Търсене в текстове за 'Ибсен'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

Западните: Шекспир, Байрон, Милтън, Оскар Уайлд, Шилер, Юго, Русо, Сервантес, Ибсен и други не са показали в творбите си, че познават тая окултна фигура.
А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът Не трябва дълго да заклинам аз - ей там шуми един, сега е той при нас. Зове те царят на мухите, на въшките и на бълхите и заповядва ти тоз час навън ка да се подадеш и тоя праг да разядеш Фауст - събужда се Нима и този път измамен бях? От предоставения на вниманието на читателя откъс от произведението „Фауст", заключението е само едно: За Пентаграмът е знаел и Йохан Волфганг Гьоте. Други титани в литературата, като че ли няма, които да са го използвали в творбите си. Нито Достоевски, нито Толстой, нито Пушкин от руските писатели са споменали нещо за него в произведенията си. Западните: Шекспир, Байрон, Милтън, Оскар Уайлд, Шилер, Юго, Русо, Сервантес, Ибсен и други не са показали в творбите си, че познават тая окултна фигура. Поне аз не съм открил това. Разбира се липсата на отражението й в произведенията им не е доказателство, че не са знаели за нея, за Пентаграма. Може да са знаели, но не са намерили подходящ случай да го покажат. За сега знаем, че само Гьоте е направил това успешно. Фигурата Пентаграм е известна още на древните Мъдреци.
към текста >>

2. 1929 година - продължение

7.V.1929 год., вторник Преди обед дадох пари на Петра да ни вземе билети за операта „Травиата", а за вечерта - за „Майстор Солней" от Ибсена.
След това се почва пак да се брои до 4 и пак назад. После пак до 5 и обратно назад се повръщат. Крачките - и така до 10. Като все по едно се прибавя. Други [упражнения]: Ръцете встрани като крила, трептение като с криле и почва ситно тропане - движение напред няколко метра и после все с тропане ситно бързо пак назад - обратно значи и все ръцете трептят - това много пъти. 7.V.1929 год., вторник Преди обед дадох пари на Петра да ни вземе билети за операта „Травиата", а за вечерта - за „Майстор Солней" от Ибсена. Следобед Еленка се среща с Учителя, Който разбрал, че тя ще ходи в града и я поощрил, като й казал: „Върви! " Понеже преглеждах цигулката й, за да открия причината на бръмченето, но не успях. Дойде Кръстю, също не успя. Закъсняхме за града. Потеглихме, но Еленка през всичкото време бягаше след мене, дотолкова, че вир вода бе станала, а че и ми се кара, защо съм закъснял, а аз рекох да се поизбръсна.
към текста >>

Вечерта гледахме „Майстор Солней" от Ибсена, но я играха руска трупа, та нищо не разбрахме и в третото действие си отидохме - безцелно стоене.
Потеглихме, но Еленка през всичкото време бягаше след мене, дотолкова, че вир вода бе станала, а че и ми се кара, защо съм закъснял, а аз рекох да се поизбръсна. Но успяхме и влязохме. С по 50 лева билети. А „Травиата" заслужава да се види, защото е хубава по съдържание и смисъл, красива по стил и с превъзходна музика. Трагедията е покъртителна, а особно хубаво играеше актрисата Виолета Валери, играна от Е. Йовович. Вечерта гледахме „Майстор Солней" от Ибсена, но я играха руска трупа, та нищо не разбрахме и в третото действие си отидохме - безцелно стоене. Като [се] завърнахме, приказвахме си с Еленка много, дойде и брат Боев. Сега видяхме колко е важно човек езици да знае и разбира. Станах рано. Ходих на чешмичката за вода. След това - школа.
към текста >>

3. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена.
В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името „Уран”, защото ритъмът на техните много сложни прояви в земния живот съвпада с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче, и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
към текста >>

Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм.
Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче, и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество.
към текста >>

Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото.
Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче, и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, „който живее без закон”.
към текста >>

За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
Както, обаче, и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, „който живее без закон”. Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност „живее според оня жив закон, който е написан в душата му”.
към текста >>

4. 29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата”

ГЕОРГИ РАДЕВ

В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена.
В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името Уран, защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпада с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обяснят нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип.
към текста >>

Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм.
Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обяснят нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип. На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно.
към текста >>

Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото.
Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обяснят нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип. На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения се израждат в ексцентричност.
към текста >>

За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
Както, обаче и да се обяснят нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип. На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения се израждат в ексцентричност. Свободата надуха, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред.
към текста >>

5. 23. КОЙ Е СВРЪХЧОВЕК?

Ницше - вдъхновителят на модерната литература, поведе след себе си плеяда художници на перото: Ибсен създаде своя свръхчовек - своя многоли-чен свръхчовек във формата и съдържанието на Брандта, на Нора, на Боркма-на; Хамсун - своите Нагел и Глана; Пшибишевски - в героя на своя Ното 5ар1епз; Арцибашев - в своя Санин... Няма повече да изброявам... И днес има толкоз типове на свръхчовека, колкото и различни подстъпи към идеала за свръхчовека, формиран в мировъзрението на художника или у даден индивид... Като правя бегло тези разсъждения, казвам: понятието за свръхчовека е разтегливо и като тъй, то няма своя форма, нито определено съдържание и смисъл.
Едни взеха максималната интелигентност у човека като мерило за свръхчовечество; други - максималното сърце (доброта); трети - максималната воля, независимо в какво направление, положително или отрицателно. И ето, наред с Тамарлана, Александра Великий и Наполе-она - изтребители на човечеството - подредиха и Мойсея, Буда, Конфуция, Христа, Толстоя: антиподите станаха свръхчовеци. Всеки почна да вижда «свръхчовека» в образа на своя идеал. За военния Наполеон беше свръхчовекът; за учения - Едисон; за моралиста - великите учители; за нашата младеж-Ботев, Левски, Делчев. Кой беше правият, и кой сега е прав? Ницше - вдъхновителят на модерната литература, поведе след себе си плеяда художници на перото: Ибсен създаде своя свръхчовек - своя многоли-чен свръхчовек във формата и съдържанието на Брандта, на Нора, на Боркма-на; Хамсун - своите Нагел и Глана; Пшибишевски - в героя на своя Ното 5ар1епз; Арцибашев - в своя Санин... Няма повече да изброявам... И днес има толкоз типове на свръхчовека, колкото и различни подстъпи към идеала за свръхчовека, формиран в мировъзрението на художника или у даден индивид... Като правя бегло тези разсъждения, казвам: понятието за свръхчовека е разтегливо и като тъй, то няма своя форма, нито определено съдържание и смисъл. Това понятие е само идеал и е равно далече от всекиго «както от май-муната-до човека»... И има толкоз понятия за свръхчовека, колкото и мнения по всеки мъглив въпрос, който се свършва в далечината на човешкото знание. Защото качествата, които Ницше даде за «свръхчовека», те са днес непознаваеми от човешката психология, нито още й принадлежат. Като правя горното разсъждение, оставам на мнението, че въпросът -поставен и задаван в този вид - никого не ще доведе до нищо, защото понятието «свръхчовек» днес-за-днес е без реално значение, инак в литературата ясно биха се установили върху неговата форма, съдържание и смисъл точно тъй, както здраво са се установили върху понятията: господар, слуга, буржоа, пролетарии - положения, ясни със своите материални признаци. Свободомислящ
към текста >>

6. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Но нищо не разбирам - и те са мъчни като „Федон” от Платон и като драмите на Ибсен.
59-334 (спомените й), сн. 11-24] и в дневна, и във вечерна гимназия. И тя ми подарява няколко беседи и ме кани във вечерната гимназия. Но не съм ли вече стара да се уча!? Подвързах си красиво „Съкровище на смирените” и другите книжки, които ми подари Той. Но нищо не разбирам - и те са мъчни като „Федон” от Платон и като драмите на Ибсен. Но все пак ги нося със себе си и колчем седна в градската градина, разгръщам ги, чета, ако и да не ги разбирам. Но както разбрах „Федон”, така ще разбера и тия, но иска четене. Най-после Цаню ме заведе при майка си. Старата жена ме прие много любезно. Говори ми за Него.
към текста >>

7. Съдържание

Предговор на книгата на Ибсен, Хенрик. Бранд.
Мост към бъдещето, социална драма. Севлиево: книгоизд. Братство, [1946]. 48 с. 5. Подбрани преводи на Сава Калименов. 5.1. Предговор на книгата на Ибсен, Хенрик. Бранд. драматична поема в 5 действия. Севлиево: Ив. Калименов, [1921]. 184 с. 5.2. Предговор на книгата на Лодж, Оливър Дж.
към текста >>

8. 37. Първата отпечатана книга

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Добре, ама тогава на мен ми попадна Ибсен, понеже на руски има пълно събрани съчинения на Ибсен и аз вместо на Достоевски, спрях се на Ибсеновата „Бранд”.
Защото той макар, че е един голям, интелигентен, много буден човек изобщо се блъска така с мисълта си в най-отрицателни такива мисли, разбирания, идеи и в самия си практически живот така си остава в подземието. B.К.: И ти решаваш да го издаваш. С.К.: Аз го преведох, преведох го като повест на Достоевски, тя на български е издадена. Аз я преведох, обаче, кой знае защо не ми е дошло на ума да я издам, когато имахме вече богати възможности да издаваме. Така е захвърлена, останала. Добре, ама тогава на мен ми попадна Ибсен, понеже на руски има пълно събрани съчинения на Ибсен и аз вместо на Достоевски, спрях се на Ибсеновата „Бранд”. От Ибсен, който беше тогаз навсякъде по света много известен, защото играеха негови драми, защото той освен стихове е писал и много драми. Той е главно драматург. В.К.: Значи това е първата книга, която сте напечатал от Ибсен. Коя книга беше? С.К.: Аз като имах тез две книги от Достоевски „Записки от подземието" и „Бранд” от Ибсен, спрях се на „Бранд”.
към текста >>

От Ибсен, който беше тогаз навсякъде по света много известен, защото играеха негови драми, защото той освен стихове е писал и много драми.
B.К.: И ти решаваш да го издаваш. С.К.: Аз го преведох, преведох го като повест на Достоевски, тя на български е издадена. Аз я преведох, обаче, кой знае защо не ми е дошло на ума да я издам, когато имахме вече богати възможности да издаваме. Така е захвърлена, останала. Добре, ама тогава на мен ми попадна Ибсен, понеже на руски има пълно събрани съчинения на Ибсен и аз вместо на Достоевски, спрях се на Ибсеновата „Бранд”. От Ибсен, който беше тогаз навсякъде по света много известен, защото играеха негови драми, защото той освен стихове е писал и много драми. Той е главно драматург. В.К.: Значи това е първата книга, която сте напечатал от Ибсен. Коя книга беше? С.К.: Аз като имах тез две книги от Достоевски „Записки от подземието" и „Бранд” от Ибсен, спрях се на „Бранд”. Сега, защо съм така постъпил, то е минало, но така се спрях на нея, преведох я също на руски, щото оригинала беше руски, нямаше други, от него се ползвах.
към текста >>

В.К.: Значи това е първата книга, която сте напечатал от Ибсен.
Аз я преведох, обаче, кой знае защо не ми е дошло на ума да я издам, когато имахме вече богати възможности да издаваме. Така е захвърлена, останала. Добре, ама тогава на мен ми попадна Ибсен, понеже на руски има пълно събрани съчинения на Ибсен и аз вместо на Достоевски, спрях се на Ибсеновата „Бранд”. От Ибсен, който беше тогаз навсякъде по света много известен, защото играеха негови драми, защото той освен стихове е писал и много драми. Той е главно драматург. В.К.: Значи това е първата книга, която сте напечатал от Ибсен. Коя книга беше? С.К.: Аз като имах тез две книги от Достоевски „Записки от подземието" и „Бранд” от Ибсен, спрях се на „Бранд”. Сега, защо съм така постъпил, то е минало, но така се спрях на нея, преведох я също на руски, щото оригинала беше руски, нямаше други, от него се ползвах. И я преведох, понеже тя е една книга с една духовна насоченост. Героят на книгата Бранд е един човек, който, неговия лозунг е „всичко или нищо”, според него човек трябва абсолютно всичко да жертвува за Божието дело, да кажем с по-прости думи или за тази духовна отдаденост на човечеството, всичко абсолютно, от най-близкото дето се казва и жена, и деца, и баща, и син, всичко да се отрече, само да служи на Бога.
към текста >>

С.К.: Аз като имах тез две книги от Достоевски „Записки от подземието" и „Бранд” от Ибсен, спрях се на „Бранд”.
Добре, ама тогава на мен ми попадна Ибсен, понеже на руски има пълно събрани съчинения на Ибсен и аз вместо на Достоевски, спрях се на Ибсеновата „Бранд”. От Ибсен, който беше тогаз навсякъде по света много известен, защото играеха негови драми, защото той освен стихове е писал и много драми. Той е главно драматург. В.К.: Значи това е първата книга, която сте напечатал от Ибсен. Коя книга беше? С.К.: Аз като имах тез две книги от Достоевски „Записки от подземието" и „Бранд” от Ибсен, спрях се на „Бранд”. Сега, защо съм така постъпил, то е минало, но така се спрях на нея, преведох я също на руски, щото оригинала беше руски, нямаше други, от него се ползвах. И я преведох, понеже тя е една книга с една духовна насоченост. Героят на книгата Бранд е един човек, който, неговия лозунг е „всичко или нищо”, според него човек трябва абсолютно всичко да жертвува за Божието дело, да кажем с по-прости думи или за тази духовна отдаденост на човечеството, всичко абсолютно, от най-близкото дето се казва и жена, и деца, и баща, и син, всичко да се отрече, само да служи на Бога. Туй е, което той проповядва на своето паство там в Норвегия, понеже Ибсен е норвежец, нали и тая е основната идея на героя на тази книга „Бранд”. Мен ми хареса туй положение така, щото и аз бях до тогаз напълно максималист, и аз бях пак максималист, както в течението на анархистите, така запазвах тоя дух така на всеотдайност да смятам, че човек всичко трябва да даде, абсолютно всичко, да се отрече напълно от себе си.
към текста >>

Туй е, което той проповядва на своето паство там в Норвегия, понеже Ибсен е норвежец, нали и тая е основната идея на героя на тази книга „Бранд”.
Коя книга беше? С.К.: Аз като имах тез две книги от Достоевски „Записки от подземието" и „Бранд” от Ибсен, спрях се на „Бранд”. Сега, защо съм така постъпил, то е минало, но така се спрях на нея, преведох я също на руски, щото оригинала беше руски, нямаше други, от него се ползвах. И я преведох, понеже тя е една книга с една духовна насоченост. Героят на книгата Бранд е един човек, който, неговия лозунг е „всичко или нищо”, според него човек трябва абсолютно всичко да жертвува за Божието дело, да кажем с по-прости думи или за тази духовна отдаденост на човечеството, всичко абсолютно, от най-близкото дето се казва и жена, и деца, и баща, и син, всичко да се отрече, само да служи на Бога. Туй е, което той проповядва на своето паство там в Норвегия, понеже Ибсен е норвежец, нали и тая е основната идея на героя на тази книга „Бранд”. Мен ми хареса туй положение така, щото и аз бях до тогаз напълно максималист, и аз бях пак максималист, както в течението на анархистите, така запазвах тоя дух така на всеотдайност да смятам, че човек всичко трябва да даде, абсолютно всичко, да се отрече напълно от себе си. Това е основната мисъл на книгата, основната мисъл на идеите на Бранд, който е протестантски пастор в някакъв норвежки град, обаче иска от хората никаква милост, никаква отстъпка, никакво оправдание. Човек трябва да живее само за Бога, за нищичко друго, това е идеята на книгата. Тя и първата книга, която издадох в Севлиево и я преведох аз. И нали баща ми се съгласи така да поръча хартия, нужното количество хартия, нали те идват търговски пътници там, като дойде пътника взема поръчка.
към текста >>

Спомням си след много години, може би след 30-40 години Тошев веднъж идва при мене и вика: „Ей, абе Ибсен, той бил окултист бе!
Доста по-възрастен от моя баща, обаче до там се е бил добрал и затуй моя баща е дал на него, тоя дядо Гошо за книгата „Бранд" да се произнесе, щото моя баща, чувствал е, че не може сам да прецени, а онзи се е произнесъл отрицателно в смисъл, че това са сбъркани работи. Обаче, гледай друго нещо има тука съвсем, което аз бях написал в един предговор. Книгата е с мой предговор, макар, че подпис няма никакъв на предговора, нито на преводача, така беше. Само годината и града, когато е издадено. Нито за преводач се писах, нито като автор на този предговор. Спомням си след много години, може би след 30-40 години Тошев веднъж идва при мене и вика: „Ей, абе Ибсен, той бил окултист бе! " -казва на мене. Викам: „Защо? " - „А-а, ама тоз предговор дето го е написал Ибсен, то си личи, че е окултист". ВК.: Ама ти не му казваш, мълчиш. С.К.: Казвам му, аз съм го написал и той си прехапа устните така, нали Тошев.
към текста >>

" - „А-а, ама тоз предговор дето го е написал Ибсен, то си личи, че е окултист".
Само годината и града, когато е издадено. Нито за преводач се писах, нито като автор на този предговор. Спомням си след много години, може би след 30-40 години Тошев веднъж идва при мене и вика: „Ей, абе Ибсен, той бил окултист бе! " -казва на мене. Викам: „Защо? " - „А-а, ама тоз предговор дето го е написал Ибсен, то си личи, че е окултист". ВК.: Ама ти не му казваш, мълчиш. С.К.: Казвам му, аз съм го написал и той си прехапа устните така, нали Тошев. Повече не продължихме. То се схваща така. Той като окултист така.
към текста >>

Сега виж какво, то не трябва да се разпространяват тия неща, но то е първия ми опит в този предговор, пък и първото печатано нещо от мене, което беше доста голямо и който беше така издържан, поддържана именно тази духовна линия на Ибсен и специално на правдата, тази една как да кажа безкомпромисно отдаване стремежа към един идеал, горе-долу в тази насока.
Та аз, ако я намеря книгата ще ти дам. В.К.: Значи пълен крах, финансов. С.К.: Е, виж какво, туй за мене никак не е било важно, защото аз я разпратих на книжарите, имах списък на книжарите. понеже баща ми получаваше „Книжарска дума", вестника на книжарите и там бяха дали пълен списък на книжарите, аз разпратих и много малко са, които пратих, парите дори потънаха повечето. Както и да е. Сега виж какво, то не трябва да се разпространяват тия неща, но то е първия ми опит в този предговор, пък и първото печатано нещо от мене, което беше доста голямо и който беше така издържан, поддържана именно тази духовна линия на Ибсен и специално на правдата, тази една как да кажа безкомпромисно отдаване стремежа към един идеал, горе-долу в тази насока. Млад съм бил и нали много силно съм го изразил. Сега. това беше първото. Аз като се върнах от трудовата повиност. В.К.: Колко време стояхте там? С.К.: В трудовата?
към текста >>

9. VIII. ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ.

Публикации

Предговор на книгата на Ибсен, Хенрик. Бранд.
Мост към бъдещето, социална драма. Севлиево: книгоизд. Братство, [1946]. 48 с. 5. Подбрани преводи на Сава Калименов. 5.1. Предговор на книгата на Ибсен, Хенрик. Бранд. драматична поема в 5 действия. Севлиево: Ив. Калименов, [1921]. 184 с. 5.2. Предговор на книгата на Лодж, Оливър Дж.
към текста >>

10. 5. Подбрани преводи на Сава Калименов. 5.1. Предговор на книгата на Ибсен, Хенрик. Бранд. драматична поема в 5 действия. Севлиево

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

ПРЕДГОВОР НА КНИГАТА Ибсент, Хенрик. Бранд.
5. ПОДБРАНИ ПРЕВОДИ НА САВА КАЛИМЕНОВ 5.1. ПРЕДГОВОР НА КНИГАТА Ибсент, Хенрик. Бранд. драмарична поема в 5 действия, [прев. от англ. Сава Калименов]. Севлиево: Ив. Калименов, [1921].
към текста >>

11. 2. Писмо до Стефка Калименова (20.04.2001 /12.08.2001).

ТВОРЧЕСКИЯТ ДУХ, ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ И САВА КАЛИМЕНОВ / авт.- състав. Вергилий Кръстев

Първата книга, която е превел Сава Калименов и която е издал е „Бранд” от Хенрих Ибсен.
Тя е запазена и я има. Виждал съм я. Вместо нея, е публикувана статията „Нагоре”. 6. Горните статии могат да бъдат извадени на ксерокс и да ми се предадат, за да ги публикувам. А може да ми дадете аз да ги изкарам на ксерокс. 7. Първата книга, която е превел Сава Калименов и която е издал е „Бранд” от Хенрих Ибсен. Отпред има един предговор от Сава Калименов, който искам да ми се извади на ксерокс и да ми се предаде, за да го публикувам. 8. Ако не можете да ги извадите на ксерокс, то това аз мога да направя, като ви върна оригиналите, след като си свърша работата с тях. 9. Освен горния цитиран материал, искам да ми предадете снимки, а именно: а) Снимки на рода, на бащата и майката на Сава Калименов, общи и единични. б) Снимки на Сава Калименов със семейството му - жена му и двете му деца, които висят на стената в голямата стая на вилата в Горна баня. в) Снимки на Савата като млад и в различни възрасти.
към текста >>

0.72394299507141