Търсене в текстове за 'Македония'

Галилей Величков (1911-1985)

Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония.
Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв. Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете. Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете. Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител. Имаше една сестра Тереза Керемидчиева. Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония. Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа.
към текста >>

2. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.
Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси. И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония. Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи. Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята. Годината бе 1936. Въпросната страна бе Германия. Въпросната столица бе Берлин, а въпросното правителство бе това на Третия райх и на Хитлер.
към текста >>

3. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година.
Убити са 14, ранени са 25 души. От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не. Английските бомбардировки в София и в страната не бяха очаквани от никого. На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия. На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи. Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година. На 22 юни, Германия напада и навлиза в СССР. През 1941 година, нощните въздушни нападения със самолети са предпочитание на английското командуване. Самолетите идват към София по Владайското дефиле, по билото на Витоша над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново. На 7 декември Япония напада военноморската база на САЩ Пърл Харбър на Хавайските острови. На 8 декември, САЩ обявяват война на Япония.
към текста >>

4. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Там България бе разделена на пет части: Княжество България, Източна Румелия, Македония, Одринска Тракия и Западните покрайнини.
Така че Александър II е двоен освободител. Веднъж за руския народ и втори път за българския народ. Чрез освобождението на България Русия се въздигна като народ и държава. Това бе наградата за Русия от Невидимия свят." Беше сключен Сан-Стефанският мирен договор и бяха определени границите на България. Но Англия се намеси и предизвика Берлинския конгрес през юли 1878 година. Там България бе разделена на пет части: Княжество България, Източна Румелия, Македония, Одринска Тракия и Западните покрайнини. Това бе неочаквана развръзка за всички. Учителят по този повод каза: "Англия наруши Божествения План като наруши границите на Сан-Стефанска България и предизвика Берлинския конгрес и разделянето на България. А това бе най-хубавият Божествен акт на земята. Англия се уплаши от Русия, че ще се увеличи влиянието й. Тя сбърка.
към текста >>

5. 7_07 Бомбардираното пиано и разрушеният Изгрев

Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка.
"Бомбардираното пиано и разрушеният "Изгрев" Една интересна опитност ми разказа Милка Периклиева. Тя беше детска учителка, музикантка, свиреше на пиано. Бе родена във Варна, а родителите й бяха от Македония.Аз бях близък с нея и тя ми разказа следната случка. Била учителка в едно училище, намиращо се срещу бул. "Фердинанд", срещу бившата Зоологическа градина. Училището се наричало "Свети Седмочисленици", понеже се намирало до едноименната черква. Тя занесла в училището собственото си пиано, за да занимава децата. Идва войната и започват бомбардировките над София.
към текста >>

6. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Свързаха се с Германия, за да им даде Македония.
Защото политиците не послушаха. Казваше им се да пазят неутралитет. Българите запазиха неутралитет само с Русия, а на другите обявиха война. Какво ще спечелят с тази война? Тук имаше някакво користолюбие. Свързаха се с Германия, за да им даде Македония. Не са германците, които ще им дадат Македония, нито останалите велики сили могат да ги задоволят. Казват, че Русия ни е освободила. Казано е обаче в Свещените книги, че само Бог освобождава. Следователно Бог ни освободи чрез Русия. Каквито са заблужденията на народите и на държавите такива са и на отделните хора.
към текста >>

Не са германците, които ще им дадат Македония, нито останалите велики сили могат да ги задоволят.
Казваше им се да пазят неутралитет. Българите запазиха неутралитет само с Русия, а на другите обявиха война. Какво ще спечелят с тази война? Тук имаше някакво користолюбие. Свързаха се с Германия, за да им даде Македония. Не са германците, които ще им дадат Македония, нито останалите велики сили могат да ги задоволят. Казват, че Русия ни е освободила. Казано е обаче в Свещените книги, че само Бог освобождава. Следователно Бог ни освободи чрез Русия. Каквито са заблужденията на народите и на държавите такива са и на отделните хора. Русите освободиха българите от турско иго.
към текста >>

7. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Брегалница е река в Македония, протича в Щипското поле и се влива във Вардар под Градско.
Той ги е кръстил и им написал книги, и съставил букви за българите. А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това, необходими за превода на Богослужебните книги. Тук той употребява славянизирано гръцко писмо, което е кирилицата. От тук идват неговите ученици - сподвижници. От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година. Брегалница е река в Македония, протича в Щипското поле и се влива във Вардар под Градско. При княз Борис долното поле е било във владение на българите. Около 855 - 861 година тука имало некръстени, защото Борис се покръства в 864 година. Според Наум, във второто си Житие той описва, че по времето на светите Кирил и Методий те са преминали по цялата земя българска и са ги обръщали на православната вяра. Климент още в младите си години е следвал Константин и Методий. Той е роден в европейските мизи, в които повечето хора са българи.
към текста >>

8. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Родена от баща българин от Македония и майка германка.
Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо. Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости. Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка. Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче. Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам!
към текста >>

9. 3.08. Болните сливици

Той имаше много хубав глас и пееше народни песни по радио София - от Македония песни; но имаше лош навик - когато се храни с горещо ястие, пие студена вода и разбира се, често получаваше смущения сериозни от сливиците в гърлото.
8. Болните сливици Като говоря лично за себе си, да кажа също и за моя брат Атанас, с 6 години по-малък от мен. Той имаше много хубав глас и пееше народни песни по радио София - от Македония песни; но имаше лош навик - когато се храни с горещо ястие, пие студена вода и разбира се, често получаваше смущения сериозни от сливиците в гърлото. Така, при един такъв случай с него, ние тогава заедно живеехме при майка ми, една цяла нощ той едвам дишаше от възпаление на сливиците. Разбира се, през цялата нощ, с каквото можехме, ние го лекувахме - с лайка, гаргара правехме, но сливиците не спадат. А иначе той беше страхлив - да отиде при лекар и така лекарят там, със своите съоръжения металически да бърка в гърлото му и т.н.- не желаеше. Аз му предложих: „Искаш ли да те заведа при Учителя? " - понеже той Го знае и е идвал на беседи, слушал е беседите и т.н.. „Разбира се, казва, искам." И така сутринта завеждам брат ми с неговите знаменити, свръх увеличени сливици при Учителя.
към текста >>

Разбира се, за мене нямаше две мнения, но брат ми, на диалект от Македония ме пита: „Той не каза лекарство".
Пита ме - с разположение винаги ме е посрещал Учителят - това искам да подчертая, за каквато и да е услуга. Той ме пита: „Какво има, брат? " „Учителю, имам едно братле, което така и така със сливиците му, гърлото му, цяла нощ не можахме да спим, сливиците не спадат." Той пита: „Къде е момчето? " Казвам: „Долу е при стълбите." „Извикайте го" - и брат ми веднага по стълбите се качва горе, и аз стоя отстрани. Брат ми Му целува ръка, Учителят му взема и другата ръка, двете ръце и така ги държи двете ръце на брат ми няколко секунди и освобождава ръцете, и се обръща към мене и казва: „Ще мине". Разбира се, за мене нямаше две мнения, но брат ми, на диалект от Македония ме пита: „Той не каза лекарство". Учителят се смее и ме пита: „Какво казва? " „Учителю, учудва се, че Вие не предложихте някакъв вид лекарство". Учителят се смее и казва: „Добре, духнете му, казва, каве, сухо каве в гърлото." Разбира се аз знаех, че това е само така и аз бутам брат ми и вече по стълбичките слизаме. „Довиждане Учителю, благодарим" и тръгнахме полека, полека по шосето за града. Когато стигнахме до Радио София, по шосето, пак той, непринудено ми отвори устата и ми казва: „Нищо няма, мина ми".
към текста >>

10. 3.14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?

Така съществувахме ние, българският народ, но по едно време, както евреите от Гърция, Македония, Югославия, така и от другите окупирани от германците страни, бяха изпращани в тези лагери в Полша.
14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? По време на II-та Световна война, ще ви разкажа един много интересен случай, как Учителят съдейства да останат евреите в България и да не бъдат евакуирани и изселени от страната, както бе с много други страни, окупирани от германците и изпращани по лагерите в Полша, Освиенцим, Требленка, и по другите лагери, за съжаление и за срам на Европа по това време. Макар че България е малка страна, бе окупирана от германците, разбира се, пак "доброволно", имайки предвид мощта и силата на Германия. Така съществувахме ние, българският народ, но по едно време, както евреите от Гърция, Македония, Югославия, така и от другите окупирани от германците страни, бяха изпращани в тези лагери в Полша. След известни разисквания тука, в Народното събрание и от опозиционните народни представители, пледираха от нашата страна да не бъдат изселвани евреите, а да си останат тук, тъй като ние, по принцип, нашият българският народ е толерантен към всякакви, всички националности, независимо какви са. Особено като виждахме последиците от изпращането им в тези, не искам да кажа грозната дума - в тези „лагери на смъртта" в окупираната Полша. Но след голямо давление, и то категорично, от германските власти върху цар Борис, цар Борис се принуждава и прави декрет, според който да бъдат изселени евреите от България в Полша. И по дунавските пристанища да бъдат там натоварени в кораби. Един наш приятел съмишленик д-р Методи Константинов, работеше тогава в една организация, казваше се „Национална пропаганда".
към текста >>

11. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

Аз, съвсем незначителният от най-незначителните, се казвам Нестор Вельов Илиев от село Тресонче, Дебърско - Вардарска Македония, българин от пра-пра-пра-пра-пра дедовска фамилия.
34. Нестор от село Тресонче идва в България Всеки човек има своя външна и вътрешна физиономия, изявена и неизявена в живота. Аз, съвсем незначителният от най-незначителните, се казвам Нестор Вельов Илиев от село Тресонче, Дебърско - Вардарска Македония, българин от пра-пра-пра-пра-пра дедовска фамилия. Тези неща, които моят брат Вергилий Кръстев ме помолва 2-3 пъти и понеже не иска да приеме моята концепция, че всеки един човек е важен, но не е важно неговото име, неговият адрес, неговата биография, за вечността. Но, по негово настояване неколкократно, според негови съображения за исторически сведения, и аз, като микроскопически представител тука, в Бялото Братство в България, трябва да му разкажа нещо за себе си. И аз вече посочих от кое село съм, коя околия. Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро. Християни са, но в Албания живеят.
към текста >>

Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро.
34. Нестор от село Тресонче идва в България Всеки човек има своя външна и вътрешна физиономия, изявена и неизявена в живота. Аз, съвсем незначителният от най-незначителните, се казвам Нестор Вельов Илиев от село Тресонче, Дебърско - Вардарска Македония, българин от пра-пра-пра-пра-пра дедовска фамилия. Тези неща, които моят брат Вергилий Кръстев ме помолва 2-3 пъти и понеже не иска да приеме моята концепция, че всеки един човек е важен, но не е важно неговото име, неговият адрес, неговата биография, за вечността. Но, по негово настояване неколкократно, според негови съображения за исторически сведения, и аз, като микроскопически представител тука, в Бялото Братство в България, трябва да му разкажа нещо за себе си. И аз вече посочих от кое село съм, коя околия. Нашето село е едно от седемте села, които се наричат „МИЯЦИ", защото в Македония имат „БЪРСЯЦИ", „МИЯЦИ" и „ГЕГИ", източната част на Албания, или западната част на Охридското езеро. Християни са, но в Албания живеят. Ние сме 7-села - Галичник, Лазара-поле, Тресонче, Селце, Росоки, Гари и Сушица. Особеността на тези села: историци, които са минали там 18, 19-то столетие са отбелязали, че тези 7 села, това население са потомци на Самуиловата аристокрация - от цар Самуил, от неговото царуване преди векове. Ние не казваме, както се казва тука - в горната част на България - „ние", като започва думата с "Н", а ние казваме „Мие" с "М" - Мие. Някои твърдят, че поради това, че казваме, че сме МИЕ, че сме наричани „МИЯЦИ".
към текста >>

в Македония.
се обяви II-та Световна война и след нея вече намаляха скотовъдците, а след II-та Световна война окончателно намаляха. От 1939 г. започна II-та Световна война и свърши 1945 г. Населението през това време по време на войната беше окупирано от албанци и от италианци. И така, понеже бе малтретирано от новите окупатори, напуснаха тези села 95% и се преселиха в Скопие, Битоля, Охрид, Гевгели, Велес, Прилеп и т.н. в Македония. Някои дойдоха в Българя, доста от тях, така че вече нашите села останаха празни, запустяха. Тъй като нашето население е миролюбиво и понеже мъжкото население са строителни работници, идват само от време на време в домовете си. Аз роден съм в 1915 г. и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г.
към текста >>

Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура.
пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо. Вярно, баща ми е бил войник-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война. И когато се е говорило за България вкъщи, в нашия дом празник е било специално за мене в душата ми и на цялото ни семейство. Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука. Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов. И там взех подготвителните курсове, а през лятото държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни. България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова.
към текста >>

Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава.
Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо. Вярно, баща ми е бил войник-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война. И когато се е говорило за България вкъщи, в нашия дом празник е било специално за мене в душата ми и на цялото ни семейство. Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука. Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов. И там взех подготвителните курсове, а през лятото държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни. България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова. Сега, как стана така, че аз да се запозная с Братството и с Учителя?
към текста >>

12. 3.35. Среща с Учителя

35. Среща с Учителя В курсовете на свещеник Михайлов, имаше такъв подготвителен курс за български език, тъй като в нашето наречие в Македония не е литературният език, който е български.
35. Среща с Учителя В курсовете на свещеник Михайлов, имаше такъв подготвителен курс за български език, тъй като в нашето наречие в Македония не е литературният език, който е български. И аз взех такъв курс и до мен на чина седеше едно момиче. По време на междучасията другите курсисти отиваха из коридорите по една или друга причина, аз, от започването до свършването, седях на чина, така както и момичето. Момичето, виждайки, че не съм тукашен от София, нали и моят диалект се проличаваше, тя ме попита къде живея и аз рекох: "Живея на ул. „Венелин". И аз следваше да я питам: „А вие къде живеете? " „Ами аз живея на Изгрева".
към текста >>

13. 3.40. Македонци на Изгрева

Когато си замина Учителят, той сподели с мене: „Несторе, много съжалявам, че не използвах знанията на Учителя по астрология, че не го питах за много неща." Така, Петър Манев е роден в Охрид, Македония.
Много скромно живееше и така и скоро сравнително почина, на 64-годишна възраст. Той беше много въздържан. Само когато го питаш може да каже нещо. Но иначе беше прецизен в своите астрологически измерения. Беше най-добрият астролог на Изгрева, но бе изключително деликатен и стеснителен. Когато си замина Учителят, той сподели с мене: „Несторе, много съжалявам, че не използвах знанията на Учителя по астрология, че не го питах за много неща." Така, Петър Манев е роден в Охрид, Македония. Георги Томалевски е в Крушево роден, Кирил Икономов е в Кавадарци роден. Неговият баща е свещеник православен. Елена Андреева е от едно село до Кичево - Синище. Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония.
към текста >>

Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония.
Когато си замина Учителят, той сподели с мене: „Несторе, много съжалявам, че не използвах знанията на Учителя по астрология, че не го питах за много неща." Така, Петър Манев е роден в Охрид, Македония. Георги Томалевски е в Крушево роден, Кирил Икономов е в Кавадарци роден. Неговият баща е свещеник православен. Елена Андреева е от едно село до Кичево - Синище. Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония. Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско. След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г. Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония. Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е и Михаил Иванов. Значи това са доста дейни личности.
към текста >>

Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония.
Елена Андреева е от едно село до Кичево - Синище. Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония. Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско. След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г. Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония. Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е и Михаил Иванов. Значи това са доста дейни личности. Всяка област на планетата и населението има особени белези, така изявени в живота. Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%. Няма половинчати работи.
към текста >>

Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%.
След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г. Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония. Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е и Михаил Иванов. Значи това са доста дейни личности. Всяка област на планетата и населението има особени белези, така изявени в живота. Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%. Няма половинчати работи. Аз от моето пребиваване от 1940 г. в Братството досега, толкова много хора са минали в Братството и са заминали. Но ние, от Македония, които сме видели Учителя, чули сме Неговите беседи, от начало до края на живота си сме негови последователи. И с най-голяма признателност и благодарност към Бога, че сме дошли тук, за да видим Учителя и да се храним от Неговото Слово, което е Божествено.
към текста >>

Но ние, от Македония, които сме видели Учителя, чули сме Неговите беседи, от начало до края на живота си сме негови последователи.
Всяка област на планетата и населението има особени белези, така изявени в живота. Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%. Няма половинчати работи. Аз от моето пребиваване от 1940 г. в Братството досега, толкова много хора са минали в Братството и са заминали. Но ние, от Македония, които сме видели Учителя, чули сме Неговите беседи, от начало до края на живота си сме негови последователи. И с най-голяма признателност и благодарност към Бога, че сме дошли тук, за да видим Учителя и да се храним от Неговото Слово, което е Божествено. Сестра Янакиева е една от нашите стари сестри, също родом от Македония, предана 100% в Словото на Учителя и в братския живот. До последния си ден от живота си живееше на Изгрева и дори когато вече позастаря, Учителят й казва: „Вземете сестра, поливайте розите и цветята". И по този начин, Той разбира се не го казва, но то се подразбира, да си прави гимнастика и да си намира работа и да не стои празна. Нашият брат Славчо Славянски живо участие взимаше при организацията при летуването на Рилските езера.
към текста >>

Сестра Янакиева е една от нашите стари сестри, също родом от Македония, предана 100% в Словото на Учителя и в братския живот.
Няма половинчати работи. Аз от моето пребиваване от 1940 г. в Братството досега, толкова много хора са минали в Братството и са заминали. Но ние, от Македония, които сме видели Учителя, чули сме Неговите беседи, от начало до края на живота си сме негови последователи. И с най-голяма признателност и благодарност към Бога, че сме дошли тук, за да видим Учителя и да се храним от Неговото Слово, което е Божествено. Сестра Янакиева е една от нашите стари сестри, също родом от Македония, предана 100% в Словото на Учителя и в братския живот. До последния си ден от живота си живееше на Изгрева и дори когато вече позастаря, Учителят й казва: „Вземете сестра, поливайте розите и цветята". И по този начин, Той разбира се не го казва, но то се подразбира, да си прави гимнастика и да си намира работа и да не стои празна. Нашият брат Славчо Славянски живо участие взимаше при организацията при летуването на Рилските езера. Той отиваше да ги спазарява тамо каракачаните, да спазарява камионите и т.н. Неговият баща е родом от Щип и също неговия зет, оженен за негова сестра Надка е Жоро Кьосев, и той също е от Македония.
към текста >>

Неговият баща е родом от Щип и също неговия зет, оженен за негова сестра Надка е Жоро Кьосев, и той също е от Македония.
Сестра Янакиева е една от нашите стари сестри, също родом от Македония, предана 100% в Словото на Учителя и в братския живот. До последния си ден от живота си живееше на Изгрева и дори когато вече позастаря, Учителят й казва: „Вземете сестра, поливайте розите и цветята". И по този начин, Той разбира се не го казва, но то се подразбира, да си прави гимнастика и да си намира работа и да не стои празна. Нашият брат Славчо Славянски живо участие взимаше при организацията при летуването на Рилските езера. Той отиваше да ги спазарява тамо каракачаните, да спазарява камионите и т.н. Неговият баща е родом от Щип и също неговия зет, оженен за негова сестра Надка е Жоро Кьосев, и той също е от Македония. Жоро Кьосев е зет на Славянски. Надка е сестра на Славчо Славянски. Димитър Балючев е също от Егейска Македония, по убеждение е земеделец. Има една снимка, на която се вижда как до Учителя отстрани седят Стоицев и дядо Благо на масата, в Рила по обед, а Димитър Балючев стои пред тях с блюдо за обед. Хубава снимка на още по-прекрасен живот.
към текста >>

Димитър Балючев е също от Егейска Македония, по убеждение е земеделец.
Нашият брат Славчо Славянски живо участие взимаше при организацията при летуването на Рилските езера. Той отиваше да ги спазарява тамо каракачаните, да спазарява камионите и т.н. Неговият баща е родом от Щип и също неговия зет, оженен за негова сестра Надка е Жоро Кьосев, и той също е от Македония. Жоро Кьосев е зет на Славянски. Надка е сестра на Славчо Славянски. Димитър Балючев е също от Егейска Македония, по убеждение е земеделец. Има една снимка, на която се вижда как до Учителя отстрани седят Стоицев и дядо Благо на масата, в Рила по обед, а Димитър Балючев стои пред тях с блюдо за обед. Хубава снимка на още по-прекрасен живот. Какъв е изводът за пребиваването на македонските българи на Изгрева? Той е следният: „Най-важното нещо е, да служи човек на Бога. Най-великото нещо е, да служи човек на Бога". (Учителя)
към текста >>

14. 3.45. Георги Томалевски

Аз съм българин от Македония, от Дебърско".
Обаче през есента бях научил вече къде живее, на ул. „Шипка" 35, 3 ет. Отидох там, позвъних, отвори се вратата, яви се пред мене един среден на ръст човек и му казвам: „Г-н Томалевски, Вие? " „Да, аз съм". „Извинете казвам, аз съм Ваш почитател, чел съм Ваши работи в книгата „Сигнали". Аз съм българин от Македония, от Дебърско". И той, като чу това, блъсна вратата до края на стената и ме покани радушно вътре в апартамента, отидохме в стаята, в кабинета му, седна той така срещу мен и само след три минути разговор, казва: „От днес аз съм Георги за теб, а ти си за мен Нестор." Какво разбрах аз, че неговите родители, баща му, са преселници в Крушево от Галичник, а майка му от село Гаре, пак също Мияци, за които по-рано вече ставаше дума за мене. Значи те са също Мияци. Да, Мияци. И така, до края на живота му, от 1941 до 1988 г. бяхме приятели, когато той се пресели в другия, за нас невидим свят, на 90-годишна възраст.
към текста >>

15. 3.47. Симеон Радев

Но един ден, понеже и той е от Македония, от гр.
47. Симеон Радев Нашият български общественик, историк, литератор Симеон Радев дълги години, почти през целия трудов стаж е бил посланик в почти всички големи столици в света. Но един ден, понеже и той е от Македония, от гр. Ресен и аз съм приятел с него лично и със семейството му, един ден ми разказа следния случай от пребиваването му като посланик във Вашингтон. „Посланиците често пъти са канени от други съответни легации на чайове, на банкети. При един банкет бях седнал на масата, от едната ми страна беше гръцкият ми колега - посланик, а от другата страна беше мексиканския посланик. Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик? " А той ми отговори: „Вижте, г-н Радев, тази лъжица не е за моята уста, духовните въпроси са за мен чужда работа".
към текста >>

Така и когато съм ходил при тях вкъщи сме разговаряли предимно 90% за Македония, за България, за трагедията на Македония, че не е в границите на България, престъпленията на Големите сили спрямо България, особено при Берлинския конгрес, нали тогава всеизвестно бе какво участие взеха Дизраели и Бисмарк, и другите.
Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик? " А той ми отговори: „Вижте, г-н Радев, тази лъжица не е за моята уста, духовните въпроси са за мен чужда работа". И г-н Радев ми казва на мен: „Несторе, това е почтен отговор на един човек, който не може да каже, както например нашите съграждани и сънародници. Българин ако е, като му кажеш за духовни въпроси, той, макар че никога не е мислил по тия въпроси, той веднага ще отреже - или има, или няма. А онзи отговаря: „Не е лъжица за моята уста този проблем". Така и когато съм ходил при тях вкъщи сме разговаряли предимно 90% за Македония, за България, за трагедията на Македония, че не е в границите на България, престъпленията на Големите сили спрямо България, особено при Берлинския конгрес, нали тогава всеизвестно бе какво участие взеха Дизраели и Бисмарк, и другите. Така никога не сме говорили за духовни въпроси у тях вкъщи и дори когато сме излизали на разходка с него. Но аз, когато съм бил свободен, не съм на работа, а имах тази чест да бъда доста време без работа, не ми даваха работа, бях на Изгрева постоянно. Така в делничен ден в стола снабдявах със зарзават, с голяма радост и други наши приятели, а сестрите готвеха, когато имаше братски стол. Един делничен ден, в двора, пред салона на Изгрева виждам седнал на една от пейките г-н Симеон Радев сам и си размишлява. Аз пристъпих при него и му казвам: „Какво Вие тука, г-н Радев?
към текста >>

„Не е станало въпрос, ние разглеждахме въпросите за Македония и за България".
„А ти какво, Несторе, тука? " „Аз, г-н Радев, аз съм тука, в Братството съм тука". „Така ли? " „Така". „Ти никога не си ми казвал". „Не е станало въпрос, ние разглеждахме въпросите за Македония и за България". „Откога си тука? " „Откакто дойдох в България! " „Така ли? " „Така". И аз му казвам: „Знаете ли, че Учителят г-н Дънов говори за Вас похвално в една от беседите?
към текста >>

16. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо.
А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един патриотически свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод. Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо. Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски.
към текста >>

17. 3.58. Кармата на Георги Томалевски

Той е роден в Крушево, Вардарска Македония.
58. Кармата на Георги Томалевски С брат Георги Томалевски бях 47 години приятел. Той е роден в Крушево, Вардарска Македония. Неговите родители са от нашия край - Дебърско, преселени в Крушево и той там е роден. Когато дойдох в братството се запознах с него и цели 47 години до неговата кончина, до неговото заминаване от този свят, бяхме интимни приятели. По време на бомбардировките беше разрушена кооперацията, където живеех, на ул. „Венелин". Той дойде и ми даде ключа и аз отидох там при него. Той живееше на ул.
към текста >>

От частен, от обществен, народностен характер, за България, за Македония.
Той дойде и ми даде ключа и аз отидох там при него. Той живееше на ул. „Шипка" 35 и разбира се ме прибра. Цяла зима живях при него. Даде ми стаята, кабинета и с него сме водили всякакви разговори. От частен, от обществен, народностен характер, за България, за Македония. В братството по време на войната сме идвали заедно на беседи на Изгрева и т.н., независимо от това, че той беше връстник с майка ми, по-възрастен от мен към 21 години. При един разговор с него той ми сподели следното: Той, разбира се, бе връстник с Борис Николов и съученик в Школата на Учителя на Изгрева и били заедно с Бориса в комуната, в Ачларе. Но при едно частно пътуване са с Бориса във влака. Борис обикновено беше мълчалив, не говореше много. Но при това пътуване във влака заедно седели до прозореца и Борис му споделил на Георги следното нещо: Учителят му казал: „Борисе, както на тебе Мария Тодорова е съдба за тебе, имаш карма, така и на Георги Томалевски неговата съпруга му е карма.
към текста >>

18. 3.59. Божествената партия

Познаваме се, но не сме говорили и той тогава ме пита: „Комшу, какво ще кажеш за Македония?
Нали по време на войната той каза: „Велика глупост". И кой ще бъде вторият гарант? За вторият гарант трябва да търсим друг. През 1946 г., две години преди това, на "Венелин" имаше един обущар, който кърпи обувки и аз бях отишъл там нещо да ми направи поправка на обувката. И тогава влиза един наш съсед, активен борец, участник в септемврийското въстание от 1923-1925 г. Познаваме се, но не сме говорили и той тогава ме пита: „Комшу, какво ще кажеш за Македония? " Аз му казвам: „Македония е отново под робство след II-та Световна война." „Под робство ли? "- той ме пита. „Да", казвам. „Ами ти говориш против ОФ, против Георги Димитров, против правителството." „Аз, казвам и ви отговарям по въпроса за Македония, че е отново под робство. „Аз ще извикам милиционер".
към текста >>

" Аз му казвам: „Македония е отново под робство след II-та Световна война." „Под робство ли?
И кой ще бъде вторият гарант? За вторият гарант трябва да търсим друг. През 1946 г., две години преди това, на "Венелин" имаше един обущар, който кърпи обувки и аз бях отишъл там нещо да ми направи поправка на обувката. И тогава влиза един наш съсед, активен борец, участник в септемврийското въстание от 1923-1925 г. Познаваме се, но не сме говорили и той тогава ме пита: „Комшу, какво ще кажеш за Македония? " Аз му казвам: „Македония е отново под робство след II-та Световна война." „Под робство ли? "- той ме пита. „Да", казвам. „Ами ти говориш против ОФ, против Георги Димитров, против правителството." „Аз, казвам и ви отговарям по въпроса за Македония, че е отново под робство. „Аз ще извикам милиционер". „Извикай двама - аз рекох - ще им кажа пак същото." И така аз излязох оттам, от обущарницата и две години се срещахме, но нито говорим, нито се поздравяваме, нищо.
към текста >>

„Ами ти говориш против ОФ, против Георги Димитров, против правителството." „Аз, казвам и ви отговарям по въпроса за Македония, че е отново под робство.
И тогава влиза един наш съсед, активен борец, участник в септемврийското въстание от 1923-1925 г. Познаваме се, но не сме говорили и той тогава ме пита: „Комшу, какво ще кажеш за Македония? " Аз му казвам: „Македония е отново под робство след II-та Световна война." „Под робство ли? "- той ме пита. „Да", казвам. „Ами ти говориш против ОФ, против Георги Димитров, против правителството." „Аз, казвам и ви отговарям по въпроса за Македония, че е отново под робство. „Аз ще извикам милиционер". „Извикай двама - аз рекох - ще им кажа пак същото." И така аз излязох оттам, от обущарницата и две години се срещахме, но нито говорим, нито се поздравяваме, нищо. През 1948 г., когато СССР и България се скараха с Тито и Югославия, нещата се обърнаха обратно. Източноевропейските партийни организации се събраха, но Тито не отиде с партийна делегация в една конференция в Букурещ и се скараха. По това време, една сутрин аз вървя от ул.
към текста >>

„Гурко", и чувам след мене стъпки, старчески така, и някой подтичва и вика: „Комшу, комшу." Аз като се обърнах, виждам го този, старият човек, който искаше да ми прави неприятности с милицията, защото за Македония казах тогава така... и аз се спрях.
През 1948 г., когато СССР и България се скараха с Тито и Югославия, нещата се обърнаха обратно. Източноевропейските партийни организации се събраха, но Тито не отиде с партийна делегация в една конференция в Букурещ и се скараха. По това време, една сутрин аз вървя от ул. „Венелин" по ул. „Любен Каравелов" и завивам по ул. „Гурко", и чувам след мене стъпки, старчески така, и някой подтичва и вика: „Комшу, комшу." Аз като се обърнах, виждам го този, старият човек, който искаше да ми прави неприятности с милицията, защото за Македония казах тогава така... и аз се спрях. А й той дойде и ми подава двете ръце, и ми казва: „Комшу, извинявай, ти си бил прав за Македония. Тито - така и така." „Аз само на въпроса отговорих, нищо повече" „Ама аз, каза, постъпих нередно." „Нищо, това е Ваша работа". „Но сега времената са такива, да разчиташ на мен за какъвто случай и да ти се случи, обаждай се на мен." Рекох: „Няма да има нужда вече." „Но ако се случи, викай". И тогава майка ми казва - ще отидем при Калайджиев - за гарант. Отидохме при него.
към текста >>

А й той дойде и ми подава двете ръце, и ми казва: „Комшу, извинявай, ти си бил прав за Македония.
Източноевропейските партийни организации се събраха, но Тито не отиде с партийна делегация в една конференция в Букурещ и се скараха. По това време, една сутрин аз вървя от ул. „Венелин" по ул. „Любен Каравелов" и завивам по ул. „Гурко", и чувам след мене стъпки, старчески така, и някой подтичва и вика: „Комшу, комшу." Аз като се обърнах, виждам го този, старият човек, който искаше да ми прави неприятности с милицията, защото за Македония казах тогава така... и аз се спрях. А й той дойде и ми подава двете ръце, и ми казва: „Комшу, извинявай, ти си бил прав за Македония. Тито - така и така." „Аз само на въпроса отговорих, нищо повече" „Ама аз, каза, постъпих нередно." „Нищо, това е Ваша работа". „Но сега времената са такива, да разчиташ на мен за какъвто случай и да ти се случи, обаждай се на мен." Рекох: „Няма да има нужда вече." „Но ако се случи, викай". И тогава майка ми казва - ще отидем при Калайджиев - за гарант. Отидохме при него. „Разбира се, Несторе, готово." И така, вече ме повикаха нали, в организация, да ме приемат и поставиха два въпроса: „Защо не сте дошли досега?
към текста >>

19. 5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността

Майка ми - Христина Трайчева, е от Кратово - Македония.
Mигът НА ВЕЧНОСТТА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ДРАГА МИХАЙЛОВА 1. Kак хванахме мигът на вечността Именувам се Драга Михайлова Иванова. Родена съм на 27 ноември 1910 г. в гр. Кюстендил. Майка ми - Христина Трайчева, е от Кратово - Македония. Баща ми Михаил Иванов е от гр. Прилеп - Македония. Баба ми от Кратово имала сестра с две дъщери. Тези две дъщери били много хубави. Едната я харесал един турчин и искал да я потурчи, и да я вземе за втора жена.
към текста >>

Прилеп - Македония.
Kак хванахме мигът на вечността Именувам се Драга Михайлова Иванова. Родена съм на 27 ноември 1910 г. в гр. Кюстендил. Майка ми - Христина Трайчева, е от Кратово - Македония. Баща ми Михаил Иванов е от гр. Прилеп - Македония. Баба ми от Кратово имала сестра с две дъщери. Тези две дъщери били много хубави. Едната я харесал един турчин и искал да я потурчи, и да я вземе за втора жена. Ето защо двете дъщери постоянно се криели. Жената на турчина като научила, че мъжът й ще докара втора жена в домът им, почнала да ревнува.
към текста >>

По този начин са пристигнали в България, понеже Македония е била турска.
А майка ми била 4-5 годишна, помислила, че тече сапун, хванала с ръчичка и започнала да размазва мозъка и викала: „Мамо, сапун, мамо сапун." Погребали убитата дъщеря. Тогава баба ми се уплашила, че искат да по-турчват и другата дъщеря, и тя решила да бяга. Тогава слага вуйчо ми и майка ми в два коша, мята ги върху един кон, качва се върху него и така преминава границата при Крива Паланка, и дохожда в Кюстендил. Тогава се е пътувало така. На коня му се слага самар, а от двете страни на самара се слагат два коша и в тях се слага багаж. По този начин са пристигнали в България, понеже Македония е била турска. Баща ми е от град Прилеп. Като момче на десет години, заедно с други връстници, се били с турчетата от турската махала. Турците се заканили, че ще убият децата. Уплашва се и идва в Кюстендил. После отива в София, Бургас, обикаля навсякъде.
към текста >>

20. 5.10. Ябълка от Учителя

Като учителка бях командирована в Македония.
Аз бях дълбоко възмутена и обидена. Дадох си дума повече да не разказвам никому нищо. Изпълних обещанието си. Затова досега не съм разказвала. А сега ще ви я разкажа. Като учителка бях командирована в Македония. За Коледа си дойдох в София. Тогава Коледа беше на 7 януари, а Бъдни вечер беше на 6 януари. После, десетилетия по-късно, измениха календара и сега Бъдни вечер е на 24 срещу 25 декември. Дойдох си в София, посрещнахме Коледа и на третия ден на Коледа стана най-голямата бомбардировка над София. Беше 10 януари 1944 г.
към текста >>

Там видяхме, че беше разрушен моста на река Нишава, за да се попречи на влаковете да минават и да се движат към Македония.
А там са нахвърлени избити български войници от сръбските партизани, натоварени във влака, за да ги донесат в София и тук да ги погребват. Брат ми, като видя всичко това, каза: „Втасахме я сега." Нямаше как, качихме се на влака. Той беше пълен с войници. Само един вагон беше определен за граждани. Стигнахме до Цариброд. Там видяхме, че беше разрушен моста на река Нишава, за да се попречи на влаковете да минават и да се движат към Македония. Слязохме от влака. Гледаме - широка река. Бяха сложили камъни, а върху камъните дъски и по тях трябваше да се премине от единия край на реката до другия. Аз държах в едната си ръка куфарче, а в другата - чанта. Седя и се чудя: „Боже, как ще премина сега тази река?
към текста >>

21. 5.16. Кошница, пълна с кайсии

16. Кошница, пълна с кайсии Бях учителка в Македония.
16. Кошница, пълна с кайсии Бях учителка в Македония. Трябваше да пътувам за София. Ганчо Ганчев, който бе комендант на гарата в Скопие, беше приготвил една кошница, пълна с кайсии. Там имаше много дръвчета и се раждаха много кайсии. Ганчо ми предаде тази кошница, да я занеса от Скопие за Мърчаево и да я предам на Учителя. Той беше ми издействал място във влака, който беше претъпкан от народ.
към текста >>

22. 5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото

Когато дойдох от Македония за няколко дни в София, аз исках да мина и да обиколя поляната на Изгрева, където играехме Паневритмия.
Паша ослепя заради това, че се опита да промени Словото на Учителя, и че се отказа от Салона. Първо коригира Словото, а след това се отказа от Салона, заради къщата си. Продадоха я и взеха една сума голяма, с която сума тя смяташе да намери някоя сестра, която да я гледа. Но така се обърнаха нещата, че никой не пожела да я гледа. Дори и за много пари. Когато дойдох от Македония за няколко дни в София, аз исках да мина и да обиколя поляната на Изгрева, където играехме Паневритмия. А поляната беше заградена, беше затворено и имаше порта, заключена с катинар. Отивам при тях и казвам: „Сестра Паша, аз искам да мина и да обиколя няколко пъти кръга на Паневритмията, защото утре си заминавам като учителка в Скопие. Затова дайте ми ключа да си отключа вратичката и като свърша обиколката, отново ще ви го върна." Но тя и сестра й Аня не ми дават ключа, не разрешават да се отключи. Но аз реших да се прекатеря през оградата, да прескоча оградата и така да отида до поляната. Таман прескачам, те дойдоха, хванаха ме за полата и ме свалиха.
към текста >>

23. 5.21. Тереза Керемидчиева

21. Тереза Керемидчиева Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония.
21. Тереза Керемидчиева Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония. Дъщеря й беше Савка Керемидчиева - стенографката на Учителя. Аз се сближих с нея много; след като тя видя отношението на Савка към мене - тя ме приемаше като най-близък човек до себе си. Савка си замина от този свят през май 1945 г. Аз продължих да поддържам връзка с Тереза. Тя ми пишеше дълги писма, съдействаше ми, даваше ми съвети, изпращаше ми книги там на село, където аз бях учителка.
към текста >>

24. 5.43. Кръстницата

Когато бях учителка в Македония, след една от бомбардировките се върнах там.
Родила детето, но не живяла добре с мъжа си. Развежда се с мъжа си, излиза от съдебната палата, качва се на трамвая, обляга се на вратата, но по пътя вратата се отваря, тя пада от трамвая и той я прегазва. Живяла още няколко дни и умряла, през което време е успяла да предаде последното си желание. А по-късно онзи вятър ни донесе некролога и ни го постави пред краката, за да го прочетем и по такъв начин да узнаем финалът на един донос. Ето как бях аз кръстница на детето на онази, която ме изпрати в затвора. Когато бях учителка в Македония, след една от бомбардировките се върнах там. В училището имаше помещение за командированите учителки. В една стая имаше четири легла за учителките. Влизам в стаята си и се мъча да запаля печката. Трите учителки не бяха още дошли. В съседната стая имаше една учителка, на която мъжът й беше войник.
към текста >>

25. 5.48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА

Аз тогава бях командирована като учителка в Македония.
48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА На Изгрева беше дошъл един индиец, казваше се Бехари. От Индия отишъл в Югославия, а оттам идва в София. Дойде на Изгрева. Аз тогава бях командирована като учителка в Македония. Преди да тръгна, дойдох на Изгрева и там Ангел Янушев снимаше с фотоапарат. И аз като го видях, застанах до индиеца и Ангел ме засне с фотоапарата. Този Бехари престоя на Изгрева, ходи в Мърчаево и се среща с Учителя. После го погнаха от тука и той си замина за Югославия и оттам за Индия. От тези направени снимки той бе изпратил на майка си.
към текста >>

26. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Щип, в Македония.
Отговор нямаше. Тодор Павлов беше мой гимназиален учител. Той бе роден на 14. 02.1890 г. в гр. Щип, в Македония. Той завършва философия и педагогика в Софийския университет в 1914 г. Учителства в град Лом от 1910 - 1911 г., а идва в гр. Казанлък като учител от 1914 - 1915 г. Теоретик и идеолог на диалектическия материализъм, марксист, комунист, професор от 1932 - 1936 г. в Москва по диалектически материализъм.
към текста >>

27. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Загора, а родът му идва от Македония.
Притежаваше един особен чар, който се разпространяваше както в неговите писания, така и в неговите отношения с хората. Винаги присъстваше на екскурзиите с Учителя. Александър Стрезов. Той беше също участник в Ачларската комуна. Бе роден в Ст. Загора, а родът му идва от Македония. Той бе една легендарна личност, бе много забавен, романтичен, общителен и свиреше на китара. Беше редактор на едно научно списание по естествени науки. По едно време се отдалечи от Школата, но после се приближи отново. Но винаги оставаше верен. Бе голям приятел на Георги Томалевски и Борис Николов.
към текста >>

28. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз бях на Изгрева при Учителя, когато съобщиха тази вест, че българите трябва да окупират Сърбия и Македония.
Югославия се присъедини към Тристранния пакт, като на 27-ми с. м. избухна военен преврат, насочен срещу Германия. След 9 дни Хитлер обяви война на Югославия, като след няколко дни Югославия капитулира. Германците заставиха България да влезе и окупира някои от териториите на Гърция и Югославия. Тази фатална грешка на българската политика беше порицана от Учителя. Аз бях на Изгрева при Учителя, когато съобщиха тази вест, че българите трябва да окупират Сърбия и Македония. Учителят стана много сериозен и не одобри тази стъпка в българската политика. Той искаше строг неутралитет. Тогава съветниците на цар Борис го уплашиха, че Италия ще вземе Македония и подплашиха българското правителство да направи една погрешна крачка, която им костваше много. И след това българите там направиха много престъпления и си навлякоха карма. Това нещо Учителят го изнесе и ги изобличи в Словото Си.
към текста >>

Тогава съветниците на цар Борис го уплашиха, че Италия ще вземе Македония и подплашиха българското правителство да направи една погрешна крачка, която им костваше много.
Германците заставиха България да влезе и окупира някои от териториите на Гърция и Югославия. Тази фатална грешка на българската политика беше порицана от Учителя. Аз бях на Изгрева при Учителя, когато съобщиха тази вест, че българите трябва да окупират Сърбия и Македония. Учителят стана много сериозен и не одобри тази стъпка в българската политика. Той искаше строг неутралитет. Тогава съветниците на цар Борис го уплашиха, че Италия ще вземе Македония и подплашиха българското правителство да направи една погрешна крачка, която им костваше много. И след това българите там направиха много престъпления и си навлякоха карма. Това нещо Учителят го изнесе и ги изобличи в Словото Си. Учителят изобщо гледаше на политиката и на политическите схващания като дрехи, които се слагаха върху тялото на народите и след като се износят, се заменят с други. До този момент авторитетът на Учителя се засенчваше чрез човека, който направи елипсата около котвата. А това бе Любомир Лулчев, който много често правеше лични грешки и засечки на техните правителствени намерения.
към текста >>

29. 73. НА МУСАЛА

Златка Георгиева (Вачева)

Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на 1ог пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на изток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъва в безкрайността!...
Едва сега чувствуваме, че са премръзнали. Пием топла водица от нарочно донесени термоси, сядаме около Учителя. Започва Словото. Слово на Мусала. Слово, което не отстъпва по светлина, по красота от тези, които видяхме преди малко. Целият преди обед прекарахме там милвани от топлото, лъчезарно, мусаленско слънце, радвайки се на красивите картини, които ни заобикаляха от всички страни: на 1ог пиринска Македония, та чак до Бяло море, на север - Балкана, Дунавската равнина, та чак до Дунава, на изток погледът се губи над Рила и Родопите някъде из Тракия, а на запад потъва в безкрайността!... И красота, и радост, и вдъхновение! „Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение, ти си благословение! " Пеем всички. И лекота! „При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала?
към текста >>

30. 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

Баща ми е бил дошъл от Македония още като ерген понеже големия му брат, който е бил правист е дошъл в Русе, това е била една от причините, за да дойде и той в Русе при брат си.
Тогава Хитлер беше дошъл вече в Германия, войната беше започнала. Бай Кралю казваше: „Аз, затова го махнах това куче, защото ще ми направи някаква беля". Като хора от Братството ни дадоха едно място, където да си посадим лозе. Трябва да кажа, че баща ми и майка ми се ожениха в Русе. Майка ми беше много добра домакина, тя не е работила иначе никога. Баща ми е бил дошъл от Македония още като ерген понеже големия му брат, който е бил правист е дошъл в Русе, това е била една от причините, за да дойде и той в Русе при брат си. На една сватба в квартал „Хаберман" в Русе майка ми отива с кабриолет с един слуга. А майка ми не била красавица, но имаше страшно хубава фигура. Тя беше пълничка, но много добре сложена и имаше хубава дълга коса къдрава, която баща ми не позволи да я отреже. Тя имаше много хубав кок до края на живота си. Баща ми я харесва и си направил сметка, че може да седне примерно в кабриолета с нея и че слугата ще ги вози в него.
към текста >>

31. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония.
Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички - запишете си го! Аз в 1913 година казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 година ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите! " В 1918 година ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали! " Не стана ли така?
към текста >>

32. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

Чавдар войвода минава, аз, казва, отивам към Македония, а баща ми е от Щип".
Александра Печеникова завършила с отличие гимназия. Тока носеха тогава баретите. Много се смеехме на тази снимка. Мисля, че беше през 1923 г., когато през Кюстендил минали чети - Страхил войвода или Чавдар войвода. Аз не помня, но баща ми беше във възторг, в отлично настроение, хвърляше големи банкноти на масата и казваше; „Деца, черпете се, купете си, каквото искате. Чавдар войвода минава, аз, казва, отивам към Македония, а баща ми е от Щип". Баща ми беше много близък с фабрикантите „Симоне", които имаха магазин за всички вълнени прежди „Симоне". Те често ни канеха у тях на гости. Дъщерята на г-н Симоне Антоанета беше приятелка на Сашка. Синът му Жак беше много близък със Славчо. Имаха едно малко момченце Лулу, то пък беше мое приятелче.
към текста >>

33. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Надежда Георгиева Кьосева

Но когато чу, че е син, като хукна да праща телеграми по Македония.
А той ме пляскаше по лицето и казваше: „Викнете! Викайте! Освободете се!. Но аз ни дума не продумах и се чу само когато детето изплака. Жоро казваше: „Нека дойде детето живо и здраво, няма значение дали ще е момиче или момче". Но когато чу, че е син, като хукна да праща телеграми по Македония. Едва бяха изминали трите дни и нали той трябваше да го запише, но не искаше да го запише на баща си, защото щели да му викат Гиго. Казвам му, няма да му викаме Гиго, ще му викаме Гриша. И най-после на третия ден, той го записа Григор. Тогава всичко беше приготвено. През Гришово време като дете, имаше всичко преди войната.
към текста >>

34. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Марийка Великова Марашлиева

Дойран - Македония.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ Жорж е роден в 1913 г. на 23 април в гр. Дойран - Македония. През същата година още в края на първата си годинка семейството им се премества в гр. Струмица. Името Жорж той взима от някакъв негов дядо на име Джорджо или от един капитан от френски войски, които са били в Струмица през време на войната и който се е наричал Жорж. Баща му е бил търговец, имал е мелница и е бил деен член на протестантската черква под влиянието на пастор Хаус и пастор Хаскел от Солун. Сестра му Рут и брат му Дино са учили в протестантски училища в Струмица. В края на войната гр.
към текста >>

35. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Пантелей Гулабчев беше родом от Лерин - Македония.
Пазарен ден баща ми изнасяше стоката с каруца и там продаваше. По едно време в Братството имаше едно семейство Гулабчеви, което се беше приютило там. Те бяха учители. Бяха уволнени поради това, че бяха комунисти. Прикриха се за известно време. Пантелей Гулабчев беше родом от Лерин - Македония. Баща му бил свещеник. На държавни разноски изпратили Пантелей да учи семинария в Цариград, която се считала за полувисше училище. Александрина (Динка), жена му е родом от Русе. Тя беше учителка по пеене. Сведение за това семейство ми даде синът им Любен Гулабчев от Русе.
към текста >>

36. 3.Пленничество и предателство

Така стигнали до едно село в Македония и Илия среща един поп, който му обещава да ги преведе през нощта по някаква пътека по планината към българската територия.
Но французкият началник изказва възхищението си от него и го поздравява за бойните му умения и знания. През една мрачна нощ той с група войници, около 70 души избягват от плен, измъкват се от охраната. Пътували само нощем, а през деня спели. Страхували се да не ги забележат и да ги предаде някой. Опасявали се от предателство. Така стигнали до едно село в Македония и Илия среща един поп, който му обещава да ги преведе през нощта по някаква пътека по планината към българската територия. Обявили си среща къде да се срещнат с попа. Но един от групата сливенлия избягва скришом, отива и намира попа и му съобщава, че другите се отказали да преминават. Тогава попа го превел само него. Останалите чакали на уговореното място през нощта и вместо да тръгнат към България те поели обратно. Загубват се и така скитат 20 дни гладни и жадни.
към текста >>

37. 34. Евакуацията

Гради Колев Минчв

„Македония“, на ул.
Когато през 1928 г. отидох да уча за трети прогимназиален клас, живях у тях. Той имаше в София рибарски магазин. Продаваше риба, маслини, зехтин и т.н. на пл. „Македония“, на ул. „Христо Ботев“ мисля, която отива към гарата. Та отидох при него и го помолих да оставя кашоните с електромерите при него, та тъй да отида в Мърчаево. „Много хубаво“ каза той. (Аз бях работил в магазина разни тезгяха и други работи и се чувствахме близки.) Той беше спал у дома в София докато си подреди магазина. Той ми вика: „Гради, на другия ъгъл, отстрана на спирката на трамвая, който отива към Княжево, там има голяма сладкарница и други магазини.
към текста >>

38. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

От тая Стамболова махала, където бяхме настанени, като се минат няколко километра към Македония се намира Стражин.
Като дойде линейка аз вземах ранените войници и ги свалях, а после от Крила паланка идваше друга линейка, която ги взимаше. По едно време пристига една кола от Крива паланка, слиза един офицер и вика: „Войниче, какво правиш тук? “ Отговорих, че пренасям войниците. А той да се случи генерал Владимир Стойчев, командващ Първа българска армия. Та лично ме поздрави. От тая Стамболова махала, където бяхме настанени, като се минат няколко километра към Македония се намира Стражин. Там пристигнаха от България парашутисти, които са охранявали до тогава Министерството на войната и ги хвърлиха в атака. Там загинаха може би 150 войника между дърветата на километри. Имал съм много случаи когато след това са идвали близки, бащи, братя на войниците да ги търсят, разравят и ги познаваха по чорапите, по ризите, изобщо по дрехите, с които са били облечени. В Стамболова махала веднъж валя такъв силен дъжд, че водата започна да тече по гърба ми, защото палатката ми беше поставена на една вада, пък леглото ми беше точно над вадата. В това време германците ни обстрелваха, понеже знаеха, че в Стамболова махала има войски.
към текста >>

Имал съм случай, като вървя по билото на баира да видя партизаните от Македония.
За сведение там беше и полковия щаб, в който имаше разни адвокати и др. Аз от време на време излизах да се поразходя така. Затварях вратата и излизах. А там около Чифте хан имаше баир с големи скали и като се разхождах на много места виждах убити германци. Беше забранено да се погребват. Имал съм случай, като вървя по билото на баира да видя партизаните от Македония. После там 10-12-годишни деца, сложили шмайзера, сложило лентите патрони, все едно, че отива войник на война. Гледам германците съблечени голи съвсем. Всичко им взето и дрехи, и обувки. Аз си нося лопатката и други работи, но смея ли да изкопая някое трапче и да го търкулна там. Нали е забранено.
към текста >>

39. 53. Военната блокада

В квартала „Юч бунар“, който е работнически квартал и главно от преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти.
53. ВОЕННАТА БЛОКАДА Методи Шивачев продължаваше разказа си. По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала „Юч бунар“, който е работнически квартал и главно от преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща близнак с дома на баба Парашкева, майка на Георги Димитров. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров изплашена влиза от другата страна на къщата, търси и моли Учителя да я укрият, че навън има блокада и ще бъде заловена. Учителят извиква сестра Василка и й казва: „Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й, сложете й бяла кърпа на главата и нож, да бели картофи“. Това Василка изпълнила. След малко пристига и Георги Димитров.
към текста >>

40. 2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Когато тръгвах за центъра на града и трябваше да мина по пясъчната настилка на булевард "Македония", усещах всяка една песъчинка под краката си и косата ми се изправяше.
2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА Беше през 1922 година. Живеех и работех в зданието на книгоиздателство "Хемус", непосредствено до Руския паметник, когато забелязах у себе си една аномалия. Когато тръгвах за центъра на града и трябваше да мина по пясъчната настилка на булевард "Македония", усещах всяка една песъчинка под краката си и косата ми се изправяше. Изпитвах истински ужас докато премина това разстояние. Оплаквах се тук и там, ходех на планината, забелязах, наистина, че два или три дена след екскурзията аномалията се преустановява, но през два или три дена аз не мога да ходя по планината. Какво да правя? През това време няколко от стаите бяха заети от господин Нейчев, който имаше магазин за билки и който често идваше с децата си да прегледат състоянието на билките, изсушени там.От тогава помня хубавите екскурзии до Люлин, която ни посрещаше с голямата си красота и многото и разнообразни цветя, които милите деца познаваха вече по име, знаеха кое за какво служи и аз мило се занимавах с тях.Екскурзиите бяха хубави, цветята прекрасни и децата обични, но моето състояние се подобряваше само за два-три дена.Учителят. Да, Учителят е най-големият лечител.
към текста >>

41. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае.
ДИМИТЪР ГРИВА (30.ХI.1914-24.II.1994 г.) 1. КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик. А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях. И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни.
към текста >>

42. 13. ЛАТЕРНАТА

Ташев разбрах, че нашият род идва от югозападна Македония.
13. ЛАТЕРНАТА В: Сега искам вие да ми разкажете за вашия род. От къде идва вашият род? Г: Ставаше въпрос още като ученик, когато баща ми ме заведе на преглед при проф. Ташев разбрах, че нашият род идва от югозападна Македония. И баща ми провери понеже според моя албинизъм аз съм с бяла коса, бяла кожа, това е било някакво си племе, което е живяло някъде там в планините -албански ли къде е било, имало римски някакъв гарнизон. И действително, баща ми проверява, че по време на въстанието на Али паша една майка с две деца с два коша с един кон бяга през Рило-Родопите и слиза в Асеновград. Тази майка е носела или майка му или дядо му на моят дядо. Така че корена ми по бащина линия е от там. По майчина линия не знам.
към текста >>

И там даже идеята им е била от този випуск половината да влязат във войската в България, а половината да отидат долу в Македония, да подготвят въстанието и когато се вдигнат от тука нашите за въстание, всички да се включат.
Като изпращат момчето смятат, че отива при брат си, обаче как ще каже той на генерала чичо, нали. Не е знаел Ботев, че племенника му е там. Един ден пристига майката при брат си да се видят. В това време се готви, уговаря се въстанието. Гоце Делчев бил много активен. И там даже идеята им е била от този випуск половината да влязат във войската в България, а половината да отидат долу в Македония, да подготвят въстанието и когато се вдигнат от тука нашите за въстание, всички да се включат. Обаче ускоряват въстанието и не е могло да стане тази история, но баща ми имаше много хубави спомени от този випуск. Той случайно попада на военните и след това започват войните. Той става офицер. Баща ми имаше отношение и влечение към науката. Знаеш ли каква памет имаше той, особено по история.
към текста >>

43. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

В: Савка е половината германка, Елена от Македония идва.
Учителят много я ценеше. И всички стенографки - Савка и Боев, и Елена работеха денонощно. Един интересен център е Елена. Всички си заминаха само тя остана. Доста голяма памет има за нещата, събитията и за Школата. В: Савка е половината германка, Елена от Македония идва. Д: Много македонци има. Там голям корен е било. Не случайно Цар Борис I, който ни покръсти, той действително е бил просветен човек. Той там искал да направи един мост от Константинопол до Адриатика под Дубровник, започнал да строи даже. Той знаел, че трябва да опре до морето, няма какво да се бием с византийците и друго да има тил.
към текста >>

Праща ги долу в Охрид, в Македония.
И едно 20 км отделя да се направи път, мост до Константинопол. И ако Симеон беше продължил пътя по тая посока. Историята по друг начин щеше да се развие. Идват учениците на Кирил и Методий. Къде ги праща той, Борис? Праща ги долу в Охрид, в Македония. Там е бил голям център. Тая Македония знаеш какво нещо е? Условия големи.Климат, почва, плодородие. В: Интересно е, че още от историята идването на българите брата на Аспарух, наречен Кубер отива в Битоля и там се заселва. По късно там се раждат личности, които задействуват културния живот и историческите процеси в България.
към текста >>

Тая Македония знаеш какво нещо е?
Историята по друг начин щеше да се развие. Идват учениците на Кирил и Методий. Къде ги праща той, Борис? Праща ги долу в Охрид, в Македония. Там е бил голям център. Тая Македония знаеш какво нещо е? Условия големи.Климат, почва, плодородие. В: Интересно е, че още от историята идването на българите брата на Аспарух, наречен Кубер отива в Битоля и там се заселва. По късно там се раждат личности, които задействуват културния живот и историческите процеси в България. Възраждането идва от долу и освобождението от византийско робство пак от долу тръгва. Д: Тука има много култури на Балканския полуостров.
към текста >>

44. 42. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

Д: Ами Коминтерна, те продадоха Македония.
Те направиха въстания, смяна на правителството против германците, когато те бяха вече на турската граница и забавиха войната с месец и половина. Те затова дадоха много жертви, даде два милиона жертви Югославия, но устояха на позициите си верни на Съглашението. И затова от сега нататък ние трябва да имаме в съзнанието си тези факти. Нашите направиха голяма грешка, Георги Димитров и кой ли не, такава наивна работа. В: Каква беше грешката на него? Д: Ами Коминтерна, те продадоха Македония. Те нали биеха тука българите да се пишат македонци, после пък ги караха да се пишат пак българи. Дошли тука 40 хиляди души от Тракия. Идват у нас двайсет и коя година, даже ги изхвърляха, че не били българи. Един историк пише, това е нещо казва, го няма в ничия история. Да дойдат те в България и да им кажат, че вие не сте българи.
към текста >>

45. 27. ТЕРЕЗА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Повече нали деца няма да отглеждаме, няма да имаме." В това време обаче се преживява погрома на България, в един от тези погроми, при които българското население от Македония бива подгонено и в това време един македонец посещава Керемидчиев в неговия дом, водейки едно момиченце 4-годишно, чиито родители са загинали по време на тези събития в Македония и му казва: "Ти си заможен човек, би могъл щото това дете е сираче, ако можеш да го приемеш в своя дом, да го гледаш като свое дете".
А тя като годеница когато идва тук в България имали са гости и влизайки в спалнята вижда просто, че две деца си играят на кревата. Разбира тя, че ще има две деца, както и в живота й се случва. Впоследствие обаче става нещо интересно. Когато тя ги отглежда, вече стават към 5-6-годишни децата, тя казва на съпруга си: "Аз искам да отида вече малко в Германия, да се занимавам с моите духовни въпроси. Децата са вече големи, ти можеш да се грижиш за тях и този въпрос сме го вече решили. Повече нали деца няма да отглеждаме, няма да имаме." В това време обаче се преживява погрома на България, в един от тези погроми, при които българското население от Македония бива подгонено и в това време един македонец посещава Керемидчиев в неговия дом, водейки едно момиченце 4-годишно, чиито родители са загинали по време на тези събития в Македония и му казва: "Ти си заможен човек, би могъл щото това дете е сираче, ако можеш да го приемеш в своя дом, да го гледаш като свое дете". Той казва: "Съжалявам, но аз трябва да взема съгласието на моята съпруга. В момента тя е в Германия". И той пише на Тереза писмо, за да изиска нейното съгласие и тя му пише в отговор: "В момента, когато този твой приятел е водил детето при тебе, майката на детето се яви при мене и ме замоли да приютя и да отгледам нейната рожба в нашия дом. Тъй че въпроса е решен, тя ще бъде нашето трето дете". И действително, тя става едно красиво момиче и понеже нямат никаква кръвна връзка, Тереза има някакъв много по-млад брат, когато идва от Германия един ден той я харесва и тя се оженва за него, заминава за Германия.
към текста >>

46. 30. БОЯН БОЕВ

Сестра Савка, майката е германка, бащата българин от Македония.
Това беше много характерно за него. Той, доколкото зная, неговата майка е арменка. Тъй че има нещо интересно в състава на нашите стенографи. Те бяха четирима. Те бяха три сестри и той беше четвъртия, брат. Сестра Савка, майката е германка, бащата българин от Македония. Сестра Елена, майката българка, бащата македонец също. Сестра Паша, майката българка, бащата руснак и брат Боев, майката арменка, бащата българин. Това личеше по неговия тен, малко смугъл. Така у него проличаваше един източен натюрел. Като младеж заминава за Мюнхен да следва естествени науки.
към текста >>

47. 10. НОВИЯТ ЖИВ ИЗГРЕВ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Питам Учителя дали да замина за Македония.
Те се бяха евакуирали в село Искрец. Те искаха да бъда учителка по пеене в Скопската Консерватория, като обещават, че всеки от професорите ще ми покажат неговия специален метод на певческото изкуство. След някой ден получих назначението. Заповед подписана от Министъра Проф. Йоцов. Заминавам пак в Мърчаево. Питам Учителя дали да замина за Македония. Той отсече: „Никаква Македония! " „Искам да се оженя". Той отговори: „Никаква женитба! " „Учителю, смело казвам аз, искам да имам деца. „Никакви деца!
към текста >>

Той отсече: „Никаква Македония!
Те искаха да бъда учителка по пеене в Скопската Консерватория, като обещават, че всеки от професорите ще ми покажат неговия специален метод на певческото изкуство. След някой ден получих назначението. Заповед подписана от Министъра Проф. Йоцов. Заминавам пак в Мърчаево. Питам Учителя дали да замина за Македония. Той отсече: „Никаква Македония! " „Искам да се оженя". Той отговори: „Никаква женитба! " „Учителю, смело казвам аз, искам да имам деца. „Никакви деца! " Благодарих Му, целунах Му ръката и завърнах в София.
към текста >>

48. 21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

НАДЯ - която сега живее в Скопие - Македония.
Става инструк-тор-изпитателен пилот, инженер, сътрудник на различни авиационни списания. МИЛКА - родена в София, свири на цигулка, оркестрантка в Пловдивския симфоничен оркестър през 1946 г., след това става музикален педагог в София. От 1957 г. живее в Париж. Пише книги за брат си „Асен Йорданов и авиацията", който е построил първия български аероплан, изпитан успешно на 10 август 1915 г. НАДЯ - която сега живее в Скопие - Македония. ВИОЛА - живее в Гринуич - САЩ. Представяме кратки бележки от дейността й в САЩ. ДЕЙНОСТТА НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА В САЩ 1. Превод и публикуване на I и II книга на Паневритмията. 2. „Дишането" от Боян Боев -1936 год. 3.
към текста >>

49. 3. ВЕСКА КОЗАРЕВА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Учителят бил изпращал Веска Козарева и при пророчицата Ванга от Петрич със задача, бил казал също, че цяла Македония ще мине през ръцете на Ванга, т.е.
Той ще знае най-добре как трябва да постъпи с тях.Това са били задачи поставени от Учителя на Данко. След като се е пенсионирала, Надка е ходела често да помага на мястото на Учителя (гроба). Там работеше брат Ангел и Гита (Маргарита Стратева) му помагаше най-често. Тя разсаждаше петунии и други цветя. Там работеше също и Тошко от Пловдив. Учителят бил изпращал Веска Козарева и при пророчицата Ванга от Петрич със задача, бил казал също, че цяла Македония ще мине през ръцете на Ванга, т.е. ще се съветва с нея. Когато сестра Веска отишла при Ванга, последната й казала, че Учителят й бил наредил да направи картофена супа, защото ще й дойде една гостенка от София.
към текста >>

50. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на владиката и Македония е била в самоковската епархия.
Като малък много се гордеех пред моите връстници - деца, че баща ми може да прави театър. Майка ми и нейният род е от Самоков. Родът се казва Бутилови. Родоначалник е бил Бутило, дошъл от Италия в Самоков през османското робство като специалист по линия на "Самоковите" - за производство на желязо. Самоков още през време на османското робство е бил духовен център. В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на владиката и Македония е била в самоковската епархия. Майка ми и целият й род са били много религиозни. Може би затова съм взел от единия род артистичната нагласа за възприятие и възпроизвеждане на творческото начало, а от другия род получих религиозното чувство, което отвори съзнанието ми, за да се добера до Школата на Учителя Дънов. Ученическите ми години преминаха в София. През 1934 г. ми попадна в кварталното читалище една малка книжка: "Пробуждане на колективното съзнание" от Петър Дънов.
към текста >>

51. 4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия.
Решенията са известни. Австро-Унгария чрез граф Андраши откъсват западните български земи, градовете Пирот и Враня, които се предават на Сърбия, за да могат в замяна да вземат славянските земи - Босна и Херцеговина. След Първата световна война империята на Австро-Унгария се разпада и от нея се създават независими държави: Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша. Австрия става по територията по-малка и от България. Югославия, която бе създадена след Първата световна война и с придобивките след Втората световна война задържа български земи, но дойде 1990 г. започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия. Имперските амбиции на Бисмарк за създаване на Велика Германия в Европа не можаха да се осъществят. Германия премине през две войни -1 и II световни войни, като ги загуби и й бяха отнети територии с немско население като бе и разделена на две Германии от 1945-1990 г. като бившата столица Берлин бе разделена на две. А Берлинската стена просъществува от 1962 до 1990 г. През И-та световна война Англо-американските бомбардировки над Берлин разрушават онзи дворец, в който е подписан договора през 1878 г.
към текста >>

52. П Р Е Д Г О В О Р ( В Ъ В Е Д Е Н И Е )

д-р Вергилий Кръстев

Тя бе родена в робство, в Македония.
То насочва и подчертава посоката по която се движи живота на Школата в спомените на Елена Андреева. 20. Включено е всичко, което можеше да влезе тук от нейния архив, който тя ми предаде. Вероятно има оставени и други неща по други лица. Но те в бъдеще трябва да се включат към този том на Елена Андреева. Защо го назовах така този том? Тя бе родена в робство, в Македония. В робство, под турско иго. Аз я заварих завързана от кармата й, не може да се движи с краката си. Бяха и сложили букаи като на вироглав кон. Но затова бе освободена отвътре чрез Дух и Сила, в резултат на което имаме тези спомени. А това не е малко и ние трябва да й благодарим.
към текста >>

Тя беше българин от Македония и тя беше „бяла македонка" според думите на Учителя, а това не е малко за нея, за тази епоха и за следващата епоха.
Аз я заварих завързана от кармата й, не може да се движи с краката си. Бяха и сложили букаи като на вироглав кон. Но затова бе освободена отвътре чрез Дух и Сила, в резултат на което имаме тези спомени. А това не е малко и ние трябва да й благодарим. Тя беше ученик от Школата на Бялото Братство. Тя беше българин от Македония и тя беше „бяла македонка" според думите на Учителя, а това не е малко за нея, за тази епоха и за следващата епоха. Да й благодарим за нейния труд.
към текста >>

53. 01. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО

РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев 1970-1987 год.) Вергилий Кръстев: Искам да запитам за Вашето име, кога сте родена, за Вашия род, откъде идвате и кога пристигате в България?
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев 1970-1987 год.) Вергилий Кръстев: Искам да запитам за Вашето име, кога сте родена, за Вашия род, откъде идвате и кога пристигате в България? Елена Андреева: Родена съм в Македония, село Свиница, Кичевско, Битолска област. Аз, когато съм родена в миналия век, Македония беше в робство - турско робство. Девет години съм била под турско робство. Родена съм на 21 юли (стар стил) или 3 август 1899 год. В ония години родителите не са обръщали внимание кога им се раждат децата, за да знаят точния час, за да си направят днес точен хороскоп.
към текста >>

Елена Андреева: Родена съм в Македония, село Свиница, Кичевско, Битолска област.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев 1970-1987 год.) Вергилий Кръстев: Искам да запитам за Вашето име, кога сте родена, за Вашия род, откъде идвате и кога пристигате в България? Елена Андреева: Родена съм в Македония, село Свиница, Кичевско, Битолска област. Аз, когато съм родена в миналия век, Македония беше в робство - турско робство. Девет години съм била под турско робство. Родена съм на 21 юли (стар стил) или 3 август 1899 год. В ония години родителите не са обръщали внимание кога им се раждат децата, за да знаят точния час, за да си направят днес точен хороскоп. Баща ми е роден в същото село, а майка ми е от едно съседно село Яворово.
към текста >>

Аз, когато съм родена в миналия век, Македония беше в робство - турско робство.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев 1970-1987 год.) Вергилий Кръстев: Искам да запитам за Вашето име, кога сте родена, за Вашия род, откъде идвате и кога пристигате в България? Елена Андреева: Родена съм в Македония, село Свиница, Кичевско, Битолска област. Аз, когато съм родена в миналия век, Македония беше в робство - турско робство. Девет години съм била под турско робство. Родена съм на 21 юли (стар стил) или 3 август 1899 год. В ония години родителите не са обръщали внимание кога им се раждат децата, за да знаят точния час, за да си направят днес точен хороскоп. Баща ми е роден в същото село, а майка ми е от едно съседно село Яворово. Аз съм от втория брак на родителите си.
към текста >>

Аз съм едно дете на майка и на баща, и там в Македония живяхме до девет годишна възраст.
Баща ми е роден в същото село, а майка ми е от едно съседно село Яворово. Аз съм от втория брак на родителите си. На моят баща почива съпругата му след три годишен брак. И на моята майка почива съпругът й, който е бил в София, и в София починал. И тогава хората се женеха така, събираха се вдовци и вдовици и създаваха нови семейства. Аз съм едно дете на майка и на баща, и там в Македония живяхме до девет годишна възраст. Там учех отначало. Моят дядо имаше пет сина и три дъщери. Тогава живеехме всички заедно в една къща. Не се деляхме. Тогава имаше училище в Македония и българската екзархия от Цариград ги поддържаше.
към текста >>

Тогава имаше училище в Македония и българската екзархия от Цариград ги поддържаше.
Аз съм едно дете на майка и на баща, и там в Македония живяхме до девет годишна възраст. Там учех отначало. Моят дядо имаше пет сина и три дъщери. Тогава живеехме всички заедно в една къща. Не се деляхме. Тогава имаше училище в Македония и българската екзархия от Цариград ги поддържаше. Тя плащаше заплатите на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език. Там бяха бедни села с много малък поминък и баща ми в ранна възраст идва в София на гурбет. Занимавал се е с търговия на дребно, купувал, препродавал. Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак.
към текста >>

Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката.
Не се деляхме. Тогава имаше училище в Македония и българската екзархия от Цариград ги поддържаше. Тя плащаше заплатите на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език. Там бяха бедни села с много малък поминък и баща ми в ранна възраст идва в София на гурбет. Занимавал се е с търговия на дребно, купувал, препродавал. Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана. Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила. Аз бях вече ученичка в трето отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам.
към текста >>

Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми.
Много съм чакана. Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила. Аз бях вече ученичка в трето отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам. Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто отделение, то да ме сложи отново в трето отделение, за да свикна с големия град и с тукашните училища. Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми. Аз исках много да уча. Като съм била мъничка имала съм голямо желание да уча. А в селото, в Македония нямаше прогимназия. Имах голяма любов към знанието и може би това ме доведе до Учителя. Аз съм чакана много от майка ми да се родя и с голяма любов ме гледаше и бях галена.
към текста >>

А в селото, в Македония нямаше прогимназия.
Аз бях вече ученичка в трето отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам. Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто отделение, то да ме сложи отново в трето отделение, за да свикна с големия град и с тукашните училища. Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми. Аз исках много да уча. Като съм била мъничка имала съм голямо желание да уча. А в селото, в Македония нямаше прогимназия. Имах голяма любов към знанието и може би това ме доведе до Учителя. Аз съм чакана много от майка ми да се родя и с голяма любов ме гледаше и бях галена. Майка ми много ми се радваше и ме е кърмила три години. Аз съм тичала, приближавала съм се до майка ми и съм викала „Цици" и тя ми е давала цицката си, за да бозая. Може би и на това се дължи здравето ми и че съм била здрава толкова години, за което благодаря на Бога.
към текста >>

Аз тогава изкарах само едно лято в Македония, върнах се в София, записах се в прогимназията и я изкарах.
В селото Свинище имаше училище до четвърто отделение, но нямаше прогимназия, а аз исках да уча. Трябваше да ме изпратят или в Тичево или в Битоля. И след като писах писмо на баща ми, че искам да уча, той ми писа да дойда при него. Майка ми не дойде тогава с мен, но тя по-късно на следващата година през месец февруари заболя и след това почина. Майка ми почина когато аз бях 17 годишно момиче. Аз тогава изкарах само едно лято в Македония, върнах се в София, записах се в прогимназията и я изкарах. След това завърших гимназия и записах в университета да следвам философия и окончателно завърших през 1926 год. Баща ми тук нямаше къща и живеехме под наем. Имаше бакалия и отзад имаше една стаичка и там живеехме.
към текста >>

54. 05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

Е.А.: Да ви кажа брат, аз като бях в Македония и както се видях при Учителя, почувствах, като че ли със свещица са ме взели от село и са ме довели тука за тая работа.
Даже и не отидох при Учителя. Щом ми казаха, взех си тетрадката и седнах на масата. Аз се зарадвах много на това предложение, но не отидох при Учителя, защото се стеснявах още, а че ме канят за такава работа ми правеше чест, значи с доверие ме приемат. В.К.: „Значи, който е изпратен ще дойде! " Виж как по невидими пътища Учителят си ръководи нещата. Е.А.: Да ви кажа брат, аз като бях в Македония и както се видях при Учителя, почувствах, като че ли със свещица са ме взели от село и са ме довели тука за тая работа. Поне в моят живот и в моите очи така съм се чувствала. Защото аз, ако нямах тази любов към учението, щях да си бъде една селянка на село с децата и с теготията и т.н., както всички жени, които останаха там.
към текста >>

55. 44. БОЯН БОЕВ

Е.А.: Нали съм от Македония расла все ще се усети нещо.
Е.А.: Джуаб. В.К.: Какво значи това? Е.А.: Е, отговаряше, можеше да ги тури на тясно даже, да. Ха,ха,ха. Турска дума е тя. В.К.: Да, да. Е.А.: Нали съм от Македония расла все ще се усети нещо. В.К.: Нали, интересно, че всички стенографи, ето сега Савка, половината германка, половината е македонка. Сега ти си от цяло македонка. Е.А.: Да, аз съм цяла македонка, чиста. Защото съм дошла в България на девет години в София. Македонка в турско съм живяла.
към текста >>

56. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

По майчина линия целият род ми е в Македония и аз дойдох тука 10 годишна, и тях почти не ги познавам.
Мама не е имала други деца. И така, нямам друг никой. От моя род само една моя роднина прие учението. Пък от целият род никой не е приел. Ех, благодаря на Бога, че един човек прие по майчина линия. По майчина линия целият род ми е в Македония и аз дойдох тука 10 годишна, и тях почти не ги познавам. Не поддържах връзка, аз бях още малка тогава. Един от братовчедите по майчина линия беше пратил хабер, да отида да се видим, пък той ще ми плати пътните само и само да отида. Но аз бях при Учителя и да ти кажа не ми беше интересно нищо. И така си останах тук. Аз въобще в живота си почти никъде не съм пътувала.
към текста >>

57. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

Аз съм родена в едно село в Македония и се чувствам, като че ли някой ме е взел с някакви щипци оттам и ме е донесъл в София, за да срещна Учителя.
Е.А.: Абе, че се прилага трудно, трудно се прилагат, но ако човек има огън вътрешен, може. Всичкото е до будното съзнание, нали до възможностите, които има в себе си които носи. Щото ние не знаем докъде е бил и какво е бил, нали. В.К.: Как смятате идването ви в Школата - като благословение, или това е намесата на Неведимия свят лично за вас? Е.А.: Лично, аз за себе си да ви кажа, даже съм го казвала това. Аз съм родена в едно село в Македония и се чувствам, като че ли някой ме е взел с някакви щипци оттам и ме е донесъл в София, за да срещна Учителя. Това е милост Божия. После това, че аз съм учила стенография, нали и бях готова за да стана стенографка при Учителя, това е една благодат пак от моите ръководители духовни. Затова благодаря на всички. Това е равносметка на един живот. А как да си наредя живота?
към текста >>

58. 154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Княжество България, Македония и Тракия.
Е.А.: Въобще Сан-Стефанска България не можа да стане. Тя си остана на книга само. Берлинският договор я раздели. В.К.: И фактически България се раздели на три части. Е.А.: Да, на три части - Румелия. В.К.: Княжество България, Македония и Тракия. Е.А.: А сега даже Македония вече я няма. Знаеш ли колко ми е мъчно за Македония? В.К.: Младото поколение е настроено на съвсем друга вълна. Е.А.: Да, на друга вълна. В.К.: Но старите мислят, защото вътре духът им жаднее за България.
към текста >>

Е.А.: А сега даже Македония вече я няма.
Тя си остана на книга само. Берлинският договор я раздели. В.К.: И фактически България се раздели на три части. Е.А.: Да, на три части - Румелия. В.К.: Княжество България, Македония и Тракия. Е.А.: А сега даже Македония вече я няма. Знаеш ли колко ми е мъчно за Македония? В.К.: Младото поколение е настроено на съвсем друга вълна. Е.А.: Да, на друга вълна. В.К.: Но старите мислят, защото вътре духът им жаднее за България. Е.А.: Например Охрид е чисто български град с много традиции славянски, още от Климент имат такива спомени за неговата дейност.
към текста >>

Знаеш ли колко ми е мъчно за Македония?
Берлинският договор я раздели. В.К.: И фактически България се раздели на три части. Е.А.: Да, на три части - Румелия. В.К.: Княжество България, Македония и Тракия. Е.А.: А сега даже Македония вече я няма. Знаеш ли колко ми е мъчно за Македония? В.К.: Младото поколение е настроено на съвсем друга вълна. Е.А.: Да, на друга вълна. В.К.: Но старите мислят, защото вътре духът им жаднее за България. Е.А.: Например Охрид е чисто български град с много традиции славянски, още от Климент имат такива спомени за неговата дейност. Ама хайде -де.
към текста >>

59. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Бащата от Велес -Македония.
В.К.: Тази Библия ми е дадена като награда от Учителя, като справяне в „Парахода". Е.А.: Е виж сега, Учителят ми подари Библията, е то е пак така в общата работа, понеже ние не влизахме в пререкание, ние не сме се карали, били сме винаги в добри отношения една с друга. Това съм искала да кажа. Нищо друго. В.К.: Сега тука, което съм записал, че стенографката Елена е двукръвна македонка, стенографката Паша, баща й руснак, майка българка, Савка - баща македонец, майка германка. Бащата от Велес -Македония. Е.А.: Точно така. В.К.: Брат Боев арменец така, а майка - българка. Как така се случи, че всички стенографи, така не са чистокръвни българи? Е.А.: Галилей питал Учителя веднъж, той ми казваше. Учителят беше отговорил, както той отговаряше така: „Е, щото е трябвало".
към текста >>

60. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

Аз бях дошла в трето отделение в едно училище на главна улица беше и разбира се дошла съм от Македония в пролетта.
В.К.: Там има българска гимназия. Е.А.: Тъй че нас ни наричат македонци, ние не се наричаме македонци. В.К.: Това ми харесва много. Е.А.: Както ни наричат сега нас дъновисти.Та така по същия начин и мене ме наричаха. А като бях мъничка. Аз бях дошла в трето отделение в едно училище на главна улица беше и разбира се дошла съм от Македония в пролетта. Есента отивам на училище. Отиват записват ме и главният учител, като ме разпита какво съм учила и какво знам горе-долу така на баща ми каза: „Виж хубаво е да я оставиш да повтори трето отделение, защото много неща те не са учили". Е, в село съм учила. В.К.: Ясно. Е.А.: И татко се съгласи и аз останах.
към текста >>

Никой не ме познаваше, че съм дошла от Македония.
В.К.: Ха, ха, ха. Е.А.: Виж, това ми беше оскърбление, защо ще ме делят от тях. И това беше една амбиция у мене, значи трето, четвърто отделение. В.К.: Първи, втори, трети клас. Когато постъпих ученичка в гимназията аз говорех на чист български език. Никой не ме познаваше, че съм дошла от Македония. Ама то беше амбицията. Така, ами защо ще ми се смеят. Македонче ще ми казват. В.К.: Значи оттам идва вече двойната македонка. Е.А.: А двойната македонка беше от Пашина измислица.
към текста >>

61. МОЯТ РОМАН

Аз съм родена в село Свиница, Кичевско - Македония на 21 юли - или 3 август 1899 год.
МОЯТ РОМАН Учителят при един разговор ми каза: „Ще опишеш романа си, но нито ще отнемеш нещо, нито ще прибавиш". Ще се опитам да го направя, за да послушам. Като описвам романа си, все трябва да кажа нещо и за себе си. Аз съм родена в село Свиница, Кичевско - Македония на 21 юли - или 3 август 1899 год. в сряда вечер срещу четвъртък, един ден след Илинден. Така ми каза майка ми, защото тя не е имала часовник. Аз съм родена от вторият брак на моите родители. Баща ми се оженил за една мома от селото, но след три години тя заболява от дифтерит и се поминала. Съпругът на майка ми бил на гурбет и се е поминал в София.
към текста >>

Трябва да кажа, че тогава Македония беше под турско робство.
Жените вършеха домашната работа. През пролетта те участваха в полската работа - копаеха, жънеха, плевяха, гледаха градината и т.н. Една от снахите за една седмица се грижеше само за домакинската работа - месеше хляб, печеше го, готвеше ядене за обяд и за вечеря за всички. Това дежурство им се падаше през месец. Братята живееха в много добри отношения помежду си, докато снахите често се караха все за дреболии. Трябва да кажа, че тогава Македония беше под турско робство. Животът не беше много радостен. Помня чичо ми Димитър беше дошъл на гурбет в София. Когато се връщал в село с една група други гурбетчии, някъде между Гостивар и Кичево ги нападат разбойници и ги обрали. Взели им всичките пари, които носели. На чичо бяха взели 15 наполеона и той беше много натъжен от загубата, а всички вкъщи се радваха, че се е върнал жив и здрав.
към текста >>

Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто отделение, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето отделение, за да допълня това, което може би ми липсва.
Когато бях в трето отделение, аз бях само момиче в цялото училище. Дори някои са се шегували, че баща ми ще ме прави даскалица, пък то наистина така стана. Аз станах учителка. Като завърших трето отделение баща ми решава да вземе мама и мене в София, при себе си. Ние дойдохме в София и когато стана време за училище, баща ми ме заведе при главният учител в училището „Отец Паисий", където е Първа мъжка гимназия, на ул. „Дунав". Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто отделение, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето отделение, за да допълня това, което може би ми липсва. Баща ми се съгласи и аз тръгнах на училище. Разбира се, че съм говорила на македонско наречие и децата ми казваха „Македончето". Понеже ние в Македония не се наричахме македонци, а бугари, не можех да разбера, защо ми викат македончето и аз протестирах пред баща си, защо ме наричат македончето. Аз се учех добре, стараех се много, но дотогава не бях виждала друга книжка, освен учебниците, които екзархията ни е пращала по разни предмети. Не знаех дори, че имало списания за деца и какви да е други книжки за четене.
към текста >>

Понеже ние в Македония не се наричахме македонци, а бугари, не можех да разбера, защо ми викат македончето и аз протестирах пред баща си, защо ме наричат македончето.
Като завърших трето отделение баща ми решава да вземе мама и мене в София, при себе си. Ние дойдохме в София и когато стана време за училище, баща ми ме заведе при главният учител в училището „Отец Паисий", където е Първа мъжка гимназия, на ул. „Дунав". Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто отделение, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето отделение, за да допълня това, което може би ми липсва. Баща ми се съгласи и аз тръгнах на училище. Разбира се, че съм говорила на македонско наречие и децата ми казваха „Македончето". Понеже ние в Македония не се наричахме македонци, а бугари, не можех да разбера, защо ми викат македончето и аз протестирах пред баща си, защо ме наричат македончето. Аз се учех добре, стараех се много, но дотогава не бях виждала друга книжка, освен учебниците, които екзархията ни е пращала по разни предмети. Не знаех дори, че имало списания за деца и какви да е други книжки за четене. Вероятно в градовете в Македония децата са получавали списания за деца, но ние, които учехме в село имахме само учебниците. Главният учител водеше трето отделение и имаше едно внимание към мене. Често ме питаше дали съм учила това или онова в село.
към текста >>

Вероятно в градовете в Македония децата са получавали списания за деца, но ние, които учехме в село имахме само учебниците.
Баща ми се съгласи и аз тръгнах на училище. Разбира се, че съм говорила на македонско наречие и децата ми казваха „Македончето". Понеже ние в Македония не се наричахме македонци, а бугари, не можех да разбера, защо ми викат македончето и аз протестирах пред баща си, защо ме наричат македончето. Аз се учех добре, стараех се много, но дотогава не бях виждала друга книжка, освен учебниците, които екзархията ни е пращала по разни предмети. Не знаех дори, че имало списания за деца и какви да е други книжки за четене. Вероятно в градовете в Македония децата са получавали списания за деца, но ние, които учехме в село имахме само учебниците. Главният учител водеше трето отделение и имаше едно внимание към мене. Често ме питаше дали съм учила това или онова в село. Помня, имахме час по рисуване. Аз не бях учила рисуване и не знаех какво е рисуване, не знаех какво да правя. Погледнах момченцето, което седеше до мене, видях то какво рисува и аз почнах да рисувам това, което то рисуваше.
към текста >>

62. 02.Като завърших отделенията

Той размисли и вместо да ме праща по пансиони в някой от градовете на Македония, решава да ме вземе при себе си.
Като завърших отделенията, майка ми поиска да се върнем в село и аз отидох с нея. Когато дойде време за училище, написах едно писмо на баща си, който остана да работи в София, в което писмо исках непременно да уча. Той размисли и вместо да ме праща по пансиони в някой от градовете на Македония, решава да ме вземе при себе си. Пише на майка ми да ме изпрати в София. По това време в Турция имаше холера и трябваше да чакам близо два месеца, за да мога да пътувам, защото във всеки град имаше карантина. Най-после ме изпратиха с един роднина и само на българската граница стояхме 24 часа в карантина. Когато отидох да ме запишат в първи клас на прогимназията, бяха минали два месеца от учебната година и трябваше съветът да реши, за да ме приемат. След приемането ми, дадоха ми срок, за да настигна другарите си.
към текста >>

В средата на годината майка ми заболя в Македония, татко отиде да я види и я доведе за лечение.
Момиченцата ме защитиха, казаха, че майка ми не е при мене и че няма кой да се погрижи за мене. Аз, макар и малка, разбрах, че много неща не зная, които знаят моите другарчета, пък и условията, при които бях живяла бяха други. Тази забележка на учителката много ме засрами и много дълбоко ме нарани. Аз не бях видяла, че престилката ми е мръсна, не съм имала поглед за това. Разбира се, че после бях много внимателна да не ми направи втора забележка. В средата на годината майка ми заболя в Македония, татко отиде да я види и я доведе за лечение. Оттогава, докато се помина ту се пооправяше, ту пак заболяваше. Когато беше в болница или на легло, аз трябваше да се грижа за домакинството, а когато бях в училище, баща ми готвеше обяда. Когато мама боледуваше вкъщи, не беше радостно. Аз имах много задължения вън от уроците, не ми оставаше време да чета книжки, а това вече беше станало нужда за мен. Като свърших прогимназия аз исках да продължа да уча в гимназията, но баща ми и майка ми искаха да ме дадат в стопанското училище, за да се науча да шия.
към текста >>

63. 09.„Агни йога

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Още като малко момиче в Македония чувах от възрастните как четниците са убивали всеки заподозрян в предателство.
По всяка вероятност той е станал жертва на опита да попречи на преврата. Лично аз изпитвах дълбока и скрита радост, че съм съдействала за неговото спасение, макар, че той никога не призна това. Радостта ми беше толкова голяма, дори аз не се спрях на подозрението и обвинението му, че съм имала връзка с някаква македонска организация и съзнателно съм го задържала вечерта преди преврата. Това абсолютно не отговаря на истината. Аз не съм имала връзка никога с каквато и да е македонска организация. Още като малко момиче в Македония чувах от възрастните как четниците са убивали всеки заподозрян в предателство. Тогава предателството и убийството в мене всяваха само страх и ужас. И после в живота си съм избягвала и най-малкия допир с такива хора. Това отношение остана за целия ми живот. Никога не пожелах да направя каквато и да е връзка с хората от македонската организация, защото те можеха да убиват. Аз пък в никой случай не исках да бъда в съприкосновение с такива хора.
към текста >>

64. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-1

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

Е.А.: Македония.
Как се казва майка ви? Елена Андреева: фанка. В.К.: фанка, коя? Е.А.: Миладинова. В.К.: Къде е родена? Е.А.: Македония. В.К: Родителите ви с какво са се занимавали? Е.А.: Ами родителите ми бяха обикновени хора, селяни. В.К.: Фанка Миладинова. А баща ви как се казваше? Е.А.: Щерьо Андреев.
към текста >>

В.К.: Тука по-нататък, вие споменавате, че там имало пансиони в градовете на Македония и смятаха те там да ви пращат, а не при себе си в София.
В.К.: А иначе как ви приемаха децата, подиграваха ли се? Е. А.: Е шегуваха се по детски. Не, не сами правили, но аз бях засегната, че ми казват македончето. И казвах, защо бе татко, нали сме българи бе? Защо да ми викат македончето? В.К.: Тука по-нататък, вие споменавате, че там имало пансиони в градовете на Македония и смятаха те там да ви пращат, а не при себе си в София. Какво представляваха тия пансионати? Е.А.: Пансиони. В градовете бяха пансионите, е от деца на родители по-интелигентни, на по-интелигентни родители, за да дадат образование. В.К.: Сега този пансион денонощен ли беше или там се спеше, или какво? Е.А.: Не, ама аз не съм живяла там.
към текста >>

65. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -5

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Препоръчах да се обяви автономия на Македония със съгласието на германците и да се поиска мир от Англия и Америка чрез Турция.
След това ме викаха на смъртното му легло. Имал съм и една среща с княз Кирил - на 16 януарий 1944 год. Тази среща стана в дома на княгиня Евдокия. Говорихме главно за бомбардировката на 10 януарий. Аз посъветвах княза да се излезе от това положение. Препоръчах да се обяви автономия на Македония със съгласието на германците и да се поиска мир от Англия и Америка чрез Турция. Първата препоръка той отказа категорично, а за втората каза, че съм се бил уплашил. Аз му отговорих: ,Ако вярвате в победата на Германия може и половината България от България да умре, но ако не вярвате, вземете мерки, щото нито една къща повече да не бъде разрушена. Кирил ми съобщи, че ще ме вика на една среща с тримата регенти. С това обвиняемият завърши своите показания. Народният обвинител Армянов му зададе някои допълнителни въпроси.
към текста >>

66. III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?

българите разбират, че като се каже Македония знаят, че това е етнографска и географска област населена с българи.
В.К.: Вие как се възприемате сега, като българка или като македонка дошла в България? Е. А.: Българка. Аз съм българка бе. Българка съм. В.К.: В сегашната епоха след 1903 год. българите разбират, че като се каже Македония знаят, че това е етнографска и географска област населена с българи. Но онези там в Македония по друг начин разглеждат нещата. Те са македонци, но не са българи. Та сега какви сте? Е.А.: Е, то е вече един спор политически, който стана. То е политическа работа това, което стана.
към текста >>

Но онези там в Македония по друг начин разглеждат нещата.
Е. А.: Българка. Аз съм българка бе. Българка съм. В.К.: В сегашната епоха след 1903 год. българите разбират, че като се каже Македония знаят, че това е етнографска и географска област населена с българи. Но онези там в Македония по друг начин разглеждат нещата. Те са македонци, но не са българи. Та сега какви сте? Е.А.: Е, то е вече един спор политически, който стана. То е политическа работа това, което стана. В.К.: Но вие се възприемате като българка.
към текста >>

67. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Доста будни хора има в Македония.
Второ: Обича да се самопожертвува. Това е славянската черта. Трето: Той е мъжествен, храбър. Българинът обича да работи земята. Това е славянска черта. Доста будни хора има в Македония. По-рано в Македония е имало духовно движение. КАТО БЪЛГАРИ ВИЕ ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ ЗАДАЧАТА СИ ИМЕННО В БЪЛГАРИЯ. За българите настанаха най-благоприятни условия. Българите имат за задача да предадат това учение на другите народи. Ако не слушате Господа от вас нищо няма да остане.
към текста >>

По-рано в Македония е имало духовно движение.
Това е славянската черта. Трето: Той е мъжествен, храбър. Българинът обича да работи земята. Това е славянска черта. Доста будни хора има в Македония. По-рано в Македония е имало духовно движение. КАТО БЪЛГАРИ ВИЕ ТРЯБВА ДА РЕШИТЕ ЗАДАЧАТА СИ ИМЕННО В БЪЛГАРИЯ. За българите настанаха най-благоприятни условия. Българите имат за задача да предадат това учение на другите народи. Ако не слушате Господа от вас нищо няма да остане. Ако приемете великите Божии закони Любовта и Мъдростта, вие ще бъдете велик народ.
към текста >>

68. 09 - 61. СБЪДНАТИЯТ СЪН СЛЕД ДВА ЧАСА

ТОМ 10

61. СБЪДНАТИЯТ СЪН СЛЕД ДВА ЧАСА Бях ветеринарен фелдшер в село Ватина, до Кавадарци - Македония.
61. СБЪДНАТИЯТ СЪН СЛЕД ДВА ЧАСА Бях ветеринарен фелдшер в село Ватина, до Кавадарци - Македония. Амбулаторията ми се помещаваше в частна къща. Един ден, след като се наобядвах, легнах да си почивам и неусетно съм заспал. Сънувам, че гледам небето и на него се явиха черни облаци. Ето че за кратко време целият небосвод потъмня. Засвятка се.
към текста >>

69. 09 - 298. ДВАТА ВРЪШНИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Бяхме на южната граница, в Македония.
298. ДВАТА ВРЪШНИКА Веднъж моят дядо /Йончо/ ми разказа следния спомен от войната: Това бе по време на Европейската война. Бяхме на южната граница, в Македония. Случи се тъй, че паднаха мъгли, заваля дъжд и ние, седем - осем души се загубихме и вече не можахме да намерим нашето поделение. Нямаше кого да питаме и кой да ни даде вярна посока. Бяхме мокри, уморени и много изгладнели. Ето насреща ни село. Влизаме в първата къща да си поискаме хляб.
към текста >>

70. І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

Той е българин от Серес (Македония).
Митрополит Йосиф Месемврийски е заемал около 1820 г. митрополията, включваща Провадийска, Камчийска околия. По-късно става Варненски митрополит (1838-1846 г.). През 1838 г. е назначен с име Йосиф Серски. Той е българин от Серес (Македония). Той започнал да помага, да съдействува да се изучава български език и са правени опити да се наложи църковнославянският език. Започват да се строят църкви. През 1838 г. се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит Йосиф. С подкрепата на митрополит Йосиф през 1840 г.
към текста >>

Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония.
Това са разказите на Колю Райчов от Балчик. Когато идва новият гръцки владика Порфирий (1847 -1863 г.) от Варна, с негова помощ се затваря училището. Йосиф Серски помага да се възстанови друга църква „Св. Атанасий" във Варна през 1838 г., опожарена от злосторници. Интересни данни за митрополит Йосиф Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна. Той се запознава с владиката Йосиф във Варна, българин от Серско, Македония. Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а Йосиф - български, по македонското наречие. Той бил винаги със засмяно лице, разпитвал ги нашироко за поминъка им, за свещеника, за черквата им. Бил учен и много умен, сладкодумно е говорил на български. Помогнал е много за началото на Възраждането, но после напуска Варна и отива да живее в Света гора. На негово място се назначава гръцкия владика Порфирий (1847-1863 г.), при когото по-късно се установява като свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

71. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Той е българин от Македония.
Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини. Тези места били подведомствени на Месемврийския владика.
към текста >>

Тук владика е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония.
А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини. Тези места били подведомствени на Месемврийския владика. Тук владика е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония. От 1838 г. е назначен за Варненски митрополит (1838-1847). До това време не е ставало и дума по въпросът за националните различия между българи и гърци. Според свидетелството на учителя Райчо Илиев Блъсков, затова той не е криел своята принадлежност, че е българин и е изразявал открито своите чувства към българите. Той е говорил български език, а е употребявал и македонско наречие, когато е трябвало да говори със своя баща, който го е придружавал и който е бил към 100 годишен.
към текста >>

72. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Историята за тази църква Константин Дъновски я знае и затова оттам взимат онзи Антиминс, който е оставил архиерей Йосиф Серски, който е българин от Серско, Македония.
Усещал го е, че е имал в себе си дух, който го ръководи. Не може митрополит Порфирий, който преди това е бил митрополит Преславски и да е осветил един от онези класически Антиминси през 1842 г., да не е знаел от Константин Дъновски, неговото преживяване в църквата „Св. Димитрий" в Солун през 1854 г. Всички тези неща са свързани с невидима верига. Ето защо той е бил лоялен, коректен към своя покровител и благодетел, митрополит Порфирий Варненски. Историята за тази църква Константин Дъновски я знае и затова оттам взимат онзи Антиминс, който е оставил архиерей Йосиф Серски, който е българин от Серско, Македония. И този Йосиф е същият този тайнствен отец, който връчва на Константин Дъновски последния брой от тези 153 Антиминса. Затова Константин Дъновски взема Антиминс от църква, възстановена от български митрополит, и оставен там от български архиереи на служба на Цариградската гръцка патриаршия. Тази история е вярна. И няма нищо осъдително в нея, защото с този Антиминс, оставен от архиерей Йосиф Серски, българин по народност, започва възраждането на този край. 13*. Наистина Антиминсът, с който е открита българска църква се намира там, където е написано.
към текста >>

73. І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН

Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган.
Между IV-то и V-то нашествие, между 622-645 г. храмът на Св. Димитър изгаря напълно. Славяните окончателно заселили Балканския полуостров в средата на VII век. VI. Опитът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун през 660 година Един от синовете на Кубрат на име Алцек в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия. Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган. Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица. И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим.
към текста >>

74. І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР

ДИМИТЪР Веднага Калоян създал антивизантийската коалиция между Иванко, убиеца на Асен I, Добромир Хриз от Македония и зет на императора, а по-късно с родопския владетел Йоан Старидонаки и успял да превземе крепостите Констанция и Варна с невиждана обсадна машина, като са я използвали като мост над рова и като стълба до зъберите на крепостната стена.
5.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР Веднага Калоян създал антивизантийската коалиция между Иванко, убиеца на Асен I, Добромир Хриз от Македония и зет на императора, а по-късно с родопския владетел Йоан Старидонаки и успял да превземе крепостите Констанция и Варна с невиждана обсадна машина, като са я използвали като мост над рова и като стълба до зъберите на крепостната стена. На 24 март 1201 г. на връх Великден той превзел града и заровил всички убити пленници в рова с пръст. През 1199 г. цар Калоян получил писмо от римския папа Инокентий III за покана за присъединяване към Римската църква. Калоян поискал корона и достойнство и патриаршеска титла.
към текста >>

75. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

преди Христа са завоювали Македония и са я разделили на 4 части и втората част между р.
от македонския цар Касандър (315-297 г. преди Христа), най-стария син на военноначалника Антипатра. Той го нарекъл Тессалоники на името на жена си, дъщеря на цар Филип II и сестра на Александър Велики. По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава. Римляните през 168 г. преди Христа са завоювали Македония и са я разделили на 4 части и втората част между р. Струма и р. Вардар е бил гр. Солун. Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители. Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк.
към текста >>

Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители.
По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава. Римляните през 168 г. преди Христа са завоювали Македония и са я разделили на 4 части и втората част между р. Струма и р. Вардар е бил гр. Солун. Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители. Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк. Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи. Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20).
към текста >>

Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20).
Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители. Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк. Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи. Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20). Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много. Тя е устояла на всички люти гонения на езическото общество и римската власт при императорите Диоклетиан (286-305 г.), Галерий (311 г.). Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици. Култът на Св.
към текста >>

През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат.
Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици. Култът на Св. Димитър се развил между старите народи на Балканския полуостров, преминал между славяно-българите в областите около града и оттам към България, като се изтъквало, че баща му е българин. А Солун се славел с православието си. През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат. Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата.
към текста >>

На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода.
Така църквата „Св. Димитър" е превърната в джамия Касимие (Кассъмъ Джамиси) на името на Касим паша в края на XIV век. По време на IV кръстоносен поход, организиран през 1199 г. от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г. и се създава Латинската империя, която е била разделена на васални княжества. На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода. Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали". Това не станало. Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св. Димитър отдавна бил напуснал града и отишъл при българите, при Асеневци, които през 1185 г. възстановили българската държава.
към текста >>

76. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани.
е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници. Между гръцките началници настъпва вражда. От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите. Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие. Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани. Същото това посичане се случва и на остров Хиос през май 1823 г., когато 25000 християни са избити, а 30000 са закарани в робство, а останалите са избягали. Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота. Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция. В Епир е Али паша, който около 35 години (1787-1822) управлява по-голяма част от континентална Гърция, който се окопава около Янина, като полунезависим пашалък.
към текста >>

77. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Възторжен славянофил и особно българофил, той бил добре запознат с борбата на българския народ за национално съществуване още от своето пребивание и служение в Македония, съчувствувал му горещо и съзирал една от най-важните свои задачи като руски консул в това да му помогне с всички средства, за да стъпи здраво на краката си като крепка самостойна славянска нация.
Известните нам събития из дотогавашната дейност на Атанаса Чорбаджи и на Константин Дъновски бяха предвестници на този нов обрат. Чрез засилване на българския елемент във Варна по численост и икономически, почвата назрявала, както казахме вече. Освен това на сцената изпъкнаха нови външни фактори, които дадоха мощен тласък на пробуждането на българщината и ускориха развитието на българското национално дело в тези места. На първо място новият руски варненски вицеконсул Александър Викторович Рачински. Той пристигнал във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и особно българофил, той бил добре запознат с борбата на българския народ за национално съществуване още от своето пребивание и служение в Македония, съчувствувал му горещо и съзирал една от най-важните свои задачи като руски консул в това да му помогне с всички средства, за да стъпи здраво на краката си като крепка самостойна славянска нация. Още с идването си във Варна той наченал да действува в това направление, като влязъл в най-близки сношения с поп Константина Дъновски и другите видни българи, както и с Атанаса Чорбаджи. Закрилата, интересът и подбудата на руския представител влели нова сила в българското национално дело. По-будните българи се сплотили в един национален кръжок, в който участвувал и Рачински. Рачински се опитал с всички средства, с които разполагал, да спечели за българите във Варна двата най-важни фактора за национално просветяване и въздигане, именно църква и училище, обаче се натъкнал на силното противодействие на гърците. След дълги настоявания митрополит Порфирий през март 1860 г.
към текста >>

78. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници.
35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос. В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии. По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша. Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници. По втория въпрос - уредба на самата община - тя разширява кръга на дейността си с устрем да стане главно средище, което да поеме и ръководи народоцърковните работи в целия Варненски окръг. Тя съставя и „домашни законоположения". В църковната кондика от 1866 година се намерва „Привременний законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство". Този законник бил действително приет и от градовете Балчик, Хаджиоглу-Пазарджик и Провадия, които с подписи и печат потвърдили, че ще се подчинят на неговите наредби. По третата точка - борбата по църковния въпрос - с положителност може да се рече, че Варненските българи стоят в първите редове на борците за успешно разрешаване църковния въпрос.
към текста >>

79. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Родът на баща му Доньо се преселил от Северозападна Македония от областта Полог, разположена в разкошна местност по горното течение на река Вардар между Шар планина, Рудокой планина, Сухой Горой и Жеден планина.
Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез свещенодействие на роден старославянски и български език. Същевременно се включва активно в борбата за църковна независимост. Този период е описан подробно от българските истсрици, чиито трудове ние публикуваме дословно. Д-р Вергилий Кръстев Б. Какво е родословието на Константин Дъновски? Родът на баща му Доньо се преселил от Северозападна Македония от областта Полог, разположена в разкошна местност по горното течение на река Вардар между Шар планина, Рудокой планина, Сухой Горой и Жеден планина. След завладяването на Албания от турците след 1478 година много албански групи се преселили на север. Приели мюсюлманството, те станали бич за славянското българско население. Те навлизали в Полог, където албанските бейове организирали насилие, грабежи, както и помохамеданчването им. Местното население е било мирно и не е могло да даде отпор и въоръжена съпротива на албанците (арнаутите). Ето защо част от това население напуска родните места и бяга.
към текста >>

80. 13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „ Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини.
Но всъщност първа славянска отделна църква, в която почнало да се служи отделно по славянски и в която малочислените тогава българи се черкувапи, е бил параклисът на руското консулство, построен през 1861 година и поддържан с 30 хиляди гроша годишно от съпругата на убития в боя между Русия и Турция през 1828/9 година генерал Воронцов. А на споменатата отделна българска църква „Св. Архангел Мхаил" пръв църковен настоятел е бил отец поп Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата, когато идва и се намира във Варна. Негов заместник е бил архимандрит Панарет. За тези двама първи черковни настоятели, както и въобще за варненските въобще българи, един пътник, който се намерил през първите дни на 1868 г. във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „ Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини. Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос! Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавшитеакта, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна.
към текста >>

81. IV.19 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Г-н Дънов избра и прочете от Лука 24;4 и каза: - На Македония ще бъде дадена една малка свобода - това е казано преди три-четири години, - на която ще се радва.
(Думата е за означените в списъка политически лица.) След прочитането на стиха от Желязкова каза следното: - Има все надежда. След М. Георгиев: - Седем години ще има страдание и към 1914 година ще се върна(е) в България. След Т. Стоянов: - Значи на вас се каза да вървите, без да гледате другите. Г-н Дънов избра и прочете от Лука 24;4 и каза: - На Македония ще бъде дадена една малка свобода - това е казано преди три-четири години, - на която ще се радва. До 1914 година все ще има преговори, интриги, разпри помежду европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно. Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, франция и Русия ще й дадат свободата. Русия, щом се освободи от вътрешните си разпри и от Крайния изток, ще започне да борави с политиката си на Близкия изток.
към текста >>

Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, франция и Русия ще й дадат свободата.
Стоянов: - Значи на вас се каза да вървите, без да гледате другите. Г-н Дънов избра и прочете от Лука 24;4 и каза: - На Македония ще бъде дадена една малка свобода - това е казано преди три-четири години, - на която ще се радва. До 1914 година все ще има преговори, интриги, разпри помежду европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно. Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, франция и Русия ще й дадат свободата. Русия, щом се освободи от вътрешните си разпри и от Крайния изток, ще започне да борави с политиката си на Близкия изток. Ако слушате Небето, ще ви употребят като посланици, ще работят чрез вас. Урожаят ще зависи от разположението на народа. Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна, а да се предизвика глад е много лесно нещо, също и плодородие да се предизвика е лесно.
към текста >>

82. IV.15 август, петък, Св. Богородица

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна.
България ще мине през едно пресяване, но няма да знаете кога ще стане, но не се страхувайте - Господ си знае работата. До 1914 година ще се уясни какво ще бъде. Този век целият ще бъде век на чистене и на въплотяване на светли, напреднали духове. А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола. Сега става пробуждане на цялата кавказка раса. Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна. Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази борба между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват. Славяните изобщо не могат да се развиват сами и ще видите, че тези, които живеят на запад, ще се разочароват от западната култура и ще потърсят същественото от изток. Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните?
към текста >>

83. IV.15 август 1908 г. в 5 часа след обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Сега каквото се извърши в Македония, е цяла благодат, защото, ако не беше извършено това, войната беше неизбежна.
в България ще настанат доста промени, ще премине през едно пресяване и дотогава ще се уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще станат по-ясни, ще вземат един край. Този целият век ще бъде век за чистене и въдворяване на Земята. Тия духове, които ще се въплотят, ще бъдат по-напреднали, а тези, на които не им се е позволило да дойдат, ще се турят под контрола. Сега е вече събуждането на цялата кавказка раса. Става събуждане на един цял род. Сега каквото се извърши в Македония, е цяла благодат, защото, ако не беше извършено това, войната беше неизбежна. Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо, борбата между Германия и Англия ще бъде в полза на славяните - за тяхното духовно повдигане. В стимулирането кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигнат, и те са именно, които устрояват околните народи, за да му съдействуват (на славянството). Славяните, изобщо, не могат да се развиват [сами] и ще видите, че тия, които живеят на запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят.
към текста >>

84. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и Добруджа?
Те гледат сметките на България и резултатът от тия сметки ще бъде известен следната година. За холерата ще има една малка опасност, но не може да се отбие. Има условия да дойде, но има и условия да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. Ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. 3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и Добруджа? Отговор: - Ще стане обединение между българите в Добруджа до 1914 г. До 1914 година ще има такива пертурбации, щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите от България и ония от Македония и Добруджа е в реда на нещата. Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква.
към текста >>

Обединението на българите от България и ония от Македония и Добруджа е в реда на нещата.
Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. Ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. 3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и Добруджа? Отговор: - Ще стане обединение между българите в Добруджа до 1914 г. До 1914 година ще има такива пертурбации, щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите от България и ония от Македония и Добруджа е в реда на нещата. Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече, имайте предвид, че в реда на нещата е всички славяни да се обединят в една империя, която ще заема, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че докато Христос дойде, ще настане една велика империя, 4 въпрос: - Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? Отговор: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: От делата им ще ги познаете.
към текста >>

85. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Загоричане, Костурско, Македония, а живущ в Казанлък. 2.
В колибата на г-н Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше сформирувана горницата. Гостилницата също се помещаваше в Бостанджиевата колиба. От поканените на тазгодишния събор се явиха: 1. Д-р Христо Cm. Дуков, родом от с. Загоричане, Костурско, Македония, а живущ в Казанлък. 2. Илия Зурков от гр. Елена, живущ в Бургас. 3. Матей Попов, родом от Котел, живущ в Бургас. 4. Христо Тончев, родом от Казанлък, гдето и живее. 5. Сотир Щерев, родом от Татар-Пазарджик, живущ в Бургас. 6.
към текста >>

86. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат [в] австрийското владение, като каквито са например хърватите и други славяни, които се управляват от Австрия.
А пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и сега едва сме се освободили от него. Както и да е въпросът с Турция, той е вече свършен. Тя ще престане да съществува като велика държава. Това е, което зная аз. По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат [в] австрийското владение, като каквито са например хърватите и други славяни, които се управляват от Австрия. На България до 1914-1915 година добре ще й върви, а оттам насетне ще настанат известни вътрешни смутове. Сега, някои от тия неща, които ви казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е работите да вземат друг ход. Например турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за тях, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат християнството. Възможно е да го възприемат само като загубят властта си.
към текста >>

87. СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО

8 март 1922 г.

ТОМ 12

„Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ. математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул. „Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул. „Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр. Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев - студент; бул.
към текста >>

„Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул.
СПИСЪК НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВОАлександър Стрезов - студент естест.,чиновник; „Долни Лозенец" 164Ана Матеева - „Безименна" 9Анастасия Динова - чиновничка; „Априлов" 15Анастас Щерев - градинар ; „Фердинанд" 85Асен Кантарджиев - студент, чиновник; АрсеналаБогдан Икономов - подначалник в Министерството на правосъдието; Оборище" 87Борис Николов - студентестест.; „Долни Лозенец" 164Василка ИвановаВеличко Хараламбев - „Раковска" 154Виктория Христова - студ. математика, чиновничка; „Цар Борис" 40Георги Марков - студ.математика; „Регенска" 30Георги Радев-студ.математика; бул. „Македония" 15Георги Томалевски - студ.математика; „Веслец" 47Дафинка Пенчева -студ.филолог., чиновничка; „Сердика" 1Димитър Стоянов - словослагател; „Неофит Рилски" 59Добран Гарвалов - студ. медик; „Бр.Миладинови" 101Евдокия Вълчанова - студентка; „Иван Рилски" 10Евдокия Иванович - „Оборище" 65Еленка Андреев - студентка философия; „Витошка" 59Иван Цочев - студ.естест.; „Ц.Шишман" 26Илия Желязков - капитанКирил Икономов - чиновник; „Неофит Рилски" 59Кирил Паскалев - „Бр.Миладинови" 101Константин Константинов - студ.финансова наука; бул. „Скобелев" 13Кръстьо Толешков - студ.естеств.; „20-ти април" 20Кузман Кузманов-студ.филосовия; „Регенска" 30Люба Радославова - „Оборище" 14Мичето Зафирова-студ.философия; „Цар Борис" 40Марийка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Мария Радева-чиновничка; бул. „Македония" 15Мика Тодорова-студ.философия; „Велико Търново" 15Милка Икономова-учителка (стажантка); „Оборище" 87Михаил Влаевски - художник; „Цар Самуил" 117Моис Коен - Директор на Апис,тел.705; бул."Сливница" 205Невенка Петкова - чиновничка; „Неофит Рилски" 62Олга Славчева - чиновничка; „Ивайло" 25Парашкева Влаевска - „Цар Самуил" 117Пенка Михайлова-студ.философия; „Шипка" 48Петър Пампоров - студ.философия; бул. „Фердинанд" 130Петър ПоповСавка [Керемидчиева]Симеон Симеонов - нотариус; „Раковска" 154Сотирка Бабаджова - ученичка ББ; „Оборище" 65Стефанка Гунева - аптекарка; „Бр. Миладинови" 114Стоян ДжуджевСтоян Караенев - студент; бул. „Фердинанд" 85Тодор Попов - студ.естеств.; „Софроний" 85Христо Койчев - Княжево 211Цветанка Гатева - Симеонова - художничка; „Раковска" 154Цветанка Щилянова - художничка; „Евлогий Георгиев" 54Цеко Етугов - електротехник; „Раковска" 129 28 братя 22 сестри и Василка като гостенка 8 март 1922 г. Сряда София
към текста >>

88. 17. СТЕФАН БЕЛЕВ

Стефан Тошев

През Първата световна воина град Охрид в Македония беше за известно време част от България.
Аз завърших университета през юни 1917 г. Дотогава приятелските връзки с Белеви станаха много близки и сърдечни. По тяхно настояване, когато отивах по за няколко дни в София, гостувах в дома им. Те станаха ученици от Школата на Учителя от Търновския Събор през август 1914 г. През Търновските събори сме имали много продължителни беседвания. През Първата световна воина град Охрид в Македония беше за известно време част от България. И за няколко месеца при управлението на кабинета Радославов, Стефан Белев беше окръжен управител в град Охрид. Брат Белев четеше окултна литература и на английски. Учителят започна да дава окултни гимнастически упражнения, като всяко упражнение се предшествуваше от окултна формула. Белеви разбраха, че аз често отивам при Учителя за разговори насаме и като бивш член на Теософското общество съм успял да схвана доста важни неща от Учението Му. И като интелигентен човек и бивш учител, умея добре и правилно да излагам схващанията на Учителя по разни въпроси, от които те живо се интересуваха.
към текста >>

89. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в.
Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност. Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше спокойно и без нерви. Те работеха Словото, с което и сами живееха. Всяка беседа минаваше редовно през три коректури, а някоя и през повече. После минаваше и през така наречената генерална ревизия и тогава излизаше от печат. Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в. „Земеделско знаме" на улица „Врабча", при брат Славчо Славянски, печатница „Бъзсмъртни мисли" на улица „Гурко", докато най-после дойдохме до нашата печатница на Изгрев. По същото това време се печатаха беседи и в някои градове на провинцията, като в Казанлък, в печатницата на брат Камбуров, дето съм ходила аз през време на печатането; в Русе, в печатницата на брат Малджиев; в Нова Загора, в печатницата на брат Слави Камбуров. По едно време, за малко беше то, печатаха и в Пловдив, не помня при кого. Когато не ходех в градове, коректурите се изпращаха в София, до мене, там работата вървеше по-бавно. Когато отивах при Учителя да чета някоя беседа, писана на пишеща машина, дешифрирана направо от стенограмите, Той често ми казваше: „Гледай да правиш връзки, естествени връзки между една и друга мисъл, добре завършени и изяснени." В първо време не разбирах какви връзки да правя и как да ги правя.
към текста >>

90. 8. БРАКЪТ НА ГЕНА ПАПАЗОВА

Гена Папазова

Тя се оженва за един българин от Македония и ражда петима сина.
В.К.: Да. Имало такива лекари, които турската държава им е плащала да имунизират. Г.П.: И казва, улицата беше препълнена с коли. Баба Бона, тя е била факторът. Мама Фице е тяхна дъщеря, на тези лекари. Тя се оженва за един българин от Македония и ражда петима сина. Най-големият е убит на Каймакчалан. Вторият подред, офицер, пардон, вторият подред е Велизар, третият - офицер, четвъртият - лекар. Вие сигурно сте чували д-р Иван Антонов, неврологът, голям лекар. Когато отиват наши болни богати хора в чужбина да ги лекуват, лекарите там казват: „Но вий имате Антонов." В.К.: Имате Антонов. Г.П.: „Вий имате Антонов." Светило.
към текста >>

91. 1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя

Милка Говедева

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

Една млада булка, македонка, поради тежките условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде в България.
Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света. Една млада булка, македонка, поради тежките условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде в България. Една вечер тя избягала от Македония и тръгнала пеш за България. Трябвало да мине през Родопите, но случило се, че нощта била тъмна, почти непрогледна. Като стигнала до едно място, чула един глас, който й казал: „Спри! " Тя послушала гласа и спряла. По едно време завалял силен дъжд и тя се намерила в още по-трудно положение, не знаела какво да прави.
към текста >>

Една вечер тя избягала от Македония и тръгнала пеш за България.
Крушите се задържали на дървото до това време за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божият Промисъл работи в света. Една млада булка, македонка, поради тежките условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде в България. Една вечер тя избягала от Македония и тръгнала пеш за България. Трябвало да мине през Родопите, но случило се, че нощта била тъмна, почти непрогледна. Като стигнала до едно място, чула един глас, който й казал: „Спри! " Тя послушала гласа и спряла. По едно време завалял силен дъжд и тя се намерила в още по-трудно положение, не знаела какво да прави. Обаче тя решила в себе си, че докато същият глас не й каже какво да прави, няма да мръдне от мястото си.
към текста >>

92. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Вардарска Македония и Западните покрайнини.
533 и 534 на книгата „Изгревът" от д-р Вергилий Кръстев, човек близък до Учителя, както бил наричан Петър Дънов. Глава 78 от споменатата книга е озаглавена „Спасяването на евреите" и разказва за ролята на Дънов и Лулчев за отменяне на депортирането на българските евреи през м. март 1943 година. Естествено е авторът да хиперболизира тази роля, но това не означава, че тя не заслужава признание наред с акцията на кюстендилската делегация и на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, с протестите на широки слоеве от българския народ, на Българската православна църква и на 43-мата депутати, с победите на съюзниците при Сталинград и в Северна Африка, с предупрежденията на Рузвелт и на английския двор и т.н. От публикацията става ясно също, че Борис III е бил склонен да ни пожертва - така, както изпрати на смърт 11343-ма евреи от Беломорска Тракия. Вардарска Македония и Западните покрайнини. Ако все пак решението за отменяне на депортизацията е взето лично от него, то това е станало именно под напора на споменатите фактори. Това не трябва да забравяме. Самуел Франсез * * * Забележка на съставителя: Минават годините. Българският народ и неговите сменяващи се управници не искаха да признаят кой е спасителят на евреите. Всяко ново правителство посреща еврейска делегация и приписва на себе заслугите на своите предци.
към текста >>

93. VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Лерин, Егейска Македония.
За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, който не се прощава. Съветваше ни да не четем беседи, издадени след 1944 г. Иван Манев Медалист от олимпиадата в Москва 1986 г. КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Сотир Иванов Костов е роден на 21.11.1914 г. в гр. Лерин, Егейска Македония. Бежанци след войните 1914 - 1918 г., семейството се заселва в гр. Варна. Детството му е трудно, сирак е и е бил често бит от жестоката си майка с камшик. Като юноша се сближава с комунистите, но после се отдалечава от тях. По-късно, чрез попаднала му книжка на Учителя Дънов, той се приближава към него чрез Словото му. През 1945 г.
към текста >>

94. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия и Македония, и Добруджа.
- „Господи, не им давай муниции, оръжие имат, но муниции да нямат! " И в България партии и организации се делят все на по-малки единици. Това е хубаво - на 99 езици говорят, нека се целят! Ако българите бяха чакали, в голямата война да не се намесват, щяха да имат сега положението на Румъния. Бързина не трябва. Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия и Македония, и Добруджа. Сега иде време да се оправи тая грешка. Идва конфедерацията на народите и ще стане по-добре отколкото се очаква. Не велика България, а умни българи се искат. Както вчера идва министър Ляпчев сам, за да се осведоми кой му е изорал нивата и я е засял - дали не сме ние, понеже е съседна на нашето място, или други са сторили това. Ако не беше умен, щеше да прати стражар.
към текста >>

Югославия я задушават, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, Хървати, както англичаните дадоха на Ирландия.
И времето е толкова близо, та ще го видите и няма защо да ви кажа - всички народи ще опитат. Война на Изток - ще има /тук няма да има, в Европа/. Война ужасна, с употреба на всички задушливи газове. Дано се отложи 4-5 години, за да си отдъхнете. Русия с жълтата раса. Югославия я задушават, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, Хървати, както англичаните дадоха на Ирландия. В Русия толкова републики се създадоха и са свободни. Изобщо политическия строй ще се измени в насока на свобода на народите. Сегашното затишие е почивка временна и после пак „път". Но понеже е общо, всичко се носи лесно. Англия и тя ще носи товара вече - досега тя не е носила.
към текста >>

95. 11. СЪБОРЪТ 1912 год. И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Трябва да подчертая, че у всички братя цареше голям патриотизъм, че България трябва да стане велика, да вземе Македония, Тракия и всички земи населени с българи.
Значи, Стоименов беше ходил от Търново до Рилския манастир. Преживяването на събора оставаше достояние само на ония, които са присъствували. На нас съобщиха поздрави и започнахме, и редовните си събрания. В разговорите с братята се долавяше, че знаят за важните събития, които България има да преживее. Бяхме в навечерието на Балканската война. Трябва да подчертая, че у всички братя цареше голям патриотизъм, че България трябва да стане велика, да вземе Македония, Тракия и всички земи населени с българи. Идеалът на Сан Стефанска България бе израз на това величие. Това състояние на всички ни беше не от пропагандата, която вестниците водеха. По-скоро тия братя патриоти имаха някакво обещание отгоре, велика България да отговаря на великото дело, което се извършваше сред българския народ - делото на Учителя. В това време връзките ми с нови братя се увеличаваха, от които най-паметна бе тази с Минчо Сотиров. Тогава той и семейството му живееха в гр.
към текста >>

96. 18. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ СЪБОРА И „ВЪОРЪЖЕНИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ

България на първо време не се намесваше, но явно бе намерението на българските управници, обявявайки се на страната на Германия за да си възвърнат Македония и други, отнети от сърби и гърци преди Балканската война, места.
Това носеше известно благоденствие за всички. По него време и моята заплата бе вече стигнала 100 лева месечно. Тогава българският лев бе още солиден, а животът не бе поскъпнал и един скромен обяд струваше 35-40 стотинки. Успехът в живота повдигаше самочувствието ми и можех повечко да подпомагам домашните си, а заедно с това да се подвизавам по-усърдно. Завръщането ми от Търново съвпадаше с голямата трагедия, която се надвеси над европейските народи - обявяване на Първата световна война през 1914 г. България на първо време не се намесваше, но явно бе намерението на българските управници, обявявайки се на страната на Германия за да си възвърнат Македония и други, отнети от сърби и гърци преди Балканската война, места. Обявен бе така наречения „Въоръжен неутралитет" от наша страна и това дебнене на момента продължи една година. При тази обстановка живееше народа, живеехме и се подвизавахме и ние. Беседите на брат Пеню Киров продължаваха, сестра Стойчева работеше със жените. А беше замислила да започне събирането и на децата на братските семейства, за запознаването им със духовните истини с придобиване на по-висш мироглед. Писмата от София следваха, като вече и брат Т.
към текста >>

97. 23. „ВИЕ ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ

От Мъглинско през Кожух планина - Македония, към България употребихме 14 дни.
Фронта при Добро поле бе пробит на 17 септември 1918 г. и се наложи отстъпление на цялата българска армия, което привърши чак в България. От мястото на нашата военна канцелария наблюдавах как земята на Добро поле кипеше от снарядите. Не помагаха никакви молитви и апели към Духовния свят да ни се помогне. При такава обстановка неколцина войници получихме нареждане да натоварим целия багаж и да се отправим с колите към България. От Мъглинско през Кожух планина - Македония, към България употребихме 14 дни. Пътувахме измъчени от септемврийските горещи дни, а вечер почивахме, където намериме малко удобно място. С нас се движеше обоза на цялата армия. Редът едва се спазваше, а за продоволствие дума не може и да става. Оцеляхме благодарение на това, че в багажа, който превозвахме имаше колети на войници от частта ни, непредадени поради събитията. Тези колети се оказаха сухари, селски хляб, сирене и други неща.
към текста >>

98. 29. МИНЧО СОТИРОВ

При сраженията, някъде из Македония, той бе ранен в крака и доста време прекара в болницата в София.
Когато пристигнахме в Бургас, остави ги на брат Сотиров. В семейството на брат Сотиров бях често гостенин през 1914-1916 год., като съм оставал на вечеря или на закуска у тях. Изглежда, че брат Пеню, като знаеше за помощта, която оказвам на семейството ни в Сливен, че аз самият прекарвам доста скромно, е препоръчал на брат Сотиров, да ме поканва у тях. Даже, при един разговор с брат Пеню, казах му че ми е съвестно да се храня с тях, но той ми каза да не мисля така, защото това не им струва нищо, те са състоятелни. Обяви се войната през 1915 г., а тогава брат Сотиров беше вече с чин подполковник, така и замина на фронта, като командир на дружина от 24 полк. При сраженията, някъде из Македония, той бе ранен в крака и доста време прекара в болницата в София. След излекуването му, назначиха го командир на 3 Видински полк, с който той прекара много сражения на битолския фронт до края на войната. При нашето отстъпление през септември 1918 година, той благополучно се изтегли с полка си и при демобилизацията се завърна в Бургас. През ония военни години, брат Сотиров ми направи една голяма услуга. С него тогава често си кореспондирахме. През 1917 година, от Сливен гдето служих войник, бях изпратен на фронта, като допълняющ в 11 сливенски полк.
към текста >>

99. 34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО

През втората половина на месец септември 1918 г., като войник на фронта, бях включен в една малка команда да придружаваме ценен багаж, да пропътуваме заедно с отстъпващите обози на армията от Мъгленско /Македония/ до Стара България.
Към петият ден, спокойствието ни и радостта от съвместния братски живот, бе помрачено от нареждането на военния комендант в Търново, Учителят да преустанови братската среща-събор и ние да се разотидем по местоживеенето си. Естествено, при наличното „военно положение" ние се подчинихме и наскоро напуснахме Търново. Някои от старите братя, все пак на изпровождане са могли да поговорят с Учителя, да им каже как ще се развият събитията. Когато след няколко дни се завърна в Бургас, Пеню Киров /ръководител на бургаското братство/, той каза „на ухо", че Учителят им обяснил доста работи и завършил с думите „Събитията ще се развиват по своя път, но вие гладни няма да останете! ". Тези думи на Учителя останаха тогава в паметта ми и действително в края на войната /тогава бе Първата световна война/ имах една опитност от този характер. През втората половина на месец септември 1918 г., като войник на фронта, бях включен в една малка команда да придружаваме ценен багаж, да пропътуваме заедно с отстъпващите обози на армията от Мъгленско /Македония/ до Стара България. Нямахме никакво продоволствие и се хранихме с провизиите, оказали се в няколкото войнишки колета, намерени в багажа. След около 14 дни мъчително пътуване, добрали се до наша територия, нощувахме на полето между Дупница и Самоков. Вечеряхме с обичайната „попара" насядали край малкия ни огън, а около нас цялото поле заето с войници, еднакви по участ с нас. Нашият „домакин" се обърна към всички ни, а като че ли искаше да каже главно на мен, че продуктите ни се свършили и от утре всеки сам ще се грижи за прехраната си, докато започнат да ни дават хляб. Сутринта поехме наново пътя за да стигнем един ден до ж.п.
към текста >>

100. 17. ЕКСКУРЗИИТЕ

Николай Дойнов