Търсене в текстове за 'Жълт'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 168 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1.
към текста >>

Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2.
към текста >>

жълчен, жълтозелен, 2.
Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение.1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно.
към текста >>

Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице.
biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение.1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни]. Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите.2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг.
към текста >>

Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти.
Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ.
към текста >>

2. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден

Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт.
Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт. В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.

За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт.
Да любите, значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно. Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стрем- ление, което значи Правда; второ, в единство, което значи Добродетел; трето, в образ, който значи Живот.Божията Любов спрямо вас се показва в падение, което значи Истина; в страдание, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.Почивка.Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни.
към текста >>

И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢.
Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.Почивка.Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата.В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е.
към текста >>

Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва.
Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.Почивка.Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата.В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само.
към текста >>

По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата.
И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.Почивка.Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си. За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата.В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само. И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа.
към текста >>

За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята.
Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата.В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само. И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например някой ви открадне парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате.Добродетелният човек е богат, защото се не гневи. И ако във вас имате някакъв недостатък, вие сте сиромаси.
към текста >>

Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата.В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е.
И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие.И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата.В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само. И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например някой ви открадне парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате.Добродетелният човек е богат, защото се не гневи. И ако във вас имате някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега учите начините как да богатеете.
към текста >>

4. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август

Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти - розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли.
(Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 11 август, понеделник В 4 и половина сутринта се събрахме за молитва. Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти - розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така под следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, Петко, Гина, Голов, Елена, Илия, Бойнов, Казакова, Т. Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата. Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък дванадесеттях бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината.
към текста >>

Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата.
В 4 и половина сутринта се събрахме за молитва. Всички поред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник с 4 ленти - розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така под следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, Петко, Гина, Голов, Елена, Илия, Бойнов, Казакова, Т. Стоянов, Пеньо, Иларионов и Желязкова, като първите четирма държаха синята лента, вторите четирма - бялата, третите трима - жълтата, а последните двама - розовата. Г-н Дънов ни поясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена, а пък дванадесеттях бели ленти на стената над масата означавали 12 месеца в годината. Понеже всичките ленти са бели, означавало чистота, а също и 12 зодии, в които сме всякой един от нас. Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образува с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохождало да ни подигне, когато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което значело, че Божественото туря вече основа за нашето подигане. - Защо дохождате на годишното събрание? - попита г-н Дънов.
към текста >>

5. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5):Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря. За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане.
към текста >>

6. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август

Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента.Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того.
Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата - Варна 20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента.Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им.
към текста >>

7. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.
Бъчварова, Величко Гръблашев, Михалаки Георгиев, :в. Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст. Иларионов, Елена Иларионова, Ив. Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук.
към текста >>

Ще видите розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента.
Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтара днес подир обед, от 3 часа насетне. Ще се молим, щото Бог да ни даде здраве, разумение на ума и на сърцето, но най-същественото е да искаме здраве, за да можем да работим за Господа и да изпълняваме длъжността си.Тук г-н Дънов обстоятелствено уясни уредбата и всичката обстановка на вътрешността на олтара, гдето предстоеше да отиваме да се молим. Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: — Тези пет ленти представляват пет кольора4, пет цвята. Ще видите розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов; жълтата — Божествената воля; синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека.И след всичко добави: — Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината.Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си.
към текста >>

От тях розовата означава Божествената Любов; жълтата — Божествената воля; синият цвят означава Божествения Дух.
Ще се молим, щото Бог да ни даде здраве, разумение на ума и на сърцето, но най-същественото е да искаме здраве, за да можем да работим за Господа и да изпълняваме длъжността си.Тук г-н Дънов обстоятелствено уясни уредбата и всичката обстановка на вътрешността на олтара, гдето предстоеше да отиваме да се молим. Но понеже тази вътрешна олтарна уредба и обстановка не може да бъде достояние на протоколно описание, то затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтара пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: — Тези пет ленти представляват пет кольора4, пет цвята. Ще видите розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов; жълтата — Божествената воля; синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека.И след всичко добави: — Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината.Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта.
към текста >>

8. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си.
Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
към текста >>

9. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа — синята и т.н.
При употребяването на разните окултни школи, разни са и начините. Но най-безопасен начин е този, който употребяват християните; защото ако прибегнете до някои окултни школи, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работата се затруднява. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той е достатъчно силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа — синята и т.н. Човек следва да се упражнява, да види коя краска най-добре може да си представи и да знае, че тя е основата в неговия мозък. А човек, който не може да си представи нито една краска, тогова значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи измежду хората и когато подобрите един лош человек, вие сте изкопали един голям брилянт, който ще ти бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашите от тях само когато им съдействувате и вървите заедно с тях.
към текста >>

10. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Розовата, жълтата и синята лента още стояха на масата.
Протоколи от годишната среща на Веригата, 1910 г. 18 АВГУСТ, СРЯДА Днес е последният ден на тазгодишната среща на Веригата — това ни се обяви още вчера преди обед. Времето е отлично — ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7 часа и 15 минути преди обед всинца бяхме по определените от началото места. Розовата, жълтата и синята лента още стояха на масата. Преди всичко г-н Дънов ни показа нагледно как да правим гимнастическите (телесните) упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обед, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят от следните седем правила: 1). Ръцете, опънати назад и надолу с дланите, се движат кръгообразно от зад нагоре и се навеждат заедно с тялото, докато по възможност опрат до земята, след което се повдигаме нагоре, като се изнасят ръцете пак назад, докато дойдат в първото си положение. Три пъти. (Това упражнение е за стомаха.) 2).
към текста >>

Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив.
Седмият петък ще бъде за духовното възраждане на България. Осмият петък ще бъде за плодородието на България. Деветият петък — за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху тоя предмет. Десетият за подобрението на всичките народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетия петък — за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях.Най-сетне всичките станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти — жълтата, синята, портокалената и розовата — и след като се молихме с „Добрата молитва“, поддържахме лентите с мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение за всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде Утешител“ В 9 часа вечерта, с изключение на г-н Гръблашев и г-н Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всички други се събрахме на молитва в олтара и като се молихме, най-накрай г-н Дънов възгласи: Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 г. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО 18 АВГУСТ, СРЯДА от "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)"
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата.
Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски *1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.
към текста >>

Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър.
Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното? Например, тялото на Йоан Рилски има известен обем, но можем ли определи обема на невидимото негово тяло? Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло, а духовното тяло, което сега се сформира, трябва да се ползува от това, което му се дава. Физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът — чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят; чрез тялото ние влизаме във видимата природа, за да се ползуваме от нея. Никой не бива да се сважда със своето тяло, па каквото и да е то. Така някой казва: „Глупав съм“, но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи, на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.
към текста >>

12. Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята, виолетовата, а също аметистовата и диамантената.Събора във В. Търново
Христос е наш приятел С тия стихове ще работим върху нашите сърца. Радостта е плод на аметистовата краска, светостта също принадлежи на тази краска. С последните краски по-мъчно се работи. Работете с първите пет краски. Господ е, Който всяка сутрин ни събужда Той е първият, Който се явява на всички в света. Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята, виолетовата, а също аметистовата и диамантената.Събора във В. Търново 15 август 1912 г, празника Богородица От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир"
към текста >>

Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи.
"Завета на цветните лъчи на светлината“ Боян Боев Към 1912 г , доколкото зная, Учителят отиде в с Арбанаси, където прекара два месеца сам и там изработва тази книжка. Изважда тези стихове от Библията и Евангелието, чете ги през лятото на Събора – Търново, и после ги даде за отпечатване. Това са стихове от Евангелието с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи. Едно пояснение виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата Завършва се със с 60 и накрая с 61 със заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят.
към текста >>

Сряда – жълти лъчи – С 18, 19, 20, 21,51, 52, 53 и 60.
Така тази книга действува на човека. За всеки ден ще се четат следните стихове: Понеделник – зелени лъчи – с 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 53, 54 до сини лъчи и с. 60. Вторник – червени (портокалени) лъчи – с. 8, 9, 10, 11 и 48, 49, 60. Сряда – жълти лъчи – С 18, 19, 20, 21,51, 52, 53 и 60. Четвъртък – сини лъчи – стихове и страници съответно. Петък – розови лъчи – стихове и страници съответно. Събота – виолетови лъчи – стихове и страници съответно. Неделя – аметистови лъчи – стихове и страници съответно. За лекуване с портокалени лъчи – обливане с тях.
към текста >>

Жълтата краска – при недоразумения, спорове.
Така прочетени, тези стихове имат голямо въздействие. Но първо се прочитат краските от с 48 - "Отец на Светлините" - светлите лъчи, до червените, и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента. Ползуване на цветовете Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети стиховете на зеления цвят. Портокалената краска – при разклатено здраве. Жълтата краска – при недоразумения, спорове. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината.Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Допълнение: Когато Учителят е раздавал "Завета на цветните лъчи на светлината" (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаването отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа. От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата.
Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. (Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни). Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата. На физическото поле небето представлява свръхсъзнанието, земята — съзнанието, а морето — подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови.Подир изпиването на „Благословен Си, Христе, Боже Наш“ г-н Дънов продължи: — Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на небето е съвсем противоположен от реда на земята. В небето силните и умните слугуват на слабите, а на земята слабите и безумните слугуват.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове.
Четиридесет и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата; в седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда за помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие. То и да протекат благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък. Тук нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тези същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се, обаче, някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до истината и тогава Духът на истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграмът няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения.
към текста >>

15. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата.
Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна сутрин.в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата. Повикването на едните и на другите става по годината на повикването им във Веригата.След като се наредихме, четохме „Добрата молитва", изпяхме малкото славословие, „Благословен Господ наш" и Учителят възгласи:- Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели. Приветствувам ви от името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първото събрание по рода си в новата епоха. Вие сега сте в Новия завет, в новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.Христос иска от вас да имате една положителна вяра, вяра, която да внесе у вас всяка радост и веселие, вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват в тоя свят, и понеже ще трябва вие да помагате, та като пожарникарите, [не] може и да не се изгорите и вие.
към текста >>

16. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите, светлозелените и портокалените.
Страхът от болестта, от духовете не върши Волята Божията. Да бъдем готови радостно да понесем драговолно онова, което Господ ни е отредил. Така са правили всички Богоугодници. Това й се дава за самоусъвършенствуване. Человек, когато има да замине, и здрав да е, пак ще си иде, щом му дойде времето. Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите, светлозелените и портокалените. За да може да уякне духом и тялом. При сегашното й състояние една операция би я пратила по-скоро в оня свят. Молете се и вий по същия начин. В края на краищата победата ще дойде. Господ ще победи, Агнето ще възтържествува.
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д".
Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза:-Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воляОбаждат се: - Благодарим.- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен.
към текста >>

На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза:-Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воляОбаждат се: - Благодарим.- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза:-Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воляОбаждат се: - Благодарим.- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен. Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души.Във връзка с това ще взема 28 стих от прочетената глава: „Отче, прослави името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави, или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършен" взимам в широк смисъл, който се отнася до човеците, а не до Бога.
към текста >>

18. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма.
VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст.
към текста >>

19. Създаване на първите комуни в Бялото Братство

И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета.
" Вече Учителят е казал това. Значи щом го е казал, Той го е видял. Но там като отишли вече почват. Една има симпатия към един, друг има симпатия към друга, млади хора, естествено и една сестра, която след като дойде да живее при мене Дафинка, която си замина много рано милата, тя ми каза, че е написала на Учителя едно писмо и Му разказала какво става. Моментално Учителят отива в Русе. И тогава вече и те тогава дойдоха на събора, но тогава там на комуната беше друга мода, на сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета. Даже Учителят тогава каза: „Не се разголвайте, защото братята не са ангели! " Да, така беше казал. И затуй Паша, до края на живота си не тури къс ръкав. Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука. Свила съм си ръкава и носела съм.
към текста >>

20. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали.
Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха. Лъх на пролет. Из под храстите нежна теменужка е подала роено личице. Преди да я видим ние усетихме вече прелестния й дъх. Ето я и игликата. Кална, не кална земята, разметнала е тя на показ своите жълти басми и се хвали на вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали. Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня! ” Здравецът показа само предното кросно на своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите. И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти. Тревата вече вредом се е появила. Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта. Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12) После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)
към текста >>

(11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят.
(11, 31-32) Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12) Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")
към текста >>

Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия.
Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12) Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия. Тия цветове, тия добродетели, ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползувате, (7. 252) (Бел. състав. — Връзката на петте добродетели от Пентаграма с цветовете на светлината е подчертана още 1912 г. тъй като с тях завършва „Заветът на цветните лъчи на светлината": „Постави ДОБРОТО за основа на дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило") 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг
към текста >>

22. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Като я запази, тогава природата му дава жълтия цвят, казва: "Трябва ти сега интелигентност." На цветето казва: "На тебе ти трябва интелигентност, да доставиш оная материя, чрез която може да образуваш органите на великата интелигентност." Добре, след като цветето добие всичките необходими елементи, природата казва: "За да може този ум да се крепи, то ти трябва вяра и любов към истината." Тури му синия цвят, казва: "Трябва да можеш да добиеш всичката оная материя, която е необходима, върху която действията на самата истина може да се садят." Това е една азбука.
Например белият цвят показва какво трябва на туй цвете, което го носи. Метода, начина, по който туй цвете трябва да се развива. Следователно природата казва така: "На тебе ти трябва чистота." И докато работи тъй, то е бяло. Щом постигне резултати в тази област, в степента на туй съзнание, в която духът на това цвете минава, то почва нова работа. Това цвете трябва не само да има чистота, но трябва да знае как да запази тази чистота. Като я запази, тогава природата му дава жълтия цвят, казва: "Трябва ти сега интелигентност." На цветето казва: "На тебе ти трябва интелигентност, да доставиш оная материя, чрез която може да образуваш органите на великата интелигентност." Добре, след като цветето добие всичките необходими елементи, природата казва: "За да може този ум да се крепи, то ти трябва вяра и любов към истината." Тури му синия цвят, казва: "Трябва да можеш да добиеш всичката оная материя, която е необходима, върху която действията на самата истина може да се садят." Това е една азбука. Туй е за самите цветя и като погледнете цвета на едно цвете, може да си направите извода. Ще кажете: "Трябва му интелигентност." В дадения случай туй цвете е толкова интелигентно, колкото и вие. Само че разликата е в това, че вие имате орган, чрез който да се изрази тази интелигентност, а духът на това цвете няма орган да изрази тази интелигентност. Сега ще направим друга аналогия. Каква е разликата между човешката душа и душата на ангелите?
към текста >>

23. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Българите са хора материалисти, а японците тщеславни - те имат крайната цел, да завладяват Америка, да завладеят чрез жълтата раса целият свят.
За да се намерят причините на землетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд. Отсега българите ще са на тясно. Онова землетресение и то е за добро. На физическото поле японците трябваше да имат землетресение, а в духовния мир българите трябва да имат съдба. Българите са хора материалисти, а японците тщеславни - те имат крайната цел, да завладяват Америка, да завладеят чрез жълтата раса целият свят. Сега се разтърсиха хубаво, и всичките им планове ще се осуетят. Между всички неща на земята има преплитане, но когато се качиш в Божествения свят виждаме същинските причини на явленията, които стават. Защо българите отказаха събора, има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство.Сега го извеждат на съд занеизпълнение на Божиите закони.
към текста >>

24. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

В сегашния обществен живот, жълтата преса е една зараза.
И ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете. Например, еди на кого си изгоряла къщата; еди-кой си министър заминал; царят къде е ходил; кой владика къде е служил. Тези неща на вас не ви трябват. Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване на мисълта. В сегашния обществен живот, жълтата преса е една зараза. Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина. Това движение е едно вечно смущение: трака- трука, трака-трука. Този шум застарява. Американците на 55 години остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре.
към текста >>

25. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Жълтата опасност може да се отложи за няколко години.
За вас през годината ще ви дам по една задача, всекиму като дойде времето.Вие ще се благодарите, че имате тия мъчнотии и ще проявите характера си и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите добро.Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенствува.Политическото положение тая година ще бъде добро. Ако на нас е добро и на българите ще бъде добре. Големите държави ще се разберат. Англия не желае една силна Славянска държава, органически свързана, затова Славяните трябва да бъдат морално силни. Опасност за война има на Далечния Изток, а в Европа, вътрешни събития. Жълтата опасност може да се отложи за няколко години. Европейските държави ще се стремят да се разсипят икономически и стопански.В България, болшевизма има две течения: едно буржоазно болшевишко- то е съвременният фашизъм и пролетарско болшевишко. Те са двете течения най- силни сега.- „По приложение на закона за защита на държавата към нас ще има ли? "Учителят: Ние сме принципално за Любовта, защото тя е, която ще оправи всичко. Правителството ще се раздели - те ще станат едни против други - на дележ и ще се разкапят от самосебе си. те усещат и казват - и едните и другите - ние ще дойдем един ден при вас, затова и ни казват: „Вие поне се пазете чисти" - искат с това да имат едно чисто гнездо.Македонците в Сговора са против него.
към текста >>

26. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря.
към текста >>

” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния.
На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг.
към текста >>

27. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря.
към текста >>

” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния.
На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг.
към текста >>

28. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря.
към текста >>

” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния.
На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг.
към текста >>

29. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря.
към текста >>

” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния.
На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина. От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии! ”Дъждът се пресича в сняг.
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”

Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч.
Тя просто ни грабва един по един, че и на групи, и ни поваля из преспите. Някой, като че иска да ги грабне и с тях да литне из небето. Нищо се не види. Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни. Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”. Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч. Застанах да се полюбувам на заскрежените гранки. Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака. Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре. Тук доста ми помогна криволиченето: ту на ляво, ту на дясно, а някъде и полазвам на четири...Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад. Нещо небивало и нечувано.
към текста >>

31. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Жълта иглика е приготвила своите платна.
Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи. Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро. Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки! Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него.
към текста >>

Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба.
Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро. Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки! Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик.
към текста >>

32. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето.
Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна почивка. Бубулечки лазнали навред, облечени в разни костюми. Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето. Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали. Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада. Незабравката мери мегдан с нея, кукувичето също. Напъпил е и здравецът. Скоро и той розов цвят ще развий и ще украси белите скали, нашарени с мъх и лишеи.Чешмичката весело си тече.
към текста >>

Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали.
Бубулечки лазнали навред, облечени в разни костюми. Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето. Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали. Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада. Незабравката мери мегдан с нея, кукувичето също. Напъпил е и здравецът. Скоро и той розов цвят ще развий и ще украси белите скали, нашарени с мъх и лишеи.Чешмичката весело си тече. Може би тя не знае ни отде иде и накъде отива.
към текста >>

Вадя моята пъстра синя чашка с алени и жълти цветица по нея.
Отгде ли ще дойде? Дали през Симеоново както множеството, или отсам. Сядам до раззеленилите се лещаци. Умора; пот шурти по челото ми; облива лицето ми. Някой се затича срещу ми с чайник вряла вода. Вадя моята пъстра синя чашка с алени и жълти цветица по нея. Тя е бяла отвътре - новичка. Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар. Ох, да си ми жив брат Георги! А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си.Гледам пълната си чашка. Разбърквам захарта.
към текста >>

Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица.
Разбърквам захарта. Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина. И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага. С него не е нито Цеко, нито Борис с чудесните самовари. Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица. Той пие от нея; неговите побелели устни се освежават; какжадно пие! А той е тъй приятен този горещ чай с много лимон и много захар -само, който е морен на планината знае какво значи това. Моята жажда мина; мина и умората ми. Щастлива поемам празната чаша. Учителят става, отива към огнището; там ни посрещат с 5-6 дула димящи чайници, но Учителя каза: „Аз пих!
към текста >>

Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и круша.
за живота в душа скрити за бъдни добрини,за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни! ”Сега мога да си лягам. Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и круша. Първият път той рече: „Аз пих! ”, а когато го поканиха с обяд той отвърна:„Аз се нахраних! ”. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.17.
към текста >>

33. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай

Не липсват из венеца й още теменужки, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя на главата си из своите цветни гиздила.
Екскурзията е описана от Олга Славчева 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Чисто, ведро небе. Свежо, тихо, ясно, тържествено. Витоша облякла най-сладкодъхата си дреха, накичила се с най-пъстрите цветя. Не липсват из венеца й още теменужки, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя на главата си из своите цветни гиздила. Глухарчета, въздушни и нежни по главата й като лъчист ореол. Синя тинтява е събрала тя и разцъфнал здравец. Това са летните художници, що изложба си правят из планината и ние на пръсти стъпваме, картините им пазим да ги не увредим с нещо. Над всичко туй блещи слънчева роса и ги къпе с любов. Ветрец разлюлява горските клони и нежна песен им нашепва.
към текста >>

Глухарчета, жълтурчета - хванали се ръка за ръка и танцуват из ливадите.Но, природата си има свои изненади.
Синя тинтява е събрала тя и разцъфнал здравец. Това са летните художници, що изложба си правят из планината и ние на пръсти стъпваме, картините им пазим да ги не увредим с нещо. Над всичко туй блещи слънчева роса и ги къпе с любов. Ветрец разлюлява горските клони и нежна песен им нашепва. Изворите бликат, птичките пеят, шумолят нежните клончета и слънцето ♦ всичко облива с обич. Глухарчета, жълтурчета - хванали се ръка за ръка и танцуват из ливадите.Но, природата си има свои изненади. Изведнъж се смрачава небето. Гъсти мъгли като космати чудовища излизат из скалите, вихрено се понасят, пресрещат се, сгъстяват се в тесни редици и връхлитат към нас. Облаци. Чумери се небето, свъсило вежди, капе дъжд - готви се да гръмне и тресне, готви се порой да излее. Всички чакаме. Не закъснява първият удар.
към текста >>

34. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”.
Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат.
към текста >>

Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад.
Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки. Тишина й покой. Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината!
към текста >>

35. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”.
Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат.
към текста >>

Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад.
Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки. Тишина й покой. Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината!
към текста >>

36. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя.
към текста >>

Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”.
Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек. Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество. Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”. Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен. Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат.
към текста >>

Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад.
Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни. „Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла. йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път. Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са на своя пост - верни служители от веки. Тишина й покой. Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад. Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени. Стан ще стануваме тук. Чаят вече е готов! Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода. О, неоценим дар всред планината!
към текста >>

37. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките.
Дъждът се провира през яката по гърба и гърдите, хлъзга се навсякъде. Вятърът преби дъждовните капки в дребни снежинки, после ги разметна в едри парцали. Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките. Те се показват за миг, като че ли се опират на снега: - Снежко бе, снежко, не ти ли стига цяла зима да валиш и трупаш преспи, ами и сега? Засрами се малко, не плаши тия люде. Искаш да ни закриеш от техните очи. Цяла зима ний се готвихме за този ден, блага вест на човеците да кажем, а ти ни затрупваш. Махни се, де!
към текста >>

Върху бялото платно що ви постилам, поставете пък вие своето свилено везмо от зелена, морава и жълта коприна.Вятърът утихва.
Искаш да ни закриеш от техните очи. Цяла зима ний се готвихме за този ден, блага вест на човеците да кажем, а ти ни затрупваш. Махни се, де! Чуваме как и той й отговаря: - Не бойте се, няма да ви затрупам, аз само ви галя, милички. Ето аз съм мекичък и пухкав; проврете главиците си бодро и смело, и не бойте се от мен. Върху бялото платно що ви постилам, поставете пък вие своето свилено везмо от зелена, морава и жълта коприна.Вятърът утихва. От листи и кпоне почва да се свлича навалелия сняг. Реката лудо бучи; бие се, пени се, шуми и стремглаво се спуска по коритото. Мъглите започват да се гонят от небето. Слизат върху земята, обгръщат я и почват да танцуват върху нея. После тичат към града и го покриват с дебела черга.Неусетно се изкачваме „у дома”, на Ел Шедар.
към текста >>

38. Разговор на Учителя с ръководителите - 20 април. София

Ако не поумнеят европейските държави, ще предизвикат расова война - не така лесно се побеждава 430 милионен народ - ще наложат едно нашествие на жълтата раса.
Тези разговори са протоколирани от Тереза Керемидчиева: 20 април 1927 год.,сряда след пладне „Дядо Иван" си е пуснал пояса и само чака някой да го настъпи. Англия е застъпила крайчеца му вече. В китайския народ има вече побуждание духовно и национално - ще изгонят чужденците. Ако не поумнеят европейските държави, ще предизвикат расова война - не така лесно се побеждава 430 милионен народ - ще наложат едно нашествие на жълтата раса. Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927 Протокола се записва от Тереза Керемидчиева.
към текста >>

39. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

Русия с жълтата раса.Югославия я задушават, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, Хървати, както англичаните дадоха на Ирландия.
Утежнения има и ще се увеличат за да се събудят хората, народите. И времето е толкова близо, та ще го видите и няма защо да ви кажа - всички народи ще опитат. Война на Изток - ще има /тук няма да има, в Европа/. Война ужасна, с употреба на всички задушливи газове. Дано се отложи 4-5 години, за да си отдъхнете. Русия с жълтата раса.Югославия я задушават, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, Хървати, както англичаните дадоха на Ирландия. В Русия толкова републики се създадоха и са свободни. Изобщо политическия строй ще се измени в насока на свобода на народите. Сегашното затишие е почивка временна и после пак „път". Но понеже е общо, всичко се носи лесно. Англия и тя ще носи товара вече - досега тя не е носила.
към текста >>

40. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет.
Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал. Та кого ли, тази Чаровница планина, поет не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека. Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път. Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и радостни, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица. Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет. Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична дреха на природата. Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух. Нека му седят - да ги прави каквото си ще.Лягаме на тревата като стадо овце. Слънцето се показва и сега пък почва да пали. Опали лицата ни, ръцете ни, направи ни мургави и лъскави.
към текста >>

41. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Трети ден - 21 август

в диаметър, и околовръст златисто жълт диск.
* * Закуска /от Бургас всички бяхме на масата на Учителя/. Добрата молитва.През време на закуската аз, Минчо Сотиров от Бургас, видях на 30 см. над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см. в диаметър, и околовръст златисто жълт диск. /ясновидение/След закуска - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" - три пъти.В 7 часа и половина Учителят изрече: Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено /три пъти/ Добрата молитва.
към текста >>

42. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много дъжд да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва.
Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи. Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много дъжд да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва. Реките пресъхнали, въздухът се изпълни с милиарди мушици, които стръвно налитаха и люде, и добитък. Макар че небето се мръщи и плаче, тука е Едемски рай - даже бих го нарекла Царство Божие. Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги. Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна.
към текста >>

43. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много дъжд да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва.
Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи. Начумерените облаци съвсем скриха от очите ни слънцето и ни обвиха с мокри непроницаеми мъгли.„Дано вали”, се чуваха думите на нашите братя селяни, „земята вече изгоре и лошево ще става.” Наистина, трябва много, много дъжд да падне, защото тревата станала на пепел, дърветата изрониха жълта шума още всред лято, дето се казва. Реките пресъхнали, въздухът се изпълни с милиарди мушици, които стръвно налитаха и люде, и добитък. Макар че небето се мръщи и плаче, тука е Едемски рай - даже бих го нарекла Царство Божие. Буйната зеленина не е загубила своята свежест и красота. Стройните борове - като вечни свидетели на красотата тихо, молитвено извисяват тънките си снаги. Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна.
към текста >>

44. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница.
Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”.Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка.
към текста >>

45. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума.
Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето. Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре. Малките къдрави облачета, що невинно се рееха, изведнъж заруменяха от слънчевата милувка. Като че ли цялата природа се развесели и освежи. Витоша съвсем се открои на слънчевия фон, блестяща, млада, чиста. Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума. Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и на техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена. Отиде си лятото. Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят. Небето сега е синьо, много синьо, чисто и съвсем ведро. Като че ли човек не върви към Витоша, а към този неизмерим небесен свод, където се крият неизброими тайни за човека...Новият път е тъй хубав!
към текста >>

46. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество.
То за миг обля планинските върхове с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече на пост край триумфалната порта на Изтока. Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите на планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля...Драгалевските комини пушат. Ранобудни селянки отиваха с менци за вода. Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега. Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество. Но колко много още сила и бодрост се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход.Колари и волове слизат за някъде. Придружава ги малко момченце с дълъг до петите кожух. Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки. На главата му - ярешки калпак. В ръцете си - дълъг остен; от време на време боцва сивите воловци.
към текста >>

47. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Клоните напъпили, кукуряк наднича от шубраци и камънаци, и се хвали, че е първият пролетен пратеник, че жив и здрав е останал след люта зима: „Зимата ме погреба в земята като суха клечка, но сега аз възкръснах още по-хубав, по-здрав.” Също тъй се хвали и минзухара - моравия сочен минзухар, и до него жълтия златния му брат, който прилича на тънки восъчни свещи, които скоро слънцето с целувки ще запали - ще разцъфти.
Тук-таме се откроява измежду тях някое синьо окце, но бързо облак се затичва и в миг го затуля.Ечат воденичните колела. Ледът е отпуснал буйния поток, сега завъртял множество воденични камъни. Ето ги и нашите приятели -селските псета. Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи хляб изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни. Лесът се събужда. Клоните напъпили, кукуряк наднича от шубраци и камънаци, и се хвали, че е първият пролетен пратеник, че жив и здрав е останал след люта зима: „Зимата ме погреба в земята като суха клечка, но сега аз възкръснах още по-хубав, по-здрав.” Също тъй се хвали и минзухара - моравия сочен минзухар, и до него жълтия златния му брат, който прилича на тънки восъчни свещи, които скоро слънцето с целувки ще запали - ще разцъфти. До него е и зюмбюлчето! Напразно кукурякът се хвали, че „той е пръв”, не, още много други цветя има, които са първи като него. Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си дреха.Въздухът е тъй упоителен и чист. Тъй леко и с жадност го поемат гърдите като целебна сила. Той е подсладен от невидимото присъствие на здравеца, що все още опърпан се крие из скалите.
към текста >>

48. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина.
Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги. Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане! До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали. Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест. Извисили се стройни буки, борове и габер.
към текста >>

Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали.
Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане! До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали. Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест. Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си.
към текста >>

Дрянът вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя.
Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест. Извисили се стройни буки, борове и габер. Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си. По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист на леската. Дрянът вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя. И над всичко това сияйното чисто ведро небе, синьо, синьо като синчеца, с тук-таме рейнали се малки буклести облачета, като главите на къдрокоси дечица. А въздухът, Господи, неописуема сладост, неоценима благодат и свежест. Нежно милва той очите, изпълва гърдите с омая, здраве и песен... Той е лекоперестия кораб, що ни води нагоре, все нагоре...Наистина днес Витоша е царствена. Гледай как е извисила глава, сякаш тайнствен сфинкс, що крие в недрата си щастието на всички живи създания. Много неща знае Витоша.
към текста >>

49. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат.
От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички. Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат. Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност. Затова бързаме да сменим потните си дрехи със сухи, чисти. После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди.Сега какво? Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете.
към текста >>

50. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат.
От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички. Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат. Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност. Затова бързаме да сменим потните си дрехи със сухи, чисти. После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди.Сега какво? Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете.
към текста >>

51. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница. Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина.
към текста >>

52. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница. Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина.
към текста >>

53. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница. Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина.
към текста >>

54. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница. Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина.
към текста >>

55. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Към седем и половина часа вечерта на това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията на всички природни царства. Те са от ангелска йерархия. Такива същества ръководят и всички човешки раси. Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница. Черната раса е развила съзнанието до известна степен. Червената и жълтата раса са продължили развитието. Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума. Следващата раса, която иде, ще бъде раса на сърцето. Те ще имат светъл цвят. Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол. Лицето ще изпъква в светлина.
към текста >>

56. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Пътеките посипани с пъстроцветна шума, сякаш приказен богаташ небрежно из пътя си е поронил малки и големи жълтици.
Звездите една след друга напущат небесния хоровод. Хоризонтът се очертава. Идващата светлина открива пред очите ни светла есен.Пълзим по планинския склон. Дишаме упоителната свежест на съхнещата есенна шума. Въздухът сладни от благоухание. Пътеките посипани с пъстроцветна шума, сякаш приказен богаташ небрежно из пътя си е поронил малки и големи жълтици. Затова пък и небето е тъй ведро, тъй синьо, малките облачета тъй бели, скалите тъй бодри измежду зелената подмладена трева, че ти се струва, не есен, а пролет се ражда с нов букет от сладкодъхни цветя.Из полята стърчат сухи вейки от растения. Те вече са изсипали върху земята своите семенца, скоро сняг ще ги засипе и топло скрий в пазвата си за до пролет. Тук-таме, есенният минзухар е разтворил мораво чадърче - самотен и печален всред съхнещата шума. Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх. Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета.
към текста >>

Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета.
Пътеките посипани с пъстроцветна шума, сякаш приказен богаташ небрежно из пътя си е поронил малки и големи жълтици. Затова пък и небето е тъй ведро, тъй синьо, малките облачета тъй бели, скалите тъй бодри измежду зелената подмладена трева, че ти се струва, не есен, а пролет се ражда с нов букет от сладкодъхни цветя.Из полята стърчат сухи вейки от растения. Те вече са изсипали върху земята своите семенца, скоро сняг ще ги засипе и топло скрий в пазвата си за до пролет. Тук-таме, есенният минзухар е разтворил мораво чадърче - самотен и печален всред съхнещата шума. Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх. Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета. Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката? Где е червената и жълта, и синя тинтява? Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували.Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате? ” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат.
към текста >>

Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката?
Затова пък и небето е тъй ведро, тъй синьо, малките облачета тъй бели, скалите тъй бодри измежду зелената подмладена трева, че ти се струва, не есен, а пролет се ражда с нов букет от сладкодъхни цветя.Из полята стърчат сухи вейки от растения. Те вече са изсипали върху земята своите семенца, скоро сняг ще ги засипе и топло скрий в пазвата си за до пролет. Тук-таме, есенният минзухар е разтворил мораво чадърче - самотен и печален всред съхнещата шума. Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх. Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета. Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката? Где е червената и жълта, и синя тинтява? Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували.Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате? ” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат. О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко!
към текста >>

Где е червената и жълта, и синя тинтява?
Те вече са изсипали върху земята своите семенца, скоро сняг ще ги засипе и топло скрий в пазвата си за до пролет. Тук-таме, есенният минзухар е разтворил мораво чадърче - самотен и печален всред съхнещата шума. Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх. Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета. Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката? Где е червената и жълта, и синя тинтява? Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували.Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате? ” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат. О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко! Наистина, ти си най-верния страж из горите, които показват, че макар и скрит зад облаци, все пак има слънце, има живот.Шумоление.
към текста >>

57. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
към текста >>

58. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
към текста >>

59. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
към текста >>

60. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
към текста >>

61. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката.
към текста >>

Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач.
Затварям очи. Не съм на земята сякаш. Огрява ме неземен лъч. Люлее ме златна люлка. Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро.
към текста >>

Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
към текста >>

62. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
към текста >>

63. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден

Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
към текста >>

64. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден

Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
към текста >>

65. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София

Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там. Жълтата и бялата раса се отклониха от правия път. Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
към текста >>

66. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество.
Кървавите им хълбоци красноречиво говорят за безчислените дупчения от острата клечка на безжалостните им стопани. И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност...Сочна ливада. Из нея зрели боровинки и ягоди. Отстрани извисени борове и ели. Китен здравец из камъняци и шубраки се подава. Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество. Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш. Незнайни горски певци се обаждат скрити из гъстите клони. Студени, бистри извори привличат погледа и пълнят душата с възхищение, с преклонение. Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават. Никому не нужни... Небето още повече посинява.
към текста >>

67. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Изрязват се по нея разни шарки: зелени, бели, морави, жълти, сини.
Тълпят се по него розови весталки, жриците на дневната светлина. Разлива се нежен Пламък от неугасващите им огнища.Небе, Зора - тържествена радост! Въздухът на живи струи се излива и потапя земята в сияние и живот. Планината първа пламва от далечните целувки на светилото. Тя се очертава в магнетични линии. Изрязват се по нея разни шарки: зелени, бели, морави, жълти, сини. Руменеят върховете. Блещят реките. Росата заиграва в милиони бисери.„Окото” изгрява. Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага. Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на живота.О, слънце на живота ми!
към текста >>

68. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Отваря жълтия си клюн, че се вижда чак гърлото му; писука, гладно е.
Че умея ли пък аз да отглеждам птички!? Цяло вцепенено от студ, затоплено на шъпата ми се раздвижи. Размърда голите си крилца, тънките си дълги крачета и още непрогледала главица. Дали е орле, или соколче? Не можем да го познаем. Отваря жълтия си клюн, че се вижда чак гърлото му; писука, гладно е. Слагам наслюнчени трошици в устата му - гълта ги. После му капнах малко водица от поточето - укроти се.Сега пътуваме вече трима. Освен нас и птиченцето, вързано в кърпа (около врата) върху гърдите ми. Колко е немощно, горкото. Как ще го отгледам?
към текста >>

69. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух

Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита.Слизаме.
Здравецът е цъфнал. На розови кичури украсява той треви и храсти. Цветчетата му издават упоителен мирис. Изворът блика в чешмичката и пее своята благодарност. Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде. Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита.Слизаме. Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав. Мокри сме до кости. Мокри, кални, но весели и бодри, под непрекъснато ураганно плискане на дъжда се прибираме.
към текста >>

70. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

В устата си скрил жълто езиче, а под него - бисерна роса.
Макар, че не беше златна и сребърна, но е прекрасна.Стара планина, като че още спи под тежка снежна покривка, нигде не е размърдала ни крак, ни ръце... А доле, градът обграден като в скути от планини, се протяга от нощния сън и запява всекидневната си песен...Днес е Великден. Всякому кокошка е снела поне по едно червено яйце. Някъде пък са решили днес само да преяждат.Ето морав минзухар! Що се не обаждаш, мили? Как бодро е разтворил своето чадърче и се усмихва с червено шафранени тичинки. В устата си скрил жълто езиче, а под него - бисерна роса. Тих ветрец го поклаща и то грациозно люшва главицата си, като че нещо му отговаря.Стоя, не гледам, не дишам, затварям очи. Къпя се в слънчеви лъчи. То ме милва. Ветрецът и мен гали, както онзи минзухар. Природата ме обгръща, аз ставам нейна.
към текста >>

71. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение

Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там.
Но този път още по-настървени. Тъй люто се биха, че дори заплакаха. Бориха се и плакаха, бориха се и плакаха, докато ни наплиска хубав дъждец и натежали от влага, излизаме на друма. Слънцето чакаше на запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването. Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика! Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там. Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

72. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни.
Искаше ми се да ме запита нещо. А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта. Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила. После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни. Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници. Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо. Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка.
към текста >>

73. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

От вътре се подава жълто-шафранен прашник, с посипан по него жълт прашец, като някаква пудра... Сякаш го е правила горска фея.
Високо се вие голяма птица, чува се нейният вик... Крещи нещо, сякаш вика за помощ... Морав минзухар е изкарал вредом тънките си басми. Навеждам се над него. Той е тъй нежен и чист, че ти става някак жално за него. Как е могъл с това цветно връхче да пробие твърдата земна обвивка и да цъфне! Шест лилави листенца образуват високата му чашка. От вътре се подава жълто-шафранен прашник, с посипан по него жълт прашец, като някаква пудра... Сякаш го е правила горска фея. С тъничките си пръсти, тя е развила нежния цвят и го е нашарила с боички.Изпод камъче пък надникнала бодра теменужка. Тя е тъй мъничка! Окото едвам я долавя и различава. Като че тя шепне: „Пътниче, наведи се над мен и вдъхни от аромата ми. Остави раницата върху земята, коленичи, наведи се ниско над мен.” Послушвам го, откачам раницата и коленичвам, не, почти лягам над него.
към текста >>

Бели, червени, сини, жълти, морави, розови блузи, палта, шапки, шалчета се стрелкат между клоните като райски птици.
Като че ли познавам тая песен; тя тече в жилите ми и е част от моята душа...Към 4 ч. стягаме раници, гасим огньове, събираме се на сборно място за молитва. Учителят сваля шапка, а след него и другите. Първо Добрата молитва, после 91 псалом и после Отче наш. Природата е най-величествения храм, в който душата най-волно и дълбоко се вглъбява в милостта на Бога.По извитата пътека, между още голите вейки, се шаренее нашият народ. Бели, червени, сини, жълти, морави, розови блузи, палта, шапки, шалчета се стрелкат между клоните като райски птици. Не, това не са птици, нито стадо, а ученици, заедно със своя Велик Учител.Небето се прояснява. Сивите облаци виновно се разбягват. Слънцето засяда зад планината. Но Софийската долина е още обляна в светлина. Бойната стража върху Стара планина още е на пост.
към текста >>

74. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август

Оранжево-жълтият цвят господствува.
17.VIII.1935г., събота, 4 ч.сутринта, Елбур В 5 ч потеглихме със Савка до Молитвения връх. Никогаш не съм видяла такъв изгрев. Бели мъгли, прилични на бяла вълна, се издигаха от полските низини и аз се чувствувах като че съм над облаците. Изтокът в омайна рядка красота! Оранжево-жълтият цвят господствува. Втренчила поглед, аз се намерих на една линия със зората, с хоризонта. Изгревът - Том 17 14. Музика и песни на Рила
към текста >>

75. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

Оранжево-жълтият цвят господствува.
17.VIII.1935г., събота, 4 ч.сутринта, Елбур В 5 ч потеглихме със Савка до Молитвения връх. Никогаш не съм видяла такъв изгрев. Бели мъгли, прилични на бяла вълна, се издигаха от полските низини и аз се чувствувах като че съм над облаците. Изтокът в омайна рядка красота! Оранжево-жълтият цвят господствува. Втренчила поглед, аз се намерих на една линия със зората, с хоризонта. Изгревът - Том 17 14. Музика и песни на Рила
към текста >>

76. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

Оранжево-жълтият цвят господствува.
17.VIII.1935г., събота, 4 ч.сутринта, Елбур В 5 ч потеглихме със Савка до Молитвения връх. Никогаш не съм видяла такъв изгрев. Бели мъгли, прилични на бяла вълна, се издигаха от полските низини и аз се чувствувах като че съм над облаците. Изтокът в омайна рядка красота! Оранжево-жълтият цвят господствува. Втренчила поглед, аз се намерих на една линия със зората, с хоризонта. Изгревът - Том 17 14. Музика и песни на Рила
към текста >>

77. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

Оранжево-жълтият цвят господствува.
17.VIII.1935г., събота, 4 ч.сутринта, Елбур В 5 ч потеглихме със Савка до Молитвения връх. Никогаш не съм видяла такъв изгрев. Бели мъгли, прилични на бяла вълна, се издигаха от полските низини и аз се чувствувах като че съм над облаците. Изтокът в омайна рядка красота! Оранжево-жълтият цвят господствува. Втренчила поглед, аз се намерих на една линия със зората, с хоризонта. Спомен на Елена Хаджи Григорова 14. Музика и песни на Рила 14. VIII. 1935 г., сряда, 3.30 ч сутринта
към текста >>

Оранжево-жълтият цвят господствува.
17.VIII.1935г., събота, 4 ч.сутринта, Елбур В 5 ч потеглихме със Савка до Молитвения връх. Никогаш не съм видяла такъв изгрев. Бели мъгли, прилични на бяла вълна, се издигаха от полските низини и аз се чувствувах като че съм над облаците. Изтокът в омайна рядка красота! Оранжево-жълтият цвят господствува. Втренчила поглед, аз се намерих на една линия със зората, с хоризонта. Изгревът - Том 17 14. Музика и песни на Рила
към текста >>

78. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с лилави оттенъци.
Балканът се синее в бели мъгли. Полека - лека изток руменее. Изведнъж златна игла пробива хоризонта. Слънцето провира пръст и после вдига огнена глава над гори и поля. Мъглите изпърво се гушат по долините и после невидимо се разпиляват. Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с лилави оттенъци. Някой път то е сиво, мрачно, прилича на твърда нарова кора, а после сякаш само се излупва - кората пада и се виждат сочните червени зърна от узрелия нар. Чакаме го със затаен дъх. Също и - природата. Горе се чете „Беседата”. Тамо е ужасно студено, но пък ние не сме вече старите голи туристи.
към текста >>

Здравец, къдрава папрат, риган сладкодъхав, жълта и синя тинтява, боровинки, малини, гъби, жаби, змии, гущери, пеперуди, птички сладкопойни.
Изпращане, махане с кърпички на „плачи камък”. Слизането сега и за коне, и за нас е по-леко, защото нашите, не малко труд - дни на ред, подредиха калните и неравни пътища.Часове слизане, дълги часове. Ту в ляво, ту в дясно, но все слизане по стръмното. Водите на Черни Искър блестят. В тях се белеят скални уломъци, валчести камъни със слънчеви искри по тях. Здравец, къдрава папрат, риган сладкодъхав, жълта и синя тинтява, боровинки, малини, гъби, жаби, змии, гущери, пеперуди, птички сладкопойни. Сякаш всичко живо на Рила ни пее изпращателни песни. Слънцето би ни опалило, ако не беше хладния сенчест път. Зад нас остана вече спящия фараон, завил нозете си с надиплена каменна черга. Рупите изчезват под облаците, а пред нас все път, все дълъг път. Провиждат се покривите на Говедарци.
към текста >>

79. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение.
Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо.
към текста >>

И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства.
Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда.
към текста >>

80. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение.
Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо.
към текста >>

И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства.
Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда.
към текста >>

81. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение.
Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо.
към текста >>

И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства.
Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда.
към текста >>

82. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение.
Следобед стоплих вода, изкъпах се, изпрах дрехи, чаршафи, изобщо всичко, което се е употребявало, за да бъде готово за София. Писах статистическите сведения и други работи с приключването. След изпирането на дрехите ми дойде едно много добро настроение и пях и свирих до лягане за сън.7.VI.1936 год., неделяСън. Сънувам, че съм в прогимназията на с. Водица. Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо.
към текста >>

И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства.
Влизам в една - западната стая, дето е откъм поповата къща и оглеждам стените и се чудя на състоянието им. Те пожълтели, немазани цялата година и са в едно мизерно положение. Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда.
към текста >>

83. Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев

Плевнята бе покрита с буйна ръжена слама, но където се изкачвах по покрива, направих пътека, така че с крака започна да се изравя старата жълта слама.21.I.1937 год., четвъртъкСън: Намирам се като че ли във Водица, в местността Каранфиликя на Шановата могила.
И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение.След тоя сън сънувах втори. Намирам се на нашата плевня във Водица. От тамо с две големи дървета се захвърлям да скоча към Стефан Цанев и така, че като че ли хвъркам. И това многократно повтарях. Плевнята бе покрита с буйна ръжена слама, но където се изкачвах по покрива, направих пътека, така че с крака започна да се изравя старата жълта слама.21.I.1937 год., четвъртъкСън: Намирам се като че ли във Водица, в местността Каранфиликя на Шановата могила. Учителят заедно с братя и сестри са към моето място люцерната, а аз - на могилата на върха. Веднага се яви една много силна вихрушка, която иде откъм Каранфиликя. По нивите - дебели откоси, като овес, фий. Вихрушката всичко вдига и го върти високо като смерч - циклон. Аз се поизплаших, но се отбих малко от пътя и легнах на земята.
към текста >>

84. Група от братството се качват на Рила за да подготвят лагера - спомени на Весела Несторова

Показа се жълтеникава тревица, която за три дни позеленя.
Учителят изпрати една малка група от нас преди Той да пристигне. Когато стигнахме бивака до второто езеро изпаднахме в ужас. Цялата земя бе покрита с корав кравешки тор, който чакаше почистване. Няколко дни изхвърляхме тор на дървени тарги, докато почистим всичко. Майка ми и аз носехме таргите, а няколко братя копаеха торта, която бе здраво втвърдена на земята. Показа се жълтеникава тревица, която за три дни позеленя. Изворчето "Ръцете, които дават" бе затлачено от пръст. Дълго време го чистих и подреждах. Когато стана кристално чисто си отдъхнах край него. Сега Учителят щеше да дойде на чист бивак и чисто изворче. При пристигането ни на 7 юли мъгли покриваха цялата местност.
към текста >>

85. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Войниците са откупували стотици яйца, сипвали са жълтъците в големи дамаджани, запечатвали са ги и са ги изпращали в Германия с хладилни вагони.
116. На 1 март 1941 г., след присъединяване към Тристранния пакт, подписан във Виена от министър-председателя Филов, немската армия от 680 000 души преминава през България и се насочва към Гърция, където се справят с крепостта Метаксас. До средата на април Гърция и Югославия са окупирани. Немската армия започва да печата български банкноти и да ги раздава на своите войници, които наводняват българските пазари и закупуват българските храни. Пример: ако едно яйце струва 5 лв., те дават 10 лв. и така започва инфлацията. Войниците са откупували стотици яйца, сипвали са жълтъците в големи дамаджани, запечатвали са ги и са ги изпращали в Германия с хладилни вагони. Купували цели тенекии с мед и чували със захар. Не са грабели, но са ги плащали с български банкноти, произведени от германците. 117. Генерал Христо Луков - министър на войната през 1935-1938 г. Гер-манофил. Конфликтът между министър-председателя Кьосеиванов и ген. Луков е много голям и Луков бива освободен през януари 1938 г.
към текста >>

86. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

И после дойдоха Жълтата и Бялата раса.
Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро.
към текста >>

87. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

И после дойдоха Жълтата и Бялата раса.
Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро.
към текста >>

88. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

И после дойдоха Жълтата и Бялата раса.
Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро.
към текста >>

89. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

И после дойдоха Жълтата и Бялата раса.
Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро.
към текста >>

90. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

И после дойдоха Жълтата и Бялата раса.
Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро.
към текста >>

91. Учителя дава песента 'Той иде'

Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант.
Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя...." Д - Димитър ГриваВ - Вергилий Кръстев "Иде, иде, иде..."
към текста >>

Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант.
Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя. Това действително беше един метод за духовна работа. Много нещо се вършеше с тези песни.
към текста >>

92. Учителя дава песента 'Пролет' - Изгрева, София

Жълтата раса са хората, които злоупотребиха с окултното знание.
Думите са на Учителя. На 16 януари Учителят пя на беседа: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина, отвори твоите прозорци да просияе тя." След беседа, по-късно сутринта, Учителят ме прие на частен разговор. "Време е, когато тъмните сили трябва да станат слуги, сега са господари, но в много ограничено място, те ядат и пият за сметка на другите. Войнствените условия показват плановете на тъмните сили. Добрите трябва да дойдат, да наследят земята и й дадат от това, което носят. Жълтата раса са хората, които злоупотребиха с окултното знание. Не всички от бялата раса са напреднали души. Много ще останат зад шестата раса да се изправят. Лемурийците са били много жестоки - всички жестоки хора днес са обсебени от лемурийци. Те са от третата раса. Много от бялата раса ще бъдат вързани.
към текста >>

93. Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София

Сега иде жълтият цвят.
Тия три цвята, съединени в едно, те създават, тъй да кажем, здравето, щастието и блаженството на човека. Те, като се съединят в едно, изключват всичките противоречия и човек става здрав. Той е сигурен в това, което мисли, в онова, което чувствува, в онова, което прави, той не прави никакви погрешки. Тъй се казва в Писанието, без да се обясни: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Възприемете червения цвят на ума, възприемете червения цвят на сърцето, възприемете червения цвят на душата, и вие ще бъдете съвършени. Вие ще кажете: Само червения ли? Сега иде жълтият цвят. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвършения син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата.
към текста >>

Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля.
Те, като се съединят в едно, изключват всичките противоречия и човек става здрав. Той е сигурен в това, което мисли, в онова, което чувствува, в онова, което прави, той не прави никакви погрешки. Тъй се казва в Писанието, без да се обясни: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Възприемете червения цвят на ума, възприемете червения цвят на сърцето, възприемете червения цвят на душата, и вие ще бъдете съвършени. Вие ще кажете: Само червения ли? Сега иде жълтият цвят. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвършения син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата. Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят.
към текста >>

Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси.
Той е сигурен в това, което мисли, в онова, което чувствува, в онова, което прави, той не прави никакви погрешки. Тъй се казва в Писанието, без да се обясни: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Възприемете червения цвят на ума, възприемете червения цвят на сърцето, възприемете червения цвят на душата, и вие ще бъдете съвършени. Вие ще кажете: Само червения ли? Сега иде жълтият цвят. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвършения син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата. Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят. Ако човек е гърбав, не може да се види дрехата.
към текста >>

94. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември

Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.
Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше.
към текста >>

95. Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември

Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.
Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше.
към текста >>

96. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември

Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.
Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше.
към текста >>

97. Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември

Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци.
Когато времето вън беше хубаво, излизахме на по-къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито, и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев, посрещнат на Мечата поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски от жълта до червеновиолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целия ден впечатленията от изгрева и впечатленията от Мечата поляна изпълваха душите ни с особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение. По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри, и ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше.
към текста >>

98. Формула

Бях коленичила пред кушетката му, на която Той бе седнал - бляд, жълт, зелен.
" С треперещи ръце я отворих и се падна да прочета 102 псалом "Молитвата на скърбящия", кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Да, това бе молитвата на едни скръбник. Още с първите редове ме задуши гърлото и горко заплаках. В този псалом бе описано състоянието на Учителя. Не можех да чета от плач. Бях коленичила пред кушетката му, на която Той бе седнал - бляд, жълт, зелен. На изпитото му лице бе изписан образ на Великият Скръбник. Обърна се и каза: "Четете разумно, рекох. Който чете, хубаво да чете! " Аз се стегнах, преглътнах сълзите си и прочетох на един дъх 102 псалом. Когато някой ви разказва за заминаването на Учителя, непременно прочитайте този псалом, всичко, което бе описано там, аз го видях с очите на простосмъртен човек, че онова, което Христовия Дух навремето бе издиктувал бе Истина земна и неземна, и небесна!
към текста >>

И той нищо не каза, но беше толкова тъжен, жълто-зелен, тъмен, седнал на стола, и каза, аз като си тръгнах да изляза, той каза: "Един беден човек, докато му донесат вода, умрял човека".
А другото време като ли че се оттегляше постепенно. В.К.: Сега, аз си спомням, навремето, преди двадесет години, че вие именно този момент когато той ви дава ключа на пианото, вие виждате, че като ли че ли Учителят го няма. Весела: Не го почувствах Учителя, така немощен, последните часове, последните дни. Аз слизах долу при него, стоях и бях много тъжна и Учителят ми каза, аз излизах и попитах, какво да направя за вас, Учителю? Той каза: "Измийте ми чашите горе." Аз отидох, измих чашите, чиниите и слязох: Учителю, измих, сега какво да направя? И той нищо не каза, но беше толкова тъжен, жълто-зелен, тъмен, седнал на стола, и каза, аз като си тръгнах да изляза, той каза: "Един беден човек, докато му донесат вода, умрял човека". Умрял бедния човек. А той изпратил Ангел и Тодора в Мърчаево за вода и страшна жажда е имал и нямаше вода. И тъй, тъжно ми каза: "Бедният човек умрял, докато му донесат вода". И аз видях, че как може това да е Учителя, да говори за себе си: бедният човек. Тогава се сепнах и излязох и просто нямах кураж да остана и да видя Учителя в такова състояние.
към текста >>

Взех Библията, той седна на кушетката, аз на колене застанах, сложих Библията, отворих я на 102 псалом - Молитвата на един скръбник и като почнах да чета рукнаха сълзи и се задуших от плач, почнах много да плача, щото видях че това е много трагично положение, Учителят жълт-зелен и такъв псалом се яви.
" Аз записах и тогава Учителят зашушна "Да се прославят Белите братя в Божията любов! ", втората част. И аз я записах. И това беше последното мото на 24 декември в 5 ч. сутринта. Тогава Учителят ми каза да му чета Библията. Взех Библията, той седна на кушетката, аз на колене застанах, сложих Библията, отворих я на 102 псалом - Молитвата на един скръбник и като почнах да чета рукнаха сълзи и се задуших от плач, почнах много да плача, щото видях че това е много трагично положение, Учителят жълт-зелен и такъв псалом се яви. Учителят каза: "Четете разумно, рекох", и аз едва-едва прочетох този псалом и това беше състоянието на Учителя, описано в 102 псалом. Тогава пях няколко песни. Той каза: "Пейте, пейте, рекох." Затова, като седна на стола, вдигна очите си и каза: "Божествена красота, ето ги, идат, идат белите армии на Белите братя, идат". Той видя как слизат на земята армиите на Бялото Братство и каза: "Божествена красота! " И каза: "Слагайте на първо място винаги Божественото." В.К.: Сега, виели ми разказахте този случай, на Владо ли е бил, когато той, Учителят, си заминава и той, Владо, пита: "Учителю, на кого ни оставяш?
към текста >>

99. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №101

Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика.
Киров, като застъпник на М. Партомян, не поема отговорност за него, да бъде поканен на събора, докато не изчисти името си. 227 Вестник „Вечерна поща“ е основан през 1900 г. (излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена. След завършване на гимназия заминава за Грац, Австрия, където завършва фармация. В Бургас се установява да живее през 1896 г. През 1902 г. заедно с Ганка Хаджипетрова основава дружество „Добрият самарянин“, чиято главна цел е да подпомага бедните ученици.
към текста >>

100. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък.
и легитимирането на Братството. Сега е поставена в стаята на Учителя в културно-просветния Център на Общество „Бяло Братство” в София. Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013). По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3). Използвано е на много места – може да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка. Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си. При достатъчно увеличение на фотографията, в долния десен ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си. Копието е запазено.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1778450012207