Търсене в текстове за 'Жълт'

Галилей Величков (1911-1985)

Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит.
Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах. Учителят имаше много главоболия с мен. Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство." Аз го поглеждам учудено. Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва. Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен. Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит. Едната по-голяма, а другата по-малка. Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай. Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише. Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева". Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух.
към текста >>

2. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Галилей Величков (1911-1985)

Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани.
Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове.
към текста >>

След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът.
Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка.
към текста >>

3. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена.
Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите. Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите. По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С. Това беше лечението. По това време, през време на войната, бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше Пронтозил. Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
към текста >>

През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица.
Това беше лечението. По това време, през време на войната, бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше Пронтозил. Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено.
към текста >>

4. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят.
Важни са следните възрасти в човешкия живот: 12, 24, 36, 48 и 60 години. На тая възраст стават промени." "В Америка се строи физическият тип на шестата раса, а в славянството - духовният тип на шестата раса. За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи .
към текста >>

5. 9_05 Кой бе Учителят?

Целият пожълтя.
Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя. Един ден бяхме на обяд в трапезарията. Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
към текста >>

6. СЪДЪРЖАНИЕ

4. Жълтеницата 5.
Пророчески сънища 205. Лъжите на българските философи и академици Декларация ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ВТОРО 1. Трите маслинки 2. Колибата 3. Можеш ли да станеш? 4. Жълтеницата 5. Не 6. Елипсата 7. Сълзите 8. Малкото добро 9. Чисто сърце и светъл ум 10.
към текста >>

7. 7. ДЯДО БОТЮ - ЖИТОТО И ЦАРСКАТА ХАЗНА

Борис Николов

Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее.
Трябва да избираш: или злато или смърт от змия. Дядо предпочел да е жив и беден. Върнал се уплашен, но жив и повече не ходи, а си остана беден. А четника от Румъния пише второ писмо, изпраща трето писмо до дядо ми. Три писма едно след друго. Пише му, че е стар, болен и беден и му трябва да му изпрати някоя и друга жълтица, за да си подпомогне, че му оставало малко време да живее. А останалата хазна я дарявал на дядо ми. Но дядо не отиде повече в пещерите. Беше много уплашен от змиите. Аз лично съм виждал едно от тези писма със обозначените знаци. Писмата били запазени у сестрата на майка ми.
към текста >>

Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея.
Тя се казваше Недя. Дядо Жито имаше три дъщери: Кина, майка ми, Недя - писмата са у нея и Донка. Като момче съм разглеждал писмата и скиците. Като младеж съм разглеждал пещерите. Не ми остана време да открия това съкровище. Това не е иманярска легенда, а жива история и ако някой открие хазната, да донесе и да ми покаже поне една жълтица, та вместо баба ми аз да се по-нарадвам на нея. Пък после ще му я върна. Сега има модерни устройства и със тях много лесно се открива злато. Аз ви казах къде е златото. Но трябва да знаете, че такова злато е много опасно да откриеш, защото има окултни закони, които трябва да се знаят, какво трябва да се прави, когато човек изкопае имане. Защото има невидима охрана, която пази и охранява златото.
към текста >>

8. 4. ЖЪЛТЕНИЦАТА

4. ЖЪЛТЕНИЦАТА Един от младите братя заболя от жълтеница.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА Един от младите братя заболя от жълтеница. Отпадна той, отслабна, изгуби апетит, престана да ходи на работа. Лекуваха го лекари, братя и сестри му даваха съвети, нищо не помага. За няколко дни пожълтя като лимон. Най-после решава да отиде при Учителя. Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква.
към текста >>

За няколко дни пожълтя като лимон.
4. ЖЪЛТЕНИЦАТА Един от младите братя заболя от жълтеница. Отпадна той, отслабна, изгуби апетит, престана да ходи на работа. Лекуваха го лекари, братя и сестри му даваха съвети, нищо не помага. За няколко дни пожълтя като лимон. Най-после решава да отиде при Учителя. Привечер, за да го не виждат, едва се домъква до вратата на Учителя с бастун. Почуква. Учителят отваря. Братът хленчи: „Много съм болен, Учителю! " Пък братът беше от онези братя, малко разглезени от приятелите, свикнали да се задоволяват всичките им желания.
към текста >>

От жълтеницата нито следа.
Раницата е пак на неговия гръб, но той като че не я чувствува толкова тежка. Като стигат на Изгрева, братът оставя раницата пред вратата на Учителя. Но чудното е, че от умората му няма нито следа. Усеща се силен, здрав, бодър, освежен. Като си отива вкъщи, поглежда се в огледалото. От жълтеницата нито следа. Лицето и очите му - чисти. Какви чудесни сили крие човек в себе си и какви неограничени възможности, особено когато ги задвижи Духът Господен. Братът бе Неделчо Попов.
към текста >>

9. 79. ЧЕРВЕЯТ НАПАДА ХУБАВАТА ЯБЪЛКА.

Борис Николов

После им дойде времето, те узряха, станаха червени, жълти и вкусни ябълки и тогава ги нападнаха червеите.
" Тя беше узряла ябълка и всеки я поглеждаше и протягаше ръка да я вземе. Но други ги бяха преварили и я нападнаха. Имаше сили, които се стремяха да ограбят ученика отвътре и да го отклонят от пътя му. А останалите сестри, които се оплакваха от Олга още не бяха узрели, а бяха зелени ябълки, дори кисели. Не беше им дошло времето. После им дойде времето, те узряха, станаха червени, жълти и вкусни ябълки и тогава ги нападнаха червеите. Ние можехме само да установим фактите - че червеите нападат само най-зрелите и най-сладки ябълки.
към текста >>

10. 138. ТРЕТАТА ВОЙНА

Борис Николов

Жълтите ще повдигнат 500 милиона войници.
138. ТРЕТАТА ВОЙНА Веднъж към края на ІІ-та Световна война Учителят каза: „Няма да се опомнят от тази война, ще започне още по-страшна. Жълтите ще повдигнат 500 милиона войници. Тогава европейските народи пред общата опасност ще се обединят." Запитаха Го: „Кой ще победи? " Учителят мълча известно време, после каза: „Белите, но ще бъде трудна победа." Това се отнася точно за сегашните времена, които има да дойдат.
към текста >>

11. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

176 жълтици - 233 24.
Печатарската машина - 228 20. Закупуване на хартия. Неделчо Попов - 229 21. Заем на Свободата - 231 22. Братски пари за свинарник - 232 23. 176 жълтици - 233 24. С какъв полезен труд се е занимавал господин Дънов? - 235 25. Кой издаде заповед за обиск на Изгрева на 6.Х11.1957 г. - 236 26. Любезни брат.
към текста >>

12. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Тя минава през жълта уранова руда - така нареченият минерал „торбулит", която е най-хубавата уранова руда.
Тя идваше от върха, който се намира на изток от нея, а той се казваше „Абтарзак" - турско име. На самия връх, приличащ на купа сено - там се намираха нашите приятели. Там беше братско стопанство. Георги Куртев се зае да почисти каптажа на изворчето и да се направи чешмичката. Извика ме и аз му показах как се каптира извор и открих, че тази вода идва от върха и че тя е радиоактивна вода. Тя минава през жълта уранова руда - така нареченият минерал „торбулит", която е най-хубавата уранова руда. Та аз я каптирах. Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода.
към текста >>

13. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

Копието бе с пожълтели и загнили листа.
Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт. Те смятаха, че този въпрос те могат да го разрешат понеже аз съм бил на възраст и съм си изпял песента. Конфликтът беше драматичен и с много последици. Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа. Само това копие от този буркан бе унищожено. Но всичко беше съхранено и запазено от посегателство. Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г.
към текста >>

Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира.
А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г. Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите.
към текста >>

Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда.
тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г. Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите. А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя.
към текста >>

14. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Дойде 1957/58 г., започна се финансовата ревизия на Братството, след това дойдоха следователите, излезнаха онези прословути 176 жълтици, скрити от мене в една от морените на Златните мостове на Витоша и дойде време някой да издаде на следователите тайната за личните вещи на Учителя.
Той я беше допуснал до себе Си за онази работа, която трябваше да извършва. По-късно братята се разпитаха кой прибра тези неща. Разбра се, че са у Савка и всички се успокоиха. После ми ги предадоха лично на мен и аз ги прибрах. И понеже нямаше къде да ги държа аз ги предадох на Петър Филипов, който ги пази доста години. Дойде 1957/58 г., започна се финансовата ревизия на Братството, след това дойдоха следователите, излезнаха онези прословути 176 жълтици, скрити от мене в една от морените на Златните мостове на Витоша и дойде време някой да издаде на следователите тайната за личните вещи на Учителя. Когато ги бяха предали на мен за съхранение не се страхуваха от мене, а сега се страхуваха да не би да ги открадна, защото за скритите от мен жълтици се приемаше, че аз съм ги укрил за себе си. А при положение, че имаше протокол, опис за всичко това, тогава обвиненията към мен отпаднаха за лично присвояване. Но ме наклеветиха не чужди, а свои и дойде следователя у дома и ми каза подробно какво знаят за тях. Разбрах че някой от тези доверени „братя" точно ги бе информирал. Аз не отрекох.
към текста >>

Когато ги бяха предали на мен за съхранение не се страхуваха от мене, а сега се страхуваха да не би да ги открадна, защото за скритите от мен жълтици се приемаше, че аз съм ги укрил за себе си.
По-късно братята се разпитаха кой прибра тези неща. Разбра се, че са у Савка и всички се успокоиха. После ми ги предадоха лично на мен и аз ги прибрах. И понеже нямаше къде да ги държа аз ги предадох на Петър Филипов, който ги пази доста години. Дойде 1957/58 г., започна се финансовата ревизия на Братството, след това дойдоха следователите, излезнаха онези прословути 176 жълтици, скрити от мене в една от морените на Златните мостове на Витоша и дойде време някой да издаде на следователите тайната за личните вещи на Учителя. Когато ги бяха предали на мен за съхранение не се страхуваха от мене, а сега се страхуваха да не би да ги открадна, защото за скритите от мен жълтици се приемаше, че аз съм ги укрил за себе си. А при положение, че имаше протокол, опис за всичко това, тогава обвиненията към мен отпаднаха за лично присвояване. Но ме наклеветиха не чужди, а свои и дойде следователя у дома и ми каза подробно какво знаят за тях. Разбрах че някой от тези доверени „братя" точно ги бе информирал. Аз не отрекох. Нямаше как да се укривам повече.
към текста >>

15. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев.
1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г. с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев. Също един дамски часовник с кордон на Мария Граблашева - върнат й. На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст. Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка.
към текста >>

16. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

23. 176 ЖЪЛТИЦИ Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети. Освен това при връчване на книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината" от Учителя при особени случаи и заслуги, понеже означавало посвещение, те в знак на благоговение на Бога към тях са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Той ги пази доста години. Но една нощ той получава сърдечна атака, едва оживява през нощта и сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато.
към текста >>

Освен това при връчване на книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината" от Учителя при особени случаи и заслуги, понеже означавало посвещение, те в знак на благоговение на Бога към тях са давали по една жълтица.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети. Освен това при връчване на книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината" от Учителя при особени случаи и заслуги, понеже означавало посвещение, те в знак на благоговение на Бога към тях са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Той ги пази доста години. Но една нощ той получава сърдечна атака, едва оживява през нощта и сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено.
към текста >>

Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха.
А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено. И ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта. И понеже не желае именно това, то той искаше да ми ги предаде, защото аз съм по-млад от него, за да ги пазя. Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък.
към текста >>

Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване.
И ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта. И понеже не желае именно това, то той искаше да ми ги предаде, защото аз съм по-млад от него, за да ги пазя. Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато.
към текста >>

Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан.
Аз се съгласих, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предадат на мен. Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците.
към текста >>

Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците.
Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях. През това време Никола Антов е в концлагер изпратен от властите поради негови прегрешения пред комунистическата партия. Той се пишеше, че е комунист, но беше с анархически възгледи и не се подчиняваше никому и да се научи на подчинение властите го изпратиха в концлагер за шест месеца. Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците. Вината я поеха други.
към текста >>

Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях.
Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата скала" близо до хижа „Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях. През това време Никола Антов е в концлагер изпратен от властите поради негови прегрешения пред комунистическата партия. Той се пишеше, че е комунист, но беше с анархически възгледи и не се подчиняваше никому и да се научи на подчинение властите го изпратиха в концлагер за шест месеца. Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците. Вината я поеха други. Дойде милицията у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те ми са предадени, за да ги пазя.
към текста >>

Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците.
Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях. През това време Никола Антов е в концлагер изпратен от властите поради негови прегрешения пред комунистическата партия. Той се пишеше, че е комунист, но беше с анархически възгледи и не се подчиняваше никому и да се научи на подчинение властите го изпратиха в концлагер за шест месеца. Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците. Вината я поеха други. Дойде милицията у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те ми са предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис.
към текста >>

Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис.
Та Никола Антов тук няма вина, че е предал жълтиците. Вината я поеха други. Дойде милицията у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те ми са предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение.
към текста >>

А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря.
Вината я поеха други. Дойде милицията у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те ми са предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис.
към текста >>

И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение.
Те го разбиха, извадиха буркана, отвориха го, намериха касетката с жълтиците и вътре в него имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал лично подписите в описа когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. А по-късно този опис с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази.
към текста >>

Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186.
А финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите според закона. И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици. Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици.
към текста >>

Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази.
И така с решение на финансовия съвет бяха ми предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици. Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици. Какви ли не работи слушах през тези години.
към текста >>

Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите.
Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите на държавата и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици. Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици. Какви ли не работи слушах през тези години. Не знам държавата какво направи с тези жълтици, но ние с тях трябваше да издадем беседи. Причината този път не бе у мен, защото до 1953 г.
към текста >>

Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици.
И за това ме осъдиха и към другата присъда ми лепнаха 3 години затвор и парична глоба в полза на държавата. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици. Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици. Какви ли не работи слушах през тези години. Не знам държавата какво направи с тези жълтици, но ние с тях трябваше да издадем беседи. Причината този път не бе у мен, защото до 1953 г. председател беше Тодор Стоименов.
към текста >>

Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици.
Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. Ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици. Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици. Какви ли не работи слушах през тези години. Не знам държавата какво направи с тези жълтици, но ние с тях трябваше да издадем беседи. Причината този път не бе у мен, защото до 1953 г. председател беше Тодор Стоименов. А книгопечата бе забранен през 1950 г.
към текста >>

Не знам държавата какво направи с тези жълтици, но ние с тях трябваше да издадем беседи.
Те имаха разписки за тези монети. Като чуха всички, че има укрити жълтици, на всички в Братството им се ококориха очите. Ще изхвръкнат очите им за тези жълтици. Започнаха да се носят слухове за закопано имане на Изгрева, на Витоша и тези жълтици станаха на гърнета със злато и на тенекии пълни с жълтици. Какви ли не работи слушах през тези години. Не знам държавата какво направи с тези жълтици, но ние с тях трябваше да издадем беседи. Причината този път не бе у мен, защото до 1953 г. председател беше Тодор Стоименов. А книгопечата бе забранен през 1950 г. Аз нямам вина за тези жълтици. Вината бе в онези, които по-късно платиха за предателството си спрямо Школата според окултните закони така както трябва.
към текста >>

Аз нямам вина за тези жълтици.
Какви ли не работи слушах през тези години. Не знам държавата какво направи с тези жълтици, но ние с тях трябваше да издадем беседи. Причината този път не бе у мен, защото до 1953 г. председател беше Тодор Стоименов. А книгопечата бе забранен през 1950 г. Аз нямам вина за тези жълтици. Вината бе в онези, които по-късно платиха за предателството си спрямо Школата според окултните закони така както трябва. Никола Антов впоследсствие разказваше, че жълтиците имат друга бройка. Това не бе вярно. Запознайте се с протокола от 29.Х1.1957 г., където е описа за жълтиците направен от милицията при изземването им чрез протокол. Още от самото начало Антов искаше да раздава на предприятия по 100 000 лв.
към текста >>

Никола Антов впоследсствие разказваше, че жълтиците имат друга бройка.
Причината този път не бе у мен, защото до 1953 г. председател беше Тодор Стоименов. А книгопечата бе забранен през 1950 г. Аз нямам вина за тези жълтици. Вината бе в онези, които по-късно платиха за предателството си спрямо Школата според окултните закони така както трябва. Никола Антов впоследсствие разказваше, че жълтиците имат друга бройка. Това не бе вярно. Запознайте се с протокола от 29.Х1.1957 г., където е описа за жълтиците направен от милицията при изземването им чрез протокол. Още от самото начало Антов искаше да раздава на предприятия по 100 000 лв. заем, за да си прави актив пред Партията - БКП, а това бяха много големи суми. Тук даде, там даде и по този начин изтощава Братството.
към текста >>

Запознайте се с протокола от 29.Х1.1957 г., където е описа за жълтиците направен от милицията при изземването им чрез протокол.
А книгопечата бе забранен през 1950 г. Аз нямам вина за тези жълтици. Вината бе в онези, които по-късно платиха за предателството си спрямо Школата според окултните закони така както трябва. Никола Антов впоследсствие разказваше, че жълтиците имат друга бройка. Това не бе вярно. Запознайте се с протокола от 29.Х1.1957 г., където е описа за жълтиците направен от милицията при изземването им чрез протокол. Още от самото начало Антов искаше да раздава на предприятия по 100 000 лв. заем, за да си прави актив пред Партията - БКП, а това бяха много големи суми. Тук даде, там даде и по този начин изтощава Братството. А той искаше да се представи пред комунистите като негова заслуга. Аз се въз-противлявах и колкото можех и така от сумата един милион лева, която той искаше да раздаде, аз я намалих и дадохме само 200 000 лв.
към текста >>

17. 3.52. Нападките срещу Учителя

НЕСТОР ИЛИЕВ

Тогава съдейства отрицателно и жълтата преса - злонамерено, подкупена и със зла умисъл, и пишат статии срещу Учителя.
52. Нападките срещу Учителя По време на първоначалната дейност на Учителя д-р Петър Дънов в България, е била атакувана, разбира се както и на друго място съм казвал - от Православната църква, поголовно. А ние знаем от историята, от древността до днес, много малко са хората, които ги храни духовността, повечето са хората на материалните нужди и стремежи. Обаче Православната църква си поставя за задача да не позволи да се отклоняват всички онези съмишленици на Православната църква, доколкото те са 100% източноправославни християни, към различните секти. А Дънов за тях е сектант, самоотлъчил се от църквата. Тогава съдейства отрицателно и жълтата преса - злонамерено, подкупена и със зла умисъл, и пишат статии срещу Учителя. Обаче един приятел на Братството, както и неговият баща от Казанлък - Петър Камбуров, ми разказват следния случай: „Аз по това време бях свидетел на едно такова преследване и опетняване името на Учителя и името на Бялото Братство. Аз бях студент по това време. И като чета жълтата преса какви отрицателни неща пише за Братството и за Учителя, то аз отивам при Учителя и Му казвам: „Учителю, знаете ли какво пише в пресата? " Той ме пита: „Какво пише? " „Отрицателни неща пише за нас, като цяло, за Братството и лично за Вас." „И ти какво мислиш, Петре?
към текста >>

И като чета жълтата преса какви отрицателни неща пише за Братството и за Учителя, то аз отивам при Учителя и Му казвам: „Учителю, знаете ли какво пише в пресата?
Обаче Православната църква си поставя за задача да не позволи да се отклоняват всички онези съмишленици на Православната църква, доколкото те са 100% източноправославни християни, към различните секти. А Дънов за тях е сектант, самоотлъчил се от църквата. Тогава съдейства отрицателно и жълтата преса - злонамерено, подкупена и със зла умисъл, и пишат статии срещу Учителя. Обаче един приятел на Братството, както и неговият баща от Казанлък - Петър Камбуров, ми разказват следния случай: „Аз по това време бях свидетел на едно такова преследване и опетняване името на Учителя и името на Бялото Братство. Аз бях студент по това време. И като чета жълтата преса какви отрицателни неща пише за Братството и за Учителя, то аз отивам при Учителя и Му казвам: „Учителю, знаете ли какво пише в пресата? " Той ме пита: „Какво пише? " „Отрицателни неща пише за нас, като цяло, за Братството и лично за Вас." „И ти какво мислиш, Петре? " "Учителю, да им отговорим! " „Няма какво да им отговорим, Петре. Истината не се нуждае от защита, защото това на теб ти казвам.
към текста >>

18. 5.06. Чудесата

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Започва да кашля, пожълтя, отпадна, не може да ходи.
6. Чудесата Един ден майка ми, като пиеше кафе, се задави. Част от кафето отиде в кривото й гърло. Тогава така се казваше, когато някой се задави с храна, или с течност. А човек може да се задави и с капка вода. Започва да кашля, пожълтя, отпадна, не може да ходи. Чудим се какво да правим. Търчим аз и Надя при Учителя. Беше по обяд и всички обядваха в трапезарията. Кръстю Христов беше отвън и го помолихме да каже на Учителя, че сме вънка две сестри и Го чакаме, понеже майка ни е много зле. Кръстю влезна вътре, отиде при Учителя и Му предаде нашите думи.
към текста >>

Ние двете извикахме: „Учителят каза - никаква инжекция." Майка ни беше жълта като лимон.
Брат ми, като вижда какво е положението с май-ка ми, извиква двама лекари. Казали му, че трябва да се сложи инжекция. Брат ми не се съгласил. Единият лекар се разсърдил и го накарал да се разпише, че отказва инжекция и си тръгва. Другият лекар останал, за да види какво ще стане. Ние двете извикахме: „Учителят каза - никаква инжекция." Майка ни беше жълта като лимон. Повдигнахме я на възглавница и започнахме да й даваме с лъжичка топла вода. Малко по малко порозовя, оправи се и след десет минути стана от леглото. А лекарят извиква: „Каква е тази работа? " Ние всички с глас отговаряме: „Учителят я излекува! " „Кой е този Учител?
към текста >>

19. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Виждам, в далечината свети нещо жълто.
Тук Изгрев, там Изгрев, няма го. Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата. Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала.
към текста >>

Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо.
Дойдох до бирарията на Танушев, която се намираше на 100 метра от Изгрева. Виждам, че Танушев си е на мястото, а гледам нататък, че Изгрева го няма. Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата. Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки.
към текста >>

А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала.
Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза. Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото тяло. Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма. Значи малцина се допускаха да влезнат в храма. Аз като я видях, казах: „Сестра, къде е Изгрева?
към текста >>

20. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Навремето Учителят му подари една жълтица, за да започне своя работа.
Когато слиза на земята едно такова същество, което символизира Духът на човека, той се явява като двигател, за да събуди този заспал дух у човека. То е едно вътрешно, дълбоко, мистично и космично понятие - думата Учител. Хората са го взели само в ограничена форма, във физически смисъл. Но за Учителя ще говорим по-късно. Моис Басан, евреин по произход. Навремето Учителят му подари една жълтица, за да започне своя работа. След години, благодарение на тази жълтица, той стана милионер, понеже жълтицата на Учителя се умножи хилядократно. Учителят го бе накарал да си промени името от Моис на Морис. В родния ми град Казанлък бе интерниран тогава Морис Басан. Впоследствие той стана френски търговски консул в Бургас, който беше на същото събрание и същевременно последовател на Учителя. След събранието прекарах една бурна нощ; непрестанно звучаха в ушите ми словата на този странен Мъдрец.
към текста >>

След години, благодарение на тази жълтица, той стана милионер, понеже жълтицата на Учителя се умножи хилядократно.
То е едно вътрешно, дълбоко, мистично и космично понятие - думата Учител. Хората са го взели само в ограничена форма, във физически смисъл. Но за Учителя ще говорим по-късно. Моис Басан, евреин по произход. Навремето Учителят му подари една жълтица, за да започне своя работа. След години, благодарение на тази жълтица, той стана милионер, понеже жълтицата на Учителя се умножи хилядократно. Учителят го бе накарал да си промени името от Моис на Морис. В родния ми град Казанлък бе интерниран тогава Морис Басан. Впоследствие той стана френски търговски консул в Бургас, който беше на същото събрание и същевременно последовател на Учителя. След събранието прекарах една бурна нощ; непрестанно звучаха в ушите ми словата на този странен Мъдрец. На сутринта не можах да се въздържа да не запитам Морис Басан - женен ли е Мъдрецът.
към текста >>

21. 6.08. КОТВАТА

Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове.
към текста >>

22. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Учителят много обичаше да го носи, беше в жълт цвят, не много дълъг, но много хубаво Му стоеше на Неговата фигура.
Но моето име вече не фигурира. И всички, които бяха в този списък, след 9.IХ. 1944 г., бяха арестувани, съдени и отидоха по затворите. Така балтонът на Учителя ме спаси. Какво представляваше този балтон на Учителя? Учителят много обичаше да го носи, беше в жълт цвят, не много дълъг, но много хубаво Му стоеше на Неговата фигура. И понеже аз имам същия ръст, и затова балтонът, който ми подари Учителят, ми стоеше добре, но беше демоде. Всички хора ходеха с дълги балтони, само аз ходех с къс балтон. А моят предишен балтон нито го потърсих, нито отидох да го видя какво е станало с него там, на тавана на Изгрева. Така, щом облякох балтона на Учителя, аз се укрих от духовете да не ме познаят, така както каза Учителят. Преминах много премеждия и не ме откриха духовете досега, когато разказвам тези неща.
към текста >>

23. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто.
Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда. Обаче змеят следи тези два образа: в розово-червено и жълто. За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Обаче змеят следи тези два образа: в розово-червено и жълто.
Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда. Обаче змеят следи тези два образа: в розово-червено и жълто. За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато змеят искаше да хване тези два образа, слизаше един гълъб от небето и с крилете си ги предупреждаваше и те леко се вдигаха нагоре. Оставаше само образът на Истината, който го респектираше. Змеят направи десетки опити, но не успя. Винаги гълъбът идваше на помощ точно навреме.
към текста >>

24. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Беше жълт като лимон.
През 1977 година беше отишъл на гости при няколко младежи във Варна, попадна под клопката на нарочно поставен агент в хотела, на когото започнал да проповядва и след това му бе направен обиск в София, и му взеха много ръкописи и беседи от Учителя. През 1978 година получи спукване на язвата на стомаха и последва операция. Тези дати той си ги беше записал собственоръчно и бе отбелязал дословно: „Годините 1974-1979 г. са години на трансформация на тежка карма." Да, наистина, от тежка по-тежка карма. Методи Константинов в началото на 1979 година постъпи в болницата „Пирогов" с поражение на черния дроб. Беше жълт като лимон. В този момент за него се грижеше д-р Янка Попова. Беше 16 февруари 1979 година и на последната среща с д-р Янка Попова той казва: „Ако ме задигнат сега, то заради мен ще се отвори война в Азия". След няколко часа той почина. А на следващия ден Китай нападна с войски Северен Виетнам поради спора им с Камбоджа. След няколко месеца войната спря.
към текста >>

25. 7.23. ОТГОВОРЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

233 под заглавието „176 жълтици".
е станала веднъж една обмяна на банкнотите и са се сменявали в отношение 1:1, т.е. лев за лев. Но е станала също втора обмяна през 1952 г., когато за предадените пари се сменявали 100:1, т.е. за 100 лева стари се получава 1 нов лев. Също няма закопано злато от Жечо Панайотов, а историята за съдбата на златото е описано в том III на книгата „Изгревът", стр. 233 под заглавието „176 жълтици". Тогава какво излиза? От една страна имаме разказът на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта. Всеки се проявява така, както е устроен и доколкото му издържат силите. А Жечо Панайотов не е издържал. Никой не го обвинява за това.
към текста >>

26. 23. ОТГОВОРЪТ

233 под заглавието „176 жълтици".
е станала веднъж една обмяна на банкнотите и са се сменявали в отношение 1:1, т.е. лев за лев. Но е станала също втора обмяна през 1952 г., когато за предадените пари се сменявали 100:1, т.е. за 100 лева стари се получава 1 нов лев. Също няма закопано злато от Жечо Панайотов, а историята за съдбата на златото е описано в том III на книгата „Изгревът", стр. 233 под заглавието „176 жълтици". Тогава какво излиза? От една страна имаме разказът на Борис Николов, а от друга страна - историята, описана от Жечо Панайотов - които попаднали в "13 кръг на ада" отстояват, според силите си, върху насилието, упражнявано върху тях от властта. Всеки се проявява така, както е устроен и доколкото му издържат силите. А Жечо Панайотов не е издържал. Никой не го обвинява за това.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ

Жълтият котарак 78.
Гонения 73. Божествени състояния 74. Будност на съзнанието – на сън и на яве 75. Вътрешният изпит на ученика и на Учителя 76. Закърпване и чистене 77. Жълтият котарак 78. Божията Любов за човешката душа 79. Кучето Бианка и птичия свят 80. Букетът от цветя 81. Бог е Светлина. Бог е Любов.
към текста >>

28. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови.
Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска. Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна. Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща. Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше лозето. Така че една кошница събираше около десет килограма грозде.
към текста >>

29. 77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК

77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително.
77. ЖЪЛТИЯТ КОТАРАК На Изгревът всеки момент, всяка минута, час, ден се движеше в изключителен интензивен вътрешен живот като отвън понякога не личеше, но онова, което виждаха отвън посетителите при Учителя като движение беше незначително. Тук всяко нещо се включваше в едно предметно учение за всички, независимо дали това беше някаква обикновена вещ, дали беше някакво растение, дърво, птица, животно. Всичко в момента минаваше някакъв изпит и взимаше участие в Школата. Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е?
към текста >>

Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак.
Това не е преувеличение. Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък. От къде дойде, как дойде никой не разбра. Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак. Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя. Да се чудиш от къде накъде жълт котарак. Едва ли в София имаше такъв жълт котарак. Но ето всички забелязахме този котарак и той имаше привилегията винаги да бъде около Учителя, въртеше се около него или в стаята му или пред приемната, в салона, но винаги се движеше около Учителя, зад него или го обикаляше. Забелязахме, че той има тази привилегия да бъде винаги около Учителя.
към текста >>

Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя.
Тук имаше градина, в която работехме и тя бе предметно учение за много хора, имаше пчелин с кошери, имаше дръвчета и по някое време се завъртяха и няколко животни - кучета, котки, кокошки, които се включиха активно в предметното обучение на учениците на Учителя. Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък. От къде дойде, как дойде никой не разбра. Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак. Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя. Да се чудиш от къде накъде жълт котарак. Едва ли в София имаше такъв жълт котарак. Но ето всички забелязахме този котарак и той имаше привилегията винаги да бъде около Учителя, въртеше се около него или в стаята му или пред приемната, в салона, но винаги се движеше около Учителя, зад него или го обикаляше. Забелязахме, че той има тази привилегия да бъде винаги около Учителя. И започнахме да го ревнуваме.
към текста >>

Да се чудиш от къде накъде жълт котарак.
Възможно ли е? Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък. От къде дойде, как дойде никой не разбра. Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак. Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя. Да се чудиш от къде накъде жълт котарак. Едва ли в София имаше такъв жълт котарак. Но ето всички забелязахме този котарак и той имаше привилегията винаги да бъде около Учителя, въртеше се около него или в стаята му или пред приемната, в салона, но винаги се движеше около Учителя, зад него или го обикаляше. Забелязахме, че той има тази привилегия да бъде винаги около Учителя. И започнахме да го ревнуваме. Защо ние не сме на мястото на този котарак та да бъдем тъй близо до Учителя.
към текста >>

Едва ли в София имаше такъв жълт котарак.
Ще ви разкажа един от тях, но ще се подготвите за едно необикновено изумление от особен порядък. От къде дойде, как дойде никой не разбра. Но веднъж открихме, че Учителят си има един жълт котарак. Да, жълт котарак, като че ли някой беше взел един бял котарак и го бе боядисал в жълта боя. Да се чудиш от къде накъде жълт котарак. Едва ли в София имаше такъв жълт котарак. Но ето всички забелязахме този котарак и той имаше привилегията винаги да бъде около Учителя, въртеше се около него или в стаята му или пред приемната, в салона, но винаги се движеше около Учителя, зад него или го обикаляше. Забелязахме, че той има тази привилегия да бъде винаги около Учителя. И започнахме да го ревнуваме. Защо ние не сме на мястото на този котарак та да бъдем тъй близо до Учителя. Най-много се дразнеха „слънчогледите", онези сестри, които винаги стояха прави и чакаха да се появи Учителя само, за да го зърнат и това им стигаше.
към текста >>

Един път аз виждам, че този жълт котарак се сби с един друг черен котарак.
И онзи посетител като чуе два-три пъти котаракът да измяучи, той ставаше и си тръгваше и не можеше да издържи на това мяучене. Може би му идваше да го хване за опашката и да го изхвърли в вдън гората, но това не можеше да стори и си тръгваше. Така видяхме една скрита роля на този котарак. Та той стана голям проблем за всички и голяма задача. Всички предсказвахме, че това така не може вечно да продължи и искахме да се махне котарака, за да се приближаваме нормално до Учителя. Един път аз виждам, че този жълт котарак се сби с един друг черен котарак. Те се търкаляха на земята като кълбо, чуваше се съскане и котешки яростни звуци. Аз взех една дебела пръчка, приближих се и със сила замахнах да ги ударя. Успях само веднъж да ги перна, те се отскубнаха и побягнаха. Успокоих се. Отидох и казах на Учителя.
към текста >>

„Много добре си направила." Бях вътрешно удовлетворена, жълтият котарак остана, а другият черен, който беше дошъл да му оспорва първенството изчезна.
Те се търкаляха на земята като кълбо, чуваше се съскане и котешки яростни звуци. Аз взех една дебела пръчка, приближих се и със сила замахнах да ги ударя. Успях само веднъж да ги перна, те се отскубнаха и побягнаха. Успокоих се. Отидох и казах на Учителя. „Много добре си направила." Бях вътрешно удовлетворена, жълтият котарак остана, а другият черен, който беше дошъл да му оспорва първенството изчезна. По това време някои се сърдеха на Учителя, че някой ученик стои повече, а друг по-малко при него на разговор. Такива случаи имаше, особено аз престоявах много часове при него и след това другите сестри понякога правеха скандали на Учителя, че ме държи толкова много при себе си. За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака.
към текста >>

Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества.
За да разреши този въпрос пред всички той каза: „Най-много при мене стои котаракът. А ученикът учи, а като учи изучава Словото, а чрез Словото ще намери Учителя, защото Учителят е в Словото, а Словото е глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух". Така урокът с котаракът бе даден, ние си подвихме опашките и повече не споменахме нищо за котарака. Но този котарак след като изслуша думите на Учителя, как ги разбра не зная, но започна гордо и с презрение да гледа учениците на Учителя, започна да ходи с вдигната опашка на ченгел. Явно той оценяваше думите на Учителя за него и се гордееше с неговата близост и натрапваше своето незачитане към нас, обикновените хора и ученици. Ей това не можехме да го понесем - да го гледаме как върви този жълт котарак гордо изправен, с глава надясно завъртяна, с леко презрение ни оглежда, с вдигната опашка и все едно, че минаваше покрай нищожества. Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци.
към текста >>

Но един път беше сутрин след като няколко дни жълтият котарак отсъстваше, дойде от някъде със счупена глава при Учителя и мяукаше жално.
Нищожествата бяхме ние дето се мъчехме да бъдеме ученици на Учителя. Един път чух Учителя да казва: „Гордостта предхожда падението". Това е един стих от Соломона. И тогава си казахме, че поне накрая окултния закон ще го хване този котарак и ние ще се отървем от него. Някои споделяха, че това изказване за гордостта се отнася за хора, но не и за котараци. Но един път беше сутрин след като няколко дни жълтият котарак отсъстваше, дойде от някъде със счупена глава при Учителя и мяукаше жално. Тогава ние всички видяхме, че той бил съвсем, ама съвсем обикновен котарак. Учителят го погледна и запита: „Къде си пострадал? " Чуваше се жално мяукане. На следващия ден котаракът почина и завърши трагично. Чудехме се как този котарак разбра, че Учителят е велико нещо, но се възгордя, че седи до него, престъпи окултния закон и накрая пострада.
към текста >>

А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-пйсана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади.
На следващия ден котаракът почина и завърши трагично. Чудехме се как този котарак разбра, че Учителят е велико нещо, но се възгордя, че седи до него, престъпи окултния закон и накрая пострада. И накрая Учителят нареди на един брат да го погребе на Изгрева. Така всички разбрахме, че с него получихме няколко опитности и поучения. Тези поуки бяха дадени толкова сполучливо с него, че той спомогна на петте съпернич-ки-сестри и им спести ненужни страдания, като омекоти атмосферата между тях. А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-пйсана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади. Но кой го преби, не зная". Учителят ни изгледа и каза: „Един от вас ще направи същото като него". Оглеждаме се и се питаме кой ще бъде котаракът и коя ще бъде писаната-котарана. Минаха месеци и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея. Върна се след десет години на Изгрева, но беше с оскубана козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди.
към текста >>

Минаха месеци и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея.
Тези поуки бяха дадени толкова сполучливо с него, че той спомогна на петте съпернич-ки-сестри и им спести ненужни страдания, като омекоти атмосферата между тях. А когато дойде онази сутрин целия пребит и след като го бяхме наобиколили заедно с Учителя, приближи се една сестра и каза: „Учителю, този жълт котарак си намери една котарана-пйсана и с нея се залюби и цели три дни и три нощи се чуваха любовни им серенади. Но кой го преби, не зная". Учителят ни изгледа и каза: „Един от вас ще направи същото като него". Оглеждаме се и се питаме кой ще бъде котаракът и коя ще бъде писаната-котарана. Минаха месеци и един млад брат надигна опашка като жълтия котарак, после се яви една писана-котарана от града и той се завлече с нея. Върна се след десет години на Изгрева, но беше с оскубана козина и с подвита опашка и нямаше нищо от онази осанка, която имаше преди. Тогава ние си спомнихме думите на Учителя, че един от нас ще направи същото, Направи го. Но не само той направи този опит. Направиха го и сестрите, Някои се ожениха за мъже от света и след време прихождаха по някой път и беше жалостно да ги погледнем. Беше жалостна картина.
към текста >>

30. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Учителят седеше на стола, цял жълт, блед, уморен, подпрен на облегалката на стола.
Имаше дни когато той беше занят със своя си работа и не допускаше никой в стаята си, че дори и някога я заключваше да не би да нахълтат някой любопитен, който не знаеше, че този ден е неприемен. Така аз също влезах в стаята при него без да зная, че днес той не приема. Обикновено долу при стъпалата, при дървените стъпала стоеше по някоя и друга сестра, която следеше, за да предупреди, че днес Учителят не приема и връщаше всички посетители. Но сега как така се случи, че нямаше никой долу и аз не бях предупредена. Така се озовах в стаята му при него. Учителят седеше на стола, цял жълт, блед, уморен, подпрен на облегалката на стола. Като го видях аз моментално се свлякох на колене и започнах да се моля в себе си. Та аз никога не бях виждала в такова положение и в такъв вид Учителя. Молих се в себе си: „Господи, дай ми частица от твоя товар". Учителят не мърдаше. Вероятно е чул молбата ми, защото само за час от мига се стовари такъв товар върху гърба ми, като че ли цяла Витоша ми се стовари върху главата.
към текста >>

31. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Онези, които мислят за реализирането на желанията си са от жълтата раса.
А пък аз макар че десет дена не съм ял ми е радостно, защото зная, че това е хубаво за моя идеал. Геройството е когато не си ял два-три дена и дойде някой, че ти донесе малко храница, а пък ти вместо да я изядеш сам ти я дадеш другиму, който има същата нужда. Значи твоята жертва те приближава до високият идеал - да обичаш ближния си като себе си. Тези хора, които живеят само с желания са от черната раса. Тези, които се борят, за да реализират желанията си са от червената раса. Онези, които мислят за реализирането на желанията си са от жълтата раса. А от бялата раса са хората на разума. Пътят на източните народи е инволюционен -слизане на долу, а на западните народи е еволюционен - издигане нагоре. Затова един индийски адепт ако иска да напредва по-нататък идва да се прероди на земята като европеец. От тук той започва своята еволюция."
към текста >>

32. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

Било гърне с жълтици.
От разказите му вече знаех, че когато идва един дух на сеанс първо трябва да се пита: „Кой си и как се казваш? " Разправяше ми как един дух помогнал при един спиритически сеанс да се намери имане, т.е. гърне със злато. Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си. Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането. Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно. Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици. Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси. Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време.
към текста >>

Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици.
Та на сеанса духа, който се проявил казал, че вижда един поп, който седи и пази имането си. Запитали чрез медиума духа къде се намира това имане, къде е попа, получили отговор, записали го и след свършването на сеанса онези, които били в стаята отишли на същото място, разкопали и намерили имането. Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно. Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици. Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси. Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често. Някои забогатява-ха и се замогваха, но беше много интересно, че не след дълго време те всичко изгубваха. Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал.
към текста >>

Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време.
Било гърне с жълтици. По такъв начин освободили духа на попа, който пазел имането, за да си върви по своята еволюция в Невидимия свят, а онези, които изкопали имането разделили златото по равно. Ето виждате ли какво значи спиритически сеанс - хем интересно, хем полезно. Но понеже са били около десет човека на всеки му се паднало по пет-шест жълтици. Това Петко го разказваше за потвърждение за ползата от спирити-ческите сеанси. Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често. Някои забогатява-ха и се замогваха, но беше много интересно, че не след дълго време те всичко изгубваха. Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал. Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си.
към текста >>

Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си.
Не го питахме какво е правел с жълтиците, защото по това време беше нещо съвсем обикновено от някъде и от някого да се намерят заровени жълтици останали от турско време. Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често. Някои забогатява-ха и се замогваха, но беше много интересно, че не след дълго време те всичко изгубваха. Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал. Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си. Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите. Същата вечер след като приключиха разговорите за духовете аз влизам в голямата гостна стая. Беше тъмно и блещукаше само печката. Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма. Застанах до нея и извиках със силен глас: „Кой си ти и как се казваш?
към текста >>

Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите.
Какви ли не случаи сме чували и не сме виждали, но наистина по онова време да се намери закопано някъде имане беше обикновено нещо и се случваше много често. Някои забогатява-ха и се замогваха, но беше много интересно, че не след дълго време те всичко изгубваха. Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал. Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си. Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите. Същата вечер след като приключиха разговорите за духовете аз влизам в голямата гостна стая. Беше тъмно и блещукаше само печката. Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма. Застанах до нея и извиках със силен глас: „Кой си ти и как се казваш? " Фигурата се стресна, стана, подскочи и разтреперано чувам глас: „Ти бе, какво те прихваща?
към текста >>

33. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи.
Учителят ни показа и даде метод, с който да работим с Пентаграмата. Учителят е дал начин и методи за работа с Пентаграмата и съответни формули. Тези неща ще бъдат изнесени много по-късно, а аз тук давам описателни бележки за онези времена. Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета.
към текста >>

После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците.
Тези неща ще бъдат изнесени много по-късно, а аз тук давам описателни бележки за онези времена. Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма.
към текста >>

Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата.
Първите Пентаграми, които бяха напечатани от Учителя бяха с голям формат и приятелите ги поставяха в специални рамки със стъкла и те висяха в техните молитвени стаички. Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си.
към текста >>

Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше.
Той не ги даваше безразборно, а ги даваше на първите приятели в знак на специално посвещение, което се заключаваше в това, че се правеха молитви, четяха се формули, които Учителят даваше и те им се връчваха най-тържествено, целуваха ръка и ги получаваха. В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си. А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им.
към текста >>

Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма.
После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си. А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им. По този начин Пентаграмата се превърна в златна, тя беше окачена на гърдите от лявата страна на реверите на костюмите на братята и на вратовете на сестрите. Но Уук трябва да добавя, че се намериха и недобросъвестни златари, които започнаха да примесват към златото и сребро и златната монета от 24 карата ставаше на 14 карата. Докладваха на Учителя и той беше много недоволен от това развитие на нещата.
към текста >>

34. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица.
Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България и то от Германия по време на войната и то имаше един препарат наричащ се „Пронтозил". Човек когато го поемеше след известно време урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше „Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и той ми каза: „Направи млечен компрес и ако яде силна храна организма му докато се пригоди на многото храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринайсетия ден температурата ще спадне от 38.5 на 37 градуса".
към текста >>

35. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Дърветата с ниско сведени до земята клони биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод.
Няма да стигне ни време, ни хартия, ни мастило да се опишат всичките дни от живота ни прекарани край Учителя в продължение на 25-30 години -все разнообразни и неповторими по красота, по чудеса, по величие. И аз вече започнах да се обърквам за какво да пиша по-напред, Боже мой. Кое е по-важно и кое не е? Та нима когато е в градината и оправя клончетата на дървото е маловажно? Нямаше плодна градина в София или другаде, която да ражда повече плод от изгревската. Дърветата с ниско сведени до земята клони биваха отрупани с плод: жълти, сочни, сладки круши, едри червени ябълки, череши, вишни, вишнапи, праскови, които нямаха толкова листа, колкото плод. Подпорките едва ги издържаха. Всички външни хора - софиянци, които идваха на разходка край Изгрева и в Изгрева се спираха в почуда да ги гледат. Но кой се е докосвал до тях? И кой е наредил да не се кастрят, да не се режат клоните? Учителят в противовес на съвременните агрономи не позволяваше да се кастрят дърветата и затова те раждаха много повече плод.
към текста >>

36. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Червеният и жълтият цветове се преливаха в нея хармонично.
От светлината Еленка се събуди. Бързо се приготвихме, че Изгревът и салонът отдавна, сигурно са светнали и ни очакват. 95 Салонът наистина беше светнал, както за всеки празник и препълнен, както на всеки празник. Песента нежна и вдъхновена се разливаше на вълни и ни отнасяше някъде високо, високо... На катедрата покрита с блестяща от белота покривка е сложена ябълка. И колко е красива, бляскава и напращяла от сладост и сок. Червеният и жълтият цветове се преливаха в нея хармонично. „Иде, иде, иде, сам Той иде..." Гръмна песента радостно. Всички станахме на крака. По тясната пътечка леко и безшумно дойде и застана на катедрата мил и величествен Учителят. Така останахме прави докато завърши песента, вперили поглед в Него, а Той отправил поглед някъде навътре, нагоре и надалеч към неизвестни за нас светове. Всички в хора на глас казахме: 1.
към текста >>

37. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

Това са нашите сестри облекли своите бели, розови, жълти, небесни, пъстри рокли.
Ние трябва да го запазим, обработим и приложим. Това ще бъда задачата ни за днес, за утре, за бъдните дни на живота ни. Закусваме, преобличаме се в по-леки дрехи и поемаме пътечката към Балдер-дару - третото езеро. Картината е живописна. Целият хълм залян с мека слънчева светлина като да е изпъстрен с най-разнообразни цветя. Това са нашите сестри облекли своите бели, розови, жълти, небесни, пъстри рокли. Някои минават по хълма, някои го заобикалят, вървят по ниско и равно. Като го превалиш, зад него е третото езеро със своята зелено кадифена поляна - обширна, чиста, мека, приветлива. В средата й са вече музикантите със своите инструменти и чакат. Те не са само музиканти, но и веселяци. Заливат се за нещо в смях, тъй както и поляната е заляна с меката утринна слънчева светлина.
към текста >>

38. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)

Например, градове или по-малки населени места, хора тъмнолики, черни и жълти много често и по-рядко от бялата раса.
НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968) „Ще уповаваш само на Бога." Учителят Дънов ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО Спомени на Никола Хр. Гръблев, роден в гр. Габрово на 11.1.1893 година, във връзка с някои негови духовни опитности преди запознаване с окултизма и с Учителя, глава на Бялото Братство, Петър Дънов и след запознаването му с Учителя. Като 5-6-годишно дете спомням си, че като се вглеждам съсредоточено в бистра течаща вода или в синьото небе, захласвах се и губех връзката с околния свят, понятието за време и пространство и виждах картини, които никога не бях срещал в тоя си живот. Например, градове или по-малки населени места, хора тъмнолики, черни и жълти много често и по-рядко от бялата раса. Изглежда, че то се дължи на няколко последователни мои прераждания в Индия. Това продължи до 10-12-годишната ми възраст, след което се загубиха. Имаше случаи, когато от това захласване си изкарвах бой. Бях на 5-6 години. След наводнението в 1897 г.
към текста >>

39. 33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА

Мария Райчева

Жълтата и бялата раса дойдоха до известно положение и по нататък не отиват.
Ние живота не сме го още опитали. Имаме предчувствие, но какво е живота още не знаем. Вие всички ще бъдете носители на една ВЕЛИКА КУЛТУРА. Единствените хора, които имат бъдеще, те са хората на шестата раса, те са учениците на Великата Божествена школа, служители на живия Господ в света. Сегашните са диваци по отношение на шестата раса. Жълтата и бялата раса дойдоха до известно положение и по нататък не отиват. Иде друга раса ШЕСТАТА. Най-развитите хора от бялата раса, най-напредналите личности, ще образуват ШЕСТАТА РАСА. Ще стане една промяна в земята. Ще видим земята такава каквато не сме я виждали. Светът има една велика цел.
към текста >>

40. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

„Христос естес", Следу[ощата картина бе на вълнуващи се морета и океани, после картина на зреещи плодове и накрая последната картина „Христос естес" зреещи ниви от жита пожълтели и аз се събуждам.
Каза ми: „Христос естес" - значи това е прииждащият живот. След това ми отвори трета страница. Видях звездното небе. Каза ми: „Христос естес! " После видях картина на хубави и високи планини. „Христос естес", Следу[ощата картина бе на вълнуващи се морета и океани, после картина на зреещи плодове и накрая последната картина „Христос естес" зреещи ниви от жита пожълтели и аз се събуждам. Свърши се съня. Беше събота, срещу неделя - Възкресение. В неделя отидох на беседа на Изгрева. Аз имах служба в църквата и каквото трябваше да изпея го изпях и бързам да отида на Изгрева. И влизам в салона.
към текста >>

41. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Той ми каза, да направим на нощното долапче ключ и тогава направихме и той донесе тогава една кутия, в която имаше три реда жълтици, големи.
Зад къщата на брат Темелко имаше едно изворче с водата, на което си миехме очите и то беше лековито. Един ден идва свекър ми и ме запита къде има ключ, т. е. чекмедже с ключ. Аз не знаех защо пита това нещо. Казах му, че ние нямаме ключове. Той ми каза, да направим на нощното долапче ключ и тогава направихме и той донесе тогава една кутия, в която имаше три реда жълтици, големи. Кутията беше за вилици и лъжици. Той каза: „Това нещо ще седи тук. Заключвай си, но нека седи ключът у вас". Жоро се чудеше защо е донесъл това нещо у нас, а не го държи у него си. Но скоро след това съобщиха за някаква блокада.
към текста >>

И Жоро ми каза: „Кажи на баща ми да си вземе жълтиците, защото не искам да дойдат и да намерят у мене такова нещо".
Той каза: „Това нещо ще седи тук. Заключвай си, но нека седи ключът у вас". Жоро се чудеше защо е донесъл това нещо у нас, а не го държи у него си. Но скоро след това съобщиха за някаква блокада. Може би търсеха оръжие. И Жоро ми каза: „Кажи на баща ми да си вземе жълтиците, защото не искам да дойдат и да намерят у мене такова нещо". Казах това нещо на дядо Гиго, а той ме погледна през очилата, гледа ме дълго време и после каза: „Той ли ти каза това? " Викам: „Да, Жоро ми каза да вземеш жълтиците, защото не иска тука да заварят нещо". Той ме гледа доста дълго време и накрая си взе жълтиците и от тогава тези жълтици не се видяха къде отидоха. През 1946 г. на 16 септември, в понеделник към 9 часа се яви на тоя свят и Еми, другият ми син.
към текста >>

" Викам: „Да, Жоро ми каза да вземеш жълтиците, защото не иска тука да заварят нещо".
Жоро се чудеше защо е донесъл това нещо у нас, а не го държи у него си. Но скоро след това съобщиха за някаква блокада. Може би търсеха оръжие. И Жоро ми каза: „Кажи на баща ми да си вземе жълтиците, защото не искам да дойдат и да намерят у мене такова нещо". Казах това нещо на дядо Гиго, а той ме погледна през очилата, гледа ме дълго време и после каза: „Той ли ти каза това? " Викам: „Да, Жоро ми каза да вземеш жълтиците, защото не иска тука да заварят нещо". Той ме гледа доста дълго време и накрая си взе жълтиците и от тогава тези жълтици не се видяха къде отидоха. През 1946 г. на 16 септември, в понеделник към 9 часа се яви на тоя свят и Еми, другият ми син. Той се роди в стария майчин дом. Беше 3.400 кг, чернооко, хубаво момченце.
към текста >>

Той ме гледа доста дълго време и накрая си взе жълтиците и от тогава тези жълтици не се видяха къде отидоха.
Но скоро след това съобщиха за някаква блокада. Може би търсеха оръжие. И Жоро ми каза: „Кажи на баща ми да си вземе жълтиците, защото не искам да дойдат и да намерят у мене такова нещо". Казах това нещо на дядо Гиго, а той ме погледна през очилата, гледа ме дълго време и после каза: „Той ли ти каза това? " Викам: „Да, Жоро ми каза да вземеш жълтиците, защото не иска тука да заварят нещо". Той ме гледа доста дълго време и накрая си взе жълтиците и от тогава тези жълтици не се видяха къде отидоха. През 1946 г. на 16 септември, в понеделник към 9 часа се яви на тоя свят и Еми, другият ми син. Той се роди в стария майчин дом. Беше 3.400 кг, чернооко, хубаво момченце. Ето, че Гриша имаше вече братче, но по това време нямаше нищо по пазарите.
към текста >>

42. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Марийка Великова Марашлиева

Една къщичка боядисана в розово, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно.
Учителят беше изправен така цял ръст, изправен с балтон. Съжалявам много за този портрет. А той Михаил го взе, за да си прави актив с портрета на Учителя, че уж му го е подарил. На Лазурния бряг бил много устроен. Къщички, а между къщичките хубави алеи с цветя. Една къщичка боядисана в розово, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно. Поднасяли, сервирали и риба се ядяло. Ядели риба, трапезарията разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно? " Отговорът бил: „А, французите имат друг начин на живот" и той отделно съвършено се хранел. В салона той седял на високо там на една катедра, влизал от отделна врата и т. н. Това ми е разказвал.
към текста >>

43. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Марийка Великова Марашлиева

После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни.
Искаше ми се да ме запита нещо. А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта. Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила. После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни. Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници. Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо. Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка.
към текста >>

44. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Марийка Великова Марашлиева

родих Виола, хубаво, едно дете, но което заболя повторно още на 14-тия ден от жълтеница с гибелни последици.
Квартирантите, които излязоха освободиха една голяма стая с малка кухня. Брат ми и снаха ми вкараха веднага багаж в стаята и я заеха. За нас с моят другар останаха малката кухня и една малка стая и то на едно разстояние 10 метра. Това нещо чувствувах като наказание. На 13 март 1962 г. родих Виола, хубаво, едно дете, но което заболя повторно още на 14-тия ден от жълтеница с гибелни последици. Последва възпаление на подкорието на главния мозък (енцефалит) вследствие на което детето по-късно не можеше да върви и да говори. Главата му беше увиснала. Ходих с него при много лекари, в Букурещ, в София. В края на декември 1968 г. почина съпругът ми и след това на 1 юни 1969 г.
към текста >>

45. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Като малка съм била бледа и жълта и слаба.
Учителят дава съвети за слънчеви бани, за упражнения, за дълбоко дишане и пиене на топла вода. Тези неща имат много голямо значение за мен във връзка със заболяването ми. Както казах бях заболяла от воден плеврит на белия дроб, а това беше по него време разпространено заболяване и следващата крачка беше туберкулоза на белия дроб. А в онези години нямаше съвременните лекарства за лечение и тогава хората се лекуваха със силна храна, чист вьздух и се оперираха в онези случаи когато имаха каверни, така че съвета на Учителя беше животоспасяващо. По съвета на Учителя правехме екскурзии, но още да бъде смела и да ходя ежедневно, да изляза от пасивното състояние и да мобилизирам волевия си принцип, който трябва да се активизира и мобилизира онези сили в организма ми, които трябва да се справят с болестта ми. Като малка съм била бледа и жълта и слаба. Иначе обичах много да пея и пеех всички братски песни още от малка. Спомням си, че ми харесваше много песента „Тъги, скърби" и припева на сестра Дора Карастоянова накрая, който бях научила добре и един път, когато нея я нямаше аз спокойно го изпях, на големите братя и сестри направи впечатление това, а Учителят, Който бил там рекъл: „Оставете я, нека пее! " А това беше на Рила. Но ходенето на Рила не можа да стане всяка година. На другата година мисля, че брат ми ходи и минаха доста години, не зная защо, но не ме пратиха на Рила пък може би и аз не съм настоявала.
към текста >>

46. 18. Какво идва върху света

Георги Йорданов Добрев

И последната война казва Учителят ще бъде с жълтата раса, с Япония, Япония е главния организатор, тя ще организира Китай и другите азиатски страни и ще подеме една война с бялата раса на живот и смърт.
Тъй както рибата като се извади от морето, тя умира, няма условие да живее. Така също и назадничавите души няма да има условия за тях вече“. В.К.: Да, така е. Г.Д.: Бъдещето е на бялата раса. Бялата раса има голямо бъдеще. И последната война казва Учителят ще бъде с жълтата раса, с Япония, Япония е главния организатор, тя ще организира Китай и другите азиатски страни и ще подеме една война с бялата раса на живот и смърт. Ще бъде дълга, продължителна, жестока и ще дойдат чак до Дарданелите, тука, но ще бъдат върнати, защото водите и въздуха са замърсени. Ще дойдат нови болести, холера, епидемии, ще мрат като мухи. Ще бъде унищожение на голяма част от човечеството. Той казва след 100 години като се почне от 1940 г. 100 години, това се пада 2040 година.
към текста >>

47. 2. Нерадостно детство

Баща ми като се оженил за мама й дал жълтици, но веднъж мама като се върнала от някъде видяла сандъка отворен, дрехите разхвърляни и леля ми Станка (сестра на баща ми) се готвела да избяга в Бургас със жълтиците.
Отидох си на село и казах на свако, че бачо Димитър ми е върнал парите, които са дадени за покупки. Свако след като провери сметката ми каза да взема бележката и парите и да ида отново при бачо Димитър и да му кажа да си вземе парите за продуктите. Това нещо ми направи много силно впечатление тогава, но и сега си мисля върху това, че свако не взема да уреди сам тоя въпрос, а възложи на мене, защото да не би да помисля, дали свако ще върне парите. Свако беше умен и добър човек, помагаше на бедни вдовици и страдащи хора и на нас. Той имаше магаренце и с него пренасяше дръвца, едно друго и услужваше каквото може. Баща ми като се оженил за мама й дал жълтици, но веднъж мама като се върнала от някъде видяла сандъка отворен, дрехите разхвърляни и леля ми Станка (сестра на баща ми) се готвела да избяга в Бургас със жълтиците. Баща ми като се връща, майка ми му казва това нещо и той тръгнал по пътя за Бургас, настигнал леля ми и й взел жълтиците. Когато си дошъл вкъщи майка ми му казала: „Колю, на мене жълтици не ми трябват, като отидеш в Бургас ще ми купиш една машина за шиене“. Тогава баща ми купил една шевна машина „Сингер“, която съществува и до днес - у Юлия, снаха ми. Бях може би 9-10-годишен, понеже мама беше много работлива, идваха сватовници от разни села, да я сватосват. Имаше един човек, казвахме му бачо Стоил, приматарин-амбулантен търговец.
към текста >>

Баща ми като се връща, майка ми му казва това нещо и той тръгнал по пътя за Бургас, настигнал леля ми и й взел жълтиците.
Свако след като провери сметката ми каза да взема бележката и парите и да ида отново при бачо Димитър и да му кажа да си вземе парите за продуктите. Това нещо ми направи много силно впечатление тогава, но и сега си мисля върху това, че свако не взема да уреди сам тоя въпрос, а възложи на мене, защото да не би да помисля, дали свако ще върне парите. Свако беше умен и добър човек, помагаше на бедни вдовици и страдащи хора и на нас. Той имаше магаренце и с него пренасяше дръвца, едно друго и услужваше каквото може. Баща ми като се оженил за мама й дал жълтици, но веднъж мама като се върнала от някъде видяла сандъка отворен, дрехите разхвърляни и леля ми Станка (сестра на баща ми) се готвела да избяга в Бургас със жълтиците. Баща ми като се връща, майка ми му казва това нещо и той тръгнал по пътя за Бургас, настигнал леля ми и й взел жълтиците. Когато си дошъл вкъщи майка ми му казала: „Колю, на мене жълтици не ми трябват, като отидеш в Бургас ще ми купиш една машина за шиене“. Тогава баща ми купил една шевна машина „Сингер“, която съществува и до днес - у Юлия, снаха ми. Бях може би 9-10-годишен, понеже мама беше много работлива, идваха сватовници от разни села, да я сватосват. Имаше един човек, казвахме му бачо Стоил, приматарин-амбулантен търговец. Той продаваше платове, пестил, на който викахме габровски шоколад, сладкиши и др.
към текста >>

Когато си дошъл вкъщи майка ми му казала: „Колю, на мене жълтици не ми трябват, като отидеш в Бургас ще ми купиш една машина за шиене“.
Това нещо ми направи много силно впечатление тогава, но и сега си мисля върху това, че свако не взема да уреди сам тоя въпрос, а възложи на мене, защото да не би да помисля, дали свако ще върне парите. Свако беше умен и добър човек, помагаше на бедни вдовици и страдащи хора и на нас. Той имаше магаренце и с него пренасяше дръвца, едно друго и услужваше каквото може. Баща ми като се оженил за мама й дал жълтици, но веднъж мама като се върнала от някъде видяла сандъка отворен, дрехите разхвърляни и леля ми Станка (сестра на баща ми) се готвела да избяга в Бургас със жълтиците. Баща ми като се връща, майка ми му казва това нещо и той тръгнал по пътя за Бургас, настигнал леля ми и й взел жълтиците. Когато си дошъл вкъщи майка ми му казала: „Колю, на мене жълтици не ми трябват, като отидеш в Бургас ще ми купиш една машина за шиене“. Тогава баща ми купил една шевна машина „Сингер“, която съществува и до днес - у Юлия, снаха ми. Бях може би 9-10-годишен, понеже мама беше много работлива, идваха сватовници от разни села, да я сватосват. Имаше един човек, казвахме му бачо Стоил, приматарин-амбулантен търговец. Той продаваше платове, пестил, на който викахме габровски шоколад, сладкиши и др. Той обикаляше с каруцата си селата, поставяше сергия и продаваше.
към текста >>

48. 14. Предсказанието на баба Хаджийка

“ А пък аз откакто бях на Рила, на езерата, докато ме извикат войник работих при брат Бертоли, точно при зала „България“, където има хотел, правихме изкуствен мрамор и като търкахме, ръцете ми пожълтели и отдолу едни мазоли.
Пък агента, който ме доведе даде бележката ли, писмото ли на него, но личната карта беше у мене. Дадох си личната карта. Той ме запита: „Ами къде живееш? “ Викам: „Живея на ул. „Опълченска“ 66.“ (Ние живеехме на Изгрева, но там ни водеха, там получавахме писмата си.) И той ми извика: „Е, с какво ви храни дядо Дънов? “ А пък аз откакто бях на Рила, на езерата, докато ме извикат войник работих при брат Бертоли, точно при зала „България“, където има хотел, правихме изкуствен мрамор и като търкахме, ръцете ми пожълтели и отдолу едни мазоли. Та аз си подавам ръката и викам: „Дай да видим кой кого храни, бе? Вижте какви мазоли имам на ръцете си. Тия мазоли нас и вас хранят. Дядо Дънов си има друга работа. Той нас не ни храни.
към текста >>

„Моите ръце са жълти от мазоли, а вашите ръце от пушенето на тютюн“.
Дядо Дънов си има друга работа. Той нас не ни храни. Ние можем да живеем там, нали? Я си дайте ръцете! “, викам. „Моите ръце са жълти от мазоли, а вашите ръце от пушенето на тютюн“. И той ме изгони от стаята като ми даде личната карта и другата бележка и каза, че ме освобождава. Така, след всичко това пак отидох на Изгрева при мама.
към текста >>

49. 36. Първата фаза на Отечествената война

Излязоха офицерите, фелдфебела нали е царски човек го гледам - жълт- зелен, трепери и вика: „Гради, бягай!
На Киров това не му харесало значи. Минаха няколко дни, имаше вечерна проверка, но преди това, а там имаше рекичка и аз бях отишъл по някаква нужда и какво мислите, тъй както бяха строени войниците започна престрелка направо на месо. Почнаха войниците да викат, да плачат и аз оттам се прибирам право в канцеларията. Като влязох, там имаше трима-четирима души офицери и полковия фелдфебел. В това време високоговорителя съобщава: „Всички началници, войници да напуснат лагера и да заемат позиция в полите на Люлин“. Излязоха офицерите, фелдфебела нали е царски човек го гледам - жълт- зелен, трепери и вика: „Гради, бягай! “ Той беше ми казал къде да спя. Аз го гледам и му отговарям: „Г-н фелдфебел“, той беше по-млад от мене, „каквото става с вас да става и с мене. Аз оставам при вас.“ Той вика: „Не може да останеш при мен, защото аз не зная какво ще се случи с мене. Всеки момент може да дойдат тук да ме арестуват. Всичко става“.
към текста >>

50. 37. Учителят си замина от този свят

Това подсказва, че някога там е било дъно на море или речно дъно с жълт, хубав пясък.
По едно време се чу някакво срутване. После мнозина питаха защо станало срутване. Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя. Та натегна. После почвата беше песъклива и там където сложихме гредите пясъка лесно се събаря от тежестта. Това подсказва, че някога там е било дъно на море или речно дъно с жълт, хубав пясък. Значи отгоре имаше около половин метър пръст, а отдолу пясък. Така приключи погребването тялото на Учителя. Пропуснах да ви кажа, когато Учителят бил положен в салона, в това време дошла една джипка с милиционери. В това време брат Кисьов бил там до бараката на сестра Балтова. Милиционерите като слезли казали, че търсят Учителя Петър Дънов.
към текста >>

51. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък.
Защото всички хвърляха пръст върху мястото на ковчега от кръста надолу към краката. А към главата и към гърдите никой не смееше да хвърля. Тази тежест натегна. А гробът беше хем дълбок, хем широк и се натрупа много пръст върху дъските и гредите, които трябваше да послушат като покров върху ковчега. И още нещо, което е също важно. Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък. А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя. Това подсказа, че там е било някога дъно на море или речно дъно с хубав жълт пясък. Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър земна пръста, а отдолу се показа пясък. Копаехме пясък и изхвърляхме пясък. Оформи се хубав дълбок и широк гроб.
към текста >>

Това подсказа, че там е било някога дъно на море или речно дъно с хубав жълт пясък.
Тази тежест натегна. А гробът беше хем дълбок, хем широк и се натрупа много пръст върху дъските и гредите, които трябваше да послушат като покров върху ковчега. И още нещо, което е също важно. Почвата беше песъклива и там където направихме дупки за гредите беше с жълт пясък. А като сложихме гредите в тези дупки, то пясъка не можа да издържи от тежестта, от голямата купчина земя. Това подсказа, че там е било някога дъно на море или речно дъно с хубав жълт пясък. Когато започнахме да копаем, ние изкопахме около половин метър земна пръста, а отдолу се показа пясък. Копаехме пясък и изхвърляхме пясък. Оформи се хубав дълбок и широк гроб. С това срутване на гроба какви ли не приказки се изприказваха. Говориха какви ли не неща.
към текста >>

А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу.
Та какво по-голямо чудо от това за нас, обикновените човеци на земята. Ето моят рожден брат Гради Минчев също копа гроба. Отидете, разпитайте го и той ще ви каже как дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба също е хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта бе много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай. От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си. Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат тяло и да го родят. Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра.
към текста >>

52. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

Нали на филмове как сте гледали как се лее, лее по ония жълти павета.
По-добре в тоя срещу „Плиска“ дето е, по-близко, през гората. Добре, ама тоз шофьор да ви кажа ми каза една сума. А чантата ми е пълна с много пари, другарят ми беше доста заможен и аз пък съм доста широко така скроена, та ми не се жали. Какво стана, та аз каква сума ми е поискал, за да се не съглася аз да дам тази сума, значи то е нещо било голямо. И продължава, а дъждът почва, така вали като из ведро. Нали на филмове как сте гледали как се лее, лее по ония жълти павета. Тръгваме вече ние пеша нагоре, вървим, минаваме. Аз се отказах от колата, защото той ми поиска, дето ви казвам такава голяма сума ми поиска, дето ви казвам, че имам пари и че съм по-широко съм скроена, не съм скържава така да ми е жал. Но защо стана тогава така, че аз да ми се види нещо невероятно тази сума, за да се откажа, за да изпитам това, което изпитах. Затова е. Учителят ми го е направил това.
към текста >>

53. 6. Колко е висок връх Мусала?

Васко Искренов

Нали аз не му повярвах, а повярвах на жълтата преса“.
Магнетични течения има, които ги чувства Учителя, ама нали той ги не чувства. Един ден Лулчев седи в едно кафене, чете сутрешния вестник и едно малко антрефиле съобщава, че германски учени били на връх Мусала, измерили върха и бил 3009 м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над три хиляди метра, обаче изведнъж се засрамил пред себе си. Лулчев ми разказва: „Учителят, който никога не ми е казал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота. Аз искам по едно място да си ида, а ме препраща от друго място да си отида, където е безопасно за мен. Нали аз не му повярвах, а повярвах на жълтата преса“. И не се смирил пред знанието на Учителя, а решил да му се похвали с новината от вестника. Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало. После го познахме в Дух и Истина.
към текста >>

54. 55. Разводът

Ангел Вълков

Тя като видяла тези жълтици 20 на брой се сбъркала какво да прави.
Добре, ама той не е лесен и не е човек за подминаване или за подбив и насмешка. Той като бил пленник в Солун, там на пристанището като хамалин разтоварвали параходи. И те под шинелите си криели това-онова и той спестявал. Така, че той имал събрани толкова златни наполеони колкото тя поискала. Тодор взима наполеоните и ги занесъл на кандидат-булката. Тя като видяла тези жълтици 20 на брой се сбъркала какво да прави. Но понеже дала дума не могла вече да се повърне назад и се съгласила за женитба. Освен това 20 златни наполеона е било цяло състояние и с тях се прави цяла къща. 20 жълтици вчера са били цяло състояние, днес също представляват същата цена, а и утре те не губят стойността си. Така оженват се, народили им се деца, накрая дойдоха на Изгрева, че се забърка тая каша и тая драма, за която разказваме. Накрая Тодора послушва Учителя и подава молба за развод, но вече пред съда, защото Митрополията и църквата не искат да разтрогнат брака, за да раздухват още повече огъня на Изгрева.
към текста >>

20 жълтици вчера са били цяло състояние, днес също представляват същата цена, а и утре те не губят стойността си.
Така, че той имал събрани толкова златни наполеони колкото тя поискала. Тодор взима наполеоните и ги занесъл на кандидат-булката. Тя като видяла тези жълтици 20 на брой се сбъркала какво да прави. Но понеже дала дума не могла вече да се повърне назад и се съгласила за женитба. Освен това 20 златни наполеона е било цяло състояние и с тях се прави цяла къща. 20 жълтици вчера са били цяло състояние, днес също представляват същата цена, а и утре те не губят стойността си. Така оженват се, народили им се деца, накрая дойдоха на Изгрева, че се забърка тая каша и тая драма, за която разказваме. Накрая Тодора послушва Учителя и подава молба за развод, но вече пред съда, защото Митрополията и църквата не искат да разтрогнат брака, за да раздухват още повече огъня на Изгрева. Тодора отива при Учителя и казва: „Учителю, аз подадох молба за развод, обаче неговите и моите свидетели, които сме записали, общо всичките са против мене. Какво да правим? “ „Не бой се.
към текста >>

55. 8. Като воин на Бялото Братство

Мариета Бертоли

Нея година тя дойде тука лятото и имаше жълтеница.
Ти сигурно знаеш, че веднъж като се е прибрала късно, към 10-11 часа, като влиза вече вътре в къщата и там е пълно с араби, я нападат. Тя имаше един пръстен. С Анжел си бяха купили така от малкото спестявания, един пръстен с едно брилянтче. И изтръгват пръстена от ръката й и й запушват устата, но запазила самообладание и ударила един ритник на единия, но те двама били и той тогава я отпуща и тя изпищява много силно за помощ. А там във всички сгради има портиер денонощно и портиера изкача вънка и си маха тука колана с катарама желязна и го удря единия върху лицето и тогава избягват. Нея година тя дойде тука лятото и имаше жълтеница. Беше жълта, слаба от уплаха, страшна уплаха. То в този период не минаваше седмица да няма някоя възрастна пенсионерка убита от тези араби. За да си купуват наркотици. Това беше 1986 г. Тук я водихме, правихме й изследвания, но тя може би, защото някой казал, че са лоши, затова ги криеше.
към текста >>

Беше жълта, слаба от уплаха, страшна уплаха.
Тя имаше един пръстен. С Анжел си бяха купили така от малкото спестявания, един пръстен с едно брилянтче. И изтръгват пръстена от ръката й и й запушват устата, но запазила самообладание и ударила един ритник на единия, но те двама били и той тогава я отпуща и тя изпищява много силно за помощ. А там във всички сгради има портиер денонощно и портиера изкача вънка и си маха тука колана с катарама желязна и го удря единия върху лицето и тогава избягват. Нея година тя дойде тука лятото и имаше жълтеница. Беше жълта, слаба от уплаха, страшна уплаха. То в този период не минаваше седмица да няма някоя възрастна пенсионерка убита от тези араби. За да си купуват наркотици. Това беше 1986 г. Тук я водихме, правихме й изследвания, но тя може би, защото някой казал, че са лоши, затова ги криеше. „Абе, Ана, дай ми изследванията да ги покажем на лекар, да видим.“ „Ама не знам къде съм ги сложила, изчезнали са.“ И след като почина аз ги намерих в нейното нощно шкафче до леглото в една кутия със снимки.
към текста >>

56. Съдържание

Жълтите сливи 4.
Изгревът на Слънцето 5. Слънчевите същества 6. Правило за преобличането 7. Светлината на Изгрева 8. Непознатата посетителка 9. Жълтите сливи 4. Течащият извор 5. Необикновеният говор 6. Поезията 7. Назначението ми за учителка 8. Мястото ми за следване в университета 9.
към текста >>

57. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега.
За пръв път в живота си присъствувах на един такъв голям обяд на открито, в хубав слънчев ден при сдържано веселие и топлота. Това беше атмосферата му, това беше нешо ново, което ме порази и завладя. Това беше меката, любовна атмосфера, центърът, на която бе един голям магнит, който като че ли я излъчваше, а множеството я отразяваше. Та тук всичко за мен беше ново! не много угледните палатки, някъде дори навеси, под които се виждаха раници, куфари наредени едно до друго одеала с по една възглавница за временно нощуване. Милите, приветливи лица, по които грееха усмивки, белите дълги и широки рокли на сестрите, семпло украсените със сребърни галони на пояса и ръкавите, а у братята - белите рубашки препасани с копринени жълти, сини или розови шнурове, това бе гледка неописуема, ненадмината и ненарисува-на и описана досега. А големите бакърени казани, около които блестяха наредени калайдисани баки, панерите с хляб, първите дежурни, които разнасяха топлото ароматно ядене по масите, за мен това всичко беше ново, просто и красиво, естествено и задушевно. След обед към четири часа ме представиха на Учителя. Моята благосклонна съдба се усмихваше и откриваше нови страници в живота ми. Когато пристъпих към Него, изпитах в първият миг някаква боязън, сърцето ми се изпълни със силен странен трепет, а стъпките ми бяха плахи и колебливи. Трябваше да ме подкрепи кроткия Му проникващ поглед, който като че ли говореше: "По-смело стъпвай, по-сигурно".
към текста >>

58. 78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Трябва да се измъти и сам да счупи черупката си и после да тръгне като кротко, жълто, пухкаво пиленце." "А като порастат тези пиленца какво ще станат?
Приближих се до Него. "Тука в този камък седи, затворен е един дух, който на времето гонеше богомилите." Оглеждам камъка. "Учителю, както виждам, камъка е много голям и вероятно духът в него дето е затворен е също голям. Какво ще стане ако този дух излезне от камъка? " "Аз затова съм седнал отгоре, седя повече от половин час и го мътя. Трябва да се измъти и сам да счупи черупката си и после да тръгне като кротко, жълто, пухкаво пиленце." "А като порастат тези пиленца какво ще станат? " "Е, това ти ще провериш! " Минаха десетки години. Онова, което беше в камъка се измъти, само си проби черупката с клюна, излюпи се като пиленце, порасна и с човката си след време изкълва главите на всички ни и сега не знаем какво да правим и до къде ще стигнем. Пък си казвам, нали Учителят измъти това пиле, значи накрая трябва да бъде и да се случи така както Учителят го е предвидил. Говоря за това и за онова, което се излюпи след заминаването на Учителя.
към текста >>

59. 46. НОВ ЖИВОТ - НОВИ ПРОЯВИ НА ИЗГРЕВА

Гъст облак от пара се вдига и жълти, разцъфнали под високата температура царевични кочани се усмихват.
Аромат на варена царевица се носи и нетърпеливи въпроси се чуват: "Готови ли са? Колко струва кочана? " Други правят своите поръчки: "На мене ще дадете за 80 лв. На мене - за 120 лв. Аз искам само две парчета." Председателката на Женското дружество Изгрев - София - художничката Цветана Симеонова, отхлупва капака. Гъст облак от пара се вдига и жълти, разцъфнали под високата температура царевични кочани се усмихват. И така привличат погледа. И така помамват вкуса. Другарката Милка Керемидчиева започва. Тя смело хваща щипците, изважда усмихнатите хубавици една по една и ги предлага на нетърпеливите. Другарката Белева застава на касата и първите флейтисти започват.
към текста >>

60. 68. УЧЕНИЕ И РАБОТА

1934-1935

68. УЧЕНИЕ И РАБОТА 1934-1935 Бели, жълти и сини цветчета танцуваха по красивата ни поляна.
68. УЧЕНИЕ И РАБОТА 1934-1935 Бели, жълти и сини цветчета танцуваха по красивата ни поляна. Красивите класове над тях се усмихваха, галеха и се радваха. Нещо си пошушнаха танцуващите и затихнаха. И се заслушаха. И дочуха: "Какво представлява Любовта? Градина, посадена с доброкачествени плодни дървета, с богата, добре разработена почва.
към текста >>

- Плеснаха ръце от удоволствие белите цветенца, жълтите се замислиха върху чутото, а сините се привдигнаха на пръсти, да видят от коя книжка се четат тези Слова.
Вярата усилва ума. Човек може да изучава само онова, в което вярва. Всичко, което човек е постигнал в живота си, се дължи на неговата вяра". Това са думи на Учителя. Само Той може да говори така. - Плеснаха ръце от удоволствие белите цветенца, жълтите се замислиха върху чутото, а сините се привдигнаха на пръсти, да видят от коя книжка се четат тези Слова. Това е от Утринното Слово на Учителя "Учение и работа" - току-що излязла от печат -1934-1935 г. Учителят - Величието на класа - Окултният клас - не може да се изкаже с думи. Величието на класа може да изкаже само Словото. Величието на класа е велико, защото сам Великият е негов Ръководител - Учител - Учителят.
към текста >>

61. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

Не можеш да предадеш 125 човека, които са тръгнали да жертвуват живота си в името на свободата, и след това да даваш хиляди жълтици да си откупваш греха и да строиш университет.
Днес са публикувани тези документи. Те съществуват като исторически документи на едно предателство. Не случайно Христо Йорданов си заминава 1872 г. И заради това комунистите след 9.1Х.1944 г. бяха премахнали бюстовете им от пред университета. Не можеш да предадеш 125 човека, които са тръгнали да жертвуват живота си в името на свободата, и след това да даваш хиляди жълтици да си откупваш греха и да строиш университет. И не случайно на връх Бузлуджа - лобното място на Хаджи Димитър, от което из-лезна социалдемократическата партия, от която излезна комунистическата и тя бе, която смъкна бюстовете на двамата братя предатели. После се намесиха други съображения, че ги поставиха отново след 10 години. Та на всеки подвиг в нашата история отговаря едно предателство. Колкото е по-голям подвигът, толкова по-голямо е предателството. Д: Ех, може ми прави изключение един Стамболов, то е голямо нещо.
към текста >>

62. 30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА

Д: Да, така говори, ще се разберат, защото каза: "Имайте предвид, че жълтите са по-интуитивни и ще се обединят преди белите и ще дадат голям урок на бялата раса, заради без-любието й".
Англичаните, французите не са много благосклонни да идат да се бият за Германия, но ако един ден станат едни щати, нали, няма никаква опасност да има. От друга страна и нашата надежда също ще се осъществи в края на краищата. А Той също каза, че богатството и сиромашията ще се разберат. Значи Русия и Америка ще се разберат. В: Значи богатството и сиромашията. Д: Да, така говори, ще се разберат, защото каза: "Имайте предвид, че жълтите са по-интуитивни и ще се обединят преди белите и ще дадат голям урок на бялата раса, заради без-любието й". Че една от най-жестоките раси е бялата раса. Каквито престъпления е извършила бялата раса никой не е извършил. Само за една война десетки милиони хора загиват по най-жесток начин. В: Искам да се върнем в Мърчаево, когато Той ви е казал, че американците ще строят вили. Къде точно?
към текста >>

63. 43. МОИС БАСАН

Аз не мога да разбера като Учителя му даде двете жълтици с тях той стана милионер.
Аз отидох на книжарницата и му купих два екземпляра и му ги дадох. Той се беше много учудил, че му намерих два екземпляра на неговата книжка. Жена му превеждаше. Жена му познаваше братските проблеми, една много интересна жена, много благородна, но той не издаде нищо. Той имаше възможност. Аз не мога да разбера като Учителя му даде двете жълтици с тях той стана милионер. Имаше милиони, но не издаде нищо. Ама все пак един том на две-три години можеше да издаде, нищо не е за него. Плюс това при тези условия, които се издават там. Даваш няколко хиляди франка, те ти ги връщат в книги. Сега всички французи пишат книги.
към текста >>

64. 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА

Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант.
Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя. Това действително беше един метод за духовна работа. Много нещо се вършеше с тези песни.
към текста >>

65. 37. ТРОХИ И УКРОХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ

N0 95, кръгла тенекиена кутия обвита с плат и съдържа: а) Знамето на Бялото Братство; б) пет пентаграми на копринен плат - бяла, жълта, синя, розова, бежова. 10.
N0 52, металическо кръгло огледало. 7. Инв. N0 70, целулоиден гребен. 8. Две кутии с по 4 ключа за цигулка. 9. Инв. N0 95, кръгла тенекиена кутия обвита с плат и съдържа: а) Знамето на Бялото Братство; б) пет пентаграми на копринен плат - бяла, жълта, синя, розова, бежова. 10. Две палки за диригент. 11. трийсет репродукции от портрета на Учителя от Борис Георгиев. 12. Дървен стол-кресло от антрето на Учителя. 13. Инв. N0 15, изкуствени зъби.
към текста >>

66. 9. ЖЪЛТИТЕ СЛИВИ

9. ЖЪЛТИТЕ СЛИВИ Летен ден на Изгрева.
9. ЖЪЛТИТЕ СЛИВИ Летен ден на Изгрева. Жълтите сливи са вече узрели и сестрите ги берат и ги цепят на две, за да ги сушат. Пред трапезарията на столове са наслагани дъски, на които сестри нареждат разцепените за сушене сливи. Учителят е там и наблюдава работата на сестрите. Аз съм до Него и Той поглежда ръката ми и вижда пъпките, които са излезнали върху ръката ми. Запитва ме: "Това от комари ли е?
към текста >>

Жълтите сливи са вече узрели и сестрите ги берат и ги цепят на две, за да ги сушат.
9. ЖЪЛТИТЕ СЛИВИ Летен ден на Изгрева. Жълтите сливи са вече узрели и сестрите ги берат и ги цепят на две, за да ги сушат. Пред трапезарията на столове са наслагани дъски, на които сестри нареждат разцепените за сушене сливи. Учителят е там и наблюдава работата на сестрите. Аз съм до Него и Той поглежда ръката ми и вижда пъпките, които са излезнали върху ръката ми. Запитва ме: "Това от комари ли е? " "Не, Учителю, така излезнаха от само себе си." "Не, тези пъпки са от притеснение." И Учителят посяга с ръка и взема една слива от джобчето на коприненото ми жакетче.
към текста >>

67. 72. БЛАГОСТ

Стремете се към жълтия цвят, който съдържа мекота.
Любовта предизвиква взаимно подпомагане. Който помага на другите, помага първо на себе си. Само любовта може да ви направи свободни. Пазете се от лошите чувства, които покваряват сърцето. Пазете се от лошите мисли, които покваряват ума. Стремете се към жълтия цвят, който съдържа мекота. Кога бият човека? - Когато играе чужда роля. Природата има отвращение към лъжата. Минералите, кристалите, скъпоценните камъни, всички работят за човека. Кротките ще наследят земята.
към текста >>

68. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

БОГИНЯТА - МАЙКА НА ЗЕМЯТА Един пожълтял пергамент.
ауа, ИаНопа! Воок Тгиз1, Ием Ре! И1, 1972). От 1976 г. то е официално име в Непал. БОГИНЯТА - МАЙКА НА ЗЕМЯТА Един пожълтял пергамент. На 9 декември 1920 г. най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама. Но забележителното на пергамента не е картинността на езика му, отдавна известна на езиковедите, а по-нататъшното му съдържание, с което се разрешава на англичаните да изкачат най-високия връх на земята, наричан на тибетски "Чомолунгма", на китайски "Джолмолунгма", на хинди "Сагарматха", на английски "Маунт Еверест". С този пожълтял пергамент се открива първата страница от епопеята на Чомолунгма, чиято последна страница се написва на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей.
към текста >>

най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама.
И1, 1972). От 1976 г. то е официално име в Непал. БОГИНЯТА - МАЙКА НА ЗЕМЯТА Един пожълтял пергамент. На 9 декември 1920 г. най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама. Но забележителното на пергамента не е картинността на езика му, отдавна известна на езиковедите, а по-нататъшното му съдържание, с което се разрешава на англичаните да изкачат най-високия връх на земята, наричан на тибетски "Чомолунгма", на китайски "Джолмолунгма", на хинди "Сагарматха", на английски "Маунт Еверест". С този пожълтял пергамент се открива първата страница от епопеята на Чомолунгма, чиято последна страница се написва на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей. Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:37
към текста >>

С този пожълтял пергамент се открива първата страница от епопеята на Чомолунгма, чиято последна страница се написва на 29 май 1953 г.
то е официално име в Непал. БОГИНЯТА - МАЙКА НА ЗЕМЯТА Един пожълтял пергамент. На 9 декември 1920 г. най-загадъчният владетел на света - тибетският далай-лама, дава аудиенция на сър Чарлз Бел, политически агент на негово величество краля на Великобритания в миниатюрното хималайско княжество Сиким, и му връчва един пожълтял пергамент на тибетски, започващ с тържествения увод: "На Запад от Петте съкровища на големия сняг под управлението на Крепостта на бялото огледало, близо до манастира, в Скалистата долина се намира Страната на южните птици..." "Петте съкровища на големия сняг" е превод на тибетското име "Кангчендзьонга", "Страната на южните птици" е превод на тибетското название "Чамалунг", отнасящо се до долината на река Кама. Но забележителното на пергамента не е картинността на езика му, отдавна известна на езиковедите, а по-нататъшното му съдържание, с което се разрешава на англичаните да изкачат най-високия връх на земята, наричан на тибетски "Чомолунгма", на китайски "Джолмолунгма", на хинди "Сагарматха", на английски "Маунт Еверест". С този пожълтял пергамент се открива първата страница от епопеята на Чомолунгма, чиято последна страница се написва на 29 май 1953 г. от Едмънд Хилари и Тензинг Норгей. Този пост е редактиран от Albena: 31 октомври 2011 - 11:37
към текста >>

69. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

След един хубаво изнесен концерт Учителят награди външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение.
Казах, че Учителят се отнасяше с голямо внимание към заобикалящите го музиканти, търпеше ги даже с недостатъците им. Ще ви разкажа за един интересен случай на отношение към музикантите: Влади Симеонов, известният наш диригент, около 1941-1942 г. правеше първите си стъпки в диригентското си поприще. Той живееше тогава в близост с Изгрева и отговори на нашата покана за музициране, като събра изгревски-те цигулари, канеше и музиканти от симфоничния оркестър на Сашо Попов, в който сам свиреше и под негово ръководство изнесохме един сезон няколко хубави концерти на изгревска сцена. Влади Симеонов нямаше нищо общо с Бялото Братство и Учителя. След един хубаво изнесен концерт Учителят награди външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ни, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лв. и едно листче с една хубава мисъл във връзка с музиката. На моето листче пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква в цялата Вселена". Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че той е останал особено доволен от нашето участие в концерта." В заключение ще кажа, че не претендирам да съм изчерпил основно темата "Музиката на Учителя и ние". Това е една много обширна и отговорна тема.
към текста >>

70. 14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ

Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски. Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие. Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни.
към текста >>

Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди.
14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски. Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие. Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни. Това бе Мария Тодорова, която бе приятелка на Борис Николов.
към текста >>

Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом.
Макар че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури. Изгониха ме без причина, само заради женски приумици. Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом. Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие. Учителят ми каза: "Ти чувал ли си, че българите имат една поговорка: "Орташка кобила и вълци не я ядат! " Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата". Аз не послушах Учителя, защото не можах да разбера какво иска да ми каже. Но минаха години, аз си построих къща, но пак не послушах Учителя и в нея взе участие и моят шурей, брат на жена ми и сега имам много ядове с него.
към текста >>

Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие.
Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури. Изгониха ме без причина, само заради женски приумици. Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом. Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие. Учителят ми каза: "Ти чувал ли си, че българите имат една поговорка: "Орташка кобила и вълци не я ядат! " Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата". Аз не послушах Учителя, защото не можах да разбера какво иска да ми каже. Но минаха години, аз си построих къща, но пак не послушах Учителя и в нея взе участие и моят шурей, брат на жена ми и сега имам много ядове с него. Попаднах отново на ортаклък.
към текста >>

Тази дървена къща, която бе построена с моите две жълтици и която се знаеше, че е къщата на Борис Николов и която се знаеше също, че е домът на Боян Боев, един хубав ден тя се самозапали и изгоря за броени минути и часове до основи.
и след като Боян Боев си замина през 1963 г., общината и нейната служба по жилищно настаняване настани в тази барака да живее едно семейство на Атанас Янчев. Живяха, що живяха в тази барака и дойде 1972 г., когато Изгрева трябваше да бъде разрушен и на негово място да се построят посолствата на СССР. Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да представяме документи за собственост. Разтичаха се приятелите, всеки вадеше документи и ги представяше на съответната служба. Точно по това време се случи едно необикновено събитие. Тази дървена къща, която бе построена с моите две жълтици и която се знаеше, че е къщата на Борис Николов и която се знаеше също, че е домът на Боян Боев, един хубав ден тя се самозапали и изгоря за броени минути и часове до основи. Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата. Къщата се запалва от нажежения котлон и изгорява. Изгорява, защото забравили котлона, но не забравили, отивайки на кино да вземат своите лични паспорти, които тогава бяха официални документи за удостоверяване личността на човека. Връщайки се от киното, те виждат изгорялата къща, в която бяха квартиранти и много безутешно плакаха.
към текста >>

Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие.
Дори онези, които нямаха редовни документи бяха настанени в държавни жилища и властите на много места си затвориха очите към нередовните документи, само и само да се отърват от дъновистите, като ги настанят в подходящи държавни жилища с топла вода и парно отопление. Това те направиха. И никой днес не може да ги обвинява, че са извършили беззаконие спрямо жителите на Изгрева. Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго естество и друг порядък. За него говорихме. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгревът го няма. Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи час след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората".
към текста >>

71. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Богородица) "Гореизброените шестдесет и трима души поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността във форма на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която бе простряна морава лента... Господин Дънов, който заемаше първото място на масата личаха жълта и синя ленти -жълтата бе над синята.
Авторът, стр. 48; от отпечатаната книга стр. 93: "Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато Той написва книгата "Завета на цветните лъчи". Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр. Търново, дословно: 15 август (св. Богородица) "Гореизброените шестдесет и трима души поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността във форма на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която бе простряна морава лента... Господин Дънов, който заемаше първото място на масата личаха жълта и синя ленти -жълтата бе над синята. Точно в 10 и половина часа преди обяд със ставане на крака и вдигане на ръце се помолихме с "Добрата молитва", изпяхме "Тебе поем" и г-н Дънов възгласи: "Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стък-мил за вас, а това, което тук ще прочета ще се оформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове". Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокаловата краски".
към текста >>

72. 62. КОМУНИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета.
" Вече Учителят е казал това. Значи щом го е казал, Той го е видял. Но там като отишли вече почват. Една има симпатия към един, друг има симпатия към друга, млади хора, естествено и една сестра, която след като дойде да живее при мене Дафинка, която си замина много рано милата, тя ми каза, че е написала на Учителя едно писмо и Му разказала какво става. Моментално Учителят отива в Русе. И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета. Даже Учителят тогава каза: „Не се разголвайте, защото братята не са ангели! " Да, така беше казал. И затуй Паша, до края на живота си не тури къс ръкав. Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука. Свила съм си ръкава и носела съм.
към текста >>

73. 97. ЧУЖДИТЕ ПАРИ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Но й върнаха жълтици, злато не й върнаха.
Аз съм шетала при Учителя, но никога не съм бутала от чекмеджетата, да проявявам любопитство, за да има доверие Учителя при мене да не проявя любопитство. Много съм се пазила от това, за да ме пуска. Щото иначе, ако направя нещо нали, което не трябва, ще загуби доверие. Затова, даже и да видя, така гледам да не излезе, че непозволено съм видяла нещо. И като си замина Учителя, казахме на Братския съвет, но там имаше разни мнения, бъркаха се и други хора. Но й върнаха жълтици, злато не й върнаха. Върнаха й един или два пръстена само. Тя казваше, че много повече е това, което е оставено при Учителя. Пък аз й казвам: „Райничка, да знаеш че Учителя ще ти ги върне. Как, не мога да ти кажа, но Учителят ще ти върне парите". Защото аз имам една опитност и нея ще я разкажа след това.
към текста >>

74. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-5

Бележка на редактора Вергилий Кръстев.

Стегнато лице, бледо, малко даже слабо-жълто.
В.К.: Това на бивака ли беше? Е.А.: На бивака. И тогава Учителят, вече като свърши молитвата, аз останах изненадана от това, че Неговото лице беше просветнало, че нямаше нищо, просто онова лице предишното, такова грапаво, намръщено, сърдито. В.К.: Което беше преди това, отпуснато. Е.А.: Нямаше такова нещо. Стегнато лице, бледо, малко даже слабо-жълто. Така беше. Но иначе, и после Той каза: „Аз ще остана при вас". В.К.: Сега във връзка с това, имаше ли някакъв повод, някакъв инцидент или не? Е.А.: Може да е имало, но аз не знаех, защото смятам, че е имало нещо. За да бъде така строго, за да бъде така нещо, имало е нещо.
към текста >>

75. III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

После Лалка размахваше тези пожълтели листа за доказателство, че трябва да се свалят тези оригинали.
Бяхме се уточнили, че без знанието на Борис и без мое знание няма да се прибират тези неща, защото аз трябваше да бъда приемник. Борис и Боянчо бяха на възраст, а аз бях по-млад. Тогава Лалка и Петър Филипов подведоха Боянчо и той свали материалите без съгласието на Борис и без мое знание. Стана голям конфликт и всички се разделиха като врагове. От целият материал имаше счупени един-два буркана. После Лалка размахваше тези пожълтели листа за доказателство, че трябва да се свалят тези оригинали. Но те бяха свалени с лъжа, кражба и измама. След това се дойде до големия конфликт, след който Петър и Боянчо скоропостижно си заминаха от този свят. Остана Борис и той ми каза, че е останал за да провери и да покаже на другите как действуват окултните закони в Школата. Лалка също се разболя и едва се спаси. 16. Аз съдействувах на Лалка като чрез Боянчо предадох към 15 топа хартия - чешки пелюр въпреки, че бях окраден.
към текста >>

76. 01 - 38. ПОМОЩ ЗА БЕДНАТА ВДОВИЦА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Пожълтелите листа се стелели по земята.
38. ПОМОЩ ЗА БЕДНАТА ВДОВИЦА От няколко дни духал студен вятър. Било есен. Пожълтелите листа се стелели по земята. Тъмни облаци скривали синьото небе. Било ранна утрин, когато брат Куртев влязъл в кафенето да пие утринното си кафе. Хората от съседната маса разговаряли и той, без да иска, се заслушал в разговора им. Говорело се за бедственото положение на една вдовица. След като разбрал за коя жена става дума, платил си кафето и излязъл по своята работа.
към текста >>

77. 01 - 59. ДЪЖДЪТ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Тревите пожълтяха и посърнаха.
59. ДЪЖДЪТ (Случка, разказана от Паскал Стефанов от с. Брястовец) През 1940 година имаше голяма суша. Всичко съхнеше. Тревите пожълтяха и посърнаха. Листата на дърветата повяхнаха. На много от изворите водите намаляха, а други съвсем изсъхнаха. Хора и животни бяха тъжни и загрижени. Един ден селският пастир ни каза: „Вземете си добитъка. Вече вие се грижете за него.
към текста >>

78. 01 - 62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Пожълтелите листа се стелеха по земята.
62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ (Разказва съпругата ми Донка, дъщеря на Георги Куртев) „Беше есен, тъжна есен. Пожълтелите листа се стелеха по земята. Всичко бе тъжно. Тъжно бе и в нашия дом, защото баща ни беше тежко болен и ние се безпокояхме за неговия живот. Страдаше от колики в стомаха. Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло. За мазнина употребяваше само шарлан (нерафинирано олио - слънчоглед).
към текста >>

79. 07 - 15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Брат Неделчо бил болен на легло от черна жълтеница и взел бързо да слабее.
15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ Един есенен ден през 1942 година Учителят с група от Изгрева се готви за екскурзия до Бивака на Витоша. Когато на следния ден се зазорявало, около салона имало оживление. От разни посоки пристигали братя и сестри със своите раници. Събирали се. Уреченото време за тръгване наближавало. Брат Неделчо бил болен на легло от черна жълтеница и взел бързо да слабее. Като се научил, че Учителят с група тръгва за Витоша, станал да ги изпрати, след което мислил пак да си легне. Когато Неделчо пристигнал, видял, че вечеУчителят е слязъл при групата. В това време стенографката Елена Андреева мъкнела една голяма раница, изнасяла я трудно, пъшкала, но я домъкнала. „Учителю, раницата е тежка. Кой ще я носи?
към текста >>

80. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

„Шапката на Учителя." Неделчо Попов, той беше болен от черна жълтеница и бил на легло.
Анархистите представляваха хора с идейна насоченост за доброто на човечеството, обаче искат по пътя на насилието да унищожат този, който прави това, а пък не търсят причината, нея да унищожат. Те смятат да убият генерали, цар, войници, старейшини и др. Колко пъти правят атентати срещу представители на властта. В. К.: Аз съм слушал от Сава Калименов, че в Ямбол анархистите са правили конгрес и войската по времето на Стамболийски ги арестували и след това са ги избили. Г, С.: Знам, че бяха арестувани в Ямбол, но не зная какво стана по-нататък с тях. „Шапката на Учителя." Неделчо Попов, той беше болен от черна жълтеница и бил на легло. Един ден научава, че Учителят с една група ще отива на Витоша. Решава да отиде да ги изпрати и след туй пак да легне. Обаче Учителят като го видял, му казал: „Иди се приготви и ще дойдеш с нас на екскурзия." - „Учителю", рекъл, „ама аз съм болен." - „Ще дойдеш на екскурзия." И така отива заедно с тях на Витоша. За „Блокада", това бе в 1928 година. Тогава забраниха събора и ние отидохме на Мусала.
към текста >>

81. 09 - 18. ИЗМАМИЛИ ГО ДУХОВЕТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ония дини като се бялнали на слънцето, а пъпешите се жълтеели и усмихвали на всеки минувач.
" И решил той в себе си за идната година пак да посее бостан на същото място, но да не се оставя да го измамят духовете Дошла другата година. Същата нива пак била подготвена, преорана и засята с бостан. Поникнал бостанът и започнал бързо да пуска властуни, да цъфти и да върже. Плодът бързо наедрявал и радвал стопанина. Радвали се всички, които минавали покрай бостана. Ония дини като се бялнали на слънцето, а пъпешите се жълтеели и усмихвали на всеки минувач. Наближавало време за зреене на бостана. Но ето че един следобед пак там, на северозапад, на хоризонта се появили малки облаци, но бързо, много бързо покрили цялото небе. Явил се първо вятър, после буря, дъжд, градушка, също тъй, както миналата година. Но сега братът не бягал от дъжда и градушката, а застанал сред бостана, едри парчета град взели да падат, да го удрят, за да го прогонят, но той сега не бягал, не отстъпвал, като взел да се моли: „Господи, не искам да ме измамят духовете. Може тука на мястото да умра, но няма да отстъпя.
към текста >>

82. 09 - 146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Скоро земята се покри с дебел слой пожълтели листа.
146. ЗА БЛАГОДАРНОСТТА „Всякога и за всичко благодарете." Беше златна есен. Листата на дърветата всеки ден меняха цветовете си и се спускаха към земята и при най-слабия ветрец. Скоро земята се покри с дебел слой пожълтели листа. Днес дядо Йордан искаше да направи хирургическа операция на сухите клони и вейки на старата ябълка в двора. Той пъргаво се покачи на ябълката, въпреки седемдесетте си години. Той старателно вършеше своята хирургическа дейност, въоръжен с трион и ние го наблюдавахме, аз от приземния етаж на старата къща, а зет му - от кухненския прозорец на втория етаж на новата им къща, в която те живееха. Ние не бихме разказвали всичко това, ако следващия миг не бе стананало нещо твърде необикновено. Нещо изшумоля в клоните на ябълката.
към текста >>

83. 09 - 202. КАК СВОИТЕ СЕ ПОЗНАЛИ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Тревите пожълтяха и листата на дърветата посърнаха.
202. КАК СВОИТЕ СЕ ПОЗНАЛИ Още от ранна пролет нито капка дъжд. Горещото юлско слънце прежуряше. Земята се напука. Тревите пожълтяха и листата на дърветата посърнаха. В един от тези дни влакът понесъл брат Янаки към село Коньово, където отивал да се срещне и запознае с брат Влайчо Жечев. Никак не му било трудно по онова време да го намери, защото брат Влайчо си бил в село, а къщата му всички знаели. Този ден брат Влайчо бил при пчелите на стопанството, за които той се грижел. „Притебе идвам, брат Влайчо", му казал той. „Идвам да се видим и запознаем." - „Защо идваш, бе другарю?
към текста >>

84. 23 - 5. КАК ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ БРАТСКИЯ КРЪЖОК

На въпроса дали жълтата раса ще залее Европа, Учителят отговори: „Това събитие е минало вече.
На твоя въпрос ще отговоря довечера в края на беседата. Като видиш, че привършвам, задай мислено въпроса си, аз ще ти отговоря." В това време дойде едно малко дете и го покани на обяд. Той покани и мен. Там бяха познати наши приятели като Михаил Райнов, музиканта Чорбаджиев, Михаил Кантарджиев, Димитър Добрев. След обяд му зададоха въпроси. На въпроса дали жълтата раса ще залее Европа, Учителят отговори: „Това събитие е минало вече. Тези, които са го писали, са видяли неговото отражение и го отчитат като бъдеще." - „Защо поскъпва храната? " Той отговори, че Бог е дал достатъчно, но хората го задържат, за да получат по-висока цена. За войната каза, че Европа прилича на голям хамбар. Научили се мишките и го нападнали. Един котарак обаче ги подушил и всеки ден изяждал по една мишка.
към текста >>

85. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

Летопис Вергилий Кръстев

Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава.
Публикуваме един препис за образа на Исуса Христа: Образът на Исуса Христа /Препис от пергамента-писмо на юдейския управител черноморецът Пупли Лентул Пилат/ До Негово Императорско величество Тиберий Кесар. Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си, първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава. Като назарянин той е с коса, която пада от двете страни на лицето Му. Лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат; брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен, очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на бляскавостта, правят невъзможно човек да го не гледа. Изобличенията му докарват страх, а наставленията Му - плач.
към текста >>

86. IV.17 август, петък

За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт.
Да любите значи да се стремите към Бога и да Го възприемате в себе си постоянно. Вашата любов към Бога се проявява в три направления: в стремление, което значи правда, в единство, което значи добродетел, в образ, който значи живот. Божията любов спрямо вас се показва в падание, което значи истина; в страдание, което значи благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата любов към Бога и ще почнете да слизате надолу, ще разберете любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената любов спрямо вас; и тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна радост и блаженство. Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата.
към текста >>

Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.
Вашата любов към Бога се проявява в три направления: в стремление, което значи правда, в единство, което значи добродетел, в образ, който значи живот. Божията любов спрямо вас се показва в падание, което значи истина; в страдание, което значи благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата любов към Бога и ще почнете да слизате надолу, ще разберете любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената любов спрямо вас; и тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна радост и блаженство. Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.
към текста >>

Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й.
Божията любов спрямо вас се показва в падание, което значи истина; в страдание, което значи благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата любов към Бога и ще почнете да слизате надолу, ще разберете любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената любов спрямо вас; и тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна радост и блаженство. Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни.
към текста >>

Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля.
Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата любов към Бога и ще почнете да слизате надолу, ще разберете любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената любов спрямо вас; и тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна радост и блаженство. Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.
към текста >>

Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска.
Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия и за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще подигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път. Старайте се да си представяте в ума жълтата краска и се старайте да схванете съдържанието й. Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята.
към текста >>

За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.
Като гледате жълтото цвете, например, волята ви се усилва; по този начин ще въздействувате естествено върху вашата воля. Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята. Първо е жълтата, после синята, после розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония; и у вас когато се намери дисхармония, антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас. Добродетелният човек е богат, той не се гневи.
към текста >>

И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята.
Тези от вас, които са избрали първата стъпка - Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята. Първо е жълтата, после синята, после розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония; и у вас когато се намери дисхармония, антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас. Добродетелният човек е богат, той не се гневи. И ако у вас има някакъв недостатък, вие сте сиромаси.
към текста >>

Първо е жълтата, после синята, после розовата.
Тези, които са избрали втората стъпка - Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения. Добродетелта е основа на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпита сърцето, употребена е розовата краска; за волята -жълтата; за мъдростта-синята. Първо е жълтата, после синята, после розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония; и у вас когато се намери дисхармония, антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Някой ти открадне, например, парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и той си ги е взел, тогава ще настане успокоение у вас. Добродетелният човек е богат, той не се гневи. И ако у вас има някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега само учите начините как да забогатявате.
към текста >>

87. IV.11 август, понеделник

Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти - розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли.
11 август, понеделник В 4 и половина сутринта се събрахме за молитва. Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти - розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така под следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, Петко, Гина, Голов, Елена, Илия, Бойнов, Казакова, Т. Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата. Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък дванадесеттях бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината.
към текста >>

Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата.
11 август, понеделник В 4 и половина сутринта се събрахме за молитва. Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти - розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така под следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, Петко, Гина, Голов, Елена, Илия, Бойнов, Казакова, Т. Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата. Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък дванадесеттях бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината. Понеже всичките ленти са бели, означавало чистота, а също и 12 зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образува с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохождало да ни подигне, когато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което значело, че Божественото туря вече основа за нашето подигане. - Защо дохождате на годишното събрание? - попита г-н Дънов.
към текста >>

88. IV.Първо събрание, 11 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Ореолът на светиите е лъчезарно, светло жълто.
Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувствуваме упадък на силите си. Тая лъчиста материя образува около главата ни тъй наречения ореол, виден от ясновидците. Ореолът на человека бива такъв, какъвто е характерът му. Злъчният человек има зелен ореол; кръвожадният - червен; мъдрият - син, и пр. Ореолът на светиите е лъчезарно, светло жълто. В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония.
към текста >>

89. IV.12 август 1908 r., 4 часа сутринта

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Киров - жълтата 3.
(В тях е влизал и Учителят). Ще излизат гope по трима, ще коленичат и ще се молят. 1. А. Желязкова - синята Т. Бъчваров - бялата П. Киров - жълтата 3. Илия Стойчев - синята М. Казакова - бялата Т. Стоянов - жълтата 5. А. Бойнов - бялата Които си извършат молитвата, стават и стоят, докато се изредят всичките групи. След това освети се един котел с вода, от която с китка босилек г-н Дънов ни попръска по главите, след което ни наля по една чаша от тази вода и като обиколихме котела, слязохме в същия ред, в който излязохме.
към текста >>

Стоянов - жълтата 5. А.
Желязкова - синята Т. Бъчваров - бялата П. Киров - жълтата 3. Илия Стойчев - синята М. Казакова - бялата Т. Стоянов - жълтата 5. А. Бойнов - бялата Които си извършат молитвата, стават и стоят, докато се изредят всичките групи. След това освети се един котел с вода, от която с китка босилек г-н Дънов ни попръска по главите, след което ни наля по една чаша от тази вода и като обиколихме котела, слязохме в същия ред, в който излязохме. С тази вода си умихме всички лицето, като се избърсахме с дадените ни от г-н Дънов кърпи. После това в същия ред излязохме горе и оставихме чашите и кърпите на масата, като предварително обърсахме чашите с кърпите. От г-н Дънов отвори се и се чете от Библията: 1.
към текста >>

Елена Иларионова - бялата Петко ГумнероВ - синята Михалаки Георгиев - жълтата 4.
Как постъпи Христос? Взима хляба и го благослови - Той обърна ума си към Небето и небесната житница дойде на мястото си. Но ще кажете: Ние като Христос ли сме? Да, вий трябва да имате Неговата непоколебима вяра и ако сте така, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите. 2. Елена Иларионова - бялата Петко ГумнероВ - синята Михалаки Георгиев - жълтата 4. Гина Гумнерова - бялата Костад. Иларионов - синята Д. ГолоВ - жълтата През миналата година, например, вий имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. Виждате, че Христос искаше хляб за народа и забележете, че едно дете Му донесе такъв.
към текста >>

ГолоВ - жълтата През миналата година, например, вий имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни.
Да, вий трябва да имате Неговата непоколебима вяра и ако сте така, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите. 2. Елена Иларионова - бялата Петко ГумнероВ - синята Михалаки Георгиев - жълтата 4. Гина Гумнерова - бялата Костад. Иларионов - синята Д. ГолоВ - жълтата През миналата година, например, вий имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. Виждате, че Христос искаше хляб за народа и забележете, че едно дете Му донесе такъв. Така и вие сторете: Съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, Който всички обича еднакво. Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот, минал и настоящ.
към текста >>

90. IV.12 август 1908 г., 5 часа след обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Елена Иларионова - бялата Петко ГумнероВ - синята Михалаки Георгиев - жълтата 4.
Как постъпи Христос? Взима хляба и го благослови - Той обърна ума си към Небето и небесната житница дойде на мястото си. Но ще кажете: Ние като Христос ли сме? Да, вий трябва да имате Неговата непоколебима вяра и ако сте така, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите. 2. Елена Иларионова - бялата Петко ГумнероВ - синята Михалаки Георгиев - жълтата 4. Гина Гумнерова - бялата Костад. Иларионов - синята Д. ГолоВ - жълтата През миналата година, например, вий имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. Виждате, че Христос искаше хляб за народа и забележете, че едно дете Му донесе такъв.
към текста >>

ГолоВ - жълтата През миналата година, например, вий имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни.
Да, вий трябва да имате Неговата непоколебима вяра и ако сте така, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълнявате, ще сполучите. 2. Елена Иларионова - бялата Петко ГумнероВ - синята Михалаки Георгиев - жълтата 4. Гина Гумнерова - бялата Костад. Иларионов - синята Д. ГолоВ - жълтата През миналата година, например, вий имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение. Виждате, че Христос искаше хляб за народа и забележете, че едно дете Му донесе такъв. Така и вие сторете: Съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, Който всички обича еднакво. Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот, минал и настоящ.
към текста >>

91. IV.15 август, неделя

Утре, 16 август, понеделник, ще господствува жълтата краска - цифрите 1 и 6, значи духовете; другиден, 17 август, вторник, ще господствува синята краска -цифрите 1 и 7, значи синовете Божии.
На Тодор Стоименов се даде написана на лист „Хвалата" (Хваление) със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да се предава от ръка на ръка, също както Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и,.Хвалата", които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете, прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров, и като чели изглеждаше, че и тя ще пътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете и сам на всеослушание я прочете пред всички на двора, дето се бяха събрали на почивка, докато се изредят всички в десетминутна молитва в олтаря. За тази прочетената от г-н Дънов молитва сам той се изрази: - Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли на почивка в двора, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: - Вчера, 14 август, събота, господствуваше портокалената краска -цифрите 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господствува розовата краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние, хората. Утре, 16 август, понеделник, ще господствува жълтата краска - цифрите 1 и 6, значи духовете; другиден, 17 август, вторник, ще господствува синята краска -цифрите 1 и 7, значи синовете Божии. В 8 часа и половина сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, дето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, нарисувана на страница, пръчката, която се даде миналата година, на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: - Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и подразделенията на емблемата, но аз не разбрах и не останаха освен следните откъслечни мисли: Всички души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
към текста >>

92. IV.17 август, вторник

Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н.
В разните окултни школи при приложение разни са и начините. Но най-безопасният начин е този, който употребяват християните, защото ако при-бегнем до някоя окултна школа, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работите се затрудняват. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък, а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашете от тях само когато им съдействувате и вървите наедно с тях. Лошите хора са потребни, за да ни размърдат в тоя свят, защото, както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна, плодотворна и здравословна, така и с нас, затова вашата вода у вас трябва да я размърдате.
към текста >>

93. IV.18 август, сряда

Розовата, синята и жълтата ленти все още са на масата.
18 август, сряда Днес е последният ден на тазгодишната среща на Веригата. Това ни се каза още вчера преди обяд. Времето е отлично, ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7 часа и 15 минути преди обяд бяхме в определените отначало места. Розовата, синята и жълтата ленти все още са на масата. Преди всичко г-н Дънов нагледно ни показа как да направим гимнастическите упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обяд, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят в следните 7 прийома: 1 упражнение: Ръцете опънати назад и надолу с дланите, движим ръцете кръгообразно отзад, нагоре и се навеждаме заедно с тялото, докато по възможност пръстите на ръцете опрат до земята, след което се изправяме и ръцете се повдигат нагоре, като се изнасят назад, докато дойдат в първото положение. Прави се 3 пъти. Това упражнение е за стомаха. 2 упражнение: Изнасят се ръцете напред успоредно, после се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа дланите да бъдат обърнати към земята.
към текста >>

Най-сетне всички станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата, и след като се помолихме с „Добрата молитва", подържахме лентите в мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение на всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде утешител." В 9 часа вечерта Веригата, с изключение на Граблашев и Ив.
Осмият петък - за плодородието на България. Деветият петък - за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху този предмет. Десетият петък - за подобрение на всички народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия петък ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетият петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всички станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата, и след като се помолихме с „Добрата молитва", подържахме лентите в мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение на всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде утешител." В 9 часа вечерта Веригата, с изключение на Граблашев и Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всичките други се събрахме на молитва в олтаря и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: - Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. Край на годишната среща на Веригата в гр. Търново през 1910 г.
към текста >>

94. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Между тия две дясно и ляво положения, в средата, зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха жълта и синя лента, жълтата бе над синята.
върху която бе проточена морава лента. На източната страна на салона личаха отдясно ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция. Над тия две картини имаше портокалена лента. Отдясно бе поставен даденият миналата година Пентаграм. поясняващ петте велики добродетели, над който също имаше портокалена лента. Между тия две дясно и ляво положения, в средата, зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха жълта и синя лента, жълтата бе над синята. Точно в десет и половина часа със ставане на крака и дигане на ръце се помолихме с „Добрата молитва", изпяхме „ Тебе поем" и г-н Дънов възгласи: - Аз ви поздравлявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предавано, говорено и опитано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше подигане и усъвьршен-ствуване в пътя Господен. Аз ще ви прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформирува и отпечати в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.
към текста >>

Така някой казва: „Глупав съм." Но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър.
Но можем ли определи обема на невидимото негово тяло? Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло. А духовното тяло, което сега се сформирува, трябва да се ползува от това, което му се дава. физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът - чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят, чрез тялото си ние влизаме във видимата природа, за да се ползуваме от нея. Никой не бива да се сважда със своето тяло, та каквото и да ето. Така някой казва: „Глупав съм." Но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? Той е излишък от портокалената краска. Ние често плачем за някой умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото нашият ближен си е отишъл, но защото съществуванието на заминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.
към текста >>

95. IV.17 август, петък

Тук г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите, като поясни: - Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също аметистовата и диамантовата.
За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по определени закони, та няма да има никакво противоречие. Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде каквото никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка година ние трябва да употребяваме името Божие като една сила и Той ще ни бъде страж. Да започнем сега пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. Тук г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите, като поясни: - Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също аметистовата и диамантовата. На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята -съзнанието, а морето - подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате, което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпяхме „Благословен ecu, Господи Боже наш" и г-н Дънов продължи: - Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът в Небето е съвсем противоположен от реда на Земята. В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват.
към текста >>

96. IV.18 август, събота

Когато пък имате недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребите жълтата краска, като цитирате всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове.
Четиридесет и пет петъци ще употребите за членовете на Веригата, а седемте петъка, които ви остават, в края ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда от помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие. То и за петъка благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък. Така нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска и тогава тия същества, които са в зелената краска, ще помогнат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък имате недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребите жълтата краска, като цитирате всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засягали се обаче някой религиозен въпрос, ще употребявате всички стихове за синята краска, която се отнася до истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие, и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за Земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте ги повече или по-малко освен една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения, вие ще имате работа на Земята само с добродетелта и правдата, т.е.
към текста >>

97. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.
Прекрасна сутрин. в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата. Повикването на едните и на другите става по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва", изпяхме малкото славословие, „Благословен Господ наш" и Учителят възгласи: - Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели. Приветствувам ви от името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първото събрание по рода си в новата епоха.
към текста >>

98. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д".
Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска. След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза: -Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воля Обаждат се: - Благодарим. - Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
към текста >>

На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.
Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска. След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза: -Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воля Обаждат се: - Благодарим. - Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен. Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души.
към текста >>

99. НАРЯД за събора 1907 година

Летопис Вергилий Кръстев

Първо: За да възпитавате волята си, употребявайте жълтата краска.
Вярата е пътеводител, който учи хората как да живеят. Нищо в света е немислимо без Бога. Когато се приближавате до Бога, трябва мислите ви и желанията ви да бъдат чисти! 9. През тази година има неща, които бихте могли да изберете или да постигнете! Прочит: 45 Псалом. Първо: За да възпитавате волята си, употребявайте жълтата краска. Второ: Когато искате да развивате чувствата, употребявайте яснозеления цвят на листата. Трето: Когато искате да развивате вярата, употребявайте ясносинята краска (небесната). Тези три неща през тази година трябва да се стремите да развивате. 10. 26.Х. 1907 г., Велико Търново.
към текста >>

100. НАРЯД за събора 1910 година

Летопис Вергилий Кръстев