Търсене в текстове за 'Македония'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913).
Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението. Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война. Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име.
към текста >>

2. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П.
Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”. Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П. Р. Славейков. Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар

149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи.
С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник

На Македония ще бъде дадена една малка свобода (това е казано преди 3-4 години), на която ще се радва.
Георгиев се каза от г-н Дънов следното: Седем години ще има страдание и към 1914 г. ще се върне България.Най-после, след като се прочете стихът, избран от Т. Стоянов, г-н Дънов каза:Значи, на вас се каза да вървите, без да гледате другите. Г-н Дънов избра и прочете От Лука 24:4, а пък след това каза: На Македония ще бъде дадена една малка свобода (това е казано преди 3-4 години), на която ще се радва. До 1914 г. все ще има преговори, дипломатически преговори, интриги и разпри между европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно. Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, ФранцияиРусиящеучастватвдаването на свободата.
към текста >>

Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, ФранцияиРусиящеучастватвдаването на свободата.
На Македония ще бъде дадена една малка свобода (това е казано преди 3-4 години), на която ще се радва. До 1914 г. все ще има преговори, дипломатически преговори, интриги и разпри между европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно. Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, ФранцияиРусиящеучастватвдаването на свободата. Русия, щом се освободи от вътрешните си разпри и от Крайния [Далечния] изток, ще започне да борави с политиката си на Близкия изток. Ако слушате Небето, ще ви употребят като посланици и ще работят чрез вас. Урожаят ще зависи от разположението на народа. Гладът в България може да се отмени, а може и да се ускори. През тази година мнозина ще поумнеят, защото една Верига всякога може да предизвика глад в една страна.
към текста >>

6. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна.
България ще мине през едно пресяване, но няма да знаете кога ще стане, но не се страхувайте - Господ си знае работата. До 1914 година ще се уясни какво ще бъде. Този век целият ще бъде век на чистене и на въплотяване на светли, напреднали духове. А тези духове, които не са напреднали, но им се е позволило да дойдат, ще бъдат поставени под контрола. Сега става пробуждане на цялата кавказка раса. Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна. Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази борба между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват. Славяните изобщо не могат да се развиват сами и ще видите, че тези, които живеят на запад, ще се разочароват от западната култура и ще потърсят същественото от изток. Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните?
към текста >>

7. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата?
Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година. За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие. Има условия да дойде, но има условия и да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, че холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата? ОТГОВОР: Ще стане обединение между българите в Добружата. До 1914 година ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добружа е в реда на нещата. Но сега е борбата между великите сили, в която борба България е десетото колело. Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна Гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат.
към текста >>

Обединението на българите в България с ония в Македония и Добружа е в реда на нещата.
Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, че холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата? ОТГОВОР: Ще стане обединение между българите в Добружата. До 1914 година ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добружа е в реда на нещата. Но сега е борбата между великите сили, в която борба България е десетото колело. Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна Гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече: даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Македония трябва вече да се освободи.
Щом настъпи сега между вас помирение, аз ще ви кажа и политическото положение. От тази година напосле Мохамед вече ще се учи от Христа. Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в невидимия свят съдействува в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас. За вътрешната Верига обаче не говорете нищо.
към текста >>

Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам.
Той ще му предава уроци. Въпросът с Турция е вече свършен. От невидимия свят правят усилия да освободят България от една война с Турция, та затова се впрегна Италия, защото този каиш щеше да го тегли България. Македония трябва вече да се освободи. Братството в невидимия свят съдействува в България. Зная какво ще стане в Македония, всичко точно ми е известно, но не ми е позволено да го казвам. Само това знайте, че каквото има да стане, ще бъде. Нека ние бъдем добре, защото всичките други течения зависят от нас. За вътрешната Верига обаче не говорете нищо. Работниците в България са определени и аз искам да се ползувате. Тази година изключително ще работим за вътрешното укрепване на Веригата.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат под австрийско владение, като каквито са, например, хърватите, чехите и други, които се управляват от Австрия.
Никога да не ангажираме нашето време в непотребни работи. Много от вас мислят, че като пропадне Турция, та на България ще потръгне като по мед и масло; а пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и сега едва сме се освободили от него. Както и да е, въпросът с Турция е вече въпрос свършен — тя ще престане да съществува като велика държава. Това е, което аз зная. По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат под австрийско владение, като каквито са, например, хърватите, чехите и други, които се управляват от Австрия. На България до 1914 и 1915 година добре ще й върви, а оттам насетне ще настанат известни вътрешни смутове. Сега, някои от тези неща, които казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е и работите да вземат друг ход. Например, турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят властта си. В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г.
към текста >>

10. Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София

Сега, виждаме, искат да засвоят цяла Македония, защо?
И когато хич не се надеем, ще видим краен оборот на работите. А сега тези, последните, трябва да се изострюват, да дойдат до апогея на своето развитие, и когато всичко стигне до кулминационната точка, ще почнем да забелязваме обрата. Ама ще речете: в 1885 г. бихме сърбите за един кабахат, а сега друг кабахат сториха. Не. Съвременници сме, знаем: тогава упорствуваха, погрижиха се за равновесието на Балканския полуостров, но ядоха лобутя****. Сега, виждаме, искат да засвоят цяла Македония, защо? За равновесие. Значи, правят същата грешка, която направиха в 1885 г, а за една и съща грешка два пъти нито човек, нито народ се бие. Такъв е законът. Прочее, война не може да има. Схватки и перестрелки - може би.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Работите в България и Македония ще се подобрят.
Славка да има пълна и непоколебима вяра. Да бъде смела и да разбира, че пътищата на Господа са Велики и непостижими в своите замисли. Тя ще познае един ден, че всичко работи за добро на избраните души, които Господ е предназначил за нещо по-добро. Онова, което има да стане в света, е нещо велико. Господ ще изправи всичко. Работите в България и Македония ще се подобрят. Вяра, вяра. Вий сами ще се учудите с обрата на работите, които има да станат в недълго време. Вий всички бързате, всички се тревожите за това, което Господ е отредил в своите планове, възнамерения и действия. Никой не може да каже в живота кое е най-доброто. Самият живот на земята е съчетание от радости и скърби, от сполуки и разочарования, от придобивки и загуби.
към текста >>

12. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел.
към текста >>

13. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия и Македония, и Добруджа.
- „Господи, не им давай муниции, оръжие имат, но муниции да нямат! " И в България партии и организации се делят все на по-малки единици. Това е хубаво - на 99 езици говорят, нека се целят! Ако българите бяха чакали, в голямата война да не се намесват, щяха да имат сега положението на Румъния. Бързина не трябва. Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия и Македония, и Добруджа. Сега иде време да се оправи тая грешка. Идва конфедерацията на народите и ще стане по-добре отколкото се очаква. Не велика България, а умни българи се искат. Както вчера идва министър Ляпчев сам, за да се осведоми кой му е изорал нивата и я е засял - дали не сме ние, понеже е съседна на нашето място, или други са сторили това. Ако не беше умен, щеше да прати стражар.Сега второто нещо, което искам от вас е: Всеки месец, всеки един от вас ще ми пише по едно писмо за положението и аз или ще отговоря веднага, или по късно, но да не ви смущава това закъснение от моя страна.
към текста >>

14. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

Русия с жълтата раса.Югославия я задушават, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, Хървати, както англичаните дадоха на Ирландия.
Утежнения има и ще се увеличат за да се събудят хората, народите. И времето е толкова близо, та ще го видите и няма защо да ви кажа - всички народи ще опитат. Война на Изток - ще има /тук няма да има, в Европа/. Война ужасна, с употреба на всички задушливи газове. Дано се отложи 4-5 години, за да си отдъхнете. Русия с жълтата раса.Югославия я задушават, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, Хървати, както англичаните дадоха на Ирландия. В Русия толкова републики се създадоха и са свободни. Изобщо политическия строй ще се измени в насока на свобода на народите. Сегашното затишие е почивка временна и после пак „път". Но понеже е общо, всичко се носи лесно. Англия и тя ще носи товара вече - досега тя не е носила.
към текста >>

15. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Според македонците това е предателство и първо трябва да се освободи Македония.
«Раковски» и ул. «Славянска». Ген. Пеев е открил афера с новозакупени самолети от Германия, които са стар модел, свързана с комисионни. Освен това той е доб-руджанец и е настоявал първо да се върне Добруджа от 1913 г. на България. Според македонците това е предателство и първо трябва да се освободи Македония. Убит е и поради двете причини. А в България убийствата на висши офицери се нареждат само от едно място. От двореца. Правителството започва масови арести и интерниране на стотици хора, като в това число влизат македонците михайловисти, комунисти, звенари, земеделци и от левите сили в страната. На 13 октомври 1938 г.
към текста >>

и за разцепването на България на две: княжество България и Източна Румелия, за завземането на Тракия от гърци и турци, за отнемането на Македония - то Австро-Унгария като империя изчезва и се разпада.
87. Австро-Унгария обещава пълна подкрепа на цар Фердинанд, за да влезе във войната от 1915-1918 г. на страната на Германия. Но после излъгва България. Не изпълнява обещанието си. За това, че тя е причина за Берлинския конгрес през 1879 г. и за разцепването на България на две: княжество България и Източна Румелия, за завземането на Тракия от гърци и турци, за отнемането на Македония - то Австро-Унгария като империя изчезва и се разпада. Тя работи срещу Божия план, който бе донесен от Учителя Дънов и свален от Бога. Вж. «Изгревът», том I, стр. 443-446. 88. За благоприятните условия говори Учителят в новогодишната беседа от 1939 г., озаглавена «Големият брат». А за 1999 г. - също.
към текста >>

135. Нурижан Жорж е журналист от Италия, който се е специализирал по историята и проблемите на България и Македония.
на стр. 351, 428, 14 ред отгоре. За оправдаването на Любомир Лулчев вж. на стр. 428, от 19 ред отдолу. 135. Нурижан Жорж е журналист от Италия, който се е специализирал по историята и проблемите на България и Македония. Заема критично отношение към цар Борис III, поради неговото безпринципно поведение. 136. Според Учителя Дънов погрешката на Англия и Франция е в това, че налагат несправедлив мир като победители на Германия след Първата световна война. От този Ньойски договор в Париж страда и България. И трябва да върнат на Германия заграбените колонии, териториите с немско население. Но те не го правят.
към текста >>

Италия окупира Албания и иска Македония, дори и Солун.
генерал Франко превзема Мадрид. Това става с военната помощ на Германия и Италия и «петата» колона. Понеже генерал Франко е атакуван с четири военни колони и с четири удара, то «петата» колона са били онези, които отвътре са подкопавали републиканската власт. Затова генерал франко заявява тогава, че напада с пет колони. На 7 април 1939 г. Италия окупира Албания и иска Македония, дори и Солун. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, след като Франция и Англия обявяват война на Германия. На 28 октомври 1940 г. Италия напада Гърция, но войските й биват отблъснати до Албания. Германия се притичва на помощ, а това може да стане, ако германски войски минат през България и нападнат Гърция от север.
към текста >>

се изпращат български войски за окупация във Вардарска Македония и Беломорска Тракия.
На 25 март 1941 г. Югославия се присъединява към Тристранния пакт. Но след 2 дни е извършен преврат и се отхвърля подписаният пакт. На 6 април германските войски нападат през България едновременно Гърция и Югославия и за 20 дни ги превземат. На 19 април 1941 г. се изпращат български войски за окупация във Вардарска Македония и Беломорска Тракия. По този начин Германия помага на Италия. А на 11 декември 1941 г. Германия и Италия обявяват война на САЩ. Защо Рим е нестабилно съединение? Защото там е Ватиканът, който е държава в държавата и Ватиканските папи още не са се отказали да водят политиката на света.
към текста >>

16. Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939

Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония.
2) Господи, огради ни с благия си Дух, да осветим Твоето име на земята. 3) Господи, огради ни с благия си Дух, да работим за идването на Твоето царство на земята. Да бъде благословен Господ Бог наш. Амин. Спомен на Драга Михайлова 21. Тереза Керемидчиева Тереза беше германка, но беше се оженила за българин от Македония. Дъщеря й беше Савка Керемидчиева - стенографката на Учителя. Аз се сближих с нея много; след като тя видя отношението на Савка към мене - тя ме приемаше като най-близък човек до себе си. Савка си замина от този свят през май 1945 г. Аз продължих да поддържам връзка с Тереза. Тя ми пишеше дълги писма, съдействаше ми, даваше ми съвети, изпращаше ми книги там на село, където аз бях учителка.
към текста >>

17. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №60

Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г.
към текста >>

18. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93

Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В.
Носител е на бронзов медал. През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“, „Мир“, „Демократичен сговор“, в списанието на Димитър Голов „Летописи“ и в това на В. Граблашев „Задгробен мир“ (издание на Психическото дружество), в християнското списание „Народен страж“. В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат.
към текста >>

19. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913).
Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението. Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма. Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война. Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име.
към текста >>

20. Роден Сотир Иванов Костов

Лерин, Егейска Македония.
Иван Манев Медалист от олимпиадата в Москва 1986 г. КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Сотир Иванов Костов е роден на 21.11.1914 г. в гр. Лерин, Егейска Македония. Бежанци след войните 1914 - 1918 г., семейството се заселва в гр. Варна. Детството му е трудно, сирак е и е бил често бит от жестоката си майка с камшик. Като юноша се сближава с комунистите, но после се отдалечава от тях. По-късно, чрез попаднала му книжка на Учителя Дънов, той се приближава към него чрез Словото му. През 1945 г.
към текста >>

21. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева.
Тя пееше 53 Псалом. Източник: 83. ОЛГА СЛАВЧЕВАБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Олга СлавчевА След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.* Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на тава списание. Вазов приема веднага.
към текста >>

22. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков.
Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
към текста >>

д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П.
Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”. Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П. Р. Славейков. Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г. пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия.
към текста >>

23. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Баща й Георги е преселник от Македония, железничар.
Прикачени миниатюри С УЧЕНИКА АВЕРУНИ (спомени на Милка Аламанчева за Савка Керемедчиева, стенографка на Учителя) Савка е била на 4 години, когато Учителя е отишъл у тях. Майка й Тереза е германка, от Берлин. Баща й Георги е преселник от Македония, железничар. По това време са живеели в Цариброд. Учителя е обикалял цяла България, села и градове, главно със задача да изследва българския народ, предимно френологично. Когато посещава Цариброд, г-жа Тереза отива в читалището да чуе лекцията му по френология, защото се интересувала от духовните и окултни познания за живота. След лекцията тя поканва Учителя у дома си на разговор. Като влиза у тях, той се вглежда в четиригодишното дете, взема го на колене и започва да измерва главата му.
към текста >>

Савка Керемидчиева е родена от баща българин от Македония и майка германка.
Понеже е свързана с германския народ, няколко дена преди капитулацията на Германия тя си заминава на 3 май 1945 г. Източник: 7.45 Савка КеремедчиеваУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА (1901 - 1945) Савка Керемидчиева е родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато била на 5-6 години, отишла с родителите си на гарата да посрещнат Учителя, който им дошъл на гости в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към Савка. Тя разперва ръце, хвърля се върху Му и казва: "Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: "Мой верен Аверуни! " Минават десетки години.
към текста >>

24. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в.
Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност. Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше спокойно и без нерви. Те работеха Словото, с което и сами живееха. Всяка беседа минаваше редовно през три коректури, а някоя и през повече. После минаваше и през така наречената генерална ревизия и тогава излизаше от печат. Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в. „Земеделско знаме" на улица „Врабча", при брат Славчо Славянски, печатница „Бъзсмъртни мисли" на улица „Гурко", докато най-после дойдохме до нашата печатница на Изгрев. По същото това време се печатаха беседи и в някои градове на провинцията, като в Казанлък, в печатницата на брат Камбуров, дето съм ходила аз през време на печатането; в Русе, в печатницата на брат Малджиев; в Нова Загора, в печатницата на брат Слави Камбуров. По едно време, за малко беше то, печатаха и в Пловдив, не помня при кого. Когато не ходех в градове, коректурите се изпращаха в София, до мене, там работата вървеше по-бавно. Когато отивах при Учителя да чета някоя беседа, писана на пишеща машина, дешифрирана направо от стенограмите, Той често ми казваше: „Гледай да правиш връзки, естествени връзки между една и друга мисъл, добре завършени и изяснени." В първо време не разбирах какви връзки да правя и как да ги правя.
към текста >>

25. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в.
Когато ставаше по-голямо разместване, това не се нравеше много на словослагателите, но те правеха поправките добросъвестно и с готовност. Едно беше добре, че тяхната работа не беше срочна, с някаква норма, затова вървеше спокойно и без нерви. Те работеха Словото, с което и сами живееха. Всяка беседа минаваше редовно през три коректури, а някоя и през повече. После минаваше и през така наречената генерална ревизия и тогава излизаше от печат. Докато дойдем до нашата печатница на Изгрев, ние печатахме в много печатници: в печатницата на Гунев, един от последователите на Учителя, находяща се на улица „Позитано", на печатница „Фотинов", на улиците „Алабин" и булевард „Македония"; в. „Земеделско знаме" на улица „Врабча", при брат Славчо Славянски, печатница „Бъзсмъртни мисли" на улица „Гурко", докато най-после дойдохме до нашата печатница на Изгрев. По същото това време се печатаха беседи и в някои градове на провинцията, като в Казанлък, в печатницата на брат Камбуров, дето съм ходила аз през време на печатането; в Русе, в печатницата на брат Малджиев; в Нова Загора, в печатницата на брат Слави Камбуров. По едно време, за малко беше то, печатаха и в Пловдив, не помня при кого. Когато не ходех в градове, коректурите се изпращаха в София, до мене, там работата вървеше по-бавно. Когато отивах при Учителя да чета някоя беседа, писана на пишеща машина, дешифрирана направо от стенограмите, Той често ми казваше: „Гледай да правиш връзки, естествени връзки между една и друга мисъл, добре завършени и изяснени." В първо време не разбирах какви връзки да правя и как да ги правя.
към текста >>

26. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Родена е в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, (21 август 1899 год - 1990) Родена е в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище. След много житейски трудности и лишения тя успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет. Елена Андреева се среща за пръв път с Учителя през 1920 г. Започва да посещава беседите му, а от 1921 г. и да ги стенографира. В спомените си тя разказва: „С отварянето на Школата започна един общ организиран живот – беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене.
към текста >>

Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски трудности и лишения успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет.
Нейният жизнен път е път на ученик, белязан със знака на мъчителното самопознание и себенадмогване. Със своята искреност, естественост и непосредственост във всичко, което разказва и пише за живота си, Елена Андреева дава възможност на другите да почерпят мъдрост от ценните й житейски опитности. По нишките на душата. Има нишки в душата, които тъкат пътя на човека и го водят към това, за което е предопределен. Една от тези нишки в душата на Елена Андреева е силният й стремеж към познание. Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски трудности и лишения успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет. В своите спомени тя пише, че точно нейната любознателност я отвежда при Учителя през 1920 г. Но дотогава тя трябва да премине през много трудности, в които укрепват волята и характера й. Години наред, като ученичка, тя се грижи за болната си майка и домакинството. Тези трудни условия не я сломяват, а изграждат в нея работливост, пъргавина, организираност - качества, които тя проявява през целия си живот. Често тя трябва да увещава родителите си да й позволят да продължи образованието си, в замяна на което се отказва от всичко излишно.
към текста >>

Сестра Елена Андреева от Македония беше едно от лицата, които бяха най-дълго време при Учителя.
Източник: Пътят на ученика – Елена Андреева Соня Митева В-к „Братски живот” 2006 г., бр.13 73.2. „Аз няма да оставя гроб" Учителят и чудесата - разказва Елена Андреева. Сестра Елена Андреева от Македония беше едно от лицата, които бяха най-дълго време при Учителя. Като Негова стенографка, тя живееше на Изгрева в малка дървена къщичка под големите борове. Надарена със здрав разум, завършила университета, била учителка, предана на делото на Учителя, тя запази докрай своя здрав, критичен разум. Затова й помагаше до голяма степен вроденото трудолюбие. Като шивачка, тя запази своите възможности въпреки напредващите години. Стегната и любяща, тя имаше всякога около себе си предани на Учителя хора, които при всички случаи стояха вярно край нея.
към текста >>

27. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония.
Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет. Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”.
към текста >>

Душата на Македония, есе – 1927 г.,
3. Когато радостта и мъдростта се докоснат, (Статия за Георги Томалевски на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85) 4. Георги Томалевски (1897-1988), от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 - 1995 г. 5. Снимки на Георги Томалевски Творби на Георги Томалевски, които могат да се изтеглят на PDF (част от заглавията липсват, но скоро ще бъдат добавени): По свещенната пътека - 1926 г., Душата на Македония, есе – 1927 г., Огнена земя, разкази – 1928 г., Псалми за Живия Бог, поеми – 1929 г., Самуиловото наследство, истор. Повест – 1929 г., Една пролетна нощ.
към текста >>

Майка му леела куршуми, брат му Наум бил избран за кмет на Крушово в Първата световна война… Днес този дом е музей на Илинден и освободителната борба в Македония.
Човешкото и над човешкото, есета – 1975 г. Прикачени миниатюри Георги Томалевски Георги Томалевски е роден в Крушово. От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република. Майка му леела куршуми, брат му Наум бил избран за кмет на Крушово в Първата световна война… Днес този дом е музей на Илинден и освободителната борба в Македония. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др. След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”. Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф.
към текста >>

Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др.
Прикачени миниатюри Георги Томалевски Георги Томалевски е роден в Крушово. От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република. Майка му леела куршуми, брат му Наум бил избран за кмет на Крушово в Първата световна война… Днес този дом е музей на Илинден и освободителната борба в Македония. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др. След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”. Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф.
към текста >>

Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в книгите му: “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Огнена земя” и др.
Крушево, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание (1903 г.). След потушаването на въстанието семейството му се пренася в София. През 1923 г. Георги Томалевски става активист на Крушевското братство на младежката организация на ВМРО. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в книгите му: “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Огнена земя” и др. През 1925 г. той завършва физико-математическия факултет в Софийския университет “Климент Охридски”, но познанията си в тази област обогатява през целия си живот и това проличава най-вече от съдържанието на много от неговите есета. Но непосредствен резултат на университетското му образование са книгите: “Астрономия за народа”, с илюстрации от проф. Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива.
към текста >>

Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г.
(Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85) Сборникът с есета “Развигор и листопад” е последната книга на Георги Томалевски. Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя. Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.). Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”. Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана.
към текста >>

Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”.
Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”. Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана. Сборникът с поетичното заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път. Книгата съдържа есета-фрагменти, които той нарича с непретенциозното име “бележки”. Те обаче, макар и кратки, поставят важни общочовешки теми и проблеми: за човекът и Вселената, за природата, еволюцията, историческото развитие, здравословното живеене, възпитанието на детето и много други. Но няколко основни идеи винаги присъстват в това тематично многообразие.
към текста >>

“По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др.
Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги. “По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г. Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски.
към текста >>

28. Заминаване на Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя, 28 април 1988 г.

Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония.
Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание. След неговото потушаване семейството му се пренася в София. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет. Интересът му към литературата надделява и на тридесет годишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си Душата на Македония. Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България (ноември 1935 г.). През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение. Един от основателите на списание Житно зърно, издание на Общество “Бяло братство”.
към текста >>

29. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае.
(30.ХI.1914-24.II.1994 г.) 1. КОРЕНЪТ НА РОДА Вергилий Кръстев: Какво ще ни разкажете за вашите родители, за вашия род, потеклото, от къде идват и какви са вашите данни за вашите деди и прадеди. Димитър Грива: Виж какво, по онова време, то е било турско време, когато архивата не е била редовно водена, нищо не може да се намери, но съвсем случайно по една инициатива на проф. Ташев по очни болести, се заинтересувахме и проверихме и действително се оказа, че родът на баща ми идва от южна Македония, някъде към гръцката граница, къде точно не се знае. Но при въстанието на Али-паша в Странджа при ония размирни времена, една майка взима двете си деца в два коша от двете страни на едно муле и през планините, през Пирина, през Родопите слиза в Пловдив и се установява в Пловдив и в Пазарджик. А по майчина линия, те са местни там - тракийци и тя е много симпатична девойка. Колкото се отнася до майка ми и баща ми, едни много хармонични хора, аз никой път не помня да съм чул някакъв конфликт между тях. И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни.
към текста >>

30. Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева.
Тя пееше 53 Псалом. Източник: 83. ОЛГА СЛАВЧЕВАБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Олга СлавчевА След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония - Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование.* Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на тава списание. Вазов приема веднага.
към текста >>

31. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

При сраженията, някъде из Македония, той бе ранен в крака и доста време прекара в болницата в София.
Когато пристигнахме в Бургас, остави ги на брат Сотиров. В семейството на брат Сотиров бях често гостенин през 1914-1916 год., като съм оставал на вечеря или на закуска у тях. Изглежда, че брат Пеню, като знаеше за помощта, която оказвам на семейството ни в Сливен, че аз самият прекарвам доста скромно, е препоръчал на брат Сотиров, да ме поканва у тях. Даже, при един разговор с брат Пеню, казах му че ми е съвестно да се храня с тях, но той ми каза да не мисля така, защото това не им струва нищо, те са състоятелни. Обяви се войната през 1915 г., а тогава брат Сотиров беше вече с чин подполковник, така и замина на фронта, като командир на дружина от 24 полк. При сраженията, някъде из Македония, той бе ранен в крака и доста време прекара в болницата в София. След излекуването му, назначиха го командир на 3 Видински полк, с който той прекара много сражения на битолския фронт до края на войната. При нашето отстъпление през септември 1918 година, той благополучно се изтегли с полка си и при демобилизацията се завърна в Бургас. През ония военни години, брат Сотиров ми направи една голяма услуга. С него тогава често си кореспондирахме. През 1917 година, от Сливен гдето служих войник, бях изпратен на фронта, като допълняющ в 11 сливенски полк.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12847089767456