Търсене в текстове за 'Лед'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

26. Последните дни на Учителя и последният акорд

71. Учителят и последните Му дни на Земята. Сватбата

72. Последните дни на Учителя

73. Последни Слова на Учителя

74. Последни разговори и откровения с Учителя

11. Последният концерт пред Учителя

11. Последните дни на Учителя на земята

2. 2_01 Изгревът

Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.

Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд.

Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.

Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.

Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения.

Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.

След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.

Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото.

Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество.

След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.

3. 2_02 Учителят като цигулар

Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея.

От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.

Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.

Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.

Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.

След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.

Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни.

Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов.

Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.

4. 2_03 Лунен химн

- А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?

Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора:

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.

Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.

Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.

Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.

Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.

Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.

Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.

Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.

Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Те имаха коледна ваканция.

Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.

След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса:

Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави:

Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.

Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите.

След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.

Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.

Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.

От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение.

Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.

Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя.

След настройката на цигулката настъпи тишина.

А след това Учителят започна да свири.

След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо?

След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток.

Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят.

Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.

Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски.

Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар.

Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски.

Това е може би последният ми шанс.

Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години.

Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина?

Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.

9. 2_08 Пророческа дарба

След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни.

След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш!

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Някои следваха консерватория, а някои преди години я бяха завършили.

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.

Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност.

Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.

След този случай той не ми говореше.

Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.

Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.

Проверете след години живота му и ще се убедите в това.

Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование.

Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много.

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда.

По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра.

Учителят ни погледна и даде знак на музикантите.

След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.

Обикновено музикантите минаваха последни.

Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.

Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам".

Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се учи едно стихотворение наизуст.

След като се убедих и уверих, че съм го запаметил за десетки години напред и за цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!

Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно.

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка.

Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа.

Настанаха времена на горест, мъка и преследвания.

Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение.

Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши.

Дано вторият след мен я свърши.

И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение.

Остава вторият след мен във веригата, да я разреши.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам.

Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас.

" Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва.

После обръщаме поглед към Учителя.

След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете.

След време попаднах и на други тълкувания на числото 19.

16. 2_16 Пълководците от миналото

Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя.

Нали ние музикантите последни целуваме ръка на Учителя.

След няколко дни беше паднала мъгла и ние се бяхме сгушили в палатките.

Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия.

Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше.

Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.

Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!

Погледнах ръката му и що да видя?

Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!

След това казва: "Какво ни казва братът?

Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло.

В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя.

Знаех къде е причината и какви са последствията за мен.

Накрая длъжностното лице ми се оплака: "Да знаеш, тия дъновисти така са ми омръзнали, че не мога да ги гледам.

Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен.

После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така."

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак.

" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.

Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество.

След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите.

Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов".

Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!

Подхванахме една след друга песни.

След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите.

На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града!

Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре".

И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му.

По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.

След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.

Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.

И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина.

И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.

Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.

18. 2_18 Кой управлява света?

Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи.

На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.

Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?

И след това ще ти я изпея."

Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията.

След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха.

Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство.

Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека".

След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина!

След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата.

С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!

А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне.

В момента не мога да го проумея - това ще го проумявам след години.

След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя.

След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен.

И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен.

Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания.

През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света.

А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод.

Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене.

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него.

Ние стоим и гледаме.

Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.

Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си.

Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.

След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал.

Освен това, той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя.

След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.

След малко чува същия глас, но вече по-категоричен.

След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.

Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.

" Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя.

Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

След това хвърлят бомбите си.

Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр.

Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.

Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.

Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите.

" Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.

Какъв строг поглед има Той.

Аз тръпна и след това се разтрепервам от този поглед.

Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над София.

Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.

След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът.

Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната.

Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха?

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.

Гледам, мигам и се учудвам.

Гледам ги как пеят песните, как са засмени.

И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си.

След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай.

На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя.

Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра.

Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя.

Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас.

След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани.

Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас.

Накрая те се престрашиха, едно след друго пристъпиха към нас и застанаха пред Учителя.

После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя.

Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас.

Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.

След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота."

На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша.

" Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите.

Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се.

Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи.

Ние бяхме втрещени от тази гледка.

Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил.

Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.

Учителят гледа пред Себе Си.

Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби.

Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.

На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха.

След една седмица настъпи новата 1944 година.

На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.

На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.

След войната, Британската империя се разпадна.

Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас.

Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има.

Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Времената бяха усилни и политическите събития се сменяваха едно след друго.

Сменяха се правителства едно след друго.

" Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух.

И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци.

Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.

А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.

По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.

Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.

След Освобождението на България, Учителят беше казал: "Българите още не са свободни.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."

В това ще се убедите сами след десетилетия.

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!

Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения.

26. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

"Последните дни на Учителя и последният акорд"

След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево.

След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал.

Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля.

Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес.

Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено.

Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му.

Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.

Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина.

За мен нещата са строго последователни.

Това бе последният акорд на великата симфония за живота на

27. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта.

А сега следват думите, преписани от тефтерчето:

Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното:

28. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".

От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение.

29. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Музикалното творчество на Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно, е публикувано от Неговите последователи в двете издания под надслов "Песни от Учителя" и двете издания на музикални и ритмични упражнения, известни под името "Паневритмия".

Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово.

Текстът на последните е също така Негово творчество.

Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.

30. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Погледът е малко нагоре.

Така се продължава до края на първата част със следното изключение:

Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.

При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред

Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти.

31. 2_32 Най-новото в музиката

В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно.

Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи.

Тя първа направи разбран света, в който всичко се проявява последователно и едновременно съвършено музикално, без нотка от противоречие и взаимоотричане.

32. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.

Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!

След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото.

Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него.

Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва.

Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя.

Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя.

По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения.

Аз бях извикан при следователя на разпит.

Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам.

Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество.

Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока.

Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя.

Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя.

33. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка.

34. 2_34 Отклонението от Школата

Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?

Аз бях свидетел и очевидец, че всеки плати до последната стотинка отклонението си с мъки и страдания, и с цената на живота си.

35. 2_36 Чистотата на идеите

Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже.

А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай!

На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква.

Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме.

Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието.

" Ние слушаме, мълчим и само гледаме.

36. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си.

Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.

Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо.

И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш.

Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ.

И Учителят продължава като казва: "Не забравяйте, може би вашите истински деца са вън в света и когато дойде време ще се върнат при вас, както се връща блудният син при баща си, за да поеме вашето духовно наследство и да свърши вашата работа."

При мен дойде човек от света, който свърши моята работа и аз му предадох моето духовно наследство.

37. 2_39 Ризата на латвийците

Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно.

На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?

Сега всеки да си гледа работата!

На следващия ден Учителят извиква Савка: "Те преминаха границата!

След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката.

След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка.

Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.

Той е следният: "Мечът на Духа - това е Словото!

38. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма.

При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.

Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин.

Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата.

След малко влязохме в салона и заехме местата си.

Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене?

А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя.

След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.

Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.

Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път.

Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.

Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той.

Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:

39. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът.

След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше.

Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж.

Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува.

После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния.

На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса.

Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия Учител.

40. 2_42 Общение на човешките души

Той ме изгледа подозрително и рече: "Я за теб сега нема да трошим дърва, че да ти греем вода!

След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него.

Кръчмарят ме изгледа застрашително и рече: "Я продавам само греяно вино и греяна ракия!

Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат.

Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня.

След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам.

Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш.

Тя след време изчезва или се променя.

Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата?

" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.

След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни!

След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души.

Вероятно тази случка трябваше да остане за онези, който ще дойдат след нас и които ще бъдат ученици по Дух на Учителя!

41. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Но какво било учудването, когато следващата неделя приятелите излизат горе и що да видят - плодните дръвчета, които са засадени предната неделя, сега ги няма.

Този урок е следният: Значи тук трябва да има хора, които да живеят".

След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя.

Така че, тези сили първо се проявиха чрез разрушение и след това решиха да обсебят "Изгрева", за да се настанят на него и да живеят вечно на него.

42. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели.

И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.

Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи.

С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи.

Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца.

След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха.

Стана така, че след известно време не позволиха да се дава това помещение под наем, защото се опасяваха за сигурността на трафопоста.

Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте.

Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи.

Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".

43. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти".

И следващите събори продължават да се свикват в София, на "Изгрева".

През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година.

Какво следва по-нататък?

Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт.

През юли, след подаване на молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на Бялото Братство през месец август в София.

5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът.

Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува.

След малко, по команда, войниците се качват на конете и се оттеглят.

Не след дълго, той се оттегли от политиката, поради влошеното си здраве.

Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата.

През 1926 година на "Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната на Учителя".

Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41.

Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце.

Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа.

Те са обект на проучване от следващите поколения.

44. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Участници като строители са следните братя:

Участвуват също и следните сестри:

След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон.

След построяването на салона, става един от най-големите събори в София.

Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон.

Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.

2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя

2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад.

Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения.

И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.

45. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев.

Обръща се към Савка: "След 22 часа ела ти, за да ти диктувам онова, което бях приготвил да кажа на ръководителите".

След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение.

Целият този архив след време потъна без следа, беше укрит на скришни места и досега не можахме да го видим.

Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги.

Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли?

На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час.

След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя".

След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет.

Ето, тридесет и пет години след заминаването на Учителя, "Изгрева" го няма и Братството го няма.

Всички ръководители от провинцията - съвременници на Учителя - си заминаха и не оставиха следи.

Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април

46. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат.

Ето как стоят нещата след проучване от около десет години.

4. След това като стенографи идват Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева.

След това идва ред на Паша Теодорова, която редактира този текст и го подготвя окончателно за печат.

Така излизат беседите от следващите серии - от VI до X серия - които са близки до оригиналното Слово на Учителя.

Впоследствие те разказваха за начина, по който Учителят слушал и начина, по който е възприемал това, което се чете.

6. В следващия етап, Паша започва много свободно да редактира Словото на Учителя.

След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат.

Събра се комисия и прегледа всичко.

47. 2_50 Учителят

В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия!

И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва.

Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това.

Първите четири опитности и последният текст са взети от собственоръчно написани спомени.

48. 3_01 Чужди по дух хармонизации

При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани.

Отговорът се намира в следните думи на Учителя: "Материята е кондензирана енергия.

49. 3_02 Чужди по дух хора

А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи.

Такова схващане имаше тогава, такова има и сега, такова ще има и след нас.

Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста.

След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика.

Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири!

Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града.

" Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен.

Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило.

Ние бяхме свидетели и действуващи лица в това чудно представление за обучение и поука на следващите поколения.

Аз замълчах и така ни се развалиха отношенията след това с Говедаров.

50. 3_03 Откраднатите хармонизации

Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти.

Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя.

Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни.

Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!

Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г.

Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия.

51. 2_14 Великата симфония на теменужките

Ако го напуснеш демонстративно, това означаваше конфликт, който нямаше да се заглади след десетки години.

Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението.

Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство?

Когато се обърнат да видят кои са тия хора, няма да ни намерят, защото ние ще бъдем скрити от погледите на хората, ще бъдем между народа и ще работим в най- ограничителните условия на живота.

52. 3_04 Росни китки

А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода!

" Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна в песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора.

Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност!

Не след дълго време животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка.

А след като се обърна срещу Братството, нахвърли се така срещу него, обвинявайки го във всички грехове на земята, че дори надмина и свещениците, които бълваха огън и жупел срещу Учителя.

След едни такива негови нападки, Учителят се обърна към мене и каза: "След време той ще заглъхне!

Така се случи, че не след дълго той заглъхна съвсем и не се чу нищо повече за него.

Изчезна без следа.

Преминах през цялата Школа на Учителя - двадесет и две години на пианото пред неговата катедра, преживях още тридесет години след това и разбрах само едно - че окултната музика на Учителя е област непозволена и недостъпна и за най-добрите музиканти, които я възприемат по същия начин, както класиката на големите световни музиканти.

53. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията.

Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя.

Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати.

Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".

Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева".

И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение.

Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно.

Но след време в София се разнесе невероятна вест.

Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея.

54. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата.

Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт.

Не след дълго време се задава онзи приятел, когото Учителят бе поканил за концерта и когото чака близо половин час.

Задава се и приближава важно-важно, а ние го гледаме.

На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм.

Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът.

Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си.

Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му.

Гледам ги, слушам ги и се чудя какво да им отговоря?

Не си ли готов, то идва и заминава, а ти оставаш за следващата епоха.

55. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града.

След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка.

Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си.

Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят.

Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му.

След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си".

56. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт".

Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма.

Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си.

57. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари.

И синът вероятно бе наследил много качества от бащата - висок, як, буен.

Та една вечер свири той, упражнява се упорито, а е вече след десет часа.

Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим.

На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея.

Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа.

След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката.

Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен.

А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее.

58. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново.

Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме.

След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя".

След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш!

Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша?

След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите.

След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка.

След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого?

59. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

" Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия".

Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога".

Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане.

Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза.

След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него.

След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти?

Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение".

60. 3_12 Христо Дързев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше - кой знае защо- загубил години и се оказа, че е по-възрастен от съвипускниците си.

А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде възможност да влезе в Консерваторията и да следва.

Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията.

Нещо се разкъса във вътрешната му нагласа, не можа да издържи, пропука се в него нещо и жизнената му енергия излетя, а след това се разболя и си замина.

61. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

А другият си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя".

Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред.

Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг свят, в астралния свят на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти.

Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става.

Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение.

След малко се чува гласът на Боян Боев: "Жечо, отвори си очите!

След представлението, приятелите вкупом се връщат на "Изгрева", а Учителят ги пресреща и ги пита: "Хареса ли ви оперетата?

" И след като забавя малко, добавя: "И балетът?

Само на Жечо не му хареса и той си затвори очите да не гледа "Танца на изкушението"!

На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева.

62. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Ето такава - стъпваш на нея и тръгваш по нея и изведнъж започваш да срещаш жена след жена.

Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят.

С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.

63. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

След малко светкавици и гръмотевици раздират нощта.

Подир малко Учителят излязъл и казал: "Георги, я погледни дали няма звезди на север?

Девет месеца след това слово, на 1 януари

64. 3_16 Георги Куртев

Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога.

Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година.

Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха.

Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година.

Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя.

По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му.

Тайната е следната, слушайте внимателно.

Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината.

Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден".

След това той ме покани да влезна в неговата молитвена стаичка.

Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя.

65. 3_17 Истинското подвизаване

Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният.

Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята".

След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...".

Братът слуша и гледа онемял.

" Учителят го гледа сериозно.

Аз дойдох да искам от Вас да накарате брат Георги да ме върне на градината." Учителят го гледа строго и му казва: "И мене ме е страх от брат Георги Куртев.

Той гледа брата и вижда Величието на Учителя и Словото Му.

66. 3_18 Изпитът

В това аз се убедих впоследствие, защото за времето, за което се отнася моят разказ, аз бях изключително на "Изгрева", около Учителя.

Минаха години, десетилетия, и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха изпитани - както през времето на Учителя, така и след Неговото заминаване, особено през времето на съдебния процес срещу Братството, през 1957-58 година.

Аз доживях да видя всичко това дори тридесет години след заминаването на Учителя през 1944 година.

Затова аз се обръщам към вас, следващите поколения: "Вие, приятели, изпитани ли сте?

67. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

Завърнаха се след десет дни и веднага посетиха Учителя, за да разкажат какво са видели и какво са чули.

Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание!

Този случай ме накара впоследствие да обърна по-голямо внимание на въпроса за религиозното и духовното съзнание у човека.

68. 3_20 Души в почивка

Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка.

Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий.

Това означава, че ще Го прояви в следващия си живот".

За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на Патриарх Евтимий.

Ние всички следяхме този опит.

69. 3_21На балет с брат Ради

Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт.

Ангел го спира, а Ради го гледа, мига и не може да го познае, защото е с новите си дрехи.

Ангел го гледа уплашено, но няма време, заминават на балет.

" Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа.

Господ в сърце гледа и билети за балет ни изпровожда.

На следващия ден Учителят ги извиква и ги разпитва как е минал балетът.

След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани".

След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет.

" Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителя как се смее и той накрая се засмива.

От този момент и след този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце.

Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет.

Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте." Учителят спира, оглежда се и казва: "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа." Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.

70. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Брат Ради посяга към Тодор да покаже следващата хватка, но Тодорчо побягва.

Не може да покаже следващата хватка на Учителя.

Ще издържи ли брат Ради на всичките тия хватки, които трябва сам да покаже и след всяка хватка да се тръшне на земята?

Учителят ни оглеждаше внимателно и когато брат Ради завърши, каза: "Брат Ради, покажи сега последната хватка на борбата".

След това той стана и Учителят заключи: "На българина сега не му е позволено да воюва.

71. 3_23 Окултната музика на Учителя

То е последният израз.

72. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Очертават се главно две гледища за музиката.

Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство.

Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика.

Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път.

Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката.

Първата следва обикновения еволюционен път.

След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят.

73. 3_25 Музиката на Светлината

Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага.

След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си.

Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея.

74. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите.

В това на пръв поглед няма нищо лошо.

Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях.

Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.

За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове.

Това бе причината, А че след това се прибавиха амбиции, това бе второстепенен въпрос.

А другото, което се появи, бе последствие на първопричината.

И оттук започна всичко - цялата неразбория след това.

Последва невероятно развитие на събитията.

След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя".

Това е следното откровение:

75. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Аз бях свидетелка, че това се осъществи точно така и тя се затвори след заминаването на Учителя на 27 декември 1944 година.

"Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата.

Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря.

Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.

Така че тези листове напълниха две папки, които аз след време прибрах и работих с тях при издаването на моята песнарка.

" Те само вдигаха рамене, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си песен.

Онова, което се случи след това, показва, че го няма.

Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това.

Но наистина, след много трудни и драматични събития и моменти, през които минах, много от тези неща избледняха и изчезнаха в онова време, когато се стремяхме да оцелеем, да се самосъхраним и запазим като живи человеци на земята.

76. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

А ако дойдеш и след това се отклониш от Школата?

Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед.

Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса.

Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него.

Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение.

Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик.

Може да бъде прочут музикант и всички врати на концертните зали в света да бъдат отворени за него, да получава награда след награда, но за песните на Учителя той ще бъде невежа.

А след като го приложиш - да го съхраниш в себе си и да бъде твой вътрешен живот.

Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис?

Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази песен.

77. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

А той ме изгледа.

През това време следвах във философския факултет.

На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана.

След това всичко се загуби от съзнанието ми.

А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят и постепенно предаваше упражнение след упражнение.

Янушев гледа ту мен, ту Учителя и накрая каза: "Това нещо не го знаех".

Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията.

Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки.

Та аз, ако не бях включила в песнарката тези песни, които бяха дадени от Учителя чрез нея през 1946 година - две години след заминаването на Учителя, то кой може да докаже двадесет и пет години след това - през 1970 година, че тези песни са наистина от Учителя?

А какво ще стане, ако след още двадесет години тя не предаде останалите три-четири песни, които смята за талисман от Учителя, ако доживее до това време?

От тази гледна точка песните на Учителя са молитви.

78. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година Учителят се прехвърли с група приятели в село Мърчаево и отседна в дома на брат Темелко.

Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София.

След това обядвахме и накрая се запяха братски песни.

След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен".

Тази песен по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя.

С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели.

Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят.

След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше.

Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините.

Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми?

Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва?

79. 3_31 Истинската работа

Бях млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя.

Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите".

Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица.

През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала.

Стреснах се, огледах се, бях сама с Него.

На следващия ден продължавам още по-усилено да работя.

Той ме прие, погледна ме и каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш!

На следния ден отново сядам да работя върху пианото и да свиря.

На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох.

На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден.

След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам.

Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята.

Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава.

80. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

И Той окончателно се премести на "Изгрева", след като бе построена една малка стая, впоследствие долепена до салона, който започна да се строи през 1927 година и окончателно бе готов през 1928.

Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над салона.

Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха.

А сега се ослушайте за следното: Веднъж отивам на ул.

Аз ги огледах.

Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях.

Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле.

След като видяха всичко това моите очи, след като чуха всичко това моите вътрешни уши и след като съзерцавах дълго време върху тези възторжени песни, накрая реших, че трябва да споделя това с Учителя.

След малко кака Гина излезе, видя ме, че стоя и разбра, че съм ги наблюдавала, но й хареса, че съм стояла там и не съм използувала момента да се мушна незабелязано и да влезна при Учителя.

След малко се върна и ми каза да тръгна след нея.

Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин.

81. 3_33 Съдба от Небето

Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в издаване песните на Учителя и в последвалите ги след това борби.

Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите.

Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място.

Проверете кои личности бяха македонци, какво беше тяхното поведение през време на Школата на Учителя и след това.

Но ето какво се случи на следващия ден.

Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки.

Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят.

Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее.

Когато се издаваше песнарката, тя се печаташе в пълна тайна и то след заминаването на Учителя, и нямахме време да направим коректурата.

След като излезе песнарката, приятелите видяха, че са включени и песните от Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова.

" Те се спогледаха и занемяха.

" Всички са против мен, но гледат оригинала, той преминава от човек на човек.

Те не знаят сега какво следва.

И то не след дълго се видя от всички.

82. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития.

След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос.

Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента.

Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова.

При едно следващо издание трябва да се коригират нещата.

83. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години.

Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали.

Тази воля разруши впоследствие целия "Изгрев" и разпръсна всичко.

Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева".

Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете.

Тогава разбрах защо Учителят след бомбардировките напускаше "Изгрева" всеки ден, минаваше през нашия дом и се отправяше към Витоша.

" Това го каза след последната голяма бомбардировка на София на 10 януари 1944 година.

На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година.

" Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък.

След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ.

Когато дойде времето да се издава песнарката и да се дадат песните така, както Учителят ги е дал, аз срещнах голяма съпротива от страна на всички, главно на Кирил Икономов, който подведе и другите да го следват.

Беше много лесно да се настроят срещу мен поради това, че още по времето на Учителя бях поставена в положение да бъда гонена, преследвана и хулена.

Пред комисията всяка песен се представяше отделно и тя приемаше песен след песен с протокол.

Забележете, че вече никой не възразяваше срещу оригинала, сверяваха песните на Кирил с оригинала и след като изслушваха от мен обяснението, обръщаха се към Кирил и той отстъпваше.

" Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала.

Кирил отстъпваше песен след песен.

Така се приемаше песен след песен, така аз докладвах за всяка песен измененията на Кирил по текста или мелодията.

Всички ме гледаха враждебно.

Никой не смееше, след като го види, да изкаже съмнение в него.

Ако ми отговорите защо комисията скри протокола, след като моята песнарка излезе, ще ми дойдете на гости и аз ще ви почерпя с много хубав щрудел.

84. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му.

Или ще злослови по мой адрес с лъжи и измислици, както стана впоследствие.

Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията.

Всички гледат и се чудят.

Така се приемаше песен след песен.

След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо.

Всички ме гледат и чакат да им покажа оригинала, а аз добавих, че съм го забравила у дома.

Всички ахнаха в един глас и се погледнаха усмихнато.

Аз това нещо с моя ум навремето не можех да го възприема, а и сега, тридесет години след това, не мога пак да го възприема.

Обяснявам си го с това, че бяха под влияние на Кирил и на онези внушения от Черната ложа, които объркаха много работи след заминаването на Учителя.

А то взе, че стана не само събитие, но и инцидент и накрая избухна като бомба, защото това бе последното събиране на комисията.

Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него.

Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята.

Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли.

Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала.

След това с него работихме заедно песните и той ми помогна да издадем песнарката на Учителя.

Но след като аз пристигнах с оригинала, видях, че комисията се е разтурила и е отнесла със себе си и протокола.

Това са силите, които впоследствие влезнаха в други лица и чрез тях провалиха, затриха и разрушиха "Изгрева".

И след това ми се обадете!

85. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи.

И сега, тези Негови последователи, които се наричаха "ученици" и които в Негово име си бяха съставили Просветен съвет, финансов съвет, Братски съвет, всички вкупом отказаха да финансират с парите на Учителя една работа, която Сам Той бе наредил да се извърши.

След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях.

Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа.

После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка.

От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните.

Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право!

2. Обърнах внимание, че поради бързината, с която печатахме и с тайната на книгопечатането, не можахме да прегледаме коректурата и се доверихме изцяло на печатницата.

След време аз ще я оставя, за да се ползувате от нея.

Та да не се чудите, когато след двадесет, тридесет, четиридесет години излязат и тези три песни.

Те ми бяха дадени от нея с големи уговорки, за което ще разкажа в следващата глава.

Една от причините да се стигне до такива конфликтни положения след издаването на песнарката и тя да не се приеме, беше и моят съжител, съквартирант и съпруг Борис Николов.

След като излезе песнарката, всички ме упрекваха, че съм изменила песните на Учителя, защото ги сверяваха с песнарката на Кирил Икономов.

И когато идваха при мен да ме питат какво съм направила с песните, аз ги карах да ми изпеят първо някоя от песните, след това им я изсвирвах на пианото така, както съм я записала.

Изведнъж, след като той махна с ръка, гранитът в мен се пропука, стана на пясък и аз стъпвах на пясък.

Ако се беше осъществил моят план, нямаше да има след това никакви приказки, защото всички приятели, които щяха да минат през моя дом, щяха да научат за оригинала, да го видят, да го пипнат.

Всеки да види оригинала и след това да се определи.

Аз бях първата потърпевша, а след това те, останалите, взеха и заеха моето място.

Беше жестоко да се гледат хора, които бяха заблудени от користолюбиви личности и не знаеха истината.

86. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов.

Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос.

Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван.

Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа.

А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор.

И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко.

Какво дойде след това?

" Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво".

Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа.

С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна.

Никой не можа да я пробие след това.

На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен.

Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат.

Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи.

На следващия ден той се обяви срещу Учителя, напусна Братството и стана най-голям враг на Учителя.

Беше жестоко да се гледа как той стана проводник на чужди сили, които бълваха огън и жупел срещу Учителя.

На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше.

Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада.

Кръстю върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми.

Това го виждат Борис и Жорж и го чуват, понеже вървят на десет метра след него.

Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра.

Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя.

Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам.

Аз стоя на прага, слушам и гледам.

Учителят стои до нея, гледа я, обърна се към мен и ми каза: "Повдигни я и я сложи на кревата!

Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с рибарската мрежа на Кръстю Христов.

87. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Хубостникът Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева".

Но впоследствие това стана и наша обща работа.

Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя.

А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво".

След като направих три безуспешни опита да получа песните, накрая аз не издържах и ядосана и побесняла - а аз съм много опасна, когато съм ядосана и бясна, но те ме бяха вбесили от тяхното разиграване - накрая аз отидох при тях.

Ако сега не ги дадете да се отпечатат, то след двадесет-тридесет години ще бъде късно, защото никой няма да повярва, че това са песни на Учителя.

Но след двадесет, тридесет, четиридесет години никой няма да ви повярва, защото няма кой да гарантира за тях." Аз свърших да говоря, а те като скочиха и викнаха.

На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха.

Впоследствие тя записа заучените песни при професионалист диригент, така че написаният нотен текст бе верен.

Ако някога, след време те излязат, да знаете, че това са песни от Учителя!

Но дали това ще стане по нейно време или след това - не зная.

Този, който наследи архива й, трябва да знае това, което казвам.

88. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

След издаването на песнарката се вдигна шум и олелия от всички страни.

Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник" Кръстю, това беше неприемливо.

След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя.

След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.

А накрая тя ги изпя така, както си искаше и всички след концерта се нахвърлиха върху мен.

След този случай минаха много години, срещали сме се, но разговорът ми с нея е бил много резервиран.

Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "хубостник", и до края на живота си ще остане същата.

ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година.

Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея.

Проверете след двадесет години какъв ще бъде нейният глас и дали има направен запис на песните на Учителя.

89. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

След това Учителят каза няколко Слова.

Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала".

Обръща се назад, гледа - няма никой.

След два-три часа той е горе, на връх Мусала.

Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика.

След малко се развиделява.

И той знае, че трябва да бъде свидетел на всичко, което видя и чу, за да засвидетелствува след време за него.

Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега.

90. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Бяха създадени двадесет и осем упражнения с мелодия, ритъм, движение, последователно свързани в едно цяло, подчинени на вътрешни духовни закони.Паневритмията е израз на духовни закони и чрез нея между силите на човека и силите на природата става пълна обмяна по законите на хармонията, която съществува в Живата Природа, в Духовния свят и в Божествения свят.

След известно време Учителят даде и Пентаграма, а това е онзи Пентаграм, който Учителят беше дал на първите братя от Синархическата верига и който висеше по стените в домовете на старите приятели.

На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма.

След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи".

Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е.

Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание и да се срещнете с Него.

Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него.

Тя ще се свали в следващата епоха.

Ние слушаме, оглеждаме се смаяни и се питаме един другиго с поглед: "Та ние ли сме тези, на които се даде тази Паневритмия на земята за Новото Човечество?

91. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога.

Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения.

И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга.

На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.

Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили?

"Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час.

Само тя си знае как са минали тези дни един след друг.

На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия".

Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят.

Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.

В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали.

92. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Спряхме и се огледахме.

Огледахме се, и се оказа, че всеки играе Паневритмията така, както си я знае.

А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията.

След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне всички упражнения, които ние играехме с Ярмила.

Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи.

Елена извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение, тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина Бертоли.

Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли.

От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави.

При мен веднъж дойде един млад брат, който се загледа по окачените снимки над моето легло.

Погледна той една снимка, поразгледа я и видя две фигури, облечени в бели дълги носии, с разперени ръце да танцуват.

След това отиде при Елена и Тя му разказа онова, което знаеше.

След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко Искренов, за да направи албум, който да приложи към текста.

Братът упорствуваше - настояваше и убеждаваше, че само след двадесет години никой няма да знае тази история и че сега е времето да се подредят нещата и материалите, докато сме живи.

Той отказа по същия начин, както навремето, след издаването на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на вечеря у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя.

Аз съм напълно убедена, че след двадесет години, когато нашето поколение си замине, вие няма да знаете как да играете правилно Паневритмията, а ще се появят много спорове.

Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията.

След заминаването на Учителя имаше ярко изразени личности, които се намесиха, подведоха и останалите, създадоха се групи и всичко се обърка.

Та по този случай мога да кажа, че двете бели, които ми бяха направени, бяха последица от едно своеволие и непослушание на ученика към Учителя.

3. След време ще почнат да излизат различни издания на "Паневритмията", като всеки издател ще си обяснява това, което му изнася.

4. Проверете след двадесет години, а сега е 1970, проверете след двадесет години как стоят нещата.

И тогава въпросът за Паневритмията за следващите поколения щеше да бъде разрешен.

Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството.

Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю.

Младите след тях също направиха поразии и накрая - сега, 1970 година, "Изгревът" го няма.

Това е нещо закономерно след толкова грешки.

След двадесет години ние може и да не сме живи, но тогава ще има ли кой да ви покаже как се играе Паневритмията?

Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор.

Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н.

А който ги наруши, той си носи последствията.

Вие, следващите поколения, ще се убедите лично в това, няма да ви се размине.

След заминаването на Учителя, Михаил Иванов се обяви срещу Учителя и Го обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята.

На процеса 1957-58 година срещу Братството следователят по делото и прокурорът ми казаха лично така: "Ние проверихме по нашите канали и се убедихме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с Франция.

А вие ще се учите от нашите грешки и ще минете по-нататък в следващия етап.

Ето няколко паралела за времето, когато се даваше Паневритмията от Учителя, времето, когато Паневритмията се играеше след Неговото заминаване и за времето, когато Паневритмията трябва да се изучи от вас и да се изиграе с чистота на мислите, чувствата и упражненията.

93. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Онези, които трябваше да се отрекат от Учителя - сториха го още през 1945 година, след заминаването Му.

А онези, които артисаха, забавиха се и изостанаха - направиха го на процеса срещу Братството през 1957/58 година или след това.

Онези, които се измъкнаха, макар че имаха вина - измъкнаха се от "юридическия" закон и то на съда на "юридическите" закони на страната, но тях ги хвана окултният закон и след това те си платиха скъпо и прескъпо.

Трябваше някой да запази и съхрани Словото на Учителя и да Го прехвърли за следващото поколение.

Изведнъж се изсипаха при нас младежи, които следваха в различни факултети.

Ние още горяхме, изгаряхме, тлеехме от борбите и разправиите след съдебния процес от 1957/58 година.

Е, тогава как може двадесет и пет години след това тя да се опитва да коригира едно издание, без да разполага с оригинал?

А ние този оригинал бяхме го прибрали непосредствено следващата година след заминаването на Учителя.

По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка.

Братът го запитва тогава защо е слязъл на земята и е заел едно място в Школата на Учителя, когато друг е могъл да стори това и всичко след това да опише.

И ако нещо е написал след това, дължи се най-вече на този млад брат, който трябваше да го задвижи да изпълни своя дълг към Школата и към Учителя.

Но той можеше да отделя всяка година по една месечна заплата и след двадесет и пет години да има толкова пари, че да си плати и да финансира симфоничния оркестър.

Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Учителя и за Неговата музика.

Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Школата и за Учителя, и за музиката на Учителя.

И след това няма да го направи.

Как ще го подведа, когато той бе истински музикант и талант и след като видя оригиналите на Учителя, единствен той от музикантите застана на моя страна?

След заминаването на Учителя той си влезна в света така, както можеше.

Проверете след двадесет години дали казвам истината?

И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо.

94. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено.

Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ.

Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София.

И че има нещо друго, което ще се яви изневиделица.При всички случаи, след като извадехме от раниците си онова, което носехме, всяка сестра изваждаше и някой сладкиш или нещо, приготвено специално за излета и поднасяше на Учителя.

" Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях.

Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим.

Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал.

След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят.

" След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно.

Онова, което беше наредил Учителят да се направи след Неговото заминаване, не бе спазено.

В нашите братски среди имаше комунисти - от онези идейни комунисти, които се укриваха след нас.

След 9 септември 1944 година тези идейни и образовани комунисти отидоха в света и заеха своите високи постове в новата власт и държава.

Други се обявиха след заминаването на Учителя срещу Братството и срещу Школата.

Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година.

По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева".

Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири.

Разбраха нагледно какво значи Братство и комунален живот.

Аз отидох при него, той ме прие, позна ме и след като разбра, че съм дошла да търся помощ за Братството и Борис Николов, ми каза следното: "Слушай какво, ти не си малка и трябва да разбереш това добре.

Затова сте преследвани и вие сега, понеже за нас вие сте една религиозна секта."

Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в кюпа и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството?

След това ми поднася Устав на Бялото Братство, който бил предложен за одобрение, но не е приет.

95. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Баща й бил бивш офицер - полковник - но инвалид след Европейската война.

След завършването й през 1932 година, тя постъпва като стажантка в Народната опера - София, но напуща поради заболяване през следващата година.

След като завършила консерватория в Рим, тя е пяла на концерт в Санта Чичилия.

Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба.

За това си имаше причина и после ние я видяхме - Учителят с този метод успяваше да предотврати онова, което следваше и коригираше впоследствие много неща.

Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал".

Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ.

Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра".

Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни.

Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя.

Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него.

Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите".

Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е.

слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него.

След малко Катя Грива "оживява".

След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка.

96. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

" След това Учителят млъкна.

След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук.

Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение.

Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала.

След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз.

" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен.

И след това идваше голямата задача за разрешение.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години.

Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа.

След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора.

Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата.

Паша Теодорова беше учителка по химия в Русе и започна да преподава на учениците си от десети клас за идеите на Бялото Братство, за което бе уволнена дисциплинарно, след което пристигна на "Изгрева" и Учителят пое нейната издръжка.

След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си.

И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение.

А вие, следващото поколение, пазете се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си.

97. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Като се почне от VI серия на "Сила и Живот", та чак до края на Школата и няколко години след това - тя бе онази, която сверяваше дешифрираните беседи, редактираше, съгласуваше ги с Учителя, подготвяше ги за печат, правеше коректура на шпалтите и бе непрекъснато в движение между "Изгрева" и печатниците в провинцията.

Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване.

Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това.

Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий.

Години след това някои от тях се преместиха в отделни бараки.

Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на Учителя и за Школата.

Ако ти се наложи и ти трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш".

Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела.

На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата.

" "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да възстановя парите веднага следващия месец".

Няколко години след заминаването на Учителя, зрението на Паша намаля и дойде време, когато тя ослепя.

След 9 септември 1944 година, след като комунистите дойдоха на власт, една от първите им мерки срещу предишната власт и богатите хора бе да направят обмяна на парите.

Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош.

Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна.

След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до

1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева".

Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса.

Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък.

98. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище.

Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха.

След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата.

Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му.

Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога.

А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ.

Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат.

99. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева".

Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович.

Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи.

На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя.

Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъствува на спиритически сеанс на "Изгрева".

След това започват да се редят и други политически личности, и то все мъже, и жената-медиум говори все с мъжки глас.

На следващия ден Методи Шивачев е при Учителя и разговаря за онова, за което е дошъл в София при Него.

Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество.

А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време."

Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума.

Учителят ги освобождаваше и след това им се караше и им забраняваше да се занимават със спиритизъм, но кой да слуша.

След заминаването на Учителя станахме свидетели на едно друго явление.

Учителят беше оставил Словото Си и последните Му думи бяха да го проучваме и да го прилагаме в живота си.

В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух.

Учителя вие може да Го срещнете по следния начин: първо - чрез и в Словото Му; второ - чрез песните Му; трето - чрез видение; четвърто - чрез сън; пето - чрез "изстъпление", тоест д се извлечете от тялото си и да отидете в Божествения свят; шесто - ако ви са отворени очите и ушите за Невидимия свят, за Духовния свят, то вие можете да срещнете Учителя.

100. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна летопис".

Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.

След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия.

Това нещо продължи и след заминаването на Учителя.

След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва.

"Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки!

Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя.

След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата.

А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.

След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени.

Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.

Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят?

101. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Бяха следвали заедно.

След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия.

Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов.

Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит.

След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.

Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.

Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите.

След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото.

В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.

Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар.

След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си.

След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята.

Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов".

А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти.

Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат.

Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля.

Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството.

"И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство".

Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт.

102. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

След Европейската война всички младежи се впуснаха да учат.

Едни довършваха гимназиалното си образование, други се записваха в университетите да следват.

Огледахме се - и какво да видим в Божията нива?

Макар че тези бурени останаха в Школата до закриването, та чак и дори след това.

Ученикът влиза в Школата да научи идеите от Словото, а след това отива в света, за да ги реализира.

След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов.

Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга.

На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца.

А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа.

На следващия ден Методи е в салона, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата.

След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата.

Броят ги цяла седмица и следващия път те съобщават, че са изброили триста и шестдесет хиляди косми.

След това ние ще ви пременим в нови одежди.

След този случай, представителят на анархистите в Школата научи един урок и един закон - че за да се посее нещо ново в душата на човека, трябва да го освободиш от всичко старо.

Идва време, когато той се готви да замине за чужбина, за да следва.

Учителят го изпраща и му дава пари за следване.

Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората.

Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство.

Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.

След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остана невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен.

Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая също дойде на "Изгрева".

Беше си построил барака и в стаята си след заминаването на Учителя беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров.

След заминаването на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район.

Но престолонаследник е този, който идва чрез закона." Ние проверихме това с живота си по време на Школата.

103. 3_55 Учителят и толстоистите