НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
267
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна
майка
и да му приготовлява всичко, от което има нужда.
Рано или късно той трябвало да съзнае, че помощта за неговото избавление няма да дойде от никъде другаде, освен от самия негов род. Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар.
Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна
майка
и да му приготовлява всичко, от което има нужда.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята майка – и да слуша заповедите й и добрите й съвети. Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.
към текста >>
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята
майка
– и да слуша заповедите й и добрите й съвети.
Неговата надежда трябвало да бъде обърната към великият Дух, който е живеел в душата му и който действително притежавал балсама на неговата рана и философския камък на неговата сполука. Онази мисъл, която е послужила да вдъхне в душата на человека великата надежда, че има изходен път от безизходното положение, отбелязва велика епоха в неговия живот. Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята. Самата Природа, която днес го притеснява, плаши и застрашава със своите тайнствени феномени, с шумните си явления от гърмежи, трясъци, светкавици, привожда в него всяко чувство да трепери в боязън и лоши предчувствия и да прекланя коленете си като роб пред нозете на своя жесток господар. Даже и тази Природа ще видоизмени своето поведение спрямо него и тя ще покаже светлото лице на своето естество, ще почне да му служи и пригождава като нежна майка и да му приготовлява всичко, от което има нужда.
Всичко това ще се изпълни, когато той почне да разбира езика на Природата – своята
майка
– и да слуша заповедите й и добрите й съвети.
Времето да се изпълни това пророчество е наближило. Ние сме почти в началото на пролетта. Благовестието хлопа вече пред нашите врата. Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот. Именно, да обуздава природните си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремления, извора на всичко зло в частния и обществения живот, и по тоя начин да може да приеме законите и началата на разума, висшето естество и да почне да упражнява онези сили и способности на умо-разумното знание, които ще му дадат ключа на истинския успех.
към текста >>
Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна
майка
и ще приготвя всичко, от което той има нужда.
Нужно било само да отправи взор с надежда към Великия Дух, Който живеел в душата му и който притежавал балсама за неговите рани и философския камък[9] на неговата сполука. 5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество.
Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна
майка
и ще приготвя всичко, от което той има нужда.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата майка, и да слуша нейните заповеди и добри съвети. Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13]
към текста >>
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата
майка
, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
5. Онази мисъл, която вдъхнала в душата на човека надежда, че има изходен път от тежкото положение, в което се намирал, отбелязва една велика епоха в неговия живот. Тази пътеводна звезда, която го повела към Обетованата земя[10], му показала с окото на вярата[11] истината за това, че ще настъпят големи и съдбоносни промени в предстоящите дни от живота на земята. 6. В началната епоха на своето развитие човекът се притеснявал и плашел от природата, която поразявала неговия ум със своите тайнствени феномени и загадъчни явления; хвърляла го в ужас със своите страшни стихии; карала го да тръпне от суеверен страх; будела в непросветеното му съзнание плахи предчувствия и го карала да пада на колене пред нея като роб пред своя жесток господар. 7. Даже и тази природа ще промени поведението си спрямо него и ще покаже светлото лице на своето естество. Тя ще започне да му служи и да се грижи за него като нежна майка и ще приготвя всичко, от което той има нужда.
Това ще се изпълни, когато човек започне да разбира езика на природата, неговата
майка
, и да слуша нейните заповеди и добри съвети.
Времето за това е наближило. Ние сме в началото на пролетта на една нова епоха[12]. Благовестието тропа вече на нашата врата. 4. Обуздаване на низшето естество[13] 1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.
към текста >>
Аз разбирам „
майка
” в широк смисъл.
Защо го изпратили на остров Св. Елена? Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря. Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.) [26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки.
Аз разбирам „
майка
” в широк смисъл.
Новата култура изисква жени не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.” [27] Етерът (гр. – небе), подобно на етерното тяло, е невидима субстанция, извънредно разредена и еластична, която представлява същността на материята, тя я проектира. Тази субстанция пронизва цялото космическо пространство и функционира като посредник при предаването на вълните на вибриращата енергия – на светлината, топлината, електричеството и др. Според херметичната наука се разграничават четири състояния на материята: твърда материя, в която работят силите на жизнения етер; течна, където работят силите на химическия етер; въздухообразна, където са силите на светлинния етер; огнена, където са силите на топлинния етер.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма),
майката
на всички днешни пороци.
– „Може ли да има нещо по-добро от това? “ – ще каже някой. Разбира се, че не може да има за подобно същество. Но общата человеческа опитност показва, че подобна слободия коства твърде много живота на нашите събратя ближни. Ако би изфирясал умът на человечеството един ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога.
Самосъхранението по необходимост на своята природа и стремление е родило себелюбието (егоизма),
майката
на всички днешни пороци.
Себелюбието, от своя страна, според вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало и произвело такива неща, които общата история на человечеството ги е описала в черни краски. Тия паметници стоят на първо място като истински свидетели за онова, което се е вършило в миналото. Те още стоят като такива и за онова, което се върши и в наше време. Нека споменем тогава някои от по главните: себелюбието е покварило душата, поробило е разума, потъпкало е правдата, потушило е съвестта, създало е робството във всичките му видове, произвело войните, изгнало Истината и заточило Добродетелта. Всички тия знаменити дела, нечестиви пороци на егоизма и днес съществуват и владеят, само разбира се в по-цивилизован образ.
към текста >>
Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което
майката
и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.
Колко умове са заети да мислят и то все за доброто на бедния народ! И попитай сърцето колко сила, колко енергия то изпраща посредством кръвта в мозъчните клетки – в тази обширна и многолюдна столица на человеческия живот, която има три хиляди пъти повече жители, отколкото цялото земно кълбо. Тук, в този лабиринт, всичките реформи се създават. Но нека не забравяме, че Народното събрание не е мястото, отгдето Доброто може да се роди? Не, то е само мястото, отгдето Доброто може да се прокара в обществото; и то пак зависи много, какви хора имаме за представители и от какви сили и начала се те въодушевляват.
Единственото място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което
майката
и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.
От камъните на този храм – дома – Природата е почнала да полага основите за всецялото въздигане на всички разумни същества. От този общ дом человекът е бил определен да приеме всичките свои дарби, сили, способности и благородни качества, според изискванията на върховния закон на Духа. Този е бил най-правият и естествен път да се постигне онази велика цел, която е пред нази. От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като един человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели. Те са били въплътявани в известни души, които са били олицетворение на общата Добродетел на человечеството.
към текста >>
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка
майка
и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Ние живеем, като че утре ще умрем, и по този начин мислим, че всичко ще се свърши. Причината за това е нашето умствено и духовно неверство, което ни е лишило от истинското знание на законите на разумният Живот. По-ясно казано, ние не знаем още как да живеем като человеци. Само в един добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме. Само в един Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка
майка
и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.
Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши. Ако една майка, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
към текста >>
Ако една
майка
, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества. Тук е именно основата на доброто възпитание. Ние трябва да разбираме в какво отношение и взаимност са разположени человеческите способности вътре в мозъка, кои наклонности са по силни и кои – по слаби, кои органи вътре в мозъка са повече развита и кои не са развити. Веднъж това като се постигне, да почнем със знание и научно умение да възпитаваме своите синове и дъщери (чада). Задачата вече сама по себе си ще се разреши.
Ако една
майка
, горе-долу образована, имаше поне повърхностни понятия за мозъчното състояние на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които в бъдеще биха му коствали живота.
Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с человеческото естество – то може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тази първоначална топлина на младия и гъвкав Живот, който възприема и усвоява всичко, що му се даде. Тук лежи една тайна за нашия ум и една действителна истина. Мозъкът е седалището на всичките наши сили и способности; тук вътре, в този мозъчен лабиринт, всяка сила и способност има свой собствен орган, чрез който проявлява своята вродена деятелност. От преодоляването в нази на коя и да е сила или наклонност, в едно или друго направление, взема определени черти нашият същински характер, т.е.
към текста >>
И право е казал един философ, че немарливостта е
майка
на всички злини.
виновниците на химическото дело. Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати. От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт на тази очевидна истина, то проклятията и злините никога няма да се отстранят от вратата на дома ни, нещастията не ще закъснеят да ни нападнат. „Безумният страда от ума си и немарливият – от немарението си, казва една източна поговорка.
И право е казал един философ, че немарливостта е
майка
на всички злини.
Днешните средства и методи за повдигането обществото са лишени от същински научен характер. Всичко е произволно и несъобразно с онези изисквания на истинския дух на жизнените и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. Миризливите тъмници, несправедливите закони, острите саби и щикове и големите топове няма да подобрят положението ни, нито пък ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация от природния, груб и себелюбив человек, на когото всичкото желание е да тъпчи другите. Духът на дълга ни диктува да търсим по-добър и человеколюбив път.
към текста >>
5. Егоизмът –
майка
на всички пороци
ІІ. Двата закона на развитието 1. Закон за Самосъхранение 2. Закон на Дълга 3. Действието на двата закона 4. Разумът да владее над страстите
5. Егоизмът –
майка
на всички пороци
6. Дяволюция 7. Пластичност на природата 8. Домът – инкубатор на доброто 9. Строеж на материалния свят 10. Подобряване живота на човечеството
към текста >>
5. Егоизмът –
майка
на всички пороци
Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек. 9. Всичко това няма да стане, докато не се даде свобода на действие на разума, за да управлява и ръководи кризите на живота. Само тогава ще имаме сила да поправим изопачения ред, от който са страдали и още страдат човешките общества. В това именно на помощ ни идва истинският дух на науката и възпитанието – да ни помогне да уредим живота си така, както подобава.
5. Егоизмът –
майка
на всички пороци
1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред. Какви причини са накарали човека да пренебрегне повеленията на разума и своята свята длъжност? Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното.
към текста >>
8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) –
майка
на всички днешни пороци.
6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия. Тя би помела от лицето на земята всички цивилизовани общества като прах и пепел към небесното пространство, откъдето те никога вече не биха се върнали.
8. Естеството на закона за Самосъхранението е такова, че той е родил себелюбието (егоизма) –
майка
на всички днешни пороци.
Себелюбието от своя страна, подчинявайки се на вътрешните пориви и влечения на своето естество, е създало такива неща, които историята на човечеството е обрисувала с най-тъмни краски. 9. Паметниците на себелюбието са истинско свидетелство за всичко онова, което се е вършело в миналото. Те стоят и говорят още и за онова, което се върши и днес под влиянието на така наречения „свещен” егоизъм. Нека споменем само по-главните от тях. 10. Себелюбието е :
към текста >>
Той е първото светилище на човечеството, в което
майката
и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа.
Тук, в този лабиринт, се полагат основите на всички реформи. 4. Но нека не забравяме, че Народното събрание[116] не е мястото, където може да се роди доброто! Не, то е само мястото, откъдето доброто може да се прокара в живота на обществото. Разбира се, в случая много зависи какви хора имаме за народни представители и от какви сили и принципи се ръководят и вдъхновяват те. 5. Единственото място, където доброто може да се роди и култивира, е домът.
Той е първото светилище на човечеството, в което
майката
и бащата са първите свещеници, които служат при олтара на човешката душа.
С камъните на този храм – дома – природата е започнала да изгражда основите на целокупното повдигане на всички разумни същества. 6. От този общ дом човекът получил всички свои дарби, сили, способности и благородни качества според изискванията на Върховния закон на Духа. Това е бил най-правият и естествен път за постигането на онази велика цел, която стои пред нас. 7. В продължение на хиляди години човечеството очаквало и се надявало именно в дома да се родят всички добродетели. Те се въплъщавали в определени души, които били олицетворение на колективната добродетел на човечеството.
към текста >>
4. Ако една що-годе образована
майка
би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
– как са разположени човешките способности в мозъка и в каква взаимовръзка и отношение се намират те; – кои наклонности в отделния човек са по-силни и кои – по-слаби; – кои центрове в мозъка са по-развити и кои не са развити.[126] 3. Знаем ли това, ние можем вече с научно умение да пристъпим към възпитанието на нашите синове и дъщери. Тогава задачата ще се разреши от само себе си.
4. Ако една що-годе образована
майка
би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.
5. Желязото трябва да се кове, докато е горещо. Същото се отнася и за човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа онази първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който възприема и усвоява всичко, което му се дава. 6. Тук се крие една от тайните за естеството на нашия ум и една неоспорима истина. Мозъкът е седалище на всички наши сили и способности.
към текста >>
И с право е казал един философ, че „немарливостта е
майка
на всички злини”.
В този случай условието се явява причина за реакцията, а двата елемента са конкретните извършители. Оттук става ясно, че ако условието се отстрани, то и действието на самата реакция ще се прекрати. 7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото. Разбира се, ако не обръщаме внимание на този факт, на тази очевидна истина, и не се съобразяваме с него, страданията и злините никога няма да се отстранят от дома ни и нещастията няма да закъснеят да ни посетят. 8. „Безумният страда от ума си, а немарливият – от немарливостта си” – гласи една източна поговорка.
И с право е казал един философ, че „немарливостта е
майка
на всички злини”.
9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път.
към текста >>
За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от
майка
и баща, а от вода и Дух.
Засега не е позволено да се обясняват дълбоките причини за грехопадението. Истинската, дълбока причина се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма като змия обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави каквото иска, без да носи никаква отговорност. Иначе външните причини за грехопадението са три: непослушание; користолюбие; желание на Адам и Ева да изпъкнат над другите.
За да се освободи от грешния живот, човек трябва да се роди отново, но не от
майка
и баща, а от вода и Дух.
Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, костите им ще се разхвърлят по лицето на Земята.” [126] Както в тези три препоръки, така и по-надолу в тази глава става въпрос за френологията. Вж. бел № 45. [127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие. [128] Вж.
към текста >>
3.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Това тя върши непрестано, като нежна
майка
въ душата человѣческа.
Оригинал за теглене Копие на оригинала Любовьта е изворъ; тя жи вота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми.
Това тя върши непрестано, като нежна
майка
въ душата человѣческа.
Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“
към текста >>
И както
майка
милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ.
Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ! Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание. Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ. Всѣкой угнетенъ, ще бѫде подкрѣпенъ. Огорчений духомъ, ще бѫде утѣшенъ.
И както
майка
милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ.
Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: — Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля. Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила. И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина.
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Това тя върши непрестанно като нежна
майка
в душата человеческа.
С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми.
Това тя върши непрестанно като нежна
майка
в душата человеческа.
Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ"
към текста >>
И както
майка
милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.
Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен.
И както
майка
милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.
Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила.
към текста >>
5.
Разговор Третий. Храната и Словото
Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от
майка
си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?
Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш.
Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от
майка
си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?
Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение.
към текста >>
6.
ТРИТЕ НЕЩА
Всички хора една
майка
ги ражда, няма нито един по-добър.
Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Тогава какво те още безпокои, отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него.
Всички хора една
майка
ги ражда, няма нито един по-добър.
Всеки става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие.
към текста >>
7.
Биографични бележки
Дядо по
майка
на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение.
е пенсиониран, но остава да живее до смъртта си в църквата. Атанас Георгиев (Ат. Чорбаджи; Танас Чорбаджи) (1805 г., с. Голица (Гулица), Варненско – 1865 г., Цариград)
Дядо по
майка
на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение.
От 1861 г. е представител на Варненската епархия в Цариград, където умира по време на чумна епидемия. Д-р Георги Вълков Миркович (10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г.
към текста >>
8.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
А знайно е от опит, че немарението е
майка
на всички злини.
нравието по прищявките на свойте желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с[е]бе си. За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля. Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия. Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен.
А знайно е от опит, че немарението е
майка
на всички злини.
И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова майка, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си.
към текста >>
И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова
майка
, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра.
За него желанията на другите не важят нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да испълняват своенравната воля. Своенравен человек е упорит в всичките си пътища и упорството в своенравната душа е първото начало на всички нещастия. Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен. А знайно е от опит, че немарението е майка на всички злини.
И тъй, ти който искаш да избегнеш от злото, знай че своенравието е негов[и]ат баща, а немарението негова
майка
, а упорството негов брат, а безразсъдността негова сестра.
И тъй, своенравието е лишено от всичките с.52 добродетели, затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си. И тъй, ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти казвам, блажен си, понеже от разбиранието на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямоуправляват от Духът на Господа Бога Твоего.
към текста >>
Дръж баща му и
майка
му на страни, да не би да ти станат съседи, вярвай ме, винаги ще плащаш скъпо за техните гозби.
с.54 лага, както иска. И горко ти, ако лукавия се веднажд загнезди в теб и ада направи път до теб, истината казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Следователно, пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаянен завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му.
Дръж баща му и
майка
му на страни, да не би да ти станат съседи, вярвай ме, винаги ще плащаш скъпо за техните гозби.
Затова, окрепи се в добродетелта, облечи се в истината, въоръжи се в правдата и земи оружията на любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе. Ще притежаваш мирът, който никой не ще наруши и щастието, с.55 от което никой не ще те лиши. 7. Любовта е сила непобедима, пред нея всички сили прекланят глава.
към текста >>
Ти си ме оставил като
майка
, лишена от чадата си.
И каква радост ми остава още в тоя свят, когато всички, даже и най-близките ми са обърнали гърб и дават място на с.83 дявола да събаря всичко добро. Съкрати, Господи, дните на твоето присътствие. Кой ще [се] застапи за нас.
Ти си ме оставил като
майка
, лишена от чадата си.
Макар и да усилих гласът си, но ти не отговаряш. Счел си ме като един от твойте неприятели. Припомнил си миналото на моя живот и погнусил си се. Но що мога да сторя аз сега; миналото не е в мойте ръце да го поправя. По-добре би било за мене да не бях се раждал и да не бях идвал в тоя свят.
към текста >>
9.
УВОД
Дядото по
майка
на П.
Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в.
Дядото по
майка
на П.
Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград.
към текста >>
са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на
майка
й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г.
Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26 Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ. Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници. Според мен записите в бележника от 1899г.
са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на
майка
й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г.
За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента: 1.Почеркът на Учителя П. Дънов. Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно.
към текста >>
10.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
Дядото по
майка
на П.
Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.)
Дядото по
майка
на П.
Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград.
към текста >>
11.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
А знайно е от опит, че немарливостта е
майка
на всички злини.
Своенравието по прищявка на желанията иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно него. За него желанията на другите не важат. То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия. Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен.
А знайно е от опит, че немарливостта е
майка
на всички злини.
И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта - майка, а упорството брат, а безразсъдността - сестра. Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща.
към текста >>
И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта -
майка
, а упорството брат, а безразсъдността - сестра.
За него желанията на другите не важат. То е само на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват неговата воля. Своенравният человек е упорит във всичките си пътища и упорството му е начало и причина на всички нещастия. Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен. А знайно е от опит, че немарливостта е майка на всички злини.
И тъй, ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието му е баща, немарливостта -
майка
, а упорството брат, а безразсъдността - сестра.
Своенравието е лишено от всички добродетели, затова, който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро през целия си живот. Пази се от подобен нрав, който ражда злото. Ако си мъдър да разбираш тези неща, които ти казвам днес, блажен ще си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие, понеже само те се прямо управляват от Духа на Истината, от Духа на Бога твоего. И там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото той е пълна виделина, която прониква всички неща. Затова приеми знанието и мъдростта на Господа твоего за ръководител и водител и светът ти винаги ще бъде пълен.
към текста >>
Дръж баща му и
майка
му настрани да не би да ти станат съседи, вярвай, че винаги ще плащаш скъпо за техните гозби.
Пази душата си от този лош нрав, не му позволявай да се загнездва у теб, защото с неговото влизане у теб ще влезе и дяволът, който с хиляди още семена ще посее в твоята душа и ще станеш разсадник на злото, място на ада, който ще те разлага, както иска. И горко ти, ако Лукавият се веднъж загнезди в тебе и ада направи път до тебе. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаяник за всички и завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брат му.
Дръж баща му и
майка
му настрани да не би да ти станат съседи, вярвай, че винаги ще плащаш скъпо за техните гозби.
Затова укрепи се в добродетелите, облечи се в Истината, въоръжи се в правдата, живей с Любовта и Мъдростта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт, ще имаш свободата, която никой не ще ти я вземе, ще притежаваш мира, който никой не ще го наруши и щастието, от което никой не може да те лиши. 7. Любовта е сила непобедима. Пред нея всички сили прекланят глава. Нейните велики и мощни влияния проникват всички същества. Тя действа по всичките безпределни граници на вселената.
към текста >>
12.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която
майката
понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както
майка
та прави.
Жена - кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й, а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света" (Йоан 16:19-21). И тъй, благословенията на Господа отпосле идват. Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва.
И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която
майката
понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както
майка
та прави.
Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни. Както в майката детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха. В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване.
към текста >>
Както в
майката
детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха.
Първом трудът и скръбта, а после радостта. Този е пътят на спасението, и всички, които ходят в него, го намират верен. Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва. И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави. Но щом веднъж роди истината нашата душа, ние сме обзети от вътрешна радост, като виждаме, че Господ е възкръснал за душата ни.
Както в
майката
детето възражда всички майчини надежди, така и възкресението на Господа в нас събужда и възкресява от греха.
В нас се пробужда вечната надежда за живот заедно, на едно с Бога. Защото животът стои в познаването му. И тъй казва Словото Божие, че скръбта по Бога ражда спасение, съживяване. „И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14). Този остър сърп, често посещава живота ни и пожънва всичко, което сме посели.
към текста >>
13.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от
майка
си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.
Ето тая любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбереш това, което не си разбрал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи пред тебе - тази любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа дали това е истина или не. Ти се боиш от мене да не би да съм някакъв призрак по твоята душа или пък по твоето въображение, но истината, която аз полагам пред тебе, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ и благоутробен. Повикай ме и аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш.
Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от
майка
си, което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея.
Не казвам, че това е невъзможно, но ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти неговия глас, все още се съмняваш в неговото присъствие и мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че аз зная защо любовта ти към Бога не е съвършена. Ти говориш за него, но не си готов да сториш всичко за него. Ето, това е то, което те обърква тебе, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго.
към текста >>
14.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Всичките хора една
майка
ги е родила.
- Остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда. Добре, какво точно те безпокои? Отношението на другите? - Тури всичко настрани и не мисли за това.
Всичките хора една
майка
ги е родила.
Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска да бъде. Адам беше в рая добре, нищо не го болеше. Но ето, че един ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусването на този плод, който влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други?
към текста >>
Когато малкото дете в утробата на
майката
почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение.
Всичко, което си придобил и което имаш, е дар негов. Гледай да го употребяваш добре и за добро, както за себе си, така и за другите. Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже пътя и начините, по които да проумяваш делата му. Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо.
Когато малкото дете в утробата на
майката
почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение.
Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия.
към текста >>
Да стане
майка
е по-благородно и по-добро.
Вътрешните възмущения в душата ти са предизвестие, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майката почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще се мине много време и неговият глас ще се чуе, глас на радост, вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, тя почва да се стреми да излезе от тясната ограда на баща си. Това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия духовен живот.
Да стане
майка
е по-благородно и по-добро.
Такова състояние я довежда в съприкосновение с друг живот, много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да искаш да се впускаш на по-дълги умувания, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеше да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и мислите ти вземат характер на действителност, затова трябва да влезеш в съюз с Бога и нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната любов може да роди нещо ново за теб.
към текста >>
15.
12.Кожено тефтерче
Гордостта е
майка
на заблуждението.
- В твоята правда и доброта е прогресът на човешката душа. 27 октомври — 1915 г. Всичко, каквото дойде, трябва да се понесе на радо сърце: добро или зло, скърби, страдания и радости. Всичко трябва да се приеме и понесе на радо сърце, това е волята на Господа Бога единнаго. ноември 1917 г.
Гордостта е
майка
на заблуждението.
18 октомври 1918 г. Мирът Божии превъзхожда всяко познание. В него се крият всичките добрини на земята. Господ е всичката пълнота на живота на душата. 1921 ноември 1.
към текста >>
16.
13.Червено тефтерче
И както
майка
милва своите деца, така и Господ ще помилва онези, които го чакат.
Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да съди, да възвести, че той не е мъртъв, но жив. Защото от сега нататък той ще изпълни земята със знания, ще въздигне и въдвори правдата си, любовта му ще роди истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде освободен и всякой изнасилван ще бъде подкрепен. Огорченият духом ще бъде утешен.
И както
майка
милва своите деца, така и Господ ще помилва онези, които го чакат.
От сега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, ще ви напоя, и няма да ожаднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщи живот: Йоан 1:12,13. Мизраим, Мизраим, Халел, Халел ве бихар хашамаим хенени, хени фенах, финим. Хаберим кошет ви Хадони.
към текста >>
Това тя върши непрестанно, като нежна
майка
в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини.
Амин. A22 M4 Любовта е извор, тя живота ражда. Нему тя вдъхва своята длъжност напред да върви. Напред да върви, нагоре към доброто да се стреми.
Това тя върши непрестанно, като нежна
майка
в душата человешка тя посажда скромно малки семенца на благи чувства с благи добрини.
Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утринна росица. А пък слънцето на живота овреме ще озари человека и душата му ще повдигне и оплодотвори всички плодовити семена, истини и добрини. 3:8,13 Софония. За то, чакайте ме, говори Господ, до деня, в който се повдигна за обир, защото изречението ми е да събера народите и да скупя царствата, да излея върху тях негодуванието си, всичкото разпаление на гнева си. Понеже всичката земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми.
към текста >>
Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на
майката
.
26. Ще видиш лицето ми, ще приемеш Духа ми и ще бъдеш възвисен чрез силата ми, и ще познаеш, че аз съм Бог вечни, който пази завета си с тебе. Кажи вече онова, което ще ти се открие. Призови всички, които ти покажа, възлюби ги, защото те са твои братя по дух, които съм призовал да се съединят и съставите едно тяло с теб. Ето моя дух бди над твоята душа. Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед.
Виждам вече образа ти, който се образува вътре в недрата на Духа ми, в утробата на
майката
.
Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел. Ето, цялото небе се движи напред, всички духове взимат участие в общото дело, което наближава да преобрази света. Царствата земни ще преминат и царството на вековете ще настане. Днес от человеците се отделят всичките лоши духове, всичките подбудителни причини, които Духът Божи гони навън към повърхността на живота. Сърцата человечески почват да се освобождават от всичките заразителни влияния, желанията почват да се обуздават, мислите да се въплотяват в съзнанието, съвестта се събужда, страхът от бъдещето се повдига и застава пред ума на този род, който почва да се плаши от себе си.
към текста >>
17.
Пеню Киров - №3
Киров с баща Анастас Георгиев и
майка
Марийонка Тенева.
в Христа Господа: П. Киров Дано Бог ни събере пак. Същий ............... 13. Ерифили (1867/68-1933) е съпруга на П.
Киров с баща Анастас Георгиев и
майка
Марийонка Тенева.
(П.К., №3, 18.09.1898 г.)
към текста >>
18.
Петър Дънов - №2
„Както
майка
жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
„Както
майка
жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]
Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17). Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още.
към текста >>
19.
Петър Дънов - №23
от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на
майка
му Добра).
* Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г.
от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на
майка
му Добра).
Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там.
към текста >>
20.
Пеню Киров - №25
Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или
майка
, които същото дават на децата си.
Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин.
Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или
майка
, които същото дават на децата си.
И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин? ". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т.
към текста >>
21.
Пеню Киров - №34
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „
Майка
", към което основава през 1901 г.
От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие".
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „
Майка
", към което основава през 1901 г.
старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)
към текста >>
22.
Пеню Киров - №35
От едната страна Исус Христос, от другата —
майката
Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой.
Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя? " „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна.
От едната страна Исус Христос, от другата —
майката
Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой.
И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу? ". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза.
към текста >>
23.
Петър Дънов - №39
Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на
майка
си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон.
10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква.
Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на
майка
си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон.
Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен.
към текста >>
24.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Киров с баща Анастас Георгиев и
майка
Марийонка Тенева.
в Христа Господа: П. Киров Дано Бог ни събере пак. Същий ............... 13. Ерифили (1867/68-1933) е съпруга на П.
Киров с баща Анастас Георгиев и
майка
Марийонка Тенева.
(П.К., №3, 18.09.1898 г.) № 2 Получено на 28. IX. 98 г. по обяд [бел.
към текста >>
„Както
майка
жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]
А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
„Както
майка
жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]
Ние сме в предвечерието на едно велико изявление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17). Поздрави и този млад приятел14, когото не съм виждал още.
към текста >>
25.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на
майка
му Добра).
* Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г.
от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на
майка
му Добра).
Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. родолюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Константин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там.
към текста >>
Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или
майка
, които същото дават на децата си.
Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин.
Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или
майка
, които същото дават на децата си.
И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин? ". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т.
към текста >>
26.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „
Майка
", към което основава през 1901 г.
От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие".
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „
Майка
", към което основава през 1901 г.
старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.) №37 Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров,
към текста >>
От едната страна Исус Христос, от другата —
майката
Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой.
Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш? ". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя? " „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна.
От едната страна Исус Христос, от другата —
майката
Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой.
И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу? ". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза.
към текста >>
Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на
майка
си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон.
10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква.
Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на
майка
си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон.
Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен.
към текста >>
27.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми,
майка
на баща ми.
В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр.
Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми,
майка
на баща ми.
На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци.
към текста >>
Майка
ми е от карнобатските села, раждана в с.
Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние.
Майка
ми е от карнобатските села, раждана в с.
Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра. Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз. По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан.
към текста >>
После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето
майка
и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала
майка
ми Петра.
Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия.
После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето
майка
и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала
майка
ми Петра.
Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз. По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно.
към текста >>
Рожденият баща на
майка
ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз.
Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра.
Рожденият баща на
майка
ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз.
По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота.
към текста >>
Според
майка
ми на 17 юли, ден събота, съм раждан.
Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра. Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм кръстен и аз. По-важни събития в живота на Пеню Киров
Според
майка
ми на 17 юли, ден събота, съм раждан.
Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година. Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а майка ми - през 1868 година.
към текста >>
Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а
майка
ми - през 1868 година.
Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година.
Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а
майка
ми - през 1868 година.
Излиза, че посочената година от майка ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати. 1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание. Това бе в Карнобат.
към текста >>
Излиза, че посочената година от
майка
ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати.
Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота. Според календарските изчисления и на Светчето (Часослова) излиза, че съм раждан или на 13 юли, или на 20 юли 1868 година, а най-вече на 13 юли, събота, през 1868-а, високосна година. Така щото баща ми твърдеше, че през 1865 година съм раждан, а майка ми - през 1868 година.
Излиза, че посочената година от
майка
ми е вярна, а относително дните - посочените от баща ми дати.
1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчание. Това бе в Карнобат. През 1883 г.
към текста >>
Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от
майка
си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен.
Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка.
Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от
майка
си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен.
След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал". Според разказа на сестра му след това му бягство той става учител. Ако бе останал в училището, може би имаше опасност да остане между военни, което би го спънало в неговия път.
към текста >>
28.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Майката
Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско).
Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна.
Майката
Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско).
Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен. Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици.
към текста >>
29.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и
майка
Мина Стоименова Георгиева. Т.
Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г.
Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и
майка
Мина Стоименова Георгиева. Т.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т.
към текста >>
30.
№47 /Пеню Киров/
1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и
майката
на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
Съдържа (175) сто седемдесет и пет написани листа [бел. на П. К. на самостоятелен лист]. _____________________________________________ Обяснителни бележки:
1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и
майката
на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г.
към текста >>
31.
№73 (Петър Дънов)
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-
майка
, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“.
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-
майка
, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е.
към текста >>
32.
№88 (Петър Дънов)
като нежна
майка
в душата человеческа
Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно,
като нежна
майка
в душата человеческа
тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса.
към текста >>
Като нежна
майка
, сее добрината,
Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно,
Като нежна
майка
, сее добрината,
Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна.
към текста >>
33.
№89 (Пеню Киров)
Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери
майка
ми, а до нея – сам ти.
Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена.
Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери
майка
ми, а до нея – сам ти.
Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове.
към текста >>
Помежду ни първенството заемаше
майка
ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе.
От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас.
Помежду ни първенството заемаше
майка
ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе.
А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия. Съветът помежду ни, за който бяхме събрани, се свърши и аз оттам насетне вече не помня що стана. Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба. Но подозирах, че бе или Господ, или някоя сила. И при това почувствах силното магнетическо действие на вятъра, който излиза от челото ми.
към текста >>
34.
№124 (Петър Дънов)
Дайте място на Бащата - Любов, и на
майката
- Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога.
Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.
Дайте място на Бащата - Любов, и на
майката
- Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога.
Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П. К. Дънов
към текста >>
Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на
майката
- благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога.
Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на
майката
- благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П. К. Дънов -------------------------------------------------------------------------------
към текста >>
Дайте място на Бащата - вяра, и на
майката
- кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
Дайте място на Бащата - вяра, и на
майката
- кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира.
Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П. К. Дънов ------------------------------------------------------------------------------- 250 Това писмо липсва в архива на П. Киров.
към текста >>
Любовта е бащата, радостта е
майката
, мирът е тяхното дете.
П.“ Петър Дънов съобщава на Петко Гумнеров за заминаването на духа на Пеню Киров за „онзи по-добър свят“ с писмо от 29 януари 1918 г. от Варна, където по това време е интерниран П. Дънов. 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“.
Любовта е бащата, радостта е
майката
, мирът е тяхното дете.
Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите.
към текста >>
След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост –
майката
; милосърдие – тяхното дете.
Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето.
След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост –
майката
; милосърдие – тяхното дете.
Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение.
към текста >>
Третата категория: вяра – бащата, кротост –
майката
, въздържание – тяхното дете.
Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите.
Третата категория: вяра – бащата, кротост –
майката
, въздържание – тяхното дете.
И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия!
към текста >>
Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители –
майка
ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра.
Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост –майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение.
Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители –
майка
ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра.
Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка.
към текста >>
Казахме, че кротостта е
майка
– тя е от царска фамилия.
Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“.
Казахме, че кротостта е
майка
– тя е от царска фамилия.
Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба.
към текста >>
Вярваш в кротостта – значи имаш
майка
.
Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия.
Вярваш в кротостта – значи имаш
майка
.
„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш?
към текста >>
„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без
майка
.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и
майка
(кротост), а самият той е въздържанието.
Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка.
„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без
майка
.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и
майка
(кротост), а самият той е въздържанието.
Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие –ангел, светия.
към текста >>
Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата
майка
(кротостта).
“ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието.
Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата
майка
(кротостта).
Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие –ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост“.
към текста >>
Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене
майка
– благостта, тя да те носи в своята утроба.
Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка(кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“.
Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене
майка
– благостта, тя да те носи в своята утроба.
А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие –ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост“.
към текста >>
Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и
майка
– благост“.
Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща –дълго търпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие –ангел, светия.
Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и
майка
– благост“.
към текста >>
35.
Показалец на личните имена
Петра (
майка
на П.
Пачеджиев, Костадин (Бургас) – У. 62; П.К. 54, 67 Пачеджиева, Юрдана (Бургас) – П.К. 67 Петко – Вж Г у м н е р о в, Петко Иванов
Петра (
майка
на П.
К.) – П. К. 89 Сестра ви – Вж С т а м о в а, Мария Стамов, Константин Пенков (Варна) – П.К. 81 Стамов, Пенко (Варна) – П.
към текста >>
36.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и
майката
на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
Обяснителни бележки към писмата В препратките към писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното издание на книгата, публикувано през 2010 г.
1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и
майката
на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от
към текста >>
37.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-
майка
, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“.
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-
майка
, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните. Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.
към текста >>
38.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
като нежна
майка
в душата человеческа
Следва белият стих: Любовта е извор. Тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви, нагоре към доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно,
като нежна
майка
в душата человеческа
тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от небесната утренна роса. А пък слънцето на живота, то ще овреме человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
към текста >>
Във душата человешка постоянно, Като нежна
майка
, сее добрината,
Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно.
Във душата человешка постоянно, Като нежна
майка
, сее добрината,
Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената.
към текста >>
39.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20
Любовта е бащата, радостта е
майката
, мирът е тяхното дете.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“.
Любовта е бащата, радостта е
майката
, мирът е тяхното дете.
Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите.
към текста >>
След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата; благост –
майката
; милосърдие – тяхното дете.
Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето.
След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата; благост –
майката
; милосърдие – тяхното дете.
Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост – майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение.
към текста >>
Третата категория: вяра – бащата, кротост –
майката
, въздържание – тяхното дете.
Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите.
Третата категория: вяра – бащата, кротост –
майката
, въздържание – тяхното дете.
И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия!
към текста >>
Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители –
майка
ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра.
Придобийте ги – и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата, кротост – майката, въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение.
Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители –
майка
ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра.
Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка.
към текста >>
Казахме, че кротостта е
майка
– тя е от царска фамилия.
Вярата. „Ама аз нямам вяра.“ „За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“.
Казахме, че кротостта е
майка
– тя е от царска фамилия.
Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка (кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба.
към текста >>
Вярваш в кротостта – значи имаш
майка
.
Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия.
Вярваш в кротостта – значи имаш
майка
.
„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка (кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш?
към текста >>
„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без
майка
.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и
майка
(кротост), а самият той е въздържанието.
Когато някой каже, че има вяра, казвам: „Уважавам те – ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия! “ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка.
„Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без
майка
.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и
майка
(кротост), а самият той е въздържанието.
Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия.
към текста >>
Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата
майка
(кротостта).
“ „Ама не вярвам в този баща...“ „Ти си последен негодник“. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка (кротост), а самият той е въздържанието.
Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата
майка
(кротостта).
Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост“.
към текста >>
Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене
майка
– благостта, тя да те носи в своята утроба.
Казахме, че кротостта е майка – тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта – значи имаш майка. „Ама аз не искам да бъда кротък.“ „Тогава ти си без майка.“ Следователно всеки християнин трябва да има баща (вяра) и майка (кротост), а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“.
Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене
майка
– благостта, тя да те носи в своята утроба.
А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост“. 252 Това писмо се публикува за първи път. 253 П.
към текста >>
Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и
майка
– благост“.
Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща (вярата) и на нашата майка (кротостта). Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия.
Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и
майка
– благост“.
252 Това писмо се публикува за първи път. 253 П. Дънов пристига от Шумен в Търново на 4.11.1913 г. Там престоява около два месеца и на 3-5.01.1914 г. е вече в София.
към текста >>
40.
02 ПИСМО
„Както
майка
жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го Любят." Ние сме в преддверието на едно велико изявление на Божията сила, Която всинца ще видим, и то скоро.
Ефесяном 6,10-19 и съм се молил, усърдно при това, Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи Дух на Господа Исуса, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този плътски человек и се облечем в Славата и Силата на Духовния в Господа Исуса, тогава ще познаем дълбочината, широчината и височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какво ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особено поручение да ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
„Както
майка
жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го Любят." Ние сме в преддверието на едно велико изявление на Божията сила, Която всинца ще видим, и то скоро.
Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, Който ни е изкупил чрез своята велика благодат. Аз само, мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, и да сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път. Откр. 19-11-17 намери благополучно. Мисля, д-р Мирков ще мине през Бургас идущия месец.
към текста >>
41.
90 ПИСМО
Дайте място на бащата - Любов и на
майката
- Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога.
Други са като моми нагиздени, само очакват, а други като млади момци, обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.
Дайте място на бащата - Любов и на
майката
- Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога.
Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката -благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра и на майката - кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен П. К. Дънов
към текста >>
Дайте място на Бащата - дълготърпение и на
майката
-благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на бащата - Любов и на майката - Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога.
Дайте място на Бащата - дълготърпение и на
майката
-благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
Дайте място на Бащата - вяра и на майката - кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен П. К. Дънов
към текста >>
Дайте място на Бащата - вяра и на
майката
- кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум и по душа, по сърце, по вярност и по смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на бащата - Любов и на майката - Радост, и на чадото им - Мира, да сте във връзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпение и на майката -благост, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
Дайте място на Бащата - вяра и на
майката
- кротост, и на чадото - въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира.
Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен П. К. Дънов
към текста >>
42.
147 ПИСМО
Има тук едно дете на около седем години без баща, без
майка
, домашните му чувства добре развити, обаче умствено средно стои.
Люб. г-н И. Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-весело. В осъществяване на вашето желание с Е. види се ще трябва още да чакате. Прегледах няколко деца, но те не подхождат.
Има тук едно дете на около седем години без баща, без
майка
, домашните му чувства добре развити, обаче умствено средно стои.
Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя. Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти?
към текста >>
43.
165 ПИСМО
Ако Марийка настоява много да се върне при
майка
си, не я задържайте.
София, 2. III. 1911 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо.
Ако Марийка настоява много да се върне при
майка
си, не я задържайте.
Оставете й свободен пътя. Человек не може да измени пътя на другите, които нямат вътрешно желание да се възползуват. След като сторите всичко, което вашата длъжност изисква, другото оставете на Господа, Той да уреди бъдещето й. Всеки според каквото му е отредено. На съвременните хора им липсва вяра жива.
към текста >>
44.
174 ПИСМО
Светът, това е проявление на природата, която е
майка
на всички живи същества.
1913 г. Л. Е. И. Пиша ви тия редове, като имам предвид миналото, настоящето и бъдещето с неговите последствия. Това е дълга история, през която человешката душа е минала, минава и ще минава. Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество.
Светът, това е проявление на природата, която е
майка
на всички живи същества.
И тя, както всички други майки, се интересува за своите деца. Създала им е за забава, за прехрана, за наука много неща, много играчки за развлечения. Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада. Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата?
към текста >>
45.
202 ПИСМО
Аз Исках да услужа на баща и и
майка
й.
По-големи братя, и по-малки. Велик е Този Баща, който носи всичко в себе си. Аз Славка я вземам в тоя случай като стих, да ви напиша нещо действително. Аз нарочно ви я пратих, за да научите нещо от нея и тя да научи нещо от вази. Ако не иска да стои повече, то е нейна воля, вие сте свободна, не носите отговорност.
Аз Исках да услужа на баща и и
майка
й.
Всичко е добро. Господ да я благослови и да й даде добро сърце да върви в правия път, за да не страда повече. Бъдете смели и решителни духом. Любовта в изпълнението Волята Божия да бъде закон. Служение на Бога съзнателно, ето мотото.
към текста >>
46.
269 ПИСМО
Сега вие в Търново се надпреварвате, на едного говори
Майката
Господня, на другиго Христа.
Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тшеславието, иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право, дадено на всеки человек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята си слава, но славата Божия. Человек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога.
Сега вие в Търново се надпреварвате, на едного говори
Майката
Господня, на другиго Христа.
Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато тия два духове се карат помежду си? Дали светлите, чисти духове са се опълчили един против друг? Плодът показва дървото и делата - человека. Предупреждавам ви всинца да не мърсите святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли.
към текста >>
Не трябва ли
майката
да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба, преди да се оформи и развие, да расне и тогава да излезе на света?
Този, който мисли да воюва, трябва първо да седне и да премери силите си и да види дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на този, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и размишляваш, и като дойдеш до едно вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което се оставя, без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне?
Не трябва ли
майката
да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба, преди да се оформи и развие, да расне и тогава да излезе на света?
Знайте, че Небето сега всинца претегля и се изпитват сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знания. Само Неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието, да ви не заблуждава никой.
към текста >>
47.
31 ПИСМО
Жена Му го оставила, тя е църквата;
майка
му е убита, тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот.
Ти влизаш, изнасяш му едни вехти чорапи и чепици и Той ги приема. Това е сегашният ти живот. Христос седи до вратата на сърцето ти. Ти се разговаряш, запитваш Го откъде е, защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил.
Жена Му го оставила, тя е църквата;
майка
му е убита, тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот.
Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш, ще ли си жив. Отговаря ти, Аз вечно ще живея. Иконата, то е емблемата или знакът на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. Затова носи два образа, Христос и Св. Богородица.
към текста >>
Вие знаете, че когато се зачене едно дете в утробата на
майка
си, колкото тя и да е здравословна, детето трябва да стои там, докато се роди, това е закон.
Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не вдигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен. Който ме Люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем и ще направим жилище у него." Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви помоля да имате търпение, да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от православната църква.
Вие знаете, че когато се зачене едно дете в утробата на
майка
си, колкото тя и да е здравословна, детето трябва да стои там, докато се роди, това е закон.
То е зачат в православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е други. Ти трябва да се бориш, ти си свободен.
към текста >>
48.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Ако
майката
е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако
майката
е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако
майката
е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има.
Съвременните общества в замяна градят други градове, които ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството – не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик Божествен закон. А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички.
Ако
майката
е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря ѝ; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако
майката
е умна, то ще бъде умна и дъщеря ѝ; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако
майката
е със сърце, то и дъщеря ѝ ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще я има.
Този закон гласи: от Доброто добро излиза и от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината – благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейният въздух е покварен и дъното ѝ е наслоено с грамадни утайки. И тогава казваме: „Размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт ще дойде живот за вас“. Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо?
към текста >>
Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала
майка
му“.
Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти, но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да се усвои простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният седи с дни при водата и философствува дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат.
Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала
майка
му“.
Тук просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината?
към текста >>
Тук просто се констатира фактът, че
майката
не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала.
Трябва да се усвои простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният седи с дни при водата и философствува дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му“.
Тук просто се констатира фактът, че
майката
не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала.
Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество.
към текста >>
Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или
майката
, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент.
Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му“. Тук просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това?
Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или
майката
, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент.
Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
към текста >>
Ако
майка
ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината?
Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му“. Тук просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея.
Ако
майка
ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината?
Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо?
към текста >>
49.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Следователно бялата раса ще стане
майка
на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.
В това отношение тяхната социална наука ще им даде упътвания в тая насока. Трябва на всички водачи на човечеството Великото да им даде вдъхновение за разрешението на тая благородна задача. Ако това стане, съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използува всички придобити сили не за зло, а за добро.
Следователно бялата раса ще стане
майка
на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега.
Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията – и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси.
към текста >>
50.
Светът на великите души
Запитай
майката
защо ù е детето.
Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се защо се безпокоиш? Ако мислиш, че си от силните, запитай се защо имаш нужда от лекар? Ако мислиш, че си от богатите, запитай се защо имаш нужда да ти дават? Ако мислиш, че си от безстрашните, запитай се защо сърцето ти трепери?
Запитай
майката
защо ù е детето.
Запитай рибата защо ù е водата. Запитай ученика защо му е книгата. Запитай колата защо ù са колелетата. Запитай лозата защо ù е гроздето. Запитай най-после себе си защо ти са страданията.
към текста >>
51.
ПСАЛОМ 27 - Вторник
10. И ако отец ми и
майка
ми ме оставят,
Лицето Ти, Господи, ще потърся. 9. Да не скриеш от мене Лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си. Ти ми стана помощ, недей ме отхвърля, и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой.
10. И ако отец ми и
майка
ми ме оставят,
Господ, обаче, ще ме приеме. 11. Научи ме, Господи, пътя Си и води ме по равен път поради неприятелите ми. 12. Да ме не предадеш на желанието на враговете ми;
към текста >>
52.
ФОРМУЛИ - Всички
От днес започвам да обичам своята Божествена
Майка
, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра.
Той е определил Доброто и Любовта като основа на Новия живот. Формула 212 Господи, искам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно, без никакво колебание и съмнение. Формула 213
От днес започвам да обичам своята Божествена
Майка
, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра.
Христос е син Божий. Негов Баща е Бог, Негова Майка е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий. Формула 214 Щом ученикът се намери пред някоя мъчнотия, трябва да каже: Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа!
към текста >>
Негов Баща е Бог, Негова
Майка
е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий.
Господи, искам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно, без никакво колебание и съмнение. Формула 213 От днес започвам да обичам своята Божествена Майка, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра. Христос е син Божий.
Негов Баща е Бог, Негова
Майка
е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий.
Формула 214 Щом ученикът се намери пред някоя мъчнотия, трябва да каже: Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа! Формула 215 Ученикът на Новото всякога казва:
към текста >>
53.
ФОРМУЛИ - (203-222) 'Върви подире ми'
От днес започвам да обичам своята Божествена
Майка
, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра.
Той е определил Доброто и Любовта като основа на Новия живот. Формула 212 Господи, искам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно, без никакво колебание и съмнение. Формула 213
От днес започвам да обичам своята Божествена
Майка
, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра.
Христос е син Божий. Негов Баща е Бог, Негова Майка е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий. Формула 214 Щом ученикът се намери пред някоя мъчнотия, трябва да каже: Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа!
към текста >>
Негов Баща е Бог, Негова
Майка
е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий.
Господи, искам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно, без никакво колебание и съмнение. Формула 213 От днес започвам да обичам своята Божествена Майка, своя Божествен Баща, своите Брат и Сестра. Христос е син Божий.
Негов Баща е Бог, Негова
Майка
е Господ, Негова Сестра и Брат са Дух Святий.
Формула 214 Щом ученикът се намери пред някоя мъчнотия, трябва да каже: Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа! Формула 215 Ученикът на Новото всякога казва:
към текста >>
54.
Псалом 27
10 И ако отец ми и
майка
ми ме оставят, Господ обаче ще ме приеме.
7 Чуй, Господи, гласа ми, с който викам, и помилуй ме, и послушай ме. 8 Рекъл си: Потърсете лицето Ми. Рече Тебе сърцето ми: Лицето Ти, Господи, ще потърся. 9 Да не скриеш от мене лицето Си, да не отхвърлиш с гняв раба Си. Ти ми стана помощ, недей ме отхвърля, и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой.
10 И ако отец ми и
майка
ми ме оставят, Господ обаче ще ме приеме.
11 Научи ме, Господи, пътя Си и води ме по равен път поради неприятелите ми. 12 Да ме не предадеш на желанието на враговете ми, защото се дигнаха против мене лъжливи свидетели, които дишат насилие. 13 Повярвах, че ще видя благостите Господни на земята на живите. 14 Чакай Господа.
към текста >>
55.
Формули 220 - 239 Върви подире ми
От днес започвам да обичам своята Божествена
майка
, своя Божествен баща, своите Брат и Сестра.
Мога да бъда разумен. Мога да бъда силен. Мога да бъда богат. Казвайте така с вяра и с убеждение и търсете добри, разумни, учени, силни и духовно богати хора, за да общувате с тях. формула 227
От днес започвам да обичам своята Божествена
майка
, своя Божествен баща, своите Брат и Сестра.
Христос е син Божий. Негов баща е Бог, Негова майка е Господ, Негова сестра и брат са Дух Святий. формула 228 В каквото вярвате, това става. Колкото е силна вярата ви, толкова ще успявате.
към текста >>
Негов баща е Бог, Негова
майка
е Господ, Негова сестра и брат са Дух Святий.
Мога да бъда богат. Казвайте така с вяра и с убеждение и търсете добри, разумни, учени, силни и духовно богати хора, за да общувате с тях. формула 227 От днес започвам да обичам своята Божествена майка, своя Божествен баща, своите Брат и Сестра. Христос е син Божий.
Негов баща е Бог, Негова
майка
е Господ, Негова сестра и брат са Дух Святий.
формула 228 В каквото вярвате, това става. Колкото е силна вярата ви, толкова ще успявате. Ето защо постоянно дръжте в ума си мисълта: Мога да направя всичко, каквото душата ми желае.
към текста >>
56.
Формули 416 - 430 Аз съм хлябът на живота
В това отношение духовете представляват принципа на бащата, а човешките души - принципа на
майката
.
Господи, Ти си казал „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях"! И тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. Забележете, че Христос не казва „дето е събран един", защото единицата не се събира, тя е извор и представлява Безконечния Бог, който твори и създава всичко. Числото две представлява всички духове, които са излезли първоначално от Бога. За да се изяви Божията сила, човеците трябва винаги да се събират с духовете, т.е. ангелите.
В това отношение духовете представляват принципа на бащата, а човешките души - принципа на
майката
.
Синът представлява Бога, който се ограничава да живее между тях, и затова Той предизвиква любовта. Пасивният принцип произвежда любовта, а активният я проявява. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, ще възпроизведе живота, съзнанието вътре във вас. Да се съберем в името Божие, то ще рече, да се съберем в и с Неговата сила. Името Божие е сила, а не само понятие.
към текста >>
57.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
и го прочита през същия месец пред членове и гости на Женското благотворително културно-просветно дружество „
Майка
" във Варна.
и публикувано в „Изгревът" на Бялото братство ", т. II, Житен клас, София, 1995. Първото публично представяне на Словото е „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Учителя го записва на 8 октомври 1898 г.
и го прочита през същия месец пред членове и гости на Женското благотворително културно-просветно дружество „
Майка
" във Варна.
От 1994 г. насам „Призвание"-то има няколко издания. Хронологията на варненското Слово продължава със „ Свидетелствата Господни", записани на 13 февруари 1899 г., и „Божието обещание", записано на 24 февруари 1899 г. Двата документа са публикувани в „Изгревът " на Бялото Братство", т. II, Житен клас, София, 1995.
към текста >>
58.
СЪДЪРЖАНИЕ
Анастасия Узунова-Желязкова и Варненското благотворително дружество „
Майка
" Димитър Н. Калев.....................173
Избрани писма до Пеньо Киров и Тодор Стоименов................... 156 Избрани писма до Мария Казакова..................................................165 Избрани писма до Елена и Константин Иларионови......................167 Писма от хотел „Лондон".........................................................................168 Трета част. СЪРАБОТНИЦИТЕ..........................................................173
Анастасия Узунова-Желязкова и Варненското благотворително дружество „
Майка
" Димитър Н. Калев.....................173
Д-р Георги Миркович Вергилий Кръстев......................................................................................178 Пеньо Киров.................................................................................................183 Тодор Стоименов........................................................................................186 Кратки бележки за началото на братската група във Варна Велко Петрушев.........................................................................................188
към текста >>
59.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята
майка
, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен.
Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още".
След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята
майка
, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен.
Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
към текста >>
Останалата
майка
и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просели от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
— Ако е число, то е 1747. — Така, верно - рече. Именно от това число води началото си тоя Свети престол. Но за да разумееш по-добре, слушай: двадесетий ден от декемврий месец, 1746 г. е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
Останалата
майка
и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просели от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".
Агриппията* извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да се събори. Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце.
към текста >>
В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария,
майка
на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден. Евангелието на литургията било на свършвание и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка. Дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на местото като вцепенен, без да помръдне. Девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.
В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария,
майка
на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита* за нашия окаян народ християнски... За умножение на греховете на християните дълготърпевший Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна** със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!
"... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклятие се изляла от Небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... Праведен Си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!...
към текста >>
После девойката се обръща към своята
майка
и и казва: ,Достигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и премного своя любов - да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.
От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смили, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото от сто петдесеттях и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на Турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А да бъде това в действителност, Милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитви и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий и Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа - по-скоро да се сбъдне и изпълни Писанието: Едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е Духът на пророчеството."
После девойката се обръща към своята
майка
и и казва: ,Достигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и премного своя любов - да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.
Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин." И след това тримата мъже и девойката станали невидими. След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог отвърнал на злодейците. После всичко това отец Теофаний се въодушевил с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог. Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия патриарх, от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошния патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински язик на рибата буквите* носят знаковете: Исус Христос - Божий Син, Спасител).
към текста >>
60.
Втора част СЛОВОТО
Това тя върши непрестанно като нежна
майка
в душата человеческа.
С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛЪ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми.
Това тя върши непрестанно като нежна
майка
в душата человеческа.
Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА ,,ЛА ЕЛОХИМЪ ХАХАРЕЦЪ"
към текста >>
И както
майка
милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.
Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен.
И както
майка
милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат.
Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила.
към текста >>
61.
ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА
— А същината на
Майката
Господня, и светото послание на патриарха Йоаникий верни ли са?
Отговор: „Всяко добро даване е от Отца на виделината". — Разбираш ли защо ти привеждам тези думи? — Защо, Господи? — Всичките добрини, що се диктуват, са от един и същи Дух. На всекиго - според нуждите: млякото - за децата, твърдата храна - за възрастните.
— А същината на
Майката
Господня, и светото послание на патриарха Йоаникий верни ли са?
— На въпроса ти ще отговоря с 12 стих, XII гл. от Притчи: „Нечестивият търси корист както злите, Но коренът на праведния дава плод". От плода на всяко дърво ще познаете дали той е вкусен или не.
към текста >>
Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и
майка
, трябва да изпълнява Волята на Отца ми.
Вярата е, която спасява човека, а не знанието. Там, у вас не само в сънищата, но и в Мен се съмнявате. А който се съмнява в Мен, не може да вярва в Истината, нито да я намери. Не да се прецежда комарът, а камилата да се поглъща. Каква полза, ако имате фарисейската правда и фарисейските вярвания?
Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и
майка
, трябва да изпълнява Волята на Отца ми.
Вас ви спъват много желания -всичко искате, но нищо не давате. Зная за болката на твоите сестри. Едната търси доброто положение на своя син, а другата - сигурността на живота. Те много пъти са туряли думи в Моята уста, които не Съм казвал. В много неща те са се отнасяли неправилно с Мен.
към текста >>
62.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
Но казано е: „Няма който да е оставил баща или
майка
, да му се не даде стократно."
У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.
Но казано е: „Няма който да е оставил баща или
майка
, да му се не даде стократно."
Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда. Само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си. И всичко така като струвате [вършите], ще се подобри лицето и душата ви и ще станете по-кра-сиви и вътрешно, и външно.
към текста >>
63.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
В това отношение духовете представляват Принципът на Бащата, а човешките души - Принципът на
Майката
.
Защото, за да се изяви Божията сила, человеците винаги трябва да се събират с духовете, т.е. с ангелите. И само в това си събиране Господ се проявява. Ако хората сами се събират - без духовете, то няма проявление на Бога. Защото в този случай „първият" са духовете, „вторият" са человеците, а „третият" е Бог, т.е. Синът.
В това отношение духовете представляват Принципът на Бащата, а човешките души - Принципът на
Майката
.
Синът представлява Бога, Който се ограничава да живее между тях. И затова Той предизвиква Любовта и без Сина не може да съществува Любов. Те в себе си носят Божествения смисъл на Любовта. Ето, ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души.
към текста >>
Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни - в положението на
Майката
.
В света има две положения за человека. Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив - да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява.
Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни - в положението на
Майката
.
А за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете; почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили; иначе ще приемате храната като отрова.
към текста >>
Любовта е едно качество на бащата и
майката
.
Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-та глава на Иоана. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат.
Любовта е едно качество на бащата и
майката
.
Чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа да работи и да се развива.
към текста >>
Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и
майка
си, и тази Любов ще ви се изяви.
Тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари. Едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника.
Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и
майка
си, и тази Любов ще ви се изяви.
Ако искате да имате вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния.
към текста >>
64.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Първият закон представлява Бащата, вторият -
Майката
, а третият представлява Синът, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното слизане на Земята.
Това е въз-шествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без него никой не може да влезе в Небето. В този закон ще намерите извора на всичките блага.
Първият закон представлява Бащата, вторият -
Майката
, а третият представлява Синът, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното слизане на Земята.
Който изпълни двата закона -Първия и Втория, той се е приготвил, за да изпълни и Третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразувания. Този закон е, който е смъкнал ангелите на Земята. Този закон не щади никого. Светът, па и всички ангели ще бъдат съдени по Третия закон. И който иска да се избави, трябва да изпълни тия три заповеди.
към текста >>
Втората показва
Майката
, която може да възприема - макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят.
Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният Живот и какво нещо е изворът на всичките блага. За вас сега остава следната емблема (посочва на всички нарисуваната Пръчка). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш.
Втората показва
Майката
, която може да възприема - макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу да работят.
Трето, иде человекът, Синът на Бога**. И така, второто - душата, третото - интелектът и четвъртото - животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се подигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат. Още: в тази пръчка имате „Света Троица" в Християнството.
към текста >>
Всичките хора една
майка
ги е родила.
- Добре, остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда. Добре, какво те безпокои? Отношението на другите? - Тури го настрана и не мисли за него.
Всичките хора една
майка
ги е родила.
Няма нито един по-добър. Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава. Но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други?
към текста >>
Когато малкото дете в утробата на
майка
си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение.
Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно, гледай да ги употребяваш за добро - както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо.
Когато малкото дете в утробата на
майка
си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение.
Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да и става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка е по-бла-городно и по-добро. Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога.
към текста >>
Да стане
майка
е по-бла-городно и по-добро.
Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да и става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло.
Да стане
майка
е по-бла-городно и по-добро.
Такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот - много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
към текста >>
65.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
**Най-вероятно става дума за оригиналния текст на „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", изнесено от Учителя пред Варненското женско благотворително дружество „
Майка
" през 1898 г.
Имате поздравления от всички наши приятели, а тъй също и от нашите стари хазяи. Поздравява Ви баща ми. Ваш верен: П. К. Дънов *Виж „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович (1898-1902)", съставител Цветолюб Нушев, *София, Бяло Братство, под печат (бел. състав.)
**Най-вероятно става дума за оригиналния текст на „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", изнесено от Учителя пред Варненското женско благотворително дружество „
Майка
" през 1898 г.
(бел. състав.) *Обленявам се (арх.) - проявявам леност, мързелувам (бел. ред.) Нови пазар, 4 ноември 1899 г. Любезний д-р Миркович, Писмото Ви от 25 миналий, заедно с книгата и колета, получих.
към текста >>
66.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
„
МАЙКА
"
Трета част СЪРАБОТНИЦИТЕ АНАСТАСИЯ УЗУНОВА-ЖЕЛЯЗКОВА И ВАРНЕНСКОТО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„
МАЙКА
"
Димитър Н. Калев Първата публична изява на Словото на Учителя Беинса Дуно е през 1898 г. с „Възвание към народа ми -български синове на семейството славянско". Учителя записва „Възвание"-то на 8 октомври същата година, на 14 ноември изпраща текста по пощата в Сливен на д-р Георги Миркович с указание за печатен набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеньо Киров в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на „Възвание"-то достига до нас благодарение на препис от коректурите му, направен през 1915 г.
към текста >>
във Варна съществува благотворително дружество, наречено „
Майка
", и член на управителния му съвет тогава е същата Анастасия д-р Желязкова (виж „Юбилеен сборник и отчет за 50 год.
От същия протокол става ясно, че Веригата съществува физически, юридически и финансово от 1897 г. (една година преди ,,Възвание"-то) под името „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ". Едва в протокола от 1906 г. тя е назована Верига. От трета страна, налице са документални доказателства, че през историческата 1898 г.
във Варна съществува благотворително дружество, наречено „
Майка
", и член на управителния му съвет тогава е същата Анастасия д-р Желязкова (виж „Юбилеен сборник и отчет за 50 год.
Дейност на д-во „Майка" - Варна. 1888-1939", Варна, Печатница „Просвещение", 1940). То е основано на 30 декември 1888 г. по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска. Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г.
към текста >>
Дейност на д-во „
Майка
" - Варна.
(една година преди ,,Възвание"-то) под името „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ". Едва в протокола от 1906 г. тя е назована Верига. От трета страна, налице са документални доказателства, че през историческата 1898 г. във Варна съществува благотворително дружество, наречено „Майка", и член на управителния му съвет тогава е същата Анастасия д-р Желязкова (виж „Юбилеен сборник и отчет за 50 год.
Дейност на д-во „
Майка
" - Варна.
1888-1939", Варна, Печатница „Просвещение", 1940). То е основано на 30 декември 1888 г. по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска. Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г.
към текста >>
Името „
Майка
" дружеството приема официално на 24 март 1893 г.
във Варна съществува благотворително дружество, наречено „Майка", и член на управителния му съвет тогава е същата Анастасия д-р Желязкова (виж „Юбилеен сборник и отчет за 50 год. Дейност на д-во „Майка" - Варна. 1888-1939", Варна, Печатница „Просвещение", 1940). То е основано на 30 декември 1888 г. по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска.
Името „
Майка
" дружеството приема официално на 24 март 1893 г.
През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член. Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г.
към текста >>
Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „
Майка
" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище.
по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска. Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член.
Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „
Майка
" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище.
По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г. „Майка" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие". Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова.
към текста >>
„
Майка
" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие".
През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член. Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г.
„
Майка
" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие".
Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г. последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г.
към текста >>
и след това тя оглавява Варненското женско благотворително дружество „
Майка
".
наема зданието на Варненското черковно настоятелство на ул. „Богданова" 32. Всички цитирани по-горе документални данни доказват, че досегашните твърдения за Учителовото представяне на „Възвание"-то пред дружество „Милосърдие" е плод на недоразумение. Явно Учителя е използвал алтруистичните чувства на първите варненски благотворители за почва на първото си Слово и първите му социални контакти са били с личности от техните среди. Може би такива са били обстоятелствата и на срещата му с първата негова варненска ученичка Анастасия д-р Желязкова, още повече, че при завръщането му от САЩ през 1895 г.
и след това тя оглавява Варненското женско благотворително дружество „
Майка
".
Когато Учителя създава Веригата, учреденото Общество за повдигание религиозния дух на българский народ вече включва личности извън Варна. А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г. и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г.
към текста >>
пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „
Майка
".
и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие". Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995). В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г.
пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „
Майка
".
Настоящите бележки биха били твърде непълни без биографията на Анастасия д-р Желязкова, затова предлагаме на читателите онова, което успяхме да съберем от оскъдните документални източници. Анастасия Цвяткова Узунова е родена през 1845 г. в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов. Неин роден брат е именитият революционер Атанас Ц. Узунов (1851-1907), приятел и съратник на Хр.
към текста >>
Женско благотворително културно-просветно дружество „
Майка
".
Синът и се оженва за дъщерята на ИлияПанов от Видин, министър в едно от следосвобожденските правителства на България. През 1890 г. д-р Младен Желязков е назначен за градски лекар на Варна. Домът им е на улица „Стефан Караджа". Във Варна Анастасия Узунова-Желязкова става член на учреденото през 1888 г.
Женско благотворително културно-просветно дружество „
Майка
".
През 1892 г. е избрана за председател на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на това място до 1897 г. включително. Публикува преводи от френски. От този период е запазен „ Трендафил. Комедия в три действия със стихове от М.
към текста >>
Превела от френски Анастасия Д-р Желязкова Издава Варненското Благотворително дружество „
Майка
", Варна, Печатница Л.
е избрана за председател на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на това място до 1897 г. включително. Публикува преводи от френски. От този период е запазен „ Трендафил. Комедия в три действия със стихове от М. Leopold Laluye.
Превела от френски Анастасия Д-р Желязкова Издава Варненското Благотворително дружество „
Майка
", Варна, Печатница Л.
Нитче, 1894". Приблизително през същия период по всяка вероятност Анастасия Узунова-Желязкова изучава спиритичес-ка и теософска литература, дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г. я нарича „известната спири-тистка". Нейни са преводите на „Защо живеем? Разумно и правилно разрешение проблемата на съществуванието" от Леон Денис (Варна, Печатница Л.
към текста >>
тя участва в учредяването на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, а на следната година, като член на управителния съвет на дружество „
Майка
", организира представянето на „Възвание"-то.
Нитче, 1899), „Раят. Мисловният мир" от К. У. Летбитер (Издава редакцията на списание „Родина", София) и на няколко неголеми спири-тични статии, отпечатвани в редактираното от д-р Георги Миркович в Сливен списание „Нова светлина" (1890-1896 г). Това е вероятно и времето, когато се запознава с Учителя Петър Дънов. Съвсем правдоподобно е предположението, че през 1897 г.
тя участва в учредяването на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, а на следната година, като член на управителния съвет на дружество „
Майка
", организира представянето на „Възвание"-то.
Анастасия Узунова-Желязкова се явява пръв варненски ученик на Учителя Беинса Дуно. По документални данни годишната среща на Веригата на Бялото Братство през 1906 г. се провежда от 11 до 15 август в дома и на ул. „Стефан Карад-жа". До 1909 г.
към текста >>
67.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а
майка
му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1825/26 г. в занаятчийско семейство.
Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а
майка
му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково.
След Руско-турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселило във Влашко, до град Плоещ, но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се върнало в Сливен. Георги учил първоначално в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гръкофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г.
към текста >>
68.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Особено
майка
ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън.
Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството.
Особено
майка
ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън.
Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот. Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите.
към текста >>
При спомена за този сън
майка
ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот.
На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството. Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън. Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток.
При спомена за този сън
майка
ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот.
Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите. Д-р Иван Жеков, 1944 г. През това време братската група във Варна възприе екскурзиите като свое подвизаване. Често ходехме в местността „Аладжа манастир", която тогава беше непосещавано място и със своите буйни гори и усои притежаваше девствена чистота. През същата година в групата дойде ветеринарният лекар д-р Иван Жеков*, който още от гимназия познавал Учителя.
към текста >>
69.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
Майка
му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син.
Онова, което българската историография дължи на Михаил Иванов, е документалната безпристрастност и тя ще бъде единствената ни методология. Особено след забележителния биографичен анализ на Луиз-Мари Френет, обединяващ 41 библио-графски източници (Louise-Marie Frenette, „Omraam Mikhael A'l'vanhov et le chemin de Lumiere", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997), и българския превод на мемоарите му за Учителя Беинса Дуно (Омраам Микаел Ай-ванхов, „ С почит за Учителя Петър Дънов", Просвета, Франция, 1993). Михаил Иванов Димитров е роден на 31 януари (Атанасовден) 1900 г. в македонското село Сербци, недалеч от Битоля, тогава още в пределите на Турската империя. Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец.
Майка
му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син.
Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил. Майка и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност. Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра.
към текста >>
Майка
и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност.
Според спомени на негови роднини, ражда се след полунощ, по първи петли и то преждевременно - в края на осмия месец. Майка му Доля Димитрова и баща му Иван Димитров дотогава имат две деца - дъщеря и син. Дъщерята, родена през 1895 г., умира на 7-годишна възраст. Иван Димитров бил дребен земевладелец, но две години преди раждането на Михаил тръгва да търси работа по далечни краища, работи във въглищни рудници, после като дър-вар, накрая опитва търговия с дървени въглища във варненско. Доля Димитрова била религиозна жена, омъжва се на 14-годишна възраст и на 24 години ражда Михаил.
Майка
и Астра била известна народна лечителка и акушерка, приемала болни от близо и далеч, работела ден и нощ с благородство и всеотдайност.
Детството на Михаил Иванов е белязано от македонските бунтове, отсъствието на баща му и авторитетната личност на баба му Астра. „Тя имаше дарби, защото преливаше от любов", спомня си по-късно за нея той. Веднъж запалил сламата в един сеновал, селяните хукнали да го гонят, а той се скрил в бабиния си дом. Изобщо, след всяка детска щуротия винаги намирал при баба Астра убежище. Михаил Иванов постъпва в Началното училище в Сербци.
към текста >>
От втория брак на
майка
си Михаил има приведен брат и две малки сестри.
в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира. На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г.
От втория брак на
майка
си Михаил има приведен брат и две малки сестри.
Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той. През ваканциите чира-кува при един ковач, който му плащал по 20 стотинки на ден. Обичал да ходи край градската часовникова кула - срещу катедралния храм „Св. Успение Богородично".
към текста >>
Поведението му тревожи родителите му, дори
майка
му един ден изгаря всичките му книги.
Когато се качил на влака за Варна, забелязал, че някъде е запилял книгите от Щайнер и се зачел в препоръчаната му брошура. Била от някой си Петър Дънов. „Този надминава другите - рекъл си Михаил, - как ли мога да се срещна с него? " Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма.
Поведението му тревожи родителите му, дори
майка
му един ден изгаря всичките му книги.
В началото на 1917 г. заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта. Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура, облечена в черно, тъмните и очи били изпълнени с нещо ужасно. Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее. Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов.
към текста >>
70.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
Стоеше по два-три дни, разговаряше с
майка
ми и и казваше: „Тук ми е много хубаво, чувствам се много добре!
На другия ден след инцидента на Ташла-тепе следобед ме срещна адютантът на началника на гарнизона. Казах му, че искам да вляза направо при началника, без да му докладва. Аз бях любимец на началника и полковникът беше издал заповед, в която имаше специален параграф за моя подучастък. По негово мнение той във всяко отношение беше пръв в целия граничен сектор, а аз - най-младият капитан, но с най-добра домакинска и строева организация. Когато отиваше при другите офицери, караше им се, ругаеше ги, а дойдеше ли при мен, не му се тръгваше.
Стоеше по два-три дни, разговаряше с
майка
ми и и казваше: „Тук ми е много хубаво, чувствам се много добре!
" А тя баница ще му направи, хубаво ядене ще му приготви. Само един ми бил кусурът - дето не искам да се оженя... Отидох пред кабинета на началника, почуках на вратата и влязох: — Здраве желая, г-н полковник! — Ех, че не можаха да те арестуват тези стражари - извика той, -че какво щяхме да правим!
към текста >>
71.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от училище, казала на
майка
си, че около главата ми видяла светлина.
Събудих се и се замислих какво значи всичко това. Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега. И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже. По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро.
Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от училище, казала на
майка
си, че около главата ми видяла светлина.
Майката още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи. Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща. Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително.
към текста >>
Майката
още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи.
Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега. И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже. По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро. Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от училище, казала на майка си, че около главата ми видяла светлина.
Майката
още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един салон, където пеели, молели се, четели беседи.
Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща. Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах.
към текста >>
В неделя, в уречения час
майката
на моята ученичка мина през къщи и трите отидохме в салона на Варненското братство.
Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах. По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София.
В неделя, в уречения час
майката
на моята ученичка мина през къщи и трите отидохме в салона на Варненското братство.
Каква беше изненадата ми, когато още с влизането си видях портрета на Учителя. Та това беше същият възрастен човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици! Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина.
към текста >>
72.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Като влезли в стаята на околийския управител, заварили една
майка
, лееща горещи сълзи.
Те обещали, че ще отговарят за арестувания и че ще идат в околийското с него. Стражарите си отишли. Само един тръгнал напред с Учителя. Като минавали край вилата на д-р Жеков, Учителя поискал да си вземе шапката. Стражарят не му позволил и го ударил по врата с приклада на пушката си.
Като влезли в стаята на околийския управител, заварили една
майка
, лееща горещи сълзи.
Нейният син, провинен политически, имал тежка присъда. Майката молела за смекчаване на смъртната присъда. При вида на нещастната майка Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада. И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той. А какво станало със стражаря, който ударил с приклад Учителя?
към текста >>
Майката
молела за смекчаване на смъртната присъда.
Само един тръгнал напред с Учителя. Като минавали край вилата на д-р Жеков, Учителя поискал да си вземе шапката. Стражарят не му позволил и го ударил по врата с приклада на пушката си. Като влезли в стаята на околийския управител, заварили една майка, лееща горещи сълзи. Нейният син, провинен политически, имал тежка присъда.
Майката
молела за смекчаване на смъртната присъда.
При вида на нещастната майка Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада. И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той. А какво станало със стражаря, който ударил с приклад Учителя? - Случило се, че двама пияни се скарват и същият този стражар отишъл да ги разтървава. Единият изтеглил пушката на стражаря и със все сила го ударил по врата смъртоносно...
към текста >>
При вида на нещастната
майка
Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада.
Като минавали край вилата на д-р Жеков, Учителя поискал да си вземе шапката. Стражарят не му позволил и го ударил по врата с приклада на пушката си. Като влезли в стаята на околийския управител, заварили една майка, лееща горещи сълзи. Нейният син, провинен политически, имал тежка присъда. Майката молела за смекчаване на смъртната присъда.
При вида на нещастната
майка
Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада.
И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той. А какво станало със стражаря, който ударил с приклад Учителя? - Случило се, че двама пияни се скарват и същият този стражар отишъл да ги разтървава. Единият изтеглил пушката на стражаря и със все сила го ударил по врата смъртоносно... Скоро и другите от Братството слезли от върха.
към текста >>
Майката
на Йоанна също свиреше на китара.
А какво разбрах? - За да успява човек, трябва да служи на Светлото Начало в Живота. *** В салона на варненското лозе идваха от други градове певци и музиканти. Често идваше Йоанна Стратева - цигуларка от София, със своя колега Петьо Цанов - китарист от Шумен.
Майката
на Йоанна също свиреше на китара.
Звуците на музиката им топло и нежно се издигаха и увисваха във въздуха като гирлянди от бели рози. Наскоро те изнесоха концерт от творби на Беинса Дуно. Брат Огнян Николов - оперен певец, водеше със себе си певци и музиканти, свои колеги, и пълнеха въздуха с хармония. *** Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна лозе с лятна къщичка.
към текста >>
73.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество
Майка
, основател на благотворително дружество Милосърдие.
Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература. От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие.
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество
Майка
, основател на благотворително дружество Милосърдие.
6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
към текста >>
74.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
Но казано е: „Няма който да е оставил баща или
майка
, да му се не даде стократно.“
У вас много пъти ще се роди тщеславие и гордост и това ще произтича от едно състезание: ще искате всякой да излезе най-напред. Но аз ви казвам, че всичките ще излезете напред, защото всякой един от вас ще стане опорна точка, с която ще се движи Веригата. И после, да знаете, че около вас ще се образуват и други вериги и вие ще влияете върху тях. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте свързани с Великия свят на духовете и тогава да сте благодарни, че и на Земята ви е добре. Повечето от вас ви спъват материалните работи, а малцина ви спъва философията.
Но казано е: „Няма който да е оставил баща или
майка
, да му се не даде стократно.“
Бог да ви даде богатството, щото да се радвате в делата си и в работата си. На всякой един от вас ще се даде онова, от което има нужда – само дръжте чисти желанията си. Дръжте стока първокачествена и плащайте добре на слугите си. И всичко така като струвате, ще се подобри лицето и душата ви, и ще станете по-красиви и вътрешно, и външно. Човек може да бъде красив само когато Господ е в него, защото Красотата е Божествен атрибут.
към текста >>
75.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
В това отношение духовете представляват Принципа на Бащата, а човешките души – Принципа на
Майката
.
заедно, там съм и Аз посред тях.“ Защото, за да се изяви Божията сила, човеците винаги трябва да се събират с духовете, т.е. с Ангелите. И само в това си събиране Господ се проявява. Ако хората сами се събират – без духовете, то няма проявление на Бога. Защото в този случай първият са духовете, вторият са човеците, а третият е Бог, т.е. Синът.
В това отношение духовете представляват Принципа на Бащата, а човешките души – Принципа на
Майката
.
Синът представлява Бога, който се ограничава да живее между тях, и затова Той предизвиква Любовта. И без Сина не може да съществува Любов. Те в себе си носят Божествения смисъл на Любовта. Ето ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души.
към текста >>
Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на
Майката
, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата.
В света има две положения за човека. Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява.
Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на
Майката
, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата.
Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас. Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си.
към текста >>
Любовта е едно качество на бащата и
майката
– чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца.
От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“ Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат.
Любовта е едно качество на бащата и
майката
– чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца.
Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи.
към текста >>
Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и
майка
си, и тази Любов ще ви се изяви.
Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент.
Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и
майка
си, и тази Любов ще ви се изяви.
Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете.
към текста >>
76.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало
майка
си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее.
Някои казват, че много работа са свършили, когато са говорили, но то е въпрос, защото плодът е, който ще определи работата. Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата Земя, върви от горе на долу и във всичките народи не действа еднакво. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всички добри хора по цялото земно кълбо, защото вие действате за Бога. Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете.
Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало
майка
си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее.
И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл.
към текста >>
Първият закон представлява Бащата, вторият –
Майката
, а третият представлява Сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното слизане на Земята.
Първият закон показва излизане от Небесните жилища, вторият закон е работа на Земята – да любим. Третият закон е съвършен, както се и казва в самия него – това е възшествието, възлизането към Небето. Този закон има отношение само към работата39, която ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без него никой не може да влезе40 в Небето. В този закон ще намерите извора на всичките блага.
Първият закон представлява Бащата, вторият –
Майката
, а третият представлява Сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното слизане на Земята.
Който изпълни двата закона – Първия и Втория, той се е приготвил, за да изпълни и Третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразувания. Този закон е, който е смъкнал Ангелите на Земята – този закон не щади никого. Светът, па и всички Ангели ще бъдат съдени по Третия закон. И който иска да се избави41, трябва да изпълни тия три заповеди. И аслъ, съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога.
към текста >>
Втората показва
Майката
, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят.
(Фиг. 6) Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът44. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш.
Втората показва
Майката
, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят.
Трето иде човекът, Синът на Бога45. Първата точка – Божественото, втората – духовете, третата – човеците, и четвъртата – животните. И така, второто – душата, третото – интелектът, и четвъртото – животинската природа. Това е то, което се нарича... (г-н Дънов изговори една дума, която не може да се изрече). Но когато се повдигнете духовно, тогава ще можете да произнасяте тия две имена и тогава ще може да ви слушат.
към текста >>
Всичките хора една
майка
ги е родила – няма нито един по-добър.
Какво те смущава – бъдещето? Добре, остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Добре, какво те безпокои – отношението на другите? Тури го настрана и не мисли за него.
Всичките хора една
майка
ги е родила – няма нито един по-добър.
Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая добре, не го болеше глава, но ето, един ден му се прииска да вкуси от последното дърво на Рая, което му бе забранено. И какво произлезе от вкуса87 на този последен плод, като влезе в душата му и се смеси с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие – то беше истинска отрова. Добре, вземи пример!
към текста >>
Когато малкото дете в утробата на
майка
си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение.
Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите. А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо.
Когато малкото дете в утробата на
майка
си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение.
Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота.
към текста >>
Да стане
майка
, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия.
Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло.
Да стане
майка
, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия.
Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
към текста >>
Както
майката
, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго.
Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде: Какви са жилищата, поменати в тая глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля.
Както
майката
, като напращят гърдите и, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго.
Засега се нуждаете от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее - какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други.
към текста >>
От
майката
, т.е.
Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската Любов е в самата Мъдрост. Мъдростта - това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста.
От
майката
, т.е.
от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете" - значи, когато молите и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна Светлина, за да се разкрие същественото, което ви е потребно да разберете. На 21 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обяд в трапезарията. Г-н Дънов в разговора си с мен и Гина изказа следните важни мисли: Тези, които умират, ги пущат в Чистилището (Пургаторум).
към текста >>
77.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Всичките си погрешки ние ги туряме на числото 2, като се извиняваме, че „
майка
ми ме е научила така".
Господ - това е първото Същество, което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог. То е първото Същество, което е създало света. С това число се е появило и второто лице - Правдата, която има отношение към всичките същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото 2, което трябва да страда, защото винаги този, който седи124 между хората, не е най-обичаният. Този, който раздава Правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал125, ще го гледа с криво око.
Всичките си погрешки ние ги туряме на числото 2, като се извиняваме, че „
майка
ми ме е научила така".
В числото 2 човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата правда в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата правда? Това значи Мъдрост, Знание - че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после - че имаме стремеж към Бога.
към текста >>
Това число е създадено от 2 по 3 - в него са и
майката
, и синът.
Ние с Радост и Веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме добро стремление за човеците и да работим за тях. Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата любовь имаме буквите ю и б, които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото 6, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните - че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества.
Това число е създадено от 2 по 3 - в него са и
майката
, и синът.
Следователно числото 6 включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на 2, което представлява майката. Понеже на нея човек не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието.
към текста >>
Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на 2, което представлява
майката
.
После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото 6, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните - че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2 по 3 - в него са и майката, и синът. Следователно числото 6 включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него.
Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на 2, което представлява
майката
.
Понеже на нея човек не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2,4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. [Числото] 9 представлява възвишеност - всичките Възвишени духове - и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили.
към текста >>
Бъчваров, че е срещнал баща му и
майка
му и че са били добре.
- Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате. А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова145 пожелавам учителстване и добра сполука. Доктора каза на Т.
Бъчваров, че е срещнал баща му и
майка
му и че са били добре.
Васил Узунов: С какво се занимават сега Доктора и г-жа Казакова? - Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство. Е. Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдейства. - Г-жа Казакова ти казва, Еленке, че това, което ти мислиш да вършиш, ако го вършиш с вяра, ще успееш.
към текста >>
78.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Спестените от не-яденето в дванадесетте петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без
майка
, сираци.
Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили - ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате. Постенето си ще подкачате, откогато искате, от който час желаете - имате свободата на Духа, който ще присъства с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по двадесет и четири часа, а някои - по четиридесет часа. Само че си отбележете в такъв случай колко петъка сте постили по двадесет и четири часа и колко - по четиридесет часа.
Спестените от не-яденето в дванадесетте петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без
майка
, сираци.
Защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите, ако ядяхте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждаещите се хора. Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък. По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия дванадесет петъка в годината има още четиридесет, нали?
към текста >>
Освен на бедни, без баща и без
майка
кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък.
Постенето си ще подкачате, откогато искате, от който час желаете - имате свободата на Духа, който ще присъства с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по двадесет и четири часа, а някои - по четиридесет часа. Само че си отбележете в такъв случай колко петъка сте постили по двадесет и четири часа и колко - по четиридесет часа. Спестените от не-яденето в дванадесетте петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци. Защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите, ако ядяхте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждаещите се хора.
Освен на бедни, без баща и без
майка
кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък.
По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия дванадесет петъка в годината има още четиридесет, нали? В тия четиридесет петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите - това ще направите според диктовката на Духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил.
към текста >>
79.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Някой се чуди как може да храни една
майка
едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго.
И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие (чете). Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява Умственият човек, а Израил - чисто Духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото, виждате, ние имаме пет пръста. А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по- високи вибрации.
Някой се чуди как може да храни една
майка
едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго.
В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение, щом не е заченат с нищо, той се чувства нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенстваме, има лошо и добро.
към текста >>
Ние трябва да подкачим с дома, и то не от децата си, а от бащата и
майката
, които са дясната и лявата ръка: дясната - бащата, лявата -
майката
.
Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане [на] сила. Дясната ръка означава Божествената Мъдрост, а лявата - Божествената Любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата Мъдрост и с Неговата Любов. Сега, за да се разкрият много работи в Природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има Светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползват.
Ние трябва да подкачим с дома, и то не от децата си, а от бащата и
майката
, които са дясната и лявата ръка: дясната - бащата, лявата -
майката
.
Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най- глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога 259. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата.
към текста >>
То търси
майка
си, за да се нахрани - значи между
майката
и детето има известни отношения.
Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6,30 ч. подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата" и „Добрата молитва" и след като изпяхме „Тебе поем", „Свят, свят, свят Господ Саваот" и „Ангел вопияше", г-н Дънов изказа следното слово: Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него?
То търси
майка
си, за да се нахрани - значи между
майката
и детето има известни отношения.
Същият закон е и когато един човек се новороди - когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние: когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа - единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме.
към текста >>
Чрез Вяра, която трябва да бъде основа, първият елемент - също както
майката
предава своето мляко на детето си.
Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойни и в него да не стават тия повдигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава?
Чрез Вяра, която трябва да бъде основа, първият елемент - също както
майката
предава своето мляко на детето си.
Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие Живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата - това е устата на сърцето, в което чрез Вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме.
към текста >>
Ако детето се отказва от млякото на
майка
си, в него не може да се развие Живот.
Значи в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойни и в него да не стават тия повдигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез Вяра, която трябва да бъде основа, първият елемент - също както майката предава своето мляко на детето си.
Ако детето се отказва от млякото на
майка
си, в него не може да се развие Живот.
Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата - това е устата на сърцето, в което чрез Вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате!
към текста >>
80.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Тук виждаме една
майка
пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа.
В 10 ч., когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави „Свят, свят, свят Господ Саваот"и след това, като прочете 20-а глава от Евангелието от Матея, г-н Дънов каза: Ще взема 21-вия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той и рече: „Що ищеш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво до тебе." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете в обществото. Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените и между всички учени класи има все спорове.
Тук виждаме една
майка
пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа.
Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете и да седне отдясно, а другият - отляво. Желанието и беше добро, но просбата и беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но за да седнеш отляво и отдясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада.
към текста >>
Виждате, че Христос отказа на искането на
майката
и не остави нейния син вляво.
Защото понякога уж желаем добро, а пък искаме да ни турят вляво, докато ние трябва изрично и настойчиво да желаем да ни турят вдясно. Един от приятелите ми внушаваше да говоря за Спасението. И аз ето сега ви говоря, че за да се спасите, трябва да обръщате дясната страна към Христа, защото в дясната страна има всякога единство, а в лявата - всякога разногласие. Когато идете при Христа, казвайте: „Господи, имам едно желание; моля ти се, покажи ми какво желание имам, добра ли е мисълта, или не." И ако ти покаже, че мисълта е добра, ще те тури в дясната страна. Но ако ти каже, че мисълта не е добра, тогава нищо Му не казвай, защото вече и така си в лявата страна и не може да искаш нищо.
Виждате, че Христос отказа на искането на
майката
и не остави нейния син вляво.
Но ако беше я послушал, синът и щеше да бъде нещастен. И вие например защо сте страдали? Защото сте били от лявата страна на Христа. И затова сега трябва да се стараете да бъдете от дясната Му страна, като Му кажем: „Господи, помогни ни вече да искаме дясната страна, защото вече се наситихме да бъдем в Тринадесетата сфера." Да, злото вече започва отляво и отдясно - правия път и кривия път. Друга диагноза: разгледайте лявата си и дясната си ръка и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна; и ако правите даже измерване, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната.
към текста >>
Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете къде искате да бъдете: где именно иска вашата
майка
да ви тури.
И отсега нататък за мен ще е важно всинца да бъдете верни и истинни. Верни - да не лъжете, а истинни - да ви не лъжат. Досега Христос Го имахме за Спасител, а после ще стане Господ и ще настъпи въпросът дали да Го поставим от лявата страна, или от дясната. Аз ви считам и гледам на вас като на мои по-малки братя, на които се радвам, когато успявате, но когато грешите, ще ви потегля за ушите. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате.
Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете къде искате да бъдете: где именно иска вашата
майка
да ви тури.
Искам да се освободите от всичките си лоши привички и като узнаете отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна. Днес ще се започне бдение от 5 до 7 ч., а утре, 12- того, вторник, от 5 ч. сутринта до 9 ч., по трима. Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползва самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост.
към текста >>
Например, ако
майката
заработи върху себе си, ще придаде своя живот и на децата си.
От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание. А твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така пъргавият човек например не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своето естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е да има известно съчетание в обществото в това отношение.
Например, ако
майката
заработи върху себе си, ще придаде своя живот и на децата си.
Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната Чистота в нас. А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето естество и да ги замести с полезни. В новата химия всичките елементи имат двояки действия - има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо - да оттласнеш.
към текста >>
И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на
майка
си.
Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове". Учителя прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза: Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка.
И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на
майка
си.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи. Така, ако употребите центъра на едно колело, можете да направите каруца, с която да си служите. Но с този център може да проявите една змия или вълк. Следователно проявлението на нещата зависи от местонахождението на центъра.
към текста >>
В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил, или баща му, или
майка
му са съгрешили.
Символично тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на Знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно.
В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил, или баща му, или
майка
му са съгрешили.
Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили343, но за да се яви Славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат.
към текста >>
Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и
майка
му са съгрешили343, но за да се яви Славата Божия.
Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на Знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил, или баща му, или майка му са съгрешили.
Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и
майка
му са съгрешили343, но за да се яви Славата Божия.
Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа.
към текста >>
Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и
майката
не раждат човека сляп, а сам.
Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на Знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп, не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил, или баща му, или майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и майка му са съгрешили343, но за да се яви Славата Божия.
Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и
майката
не раждат човека сляп, а сам.
Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат.
към текста >>
С този въпрос не искам да ви отстранявам от Църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата
майка
, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови.
Аз не искам мен да почиташ. Аз, като дохождам тук в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа - иначе вие грешите. Ако се съмнява някой в мен, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам какво сте научили от Църквата?
С този въпрос не искам да ви отстранявам от Църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата
майка
, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови.
Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря, и тези думи не са мои, а са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас - слушате гласа Му, но Го не видите.
към текста >>
Момата, която пише първото си любовно писмо, което като първо може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония поетически чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и
майка
.
Можем даправим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеление, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да, ако например знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка; ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и прочее, ако, казвам, разбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът - Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже [когато] например пишем едно писмо, Той се интересува от него.
Момата, която пише първото си любовно писмо, което като първо може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония поетически чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и
майка
.
Сега, вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам! " - „Добре, като Ме обичаш, та що от това? " - „Ама, Господи, не мога без Теб! " Защо не можеш - трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вие виждате например Библията - ами че и тя е едно любовно писмо на Христа до нас.
към текста >>
Така бащата обича
майката
, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя?
Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и Ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. - „Но - казвате - каква е тази Любов, като не може да ни освободи от страдание? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост.
Така бащата обича
майката
, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя?
" Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле детето като започне да казва татко и мама, това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че когато това дете казва тате, подир него всичките деца в Невидимия свят казват: „Татко", защото във всяко дете, което казва татко, живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат татко и мамо.
към текста >>
И отпосле детето като започне да казва татко и мама, това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а
майката
- царица.
Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. - „Но - казвате - каква е тази Любов, като не може да ни освободи от страдание? " Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината ти да се ожениш.
И отпосле детето като започне да казва татко и мама, това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а
майката
- царица.
Но да знаете, че когато това дете казва тате, подир него всичките деца в Невидимия свят казват: „Татко", защото във всяко дете, което казва татко, живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат татко и мамо. А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28-и на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат татко. Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
към текста >>
После последователно измряха
майка
ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях в Небето само Господ и Ангелите. Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми.
После последователно измряха
майка
ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
След двадесет-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници.
към текста >>
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и
майка
му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
340 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 341 Да ги подчиним – в протокола на П. Гумнеров: да ги преценим. 342 Идат – в протокола на Д. Голов: гледат.
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и
майка
му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква.
към текста >>
81.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Вземете една
майка
- защо тя изучава това изкуство на нежността?
То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира" - защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас.
Вземете една
майка
- защо тя изучава това изкуство на нежността?
И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца." Всинца имате деца - ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „Татко, мамо." Казвате: „Колко е приятен днешният ден" - то са децата, които Бог е пратил да ви зарадват; вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат - то е закон, две мнения по него не може да има.
към текста >>
Той казал на дъщеря си: „
Майка
ти заповяда на тази жена да ми прислужва."
Майката
на дъщерята се била поминала преди няколко години.
Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно - ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой Отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди няколко дни една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата.
Той казал на дъщеря си: „
Майка
ти заповяда на тази жена да ми прислужва."
Майката
на дъщерята се била поминала преди няколко години.
Той и говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това." Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години. Един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден около 4 ч.
към текста >>
Едно дете може да чака в
майка
си три-девет месеца, но не двадесет и четири години.
И всякой един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Някой от нас казва: , Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това ние слугуваме. Тъй че слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитство. В Духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити - те все очакват.
Едно дете може да чака в
майка
си три-девет месеца, но не двадесет и четири години.
Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото - трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности.
към текста >>
Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и
майката
, между сина и бащата.
И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в Невидимия свят считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето - за неучтив народ. И всякой българин носи тази неучтивост.
Ще я намерите в ежедневния живот на българина - между мъж и жена, между дъщерята и
майката
, между сина и бащата.
Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнетизира - по-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов.
към текста >>
Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и
майката
, учителите и проповедниците.
Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото, докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, за да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората.
Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и
майката
, учителите и проповедниците.
Дъщерята е развита - майката и бащата и турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех - тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл: не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж.
към текста >>
Дъщерята е развита -
майката
и бащата и турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех - тя става нещастна.
Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото, докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, за да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците.
Дъщерята е развита -
майката
и бащата и турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех - тя става нещастна.
Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл: не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива.
към текста >>
Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те - на своя баща и
майка
, и да постъпим както трябва.
Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето. Уважавам тия майки и бащи, които работят за възрастяването. Ние много се грижим за физическото тяло. Съвременните бащи и майки в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко от тях се грижат за душите на своите деца.
Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те - на своя баща и
майка
, и да постъпим както трябва.
Как ще стане това? Трябва всички да излязат из старите мехове, из своите изби. Сега, като ме слушате, зная, казвате си: „Тежко учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят, но трудолюбивите трябва вече да излязат навън. И когато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето Аз, да умориш този микроб и като го умориш и оставиш да излезе из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние. И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в теб, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод.
към текста >>
82.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество
Майка
, основател на благотворително дружество Милосърдие.
Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература. От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие.
Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество
Майка
, основател на благотворително дружество Милосърдие.
6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
към текста >>
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и
майка
му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
340 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 341 Да ги подчиним – в протокола на П. Гумнеров: да ги преценим. 342 Идат – в протокола на Д. Голов: гледат.
343 Христос отговори, че нито слепият, нито баща му и
майка
му са съгрешили – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
344 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 345 Верни – в протокола на П. Гумнеров: здрави. 346 Христовия път – в протокола на П. Гумнеров: Христовата църква.
към текста >>
83.
ВЪВЕДЕНИЕ
Разказа ми за живота на
майка
си - Анастасия Джамджиева, за гостуването на Учителя, за нейните преживявания.
Разговарях и със снахата на семейство Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с. Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра памет. Не можах да се срещна лично със сестра Цветана Щилянова - художничка от рода на Велчо Атанасов-Джамджията. Тя имаше тежко болен съпруг, а и нейните осемдесет и пет години допълнително я обременяваха. Поддържахме връзка чрез писма.
Разказа ми за живота на
майка
си - Анастасия Джамджиева, за гостуването на Учителя, за нейните преживявания.
Предостави ми и ценни фотографии, за което й благодаря още веднъж. Не успях да се свържа с роднини на търговеца Иван Дивитаков и жена му Венета, както и с близки на Здравка и Драган Попови, които сигурно биха допълнили още повече картината от онези години. Изчезнаха и историческите записки на брат Николай Нанков, а това усложни много възстановяването на събитията по години. Изминалите от тогава повече от седемдесет години бяха направили своето и ни изправиха пред куп препятствия. Като събрахме по-важните биографии, ние, членовете на Търновската група, ги отпечатахме на машина в четири екземпляра и ги подвързахме, та който има желание, да може да ги прочете, да направи справка, да си спомни за някои хора и събития.
към текста >>
84.
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
След като починала и
майка
й, Елена била изпратена в девическия пансион във Велико Търново.
в Плоещ, в семейството на видния български възрожденец Райчо Попхристов. Имала трима братя. Баща й притежавал петролни кладенци в Плоещ и с получените от тях средства обличал и въоръжавал много чети, които излизали от Румъния. Помогнал също и за оборудването на българските опълченци. Когато малката Елена станала на 40 дена, бащата продал всичко и се завърнал в родния си град Габрово.Станал народен представител, но скоро след това поминал.
След като починала и
майка
й, Елена била изпратена в девическия пансион във Велико Търново.
Интересно е да се отбележи, че през първата година от пребиваването си там Елена живяла в една стая с Иванка Ботева. Младата Елена завършила гимназия през 1896 г, учителствала две години, а след това се омъжила за офицера Константин Иларионов. Няколко години по-късно и двамата станали едни от най-ревностните последователи на Учителя. Елена Иларионова умира през 1946 г. В края на живота си тя описала своите спомени, свързани с Учителя.
към текста >>
85.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Лекият дъх, който почувствувахте, бях
майка
ти, Ана.
След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши.
Лекият дъх, който почувствувахте, бях
майка
ти, Ана.
Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”. Саша не знаеше нищо за майка ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама. Светлите топки бяха проявление на св. Иван Рилски. „Аз бдя над България — каза той.
към текста >>
Саша не знаеше нищо за
майка
ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама.
Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”.
Саша не знаеше нищо за
майка
ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама.
Светлите топки бяха проявление на св. Иван Рилски. „Аз бдя над България — каза той. Тя е страдала и има още да страда. Но Божието око е над нея.
към текста >>
86.
Спомени на Елена Иларионова -1905
Майката
много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано.
На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин. Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
Майката
много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано.
Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така. Престоят на Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г. Случиха се хубави топли дни. Учителя пожела да излязат с Костадина на екскурзия. За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб.
към текста >>
87.
Писма до семейство Иларионови - 1906
Има тук едно дете на около седем години, без баща, без
майка
, домашните му чувства са добре развити, обаче умствено средно стои.
1906 г. Люб. г-н Иларионов, Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, когато времето е no-весело. За осъществяването на вашето желание с Елена, види се, ще трябва още да чакате. Погледнах няколко деца, но те не подхождат.
Има тук едно дете на около седем години, без баща, без
майка
, домашните му чувства са добре развити, обаче умствено средно стои.
Петко ми разправи, че тук, в София, имало няколко сиропиталища; ако в някое от тях намеря подходящо дете на възраст, разположение и характер, ще ви уведомя. Най-после, стига да имате доброто желание да вършите волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Елена? Как си ти?
към текста >>
88.
Спомени на Елена Иларионова - 1907
„Бащата на
майка
ти как се казва?
Ние с благоговение гледахме на него и не смеехме да го смущаваме в работата му. Веднъж седеше в беседката на лозето и се занимаваше с нещо. Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван? “ — Брат ми, отговорих аз. Той се позамисли и каза : „Не.“ Изредих всички, които имахме в рода си с това име.
„Бащата на
майка
ти как се казва?
“ — Иван — отговорих, но той си е заминал, когато майка ми е била още дете и ние никога не сме го споменавали и мислили за него. Защо ме питате, Учителю? ― „Защото иска разрешение да ви види. Ти си му светнала. На духовете не всякога и не всичко е позволено да виждат.“ Веднъж ми разказваше за вечния живот.
към текста >>
“ — Иван — отговорих, но той си е заминал, когато
майка
ми е била още дете и ние никога не сме го споменавали и мислили за него.
Веднъж седеше в беседката на лозето и се занимаваше с нещо. Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван? “ — Брат ми, отговорих аз. Той се позамисли и каза : „Не.“ Изредих всички, които имахме в рода си с това име. „Бащата на майка ти как се казва?
“ — Иван — отговорих, но той си е заминал, когато
майка
ми е била още дете и ние никога не сме го споменавали и мислили за него.
Защо ме питате, Учителю? ― „Защото иска разрешение да ви види. Ти си му светнала. На духовете не всякога и не всичко е позволено да виждат.“ Веднъж ми разказваше за вечния живот. Както бяхме седнали на земята, чи описваше един кръг и по него ми обясняваше, че прекъсвания няма.
към текста >>
89.
Писма до семейство Иларионови - 1908
От г-жа Лещова, от сестрите Досеви, от голямата Стефанка, от г-жа Ватева и
майка
й , от г-жа Бойнова или
майка
й и Б. Венета.
София, 12.ІХ.1908г. Л. К. Иларионов, Получих отвореното Ви писмо. Приберете всичките миналогодишни пликове. От Иван Дойнов, госпожата му и Стефанка.
От г-жа Лещова, от сестрите Досеви, от голямата Стефанка, от г-жа Ватева и
майка
й , от г-жа Бойнова или
майка
й и Б. Венета.
В замяна на това, нека си препишат тазгодишните четива и да следват същия ред, както и Вий. Пликовете ми ги препратете в София препоръчано. Мой поздрав на всички и съдействие. Ваш верен: П.К.Дънов * * *
към текста >>
90.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Всичките си погрешки ние ги туряме на числото две, като се извиняваме, че
майка
ми ме е научила така“.
Господ — това е първото Същество, Което излиза о т Бога, от безпределния, незнайния Бог. То е първото Същество, което е създало света. С това число се е появило и второто лице — правдата, която има отношение към всичките същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото две, което трябва да страда, защото винаги този, който седи между хората, не е най-обичаният. Този, който раздава правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, когото е заставлявал, ще го гледа с криво око.
Всичките си погрешки ние ги туряме на числото две, като се извиняваме, че
майка
ми ме е научила така“.
В числото две човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата „правда“ в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда“? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да помиряваш себе си с другите неща; че знаем нашите отношения какво и как да ги помиряваме с другите неща. И после, че имаме стремеж към Бога.
към текста >>
В него са и
майката
, и синът; следователно, числото шест включва всичките същества.
Трябва да имаме стремление добро за человеците и да работим за тях. Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата „любовь“ имаме буквите „ю“ и „б“, които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото шест, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2x3.
В него са и
майката
, и синът; следователно, числото шест включва всичките същества.
Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на две, което представлява майката. На нея човек понеже не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8.
към текста >>
Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на две, което представлява
майката
.
После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото шест, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2x3. В него са и майката, и синът; следователно, числото шест включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него.
Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служа си с цифрата 6, която деля на две, което представлява
майката
.
На нея човек понеже не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. После иде числото 7, което е също като числото 6, само е прибавено послушанието. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрите 2, 4 и 8. И Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. Девет представлява възвишеност, всичките възвишени духове и показва, че те са страдали, дохождали тук и работили.
към текста >>
91.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Бъчваров, че е срещнал баща му и
майка
му и че са били добре.
Г-жа Бойнова и г-жа Дойнова отговориха: Да. — Любовта изправя много грешки. Сега, да се обичате и да се не карате А със Стефана да оправите недоразуменията, които имате. На Стефанка Дойнова пожелавам учителствуване и добра сполука. Докторът каза на Тод.
Бъчваров, че е срещнал баща му и
майка
му и че са били добре.
Вас. Узунов: С какво се занимават сега Докторът и г-жа Казакова? — Г-жа Казакова поздравява Еленка Иларионова и пита получила ли е нейното наследство? Еленка Иларионова: Благодаря. Моля да ми съдействува. Г-жа Казакова ти казва, Еленке, че това, което ти мислиш да вършиш, ако го вършиш с вяра, ще успееш.
към текста >>
92.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Спестените от неяденето в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без
майка
, сираци; защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите ако ядехте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждающите се хора.
Постенето си ще подкачате откогато искате, от който час желаете. Имате свободата на Духа. Който ще присъствува с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по 24 часа, а някои по 40 часа. Само че си отбележете в такъв случай колко сте постили по 24 часа и колко петъка по 40 часа.
Спестените от неяденето в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без
майка
, сираци; защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите ако ядехте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждающите се хора.
Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък. По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите.
към текста >>
Освен на бедни, без баща и без
майка
кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък.
Имате свободата на Духа. Който ще присъствува с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по 24 часа, а някои по 40 часа. Само че си отбележете в такъв случай колко сте постили по 24 часа и колко петъка по 40 часа. Спестените от неяденето в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци; защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите ако ядехте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждающите се хора.
Освен на бедни, без баща и без
майка
кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък.
По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка в годината има още 40, нали? В тия 40 петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите. Това ще направите според диктовката на Духа у вас.
към текста >>
93.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
То търси
майка
си, за да се нахрани.
Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В шест и половина часа подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово: — Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него?
То търси
майка
си, за да се нахрани.
Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе
към текста >>
Значи, между
майката
и детето има
В шест и половина часа подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово: — Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани.
Значи, между
майката
и детето има
известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук.
към текста >>
94.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както
майката
предава своето мляко на детето си.
Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава?
Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както
майката
предава своето мляко на детето си.
Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме.
към текста >>
Ако детето се отказва от млякото на
майка
си, в него не може да се развие живот.
Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си.
Ако детето се отказва от млякото на
майка
си, в него не може да се развие живот.
Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате!
към текста >>
95.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Тук виждаме една
майка
пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа.
В 10 часа, когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави: „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20-та глава на Евангелието от Марка, г-н Дънов каза: Ще взема 21-ия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А Той й рече: „Що искаш? " Казва My: „Речи да седнат тези двамата мои синове един отдясно, а един отляво..." Често ние се запитваме, от какво произтичат споровете в обществото. Между народите, в църквата, в училището, между философите и учените, и между всички учени класи има все спорове.
Тук виждаме една
майка
пристъпва и иска нещо, което счита, че може да иска от Христа.
Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а другият – отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: „В какво се състои лошотата? " Но, за да седнеш отляво и дясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада.
към текста >>
Виждате, че Христос отказа на искането на
майката
и не остави нейния син вляво, но ако беше я послушал, синът й щеше да бъде нещастен.
Имаше и даже още има опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще настояваме мислено работата на тоя народ винаги отдясно. Когато кажете в себе си: „Ще направя това и това", запитайте се – в лявата страна ли ще направите, или в дясната. Защото понякога уж желаем добро, а пък искаме да ни турят вляво, докато ние трябва изрично и настойчиво да желаем – да ни турят вдясно. Един от приятелите ми внушаваше да говоря за спасението; и аз ето сега говоря ви, че за да се спасите, трябва да обръщате дясната страна към Христа, защото в дясната страна има всякога единство, а в лявата – всякога разногласие. Когато идете при Христа, казвайте: „Господи, имам едно желание; моля ти се, покажи ми какво желание имам, добра ли е мисълта или не." И ако ти покаже, че мисълта е добра, ще те тури в дясната страна, но ако ти каже, че мисълта не е добра, тогава нищо Му не казвай, защото вече и така си в лявата страна и не може да искаш нищо.
Виждате, че Христос отказа на искането на
майката
и не остави нейния син вляво, но ако беше я послушал, синът й щеше да бъде нещастен.
И вие, например, защо сте страдали? Защото сте били от лява страна на Христа. И затова сега трябва да се стараете, да бъдете от дясната My страна, като My кажем: „Господи, помогни ни вече да искаме дясната страна, защото вече се наситихме да бъдем в 13-та сфера." Да, злото вече започва отляво и отдясно – правият път и кривият път. Друга диагноза: разгледайте лявата си и дясната си ръка и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна; и ако правите даже измерване, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната. И сега, эащо работим повече с дясната ръка?
към текста >>
Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете, къде искате да бъдете: где именно иска вашата
майка
да ви тури.
И отсега нататък за мен ще е важно – всинца да бъдете верни и истинни. Верни – да не лъжете, а истинни – да ви не лъжат. – Досега Христос Го имахме за Спасител, а после ще стане Господ и ще настъпи въпросът, дали да Го поставим от лявата страна, или от дясната. Аз ви считам и гледам на вас като на мои по-малки братя, на които се радвам, когато успявате; но когато грешите, ще ви потегля за ушите. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате.
Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете, къде искате да бъдете: где именно иска вашата
майка
да ви тури.
Искам да се освободите от всичките си лоши привички и като узнаете – отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна. Днес ще се започне бдение от 5 до 7 часа, а утре, 12-того, вторник, от 5 часа сутринта до 9, по трима. Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед.
към текста >>
Например, ако
майката
заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си.
От света, в който сме поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука, и имаме правото да творим. Всякой, който е тръгнал из Пътя, трябва да има желание, а твърдението в източната философия, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно. Защото с това едва ли ни се казва друго, освен това, че следва да се положи старание от наша страна, да изкореняваме всичките наши лоши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, из който ни е определено. Така, пъргавият човек, например, не бива да иска да става флегматичен и да изменя корена на своего естество, защото всичката опасност е там. После, за учението: няма нужда и излишно е да бъдат всички учени, а порядъчното е – да има известно съчетание в обществото в това отношение.
Например, ако
майката
заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си.
Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо, далеч no-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас. А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето естество и да ги замести с полезни. В новата химия всичките елементи имат двояки действия – има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можеш да привлечеш, а с лошо – да оттласнеш.
към текста >>
96.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или
майка
му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и
майката
не раждат човека сляп, а сам.
Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно.
В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или
майка
му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и
майката
не раждат човека сляп, а сам.
Неговото падение е падението на блудния син, който, като се върна при баща си, баща му го прие, при все, че за отиването му в странство и за яденето, и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например, срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат.
към текста >>
С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата
майка
, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови.
Аз не искам мене да почиташ. Аз, като дохождам тук, в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа – иначе, вие грешите. Ако се съмнява някой в мене, no-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам, какво сте научили от църквата?
С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата
майка
, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови.
Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа.
към текста >>
Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония поетически чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и
майка
.
Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже, например, пишем едно писмо; Той се интересува от него.
Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може би е и глупаво, но отпосле лека-полека се събуждат ония поетически чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и
майка
.
Сега, вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам! " Добре, като Me обичаш, та що от това? „Ама, Господи, не мога без Тебе! " Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа.
към текста >>
Така бащата обича
майката
, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя?
Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост.
Така бащата обича
майката
, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя?
" Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо".
към текста >>
И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а
майката
– царица.
Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм3, що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш.
И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а
майката
– царица.
Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете, защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
към текста >>
После последователно измряха
майка
ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
Може да се каже: „Да, ама това не е проверено, не е според еди-коя си църква". Да, може да не е според някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, защото не сме срещнали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен; защото светиите са всякога бели или светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той, в една своя проповед, е представил следния пример: „Едно време аз си представлявах в Небето само Господ и ангелите; умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми.
После последователно измряха
майка
ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако, когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима? Право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в раэблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе".
към текста >>
97.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Земете една
майка
; защо тя изучава това изкуство на нежността?
То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено, когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". Защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас.
Земете една
майка
; защо тя изучава това изкуство на нежността?
И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца". Всинца имате деца: ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо".
към текста >>
Той казал на дъщеря си: "
Майка
ти заповяда на тази жена да ми прислужва".
Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно: ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди някой ден една жена ми разправи следния случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата.
Той казал на дъщеря си: "
Майка
ти заповяда на тази жена да ми прислужва".
Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: "Никога не съм го казвал това". Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината.
към текста >>
Майката
на дъщерята се била поминала преди няколко години.
Един ден ще дойде някой отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди някой ден една жена ми разправи следния случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: "Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва".
Майката
на дъщерята се била поминала преди няколко години.
Той й говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: "Никога не съм го казвал това". Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг.
към текста >>
Едно дете може да чака в
майка
си 3-9 месеца, но не 24 години.
И всеки един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи, да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Някой от нас казва: "Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това, ние слугуваме. Тъй че, слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитства. В духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити; те все очакват.
Едно дете може да чака в
майка
си 3-9 месеца, но не 24 години.
Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си.
към текста >>
Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и
майката
, между сина и бащата.
И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в невидимия свят ни считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви "малко неучтиви". Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост.
Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и
майката
, между сина и бащата.
Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек.
към текста >>
Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и
майката
, учителите и проповедниците.
Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос – какъв трябва да бъде нашият обход към хората.
Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и
майката
, учителите и проповедниците.
Дъщерята е развита, майката и бащата й турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е.
към текста >>
Дъщерята е развита,
майката
и бащата й турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна.
Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос – какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците.
Дъщерята е развита,
майката
и бащата й турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна.
Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе светлината.
към текста >>
Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те – на своя баща и
майка
, и да постъпим както трябва.
Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето. Уважавам тия майки и бащи, които работят за възрастяването. Ние много се грижим за физическото тяло. Съвременните бащи и майки в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко от тях се грижат за душите на своите деца.
Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те – на своя баща и
майка
, и да постъпим както трябва.
Как ще стане това? Трябва всички да излязат из старите мехове, из своите изби. Сега, като ме слушате, зная, казвате си: "Тежко учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки". Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва вече да излязат навън.
към текста >>
98.
1916_1 СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА
През тази година
майка
ми основа в дома си частно училище, събираше децата от махалата, обучаваше ги по методите на Учителя, разучаваше с тях неговите песни.
През 1916 е поискано разрешение за събор, но такова е отказано. България е влязла в Първата световна война. През годината Учителя посещава Търново. Запазени са и пет писма до семейство Иларионови. СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА
През тази година
майка
ми основа в дома си частно училище, събираше децата от махалата, обучаваше ги по методите на Учителя, разучаваше с тях неговите песни.
Учителя я пращаше по селата да изнася сказки. Тя беше много интелигентна, имаше дар-слово н затова навсякъде беше добре приета. По мое лично мнение Учителя ценеше майка ми по няколко причини: първо затова, че произлиза от стар възрожденски род, а баща й е давал всичките си средства за освобождението на България. Второ, мама беше много интелигентна, силно духовна, имаше дарба да говори, освен това притежаваше непоколебима вяра. Казваше ми: „И на парченца да ме режат, аз от Учителя не се отказвам!
към текста >>
По мое лично мнение Учителя ценеше
майка
ми по няколко причини: първо затова, че произлиза от стар възрожденски род, а баща й е давал всичките си средства за освобождението на България.
Запазени са и пет писма до семейство Иларионови. СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА През тази година майка ми основа в дома си частно училище, събираше децата от махалата, обучаваше ги по методите на Учителя, разучаваше с тях неговите песни. Учителя я пращаше по селата да изнася сказки. Тя беше много интелигентна, имаше дар-слово н затова навсякъде беше добре приета.
По мое лично мнение Учителя ценеше
майка
ми по няколко причини: първо затова, че произлиза от стар възрожденски род, а баща й е давал всичките си средства за освобождението на България.
Второ, мама беше много интелигентна, силно духовна, имаше дарба да говори, освен това притежаваше непоколебима вяра. Казваше ми: „И на парченца да ме режат, аз от Учителя не се отказвам! " През 1915 г. отишла на гости в Габрово и там проповядвала идеите си в присъствието на министър Рязков, неин роднина. Говорила много компетентно по духовните въпроси и всички я слушали с голямо внимание.
към текста >>
99.
1918_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
Аз исках да услужа на баща й и
майка
й.
Велик е този Баща, който носи всичко в себе си. Аз Славка в тоя случай я вземам като стих, да ви напиша нещо действително. Аз нарочно ви я пратих, за да научите нещо от нея и тя да научи нещо от вас. Ако не иска да стои повече, то е нейна воля, вие сте свободни. Не носите отговорност.
Аз исках да услужа на баща й и
майка
й.
Всичко е добре. Господ да я благослови и да й даде добро сърце да върви в правия път, за да не страда повече. Бъдете смели и решителни духом. Любовта в изпълнението святата Воля Божия да бъде закон. Служение на Бога съзнателно; а то [го] можете.
към текста >>
100.
1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов
Майка
му, Райна Николова Железарова, е от стария търновски род на Хаджи Николи.
Велико Търново на 2 октомври 1894г. Семейната им къща била на ул. „Стефан Стамбол" (сега там е празна площадка, от която се вижда река Янтра). Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война. Коренът му е от Стара Загора.
Майка
му, Райна Николова Железарова, е от стария търновски род на Хаджи Николи.
Баща й, Никола Железаров, имал леярна, правел кепенци. Синът на К. Борисов, Тодор Борисов, си спомня: „Баща ми беше среден на ръст, широкоплещест, рус, със сини очи. Завършил е военно училище в София.
към текста >>
След Първата световна война, като офицер, бил спечелил пари и искал да купи на
майка
си лозе.
Имаше силна мисъл и с нея можеше да накара хората да правят това, което той пожелае, но никога не злоупотребяваше с тези си способности. Беше добър математик и кабалист, владееше френски. Беше избухлив, много силен физически и никой не смееше да го закача. Сънищата му се сбъдваха, имаше ясновидски медиумични способности. Той ми е разказвал за първата си среща с Учителя в Търново, през 1919г.
След Първата световна война, като офицер, бил спечелил пари и искал да купи на
майка
си лозе.
Излязъл рано сутрин из лозята, да избира място. Изведнъж почувствал в гърба си силен удар - нещо като футболна топка го ударило в гърба. Обърнал се и на стотина метра зад баира видял само главата на Учителя*. Познал го, защото преди това му го показали в Търново. Веднага отишъл при него, казал му, че иска да му стане ученик, че ще се отдаде на християнството и няма да се жени.
към текста >>
НАГОРЕ
