НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
37
резултата в
30
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия
кюп
, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на небето, така и на земята".
" Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен. Въпросът беше за издаване на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал. Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света. Учителят вземаше тези нотни листчета, после ги оставяше настрана - не искаше да обиди онези, които бяха положили труд.
В тези нотни листове имаше много неверни неща, но ги даваха, като знаеха много добре, че не са точни, даваха ги, за да ги има и техните листове в общия
кюп
, че да останат, та в бъдеще техните имена да бъдат записани "както на небето, така и на земята".
Смешно, нали? Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща песен. Това се дължи на амбициите на многознаещи музиканти и това не бива да ви смущава. Вие ще работите с оригинала. Аз работех с Асен Арнаудов при съставяне на песнарката.
към текста >>
2.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в
кюпа
на Комитета по вероизповеданията".
Ако бяхте Окултна Школа, вашето място щеше да бъде в Българска академия на науките и щяхте да фигурирате там. Ако бяхте там, нещата щяха да бъдат поставени по-иначе. Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения. А сега си отивай и запомни това. И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината.
Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в
кюпа
на Комитета по вероизповеданията".
Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая вежливо ме изпроводи до вратата. Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом. Отивам на "Изгрева" право при Боян Боев. Разправям му всичко. Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в кюпа и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството?
към текста >>
Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в
кюпа
и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството?
Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията". Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая вежливо ме изпроводи до вратата. Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом. Отивам на "Изгрева" право при Боян Боев. Разправям му всичко.
Питам го: "Брат Боев, абе кой ни тури в
кюпа
и изписа името на Бялото Братство наред с религиозните секти и църквите, след като сме Школа и след като двадесет и две години всички тези секти и църкви се бореха и воюваха против Учителя и Братството?
" Боян Боев мълчи. По едно време ми поднася онова решение, с което Общество "Бяло Братство" е признато юридически към Комитета по вероизповеданията. После ми поднася друго писмо, с което предишното решение е отменено. След това ми поднася Устав на Бялото Братство, който бил предложен за одобрение, но не е приет. Брат Боев мълчи.
към текста >>
3.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в
кюпа
на религиозните секти и църквите.
Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност. Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение.
По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в
кюпа
на религиозните секти и църквите.
Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година. По този начин останалите имоти, които не бяха иззети през 1949 година, бяха иззети през 1958 година. А защо стана така?
към текста >>
4.
ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Всичко беше събрано в един
кюп
.
Налягахме вътре, а навън валеше дъжд. Едни спяха, други дремеха. Дъждът продължаваше - продължаваше вече доста време. По едно време войниците се разшаваха и започнаха приказки. Войнишки приказки, какво ли нямаше в тях.
Всичко беше събрано в един
кюп
.
Аз реших да използвам моите окултни познания по хиромантия и започнах да им гледам на ръце. Един след друг те ми подаваха ръцете си. Аз говорех, те слушаха, клатеха с глави. Онези, на които гледах, казаха: „Позна ми, това е така. Има нещо вярно." От смях и закачки разговорът започна да става сериозен.
към текста >>
5.
52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК
,
,
ТОМ 5
Освен това мнозина бяха и с различни политически увлечения - имаше анархисти, комунисти, социалисти и тути-кванти и всичко това беше разбъркано и вложено в един общ
кюп
и този
кюп
се намираше на Изгрева, а Учителят този
кюп
го превръщаше понякога на казан и отдолу слагаше дървета, запалваше ги и поддържаше огъня.
След заминаването на Учителя се явиха ясновидци и всеки един говореше как чрез него говори Учителя. Явяваха се духове, които взимаха името на Учителя и говореха общи неща, понякога взимаха някаква негова терминология, но ако по-специално човек реши да разучи това, което те говореха ще види, че това не беше никакво знание. Това бяха изречения и приказки наредени едно след друго. А Учителят може да се познае чрез Словото си и в Словото си и това се отнася за онези, които имат вътрешната връзка със Словото му и с Бога. Нашият личен път преминаваше през такива препятствия и противодействия.
Освен това мнозина бяха и с различни политически увлечения - имаше анархисти, комунисти, социалисти и тути-кванти и всичко това беше разбъркано и вложено в един общ
кюп
и този
кюп
се намираше на Изгрева, а Учителят този
кюп
го превръщаше понякога на казан и отдолу слагаше дървета, запалваше ги и поддържаше огъня.
Та тук на Изгрева имаше един огън, който непрекъснато гореше и се поддържаше от Учителя, затова всеки минаваше през изпити. И аз не правех изключения. Веднъж бях в едно такова състояние, след като имах конфликт с една сестра, която изобщо не беше права и се чудех защо Учителят я още търпи тук на Изгрева. Решавам, че това може да стори само Учителя и отивам при него с едно вътрешно изискване, незнам от къде дошло в мен, но имах изискване Учителят да озапти тази сестра. Знаете ли какво означава да се озапти кон и да се озапти конски впряг?
към текста >>
6.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Когато сестра ми Сашка и Линчето и брат ми Славчо си играели на двора често ме поставяли в един грамаден турски
кюп
в ъгъла и там съм заспивала много често в
кюпа
.
Помня едни каменни стъпала отвън и насреща нещо като една река, имаше една гимназия в града и от там гледаха към нас и се смееха едни черни глави, били са негри. Какво са говорили, не помня, но не съм се сетила да питам после нашите, да питам какви са били тези негри. Помня майка ми само от кръста надолу. С една бяла дълга пола, която се качваше по едни стълби нагоре, към втория етаж. Нищо друго не помня за нея.
Когато сестра ми Сашка и Линчето и брат ми Славчо си играели на двора често ме поставяли в един грамаден турски
кюп
в ъгъла и там съм заспивала много често в
кюпа
.
Забравена така, после са ме намирали заспала вътре в кюпа. Аз това не помня разбира се, но това го знам от техните приказки. Също са ми казвали, че са ходили да си играят с куклите си в едни лозя. Имали сме лозя в Гюмюрджина - 6 - 7 лозя с маслинови дървета вътре в тях. Маслинови дървета имало в лозята.
към текста >>
Забравена така, после са ме намирали заспала вътре в
кюпа
.
Какво са говорили, не помня, но не съм се сетила да питам после нашите, да питам какви са били тези негри. Помня майка ми само от кръста надолу. С една бяла дълга пола, която се качваше по едни стълби нагоре, към втория етаж. Нищо друго не помня за нея. Когато сестра ми Сашка и Линчето и брат ми Славчо си играели на двора често ме поставяли в един грамаден турски кюп в ъгъла и там съм заспивала много често в кюпа.
Забравена така, после са ме намирали заспала вътре в
кюпа
.
Аз това не помня разбира се, но това го знам от техните приказки. Също са ми казвали, че са ходили да си играят с куклите си в едни лозя. Имали сме лозя в Гюмюрджина - 6 - 7 лозя с маслинови дървета вътре в тях. Маслинови дървета имало в лозята. Маслините били едри с малка костилка и майка ми ги правела в грамадни шишета - делви и ги скривала под земята, в мазето да се запазят.
към текста >>
7.
103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но казват, че от Москва пристигнало нареждане повече да осъдят и тогава, и той влязъл в
кюпа
.
" Разбирате ли, така казах на Учителя и Той каза: „Е той казва, какво казваше? Нали не искаше да се впряга в моята кола! Нека опита сега! " И аз разбрах от това изказване, че Учителят го остави на закона на кармата и затуй го убиха. Даже съдът, прокурорът не искаше смъртна присъда за него, само доживотен затвор беше.
Но казват, че от Москва пристигнало нареждане повече да осъдят и тогава, и той влязъл в
кюпа
.
Но, ако той беше останал след Учителя, много повече трудности щеше да има Братството. В.К.: Щеше да обърка много неща. Е.А.: Много повече трудности щеше да има. Щото вижте какво, той беше силна личност и ако знаете колко хора ходеха да искат съвет от него, да се съветват, да го слушат. Аз един път писках.
към текста >>
8.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега първо не е редно да яде, безразборно да бърка в общия
кюп
, нали?
Ти питаш: „Стоянке, какво правиш? " Е.А.: Кой казва? В.К.: Ти питаш: „Стоянке, какво правиш? " и тя казва: „Как какво правя, ям краставица. Учителят ми е казал да ям краставици за моята анемия".
Сега първо не е редно да яде, безразборно да бърка в общия
кюп
, нали?
Е.А.: Разбира се. В.К.: Обаче ти я погледна така, погледна и си замълча. Викам, аз ако бях, щях да се скарам. Е.А.: Виж, аз бях решила едно нещо. Който и каквото да прави, да се въздържам.
към текста >>
9.
12 - 7. ХОЛЕРНАТА БОЛНИЦА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Не ги е страх от заразата и казал на докторите: Всички вас, докторите, български лекари да ви претопя, казал, в един
кюп
, един фелдшер не струвате." Ха-ха-ха, така го разказваше тати.
" - „Ами долу са, там, в канцелариите." - „Елате с мен." Видял, че има подобрение голямо. В.К.:Туй в коя година е било? Надка: Не мога да ти кажа. В.К.: През Балканската война. Надка. И тогава отиват при докторите, те вече го викат баща ми.
Не ги е страх от заразата и казал на докторите: Всички вас, докторите, български лекари да ви претопя, казал, в един
кюп
, един фелдшер не струвате." Ха-ха-ха, така го разказваше тати.
И след туй като се връща, докладвал на Учителя за това, което е изживял. Учителят казва: „Небето ти е помагало." Но вечер, казва, като се свърши лечението на болните, имахме си стаи, агнето опечено на момчетата. Те си имаха почивка, кой свири, кой това, но виното им на масата - всичко. Аз се прибирам, взел съм Евангелието, чета, с чайче, хляб и сиренце, те в друга голяма зала ядат, пеят, играят, заранта никой не му се дава закуска. Тати целият ден работят, от вечер на вечер се хранят, но много хубаво ги гледат и нито един не се разболя от момчетата, които бяха с мен.
към текста >>
10.
II.02.10. Девическо училище във Варна
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
в
Кюпеклий
Мирчо В.
Архимандрит Панарет, настоятел във Варна, Поп Константин А. Д. Иконом в Хадърджа Иван Русев, служител на църквата Иван П. Димитров в Тестеджий Ганчо К. в Капаклий Яни Кир. в Черковна Катилий Ст.
в
Кюпеклий
Мирчо В.
в Аврен Павли Д. в Хасъмбегли „ Рафаил В. в Ясътепе Димитър в Кривня Атанас X. в Козлуджа „ Никола Дим. в Султанлари Дух.
към текста >>
11.
II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Чак после разбрах, че Боруш е село било, а сега е местност между гара Крушито и между
Никюп
.
" В.К.:Къде е това? Г.П.: Ама аз не го знам къде е. Борущица знам. То е по линията Търново - Габрово - Стара Загора, тази линия. Далеч там в гората, какво ще правя аз?
Чак после разбрах, че Боруш е село било, а сега е местност между гара Крушито и между
Никюп
.
Там заварих една постройка, пансион на децата, на учениците, стари такива едни сгради, практическо земеделско училище. Директорът го нямаше. Посрещна ме възпитателката. Деца - нямаше ученички. Обаче аз агрономка, въоръжена със знание, със сили младежки, с опитности вече на производител, трябваше нещо да правя.
към текста >>
12.
28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
М.Г.: Ами аз не знам за какви, но той беше бояджийски
кюп
.
Той не беше човек. Така, как да кажа, за уважение. Ние например го изгонихме Антов от партийната група. Но както и да е, това е друг въпрос, но... В.К.: Той, Антов, защо е бил в концлагер след 9.09.1944 година? Поради какви нарушения?
М.Г.: Ами аз не знам за какви, но той беше бояджийски
кюп
.
Ту у земеделци, ту у тези, ту у широки, ту у не знам какви. Беше ами такъв всякакъв. В.К.: Анархист. М.Г.: Анархист и не знам си какъв още. В.К.: Да.
към текста >>
13.
32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Защо мен не питаш кои са братските места, ами си вземал тоя да питаш, никакъв, бояджийски
кюп
?
Поляната мисля беше на Начо Петров, ако не се лъжа, да. В.К.: Но той го издаде на кого, на държавата? М.Г.: На държавата, разбира се, на полицията. По него време аз нали бях комунистка и тоя Василев как се казваше, забравих го от Градския комитет някой си, от градски мащаб от полицията, не от комитета на Партията, идва няколко пъти. Викам: „Аз тука съм се крила, така, така.
Защо мен не питаш кои са братските места, ами си вземал тоя да питаш, никакъв, бояджийски
кюп
?
Та земеделец бил, та такъв бил, та онакъв, та комунист, та никакъв." - „Ами щото ти плуваш в техните води, няма да кажеш истината." Хайде, беше. Еленка Андреева беше по-настрана от мене, после вече с Еленка нали след 9.09.1944 година близка станах, след Паша. Когато имаше избори, нали, хващам Паша подручка, хайде да гласува, нали. И идваха една, с която лежах заедно в затвора, която ме познава, да я пита съм или не съм дъновистка. Тодор Михайлйв, оня се казваше: „Ами тя мие пода в салона на дъновистите." Така говореше против мене.
към текста >>
14.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Отидох и вкъщи видях риба и то цял гювеч
кюп
.
Ходих при бирника за сведения, за данък занятието, за да се разхвърлят таксите за събиране за училището. Когато бях в Опака, къде 4- 5 ч къде Крепча се святкаше и тресеше от дъжд. На връщане на долния край на селото видях плевоток** завлечени ниви и локосени*** посеви . Турци с по една върва нанизани риби, в които имаше много големи. Димитър Лазаровски ми замята ръка от Ангела Бобажанов.
Отидох и вкъщи видях риба и то цял гювеч
кюп
.
Имаше около 5 кила. Домашните му бяха дошли да копаят мисир. Той бе мокър много. Вечерта ходих на съвместна вечеря. Ядох кисело мляко и чесън, а те - пържена прясна риба.
към текста >>
15.
1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год.
,
VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Селото се наименува Крепча, а някои даже го казват, старите, Крапец- произлязло от Крепост, понеже самото село е оградено наоколо от 3 калета римски и под самото село тече Черни Лом, покрай който е имало римско поселище, на което развалините и сега се виждат, даже един турчин, в първия ден, в който отидох, намери един
кюп
със сребърни монети с надписи латински и Август, което се вижда, че е римско поселища.
Сестра Еленке, Пиша ви от българския „Диар-Бекир", тъй наричам аз този кът, в който съм поставен да живея тази година. Село, намиращо се в северозападния кът на Шуменския окръг, граничащо с Русенски окръг през едно. Разположено в долината на горски поток, извиращ от исторична височина за Поповска околия „Калакоч". Покрай потока се издигат високи скали, които наподобяват планинските, оглашавани от хилядите гарги, които се приютяват из пукнатините и дупките на последните. Навред около селото - гора, но опустошена и закелявяла от безпощадното турско население, което, единствено за тоя край, е живяло досега като без закон всякога ни в туй, ни в онуй време и продавало на пазаря.
Селото се наименува Крепча, а някои даже го казват, старите, Крапец- произлязло от Крепост, понеже самото село е оградено наоколо от 3 калета римски и под самото село тече Черни Лом, покрай който е имало римско поселище, на което развалините и сега се виждат, даже един турчин, в първия ден, в който отидох, намери един
кюп
със сребърни монети с надписи латински и Август, което се вижда, че е римско поселища.
Та, от самото име Крепча - Крепост, самото население е тъй закрепостено и по дух, че за разбиването на духовните зидове трябва от ония дългобойни и големи оръдия, които от Вердюн до Париж чак стреляха. Население изключително турско, което досега не позволило българин да се засели между него, и което не ще и дума, че ненавижда гяура, но сега се подчинява повидимому. И аз съм засега учител, възпитател на младенците на това село. Училище турско с около 130 деца, турчета всички. Имам 4 колеги турци, млади момчета.
към текста >>
16.
29. Списък на адресите, на които Димитър Звездински е изпратил брошурата „Човешкият дух
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Никюп
, В.
Жечо Долчинков, „Оборище" 23, V етаж, I вход, София 4. Димо Пашалиев , с. Мерденя, В. Търновско 5. Ал. Минчев, секретар-бирник, с.
Никюп
, В.
Търновско 6. Ив. Кожухаров, маслобойна фабрика, с. Беброво, Еленско 7. Ив. Трифонов, кооперация „Съгласие", с. Златарица, Еленско 8.
към текста >>
17.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на
Ташкюприя
, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена.
— Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби.
Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на
Ташкюприя
, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена.
За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна.
към текста >>
18.
(27) Срещи с Учителя
,
Среща на 22.II.1939 г., 8 ч сутринта
,
ТОМ 20
[Бялото Братство]147 Светът не се състои само от България, светът не е
кюп
, да се боядисват хората, а светът е (целта му) в разумното съществувание - да служим на Бога, на семейството, на народа, на себе си.
По-добре е да се изнесе принципното, да не личи засегнатата личност. По-мека форма. Искаме да изнесем факти. Истината трябва да носи свободата. Това, което се казва за Б.Б.
[Бялото Братство]147 Светът не се състои само от България, светът не е
кюп
, да се боядисват хората, а светът е (целта му) в разумното съществувание - да служим на Бога, на семейството, на народа, на себе си.
Той, като казва, че не е дъновист, и той става като тях. Те си турят имена. Едновременно да изнесе истината и да не личи, че е засегнат, а като човек - още повече, че сам не е чул, а е минало и му го е предал, може и невярно, от втора ръка. Да се каже: в света всички българи ли трябва да са, всички френци ли трябва да са и пр. Всички българи не могат да бъдат, нито всички - френци или англичани, но човеци могат да бъдат.
към текста >>
19.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Кюприйска
, но нямала работа и мъжът й не й давал средства за храна, понеже станала вегетарианка.
Майка й получи също атака на сляпото черво и апандисита, но й казах, че всичко е на нервна почва и няма смисъл да й се прави операция. Тя ме послуша и оздравя, като проведе няколко поста, за да не може да я тровят повече, и купихме хладилник, който го поставихме в стаята й, така че бабата не може повече да им пакости на храната. Лекар, неин познат й казва: “Ти го обичаш, Светозар, и затова ще оздравееш.” Така и стана. Дъщеря й, която отсъства много време по болест, накрая се засили - след операцията - и завърши отлично класът си. В провинцията друга приела новите идеи - Валентина Г.
Кюприйска
, но нямала работа и мъжът й не й давал средства за храна, понеже станала вегетарианка.
Взела от баща си половин чувал жито и карала 6 месеца на жито. Учителят ми каза да й помогна. Извиках я у нас и живя около 6 месеца. Това пробуди съзнанието на мъжа й, който идва в София, наема квартира и тя отиде да живее при него. Нареди й се да работи по специалността си.
към текста >>
20.
XVII. Писмо от Величка Няголова до Учителя Петър Дънов от 23 август 1996 г.
,
,
ТОМ 21
Фактът, че бях там, че не влизах вътре в «
кюпа
», че заявих на всички българи, че съм с Учителя, а не с Михаил, това вече беше една истинска революция!
» Благи я успокоил и после предал по двете девойки Надежда и Елена да съм била въздържана и да не ставали такива разправии и бури! Първо, Учителю, аз не съм за революциите, нито Вие! Второ - това се случи извън имението, а не вътре! Да ме обвиняват в революции? Може би е вярно - но това не са външни революции, а вътрешни!
Фактът, че бях там, че не влизах вътре в «
кюпа
», че заявих на всички българи, че съм с Учителя, а не с Михаил, това вече беше една истинска революция!
Великий Учителю, стана им неудобно на българите, че ние нямаме право дори да припарим вътре и да преминем през бариерата. Издействуваха от шефа на имението „специална покана” с подпис и печат, за да влезем вътре, да разгледаме и да чуем част от музикалната програма, която те подготвяха, а ние щяхме да си тръгваме. И ето, Учителю, минахме и ние през „Райската врата” и влязохме вътре. А Жени Парлапанова от Мюнхен, Германия, ми писа за това събитие, че все едно сме били посетили Папата. Красиво е вътре, грижливо подредено - градини, овощни дървета, цветя!
към текста >>
21.
20. Премеждия на планината
,
,
ТОМ 22
отидохме на Мусала група, в която беше Емилия Марева и Валентина
Кюприйска
, която живя в нас 6 месеца.
20. Премеждия на планината За пролетта на 1999 г.
отидохме на Мусала група, в която беше Емилия Марева и Валентина
Кюприйска
, която живя в нас 6 месеца.
След житният режим през февруари тя го повтаря и през март и си носеше жито, за да довърши режима на Мусала. Беше слаба и бавно ходеше. След Палеца едва ходеше, стана и лошо от липса на вода и умора и припадна. Разтрих я, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до Заслона Еверест, като и придавах енергия. В заслона поръчах чай и и дадох да изпие 16 чая и тя дойде на себе си.
към текста >>
22.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
България не е
кюп
мед всеки да бърка в него." И правителството не обръща внимание на румънските представления.
Румъния повдига нови претенции. Официално Русия отговаря на Румъния, че няма да й се бърка в работата по това дело. Д-р Данев се съветва у Неклюдова и този го успокоява. "Русия няма да позволи. На Румъния й стига Силистра.
България не е
кюп
мед всеки да бърка в него." И правителството не обръща внимание на румънските представления.
Трябва да се обърне много голямо внимание, за разрешение зададената ни проблема за виновността на погрома, на факта, че д-р Данев съобщава абсолютно всичко вършено от правителството рускому посланику, прилагайки точно и чистосърдечно своята политика на открити карти с Русия. Българското правителство има точни и обширни сведения за несъюзнишкото поведение на Сърбия в окупираната от нея Македония. Още в медените за съюза месеци ноември и декември комитетът на М.-О. организация представлява в министерството на Вънкашните работи рапорти с многобройни факти (само единият рапорт е съдържал 150) за лошото поведение на сърбите. Всичко това съобщавано на Русия, като гарантка на съюза, в отговор иде успокоение.
към текста >>
23.
III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден
кюп
всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София.
Подир завземането Одрин турците заведоха със специален трен кореспондента на Новое Время в Одрин и му устроиха военни игри, както не преди много бяха направили такава же чест на Пиер Лоти. От Пиер Лоти те видеха полза; не бяха ли видели турците полза и от Русия? Изпращането на Турция от Русия се прозира и в цитираното място от Гучковия орган, гдето се казваше, че защото България не дала доброволно отвъд Вардар на Сърбия (което Русия иска от 25 години насам), тя даде и Тракия на Турция. Новое Время, подир подписването на Букурещкия мир, не поздрави ли "искрено и от дълбочината на душата си балканските народи... с щастливия изход на техните усилия", като прибавя, - "нека се надяваме, че това е истински як и добросъвестен мир? " Да, защо Русия прати Турция против България, когато България, защищавайки гарантирания от нейния император договор, си беше навлякла нападението на довчерашните й съюзници, които, следователно са едничките нарушители на съюза - това "дипломатическо тържество" на Русия?
26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден
кюп
всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София.
Защо руският агент е въздържал д-р Данева да не удовлетвори Румъния до последния момент, когато просто щастието на България премахва този фатален човек от министерския пост и България е спасена? Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п. линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание. Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов? Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното.
към текста >>
24.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Урумкьой /пограничния пост Канли-дере/ Бургаско до Черноморския бряг- пограничния пост "Атлиман" при с.
Кюприя
.
Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм. Хубав октомврийски ден, 8 число, понеделник. Въпреки периодичното оросяване с благодатен дъжд през целия ден, 10-та Погранична дружина, взета в непосредствено подчинение на Главната Квартира и в състав 1 260 пушки (формирана от кадъра на мирновременната тогавашна 10-та Погранична рота /от двата сухопътни взвода 82 человека, а морските два взвода останаха към Бургаския укрепен пункт/ развита до тоя състав - 1 260 пушки бердани, попълнени до две роти с опълченци от I и II призиви от околиите Бургаска, Анхиалска, Айтоска и засилен състава й с две роти опълченци от Троянската опълченска дружина), продължаваше до тоя ден да охранява пограничния участък - пограничната линия от с.
Урумкьой /пограничния пост Канли-дере/ Бургаско до Черноморския бряг- пограничния пост "Атлиман" при с.
Кюприя
.
Към дружината бе предаден и доброволческия отряд на г. Михаил Герджиков, в състав 152 пушки, носени от млади доброволци, почти всички интелигентни, а повече студенти. Чуващите се от два дни топовни гърмежи към Свиленград, възпламеняваха старческите сърца на опълченците I и II призиви и при обиколката на 6 и 7 взвод от командира на дружината по пограничната линия, запитваха го тия мили наши "чичовци", които той наричаше "мили деца и момчета", защото наистина в своята живост и пъргавост и игривост, те бяха станали такива, и казваха: "Господин капитан, ние така ли ще стоим тука, като страхливци, само да вардим "линията"? /Някои от опълченците знаели, че са имали назначение да пазят железопътната линия и останаха изненадани, като се видяха доведени на погранична линия и все търсиха да узнаят где е железопътната линия, която щели да охраняват/ ... Ееее, там на запад се чуват далечни гърмежи топовни, ако тук не вярват на нашите бердани, то ние ще отидем там, гдето се бият. Как ще се върнем по домовете ни, какво ще разправяме на синове, внуци, жени, бабички, като ни питат, какво нещо е войната и колко противници сме уловили!
към текста >>
Отваря получената заповед командира на дружината и вижда, че тя произлиза от трета армия, с дата 12 октомврий сутринта, без № и се съобщава чрез нея, на дружините от 5-та и 6-та дивизии, че по пътя за Бунар-Хисар е била изпратена на 11 октомврий от 6-та дивизия една дружина, която на 12 октомврий се намирала западно от развалини
Ускюп
-дере.
Дружинният командир произвеждаше рекогницировка за окончателно установяване силите на противника, настъпающ пред дружината. В това време пристигнаха от запад по шосето от Лозенград двама кавалеристи български, от 8 конен полк уморени и отпаднали физически от дълговременно пътуване и лутане / малко и грешка се направи, че не бяха взети имената на тия двама верни служители на родината, имената на които впоследствие потребваха, но не се намериха повече/. Приближили се до дружинния командир, те му докладват: "Господин капитан, има заповед за Вашата дружина, да си отидете в дивизията, но вие водите бой, какво ще стане тогава? " Подават писмена заповед и бързат да се върнат обратно, че от 24 часа не са си били ходили и полка им не ги знаят къде са, не знаели дали е била предадена носената от тях заповед, много били закъснели и още не били яли от 1 и 1/2 дни! Задържа ги дружинния командир докато прочете заповедта, а те да си отпочинат и да се нахранят, като им се даде храна изобилно.
Отваря получената заповед командира на дружината и вижда, че тя произлиза от трета армия, с дата 12 октомврий сутринта, без № и се съобщава чрез нея, на дружините от 5-та и 6-та дивизии, че по пътя за Бунар-Хисар е била изпратена на 11 октомврий от 6-та дивизия една дружина, която на 12 октомврий се намирала западно от развалини
Ускюп
-дере.
На тая дружина да се предадяло заповед, да се присъедини към полка си на 13 октомврий в с. Лефедже... От прочитането на тая заповед, ясно бе: 1. Че тая заповед не се касае за 10-а Погранична дружина, която действува самостойно, в право подчинение на Главната квартира. 2. Че зад дружината на разстояние до 22 километра и повече, наши войски няма, макар в какъвто и да било състав и 3. Че имало е насочени войскови части към Бунар-Хисар, обаче по непонятни причини, всички тия наши предни части и то 5-а и 6-а дивизии, са били вече насочени към Люле-Бургас, което впоследствие и се потвърждаваше от разни източници и другари от тия дивизии.
към текста >>
25.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Как тъй изведнъж две покани - и то след като открих бояджийския
кюп
на бялата комуна.
И в Писанието казва: “Изпитвайте писанията, всякому Духу не вярвайте.” 5 АПРИЛ 1921 г., Варна Използувам и двете покани за Варна. Скоро след срещата ми с Учителя, дойдоха двете писма. След мене рухва комуната, отива си слугинята... Учителят е тъй радостен: - Слез в Жекови, там иди. Защото другата покана е от Списаревски. Влакът ме отнася и право да си кажа, мисля си, в тази работа има пръст Учителя.
Как тъй изведнъж две покани - и то след като открих бояджийския
кюп
на бялата комуна.
15 АПРИЛ [1921 г.], Варна Ето го морето! Синьо, синьо. Вижда ми се мъничко. Хоризонтът му тесен, близък - не отговаря на онова море, за което съм мислила в мечтите си. На гарата.
към текста >>
26.
6.2. Половин лекарска заплата за издръжка на Борис и Мария
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Всичко слагам общо в
кюпа
." И се усмихна.
6.2. ПОЛОВИН ЛЕКАРСКА ЗАПЛАТА ЗА ИЗДРЪЖКА НА БОРИС И МАРИЯ И така, веднъж му казвам: „Ами тези пари, които ти дават, те са десятък за Господа, а ти ги разпиляваш насам-нататък! " А той ми казва: „Отдавна вече, аз не правя разлика между този десятък, който ми дават, братските пари, които ми дават и моята заплата.
Всичко слагам общо в
кюпа
." И се усмихна.
Знаете ли какво значи кюп? Кюп, това не е българска дума, а нещо такова, един такъв глинен съд - голям като делва и всичко се слага там. По ония години така хората си държаха много неща в този кюп. И когато, трябваше да търсят нещо, търсеха, ровеха и най-накрая намираха това, което им трябва. Та така беше въпроса с тези пари, които преминаваха през него.
към текста >>
Знаете ли какво значи
кюп
?
6.2. ПОЛОВИН ЛЕКАРСКА ЗАПЛАТА ЗА ИЗДРЪЖКА НА БОРИС И МАРИЯ И така, веднъж му казвам: „Ами тези пари, които ти дават, те са десятък за Господа, а ти ги разпиляваш насам-нататък! " А той ми казва: „Отдавна вече, аз не правя разлика между този десятък, който ми дават, братските пари, които ми дават и моята заплата. Всичко слагам общо в кюпа." И се усмихна.
Знаете ли какво значи
кюп
?
Кюп, това не е българска дума, а нещо такова, един такъв глинен съд - голям като делва и всичко се слага там. По ония години така хората си държаха много неща в този кюп. И когато, трябваше да търсят нещо, търсеха, ровеха и най-накрая намираха това, което им трябва. Та така беше въпроса с тези пари, които преминаваха през него. И въпроса се стигна до там, че той трябва да спре да работи.
към текста >>
Кюп
, това не е българска дума, а нещо такова, един такъв глинен съд - голям като делва и всичко се слага там.
6.2. ПОЛОВИН ЛЕКАРСКА ЗАПЛАТА ЗА ИЗДРЪЖКА НА БОРИС И МАРИЯ И така, веднъж му казвам: „Ами тези пари, които ти дават, те са десятък за Господа, а ти ги разпиляваш насам-нататък! " А той ми казва: „Отдавна вече, аз не правя разлика между този десятък, който ми дават, братските пари, които ми дават и моята заплата. Всичко слагам общо в кюпа." И се усмихна. Знаете ли какво значи кюп?
Кюп
, това не е българска дума, а нещо такова, един такъв глинен съд - голям като делва и всичко се слага там.
По ония години така хората си държаха много неща в този кюп. И когато, трябваше да търсят нещо, търсеха, ровеха и най-накрая намираха това, което им трябва. Та така беше въпроса с тези пари, които преминаваха през него. И въпроса се стигна до там, че той трябва да спре да работи. Убеждавах го, настоявах, че дори и да има външни условия и да се променят политически нещата в страната, то той вече няма да има вътрешни условия, защото ще бъде възрастен.
към текста >>
По ония години така хората си държаха много неща в този
кюп
.
6.2. ПОЛОВИН ЛЕКАРСКА ЗАПЛАТА ЗА ИЗДРЪЖКА НА БОРИС И МАРИЯ И така, веднъж му казвам: „Ами тези пари, които ти дават, те са десятък за Господа, а ти ги разпиляваш насам-нататък! " А той ми казва: „Отдавна вече, аз не правя разлика между този десятък, който ми дават, братските пари, които ми дават и моята заплата. Всичко слагам общо в кюпа." И се усмихна. Знаете ли какво значи кюп? Кюп, това не е българска дума, а нещо такова, един такъв глинен съд - голям като делва и всичко се слага там.
По ония години така хората си държаха много неща в този
кюп
.
И когато, трябваше да търсят нещо, търсеха, ровеха и най-накрая намираха това, което им трябва. Та така беше въпроса с тези пари, които преминаваха през него. И въпроса се стигна до там, че той трябва да спре да работи. Убеждавах го, настоявах, че дори и да има външни условия и да се променят политически нещата в страната, то той вече няма да има вътрешни условия, защото ще бъде възрастен. А това, което аз говорех, те изобщо не го възприемаха.
към текста >>
27.
17. Великите режисьори на Операта
,
,
ТОМ 34
Михаил
Кюпел
от Сливен казваше: „Страшно нещо е да можеш да стигнеш до премиерата.
Ако може този глас да издържи, ще стигнеш до премиерата. А по средата, ако закъсаш, ето ги - три-четири чакат да те заместят. Затова се питаме: „Колко премиери имаш? ” Колко си издържал? Същото е и в „Скала ди Милано”, същото е.
Михаил
Кюпел
от Сливен казваше: „Страшно нещо е да можеш да стигнеш до премиерата.
Хванеш ли премиерата, другото е много лесно вече.” Изстискват те, докато стигнеш пред публиката. Диригентът иска пълен глас, а не да маркираш. И режисьорът иска от тебе. Например в Лучия имам едно място, солбемол - не е висок тон за мене. Диригентът иска да изпея сол бемол корона, режисьорът почва да се кара.
към текста >>
28.
2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.
,
,
ТОМ 35
После, гърците паликарета викаха по
кюприята
моста и по сокаците: „Изгубил са е Българския униатски патрик, който го намери, има голям бакшиш”.
м.) вземаха 11 броя. Едно_ по-голямо писмо запечатано без плик занесох от дякона на дяда Йосифа, на утрето, доде при мене дядо Йосиф на печатницата ми - той често дохождаше - и помоли ме да му дада едно момче от работниците ми да му служи, че имаше при мене в печатницата ми нещо до 24-25 работници, между които беше и Петър Карапетров, сега той е в София в окръжния съд, тогава малко момче, и др. Дадох на дяда Йосифа едно Копривщенче. След два дни дядо Йосиф замина с руска поща за Одеса с момчето, то беше вторник на 30 майя (sic!), тогава руската поща тръгваше в сряда, но тая поща вапора тръгна във вторник вечерта. Славейков ходи с вапора112 до Одеса само.
После, гърците паликарета викаха по
кюприята
моста и по сокаците: „Изгубил са е Българския униатски патрик, който го намери, има голям бакшиш”.
Па даже и садразамина Апи паша попита Лобанова, как тъй пощата ви замина още във вторник бързо, а не в сряда? ”113 Като оставим без внимание неточностите в подробностите (напр. 30 май вместо 6 юний), които непременно се дължат на това, че Паничков писал писмата си до Начова след повече от 40 години от избягването на Соколски, разказът му изобщо е верен. Както и г. Бурмов и Стамболски, Паничков не говори за ходенето на Соколски в лятната резиденция на руския посланик в Буюкдере и за срещата му с Лобанова.
към текста >>
29.
5.5.6. Диарбекир. Писма и бележки. 5.5.6.1. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.03.1875.
,
,
ТОМ 35
Тази вода минува във второто кале, на която има две воденици и една динка; тука има бахча427, която се дума
Кюп
али бахчеси.
Шадравани, чушми из града много, но това е, че хвъргат конски фъшкии в кпюмкьовете, та сутрена, догде се измият, тече зелена вода. Има и кладенци, но всички се не пият, с една дума, г. Диарбекир е направен над вода отгоре, но много е мръсен, от черни кучета не може да се помине. Има много бани, които ги палят с конски фъшкии. В средното кале извира една вода от една направа, която думат Карасу (Черна вода), на която никой не знай главата.
Тази вода минува във второто кале, на която има две воденици и една динка; тука има бахча427, която се дума
Кюп
али бахчеси.
Тука в средното кале са управленията на юзбашия, бинбашия, миралая, беледие сандъкяр мезлиши [съвета на общинската каса] и нашите мъртвилници, тъмни порутени зандани... Тука на земята пръстта е червена и както орат тука, ако и ний така да орем, бодил не става; тука лятно време капка дъжд не капнува, само от зимния дъжд става жито и ечмика, друго не сеят. Както ги оставил дядо Адам, тъй я карат досега. Много сладки и солено-киселички треви и корени има тука, от които туканите диваци се хранят като скотове и пак се червят като битолски просяци. Поп Еню Попдимитров се охрани като прасе в ахчийницата428 си. Стоян Заимов, ортака му, се изгуби или побягна - то се знай, че тъй стана, - на поп Еня остави една козя брадата пача и няколко кози рогове, а сметката остава за онзи свят да я гледат.
към текста >>
30.
5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.
,
,
ТОМ 35
м) Тука са следующите християни: арменци, православни араби, сюрянци, келдани,
кюпюляни
, хасюнисти, сиряни.
каз Дауд предаваше на даскал Я. Кочев арабска граматика. Кочев му плаща по в месеца по 1 лира турска. л) Българи тука, в Диарбекир, сме само ний, с тукашните се разговаряме по турски язик. Тука едно дете, догде да порасте, научва 4 язика: турски, арабски, арменски и кюрдски, и трябва да ги знай тукашен жител, защото с тях има работа да взима и дава.
м) Тука са следующите християни: арменци, православни араби, сюрянци, келдани,
кюпюляни
, хасюнисти, сиряни.
Арменците имат 2 церкови. Арабите един манастир „Св. Map Козма”, който бил съграден подир Христа 160 години, и [в] махалата си имат един параклис „Св. в[елико] м[ученик] Георгий”, в когото си служат, кога много дъжд вали, та не можат от кал да идат на „Мар Козма”. Другите имат по една черква.
към текста >>
Има една черква
кюпюлянска
, в която две народности се черкуват: едни ходят една неделя, турят икони, другите и те една неделя и хвърлят иконите.
Арабите един манастир „Св. Map Козма”, който бил съграден подир Христа 160 години, и [в] махалата си имат един параклис „Св. в[елико] м[ученик] Георгий”, в когото си служат, кога много дъжд вали, та не можат от кал да идат на „Мар Козма”. Другите имат по една черква. В черквите службите са религиозно различни правилата.
Има една черква
кюпюлянска
, в която две народности се черкуват: едни ходят една неделя, турят икони, другите и те една неделя и хвърлят иконите.
Понякогаж, като се сбият, правителството затвори черквата и седи затворена, дорде се разправят. От православните араби има 4 къщи католици, които имат черква с един свещеник; същото правило се чете и обредите се вършат, както православните, само папата поменуват. Другите народности сё са католици, папата поменуват. Само арменци и сиряни не са католици. Има една протестантска черква, в която ходят на проповед, един арменец, Бирон Томасу, им като поп.
към текста >>
НАГОРЕ