Търсене в текстове за 'Магаре'

бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък.
А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е.
към текста >>

Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги.
А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата. Бил е честен и известен по онова време, едър на ръст. Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина.
към текста >>

5. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Сковахме магарета, наредихме дъските и ето ти едно легло.
Прави ли го, прави го докрай. И за два часа опънахме дълга палатка по плана, който той бе начертал. Изневиделица ние се сдобихме с палатка и с покрив над главите си. Тази палатка вероятно той я бе приготвил за своите работници. Вътре сложихме легла, като материалите за тях също бяха изпратени от Бертоли - дъски и бичмета. Сковахме магарета, наредихме дъските и ето ти едно легло. Вие спали ли сте на дъски? След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама. Това бяха нашите дюшеци, но в по-късния етап. Ние се намирахме вече на Изгрева, понеже тук вече имаше посеви -с жито, картофи, зеленчук и ние работехме вече тези закупени места. Затова тук спяхме увити с одеала между боровете.
към текста >>

6. 118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ

И оттам един познат с магаре ни изкачваше багажа чак до езерата на Марица.
Намерим хубаво място, минем покрай него, заселим се и живеем на палатка. Този живот беше един от нашите най-хубави преживявания. Ние сме живели на Маричините езера, там където са изворите на Марица. Там ходехме ред години през есента, когато е най-устойчиво времето и след като преминаваше лагера на Рила, който беше през юли и август. Обикновено до Чам Кория отивахме с превоз. И оттам един познат с магаре ни изкачваше багажа чак до езерата на Марица. А това не е малък път. Пътува се шест часа пешком. Вървехме по стария фердинандов път, Кайзеров път, много живописен. Закарваха ни багажа до самите извори на Марица. Там имахме едно наше място, чисто, високо почти при самите извори.
към текста >>

Като се разположим и опънем палатки, и прекарвахме толкова дни, докато ни се свършат продуктите до уреченият ден, когато ще дойде онзи човек с магарето да ни вземе багажа.
А това не е малък път. Пътува се шест часа пешком. Вървехме по стария фердинандов път, Кайзеров път, много живописен. Закарваха ни багажа до самите извори на Марица. Там имахме едно наше място, чисто, високо почти при самите извори. Като се разположим и опънем палатки, и прекарвахме толкова дни, докато ни се свършат продуктите до уреченият ден, когато ще дойде онзи човек с магарето да ни вземе багажа. Имахме дърва за огрев от клековете. Тук са най-тихите места. Това са пет извора, които бликат направо от скалата. Вода си наливахме от там. Тези места са чисти и красиви.
към текста >>

Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София.
Една година тръгнахме с Учителя в тази долина. И Той каза само една дума като вървеше пред мен: „Олтарят". Тъй го нарече. „Олтар, светилището на Марица." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея". Това бе го казал Учителят в друг един разговор. Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София. С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек. Бяхме свикнали да излизаме от всяко трудно положение. Веднъж бяхме на Рила с приятели, валеше непрекъснато дъжд и багажа ни беше прогизнал и всички се притесняват, че няма да можем да запалим огън и да пием чай. Мария върви й се усмихва. „Брат Борис на дъното на морето може огън да запали." Всички я изглеждат подозрително.
към текста >>

7. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

„Не виждаш ли едно магаре?
Ще ти се явя в такъв вид какъвто никога не си очаквал". Той запалил свеща и започнал да гледа в огледалото. Дълго време гледал, но нищо не видял. Най-после чул глас: „Какво виждаш? " „Нищо не виждам". „Не виждаш ли едно магаре? " Това се отнасяло за самият него. Значи духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите няма да гледате духовете в огледалото. Ако искате да влезете във връзка с тях трябва да събудите своите духовни чувства и центрове.
към текста >>

Значи духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре.
Дълго време гледал, но нищо не видял. Най-после чул глас: „Какво виждаш? " „Нищо не виждам". „Не виждаш ли едно магаре? " Това се отнасяло за самият него. Значи духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите няма да гледате духовете в огледалото. Ако искате да влезете във връзка с тях трябва да събудите своите духовни чувства и центрове. Духовете не се виждат с физическите очи, нито се възприемат с физическите пет сетива, които имаме. Духовния свят се възприема с духовни чувства и сетива.
към текста >>

8. 71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

Наехме магаренца от селото и те изнесоха багажа до горе.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА Не помня точно коя година беше, ние излязохме с Учителя на 7-те Рилски езера. Бяхме доста голяма група, може би 100, а може би и повече хора. Тогава се изкачвахме още през Сапарева баня - значи ще да е било в първите години. Бяхме уговорили с шофьорите на колите кога да дойдат да ни вземат. Наехме магаренца от селото и те изнесоха багажа до горе. Разположихме се край второто езеро на слънчевите склонове, опънахме палатките, запалихме огньовете, чайниците завряха. Братският живот лумна естествено, спонтанно. Сутринта излязохме на Изгрев, на първия молитвен връх, на западния склон. След молитвата правихме първите шест упражнения. След това Учителят държеше кратка беседа или се повеждаше разговор.
към текста >>

По-слабите братя и сестри да тръгват веднага напред." Току-що бяха дошли и магаренцата.
Въздухът, какъв въздух имаше тук - чист, свеж, силен, укрепителен. Приятелите вече съжаляваха, че бяхме определили деня за слизане, иначе можеше да останем по-дълго време. Но тази сутрин, когато беше определен ден за слизане Учителя беше неспокоен. Често поглеждаше малкия походен анероид, показващ барометрично налягане. Сутринта след молитвата не държа беседа, нито остана на разговор, но ме извика и каза: „Прибирайте веднага палатките и стягайте багажа. По-слабите братя и сестри да тръгват веднага напред." Току-що бяха дошли и магаренцата. Почнахме работа, но Учителят беше все недоволен, виждаше му се, че бавно работим. „Още ли не сте стегнали багажа? " Нас само това ни и трябваше. Работата кипна, изпратихме слабите напред, натоварихме мулетата, придадохме към всяко муле по двама братя да го крепят на опасните места да го подържат да се не обърне по стръмните пътеки. Колоната тръгна, движехме се колкото беше възможно най-бързо, а Учителя все ни подканяше и не беше доволен.
към текста >>

9. 134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН

На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев.
Братя и сестри възхитени от братския живот направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни. Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало вече,гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени с бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч насочен към нея. От страх тя едва не подлудява.
към текста >>

На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата.
То беше почнало вече,гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство - Анев. Наоколо жени с бели кърпи, представляват сестрите. Цялото това шествие се разхожда из града. На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч насочен към нея. От страх тя едва не подлудява. На другия ден брат й, който устройва шествието се парализира. Петнайсет години той беше парализиран. Той се разкайваше после за туй, което е направил и молеше за прошка.
към текста >>

10. 24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица".
Преди това той с една малка група беше минал по тези места. Тогава той препоръча на Учителя да отидем при тези езера, като получи съгласието Му Симеон устрои една екскурзия до там. Явиха се 50-60 братя и сестри. От София до Дупница пътувахме с влак. А от Дупница до Сапарева баня с камион. Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица". Учителят го нарече „Елбур", което означава „Бог е силният". Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала.
към текста >>

11. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

През лятото ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни.
Според тях аз трябваше също да се ожесточа и като отхвърля обвиненията срещу мене да ги насоча натам накъдето трябва. Но аз не допуснах това да стане. Затова ме изпратиха в затвор, защото трябваше да се пише друг сценарий и объркваше онзи, който бе написал първият сценарий. Затова се озлобиха срещу мен. Финансовата ревизия работеше на Изгрева. През лятото ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни. Когато дойде време да се връщаме, опаковахме багажа в един денк, сложих го на гърбът си и с дългите си ръце го прикрепях. Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци. Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото. Ние се спогледахме с Мария. Какво ли ще значи това?
към текста >>

Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци.
Затова ме изпратиха в затвор, защото трябваше да се пише друг сценарий и объркваше онзи, който бе написал първият сценарий. Затова се озлобиха срещу мен. Финансовата ревизия работеше на Изгрева. През лятото ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни. Когато дойде време да се връщаме, опаковахме багажа в един денк, сложих го на гърбът си и с дългите си ръце го прикрепях. Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци. Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото. Ние се спогледахме с Мария. Какво ли ще значи това? Не беше се счупило нищо, защото аз опаковах денка много здраво и с много въжета. Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора.
към текста >>

12. 3.40. Македонци на Изгрева

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско.
Георги Томалевски е в Крушево роден, Кирил Икономов е в Кавадарци роден. Неговият баща е свещеник православен. Елена Андреева е от едно село до Кичево - Синище. Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония. Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско. След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г. Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония. Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е и Михаил Иванов. Значи това са доста дейни личности. Всяка област на планетата и населението има особени белези, така изявени в живота.
към текста >>

Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е и Михаил Иванов.
Имаше и други наши стари братя и сестри, които вече са заминали и аз не им знам имената. Аз не съм държал за имената, но понеже те се изявиха повече в братския живот, затова си спомням за тях и знам, че са оттам, тъй като те са ме питали кога съм дошъл, защото и аз съм от Вардарска Македония. Михаил Иванов е също роден в село Магарево, Битолско. След това се преселва във Варна и от Варна и в София, където завършва тука френска филология и заминава в Париж, 1937 г. Никола Антов ми е казвал лично, че той има жилка от Прилеп, Македония. Асен Арнаудов ми каза, че неговият баща е от село Магарево, също Битолско, откъдето е и Михаил Иванов. Значи това са доста дейни личности. Всяка област на планетата и населението има особени белези, така изявени в живота. Ние, които сме от Македония, ми е направило впечатление не само на мене, но това не е за хвалба - като констатация... Когато някъде ние принадлежим, ние принадлежим 100%. Няма половинчати работи. Аз от моето пребиваване от 1940 г.
към текста >>

13. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Но нямаше ден да не се появи някоя магарешка история.
В лагера работата беше разпределена и имаше дежурства за кухнята, за носене на вода, за домъкване на дърва. Имаше и обща работа за поддържане на лагера както и за неговото благоустрояване. Учителят взимаше присърце всеки подтик дошъл от нас, който трябваше да обедини усилията ни в едно цяло. Тук се изработваха и се даваха методите за целокупният бъдещ живот на човечеството. Всички се стараехме да не нарушаваме общата хармония, за да може животът ни тук в присъствието на Учителя да протече много по-смислено. Но нямаше ден да не се появи някоя магарешка история. Трябва да знаете, че на Рила имаше по едно-две магарета, които бяха доведени, за да носят багажа на този или онзи. Имаше и магарешки истории с тях, които са всеизвестни на всеки българин. Но тези магарешки истории взеха, че влезнаха и в нас, онези които бяхме дошли на Рила за духовна работа. Как се случиха? Всеки, който идваше от града носеше и онзи свят, в който бе потопен и качвайки се тук вместо да остави всичко долу то с него идваха и онези духове, които се стараеха всячески да правят дрязги и по този начин да пречат на работата на Учителя.
към текста >>

Трябва да знаете, че на Рила имаше по едно-две магарета, които бяха доведени, за да носят багажа на този или онзи.
Имаше и обща работа за поддържане на лагера както и за неговото благоустрояване. Учителят взимаше присърце всеки подтик дошъл от нас, който трябваше да обедини усилията ни в едно цяло. Тук се изработваха и се даваха методите за целокупният бъдещ живот на човечеството. Всички се стараехме да не нарушаваме общата хармония, за да може животът ни тук в присъствието на Учителя да протече много по-смислено. Но нямаше ден да не се появи някоя магарешка история. Трябва да знаете, че на Рила имаше по едно-две магарета, които бяха доведени, за да носят багажа на този или онзи. Имаше и магарешки истории с тях, които са всеизвестни на всеки българин. Но тези магарешки истории взеха, че влезнаха и в нас, онези които бяхме дошли на Рила за духовна работа. Как се случиха? Всеки, който идваше от града носеше и онзи свят, в който бе потопен и качвайки се тук вместо да остави всичко долу то с него идваха и онези духове, които се стараеха всячески да правят дрязги и по този начин да пречат на работата на Учителя. Тези дрязги се получаваха, когато трябваше да се работи нещо общо и всеки даваше съвети като с тях искаше да наложи своето си и то когато Учителят не присъстваше.
към текста >>

Имаше и магарешки истории с тях, които са всеизвестни на всеки българин.
Учителят взимаше присърце всеки подтик дошъл от нас, който трябваше да обедини усилията ни в едно цяло. Тук се изработваха и се даваха методите за целокупният бъдещ живот на човечеството. Всички се стараехме да не нарушаваме общата хармония, за да може животът ни тук в присъствието на Учителя да протече много по-смислено. Но нямаше ден да не се появи някоя магарешка история. Трябва да знаете, че на Рила имаше по едно-две магарета, които бяха доведени, за да носят багажа на този или онзи. Имаше и магарешки истории с тях, които са всеизвестни на всеки българин. Но тези магарешки истории взеха, че влезнаха и в нас, онези които бяхме дошли на Рила за духовна работа. Как се случиха? Всеки, който идваше от града носеше и онзи свят, в който бе потопен и качвайки се тук вместо да остави всичко долу то с него идваха и онези духове, които се стараеха всячески да правят дрязги и по този начин да пречат на работата на Учителя. Тези дрязги се получаваха, когато трябваше да се работи нещо общо и всеки даваше съвети като с тях искаше да наложи своето си и то когато Учителят не присъстваше. Ако той беше до онзи размирник, то онзи си свиваше опашката или Учителят му създаде такава работа, че той да не може да се справи с нея и нямаше време да прави магарии.
към текста >>

Но тези магарешки истории взеха, че влезнаха и в нас, онези които бяхме дошли на Рила за духовна работа.
Тук се изработваха и се даваха методите за целокупният бъдещ живот на човечеството. Всички се стараехме да не нарушаваме общата хармония, за да може животът ни тук в присъствието на Учителя да протече много по-смислено. Но нямаше ден да не се появи някоя магарешка история. Трябва да знаете, че на Рила имаше по едно-две магарета, които бяха доведени, за да носят багажа на този или онзи. Имаше и магарешки истории с тях, които са всеизвестни на всеки българин. Но тези магарешки истории взеха, че влезнаха и в нас, онези които бяхме дошли на Рила за духовна работа. Как се случиха? Всеки, който идваше от града носеше и онзи свят, в който бе потопен и качвайки се тук вместо да остави всичко долу то с него идваха и онези духове, които се стараеха всячески да правят дрязги и по този начин да пречат на работата на Учителя. Тези дрязги се получаваха, когато трябваше да се работи нещо общо и всеки даваше съвети като с тях искаше да наложи своето си и то когато Учителят не присъстваше. Ако той беше до онзи размирник, то онзи си свиваше опашката или Учителят му създаде такава работа, че той да не може да се справи с нея и нямаше време да прави магарии. Този случай съм го разказвала, но в друга светлина.
към текста >>

14. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

А да си имате работа с прости хора и с простотията, която иска да те яхне като муле и та де подкара по магарешки пътища от това по-голямо наказание няма в света.
Други няма. Учените, които бяха изпратени да дойдат при мен не дойдоха и останаха в света и затова Господ събра неуките, простите, клосните, сакатите и ги доведе при мене и аз да им бъда Учител. А учените, интелигентните останаха в света и той Светът сега им е учител наместо всичко това да бъде обратното - неуките и простите трябваше да отидат в света и света да ги учи и образова, а учените трябваше да дойдат при мен да учат духовното знание". Тогава се засрамих и се прибрах у дома. Щом Учителят и Бог ги търпи та какво оставаше за мен - и аз ще ги търпя.И търпях цял живот. А да си имате работа с прости хора и с простотията, която иска да те яхне като муле и та де подкара по магарешки пътища от това по-голямо наказание няма в света. Всички се изтрайва, но да те яхне простотията и ти да й служиш това е задача за велики хора да я разрешават, а не за мен обикновената. Та по това време започнаха да ме хокат, да ме хулят, защото се дразнеха, че има някой с друго мнение, което не само се различава от тяхното, но и показва, че някой може да е и над тях. Това ги вбесяваше и ме хокаха. Ще кажете, та нали това е школа на Любовта? Да, това бе школа на Любовта, но тя беше на Учителя тази Школа и той там изявяваше тази Мирова Любов и Космическа Обич, но за нас това беше училище, където всичко, което беше у нас, което носехме у себе си трябваше да го обучаваме и да го облагородяваме.
към текста >>

15. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

В повечето случаи всеки знаеше, че тук е Учителя, но всеки беше свободен да си направи свой собствен опит, да си направи своята магария, та да се види магарешката му работа пред всички.
Тогава там беше Учителя и онзи със задачата отиваше при него за съвет и за помощ. Това се отнася за онези, които работеха, които не криеха нищо от Учителя и търсеха неговия съвет как да си решат задачата. А това означава, че ти си вътрешно приел Учителя като такъв и Божественото начало е това, което трябва да му се подчиниш. Само при такива случаи имаше правилен обмен между онзи, който отиваше при Учителя и хлопаше на врата му. Това бяха единици. В повечето случаи всеки знаеше, че тук е Учителя, но всеки беше свободен да си направи свой собствен опит, да си направи своята магария, та да се види магарешката му работа пред всички. Защото накрая магарето ще изреве та да го чуят всички, че голяма магария е станала. В такива магарешки случаи ние гледахме и се питахме що за магаре е това тук и защо това същество Учителят го държи на Изгрева, а не го прогони. Та какви ли не глупости, своеволия колкото си искаш имаше и когато си поискаш те изведнъж изкачаха. Беше срамно и болно да се гледат такива неща. Но останалите мълчахме и траехме и чакахме какво ще каже Учителя по този въпрос.
към текста >>

Защото накрая магарето ще изреве та да го чуят всички, че голяма магария е станала.
Това се отнася за онези, които работеха, които не криеха нищо от Учителя и търсеха неговия съвет как да си решат задачата. А това означава, че ти си вътрешно приел Учителя като такъв и Божественото начало е това, което трябва да му се подчиниш. Само при такива случаи имаше правилен обмен между онзи, който отиваше при Учителя и хлопаше на врата му. Това бяха единици. В повечето случаи всеки знаеше, че тук е Учителя, но всеки беше свободен да си направи свой собствен опит, да си направи своята магария, та да се види магарешката му работа пред всички. Защото накрая магарето ще изреве та да го чуят всички, че голяма магария е станала. В такива магарешки случаи ние гледахме и се питахме що за магаре е това тук и защо това същество Учителят го държи на Изгрева, а не го прогони. Та какви ли не глупости, своеволия колкото си искаш имаше и когато си поискаш те изведнъж изкачаха. Беше срамно и болно да се гледат такива неща. Но останалите мълчахме и траехме и чакахме какво ще каже Учителя по този въпрос. А той оставяше учениците да правят каквото си искат и да си изживеят нещата така, както са вложени у тях и подредени в тях, за да могат да излезнат от тях, да се проявят и да се видят отвън очебийно.
към текста >>

В такива магарешки случаи ние гледахме и се питахме що за магаре е това тук и защо това същество Учителят го държи на Изгрева, а не го прогони.
А това означава, че ти си вътрешно приел Учителя като такъв и Божественото начало е това, което трябва да му се подчиниш. Само при такива случаи имаше правилен обмен между онзи, който отиваше при Учителя и хлопаше на врата му. Това бяха единици. В повечето случаи всеки знаеше, че тук е Учителя, но всеки беше свободен да си направи свой собствен опит, да си направи своята магария, та да се види магарешката му работа пред всички. Защото накрая магарето ще изреве та да го чуят всички, че голяма магария е станала. В такива магарешки случаи ние гледахме и се питахме що за магаре е това тук и защо това същество Учителят го държи на Изгрева, а не го прогони. Та какви ли не глупости, своеволия колкото си искаш имаше и когато си поискаш те изведнъж изкачаха. Беше срамно и болно да се гледат такива неща. Но останалите мълчахме и траехме и чакахме какво ще каже Учителя по този въпрос. А той оставяше учениците да правят каквото си искат и да си изживеят нещата така, както са вложени у тях и подредени в тях, за да могат да излезнат от тях, да се проявят и да се видят отвън очебийно. Отвътре не се виждаха, а само се усещаха.
към текста >>

16. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Построиха си обща барака, направиха магарета от мертеци, сложиха отгоре дъски и на тези нарове те спяха.
По-добре беше да не бяхме ходили. Развиха се противоположни енергии, което показва, че не бяхте готови. Толкова време стана, не можете един изпит да издържите! " Върнахме се от Русе на 10.август 1923 г. На Изгрева се правеха също комуни от младите братя още в началото на Школата. Построиха си обща барака, направиха магарета от мертеци, сложиха отгоре дъски и на тези нарове те спяха. Готвеше се общо, ходеха на работа и учеха едновременно. Но в този общ дом трябваше да се внесат пари за храна, но не се внасяше от всички. Комуналния живот за тях се изразяваше в това да спиш в едно помещение, под един покрив, да седнат всички заедно на масата, да излапат всичко, след това да попеят и накрая със сладки приказки да се приспят. Преди да настанат споровете, Учителят бе казал: „И тази комуна ще се развали, защото не е построена на Божествени начала". Както каза, така и стана.
към текста >>

17. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

И там, на най-тържественият момент, в сублимният момент, когато се изявява Духът в своята хармония, съвършенство и светлина чрез Учителя тогава някое магаре ще изреве и ще си покаже магарията.
А ние тогава смятахме, че сме длъжни и че сме определени да предадем Учението на българския народ. А такива като Попова имаше много - един правеше едно, друг правеше друго, трети правеше трето и винаги се намираше един, който да развали хармоничното състояние и аурата около Учителя. Това бе работа на онези сили, които воюваха срещу Учителя и срещу Школата и тези наши „приятели" ставаха понякога оръдия и то неосъзнати проводници. Беше много трудно да се окопитим и да видим, че това бяха внушения, натрапени състояния от вън и че това нямаше нищо общо със самите нас и е Учението на Учителя. Имаше много братя и сестри, които в строго определен момент се изявяваха със своите отрицателни и дисхармонични прояви, стигаше се до там да правят забележка на Учителя, възразяваха му, опонираха му в салона, понякога правеха скандали както в салона, така навън на поляната когато се играеше Паневритмия или на събора. И там, на най-тържественият момент, в сублимният момент, когато се изявява Духът в своята хармония, съвършенство и светлина чрез Учителя тогава някое магаре ще изреве и ще си покаже магарията. И това магаре бе от нашите редици, а не външно магаре от света. Минаха много години след заминаването на Учителя и се ядосвахме на големите противоречия, които ни сполетяха. Това една сестра ме среща и успокоява: „Сестра, аз не разбирам защо се ядосвате за тези магарешки работи и за тези магарета, та не помните ли как през времето на Учителя все някой ще се намери да ни развали празника". И тя започна да ми ги изброява както лицата, така и имената на магаретата, че се стигна, че тя ги изброява цели два часа за период от двадесет и две години. Аз слушах, сълзи ми се наливаха от вътре, защото ме беше срам пред Учителя, беше ме жал, че пред Бога ние изнесохме най-лошото, което имахме вместо да поднесем своят стремеж да се учим и да покажем своето послушание към Учителя.
към текста >>

И това магаре бе от нашите редици, а не външно магаре от света.
А такива като Попова имаше много - един правеше едно, друг правеше друго, трети правеше трето и винаги се намираше един, който да развали хармоничното състояние и аурата около Учителя. Това бе работа на онези сили, които воюваха срещу Учителя и срещу Школата и тези наши „приятели" ставаха понякога оръдия и то неосъзнати проводници. Беше много трудно да се окопитим и да видим, че това бяха внушения, натрапени състояния от вън и че това нямаше нищо общо със самите нас и е Учението на Учителя. Имаше много братя и сестри, които в строго определен момент се изявяваха със своите отрицателни и дисхармонични прояви, стигаше се до там да правят забележка на Учителя, възразяваха му, опонираха му в салона, понякога правеха скандали както в салона, така навън на поляната когато се играеше Паневритмия или на събора. И там, на най-тържественият момент, в сублимният момент, когато се изявява Духът в своята хармония, съвършенство и светлина чрез Учителя тогава някое магаре ще изреве и ще си покаже магарията. И това магаре бе от нашите редици, а не външно магаре от света. Минаха много години след заминаването на Учителя и се ядосвахме на големите противоречия, които ни сполетяха. Това една сестра ме среща и успокоява: „Сестра, аз не разбирам защо се ядосвате за тези магарешки работи и за тези магарета, та не помните ли как през времето на Учителя все някой ще се намери да ни развали празника". И тя започна да ми ги изброява както лицата, така и имената на магаретата, че се стигна, че тя ги изброява цели два часа за период от двадесет и две години. Аз слушах, сълзи ми се наливаха от вътре, защото ме беше срам пред Учителя, беше ме жал, че пред Бога ние изнесохме най-лошото, което имахме вместо да поднесем своят стремеж да се учим и да покажем своето послушание към Учителя. Ето тези неща даваха повод за много приказки извън Школата и заради тях ни се подиграваха.
към текста >>

Това една сестра ме среща и успокоява: „Сестра, аз не разбирам защо се ядосвате за тези магарешки работи и за тези магарета, та не помните ли как през времето на Учителя все някой ще се намери да ни развали празника".
Беше много трудно да се окопитим и да видим, че това бяха внушения, натрапени състояния от вън и че това нямаше нищо общо със самите нас и е Учението на Учителя. Имаше много братя и сестри, които в строго определен момент се изявяваха със своите отрицателни и дисхармонични прояви, стигаше се до там да правят забележка на Учителя, възразяваха му, опонираха му в салона, понякога правеха скандали както в салона, така навън на поляната когато се играеше Паневритмия или на събора. И там, на най-тържественият момент, в сублимният момент, когато се изявява Духът в своята хармония, съвършенство и светлина чрез Учителя тогава някое магаре ще изреве и ще си покаже магарията. И това магаре бе от нашите редици, а не външно магаре от света. Минаха много години след заминаването на Учителя и се ядосвахме на големите противоречия, които ни сполетяха. Това една сестра ме среща и успокоява: „Сестра, аз не разбирам защо се ядосвате за тези магарешки работи и за тези магарета, та не помните ли как през времето на Учителя все някой ще се намери да ни развали празника". И тя започна да ми ги изброява както лицата, така и имената на магаретата, че се стигна, че тя ги изброява цели два часа за период от двадесет и две години. Аз слушах, сълзи ми се наливаха от вътре, защото ме беше срам пред Учителя, беше ме жал, че пред Бога ние изнесохме най-лошото, което имахме вместо да поднесем своят стремеж да се учим и да покажем своето послушание към Учителя. Ето тези неща даваха повод за много приказки извън Школата и заради тях ни се подиграваха. А онези, които воюваха срещу нас даваха мило и драго да научат нещо такова и тръбяха след това от амвоните на църквата срещу Учителя, пишеха по вестници срещу нас, държаха сказки и ни охулваха и ни назоваваха с какви ли не имена, които можеха да се измислят. Та това, че старата Попова с нейното поведение, което никой не одобряваше, с това поведение тя ни предпазваше от любопитните граждани, които много трудно можеха да прескочат една такава бариера.
към текста >>

И тя започна да ми ги изброява както лицата, така и имената на магаретата, че се стигна, че тя ги изброява цели два часа за период от двадесет и две години.
Имаше много братя и сестри, които в строго определен момент се изявяваха със своите отрицателни и дисхармонични прояви, стигаше се до там да правят забележка на Учителя, възразяваха му, опонираха му в салона, понякога правеха скандали както в салона, така навън на поляната когато се играеше Паневритмия или на събора. И там, на най-тържественият момент, в сублимният момент, когато се изявява Духът в своята хармония, съвършенство и светлина чрез Учителя тогава някое магаре ще изреве и ще си покаже магарията. И това магаре бе от нашите редици, а не външно магаре от света. Минаха много години след заминаването на Учителя и се ядосвахме на големите противоречия, които ни сполетяха. Това една сестра ме среща и успокоява: „Сестра, аз не разбирам защо се ядосвате за тези магарешки работи и за тези магарета, та не помните ли как през времето на Учителя все някой ще се намери да ни развали празника". И тя започна да ми ги изброява както лицата, така и имената на магаретата, че се стигна, че тя ги изброява цели два часа за период от двадесет и две години. Аз слушах, сълзи ми се наливаха от вътре, защото ме беше срам пред Учителя, беше ме жал, че пред Бога ние изнесохме най-лошото, което имахме вместо да поднесем своят стремеж да се учим и да покажем своето послушание към Учителя. Ето тези неща даваха повод за много приказки извън Школата и заради тях ни се подиграваха. А онези, които воюваха срещу нас даваха мило и драго да научат нещо такова и тръбяха след това от амвоните на църквата срещу Учителя, пишеха по вестници срещу нас, държаха сказки и ни охулваха и ни назоваваха с какви ли не имена, които можеха да се измислят. Та това, че старата Попова с нейното поведение, което никой не одобряваше, с това поведение тя ни предпазваше от любопитните граждани, които много трудно можеха да прескочат една такава бариера. А тази бариера не беше малка.
към текста >>

18. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Така че Савов го хванали за брадата, един го води за брадата, друг го е яхнала като магаре, намерили един тупан бият с него и цяла тупурдия.
Никой от Братството не одобряваше това поведение на Савов, дори са му правели много пъти както приятелски забележки, така и го мъмреха, но той беше си наумил, че трябва външно да наподобява на Учителя. Накрая приятелите го оставиха, но той получи веднъж един много добър урок. Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов. Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците. Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води. Така че Савов го хванали за брадата, един го води за брадата, друг го е яхнала като магаре, намерили един тупан бият с него и цяла тупурдия. По едно време ги пресреща един чиновник от общината, който много добре познавал Учителя Дънов и като разбрал какво водят и влачат той ги спира и им казва: „Оставете го, този не е Петър Дънов, а това е неговият самозванец. Оставете го този самозванец". Онези се спрели и го питат дали това е вярно. Савов отговорил, че е вярно. Попа и приятелите му били изключително разочаровани, защото смятали, че това е бил истинският Дънов и за разтуха му слагат един бой и така го набиват само, защото ги е излъгал и се е представил за Петър Дънов.
към текста >>

19. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Ама не тази българска воля, която не е никаква воля, а един обикновен инат, понеже българите са волеви само когато искат да се наинатят като магаре.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ Савка искаше да бъде на първото място и първа ученичка. Не само искаше, не само се стремеше, но се стараеше да се наложи с воля. Ама не тази българска воля, която не е никаква воля, а един обикновен инат, понеже българите са волеви само когато искат да се наинатят като магаре. Спират и не вървят. Понякога българинът е волеви, но на моменти, когато иска да се прояви на пук на всички. Волевият елемент у българина го нямаше по онова време в Школата. Но при Савка волята бе целеустремена, разчетена като по график, определена като по стъпки на широк фронт с предни линии, с дълбочина и с тил, с пехота, кавалерия, артилерия и самолети. И всичко разчетено по часовник.
към текста >>

20. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

Познавах я добре, че имаше такъв инат, че магарешкият инат не беше нищо пред нейния.
" Той пак я наложи и изрече: „Излез от нея ти казвам! " Аз стоя и започвам да се досещам, че Учителят не случайно ме извика по вътрешен път, знаеше, че съм тук на Изгрева и макар че беше гърбом към мен, започна да променя израза си и започна да налага като след всеки удар казваше: „Излез от нея ти казвам! " Това по малко разсея смущението ми, защото разбрах, че Учителят гонеше нещо от нея навън и то с бастуна. Какво ли гонеше? Нейното непослушание, нейното непокорство или нейния инат? Познавах я добре, че имаше такъв инат, че магарешкият инат не беше нищо пред нейния. Накрая извика: „Олеле, Учителю" и като изрече това някаква фурия излезна от нея като през комин и се запиля нагоре по въздуха над главите ни. Направо изс-вистя и изфуча. Учителят се спря, погледна ме и каза: „Помогни на сестрата да се прибере в бараката си и я сложи на кревата да си почине". Отведох я, сложих я както поръча Учителят и тя вече леко задремваше. „Сестра, как си?
към текста >>

21. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)

При настроение, което ме обхващаше сегиз-тогиз, аз се отделях от другите и отивах между гъсто израслите магарешки тръни, близо до „конското".
в Габрово бедни семейства, къщите на които бяха пострадали от наводнението, се приютиха в едно необитавано, полуразрушено здание, на края на града, близо до Падалокия (Ловчанския) мост. Назоваха го „конското" и държаха катафалката там. Ние често се катерехме по нея и лягахме в вдлъбнатината гдето слагаха ковчега. Майките ни бяха вдовици и ходеха на работа. Ние, десетина хлапака играехме по „Падалото" боси, окъсани, а често и гладни. При настроение, което ме обхващаше сегиз-тогиз, аз се отделях от другите и отивах между гъсто израслите магарешки тръни, близо до „конското". Бях намерил полянка от около 1 кв. метър, почвах да гледам синьото небе и се захласвах. Един ден майка ми беше останала вкъщи. Аз още от обед отидох на въпросната полянка, без да усетя минал целия следобед. Било е вероятно към 6-7 часа вечерта, когато изскочих от там.
към текста >>

22. 15. МАГАРЕШКИЯТ БОДИЛ

МАРИЯ РАЙЧЕВА

15. МАГАРЕШКИЯТ БОДИЛ Беше студено утро.
15. МАГАРЕШКИЯТ БОДИЛ Беше студено утро. След Паневритмията много от нас отидохме на топло в салона заедно с Учителя. Започнахме да разговаряме."При едно кратко затишие на разговора една възрастна сестра, каза: „Учителю, аз нощес ви сънувах. Вие бяхте на едно високо място, а ние в долината. Една вода изтече от вашето място и заля цялото поле. И вие ни поляхте".
към текста >>

" Тогава Учителят каза тихо и спокойно: „С едно поливане от магарешки бодил роза не можеш направи".
Една вода изтече от вашето място и заля цялото поле. И вие ни поляхте". Учителят нищо не каза. Настана стеснително мълчание. Сестрата продължи: „Учителю, вие ни поляхте, това е хубаво! " Тогава Учителят каза тихо и спокойно: „С едно поливане от магарешки бодил роза не можеш направи".
към текста >>

23. 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ

Петър Камбуров

Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре.
Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка.
към текста >>

24. 29. НА КОНЦЕРТ

Петър Камбуров

Цигуларят, освен феноменалната техника и галещия мек, кадифен тон, който изтръгваше от цигулката, в един момент направи да се чуват две различни мелодии: в най-горната позиция близо до магаренцето от струните ми се чуваха флажолети наподобяващи флейта, а от струна - ми цигулка.
Разбира се, щом Учителят каза, останах. Още четири дни поработиха Изгрева. Работа имаше много. В четвъртък вечерта отидохме на концерта с Учителя и 10-15 души братя и сестри от Изгрева. Чухме едно наистина „музикално чудо". Цигуларят, освен феноменалната техника и галещия мек, кадифен тон, който изтръгваше от цигулката, в един момент направи да се чуват две различни мелодии: в най-горната позиция близо до магаренцето от струните ми се чуваха флажолети наподобяващи флейта, а от струна - ми цигулка. Публиката чуваше едновременно две различни мелодии, изпълнявани като че ли от флейта и цигулка. Изпълнението беше толкова сполучливо, че публиката неволно поглеждаше зад цигуларя, да не би някъде отзад да свири някой с флейта. след концерта тръгнахме си обратно за Изгрева пеш. Всички очаквахме Учителят да каже нещо във връзка с концерта, но той вървеше и мълчеше. По едно време брат Ал.
към текста >>

25. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Ще има и няколко магарета с нас за някои по-важни работи: някои общи продукти, братските чайници и пр.
Учителят каза, че към 3 юли ще направим няколкодневна екскурзия на Витоша. Ще отидем през Княжево и с. Владая в с. Мърчаево (на западната страна на Витоша) и оттам ще изходим цяла Витоша надлъжно от запад към изток по билото и по южните й склонове, за да излезем към с. Бистрица може би. Ще има и няколко магарета с нас за някои по-важни работи: някои общи продукти, братските чайници и пр. А инак всеки ще си носи раницата на гърба с някое платнище или одеало. Ще спим на открито, дето замръкнем. После друго. Учителят каза, че ще пратим съгледатели до езерата. Такива ще са Славчо, Крумчо и други някои братя.
към текста >>

26. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

А по-здравите били яхнати като магарета, за да ги разхождат по перона.
А там ги чака развилняла се тълпа от побойници, въоръжени с дебели цепеници взети от дървените складове на село Долни Дъбник. С тях нанасят побой на привържениците на Блока, които също пътуват във влака. Започва гавра, някои биват хванати за брадите и разхождани по перона, така както се водят кози от селяните. А тогава е било на мода държавните мъже да носят дълги бради, ако нямаш брада й мустаци не можеш да бъдеш министър. Тълпата започва с ножове да подрязва брадите на бившите величия. А по-здравите били яхнати като магарета, за да ги разхождат по перона. Накрая се намесил Райко Даскалов и предложил да бъдат отново натоварени във влака, защото народът ще им реши съдбата в Търново. На гара Росен земеделците разоръжават няколко вагона блокари. Влакът продължава по своят път. Пристигат в Търново и всички били свалени от влака, а водачите на блокарите били натоварени на открити камиони с отрязани бради и мустаци като подходяща духова музика е вървяла пред камиона, а след тях следвали тълпи от Оранжевата гвардия. Тя успяла да отблъсне с ръкопашен бой, с тояги и цепеници около 2000 блокари, които се опитали да влезнат в Търново.
към текста >>

27. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Но аз бях едно голямо непослушно магаре.
Но аз напуснах Духовната академия, не я завърших и не можах да дам този концерт, нито да пея три години облечен с бял подрастник и със синьо расо. Непослушание от моя стана и провал също от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Другите възрастни приятели се чудеха защо Учителят ме приема по всяко време и винаги разговаря с мене. Той имаше мисия за мен. Но аз бях едно голямо непослушно магаре. Бързах много. Много сили преминаха през мене и не можех да се справя с тях. Не послушах съветите на Учителя. Каза ми веднъж: „Симеоне, сега ще свариш качамак по влашки начин. Ще сложиш в котела вода, ще заври водата, ще пуснеш царевичното брашно и ще го бъркаш с бъркалката.
към текста >>

28. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Денем е магаре, а нощем е ученик.
Например, сънува и през съня му дават едно хубаво стихотворение. Той става, записва го, декламира го известно време и после го изгаря. Дава му се отгоре поезия, а той не я цени. Всичко му се дава отгоре. И досега. Денем е магаре, а нощем е ученик. Учат го по време на сън. Дават му през нощта и поезия и музика и откровения и всичко. През нощта е окултен ученик на Бялото Братство. А през деня прави точно обратното - критикува, отхвърля, противоречив е, а дойде ли вечерно време, по време на сън го коригират. И му се дава светлина и все по-висока и по-висока.
към текста >>

29. 13. ПОСЛЕСЛОВ

Той ги разказваше искрено, чистосърдечно и непрекъснато споменаваше, че ако е бил послушал Учителя щяло да стане еди какво си, но понеже е правел, каквото си иска, то от него е станало едно магаре.
Аз бях на 30 години, а те бяха на 70 години. Всички без изключение ме приеха като равен на тях. Моята възраст не им пречеше, пък и аз така бях устроен, че с тях влизах направо в контакт без предварителни въведения. Направи ми впечатление как Симеон непосредствено разказваше. Случките му идваха отвътре и направо изкачаха от устата му и пред нас се разтваряха различни картини. Той ги разказваше искрено, чистосърдечно и непрекъснато споменаваше, че ако е бил послушал Учителя щяло да стане еди какво си, но понеже е правел, каквото си иска, то от него е станало едно магаре. Всички се смееха добродушно от това заключение. По-късно имах възможност да го срещна няколко пъти в дома на Мария Младенова и неговите разкази продължаваха и те никога не се повтаряха. Пред ония период може би чух от него към стотина опитности и аз исках да извадя молив, за да си отбелязвам, но той не позволяваше като казваше, че това ще стане при подходящ случай. Няколко пъти си определяхме срещи у Младенови, за да записвам опитностите му, но той не дойде. Няколко пъти ходихме с Мария Младенова в с.
към текста >>

30. 15. Вихрушката

Мария Младенова

Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде.
15. ВИХРУШКАТА Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й. А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала.
към текста >>

Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му.
15. ВИХРУШКАТА Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й. А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала. Чуди се как така Учителят хвърчи заедно с вихрушката.
към текста >>

След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й.
15. ВИХРУШКАТА Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й. А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала. Чуди се как така Учителят хвърчи заедно с вихрушката. Пак вървят известно време и пак се чувства зле, пак едва се задържа на седлото.
към текста >>

31. 23. На лагер на Рила

Драган Петков

Имаше едно магаре.
На терасата при второто езеро, където изтичаше водата по склона за първото езеро имаше едно пространство от около 30-40 метра, което не ни позволяваше да се приближим. Тогава бе решено да се наредят камъни и да се направи брод, по който да минаваме. Приятелите работеха дълго време и нареждаха камък след камък и се получи нещо като мост, по който ние можехме свободно да минаваме. Представляваше наредени камъни един до друг, а по тях се стичаше водата от второто езеро надолу към първото езеро. Този мост го нарекохме „Моста на народите“. Имаше едно магаре. Това бе магарето на Станке от Сапарево. Той донасяше продукти с него и след това ги продаваше. Слагаше два коша отстрани на самара и вътре в кошовете имаше плодове, круши, сливи, ябълки, а в другия кош имаше зеленчуци. Има няколко запазени снимки с това магаре. Та гледайте това магаре и не смятайте, че това е едно обикновено магаре.
към текста >>

Това бе магарето на Станке от Сапарево.
Тогава бе решено да се наредят камъни и да се направи брод, по който да минаваме. Приятелите работеха дълго време и нареждаха камък след камък и се получи нещо като мост, по който ние можехме свободно да минаваме. Представляваше наредени камъни един до друг, а по тях се стичаше водата от второто езеро надолу към първото езеро. Този мост го нарекохме „Моста на народите“. Имаше едно магаре. Това бе магарето на Станке от Сапарево. Той донасяше продукти с него и след това ги продаваше. Слагаше два коша отстрани на самара и вътре в кошовете имаше плодове, круши, сливи, ябълки, а в другия кош имаше зеленчуци. Има няколко запазени снимки с това магаре. Та гледайте това магаре и не смятайте, че това е едно обикновено магаре. И то по онова време беше работник и носеше храни и помагаше на лагера.
към текста >>

Има няколко запазени снимки с това магаре.
Този мост го нарекохме „Моста на народите“. Имаше едно магаре. Това бе магарето на Станке от Сапарево. Той донасяше продукти с него и след това ги продаваше. Слагаше два коша отстрани на самара и вътре в кошовете имаше плодове, круши, сливи, ябълки, а в другия кош имаше зеленчуци. Има няколко запазени снимки с това магаре. Та гледайте това магаре и не смятайте, че това е едно обикновено магаре. И то по онова време беше работник и носеше храни и помагаше на лагера. То бе съработник на Братството и на Бога. Всяка вечер правехме лагерни огньове. Бяхме направили подходящо огнище и огнището беше заобиколено с големи камъни, за да не се позволява вятъра да разнася жарта наляво и надясно.
към текста >>

Та гледайте това магаре и не смятайте, че това е едно обикновено магаре.
Имаше едно магаре. Това бе магарето на Станке от Сапарево. Той донасяше продукти с него и след това ги продаваше. Слагаше два коша отстрани на самара и вътре в кошовете имаше плодове, круши, сливи, ябълки, а в другия кош имаше зеленчуци. Има няколко запазени снимки с това магаре. Та гледайте това магаре и не смятайте, че това е едно обикновено магаре. И то по онова време беше работник и носеше храни и помагаше на лагера. То бе съработник на Братството и на Бога. Всяка вечер правехме лагерни огньове. Бяхме направили подходящо огнище и огнището беше заобиколено с големи камъни, за да не се позволява вятъра да разнася жарта наляво и надясно. Така че на останалите снимки от онова време се вижда един кръг.
към текста >>

32. 1. Сирак и чирак

На другата година мама ни пращаше да пасем магарето, телето, прасетата.
Макар и да съм бил 7-8-годишен, обаче това нещо, гдето ми подаде тавата с кокалите като на кученце, ми се видя толкова противно, че аз го напуснах и се върнах на село. Защо да не ми сложат в една чинийка да се нахраня като човек. Мама копаеше там на лозе - така го казваха, но то не беше лозе, а камънак. На богатите им се падаха хубави места, посадиха си лозя, а на нас - на камъните. Бяхме бедни, сираци от войните. На другата година мама ни пращаше да пасем магарето, телето, прасетата. Мама отглеждаше прасета и после ги продаваше, да може да ни изхрани. Един ден излязохме пак, събирахме се 5-6 и повече деца. Добре, но те едно по едно си отидоха. Останахме ние с брат ми само. По едно време мина обед и аз викам на брат ми: „Всичките си отидоха и ние ще си отидем“ и се върнахме на село.
към текста >>

А те бяха 29 ли 39 ли добичета, прасенца, магаренца, теленца.
Останахме ние с брат ми само. По едно време мина обед и аз викам на брат ми: „Всичките си отидоха и ние ще си отидем“ и се върнахме на село. Мама като ни видя, вика: „Защо сте се върнали“. Казваме: „Ами всичките деца си отидоха и ние си тръгнахме“. А тя казва: „От днес нататък вие ще пасете и техните добитъци, защото за всеки добитък, който пасете ще ви дават по една крина жито“. А те бяха 29 ли 39 ли добичета, прасенца, магаренца, теленца. И няма как, сутринта излизаме, до кръчмата имаше оградено място, казваха му „капан“, помещение за полския пазач, който пазеше имотите и като хване някое добиче влязло в чужда нива го затваряше там. Брат ми, между другото, като застане до плета и започваше да вика: „Хей, селяни, изпращайте добитъка - свини, магарета, телета...“ А аз в това време, край плета имаше едно кюше, като се свия като някое кученце там, срам ме е. Не зная защо съм изживявал тоя срам. Та мина и това лято. А брат ми обичаше да ходи при един овчар, който свиреше малко на кавал и на гайда.
към текста >>

Брат ми, между другото, като застане до плета и започваше да вика: „Хей, селяни, изпращайте добитъка - свини, магарета, телета...“ А аз в това време, край плета имаше едно кюше, като се свия като някое кученце там, срам ме е.
Мама като ни видя, вика: „Защо сте се върнали“. Казваме: „Ами всичките деца си отидоха и ние си тръгнахме“. А тя казва: „От днес нататък вие ще пасете и техните добитъци, защото за всеки добитък, който пасете ще ви дават по една крина жито“. А те бяха 29 ли 39 ли добичета, прасенца, магаренца, теленца. И няма как, сутринта излизаме, до кръчмата имаше оградено място, казваха му „капан“, помещение за полския пазач, който пазеше имотите и като хване някое добиче влязло в чужда нива го затваряше там. Брат ми, между другото, като застане до плета и започваше да вика: „Хей, селяни, изпращайте добитъка - свини, магарета, телета...“ А аз в това време, край плета имаше едно кюше, като се свия като някое кученце там, срам ме е. Не зная защо съм изживявал тоя срам. Та мина и това лято. А брат ми обичаше да ходи при един овчар, който свиреше малко на кавал и на гайда. Аз му викам: „Върви да свириш там“. Често пъти го пращах на село, на харманите, нали вършеехме с диканя.
към текста >>

33. 2. Нерадостно детство

Той имаше магаренце и с него пренасяше дръвца, едно друго и услужваше каквото може.
само че дребни пари. Отидох си на село и казах на свако, че бачо Димитър ми е върнал парите, които са дадени за покупки. Свако след като провери сметката ми каза да взема бележката и парите и да ида отново при бачо Димитър и да му кажа да си вземе парите за продуктите. Това нещо ми направи много силно впечатление тогава, но и сега си мисля върху това, че свако не взема да уреди сам тоя въпрос, а възложи на мене, защото да не би да помисля, дали свако ще върне парите. Свако беше умен и добър човек, помагаше на бедни вдовици и страдащи хора и на нас. Той имаше магаренце и с него пренасяше дръвца, едно друго и услужваше каквото може. Баща ми като се оженил за мама й дал жълтици, но веднъж мама като се върнала от някъде видяла сандъка отворен, дрехите разхвърляни и леля ми Станка (сестра на баща ми) се готвела да избяга в Бургас със жълтиците. Баща ми като се връща, майка ми му казва това нещо и той тръгнал по пътя за Бургас, настигнал леля ми и й взел жълтиците. Когато си дошъл вкъщи майка ми му казала: „Колю, на мене жълтици не ми трябват, като отидеш в Бургас ще ми купиш една машина за шиене“. Тогава баща ми купил една шевна машина „Сингер“, която съществува и до днес - у Юлия, снаха ми. Бях може би 9-10-годишен, понеже мама беше много работлива, идваха сватовници от разни села, да я сватосват.
към текста >>

34. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Спомням си още, че веднъж като дете отивам да паса магарето и като ходя и му търся по-хубава трева, попадам на една хубава дива круша.
Тя както лежеше, стана и аз си рекох: „Какво ли ще прави мама“. Тя стана и като запали лампата, че като ме хвана напердаши ме хубавата и каза: „Да помниш кога съм те била като си ме ядосвал“. Значи, цял живот - мама веднъж ме удари по ръката когато въртях машината и втория път, когато препиках брат ми и не я послушах да се върна. Можеше да ми удари едно шамарче най-много, а не да ме пердаши, да та помня цял живот. Та значи така израснахме като деца. Спомням си още, че веднъж като дете отивам да паса магарето и като ходя и му търся по-хубава трева, попадам на една хубава дива круша. А тя омекнала вече. Добре, но не нося никаква торба, нито дисаги. Чудя се какво да правя и по едно време се сещам, бях вече по-голям, не съм с рокля, нали по-рано ходех с бозевата рокля и с ризката. Сега имах вече дълги гащички, имам и панталонки. Свалям гащите, връзвам белите гащи за крачолите, напълвам ги с круши, макар че станаха на дъмги, изцапаха се.
към текста >>

Сложих ги на магарето и се качил до тях.
А тя омекнала вече. Добре, но не нося никаква торба, нито дисаги. Чудя се какво да правя и по едно време се сещам, бях вече по-голям, не съм с рокля, нали по-рано ходех с бозевата рокля и с ризката. Сега имах вече дълги гащички, имам и панталонки. Свалям гащите, връзвам белите гащи за крачолите, напълвам ги с круши, макар че станаха на дъмги, изцапаха се. Сложих ги на магарето и се качил до тях. Можете да си представите каква картинка съм представлявал като съм минавал през селото. Жени, мъже, деца, всички ме гледат и ми се смеят, а аз важен, нали нося круши? Често пъти тъй съм правил и с гъби. По нашия край имаше много чобани. А там където пладнят овцете има много тор, после говедарите като карат по 50-60 крави, които лежат на едно място, пак има тор колкото щеш.
към текста >>

35. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Той обичаше да язди едно магаренце.
А пък брат Бертоли, когото очаквах да ме повика на работа, той пък фалирал и станал някакъв издател, мисля, че с брат Лулчев. Стигнало до там, че работилницата и всичко отишло и той заминал за Румъния със семейството си. Отишъл в Букурещ да работи. По такъв начин моето отиване на Изгрева не можа да се осъществи. Ще кажа нещо за брат Борис. Той обичаше да язди едно магаренце. Добре, но веднъж той се качи на него без самар, без нищо. Но не зная какво му стана на магаренцето, че като ритна със задните си крака и като се надигна - бам брат Борис падна на земята. Смяхме се всички. Още нещо във връзка с чешмата. Веднъж разговарях със сестра Невянка Неделчева.
към текста >>

Но не зная какво му стана на магаренцето, че като ритна със задните си крака и като се надигна - бам брат Борис падна на земята.
Отишъл в Букурещ да работи. По такъв начин моето отиване на Изгрева не можа да се осъществи. Ще кажа нещо за брат Борис. Той обичаше да язди едно магаренце. Добре, но веднъж той се качи на него без самар, без нищо. Но не зная какво му стана на магаренцето, че като ритна със задните си крака и като се надигна - бам брат Борис падна на земята. Смяхме се всички. Още нещо във връзка с чешмата. Веднъж разговарях със сестра Невянка Неделчева. Понеже брат Лулчев идваше при правенето на чешмата, тя се произнесе, че брат Лулчев бил открил водата за чешмата. Казвам й: „Абе, сестра Невянке, тази вода от край време си извира там, само че беше едно блато и от блатото водата течеше и караше една воденица.
към текста >>

Той беше ходил в Цариград и разказваше, как като минавали по един мост по време на робството, трябвало да плащат за преминаването по моста и те, за да не дават повече пари, се качвали един на друг като на магаре докато преминат моста.
Той беше съсед на сестра Христина, която живее сега в с. Симеоново. Даже веднъж отидохме да орем с трактора и селата там към с. Горица и аз съм се качил на трактора, вече бях понаучил как да карам трактор. Добре,но вместо на преден ход съм дал заден ход и за малко да смачкам брата на сестра Деспа - Георги Попов. (Георги Попов и Стоян Попов - директора ми, бяха братя.) Георги Попов беше голям комунист и хубав човек. Той беше ходил в Цариград и разказваше, как като минавали по един мост по време на робството, трябвало да плащат за преминаването по моста и те, за да не дават повече пари, се качвали един на друг като на магаре докато преминат моста. После като видях чорбаджийката сестра Нейчева й разправих, как като пътувах на коня по пътеката надолу, а тя беше една стръмнина така, едва се седи на коня, че един човек изскочи от дерето, прекоси ми пътя и извика: „Момче, имал си късмет“. Извика силно и пак отиде в другото дере. Тя горката заплака и вика: „Ей, добре че не пратихме моя син Зарко“. Последният следваше нещо, та за малко да изям куршума вместо него. След това, като извършахме снопите, тръгнахме по селата да вършеем и аз прекарах така към два месеца и нещо и един ден викам на брат Сотиров: „Аз ще си отивам вече“, защото предполагах да ида на някоя постройка, да строя и тогава ще взема повече пари.
към текста >>

36. 10. Строежът на кухнята на 7-те езера

Сапарево, вземаха под наем магарета, които изнасяха денкове и продукти нагоре.
10. СТРОЕЖЪТ НА КУХНЯТА НА 7-ТЕ ЕЗЕРА Като дойде време за отиване на Рила, тогава минавахме през Сапарева баня, аз тръгнах със сестра Йорданка Жекова и със сестра Керемидчиева, майка на една от стенографките при Учителя, сестра Савка. Минахме с. Сапарева баня и седнахме на една полянка да починем. В това време дойдоха две, три жени с момиченцата си да ни видят. За тях беше интересно, защото хората от братството пътуваха на групи за рилските езера и всички минаваха през с. Сапарево, вземаха под наем магарета, които изнасяха денкове и продукти нагоре. По такъв начин влизахме във връзка със селяните. Като дойдоха жените седнаха при нас и завързаха разговор със сестра Йорданка. Не зная какво са разговаряли, но като стигнахме на езерата и като минаха няколко дена и три-четири жени от Сапарево дойдоха специално да търсят сестра Йорданка. Изглежда, че нещо им е предсказала и то се е сбъднало, за да дойдат да я търсят на езерата. И тъй сестра Йорданка имаше честта да бъде посетена от тия жени от с. Сапарево.
към текста >>

37. 43. Летуване на Рила с Учителя

Имаше много овце и магарета.
Тогава отивахме вече до хижа „Вада“. След нея има един мост и поляна, на която стоварвахме багажа. Тая група беше от първите доколкото си спомням. Слязохме от камиона, разтоварихме всичко. А там имаше овчари 5-6 души, които дояха овцете. Имаше много овце и магарета. Върнахме се с шофьора отново в София. Натоварихме друг багаж на нова група и пак отидохме. На разтоварището на багажа сварихме само брат Влад Пашов, който ни каза, че конярите още не са дошли от горе, от планината да вземат останалия от вчера багаж. Той прибрал вечерта всичко останало, покрил го с брезента и си легнал на една страна. Като станал сутринта гледа, че липсва един газен сандък, в който слагали олио и други работи да не се чупят шишетата (така пренасяли олиото брат Влад Пашов и брат Димитрий).
към текста >>

Но аз ще отида да закуся и ви казвам следното: „Ако дойдете да ми кажете къде е сандъка, за да го прибера, никому няма да кажа освен на вас, но ако не дойдете, ще се прибера в София и ща не ща ще ида да кажа на тия военни, а те са големци, ще дойдат с една джипка и ще ви приберат и после какво ще ги правите тия овце и магарета не зная.
Викам: „Вижте какво. Снощи тук е останал един наш брат да спи при багажа, но сутринта е забелязал, че е изчезнал един сандък-газен. За ваше сведение този сандък е на един големец, военен и мислих, мислих и реших, че никой друг не е способен да направи това нещо освен някой от вас“. Те почти всички викнаха: „Как може така да ни обиждаш, това, това...“ Викам им: „Добре де, да не дойде някой от Мальовица да вземе сандъка. Този,който е вдигнал сандъка, той е обиколил нататък, вижда какво е що е, после вие сте ни най-близки, няма какво да се сърдите. Но аз ще отида да закуся и ви казвам следното: „Ако дойдете да ми кажете къде е сандъка, за да го прибера, никому няма да кажа освен на вас, но ако не дойдете, ще се прибера в София и ща не ща ще ида да кажа на тия военни, а те са големци, ще дойдат с една джипка и ще ви приберат и после какво ще ги правите тия овце и магарета не зная. После като ви приберат няма да ви свалят в Говедарци или Самоков, а ще ви закарат направо в София. Така че помислете добре“. Те ме нахокаха, но както и да е. Аз се прибрах и седнахме да закусим с шофьора и брат Влад Пашов. По едно време гледам един малчуган към 19-20-годишен идва малко гузен и ми вика: „Бай Гради, искам да ти кажа нещо“.
към текста >>

38. 1. Вдовицата и сираците от войната

Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше.
Слизам от гърба му когато видя, че няма вече да се оцапам с кал. Даже Гради го командвах като че ли аз бях по-големият брат. Той ме слушаше. Така растяхме ние двамата. Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и сирене и ни оставяше, а тя отиваше на нивата. Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше. Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме жито. Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба. Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък. Та когато нямало какво да яде той ядял восък.
към текста >>

39. 2. Хвърковати деца

„Бачо Киро“ и ме учеше как да поставям душичка, как да поставям магаренце на цигулка, да настройвам и по такъв начин влязох в тази аура на свиренето.
А Учителят имаше много цигулки, имаше хоби към цигулката, така да се каже грубо. Даже помня в някои случаи заложни къщи имаше заложени някои цигулки скъпи с автограф на някой принц или княз - много скъпа, Той ще я вземе. Знам, че Любчо Янков даде концерт с една цигулка от Учителя и после потъна. Не зная дали е жива. Та този Коста Гнатюк, който живееше срещу нас, а аз чрез Учителя станах приятел с него, който ме вземаше на ул. „Бачо Киро“ и ме учеше как да поставям душичка, как да поставям магаренце на цигулка, да настройвам и по такъв начин влязох в тази аура на свиренето. Мама ми уши едни каишки на ръката, като свиря нали и работя да не се развиват. И Бертоли разбра, че аз свиря на цигулка. И на мен даваше 10 лв. повече отколкото на Гради. Гради обаче разбра това нещо и каза: „Защо?
към текста >>

40. 5. Звучене на душите преди брака

Точно в тоя момент Учителят слиза отгоре с цигулката, показа ми я, аз я прегледах и казах, че можем да сменим евентуално „магаренцето“ на цигулката.
За нея най-много ми е мъчно, че Гради не я одобри. Така той не одобри моите 18 любовници. Случи се така, че Учителят ме вика при себе си по някакъв повод във връзка с цигулките, да прегледам една-две, за да ги поправим. Аз си свърших работата с цигулките, защото аз работех при Коста Гнатюк и вече разбирах от цигулки. Издебнах момента, за да Го запитам за моето положение. Точно в тоя момент Учителят слиза отгоре с цигулката, показа ми я, аз я прегледах и казах, че можем да сменим евентуално „магаренцето“ на цигулката. След това Учителят ме погледна, попипа ме с ръка по челото, вероятно търсеше някакъв френологически център у мене, след това ми взе ръката като че мери температурата ми и ме наблюдаваше. Аз успях да Му кажа: „Учителю, аз ще имам ли семейство? “ Той отговори: „Да, тя е готова“. „Ами как ще я позная, Учителю? Та аз имам...“ Той се позасмя като че ли знаеше какво ще Му кажа.
към текста >>

41. 16. Цигулката на Учителя и Небесната хармония

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Той минаваше през тях и правеше така: дъра, дъра, дъра, дъра до „магарето“ и после се върне по грифа.
Освен това, това впечатление аз го имам още от времето на Учителя, когато съм гледал как Той свири. Как Учителят свиреше на цигулка? Учителят свиреше непринудено. Пръстите на лявата Му ръка така пълзяха по грифа и минаваше от позиция на позиция безпрепятствено. Да кажем, че позициите са 12 примерно. Той минаваше през тях и правеше така: дъра, дъра, дъра, дъра до „магарето“ и после се върне по грифа. Нямаше никакви проблеми. А за мен това беше голям проблем да премина на позициите, макар че имам дълга ръка, дълги пръсти. Аз намирах, че той нямаше проблеми с техниката с лявата си ръка по отношение грифа на цигулката. Обаче аз Го приемах като любител-свирач-цигулар. Възприемах Го, че Той свиреше като любител, че Той задоволяваше някаква своя нужда и че няма проблеми с техниката.
към текста >>

При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на „магаренцето“, а тук не е така.
Че не съм музикален или че нямам музикална памет? Това означава съвсем друго нещо, което ще го кажа накрая. Ето сега, вие ми показвате една снимка, където Учителят е заснет с цигулка и с лък. Какво виждаме? Виждаме, че Учителят свири така както си знае. При дърпането на лъка върху струните, лъкът трябва да върви успоредно на „магаренцето“, а тук не е така. Той е поставил лъка си под ъгъл и свири „неправилно“, бих казал неакадемично. Но проблемите на тази лява ръка.с която работи по грифа на цигулката ги няма. А има резултати и то фантастични, завидни прости и не мога да си обясня как става всичко това. Аз по цяла нощ свиря и три позиции не мога за превзема, а Той веднага: дъра, дъра, дъра, дъра танцува по грифа и то много чисто. Даже с това нещо ме е стимулирал.
към текста >>

42. 34. Духовната трапеза

Учителят продължава:“ Ще дойде време когато аз тия всичките гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни“.
34. ДУХОВНАТА ТРАПЕЗА Веднъж бай Иван се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: „Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в братството, на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света“. Бай Иван не знае какво да отговори. За него това изказване е така отведнъж, той е неподготвен, не може да реагира и чака. Учителят продължава:“ Ще дойде време когато аз тия всичките гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни“. Това е изказване на Учителя, така както той го е направил пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Едно изказване, което Учителят е направил, но къде и как не мога да се сетя, но го знам от бай Иван също. Той казал за себе си така:“ В тоя свят аз съм ограничен, не мога да правя всичко. Аз съм образно като един отровен газ, който е затворен в едно шише. Шишето е запушено, но когато аз отида в Невидимия свят ще бъда вече като един газ, който е излязъл вече от това шише и ще имам неограничени възможности и тогава ще имам възможност да правя всичко каквото трябва“.
към текста >>

43. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Отидох на фронта там срещу Битоля бех до планината Пелистер, едно село се викаше Магарево.И там напираше противника и там имаше африканци, бихме се срещу черните.
Не се знаеше. В.: И сега детството, детските си години тука си. Т.: Тука съм изкарал целия си живот. В.: Като юноша тука какво почваш да работиш? Т.: Като юноша най-напред войник бех. Отидох на фронта там срещу Битоля бех до планината Пелистер, едно село се викаше Магарево.И там напираше противника и там имаше африканци, бихме се срещу черните. В.: Тия французи, африканци. Т.: Африканци. И там се бихме една година. После стана това отстъплението и ни уволниха и оттам като си дойдох тука семейството бе бедно, трябва да работим, да изкарвам прехраната. Отидох в мина Перник.
към текста >>

44. 4. Оздравяването на брат Неделчо

Стефка Няголова

След малко хоп и багажа на третата, натоварил се като магаре, вървят нагоре.
В това време другата сестра се изпотила, свалила палтото. Кой ще вземе палтото на сестрата? Няма друг кавалер. Разбира се, брат Неделчо. Грабва Неделчо палтото на втората. След малко хоп и багажа на третата, натоварил се като магаре, вървят нагоре. Пъхти брат Неделчо и тука болки в корема силни и едвам върви. Учителят бърза, не може да Го стигнеш. Стигнали най-после на Бивака. „Ох“, отдъхнал си Неделчо. Сега ще почива.
към текста >>

45. 10. Заровеният един талант

Анка Тодорова Петрова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Аз съм вече на 70 години, не съм ги навършила още ,но съм родила три деца и съм работила тежка работа като магаре.
Щях да го подема. Той е велик дух за мене, той е стар дух.“ Също на Хантов жена му и Йотка много го обичаха и как го хранеше на Рила Йотка и викаше: „Той е много добър“. На Рила с Веселка играеше. Те са долу-горе на едни години. И в хора на квартала пееше. Аз съм вече на 70 години, не съм ги навършила още ,но съм родила три деца и съм работила тежка работа като магаре. Веднъж отворих една книга от Учителя. Аз не обичам наред да чета. Нямам търпение. Чета значи: „Чудни са хората. Имат много желания пък искат да ги реализират изведнъж.
към текста >>

46. 27. Болната сестра/ 28. Коприва за обяд

Едва що стъпил на шосето, той гледа как един човек върви по Цариградското шосе с едно магаре натоварено с един чувал.
„Учителю, какво да готвим днес? Защото не са намерили спанак на пазара.“ „Рекох, дайте на онзи там брат 15 лв., за да закупи с тях коприва.“ Посоченото лице беше брат Гради Минчев. Предадоха на брат Гради 15 лв. с поръчението на Учителя да закупи коприва. Взел той парите, сложил ги в джоба си и отишъл на Цариградското шосе, за да може по него да слезе в града, та да обиколи всички пазари за коприва. Едва що стъпил на шосето, той гледа как един човек върви по Цариградското шосе с едно магаре натоварено с един чувал. „Байно, с какво си натоварил магарето? “ „Ами, набрал съм един чувал коприва и я карам в града, за да я продам.“ „Колко искаш за копривата? “ „Само 15 лв.“, отговорил човека. „Дай ми копривата и ето ти 15 лв.“ Човекът докарал копривата на Изгрева, изтърсил я в кухнята, взел си чувала и си тръгнал обратно. На обед било сготвено вместо спанак, коприва с ориз.
към текста >>

„Байно, с какво си натоварил магарето?
Защото не са намерили спанак на пазара.“ „Рекох, дайте на онзи там брат 15 лв., за да закупи с тях коприва.“ Посоченото лице беше брат Гради Минчев. Предадоха на брат Гради 15 лв. с поръчението на Учителя да закупи коприва. Взел той парите, сложил ги в джоба си и отишъл на Цариградското шосе, за да може по него да слезе в града, та да обиколи всички пазари за коприва. Едва що стъпил на шосето, той гледа как един човек върви по Цариградското шосе с едно магаре натоварено с един чувал. „Байно, с какво си натоварил магарето? “ „Ами, набрал съм един чувал коприва и я карам в града, за да я продам.“ „Колко искаш за копривата? “ „Само 15 лв.“, отговорил човека. „Дай ми копривата и ето ти 15 лв.“ Човекът докарал копривата на Изгрева, изтърсил я в кухнята, взел си чувала и си тръгнал обратно. На обед било сготвено вместо спанак, коприва с ориз. Всички се питали, откъде толкова много коприва.
към текста >>

А Юрданка отговаряла: „Човекът си я докара с магарето и чувала“.
“ „Ами, набрал съм един чувал коприва и я карам в града, за да я продам.“ „Колко искаш за копривата? “ „Само 15 лв.“, отговорил човека. „Дай ми копривата и ето ти 15 лв.“ Човекът докарал копривата на Изгрева, изтърсил я в кухнята, взел си чувала и си тръгнал обратно. На обед било сготвено вместо спанак, коприва с ориз. Всички се питали, откъде толкова много коприва. А Юрданка отговаряла: „Човекът си я докара с магарето и чувала“. Всички ахнали. „А-а, човекът с магарето значи. Тогава осанна за магарето и копривата.“ Нали има такава притча в Евангелието, когато Христа влезнал в Ерусалим качен на магаре и когато народа хвърлял вейки пред нозете Му и викали: „Осанна, благословен Онзи, Който иде в Името Господне! “ А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено. Трябваше спанак за обед, но дойде коприва с чувал натоварен на магаре, водено от човек.
към текста >>

„А-а, човекът с магарето значи.
„Дай ми копривата и ето ти 15 лв.“ Човекът докарал копривата на Изгрева, изтърсил я в кухнята, взел си чувала и си тръгнал обратно. На обед било сготвено вместо спанак, коприва с ориз. Всички се питали, откъде толкова много коприва. А Юрданка отговаряла: „Човекът си я докара с магарето и чувала“. Всички ахнали. „А-а, човекът с магарето значи. Тогава осанна за магарето и копривата.“ Нали има такава притча в Евангелието, когато Христа влезнал в Ерусалим качен на магаре и когато народа хвърлял вейки пред нозете Му и викали: „Осанна, благословен Онзи, Който иде в Името Господне! “ А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено. Трябваше спанак за обед, но дойде коприва с чувал натоварен на магаре, водено от човек.
към текста >>

Тогава осанна за магарето и копривата.“ Нали има такава притча в Евангелието, когато Христа влезнал в Ерусалим качен на магаре и когато народа хвърлял вейки пред нозете Му и викали: „Осанна, благословен Онзи, Който иде в Името Господне!
На обед било сготвено вместо спанак, коприва с ориз. Всички се питали, откъде толкова много коприва. А Юрданка отговаряла: „Човекът си я докара с магарето и чувала“. Всички ахнали. „А-а, човекът с магарето значи. Тогава осанна за магарето и копривата.“ Нали има такава притча в Евангелието, когато Христа влезнал в Ерусалим качен на магаре и когато народа хвърлял вейки пред нозете Му и викали: „Осанна, благословен Онзи, Който иде в Името Господне! “ А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено. Трябваше спанак за обед, но дойде коприва с чувал натоварен на магаре, водено от човек.
към текста >>

Трябваше спанак за обед, но дойде коприва с чувал натоварен на магаре, водено от човек.
А Юрданка отговаряла: „Човекът си я докара с магарето и чувала“. Всички ахнали. „А-а, човекът с магарето значи. Тогава осанна за магарето и копривата.“ Нали има такава притча в Евангелието, когато Христа влезнал в Ерусалим качен на магаре и когато народа хвърлял вейки пред нозете Му и викали: „Осанна, благословен Онзи, Който иде в Името Господне! “ А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено. Трябваше спанак за обед, но дойде коприва с чувал натоварен на магаре, водено от човек.
към текста >>

47. 13. Майката Лучия

Анина Бертоли

Но след една седмица, както след банята така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде?
А: Ами най-различни. Има една опитност. Градина имахме много хубава, пълна с рози и заради градината,така лекарят я беше посъветвал да отиде на Хисаря на бани да прави. Най-после се реши като помоли една комшийка да полива цветята и тръгва за Хисаря със сестра ми. Трябваше цял месец да седят там. Но след една седмица, както след банята така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде? “, казва сестра ми. „Тръгвам, едно магаре ми яде розите.“ Тя не си мисли, че от Хисаря е далече, къде ще стигне. Но решила. Тръгва и наистина като пристига гледа, че няма нито една роза, нито една пъпка от роза. Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“.
към текста >>

„Тръгвам, едно магаре ми яде розите.“ Тя не си мисли, че от Хисаря е далече, къде ще стигне.
Градина имахме много хубава, пълна с рози и заради градината,така лекарят я беше посъветвал да отиде на Хисаря на бани да прави. Най-после се реши като помоли една комшийка да полива цветята и тръгва за Хисаря със сестра ми. Трябваше цял месец да седят там. Но след една седмица, както след банята така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде? “, казва сестра ми. „Тръгвам, едно магаре ми яде розите.“ Тя не си мисли, че от Хисаря е далече, къде ще стигне. Но решила. Тръгва и наистина като пристига гледа, че няма нито една роза, нито една пъпка от роза. Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“. Има доста опитности около нея, но ще разкажа тази: на Рила беше. И така едно мъгливо време, пред чешмичката застанала там пее, ли пее братски песни.
към текста >>

Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“.
Но след една седмица, както след банята така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде? “, казва сестра ми. „Тръгвам, едно магаре ми яде розите.“ Тя не си мисли, че от Хисаря е далече, къде ще стигне. Но решила. Тръгва и наистина като пристига гледа, че няма нито една роза, нито една пъпка от роза. Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“. Има доста опитности около нея, но ще разкажа тази: на Рила беше. И така едно мъгливо време, пред чешмичката застанала там пее, ли пее братски песни. Една след друга, една след друга. А тя не знае, че през туй време баща ми беше съпроводил Учителя някъде и като минават недалеч Учителят чува да се пее и седнал на една скала, снел си шапката и цялото време така съсредоточено я слушал. И като свършила сложил си шапката и тръгнали.
към текста >>

Тя мисли, че е магаре, някакво си магаре имало там наоколо там пасяло.
И така едно мъгливо време, пред чешмичката застанала там пее, ли пее братски песни. Една след друга, една след друга. А тя не знае, че през туй време баща ми беше съпроводил Учителя някъде и като минават недалеч Учителят чува да се пее и седнал на една скала, снел си шапката и цялото време така съсредоточено я слушал. И като свършила сложил си шапката и тръгнали. Майка ми свършила да пее, прибира се в палатката и забелязва, като че ли някой бута там отвора на палатката. Тя мисли, че е магаре, някакво си магаре имало там наоколо там пасяло. „О, не. Виждам там трима ангели хубави руси и тъй се поклониха пред мене, те ми благодариха с думи български за хубавите песни, които съм изпяла.“ „Тука тези изпети песни от вас за запечатани за вечни времена и ще се възпроизвеждат“. И пак се поклонили, вдигнали крилата си като триъгълник и започват да излизат светлини, седемте цветове от дъгата и тъй отлетели. А после баща ми разказва, че Учителят ги изпратил, за да й благодарят. Тя не знаеше тогава, че ангелите са същества на музиката и че музиката произвежда седемте цвята.
към текста >>

48. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

На следното утро, в ранни зори заедно с един селянин, който ни служеше като пътеводител, а неговото магаре носеше багажа ни, тръгнахме пеша към 7-те рилски езера и специалната ни цел беше второто езеро.
Рила, 1932 г. В края на учебната 1931-1932 г. през първите дни на месец юли, един ден моят брат Гавраил ми каза: "Отиваме на Рила, ще те заведа при много добри хора". Неговата отпуска беше през първата десетдневка на месец юли. На 1.юли тръгнахме рано за Самоков, оттам се отправихме за село Говедарци, където пренощувахме в една селска къща. На следното утро, в ранни зори заедно с един селянин, който ни служеше като пътеводител, а неговото магаре носеше багажа ни, тръгнахме пеша към 7-те рилски езера и специалната ни цел беше второто езеро. Денят беше ясен, слънчев, топъл. Из просторната гора, освежавана от ромона на потоците с бистра вода, от време на време се спирахме, за да се поосвежим с някоя и друга малина, ка-пина или боровинка, които там бяха в изобилие. И още преди залез слънце пристигнахме на второто езеро. Бях се доста поуморила, затова тези, които ни посрещнаха, ми постлаха едно одеало върху което си полегнах. И така почивайки си видях в момента, че някои от братята сновяха чевръсто насам-натам, носеха камъни, греди и други материали, защото строяха заслона.
към текста >>

49. 07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО

Около половин метър широки, които се слагаха на крака, като магаренца, така се затваряха.
Не е имало маса. Аз когато отидох имаше вече маса и пишехме така. Сутрин: значи молитва, упражнения, Учителят говори, беседа. След това закусване. За закуска имаше маси, дълги маси с такава широчина. Около половин метър широки, които се слагаха на крака, като магаренца, така се затваряха. И обикновено сядахме по градове на групи. Масата на Сливенци, на Ямболци..., тогава много хора имаше, нали, към 1000 души братя, маси на Бургазлии, на Варненци, на Търновци и т.н. Софиянците бяхме повечко имаше повече маси за нас. А Учителят всеки ден сменяше масите на които сядаше. Мина при всички братя.
към текста >>

50. 10. „ПАРАХОДЪТ

Но, аз не отидох да му кажа какво ми говори, защото още го обичах и защото още можех да кажа какво магаре е и какви приказки говори срещу Учителя.
И той си изказа всичките съмнения към Учителя и ги сподели с мене. Той ме отрови, ама аз се борих с него. Казах: „Това не е верно, това не е верно, това не е верно, защото аз по сърце съм дошла при Учителя. Не съм дошла само по някакъв каприз". И затова, викам, това е изключено, преписваше му неща които изключени са за Учителя. Но, аз не отидох да му кажа какво ми говори, защото още го обичах и защото още можех да кажа какво магаре е и какви приказки говори срещу Учителя. Разбираш ли? И затова той ме прати учителка и аз може би, ако бях отишла и му кажех думите които говори, да кажа: "Срещу Вас говори Учителят", ама толкова не се сетих, не се сетих. А това ми е най-тежкия ден в живота, защото викам, Учителят ме гони. Разбираш. В.К.: И какво каза? Е.А.: Нищо. Не.
към текста >>

51. 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

В.К.: Те са си качвали нагоре с магарета и багажа.
На Неговата стая ключа мисля че беше оставил. В.К.: Този лагер какво представляваше - 10, 20, 30 палатки? Е.А.: А повече хора бяха, доста хора, не както на Рила. Но понеже беше близо, ходеха и неделни дни. Пеш се отиваше, нямаше никакъв транспорт. В.К.: Те са си качвали нагоре с магарета и багажа. Е.А.: Багажа го бяха качили с магарета, с коне. Бяха намерили някакви такива каракачани, но не излезе по-евтино и първата и втората година, и затова вече се решиха да ходим на Рила, въпреки че Присоя на Витоша да има чисто рилски характер, но все пак не е Рила. Не е Рила, да.
към текста >>

Е.А.: Багажа го бяха качили с магарета, с коне.
В.К.: Този лагер какво представляваше - 10, 20, 30 палатки? Е.А.: А повече хора бяха, доста хора, не както на Рила. Но понеже беше близо, ходеха и неделни дни. Пеш се отиваше, нямаше никакъв транспорт. В.К.: Те са си качвали нагоре с магарета и багажа. Е.А.: Багажа го бяха качили с магарета, с коне. Бяха намерили някакви такива каракачани, но не излезе по-евтино и първата и втората година, и затова вече се решиха да ходим на Рила, въпреки че Присоя на Витоша да има чисто рилски характер, но все пак не е Рила. Не е Рила, да.
към текста >>

52. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Имаше магарета за прескачане, имаше гимнастически уреди.
И така си остана, Савка Му го сипала спирта, но което ни порази, тя казва, че не мръднал мускул от лицето Му. А сега всеки един знае какво значи на рана да сложиш спирт. В.К.: Вие казахте, че е имало време когато е държал сказки в „Турферайн"? Какво представляваше този салон? Е.А.: Само това, че беше на едно германско спортно дружество. Имаше магарета за прескачане, имаше гимнастически уреди. Братството го беше наело, два пъти в седмицата отивахме, един път за школните лекции на Общия клас и друг път в 10 часа -неделните беседи. И така близо две години Учителят ги държа в „Турферайн" беседите си. Учителят даваше теми. Темите всеки един ги пишеше и ги оставяше на катедрата на Учителя. Учителят даваше така, ще вземе няколко теми, ще даде на брат Симеонов да ги прочете.
към текста >>

53. 143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА

Първият път отидохме без магарета, без коне, но мисля че имаше няколко коня, за по-тежкия багаж.
Учителят винаги е с желание за екскурзии. И тръгнахме от София с влак до Дупница се казваше, оттам някакви малки автобуси взехме, отидохме до Сепарева баня и оттам пеш, по пътеката, които знаеха пътя. Та първо сме минавали през Сепарева баня първите години. Най-напред с влак оттам, от гарата идваха някакви малки камионетки, които ни караха до Сепарева баня. От Сепарева баня ние отивахме по пътеката за към езерата. Първият път отидохме без магарета, без коне, но мисля че имаше няколко коня, за по-тежкия багаж. Имаше приятели от Русе. Те бяха ангажирали някакви коне. Ние всички, които отидохме, отидохме както на Мусала ходехме. Само с дрехите на гърба и с една раница. А горе бяхме край огъня.
към текста >>

54. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

Българанството се отличава с една магарешка упоритост.
Сега целта ми не е да ви изобличавам, да се спирам специално време няма. Но вие излизате от един народ, който има няколко такива отрицателни качества. И казвам, вие не можете да се освободите от своята българщина. Аз го наричам българанство. От вашето българанство вие не можете да се освободите. Българанството се отличава с една магарешка упоритост. И после българанството се отличава с такава една безочливост и незачитане. Българинът като българин благородство няма. И той никога няма признателност за онова, което му е направено. Аз го наричам това, благородство няма. Казва, че ме е родила майка ми що от това?
към текста >>

55. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>

56. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Бил е беден, не е имал нито кон, нито магаре.
Там двамата работеха всеотдайно. Брат Божил е изпълнявал длъжността на нещатен куриер при брат Георги Куртев. Щом станело нужда да се занесе някое писмо до ръководителите на братствата по селата на айтоска околия, брат Куртев, след като написвал писмото, отивал при Божил в работилницата му и само го поглеждал. Последният веднага снемал работната си престилка, обличал си сакото, вземал писмото и тръгвал да изпълни поръчението, точно тъй, както войникът отива да изпълни възложената му задача. Той твърде често не е имал време дори да се обади на семейството си, пътувал е пеш. Бил е беден, не е имал нито кон, нито магаре. Брат Божил из целия път пеел духовни песни или четял Псалми. Той е единственият човек, който не е мерел разстоянието от село до село с километри, а с броя на прочетените псалми: 10, 20, 50 или повече. Онези псалми, които не е знаел, четял ги пешком и така станало, че научил всички псалми наизуст. Пътува брат Божил до някое село, носи в джоба си писмото на брат Куртев до ръководителя на братството в същото село, а устните му произнасят псалмите на Давида. Подава той писмото, връчва писмото и си тръгва.
към текста >>

57. 02 - 12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Картината била отчайваща: от години нивата била изоставена, неорана, обрасла с храсти и магарешки тръни, прокъсана от урви и чакъл, свлечен от близките височини.
12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА Брат Куртев събрал приятелите от града, за да обмислят какво да правят и как да стопанисват подарения им имот. Но тъй като никой не знаел състоянието му, решили най-първо да го огледат на място и след това да решат какво да правят. На другия ден било неделя и повече от 50 души, мъже и жени били на мястото. Картината била отчайваща: от години нивата била изоставена, неорана, обрасла с храсти и магарешки тръни, прокъсана от урви и чакъл, свлечен от близките височини. Земя тук там се виждала, понеже била отнесена от поройните дъждове. Като видели тази картина, някои от приятелите се поразколебали. „Братя, ето виждате състоянието на имота. Какво ще кажете, какво да правим? " - запитал брат Куртев.
към текста >>

58. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Багажът представлява няколко магарета, един тюфлек, сламеник, туй-онуй, магаретата обикновено легло, черги, възглавници и др., нагласил ги.
Винаги с усмивка посрещаше и вършеше услуги. Брат Цеко, той беше по услугите. Един път сестра Янакиева му казала: „Брат Цеко, да ми занесеш багажа на Изгрева." Аз не съм присъствал, нов тоя смисъл. „Да ми занесеш багажа на Изгрева, там да се устроя." - „Да го занеса, сестра." - „Аз ще дойда да го приготвя и някоя вечер късно, когато има по-малко хора по улицата." Случило се обаче, че времето било тъмно, нямало луна и не се вижда и брат Цеко към 10-11 часа отива, но багажа предварително го приготвя, сложил едно върху друго, направил го като кула. Завира се отвътре, оставил една дупка, за да наблюдава. Багажът представлява няколко магарета, един тюфлек, сламеник, туй-онуй, магаретата обикновено легло, черги, възглавници и др., нагласил ги. Два пъти да отива, много е далече. То е 3-4 километра и оттатък още, стават 5-6 километра. Много става. Щото трябва да мине цялата улица „Скобелев", после цялата „Патриарх Евтимий" и по „Граф Игнатиев" нанагоре, много дълъг път и да отиде два пъти му се вижда много и затова натоварил багажа повечко и тръгва, и решава да го занесе на един път. Натоварва се и влиза под тази подвижна кула и тръгва, нощно време върви посред улицата, няма никакви превозни средства, да не пречат на него и той да не им пречи.
към текста >>

59. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И заводът нямаше хляб и с този хляб, който носех, ядохме двама души, пък за семейството пратихме в съседното село една магарешка каручка да вземат хряб, да се нахранят.
Селото е на 2-3 километра, село Страцин, там има хляб, защо да нося? " - „Ама тъй ми казаха, да ти го дам." Почувствала вътрешен глас да ми даде този хляб. Аз, за да не й откажа, отрязах си само един крайник. Даде ми хляба и аз отидох в съседното село. Какво се оказа, в съседното село фурната била развалена и цялото село няма хляб. И заводът нямаше хляб и с този хляб, който носех, ядохме двама души, пък за семейството пратихме в съседното село една магарешка каручка да вземат хряб, да се нахранят. Значи, хляба трябвало да го взема, пък аз послушах своя ум и взех само един крайник. Казвам: „Защо, има и там фурна, и там има хляб и там има ТКЗС, защо да го нося хляба." Значи тя ми даваше цял хляб, аз отрязах само един резен и с тоя резен ядохме двама души, а иначе щеше да се нахрани цялото семейство. На снимката първата е Донка Злати Янева от село Страцин, жената на бившия ръководител на братството. Той се казваше Злати Янев от Страцин. Сега има друг ръководител.
към текста >>

60. 09 - 09. НИТО БЕЗ МОЛИТВА, НИТО БЕЗ МОТИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Имаш две магарета.
9. НИТО БЕЗ МОЛИТВА, НИТО БЕЗ МОТИКА Дядо Колю попитал еднаж брат Влайчо тъй: „Ние постоянно се молим и работим за мира, а атеистите постоянно говорят против Бога, даже хулят по Негов адрес. А Бог праща и дъжд, и слънце както на нас, тъй и на тях. Защо е тъй тази работа? " Брат Влайчо отговорил: „Ти си стопанин. Имаш две магарета. Едното от тях е кротко и послушно, а другото все бели ти прави, но въпреки това ти когато ги храниш, и ма двете по равно даваш. Не ги делиш, нали? Защото и двете заедно теглят колата и оралото." Изводът какъв е? Вярващият повече се моли, а невярващият повече работи. И молитвата, и работата са важни.
към текста >>

61. 09 - 124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

" - „Как да не съм кахърна, като бакалинът, дето ме срещне, все пари ми иска." - „Виж го ти" - казал баща - магарето му с магаре.
Той спомена и твоето име." - „Не, не ми е платено", твърдял бай Аседур. Не минало две-три недели и той пак й поискал да си плати дълга. Това я огорчило. Казала за този случай на една стара жена, а тя я посъветвала 40 нощи непрекъснато да се моли и покойникът ще й се яви и ще й каже истината. Майка ни направила този опит и на четиридесетата нощ й се явил на сън и й казал: „Жена, защо си тъй кахърна и угрижена? " - „Как да не съм кахърна, като бакалинът, дето ме срещне, все пари ми иска." - „Виж го ти" - казал баща - магарето му с магаре. Ами аз нали му платих? " И зацъкал с уста. Събудила се тя и отива право при бакалина бай Аседур и му разказала подробно за своите молитви в продължение на 40 дни и как баща ми й се явил насън и какво й казал. Като чул това, бакалинът бай Аседур се смутил, опитал се да каже нещо, но езикът му се оплел и нищо не му се разбрало. От този ден той вече не правил въпрос за тия пари нито пред майка ми, нито пред децата, които вече отраснахме.
към текста >>

62. 09 - 291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО Беше отдавна, към първите години на моето запознаване с Божието дело, около 1933 година.
291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО Беше отдавна, към първите години на моето запознаване с Божието дело, около 1933 година. Ръмеше дъжд. Сдрачаваше се. Аз още бях из двора, когато на вратата почука непознат човек, старец, с яморлук и магаренце. „Има ли място за нощуване на един пътник? " - ме попита старецът.
към текста >>

Аз още бях из двора, когато на вратата почука непознат човек, старец, с яморлук и магаренце.
291. НЕПОЗНАТИЯТ С МАГАРЕНЦЕТО Беше отдавна, към първите години на моето запознаване с Божието дело, около 1933 година. Ръмеше дъжд. Сдрачаваше се. Аз още бях из двора, когато на вратата почука непознат човек, старец, с яморлук и магаренце. „Има ли място за нощуване на един пътник? " - ме попита старецът. - „Има, дядо. Има. Заповядайте", му казах аз и поех магаренцето от него. Въведох го в стаята и му казах да почака малко, докато настаня добитъка.
към текста >>

Заповядайте", му казах аз и поех магаренцето от него.
Сдрачаваше се. Аз още бях из двора, когато на вратата почука непознат човек, старец, с яморлук и магаренце. „Има ли място за нощуване на един пътник? " - ме попита старецът. - „Има, дядо. Има. Заповядайте", му казах аз и поех магаренцето от него. Въведох го в стаята и му казах да почака малко, докато настаня добитъка. Излязох из двора и когато след няколко минути се върнах в къщи, дядото го нямаше. Отидох и в обора. И магаренцето липсваше. Кога бе излязъл той и кога бе взел магаренцето, че да не го видя, остана загадка.
към текста >>

И магаренцето липсваше.
- „Има, дядо. Има. Заповядайте", му казах аз и поех магаренцето от него. Въведох го в стаята и му казах да почака малко, докато настаня добитъка. Излязох из двора и когато след няколко минути се върнах в къщи, дядото го нямаше. Отидох и в обора. И магаренцето липсваше. Кога бе излязъл той и кога бе взел магаренцето, че да не го видя, остана загадка. Разказал: Злати Янев. Вероятно в случая имаме посещение на някой адепт, който бе дошъл да провери готовността на брата да служи на Божието дело, респективно гостоприемството му.
към текста >>

Кога бе излязъл той и кога бе взел магаренцето, че да не го видя, остана загадка.
Заповядайте", му казах аз и поех магаренцето от него. Въведох го в стаята и му казах да почака малко, докато настаня добитъка. Излязох из двора и когато след няколко минути се върнах в къщи, дядото го нямаше. Отидох и в обора. И магаренцето липсваше. Кога бе излязъл той и кога бе взел магаренцето, че да не го видя, остана загадка. Разказал: Злати Янев. Вероятно в случая имаме посещение на някой адепт, който бе дошъл да провери готовността на брата да служи на Божието дело, респективно гостоприемството му.
към текста >>

63. 12 - 27. ПРИЯТЕЛИТЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Пенка излиза и вика: „Наде, ела, моля ти се, да видиш." На съседа три магарета.
„Дай да отворим някоя тиква да сварим, че довечера да се посъберем тука у вас." - „Хайде бе, бай Василе, веднага." Сложих в една тава и Пенка у дома. И в една голяма тенджера сварихме две. Дворът ни беше ограден. Туй една комедия е това. И изнесохме тиквите навън да изстиват, врели значи, после счукала съм орехи с пудра захар в чинийки на всички, така масите са сложени, отиваме да видим тиквите. Пенка излиза и вика: „Наде, ела, моля ти се, да видиш." На съседа три магарета. Двете магарета захванали да ядат едната тиква, пък третото магаре на тази страна в тенджерата и си пъхнали главите в тиквите, в тавата. И аз като отидох, като видях викам: „Оле Боже, какво става." И като се обръщам, гледам - другото магаре в тенджерата. Грабнах един кол и хукнах да го гоня. В.К.: Ами нали огънят там не гори ли? Надка: Няма огън, те, тиквите са в тенджерата ми, нали са сложени да изстиват.
към текста >>

Двете магарета захванали да ядат едната тиква, пък третото магаре на тази страна в тенджерата и си пъхнали главите в тиквите, в тавата.
И в една голяма тенджера сварихме две. Дворът ни беше ограден. Туй една комедия е това. И изнесохме тиквите навън да изстиват, врели значи, после счукала съм орехи с пудра захар в чинийки на всички, така масите са сложени, отиваме да видим тиквите. Пенка излиза и вика: „Наде, ела, моля ти се, да видиш." На съседа три магарета. Двете магарета захванали да ядат едната тиква, пък третото магаре на тази страна в тенджерата и си пъхнали главите в тиквите, в тавата. И аз като отидох, като видях викам: „Оле Боже, какво става." И като се обръщам, гледам - другото магаре в тенджерата. Грабнах един кол и хукнах да го гоня. В.К.: Ами нали огънят там не гори ли? Надка: Няма огън, те, тиквите са в тенджерата ми, нали са сложени да изстиват. В.К.: Ха-ха-ха.
към текста >>

И аз като отидох, като видях викам: „Оле Боже, какво става." И като се обръщам, гледам - другото магаре в тенджерата.
Дворът ни беше ограден. Туй една комедия е това. И изнесохме тиквите навън да изстиват, врели значи, после счукала съм орехи с пудра захар в чинийки на всички, така масите са сложени, отиваме да видим тиквите. Пенка излиза и вика: „Наде, ела, моля ти се, да видиш." На съседа три магарета. Двете магарета захванали да ядат едната тиква, пък третото магаре на тази страна в тенджерата и си пъхнали главите в тиквите, в тавата. И аз като отидох, като видях викам: „Оле Боже, какво става." И като се обръщам, гледам - другото магаре в тенджерата. Грабнах един кол и хукнах да го гоня. В.К.: Ами нали огънят там не гори ли? Надка: Няма огън, те, тиквите са в тенджерата ми, нали са сложени да изстиват. В.К.: Ха-ха-ха. Ядат варени тикви.
към текста >>

То е магаре, муцуните на магарето, вика, са чисти.
Надка: Няма огън, те, тиквите са в тенджерата ми, нали са сложени да изстиват. В.К.: Ха-ха-ха. Ядат варени тикви. Надка: Вземах аз една пръчка и ги изгоних. Викам: „Пенке, трябва да я хвърлим." - „Как, вика, ще я хвърлим? То е магаре, муцуните на магарето, вика, са чисти. Магаре пие само бистра и чиста вода, докато овцата може да пие мътно." Избухнах в смях. И направихме така, с чистите муцуни, взехме тавите и дойдоха всички. Викат: „Их, че хубава тиква." И наистина много хубава, като локум тъй хубава тиква. Ах, че хубава тиква, ах, че хубаво е приготвена. Наистина хубава, и сладка, и хубава.
към текста >>

Магаре пие само бистра и чиста вода, докато овцата може да пие мътно." Избухнах в смях.
В.К.: Ха-ха-ха. Ядат варени тикви. Надка: Вземах аз една пръчка и ги изгоних. Викам: „Пенке, трябва да я хвърлим." - „Как, вика, ще я хвърлим? То е магаре, муцуните на магарето, вика, са чисти. Магаре пие само бистра и чиста вода, докато овцата може да пие мътно." Избухнах в смях. И направихме така, с чистите муцуни, взехме тавите и дойдоха всички. Викат: „Их, че хубава тиква." И наистина много хубава, като локум тъй хубава тиква. Ах, че хубава тиква, ах, че хубаво е приготвена. Наистина хубава, и сладка, и хубава. Направена много хубаво.
към текста >>

И като взехме да разправяме и те викат:" А, муцунката на магарето е чисто, те там са чисти." Обрахме всичко, наистина обрахме го така, ама бяха големи тиквите и големи тави, голяма тенджера, имаше за три магарета и остана даже.
Аз я погледнах. Тя ми смига и вика: „Остави ме сега аз да кажа стойността на хубавата тиква. " И те: „Кажи, кажи, Пенке, не слушай Надито, кажи! " - „Пенке, моля ти се, няма да кажа" - „Кажи бе, моля ти се." И тя разправя и за слушам. Пък той и Добри дойде късно, че и той не разбра, даже и на него не бяхме казали. И като взехме да разправяме и те викат:" А, муцунката на магарето е чисто, те там са чисти." Обрахме всичко, наистина обрахме го така, ама бяха големи тиквите и големи тави, голяма тенджера, имаше за три магарета и остана даже. Такива спомени. У дома винаги беше приятно.
към текста >>

64. 12 - 52. НЕБЕСНИЯТ ХОР

Ще остане навън каручка и магаренцето.
Ама аз живея тука с Господа, живея с ангелите, живея с туй. Аз имам винаги гости от невидимия свят. Недей да ти е мъчно." Занесла съм това-онова, след туй му правя бисквитки и той много обичаше, ще си направи чайче, едни хубави бисквитки правя, това-онова. Той така се сроди с градината, че не можеше другояче. Идваше в града на събрание в салона. Ще остане навън каручка и магаренцето.
към текста >>

65. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Имаше си каручка с магаренце и така си пътуваше всеки ден с нея.
След много години и след построяване на салона на Изгрева, по инициатива на леля Дора, дядо ми се съгласява да построят къща на Изгрева и дава малко пари. Леля също дава своите спестявания. И така тази къщичка дълго време преживя на Изгрева, като приютяваше много хора и от Айтос. Макар че живееше на градината, той почти всеки ден идваше в града при нас. Не можеше да свикне без домашната обстановка и без контакта с нас. Имаше си каручка с магаренце и така си пътуваше всеки ден с нея. Спомням си веднъж, като дойде от градината, спря каручката под прозореца, аз го отворих и той ми се усмихна многозначително, светло. Разбрах, че иска нещо да ми каже и зачаках. В същия момент виждам ръката му протегната към мен с един особен жест и държи една красива ябълка, ама като че ли не беше ябълка, а едно малко слънце, което свети, блести, залива със светлина, любов. Никога няма да забравя този жест и тази усмивка. Мисля, че тогава той ме дари с най-голямата си любов към мен и оттогава нишката на неговата любов не е прекъсвала.
към текста >>

Веднъж, като отидох на градината при него, той доста развълнувано ми разказа, че магарето му умряло, но така разказваше за него, като за човек - брат.
Всеки ден, когато имам нужда от съвет, аз заставам пред неговия портрет и си говоря с него и получавам отговор от него, и не само от него. И чрез други признаци ми отговаря. За мен връзката ми с него не е от сега. Не случайно ми е дядо. С него аз никога няма да се отделя и чакам този момент, отново да се срещнем. Веднъж, като отидох на градината при него, той доста развълнувано ми разказа, че магарето му умряло, но така разказваше за него, като за човек - брат. „Изкопахме един трап, там, на края на лозето и го заровихме. Преди да го заровим, направих му молитва, като му казах: Благодаря ти, братко, ти толкова години ми служи, почивай сега в мир. Пожелавам ти в другия живот да дойдеш вече човек. Така го изпратих." Погледнах, очите му бяха навлажнени. Такава беше неговата душа.
към текста >>

66. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

С каручка малка, с магарешки впряг, Ходи, обикаля, до кат падне сняг.
В борба с бедите сякаш бе крилат. В Айтос запозна се със своя Учител, Който бе за него велик покровител. В пътя свой духовен той безспир го следва. Черната неволя спря да го преследва. Общините: Айтос, Бургас, Карнобат, Район са духовен на тоз старши брат. С каручка малка, с магарешки впряг, Ходи, обикаля, до кат падне сняг. Нищо го не спира. Ни жега, ни студ. Кат' Левски неуморен, като никой друг. В който дом влезе, семе се посява, А кога повтори, вече разцъфтява. Раждат се бавно първите кръжоци.
към текста >>

С магарешка каручка обикаляше района.
Гонен беше от поповете, не се страхуваше от нападките и топовете. Той бе нравствен ученик на Бога, носеше в себе си духовна тога. Окултен ученик на Бялото Братство, работеше всеотдайно и страстно. Бай Георги сееше вярата, ненавиждаше в духовно изневярата. Молеше се съзерцателно и денонощно, да процъфтява делото мощно. С магарешка каручка обикаляше района. Заедно с бай Слави, седнали в каручката на трона. Организираше сбирки, придружени с ядене вечеринки. Той бе тих и благ, в разговора бе драг. Всеки духовно прозираше и дълбоко в сърцето му съзираше. Създаде с Божия воля градината, Тя стана свято място на Родината.
към текста >>

67. 18 - 10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Цели шест месеца двамата, Георги Куртев и тя, качени на една магарешка каручка пътуват от село на село.
Учила в американския колеж тук и специализирала 4 години в САЩ. Богата е на спомени от Изгрева и от живота на Учителя в Мърчаево. Изобщо човек, от когото всеки може да научи нещо от Школата. И не само да научи, но и да му бъде показано как се пее, как се играе Паневритмия. 3. Георги Куртев оценява нейната дарба и способността да пее песните на Учителя, да проповядва в Дух Словото на Учителя и я взима със себе си на обиколка по селата е Айтоския край. Цели шест месеца двамата, Георги Куртев и тя, качени на една магарешка каручка пътуват от село на село. Пристигат и престояват в домовете на братята и сестрите. Вечерта се събират на молитви и песни. След това Георги Куртев се обръща към Весела Несторова: „Говори, сестра, за Учителя." И Весела започва да говори разпалено, като никога и никъде не е повторила това, което е казала в предното по престоя си село. Различна е била проповедта и с необикновено за слушателите впечатление. Куртев седи и слуша, а Весела говори.
към текста >>

68. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги.
Един от слушателите запитал Христа, кой е наш ближен. В отговор Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видяли. След тях минава един самарянин - човек от друга националност и вяра. Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги. качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването. Този човек бил милосърден, чувствал болките и неволите на другите като свои. Такъв човек е добродетелен. Друг път Христос отива при своите ученици и им казва: „Ако вашата вяра не надмине правдата на книжниците и фарисеите, вие нищо не сте! " Тука, в един термин Христос влага две противоположни съдържания.
към текста >>

качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването.
В отговор Христос разказва притчата за милостивия самарянин. Млад човек е бил ограбен и пребит от разбойниците, оставен да лежи край пътя. Край него минават последователно двама църковни служители, но се връщат, за да влязат през друг път в града, за да покажат, че не са го видяли. След тях минава един самарянин - човек от друга националност и вяра. Видял пострадалия, изпитал дълбоко състрадание, слязъл от магарето си, почистил раните му, превързал ги. качил го на магарето си и го завел в близката страноприемница, катс платил издръжката му до оздравяването. Този човек бил милосърден, чувствал болките и неволите на другите като свои. Такъв човек е добродетелен. Друг път Христос отива при своите ученици и им казва: „Ако вашата вяра не надмине правдата на книжниците и фарисеите, вие нищо не сте! " Тука, в един термин Христос влага две противоположни съдържания. Каква е правдата на книжниците и фарисеите?
към текста >>

69. 16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

ИбряМ Ешек булгарлар (магарета българи) и още много други неприлични думи.
На 14 февруари отец Дъновски се наел да извърши службата на матерния ни език и да изговори думите: „Господи помилуй". И така българите устояли на всякакви препятствия и мъчнотии и благодарение на тогавашния управител Абдул Рахман Паша, който като видял оживлението на българите и техните законни искания, взел ги под своя защита и не е допуснал на никого да се подиграе със светинята им. На Великата събота излязохме всички черковници с разпятието и кръста, за да обиколим по варненския обичай някои от улиците на града. Излязохме през "лухата уличка, що излиза към сегашната улица „Цар Борис" и минахме край къщите на хаджи Стамат и Карънлъ към улицата „Кале бою" (сегашен булевард Фердинанд), отсам Демирли Капусу. На калето, край което минахме, се качиха гагаузи и почнаха да викат: „Юха!! ИбряМ Ешек булгарлар (магарета българи) и още много други неприлични думи. След това почнаха да хвърлят камъни над нашите глави и на кръста; счупиха му едната страна (ръката на Ис. Христа). Тогава свещеник Константин Дъновски, като се обърна към нас, дигна кръста, който беше на ръката му, и каза: „Не бойте се, благочестиви християни, вървете напред, докато кръстът е с нас". В това време майка ми взе сестра ми и я скри под кожуха си. Гагаузите, след като извършиха това злодеяние, казваха, че това не е грях, че те счупили българския кръст, защото той не бил християнски. Те публично говореха из града, че черквата ни е дам (ахър).
към текста >>

70. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

ТОМ 12

Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът, накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н.
Преди 50 години във Варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който врачу- вала. Тя се много разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, за което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко е виждала за другите, а не могла да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът, накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н. Човек като тръгне на път, и тогава си има гадания. Например срещне празна кола, някой свещеник, започва да се смущава. Тези неща са от хиляди години вложени у вас, само че сте изгубили ключа на разгадаването и затова се смущавате. Защо ще ви смущава това, че сте срещнали празна кола или че ви е минала котка път? Какво трябва да направите?
към текста >>

71. 17. ВЯРА

ТОМ 12

Аз съм гледал как някои магарета, след като са били дълго време затворени, а после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места.
Аз бих желал сега да започнете със себе си, със саморазвитието си - това е най-трудната работа. Ще развивате вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате и то според времето, което имате на разположение. Засега Господ ви е определил 2 часа време за работа. Какво правите в това време? Аз съм гледал как някои магарета, след като са били дълго време затворени, а после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места. Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още един път да не ме заключвате.“ Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепела, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно.
към текста >>

Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах.
Ще развивате вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате и то според времето, което имате на разположение. Засега Господ ви е определил 2 часа време за работа. Какво правите в това време? Аз съм гледал как някои магарета, след като са били дълго време затворени, а после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места. Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още един път да не ме заключвате.“ Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепела, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи.
към текста >>

Магарето е символ на човешката упоритост.
Всичко това ви предстои да го развивате и то според времето, което имате на разположение. Засега Господ ви е определил 2 часа време за работа. Какво правите в това време? Аз съм гледал как някои магарета, след като са били дълго време затворени, а после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места. Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още един път да не ме заключвате.“ Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепела, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи. Някои от вас сте повече прогресирали, но всички трябва да работите.
към текста >>

Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи.
Не се смея на това магаре, то постъпва много умно, то има бълхи, които хо безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете“ и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още един път да не ме заключвате.“ Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепела, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи. Някои от вас сте повече прогресирали, но всички трябва да работите. Всеки човек си има известни слабости, които не произтичат от неговата зла воля, а са кармически. Запитват: - Може ли чрез усилено работене върху себе си да изменим положението на душата си? Ако сме в положение на гъсеници, колкото много листа и да изядем, не ще може да се превърнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период. И през това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до положение на пеперуда.
към текста >>

Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив.“ Нали знаете приказката за недоволството на магарето?
Вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се подигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Като те повикат на една трапеза, може да те турят на първо място; на кола като те возят, могат да те турят на първо място; но в обществото не могат да те поставят на първо място, ако не заслужите това. Тъй че първото място подразбира работа. Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив.“ Нали знаете приказката за недоволството на магарето? Когато го създал Господ, то се оглеждало тук-там между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заяка и било изложено на много страдания. Дълго време се молило на Бога да го направи по-голямо животно и с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат в работа и с това го направили по- нещастно. Тъй че смисълът на живота не се състои в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. Сега вие не знаете де ви е поставил Господ и какво ще излезе от вас.
към текста >>

72. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

ТОМ 12

- Едно магаре е свободно само когато няма юлар, самар и товар.
Туй не е свобода. Двама братя са свободни да разделят имането на баща си наполовина - туй е свобода. Свободен е само разумният човек. В какво седи свободата, я кажете? - Не знаем. - Едно магаре е свободно само когато няма юлар, самар и товар. В това седи неговата свобода. Запример, вие искате да образувате един концерт (*от 5 души). Трябва да си хармонирате. (*Трима свирят хубаво, а двама - не. Вие ги викате.
към текста >>

73. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

Там се внесоха ангенарий, едно растение, което е като магарешки трън, яде му се това нещо.
Баща ми дава нашето стопанство за опитно поле на катедрата. В.К.: Вашето стопанство. Г.П.: В село Дебелец, за опитно поле на това. Там се внесоха аспержи, т.е. аспарагус, за салата обаче. Там се внесоха ангенарий, едно растение, което е като магарешки трън, яде му се това нещо. В.К.: Вътрешното. И какво се яде? Г.П.: Долната част на съцветието. В.К.: Как се казваше, дето като магарешки трън? Г.П.: Ангенарий.
към текста >>

В.К.: Как се казваше, дето като магарешки трън?
аспарагус, за салата обаче. Там се внесоха ангенарий, едно растение, което е като магарешки трън, яде му се това нещо. В.К.: Вътрешното. И какво се яде? Г.П.: Долната част на съцветието. В.К.: Как се казваше, дето като магарешки трън? Г.П.: Ангенарий. Аспержи беше аспарагусът. В.К.: Добре, да продължаваме нататък. Г.П.: Виж го как изскочи това нещо от акъла ми. Ей сега ви го казах.
към текста >>

Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината!
Ей сега ви го казах. Там се внасяше. И когато... В.К.: Значи опитното поле на баща ви е имотът? Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе. Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници. Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт.
към текста >>

" В.К.: Магарешки трън.
Там се внасяше. И когато... В.К.: Значи опитното поле на баща ви е имотът? Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе. Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници. Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт. И баба пък правеше опитните питки.
към текста >>

Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок.
И когато... В.К.: Значи опитното поле на баща ви е имотът? Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе. Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници. Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт. И баба пък правеше опитните питки. Тя много обичаше баща ми.
към текста >>

Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н.
Г.П.: С тези растения баща ми засяваше най-хубавите места. Най- близката зеленчукова градина до селото и когато минат хората и викат: „Йоне Папазов полудял бе. Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници. Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт. И баба пък правеше опитните питки. Тя много обичаше баща ми. Тя... Кой смей да каже нещо лошо за него?
към текста >>

74. 7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

Милка Говедева

Ама така, както ми говорите, навярно искате да прикриете някаква болест." И-и-и, като чух това, викам: „Не стига че такова, пък сега и болест." Добих кураж и седнах на магарето да ме прегледа.
Един ден една Фрида, еврейка: „Мими бе, иди при моя домашен лекар", някой си Ешкенази там. на „Екзарх Йосиф", на четвъртия етаж; живееше над кино Капитол тогава. И аз отивам и почвам сега: „Ама нали, казвам, се познава жените, които живеят полово, имат сенки под очите." И това говоря, така са ми казвали, така разправям. Пък той казва: „Ама вие малко така наивна ли сте или се правите на такава, или искате мене да ме баламосвате. Вижте, каза, вие сте пратени при мене, да констатирам дали да ви взема вагинален секрет, да видя дали сте здрава или не. Ама така, както ми говорите, навярно искате да прикриете някаква болест." И-и-и, като чух това, викам: „Не стига че такова, пък сега и болест." Добих кураж и седнах на магарето да ме прегледа. Когато той извади там шпекула ли, какво се казва това, за да ме прегледа, казвам: „Какво е това, къде ще го слагате? " Изкарах си акъла. „Ами, казва, вътре." И тогава опипа с пръст и каза: „А-а-а." Разбра, че аз съм девойка. И казва: „А да минем в една стая, в друга." Прозорецът отворен, и трябва да мина през неговата стая, за да изляза вън. Аз толкова потънах в срам.
към текста >>

75. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

Добре, ама отиде в Америка и не се обади, магарето.
В.Кр.: И какво представляваше тая цветна фотография? От Изгрева? Елена: Ами цветна фотография. Добре е да ти кажа, че нищо не съм му дала ценно. Само стъклариите. Добре, ама отиде в Америка и не се обади, магарето. М.М.: Но той взема ли ги там тези работи? Елена: А, взел ги, къде ще ги носи? Стъкларии. В.Кр.: Сега тука при Невена Неделчева има портрет на Учителя със слънце и кокиче. Спомняш ли си тази? Елена: При Невена Неделчева са под ръка, можем да ги вземем при всеки случай.
към текста >>

76. 8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Цветана Симеонова

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Имало един дервиш, който се движел от село на село с магарето си.
И сега баба Господинка е убедена, че картината на Цветана Симеонова е с лековити, чудодейни качества. А тя самата си е болна и картината за повече от 30 години не я излекува! А я лекуваме с лекарства от аптеката. Драги приятели, желаещи да бъдете ученици на школата, четете лекциите и беседите от Учителя с разум и ще установите, че там Той по много и различни начини, и за учени, и за неучени показва и изяснява, че няма чудодейни неща за просветения. Ето един пример от Учителя, който той разказва на учениците: събитието се развива в мохамеданския свят. Имало един дервиш, който се движел от село на село с магарето си. Понеже магарето било вече остаряло, както вървели по пътя между две села, магарето умряло. Натъжил се дервишът, но погребал магарето там на пътя, пък си и поплакал за сполетялата го загуба. В това време минали пътници. Попитали го защо плаче. Той не посмял да им каже истината и затова отговорил, че тук е умрял един светия и това е гробът му, над който той плаче.
към текста >>

Понеже магарето било вече остаряло, както вървели по пътя между две села, магарето умряло.
А тя самата си е болна и картината за повече от 30 години не я излекува! А я лекуваме с лекарства от аптеката. Драги приятели, желаещи да бъдете ученици на школата, четете лекциите и беседите от Учителя с разум и ще установите, че там Той по много и различни начини, и за учени, и за неучени показва и изяснява, че няма чудодейни неща за просветения. Ето един пример от Учителя, който той разказва на учениците: събитието се развива в мохамеданския свят. Имало един дервиш, който се движел от село на село с магарето си. Понеже магарето било вече остаряло, както вървели по пътя между две села, магарето умряло. Натъжил се дервишът, но погребал магарето там на пътя, пък си и поплакал за сполетялата го загуба. В това време минали пътници. Попитали го защо плаче. Той не посмял да им каже истината и затова отговорил, че тук е умрял един светия и това е гробът му, над който той плаче. Така това място станало прочуто, а дервишът натрупал богатства от даренията на невежите посетители.
към текста >>

Натъжил се дервишът, но погребал магарето там на пътя, пък си и поплакал за сполетялата го загуба.
А я лекуваме с лекарства от аптеката. Драги приятели, желаещи да бъдете ученици на школата, четете лекциите и беседите от Учителя с разум и ще установите, че там Той по много и различни начини, и за учени, и за неучени показва и изяснява, че няма чудодейни неща за просветения. Ето един пример от Учителя, който той разказва на учениците: събитието се развива в мохамеданския свят. Имало един дервиш, който се движел от село на село с магарето си. Понеже магарето било вече остаряло, както вървели по пътя между две села, магарето умряло. Натъжил се дервишът, но погребал магарето там на пътя, пък си и поплакал за сполетялата го загуба. В това време минали пътници. Попитали го защо плаче. Той не посмял да им каже истината и затова отговорил, че тук е умрял един светия и това е гробът му, над който той плаче. Така това място станало прочуто, а дервишът натрупал богатства от даренията на невежите посетители. Разумният читател ще се усмихне, разбирайки какво иска да ни каже Учителят.
към текста >>

Ето идва Тодор Стоименов и му казва: „Бива ли така, дядо Благо да ни заблуждаваш, че си на екскурзия, а ти си бил тук." Отвръща му дядо Благо: „Тодоре, не бъркай магарето ми с мен.
В групата участвали и дядо Благо и Иван Антонов. На другия ден след екскурзията дядо Благо бил много изморен, затова останал в палатката да почива. Когато го търсели, бай Иван казвал: Той отиде на екскурзия до Урдините езера. Това той правел да не безпокоят дядо Благо, докато той си почива в палатката. След обед, дядо Благо вече си починал добре и излязъл вън от палатката. Ето идва Тодор Стоименов и му казва: „Бива ли така, дядо Благо да ни заблуждаваш, че си на екскурзия, а ти си бил тук." Отвръща му дядо Благо: „Тодоре, не бъркай магарето ми с мен. Аз бях на екскурзия из Урдините езера, а магарето ми беше тук." Защо го разказвам това? Ами защото Учителят каза да не му се правят паметници. А учениците му направиха и паметници, и църкви, и от учението - религия. Е. Той обеща, че ще ги разруши. И Той го прави и ще го прави, докато има такива, дето нарушават законите в Природата.
към текста >>

Аз бях на екскурзия из Урдините езера, а магарето ми беше тук." Защо го разказвам това?
На другия ден след екскурзията дядо Благо бил много изморен, затова останал в палатката да почива. Когато го търсели, бай Иван казвал: Той отиде на екскурзия до Урдините езера. Това той правел да не безпокоят дядо Благо, докато той си почива в палатката. След обед, дядо Благо вече си починал добре и излязъл вън от палатката. Ето идва Тодор Стоименов и му казва: „Бива ли така, дядо Благо да ни заблуждаваш, че си на екскурзия, а ти си бил тук." Отвръща му дядо Благо: „Тодоре, не бъркай магарето ми с мен. Аз бях на екскурзия из Урдините езера, а магарето ми беше тук." Защо го разказвам това? Ами защото Учителят каза да не му се правят паметници. А учениците му направиха и паметници, и църкви, и от учението - религия. Е. Той обеща, че ще ги разруши. И Той го прави и ще го прави, докато има такива, дето нарушават законите в Природата. Винаги съм се учудвал, когато съм минавал покрай мястото, където е положено тялото на Учителя да виждам хора, изправили се там, за да се молят.
към текста >>

77. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

Щом се разгневите, в духовния свят изниква един магарешки трън и там се чудят каква енергия се е употребила, та е изникнало това.
Най-големите чувствувания са вътре в мислите. Значи в умствено отношение голямо проветрение трябва. То иде. Великите мисли не се раждат от много мислене. Великите мисли идат отвътре, а не отвън. Щом се разгневите, в духовния свят изниква един магарешки трън и там се чудят каква енергия се е употребила, та е изникнало това. Има неща в света, които и с молитва не се постигат. Хората правят света, а не света хората. Туй е сигурното в Духовния свят, че можете да разчитате на тяхната любов. И там, като отидете, ще се почувствувате като в къщи. Вие се стараете да можете да задържите едно чувство от любовта по за дълго време.
към текста >>

78. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Едно време магарето имало малък ръст и никакъв глас.
Когато имат да дават, проповядват Христовия закон, а когато имат да вземат - Мойсеевия закон. Аз им казвам, като влезете в стаята ми, турете си погрешките в шишета, защото миришат, затулете ги добре, аз ще ги видя. Няма да лъжете, ако ви даде някой от любов, вземете, идете, работете. Този свят е много умен, вие не можете да ги лъжете, те са специалисти по лъжата, майстори са те. Вие, като проповядвате Христовото учение, прилагате по следующия пример. Едно време магарето имало малък ръст и никакъв глас. Почнало да се моли на Господа да му даде голям ръст и голям глас да се забелязва между другите животни и Бог му ги дал и то си рекло: „Сега аз ще оправя света." Среща един градинар, който му казал: „Ела ми пази градината и аз ще те възнаградя". И го турил да пази, но то като тръгнало из градината да пази, изпотъпкало всичко, разпъдило птичките. Като дошел градинарят и видял изтъпканата градина, взел та го набил хубаво. Понякой път, аз съм принуден да кажа истината, щом аз ви направя забележка, не е добре, аз ви го казвам, за да не страдате. Според моето учение аз трябва да мълча, ще си научите урока по друг начин.
към текста >>

79. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден.
Вие пратите работник на лозето си, но като го пореже и вие ще плачете с него заедно. Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете лозето". Така че добре ще работите, ще се молите. Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея, направил й един хубав гроб и го украсил. Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни.
към текста >>

" Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него.
Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни. Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре. Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание? " Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали.
към текста >>

Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло.
Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре. Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание? " Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си".
към текста >>

Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето.
Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание? " Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете!
към текста >>

Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му.
Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете! Това е окултен разказ, върху който размишлявайте! Закона е: Когато има изобилие, чакайте, нека са прояви. Дойде някой, иска да работи - не го спирайте!
към текста >>

Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си".
Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете! Това е окултен разказ, върху който размишлявайте! Закона е: Когато има изобилие, чакайте, нека са прояви. Дойде някой, иска да работи - не го спирайте! Пратете го по селата да работи, с радост да замине.
към текста >>

Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете!
Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете! Това е окултен разказ, върху който размишлявайте! Закона е: Когато има изобилие, чакайте, нека са прояви. Дойде някой, иска да работи - не го спирайте! Пратете го по селата да работи, с радост да замине. Пратете го да работи като му кажете: На време си дошъл, братко, отдавна те чакат по селата.
към текста >>

80. 4. В СУНГУРЛАРЕ

Жечо Панайотов

Баща ми измоли игумена да даде манастирското магаре, за да отида до село за тия документи.
Използуваха го много сливенски семейства през летните месеци. Баща ни беше познат с игумена, той даде на семейството ни хубава стая и прекарахме добре. По едно време, стана дума, че трябва да се запишем за училище. Брат ми беше изкарал четвърто отделение и трябваше да дойде с мен, да учи в сливенската гимназия. Оказа се, че трябва веднага да стане записването ни в сливенската гимназия, но нямахме при себе си документите за завършеното образование. Баща ми измоли игумена да даде манастирското магаре, за да отида до село за тия документи. Пътят небе малък, но благодарение, че бях минавал и други път по него, баща ми също ми даде упътвания, та така можах да пропътувам благополучно на отиване и на връщане. Даже нашите роднини там, ми напълниха две кошници с грозде, турихме ги в дисаги, та на третият ден живо-здраво се завърнах при нашите в манастира. В края на летуването, отидохме с брат ми в Сливен да се запишем за училище, а семейството ни се завърна в Сунгурларе. Леля ни и роднини ни намериха квартира в едно семейство - Задгорски, майката вдивица, а имаше двама синове на наша възраст, също ученици. Беше уговорено да ни дава и храна на първо време.
към текста >>

81. 19. МУСАЛА

Багажите си носехме на гръб, още не бяхме свързани с хора, които имат коне и магарета, за да ни улеснят поне в изкачването на багажите.
включително, Учителят заедно с приятелите, братя и сестри, млади и стари, често пъти и деца, предприемаше екскурзии, за повече дни към връх Мусала. Тогава пътищата пък и превозните средства бяха лоши. До Чам Кория /Боровец/ се стигаше трудно. Използувахме стари и раздрънкани автобуси и камиони на частниците, но ние издържахме всичко. Радостта, че сме с Учителя, че сме заедно с Него, ни даваше криле и ние излитахме към височините с радост. Багажите си носехме на гръб, още не бяхме свързани с хора, които имат коне и магарета, за да ни улеснят поне в изкачването на багажите. Екипът ни беше примитивен. Специална екипировка за планината тогава още нямаше. Отивахме с обикновените си дрехи и обуща и тук-там някой да носи платнище. От Чам Кория, за към върха, тръгнахме на дълга върволица, от няколкостотин хора, мъже, жени от всички възрасти, между които старци и деца. Стигнахме и се разполагахме обикновено около първото езеро, където днес са хижите.
към текста >>

82. 46. БАГАЖИТЕ, КОНЕТЕ И СВОБОДНИТЕ МИ РЪЦЕ

В Сепарева баня се разтичвахме да търсим магарета и коне, да пренасят багажа срещу заплащане.
Този керван беше на десет коня. Ние тръгвахме от Сепарева баня нагоре през Паничище и по една едва видима пътека до хижа „Скакавица". А от София до Сепарева баня пътувахме с камиони или с рейсове. А първият път, когато отидохме, пътувахме с влака от София до Дупница. Багажа го натоварихме и го таксувахме, като багаж, стигнахме, разтоварихме го, наехме камион да го закара до Сепарева баня, а хората тръгваха пеш след нас. В Сепарева баня се разтичвахме да търсим магарета и коне, да пренасят багажа срещу заплащане. По-късно се намери този Янко, който имаше десет коня, който се занимаваше с прекарване на дърва от горите. По-късно Славчо Печеников проучи и друг път - през Самоков, Говедарци, Гюлечица до хижа „Вада" стигаха камионите с багажите. Там на хижа „Вада" ни чакаха вече конете на Янко, изкачваха багажа до „Седемте езера". А причината за прехвърлянето бе следната. Една година сме стоварили багажа си от камионите, търсим коне от Сепарева баня, а те се бяха уговорили да ни искат двойно за превоз от предходната година.
към текста >>

83. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

От селото наемахме магарета, катъри, коне за изнасяне на багажите.
След изкачването на багажите, хората и настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухни, продоволствен пункт, какъвто всякога имахме и всякакви други общи съоръжения, каквито са необходими за голяма група летуващи. Конярите пък използувахме за докарване на продукти необходими за лагера, което нещо ставаше предимно от Дупница /сега Станке Димитров/ Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти, хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки, всичко от което имахме нужда в най-голямо разнообразие. Първата група /тази от 1929 г./, беше от около шестдесет души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. Оттам багажите с камион до село Сепарева баня, а хората кои както можеше, предимно пешком, за да измине четиринадесеткилометров път до селото. От селото наемахме магарета, катъри, коне за изнасяне на багажите. Това разбира се беше доста сложно и неудобно. Трудностите са, които карат човек да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори", казва Христос. Затова, през следващите години благодарение на мислене и търсене идваха все по-големите и по-добри улеснения. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите, най-вече от тези на Изгрева.
към текста >>

84. 69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Стоварвахме багажите там и почвахме да търсим селяните, които имаха магарета, катъри, коне, за да ни изкарат багажите горе, едно такова събитие, като нашето идване, в затънтеното и глухо по онова време село бързо намираше отзвук и цялото село се вълнуваше.
69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Следващият не по-малко важен въпрос, беше транспорта на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване, беше направо с камиони от София до това село Сепарева баня. Малкото площадче там, беше изходната ни база за изкачването ни в планината. Стоварвахме багажите там и почвахме да търсим селяните, които имаха магарета, катъри, коне, за да ни изкарат багажите горе, едно такова събитие, като нашето идване, в затънтеното и глухо по онова време село бързо намираше отзвук и цялото село се вълнуваше. Селяните знаеха вече за нас и бързаха да използуват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те и сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се тези селяни в многото случаи, използуваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително висока плата за услугата, която следваше да ни направят. Това беше съпроводено често пъти с недотам приятни пазарлъци, но накрая всичко се уреждаше благополучно и тръгваше керванът с багажи по стръмните и каменливи пътеки, а някъде и без пътеки по очарователната Рила. Между нашите сестри, имаше една, така да се каже, малко някак сбутаничка.
към текста >>

След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария?
Аз, който поех грижата, да не би някой багаж да остане не натоварен или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първият път, осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажа й стоеше още на площадчето. Тъй като всеки си поемаше грижата, неговият багаж да се натовари. В първите времена това беше така, после това не беше необходимо. Но, когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който тъй остро вълнуваше в този момент всички останали хора - хора тъй да кажем от първото качество. След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария? ", с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му.
към текста >>

Купя си едно магаре, закарам си с него багажа.
В първите времена това беше така, после това не беше необходимо. Но, когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който тъй остро вълнуваше в този момент всички останали хора - хора тъй да кажем от първото качество. След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария? ", с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му. Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от боговете сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи". Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане.
към текста >>

Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му.
След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария? ", с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му. Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от боговете сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи". Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно, въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти, за изхранването на лагера, намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница бв Бешик махала. Този човек, бай Янко, както се наричаше, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила.
към текста >>

Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери.
", с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спре, погледне ме и сериозно, невъзмутимо, с наставнически тон, като старозаветен проповедник каже: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни, да ги моля да ми прекарат багажа и да плащам толкова много пари и за отиване и връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му. Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от боговете сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи". Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно, въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти, за изхранването на лагера, намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница бв Бешик махала. Този човек, бай Янко, както се наричаше, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства, което показваше човек с много ценни качества: умен, честен, внимателен.
към текста >>

Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане.
Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерата хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му. Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от боговете сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи". Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно, въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти, за изхранването на лагера, намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница бв Бешик махала. Този човек, бай Янко, както се наричаше, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства, което показваше човек с много ценни качества: умен, честен, внимателен. В него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използува затрудненията: услужлив и добър във всяка отношение. Имаше много голямо умение в своята професия, като кираджия.
към текста >>

85. 96. ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ С УЧИТЕЛЯ

Така уредено ние тръгнахме с леките коли до Чам кория, оттам нагоре пешком, с багажите на гръб, нямаше коне, които да наемем, нито магарета даже.
Притиснат от необходимостта и наредбата, той казал не дотам вярната причина. Получава разрешение и се връща на Изгрева доволен, за да каже; че всичко е уредено. Но още преди да почне, Учителят го погледнал строго и му казал: „Аз на кола, получена с лъжа не се качвам". С наведена глава и засрамен Борис се връща при милиционерския началник, който давал разрешенията и му казал точната истина, че Учителят Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам кория. Началникът без възражения разрешил. Така уредено ние тръгнахме с леките коли до Чам кория, оттам нагоре пешком, с багажите на гръб, нямаше коне, които да наемем, нито магарета даже. Бавно с много спирания и почивки стигнахме до хижата. На другия ден по същият начин до върха. След като се върнахме оттам, прощална екскурзия направихме и до Черни връх, Витошкият първенец. След тези екскурзии Учителят все повече и повече отпадаше. През месец декември, отбелязва Жечо Панайотов, двама с другарката ми го посетихме.
към текста >>

86. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

И Учителят бил много възмутен и казал, махнал с пръст и казал: „Това е за последен път, друг път няма да минавам оттук." Учителят бил много възмутен от това желание на самите местни жители да изкористяват за магаретата, за товара взимали са много, много пари.
Ти си ми го диктувал. Н.Д. Не мога да си спомня. В.К. Друг един случай ти си ми го разказвал за Сепарева баня. Първите години, когато сте излизали през Сепарева баня. Но тогава, в един момент самите селяни започват да искат много пари. И Учителят бил много възмутен и казал, махнал с пръст и казал: „Това е за последен път, друг път няма да минавам оттук." Учителят бил много възмутен от това желание на самите местни жители да изкористяват за магаретата, за товара взимали са много, много пари. Особено имало един селянин, който в момента толкова много пари искал, че направо било възмутително. И Учителят казал: „Друг път няма да минаваме". Този случай ти си ми го разказвал. Н.Д. Виж какво, общо взето като се стоварвахме там първите няколко 2-3 години, когато минавахме през Сепарева баня вярно, че се създаваше малко суматоха. Едни искаха повече пари, и така но вкрая на краищата се уреждаше.
към текста >>

87. 31. УЧИТЕЛ В РОДНОТО СЕЛО

Станаха да играят на играта „шарна-варна варму" и после - на „магаре".
Поканиха една вечер и мене на гуляй. Като се наядоха, започнаха да пият вино. Всеки държеше в ръцете си по една дамаджана от по три литра и си правеха шеги, че уж дамаджаната представлява артилерийско оръдие и откъдето се яви неприятел, който е срещу него, стреля. Неприятелят се явяваше от изток от село Ковачевци, от север от Цар Асен, от запад от Осиково, от юг от Асеново и всеки обръщаше дамаджаната и стреляше в тая посока. Това продължи, докато се напиха кьоркютюк, както му казват във Водица. Станаха да играят на играта „шарна-варна варму" и после - на „магаре". И наредят се: един се хване о масата, други се хване за кръста му, трети - за неговия кръст и образуват едно дълго магаре, като държат една върва. Има един, който пази магарето, а другите се качват върху гърбовете им. Ако успее да ритне някого от тях, онези ставаха магарета, които са прави, пък другите пък ги качваха. Аз ядох пържени яйца и пих вода. В разните им игри не взех участие.
към текста >>

И наредят се: един се хване о масата, други се хване за кръста му, трети - за неговия кръст и образуват едно дълго магаре, като държат една върва.
Като се наядоха, започнаха да пият вино. Всеки държеше в ръцете си по една дамаджана от по три литра и си правеха шеги, че уж дамаджаната представлява артилерийско оръдие и откъдето се яви неприятел, който е срещу него, стреля. Неприятелят се явяваше от изток от село Ковачевци, от север от Цар Асен, от запад от Осиково, от юг от Асеново и всеки обръщаше дамаджаната и стреляше в тая посока. Това продължи, докато се напиха кьоркютюк, както му казват във Водица. Станаха да играят на играта „шарна-варна варму" и после - на „магаре". И наредят се: един се хване о масата, други се хване за кръста му, трети - за неговия кръст и образуват едно дълго магаре, като държат една върва. Има един, който пази магарето, а другите се качват върху гърбовете им. Ако успее да ритне някого от тях, онези ставаха магарета, които са прави, пък другите пък ги качваха. Аз ядох пържени яйца и пих вода. В разните им игри не взех участие. Срам ме беше да играя с учителите си, които са ме учили някога, на пиянски игри.
към текста >>

Има един, който пази магарето, а другите се качват върху гърбовете им.
Всеки държеше в ръцете си по една дамаджана от по три литра и си правеха шеги, че уж дамаджаната представлява артилерийско оръдие и откъдето се яви неприятел, който е срещу него, стреля. Неприятелят се явяваше от изток от село Ковачевци, от север от Цар Асен, от запад от Осиково, от юг от Асеново и всеки обръщаше дамаджаната и стреляше в тая посока. Това продължи, докато се напиха кьоркютюк, както му казват във Водица. Станаха да играят на играта „шарна-варна варму" и после - на „магаре". И наредят се: един се хване о масата, други се хване за кръста му, трети - за неговия кръст и образуват едно дълго магаре, като държат една върва. Има един, който пази магарето, а другите се качват върху гърбовете им. Ако успее да ритне някого от тях, онези ставаха магарета, които са прави, пък другите пък ги качваха. Аз ядох пържени яйца и пих вода. В разните им игри не взех участие. Срам ме беше да играя с учителите си, които са ме учили някога, на пиянски игри. Станах и си отидох.
към текста >>

Ако успее да ритне някого от тях, онези ставаха магарета, които са прави, пък другите пък ги качваха.
Неприятелят се явяваше от изток от село Ковачевци, от север от Цар Асен, от запад от Осиково, от юг от Асеново и всеки обръщаше дамаджаната и стреляше в тая посока. Това продължи, докато се напиха кьоркютюк, както му казват във Водица. Станаха да играят на играта „шарна-варна варму" и после - на „магаре". И наредят се: един се хване о масата, други се хване за кръста му, трети - за неговия кръст и образуват едно дълго магаре, като държат една върва. Има един, който пази магарето, а другите се качват върху гърбовете им. Ако успее да ритне някого от тях, онези ставаха магарета, които са прави, пък другите пък ги качваха. Аз ядох пържени яйца и пих вода. В разните им игри не взех участие. Срам ме беше да играя с учителите си, които са ме учили някога, на пиянски игри. Станах и си отидох. Казали на Стоян Пейков, мой съсед, да не отивам друг път на гуляите им, защото ги било срам от мене, щом не ям и не пия с тях заедно.
към текста >>

88. 97. СПАСЕНИЯТ ПАРАХОД

Един път, де, ама през другото време все аз сека клекове, И от клековете направили много пейки, така-магаренца, за да можем да сядаме вечерно време от 6 ч до 10 ч - нашите братя и сестри имат разкази, стихове, някои певици има, изобщо всяка вечер можем да се забавляваме, правим нещо като вечеринка.
97. СПАСЕНИЯТ ПАРАХОД Учителят може да си прави тялото видимо и невидимо, а може и да си напуска тялото. Това ни доказва следният случай. Аз съм сякъл и даже Учителят ми е помагал на Рила. Един път, де, ама през другото време все аз сека клекове, И от клековете направили много пейки, така-магаренца, за да можем да сядаме вечерно време от 6 ч до 10 ч - нашите братя и сестри имат разкази, стихове, някои певици има, изобщо всяка вечер можем да се забавляваме, правим нещо като вечеринка. Някои пеят, други свирят, трети прочитат свои разкази, които през деня са написали. Значи, творчеството, което през деня е направено. Имаше даровити братя и сестри. Докато те пееха, свиреха и четяха свои работи, аз бях седнал до Учителя от лявата Му страна. И както слушахме изнесеното от братя и сестри, Учителят клюмна глава, заспа и се облегна на моето дясно коляно.
към текста >>

89. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

Като приберяха овеса, аз тръгвах с едно магаре и с разсилния от училището минавахме от къща на къща и молехме да ни дадат по някоя кофа овес за книги за училището.
Бях създал библиотека с книги, най-вече с народни приказки, защото селяните най-много тях обичаха да четат. Бях набавил към 1600 книги. Есенно време селяните в с. Равна сееха само овес, защото селото е планинско и друго там не се ражда, освен картофи. А овесът служеше за зоб на конете; тогава конете бяха живата тяга на селяните. Като приберяха овеса, аз тръгвах с едно магаре и с разсилния от училището минавахме от къща на къща и молехме да ни дадат по някоя кофа овес за книги за училището. Като те обичат селяните, то става. Продавахме събрания овес и с тези пари купувахме книгите за библиотеката. Идваха жени, булки, моми, старци, овчари - взимат книгите и ги четат. Още на другата сутрин викам кмета на селото и му предавам училището по опис. Взимам една каруца и си натоварвам багажа и през Драгоман, Сливница и хайде в село Алдомировци.
към текста >>

90. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

За да ви дойде едно голямо нещастие, дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба.
Той е процес на пречистване. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият подразбира единственият живот, който е чист. Ти не можеш да се освободиш, но трябва да се пречистиш. Никога човек не може да се освободи; и хиляди цървули да скъсаш, пак не можеш да се освободиш, но да се пречистиш е твоя работа. За да ви дойде едно голямо нещастие, дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба. Домът, общественият живот, народността и религията, това са завършиени процеси, те не могат да се поправят. Сега трябва да дойде нещо съвършено ново, старото няма какво да се поправя. Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече! Старото нека го оправят другите. Някой казва: „Дай на тия хора ум." Всички хора имат доста ум, ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа.
към текста >>

91. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Жиците на цигулката някой път не са добри проводници, също и „магаренцето" и „горното прагче" на цигулката.
Боли те нещо - знай, че си жив. Мъртвите нищо не ги боли. Здравето ти зависи от въздуха, който дишаш, от водата, от къщата и от твоите мисли и чувства. 10. Разговор с Учителя на 7.II.1936 год. Който е добър проводник, метал, лесно преодолява мъчнотиите, а недобрите проводници -обратното. Жиците на цигулката някой път не са добри проводници, също и „магаренцето" и „горното прагче" на цигулката. Един музикант най-напред ще изсвири едно парче да тонира хората. Второто парче - да завладее. Третото парче - да почне да чувствува; и четвъртото парче - да почне да мисли. За музикантите трябва една нова школа. Класическата музика не е идеална, тя е едностранчива.
към текста >>

92. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Магарешки трън Магарешкият трън с едно поливане не става.
Цялата природа е евангелие. Гледам, вятърът лъха. Казвам: „Като него трябва да бъда." Като видя слънцето, казвам си: „Като него трябва да бъда." Също и като цветето, като чистия извор и пр. Благодарност Сега новото е, че трябва да благодарим на Бога, че сме дошли дотук. Не сме останали назад. Магарешки трън Магарешкият трън с едно поливане не става. Промени ще има във вас, но време трябва. Така е с онзи, който чуе една беседа, [но] не може да се повдигне. Грехът в света е една присадка. Като счупите тази присадка, доброто само по себе си ще расте. Питомното е присадено с диво.
към текста >>

93. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Знанието Знанието се уподобява на книгите, които магарето носи.
Приликата, духовното е съдържание, а външното е формата. Да знаеш всеки предмет къде е поставен - това е пространство, а наредените предмети е времето. Ако няма никакви предмети, какво ще мислим за пространството, как ще си го представим? Нашето разбиране за света е илюзия, а не е светът илюзия. Познаването Малките неща можем да ги познаем, като ги увеличим, а големите - като ги намалим. Знанието Знанието се уподобява на книгите, които магарето носи. Ако книгите се четат и прилагат, то е разумният човек; ако се само пренасят, то е магарето, натоварено с мощи. Постижението стои в приложението. Създаването на света е по права линия. Бог иска от него благо да даде и на другите да се развиват, не иска сам да бъде. Един грам да имаш от умствената материя, е достатъчно.
към текста >>

Ако книгите се четат и прилагат, то е разумният човек; ако се само пренасят, то е магарето, натоварено с мощи.
Да знаеш всеки предмет къде е поставен - това е пространство, а наредените предмети е времето. Ако няма никакви предмети, какво ще мислим за пространството, как ще си го представим? Нашето разбиране за света е илюзия, а не е светът илюзия. Познаването Малките неща можем да ги познаем, като ги увеличим, а големите - като ги намалим. Знанието Знанието се уподобява на книгите, които магарето носи. Ако книгите се четат и прилагат, то е разумният човек; ако се само пренасят, то е магарето, натоварено с мощи. Постижението стои в приложението. Създаването на света е по права линия. Бог иска от него благо да даде и на другите да се развиват, не иска сам да бъде. Един грам да имаш от умствената материя, е достатъчно. Най-лесният път за постижения Най-лесният път за постижения в света е любовта.
към текста >>

Това е възможно толкова, колкото рибите могат да нападнат магаретата и обратното.
Това трая от 1945 до 1990 г. - 45 години, така, както бе предсказал и определил Учетелят Петър Дънов. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) Запитват Учителя. - Ако германците минат през България, няма ли да я атакуват? Учителят. - Има неща невъзможни. Това е възможно толкова, колкото рибите могат да нападнат магаретата и обратното. Сега трябва да се разтоварвате и да не бъдете ... Една сестра каза: - Искаме да постигнем много неща, но не можем. Учителят: - Ето коя е причината. За постижение на едно нещо се искат три условия: с ума ще искаш, със сърцето си ще търсиш и с волята си ще хлопаш и ще правиш усилия. Тези са думите на Христа: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори." Под „искане" се разбира да научиш законите, чрез които ще ги постигнеш. Под „търсене" се разбире „обичане".
към текста >>

94. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

Лаенето на кучето, ревът на магарето са плоски гласове.
Ще се научите да се концентрирате, ще си отваряте горното си гърло. В облия глас има нещо приятно, привлекателно. Вярата, надеждата, любовта, разумността ще усилят облия глас. Щом човек има объл глас, той е добър. Когато дойде един при вас с объл глас, приятно ви е да седи повече, а ако дойде някой с плосък глас, не можете да го търпите. Лаенето на кучето, ревът на магарето са плоски гласове. Човек едвам е почнал да проучава човешкия глас. В природата ги има всички видове гласове. (17.III.1937год, сряда) 308. Пеенето и висшите вибрации Когато пеете, ще образувате ония висши вибрации, които ще ви излекуват. Гласа си употребете за лекуване.
към текста >>

95. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали.
8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан При първото заспиване, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба. Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на зъбите, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих. Тая заран е ясно, топло и тихо време. Аз бързам с приключването, та да мога да си замина. 9.VI.1934 год., събота Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали. До 1 1/2 ч спах и разбудих моите кираджии. И в 2 1/2 ч потеглихме. Дъжд бе валял, затова имаше кал и трудно се пътуваше. В 6 и 35 влакът потегли. В 6 вечерта бях в София.
към текста >>

Изпратих Младена в Губеш с магарето на Атанас Димитров да ми донесе една тенекия газ и 10 кгр, сирене.
Обещаха ми. Възварихме един чайник вода у Илия Тошев, напих се и си дойдох да нощувам. 28.1Х.1934 год., петък, с. Равна Още от сутринта очаквахме да се завърне Младен от Годеч, за да видим дали ще пуснат децата си да дойдат - дъщерята на Милуш Рангелов и на Костадин Антов сестрата да изпрати детето си в Равна. Младен се върна и съобщи, че тия хора се отказват да си изпратят децата в Равна. Изпратих Младена в Губеш с магарето на Атанас Димитров да ми донесе една тенекия газ и 10 кгр, сирене. Всичко досега си набавих от Губеш: кашкавал 7,150 кгр. по 32 лв. 229 лв. 10 кгр. сирене 20 200 лв.
към текста >>

Отидох у Симо Игов, за да му съобщя, че магарето трябва да се пусне на паша, понеже не ще ходим из селото.
Изкъпах се и изпрах и си легнах. 4.ХI.1934 год., неделя Събудих се точно в 5 и станах. След наряда прочетох неделната беседа от X серия „Дванадесеттях племена", защото се канех тоя ден да го посветя на събиране овес из селото. Но отказах се, понеже хората се бяха разотишли по разни свои работи. Закусих у Младенови и у бай Илкови. Отидох у Симо Игов, за да му съобщя, че магарето трябва да се пусне на паша, понеже не ще ходим из селото. На връщане от тях се чувствувах не добре разположен и сънно настроен. Върнах се и в 12 1/2 легнах и спах до 3 ч. Станах и се заех с правене на една стълба. Моми и момци помагаха, свириха, играха около ми, а аз работих и на стъмняване я доизкарах. Вечерях у Младенови и си дойдох в училище.
към текста >>

96. 47. Разговор: за северните сияния, за времето, петела и др.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Като престана да пея, тогава..." Дете яздело магаре.
Големите народи се бият, малките седят и им дават урок. Днес времето е топло, на сянка 15°. Петелът пее и казва: „Всичките промени показват, че на добре отива. Каквото пишат вестниците, право е, но тълкуванията са криви." Щом петелът кукурига, стой си; щом престане да кукурига, да те няма вкъщи, землетресение ще стане. „Докато аз пея, казва, свободен бъди. Като престана да пея, тогава..." Дете яздело магаре. Един старец му казал: „Дете, хайде да си говорим! " - „Хайде, дядо! " - „Слез ти от магарето, да се кача аз! " - „Добре, дядо! " Слязло и старецът се качил.
към текста >>

" - „Слез ти от магарето, да се кача аз!
Каквото пишат вестниците, право е, но тълкуванията са криви." Щом петелът кукурига, стой си; щом престане да кукурига, да те няма вкъщи, землетресение ще стане. „Докато аз пея, казва, свободен бъди. Като престана да пея, тогава..." Дете яздело магаре. Един старец му казал: „Дете, хайде да си говорим! " - „Хайде, дядо! " - „Слез ти от магарето, да се кача аз! " - „Добре, дядо! " Слязло и старецът се качил. После детето казало: „Дядо, хайде да си говорим. Сега слез ти от магарето, да се кача аз! " Старецът казал: „А, не може!
към текста >>

Сега слез ти от магарето, да се кача аз!
" - „Хайде, дядо! " - „Слез ти от магарето, да се кача аз! " - „Добре, дядо! " Слязло и старецът се качил. После детето казало: „Дядо, хайде да си говорим. Сега слез ти от магарето, да се кача аз! " Старецът казал: „А, не може! " Детето се изхитрило. Видяло един кон, взело от него конски мухи, пуснало ги на магарето, магарето легнало на задницата си и дядото слязъл. И сега, на магарето - конски мухи. По български говори петелът: „ку" - значи искам; „ри" - да рия.
към текста >>

Видяло един кон, взело от него конски мухи, пуснало ги на магарето, магарето легнало на задницата си и дядото слязъл.
" Слязло и старецът се качил. После детето казало: „Дядо, хайде да си говорим. Сега слез ти от магарето, да се кача аз! " Старецът казал: „А, не може! " Детето се изхитрило. Видяло един кон, взело от него конски мухи, пуснало ги на магарето, магарето легнало на задницата си и дядото слязъл. И сега, на магарето - конски мухи. По български говори петелът: „ку" - значи искам; „ри" - да рия. Двете срички означават: „Иди да ринеш! Хубаво си върши работата, че другояче..." „Кът, кът" значи: „Ела, ела! " В речта на българите имат „му".
към текста >>

И сега, на магарето - конски мухи.
После детето казало: „Дядо, хайде да си говорим. Сега слез ти от магарето, да се кача аз! " Старецът казал: „А, не може! " Детето се изхитрило. Видяло един кон, взело от него конски мухи, пуснало ги на магарето, магарето легнало на задницата си и дядото слязъл. И сега, на магарето - конски мухи. По български говори петелът: „ку" - значи искам; „ри" - да рия. Двете срички означават: „Иди да ринеш! Хубаво си върши работата, че другояче..." „Кът, кът" значи: „Ела, ела! " В речта на българите имат „му". Добре е то, всичко е за добре.
към текста >>

97. 52. Разговор с любимия ни Учител на Витоша

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка: Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце.
Това е изобретение на света. Има нещо, което хората не могат да изсекат. Светлината не могат да изсекат. Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните. Което започва с буря, свършва с тишина. Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка: Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце. Магарицата умряла. Всички отивали на гроба й и се лекували. „Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин. Ана (Шишкова) са... (прилича на майка си). У българите суеверието е: като намери петало, пази го, да му върви.
към текста >>

„Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин.
Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните. Което започва с буря, свършва с тишина. Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка: Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце. Магарицата умряла. Всички отивали на гроба й и се лекували. „Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин. Ана (Шишкова) са... (прилича на майка си). У българите суеверието е: като намери петало, пази го, да му върви. Учителят погледна с благоговение към небето и каза: - Тази сутрин един художник изложил една картина на небето. Питах го защо. Той отговори: „Туй, което започва с буря, свършва с тишина.
към текста >>

98. 57. Светлина и пространство

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Магарето носи книгите, а човекът ги чете и трябва да приложи прочетеното.
Илюзия са неща неразбрани. Нашето разбиране за света е илюзорно, понеже големите неща са намалени, а малките - увеличени. Погрешката е в разбирането. Ако с перото можеш добре да пишеш, перото е на място. Ако не можеш да пишеш, не перото е виновно, щом не е повредено. Магарето носи книгите, а човекът ги чете и трябва да приложи прочетеното. Изядох плода и посадих семката. Като вкуся от плода, прогледна, прослушам и закарам смело. Правата линия е създала света. Човек, като иска да се проектира, да даде неговото благо на други, да се радват, образува се права линия. Умствена материя да събереш, за да мислиш.
към текста >>

99. 143. Качествата у човека

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар.
Силен баща още, го бил. „Защо го биеш? " - „Не ще да работи, бе, не ще да работи, а баща ми още работи." Бащата и майката, като бият, са капелмайстори - бащата пее, майката дава такт. Преградата между животните ще ги предпази, да има прегради. Научи се да хвърчиш, конят затова хвърля. Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар. Да не те е страх, но да пазиш разположение. Да не си на същия уровен на мечката. От каквото се страхуваш, придобиваш му качеството. Страхливите хора са много жестоки, като намерят някого, искат да си отмъстят. Скръбта иде от земята.
към текста >>

100. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев