НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
759
резултата в
175
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-
Йосиф
, след което загуби всичко.
2.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А когато Германия присъедини Австрия към себе си със своя Аншлус, Учителят каза: "Сега Фердинанд си отмъсти на Австрия чрез Хитлер за униженията, на които го бе подложил Франц
Йосиф
и за лошото му третиране от него.
3.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Роди се в плът и кръв чрез баща
Йосиф
и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов.
4.
142. КОНФЕДЕРАЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Георги Димитров и
Йосиф
Броз Тито поискаха да реализират тази идея на Учителя.
5.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
с образа на Франц
Йосиф
6.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но
Йосиф
бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени.
7.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ето,
Йосиф
Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
За
Йосиф
Ариматейски малко е писано в евангелията.
Митологизиран е моментът, когато
Йосиф
Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова.
За
Йосиф
Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в
Йосиф
Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа,
Йосиф
Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ.
Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в
Йосиф
Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел.
8.
3.21. Пеню Киров
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Изключително много ревностен и през целия си живот се занимавал, разбира се, и спохождал Учителя, подвижник на онези ранни години, при един случай Учителят казал: „Пеню Киров е
Йосиф
Ариматейски, от времето на Христа, който е прибрал тялото на Христа и Го погребал".
9.
5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
„Екзарх
Йосиф
" 12
10.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх
Йосиф
, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време.
11.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит
Йосиф
Търновски.
А пък Търновският митрополит
Йосиф
през време на войната 1915-1918 г.
12.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
Месемврийски Корио
Йосиф
, 1820 г".
13.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Всеки човек си има един възлюбен син
Йосиф
в себе си.
14.
71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
,
,
ТОМ 6
Също като
Йосиф
и Мария преди 2000 години, за мене няма място и като овчарите ще прекарам вън.
Тази вечер ще прекарам навън като
Йосиф
и Мария, и овчарите.
15.
1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)
,
МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 6
За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката
Йосиф
, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
16.
6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Баща й
Йосиф
Менцл е бил преподавател по градинарство в земеделското училище в Хасково.
17.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ
,
,
ТОМ 8
И когато са били на маневри в една палатка са били, получава едно писмо от екзарх
Йосиф
, който му казва: "Чувствам последните си дни и няма да си замина спокойно ако не те видя в духовен сан".
18.
24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ
,
,
ТОМ 8
И получава едно писмо от екзарха
Йосиф
, този Стефан.
В: Това екзарх
Йосиф
?
Така че той продължава линията на екзарх
Йосиф
I.
19.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ
,
,
ТОМ 8
Екзарха
Йосиф
от Цариград, казва: "Чувствам, че съм в последните си дни, искам преди да си замина от този свят да те видя в духовен сан".
В: Това е екзарх
Йосиф
.
20.
9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА
,
,
ТОМ 8
И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила,
Йосифа
, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи.
21.
ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ
,
1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО
,
ТОМ 8
Аз бях хорист в този хор, заедно със съкварталците си Илия
Йосифов
и Георги Рударов - тенори, които по-късно станаха водещи солисти в Софийската опера, а
Йосифов
стана и професор по пеене в музикалната академия, наречена след време Консерватория.
22.
05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Да се чете Данаил и живота на Аврама, Исака, Якова,
Йосифа
.
23.
23 - 8. ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Учителят попитал колко е стоял
Йосиф
в затвора?
24.
25 - 2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо)
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.
,
ТОМ 10
Но след молитва явява се
Йосиф
, мъжът Богородичен, който с едно махване на ръка унищожил препятствието и медиумът се намерва пред него.
25.
І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И продадоха
Йосифа
за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл.
26.
І.01.04. ПАСХАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Избавил си с мишцата си людете си, синовете Якови и
Йосифови
.
27.
І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И когато стана той на 12 години, като възлезоха по обичая в Ерусалим за празника и като изкараха дните на празника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим и не усети
Йосиф
и майка му.
В този ден Синедрионът заседава и го съди, Симеон Киринеецът се връща от нива, а
Йосиф
Ариматейски купува аромати,
28.
І.02.02. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„Илитон" означава плащаницата, с която
Йосиф
Ариматейски обвил тялото на Исуса (Евангелие от Матея, гл.
29.
І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Един от този екземпляр, от този класически тип е бил осветен от Месемврийския архиерей
Йосиф
на 6.VIII.1820 г.
30.
І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Образът на человека във вид на ангелско лице с крила е символът на евангелист Матея, понеже пише как ангел Господен се явява на
Йосиф
и му съобщава, че зачнатия син е от Святия Дух, ще роди, ще го нарече Исус и той ще бъде Емануил, което значи „Бог с нас".
Тук Матей е нарисуван как е седнал на камък, който е престол, защото над него от лявата му страна се е явил ангел с крила, който с едната си ръка (лявата) държи книгата на Стария Завет, а с дясната ръка и с показалеца посочва пътя на
Йосиф
, по който трябва да върви, да не напуска жена си, защото ще роди син, зачнат от Святия Дух.
31.
І.02.11. ПОЛАГАНЕТО НА ИСУСА В ГРОБА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЧРЕЗ ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
От лявата страна
Йосиф
Ариматейски, а от дясната страна Никодим полагат Исуса в гроба.
Исус лежи на широка плащаница, която отляво се държи от
Йосиф
, а отдясно Никодим оправя прободените с гвоздеи крака на Исуса.
Отляво
Йосиф
държи плащаницата и там е нарисуван т.н.
Защо е
Йосиф
Ариматейски отляво с брада и държи плащаницата в двете си ръце?
До
Йосиф
се вижда един юноша - Йоан Богослов, който се е навел до тялото на Исуса и го разглежда.
32.
І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За да стане това предварително е избрано племето, рода му и е избрано племе от Авраамовото потомство, от израилевите синове, а това е избраният род на Давида, от който произлизат Мария, майката на Исуса и нейният годеник
Йосиф
.
33.
І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„Осветено от светия Месемврийски Мирийски
Йосиф
, 1820 г.
А сега ще си отговорим на въпроса: „Кой е Месемврийския митрополит
Йосиф
, който е осветил този Антиминс през 1820 г.
от митрополит
Йосиф
.
Митрополит
Йосиф
Месемврийски е заемал около 1820 г.
е назначен с име
Йосиф
Серски.
се строи църква в село Кара Хюсеин (Варненска околия) и се освещава същата година от Варненския митрополит
Йосиф
.
С подкрепата на митрополит
Йосиф
през 1840 г.
Йосиф
е помогнал, чрез турското правителство, за разрешение да се строи черква, помогнал с пари и извадил разрешение от Варненския паша да се построи попска къща.
Йосиф
Серски помага да се възстанови друга църква „Св.
Интересни данни за митрополит
Йосиф
Серски има в Автобиографията на Райчо Илиев Блъсков - един от първите учители, в Провадийското село Черковна.
Той се запознава с владиката
Йосиф
във Варна, българин от Серско, Македония.
Бащата на владиката бил към 100 години и говорил само български, а
Йосиф
- български, по македонското наречие.
„Свети Иван Рилски се е въплътил в някой си
Йосиф
, който живял и работил около Варна, Месемврия и той е, който е подготвил освобождението на България.
И сега там отново работи за България." Така че това е
Йосиф
Серски, този, който е осветил Антиминса през 1820 г., като е зашил в него мощи на Св. Мина.
На друго място Учителят Петър Дънов споменава, че този, който се е преродил като митрополит
Йосиф
в Месемврия, българин, от него започва Възраждането на България и то чрез Антиминса, който е осветил и с който Антиминс е вървял и му е служел за подвижен жертвеник и е извършвал служби в най-отдалечените села, когато е отивал да събира владичината.
В едно писмо на Пенка Стефанова Велева, съпруга на Стефан Велев, последователи на Учителя Дънов, четем следното: „Любимият духовен брат Пеню Киров, родом от Карнобат, приживе най-близък ученик на нашия Велик Учител, е бил крилат дух, въплътен като
Йосиф
Ариматейски, Св.
Заминал си от този свят." А това е
Йосиф
Серски!
И от други разговори с Галилей Величков знаех със сигурност, че Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя, е бил
Йосиф
Ариматейски, а след това се преражда като Св.
в Месемврия и Провадия е архиерей
Йосиф
Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г.
34.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна
Йосиф
Серски от 1838-1847 г.
А преди това е бил Месемврийски владика
Йосиф
, като е осветил на 6 август 1820 г.
Тук владика е бил
Йосиф
Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония.
Така че по това време
Йосиф
е към 80 години и ако пресметнем, че това е към 1840 г., то през 1820 г.
Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето
Йосиф
през 1820 г.
от архиерей
Йосиф
.
13*. Единствен, останал по чудо, опазен от Бога, за да се изпълни обещанието на Бога към християнските народи, е
Йосиф
Серски, който, осветен и осенен от Святия Дух предава единствения останал Антиминс от онези 153, извадени през 1747 г.
35.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Месемврийски Кирио
Йосиф
, 1820 г.".
36.
І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
1*. Тук няма никакво противоречие, защото непознатият отец е бил бившият митрополит на Варна
Йосиф
Серски, който е бил от 1839 -1844 г., че дори и от по-рано.
е осветен от
Йосиф
Месемврийски, а по-късно е
Йосиф
Серски, митрополит на Варна.
Това е оригиналният Антиминс и последният останал от тези 153 броя, и осветен лично от
Йосиф
Месемврийски 1820 г.
Той е отишъл да работи там, понеже
Йосиф
Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие.
10*. В тези редове, които четем, се вижда, че Христо Върбанов, освен, че е бил неук и незапознат с Антиминса, но не е могъл да чете гръцки, както трябва, защото на въпросния Антиминс пише съвсем друго и че
Йосиф
не е патриарх.
Но с помощта на архиерей
Йосиф
Серски била възстановена през 1838 г.
Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на
Йосиф
.
Историята за тази църква Константин Дъновски я знае и затова оттам взимат онзи Антиминс, който е оставил архиерей
Йосиф
Серски, който е българин от Серско, Македония.
И този
Йосиф
е същият този тайнствен отец, който връчва на Константин Дъновски последния брой от тези 153 Антиминса.
И няма нищо осъдително в нея, защото с този Антиминс, оставен от архиерей
Йосиф
Серски, българин по народност, започва възраждането на този край.
37.
І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
от архиерей
Йосиф
единствения останал Антиминс от 1747 г.
от
Йосиф
Серски, митрополит Месемврийски тогава.
Екзарх
Йосиф
е в Цариград, а тука Синодът е осиротял.
38.
І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Йосиф
държи плащаницата, но на нея няма обозначен нимба Христов.
Този Антиминс е класическият, който е.осветен от архиерей
Йосиф
Месемврийски 1820 г.
Йосиф
Серски.
39.
І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Димитър" чрез светогорския монах и бивш митрополит
Йосиф
Серски на гр.
40.
I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Йосиф
Ариматейски е купил платното, а Никодим е донесъл благовонните масла.
41.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „
Йосиф
I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св.
Иванов, Христо Попов, Костадин М, Тюлев, Ангел Георгиев, Янаки Жеков, Чорбаджи Шпеков,
Йосиф
Хр.
42.
II.02.03. Първата славянска служба
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В своите спомени
Йосиф
Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г.
43.
II.02.10. Девическо училище във Варна
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В Караманлий Рафаил Иконом в Сатълмъж Отец
Йосиф
в Геленджик Поп Никола в Юшенлий Иван в Казалджилари Димо Н.
44.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител
Йосиф
Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил.
45.
6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Освен 20-тях българи, които споменах, имаше във Варна още следните (доколкото помня): 21)
Йосиф
Стоянов (син на Стоянчо х.
46.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Иванов, Стойко Влаев,
Йосиф
Стоянов, Хр. Т.
47.
13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх
Йосиф
I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив.
48.
16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
, Бях ученик в първото българско училище, находяще се в къщата на Балтаджи Пейка, във „Вароглу махлеси" до Ченгене пазар (сега площад „Екзарх
Йосиф
l-й)".
49.
IV.19 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Свети Иван Рилски се въплотил в някой си
Йосиф
, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България.
50.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но
Йосиф
бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени.Д-р Илия Стратев - „Хармония и дисхармония на организма".
51.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
обед, се прочете беседата „Сънищата на
Йосифа
" от тома „Сила и живот", I серия беседи.
52.
3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Ако ти, Българио, си определена да изиграеш ролята на
Йосифа
в Египет, при когото идваха гладни да взимат жито от цяла Юдея, не е ли велика твоята мисия?
53.
7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
на „Екзарх
Йосиф
", на четвъртия етаж; живееше над кино Капитол тогава.
54.
8. НЕЛЕГАЛНАТА БОРБА НА КОМУНИСТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Даваха „Клетниците", даваха го в кино Капитол, беше това на „Екзарх
Йосиф
".
55.
6. НЕЛЕГАЛНАТА ПЕЧАТНИЦА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Младите печатари Тодор Дачев и
Йосиф
Ешкенази се спогледаха тревожно.
На нея научих, че Тодор Дачев и
Йосиф
Ешкенази бяха понесли твърдо инквизициите в Дирекцията на полицията, без да споменат нещо за мене.
56.
8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Сутрин се събуждал с ужасни болки, резултат никакъв, в съседно легло лежало момченце на име
Йосиф
, двамата плачели: „О, Йоси!
57.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 1
,
ТОМ 14
Има връзка между
Йосиф
и Данаил, защото и двамата са вещи тълкуватели на сънища.
58.
ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Вземете
Йосифа
(ст.
59.
10. ПЕНЮ КИРОВ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Онези брошурки със сини корици - „Ето човекът", „Житно зърно", „Сънищата на
Йосифа
" и др.
60.
7. ЗА АНТИМИНСА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и
Йосиф
от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
61.
12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
От този факт, че Христос е прекарал цели 20 години и то през годините, когато човек може най-добре да учи, логично е да се приеме, че братството на Есеите не ще да е било само идейно общество, но една велика школа за изучаване на законите на тайните на природата, за което от по-долу казаните от
Йосиф
Флавий думи ще се подразбира. В.К.
За неговото съществуване и за неговото естество съдим първо по даннитеJ които са оставени от единствения историк по времето на Христа -
Йосиф
Флавий, живял в Ерусалим.
Йосиф
Флавий е бил първосвещеник в Ерусалим в еврейски храм.
За такива навярно услуги
Йосиф
Флавий е получавал от римската държава пенсия.
По-нататък
Йосиф
Флавий продължава: „Те спазвали еврейските закони, четели молитви преди изгрев слънце".
62.
14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският
Йосиф
, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
А той е следния: Търновският митрополит
Йосиф
- началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915 - 1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта - южно от града Прилеп.
63.
БЕЛЕЖКИ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Има сведения за Търновският митрополит
Йосиф
, който издействува спирането на събора през 1915 г.
А 27 пехотен Чепински полк, в който полк е свещенодействувал с чаша в ръка Търновския митрополит
Йосиф
се разбунтувал.
64.
15. ИЗПИТАНИЕТО
,
,
ТОМ 16
Прочетох беседата „Сънищата на
Йосифа
" от Учителя, която ми направи дълбоко впечатление.
Видях как братята
Йосифови
му завидели, защото бащата и майката обичали
Йосифа
повече от другите си синове, които за това го ненавиждали.
Яков имал 12 сина, от които най-малък бил
Йосиф
.
Един ден бащата пратил
Йосифа
да отиде да нагледа братята си как пасат стадата.
Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали
Йосифа
в един сух кладенец.
Братята на
Йосифа
заклали яре и с кръвта окървавили дрехата на
Йосифа
и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял
Йосифа
.
В дома на Пантефрия
Йосиф
се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му.
Жената на Пентефрия се влюбила в
Йосифа
и искала той да лежи с нея.
Йосиф
отказал да изневери на господаря си.
И веднъж жената, силно възбудена към
Йосифа
, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил.
Йосиф
се намерил в затвора, но Бог не го оставил.
65.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Мен се падна да прочета 3 гл, от Лука, 26 стих: „А Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семей
Йосифов
, а
Йосиф
Юдин." А най-важното: на Учителя се падна 10 гл.
66.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
С Еленка ходихме на учителската конференция в София, уредена от Българския учителски съюз в училището „Екзарх
Йосиф
", Първо имаше в I отделение практическа лекция по аналитичния метод от г-ца Гогова, после - реферата по тоя метод на Хр.
67.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Никак не ме слуша Здравка
Йосифова
, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца.
Йосиф
Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде,
Йосиф
, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана.
В 10 ч си дойде и
Йосиф
Петров, Софийка и Лидия.
Захванаха малко спорове по въпроса дали трябва да се учат момичетата или не,
Йосиф
каза: „Че какво е на моята Цена, изкара си IV отделение, спечели сега 20 000 ^ 30 000 лева и може да се разговаря с учителя и да се разбирате добре, що й трябва повече?
68.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1937 година
,
ТОМ 16
Следобед получих 32 кг картофи от Годечката община за трапезарията, от 40 кг станали на 32 кг чрез
Йосиф
Петров.
69.
Приложение II. Игнац Падеревски
,
,
ТОМ 16
В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз
Йосиф
Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате.
70.
83. Приложение
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Йосиф
пък, бащата го обичаше и го повдигна.
71.
36. Животът на старозаветните – I
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на
Йосифа
и на Юда.
На Юда затова, защото в родословието на Исуса той, именно, продължава линията на Якова, а не
Йосиф
, избраният син, „превъзходният между братята”, както го нарича сам Яков.
Там е
Йосиф
, продаденият от своите братя любим син на Якова, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните.
С пребиваването си в Египет
Йосиф
е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе.
72.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Като живее на Земята, човек минава от благоприятни в неблагоприятни условия и обратно - от неблагоприятни в благоприятни - да се учи,
Йосиф
беше продаден, след това пежа в затвор две години и най-после зае високо място в двореца на фараона.
73.
4. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ И НАУКАТА ОТ АНГЕЛ ТОМОВ
,
(В. «Братство», бр. 26,10.XII.1930 г.)
,
ТОМ 20
Като започнем от пророческите сънища на
Йосифа
, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т.н., та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват.
74.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
При небивала по размери народна радост, на 2 февруари 1896 година се извърши миропомазването на Престолонаследника от Екзарх
Йосиф
I, Кръстник бе Руският император чрез своя нарочен представител граф Кутузов.
75.
(22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед
,
,
ТОМ 20
Той си отмъсти на Австрия (чрез Хитлер) за униженията, на които бе го подложил Франц
Йосиф
, за лошото третиране» -каза Учителят.106
76.
(25) Срещи с Учителя 22.I.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал
Йосиф
Тисо.
77.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Фердинанд бе претърпял много унижения от Франц-
Йосиф
.
Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал
Йосиф
Тисо.
и това е заличаване на спомена за Австро-Унгарската империя и възмездие за голямото унижение, което претърпява Фердинанд по време на Първата световна война от Франц-
Йосиф
.
По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-
Йосиф
за униженията, които е понасял от него.
Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-
Йосиф
да преминат към Германия.
479. Австро-Унгария на Франц-
Йосиф
разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува.
78.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
и това е заличаване на спомена за Австро-Унгарската империя и възмездие за голямото унижение, което претърпява Фердинанд по време на Първата световна война от Франц-
Йосиф
.
По този начин той си отмъщава на бившия австрийски император Франц-
Йосиф
за униженията, които е понасял от него.
Целта му е всички бивши територии на Австро-Ун гаре ката империя на Франц-
Йосиф
да преминат към Германия.
479. Австро-Унгария на Франц-
Йосиф
разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува.
79.
II. ГОЛЕМИЯТ БРАТ
,
Беседа от Учителя, държана на 31.XII.1938 г. в 12 ч в. срещу 1.I.1939 г
,
ТОМ 20
Сега вие сте в Египет, когато
Йосиф
предсказа, че ще има седем плодородни и седем непло-дородии години.
80.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
1) Екатерина генерал Иван Бобчев-
Йосиф
Соломонова;
15)Калина Тодор Маркова -
Йосиф
Азисова;
81.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
Екзарх
Йосиф
№ 44 А
82.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Там е бил погребан и
Йосиф
, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Иаков.
83.
IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.
,
,
ТОМ 22
След този голям провал за църквата, в борбата срещу Учителя се включва владиката
Йосиф
от Търново, който по време на Първата световна война, е началник на военното духовенство.********** Той обявява тотална война на Учителя.
Войната на владиката
Йосиф
с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят.
84.
3. Пеньо Киров
,
VI. Ученици, участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият
Йосиф
от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан.
85.
68. Васил Раджев Гарджев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият
Йосиф
, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението.
86.
10. МОЙСЕЙ, ЕВРЕИТЕ И ЕГИПЕТ
,
,
ТОМ 22
Мойсей, един от най-видните законодатели и водители на человечеството, трябваше да се учи в Египет.Каквото и да се казва за Христа, и Той трябваше да отиде в Египет там да се учи.Ангелът казва на
Йосифа
: „Вземи детето и бягай в Египет!
Вземете примера с
Йосифа
.
Йосиф
беше много гален.
Трябва да повикате
Йосифа
,той сам да ви разправи своята история.
Две години седя
Йосиф
в затвора.
87.
5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите
,
,
ТОМ 22
13. На тяхна страна са били простите и бедни хора според летописеца на евреите
Йосиф
Флавий.
88.
I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Еврейският народ, на когото бе пророкувано от по-рано, чакаше дълго време да се роди «Месия» от Давидовия род, за спасение на човечеството; обаче Той се роди, но в бедното семейство на дърводелеца
Йосиф
, името на когото кръстиха «Исус».
Когато пък почна да показва и прилага Своите чудеса, почнаха учените и духовенството да Му завиждат, да Го гонят, като си тълкуваха как е възможно Той да е Бог, когато Го знаят, че е син на дърводелеца
Йосиф
!
89.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
"Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." -
Йосиф
Мацини.
90.
6. Методист и баптист
,
,
ТОМ 24
И прави разлика между 11-те сина и този, когото обичаше-
Йосифа
.
У
Йосифа
имаше доста идеи, че сънища вижда, че слънцето и луната му се покланят.
91.
275. Противодействията
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Владо дойде един ден в палатката ми и каза: Сестра Веса, ние играем ролята на
Йосиф
и Мария.
Ти ще разбереш, казва, ние играем ролята на
Йосиф
и Мария, а тук е Витлеем, където се ражда новия Христос.
92.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Една сутрин, както си бях в палатката, пристигна Владо при мен и каза: Сестра Веса, ние играем сега ролята на
Йосиф
и Мария, а Мърчаево е новия Витлеем, където се ражда нещо ново.
Това, което Владо ми каза сутринта, че ние играем ролята на
Йосиф
и Мария не беше същия ден, преди това беше.
93.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Па и казват, че Франц-
Йосиф
телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга".
94.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Учителят ми отговори: "Сега Христос няма да го разпъват, та няма защо
Йосиф
да бъде тук, за да го погребва", и добави Учителя: "Ако бе дошъл ЛА час по-рано, щеше да свариш тук при мене брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме....
95.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
И когато идва вече време да ги освободят французите, те са били под френски контрол, казали, че всичките им дрехи ще бъдат изгорени и тогава моя баща предава знамето на полковник
Йосиф
ли беше,
Йосифов
ли беше.
Мисля
Йосиф
Ковачев, така мисля, който е бил като връзка между българската армия и тези там командирите на лагера.
Той предава на него срещу разписка знамето и
Йосиф
Ковачев го донася в България и моя баща беше награден със златен орден, той е с дъбови листа за спасяване на знаме.
96.
47. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 6 декември 1916 г., сряда, София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
подофицер от 3 пехотен полк
Йосиф
Леви, конен ординарец към щаба на полка)
97.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Видях я в малката църквица на „Екзарх
Йосиф
”.
98.
МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Умря най-злият владика
Йосиф
[виж “Изгревът”, т.
681-683 - митрополит
Йосиф
, главен началник на военното духовенство през войната 1915-1918 г.].
99.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Красив е той, като самаго
Йосифа
великолепни.
100.
2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Когато някоя буря ги принуди да останат в палатките си, те се „утешаваха” с халва, мекици, що брат
Йосиф
пържеше в големия каменен заслон.
101.
21. Новата година -1977
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
До 1939 година празнувахме Новата година на Изгрева - тази последна мирна година, забележителна и неповторима вече година, която Учителят нарече юбилейна, като я сравни със седемте тлъсти крави от съня на
Йосифа
- сега предстояха гладни години, седем мършави крави и те не закъсняха да дойдат.
102.
25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Знатните пазеха достойнството си и казваха: Кой е Този, Син на дърводелеца
Йосифа
и Мария и не пристъпваха към Великото учение.
103.
50. Библиотека Нова култура = Biblioteko Nova kulturo (съдържание на I-III година)
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
4-5. La songhoj de Josef - „Сънят на
Йосиф
"
104.
6. Великата тайна
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
6. Третото чудо е, че ангел от Господа се явява на сън на
Йосиф
и му нарежда да бяга в Египет, за да се спасят от Ирода.
След като умира Ирод, то ангел Господен се явява на сън на
Йосиф
и му нарежда да се върне в Израилевата земя.
Йосиф
се връща, но отново е предупреден на сън от ангела Господен да се оттегли и да се засели в Галилейската страна.
Та те знаят, че е дърводелец, че има 4 братя, на име: Яков и
Йосиф
, Симон и Юда и неколко сестри.
Бащата е
Йосиф
, а майката Мария с 6 деца.
Нали майка Му ражда след Него 6 деца от
Йосиф
?
А защо е укрит бащата, когато самия
Йосиф
, когато научава, че е бременна, решава да я напусне?
105.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 32
2.20.
Йосиф
и сънят за втората позиция.
2.21.
Йосиф
като игумен на манастира и бракониерите в гората.
2.22.
Йосиф
и мечката стръвница.
106.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
И в тази епоха Ирод се опита да погуби детето, но
Йосиф
чу гласа на ангела: „Вземи детето и майка му и бягай в Египет.” Ирод не успя да хване детето.
Ангелът каза на
Йосифа
: „Вземи детето и майка му и бягай в Египет!
107.
V. Срещи с големите и малките братя: спомени и разкази на Борис Николов: записани и написани
,
,
ТОМ 32
2.20.
Йосиф
и сънят за втората позиция.
2.21.
Йосиф
като игумен на манастира и бракониерите в гората.
2.22.
Йосиф
и мечката стръвница.
108.
2.20. Йосиф и сънят за втората позиция
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
2.20.
ЙОСИФ
И СЪНЯТ ЗА ВТОРАТА ПОЗИЦИЯ
Йосиф
беше полкови свещеник на най-добрия полк.
Когато полкът влизаше в атака,
Йосиф
вървеше начело изправен, никога не се навеждаше, никога не залягаше.
Когато Льове се приземи за последен път и го измъкнаха от кабината целия надупчен с куршуми,
Йосиф
не се отдели от него.
После Льове взема ръцете на
Йосиф
, покри ги със своите и ги притисна до главата на Улф.
Войниците щяха да го застрелят, ако да не ги беше страх от
Йосиф
.
След това Улф следваше
Йосифа
тъй както по-рано следваше господаря си.
Йосиф
сънува сън.
След няколко дни
Йосиф
пак сънува сън.
109.
2.21. Йосиф като игумен на манастира и бракониерите в гората
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
2.21.
ЙОСИФ
КАТО ИГУМЕН НА МАНАСТИРА
Йосиф
се върна от войната с износено посивяло расо, надупчено от куршуми и шрапнели, но самият той без нито една драскотина.
Един месец
Йосиф
проучваше стопанството.
Йосиф
организира продоволствието - имаше изобилно хляб, мляко, яйца, масло, пресен зеленчук и плодове.
Като тури ред в манастирското домакинство,
Йосиф
пристъпи към горите.
Те знаеха, че с
Йосифа
шега не бива.
Йосиф
обичаше гората.
Йосиф
погледна големия бук, който бяха свалили, и то не по правилата: при падането си дървото беше смазало много млада гора!
Йосиф
съблече бавно расото и го метна на дървото.
Изведнаж
Йосиф
се обърна рязко и зашлеви две плесници на тартора с такава сила, че той се смъкна на земята.
Йосиф
ги завърза със собствените им пояси, прибра брадвите, остави Улф да пази заловените.
Йосиф
ги помилва, впрегна ги и докара колата.
Йосиф
повика горският, състави акт и пусна бракониерите.
110.
2.22. Йосиф и мечката стръвница
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
2.22.
ЙОСИФ
И МЕЧКАТА СТРЪВНИЦА
Нея сутрин
Йосиф
беше особено добре разположен, дори си подсвиркваше.
Йосиф
ще се усмихне и ще каже: „Нали и тя трябва да живее!
Йосиф
остана един момент неподвижен.
Йосиф
посегна към малнихерката, но се поколеба и откачи мартинката.
- попита
Йосиф
.
Йосиф
тръгна с големи твърди крачки.
Кървавите дири бяха отчетливи, за
Йосиф
и Улф всичко беше ясно, тръгнаха по следите.
Йосиф
застана на другия край на поляната, срещу дупката.
Йосиф
беше слушал за него, но не допускаше, че е толкова голям!
Сега
Йосиф
виждаше звяра във всичката му красота и сила.
Сега
Йосиф
видя всичкото й великолепие.
Йосиф
се загледа в прекрасния звяр и изпита съжаление, угризение, отвращение от себе си: „Какъв живот прекъсна!
Йосиф
се изгуби, дълго време скита из горите, спеше край горски огньове.
111.
29. Не раздавай капитала си! Живата картина. (28.10.1942, сряда, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
На ИЗТОК беше нарисувано Рождеството Христово, яслите, Витлеемската звезда на небето, Дева Мария, детето Христос,
Йосиф
, животните и тримата влъхви, и овчарите.
112.
19. Людмила Прокопова и кученцето на певицата Христина Морфова
,
,
ТОМ 34
52) Людмила
Йосиф
Прокопова, 1888-1958, пианистка, педагог
113.
23. Музикалната памет
,
,
ТОМ 34
Аз с Илия
Йосифов58
имам дует там, лице в лице пейме този дует, той е много труден.
58) Илия Александров
Йосифов
, 1912-1993, оперен певец, тенор, педагог
114.
234. Учителят като цигулар
,
,
ТОМ 34
Един от тях е бил Франц
Йосиф
, е бил в Русе и Свищов за малко; а друг е бил във Варна, но не знаем къде е бил: в Свищов или във Варна.
115.
296. Бог Отец се явява на Учителя
,
,
ТОМ 34
Едната е женена за
Йосиф
Ангелов, акордьора, а другата е математичка, предава математика и е тука срещу мене.
116.
300. Кабалата на Учителя
,
,
ТОМ 34
Значи, ний изчислихме:
Йосиф
е сега в буквата О.
117.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
2.2. Клетва на
Йосиф
Соколски пред папата / прев.
2.5. Архиепископ
Йосиф
Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.
2.6.1.4. Обявяване на унията; българската католическа община и
Йосиф
Соколски
2.7.2. Христо отива при дядо
Йосиф
Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски / Христо Стамболски.
2.7.4. Дядо
Йосиф
Соколски избягва в Русия.
2.9.2. Католическата пропаганда и
Йосиф
Соколски.
2.10.1. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 07.11.1860, Цариград.
2.10.3. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 23.11.1860 г., Цариград.
2.10.5. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 08.02.1961 г.
2.10.9. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 07.06.1861 г.
2.10.10. Писма от
Йосиф
Генов Дайнелов, 09.06.1861 г.
2.10.11. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 07.07.1861 г.
2.10.14. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 25.10.1861 г.
2.15.3. Ръкоположението на
Йосиф
Соколски.
2.15.4. Бягството на
Йосиф
Соколски и разпадане на унията.
2.15.5. Изяснения по бягството на
Йосиф
Соколски.
118.
Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35
,
,
ТОМ 35
делегацията до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит
Йосиф
за
и ръкоположил архимандрит
Йосиф
Йосиф
Соколски (светско име Тодор Петровчич) (1786-1879)
Йосиф
Соколски (1786-1879)
от архимандрит
Йосиф
Соколски, игумен на манастира
119.
Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
Заминава за Рим, с делегация до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит
Йосиф
за архиерей на съединените Българи.
На 14 април
Йосиф
Соколски е ръкоположен тържествено, като церемонията се извършва и на църковнославянски език.
120.
1.1. Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. - В: Виделина.
,
,
ТОМ 35
Тук той е бил между най-деятелните ратници; наедно с Драган Цанков и дядо
Йосиф
заминава в Рим за ръкополагането на тоя последния.
121.
1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
Рим, дето са водили и
Йосиф
Соколски да бъде ръкоположен за глава на бъдащата ни униатска черква.
Д-р Миркович притежава медал от папата по тоя случай, но и до смъртта си се червеше от поведението на
Йосифа
пред папата и кардиналите.
Йосиф
е бил тип на Бай Ганю от най-циничен калибър.38
122.
1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
,
,
ТОМ 35
Цанков, Боре,
Йосиф
Соколски, дяконът Рафаил, д-р Миркович отива в Рим при папа Пий IX, който ръкоположил за глава на Унията дядо
Йосиф
.
Черковски (Диарбекир, 1876 г.); от Тодор Икономов (София, 1880 г.); от Екзарх
Йосиф
(Ортакьой, 1881 г.); от Светослав Миларов (Карнобат, 1891 г.); от Драган Цанков (Белград, 1894 г.), с което го моли да постави кандидатурата му за народен представител в Сливен; от д-р Странски (Пловдив, 1885 г.), адресирано до брата му Р. В.
123.
1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
,
,
ТОМ 35
една делегация от д-р Миркович, Драган Цанков и
Йосиф
Соколски пристигат в Рим, приети са от Папа Пий IX, наградени със златен орден и
Йосиф
Соколски бива признат за архиепископ на българската униатска църква и призната от Портата със специален берат.
Йосиф
Соколски с помощта на П. Р.
124.
2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО
,
,
ТОМ 35
2.2. Клетва на
Йосиф
Соколски пред папата / прев.
2.5. Архиепископ
Йосиф
Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.
2.6.1.4. Обявяване на унията; българската католическа община и
Йосиф
Соколски
2.7.2. Христо отива при дядо
Йосиф
Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски / Христо Стамболски.
2.7.4. Дядо
Йосиф
Соколски избягва в Русия.
2.9.2. Католическата пропаганда и
Йосиф
Соколски.
2.10.1. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 07.11.1860, Цариград.
2.10.3. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 23.11.1860 г., Цариград.
2.10.5. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 08.02.1961 г.
2.10.9. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 07.06.1861 г.
2.10.10. Писма от
Йосиф
Генов Дайнелов, 09.06.1861 г.
2.10.11. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 07.07.1861 г.
2.10.14. Писмо от
Йосиф
Генов Дайнелов, 25.10.1861 г.
2.15.3. Ръкоположението на
Йосиф
Соколски.
2.15.4. Бягството на
Йосиф
Соколски и разпадане на унията.
2.15.5. Изяснения по бягството на
Йосиф
Соколски.
125.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Още два попа, взети из българската черква на Фенер, и двама калугери, дядо
Йосиф
и някой си на име Макарий, като се присъединиха, съставиха криво-ляво духовното тяло, което беше нужно за да се извърши обряда на съединението.
Двама кандидати имаше всичко: дядо
Йосиф
и Макарий; но ни единия, ни другия отговаряха за тоя висок пост.
Дядо
Йосиф
, старец около 75 годишна възраст, среден бой, беше человек скромен и наглед невинен, но твърде прост.
При всичко, че наглед той по приличаше да бъде владика, отколкото дядо
Йосиф
, но по причина, че показа в поведението си признаци такива, които не подобаваха на едно духовно лице, той не можеше да бъде приет.
Дядо
Йосиф
се реши да бъде ръкоположен за владика - и то де?
Ний, миряните, горе-долу се приравнявахме, но духовната страна се намираше в най-голям контраст помежду си: колкото Боре беше образован и развит, толкова дядо
Йосиф
беше тъп и прост; дякона Рафаил, млад момък, беше доволно събуден и разбран.
Като дядо
Йосиф
не знаеше освен български, необходимо беше да се придружава, ако не от двама ни, то поне от едногото, за да му посредничи и помага, когато нуждата се окажеше да отиде при някой кардинал или при някоя знаменита личност.
Дядо
Йосифовите
способности бяха невежеството и простотиата; събратята му не стояха по-горе от него.
Дядо
Йосиф
се ръкоположи, както казахме в Рим, от папа Пий IX и се завърна в Цариград, дето с берхат69 от Портата се назначи да бъде български униатски патрик.
Дядо
Йосиф
, като глава, и неговия помощник Макарий оставаха веке да държат кърмилото и да управляват.
Но дядо
Йосиф
, като видя това, което не беше преди за него твърде ясно и за което той не беше достоен, ще се е разочаровал вътрешно, като е съзнал, колко високо стои работата, а колко ниско е той!
Лошото разположение на дядо
Йосифа
беше усилено още повече от интригите на Макариа, който тръсеше да компрометира началника си и да седне на негово място.
Положението на дядо
Йосиф
ставаше от ден на ден по-нетърпимо за тоя недостоен старец.
След дядо
Йосифа
отвлякоха и дякона му Тодор Икономов, като му обещаха да го настанят в Русиа даром да се учи.
Той се очудва, защо бил избран дядо
Йосиф
- такъв простак и невеж - а не Макарий, и казва:
Избирането на дядо
Йосифа
на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пианствуванье на Макариа, аз си замълчах.”
Дядо
Йосифовия
избор не се понравил на Т.
Чисто и просто, с туй той проумява личните си намерения: Дядо
Йосиф
, като простак и невежа, не беше добър за напредъка на общото дело, но беше добър за частни хора, като Икономова, които могат да го подведат лесно, както си искат.
Икономов, водим от която той се ръкоположи диакон от дядо
Йосифа
, само и само да му стане близен усиповен приател, за да може, в дадено време, да извърши мисълта си: да му стане морален водител, което и сполучи.
При всичко туй, той напада дядо
Йосифа
до немай-къде.
Уместни щяха да бъдат, ако имаше някой по-добър и по-способен измежду събраните униатски духовни, та дядо
Йосиф
да се намираше излишен.
Какъвто и да беше дядо
Йосиф
, като се завърна от Рим, много от българите, както и сам Т.
Ний знаехме неговото намерение, но никаква пречка не му направихме, особено като, след завръщането на дядо
Йосифа
от Рим, управлението оставаше всецяло в ръцете на духовните.
Ний, миряните, се оттеглихме от всяко намисанье и, ако съвета ни и да съществуваше още, то беше само на лице, додето се съвземе добре дядо
Йосиф
всред властта си.
Сам той казва, как дядо
Йосиф
бил недоволен от положението си и как се решил да избегне вече.
Тези разговори между него и дядо
Йосифа
напразно ли са били?
Той явно го е уговарял да извърши голямата оная глупост, що дядо
Йосиф
направи без време и за която хиляди пъти се каеше сетне до края на живота си, без да може да види това, което очакваше.
След като употреби няколко подобни машинации и не можа да сполучи, тогава, вярвам, е прибегнал към средството да уговори дядо
Йосифа
да избегне.
Действително, подир дядо
Йосифовото
завръщане от Рим, появиха се някои католишки духовни, които искаха да дойдат да отворят с техни разноски училище за възпитание на младото ни поколение, като обещаваха да направят и други подобни благодеяния.
Съвета, който беше от миряни до дядо
Йосифовото
ръкоположение, не можал бил да има такава сила и такова значение, като духовните.
126.
2.2. Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев. д-р Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
2.2. КЛЕТВА НА
ЙОСИФ
СОКОЛСКИ ПРЕД ПАПАТА
5. Всичко изречено в тази клетва изобщо не се изпълнява от
Йосиф
Соколски, поради което той заминава и остава заточеник в Русия до края на живота си.
127.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
Йосиф
, Д.
По тая причина аз не мога да кажа защо тоя избор падна на дяда
Йосифа
, а не на други някого и особено на [архимандрита] Макария, който се броеше за временен духовен началник на униатите.
От частните разговори обаче с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на дяда
Йосифа
е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
Избиранието на дяда
Йосифа
на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пиянствувание на Макария, аз си замълчах.
Дядо
Йосиф
тръгна за Рим с Цанкова и Боре.
Тоя человек, дядо
Йосиф
, е не само безграмотен, но и полудив.
Цанков се помъчи да успокои моите повторителни недоумения с уверението, че дядо
Йосиф
се назначава за духовен началник привременно, до устройството на униатското общество, и че после тоя чин ще се даде на най-достойното лице.
Дядо
Йосиф
и дядо Макарий, архимандрити, са приели унията, защото в Българския метох в Цариград ги приели зле и им обявили, че като за тях хора няма там ни място, ни служба, ни архиерейски санове.
Дядо
Йосиф
се завърна от Рим.
На своите посетители, на всички без изключение, дядо
Йосиф
разказваше своя живот в Балкана с ножове и пищови в ръце... За да тури край на тоя срам, съветът се разпоредил да се дядо
Йосиф
под някакъв надзор и да се държи повечето усамотен и далеч от работите.
Дядо
Йосиф
видимо се тяготи от туй свое положение, но да се изкаже явно още не смее.
След завръщанието на дяда
Йосифа
, когато настана времето за вътрешно устройство на униатското общество и за силно пропагандирание в полза на унията, нуждата за по-развити духовни лица стана и по-явна, и по-осезателна.
Със завръщанието на дяда
Йосифа
в Цариград (из Рим) отношенията на лазаристите из Сан Бенедетто и из други външни места с униатската черква почеват да стават и по-чести, и по-натурничави.
Той намира, и го казва без предпазвание от мене, че след ръкоположението на дяда
Йосифа
от папата места и причини за деление на униати и католици в богослужението вече не остават.
Дядо
Йосиф
се тяготи от положението си и псува.
Дядо
Йосиф
е готов на всичко.
Дядо
Йосиф
вече е готов да напусне това гнездо, но върхумястото, гдето трябва да побегне, още не се е решил.
От утре разтурванието ще се начене и на мърданията по градищата и каазите в полза или в противодействие на унията ще_ се тури край; защото с оттеглянието на духовенството с архиепископа
Йосифа
начело всеки ще се стресне и замисли.
Дядо
Йосиф
побягна със Славейкова в Русия, архимандрит Макарий премина на Фенер, поп Тодор побягна, поп Димитър замина за Балчик, аз напуснах униатския дом.
Аз се препоръчах като дякон на дяда
Йосифа
и макар да не беше ми това дотам приятно, приех го от немай-къде.
Дядо
Йосиф
беше дошъл в Киев преди мене; той ме прие добре и ме обяви пред всички за негов дякон.
Дядо
Йосиф
пожела да облека попските дрехи и аз се съгласих; но когато той поиска мнението на Киевския митрополит, този последният обяви, че дрехите мога да нося, но че за да бъда дякон, трябва изново да се ръкоположа.
Това ядоса дяда
Йосифа
, а на мене причини истинско удоволствие.
Моето предишно ръкоположение, ръкоположението от дяда
Йосифа
, не се припозна от руската черква и аз си останах белец.
Дядо
Йосиф
не се противи вече да си ходя по светски и продължаваше да ми помага с каквото можеше.
Аз живея в академията и с помощта от дяда
Йосифа
преминавам доста добре.
Дядо
Йосиф
ми обещава една малка помощ, с която ще се мъча да премина, догде се разреши въпросът за отпускането на казионното съдържание вън от академията.
128.
2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.
,
,
ТОМ 35
Бившият игумен на габровския манастир, осемдесетгодишният старец
Йосиф
Соколски, почти неграмотен човек, който по това време случайно пребивавал в Цариград, бил избран от униатите за глава на тяхната черква.
Заслугата да се внуши на дяда
Йосифа
тази мисъл принадлежи на П. Р.
Веднъж като пак занесох вестници, дяконът от посолството ми даде едно голямо писмо за дяда
Йосифа
, комуто го и предадох.
След три дни, един вторник, дядо
Йосиф
замина за Русия.”
„Известният на Ваше Сиятелство българин Славейков - пише Геров - който съпровождаше епископ
Йосиф
Соколски при изпращането му в Одеса, съдействува с всичките свои сили също за убеждаване на цялото униатско духовенство да се възвърне към православието и все още работи, и не без успех, за окончателното унищожение на унията на българите със западната черква.
129.
2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.
,
,
ТОМ 35
2.5. АРХИЕПИСКОП
ЙОСИФ
СОКОЛСКИ В КИЕВО-ПЕЧЕРСКАТА ЛАВРА.
Избягването на архиепископа
Йосифа
Соколски в Русия
Йосиф
Соколски, когото на 2 с. м.
Геров е успял да убеди
Йосифа
Соколски да напустне униатската църква.
Заслугата да се внуши на дяда
Йосифа
тази мисъл принадлежи на П. Р.
„Достигнув своей цели (като ръкоположили
Йосифа
Соколски за архиепископ и апосплолически наместник на съединените българи), ieзуиты охраняли вернувшагося в Цариград Сокольскаго с особым тщанiем и берегли его как зеницу ока, точно предчувствуя неустойчивость убежденiем новаго болгарскаго прелата.
Гзоргиев, който в статията си „Архиепископ
Йосиф
Соколски в Русия” пише: „То (руското посолство в Цариград) поставило стария познайник на дяда
Йосифа
, П.
Положението на
Йосифа
Соколски било станало вече толкова несносно, щото само в една среща П.
Славейков можал да го убеди да се съгласи на всичко, толкова повече, че дядо
Йосиф
отколе още като игумен мечтаял да посети Русия, да види нейните светилища и да изпроси разни потребици за своя беден монастир”98.
Стамболски познавал
Йосифа
Соколски още от петдесетте години на XIX век (може би, от 1853 г., когато Соколски често пъти идвал в Казанлък и донасял на Стамболски подаръци от Габрово100).
ноемврий 1860 година
Йосиф
Соколски дошъл в Цариград101, „на път за Русия по просия”102.
пак посетил архиепископа
Йосифа
, комуто на 1 .VI. с. г.
Славейков убедил дяда
Йосифа
да напустне унията и, със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанов, откарал го на 6-того (6.VI.1861 г.) в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков... Сега разбрах, казва Стамболски, защо Славейков посещаваше (к.
м.) дяда
Йосифа107
.
Найденов) не можал да събере подробности по избягването на дяда
Йосифа
, Стамболски отишъл в Балкапан и там научил следното: „Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда
Йосифа
, как-как да отстранят униатския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова.
Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда
Йосифа
с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския монастир милостиня, одежди и други утвари, сега можало най-благополучно да се осъществи.
Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда
Йосифа
) и то без пара, без пул.
Драган Цанков, като списваше вестника, а че беше заминал за Рим за да ръкоположи при папата дяда
Йосифа
, та се бави един месец.
Пращаше писма и на дяда
Йосифа
чрез мене, и пишеше ми на Пиши му, че тая работи сочи въз Заногата!!!
След като побягна дядо
Йосиф
Соколски, бивши униатски владика, тогава се отделих от Д.
„Като побягна дядо
Йосиф
с руска поща, па и поповете се разбягаха, додоха на Фенер с Макария коприщеницат.
Често пъти ми даваше писамце запечатано руския дякон да го дам на дяда
Йосифа
.
Едно_ по-голямо писмо запечатано без плик занесох от дякона на дяда
Йосифа
, на утрето, доде при мене дядо
Йосиф
на печатницата ми - той често дохождаше - и помоли ме да му дада едно момче от работниците ми да му служи, че имаше при мене в печатницата ми нещо до 24-25 работници, между които беше и Петър Карапетров, сега той е в София в окръжния съд, тогава малко момче, и др.
Дадох на дяда
Йосифа
едно Копривщенче.
След два дни дядо
Йосиф
замина с руска поща за Одеса с момчето, то беше вторник на 30 майя (sic!), тогава руската поща тръгваше в сряда, но тая поща вапора тръгна във вторник вечерта.
Въз основа на всичко до тук изложено работата по избягването на архиепископа
Йосифа
Соколски в Русия трябва да се представи в този вид: след възвръщането на Соколки в Цариград, и руското в Цариград посолство, и българските представители видели, че, ако Соколски остане при българо-униатската църква, това може да има пакостни последствия преди всичко за българския народ, който ще се раздели в религиозно отношение на две части, а по-нататък и за православието изобщо, от което ще отпадне една част, а може би, по-после и целият български народ и заради това решили да го отнемат от униатите.
130.
2.6.1.4. Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски
,
,
ТОМ 35
БЪЛГАРСКАТА КАТОЛИШКА ОБЩИНА И
ЙОСИФ
СОКОЛСКИ
И с тая увереност той, начело с Евгений Боре завежда след три месеца
Йосифа
Соколски в Рим, дето последният бива ръкоположен за архиерей.
Раздвижва се още повече и Руското посолство, което решава на всяка цена да премахне
Йосифа
Соколски от заемания пост и тъй да запази влиянието си над българите, като с една смела постъпка ги отърве от един нежелан натрапеник.
131.
2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.
,
,
ТОМ 35
В тоя ден няколкостотин българи начело с Драган Цанков и игумена на Габровския манастир архимандрит
Йосиф
Соколски се явиха пред католическия архиепископ Брюнони121 и заявиха високо своето желание да се отделят от цариградската патриаршия, да основат своя българска църква и да признаят Негово Светейшество папа Пий IX за глава на новата българска църква, като за това се сключи уния, но при условие, че „обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”.
За такъв бе избран егуменът на Габровския манастир архимандрит
Йосиф
Соколски, който по това време бе пристигнал в Цариград.
След това архимандрит
Йосиф
произнесъл едно „словце”, което написано на български и на френски после бе предадено лично на папата.
132.
2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.
,
,
ТОМ 35
Тук искаме да посочим телеграмата от екзарх
Йосиф
, с която главата на българската православна църква от висотата на положението, което заема, не се поколеба да посочи заклеймения „вероотстъпник” като „високо заслужил деец по народното ни духовно възраждане”.
133.
2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.
,
,
ТОМ 35
За тая цел завел егумена на Габровския монастир
Йосиф
Соколски в Рим при папата, за да го ръкоположи във владишко достойнство.
134.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
Междувременно поради липса на авторитетно духовно лице, което да възглави българката униатска църква - всички усилия в тази насока отиват напразно - изборът пада върху родолюбивия, но престарял и неграмотен игумен
Йосиф
Соколски, основател на Габровския (Соколския) манастир, който се стреми към владишки сан.
За придружаване на
Йосиф
Соколски до Рим се сформира делегация.
делегацията в състав
Йосиф
Соколски.
Там след аудиенция при папата
Йосиф
Соколски е ръкоположен тържествено за архиепископ на българска униатска църква (14 април 1861 г.).
Обявяването на
Йосиф
Соколски за миллет баши създава престиж на българска униатска община, доказва официално наличността на българи в Османската империя.
Този документ показва ясно, че негов автор е в същност Цанков, защото немислимо би било на крайно ограничения дядо
Йосиф
да си приписва подобно съавторство.
Цанков се обръща от името на група „съединени” българи към
Йосиф
Щросмайер, изтъкнат славянофил, епископ на Срем и Босна, основател на Югославската академия в Загреб, като му съобщава, че новата българска униатска община се нуждае от помощ-морална и веществена.
След избора на
Йосиф
Соколки за архиепископ почувствувалият се пренебрегнат Макарий твърде скоро се връща към православието.
Чрез съдействието именно на Славейков, който познава отблизо
Йосиф
Соколски, българският униатски архиепископ отплувал с параход за Одеса на 6 юни 1861 г., отнасяйки всички папски отличия и награди.
Едно обаче е несъмнено: изчезването на
Йосиф
Соколски при неизвестни обстоятелства се явява резултат от акцията на руското посолство в Цариград.
Докато той я приема като средство за създаване на независима българска църква и затова пледира за национално духовенство, едва е ръкоположен
Йосиф
Соколски, и католическите мисионери пренебрегват обещанията, че униатите ще спазват източния си обред, и излизат с искане те да служат в униатската църква, Тези недвусмислени тенденции след сензационното изчезване на униатския архиепископ бързо прерастват в настояване за покатоличване на българите.
135.
2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията
,
,
ТОМ 35
из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин на Хилиндарския манастир в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение, на архимандрита
Йосифа
Соколски, егумен на Габровския манастир, на път за Русия по просия и на другите свещенници и диякони.
Вторите пък убеждавали Макария,
Йосифа
и другите попове и им обещавали високи, богато-платени църковни санове, а третите карали да оберат богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера.
Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда
Йосифа
Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби.
И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер
Йосифа
Соколски.
136.
2.7.2. Христо отива при дядо Йосиф Соколски ... Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
2.7.2. ХРИСТО ОТИВА ПРИ ДЯДО
ЙОСИФ
СОКОЛСКИ
В тая последнята се запозна още по-отблизо с изветрелия старец, отдавнашен негов познайник, още от Казанлък, дяда
Йосифа
, който му се похвалил, че светия папа Пия деветий наскоро щял да го направи патрик.
Двама кандидати имаше всичко: дядо
Йосиф
и Макарий; но ни единия, ни другия отговаряха за тоя висок пост.
Дядо
Йосиф
, старец около 75 годишна възраст, среден бой, беше человек скромен и наглед невинен, но твърде прост.
При всичко, че наглед той по-приличаше да бъде владика, отколкото дядо
Йосиф
, но по причина, че показа в поведението си признаци такива, които не подобаваха на едно духовно лице, той не можеше да бъде приет.
Дядо
Йосиф
се реши да бъде ръкоположен за владика - и то де?
Ний, миряните, горе-долу се приравнявахме, но духовната страна се намираше в най-голям контраст помежду си: колкото Боре беше образован и развит, толкова дядо
Йосиф
беше тъп и прост; дякона Рафаил, млад момък, беше доволно събуден и разбран.
Като дядо
Йосиф
не знаеше освен български, необходимо беше да се придружава, ако не от двама ни, то поне от едного, за да му посредничи и помага, когато нуждата се окажеше да отиде при някой кардинал или при някоя знаменита личност.
Как е пътувала, как е била посрещната в папския дворец, как са погледнали папата и кардиналите му на невежеството и на простотата на дядо
Йосифа
, как и с каква титла е бил ръкоположен игуменът на Габровския мънастир, каква реч е държал, какви шеги и смехурии е правил при банкети и при срещи с княгини, дукеси, баронеси, маркизи и др.
137.
2.7.3. Христо посещава Униятската община.
,
,
ТОМ 35
При
Йосифа
Соколски
Последният след малко бил ръкоположен от дяда
Йосифа
за дякон под името
Йосиф
.
Те се похвалиха, че посрещането на депутацията, със съдействието на правителството, станало много тържествено, че при официалните посещения, правителството указало на дяда
Йосифа
същите почести, каквито се указвали и на гръцкия патриарх и на другите вероначалници, че Наполеон Ill-й направил скъпи подаръци на българо-униятската община, че от много места из Българско, с прошение до българо-униятския патрик, българите, желаяли да приемат унията, както от Одрин, Малко-Търново, Енидже-Вардар, Казанлък и др., и искали да им се пратят попови-унияти.
Този разговор на пререкание стана отегчителен след като се намеси Тодор Икономов, на когото теориите миришеха повече на безбожие; затова Христо го прекрати и се качи да посети дяда
Йосифа
Соколски.
При
Йосифа
Соколски.
- Колкото събеседниците^ му долу в общината бяха надменни и самоуверени, толкова дядо
Йосиф
беше умислен, загрижен и унил; „нямам кеф“, казал той, „защото си спомних живота в Габровския манастир.
„О-о-о Иванчо, яла, яла, извика дядо
Йосиф
, това момче (показващец Христа) не е турчин, то е от Казанлък, син на Танито Стамбуллоглу, мой стар познат, ученик в царското училище; а пък тоя момък (показващ Иванча) е син на Хаджи Тодора от Лясковец, Търновско.140 Защото познавам и двама ви, каза дядо
Йосиф
, а пък няма и калабалък, ще ви покажа ей-сега българския патриарх и набързо изкочи от стаята и затвори вратата.
Останаха двамата младежи и си помислиха, че ще им донесе и покаже някой портрет и чакаха: след десетина минути отваря се вратата, както и тая на отсрещната стая през коридора, и ето ти дядо
Йосиф
, облечен в светли патриаршески литургийни одежди, патерица в ръка, наложил на главата си блестяща корона, величаво пристъпя, излиза от срещната стая и през коридора влиза в стаята при двамата гости с възглас: „туй то българския патриарх, соколския хайдутин“, и побърза да излезе и се върне в стаята си, за да го не завари други някой.
Дядо
Йосиф
се върна при гостите си да им се похвали, че всичките тия дрехи и други още, с короната, енголпието и патерицата, биле подарък от светия отец папа Петър (Пия IX).
Той прекара две-три будни нощи в скърбно настроение; особено се разтъжи от жалките впечатления, от цинизма на униятските главатари и от визитата при дяда
Йосифа
.
138.
2.7.4. Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия.
,
,
ТОМ 35
2.7.4. ДЯДО
ЙОСИФ
СОКОЛСКИ ИЗБЯГВА В РУСИЯ
Славейков, убедил дяда
Йосифа
да напусне унията и със съгласието и помощта на руския посланик княз Лобанова, откарал го на 6-того в Одеса, от гдето не се е върнал още Славейков.
- Сега разбрах защо Славейков посещаваше дядо
Йосифа
.
Христо се разбърза, сбогува се с Найденова и се отправи за Балкапан, за да научи подробности по явяването на представителите пред министрите и по отвеждането на дяда
Йосифа
в Одеса.
Относително дяда
Йосифа
, той (Христо) узнал, че Найден Геров, руски консул в Пловдив, случайно находящ се в Цариград, се сговорил със Славейкова, стар познайник на дяда
Йосифа
, как-как да отстранят униятския патрик в Русия с посредничеството и покровителството на Лобанова.
Славейков възприел със самоувереност мисията да убеди дяда
Йосифа
с увещания, че горещото му желание от дълго време да отиде в християнска Русия да проси за Габровския манастир милостиня, одежди и други утвари, сега можело най-благополучно да се осъществи.
Действително, Славейков сполучил в тая си мисия много лесно, а още повече, като прибавил, че сам той ще го заведе и, че руският посланик е турил на разположението им един царски (руски) параход да ги изкара в Одеса, гдето има толкова знатни габровци търговци, познати нему (на дяда
Йосифа
) и то без пара, без пул.
По въпроса за унията Христо се научил в Балкапан, че след избягването на дяда
Йосифа
, освен поп Минкова, поп Тодора и други духовни лица, между които архимандрит Макарий Хилиндарски и диаконът
Йосиф
- Тодор Икономов, напустнали тоже унията и се прибрали на Фенер.
139.
2.7.5. При униатите. - В: Стамболски, Христо Танев.
,
,
ТОМ 35
Оттук Христо се запъти към унията, гдето узна от главатарите-униати хвалбата, че Наполеон III настоял пред Портата да се издаде берат, в който българо-униатският владика
Йосиф
да се нарече патриарх на съединените българи, и че такъв берат е бил издаден на 1 юни, донесен и връчен на дяда
Йосифа
; че отсега нататък унията ще се сношава направо с Високата Порта чрез своя патрик с такрири, както с другите патриарси.
От последните изявления Христо разбрал, че униатската каса се изпразнила; затова той се яви и при дяда
Йосифа
да го поразпита за нещо и да му честити султанския берат.
Славейкова, посещенията му при дяда
Йосифа
оставаха необясними и загадъчни също както и намеците на последния да си ходи в манастиря.
140.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин146 на Хилиндарския манастир в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение; на архимандрита
Йосифа
Соколски, игумен на Габровския манастир, на път за Русия по просия; на другите священници и диякони.
Вторите да убеждават Макария,
Йосифа
и другите попове и да им обещават високи, богато-платени църковни санове, а третите да оберат Богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера.
Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда
Йосифа
Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби.
И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер,
Йосифа
Соколски.
141.
2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
ЙОСИФ
СОКОЛСКИ
Агентите на тая пропаганда в България избират едного простака и безкнижника старца инока от Габровки манастир Соколския планини, именем
Йосиф
, дават му имя Соколски и представят го за едно важно и знамянито лице бългаскаго священства!
Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си Българи призовава Дяда
Йосифа
на обяд, де е бил и бивший Неаполитански цар Франц II ведно с царицата си.
Дядо
Йосиф
не знай друг язик освен български и турски, щото присътствието Г.
Сядат на стола да ядат, Дядо
Йосиф
не ще да яде, изговарящ ся с презрение чи той не е католик да яде благо в петък!
Г. Боре ся унужда да изяви святейшему отцу, що говори Дядо
Йосиф
.
Обяда следова и ся продължава, Дядо
Йосиф
ся чюди и удивява за тънката и крехката снага на Францувата царица.
Дядо
Йосиф
в нея минута приказва отломки от своята история, чи преди йоще да стани калугер, когато бил главатар на една хайдушка чета и носил имя Стоян войвода, бил ся с един черен и страшен арапин и най-после успял та убил с ятагана си неприятеля си арапина!
Подир няколко дни заведоха Дяда
Йосифа
в чърквата няколко си кардинали да го ръкоположат.
Накараха Дяда
Йосифа
да изчете католишкое Верую, той сиромах не знай да чете!
Доде время да му убръснат връха на главата, мустаците и брадата според католишкия обряд, Дядо
Йосиф
ся упря, почна да вика и не дади да ся изпълни това нещо на неговата белокоса глава, изговаряш ся гневом и презрением чи той никак нещо търпи да става поръгание на света в старите си години!
Неговата дарба далеч от да подействова в Дяда
Йосифа
, както Христовата в безкнижните апостоли, тя зе напротив друг ход.
Старий фанатизм ся възбуди в Дяда
Йосифа
йоще от обяда, де видя чи папата яде благо в петък!
Папата обдарява Дяда
Йосифа
със скъпоценни подарки, дава му и нужния документи кату българо-католишки патрик и проважда го в Цариград да управля новоубратеное стадо в католицизма!
Поляшкий комитет зема сичките нужни мерки, да ся приемни Дядо
Йосиф
блистателно, кату доди в Цариград и да ся припознай и снабди с ферман от отоманская порта, кату званичен българо-католишки патрик!
Нъ Дядо
Йосиф
, далеч от да ся поколибае в старите си мисли от такава една чест и слава, коя му ся отдаваше от сичкия католишки свят в Цариград, особито от знамянитите и богатите армено-католици, с които можаше и да ся разговаря на турски язик, той ся впусти в едно морно замишляние и искаше средство да ся отърве от тая яма в коя бе паднал без да си ще.
Дядо
Йосиф
ся нахождаше в това жалостно състояние, а агентите на пропагандата полагаха сичката си деятелност, чрез органа си кого издаваха в Сан-Бенедето в Цариград и чрез скитниците си коих бяха пустили по сичка България и кои повечь бяха емигранти Поляци, растръбеющи чи сичко веки е свършено и чи за малко время не ще остани Българин кой да не влези в кошарата на святи Петровий наместник!
Главните агенти на пропагандата пазеха строго, да ся не приближи някой си от добрите и истинни Българи при дяда
Йосифа
та да му убърни ума.
Дядо
Йосиф
едвам дочека такова едно нещо и тутакси реши да побегни и зарежи католиците.
Един ден Дядо
Йосиф
, кату съблечи патришките си дрехи и кату събра сичките папски документи, султански берати и други работи що имаше, гуди ги в една проста торба, ублечи си старото калугерско расо, зе си тояшката в ръката и отиди право в парахода, кой беше готов да тръгни за в Одеса, де и благополучно достигна.
142.
2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров
,
,
ТОМ 35
множество цариградски българи, предвождани от архимандрит
Йосиф
Соколски (игумен на Габровския манастир), търговци от Бал-капан и някои интелигентни хора се представят на папския наместник Павел Брюнони и му връчват едно заявление, гдето се изтъквало, че българският народ желае да се върне в лоното на католишката черква, че той би искал да получи своя народна йерархия, дадена някога от папата и унищожена после от гърците, и че той ще признава главенството на папата, като си запази обаче старите обреди и славянско богослужение...
те изпращат в Рим престарелия и наивен
Йосиф
Соколски, за да бъде ръкоположен от папата за „архиепископ и апостолски наместник на съединените българи”.
юний архимандрит
Йосиф
, признат със султански берат за „миллет баши” (народен глава), бива отведен хитро от Петко Славейков с параход за Одеса, а малко по-късно българо-униатската община се разтуря, по безсилие да устои срещу атаките от всички страни.
143.
2.10. Униатското движение в писмата на кореспондентите на вестник „Дунавский лебед“. 2.10.1. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.11.1860, Цариград.
,
,
ТОМ 35
2.10.1. ПИСМО ОТ
ЙОСИФ
ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ
144.
2.10.3. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 23.11.1860 г., Цариград. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
2.10.3. ПИСМО ОТ
ЙОСИФ
ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ159
Ангелова-Пенкова: Дайнелов,
Йосиф
Генов (1839- 1891) - търговец, публицист, участник в борбата за независима българска църква и съратник в културната и пропагандна дейност на Георги Раковски.
145.
2.10.5. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 08.02.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
2.10.5. ПИСМО ОТ
ЙОСИФ
ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ
146.
2.10.6. Писмо от Стоил Д. Балкански, 15.02.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
С
Йосиф
Генов Дайнелов основава „Тайната дружина на верните приятели“ в Цариград, 1861 г.
147.
2.10.8. Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
... Преминалата сряда отидоха за Рим Цанков, Миркович, Боре,
Йосиф
габр.
Самити исуити казоват, че макар
Йосиф
още не може да чете правилно „верую”, стига само че го имаме за орудие за да си постигнем целта.169 Утрепката я приимат тука само 2-ма заблудени х.
169) Ето какво пише по този въпрос в мемоарите си Тодор Икономов: „От частните разговори с Цанкова и други узнах, че причината на избиранието на деда
Йосифа
е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много.
148.
2.10.9. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
2.10.9. ПИСМО ОТ
ЙОСИФ
ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ
Бягството на дядо
Йосиф
Соколски и Макарий.
Той известил, че са отрича съвсем от вунята и можел да привлече и дяда
Йосифа
и Макарий, но ако има някой леснина, за да ги защити църквата.
Между това като той са обеща, че
Йосиф
и Макарий са готови да прибягнат, само защита да има твърда, представителити употребиха всичкити си сили, за да намерят таковото.
И понеже миналата събота им са бил дал берат за припознаването на дяда
Йосифа
за вунятски патрик, завчера в неделя го готват в яхъра си и го напечатват, за когото ето ви една отломка тука.
Вечерта на 5-ий того дядо
Йосиф
и Ма[к]арий побягват от яхъра им.
Същия час са испратиха няколко младежи на цър[квата] ун[иатска] и са уверихме, че дядо
Йосиф
и Макарий побягнали, като зели със себе си и всичкити кръстове и пр., подарени от мършевия папа.
Но както и да е, дядо
Йосиф
и Макарий побягват.
Аз знам само това, че Славейков172 можя да съживи доста жилити на
Йосифа
и Макария през цяла една нощ, през която са работи силно, тъй също и Макариевото три-четири нощно идване посред нощ на н[ародната] църква, за да са търси способ за защита.
Остават им сега един поп, казанлъшко магаре, и един дякон, когото през динеси удиячи
Йосиф
, но с един бербантин, един хулузин зеде олмаз, сир.
Царят им е дал берат, а дядо
Йосиф
им остави и берати, и сичко.
172) За ролята на Славейков при побягването на
Йосиф
Соколски вж.
Йосиф
Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса.
Няколко дни след това напуска унията и Макарий заедно с поп Христо, поп Тодор, поп Димитър, поп Григор и дякон
Йосиф
(Т. Икономов).
Йосиф
Соколски правил по-късно много опити да се върне в православието.
Архиепископ
Йосиф
Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на православната черква, Сборник в чест на Васил Н.
149.
2.10.10. Писма от Йосиф Генов Дайнелов, 09.06.1861 г. 2.10.10.1. Униатската пропаганда на залез (№ 188)
,
,
ТОМ 35
2.10.10. ПИСМА ОТ
ЙОСИФ
ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ
Дядо
Йосиф
е в наши ръце и всичко е изработил и издействувал Славейков, кой да живей!
Той бил ески дост174 с дяда
Йосиф
и при напомнюването му на ветхи минали, възбудили ся в човека такива стари чувства, щото Славейков сполучил да го убеди, за да бяга ведно с него.
Геров е тука) и във вторник, когато вапора175 бяга за Одеса, Славейков и дядо
Йосиф
отиват из Ц[ари]-град.
Исуитити усещат дядо
Йосифовото
липсване едва по пладня у вторника.
Същият час колкото исуити има тук, са събрали на събор и след мислене, изчупват дядо
Йосифова
стая и какво да намерят?
Цанков и Миркович додоха на църквата да търсат
Йосифа
, но оджус куртурдулар176.
Те още мислят, че дя[до]
Йосиф
е у п[атриаршия]та, но се съмняват, че го измамил Славейков.
150.
2.10.10.2. Дописка за униатството (№ 189)
,
,
ТОМ 35
Дядо
Йосиф
се върнал от Рим разколебан и съзнал, че са го измамили.
Течението на работити от друга страна си следваха както трябаше, щото уния дедиклери престигна прибежище на от кол и въже побегнавши: подкупниците едяха и пияха бол-бол, и като видяха работата на пипан-динар и изядоха около 60 хиляди гроша на злощастнити дядо
Йосиф
и Макарий, днес имат борч повече от милион и кой ще го плаща, като всички ся разбягаха?
Дядо
Йосиф
друг отиди, друг доди.
Това даде причина да се запрети свободното влизане при дяда
Йосифа
, защото неприятелити, казваха исуитити, му разваляли ума.
Работата за няколко време са бе потаила и Боре поискал да са убрасни дяду
Йосиф
всред главата, щото да стане словом и делом папищашин, без човека да има от това ни най-малкото известие.
Дяду
Йосиф
силно са упорствувал и решил вече да търси спасение на душата си.
Исуитити усещат горе-долу работата и за да го умират, положиха труд и В[исоката] порта, желающа да меним вяра си, не забава да им даде берат, припознающа дяда
Йосиф
за патрик униятски.
Във вторника же сутринта дядо
Йосиф
са загубва и тук дядо
Йосиф
, там дядо
Йосиф
, няма го.
Между това, без да са бават, разпущат са агенти, но где дяда
Йосиф
?
И тъй до днес дяду
Йосиф
го няма, а нето пък и ще го има.
Аз же ще забележа, че унията не съдействува на нищо друго, освен дядо
Йосиф
да яде на царска суфра, няколко изпокъсани да са пообличат и Н.
151.
2.10.11. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.07.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков
,
,
ТОМ 35
2.10.11. ПИСМО ОТ
ЙОСИФ
ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ
152.
2.10.13. Писмо от Тодор Николов Шишков, 30.08.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Юринич,
Йосиф
Щросмайер, СбНУм, кн.
153.
2.10.14. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 25.10.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
2.10.14. ПИСМО ОТ
ЙОСИФ
ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ
154.
2.10.15. Български вероизповеден въпрос - езуитската пропаганда. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Агентите на тая пропаганда в България избират едного простака и безкнижнаго старца инока от Габровки манастир Соколския планини, именем
Йосиф
, дават му имя Соколски и представят го за едно важно и знаменито лице бългаскаго свещенства!
Папата от голямая си радост за успеха и от любов към новообратените си българи призовава дяда
Йосифа
на обяд, де е бил и бивший неаполитански цар Франц II ведно с царицата си.
Дядо
Йосиф
не знай друг език освен български и турски, щото присъствието на г.
Дядо
Йосиф
не ще да яде, изговарящ ся с презрение, че той не е католик да яде благо в петък!
Г. Боре се унужда да изяви святейшему отцу що говори дядо
Йосиф
. Св.
Дядо
Йосиф
се чуди и удивява за тънката и крехка снага на Францовата царица.
Дядо
Йосиф
в нея минута приказва отломки от своята история, че преди еще да стане калугер, когато бил главатар на една хайдушка чета и носил името Стоян войвода, бил се с един черен и страшен арапин и най-после успял, та убил с ятагана си неприятеля си арапина!
Подир няколко дни заведоха дяда
Йосифа
в черквата няколко си кардинали да го ръкоположат.
Накараха дяда
Йосифа
да изчете католишкое Верую, той сиромах не знай да чете!
Дядо
Йосиф
ся опря, почна да вика и не даде да се изпълни това нещо на неговата белокоса глава, изговарящ се гневом и презрением, че той никак не ще търпи да става поругание на света в старите си години!
Неговата дарба далеч от да подействува в дяда
Йосифа
, както Христовата в безкнижните апостоли, тя зе напротив друг ход.
Старий фанатизм се възбуди в дяда
Йосифа
еще от обяда, де видя, че папата яде благо в петък!
Папата обдарява дяда
Йосифа
със скъпоценни подарки, дава му и нужния документи като българо-католишки патрик и провожда го в Цариград да управля новообратеное стадо в католицизма!
Поляшкий комитет зема сичките нужни мерки да се приемне дядо
Йосиф
блистателно, като доде в Цариград и да се припознае и снабди с ферман от Отоманская порта като званичен българо-католишки патрик!
Но Дядо
Йосиф
, далеч от да се поколебае в старите си мисли от такава една чест и слава, коя му се отдаваше от сичкия католишки свят в Цариград, особито от знаменитите и богатите армено-католици, с които можеше и да се разговаря на турски език, той се впусти в едно морно замишляние и искаше средство да се отърве от тая яма, в коя бе паднал, без да си ще.
Дядо
Йосиф
се нахождаше в това жалостно състояние, а агентите на пропагандата полагаха сичката си деятелност чрез органа си кого издаваха в Сан-Бенедето в Цариград и чрез скитниците си, коих бяха пустили по сичка България и кои повеч бяха емигранти Поляци, разтръбяющи чи сичко веки е свършено и че за малко време не ще остане българин, кой да не влезе в кошарата на свети Петровий наместник!
Главните агенти на пропагандата пазеха строго, да се не приближи някой си от добрите и истинни българи при дяда
Йосифа
та да му обърни ума.
Дядо
Йосиф
едвам дочека такова едно нещо и тутакси реши да побегне и зареже католиците.
Един ден дядо
Йосиф
, като съблечи патришките си дрехи и като събра сичките папски документи, султански берати и други работи, що имаше, гуди ги в една проста торба, облече си старото калугерско расо, зе си тояжката в ръката и отиди право в парахода, кой беше готов да тръгне за в Одеса, де и благополучно достигна.
155.
2.10.16. Смърт и погребение на унията в България, 07.11.1861 г., Белград. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Покойний дядо
Йосиф
даде смъртоносен удар на тая сбирщина, като стана и той бедний жертва, далеч от месторождение си, между чужди хора немил и недраг!
Подир дяда
Йосифа
умира в тъмница затворен Николчо Евтимов от Габрово, най-деятелний орган на тая пропаганда.
156.
2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски
,
,
ТОМ 35
Начело на тоя народ стоят духовните лица: архимандрит
Йосиф
Соколски, игумен на Габровския мънастир, дяконът му Висарион, от същия мънастир, архимандрит Макарий, Хилендарски таксидиот в Самоков, поп Тодор от Видин, свещенник при българската черква в Цариград, поп Димитър, избягалият балчишки свещенник, и още няколко други свещенници, и светските лица: Драган Цанков, редактор на в.
157.
2.11.2. Тържество и проваляне на унията. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812—1875. биографични спомени и статии
,
,
ТОМ 35
Изборът за тоя сан се пада на архимандрит
Йосиф
Соколски, игумен на Габровския мънастир и някогашен приятел на Неофита Бозвели.
Личността на
Йосиф
Соколски е добре позната още от мемоарите на Раковски, гдето с толкова хумор се излага историята на това униатско поклонение у папата.
Дошел в Цариград, архимандрит
Йосиф
вижда колко безнадеждни са изгледите му за православен владика и как много по-лесно е с помощта на униатите да постигне нескромния си идеал.
Почтенната възраст, трогателната наивност и безграничното честолюбие на дядо
Йосифа
го препоръчват бързо на униатите.
Архимандрит
Йосиф
прочита тогава една кратка реч на български, преведена после на французки от лазариста Боре, с която заявява, че българите се връщат в лоното на католишката черква и признават за свой глава наследника на Петровия престол.
Папата изказва радостта си от това решение на българския народ, а след няколко дни издава грамота, с която назначава
Йосифа
архиепископ (не патриарх!) и апостолски наместник на съединените българи.
Йосиф
е извън себе си от радост.
„Дядо
Йосиф
се опря, почна да вика и не даде да се изпълни това нещо на неговата белокоса глава... Старият фанатизъм се възбуди у дядо
Йосифа
още от обяда, гдето видя, че папата яде благо в петък!
Завърнал се в Цариград,
Йосиф
бива приет от Портата като истински патриарх, и нему се отдават почести като на глава на самостойна черква (милет-баши).
Но това не прави вече впечатление на българите, пък и сам
Йосиф
като че е разколебан в своите униатски чувства.
Дядо
Йосиф
завдига папския документ и султанския берат, навлича калугерско расо и се озовава със Славейкова тайно на парахода, който трябвало да замине още него ден за Одеса.
След отдалечаването на
Йосифа
, Лобанов бил заповядал - по свидетелство на Н.
Теплов, Греко-болгарсюй церковньш вопрос, 48, разказва как
Йосиф
Соколски, като бил изведен от П.
192) В писмо от Киев, 26 август 1866 г.,
Йосиф
Соколски разказва своята история от 1861 г., като е обръща към българския народ с увещание, да се пази от унията.
158.
2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили
,
,
ТОМ 35
Начело на българската униатска църква папата ръкоположил още през същата година архимандрит
Йосиф
Соколски.
159.
2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.
,
,
ТОМ 35
Хасун и Брюнони предложили архимандрит
Йосиф
Соколски за глава на българската униатска църква.
Малко по-късно, когато
Йосиф
Соколски бил отвлечен, двете организации отправят горещ апел към френските католици да подпомогнат българите, иначе ако „бог и католиците на Франция не помогнат” унията ще загине.
Именно, поради това руската политика се решава на един рискован ход - да отвлече архиепископа на българските униати
Йосиф
Соколски и да отклони от унията духовните и граждански лица, ангажирани с нея.
160.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
- Избранието на простий старец
Йосифа
Соколский за кандидат на това звание.
Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит
Йосиф
, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква.
Простодушний старец
Йосиф
, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов.
За кандидат на патриаршеското звание те одобриха архимандрит
Йосифа
Соколски228, игуменът на Габровский мънастир.
Архимандрит
Йосиф
Соколски беше дошъл от Габрово в Цариград в началото на месец ноемврий 1860 година, с единствена цел да види, какво става с въпросът за българската йерархия и дали скоро ще хванат да се ръкополагат Българе за владици.
В простотата си,
Йосиф
Соколский и не знаеше, какво е различието между Римский папа и Цариградский патриарх.
Като стигна в Цариград,
Йосиф
Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен.
Когато агентите на папството намериха за целесъобразно да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит
Йосиф
Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит
Йосиф
Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия.
Старецът
Йосиф
беше крайно добродушен и прост.
Избраното за патриарх лице требваше да се ръкоположи от самий папа, и поради това дядо
Йосиф
Соколский требваше да се заведе в Рим.
Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът
Йосиф
Соколский.
„Тъй светейший отче - казвал при свършване словцето си старецът
Йосиф
- ние с връщаме под стрехата си, одързостени от вашето призование, което не е само призованието на прошката, но още гласът на любовта и на нежността.
Нека прочее този добър старец (архимандрит
Йосиф
) се приготви.
На отпущане, когато депутацията му се кланела до земя, а архимандрит
Йосиф
стоел на колене, негово светейшество уловил архимандритът за ръка, дигнал го и му казал: „Ще се погрижим да основем една семинария за българското духовенство”.
Жителите на Рим, всеки път, като се зададели колата на стареца
Йосифа
, викали: „Да живее Българский патриарх.”233
Но
Йосиф
Соколский, при всичко че и сам папата го поздравил на аудиенцията с титлата български патриарх, се наименова в папската грамота не патриарх, а архиепископ и апостолский наместник на съединените Българе.
Йосиф
Соколский и другите членове на депутацията били осипани с подаръци.
Наскоро след пристигането си,
Йосиф
Соколский направи посещения на Латинский архиепископ, монсиньора Брюнони и на Армено-католический патриарх, монсиньора Хассуна.
В очите на цариградското простолюдие
Йосиф
Соколский беше вече, според този алай, такъвзи също патриарх, както и другите патриарси, Арменский, Гръцкий и пр.
Униятите Българе получиха в лицето на
Йосифа
Соколский в гражданско отношение такъв също духовен началник какъвто имаха Арменците, Армено-католиците и Гърците в лицето на своите патриарси.
Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът
Йосиф
Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252
228) Названието Соколски старецът
Йосиф
имаше от Габровский мънастир, който, по мястото, гдето е построен, се нарича освен Габровски още и Соколски.
Ние сме имали възможността да проверим този слух у люде, които са знаели от много време и отблизо
Йосифа
Соколский.
Старецът
Йосиф
не е могъл нито просто да прочете това словце, ако не му е било написано с едри църковни букви и ако не го е преговарел две-три недели най-малко.
Този разказ за пребиванието на
Йосифа
Соколский в Рим е основан на съобщенията, които е счела потребно да направи пропагандата.
Но старецът
Йосиф
, очевидно, не е могъл да издържи тая роля.
234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът
Йосиф
често забравяше, че новий негов сан и официален характер му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят.
161.
2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 2.15.1. Мемоари и спомени. 2.15.1.1. Тодор Икономов.
,
,
ТОМ 35
от пристигането му в Цариград и присъединяването му към унията, участието му в първото устройство на униатската община, до внезапния упадък на унията след бягството на
Йосиф
Соколски, когато и сам Т.
В Цариград той е участвувал в събранията на по-първите униати, като архимандрит Макарий,
Йосиф
Соколски, Др.
162.
2.15.1.2. Д-р Георги Миркович.
,
,
ТОМ 35
Той успял да избяга от Патриаршията със съдействието на българските еснафи и заедно с
Йосиф
Соколски и някой си на име Макарий съставили криво-ляво духовното тяло, което било нужно, за да се извърши актът на унията.
14. Невярно е и твърдението, че след като
Йосиф
Соколски се завърнал от Рим като архиепископ, църковното униатско управление минало изцяло в ръцете на духовните лица, а миряните се билй оттеглили.
Мирският съвет не е искал да се помири с това положение и Цанков застанал начело на силна опозиция срещу Пропагандата, особено след като
Йосиф
Соколски избяга в Русия и Пропагандата постави българоуниатската църковна община в още по-силно подчинение на своите органи.
15. Невярно е и твърдението на Миркович, че Тодор Икономов бил съставил правила, които определяли отношенията на униатската църковна община към папата и към католическите учреждения, с цел да я скара с католиците, но като не успял да създаде раздор между католици и униати, прибягнал бил към уговаряне на
Йосиф
Соколски да избяга в Русия.
163.
2.15.1.3. Петър Карапетров.
,
,
ТОМ 35
4. Разказът за бягството на
Йосифа
Соколски е съвършено наивен и е построен върху несъстоятелен слух за отвличането му против неговото желание (с. 185).
164.
2.15.1.6. Тодор Бурмов.
,
,
ТОМ 35
„България“, за събранията в метоха, за
Йосифа
Соколски (с.
197); разказва за бягството на
Йосиф
Соколски и последвалите събития (с.
165.
2.15.2. Стълкновение. Противодействие.
,
,
ТОМ 35
Към тая група са преминали архимандрит Макарий от Хилендарски манастир при обещание, че ще получава 2500 гроша месечно и че ще стане български патриарх; поп Тодор, комуто били обещани 1000 гроша месечина; простодушният старец
Йосиф
, игумен на Габровския манастир; неговият дякон Висарион, който бил излъган от Никола Е. Сапунов.
Раковски бе писал за
Йосифа
Соколски, че е „изумен калугер”, който уж на два пъти бил ставал католик и пак се връщал в православие, че е съвсем безкнижен, че преди да стане монах бил хайдутин и се подвизавал под името Стоян.
166.
2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.
,
,
ТОМ 35
2.15.3. РЪКОПОЛОЖЕНИЕТО НА
ЙОСИФ
СОКОЛСКИ
Архимандрит
Йосиф
, игумен на Соколския манастир при Габрово, бил родолюбив човек и следвал строго монашеско правило; но бил неук, простоват, несамостоятелен, а при това нелишен от честолюбив стремеж към владишки сан.
Архимандрит
Йосиф
през средата на 1860 г., т. е.
Попаднал в кипежа на унията,
Йосиф
Соколски не е могъл отведнъж да заеме предното място между неколцината униатски свещенослужители.
Той не е бил наивник като
Йосиф
Соколски, виждал събитията, разбирал въпросите, но нямал порядъчния живот на своя събрат285 и скоро загубил първото си място в униата.
Мисионерите предпочели полуграмотния, но със строго монашески живот архимандрит
Йосиф
и го определили за бъдещ български архиепископ.
Кардинал-префектът на Пропагандата поискал да узнае мнението на Хасун относно ръкоположението на един от двамата архимандрити - Макарий и
Йосиф
Соколски.287 Брунони и Хасун се спрели на
Йосифа
Соколски.288 Кардинал-префектът ги уведомил, че папата е съгласен той да бъде ръкоположен и назначен за архиепископ, и че сам папата ще го ръкоположи.289
Предстоящото ръкоположение на
Йосиф
Соколски за униатски владика било оповестено от печата на Пропагандата като важно събитие, за да се посочи на българския народ, че със съдействието на Рим вече се възстановява българската национална йерархия.
за Рим потеглила с френски кораб цяла депутация,290 която придружавала архимандрита
Йосифа
.
При тоя прием
Йосиф
Соколски прочел кратко слово, в което се говорело, че Римската църква някога е хранила българския народ с млякото на чистото учение; че папата е законният приемник на св.
Словото на
Йосифа
Соколски било предадено на папата, а той отговорил също с кратко слово, изразявайки радостта си.
Но удивлението дошло от едно дръзко за римските прелати възражение на
Йосифа
Соколски, което би могло да се сметне като оскърбление за високото достойнство на папата.
Йосиф
Соколски твърдо отвърнал на Боре, че над папското разрешение стои Бог.
В навечерието на ръкоположението трябвало било да се отреже малко коса от темето на
Йосифа
Соколски, за да бъде помазан със св. миро.
Йосиф
Соколски не се съгласил, като противно на източния православен обичай.
Той упрекнал
Йосифа
Соколски, че ако сега отказва подчинение, друг път би го отказал и в по-сериозни случаи, дори догматически.
Отказът на
Йосифа
бил упорит, но най-подире старецът отстъпил по силното настояване на членовете на българската делегация.
Йосиф
Соколски проявил упорита непримиримост и пред самото ръкоположение.
Папата бил определил на българския архиепископ да се даде титлата „
Йосиф
Соколски, архиепископ, апостолически викарий за българите католици”.
Според установения канонически ред на Римската църква, една кардиналска комисия се занимала с въпроса за
Йосифовото
ръкоположение и съставила декрета („Neminem latet”) по назначаването му за архиепископ и апостолически викарий на българите униати.294 Папата одобрил тоя декрет с бреве от 19 април 1861 г.295
Част от литургията била отслужена на славянски език по източен обред oj ново-ръкоположения униатски владика
Йосиф
.297
Йосиф
Соколски прочел писмено изповядване на вярата, с което приемал цялото догматическо учение на Католическата църква, признавайки първенството на римския престол и върховенството на папата като приемник на св.
Йосиф
Соколски сега повдигнал въпроса за възстановяване на българската патриаршия.
Боре, който служел за преводач, изпаднал в паника и се опитал да оправдае
Йосифа
, но папата заявил: „Един патриарх предполага архиепископи и епископи под негова юрисдикция; а вие още сте съвсем сам.
В-к „България“ от по-преди бе разгласил, че
Йосиф
Соколски ще бъде ръкоположен за български патриарх.
Дори с негодувание опровергал съобщението на Цариградски вестник и на Журнал дьо Константинопол, че
Йосиф
бил ръкоположен за владика, когато всъщност бил ръкоположен за патриарх и апостолически наместник.301 В Рим не се е мислело за патриаршеско достойнство на първия българоуниатски владика.
1861 г.,302 че
Йосиф
Соколски ще получи от папата ръкоположение като архиепископ на българите униати.
Йосиф
Соколски се завърнал в Цариград на 27 (н.
Йосиф
Соколски и българите униати направили посещение на Брунони.
Правителството не закъсняло да издаде и султански берат на
Йосифа
Соколски, в който се казвало, че той се утвърждава в архиепископското си достойнство и занапред ще ръководи църковните работи на българите, приели католичество.305 Това признаване на
Йосифа
Соколски за миллет баши създавало престиж не само нему, но и на българоуниатската община, която била поставена в благоприятните условия, каквито имала арменокатолическата община.
5-7), който бе станал униат и познавал отблизо дейците по сключването на унията, отбелязва, че
Йосиф
Соколски бил безграмотен и полудив. Т.
В доклада си за изпълнената мисия по ръкоположение на униатски свещеници Кокошкин пише, че
Йосиф
е в буквален смисъл столетник, макар и в сила и здраве, че е човек съвсем прост, малограмотен, на пръв поглед поразяващ с източната странност на своите маниери и неосвободен от старчески своеобразности и капризи (Ст.
Станимиров, Архиепископ
Йосиф
Соколски в Холм.
372 сл.) отбелязва, че архимандрит
Йосиф
бил определен за български архиепископ от Хасун.
352- 356, това слово произнесъл дякон Рафаил от името на
Йосиф
Соколски.
1861) печата и кореспонденция от Рим на Журнал дьо Константинопол по ръкоположението на
Йосифа
Соколски.
Станимиров в: Из живота и дейността на Архиепископа
Йосифа
Соколски (София, 1924, Изв. Ист.
д-во, VI, отпечатък) печата „клетвата” на
Йосиф
Соколски по време на ръкополагането му, която намерил в Архивния отдел на Народната Библиотека в София в папка с документи от архивата на д-р Селимински.
Изповядването на вярата, което
Йосиф
167.
2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията.
,
,
ТОМ 35
2.15.4. БЯГСТВОТО НА
ЙОСИФ
СОКОЛСКИ
Скоро след всички тия събития в Цариград се е заговорило за недоволството на
Йосифа
Соколски от унията.
Той имал влияние върху
Йосифа
Соколски поради предишните им връзки, но си послужил и с П. Р.
Йосиф
Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса.307
От друга страна, след завръщането на
Йосифа
Соколски в Цариград българо-униатската църква продължила набърже да се доустройва, но намесата на лазаристите мисионери и на апостолическия викарий Брунони, както и на арменокатолическия архиепископ Хасун се превърнала в попечителство и във фактическо изземване ръководството на цялото църковно униатско дело.
Но и преди римските тържества по ръкоположението и назначаването на
Йосифа
Соколски за архиепископ и апостолически наместник на българоуниатите, в Цариград вече се чували недоволните гласове на някои униати.
След завръщането на
Йосифа
Соколски от Рим вътрешните размирия в униатската община се засилили.
Подкачили били да се карат.312 Йеродякон Висарион, македонец по произход, бързо разбрал смисъла на събитията и изобличил
Йосифа
Соколски, задето в Рим се съгласил да направи изповедание на вярата, несъгласно с гледището на новите униати по тоя въпрос.
Йосиф
Соколски се оправдавал, че бил прочел изповеданието тъй, както било преведено на български от латински, без да е разбрал добре смисъла му.
Висарион със силен протест напуснал униатската община.313 Че наистина
Йосиф
Соколски в Рим е проявил някакви колебания, узнаваме и от Боре, който в своето писмо от 25 юни 1861 г.
Т. Икономов в мемоарите си изразително описва положението на унията непосредно преди бягството на
Йосифа
Соколски.
Йосиф
Соколски вече бил готов да напусне унията.
А бягството на
Йосифа
Соколски паднало като гръм и ускорило процеса на оттегляне от унията.319 Напуснали унията архимандрит
поп Христо от Троян, поп Тодор Тошков от Видин,321 поп Григорий поп Минков и Тодор Икономов, който бе станал униатски дякон под името
Йосиф
.322
След като
Йосиф
Соколски бе отстъпил от унията и бе забягнал в Русия, в страната било разпространено едно негово послание,323 в което съобщавал причините за приемането на унията и за отстъпването от нея.
Като оплаква своето заблуждение,
Йосиф
Соколски се разкайва и съветва българите, станали жертва на унията, да се откажат от нея.
Й в него се повтарят същите основни мисли на
Йосифовото
послание, а именно, че са били измамени, тъй като от тях се искало да изменят религиозните си вярвания.
168.
2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски
,
,
ТОМ 35
2.15.5. ИЗЯСНЕНИЯ ПО БЯГСТВОТО НА
ЙОСИФ
СОКОЛСКИ
Арменокатолическият примат архиепископ Хасун е бил един от първите уведомители на Пропагандата за изчезването на
Йосифа
Соколски.
Римската курия е била уведомена за пристигането на
Йосифа
Соколски в Одеса още с писмото от 14/26 юни 1861 г.
Губичич е бил уведомен от арменокатолическия архиепископ Хасун за изчезването на
Йосифа
Соколски, за което никой предварително не бил знаел.
Йосиф
Соколски бил придружен „в качеството на слуга от някой си Петко Славейков, бивш студент на Пражкия университет, български представител, също приет тук без паспорт, който сега е вече отпътувал назад”.
Славейков е придружил
Йосифа
Соколски до Одеса, без да има паспорт и по същия незаконен начин се е завърнал обратно.
За внезапното изчезване на
Йосифа
Соколски докладвал на своето Министерство на външните работи и австрийският посланик барон Прокеш.327, 328 Тоя доклад бил изпратен до префекта на Конгрегацията на пропагандата в Рим.
В него за
Йосифа
Соколски се казва, че бил старец малко интелигентен, но с почтителна външност.
Според сведенията на фон Прокеш,
Йосиф
Соколски бил посъветван от един от свещениците на неговата свита да отиде и при руския посланик княз Лобанов.
След дълъг разговор
Йосиф
Соколски се бил качил на руския кораб, стациониращ пред вилата на Лобанова, и скоро потеглил на път за Черно море, а корабът на посолството се завърнал без него.
Отначало в Цариград се било говорело за отвличане на
Йосифа
Соколски, но фон Прокеш знае, че преди два дни било дошло писмо от Одеса, което съобщавало, че
Йосиф
Соколски е пристигнал от Цариград в Одеса, дето бил приет добре и живеел при един знатен търговец на едро.
Мненията по тоя въпрос били се различавали, обаче той подчертава, че последиците от това изчезване на
Йосифа
Соколски за делото на Пропагандата били много лоши.
Фон Прокеш преценявал правилно положението след удара, който униатското движение претърпяло с бягството на
Йосифа
Соколски и отказването на почти цялото българоуниатско духовенство от унията.
Как Цариградската мисия е схващала твърде тежкия за нея случай по бягството на
Йосиф
Соколски, узнаваме от писмото на Боре, адресирано вероятно до главния началник на Конгрегацията на мисиите, и чрез него представено на папата.
В това писмо, изхождащо от Цариград, 25 юни 1861 г., Боре споделя тъгата си поради бягството на
Йосифа
Соколски.
Все пак той „много задължил” архиепископ Брунони да се споразумее с архиепископ Хасун, за да начертаят на българоуниатския архиепископ
Йосиф
линията на поведение, която трябва да следва, а и да поставят в униатската общност сигурно духовно лице, годно да просвещава българите.
„Тази предпазна мярка бе пропусната; архиепископът (
Йосиф
Соколски, б.
А двамата католически архиепископи трябвало да бъдат съветници на
Йосифа
, пък и били имали това право, понеже издръжката на българоуниатския владика и на неговият архиепископски дом идела от подаянията на папата и на западните католици.
Миряните продължавали да упражняват върху
Йосифа
влияние със съветите си.
За щастие,
Йосиф
не е могъл да задигне и чашата на папата, която пристигнала късно.
66, 24 август 1861) бе обнародвал статия „Ние имаме новини от монсиньор
Йосиф
Соколски”, в която се поддържала тезата за недоброволното му заминаване за Одеса.
Интересът към бягството на
Йосифа
Соколски продължил и по-късно.
„Съобщихме, че българският архиепископ
Йосиф
Соколски не е умрял и не се е отказал от вярата си.
поддържал противното, а именно, че
Йосиф
Соколски по собствено желание отишел в Одеса и се отказал от унията.
За отвличане на
Йосифа
Соколски се е говорело в Цариград и по-късно; дори към края на 1864 г. в.
България след спирането му, в една дописка от Татар Пазарджик бе подметнал, че Славейков бил отвлякъл
Йосифа
Соколски в Русия.
Въпросът за бягството на
Йосифа
Соколски се нуждае от някои изяснения.
Бягството на
Йосиф
Соколски било предварително обмислено в Цариград и по неговото изпълнение била постигната съгласуваност с руското правителство.
Може да се приеме, че
Йосиф
Соколски е бил и в пряка връзка с Руското посолство.333 Александър II е знаел, още преди
Йосиф
Соколски да потегли от Цариград, че той ще избяга и ще се отрече от унията.
деня след бягството на
Йосифа
Соколски, княз Лобанов от Цариград уведомил императора, че той е отпътувал вече за Одеса.334
И тъй бягството на
Йосифа
Соколски не е било инцидентно, но е могло да бъде изненадно що се отнася до внезапността на заминаването.335
В Одеса
Йосиф
Соколски е бил приет добре от църковните и правителствените власти.
Според сведения на българските дейци в Цариград, тя била влязла във връзка с някои поляци в Киев с поръка да склонят
Йосифа
Соколски да потърси покровителството на петербургския френски посланик за връщането му в Цариград.
Йосиф
Соколски обаче бе направил два опита да се завърне в Православната църква.338 Някои българи са смятали, че е добро нещо
Йосиф
Соколски да се върне и формално в Православната църква, но не и да напусне Русия, за да не се навреди на църковния въпрос.339
Йосиф
Соколски не е имал искрена убеденост в католическата вяра.
Пък и свидетелството на един от най-авторитетните католически съвременници, най-непосредният вдъхновител и ръководител (особено през подготвителния и началния периоди) на унията - Боре, не оставя никакво съмнение, че
Йосиф
Соколски не е разбирал правилно акта на унията и задълженията, които поема към Католическата църква, че той изобщо е бил колеблив човек, но държал за Православната църковна традиция, която поставял над католическата, и дори по-горе от авторитета на папата (случаите в Рим, за които пише Боре).
Единствен арменският примат архиепископ Хасун в доклада си за бягството на
Йосифа
Соколски изказва учудване, как е могъл той да го стори, като се имало пред вид, че и до последно време се бил показвал твърде привързан към Светия престол.
Но от едно такова мнение на Хасуна не може да се прави извода за безспорната привързаност на
Йосифа
Соколски към папството.
Учудването на Хасуна по-скоро е подчертан израз на изненадата му, че и до последно време е бил измамван от присторената привързаност на
Йосифа
Соколски към папството.
В католическия лагер обаче се били убедени, че
Йосиф
Соколски е отстъпил от католицизма.
За същото споменава и Брунони в своя доклад по изчезването на
Йосифа
Соколски.342
Брунони в доклада си по изчезването на
Йосифа
Соколски от 26 август 1861 г.
И в друг документ Брунони говори за отстъпление на
Йосифа
Соколски.
А според арменокатолическия примат Хасун, Аали паша щял бил дори да откаже да издаде берат за граждански началник, особено на един българин, очевидно поради бягството на
Йосифа
Соколски.346 На същото мнение е бил и специалният пратеник на папата в Цариград д’Апзон.
На забележката на Цанков, че папата е обещал на българите епископ от тяхната народност, той отговорил недвусмислено, че след измяната на
Йосиф
Соколски папата е освободен от дадената дума.
Брунони и по-късно, като дава мнението си по повод на наченатия от Пропагандата информативен процес по епископското ръкоположение на Рафаил Попов, изтъква, че българоуниатите са се чувствували унижени от крайното недоверие към тях на Светия престол вследствие отстъплението на
Йосиф
Соколски.348 А Галабер, добре запознат с българската уния, като деен участник в хода на нейните отношения с цариградската мисия на Пропагандата, през 1864 г.
пише за изчезването на
Йосифа
Соколски,349 а не за отвличане.
Един от близките сътрудници на
Йосифа
Соколски е бил дякон Рафаил Добрев Попов.
Йосифа
Соколски.350 Но в Дневника си (писан през март 1874 г.
в Солун) той отбелязва, че
Йосиф
Соколски избягал от униатската църква.351
По-късно вече, вместо за отстъпление, се говори за вярност на
Йосифа
Соколски към католицизма352 и за отвличане.353 А на 13 февруари 1865 г.
Главната конгрегация е разгледала случая
Йосиф
Соколски и е възприела тезата, че той е бил отвлечен, поради което решила да се провери чрез френското и австрийското правителство дали той е останал верен на католицизма, и в случай че е така, да се поиска неговото освобождаване и завръщането му в Цариград.354
Геров били имали много срещи с
Йосиф
Соколски и че му била предложена епископската униатска катедра в Холм, Волиния.
Известно е, че след настаняването на
Йосифа
Соколски в Киево-Печерската лавра, по поръка на руското правителство той е бил изпращан два пъти в Холм, за да извърши някои ръкоположения на тамошните униати.
Но тоя въпрос е напълно изяснен356 и не оставя никакво съмнение относно случайността на връзката на
Йосиф
Соколски с Холм, дошла по-късно.
Освен това напълно е изяснен и въпросът за изразеното на два пъти желание на
Йосиф
Соколски (вече в Киев) да бъде по законен църковен ред приет в Православната църква в архиепископския си ранг.357
Приведените свидетелства от католически произход за бягството на
Йосифа
Соколски и пристигането му в Одеса не могат да послужат като доказателство за насилно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания.
В последния смисъл те употребяват тая дума.359 Не е необходимо да се спори, че
Йосиф
Соколски е бил увещаван с родолюбиви и честолюбиви доводи.
На
Йосифа
Соколски те са подействували тъкмо защото изобщо не е бил привързан към Светия престол и защото е бил такъв колеблив наивник, какъвто Боре го е видял и го представя.
Знае се, че
Йосиф
Соколски нескрито бе търсил владишко достойнство в Цариград.360 Тоя честолюбив стремеж го бе увлякъл, чрез обещания, в унията.
Но защо
Йосиф
Соколски отива в Русия?
Трябвало е да се предполага, че както Френското и Австрийското посолства, тъй и турското правителство биха могли да окажат силно противодействие и да дезориентират
Йосифа
Соколски.
За самия пък
Йосиф
Соколски е могло да подействува убедително съображението на лична сигурност, пред вид турското покровителствено отношение към унията.
А знаем, че турското правителство е било крайно недоволно от отстъплението и бягството на
Йосифа
Соколски и поради това дълго време не се е съгласявало да даде берат за граждански началник на българоуниат.
Като вървим по пътя на вероятните предположения, би могло да се допусне още, че
Йосиф
Соколски е считал отдалечаването си от Цариград за временно.
Наистина, В Русия
Йосиф
Соколски е изпитвал носталгия и е искал да се завърне в родината си.
Даже и да се предположи (както от католическа страна се е предполагало), че
Йосиф
Соколски, завърнал се в Цариград, пак би застанал начело на униатската църква, и това не е доказателство, че бягството му е било насилно отвличане.
Не е ли обаче ясно, че от
Йосиф
Соколски би могла да се очаква и такава стъпка: да се върне в унията?
Ако би се върнал по-късно в Цариград,
Йосиф
Соколски би намерил унията не в подем, а в упадък.
Следва да се предполага, че и от българска църковна страна биха се явили може би затруднения за приемане на
Йосифа
Соколски в Православната църква в неговия епископски сан.
разказва как
Йосиф
, придружен от П. Р.
Теплов е бил осведомен за това, което е станало в дома на Лобанова, следователно може да се приеме, че за
Йосифа
Соколски е било изненадно предложението веднага, още същия ден, да замине за Одеса.
336) По пребиваването на
Йосифа
Соколски в Русия гл. Ст.
Станимиров, Архиепископ
Йосиф
Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на Православната църква.
423-446; същият: Архиепископ
Йосиф
Соколски в Холм.
Станимиров, Архи-епископ
Йосиф
Соколски и опитите му..., с.
181)
Йосиф
Соколски бил прост и почти безкнижен човек.
Йосиф
Сокол, избягна от съед. българ.
Славов, Киевският затворник
Йосиф
Соколски.
Никодим Милаш пише, че имал случай лично да разговаря с...
Йосифа
Соколски (след бягството му), който се бил горчиво разкайвал, задето приел унията (Римокатолишката пропаганда, нейното начало и сегашното й устройство.
113-120) старателно, но предубедено тълкува тия документи, с цел да намери доказателства за принудителното отвличане на
Йосифа
Соколски чрез измама или насилие.
Въобще той се мъчи да доказва предаността към католицизма на главните първи дейци на унията
Йосиф
Соколски, Драган Цанков и други (За Др.
Той се отнася с неоправдано доверие към книгата на униатския свещеник Андрей Славов, Киевският затворник архиепископ
Йосиф
Соколски.
Поради това погрешно е научното разглеждане на въпроса за бягството (или „отвличането”) на
Йосиф
Соколски да се основава на Славовите твърдения и предположения (с.
Софранов за своята теза по насилното отвличане на
Йосифа
Соколски в Русия се позовава на разказа на Радивоев (Време и живот на Търновския митрополит Илариона Макариополски, с.
Според тоя разказ, Славейков посетил
Йосифа
Соколски, представил високата си почит като на български патриарх (нарекъл го „Светейший владико”) и започнал да го уверява, че от Патриаршията българският народ не ще може да се отърве, та всички българи, заедно с владиците Илариона и Авксентия, били решили „да признаят него,
Йосифа
Соколски, за патриарх на целия народ”.
Йосиф
Соколски, „без да му мисли много-много”, забързал да отиде „на казаното място”.
Второ - според разказа,
Йосиф
Соколски бил угнетен от натурничеството на лазаристите и следователно бързо приел предложението да се отърве от тях, т. е.
Четвърто -
Йосиф
Соколски бързо-бързо приел предложението и се озовал в Буюкдере, а оттам в Одеса.
Какво остава от тезата за привързаността на
Йосиф
Соколски към светия престол, за неговата католическа убеденост?
Трудно може да се приеме, че
Йосиф
Соколски тъй просто, само след един разговор със Славейкова, се решил на една важна стъпка.
А знае се, че Славейков е уговарял с
Йосифа
Соколски въпроса за отказа му от унията.
169.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Серес се отърва от прочутия си владика, на когото беззаконията стигнаха до Патриаршията, друг град, Охрид, започна да страда от друг, по всичко по-лош владика на име
Йосиф
, който поради позорните му дела е изгонен от три епархии.
170.
5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.
,
,
ТОМ 35
Йосиф
(калугери от Лясковский манастир), Дончо и Никола Киселов.
171.
6.3.6. Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX.
,
,
ТОМ 35
Завчера в сряда 15 марта замина за Рим с французкият параход Архимандрит
Йосиф
съдружен от дяконът Рафаил и двама мирски господата Драган Цанков и Доктор Миркович.
Папа Пия IX да си ръкоположи Архимандрит
Йосиф
Архиерей на съединените Българи земи.
172.
6.3.8. Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма.
,
,
ТОМ 35
Поп Тодор е цял мой, дядо
Йосиф
на Н.
173.
6.3.11. Из „Шудрав Славейков, руски подлизник и шудрава България“
,
,
ТОМ 35
Ако не е, защо подбуден от русите той дохожда нощя да извежда дядо
Йосифа
из Униятската черква?
...Те искаха да направят добро на Русите и на себе си като туриха Славейкова да поведе дядо
Йосифа
в Одеса, но злото се изля на Българския народ, който е невинния!
174.
6.3.12. Смърт и погребение на унията в България.
,
,
ТОМ 35
Покойния дедо
Йосиф
даде смъртоносний удар на тая сбирщина, като стана и той бедний жертва, далеч от месторождението си, между чужди хора немил и недраг!
Подир деда
Йосиф
умира в тъмница затворен Никола Евтимов от Габрово, най-деятелния орган на тая пропаганда.
175.
6.15. Публикации: 1873 година. 6.15.1. Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници
,
,
ТОМ 35
Имената на осемте души, които останаха в тъмницата: г-да братя Филе и
Йосиф
п.
НАГОРЕ