НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
61
резултата в
39
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без
зъби
и нокти, за да ти служи за Добро.
Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при теб, че мога да ти говоря лице с лице. И защо знаеш ли? Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божий. Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят.
Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без
зъби
и нокти, за да ти служи за Добро.
И сега Аз присъствам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение. Да бъде Господ благословен за многото си милост и благост! Ставай и лягай с тая мисъл, че Господ е близо. Аз ти казвам да се не отегчава сърцето ти.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 17.11.1908 г.
Вълкът да е без
зъби
, котката — без нокти, кравата — без рога, а конят — без копита.
Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината. Затова е дал Господ очи на человека. Кога ходиш, гледай трънът да е далеч от тебе.
Вълкът да е без
зъби
, котката — без нокти, кравата — без рога, а конят — без копита.
Само по този начин человек може да му е свободна главата от бели. Но знаеш ли, че вол без рога и кон без копита хората ги не щат; те искат рога и копита, и зъби, и нокти — трябват, казват. Поздрав на Марийка. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
Но знаеш ли, че вол без рога и кон без копита хората ги не щат; те искат рога и копита, и
зъби
, и нокти — трябват, казват.
На кого да се отдаде вината. Затова е дал Господ очи на человека. Кога ходиш, гледай трънът да е далеч от тебе. Вълкът да е без зъби, котката — без нокти, кравата — без рога, а конят — без копита. Само по този начин человек може да му е свободна главата от бели.
Но знаеш ли, че вол без рога и кон без копита хората ги не щат; те искат рога и копита, и
зъби
, и нокти — трябват, казват.
Поздрав на Марийка. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
3.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
Имайте здрави духовни
зъби
и здрави стомаси.
Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване. Не се страхувайте! Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа.
Имайте здрави духовни
зъби
и здрави стомаси.
Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-те години са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност. Но тия са дълги работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат.
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци.Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки
зъби
.
А вие, които не вярвате, живеете между тези микроби.Ние вярваме в духовете на виделината, които гросвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца, в тях вярваме ние. А долу са ония духове, които ни мислят злото. Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него. Това практическо и целесъобразно.
Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци.Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки
зъби
.
Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствени зъби, тях Господ ли ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят.
към текста >>
Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки
зъби
.
А долу са ония духове, които ни мислят злото. Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него. Това практическо и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци.Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки зъби.
Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки
зъби
.
Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствени зъби, тях Господ ли ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят. Долу всички тия месоядци!
към текста >>
Кучешките
зъби
човек си ги създаде.
Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него. Това практическо и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци.Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки зъби. Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа.
Кучешките
зъби
човек си ги създаде.
Турил си изкуствени зъби, тях Господ ли ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ами как ще живеем без месо? " Ще се научите, в ума си няма да ядете месо, и в сърцето си също.
към текста >>
Турил си изкуствени
зъби
, тях Господ ли ги създаде?
Това практическо и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци.Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки зъби. Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде.
Турил си изкуствени
зъби
, тях Господ ли ги създаде?
Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ами как ще живеем без месо? " Ще се научите, в ума си няма да ядете месо, и в сърцето си също. Поне от тия два порока трябва да се откажете.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 11.10.1916 г.
Храната без
зъби
не се сдъвква, без стомаха не се смила.
Служете Господу по дух. Нека всяка добрина, всяка правда, всяка любов, всяка мъдрост и истина да изпълня сърдцето ви. Да бъдат човеците доблестни, мъжествени, разумни, внимателни, всичко да изпитва истината да държи. Всекиму да отдава, което заслужава. Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира.
Храната без
зъби
не се сдъвква, без стомаха не се смила.
Кръвта без кислород се не окислява. Човек без сърдце милостив не става. Без познанието на Бога вън и вътре, живот не придобива. Любовта носи и горчивини и сладости. Картина без сенки не става, нито може да се създаде.
към текста >>
6.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им
зъби
, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1]
Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът.
За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им
зъби
, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1]
„Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова.
към текста >>
Зъбите
не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени
зъби
, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява".
39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I).
Зъбите
не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени
зъби
, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява".
При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държаба обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират".
към текста >>
При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси
зъбите
му се развалят". 7)
IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява".
При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси
зъбите
му се развалят". 7)
Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държаба обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенствува своите форми: ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират". А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис" срещаме следното, което не се нуждае от коментарии и което е писано след 9 юни, 1925 г. (год.
към текста >>
7.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия
беззъби
бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости.
Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото. Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка печка и - почваме песните. Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач. Този път екнаха повече от 200 гърла. Чуди ни се той, пък и селяните дошли да видят това чудо: сватбари не са, а пеят, вино не пият и месо не ядат, а весели, весели!
Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия
беззъби
бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости.
Хе, там, върху ракиения тезгях е опечено вече благовещенско прасенце. А до него нарязани на дребно търкалца туршиени краставички. Но волю-неволю услужи и нам. Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв. Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре.
към текста >>
8.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Далеч от огъня,
зъбите
ни тракат, пръстите вкочанени.
После тихо се понасят словата на .Добрата молитва”, 91 псалом и „Отче наш”. Бодро поемаме път. Някой стои на речния бряг и ни брои: 50-52-60-70, 80-85-87-90-100, 150-200-209...Спираме се на голямата поляна срещу бивака. Нареждаме се на няколко прави редици - отстоящи 2 разтяга един от други. Тук пък си правиме гимнастиката. Студено.
Далеч от огъня,
зъбите
ни тракат, пръстите вкочанени.
Но после настана приятна реакция - топлина се разля по жилите ни. Цели отрупани със сняг заслизахме към града, очистен от непроницаемите мъгли. Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат.Бодри, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка почивка, да досънуваме Божествения образ на планината. Изгревът - Том 262.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
към текста >>
9.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
А то студено, хладно,
зъби
ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
А то студено, хладно,
зъби
ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават.
към текста >>
Зъзнем,
зъбите
ни тракат от студ.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
Зъзнем,
зъбите
ни тракат от студ.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
към текста >>
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на
зъбите
престава.
И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на
зъбите
престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време?
към текста >>
Тракането на
зъбите
си отиде.
Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд.
Тракането на
зъбите
си отиде.
Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то?
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
А то студено, хладно,
зъби
ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
А то студено, хладно,
зъби
ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават.
към текста >>
Зъзнем,
зъбите
ни тракат от студ.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
Зъзнем,
зъбите
ни тракат от студ.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
към текста >>
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на
зъбите
престава.
И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на
зъбите
престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време?
към текста >>
Тракането на
зъбите
си отиде.
Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд.
Тракането на
зъбите
си отиде.
Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то?
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
А то студено, хладно,
зъби
ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
А то студено, хладно,
зъби
ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават.
към текста >>
Зъзнем,
зъбите
ни тракат от студ.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
Зъзнем,
зъбите
ни тракат от студ.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
към текста >>
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на
зъбите
престава.
И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на
зъбите
престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време?
към текста >>
Тракането на
зъбите
си отиде.
Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд.
Тракането на
зъбите
си отиде.
Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то?
към текста >>
12.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
А то студено, хладно,
зъби
ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
А то студено, хладно,
зъби
ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му на подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината на фенерчето. Ето ни на отсрещния бряг. Нагазваме по висока жилава трева. Въздухът упоителен и чист. Раниците натежават.
към текста >>
Зъзнем,
зъбите
ни тракат от студ.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз. Дрехите ни увисват от влага. Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости.
Зъзнем,
зъбите
ни тракат от студ.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни. Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай. Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им.
към текста >>
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на
зъбите
престава.
И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда. Само знаем, че стъпваме на твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно. Притискат ни млечни мъгли, сякаш да ни съпроводят чак горе...Тихо и тайнствено е. Силен вятър духа, но попътен, откъм гърба.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането на
зъбите
престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините. В този миг човек забравя кой е, где е и как се казва. Странна забрава. Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме? Кое ли е време?
към текста >>
Тракането на
зъбите
си отиде.
Като че това е най-важния въпрос на света. Най-сетне лицата просияват. Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка. Затопли се. Няма следа от мъгли, студ и дъжд.
Тракането на
зъбите
си отиде.
Бузите заруменяха. Устните се накървиха. Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то?
към текста >>
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
Как тракат
зъбите
ми при моята тънка бяла рокличка.
Колко са умни! С лице към него, а с гръб към огъня - значи - двойна полза.Звездите наистина тая вечер решиха да се отличат. Ето я Голямата мечка, също и Малката. „Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение. Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми...Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от студа.
Как тракат
зъбите
ми при моята тънка бяла рокличка.
Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден. Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни дрехи. В града пещ, а тук, едва ли не зимен студ... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук! Ние помръзналите налягахме как да е край едно огнище. Сложих главата си върху нещо, но то после изведнъж се дръпна и смал не си счупих главата от камъка.
към текста >>
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари
, 24.01.1928 г.
Някой обиди сега такъв човек, накърни честолюбието му - той чувства това,
зъби
се, но после идва съзнанието му, че един ден така е живял и си казва: „Защо да се сърдя?
Ако нямаш присъствие на Духа, положението е лошо. Една сестра сподели: - Учителю, сега ми е много ясно, когато ми говорите, а по-рано не ми беше ясно. — Обаче колко много въпроси има, които не разбирате и които ще се появят по-късно във вас... Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта.
Някой обиди сега такъв човек, накърни честолюбието му - той чувства това,
зъби
се, но после идва съзнанието му, че един ден така е живял и си казва: „Защо да се сърдя?
И аз едно време бях такъв. И те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно." Като тръгнеш по Божия път, там е голяма свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди кой си човек." Някой ти каже: „Този човек е жесток, груб".
към текста >>
15.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити
зъбите
, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи...Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни.
Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при владиката, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца! ” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!! - ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде на друговерците да го дочукат. Напиши книгата, чуваш ли? ” И тя връхлетяла разтреперания владика.
След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но на горкия човек му били избити
зъбите
, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи...Мъчно бих предала речта и видът на тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни.
Тя добре прави, че всичко си записва, така че, който иска да знае за .деянията” й ще ги прочете вече печатни.Коя беше тая Варвара? Как се бе добрала до нас? Как можа тая стара жена да изпъпли чак тука? Но в нея бе запазена поразителна бодрост! Кой знае каква огромна душевна сила крие в себе си тая славянка, която си позволява със силата на Духа Святи да бие с разпятието директорки, хаджийки, да ги уволнява, да смушква попове, да връхлита върху владици и вредом, като Дон Кихота да се явява като защитник на слабите и унижените.Тя разправя, че някога си се била женила за някого в Русия.
към текста >>
16.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам
зъбите
ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам
зъбите
ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр.
към текста >>
17.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището!
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се.
към текста >>
18.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището!
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се.
към текста >>
19.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището!
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се.
към текста >>
20.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището!
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се.
към текста >>
21.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
Готвачите като че плачеха от пушека. Ръцете на всички ни надути и попукани от студа. Но, погледът радостен и оживен.Пак за дърва. Образувахме доброволчески отряд. Какви грамадни дървета влачим към огнището!
Сякаш те приличат на змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане
зъби
.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка. Студът наваля върху него. Огънят ни пърли и изгаря, но уви, не ни сгрява.Петровден е. Слънцето най-после взе да припича. Най-после сгорещихме се.
към текста >>
22.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на
зъби
.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди.
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на
зъби
.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
към текста >>
23.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на
зъби
.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
безкрайно да царува; живот във Истината на всички да дарува”.Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка.Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва.Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди.
Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на
зъби
.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата.
Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него.
към текста >>
24.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Като че ли започва приятна музика на двуредните тридесет и две бисерни струни на
зъбите
.
Колко е траяла тази дрямка! Тръбят за обяд с оная прекрасна германска тръба с дългия бял копринен шнур, с дълга пискюлия, нанизан през рамо. Сядаме на припек и сърбам гореща ароматична бобена чорба, що една добра сестра предлага от своето ново чист-понеделнишко гърне. Колко вкусно! Други пък се надпреварят със своята картофена супа.
Като че ли започва приятна музика на двуредните тридесет и две бисерни струни на
зъбите
.
Същински концерт на божествени инструменти. Не липсваше върху трапезата дълъг крехък празец, излежал в земята под снега. Също и ряпа, бяла и черна, стъргана и на филийки; ето и маслини, халва, ябълки, бели питички хляб. След малко, от безбройните блага не остана нито следа. На всички лицата греят от радост.Пак низа около Учителя.
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
Даже не можа да ни разтрепери,
зъбите
ни да разтрака.
Домъкнали са чак тука голям бакърен казан - това им е почерпушката за именния ден.Всички в кръга. Молитва. Още не раздигнали трапезата, дъждецът ни наплиска. Градът потъмнява в буреносни облаци. Но, тук не е така опасно. Тук дъждът се само пошегува, даже не можа огнището да изгаси.
Даже не можа да ни разтрепери,
зъбите
ни да разтрака.
Отиде си, както що си дойде. Никой не му обърна внимание. Вятър го донесе, вятър го отнесе. Слънцето за миг изсуши дрехите ни. Но деликатно ни покани да си идем: „Идете си - казва - идете си час по скоро, защото тук ще става нещо небивало, дъжд изобилен и тука ще се излее.
към текста >>
26.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
Бързо се цамбурвам вътре и после с тракащи
зъби
се пека на слънце.
После тичам до Балдер дару -моят Бог - гледам лазурното езеро. В него се оглеждат още и белите скали и нестопения още по тях сняг. Тичам по скритите му хладни басейни. Там няма никой. Никой още не ги е открил.
Бързо се цамбурвам вътре и после с тракащи
зъби
се пека на слънце.
Приятна топлинка блика по жилите ми и хвърля руменина - запалва бузите ми.Небето е лазурно - сякаш ме гали... Навеждам се и целувам скалите около мене. Те мълчаливо приемат моята целувка. Мълчание ме обгръща, дълбоко мълчание. Безмълвието на природата ме потапя в неземен мир. Сякаш някой ме люлее в златна люлка и пази да не ме смути.
към текста >>
27.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Знаете ли колко хиляди години е употребило кучето, докато създаде
зъбите
си, с които хапе?
Според мене яденето е благо в природата; дишането е едно голямо благо в природата. Че понякога едно животно рита – казвам: Това е голямо изкуство. Колко хиляди години то е изучавало изкуството да рита? Знаете ли колко хиляди години е употребил конят, за да придобие изкуството да рита? Знаете ли колко хиляди години е употребил волът, докато създаде рогата си?
Знаете ли колко хиляди години е употребило кучето, докато създаде
зъбите
си, с които хапе?
Знаете ли колко хиляди години е употребила змията, за да направи тялото си тъй гъвкаво, да се увива около жертвата си? Това са изкуства, това са постижения. Ние живеем в неща, които са изостанали от минали култури. Ние говорим за една култура, за една религия, ние говорим за Бога, но всичко това са неща далеч от нас, които тепърва трябва да постигнем. Учените и религиозните хора още живеят в миналото.
към текста >>
28.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек.
към текста >>
29.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек.
към текста >>
30.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек.
към текста >>
31.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Водата едвам се процежда през стиснатите й
зъби
... След малко тя прибра отхвърлените си ръце и се опита да седне.Идват посрещани.
Щом се приближаваме до нея, тия загаснали зеници проблясват през тясната цепнатина на вдървените клепачи; тия вкочанени устни, като че някакъв шепот произнасят: „Учителю! ”. Той седна близо до нея, лицето му се проясни, като че слънце го огря и каза: „Ще мине! ”. Всички ни озари надежда; Той се усмихна. „Дайте й гореща вода”, каза. Спуснаха се към нея с вода, а сам Учителят отвори своя термос и наля горещата вода.
Водата едвам се процежда през стиснатите й
зъби
... След малко тя прибра отхвърлените си ръце и се опита да седне.Идват посрещани.
Водят и два коня. Те там на „Вада” ще ни палят огън, да правят гореща вода и за нас... На единият кон криво-ляво сяда свестената жена, крепена от мъжа си. В скута й трябва да се настани едно от децата. Малкото не ще да се дели от майка си; тогава четиригодишният Зарко ходом - на моя гръб. Пот се лее от мене.
към текста >>
Става много студено, а гостите студенти настръхнали,
зъбите
им тракат.
Заобиколени от българчета, говорещи немски, тъй се зарадваха и окопитиха голите тевтончета, че почнаха да ни гледат мило и доверчиво.Но какво да правим с грозничкото болно философче с щръкналата коса - Karli [Карли]? О, той е сериозно болен, и нашите лекари бързо го отправят за някоя болница. Не му помага ни чай с лимон, ни мляко, ни компреси... Как гледа жално и безпомощно младият човек, чуди се на тая нежна грижа от всички ни...Вечерта към огъня импровизиран концерт. Задуха ураганен вятър. Той разлюля-ваше пламъците към нас, обсипваше ни с рояк искри.
Става много студено, а гостите студенти настръхнали,
зъбите
им тракат.
Очите им през очилата гледат втрещено. Викаме ги на пейките, намятаме ги с шалове, одеяла, палта. Заувиваха се младите учени в шарените български чергици. Благодарят по всякакъв начин. Затоплени, внимателно слушат песните ни.
към текста >>
32.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша.
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи.21.XI.1936 год., съботаСтанах, като се развидели.Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко. *
към текста >>
33.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша.
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи.21.XI.1936 год., съботаСтанах, като се развидели.Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко. *
към текста >>
34.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша.
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи.21.XI.1936 год., съботаСтанах, като се развидели.Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко. *
към текста >>
35.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек.
към текста >>
36.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Решихме ние да Му готвим. Аз Му готвех обикновено. И понеже виждах, че с дясната Си ръка не може да си откъсне хляб, аз ще го нарежа хляба на хапчици и ще намажа всяка една хапка с масло. Така Той ги поемаше. Хлябът беше много сух, защото го носехме от София и престояваше повече от десет дни.
Освен това,
зъбите
на Учителя не бяха много в ред след побоя.
Затова правехме пържен хляб на филийки, които предварително топяхме в кашичка от яйце и брашно. Ще нарежа на малки парчета филийката и ще Му я подам. Той приемаше охотно тези пържени филийки, панирани с яйце и брашнена кашичка. Готвехме Му и много други неща, които Той обичаше. Всички бяхме нащрек.
към текста >>
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша.
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна
зъбите
на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два пъти се отчупи.
Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи.21.XI.1936 год., съботаСтанах, като се развидели.Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко. *
към текста >>
37.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, м. април
, 04.1940 г.
Но някои чупят челюстите им, зарад златните
зъби
.
Държавниците ще поумнеят, те са умни хора. Вас ви приготовляват за работа, за сестри милосердни, ще идете да превързвате. Ще гладиш ранения, ще го милваш. Във войната се вижда и нещо хубаво. Взима се раненият неприятелски войник, дават му помощ, грижат се за оздравее.
Но някои чупят челюстите им, зарад златните
зъби
.
Изгревът - Том 17 97. Разплащане на кармата
към текста >>
38.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
- „Нахална" прецеди през
зъби
той и се върна назад.
Тръгнахме за към града при автомобилите и из пътя поръчваха казани, купуваха кофи и Елена купи едно малко тенекенце за вода. Като чакахме автомобила, решили да влезат от една млекарница да обядват. Но аз не исках с тях в никой случай. Елена ме вика, казвам „Не искам". Тогава дойде онзи Дореният, аз си тръгнах, той ме дръпна леко за ръкава, много така ме догнете: „Махнете се господине" и се отдръпнах.
- „Нахална" прецеди през
зъби
той и се върна назад.
Елена после пак настоява. - „Кой е нахален незная, най-после аз съм си свободна, ако искам ще влезна, отгде накъде. Най-после дойде автомобил и отидохме там, макар след 2-3 часа. Учителят казал, че няма да тръгнат догдето не идем и ние. Из целия път особено във влака, тъй като че ми нещо цъкваше и аз те виждах съвсем ясно.
към текста >>
39.
Упражнение - житен режим, дадено от Учителя в беседата 'Изпитите на ученика. Житното зърно'
, 25.01.1925 г.
Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави
зъби
, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана.
Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате.
Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави
зъби
, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана.
Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита. Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно.
към текста >>
Онези от вас, които имат здрави
зъби
, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които
зъбите
не са здрави, нека малко сварят житото.
Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана.
Онези от вас, които имат здрави
зъби
, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които
зъбите
не са здрави, нека малко сварят житото.
Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита. Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете.
към текста >>
Тия, които имат слаби
зъби
, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат.
Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време.
Тия, които имат слаби
зъби
, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат.
Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл.
към текста >>
НАГОРЕ