Търсене в текстове за 'Магаре'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80. Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище. Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега да вземем например мислите и желанията.
към текста >>

2. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре.
Ние сме в едно предградие; истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина щото Черната ложа да упражнява лошо влияние. Ако сега не изправите всичко, невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата. Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода; тогава дайте и мене свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мене, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърли срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния свят (мир). С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и вас си. Най-после, ако има някое съмнение у вас, кажете ми.
към текста >>

3. Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София

Не, защото сърбите ще отстъпят като магарета.
Е, добре. Сърбите в 1885 г. не бихме ли ги еднаж? Бива ли и сега да ядат тимара**? Не. Два пъти човек за един кабахат*** не се бие. Не, защото сърбите ще отстъпят като магарета. Не ги гледай, че са се много наежили или че много кряскат. Те се ежат, за да се смирят; кряскат, за да млъкнат. И когато хич не се надеем, ще видим краен оборот на работите. А сега тези, последните, трябва да се изострюват, да дойдат до апогея на своето развитие, и когато всичко стигне до кулминационната точка, ще почнем да забелязваме обрата. Ама ще речете: в 1885 г.
към текста >>

4. Димитър Голов завършва земния си път.

Хвана ме магарешката кашлица и три месеца ме държа.
Учителя разказва една случка от тази книжарница: „Тук имаше един евангелист, който беше слуга в книжарницата на нашия приятел Голов. Умен човек беше. Той беше секретар, касиер, цели.... години, пушел тютюн. Казва: „Исках да се освободя, какви ли молитви не четох, какви ли стихове не четох… Казах си: Няма да пушиш, но въпреки това пушех. Един ден си казах: Господи, намери един начин да се освободя от този тютюн. Хвана ме магарешката кашлица и три месеца ме държа. По този начин ме отвикна да пуша.“ (3) В началото когато в София Учителя П. Дънов започва да държи кратки беседи в неделен ден върху стихове от Библията, слушателите са четирима: Д. Голов, Т. Бъчваров, Петко и Гина Гумнерови.
към текста >>

5. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде.
Спомен на Мария Младенова 15. ВИХРУШКАТА Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й. А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала.
към текста >>

Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му.
15. ВИХРУШКАТА Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й. А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала. Чуди се как така Учителят хвърчи заедно с вихрушката.
към текста >>

След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й.
Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й. А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала. Чуди се как така Учителят хвърчи заедно с вихрушката. Пак вървят известно време и пак се чувства зле, пак едва се задържа на седлото.
към текста >>

6. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце.
Венера изпраща своята лъчезарна усмивка. Въздухът е свеж и топъл. Няма нито сняг, нито студ. Но Марта е стара неверница и затова дебелите палта са навързани върху раниците ни, за всеки случай.И тоз път не сме малцина - повече от 200 души. Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните млекари, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града. Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце. Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност.
към текста >>

7. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца.
Възлизаме по билото на планината. Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат. Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство. Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред. Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя.
към текста >>

8. Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси

Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре.
Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси. Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара лозе. И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка.
към текста >>

9. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко.
Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява на хоризонта подобно красиво девойкино лице. Витоша, в сутрешния здрач, едвам се вижда - като някакво мрачно видение.Настигаме се тълпи и се отминаваме. Чуват се весели поздрави, шеги, закачки. Всички са облечени топло. Срещнаха ни два празни автомобила - някои рано се отвозиха до Драгалевци, сега ни чакат някъде. Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко. Селяни, облечени в бели кожуси безгрижно ги боцкат по хълбоците и си напяват нещо. Магаренцето му е банката - тя му работи - спестовна каса е, за себе си нищо друго не ще, освен малко сенце, бистра водица и топло дамче. Селянка носи чесън сплит.Полека се развиделява. Звездите полека лека гаснат. Небето побелява.
към текста >>

Магаренцето му е банката - тя му работи - спестовна каса е, за себе си нищо друго не ще, освен малко сенце, бистра водица и топло дамче.
Чуват се весели поздрави, шеги, закачки. Всички са облечени топло. Срещнаха ни два празни автомобила - някои рано се отвозиха до Драгалевци, сега ни чакат някъде. Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко. Селяни, облечени в бели кожуси безгрижно ги боцкат по хълбоците и си напяват нещо. Магаренцето му е банката - тя му работи - спестовна каса е, за себе си нищо друго не ще, освен малко сенце, бистра водица и топло дамче. Селянка носи чесън сплит.Полека се развиделява. Звездите полека лека гаснат. Небето побелява. Смали се лицето на Венера. Тя винаги побледнява при появата на слънцето и лъчите й трептят, трептят... Витоша вече ясно се очертава бяла и красива.
към текста >>

10. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден.
Вие пратите работник на лозето си, но като го пореже и вие ще плачете с него заедно. Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете лозето". Така че добре ще работите, ще се молите. Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея, направил й един хубав гроб и го украсил. Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни.
към текста >>

" Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него.
Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни. Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре. Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание? " Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали.
към текста >>

Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло.
Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре. Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание? " Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си".
към текста >>

Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето.
Забогатял и си казал: „Добре, че ми умря магаричката". Научил се и другият дервишин и го заобиколил и го попитал: „Какво стана така че ти тръгна на забогатявание? " Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече порастнало, за да си служи с него. Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете!
към текста >>

Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му.
Той го взел за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете! Това е окултен разказ, върху който размишлявайте! Закона е: Когато има изобилие, чакайте, нека са прояви. Дойде някой, иска да работи - не го спирайте!
към текста >>

Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си".
Обаче магаренцето, вече израстнало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете! Това е окултен разказ, върху който размишлявайте! Закона е: Когато има изобилие, чакайте, нека са прояви. Дойде някой, иска да работи - не го спирайте! Пратете го по селата да работи, с радост да замине.
към текста >>

Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете!
Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и да го украси. И ето че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди кое си място и почнали да посещават гроба му, и да носят дарове и изцеления ставали. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: „Твоето магаре мяза на майка си". Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре няма да се прочуете! Това е окултен разказ, върху който размишлявайте! Закона е: Когато има изобилие, чакайте, нека са прояви. Дойде някой, иска да работи - не го спирайте! Пратете го по селата да работи, с радост да замине. Пратете го да работи като му кажете: На време си дошъл, братко, отдавна те чакат по селата.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко.
Самотно отекват стъпките ми. Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци.
2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние.
към текста >>

13. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Най-сетне багажът ни е натоварен на 12 магарета и 6 коня и в 10 часа сутринта потегляме на път.Ето го преддверието на Рила, същинска каменна пустиня.
Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го успокояваме. Колко парички прие то От нас докато благоволи да млъкне и се успокои.Конярите ни предлагат баснословни цени. Явяват се и други, които подбиват първите с цената. Тогава първите отстъпват и ние ги предпочитаме поради здравите им охранени яки коне. Колко енергия изхаби Симеонов докато оправи тая работа. Най-сетне багажът ни е натоварен на 12 магарета и 6 коня и в 10 часа сутринта потегляме на път.Ето го преддверието на Рила, същинска каменна пустиня. Натрошените камъни нагрети от августовско слънце издават адска горещина. Нищо утешително не представлява това преддверие. Голи скалисти сипеи, по които и човеци и добичета едвам напредват. И животни и хора плуват в пот. Слънцето напича и няма где да се скриеш на сенчица.
към текста >>

От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите.
След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите.
към текста >>

Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе.
И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе. Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха. Селяните бързаха да използват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се, тези селяни в многото случаи използваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително висока плата. Това беше съпроводено често пъти с не дотам приятни пазарлъци.
към текста >>

След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре.
Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш.
към текста >>

Купя си едно магаре, закарам си с него багажа.
Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане.
към текста >>

Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му.
„Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик. Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила.
към текста >>

Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери.
” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик. Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства.
към текста >>

Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане.
Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете. Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик. Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства. Умен, честен, внимателен, в него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използва чуждите затруднения. Услужлив и добър във всяко отношение, той имаше много голямо умение в своята професия като кираджия.
към текста >>

14. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Керванът от натоварени коне и магарета потегли.
Заминаване. Буря - 23 август 1929 1. Спомен на Олга Славчева 2. Писмо на Боян Боев Спомен на Олга Славчева 23 август 1929 г., петъкБлагодарствена молитва. Керванът от натоварени коне и магарета потегли. Прощален поглед към нашето изоставено селище.Небето реве от буря. На Сапарево всички се нагласяват в автомобили, но за мене място няма. Стоя на дъжда и се чудя що да правя. Изведнъж вратцата на последния автомобил се отварят и се подава красивата сребърна глава на Учителя. Кимна ми.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове.
Но това е привидно. Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена топка. Като че златен - огнен пръст проби внезапно хоризонта и като със свредел разширява дупката. Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено. По шосето припущат каручки на млекарите. Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове. Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак. То доблестно помага на своя стопанин. Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват. Срещата ми с кучетата също е приятелска.
към текста >>

Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак.
Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена топка. Като че златен - огнен пръст проби внезапно хоризонта и като със свредел разширява дупката. Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено. По шосето припущат каручки на млекарите. Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове. Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак. То доблестно помага на своя стопанин. Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват. Срещата ми с кучетата също е приятелска. Един залък хляб на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене.
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

До един стобор привързано магаренце.
Тук-таме, по някоя ранобудна череша и вишня размятали от градините бели пошове. Духай ветре, духай! Ти комай ще издухаш и голямата кашлица от гърдите ми. Зная, че на Витошките драки ще я закача и без нея ще се върна.Отминавам и селото. Нигде куче - нито човек. До един стобор привързано магаренце. Колко е красивичко, макар и зарунтавяло от старата свличаща се козина. Потупвам го по гърба, челото, ушите, па нему давам белия резен хляб, приготвен за зло куче.Моите спътници поемат по шосето, пък аз сама по урвата. Веднага ме лъхва познатия мирис на млада трева, на гнила горска шума, из която скоро ще се покаже пролетен цветец. Из гората поръсени отскубнати коренчета здравец... Събирам ги грижливо и с помощта на моя бастун ги посаждам отново. Дано се прихванат.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове.
За тази екскурзия може да се прочете в спомен на Олга Славчева: Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали на Витоша - не зная. Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове. Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец. За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци! Колко малки дечица, на които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото. Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче на ръка, подкарали пъстри крави през селото. Навярно туй са селски воловари, които получават сега по един дар.
към текста >>

18. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова

Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце.
Има нещо, което хората не могат да изсекат. Светлината не могат да изсекат. Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните. Което започва с буря, свършва с тишина. Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка: Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце. Магарицата умряла. Всички отивали на гроба й и се лекували. „Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин. Ана (Шишкова) са... (прилича на майка си). У българите суеверието е: като намери петало, пази го, да му върви.
към текста >>

„Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин.
Което започва с буря, свършва с тишина. Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка: Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце. Магарицата умряла. Всички отивали на гроба й и се лекували. „Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин. Ана (Шишкова) са... (прилича на майка си). У българите суеверието е: като намери петало, пази го, да му върви. Учителят погледна с благоговение към небето и каза: - Тази сутрин един художник изложил една картина на небето. Питах го защо.
към текста >>

19. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

Сапарево, вземаха под наем магарета, които изнасяха денкове и продукти нагоре.
Като дойде време за отиване на Рила, тогава минавахме през Сапарева баня, аз тръгнах със сестра Йорданка Жекова и със сестра Керемидчиева, майка на една от стенографките при Учителя, сестра Савка. Минахме с. Сапарева баня и седнахме на една полянка да починем. В това време дойдоха две, три жени с момиченцата си да ни видят. За тях беше интересно, защото хората от братството пътуваха на групи за рилските езера и всички минаваха през с. Сапарево, вземаха под наем магарета, които изнасяха денкове и продукти нагоре. По такъв начин влизахме във връзка със селяните. Като дойдоха жените седнаха при нас и завързаха разговор със сестра Йорданка. Не зная какво са разговаряли, но като стигнахме на езерата и като минаха няколко дена и три-четири жени от Сапарево дойдоха специално да търсят сестра Йорданка. Изглежда, че нещо им е предсказала и то се е сбъднало, за да дойдат да я търсят на езерата. И тъй сестра Йорданка имаше честта да бъде посетена от тия жени от с. Сапарево.
към текста >>

20. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Но прекрасният фамозен брат Боев и тук не остави да се увърдаля магарето му.
А всички се наредиха, заедно с нас и ядоха “avec plaisir” [(фр.) - с удоволствие] нашата вкусна гозба от зелен фасул, домати, лук и чушки, и хубав, хубав пресен хляб, току-що донесен от конярите. Мъчат се да си сварят чай върху запален кондензиран спирт. Но, ние ги обикаляме с нашите малки и големи чайници; сочим буйно горящо огнище и се мъчим да сме французи: “О, il уа beaucoup de I’eau, I’eau je vous prie! ” [(фр.) - O, има много вода, вода моля]. Но някои от нас знаят повече от Jeanne d’Arc [Жана д’Арк], и от Санчо Панса и влизат в разговор с тях. Но прекрасният фамозен брат Боев и тук не остави да се увърдаля магарето му. Веднага им предложи да ги учи български. И, о, чудо! Фини пръсти носят тетрадки и моливи. Грациозни фигури - мъжки и женски, нареждат се в полукръг и отсреща им изгорял, опечен, цял опечен от слънцето, почва с азбуката - “Pas beaucoup difference! " [(фр.) - Няма голяма разлика] Ами после граматиката, ужас!
към текста >>

21. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 април

Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар.
Силен баща още, го бил. „Защо го биеш? " - „Не ще да работи, бе, не ще да работи, а баща ми още работи." Бащата и майката, като бият, са капелмайстори - бащата пее, майката дава такт. Преградата между животните ще ги предпази, да има прегради. Научи се да хвърчиш, конят затова хвърля. Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар. Да не те е страх, но да пазиш разположение. Да не си на същия уровен на мечката. От каквото се страхуваш, придобиваш му качеството. Страхливите хора са много жестоки, като намерят някого, искат да си отмъстят. Скръбта иде от земята.
към текста >>

22. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Куртев обикалят околните селата с една магарешка каручка.
Тогава тя е без работа, тъй като колежа в Симеоново така и не отваря след бомбардировките през 1944 г. Пет месеца престоява в Тополица, където тогава за постоянно се е оттеглил ръководителят на бургаската група брат Минчо Сотиров. Там е приготвена стая за Учителя, подредена с бели перденца и покривки, всичко в бяло. Настаняват я в тази стая, което много я трогва. В последващите месеци заедно с брат Г. Куртев обикалят околните селата с една магарешка каручка. В много от селата Бата, Страцин и др. по онова време има братства. Братята там им постилат на земята една черга, покривка и наслагат големи бели самуни, 10 см. високи, през време когато е кризата за хляб. Приятелите дават всичко, което имат – бадеми, мед и др.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14005899429321