НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
167
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по
масата
.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по
масата
.
Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
към текста >>
2.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Протяга ръка към
масата
, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа.
Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.
Протяга ръка към
масата
, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа.
Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
към текста >>
Слага я на
масата
върху кибрита.
Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката.
Слага я на
масата
върху кибрита.
Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо.
към текста >>
Обръща се Игнат и пристъпва към
масата
.
Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него.
Обръща се Игнат и пристъпва към
масата
.
Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си. Разглежда я.
към текста >>
Върху
масата
стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка.
Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види.
Върху
масата
стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка.
С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си. Разглежда я. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща.
към текста >>
Всеки бюст бе поставен на
маса
, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин.
Дойде 1953 година и едно голямо събитие. Умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс.
Всеки бюст бе поставен на
маса
, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин.
Тези двойки се сменяваха на два часа. Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин. Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Накрая се сещат и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка.
към текста >>
3.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата
маса
.
"Кога твоята любов е божествена?
" През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата
маса
.
После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта.
към текста >>
4.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към
масата
и попита: "Ами това какво е?
Почуках на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му. Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него. Той седеше пред масичката Си. Аз застанах до Него. И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години.
Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към
масата
и попита: "Ами това какво е?
" От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши.
към текста >>
Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на
масата
, захлупени с обърнати буркани или чаши.
Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е? " От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар.
Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на
масата
, захлупени с обърнати буркани или чаши.
"Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре. Ами за този бръмбар?
към текста >>
На
масата
пред него * стоеше моето досие и безупречна характеристика като финансов експерт, в застрахователния институт, в който работех вече тридесет години.
И ако вие се отклоните, ще заплатите прескъпо за това. Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство. А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места. По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения. Аз бях извикан при следователя на разпит.
На
масата
пред него * стоеше моето досие и безупречна характеристика като финансов експерт, в застрахователния институт, в който работех вече тридесет години.
Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам. Вие сте финансов експерт и сте от Братството. Защо са допуснати тези финансови нарушения спрямо закона? " Аз изтръпнах. Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря.
към текста >>
5.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на
масата
, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището.
После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на
масата
, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
" Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото.
към текста >>
Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на
масата
и погледна Учителя, какво ли ще каже.
Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган.
Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на
масата
и погледна Учителя, какво ли ще каже.
А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото. Учителят също кусаше. Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.
към текста >>
Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на
масата
пред мен.
Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието. Бях си написал какво трябва да кажа. Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са. Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече. Аз занемях от изненада.
Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на
масата
пред мен.
Ами сега? Първо - послушанието към Учителя. Второ - изводът. Трето - урокът. На Рила бяха дошли туристи от града, бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и от време на време припалваха и пушеха цигари.
към текста >>
6.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една
маса
и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше.
Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора! " И така беше организирана обща кухня.
След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една
маса
и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше.
Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони. Някой нямаше монети и пускаше пирони, за да се чуе, че пуска нещо и че дрънка нещо. Беше обидно. Казаха на Учителя за това. "Нека пускат пирони.
към текста >>
Учителят ги пое и ги сложи на
масата
Си.
"Нека пускат пирони. Събирайте ги - ще потрябват. А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме. Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя. Каза Му какво носи и Му ги подаде.
Учителят ги пое и ги сложи на
масата
Си.
"Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на кръста. Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните. Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец.
към текста >>
7.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху
масата
Му.
Затова ще засадим и останалите дупки." Засаждат се нови дръвчета. Селяните вече не ги пипат. Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас.
Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху
масата
Му.
Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил.
към текста >>
8.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На килима имаше стол пред
маса
, а върху
масата
- Библия.
Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце. В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче.
На килима имаше стол пред
маса
, а върху
масата
- Библия.
Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа. Изведнъж всички се изправят на крака.
към текста >>
9.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая той върна оригиналните беседи, до които не бе се докоснал поради страхопочитание към Бога и ги сложи на
масата
.
40, ст. 8) Накрая тоя брат с тържествен тон завърши да чете: "Кой е измерил Духа Господен или му е бил съветник и го е научил? "(Исайя, гл. 40, ст. 13) Всички стояха втрещени и се чудеха този брат откъде се яви, кой му даде тази беседа да редактира и откъде намери сили да прочете всичко това.
Накрая той върна оригиналните беседи, до които не бе се докоснал поради страхопочитание към Бога и ги сложи на
масата
.
Другите братя върнаха подготвените от тях редакции. Накрая Борис Николов реши, че щом и другите са редактирали и променяли свободно Словото - по- добре да се остави Паша да работи, както е работила досега. Само Неделчо Попов не беше съгласен и протестираше. Неделчо Попов и Борис Николов бяха искрени приятели, но тук Неделчо се противопостави на Борис. Борис наложи своето решение на задачата, защото беше председател на Братския съвет.
към текста >>
10.
3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на
масата
като на изложба във фирмен магазин.
Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"?
Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на
масата
като на изложба във фирмен магазин.
Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят.
към текста >>
" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на
масата
, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука?
" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на
масата
, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил концертът, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче.
към текста >>
11.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на
масата
и чието място бе определено по жребия.
Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на
масата
и чието място бе определено по жребия.
Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия".
към текста >>
Цялата
маса
се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата.
Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща".
Цялата
маса
се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата.
Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена. Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата.
към текста >>
Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на
масата
.
Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена.
Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на
масата
.
А ние много се дразнехме. Аз бях много млада и също обичах да седя до Учителя. Че кой не би желал да седне до Него! Този стремеж бе у всички ни. Доктор Жеков си имаше място до Учителя.
към текста >>
12.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една
маса
, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма.
Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух.
Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една
маса
, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма.
Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво. Позволи ми, брат, да ти целуна ръката." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край. Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край.
към текста >>
13.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред
масата
.
Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите.
Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред
масата
.
А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало.
към текста >>
А на
масата
е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня.
След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата.
А на
масата
е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня.
А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних.
към текста >>
14.
3_33 Съдба от Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на
масата
и ми каза строго: "На, вземи.
Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката. Дотук - всичко добре. Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности. Когато излезе първата книжка "Песни на Учителя", всички приветствуваха възторжено това издание, включително и аз. Но ето какво се случи на следващия ден.
Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на
масата
и ми каза строго: "На, вземи.
Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи! " Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това. Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки.
към текста >>
" Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на
масата
.
Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности. Когато излезе първата книжка "Песни на Учителя", всички приветствуваха възторжено това издание, включително и аз. Но ето какво се случи на следващия ден. Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи. Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи!
" Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на
масата
.
Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това. Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки. Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят. Ще кажете: "че как така?
към текста >>
Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на
масата
ми.
Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила песента. Казах им, че имам оригинала, но че не мога да го намеря в папката. Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов.
Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на
масата
ми.
Отварям я и там в нея намирам оригинала. Благодаря на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса. Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен. Е, как ви се струва това? Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха.
към текста >>
Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на
масата
, че всички подскочиха.
Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми. Отварям я и там в нея намирам оригинала. Благодаря на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса. Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен. Е, как ви се струва това?
Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на
масата
, че всички подскочиха.
Изкрещях: "Никакво преминаване! Ето ви оригинала и да видим сега, кой от вас ще коригира Божественото? " Всички са против мен, но гледат оригинала, той преминава от човек на човек. Накрая приеха и тази моя песен по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в грешка. Е, как ви се струва това?
към текста >>
15.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до
масата
.
Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване. Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт.
Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до
масата
.
Песнарката бе пред Него. Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка. Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос.
към текста >>
Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на
масата
на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт. Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата. Песнарката бе пред Него.
Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на
масата
на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос. Иначе в никакъв случай не бих дръзнала да се занимавам с това без разрешение на Учителя. Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му.
към текста >>
Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от
масата
така, както Му бе дадена.
А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт. Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата. Песнарката бе пред Него. Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от
масата
така, както Му бе дадена.
Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос. Иначе в никакъв случай не бих дръзнала да се занимавам с това без разрешение на Учителя. Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му. А че не я изпълних така, както трябваше - това е моята грешка и първа вина.
към текста >>
16.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на
масата
пред тях.
" Те мълчат. Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена? " Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен.
И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на
масата
пред тях.
Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола. Така се приемаше песен след песен. Беше жестока борба. След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо. Беше възможно.
към текста >>
17.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Олга Славчева сяда на
масата
- приготвила е много листа и много моливи за всеки случай.
Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час.
Олга Славчева сяда на
масата
- приготвила е много листа и много моливи за всеки случай.
Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова.
към текста >>
Сяда отново на
масата
.
Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
Сяда отново на
масата
.
Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка.
към текста >>
18.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Масата
, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета.
Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски.
Масата
, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета.
Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма.
към текста >>
Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла
маса
ги чакали официално облечени хора.
Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина.
Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла
маса
ги чакали официално облечени хора.
Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях.
към текста >>
Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща
маса
с окултните науки.
Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията.
Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща
маса
с окултните науки.
Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа.
към текста >>
19.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас
маса
и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа.
Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие?
Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас
маса
и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа.
Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят. Вие трябва да се определите. Или с тях, или с Школата на Учителя. Този брат или сестра е наш, който чете Словото на Всемировия Учител и го прилага в живота си!
към текста >>
20.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Брошурите бяха сложени върху
масата
Му.
Да, точно така беше. Започнаха да се печатат неговите лекции, които изнасяше на френски език. Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат пред Учителя. Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези експозета на Михаил Иванов и за неговата дейност. Бяхме няколко човека.
Брошурите бяха сложени върху
масата
Му.
До този момент мненията на някои от Школата бяха противоречиви. Защо ли? Ние помнехме 1922 година и цялата тяхна история. Ние помнехме тяхното подвизаване от 1922 до 1937 година. Ние помнехме всичките им цели и знаехме, че Сам Учителят разреши на Михаил Иванов да замине за франция.
към текста >>
Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на
масата
.
Ние помнехме всичките им цели и знаехме, че Сам Учителят разреши на Михаил Иванов да замине за франция. Знаехме за дейността му. Но сега какво ще каже Учителят за него? Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя.
Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на
масата
.
Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му.
към текста >>
Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на
масата
Му.
Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата. Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме.
Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на
масата
Му.
Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му. И трябваше дотук да се спре с това. Но кой да слуша?
към текста >>
21.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Друг път посрещахме Новата година в столовата на "Изгрева", където
масата
се отрупваше с плодове.
Около нас цареше пълна неизвестност, освен за онези братя, на които Учителят бе дал правото да узнаят за историческата развръзка на света. Те я пазеха в тайна, а ние се движехме с нашата вяра, че се намираме под покрива на Всевишнаго, Който ни закриля. Обикновено за Нова година аз се подготвях по един и същ начин. Приготвях обикновените за такъв ден ястия и сладкиши. Понякога бивахме поканени да посрещнем Нова година при някои братя и сестри, където и Учителят присъствуваше и след дочакването на Новата година, Учителят казваше кратко Слово и символично даваше някои прогнози за предстоящата година.
Друг път посрещахме Новата година в столовата на "Изгрева", където
масата
се отрупваше с плодове.
Учителят казваше също някое кратко Слово и след подходящи песни и молитви отивахме да спим. За всяка Нова година случаят беше различен и я дочаквахме на различни места, по указание на Учителя. Беше последният ден, 31 декември 1943 година. Следобед, над вратника на малкия ни дом, който се намираше на ул."Симеоновско шосе" 14, се показа шапката на Учителя, вратичката се отвори и Той запристъпва по пътеката. Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи.
към текста >>
Учителят си почиваше, а през това време наредихме
масата
и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя.
Посрещнахме го както подобава, както му е редът и както сме свикнали в такива случаи. Аз имах опит, защото многократно Учителят беше пристигал в дома ни, отсядаше за няколко часа, разхождаше се в градината, а понякога преспиваше тук. Този път дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова. През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето легло. Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и кухня.
Учителят си почиваше, а през това време наредихме
масата
и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя.
Вечерта премина в разговор, който никой не записа, макар че Борис и аз можехме да стенографираме. Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас. Така че, Учителят, Борис Николов и Мария Тодорова трябваше да дочакат Новата година тук. По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева. Ние се спогледахме всички.
към текста >>
Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на
масата
." Така станахме четирима.
По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева. Ние се спогледахме всички. Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева.
Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на
масата
." Така станахме четирима.
След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му. След това всички си легнахме, като оставих Учителя да преспи на моето легло. Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде?
към текста >>
22.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така, един ден Лулчев сяда на
масата
при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците.
Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко.
Така, един ден Лулчев сяда на
масата
при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците.
Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците. А аз водя германците и те се бият срещу руснаците и срещу Учителя." Темелко го оглежда и казва: "Ти знаеш, че Учителят е Велик Дух. Защо отиваш против Него и защо воюваш срещу Него и руснаците?
към текста >>
23.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Преди да се сложат ястията на
масата
, ние пеехме.
Братята бяха с бели панталони и бели ризи. Тази група бе научила най-добре Паневритмията. Ние гледахме от тях и се учехме. Неделната беседа бе от десет часа. След нея всички присъствувахме на общ обяд.
Преди да се сложат ястията на
масата
, ние пеехме.
Учителят идваше, ние ставахме на крака, правеше се молитва и сядахме да обядваме. След обеда имаше концерт. Правеха се концерти и следобед. Сутрин заставахме на поляната и посрещахме изгрева. След това правехме молитва.
към текста >>
24.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Точно пред нас имаше
маса
, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния.
Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя.
Точно пред нас имаше
маса
, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния.
Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
към текста >>
Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по
масата
, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство.
Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по
масата
, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител.
към текста >>
25.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил
маса
, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха.
Тя съответствуваше на същата онази кръчма от "Оборище" 14. Оттам се носеше непрекъснато дим на кебапчета върху "Изгрева". Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден.
Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил
маса
, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха.
Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя. Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия.
към текста >>
26.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на
масата
- богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя.
Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха. Учителят дойде да ни посети, да ни види и да прекара тук два-три дни на "Свирчовица". Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя.
Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на
масата
- богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя.
Водихме общ разговор. Анархистите питаха Учителя по разни въпроси, които ги интересуваха. Учителят им отговаряше. А те бяха интелигентни хора - бяха студенти, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на философски теми. Разговорът бе сериозен и философски.
към текста >>
Но те не знаеха, че седяха на
масата
с Христа и че големите бели хлябове са приготвени специално за тях.
След този разговор те се промениха много. Дотогава правеха много атентати и убийства, защото смятаха, че това са методите чрез които ще променят света. Учителят им говори много и достатъчно добре им обясни последствията от техните методи на атентати и убийства. След този разговор те преминаха към други методи и не искаха да налагат идеите си със сила и убийства. Самите им водачи бяха в тази комуна, самите водачи на анархистите в България седяха на тази трапеза с големите бели хлябове и това беше за тях Тайната им вечеря с Христа и с Христовия Дух.
Но те не знаеха, че седяха на
масата
с Христа и че големите бели хлябове са приготвени специално за тях.
Това беше за тях тяхната Пасха. Това беше Живият хляб на Словото на Учителя и на Христа, което се изливаше пред тях. Но тогава те не можеха да осъзнаят това. Дойде време да се проведе истинската Пасха. Имаше два пътя - да се проведе Пасхата както по времето на Мойсея или както по времето на Христа.
към текста >>
27.
5_47 Окултна литература на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Вадят книгите от раниците и искат да ги сложат на
масата
Му.
Влизат при Учителя и Му отварят двете раници доволни, щастливи и горди. Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от Черната ложа, Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят.
Вадят книгите от раниците и искат да ги сложат на
масата
Му.
Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Двамата умници чакат похвала. Учителят седи и мълчи. Вероятно говори с нечуто от тях Слово на душите им. Те стоят прави.
към текста >>
28.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена
маса
, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата.
На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма. Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"?
Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена
маса
, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата.
Спомнете си какво стана след заминаването на Учителя. Взеха ни всички имоти, разрушен бе салонът, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя. А какво ще направи по-нататък Духът на заблуждението, аз ви го разказах по-горе. Това ще го проверите. Не се заблуждавайте, че за вас има друг път, различен от нашия.
към текста >>
29.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на
масата
Му.
Създаде група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали с това, че не е случаен човек. Че не беше случаен - ние знаехме това много добре от опит. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя вземат получените книжки на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това.
Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на
масата
Му.
Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
към текста >>
Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на
масата
Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това.
Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на
масата
Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това.
А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. С пръста на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те се навеждат и бързо-бързо изнасят купа с книгите.
към текста >>
30.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата
маса
, с братята и сестрите.
Този път Фердинанд Го послуша и вече никога не видя България. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер, в една малка дървена къщичка в покрайнините на "Изгрева". Явно беше, че от връзките си с царя нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на "Изгрева".
Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата
маса
, с братята и сестрите.
Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. Тази група бе наречена "Упанишадите". Учителят не одобряваше дейността на групата, ръководена от Лулчев. По всяка вероятност при отиване и връщане от срещите си с царя, но не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно за да се посъветва и да сподели впечатленията си от царя. Пишещият тези редове по-късно чу един път в клас по тоя повод Учителят да казва: "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха, не ги изпълняваха точно." Това означаваше много и за това отклонение бе платено.
към текста >>
31.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това го забелязваме ние всички, които сме на
масата
.
Така, побоят беше през месец май, но през юни всички забелязахме, че Учителят, като прави гимнастика, не си вдига дясната ръка. Това е един месец по-късно. Вдига лявата ръка, но не може да си вдигне дясната - прави опит, но не може. Прави усилия, но не може. Като сяда да се храни, изпуска си лъжицата с дясната ръка.
Това го забелязваме ние всички, които сме на
масата
.
Ето защо, Учителят започва да се храни с лявата ръка. Десния крак започва да го движи не така, както трябва. Отначало това не се забелязва. Това се вижда по-късно. Десния крак не го вдига като по-рано и не е пластичен и подвижен, както по-рано.
към текста >>
От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до
масата
пред палатката Си.
Говореше трудно и по-малко. Езикът Му беше засегнат от парализата. Задаваше въпроси устно, като фъфлеше. А не писмено, както чух след време да се говори. Каквото казваше, устно го казваше.
От това време има запазени много снимки как Учителят седи на стол до
масата
пред палатката Си.
А има и една такава снимка, че до Него е забит голям прът, на който е закачено едно бяло знаме. Има такава снимка от това време. На всички снимки се вижда, че лицето на Учителя е скръбно - на него е изписана цялата скръб на човечеството, цялата Мирова скръб на Вселената. Та това беше разпятието на Всемировия Учител. А ние всички бяхме свидетели и очевидци.
към текста >>
Всеки ден Той излизаше на
масата
пред палатката.
За Него беше далеко и невъзможно да се качи. Най-често излизаше с Неделчо Попов до билото, за да посрещнат двамата изгрева на слънцето. По-късно аз чувах да разправят, че Учителят не е излизал четиридесет дни от палатката. Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри.
Всеки ден Той излизаше на
масата
пред палатката.
През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки.
към текста >>
През всички хубави дни Той се хранеше на
масата
, постлана с бяла покривка.
Най-често излизаше с Неделчо Попов до билото, за да посрещнат двамата изгрева на слънцето. По-късно аз чувах да разправят, че Учителят не е излизал четиридесет дни от палатката. Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката.
През всички хубави дни Той се хранеше на
масата
, постлана с бяла покривка.
Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него. И закуската, и обедът бяха на масата. И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща.
към текста >>
И закуската, и обедът бяха на
масата
.
Та аз бях там със Савка и с другите сестри. Всеки ден Той излизаше на масата пред палатката. През всички хубави дни Той се хранеше на масата, постлана с бяла покривка. Та има ги тези снимки от тоеа време. И те много добре показват състоянието на Учителя - Неговото скръбно лице и угрижените лица на приятелите около Него.
И закуската, и обедът бяха на
масата
.
И това го има на някои снимки. А разправят неверни неща. Изобщо, трябва да се съберат всички снимки, заснети около палатката на Учителя през тази година и да се наредят в хронологичен ред, за да се види как са всъщност нещата. Тогава възрастните приятели, а ние бяхме още млади, се усъмниха и приеха, че Учителят си заминава. И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила.
към текста >>
32.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Бяха сложили една
маса
и стол и при такива условия Учителят говореше на събора.
Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук идваха от града други странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани - с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше. На Учителя беше скована от летви една рамка, на която бе опънато платно. Тя служеше като навес срещу слънцето.
Бяха сложили една
маса
и стол и при такива условия Учителят говореше на събора.
Има снимки от този събор. В кое време се даваха беседите от Учителя? До 1928 година школните лекции от младежкия и общия клас бяха вечер - от седем до девет часа. Тогава Учителят говореше по вечерно време, независимо къде бяхме - дали в "Турн Ферайн", на "Опълченска" 66, на "Оборище" 14 или на "Изгрева". От 1928 година школните лекции на общия и младежкия клас започваха от пет часа сутринта.
към текста >>
33.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Само за Учителя имаше
маса
и столче.
Салонът бе построен за две седмици. Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в салона - успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени. Подът беше измит. Така, през месец август 1927 година, дойде съборът. Ние всички влизахме в салона боси, за да не цапаме и сядахме на измития под.
Само за Учителя имаше
маса
и столче.
Тогава, през тези съборни дни, Учителят даде "Пътят на ученика". Съборът беше много вдъхновен, с много радост, защото бяхме си построили салон далеч от града на наше място и смятахме, че вече никой не може да го присвои. Съборът беше много голям, с много възторг. Със засмени лица оглеждахме салона, направен на наше братско място и се чудехме как не сме си го направили по- рано, а сме ходили по чужди места, откъдето все ни гонеха. Но през 1927 година беседите още се държаха в салона на "Оборище" 14.
към текста >>
34.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Масата
на изобилието 64.
Метеорологичната клетка на Изгрева 59. Как да се устрои Изгрева 60. Салонът на Изгрева 61. Стаичката на Учителя – Горницата 62. Солариума 63.
Масата
на изобилието 64.
Кръчмата 65. Вила за Учителя 66. Емблемата с котвата 67. Един ден на Изгрева 68. Братски празници 69.
към текста >>
35.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
„Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от
масата
.
Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите.
„Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от
масата
.
Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва.
към текста >>
Станах и напуснах
масата
.
Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата.
Станах и напуснах
масата
.
Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво.
към текста >>
36.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а
масата
е отрупана с месо.
" Никой не ми беше проповядвал вегетарианство. Не бях чувал още думата вегетарианство. Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш.
Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а
масата
е отрупана с месо.
Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много.
към текста >>
37.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А да насядат млади хора на
масата
около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване.
Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме. Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно. На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти.
А да насядат млади хора на
масата
около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване.
Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра.
към текста >>
А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на
масата
.
На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти. Тъй че ние имахме малък кредит от хранителни продукти. А да насядат млади хора на масата около Учителя, че като се запеят песни и то в присъствието на Учителя е голямо изживяване. Но ни завидяха възрастните братя и сестри. Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите?
А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на
масата
.
Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя. А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните студенти, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска. Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели.
към текста >>
А преди те да дойдат какви песни се пееха на
масата
, какви разговори имаше с Учителя.
Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада.
А преди те да дойдат какви песни се пееха на
масата
, какви разговори имаше с Учителя.
А сега Учителят мълчи, строг и не разговаря с никого и само посегне и вкуси от туй или от онуй и се прибере в стаята. Ние се споглеждахме и толкоз. Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната. А ние сме студенти, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти. Бяхме бедни студенти.
към текста >>
Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на
масата
.
Бяхме бедни студенти. Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени.
Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на
масата
.
Един от тях пита сестра Гумнерова, защо е закъсняла с обеда. А тя му отговаря: „Учителят нареди да се затвори хранилнята! " Ония се оглеждат, но продължават да си разговарят, трябва да имат самообладание и да си разговарят спокойно, защото те не са гладни. Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега.
към текста >>
И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на
масата
.
Коремите им са пълни, но са дошли тука на общата трапеза, защото Христос на времето е ял с учениците си на обща трапеза. Накрая те си тръгнаха и на следващия ден пак дойдоха, за да проверят да не е някаква шега. Но нямаше шега. А ние започнахме да се храним кой където живее. Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека.
И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на
масата
.
Нашата трапеза бе отворена за всички. Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди. Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си.
към текста >>
38.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На двора имаше една каменна
маса
, където сядаха около нея на столове приятели за разговори.
И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли.
На двора имаше една каменна
маса
, където сядаха около нея на столове приятели за разговори.
Имаше и пейка. Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете. Цялата обстановка бе от скромна по-скромна. След заминаването на Учителя аз помолих фотографа Васко Искренов и ние с една група приятели отидохме в стария дом на ул. „Опълченска" 66 и там бяха направени художествени снимки и едновременно исторически снимки и по този начин оставихме на следващите поколения заснет домът, в който живееше Учителят.
към текста >>
39.
38. БАБА ДОНКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сядаме всички на
масата
, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици.
Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това.
Сядаме всички на
масата
, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици.
След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене. Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни. А какви песни се пееха тогава! Имаше у нас плам и огън. В това се криеше нашият подем тогава.
към текста >>
40.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на
масата
и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски.
Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на
масата
и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове.
Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода. Работим след обед на Подуяне - там чукаме камъни.
към текста >>
41.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в
масата
.
Когато падна големия сняг, на работа не може да се ходи никъде, налегна ме голяма носталгия, тъй за вкъщи, за домашните ми в Ст. Загора. През всичкото си време съм мечтал за братска комуна. Учителят не е давал на старите братя да продават имотите си да правят комуни. Но аз реших да пиша на баща си писмо да продаде имота си въпреки, че Учителят бе ги предупредил да не се продава. Но аз това не знаех.
Взимам перото и пиша: „Тате." Тъкмо да продължа по-нататък писмото си, перодръжката изхвръкна из ръцете ми и перото се забива в
масата
.
Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша.
към текста >>
42.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Навеждаш се и с едната ръка
масажираш
пръстите си ту на единия, ту на другия крак.
Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня.
Навеждаш се и с едната ръка
масажираш
пръстите си ту на единия, ту на другия крак.
Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри.
към текста >>
43.
58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пред мен на
масата
стои една скица на слънцето и отбелязаните от милия Жорж слънчеви петна.
Бе поставена една бакърена плоча, имаше един триъгълник и нянката му определяше часа. Това беше слънчевия часовник до самата клетка. Има запазени записи от пишещия барометър и термометър. Но жалко че Георги Радев, който беше физик, математик и беше лично натоварен от Учителя не написа нищо. Но има запазени снимки от метеорологичната клетка, дори някои приятели се бяха заснели с нея за спомен.
Пред мен на
масата
стои една скица на слънцето и отбелязаните от милия Жорж слънчеви петна.
Ето тук са отбелязани кога възникват, колко са големи и в каква посока се движат. А Учителят придаваше голямо значение на тях. А чак сега учените говорят за тях и за разни магнитни бури. Но те не знаят истината за тях. А ето и друго изказване на Учителя.
към текста >>
44.
60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Дойде до
масата
, тури ги на масичката, седне на стола и след туй пошепне кои песни да се изпълнят, за да се създаде хармония в салона.
При всяка нова песен Мария заучаваше песента и след това отиваше при Него и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. Обикновено Учителят пристигаше в строго определен час без да закъснее нито една минута. Той си носеше Библията, както и „Завета на Цветните лъчи на светлината" и още някоя Негова беседа.
Дойде до
масата
, тури ги на масичката, седне на стола и след туй пошепне кои песни да се изпълнят, за да се създаде хармония в салона.
А приятелите седяха кой където си има място. С течение на времето всеки си намираше едно място, което му допада и като дойде там си сяда на него. Никой не му го заемаше. Всеки по вкус си избираше мястото. Тъй че имаше една хармония в салона, която трябваше да предхожда всяка една беседа на Учителя.
към текста >>
45.
61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук имаше
маса
, едно бюро и бюфетче.
61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона. Не много голяма - 4 на 6 метра. В нея имаше едно легло, на което Учителят спеше.
Тук имаше
маса
, едно бюро и бюфетче.
Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче.
към текста >>
46.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
63.
МАСАТА
НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла
маса
, на която бяха наслагани най-различни блага.
63.
МАСАТА
НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла
маса
, на която бяха наслагани най-различни блага.
Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата.
към текста >>
Каквото взимаше туряше на
масата
.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага. Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше.
Каквото взимаше туряше на
масата
.
Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата.
към текста >>
Ако нямаше място на
масата
, туряше под
масата
.
63. МАСАТА НА ИЗОБИЛИЕТО В стаята на Учителят в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага. Нашите братя и сестри когато направеха, сготвяха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и Му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата.
Ако нямаше място на
масата
, туряше под
масата
.
А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага.
към текста >>
Така, че на
масата
и около нея имаше всякакви блага.
Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше.
Така, че на
масата
и около нея имаше всякакви блага.
Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето.
към текста >>
Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на
масата
.
Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага.
Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на
масата
.
Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата.
към текста >>
Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на
масата
.
Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата.
Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на
масата
.
На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня?
към текста >>
На тази
маса
имаше всевъзможни блага.
Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата.
На тази
маса
имаше всевъзможни блага.
В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон.
към текста >>
В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази
маса
привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя.
А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага.
В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази
маса
привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя.
Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха.
към текста >>
Защото пред
масата
имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда
масата
от антрето.
Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага. Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя.
Защото пред
масата
имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда
масата
от антрето.
Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше.
към текста >>
Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към
масата
и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на
масата
така и под
масата
.
Извади някой брат от кошерите мед, изпрати на Учителя и меда се явява на масата. Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви облепени с бях плат, за да не се вижда масата от антрето.
Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към
масата
и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на
масата
така и под
масата
.
Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? " А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията.
към текста >>
Така тази
маса
беше наречена от тях „
Масата
на изобилието".
" А Учителят се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има." Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата,които те отдаваха. Учителят почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията. Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите.
Така тази
маса
беше наречена от тях „
Масата
на изобилието".
Тя стана като един символ - тука ако има, навсякъде ще има. И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ. Това го проверихме по време на Школата. Около Учителя никога не е оставало да има нещо в недоимък, а винаги е имало изобилие, преизобилно и всички, които идваха около Него се ползваха от изобилието.
към текста >>
47.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Никола се оглежда и вижда на
масата
, че били оставени протоколите на Димитър Голов за съборите.
Случи се така, че Никола Нанков, който събираше материали за история на Братството попадна случайно на сина на Димитър Голов. Той го посети и онзи му показа, че пази протоколите на баща си, които лично ги е писал. Никола ги поискал да ги прибере за съхранение. Синът обещал и му казал след колко дни да го посети, за да му ги предаде. Никола отива в уречения ден и час, чука на вратата, никой не отваря, натиска ръчката на вратата, вратата се отваря, влиза вътре и намира синът на Димитър Голов починал.
Никола се оглежда и вижда на
масата
, че били оставени протоколите на Димитър Голов за съборите.
Никола ги прибира, защото знае, че те са определени за него и така те бяха спасени. Значи ние имаме оригиналните протоколи. След това Никола се разтичва, съобщава на близки и познати и организира погребението му. Ето това е един случай, за да видите как точно, стриктно е работил Димитър Голов при записване Словото на Учителя и как накрая се постара чрез сина си да бъде точен и изпълнителен, така както е бил винаги. Затова когато Никола отиде в точно уречения ден и час намери както протоколите на масата, така и сина му на леглото, който бе починал.
към текста >>
Затова когато Никола отиде в точно уречения ден и час намери както протоколите на
масата
, така и сина му на леглото, който бе починал.
Никола се оглежда и вижда на масата, че били оставени протоколите на Димитър Голов за съборите. Никола ги прибира, защото знае, че те са определени за него и така те бяха спасени. Значи ние имаме оригиналните протоколи. След това Никола се разтичва, съобщава на близки и познати и организира погребението му. Ето това е един случай, за да видите как точно, стриктно е работил Димитър Голов при записване Словото на Учителя и как накрая се постара чрез сина си да бъде точен и изпълнителен, така както е бил винаги.
Затова когато Никола отиде в точно уречения ден и час намери както протоколите на
масата
, така и сина му на леглото, който бе починал.
Ето, така работи Небето. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в „Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никаква редакция. Той беше стенограф на депутатите в Народното събрание и знаеше правилата на стенографа, че не трябва да променя нито една дума.
към текста >>
На
масата
имаше четири стенографи, които седяха на една
маса
пред него долу, за да Го чуват ясно.
Използвайте това време и завършете тази важна работа. За ученика на Школата няма по-важна работа освен съхранение на Словото и претворяване на това Слово чрез живота на ученика в Сила и Живот. Как се стенографираха и дешифрираха беседите? Всички стенографи присъстваха на беседите на Учителя и водеха пълни бележки, доколкото им бе възможно да запишат всичко, което говореше Учителя. Той говореше доста спокойно, но понякога много бързо и енергично и така течеше речта му като при разговор.
На
масата
имаше четири стенографи, които седяха на една
маса
пред него долу, за да Го чуват ясно.
Зад стенографите седяха слушателите. Обикновено и четиримата стенографи записваха едновременно една и съща беседа. Така че ако някой пропусне нещо, ще го запише другия. После, когато идваше ред да се дешифрира обикновено с това се заемаха един или двама човека. Единият от стенографите разчита от собствената си стенограма, но едновременно проверява изречението, което дешифрира и в стенограмата на другите три тетрадки, които са стенографирали другите стенографи и които тетрадки са пред него на масата.
към текста >>
Единият от стенографите разчита от собствената си стенограма, но едновременно проверява изречението, което дешифрира и в стенограмата на другите три тетрадки, които са стенографирали другите стенографи и които тетрадки са пред него на
масата
.
На масата имаше четири стенографи, които седяха на една маса пред него долу, за да Го чуват ясно. Зад стенографите седяха слушателите. Обикновено и четиримата стенографи записваха едновременно една и съща беседа. Така че ако някой пропусне нещо, ще го запише другия. После, когато идваше ред да се дешифрира обикновено с това се заемаха един или двама човека.
Единият от стенографите разчита от собствената си стенограма, но едновременно проверява изречението, което дешифрира и в стенограмата на другите три тетрадки, които са стенографирали другите стенографи и които тетрадки са пред него на
масата
.
Това беше един труден етап. По този начин се изключваше да бъде пропусната някоя мисъл на Учителя незаписана или пък погрешно записана. Имаше ли нещо неясно в едната стенограма, проверяваше се в другите стенограми. Това бе къртовски труд на стенографите. Освен това дешифрираната стенограма прегледана и сверена от четири стенографни тетрадки трябваше да се напише на пишеща машина.
към текста >>
48.
91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш
гримаса
с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого.
И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята! Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби. Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро." Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро. Така да се прослави Бог! През тази година не се позволява да биеш.
Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш
гримаса
с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого.
В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий ,вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден (28) или сряда (31 януарий). Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! * * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА.
към текста >>
49.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А един ден както се бяхме събрали на
масата
и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно".
Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства. Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков.
А един ден както се бяхме събрали на
масата
и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно".
След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията. Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия.
към текста >>
50.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на
масата
се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе.
Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено. Имаше лозя около 25 декара, зеленчукови градини 9 декара, овощни градини, също толкова: Имаха коне, коли, земеделски инвентар в най-добро състояние. Петимата братя Маркови бяха опитни, здрави, работливи и затова стопанството бе много добре обзаведено. Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в село Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия.
Беше създаден братски стол , имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на
масата
се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада прекаран в село Ачларе.
Още в София една група сестри пожелаха да дойдат в комуната в гр. Русе. Младежката група се състоеше от шест братя и шест сестри. В тази комуна беше и Мария Тодорова. Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва.
към текста >>
51.
145. СПИРИТИЗМЪТ И ШКОЛАТА. БАЙ ДОНЧО ПРАВИ СПИРИТИЧЕСКА ГРУПА В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Онези седнали до
масата
, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума.
Много грижи са създавали и създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: „Учителю, елате да присъствувате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал в страни.
Онези седнали до
масата
, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума.
А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място. Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: „Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява". Учителят го изслушал и казал: „А Моето Проявление? Това не е ли малко и не ви ли е достатъчно?
към текста >>
52.
146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма
маса
, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят.
146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ В град Казанлък имаше също голям спиритически кръжок. В него влизаха всички от рода Камбурови. Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров - чичото.
Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма
маса
, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят.
Една сестра се качила на стола, започнала да кукурига като петел размахва с криле, т. е. с ръце и иска да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват с крилете си, т. е. с ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, защото искали да ги изтощят, понеже се хранят с тяхната отделена енергия.
към текста >>
53.
153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на
масата
пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й.
В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. Видях Учителя за пръв път да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше. След като я наби и изрони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева.
След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на
масата
пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й.
Учителят я запита: „Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха три хиляди". За много малко си си продала душата! ", отговори Учителят. Всички мълчахме и слушахме.
към текста >>
54.
186. ХИТЛЕР И ВОЙНАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Та Аню е още жив и здрав и се радва на добро здраве и върви от къща на къща и раздава нашир и надлъж своето умение да прави
масажи
и да лекува с животворен магнетизъм.
Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. След една година Хитлер падна и Германия загуби войната. Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев. А ето изминаха 30 години той още си живее. Мнозина от Братството се обръщат към него със името Аню.
Та Аню е още жив и здрав и се радва на добро здраве и върви от къща на къща и раздава нашир и надлъж своето умение да прави
масажи
и да лекува с животворен магнетизъм.
Е, това не е малко.
към текста >>
55.
204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една
маса
и разгръща една голяма книга.
На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото.
Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една
маса
и разгръща една голяма книга.
Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1.Брой на всички беседи. 2.Кога и къде са беседите държани от Него.
към текста >>
56.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около
масата
и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата.
От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на вечеря. Сега сестрите приготовляват ястията. Отива брата на работа, но си мисли, дали ще се сетят да поканят и него на вечерята? Целият ден живее с това желание, то го изпълва. Вечерта се прибира по-рано в стаичката си, а отдолу се чуват тичане, шетане.
Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около
масата
и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата.
Да, хубаво е да го поканят и него. В това време пристига файтон. Значи Учителят е дошъл. Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята. Поглежда той запасите си и намира,че има само една филийка хляб и три маслинки.
към текста >>
Постила кърпичка на
масата
,слага запасите си.
Да, хубаво е да го поканят и него. В това време пристига файтон. Значи Учителят е дошъл. Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на вечерята. Поглежда той запасите си и намира,че има само една филийка хляб и три маслинки.
Постила кърпичка на
масата
,слага запасите си.
Долу затихва. Значи, молитва. Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене. След това се чува песента на чиниите и вилиците. Вечерята е започнала.
към текста >>
57.
5. НЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
5. НЕ Когато Учителят и братята бяха на Сините камъни при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и
маса
за хранене под един голям вековен бук.
5. НЕ Когато Учителят и братята бяха на Сините камъни при извора Куш-Бунар брат Шишманов се беше заел да прави пейки и
маса
за хранене под един голям вековен бук.
Учителят му казва: „От този бук клони няма да сечеш! " Но братът е своенравен и не много послушен. Харесал той няколко хубави клона от най-високите части на бука, качил се с брадвичката и кълца. В това време Учителят и брат Минчо Сотиров наблизо разговарят. Изведнъж брат Шишманов се откача от горе, полита надолу и надава вик.
към текста >>
58.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вечерта приятелите ще посрещат Новата година,
масата
е сложена, а какво няма на тази
маса
, изобилие голямо.
18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.
Вечерта приятелите ще посрещат Новата година,
масата
е сложена, а какво няма на тази
маса
, изобилие голямо.
Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно.
към текста >>
Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на
масата
, вечерята ще почва.
18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото.
Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на
масата
, вечерята ще почва.
В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива.
към текста >>
След малко Учителят взема от
масата
един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето!
Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва.
След малко Учителят взема от
масата
един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето!
" Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си.
към текста >>
59.
25. Безверникът
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят му казва: „Тази вечер ще имаш тази опитност." Прибира се този учител в стаята си, ляга си да спи, тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети, столове,
масата
и други предмети.
Един от учителите обаче е непримирим. „Не съществува невидим свят", казва той. „Аз не вярвам. Искам доказателство. Докато нямам лична опитност, не вярвам в Невидимия свят".
Учителят му казва: „Тази вечер ще имаш тази опитност." Прибира се този учител в стаята си, ляга си да спи, тогава усеща в стаята като че духа вятър, почват да се местят предмети, столове,
масата
и други предмети.
Уплашва се той и се завива през глава, но това не помага. Леглото почва да се клати, надига се задния край, надига се предния край, после цялото легло се вдига чак до тавана. Така цяла нощ. Духовете му показват изкуството си, забавляват се с него. Едва на разсъмване тези явления престават.
към текста >>
60.
29. ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Слизат долу в трапезарийката, всички насядали вече на
масата
, само до Учителя е останало едно място свободно и Той го посочва на Паша.
29.ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ Сестра Паша работи на ул. „Опълченска" 66, дешифрира беседа. Като привършва работата си, става вече време за обед, Учителят я поканва да обядва при тях.
Слизат долу в трапезарийката, всички насядали вече на
масата
, само до Учителя е останало едно място свободно и Той го посочва на Паша.
Обеда почва, но Паша през всичкото време усеща, че върху нея вали град от огнени стрели. Като гореща жарава те падат върху нея и Паша едвам издържа. Като свършва обеда тя се качва да си вземе книжата и да си отива. В това време идва Учителят и тя Му разправя своето преживяване. Учителят казва: „Тези огнени стрели са лошите мисли на духовенството насочени към Мене.
към текста >>
61.
31. СЕАНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по
масата
и да вика.
Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрана на една масичка.
През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по
масата
и да вика.
Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса жената се побъркала.
към текста >>
62.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Случи се на
масата
един брат, който като взема думата и вече не престана.
75. УЧЕНИЯТ БРАТ Преди години, когато правехме нашите опити за братски комунален живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят. В неделния ден дойдоха мнозина приятели от Русе, да се видят с Учителя и да им поговори. Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво.
Случи се на
масата
един брат, който като взема думата и вече не престана.
Той искаше да покаже на всички колко много знае. Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети. От него никой не можеше да проговори. В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя. Но този брат не спираше и все говореше.
към текста >>
При една естествена пауза, Учителят присегна, взема от панера две големи дюли, тури ги на
масата
и каза: „Като знаеш толкова много кажи колко тежи едната дюля и колко другата!
Той искаше да покаже на всички колко много знае. Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети. От него никой не можеше да проговори. В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя. Но този брат не спираше и все говореше.
При една естествена пауза, Учителят присегна, взема от панера две големи дюли, тури ги на
масата
и каза: „Като знаеш толкова много кажи колко тежи едната дюля и колко другата!
" Братът остана смутен. Той говореше за такива отвлечени философски и научни въпроси, а Учителят го пита, колко тежат дюлите. Всички замълчаха с интерес. Учителят посочи едната дюля и каза: „Тази дюля тежи 960 грама, а другата 760". Един от братята изтича, донесе везни, претегли дюлите.
към текста >>
63.
77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При това беше ученик и почитател на
Масарик
, който беше за него идеал.
77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ С Учителя и Братството се запозна един интелигентен брат, учен брат. Той беше учител по история в гимназията, човек с широка култура, с големи познания и не само по своя предмет, но имаше голяма, обща култура.
При това беше ученик и почитател на
Масарик
, който беше за него идеал.
На времето беше канен за професор в университета, но не прие от скромност. „Не съм достатъчно подготвен за тази длъжност." Като се запознава с Учителя, той си казва: „Чакай да проверя дали туй, за което се приказва е вярно. Дали има Учителят такива познания и такава култура, за каквато се говори." И почва той да ходи при Учителя на разговори, засяга най-различни въпроси и общи и специални и намира че Учителя по всички въпроси е осведомен отлично. Знае което той знае, но знае и нещо повече. Засяга Той научни въпроси.
към текста >>
64.
ИЗВАДКИ ОТ 33 НЕДЕЛНА БЕСЕДА ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 20 МАЙ 1934 г.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Народът не трябва да бъде
маса
.
Всяка разумна власт е от Бога дадена. И ако тази власт не е разумна, ако тя е лоша, причините по някой път се дължат и на народа: „Какъвто е народът, такива са и неговите управляващи." Не са криви само управляващите. Народът трябва да измени своето положение. Народът трябва да вярва в управляващите. Той не трябва в нищо да се колебае.
Народът не трябва да бъде
маса
.
Под думата народ Аз разбирам съзнателното. Масата, според Мене, не съставлява народа. Туй което мислим, туй което чувствуваме и туй което вършим, и то възвишеното и благородното - туй е народът. Кой е праотецът на българите? И българите не го знаят.
към текста >>
Масата
, според Мене, не съставлява народа.
Народът трябва да измени своето положение. Народът трябва да вярва в управляващите. Той не трябва в нищо да се колебае. Народът не трябва да бъде маса. Под думата народ Аз разбирам съзнателното.
Масата
, според Мене, не съставлява народа.
Туй което мислим, туй което чувствуваме и туй което вършим, и то възвишеното и благородното - туй е народът. Кой е праотецът на българите? И българите не го знаят. Българите нямат един Авраам, който ги е създал. Тогава мислете добре за всички.
към текста >>
65.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Седнали да обядват на
масата
само братя и Паша като принцеса до Учителя.
Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд.
Седнали да обядват на
масата
само братя и Паша като принцеса до Учителя.
Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка! " Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен.
към текста >>
66.
19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Иван Радославов беше ученик на
Масарик
и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя.
Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити.
Иван Радославов беше ученик на
Масарик
и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя.
Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св. Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира. След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък. В една торба държеше около 150 полици. Значи беше длъжник на 150 човека.
към текста >>
67.
22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Седим на една
маса
с него, замира му дъха от болки, но мълчи.
Интересно е, че Боян Боев и Георги Куртев са в една военна част. В затвора настива кракът му, защото като санитар отстъпва стаята си за болни, а той отива да спи в едно мазе. Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива. От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви. Тази артроза го свиваше с големи болки.
Седим на една
маса
с него, замира му дъха от болки, но мълчи.
Няма как, пушка е хвърлял на времето поради идейни мотиви и сега плаща за идеята си. Всички идейни хора рано или късно небето ги прекарва през изпит да види доколко могат да жертват и доколко ще издържат. Брат Боян бе заплатил идеите с живота си.
към текста >>
68.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава направих следното: при друг случай аз го подканвах и той разказваше и аз го слушах най-съсредоточено и в същото това време, аз бях сложил тефтерчето на коленете си под
масата
и записвах, като той не виждаше моята малка хитрина.
Снимките от това време направени от фотографа Васко Искренов най-добре ще ви заведат в онези години. С брат Георги Куртев съм се виждал много пъти. Той разказваше своите опитности от първите години с Учителя през време на двете войни - Балканската и Европейската, просто и увлекателно. Аз исках да ги запиша, но той се смущаваше, когато виждаше, че аз изваждам молив, за да стенографирам. Той млъкваше и прехвърляше разговора на друга тема.
Тогава направих следното: при друг случай аз го подканвах и той разказваше и аз го слушах най-съсредоточено и в същото това време, аз бях сложил тефтерчето на коленете си под
масата
и записвах, като той не виждаше моята малка хитрина.
Така записах неговите опитности, които са най-точни и верни. И други след това са ги преразказвали, но друго е да ги запишеш точно и след това да ги предадеш писмено. А когато ги запомниш и преразкажеш след това, то спомените се променят. Така че аз ги имам на стенограма, а моята стенограма е точна и пиша много правилно. Трябва да си намерите стенограф, който да ги разчете и запише.
към текста >>
69.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но тефтерчето не го държа на
масата
, а съм го сложил на коляното си и го гледам в очите, за да не ме разбере, че аз стенографирам.
Турих си аз тефтерчето, а той почна, но като гледа, че аз пиша стеснява се и не може да разказва така свободно." „Няма да може брат Борис, не ми върви тази работа както други път". Рекох му: „Остави, няма нужда". След 2-3 дни понеже аз съм на гости у него, предизвиках го да ми разказва случките си. Не му казвам: „Разказвай ми сега", но като водим общите разговори, аз поведа разговора тъй, че да започне да разказва. А той тъй сладко разказваше.
Но тефтерчето не го държа на
масата
, а съм го сложил на коляното си и го гледам в очите, за да не ме разбере, че аз стенографирам.
Той започва да разправя. Така записах истории от неговия живот. Той има чудесни опитности с Учителя и с неговата лечителска практика. Тези тефтерчета са запазени. Но те са прибрани и аз не зная къде са.
към текста >>
70.
48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В Моите ръце е ключът на вашето избавление." Методи се вторачва в ръцете Му, а Учителят леко повдига едната си ръка, отмества ръката си в страни и посочва към
масата
, на която са наредени няколко томчета беседи от Неговото Слово.
Духът е този, който движи светът. Аз трябваше да свърша работата си на земята. Аз я свърших, а вас ще заключа на земята докато не свършите вашата работа, за която сте дошли. От нея няма да излезете докато всеки един от вас не си свърши работата. В Мен е ключът.
В Моите ръце е ключът на вашето избавление." Методи се вторачва в ръцете Му, а Учителят леко повдига едната си ръка, отмества ръката си в страни и посочва към
масата
, на която са наредени няколко томчета беседи от Неговото Слово.
Методи проследява жеста Му и чува думите Му: „Ето, там е ключът. Там е вълшебният ключ." Методи кимва с глава, че е разбрал. В знак на уважение и страхопочитание към тази опитност Методи след време подвърза всички свои беседи с кожена подвързия, за да може да запази за по-сигурно ключът на избавлението. Но през 1957 г. комунистическата власт направи обиск на Изгрева иззе цялата литература на Учителя.
към текста >>
71.
68. БАБА КОЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около
масата
попеем - пък изпием по една чаша гореща вода.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата.
Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около
масата
попеем - пък изпием по една чаша гореща вода.
Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти. Всички бяхме започнали да учим пеене и можехме да четем нотите. Що песни изпяхме при баба Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише.
към текста >>
72.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на
масата
и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път.
Запитва наш Генчо продавача: „Колко ги даваш тия череши? " „30 стотинки за кило", отвръща гордо продавача и си засуква мустаците. Генчо стои пред черешите и размишлява: „Ако купя черешите, няма да купя хляб и няма какво да ям. Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката.
Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на
масата
и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път.
Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож. Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив. Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви. Ами сега.
към текста >>
Седи умислен доста време на
масата
, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши.
Ами сега. Проваля му се вечерята. Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се? Не се ядат!
Седи умислен доста време на
масата
, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши.
А стомахът го гложди. Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши. Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на масата с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши. Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга.
към текста >>
Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на
масата
с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши.
Ами сега череши с червеи ядат ли се? Не се ядат! Седи умислен доста време на масата, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши. А стомахът го гложди. Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши.
Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на
масата
с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши.
Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга. Ами какво ще стане с червеите в стомаха? Тази мисъл го гложди като червей и го плаши. Накрая става, запалва газената лампа и произнася молитвата „Отче наш".
към текста >>
73.
83. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на
масата
на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя.
Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител. Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите. Тогава е било прието, че когато стаята е голяма между нея и хола да се прегради със завеса, дълга кадифена завеса. През това време ненадейния посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дъ-нов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод като му носел известна сума, за да му се заплати да говори и пише против Учителя във вестника.
Олга чула и разбрала, че онзи е оставил голяма сума пари на
масата
на Михайловски и е заплатил, за да може да говори и пише срещу Учителя.
И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината. Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдейс-твува на младите поети.
към текста >>
74.
87. РАНИЦАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на
масата
една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва.
Нейното семейство и роднините са останали в Югославия. През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд. На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници. „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на нивата и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре нивата.
Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на
масата
една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва.
И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара. Жена на митницата я преглежда в една стая. Забранено е лист българска литература да се пренася в Цариброд. Сърбите се стремят да асимилират това население.
към текста >>
75.
ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дванадесет души старци стоят пред една
маса
и разглеждат документ.
Тя беше болна и вече лежеше на легло. Сестрите се грижеха за нея. Не допускаха и мисъл, че тя може да си замине. Как така ще си замине, нали живее тук на Изгрева, а Учителят е до нас и Той няма да позволи току така Дафинка да си замине. Върви един път Паша Теодорова по поляната и усеща, че съзнанието й се раздвоява: едното остава на земята, а другото се издига високо като балон в небето, в другия свят, и тя вижда картина.
Дванадесет души старци стоят пред една
маса
и разглеждат документ.
А той е разделен на графи, числа и сборове. Разглеждат внимателно документа и всеки за себе си прави изчисление и туря свое заключение. Паша чува: „Подписа се смъртната присъда на Дафинка". Старците обсъждат въпроса: кредитът, който би могъл да й се отпусне, ще го оправдае ли тя? Намират, че няма да го оправдае.
към текста >>
76.
97. КРАЖБАТА НА АРХИВА НА САВКА И ПОСЛЕДСТВИЯТА
,
,
ТОМ 3
Савка седи на
масата
и стенографи-ра.
Мисли за Великата Душа." А четвъртото томче ще носи заглавие: „ Трите образа на Великия". Материалите ще бъдат извадени от беседите и разговорите на Учителя пред „Класа на Добродетелите". Четирите заглавия са дадени от Учителя на Савка Керемидчиева. Тези упъ твания на Учителя към ученика са диктувани от Учителя на Савка в продължение на месеци от 8 часа до 10-11 часа, когато Савка е отивала за това. Учителят се разхожда из стаята и диктува.
Савка седи на
масата
и стенографи-ра.
Настоящите са стенографирани от мен, Борис Николов от 1970 г. до 1976 г. Същите предавам на д-р Вергил Николов Кръстев за съхранение, 20 февруари 1977 г. - Борис Николов." В заключение какво може да се каже? Каквото е трябвало да се каже - това е казано.
към текста >>
77.
105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят извиква Йорданка Жекова и нарежда: „Отиди и извикай д-р Жеков, за да можем да седнем на
масата
, поне да бъдем двама, защото онези изпразниха Изгрева с тези комуни.
Знае вече какво да направи с жабите в бараката си. А д-р Жеков си сваля очилата, които са запотени от притеснение и ги бърше с кърпичка. Учителят се смее. Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това.
Учителят извиква Йорданка Жекова и нарежда: „Отиди и извикай д-р Жеков, за да можем да седнем на
масата
, поне да бъдем двама, защото онези изпразниха Изгрева с тези комуни.
Затова българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Йорданка приготвя масата и тримата сядат и обядват заедно. Този случай го разказваше Йорданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра що вее и духа.
към текста >>
Затова българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Йорданка приготвя
масата
и тримата сядат и обядват заедно.
А д-р Жеков си сваля очилата, които са запотени от притеснение и ги бърше с кърпичка. Учителят се смее. Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извиква Йорданка Жекова и нарежда: „Отиди и извикай д-р Жеков, за да можем да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото онези изпразниха Изгрева с тези комуни.
Затова българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Йорданка приготвя
масата
и тримата сядат и обядват заедно.
Този случай го разказваше Йорданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра що вее и духа.
към текста >>
78.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една
маса
, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва.
Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една
маса
, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона.
Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде.
към текста >>
Посрещнали го горе, сложили го на една
маса
и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята.
Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона. Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа.
Посрещнали го горе, сложили го на една
маса
и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята.
Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят.
към текста >>
79.
23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Турям бележката на
масата
пред него, но не му казвам как съм я вземал.
Ще считам, че искам колата за него". Нещо в мене не е съгласно с това, но аз вече се намерих пред гишето и автоматично казвам: „Кола за болен до Чам Курия". Получих бележка, но малката радост от нея в мен угасна. Тръгвам за Изгрева. Брат Боян седи в същото положение и ме очаква.
Турям бележката на
масата
пред него, но не му казвам как съм я вземал.
Боян веднага изтичва при Учителя и почуква на вратата. Вратата се открехва, подава се Учителят. Боян възторжено Му подава бележката и Му казва: „Учителю, взехме кола до Чам Курия! " А Учителят е строг, мълчалив, не го пуска в стаята си, а го държи отвън и изведнъж отсича: „Аз на кола взета с лъжа не се качвам." Боян остава като попарен, връща се в домът си, едва върви, огъня у него е угаснал. Идва при мене, сяда на масата и промълвява: „Учителя на кола взета с лъжа не иска да се качи".
към текста >>
Идва при мене, сяда на
масата
и промълвява: „Учителя на кола взета с лъжа не иска да се качи".
Турям бележката на масата пред него, но не му казвам как съм я вземал. Боян веднага изтичва при Учителя и почуква на вратата. Вратата се открехва, подава се Учителят. Боян възторжено Му подава бележката и Му казва: „Учителю, взехме кола до Чам Курия! " А Учителят е строг, мълчалив, не го пуска в стаята си, а го държи отвън и изведнъж отсича: „Аз на кола взета с лъжа не се качвам." Боян остава като попарен, връща се в домът си, едва върви, огъня у него е угаснал.
Идва при мене, сяда на
масата
и промълвява: „Учителя на кола взета с лъжа не иска да се качи".
Сега вече нещо мен ме попари. Грабнах бележката и хукнах в града. Отивам в службата, качвам се при началника, чукам на вратата му, отварям и влизам. На бюрото стои млад човек с офицерска униформа със светло лице и симпатичен. Казвам му: „Г-н Дънов с някои свои ученици иска да отиде на Мусала.
към текста >>
80.
29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна
маса
и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва.
Тази задача беше възложена на брат Цеко, който беше гърлев, широкоплещест. Имаше въздух и като надуе тръбата тя се чуе до най-далечните върхове. Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене. Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед.
Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна
маса
и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва.
Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти. Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме. Програмата бе различна и те предварително я подготвят.
към текста >>
81.
8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Осигурих й една хубава стая с отопление, с осветление, където да работи, предоставих й нова пишеща машина, хартия,
маса
и елементарна заплата за преживяване.
8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА След като поех непечатаните беседи от стенографките по поръчение на Учителя, аз организирах дешифрирането на стенограмите. Поставих Елена Андреева на една голяма задача, да дешифрира стенограмите от беседите на Учителя.
Осигурих й една хубава стая с отопление, с осветление, където да работи, предоставих й нова пишеща машина, хартия,
маса
и елементарна заплата за преживяване.
За десет години тя дешифрира беседите. Освен това тези беседи, които бяха останали от времето на Учителя от първото копие, аз я накарах да ги препише в четири екземпляра, което тя стори. Следващият етап бе купуването на машините. За да се купи печатарска машина и да се пусне в действие трябваше да се запише на името на някой печатар, който има право да работи с такава машина. А такива бяха Стефан Камбуров и Георги Събев.
към текста >>
82.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху
масата
на Учителя.
Ние нееднократно се сблъсквахме с тази ревност. Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г.
Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху
масата
на Учителя.
Когато поставихме книгата върху масата на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами. Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак. След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя.
към текста >>
Когато поставихме книгата върху
масата
на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами.
Тази книга ние я финансирахме, а не бяха употребявани братски средства. Книгата излезна от печат и ние решихме да я поднесем в дар на Учителя. Четиримата сътрудници Боян Боев, Методи Константинов, Мария Тодорова и аз заедно с Неделчо Попов се качихме в Горницата на Учителя. В тази стаичка Учителят бе прекарал земния си живот от 1927 до 1944 г. Всеки от нас носеше по една книга и я поднесохме като дар върху масата на Учителя.
Когато поставихме книгата върху
масата
на Учителя, електрическите лампи в стаята на Учителя светнаха сами.
Спогледахме се. Мълчание. Всички видяхме това и се зарадвахме много на този знак. След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет.
към текста >>
83.
30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната
маса
и няколко човека с маски над мене ме оперираха.
Държаха ме в болницата колкото може по възможност повече. Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли? Слушайте внимателно.
Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната
маса
и няколко човека с маски над мене ме оперираха.
Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна.
към текста >>
84.
39. В ТРИНАДЕСЕТИЯТ КРЪГ НА АДА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това е престъпление пред човека и пред онзи, който е създал човека" и тропнах с юмрук по
масата
.
Но при разпитите Жечо се бе поддал на натиска на следователите и се бе подписал под лъжливи сведения, че ми е давал милиони. Когато следователят ми показа този документ аз му го върнах и казах: „Това е лъжа." Следователя реши да ми устрои очна ставка с Жечо Панайотов по мое настояване. Когато Жечо влезна в стаята на следователя целия трепереше като лист от трепетлика. Аз го изгледах и се обърнах към следователя: „Какво сте направили от този човек? Вие сте го смазали психически и морално.
Това е престъпление пред човека и пред онзи, който е създал човека" и тропнах с юмрук по
масата
.
Следователят скочи веднага: „Ти знаеш ли къде се намираш, че така ни тропаш? " „Знам! Аз се намирам в 13-тия кръг на ада." Следователят след тези думи се успокои и седна на стола си. „Щом знаеш къде се намираш, то ти е време да започнеш да учиш законите на ада." „Съгласен съм" - беше моят отговор. И дойде това време да мина през училището на ада и да изучавам уроците, които ми се преподаваха там.
към текста >>
85.
50. ШПИОНАЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тропам с голямата си длан по
масата
.
Рано или късно делата на всеки един от нас излизат на яве. А той бе служител според Учителя на Черната ложа. Ние знаехме това изказване на Учителя и след някои и други развръзки преустановихме всякакъв контакт с Франция. Но следователя ни обвини в шпионаж. Аз се ядосах.
Тропам с голямата си длан по
масата
.
„В какво ни обвинявате Вие? Че ние ядем хляба на тази страна и в нас лъжа няма. И Вие знаете това. Във всичко друго може да ни обвинявате, но в шпионаж - никога." Тропнах силно с ръка и всичко на масата подскочи. Това не смути следователя.
към текста >>
Във всичко друго може да ни обвинявате, но в шпионаж - никога." Тропнах силно с ръка и всичко на
масата
подскочи.
Аз се ядосах. Тропам с голямата си длан по масата. „В какво ни обвинявате Вие? Че ние ядем хляба на тази страна и в нас лъжа няма. И Вие знаете това.
Във всичко друго може да ни обвинявате, но в шпионаж - никога." Тропнах силно с ръка и всичко на
масата
подскочи.
Това не смути следователя. Но те провериха чрез своите хора и агенти тук в София и във Франция и се убедиха, че нямаме никакви връзки. Лично следователят бе казал на Мария при разпит: „Ако имаше една единствена сламка, за която можем да се хванем и да ви обвиним за шпионаж, то всички щяхте да увиснете на бесилото. Но ние проверихме това и шпионаж няма. Ще ви съдим за друго." И те ни съдиха за това, другото.
към текста >>
86.
53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Дебелата папка е на
масата
, той я отваря, поглежда я и я по.сочва с пръст.
А това бяха същите томчета, които чрез обиски те бяха прибрали от приятелите. След време получаваме с Паша Тео-дорова съобщение да се явим във Вътрешно министерство. Наемам аз лека кола и с Паша отиваме там. Сядаме в канцеларията и след малко идва един генерал, който бе в цивилни дрехи и застава срещу нас на бюрото. Идва един милиционер носи една дебела папка и се обръща към него: „Другарю генерал по Ваша заповед папката за дъновистите Ви се поднася".
Дебелата папка е на
масата
, той я отваря, поглежда я и я по.сочва с пръст.
„Забраняваме ви да правите повече постъпки за връщане на книгите ви. Забранявам Ви да безпокоите държавните служби с вашите молби, защото в :този момент ние си имаме друга работа. За нас този въпрос е разрешен". И той посочва заповедта на прокурора, с която се нареждаше да се унищожи литературата на Учителя. Ние се поглеждаме с Паша и мълчим.
към текста >>
87.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На една дълга
маса
сме седнали шест човека - затворници, включително и готвача, който бе също затворник.
Това ме спаси. Аз можех да ям само супа от картофи. Но на готвача му омръзнах и ме изруга, че съм ял храната на затворниците без да работя. Аз си замълчах, но след като му направих и оправих печката, той се смекчи към мене. Посрещаме Нова година там във фурната.
На една дълга
маса
сме седнали шест човека - затворници, включително и готвача, който бе също затворник.
Имаше един човек, който бе чиновник и бе купил 150 билета от Държавната лотария, но със служебни пари. Очаквал да спечели и след това да възстанови сумата. Не спечелил нищо. После повторил, потретил, дошла финансова ревизия, а парите ги няма. Затова го бяха вкарали в затвора.
към текста >>
Та той седи на
масата
и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се чукаме.
Имаше един човек, който бе чиновник и бе купил 150 билета от Държавната лотария, но със служебни пари. Очаквал да спечели и след това да възстанови сумата. Не спечелил нищо. После повторил, потретил, дошла финансова ревизия, а парите ги няма. Затова го бяха вкарали в затвора.
Та той седи на
масата
и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се чукаме.
Изведнъж този човек се разплака, защото си спомни за това как са посрещали у дома Нова година със семейството си. Ние гледаме и се смеем. Тук ние се намираме в друг свят. На входа има надпис: „Надежда тук всяка оставете! " А той плаче за другия свят, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея.
към текста >>
Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на
масата
, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза.
Чудновати работи ставаха в затвора. Също като в приказките. Обърнаха се към мен и поискаха да кажа нещо. Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае. Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят.
Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на
масата
, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза.
Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина. Всички плачат. Разказвал съм много приказки, години наред, но никога не ми се случи с такъв успех да се посрещне разказана от мен приказка. Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка. Чудновати работи ставаха в затвора, защото бяхме от света на долната земя.
към текста >>
88.
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сложи на
масата
лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох".
1944 г. съобщение от Учителя: „По възможност тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет. Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При отиването ми на Изгрева Учителят ме посрещна вън, при входа и ме попита: „Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: „Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да влеза вътре в 10 и 30 ч. сутринта.
Сложи на
масата
лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох".
Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.? Аз Му разправих, че в салона на гр. Айтос в 6 ч. вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу.
към текста >>
89.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Досега не е имало такава компактна
маса
като Славянството готова за Новата култура.
Никой народ не е толкова щедър като тях. Една от великите черти на Славянството е самопожертвуванието. В Славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в Славянството. Новата култура ще излезе от Славянството.
Досега не е имало такава компактна
маса
като Славянството готова за Новата култура.
Хубавата черта на Славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва Славяните през огъня.
към текста >>
90.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните
маса
!
Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи.
И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните
маса
!
Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София-Изгрев, 20.III.1945 г.
към текста >>
91.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
На
масата
тя сложи своя текст, а до него аз сложих моята схема и започнах да чета какво означава ключовата дума „живот", по същия начин, както описах по-горе.
Успяхме да влезем в салона и на сцената, а тя бе неустроена и пуста, и се движехме в полутъмнина. Така, както е отбелязано и започва Първа глава на Битието. По-късно дойде уговореният осветител и включи на сцената една бледа светлина. Докато другите се уточняваха със сценария и бъдещата уредба на сцената, аз извиках Виолета Гиндева и ние двамата застанахме пред една малка масичка, поставена от някого на средата на сцената. Аз трябваше да се уточня с нея и да обясня какъв е замисъла на онези думи, които са подчертани в нейния текст, и които тя трябва да повтаря, за да може в този момент прожекторите над нея да я облъчат със съответната светлина, докато чете съответния пасаж.
На
масата
тя сложи своя текст, а до него аз сложих моята схема и започнах да чета какво означава ключовата дума „живот", по същия начин, както описах по-горе.
И в момента, когато преминах на втората ключова дума, която е „Истината на Живота" и се управлява от Духа на Истината, Който произвежда синия цвят, тогава небето над нас се отвори и един Небесен сноп от синя светлина се насочи към нас, и освети сцената. Аз се стреснах, не очаквах тази развръзка, защото бе спасителна за нас. Казах: „Концертът ще стане! " Да, Небето бе казало: „Да бъде Виделина". И Виделината бе изпратена чрез Духа на Истината чрез своя син цвят.
към текста >>
92.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
пред празните столове и пред Невидимите посетители, и всеки сядал на стола пред
масата
, където предварително е бил определен реда на сядането.
ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ ЕЛОХИМ - ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА БОГОВЕТЕ ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН На събора на веригата, призовани от Учителя Петър Дънов през 1906 г., участват 12 човека във Варна. Съборът се е състоял от 11 август до 15 август 1906 г. На 14 август 1906 г., в дома на госпожа Анастасия Желязкова, в стаята пред иконите, където са ставали събранията, са били поставени три стола, за присъстващите невидими за тях трима Велики Небесни посетители, които са били, според думите на Учителя Дънов, покровители на Славянството и на българския народ. При влизането им в стаята всеки се е покланял пред тях, т.е.
пред празните столове и пред Невидимите посетители, и всеки сядал на стола пред
масата
, където предварително е бил определен реда на сядането.
На масата е имало сложени листчета с имената на присъстващите. Те са заемали местата си и съборът е започвал, воден от Учителя Дънов. Имената на тези трима Небесни Велики посетители, видими за Учителя Дънов, но невидими за дванадесетте членове на събора, са следните: ЙЕХОВА ЕЛОХИМ АДОНАЙ (Святият Дух) Тези трима Невидими Велики приятели и покровители на българския народ и на Славянството представляват Божествената Троица и носят името: ВСЕ. ВСЕ - значи и означава още ЕМАНУИЛ. ЕМАНУИЛ, т.е.
към текста >>
На
масата
е имало сложени листчета с имената на присъстващите.
ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ ЕЛОХИМ - ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА БОГОВЕТЕ ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН На събора на веригата, призовани от Учителя Петър Дънов през 1906 г., участват 12 човека във Варна. Съборът се е състоял от 11 август до 15 август 1906 г. На 14 август 1906 г., в дома на госпожа Анастасия Желязкова, в стаята пред иконите, където са ставали събранията, са били поставени три стола, за присъстващите невидими за тях трима Велики Небесни посетители, които са били, според думите на Учителя Дънов, покровители на Славянството и на българския народ. При влизането им в стаята всеки се е покланял пред тях, т.е. пред празните столове и пред Невидимите посетители, и всеки сядал на стола пред масата, където предварително е бил определен реда на сядането.
На
масата
е имало сложени листчета с имената на присъстващите.
Те са заемали местата си и съборът е започвал, воден от Учителя Дънов. Имената на тези трима Небесни Велики посетители, видими за Учителя Дънов, но невидими за дванадесетте членове на събора, са следните: ЙЕХОВА ЕЛОХИМ АДОНАЙ (Святият Дух) Тези трима Невидими Велики приятели и покровители на българския народ и на Славянството представляват Божествената Троица и носят името: ВСЕ. ВСЕ - значи и означава още ЕМАНУИЛ. ЕМАНУИЛ, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи.
към текста >>
в Горницата на дома е била поставена
маса
, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната вечеря.
1-9; Марк гл.9, ст. 2-10) Затова Учителят Дънов казва, че Бог - Син - Елохим е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил - Бог с нас и Бог между нас. Бог - Син - Елохим = Исус Христос = Син Божий На 13 август 1907 г., в дома на евреина Барух във Варна, се открива осмия събор на веригата от Учителя Дънов. На този ден се прави първата стъпка на земята за основаване на духовната верига на Бялото Братство. На 15 август 1907 г.
в Горницата на дома е била поставена
маса
, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната вечеря.
До масата са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай. След това са се правили упражнения с двете ръце, показани и ръководени от Учителя Дънов. Те са следните: 1. Дясната ръка се издига горе и с нея се призовава активността Божия и творческата сила - Йехова (Иеова, Ехова). 2. Лявата ръка се издига горе и с нея се призовава Святият Дух (Адонай), който е родственик на Синът Божий. 3.
към текста >>
До
масата
са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай.
2-10) Затова Учителят Дънов казва, че Бог - Син - Елохим е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил - Бог с нас и Бог между нас. Бог - Син - Елохим = Исус Христос = Син Божий На 13 август 1907 г., в дома на евреина Барух във Варна, се открива осмия събор на веригата от Учителя Дънов. На този ден се прави първата стъпка на земята за основаване на духовната верига на Бялото Братство. На 15 август 1907 г. в Горницата на дома е била поставена маса, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната вечеря.
До
масата
са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай.
След това са се правили упражнения с двете ръце, показани и ръководени от Учителя Дънов. Те са следните: 1. Дясната ръка се издига горе и с нея се призовава активността Божия и творческата сила - Йехова (Иеова, Ехова). 2. Лявата ръка се издига горе и с нея се призовава Святият Дух (Адонай), който е родственик на Синът Божий. 3. Двете ръце се издигат горе над главата и с тях се поднася синовно поклонение Богу - Елохим, Който е един от тримата.
към текста >>
93.
І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската
маса
.
Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си. Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството.
Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската
маса
.
Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата.
към текста >>
94.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тя сяда на
масата
и казва: - Бях на погребението на дядо Благо!
Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега! Същият ден, привечер, бяхме събрани на вечеря в малкия салон. Снеговитият и студен ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи. Малцина бяхме на трапезата около УЧИТЕЛЯ. По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо.
Тя сяда на
масата
и казва: - Бях на погребението на дядо Благо!
- Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ. - Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на гроба! - Напразно сте ходили на гробищата! - продължава УЧИТЕЛЯТ - още днес дядо Благо премина в света на светлините!
към текста >>
95.
ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
До Него, облакътен на
масата
, брат Неделчо Попов тихо разговаря.
Времето ще потвърди това в страниците на историята. Друг разговор. Той вдигна още една завеса. В дома на една сестра сме събрани на вечеря. УЧИТЕЛЯТ е между нас.
До Него, облакътен на
масата
, брат Неделчо Попов тихо разговаря.
- УЧИТЕЛЮ, защо не вдигнете завесата на очите ни? Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява. Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите. - Вие сте по-щастливи от тези, които виждат - продължи УЧИТЕЛЯ - защото ме намерихте, познахте ме и слушате Словото ми. Има много виждащи, които нито ме потърсиха, нито ме намериха, нито чуха Словото, за което много от напредналите същества биха слезли на земята.
към текста >>
96.
ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Тананикайки отделни пасажи, подредих
масата
за работа, поставих цигулката и до нея нотния лист.
Музикалният живот на Изгрева ме задължаваше да се занимавам като цигулар. Редовно поддържах формата си. Обикновено това вършех вечер, след работа. През един полунощен час, пробуден от хубав сън, затърсих нотните листове и писалката. Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса.
Тананикайки отделни пасажи, подредих
масата
за работа, поставих цигулката и до нея нотния лист.
За момент замълчах и исках да си припомня началните тактове. Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение. Несполуката ме натъжи. Не бях доволен от себе си.
към текста >>
97.
ІІ.31. БИБЛИЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
А на моята
маса
, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки.
Открих не без вълнение, че с почерка на УЧИТЕЛЯ бяха нанесени бележки, тълкувания, символични знаци, корекции на пасажи, не добре преведени и т.н... Силно вълнение ми направиха тези бележки. Убедих се, че всичко това е резултат на вглъбени проучвания на свещената книга, породено от едно знание, познато само на УЧИТЕЛЯ. В библията Той откриваше чистото слово, освободено от субективизма на автора, или преводача. А такива бележки имаше и по страниците на стария завет и новия завет. Цялата библия на УЧИТЕЛЯ е изпъстрена с почерка Му.
А на моята
маса
, личната ми библия е чиста и здрава, но без бележки.
Без колебание реших - ще препиша и нанеса на моята библия всички бележки, символични знаци, изписани от УЧИТЕЛЯ. Цяла нощ, с писалка в ръка, прелиствах страница след страница и преписвах бележки, знаци, подчертавах стихове, зачерквах допълнителни пасажи и най-подир, преписах текста на особеното обръщение на УЧИТЕЛЯ към всички, които прочитат свещеното писание. На следващия ден, обогатен от впечатленията и мисли за библията на УЧИТЕЛЯ, отидох да Му я поднеса. Още не изкачил последните стъпала и вратата на горницата се отваря. УЧИТЕЛЯТ ме посреща усмихнат, загледан в пакета, който бе в ръцете ми.
към текста >>
98.
ІІ.35. ИДЕ, ИДЕ, ИДЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с пръсти по
масата
.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, УЧИТЕЛЯТ започна да пее, тактувайки с пръсти по
масата
.
Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на УЧИТЕЛЯ. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
към текста >>
99.
ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка
маса
и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни.
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка
маса
и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове.
към текста >>
100.
ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Чуках на вратата, целувах ръка и казвах: „Учителю, ето Ви днешния вестник." Той го взимаше и го полагаше на
масата
.
Понякога Го питахме направо и получавахме най-невероятни обяснения и отговори. Така се обучавахме, за да имаме едно по-широко мирозрение за събитията. Знаехме, че събитията се определяха от друго място, че те първом ставаха в Невидимия свят и после се проектираха долу на земята, чрез нас, хората. Това го знаехме от опита на старите възрастни приятели, знаехме от изказванията на Учителя, знаехме го и от собствен опит. Аз обикновено купувах някой вестник от града и го занасях веднага с колелото на Учителя.
Чуках на вратата, целувах ръка и казвах: „Учителю, ето Ви днешния вестник." Той го взимаше и го полагаше на
масата
.
За мен това бе повод да отида при Него и да разговарям с Него. Той не беше поръчвал никому да Му носи вестници. Но ние, по наше усмотрение, Му ги носехме. Понякога Той ги разлистваше, поглеждаше заглавията и пак ги сгъваше. Той знаеше много добре събитията в света и у нас.
към текста >>
НАГОРЕ