Търсене в текстове за 'Китка'

Пръстът се поду и китката отече.
26. Пръстът на балерината Бях ученичка в осми клас. Един от пръстите на дясната ми ръка ме болеше. Беше се инфектирал. Бях изрязала с ножичката кожичката около нокътя и бе станала инфекция. Пръстът се поду и китката отече. Страхотни болки. Отиваме майка ми, брат ми и аз при Учителя. Те ме водят и ме подпират, а аз едвам вървя. Учителят прегледа пръста и каза: „Ще сложите квас на пръста." Разтичахме се и намерихме квас. Тогава жените месеха хляб вкъщи и имаха винаги квас.
към текста >>

6. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество.
В един момент богатите приятели искаха да Му направят вила там, където е сега „мястото на Учителя". Но тогава Той категорично отказа. След туй Той лично ми е говорил със симпатична ирония, за да мисля за тези неща: „Гледай, българите направили ми толкова костюми, като мислят, че ще живея сред тях още сто години. След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите. А квадратът е фигура на най-голямото противоречие, което трябва да се разрешава на земята." Учителят вдигна ръката си, лявата ръка и ми показа нещо на ръката. Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество. И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен. Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул. „Оборище" 14. Стигнахме до черквата „Св.
към текста >>

7. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт.
към текста >>

8. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г. Нейната поезия е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде. Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт.
към текста >>

9. 80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ

ТОМ 5

Стана китка от полски, горски цветя и тревички.
Есента изваждахме изсъхналите стълба и ги горяхме. Затова тук стояхме и наблюдавахме как Учителят върви покрай цъфналите цветя, огледа някое цветче, прошепне нещо, което не разбираме, но дочуваме, че говори с цветето и го откъсне. Не късаше безразборно, не късаше подред, а строго определени цветя, в които се заглеждаше, но преди да ги откъсне, като че ли се спираше за миг, като че ли казваше нещо на цветето на непознат на нас език и тогава го откъсваше. Това не бе едно обикновено късане на цветя, виждаше се много добре. Букета се уголеми, стана голям букет, беше от цветя полски, горски и от разцъфнали тревички. Стана китка от полски, горски цветя и тревички. Накрая Учителят се изправи, погледна букета, хареса му, приближи се към нас и ми го подари. Като ми го подаряваше, каза: „За нищо да не се безпокоиш". Аз го взех и се насълзих. Не зная и не бях виждала, нито чувала дотогава някога Учителя да е късал цветя, да е правил букет и да го подарява някому. Учителят имаше предвид пътя, по който щях да вървя и затова с поднасянето на букета ме предупреждаваше, поучаваше ме и ми определяше пътя.
към текста >>

10. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

ТОМ 5

До китката кожата на ръката ти е променена.
Чрез него човек придобива чистотата си, само чрез чистота човек може да се добере до вътрешната духовна светлина на живота. Аз съм на разговор пред Учителя. „Като постоянствуваш ще подобриш кармата си." „Учителю, ще дойдат ли за мене по-добри условия? " „Ще дойдат." „Скоро ли? " „Скоро скоро. До китката кожата на ръката ти е променена. Това показва, че умствено и астрално си се подобрила. До лакътя кожата ти е груба - физически още си груба. Там трябва да работиш. Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене. Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде.
към текста >>

11. МАРИН КАМБУРОВ

ТОМ 6

Тя се хвана за мене и отидохме и обиколихме гробищата по луната и за доказателство вземахме от едно гробче от едно венче за доказателство една китка.
Та тогава не зная как стана, но решихме да отидем на гробищата. И аз казвам на една сестра Еленка: „Ще дойдеш ли с мене на гробищата? " „С теб, кай - ще дойда". И тъй посред нощ тръгнахме и ходихме на старозагорските гробища. А пък имаше една луна... Другите останаха у Стефан Желев, там беше събранието. Тя се хвана за мене и отидохме и обиколихме гробищата по луната и за доказателство вземахме от едно гробче от едно венче за доказателство една китка. Та ходихме значи на гробищата посред нощ. По време на съборите ни пазеха военни, за да не се допускат бъркотии от лоши хора, главно от попщината. Те се опитваха да организират нещо, но ние си свършихме благополучно работата. Военните не ни пречеха. Записала на магнетофонен запис, преписала, подготвила и редактирала Марийка Марашлиева.
към текста >>

12. 1. Счупеният полилей и разцепената китара

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Ранен е в крака горе в бедрото, че и втори път го раняват в китката на дясната ръка.
в София. Гимназиалното си образование, както и Военното училище завършва в София. По-късно свършва Свободния университет - финанси и търговия и дипломация, като военен в чин капитан. Свършва Военното училище в 1912 г. Произведен подпоручик заминава за фронта (Балканската война). Ранен е в крака горе в бедрото, че и втори път го раняват в китката на дясната ръка. Като го раняват първия път в крака, в същия час, вкъщи у тях се счупва без видима причина стъклен полилей, пада на пода на дребни парчета. Всичките му домашни се изплашили и вярвали, че Илия е нещо пострадал. При второто раняване в ръката, неговата китара била закачена на стената, се разчупва на две половини, също без видима причина. Помислили, че е убит и майка му непрестанно плачела. Имала видими доказателства.
към текста >>

13. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Майката и бащата са възхитени, детето расте живо и здраво, няма болести, като китка в саксия расте.
Приемаш ли да станеш мой личен шофьор, ще минеш курса за професионалисти и ще получаваш не девет, но седем франта и пак ще храниш тия деца“. Тогава той взема диплом с отличен, завършва курса и става шофьор на чорбаджията. Този чорбаджия имал дете родено на моя възраст. Драган го нарича (макар че той има име), нарича го Атанас и го кръщава и почва да го вози в колата. Купува му разни лакомства и детето така се привързва към Драган, че само като спи не говори за Драган. Майката и бащата са възхитени, детето расте живо и здраво, няма болести, като китка в саксия расте. Взима му дрешки, взима му това-онова, учи го български най-важното. А мама в това време ми е взела пликове и писалка и ме кара всяка вечер да пиша какво съм преживял. Пак аз нали ходех за гъби из гората, бера диви плодове, вълк ме е гонил, ловя змии, после ги пущам на хорото. Имаше една мома Мара Кехайова, която като види змията припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това. Да се видят колената на мома бе голяма срамотия.
към текста >>

14. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

Той като види една хубава жена облечена или някоя хубава снимка, или някое хубаво дете и лице, ще се просълзи, все едно, че гледа една хубава китка от цветя.
Но все пак благодаря на Бога, че тия пороци дойдоха при мене, за да се боря и да преодолявам много неща. Например, аз нямам присъда за убийство, за кражба, а това са придобивки. Е, обичам красиви жени. Че кой не обича красивото. Ето, моят брат Гради и той обича красивото, но той го обича да го гледа отвънка. Той като види една хубава жена облечена или някоя хубава снимка, или някое хубаво дете и лице, ще се просълзи, все едно, че гледа една хубава китка от цветя. Брат ми гледа красивото като ангел небесен. Аз не само го гледам, но искам да си го опитам, да видя вкусно ли е, сладко ли е, горчиво ли е? Така, че аз знам съдържанието на нещата, а моят брат, ангел-небесен познава хубавото само на картинка. Аз хубавото го опипвам и зная цената му. С парите,които чичо ми изпращаше от Белгия аз си купувах най-хубавите неща: имах най-хубавата цигулка, най-хубавите ски, обличах се като лорд и всеки ден си сменявах ризите.
към текста >>

15. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Иван Кавалджиев, един наш прекрасен брат, музикант и диригент на ансамбъла „Росна китка“ в радиото преди няколко дни бе ми казал: „Атанасе, има един щат за концерт-майстор на цигулките.
Бях чул от мама, че Учителят не е добре, но никой не искаше да допусне някаква мисъл в главата си, че Той ще си замине от земята. Но ето ме среща Борис Николов на Изгрева и ми казва: „Атанасе, Учителят си заминава. Но Той пожела вие с брат си Гради да Му изкопаете гроба“. Аз стоя изненадан и не мога да възприема тези думи, защото моето съзнание е занято с други неща. Точно в този момент аз трябваше да се готвя за конкурс като цигулар. Иван Кавалджиев, един наш прекрасен брат, музикант и диригент на ансамбъла „Росна китка“ в радиото преди няколко дни бе ми казал: „Атанасе, има един щат за концерт-майстор на цигулките. Яви се, подготви се, за да го вземеш чрез конкурс това място“. Аз бях виолист, свирех на виола, а на виолите имаше помощник-концерт- майстор. Кавалджиев знаеше моите възможности на цигулката и пожела аз да се подготвя за това място. И аз бях започнал да се готвя усилено. А ето сега ме среща Борис Николов и дава поръката на Учителя, че ние с Гради трябва да изкопаем гроба Му.
към текста >>

16. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

Той се усмихна и рече: „Рекох, колкото една попова китка“.
Нито болни, нито нищо, здрави, нищо им нема, но изживяхме това нещо. А много малко време след този случай, след този дъжд, на владиката Стефан първа братовчедка ми е нещо като майка, много близка и иска да я заведа до Учителя нещо да Го пита. И тя си свърши разговора с Него, тръгваме си пак обратно. Питам: „Учителю, ще ни вали ли сега дъжд? “ Аз Го вече питам. Той се усмихна и рече: „Рекох, колкото една попова китка“. И точно така стана. Докато минахме през Мърчаево, както попа в котлето натопи китката и каже така, ей толкоз дъждец ни валя. Хайде, за друг път пък повече. Да не ви разправям. Учителят при толкова народ и да ме попита: „А превозно средство ще има ли?
към текста >>

Докато минахме през Мърчаево, както попа в котлето натопи китката и каже така, ей толкоз дъждец ни валя.
И тя си свърши разговора с Него, тръгваме си пак обратно. Питам: „Учителю, ще ни вали ли сега дъжд? “ Аз Го вече питам. Той се усмихна и рече: „Рекох, колкото една попова китка“. И точно така стана. Докато минахме през Мърчаево, както попа в котлето натопи китката и каже така, ей толкоз дъждец ни валя. Хайде, за друг път пък повече. Да не ви разправям. Учителят при толкова народ и да ме попита: „А превозно средство ще има ли? “ А аз така: „О-о, Учителю! “ Така с ръката, о-о.
към текста >>

17. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Едната му ръка беше повредена, до китката я нямаше.
Сега ще ви разкажа за също една такава връзка. Този Кирил ослепе. Когато се родил сложили му името на вуйчо му. А пък вуйчо му е касапин. Викаха го „чолако-Киро“. Едната му ръка беше повредена, до китката я нямаше. Имаше една ръка, а друга нямаше. Като му сложили името на вуйчо му, той по кармически закон взима и кармата му. И така ослепе момчето. Живя дълго, ама беше сляп. Ето такива беди ни се случиха, когато дойде Веса Козарева като проповедник.
към текста >>

18. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

ТОМ 8

Учителят Дънов говореше за отношението на обиколката на палеца към обиколката на китката на ръката и тяхното съотношение към човешкия врат.
Решихме да го споходим. Там намерихме голям салон, в който Учителят Дънов изнасяше беседа пред многобройна публика. Влязохме вътре - никой не ни спря. Застанахме накрая и насядахме на няколко свободни места. Заслушахме се с известно напрежение. Учителят Дънов говореше за отношението на обиколката на палеца към обиколката на китката на ръката и тяхното съотношение към човешкия врат. Усмихнахме се, видяхме, че това е несериозна работа за нас и повече не слушахме. Продължихме разходката си в гората, но вече впечатлени от тия съпоставки. Разговаряхме така както говорят младежи - хем се шегувахме на тия съпоставки, хем сериозно се спирахме на тях. Като се разделихме, ние двамата със съученика ми Ангел Иванов решихме да дойдем на Изгрева и следващата неделя. Ангел ми беше съсед и ние другарувахме заедно.
към текста >>

19. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8

Той изсвирва на бис китка от песни на Учителя, без да съобщи автора, както това се практикува при бисове.
Те я изсвириха с голямо желание и старание, явно беше, че тази музика им подейства. А двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи. Научих за още един случай за въздействието на музиката на Учителя. Асен Вапорджиев, известният наш контрабасист-виртуоз, давал концерт в Бургас. След изпълнението на програмата публиката го вика на бис. Той изсвирва на бис китка от песни на Учителя, без да съобщи автора, както това се практикува при бисове. След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с думите: "Ето, това е музика! " Коментарите са излишни. Но ако знаеше, че е от Дънов щеше да я отхвърли. Произведенията на великите музиканти-композитори: Бах, Хендел, Бетховен, Моцарт, Шопен, Шуберт, Чайковски и много други доставят висше естетична наслада, вълнуват и трогват сърцето. Песните на Учителя са музика от друг род.
към текста >>

20. 54. БРАТ РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

" Той правил тогава тухли в тоя период преди да се ожени и някоя мома като минавала покрай тях като правят тухли, такъв бил обичаят сигурно за да изразят симпатията си, оставяла китка.
На кого колата закъсала по пътя, него викат да даде рамо да помага. Той беше много услужлив човек, както беше услужлив и брат Боев. Двама души на Изгрева много услужливи. Но брат Ради имаше много интересни неща, ако искате да Ви ги кажа в личния му живот. В личният живот той като разказал Учителя му рекъл: „Разказвай ги на младите тези неща! " Той правил тогава тухли в тоя период преди да се ожени и някоя мома като минавала покрай тях като правят тухли, такъв бил обичаят сигурно за да изразят симпатията си, оставяла китка. И другите, по-възрастни казали: „Ради, за теб остави момата китката" Сега той не може да допусне че това е за него. А той харесвал тази мома, пък той си рекъл, та тя мене ли ще хареса. В.К.: Пък той як, здравеняк. Е.А.: Ама той беше хубавец. Той беше хубав мъж убедена съм че ще го е харесала момата, разбирате?
към текста >>

И другите, по-възрастни казали: „Ради, за теб остави момата китката" Сега той не може да допусне че това е за него.
Той беше много услужлив човек, както беше услужлив и брат Боев. Двама души на Изгрева много услужливи. Но брат Ради имаше много интересни неща, ако искате да Ви ги кажа в личния му живот. В личният живот той като разказал Учителя му рекъл: „Разказвай ги на младите тези неща! " Той правил тогава тухли в тоя период преди да се ожени и някоя мома като минавала покрай тях като правят тухли, такъв бил обичаят сигурно за да изразят симпатията си, оставяла китка. И другите, по-възрастни казали: „Ради, за теб остави момата китката" Сега той не може да допусне че това е за него. А той харесвал тази мома, пък той си рекъл, та тя мене ли ще хареса. В.К.: Пък той як, здравеняк. Е.А.: Ама той беше хубавец. Той беше хубав мъж убедена съм че ще го е харесала момата, разбирате? И, но той бил, видите ли, не е допущал че тя него ще хареса.
към текста >>

21. 09 - 32. БАЙ НИКО И 91 ПСАЛОМ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

От всички около мен само аз се спасих с едно леко нараняване, като един куршум прониза китката на дясната ми ръка.
Насреща бяха французите. Обстрелваха ни с картечници. Куршумите се сипеха като град. Аз бях леко окопан зад един неголям камък. През цялото време четях 91 псалом. От всички около мен само аз се спасих с едно леко нараняване, като един куршум прониза китката на дясната ми ръка. Отървах се с най-малкото, за което благодарих, благодаря и днес. Разказал: Янко Стоянов.
към текста >>

22. 09 - 248. КАК СИ СЕ ОСТАВИЛА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Тя се уплашила и метнала ръка към кучето да се пази, а то я ухапало за ръката над китката и побягнало, но след малко отново се връща да я напада.
248. КАК СИ СЕ ОСТАВИЛА Една млада сестра, Донка Куртева, живеела на Изгрева и работела на Каучуковата фабрика, която била близо. Една сутрин, като отивала на работа, едно голямо куче я нападнало. Тя се уплашила и метнала ръка към кучето да се пази, а то я ухапало за ръката над китката и побягнало, но след малко отново се връща да я напада. Но тя вече добила кураж, насочила ръце към него с разтворени длани и с фиксиращ поглед тръгнала към него, готова да го хване за шията. То я обикаляло и тя все към него, докато я видял един млад брат и се притекъл на помощ, като изгонил кучето. Върнала се тя в къщи с рана на дясната ръка и заедно с майка си отиват при Учителя Той дезинфекцирал раната със спирт, превързал я и тогава й казал: „Как си се оставила? " Разказала: Съпругата ми. От думите на Учителя, казани на пострадалата сестра, се разбира, че можело кучето да не я ухапе, ако била запазила самообладание, т.е.
към текста >>

23. IV.12 август 1908 r., 4 часа сутринта

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

След това освети се един котел с вода, от която с китка босилек г-н Дънов ни попръска по главите, след което ни наля по една чаша от тази вода и като обиколихме котела, слязохме в същия ред, в който излязохме.
Киров - жълтата 3. Илия Стойчев - синята М. Казакова - бялата Т. Стоянов - жълтата 5. А. Бойнов - бялата Които си извършат молитвата, стават и стоят, докато се изредят всичките групи. След това освети се един котел с вода, от която с китка босилек г-н Дънов ни попръска по главите, след което ни наля по една чаша от тази вода и като обиколихме котела, слязохме в същия ред, в който излязохме. С тази вода си умихме всички лицето, като се избърсахме с дадените ни от г-н Дънов кърпи. После това в същия ред излязохме горе и оставихме чашите и кърпите на масата, като предварително обърсахме чашите с кърпите. От г-н Дънов отвори се и се чете от Библията: 1. За Желязкова - от Песен на песните Згл., 4 cm. 2. За Т.
към текста >>

24. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ТОМ 12

Ако вие искате да учите музика при един съвременен професор, обаче срещнете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин и тъй 10-20 години наред, хвалите го, но не отивате да учите музика, питам: какво ще спечелите?
Плачът, той е даден за другите. За вас обаче, ако плачете, то е плачене за училище, да проливате сълзи да станете ученици. То е най-великото, най-хубавото нещо. Сега туй, като ви говоря, ще кажете: „Толкова време ние търсим Христа, ние Го слушаме, ние Го обичаме, жертвуваме се заради Него, проповядваме заради Него! “ Имате едно лъжливо схващане. Ако вие искате да учите музика при един съвременен професор, обаче срещнете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин и тъй 10-20 години наред, хвалите го, но не отивате да учите музика, питам: какво ще спечелите? Нищо няма да спечелите. Вие ще сте профани по музика и учителят ще каже: „Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам - не учи.“ А представете си обратното: че вие сте вътре в училището, не носите букети, цветя, не хвалите учителя си, но учите. И той е доволен, радва се, че има един способен ученик и казва: „Добър ученик е този! “ Каква полза, срещнете Бога, дадете Му букет, казвате: „Господи, Ти си добър, такъв-онакъв, като Тебе друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър“, направите Му една молитва. Казвате: „Срещнах днес професора си, дадох му един букет и той се радва.“ Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но казвам: занесете букета на вашия професор, вземете инструмента на рамо, кажете му вашите сърдечни думи.
към текста >>

25. Класът на Добродетелите

Съчинения и писма на ученичките

ТОМ 12

Цяла година да се разхожда моята болест от краката в коленете, че в кръста, раменете, лактите и пръстите с китката наедно, това не е ли да учиш един хубав урок и за да го научиш не трябва ли да си дълготърпелив.
Обични мои сестри Мария, Савка и Марийка, Изпращам моя сестрински привет от Изтока и Морето, с желанието да придобием всички петтех добродетели, върху които работим; да станат те живи и да можем [да] ги прилагаме навред. Работя и аз и се мъча да ги прилагам и дойдох до заключение: Ако във вътрешността си чувстваш нежност, Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добродетелта, ти ги проявяваш и отвън, значи каквато ти е вътрешността това и вършиш. Този месец работих върху Любовта, имах само съвсем малки преживявания на същинска любов, но то беше цяло блаженство. Колкото съм в чистота толкова, повече чувствах любовта в своята красота. С тази си болест или нека кажа по-добре, това чистене, което го имам изучавам едно от качествата на Любовта, а именно дълготърпението. Цяла година да се разхожда моята болест от краката в коленете, че в кръста, раменете, лактите и пръстите с китката наедно, това не е ли да учиш един хубав урок и за да го научиш не трябва ли да си дълготърпелив. Сега разбрах, че с Учителя по-лесно се държат изпитите, а като си далеч, гледаш някой да донесе нещо от Него или да ри в съновидение, да си наедно. Затова аз Ви сърадвам, че вашата карма е да сте по-близо при извора и можете да утолявате жаждата на душата си, колкото за мен не губя надежда, че звездата, която малко се е скрила зад облаците, чака отминаванието или за да може пак да се осветява от Слънцето. А вие мои мили звезди, прожектирвайте от тази светлина, за да стане и в нас топлина. Работете за слава Божия и Бог, които е Любов, да изпълва сърдцата Ви, за да отоплявате изстиналите мили, загубени душички, които много са. Поздравете Обичния Учител и кажете Му, че жадувам и гладувам за достигане на съвършенството - моя идеал, който гледам, мъча да постигна.
към текста >>

26. 6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА

Гена Папазова

ТОМ 13

Нейната - небесна светлина, Анината - розова долина, а Надината - росна китка.
Направихме долу къщата. Тя имаше отначало три стаи и всяка от тях си избираше по една стая и казваше как да си я боядиса. Пашината се боядиса небесно синя, Анината розова и на Надя беше с букети цветя, така по тапетите. То тапети не бяха, но стените. И Паша веднага ги кръсти. Нейната - небесна светлина, Анината - розова долина, а Надината - росна китка. Беше изобретателна, духовита. Веднъж Надя беше пресолила лещата. Аня беше злоядо същество, ама злоядо същество, то не може да му се угоди да яде. Хапва и не може вече, свършено, какво ще правим. Идва Паша, тя след тази среща между Аня и Надя.
към текста >>

27. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сингала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остьрга върху горното стъпало, кожата от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв.
Здрава съм. Еми най-предано се грижи за мен, набавя всичко необходимо, но отдавна се случи с мен нещо твърде неприятно. Доколкото си спомням, беше сряда, 6 декември. С трамвая отидох до ЦУМ - налагаше се да купя главно електрически крушки, защото магазинът до нас се закри. Носех още една мрежа, също с нещо много необходимо. Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сингала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остьрга върху горното стъпало, кожата от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв. Веднага с трогателна доброта всички наоколо скочиха, настаниха ме да седна, искат да ми помогнат, но как? Едва можах да измъкна от чантата си една носна кърпичка, късах от амбалажа на крушките, прикрепях към раната парчета хартия, която непознати завързаха. При паметника „Левски" слязох и пеша пристигнах у дома. Еми се много разтревожи. Цялата рана беше кална, измих я, натрупах я с памук, облякох нощница и лежах, а като станах, той ми направи с кърпи през рамото да стои ръката неподвижна.
към текста >>

28. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

ТОМ 15

По ръката се явяват едни малки линийки под Лунния хълм изхождащи от така наречените гривни на ръката, намиращи се от вътрешността на китката.
Този именно нов еволюционен процес в съзвездието Водолей е ясно изразени чрез силовите течения на Уран. Планетата Уран създава и оформя мозъчните центрове, които се намират в горната част на главата току що зад центровете създадени и оформени от планетата Вулкан или както сега италианският професор Бенанди нарича „Фаенца", които са зад центровете на Сатурн, намиращи се в горната част на челото. Когато тези центрове на Уран достигнат своето голямо развитие и усъвършенствуване то главата в горната, предна част е добре оформена и започват да приемат силовите течения от зодиакалното съзвездие Водолей, което дава новите високи постижения на човека - гениалността. Тогава и лицето добива своя нов подчертан в своето съвършенство израз, показващо влизането на човека в нов период от своето развитие. Това се отразява и върху ръката, като израз на творческият импулс в човека, подчертаваща изключителната динамичност, което това слънце, тази звезда в съзвездието Водолей, носи и дава. По ръката се явяват едни малки линийки под Лунния хълм изхождащи от така наречените гривни на ръката, намиращи се от вътрешността на китката. Тези линийки показват могъщата жизненост, здраве, издръжливо сърце и устойчиви нерви. Така вече оформеният човек навлиза в първия етап от третия период на своето развитие, което му дава възможността да бъде в контакт с нови идеи, подтици и творчески замах даващ гениалността. На Уран има досега открити пет спътника - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Те имат размери в диаметър от 700, 950, 1500,1700 километра, като на новооткрития през 1948 г. спътник Миранда, размера още не е определен.
към текста >>

29. 6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

В първия дял влизат формите от вътрешната страна на полеца до китката.
Сега, това е обединение на тези три случая, които ти разказа за двете сестри и за камъка. Н.Д. За тези линии Учителят казва: „Аз приемам на земята да е имало три раси: първата, която е създала линията на живота, втората - линията на сърцето и третата - линията на ума, на човешките ръце". В.К. А от гледна точка на хиромантията? Н.Д Ръцете също можем да разделим на три дяла. Тук, под ръцете имаме предвид дланта и пръстите. В първия дял влизат формите от вътрешната страна на полеца до китката. Във втория дял влизат пръстите със своя строеж, форма и дължина, включително и ноктите. Във третия дял влиза частта от основата на пръстите, взето от вътрешната страна на ръката, до основата на палеца. От вътрешната страна на дланта имаме почти във всички ръце, с редки изключения, три ясно очертани линии. Едната, която минава покрай първата фаланга на палеца и се нарича линия на живота. Тя е, която определя естеството и смисъла на формите в първия дял на ръката.
към текста >>

30. 27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката.
Въпреки това, златното съотношение се среща най-често в природата. Правилното човешко тяло и много от неговите органи са построени по закона за златното отношение. Така например, в скулптурата на Аполон - Бога-Слънце, най- красивият от боговете, всички негови части и цялото тяло са построени според златното съотношение. Така, ако вземем височината на фигурата и теглим една хоризонтална линия през пъпа - то цялата височина се разделя на две неравни части, които са в златно съотношение, по отношение на цялата височина ; Второ златно отношение имаме, като отсечката от пъпа до върха на главата - разделим с права, която минава под брадата на главата; Трето златно отношение имаме, като - разделим отсечката от пъпа до петите с линия, която минава през коленете. В ръката на съвършеният човек имаме също три златни съотношения. Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката. Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане. Златното сечение, където и да се види внася една хармония, едно чувство на някакво висше доволство. Щом като за слуха имаме благозвучни и неблагозвучни акорди, защо и за окото, за зрението да нямаме същото. В школата на Питагор добре са разбирали, че има хармонични за окото форми и отношения, и са търсили законите, които създават тези форми - най-важният, от които е златното Божествено отношение. В изграждането на всички големи строежи на древността, законите на хармоничните отношения са били напълно спазвани - затова те са велики, пълни с художествена стойност и вечно ще останат такива.
към текста >>

31. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Ръката ми от китката надолу се обезобрази, кожата се сбръчка, ставите се изкривиха и ръката се обезобрази.
Тая нощ се събудих в 2 ч след полунощ. Прочетох от 10 серия първата беседа - „Търсенето името Божие". Зачетох и втората към 5 ч - „Денят Господен", но ми се доспа и легнах. Сънувах, че сме с Катя Грива някъде и разчистваме нещо, тя чисти и аз помагам. Незабелязано съм се допрял до една електрическа жица, която ме докосна за дясната ръка, за горнята част на ръката. Ръката ми от китката надолу се обезобрази, кожата се сбръчка, ставите се изкривиха и ръката се обезобрази. Аз с лявата ръка я оправям, глася, но щом я оставя, тя пак се обезформя. На два пъти я гласих, наместях, но оставя ли я, тя се обезформя. Казаха ми някои наши хора - братя, че лекари ще могат да я излекуват на електрически ток, на рентгенов апарат, защото повреденото с електричество, само електричеството го лекува. След второто поправяне аз се отчаях, че не става ръката ми и че тя се вече не подчинява на волята ми и че е обезформена. Но веднага ми дойде на ума да си мисля, да се моля на Учителя да ми помогне, да излекува ръката ми, защото Той може да я излекува.
към текста >>

32. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Куршумът като че ли бе влязъл от отпред и срещу китката, но откъм долната страна ме силно заболя.
Те и други бяха на гуляй. По едно време извадиха си револверите и започнаха да стрелят. Стреляше калотинският кмет, но отстрана друг, с малихера, и той гръмна два пъти. Не знам що, аз много ме е яд, кога стрелят, и в тоя момент се плашех от тая пияна компания. Но докато стрелят, не знам що направиха и изведнъж ме приболя лявата ръка в пакета. Куршумът като че ли бе влязъл от отпред и срещу китката, но откъм долната страна ме силно заболя. Кога си дигнах и оголих ръкава - ето, кръв бликнала и като се бутнах по лакетя - ето, куршумът се показва из кожата. Той влязъл отпред и из мускулите и кой знай дали не е бутнал костта на совалката, успял да излезе на лакетя. Понеже ме заболя силно, но най вече от тъга, скръб и яд на тия пияни хора, аз започнах да плача. На няколкото заплаквах с прекъсвания и се събудих. * Вънка силно бучи вятърът и носи снега, който от снощи хвъркаше. Студено.
към текста >>

33. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги остават без образование.
Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага. Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете китка на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги остават без образование. Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно. Духа силен вятър. Това бе и през целия ден. Годечкият бирник дохожда да събира данъци, Трендафил.
към текста >>

34. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горнята част на ръката от китката надолу.
И така, тъкмо машинката стигна до теменната част на главата ми и се чудех защо не реже - и се събудих. Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса. Сестри милосърди и лекари, облечени в бяло. И аз помагам нещо на един лекар. Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка. Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горнята част на ръката от китката надолу. Изведнъж аз я погледнах, че ръката ми побеля, пръстите вземаха вид на бели, изпити, дълги. Но това наблюдавам с очи и чувствувам страх, но болка не усещам. Уплаших се, без да ме боли, и започнах да викам на лекаря: „Абе, г-н лекарю, Вие що направихте? Вие ми изгорихте ръката." Когато той съзря това, остави веднага това църкало и се затече да търси вода. Оказа се, че вода в стъклениците няма и той по стълбите надолу се затече да дири вода.
към текста >>

35. 1. На път към Слънцето

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Аз стъпих с десния крак в нивата и откъснах 12 класа узряло жито, с които направих посещение на Стоянка в новата й къща и я дарих с китка житни класове.
Четири часът: ний сме пред нивата. Житото зрее и от утринния ветрец класовете се люлеят на вълни. Очарователна гледка! На изток хоризонтът ясен. Зазорява се! Аз стъпих с десния крак в нивата и откъснах 12 класа узряло жито, с които направих посещение на Стоянка в новата й къща и я дарих с китка житни класове. В 5 ч бяхме по местата си в клас. Евангелие от Йоана, 21 гл., 22 ст.
към текста >>

36. 2. Почетна дама в двореца

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Единственото, което монархът успява да получи от нея, е съгласието да направи отливка от китката на нежната й ръка, която му служи като преспапие.
За съжаление идва 1891 г. и Христо Белчев, вече министър на финансите, е застрелян по погрешка по време на една разходка със Стефан Стамболов, на улицата, която по-късно е наречена на негово име. 23-годишна, Мара Белчева остава вдовица. Усамотява се, но не за дълго. Поканена за почетна дама на княгиня Клементина, тя попада сред лукс, изискани обноски, балове, празненства, но настойчивото ухажване от страна на цар Фердинанд, свидетелства за което са галантните писма на френски език, запазени в Централния държавен архив, я принуждават да напусне двореца. Единственото, което монархът успява да получи от нея, е съгласието да направи отливка от китката на нежната й ръка, която му служи като преспапие. Мара Белчева напуска двореца, но недоволството на царя я преследва - вдовишката й пенсия е намалена наполовина. Заминава без съжаление и отива в Женева. Там продължава литературното си образование - следва филология в Женевския университет. По това време претърпява тежка операция и едва остава жива. След възстановяването си тя се връща в България, където постепенно възобновява контактите си с хората, но само с най-близките си и стари приятели.
към текста >>

37. 18. Сестра Дарлинг - Йорданка Доспевска

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Наистина, Дарлинг е трудов инвалид: лявата й ръка беше счупена над китката, беше криво зараснала и тя не можеше да бъде това, което е била някога - виолин-виртуоз.
Един ден отидох при него, пращаше ме Учителят - исках да му посвиря! Представете си, отказа! Отказа да му посвиря, когато Учителят ме пращаше! Естествено, отнасяше се до някаква нейна собствена мисъл, която тя приписваше на Учителя. Тя никак не можеше да разбере, как така брат Боев няма да иска да я изслуша, щом Учителят я изпраща да му посвири. Наистина, Дарлинг е трудов инвалид: лявата й ръка беше счупена над китката, беше криво зараснала и тя не можеше да бъде това, което е била някога - виолин-виртуоз. Но въпреки това тя свиреше достатъчно добре, уверено и много чисто. Тогава тя беше съсредоточена, сериозна. Чувстваше се един голям дух, който беше скован о тялото на една благодушна, консервирана шестнадесетгодишна девойка. Това беше тя, сестра Дарлинг. Затворена в себе си, тя прекарваше „сама със своята небесна музика" с денонощия.
към текста >>

38. 62. Михал Луканов. 62.8. Видение - Учителят посещава град Пазарджик

Като наближихме къщата й, Учителя Си изтегли ръката от моята, но аз така силно стиснах китката Му, че Той не можа да Си изтегли ръката.
Отново тръгнахме. - Къде ме водиш? - запита ме Той. - У сестра Мина. - Добре - каза Той, след като си помисли малко. Тръгнахме. Като наближихме къщата й, Учителя Си изтегли ръката от моята, но аз така силно стиснах китката Му, че Той не можа да Си изтегли ръката. Тогава си помислих, че не трябва да Го задържам насила. И докато си Той дърпаше ръката, за да я измъкне и аз Го държах за китката, Той каза: - Тук няма място за мене. Тук няма място, къде главата да си подслони Учителят ви - думи, подобни на Христовите в Евангелието. Тогава аз започнах да плача. Като ме видя, че плача, каза: - Добре, оставам.
към текста >>

И докато си Той дърпаше ръката, за да я измъкне и аз Го държах за китката, Той каза: - Тук няма място за мене.
- запита ме Той. - У сестра Мина. - Добре - каза Той, след като си помисли малко. Тръгнахме. Като наближихме къщата й, Учителя Си изтегли ръката от моята, но аз така силно стиснах китката Му, че Той не можа да Си изтегли ръката. Тогава си помислих, че не трябва да Го задържам насила. И докато си Той дърпаше ръката, за да я измъкне и аз Го държах за китката, Той каза: - Тук няма място за мене. Тук няма място, къде главата да си подслони Учителят ви - думи, подобни на Христовите в Евангелието. Тогава аз започнах да плача. Като ме видя, че плача, каза: - Добре, оставам. И тръгнахме към къщата, като исках да Го преведа през едно тясно комшулуче [1]. Той дойде до комшулука и каза: - Аз през такова място не минавам.
към текста >>

39. Употрѣбление на „Вѣчния Календарь”

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

ТОМ 18

Употрѣбление на „Вѣчния Календарь” (Извънредна премия на „Росна Китка”).
Употрѣбление на „Вѣчния Календарь” (Извънредна премия на „Росна Китка”). Съ тоя „Вѣченъ Календаръ” може безпогрешно да се опрѣдѣли въ какъвь седмиченъ день се пада която и да е дата, опрѣдѣлена съ година, мѣсецъ и число, отъ Рождество Христово и до 2800 г. слѣдъ Христа - по Юлиянския календаръ - , а до 3000 г. - но Грегорианския календаръ. За тая цѣль въ колоната отляво се тръси числото на месеца въ коя вертикална колонка се пада, а въ квадрата на мeceца се тръси въпросниятъ мѣсеца въ коя хоризонтална графа лежи. Слѣдъ това се гледа, дѣ се прѣсичатъ двѣтѣ графи (хоризонтална и вертикална).
към текста >>

40. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Вана за китката и цялата ръка. 2.
Овесена слама; 3. С борови листа; 4. С няколко растения.) V. Вани за отделните части на тялото. Вани за отделните части на тялото. 1. Вана за китката и цялата ръка. 2. Вана за главата. 3. Очна вана. C. Парни вани 1. Парна вана на главата. 2. Парна вана на краката. 3.
към текста >>

41. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Китката на ръката е отрицателна, а останалата част от ръката е положителна.
После се прекарва отдолу по продължение на цялата дясна ръка пред гърдите и се разтваря хоризонтално. Един път отгоре, един път отдолу. Лявата ръка е негативната страна, има негативна енергия, а дясната - положителна. Трябва да се балансират в нас енергиите. Ако се уравновесят енергиите, човек остава жив. Китката на ръката е отрицателна, а останалата част от ръката е положителна. Упражненията служат за балансирание на енергията и като чувства служат да движи кръвта му. Всички духовни процеси, има и физически процеси. Искаш-не искаш - не зависи от вас да правите движение. Онова, което вършиш, да бъде разумно, да бъде обосновано. - Любовта ражда доброто.
към текста >>

42. 160. Песента Мехейн

Весела Несторова

ТОМ 24

Ще направя китка от Бетховена, Баха, Моцарта, от хубавите работи.
160. Песента "Мехейн" На 22 януари Учителят каза: "Христос и сега говори. Един като се повдига, всички се повдигат. Ще направя китка от Бетховена, Баха, Моцарта, от хубавите работи. Бетховен - отдолу нагоре - търси посока на движението; Моцарт - отгоре - надолу, Бах- игривото дете, има съдържание, изявява движението на природата. Шуман се занимава с материални работи. Бетховен е драматичен, а Вагнер е най- драматичен, има чувство за грандиозното. Музикантите са разни фази. Бах е имал една отлична система - здраве.
към текста >>

43. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Наизлезлите граждани, или по-ясно, излезлият град да среща своите освободители, се хвърля върху шиите на всеки попаднал напред им воин, войник, подофицер или офицер, пешак или конник, целуваха се, сълзи се ронеха, плачеха, но нищо не говореха... , само хълцане се чуваше и откъслечни думи на братска любов... Отминават първите редове, същите любвеизлияния и по отношение на следните редици... с китки окичваха гърди, шапки, калпаци, пушки где око зърне и ръката китка слага, но ни дума не се чува при всички тия моменти!
И наистина, може ли да се отдаде на перото онова, което душата чувствува! Може ли висшето да се подложи на перото на низшето! Може ли да се даде описание на Бога!... Не, всичко това може само да се чувствува. И наистина, израза на тия братски чувства се вижда само, а устата мълчи. Наизлезлите граждани, или по-ясно, излезлият град да среща своите освободители, се хвърля върху шиите на всеки попаднал напред им воин, войник, подофицер или офицер, пешак или конник, целуваха се, сълзи се ронеха, плачеха, но нищо не говореха... , само хълцане се чуваше и откъслечни думи на братска любов... Отминават първите редове, същите любвеизлияния и по отношение на следните редици... с китки окичваха гърди, шапки, калпаци, пушки где око зърне и ръката китка слага, но ни дума не се чува при всички тия моменти! Душата като говори, езикът немее... Така достигнахме в центъра на града... След проверката и донесенията, че градът е чист и околността е очистена от противника, взеха се мерки за разположението на дружината на квартири и докато стане това разпределение, отслужи се благодарствен молебен за даруваната свобода на града и околията... Може ли да се опише изблика на чувствата, на сърдечната радост, умственото просветление, душевната широта, духовния полет на тоя момент... Невъзможно е. Всичко това обаче личеше по израза на лицата на всички присъстващи... Един поглед само бе достатъчен да удостовери, че наистина тия души, граждани и селяни, от околните села, дошли с ротите от дружината, се чувстваха свободни за пръв път след повече от 500 годишно робство и в техните умове се чертаеха вече перспективи за предстоящата им свободна творческа дейност в духовно, умствено, културно, икономическо и политическо отношение. Имат ли вече тая свобода Малкотърновския край? "... ... След молебена, благодарствени и поздравителни речи следваха една след друга. Вечерта братска среща с братска вечеря между града и освободителите му, както наричаха гражданите дружината... ... О, българино, велико е твоето предназначение, почетно място ти е определено в общия човешки организъм... ти ще играеш ролята на реформатор духовен, ти ще посочиш пътя на разумния живот, ти ще пречистваш венозната кръв и ще я преобръщаш в артериална... Пази свято това си предназначение... Светли са твоите бъднини, но докато си ръководен от духът на висшите добродетели, вложени в твоето битие... Смело напред... В борбата е живота.
към текста >>

юнак, верен бъди и китка цвете всякога ще имаш от твоята Стояна..., китка ран босилек... Издебва дружинният тая група незабелязан за никого, тихо безшумно и веднага извива се висок глас: "Турци сред нас, готови бъдете...", но свирка не спира, радостта сияе по лицата им, мисълта високо и далеко е отправена и отговаря чичо: "А вие ли сте г-н капитан, да заповядат турците, ние сме готови, сега бързаме на врага да стигнем до града, а ако искат и с тях ще се разправяме!
Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем! ...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите патриотични насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!... нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец. Още по-напред трета група обградили овчарска свирка и слушат мелодичния й глас, на стара народна песен, когато майка оплаква своя син "хайдутин" и го наставя юнак да бъде, на бедни, сираци и вдовици и да помага, на тиранин турчин да не прощава, на чорбаджии ортак да не става, че те всички са, майко, изедници, те баща ти изядоха и много сълзи сирашки проляха!... На Бога вяра имай, Правдата въдворявай, Истината изявявай, иначе проклет бъди, сине... и не ще се наречеш мой син!... юнак, верен бъди и китка цвете всякога ще имаш от твоята Стояна..., китка ран босилек... Издебва дружинният тая група незабелязан за никого, тихо безшумно и веднага извива се висок глас: "Турци сред нас, готови бъдете...", но свирка не спира, радостта сияе по лицата им, мисълта високо и далеко е отправена и отговаря чичо: "А вие ли сте г-н капитан, да заповядат турците, ние сме готови, сега бързаме на врага да стигнем до града, а ако искат и с тях ще се разправяме! "... Ни сянка от смущение. Поздравява ги дружинният за мъжеството им и спокойствието им и изказва благопожелание, да имат същите добродетели и качества и в най-тежките моменти на нашата бъдеще дейност... та даже в боевете, ако бихме имали такива! Отговор последва веднага: "... Такъв късмет, г-н капитан, да се пооцапаме в противникова кръвчица, хайде от твои уста в Божи уши! " Продължаваше се марша... Спираме пред с. Куру-дере. Селяни, селянки бяха наизлезли за среща и кой каквото имал и успял да вземе, носи на ръце, за подарък на освободителя си български войник... С мощно "урра" дружината поздрави селото - селяните и "здрасти, здрасти братушки..., добре дошли, добре дошли, турците избягаха вчера, снощи... " се чуваха гласове в разни групи, образували се от селяни и войници.
към текста >>

44. 2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА

А грохотът на първите наши оръдия, които възвестиха със своите урагани започването на военните действия и белите облачета от пръскащите се шрапнели над "Чуката", извикаха възторжена радост у всички и непрекъснато "ура" изпровождаше войските до сборното им място, където всеки бързаше да отиде и отнесе по нещо - китка живи цветя, храна, вино или плодове, за да засвидетелства топлите си чувства към Бдинци.
2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ "ВРЪШКА-ЧУКА 1-ви октомврий е. Току що бе престанал тихият дребен есенен дъждец и зората на деня бе подгонила нощния мрак, утринната улична тишина на спящия още пограничен градец Кула бе нарушен от конски тропот и той почна тревожно да се събужда. Конни ординарци бързо разнасяха манифеста за обявяване войната и заповедта за военните действия, които почнаха този ден. Споменът от страшните кървави издевателства и грабеж ипрез 1885 и 1913 години, извършени тук от сърбите, възкръсна и призрака на страха от новото им нашествие смути, за миг, духът на това измъчено крайгранично население. Но, маршируващите вече колони на частите от Бдинския полк известен и изпитан по своите славни дела в миналите войни, * окуражи и повдигна духа на изплашеното население, състоящо повече от жени, деца, старци и баби. А грохотът на първите наши оръдия, които възвестиха със своите урагани започването на военните действия и белите облачета от пръскащите се шрапнели над "Чуката", извикаха възторжена радост у всички и непрекъснато "ура" изпровождаше войските до сборното им място, където всеки бързаше да отиде и отнесе по нещо - китка живи цветя, храна, вино или плодове, за да засвидетелства топлите си чувства към Бдинци. Канонадата ставаше все по-силна и по-силна, а на "Чуката" и около нея черни гейзери от експлозиите на фугасите и белия дим на шрапнелите показваха мястото на врага. Любопитни млади граждани из дъбокия тил, под звука на канонадата, бяха прелетели с автомобил от гр. Видин, за да се порадват и адмирират делата на Бдинци, но бяха заставени да се върнат обратно, защото не бе време за сантиментални разходки - на бойното поле не можеше да се търпят безделници, а всеки бе длъжен да изпълни дълга си. Малки и големи войскови колони напущаха града и с бодра маршировка, песни и музика заминаваха по посока на канонадата и потъваха в доловете и горите. До вечерта градът се опразни от строевите части и там остана само 2-а дружина от Бдинци, като резерв на полка.
към текста >>

45. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети.
А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх! Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни. Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството. Отечество, люлка на моите отци Отечество, люлка на моите отци, На мойте герои, народни светци.
към текста >>

46. 2. ПОСВЕЩЕНИЕ

Поручик Килифаров

О, паднали във бой неравен, на братския ви гроб забравен тез мисли мои посветих и китка росна аз ви свих: от невен, лилии и крин, от рози, здравец и ясмин, събрани в бойните полета на Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, на Булаир на Шар, Малград, на Виза, Чолро и Сарай, на Мряморния морски край, где гроб до гроб земя покриват, останките ви где почиват, възпъни от певци, поети, оплакани от майки клети.
2. ПОСВЕЩЕНИЕ На вас юнаци легендарни, безстрашни левове балкански, на подвизите великански, на ликовете лъчезарни. О, паднали във бой неравен, на братския ви гроб забравен тез мисли мои посветих и китка росна аз ви свих: от невен, лилии и крин, от рози, здравец и ясмин, събрани в бойните полета на Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, на Булаир на Шар, Малград, на Виза, Чолро и Сарай, на Мряморния морски край, где гроб до гроб земя покриват, останките ви где почиват, възпъни от певци, поети, оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, деца юначни, горделиви. Духът ви вечно ще витай над планините ви родний край. И над Тракийските полета, где с песни дивни сам поета ще ваший подвиг да разглася и славата ви ще разнася от Хелеспонт до Дунав бял далеч до сръбските предели догдето Божий свят светува, догде се речта родна чува! Поручик Килифаров
към текста >>

47. 17. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 21 юли 1913 г., София

Минчо Сотиров, писма

Кукла и Китка София, 21 юли 1913 г.
17. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО МИНЧО СОТИРОВ 21 юли 1913 г., София (получено на 24 юли 1913 г.) Получих на 24.VII между с. Кукла и Китка София, 21 юли 1913 г. Люб. Г. Сотиров, Вие бяхте у дома в петък, а в събота г. Д. се завърна от Търново. Не знаех адреса Ви, за да Ви съобщя за това. Вие постоянствувайте да четете даже вечер и заран псалмите, които взехте.
към текста >>

48. 133. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 2 октомври 1924 г., четвъртък, Бургас

Минчо Сотиров, писма

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

От 2 дни левия й крак от китката й към стъпалото подут.
133. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 2 октомври 1924 г., четвъртък, Бургас (чернова с бележки) копие Учителю на Любовта, Мъдростта и Истината, Положението на с. Александра по моето схващане е следното: жизненост слаба и ежедневно отпада, едва може да се придвижи от едно място на друго. Температура все си има, кога по-слаба, кога по-силна. Храчки гнойни и понякога особено сутрин изобилно и то във форма на течност се излива от устата. Апетит слаб, почти насила се храни. От 2 дни левия й крак от китката й към стъпалото подут. Вчера бил повече подут - така ми казва сестрата. Клепачите, па и лицето се вижда като подуто. Дишането периодически се затруднява - и си помага със смъркане на амоняк за по-леко дишане. Сън - почивка неспокойна, а понякога и по-леко почива. Почти разслабен стомах.
към текста >>

49. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Подари ми „Юлска китка” и ме покани веднъж за винаги да го посещавам и дори да го спирам, където и да го видя.
- Добре би било, казва, тук в този голям град да имате сигурен приятел, годеник, или пък да влезнете в някое религиозно общество. - Но аз ходя вече при Учителя - отговарям... - Отлично, казва Вазов, там е вашето място. И аз ходя да го слушам. Не му казах, че го видях, не. Но много се радвам, че той не казва като Саша, че там си губя времето напразно. Подари ми „Юлска китка” и ме покани веднъж за винаги да го посещавам и дори да го спирам, където и да го видя. Милий, милий поете! Сава Злъчкин ми казва, че Йончев е много болен. Взимам трамвая и в Красно село. Човешка развалина. Моли ме да му купя револвер, за да се убие - мъките му са ужасни.
към текста >>

50. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Той ме води за ръка, крепко обхванал китката ми.
[(нем.) тридесет - не повече] Денят е наш. Слънцето е наше. Планината е наша. Всички зелени и цветни полянки - наши. Априлският ден, събрал всички прелести на пролетта. Той ме води за ръка, крепко обхванал китката ми. И пак ме грабва, и пак ме носи, носи и целува - жадна за обич, смъртно жадна за нежност. Устните ми са негови, цялата съм негова. Но светлата вълна, която ни обгръща и двамата е чистота и святост. За миг са излекувани всичките ми душевни и телесни рани. Горя от щастие в прегръдките на божието милосърдие.
към текста >>

51. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Сега се явило усложнение - загнояването отива към китката.
Вие се извинявате за Вашия стил и хвалите мен. Мене пък ми се струва, че Вашите писма са образцови. Вие можете да вдъхновявате, а това не е малко! Нали Ви казах, че лекувах едно момиче с болен пръст. Дордето се бавих тия дни да шия на хазайката си, те изгубили търпение и го оперирали. Сега се явило усложнение - загнояването отива към китката. Защо бързат - то беше почти оздравяло, още два-три компреса. Но тях ги домързяло да ги правят и бързали за село. Сега трябва да останат най-малко още един месец. Завършвам писмото си до Вас; то стана много дълго - с няколко дати. Често писмото ми взима характер на монолог, но, моя стил си е мой и не мога другояче сега.
към текста >>

52. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Китката на дясната мамина ръка е подута.
Трите дена на Коледа посветих пак над светлата тема, а другите два дена се срещнах с някои, които проявиха макар и слаб интерес към духовно четиво. Най-добре разбираше някои неща един млад интелигентен момък, уви в последните дни на живота си, смазан под ударите на страшната гръдна болест. Но тъжно беше през всичкото време. Общо взето, там е загаснал всякакъв културен живот - старите се приготовляват за умиралка, а младите с които се срещнах повечето (4-5 души) са туберкулозни. Там царува сега сръбският шовинизъм и гордост на евтини победители. Китката на дясната мамина ръка е подута. Това се дължи на многото предене, работа, която тя често взима... разтривах със зехтин тая болна ръка и двете плакахме горчиво. Но сега душите ни са по-близко. На Бъдни вечер тя слушаше молитвата с истинско благоговение. Подробно ме разпитваше за живота ми, като не се стесняваше строго да ме критикува и коригира за моите погрешки. Все таки това ми пътуване внесе известно разнообразие у мен, подбуди духът ми към повече работа.
към текста >>

53. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица.
Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител. Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнеш там, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов: „Който веднъж те погледне, Той вечно жалее, Че не може, под твоите Сенки да изтлее.” Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид. Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води... Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол... - Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе.
към текста >>

54. 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар] Природата грабна китка босилек, топна я в дъждовните облаци и напръска земята.
2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар] Природата грабна китка босилек, топна я в дъждовните облаци и напръска земята. Още към Витоша вече сме мокри до кости и нозете ни гмичкат във вода. Но, ще се върви; това е нейното благословение. Напразно издигаме поглед към небето да зърнем поне една звездичка. То е тъмно и мрачно, и мъгли гъсто ни притискат с мокро крило. Четири часа е, а до съмване има още време.
към текста >>

55. 2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.
И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява. Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях. Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен. Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд. Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух. У „дома” сме си.
към текста >>

56. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

На челото си, под късия овчи калпак, е боднал цяла китка синя тинтява.
И там здраво залягат на тревата. С тях е овчар каракачанин. Макар и жега, на гърба му е тежка черна аба. Застанал всред стадото, измъкна кавал от ноговиците и, засвири. Сядам до Махабур и слушам; и слушам, и гледам. На челото си, под късия овчи калпак, е боднал цяла китка синя тинтява. Вакли очи, вакли вежди на загорялЪ лице. Елекът му чер, поясът червен, а ризата бяла, бяла. От рамото му виси шарена торба с хляб. Овците хрупат ли, хрупат, а кучетата пазят отстрани с изплезени езици. Той свири; сякаш древна приказка.
към текста >>

57. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

Държа в ръцете си китка карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е.
Но Жанините красиви, големи очи плуват в сълзи. Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т. VII, сн. 43]. Дини, много дини натъркаляхме в техните вагони. Те ни кимат от прозорците и ни замерят с нашите букети. Държа в ръцете си китка карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е. Влакът ги отнася далеч, далеч. Война. Страшно звучи. Немските момчета хич не дойдоха тази година. Ernst [Ернст] от Виена само писа, че нито крачка от Heimat [Хаймат], забранено, че много съжалява, много! Karl [Карл], болното философче, отдавна е оздравял, но и той не може да дойде.
към текста >>

58. 3.1.7. Сценично представени стихотворения на Олга Славчева

3.1. Поезия

китка на г. Бърдаров.
3.1.7. СЦЕНИЧНО ПРЕДСТАВЕНИ СТИХОТВОРЕНИЯ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА ПРОГРАМА НА ДРУЖЕСТВО „ТРАЕН МИР" ПРОГРАМА ЗА ЛИТЕРАТУРНО-МУЗИКАЛНАТА ЗАБАВА НА 9 МАЙ, 3 ЧАСА СЛЕД ПЛАДНЕ, В СЛАВЯНСКА БЕСЕДА ЧАСТ I.„Ний сме птиченцата волни". Хор. Изпълн. Детск. китка на г. Бърдаров. „На една паднала жрица". От г-жа М. Д. Изпълнява самата авторка. „Шуми". Соло. Пее г-ца К.
към текста >>

Изпълнява Детската Китка на г-н Бърдаров.
Соло. Изп. К. Вълчанова. .Децата на скръбта". Хор. Изпълняват сираците от „Княз Борис". „Дриничка". От Олга Славчева. Изпълн. г-жа Адр. Будевска. ЧАСТ II.„Девизна песен". Хор. Изпълнява Детската Китка на г-н Бърдаров. „Спасителният фар". От Олга Славчева. Изпълнява авторката. „Де? ". Дует. Пеят К.
към текста >>

59. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА

Забравих да спомена, че ми подари веднъж „Юлска китка" с автограф.
(Не разбирах що иска да каже.) Когато му направиха юбилей, и аз му посветих нещичко. Не посмях да му го пратя. Той е получил толкова подаръци, просто да се смаеш - даже златен венец, че до моите стиховце ли ще дойде ред. Не, не, така си и остана. При следующата ни среща пак разговор. Забравих да спомена, че ми подари веднъж „Юлска китка" с автограф. Зарадва се, че учех руски и немски езици. Казах му за моето посвещение по случай неговия юбилей. Защо не съм го пратила? Обясних му. - Не, трябваше да го имам, каза - това за мен щеше да бъде най-хубавия подарък!
към текста >>

60. 5.1. Учителят за Хелмира и Асинета: Слово от Учителя, отнасящо се лично за Хелмира и Асинета, изказано през ред години

Глава 3. Принципите на Учението.

От този пръстен излизаха тънки златни синджирчета към другите ми пръсти и от всеки пръст се спускаше много тънък синджир от чисто злато, които се събираха на китката ми в здрава закопчалка.
Пак много огорчена, че един от братята настояваше да ме направи „щастлива" като искаше съдействието на всички сили небесни, ведно с Учителя. Като че ли Учителят бе с него и аз се чувствувах зле в случая. Тогава аз застанах пред вратата на Гостната, изпъчих се и намерих сила в себе си да кажа: „Дордето не ме освободите от „..." няма да мръдна от тука." Учителят ме погледна особено. Влиза, излиза вън, пак влезе, пак излезе и изведнъж ми каза: „Остави го този САТРАП, за тебе е приготвен Царския син." Успокоена и зарадвана до немай къде, аз се спуснах по шосето прещастлива. 9. Имах съновидение, че Учителят наниза на безименния ми пръст на дясната ръка (1934 г., студентка) златен пръстен с брилянтно око, що светеше като слънце. От този пръстен излизаха тънки златни синджирчета към другите ми пръсти и от всеки пръст се спускаше много тънък синджир от чисто злато, които се събираха на китката ми в здрава закопчалка. Съобщих му за този сън; а Той, като помълча каза: „ЩЕ ГО ИМАШ ! " 10. Когато в 1927 г. прочетох на Витоша пред всички ръкописа на „Асавита", Учителят казал: „Ето един от вас, отиде на Слънцето". 11. Веднъж доведох при Учителя двете си (природени) много красиви сестри, и много разкошно облечени.
към текста >>

61. 6. Оригиналът

Глава 6. Разкриване на реалността

Днес от градината на нашите преживявания можем да си изберем най-хубавите цветя и да си позволим да свием китка: можем да надзърнем в тази свята интимност и да наречем отношението с истинското име - любовно.
Картината е жива и релефна. Миналото, което не е минало оживява пред нас, за да разберем и видим, че всичко което сме преживяли не е било нищо друго, а верига от моменти на извисяване, когато сме заставали като ученици пред Него, за да разберем и преживеем красотата на едно ново отношение, което при всичките условия превръщаше отрицателното в положително, като намираше винаги доброто зад злото, богатството зад сиромашията, любовта зад безлюбието, красивото зад грозното, силата зад безсилието, знанието зад невежеството, реалността зад сянката - цяла гама от багри и тонове, които за Него звучаха винаги необикновено, зад които Той винаги намираше важното, ценното, дълбокото - оригиналното. Неизброими бяха формите, богат беше езика на символите, неизчерпаем беше източника на метафорите с които Той си служеше, за да изрази идеята и извиси човека и го очисти от всичките копия и накрая да го приближи до Себе си и го накара да преживее величествения миг, че е застанал пред дверите на Безконечността в своята непорочна чистота. Изумително беше Неговото майсторство да връща човека на себе си, да му върне достойнството, вярата, надеждата, самоуважението. Там беше Неговата магия. Днес от градината на нашите преживявания можем да си изберем най-хубавите цветя и да си позволим да свием китка: можем да надзърнем в тази свята интимност и да наречем отношението с истинското име - любовно. Само любовта вижда навсякъде красивото, положителното, оригинала. Само когато човек обича, вижда всичко това в лицето на любимия си. Не се учудваме и не се изненадваме, че Той владееше тази магия. Няма човек приближил се при Него да не е преживял съживителната струя на Неговата Любов, която имаше чудното свойство да открива оригинала. Ние само се учудваме и изненадваме когато погледнем човека и се питаме, какво ли се е случило с него в далечния, непознатия, лежащ като джунгла път, за да застане по отношения на себеподобния на другия полюс, да вижда по лесно копието, а по трудно или никак да не намира истинското в човека, реалното, прекрасното - оригинала?...
към текста >>

62. 5. Първата заповед

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Тя беше непосредствено и жизнено настояще, близо до нас, съвсем приближено по силата на простите анатомически особености на нашето тяло - натиснеш с палеца китката и слушаш как тупти равномерно пулса.
Тази тайна е била известна на всички Учители и мъдреци, на всички адепти и светии от най-дълбока древност. Тази заповед те са взимали за база на своите учения и оказания. Заповедта сега стоеше като магически ключ. Вън от нея, друг път нямаше. Тайната не беше вече тайна и идеалът не лежеше във вечността. Тя беше непосредствено и жизнено настояще, близо до нас, съвсем приближено по силата на простите анатомически особености на нашето тяло - натиснеш с палеца китката и слушаш как тупти равномерно пулса. Кръвта бързаше, летеше, пътешествуваше, за да се обнови от срещата със своя възлюбен. Не се живее с венозна кръв. Не се живее е омраза, с насилие, с лъжа, не се живее без правда, не се живее без добро. Всички те отравят нашия живот също, както венозната кръв отравя нашето тяло. Първата заповед идваше да спаси човека от това отравяне на душата.
към текста >>

63. 4. Неуязвимият

Науката беше направила огромни скокове и беше отишла толкова напред, глупост и лудост беше отстрана на църквата да я догони с китка босилек или с кадилница тамян и да я благослови.
Философията, която още се развяваше като добре облечена чучула не можеше вече да спаси нашия свят и нашата култура. Всичко беше вече опитано, изстискано, изцедено. В света нямаше философска права мисъл съобразена с великите закони на природата, която да отмери пулса на световното сърце, за да се притече на помощ, нямаше верен и точен компас, който да посочи правия път и помогне на обърканото човечество накъде да се ориентира - човечеството беше объркано. През втората половина на нашия век всички авторитети бяха развенчани, най-малко и религията можеше да представлява здрава и непоклатима опора, тя беше стигнала до онова равнище, когато безсилна може да издига глас, колкото иска, ала отвътре всичко беше вяло и безсъдържателно - и тя на свой ред беше проиграла всичките си възможности - тя изобщо нямаше какво да каже, а най-малко, какво да даде. Формите й бяха станали съвсем негодни, а блясъкът не правеше никому впечатление - човечеството имаше уредени театри и стадиони и беше преситено на зрелища. Науката беше направила огромни скокове и беше отишла толкова напред, глупост и лудост беше отстрана на църквата да я догони с китка босилек или с кадилница тамян и да я благослови. Тя беше получила вече благословението по други пътища и не чакаше нищо от никого, за да благослови великите преобразования с кортеж от мощи, с целувания на кръста и с всичките форми на един преминал вече ритуал, на един институт, където още беше в сила изповядването на греховете и всичките ония форми, които нямаха вече силата и очарованието да бъдат привлечени сърцата на хората, на масите, които бяха възлюбили новата религия на труда. Всичко от страна на този институт и на всичките ония, които се стремяха да покорят тези маси, беше проиграно. Губеше се време, ценни минути летяха. Хората бавно се научиха да мислят - хората мислеха и отчитаха. Онова, с което се опитваха да ги хранят духовно, представляваше останки от престаряла философия, дъвкана през вековете - нямаше вече нищо ново, което можеше да се поднесе на порасналия човешки дух и на изострените духовни нужди.
към текста >>

64. 27. “Жена, кога ражда ...: есе (8.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

IV. През очите на Христов. Посвещение

Стоиш между тези два интервала, вслушваш се внимателно, докосваш с пръсти китката и отмерваш пулса - неравен, ту бърз, ту тревожен, ту тържествен.
София: Просветния к-т, [1927], с. 179-248.]. “Жена, кога ражда на скръб е, а когато се роди детето, зарадва се”. (Йоанна 16:21). Два момента - две течения: огън и лед, скръб и радост. На всяка страница се срещаш с тях, усещаш ту едното, ту другото - милва те тих зефир, шиба те буря. Стоиш между тези два интервала, вслушваш се внимателно, докосваш с пръсти китката и отмерваш пулса - неравен, ту бърз, ту тревожен, ту тържествен. Искаш да въздъхнеш, ама въздишката не обичаш, не си позволяваш това, отмерваш календарното време и казваш: Половин век!... Как измина той, пак броиш, пак теглиш черта - тридесет и две години, започваш тридесет и трета. Сега сме януари 1977 година. Без Него ли сме били през тия години? Трудно би могло да се каже - не, невъзможно.
към текста >>

65. 18.1. Архивът на „Изгревът

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Един сребрист жезъл, лъщи на слънцето, дълъг към 1 метър и 50 сантиметра, и широк и дебел колкото китката на ръката ми.
Чувам, че бил ударен с копие и Му е изтекла кръвта. Той ми даде знак да се приближа. Вече съм на 2 метра от Него и Той ми говори: „Ти си главният Жрец на Храма на Аполон. И като такъв ти предавам този жезъл! " 5. Един сребрист жезъл, лъщи на слънцето, дълъг към 1 метър и 50 сантиметра, и широк и дебел колкото китката на ръката ми. Подава ми жезъла, но аз отказвам да го взема! На три пъти ми го подава, и на три пъти ми казва, че съм главният Жрец на Аполон, и че трябва да го взема! Но аз все не го искам! Накрая каза: „Ти не разбра ли, че аз ти давам жезъла на Мойсей? " Тогава аз се разтреперих, приближих се до Него и с двете си ръце взех жезъла.
към текста >>

66. 2.23. Йеремия и звънците

Борис Николов

ТОМ 32

Неда ни изпрати с китка цвете, случи се, че и даскал Цвятко извеждаше децата на разходка.
В друга паница Неда донесе голяма буца прясно сирене. - Здрав народ, здрава вечеря! На другия ден слънцето беше вече изгряло, когато тръгнахме. Беше обикновен делничен ден, но тук беше празник - овчиците, като че бяха облечени в нова премяна. С Йеремия вървяхме напред. Неда ни изпрати с китка цвете, случи се, че и даскал Цвятко извеждаше децата на разходка. Те накичиха с цветя дядо Йеремия и овчиците. Стадото тръгна. Сега видях какво значи пеещо стадо! Какви гласове се чуваха, какви съзвучия и ритми! Много мотиви в народните ни песни са взети от тук.
към текста >>

67. 2.42. Белите скали и скитникът

Борис Николов

ТОМ 32

На срещната стена - поп на кон, с китка в ръка, конят в буен бяг, попа с развято расо, под което се виждаха ятаган и пищови.
Самият вход беше оформен правилно - пак работа на човек. Като се влезе вътре - обширен сводест салон. От двете страни на входа два сталагмита бяха издялани като колони. Скитника си спомни, че в легендите се говореше за Спир Димитър - художник, скулптор и музикант, приятел и сподвижник на Вълчан войвода. От дясно в добре оформена ниша се виждаше седнал турски кадия с чалма и книга, разтворена пред него. На срещната стена - поп на кон, с китка в ръка, конят в буен бяг, попа с развято расо, под което се виждаха ятаган и пищови. Цялата фигура беше устремена напред, буйна, непримирима! Скитника си помисли - поп Мартин, за когото се разправяха край огньовете легенди. Навътре се виждаха входове, но трябваше светлина, за да проникне. Скитникът излезе пак на открито - малко след пещерята, скалите се огъваха в къса долинка, от там се чуваше шум на вода. Водопадчето беше толкоз високо, че водата падаше на роса.
към текста >>

68. 2.55. Манастирчето „Св. Спас”

Борис Николов

ТОМ 32

Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.
Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или нема. Отворих душата си за доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опре предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми. Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - ДОВЕРИЕТО ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората -не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито доброто, стига да можеш да го извикаш.
към текста >>

69. 304. Как се приготвя „ангелска супа“?

ТОМ 33

- Много просто: обелваш три-четири картофа - около 300 грама, сваряваш ги в един литър вода, снемаш ги от огъня, ако имаш магданоз - поставяш една китка изчистен, измит и нарязан магданоз, изцеждаш половин лимон и докато е гореща, изсърбваш я.
Кой съветник, адвокат, лекар... се грижи и за храната на пациента си, какъв съм ти? ” Андрей почувства мисълта му, и понеже го чувстваше вече много близък, като баща и брат, някак особено го загледа и вътрешно се дръпна от него. Христов отговори, но вече съвсем друго: - В раницата има всичко за цял ден, а може и за повече - всичко е твое. Като си отидеш, ще си направиш ангелска супа. - Как? - Много просто: обелваш три-четири картофа - около 300 грама, сваряваш ги в един литър вода, снемаш ги от огъня, ако имаш магданоз - поставяш една китка изчистен, измит и нарязан магданоз, изцеждаш половин лимон и докато е гореща, изсърбваш я. Но най-напред като се върнеш в къщи, ще си запалиш печката, затова ще минеш сега край нас да ти дам дърва. - Аз живея на Солни пазар, там има грамади от щайги и сандъци, ще дигна няколко. - Нe, в никакъв случай! Повече не трябва да се цапаш, крадеш, след днешното пречистване. - Но аз и вчерашните дърва, които ми дадохте не съм изгорил, защото снощи не можех да запаля печката.
към текста >>

70. 2. Първата среща. Чистота на душата (6.06.1940, сряда, т.е. четвъртък, София - Изгрев)

От китката на ръката до лакътя и от глезена на крака до коляното е светът на душата; и от лакътя до рамото, и от коляното до таза е физическият свят.
-попитах аз. - Облеклото на идейния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето. И да няма претрупаност и много украшения, за да не разсейва погледа на слушателя. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Учителят ми обясни: - Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката до лакътя и от глезена на крака до коляното е светът на душата; и от лакътя до рамото, и от коляното до таза е физическият свят. Учителят продължи: Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията. Започнахме да говорим за Операта. Учителят каза: - Артистите са като децата. Те трудно обуздават чувствата си.
към текста >>

71. 14. Принципите на композирането и Божествената Любов. (20.09.1941, събота, София - Изгрев)

- Ще пееш тона ЛА, като ще прекарваш ръката си от рамото надолу до китката на ръката си с буквите А, Е, И, О, У - първо с дясната, после с лявата ръка.
Неговите композиции трябва да се свирят пред богати охранени хора със затъпени чувства. Под влиянието на неговата музика те ще отворят сърцата си и ще развържат кесиите си. Лист - името му започва с буквата Л. Той е имал любов към музиката и към приятелите си. - Учителю, кажете ми нещо за лекуване и обновление, когато съм неразположена гласово. - Ще пееш тона ЛА, като ще прекарваш ръката си от рамото надолу до китката на ръката си с буквите А, Е, И, О, У - първо с дясната, после с лявата ръка. Ще дойдат отгоре сини и бели ангели и ще те излекуват. - Учителю, ами ангелите имат ли бои, цветове? - Ангелите са розови, сини, аметистови, жълти и блестящо бели, по-блестящи и от Слънцето. - Учителю, благодаря Ви! Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобратствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, сърадва на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи, Любовта никога не отпада!
към текста >>

72. 40. Песен на ангелите. Оркестрова репетиция на „Вълшебната флейта” . (15.04.1943, четвъртък, София - Изгрев)

Аз се затичах с букета в ръка към брат Христо и тъй си извих китката [глезена] на левия крак, че едва не извиках от силна болка.
- Учителю, попитах аз, след всяко мое излизане на сцената аз получавам букети с цветя. Вчера, в неделя, пях на дневно представление. Задният вход на Операта беше задръстен от хора. Там ме чакаше и брат Христо, след свършване на представлението. Един непознат господин се приближи към мене и ми поднесе един голям букет цветя от ранни зюмбюли и ранни лалета. Аз се затичах с букета в ръка към брат Христо и тъй си извих китката [глезена] на левия крак, че едва не извиках от силна болка. Без малко щях да го навехна. Учителят каза: - Никога не приемай от никого букети от късани цветя! Помни това! - Учителю, ако ме попитат, какво да им кажа? Ще им кажеш: - Цветята са най-красивото украшение на природата.
към текста >>

73. 63. Два куплета на солото на „Слънчеви лъчи”. „Новото Битие” (15.08.1944, вторник, село Светляево /Мърчаево/)

Ти можеш да го извикаш или с цялата си китка на ръката, или с ветрилото си.
Ще се започне най-напред от простите, основните движения, и после ще се стигне до сложните движения. Учителят стана прав и направи движението, като че се дава нещо с ръцете, като пееше. След това Той изпя с движение как се милва едно дете: как се милва то с едната ръка и после, как се милва то и с двете ръце. -Учителю, казах аз, режисьорът Д.К.64 в операта „Севилски бръснар” иска да повикам Фигаро с показалеца си (аз направих движението). Той каза: - Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти можеш да го извикаш или с цялата си китка на ръката, или с ветрилото си. Учителят ме попита: - Вие, като пеете в Операта, какви движения правите? Аз изпях арията на Розина от второто действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до стената и сложих единия стол пред нея. Учителят каза: - В Паневритмията при „Слънчевите лъчи” имаме едно соло, което можеш да изпееш като отделен номер на някой твой концерт. - Учителю, неправилно е, дето се пее при СОЛ (първия главов тон) сричката с вокала „е” - „ме”. Обикновено главовият висок тон, ако е означен с корона, изразява кулминационната дума на една музикална фраза.
към текста >>

74. 71. Окултната мистична школа по пеене от Учителя. Съдържание. (02.11.1944, четвъртък, София - Изгрев)

По движението на китката на ръката Му аз разбрах всичко: Че ме очаква ново повдигане, по-горе от това, което бях достигнала в операта, но това издигане ще стане не в светската, а в духовната сцена.
Тъй е естествено. Той ме погледна проницателно в очите, повдигна десния Си показалец във въздуха и каза: -Ти си сега тука. (С показалеца Си посочи мястото на Своето лице.) Сега ще те поставим да си починеш. (Той свали показалеца Си около 25 см надолу и спря там.) - Ах, извиках тихичко аз. Той след това издигна показалеца Си по-горе от първото място и Той направи няколко спирали все по-нагоре и по-нагоре над главата си във въздуха. По движението на китката на ръката Му аз разбрах всичко: Че ме очаква ново повдигане, по-горе от това, което бях достигнала в операта, но това издигане ще стане не в светската, а в духовната сцена. Аз извадих от чантата си един лист хартия, на която бяхме скицира-ли с брат Христо главите на бъдещата окултно мистична школа по пеене от Учителя. Той пое листа и четеше. После и аз Му прочетох главите на новата школа по пеене. Ето заглавията на главите: 1. Предговор. 2. Въведение. 3.
към текста >>

75. 1. Славейче в кафез

Значи още по-малка съм била, защото мама ме водеше за ръчичка в „Музикалната китка” на Мишо Тодоров.
Идвала Frau [госпожа] Фани сутрин, докато спя, ме занася там и вечер ме донася на родителите ми, но пак съм заспала. Най-малкото момиченце в тия градини съм била аз, защото другите деца имаха клозетчета, а на мене гърненце ми слагаха. В.К.: На колко години си била? Л.Т.: Малка съм била. А на три години вече аз пеех на сцената в Сливен. Значи още по-малка съм била, защото мама ме водеше за ръчичка в „Музикалната китка” на Мишо Тодоров. А той е автор на детски оперети. В „Двете пролетни царици” съм пяла, централната роля; „Горски цар”, „Деца и птички”, „Малката кибритопродавачка”. Когато стъпвах на сцената и диригентът ми подава - с оркестър пеех - да почна да пея, мама ме завеждаше, аз си вдигах рокличката и й казах, че трябва да ме питка. А диригентът питаше: „Какво иска? ” Тя каза: „Чакайте!
към текста >>

76. 147. Концерт пред говедата

И аз го поех, и правя крачка към брат Христов, който ме чака прав, и си навехнах китката [глезена] на крака.
147. КОНЦЕРТ ПРЕД ГОВЕДАТА В.К.: На 75 страница от „Разговорите с Учителя”. Кой Ви дава този голям букет, че Вие си навяхвате крака? Някой Ви дава един голям букет и Вие, като тръгвате, си навяхвате крака. Л.Т.: А, един от публиката ме пресреща долу, дето е портиерът, вече излизам, с грамаден букет: нарциси, лалета, зюмбюли - грамаден. И ми го поднася с голямо уважение. И аз го поех, и правя крачка към брат Христов, който ме чака прав, и си навехнах китката [глезена] на крака. И Учителят ми забрани вече да приемам късани цветя, букети с цветя. Прибавям: когато готвех на брат Боян една година и осем месеца и отивах всяка събота, той се научил, че аз не приемам късани цветя. И като влязох при него, той каза: „Сестра Лилиана, отвори оная врата! ” Аз отворих. - „Какво виждаш вътре?
към текста >>

77. 287. Как и защо съм се родила