Търсене в текстове за 'Един'

Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата. Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева".
към текста >>

Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.
Много често до пианото може да видите изправен певец. Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа. Учителят обича певческото изкуство. Той сам пее. Това предразполага певеца. Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата. Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева". Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво както изпълнителя, така и слушателя. Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта. Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд. Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство?
към текста >>

А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.
към текста >>

Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.
Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири". Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири". Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>

2. 2_02 Учителят като цигулар

По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.
Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура. В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци. Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали. Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове". На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.
към текста >>

Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
към текста >>

Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни.
Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете.
към текста >>

3. 2_03 Лунен химн

"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
към текста >>

Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.
към текста >>

Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.
към текста >>

Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител.
Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната".
към текста >>

Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"? Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система. Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
към текста >>

Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна.
Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
към текста >>

Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер.
На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
към текста >>

На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано. Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.
към текста >>

Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна.
към текста >>

4. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.
към текста >>

Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.
Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
към текста >>

Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех.
За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.
към текста >>

В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход. В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня. "Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество.
към текста >>

5. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече.
А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас. От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града. Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение. Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар. Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен. Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече. Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда. Това ще те задоволи като музикант. И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България. И с векове, и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба.
към текста >>

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.
Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми. Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му?
към текста >>

6. 2_08 Пророческа дарба

Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда?
От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята. Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех. Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен. Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда? А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз. - Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!
към текста >>

7. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон? " Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти. Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно. Никакъв проблем. Хармонията между сцената и салона се възстановява.
към текста >>

Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония.
Лекцията свършва с молитва и с песни. Накрая се приближавам към Учителя и Го поглеждам. Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата". Целунах Му ръка и се отдалечих. Изминаха години. Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония. А такива винаги се появяваха. В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите. Това ставаше и при съборите, и в неделите. Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо. Бяхме свикнали с тези неща и реагирахме своевременно.
към текста >>

" Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар.
Разказах всичко на другите музиканти. Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване. Нямаше как - трябваше да го търпим. Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш? Защо не вземаш уроци по цигулка? " Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар. Започна да напредва. Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя. Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог. Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа! "
към текста >>

8. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката.
Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме. А изкушението е голяма сила. То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим. Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички. Но тези пари се приемаха като особен жест на Учителя. Това е един от примерите на Учителя за правилно отношение към музикантите и пример за отношението на Учителя към музиката. Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв. Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.
към текста >>

Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.
Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога. А този случай бе именно такъв. Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа.
към текста >>

Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.
Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията. Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията. Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа. След този случай той не ми говореше. Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.
към текста >>

Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.
Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя. Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя. И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам. Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя. Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони. Проверете след години живота му и ще се убедите в това. Казваше се Гриша.
към текста >>

Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.
И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам. Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя. Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони. Проверете след години живота му и ще се убедите в това. Казваше се Гриша. Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант. Той имаше способността като слуша, веднага да запише на нотен лист дадена мелодия. Веднъж съм при Учителя и Го разпитвам за някои неща. По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната. Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование. Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот.
към текста >>

Беше един талант от поезия, музика и слово.
По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната. Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование. Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот. Беше добра изпълнителка на песните на Учителя. Беше поетеса, композираше и пиеси. Беше един талант от поезия, музика и слово. Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея. Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате.
към текста >>

Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.
Голяма и непозната област за мен. Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях. Това го знам от Учителя. Знам и не знам. Знам едно, не знам друго. Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас. Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото". Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас. Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя.
към текста >>

Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото".
Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях. Това го знам от Учителя. Знам и не знам. Знам едно, не знам друго. Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас. Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото". Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас. Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие?
към текста >>

Този един час е малко и е много.
Знам едно, не знам друго. Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас. Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото". Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас. Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие? Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя. Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога. Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител.
към текста >>

9. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.
Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения. След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.
към текста >>

Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.
Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче". Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна.
към текста >>

За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала.
Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация. Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания. Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности. За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим. Ние, които бяхме в Школата на Учителя. Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
към текста >>

10. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Тереза ми разказваше един сън.
Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия.
към текста >>

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа. Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря. Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.
към текста >>

Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно.
Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й. Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава. Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно. Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител. Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева".
към текста >>

Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин.
Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ. Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата. Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител. Казваше: "Ама тия българи ни сложиха нас, германците, в малкия джоб на жилетката си". Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева". Аз, който разказвам това, също бях един от "Изгрева" - бях изгревянин. Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
към текста >>

11. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Беше в един триъгълен конусообразен калъф.
Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век. Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея. Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка. Беше в един триъгълен конусообразен калъф. Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни. После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я? " Аз не очаквах такъв въпрос. Не бях подготвен за него. Не посмях да кажа нито дума.
към текста >>

А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор.
Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент. Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше. Беше непростима грешка. Кой ли ще я поправи тази моя грешка? Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение.
към текста >>

А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко.
Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години. А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор. А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко. Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше. Беше непростима грешка. Кой ли ще я поправи тази моя грешка? Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение. Аз не можах да разреша тази задача.
към текста >>

В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори.
Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години. Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше. Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема. Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки. Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши. В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори. Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши. Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед.
към текста >>

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.
Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед. Написах и есе за Учителя като цигулар. Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно. И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение. А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя. Аз не можах да я разреша. Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред.
към текста >>

И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение.
Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед. Написах и есе за Учителя като цигулар. Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно. И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение. А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя. Аз не можах да я разреша. Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред. Но той непременно ще я разреши.
към текста >>

12. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас.
Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя. Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб? " Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. "Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си ли спомняш кой съм аз? Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището. Не си ли спомняш? " Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва.
към текста >>

Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището.
" Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. "Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си ли спомняш кой съм аз? Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището. Не си ли спомняш? " Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва. Ние също мълчим. "Ама Петре, май и ти си остарял като другите. Та малко ли години минаха оттогава?
към текста >>

Един ден попадам на една беседа и без да искам се зачитам.
Какво означаваше числото деветнадесет? Тук имаше някаква загадка, която трябваше да се разгадае. Аз нямах знанието за тази задача. Реших, че ще дойде време, когато лично ще го чуя от устата на Учителя. Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста. Един ден попадам на една беседа и без да искам се зачитам. Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20. Разтреперан и с насълзени очи прозрях какво бе казал за числото 19. Това е един цикъл, един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват. От числото 19 започва една друга еволюция с други измерения, с които се работи само в Духовния свят. След време попаднах и на други тълкувания на числото 19.
към текста >>

Това е един цикъл, един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват.
Реших, че ще дойде време, когато лично ще го чуя от устата на Учителя. Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста. Един ден попадам на една беседа и без да искам се зачитам. Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20. Разтреперан и с насълзени очи прозрях какво бе казал за числото 19. Това е един цикъл, един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват. От числото 19 започва една друга еволюция с други измерения, с които се работи само в Духовния свят. След време попаднах и на други тълкувания на числото 19. Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен. Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята.
към текста >>

При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята.
Това е един цикъл, един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват. От числото 19 започва една друга еволюция с други измерения, с които се работи само в Духовния свят. След време попаднах и на други тълкувания на числото 19. Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен. Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята. Това за вас е също една задача за разрешаване. Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта. Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител. И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням за този миг. А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!
към текста >>

13. 2_16 Пълководците от миналото

Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.
Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.
към текста >>

" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?
Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.
към текста >>

Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.
Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят. - И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.
към текста >>

- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.
Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят. - И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне. Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени. Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме.
към текста >>

Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени.
Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува". Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят. - И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне. Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени. Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме. Кръгът на Паневритмията се задвижи.
към текста >>

Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас.
Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем. Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум. Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме. Кръгът на Паневритмията се задвижи. Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас. Беше великолепно преживяване за всички. Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него. Нали ние музикантите последни целуваме ръка на Учителя. 'Учителю, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче.
към текста >>

Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група.
Това не зная. След няколко дни беше паднала мъгла и ние се бяхме сгушили в палатките. Понякога мъглата е гъста като мляко. Едвам се ориентираме по пътеките. В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята. Случи се така, че ме срещна един брат и ме поведе към една група. Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия. Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше. Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше. Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката. Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор.
към текста >>

Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос.
- Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене! " Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече. Аз също не бях слабак, но се съгласих. Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя. Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия. Погледнах ръката му и що да видя? На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам.
към текста >>

Когато Небето иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят.
Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен. Не вярвах, че той е служител не само на общината, но и на Великия Учител. Приятелите се молеха денонощно и търсеха помощта на Учителя. Накрая Учителят беше намерил и поставил на това място такова длъжностно лице, което имаше видима връзка през деня и невидима връзка с тях през нощта. Това според Учителя е идеалното разрешение. Когато Небето иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят. И този човек стриктно трябва да изпълнява повелята на Духа Господен. Този чиновник не осъзнаваше своята роля и своята задача. Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос. Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя. Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това.
към текста >>

14. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.
През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.
към текста >>

Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя!
След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов". Този ден Учителят оздравя. Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте! " - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов". Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме. Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина.
към текста >>

Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.
Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя": Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта, задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл, донесе мир и Светлина. Учителю на Мъдростта. Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева. Подхванахме една след друга песни. Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител. Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение. След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите. На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града! " Ние опаковахме багажа и лагерът бе закрит. Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме. През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.
към текста >>

Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме.
Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител. Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение. След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите. На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града! " Ние опаковахме багажа и лагерът бе закрит. Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме. През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени. Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава. По-добре е да Го свалим долу в София. Тук няма какво да правим. Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре".
към текста >>

" Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него.
А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога. Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота! " Да, това беше втората Голгота. Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител. Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата! " Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него. По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване. За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя. Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата. Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос. И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му.
към текста >>

Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.
Сега всичко бе тук, в Него. И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос." След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло. Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя. Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод. И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси.
към текста >>

Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи.
И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина. Действуващите лица на финала бяха българи. Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации. И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси. И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония. Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи. Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята. Годината бе 1936. Въпросната страна бе Германия. Въпросната столица бе Берлин, а въпросното правителство бе това на Третия райх и на Хитлер. Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.
към текста >>

15. 2_18 Кой управлява света?

Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг.
Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си. И само онзи, който можеше да чете и имаше знание за това, разчиташе всяко едно лице. По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар. Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност. И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде. Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи.
към текста >>

Само Словото на Учителя можеше да ни обедини.
И само онзи, който можеше да чете и имаше знание за това, разчиташе всяко едно лице. По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар. Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност. И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде. Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог.
към текста >>

Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга".
Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност. И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде. Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична фигура.
към текста >>

Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?
На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата. А какво ставаше по-рано? Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне. Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори. Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане? Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи. Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач! " И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому. Беше невъзмутим, строг и непреклонен.
към текста >>

Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение.
Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа. Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява.
към текста >>

16. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата?
Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година." Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година. Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година. Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година. Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година. А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там? Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека". Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме. Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност. Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга.
към текста >>

Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя. Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина.
към текста >>

Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи.
И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания. През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това. Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите. Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи. Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят. Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре за броени месеци и години. А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод. Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи.
към текста >>

17. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.
Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя. С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен. Намираме се в клас, в салона на "Изгрева". Учителят изнася Своята беседа. Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.
към текста >>

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.
Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат. Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка. Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений. Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу Учителя: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно. Аз никога не мога да стана музикант в този живот тук на "Изгрева". Всички изтръпват. Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега. Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов".
към текста >>

Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко.
Игнат Котаров бе по убеждение комунист. Не само идеен, но и действуващ. Той приемаше в своята барака да преспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията. Освен това, той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя. Една вечер се събират неговите бойни другари в бараката му, които нощуват в различни нелегални квартири около София. Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко. На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие. Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко. Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.
към текста >>

Решава, че така му се е присънило и че това е един сън.
На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие. Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко. Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.
към текста >>

Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива.
Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита.
към текста >>

"Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва.
Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него. До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата. Сутринта отива при Учителя за обяснение. Учителят го приема. "Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
към текста >>

Накрая идва един голям началник.
Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли. Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва. Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад. Разпитват го. Той повтаря същото. Накрая идва един голям началник. Оказва се, че той е един от същите, които са идвали в неговата барака при нелегалните събрания на "Изгрева" преди 9 септември 1944 година. Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева". Ние знаехме, че си щур по Дънов и дъновистите. Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас. Ама сега се убедих, че ти не си само щур, но си и пощурял с тоя твоя дъновизъм.
към текста >>

Оказва се, че той е един от същите, които са идвали в неговата барака при нелегалните събрания на "Изгрева" преди 9 септември 1944 година.
Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва. Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад. Разпитват го. Той повтаря същото. Накрая идва един голям началник. Оказва се, че той е един от същите, които са идвали в неговата барака при нелегалните събрания на "Изгрева" преди 9 септември 1944 година. Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева". Ние знаехме, че си щур по Дънов и дъновистите. Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас. Ама сега се убедих, че ти не си само щур, но си и пощурял с тоя твоя дъновизъм. И спасение за теб няма.
към текста >>

Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева".
Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен. Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит. Едната по-голяма, а другата по-малка. Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай. Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише. Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева". Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух. Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена. Историята за тези времена и Духът на Истината се бяха слели в едно!
към текста >>

Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух.
Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит. Едната по-голяма, а другата по-малка. Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай. Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише. Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева". Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух. Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена. Историята за тези времена и Духът на Истината се бяха слели в едно!
към текста >>

18. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

На 1 март 1941 година, България се присъедини към Тристранния пакт, в който бяха Италия, Германия и Япония и в България започват да влизат германски войски като съюзници.
"Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога" Онова, за което предупреждаваше Учителя преди двадесет години, се сбъдна през 1939 година. Започна Втората световна война. На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша и започна войната. На 27 декември 1940 година се създаде Тристранния пакт от Италия, Германия и Япония. На 1 март 1941 година, България се присъедини към Тристранния пакт, в който бяха Италия, Германия и Япония и в България започват да влизат германски войски като съюзници. На 4 март същата година Англия скъсва дипломатическите си отношения с България. На 5 март, Англия обявява икономическа блокада на България. На 4 март, САЩ. блокираха българските активи в банките. На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция.
към текста >>

Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България.
Пуснати са 252 бомби. Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния. Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно. На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените. Над София се вече чува предварително воят на сирените.
към текста >>

Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща.
Загиват 115 души и 162 са ранени. Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр. Плоещ, Румъния. Това е първата акция на американските въздушни сили в континента. Открива се един въздушен коридор на американските самолети през България. Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща. Така те прелитат на 6 и 14 септември 1942 година, както и на 18-22 септември, също- на 17 ноември., както и на 3 и 4 декември 1942 година. Те отиват, бомбардират Плоещ и се връщат обратно. На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените. Над София се вече чува предварително воят на сирените. Това е новият шлагер в София.
към текста >>

На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ.
А защо? Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни. Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София. До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба. Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията. На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ. Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната. Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол. Това го знаехме от вестниците, които жадно четяхме или от новините по радиото. Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите. Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите.
към текста >>

А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи.
Оглеждам се нескопосано насам-натам, наляво и надясно. Наоколо няма никой. Аз съм сам с Учителя на поляната. Ще мога ли да издържа на онова, което изрече пред мен Учителят? Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над София. А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи. Какви думи? Та това е Словото на Бога. Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен. Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава. А това място бе "Изгревът" в София, в България.
към текста >>

Духът във всички времена е един и същ.
Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава. А това място бе "Изгревът" в София, в България. Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен. Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света. Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън. Духът във всички времена е един и същ. Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все! " Аз мълча пред откровението на Духа Божий, на Духа Господен и на Духа Христов!
към текста >>

Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!
А това място бе "Изгревът" в София, в България. Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен. Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света. Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън. Духът във всички времена е един и същ. Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все! " Аз мълча пред откровението на Духа Божий, на Духа Господен и на Духа Христов!
към текста >>

19. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.
"Военните маршове на немските дивизии" След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България. През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета. Съгласно договора те влизаха като съюзници. А България запазваше суверенитета си. Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.
към текста >>

По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски.
Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена. Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени. Селяните се радваха на голямата щедрост на германците и си прибираха парите на скришни места. Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна. Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти. По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме.
към текста >>

Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме.
По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски. Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки. Българите отначало възхвалява до висините голямата щедрост, но към края на годината се натрупаха толкова много банкноти, че левът се обезцени. Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани. След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка. По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали.
към текста >>

Беше издигната идеята за обединението на славянството.
Времената бяха смутни и напрегнати. Едни бяха за немските дивизии, други бяха против тях. Политическите страсти в България се разгорещиха. Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха. През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса. Беше издигната идеята за обединението на славянството. Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството. Но навлизането на немските войски обърка всичко. Обърка и приятелите. Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика. Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната.
към текста >>

Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава.
Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството. Но навлизането на немските войски обърка всичко. Обърка и приятелите. Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика. Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната. Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава. Лицето Му е строго, мълчаливо, сериозно. Аз продължавам: "Учителю, нали говорехте за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура? Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха? Ето, сега германците навлизат в България и преминават на колони с маршове и песни. Какво ще стане с България?
към текста >>

Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.
Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл. Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това. Затова той избра тази форма и метод. Вкара в България немските военни колони. Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух. Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България. Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам.
към текста >>

Това бе един факт.
Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София. Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома. Аз съм застанал, мълча и умувам. Какво има да се умува? Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни. Това бе един факт. И нищо повече. И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител. Минаваха дни, месеци и години. Войната свърши. Русия излезе победителка от войната над Германия.
към текста >>

Думите Господни се осъществяват и проявяват винаги по един и същи начин - безпрекословно!
И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител. Минаваха дни, месеци и години. Войната свърши. Русия излезе победителка от войната над Германия. Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи. Думите Господни се осъществяват и проявяват винаги по един и същи начин - безпрекословно! В Божиите решения няма обратни действия! Това е закон на Школата на Великият Учител. Минаха още няколко десетилетия. Германия бе разполовена на две. Болшевишка Русия бе окупирала едната половина.
към текста >>

Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване.
Това е закон на Школата на Великият Учител. Минаха още няколко десетилетия. Германия бе разполовена на две. Болшевишка Русия бе окупирала едната половина. А другата половина бе окупирана от съюзниците във войната - Англия, Франция и САЩ. Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване. Той трябваше да се разреши по начина, както бе предначертан от Този, Който ръководеше съдбините на света. Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни. Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.
към текста >>

20. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени.
"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца" През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени. Това бе сравнително спокойна година. Настъпи 1943. На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров. Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа. Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди.
към текста >>

Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра.
Имаше дни, когато Той преспиваше там, а аз продължавах за "Изгрева". На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя. Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него. През това време Борис Николов беше мобилизиран в противовъздушната гражданска отбрана. Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат. Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя.
към текста >>

21. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри.
Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети. Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина. Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел. А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт. В един от тези дни, когато аз придружавах Учителя на Витоша, дойдоха още няколко братя и сестри. Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша. Мнозина от присъствуващите пожелаха да отидем на Бивака. Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се. На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката за дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река. Отдолу се виждаха Симеоновските езера.
към текста >>

Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.
После се чу воят на сирените от София. От мястото, където бяхме седнали, се виждаше Софийското поле. Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи. Бомбардировката бе в разгара си. Ние бяхме втрещени от тази гледка. Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново. Аз чух бръмченето на самолета, който приближаваше. Някои от приятелите също наблюдаваха. Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил. Той нас търси! " Помълча малко и добави: "Той Мен търси!
към текста >>

Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил.
Бомбардировката бе в разгара си. Ние бяхме втрещени от тази гледка. Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново. Аз чух бръмченето на самолета, който приближаваше. Някои от приятелите също наблюдаваха. Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил. Той нас търси! " Помълча малко и добави: "Той Мен търси! " Аз изтръпвам, стоя като парализиран. Не мога да мръдна, не мога да продумам. Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.
към текста >>

Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.
Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира. Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година.
към текста >>

По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това.
На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас. По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710. На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
към текста >>

22. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства. Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства! " Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
към текста >>

След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!
Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд. И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички. През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на Учителя. "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше.
към текста >>

23. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си.
С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица. Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес. Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната. Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда. Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му.
към текста >>

Учителят си беше заминал един ден преди това.
Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът! " Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Накрая тя разбра. Учителят си замина. А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал един ден преди това. Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на своето Учение. Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития. Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина. А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години! " Така и стана.
към текста >>

24. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

" През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса.
"Кога твоята любов е божествена? " През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса. После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта.
към текста >>

А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича.
"Кога твоята любов е божествена? " През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса. После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата.
към текста >>

Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш.
После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
към текста >>

Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие.
Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. 2.
към текста >>

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата. Двата закона: Щом любиш хората (брата си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа - когато мисли с Любов. 2. Човек се свързва с Христа, когато чете Евангелието. 3.
към текста >>

25. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.
"Слово за музиката на Великия Учител" Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна. Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина". Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство.
към текста >>

Текст и музика се изливат в едно съвършено единство.
Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата. Слово за музиката на Великия Учител От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение. Той познава цигулковото изкуство. С цигулката свири песни и мотиви, докоснали за първи път струните на Неговата чутка Душа. Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката. Текст и музика се изливат в едно съвършено единство. Характерът на Неговото музикално творчество е израз на Неговите основни идеи. Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски.
към текста >>

Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство.
Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци. Песните, музикалните упражнения и мотиви са с различна интонация и стил. В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката.
към текста >>

Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер.
Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи. В песните Му ще намерите образци на източна интонация, където характерните интервали придават екзотичен израз и топлота на мелодичната линия. Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове. В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени за утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него. Голямо богатство от песни, мотиви, музикални упражнения и миниатюри, композирани в един живот, богат с дни, известни със своя най- разнообразен характер. Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката. Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия. Той добре си служи с българската интонация. Каква е Неговата музика? В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото.
към текста >>

Често тези песни са съставени от една единствена дума.
В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума. Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен. А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост.
към текста >>

Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели.
Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството. Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена. Тогава Той ни запознава с авторите на дадена песен. А тези автори са души, които са завършили своята еволюция. Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели. Музиката на Учителя е характерна с възможностите за такова единство. Той бе и изпълнител. Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден. Той изпълняваше песните и като цигулар. Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.
към текста >>

Музиката на Учителя е характерна с възможностите за такова единство.
Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството. Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена. Тогава Той ни запознава с авторите на дадена песен. А тези автори са души, които са завършили своята еволюция. Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели. Музиката на Учителя е характерна с възможностите за такова единство. Той бе и изпълнител. Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден. Той изпълняваше песните и като цигулар. Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят. Музиката е дихание на душата.
към текста >>

26. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл.
Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй. При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на -вяй. Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част. Благославяй и не забравяй. При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите. Благославяй, душе моя, Господа.
към текста >>

Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй.
При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите. Благославяй, душе моя, Господа. Дясната ръка бавно се издига в отвесно положение. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг).
към текста >>

Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг.
Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане".
към текста >>

(До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг).
Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом.
към текста >>

Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане".
Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу. Ау-. Лявата ръка остава в това положение, а дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. -мен. Двете ръце се съединяват над главата и с "обливане" се спущат надолу.
към текста >>

Двете ръце се съединяват над главата и с "обливане" се спущат надолу.
Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу. Ау-. Лявата ръка остава в това положение, а дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. -мен. Двете ръце се съединяват над главата и с "обливане" се спущат надолу. Цялата песен се повтаря три пъти.
към текста >>

27. 2_31 Едно мнение

Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор.
"Едно мнение" Световната музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове. Пример: Шубертовите песни са определени за сопрани и тенори. Има ли бас, който да изпълнява цикъл от Шубертови песни? Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски? Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал.
към текста >>

Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт.
Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие.
към текста >>

Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал.
Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти. Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение.
към текста >>

Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали.
Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко. Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо. По правило, оригиналната гама не бива да се пипа. И затова гласовете трябва да си знаят репертоара.
към текста >>

28. 2_32 Най-новото в музиката

А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.
"Най-новото в музиката" Както Словото е форма, чрез която се проявява Божественият Дух, така и музиката е форма, чрез която можем да познаем душата. Музиката е език на душата. Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения. В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност. В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите. С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души. Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души?
към текста >>

29. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен.
към текста >>

Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.
Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен. Аз тогава работех като чиновник в застрахователно дружество. Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си. Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик.
към текста >>

" От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя.
Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него. Той седеше пред масичката Си. Аз застанах до Него. И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години. Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е? " От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз.
към текста >>

" И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар.
И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години. Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е? " От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши. "Това е бръмбар, но захлупен бръмбар" - отговорих аз. "Хубаво - това е така. Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал? " Аз промълвих: "Милиони години". "Добре.
към текста >>

Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух.
Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената. Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията! Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух. Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и пространството на Вселената. Целунах ръка и си тръгнах. Един изпит от три години бе разрешен за мене. Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя. Накрая всички се провалиха.
към текста >>

Един изпит от три години бе разрешен за мене.
Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух. Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и пространството на Вселената. Целунах ръка и си тръгнах. Един изпит от три години бе разрешен за мене. Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя. Накрая всички се провалиха. Това го видяхме всички. Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си. А какво стана по-нататък?
към текста >>

Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските деца с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек?
Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена. За сестрите това бе условие и възможност да приложат някои идеи от Словото на Учителя във връзка с възпитанието на новото поколение. Но при тях също се получи опит за отклонение от Школата. Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят. По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук. Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските деца с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек? Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на Небето, така и на земята. И ако вие се отклоните, ще заплатите прескъпо за това. Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство. А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места. По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения.
към текста >>

30. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена.
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета? " Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена. Вие сте откупени от Бога! " Ние вече не се усмихваме, а се оглеждаме и преценяваме, кой колко тежи от нас и какъв е бил кантарът на онзи, който ни е претеглил без ние да знаем. И според това кой колко тежи, заплатено е за нас от Учителя. Учителят схваща нашата мисъл, усмихва се и продължава: "Вие сте отмерени на два кантара. Първо, на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя и второ, претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя.
към текста >>

За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на земята.
"Вашето присъствие тук в Школата не е случайно. Случайни хора тук и да искат, не могат да дойдат. За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре. А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета! И да искат да се движат нанякъде, не са свободни. За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на земята. Определено е за какво време: един - за десет, друг - за двадесет, трети - за тридесет години на земята. Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година. Да кажем, че за тази задача са ви определени двадесет години. Останалите деветнадесет години са вече свободни и тогава, в това свободно време, вие идвате при Мен в Школата. Като навършите това време от деветнадесет години, някои от вас пак се връщат в света, а други остават до края при Мен.
към текста >>

Определено е за какво време: един - за десет, друг - за двадесет, трети - за тридесет години на земята.
Случайни хора тук и да искат, не могат да дойдат. За да дойдат тук, трябва да бъдат освободени отвътре. А всички хора днес са завързани отвътре и отвън с дебели въжета! И да искат да се движат нанякъде, не са свободни. За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на земята. Определено е за какво време: един - за десет, друг - за двадесет, трети - за тридесет години на земята. Но като дойдете при Мен за съвет и помощ, Аз този въпрос го разрешавам и вие като Ме послушате и направите това, което ви кажа, то разрешавате задачата си за една година. Да кажем, че за тази задача са ви определени двадесет години. Останалите деветнадесет години са вече свободни и тогава, в това свободно време, вие идвате при Мен в Школата. Като навършите това време от деветнадесет години, някои от вас пак се връщат в света, а други остават до края при Мен. Но и тези, които се връщат в света, те са вече променени, носят нещо в себе си и без да искат разнасят идеите от Словото.
към текста >>

Няма случайни неща в Школата на Бялото Братство, защото тук Божият Дух ръководи в Дух и Истина." Ние слушаме, премигваме и всеки един от нас иска да запомни всичко това.
Но и тези, които се връщат в света, те са вече променени, носят нещо в себе си и без да искат разнасят идеите от Словото. Но горко на онези, които се завърнат в света - те минават през голямо опустошение, защото там, в света, ги обират и отвътре, и отвън и те си заминават при големи трагични обстоятелства. За тях в Писанието се казва, че по-добре да не бяха вкусвали от Божията благодат на Словото. Това е окултен закон, според който не можеш да служиш на двама господари едновременно. Така че за вашето свободно време и за това, че вие идвате тук, Аз съм заплатил за всеки от вас поотделно на цена скъпа и прескъпа. Няма случайни неща в Школата на Бялото Братство, защото тук Божият Дух ръководи в Дух и Истина." Ние слушаме, премигваме и всеки един от нас иска да запомни всичко това. Изминаха много години. Някои от нас успяха да оползотворят свободното си време, което бе откупено от Учителя. Това свободно време не беше наше. Това време беше за Школата на Учителя и който успя да разбере това, успя да се жертвува докрай и да устои. А това не беше малко.
към текста >>

Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител.
Тогава въпросът за саможертвата стои съвсем просто и логично. Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело. Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител. Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител. Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя. А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.
към текста >>

Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя.
Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело. Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител. Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител. Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя. А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.
към текста >>

А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.
Така се разрешава този въпрос. Цената на всеки ученик в Школата е строго определена. За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител. Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител. Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя. А най-великата награда за един ученик е послушанието му към Великия Учител и към Словото Му.
към текста >>

31. 2_34 Отклонението от Школата

Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града.
Превеждаше се от чужди езици отвсякъде и всякакви автори ни убеждаваха, че тяхното учение е най-духовното и най- вярното. Най-значителна бе теософската литература. Много от приятелите отначало бяха преминали през теософите. Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България. Само да искаш да четеш - имаше всичко, каквото ти "душа сака", както казваха тук, в Софийско, шопите. Най-интересното бе, че непосредствено пред салона на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града. Ние бяхме добри купувачи. Нали бяхме Духовна Школа, имаше в нея ученици - а тяхната работа е да четат такива окултни книги. И ние ги купувахме, без да знаем защо ги купувахме и какво представляваха тези книги. Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя. А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.
към текста >>

32. 2_36 Чистотата на идеите

Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко.
Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
към текста >>

Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния.
Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай!
към текста >>

Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището.
Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко.
към текста >>

Да, но това е един Висок Идеал, който е толкова далеч от нас, колкото е далеко слънцето от земята.
До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме, мълчим и само гледаме. А наоколо и встрани от нас трепти чистият въздух, виждат се чистите води на езерата и светлината на слънцето ни огрява. Всичко, което е около нас, лъха на чистота и тя трябва да влезе в нас и да ни очисти, за да направи умовете и мислите ни чисти и едно със светлината на слънцето. Да, но това е един Висок Идеал, който е толкова далеч от нас, колкото е далеко слънцето от земята. Имаше един приятел. Казваше се Ганчо Генчев. Той пушеше цигари. Правеше опит да се откаже от тях, но все не успяваше. Споделиха това с Учителя.
към текста >>

Имаше един приятел.
Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме, мълчим и само гледаме. А наоколо и встрани от нас трепти чистият въздух, виждат се чистите води на езерата и светлината на слънцето ни огрява. Всичко, което е около нас, лъха на чистота и тя трябва да влезе в нас и да ни очисти, за да направи умовете и мислите ни чисти и едно със светлината на слънцето. Да, но това е един Висок Идеал, който е толкова далеч от нас, колкото е далеко слънцето от земята. Имаше един приятел. Казваше се Ганчо Генчев. Той пушеше цигари. Правеше опит да се откаже от тях, но все не успяваше. Споделиха това с Учителя. Учителят каза: "Ганчо не пуши, но пуши онзи дух, който е влязъл в него.
към текста >>

33. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
към текста >>

Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място.
"Запазената светла точка в съзнанието" Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал. Баща им започнал да гледа по друг начин на синовете си. Завършили гимназия и ги повикали да отбиват военната си служба като войници. Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място. Дотук всичко е добре. Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато. Не можем да ядем тази храна. Нали сме вегетарианци. Не че не искаме да я ядем.
към текста >>

Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях.
Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история. Това не може вече да се повтори. Нещата и формите не се повтарят. Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина. Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях. Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил. Приятелят веднага отива в казармата. Поискал свиждане със синовете си. Позволили му. Седнал на пейката и чакал.
към текста >>

Като го видяли, изведнъж се втурнали към него и извикали в един и същи глас: "Татко, ние вече не повръщаме!
Приятелят веднага отива в казармата. Поискал свиждане със синовете си. Позволили му. Седнал на пейката и чакал. И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш. Като го видяли, изведнъж се втурнали към него и извикали в един и същи глас: "Татко, ние вече не повръщаме! " И запрегръщали баща си от радост. Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал. Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си.
към текста >>

Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала.
" И запрегръщали баща си от радост. Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал. Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан. А бащата тихо ронел сълзи. Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си. Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала. Разделили се. Дошло време, те се уволнили от казармата, после завършили университета, получили хубави професии, отлични служби, оженили се, задомили се, народили им се деца. Синовете често ходели на гости при баща си, който сега бил вече дядо с много внуци. За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз. А за него те били само внуци и толкоз.
към текста >>

В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
Не можех да се примиря. Трябваше до има някакъв отговор. Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници. Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
към текста >>

Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват.
Накрая го получих. Отварям веднъж една беседа от Учителя и прочетох точно това, което ми трябваше. В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци. Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица. Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея. Като видели един гьол, излюпените малки патета се втурнали към водата, влезли в него и започнали да плуват. Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото. Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби. А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета. Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда. Опасността е за ония, които са пилци и могат да се удавят.
към текста >>

34. 2_39 Ризата на латвийците

Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава.
"Ризата на латвийците" През 1939 година беше дошла една група братя и сестри от Латвия да гостуват на "Изгрева" и да се срещнат с Учителя. Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно. Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава. Савка знаеше, че това означава нещо изключително и че има причина за това. Същия ден те бяха качени на влака и заминаха за Русе. На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците? " Савка отива, търси я, намира я и я донася. Учителят съблича сакото си и я нахлузва бързо върху ризата си.
към текста >>

За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя.
Но тя така настояла, че Той я пуснал. Какви са били съображенията на Учителя да спира Савка, ние не знаем. От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които Небето бе им дало. Имаше моменти, когато ние не можехме да преценим кое е право, кое е полезно за нас и кое ще ни спре в нашия път. Нямахме познания, не можехме да различаваме още нещата. За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя. Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение. Тя коленичи пред Него и целува десницата Му. След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка. Трябва да знаеш, че те ще целуват тогава Моята десница. Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение.
към текста >>

Има един окултен закон от Словото на Учителя.
Ризата, която Учителят облече на "Изгрева" и която те Му бяха подарили, ги спаси в началото. Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си. Тук Учителят облече за тях латвийската риза. Но там те трябваше да се облекат с дрехата на Словото на Учителя, за да се спасят. Те не го направиха - направиха го малцина, те успяха да се спасят и останаха живи. Защо? Има един окултен закон от Словото на Учителя. Той е следният: "Мечът на Духа - това е Словото! " Мечът на Духа - това е Словото на Бога. Словото на Бога бе Словото на Учителя. И ако те бяха надянали мантията на това Слово върху себе си, щяха да бъдат спасени. Малцината останали живи доказаха верността на моя разказ.
към текста >>

35. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.
"Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога" След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие. Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
към текста >>

Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов.
Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си.
към текста >>

Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български.
Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено.
към текста >>

Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене?
В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.
към текста >>

Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас.
Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български. Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят, те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си.
към текста >>

Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения.
За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха.
към текста >>

А аз бях само един представител на това човечество.
Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай. Някои успяваха, а други не сполучваха. Но всеки, комуто съм разказвал това, по различен начин го е тълкувал и по различен начин го е препредавал. Дори се стигна дотам, да го предават като своя опитност и като че ли Учителят лично им го е казвал. Това бе кощунство пред Учителя, пред Школата Му и пред человеческия род, който бе изпратил своя представител пред Великия Учител, за да засвидетелствува той Кой е този Учител и за какво е дошъл! А аз бях само един представител на това човечество. И съм длъжен да ви го предам.
към текста >>

36. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя.
Беше обидно. Казаха на Учителя за това. "Нека пускат пирони. Събирайте ги - ще потрябват. А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме. Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя. Каза Му какво носи и Му ги подаде. Учителят ги пое и ги сложи на масата Си. "Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на кръста. Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните. Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева".
към текста >>

От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец.
Учителят ги пое и ги сложи на масата Си. "Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на кръста. Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните. Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас. Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести. Един приятел още ги пазеше. Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им.
към текста >>

Един приятел още ги пазеше.
Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили. Та същото сега се повтори при нас. Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести. Един приятел още ги пазеше. Накрая, когато се разруши "Изгревът" и на мястото бе построена легация на Съветска Русия, този приятел взе торбичката със запазените пирони, отиде и обиколи целия зает от чужди легации "Изгрев", и ги "посади" покрай оградите им. Така той им върна пироните, с които бяха заплатили за гостоприемството на "Изгрева". Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха. Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха запленили и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива.
към текста >>

Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили.
Така той им върна пироните, с които бяха заплатили за гостоприемството на "Изгрева". Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха. Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха запленили и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива. Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии. Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили. Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака.
към текста >>

Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд.
Това означаваше, че окултният закон след време ще задействува. И той ще задействува, ако не по наше време, то по ваше време, защото с тези пирони те разпънаха Братството и го унищожиха. Но ние им ги оставихме и ги посадихме покрай тяхната нова ограда, с която бяха запленили и обсебили "Изгрева", за да проверят как действуват окултните закони и че Бог поругаем не бива. Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии. Това бе един голям труд, трудоемък, вземащ и поглъщащ много време и сили. Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви.
към текста >>

Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си.
Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека.
към текста >>

Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя.
Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята. Моментално сестрите се пръсват по бараките на "Изгрева" и съобщават на всички за новото развитие на нещата - че се очаква чудо, с което Учителят ще нахрани всички на "Изгрева". Едни отварят Евангелието и почват да търсят онези места, където е написано, че Христос е нахранил с няколко риби няколко хиляди човека. Един брат се качва на колело и запрашва за града да занесе новината на нашите приятели, които живеят там, за да могат да присъствуват на общия обяд, който ще се сготви лично от Учителя. Всички очакват чудото и всички са заели местата си, а пред тях са сложени празните паници и лъжици. Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки.
към текста >>

Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ.
После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме.
към текста >>

Така Учителят ни предаде един урок за чудесата.
Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме. На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас.
към текста >>

Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод.
После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод. Който разгадае тази тайна, ще се добере до онова познание и до онези закони, които управляват живота на Природата." Ние станахме и се разотидохме. На следващия ден Учителят каза: "Вие търсите чудеса. Та чудесата са около вас. Няма по-голямо чудо от това на светлината.
към текста >>

37. 2_42 Общение на човешките души

Така мина един час.
" Аз извадих една банкнота и му я подадох. "Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката." Встрани димеше едно кюмбе. Аз седнах до него. След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него. Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра. Така мина един час. Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода. Кръчмарят ме изгледа застрашително и рече: "Я продавам само греяно вино и греяна ракия! Я не продавам греяна вода! Но ти приех парите, за да ти изпитам акъла колко струваш. Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело село и утре никой нема да ми влезне у кръчмата!
към текста >>

Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат.
Той не бързаше заникъде. Накрая, като изпих няколко чаши чай, попита: "Е какво видя нашият турист този ден? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш. Но има и нещо друго, което не си видял. Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат. Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят.
към текста >>

Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия.
Накрая, като изпих няколко чаши чай, попита: "Е какво видя нашият турист този ден? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш. Но има и нещо друго, което не си видял. Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат. Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя. Но контактът на душите остава. За Невидимия свят това е най-важното - контактът на душите, защото контактът на душите на земята - това е храна за Невидимия свят. Тази храна за Невидимия свят е съставена от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки.
към текста >>

" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.
А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят. И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят." Аз стоя със зяпнала уста. Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя. Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата? " Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата. Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе. Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода. След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни! Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса. Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител.
към текста >>

38. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

После се връщаха в града и за тях това бе един чуден излет.
Архитектурен план за благоустройството на "Изгрева" В първите години, когато се устройваше "Изгревът", Учителят бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено. Закупиха и ги засадиха. Но "Изгревът" още не беше устроен и на този етап нямаше нито една постройка, а гола поляна, на която приятелите излизаха сутрин за изгрев слънце. После се връщаха в града и за тях това бе един чуден излет. Очертанията на града са били до Перловската река в онези години. Но какво било учудването, когато следващата неделя приятелите излизат горе и що да видят - плодните дръвчета, които са засадени предната неделя, сега ги няма. Минават, оглеждат и виждат само дупки - някой е откопал и откраднал дръвчетата. Съобщават веднага с възмущение на Учителя новината за сторената кражба. Той се усмихва: "Е, рекох, изкопали са ги и са ги занесли и закопали у тях.
към текста >>

Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас.
Те вече знаят, че ние знаем кой ги изважда и вече се срамуват. Затова ще засадим и останалите дупки." Засаждат се нови дръвчета. Селяните вече не ги пипат. Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план.
към текста >>

Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му.
Затова ще засадим и останалите дупки." Засаждат се нови дръвчета. Селяните вече не ги пипат. Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил.
към текста >>

Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?
към текста >>

А всеки един от вас ще го провери чрез живота си и ще разбере, че Истината за Школата е една.
Той си замина и закри Школата. Но остави Словото. Тези сили посегнаха и върху Словото и започнаха да го унищожават, да го горят - искаха да го заличат, да няма и помен от него. Но това Слово е живо и те ще разберат какво значи Словото на Бога, което е "Огън Всепояждащ". Ние го знаем, ние го опитахме чрез живота си и го изнасяме чрез нашите опитности. А всеки един от вас ще го провери чрез живота си и ще разбере, че Истината за Школата е една. Това е Истината за пребиваването на Великия Учител и на Бога между българите и славянството.
към текста >>

39. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена една голяма крушка от 500 вата, за да ни осветява нощем.
Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го". И прекараха електричеството на "Изгрева", и светна то в салона и в стаята на Учителя, и светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена една голяма крушка от 500 вата, за да ни осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Но бараките на приятелите никнеха като гъби. Там бяха вече окачени електрически крушки и бараките светнаха. По-рано се осветяваха с газени лампи и фенери. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони, и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях.
към текста >>

Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство".
Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени. И обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички.
към текста >>

"Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички.
Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени. И обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички. При един друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това.
към текста >>

При един друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение.
А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени. И обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички. При един друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението.
към текста >>

След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха.
Но ние нищо не успяхме да направим с нашия отпор. Онези бяха решили да влезнат, където и да е, но само да има къде да се събират. А това беше бунт срещу Словото на Учителя и срещу Школата на Учителя. Цяла нощ се молих на Учителя за разрешение на този въпрос. Накрая чух думите Му: "Ние ще ги откачим от братския електромер и всеки сам да се осветява с каквото и както иска." Нищо не разбрах. След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха. Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя. Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове. Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад.
към текста >>

Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса.
Цяла нощ се молих на Учителя за разрешение на този въпрос. Накрая чух думите Му: "Ние ще ги откачим от братския електромер и всеки сам да се осветява с каквото и както иска." Нищо не разбрах. След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха. Веднага си спомних за думите на Учителя през тази нощ и веднага са прехвърлих няколко десетилетия назад, когато изгревяни направиха бунт срещу Учителя. Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове. Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост". Ами сега?
към текста >>

Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало".
Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото. Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя. Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: "Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш? " После му давам да провери по същия начин. Проверява, получава се същото.
към текста >>

40. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час.
А онези, които са дошли на събора предния ден, са вече на "Изгрева". Какво става на "Изгрева"? Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж.
към текста >>

Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон.
Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът. От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници. Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.
към текста >>

А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него.
Значи - Учителят иде. И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него".
към текста >>

Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен.
И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него". ("Свещеният огън", стр.
към текста >>

И че Бог във всичките векове е един и същ.
("Свещеният огън", стр. 146) Ето, по този начин, всички неизяснени неща си отиват на мястото. И днес ние можем да възстановим цялата верига от случки и събития. На този събор Учителят много точно и ясно казва, че Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Че проявеният Христос - това е Бог. И че Бог във всичките векове е един и същ. Той е Въздесъщ. На този събор братята и сестрите видяха как се проявява Христос като Бог, че Бог управлява света и че "Изгревът" е Дом Господен. През време на управлението на Андрей Ляпчев до 1932 година всички събори са в София на "Изгрева". Словото на Учителя през време на тези събори е отпечатано в съответни томчета. Те са обект на проучване от следващите поколения.
към текста >>

41. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона.
По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо.
към текста >>

След построяването на салона, става един от най-големите събори в София.
Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш. След построяването на салона, става един от най-големите събори в София. Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година. В този период са изнесени девет беседи, които се отпечатват в томчето "Пътят на ученика". В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август. Участниците в екскурзията са 450-500 души.
към текста >>

42. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя.
Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени". Това решение на Учителя бе предадено и нещата се успокоиха малко. Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов. И тогава - който пръв пристигне в салона, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден. Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната.
към текста >>

На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията".
Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя пред Учителя. Но Той не им го даде! Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София. На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията". Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква. Седи един, два, три часа, но никой не идва. Защо никой не идва - никой не знае. Дали не са чули, дали не са Го разбрали? Не се знае.
към текста >>

Седи един, два, три часа, но никой не идва.
А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя пред Учителя. Но Той не им го даде! Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София. На един от първите събори в София Учителят казал: "Довечера ще приема ръководителите от провинцията". Отива Учителят в стаята Си, облича се официално и зачаква. Седи един, два, три часа, но никой не идва. Защо никой не идва - никой не знае. Дали не са чули, дали не са Го разбрали? Не се знае. Имало е някаква причина. Но каква е - до днес никой не знае.
към текста >>

Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя".
Аз бях много близък със Савка. Савка бе тази, която за първи път ме заведе при Учителя и ме представи. По-късно, мен ме свързваше с нея истинско приятелство, основано на чистота и на Високия Идеал. Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета. Аз бях млад тогава, а Савка имаше към четиридесет години. Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев". Слънцето е ясно, температурата на въздуха - нормална; тихо, топло, слънце. Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно. Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука".
към текста >>

Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил.
Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета. Аз бях млад тогава, а Савка имаше към четиридесет години. Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев". Слънцето е ясно, температурата на въздуха - нормална; тихо, топло, слънце. Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно. Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука". Ето го планът дословно: 1. "Свещени думи на Учителя към ученика", излязла от печат през 1938 година. Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя.
към текста >>

Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука".
Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев". Слънцето е ясно, температурата на въздуха - нормална; тихо, топло, слънце. Така Савка отбелязваше всеки един разговор с Учителя при какви условия се е водил. Написано е, че това е план от Беинса Дуно. Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука". Ето го планът дословно: 1. "Свещени думи на Учителя към ученика", излязла от печат през 1938 година. Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя. 500 2. "Свещени думи на Учителя към ученика", броят на стиховете е: 700 3.
към текста >>

Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство.
Така че се търси човек от нейната верига, който да довърши нейната работа. Досега всички опити се оказаха несполучливи. Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги. Изминаха тридесет години оттогава. А можеха да се подготвят и да излязат напечатани, дори и на пишеща машина. Онзи, който пое отговорността за тази работа, трябва да си я завърши, както подобава на един ученик, защото това бяха Свещените думи на Учителя за ученика от Бялото Братство. Сега ще се върнем на онази, запазена досега тайна. Защо, след като Учителят е поръчал на дошлите в София ръководители да се съберат в строго уречен час, те не са дошли? Той е бил приготвил специално за тях Слово, което не е могъл да изкаже. Учителят е чакал, но те не са дошли.Според указание на Учителя, в 22 часа идва Савка и Учителят започва да диктува "Свещените думи". На следващия ден Савка лично проверява каква е причината и защо не са дошли ръководителите в уречения от Учителя час.
към текста >>

Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик.
Умували как да стане, какъв да бъде изборът, колко души да участвуват, по колко години да трае върховното ръководство и още въпроси от този род. И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него. След като минават два-три часа и след като Савка минава при Учителя, Той, огорчен от поведението на ръководителите, започва да диктува на ученика Савка "Свещени думи на Учителя". Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат". Това са Свещени думи на Учителя към ученика. Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик. Ученикът на Бялото Братство има три степени на посвещение. Първото му име е Ил-Рах. То означава "принадлежи на Бога". Второто му име е Амриха, означава "душата на сърцето, света на Любовта, свидетелство на душата". Третото му име е Аверуни и означава "верният ученик".
към текста >>

Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си.
Тогава ще преминете през първото си посвещение и ще получите името Аверуни. А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност. Тази малка история ви я разказах, за да знаете за кого бяха предназначени Свещените думи на Учителя и кои бяха тези, които се отвърнаха и не ги приеха. Това бяха ръководителите на братствата. Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата. Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си. Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга.
към текста >>

Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя.
Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева". Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година.
към текста >>

Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане.
Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа.
към текста >>

43. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя.
"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя. Но скоро, този съвет от само себе си се разтури. На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат. Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа.
към текста >>

На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат.
"Незнайният войн на Бялото Братство" Аз заварих на "Изгрева" възрастните приятели, които навремето бяха основали Просветен съвет с единствена цел да се отпечатва и издава Словото на Учителя. Но скоро, този съвет от само себе си се разтури. На поста остана единствено Паша Теодорова, която заедно с трите стенографки стенографираше, след това дешифрираха и накрая подготвяха беседите за печат. Паша редактираше окончателния вариант и го представяше на някоя печатница за печат. Оттам се получаваха шпалтите, на които се правеше коректура. Това беше много тежка, мъчителна работа. Нямахме подготвени хора. Обемът за печат бе голям.
към текста >>

При един разговор с Учителя Той бе запитан: "Учителю, какво да предложим на онези българи, които се интересуват от Учението?
Тези беседи са записани от Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание. Той лично дешифрира целия материал и го подготвя за печат. Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително. Това Слово е автентично и неподправено, защото е работил професионалист-стенограф. Той е имал опит и знание и не е посягал върху Словото на Учителя. При един разговор с Учителя Той бе запитан: "Учителю, какво да предложим на онези българи, които се интересуват от Учението? " Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия. Вкратце там е дадено цялото Учение". Чрез тези серии от беседите аз лично влизам директно в Словото на Учителя. В тях е запазен Духът на Словото на Учителя. 4. След това като стенографи идват Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева.
към текста >>

А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си.
Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета. Показа и онези отделни книжки, както и онези томчета, свободно редактирани от Паша. Получи се голям смут. Паша беше объркана, защото не можеше да каже нищо пред фактите. Тя за всички бе голям авторитет, но пред фактите всички се смутиха. А брат Неделчо Попов беше също голям авторитет, защото той беше единственият брат от нашето поколение, когото Учителят допускаше до Себе Си. Освен това, организацията на отпечатването на петдесет тома беседи от 1945 до 1950 година изцяло бе извършена от него. Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име.
към текста >>

На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат.
Той намираше и доставяше хартия в онези години, когато всичко бе под възбрана. Той бе истински бял брат и целият светеше от вътрешна чистота. Ние го наричахме Белия гълъб или накратко Гълъба. Той заслужаваше това име. Тогава Борис Николов, като председател на Братския съвет, поиска да разреши по свой начин тази задача. На всеки един от членовете на Просветния съвет и на още няколко братя от провинцията той раздаде по едно оригинално копие, за да го подготви за печат. Те работиха около шест месеца. След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат. Събра се комисия и прегледа всичко. Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък. Можеше спокойно, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал.
към текста >>

Тогава стана един брат от провинцията, на когото забравихме името, поднесе оригинала и каза: Братя, ето Го Словото Божие.
Те работиха около шест месеца. След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат. Събра се комисия и прегледа всичко. Оказа се, че всеки от тях при редакцията беше оставил свой почерк и отпечатък. Можеше спокойно, като се прочете редакцията, да се разбере кой е редактирал. Тогава стана един брат от провинцията, на когото забравихме името, поднесе оригинала и каза: Братя, ето Го Словото Божие. Човешките ръце не могат да се докоснат до Словото Божие. Само човешките очи могат да го докосват и четат и човешките души да пият от живата вода на Словото. Затова, братя, за мен е кощунство и богохулство да посягаме върху Словото на Бога. Аз не мога. Ако вие можете - правете го.
към текста >>

44. 2_50 Учителят

Той казваше, че те идват от един възвишен свят.
Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето. "Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна.
към текста >>

- Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора.
Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето.
към текста >>

Няма да остане нито един, който да я не чуе.
Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание.
към текста >>

45. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две.
"Чужди по дух хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите. Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София. За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее.
към текста >>

Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент.
За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит. Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София.
към текста >>

Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града.
И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях.
към текста >>

Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"?
А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи. Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов.
към текста >>

46. 3_02 Чужди по дух хора

"Чужди по дух хора" Имаше в София един музикант - казваше се Говедаров.
"Чужди по дух хора" Имаше в София един музикант - казваше се Говедаров. Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика. Бяхме се запознали и бяхме добри познати. Това го подчертавам, защото е необходимо за финала на моя разказ с горното заглавие. По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти.
към текста >>

в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти.
"Чужди по дух хора" Имаше в София един музикант - казваше се Говедаров. Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика. Бяхме се запознали и бяхме добри познати. Това го подчертавам, защото е необходимо за финала на моя разказ с горното заглавие. По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти. Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света. Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше! Та за града ние бяхме едно музикално явление, трудно за обяснение. От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете Библия, то той е духовен и ни е брат. А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш.
към текста >>

Един заведе Говедаров пред органа, друг му поднесе стол, трети му сложи нотите и с голямо уважение той бе настанен на моето място.
Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа. Отначало аз се стъписах, как така ще свири, та той не е нито от Младежкия, нито от общия окултен клас, нито пък е идвал някога на беседа при Учителя. И аз отстъпих, защото групата бе много внушителна, застъпи се за него и аз какво да правя - отстъпих мястото си. Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас. Такова схващане имаше тогава, такова има и сега, такова ще има и след нас. Един заведе Говедаров пред органа, друг му поднесе стол, трети му сложи нотите и с голямо уважение той бе настанен на моето място. Защо моето ли? Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи. Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста. Той беше школуван музикант и добър изпълнител.
към текста >>

" Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен.
Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител. Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона! " Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено! Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило. А за това, че чрез тях бяха нахълтали други сили, които бяха запалили огъня на омразата в очите им и бяха тръгнали да разрушават, че бяха станали играчка в ръцете на други сили и че аз, по нареждане на Учителя, се изправих с голи гърди и ръце да възпра това нахлуване, те не можеха и да предположат.
към текста >>

47. 3_03 Откраднатите хармонизации

Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока.
Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше. После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото. Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист.
към текста >>

После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото.
А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше. После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото. Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист. Някой бе влезнал в мен и беше ме окрал, беше задигнал всичко. Помнех много неща и събития, хора и случки, и подробности - значи паметта ми бе запазена. Но музикалната памет за хармонизациите я нямаше - беше изчезнала.
към текста >>

И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря!
Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели. Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия. Такива случаи имаше много, бях свидетелка и беше трудно да се обясни всеки случай по отделно. И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост. Музиката на Учителя е една дълбока сфера от Битието на Бога.
към текста >>

48. 2_14 Великата симфония на теменужките

Имаше един брат Звездински.
Имаше едни, които проповядваха тук на "Изгрева", други - в града, трети обикаляха провинцията. Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им. И затова те нямаха никакъв успех! Имаше един брат Звездински. Говореше с един баритонов мощен глас. Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч. После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни. Беше много интересно да го наблюдаваш. Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше.
към текста >>

Говореше с един баритонов мощен глас.
Този народ ги оглеждаше, изслушваше ги и точно преценяваше нещата. А как ги преценяваше ли? По делата им. И затова те нямаха никакъв успех! Имаше един брат Звездински. Говореше с един баритонов мощен глас. Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч. После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни. Беше много интересно да го наблюдаваш. Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше. Колко хора е обърнал в Учението, не се знае.
към текста >>

Я има един, я няма.
Като говореше, гласът му се разнасяше като на оратор надалеч. После той се оглеждаше и се ослушваше, дали гласът му правилно се разнася чрез звуковите вълни. Беше много интересно да го наблюдаваш. Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше. Колко хора е обърнал в Учението, не се знае. Я има един, я няма. Но важното бе, че е проповядвал. Мен лично, с такава негова проповед, не би ме обърнал към Учението, нито към Бога. Но иначе беше интересна личност. В младите си години е бил с революционни идеи, с леви убеждения, отиващи ту към анархизма, ту към комунизма. Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението.
към текста >>

49. 3_04 Росни китки

"Росни китки" Имаше един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас.
"Росни китки" Имаше един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас. Беше добър музикант и имаше бъдеще. Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща.
към текста >>

Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни.
"Росни китки" Имаше един брат, казваше се Асен Вапурджиев и беше музикант, изпълнител на контрабас. Беше добър музикант и имаше бъдеще. Но откъде му хрумна това не зная, вероятно бе внушение от Черната ложа, но му се внуши да направи китка от народни песни и то от окултните песни на Учителя. Можете ли да си представите такова своеволие? Взимате от един автор произведенията му още приживе и, без да го питате, правите си някакви разработки от неговите песни, в които са залегнали български мотиви - правите от тях китка народни песни. Ако се случи такова нещо в света, авторът ще те даде под съд за плагиатство и за още много други неща. Та, този брат иначе бе добър музикант, но си позволи това своеволие. Тогава всички бяха пощурели, че са много знаещи и много можещи да боравят с окултната музика и да работят върху песните на Учителя и всеки протягаше ръце и бъркаше в съкровищницата на Учителя и правеше с тях каквото му хрумне. Така стана и с неговата "китка от народни песни". Учителят ме извика горе в стаята Си.
към текста >>

50. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Може да се каже, че нямаше известен музикант в София, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя.
Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение. А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"? Може да се каже, че нямаше известен музикант в София, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя. Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава. Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му.
към текста >>

Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
към текста >>

За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят.
Нито името му се чу, нито пък той се видя. Къде изчезна, къде се дяна? Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Жестоко, нали? Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Опитности и закони вървяха заедно- ръка за ръка.
към текста >>

Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно.
Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години. А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства. Така, по тези причини, Христина Морфова се побоя, уплаши се и не рачи. Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт за Школата на Учителя. Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе концерт тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство". Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно. Оказа се, че сме чули много добре. Но не разбирахме нищо: как така ученичка на Бялото Братство, когато не иска да стъпи на "Изгрева" и да дойде да зачете Учителя и Школата Му! Нали този Учител е тук, на земята, и се намира на "Изгрева". Ако тя, която не иска да стъпи при Учителя е ученичка, то ние какви сме тогава, когато сме денем и нощем на "Изгрева", при нозете на Учителя? Ние какви сме тогава?
към текста >>

По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия.
Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето.
към текста >>

Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа.
Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето. Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие. Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
към текста >>

51. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му.
С Учителя на концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева".
към текста >>

Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя.
Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града. Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя. Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт. Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов. Защо ли?
към текста >>

Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов.
Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години. В повечето случаи билетите се купуваха от приятелите и се връчваха на Учителя. Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт. Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов. Защо ли? Такъв бе изборът на Учителя. Неделчо беше много слънчев човек, раздаващ се на всекиго, безукорно честен и предан на Учителя и Делото Му. Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг. Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат.
към текста >>

Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат.
Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов. Защо ли? Такъв бе изборът на Учителя. Неделчо беше много слънчев човек, раздаващ се на всекиго, безукорно честен и предан на Учителя и Делото Му. Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг. Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат. Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка. В това време минава покрай Него Неделчо. Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на концерт? " Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя.
към текста >>

А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни.
Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се. То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата. Целият салон се разтърсва от общ смях. Случката бе от вчера и развълнува всички ни. Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера. А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни. Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът. Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си. Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си. А такива изказвания бях чувала много.
към текста >>

Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин.
То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата. Целият салон се разтърсва от общ смях. Случката бе от вчера и развълнува всички ни. Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера. А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни. Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът. Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си. Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си. А такива изказвания бях чувала много. Двадесет години след като си замина Учителят, отново чух да се говорят такива неща от хора, които бяха от друго, по-младо поколение, не бяха виждали Учителя, но бяха чели Словото Му.
към текста >>

Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността!
Те отново мълчат. Оглеждат се вече уплашено, защото са хванати в невежество и незнание. Набързо се сбогуваха и си тръгнаха, и повече не се мярнаха. По време на Школата (1922 - 1944 г.) имаше случаи, когато ние в салона се чувствувахме не като личности, не като братя и сестри, а като човешки души. Това бе едно състояние, в което човешката душа се схващаше като състояние на безпределност и вечност, в което понятията за време и пространство изчезваха, за нас Словото на Учителя бе онова Божествено Съзнание, което се втичаше у нас и ние бяхме съпричастни Нему. Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността! Затова Новото Учение, Учението на Учителя, е само за човека с пробудено съзнание! Затова музиката на Учителя е за пробудените човешки души. Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога. Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен. Затова Божественото не чака.
към текста >>

За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука.
Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога. Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен. Затова Божественото не чака. Готов ли си - ще се възползуваш от него. Не си ли готов, то идва и заминава, а ти оставаш за следващата епоха. За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука. За мен е също голяма привилегия да ви разкажа този случай и да ви дам метода, чрез който можете да се доберете до Словото на Учителя.
към текста >>

52. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на концерт в града.
"На концерт с Учителя. Сламената шапка." Имаше един много забавен случай, когато приятелите бяха поканили Учителя на концерт в града. Този случай го разказваше Димитър Кочев със сълзи на очи. Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка.
към текста >>

Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата.
През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил концертът, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание. Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог.
към текста >>

Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог.
Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание. Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог. Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
към текста >>

53. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

"На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен.
"На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето" Имаше един брат, нисък на ръст, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен. Движеше се между нас, но някак със своя недъг се чувствуваше изолиран и нещастен. Братята го приемаха на равна нога с тях, стараеха се да не правят разлика между него и околните, но това, като че ли бе повече от старание и то се усещаше. Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка.
към текста >>

Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот.
Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка. Този народ я бе извел от големите си патила и тя бе вярна и в този случай. Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но благодаря на Бога, че съм в Школата на Учителя". Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот. След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт". Братът се оглежда и не вярва на ушите си. Сестрата повтаря отново дума по дума. Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш?
към текста >>

Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен концерт.
Цялата група ги изпраща, Руси и Учителят се настаняват във файтона и конете потеглят в тръс. Вечерта всички ги чакат. Файтонът ги докарва. Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен концерт! " Всички ахват и отрупват Руси с въпроси. Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен концерт. Това продължи няколко месеца: всички искаха да узнаят в какво се заключава да присъствуваш с Учителя на един Божествен концерт. А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него". Замълчи и чака ефект, но няма такъв. "Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта. А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му.
към текста >>

Това продължи няколко месеца: всички искаха да узнаят в какво се заключава да присъствуваш с Учителя на един Божествен концерт.
Вечерта всички ги чакат. Файтонът ги докарва. Учителят слиза и казва: "Руси и Аз присъствувахме на Божествен концерт! " Всички ахват и отрупват Руси с въпроси. Цялото Братство се изрежда един по един, за да го разпитва, защото всеки искаше сам да чуе и сам да разбере от него какво означава този Божествен концерт. Това продължи няколко месеца: всички искаха да узнаят в какво се заключава да присъствуваш с Учителя на един Божествен концерт. А той така обикновено казваше, че беше трудно да се възприеме от нас: "Руси беше седнал там на стол, а Учителят беше седнал също на стол, но до него". Замълчи и чака ефект, но няма такъв. "Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта. А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше".
към текста >>

Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете.
А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше". Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно! " Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него. Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя.
към текста >>

Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора.
Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо? " И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум. После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него.
към текста >>

" "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин!
"Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо? " И той вдига дясната ръка над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум. После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него. Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт". Онзи приятел подскочи, не очакваше това от мен и ме запита: "Ама вие тук всички ли сте такива пернати в главите, че с вас не може изобщо да се разговаря? " "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин! " И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен. Този приятел бе от слушателите и любознателните - щеше да получи само това, което го интересува в момента. Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност. А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител.
към текста >>

Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт.
Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт. Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт. И трябва да оценим по достойнство всичко това! Амин!
към текста >>

54. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Имаше един брат - Игнат Котаров - в тези години на "Изгрева".
Само че тук беше Школа и трябваше да се учи и да се прилага заученото. В първите години, на всички, които постъпиха на "Изгрева", Учителят препоръчваше да започнат да се учат да свирят на някакъв инструмент. Всички си купиха цигулки и започнаха да вземат уроци - едни по-сполучливо, така че след време мнозина свиреха добре и от тях се излъчиха музиканти, които образуваха братския оркестър, а други нямаха талант и се прехвърлиха да свирят на китари. Трети свиреха на виолончело, а ние, които бяхме минали през Консерваторията, свирехме на пиано. Всички без изключение, повече или по-малко знаеха да пеят, бяха научили братските песни и дори накрая направиха братски хор. Имаше един брат - Игнат Котаров - в тези години на "Изгрева". Беше висок, грамаден, як, буен и луда глава. С него не можеше да се излезе на глава. Като си наумеше нещо - правеше го и не се съобразяваше с никого. Имаше моменти, когато възразяваше на Учителя пред всички. Упорствуваше в него буйната му природа.
към текста >>

Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака.
Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен. Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне.
към текста >>

Той се спря, па седна на един камък и се замисли.
Излиза Игнат, държи в едната си ръка цигулката, а с другата ръка ми прави знак да се махам оттук, че му преча. Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи: "Ти луда ли си? " Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят. "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Той се спря, па седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака. Онези две сестри дойдоха при мен и разбраха каква била работата. Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат". Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и- ху-ху". Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката.
към текста >>

Веднъж Игнат карал автомобил и един друг така го блъснал, че му ожулил колата.
Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат". Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и- ху-ху". Той не издържа, махна с ръка, прибра се и се затвори в бараката. Ние също се прибрахме. Повече Игнат не посмя да свири вечер. Веднъж Игнат карал автомобил и един друг така го блъснал, че му ожулил колата. Виновният скочил и започнал да го хока. Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "Благодари на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома". Онзи го изглежда, уплашва се и си заминава. Игнат беше с комунистически идеи. Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с удоволствие.
към текста >>

55. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

"Симеон Симеонов и благодарността ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен.
"Симеон Симеонов и благодарността ни към него" Това беше един брат, който беше много амбициозен. Той вземаше участие още от самото начало на Школата и неотклонно беше до Учителя със своята цигулка. Музикантите, които свиреха на Паневритмията, негласно се бяха разбрали помежду си и му бяха дали първенството, което се заключаваше в това да обявява програмата, да обявява песните, които се свиреха или трябваше да се пеят. Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото.
към текста >>

Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме.
Стана скандал. И то - преди беседа на Учителя. Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново. Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира.
към текста >>

По-късно имах един сън.
Е, само малко музика". Това бе една характеристика на Учителя, това бе едно потвърдено лично мое мнение за Симеонов - сама го чух от Учителя. Помислих си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в мислите ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това. Но минаха години и това изказване се допълни и потвърди с дейността на Симеонов през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Защото той тръгна с Антов, Коста Стефанов и с всички ония, които имаха за цел да ликвидират Братството, както и сториха. По-късно имах един сън. Сънувам как Симеон дирижира Братството. Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша? " По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството.
към текста >>

Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък".
Така не се събираха никъде, всеки си четеше сам както може и колкото може. По-късно се разруши салонът на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации. Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка. Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност. По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник.
към текста >>

След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка.
По-късно се разруши салонът на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации. Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка. Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност. По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му.
към текста >>

Е, питам: "Може ли Бог да постави като Свой заместник един человек, независимо кой е в случая?
По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му. Това Слово бе Божие и Бог бе слязъл на земята, между человеците, да им чете Словото. Е, питам: "Може ли Бог да постави като Свой заместник един человек, независимо кой е в случая? " Това е невъзможно: и сега, и в бъдеще. И така, Симеон си издържа докрай изпита. Задачата той разреши така, както можеше. Е, питам ви, може ли Учителят да има свой заместник? Може ли идването на Всемировия Учител на земята и Словото, което Той свали, да има нещо общо с такива методи на действие?
към текста >>

56. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Веднъж, един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое.
Понякога се развиваха толкова неща само за секунда или минута, че този, който трябваше да седне до Учителя, изведнъж се оказваше отклоняван или го заприказваха - така го отдалечаваха невидими сили от въпросното място и друг сядаше до Него. Сядаше този, който трябваше да седне. А това го знаеше само Учителят. Та всяка една преживелица около тези две места до Учителя беше свързана със съперничество и големи преживявания. Онази сестра, която смяташе, че има привилегията да седи до Учителя, бе Балтова. Веднъж, един млад брат седна до Учителя на онова място, което тя смяташе за свое. Тя беше закъсняла с една-две минути и Учителят беше вече седнал на мястото Си. Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане и да отстъпи стола, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът не склони и се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия".
към текста >>

Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка.
Балтова дойде и направи забележка на младия брат да стане и да отстъпи стола, понеже това било нейното място до Учителя. Обаче братът не склони и се опъна. Тя вдигна скандал: "Искам истината от Учителя за това място, което е мое по привилегия и по благодат! " Учителят я погледна съвсем сериозно и каза: "Предлагам да се напишат номерца на всички столове, да се хвърли жребий и да видим тогава кой как ще бъде нареден по волята на жребия". Това явно се хареса на всички, защото ония от крайните места се надяваха по волята на жребия да се доберат до Учителя или срещу Него. Бяха написани по двойки номера, като единият номер бе оставен пред всеки стол, а другият в една шапка. Разбъркаха номерата, всеки пристъпи и тегли своя жребий. Приятелите започнаха да си заемат местата. Какво се оказа? Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване в редиците. Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова.
към текста >>

Това бе един интересен случай за "волята на жребия".
През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена. Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата. А ние много се дразнехме. Аз бях много млада и също обичах да седя до Учителя. Че кой не би желал да седне до Него!
към текста >>

Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа".
Сега ние можем да си тръгнем." Те станаха, тръгнаха, вървяха и си приказваха нещо. Никой не им пречеше на разговора. Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната. Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение". Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето.
към текста >>

57. 3_12 Христо Дързев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Брат Христо Дързев си замина, понеже се случи един срив в него.
И тя се прие да се пее от всички. Има и други негови разработки на песни от Учителя. Те трябва да се съберат и да се издадат. Според мен Христо Дързев, със своите разработки на песните от Учителя, достигна до върха на своето творчество. Неговите разработки ни въвеждат в духа на песните на Учителя и в Школата. Брат Христо Дързев си замина, понеже се случи един срив в него. Нещо се разкъса във вътрешната му нагласа, не можа да издържи, пропука се в него нещо и жизнената му енергия излетя, а след това се разболя и си замина. Най-голяма почит ще бъде към него, ако се съберат и издадат разработките му. Един от вас трябва да стори това. Това ще бъде дело за Школата на Учителя. И той ще довърши една работа, започната от предишното поколение, което не можа да я довърши.
към текста >>

Един от вас трябва да стори това.
Според мен Христо Дързев, със своите разработки на песните от Учителя, достигна до върха на своето творчество. Неговите разработки ни въвеждат в духа на песните на Учителя и в Школата. Брат Христо Дързев си замина, понеже се случи един срив в него. Нещо се разкъса във вътрешната му нагласа, не можа да издържи, пропука се в него нещо и жизнената му енергия излетя, а след това се разболя и си замина. Най-голяма почит ще бъде към него, ако се съберат и издадат разработките му. Един от вас трябва да стори това. Това ще бъде дело за Школата на Учителя. И той ще довърши една работа, започната от предишното поколение, което не можа да я довърши. Това е важното!
към текста >>

58. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички.
А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението. Но това е един израз, една дума, която се употребява навсякъде и от всички. Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата.
към текста >>

59. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред.
Така Учителят бе разрешил въпроса с Асенчо и със сестрите. Аз работех с него по музикални въпроси. Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят. Но с мене той се държеше на разстояние. Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя.
към текста >>

Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка.
Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят. Но с мене той се държеше на разстояние. Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя. Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка.
към текста >>

Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката.
Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята".
към текста >>

Минава един час.
Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто.
към текста >>

60. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни.
Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му Тази вечер се събрахме, за да почетем светлата памет на нашия обичан брат Георги. Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги. Кръстът на брат Борис го изпълни със скръб. От този момент той беше в непрекъсната молитва за него.
към текста >>

Има хора, които при един случай са изпълнили Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен.
Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи- на Бога. Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който характеризира земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия. Има хора, които при един случай са изпълнили Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен. В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия. А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа.
към текста >>

Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа.
Има хора, които при един случай са изпълнили Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен. В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия. А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година.
към текста >>

До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат.
" И се отказва от службата. В онези години тази жертва се оценяваше много високо и струваше много скъпо на брат Георги. Този пример струва скъпо на всички ни за подражание. С брат Георги аз самата много малко съм общувала. Айтоския край аз посетих много късно, защото моето място в Школата бе да бъда на "Изгрева" и близо до Учителя. До този момент брат Георги за мен беше само един добър брат. Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво.
към текста >>

Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.
Март, 1962 год. София Това слово е прочетено в Айтос по случай една година от заминаването на Георги Куртев. Девет месеца след това слово, на 1 януари 1963 година, двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов бяха освободени от Софийския затвор. Те бяха престояли там четири години, а бяха осъдени на 14 години затвор. Вярата победи, смъкна веригите на Петра и го извади от затвора на Римската империя. Христовият Дух в онези времена и в тази епоха действуваше по един и същи начин - по закона на вярата - и раздаде всекиму според неговата вяра. Амин.
към текста >>

61. 3_16 Георги Куртев

Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха.
Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и "Изгревът". Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето. Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака.
към текста >>

Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години.
Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните? " Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото!
към текста >>

Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя.
Остави ме сама. Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя.
към текста >>

Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа!
Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това. А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен. Опитностите на този ученик са резултата от вяра и Дух към Делото и Словото на Учителя. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа! Това е основният закон на Школата. Защото ние сме верига от души. Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидимата Школа на Бялото Братство. Бог царува на Небето, Бог царува в живота. Да бъде Името Му благословено!
към текста >>

62. 3_17 Истинското подвизаване

Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев.
То беше специфично за него, съобразно неговия път и неговите възможности. Друг не можеше да заеме неговото място. Това място бе определено от Учителя. Ако някой се опиташе да заеме друго място, за което не бе подходящ, тогава върху този брат се изсипваха купища неразбории и накрая неговият опит ставаше опитност на цялата Школа със своите изводи, защото тя се подчиняваше на строго определен закон. Аз също си имах своето място и постът, който заемах, ми даваше възможност да наблюдавам много приятели и техните срещи с Учителя и да присъствувам на много събития с много действуващи лица от "Изгрева". Така, веднъж бе дошъл един брат Васил от Айтос, да се оплаква на Учителя от брат Георги Куртев. Този брат Васил бил назначен за пазач на градината и на сградата в Айтос, като за това получавал заплата, която се изплащала от доброволните вноски на Братството в Айтос. А това е някъде от 1922 до 1927 година. През цялото това време този брат не хванал нито веднъж мотиката да прекопае някое дърво или да посади нещо в градината. Казвал: "Я не съм дошъл тука да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам с песни и молитви в Господа! " И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография.
към текста >>

Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос".
Решава да помоли Учителя да го върне отново в Айтос, за да може отново там да се подвизава по същия начин, защото тук, на "Изгрева", нямало за него място за подвизаване. Местата за подвизаване били заети от други като него, които не си ги отстъпвали и той влязъл в конфликт с тях и дори опитал и юмруците им. Нали разбрахте, че всеки си имаше място на "Изгрева" и никой не го отстъпваше доброволно, нито пък със сила. Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята".
към текста >>

Това е един от примерите, когато Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев.
Вижда и как е разрешил Учителят задачата с брат Васил. Ако брат Васил бе започнал да се моли с "Отче Наш" и с мотиката, брат Куртев би го приел отново и би му дал условие да се подвизава в градината с метода на Учителя - с молитва и мотика. Но той отказа. Такива случаи имахме много по наше време. Ще ги има и по ваше време. Това е един от примерите, когато Словото на Учителя може да стане плът и кръв, и живот за душите, които са готови, а такава готова душа бе брат Георги Куртев.
към текста >>

63. 3_18 Изпитът

Той беше живият и истинският образец на един ученик на Учителя.
"Изпитът" През времето на Школата, 1922-1944 година, братският живот в провинцията се разрасна и поникнаха много кръжоци в градовете. Имаше братя, които бяха добри орачи на Божията Нива и знаеха кога и къде да посяват Божието семе на Учителя в душите на българите. Най-голямо и идейно бе Братството в Айтос. Това се дължеше на брат Георги Куртев. Той беше живият и истинският образец на един ученик на Учителя. В това аз се убедих впоследствие, защото за времето, за което се отнася моят разказ, аз бях изключително на "Изгрева", около Учителя. Присъствувам при един случай. Една сестра беше се завърнала от една братска среща в Айтос и разказваше, как са се стекли стотици братя и сестри от околните села. Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са?
към текста >>

Присъствувам при един случай.
Имаше братя, които бяха добри орачи на Божията Нива и знаеха кога и къде да посяват Божието семе на Учителя в душите на българите. Най-голямо и идейно бе Братството в Айтос. Това се дължеше на брат Георги Куртев. Той беше живият и истинският образец на един ученик на Учителя. В това аз се убедих впоследствие, защото за времето, за което се отнася моят разказ, аз бях изключително на "Изгрева", около Учителя. Присъствувам при един случай. Една сестра беше се завърнала от една братска среща в Айтос и разказваше, как са се стекли стотици братя и сестри от околните села. Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са? " Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от небето и едва можа да каже: "Ами как така, Учителю? " Учителят спокойно отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са?
към текста >>

64. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

Години наред записвах такива случаи: онези състояния, през които всеки един от нас минаваше ежедневно - през материалистичното съзнание, през религиозното съзнание - в стремеж да се добере до духовното съзнание.
Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в Духовното Съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Този случай ме накара впоследствие да обърна по-голямо внимание на въпроса за религиозното и духовното съзнание у човека. Години наред записвах такива случаи: онези състояния, през които всеки един от нас минаваше ежедневно - през материалистичното съзнание, през религиозното съзнание - в стремеж да се добере до духовното съзнание. Пътят на ученика преминава през духовното съзнание и се добира до свръхсъзнанието, където се намира Школата за учениците на Бялото Братство. Защото Божественият Дух пребивава в святост и мир. А това е Светът на Истината, откъдето слиза Словото на Учителя Беинса Дуно - Всемировият Учител.
към текста >>

65. 3_20 Души в почивка

Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин.
И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били в сукмани и бели забрадки. Като че ли всички по команда били облечени по един и същи начин. А те, софиянци, били с градски дрехи - братята с връзки и костюми, а сестрите с бели рокли и бели шапки. Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев.
към текста >>

Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка.
Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят.
към текста >>

Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане?
И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса.
към текста >>

Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него.
Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят. Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка".
към текста >>

А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство.
Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето.
към текста >>

Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа".
И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя.
към текста >>

Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас.
Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата.
към текста >>

Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига.
А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата. Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви. Разположени бяха по строго определени градове в страната.
към текста >>

Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя.
Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души. Това става само при изпълнение Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига. Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата. Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви. Разположени бяха по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви те показваха мястото, където онези души от Невидимия свят трябваше да слязат на земята и да се преродят между българския народ.
към текста >>

66. 3_21На балет с брат Ради

Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет.
Тогава София беше средище на висшето общество. Там седяха господа и дами с официални тоалети. Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в салона на концерт. Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите. Оглежда се наляво и надясно и извиква чрез една сестра Ангел Вълков. Ангел работеше като градинар на "Изгрева" с брат Ради. Учителят му подава билетите и му казва: "Вие с брат Ради ще отидете тази вечер на балет". Речено-сторено.
към текста >>

А брат Ради е с един панталон с едни ей такива кръпки на колената, завързан с една кълчищна връв, която едвам държи панталона с големите кръпки и всеки момент този панталон може да се свлече и падне на земята.
Съобщава му: "Учителят каза, че тази вечер сме с тебе двамата на балет". А Ради пита: "Какво е това "балет"? " Ангел се чуди как да го обясни и накрая му показва билетите: "Ето това е "балет", нещо като тапия, като документ." Ради е несигурен в това, което му казва Ангел, но продумва: "Е, щом е казал Учителят, ще вървим, няма как." Оставят чувала с продуктите на сергията, да го пази продавачът, че щели да се върнат и да си го вземат обратно и тръгват двамата за града. А няма никакво време. Ще закъснеят и от време на време се затичват. А брат Ради е с един панталон с едни ей такива кръпки на колената, завързан с една кълчищна връв, която едвам държи панталона с големите кръпки и всеки момент този панталон може да се свлече и падне на земята. Ангел го гледа уплашено, но няма време, заминават на балет. Всички, които ги срещат по пътя, се обръщат и ги оглеждат. Ангел е с официален костюм, а Ради е в дрипи. Смешно е за останалите, а трагично е за Ангел. Но те вървят, бързат и накрая се добират до залата.
към текста >>

Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата.
Ангел е с официален костюм, а Ради е в дрипи. Смешно е за останалите, а трагично е за Ангел. Но те вървят, бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то - в средата, там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Нали сте ги виждали по старите снимки? Но служителката в салона упорствува. Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А бре на вас кой ви даде тези билети?
към текста >>

67. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото.
Тогава разбрахме какво е било значението на тези зурли и тъпани в народните борби. Чрез брат Ради дойде онзи ритъм и онова настроение от народните борби. Ние го усетихме като живо преживяване. Тогава разбрахме какво значи да бъдеш победител в такива борби и да бъдеш награден в такава борба с някой овен или с някое теле. Не очаквахме такава развръзка на нещата. Учителят добави: "Народните борби представляват една издънка днес от един ритуал на миналото. Този ритуал е предхождал военните стълкновения и войните, които са водили българите". Ние мълчахме и слушахме. Една сестра се доближи до брат Ради и го помоли да ни изсвири и покаже какви песни и хора са се играли навремето, когато той е бил млад, по народните борби. Той започна да свири с уста и да пее. Като съпровождаше всичко с определени стъпки в строг ритъм.
към текста >>

68. 3_23 Окултната музика на Учителя

Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.
"Окултната музика на Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат. Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.
към текста >>

Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята.
към текста >>

Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа.
Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си.
към текста >>

Един човек, който пее окултно, то е заразително.
Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си. В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие." "Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство.
към текста >>

Окултната музика е изразителка на един организиран свят.
Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство . "Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък. Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява.
към текста >>

Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение.
"Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък. Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот. Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи".
към текста >>

Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот.
Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот. Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи". Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново.
към текста >>

69. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир.
Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло. Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста. Времето и случаят могат да променят текста. Това е музика на временното съчетание и съзвучие на движението и формите на Светлината на земята. Еволюционната и инволюционната музика се обединяват във Вечната симфония, която иде от целия Всемир. Учителят казва: "Вечната симфония, която иде от целия Всемир, е славословие на Бога като Любов".
към текста >>

70. 3_25 Музиката на Светлината

Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя.
Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика. Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим.
към текста >>

Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше.
Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах.
към текста >>

Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми.
Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого. Когато го отстъпвах, това ставаше с Негово разрешение.
към текста >>

Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика. Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
към текста >>

71. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим.
"Музикална дреха и хармонизации" В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене. Така един път се разхождам с Борис Николов, като крачим заедно, но всеки крачи в своя си собствен свят и мълчим. Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен. Чак тогава я разбрах и тутакси текстът и мелодията от нотния лист станаха разбрани за мен. Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен. Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух. Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях.
към текста >>

Ето ви един велик пример за още по-велико непослушание на ученика към Учителя.
Всичко помнех, но от гоненията и тревогите забравих всичко. Всички разработки ми се изличиха от паметта. Бях разработила и "Битието". Бях я записала наполовина и бях я довършила, но не я записах изцяло. А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми. Ето ви един велик пример за още по-велико непослушание на ученика към Учителя. Ето докъде ме доведе непослушанието. Провал се казва това. Признавам, че това бе моя груба грешка. А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките.
към текста >>

Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него.
От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят! И аз дадох своя отговор. Преминах през годините, успях да оживея и да издържа. Но дали съм си издържала изпита?
към текста >>

Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят!
И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят! И аз дадох своя отговор. Преминах през годините, успях да оживея и да издържа. Но дали съм си издържала изпита? Не можах да го издържа! За това ми попречи поведението на едного, за когото се бях жертвувала петдесет години.
към текста >>

72. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Това бе един слънчев цикъл от двадесет и две години, един космически цикъл, който тогава за нас бе непонятен, а за в бъдеще, това е един материал за изучаване от онези, които желаят да се занимават със знанието на Учителя.
Музикални изяви и цената на непослушанието През 1922 година Учителят създаде Школата и тя продължи 22 години. Когато я отвори, Той каза: "Тази Школа се отваря за двадесет и две години". Аз бях свидетелка, че това се осъществи точно така и тя се затвори след заминаването на Учителя на 27 декември 1944 година. Това бе един слънчев цикъл от двадесет и две години, един космически цикъл, който тогава за нас бе непонятен, а за в бъдеще, това е един материал за изучаване от онези, които желаят да се занимават със знанието на Учителя. Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз. В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата.
към текста >>

Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене.
Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място.
към текста >>

Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст.
Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя.
към текста >>

Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя.
А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма! Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това. Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина. Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента.
към текста >>

Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш!
Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика. Друг начин няма. Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш! " Но аз се почувствувах малка за такова нещо и се усъмних. Тогава Учителят ми се скара строго и каза: "Няма да се съмняваш! " А Той знаеше и умееше да бъде много строг - и тогава нещата придобиваха съвсем друго значение и друг обрат. При един такъв случай ми каза: "Аз внимавам много какво казвам, защото около Мен стоят на стража като воини същества от висши йерархии, които управляват цели светове и вселени. Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон - за тях това е изпълнение Волята на Бога." Така че, когато ми се скара, аз разбрах, че нещата при мен ще имат съвсем друг обрат.
към текста >>

При един такъв случай ми каза: "Аз внимавам много какво казвам, защото около Мен стоят на стража като воини същества от висши йерархии, които управляват цели светове и вселени.
Друг начин няма. Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш! " Но аз се почувствувах малка за такова нещо и се усъмних. Тогава Учителят ми се скара строго и каза: "Няма да се съмняваш! " А Той знаеше и умееше да бъде много строг - и тогава нещата придобиваха съвсем друго значение и друг обрат. При един такъв случай ми каза: "Аз внимавам много какво казвам, защото около Мен стоят на стража като воини същества от висши йерархии, които управляват цели светове и вселени. Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон - за тях това е изпълнение Волята на Бога." Така че, когато ми се скара, аз разбрах, че нещата при мен ще имат съвсем друг обрат. Наистина, по-късно вдъхновението започна да ме посещава, което се изразяваше главно в успешна хармонизация на песните на Учителя. Жалко бе наистина, че аз не използувах тези моменти и не. ги записах, а с времето те изчезнаха от съзнанието ми. Аз бях толкова сигурна в тях и в себе си, защото ги знаех наизуст, свирех ги с отворени и затворени очи.
към текста >>

А това понякога е цел не за един живот, а за цялата вечност, в момента, когато човешката душа се е отделила от Бога и като лъч Божествен е дошла на земята, и се е въплътила в тяло от плът и кръв.
Това е разликата между мен и между вас. Но ако вие уловите този миг и уловите част от това време, когато Духът се е влял в тези песни и ако чрез тези ноти успеете да влезнете в Духа на песните на Учителя, то ще изживеете същото като мен, ще влезете в живото Слово и тогава ще бъдете ведно с Духа на песните. Това състояние, което ще изпитате, трябва да знаете, че се обозначава като съзвучие на човешките души, направили общение с Бога. Има два начина да направите общение с Великия Учител - или чрез Духа на песните Му, или чрез Духа на Словото Му. И двата начина водят до общение с Бога. А това понякога е цел не за един живот, а за цялата вечност, в момента, когато човешката душа се е отделила от Бога и като лъч Божествен е дошла на земята, и се е въплътила в тяло от плът и кръв. Ние бяхме человеци, слезли на земята, дошли в Школата на Учителя, за да изпълнят Волята на Бога. Едни успяха, други не успяха. Всеки се познава по плодовете на своя труд. А първият плод се принася пред нозете на Великия Учител с Любов. Това е отплатата на ученика.
към текста >>

73. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант.
Става нищо и половина. Защото нищото не е точка, то е нещо, което е непроявено. А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен. Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства. Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни. Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Който не е минал подготовката на Школата на Учителя, и голям музикант да е, мъчно може да разбере песните Му. Такива опитности сме имали много. Почти няма голям музикант по онова време в София, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини.
към текста >>

Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед.
А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен. Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства. Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни. Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Който не е минал подготовката на Школата на Учителя, и голям музикант да е, мъчно може да разбере песните Му. Такива опитности сме имали много. Почти няма голям музикант по онова време в София, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини. Контактите можеха да се изразят по наивен човешки начин, незабелязани за другите, но това бяха контакти. Всички без изключение получаваха от Учителя по нещо в своето музикално поприще и след това осъзнаваха явно Неговото присъствие и намеса.
към текста >>

Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение.
И това е достатъчно за него. А това не е малко. Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя. Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите. Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента.
към текста >>

Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик.
Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя. Но какво бе учудването на всички ни и какво бе разочарованието на всички хористи, когато от Учителя - от Неговите уста чуха неодобрението Му за хармонизацията. Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му.
към текста >>

Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг.
Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания.
към текста >>

Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения.
Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка. Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение. Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща. За да различиш нещо, трябва да имаш познания и знания. Знанието го придобивахме в Школата на Учителя. Там слушахме песните Му, там слушахме беседите, там вървяхме от клас в клас цели двадесет и две години.
към текста >>

Този миг е един и същ.
Това е цената на разнообразието и многообразието на човешките души, посветили се да служат на Словото на Учителя. Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала песента на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години. Това означава целенасочено и системно проучване на Словото на Учителя през различните години, когато Словото се е изливало чрез Него и когато песните са се втичали в Него и са давани чрез Него. Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него. Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис? Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец.
към текста >>

Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате.
Това означава целенасочено и системно проучване на Словото на Учителя през различните години, когато Словото се е изливало чрез Него и когато песните са се втичали в Него и са давани чрез Него. Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него. Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис? Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново.
към текста >>

Ще ви дам един пример.
Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него. Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен. Този миг е един и същ. Там се намира фокусът на слизането на Словото на Бога и обличането Му в песните на Учителя. Ето, това е един метод, който вие трябва да използувате. Ще ви дам един пример. Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис? Да приемем, че вие сте добър музикант и добър певец. Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента? Затова вие ще намерите книгата "Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от събора през 1922 година в Търново. Ще прочетете тази беседа, ще прочетете някои спомени и опитности на приятелите от този събор.
към текста >>

74. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна.
Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода. Някой беше завъртял крана над мен - изведнъж секна всичко и всичко замря в мен. Талантът ми се отне! По това време аз вече изнасях концерти на приеми в заможните семейства и висшето съсловие. Получавах похвали, за най-голяма радост на майка ми.
към текста >>

Когато се създаваше Паневритмията, един брат-музикант искаше да се вземат мелодии от света.
Там е написана думата "Аумен". Това е съчетание на две срички "Ау-" и "-мен", но понеже е написана на латиница, приятелите я четат като "аумен". Учителят каза за тази песен така: "Пише се "Ау-мен", но се чете "Оумен", т.е. едно междинно съчетание на гласни между "о" затворено и "у" затворено - така, че се получава "Оумен". Такова е произношението и на санскритски език. Когато се създаваше Паневритмията, един брат-музикант искаше да се вземат мелодии от света. А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят и постепенно предаваше упражнение след упражнение. Това не беше еднократен процес. А беше жив процес, в който ние присъствувахме, наблюдавахме и вземахме живо участие. Учителят ни покаже упражненията и после даде мелодията. Или свали най-напред мелодията, а после даде упражненията.
към текста >>

Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят.
Янушев гледа ту мен, ту Учителя и накрая каза: "Това нещо не го знаех". И си отиде. Та имаше сили в природата, непонятни нам. Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка песен се дава съобразно тяхното движение и посока. Тези сили са включени в общата хармония на живата природа. Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи и се стремяха да я изменят. Искаха още в самото начало на създаването й да я насочат в друга посока. Това се случи и по средата, и в края, когато се даваше Паневритмията. Това се случи и след като си замина Учителят - искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията. Защото, така или иначе, упражненията от Паневритмията се промениха поради нашето невежество и несъвършенство, поради което Учителят беше много недоволен. Та тези духове са проводници на същите сили, които искаха да разрушат Школата от самото начало.
към текста >>

Защото, когато човек един път стане проводник на тези духове и сили, които искаха да разрушат Паневритмията, то същият човек рано или късно ще стане проводник на същите сили, когато трябва да се разруши Школата.
Та тези духове са проводници на същите сили, които искаха да разрушат Школата от самото начало. Те влизат в строго определени личности, които им стават проводници и изпълнители. Защо разправям това ли? Защото искам да ви кажа, че дойде време, когато Ангел Янушев се отказа от Учителя и от Братството през време на съдебния процес срещу Братството през 1957-58 година. А защо се отказа ли? Защото, когато човек един път стане проводник на тези духове и сили, които искаха да разрушат Паневритмията, то същият човек рано или късно ще стане проводник на същите сили, когато трябва да се разруши Школата. И "Изгревът" се разруши по този механизъм отвътре - тези сили намериха проводници и те станаха служители на тези сили. Въпросът е ясен за вас и за мен. А комуто не е ясен - да си го провери сам.! Когато Учителят накрая даде "Слънчеви лъчи", то там имаше 12 лъча, като всеки лъч бе съставен от шест двойки. Какво означават тези цифри?
към текста >>

Има едно изменение в Паневритмията - един мотив в славянския марш, който бе изменен.
Останалите двойки, които са в повече тези 12 лъча, се нареждат в кръг, остават в кръга и там играят. Обикновено това не се прави. Правят се пет двойки, които са и в "Пентаграма". За това да се внимава! И да го знаете в бъдеще много добре! Има едно изменение в Паневритмията - един мотив в славянския марш, който бе изменен. Защо стана така и аз не мога да кажа! Любовта на Учителя, независимо към кого и как се проявяваше външно, е винаги нова, защото тя тече като голям извор. Имаше една песен от Учителя "Малкият планински извор", на страница 142 от новата песнарка. Затова тази песен не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници. Пее се леко, мелодично, тихо, както изворът и поточето тече.
към текста >>

Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка.
Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази песен. Та човек, като разбере това, ще види, че понякога и той извира отвътре грубо и нахално. Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят. Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен. Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това. Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка. Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки. В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си. В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя. Веднъж Учителят ме викна при себе си. Той стоеше изправен пред две цигулки и ги разглеждаше.
към текста >>

В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си.
Това състояние не е негово, а хората трябва да го търпят и понасят. Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен. Учителят не винаги одобряваше разработките на Неговите песни от приятелите, които се опитваха да правят това. Винаги се намираше и един свидетел, когато Учителят изказваше неодобрението Си за този приятел и за неговата разработка. Така веднъж Учителят, в присъствието на Мария Златева, след като чул една разработка на Кирил Икономов, се ядосал и се изказал отрицателно за неговите разработки. В такъв случай, всеки един приятел, който получи такава оценка от Учителя, има два пътя - или да отиде при Учителя и да пита къде му е грешката, или да унищожи разработките си. В противен случай, човек попада под ударите на строгите закони, които управляват окултните песни на Учителя. Веднъж Учителят ме викна при себе си. Той стоеше изправен пред две цигулки и ги разглеждаше. Започна да свири на едната, после на другата, а аз седях и слушах. После се обърна към мен и запита: "Коя ти звучи по- хубаво?
към текста >>

Това, което един Учител дава, то е за цялото човечество.
Защо ли? Защото забулена тайна падна върху тях! Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си. Имаше много примери за това. Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя песен чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия. Това, което един Учител дава, то е за цялото човечество. Разбира се, че все трябва да се даде чрез някого: затова се даваше или чрез Учителя, или Учителят работеше чрез някой цигулар или певец. Ето това спъна мнозина на "Изгрева" и по-точно онези, с които Учителят работеше и даваше своите песни. А най-типичен пример беше с Лиляна Табакова, която работи с Учителя и Учителят работи с нея. За да дойде накрая времето да заяви: "Имам още три песни от Учителя, но на никого не си ги давам. Те са ми като талисман от Учителя." Това тя го заяви пред мен, когато аз издавах моята песнарка и включих онези песни, които бяха дадени чрез нея.
към текста >>

Тези мелодии въвеждат човека в един чист, възходящ и хармоничен свят.
Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката. Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни. Той е довел тези мелодии до тяхната идеална първоначална чистота. Тези мелодии въвеждат човека в един чист, възходящ и хармоничен свят. Музиката на Учителя е изпълнена с радост, любов, свобода, с надежда и светлина. Музиката на Учителя е пълна с вяра във великия и разумен свят, с духовна сигурност и вътрешен мир, който произтича от тази вяра. Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа.
към текста >>

Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония.
За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

75. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си.
Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си. След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен". Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава.
към текста >>

Друг един път, Боян Боев, който се намираше при Учителя в Мърчаево, извиква мен и Борис Николов, понеже ние живеехме в София, в нашия малък дом на ул.
Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат". Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи. Това го знаехме. Това го знаеше и Beca Несторова и затова беше недопустимо човек да се поддава на своите лични настроения и лични намерения, когато изпълнява музиката на Учителя. Трябва искрен стремеж, за да се добереш до вътрешната връзка, по която е слязла тази музика, за да може да влезе в нея целия онзи ритъм на онзи свят, чийто изразител е мелодията. Друг един път, Боян Боев, който се намираше при Учителя в Мърчаево, извиква мен и Борис Николов, понеже ние живеехме в София, в нашия малък дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Ние отиваме веднага и Боян Боев ни връчва написана на едно листче от него и нотирана "Песен за двете сестри". Тази песен по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя. А Беса Несторова я беше научила така, че беше направила от нея шлагер от онзи тип шлагери, които се пееха в града. Защо я беше направила шлагер?
към текста >>

Това беше един труден въпрос за разрешаване.
След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението. Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре. Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети". Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица.
към текста >>

Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа.
Бихте ли казали, че тук има измислица? Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя. Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си. Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа. Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух. Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави тялото си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят. Сега, на Мястото на Учителя има елипса, Пентаграм и насаден от нас босилек, който благоухае.
към текста >>

76. 3_31 Истинската работа

Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя.
Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш".
към текста >>

Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега.
През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя. Така веднъж, като студентка в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит. По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш". Стреснах се, огледах се, бях сама с Него. Нямаше грешка. Това нещо го изрече Той, Учителят. Аз се смутих, станах и излязох.
към текста >>

И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали.
Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите.
към текста >>

Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.
Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там.
към текста >>

Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал.
Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога. Личността си има своето място в човешкия свят и тя да си работи там. Но когато човек реши да работи за Бога, той трябва да впрегне личността си да работи за Него.
към текста >>

Ето, това е един метод за духовна работа".
В молитвата на Господа "Отче наш" имаше много интересни, непознати неща за нас. Затова Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение". Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа.
към текста >>

По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа.
Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа. Молитвата е също работа. За да влезнеш в молитвено състояние на Духа се изисква много труд, много подготовка, специални условия и молитвено състояние у самия човек. Затова Учителят казва: "Винаги и при всички случаи се молете! " А това значи да се прави и да се държи постоянна връзка с Бога. Учителят ни е дал наряд кои молитви в какви дни на седмицата да ги произнасяме.
към текста >>

77. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Беше необходим човек да прислужва в това домакинство: да се пере, да се чисти, да се подготвят продукти за храна, да се готви, да се мете, да се подрежда - това бяха онези неща от обикновения бит на един дом.
Обикновено към семейство Гумнерови се обръщахме с "кака Гина" и "чичо Петко". Така ги наричахме ние тогава, защото бяхме млади и беше някак неудобно да им кажем "сестра" и "брат" - това обръщение не беше влязло и у нас самите. Тогава беше дошла и една друга сестра, Василка, от Айтоския край. Тя се зае да помага в този дом. Тук имаше непрекъснато движение на хора: едни идваха, други си отиваха, трети оставаха да се нахранят, четвърти - да се подслонят за известно време. Беше необходим човек да прислужва в това домакинство: да се пере, да се чисти, да се подготвят продукти за храна, да се готви, да се мете, да се подрежда - това бяха онези неща от обикновения бит на един дом. Този дом бе много малък, но животът му бе невероятно интензивен - както отвън с многобройните му посетители, така и вътрешният му живот, с присъствието на Учителя под този покрив. Не зная как бих могла да ви опиша какво означава присъствието на Учителя в някой дом: наглед външно спокойствие, външна тишина, няма много движение, а въздухът трепти и се движи, като че ли хората не се движат по земята, а се движат по въздуха. Така бе наситен въздухът в този дом. По-късно разбрахме, че това се дължи не само на аурата на Учителя, не само на Неговото присъствие, но и на безброй души, които Го посещаваха от Невидимия свят - свят, който бе затворен за нашите очй и уши. Някои приятели имаха опитности с този необикновен свят от светли същества, които посещаваха Учителя под този покрив, но в самото начало те криеха и пазеха в мълчание като съкровени свои живи опитности от вътрешната Школа на Учителя.
към текста >>

78. 3_33 Съдба от Небето

Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в издаване песните на Учителя и в последвалите ги след това борби.
"Съдба от Небето" Казваше се Кирил Икономов. Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в издаване песните на Учителя и в последвалите ги след това борби. Беше крайно изострена личност. Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото.
към текста >>

Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото.
Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в издаване песните на Учителя и в последвалите ги след това борби. Беше крайно изострена личност. Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото. Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред. Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката. Нали така децата се спъват едно друго? Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш.
към текста >>

Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки.
Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи. Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи! " Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това. Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки. Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят. Ще кажете: "че как така? " Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една.
към текста >>

Тогава реших, че грешките могат да се поправят единствено като се направи ново издание на песните.
Има само едно обяснение: това е неговата амбиция да се прояви и да бъде пръв между първите. Ако беше се спазил онзи състав от трима души, Матей Калудов не би допуснал такова нещо, защото имаше опит на капелмайстор и знаеше много добре какво значи авторски текст, и че изпълнителят е задължен да се води по него. И Асен Арнаудов, който беше голям музикален талант, не би допуснал да се получат отклонения от оригинала. Затова Учителят беше недоволен и затова ме накара да търся и да намеря грешките на Кирил Икономов. Аз работих доста време, намерих оригиналите - взех тетрадката, както и двете папки - и сравнявах оригинала с песнарката на Икономов. Тогава реших, че грешките могат да се поправят единствено като се направи ново издание на песните. Отидох и споделих мнението си с Учителя. Той ми каза: "Направи го! " И аз се захванах. Минахме през различни времена и етапи, за които ще разкажа по-късно, когато се издаваше моята песнарка. Защо казвам "моя"?
към текста >>

Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът?
А те бяха допуснати поради невъзможността да бъде направена коректура. Освен това, Кирил Икономов и другите музиканти откриха фронт срещу мене само поради ревност. Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет. Започнаха да се разглеждат песните една подир друга и всички се нахвърлиха върху мен, че аз съм променила песните на Учителя. Най-тържествено им заявих, че песните са дадени, както са по оригинал. Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът? " Аз им показах оригинала на една от песните. Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с песента от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха. Питам ги: "Вие на кого се подчинявате - на оригинала или на Икономов? " Изведнъж се стъписаха. По едно време един каза: "Подчиняваме се на Божественото!
към текста >>

По едно време един каза: "Подчиняваме се на Божественото!
Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът? " Аз им показах оригинала на една от песните. Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с песента от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха. Питам ги: "Вие на кого се подчинявате - на оригинала или на Икономов? " Изведнъж се стъписаха. По едно време един каза: "Подчиняваме се на Божественото! " Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото! " Ето ви сега оригинала и сега да видим - вие ще коригирате ли Божественото? " Те се спогледаха и занемяха. Тази песен се прие от всички. После преминаха на друга песен.
към текста >>

79. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента.
Ако го беше сторил това, нямаше да се получат последвалите събития. Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента. Когато става дума за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо. Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване. Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен.
към текста >>

Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт. Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата. Песнарката бе пред Него. Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка. Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос. Иначе в никакъв случай не бих дръзнала да се занимавам с това без разрешение на Учителя. Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му.
към текста >>

В песента "В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж.
Ето заради това не можах да си свърша работата както трябва. За което много съжалявам и имам определена вина пред Учителя. А сега ще спомена някои интересни събития по песните. Защо събития ли? Защото бяха изпълнени с драматизъм и трагизъм. В песента "В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж. Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията". За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя дума от текста не пасвала или не излизала към тактовете. Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст. Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини.
към текста >>

А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини.
В песента "В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж. Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията". За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя дума от текста не пасвала или не излизала към тактовете. Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст. Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини. И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове. Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини.
към текста >>

Това е един много дълъг процес.
За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя дума от текста не пасвала или не излизала към тактовете. Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст. Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини. И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове. Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия.
към текста >>

Нито един автор не би се съгласил на такова нещо.
Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина. И където преливането на светлините дава мелодията. А ще дойде време да се качиш още по-високо, където е истинската хармония и там да търсиш онова съответствие и онова сливане между тонове и светлини, което се доближава до хармоничното съответствие между мелодия и светлина. Ето, това е пътят. Друг път няма.
към текста >>

80. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Иначе не бих могла да издържа и един ден онова противодействие и атаки, които се насочиха срещу мен.
Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога? Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога? Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила. Аз се убедих, че "в изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". И аз тръгнах оттук да изпълнявам Волята на Учителя и на Бога. Иначе не бих могла да издържа и един ден онова противодействие и атаки, които се насочиха срещу мен. Това беше жестоко - да виждаш, че от една страна изпълняваш Волята на Бога и се стремиш да вършиш нещо, а от друга -всички останали се стремят да ти противодействуват, като се почне от най-ближните ти, та до явните ти противници. И виждах как те също се стремяха и бяха усърдни да изпълняват, но - друга воля. Каква беше тази друга воля, вие ще видите сами. Тази воля разруши впоследствие целия "Изгрев" и разпръсна всичко. Преценете сами.
към текста >>

Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките.
Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева". Измени се цялата атмосфера на "Изгрева". Ние го усещахме като един огромен похлупак, заел цялото небе над София, да не говорим за събитията по време на бомбардировките. Атмосферата на "Изгрева" се измени - по-рано там се дишаше спокойно и човек се чувствуваше като волна птица, а сега бяхме сковани и приковани от този небесен похлупак. Застанала съм до Учителя, гледам мрачното небе и казвам: "Учителю, усещам как някакъв похлупак ни захлупва и ние не можем да дишаме на "Изгрева". Учителят погледна нагоре и каза: "Този похлупак се състои от душите на всички избити по фронтовете. Тези души също не могат да дишат. Но понеже виждат светлината тук на "Изгрева", те са се насочили към нея.
към текста >>

Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия.
На следващия ден с група приятели Той замина за Мърчаево, където престоя до октомври 1944 година. Сега разбрахте ли какво представляваше атмосферата на "Изгрева" и можеше ли при тия условия да се работи спокойно и творчески? Та тук беше Божественият Дух, тук беше онази Божествена Светлина и Виделина, която слизаше от Небето върху Учителя. И това всичко се виждаше от онези души, които бяха положили телата си по фронтовете на войната. Вие виждали ли сте през лятна нощ как се събират пеперудки и мухички около запалена лампа? Такава голяма запалена лампа - крушка от 500 вата - имаше поставена на един голям стълб, изправен в средата на поляната, където играехме Паневритмия. Една вечер Учителят посочи с бастун голямата лампа, на половин метър от която кръжаха като облак малки и големи пеперуди и мушички: "Така заминалите души виждат Божията Светлина и се насочват към нея и търсят светлина за душите си. Затуй сега на "Изгрева" се работи много трудно. Над нас са заминалите души от войната." А когато започнаха бомбардировките над София, обстановката се нажежи и този ад се пренесе от фронтовете над небето на София. Учителят се беше вече променил, беше вече строг, затворен в Себе Си, мълчалив - като започнаха бомбардировките, Той се затвори в Себе Си и се отваряше, само когато четеше беседи или отговаряше на конкретни и важни въпроси на приятелите. Това всичко се отрази и върху нас.
към текста >>

Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят.
И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят. Те не се молели като друг път тихо, както по времето на Учителя, а всеки от тях се надпреварвал с останалите да вика колкото може по-силно, та молитвите им по-бърже и по-добре да стигнат до ушите на Бога. Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен. Друг охранява сега "Изгрева" и ако някой наруши тази охрана, ще отговаря пред Бога." Не можахме да разберем добре тогава думите Му. Но когато Той си замина и когато дойде време "Изгревът" да бъде пометен до основи, тогава разбрахме, че нашите молитви не бяха стигнали до ушите на Бога, а онзи, който го охраняваше, беше вдигнал своята охрана и "Изгревът" се разгради и отвътре, и отвън за броено време от строго определени хора. Тях също някой ги беше броил в сметката си и неговата сметка излезе вярна и сполучлива.
към текста >>

Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата.
Аз казвах къде е различието на песента в "синята книжка" - изданието на Кирил Икономов - като наблягах на това и доказвах къде е различието: дали в мелодията или в текста. За доказателство представях към всяка една песен оригинала, взет като лист от папката или от тетрадката. Забележете, че вече никой не възразяваше срещу оригинала, сверяваха песните на Кирил с оригинала и след като изслушваха от мен обяснението, обръщаха се към Кирил и той отстъпваше. Да, той отстъпваше, нямаше какво да прави. Не можеше да упорствува срещу оригинала, макар че в комисията влизаха негови верни приятели. Но когато дойде време да се определят дали да застанат зад Словото на Учителя и зад оригинала - те не поискаха да правят хатър на никого, макар индивидуално всеки един от тях да симпатизираше на Кирил повече, отколкото на мен и всеки един от тях да искаше вътрешно в себе си да ни бъдат разменени местата. Аз да се защитавам със синята песнарка, за да ме сразят окончателно, а Кирил да защитава оригинала, за да го възвеличават. Дори когато сега той отстъпваше пред оригинала, те изпитваха повече уважение към него, отколкото към мен. Беше потресающа картина. Те виждаха, че той не е прав, но му съчувствуваха и вътрешно го подкрепяха, а мен - която бях права - мен ме ненавиждаха и ме мразеха. Е, как ще си обясните това?
към текста >>

Това ги вбеси, защото аз поставях един принципен и за самите тях въпрос.
Това не е лична работа, а работа на Бога. Ето ти оригинала. Признаваш ли го или не го признаваш? Ако не го признаваш, ти не си ученик и ако не си ученик, нямаш работа тук, на "Изгрева" и нямаш нищо общо с песните на Учителя! " Как съм изрекла това, не знам, но виждам цялата комисия изправена на крака. Това ги вбеси, защото аз поставях един принципен и за самите тях въпрос. А те се смятаха за най-заслужилите ученици на Учителя. Аз се чудя откъде дойдоха тези сили у мен да бъда една срещу цялата тази комисия? Но Учителят беше зад мен, защото Той ме бе поставил за тази работа. Благодарение на това, че Учителят стоеше зад мен и над мен, аз успях да издържа срещу комисията. Искам да кажа, че комисията се беше събрала по принцип да одобри и даде оригиналните песни на Учителя.
към текста >>

Единствено с тях мога да докажа, че съм права.
Причината вече вие я знаете, но главният довод беше, че аз съм променила песните. На всеки казвах, че песните са приети от комисията с протокол и ги препращах към комисията. Комисията вдигаше рамене и казваше: "Не знаем за никакъв протокол". Само брат Боев говореше истината, но понеже ние работехме с него, казваха, че ние сме го завербували. Но оригиналите останаха у мен. Единствено с тях мога да докажа, че съм права. И когато дойде време да покажем и докажем на всички, попречи ми онзи, с когото живеех петдесет години под един покрив и който ми направи най-голямата беля. Да, има в Библията един стих: "И врагове човеку са неговите домашни! " Видях, че това се случи точно така и с мен. Проучвайте Писанията.
към текста >>

И когато дойде време да покажем и докажем на всички, попречи ми онзи, с когото живеех петдесет години под един покрив и който ми направи най-голямата беля.
На всеки казвах, че песните са приети от комисията с протокол и ги препращах към комисията. Комисията вдигаше рамене и казваше: "Не знаем за никакъв протокол". Само брат Боев говореше истината, но понеже ние работехме с него, казваха, че ние сме го завербували. Но оригиналите останаха у мен. Единствено с тях мога да докажа, че съм права. И когато дойде време да покажем и докажем на всички, попречи ми онзи, с когото живеех петдесет години под един покрив и който ми направи най-голямата беля. Да, има в Библията един стих: "И врагове човеку са неговите домашни! " Видях, че това се случи точно така и с мен. Проучвайте Писанията.
към текста >>

Да, има в Библията един стих: "И врагове човеку са неговите домашни!
Комисията вдигаше рамене и казваше: "Не знаем за никакъв протокол". Само брат Боев говореше истината, но понеже ние работехме с него, казваха, че ние сме го завербували. Но оригиналите останаха у мен. Единствено с тях мога да докажа, че съм права. И когато дойде време да покажем и докажем на всички, попречи ми онзи, с когото живеех петдесет години под един покрив и който ми направи най-голямата беля. Да, има в Библията един стих: "И врагове човеку са неговите домашни! " Видях, че това се случи точно така и с мен. Проучвайте Писанията.
към текста >>

81. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите.
"Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя" Беше съставена комисия от музиканти, които трябваше да определят окончателния нотен текст на песните на Учителя за едно ново издание след заминаването Му. Приемането на песните от тази комисия бе един мъчителен процес за съзнанията на приятелите. От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов. Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам. Музикантите не можеха да възприемат, че през време на Учителя е могло да се даде съвсем друг нотен текст на песните и мелодиите, защото смятаха, че всичко, което се вършеше на "Изгрева", се вършеше с Негово знание и разрешение. Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил. Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят.
към текста >>

Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя.
Те не бяха съгласни с него, но когато аз излязох да му се противопоставя, те знаеха, че той не е прав, но мен не ме подкрепиха поради личната си неприязън към мен. За това си имаше причини. Не застанаха да подкрепят и защитят една Божествена кауза, за да не се позволи да се коригира Божественото, а се поддадоха и отстъпиха пред собствените си личности, защото имаха към мен неприязън от дълги години поради други събития, станали в Школата. Не застанаха на страната на Истината, която е "Глава на Словото", а застанаха на страната на личността. Да се разберем. Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя. Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план. Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение. Или ще злослови по мой адрес с лъжи и измислици, както стана впоследствие. Та приемането на песните от членовете на комисията бе труден и мъчителен процес в тяхното съзнание. И което е най-интересното - при приемането на всяка песен аз докладвах и подкрепях с оригинал и се получаваха за най-голяма изненада много, много възражения, не срещу оригинала, а срещу мен и се защитаваше каузата на Кирил.
към текста >>

Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне".
Та друг нареди да се свири друга свирня, което никой, ама никой не очакваше, дори аз самата. И се завъртя онова ми ти хоро и друг свиреше със свирката и не можеше никой да се пусне от него. Искаше им се да се пуснат, но не можеха. Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана. Но свирачът засвири друга свирня и тъпанът заби по друг начин, че заиграха хоро, дето не бяха го играли досега. Има една такава поговорка: "Дава баба един грош, да се хване на хорото, пък после дава пет гроша да се пусне". Ама никой не пуска бабата, защото хоро се не разваля, а се играе докрай. Та комисията, която се създаде, за да приеме песните една по една чрез протокол, се хвана на хорото и заигра, ще не ще, под свирката и тъпана. Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията. Имаше една песен - "В зорите на живота". В синята песнопойка Кирил в началото бе повторил два пасажа така, че ги е уеднаквил, за да му излезе текстът при нотния запис.
към текста >>

А само преди един час беше у мен!
За жалост, имаше и сцени на театралност, в които духовете от Черната ложа разиграваха свой репертоар, за да опорочат Школата и да изменят Словото на Учителя и песните Му и по такъв начин да отклонят учениците от пътя на Школата. Имаше друга песен - "Блага дума на устата". Представих и нея пред комисията. Тази песен също бе променена от Кирил. И когато трябваше да дам оригинала, оказа се, че го няма у мен. А само преди един час беше у мен! Бях го сложила някъде и не можех да го намеря. Всички ме гледат и чакат да им покажа оригинала, а аз добавих, че съм го забравила у дома. Всички ахнаха в един глас и се погледнаха усмихнато. Разбраха, че аз нямам оригинала и сега няма да мога да се наложа. Според тях аз се налагах.
към текста >>

Всички ахнаха в един глас и се погледнаха усмихнато.
Тази песен също бе променена от Кирил. И когато трябваше да дам оригинала, оказа се, че го няма у мен. А само преди един час беше у мен! Бях го сложила някъде и не можех да го намеря. Всички ме гледат и чакат да им покажа оригинала, а аз добавих, че съм го забравила у дома. Всички ахнаха в един глас и се погледнаха усмихнато. Разбраха, че аз нямам оригинала и сега няма да мога да се наложа. Според тях аз се налагах. Представяте ли си такова нещо, такава мисъл, която се бе загнездила у тях? Аз им давам оригинала и защищавам оригинала и те трябва да се подчинят на оригинала. А те възприемат, че аз им се налагам, като че ли песните са мои, а не на Учителя.
към текста >>

Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача.
Търся, търся - няма го. Сетих се, застанах смирено и се помолих на Учителя: "Учителю, Ти знаеш, че аз защитавам Твоето дело. Ти ме изпрати за тази работа. Помогни ми да го защитя докрай! " Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание.
към текста >>

82. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар.
"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят. А също не бих могла да издържа и отдавна да съм в Невидимия свят, ако не беше помощта от Учителя. За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат. Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал. И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството.
към текста >>

Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен.
"Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години" Бях споменала, че аз никак нямаше да се заема с една такава неблагодарна работа, ако не беше лично ми наредил Учителят. А също не бих могла да издържа и отдавна да съм в Невидимия свят, ако не беше помощта от Учителя. За да се издаде песнарката по онова време беше необходима луксозна хартия и ние я закупихме от един печатар. Заплатихме за 1 500 кг хартия 540 000 лв., толкова, колкото струваше тогава един едностаен апартамент, че дори и двустаен. Хартията я бяхме укрили на "Изгрева". Комисията, за която ставаше въпрос в предишния разказ, отказа да даде пари за печат. Понеже начело на финансовия съвет беше Антов, който беше македонец и понеже в тази комисия имаше още няколко души македонци, нещата се завъртяха натам, че Братският съвет отказа да финансира печатането песните на Учителя, които бяха дадени в оригинал. И забележете, тези пари не бяха на Братския съвет, а се водеха на Братството. Тези пари, макар че се водеха на Братството - бяха онези милиони, които бе оставил Учителят на Своите последователи.
към текста >>

Но случи се така, че бе прибрана на един таван, отдолу имаше една стълба и когато решиха да се качват по нея, за да търсят хартията, стълбата се счупи и онзи падна на земята.
Главна заслуга за това имаше Неделчо Попов. Неделчо Попов беше технически оценител в държавна печатница. Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят. Разговори при Седемте рилски езера". Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за издаването на песнарката. Но случи се така, че бе прибрана на един таван, отдолу имаше една стълба и когато решиха да се качват по нея, за да търсят хартията, стълбата се счупи и онзи падна на земята. Тогава решиха, че по тая стълба, която не може да издържи и един човек, едва ли ще може да се качи човек с пакети и то с тежка хартия. Така те се отказаха да проверяват на този таван и хартията бе запазена. През това време сестрата вътре в малката стаичка е била непрекъснато в молитва към Учителя. Неделчо Попов предаде да се печата в печатница, където се печатаха военните карти - това беше картографски институт. Там се отпечата и понеже беше от секретно по-секретно, не можеха да се изнесат никакви шпалти за корекция, нито да се внасят коригирани шпалти.
към текста >>

Тогава решиха, че по тая стълба, която не може да издържи и един човек, едва ли ще може да се качи човек с пакети и то с тежка хартия.
Неделчо Попов беше технически оценител в държавна печатница. Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят. Разговори при Седемте рилски езера". Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за издаването на песнарката. Но случи се така, че бе прибрана на един таван, отдолу имаше една стълба и когато решиха да се качват по нея, за да търсят хартията, стълбата се счупи и онзи падна на земята. Тогава решиха, че по тая стълба, която не може да издържи и един човек, едва ли ще може да се качи човек с пакети и то с тежка хартия. Така те се отказаха да проверяват на този таван и хартията бе запазена. През това време сестрата вътре в малката стаичка е била непрекъснато в молитва към Учителя. Неделчо Попов предаде да се печата в печатница, където се печатаха военните карти - това беше картографски институт. Там се отпечата и понеже беше от секретно по-секретно, не можеха да се изнесат никакви шпалти за корекция, нито да се внасят коригирани шпалти. Веднъж внесена, хартията трябваше да се отпечата и изнесе.
към текста >>

Тогава отиде един от нашите приятели с каруца- Неделчо бе уговорил да преместят напечатаното в друго складово помещение.
Веднъж внесена, хартията трябваше да се отпечата и изнесе. Точно така направихме. Неделчо Попов я изнесе от тази печатница и премести цялото издание в неговата печатница, като бе казал на своите хора, че това са църковни песни. Но после в неговата печатница беше направил ремонт - трябваше да се боядисва и всичко трябваше да се премести в друго помещение. Затова тя не можа да се подвърже там. Тогава отиде един от нашите приятели с каруца- Неделчо бе уговорил да преместят напечатаното в друго складово помещение. Така те бяха докарани у дома, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана. После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях.
към текста >>

Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме".
Така те бяха докарани у дома, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14. Сложихме ги на тавана. После извикахме верни приятели, подреждахме ги по страници, после - по коли и накрая бяха подвързани от наши приятели. След като песнарката беше готова, ние я предоставихме на всички и вместо да получим похвала, всички се нахвърлиха върху мен и оттогава аз не видях бял свят, а само неприятности и какви ли не укори видях и преживях. Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме". Каква ирония за песента и за Школата на Учителя. Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка.
към текста >>

От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните.
Каква ирония за песента и за Школата на Учителя. Това нещо го разбрахме много добре през време на процеса през 1957-58 година. Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа. После се даваше на някои от музикантите да я прегледат и Учителят посочваше Асен Арнаудов да я види и чак след това Учителят нареждаше да се запише в голямата тетрадка. Най- често ги записваше сестра Кисьова, която беше също добра музикантка. От всички музиканти единствено Асен Арнаудов ме подкрепи, след като му дадох оригинала на песните. Като ги разгледа той каза: "О-о, момичето ми, то има право! " Тогава той застана на моя страна - застъпи се за мен. Въпросът беше за издаване на песните под моя редакция и то така, както Учителят бе ни ги предал. Някой път на Учителя Му предаваха записани песни от разни музиканти на "Изгрева". Аз споменах вече, че тук всички бяха музиканти, всички имаха претенции, че са неповторими и като тях втори няма, нито на "Изгрева", нито по света.
към текста >>

И правеше един театрален жест.
Това не бяха нейни песни, а песни на Учителя, дадени чрез нея. И ако имам някаква вина, то е пред лицето на Учителя, а не пред нея. 4. Лиляна Табакова не предаде всички песни. При нея останаха още три. Както тя обичаше да казва пред мен: "Имам още три песни от Учителя, които ми са като талисман и на никого не си ги давам". И правеше един театрален жест. Та да не се чудите, когато след двадесет, тридесет, четиридесет години излязат и тези три песни. А може да има още. Те са също от Учителя, дадени чрез нея. Аз имам доказателства и затова ги поместих в песнарката. Те ми бяха дадени от нея с големи уговорки, за което ще разкажа в следващата глава.
към текста >>

А веднъж един от тях заплаши комисията, като каза: "Вие коригирате Божественото и ще отговаряте за това!
Освен това, имаше приятели от първите ученици на Школата, които бяха научили песните в техния първообраз. И когато идваха при мен да ме питат какво съм направила с песните, аз ги карах да ми изпеят първо някоя от песните, след това им я изсвирвах на пианото така, както съм я записала. Те виждаха, че няма никаква разлика и се чудеха на тези разправии. Тези възрастни приятели бяха от провинцията и когато слушаха как софиянци пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите. Затова възрастните приятели от провинцията ме подкрепяха. А веднъж един от тях заплаши комисията, като каза: "Вие коригирате Божественото и ще отговаряте за това! " Но с такъв тон, неподлежащ на никакво съмнение. Това бяха ученици по дух. Тогава аз реших да извикам у нас, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14, приятелите - на групи по десет човека. Бях си направила план, като всяка вечер ще извикваме по десет човека братя и сестри от "Изгрева" на гости у нас на вечеря.
към текста >>

Всеки един щеше да определи самостоятелно на чия страна да застане.
Ако се беше осъществил моят план, нямаше да има след това никакви приказки, защото всички приятели, които щяха да минат през моя дом, щяха да научат за оригинала, да го видят, да го пипнат. А всички изгревяни бяха музикално грамотни и четяха нотен текст свободно. Тогава те трябваше да избират и да се определят на коя страна ще застанат - на страната на оригинала или на страната на Кирил Икономов. Но Борис ми попречи и всички тези приятели не можаха да дойдат, отне им се възможността да се доберат до Истината, поради което бяха заблудени от другите, застанаха на страната на Кирил Икономов и се обявиха против мен. Но ако бяха минали през моя дом и бяха видели оригинала, те трябваше да се определят. Всеки един щеше да определи самостоятелно на чия страна да застане. Ето това исках. Всеки да види оригинала и след това да се определи. А дали ще бъде на моя страна или срещу мен - за мен това нямаше никакво значение. Но Борис ми попречи, а и попречи на онези приятели да видят Истината и да се определят. Това беше една груба, фатална грешка за него и за мен.
към текста >>

83. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг".
Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи". Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям.
към текста >>

В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг.
268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи". Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си.
към текста >>

Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения.
Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светии и ги кръстиха "светии Кирил и Методи". Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва.
към текста >>

И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св.
" Казват: "Учителю, имаме това милосърдие". Този другият приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св. Кирил и Методи". На тия "св. св. Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под думата "женитба". Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога или за света да се оженим".
към текста >>

Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа.
Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки. Ще цитирам текст от стр. 270: "Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа. Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй.
към текста >>

Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа.
270: "Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа. Отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват.
към текста >>

Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват.
Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали!
към текста >>

И единият почна да търси света, и другият почна да търси света.
Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството.
към текста >>

Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение.
Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю?
към текста >>

През онова време имаше един редактор на "Всемирна летопис" - Иван Толев.
В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи. Това е обект на специално изучаване в бъдеще. Това го оставяме за вашето поколение. През онова време имаше един редактор на "Всемирна летопис" - Иван Толев. Беше ме харесал и започна да се навърта около мен. Той беше женен и жена му вдигаше полата си, когато минавах покрай нея, за да покаже, че покрай нея минава една "мърша" и че не иска да се изцапа дългата й пола. Отидох при Учителя и се оплаках. Учителят ме посъветва да бъда любезна с него и само толкова, за да не се позволи чрез него да се изявят силите и да се противопостави на Братството. Той се числеше към Братството и като съидейник на Учителя.
към текста >>

Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни.
Аз стоях като зашеметена. Учителят се приближи към мен и ми каза: "От утре ще. ходиш на екскурзии на Витоша с двама братя - Борис и Жорж". Това бяха Борис Николов и Георги Радев. И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени. Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни. Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят. На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън.
към текста >>

В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев.
И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени. Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни. Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят. На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично. И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов. Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада.
към текста >>

Изминавахме един и същ път ежеседмично.
Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят. На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично. И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов. Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада. После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това.
към текста >>

И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата.
Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него.
към текста >>

84. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

Той можеше да влезне и да даде поръчката и накрая да вземе готовата продукция, но не можеше да се намесва в нито един етап на печатането.
От там нищо не можеше да се изнесе и нищо не можеше да се внесе. Затова има малки технически грешки в песните, дадени чрез Табакова. Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура. Ние нямахме достъп до печатницата. Изданието се подготвяше и ръководеше от Неделчо Попов. Той можеше да влезне и да даде поръчката и накрая да вземе готовата продукция, но не можеше да се намесва в нито един етап на печатането. Изобщо имаше много условия в тази задача. Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на Кръстю, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка. Но нещата се извъртяха така, че от Братството се нахвърлиха върху нея, че това не са песни от Учителя, а нейни измишльотини - тогава тя се видя в чудо. Но ние гарантирахме, че са песни от Учителя. Веднъж ме среща и се оплаква, че я нападали, че това не били песни на Учителя, а че тя си ги е нагласила заради гласа си - за да го изтъкне по-добре.
към текста >>

Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея.
Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "хубостник", и до края на живота си ще остане същата. В това съм убедена. А на вас, по-младото поколение, оставям да проверите. Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл. Тази награда ми е достатъчна. Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в изпълнение на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея. Тя се била почти съгласила, но накрая запитала: "Ами какво ще направите със записа и с филма? " Братът отговорил, че ще го сложи в специална кутия, ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година. А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта". Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея. Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година.
към текста >>

85. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Един брат водеше колоната със запален фенер, а друг брат също носеше фенер на края на колоната.
Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните. Прекарвахме около огньовете с песни и чай до късна вечер. После си лягахме. През нощта трябваше да станем към три часа и да се запътим към връх Мусала. По даден знак станахме, облякохме се, бяха запалени няколко фенера и колоната потегли мълчаливо. Един брат водеше колоната със запален фенер, а друг брат също носеше фенер на края на колоната. Така полека-лека се катерехме по пътеката в тъмната нощ и колоната стигна до връх Мусала. Беше още тъмно. Направихме обща молитва. Постепенно небето започна да светлее на изток. Беше необикновено преживяване.
към текста >>

Там ни чакаше един брат.
Духаше вятър и отидохме на завет. Пихме топъл чай, който носехме в термосите си. Някои отидоха в наблюдателницата на Мусала. Към десет часа слязохме на първото езеро, наречено "Окото". Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала". Там ни чакаше един брат. Казваше се Методи Шивачев. Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня. Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато". Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво. А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам.
към текста >>

И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина.
А сега е тъмница, къде ще го търси - всички спят. Решава да тръгне без фенер, нали има пътека, по нея, по нея - та горе. Така решава и пак не знае защо така решава, и тръгва. Постепенно свиква с тъмнината. Намира пътеката. И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина. Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него. Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя.
към текста >>

Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него.
Решава да тръгне без фенер, нали има пътека, по нея, по нея - та горе. Така решава и пак не знае защо така решава, и тръгва. Постепенно свиква с тъмнината. Намира пътеката. И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина. Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него. Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата.
към текста >>

Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя.
И когато стъпва на пътеката, изведнъж се появява един сноп светлина. Да, сноп светлина, като че ли някой върви пред него и над него и със светлината на джобно фенерче му осветява пътя на един-два метра разстояние пред него. Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави. Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той.
към текста >>

86. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Един показа едно, друг показа второ.
После Учителят взе цигулката си, изсвири някои мотиви от народни песни. Той обясняваше кои са първичните мотиви, обясняваше смисъла им, а после обясняваше кои са вторичните и как са вмъкнати по-късно. Това продължи дълго време. Накрая Учителят изсвири с цигулката си няколко мотива, които Той бе изчистил и които според Него идват от първоизвора, от първоизточника на българската народна душа. Поиска да види от нас какви движения ще им сложим и как ще съпровождаме тези мотиви с нашите движения. Един показа едно, друг показа второ. Въодушевихме се. Учителят ни спираше и ни показваше най-типичното за момента движение, съобразно мотива, който Той бе изсвирил. Ето така започна да се дава Паневритмията. Музикантите бяха около Него. Започна се една денонощна работа.
към текста >>

Това бе един труден, продължителен етап, както за Учителя, така и за музикантите, така и за останалите.
Сутринта ние бяхме на пианото в салона, уточняваше се мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията. От това време има няколко снимки, на които се вижда как Учителят е седнал на стол, няколко сестри са пред Него в поза за игра, а на пианото е седнала сестра и свири. Ето така се работеше през деня. Вечерта се събирахме и показвахме ги вече като мелодия, стъпки и движения. Вечерта Учителят продължаваше до късна доба да свири в стаичката Си и да уточнява пасажи, докато ги даде окончателно в изчистен вид. Това бе един труден, продължителен етап, както за Учителя, така и за музикантите, така и за останалите. Трябваше да се намери идеалната хармония между мелодия, ритъм и движение. Накрая тя бе намерена и дадена. Бяха създадени двадесет и осем упражнения с мелодия, ритъм, движение, последователно свързани в едно цяло, подчинени на вътрешни духовни закони.Паневритмията е израз на духовни закони и чрез нея между силите на човека и силите на природата става пълна обмяна по законите на хармонията, която съществува в Живата Природа, в Духовния свят и в Божествения свят. След известно време Учителят даде и Пентаграма, а това е онзи Пентаграм, който Учителят беше дал на първите братя от Синархическата верига и който висеше по стените в домовете на старите приятели. Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели.
към текста >>

Един ден, както се бяхме събрали около Него, Той каза: "Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените и да го приложим на земята".
Бяха създадени двадесет и осем упражнения с мелодия, ритъм, движение, последователно свързани в едно цяло, подчинени на вътрешни духовни закони.Паневритмията е израз на духовни закони и чрез нея между силите на човека и силите на природата става пълна обмяна по законите на хармонията, която съществува в Живата Природа, в Духовния свят и в Божествения свят. След известно време Учителят даде и Пентаграма, а това е онзи Пентаграм, който Учителят беше дал на първите братя от Синархическата верига и който висеше по стените в домовете на старите приятели. Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителят го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученика. Един ден, както се бяхме събрали около Него, Той каза: "Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените и да го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма - Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добродетел. Искам да спомена също, че в началото на Школата Учителят бе създал една вътрешна група от сестри, в която бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра при всяка сбирка представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителят седеше, слушаше и даваше Своите напътствия.
към текста >>

Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки.
Така бе даден "Пентаграмът" от Паневритмията чрез Учителя. След известно време Учителят даде и "Слънчеви лъчи". Това е по- сложна композиция. Двойките са разположение в 12 лъча, насочени към центъра. Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената и отива към периферията. Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки. Идва момент, когато човекът, дошъл на земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра й с така наречената Космична обич. Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила".
към текста >>

Ние слушаме, оглеждаме се смаяни и се питаме един другиго с поглед: "Та ние ли сме тези, на които се даде тази Паневритмия на земята за Новото Човечество?
България е определена за това. Българската Паневритмия е определена за това. От нея се тръгва. Човечеството трябва да се добере до нея и да тръгне от нея. Оттук се тръгва - друг начин няма за пробуждане на човешкото съзнание по пътя на Космичната обич". Ние слушаме, оглеждаме се смаяни и се питаме един другиго с поглед: "Та ние ли сме тези, на които се даде тази Паневритмия на земята за Новото Човечество? " Оказа се, че това сме ние - всички онези, които бяхме около Учителя. Ние с живота си бяхме заслужили тази привилегия пред останалото човечество - това, което бе днес и онова, което трябваше да дойде утре. По-късно тя се нотира и през 1938 година, по времето на Учителя, се издаде в София на луксозна хартия в голям формат. Тя се състои от три части: 1. Паневритмични упражнения и тяхното описание; 2.
към текста >>

Къде по- рано, къде по-късно, приятелите я изучаваха и се обучаваха взаимно един другиго.
Музика на "Слънчеви лъчи"; 2. "Слънчеви лъчи" - принципи; 3. "Слънчеви лъчи" - описание на движенията. Всеки от нас взе някакво участие. Беше създадена една група от няколко сестри, които разучаваха Паневритмията с Учителя в салона и после я предаваха на останалите приятели, които идваха на "Изгрева". Къде по- рано, къде по-късно, приятелите я изучаваха и се обучаваха взаимно един другиго. Обикновено ставаше така, че всеки, който идваше, хващаше се в кръга, поглеждаше онези, които бяха пред него и играеше според това, което виждаше. Така се дойде дотам, че не всички правилно играехме Паневритмията. С годините едни играеха едно, а други - друго. Това предизвика неодобрението на Учителя, който каза веднъж: "Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно. Така не може!
към текста >>

87. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия.
То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса.
към текста >>

Само тя си знае как са минали тези дни един след друг.
"Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
към текста >>

Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
към текста >>

Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина.
към текста >>

Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.
към текста >>

Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева".
към текста >>

Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията.
към текста >>

88. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите.
А защо ли? Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов. Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави.
към текста >>

При мен веднъж дойде един млад брат, който се загледа по окачените снимки над моето легло.
Е, какво ще кажете на това? Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя? Преценете сами. И се определете още отсега на чия страна сте! Беше 1970 година. При мен веднъж дойде един млад брат, който се загледа по окачените снимки над моето легло. Погледна той една снимка, поразгледа я и видя две фигури, облечени в бели дълги носии, с разперени ръце да танцуват. Разпитва ме и аз му казах, че това сме аз и Ярмила през времето, когато бяхме млади и когато работехме върху новия текст на "Паневритмията", който дадохме трите - Елена, Ярмила и аз. Братът си записа всичко. След това отиде при Елена и Тя му разказа онова, което знаеше. Освен това тя му подари и му надписа едно копие от онзи текст, над който ние бяхме работили.
към текста >>

Единственото, което остана за вас, е да се доберете до оригиналите на тези четири копия от текста, който ние ви оставяме, както и оригиналните снимки.
Аз съм напълно убедена, че след двадесет години, когато нашето поколение си замине, вие няма да знаете как да играете правилно Паневритмията, а ще се появят много спорове. За да се разрешат споровете, ще вземете оригиналния труд на трите сестри - Ярмила, Елена и Мария - и ще намерите онези снимки или негативите, които Васко Искренов направи. И тогава проблемът с Паневритмията ще бъде разрешен. Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията. Ако не ви харесваме, ще намерите някой художник да направи скици по нашите движения и така ще ги отпечатате като приложение към нашия - на трите сестри - труд. Единственото, което остана за вас, е да се доберете до оригиналите на тези четири копия от текста, който ние ви оставяме, както и оригиналните снимки. Дано този, който ги съхранява, проумее, каква беля за втори път ми направи моят брат и съжител Борис. И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата. Това бе една задача, поставена от Учителя. Да не смятате, че това е нещо случайно? В Школата нямаше случайни неща и събития.
към текста >>

Ако един съхранява нещо, той смята, че е над другите и може да решава техните съдби.
Да не смятате, че това е нещо случайно? В Школата нямаше случайни неща и събития. Това всичко бе определено да се случи. Защото една грешка води до друга грешка. Най-важно е непослушанието на ученика към Учителя, което се изразяваше в Школата в своеволие - всеки правеше това, което му уйдисва. Ако един съхранява нещо, той смята, че е над другите и може да решава техните съдби. А това води до своеволие и до груби грешки. Тези грешки доведоха до всички неразбории, караници, спорове и естествено се дойде до 1957-58 година. Това бе закономерно. След заминаването на Учителя имаше ярко изразени личности, които се намесиха, подведоха и останалите, създадоха се групи и всичко се обърка. Когато се намеси личността и индивидуалността у човека и ако това не е съобразено с Божия план, всичко се обръща наопаки.
към текста >>

Преди известно време идва един брат и ми показва този свитък.
1. Ще се укрият снимките, които правихме с Ярмила и с фотографа Васко Искренов. Ще се държат нарочно скрито и покрито и няма да се показват, за да се появят множество спорове за Паневритмията. 2. Оригиналният текст за обясненията на упражненията от Паневритмията, които бяха направени от Елена Андреева, Ярмила Менцлова и Мария Тодорова, ще се захвърли и ще се държи като апокриф. Никой няма да знае какво представлява този труд и кой го е направил и има опасност дори да се загуби. Елена Андреева наистина го умножи в няколко броя, но тя не отбеляза авторите и не направи коментар в едно предисловие към труда, за да обясни как и по какъв повод е създаден. Преди известно време идва един брат и ми показва този свитък. Аз го запитах знае ли какво представлява това и се оказа, че той нищо не знае. Аз го изпратих при Елена Андреева, за да му разкаже всичко. Ако този брат успее да направи нещо и да потвърди историческата ценност на този труд, това ще бъде все пак една завършена работа за Школата. 3. След време ще почнат да излизат различни издания на "Паневритмията", като всеки издател ще си обяснява това, което му изнася. Сега в България печатът на нашата литература е забранен, но в чужбина е разрешен и аз чувам, че някои сестри пишели "Паневритмия".
към текста >>

6. Ето сега се яви и един друг проблем.
Отговорете си сами. 5. И когато се явят разни издания на "Паневритмията" с упражнения, показани от хора, които изобщо в Братството ги нямаше като някакво значително присъствие, е, тогава какво ще правите? Кому ще вярвате? На онези ли, които в чужбина могат да печатат, имат пари за това и ще ви направят луксозни издания, но с неверен текст? Какво ще отговорите на това? 6. Ето сега се яви и един друг проблем. Един младеж завърши българска филология. Беше син на наша сестра и брат. Баща му беше фотограф и направи много снимки от времето на братския живот, Школата и Учителя. Направи и филм за Учителя. Този брат се казва Жорж Кьосев.
към текста >>

Един младеж завърши българска филология.
И когато се явят разни издания на "Паневритмията" с упражнения, показани от хора, които изобщо в Братството ги нямаше като някакво значително присъствие, е, тогава какво ще правите? Кому ще вярвате? На онези ли, които в чужбина могат да печатат, имат пари за това и ще ви направят луксозни издания, но с неверен текст? Какво ще отговорите на това? 6. Ето сега се яви и един друг проблем. Един младеж завърши българска филология. Беше син на наша сестра и брат. Баща му беше фотограф и направи много снимки от времето на братския живот, Школата и Учителя. Направи и филм за Учителя. Този брат се казва Жорж Кьосев. Но неговият син Гриша взе, че си състави нов текст на "Паневритмията".
към текста >>

Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори, единият остана на "Изгрева" и превеждаше разни романи.
Нищо не сполучи този брат. Борис не ги даде тези негативи и толкоз. А защо ли? Има си причина за това. Това беше позицията на "майстор Борис". Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори, единият остана на "Изгрева" и превеждаше разни романи. Накрая се стигна дотам, че Георги Радев преведе на български три книги и напечата най-големия враг на Учителя и на Бялото Братство. Този автор беше Бо Ин Ра. За него Учителят бе казал, че е окултист, обърнат с главата надолу и представител на Черната ложа. Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома. И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия.
към текста >>

И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго.
И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия. А беше викан нееднократно за асистент в ботаническия факултет, но беше подведен, заедно с другите младежи, от сили, които ги накараха да напуснат университетите и да станат мозайкаджии. През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация. Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи.
към текста >>

Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю.
През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация. Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи. Накрая старите приятели направиха поразии. Младите след тях също направиха поразии и накрая - сега, 1970 година, "Изгревът" го няма.
към текста >>

От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията?
Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си. Окултни закони са това и те управляват Школата на Учителя. И което е най-важното, когато Гришата си направи нов текст на "Паневритмията" и го извади на книжка, дойдоха при мене онези, още живи сестри-поетеси, които искаха още по времето на Учителя да създадат нов текст на Паневритмията. Те идват и са възмутени. Аз ги изслушвам и ги питам: "Вие от какво сте възмутени? От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията? Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи.
към текста >>

През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира.
Те идват и са възмутени. Аз ги изслушвам и ги питам: "Вие от какво сте възмутени? От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията? Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили.
към текста >>

Има и един друг проблем.
За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея. А който ги наруши, той си носи последствията. Ние бяхме свидетели на много драматични истории. Вие, следващите поколения, ще се убедите лично в това, няма да ви се размине. 7. Има и един друг проблем. Идват и ми казват, че във Франция хората на Михаил Иванов играят Паневритмията с валсова стъпка - така, че я играят в по-бързо темпо, защото французите били много темпераментни. Това са глупости. Проверете какъв ритъм имат българските хора и особено шопските и проверете какъв ритъм имат френските народни танци. Сравнете ги и ще видите къде има повече динамика и темперамент. Освен това, лично Учителят, заедно с Кирил Икономов, с хронометър бе отбелязал колко секунди трябва да трае всяко упражнение.
към текста >>

89. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

По това време идва при мен един млад брат и ми казва, че една комисия от музиканти щяла да даде песните на Учителя в истинския им вид.
Но те дойдоха, минаха покрай нас и преминаха - те се разочароваха от телените мрежи, останали оттогава, които ограждаха парцелите на "Изгрева", от схлупените бараки и от това, че нямаше образци за тях в тази Школа. Дойдоха, престояха няколко години и си заминаха натам, откъдето бяха дошли. Ние не бяхме тогава готови да ги приемем. Ние още горяхме, изгаряхме, тлеехме от борбите и разправиите след съдебния процес от 1957/58 година. Те дойдоха при нас, а ние не бяхме готови и се разминахме. По това време идва при мен един млад брат и ми казва, че една комисия от музиканти щяла да даде песните на Учителя в истинския им вид. Попитах го кои влизат в тази комисия, а той ми ги изброи, като каза, че се събират по инициатива на Мария Златева. Аз не се изненадах. Нещата за мен бяха от ясни по-ясни. Сега онези същите сили, които разрушиха "Изгрева", се стремяха да унищожат и това, което бе останало. Затова се правеха ежегодни обиски, иззимаха се беседи на Учителя и биваха унищожавани.
към текста >>

Единствено тя можеше да направи някаква сверка на моята Песнарка с оригинала, ако беше си го преписала.
Забележете - беше 1970 година и бяха изминали двадесет и пет години от заминаването на Учителя. А сега те се явяваха да коригират неща, които едва ли вече можеха да си спомнят, при положение, че не разполагаха с оригинали, а камо ли да знаят как стояха нещата и как се бяха развили събитията преди двадесет и пет години, понеже те не са участвували пряко в тези събития. Мария Златева бе музикант-цигулар. Тя вземаше дейно участие в музикалния живот на Школата заедно със съпруга си Димитър Сотиров. Ние бяхме оставили при нея да пази известно време тетрадката, в която бяха записани оригиналните текстове на песните на Учителя. Единствено тя можеше да направи някаква сверка на моята Песнарка с оригинала, ако беше си го преписала. Изпратих брата да провери дали казвам истината. Тя потвърди това, че оригиналната тетрадка е била известно време при нея, но каза, че не си е направила препис от нея. Е, тогава как може двадесет и пет години след това тя да се опитва да коригира едно издание, без да разполага с оригинал? А ние този оригинал бяхме го прибрали непосредствено следващата година след заминаването на Учителя. Тетрадката бе стояла при нея достатъчно време, за да си препише всичко, а тя бе завършила консерватория и можеше да стори това много добре.
към текста >>

По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка.
И дано тя направи това. Ще бъде полезно за всички, а тя ще изпълни едно свое задължение към Школата на Учителя. Галилей Величков беше музикант-цигулар. Ние с него не бяхме в добри отношения. Той беше в много добри дружески отношения със Савка Керемидчиева, но понеже ние със Савка бяхме в непрекъснати конфликти, той бе минал на нейната страна и стана мой опонент. По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка. Изнесохме един чудесен концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка. Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си.
към текста >>

Изнесохме един чудесен концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка.
Ще бъде полезно за всички, а тя ще изпълни едно свое задължение към Школата на Учителя. Галилей Величков беше музикант-цигулар. Ние с него не бяхме в добри отношения. Той беше в много добри дружески отношения със Савка Керемидчиева, но понеже ние със Савка бяхме в непрекъснати конфликти, той бе минал на нейната страна и стана мой опонент. По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка. Изнесохме един чудесен концерт в салона на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка. Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си. Тогава, питам аз, какво мнение може да има и какво отношение може да вземе той по моята Песнарка?
към текста >>

Как ще го подведа, когато той бе истински музикант и талант и след като видя оригиналите на Учителя, единствен той от музикантите застана на моя страна?
И след това няма да го направи. А защо ли? Отговорете си сами. И после ми се обадете. И сега Асен Арнаудов разправя наляво и надясно, че аз съм го подвела преди двадесет и пет години и се бил хванал на моята въдица. Как ще го подведа, когато той бе истински музикант и талант и след като видя оригиналите на Учителя, единствен той от музикантите застана на моя страна? Запомнете това добре - единствен от музикантите той застана на моя страна! Забрави ли той оригиналите? А защо ги е забравил? Има си причина за това. И аз ще ви я кажа.
към текста >>

Запомнете това добре - единствен от музикантите той застана на моя страна!
А защо ли? Отговорете си сами. И после ми се обадете. И сега Асен Арнаудов разправя наляво и надясно, че аз съм го подвела преди двадесет и пет години и се бил хванал на моята въдица. Как ще го подведа, когато той бе истински музикант и талант и след като видя оригиналите на Учителя, единствен той от музикантите застана на моя страна? Запомнете това добре - единствен от музикантите той застана на моя страна! Забрави ли той оригиналите? А защо ги е забравил? Има си причина за това. И аз ще ви я кажа. След заминаването на Учителя той си влезна в света така, както можеше.
към текста >>

А разправя само, че имал един куфар, пълен с негови разработки от времето на Учителя, но го бил сложил някъде и сега не можел да го намери.
Проверете след двадесет години дали казвам истината? Сега говори и тръби насам-нататък - че аз съм го подвела преди двадесет и пет години, когато работехме заедно за издаване песните на Учителя. Сега аз смятам, че той е подведен така, както трябва и ще отговаря за това. Да, двадесет години го нямаше, а сега се явява и казва, че съм го подвела. Ами нека да вземе оригинала и да провери дали съм го подвела. А разправя само, че имал един куфар, пълен с негови разработки от времето на Учителя, но го бил сложил някъде и сега не можел да го намери. Е, как ви се струва това? Сложил го куфара някъде и той се превърнал на игла и се загубил в купа сено. Това все пак означава нещо за наивниците и невежите около "Изгрева". Йоанна Стратева е музикант-цигулар с талант. Аз съм я слушала и тя за мене е по-добър цигулар от четиримата членове на комисията, събрани вкупом.
към текста >>

Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя.
Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви!
към текста >>

Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата.
Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви! Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата. Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме.
към текста >>

Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно.
Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви! Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата. Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите.
към текста >>

Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя.
Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един! " Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя.
към текста >>

Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите.
Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един! " Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя. Материали на Галилей Величков, Мария Тодорова и Мария Златева се публикуват за пръв път, записани лично от автора на този труд.
към текста >>

Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един!
Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един! " Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя. Материали на Галилей Величков, Мария Тодорова и Мария Златева се публикуват за пръв път, записани лично от автора на този труд.
към текста >>

" Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя.
Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един! " Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя. Материали на Галилей Величков, Мария Тодорова и Мария Златева се публикуват за пръв път, записани лично от автора на този труд.
към текста >>

90. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Нарочно ви подготвям и предизвиквам, и настройвам съзнанието ви да бъде будно, да сте внимателни, за да не изпуснете нито един факт от това, което ще ви разкажа.
"Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете" Пригответе се сега да чуете и да запомните една от моите най-големи опитности с Учителя, отнасящи се за Школата на Христа, за Школата на Бялото Братство и за присъствието на Учителя Беинса Дуно при българите и славянството, и при человеците на тази планета. Нарочно ви подготвям и предизвиквам, и настройвам съзнанието ви да бъде будно, да сте внимателни, за да не изпуснете нито един факт от това, което ще ви разкажа. А дано мога да го разкажа както трябва, защото си заслужава. Та за всеки човек е достатъчно само това, което ще ви разкажа и което успее да чуе той. Това ще му е достатъчно за цяла вечност. А като си спомням, че само аз станах свидетелка на тази случка - изтръпвам и се смалявам, и коленича пред Великия Учител и пред Духа на Бога. Коленопреклонно и със смирение човек трябва да узнае това, което ще ви разкажа и което ще научите за цяла вечност.
към текста >>

На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него.
Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас. Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено.
към текста >>

Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове.
Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено. Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ. Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен.
към текста >>

Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено.
При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено. Намерете тази снимка и след време я приложете към моя разказ. Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен. Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено. Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него.
към текста >>

Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай.
Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг. Друг път сядахме на прави редици, в зависимост от условията и от случая. Но този път, в този ден и час, ние насядахме на поляната по групи от по трима-четирима човека, разпръснати равномерно по цялата поляна, тук на поляната ние не седнахме в кръг. Защо стана това не можах да разбера.
към текста >>

Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си.
Дойде време, приятелите постлаха още една бяла кърпа, защото нямаше място къде да се сложи онова, което поднасяха на Учителя. А на земята не се позволяваше да се оставя храната. Имаше правила от Учителя, които ние спазвахме. Аз изчаках края, защото бях свикнала, когато поднасях нещо на Учителя, да използувам случая и да Го запитам за онова, което ме вълнуваше в момента. Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава. Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си. Но когато правех моя сладкиш в къщи, аз си казах, ще го поднеса на Учителя и после ще Го питам защо е в мене това огорчение от старите братя и сестри и защо в тях виждам само личности, а не виждам души, търсещи общение с Бога. Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него.
към текста >>

И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
към текста >>

Дойдоха и други отвън и се присъединиха към тях.
Минаха още години. Думите на Учителя се сбъднаха. Едни напуснаха "Изгрева", други се съблазниха в света и останаха там. Онези, които трябваше да дойдат и да заемат мястото на заминалите, не дойдоха - местата им останаха празни и се заеха от случайни хора, които не бяха определени да бъдат в Братството. Но останаха онези, които трябваше да извършат предателството спрямо Школата и спрямо Словото на Учителя. Дойдоха и други отвън и се присъединиха към тях. И те го извършиха така, както трябваше, както им повеляваше онзи, който ги изпрати за това. Но останаха все пак една дузина, които трябваше да устоят. И ако днес, утре или вдругиден вие можете да се доберете до Словото на Учителя, до песните на Учителя и до Паневритмията на Учителя, това се дължи на онези, които устояха и бяха верни на Учителя до края на живота си. А думите на Учителя "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " винаги бяха в мен и с мен и те ми отваряха очите за всичко, което ставаше в Школата Му.
към текста >>

Единствено военните, братята- офицери, изпълниха думите на Учителя, защото знаеха, че те са за тях като военна заповед.
Нещата бяха ясни и категорични. Но времената и събитията бяха такива, че трябваше да се изпълни всичко онова, предречено от Всемировия Учител. И то се изпълни до края точно и както трябва! Споменах, че през времето на Учителя онова, което Той каза на възрастните приятели - те не го изпълниха. Онези, които се занимаваха с политика - и те не изпълниха думите Му. Единствено военните, братята- офицери, изпълниха думите на Учителя, защото знаеха, че те са за тях като военна заповед. Онова, което беше наредил Учителят да се направи след Неговото заминаване, не бе спазено. В нашите братски среди имаше комунисти - от онези идейни комунисти, които се укриваха след нас. След 9 септември 1944 година тези идейни и образовани комунисти отидоха в света и заеха своите високи постове в новата власт и държава. На "Изгрева" останаха също много комунисти, понеже не можеха да се вредят навън и да заемат големи постове, поради слабото си образование. Имената на тези хора ще ги прочетете в протоколите на тяхната комунистическа партийна група от "Изгрева".
към текста >>

По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева".
Други се обявиха след заминаването на Учителя срещу Братството и срещу Школата. Имаше и такива, които се стремяха да обсебят и присвоят средствата на Учителя, които бе оставил за Братството. Бяха се създали много групи и настана брожение. Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева". Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници. Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири. Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо.
към текста >>

Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници.
Имаше и такива, които се стремяха да обсебят и присвоят средствата на Учителя, които бе оставил за Братството. Бяха се създали много групи и настана брожение. Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева". Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като работници. Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири. Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това.
към текста >>

Та ръководителят на тази бригада и на този обект бе един от онези идейни комунисти.
Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това. Разбраха нагледно какво значи Братство и комунален живот. Та ръководителят на тази бригада и на този обект бе един от онези идейни комунисти. През 1957 година той заемаше голям държавен пост. Аз отидох при него, той ме прие, позна ме и след като разбра, че съм дошла да търся помощ за Братството и Борис Николов, ми каза следното: "Слушай какво, ти не си малка и трябва да разбереш това добре. Имаме нареждане от най-високо място да ограничим църквите и да ликвидираме всички религиозни секти и движения. Затова сте преследвани и вие сега, понеже за нас вие сте една религиозна секта." Аз се втрещих, ококорих се и без да искам му казах: "Ние не сме религиозна секта. Ние сме окултна школа.
към текста >>

Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения.
Затова сте преследвани и вие сега, понеже за нас вие сте една религиозна секта." Аз се втрещих, ококорих се и без да искам му казах: "Ние не сме религиозна секта. Ние сме окултна школа. И това вие знаете много добре." А този висш чиновник и сановник на новата държава каза: "Вие сте религиозна секта и като такава членувате заедно с всички религиозни секти и с всички църкви в Комитета по вероизповеданията. Ако бяхте Окултна Школа, вашето място щеше да бъде в Българска академия на науките и щяхте да фигурирате там. Ако бяхте там, нещата щяха да бъдат поставени по-иначе. Но сега сте в Комитета по вероизповеданията, за нас сте религиозна секта и ние имаме решение да се справим един път завинаги с религиозните секти и движения. А сега си отивай и запомни това. И няма да споменаваш името ми никому, защото аз ти отворих очите и ти казах истината. Това го направих, защото съм ял вашия хляб на "Изгрева" и все нещо от думите на Учителя Петър Дънов е останало у мен." Аз се разплаках и викнах: "Прости ми, Учителю, че от Твоята Школа ние направихме секта и влезнахме в кюпа на Комитета по вероизповеданията". Онзи висш чиновник ме наблюдаваше с жив интерес и накрая вежливо ме изпроводи до вратата. Аз вървях, тътрех се съкрушена телом и духом.
към текста >>

91. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента.
Пяла е Аида. Имаше металичен глас. Когато дойде на "Изгрева", тя бе елегантна, облечена по италианска мода и образована певица. През лятото на 1933 и 1934 година Братството лагерува на Витоша в местността "Яворови пресори". Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни.
към текста >>

Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни.
Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева".
към текста >>

Но един хубав ден тя се събужда - пристига Ангел, облечен в официален костюм и казва, че не може да се ожени за нея, връща й годежа и си заминава така, както е дошъл.
И тогава Катя си поръча рокля за сватбата, ходи няколко пъти на проби при шивачка, роклята бе готова и донесена на "Изгрева". Сватбената рокля бе готова, беше определена дата за бракосъчетанието. Дотук няма нищо лошо. Само че Катя, която за какви ли не дребни неща ходеше при Учителя да Го пита, не посмя да отиде и да Го пита дали одобрява настоящия й брак с Ангел Янушев. Тя реши, че това е личен проблем и че може да го реши сама в името на великата си любов. Но един хубав ден тя се събужда - пристига Ангел, облечен в официален костюм и казва, че не може да се ожени за нея, връща й годежа и си заминава така, както е дошъл. Катя я залива нещо като вряла вода. Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата. Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко.
към текста >>

Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла.
Той я укротява, насочва я нагоре към Онзи, Който управлява всичко. Учителят я извиква и й изсвирва песента. После я изпява. Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята". Катя плаче, а в нея бурята е затихнала, но не я е напуснала. Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.
към текста >>

Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни.
Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас. Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна.
към текста >>

Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска.
Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него. Учителят при всички приложи специални методи за работа. Възрастните приятели много пъти се опитваха да ги махнат оттам, но Учителят ги спираше. Те имаха и най-различни преживявания и опитности за поучения на останалите. Един ден Катя усеща, че някой я хваща за гушата и я стиска. Не може да говори, не може да диша, не може да гълта. Това продължава няколко часа и се случва там, където тя стои като слънчоглед, за да зърне Учителя, т.е. слънцето, и да обърне своя "слънчоглед" към Него. Накрая се свлича на земята. Останалите извикват Учителя.
към текста >>

92. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас.
Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога.
към текста >>

Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него.
Предадох им каквото ми бе казал Учителят. Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.
към текста >>

Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа.
Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как.
към текста >>

Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят.
Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование. Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха студенти и завършиха университети. На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование. Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят. В това нямаше нищо лошо. Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят. Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата. Но сега да видим кои бяха тези братя и сестри, които бяха уволнени по идейни причини. Учителят беше наредил на братята и сестрите, по професия учителки, да не проповядват в училищата, където преподават на учениците си, за идеите на Бялото Братство. Какво се получи? Боян Боев, една година преди да се пенсионира, бе уволнен дисциплинарно, понеже проповядваше на собствените си ученици.
към текста >>

Тодор Симеонов беше инженер, учител, също бе уволнен, но по един параграф, по който уволняваха тогава комунистите, та това му помогна много, когато дойдоха комунистите на власт.
Какво се получи? Боян Боев, една година преди да се пенсионира, бе уволнен дисциплинарно, понеже проповядваше на собствените си ученици. Той дойде на "Изгрева" без пенсия. Паша Теодорова беше учителка по химия в Русе и започна да преподава на учениците си от десети клас за идеите на Бялото Братство, за което бе уволнена дисциплинарно, след което пристигна на "Изгрева" и Учителят пое нейната издръжка. Елена Андреева също така беше уволнена като учителка поради пропаганда и проповядване на учениците си в селото. Тодор Симеонов беше инженер, учител, също бе уволнен, но по един параграф, по който уволняваха тогава комунистите, та това му помогна много, когато дойдоха комунистите на власт. Какво му помогна? За тях той си беше дъновист и го третираха като такъв. Иван Калканджиев от Сливен беше учител там и по същата причина бе уволнен. След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя.
към текста >>

Но един трябваше да каже истината такава, каквато бе тя.
Такъв е законът. Комуто не изнася, няма да се промени законът заради него. Законът като Сила действува в човешкия ум като Светлина, а в свръхсъзнанието на човека - като Виделина. Ти не можеш да направиш връзка с Небето и с Невидимия свят, ако твоят ум не борави със Светлината и с Виделината. Ние проверихме това през време на Школата и получихме такива уроци, които моето поколение не смее да разкаже, защото не може да се оправдае за своите погрешки. Но един трябваше да каже истината такава, каквато бе тя. Аз я изказах. Вие я проверете - дали опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Проверете си я сами чрез живота си!
към текста >>

Вие я проверете - дали опитността на един ученик е опитност на цялата Школа.
Законът като Сила действува в човешкия ум като Светлина, а в свръхсъзнанието на човека - като Виделина. Ти не можеш да направиш връзка с Небето и с Невидимия свят, ако твоят ум не борави със Светлината и с Виделината. Ние проверихме това през време на Школата и получихме такива уроци, които моето поколение не смее да разкаже, защото не може да се оправдае за своите погрешки. Но един трябваше да каже истината такава, каквато бе тя. Аз я изказах. Вие я проверете - дали опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Проверете си я сами чрез живота си!
към текста >>

93. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри.
Аз говорих вече, че всички македонци в Школата направиха най-големите поразии. Но Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки. Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците.
към текста >>

Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец.
Но Учителят за нея бе казал, че тя е от светлите и добри македонки. Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци.
към текста >>

Трима арменци правят един македонец.
Като стенограф, тя завърши една много голяма работа. Тя дешифрира всички останали и неиздадени беседи на Учителя след Неговото заминаване. Поради затваряне от властите на печатницата на "Изгрева", тя прехвърли дешифрираните от нея беседи в четири копия и те останаха да се издадат от едно следващо поколение, когато има условия за това. Тя бе един волеви и мощен дух и около нея непрекъснато се движеха и прииждаха братя и сестри. Учителят бе заявил на времето така: "Трима евреи правят един арменец. Трима арменци правят един македонец. А трима македонци трябва да направят онзи човек- българин, който да изпълни Волята на Бога." Аз работих заедно с Ярмила и дадохме новото обяснение на упражненията на Паневритмията. Останах доволна от нашата работа. Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий.
към текста >>

Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха.
Но тя като македонка не можеше да избегне онова, което лежеше като карма над македонците. Учителят бе заявил навремето, че всички македонци носят своята тежка карма от времето на апостол Павел, когато той е бил подложен на най-големи гонения в земите, населявани от македонци. Учителят бе заявил, че македонците ще изплащат тази карма дотогава, докато проумеят, че когато се преследват и гонят Божии служители, за това има и Божия Правда, която раздава правосъдие чрез онзи служител, който става бич Божий. Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата. Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото Небето бе допуснало. Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха. Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло. Така Учителят бе осигурил издръжката на своите три стенографки. Отначало дълги години те живееха под един покрив в една обща барака на "Изгрева". Години след това някои от тях се преместиха в отделни бараки. Те живееха от скромно по-скромно.
към текста >>

Отначало дълги години те живееха под един покрив в една обща барака на "Изгрева".
Тези неща ги изнасям, защото македонците в Школата изиграха една много лоша игра на Школата. Някои от тях платиха жестоко, а други бяха вързани от Невидимия свят чрез Слово и чрез Сила и не можеха да правят злини на Школата повече, отколкото Небето бе допуснало. Учителят всеки месец в един плик предаваше на трите стенографки по една сума, с която покриваха ежедневните си разходи и се издържаха. Това не бяха кой знае какви големи суми, но стигаха за ежедневието, за храна и за най-необходимите вещи и облекло. Така Учителят бе осигурил издръжката на своите три стенографки. Отначало дълги години те живееха под един покрив в една обща барака на "Изгрева". Години след това някои от тях се преместиха в отделни бараки. Те живееха от скромно по-скромно. Задоволяваха се с много малко. В сравнение с този огромен труд, който положиха, тяхното възнаграждение от Учителя беше символично. Те знаеха, че работят за Бога.
към текста >>

Така веднъж Паша Теодорова отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен случай да го връчи на Учителя най-тържествено.
Задоволяваха се с много малко. В сравнение с този огромен труд, който положиха, тяхното възнаграждение от Учителя беше символично. Те знаеха, че работят за Бога. Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на Учителя и за Школата. Всяка една от тях събираше този десятък и после го предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се отчете с десятъка пред Учителя. Веднъж при нея дошла една сестра и разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен десятък от няколко месеца и решава да вземе от него.
към текста >>

Случило се така, че не могла да събере нито един лев.
По едно време се сеща, че има плик със заделен десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал: "От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш". Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш.
към текста >>

Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа.
Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна редакция - това ние не знаем. На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого. Тези пари се предаваха на Учителя, а Той ги предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезнали какви ли не истории за тези пари. На "Изгрева" имаше сили, които бяха разрушителни отвътре. Имаше и подобни сили извън "Изгрева", които бяха насочени срещу Братството.
към текста >>

Тези пари се предаваха на Учителя, а Той ги предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа.
Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого. Тези пари се предаваха на Учителя, а Той ги предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезнали какви ли не истории за тези пари. На "Изгрева" имаше сили, които бяха разрушителни отвътре. Имаше и подобни сили извън "Изгрева", които бяха насочени срещу Братството. Тези разрушителни сили имаха своите проводници вътре в Братството и вън от него. На тези неща няма да се спирам.
към текста >>

Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош.
Парите, които бяха зачислени в официалното счетоводство - те бяха обменени, както повелява законът. Но онези пари, които бяха заведени с второто счетоводство, не можеха да се обменят, защото трябваше да се дава отчет откъде са тези пари. От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от "Изгрева", за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари. И тогава решават, че тези милиони пари, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на "Изгрева". Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош. Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на "Изгрева", за да се грижи за градинката и да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа и десятъка за Братството, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева".
към текста >>

94. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията.
Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят. Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един много важен въпрос. Поканиха Го, а Той поклати глава и каза: "А, да дойда, за да ядат умрелите чрез мен! " Поклати още няколко пъти глава, отказа и си отиде в стаята. Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му.
към текста >>

Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един много важен въпрос.
Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят. Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един много важен въпрос. Поканиха Го, а Той поклати глава и каза: "А, да дойда, за да ядат умрелите чрез мен! " Поклати още няколко пъти глава, отказа и си отиде в стаята. Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му. Тук беше нещо друго интересно. Мнозина знаеха от Словото Му мнението Му за тези неща и трябваше да се съобразяват.
към текста >>

Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание.
Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя. След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата. Та питам аз: Това църква ли е? Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас. Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея.
към текста >>

В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание.
Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му.
към текста >>

Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието.
Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи.
към текста >>

Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай.
Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минавали покрай една църква. Петко поисква от Учителя позволение да влезне в църквата и да се помоли пред олтаря. Учителят му позволява. Влиза Петко вътре да се моли, а Учителят казва на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим".
към текста >>

Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов.
Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минавали покрай една църква. Петко поисква от Учителя позволение да влезне в църквата и да се помоли пред олтаря. Учителят му позволява. Влиза Петко вътре да се моли, а Учителят казва на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Те се разхождат, а Петко коленичи в храма пред олтаря и се моли на иконите.
към текста >>

А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ.
" - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни.
към текста >>

95. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година.
"Спиритизмът и Школата на Учителя" Когато се отвори Школата през 1922 година, ние заварихме възрастни приятели, които бяха съратници на Учителя още от началото на века. Всички без изключение бяха минали през спиритизма. Спиритизмът като явление беше широко застъпен през онези години. Учителят бе казал, че спиритизмът е допуснат като едно явление и една необходимост, за да се покаже и чрез него да се докаже, че има бариера между физическия и Невидимия свят. Един от първите ученици на Учителя - д-р Георги Миркович - е първият, който в България внася спиритизма, като за него пише и говори в издаваното от него списание "Нова светлина" от 1891-1896, както и в списание "Виделина" от 1902 година. Когато Учителят открива съборите, постепенно извежда приятелите от спиритизма. За това са необходими ни повече, ни по-малко, а цели двадесет години. В България се превежда изключително много спиритическа литература. Правят се много спиритически сеанси и кръжоци, като всички братски кръжоци отначало се занимават и със спиритизъм - както групата на Пеню Киров в Бургас с Тодор Стоименов в началото на века, така Голов, Бъчваров и други в София. След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева".
към текста >>

Това е един продължителен период.
Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович. Този разговор е записан и е много интересен. Може да се смята, че това са истинските думи на духа на доктор Миркович, защото са казани чрез Учителя. На следващите събори приятелите живо се интересуват от заминалите техни съвременници и търсят познания чрез Учителя. Той задоволява отчасти техния интерес, но постепенно ги превежда през спиритизма към изучаването на Словото на Новия Завет. Това е един продължителен период. Има години, когато приятелите толкова се увличат, че дори се отклоняват от Школата, на което Учителят остро реагира. Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха.
към текста >>

Не е лесна работа да се извика един определен дух.
Причината е, че приятелите попадат под въздействие и биват обсебени от низши духове, които ги заблуждават и ги отклоняват от техния личен път, както и от Школата на Учителя. Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са. Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята.
към текста >>

На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва.
Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са. Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят.
към текста >>

Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание".
Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът.
към текста >>

Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът.
Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше се скарал с нея, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя.
към текста >>

А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство.
Накрая Методи се досеща и разказва на Учителя за снощния сеанс - че се учудил, че са дошли да говорят толкова много пророци от Стария и Новия Завет. Учителят го изслушва и казва: "Всички пророци на Стария и Новия завет са преродени, те са в плът и се намират в Школата - както на "Изгрева", така и в провинцията по Братствата. Значи, те не са горе в Невидимия свят, а долу на земята, преродени, понеже трябва да бъдат тук във времето на Великия Учител. Това е едно, а второто е, че тези които се появяват - това са обикновени духове, които си служат с лъжата и подвеждат лековерните, за да ги отклоняват от Школата. Освен това чрез тези сеанси, тези низши духове черпят от онази Божествена аура, която е в Школата, защото те влизат в медиумите, лъжат ги, но за сметка на това им ограбват жизнената енергия. А тази жизнена енергия на всеки един от Школата е строго определена - това е кредит на Школата, който е отпуснат от Бялото Братство. Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите.
към текста >>

И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят.
Никой няма право да тегли от този Божествен кредит и да го разпилява насам-натам. Който го разпилява, отговаря с личния си живот пред Школата. Това е Божествена банка и никой няма право да тегли от нея и да разхищава чрез своеволие. Аз много пъти ги спирам, но има моменти, в които ги оставям, за да си научат урока. Урокът е по-важен, защото той остава като опит за другите. И накрая, трето - Йоан Богослов се намира в един възвишен свят. Той и да иска, сега не може да слезе тук и да дойде на "Изгрева". Материята на земята за него е много груба. Това е все едно ти да слезеш на дъното на морето. Първо - ще се задушиш и второ - водата ще те сплеска. Има риби, които живеят на дъното на морето, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на морето.
към текста >>

Ето, ти затова дойде при Мен на "Изгрева", за да научиш един закон.
Това е все едно ти да слезеш на дъното на морето. Първо - ще се задушиш и второ - водата ще те сплеска. Има риби, които живеят на дъното на морето, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на морето. Ето, така стоят нещата. А сега ти имаш една опитност и едно тълкувание на нещата от Мен. Ето, ти затова дойде при Мен на "Изгрева", за да научиш един закон. Един възвишен дух може да влезне само в чист и възвишен проводник. В началните години Аз съм дал много неща. При Мен идваха и чрез Мен разговаряха същества от Божествения свят. Но аз, за да сляза на земята и да създам това тяло, съм работил милиарди години. Така чрез мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет.
към текста >>

Един възвишен дух може да влезне само в чист и възвишен проводник.
Първо - ще се задушиш и второ - водата ще те сплеска. Има риби, които живеят на дъното на морето, но тяхното тяло е така устроено, че могат да издържат тежестта на водата и да се задоволят с най- малкото кислород, който се намира във водите на дъното на морето. Ето, така стоят нещата. А сега ти имаш една опитност и едно тълкувание на нещата от Мен. Ето, ти затова дойде при Мен на "Изгрева", за да научиш един закон. Един възвишен дух може да влезне само в чист и възвишен проводник. В началните години Аз съм дал много неща. При Мен идваха и чрез Мен разговаряха същества от Божествения свят. Но аз, за да сляза на земята и да създам това тяло, съм работил милиарди години. Така чрез мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен.
към текста >>

Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти.
Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма. На "Изгрева" бяха пощурели по едно време със спиритизма. Имаше няколко групи, които се събираха в седмицата един-два пъти. Всички ръководители на тези групи правеха много бели на Учителя и Му пречеха дори повече от явно, и ние виждахме това. Много от писмата на Учителя до провинцията със строги забележки бяха адресирани до онези приятели от Братството, които се занимаваха със спиритизъм и се отклоняваха от Школата. Аз съм виждала много такива писма. Била съм свидетел на "Изгрева", когато Учителят се е карал на спиритистите със строг тон. Слушала съм да ми разказват онези, които са имали спиритически сеанси, след което някой от групата е бил обсебен, разстройвал се е психически и са ходили при Учителя за помощ, защото духът не е искал да излезе от медиума.
към текста >>

Това е единственият правилен начин за разрешаване на всички лични и други проблеми на учениците от Школата.
След заминаването на Учителя станахме свидетели на едно друго явление. Ние бяхме свикнали с Учителя - да Го питаме за всяко нещо и за всеки наш проблем. Той беше си заминал и вече Го нямаше. Ами сега, кого да питаме? Учителят беше оставил Словото Си и последните Му думи бяха да го проучваме и да го прилагаме в живота си. Това е единственият правилен начин за разрешаване на всички лични и други проблеми на учениците от Школата. Но тогава стана най-неочакваното. Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и говорел чрез еди- кой си медиум. Че като хукнаха, не можеш да ги спреш. Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха.
към текста >>

А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек.
Но тогава стана най-неочакваното. Започнаха да съобщават на "Изгрева" или по провинцията, че Учителят бил се явил и говорел чрез еди- кой си медиум. Че като хукнаха, не можеш да ги спреш. Всички искаха да чуят какво ще говори Учителят. Слушаха, записваха и умуваха. А това бе една голяма лъжа, защото аима един закон: Един възвишен дух не може да влезне в един обикновен човек. А Учителят, а Великият Учител, с милиарди години си е подготвял и си е създал тяло - по плът от дядо поп Константин Дъновски - баща Му и Добра Хаджиатанасова - майка Му. В това тяло влиза първо Божественият Дух, след това Христовият Дух и накрая Господният Дух. Това бе Светата Троица на Бога, която беше в тялото на Учителя. Това беше Бог, слязъл между человеците. Бог чрез нечисти канали не може да изпрати своето Благословение.
към текста >>

96. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.
Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист. Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото.
към текста >>

По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени.
"Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист. Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле." След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на Учителя.
към текста >>

Открили му една единствена тайна.
Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При кардинални прераждания тези души вървят заедно." Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас.
към текста >>

Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му.
Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени.
към текста >>

След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени.
Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година. Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно".
към текста >>

Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението.
"Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година. Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.
към текста >>

" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа.
Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>

Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?
Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>

Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.
Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер. Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят? " Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>

97. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка.
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка. Бяха следвали заедно. По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година.
към текста >>

През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение".
Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.
към текста >>

Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите.
Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка.
към текста >>

И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло.
Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
към текста >>

Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар.
Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори.
към текста >>

Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството.
Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат. Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
към текста >>

Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт.
Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга. Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра.
към текста >>

За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра.
Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
към текста >>

Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител.
Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян.
към текста >>

И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество.
към текста >>

Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов.
Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Гръблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор.
към текста >>

98. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Но им даде един нов метод: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите." Ето, в това се състоеше разрешението на задачата чрез Новото Учение.
Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй. Противниците на тази теза говореха, че е необходимо първо да се извърши вътрешна революция у човека и да се създаде първо съвършеният човек, който може да приложи идеала за абсолютната човешка свобода. Бяха отишли при Учителя, бяха споделили с Него тези две тези и Го запитаха кое е най-правилното решение. Учителят не отхвърли нито едната, нито другата. Но им даде един нов метод: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите." Ето, в това се състоеше разрешението на задачата чрез Новото Учение. А този метод ще го намерите в Словото на Учителя. На същия събор Учителят обърна внимание, че учениците не се занимават със социални работи и въпроси, защото това е аларма на духовете от Невидимия свят с цел да ги отклонят от Школата. Учениците не разрешават въпросите на света. Ученикът влиза в Школата да научи идеите от Словото, а след това отива в света, за да ги реализира. Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов.
към текста >>

На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца.
Десетки ръце са го хванали и го смъкват, и не му дават да се доближи до катедрата. Целият салон е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото. Учителят ги приема и изслушва всички. Накрая приема и Методи и изслушва и него. Учителят му се усмихва и му подава три круши. На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца. Това е първата част от тази случка. Втората част е също интересна. Учителят извиква Борис Николов и в негово присъствие нарежда да бъде остриган Методи Константинов с ножица до корена на космите. Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци. А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа.
към текста >>

След този случай, представителят на анархистите в Школата научи един урок и един закон - че за да се посее нещо ново в душата на човека, трябва да го освободиш от всичко старо.
"Колкото косми преброихте, толкова са лошите навици и погрешки, които вие носите от света в тази Школа. Затова вие трябва косъм по косъм, навик по навик, заблуждение по заблуждение да отхвърлите от вас, за да се освободите от стария живот. След това ние ще ви пременим в нови одежди. Новата одежда се дава само от Духа Господен." Учителят спира за миг и поглежда към стола, на който седи Методи Константинов. Методи знае, че това се отнася за него, но другите в салона не го познават вече, защото той е пременен и преоблечен с дрехите, дадени му от Учителя, и остриган. След този случай, представителят на анархистите в Школата научи един урок и един закон - че за да се посее нещо ново в душата на човека, трябва да го освободиш от всичко старо. В Школата не могат да растат заедно на едно и също място и в едно и също време житното зърно и бурените, и плевелите от живота. Или едното, или другото! Минават години, Методи е на "Изгрева". Идва време, когато той се готви да замине за чужбина, за да следва. Учителят го изпраща и му дава пари за следване.
към текста >>

Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата.
Учителят го изпраща и му дава пари за следване. Но преди това го накарва да прекопае с мотика една голяма нива на "Изгрева", за да разбере, че парите не се дават даром и за тях трябва да се заплати с най-малкия труд. Трябва да се научи и друго, че да се посее едно семе, трябва първо да се яви работник, който да изоре Божията нива. На изпращане Учителят му казва: "Аз съм проникнал всичките ти клетки. И в дъното на ада да слезеш, пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои." Тази мисъл го охранява и съхранява през всичките му изпитания по време на Школата. Той научи един закон - че всяко житно зърно се посява от Сеяча и Господаря на нивата в точно определено време, на определено място и в най-подходящия момент в душата на ученика от Школата. Методи Константинов завърши, получи докторат и ние работихме с него, както и с Боян Боев, по издаването на книгите "Учителят" и "Учителят на Седемте рилски езера". Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява.
към текста >>

Докато разсъждаваме, за секунди се чува един общ възглас.
Тази глава се движеше над храстите, които бяха на височина човешки ръст. Учителят мълчи и също наблюдава движещата се глава. Чуваме неговите думи: "Тази глава е глава на високо идеен човек! " Ние ахваме отново от изненада. Значи материализираната глава не е глава на обикновено същество, материализирано тук на "Изгрева", а е глава на високо идеен човек. Докато разсъждаваме, за секунди се чува един общ възглас. Това е възглас на ново изумление и изненада. Човешката глава, която се движеше на две педи над храстите изведнъж излезе от тях и кацна на раменете на една висока човешка фигура. Показа се човек. Човекът тръгна към нас. Изведнъж някой извика: "Вижте, насам идва брат Сава Калименов!
към текста >>

Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос.
С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората.
към текста >>

Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек.
А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство.
към текста >>

Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората.
Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек. Разговорите ни с него започваха и свършваха с идейни въпроси от Словото на Учителя и Школата. Но той клонеше наляво със своите убеждения и търсеше разрешение на всички въпроси в една външна реформа и промяна в живота на хората. Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството.
към текста >>

Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството.
Неговите статии във вестник "Братство" след идването на руснаците в България, бяха възторжен отглас на един високо идеен живот и неговата потребност за промяна в живота на хората. Той си направи своят опит. Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата. Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в салона на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача. Ние тогава преброявахме космите от главата на един анархист и те бяха 360 000 на брой. Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество. Ние знаехме това.
към текста >>

Ние тогава преброявахме космите от главата на един анархист и те бяха 360 000 на брой.
Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата. Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в салона на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача. Ние тогава преброявахме космите от главата на един анархист и те бяха 360 000 на брой. Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество. Ние знаехме това. Но знаехме и метода, даден от Учителя. А това бе методът на житното зърно. Учителят е на ул."Опълченска" 66.
към текста >>

Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек.
Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество. Ние знаехме това. Но знаехме и метода, даден от Учителя. А това бе методът на житното зърно. Учителят е на ул."Опълченска" 66. Изведнъж през вратника нахълтва един млад човек. Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията да ме арестува? Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни.
към текста >>

Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас?
Изкачва се по стъпалата, влиза в стаята и пита: "Къде е господин Дънов? " Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията да ме арестува? Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас? Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си ръка и казва: "Моля, може да проверите лично! " Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остана невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Можете да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам?
към текста >>

Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело.
Можете да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава. Този млад мъж се казваше Никола Антов. Той беше анархист по убеждение, след това премина към комунистите и накрая също дойде на "Изгрева". Беше си построил барака и в стаята си след заминаването на Учителя беше закачил редом с Неговия портрет и този на Георги Димитров. Според него един комунист можел да бъде едновременно и дъновист и на никого това не пречело. След заминаването на Учителя той взе дейно участие при установяването на новата власт на комунистите в нашия район. Заради негови грешки пред комунистите той беше изпратен за шест месеца в концлагер. Като се върна оттам, ме срещна веднъж и каза: "Сега аз се връщам от затвора. Ваш ред е - вие да отидете в затвора." Дойде време,някои от нас отидоха в затвора. Но преди това, на процеса пред съда, той каза: "Дошло е време на това Братство да му сложим една надгробна плоча." Наистина, дойде това време, когато "Изгревът" беше разрушен и всички сметнаха, че му е сложена надгробна плоча.
към текста >>

Вие трябва да влезнете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма.
Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени. Вие трябва да влезнете в този нов свят като работници, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма. Той е незаконното дете на всички монархисти. Той иска да вземе престола на баща си и да царува. Но престолонаследник е този, който идва чрез закона." Ние проверихме това с живота си по време на Школата. Част от тези приятели влезнаха в Братството и по различен начин се проявяваха. Аз разказах само за трима.
към текста >>

99. 3_55 Учителят и толстоистите

Там е било тяхното истинско обединение.
Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото.
към текста >>

А финалът на романа е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята.
В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство. Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение". А финалът на романа е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята. Ние познавахме много толстоисти в България. Те имаха право на опит. И те го направиха. Всички тези опити излязоха несполучливи. Онова, което те преведоха от руски на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи.
към текста >>

100. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота