Търсене в текстове за 'Метър'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим.
Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми. Те са толкова малки, щото едвам ли можем да си съставим какво-годе понятие за тяхното съществуване. Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по един милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим. Представете си сега каква трябва да е онази велика сила, която е произвела, събрала и свързала всички тия дребни частици в едно и е образувала с тях хиляди и милиони светове, които е пуснала из пространството да се движат с неописуема бързина около определени центрове на тежестта; не само това, а и да почне още да ги населява с живущи и разумни твари, които да се интересуват в нейните работи, а при това и да се стараят по всякой начин да отгадаят нейната цел и намерение. Чудно е това действително! Законът, който е събудил и накарал человека да се подвизава и стреми в пътя на образованието, е самата необходима нужда на неговия Дух, която произлиза от действията на върховните жизнени закони на Природата. Человек е заставен да се стреми към усъвършенстване чрез постоянен труд. Това може ли да бъде другояче?
към текста >>

Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда.
Третия закон, на теготенето, господарува върху физическата вселена – дома на всички живи органически същества. Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години.
към текста >>

Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита.
Границите на този закон са самата безпределност на вечността. Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium.
към текста >>

Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени.
Отгде почва и къде свършва ние не знаем. Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей.
към текста >>

Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили.
Но нека се потрудим да си съставим едно какво-годе повърхностно понятие за обширното му владение. „Като приемаме – казва астрономът Елард Гор (Еllard Gоге), – че разстоянието на най-отдалечената звезда, видима с нашите най-големи телескопи, да е 2 300 пъти разстоянието на Алфа Кентавър (Alpha Сеntauri) (съответствующо на разстоянието на една звезда от около седемнадесета величина). Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.
към текста >>

„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.
Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики.
към текста >>

Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи. Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни. Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
към текста >>

В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години.
Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената 1. В природата, този величествено устроен свят, пълен с разнообразие, има наистина нещо достойно за почуда и възхищение. Цялото мироздание, което чувстваме и възприемаме като нещо цялостно, е построено от дребни, невидими с просто око частици. 2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими. В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по един милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години. За това време ще отброим 7,9.1021 броя атоми.[47] 4. Можем да си представим каква е онази велика сила, която е създала, събрала и съчетала всички тия дребни частици в едно и е образувала от тях милиарди светове. Не само това, но и ги е пуснала да се движат в пространството с неописуема бързина около определени центрове на тежестта. Същата тази сила е почнала да ги населява с живи и разумни същества, които се интересуват от нейната работа и се стараят всячески да отгатнат нейната цел и намерение. Това действително е едно велико чудо!
към текста >>

Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част.
Има и други мерни единици за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук. 3. Днес за никого не е тайна, че нашата планета Земя е част от Слънчевата система. Притегателният център на тази система представлява една звезда – Слънцето, около която обикалят осем планети и множество други по-малки обекти. 4. Слънчевата система е част от по-голямо семейство от звезди (ок. 2.1011), наречено галактика „Млечен път”[60]. Нашата галактика има плоска дисковидна спирална структура с диаметър около 105 светлинни години и е леко изпъкнала в централната си част. Пространството между звездите от галактиката е изпълнено с извънредно разредена дифузна материя и с космичен прах.[61] 5. Естествено цялата галактическа система не е неподвижна. Тя се подчинява на действието на един мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето. Предполага се, че притегателната сила на този галактически център е повече от 7,8.1012 пъти по-голяма от тази на Слънцето. 6. Изказани са различни предположения за местонахождението на този галактичен център.
към текста >>

9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е.
7. Слънчевата система е разположена много близо до равнината на диска, на разстояние близо 26 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето обикаля около галактическия център с приблизителна скорост 250 км/с, а периодът на едно пълно завъртане е около 250 млн. години. 8. Днес е известно наличието на много други галактики, намиращи се на огромно разстояние една от друга. Още преди да са били открити други галактики, някои астрономи са допускали съществуването на светове извън видимата вселена (нашата галактика). Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70]
към текста >>

Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок.
14. Струве[72] твърди, че подобно поглъщане на светлината действително съществува дори и в границите на нашата Слънчева система. 15. Възможно е обаче нещата да изглеждат по съвсем друг начин, когато се отнасят до пространството между вселените. Светлината, излъчена дори и от най-близката до нас външна вселена, изминавайки разстоянието между вселените (9.107 светлинни години), може да се окаже съвършено невидима дори и с най-съвременната техника поради голямата отдалеченост и поглъщането на средата. 16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е. на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?!
към текста >>

Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a).
В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава:
към текста >>

Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита.
Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава: X= (D.a): d
към текста >>

Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция:
[68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава: X= (D.a): d По-нататък заместваме с данните, които привежда Гор:
към текста >>

Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2).
В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита. Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция: Разстоянието между вселените (X) към диаметъра на видимата вселена (D) се отнася тъй както разстоянието до ά Центавър (a) към диаметъра (d) на Слънчевата система (фиг.1 и фиг.2). Или: X : D = a : d.” Оттук се получава: X= (D.a): d По-нататък заместваме с данните, които привежда Гор: D=4600.a=4600.4500. d
към текста >>

Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили.
a=4500.d Така получаваме: X=(D.a): d = (4600. a. а): d = (4600.4500. d.4500. d): d = 9,3.1010. d Разстоянието (X) до най-близката вселена е 9,3.1010 пъти диаметъра (d) на Слънчевата система (d=5,6.109 мили) или накрая се получава: 5,2 .1020 мили. [70] Това е т.нар. междузвездна среда с различна плътност (милиарди пъти по-ниска и от най-добрия вакуум от земните лаборатории). Тази междузвездна среда поглъща част от светлината, достигаща до нас от звездите. [71] Учителят за Земята: „Преди 250 млрд. години Земята е заемала едно грамадно въздухообразно пространство и е имала само една ядка като голям орех.”
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър.
В нея има последователност и ред. Тя е почнала своята велика работа от най-дребните и най-малките неща, незабележителни по своята големина. В този случай тя е странна в своите действия и постъпки. За създаването на материалния свят тя е трябвало да почне първом от атомите, най-малките частици на веществото, които засега знаем – това е твърдението на науката. А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на един атом? Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на един милиметър. От тази дълбочина, от тази ничтожна величина за нашето понятие Природата е трябвала да приготвя настоящата видима вселена пред очите ни. За колко хиляди и милиони, и милиони векове на миналото тя е трябвало да събира и сгрупирва тия малки частици? Кой знае, тя е трябвало с неописуема търпеливост и внимание да събира и сгрупирува атоми, да образува молекули, маси, слънца, планети и най-после – цели системи. Тук е било необходимо труд и постоянна деятелност, за да се произведе и създаде нещо порядъчно, нещо велико и хармонично в естеството на своето устройство. Ние днеска желаем да създадем едно общество, което да е самият идеал и въплъщение на всичко, що е добро и благородно.
към текста >>

11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена.
В нея има последователност и ред. Тя е започнала своята велика работа от най-дребните, най-малките, едва забележими неща. 10. Наистина странна е природата в своите действия и постъпки. При създаване на материалния свят тя е трябвало да започне първо с атомите – най-малките частици на веществото, които засега познаваме.[118] Според твърдението на науката те са основните градивни елементи на физическата вселена. Можем ли да си представим каква е големината на един атом? 11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от един милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена. 12. Колко ли хиляди и милиони векове тя е трябвало да събира и групира тия малки частици?! С неописуемо търпение и внимание тя е съчетавала атомите, образувала е молекули, концентрирала е на едно място огромни маси, от които е създавала слънца, планети и най-после – цели слънчеви системи. 13. Необходими били труд и постоянна дейност, за да се създаде нещо стройно и разумно, нещо велико и хармонично. 10. Подобряване живота на човечеството 1. Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно.
към текста >>

3. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Курията имала вече височина около един метър, за отглеждането на която трябвало вещи хора да се намерят.
Гьокчеренски, а съвсем другояче. Иска да бъде официално, чрез пълномощно, управител на този Ви имот. Той иска това тъй, за да може да действа против разните лица, които са завзели земи от землището Ви и ги вече владеят чрез крепостни актове. Щом като така е вече упълномощен, той ще може да дава под експлоатация мерията Ви и разните обработени ниви, от които да можете да се ползвате с един приход. А и по друг начин, казва, пак мога да му нагледвам и управлявам имота, като ходя в месеца 4-5 пъти там, за да контролирам коруджиите как изпълняват работата си и като му явявам всичко, да може сам той да се разправя с тях. Курията имала вече височина около един метър, за отглеждането на която трябвало вещи хора да се намерят. Касателно за платата, която трябва да му се дава, казва: в първия случай с повече плата, понеже изключително, казва, трябва само нея работа да работя. А във втория - и с по-малка плата може. Касателно, че моето писмо Ви е развълнувало, ето що ще кажа: аз Ви уважавам, почитам, защото Вий сте първият, който в България сте осветили умовете на хората в отношение на спиритическите науки и др. И ний много дължим на днешното ни съобщение с Невидимия свят на самия Вас. Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание.
към текста >>

4. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем,трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне.
към текста >>

Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
към текста >>

5. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, не
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб. Стигаме до р. Камчия. Тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът, до четири-пет километра цялото пространство залято. Той казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“. 3а да преминем реката, трябва да се събуем боси и да нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, не може да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят, който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим, не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
към текста >>

6. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“. Вж. също и бел. №54. 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П.
към текста >>

7. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

А дебелината на пръчката е един сантиметър в диаметър.
Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с 61 сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на пръчката е един сантиметър в диаметър. *Аслъ (тур.) - наистина, всъщност (бел. ред) **В ръкописа на Протоколите с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: „Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов." (бел. състав.) Имате още една емблема (посочва на всички ни нарисуваната тук Камичка-меч, остър от двете страни.) На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата.
към текста >>

8. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Пак взех термометъра и премерих температурата си - беше 36.6 градуса. Нормална.
Но аз знаех, че присъствието ми е необходимо. Нямаше кой друг да свърши моята работа. Взех тетрадката и заминах. На приятелите си не казах, че имам температура, за да не си помислят, че може да ги заразя. За голяма моя изненада свърших си работата много спокойно и също така спокойно се прибрах вкъщи късно вечерта. Пак взех термометъра и премерих температурата си - беше 36.6 градуса. Нормална. На другия ден сутринта пак беше 36.6 градуса и не се покачи повече. Бях съвсем здрава. Присъствието беше направило своето, за да се свърши работата. След обяд пак бях в училище. Работата във Вътрешната и във Върховната школи вървеше редовно, без никакъв пропуск.
към текста >>

9. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

А оградата между нашия и съседния двор не беше по-висока от половин метър.
От прозореца на стаята, дето живееше квартирантът, се виждаше нашият заден двор. Един ден кръгче от бяла светлина започна да шари из метлите. Разбрах, че той държеше огледалце срещу слънцето и го насочваше към моето скривалище. „Прави си шеги", помислих си. Оттогава, когато слизаше да се мие на чешмата, ме поздравяваше. А оградата между нашия и съседния двор не беше по-висока от половин метър. Ние я прескачахме, когато играехме с децата на съседите. Времето минаваше. Наближаваше Великден. Овошките цъфнаха. *Зафира Димитрова Иванова - родена на 3 юни 1911 г.
към текста >>

Получи се нещо ритмично - като ударни инструменти на оркестър... Сега повярвах, че заминалите са живи, че не са далеч, че са около нас и че „разликата между този и онзи свят е една стомилионна част от милиметъра".
По време на яденето брат Васко каза: „Колко много заминали братя помагат на този строеж! " И спомена едно име. В тоя момент на едно място от гредата сякаш някой чукна силно с чук. Васко изговори второ име и тутакси на друго място по гредите се чукна силно с чук. При споменаване на имена на заминали веднага се обаждаха с чукане от гредите. Получи се нещо ритмично - като ударни инструменти на оркестър... Сега повярвах, че заминалите са живи, че не са далеч, че са около нас и че „разликата между този и онзи свят е една стомилионна част от милиметъра". *** Смесваше и турски думи; за кака Станка казваше той вместо тя. Мъжът й мълчеше. Когато разбра, че кака Станка не е вече стопанка на сградата, жената с пламнали от ярост очи се обърна към мъжа си с думите: „Гьордун му бе, гьордун му?! " (Видя ли бе, видя ли?!) Мъжът нищо не каза, само мълчаливо преглътна този укор, може би заслужено.
към текста >>

10. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър.
Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.6). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна. За тия работи не е позволено да се разказва и разправя никому никъде.
към текста >>

11. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се размешват вашите аури, та започвате да се нервирате.
При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят законите. А това, което се дава тук, което се преподава на годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ [е] устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека. Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно - повидимо може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир. Неговото идване при теб е като някое дошло наводнение, та затова ти се отстрани, та да те не завлече. От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се размешват вашите аури, та започвате да се нервирате. И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не мислите еднакво, тогава се подигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи, да сте готови да правите себеотричане. Например един човек по улицата върви и без никаква причина ви накаля; бива ли в тоя случай и ти да го накаляш, не е ли по-добре да си заминеш и да се самоочистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според каквото сте сторили, ще се отбележи и балът на вашето търпение. Членовете на Веригата в много отношения сме взискателни и честолюбиви и това е, което ни пречи.
към текста >>

12. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Каза ни се даже от Учителя, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка.
Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през тази година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В 8,30 ч. вечерта, като си отивахме по домовете, времето беше отлично - навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се даже от Учителя, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка. 17 август, неделя Сутринта рано времето - тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 ч.
към текста >>

13. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.
И във всяка мисъл и всяко желание трябва да се вложи тази форма - в Духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да създадете една добра форма, е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо - да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе - десет, двадесет, сто години, може би. Имате известно смущение, може би вкъщи - от жена, деца; знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие, и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист. В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете - Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим; когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията и, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия Живот. Спри се за час, ден, месец и възприеми тия форми, с които можеш да работиш.
към текста >>

14. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се измешват вашите аури, та започвате да се нервирате, И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не числите еднакво, тогава се подигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви.
При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят законите. А това, което се дава тук, което се преподава на годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека. Няма човешко същество, на което, като сме направили добро, да не е признателно — повидимо може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир12. Неговото идване при теб е като някое дошло наводнение, та затова ти се отстрани, та да те не завлече. От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се измешват вашите аури, та започвате да се нервирате, И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не числите еднакво, тогава се подигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи, да сте готови да правите себеотричане. Например един човек из улицата върви и без никаква причина ви накаля. Бива ли в тоя случай и ти да го накаляш? Не е ли по-добре да си заминеш и да се само очистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според каквото сте сторили, ще се отбележи и балът на вашето търпение.
към текста >>

15. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ

На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър. На върха на Пентаграма е нарисуван Христос. Но на следващата годишна среща Учителя казва, че повече Пентаграма няма да раздава, защото някои не са си послужили правилно с него и са си навлекли нещастие. В началото на срещата Учителя им продиктува едно слово, което им разрешава да прочетат само на ближните по дух. Казва им още да прочетат и 14 гл. от Евангелието на Йоана.
към текста >>

16. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Каза ни се даже от Учителя, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка.
Иска я от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през тази година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В осем и половина часа вечерта, като си отивахме по домовете, времето беше отлично: навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се даже от Учителя, че барометърът се бил повдигнал до най-високата точка. 1 Треба – църковна служба за отделно лице; напр. панихида, кръщене и др. (бел.ред.) 2 Йок (тур.) – не (бел.ред.) 3 Джанъм (тур.) – душе моя (бел.ред.) 4 Коруба лагажичка (диал.) – буквално - лъжлива черупка (бел.ред.)
към текста >>

17. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.
Най-простият начин, за да създадете една добра форма е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за 1-2-3 деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо – да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе – 10-20-100 години, може би. Имате известно смущение; може би вкъщи – от жена, деца. Знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист. В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията й, тя ще каже как да настроим ума си.
към текста >>

18. 1921_10 Спомени на Райна Калпакчиева

Баба Мариола носеше вода за пиене от половин километър разстояние, а те слизаха, наливаха си вода и пак се качваха.
Баща ми ги смяташе за светци. Спомням си, че един път, като се върна от магазина, накара баба ми Мариола да му даде чисти чорапи и дрехи да се преоблече и да отиде да се посъветва нещо с Михаил и Кръстьо. Чука, чука, но никой не му отвори, макар че те бяха вътре. Той дойде при нас и ни каза: „Какво сте ядосали братчетата, че те не искат да ме приемат? " А ние никога не сме ги ядосвали. Баба Мариола носеше вода за пиене от половин километър разстояние, а те слизаха, наливаха си вода и пак се качваха. Значи, чакаха всичко наготово. По това време, в комина на колибата си направиха гнездо бухали, но тъй като това не е добро знамение, Михаил и Кръстьо се качиха на покрива, уловиха бухалите, вързаха им краката един за друг с една връв и ги пуснаха, като изрекоха: „Оттук нататък да не се връщате тук! " и духнаха с уста.
към текста >>

19. 1922_2 Спомени на Петър Камбуров

В резултат, те буйно поникнаха и докато съседните бостани бяха едва кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасли.
За целта наех една нива от три декара, в съседство с нашето Дойново лозе. Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество прегорял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините. В резултат, те буйно поникнаха и докато съседните бостани бяха едва кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасли. Общо казано, можеше да се очаква богата реколта. И тъй като работата стана много, наемах работнички от село Беляковец за прекопаване на лозята, бостана, също така и за посяване на един декар царевица. Но един горещ юнски ден, към 20 юни, един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда!
към текста >>

20. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра.
ВИДОВЕ ПЕНТАГРАМИ ЧЕРНО-БЕЯЛИЯТ ПЕНТАГРАМ Обяснен - на учениците през 1910 г. Започва да се раздава през 1911. Отпечатан е аърху правоъгълен лист с размери 62x51 сантиметра. Диаметърът на външният кръг на формулата е 43 сантиметра. [Пентаграмата] Учителя я беше отпечатал сам. Като всяка работа, която вършеше Учителя сам, правеше го отлично. Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде. (15, 218) Има клише, което е запазено в Братството в 66 [ул.
към текста >>

Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър".
Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителя го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученик. (16, 207) (Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването на Пентаграма на гроба на Учителя): Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответна дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд.
към текста >>

Напълно милиметър по милиметър съвпада.
Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор. Обаче, като свършихме всичко това, си спомнихме: „Ама ние имаме Пентаграм, даден от Учителя. Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
към текста >>

21. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам.
Какво ще кажете? – "Учителю, сериозно ли говориш? " Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме! " Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. (169-170 стр.) Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват.
към текста >>

22. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите.
Каквото обещаваше, навреме го .'зпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то 10-20 години след Неговото заминаване. Ангел Вълков Искам да подчертая, че Учителят, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани. Той ни каза: "Вие мислите, че Учението не се разпространява - в света има толкова много хора, а ние тук сме толкова малко. Ако аз искам Учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите. Ако стана популярен, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света Той беше закрит, но открит за нас чрез Словото Си. Георги Събев Веднъж Учителят бил седнал на една пейка на поляната и се греел на Слънцето с лице към него със затворени очи. Минала сестра Савка край Него, Той я погледнал и казал: "Сестра Савке, я донеси и прочети да видим какво е казал днес Великият Учител".
към текста >>

23. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра.
Не влажна, а мокра. Елена Андреева, Борис Николов, Мария Тодорова Аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Реших да ушия бял костюм на Учителя. Съобщих Му моето намерение и Той го одобри. Купих бял плат и след това взех мярка на Учителя със сантиметъра. Започнах да го разкроявам и да шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби. Правеше ми голямо впечатление, че този човек, който бе на възраст над 75 години, беше абсолютно чист в облеклото си. Долното облекло - бяла фланелка, бяло бельо, просто с аромат на цвете.
към текста >>

24. ИВАН АНТОНОВ

А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали.
Приближават къщата с кучето. Този приятел минал напред и привлякъл вниманието на кучето, а бай Иван е зад него. Точно когато кучето прехвърляло оградата, бай Иван изведнъж е зад него, то се стъписало и той успял да го хване за опашката. Бай Иван казва, че видял голям зор, защото кучето било грамадно. "Но аз го хванах за опашката, та като го завъртях един-два пъти във въздуха и го метнах в един съседен двор." В този двор имало няколко кучетата и то останало само сред чуждите кучета. А нали всяко куче си знае периметъра и не пуща друго, та като го погнали. Бай Иван разправяше: "Наистина, оттогава това куче никого не залая и никого не ухапа." Така той изпълнил една задача от Учителя и нашите приятели можели вече спокойно да се движат към планината нагоре. Бай Иван е слушал един голям процент от беседите и всички задачи, дадени от Учителя, се стремял да ги изпълнява. В една от школите лекции, Учителят направил изказване, че всички, които искат да бъдат окултни ученици, не трябва да използват обществените бани за къпане. Всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие в къщи. Може на части, може най-напред да измие долната част на крака, горната част на крака, другия крак, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани.
към текста >>

Беше намерил един казан, с диаметър и дълбочина може би 80 см, поставен на три метални крака.
Той казва на бай Иван: "Е, сега, господине, как сме? Какво аз сега да направя? " Бай Иван отговаря: "Ами каквото искаш! " И бай Иван продължи да ми разказва: "Той излезе благороден, сто пъти по- благороден от мене. Абсолютно нищо не ми направи и си отиде човекът." Но след този случай бай Иван се замисля и решава въпроса с банята. Беше намерил един казан, с диаметър и дълбочина може би 80 см, поставен на три метални крака. Един път минимум в седмицата стопляше вода на печката в тенджери и кофи. Влизаше в тоя казан и се къпеше в него. Така той реши въпроса с къпането вкъщи. А лятно време, в големите горещини, топлеше вода на слънцето. По тоя начин той успя да изпълни задачата.
към текста >>

Бай Иван това е съблюдавал - ако има да решава някакви въпроси, свързани с нещо, което може да допринесе неприятности, той е гледал да ги решава някъде извън оградата, пък и било един метър от нея.
Бай Иван обаче се ядосва, че Лулчев така се вмъква в живота на Изгрева и губи много от времето на Учителя. Учителят е казвал много пъти, че никой няма право да Му губи времето с лични работи повече от пет минути в годината. Това за петте минути в годината за първи път го чувате. Бай Иван това го знае. Знае обаче и друго: Учителят е казал никой да не прави каквито и да било неприятни инциденти на Изгрева. Бай Иван това е съблюдавал - ако има да решава някакви въпроси, свързани с нещо, което може да допринесе неприятности, той е гледал да ги решава някъде извън оградата, пък и било един метър от нея. Спазвал е всичко точно, както е слушал от беседите на Учителя. Виждайки, че Лулчев отнема времето на Учителя, меси се в братския живот, стават много неприятности, бай Иван взема решение да ликвидира Лулчев с брадвата. Било студен зимен ден. Наточва си брадвата, слага я под палтото и отива до оградата. Въпросът ще го решава вън от оградата.
към текста >>

25. НЕПОСЛУШАНИЕ

Съдиха се за квадратен метър земя.
А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър. Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках за тази работа.
към текста >>

Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър.
Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя. Имаше случай, когато брат Белев се съди за един квадратен метър. Епитропов и доктор Жеков се съдиха за въздушно пространство. Тогава чрез съда събориха горния етаж на Иван Жеков, който бе построен неправилно и навлизаше във въздушното пространство на Епитропов. Аз плаках за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години.
към текста >>

И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда.
Казах му: "Брат Петко, вие имате недоразумения с брат Жеков. Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление! " Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави. И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите".
към текста >>

26. ПОСЛУШАНИЕ

Направих всичко, каквото ми каза Учителят и ето какво стана: докато нивите на съседите бяха до колене и класовете им с по няколко зърна, то моята нива бе израснала повече от метър, а класовете - големи и пълни.
Когато отидеш да го сееш, ще му пееш "Благославяй, душе моя, Господа", на четирите края и в средата ще четеш молитва. Когато почне да расте - също. Ще обикаляш нивата с песен и молитва и ще видиш резултата". Когато се ожъне и овършее, да се отдели десятък. Само тогава се благославя и идва изобилието. Направих всичко, каквото ми каза Учителят и ето какво стана: докато нивите на съседите бяха до колене и класовете им с по няколко зърна, то моята нива бе израснала повече от метър, а класовете - големи и пълни. Това не остана незабелязано и от съседните стопани, които казваха: "Уж Паню не е чифчия, а пък неговата нива е най-хубава". Опитност на брат Паню от Ямбол Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две години и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите.
към текста >>

27. ЗДРАВНИ СЪВЕТИ

За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от един километър разстояние.
"Идете в санаториума! ", пращаше ги да копаят. Или на лозето. Тука ще приложа няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Учителя. На един обяд сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от един километър разстояние. За стомах: Да се пие мента - тревата. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа. За треска: Три люти пиперки, вместо хинин. И 3-4 чаши гореща вода, тя разрежда кръвта и не могат да се размножават микробите. За глисти: Да се изяждат по 100 гр.
към текста >>

28. ВОДА И ИЗВОРИ

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка.
към текста >>

Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони.
към текста >>

29. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме зид във вид на дъга, дълъг около четиридесет метра.
По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета. Учителят се облягаше до една скала. Тук беше много ветровито. Да се предпазим от вятъра решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме зид във вид на дъга, дълъг около четиридесет метра. Тази ограда беше нашето спасение от вятъра. Бивакът на Витоша се нарича Ел-Шадай. Ел значи силния, Шадай значи Бог. Ел Шадай значи място на Бога. Когато човек споменава думата "Ел", споменава името Божие, без да иска.
към текста >>

30. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха.
В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток. Така стоя няколко минути, същото направи към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха. Гледах и не можех да повярвам на очите си. Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече: - Видя ли кой съм... Но ти не знаеш коя си. После възви към салона. Когато стигна до първото стъпало на стълбището, Той стъпи и се качи, както обикновено се качваше горе.
към текста >>

31. ЧУДОТВОРСТВО

И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а образът Му е същият и едновременно говори.
"Опълченска" 66 и там вижда Учителя, седнал в столовата, в приземния етаж и пие чай, заобиколен от сестрите. Той се обръща към тях: "Налейте на брат Начо един чай! " Пият всички чай, а разговорът се води спокойно в една съвсем безобидна тема. Борис Николов Сестра Василка Иванова дошла на Изгрева, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела: "Много хубаво говориш, Учителю, аз искам да ти вярвам, но не мога да ти повярвам, а искам". И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а образът Му е същият и едновременно говори. Тя вижда как целият салон е осветен от Неговата светлина. Косите Му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето Му, от тялото Му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите си, да не би да е задрямала, започва да се щипе, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда.
към текста >>

Така ние вдигнахме човек, който тежи над 70 кг, на височина един метър.
Същото мисли и той. Така приготвени, с пълна сериозност, всички бавно се повдигат. Повдига се и легналият, който едва се докосва до пръстите на шестимата души. Изправят се прави и постепенно обратно се снема човекът, който е повдигнат. Направихме опита: Той бе сполучлив. Така ние вдигнахме човек, който тежи над 70 кг, на височина един метър. Повдигнатият беше Стоян Лечев. По разказа на Иван Манев Брат от Казанлък дошъл в София по работа и като минал през града, решил да занесе на Учителя някакви плодове. На улицата видял продавач и чудесни праскови върху количката му. Братът се отбил при него и се пазарил: "Искам да ми дадеш един килограм праскови, но хубави.
към текста >>

Както си седи, изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода.
Той се движел с лека кола, Учителят вървял пеш, а го посрещнал на Изгрева. Аз също се чудя как е станало това. Значи Той умее да си разлага тялото и да се движи през пространството и така го е изпреварил. Пеню Ганев Докато държи Учителят беседата сутринта в 5 часа, Тодора Юрданова е седяла на стола до черната дъска. Както си седи, изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея, видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. "Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност." На Изгрева ние, учениците от Школата, ежедневно се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естествения ред на нещата. Затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а споменът възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека.
към текста >>

Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята.
Понякога Учителят сам идва и отваря вратата и посреща госта на прага с думите: "Рекох, какво има? " Но този път се случило друго. След като почукал, изведнъж вратата започнала бавно да се отваря. Зад вратата нямало никой, а Георги стои на прага и поглежда в стаята. Какво да види? Вижда Учителят, че е във въздуха на един метър и половина от земята. Чува гласа Му: "Не се допирай до Мен". След малко Учителят слиза на земята, стъпва на пода и приема обикновения си вид. Казва му: "Това ти дадох да го видиш, за да може да ти се усили вярата. Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство." Например, за мен Учителят е Живият Бог. На мен не ми са необходими доказателства.
към текста >>

32. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

" И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята.
Мине Учителят покрай него, каже му една дума и задачата на приятеля е разрешена. Така веднъж беше спрял един възрастен брат и с часове чакаше Учителя. Учителят мина няколко пъти покрай него и произнасяше само една дума. След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: "Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа? " - "Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост." - "Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце, като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всеки един от нас. Мария Тодорова Сестра Милка Периклиева идва от Варна с цялото си семейство.
към текста >>

33. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Следващият залп щял да бъде върху неговата позиция и неговия окоп, защото залповете вървяли последователно и обстрелвали наред метър по метър.
Но се оказва в опасност, шрапнели падали около него и загивали много хора. Идвало ред и за него. Помислил за семейството си, децата си и чак тогава си спомня, какво му е казал Учителя в София. Изведнъж извикал: "Учителю! " Не изрекъл още думата и изведнъж канонадата спряла като под команда. Следващият залп щял да бъде върху неговата позиция и неговия окоп, защото залповете вървяли последователно и обстрелвали наред метър по метър. Ако е имало още един залп, шрапнелите щели да паднат в окопа и с тях е било свършено. Но канонадата спряла изведнъж по нечия заповед. Стефан вдигнал глава и благодарил на Учителя. Той с няколко още войника седяли в окопа и мислено преживявали онзи миг, в който обстрелът спрял и животът им бил запазен. Борис Николов
към текста >>

Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат.
София бе бомбардирана по Великден. Засегна и нашата улица "Тракия". Цялата улица бе обсипана с бомби. Нашата къща остана като остров всред разрушенията. Всички бяха засегнати - кой без покрив, без стена и т.н. Откъм североизток имаше една голяма бомба от 250 кг, на един метър от къщата ни, побита в земята, а крилата й нагоре стърчат. По чудо тя не беше избухнала. Гледахме я с брат ми. Ако беше избухнала, щеше да разруши къщата. Имаше паднали запалителни бомби на тавана и покрива. Паднали, но след това угаснали.
към текста >>

34. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

Двойникът не трябва да излиза на повече от един сантиметър, даже половин сантиметър извън тялото, защото средата, в която живеете, е груба.
Дето има цветове, там грехът е изключен. Музиката, цветята и животните спасяват човека от греха. Затова спирайте вниманието си върху тях. За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига чрез концентриране на мисълта и чрез молитва. Двойникът не трябва да излиза на повече от един сантиметър, даже половин сантиметър извън тялото, защото средата, в която живеете, е груба. На какво се дължи нетърпението? - На излизане на двойника. Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога - повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира.
към текста >>

35. РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ

Първоначално въжето ще бъде поставено на един метър височина и постепенно ще се подига, докато стигне 30 метра височина.
Когато жената е недоволна нещо, нека мине по това въже от единия до другия му край. Направи ли това упражнение, недоволството й ще изчезне. И мъжът, и децата, и учителите, и учениците, и писателите, и музикантите трябва да правят същото упражнение. По този начин работите им ще се нареждат добре. Това упражнение представя добър метод при самовъзпитанието на човека. Първоначално въжето ще бъде поставено на един метър височина и постепенно ще се подига, докато стигне 30 метра височина. Може ли човек да върви по въже на 30 метра височина, той е достигнал вече много нещо. Той може да се радва на известен прогрес в живота си. Природата е поставила естествени препятствия на пътя ви като това въже, с цел да развие във вас нещо мощно. Засега човек е развил своето физическо тяло, но не и духовното. За да се развие духовното, т.е.
към текста >>

36. Съдържание

- Барометърът на българското плодородие 340
- Последни слова и напътствия ....303 - Заминаването на Учителя 305 - Погребение тялото на Учителя .. 316 Изгревът и Братството след заминаването на Учителя 327 Задачата на учениците и българите 339 - Барометърът на българското плодородие 340 - Барометърът на българското сърце 340 Една неизпълнена задача 350 - Закон за хляба 356
към текста >>

- Барометърът на българското сърце 340
- Заминаването на Учителя 305 - Погребение тялото на Учителя .. 316 Изгревът и Братството след заминаването на Учителя 327 Задачата на учениците и българите 339 - Барометърът на българското плодородие 340 - Барометърът на българското сърце 340 Една неизпълнена задача 350 - Закон за хляба 356
към текста >>

37. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

В това време гледам хазайката сестра Котева (около два метра висока и метър широка, към 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за обяд, понеже бил поканен г-н Дънов.
Учителят изнасяше там Своите беседи. Аз бях редовен посетител. Един неделен ден, към десет часа преди обяд, пак се приготвих да отида на беседа. Слизайки по витата стълба, се озовах в готварницата на хазаите. Входът на моята таванска стая бе през готварницата и оттам на двора. В това време гледам хазайката сестра Котева (около два метра висока и метър широка, към 150 кг) дава нареждане на двете слугини какво меню да приготвят за обяд, понеже бил поканен г-н Дънов. Помислих си: "Значи Учителят днес тук ще бъде на обяд." Отидох, слушах беседата и веднага се върнах в таванската стая, като почти непрекъснато гледах през счупения прозорец как ще дойде и откъде ще се зададе Учителят. След 10-15 минути, гледам откъм ул. "Граф Игнатиев" се зададе един изкривен файтон. Помислих си: "Защо ли е изкривен толкова този файтон, като че ли ще се преобърне?
към текста >>

38. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Цялото човечество да се опълчи против мен, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне на милиметър от мястото ми.
Заблуди ли ги Той? Не. Христовото Учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така, Христос, Който привлече толкова много хора, е дошъл от Бога. Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мен, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Аз не съм дошъл на Земята да я напущам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе!
към текста >>

39. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Та аз бях на половин метър от Него и гледах как кървеше вената на Учителя!
С носната си кърпа Той я притискаше. Учителят бе застанал пред салона, а аз съм до Него и Го наблюдавам. На челото отляво вената бе накълцана и от нея течеше кръв. Това трябва да се знае, защото по-късно братята разказваха, че не е била пролята кръвта на Учителя, а това е било от разрязаната ръка на побойника. За кръвта от разрязаната ръка на побойника беше вярно, но вярно беше и това, което аз видях. Та аз бях на половин метър от Него и гледах как кървеше вената на Учителя! Когато я натисне с кърпичката, отдолу течеше под кърпичката. Така че, кръвта на Учителя се смеси с тази на побойника. Кръвта на един българин, роден от българска майка юнашка, такъв голям юнак, та чрез юначеството си да посегне на Учителя! Не чуждоземец, а българин го направи това! И ето, сега Учителят излизаше от салона, като непрекъснато с кърпичката натискаше кървящата рана, за да спре кръвта.
към текста >>

40. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

Дали ще дойде във ваше време, то е друг въпрос, но един ден ще дойде землетресение, че ще скачате на един метър нагоре.
Не светът ще бъде съден, светът ще си замине! Ще бъдат съдени духовните хора! Грешните хора на съд няма да бъдат викани. И някои казват: "Е, не е близо това време." Всички трябва да се молят да се отстрани тази част. Божият ден е страшен! Дали ще дойде във ваше време, то е друг въпрос, но един ден ще дойде землетресение, че ще скачате на един метър нагоре. Като дойде сега Христос на Земята, цялата земя ще проиграе. Тогава хората ще скачат по 10 метра нависоко - така ще се радват. Всичко ще се разиграе толкова много, че и къщи, и параходи, и тренове, и хора - всички ще се разиграят, ще скачат нависоко. Това ще бъде най-хубавото хоро, което хората са играли. После ще има такава илюминация, каквато никога досега не сте виждали.
към текста >>

41. ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Кажете видението, което сте видели на 9 срещу 10 януари 1944 г." Аз Му разправих, че в салона на град Айтос в 18.00 часа, във време на молитва, при ставане в началото на лекцията, аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър, със златен ореол.
Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При идването ми на Изгрева, Учителят ме посрещна навън, при входа и ме попита: "Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: "Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да вляза в приемната в 10,30 часа сутринта. Сложи на масата един лист и писалка и каза: "Ще пишете, рекох. Кажете видението, което сте видели на 9 срещу 10 януари 1944 г." Аз Му разправих, че в салона на град Айтос в 18.00 часа, във време на молитва, при ставане в началото на лекцията, аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър, със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спусна една лента - като бял атлас с около 30 см широчина - в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговият образ, но не така светъл, както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: "Дойде часът, свърши се! " И преди да проумея казаното, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: "Дойде часът, свърши се!
към текста >>

42. ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ

Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща.
Учителят пожела да напуснем София. Градът бе опустошен и опожарен. Учителят често прекарваше тези тревожни дни и нощи у нас, в малката ни къщичка. Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло, печката винаги гореше с дърва. Когато имаше въздушно нападение, Учителят никога не излизаше и не поглеждаше нагоре към самолетите. Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща. Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха софийското небе и града под него. Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, Който дотогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и гледа дълго време. Учителят гледаше нагоре към небето, слушаше взривовете и видя пожарите. Беше крайно огорчен от това, което вършеха хората.
към текста >>

43. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Така че между дъното на гроба и положения ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове, да има най-малко един метър празно пространство.
Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се много трудно и мъчително. Защо и как, не знам, но на Славчо Печеников - Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае, да се поставят четири кола и върху тях - дързен под. Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с тялото на Учителя земя, защото То е одухотворено. Така че между дъното на гроба и положения ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове, да има най-малко един метър празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Тази идея на Славчо Печеников след това създаде много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Когато копахме гроба, решихме да се сменяме, заради студа и замръзналата почва. Едни се изморяваха, други започваха да копаят. След това дойдоха още братя да помагат - брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и други братя.
към текста >>

Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчегът с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на един метър разстояние една такава плоскост от греди.
Не си спомням още кои копаха, защото тогава бях в напрежение. Брат Славчо Печеников от Старозагорско ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след това изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дебели дъски. Ковчегът поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина празно пространство. Това било стар славянски обичай. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчегът с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на един метър разстояние една такава плоскост от греди. Направихме го. Пристигнаха братята и сестрите с тялото на Учителя. Снеха го от плещите си, положиха го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Капакът не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята.
към текста >>

Между него и гредите имаше празно пространство около половин до един метър.
Тук приятелите бяха направили същото. След като постави капака на ковчега, братята започнаха да подават на Гради греди, които той поставяше напреко в дупките, които бяхме приготвили за тях. Намести гредите в дупките. След това подадоха дъските, които постави една до друга над гредите. Значи, ковчегът с тялото на Учителя беше долу на земята. Между него и гредите имаше празно пространство около половин до един метър. Славянски сложи в една бутилка със зехтин пергамент с написано послание на няколко езика за следващото човечество от учениците на Учителя. То беше написано по идея на Славчо Печеников - Славянски. Гради го постави до краката на Учителя. Тогава започнаха всички да хвърлят бучки пръст, според обичая. Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега.
към текста >>

Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър пръст, а отдолу се показа пясък.
Тази тежест натегна. А гробът беше дълбок и широк и се натрупа много пръст върху гредите, които трябваше да послужат като покров върху ковчега. И още нещо, което е също важно. Земята, където направихме дупки за гредите, беше жълт пясък. Това подсказва, че някога там е било дъно на море или река с хубав жълт пясък. Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър пръст, а отдолу се показа пясък. Копаехме пясък и изхвърляхме. С това срутване какви ли не приказки се изприказваха. Говориха какви ли не неща. А никой не дойде да ме пита какво е положението. Да ни пита нас, Гради Минчев, Атанас Минчев и другите, които сме живи досега, та да им разкажем как са нещата.
към текста >>

Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние.
Ние преминахме с Учителя цялата Школа. Видяхме как Словото Му се претворяваше в Сила и Живот. Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на Земята! Дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба пак бе хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта беше много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди, поставени в дупки, изкопани в жълт пясък, поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата, никога нямаше да се съглася да правим гроб по славянски обичай. Оттук започна дни и години да се умува какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Обикновено, когато отивах на работа, всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя. Заставах по една минута до гроба Му и след това, като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа.
към текста >>

За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега, а то беше високо метър.
Какво да видя? Гледам - гробът беше потънал в едната си част. Защо бе станало това? Единият кол беше паднал или беше се изместил, или изгнил и се счупил от голямата тежест на пръстта, която тегнеше върху него. Когато копаехме, на дъното на гроба нямаше влага, нито вода, но земята беше влажна. За мен колът беше поддал и дъските под тежестта на пръстта се бяха наклонили върху празното пространство, което беше над ковчега, а то беше високо метър. Ето така стоят нещата. Но това стана на четиридесетия ден. Съвпадение ли беше това? Ако не ми беше казал Кисьов, че този ден бе четиридесетият, аз нямаше да зная нищо. Но аз лично чух шума на този четиридесети ден.
към текста >>

44. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛОДОРОДИЕ

БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛОДОРОДИЕ
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛОДОРОДИЕ Спомени на ученици Учителят използваше Природата наоколо и правеше тълкуване на явленията. Веднъж Той погледна преспите около езерото "Сърцето", които траеха дълго, дори до нов сняг, и каза: "Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра." С нас имаше братя от селата, които след като чуха думите на Учителя, всяка година отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да разберат дали тази година ще има берекет. Следващата година ни докладваха, че преспата и този път е показала точно. Тя бе отличен барометър за реколтата в България.
към текста >>

Тя бе отличен барометър за реколтата в България.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛОДОРОДИЕ Спомени на ученици Учителят използваше Природата наоколо и правеше тълкуване на явленията. Веднъж Той погледна преспите около езерото "Сърцето", които траеха дълго, дори до нов сняг, и каза: "Когато тези преспи се стопят, реколтата ще бъде добра." С нас имаше братя от селата, които след като чуха думите на Учителя, всяка година отиваха и проверяваха дали се е стопила въпросната преспа, за да разберат дали тази година ще има берекет. Следващата година ни докладваха, че преспата и този път е показала точно. Тя бе отличен барометър за реколтата в България. Борис Николов
към текста >>

45. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ Шестото езеро на Рила беше любимото езеро на Учителя. Беше го нарекъл "Сърцето". Като застанеш в горния край на 5-6 м над езерото, ще видиш, че то очертава формата на сърце. Обикновено към края на лятото и началото на есента, "Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше вляво. Имаше години, когато преспата не се стопяваше.
към текста >>

За тази преспа Учителят бе казал: "Тази преспа е барометърът на българското сърце.
Шестото езеро на Рила беше любимото езеро на Учителя. Беше го нарекъл "Сърцето". Като застанеш в горния край на 5-6 м над езерото, ще видиш, че то очертава формата на сърце. Обикновено към края на лятото и началото на есента, "Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше вляво. Имаше години, когато преспата не се стопяваше. За тази преспа Учителят бе казал: "Тази преспа е барометърът на българското сърце. Когато се стопява, това означава, че българите същата година излъчват повече топлина чрез любовта си, която отдават на ближните си. Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година. Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година, когато бяхме на езерата, поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не лъжеше. Борис Николов
към текста >>

Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година, когато бяхме на езерата, поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър.
Обикновено към края на лятото и началото на есента, "Сърцето" се освобождаваше от снега и от една преспа, която стоеше вляво. Имаше години, когато преспата не се стопяваше. За тази преспа Учителят бе казал: "Тази преспа е барометърът на българското сърце. Когато се стопява, това означава, че българите същата година излъчват повече топлина чрез любовта си, която отдават на ближните си. Стопява ли се преспата, значи добре ще минат през тази година. Не се ли стопи, ще има препятствия." Затова всяка година, когато бяхме на езерата, поглеждахме преспата и записвахме в тефтерчетата си какво показва този барометър. Той никога не лъжеше. Борис Николов Моята задача е да ви предам Божественото Учение. Вашата задача като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи.
към текста >>

46. ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО

Понякога през зимата термометърът показваше 10-15 градуса под нулата; всички слушаха търпеливо и с внимание.
Така можеха да слушат и тези, които са в стаята, и онези, които заставаха на двора и в градината. В скоро време малкият двор и градинката се изпълниха с народ. Тук всяко време беше добро. Понякога валеше дъжд. Никой не се смущаваше от това. Понякога през зимата термометърът показваше 10-15 градуса под нулата; всички слушаха търпеливо и с внимание. Когато пък Слънцето грееше, лицата и душите заливаше светлина. Днес на хората се проповядва Божественото учение. То е Христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за Живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи.
към текста >>

47. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Те не се измерват с метър.
Един завършен процес определя края на едно време. Тук дванадесетият час идва, когато един процес е вече завършен. Външното, механичното време, равномерно разпределено на часове, минути и секунди, тук не съществува. Нито календарното разпределение на дни, месеци и години. В света на душата близо и далеч са съвсем други понятия. Те не се измерват с метър. Животът определя всичко. Действието на принципите, законите и силите определя времето и пространството. Тук може да бъде пълен мрак, когато навън грее ярко Слънце; да бъде студена зима, когато навън е лято, и обратното. Учителя казва: Вие трябва да разбирате вътрешния език на Природата.
към текста >>

48. В ГРАДИНАТА НА ЛЮБОВТА ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА

Днес брат брата убива за един метър земя.
Някой казва: “Приятелите не ме обичат.” Повикай Господа на Любовта в сърцето си и те ще те обикнат. Ако имате един приятел, който ви обича, оценили ли сте неговата Любов? Ключът на човешките сърца е Любовта. Само тя отваря човешкото сърце! Всеки, който ви обича, е свещеник и служител във вашия храм. Днес брат брата убива за един метър земя. За предпочитане е Любовта на брат ти, отколкото хиляда декара земя. Велико благо е да имаш Любовта на един човек! Любовта на ближния ти е Любовта на Бога! Всеки човек, когото обичате, ви е бил полезен в миналото, ще ви бъде полезен в настоящето и в бъдещето. Всички, които ви обичат, са вашият капитал.
към текста >>

49. ТЯЛОТО Е ИЗРАЗ НА ПСИХИЧНИ СИЛИ

Ако за две години човек може да продължи линията на брадата си с един милиметър, това показва, че той има воля.
Тези хора имат различни характери. Характерът им се определя от дължината и широчината на носа. Дължината на носа показва развитието на ума, а широчината на носа – развитието на сърцето. Учителя казва, че човек трябва да работи върху лицето си като художник. Някой може да работи върху челото си, друг – върху носа си, а трети – върху брадата си. Ако за две години човек може да продължи линията на брадата си с един милиметър, това показва, че той има воля. У някого носът е тесен. Това показва слабо дишане. Като усили дишането си, ще разшири по този начин носа си с 1-2 милиметра. Дължината на носа се изменя по-мъчно от ширината.
към текста >>

50. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

– Човек има един съвършен барометър за времето.
Ние се бяхме събрали около Учителя. По косите, по брадата, по дрехите Му се бяха полепили безброй малки капчици. Той ги поглеждаше, без да ги докосне и им се усмихваше като на приятели. Картината напомняше нещо от първите дни на творението. Като се събрахме всички, Учителят почна да говори: – Човек има един съвършен барометър за времето. Например, ако ви боли вратът, коляното или кръстът, това показва какво ще бъде времето дали ще има град, дъжд, сняг, ветрове. После, по това може да узнаете разните течения. Малцина могат да разполагат с този деликатен инструмент. Много скъпо струва поддържането му. Нервните хора са много чувствителни.
към текста >>

На един километър се спирайте 10 пъти по 30 секунди почивка – всичко 5 минути.
Индусите с векове са се упражнявали и затова за тях е лесно приложението им. За европейците, които само от 10 години се упражняват, те са мъчни. На планината не крачете бързо. По стръмните места на всеки 100 метра се спирайте и си почивайте. Във време на почивка ще добивате енергия. На един километър се спирайте 10 пъти по 30 секунди почивка – всичко 5 минути. На най-високите места се върви бавно: човек трябва да се приспособява на действащите там сили. Иначе те ще ви противодействат и вие ще си хабите енергиите напразно. Тръгвайте напред с десния си крак. Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това . Когато човек прави екскурзия, по-добре е да не се връща по същия път, а да направи кръг.
към текста >>

51. КЪМ НОВА КУЛТУРА

Еволюцията значи да навиеш едно платно и после да го отвъртиш, и като дойдеш до другия край, ще вземеш един метър да го мериш.
Чрез постепенно усъвършенстване на човешката форма той се приготовлява да възприеме благото, което е приготвено за него. В Бога има желание да мислим, както Той мисли. Той всичко ни е дал. Той мисли за вас не така, както вие мислите. Един ден ще дойдете до края на вашата земна еволюция. Еволюцията значи да навиеш едно платно и после да го отвъртиш, и като дойдеш до другия край, ще вземеш един метър да го мериш. После ще смяташ колко струва метърът му, на колко ризи ще стане, ще ги ушиеш, ще ги облечеш и т. н. Когато завършите своята земна еволюция, какво ще видите? Като влезете в небето, ще видите един толкова красив свят, какъвто никога не сте виждали. Няма да го рисувам. Всички ще бъдете засмени, ще си приказвате сладко.
към текста >>

После ще смяташ колко струва метърът му, на колко ризи ще стане, ще ги ушиеш, ще ги облечеш и т. н.
В Бога има желание да мислим, както Той мисли. Той всичко ни е дал. Той мисли за вас не така, както вие мислите. Един ден ще дойдете до края на вашата земна еволюция. Еволюцията значи да навиеш едно платно и после да го отвъртиш, и като дойдеш до другия край, ще вземеш един метър да го мериш. После ще смяташ колко струва метърът му, на колко ризи ще стане, ще ги ушиеш, ще ги облечеш и т. н. Когато завършите своята земна еволюция, какво ще видите? Като влезете в небето, ще видите един толкова красив свят, какъвто никога не сте виждали. Няма да го рисувам. Всички ще бъдете засмени, ще си приказвате сладко. По въздуха ще ходите, по Земята ще ходите, каквото искате, ще правите.
към текста >>

52. УЧЕНИКЪТ

Той не е на един километър от вас.
У всички хора, които подготвят ума и сърцето си и искат да действат правилно и навременно Божият Дух ще дойде. Той слиза, за да повдигне душите, които са готови да станат Негови съработници. Той иде и скоро ще дойде! Вашият Възлюблен иде. Трябва да Го чакате. Той не е на един километър от вас. Само на сто метра е от вас. Отворете душите и сърцата си за този Божествен Дух, за това, което Бог от хиляди години желае да направи. Когато отворите душата, ума и сърцето си за вашия Възлюблен, тогава ще се проявят най- добрите плодове, скрити в Бога. Писанието казва: „Ще излея Духа си върху тях и те сънища ще сънуват, видения ще виждат и ще пророчествуват.“ Казано е, че в последните дни ще стане това. Кои са последните дни?
към текста >>

53. ПАНЕВРИТМИЯТA

И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение.
После, като правите упражненията вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията мисълта ви трябва да бъде концентрирана. Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение. Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорганизирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията. Когато играете паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни.
към текста >>

54. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Този огън, за който говоря, не може да се измерва с никакъв термометър.
Старата култура, греховете и престъпленията на хората ще изгорят. Писанието казва, че Земята ще бъде обхваната от огън и много от това, което се намира на нея, ще изчезне. Наближило е това време. И тъй, освобождението на народите ще дойде от Невидимия свят чрез огън. Аз не говоря за видимия огън, който може да се мери с градуси. Този огън, за който говоря, не може да се измерва с никакъв термометър. Когато дойде, ще пречисти сърцата ви, ще ги освободи от безпокойствията, смущенията и те ще светнат. Когато този огън засегне ума ви, всички противоречия ще изчезнат и вие ще се освободите от тежките и мрачни мисли. Когато дойде този огън, праведните ще просветнат, ще възкръснат, ще излязат от гробовете си и ще влязат в новия живот. В този огън всички отрицателни мисли, чувства и действия ще изгорят. Той няма да засегне добрите хора, ще засегне лошите, понеже техните трептения не са в хармония със силните трептения на тази вълна.
към текста >>

Като стане половин метър, тогава брегът е близо.
Възкресението е излизането на бубите от пашкула и превръщането им в пеперуда. Сега ние се намираме в бурното море и пътуваме с Божествения параход към спасителния бряг. Ще запитате: „Колко време има още до излизането на брега? “ От парахода постоянно мерят дълбочината. Тя постепенно намалява. Като стане половин метър, тогава брегът е близо. Плитка трябва да стане водата, за да можем да излезем на сушата.
към текста >>

55. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Обаче за любовта вие знаете толкова, колкото и за топлината, която измервате с термометър.
От първия до последния слънчев лъч благодарете за всичко, което ви е дадено. Това значи да намерите щастието, което търсите." „Божият Дух носи всичките блага на живота." Любовта е принцип, който теоретически не може да се обясни, вследствие на което остава неразбрана. Казвате: „Любов е това". Обаче за любовта вие знаете толкова, колкото и за топлината, която измервате с термометър. Вие само констатирате, че даденото тяло е силно нагрято, но повече нищо не знаете. Термометърът знае повече от вас. Като не разбират любовта, хората се натъкват на ред страдания. Три фактора има в света, които създават страдания на хората: гладът, страхът и човешката любов. Гладът заставя хората да вършат ред грешки и престъпления.
към текста >>

Термометърът знае повече от вас.
„Божият Дух носи всичките блага на живота." Любовта е принцип, който теоретически не може да се обясни, вследствие на което остава неразбрана. Казвате: „Любов е това". Обаче за любовта вие знаете толкова, колкото и за топлината, която измервате с термометър. Вие само констатирате, че даденото тяло е силно нагрято, но повече нищо не знаете. Термометърът знае повече от вас. Като не разбират любовта, хората се натъкват на ред страдания. Три фактора има в света, които създават страдания на хората: гладът, страхът и човешката любов. Гладът заставя хората да вършат ред грешки и престъпления. Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен.
към текста >>

56. Четвърта част

Междината, която дели този свят от онзи, е една стомилионна част от милиметъра само толкова е разстоянието от единия до другия свят.
" И ангел да е, и Бог да е, не може. Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири, да стане като дете. Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте си. Ако не придобиете вътре у себе си качествата на детето, а именно пластичност на ума и на сърцето, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Но вие сте много близо до Царството Божие. Междината, която дели този свят от онзи, е една стомилионна част от милиметъра само толкова е разстоянието от единия до другия свят. Когато човек реши да тръгне по пътя на духовното развитие, той трябва да се движи много бавно. Повечето от вас тръгвайки по този път, тръгват като големите хора, а не като децата. Ако човек върви с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли, че някой, като излиза от дома си. започва да тича, той няма да постигне нищо.
към текста >>

57. II. Слънчеви лъчи - Описание

Разстоянието между двамата в двойката е около един метър; разстоянието между двойките - също.
СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ Описание Участващите се нареждат по двойки в 12 лъча, насочени към общ център. Във всеки радиус има 6 двойки. Разстоянието между двамата в двойката е около един метър; разстоянието между двойките - също. Около лъчите има кръг, съставен също от двойки. Разстоянието между лъчите и външния кръг е няколко метра (Схема 1). Участващите в лъчите са обърнати с лице към центъра, а тия във външния кръг - с лявото рамо към центъра. Напредването на лъчите е движение към центъра, а връщането им е в обратна посока. А напредването и връщането във външния кръг става по линията на самата окръжност.
към текста >>

58. Слънчеви лъчи 1942г.

Разстоянието между двамата въ двойката е около единъ метъръ; разстоянието между двойкитѣ — сѫщо.
Желателно е, ония, които искатъ доброто на народа, да внесатъ тия упражнения въ училището и въ обществото на възрастнитѣ. Това е за благоденствието на обществото. Тѣхното въвеждане въ училищата и въ обществото на възрастнитѣ ще донесе едно ценно благо: ще имаме здраво и умно поколѣние, което е готово за работа! OПИCAHИE Участвуващитѣ се нареждатъ по двойки въ 12 лѫча, насочени къмъ общъ центъръ. Въ всѣки радиусъ има 6 двойки. Разстоянието между двамата въ двойката е около единъ метъръ; разстоянието между двойкитѣ — сѫщо. Около лѫчитѣ има крѫгъ, съставенъ сѫщо отъ двойки. Разстоянието между лѫчитѣ и външния крѫгъ е нѣколко метра (вижъ отвѫдната скица). Участвуващитѣ въ лѫчитѣ сѫ обърнати съ лице къмъ центъра, а тия въ външния крѫгъ — съ лѣвото рамо къмъ центъра. Напредването на лѫчитѣ е движение къмъ центъра, а връщането имъ е въ обратна посока. А напредването и връщането въ външния крѫгъ става по линията на самата окрѫжность.
към текста >>

59. Паневритмия 1938

Сентъ - Ивъ - Д’Алвейдъръ въ своя „Археометъръ“ отвори нови хоризонти за музиката.
Паневритмията, съ други думи казано, е съчетание между тонъ, форма, движение, цвѣтъ, число и идея. Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономѣрно отношение въ природата между звукъ, цвѣтъ и число. Даденъ цвѣтъ отговаря на опредѣленъ тонъ и на опредѣлено число. И тя може, напримѣръ, да изсвири дадена картина, да я превърне въ музика. Нека най-напредъ кажемъ нѣколко думи за връзката между движението, тона и формата. Сентъ - Ивъ - Д’Алвейдъръ въ своя „Археометъръ“ отвори нови хоризонти за музиката. Нѣма да се впущамъ въ подробности за неговитѣ идеи, а само ще кажа, че той установи връзката, съотношението между тонъ, форма и идея. Като изхождаме отъ неговата идея, можемъ да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала въ форми музика! Той изтъква тамъ, че мѣркитѣ, които сѫ дадени въ Библията въ книгата „Изходъ“, глава 25, за размѣритѣ на скинията, не сѫ случайни, но че всички тия мѣрки за дължината, широчината, височината и пр. на скинията и на отдѣлни нейни части, образуватъ, взети въ своята цѣлокупность, една музикална симфония. И възъ основа на своя методъ Сентъ-Ивъ прави анализъ и опредѣля, кои тонове, кои музикални акорди сѫ въплотени въ скинията на Мойсея.
към текста >>

60. 8. ФОРМУЛА ЗА ДУХОВЕН ПОДЕМ

Каже ли се тази формула по време на земетресение, земята ще се люлее, а ти ще бъдеш вдигнат на половин метър над нея и земетресението няма да те засегне. 3.
“ Учителя. 2. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Всичко, което е добро, мога да приема, Разтваряме ръцете, опънати напред с длани надолу: всичко, което е добро, мога да приложа. Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: Когато искам да направя някакво добро, Разтваряме ръцете, опънати напред с длани надолу: няма сила, която може да ми противодейства. Разтваряме ръцете хоризонтално настрани, като правим два кръга отвътре навън: Всичко мога да направя чрез Живия Бог на Любовта, Който е създал всичко в света. (3 пъти) Това е формула, която трябва да се казва при земетресения, гръмотевици и бури. Каже ли се тази формула по време на земетресение, земята ще се люлее, а ти ще бъдеш вдигнат на половин метър над нея и земетресението няма да те засегне. 3. Ръцете със събрани пръсти, допрени една до друга, върху центъра на Любовта - сърцето: Започвам в Името на Любовта, Ръцете разтворени настрани хоризонтално с длани нагоре: отварям нова страница в живота си Ръцете насочени с пръстите нагоре, опрени с дланите на гърдите: И колко съм бил лош, Ръцете се разтварят напред хоризонтално с дланите надолу: толкова добър ще стана. Обръщаме дланите нагоре: Ще градя в Името на Любовта, ще подам ръка на всички. Обръщаме дланите надолу и разтваряме ръцете хоризонтално настрани: Нека се носи живото Слово Божие по целия свят. Прибираме ръцете до тялото. 4. Ръцете свити в лактите, хоризонтално, на юмрук и движим палците си отгоре - девет пъти, като казваме: Първо Божественото.
към текста >>

61. 1. ФОРМУЛИ ЗА ОГРАЖДАНЕ

Всички са на разстояние един метър един от друг и казват: На юг: Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света!
(3 пъти) Няма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда. (3 пъти) Няма Добродетел като Божията Добродетел, само Божията Добродетел е Добродетел. (3 пъти) Няма Сила като Силата на Духа, само Силата на Духа е Сила Божия. 20. Ограждане, дадено от Учителя на връх Мусала на 11. 07. 1926 г., неделя. Всички са на разстояние един метър един от друг и казват: На юг: Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! (3 пъти) На изток: Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни! (3 пъти) На север: Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! (3 пъти) На запад: Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! (3 пъти) Пак на изток: Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина!
към текста >>

62. ЗНАЧЕНИЕ НА ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

От пръстите излизат лъчи, дълги около един метър, като светещи мечове.
Той изговорил формулата, но звярът не го оставил. Младият индус едва успял да се спаси. Когато казал на Учителя си, че формулата не му помогнала, мъдрецът му отговорил, че не е направил нужните движения при изговарянето на формулата. За да има формулата магическо действие, трябва да бъде придружена със съответно движение Аз съм гледал Учителя, когато иска да се справи с някое животно. Той изговаря формули и прави движения с ръцете. От пръстите излизат лъчи, дълги около един метър, като светещи мечове. Ще кажете така: „Господи, Ти Който живееш в тази форма, няма да ми сториш никакво зло“. С тази мисъл и с електромагнитните енергии, ти събуждаш Божествените сили в животното. Ти апелираш към Бога, Който живее в едно същество и ще бъдеш неуязвим. При четвъртото упражнение, когато ръцете отиват вляво (лявата страна има отношение към чувството н любовта), тревогите безпокойствата на сърцето се изхвърлят навън. Когато ръцете отиват надясно, тревогите и безпокойствата на ума се изгонват навън.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23490309715271