НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
137
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със
зъби
и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.
Каквото искаш - това ще намериш. Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе. Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители.
И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със
зъби
и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.
Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек. Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя.
към текста >>
2.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек.
към текста >>
3.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без
зъби
и нокти, за да ти служи за добро.
И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии. Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял.
Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без
зъби
и нокти, за да ти служи за добро.
И сега Аз присъствувам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост. Ставай и лягай с тая мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да се не утегчава сърцето ти.
към текста >>
4.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Седя в затвора и всички като ме погледнат скърцат с
зъби
.
Обаче да знаете какъв зор виждаха тия коне. Че скачаха, че рипаха, че цвилеха, но камшиците плющяха върху тях и пяна излизаше от кожите им, но накрая овършаваха хармана. Това продължаваше по 10-15-20 дни. И българите казваха тогава „Който пашитен кон се хване, той вършее". Та аз сега бях този пашитен кон, когото хванаха да вършее чужд харман.
Седя в затвора и всички като ме погледнат скърцат с
зъби
.
Сърбите озлобени към нас. Псуват ме и ми викат „бугараш". На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне. Беше полковник. До него дойдоха книжата на следствието.
към текста >>
5.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със
зъби
, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве.
Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение.
От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със
зъби
, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве.
А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива.
към текста >>
6.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил
зъбите
, че череши ще се ядат този път.
Запитва наш Генчо продавача: „Колко ги даваш тия череши? " „30 стотинки за кило", отвръща гордо продавача и си засуква мустаците. Генчо стои пред черешите и размишлява: „Ако купя черешите, няма да купя хляб и няма какво да ям. Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката.
Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил
зъбите
, че череши ще се ядат този път.
Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож. Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив. Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви. Ами сега.
към текста >>
7.
40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Момчето трепери,
зъбите
му тракат.
Тук всичко е възможно. Поставиха го това момче при мен в килията, защо и аз не зная. А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала. Бе зима, студено и нямаше печка. Голям студ.
Момчето трепери,
зъбите
му тракат.
Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика.
към текста >>
8.
46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и
зъбите
на триглавия змей.
Истинска битка! Един път двама, друг път трима следователи, които ме поставят на кръстосан разпит. Но за мен отговорът е готов и аз не бързам да отговарям. Аз мълча, правя се, че мисля, повтарям въпросите им на глас и отговарям точно. Жестока битка с триглав змей и то с голи ръце.
Само сила изпратена от Небето ме вдигна на крака и ме обгради с броня срещу ноктите и
зъбите
на триглавия змей.
към текста >>
9.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити
зъби
, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше.
Той устройва всичко. Той те люби. „Ще изпроводя духът си". Това са Божиите служители. 8. Видях в живота си двама богати хора, които в охолството си и поради суетност, поискаха да се позабавляват с Братството, да го иронизират.
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити
зъби
, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше.
А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме.
към текста >>
10.
XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Под думата „вълци" се разбира пак хора, които са със скрити
зъби
и нокти, които не разсъждават, а само дращят и хапят.
Те са петдесет юбилейни, ликвидационни години. Не се смущавайте от последствията. Никой сега не може да измени Божия път. Всички ще минат седем пъти през огън и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят.
Под думата „вълци" се разбира пак хора, които са със скрити
зъби
и нокти, които не разсъждават, а само дращят и хапят.
Това не са човеци, а вълци. Всички досегашни учения като мохамеданство, будизъм, теософия и формалното проявление на всички религии си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото учение, Христос който ще ви възкреси. Сега вие ще попитате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете. Това зависи от Бога Отца.
към текста >>
11.
XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук се подразбира под думата „вълци" пак хора, които са по природа вълци със скрити
зъби
и нокти, които като хора не разсъждават, а само дращят и хапят.
е започнало съденето на света и ще продължава до 21 век. Не се смущавайте от последствията. Никаква сила не може да измени Божият план. Всички ще минат седем пъти през огън и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят.
Тук се подразбира под думата „вълци" пак хора, които са по природа вълци със скрити
зъби
и нокти, които като хора не разсъждават, а само дращят и хапят.
Всички досегашни умения като Християнство, будизъм, мохаме-данство, теософия и пр., в тяхната формална външна страна си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Мовото Учение на Христа, което ще ви възкреси. През целия този двадесети век ще бъде съденето на света. В двадесет и първия век ще се възстанови Царството Христово на земята. Ангелът на Благовестието, който' оси Новото Учение е ангел ЕЛОХИЛ, ангел на Завета Господен.
към текста >>
12.
5.06. Чудесата
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ще я повдигнете на възглавница, ще й дадете гореща вода и с лъжичка да изпие една чаша." Ние се впуснахме и двете да целуваме ръцете на Учителя, но от бързината, вместо да целунем ръцете Му, със
зъбите
си Му ударихме ръката.
„Е, защо толкова треперите? Защо сте толкова ядосани? Майка ви е добре! " „Но, Учителю, ние сме уплашени." „Майка ви е добре. Тичайте при нея, та да кажете на лекаря да не слага инжекция.
Ще я повдигнете на възглавница, ще й дадете гореща вода и с лъжичка да изпие една чаша." Ние се впуснахме и двете да целуваме ръцете на Учителя, но от бързината, вместо да целунем ръцете Му, със
зъбите
си Му ударихме ръката.
Учителят се усмихна. У дома лекарят го виждаме, че е готов да слага инжекцията на майка ми. Брат ми, като вижда какво е положението с май-ка ми, извиква двама лекари. Казали му, че трябва да се сложи инжекция. Брат ми не се съгласил.
към текста >>
13.
5.34. Кучето
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави
зъби
." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша.
Лежи там, не мърда, не шава. А защо се е завряла под леглото на Учителя, само тя си знае. Учителят влиза в стаята, и макар че покривката на леглото Му била спусната до долу, Той е забелязал, че има човек под леглото. Излиза навън и казва на Игнат Котаров: „Под леглото ми се е завряло едно куче. Това куче да го изхвърлиш навън.
Но внимавай, да не те ухапе, защото има здрави
зъби
." Игнат кимнал с глава и казал: „Учителю, аз от куче не се плаша.
Но за всеки случай ще взема една тояга, та ако ръмжи, да му завра тоягата в устата." Игнат намира подходяща тояга и леко запристъпвал към леглото на Учителя. Внимава и държи тоягата здраво в ръцете си, защото под леглото има куче, което хапе. Повдига с тоягата покривката на леглото, полека се навежда, за да види колко е голямо кучето и какво да види - Катя Грива под леглото. Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"!
към текста >>
И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със
зъби
ръката му.
Завряла се и лежи по корем. Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля.
И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със
зъби
ръката му.
Той си спомня думите на Учителя, че това куче има зъби и много лошо хапе. И веднага слага напреко тоягата в устата й. И вместо да му захапе ръката, тя захапва тоягата. А Игнат е здрав и много як. Извлича я, умирява я и я извежда от стаята, а Учителят стои навън на пейката и наблюдава как се развиват нещата.
към текста >>
Той си спомня думите на Учителя, че това куче има
зъби
и много лошо хапе.
Игнат й казва: „Ей, куче, излизай бързо изпод леглото, че като те млатна с тоягата, свитки ще ти излезнат пред очите"! А Катя лежи и ръмжи като истинско куче. Игнат я леко сръгва с тоягата. Тя протяга ръка, за да махне тоягата, а той бързо я хваща за ръката и я изтегля. И в този момент Катя се навежда и се опитва да захапе със зъби ръката му.
Той си спомня думите на Учителя, че това куче има
зъби
и много лошо хапе.
И веднага слага напреко тоягата в устата й. И вместо да му захапе ръката, тя захапва тоягата. А Игнат е здрав и много як. Извлича я, умирява я и я извежда от стаята, а Учителят стои навън на пейката и наблюдава как се развиват нещата. Накрая нарежда на Игнат: „Отведи я у дома и я сложи да си легне на нейното легло!
към текста >>
14.
5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Иска да каже нещо, обаче няма
зъби
и фъфли.
След пет години го пускат. Идва той у нас и звъни на вратата. Излизам и гледам, че един човек ми се усмихва. Гледам го - циганин. Чудя се, какво търси тук този циганин.
Иска да каже нещо, обаче няма
зъби
и фъфли.
Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене. Но комунистите ми извадиха с клещи зъбите и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила. Било е ужас. Имало е един голям насип, карали са по него да се изкачват затворниците.
към текста >>
Но комунистите ми извадиха с клещи
зъбите
и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила.
Гледам го - циганин. Чудя се, какво търси тук този циганин. Иска да каже нещо, обаче няма зъби и фъфли. Накрая се засмя: „Не ме ли познаваш? Аз съм Тошко Лулчев и ида от Белене.
Но комунистите ми извадиха с клещи
зъбите
и затова не мога да говоря." Аз го приех у дома и той започна да ми разказва своите патила.
Било е ужас. Имало е един голям насип, карали са по него да се изкачват затворниците. Щом се качи затворникът върху насипа, гърмят с пушка и го убиват, и онзи пада от другата страна мъртъв. Слагат го в чувала и после в дупката. Един ден изпращат и Тошко нататък по насипа.
към текста >>
Оставиха ме жив, но ми извадиха
зъбите
с клещи.
Грабна ме и ме свали надолу. Тези стрелят, но вече във въздуха, а аз съм от другата страна на насипа. Така останах жив. Решиха, че това наказание не ми е малко, да видя как умирам. Така останах жив.
Оставиха ме жив, но ми извадиха
зъбите
с клещи.
Защо съм дошъл при тебе? Знам, че ти си смела. Има една работа, която искам да свършим заедно. Преди да си замине Учителя в Мърчаево, Той каза на руснака Владо да издълбае с длето от камък две ръце, които се здрависват. Та това да бъде дружбата между България и Съветска Русия.
към текста >>
Пет години съм в концлагер, извадиха ми
зъбите
и сега искам да намеря тези ръце и да ги разделя.
Аз не позволявам". Но Учителят го отстранява с ръка, казва му да си върви по пътя и после ги зазидат тези ръце с Владо. А Лулчев беше с германците. После ми се яви във видение брат ми Любомир Лулчев, когато си отървах кожата, и ми каза: „Отиди в Мърчаево да извадиш тези ръце и с длето да ги разделиш! " Ето, аз също пострадах от комунистите.
Пет години съм в концлагер, извадиха ми
зъбите
и сега искам да намеря тези ръце и да ги разделя.
Хайде, да отидем заедно." Аз стоя изумена и не мога да проумея нищо. Разказах на брат ми Иван, а той скочи: „В никакъв случай, ще ви хванат, ще ви затворят и ще ви убият двамата. Освен това, това е решение на Учителя. Как ще разрушите тези ръце, които се здрависват България и Русия, когато е решение на Учителя." Аз не се съгласих с Тошко. Изминаха една-две години.
към текста >>
15.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В заключение, на конгреса той им казал следните думи: „Давам ви власт да лъжете всички народи по цялото земно кълбо, но който се опита мен да излъже -
зъбите
му ще избия, челюст няма да остане".
При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет. Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда. Преди 2000 години тарторът на тарторите събрал всички свои подведомственици на конгрес. На този конгрес присъствали всички йерархии на Луцифер, на Велзевула, на Белиал и на Сатана.
В заключение, на конгреса той им казал следните думи: „Давам ви власт да лъжете всички народи по цялото земно кълбо, но който се опита мен да излъже -
зъбите
му ще избия, челюст няма да остане".
След като дал тези нареждания и приключил конгреса, той се качил на планината и седнал на една скала. В този момент минава край него Исус от Назарет. Тарторът на тарторите му казал: „Ето, аз изпратих всички мои служители да лъжат народите по цялата планета. Всички тези земни царства са мои. Аз ще ти ги подаря, ако ти ми се поклониш".
към текста >>
16.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със
зъби
.
Борис вдига големите си ръце и казва: „Такава книга едва ли може да излезе след хиляда години." На следващия път, когато се събира просветният съвет, Боян и Борис поднасят на всеки член от съвета по една книга. Подаряват я и като им ги подариха книгите, то направиха от тях най-големите си врагове. Всички изпадат в ужас. Как е възможно, преди една седмица Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни. Голяма реакция, голям шум, големи критики и страхотен хаос.
Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със
зъби
.
Всеки мисли, че е пръв над останалите. Главната агитаторка на този смут беше жената на Славянски - Люба. Всички интелектуалци смятаха, че са пренебрегнати, излъгани и измамени. След като взех разрешение за печат, след една година излезе книгата. Корекциите правихме с Боян Боев заедно.
към текста >>
17.
6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Обаче в
зъбите
му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели.
Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина. Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле.
Обаче в
зъбите
му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели.
Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки.
към текста >>
18.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА
,
,
ТОМ 5
Като се погледнах в огледалото не можах да се позная, но стиснах със
зъби
и тръгнах немила-недрага като съдран чувал през града, вървя и отивам при Учителя.
А аз съм в стари дрехи, избелели изобщо съм със смачкан фасон. Оглеждат ме, поздравяват ме, но аз с вдигната глава минавам и заминавам и не им обръщам внимание и отивам на беседа при Учителя. Като се върнах у дома беше настанала цяла олелия, че съм излезнала с тези дрехи и съм ги направила за посмешище пред света. Аз им казвам, че за мен това е без значение. Следващият път скриват и заключват и тези дрехи, но аз намирам още по-стара рокля и още по-скъсана, надявам я и излизам с нея.
Като се погледнах в огледалото не можах да се позная, но стиснах със
зъби
и тръгнах немила-недрага като съдран чувал през града, вървя и отивам при Учителя.
Той ме поглежда и ме пита: „Какво има да каже градската госпожица? " и прихна да се смее. Аз вече не бях онази градска госпожица със свръх модерните и скъпи рокли, аз бях вече една обикновена Пепеляшка, че нещо и повече - бях съдран чувал и половина. В очите ми сълзи и разказвам на Учителя всичко от начало до край, че ми крият дрехите, за да не ходя на беседа. Смехът на Учителя беше изчезнал, той вече ме гледаше сериозно и строго.
към текста >>
19.
10. БОЛНИЯТ ЗЪБ
,
,
ТОМ 5
Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на
зъбите
, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без
зъби
отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно.
Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува.
Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на
зъбите
, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без
зъби
отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно.
А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар.
към текста >>
20.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в
зъбите
на някой вълк.
Да замръкне жена в градинката на пейката означаваше падение човешко и падение скверно. Отидох при тези познати, те ме приеха, сложиха ми да пия чай. Точно в 21 часа, в който казах на Учителя, че ще отида в Градската градина и ще седна на онази пейка на падението и на отчаянието, точно в този час и минута телефонът иззвъня, позвъни се и баща ми и майка ми се обадиха по телефона и ми казаха да се връщам у дома. Те ме бяха търсили по телефона в своите близки познати. Аз се завърнах, но не казах нито дума.
Аз не се завърнах като загубена овца избягала от стадото и се върнала отново, за да не попадне в
зъбите
на някой вълк.
Не, аз вече бях решила и бях предала съдбата си в ръцете на Бога в лицето на Учителя и знаех, че той по своите неведоми пътища и чрез своето познание, което имаше и чрез своята власт, която той прилагаше можеше да промени решението на родителите ми, за да ме вземат обратно. Това и стана. Това беше моя победа. Това бе победа на Учителя, това бе спасение на една душа от едно бъдещо отклонение и спасяване на един дом от разруха и разрушение. На следващия ден отидох да благодаря на Учителя, той ми каза: „Ти си свързана с духове близки на вашето семейство.
към текста >>
21.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
" Аз кимнах с глава, че съм ги видяла, но не можех да отворя уста от уплаха,
зъбите
ми тракаха и от студ, и от уплаха и от небивалото сражение горе над главите ни и от онзи свят, който воюваше и където станах неволна зрителка на онзи невидим за нас свят.
Ето нещо такова подобно и аз виждах - фучеха, преминаваха над нас тези великани, понякога се заглеждаха върху нас, понякога воюваха помежду си, изпращаха залпове светкавици един срещу други. Аз бях в средата на това сражение. Горе се воюваше, водеше се битка, а ние долу бяхме се сгушили на земята, оглеждахме се уплашено, но се крепяхме вътрешно, че бяхме в непосредствена близост до Учителя. Та ококорено наблюдавах всичко, обзе ме вече голям страх, обръщам се към Учителя, търся го с поглед, намирам го и повдигам очи към него. Той се усмихна и каза: „Видя ли ги?
" Аз кимнах с глава, че съм ги видяла, но не можех да отворя уста от уплаха,
зъбите
ми тракаха и от студ, и от уплаха и от небивалото сражение горе над главите ни и от онзи свят, който воюваше и където станах неволна зрителка на онзи невидим за нас свят.
След като кимнах с глава, падна отново една завеса пред очите ми, очите ми се затвориха и аз отново виждах като човек обикновени черни облаци, които се носеха на талази над нас, носени и направлявани от бурята. Като че ли демоните бяха изчезнали. Вече разполагах с обикновения човешки взор и възприемах по човешки заобикалящия ни свят. Тогава усетих, че Учителят беше наистина прав, когато много пъти ни казваше, че ние не сме подготвени за невидимия свят и че ако ни се отворят очите и ушите няма да можем да издържим, ще се повредим психически и ще изгорим от вътре. А че понякога ни отварят очите за миг това бе да ни покажат, че има и друг свят, че има и други сили и че човек е дошъл на земята като дете на природата и че трябва да се учи ида се учи.
към текста >>
22.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
Но аз стиснах
зъби
и си рекох, че трябва да издържа та каквото ще да стане, не само майката на комуната да се яви, но да се явят всички бащи и сестри на комуните и всички сестри и бащи на Братството.
Накрая идва и ми казва много важно и съвсем тихо: „Марийке, сестра Стефанова ме чака". А тя беше сестра, която се беше халосала по Борис, беше се влюбила в него и когато правеха комуните тя беше се провъзгласила, че уж е била майката на комуната, а пък Борис е бащата на комуната. Като чух какво ми каза на мен ми заседна някъде отвътре на гърлото и разбрах накъде бие и накъде сега е насочена тежката артилерия. Досега бях отстояла четири пъти да дохожда и да ми казва, че някоя много важна сестра го чакала и затова не може да ме приеме. А сега моята съперница в любовта и за Борис е предпочетена пред мене от Учителя.
Но аз стиснах
зъби
и си рекох, че трябва да издържа та каквото ще да стане, не само майката на комуната да се яви, но да се явят всички бащи и сестри на комуните и всички сестри и бащи на Братството.
Учителят ме въртя и ме изпитва още дълго време. Да не мислите, че това е продължило един-два часа? Моля ви се. Това започна от сутринта от осем часа та чак до вечерта, когато се стъмни - аз седя на пейката и се пържа на изпит - ни вода, ни хлеб, а се пържа на огън отвън и отвътре. Аз не можах да го питам за моя главен въпрос, за който бях дошла.
към текста >>
23.
134. ХИЩНИЦИ
,
,
ТОМ 5
По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в
зъбите
на акули.
По самият начин как той си отдъхна с облекчение разбрах, че някой път някой невинни неща в очите ни не са толкова невинни на друго място там, където се документира живота на човека и от където му се определя неговата съдба. Друг път една мравка в нашият двор беше хванала здраво крака на една пеперуда и пеперудата подскачаше и се въртеше като пумпал около себе си заедно с мравката. Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила".
По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в
зъбите
на акули.
Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда. Е, при хората се виждаме, срещаме се, но се гледаме някакси от страни. Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен.
към текста >>
И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от
зъбите
и ноктите на хищника.
Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда. Е, при хората се виждаме, срещаме се, но се гледаме някакси от страни. Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен.
И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от
зъбите
и ноктите на хищника.
А на мен би беше така смешно и така тъжно, че не разбраха ли нищо тези хора от това Учение: че благодари па си замини, прав ти път, ходи където си искаш. Но благодари чрез мен на Бога. А в такива случаи в ушите ми звучаха думите на Учителя: "Много хубаво си направила". За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път. Разказваше една сестра, че когато била учителка, била млада и младоженка, но имала много неприятности в семейството си, в което отишла като булка.
към текста >>
24.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със
зъби
и нокти.
с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете.
Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със
зъби
и нокти.
Но тези зъби и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века. Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас?
към текста >>
Но тези
зъби
и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века.
Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете. Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със зъби и нокти.
Но тези
зъби
и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века.
Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас? Макар че тази Школа бе наречена Школа на Любовта то това бе един Висок идеал, който ако го приложим в един момент поне една стотна част, то следващият момент трябваше да се борим с още 99 части, които ни побеждаваха и те ни проваляха в нашият' опит за решаване на нашата задача.
към текста >>
25.
182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ
,
,
ТОМ 5
- Ама, Учителю, краката ми... Гледам,
зъбите
й са здрави, казвам: нищо, ще се оправи тази работа.
Казвам: тая сестричка ще дойде при мене! Как ще дойде? - Ще пълзи и ще дойде. Един ден тя дойде. Казвам й тъй: слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание.
- Ама, Учителю, краката ми... Гледам,
зъбите
й са здрави, казвам: нищо, ще се оправи тази работа.
Тя очаква да туря ръцете си отгоре й, пък аз ги турих отдавна... Тя казва: не мога да ходя, слаба съм. Казвам й: в една седмицата отгоре ти ще можеш да ходиш до Борисовата градина. Няма да викаш сестри да те водят. И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш. Тя ме гледа.
към текста >>
26.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА
,
,
ТОМ 5
Така че атаките срещу Учителя не бяха
беззъби
и невинни атаки.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от първите приятели и сподвижници на Учителя преди войните. По-късно той беше голям книгоиздател, богат човек, с големи складове за отпечатана литература и ръководеше военното книгоиздателство. По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно.
Така че атаките срещу Учителя не бяха
беззъби
и невинни атаки.
Първите приятели също поеха част от товара и част от нападките. По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски". Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро. Другите пари трябвало да се съберат. Онези, които са били по-състоятелни започнали да търсят различни начини, за да съберат пари.
към текста >>
27.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
Но стиснах със
зъби
и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец.
Не, това не беше път, а това беше вътрешна каторга и затвор, но нали и на затворниците им се дават по нещо да преживяват? Означаваше ли това, че бях на съвсем друго място и това място бе Ада? Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път. Та това не беше страдание, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена.
Но стиснах със
зъби
и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец.
Развързвах се с нокти и със зъби. Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота.
към текста >>
Развързвах се с нокти и със
зъби
.
Означаваше ли това, че бях на съвсем друго място и това място бе Ада? Та какъв Ад можеше да е това? Та нали аз бях физически на Изгрева, нали тук бе Школата на Бялото Братство, та нали до мен беше Учителят и лично Учителят и чрез него ми беше посочен този път. Та това не беше страдание, защото не страдах само аз, а в мен страдаше цялата вселена. Но стиснах със зъби и казах, че трябва да се развързвам, трябва да се развържа от тези връзки и въжета, с които съм обвързана с онези, които бяха на Изгрева, да се развързвам нишка по нишка и конец по конец.
Развързвах се с нокти и със
зъби
.
Не, това беше нещо повече от страдание. Това бе мъчение. Аз бях стигнала до мъчението. И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота. Учителят ми каза да прочета една малка книжка озаглавена „Кротостта и смирението".
към текста >>
28.
258. БОЖИЯТА ПРАВДА
,
,
ТОМ 5
А знаете, че локум не се яде така бързо, а се мляска, мляска, че като се залепи по
зъбите
нито можеш да го дъвчеш, нито можеш да го преглътнеш.
Почна от Савка, почерпи първо нея и след това изреди всички, като всеки от нас взе по един локум. Накрая отново стигна до нея и я покани да вземе втори локум,, че после трети, че четвърти и накрая пети локум. Казваше: „Още, още". Ние седяхме и гледахме. Учителят стои пред нея, изчаква я да изяде единия локум, после подаде кутията и каже: „Още, още".
А знаете, че локум не се яде така бързо, а се мляска, мляска, че като се залепи по
зъбите
нито можеш да го дъвчеш, нито можеш да го преглътнеш.
О, ние всички седим и наблюдаваме как Савка дъвче локум и как Учителят стои пред нея и я изчаква да изяде поредния локум, за да поднесе кутията отново и да каже: „Още, още". Така тя изяде пет локума. Тя беше задоволена. Учителят й оказа най-голямото внимание според нея, почерпи я с пет локума, изчака я да го предъвчи и преглътне и при това наблюдаваха всички как тя го прави. Какво по-хубаво и по-категорично признание от Учителя за нейното първо място.
към текста >>
29.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със
зъби
, нокти и лакти.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ Така се наредиха от само себе си нещата, че около Учителят като концентрични кръгове се наредиха приятелите и всеки кръжеше по онази вътрешна орбита, в която бе влезнал и се движеше по нея. Едни бяха външно по-близки до него, други обратното - бяха по-близки с него вътрешно, но външно по-отдалечени. Това зависеше от онзи вътрешен път на общение с Учителя и разбира се по онази вътрешна елипса, по която кръжаха приятелите. Понякога някой излизаше от тази вътрешна траектория и се сблъскваше с някой от другите ученици.
И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със
зъби
, нокти и лакти.
Не липсваха и конфликтните положения. Понякога идваше на Изгрева някой нов и тръгваше направо несъобразявайки се с неписаните правила на онези, които бяха около Учителя, защото те отиваха при Учителя, а не към онези, които го обкръжаваха. Най-важното бе за тези, пришълците, че това за тях бяха контакти с Учителя, а всичко останало за тях бе без значение. Тогава те бяха допускани до Учителя веднага или пък тяхното упорство и настойчивост бе толкова голямо, че трудно се издържаше от тези, които стояха около Учителя и те биваха допускани като предварително Учителят бе уведомяван или пък той ги приемаше или пък ги отклоняваше. Това бе работа на Учителя кой да приеме и кой не.
към текста >>
30.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Яки
зъби
се искат.
Прави се една седмица - шест дни, а в неделя се отпоства с вода и супа от картофи. Карах този пост пет месеца всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да постя и да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние и с повдигнато самочувствие от този пост. Житото се дъвче много хубаво, много трябва да се дъвчи, за да се вземе от него всичко онова, което природата е вложила в житното зърно.
Яки
зъби
се искат.
Бяхме млади тогава и имахме здрави зъби. Това беше индивидуален метод за мен от Учителя. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито с мед десет дни като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато.
към текста >>
Бяхме млади тогава и имахме здрави
зъби
.
Карах този пост пет месеца всяка седмица в дадения месец. Учителят ми казваше предварително кога да постя и да влизам в пост. Излизаше се от него в хубаво състояние и с повдигнато самочувствие от този пост. Житото се дъвче много хубаво, много трябва да се дъвчи, за да се вземе от него всичко онова, което природата е вложила в житното зърно. Яки зъби се искат.
Бяхме млади тогава и имахме здрави
зъби
.
Това беше индивидуален метод за мен от Учителя. По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито с мед десет дни като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението.
към текста >>
31.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
" Ядосвах се аз.Стиснах
зъби
, да не се разплача и с една свенлива усмивка казах на г-жа Танева: „Аз няма да дойда." „Защо?
Днес е Великден! Всичко се облича в най-ново и най-хубаво. „Защо дойде и Той пък на Великден? Ако беше обикновен ден, както и да е! Не, няма да отида!
" Ядосвах се аз.Стиснах
зъби
, да не се разплача и с една свенлива усмивка казах на г-жа Танева: „Аз няма да дойда." „Защо?
", възкликна тя. „Ами, я ми вижте престилката. Аз забравих, че днес е Великден." „А, Той тебе ще гледа! То ще има толкова хора там." „Но другите? " „И те няма тебе да гледат, те ще гледат Него." „Все пак Великден е!
към текста >>
32.
4. ДЪНОВИСТКАТА
,
,
ТОМ 6
Аз стиснах
зъби
от яд.
До вкъщи не продумах нито дума. Той приказваше и се шегуваше с другата по-възрастна госпожица, а аз си мислех: Защо ли пък се страхува да ме заведе? Да не харесам и да не стана дъновистка! Та какво си мисли той? Да не би да иска да ме води със себе си както ми подхвърляше вуйна ми?
Аз стиснах
зъби
от яд.
- Никога, никога, никога! След няколко дни той завърши курса и трябваше да си отива. Както предполагах, последните дни ми направи предложението си. Отказах. Той си отиде сам. От тогава нито се видяхме, нито се чухме, но чрез неговата уста, сякаш ми беше посочен пътя, по който трябваше да тръгна.
към текста >>
33.
8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати
зъби
геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
Може би това се дължеше на малката вътрешна промяна, която беше станала с мене. Аз започнах да живея с по-жив темп. Държах се с колегите си весело и дружелюбно. Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа. Това ми създаде име на добра Учителю и интересно момиче.
Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати
зъби
геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
към текста >>
34.
3. ВЪЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИ ЧЕЛЮСТИ
,
,
ТОМ 6
Прегледах коня след пристигането ми, никъде нямаше и драскотина от
зъбите
на вълците.
Западаха едни парцали и за няколко минути всичко се белна, очерта се местността, която отлично познавах, взех управлението на коня в ръцете си и след 2 1/1 часа изминах останалите 14 км. За да не уповавам на оръжието, ножа и пистолета бях запасал под куртката. Над куртката бе шинела, а над него мушамата. Този случай потвърди думите на Учителя, че вълците няма да ме изядат. Муцуните им са били заключени, челюстите затворени, притворени и ако трябва да удушат жертвата си - не могат.
Прегледах коня след пристигането ми, никъде нямаше и драскотина от
зъбите
на вълците.
Времето застудя, Дунава замръзна, надойдоха още много вълци от Русия и Карпатите. Глутниците се разхождаха и през деня и войниците убиха няколко. Особена порода, едри и силни.
към текста >>
35.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
Търпението се изчерпа,
зъбите
тракат от студ, а те все там.
Караулът също остана в оръжие. Колко ясно се виждаше от малките вагонни прозорчета всичко това!... Могат ли да се намерят думи, за да се опише трагедията, изживяна от нас? Градският часовник бие един, а ние все наблюдаваме. Палачите са все на същото място, войниците са също с пушки в ръце.
Търпението се изчерпа,
зъбите
тракат от студ, а те все там.
Навярно кроят нещо адско. Чуват се два удара. Часът е едва два, на нас ни се струва, че е изминала цяла вечност. Градът е потънал в тишина, а ние чакаме, чакаме притаили дъх. Часовникът бие три, мрачината се усилва, уличните лампи губят сякаш от своята светлина.
към текста >>
36.
20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
това чудовище живееше в Габрово и витаеше над покрива на домът ми и ето аз идвах тук и то се явяваше изневиделица, размахваше крила над мен, отваряше уста и показваше
зъби
на триглава ламя.
Ето ти след малко идва рождения ми брат Борис и вместо да ми каже добре дошла и да ме пита какво правят живите ни родители, то той казва със строг тон: „Вземи си куфарчето и се махай от бараката. Няма да останеш тук! " Гледам го и му се чудя: Той ли е или не е той? Не беше той, а онова чудовище, което ме гонеше и което лично ме обвиняваше, че аз съм чудовище! Чудна работа!
това чудовище живееше в Габрово и витаеше над покрива на домът ми и ето аз идвах тук и то се явяваше изневиделица, размахваше крила над мен, отваряше уста и показваше
зъби
на триглава ламя.
А дали то влизаше в онези мои роднини на мъжа ми в Габрово или влизаше в тази приятелка на брат ми, или в брат ми, беше все едно! Чудовището съществуваше, то бе реално и то воюваше с мен! Да, всички имаха зверско отношение към мен. А сега брат ми ме пъди от бараката и от стаята, която е за гости, за такива като мен дошли от провинцията. Замълчах си, взех си куфара и отидох при другия ми рожден брат Николай и жена му Тодора.
към текста >>
37.
10. ВИРОГЛАВСТВО
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Има и противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със
зъби
се гризат".
Ще плачат родителите му, ще тъжат близките му за кончината. Но той се роди, дойде тук, за да се срещне с Великия Учител! " Ние сме отворили уста, превърнали сме се на слух и само слушаме. Бяха дошли латвийците на Изгрева и отиват при Учителя и Му съобщават, че те имат там братство в Рига, но много се дърпат едни други, няма този мир помежду им и няма съгласие. Учителят допълни: „И между нас има дърпане и теглене.
Има и противници, но не стрелят с пушки и оръдия, но само с ноктите дращят и със
зъби
се гризат".
Латвийците се поогледаха, усмихнаха се и се зарадваха много, че те не правят също изключение от учениците на Изгрева, при които бяха дошли на гости.
към текста >>
38.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Леля ми Надя също ми е казвала, че дрехите, които изпращал да ги перат скрито от майка ми, са били целите в кръв и че тъй са ги били изтезавали, че той, който бил 34-годишен, докато дойдат в софийския затвор,
зъбите
са му били изпадали и косите побелели.
За баба ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала. После за нея тоя въпрос е бил толкова болен. А и те са били нещо скарани, тя не е дошла, та не знам и не съм я питала. Дядо ми ми е разказвал как е ходил да моли царя и че царя се съгласил да ги помилва, като имал предвид някаква промяна в кабинета. Обещал да им сложат по-малка присъда, да не е смъртно наказание поне.
Леля ми Надя също ми е казвала, че дрехите, които изпращал да ги перат скрито от майка ми, са били целите в кръв и че тъй са ги били изтезавали, че той, който бил 34-годишен, докато дойдат в софийския затвор,
зъбите
са му били изпадали и косите побелели.
Те са били тормозени като им казвали всеки ден, че ще ги застрелят. Това ми е разказвала леля ми Надя. Това е било, за да ги тормозят психически. Връзвали им очите и ги отвеждали, а после не ги застрелвали и ги връщали обратно. Така е трябвало да изживяват ужаса на смъртта.
към текста >>
39.
1. Сирак и чирак
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил
зъбите
във вимето й и е изпил млякото й.
“ Отговарям: „Сметох го, бай Пею и намерих тия стотинки“. Той ме гледа и вика: „Ей, мама му стара, аз съм ги загубил“. А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв.
Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил
зъбите
във вимето й и е изпил млякото й.
Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят. Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви.
към текста >>
Та при доенето тия ранички от
зъбите
на змията пущат кръв докато не заздравеят.
Той ме гледа и вика: „Ей, мама му стара, аз съм ги загубил“. А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв. Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й.
Та при доенето тия ранички от
зъбите
на змията пущат кръв докато не заздравеят.
Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви. А то причината била там, че то горкото било пълно с кърлежи.
към текста >>
40.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със
зъби
.
Не виждам кой може да замести тая жена, кой може да гледа Гради като нея? Гради е вегетарианец, да влезе в старчески дом, не е за там. Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова. По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени.
Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със
зъби
.
За такива работи е изобретателен. После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със зъби и така занася кофичката на мивката, за да я измият. От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен.
към текста >>
После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със
зъби
и така занася кофичката на мивката, за да я измият.
Ако имаше собствено жилище, все някой щеше да се наеме да го гледа заради жилището му, но той няма такова. По цял ден пее, благославя и благодари. На масата му има няколко книги разтворени. Страниците обръща с дървена вилица като я хваща със зъби. За такива работи е изобретателен.
После за удобство му сипват яденето в съдове от пластмаса, подобни на вази, на които същия тоя брат Колю Йорданов е направил дръжки от кабел, които Гради след като се нахрани хваща със
зъби
и така занася кофичката на мивката, за да я измият.
От екземата, която има се отварят рани понеже кожата се пука. Редовно му купувам специален мехлем по рецепта, с който жената му намазва раните. Налага се да му подстригва косата, брадата, мустаците, нали не трябва да бъде като изоставен. После му изрязвам ноктите на ръцете, на краката, изкърпвам му понякога някои дрехи, купувам му пижами или други необходими неща. Посещават го още някои приятели и му правят някои услуги.
към текста >>
41.
1. Вдовицата и сираците от войната
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Ловя змия пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и
зъбите
й остават на плата и после я пусна.
Пак аз нали ходех за гъби из гората, бера диви плодове, вълк ме е гонил, ловя змии, после ги пущам на хорото. Имаше една мома Мара Кехайова, която като види змията припадна и се видяха колената и не можа да се омъжи заради това. Да се видят колената на мома бе голяма срамотия. Лоша работа тогава направих. Но после се омъжи и умря.
Ловя змия пепелянка, сложа я на панталона си и тя хапе, дърпа и
зъбите
й остават на плата и после я пусна.
Братята ми: последния Вълканчо го помня, но първия Стефчо не го помня. Двамата са починали, а ние с Гради сме останали живи. Така порасна Атанас. Драган праща редовно пари. Най-хубавия инструмент си купих, най-хубавия лък, най-добре се носех.
към текста >>
42.
13. За какво служеха зъбите на Учителя
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
13. ЗА КАКВО СЛУЖЕХА
ЗЪБИТЕ
НА УЧИТЕЛЯ?
13. ЗА КАКВО СЛУЖЕХА
ЗЪБИТЕ
НА УЧИТЕЛЯ?
Учителят беше винаги много изряден в облеклото си. Даже ние като се изправим пред Него, нас ни беше неудобно ако не бяхме изгладени и с чисти ризи и връзки. А панталонът Му беше изгладен така, че имаше един ръб, който ни разсичаше направо на две - на немарливи и спретнати ученици. Въздухът около Него трептеше. Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка.
към текста >>
Винаги ми е правило впечатление, че
зъбите
Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа.
Учителят беше винаги много изряден в облеклото си. Даже ние като се изправим пред Него, нас ни беше неудобно ако не бяхме изгладени и с чисти ризи и връзки. А панталонът Му беше изгладен така, че имаше един ръб, който ни разсичаше направо на две - на немарливи и спретнати ученици. Въздухът около Него трептеше. Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка.
Винаги ми е правило впечатление, че
зъбите
Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа.
Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години зъбите Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени. След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува.
към текста >>
Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години
зъбите
Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени.
Даже ние като се изправим пред Него, нас ни беше неудобно ако не бяхме изгладени и с чисти ризи и връзки. А панталонът Му беше изгладен така, че имаше един ръб, който ни разсичаше направо на две - на немарливи и спретнати ученици. Въздухът около Него трептеше. Усмивката Му беше такава, като че ли в нея бе събрал всички лъчи от слънцето и за всеки един от нас имаше строго определен лъч от слънцето и строго определена усмивка. Винаги ми е правило впечатление, че зъбите Му бяха тъй чисти и наредени, щото човек изпитва удоволствие да Го гледа.
Дори и на тази почтена човешка възраст, над 75 години
зъбите
Му бяха в ред и се питах дали не са изкуствени.
След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците.
към текста >>
Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички
зъби
в устата си.
След побоя извършен от онези злосторници през 1936 г. бяха Му избили няколко зъба. Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците.
Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички
зъби
в устата си.
Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание. Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат зъбите, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов. Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи.
към текста >>
Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат
зъбите
, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов.
Между нашите приятели имаше един зъболекар Митко Костов. По съвета на Учителя Митко бе заминал за Франция на специализация и след като се върна, той за пръв път у нас в България като чужд опит пренася на практика присаждането на зъб, което сега се практикува. И той лично поправи тези два-три строшени зъба от побойниците. Учителят отново можеше да се храни и да говори без да фъфли, понеже имаше всички зъби в устата си. Този факт постави мнозина ученици в Школата на голямо изпитание.
Мнозина се питаха, не можеше ли Учителят да направи така, че да Му порастат
зъбите
, а не да търси помощта и знанието на зъболекаря Митко Костов.
Вероятно мнозина от Изгрева искаха да стане това чудо, защото им бе необходимо да си обяснят много неща, които бяха чели от окултната литература за Великите учители на изтока. Тази окултна литература се превеждаше на български, а нейните автори бяха от изток или от запад. Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената. А цялото окултно знание изписано досега е дело на Черната Ложа с цел да отклони и заблуди съвременното човечество за идването на Великия Учител в България и с това да попречи на Делото Му.
към текста >>
За какво служиха
зъбите
на Учителя?
Всички смятаха, че тази литература е начало на окултното знание, а беседите на Учителя са нещо като продължение на тези окултни Школи. А Учителят още при отварянето на Школата 1922 г., още на събора в Търново заяви, че тази Школа се отваря за пръв път от Всемирното Велико Бяло Братство на планетата Земя и за пръв път във Вселената. А цялото окултно знание изписано досега е дело на Черната Ложа с цел да отклони и заблуди съвременното човечество за идването на Великия Учител в България и с това да попречи на Делото Му. И това го правеше успешно, както вън от Школата, така и вътре в Школата. И затова някой път нашите приятели бяха проводници на идеи и знание от Черната Ложа, къде съзнато, къде неосъзнато.
За какво служиха
зъбите
на Учителя?
Той имаше човешко тяло и това тяло трябваше да се нахрани и напои. Учителят е дал много неща за правилното хранене, как и с каква храна да се храним. Десетки години ние сме стояли до Учителя и сме се хранили с Него. Той се хранеше както всички ни. Той произнасяше Словото си на български език.
към текста >>
Така че
зъбите
Му бяха необходими като част от тялото Му.
Той имаше човешко тяло и това тяло трябваше да се нахрани и напои. Учителят е дал много неща за правилното хранене, как и с каква храна да се храним. Десетки години ние сме стояли до Учителя и сме се хранили с Него. Той се хранеше както всички ни. Той произнасяше Словото си на български език.
Така че
зъбите
Му бяха необходими като част от тялото Му.
Всеки петък мама беше дежурна в кухнята на Изгрева. Тя правеше чудна супа от картофи, без мазнина. Наричахме я всички ангелска супа. Учителят казваше, че който иска може да си сложи лимонче в супата и някои си носеха от града лимон, разрязваха го на резени и поднасяха. Веднъж Учителят пожела да Му се поднесе яйце с кисело мляко.
към текста >>
И тогава ще можем да си отговорим на въпроса: за какво служеха
зъбите
на Учителя.
Тук се даваше Словото на Бога за днешното и идното човечество. От тук започваше знанието на човечеството. Тук бе Великият Учител облечен с човешко тяло в плът и в кръв. Ние имахме Словото му, имахме опитностите на учениците с Учителя. Оставаше да проучим Словото Му и да проумеем какво представляват опитностите на учениците в Школата с Учителя.
И тогава ще можем да си отговорим на въпроса: за какво служеха
зъбите
на Учителя.
Отговорът аз го знам. Но и вие трябва да имате отговор за себе си. А това ще го получите като знание от Словото на Учителя.
към текста >>
43.
20. Благодарността на камъка
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Аз се запретнах, извадих го, понеже беше полузатрупан, стиснах със
зъби
, вдигнах го и на почивки го занесох.
Аз отидох при Него и почнах да Му помагам. След малко дойдоха и други да се включат в общата работа. Вадихме камъни и ги туряхме там, където Учителят искаше и зидахме някакъв малък зид. Точно зад ъгъла на зида трябваше да се донесе голям камък. Аз намерих такъв, но той беше доста голям и беше на известно разстояние.
Аз се запретнах, извадих го, понеже беше полузатрупан, стиснах със
зъби
, вдигнах го и на почивки го занесох.
След като го донесох и спуснах на земята Учителят рече: „Ангеле, камъкът ми каза, че бил много доволен, че ти си го носил“. Аз се изненадах и го огледах, но вече с други очи. Сложихме го внимателно, като преди това го бях измил от полепналата пръст. Стана чуден ъгъл. После като минавах покрай зида, винаги потупвах камъка и му казвах: „Здравей, братко, ти сега вършиш много добра работа“.
към текста >>
44.
16. Причастието
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Като видях, че всички минават и аз минах, извадих си езика, знаех, че не трябва да пипам със
зъбите
, да го глътна така.
“ „Ами искам да се причестя.“ „Защо искаш? “ „Мама е болна, искам от Господа да оздравее мама.“ „Как се казваш, имаш ли братя, сестри и т.н. Бащата слушаш ли, туй-онуй? “ Те като видяха туй, пуснаха ме, че обикновено малко момиче иска да се причести. Ех, на другия ден отидох при комшийката, сложи ми една рокля бяла.
Като видях, че всички минават и аз минах, извадих си езика, знаех, че не трябва да пипам със
зъбите
, да го глътна така.
И с такава вяра, че Бог е в мене се молих от все сърце да оздравее майка ми.А бяха казали, че майка ми няма изобщо да оздравее никога. Ама и тя имаше вяра. За изненада на всички майка ми оздравя. Всички го приеха, че това чудо стана заради Господа. Само аз знаех, че това го измолих от Господа.
към текста >>
45.
49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА
,
,
ТОМ 8
49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА Един ден се събуждам с болки в
зъбите
.
49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА Един ден се събуждам с болки в
зъбите
.
Отивам на огледалото и какво да видя, едната страна на лицето ми се подула. Ами сега? Що за хубост е това? Аз не мога да се позная. Какво да правя?
към текста >>
46.
37. ТРОХИ И УКРОХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ
,
,
ТОМ 8
N0 15, изкуствени
зъби
.
N0 95, кръгла тенекиена кутия обвита с плат и съдържа: а) Знамето на Бялото Братство; б) пет пентаграми на копринен плат - бяла, жълта, синя, розова, бежова. 10. Две палки за диригент. 11. трийсет репродукции от портрета на Учителя от Борис Георгиев. 12. Дървен стол-кресло от антрето на Учителя. 13. Инв.
N0 15, изкуствени
зъби
.
Всеки един от Изгрева бе получил някоя от вещите на Учителя и ние ги съхранявахме повече от тридесет години. Кому да ги предадем? И каква ще бъде съдбата им? На този въпрос нямаме отговор, макар че мнозина го задават. Един след друг изгревяни напускат Изгрева, който се руши, други напускат Изгрева и заминават за Невидимия свят.
към текста >>
47.
18. КОЛЕДА
,
,
ТОМ 8
Като гледам как бисквитките една по една хрупкат между
зъбите
Му.
Дай ги на всички! " Савка раздава на всички по една, а на Учителя слага в една чинийка една купчинка. Учителят посяга и си взема една бисквитка разположен и усмихнат. Говори ни. А сърцето ми се топи в гърдите.
Като гледам как бисквитките една по една хрупкат между
зъбите
Му.
А в самото начало на пристигането ми Учителят отряза едно парче от кекса, който беше пред Него и ми го подаде. Следващото парче беше за момчето, което ме доведе. На следващия ден сестра Теодора ми каза: "Всички опитахме от твоята дюлка, която донесе. Учителят ни я раздаде на резенчета". Беше Коледа с Учителя.
към текста >>
48.
28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА
,
,
ТОМ 8
За разваляне на
зъбите
са причина чувствата.
Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Всеки един от вас има право да изхвърли всяка лоша мисъл навън. Онзи, който има Любовта е най-силния, най-добрия човек. На евреите им трябва любов. Ще ви дам едно правило: никога не яж това, което не си опитал.
За разваляне на
зъбите
са причина чувствата.
Лакомията и въздържането от ядене е престъпление. За да се излекуваш, много същества трябва да вземат участие. Винаги яж храна, която обичаш. Бог не иска да остави своите деца в лишение. Щом си дошъл до най-приятното състояние на яденето, спри там.
към текста >>
49.
7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ
,
,
ТОМ 8
Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните
зъби
например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома.
7. СЛЕДВАНЕ В ГЕРМАНИЯ И така аз заминах за Берлин да следвам зъболекарство. Мисля, че станах добър зъболекар. С такова име се ползвах в ЖП Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези.
Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните
зъби
например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома.
Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи. Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби. След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб. Но това тъй наречено присаждане на зъби след 7-8 години зъбът се разклаща. Така стана с присаждането и на сърцата.
към текста >>
Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните
зъби
.
Мисля, че станах добър зъболекар. С такова име се ползвах в ЖП Стоматологичната поликлиника. Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи.
Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните
зъби
.
След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб. Но това тъй наречено присаждане на зъби след 7-8 години зъбът се разклаща. Така стана с присаждането и на сърцата. Не можа този метод да се наложи за общо ползване. В Германия цигулката беше с мене, свирех си, посещавах концерти на Берлинската филхармония, както и концертите на много известни цигулари, които идваха за концертиране в Берлин.
към текста >>
Но това тъй наречено присаждане на
зъби
след 7-8 години зъбът се разклаща.
Направил съм 2300 протези. Извадил съм 1523 зъба, много коронки и мостове, присадих даже и 2-3 зъба, които имаха грануломи, а при мно-гокоренните зъби например, горните кътници, не е възможно да се направи ре-зекция на корена, за установяване на гранулома. Трябва под действието на упойката от инжекцията много внимателно да се извади зъба, за да не се счупи. Изчиства се на ръка гранулома, изрязва се част от корена, връхчето на корена, щрака се зъба в дупката и се завързва за съседните зъби. След един месец зъбът става годен за храна и натиск като всеки обикновен зъб.
Но това тъй наречено присаждане на
зъби
след 7-8 години зъбът се разклаща.
Така стана с присаждането и на сърцата. Не можа този метод да се наложи за общо ползване. В Германия цигулката беше с мене, свирех си, посещавах концерти на Берлинската филхармония, както и концертите на много известни цигулари, които идваха за концертиране в Берлин. Например, чул съм на живо великия Крайслер, присъствах на първия му концерт след триумфалното му гостуване в Америка. Чух Хуберман, Пшихода, Менухин.
към текста >>
50.
25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Добре че съм имала здрави
зъби
, че съм могла да го дъвча, да.
Аз да Ви кажа, почти никой не го направи. Така, аз не чух някой да го направи, така както го каза Учителят. Много мъчно беше. Ний не знаехме. Аз например почти го дъвках така твърдо.
Добре че съм имала здрави
зъби
, че съм могла да го дъвча, да.
Впоследствие, когато съм карала вече житен режим, съм го мокрила нали. Като стои 48 часа във вода, като се смени водата на 24 часа, то така хубаво смеква, че може да го ядеш. Хубаво е и приятно, а после съм карала един режим само със сурова храна три седмици. За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла.
към текста >>
Той го е дал и в такава форма на други и които нямат
зъби
, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят.
За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла. Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само студено. А пък сега го правим другояче, ние го сведохме към наше удобство. Десет дена го правим.
Той го е дал и в такава форма на други и които нямат
зъби
, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят.
И като изядат на ден и една ябълка, портокал или пък бадеми, или малко орехи. Десетина ореха на ден могат да изядат и въобще и плод, така, за ... Той го е направил така за наше облекчение. Но Той казваше, че най-пълната храна е житото и много е хубаво, ако можем да го включваме в трапезата си.
към текста >>
51.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ако сме правили този хляб с яйчицата, когато е сух, правехме Му, защото става много сух, то и
зъбите
Му не бяха много в ред и затова пак, и него ще нарежеме така, но готвехме.
Никой по- нежен от него не е бил. По това време Учителят се хранеше. Ние решихме Той да не се храни от общия стол и ние Му готвехме. Аз обикновено Му готвех. И понеже виждах, че не може да речем сутрин да си откъсне хляб, а да речем мед и масло Му даваме за закуска, ще го нарежа на хапчици, на ситно ще Му ги дам.
Ако сме правили този хляб с яйчицата, когато е сух, правехме Му, защото става много сух, то и
зъбите
Му не бяха много в ред и затова пак, и него ще нарежеме така, но готвехме.
Носеха, много неща имаше тогава. Всички бяха нащрек, всички приятели бяха така потресени от това, че видяха Учителя в такова състояние. В.К.: И как протичаше този живот на лагера? Е.А.: На лагера, брат Боев отиваше горе на Молитвения връх, посрещаха изгрева, пееха песни, четяха се беседите всяка сутрин. Печатаните беседи се четяха всяка сутрин.
към текста >>
52.
34. ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
при побоя е засегнато здравето Му, Вие казахте че и
зъбите
Му нещо са пострадали, имал е паднали
зъби
ли?
На общата храна. Вечерно време най-често пак чай. Но Той и след обяд към 4-5 часа като си почиваше, пак изпиваше по 2-3 чая. Не пиеше вода, чай пиеше. В.К.: Понеже Вие казахте, че през 1936 год.
при побоя е засегнато здравето Му, Вие казахте че и
зъбите
Му нещо са пострадали, имал е паднали
зъби
ли?
Е.А.: Не, Той беше от ударите зле. След това аз не довърших разказа си. За първата неделя на Изгрева бе съборен ден, когато след беседата играхме Паневритмия, всички Го поздравихме. Тогава след Паневритмия всички отивахме и Му целувахме ръка и за пръв път тогава Учителят се ръкуваше с нас с двете си ръце. Като си подадем ръката, Той с двете си ръце ще ни хване.
към текста >>
53.
53. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И сега си го ям житото без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на
зъбите
ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено.
Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним. Това не зная кой го е направил така. Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна житото ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше. И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така. И аз викам: „Абе искам да се сприятеля с житото".
И сега си го ям житото без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на
зъбите
ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено.
Така го правя.
към текста >>
54.
96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Даже помня Савка беше ходила при нея да си лекува
зъбите
и така й говорила отрицателно за Учителя.
Нейната дъщеря Люба и тя си е заминала, едничка тя от рода на Учителя прие учението. В.К.: Значи Люба. Е.А.: Люба. Другата й сестра, как се казваше не зная, беше зъболекарка. Тя не прие учението.
Даже помня Савка беше ходила при нея да си лекува
зъбите
и така й говорила отрицателно за Учителя.
Тя искала Той да й дава пари, да я поддържа, разбирате ли? Като богат вуйчо. Пък Учителя казваше, за общите пари: „Те не са мои". Даже един път на мене ми каза: „Идват хора и ми искат пари. Ами аз не разполагам с пари, те не са мои, те са дадени за Господа.
към текста >>
55.
99. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И устни съм стискала, и съм стягала
зъби
, и съм се хапала, и съм се щипала, да мога да ги спра, просто мимо волята ми течаха сълзите.
Аз живеех в една квартира самичка в стая. В тази втората къща на майка ми. Там изпаднах в едни така състояния и често плачех. Но такава скръб ме обхващаше, че аз не можех да не плача. Разбирате ли, сълзите ми течаха мимо волята.
И устни съм стискала, и съм стягала
зъби
, и съм се хапала, и съм се щипала, да мога да ги спра, просто мимо волята ми течаха сълзите.
И един път бях при Учителя и Той ми казва: „Ма не плачеш ти, там плаче момата която е живяла преди тебе в стаята! " Аз не знам, че в стаята е живяла мома. И като се върнах вкъщи питам втората си майка. Щото къщата беше на втората майка, тя е наследи. Питам: „Кой живееше в тази стая?
към текста >>
56.
ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА
,
,
ТОМ 9
Тогава скочих,
озъбих
му се и казах: „ Турям вече точка на всички недостойни разпитвания!
Иска, почти на всяка цена да каже, че този образ там е на Учителя, великият Учител на живота. Както и да е, казах каквото разбирах. После ме попита за тебе и за Л., за отношенията ви. Казах му натъртено, че са такива, каквито на сестра му към него /Шкутов има сестра/. Той започна да пита за Олга, но с недостоен език.
Тогава скочих,
озъбих
му се и казах: „ Турям вече точка на всички недостойни разпитвания!
" И т.н. и т.н. Подписах се само и бях готова за тръгване. Той каза: „Нищо, от понеделник пак аз ще заговоря". Савка после влезе от 4 1/2 ч.
към текста >>
57.
ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
- „Нахална" прецеди през
зъби
той и се върна назад.
Тръгнахме за към града при автомобилите и из пътя поръчваха казани, купуваха кофи и Елена купи едно малко тенекенце за вода. Като чакахме автомобила, решили да влезат от една млекарница да обядват. Но аз не исках с тях в никой случай. Елена ме вика, казвам „Не искам". Тогава дойде онзи Дореният, аз си тръгнах, той ме дръпна леко за ръкава, много така ме догнете: „Махнете се господине" и се отдръпнах.
- „Нахална" прецеди през
зъби
той и се върна назад.
Елена после пак настоява. - „Кой е нахален незная, най-после аз съм си свободна, ако искам ще влезна, отгде накъде. Най-после дойде автомобил и отидохме там, макар след 2-3 часа. Учителят казал, че няма да тръгнат догдето не идем и ние. Из целия път особено във влака, тъй като че ми нещо цъкваше и аз те виждах съвсем ясно.
към текста >>
58.
14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Дядо ми още като млад е останал без
зъби
и не можел да яде твърди храни, и все избирал средичката от хляба или пък попарки.
Чувала съм, че брат Боев по-трудно е приел Учението на Учителя. Веднъж, когато Боев бил болен, дядо ми му казал: „Да ти сваря чай" или „Свари си чай." - „Не, не, не искам чай, ще ми мине", отговорил брат Боев. - „Обаче връщам се аз - казва дядо ми - и чувам, Боян пие чай и си говори: Не щеш чай, не щеш чай, видя ли! А аз се правя, че не чувам и го оставям да си изпие чая." Има ги на снимка двамата, много хубави, като млади. А сега нещо друго.
Дядо ми още като млад е останал без
зъби
и не можел да яде твърди храни, и все избирал средичката от хляба или пък попарки.
Една вечер, пак по време на войната, някъде, където трябвало да спят, те нямали мек хляб. Хлябът им бил много сух. Наблизо имало река. Той отишъл до реката, гребнал една купа вода и си сложил сухия хляб да омекне, за да го яде по-късно. Обаче станало така, че донесли пресен хляб в това време и те се нахранили.
към текста >>
59.
22 - 7. ТУРЧИНЪТ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.
,
ТОМ 10
Току що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до
зъби
с ножове и пищови.
Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали. „Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко „приятелски" - започна бай Марко. „Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот. Учителят слушаше, без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое „оплакване", след обед всеки се оттегли в палатката си на почивка.
Току що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до
зъби
с ножове и пищови.
Още с влизането си измъкна грамадния си ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми. Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката. Обърнах се да видя гони ли ме, но за голяма изненада нямаше никой. Приближих се до палатката, ослушах се - вътре никакъв шум. Окуражих се, повдигнах плата, който служеше за врата - палатката беше празна.
към текста >>
60.
IV.17 август, петък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Имайте здрави духовни
зъби
и здрави стомаси.
Ако започна да ви давам тия внушения и да ви опитвам, тогава ще спъна и мене, и вас. А като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен това повече ще се ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване, не се страхувайте. Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас, сдъвквайте го и по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа.
Имайте здрави духовни
зъби
и здрави стомаси.
Внимавайте с това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Вие всички заедно с мнозина други още сте спъвали този народ, та затова сте изпратени при него, за да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще може да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-тях години са ви дали достатъчно опитност, та вече няма нужда от опитност. Но тия са дълги работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат.
към текста >>
61.
IV.7 август, петък 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки
зъби
.
А долу са ония духове, които ни мислят злото. Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него. Това практическо и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци.
Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки
зъби
.
Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствени зъби, тях Господ ли ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят.
към текста >>
Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки
зъби
.
Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него. Това практическо и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки зъби.
Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки
зъби
.
Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствени зъби, тях Господ ли ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят. Долу всички тия месоядци!
към текста >>
Кучешките
зъби
човек си ги създаде.
Това практическо и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки зъби. Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа.
Кучешките
зъби
човек си ги създаде.
Турил си изкуствени зъби, тях Господ ли ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ами как ще живеем без месо? " Ще се научите, в ума си няма да ядете месо, и в сърцето си също.
към текста >>
Турил си изкуствени
зъби
, тях Господ ли ги създаде?
Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки зъби. Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде.
Турил си изкуствени
зъби
, тях Господ ли ги създаде?
Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ами как ще живеем без месо? " Ще се научите, в ума си няма да ядете месо, и в сърцето си също. Поне от тия два порока трябва да се откажете.
към текста >>
62.
НАРЯД за 1916 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тук под думата „вълци" се подразбират пак хора, които са със скрити
зъби
и нокти.
От 1914 година е почнало съденето на света и ще продължи до 1999 година. Не се смущавайте за последствията. Никоя сила не може да измени Божия път. Всички ще минат седем пъти през огъня и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исаия, че вълкът и агнето заедно ще живеят.
Тук под думата „вълци" се подразбират пак хора, които са със скрити
зъби
и нокти.
Който не разсъждава, а само души и хапе, той не е човек, а вълк. Всички досегашни учения, като Християнство, Будизъм, Мохамеданство, Теософия и прочее, в тяхната формална, външна страна, си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото Учение на Христа, което ще ви възкреси. Сега вие се питате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете. Това ще зависи от Бога - Отца.
към текста >>
63.
VII.2. ЧЕРНИЯТ МАГЬОСНИК И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тогава всеки драпаше със
зъби
и нокти да се омъжи за софиянец, за да остане в София на работа. 11.
Той беше на 76 години, а тя бе на 25 години. Беше преминала през първия си брак. Онзи, който се беше оженил за нея, беше психически разстроен, но вече от Милка, по нейна вина, защото чрез нея действуваше майстор Борис. Грозни и поучителни сцени. 10. Майстор Борис бе предлагал пари, злато, имот, както и да я направи софийска жителка, като тя се ожени за него.
Тогава всеки драпаше със
зъби
и нокти да се омъжи за софиянец, за да остане в София на работа. 11.
Дори се стигна до там, че при едно гостуване в Бургас на майстор Борис с Петър Филипов, на гарата се прощават Милка и Борис и се целуват в устата като възлюблени. Атой беше на 76 години, а тя на 26 години, r присъствие на Петър Филипов, който е стоял като гръмнат. А Кралю е гледал и благославял случая. Това нещо Петър Филипов го разказваше на всички и още са живи онези, които са го чули от неговите уста. Дали това е вярно?
към текста >>
64.
2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА
,
,
ТОМ 12
А тя казала: „А да, търпях зер, да беше дошъл, та да видиш колко си пострада масата, като я хванах със
зъбите
, че счупих я от яд.“ Че, сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му.
Приличат на една мома, която се сгодила за един младеж, момък и годеникът й отишъл с един момък, свой приятел, да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, взела таблата, за да ги черпи, но той рекъл: „Чакай да я препъна, за да видя ще ли се разгневи.“ И дал си крака, та я препънал и тя паднала и таблата се разпръснала. Но тя веднага станала без да каже дума и се разгневи и си отишла долу. И момъкът рекъл: „Бре, колко добра мома, че не се разгневи и колко умна - не се разсърди, нито нервира, колко може да понася такива случки.“ И много му се харесала и се оженва за нея. Като се оженили, [тя] почнала да вика, да се кара от най-малките неща и той й спомнил за този случай, колко е била добра като мома и как тогава претърпяла този случай.
А тя казала: „А да, търпях зер, да беше дошъл, та да видиш колко си пострада масата, като я хванах със
зъбите
, че счупих я от яд.“ Че, сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му.
И съвременните християни мязат на тази мома - много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите, какво правят. И всички вие, всеки ден се чешете с приказки недобри, защо станало това и онова и казвате: „Няма смисъл в този живот, в този свят.“ Аз казвам: Не сте изпитали учението, което ви проповядвам. Хорат[а], кога правят изпит на Господа и постоянно Го дразнят, но Той се държи много добре с тях. Но ще кажете: „Той може да се държи. Той е силен.“ Да може, защото разбира с какво може да ви цери.
към текста >>
Ако устата ви боли, нямате любов,
зъбите
- също; главата - нарушили сте истината, няма я във вас.
Не работите добро, ще страдате. Защо ви болят ушите? - Липсва ви мъдростта. Защо ви болят очите? - Нямате виделина.
Ако устата ви боли, нямате любов,
зъбите
- също; главата - нарушили сте истината, няма я във вас.
С тях трябва да вършите добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, те ги мързи да си прислужват, щом запрат да правят добро, разболяват се и викате доктора. И докторът им дава гимнастика. Една майка, когато я мързи да струва добро за Господа, Господ ще й даде една мързелива дъщеря, за да й шета и да й заповядва. Когато една мома е ленива за Господа, Господ й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угодява във всичко.
към текста >>
65.
5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ
,
,
ТОМ 12
“ Христос казал: „Колко хубави, бели
зъби
има то!
Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите хора. Да казваме: „Той е добър“ и с това действително ще го подобрим. Ще учите закона на подмладяването - то е възкресението. Няма да казвате: „Остаряхме“, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим.“ Няма да казвате: „Ще умра“, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.“ Изгубил си парите, ще кажеш: „Дадох ги в банката.“ Тълкувайте нещата в права смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише!
“ Христос казал: „Колко хубави, бели
зъби
има то!
“ Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът. А за това се искат много години, докато научите проявленията, които хората имат. Беседа, държана на 3 май 1917 г.
към текста >>
66.
10. МАЛЪК РАЗБОР
,
,
ТОМ 12
А да се молиш, храната трябва да се сдъвче със
зъбите
ви, да влезе в стомаха, той да свърши работата, да я превърне в сок, който да мине в дробовете и чак тогава да започнеш да се молиш.
Казвате: „Боже, благослови ни! “ Не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение! “ Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Да съм като другите хора.“ Нима не сте като другите хора?
А да се молиш, храната трябва да се сдъвче със
зъбите
ви, да влезе в стомаха, той да свърши работата, да я превърне в сок, който да мине в дробовете и чак тогава да започнеш да се молиш.
Само съзнателният човек може да се моли. Някои питат: „Защо да се молим? “ За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти. Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите. Най- коравите хора се молят.
към текста >>
67.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
Зъбите
са инструментите, а езикът е пръчката, която удря на арфата и произвежда песента, която ви много разполага.
Започват да тъчат и пак не върви. Дойде втори, трети - все режат и не върви напред. Дойде майсторът и работата тръгва. Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъчат, защото сватбата дава нови условия за живот. Когато искате да издигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото на сватба има всякога ядене и пиене, а също и музика.
Зъбите
са инструментите, а езикът е пръчката, която удря на арфата и произвежда песента, която ви много разполага.
Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото като възприемеш една мисъл или желание, то се обръща на храна, която после влиза в твоята кръв, в живота ти, и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. За тази цел, стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще питате: „Кое [е] нормалното състояние?
към текста >>
68.
3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
,
Втори урок от Учителя
,
ТОМ 12
С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми,
зъбите
ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно.
С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми,
зъбите
ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат.
Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет, но този предмет като дойде, то е една уловка и ще развали цялото ваше щастие.
към текста >>
69.
ТРЕТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА ЛЮБОВТА
,
22 октомври - 22 ноември 1924 г.
,
ТОМ 12
С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката ми,
зъбите
ми, всичко туй ще се прикомандирова тъй, че ще дойдат и всички други сили.
От 22-ри, 10 сутрини наред в 5.30 часа сутринта ще се молим за Мария Радева свободно, като влагаме две мисли: Бог да помогне на нея, а нас да запази да не повтаряме нейната погрешка. V. „Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например, вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло. С него има други сили, които действуват заедно.
С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, краката ми,
зъбите
ми, всичко туй ще се прикомандирова тъй, че ще дойдат и всички други сили.
Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример, имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет.
към текста >>
70.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
По причина на това, че предните им
зъби
растат много.
Има миши дупки, тя изгонва всичките мишки. Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо?
По причина на това, че предните им
зъби
растат много.
Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби. Затуй те са постоянни гризачи, зъбите им растат чрезмерно усилено. С това аз искам само да ви покажа целесъобразността, да видите, че вътре в природата съществува една целесъобразност, че всяко нещо трябва да бъде на своето място. Вие не трябва да правите една размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния с душевния, да размествате местата на тия проявления. Тогава няма да имате една представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви.
към текста >>
Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните
зъби
.
Котката трябва да пази отвън стратегия, а змията влиза и излиза свободно. Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо? По причина на това, че предните им зъби растат много.
Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните
зъби
.
Затуй те са постоянни гризачи, зъбите им растат чрезмерно усилено. С това аз искам само да ви покажа целесъобразността, да видите, че вътре в природата съществува една целесъобразност, че всяко нещо трябва да бъде на своето място. Вие не трябва да правите една размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния с душевния, да размествате местата на тия проявления. Тогава няма да имате една представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „От как сме влезли, сме станали по-лоши.“ По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи.
към текста >>
Затуй те са постоянни гризачи,
зъбите
им растат чрезмерно усилено.
Е, в какво седи злото? Например, зайци, мишки, в какво седи тяхното зло? Запример мишката, ако влезе в един сандък, тя ще изяде всичките дрехи. Защо? По причина на това, че предните им зъби растат много. Затуй мишките трябва да гризат дървета и всичко друго, за да се спъва растенето на техните зъби.
Затуй те са постоянни гризачи,
зъбите
им растат чрезмерно усилено.
С това аз искам само да ви покажа целесъобразността, да видите, че вътре в природата съществува една целесъобразност, че всяко нещо трябва да бъде на своето място. Вие не трябва да правите една размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния с душевния, да размествате местата на тия проявления. Тогава няма да имате една представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „От как сме влезли, сме станали по-лоши.“ По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи трябва.
към текста >>
71.
35. ЖАЛБА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви
зъби
, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове.
Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека.
В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви
зъби
, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове.
След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята.
към текста >>
72.
17. КАРМАТА НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ И ШПИОНИТЕ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Той си правеше
зъбите
изобщо при Халачева.
17. КАРМАТА НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ И ШПИОНИТЕ М.Г.: Един ден Учителят отива на зъболекар.
Той си правеше
зъбите
изобщо при Халачева.
Но един ден Халачева ми казва: „Днеска беше при мен Учителят и аз му казвам: „Учителю, другият живот не искам вече да бъда зъболекарка, защото причинявам болка на хората с машината, туй да вадя зъби." - „А, защо, другият живот зъбите ще се сеят както се сее житото и ще бъдат присаждани, както се присаждат на дърветата присадките. Няма да има болки за това нещо." И тя се е съгласила сигурно с това нещо, което той е казал. Това е, което знам. Като излязох от затвора, там в затвора бях в унижение, така, от външната страна. Този Стефчо, моя де, казал, че аз съм издавала всичко и голяма част от другарите не ми идваха на свиждане.
към текста >>
Но един ден Халачева ми казва: „Днеска беше при мен Учителят и аз му казвам: „Учителю, другият живот не искам вече да бъда зъболекарка, защото причинявам болка на хората с машината, туй да вадя
зъби
." - „А, защо, другият живот
зъбите
ще се сеят както се сее житото и ще бъдат присаждани, както се присаждат на дърветата присадките.
17. КАРМАТА НА РАЗУЗНАВАЧИТЕ И ШПИОНИТЕ М.Г.: Един ден Учителят отива на зъболекар. Той си правеше зъбите изобщо при Халачева.
Но един ден Халачева ми казва: „Днеска беше при мен Учителят и аз му казвам: „Учителю, другият живот не искам вече да бъда зъболекарка, защото причинявам болка на хората с машината, туй да вадя
зъби
." - „А, защо, другият живот
зъбите
ще се сеят както се сее житото и ще бъдат присаждани, както се присаждат на дърветата присадките.
Няма да има болки за това нещо." И тя се е съгласила сигурно с това нещо, което той е казал. Това е, което знам. Като излязох от затвора, там в затвора бях в унижение, така, от външната страна. Този Стефчо, моя де, казал, че аз съм издавала всичко и голяма част от другарите не ми идваха на свиждане. „Тя е провокатор." Даже един път донесоха от помощна организация килоти.
към текста >>
73.
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА
,
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ
,
ТОМ 13
На един подофицер му строших
зъбите
, щото вика: „Един час под оръжие и един час без да мърдаш." Аз бях чел как развил своите мускули до положение на копринени влакна.
И казвам, гледай сега, ние маршируваме и идат отзад тия фелдфебели и подофицери, и те ритат и викат: „Не така, бе, ти не можеш ли да разбереш, че така не се ходи? " Туй-онуй. А аз разсъждавам: Това нещо става без да мислиш, тука разум не влагаш, как сега той ще вика, когато левият крак напред, дясната е задната ръка, нали, ние такива замотани работи и бърка сега, левият крак... И правиш така едно, едно и двете ръце ги буташе така, ходиш неестествено. Викам, сега как те правят будала, просто насила. И аз съм ял голям бой.
На един подофицер му строших
зъбите
, щото вика: „Един час под оръжие и един час без да мърдаш." Аз бях чел как развил своите мускули до положение на копринени влакна.
Такава сила притежава професор Филип Немски. Неговата книга бях чел и той ми помогна така да развия мускулатурата си. Той е раздвижил 18 чифта мускули в тялото си, разбирате ли? 18 чифта, както тия мускули, тия гръдни мускули, тия на лицето, 18 чифта. Това рядко човек може да раздвижи.
към текста >>
74.
6. ВЪЗБРАНАТА - Димитър Костов
,
Димитър Костов
,
ТОМ 13
По-късно тя се омъжила, имала и деца и като се срещнали веднъж, тя пожелала той да й работи
зъбите
.
6. ВЪЗБРАНАТА Димитър Костов Той имал една позната на име Милка, но не Периклиева. Тя била много млада и искала да се ожени за него. Тогава той бил 30-годишен и й казал, че това не е правилно, защото тя е много млада за него.
По-късно тя се омъжила, имала и деца и като се срещнали веднъж, тя пожелала той да й работи
зъбите
.
По същото време Николай Шиваров, който имал брат инженер и бил заминал за СССР, не се обаждал дълго време. Николай се безпокоял за брат си и бил помолил да попитат Учителя дали е жив брат му и защо не се обажда. Като запитали Учителя, Учителят мълчал и нищо не отговорил. Втори път Николай отново помолил да попитат Учителя да каже нещо за брат му, който е в СССР. Тогава Учителят отговорил, че брат му е там, където е шест месеца нощ и шест месеца ден, но че ще си дойде в България.
към текста >>
А в това време Димитър Костов нали работил
зъбите
на въпросната Милка, й разправил случая за брата на Николай Шиваров и че нищо не се знае за инженера Шиваров.
Като запитали Учителя, Учителят мълчал и нищо не отговорил. Втори път Николай отново помолил да попитат Учителя да каже нещо за брат му, който е в СССР. Тогава Учителят отговорил, че брат му е там, където е шест месеца нощ и шест месеца ден, но че ще си дойде в България. Тук всички го забравили. А там имал възбрана да се завърне.
А в това време Димитър Костов нали работил
зъбите
на въпросната Милка, й разправил случая за брата на Николай Шиваров и че нищо не се знае за инженера Шиваров.
А Милка била от ЦК на БКП и запитала как се казва точно името му. Той й казал името. А Милка отишла направо при Георги Димитров и след известно време въпросният инженер се завърнал в България, обаче никому нищо не говорел къде е бил и защо е бил там, където е шест месеца ден и шест месеца нощ. Точно както бил казал Учителят. Мълчал от страх.
към текста >>
75.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1321-1340
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Пък ако стомахът не може да свърши работата на
зъбите
, тогава в кръвта проникват известни утайки, необработени и се отлагат в ставите някъде и след време чувствувате болки.
Пейте за гората, за тревата, за цветята, за реките, то е за вас. Като погледнеш Природата, пей и свири. Захраненето. 1335 Дъвчете хубаво храната си. От това бързане при яденето, много болести водят началото си. Има една прана на храната, която се възприема още в устата от езика.
Пък ако стомахът не може да свърши работата на
зъбите
, тогава в кръвта проникват известни утайки, необработени и се отлагат в ставите някъде и след време чувствувате болки.
Великодушие и целомъдрие - мекота. 1336 За да добие мекота, мъжът трябва да бъде великодушен. А жената ще добие мекота, ако бъде целомъдрена. Чрез тази мекота ще ти се изяви Божественият живот. Великодушието е най-хубавата черта на мъжа, тя дава най-хубавата осанка.
към текста >>
76.
14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Зъбите
си да ги държите в изправност, ще ядете чиста храна.
Силни да бъдете значи да контролирате всички свои клетки да направлявате всички свои мускули във всеки момент. Изящност във всичко трябва да имате. Устата ви трябва да бъде винаги пречистена, а не да мирише. Ако някому мирише устата да каже: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, това което мирише в мене да изчезне". Чрез внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне.
Зъбите
си да ги държите в изправност, ще ядете чиста храна.
Никаква нечистота да не остава по зъбите ви. Туй се изисква от ученика на Бялото Братство: „Да притежава абсолютна чистота". - „Размишлявайте всеки ден върху напредналите същества, това прави възможно общението и свързването с тях. Освен нощните часове, благоприятни часове през деня са следните: между 11 и 12 часа, между 5 и 6 часа след обед, между 9 и 10 часа вечерта, към 12 часа на полунощ, като изключение. Вие сте във връзка с Белите Братя.
към текста >>
Никаква нечистота да не остава по
зъбите
ви.
Изящност във всичко трябва да имате. Устата ви трябва да бъде винаги пречистена, а не да мирише. Ако някому мирише устата да каже: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост, това което мирише в мене да изчезне". Чрез внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне. Зъбите си да ги държите в изправност, ще ядете чиста храна.
Никаква нечистота да не остава по
зъбите
ви.
Туй се изисква от ученика на Бялото Братство: „Да притежава абсолютна чистота". - „Размишлявайте всеки ден върху напредналите същества, това прави възможно общението и свързването с тях. Освен нощните часове, благоприятни часове през деня са следните: между 11 и 12 часа, между 5 и 6 часа след обед, между 9 и 10 часа вечерта, към 12 часа на полунощ, като изключение. Вие сте във връзка с Белите Братя. Вие сте в общение с тях.
към текста >>
77.
14. ДРУЖБАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Змията, като един израз на злото, своята жертва тя поглъща и в своя стомах стопява всичко и кожа, кости,
зъби
, всичко израз на лакомия и ненаситност.
Тук на Земята тези сили са създали и създават живите форми през всичките нейни геологични епохи. Като всяка от тези сили е давала своят израз с формата и изявата на живота форма. Човекът на Земята е минал през тези форми, като всяка една е оставила своя отпечатък, показващ характерните белези на тези сили. За изявата обаче на живота е казано: „В началото живота е в ръцете на злото". Оттук ще се разбере, че поначало живите форми, които се създават носят елементите на злото, на дивото, хищното, ненаситното.
Змията, като един израз на злото, своята жертва тя поглъща и в своя стомах стопява всичко и кожа, кости,
зъби
, всичко израз на лакомия и ненаситност.
Доброто обаче има за задача да организирва и облагородява създаденото от злото. То успява да облагороди дивата природа на част от животните, които престанаха да се хранят с труповете на другите животни, станаха вегетарианци и с това улесниха еволюционният процес на човека. Слънцето, Луната и планетите със своите силови полета дават израза на човешката природа, като всяка една от тях е създала и оформила, като оформя и сега, поотделно неговите качества и способности, които намират израз в главният му мозък, в мозъчните му центрове. Но в своята първична проява, те имат своят див, примитивен израз, впоследствие, те се организирват и облагородяват стъпка по стъпка в течение на много време, като сивото вещество в мозъка му, изразител на тази вътрешна природа, бавно възраства и изменя своето качество и организация за да може да дава правилния и точен израз на доброто. Има хора, които създадоха и специални идейни течения, които приеха, че едно такова съвършенство може да се постигне така набързо, изведнъж, като търсеха и прилагаха някакви своеобразни методи, разбира се без резултат.
към текста >>
78.
23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Който има здрави
зъби
и дъвче добре храната си, не боледува.
В него се намира Божественият Дух. В житото се крият най-мощните, най-благородните сили в живота. Животът на житното зърно е тъй свещен, както и нашият. Житото е най-чистата храна. Здравето зависи от правилното хранене.
Който има здрави
зъби
и дъвче добре храната си, не боледува.
Ако дъвчеш само на лявата или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ако широко отваряш устата си при хранене, въздухът пречи на правилното храносмилане, тогава не можеш да бъдеш здрав. Ако при храненето мислиш лоши работи, критикуваш близките си или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползуваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използува, само ако обичаш тази храна.
към текста >>
79.
1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Христос се обръща с усмивка към тях и им казва: „Я вижте какви бели, хубави и здрави
зъби
има то".
Да, Овен за Марс, Телец за далечната планета зад Плутон - Хано наречена. В.К. Искам да продължим оттука. Н.Д. По този случай Учителят ни разправи един път случка от времето на Христа. „Христос и неговите ученици виждат един път на пътя си едно умряло куче. Всички ученици изказват своето възмущение от неприятната гледка и лошата миризма.
Христос се обръща с усмивка към тях и им казва: „Я вижте какви бели, хубави и здрави
зъби
има то".
Хора, които имат добре развито това тяло, добре изразено влиянието на този дял, са галените деца на природата и са с добър шанс в живота. Затова, на този дял е даден милият, приятен, симпатичен образ на Девата от Зодиака. В.К. Сега, този случай кога ти го разказа Учителя. Н.Д. Не мога да си спомня точно кога беше туй. В.К. Ти го даваш във връзка с потвърждение на Девата.
към текста >>
80.
6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Саблест тигър е живял преди около триста хиляди години, но с чудовищни
зъби
, изразяващи неговата жестокост.
6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ Учителят казва: „Когато един вълк изяде едно агне, той става малко по-добър". Заедно с това и нещо се променя във външния вид на живата форма. Тези промени във формите стават извънредно бавно - мерено с човешките мерки за време. Така например, ние познаваме тигъра като кръвожадно Животно, но все пак е много по-добър от своя предшественик, така наречения саблест тигър, защото сегашният може да се дресира.
Саблест тигър е живял преди около триста хиляди години, но с чудовищни
зъби
, изразяващи неговата жестокост.
Бяхме се събрали на Изгрева веднъж около Учителя пред стаичката Му. По двора весело и безгрижно пееше и се разхождаше една сестра, дошла някъде иззад океана, потънала в охолство и материално изобилие, даващи й права и достъп до всички. Една сестра от групата ни, малко завистливо подхвърли пред Учителя за охолството и безгрижието на тази сестра. Учителят я погледна и каза: „Тази сестра сега е пратена на Земята за почивка". В.К. Тази сестра в хубава форма е изпратена на почивка.
към текста >>
81.
8. САТУРН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Змиите поглъщат своите жертви и смилат абсолютно всичко и кости, и
зъби
, които са най-твърдото вещество, което е създадено от живите форми. В.К.
Те боравят, те се напрягат, то не е нищо тъй. Установено е, по един безспорен начин, че черните слънца, които са седалище на тази демонична страна на необятния миров силов океан поглъщат, приемат всичко. Имат голямо напрежение в себе си, напрежение в тоз смисъл, че когато едно черно слънце прониква в слънчевата система, прониква и отива към най-красивата планета, планетата Фаетон и я разрушава. Поглъща всичко, те поглъщат и светлината. Като най-ярък изразител на черното слънце тук на нашата земя са змиите.
Змиите поглъщат своите жертви и смилат абсолютно всичко и кости, и
зъби
, които са най-твърдото вещество, което е създадено от живите форми. В.К.
А онзи израз „Мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите". Мъдри в какъв смисъл? Н.Д. Мъдри, защото както приведох случая с Атлантида, Учителят каза: „Не можахме да проникнем в най- дълбоките помисли на злото", значи и там има голяма мъдрост. В.К. Значи и едната и другата школа боравят със Сатурн. Н.Д. Да, вярно е това.
към текста >>
82.
18. СИНАРХИЯ Статия втора
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до
зъби
, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере!
Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до
зъби
, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере!
Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
към текста >>
83.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им
зъби
, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св.
Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът.
За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им
зъби
, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св.
Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова.
към текста >>
Зъбите
не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени
зъби
, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява".
39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I).
Зъбите
не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени
зъби
, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява".
При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държаба обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират".
към текста >>
При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси
зъбите
му се развалят".
IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява".
При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси
зъбите
му се развалят".
7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държаба обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират". А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис" срещаме следното, което не се нуждае от коментарии и което е писано след 9 юни, 1925 г. (год.
към текста >>
84.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърдце ми да гризеш със зверските
зъби
: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби?
Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле.
РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърдце ми да гризеш със зверските
зъби
: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби?
Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!... "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>
85.
XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Е все пак днес този приятел по някаква случайност успя да се откъсне от
зъбите
на вълка и сега е свободен.
Борис му казва: „Това не е от Учителя. Това е Гриша. Гришовци винаги ги е имало и винаги ще ги има." Този приятел се казваше Александър Костадинов, макар че научава една истина, но той по-късно е подлъган от сътрудниците на Гришата и той е изкарвал стотици, хиляди страници от неговия трудна ксерокс. Онзи му е казвал: „Това е истината." И му повярвал. Не вярва на Борис Николов, а вярва на друг, който е вълк предрешил се в овча кожа и влезнал в кошарата да краде.
Е все пак днес този приятел по някаква случайност успя да се откъсне от
зъбите
на вълка и сега е свободен.
Дано остане такъв. А сега прочетете от „Изгревът" цитираните страници и ще се убедите, че всичко, което написах е истина. „Изгревът" том I стр. 242-245; 295 - 310; 455-459; 507-510 „Изгревът" том II, стр. 274 -280; 350-351 „Изгревът" том III, стр.
към текста >>
86.
16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ
,
,
ТОМ 16
Конят, като видял как е вързан стопанинът му от разбойниците, сграбчил го със
зъбите
си за дрехите, вдигнал го и хукнал да бяга с него към селището на арабите.
Разбрах какво нещо е кон да обича стопанина си. Когато следвах за ветеринарен фелдшер, учехме и за арабския кон. Спомням си следния случай. Един арабски кон бил открадната от разбойници. Стопанинът арабин започнал да го търси, намерил коня си, но разбойниците го хванали и го вързали.
Конят, като видял как е вързан стопанинът му от разбойниците, сграбчил го със
зъбите
си за дрехите, вдигнал го и хукнал да бяга с него към селището на арабите.
Стигнал там и го сложил пред палатката на жена му. От силната умора конят умрял тутакси. Арабите оплакали умното животно и там, където го погребали, на същото място направили паметник на коня. По моето време, до 1944 г., конят бе едно много важно животно. Той служеше за езда, впрягаше се в конска каруца, с него се ореше, с него се вършееше на хармана.
към текста >>
87.
44. ХАРМОНИЯ, ДИСХАРМОНИЯ И БУРЯ
,
,
ТОМ 16
Иначе щеше да умре от студ -
зъбите
му тракаха и целият трепереше.
А пък онези, които заспаха под юрганите, палатките им се скъсаха и паднаха със снега върху тях. Тогава стана цяла каша. Тогава Митко Грива и Георги Тахчиев си бяха направили палатката под едни скали, но като започна оная страшна виялица, те отидоха в чужди палатки. А пък Георги Тахчиев съвсем беше замръзнал. Стефанка от Стара Загора и други сестри го взеха и го занесоха в своята палатка и го завиха, като двете сестри легнаха покрай него и го затиснаха, за да го стоплят.
Иначе щеше да умре от студ -
зъбите
му тракаха и целият трепереше.
И така, повечето палатки бяха изпокъсани. Предния ден конярите бяха докарали много хубави дини. През нощта снегът ги затрупа и на сутринта не личеше къде са. Аз се залових и два дни разчиствах снега. Точно два метра сняг беше натрупало.
към текста >>
88.
1931 година
,
,
ТОМ 16
ще си туря
зъби
, затова си бе намислила да отложи за 19.I.
Занесохме багажа на Василовския хан. Колеги имаше вече насъбрани. Отидохме с Еленка до Яков Янков. Понеже тя на 16. т. м.
ще си туря
зъби
, затова си бе намислила да отложи за 19.I.
да си дойде. Но Янков й се скара да не отсъствува и тя се съгласи да потегли с ненаправени зъби. Отидохме до хана, обаче шофьорите не искаха да ни чакат и аз се качих да си дойда, а тя остана, понеже багажа й го нямаше. Вечерта в 7 ч бяхме в Годеч. Щях да си дойда, обаче Никола Петров Бербатов, директор на прогимназията в Годеч, ме покани да пренощувам в дома заедно с него.
към текста >>
Но Янков й се скара да не отсъствува и тя се съгласи да потегли с ненаправени
зъби
.
Отидохме с Еленка до Яков Янков. Понеже тя на 16. т. м. ще си туря зъби, затова си бе намислила да отложи за 19.I. да си дойде.
Но Янков й се скара да не отсъствува и тя се съгласи да потегли с ненаправени
зъби
.
Отидохме до хана, обаче шофьорите не искаха да ни чакат и аз се качих да си дойда, а тя остана, понеже багажа й го нямаше. Вечерта в 7 ч бяхме в Годеч. Щях да си дойда, обаче Никола Петров Бербатов, директор на прогимназията в Годеч, ме покани да пренощувам в дома заедно с него. Той е родом Сливналия, а живее у Митю ... в Годеч. После поканихме и Стефан Колев от Ярдъм, учител в Смолча, та заедно с него спахме на кревата на Бербатов.
към текста >>
89.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Но така се очернил, и то не очернил, ами си станал естествено така чер, чер -същински алжирец, с тая разлика, че нему и
зъбите
му черни, и всичко, и ръце, и лице, и глава, и като ни видя, се засмя и си работи и ни съобщи, че приготвил вече механизма, който бил уж потребен нам или кой знае кому.[/b] [b]След това отидохме някъде на пазар, че у едни хора.
Някъде видях, чак като тунел дупки, където са копали, но не са намерили нищо. И са допуснали сега хората да си копаят хубава земя за мазане и други цели. Аз им казвам, че като са сигурни, че има скрито имане, защо са позволили сега на чужди хора да копаят, че може би те ще налучкат и ще вземат скритото имане. Аз им посочих на едно място да копаят, над което те вече бяха копали и не щеш ли, изкопаха една много стара машина, уред някакъв си, особен, чието предназначение не узнахме. После братя и сестри тръгнахме някъде и минахме покрай началника на пощата в Годеч, Георгиев, Той при един мях и наковалня кове нещо, уж че е железар, прави някакъв механизъм.
Но така се очернил, и то не очернил, ами си станал естествено така чер, чер -същински алжирец, с тая разлика, че нему и
зъбите
му черни, и всичко, и ръце, и лице, и глава, и като ни видя, се засмя и си работи и ни съобщи, че приготвил вече механизма, който бил уж потребен нам или кой знае кому.[/b] [b]След това отидохме някъде на пазар, че у едни хора.
Там са Янкова и много други сестри събрани. Нещо се готвим да правим, като че ли готвим нещо за обед. Кой - зарзават, кой - друго и така приготовляваме. Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън. Кога го побутнах, то всичките тези зъби, на които коренът е един, а изникнали 4 ^ 5 издънки от тоя корен (кучешкия) и така, с най-слабо потегляне, ще излетят, защото те отдавна вече били загнили и се разиграли.
към текста >>
Кога го побутнах, то всичките тези
зъби
, на които коренът е един, а изникнали 4 ^ 5 издънки от тоя корен (кучешкия) и така, с най-слабо потегляне, ще излетят, защото те отдавна вече били загнили и се разиграли.
Но така се очернил, и то не очернил, ами си станал естествено така чер, чер -същински алжирец, с тая разлика, че нему и зъбите му черни, и всичко, и ръце, и лице, и глава, и като ни видя, се засмя и си работи и ни съобщи, че приготвил вече механизма, който бил уж потребен нам или кой знае кому.[/b] [b]След това отидохме някъде на пазар, че у едни хора. Там са Янкова и много други сестри събрани. Нещо се готвим да правим, като че ли готвим нещо за обед. Кой - зарзават, кой - друго и така приготовляваме. Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън.
Кога го побутнах, то всичките тези
зъби
, на които коренът е един, а изникнали 4 ^ 5 издънки от тоя корен (кучешкия) и така, с най-слабо потегляне, ще излетят, защото те отдавна вече били загнили и се разиграли.
Като ми казаха сестрите, че ми се показали зъбите, аз се ужасих и ги побутнах и се чудя как така неусетно е станало това. Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих.[/b] [b]Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив.[/b] [b][b]8.ХI.1935 год., петък (Димитровден)[/b][/b] [b]Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч. Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч.
към текста >>
Като ми казаха сестрите, че ми се показали
зъбите
, аз се ужасих и ги побутнах и се чудя как така неусетно е станало това.
Там са Янкова и много други сестри събрани. Нещо се готвим да правим, като че ли готвим нещо за обед. Кой - зарзават, кой - друго и така приготовляваме. Но що стана, ето, лявата ми горня челюст, кучешкият зъб се наделил на много части и излязъл из устните ми навън. Кога го побутнах, то всичките тези зъби, на които коренът е един, а изникнали 4 ^ 5 издънки от тоя корен (кучешкия) и така, с най-слабо потегляне, ще излетят, защото те отдавна вече били загнили и се разиграли.
Като ми казаха сестрите, че ми се показали
зъбите
, аз се ужасих и ги побутнах и се чудя как така неусетно е станало това.
Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих.[/b] [b]Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив.[/b] [b][b]8.ХI.1935 год., петък (Димитровден)[/b][/b] [b]Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч. Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч. В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови.
към текста >>
90.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша.
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи. 21.XI.1936 год., събота Станах, като се развидели. Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо.
към текста >>
91.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 1
,
ТОМ 16
И той не може да си покаже
зъбите
.
Кармата са лошите последствия на един неразумен живот от миналото. Кризата е един порой, който всичко е завлякъл. Навсякъде има противоречия, затова човек трябва да бъде разумен. Не много да знае, малко да знае, но на свят да го знае! Когато овчарят е добър, вълкът, влязъл в стадото, то устата му се заключва, затваря се.
И той не може да си покаже
зъбите
.
Та, и вие като сте добри, вашите овци - вашите мисли и чувства, лесно ще се справят с вълка - с лошите условия. На нас ни трябва сега шестото чувство - да прозираме нещата, които в бъдеще ще стават. Тихото време носи, за пример, една голяма буря всякога, а бурята - тихо време. Стойте в условията, в които Провидението ви е турило. Не желайте да ги промените, защото не знаете какво ще ви сполети при новите условия.
към текста >>
92.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на
зъбите
, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих.
7.VI.1934 год., четвъртък Ходжата си отиде пак тая заран. Аз цял ден приготвях гл. отчет. Душата ми се стяга, а работата бавно върви. Голяма горещина. 8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан При първото заспиване, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба.
Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на
зъбите
, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих.
Тая заран е ясно, топло и тихо време. Аз бързам с приключването, та да мога да си замина. 9.VI.1934 год., събота Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали. До 1 1/2 ч спах и разбудих моите кираджии.
към текста >>
93.
17. Писмо на Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 26.III.1928 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Аз свърших с поправка на
зъбите
, ама чурук
зъби
, само пари да давам, ама какво да правя, че ако не се поправят, не може.
17. Писмо на Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 26.III.1928 г. София, 1928 г., 28.III. Мила Еленке, Получих писмото ти и разбрах всичко, радвам се, че си добре със здравието; и ний, слава Богу, сме добре.
Аз свърших с поправка на
зъбите
, ама чурук
зъби
, само пари да давам, ама какво да правя, че ако не се поправят, не може.
Новата година добре я прекарахме, ама Учителят нищо не ни говори, навярно защото имаше много външни. Сега ни каза една нова песен затониране. Тя е: Ти съзнай, ти люби, безспирно сей, гради, И в живота всичко давай, В тази истина Бога ти познавай! Тази песен определя характера на тази година в езика на природата. Кажеш една дума, другите се нижат една по една, нареждат се.
към текста >>
94.
19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.11.1929 с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Аз боледувах от
зъби
, две среди и две недели не можах да отида на беседи.
Мнозина нямат ясна представа за духовния живот. За да се разбере духовният живот,, се изисква цял живот. * Мила Елено, Получих писмото ти и веднага ти отговарям и ти изпращам резюме, което е направено от Савка. Вчера имахме женско събрание нашата група, в която участвува и сестра Керемидчиева, която беше донела това резюме да го четем и още там го поисках от сестрата да го препиша, което и направих. И тука, както и навсякъде, беше много студено, даже Черно море беше замръзнало, прекарахме големи студове, ами ония пък, които си нямат дърва и кюмюр, как ли са прекарали?
Аз боледувах от
зъби
, две среди и две недели не можах да отида на беседи.
Сега е трета неделя, откак Учителят държи беседи и в неделя. Засега сме добре вкъщи със здравето, пък другото, право казваш, Господ да ми дава широко сърце. 1700 лева ще дам за лекуване на зъбите ми, но ще гледам да дам на Жорж за твоя сметка. Имахме писмо от Иван Бинов, пише ни, че зет ми Христо Гешото се поминал на 11 януарий. Бог да го прости!
към текста >>
1700 лева ще дам за лекуване на
зъбите
ми, но ще гледам да дам на Жорж за твоя сметка.
Вчера имахме женско събрание нашата група, в която участвува и сестра Керемидчиева, която беше донела това резюме да го четем и още там го поисках от сестрата да го препиша, което и направих. И тука, както и навсякъде, беше много студено, даже Черно море беше замръзнало, прекарахме големи студове, ами ония пък, които си нямат дърва и кюмюр, как ли са прекарали? Аз боледувах от зъби, две среди и две недели не можах да отида на беседи. Сега е трета неделя, откак Учителят държи беседи и в неделя. Засега сме добре вкъщи със здравето, пък другото, право казваш, Господ да ми дава широко сърце.
1700 лева ще дам за лекуване на
зъбите
ми, но ще гледам да дам на Жорж за твоя сметка.
Имахме писмо от Иван Бинов, пише ни, че зет ми Христо Гешото се поминал на 11 януарий. Бог да го прости! Лека му пръст! Друго няма що да ти пиша, освен да ти изпратя нашите поздрави. Твоя Ол.
към текста >>
95.
93. Осъждането
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
" Тя отговорила: „Търпелива, че не дойде да видиш как изгризах масата със
зъбите
си." И ние някой път търпим, но само гризем масата.
" Ти се смей вътре! Дойде някой, намери вина на къщата ти, на прозорците, на вратите, на железата, че били тънки, а ти кажи: „Че аз не съм ги направил." - „Прав си, още веднъж няма да взимаш този майстор." Момък се сгодил за мома благородна. Завел приятеля си да му я представи. Като носила таблата с кафето и сладкото, той я спънал. Тя изпуснала всичко, но казала: „Няма нищо." Като се оженили, той й казал: „Като беше мома, колко беше търпелива!
" Тя отговорила: „Търпелива, че не дойде да видиш как изгризах масата със
зъбите
си." И ние някой път търпим, но само гризем масата.
В един дюкян за обуща продавачът казал на купувача: „калъпсъз"* (понеже краката му били големи и нямало номер за неговия крак). Купувачът се много омъчнил от тази дума, че не разбрал какво иска да му каже, но си помълчал. На отиване за селото си от едно високо място извикал на продавача: „Сен калъпсъз! " (Ти си калъпсъз!) Човек много мъчно може да търпи. Лесно си изгубва човек настроението.
към текста >>
96.
97. Разплащане на кармата
,
III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Но някои чупят челюстите им, зарад златните
зъби
.
Държавниците ще поумнеят, те са умни хора. Вас ви приготовляват за работа, за сестри милосердни, ще идете да превързвате. Ще гладиш ранения, ще го милваш. Във войната се вижда и нещо хубаво. Взима се раненият неприятелски войник, дават му помощ, грижат се за оздравее.
Но някои чупят челюстите им, зарад златните
зъби
.
към текста >>
97.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
… Така, така — продължил бае Митар, — господ ще изчисти тогава стадото от вълци, но нема да се изминат нито три пъти по деветдесет и девет други петъци, и на кучетата, които ще останат да пазят стадото, ще израснат вълчи
зъби
, та ще почнат да се хапят помежду си като бесни… Какво ще после да бъде… това не знам… нека му мислят кучетата!
И наистина, чорбаджи Цеко като никога за тоя Великден направи много себап на сиромасите и, за чудо, оттогава му провърве още повече: житото рипна изведнъж от 16 на 28 пари, а чорбаджи Цеко имаше до двеста хиляди оки събрано. Вълната беше пред празниците четири и зола, а къде Гергьовден рипна на шест и руп, а чорбаджи Цеко беше приготвил за товарене около петнадесет хиляди оки вълна. И така на всичко му тръгна напред. Един път запитали бае Митра дали ще дойде време да се куртулише християнията от поганците, от техните зулуми, от техните патила и дали ще стане некога българско царство. Пророкът се позамислил малко, па отговорил: — Ще се изминат деветстотин деветдесет и девет петъци все черни за християнията, па като настъпи хилядният петък, таман по икиндия, когато турците са в джамия, а оно ще падне техното царство и на калето първи път в тоя петък ще се забоде християнски байрак с кръст!
… Така, така — продължил бае Митар, — господ ще изчисти тогава стадото от вълци, но нема да се изминат нито три пъти по деветдесет и девет други петъци, и на кучетата, които ще останат да пазят стадото, ще израснат вълчи
зъби
, та ще почнат да се хапят помежду си като бесни… Какво ще после да бъде… това не знам… нека му мислят кучетата!
… За пръв път е отпечатано в сп. „Български преглед", год. I, 1893 г., кн. /, стр. 67-96. Михалаки Георгиев, Съчинения, том I, стр.
към текста >>
98.
61. Мария Николова Гърнева. 61.9. Последните дни на Петър Дънов на земята
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Той държи в ръката Си всичките Си
зъби
и ми казва: - Развалиха ми се вече всичките
зъби
!
61.9. Последните дни на Петър Дънов на земята Сестра Мария Гърнева разказва следното. Точно срещу именния ден на Учителя аз бях на село, в Средногорието. Сънувам Го, че съм отишла при Него.
Той държи в ръката Си всичките Си
зъби
и ми казва: - Развалиха ми се вече всичките
зъби
!
Така не може да се живее! Аз Му отвърнах: - Венците Ви са здрави и още много могат да държат. Той постави обратно зъбите на челюстите Си. Аз вече заех, че Той няма още много да живее между нас. Когато Го наистина видях след слизането Му от Мърчаево, когато видях отслабналото Му лице и чезнещият глас, аз се уверих, че Той ще бъде още малко време между нас.
към текста >>
Той постави обратно
зъбите
на челюстите Си.
Точно срещу именния ден на Учителя аз бях на село, в Средногорието. Сънувам Го, че съм отишла при Него. Той държи в ръката Си всичките Си зъби и ми казва: - Развалиха ми се вече всичките зъби! Така не може да се живее! Аз Му отвърнах: - Венците Ви са здрави и още много могат да държат.
Той постави обратно
зъбите
на челюстите Си.
Аз вече заех, че Той няма още много да живее между нас. Когато Го наистина видях след слизането Му от Мърчаево, когато видях отслабналото Му лице и чезнещият глас, аз се уверих, че Той ще бъде още малко време между нас. Когато наистина се залежа и Василка казваше: „Добре е", аз си казвах: „Наближава краят! Но какво може да се направи? " Една вечер наближавам Неговата стая.
към текста >>
99.
9. Енергията на атома
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до
зъби
- какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях.
Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичино усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества” от всички природни царства - и то с главната цел да се въоръжат до
зъби
- какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя”, както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите й дарове в жертва на Молоха, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен, отколкото в миналото.
към текста >>
100.
24. Сфера на Венера
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери
зъби
, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас.
Не рядко той е излеко вирнат нагоре. Устата - ето оня рай, който обещават венерините очи. Те са хубаво моделирани, румени, меки и сочни. Долната устна е по-месеста от горната. Брадата е обла, но в нашия случай липсва оная трапчинка, която често украсява хубавата брадичка на венериния женски тип.
Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери
зъби
, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас.
Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е, защото един от основните принципи, които действуват във Венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще. Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност. Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света-хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното.
към текста >>
НАГОРЕ