат Велев, за да се оформи тази работа, щото се оформи парцел там на туй място. От името на Минчо Сотиров да се прехвърли на името на Колю Драгнев, обаче не успяхме да се прехвърли и остана така. И в продължение на шест месеца властта инсценира съдебен иск, процес срещу нас. А всяка вечер ни наводняваха къщата тези партизани като дойдоха. Пускаха вода и на половин метър долу имаше вода. Като се върнем, питам защо. „Ами, казват, вие сами сте си я наводнили“. „Как, кой разумен човек ще си наводни къщата самичък? “ Искаха да ни изгонят. Искаха да ни изгонят и инсценираха съдебен процес.
към текста >>

84. 8. На път към Изгрева

Тя беше в кръгла форма 3-3 1/2 в диаметър.
Като пристигнах в София, тогава за Изгрева се отиваше с трамвай N 1, но той отиваше само до площад „Йорданка Николова“. И тъй вземах аз единицата и като стигнах пл. „Йорданка Николова“ нарамих ямурлучето и инструментите и по алеята през гората пристигнах на Изгрева. Тогава Изгрева представляваше една голяма нива на слатинци с бараки. Първото ми впечатление от Изгрева беше бараката на брат Алберт, евреин. Тя беше в кръгла форма 3-3 1/2 в диаметър. На кого е разбрах, разбира се по-късно. Първия човек когото срещнах на Изгрева беше брат Деветаков. Брат Стефан Деветаков се занимаваше с малки услуги, измазване, изкърпване, някои дърводелски услуги и други. Той имаше една барака, която беше дал под наем на сестра Коньова. В момента той й поставяше печката.
към текста >>

85. 10. Строежът на кухнята на 7-те езера

До кухнята имаше по начало два големи камъка по метър високи, а между тях една дупка като хамбар.
Тогава се обърна пак към мене и ме попита: „Ти как мислиш да стане това? “ „Аз мога да стана отговорник при следното условие“, отговорих аз. „Първо, аз ще работя само отвътре, второ ще наглеждам отвън и ще поправям ако трябва или ще им казвам какво да правят“. На това Учителят каза: „Ето, брата е съгласен при такива условия да отговаря“. Тогава аз поправих събореното и започнахме отново да градим. До кухнята имаше по начало два големи камъка по метър високи, а между тях една дупка като хамбар. Учителят както стоеше започна да пуща малки камъчета в нея. Сестра Катя Зяпкова като видя как Учителят пуща камъчетата, каза: „Учителю, аз ще направя това, ще затворя дупката“. Обаче в това време Учителят се измести, отиде малко настрана и почна да приказва със събралите се братя и сестри. Добре, но сестра Катя, като искаше да отиде при тях и не можеше да напълни тоя хамбар, сложи една камичка и отиде при групата, която разговаряше с Учителя. На другия ден Учителят дойде да провери какво е направила сестра Катя и тя му каза: „Ето, Учителю, аз напълних дупката“.
към текста >>

86. 20. Мъглата

И какво ни беше учудването, като почнахме да слизаме по пътечката надолу - ние слизаме и мъглата се оттегля постепенно и най-голямото ни учудване беше, че като слязохме чак долу на водопада, мъглата отиде близо към един метър под нас.
С него сме ходили няколко пъти на „Сините камъни“ и той ме е развеждал там, където Учителят е прекарвал лятно време на лагер с братя и сестри и аз имам много хубави спомени от там. Веднъж пък ходихме с брат Стоян Каравълев на един водопад, там където не бях ходил до тогава. Той ми каза: „Ела, ще те заведа на водопада“. Беше много хубаво времето, обаче като отидохме до водопада, на полянката, където вече се спуща водата нали, виждаме, че мъглата е до полянката и брат Стоян ми вика, а то много гъста мъгла: „Няма да може да видим водопада, а той е много красив. Но независимо от това, хайде да слезем и каквото видиш, на късмет“. И какво ни беше учудването, като почнахме да слизаме по пътечката надолу - ние слизаме и мъглата се оттегля постепенно и най-голямото ни учудване беше, че като слязохме чак долу на водопада, мъглата отиде близо към един метър под нас. По такъв начин ние имахме възможност да се полюбуваме на красивия водопад и това впечатление ще ни остане в съзнанието. А още по-голямо беше учудването ни, когато почнахме да изкачваме пътечката нагоре, да отиваме пак към скалите. Мъглата започна да заема отново своето предишно положение. Ние се изкачихме горе на полянката и мъглата закри всичко. Още по-интересно беше след това обяснението, което ми даде Учителят когато отидох в София и Му разказах моето преживяване.
към текста >>

87. 30. На Рила 1939 година

Отдолу сложихме капаци метър на метър,- които брат Неделчо Попов беше вземал от печатницата, а отгоре провизии.
30. НА РИЛА 1939 ГОДИНА Още преди да стане време за отиване на Рила, Учителят ме извика и ми каза: „Ще можеш ли да се включиш тая година при отиването на Рила? “ Отговорих: „Разбира се, Учителю, че мога, щом ми кажете вие“. „Пригответе се“, казва, „ще отивате на Рила“. Учителят ми каза, като отидем на Рила най- напред да поправя кухнята, а после да направим магазина и т.н. Натоварихме един камион. Отдолу сложихме капаци метър на метър,- които брат Неделчо Попов беше вземал от печатницата, а отгоре провизии. За работна група дойде брат Лулчев със своята свита (Упанишадата). Свитата на Лулчев се състоеше от Йордан Андреев (адютант), Веселина Йорданова (адютантка), Колю Йорданов, Тодор Маринчевски, Невяна Неделчева, Тодор (гледача), Колю (келифареца), Лазар Опев. Невяна Неделчева стояла през деня при Лулчев, а вечер отивала да спи на тавана на къщичката на Иван-каруцаря. В случая на Рила бяха дошли някои от тях. Качихме се всички на камиона и тръгнахме.
към текста >>

88. 35. Мобилизацията

В това време вземах метъра, с който ходех постоянно, отидох в училището, в канцеларията, почуках и влизам.
По едно време идва един войник и хазайката го води при мене. Той й казал: „Търся Гради, инженера“. Аз чух това и се обадих: „Аз съм Гради“. „Ела“, каза войника, „веднага при командира на полка, вита те в училището“. „Добре“, рекох, „обличам се и идвам“. В това време вземах метъра, с който ходех постоянно, отидох в училището, в канцеларията, почуках и влизам. Гледам командира на полка седнал на стола, но разтревожен,- чак трепери. Казвам: „Добър ден, г-н командир“. „Седни, Гради“, отговори той. Седнах и той започна: „Знаеш ли какво става. Получих съобщение, че утре Негово Величество цар Борис в 10 часа ще бъде в Момково и ще прави ревизия на войската.
към текста >>

89. 37. Учителят си замина от този свят

Значи отгоре имаше около половин метър пръст, а отдолу пясък.
После мнозина питаха защо станало срутване. Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя. Та натегна. После почвата беше песъклива и там където сложихме гредите пясъка лесно се събаря от тежестта. Това подсказва, че някога там е било дъно на море или речно дъно с жълт, хубав пясък. Значи отгоре имаше около половин метър пръст, а отдолу пясък. Така приключи погребването тялото на Учителя. Пропуснах да ви кажа, когато Учителят бил положен в салона, в това време дошла една джипка с милиционери. В това време брат Кисьов бил там до бараката на сестра Балтова. Милиционерите като слезли казали, че търсят Учителя Петър Дънов. Брат Кисьов им отговорил, че Той си е заминал преди няколко дни и че сега в момента могат да Го видят в салона - в ковчег.
към текста >>

90. 39. Игнат Котаров

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Аз не зная и не съм чувал да е имало поне един квадратен метър на Негово име.
Учителят нито веднъж не се приюти там. Той си имаше бялата палатка и нея си ползваше. А тая имаше спалня, отделение като кухничка, имаше коридорче, но какво стана с тази палатка не знам. И на много братя и сестри виках: „Златото и парите, за които съдиха брат Жечо Панайотов и брат Борис Николов и ги пратиха в затвора, това беше всичко в ръцете на Учителя. А Той живя толкова скромно. Аз не зная и не съм чувал да е имало поне един квадратен метър на Негово име. Той живя на Изгрева или както казваха „лагера на Бялото Братство“ или „лагера на дъновистите“, но Учителят не е притежавал нито педя земя. Та ние на яве проверихме идеята за безкористния живот, за когото сега говорят комунистите.
към текста >>

91. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Един приятел му помогна в това отношение като му направи тръбички от някакъв метал с диаметър два см.
Той е лежал в болница за нервно болни два-три пъти. Подобрение обаче не е получил. С течение на времето треперенето на ръцете му става все по-голямо, щото те просто играят и ако рече да си пипне лицето, то той си удря плесници. Той не може да държи лъжица, което обстоятелство затруднява храненето му. Така той е принуден да поема храната си с уста както животните, за да я дъвче после и преглъща. Един приятел му помогна в това отношение като му направи тръбички от някакъв метал с диаметър два см. На единия край сложи някакъв гумен пръстен, който Гради захапва и така посредством тръбичката той изсмуква храната си, която трябва да е течна или все пак сочна, за да може да минава през тръбичката. Значи край него трябва да има човек, който да му направи хапки, да му раздроби яденето, хапките да се накиснат, за да може да преминават през тръбичката. Иначе всичко трябва да бъде раздробено, за да може да го поеме с устата си. Да наблюдава само човек това хранете е цяла трагедия. Но ела зло, че без тебе по-зло.
към текста >>

92. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Собственикът стои на палубата и гледа как барометъра се вдига необичайно.
Лодката се приближава, той продължавал да маха. „Идва лодката, подават ми ръка, стъпвам в лодката и ме закарват в кораба. Карат ме в трюма на кораба, дават ми една лопата да хвърлям въглища, а пък аз всичко нам какво да правя“. Всичко се нарежда тъй както небето е наредило. Горе на палубата, собственика на кораба, който във Франция има мина, разнася въглища и него ден трябвало не зная колко курса да направи и който е долу трябва да работи и добре въглища да нахвърля, за да може кораба да развие максимална скорост и да може да се върне. Собственикът стои на палубата и гледа как барометъра се вдига необичайно. „Кой е долу, бе? “ „Ами един роб! “ Отиват, връщат се, разбират, че той е българин. А чичо ми имал само второ отделение. И аз след две години изпратих на чичо си документа, за да установи личността си.
към текста >>

93. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство.
Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се трудно и мъчително. Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото тялото на Учителя е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс. Изкопахме гроба.
към текста >>

Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост.
Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски. Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост. Направихме го. Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с тялото на Учителя. Снеха Го от плещите си, положиха Го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Обаче капака не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята.
към текста >>

Между него и гредите и дъските под тях имаше празно пространство около половин метър до един метър.
Тук приятелите бяха направили същото. След като поставиха капака на ковчега братята започнаха на Гради да му дават греди, които поставихме напреко в дупките, които бяхме приготвили за тях. Наместихме гредите в дупките. След това му подадоха дъските, които поставихме една до друга над гредите. Значи, ковчега с тялото на Учителя беше долу на земята. Между него и гредите и дъските под тях имаше празно пространство около половин метър до един метър. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга-хартия и на нея нещо беше написано като послание към човечеството. Това беше написано по идея на Славчо Печеников-Славянски. Аз го поставих до краката на тялото на Учителя. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега.
към текста >>

Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър земна пръста, а отдолу се показа пясък.
А гробът беше хем дълбок, хем широк и се натрупа много пръст върху дъските и гредите, които трябваше да послушат като покров върху ковчега. И още нещо, което е също важно. Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък. А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя. Това подсказа, че там е било някога дъно на море или речно дъно с хубав жълт пясък. Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър земна пръста, а отдолу се показа пясък. Копаехме пясък и изхвърляхме пясък. Оформи се хубав дълбок и широк гроб. С това срутване на гроба какви ли не приказки се изприказваха. Говориха какви ли не неща. А никой не дойде да ме пита какво е положението.
към текста >>

Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние.
Видяхме как Словото Му се претворяваше в Сила и Живот. Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на земята. Ето моят рожден брат Гради Минчев също копа гроба. Отидете, разпитайте го и той ще ви каже как дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба също е хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта бе много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай. От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си. Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат тяло и да го родят.
към текста >>

За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега и това празно пространство беше на височина един метър.
Беше потънала пръстта от едната страна на гроба. Защо бе станало това? Беше потънал ковчега от едната страна заедно с пръстта, която беше над него. Единия кол, върху който лежеше ковчега беше или паднал или беше се изместил или изгнил и се счупил от голямата тежест на пръстта, която тегнеше върху него. Когато копахме гроба на дъното на гроба нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна. За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега и това празно пространство беше на височина един метър. Ето, така стоят нещата. Но това стана на четиридесетия ден. Съвпадение ли беше това? Ако не беше ми казал Кисьов, че този ден бе четиридесетия ден аз нямаше да зная нищо. Но аз лично чух шума на този четиридесети ден, лично отидох и видях как пръста на гроба от едната страна на гроба беше се слегнала, подала навътре и беше потънала в онова празно пространство, което се намираше над ковчега.
към текста >>

94. 8. Шивач и музикант

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Купувам бял плат и след това вземам мярка на Учителя със сантиметъра.
И аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Един ден, тук на Изгрева, след като бях станал любимец покрай Учителя, ме среща Ганка Парлапанова, която беше шивачка по професия и ми казва: „Атанасе, Учителят спомена твоето име, че трябва да вземеш участие в някаква Негова дейност! “ Отвръщам: „Добре, с удоволствие, но не аз знаех, че трябва да се намеся активно. Аз ще Му ушия един бял костюм на Учителя“. Съобщавам на Учителя за моето намерение и Той го одобрява. Купувам бял плат и след това вземам мярка на Учителя със сантиметъра. Започвам да го разкроявам и да го шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него. Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре.
към текста >>

95. 11. Пророк Илия и брадвата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Ако има някакви въпроси да решава, които са свързани с нещо, което може би ще допринесе за гюрултия, до неприятности и други такива неща, той е гледал да го решава някъде навън оградата, пък и да било един метър от нея, но не и вътре в оградата.
Аз го знам това от бай Иван. Аз в беседа не съм го намерил, но съм сигурен, че го има и е тъй. Бай Иван това го знае. Знае обаче и друго: че Учителят е казал: „Никой няма да прави никакви, каквито и да било гюрултии и други неприятни инциденти вътре в оградата на Изгрева“. И бай Иван това е съблюдавал. Ако има някакви въпроси да решава, които са свързани с нещо, което може би ще допринесе за гюрултия, до неприятности и други такива неща, той е гледал да го решава някъде навън оградата, пък и да било един метър от нея, но не и вътре в оградата. Спазвал е всичко точно както нали е слушал от беседите, които е държал Учителят. Виждайки, че Лулчев прави много такива работи, отнема времето на Учителя, меси се в братския живот, стават много нередности, бай Иван взема решение, че трябва да се справи с тоя човек. Така да се справи, че той веднъж завинаги да спре да се занимава с това. Как да се справи бай Иван? Той си знае едно, както е решавал въпросите преди повече от 2500 години, така е решил да ги реши и тоя път.
към текста >>

96. 35. Обществената баня

Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение.
“ И бай Иван продължи да ми разказва. „Той излезе благороден, сто пъти по-благороден от мене. Абсолютно нищо не ми направи и си отиде човека“. Но от тоя момент нататък бай Иван наистина се замисля и решава въпроса с банята. Така беше го решил, че и аз даже след като той беше ми казал това нещо съм се ползвал и от неговата баня. Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение. Стопляше вода в тенджери и в кофи, влизаше в тоя казан, слагаше едно малко столче дървено и се къпеше в него. Така той реши въпроса с изкъпването вкъщи. А лятно време, в големите горещини опъваше навънка, на двора тел на два кола и на бараката и на тях слагаше чаршафи и вътре се къпеше пак по тоя начин. Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин. Ползването на тоя казан го ползвах и аз дълго време, защото аз живях под наем и нямах други възможности.
към текста >>

97. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

В.: После тия хора са събрани на едно място и понеже слънчевата енергия, въздуха, праната се разпределя на квадратен метър, а тая енергия иде от космоса, която човек приема също се разпределя по квадратен метър.
Петър: Нашият род е каменарски - той, баща му, дедо му и аз, всички сме от тоя занаят - каменари. Т.: И баща ми е каменар, цяло поколение. В.: Благословение е човек да получи здраво тяло от рода. Много е важно това. Т.: Тука е открито, а там в града е всичко затворено, много шумно, трамваи, тролеи. В.: После тия хора са събрани на едно място и понеже слънчевата енергия, въздуха, праната се разпределя на квадратен метър, а тая енергия иде от космоса, която човек приема също се разпределя по квадратен метър. И сега тука например в селото ще се съберат 50 кв.м енергия на площ за един човек, а в града са 50 човека на един кв.м. То в града няма енергия. И оня човек, който е свикнал на село на много енергия, като отиде там почва го главоболие, да го стяга главата и едвам издържи. И веднага бяга от там. Веднага се чувства.
към текста >>

98. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

И това ще ви кажа, че аз го приемам, защото той в резбата си бе виртуоз, той без сантиметър, без нищо, само на око, нямате представа как работеше.
И тоз наш брат е бил, той скоро си замина, Пантелей, ако сте чули това име. И от там казва той, че това му е най-близка- та душа на земята и от там е голямата връзка с чичо Колю. А понеже децата от малки му викат чичо Колю и така е останало чичо Колю. Чичо Колю казваше за моя другар, че в този живот той е трябвало да бъде лекар и се чудя защо се е разминало. Той е бил определен да бъде хирург от световен мащаб. И това ще ви кажа, че аз го приемам, защото той в резбата си бе виртуоз, той без сантиметър, без нищо, само на око, нямате представа как работеше. Но казваше: „Защо не се сбъдна това нещо не знам“. А за дъщеря ми Мими, с която е бил в едни школи и тя беше определена също да бъде от голям мащаб в техниката. Но и там не се прояви. Работеше като чертожничка, без да е имала понятие от чертожничество, а на колко наши братя е направила дипломните работи, което е за чертане. Яви се на някакъв изпит без да има познати, но като че ли някой я ръководеше, тя си го носи сигурно и така работи дълги години.
към текста >>

99. 3. Невидимият помагач

Йотка Василева Младенова

След като си има вече пенсия, той работеше, чукаше там в една малка стаичка, не знам дали имаше два на метър и половина.
3. НЕВИДИМИЯТ ПОМАГАЧ Никола Гръблев се пенсионира като полковник, а след 9.IX.1944 г. работеше като обущар. След като си има вече пенсия, той работеше, чукаше там в една малка стаичка, не знам дали имаше два на метър и половина. Там ходехме при него. Той беше един от Невидимите помагачи на земята. А сега и горе е такъв Невидим помагач, заедно с брат Боев. А имам с него, дето съм опитала, че е наистина невидим помагач, а дето ви казвам връзката ми с него бе чрез моята дъщеря Мими. Той не пускаше в дома си всеки.
към текста >>

100. 17. Кой ходи по въздуха

Йотка Василева Младенова