Търсене в текстове за 'Маса'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 232 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú.
[46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел. № 5. [49] За предходните епохи вж. бел.
към текста >>

След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро).
глава „Гравитация”). Факт е, че микро- и макрокосмосът са еднакво познати (съответно непознати) на човека и той напредва с почти еднаква бързина в усвояването им. Това има отношение към степените на съзнание на човечеството. [47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин. Ако приемем, че главичката на карфицата има сферична форма и е направена от желязо, тогава можем да определим масата ú. След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро). Така изчислен, броят на атомите в главичката на карфица е от порядъка на 1020. [48] Вж. бел. № 5. [49] За предходните епохи вж. бел. № 12.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо.
Въображете си какво хаотическо състояние е представлявала тогава видимата Вселена, каква Вавилония е преодолявала помежду частиците на веществото, каква фантасмагория е съществувала в движението на атомите, които повидимому не са имали никакво определено направление! Всичко се е показвало на един развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел. От това хаотическо състояние е било нужно и необходимо да се образува и създаде нещо порядъчно и хармонично, отговарящо на условията, изисквани от Живота. Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност. Ако във Вселената съществуваше и действаше само законът на теготенето – именно частиците да се привличат с еднаква сила, то Вселената не би достигнала настоящето си положение и не би приела настоящия си образ. Имоверно е да предположим, че частиците на веществото биха се сгрупирували в една обща маса, която не щеше да е приспособена за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи единици, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им. Те щяха да се прилепят един до други по един механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ. Това заключение извличаме от факта, че теготенето по естеството си е повечето механическа сила на движенията, с помощта на която частиците и телата са били турени в пространството на подобаващите им места. Всичко, което законът на тежестта извършва, е известно налягане върху материята, което науката нарича теготене или падане на телата в пространството към центъра на тежестта. Върху неговата първоначална основа почива неразрушимостта на материята, т.е.
към текста >>

6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо.
Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?! Всичко това е изглеждало като един развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел. 4. От това именно хаотично състояние е трябвало да се създаде нещо стройно, нещо хармонично, което да отговаря на условията, необходими за появата на живота. Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност! 5. Ако обаче във вселената съществуваше и действаше само законът на Гравитацията, по силата на който материалните частици взаимно се привличат, вселената не би придобила сегашния си вид. 6. Можем да предположим, че под действието само на Гравитацията частиците на материята биха се събрали в една огромна обща маса, която не би послужила за нищо. Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими единици, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество. Те щяха да се прилепят един към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си. 7. Това заключение можем да извадим от факта, че Гравитацията се изразява най-вече в механическо движение, с помощта на което материалните тела са били поставени в пространството на съответните им места. 8. Основното и най-важното, което извършва законът на Гравитацията, е упражняването на налягане върху материята, наречено от науката притегляне или падане на телата в пространството към центъра на тежестта.[136] 9. Действието на този закон е причина за неразрушимостта на материята, т.е.
към текста >>

3. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

За духа на д-р Миркович имахме поставен стол около масата.
Ако остане 20 години тук, ще влиза в този или онзи. Някои заминали, ако не са напреднали, обсебват други, искат да ядат, хвърлят паници. Призоваване духа на д-р Миркович На това събрание присъства духът на д-р Миркович, който говори чрез П. К. Дънов. За духа на д-р Миркович имахме поставен стол около масата. Той поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил, както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете". Той каза, че в астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и да образуват видимия мир, в който ние живеем. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай."
към текста >>

4. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране.
При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре. Моля ти се, помогни ми! ". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я на разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата на лицето на детето". Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага на лицето на детето.
към текста >>

5. №93 (Пеню Киров)

Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост. И не го харесахме...“. В.
към текста >>

6. №95 (Пеню Киров)

Та понеже аз не обичам да има муха в стаята ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам.
Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май. Преди седмица време и Бъчваров бе тука, доста се зарадвахме, че си го видяхме. След видението, за което бях ти писал в декемврийското писмо, сега пък от 22-ри януарий т. година, случи се друго едно нещо с мен. Почнах да слушам, отначало нещо като че някоя муха (мухлек), струваше ми се, че бръмчи. Та понеже аз не обичам да има муха в стаята ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам. А гласът [бе] толкова силен, че и глух, вярвах, ще го чуе. Докато тъй дирех, сетих се, че навън е студено, и в стаята огън не кладя, отгде ще може да хвърчи муха, когато аз помръзвам. Щом се спрях и пò обдирих, разбрах каква е работата. За това нея вечер изследвах, че това бръмчене не е на муха, но нещо като говорене. И все повечето чувах с лявото си ухо.
към текста >>

7. №102 (Пеню Киров)

Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление.
В последния петък на месеца обаче трябва да постим съвършено, като почнем от четвъртък вечер до събота заран. В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“234. Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето235. И от това повече нищо. За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си. Тука съставихме един кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление. Събираме се по два пъти в седмицата, а понякога по три пъти. Четем, молим се и изучаваме Словото Божие и всичко, що сме чули. А така също веднъж в седмицата правим сеанс. В кружока влизат доста видни лица като управителят на митницата237, оценител-химикът Зурков, секретари, аптекари и разни телеграфисти и други238. Всички тези Ви поздравляват и молят, ако е Волята Господня, да прескочиш и дойдеш да поседиш в Бургас месец или повече.
към текста >>

8. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин [Иларионов] изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов“. По- късно, през 1909 и 1910 г., Васил Узунов присъства на събора на Веригата във Велико Търново като представител от гр. Шумен. А в книгата си за П. Дънов „Свръхчовекът сред българския народ“ (София, 1920) Узунов със съжаление отбелязва: „Преди малко яви се между нас мъж, който заяви, че иска да води българите по друмищата на дълг и нравственост.
към текста >>

9. ПРЕДГОВОР

Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата.
Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г.
към текста >>

Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата.
Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града. Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г.
към текста >>

10. 267 ПИСМО

Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена.
Вестникарите говорят това, което те знаят. Бъдещето е в ръцете на Господа, Който регулира съдбините на народите. Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите на света. За онези, които живеят добре, това бъдеще е светло, а за тия, които живеят зле, е мрачно и не може да бъде другояче. Вън от това едно дърво трябва да има не само външен изглед, но и плодове. Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки на силна воля, Божествена. Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло. Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници на това бъдеще. Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда. Това са съотношенията на съзнателния живот. Виделината трябва да дойде първом отвътре и тогава да се появи отвънка.
към текста >>

11. ФОРМУЛИ - Всички

За една седмица произнасяйте по 10 пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък.
както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие! формула 5 За една седмица произнасяйте по 10 пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък. Тези думи крият голяма сила и служат оздравително. Бог е Любов. Бог е Светлина. Бог е Живот. Господи, дарувай ми Твоя Дух.
към текста >>

12. ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'

За една седмица произнасяйте по 10 пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък.
както е горе на Небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да Ти служат с радост и веселие! формула 5 За една седмица произнасяйте по 10 пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък. Тези думи крият голяма сила и служат оздравително. Бог е Любов. Бог е Светлина. Бог е Живот. Господи, дарувай ми Твоя Дух.
към текста >>

13. БЪДЕТЕ ВЕРНИ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ

Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело.
Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всички отрасли на живота. Най-после, вие всичките можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни, защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си пренесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и да вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак - положително или отрицателно, е отговорено.
към текста >>

14. Формули 1-24 Господ царува: облечен е във великолепие

За една седмица произнасяйте по десет пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък.
Велико е името Ти над всичко! Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще Ти служа през цялата вечност! Формула 3 За една седмица произнасяйте по десет пъти сутрин, обед и вечер тази формула, като същевременно масажирайте челото, темето и малкия мозък. Тези думи крият голяма сила и служат оздравително. Бог е любов, Бог е светлина, Бог е живот. Господи, дарувай ми Твоя Дух. Формула 4 Казва се само сутрин един път:
към текста >>

15. Бъдете верни на своето призвание

Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело.
Най-после вие всичките можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че, когато се молите, никому, ама абсолютно никому, не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни. Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и да се вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак — положително или отрицателно, е отговорено.
към текста >>

16. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Масата на християнското население образували гагаузите, които говорили турски и при всичко, че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в.
Българщината, българският дух и съзнание почнали по такъв начин да се пробуждат и издигат твърде рано още през първата половина на XIX в. най-напред по селата и градовцете на Варненската област. И колкото повече течало времето, толкова българското възраждане тук напредвало, сблъсквало се с настъпващия елинизъм, бивало отблъсквано назад от него и накрай влизало в борба с него. В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното, и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорили турски и при всичко, че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите си имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите -турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите.
към текста >>

17. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица) Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...
към текста >>

На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата.
- годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица) Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата. На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч.
към текста >>

18. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата.
14 август 1906 г. Прочете се от Даниила гл.10, от cm. 13 do края. Прочете се от Йоана гл. 11, cm. 5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все". За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. „Все" значи Емануил, т.е.
към текста >>

19. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА 15 август, четвъртък В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I. Благодарихме Богу Отцу; II. Молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. I. Отец.
към текста >>

V. Прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме.
II. Молитва към Господа Исуса Христа - Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. III. Молихме се на Св. Дух - Адо-най да даде просвета и изпълни с всяка мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта -добродетелта. IV. Правихме по три поклона и най-после V. Прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1/ Тодор Бъчваров, 2/Димитър Голов, З/Ми-халаки Георгиев, 4/ Петко Гумнеров, 5/ Пеньо Киров, 6/ Константин Иларионов, 7/ Анастасия Желязкова, 8/Мария Казакова, 9/Анастас Бой-нов, 10/ Елена Иларионова, 11/ Илия Стойчев, 12/Тодор Стоянов (Стоименов ) и 13/ Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
към текста >>

Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
V. Прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1/ Тодор Бъчваров, 2/Димитър Голов, З/Ми-халаки Георгиев, 4/ Петко Гумнеров, 5/ Пеньо Киров, 6/ Константин Иларионов, 7/ Анастасия Желязкова, 8/Мария Казакова, 9/Анастас Бой-нов, 10/ Елена Иларионова, 11/ Илия Стойчев, 12/Тодор Стоянов (Стоименов ) и 13/ Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така както е означено. След свършването на Господнята вечеря, г-н Дънов ни покани за събрание утре, в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч.
към текста >>

И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така както е означено.
Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1/ Тодор Бъчваров, 2/Димитър Голов, З/Ми-халаки Георгиев, 4/ Петко Гумнеров, 5/ Пеньо Киров, 6/ Константин Иларионов, 7/ Анастасия Желязкова, 8/Мария Казакова, 9/Анастас Бой-нов, 10/ Елена Иларионова, 11/ Илия Стойчев, 12/Тодор Стоянов (Стоименов ) и 13/ Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така както е означено. След свършването на Господнята вечеря, г-н Дънов ни покани за събрание утре, в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч. заранта всички се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни и от гдето в 5 ч.
към текста >>

Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние пов-таряхме подир него.
точно се изкачихме всички заедно, по снощния ред: Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, П. Киров, К. Ила-рионов, Ан. Желязкова, Мария Ка-закова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние пов-таряхме подир него. След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката.
към текста >>

рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея.
Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка. Молитвата, която ще предоставите утре всички по отделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай..." А пък ще свършвате с думите: „Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов." 19 август, понеделник В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4ч и 40 мин. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу. Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея: 2; 20, Иоана: 12; 5 и Псалом 21: 3, след което всякой един от нас изказа сам, тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това, тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: 1/ Веригата, 2/ за тези, които съдействат за Царството Божие, 3/ за българския народ, 4/за духовенството, 5/за учителите, 6/ за учениците, които посещават училищата, 7/ за всички държавни служители, да ги вразуми Господ, 8/за всичките земеделци, 9/за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, 10/ за цялото славянство и 11/за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта. Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта - към стола на Любовта (средния стол).
към текста >>

Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу.
Молитвата, която ще предоставите утре всички по отделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай..." А пък ще свършвате с думите: „Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов." 19 август, понеделник В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4ч и 40 мин. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу. Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея: 2; 20, Иоана: 12; 5 и Псалом 21: 3, след което всякой един от нас изказа сам, тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това, тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: 1/ Веригата, 2/ за тези, които съдействат за Царството Божие, 3/ за българския народ, 4/за духовенството, 5/за учителите, 6/ за учениците, които посещават училищата, 7/ за всички държавни служители, да ги вразуми Господ, 8/за всичките земеделци, 9/за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, 10/ за цялото славянство и 11/за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта. Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта - към стола на Любовта (средния стол). А след всичко туй г-н Дънов обяви, че Господ казва:
към текста >>

В девет и половина часа наново се събрахме около масата в салона.
Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала " (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В девет и половина часа наново се събрахме около масата в салона. И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли? " Някои от присъствуващи-те казваха какво са мислили в тоя момент. Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които полити-канстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения. А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата.
към текста >>

20. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза:
Всички прочетохме на крака „ Отче наш" и се разотидохме. Обаче бде-нието остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот.
към текста >>

Всички подред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгъл-ник, с четири ленти -розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли.
Тази година Христос, ръководителят на Веригата, ще присъства цяла година с нея и няма да я остави. Утре, 11-того, в 4 ч. сутринта ще имаме събрание. 11 август, понеделник В четири и половина часа сутринта се събрахме за молитва. Всички подред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгъл-ник, с четири ленти -розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така по следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, П. Гумнеров, Гина Гумне-рова, Д. Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан.
към текста >>

А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесетте месеца в годината.
Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан. Бойнов, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеньо Киров, Кон. Иларионов и Ан. Желязкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима - бялата, третите трима -жълтата, а последните двама -розовата. Господин Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена. А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесетте месеца в годината. Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни по-дигне, докато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане — Защо дохождате в годишното събрание? - ни запита г-н Дънов.
към текста >>

Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни по-дигне, докато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане
Желязкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима - бялата, третите трима -жълтата, а последните двама -розовата. Господин Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена. А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесетте месеца в годината. Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни по-дигне, докато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане — Защо дохождате в годишното събрание? - ни запита г-н Дънов. — Защото ни викат - отговори П. Гумнеров. — Не, но за да ви накараме в контакт, допиране с Господа. И вие ще разберете как да любите.
към текста >>

21. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Около масата в 9 ч.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА 16 август, неделя Около масата в 9 ч. по разпоредба на господина Дънова се наредихме така: Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание. В седем и половина — Господня вечеря.
към текста >>

Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.
Узунов - 3 дини, 9/ Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян - три кила сухи стафиди, 10/ дядо П. Тихчев и Н. Ватев - 7 кила от едрите смокини, 11/ Серафим Шиваров и Сава Великов - 6 кила сливи от едрите и жълтите, 12/ Ан. Желязкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе три оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-та глава от Евангелието от Иоана. Помолихме се след това и ни се продиктуваха Трите Закона на Веригата: I. Люби Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си както сам себе си.
към текста >>

Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюле-тинка и всички ги сложихме на масата.
Това са го изпитали много духове, а това е и законът. Ние от дъното на пъкъла се качваме нагоре, и този пъкъл е на повърхността на Земята. Той се появява по някой път и го виждаме. Например, по-голям пъкъл от това не ти трябва - да гледаш в едно море морско сражение. След това г-н Дънов рече: „Господ иска от вас сега всякой един да поиска от Него едно благо за народа." Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюле-тинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца - Пеньо Киров - тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеньо Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята както на Небето ". Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев. Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга. Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания ". На 15-того, събота вечерта, ко-гато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то.
към текста >>

В седем и половина часа всички бяхме вече насядали около масата.
Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания ". На 15-того, събота вечерта, ко-гато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то. Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България"; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България"; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрас-не Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си". Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да Го възрасти. " След това се разотидохме, за да се съберем довечера в седем и половина часа за Господнята вечеря, според която ни се съобщи тази заран. В седем и половина часа всички бяхме вече насядали около масата. Само че сега редът на сядане претърпя едно малко изменение, от реда означен на 16 август, неделя сутринта, а именно: П. Тихчев и Милкон Пар-томиян промениха местата си -първият взе мястото на М. Георгиев; после Елена Иларионова дойде при Конст. Иларионов, вместо Гина Гумнерова, която пък зае мястото на Елена. А пък Ан.
към текста >>

се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, Който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 11 ч. се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си. Така първата група бе: Тод. Бъчваров, Дим. Голов, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и К. Иларионов; втората група: Петко Гумнеров, А. Бойнов, М.
към текста >>

Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (от дясно наляво): 77. К.
Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е и казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, който съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, като съгреши, повикаха го, но и той сам каза „Гол съм, Господи", при все, че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня. Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (от дясно наляво): 77. К. Дънов, Тод. Бъчваров, Дим. Голов, Никола Ватев, Васил Узунов, Анастасия Желязкова, Константин Иларионов, Елена Иларионова, Гина Гумнерова, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Ив. Дойнов, Петко Епитропов, Серафим Шиваров, Сава Великов, Пеньо Киров, Никола Янев, Деньо Цанев, Анастас Бойнов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Петър Тихчев, Милкон Партомиян, Илия Стойчев и Тодор Стоянов. Този ред се запази до завършване на срещата.
към текста >>

Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов.
Аз съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата ленти. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.
към текста >>

Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном.
към текста >>

22. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

Компенсацията ме запозна с приятеля си - един поручик, също ерген, и седнахме на приказки край една маса.
По едно време видях офицерските бараки, където офицерските семейства и ергените-офицери ходеха на лету-ване. Още в първата барака видях капитан Георги Пенчев от Силистра; викахме му „Компенсацията". — Ей, Компенсация, какво правиш тук? — Дойдохме тук да прекараме хубаво във Варна - ми отговори той. Наистина тук хранеха по двадесет-тридесет дни безплатно или много евтино и офицерите летуваха чудесно. Компенсацията ме запозна с приятеля си - един поручик, също ерген, и седнахме на приказки край една маса. В това време от бараката излезе едно момиче на около 22-23 години, седна на табуретка недалеч от нас и започна да ме гледа съсредоточено. Аз я поглеждах от време на време, много ми хареса. Георги я повика: — Ела - каза той, - да те запозная с един мой другар! След това тя се върна пак на табуретката, като продължаваше да ме гледа.
към текста >>

23. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Всеки, облегнал глава на масата, чакаше развиделяването.
Сега е широко шосе с високи постройки от двете му страни. Пред тях растат диви кестени. В тази къща през пролетта се събираха хората от Братството, особено в навечерието на неделните дни. До 8 ч. вечерта всички прекарваха там. Всеки, облегнал глава на масата, чакаше развиделяването. Към 3 ч. след полунощ тръгваха мълчаливо Белите братя към върха, където растеше губер от мащерка и дето в зори пееха чучулиги. Тръгнах тогаз подире им и аз. Слънцето излизаше направо от морето. На тази височина за пръв път изживях радостната тръпка от изгрева.
към текста >>

Обърнахме дюлгерските корита -станаха столове, едно по-голямо корито стана маса.
Новият салон се вдигаше бързо. Стана строен, с едно светло антре отпред.Три големи прозорци на юг го осветяваха. Поставиха покрив, но на тавана още стояха гредите. Наши приятели често идваха да видят как вървят строителните работи. Един следобед брат Васко донесе една диня и пожела да я срежем. Обърнахме дюлгерските корита -станаха столове, едно по-голямо корито стана маса. Настанихме се удобно. Динята се оказа чудесна. По време на яденето брат Васко каза: „Колко много заминали братя помагат на този строеж! " И спомена едно име. В тоя момент на едно място от гредата сякаш някой чукна силно с чук.
към текста >>

24. Годишна среща на Веригата - Варна, 1906

На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата.
В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие. Трето събрание, 14 август Прочете се от Даниила 10:13-21. Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“. За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. Все значи Емануил, т.е.
към текста >>

На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата.
В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие. Трето събрание, 14 август Прочете се от Даниила 10:13-21. Прочете се от Йоанна 11:5-16. На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“. За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред. Все значи Емануил, т.е.
към текста >>

25. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг.
Аудио - чете Калоян Христов ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Варна, 1907 г. 15 август, четвъртък В 7,30 ч. вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу.
към текста >>

1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг.
ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Варна, 1907 г. 15 август, четвъртък В 7,30 ч. вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество.
към текста >>

Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата.
и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише.
към текста >>

Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. *19 Зданието, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г. не е известно.
към текста >>

И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено.
Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. *19 Зданието, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г. не е известно. *20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него.
точно се изкачихме всички заедно по снощния ред: Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, П. Киров, К. Иларионов, Ан. Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него. След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо
към текста >>

рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея.
Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка. Молитвата, която ще предоставите утре всички поотделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай...“ А пъкщесвършватесдумите: „Защото,Господи,видването на Твоето Царство е нашата Радост; в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов.“ 19 август, понеделник В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4,40 ч. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4). Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея 2:20, Йоанна 12:5 и Псалом 21:3, след което всякой един от нас изказа сам тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта.
към текста >>

Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4).
Молитвата, която ще предоставите утре всички поотделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай...“ А пъкщесвършватесдумите: „Защото,Господи,видването на Твоето Царство е нашата Радост; в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов.“ 19 август, понеделник В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4,40 ч. рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4). Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея 2:20, Йоанна 12:5 и Псалом 21:3, след което всякой един от нас изказа сам тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта. Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта – към стола на Любовта (средния стол).
към текста >>

наново се събрахме около масата в салона.
Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В 9,30 ч. наново се събрахме около масата в салона. И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли? " Някои от присъстващите казваха какво са мислили в тоя момент. Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения. А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата.
към текста >>

26. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза:
Всички прочетохме на крака „Отче наш“ и се разотидохме. Обаче бдението остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа- телния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза: Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот.
към текста >>

Всички подред се изкачвахме горе, гдето масата беше
Утре, 11-того, в 4 ч. сутринта ще имаме събрание. 11 август, понеделник В 4,30 ч. сутринта се събрахме за молитва. Всички подред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник, с четири ленти – розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така по следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, П. Гумнеров, Гина Гумнерова, Д.
към текста >>

А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесет- те месеца в годината.
Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан. Бойнов, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Кон. Иларионов и Ан. Железкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима – бялата, третите трима – жълтата, а последните двама – розовата. Г-н Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена. А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесет- те месеца в годината. Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни повдигне, докато пък днес имало пред нас четвероъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане. – Защо дохождате в годишното събрание? – запита ни г-н Дънов.
към текста >>

Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни повдигне, докато пък днес имало пред нас четвероъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане.
Железкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима – бялата, третите трима – жълтата, а последните двама – розовата. Г-н Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена. А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесет- те месеца в годината. Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни повдигне, докато пък днес имало пред нас четвероъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане. – Защо дохождате в годишното събрание? – запита ни г-н Дънов. – Защото ни викат – отговори П. Гумнеров. – Не, но за да ви накараме в контакт, допиране с Господа. И вие ще разберете как да любите.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Около масата в 9 ч.
В 7 ч. вечерта се прочете от Първо послание Йоанново 3:4. Този стих ще служи за база на разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове; когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число. 16 август, неделя Около масата в 9 ч. по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5): Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря.
към текста >>

Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.
Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря. За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса. Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане. III. Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен – в Него ще намериш връзките на Вечния живот, извора на всичките блага.
към текста >>

Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюлетинка и всички ги сложихме на масата.
Това са го изпитали много духове, а това е и законът. Ние от дъното на пъкъла се качваме нагоре и този пъкъл е на повърхността на Земята – той се появява по някой път и го виждаме. Например не ти трябва по-голям пъкъл от това, да гледаш в едно море морско сражение. След това г-н Дънов рече: Господ иска от вас сега всякой един да поиска от Него едно благо за народа. Всякой един от нас написа желанията си за народа върху една бюлетинка и всички ги сложихме на масата. Избраният от всинца – Пеню Киров – тегли една бюлетинка от нашите написани желания и като се разгърна изтеглената от Пеню Киров бюлетина, върху нея имаше написано: „Да дойде Царството Божие на Земята, както на Небето.“ Тази бюлетина бе написана от Петър Тихчев. Всичките бюлетини се предадоха от г-н Дънов на Петко Гумнеров за съхранение към протоколната книга. Но преди да се съберат бюлетините и да му се предадат, написа бюлетинка и г-н Дънов, в която, като се разтвори, пишеше: „Да изпълни Господ всички ваши добри пожелания.“ На 15-того, събота вечерта, когато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то. Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България“; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България“; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрасне Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си.“ Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти.“
към текста >>

всички бяхме вече насядали около масата.
На 15-того, събота вечерта, когато ни се раздаде житото, при раздаването г-н Дънов изговаряше едно благословение, но не се отбелязаха, нито запомниха думите, от които се състоеше то. Някои си припомниха думите на това благословение и те били горе-долу тези: „Да възрасти Бог Словото Си в България“; други схванали: „И да благослови Бог Словото Си в България“; трети поддържат, че думите били следните: „Да възрасне Словото Божие в България и да благослови Бог Словото Си.“ Най-сетне г-н Дънов даде на това благословение следната форма: „Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти.“ След това се разотидохме, за да се съберем довечера в 7,30 ч. за Господнята вечеря, според която ни се съобщи тази заран. В 7,30 ч. всички бяхме вече насядали около масата. Само че сега редът на сядане претърпя едно малко изменение от реда, означен на 16 август, неделя сутринта, а именно: П. Тихчев и М. Партомиян промениха местата си – първият взе мястото на М. Георгиев; после Е. Иларионова дойде при К.
към текста >>

се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си.
Благодарим Ти за великата Мъдрост и Те славим за Твоята Истина, с която Си ни озарил, и се радваме за Живота, който Си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля сега заради Духа, който Си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца ни сега и всякога. Амин. А след молитвата започнахме вечерята. Като свършихме яденето, към 10 ч. се събрахме пак около масата и г-н Дънов ни каза да отиваме по групи от по пет души пред престола в другата стая, гдето след поклонение да оставяме пожертвуванията си. Така първата група бе: Т. Бъчваров, Д. Голов, И. Стойчев, Т. Стоянов и К.
към текста >>

Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (отдясно наляво): П. К.
Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня. Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (отдясно наляво): П. К. Дънов, Т. Бъчваров, Д. Голов, Н. Ватев, В. Узунов, Ан.
към текста >>

Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов.
Аз Съм чул гласа на вашата молитва. Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента. Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“
към текста >>

Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза:
Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави. Във връзка с Еклисиаст ще вземете всичките глави от Римляном.
към текста >>

28. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Гореизброените поред (според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата), един подир друг биваха извиквани и изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (Фиг. 8).
Велико Търново, 1910 г. 14 август, събота Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща или по търновски - в колибата на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 ч. заранта се събрахме всички, поканени да участваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: от София - Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова108, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново - Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова 109, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова110, Драган Попов111 и Здравка Попова112; от Русе - Никола Ватев, Величка Ватева 113, Петър Тихчев; от Бургас - Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив - Петко Епитропов; от Шумен - Васил Узунов. Гореизброените поред (според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата), един подир друг биваха извиквани и изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (Фиг. 8). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. (картинка) Фигура 8. Подреждане на участниците, В. Търново, 1910 г.
към текста >>

На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.
14 август, събота Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща или по търновски - в колибата на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 ч. заранта се събрахме всички, поканени да участваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: от София - Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова108, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново - Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова 109, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова110, Драган Попов111 и Здравка Попова112; от Русе - Никола Ватев, Величка Ватева 113, Петър Тихчев; от Бургас - Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив - Петко Епитропов; от Шумен - Васил Узунов. Гореизброените поред (според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата), един подир друг биваха извиквани и изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (Фиг. 8). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. (картинка) Фигура 8. Подреждане на участниците, В. Търново, 1910 г. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза:
към текста >>

г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание.
В този свободен един час - между 9 и 10 ч. - между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 ч. следобед. На мен се падна бдение от 3 ч. подир пладне. Точно в 10 ч. г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, та да можем добре да чуем и запомним начина и гласа114, по който приятелите Отгоре ще изпеят „Отче наш", щом дойдат да присъстват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен грядий во име Господне" 115. И след настаналата тишина и внимание на колене изслушахме молитвата „Отче наш", която се изпя на чист български по думите, с които е отбелязана в Евангелието от Матея 6:9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, зае мястото си на масата и между другото каза:
към текста >>

След като се изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, зае мястото си на масата и между другото каза:
г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, та да можем добре да чуем и запомним начина и гласа114, по който приятелите Отгоре ще изпеят „Отче наш", щом дойдат да присъстват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен грядий во име Господне" 115. И след настаналата тишина и внимание на колене изслушахме молитвата „Отче наш", която се изпя на чист български по думите, с които е отбелязана в Евангелието от Матея 6:9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, зае мястото си на масата и между другото каза: Имате поздравление от Приятелите, които сега присъстват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден. Времето днес е навсякъде ясно, никъде облак не се забелязва, без вятър, съвсем тихо и слънчевият пек е поносим, даже желателен. Въобще всичко в атмосферата е приятно. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи.
към текста >>

А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време.
След като по покана всички в тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният: Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и ще стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начина на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането - начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по десет минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз, като отворих Библията, падна ми се от Захария 10:12. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата" („Хваление") със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата", които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара.
към текста >>

Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата.
Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и ще стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начина на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането - начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по десет минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз, като отворих Библията, падна ми се от Захария 10:12. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата" („Хваление") със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата", които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от него молитва сам той се изрази:
към текста >>

На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата" („Хваление") със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата.
Тук се разясни от г-н Дънов начина на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането - начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по десет минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз, като отворих Библията, падна ми се от Захария 10:12. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата" („Хваление") със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата", които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от него молитва сам той се изрази: Тази молитва е молитва на духовете, които участват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното:
към текста >>

Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара.
А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз, като отворих Библията, падна ми се от Захария 10:12. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата" („Хваление") със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата", които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от него молитва сам той се изрази: Тази молитва е молитва на духовете, които участват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: Вчера, 14 август, събота, господарстваше портокалената краска - цифрите 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние.
към текста >>

вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени.
Това има връзка с Астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 г. ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира, или не, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 ч. вечерта. Точно в 8 ч. вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара 122при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Тодор Бъчваров - грозде, Димитър Голов - круши и вино, Петко Гумнеров - бадеми, Михалаки Георгиев - вино, Константин Иларионов - орехи, Иван Дойнов - праскови, Анастас Бойнов - риба, Никола Янев - грозде, Деньо Цанев - сливи и смокини, Петър Тихчев - хляб, Васил Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, Кънчо Стойчев - грозде и хляб, Никола Ватев - вино, Иван Тачев - вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчева - хляб и бадеми, Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, Парашкева Бойнова- вино, Мария Дойнова - диня, Величка Ватева - сливи.
към текста >>

Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници.
До 1914 г. ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира, или не, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 ч. вечерта. Точно в 8 ч. вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара 122при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Тодор Бъчваров - грозде, Димитър Голов - круши и вино, Петко Гумнеров - бадеми, Михалаки Георгиев - вино, Константин Иларионов - орехи, Иван Дойнов - праскови, Анастас Бойнов - риба, Никола Янев - грозде, Деньо Цанев - сливи и смокини, Петър Тихчев - хляб, Васил Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, Кънчо Стойчев - грозде и хляб, Никола Ватев - вино, Иван Тачев - вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Гина Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчева - хляб и бадеми, Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, Парашкева Бойнова- вино, Мария Дойнова - диня, Величка Ватева - сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров - Матея 26:26-30, Тодор Стоименов - Лука 22:14-20, Тодор Бъчваров - Марка 14:22-26, Димитър Голов - Матея 26:26-30, Петко Гумнеров - Йоанна 13:1-29, Константин Иларионов - Първо Коринтяном 11:23-32, Петър Тихчев - Римляном 5:15, Величко Граблашев - Йоанна 6:61, Гина Гумнерова - Йоанна 6:53-59, Елена Иларионова - Йоанна 6:49-52.
към текста >>

Всички, които имате да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжки, които ще оставите на масата.
Днешният ред ще бъде следният: в началото ще имате едно слово от Духа. После могат да се дадат някои писмени работи. А следобед, в 5 ч., двама по двама с мен ще продължаваме реда на нещата - ще имаме молитва. Така щото в 5 ч. трябва да бъдете всички тук. Всички, които имате да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжки, които ще оставите на масата. Снощи някои от вас направихте една грешка; такива погрешки избягвайте. Вие излязохте оттук и отидохте някои от вас по гости. Господ не е човек, Когото можем да привлечем със сладки думи, а иска да Му бъдем покорни на закона. Виждате колко лесно може да се поддавате - черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това. После, вчера някои от вас се карахте - това Духът не одобрява.
към текста >>

Розовата, жълтата и синята лента още стояха на масата.
18 август, сряда Днес е последният ден на тазгодишната среща на Веригата - това ни се обяви още вчера преди обед. Времето е отлично - ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7,15 ч. преди обед всинца бяхме по определените от началото места. Розовата, жълтата и синята лента още стояха на масата. Преди всичко г-н Дънов ни показа нагледно как да правим гимнастическите (телесните) упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обед, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят от следните седем правила: 1) Ръцете, опънати назад и надолу с дланите, се движат кръгообразно отзад нагоре и се навеждат заедно с тялото, докато по възможност опрат до земята, след което се повдигаме нагоре, като се изнасят ръцете пак назад, докато дойдат в първото си положение. Три пъти. Това упражнение е за стомаха.
към текста >>

После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед.
Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден." Това е общото състояние - каза г-н Дънов - за всички. След време и то ще има своето значение. На Земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. Първи въпрос: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? - Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става. Втори въпрос: Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново? Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви?
към текста >>

Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата - и след като се молихме с „Добрата молитва", подържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител."
В петъка ще следват опасванията от онези, на които са дадени, но ще ги опасват, след като мине петъкът - в събота между 3 и 5 ч. заранта, когато ще се молят и направят четивата. Колкото за упражненията, кога именно да ги правите, ви се каза и обясни, след като днес ви се дадоха. Същото се подчертава сега, само се добавя и туй, че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота, като ставате да се молите заран между 3 и 5 ч., ще пъдите с това дявола из душата. Предметите за размишление и [тези], върху които трябва да се молите през заповяданите дванадесет петъка, са следните: първите шест петъка ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всичките тия, които са свързани с нея - за тяхното укрепване; седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България; осмият петък ще бъде за плодородието на България; деветият петък - за умственото и духовното единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет; десетият - за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение; единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите; дванадесетия петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата - и след като се молихме с „Добрата молитва", подържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител." В 9 ч. вечерта, с изключение на г-н Граблашев и г-н И. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъстваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.
към текста >>

29. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Върху масата бяха постлани три ленти - синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи, и двете от тях - синята и портокалената - се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу (Фиг. 9).
Беброво, живущ в Търново), от Търново, Петко Епитропов (родом от Панагюрище, живущ в Пловдив) от Пловдив, Иларион Стойчев 156 от Русе, Иван Русев 157(родом от Бяла, живущ в Русе) от Русе, Спас Димитров (родом от Ямбол, живущ в София) от София, Петър Тихчев (родом от с. Беброво, живущ в Русе) от Русе, Елена Иларионова (родом от Габрово, живуща в Търново) от Търново, Мария Дойнова (родом от с. Беброво, живуща в Търново) от Търново, Парашкева Бойнова от Търново, Здравка Попова от Търново, Гина Гумнерова (родом от Меричлери, Чирпанско, живуща в София) от София, Величка Н. Ватева (родом от Габрово, живуща в Русе) от Русе, Величка Стойчева (родом от Габрово, живуща в Бургас) от Бургас. Гореозначените поред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната стая, гдето насядахме всички около двете маси, според означения тук ред. Върху масата бяха постлани три ленти - синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи, и двете от тях - синята и портокалената - се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу (Фиг. 9). На източната стена имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с маслени краски, а другата картина бе великата емблема - Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено). (картинка) Фигура 9. Подреждане на участниците, В. Търново, 1911 г. В 9,35 ч.
към текста >>

Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата.
подир обед до 7 ч. вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 ч. вечерта до 11 ч. преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 ч. след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в 4,30 ч. заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено". Във време на бдение - добави г-н Дънов - всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате Духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното.
към текста >>

Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело.
Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни. Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак - положително или отрицателно, е отговорено.
към текста >>

Всички са по местата си около масата.
Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете на вашата вяра и градете върху нея това, което е вече направено от вас. Събранието се преустанови до довечера в 9 ч. В 10 ч. вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички се изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: Тази вечер ще ви говоря върху Пребъдването. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде."174 И после се казва още: ,Дз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов."175 Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земния пласт, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод.
към текста >>

Ватев, който на масата бе десетият човек, избра числото 793.)
" (Всички отговарят: Може.) Тогава вярвайте за това и Той ще ви осоли. Ако искаш да уплашиш един дявол, тури сол. Но Христос ето пак ви пита: „Мога ли да ви бъда помощник, мога ли да ви изведа в безопасност, ще се доверите ли на това Мое ръководство с цялото си сърце? " (Всички отговарят: Може, може, доверяваме се.) Христос казва: „Ще ви опитам." Десетият човек от вас да избере едно число. (Н. Ватев, който на масата бе десетият човек, избра числото 793.) Много твърдо число избрахте. Нека дванадесетият човек избере. (И. Русев избра числото 705.)186 Христос ви пита: „Знаете ли защо Аз дойдох на света? ", и отговаря: „Аз дойдох да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат." Прилагайте Истината в живота си и викайте винаги Христос да ви осолява, защото, ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме.
към текста >>

Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа. А при подаването на чашата с виното казваше: Това е чашата Господня, Духът Господен, който се дава за твоето спасение. Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. - закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 ч. през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява.
към текста >>

се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза:
Към 11-12 ч. през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява. 15 август, понеделник, Св. Богородица В 9,25 ч. се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи" 201 - тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята. Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и Дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е.
към текста >>

30. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността ни маса, във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една- две години не бяха се явявали. Не се явиха само двама, числящи се във Веригата: Серафим Шиваров 212 от Балчик, Варненско 213, и Стефан Чалгаджиев 214 от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха: от София - Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана 215 Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина 216 Георгиеви, Спас Димитров, Величко Граблашев, Йордан 217 и Елена 218 Иванови, Мария Недялкова 219, Надежда Бъчварова 220, Матей Попов и Георги Давидов 221; от Бургас - Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деньо и Минка 222 Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо 223 и Йорданка 224 Паскалеви, Иван 225 и Мария Гарвалови 226; от Търново - Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе - Илия и Анка 227 Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна - Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен - Цани Боздуганов 228; от Айтос - Георги Куртев 229; от Ямбол - Тодор Абаджиев 230 и Ради Дюлгеров 231; от Сливен - Димитър Добрев 232; от Казанлък - д-р Христо Дуков, Славка Дукова 233, Захарий Желев 234, Никола Камбуров 235, Владимир Балтов 236 и Христо Тончев; от Панагюрище - Боян Боев 237; от Пловдив - Петко Епитропов, Мария Епитропова 238, Ненко Тлъстев 239 и Дечко Милев 240; от Стара Загора - Панайот Ковачев 241; от с. Кръвеник, Севлиевско - Стефан Тошев 242; от с. Беброво, Еленско - Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността ни маса, във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно - ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата 243 (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две (дясно и ляво) положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента - последната бе над първата. Точно в 10,30 ч.
към текста >>

Между тия две (дясно и ляво) положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента - последната бе над първата.
Беброво, Еленско - Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността ни маса, във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно - ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата 243 (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две (дясно и ляво) положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента - последната бе над първата. Точно в 10,30 ч. през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва" и песента „Тебе поем" 244, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли! Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от Книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходимо нужни за духовното повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен.
към текста >>

След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме.
В хляба виждаме зелената краска (но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски), който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето повдигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които Земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби. И тази вечер, като действаме в тази Любов, нека Му благодарим за неизследимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 ч. през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време - лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 20 август, понеделник Събранието се подкачи в 10 ч. сутринта, като присъстваха и почти всички членове на местния търновски кръжок.
към текста >>

31. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила.
10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея.
към текста >>

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента.
Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви:
към текста >>

Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея.
преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви: Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първо събрание по рода си в Новата епоха307.
към текста >>

вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. П.
в полунощ и се свърши в 12 ч. днес. Мъжете - до 8 ч. заранта, а след 8 ч. - жените, като всеки отиваше в горницата по 9 минути. В 7,30 ч. вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. П. Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов - една молитва, а след туй, по указание на Учителя, П. Киров, И. Стойчев, Т. Стоименов, П. Гумнеров, К.
към текста >>

Подир всичко изложено излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба.
Само с такава Вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог мой! Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви! Заради вашето послушание да ви благослови Господ! Подир всичко изложено излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 ч. през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време - съвършено ясно, никъде нямаше облак, и тихо, без вятър; но тъмно, без Луна. 15 август, петък, Св. Богородица Времето - отлично. Сутринта Слънцето се появи из ясно и пое пътя си.
към текста >>

32. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др. Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краска. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля!
към текста >>

И затуй всичко тук на тази маса е бяло.
И религията е именно наука да разклати тия гънки на мозъка - това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас, от тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон. Сега, да дойдем до думата Добродетел - каква форма има, какъв цвят има? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това е не само бяла, но и чиста. Тя е чиста, доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва го). Но формата на Добродетелта е още и обла (показва една стъклена обла топка - сфера). Че е обла, показват и всичките плодове - те също представляват Добродетелта. Нашата глава, и тя е валчеста - то е външното изявление на Добродетелта.
към текста >>

33. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата.
Потърсихме го из града, но не го намерихме. В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка, Васил Узунов, който предаваше литература, същевременно беше и писател. Разговаряхме често по духовните въпроси и той, при все че не беше много верующ, беше чел изследванията и опитите на много учени, които доказват, че душата продължава да живее след напускане на физическото тяло. Аз пожелах сами да направим опит, за да се убедим в това. Една вечер поканих в дома семейство Узунови, моята братовчедка (сега г-жа Кинкел), нейната другарка Саша (сега д-р Събева в Плевен) и моята съученичка Молка Досева; хванахме се за ръце в кръг около масата. Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов.
към текста >>

34. Спомени на Елена Иларионова -1904

Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух.
Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви. Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух. И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”.
към текста >>

Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея.
майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви. Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух. И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси?
към текста >>

35. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118).
Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа.
към текста >>

На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.
от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук.
към текста >>

Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание.
Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук. Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в десет, то дотогава, до 10 часа, сте свободни. В този свободен един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед. На мене се падна бдение от ... подир пладне. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден.
към текста >>

След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза:
На мене се падна бдение от ... подир пладне. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е Един.
към текста >>

36. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време.
След като по покана всички тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният: — Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и да стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров.
към текста >>

Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата.
— Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и да стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви. Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П.
към текста >>

Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата.
Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.
към текста >>

Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П.
Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е.
към текста >>

Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени.
И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т.
към текста >>

Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници.
За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира или не, не се знае. Молихме се всички по една устна кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 часа вечерта. Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер6, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: П. Киров внесе грозде, Т. Стоименов — ябълки, Т.
към текста >>

37. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Всички, които имате да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжки, които ще оставите на масата.
— Всичките молитви са лозинка7, пропуск, и които нямат в себе си такова нещо, нямат смисъл. Днешният ред ще бъде следният: в началото ще имате едно слово от Духа. После могат да се дадат някои писмени работи. А следобед, в 5 часа, двама по двама с мен ще продължаваме реда на нещата — ще имаме молитва. Така щото, в 5 часа трябва да бъдете всички тук. Всички, които имате да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжки, които ще оставите на масата. Снощи някои от вас направихте една грешка. Такива погрешки избягвайте. Вие излязохте оттук и отидохте някои от вас по гости. Господ не е човек, Когото можем да привлечем със сладки думи, а иска да Му бъдем покорни на закона. Виждате колко лесно може да се поддавате.
към текста >>

38. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Розовата, жълтата и синята лента още стояха на масата.
18 АВГУСТ, СРЯДА Днес е последният ден на тазгодишната среща на Веригата — това ни се обяви още вчера преди обед. Времето е отлично — ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7 часа и 15 минути преди обед всинца бяхме по определените от началото места. Розовата, жълтата и синята лента още стояха на масата. Преди всичко г-н Дънов ни показа нагледно как да правим гимнастическите (телесните) упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обед, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят от следните седем правила: 1). Ръцете, опънати назад и надолу с дланите, се движат кръгообразно от зад нагоре и се навеждат заедно с тялото, докато по възможност опрат до земята, след което се повдигаме нагоре, като се изнасят ръцете пак назад, докато дойдат в първото си положение. Три пъти. (Това упражнение е за стомаха.)
към текста >>

После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед.
Трудности в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро. Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.“ — Това е общото състояние — каза г-н Дънов — за всички. След време и то ще има своето значение. На земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. ПЪРВИ ВЪПРОС: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли? ОТГОВОР: Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота. А когато Духът внушава, никакво колебание вътре в тебе не става. ВТОРИ ВЪПРОС: 1. Какво значение има за българския народ изобщо събирането тази година на Веригата в Търново?
към текста >>

Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“
Осмият петък ще бъде за плодородието на България. Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет. Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г.
към текста >>

39. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Всички са по местата си около масата.
И продължи: Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете на вашата вяра и градете върху това, което е вече направено от вас. Събранието се преустанови до довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масата. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички изредихме, та казахме по една добра мисъл в малко думи, след което г-н Дънов подзе: — Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено.
към текста >>

40. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ватев, който на масата бе десетият человек, избра числото 793)
") Тогава вярвайте за това и Той ще ви осоли. Ако искаш да уплашиш един дявол, тури сол. Но Христос ето пак ви пита: „Мога ли да ви бъда помощник, мога ли да ви изведа в безопасност, ще се доверите ли на това Мое ръководство с цялото си сърце? “ (Всички отговарят „Може, може, доверяваме се“) Христос казва: „Ще ви опитам.“ Десетият човек от вас да избере едно число. (Н. Ватев, който на масата бе десетият человек, избра числото 793) Много твърдо число избрахте. Нека 12-ят человек избере. (Ив. Русев избра числото 705) — Христос ви пита: „Знаете ли защо Аз дойдох на света? “ и отговаря: „Аз дойдох да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат.“ Прилагайте Истината в живота си и викайте винаги Христос да ви осолява, защото ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме.
към текста >>

41. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>

42. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза:
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦА В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е.
към текста >>

43. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
от Стара Загора: Панайот Ковачев; от с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев; от с. Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи:
към текста >>

Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата.
Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.
към текста >>

44. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме.
Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 12 Хитросплетня (диал.) - лукава интрига (Бел.ред.)
към текста >>

45. 1 Вместо увод

Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите, властодържците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено.
Учението на Исуса бе едно окултно учение: неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Исуса „тесен път". Ето защо те основаха истински братски общежития, които просъществуваха около три столетия. Ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от дивите зверове. Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите, властодържците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
към текста >>

46. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила.
* 9 18 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея.
към текста >>

Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Бог наш".
към текста >>

Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея.
В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Бог наш". Учителя обяви: – Аз ви приветствам като добре дошли, от името на всички наши приятели. Приветствам ви от Името на Господа Нашего Исуса Христа.
към текста >>

В седем и половина часа вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее.
Никакъв облак, никакъв вятър, а инак – топло. Така продължава до вечерта, даже и след захода на слънцето. Всинца се радваме на хубавото време. Бдението се подкачи от 12 часа в полунощ и се свърши в 12 часа днес. Мъжете – до 8 часа заранта, а след 8 часа – жените, като всяка отиваше в горницата по 9 минути. В седем и половина часа вечерта влязохме всинца в салона, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. Пеньо Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов – една молитва, а след туй, по указание на Учителя, Пеньо Киров, Ил. Стойчев, Тод. Стоименов, Петко Гумнеров, Конст. Иларионов и Деньо Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете 75-ти Псалом и от Евангелието на Йоана, гл.З, каза:
към текста >>

Подир всичко изложено, излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба.
Само с такава вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог Мой. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви. Заради вашето послушание, да ви благослови Господ. Подир всичко изложено, излязохме един по един из салона, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си, при много хубаво време: съвършено ясно, никъде нямаше облак и тихо, без вятър; но тъмно, без луна.
към текста >>

47. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля.
към текста >>

И затуй всичко тук, на тази маса, е бяло.
Божествените форми са във вас. От тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон. Сега, да дойдем до думата „Добродетел" – каква форма има, какъв цвят има? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук, на тази маса, е бяло. Добродетелта, при това, е не само бяла, но и чиста. Тя е чиста, доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб(показва го). Но формата на Добродетелта е още и обла (показва една стъклена обла топка–сфера). Че е обла, показват и всичките плодове: те също представляват Добродетелта. Нашата глава, и тя е валчеста.
към текста >>

48. 1920_2 Спомени на Борис Николов

" И ме изгониха от масата.
Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. И аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш! " И ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа.
към текста >>

Станах и напуснах масата.
Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. И аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш! " И ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва.
към текста >>

49. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката.
Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора. Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата? " Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м.
към текста >>

50. 1921_9 Спомени на Драга Михайлова

А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре, към младите светци, които били на горния етаж.
СПОМЕНИ НА ДРАГА МИХАЙЛОВА („Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995) Взели една стая (бел.състав. – в Търново те живеели на горния етаж в братската вила), нанесли се там, започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското братство започнали да им носят храна, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре, към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това Учителя, забранил да им носят храна. Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза. (стр. 343)
към текста >>

51. 1922_2 Спомени на Петър Камбуров

Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата.
Моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който можехме да се снабдим с пари, беше да продадем имота в Стара Загора – къща с лозе от два декара и една нива с черешови дървета. Учителя обаче казал на баща ми и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако излезе сполучлив, пари ще се намерят." Но въпреки това, аз реших да пиша на тате да продаде всичко и с получените пари да пристигне цялото ни семейство (тате, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня) в Арбанаси, за да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, където ще може да се приложи учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тате. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата. Аз взех перото и посегнах повторно да пиша. Повтори се отново същото: перото като живо се изплъзна от пръстите ми и се търкули на масата. И трети път се случи същото. На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз, „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото, Небето иска да ми напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо!
към текста >>

Повтори се отново същото: перото като живо се изплъзна от пръстите ми и се търкули на масата.
Учителя обаче казал на баща ми и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако излезе сполучлив, пари ще се намерят." Но въпреки това, аз реших да пиша на тате да продаде всичко и с получените пари да пристигне цялото ни семейство (тате, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня) в Арбанаси, за да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, където ще може да се приложи учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тате. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата. Аз взех перото и посегнах повторно да пиша. Повтори се отново същото: перото като живо се изплъзна от пръстите ми и се търкули на масата. И трети път се случи същото. На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз, „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото, Небето иска да ми напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава! " Но аз не разбрах.
към текста >>

52. 1922_3 Спомени на Христина Александрова

Учителя ми беше запазил място до себе си на дългата маса.
" Аз се умъчних; зер, те бяха всичките образовани и богаташки, а аз — сиромашка жена. Отидох и си продължих работата. На обяд Учителя пратил брат Дивитаков да ме повика за храна. „Вие яжте, аз да си довърша работата, че тогава ще ям" – отвърнах му аз. Но след малко братът се върна и ми каза: „Учителя не желае да почне без тебе." Аз се измих и тръгнах. Учителя ми беше запазил място до себе си на дългата маса. Той не беше разрешил обедът да започне без мене. Това силно ме притесни, но и много ме зарадва, защото почувствах, че Учителя ме цени - мене, бедната, неука жена.
към текста >>

53. 1922_9 Писма до семейство Иларионови

работа, а брат Младен Попов да вземе картоните, които са на масата.
* * * София, 07.10.1922 г. Любезни Костадине, Изпратете сумата 130 хил.лв. по брат Петко Епитропов, който идва в Търново специално по тая работа, а брат Младен Попов да вземе картоните, които са на масата. Изпратете ми с него дългото черно тънко палто. Моят поздрав Вам и на Еленка. Ще съобщите на Петка, че сумата на мен ще я предаде. Подпис
към текста >>

54. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни.
Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох. Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките.
към текста >>

55. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

се срещам с този човек и, нека си призная, определи с голяма точност маса черти из моя
съм чувал от мнозина, че по линиите на ръцете и главно посредством известни измервания на главата, определял характера на събеседника си, а на оня, който се интересува, отгатва бъдещето, разкрива миналото и настоящето. Д. хвана ръката ми, взря се в нейните линии, разглежда ги с лупа. Аз за пръв път в живота си се срещам с този човек и, нека си призная, определи с голяма точност маса черти из моя характер. – В какво се състои конфликтът между вас и църквата? – продължих своите въпроси. – Ние не сме против вярата и против нейните догми. Ние пазим и вярата, и нейните догми.
към текста >>

56. 1922_22 Молитви и формули

Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи.
Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр. тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи. Запитват: На какъв език е това изречение? - То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: Без страх и без тъмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе.
към текста >>

57. 1923_5 Спомени на Елена Иларионова

Както си работеше нещо на масата, каза:
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА На 14 юни 1923 год. Учителя беше у дома. Както си работеше нещо на масата, каза: - Убиха Стамболийски. Костадин запита: - Вестниците ли съобщават това? - Не, сега в момента се извършва престъплението. И министър Петков* когато убиха, ни каза веднага, като че ли е бил там.
към текста >>

58. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно", вестник "Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса.
Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси, съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно", вестник "Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса. Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство: желаете ли да ви изпея една от тях? " Всички единодушно приеха и отново насядаха по столовете си. Тогава аз извадих от един шкаф цигулката си, която предварително бях поставил там.
към текста >>

59. 1925_10 Спомени на Елена Иларионова

Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, когато брат Деньо Станев дойде запъхтян от бързане и предупреди: „Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Учителя събра багажа си и бързо се приготви за тръгване.
Ние се бяхме прибрали и вече се събличахме за лягане, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: „Учителя е арестуван." Костадин се облече набързо, повика брат Дивитаков и Костадин Петков и тримата отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя, седнал в едно кресло, а до него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютанта: „Господин Дънов ми е гостенин и Вие нямате право да го арестувате." Какво друго са разговаряли не зная, но Учителя и братята си дойдоха веднага. На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете и дойдоха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, когато брат Деньо Станев дойде запъхтян от бързане и предупреди: „Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Учителя събра багажа си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчето си и други неща, които винаги носеше със себе си, и ми каза да му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителя се изправи пред нас и запита: „Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте, и на парчета да ви късат! "
към текста >>

60. 1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя

Дъщеря ни почина на операционната маса.
На срещата Той определи друга диагноза, а не тумор. (К. Параскова ми я съобщи, но аз съм пропуснала да я запиша в тетрадката, бел. състав.) Дънов ни обясни как да излекуваме детето от това заболяване. Ние не му гласувахме доверие и отидохме в Париж. Там лекарите поставиха диагнозата, която Дънов постави. Дъщеря ни почина на операционната маса. Върнахме се без нея в България и искрено съжалявахме, че не послушахме доктор Петър Дънов. Адвокатът АТАНАС ДОБРЕВСКИ Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек? " Учителя му казал, че може. Тогава А.
към текста >>

61. 007. Преселване на Константин Дъновски във Варна

Голямата маса от християн-ското население в този град са били гагаузите, които говорели турски и фанатично се гърчеели, въпреки че не били от гръцки произход.21 Църковната “мантия” на Цариградската гръцка патриаршия е обгръщала със своето “покровителство” всички православни, без разлика на език и народност.
Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни. В самия град Варна през средата на XIX век българите са били незначително малцинство спрямо турците, гагаузите и гърците. Голямата маса от християн-ското население в този град са били гагаузите, които говорели турски и фанатично се гърчеели, въпреки че не били от гръцки произход.21 Църковната “мантия” на Цариградската гръцка патриаршия е обгръщала със своето “покровителство” всички православни, без разлика на език и народност. Дългогодишното турско владичество над целия християнски свят в полуострова е било изгладило всички политически различия между потиснатите народи. Църквата останала да застъпва пред турските власти правата на поробените християнски народи от турската империя, без разлика на националните им различия. Вселенската православна патриаршия в Цариград, която изцяло била в гръцки ръце, по силата на договорни отношения била натоварена да отстоява църковните интереси на православните народи, населяващи полуос-трова. На първо време Цариградската патриаршия играела ролята на наднационално обединяващо зве-но, където религиозното начало е било поставяно над националното. Това държание на Цариградската патриаршия по отношение на различните християнски народности сплотявало православните граждани от негръцки произход и те не се чувствали потиснати във верско отношение.
към текста >>

62. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

отец Константин организира във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи.
Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил с още по-голяма ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. отец Константин бива избран от Варненската епархия като делегат на Народния църковен събор на българите в Цариград. От началото на 1871 г. отец Константин организира във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи. Като логически завършек на неуморната дейност на отец Кон-стан-тин е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил ръкоположен на 2 де-кември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет отец Константина. От 1876 г.
към текста >>

63. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата.
"Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи. В скоро време салонът се изпълни с посетители. Не останаха празни места, изпълниха се и местата за правостоящи. Изведнъж всички станаха прави и видях по оставената пътека някой да се движи доста бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата. Това бе Учителят. Всички казаха гласно молитва. След това седнаха и изпяха една песен, която ми хареса. Когато Учителят се изправи на подиума, направи ми силно впечатление, незабравимо впечатление израза на лицето Му. Това бе силно концентриран човек, затворен в себе си, вглъбен, като че нищо не го интересува.
към текста >>

64. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче.
Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая.
към текста >>

65. УЧЕНИЦИ

Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса, близо до отворената врата.
Отгде знаеше този старец за тази Библия? И въпреки че бях много изненадана, казах Му: - Дядо, аз нямам време да чета Библия. - Имаш време - отвърна Той. - Когато седнеш да се храниш, ще разтвориш Библията и ще прочетеш наслуки едно стихче и цял ден ще размишляваш върху това,което си прочела. Това ми направи впечатление и се обърнах да кажа на мъжа ми, който работеше на ниската обущарска маса, близо до отворената врата. - Виж тоя дядо какво ми казва... - Димитър вдигна глава и аз се обърнах, за да му посоча стареца, но него вече го нямаше. Погледнах натук, натам - никъде не се виждаше. Къде може да отиде за секундата, в която бях се обърнала към мъжа си? През целия ден не ми излизаше от ума тази случка. Кой беше този старец, отгде знаеше за Библията, изоставена кой знае от кои времена в чекмеджето, когато ме вижда за пръв път?
към текста >>

На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните.
Дядо Благо е псевдоним, който си е сложил сам, когато е създал списание "Славейче". На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата. Оттогава всички почват да му викат дядо Благо и така остава известен. Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз".
към текста >>

Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине".
Той е бил 40 години учител на децата. Дядо Благо бил на Изгрева за Новата година - 1937 г. На масата, на която седял Учителят, били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните. Когато наближава вече 12 часа, Учителят обикновено държи беседа. След свършването на беседата приятелите помолили Учителя да каже нещо за Новата 1937 г. Той казал няколко събития, които предстоят и накрая завършил с думите: "От всички 12 души, които са на тая маса, един ще си замине". На другия ден дядо Благо отива на гости у бай Иван. В разговора, който водят двамата, той вмъква: "Дете, Учителят каза, че един от тия 12 души, ще си замине и това съм аз". А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: "Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така".
към текста >>

Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин.
Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят.
към текста >>

" Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови".
Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и се чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за концерта, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, очите му се насълзяват и сълзите текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче.
към текста >>

През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.
Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Стоименов, но той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Всички се разсмяха звучно и смеховете им се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Мария Тодорова
към текста >>

Слагат на масата вегетарианска храна.
"Ще си извадиш на отделен лист зсичко по точки, което съм говорил каква трябва да бъде жената и дъщерята". Сяда, чете той и записва. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: "Всичко туй ние ще го изпълним с две сестри - едната ще изпълнява по единия списък - този за съпругата, а другата по другия списък - за дъщерята." Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява. Посреща го, помага му да си измие ръцете, измива му краката, избърсва ги с бяла кърпа. Слагат на масата вегетарианска храна. На масата има всичко - нали човекът си дава вече парите на Боян Боев. Нахранва се, онези му запяват няколко песни и го оставят да спи. На сутринта отива на работа и се връща късно по мръкнало. Двете сестри го чакат и работят по списъка, окачен на стената - едната изпълнява точките за съпругата, а другата - точките за дъщеря му. В магазинчето му казват: "Ти идваш обръснат, измит, опран, изгладен и вече заглади косъм.
към текста >>

На масата има всичко - нали човекът си дава вече парите на Боян Боев.
Сяда, чете той и записва. Идва Боян Боев, чете беседата, чете точките и казва: "Всичко туй ние ще го изпълним с две сестри - едната ще изпълнява по единия списък - този за съпругата, а другата по другия списък - за дъщерята." Така и става. Едната сестра чете по точки и изпълнява. Посреща го, помага му да си измие ръцете, измива му краката, избърсва ги с бяла кърпа. Слагат на масата вегетарианска храна. На масата има всичко - нали човекът си дава вече парите на Боян Боев. Нахранва се, онези му запяват няколко песни и го оставят да спи. На сутринта отива на работа и се връща късно по мръкнало. Двете сестри го чакат и работят по списъка, окачен на стената - едната изпълнява точките за съпругата, а другата - точките за дъщеря му. В магазинчето му казват: "Ти идваш обръснат, измит, опран, изгладен и вече заглади косъм. Кой те храни, кой те пои и кой те гледа?
към текста >>

66. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя.
Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя. Той се изправя, обръща се към него и му казва: "Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии. Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София.
към текста >>

67. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели.
Учителят каза: "Недейте смущава духа й. Не говорете нищо." А тя пред Савка казала веднъж, пред Паша казала същото: /На Паша викаше - Пашинка/ "Пашинка, понякога си мисля, както съм се отнасяла с Учителя, ми се вижда ужасно, просто косите ми настръхват от ужас." Значи, имала е мигове на пробуждане за това, което правеше с един Учител. Грозно бе като проява. Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели. Тревожеше Него и всички нас. Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява.
към текста >>

След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й.
Приближи се до нея и я почна с бастуна. За пръв път видях Учителя да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво. Отначало тя врещеше, после ревеше, а когато спря да я налага с бастуна си, само хълцаше. След като я наби и изгони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: "Колко ти платиха поповете? " Магдалена отговори: "Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три хиляди". "За много малко си продала душата си! ", отговори Учителят. Всички мълчахме.
към текста >>

68. ИГНАТ КОТАРОВ

Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка и запалва набутаните в печката тайни книжа.
Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята, решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че това не е вече сън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и няма шега с Онзи, Който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка и запалва набутаните в печката тайни книжа. Те пламват, а той с духане изгася клечката. Слага я на масата върху кибрита. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата и започват обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че в стаята му е имало нелегално комунистическо събрание на действаща бойна група комунисти.
към текста >>

Слага я на масата върху кибрита.
Отново отваря очи, оглежда стаята, решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че това не е вече сън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и няма шега с Онзи, Който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка и запалва набутаните в печката тайни книжа. Те пламват, а той с духане изгася клечката. Слага я на масата върху кибрита. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата и започват обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че в стаята му е имало нелегално комунистическо събрание на действаща бойна група комунисти. През цялото време Игнат мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо.
към текста >>

Обръща се Игнат и вижда на масата кибрит, а върху кибрита - прегарялата наполовина клечка.
А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че рано или късно ще открие този провокатор и ще му покаже кой е Игнат. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и печката бе студена, затова нямаше улики срещу него. Обръща се Игнат и вижда на масата кибрит, а върху кибрита - прегарялата наполовина клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Взима я и я разглежда. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа.
към текста >>

Всеки бюст бе поставен на една маса с траурни венци и в знак на уважение към личността на Сталин, стояха на пост двойки, които се сменяха на два часа.
През 1953 г. умря Сталин. С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите. По негово време бе създадена мощта на Съветската държава и на комунистическата партия. В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстове на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс. Всеки бюст бе поставен на една маса с траурни венци и в знак на уважение към личността на Сталин, стояха на пост двойки, които се сменяха на два часа. Беше голяма чест да влезеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин. Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение. Сещат се и за Игнат Котаров. Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка, но той отказва. Онези са изумени. "Защо?
към текста >>

69. МИХАИЛ ИВАНОВ

Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му.
Михаил Иванов замина за Парижкото изложение и остана там. Създаде група и започна да издава окултна литература от свое име като автор. Това бяха експозета на онова, което е говорил пред французите на френски език. Тези експозета бяха отпечатани в една поредица и той ги изпраща на "Изгрева", за да ги покаже на всички и да се похвали. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя, вземат получените книжа на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество.
към текста >>

Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това.
Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук". Учителят хваща с два пръста - с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така както се хваща мръсен парцал, повдига ги и ги подава на сестрата. "Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна, че е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там. Учителят посочва с пръст книгите на Михаил и изрича: "Изнесете тези трици оттук! " Те бързо-бързо изнасят купа с книгите.
към текста >>

70. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

" Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета.
Защото беше насочено срещу делото на Учителя. Мария Тодорова Лулчев още през 1920 г. ми каза, че има духовна връзка с Мория. Мория му се явил и казал: "Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе! " Впоследствие той сложи портрета на Мория на масата си и до края на живота си държеше портрета. Пак под влияние на Мория, в период, когато беше настроен срещу Учителя, при съмненията, които имаше, той постави картини на северния ли, на източния ли прозорец. Едната беше горе, другата долу на единия прозорец и над вратата си имаше друга. Учителят ми каза: "Кажи на Лулчев да махне тия картини. Какво иска, Изгревът ли иска да разруши? " Но аз, може би за самосъхранение, не съм запомнила картините като образи, щом Учителят казва да ги махне, значи нехармонични са.
към текста >>

Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите.
" Царят му отговорил: "Знам, знам, за теб е цар само Христос". Този разговор съм го слушал лично от Лулчев, който обичаше да разказва такива неща, ако имаше подходящи слушатели. Явно беше, че от връзките си с царя нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство. Той седеше по-настрана от братските среди на "Изгрева". Някаква гордост, честолюбие като че ли не му позволяваха да се слее с общата маса, с братята и сестрите. Николай Дойнов Около 1932 година, Любомир ми каза, че е направил връзка с царя и той го е викал за съвет. Като ми каза, че царят го вика за съвет и той ходи при него, аз го попитах: "Ти попита ли Учителя какво да правиш? " - "Попитах го." - "Какво ти каза Учителят? " - "Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща, послушал Учителя." Тогава го попитах: "Ами ти с кой акъл правиш това?
към текста >>

Ще слезем долу на външната маса и там ще ти разправя всичко".
" Той каза така: "Ще ти кажа, брат, ама в момента не можем да ти кажем нищо". И така продължаваше. Един ден пак дойде по това време. Учителят ни беше отишъл на екскурзия на Витоша, връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене. Лулчев дойде по това време и каза: "Ето, ще ти кажа моята история, ама тука, на вратата, не смея да ти кажа нищо. Ще слезем долу на външната маса и там ще ти разправя всичко". Слезнахме на масата и почна: "Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него" - Казвам му: "Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш насреща? " Той казва: "Обичам германците. И ще видиш моята присъда, защото Учителят не ми прощава. Ето, всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава.
към текста >>

Слезнахме на масата и почна: "Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците.
И така продължаваше. Един ден пак дойде по това време. Учителят ни беше отишъл на екскурзия на Витоша, връх Острец с всички братя, които имаше тука при мене. Лулчев дойде по това време и каза: "Ето, ще ти кажа моята история, ама тука, на вратата, не смея да ти кажа нищо. Ще слезем долу на външната маса и там ще ти разправя всичко". Слезнахме на масата и почна: "Слушай, брат Темел- ко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него" - Казвам му: "Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш насреща? " Той казва: "Обичам германците. И ще видиш моята присъда, защото Учителят не ми прощава. Ето, всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш, каква съдба ще имам".
към текста >>

71. ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ

Държа се за кревата, свлякох си краката и полека, полека, та до масата има стол и седнах на стола и почнах да размишлявам: "Отдека е този глас?
Един ден, точно в 11 часа беше през деня, чуем глас: "Ставай! " Повтори пак: "Ставай! " Аз си повдигнах главата от кревата, ама нищо не виждам. Трети път пак извика много силно: "Ставай! " Почнах да ставам и изведнъж нещо ми олекна, олекна, ама страхът ме държи. Държа се за кревата, свлякох си краката и полека, полека, та до масата има стол и седнах на стола и почнах да размишлявам: "Отдека е този глас? " Таман това размишлявах и видях как Учителят току влезна през вратата - заключената врата. Влезна, мина покрай мене и през прозореца си излезна. Така оздравях и сега съм жив пред вас. Иначе щяхме да се разминем и нямаше кой да ги запише тези работи, които ги разказвам вече над 30 години.
към текста >>

Донесох тоя портрет и го оставих на масата, а детето беше навънка.
А я не разбирах нищо от такива работи и й казвам: "Какъв старец, някой дявол те лъже! " Но детето ме не слуша. Вечер отнася столчето и сутрин си го донася пак горе. И продължаваше така. Ние като намерихме вече Учителя, почнахме да идеме на беседи и една сестра ми даде портрет от Учителя. Донесох тоя портрет и го оставих на масата, а детето беше навънка. Като влезна Косена, а тя беше тогава 10-11 годишна, уплаши се. Питам я: "Защо се плашиш? "- "Откъде намери този портрет? " Казвам: "Купих го". Излъгах я.
към текста >>

72. КОМУНИ

Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни.
След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни. За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно. Този случай го разказваше Юрданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра. Борис Николов На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта.
към текста >>

За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно.
Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни. За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно. Този случай го разказваше Юрданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра. Борис Николов На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: "Посочете ми двама души, между които има любов и аз ще ви дам този план наготово.
към текста >>

73. СПИРИТИЗЪМ

В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите!
1944 година. Обед в малкия салон. След обеда Учителят каза: - Някои не вярват, че има духове. За да се уверят, правят сеанси. В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена. Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат три пъти "Отче наш". Брат и пак и държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата.
към текста >>

Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат три пъти "Отче наш".
- Някои не вярват, че има духове. За да се уверят, правят сеанси. В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена. Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат три пъти "Отче наш". Брат и пак и държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата. Тогава те, които бяха неверующи, се увериха, че има духове. И вие скоро ще четете "Отче наш" на колене. Ана Шишкова
към текста >>

Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата.
В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена. Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат три пъти "Отче наш". Брат и пак и държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата. Тогава те, които бяха неверующи, се увериха, че има духове. И вие скоро ще четете "Отче наш" на колене. Ана Шишкова Старите братя бяха първите ученици на Учителя. Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм.
към текста >>

През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика.
Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрани на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса, жената се е побъркала.
към текста >>

Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят.
Този път се осветява от Словото на Учителя. Борис Николов В град Казанлък имаше също голям спиритически кръжок. В него влизаха всички от рода Камбурови. Ръководител на кръжока бе Слави Камбуров, чичото. Една вечер като викат духовете, както са били събрани около една голяма маса, а те били около четиридесет човека, то влизат в тях духовете и им казват, че вече са станали на птици и започват да ги карат да разперват ръце и да летят. Една сестра се качила на стола, започнала да кукурига като петел, размахва криле, т.е. ръце, да лети. А другите станали, движели се из стаята, издават звуци на различни птици, размахват крилете си, т.е. ръце и подскачат, защото искат да хвръкнат като птици. Така минало много време, духовете не искали да ги освободят, понеже се хранят с тяхната енергия.
към текста >>

Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума.
Много грижи създаваха тези спиритисти на Учителя. Някой път умишлено, целенасочено, а друг път несъзнателно, като са били проводници на сили, които противодействаха на Школата на Учителя. Веднъж поканили Учителя на сеансите им: "Учителю, елате да присъствате на нашия спиритически сеанс, да видите какви проявления от Невидимия свят имаме". Учителят се съгласил и отишъл. Учителят седнал встрани. Онези седнали до масата, направили молитва и викат един дух, че втори, че трети, но никакъв дух не се явил чрез медиума. А това е изпитан медиум, чрез който стават всички проявления! Значи грешката не е в него, а на друго място. Приближава се ръководителят им бай Дончо, кърши ръце пред Учителя и казва: "Чудно нещо, всяка вечер имаме проявления, а тази вечер няма нищо и никой не се явява". Учителят го изслушал и казал: "А Моето Проявление?
към текста >>

74. НЕПОСЛУШАНИЕ

Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му.
Най-отгоре има книга на Папюс: "Бяла и черна магия". А той е от черната ложа. Учителят няколко пъти ни е казвал това. Но кой да слуша! Та така, те или не знаят кои са Папюс и останалите автори, или не искат да знаят. Вадят книгите от раницата и искат да ги сложат на масата Му. Учителят ги кара да ги сложат на пода до вратата Му. Учителят седи и мълчи. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди. Протяга дясната Си ръка с показалеца напред и отсича: "Изнеси навън тези трици!
към текста >>

Обаче Борис ударил на масата и казал: "Ние нямаме нужда от вашето оправяне.
Имало е възможност да оправят нещата. Като дойде инспекторът да прави ревизия, казали му: "Какво ще ни правиш ревизия, ние сме общество "Бяло Братство", ние горе на Небето даваме отчет." - "Ами идете да живеете горе! Що търсите тук на земята? " Какво невероятно разрешение на спора! Така казал инспекторът, много благороден бил: "Съберете се, да ви оправя нещата." Започна да се вижда, че счетоводството не е в ред. Обаче Борис ударил на масата и казал: "Ние нямаме нужда от вашето оправяне. Ние сме оправени". Инспекторът казал тогава: "Тъй ли? " И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. И най-после го събориха.
към текста >>

75. ПАНЕВРИТМИЯ

Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай.
Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по-възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от невидимия свят и то не на "гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява , погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра комшийка да й иска на заем това или онова.
към текста >>

Сяда отново на масата.
"Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем". Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка.
към текста >>

76. МУЗИКА

Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора.
Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Мария Тодорова Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката.
към текста >>

77. СЛЪНЧЕВИ БАНИ

Чудни са хората, които и при най-малко неразположение търсят лекар да им прави масажи и нагревки.
Във време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувственост. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху храносмилателната ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце - за подобрение на мозъчната нервна система: при изгрев слънце - за уякване на дихателната система, а от 10-12 часа - за уякване на стомаха. След обед, изобщо, слънчевата енергия има малко целебни резултати. Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на земята и на организма . Чудни са хората, които и при най-малко неразположение търсят лекар да им прави масажи и нагревки. Бог е поставил слънцето на небето човек да се грее на него. А той търси да се нагрява изкуствено, това не е лекуване. Ако се грее човек всеки ден по половин час на слънцето съзнателно, с участието на мисълта, ще придобие повече, отколкото да търсите лекарите какво казват по този въпрос. Добре е отвреме навреме човек да бъде бос, защото през краката, като антени, той влиза в контакт със земята. Между енергиите на земята и неговите става правилна обмяна.
към текста >>

78. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак.
Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат, ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода, поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри.
към текста >>

79. ХРАНЕНЕ

Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри.
Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брат Минчо Сотиров - ръководител на Бургаското братство. Тогава всички ядяхме риба и казваха, че Учителят ядял риба или само така си предполагаха. Целият обед приготвихме само от риба: рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не, майсторски приготвени и естетично наредени. Учителят дойде. Наредихме една дълга трапеза и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: "Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: "Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: "Имате ли в градината си посадена бакла? " - "Да, Учителю." - "Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя.
към текста >>

80. ЯСНОВИДСТВО

На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала.
Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя. Намерила подходящ момент и им уредила среща. На уречения ден и час те се срещнали. Учителят я приел на разговор. Но тъй като тя не проявила никакъв интерес, Учителят й задал още няколко въпроса и срещата свършила. На излизане тя видяла на масата, зад паравана, три хубави круши и тайно ги пожелала. Сестрата я чакала навън и те се отправили към дома. В това време Учителят праща брат Ради с трите круши, за да ги предаде на учителката, която току-що била при него. Настига ги при жилището и й дава крушите. Тогава тя възкликнала от изненада: "Димитринке, твоят Учител не бил обикновен човек. Той чете мислите на хората.
към текста >>

Учителят се усмихнал и му казал: "Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия и на страница 867 ще намериш твоята банкнота".
Дядо поп го изгледал и му отговорил: "Остави се, да знаеш каква беля ме сполетя. Имах една хилядолевова банкнота, като че ли в дън земя потъна. Сложих я някъде да я скрия от жена ми и децата, а сега разбрах, че съм я скрил от себе си. Три дена нито мога да спя, нито мога да ям". А по онова време една банкнота от хиляда лева беше много голяма пара. Учителят се усмихнал и му казал: "Недей да се кориш, отиди си у дома и на твоята маса има една дебела Библия и на страница 867 ще намериш твоята банкнота". Дядо поп тичешком отива в стаята, отваря Библията и намира въпросната банкнота. Целунал банкнотата, целунал и страницата на Библията, пък решил да прочете какво е целунал на тази страница. За негово най-голямо учудване това е била книга на пророка Осия, глава 10, стих 1. "Израил е лоза, която се разпростира и дава обилно плод за себе си. Според множеството на плодовете си, умножи олтарите.
към текста >>

В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса.
Брат Цеко си заминал за София. Цеко по професия бе електричар, работеше в града, в електроснабдяването. Аз му казах: "Цеко, да отидеш да ми поправиш електричеството, защото нямам ток." Цеко се качи горе по една дълга стълба и оттам се заприказва и си отвлече вниманието. Приказваше за Калинка, която дружеше с един брат, а Цеко много обичаше тази сестра и искаше да даде свои пари, да й купи пиано. Най-после той решил да й купи пиано и тъкмо ми казва: "Калинка", и токът го удря и падна на земята. В този момент Учителят е в Мърчаево, на двора, на масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите на една дълга маса. Учителят погледнал нагоре и казал: "Брат Цеко дойде! " После пак се обърнал към другите. Те погледнали: "Няма го, Учителю! " Разговорът продължил. Минали два-три часа, идва телеграма: "Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента се отделя от тялото, веднага се явява при Учителя.
към текста >>

Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли.
След като Учителят пристигнал в Арбанаси, научили се и групата анархисти от селото, които обичали словоборството и веднага пристигнали, за да спорят с Учителя. Били в една голяма стая. Ораторът на анархистите веднага започнал да говори за правотата на анархистическите идеи и не се поскъ- пил да цитира разни автори, с които искал да подсили речта си. Говорил повече от половин час. След като млъкнал, искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: "Тази дюля колко тежи? " - "Около 500 грама." - "650 грама" - казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. "Тази колко тежи? " - попитал Учителят.
към текста >>

81. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Третото, на масата си ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш да гледаш повече зелен цвят.
При късогледството лъчите, които влизат в окото, не се пречупват в жълтото петно, а преди него. Сега твоята задача е, да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много далеко." - "Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си - се опитах да възразя." - "Е, ще виждаш само тези, които са до тебе - весело ми каза Той. - Второто, ще си определиш удобно за теб време сутрин, обед и вечер и без да те знае и вижда никой, за пет минути ще концентрираш мисълта си върху очите. Ще си представиш окото и мислено ще продължаваш лъчите до жълтото петно. Третото, на масата си ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш да гледаш повече зелен цвят. Ще отбягваш крещящите цветове. И четвъртото, всяка вечер по половин час ще ходиш на тъмно без очила. Като казвам да ходиш, то значи да се движиш. Не е достатъчно да стоиш на тъмно, а да се движиш в тъмно. Прави това и ще видиш резултатите!
към текста >>

Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини.
Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и насън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини. Учителят й посочва бутилките и казва: "Ето, давайте от тия сокове! " Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта купува посочените плодове, повиква добри съседи и приготовляват необходимите сокове. И така започва даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя. Ние лекувахме Веска по нашите методи, като дублирахме лечението с това на болницата.
към текста >>

82. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Учителят поканва студента да седне до Него на масата.
А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно".
към текста >>

Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало да бъде на операционната маса във Варна.
Един ден, по обед брат Велко почувствал силни болки в корема. Едва дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апандиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция. Върнал се вкъщи брат Велко, мислил, охкал, и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Него. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 часа трябвало да бъде на операционната маса във Варна. Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: "Вземи 3-4 лъжички от това сладко и ще ти мине". До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа. След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на Езерото на съзерцанието.
към текста >>

Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото.
Като се връща, пита майка ми: "Какво става с Велик? ". Тя отговаря: "Точно в 10 часа оздравя". Велик Константинов 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година. Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
към текста >>

Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва.
". Тя отговаря: "Точно в 10 часа оздравя". Велик Константинов 1907 г., срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов, който живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година. Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива.
към текста >>

След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето!
Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето! " Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи. Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва.
към текста >>

83. ЧУДОТВОРСТВО

Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли да накарам гайдата да спре да свири?
Тя е много смутена. Гайдарят продължава, надува, надува, гайдата писука и тя втори път изпраща баща ми, пак без знанието на Учителя, за да каже на кръчмаря да го изгони навън. И кръчмарят пак му казва: "Не мога да го изгоня, защото той е клиент". Баща ми се качва втори път горе. Всичко това става тайно, без знанието на Учителя. Тогава Учителят, както стоял на стола и се хранел, казал пред всички присъстващи на масата: "Искате ли да накарам гайдата да спре да свири? " В този момент гайдарят надул до крайност гайдата и тя изведнъж казала: "Пи-у-у-у-у-у" и се спукала. Тогава горе чули виковете на гайдаря: "Толкова години я имам таз гайда и досега не можа да се продъне, а сега се пукна". В туй време Учителят взима кърпичката си, слага я на устата си и почва да се смее. Всички се смели на това, което Учителят извършил. Утихнала цялата къща, наедно с кръчмата и си провели събранието.
към текста >>

" Когато отишли, видели масата натрупана цялата с това, което са си пожелавали.
Ама щом я плащаш, няма да се интересувам по-нататък." Прибрал парите и брат Тодорчо се върнал. Георги Събев Работели в ягодите на градината на Изгрева сестра Янакиева, брат Ради, мисля че и Ганка и други и в гладните години си мечтаели: "Ех, да има сега, ако може, такъв хляб да има, такова ядене да има, такива плодове". Говорят си какво им се яде. Сестра Янакиева отишла за нещо до нейната барака и се показала от бараката като викала и махала с ръка възбудено: "Елате всичките! " Когато отишли, видели масата натрупана цялата с това, което са си пожелавали. Наяли се хубаво и казвали: "Досега не разбрахме кой е наредил тая трапеза. Ако беше друг, щеше да се обади. Значи, Учителят е." Казвам го по повод на това, че чух и за други такива случаи и на някой ум се вижда това нещо невероятно. Та затуй го разказвам, да потвърдя това. Йорданка Колева
към текста >>

Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо.
Баща ми беше чиновник в пощата и сутринта отишъл на работа. Тъкмо щял да пусне писмото за Учителя, подали му телеграма, която била от Учителя. В нея Учителят му давал съвети как да излекува майка ми. Това било отговора на писмото, което било още в джоба му непуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз". Стефка Няголова До чешмата на Рила, встрани, има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма, закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст - с показалеца на дясната ръка, го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце.
към текста >>

84. ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

Докато седели на масата в двора, Учителят видял едно плодно дърво - ябълка и попитал стопанина: "Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод?
Приятелите преди това са дали на пчелите сироп в хранилка отвън, но сиропът се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителят налива вода и с една клечица разбърква сиропа, разрежда го и освобождава пчелите, Те отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ. Борис Николов Ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора при нашия брат инженер Каишев, който пред къщата имал овощна градина. Докато седели на масата в двора, Учителят видял едно плодно дърво - ябълка и попитал стопанина: "Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " - "Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отсека." Учителят му отговорил: "Е, недей, остави го още една година, пък ако не даде плод, отрежи го." Учителят отишъл при дървото. Обиколил го, пипал кората на дървото, върнал се на масата и казал: "Ако даде плод, ще бъде за мен." - "Разбира се, Учителю, години то не дава плод и аз затуй бях решил да го отрежа." За голямо учудване на стопанина, след този разговор клоните на дървото се превили от ябълки. Есента, когато узрели, почнали да пристигат сандъци с ябълки в пощенския клон на Изгрева. На братските обеди Учителят ги изнасял на тези, които присъствали. Ябълката оттогава всяка година раждала.
към текста >>

Обиколил го, пипал кората на дървото, върнал се на масата и казал: "Ако даде плод, ще бъде за мен." - "Разбира се, Учителю, години то не дава плод и аз затуй бях решил да го отрежа." За голямо учудване на стопанина, след този разговор клоните на дървото се превили от ябълки.
Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ. Борис Николов Ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора при нашия брат инженер Каишев, който пред къщата имал овощна градина. Докато седели на масата в двора, Учителят видял едно плодно дърво - ябълка и попитал стопанина: "Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " - "Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отсека." Учителят му отговорил: "Е, недей, остави го още една година, пък ако не даде плод, отрежи го." Учителят отишъл при дървото. Обиколил го, пипал кората на дървото, върнал се на масата и казал: "Ако даде плод, ще бъде за мен." - "Разбира се, Учителю, години то не дава плод и аз затуй бях решил да го отрежа." За голямо учудване на стопанина, след този разговор клоните на дървото се превили от ябълки. Есента, когато узрели, почнали да пристигат сандъци с ябълки в пощенския клон на Изгрева. На братските обеди Учителят ги изнасял на тези, които присъствали. Ябълката оттогава всяка година раждала. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие. Нестор Илиев
към текста >>

85. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Седим на масата, а Учителят не е далече.
И вече, когато се молеше, никой не му се подсмиваше зад гърба. Ако го видят, че се моли, тихичко се отстранят, за да не му пречат. Вече уважаваха молитвите му. Борис Николов Савка беше почти загубила зрението си от някакво преживяване. Седим на масата, а Учителят не е далече. Тя ми каза: "Еленке, аз не виждам Учителя! " Аз останах изненадана, защото знам я, до вчера виждаше, а сега да не вижда Учителя! И това със скръб ми го каза. А тя към мене не беше много отворена. Може би това се дължеше на връзката ми с Лулчев, а те смятаха, че това не е позволено.
към текста >>

След последния обяд, който имаха с Учителя, Той като стана от масата, им каза: "Когато сте в нужда, повикайте Ме!
Аз се свих на топка и с краката си го отблъснах от себе си. Аз знаех, че съм сама в стаята; на поляната, понеже беше студено, нямаше никой. Паша беше слязла в града и аз разбрах, че не мога да чакам помощ от никого отвън. Тогава си спомних думите на Учителя преди да си отидат приятелите от Латвия в началото на септември, когато в 1939 година Хитлер обяви войната на Полша. Те трябваше да минат близо до бойното поле и затова бяха много смутени. След последния обяд, който имаха с Учителя, Той като стана от масата, им каза: "Когато сте в нужда, повикайте Ме! " Като чух тия думи, аз изтръпнах. Не бях чувала друг път Учителят да говори така открито за своите възможности. Бяха ми разправяли разни случки за помощ през разстояние, но направо от Неговата уста не бях чула и това ми направи много силно впечатление. Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше: да минат през страна, в която се водят военни действия.
към текста >>

86. ЗАДАЧА, ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ

Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си или пък с очите си; през тая година не се позволява да гледаш накриво никого.
И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на Земята! Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби. Тогава ще се сбъдне стихът: "Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро." Та всичко, което се случва с нас, Бог да го превърне в наше добро. Така да се прослави Бог! През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си или пък с очите си; през тая година не се позволява да гледаш накриво никого. В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача. Пригответе се за 31 януари! И аз ще се приготвя за този ден!
към текста >>

87. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Българинът, където и да спре, възрастен или млад, той ще извади ножа и ще вземе масата да я прободе.
Останалите българи са претърпели криза в религиозно отношение, вследствие на смесване на кръвта им с чужди народности. Когато става смесване на кръвта, това се отразява върху възвишените чувства на човека. У българина има разрушителна енергия. Той е активен. У българина има един елемент, който руши. Българинът, където и да спре, възрастен или млад, той ще извади ножа и ще вземе масата да я прободе. Някой дърво ще накълца, някой камък ще хвърли. Излезте из българските гори, ще видите как са накълцани дърветата. Това е човек на действието. Не му дохожда наум, че това дърво ще страда. Или ще напише името си, ще го вреже.
към текста >>

88. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

Досега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата култура.
Никой народ не е толкова щедър като тях. Една от великите черти на славянството е самопожертването. В славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в славянството. Новата култура ще излезе от славянството. Досега не е имало такава компактна маса като славянството, готова за Новата култура. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, се изисква една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
към текста >>

89. ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

Той разруши едни догми, но изгради други; събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя.
Но виждайки, след като капитализира труда и колективизира капитала, че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече под най-благовидна форма и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарската и фашистката, фатално се налага: омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господстваща на социалния зенит точка, да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсат - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието на властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформират енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма? Той разруши едни догми, но изгради други; събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя. Така е в света на отраженията: клерикализмът съответства на Любовта; милитаризмът - на Мъдростта; капитализмът - на Истината; а социализмът - на Правдата. Клерикализмът е изопачена форма на Любовта, милитаризмът е изопачена форма на Мъдростта, капитализмът е изопачена форма на Истината, а социализмът е изопачена форма на Правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на "княза на този свят", те водят до едни и същи резултати - борби, неправди, разрушения.
към текста >>

Народът не трябва да бъде маса.
И ако тази власт не е разумна, ако тя е лоша, причините по някой път се дължат и на народа: Какъвто е народът, такива са и неговите управляващи! Не са криви само управляващите. Народът трябва да измени своето положение. Народът трябва да вярва в управляващите. Той не трябва да се колебае. Народът не трябва да бъде маса. Под думата "народ", аз разбирам съзнателното. Масата, според мене, не съставлява народа. Туй, което мислим, туй, което чувстваме и туй, което вършим, и то възвишеното и благородното - туй е народът. Кой е праотецът на българите? И българите не го знаят.
към текста >>

Масата, според мене, не съставлява народа.
Народът трябва да измени своето положение. Народът трябва да вярва в управляващите. Той не трябва да се колебае. Народът не трябва да бъде маса. Под думата "народ", аз разбирам съзнателното. Масата, според мене, не съставлява народа. Туй, което мислим, туй, което чувстваме и туй, което вършим, и то възвишеното и благородното - туй е народът. Кой е праотецът на българите? И българите не го знаят. Българите нямат един Авраам, който ги е създал. Тогава мислете добре за всички.
към текста >>

90. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Останалата маса трябваше да плати с живота си.
Някои от тези среди Хитлер още в самото начало привлече на своя страна и те му помогнаха с пари да вземе властта. Други среди от финансовия капитал бяха принудени да се откажат от своите капитали. Трети бяха принудени да се откупят, да оставят своите капитали на Хитлер, срещу което получаваха паспорти за изселване в чужбина. Така тези, които пожертваха парите и богатствата си, се спасиха. Това се отнасяше за едрия финансов капитал. Останалата маса трябваше да плати с живота си. Бяха изпращани в концлагери и избивани. Следващият етап бе да се приберат евреите от окупираните по време на войната области на Германия и също да бъдат ликвидирани. България също бе поставена в едно такова положение. Германските войници минаха от тук и отидоха да воюват в Гърция и Югославия. Българското правителство изпълняваше волята на цар Борис, който се стремеше да се укрива зад него и министрите и да се оправдава, че решенията се вземат от правителството, а не от него.
към текста >>

91. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Олга седна на трапезата и вечерята протече при най-добро настроение за Учителя и всички, които бяха на масата.
- Проверете, рекох, може би пък да е тук Олга! Детето на домакините я покани. До Учителя имаше свободен стол. Той го посочи и рече: - Ето ти стол, заповядай, Олга! Олга седна на трапезата и вечерята протече при най-добро настроение за Учителя и всички, които бяха на масата. Невена Неделчева Имаше една сестра Станка, която Учителят беше излекувал от тежка болест. Когато Учителят дойде да живее на Изгрева, първите години тя Му услужваше с каквото може. През 1929 г. Той каза да се образува братски стол.
към текста >>

Там сложихме една дълга маса, според дължината на кухнята, а от двете страни - по една пейка, на които можеха да седнат около 20 човека.
Имаше една сестра Станка, която Учителят беше излекувал от тежка болест. Когато Учителят дойде да живее на Изгрева, първите години тя Му услужваше с каквото може. През 1929 г. Той каза да се образува братски стол. Кухнята беше залепена като навес към салона и не беше много просторна. Там сложихме една дълга маса, според дължината на кухнята, а от двете страни - по една пейка, на които можеха да седнат около 20 човека. Учителят седеше в началото на масата срещу нас. Готвенето ставаше по дежурство под ръководството на сестрата-готвачка. В първите дни сестра Станка готвеше на Учителя отделно. На обед на столуващите се сипваше от голямата обща тенджера, а на Учителя тя поднасяше специално приготвената от нея храна.
към текста >>

Учителят седеше в началото на масата срещу нас.
Когато Учителят дойде да живее на Изгрева, първите години тя Му услужваше с каквото може. През 1929 г. Той каза да се образува братски стол. Кухнята беше залепена като навес към салона и не беше много просторна. Там сложихме една дълга маса, според дължината на кухнята, а от двете страни - по една пейка, на които можеха да седнат около 20 човека. Учителят седеше в началото на масата срещу нас. Готвенето ставаше по дежурство под ръководството на сестрата-готвачка. В първите дни сестра Станка готвеше на Учителя отделно. На обед на столуващите се сипваше от голямата обща тенджера, а на Учителя тя поднасяше специално приготвената от нея храна. Това продължи около една седмица.
към текста >>

По- стлах си носната кърпичка, която ми служеше и за маса, и за покривка, сло- жих едно парче хляб и няколко маслинки и зачаках.
Първо слезе Котева и файтонът се оправи. След нея слязоха Учителят, брат Тодор Бъчваров и Лазар Котев. Всички се отправиха към къщи. "Значи наистина Учителят дойде! " - си казах, зарадвах се много и веднага се залових да приготвя и моя обяд. По- стлах си носната кърпичка, която ми служеше и за маса, и за покривка, сло- жих едно парче хляб и няколко маслинки и зачаках. Исках да доловя онзи сюблимен момент, когато долу, в голямата трапезария, Учителят, заедно с другите присъстващи на обяда, ще произнесе молитва, та и аз да се присъединя към тяхната молитва. Но как ще доловя този момент? Съобразих, че когато престане да се чува шумът от тракането на вилици, който долиташе от дървената стълба, тъкмо тогава ще настане този момент. И наистина, шумът престана. Интуитивно почувствах, че е време и произнесох следната кратка
към текста >>

92. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни ме чакат.
Учителят се качва за малко в Своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват обикновено музикантите. И ето какво ми разказа този ден сестра Мария: "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно - аз си помислих от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда. И си поисках обувки. Когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни ме чакат. Когато седнах на обед у дома, баща ми каза: "Миче, аз днес срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти вземат мярка и да ти направи хубави обувки." Теофана Савова Имаше един брат по професия зъболекар.
към текста >>

93. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, брат Деню Цанев дойде задъхан от бързане и предупреди: "Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Без да е взел една хапка от обеда, Учителят събра багажа Си и бързо се приготви за тръгване.
" Костадин се облече набързо, повика брат Иван Деветаков и Костадин Петков и отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя, седнал на едно кресло, а до Него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютант Харлаков: "Господин Дънов ми е гостенин и вие нямате право да Го арестувате." Какво друго са разговаряли, не зная, но Учителят и братята си дойдоха веднага. На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете, понеже съборът беше свършил и идваха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, брат Деню Цанев дойде задъхан от бързане и предупреди: "Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Без да е взел една хапка от обеда, Учителят събра багажа Си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчетата и други неща, които винаги носеше със Себе си и ми каза да Му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителят се изправи пред нас и ни запита: "Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат! " След като Го изпратихме, никой вече нямаше желание да се храни.
към текста >>

94. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Олга разбрала, че онзи е оставил голяма сума на масата - заплатил е, за да пише Михайловски срещу Учителя.
Веднъж, когато била на урок в дома на Михайловски, при него дошъл непознат посетител. Нямало как, Олга останала в стаята и за да не пречи на разговора, застанала зад завесите. Тогава е било прието, когато стаята е голяма, да се прегражда с дълга, кадифена завеса. Ненадейният посетител започнал да говори срещу Учителя Петър Дънов. От разговора се разбрало, че бил изпратен от Светия синод, като носел на Михайловски известна сума пари, за да пише против Него. Олга разбрала, че онзи е оставил голяма сума на масата - заплатил е, за да пише Михайловски срещу Учителя. В следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела статията, Олга с вестника отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят се усмихнал и казал: "Няма нищо скрито и покрито на този свят и то, когато Истината го управлява." Ето защо така се случи, че Олга отива да взема уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината.
към текста >>

95. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Защото щом господарят забележи това, ще го изгони веднага от масата.
И така, в течение на целия ваш живот се хранете от трапезата на Майката наша Земя и вие в нищо няма да бъдете ограничени. И когато се храните от нейната трапеза, вземайте всичко такова, каквото е. Не варете нищо и не смесвайте една храна с друга, за да не се превърне зашето пиршество в гниещо блато. Защото истина ви казвам: това е гнусно в очите на Господа. А също така не се уподобявайте на лакоми слуги, които винаги присвоя- ват от трапезата на своя господар това, което е било предназначено за другите, излапвайки всичко в своята лакомия. Защото щом господарят забележи това, ще го изгони веднага от масата. И когато всички свършат трапезата, господарят ще смеси всички остатъци от храната, останали на масата, ще извика лакомия слуга с думите: "Вземи и яж всичко това със свинете, защото твоето място е с тях, а не на моята трапеза." Затова се грижете за храма на вашето тяло и не го осквернявайте с всякакви мерзости. Удовлетворявайте се с два-три вида храна, която вие винаги ще намерите на масата на Майката ваша Земя. И не се опитвайте в алчността си да изяждате всичко, което виждате около себе си. Защото истина ви казвам: ако смесите вие различни видове храна в своето тяло, ще дойде краят на мира на вашето тяло и безкрайни войни ще бушуват в него.
към текста >>

И когато всички свършат трапезата, господарят ще смеси всички остатъци от храната, останали на масата, ще извика лакомия слуга с думите: "Вземи и яж всичко това със свинете, защото твоето място е с тях, а не на моята трапеза."
И когато се храните от нейната трапеза, вземайте всичко такова, каквото е. Не варете нищо и не смесвайте една храна с друга, за да не се превърне зашето пиршество в гниещо блато. Защото истина ви казвам: това е гнусно в очите на Господа. А също така не се уподобявайте на лакоми слуги, които винаги присвоя- ват от трапезата на своя господар това, което е било предназначено за другите, излапвайки всичко в своята лакомия. Защото щом господарят забележи това, ще го изгони веднага от масата. И когато всички свършат трапезата, господарят ще смеси всички остатъци от храната, останали на масата, ще извика лакомия слуга с думите: "Вземи и яж всичко това със свинете, защото твоето място е с тях, а не на моята трапеза." Затова се грижете за храма на вашето тяло и не го осквернявайте с всякакви мерзости. Удовлетворявайте се с два-три вида храна, която вие винаги ще намерите на масата на Майката ваша Земя. И не се опитвайте в алчността си да изяждате всичко, което виждате около себе си. Защото истина ви казвам: ако смесите вие различни видове храна в своето тяло, ще дойде краят на мира на вашето тяло и безкрайни войни ще бушуват в него. И ще бъде то разрушено по подобен начин, както жилища и царства, враждуващи помежду си, вървят към собствената гибел.
към текста >>

Удовлетворявайте се с два-три вида храна, която вие винаги ще намерите на масата на Майката ваша Земя.
Защото истина ви казвам: това е гнусно в очите на Господа. А също така не се уподобявайте на лакоми слуги, които винаги присвоя- ват от трапезата на своя господар това, което е било предназначено за другите, излапвайки всичко в своята лакомия. Защото щом господарят забележи това, ще го изгони веднага от масата. И когато всички свършат трапезата, господарят ще смеси всички остатъци от храната, останали на масата, ще извика лакомия слуга с думите: "Вземи и яж всичко това със свинете, защото твоето място е с тях, а не на моята трапеза." Затова се грижете за храма на вашето тяло и не го осквернявайте с всякакви мерзости. Удовлетворявайте се с два-три вида храна, която вие винаги ще намерите на масата на Майката ваша Земя. И не се опитвайте в алчността си да изяждате всичко, което виждате около себе си. Защото истина ви казвам: ако смесите вие различни видове храна в своето тяло, ще дойде краят на мира на вашето тяло и безкрайни войни ще бушуват в него. И ще бъде то разрушено по подобен начин, както жилища и царства, враждуващи помежду си, вървят към собствената гибел. Защото вашият Бог е Бог на Мира и Той не поддържа никога тези, които са разделени. И не предизвиквайте върху себе си гнева Божий, опасявайки се да не ви изгони от Своята трапеза и да не бъдете принудени да седнете на трапезата на сатаната, където вашето тяло ще бъде обгорено от огъня на греховете, болестите и смъртта.
към текста >>

А ако искате ангелите Божии да се възрадват във вашето тяло, а сатаната да бъде изгонен далеч от вас, то сядайте на масата Божия за приемане на храна само един път на ден.
Не пречете на действието на ангелите във вашето тяло, прекалено често приемайки храна. Защото истина ви казвам: този, който яде повече от два пъти на ден, изпълнява в себе си замисъла на сатаната. И тогава ангелите на Бога ще напуснат неговото тяло, а сатаната веднага ще го овладее. Приемайте храна само тогава, когато Слънцето достигне зенита, а втори път след неговия залез. И няма да видите никога болест, защото този, който постъпва така, намира благо в очите на Господа. А ако искате ангелите Божии да се възрадват във вашето тяло, а сатаната да бъде изгонен далеч от вас, то сядайте на масата Божия за приемане на храна само един път на ден. И вашите дни на Земята ще се продължат, защото такова поведение е угодно в очите на Господа. Яжте само тогава, когато трапезата Божия е поставена пред вас и само това, което намерите на нея. Защото истина ви казвам, Бог знае добре какво и кога е нужно на вашето тяло. От началото на месец Жиар (май) яжте ръж; в течение на месец Сиван (юни) - пшеница - най-съвършената от всички треви, които дават зърно. Направете така, че вашият ежедневен хляб да бъде приготвен от пшеница, за да може Господ да се погрижи за вашето тяло.
към текста >>

96. ШЕСТАТА РАСА

Ако приятелят ти е на 1000 км от тебе, в една минута писмото е на неговата маса.
В бъдещата култура няма да имаш полици. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да пратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, която чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно дето трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на 1000 км от тебе, в една минута писмото е на неговата маса. Имаш нужда от няколко килограма картофи - няма да ходиш от една бакалница на друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. Как са дошли те? - Някой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки - и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате.
към текста >>

Имаш нужда от няколко килограма картофи - няма да ходиш от една бакалница на друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи.
Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да пратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, която чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно дето трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на 1000 км от тебе, в една минута писмото е на неговата маса. Имаш нужда от няколко килограма картофи - няма да ходиш от една бакалница на друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи. Как са дошли те? - Някой приятел възприел мисълта ти и веднага изпратил картофите. Имаш нужда от ябълки - и те дохождат по същия начин. Искаш да видиш приятеля си, да си поприказвате. Сядаш на стола си, отправяш мисълта си и се понасяш в пространството.
към текста >>

97. ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Сложи на масата един лист и писалка и каза: "Ще пишете, рекох.
съобщение от Учителя: "По възможност тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет. Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При идването ми на Изгрева, Учителят ме посрещна навън, при входа и ме попита: "Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: "Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да вляза в приемната в 10,30 часа сутринта. Сложи на масата един лист и писалка и каза: "Ще пишете, рекох. Кажете видението, което сте видели на 9 срещу 10 януари 1944 г." Аз Му разправих, че в салона на град Айтос в 18.00 часа, във време на молитва, при ставане в началото на лекцията, аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър, със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спусна една лента - като бял атлас с около 30 см широчина - в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговият образ, но не така светъл, както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: "Дойде часът, свърши се! "
към текста >>

98. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

На масата е натрупано много ядене, донесено от приятелите, но Учителят не желае нищо да хапне.
Учителят излиза, качва се по дървената стълба в горницата. Милка влиза заедно с Него. Учителят застава в средата на стаята, оглежда я и бавно започва да обикаля всички предмети и ги докосва леко с ръка. По-късно Милка разбира, че Учителят се е сбогувал със стаята си и с предметите, които са Му служили толкова години. След половин час те слизат долу в приемната. На масата е натрупано много ядене, донесено от приятелите, но Учителят не желае нищо да хапне. Сестра Милка е приготвила крем- какао за своя възлюбен и го предлага на Учителя за обед. Той я поглежда строго и казва: "Занеси крема на този, за когото беше определен." Учителят чете мислите на хората и на Милка й става неудобно от това, което й казва. Ще предам разказа на сестра Милка Периклиева за последните дни на Учителя с някои допълнения. На 19 декември 1944 г. времето е студено и земята - покрита със сняг.
към текста >>

99. ПОСЛЕДНИ СЛОВА И НАПЪТСТВИЯ

" Методи се вторачва в ръцете Му, а Учителят леко повдига едната си ръка, отмества я встрани и посочва към масата, на която са наредени няколко томчета беседи от Неговото Слово.
Методи е при леглото на Учителя и чува думите Му: "Аз трябваше да свърша работата си на Земята. Аз я свърших, а вас ще заключа на Земята, докато не свършите вашата работа, за която сте дошли. От нея няма да излезете, докато всеки един от вас не си свърши работата. В мен е ключът. В моите ръце е ключът на вашето избавление! " Методи се вторачва в ръцете Му, а Учителят леко повдига едната си ръка, отмества я встрани и посочва към масата, на която са наредени няколко томчета беседи от Неговото Слово. Методи проследява жеста Му: "Ето ключът! Там е вълшебният ключ." Методи кимва с глава, че е разбрал. Методи, в знак на уважение и страхопочитание към тази своя опитност, след време подвърза всички беседи, които имаше с кожена подвързия, за да може да запази по-сигурно ключа на избавлението. Но през 1957 г. комунистическата власт направи обиск на Изгрева и иззе цялата литература на Учителя като прибра и подвързаните томчета на Методи.
към текста >>

100. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна чиния с ябълки.
Пеехме общо преди погребението. Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин Фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна чиния с ябълки. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течаха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата с Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на Земята, беше вече не земна скръб, а космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхме ние тук - в салона на Изгрева - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
към текста >>

Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна чиния с ябълки. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течаха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата с Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на Земята, беше вече не земна скръб, а космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхме ние тук - в салона на Изгрева - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Отдели се и трета ябълка от чинията, отново се търкули по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал своята обич и внимание. Това бе последният концерт пред Всемировия Учител.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31927299499512