НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
20
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала
китка
цветице, или снопче зелена тревица.
Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях.
Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала
китка
цветице, или снопче зелена тревица.
Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана,
към текста >>
2.
Упражнение(1) от Учителя, дадено на 4 януари
, 4.01.1925 г.
Дясната ръка слиза върху
китката
на лявата ръка.
Упражнение (1) от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Насока и направление на енергията / Направление на енергиите",4 януари 1925 г., Младежки Окултен Клас, София. Да направим едно упражнение: (Всички прави.) Лявата ръка право надолу, дясната ръка настрани.
Дясната ръка слиза върху
китката
на лявата ръка.
Дясната ръка прави движение по лявата ръка нагоре, над главата, в дясно, настрани и надолу. Когато се прави това упражнение, произнася се следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моят ум ми продиктува.” Същото упражнение с движение на лявата ръка и следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моето сърце ми продиктува.” Туй упражнение е приятно за концентриране. Формулките може да произнасяте и мислено.
към текста >>
3.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Природата грабна
китка
босилек, топна я в дъждовните облаци и напръска земята.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
Природата грабна
китка
босилек, топна я в дъждовните облаци и напръска земята.
Още към Витоша вече сме мокри до кости и нозете ни гмичкат във вода. Но, ще се върви; това е нейното благословение. Напразно издигаме поглед към небето да зърнем поне една звездичка. То е тъмно и мрачно, и мъгли гъсто ни притискат с мокро крило.Четири часа е, а до съмване има още време. Нищо се не види от мъгли и дъжд.
към текста >>
4.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска
китка
до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд.
Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях.
Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска
китка
до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд.
Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си. Някои вече са налягали край широкото жарко огнище, или по сочната трева, а някои пият и се надпиват с „шестгодишно вино”.Още не сме отпочинали, още не сме вдъхнали достатъчно от гостоприемството на нашето „дома”, ехти гърлестия глас на диригента:„Всеки, който не е уморен, А радостен този ден,
към текста >>
5.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му
китка
, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество.
В един момент богатите приятели искаха да Му направят вила там, където е сега „мястото на Учителя". Но тогава Той категорично отказа. След туй Той лично ми е говорил със симпатична ирония, за да мисля за тези неща: „Гледай, българите направили ми толкова костюми, като мислят, че ще живея сред тях още сто години. След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите. А квадратът е фигура на най-голямото противоречие, което трябва да се разрешава на земята." Учителят вдигна ръката си, лявата ръка и ми показа нещо на ръката.
Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му
китка
, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество.
И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен. Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул. „Оборище" 14. Стигнахме до черквата „Св.
към текста >>
6.
Упражнение от Учителя, дадено на 3 май
, 3.05.1929 г.
Разтваряне на ръцете настрана и бързо движение на
китката
.
Упражнение от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Външни и вътрешни методи",3 май 1929 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение. Двете ръце се поставят отпред на гърдите, с допрени пръсти.
Разтваряне на ръцете настрана и бързо движение на
китката
.
Сваляне на ръцете до земята, като че гребат. Свиване на ръката в юмрук, бавно издигане на ръцете и поставяне пред гърдите, в първото положение. Изнасяне ръцете настрана, с бързо движение на китката. Цялото упражнение се прави няколко пъти.
към текста >>
Изнасяне ръцете настрана, с бързо движение на
китката
.
Упражнението е дадено в лекцията "Външни и вътрешни методи",3 май 1929 г., Младежки Окултен Клас, София. Упражнение. Двете ръце се поставят отпред на гърдите, с допрени пръсти. Разтваряне на ръцете настрана и бързо движение на китката. Сваляне на ръцете до земята, като че гребат. Свиване на ръката в юмрук, бавно издигане на ръцете и поставяне пред гърдите, в първото положение.
Изнасяне ръцете настрана, с бързо движение на
китката
.
Цялото упражнение се прави няколко пъти.
към текста >>
7.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
На челото си, под късия овчи калпак, е боднал цяла
китка
синя тинтява.
Тук таме ги задържа сочната трева; после напират към скалите от към Махабур и се сливат с тях. И там здраво залягат на тревата.С тях е овчар каракачанин. Макар и жега, на гърба му е тежка черна аба. Застанал всред стадото, измъкна кавал от ноговиците и, засвири. Сядам до Махабур и слушам; и слушам, и гледам.
На челото си, под късия овчи калпак, е боднал цяла
китка
синя тинтява.
Вакли очи, вакли вежди на загорялЪ лице. Елекът му чер, поясът червен, а ризата бяла, бяла. От рамото му виси шарена торба с хляб. Овците хрупат ли, хрупат, а кучетата пазят отстрани с изплезени езици. Той свири; сякаш древна приказка.
към текста >>
8.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете
китка
на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование.
Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага.
Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете
китка
на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование.
Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно. Духа силен вятър. Това бе и през целия ден.
към текста >>
9.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете
китка
на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование.
Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага.
Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете
китка
на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование.
Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно. Духа силен вятър. Това бе и през целия ден.
към текста >>
10.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете
китка
на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование.
Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага.
Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете
китка
на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование.
Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно. Духа силен вятър. Това бе и през целия ден.
към текста >>
11.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете
китка
на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование.
Всички ученици стоят като зрители и само гледат. Мен ми стана мъчно. Почнах да я уговарям, че в София не е добре за нея. Че тя където отива, не слугиня, а отива да си продава тялото за удоволствие на страстните мъже, и най-после й казах, мен ми е мъчно, задето я бих и че аз я обичам и й казах: „Как да ти докажа: с бой не разбираш, с молба не разбираш, е, ето, ще ти плача." И аз се разплаках на сън. Но нищо не помага.
Тя си остана тая Атанаска, която си е даже втикнала цвете
китка
на ухо и си остана същата, непроменена, а останах с впечатлението, че не трябва да бия ученици, и боят ги заставя да намразят училището и мразяйки го, те веднъж завинаги оставатбез образование.
Насилието ражда насилие и омраза, а аз трябваше с любов. * Времето облачно. Духа силен вятър. Това бе и през целия ден.
към текста >>
12.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
Държа в ръцете си
китка
карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е.
Той е весел, като че ли отива на банкет. Но Жанините красиви, големи очи плуват в сълзи.Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т. VII, сн. 43]. Дини, много дини натъркаляхме в техните вагони. Те ни кимат от прозорците и ни замерят с нашите букети.
Държа в ръцете си
китка
карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е.
Влакът ги отнася далеч, далеч. Война. Страшно звучи. Немските момчета хич не дойдоха тази година. Ernst [Ернст] от Виена само писа, че нито крачка от Heimat [Хаймат], забранено, че много съжалява, много! Karl [Карл], болното философче, отдавна е оздравял, но и той не може да дойде.
към текста >>
13.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
Учителя каза:В човешката ръка горната част от рамото до лакътя, е свързана с материалния свят; областта от совалката и вретеното са духовният свят; а хватката на ръката от
китката
навън, е свързана с умствения свят.
Написан е най-хубавият живот. Но трябва да го четете хубаво. Всички не четете еднакво. В това време паднаха мъгли и закриха всичко около нас: езера, върхове. Стана въпрос за законите, по които е устроено човешкото тяло.
Учителя каза:В човешката ръка горната част от рамото до лакътя, е свързана с материалния свят; областта от совалката и вретеното са духовният свят; а хватката на ръката от
китката
навън, е свързана с умствения свят.
Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите. У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит. Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст.
към текста >>
14.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
Учителя каза:В човешката ръка горната част от рамото до лакътя, е свързана с материалния свят; областта от совалката и вретеното са духовният свят; а хватката на ръката от
китката
навън, е свързана с умствения свят.
Написан е най-хубавият живот. Но трябва да го четете хубаво. Всички не четете еднакво. В това време паднаха мъгли и закриха всичко около нас: езера, върхове. Стана въпрос за законите, по които е устроено човешкото тяло.
Учителя каза:В човешката ръка горната част от рамото до лакътя, е свързана с материалния свят; областта от совалката и вретеното са духовният свят; а хватката на ръката от
китката
навън, е свързана с умствения свят.
Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите. У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит. Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст.
към текста >>
15.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
Учителя каза:В човешката ръка горната част от рамото до лакътя, е свързана с материалния свят; областта от совалката и вретеното са духовният свят; а хватката на ръката от
китката
навън, е свързана с умствения свят.
Написан е най-хубавият живот. Но трябва да го четете хубаво. Всички не четете еднакво. В това време паднаха мъгли и закриха всичко около нас: езера, върхове. Стана въпрос за законите, по които е устроено човешкото тяло.
Учителя каза:В човешката ръка горната част от рамото до лакътя, е свързана с материалния свят; областта от совалката и вретеното са духовният свят; а хватката на ръката от
китката
навън, е свързана с умствения свят.
Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите. У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит. Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст.
към текста >>
16.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
Ще направя
китка
от Бетховена, Баха, Моцарта, от хубавите работи.
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов (по текст на Борис Николов) Спомен на Весела Несторова 160. Песента "Мехейн" На 22 януари Учителят каза: "Христос и сега говори. Един като се повдига, всички се повдигат.
Ще направя
китка
от Бетховена, Баха, Моцарта, от хубавите работи.
Бетховен - отдолу нагоре - търси посока на движението; Моцарт - отгоре - надолу, Бах- игривото дете, има съдържание, изявява движението на природата. Шуман се занимава с материални работи. Бетховен е драматичен, а Вагнер е най- драматичен, има чувство за грандиозното. Музикантите са разни фази. Бах е имал една отлична система - здраве.
към текста >>
17.
Упражнение от Учителя, дадено на 28 октомври
, 28.10.1942 г.
Свалят се ръцете, както са допрени пръстите до самата глава и пръстите се свиват под прав ъгъл с
китката
, и образуват една плоскост пръстите на двете ръце.
Отдалечаване на ръцете, но пак са нагоре. Това е разцъфтяването. Ръцете настрани и надолу. Това е завързването [на] плода. Ръцете пак нагоре, хубаво изпънати нагоре и допрени пръсти.
Свалят се ръцете, както са допрени пръстите до самата глава и пръстите се свиват под прав ъгъл с
китката
, и образуват една плоскост пръстите на двете ръце.
Издигане ръцете над главата. Пак сваляне към главата и допиране до нея. Няколко пъти. Сваляне ръцете настрани.
към текста >>
18.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Другото куче захапа ръката ми над
китката
- с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.
Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или не. Отворих душата си за Доброто и продължих пътя си. Когато стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задни те си крака и опря предните на раменете ми.
Другото куче захапа ръката ми над
китката
- с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.
Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - доверието е възтържествувало! Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората - не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха. Във всяко същество е скрито Доброто, стига да можеш да Го извикаш.
към текста >>
19.
Упражнение с ръцете за трансформиране на психическото състояние
, 06.02.1924 г.
Движение на
китката
нагоре и надолу.
Упражнение с ръцете за трансформиране на психическото състояние В началото на лекцията си пред общия окултен клас "Най-щастливият ден", 6 февруари 1924 г., Учителя дава следното упражнение при неразположение духом: Упражнение: Дясната ръка настрана.
Движение на
китката
нагоре и надолу.
Отначало бавно, с постепенно усилване и пак с отслабване. Дясната ръка се прибира свободно. Същото се прави с лявата ръка. После и с двете ръце едновременно. Почивка. Двете ръце успоредно напред.
към текста >>
НАГОРЕ