Търсене в текстове за 'Майка'

Галилей Величков (1911-1985)

В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.
"Опит за отвличане от Школата" В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант. В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка. Тримата изкарвахме с една скромна заплата. Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията. Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея. Ето дойде и това време. Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как?
към текста >>

2. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.
Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност. Интонацията на песните е различна. Има такива с обикновена интонация, други с българска, трети с източна. Безспорно е, че в тези случаи и ритмусът е съответен. Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт. Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени. Всеки образ грижливо е отбран от голямото разнообразие и така е одухотворен, че остава като бъдещ идеал на човечеството. Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни. Текстът на последните е също така Негово творчество. През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри. Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип.
към текста >>

3. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня.
"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди. Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех. Всичко в къщи беше песен.
към текста >>

Получавах похвали, за най-голяма радост на майка ми.
Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода. Някой беше завъртял крана над мен - изведнъж секна всичко и всичко замря в мен. Талантът ми се отне! По това време аз вече изнасях концерти на приеми в заможните семейства и висшето съсловие. Получавах похвали, за най-голяма радост на майка ми. Но талантът ми се отне. Отивам при Учителя и Го питам защо ми се отне това нещо - защо някой спря крана и спря да извира музиката от мен? А той ме изгледа. Беше сериозен: "Отне ти се, за да ти се дадат по-дълбоки дълбочини". Аз тогава бях на шестнадесет години и не можах да разбера какво значи дълбочина.
към текста >>

4. 3_31 Истинската работа

Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите.
И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало.
към текста >>

5. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му.
Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и говорел чрез еди- кой си медиум. Че като хукнаха, не можеш да ги спреш. Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха. А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му. В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя. Това беше Бог, слязъл между человеците. Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение. Затова прочетете "Събори", 1921 година, стр. 115-116.
към текста >>

6. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва.
Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията. Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва.
към текста >>

7. 3_55 Учителят и толстоистите

"Учителят и толстоистите" Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава.
"Учителят и толстоистите" Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава. Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести.
към текста >>

8. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Баща му и майка му са били от есеите. 6.
След като срещнали съпротива от еврейския народ, те отиват във Вавилон, след което Израил попада петстотин години под вавилонрко робство. Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5. Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон.
към текста >>

9. 3_66 Ясновидци и светци

Във връзка с това Учителят каза: "Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а Духът се проявява чрез Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - това е Пентаграмът, това е печатът на Третия Завет на Бога, който Той слага на челата на Синовете Божии.
Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили. А най-важното бе, че те използуваха това течение на Бялото Братство и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство. Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха оженили, и светът се проявяваше чрез тях. Те станаха поданици на Княза на този свят. И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко. Във връзка с това Учителят каза: "Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а Духът се проявява чрез Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - това е Пентаграмът, това е печатът на Третия Завет на Бога, който Той слага на челата на Синовете Божии. Ето това е Пентаграмът, който виси по стените в домовете на приятелите от нашето поколение, но който трябва да се сложи като дамга върху челата ви - на вас, от следващите поколения, които ще вървите по този път. И тогава ще видите как той ще възкръсне във вас чрез Сила и Живот на Духа.
към текста >>

10. 3_68 Самозванецът

Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил.
Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя.
към текста >>

Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот.
Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето Име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя.
към текста >>

11. 4_01 Любовта е извор

Майка ми е от Трявна, учителка.
"Любовта е извор" Родена съм на 20 март 1905 година, стар стил, в Русе. Баща ми е бил музикант, следвал е в Одеса една година, работил е в Стара Загора като музикант - хоров диригент. Той е един от съоснователите на операта в Стара Загора. Дядо ми е бил певец в църквата на дядо поп Константин Дъновски в с. Николаевка. Майка ми е от Трявна, учителка. След 1910 година тя учителствува в софийските села, придружена от мен, от сестра ми и от баба ми. Там сме учили. През 1921 година бях ученичка в Музикалното училище в София. Между съучениците ми имаше един, който ми правеше особено впечатление и постепенно се сприятелих с него. Казваше се Харалампиев.
към текста >>

Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец.
В думите Му имаше сърдечност, топлота, която проникна дълбоко в душата ми и събуди някакъв отдавнашен, хубав, но сякаш забравен живот. Това беше Учителят. Колкото повече Го слушах, толкова повече Словото Му внасяше живителни струи за самата ми същност. Да отивам да слушам това Слово за мен стана самата необходимост, защото то се превръщаше в светлина, сочеше ми верния път в живота. Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности.
към текста >>

Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение.
Всякога, когато намерим или видим нещо хубаво, ние пожелаваме да го видят и хората, които обичаме. Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него.
към текста >>

Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности.
Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.
към текста >>

Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя.
Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя. И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител. Любовта е извор, тя живота ражда.
към текста >>

12. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча.
Вслушай се във вътрешния си глас и каквото решиш, направи го. Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава. Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи. Аз не зная какъв щеше да бъде моят път в живота, ако учителствувах, може би щеше да бъде най-добър, като път благословен от Учителя. Но в мен желанието да уча беше по-силно от всичко. На другия ден казах на майка си, че желанието ми е да уча. Може би Небето и чрез нея искаше да ми каже, че като работя като учителка, ще бъда по-добре и че ще мога да си изкарам пенсия. Но този неин довод, който бе малко материалистичен, ме накара да мисля, че тя не може да разбере голямото ми желание - да уча. Затова прескочих нейния съвет и на следващия ден мълчаливо отидох в Музикалната академия. Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент.
към текста >>

13. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони.
Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят? " Наведе се и Му целуна ръка. След това се завърна при групата си. Учителят каза: "Това дете утре ще си замине. Дошло е на земята, за да направи връзка с Мене. Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека. Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси общение с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка.
към текста >>

Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка.
Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека. Само човешката душа търси своя възлюблен - Божествения Дух. Защото човешката душа търси общение с Бога. Много братя и сестри, освен къщите си в града, имаха дървени бараки на "Изгрева", където нощуваха обикновено след школния ден. Ние с майка ми също пожелахме да си направим дървена барачка. Както на много други, така и на нас, със строежа на бараката се залови брат Николай Дойнов. Той накова скелята. На гредите, които бяха в четирите кюшета, той накова по две странични полегати бичмета, за да ги опаянти. Учителят мина и се спря, за да види как се работи. Като погледна, каза: "Тук тези две бичмета не са заковани на еднаква височина.
към текста >>

Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там.
Ще се учите да не се лените. Всичко, което правите, да е от Високия Идеал. Ще разковете бичметата и ще ги наковете на еднаква височина." Този урок остана да го помня за през целия си живот. Веднъж напомних този случай на Николай, а той не си спомняше за него. Барачката бе голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. А после пристроихме към нея къща от етаж и половина. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високият Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, свят на Виделина и свят на хармония. Ние трябва да го свалим на земята чрез постъпките и праведните дела в живота си.
към текста >>

14. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

В къщи аз се грижех за майка си и сестра си.
Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко. Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките. В къщи аз се грижех за майка си и сестра си. Те и двете уповаваха на мене. А аз бях слаба. Той ме подпомогна много. Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети.
към текста >>

Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата.
Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго. Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи. Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти. Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла.
към текста >>

Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти.
Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи. Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното становище на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти. Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години. Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас.
към текста >>

15. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми.
Когато веднъж Му казахме, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на бригади по селскостопански работи, винаги си спомнях тези думи на Учителя. Беше започнала една нова епоха. Той тази епоха още в самото начало на Школата я бе нарекъл "Епоха на труда"! Ние не можем да осъзнаем това дори и до днес. Ще го преценим след време. Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми. А ние живеехме тогава на ул.Гълъбец" 21 в Подуене и майка ми оттам се запъти пеш към "Изгрева". Отначало тя не посмя да тръгне. Чак когато я извикаха повторно, чрез друга сестра, тя отиде при Савка. След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на легло и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен. Цялата треперела от стеснение и вълнение.
към текста >>

А ние живеехме тогава на ул.Гълъбец" 21 в Подуене и майка ми оттам се запъти пеш към "Изгрева".
Беше започнала една нова епоха. Той тази епоха още в самото начало на Школата я бе нарекъл "Епоха на труда"! Ние не можем да осъзнаем това дори и до днес. Ще го преценим след време. Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми. А ние живеехме тогава на ул.Гълъбец" 21 в Подуене и майка ми оттам се запъти пеш към "Изгрева". Отначало тя не посмя да тръгне. Чак когато я извикаха повторно, чрез друга сестра, тя отиде при Савка. След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на легло и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен. Цялата треперела от стеснение и вълнение. Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от млечен компрес, или от хардал - методи на лечение, които Учителят препоръчваше.
към текста >>

Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал.
След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на легло и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен. Цялата треперела от стеснение и вълнение. Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от млечен компрес, или от хардал - методи на лечение, които Учителят препоръчваше. Приятелите бяха прилагали тези методи. Учителят бе допуснал това. Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал. Тогава никой не се досещаше, не предполагаше какво значат тези думи. Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния смисъл. Във вторник, на 26 декември 1944 година, разбрахме, че Учителят не е добре. Сестра Стойна и аз стояхме до късно в салона и плачехме. На сутринта рано пристигнахме отново.
към текста >>

И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество.
Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя. Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си от разпъването на Христа. С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат. Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето "възмездие" както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество. И това беше същото четмо и писмо, на което се напечатаха неговите беседи. Изминаха четиридесет и пет години оттогава. Ние преживяхме много, а вие, следващите поколения, ще проверите верността на моите думи. Не само ще ги проверите, но и ще прецените истинността на тази епоха. А ние я преценихме така, както трябва.
към текста >>

16. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Създаде им големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава.
Жена му беше учителка. Нямаха деца. Подхвърлиха им от някъде някакво дете пред прага на къщата и те решиха да го отгледат. В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде им големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че, в разстояние на двадесет години, те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя. По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия свят ще помагат на детето. Имахме няколко такива случая на осиновявания на подхвърлени деца и почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви.
към текста >>

17. 5_07 Закони на музиката

В милувката на майката, в добрата и силна ръка на бащата, в помощта на брата виждаме Божествения живот.
Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее. Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото! Божествения живот търсим във всичко. Него изучаваме, него искаме да проявим. В милувката на майката, в добрата и силна ръка на бащата, в помощта на брата виждаме Божествения живот. Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас. Божественият живот струи през тях. Животът е едно непреривно течение - от Бога излиза и към Бога се възвръща. Животът не се прекъсва. Животът продължава непреривно.
към текста >>

18. 5_09 Песни и танци на слънцето

Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си.
Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми.
към текста >>

19. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза.
През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата. Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа. Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза. Така Учителят разреши този въпрос пред нас горе на Рила. Какво стана по-нататък. Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза. Тя идва от клона на Бурбонската династия, която е владяла векове наред италианското херцогство Парма. Борбите за обединението на Италия довеждат до премахването на местните династии. Начело на обединението застава Савойската династия. Представител на тази династия е крал Виктор Емануил II, чиято дъщеря, принцеса Джована Савойска, става съпруга на българския цар Борис III под името Йоанна. Така че династията на царица Йоанна бе свалила династията на майката на цар Борис III.
към текста >>

Така че династията на царица Йоанна бе свалила династията на майката на цар Борис III.
Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза. Тя идва от клона на Бурбонската династия, която е владяла векове наред италианското херцогство Парма. Борбите за обединението на Италия довеждат до премахването на местните династии. Начело на обединението застава Савойската династия. Представител на тази династия е крал Виктор Емануил II, чиято дъщеря, принцеса Джована Савойска, става съпруга на българския цар Борис III под името Йоанна. Така че династията на царица Йоанна бе свалила династията на майката на цар Борис III. А тук в България, Борис III бе господар и цар и тя трябваше да му се подчинява. Ето това бе една кармична развръзка на две европейски династии, смъртни врагове, дошли тук в България, за да разрешат кармата си чрез българския народ. И вместо да проявят послушание към Учителя за разрешаването на кармата си, те Му създадоха куп неприятности. И двете династии пречеха на работата на Учителя и на Бялото Братство. А пък династията на баща му Фердинанд Кобург-Готски също заемаше своето място тук чрез цар Борис III, като най-тежка карма в Европа.
към текста >>

20. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

Майката на Гошо-хижаря бе така благосклонна към Учителя, че често ни посрещаше с топъл хляб една педя дебел и го поднасяше с тавата, в която бе опечен.
Пазач там бе един добър, гостоприемен българин. Казваше се Гошо. Той отстъпваше на Учителя стаята си. Тя бе чиста и уютна. Ние се настанявахме в .общото спално помещение. Майката на Гошо-хижаря бе така благосклонна към Учителя, че често ни посрещаше с топъл хляб една педя дебел и го поднасяше с тавата, в която бе опечен. Казваше се баба Мария. Познаваше по дух Учителя и благоговееше пред Него. Нито бе чела нещо от Него, нито някой й бе говорил за Словото Му, но го разпозна по Дух и това за нея бе достатъчно. Своето разположение тя предаваше на сина си, пазъчът Гошо. Така че ние бяхме приемани като чакани и любими гости.
към текста >>

Всички камъни бяха пренесени от войнишките ръце на българските синове, родени от "българска майка юнашка" и бяха захвърлени на петдесет-шестдесет метра надолу по склона.
Хайде де, къде са първите християни, а къде сме ние и къде е Школата на Учителя! Учителят не позволи такова извращение и опорочаване на нещата. Тогава властите видяха в тази землянка място, където се събират дъновисти, място, където не могат да ги контролират, затова взеха едно неочаквано решение. Докараха войници-трудоваци, наредиха им и те за часове разтуриха землянката, "катакомбата", "лисичата дупка", пренесоха всички камъни на петдесет-шестдесет метра, като ги захвърлиха надолу по склона. Освен това те разградиха онзи дувар, който ние бяхме направили през време на Школата, за да ни пази от вятъра. Всички камъни бяха пренесени от войнишките ръце на българските синове, родени от "българска майка юнашка" и бяха захвърлени на петдесет-шестдесет метра надолу по склона. Така дуварът също бе разрушен. Властите приеха, че чешмата която бе построена е нещо разумно и полезно за туристите. Ние бяхме разгонени оттам. Кои "ние"? Онези, които влизаха в лисичата дупка.
към текста >>

21. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни.
А бяха много важни въпроси за Братството. Ето, четиридесет години след това, си блъскам главата, за да си отговоря на тях и не мога да си отговоря! Ако бях Го питала - а въпросите бяха готови и бяха в мен - Той щеше да ни отговори. Тогава щях да зная Неговото мнение по всички братски въпроси и щеше да остане най-лесното - да се прояви послушание и да се изпълнява. След като си замина Учителят, една сестра сподели една опитност с мен, която ще ви разкажа. Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни. Тя отива за съвет и за помощ. Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той.
към текста >>

Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той.
Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни. Тя отива за съвет и за помощ. Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях. Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята. Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи.
към текста >>

22. 8_12 Братските салони и Изгревът

Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище.
Но тогава няма да има къде да се живее! Това бе проблем за Паша, която имаше наследствена къща. Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо. Декларирах моя дял - една трета от салона и една трета от мястото, но държавата пак го взе. Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище. Така че делът на Савка - една трета идеална част от салона и една трета от мястото - остана за държавата. Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни салонът да бъде иззет от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име. Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност. А защо стана това - трябва да се проучи много добре, защото имаше хора от нашето поколение, които знаеха как стоят нещата, но не го казаха и не го написаха, защото не им изнасяше.
към текста >>

23. 8_13 Построяване на Изгрева

Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза.
Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване, които ще опиша на друго място. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз по малко поушивах някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра, Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 година, отидох при Учителя и Му казах: 'Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб".
към текста >>

24. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева.
Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ. Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът. Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото? Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м.
към текста >>

25. 9_05 Кой бе Учителят?

студия Върху СлоВото на ВсемироВия Учител от д-р Вергилий КръстеВ

Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo".
Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето". В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo". Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен".
към текста >>

"Учителят е като майка.
Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. "Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи.
към текста >>

Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него.
Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие сте още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите, Силите и живота във Вселената.
към текста >>

Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме.
Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието".
към текста >>

26. 10_03 Космогония и слово на Всемировият Учител Беинса Дуно

Дойде на земята всред народа български, в Обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.
Дойде в България. Днес Бащата донесе Виделина за человеческите синове чрез Словото Си и прокара пътя на човешките души към Бога. Той прокара път за слизане и възлизане на Синовете на Виделината. Бащата е Всемировият Учител и е изявата на Бога чрез проявлението на Господния Дух на Силите във Вселената на Битието и Небитието и чрез Христовия Дух на Единението, Обединението, Съединението, и чрез Словото на Святия Дух. Да, ако преди две хиляди години дойде Синът Божий, то днес дойде Бащата... Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Дойде на земята всред народа български, в Обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.
към текста >>

27. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ.
"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър.
към текста >>

28. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

Първо: То принадлежи на Българския народ, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна и се въплъти чрез българска плът на земята българска, в жилите Му течеше българска кръв от родители - баща и майка - българи.
Ученици стенографираха Словото Му. То бе дешифрирано, преписано и отпечатано. То обхваща 7 500 беседи. Това Слово бе Словото на Бога за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която бе отворена за пръв път на планетата земя и Вселената. Кому принадлежи това Слово? Първо: То принадлежи на Българския народ, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна и се въплъти чрез българска плът на земята българска, в жилите Му течеше българска кръв от родители - баща и майка - българи. Второ: То бе произнесено чрез българска реч и записано на българско слово и българско писмо, на българска земя и в българска държава, в България - земя закрилница на Словото! Трето: То бе произнесено и отправено за онези съзнания човешки, представляващи целокупното българско съзнание по времето на Великия Учител. А това съзнание представляваше проекция на общочовешкото съзнание на преродените пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и на всички водители на днешната човешка цивилизация от памтивека до днес. Затова Българският народ по времето на Школата на Великия Учител се намира в своя Златен век от своето историческо развитие. Той е в Обетованата земя на Духа!
към текста >>

29. 10_08 Кой е Всемировият Учител?

Духът Беинса Дуно слезна на земята и се въплъти, като се роди в плът и кръв чрез българи: баща Константин и майка Добра и бе наречен Петър Константинов Дънов.
Всемировият Учител на Вселената е Бащата. Той е Все и Вся. Всемировият Учител е изява на Бога в Битието и проявление на Бога във Вселената, където обединява Битието и Небитието. Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство присъствуваше между българите и славянството. Името Му бе - Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно слезна на земята и се въплъти, като се роди в плът и кръв чрез българи: баща Константин и майка Добра и бе наречен Петър Константинов Дънов. Първом слезна върху Него Божественият Дух през 1897 година, 7 март, когато бе на тридесет и три години, после се всели в Него Христовият Дух през 1912 година, когато бе на четиридесет и осем години, а когато бе на петдесет и осем години по човешко летоброене - то Господният Дух се прослави чрез Него, като отвори за пръв път Школата на Всемирното Велико Бяло Братство във Вселената на земята българска, в нейната столица, в местността "Изгрева". Така Светата Троица, представена от Отца, Сина и Святия Дух, се събра ведно и чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез българска реч се даде Словото на Бога за идното човечество. Словото на Бога за Идното човечество от Шестата раса е дадено чрез българска реч. Дадено е чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Четете го!
към текста >>

30. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Роди се в плът и кръв чрез баща Йосиф и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов.
"Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство" Исус бе името му, което му дадоха в Израиля. Роди се в плът и кръв чрез баща Йосиф и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов. Единственият ангел, който е слязъл на земята и се е въплотил - в плът и кръв - това е Исус. Той не бе от човешка еволюция. Той е ангел Господен. Името му, което му дадоха - Исус от Йешуа - еврейско, означава Спасител. Ангелът, който се въплоти като Служител Господен, за да донесе Втория Завет Господен, се роди като младенец.
към текста >>

31. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год.
към текста >>

Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.
През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение.
към текста >>

Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител.
Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия. Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.
към текста >>

32. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета.
към текста >>

33. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро.
19, ст. 11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Името Му беше Божието Слово." „И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на Царете и Господ на Господарите." (стр. 16) „Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр.
към текста >>

34. Разговор Третий. Храната и Словото

Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?
Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение.
към текста >>

35. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Всички хора една майка ги ражда.
Добре, остави го настрани. Защо ти е, кога ти причинява вреда? Тогава, какво те още безпокои? Отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, каквото иска. Адам беше в рая мястото на блаженство. И добре му беше. И имаше от нищо да страда.
към текста >>

36. 2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА

Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана.
Баща ми се казваше Никола Дойнов и родът му идваше от едно село в габровския Балкан. Селото се казваше Етъра. Къщата ни се намираше на най-високо място в селото. Изобщо нашият род винаги е живял по високите места. Няма да го намериш в низините. Майка ми се казваше Кина, и нейният род идваше от едно село от Балкана. Баща ми отначало е бил шивач, шиел е кожухчета. Чак накрая е имал малка фабрика за платове. Интересно е, че в рода на баща ми е имало една стара традиция от незапомнени времена. Първородния син се изпраща в Атонския манастир и става монах. Там той се моли пред Бога за целия род.
към текста >>

Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума.
И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума. Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза.
към текста >>

„Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази.
Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума. Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща.
към текста >>

Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми.
Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон.
към текста >>

Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена.
Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си.
към текста >>

Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща.
„Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък.
към текста >>

Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща.
„Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни. Атон е египетска дума и означава „Изгрев" от думата Ехиатон. Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца.
към текста >>

37. 3. ОПАСНАТА ИГРА

Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с чукове. Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни.
към текста >>

38. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам.
Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво нося ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато познавам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отворих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеждах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бяхме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език.
към текста >>

39. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото".
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия.
към текста >>

Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА Моят дядо по майчина линия и баща на майка ми Кина се казваше Бо-тю Рачев, а по прякор „Жито" или му казваха „Житото". Защо говоря за него ли? Защото аз приличам на майка си, вървя по нейна родова линия, а майка ми прилича на баща си, т. е. върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия.
към текста >>

А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик.
върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги.
към текста >>

40. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Писмата били запазени у сестрата на майка ми.
Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее. А останалата хазна я дарявал на дядо ми. Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите. Аз лично съм виждал едно от тези писма със обозначените знаци. Писмата били запазени у сестрата на майка ми. Тя се казваше Недя. Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка. Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище.
към текста >>

Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка.
Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите. Аз лично съм виждал едно от тези писма със обозначените знаци. Писмата били запазени у сестрата на майка ми. Тя се казваше Недя. Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка. Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище. Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна.
към текста >>

41. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА Като завърших гимназия по настояване на майка ми трябваше да отида на запад и да завърша университет. Родителите ми настояваха да запиша или архитектура или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след 1-та световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършваха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото.
към текста >>

42. 11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА

Майка ми беше приготвила дрехи, и ги скъта в два големи куфара.
След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар. Но не ти се извинявам, за да научиш един урок, че с лява ръка не се посяга към хляба." Та в Габрово ред такива случаи се възпроизвеждаха в мен. След някой и друг ден аз съм вече готов за пътуване. Майка ми беше приготвила дрехи, и ги скъта в два големи куфара. Бяха ми ушили 5 костюма от пет различни най-качествени платове, които се тъчеха във фабриките в Габрово. Бяха ми ушили долно бельо, ризи, оплели чорапи и какви ли не още неща, всичко за пет години. Баща ми беше тогава богат човек. Баща ми даде една голяма сума от 200 000 лв., която трябваше да ми послужи за няколко години. Тогава българския лев се обменяше със злато и сребро.
към текста >>

Майка ми ме поддържаше тогава много хубаво облечен, много елегантен бях и облечен по последна мода.
Баща ми даде една голяма сума от 200 000 лв., която трябваше да ми послужи за няколко години. Тогава българския лев се обменяше със злато и сребро. Колкото исках, толкова пари можех да получавам там където отивах от баща си. А аз тези банкноти ги сложих в хастара на шапката си. Ходехме тогава с шапки „Бурсолино". Майка ми ме поддържаше тогава много хубаво облечен, много елегантен бях и облечен по последна мода. Парите сложих в шапката за по-сигурно. Трябваше да се пазя, да не се навеждам с нея през прозореца на влака, за да не я духне вятъра или някой да не ми бутнеше шапката на шега. Защото с тази шапка щяха да изхвърчат и парите ми за цялото следване. Затова тази шапка я държах поставена най-небрежно на поставката за шапки. Като тръгна влака с мъка изживях всичко, че се разделям от тук.
към текста >>

43. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя.
И наместо да отида в Щаермарк взех си куфарите и направо на Виенската гара. Взех си билет, сядам във влака и пътувам за България. Отново пред очите ми премина целия сън и тогава разбрах какво решение съм взел през време на съня. То се покриваше с решението, което взех преди няколко часа на същия площад. След няколко дни се прибрах в Габрово, за най-голям ужас на родителите ми. Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя. Не можа да ми прости. И никога не ми прости до края на живота си. А баща ми се отчая. Предадох му шапката с парите и му казах: „Не искам да следвам. Ще отида в Балкана и ще стана въглищар." А това беше занаята на моят дядо Дойно.
към текста >>

44. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента.
Заверяваха семестрите без да търсят дали си посещавал лекции и упражнения. И така аз тръгвам за София да си заверявам книжката и съм във влака с още 3-4 човека мои приятели от Габрово. Седнахме да се храним във влака. Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма. Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента. Да съм студент, това е мечтата на майка ми. А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле. Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене.
към текста >>

Да съм студент, това е мечтата на майка ми.
И така аз тръгвам за София да си заверявам книжката и съм във влака с още 3-4 човека мои приятели от Габрово. Седнахме да се храним във влака. Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма. Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента. Да съм студент, това е мечтата на майка ми. А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле. Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене. А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра.
към текста >>

А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле.
Седнахме да се храним във влака. Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма. Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента. Да съм студент, това е мечтата на майка ми. А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле. Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене. А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра. Приятелите ми оглеждат пуйката и се облизват.
към текста >>

А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра.
Да съм студент, това е мечтата на майка ми. А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле. Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене. А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра. Приятелите ми оглеждат пуйката и се облизват. Обаче като погледнах всичките тия лакомства отведнъж ми се отвориха очите и видях, че това е мърша. А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата. Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото.
към текста >>

Майка ми изпадна в паника.
Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб. Така че с вегетарианството успях да се справя. Родителите ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха.
към текста >>

Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб.
Казвам: „Няма да ям вече месо! " Всички скочиха срещу мене. Майка ми изпадна в паника. „Как така, като отидеш някъде на гости, ти да не ядеш месо? " Тя държеше на общественото мнение много. Но майка ми упорстваше и не ми даваше друга храна, а аз ядех само хляб. Така че с вегетарианството успях да се справя. Родителите ми след това вдигнаха ръце и ме оставиха. Знаеха, че не могат да излязат на глава с мен. Заради войниклъка и да отбия военната си служба аз се записах да следвам. По-късно минах в трудовата повинност, където можехме срещу определена сума да се откупим от временна трудова повинност.
към текста >>

Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
Осигурявахме реда на скривалищата срещу бомбардировките в София. И накрая ме произведоха в чин ефрейтор понеже само аз като трудовак можех да вдигна тежест до 120 кг на ръце. Можех едновременно да нося два чувала под двете си мишници, като всеки тежеше 60 кг. Затова ме произведоха ефрейтор и аз си сложих нашивка най-тържествено. Та войниклъка ме накара да се запиша като студент. Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
към текста >>

45. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Като разбра майка ми, ми написа писмо.
Плащаше Бертоли съботен ден на чувалче. Ние ще начукаме мозайката, ще я сортираме, ще я пресеем със сита, с различна големина и ще я наредим в чувалчета. Събота преброят чувалчетата и ти плащат. Можехме да работим по няколко часа. След университета отивахме там да чукаме камъни. Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това?
към текста >>

46. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

От едната сестра е на Гумнерови, а от другата страна е на баба Парашкева, майката на Георги Димитров.
А това е към 1905 година. Тази къща беше на Петко Гумнеров и Евангелина Гумнерова, които нямаха деца. Семейство от двама човека. Къщичката както е сега, така си беше и тогава. А тя е къща близнак. От едната сестра е на Гумнерови, а от другата страна е на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Много интересно и символично съжителство. Двете семейства са си помагали и съдействали. Баба Парашкева е била евангелистка. Не е била черковница и е била свободна от формите на църковни обреди. Понякога е посещавала и слушала беседите на Петър Дънов.
към текста >>

47. 31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ

Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе. Така заедно с куфара, с който ходих до Австрия и се върнах, аз заминах за Ачларе. А в него имаше пет нови костюма. Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач. Баща ми тогава беше представител на Беровската фабрика за платове. Това бяха английски платове. И тези костюми там, в дома на Жечо ги сложих в един долап, за да не се мърсят и мачкат. Ние там в дома на Жечо се занимавахме с всичко. Той имаше добитък - два коня, две крави и две телета.
към текста >>

Лошо ми стана не за мене, а за майка ми.
Бяхме определили да се дежури по двама. Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги храним, да ги вчесваме, поим. Изобщо това беше голяма грижа. Трябваше време, сили и знание за това. Така както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за студента в Австрия и с него чисти обора. Лошо ми стана не за мене, а за майка ми. Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ринеха обора на кравите в село Ачларе. Преглътнах, нямаше как. Аз си бях виновен. А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа и за празник. Христо като видял в долапа толкова нови дрехи, обул панталона и на работа.
към текста >>

Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката.
" „Можеше да работиш с твоите панталони, пък с новите да се върнеш в София." „Не, не може. Нека и тези панталони видят какво значи комуна." Христо не отстъпва. А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки.
към текста >>

Не след дълго получих писмо от майка ми.
Нека и тези панталони видят какво значи комуна." Христо не отстъпва. А панталонът му е дълъг и се влачи и обира лайната на говедата. Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.
към текста >>

48. 32. ПИСМО НА МАМА СЛЕД КАТО ПОЛУЧИ ОТ МЕНЕ ВЕСТ, ЧЕ ПРАВИМ ОПИТ ЗА КОМУНА

Целува те майка ти.
Аз мислех, че ти все на шега подмяташ. Умът ми не можеше да побере такива мисли. С това се погребаха всичките ни идеали, но нейсе, ... така трябвало да бъде. Пожелавам ти в новото си семейство да получиш повече радости и да прекараш весело тези велики празници. Приеми поздрави от всички ни вкъщи. Целува те майка ти.
към текста >>

49. 33. МАЛАРИЯТА

По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир.
Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
към текста >>

Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение.
Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка. Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха.
към текста >>

Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир. В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка. Към Братството беше резервиран, но толерантен. По-късно в Братството влезнаха сестра ми Цанка и братята ми Николай и Стефан. Родителите ми се примириха. Накрая се качиха на Рила, на общия братски лагер.
към текста >>

50. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин.
Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа.
към текста >>

Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев.
Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите.
към текста >>

51. 37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА

Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка възрастна, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София. Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер. Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше майка възрастна, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство. Беше много прилежна и добра бабичка. Баба Донка беше към 90 години, но се държеше. Другите бяхме: аз, Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака. Срещнахме много противоречия, обаче ентусиазмът от общия братски живот падна.
към текста >>

52. 38. БАБА ДОНКА

Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка.
38. БАБА ДОНКА В първите години, когато отидохме на Изгрева нямаше къде да живеем. Изгревът още не беше построен. Живеехме у брат Димитрий Стоянов с майка му баба Донка. Тази баба Донка бе забележителна жена. На 90 години тя ни готвеше разни чорби и ястия. Върнем се от университета към обяд и яденето е готово, какво по-хубаво от това. Сядаме всички на масата, тя насипва с черпака, а ние огладнели кусаме с дървени лъжици. След обед работехме, за да си изкараме прехраната по разни обекти, а вечер отново намирахме готово ядене.
към текста >>

53. 40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА

Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита. А коремите пълни с топла вода.
към текста >>

54. 42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА

Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми.
Перодръжката започва да трепери. Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми. Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно лозе и започнахме работа. Дойдоха и други млади братя да стават комунари и работата тръгна отначало задоволителна. Тази комуна просъществува три години -1923,1924 и 1925 г. Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в комуната. Явиха се противоречия.
към текста >>

Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат комуната.
Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в комуната. Явиха се противоречия. Някои от младите братя започнаха да одумват, че старите Камбурови не могат да дадат такъв труд както младите. А ние с Марин, брат ми опъвахме най-тежката работа. Другите младежи бяха силни в критиката, но бяха слаби в работата. Понеже бяха болшинство, взеха решение баща ми и майка ми да напуснат комуната. Казвам им: „Те продадоха имота си, къде ще отидат? " А те продължават. „Учителят каза старите да се махнат от комуната." До събора аз все не вярвах, че това са думи на Учителя, нали Той ме изпрати тук в колибата в Търново. Дойде събора и аз отивам при Учителя. „Учителю, вие сте казали моите стари родители да напуснат комуната и да се махнат." „Да, казал съм.
към текста >>

55. 101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти.
Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г. След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти. Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат студенти да учат било богословие, било философия, било друга наука. Разбира се имали са фондове и средства за това.
към текста >>

56. 114. КНЯГИНЯТА

114. КНЯГИНЯТА Майката на Мария Тодорова, баба Недялка, бе дъщеря на Искрю Мачев от град Панагюрище, който е бил член на революционния комитет от Априлското въстание.
114. КНЯГИНЯТА Майката на Мария Тодорова, баба Недялка, бе дъщеря на Искрю Мачев от град Панагюрище, който е бил член на революционния комитет от Априлското въстание. Отговарял е за оръжието и топовете в привременното правителство. Така че той е първият министър на войната. И баба Недялка много се гордееше с това. През 1876 г. Искрю се оженва за трети път за една богата жена от Цариград.
към текста >>

При бягството на панагюрци в планината по време на Априлското въстание се ражда майката на Мария, която са нарекли Недялка.
Отговарял е за оръжието и топовете в привременното правителство. Така че той е първият министър на войната. И баба Недялка много се гордееше с това. През 1876 г. Искрю се оженва за трети път за една богата жена от Цариград. При бягството на панагюрци в планината по време на Априлското въстание се ражда майката на Мария, която са нарекли Недялка. След Панагюрското въстание, английската кралица изпраща лейди Станфорд в България да проучи издевателствата и зверствата на турците. Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния. Той е знаел езици, завършил е Роберт-колеж в Цариград и затова тя пожелала той да я придружава. Накрая тя му подарява портрета си с посвещение върху гърба с нейния подпис. Баба Недялка пазеше този портрет като светиня.
към текста >>

Така, че майката на Мария баба Недялка имаше документ, че е потомствена графиня.
Тя се свързва с Искрю Мачев, дядото на Мария и той я развежда по всички селища където турците са извършвали злодеяния. Той е знаел езици, завършил е Роберт-колеж в Цариград и затова тя пожелала той да я придружава. Накрая тя му подарява портрета си с посвещение върху гърба с нейния подпис. Баба Недялка пазеше този портрет като светиня. Като се връща лейди Станфорд в Англия тя прави доклад пред кралица Виктория, която се трогва и издава заповед: „Всички живи участници от Панагюрското въстание да носят титлите граф или графиня." Ето защо въстаничката Райна е била наречена Райна княгиня. Така, че майката на Мария баба Недялка имаше документ, че е потомствена графиня. А пък нейните внуци като младежи се шегуваха и се обръщаха един към друг с графе или графиньо. Така че сестра Мария беше потомствена по документ - графиня. Спомням си веднъж ние с Жорж без да искаме я обидихме. Тя стана, тропна с крак, изгледа ни и изкрещя: „Вие знаете ли пред кого се намирате, плебеи такива? Пред вас е потомствена графиня на английската кралица Виктория." Ние се изсмяхме с глас, но тя така ни изгледа, че ние замръзнахме по местата си.
към текста >>

Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество.
Вече ние не се смеехме. Тя протегна ръка и каза: „А сега, плебеи, на колене пред графинята на кралица Виктория, целувайте ръка и искайте прошка." Нямаше как коленичихме пред княгинята, целувахме ръка и след това станахме. Ние с Жорж бяхме високи и двамата стърчахме две глави над нея. Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и телохранители! И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня. Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество. Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски. Сестрата на баба Недялка беше завършила колеж в Русия. Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости. Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си. Той се казваше Михаил Тодоров, беше сериозен и интелигентен човек.
към текста >>

Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости.
Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и телохранители! И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня. Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество. Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски. Сестрата на баба Недялка беше завършила колеж в Русия. Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости. Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си. Той се казваше Михаил Тодоров, беше сериозен и интелигентен човек. Винаги е живял с идеи. Бил е стипендиант на патриаршията в Русия, но се отказал да бъде църковен служител в църквата поради социалистическите си идеи. Беше учител по литература.
към текста >>

Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си.
И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня. Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество. Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски. Сестрата на баба Недялка беше завършила колеж в Русия. Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости. Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си. Той се казваше Михаил Тодоров, беше сериозен и интелигентен човек. Винаги е живял с идеи. Бил е стипендиант на патриаршията в Русия, но се отказал да бъде църковен служител в църквата поради социалистическите си идеи. Беше учител по литература. Бащата на Мария доживя до 95 години и към края на живота си прие Учението на Учителя.
към текста >>

57. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и да облича, но не и дъновистка.
Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките на ученика идват много бавно и в резултат на една вътрешна работа. Понеже много не бяха готови за такава работа, то те се оттегляха. Онези, които останаха, станаха ученици на Школата. След войната, когато киното беше нямо, т. е. без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и да облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време. Учителят се съгласява и на следващия ден предложи и ние всички приехме това разрешение като много удачно.
към текста >>

58. 132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ

Майка ми беше дала плата, намерила шивача и бе ми ушила пет костюма и три палта, нали ме бе приготвила и изпратила в чужбина да следвам за инженер.
Сестрата ме оглежда подозрително. Не ми вярва. На следващия път аз нося едно палто под ръка, не го обличам. Показвам го на сестрата, после го обличам, стои ми като изваяно, тя го оглежда, вижда там етикета на шивача, който го е шил. Значи е по поръчка, значи е платено скъпо. Майка ми беше дала плата, намерила шивача и бе ми ушила пет костюма и три палта, нали ме бе приготвила и изпратила в чужбина да следвам за инженер. Но аз се върнах и инженер не станах. Така останаха три палта, три балтона. И досега не обичам да се обличам с много дрехи. Така сестрите не можаха да купят палто за бедния студент.
към текста >>

59. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

На едно го говори Майката Господня, на други Христос.
Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки человек, който слуша Истината. Но преди да добиеш това. ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта ида търсиш не своята слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вий в Търново се надхитрявате. На едно го говори Майката Господня, на други Христос. И моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли.
към текста >>

Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света?
Защото славата се пада на тогава, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това. което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е. Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко.
към текста >>

60. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

На едно го говори Майката Господня, на други Христос.
Ти искаш да си образ и подобие на Господа, това е право дадено на всеки человек, който слуша Истината. Но преди да добиеш това. ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вий в Търново се надхитрявате. На едно го говори Майката Господня, на други Христос. И моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на человека. Предупреждавам ви всинца да не марите Святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли.
към текста >>

Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света?
Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието.
към текста >>

61. 165. ВРЕМЕ Е

Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава.
Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя. Дошло време Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине". Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава. А като тръгнала към Учителя я била оставила на леглото готова за умирачка. Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ. Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя. Отива горе, но Учителя Го няма. Пита този, пита онзи и всеки казва: „Ами Учителя е тук, иди и го намери!
към текста >>

Така изминали три дни без да може Люба да се срещне с Учителя и да иска помощ за майка си, която е рождената сестра на Учителя.
Кой когото срещне пита за Учителя и всеки казва, ето Учителят е тук и беше еди къде си. Отива Люба на посоченото място, а Учителят Го няма. Всички, които разпитва казват, че Учителят е на Изгрева. А тя не може да го намери. За останалите Учителят е на Изгрева, а за нея Учителят Го няма. Така изминали три дни без да може Люба да се срещне с Учителя и да иска помощ за майка си, която е рождената сестра на Учителя. На третия ден баба Мария си заминала от този свят. Тогава Люба отива при Учителя и съобщава тъжната вест. Учителят се усмихнал: „Сестра ми Мария искаше да се изхитри и този път, но беше вече дошло време да си замине". За всеки човек е определено време да слезне на земята и му е определено време, когато да си замине. Това се отнася за разумния човек.
към текста >>

62. 179. УТЕХАТА

Като получила съобщението майката паднала на земята като убита.
179. УТЕХАТА Една жена в провинцията имала само един син. Той завършва университета, става морски офицер, но при къпане в морето, кой знае как се е случило, че се удавил. А иначе знаел добре да плува. Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съобщението майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха". Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята. Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито дума. Учителят седял неподвижно и мълчал.
към текста >>

63. 18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави.
Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето! " Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта.
към текста >>

Бащата и майката не вярват на очите си.
След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето! " Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост.
към текста >>

64. 27. ТРИ СЛУЧАЯ

Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест.
Една млада сестра има язва на крака си и тя не може да премине. Помолиха Учителя да й помогне. Учителят каза: „Един престъпник, когото природата е вързала, трябва ли да го развързвате? Защо трябва да го развързвате? Ще направи отново престъпления. Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест. Няма надежда за спасение. Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне. Учителят казва: „В природата има строга икономия. За нея е по-лесно да си направи ново тело, отколкото да поправи старото." Дъщерята си замина, а майката дълго скърбя. Третият случай: млада сестра страда от екзема, неизлечима.
към текста >>

Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне.
Учителят каза: „Един престъпник, когото природата е вързала, трябва ли да го развързвате? Защо трябва да го развързвате? Ще направи отново престъпления. Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест. Няма надежда за спасение. Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне. Учителят казва: „В природата има строга икономия. За нея е по-лесно да си направи ново тело, отколкото да поправи старото." Дъщерята си замина, а майката дълго скърбя. Третият случай: млада сестра страда от екзема, неизлечима. Цял живот страда от нея, моли Учителя да я излекува. Учителят казва: „Това е предпазна риза, ако ти я махнем, ще се отклониш от пътя си." И трите сестри ги знаем.
към текста >>

За нея е по-лесно да си направи ново тело, отколкото да поправи старото." Дъщерята си замина, а майката дълго скърбя.
Ще направи отново престъпления. Вторият случай: едничка дъщеря на майка, болна от сърдечна болест. Няма надежда за спасение. Майката плаче, иска, моли Учителя да помогне. Учителят казва: „В природата има строга икономия. За нея е по-лесно да си направи ново тело, отколкото да поправи старото." Дъщерята си замина, а майката дълго скърбя. Третият случай: млада сестра страда от екзема, неизлечима. Цял живот страда от нея, моли Учителя да я излекува. Учителят казва: „Това е предпазна риза, ако ти я махнем, ще се отклониш от пътя си." И трите сестри ги знаем. Знаем им имената. Ако ги кажем ще ги обидим, а другите ще изкушим.
към текста >>

65. 95. ИСКАЙТЕ и ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

- След като плаче дълго време пред майка си, тогава майка му му дава.
Не е така. Дава се само на този, който иска. Никой Учител не се натрапва на учениците си. Ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си, тогава Учителя отваря Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си, тогава майка му му дава. Някой казва, човек не трябва да иска. Не, едно от качествата на великия живот, към който се стремим е искането. Човек трябва да иска. Аз не говоря за просия. Да проси човек, това е нахалство.
към текста >>

Ти може да искаш само от баща си и майка си.
Човек трябва да иска. Аз не говоря за просия. Да проси човек, това е нахалство. Да искаш, значи душата ти да е пълна с желание, да учиш. Ти може да искаш само от приятел. Ти може да искаш само от баща си и майка си. От неприятеля си може да искаш само ако си изпаднал в плен да ти подари живота. Затова Христос казва: „Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде. Това изисква разумния живот." (31 декември 1927 г., 24 часа - по случай посрещането на Новата година.) Обикновено срещу всяка Нова година Учителят държеше Слово. То беше програмата на ученика за следващата година.
към текста >>

66. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

- „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея.
Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и абсолютно безкористие. Тъй ни се изяви Господ чрез нашия обичен брат Боян. Тъй ни посети Той чрез него. И Той с право се подписваше: „Ваш верен." Господ ни посещава и ни се изявява всеки ден: - Срещаш детенце, плаче - Спри се, утеши детето. - Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек. Щастие е да срещнеш един Свят човек. Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява.
към текста >>

67. 13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

Къщата на Петко Гумнеров беше половин близнак, а другата половина беше на баба Парашкева, майката на Георги Димитров.
13. УЧИТЕЛЯТ, УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА" 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ От 1905 г. до 1926 г. Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови. Къщата на Петко Гумнеров беше половин близнак, а другата половина беше на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Той живееше при майка си, в едно съседство с Учителя и под един покрив с Него. Покривът на къщата е един и таванът е общ. Когато стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите и започнаха да претърсват къща след къща, сестрата на Георги Димитров - Елена, преминава през общия таван, спуска се през таванския отвор към половината на къщата, където Учителят живееше и поисква закрила от Него, за да я спаси. Ако бяха я хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор.
към текста >>

Той живееше при майка си, в едно съседство с Учителя и под един покрив с Него.
„ОПЪЛЧЕНСКА" 66 И ГЕОРГИ ДИМИТРОВ От 1905 г. до 1926 г. Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови. Къщата на Петко Гумнеров беше половин близнак, а другата половина беше на баба Парашкева, майката на Георги Димитров. Той живееше при майка си, в едно съседство с Учителя и под един покрив с Него. Покривът на къщата е един и таванът е общ. Когато стана една блокада от полицията в квартала срещу комунистите и започнаха да претърсват къща след къща, сестрата на Георги Димитров - Елена, преминава през общия таван, спуска се през таванския отвор към половината на къщата, където Учителят живееше и поисква закрила от Него, за да я спаси. Ако бяха я хванали, грозеше я смърт. А в най-добрия случай щеше да се отърве с доживотен затвор. Това бяха претърсвания и излавяне на комунисти във връзка с атентата на „Св.
към текста >>

68. 18. ПОСЛЕДНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В ДОМЪТ ГУМНЕРОВ

Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята.
Имаше един голям сандък в стаята. Имаше книжа, предмети и други неща. Извади от сандъка си една кутия и я подаде на Методий: „Тези неща ще ги предадеш на Гръблашева". Те бяха ценности, които тя бе оставила Учителят да ги пази. Методий взе кутията, понеже живееше у Гръблашеви. Имаше връзка с тях - с майката и дъщерята. След това Учителят взе тетрадките на Петко Гумнеров, в които той е записал първите беседи, които Учителят е държал в София. Учителят ги предаде на Боян Боев. На мен предаде кристали направени от стъкло, специални големи, едри кристали. Те бяха направени по кристалографски-те системи - имаше от кубичната система, комбинация на куб с октоедър. Те бяха седем, осем кристала.
към текста >>

69. 22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА

22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА Баща му беше българин, а майка му арменка и той по черти приличаше на майка си.
22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА Баща му беше българин, а майка му арменка и той по черти приличаше на майка си. По едно време баща му издавал вестник. А майка му след известно време се поминала и той идва да следва в София. Когато идва време да го вземат войник по време на войната, той не иска да взима пушка. Те му я натикват в ръцете, а той я захвърля: „Аз пушка не вземам". Така демонстрация да се направи в навечерието на войната означава разстрел.
към текста >>

А майка му след известно време се поминала и той идва да следва в София.
22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА Баща му беше българин, а майка му арменка и той по черти приличаше на майка си. По едно време баща му издавал вестник. А майка му след известно време се поминала и той идва да следва в София. Когато идва време да го вземат войник по време на войната, той не иска да взима пушка. Те му я натикват в ръцете, а той я захвърля: „Аз пушка не вземам". Така демонстрация да се направи в навечерието на войната означава разстрел. Хвърлят го в затвора, бият го, измъчват го, изтезават го, но той не отстъпва. И добре, че се застъпва за него един общественик, в чиято къща той е живял пред генерала та така го освобождават.
към текста >>

70. 42. ВАСИЛКА ИВАНОВА

А това беше баба Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство.
Между другото тя беше плетачка и в свободното време плетеше на плетачна машина вълнени плетива. Тогава се носеха много плетени фланели, поли, чорапи и още много други плетива за облекло. С това си изкарваше прехраната и не беше в тежест на никого. Тя подари една наследствена нива в Айтос и на нейното място бе построена Братската градина. Беше в много добри отношения с обитателите на съседната половинка от къщата. А това беше баба Парашкева, майката на Георги Димитров и цялото им семейство. Тя разказваше как веднъж подгонен от полицията Георги Димитров се прехвърля през тавана където имало капандура, отишъл в стаята на Учителя и потърсил помощта Му. Учителят наредил да му се даде пардесюто, Неговата шапка и наредил също на Василка да му отвори външната врата и да го изведе навън. Така той се спасил. По същия начин и двете сестри на Георги Димитров по различно време по нареждане на Учителя са били обличани с връхните дрехи на Василка и тя ги е извеждала от блокадата на полицията като са минавали за сестри от Братството. Освен това Василка, там в плетачната машина, в нейния калъф е криела архива на Георги Димитров.
към текста >>

71. 68. БАБА КОЦА

Той живееше с майка си, баба Коца на ул.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти.
към текста >>

Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти. Всички бяхме започнали да учим пеене и можехме да четем нотите. Що песни изпяхме при баба Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише.
към текста >>

72. 82. НАЧО ПЕТРОВ

Това бяха Паша Теодорова и майката на Савка Керемидчиева - Тереза Керемидчиева.
През 1947 г. когато излезе закона за едрата градска собственост, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име. Така той спаси поляната и на нея се играеше Паневритмия от 1947 г. до 1957 г., когато бе скалъпен процес срещу Братството и салона на Изгрева и поляната бяха заключени за нас. Трябва да споменем, че според съветите на адвокатите другите две стенографки, които имаха нотариални актове за една част от салона, то те записаха на свое име апартамента си и къщата си и оставиха своята част от салона да се изземе от държавата чрез този закон. Това бяха Паша Теодорова и майката на Савка Керемидчиева - Тереза Керемидчиева. Единствена Елена Андреева третата стенографка, понеже нямаше друг имот записа 1/3 част на свое име от общият имот, който притежаваха трите стенографки, така от 1947 г. до 1957 г. ние плащахме по 3000 лв. годишен наем на общината за това, че ползвахме две трети от салона, който според съветите на адвокатите Паша и Тереза се отказаха от своя дял от салона и по този начин си запазиха домовете. Това го споменаваме, за да се види какъв човек беше Начо Петров.
към текста >>

73. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Майка й и сестра й са поискали да я облекат в приготвените дрехи за умирачка, но тя казала: „Аз няма да умра.
Искам за Теб да живея и на Теб да служа". След това тя паднала на пода без да има възможност да се движи. Близките й я намират на земята и я вдигат на леглото. Тя е в едно състояние предизвикано от онази необичайна вълна от светлина и сила, която влязла в стаята. Изпитвала безкрайно блаженство. Майка й и сестра й са поискали да я облекат в приготвените дрехи за умирачка, но тя казала: „Аз няма да умра. Аз ще живея! " Него ден тя има видение. Вижда себе си като малко момиченце с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка. Тогава българите на Геор-гьовден завързваха големи люлки под вековните дървета, момите се люлеят на тях, а момците ги бутат. Това е поличба за здраве и дълголетие.
към текста >>

74. 87. РАНИЦАТА

майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд.
87. РАНИЦАТА След разгрома на България през Европейската война и с нейната капитулация чрез Ньойския договор, тя загуби Цариброд и Босилеград, които са територии с българско население. Те останаха в Югославия. Олга Славчева е родена в Цариброд. Нейното семейство и роднините са останали в Югославия. През 1921 г. майка й се разболява и тя прави постъпки, получава открит лист за посещение в Цариброд. На тръгване отива при Учителя и Му съобщава, че ще посети Цариброд за една седмица около Великденските празници. „Учителю, Вие говорите в беседите Си, че в Новата Култура, която иде, волът доброволно ще иде при господаря си да го впрегне в колата, също и да иде на нивата и там отново да го впрегнат в ралото, за да изоре нивата. Ето аз сега сама идвам при Вас и моля да ми кажете какво мога да направя за моите братя българи оттатък границата." Учителят без да говори, слага на масата една раница, напълва я с томчета беседи, посочва с пръст да я сложи на гърбът си и прави жест, че може да тръгва. И Олга с раница на гръб се качва на влака. Слиза на Царибродската гара.
към текста >>

75. 94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО

Много от тях знаеха немски и понеже Савка знаеше езика, тъй като майка й беше гермапка, то след като дойдоха на Изгрева, те се прилепиха към Савка и майка й.
94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО През 1939 г. от Латвия дойдоха много гости на Братството. Пампоров бе направил връзката с тях, бяха разменени писма и те дойдоха по покана на Савка. Много от тях знаеха немски и понеже Савка знаеше езика, тъй като майка й беше гермапка, то след като дойдоха на Изгрева, те се прилепиха към Савка и майка й. Но тъй фанатично, че не поглеждаха други братя и сестри и не поддържаха връзка с тях. Може би това бе внушение на самата Савка и на майка й. Те гледаха на тях като на свещени особи и с голямо уважение. Веднъж една сестра им каза: „По някой път като ви гледам, виждам, че Вие идвате от далеч. Изразходвате време, пари, средства.
към текста >>

Може би това бе внушение на самата Савка и на майка й.
94. ЛАТВИЙСКОТО БРАТСТВО През 1939 г. от Латвия дойдоха много гости на Братството. Пампоров бе направил връзката с тях, бяха разменени писма и те дойдоха по покана на Савка. Много от тях знаеха немски и понеже Савка знаеше езика, тъй като майка й беше гермапка, то след като дойдоха на Изгрева, те се прилепиха към Савка и майка й. Но тъй фанатично, че не поглеждаха други братя и сестри и не поддържаха връзка с тях. Може би това бе внушение на самата Савка и на майка й. Те гледаха на тях като на свещени особи и с голямо уважение. Веднъж една сестра им каза: „По някой път като ви гледам, виждам, че Вие идвате от далеч. Изразходвате време, пари, средства. И като дохождате тук определяте се само за едно място. Не държа и не претендирам да се обърнете към мене.
към текста >>

76. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов.
Разказваха това, което бяха видя-ли и това бяха техните опитности. Някои разказваха и за рода на Учителя, а някои бяха заварили баща Му дядо поп Константин Дъновски и имаха интересни разговори с него. Но никой не седна да запише тези неща. Защо стана така не знам. Учителят не обичаше да говори за личния си живот и за рода си. Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов. Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села. Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра. Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен кръг от приятели.
към текста >>

Майката на Учителя се е наричала Добра.
Учителят не обичаше да говори за личния си живот и за рода си. Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов. Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села. Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра. Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен кръг от приятели. Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме.
към текста >>

Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен кръг от приятели.
Рождената майка на Учителя е била дъщеря на Йордан хаджи Атанасов. Бил е богат търговец в турско време с българско съзнание и е изпращал на свои разноски деца от народа да се учат в Цариград, а после ги е правил учители и свещеници по българските села. Така е постъпил и с Константин Дъновски, рождения баща на Учителя. Първо го е направил учител в собственото си село, после го е направил свещеник и накрая го е направил зет, като го е оженил за дъщеря си Добра. Майката на Учителя се е наричала Добра. Учителят рядко е говорил за майка си и то само в тесен кръг от приятели. Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща.
към текста >>

Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя.
Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща. Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя. А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух. Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ.
към текста >>

77. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА Майката на Савка беше германка.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА Майката на Савка беше германка. Казваше се Тереза. А баща й беше македонец, казваше се Георги. Рожденият й брат Филип бе даровит младеж, знаещ немски и бе изпратен в Германия да следва инженерство. Но след 9.1Х. 1944 г.
към текста >>

Второ: Тефтерчета, повечето от тях на български, като в някои от тях се редуваха изречения на български, след това на стенограма и накрая някои изречения на немски език, понеже по линия на майка си тя беше германка.
Хлябът е, който трябва да предаде на новото поколение т.е. да се прехвърли Словото на Учителя в следващият век. Ето една поучителна история за архива на Савка. КАКВО ИМАШЕ В АРХИВА НА САВКА? Първо: Имаше стенограми от частни разговори на Учителя, от беседи, които бяха в тетрадки и на отделни листове. Второ: Тефтерчета, повечето от тях на български, като в някои от тях се редуваха изречения на български, след това на стенограма и накрая някои изречения на немски език, понеже по линия на майка си тя беше германка. Тези тефтерчета бяха много ценни. В тях имаше мисли на Учителя, които Той е диктувал на Савка още на ул. „Опълченска" 66 като я викал сутрин в девет часа и Той й диктувал мисли за ученика. Савка записва и после от този материал тя издаде една книжка. Аз дешифрирах почти всички нейни стенограми.
към текста >>

78. 98. СВЕТСКОТО ЗНАНИЕ ПРЕДХОЖДА БОЖЕСТВЕНОТО

В характера си носеше немския оттенък на майка си - немкиня - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство.
" „Не четеш" - беше отговорът. „Но аз Учителю на ден чета по четири-пет часа? " „Рекох, не четеш други автори! " тя стоеше като замаяна, смутена и объркана. Тя бе онази сестра, която Учителят допусна най-близо до себе си, да Го обслужва в бита Му и да бъде във връзка с другите. В характера си носеше немския оттенък на майка си - немкиня - немска педантичност, но от баща си носеше македонско твърдоглавство. Тя искаше да мине като образец на новия ученик, такъв какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя. Имаше моменти когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин и думи, за да я озапти. Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички!
към текста >>

79. 99. ЖЕНЕНИ В МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС НЕ СЕ ДОПУСКАТ

Беше го наследила от майка си, която бе германка.
А който се ожени или омъжи, да напусне Младежкия Клас и да отиде да посещава Общия Окултен Клас. Учителят се съгласи. Така в Младежкия Клас трябваше да останат само неженени и неомъжени, защото бе определен за хора с чист морал и висок Идеал. Савка беше по морала. Бе голяма моралистка, бе по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която бе германка. Учителят отначало нямаше предвид за едно такова ограничение, но понеже бе направено предложение от ученик и понеже останалите го възприеха, то Той се съгласи. Учителят работеше по закона на свободата. Минаха много години. Изминаха 22 години и през това време онези, които се женеха или омъжваха трябваше да напуснат Младежкия Клас. Ако си правеха оглушки другите ги подсещаха и настояваха на това, да отидат в Общия Клас.
към текста >>

80. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

Баща му беше пощенски раздавач, а майка му тъкачка в една фабрика.
100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ Никола Гръблев е роден на 11 май 1893 г. в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони. Той се среща с Учителя и след това неговия живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер.
към текста >>

81. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка.
Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, качил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с духовни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Одрин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки. Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка. Разбира се, че се влюбва в нея и се оженва, но вече не може да тръгне за Индия. Предлагат му някаква работа в Пловдив, отива там, харесва му града, работата му провървява, спечелва някой и друг лев и вика семейството си при себе си. Запознава се с Михаил Стоицев - зъболекар и други. Там имаше салон, в който се четяха беседи на Учителя. Там той се запознава с Учителя на живо в Пловдив.
към текста >>

82. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария.
Излизането на Черни връх се правеше един път в годината. През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария. Тя беше много възрастна, към 70-80-гбдишна бабичка. Баба Мария ни приемаше също много добре. Тя отстъпваше винаги стаята, в която спяха с Гошо на Учителя. Така Учителят винаги имаше стая за себе си, когато дойде тук. Колкото дни дойде и остане, стаята бе на Негово разположение.
към текста >>

83. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

Гошо и майка му баба Мария ни приеха много радушно, като родни синове.
Пазарих го, а той беше много точен човек. Взема ни той с колата, изкара ни по онуй време, когато пътят не беше готов както сега, изкара ни почти до паметника на скиора. От там ние по пътеката възлязохме пешком до върха, до самата наблюдателница. А там пазач бе Гошо. Но планината е самотна, няма хора, защото бяха усилни времена. Гошо и майка му баба Мария ни приеха много радушно, като родни синове. На Учителя веднага отстъпиха стаята си. Те отидоха другаде да спят. Нас ни наредиха, дадоха на всички най-добри условия да прекараме горе на върха. Ние се разположихме много хубаво. Сутрин, преди изгрев слънце ние излизахме от наблюдателницата, слизаме от Черни връх и отиваме към Резньовете.
към текста >>

Опекла ги баба Мария, майка му, и ги праща на Учителя.
Учителят ги спря: „Няма да ходи никой. Той хлябът сам ще си дойде." Сестрите поглеждат нагоре към небето, усмихват се и казват: „Небето е прекрасно, само за манна небесна." Учителят също се усмихва. Подир половин час нашият приятел Гошо идва от върха и носи два големи хляба. А върхът и наблюдателницата са над нас. Та наистина Гошо слиза от небето с два големи хляба. Опекла ги баба Мария, майка му, и ги праща на Учителя. Застава пред Учителя, изважда две големи тави, а в тях два големи хляба и дебели една педя. „Майка ми ги пече за Учителя". Ние се споглеждаме и се усмихваме. Онези, които поглеждаха към Небето, за небесната манна рекоха: „Е, Черни връх е над главите ни и ние на там поглеждахме". Всички се смеем до насита.
към текста >>

„Майка ми ги пече за Учителя".
Подир половин час нашият приятел Гошо идва от върха и носи два големи хляба. А върхът и наблюдателницата са над нас. Та наистина Гошо слиза от небето с два големи хляба. Опекла ги баба Мария, майка му, и ги праща на Учителя. Застава пред Учителя, изважда две големи тави, а в тях два големи хляба и дебели една педя. „Майка ми ги пече за Учителя". Ние се споглеждаме и се усмихваме. Онези, които поглеждаха към Небето, за небесната манна рекоха: „Е, Черни връх е над главите ни и ние на там поглеждахме". Всички се смеем до насита. Така ставаха чудесата чрез хората и чрез Бога. По съвсем естествен начин.
към текста >>

84. 5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

Другият представител на издателство „Братство" също не се яви, защото същото лице, същата година издаде книгата „Великата майка" с 13БМ-954-8091 -10-0 беседи на Учителя пред сестрите, чиято редакция беше целенасочено и умишлено променена.
Там бяха Нестор Илиев, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Петър Ганев, Вергилий Кръстев и домакинята Йотка с дъщеря си. Всички стояха спокойни и очакваха да дойде избраното ръководство на издателство „Братство". Но те не дойдоха, защото знаеха, че ще им се покажат оригинални беседи и при това изменени и при това отпечатани вече от издателска къща „Сила и живот" - Бургас. Затова издателите от тази къща не пожелаха да дойдат, защото щяха да бъдат изобличени, че печатат промененото Слово. Затова същата година те отпечатаха трета книжка от променено Слово на Учителя, но за, да се оправдаят отбелязаха отзад, че е редакция на Лалка Кръстева. Другият представител на издателство „Братство" също не се яви, защото същото лице, същата година издаде книгата „Великата майка" с 13БМ-954-8091 -10-0 беседи на Учителя пред сестрите, чиято редакция беше целенасочено и умишлено променена. Ето затова не се явиха. Доказателство? Проверете оригиналните беседи и издадените беседи и сами ще се определите кому да вярвате. Ето това е съдбата на откраднатия архив от „Резньовете" на Борис Николов. Изнасяме тази грозна история, за да се знае кой съхрани архива на Учителя, кой го открадна, кой промени Словото и кой отпечата промененото Слово. Всеки извърши онова, което неговия Господар му заповяда.
към текста >>

85. 6. ПРОДАЖБА НА ОТКРАДНАТИЯ АРХИВ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

„Великата майка", том 1 с !
Тези беседи имат своя история, която е непозната за днешното поколение. След като прави своя редакция Димитър Калев изпраща текста, за да го прегледат някои компетентни лица в София. Същите лица бяха предупредени да не се издава променено Слово, а да се издаде Самият оригинал, в който не бе необходима никаква промяна на текста. Но това не се направи. Издаде се от издателство Бяло Братство - София през 1994 г. „Великата майка", том 1 с ! 5ВМ 954-8091-10-0 Издателят беше предупреден и бе уведомен, че оригиналът е променен. Но никой не пожела да чуе това. Сега съществува оригиналът както и издаденото томче с променен тест от Словото на Учителя. Какъв е извода? Има сили, които се стремят да унищожат Словото на Учителя физически.
към текста >>

86. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Който люби Бога, той ми е приятел, брат, сестра и майка." 5.
Но Аз, Учителят ви не мога това да направя. Аз всякого трябва да търпя и всякого да приема." (Из разговора на Учителя с ръководителите, 1923 г.) 4. Говорът на времето. Веднъж Учителят каза на стенографката Паша: „За Мен само времето ще говори. Всичко е постижимо за онези, които любят Бога. Който люби Бога, той ми е приятел, брат, сестра и майка." 5. Името на Учителя. „Мисля, че което правим, за себе си го правим. Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име? Хората и без това не знаят истинското Ми име." 6.
към текста >>

87. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята.
Германците, англичаните, французите са назначени като учители на Славяните. В Славянството ще се въплотят 8000 посветени в 20-тия век. В Славянството има условия да се въплотят тези, които идат от горе - адептите. Дали те ще дойдат чрез вселяване или чрез прераждане, зависи от тяхната степен на развитие. Славянството е Олтарят на Новата Култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята. Тези идеи, които Аз говоря тук ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията. Коренът на думата Славянство идва от думата Слава. Значи Бог ще се прослави в Славянството. А какво значи прославяне на Бога? Когато човек прояви Любовта, той слави Бога.
към текста >>

88. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя".
Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата.
към текста >>

Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека.
Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот.
към текста >>

89. 9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?

Същото прави и майката на Савка Керемидчиева, която записва къщата си на свое име и се отказва от дела на Савка за Салона, която си е заминала от този свят през май 1945 г.
МЯСТОТО НА САЛОНА И ТРАПЕЗАРИЯТА е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв. II с нот. акт. N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г. През 1949 г. съгласно излезналия закон за едрата градска собственост Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона. Същото прави и майката на Савка Керемидчиева, която записва къщата си на свое име и се отказва от дела на Савка за Салона, която си е заминала от този свят през май 1945 г. По този начин на Параскева Петрова Теодорова по преписка N 316 от 1948 г. с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията. Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона. По-късно през 1958 г.
към текста >>

Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г.
с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията. Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона. По-късно през 1958 г. с акт N 2180 те се предават на Министерство на транспорта и съобщенията. Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г. и с нот. акт 2180 от 20.IХ.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от 1500 кв. м и се предава на Софжилфонд. А през 1958 г.
към текста >>

90. 12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м.
и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя.
към текста >>

Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем.
бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя. А защо?
към текста >>

Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства.
се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя. А защо? Кои Сили ги задвижват и защо те стават тяхни изпълнители? Открийте Силите, а другото е от ясно по-ясно за проумяване.
към текста >>

91. СЪДЪРЖАНИЕ

Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева 61.
Чувал брашно за комуната 57. Конят и Никола Гръблев 58. “Не е от нашите? ” 59. Спиритисти на Изгрева 60. Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева 61. Как Константин Иларионов не си реши задачата 62. На, целувай десницата ми! 63. Савка и телескопа на Учителя 64. Журналисти на Изгрева 65. Трите тръна в плътта ми 66.
към текста >>

92. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка - Добра чорбаджи Атанасова на 12 юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни, източно православни, по времето на Османската империя, в края на 500-те лета турско иго за българския народ.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Призванието към българския народ и славянството е дадено чрез Учителя Беинса Дуно, светско име Петър Дънов от Ангел Елохил, който Му се явява на 8 октомври 1899 година. Кой е Учителят Петър Дънов? Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка - Добра чорбаджи Атанасова на 12 юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни, източно православни, по времето на Османската империя, в края на 500-те лета турско иго за българския народ. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът БЕИНСА ДУНО. Кой бе този Дух? Духът БЕИНСА ДУНО не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена еволюция.
към текста >>

Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировият Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангелът на Третия Завет на Бога към човечеството. 2. Славянството ще бъде Юдино коляно, защото над него ще се излее Духът на Благодатта, т.е. Духът Христов, Дух на Съвършенството. Защото над Юдиното коляно действа чинът на Мелхиседек, което значи, че то се издига не по човешки закон, а по силата на един безконечен живот. Затова Славянството е Олтарят на Новата Култура. Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята. Славянството днес представлява Юдино коляно, чрез което идва и чрез което се изявява и проявява Христовият Дух, като Дух на Единение на целокупното Славянство. 3. През август 1912 година Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?
към текста >>

93. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Дойде на земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.
Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството! Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството. Той, Всемировият Учител, е всьо и вся за днешното и идното човечество от Шестата раса. Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировият Учител - Беинса Дуно. Дойде на земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин. ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
към текста >>

94. 12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Кога иска детето хляб от майка си?
53 и 54 - "Беседи, обяснения и Упътвания". МОТО „Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти Си радост на всички от сега за през всички векове". "Това ще бъде мотото, което ще произнасяте всеки неделен ден сутринта, през цялата година и то преди почване на Молитвата. Този закон е много естествен. Кога иска детето хляб от майка си? Нали след като се събуди? Значи това е една просба. Мотото е свързано с Молитва, не може без Молитва. Значи Молитвата считаме като връзка, която ще ни съедини с Бога. Ако няма Любов, не можем да произнасяме това мото.
към текста >>

95. І.18. БЪЛГАРИЯ

На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град.
Зората на настъпващия ден ни посрещна на най-високата точка на железния път - гара Драгоман. Валялият дъжд беше окъпал атмосферата. Видимостта бе прекрасна. В ляво от гара Драгоман, огромната снага на Стара планина започва със скалист масив, който респектира с величието си. В дясно - на юг, се нижат скромни възвишения, обрасли с млади гори, които нямат претенции да бъдат като поетичните дебри на гордия балкан. На изток, големият купол на Витоша напомня образа на добра майка, очакваща да се пробудят нейните деца - жителите на столичния град. Зад нея, като през малко прозорче се виждат някои от оснежените върхове на Рила - тази вълшебница на планинския чар, която е приютила в своите пазви най-красивото, което може да има в една планина - остри върхове, неспокойни била, неизброими весели поточета, синеоки езера с кристално чисти води, в които се отразяват и земята, и небето, гори с горди борове, които познават не само гласа на човека. Рила е запазила в своите каменни скрижали спомените от сегашни и най-отдалечените геологични времена. Обширна панорама. Погледът ми сновеше напред, встрани и се радваше на красотата на родната земя. Убедих се, че родината ми е ненагледна и красива.
към текста >>

96. ІІІ.46. ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА

А дали и сина й Цар Борис ще я послуша, също остава да видим." Мария Луиза беше майката на Цар Борис, която отдавна беше починала.
Така веднъж Му подадох поредния брой вестник и Той ме запита: „Какво се пише в този брой? " „За политическата криза, Учителю, че не може да се състави поредния кабинет у нас и това създава напрежение и нестабилност в държавата." Учителят замълча и след малко добави: „Това го знам и се мъча да им помогна, но никой не Ме слуша. Ето, нощес дойде при мен Мария Луиза - да ме пита - как да се разреши тази криза. Казах й как да стане това. Но дали ще ме послушат, ще трябва да почакаме и да видим. А дали и сина й Цар Борис ще я послуша, също остава да видим." Мария Луиза беше майката на Цар Борис, която отдавна беше починала. Но този дух още витаеше тук и взимаше участие в политическите събития. Учителят прочете моята мисъл и добави: „Нощес, след нея дойде и царица Йоанна. На нея също бе казано." Аз замръзнах от изненада. „Учителю, как тя е дошла от двореца през нощта до Изгрева? Кой я придружаваше?
към текста >>

97. ІІІ.60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров порядък.
60. ДЪЩЕРЯТА САВКА И МАЙКАТА ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Бялото Братство в България бе едно изключително събитие от Миров порядък. В разговорите ни с Учителя, Той няколко пъти бе казал, че Бялото Братство прилича на ято птици, които са прелетели и кацнали на българска земя. Като си свършат работата, ще отлетят. Тази картина бе винаги в главата ми, когато наблюдавах възрастните приятели, които бяха дошли млади, още от самото начало на века. А ние, младите, дойдохме по време на Школата, дори доживяхме до такава възраст, щото да ни наричат възрастни братя. От своя страна заварихме да идват младите.
към текста >>

Родена от баща българин от Македония и майка германка.
Този път бе предначертан десетки години,преди ние да слезнем на земята и да се родим от Учителя при Неговите разговори с моя дядо. Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости. Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка. Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче. Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам!
към текста >>

Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости.
Дядо ми и родителите ми станаха протестанти, а ние със сестра ми бяхме в Братството. Ето така се разреши въпроса с моя дядо. За един друг път на един друг ученик искам да спомена някои важни неща. Това е Савка Керемидчиева. Родена от баща българин от Македония и майка германка. Когато Савка е била 5-6-годишно момиче, отишла с майка си и баща си да посрещнат Учителя, който им пристигнал на гости. Това е било в Цариброд, като гостуването е било предварително уговорено. На гарата слиза Учителят, пристъпва на перона с чанта в ръка. Поздравяват се с родителите и Той обръща поглед към малкото 6-годишно момиче. Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни!
към текста >>

Но майка й Тереза помни всичко.
Тя разперва ръце и се хвърля върху Му и казва: „Откога Те чакам! " Учителят я прегръща и продумва: „Мой верен Аверуни! " Минават години, десетки години. Савка е забравила това. Била е малко момиче. Но майка й Тереза помни всичко. И накрая я завежда при Учителя, когато става голяма. Как става това ли? Тереза присъства на една беседа, на която Учителят казва: „Толкова време ви говоря Думите Господни, как никой не каза: „Чакай да заведа едно от децата си при Бога и да каже: Ето, Господи, подарявам детето си, да ти служи в Дух и Истина! " Като чула това Тереза, спомня си случката на гарата в Цариброд и още на следващия ден завежда Савка, която е вече гимназистка, при Учителя. Казва Му какво е чула на беседата и какво е нейното решение: „Учителю, тя е определена да служи на Бога.
към текста >>

На един от съборите в Търново майката на Савка - Тереза Керемидчие-ва припада на земята и издъхва.
По-късно им построиха отделни бараки. Минаха през големи изпитания и изпити. Всяка година се минаваше от клас в клас. А това бяха 22 години. Времето не бе малко за един човешки живот на земята. На един от съборите в Търново майката на Савка - Тереза Керемидчие-ва припада на земята и издъхва. Всички се оглеждат, оглеждат я, няма пулс, не диша, значи е умряла. Да, умряла е за всички наоколо. Съобщават на Учителя. Той идва и прави един кръг около нея и с пръчка начертава на земята също един такъв кръг и нарежда никой да не пристъпва кръга и никой да не се допира до нея. Оставя една сестра да я пази извън кръга.
към текста >>

98. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Понякога наставаха дни, положението ми бе нетърпимо и аз стоя разкрачен като малко дете, което си е напълнило гащите и чака майка му да го почисти.
След изхождане и изпразване на дебелото черво и ректума аз се подмивах с вода, подсушавах хемороидите, намазвах ги с паста. Какво ли не съм правил. Какви ли не бани, различни мазила, пиене на билки. Нямах видимо облекчение. Имах "трън в плътта", както казва апостол Павел, за да не се превъзнасям, а да зная, че съм простосмъртен. Понякога наставаха дни, положението ми бе нетърпимо и аз стоя разкрачен като малко дете, което си е напълнило гащите и чака майка му да го почисти. Така аз веднъж тръгнах разкрачен към Изгрева и полека - полека стигнах до Учителя. Той ми беше дал преди това съвети, които изпълнявах, но без никакво подобрение. Учителят ме прие, изслуша ме и каза: „Трябва да опитаме и друг начин. Трябва да излъжем духовете. Затова ще купиш парче сланина, ще го нагрееш на печката, ще изстине и ще го сложиш отдолу на дупето, така ще го държиш през нощта и после ще го хвърлиш в реката, където има течаща вода, за да ги отнесе тези духове." Аз Го погледнах учудено.
към текста >>

99. ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Боян Боев бе от баща арменец и от майка българка.
Това бяха живите писма, които Учителят изпращаше, това бяха посланиците, които бяха вътре у тях и които Учителят изпращаше да пътуват по света. Такива случаи имаше много и Учителят ги наричаше „живите куриери". Паша Теодорова бе половината рускиня и половина бесарабска българка. Савка Керемидчиева бе половин германка и половина македонка. Елена Андреева бе македонска българска. Боян Боев бе от баща арменец и от майка българка. Ето, това представляват стенографите при нозете на Великия Учител. Българският народ не можа да излъчи българин за стенограф на Учителя. Запомнете това добре. А изводите ще си ги направите сами. За Румъния Учителят беше казал: „Румъния няма представител в Божествения свят.
към текста >>

100. ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ