Търсене в текстове за 'Лед'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 111 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Горчивата опитност, която человеческата душа постоянно изпитвала от лишението на съществената храна и от която естеството й е имало нужда всякой ден, се явява в сърцето и ума на древните поети и мъдреци, които са възгласявали истината в следващите думи: „Не вика ли мъдростта и не издава ли разумът гласа си?

Тази пътеводителна звезда, която го повела към Обетованата земя, му показала истината с окото на вярата, че големи променения има да стават в по-последните дни на Земята.

Но преди человек да влезне в Новата земя, към която Духът го ръководи, за да получи своето наследствие и свобода като пълновъзрастен, той трябва да научи първите начала и закони на истинският Живот.

И след това ще кажат: „Оправдавате ли сега вашите думи, облагородило ли ги е образованието?

На същите основания порокът и нечестието не произлязват, нито пак се развиват от образованието, но са следствия и резултати от поквареното естество на изродица человечески същества, на които умът и душата са заразени с холерически мисли и желания.

Има дълбока причина, лежаща вътре в естеството на человека, за това странно явление, което науката нарича хередитарност (наследственост).

Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага.

Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.

А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние.

Разбира се, като сме съпричастници на един общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро.

Влачени постоянно от вътрешни пориви на грубата си природа, ние често пъти избираме онези начала за наш идеал и онези предмети за наша цел, които по естество влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати за духовното ни въздигане, т.е.

Постоянно отхвърляме нейните условия и следователно постоянно страдаме за своето упорство.

Под такива условия животът ни ще развие онези благородни чувства и качества, в които Добродетелта и Истината ще се отражават като в огледало.

И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената.

Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?

Ние сме създадени да мислим и да правим избор помежду нещата и да следваме пътя на здравото учение, а не да приемаме всичко за непогрешима истина, като да е излязла направо от Божиите уста – без всяко съмнение.

Ако нашите мисли и желания се подбуждат от истински начала и се привличат от висши цели, то и следствията от тази деятелност ще бъде благотворителна за ума и душата.

Ако не това, то противното ще последва.

Засега нека разгледаме само външния характер на предмета: що е наука, где е полето и областта на нейната деятелност, каква е задачата й за живота.

Нека хвърлим тогава един кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.

Думата наука се употребява и в по тесен смисъл да означава кой и да е клон от науката, като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например науката на астрономията, химията, геологията, медицината и прочее.

Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен.

Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми.

Сега нека разгледаме и втората точка накратко: где е полето и областта на науката?

Обаче в интереса на истината, ние сме задължени да гледаме направо на предмета без всяко пристрастие.

Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник.

Биос е вечната основа, първият и последният във всичко.

Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени.

Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики.

Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед.

Но за да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в полето на образованието, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от следующето правило, което науката е положила за основа.

Нека приведем думите на английския учен мъж, покойния професор Хъкслей (Huxlеy) 4: „Има една пътека, която води до истината тъй уверено, щото кой и да е, който я следва, трябва непременно да пристигне предела или точката на целта, без разлика дали неговите способности са големи, или малки.

1. Преди човек да влезе в Новата земя, към която Духът го води, за да получи своето наследство и свобода като пълнолетен собственик, той трябва да научи основните принципи и закони на истинския живот, а именно: да обуздава низшите си наклонности, да владее животинските си влечения и страсти, да изкорени от себе си всички себелюбиви желания и стремежи, които са изворът на злото в личния и обществен живот.

3. Достатъчно е да се разгледа общественият живот в която и да е страна, за да се види, че въпреки широкото образование[14], което днес се дава на младежта, въпреки грижите, които се полагат за нейното възпитание в културно и особено в морално отношение, мнозинството от хората са на твърде ниско стъпало.

5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните.

6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания.

Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания.

„закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата.

Признаваме тази горчива истина, но трябва да кажем, че и този довод принадлежи на софистическата философия[17], която като общо правило не гледа истината в лицето, а в гърба.

Разбира се, като части на един общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.

5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва.

Това проличава от факта, че поради изопачените си понятия за живота хората постоянно пренебрегват истината и нейните изисквания, вследствие на което постоянно страдат.

Колкото и да оправдават хората постъпките си с целта, която преследват, тези постъпки в никакъв случай не могат да бъдат оправдани, щом се приложи абсолютната мярка на Върховното Добро.

11. Ние сме създадени да мислим, да преценяваме, да избираме измежду различните неща и да следваме пътя на истинското учение, а не да приемаме всичко за абсолютна истина, излязла сякаш направо от Божията уста.

За да се изясни предметът на темата, ще разгледаме по-конкретно въпроса що е наука и що – възпитание.

6. Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват.

Засега ще разгледаме само външния характер на предмета[43]:

Нека направим кратък преглед на казаното по тези въпроси, като се спрем на по-важните им опорни точки.

3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.

Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно.

Човек е започнал да гледа на света с други очи – с очите на своя просветен ум.

2. Според съвременната наука тези частици, наречени атоми, не са прости и неделими, както се считаше до неотдавна, а представляват цели „планетни системи”.[46] Те са толкова малки, че погледнати и през най-мощния микроскоп, остават невидими.

1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота.

1. След като дадохме това определение на науката, можем вече да пристъпим към втората точка: кое е полето или областта, в която тя може да оперира?

Това е един спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно.

Тази хипотеза отрича Медлеровата теория[65], която поставя центъра на тежестта между Плеядите и Персей.[66] Според съвременните изследвания центърът на Галактиката, гледан от Земята, се проектира в съзвездието Стрелец.

10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69].

Това пространство действа като космично було, което винаги скрива от нашия поглед всички други възможни вселени.

16. В резултат на своите изчисления Елард Гор стига до следния извод: “Ако на такова огромно разстояние се намира звезда, каквата е ά Центавър (т.е.

Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?!

2. Да вземем например следните геометрични истини:

На онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като на престъпник.

Биос е вечната основа на битието, първият и последният във всичко.

5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време.

7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че:

способностите на обективния ум[78]), той ще приеме за мироглед материализма;

– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;

– ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.

7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание.

[8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”).

В западния свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата.

От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена.

След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в Западна Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.

[15] Хередитарен (лат.) – наследствен; вж. бел.

Учителят за Адам: „Първият човек, който бил по образ и подобие Божие, е духовният човек, а след него бил направен физическият човек, наречен втори Адам.

В последната е разработена педагогическата му система.

След като се преминат четирите категории етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго естество.

Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет.

Нямат последователи сред обикновените хора.

На Израил се гледа като на „Авраамово потомство”, а на много места в Библията Бог е наречен „Бог на Авраам”.

Бива обезглавен от Ирод Антипа по настояване на жената на последния – Иродиада.

Единственото нещо, което не боледува в човека, е неговият дух.

[40] В частта „Науката” обстойно са разгледани същността, параметрите и областта на науката.

Ако се използва алегория, то последният съставлява корените на умственото плодно дърво, а субективният образува дънера, клоните, листата и плодовете.”

[47] Броят на атомите може да бъде определен и по следния начин.

След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в един мол вещество (число на Авогадро).

Въз основа на Общата теория на относителността Айнщайн дава ново тълкование на гравитацията, от което като частен случай следва Законът на Нютон.

[58] В окултната наука съществува следното деление: 1.

Работи по специалността си 11 години в Индия, след което е пенсиониран като индийски чиновник.

Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас.

Повечето му изследвания са направени с бинокъл.

Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията.

[69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина).

Ако предположим, че разстоянието (X) до най-близката до нас външна вселена се отнася към диаметъра (D) на видимата вселена така, както разстоянието от слънцето до ά Центавър се отнася към диаметъра на Слънчевата система, тогава се получава следната пропорция:

Извършва обстойни изследвания на двойни звезди.

[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение.

следва право в Лайпциг.

Продължава следването си в Страсбург (1770-1771), където се сближава с видния немски просветител Хердер.

Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга...

Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка.

в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка.

Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза.

През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г.

Обучението е по последната дума на медицинската наука.

Тя, освен че е първата книга на Петър Дънов, на практика остава и последна.

Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.

След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г.

Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача.

Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство.

Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план.

Нека погледнем свещените писания и ще видим, че те са разделени на книги, глави, стихове, песни (Библия, Бхагавад Гита, Коран и др.).

Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други.

Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл.

Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа.

Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство.

Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват.

В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество.

Или навярно редица философи отстояват своите позиции в обществото със собствена, самобитна гледна точка?

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

За нашето наблюдение остава най-висшата работа да проследи тази интимна связ, това тясно сродство, тъй дълбоко и широко преобладающо помежду всичките части на Природата.

Под тия условия, ще бъдем в състояние да положим истинска основа на възпитанието, а следователно и бъдещето си въздигане като народ и общество от общата челяд на человечеството.

Щом знаем законите, които управляват известни събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията на резултата.

Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили.

Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin).

Според условията на този жизнено-органически закон, само онези животни се спазват и благославят, на които естеството върви в прямо съгласие със законите на последователните стадии на развитието.

Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове.

Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в един и същ момент.

От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота, нещо частно, а не общо.

Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след един век, ако смъртта се премахнеше.

И ако в настояще време тя постъпва грубо и нечеловеколюбиво според нашето гледане и съдене, то за тези си постъпки има дълбоки причини, които я заставляват да действа по този начин, понеже е най-добрият от всички други, които ние можем да си представим.

Това странно явление смъртта е следствие от физическите променения на елементите в материята.

Природата, тази негова попечителка и надзирателка, не е желаела да го гледа лениво и безделно същество – да се попотрива насам-нататък и да си повдига рамената сегиз-тогиз, да се попрозява и казва: „Дай да ям сега“.

Само след това радикално променение в естеството на человека той е бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, злото от Доброто и истинното от лъжливото.

От този духовно-нравствен подтик той е бил принуден да следва пътя на разума.

От тази очевидна истина следват две неща: първо, предметите и вещите са ценят според своята стойност, а пък тази стойност напълно зависи от самото естество на предмета или вещта.

С по ясни думи, всяка деятелност определя качествата на своето естество от последствията и резултатите си.

Но нека разгледаме вкратце от где е произлязла несъстоятелността на нашия обществен живот, по какви причини человек е пренебрегнал своята свята длъжност и защо е почнал да върши дела, които никак не отговарят на званието му, нито пък го препоръчат за разумно същество, притежающо духовно-нравствени сили и качества.

Тук сме задължени от фактите да признаем една естествена причина, която е дала подтик в человека към това странно явление, наречено разстройство, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид единичния живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.

Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня.

Под тия условия ще може да се уякчи неговото семе във всяко добро и благородно дело, под тия условия на Любовта той ще стане и ще се нарече наследник на Земята, която ще му даде всичките благословения, изпроводени от Висшия.

Всичката видима промяна и видоизменение, което ние виждаме да взема място в материалния свят, е следствие и резултат от колебанието на силите му и непостоянството на елементите му.

В нея има последователност и ред.

Те са последствия от предидущи причини, които тясно са свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, съвпрегнати с физико-психически стремления, подбуждат ни да играем ролята на дейци и причинители за добро или зло.

В първия случай всички тела, които губят равновесието си, падат и се разрушават, а във втория всички разумни същества, които престават да следват пътя на своята длъжност, лишават се от нравствена свобода и падат жертва на духовното разкапване

Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал един учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.

Науката за разрешаването на този труден и бодлив въпрос е предписала следующето правило: всяка майка и баща, всякой възпитател и възпитателка трябва да изучват человеческото естество от всяко положение, да изучват условията, под които се пробуждават и развиват известни добри или лоши качества.

всички други сили и способности се средоточават към тази вътрешна цел, която сме избрали и която действително определя положението ни към кой характер на нравствения свят принадлежим и какъв человек след малко ще станем.

Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини.

То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност.

В химията има един закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо съединение, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство един към други и едно условие.

Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и съединението е дело извършено.

Следва от казаното, че ако условието се отстрани, то и актът на реакцията ще се прекрати.

От всичко дотук става ясно, че за да се избегнат лошите следствия в нашия обществен живот, необходимо е да се отмахнат всичките условия, които причиняват и раждат злото.

В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува единство.

Тогава следва, че ние в нашето по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не се свестим и завземем да променим своя вътрешен живот и своето нравствено поведение спрямо нази си и нашите ближни.

3. Причините и последствията

3. Най-важното за нашия ум е да наблюдава и да проследи тази връзка, това тясно сродство, което съществува между частите на всички нива в природата.

3. Причините и последствията[85]

Щом знаем законите, които управляват определени събития, ние можем с математическа точност да предскажем последствията.

2. Едни и същи причини докарват едни и същи последствия.

Според това как е постъпвал човек – добре или зле – и последиците за него ще бъдат добри или лоши.

В природата действат велики закони[86], които карат човека да върви напред, без да го питат дали тяхното действие е в съгласие с неговите възгледи, или не.

Въпросът, който стои пред нас, е, след като вече живеем, как да подобрим условията на нашия духовен живот, който нито се ражда, нито умира, а постоянно расте и се развива от „сила в сила”(Пс. 84:7).

1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат.

2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин.

3. Според описания в нея биоорганически закон само онези животни се запазват и благославят, чието естество е в съгласие със законите на последователните стадии на развитие.

В последните се крият и проявяват тайнствени разсъдителни способности.

2. Тази истина доказва, че природата следва една обща, велика цел в своите действия.

4. Погледнат като органическо същество човек представлява един сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.

5. Фактите обаче показват – стига да се погледне непредубедено на тях, – че в устройството на човешкия организъм са взели участие разумни сили.

Впрочем мнозина учени с по-прозорлив ум, способни да четат езика на фактите, далеч не споделят възгледа на ония, които действително страдат от умствена слепота.

12. Множество философи и учени защитават друго мнение, но нима същността на Битието и това, дали природата е умна или не, зависят от нашите предположения и възгледи?

14. Разногласията, които привидно съществуват между учените, както изтъкнахме това в дял първи[97], са следствие от нееднаквото устройство на техните мозъци и нееднаквото развитие и качество на умствените им центрове.

4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт.

8. От всичко това следва, че смъртта е противоположен процес на живота.

9. Природата, допущайки смъртта, преследва някаква тайна цел, която още не е ясно определена в нашия ум.

Изследванията в областта на психологията подкрепят това трърдение.[99]

12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след един век, ако смъртта се премахнеше.

В настоящия момент според нашите възгледи и преценка тя постъпва грубо и нехуманно, но трябва да знаем, че има дълбоки причини, които я заставят да действа по този начин.

Така че това странно явление „смърт”, погледнато физически, е резултат от постоянните промени, на които са подложени елементите на материята.

1. Целта, която преследва животът в системата на природата, е двояка:

Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105]

Всяко друго разрешение на този въпрос било за предпочитане пред унищожаването на човешкия род, който бил плод на онази космична сила на живота, работила непреривно в течение на стотици хиляди години на земята, следвайки определен план.

5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е един организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване.

Човекът като отделен вид и род в органическата еволюция се е явил последен, но естеството му е съществувало преди всички.

12. Това дало нов тласък на духовната му еволюция, в резултат на което в съзнанието му се оформили понятията за нравствения свят.[109] След тази радикална промяна в естеството на човека той бил вече в състояние да разпознава дясната си ръка от лявата, правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата.

13. Подчинявайки се на този мощен духовен подтик, произтичащ от Любовта, човекът бил принуден да следва пътя на разума.

1. От казанато по-горе могат да се направят следните два извода:

С други думи, всяка дейност определя качествата на своето естество според последствията и резултатите си.

1. Нека разгледаме накратко въпроса откъде е произлязъл този пълен с недъзи обществен ред.

2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот.

3. Тази причина се корени в следното.

За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена.

6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат.

На пръв поглед доброто желаят и за него говорят, но всъщност злото прокарват навсякъде.

Някак несъобразно с нашите възгледи той замества първата еволюция, на първобитния човек, с втората – на духовния.

8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи един ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища.

В това впрочем няма нищо чудно: семето на бука е малко по размери, но след време се превръща във великолепно дърво.

В нея има последователност и ред.

Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове.

Във втория всяко разумно същество, което е престанало да следва пътя на своето призвание, се лишава от нравствена свобода и е обречено на духовно разпадане.

5. Днес нашето общество прилича на онзи слепец, когото Христос, след като му отворил очите, попитал: „Що виждаш?

1. За разрешаването на този труден и щекотлив въпрос науката е дала следните правила:

4. Ако една що-годе образована майка би имала макар и повърхностно понятие за развитието на мозъчните центрове на своето дете, тя навярно би го избавила от много злини, които след време биха му коствали дори и живота.

Без да се спираме засега на тия възражения, ние ще им зададем следния въпрос: Кои са причините за изопачаването на ония основни принципи, на ония основни истини, които ръководят нашия живот?

Но грехът сам по себе си е последица от някакви предходни причини.[127]

Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна последователност.

5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо съединение, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие.

7. Следователно, за да се избегнат лошите последствия в обществения живот, трябва да се премахнат всички ония условия, които причиняват и раждат злото.

На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват един сложен организъм, наречен „човешко тяло”.

7. Тук не се преследват лични цели или частни интереси.

8. В този организъм никой няма особенно мнение, няма преследвания, няма капризи и своеволия.

16.Следователно, вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност.

Условните рефлекси, за разлика от безусловните, се придобиват през индивидуалния живот под влияние на конкретно съществуващи условия и на базата на безусловните рефлекси като тяхно допълнение и усъвършенстване, тъй като последните не са достатъчни да осигурят най-точно приспособяване на организма към непрекъснато изменящите се условия на външната и вътрешната жизнена среда.

След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета.

Това е описание на небето от човешко гледище.

Лептоните, които включват неутрино, мюон и тау-частица, а също и електрона, нямат вътрешна структура и следователно наистина са елементарни.

Другият клас – адроните – включват протони, неутрони, пиони и др., имат вътрешна структура и следователно не са действително елементарни.

[124] Тези инстинкти са следствие от действието на Закона за Самосъхранението. Вж.

Павел предава много образно психологическите и нравствени последствия от грехопадението.

[127] Става дума за VІ Херметичен принцип – причина и следствие.

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на единство, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност.

При всичко, че всемирното теготене играе една от най-важните роли във Вселената, при все това, известни факти ни навеждат към мисълта да заключим, и то справедливо, че ако този закон на теготенето не би се обусловил или пък видоизменил и подпомогнал от закона на всемирното сродство на елементите, то навярно видимата Вселена днес щеше да има друг изглед, не толкова приятен.

Има философи, които гледат с презрение на Живота.

Има куп капиталисти и хитри дипломати, които гледат на живота на другите като на известен капитал, който може да се усвои чрез различни благородни и неблагородни средства и да се употреби за частни цели, прищевки и каприции.

“ – така е говорил еврейският пророк Йеремия, като е предвиждал източника на всичките обществени злини, които се били следствие и резултат от разобуздани человечески сърца и от разобуздани человечески страсти, които нямали никакъв разумен контрол, но постоянно се менявали като някой вулкан.

„Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас.

На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“

Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.

Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба.

Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.

От фактите, добити чрез научните изследвания, можем да допуснем, че вещественият свят не е имал този вид и образ, както ни се представя в настояще.

Силата на притеганието и оттласкването са действали с еднакъв момент, следва, че материята, т.е.

Съседните атоми, които досега се гледаха спокойни и безопасни същества, стават опасни.

Накъдето и да Го търсим, на която страна и да гледаме за стъпките Му, не можем да намерим никаква следа, която да ни даде каква-годе загадка – дали е тук, или там; дали е напред заминал, или назад останал; дали е надолу слязъл, или нагоре възлязъл.

Навсякъде забелязваме да е присъствал и създания на Своята творческа сила оставил във всяко направление – направо, наляво, нагоре, надолу, но пътят на Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание, завсегда скрил от погледите на всички смъртни.

Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на един великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството.

Какво ли „вавилонско стълпотворение”[135]е царяло между частиците на веществото и какво ли е било движението на атомите, при положение, че тогава те не са следвали никакво определено направление?!

Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и единство, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност!

8. Има една категория хора, които гледат с презрение на живота.

9. От друга страна има множество крупни капиталисти, както и хитри дипломати и държавници, които гледат на живота на другите като на капитал, който може да се усвои чрез най-различни, благородни или неблагородни средства и да се употреби за техните лични цели, за създаване на охолен живот, пълен с наслади и развлечения.

Тези злини са следствие и резултат на разюзданите човешки сърца, на необузданите човешки страсти, които не се подчиняват на никакъв разумен контрол, а постоянно се променят, постоянно избухват и угасват подобно на вулкан.

5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12).

7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни.

18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение.

От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно.

„Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142]

3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил.

10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността.

1. Да се върнем отново към произхода на живота.[145]Изхождайки от фактите, които научните изследвания ни представят, колкото и оскъдни да са те, можем да допуснем, че материалният свят не е имал този вид, който има днес.

Следователно материята, т.е.

На пръв поглед това действие изглежда необяснимо, то е сякаш безпричинно.

Където и да Го търсим, на която и страна да гледаме за стъпките Му, ние не можем да намерим никаква следа, която да ни загатне нещо за Неговото местопребивание.

3. Той присъства навсякъде и накъдето и да погледнем – надясно, наляво, нагоре, надолу, виждаме произведенията на Неговата творческа сила.

Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни.

5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена.

11:1-9, където след потопа синовете на Ной и техните племена се събрали на едно място и решили да издигнат във Вавилон кула (стълп) до небето.

Като конкретно събитие „Изход” ознаменува раждането на израилтяните като народ, след като в продължение на 430 г.

4. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Нѣматъ изгледъ на величественость.

Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ.

Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ.

Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость?

Ида казва Господъ, да дамъ наследие на душата моята вѣчна и нейзчерпаема любовь.

Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце.

Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.

Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта.

5. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис

Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".

както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината.

Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост.

Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.

А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.

И нима мислите подобри ли следствия ще последват?

Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.

Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си?

И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си?

Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост?

Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов.

Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий.

Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце.

Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите.

Ето, ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие.

Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.

Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки?

Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.

Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.

Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина.

А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети.

6. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.

Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.

Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.

Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце.

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.

Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде.

Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина.

7. Разговор Първий. Упътвание

От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.

Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са.

Ето, днес почвам да ти разкривам едно по едно някои неща, които ще ти са необходими и приготви се, следователно, да ме слушаш до край.

Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние.

Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.

Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни навременни на праведния съд Божи, който ще посети земята и всички живи и мъртви на нея.

8. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят.

Постави ги и гледай на тях докато оживеят.

Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.

9. Разговор Третий. Храната и Словото

И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.

Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите?

Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш.

Който ме следва, няма да ходи в тъмнина.

Аз те следя на всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в познанието на Моето Слово.

10. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят.

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство.

Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове?

Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.

Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.

И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари.

Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене.

12. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си.

Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш?

13. Разговор Седмий. Заключение

Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно.

Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае.

И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мен, за да гледат славата ми, която съм имал у теб преди създание мира“.

14. ТРИТЕ НЕЩА

Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал.

Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.

И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други?

Това желание е най-последното, като Адамовото дърво.

15. Поздрав на всички

Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва.

Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят небесната виделина на моето присъствие.

16. Биографични бележки

заминава за САЩ, където следва богословие и медицина.

През следващата 1896 г.

в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания.

След 1920 г.

Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св.

следва медицина в Монпелие, Франция.

Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар.

Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.).

17. Неподправеният Петър Дънов

Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят.

Без значение дали разбираме, приемаме или отхвърляме Учението, всеки би се трогнал от думите, идеите и чувствата, изразени от последователите му в тези няколко реда: “В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина.

С оглед на пълното запознаване със стила на автора, са поправени и някои правописни опущения.

Първото е от 1 ноември 1898 г., а последното от 4 юли 1902 г.

18. Писмо № 2

Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне някоя грешка.

Гледай печата да е добър и всичко да е чисто и порядочно.

19. Писмо № 4

Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града.

Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората.

Всяка сутрин ставам рано и отивам да посрещам слънцето кога изгрева и да гледам дали славата Господня се е явила на Небето.

Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.

20. Писмо № 5

Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата.

Пътищата Божии са неизследими.

Моят съвет е да следвате пътя който Бог Ви е отворил и всичко ще се уреди.

Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време.

Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище.

21. Писмо № 7

А след всичко аз се моля Господ да благослови делото си.

22. Писмо № 8

Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във вечността.

Чети 21 глава на Откровение, обърни особено внимание на 3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и на последующите.

23. Писмо № 9

Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време?

Ето през какъв телескоп аз гледам на нещата.

24. Писмо № 10

В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.”

По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение.

Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник.

Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос.

Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени.

25. Писмо № 11

Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви.

26. Писмо № 12

А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява.

27. Биографични бележки

заминава за САЩ, където следва богословие и медицина.

През следващата 1896 г.

в продължение на 11 години Учителя обхожда страната, говори, поучава и прави френологични изследвания.

След 1920 г.

Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св.

следва медицина в Монпелие, Франция.

Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар.

Освободен е след Руско-турската война (18771878 г.).

28. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

И мнозина ще последват техните развращения; поради които пътят на Истината ще се похули.

Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие зъминска отрова.

Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава.

Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия.

Знай ме, сине Мой, Аз съм добър Баща, Бог ней[з]следимий.

Внимавай с пълнотата на сърдцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия.

Повседневно гледай да извлечеш полза, гдето и да се намираш, каквото и да вършиш.

Ето Моя Дух вече ще се излее на всяка моя твар и които го приемат ще оживват вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои.

Господи, който не гледаш на лице, но на сърдце, чуй ме.

Ето, всички са вече утекчени от свойте грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа.

Гледайте с вяра в бъдащето, вие всички сте близо до врата[та] на царството Божие.

Такова едно нарушавание винаги води след себе си съсипателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които зависят едно от друго.

Всяко добро или зло последствие води своето произхождение и от подобни причини, които или въ[з]становяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила.

Следователно е вън и от тяхната среда.

Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в животът.

Пази следователно даденото на теб Слово.

Неговата ръка ти е начертала всичките ти пътища и знай, следователно, че там гдето Господ участвува, нищо зло не може да се случи без неговата воля.

Дълбоки са Божиите мисли и неиследими са неговите размишления.

Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи.

Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството.

Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и

природа, следователно [се] различават и по целта на своето направление.

От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят с своята сила да извърши своята работа, нему определена от промисълът Божий.

Следователно няма и нужда да се жали.

Пази, следователно, ти съветът Господен, който ти е даден като светило да те води в пътят на живота.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка в всякой живот.

Защото своенравния и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се въключава в доброто на своя ближен.

Пази се, следователно от подобен един лош нрав, който ражда злото от себе си.

Следователно, пази се от това голямо и неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и да те направи окаянен завинаги.

Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш вещ в всичките познания на Божиите дела, защото само по тях ще познаеш неговото присътствие в дадено време.

Чуй, следователно, мойте думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която Аз ти нося от горе, от небесното жилище на Господа Бога твоего.

Кажи две думи на свят през целия си живот, да останат спомен за человечеството, отколкото 10 000 хиляди, които след няколко време да се изхвърлят на пепелището, гдето само кокошките ровят.

Напиши през живота си по-добре два реда, да те разберат всички и да ти благодарят завинаги, че си им оставил нещо в наследство, отколко 10 000 хиляди реда, които утре всички ще забравят и

само молците и мишките можи след време да ги разглеждат и четът, особено ако си турил нещо мазно в тях.

Следователно ний, които сми чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовестввано нам в Христа, в тия последни дни трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.

Погледни към канарата, от която си отсечен и вижд, че ръката, която те е отсякла, те готви да станеш камак драгоценен, избран.

Станал ми е защитник, за да ме избави от враговете, които ме ненавидят и приследват душата ми.

Ний сме приследвани от съдбата, която постоян[н]о ра[з]стройва и разсипва нашите мечти.

Несполуки и нещастия ни приследват на всяка стъпка.

Никой. Нам е дадено да наследим царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в него.

Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20.

29. УВОД

Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента.

писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В.

Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия.

август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м.

Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25.

Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П.

юни положението е следното: от с.

68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]".

След завръщането си в България в 1895 г. П.

учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г.

Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.

Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания.

Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира.

Трогателно интимни и едновременно общочовешки са редовете на един от последните записи: „Ето, призовавам те [Господи], но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш.

След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П.

След смъртта на Л.

Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи.

Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими.

Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило.

Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис.

Номерираните от него страници са 87, като в това число влиза и вътрешната страна на последната корица.

Втората номерация е направена след постъпване на документа в Български исторически архив и тя е част от професионалния печат, който съдържа номера на листа и други данни.

Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват.

След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов.

30. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата.

- пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи.

1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.

1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас.

31. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

„И мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на Истината ще се похули.

Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова.

Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава.

Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия.

Знай ме, сине мой, аз съм добър Баща, Бог неизследим.

Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия.

Повседневно гледай да извлечеш полза, където и да се намериш, каквото и да вършиш.

Ето моят Дух вече ще се излее на всяка моя твар, и които го приемат, ще оживеят вечно и ще ме последват и ще бъдат всички мои.

И ще ликуват пред тях всички, които ги посрещат, за да ги приемат като наследници на моето царство.

Ето, всички са вече отежнени от своите грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа.

Гледайте с вяра в бъдещето, вие всички сте близо до вратата на Царството Божие.

Такова едно нарушаване винаги води след себе си съсипвателните влияния, които нарушават духовния порядък на нещата, които са зависими едно от друго.

Всяко добро или зло последствие води своето произхождение от подобни причини, които или възстановяват, или нарушават този вечен ред, който е напълно независим от никоя външна сила.

Следователно е вън и от тяхната среда.

Ако си мъдър и пълен с разумение на Божествените наредби, гледай да вършиш и работиш това, което е право и съгласно с истините, показани в живота, защото успехът в твоя живот зависи от Бога, който го и направлява.

Пази следователно даденото на теб Слово.

Дълбоки са божиите мисли и неизследими са неговите размишления.

Всичко това е велико и славно в нашите погледи.

Колкото человек повече изследва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като Божествен зародиш се въодушевлява от тази вечна хармония на Божественото.

Изгледът на нещата е изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго Него.

Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята природа, следователно и по целта на своето направление.

От това следва, че за успеха на едно същество или на един человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа.

Следователно няма и нужда да се жали.

Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е една главна спънка за всеки живот, защото своенравният человек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва добродетелта.

Своенравният и упорит человек е немарлив към доброто на другите, а следователно към своето добро, което се включва в доброто към своя ближен.

Той призовава всички на покаяние, да се обърнат към него, да напуснат пътищата на заблуждения и да следват пътя на истината, и всеки, който слуша неговия глас, иде към виделината и виделината го озарява.

Затова на теб, който следиш пътищата на Истината, подобава ти да бъдеш във всички познания на Божиите дела вещ, защото само по тях ще познаеш Неговото присъствие в дадено време.

Чуй следователно Моите думи и дай всичкото си внимание в познанието на Мъдростта, която аз ти нося отгоре, от небесното жилище на Господа Бога твоего.

Кажеш две думи, но да са на свят, както трябва, през целия си живот да останат спомен за човечеството, отколкото да изречеш 10 000 думи, които след известно време ще бъдат изхвърлени на пепелището, гдето само кокошките ровят.

Напиши през живота си само два реда да те разберат всички и да ти благодарят за винаги, че си им оставил нещо в наследство, отколкото 10 000 реда, които утре всички ще забравят, и които само молците и мишките може след време да ги разглеждат и четат, особено, ако си турил нещо мазно в тях.

Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята.

Погледни към канарата, от която си отсечен и виж, че ръката, която те е отсекла, ти готви да станеш камък драгоценен и избран.

Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиждат и преследват душата ми.

Ние сме преследвани от съдбата, която постоянно разтърсва и разсипва нашите мечти.

Несполуки и нещастия ни преследват на всяка стъпка.

" Нам е дадено да наследим Царството Божие и Господ е сам, който ще ни въведе в него.

те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22;

Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина.

32. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Господ ще бъде предшествуван с огън, след него ще се чуе тихият му глас.

Желанието на моята душа е да гледам неговото лице, да се радвам в неговата слава и да се веселя във виделината на неговата истина.

Моето задоволство е да следя неговите пътеки.

Елате вие, благословени от Отца моего, и наследете царството, което е от века за вас приготвено!

Блажен е народът, който те е избрал за наследие свое.

Туй беше слабостта на Израил, че вършеше много пъти това, което си искаше, и от това последваше страданието му.

И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил един ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие.

След всичко животът ни седи в разбирането на Словото Божие и в предаване на неговите думи в нас.

Защото съдбините Божии първом идват, а неговата милост после следва.

И тъй, Господ Исус ни изясни една вечна истина, тоест, че както в жената зачатието на детето кога се ражда е причина за скръбта, която майката понася, докато се роди, така то е причината за радостта след раждането, тоест человек се е явил на света, същество разумно, в сходство и подобие на същество, което съществува в духовния свят, когато истината и добродетелта се зачева от духа в душата на человека, той усеща скръб, като го заставя да я изяви пред света, тоест да пожертва себе си за нея, както майката прави.

И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5).

След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него.

Аз съм те гледал в пустинята, в една безводна страна" (Осия 13:4,5).

Обърнал си сърцето ми и виждам твоето присъствие навсякъде, просветлил си ума ми и виждам твоите творения, че всички са добри, опасал си ме в силата си и гледам твоето могъщество, и след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ми според твоята вътрешна пълнота, моето желание е винаги да гледам твоето лице и да се радвам и веселя в пълнотата на твоята любов.

Благодаря ти, че твоята милост и благост винаги ме следват.

Тук ясно ни се описва един живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.

Но мъчнотията седи другаде, от която страдат мнозина, които се викат християни, последователи Христови.

25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13).

Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие.

Тогава дух прав и сърце чисто ще бъде в мен, с което да гледам твоето лице и да ти се радвам.

33. 03.РАЗГОВОР ПЪРВИ

От първом тя може да не е имала тоз изглед, но с течение на времето и слагането на истината ще се укаже най-после, че Бог е работил тук.

Следователно, ако условията са такива, че изискват за постижението подходящи средства за постигането на едно благоприятно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са.

Приготви се, следователно, да ме изслушаш до края, защото ще ти говоря като на разумен.

34. 05.РАЗГОВОР ВТОРИ

Знаеш ли, и най-малкият грях, и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението на живота ти.

Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнавал с време и си ги потъпквал с духа си, да не се изявяват.

Постави ги и гледай на тях, докато оживеят, защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка дума, която излиза от устата Божия.

И ние ще гледаме твоето лице и ще ти се радваме винаги и ще ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да ти служим винаги.

35. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

Не ти ли е по-приятно да гледаш, отколкото да си закриваш очите?

Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш.

Ще повторя това, което съм казвал на мнозина по-преди: който ме следва, няма да ходи в тъмнина.

Аз те следя навсякъде и те пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и да се усъвършенстваш в познанието на моето Слово и желая да си подобен на Този, който е виделина и добродетел всякога.

36. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Той не може да влезе в царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят.

37. 08.РАЗГОВОР ПЕТИ

Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство.

Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед без да вкуси неговите приятни плодове?

Ето най-забележителният момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси.

Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които проилизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита, и което може пак изново да произведе тяхното падение.

Запознах те с всичките приоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качва и слиза до най-високите места, които на человека са позволени, и при все това гледах с учудване, че и това те не задоволи.

Днес е вече последния ден на курса, който завършваш.

38. 09.РАЗГОВОР ШЕСТИ

Които сте определени да наследите небето, за вас Господ е създал всичко това, за да ви привлече по-близо до себе си.

Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш?

39. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Това слънце на живота ми да изгрее в дълбините на сърцето ми и да озари този вътрешен мрак със своята небесна светлина да прогледам както слепия и да стана мъдър, както мъдрия и от неговия род да приема печат на любовта му, сила на Духа му, знание и мъдрост от самия него.

Кой не е усещал борбата в себе си, когато по някой път человек се е решавал да стори добро, а пък сърцето се е бояло да не би да остане в лишение след време като помогне с нещо осезателно.

След грехопадението Адам трябваше да яде изново от това дърво, т.е.

„Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." Явно става, че дървото на живота е Христос, Синът Божий.

Следва, че е нужно от наша страна да приемем царството Божие и неговите обещания с всичката сърдечност, простота, като новородени младенци.

След онези дни говори Господ: „Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им и ще им бъда баща, техен Бог, и те ще бъдат мои люде." (Иеремия 31:33).

И няма да има причина да се преследваме и ненавиждаме един друг.

Погледнете към небето и вижте там, гдето законът царува, каква тишина преобладава.

Всеки един от тях следва своя определен път, своето предназначение.

Всичките злини в живота, които огорчават вътрешно духа ни, са последствие на минали престъпления спрямо Божията любов.

Скръбният дух е следствие на необрезано сърце, което не е напълно посветено на Бога.

Колкото и да е съблазнителна една по вид лоша мисъл, която има изглед на добра, казвам ти, пази се, защото след време ще вмъкне своята отрова в твоята душа и ти сам тогава ще се питаш защо е това зло.

Добре да мислим е: да разсъждаваме и мислим и да гледаме това, което Господ е създал.

Но ето, че един ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено.

То е най-последното, като Адамовото дърво.

Следователно, приеми чашата на спасението Господне и не роптай за своята участ.

Тях да учи някой и да ги следва е облага за ума и душата.

Ако всеки ден печелиш по една добра мисъл и извършваш по едно добро дело, след време ти в същата мисъл ще бъдеш благат.

Спаси, Господи, людете си и благослови ги с наследието си.

40. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Не могат всички да наследят царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние.

Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти около тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти.

Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна.

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.

Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божии, който ще посети земята и всички живи и мъртви по нея.

41. 11.РАЗГОВОР СЕДМИ

Днес ако са, утре ги няма, изчезват безследно.

Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху неговите дела, да гледаш неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен дух може да пожелае.

И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мене, за да гледат славата ми, която съм имал у тебе преди създание мира."

42. 13.Червено тефтерче

Пълен съм с изобилие и неизчерпаемо богатство, което държа всички онези, които ме любят и се боят от името ми, на тях ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена.

Гледай към мен.

Аз съм Господ твой, гледай на мене, дръж се за мене и бъди уверен, че няма никоя мощна сила, която да ти противостои.

А ето там отгоре, над тебе моите ангели бдят и ти повейват със своите криле, красни и велики са те на глед.

Не гледай на света, не се увличай в неговите учения, те са горчива измама.

Сега скоро аз ще им проговоря чрез твоите уста и ще направя сърцата им да се надяват на тебе и да гледат към тебе за помощ.

Застани и ще им кажа последното слово мое, което всичко ще реши.

20.М. Към тебе обръщат всички погледа си.

Огледай се и виж где стои твоят велик Дух, защото не остава вече време за чакане.

Знае, че ти имаш много желания неизпълнени и незадоволени, и че скръб пълни душата ти, и че се обезсърчаваш като гледаш трудните неща в живота, като виждаш твърдите, непоколебими сърца на другите, че неуспех те следва на всяка стъпка в тоя живот.

Гледай нагоре, чакай отгоре за сила.

3. Твоето лице гледам пред себе си, Господи, Спасителю мой.

Душата ми весден очаква твоето благословение, при тебе близо да съм е моето наслаждение, на това вътрешно мое желание ти не отказвай, твоето лице да гледам ти ми позволявай, как да те любя ти ми показвай.

Верен съм в своите обещания и ще повдигна своето дело и слава в този развратен свят за любовта си към моя Единороден Син чрез тебе, и тъй ще бъдеш мой син, защото сърцето ми благоволи да ме следва.

Моето око е над тебе, силата на Духа ми и любовта ми те следват.

Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го", „царството Божие на сила се взема" и които се усилят, го грабват.

както Израил, който робува в Египет, и който след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Авраму за Ханаан.

Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това, но Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четирийсет години след преминаването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез сила.

Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светия и избран род на Господа, наречени царе и свещеници.

Нямат изглед на величественост.

Говорете, възвисете гласът си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името ми, не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото ми име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на своя ближен, на своя брат.

А след онези дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуват във век.

Представете си, ако да имахте сила да премахнете слънцето, което съм поставил, на какво би замязала земята - и нима мислите, че ако премахнете името ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват?

Кажете ми от где сте придобили тази мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?

Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докато Бог твой възстанови своя трон над народите.

Ако ме преследвате, ще постигнете ли целта си?

Ще се утешите ли след подвига и ще намерите ли мир след победата си?

Синове лукави, погледнете на делата си, що вършите, дали сте изгубили всяка искра на честност и справедливост?

Ида, казва Господ, да дам наследие на душата, моята всевечна и неизчерпаема любов.

Знай, че в мен ще се нарече твоето наследие.

Погледни и виж как той е кротък и смирен по дух и сърце.

Той се уподоби като жена, раждающа навреме и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е негов син, когото направи цар на народите.

Ето, ще съкруши оръжията на народите и на воюващите, защото избраният ми иде да приеме своето наследие.

Но пътищата Божии са неизследими, защото Бог е Бог - тайна велика.

Кой може да следи неговите пътеки?

Това е наследието на рабите Господни.

Погледни на света и знай с вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.

Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки един от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта.

Който следва правда и милост, ще намери живот и правда и слава.

Следствието на смирението и на страхът от Господа е богатството и славата и животът.

Аз съм този Бог вътре в теб, Бог тайни, неизследим, вечни, всемъдри, който обитава в правда и истина.

Заветът на дъгата се яви и Господ погледна благосклонно към раба си на с.п. 5М.

Видът и изгледът й, който бе видян.

Тем ще дам да наследят всичко това, което съм приготвил от незапомнени времена.

Ти, който винаги си ме слушал, заради тези, които гледат да повярват, че си ти.

Ето, гледаш тайните на твоя Дух, на онова, което си произвел.

О, Господи, Боже мой, още когато се зараждах вътре у теб, осъзнавах твоето неизследимо величие, твоята велика сила.

Чудно ми беше, когато бях носен от твоите ръце през неизследимите тъмнини на миналото, на тайната вечност, която в себе си крие всичко.

Ето, говориш с мен, и чувам гласа ти да идва отдалеч, услушвам се и познавам, че си този, който ми говориш, който си ме носил от начало, гледал си ме, грижил си се за мен, чувам сега гласа ти и каква неизразима радост се заражда в мен.

И тъй, във всичко, което обещаваш пред мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт.

Гледай да не оскверняваш името ми и да не опетняваш благодатта ми.

След всичко бъди готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.

Всяко действие, всяко желание, всяка мисъл минава пред моя поглед.

Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се обедини към тая велика цел.

Към всекиго гледайте, в нищо не се съмнявайте.

А ти, Господи, с мен наедно благослови всички, които те призовават и които гледат за помощ към мене.

Погледни към мене, послушай моята молба, чуй моя глас и застани зад твоето дело.

Погледнете в лицето на вашия единствен Баща, Бог всесилен, и кажете ми, каква е неговата воля.

Всички тия мои братя, които гледат сега твоето лице, ти се радват като добър Баща.

Погледни и виж колко съм беден, едвам преживявам.

О, Господи, желая да гледам твоето лице, както всички, желая да ти слугувам.

Ти виждаш очите на горделивите, които с презрение ме гледат - силните, които ме притесняват.

Погледни, Господи, изцери, забрави всичко, за да ти слугувам от пълнотата на сърцето си.

Света не те вижда, нито те познава, но аз гледам твоето лице, познавам твоето присъствие.

Аз съм Господ Твой, който идвам да те подкрепя чрез силата на своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог Твой благоволява да ти открие, защото си възлюбен избраник Господен, в когото вечни и неизследими Бог благоволява да те освети с Духа на своята Истина.

Пълни със славен живот и вселенски духове пълни с вечна и безкрайна и неизмерима мъдрост, в които плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тъй необятна и неизследима душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели, сърце, в което всичкият живот намира своето изражение.

Към тия безпределни небеса и безпределни светове, мирове и вселени, в които тая вечна, безпределна и неизмерима душа прониква и изпълня всичко с благост пълна от безконечна и непреривна вечна и славна Любов, която стопля, осветява и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благоговение и възторг в този славен път на живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум и от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от начало към всяко начало, от край към всеки край, от частица към всякоя частица, от начало и до край към тоя мир над мировете, към тоя свят на световете, в който вечно свети вечен мир и вечна радост, вечна истина и вечна правда и благост все и във все изпълни от безпределната висота към безпределната висота от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения необозрими и неизследими всичко в това величествено и възторжено мълчание на безпределната вечност всичко е в тишина.

Стани и погледни, ето, светът е узрял за жертва, повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.

43. БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ

Благодарим с любов на Лалка Кръстева, чийто голям дух прокара за нас непосредствен мост към великото наследство на Учителя.

44. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.

В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“.

Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.

Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице.

4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице.

Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.

15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.

Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение.

45. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Богомилството пък е манихейски духовен импулс, исторически разгърнат в средновековната история, но без следи в българските културни традиции.

Историята трябва да се изследва като събитийност, принадлежаща на волята и действията на индивиди или групи от хора, мотивирани от духовен импулс.

Културата пък следва да се интерпретира като изкристализирала история, т.е.

Например християнството възниква от импулс, свързан със събитието на Голгота; исторически се разгръща в народите от Римската империя и мигриралите в Европа варварски племена; последователно екстрахира от историята моделите на средновековната и модерната култури; настойчиво се опитва да култивира тези модели в разнообразни институции; едни от многото подобни институции са Църквата (католическа или православна) и държавите.

Следователно възникването на всяка институция е преди всичко култура и в никакъв случай не е идентично нито с първичния поток на историята, нито с отправния духовен импулс.

От друга страна обаче, репрезентативността на всяко изследване изисква към всеки обект да се подхожда с цялата научна триада, за да се избегнат интердисциплинарни размествания и недоразумения.

Иначе казано, емергентният ефект на всеки обект се разкрива пред изследващото съзнание в строго определен културен контекст, притежава индивидуална историческа енергия и събитийност и произлиза от сравнително познаваем духовен импулс.

Съвсем различен феномен е Църквата непосредствено преди и след великата схизма; тя също притежава спиритуалното начало на Голгота, но добавя екстракт от историческите експерименти на ранните църкви и първите вселенски събори, култивирайки ги в догматика и свещеническа йерархия; така тя формира себе си като типичен културен феномен с всички атрибути на институция.

По сходен начин би следвало да се подхожда и при интерпретация на текстове.

Разбира се, текстовете на Павел впоследствие се интерпретират в най-разнообразен културен дискурс, дори с институционална преднамереност, но това е неизбежна съдба на всичко, което е достояние на историческа памет.

Следователно интерпретацията трябва да разчита на метод, сроден с нещо като онтологичен структурализъм или структуралистична онтология, настоявайки на триадата духовен импулс-история-култура, която може да бъде открита в морфологията на всеки текст.

Писмата маркират последната декада на XIX век и социалната атмосфера на следосвобожденска България.

Самостоятелността на Българската православна църква е гарантирана след четиридесетгодишна борба с Вселенската патриаршия - институция в Османската империя, която в продължение на едно хилядолетие администрира източноевропейското православие.

Емергентният подход е тревожен за културологичния дискурс и последният всячески се стреми да игнорира проследяването на произхода и да го замени с подръчния в момента инструментариум.

Въобще за древните хора мислите пребивават в природните вещи и се наследяват от родителите и народа, затова подобно състояние на съзнанието се преживява като духовен импулс на Отец.

мислите вече не се унаследяват, а се получават като лично владение.

За разлика от инстинктивното съзнание на Отец, импулсите на Син се възприемат и преработват душевно, човек се освобождава от наследствеността, отчуждава се от макрокосмичното и от природното и се взема в ръце като отделна душа.

Следователно Реформацията не е нищо друго, освен историческо битие на самосъзнанието, разбрало, че свръхсетивното е постижимо дори тогава, когато духът е невидим.

Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е.

В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец.

Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.

и свързва географски два български града по Черноморието - Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ори- ентализъм и етносна нехомогенност.

Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.

Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.

Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.

За да заключим анализа на категорията ученик, могат да се формулират следните твърдения: П.

През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар.

Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание.

Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.

Дънов излъчва импулси към Аз-съзнанието на последователите му - и проповедите, и методологичните наставления, и музикалните му фрагменти.

Дънов недвусмислено апелира към „протестантската" и „евангелистката" склонност на последователите му.

В заключение за категорията Учител биха могли да се формулират следните твърдения: личността на П.

и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеждан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориентиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Христос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското православие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.

С фанатичното поддържане на статуквото след великата схизма тя на практика не отива по-далеч от проблема за генеалогията на Сина (как е възникнал от Отец, от кого произтича Светия Дух) и с това остава при простата констатация, вместо намирането и преживяването на Христос.

С други думи, Църквата функционира като типична институция на източноправославна култура и именно в нейната консервативна природа може да се открие една от причините за поява на този особен дискурс в следосвобожденския ни културен живот, наречен комплекс на непреживяна Реформация.

46. 1898_Пеню Киров - №1

отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.

Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.).

47. Пеню Киров - №2

След като се върнах от Варна4 [бел.

Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край.

Брат Пеню спира, гледа и чака.

В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!

Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г.

48. Петър Дънов - №1

„Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13)

8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка.

49. Пеню Киров - №3

Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.

50. Петър Дънов - №2

Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно.

51. Петър Дънов - №3

Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него.

Господ ни е съобщил напоследък много добри неща.

Напоследък Небето е било една стълба17, по която Ангелите Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.

52. Пеню Киров - №5

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.

И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.

Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".

53. Пеню Киров - №6

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.

54. Пеню Киров - №7

Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.

Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна стая за нашето дело.

32. След като около 10 октомври 1898 г.

Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай.

Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус".

55. Петър Дънов - №7

И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови новия ред на Царството.

Гледай да не остане нещо от това напечатано.

56. Пеню Киров - №8

след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател.

След тази дата Христо Велчев повече не издава книги.

57. Петър Дънов - №9

Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро.

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.

58. Пеню Киров - №9

Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е.

59. Петър Дънов - №10

Възможно е Новогодишното пожелание да е написано на последната страница на писмо, на което липсва началото.

60. Пеню Киров - №11

Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш!

Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.

61. Пеню Киров - №12

Но след сондиране мислите си с бр.

Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава.

Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън.

А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо.

62. Пеню Киров - №13

След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух.

Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].

63. Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт.

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.

След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.

64. Пеню Киров - №14

сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.

[Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света.

Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава.

65. Петър Дънов - №16

Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко.

Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г.

66. Пеню Киров - №15

Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение.

Дано е близко, братко, този последен за нас час.

67. Петър Дънов - №18

75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П.

68. Пеню Киров - №16

За нас как сме, ще кажа, че много ни сатана преследва, но Бог ни крепи заради името си [зачеркнато от П.К.].

69. Петър Дънов - №19

Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.

Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.

70. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо.

71. Пеню Киров - №17

В Анхиало притежава книжарница, по-късно наследена от Калиопи Г. Малакова.

72. Петър Дънов - №21

Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе.

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.

73. Петър Дънов - №22

Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).

След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.

74. Пеню Киров - №21

И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме.

Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях.

След срещата си с П.

Оттогава следите му се губят.

75. Пеню Киров - №22

А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това.

и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята.

След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе.

76. Петър Дънов - №24

Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето.

После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б.

Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата.

Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г.

77. Пеню Киров - №23

Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.

Но се утешаваме, че сме за това призвани и че сам Господ е казал, че който Го следва, тези гонения трябва да го последват.

Те са кръстът, с който трябва да Го следваме.

78. Пеню Киров - №24

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?

79. Петър Дънов - №25

„Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си.

Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В.

80. Пеню Киров - №25

И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?

", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21].

Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е.

да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!

И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират.

А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т.

Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват.

81. Пеню Киров - №27

Сатана напоследък доста се помъчи да ни раздели с приятелите в Господа, за които съм Ви писал.

Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е.

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.

Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си.

Последно пак ще кажа, че много желая да те вида.

82. Петър Дънов - №30

Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.

И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила.

И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е.

83. Петър Дънов - №31

Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме.

84. Петър Дънов - №32

Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний.

След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно.

85. Пеню Киров - №29

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.

В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".

86. Петър Дънов - №33

113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж.

87. Петър Дънов - №34

Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.

88. Пеню Киров - №32

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.

първия ден след Великден.

89. Пеню Киров - №34

Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме.

След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма.

Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?

90. Петър Дънов - №37

II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни.

Следователно никой да ни не съди за нищо.

91. Пеню Киров - №35

Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина.

Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна.

". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение.

В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление.

Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господа, че сме в дрехата Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши.

Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите].

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.

92. Петър Дънов - №38 (отворена карта)

Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството.

93. Петър Дънов - №39

„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен.

18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.

Има да последват чудеса и знамения в тая земя.

Три важни събития имат да последват:

Дънов има предвид периода след идните три полугодия, т.е.

94. Петър Дънов - №40 (отворена карта)

Как стоят последните съобщения?

95. Петър Дънов - №41

Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.

След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.

В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юний и свърши последния Си Разговор на 8 юлий.

Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех последните три и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам.

Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.

във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".

96. Пеню Киров - №39 (отворено писмо)

133. Има предвид живота си след кръщението му на 23.07.1900 г.

97. Пеню Киров - №40

Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.

Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си.

На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това.

Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв.

След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма .

На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод.

След даването [на] това имахме разговори и за други работи, между които беше и за моето напущане.

След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.

Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща.

Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се.

Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога.

Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда.

На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143.

След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида.

Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.

Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво.

Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris.

И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти.

Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение.

98. Петър Дънов - №45

Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.

Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат.

Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух.

99. Пеню Киров - №42

Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того.

След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан.

Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави.

100. Петър Дънов - №47 (отворена карта)

То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието.

101. Петър Дънов - №48

150. Като дете Учителя Петър Дънов често е боледувал, вероятно тук става дума за това.

102. Пеню Киров - №43

В по-първото си писмо не можах да изявя някои въпроси тъй както се следва.

Аз моля, след като се уведомите, явете му направо.

Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал.

Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира.

И не знай, види се, че Бог праща ангелите Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр.

Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци.

Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба.

Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение.

На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.

След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г.

Дънов - още ученици в последния клас на училището).

След това до 1924 г.

103. Пеню Киров - №44 (Съобщение на Пеню и Тодор)

Гледайте, рабчета, по с предпазвание да ходите.

104. Петър Дънов - №49

Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете.

105. Петър Дънов - №50

Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне.

Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение.

Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ.

Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа.

Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.

162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала.

106. Пеню Киров - №45

И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни.

Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.

Бог напоследък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук.

Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].

[Следва рисунка на път.]

107. Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)

163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани.

108. Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна.

Следваме изискваното се от нас.

109. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.

Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.).

След като се върнах от Варна4 [бел.

Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край.

Брат Пеню спира, гледа и чака.

В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!

Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г.

„Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13)

8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка.

Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.

Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно.

Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него.

Господ ни е съобщил напоследък много добри неща.

Напоследък Небето е било една стълба17, по която Ангелите Божии18 са слизали да ми донесат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.

Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.

И тъй по този начин ме отстраниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми19 и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък20 не ще мога да намеря работа.

Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съвсем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин21 да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]".

Щастлив се считам, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасителят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата.

Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме.

Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна стая за нашето дело.

32. След като около 10 октомври 1898 г.

Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Николай.

Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хемус".

И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови новия ред на Царството.

Гледай да не остане нещо от това напечатано.

след което се разделят и Николай поема свой самостоятелен път като печатар и издател.

След тази дата Христо Велчев повече не издава книги.

Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро.

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприятел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия.

Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е.

110. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Възможно е Новогодишното пожелание да е написано на последната страница на писмо, на което липсва началото.

Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш!

Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават.

Но след сондиране мислите си с бр.

Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава.

Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън.

А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо.

След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух.

Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].

След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт.

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми.

След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.

сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня.

[Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света.

Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава.

Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко.

Там след завършване на Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г.

Ний сега-засега с Божията воля следваме делото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение.

Дано е близко, братко, този последен за нас час.

75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П.

За нас как сме, ще кажа, че много ни сатана преследва, но Бог ни крепи заради името си [зачеркнато от П.К.].

Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.

Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.

81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо.

В Анхиало притежава книжарница, по-късно наследена от Калиопи Г. Малакова.

Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе.

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.

Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).

След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.

И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме.

Напоследък, като не можаха нищо да направят, обявиха го за лудо и светът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях.

След срещата си с П.

Оттогава следите му се губят.

А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това.

и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен удар в стаята.

След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе.

Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето.

После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б.

Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата.

Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г.

Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.

Но се утешаваме, че сме за това призвани и че сам Господ е казал, че който Го следва, тези гонения трябва да го последват.

Те са кръстът, с който трябва да Го следваме.

И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?

„Добруджа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си.

Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В.

И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?

", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21].

Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е.

да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Царството Божие, като казваме: „Покайте се, Царството Небесно приближи!

И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират.

А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т.

Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват.

Сатана напоследък доста се помъчи да ни раздели с приятелите в Господа, за които съм Ви писал.

Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е.

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.

Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си.

Последно пак ще кажа, че много желая да те вида.

111. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни.

И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила.

И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е.

Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме.

Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний.

След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно.

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си.

В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми".

113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж.

Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.

И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено.

първия ден след Великден.

Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме.

След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма.

Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време?

II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни.

Следователно никой да ни не съди за нищо.

Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина.

Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна.

". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение.

В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление.

Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господа, че сме в дрехата Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши.

Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите].

121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни.

Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството.

„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен.

18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов.

Има да последват чудеса и знамения в тая земя.

Три важни събития имат да последват:

Дънов има предвид периода след идните три полугодия, т.е.

Как стоят последните съобщения?

Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.

След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.

И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.

В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.

Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юний и свърши последния Си Разговор на 8 юлий.

Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех последните три и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам.

Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.

във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза".

133. Има предвид живота си след кръщението му на 23.07.1900 г.

Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3.

Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си.

На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това.

Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв.

След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма .

На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод.

След даването [на] това имахме разговори и за други работи, между които беше и за моето напущане.

След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му.

Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща.

Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се.

Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога.

Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда.

На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143.

След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида.

Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче.

Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво.

Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris.

И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти.

Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение.

Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.

Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат.

Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух.

НАГОРЕ

0.33139204978943