НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
281
резултата в
99
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Това зависеше от Космическия
календар
и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас.
2.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но той написа и за пръв път даде на българите един голям свой труд за прабългарския
календар
, от който водят начало всички днешни
календари
по света.
3.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния
календар
.
4.
10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Космическият цикъл, започнал от 1914 година, при влизането на слънцето в знака на зодиака Водолей се означава като Епоха на Водолея и тя ще трае 2 160 години от човешкия
календар
.
5.
68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше такива отделни мънички отпечатани беседи по формат големи колкото джобно
календарче
.
6.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Календарче
да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се представят, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого.
7.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Годината „Етх" по българския
календар
е 866 г.
8.
10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 4
е било по църковно-славянския
календар
ден Петровден, за което е кръстен на име Петър.
ЮЛИЯНСКИЯТ
КАЛЕНДАР
През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския
календар
.
Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев
календар
.
Затова три поредни години
календарът
е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година.
През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския
календар
за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март.
е призната неточността на Юлиянския
календар
.
ГРИГОРИАНСКИЯТ
КАЛЕНДАР
Според Юлиянският
календар
за 400 г.
Затова предложил още тези стотни години, които не се делят на 400, да се смятат като обикновени години по 365 дни, докато по Юлиянския
календар
те трябва да бъдат високосни, с 366 дни.
Този
календар
се нарича Григориански и се приема за нов стил, а Юлиянския
календар
е обозначен като стар стил.
СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ
КАЛЕНДАР
И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ
КАЛЕНДАР
В БЪЛГАРИЯ
е приет за ползване Юлиянският
календар
, или старият стил.
Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския
календар
.
е въведен задължително в България Григорианският
календар
, като от 31 март 1916 г.
датите от
календара
се преместват напред и стават 14 април 1916 г.
Защото Григорианският
календар
се различава от Юлиянският
календар
, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни:
по Юлиянския
календар
- стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския
календар
- или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни.
Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския
календар
до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли.
в България е на употреба Юлиянският
календар
и така поправка не може да се направи.
Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският
календар
.
Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският
календар
- се прибавят вече 13 дни.
до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския
календар
се извършва, като се прибавят 13 дни.
по Юлиянския
календар
и да се преведе в новия стил след 1916 г.
Той чества рождения Си ден на 29 юни по Юлиянския
календар
.
по Юлиянския
календар
, ден Петровден.
Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския
календар
.
Понеже в България се въвежда Григорианският
календар
през 1916 г.
и след направената поправка към Юлиянския
календар
се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли.
Освен това, при преизчислението на датите от 2000 до 2100 г., също трябва да се прибавят 13 дни към Юлиянския
календар
, така че следващият век също няма да се промени тази дата.
по Юлиянския
календар
, или на 12 юли 1864 г.
по Григорианския
календар
.
9.
13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
,
,
ТОМ 4
По стария стил и Юлиянски
календар
пролетното равноденствие е било на 9 март до 1916 г.
10.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ако деня е неделен, или някакъв
некалендарен
празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички.
11.
5.10. Ябълка от Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
После, десетилетия по-късно, измениха
календара
и сега Бъдни вечер е на 24 срещу 25 декември.
12.
3. ЛИЧНА ПОКАНА ЗА СЪБОРА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Това време не беше измерено и не се отмерваше от часовници и дати в
календара
, а това се отмерваше от душите ни, които осъзнаваха, че съставляват едно целокупно цяло от всемировата душа на Бога.
13.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Пращам ви подарък един астрономичен
календар
.
14.
7. ВСЕКИ КАМЪК ТЕЖИ НА МЯСТОТО СИ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Беше някъде в началото на
календарната
година.
15.
40. Баба Гунка
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Тя си имала астрономически
календар
и като наближи времето за изгрев почвала да си прави упражненията.
16.
4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Беше края на
календарната
1921 г.
17.
62. ЧОВЕШКОТО ВРЕМЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 8
"Учителю, на земята има ли друго време освен земното, измервано с часовника и с
календара
?
18.
11. РУСИЯ И ВОЙНАТА
,
21. ЮНИ 1941 Г.
,
ТОМ 8
В: Аз си спомням, той беше писал една монография за
календара
на прабългарите.
След пенсионирането си отишъл в института по математика при БАН, където написва две книжки с математически формули, със задачи, български
календар
.
19.
17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
,
,
ТОМ 8
Д: Рогев, този, който написа прабългарския
календар
и отвори очите на българите.
20.
19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Ами прабългарския
календар
?
21.
36. БОРИС РОГЕВ
,
,
ТОМ 8
Той 20 години работи върху
календарът
.
Календарът
на прабългарите.
И в академичното издание излезе на френски
календара
на Рогев.
Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на
календар
.
Значи, за прабългарите им е било необходимо да гледат звездите и да се занимават с астрономия, за да дойдат те до
календара
, те са имали кой знае каква стара култура, като ние не я знаем.
Обстоятелството, че са имали
календар
това показва, че са имали някаква култура, която на нас не ни е ясна.
Не излезе по-нататък на английски
календара
на Рогев.
22.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
на обед - Петровден по Юлиянския
календар
.
23.
17 - МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДЕВЕТ ДНИ
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Забележка на Редактора: Проверих по
календарите
, през 1934 и 1939 година Великден е бил към 10 април.
24.
I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Три дни по-късно настъпва Богородичният празник Успение по църковния
календар
.
25.
НАРЯДИ за 1914 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За останалите петъци ще се даде допълнително, когато излезе новият
календар
.
26.
VII.8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Изважда ги и ги подрежда към всяка дата от
календара
на следващата година от 365 дни.
27.
Наряди за 1924 г.
,
,
ТОМ 12
И друго: нашият
календар
не съвпада с техния.
28.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
С десницата той ви подава един лист - стенен
календар
за 1946 година, прегънат на четири.
Единственият упрек, който сте готови да му отправите, е защо е сгънал
календара
и така - малко смачкан, ви го поднася.
На упрека ви не отговаря с нищо, а усмивката продължава да грее на лицето му... С нея той като че ли иска да ни каже: „Ето, съдбата на света за идната 1946 година е написана в този
календар
.
29.
9. ПАРИТЕ НА ПАША
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
В.К.: Значи по стария
календар
.
30.
14. СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ПАРИЖ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Е, то не са такива от
календаря
и то и толкоз, и да, и не, и т.н., не съм броила колко дни повече или по-малко и се връщам тука, обаче вече уволнен агроном.
31.
Приложение Трето
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
3. Рождената дата на Учителя е 29 юни 1864 година по Юлиянския
календар
.
А по Григорианския
календар
е 12 юли.
32.
XI. КОЙ И ЗАЩО И КАК СЕ ИЗДАВАТ „МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
2. За да докаже, че съществуват, започнаха да издават „Мисли за всеки ден", извадки на определени мисли от Словото на Учителя и ги прикачват към датите на целогодишния
календар
.
33.
ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 41-80
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
стил + 13 дни = 14 май е новият
календарен
стил.
34.
1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Осемнадесет века преди нашата ера, още по времето на Хамурапи и преди него, вавилонците са имали
календар
, което подразбира солидни знания по Астрономия и Астрология.
35.
18. Сестра Дарлинг - Йорданка Доспевска
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Тогава ученическата баретка отново потреперваше върху бялата й коса, четвъртито лице, и пак се чувстваше консервираната шестнадесетгодишна девица, въпреки нейните 60
календарни
години.
36.
62. Михал Луканов. 62.6. Видимата Школа
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Той ми определи след около двадесет деня, като ми посочи на
календара
деня и датата.
37.
7. Огънят
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Когато задуха вятърът откъм езерото, както обикновено става, над цялата котловина настъпва неопределеното годишно време между зима и ранна пролет, въпреки всякакви юлиянски и григориянски
календари
, които показват средата на август.
38.
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
,
ТОМ 18
14. Новогодишна молитва
Календар
„Братство” за 1936 година.
15. Воля за добро
Календар
„Братство” за 1936 година.
18. Езикът на Зодиака
Календар
„Братство” за 1936 година.
19. Най-високата истина във Вселената
Календар
„Братство” за 1936 година.
39.
14. Новогодишна молитва
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Календар
„Братство” за 1936 година.
40.
15. Воля за добро
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Календар
„Братство” за 1936 година.
41.
16. Годината
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Разбира се, че когато говорим за година, ние не подразбираме една мъртва редица от дни, отбелязани на книжен
календар
с имената на разни светии, царе, мъченици - икони, на които се кланят пустоверни люде, които не могат да живеят без идоли.
42.
18. Езикът на Зодиака
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Календар
„Братство” за 1936 година.
Описанието на тези типове е познато почти на всички от Вечния
календар
.
Нека читателите не очакват - като от Вечния
календар
– „разгадаване” на техния живот и съдба.
43.
25. Сфера на Луната
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
От едно новолуние до следно новолуние протичат тъкмо толкова дни, и те представят, както е знайно, продължителността на оня лунен месец, който лежи в основата на лунния
календар
.
44.
26. Луната в земеделието и градинарството
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Прелистете, който искате астрологичен
календар
и между многото други работи, ще срещнете почти неизменно няколко страници, в които се дават практични указания и съвети относно работата на земеделци, градинари, скотовъдци и пр.
Тези наставления се дават обикновено във вид на „златни правила за земеделци, градинари, стопани и стопанки”, както често гласи подзаглавието на отдела: „Селски астрологичен
календар
”.
За някакво обяснение от теоретично естество, разбира се, и дума не може да става в тия
календари
.
Може да се каже, че тези три неща изчерпват цялото съдържание на упътванията, които дава „астрологичният
календар
”.
Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични
календари
и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато.
45.
Употрѣбление на „Вѣчния Календарь”
,
ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
ТОМ 18
Употрѣбление на „Вѣчния
Календарь
”
Съ тоя „Вѣченъ
Календаръ
” може безпогрешно да се опрѣдѣли въ какъвь седмиченъ день се пада която и да е дата, опрѣдѣлена съ година, мѣсецъ и число, отъ Рождество Христово и до 2800 г.
слѣдъ Христа - по Юлиянския
календаръ
- , а до 3000 г.
- но Грегорианския
календаръ
.
1. Юлиански
календаръ
.
2. Грегориански
календарь
.
Продажната цѣнa на ,, Вѣчения
Календаръ
” е 15 стотинки, а съ пощата 20.
46.
2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Да, от потомците на Ромул и Рем започва историята на днешния
календар
за времето, който е възприет и се използва официално сега от всички страни в света.
Системата на измерване на промеждутъци от време, по-големи от денонощието, е проблем на
календара
.
Думата „
календар
” е свързана с летоброенето на римляните и датира от времето, когато римските легиони са кръстосвали земите на Европа, Азия и Африка.
Така започвали първите дни на месеците и римляните ги наричали „календи.” Оттук думата „
календариум
”, което означава „книга за дълговете”.
Ето откъде иде произходът на думата „
календар
.” Следващите няколко дена (приблизително първата четвърт на Луната) се наричали „нони”, а дните от третата третина се наричали „иди.” И така, главен фактор за известяването на първия ден от капендите на новия месец било жреческото съсловие.
Той възложил на александрийския астроном Сюзиген да преустрои объркания до такава степен от жреците
календар
, щото по думите на Волтер: „Римските пълководци всякога са побеждавали, но никога не са знаели в кой ден се е случило това.” Цезар дал неограничени пълномощия на Сюзиген по провеждане реформата с
календара
.
Много е вероятно той да е ползвал знанията, които са имали египетските жреци 3000 години преди новата ера по времето на фараон Джосер и неговият архитект - Имхотеп, за когото се предполага, че е създател на слънчевия
календар
.
Откъде са изходили жреците в Египет при създаването на
календара
?
Той взел това за база и построил
календара
, почиващ на правилото: три поредни години да имат по 365 денонощия, а всяка четвърта година да има 366 денонощия.
Този ден се наричал „втори шести”, или на латински „биссектус.” В гръцкия език тази дума влязла фонетично като „бисокос.” Славяните по-късно произнесли гръцкото „бета” като „в” и се получила думата „високос”, откъдето и досега произнасяме израза „високосна година.”
Календарът
на Сюзиген влязъл в сила през 46 г.
и просъществувал до 1582 г, познат под името Юлиански
календар
.
Тогава папа Григорий XІІІ направил нова реформа на
календара
и той приел днешния си вид, и е известен с името Григориански
календар
.
И след тези няколко общи думи около историята на днешния
календар
, нека се върнем към пряката наша работа, т е., нека разгледаме и анализираме схемата на фиг.
Ако погледнем в
календара
, ще видим, че денят е четвъртък.
Ето как ще узнаем това: от астрономическия
календар
(издание на БАН за всяка година) узнаваме, че Слънцето изгрява в този ден в 4 часа и 54 минути и залязва в 19 часа и 54 минути.
47.
1. ОБЩИ ПОНЯТИЯ
,
,
ТОМ 19
Най-типичното проявление на тези познания е
календарът
.
48.
2. ОБЩИ ПОНЯТИЯ
,
,
ТОМ 19
Типичен израз на знанията на древната традиция ние имаме в лицето на
календарите
**.
49.
1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ
,
,
ТОМ 19
Хеопсовата пирамида е служила и за
календар
, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие.
50.
12.2. АСПЕКТИ НА НЕПТУН
,
,
ТОМ 19
Поради бавното движение на Нептун и Плутон, аспектите между тях бавно се променят, но в „
Календара
”, за който по-нататък ще отбележим, тяхното влияние ясно се определя и разбира.
51.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
По Юлианския
календар
.
Раждането чрез Светия Дух бе показано след разпятието на Исуса на кръста след възкресението му и слизането на Светия дух на петдесетницата по Мойсеевия
календар
и празник на евреите.
по Юлианския
календар
и 12 юли по Григорианския
календар
(Виж„Изгревът”, т.
52.
Борис Рогев (21.IX.1898 г. - 21.II.1976 г.) - Пътуване към «безкрайната бездънност»
,
Видка Николова
,
ТОМ 23
VIII. «
Календарът
на старите българи - истини и предположения» от Димитър Павлов
IX. Още веднъж за българския
календар
- от Кирил Серафимов ....
X. Аспаруховият
календар
- от Лилия Гочева
53.
I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският
календар
(което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие.
Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския
календар
е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време.
Един «литератор» отхвърля концепцията на математически труд, писан от доктор по математическите науки, защото той, докторът, се криел зад... «зад нищо не значещи формули»... Наивността, меко казано, на подобна позиция има своеобразното си продължение и днес, тъй като също не-математици и не-физици отхвърлят високите професионални достижения на Борис Рогев, представяйки първобългарския
календар
като само слънчев, а не какъвто го показва и доказва Рогев слънчево-лунен.
Рогев за първобългарския
календар
, синът му ми даде да ги прочета.
54.
II. «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ»
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Тук искам да припомня небезизвестните думи на френския професор Мишел Понгон: «Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените
календари
в света.
Създаденият преди векове от прабългарите
календар
ще послужи като модел и източник на идеи за изработването на такова
календарно
леточисление, което да бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо.» Книгата на Борис Рогев, поради самото си духовно естество, извори и научна методология, участвува в най-горните български пластове от човешкия опит да изследва и познае «първоосновите на човешката същност, на нейната история», предлагайки математическа точност за един наложително съвременен прочит на нашата национална култура.
55.
III. ГОДИНА 4768 ПРЕДИ НАШАТА ЕРА ГОДИНА ПЪРВА НА БЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
като начална за китайския
календар
и така още по-ясно бива изтъкнат фактът, че първобългарският
календар
е вече готов през 4768 г.
Тяхна последица са
календарите
, летоброенията (ерите), основа на крито стават винаги лунният и слънчевият зодиак.
Всяко летоброене или
календарна
система е последователност от избрани периоди от време, на които съответствуват определени, видими и периодични движения на Луната, Слънцето и планетите около Земята и съпоставено с оная зона от звезди, която съдържа зодиака.
Народите от древността са си служили с различни
календарни
системи, еднаквите елементи на които говорят за един общ произход.
Трудно е да се установи кога и у кои народи се е появил първият
календар
.
Големите противоречия от хронологичен порядък, на каквито същите учени се натъкнаха, посочиха ясно, че първобългарското летоброене не принадлежи на никоя от досега познатите
календарни
системи на древността.
От разликата в списъчната последователност на имената на съзвездията между двата зодиака следва, че ретроградният зодиак е принадлежал на
календар
, който е имал за основна (средна) година, чиято продължителност е била значително по-малка, отколкото Юлианската (с 365,25 денонощия).
В първобългарското летоброене фигурират периоди от по 300 и 60 първобългарски
календарни
години, които са свързани с видимите периодични движения на планетите Сатурн и Юпитер, респективно с тези на Слънцето и Луната.
Същите връзки могат да бъдат отчетени и в най-дългия промеждутък от 6328 първобългарски
календарни
години, посочен в Откъслечния надпис на Омуртаг [от] 823 година от н. е.
4 В статията се сочат примери от китайския
календар
, тъй като е един от найстарите известни
календари
.
56.
IV. УВОД НА МОНОГРАФИЯТА НА БОРИС РОГЕВ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Както в статията, така и тук целта е да се покаже, че първобългарското летоброене (леточисление) произлиза от древността и първобългарските исторически, писмени извори Именникът на първобългарските князе, Приписката към словата на Атанаси Александрийски и Откъслечния (фрагментния) надпис заедно с техните хронологични данни и
календарни
елементи принадлежат към същото летоброене.
Първоначално тя е астрология предсказване на небесни и други явления, обосновано на наблюдения и на определения на последователните по време положения на седемте планети на древността Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн относно оная видима и сравнително неподвижна зона от звезди, която образува звездовото съдържание на лунния зодиак и на слънчевия зодиак и последици на които наблюдения са летоброенията (ерите) и
календарите
.
Съвременната астрономия различава три вида
календари
слънчеви, лунни и лунно-слънчеви, съобразно това, дали се основават на видимото годишно движение на Слънцето, на видимото месечно движение на Луната около Земята или на комбинацията на същите две движения [3]*.
Календарите
определят годините, които заедно с тяхното поделяне на месеци, седмици и денонощия правят възможно приблизителното определение на положенията на Луната и Слънцето относно зодиака, както и на относителните положения на Луната спрямо Слънцето.
Китайски и Юпитеров
календар
.
II. Първобългарски ефемериди и първобългарски
календар
.
Първобългарски
календар
.
В тях като множители откриваме
календарни
числа, които принадлежат и на първобългарското летоброене.
Целта тук между другото е да покаже, че тези наши далечни предци са имали големи познания, за да почувствуват нуждата от
календар
.
57.
V. ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ»
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Накрая се спираме накратко на астрономичното и
календарното
значения на дървено-плъстената (плъст кече) юрта, позната от X век пр.
Връщайки се към формулите от (322) до (329), извличаме следните
календарни
числа коефициенти:
58.
VII. СВЕТЛИНИ В ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Откъслечният (фрагментен) надпис с хронологични данни и
календарни
елементи, принадлежащи към същото първобългарско летоброене.
Този резултат говори, че древните българи не са полудиви номадски племена, а са имали своя завидна култура, летоброене и
календар
, а от
календар
има нужда само културен народ за своя личен и обществен живот.
59.
VIII. КАЛЕНДАРЪТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ИСТИНИ И ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
VIII.
КАЛЕНДАРЪТ
НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ИСТИНИ И ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ
«Орбита» излиза статия от Димитър Павлов под заглавие «
Календарът
на старите българи истини и предположения».
С проблемите, които поставя Именникът или Българският
календар
, което е все едно, са се занимавали в продължение на повече от сто години редица наши и европейски учени, всеки в своето време.
От големите хронологични противоречия, на които същите учени се натъкнаха, става ясно, първобългарското летоброене не принадлежи на нито една от познатите досега
календарни
системи.
Но достатъчно е да се запознаем с математическата стойност на неговите изчисления, за да се уверим, че поне досега това е най-сериозният труд, свързан с
Календара
на старите българи.
Професор Васил Златарски се е занимавал няколко години с Именника и в известен смисъл е успял да наложи схващането, че българският
календар
е лунен.
«От приведеното очевидно следва продължава Борис Рогев, че 17 първобългарски години тук водят от първобългарската година шегор в първобългарската година шегор и същото това определя един
календарен
първобългарски период.
Подобно възвръщане към едноименни години е възможно за китайския
календар
за периода за 12 китайски години най-малко.
Разликата от 5 години между
календарните
числа 17 и 12 в случая показва, че първобългарското летоброене не е китайско.
В порядъка на тези разсъждения Борис Рогев стига до извода, че старите българи са ползували за своя
календар
двоен зодиак слънчев и лунен, които са били в комбинация.
Без да прибягва до никакви корекции на Именника, само с едно допускане за делението на българския зодиак слънчев и лунен, на 12 и 10 части съответно, авторът успява да докаже хармонията на
Календара
на старите българи с времето, т. е.
60.
IX. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПЪРВОБЪАГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
IX. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПЪРВОБЪАГАРСКИЯ
КАЛЕНДАР
в периодичния печат стават остри спорове по проблематиката на книгата на Борис Рогев за първобългарския
календар
.
Обобщаваща за тях е статията «Още веднъж за първобългарския
календар
» от тогавашния член-кореспондент на БАН проф.
Иван Богданов «Прабългарският
календар
заблуждения и истини».
Но само от тези мотиви не бих се впуснал в написването на тази критична бележка, ако не бях запознат с математичната и астрономичната страна на първобългарския
календар
и със съдържанието и историята на създаването и отпечатването на едно забележително достижение на нашата наука книгата на покойния Борис Рогев «Астрономични основи на първобългарското летоброене» (Изд.
За началото на първобългарския
календар
трябва да се смята годината 4768 г.
Първобългарският
календар
до голяма степен е близо до най-модерните схващания за правилно летоброене; 3.
В основите на този
календар
са поставени разностранни и големи астрономически знания.
Богданов за началото на първобългарското летоброене, за което той пише: «Вън от съмнение устоите на прабългарския
календар
са поставени около II в.
Богданов да омаловажи качествата на самия първобългарски
календар
, за който проф. М.
Лонгон във френското списание «Популасион е сосиете» пише: «Научно е доказано, че в далечното минало българите са имали един от най-съвършените
календари
в света.
Затова сега, когато вече от няколко години в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов
календар
, валиден за целия свят, създаденият от прабългарите
календар
може да послужи за образец и като източник на идеи за изработването на такова летоброене, което биха приели всички народи, населяващи земното кълбо.» Категоричното отрицание на Богданов за възможните следи от древния ни
календар
в някои български култови традиции е друга недостойна проява на нихилизъм към националното ни наследство.
Богданов отива още по-далече, като се стреми да попречи дори и на търсенето на такива следи, както и на целия изследователски процес в това отношение, като се обгражда с мненията на авторитети и сам безаргументно твърди, че прабългарския
календар
«е забравен».
Сега, когато интересът към този
календар
в много напреднали страни, в ООН, ЮНЕСКО и др.
В своя стремеж да даде на читателя повече информация и научна яснота по някои исторически въпроси и във връзка с 1300-годишнината на българската държава, редакцията поръча и отпечата в два последователни броя (19 и 20) от миналата година статията на Иван Богданов «Прабългарският
календар
истини и заблуждения».
61.
X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
X. АСПАРУХОВИЯТ
КАЛЕНДАР
научното списание «физика» излиза с обширна статия на Лилия Гочева под заглавие «Аспаруховият
календар
», посветена отново на Борис Рогевата книга.
На пръв поглед, колкото и добро желание да има човек, колкото и богато въображение да притежава, трудно би могъл да свърже Именника на първобългарските князе (ханове) и световния
календар
, разработван от група учени към ООН.
Известно е, че Именникът на първобългарските князе дава достатъчно основания да се твърди, че Аспаруховите българи са притежавали
календар
.
Въпреки безспорните приноси на тези изследователи за историческото отъждествяване на първобългарските князе, за изясняване на езиковия произход и принадлежност на неславянските имена, фигуриращи в Именника, предложените решения на «разшифроването» на
календара
не се увенчаха с успех.
Учените не можаха да се справят с хронологическите «противоречия», които откриваха в
календара
, и в стремежа си да ги избягнат и да го свържат с най-старите източни
календари
китайския и тюркския (който е успоредица на китайския), те прекрояваха текста на Именника.
Така се получава цикъл от 17 първобългарски години, което не съвпада, с цикличността (12 години) нито на споменатите по-горе
календари
, нито пък с който и да е от известните на науката.
Корекциите не можаха да поправят тази особеност на
календара
и затова остана единственият, «най-неприемлив» изход да се повярва в точността на Именника така, както Шлиман повярва в Омировата Троя.
Другият са били най-старите източни
календари
, по-точно установяването на тяхното общо начало.
А че е имало общо начало, говорят някои необясними неща в тях, като например 10-те китайски стихии, които нямат астрономически смисъл и очевидно са заети от някой по-стар
календар
.
Освен това в
календарите
има много еднакви елементи, което също подсказва наличието на един общ извор.
От тях той е извадил 13
календарно
-астрономически събития.
И първата хипотеза на Рогев е, че в първобългарския
календар
е съществувал цикъл от 17 първобългарски години.
Втората хипотеза е, че
календарът
е слънчево-лунен, т. е.
По-нататък става трудно да следим хода на мислите на Рогев, не само защото нямаме неговите познания, но и защото той борави с понятия, които някак не се вместват в нашите представи за време и
календар
.
Като прескочим терминологията и дългите изчисления, накрая получаваме: Рогев е установил всички възможни корелации между изброените небесни тела и е създал съвършен
календар
.
При обратната връзка излиза, че така построеният
календар
напълно съвпада с данните, които черпим от четирите източника, т. е.
календарът
на Рогев и Аспаруховият са идентични.
Преди да дадем представа за базата, върху която е изграден Аспаруховият
календар
, ще направим малко отклонение.
За да компенсираме тези смущения и неотчетени връзки, и за да направим
календара
по-близък до астрономическото време, т. е.
И все пак за 3300 години се натрупва разлика от 1 ден между астрономическото и
календарното
време.
Така е според Григорианския
календар
(нов стил), при който, както забелязахте, се отчита положението на Земята само спрямо Слънцето и затова той е «слънчев».
Сега можем да се върнем пак към Аспаруховия
календар
, който за повече от 6500 години е «мръднал» само с един ден спрямо Григорианския.
Тогава той е двойно по-точен и дори повече, защото в момента на отчитането на разликата Григорианският
календар
вече е натрупал известна неточност, която ще бъде поправена при следващата корекция.
Как може да бъде построен такъв
календар
?
Творците на Аспаруховия
календар
са избрали за отправна система слънчевия зодиак видимия годишен път на Слънцето по небесната сфера.
Да, но той извършва едно завъртане за 25 920 години, което дава отражение върху точността на
календара
.
Дотук ние говорихме само за принципа, върху който е построен Аспаруховият
календар
.
Пълната структура на
календара
и начинът на преминаването от първобългарско в григорианско летоброене няма да излагаме, защото те не са предмет на една все пак кратка статия.
Освен това, въпреки че между Аспаруховия и Григорианския
календар
съществува обратно еднозначно съответствие, то не е толкова просто за обяснение, колкото връзката между Григорианския
календар
и френския революционен
календар
, където много лесно и бързо преминаваме например от термидор в границите, определени от 19-20 юли и 17-18 август, или пък от фруктидор в периода 18 август -1 7 септември.
** Думите в скобите означават зодиакалните съзвездия в китайския
календар
, (бел. а.)
За читателя може би ще бъде интересно да узнае юлианските дати (преминаването от юлиански в григориански
календар
е известно) на цитираните в Именника и в другите писмени източници събития.
Този факт и анализът на двата
календара
ни дават пълно основание да смятаме, че именно Аспаруховият
календар
е онова начало, онзи извор, от който са тръгнали всички засега известни източни летоброения.
Той е и най-старият засега известен
календар
в световната история.
Естествено е да си поставим въпроса, не са ли съизмерими техните знания със съвременните знания по математически анализ и астрономия, защото именно те помогнаха на българския учен Борис Рогев да възстанови Аспаруховия
календар
.
Така че няма да сбъркаме, ако към вече установената начална дата (число) прибавим поне още толкова и повече и приемем, че получената временна граница, определена с полученото число, е
календарната
дата, от която започват «астрономическите интереси» на съставителите на
календара
.
Това е накратко, което знаем за конструкцията.и миналото на Аспаруховия
календар
.
«Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените
календари
в света.
Създаденият преди векове от прабългарите
календар
ще послужи като модел и източник на идеи за изработването на такова
календарно
леточислене, което да бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо».
Сега вече отново можем да се върнем към «странността», спомената в началото какво общо има между Именника на първобългарските князе и световния
календар
.
Единадесетте хиляди***** Аспарухови българи, които прехвърлиха Дунава, не само дадоха името си на България и поставиха основите на първото й държавно устройство, но и донесоха и подариха на човечеството
календар
, по който то ще измерва времето на бъдещето.
62.
XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Една от най-атрактивните насоки в научните дирения на Борис Рогев е изследването на
календара
на прабългарите: «Астрономически основи на първобългарското летоброене», С., 1974.
д-р Кирил Серафимов, Борис Рогев доказва математически, че първобългарският
календар
е близо до най-модерните схващания за правилно летоброене и началото му трябва да се постави в 4768 г.
пр. н. е.; той може да се счита за основа на китайския
календар
.
Мишел Лонгон, четем и следното впечатление: «Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените
календари
в света...» [14]
Аспаруховият
календар
.
Аспаруховият
календар
.
63.
XIII. ПРИЛОЖЕНИЯ И ДОКУМЕНТИ ЗА БОРИС РОГЕВ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
II. Праболгарские зфемеридь и праболгарский
календарь
.
Праболгарские интеркалации (283), (286) и праболгарские
календарные
годы: обикновеный (265), конечный (273), малый (292) и большой (293).
64.
XIV. БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на
календар
.
65.
А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ
,
,
ТОМ 24
по Юлиянския
календар
.
66.
В. Защо евангелистите-методисти влязоха в поредицата Изгревът том XXIV?
,
,
ТОМ 24
По стария Юлиански
календар
датата е 29 юни 1864 г.
по Юлианския
календар
и на 11 юли 1864 г.
по Григорианския
календар
.
е въведен задължително Григорианския
календар
, датите се преместват с 13 дни напред.
А това е ден Петровден по църковния
календар
и Петър Дънов винаги е празнувал на 12 юли своя имен и рожден ден.
67.
2. Прастарият български език
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
А за историята и за подготовката на този народ най-добре говори Борис Рогев, че година 4768 преди нашата ера е била първа година на българското летоброене и на българския
календар
.
Така че на този първи български
календар
отговаря и съответен език.
68.
48. БОРИС III /цар на българите/
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
аз, бидейки в Скопие, намерих едно малко книжле печатано на сръбски, в което имаше няколко малки извадки от Вечния
календар
.
69.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Кога ще се завърне - ставам и зачертавам на
календаря
още 1 ден.
70.
3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Colombo ми пише хубави писма от Рим, Неапол, Basilipo [(Posillipo) -квартал на Неапол] - тъй хубаво е да задрасвам дните от
календаря
и да чакам завръщането му.
71.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ще ми цитираш цял
календар
от светии и мъченици.
72.
8. Контрастите
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Тя има път и орбита, има си и скорост, има си и ос в
календара
на вечността тя отбелязва епоха и от денонощието образува малките и големите интервали, защото зад оста и вън от нея има нещо друго, което определя нейното движение - слънцето.
73.
9. Пентаграмът
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Ние не искаме да коментираме и не питаме за
календарните
данни.
74.
3. Слънцето и музиката
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Астрономическата дата не винаги се покрива с оня капризен понякога,
календар
на природата.Пролетта може да подрани, но може и да закъснее.
75.
2. Изгревите на слънцето
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Всеки се справя с астрономическия
календар
и знае в колко часа Слънцето изгрява.
76.
3. Паневритмия: хореографска поема
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
От къщи се излизаше половин час преди изгрев - астрономическите
календари
бяха насъщни и всеки се справяше с тази подробност, тогава нямаше
календари
и предавания по радиото.
77.
2. София-Изгрев
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Не пишем тези редове за нас, които са живели тези дни, тия нескончаеми празници, които не бяха отбелязани в никакви
календари
.
78.
5. Равносметката
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Пролетта сякаш не се приближаваше, както сочеха нашите
календари
, а се отдалечаваше и нейният дъх тъкмо в тоя час не стигаше до нашата заледена и вкопчена от вихрушките земя.
79.
7. На този ден...
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Бледа изглежда електрическата светлина, снежинките се гонят около светящите лампи, а ти вървиш и ти е някак си леко всред тия малки блещукащи слънца и неволно забравяш, че е декември, че зимата едва сега започва, че мъглата притиска целия пейзаж, че ти разбиваш пъртина и вървиш, вървиш на някъде без план и цел и малко си изненадан, когато се сещаш за всичко, което се бе случило тогава и за първи път
календарното
число се повтаря, потретва и сякаш няма край - 27... Да, когато останахме сами... Незная, не помня, къде сме застанали точно и защо, защо?...
Едно обикновено
календарно
число, което ни връща назад.
За нашата радост ли си спомняхме през това
календарно
число - на тоя ден?
Не се питаме и няма да се питаме - събитието беше отбелязано със своята неповторимост и
календарното
число е живо и ще ни разкрива непрестанно силата на нетленните неща и безсилието на тленните.
Календарната
дата ни гледа живо и дълбоко, сякаш има да ни каже нещо много важно - през тоя ден ние винаги сме готови да отзвучим крепко.
Колко неща се случиха през тоя месец... Да забравим и да помним - суровия студ тогава и леденият дъх на това
календарно
число, изпълнено с огорчение и унижение.
Връщаме се на тия
календарни
дати и бавно разчитаме ударите, които се опитаха да ограбят нашите съкровища и да помрачат нашата младост.
80.
1. Голямата кошница
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Незабравими, чудесни години, когато дъждовете и снеговете идваха навремето, когато капризите на метеорологическия
календар
не ни изненадваха, не ни плашеха.
81.
14. Кладата
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Когато погледнахме датата, разбрахме от нашия
календар
, че месеца, деня, а вероятно и часа бе същия, когато беседата, която държахме в ръцете, беше същата.
82.
4. Свещеният елей
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Защото, какво значи една обикновена
календарна
зима, срещу другия студ, който идва отвътре.
83.
17. Шепота на Великото: есе (9.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Връщаме се на него, за да определим
календарното
време, когато ония тримата са стояли пред Него и са се дивели, как може да се състои събор между четиримата до този ден, когато един дълъг път вече бе извървян, път изпълнен с живот, път богат и живописен, чийто километражни знаци отбелязваха светещи, богати, слънчеви утра, когато пак на един и същи ден от година 19.XIII.
84.
18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Връщаме се на него, за да огледаме пейзажа и доловим ония тонове и багри, които ни отвеждат до вечното и несъкрушимото, изпълващо нашето ежедневие, независимо от
календарното
време.
85.
27. “Жена, кога ражда ...: есе (8.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Искаш да въздъхнеш, ама въздишката не обичаш, не си позволяваш това, отмерваш
календарното
време и казваш: Половин век!...
86.
108. Окултната литература. Статията „Що е окултизъм” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10. Притурка.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
В.К.: Тука си правил „Джобен
календар
на Братство”.
С.К.: Да, правил съм
календари
, издавахме почти всяка година, по едно време така издавахме.
87.
4.7. Кой е най-добрият певец на Изгрева
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
на 29 юни по Юлиянския
календар
.
Така че рождения ден на Учителя вече съвпада както и по
календара
, така както е изчислен вече по новия
календар
- Григорианския, така и с църковния
календар
.
88.
6.14. Голямото разиграване продължава
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И бяха ми определили дата, аз съм си я записал, и съм я записал на
календара
- това е 04.11.2002 г., ден понеделник в 11 часа до 13 часа, среща в „Бялата къща", за да ми се предадат някои материали.
89.
3. Съборът през 1923 г., който бе забранен
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
През онези години хората още са се движели по стария
календар
.
90.
11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
47 от 11 юли 1873 г., и я поставя също в „
Календар
за годината 1875".
91.
7. Сънищата на Светозар Няголов (2011-2012 г.)
,
записани от сестра му Величка Няголова
,
ТОМ 31
Нещо като
календар
.
92.
8. Заминаването на Светозар Няголов (9 март 2013 г.)
,
Найден Найденов, гр. Правец
,
ТОМ 31
Според Китайския
календар
, това е година на Змията, т.е.
по Лунния
календар
.
93.
9. Как се воюваше срещу концерт-рециталите на „Изгревът
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
По Юлианския
календар
това е рождената дата на Петър Дънов, а по Григорианския
календар
е на 12 юли.
94.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Може да се опитат за примамка да дадат някои малки подаяния, да подхвърлят някоя трошица,
календарче
някакво, някоя книжка, или да допуснат слабичка, анемична дейност, колкото да украсят венеца си с Братството.
95.
2.52. Самодивските поляни
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Те бележеха годишния
календар
, като се почне от кокиченцето и божиката, и се свържи с есенния минзухар „клашникът”, който посрещаше снега.
96.
Спомени и стихове за Светозар
,
Георги Иванов
,
ТОМ 32
И двете дати са специално подбрани, защото при първата се срещат Слънцето и Луната, а при втората 9 март по стар стил, по Юлиянския
календар
, е всъщност 22 март, а това знаем, е краят на зимата и началото на пролетта - духовната нова година.
97.
278. Архивът на брат Христо
,
,
ТОМ 34
2.
Календар
за астрология
Значи тука 93 броя беседи,
календар
, психографология, списание.
98.
2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.
,
,
ТОМ 35
Издавал
календари
, пишел статии, сатири, писма и прошения, пращал копия за махзари73, събирал подписи и всячески се стараел да раздвижи духовете и да увлече народа в борба.
99.
2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.
,
,
ТОМ 35
Така
календарят
ще се установи по ветхому с приетите от восточната черква святи и празувание.
НАГОРЕ