Търсене в текстове за 'Един'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 508 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село.
Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие. Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание. Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение. Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г.
към текста >>

Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време.
Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото.
към текста >>

Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий.
Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в. град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент. Българското население било най-малобройното и представляващо най-ниската прослойка - ратаи и слуги. Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време. Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий. Все по-често Константин се появявал в митрополитския храм и успешно четял и пеел на клира. Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/. Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин. Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото. Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа.
към текста >>

Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички".
След няколко срещи се взело решение да бъде създаден български кръжок, в който участвал и консулът Рачински. След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий. Той позволил в съботен ден да бъде отслужвана Света Литургия на славянски език в храма "Свети Георги" в града, а малко след това бил преотстъпен манастирът „Св. Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници. Отец Константин получил послушание да служи там. Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г. /обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква.
към текста >>

в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква.
Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички". В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач. Събитията от Великден 1860 г. /обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност. На 21 май 1861 г. в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква. С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата. Активно и без всякаква предпазливост представял българските искания пред представителите на турската власт в града.
към текста >>

Той единодушно бил избран за "църковен глава".
За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква. Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани. Стъпка по стъпка те печелили благоволението на турските сановници и отбелязвали успех след успех. Отец Константин лично организирал и провел среща-събор на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г. в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община. Той единодушно бил избран за "църковен глава". Подробно били уредени въпросите за взаимоотношенията между духовниците и населението, събирането на такси и налагане на наказания. Били установени отлични взаимоотношения с Мидхат паша в гр. Русчук, който всячески съдействал на делото на българите в града. Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове. От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг.
към текста >>

Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г.
Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове. От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг. Отец Константин сам и доброволно се оттеглил от председателството през септември 1868 г. в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси. Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г. с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх.
към текста >>

Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон.
в село Николаевка, като на негово място бил изпратен архимандрит Панарет. Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси. Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г. с цел учредяване на Българската екзархия. Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници. Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон. Същият пристигнал в града и на 4 декември 1872 г. отслужил първата тържествена литургия в храма "Св. Арх. Михаил" в съслужение със свещеник Константин Дъновски. Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията. Когато избухнала Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
към текста >>

Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение.
Тесните му връзки с тях, както и изключителната му активност по време на цялата кампания, му навлекли тежки неприятности от страна на турската власт и гърците. В началото на войната бил хвърлен в затвора, като опасен за властта човек и пролежал в много тежки условия седем месеца. След Освобожданието на град Варна на 27 юли 1878 г. отец Константин се установил трайно в храма "Св. Архангел Михаил". Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение. Неуморно наставлявал, изповядвал, проповядвал Словото Божие сред своите пасоми. Богатата му душевност, ерудиция и горчив жизнен опит му давали възможност да преценява склонностите на всяка душа и да я насочва по пътя към спасението. Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество. През 1898 г. бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.
Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". „На велики петък [10 април] отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на Св. Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме.
към текста >>

Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
към текста >>

Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г.
После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне.
към текста >>

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16].
Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот. Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя. Амин ". И след това тримата мъже и девойката станали невидими.
към текста >>

Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата.
Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст.
към текста >>

И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно.
Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.
към текста >>

Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите:
№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род. Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари. Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата. И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?
към текста >>

13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.
И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието?
към текста >>

14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст.
И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст.
към текста >>

(ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст.
14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12].
към текста >>

19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото?
15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12]. Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1].
към текста >>

26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст.
Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12]. Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1]. И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?...
към текста >>

Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1].
19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12]. Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1]. И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде.
към текста >>

И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно.
(ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12]. Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1]. И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Святий що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвени от Бога, който непременно ще изпълни Своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. Затова и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша.
към текста >>

Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.*
варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник. С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Спомен на Николай Дойнов 7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му. Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба.
към текста >>

По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля.
Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така. На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон. Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси. По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля. И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко. Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците. Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес. Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук.
към текста >>

Известен е само един провал.
Така делото се разширило и е проникнало във всички поробени народи. Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него. В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините. Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа. Движението се разпространило между нисшето духовенство, монаси и свещеници, но и някои от висшето духовнество са били посветени. Известен е само един провал. Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря. Добре е да се провери исторически кои е Патриарха и кога е станало това. Провалът е спрял дотука, той не е бил разкрит по-нататък. На онези, които са били привлечени в работата са им давали Антиминса. „Символ на надеждата" - след погребението очаквайте Възкресението.
към текста >>

Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки.
Него е намерил за достоен, за делото. Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден. Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса. Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия". Бащата на Учителя се връща в България и става свещеник. Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки. С големи борби той е наложил това и то се е въвело навсякъде в България. Десетки години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането. Антиминсът е свързан с Учителя. Той е знаме и надежда - „Ето, иде скоро". И наистина, освобождението от турското робство дойде.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря!
За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее. Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря! ". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря. Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката. Майка му Добра обаче решава да го послуша. Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори. Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване.
към текста >>

Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката.
Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее. Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря! ". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря. Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката. Майка му Добра обаче решава да го послуша. Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори. Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване. Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години).
Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е. периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни. Това е т.нар. тропическа година. Грешката d означава, че началото на приетата година закъснява с приблизително 11.23 min спрямо тропическата (за всяка година). Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години). Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр. е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр. настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46 г. пр.Хр.). През 325 г. сл.Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III.
към текста >>

Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време).
е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр. настъпва в 18:24 ч Гринуичко време на 23.III.46 г. пр.Хр.). През 325 г. сл.Хр. по време на Първия вселенски събор в Никея (Никейски църковен събор) пролетното равноденствие е било на 21.III. По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален.ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време). Така честването на Великден е настъпвало в нетрадиционно ранни дни от годината. Това налага през 1582 г. да се направи нова календарна реформа. Тази реформа е т.нар. Григориански календар, или нов стил.
към текста >>

При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години.
1900 г. 2000 г. - високосна и т. н. В резюме: Григорианският календар (нов стил) се различава от Юлианския (стар стил) по това, че през 1582 г. се прави една поправка от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския календар спрямо Григорианския. При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години. Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене.КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ За периода от 5.X.1582 г. до 29.II.1700 г. включително (стар стил) поправката е +10 дни към датата от стар стил. Например: 1.I.1700 г.
към текста >>

Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече поправката e 11 дни. Например:
Но 1700 г. е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г. съществува само по Юлианския календар (стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства I.III. Например: 19.II.1700 (стар стил) 10 дни> 29.II.1700, но тази дата не съществува, т.е. това е 1.III. Този един ден разлика между стар и нов стил се натрупва към останалите 10 и така вече поправката e 11 дни. Например: 28.II.1700 (стар стил) 10 дни> 10.III.1700 (нов стил) 29.II.1700 (стар стил) 10 дни - 11.III. 1700 (нов стил) 1.III. 1700 (стар стил) 11 дни> 12.III.1700 (нов стил) Аналогично през 1800 г.
към текста >>

се натрупва още един ден разлика между календарите.
28.II.1700 (стар стил) 10 дни> 10.III.1700 (нов стил) 29.II.1700 (стар стил) 10 дни - 11.III. 1700 (нов стил) 1.III. 1700 (стар стил) 11 дни> 12.III.1700 (нов стил) Аналогично през 1800 г. се натрупва още един ден разлика между календарите. Така вече имаме 12 дни корекция. Например: ПЕТРОВДЕН Петровден е църковен празник, 19.II.1800 (стар стил) 11 дни - 2.III.1800 (нов стил) 28.II.1800 (стар стил) 11 дни - 11.III. 1800 (нов стил)
към текста >>

Но Петровден 29.VI (стар стил), който е един църковен празник, в периода 1916 - 1968 г.
Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден. В резюме: Петър К. Дънов е роден по Юлиански календар (стар стил) на 29.VI.1864 г., Петровден. Тази дата отговаря на 11.VII.1864 г. от Григориански календар (нов стил). Но Петровден 29.VI (стар стил), който е един църковен празник, в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това - отново на 29.VI. Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е. след 1900 г. Защото през 1900 г. има натрупан още един ден разлика между стар и нов стил.
към текста >>

има натрупан още един ден разлика между стар и нов стил.
Но Петровден 29.VI (стар стил), който е един църковен празник, в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това - отново на 29.VI. Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е. след 1900 г. Защото през 1900 г. има натрупан още един ден разлика между стар и нов стил. Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния календар, който в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара.ИЗВОД Ако се интересуваме от църковния празник, Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, т.е. 29.VI до 1915 г. включително, на 12.VII за 1916 - 1968 г.
към текста >>

Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди.
През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар. Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата.
към текста >>

се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече.
Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г. се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече. На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР
към текста >>

до 29 февруари 2100 г., поправка с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий.
От 1 март 1800 г. до 29 февруари 1900 г., поправка с плюс 12 дни. От 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправка с плюс 13 дни. От 1 март 2000 г. до 29 февруари 2100 г., поправка с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий. КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДАТИТЕ НА ЛИЦАТА, РОДЕНИ ПО СТАР ЮЛИЯНСКИ СТИЛ, В НОВИЯ, ГРИГОРИЯНСКИ стил? Лицето, родено през годините от 1800 г. до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни.
към текста >>

за Съединените Щати да следва богословие.
След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира.
към текста >>

Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251.
Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител.
към текста >>

Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин. Източник: I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТАПРЕДИСЛОВИЯ Изгревът - Том 2 ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
към текста >>

Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТАПРЕДИСЛОВИЯ Изгревът - Том 2 ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.
към текста >>

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.)
към текста >>

заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ
към текста >>

Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря".
Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил. Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата. Имало веселби и песни, а накрая тропнали едно хорце. По жътва решили да заведат Петър на нивата. По това време жътварите жънели, а мъжете след тях връзвали снопите. Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря". Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци.
към текста >>

Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.
След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците.
към текста >>

Между двете стаи имало малко килерче, което ги съединявало.
А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае. Петър я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора. Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая. Между двете стаи имало малко килерче, което ги съединявало. Отгоре на тавана му били накачени много сплитове царевица. Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й. Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и скъса тоя сплит царевица, така ще се разтури и оная работа, дето я гласят в другата стая". Тя не обърнала внимание на приказките му.
към текста >>

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество."
Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
към текста >>

Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.
След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93):„През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.
към текста >>

някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."
Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94):„Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга?
към текста >>

За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94):„Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")
към текста >>

Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.
Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя.
За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден. Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г.
към текста >>

5. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов.
добър; догматическо богословие - добър; хомилетика (красноречие в проповядването) - мн. добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка. Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов. Има един интересен факт, който съпътства живота на Петър Дънов. Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване. През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г.
към текста >>

6. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Блажени онези души, които са съединени в Христовата Любов.
Ваш искрено любящ брат. Блажени ония души, които живеят в Небесна любов. Хотанца“. На снимката до Петър Василев, съученика му от Свищов, е написано: „Русе, 1 април 1888 г. В знак на приятелска и братска любов в Исуса подарявам лика си на П. Василев. Помнете ме в Христа,понеже в Него ще живеем за всякога и ще се радваме. Блажени онези души, които са съединени в Христовата Любов. Ваш брат и приятел в Христа – Петър К. Дънов. Хотанца“. След Петър Дънов през 1893 г. на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров. По това време вече има отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно се поема от Николета Малчева.
към текста >>

С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият за добитъка.
София, Библ. Житен клас, 1995, с. 141-143. По спомени на Ангел Хаджийски Преразказва Галилей Величков Малко и непретенциозно селце на около 20 км от Русе. Сухо и безводно. С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият за добитъка. Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи.
към текста >>

Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче.
Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По- заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца.... чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо.
към текста >>

Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи.
Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателния процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер. Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни. Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота. Изгревът - Том 24 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града.
Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад". (16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване на протестантското училище в Самоков през 1887 г. той се отправя към Америка, за да продължи образованието си. Георги Николов Чакалов е роден на 20.04.1867 г. в Самоков. Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града. Васил Левски е нощувал известно време на тавана на дюкяна му в Самоков. През есента на 1887 г. Г. Чакалов постъпва във Филаделфийския медицински университет. В Америка той пребивава 11 години. През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго.
към текста >>

Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов.
16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му. Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т.
към текста >>

Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч.
И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т.
към текста >>

За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България.
И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251. 29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература. За тази му дейност ще се спрем на друго място. Той присъствува на съборите на Учителя през 1910 г.
към текста >>

Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом.
А защо? За да ми се попречи. И успяха! Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
към текста >>

Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3.
И успяха! Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.
към текста >>

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.)
към текста >>

заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ
към текста >>

8. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ. 9. Учебната 1888/1889 г. „Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява. Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание. През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда. Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката.
към текста >>

Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън.
Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти. Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън. Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец. Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж". Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския.
към текста >>

Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж".
Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти. Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън. Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец. Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж". Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския. Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник. Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел.
към текста >>

Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник.
Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец. Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж". Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския. Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник. Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел. Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк. Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала. В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа: „Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.
към текста >>

„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.
Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник. Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел. Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк. Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала. В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа: „Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени. Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю". Нека го опиша накратко. Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи. Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука. Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година.
към текста >>

Вероятно датира от единайсети век.
Състои се от триста трийсет и четири листа в кварто формат... Началните букви са украсени, някои от които със сложни орнаменти; ръкописът е със смел размах, орнаментите са предимно в квадрат, текстът е навсякъде маркиран с червени музикални ноти. Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците, и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата на църквата „Св. София". Второ - Евангелариум, или Четвероевангелие. Цяло. Много красиво изписано на фин велум, сто седемдесет и осем листа, размер четири на три и половина инча. Много фин, но поразително четлив ръкопис. Вероятно датира от единайсети век. Никога не е бил в библиотека, тъй като фолиата не бяха номерирани досега. Подвързията е от петнайсети или шестнайсети век. Заглавките са красиво изписани с пурпурни и златни орнаменти, също в квадратен образец. Трето - стихиварион с химните на гръцката църква за цялата година, с музикално нотиране, добре изписана и добре подвързана хартия. Четвърто - молитвеник.
към текста >>

Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж.
Четвърто - молитвеник. Специален сборник от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария. Доста голяма рядкост за тринайсети век. Добър палиографски образец на калиграфията от тринайсети век. Пето - Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин - държавника, генерала, императора, историка, както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17) Издръжката на Петър Дънов тогава според негов съученик е скромна.
към текста >>

9. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране.
В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр. 851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк. Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г. Бас, която ще се проведе на Фултън Авеню 1892. На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри. Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране. Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията. Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $. Вечерта пред папството са били представени Петър Дънов от България и М. Б. Парадунангиа от Кападокия". На 19 май 1892 г.
към текста >>

10. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.
Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение на старогръцки Забележки - няма." Лекциите започват в четвъртък, 22 септември. Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка. Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет. Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф.
към текста >>

11. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в.
освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св. Никита Готски, св. Сава Готски и др.), „гот", „готин" и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним за „еретик". Но П. Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот". Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство. Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота. Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.
към текста >>

Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.).
Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в.
към текста >>

Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред.
При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в. Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко. Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред. Дали интересът на П. Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага. Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в. именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите. Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн.
към текста >>

12. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено на студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства.
Във факултетния протокол от 5 май 1893 г. е записано: „В отговор на запитване за брат Дънов беше гласувано, че д-р Стийл трябва да организира за него изпит по старогръцки, който е бил държан от неговия курс в „Дрю". Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю". Учебният план на обичайното тригодишно обучение за бакалавър включва старогръцки, староеврейски, антропология, църковна история, теология, практическа теология, канон и критики, наука за спасението и реторическо изкуство. Петър Дънов преминава обучение по всички тези предмети. Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено на студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства. На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание: „БОСТЪНСКИ УНИВЕРСИТЕТ Богословски факултет Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии на ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет
към текста >>

13. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати.
7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати. Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали. Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж.
към текста >>

14. Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище 'Петко Рачев Славейков'

Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението на человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".
През 1896 г. Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението на человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".
към текста >>

15. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Така Бог посещава Своя единороден Син.
Спомен на Борис Николов На 7 март 1897 г. във Варна, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 год.
към текста >>

По това време Той споделя с един от своите ученици следното:„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят.
Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 год. Божественият Дух слиза върху Петър Дънов. Небето над Него се отваря за Духовния и Божествен свят. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното:„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят. Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему. Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането на Святия Му Дух." (писмо от 8. 10. 1898 год. гр. Варна.) Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането на Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане на Духа върху человеческия син.
към текста >>

Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя.
При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля на Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието на едно велико Изявление на Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ.
към текста >>

Това чака нашето обединение за Неговата Слава.
Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий. Това чака нашето обединение за Неговата Слава. А Духът на Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.) Заповедта на Господа е излязла. Благата вест е проводена от Него на Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата на всички, които Го чакат. Кажи им, казва Господ, да ме чакат с усърдие и вярност, и ето ида да ги посетя и благословя заради своето име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на човеци, но да възлагат надеждите си на Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене.
към текста >>

Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието.
Слушайте гласа Ми, Който ви говори. Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.) Връзката на Петър Дънов с първите ученици е създадена. Кръгът на Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър. Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига на онзи кръг, който се ръководи от Словото на Господа и чрез Учителя Дънов. Единствената връзка на учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването на Евангелието. Това са двата радиуса на кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра на този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза Святият Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги. Молете се усърдно за изливането на Духа Святаго, Който, кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал. Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог наближава да се яви.
към текста >>

Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя.
Господ иде да ви помогне, призовете Го в „Моето Име" и ще имате радост голяма. Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви. Моят Дух е с вази и аз ще се моля за вашето преуспяване в Божията Благодат. (Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.) Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя. Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори. В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично за всеки един от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ.
към текста >>

Тя е лично за всеки един от нас.
Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата на Духа Господен и Той ги препраща на своите трима ученици. Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно на свидетелствата, подписва ги и ги изпраща на Учителя. Това са така наречените десет свидетелства на Духа Господен към духовната верига на първите ученици от първите събори. В последствие тези свидетелства се съобщават и на останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани на Духа на Истината.„На 13 февруари 1899 год. приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично за всеки един от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно." (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство.
към текста >>

Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно." (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.)
приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично за всеки един от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно." (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство. С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига. По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна. Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България.
към текста >>

След заминаването на Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в борбите.
Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители. Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения. С годините в тази верига са привлечени жени. Но те не са имали право на вземане на решения. Това нещо се е спазвало строго от братята ръководители по времето на Школата 1922-1944 год. След заминаването на Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в борбите. Остават жените, които правят най-големите поразии и провалят Школата на Учителя след Неговото заминаване. А защо? Защото не се спазва едно правило, дадено от Учителя. Жената трябва да стане на сестра, като чете и прилага Словото на Бога. Сестрата трябва да стане и да се превърне в духовна сестра, която да претворява Словото на Учителя чрез живота си - това е вторият етап.
към текста >>

Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега. След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител. На 10 април 1854 г. в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му. Святият Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него. "Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога."
към текста >>

Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.
На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му. Святият Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него. "Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие". Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя. След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата на младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог на Божието Знамение. Той се завръща във Варна. Учителства една година в с.
към текста >>

Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите.
Дъновски е първият свещеник, започнал да чете на български език в църквата във Варна. Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
към текста >>

Така Бог посещава Своя единороден Син.
Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци.
към текста >>

Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Борис Николов Веднъж един просяк чука на вратата на поп Константин Дъновски. Той отваря вратата и просякът поискал само десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци. Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди? " В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде на просяка, каквото ти искаше?
към текста >>

Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него".
Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов
към текста >>

Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов Константин Дъновски Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>

16. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло.
А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.
към текста >>

един дух, един ум, едно сърце и душа.
А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".
към текста >>

Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце.
Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда. Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава. Колко са сладки мислите Господни! Колко са велики Неговите въжделения и възнамерения! Господ иде да се възцари и да очисти земята от неправдата. Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го възвиши със своята десница, за да познаете всички, че Той е Бог всемъдър, Бог всеблаг, Бог велик и силен. Затова пригответе се от дълбочините на душата си. Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля. Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ.
към текста >>

Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене?
към текста >>

Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?
Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват?
към текста >>

Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий.
Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина. Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога. Бог, който говори в тайно, е вече помежду вази. Той е войн силен, който се подвизава за правдата.
към текста >>

Един във век, изпълняющ все и във все.
Духът на Господа Йехова е връх тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък. И силата на елимели е с онзи, който е избран от Господа на силите. Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце. Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа твоего, твоя Спас. Той е Бог благий, Бог праведний и святий. Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име. И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми. Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.
към текста >>

Съм ли Аз Един, който трябва да се презира?
И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми. Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми. Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си?
към текста >>

В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.
Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите. Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. - Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда. Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде.
към текста >>

Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.
Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден. Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.
към текста >>

Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта.
Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден. Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява.
към текста >>

Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.
Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова.
към текста >>

Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява.
Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви?
към текста >>

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
към текста >>

А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща.
Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни.
към текста >>

Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века.
И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов.
към текста >>

Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.
Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века.
към текста >>

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи?
към текста >>

Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.
1-1 ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце.
към текста >>

Божият Дух ще те осени, Бог ще те въздигне като един от мъртвите.
Надей се на Господа, защото Той е вече много близо. Ще чуеш гласа Му и ще се възрадваш. Той ще ти направи знамение голямо, ще ти засвидетелствува, че е верен. Ето, Той ще ти открие тайната. Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне. Божият Дух ще те осени, Бог ще те въздигне като един от мъртвите. Ето, ще трябва да почнеш и по-скоро великото дело, за което Съм ти говорил през всичките времена. Аз Съм този Бог вътре в теб. Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина. Аз Съм Истий, онзи, който говори всякога, който учи Мъдрост. Аз Съм онзи, който Съм бил с тебе винаги.
към текста >>

Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа.
А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота. И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона. А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина.
към текста >>

Защо така говори Господъ; ето посрѣдъ вази стои единъ когото Богъ помаза за царь и когото вий още не познавате, понеже е скроменъ и смирѣнъ по сърдце.
Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава. Колко сѫ сладки мислитѣ Господни! Колко сѫ велики неговитѣ въжделения и възнамѣрения! Господъ иде да се възцари и да очисти земята отъ неправдата. Защо така говори Господъ; ето посрѣдъ вази стои единъ когото Богъ помаза за царь и когото вий още не познавате, понеже е скроменъ и смирѣнъ по сърдце. Но Богъ ще го възвиши съ своята дѣсница, за да познаете всички, че той е Богъ всемѫдъръ, Богъ всеблагъ, Богъ великъ и славенъ. Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ на душата си. Поклонете му се вий които го любите, благословете го въ духътъ си. Ей Господи ела, ний ето те очакваме, да бѫде всичко споредъ желанията на душата ти, и споредъ благата ти воля. Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй на Бога; понеже прослави се Господъ.
към текста >>

Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли. Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене.
към текста >>

Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?
Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ? Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ, на какво би замѣзала земята? И нима мислитѣ, по-добри ли слѣдствия ще послѣдватъ?
към текста >>

Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий.
Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: —Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля. Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила. И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина. Богъ е който го въздига и неще да закъснее да се яви о врѣме. Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ. Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий. Благословено да бѫде твоето име отъ мене. Ей Господи, защото тя познавамъ, че си истиненъ и неизмѣняемъ винаги. Слава, честь, хваление и поклонение тебъ подобава всѣкога.Богъ който говори въ тайно е вече помѣжду вази той е войнъ силенъ които се подвизава за правдата. Той е Отецъ нашъ Богъ крѣпкий, който ни води. Радвай се царь сионовъ, защото Богъ твой тя помаза за да сѫдишъ народитѣ.
към текста >>

Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все.
Духътъ на Господа Иехова е връхъ тебе, защото Богъ е царь всесиленъ и крѣпъкъ. И силата на ели — мели е съ онзи, който е избранъ отъ Господа на силитѣ. Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ неговата слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце. Възвеселися небе, и възпѣй земя на Господа твоего, твоя спасъ. Той е Богъ благий, Богъ праведний и святий. Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все. Благословено да бѫде неговото име.И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли.
към текста >>

Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира?
Благословено да бѫде неговото име.И рече Господъ, стани и възвиси родътъ си, защото ида като войнъ избранъ, отъ четеритѣ краища на земята за да поразя всѣка тваръ съ мечътъ на духа си, понеже съмъ угорченъ въ душата си за неправдата и нечестието което сториха прѣдъ лицето ми. Този родъ не разумява да прави сѫдъ и правда. Тѣ сѫ синове на заблужденията и чада на беззакония. Въ мислитѣ си станаха суетни и въ размишленията си нечестиви, станаха причина да се охули името ми, и развратиха съвѣтитѣ ми. Ето ще ги посѣтя на врѣме и ще възвърна прѣстѫпленията имъ връхъ самитѣ имъ мисли. Съмъ ли азъ единъ който трѣбва да се прѣзира? И ако се сѫдитѣ ще се оправдаете ли? Ако ме прѣслѣдвате ще постигнитѣ ли цѣльта си? И ако ме хулитѣ, ще се възвиситѣ ли? Ще приемете ли блага отъ езика си и благодатъ отъ сърдцето си? и ще ли се утѣшите слѣдъ подвига, и намѣрите миръ слѣдъ побѣдата си?
към текста >>

Въ единъ день ще ви посѣтя съ гласъ когото никога нѣма да забравитѣ и никога втори пѫть не ще се яви въ сърдцето ви желание за да струвате това което днесъ вършите.
Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние. Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми. Ще забравя ли пѫтищата ви? Ей, ще познаете че думата ми е неизменна, и помишлението на сърдцето ми неотменно. Въ единъ день ще ви посѣтя съ гласъ когото никога нѣма да забравитѣ и никога втори пѫть не ще се яви въ сърдцето ви желание за да струвате това което днесъ вършите. Месаилъ съмъ, и ще бѫдѫ: Метаксосъ мета калеосъ; Мезонто Иполитосъ, препонето Хели елеосъ. — Месаилъ месаили, мели, Мелекъ бихаръ бихари, Селили Семоилъ, Вари Варисимъ. Стани и възпѣй на Господа; Защото извърши своята правда. Възвиши гласътъ си за „Сионъ“ и възпѣй му, че Господъ иде да се възцари въ него. Възвѣсти на Израилъ, че оногова когото очаква иде.
към текста >>

Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ.Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.
Защото истина ви казвамъ, че войнството небесно ще прѣдхожда прѣдъ него и той ще прѣходи прѣдъ тѣхъ. Той ще бѫде непобѣдимъ. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ.Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми.
към текста >>

Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта.
Той ще бѫде непобѣдимъ. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ.Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява.
към текста >>

Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето.
Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ.Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова.
към текста >>

Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява.
Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си.
към текста >>

Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
към текста >>

А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь.
към текста >>

Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя.
към текста >>

Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта.
Освяти името ми въ душата си. възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми заспасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога.Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта. Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка.
към текста >>

Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата. Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи?
към текста >>

Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.
Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость? Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель, любовьта ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени. Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си. Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно. рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце.
към текста >>

Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ.
И тъй да се не устрашава духътъ ти отъ никого. Надѣй се на Господа, защото той е вече много близо. Ще чуешъ гласътъ му и ще се възрадвашъ. Той ще ти направи знамѣние голѣмо, ще ти засвидѣтелсвува, че е вѣренъ. Ето той ще ти открие тайната. Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като единъ отъ мъртвитѣ. Ето ще трѣбва да почнешъ и по скоро вѣликото дѣло за което съмъ ти говорилъ прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Азъ съмъ този Богъ вътрѣ въ тебъ. Богъ тайний, неислѣдимий, вѣчний който обитава въ правда и истина. Азъ съмъ истий онзи който говоря всѣкога, който учи мѫдрость. Азъ съмъ онзи който съмъ билъ съ тебе винаги.
към текста >>

17. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години съборите в гр.
С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство. Постепенно съборите на веригата със всяка година се увеличават с нови попълнения, така че след един период от 20 години съборите в гр. Търново наброяват 200-300-400 човека. (Изгревът - Том 2) Първите ученици: 1. Д-р Миркович (1825-1905) 2. Пеню Киров (1868-1918)
към текста >>

Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем.
На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели. В това отношение се намират някои, които не достигат освен в едно твърде тежко съмнение и се колебаят дълго време между противните порои. Блажен този, който вярва, знае, гледа и върви на здраво.
към текста >>

Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат.
Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим.
към текста >>

Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел.
Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява? Някои богословци покрусяват разума, отказват го и го тъпчат. Трябва ли, следователно, и ние да го отказваме, когато той ни открива това, що е добро и хубаво? Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена.
към текста >>

Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир.
Осъждат всичките грешки, в които е паднал разума, без да помислят, че самият разум е, който ни е открил тези грешки и ни е спомогнал да ги поправим. Разумът е една върховна дарба, определена да ни осветява върху всичките неща, и която се развива и умножава чрез упражнението, както всичките наши способности. Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра.
към текста >>

Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена.
Човешкият разум е един отзив на вечния Разум: “То е Бог в нас”, е казал свети Павел. Да не припознаем неговата стойност, неговата полза, значи да не припознаем човешкото естество и да докачим даже Божеството. Да искаме да заместим разума с вярата, ще рече да не знаем, че те двете са солидарни, неразделни, че се подкрепят и се въодушевяват едно от друго. Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
към текста >>

Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>

Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала.
Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века. Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения.
към текста >>

Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения.
Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда. Благополучните, силните го отблъснаха, както отблъснаха самия Христос преди деветнадесет века. Клерикалните членове и учените тела се съединиха против тая смутителна радост, която идеше да компроментира интересите им и тяхното спокойствие, или да съсипе техните потвърждения. Малко хора имат кураж да дойдат върху думите си и да изповядат, че те са се излъгали. Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела. Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи.
към текста >>

Едно върховно веяние ще го облее и ще го поведе към това изходящо слънце, което един ден ще освети цялото человечество.
което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния. Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си поучение. Много противоположни мнения се сблъскват, се посрещат: между това сложно положение, отнесено от ветрушката на материалния живот, человек се спира и помислува малко. Но всеки искрен дух, който търси вярата и истината, ще ги намери в новото откритие. Едно върховно веяние ще го облее и ще го поведе към това изходящо слънце, което един ден ще освети цялото человечество. Из сп. НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията.
към текста >>

По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**.
С тях не рискува человек да се отрови; те ако не ползват, никога няма да повредят. Не би било зле, щото всяка фамилия, за всеки случай да бъде снабдена с по една малка до- машна аптека, на която цената е почти нищожна сравнително с ползата. Повече от 100 пъти аз сам съм имал случай да направя опит.” През 1893 година Д-р Миркович заминал за световното изложение в Париж. Там се е срещнал с мадам Лусия Гранж - известен и нашумял по това време медиум. По негово желание тя направила сеанс, на който, му казала, че един млад вожд с Божествена сила ще се прояви скоро и “ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство”**. Този Божествен пратеник по-късно д-р Миркович вижда в лицето на Учителя. Първо сведение за тяхната връзка е поканата за участие в първия събор на веригата през 1900 г., изпратена до него лично от Учителя. Често името на д-р Миркович се споменава в коренсподенцията на Учителя до Пеню Киров. На 16 юни 1900 г. той му пише:
към текста >>

По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '.
Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват. Това е първата среща между Учителя и Пеню Киров.” След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература.
към текста >>

“С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”
Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север.
към текста >>

“През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.
За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
към текста >>

Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
“През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото.
към текста >>

Той е живот на един пътник.”
В едно писмо до П. Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си.
към текста >>

Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина.
- А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си.
към текста >>

- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева.
към текста >>

И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци...
Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г. без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя. Ел-Шадай на Витоша Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.
към текста >>

18. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

„Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13)
Мир вам, както Ме Отец възлюби, тъй и Аз възлюбих вас и ви избрах да принесете плод изобилно и плодът ви да пребъде [Йоан 15:8, 9]. Ето, Небесната светлина иде и мракът , който обвива света и вашите умове , ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на Истината ще ви озари и просвети с небесната виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които Господ ще призове, да му служат всякога. Този свят и нечестивите му дела ще бъдат изгорени с небесен огън. Земята от нине ще се засели с праведни, които ще царуват с Господа. „Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13) Ние имаме да благодарим на Господа Бога нашего , че ни е открил Своята истина в Своето свято слово и ни е избрал да станем Негови чада. Това е , върху което цялото небе сега иде да ни насърчава — да сме бодри, докато Господ победи. Защото , казва наш един приятел близък и служител Господен10, че победата, която скоро ще се извърши и която ще бъде на страната на Господа, ще реши всичкия спорен въпрос. Защото, казва той, същият , тогава ние ще съберем нечестивите от тая земя и ще ги изхвърлим вън , във външната тъмнина , и земята ще се засели с нови жители от горе11. Тази е радостна[та] вест, която Господ ни прати сега, да бодърстваме и да се подвизаваме, и да се молим постоянно и усърдно на Него.
към текста >>

Защото , казва наш един приятел близък и служител Господен10, че победата, която скоро ще се извърши и която ще бъде на страната на Господа, ще реши всичкия спорен въпрос.
Този свят и нечестивите му дела ще бъдат изгорени с небесен огън. Земята от нине ще се засели с праведни, които ще царуват с Господа. „Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13) Ние имаме да благодарим на Господа Бога нашего , че ни е открил Своята истина в Своето свято слово и ни е избрал да станем Негови чада. Това е , върху което цялото небе сега иде да ни насърчава — да сме бодри, докато Господ победи. Защото , казва наш един приятел близък и служител Господен10, че победата, която скоро ще се извърши и която ще бъде на страната на Господа, ще реши всичкия спорен въпрос. Защото, казва той, същият , тогава ние ще съберем нечестивите от тая земя и ще ги изхвърлим вън , във външната тъмнина , и земята ще се засели с нови жители от горе11. Тази е радостна[та] вест, която Господ ни прати сега, да бодърстваме и да се подвизаваме, и да се молим постоянно и усърдно на Него. Ето аз ви нося радостната вест, че Господ и Отец наш ви люби. Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази.
към текста >>

19. Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”

Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни.
Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си.
към текста >>

Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си.
Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение.
към текста >>

Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ.
Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.
към текста >>

Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички.
Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему.
към текста >>

Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство.
О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога.
към текста >>

20. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето. От мен, вашия приятел, ви провождам нарочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов. А при това, братя, кога влезем напълно в Царството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и силата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, височината на Божията неизмерима Любов и Мъдрост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко. Аз съм имал напоследък големи благословения от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
към текста >>

21. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит.
към текста >>

22. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Пловдив, зала “Съединение”, в рамките на Европейския месец на културата)
1. От УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИВОТ И ДЕЛО, (Лекция, изнесена на 01.07.1999 г. в гр. Пловдив, зала “Съединение”, в рамките на Европейския месец на културата) На 08.10.1898 г. (Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник /написано в гр. Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”.
към текста >>

Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”.
Пловдив, зала “Съединение”, в рамките на Европейския месец на културата) На 08.10.1898 г. (Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник /написано в гр. Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско 3. Изгревът - Том 4 глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Призвание към народа ми –
към текста >>

Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят. Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.
към текста >>

Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат о този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен сят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
към текста >>

Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
към текста >>

Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го пренесе жертва жива Богу, така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему. И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силните, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви помежду ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
към текста >>

И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
към текста >>

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови.
към текста >>

Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.
За него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израелският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
към текста >>

Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога.
Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил.
към текста >>

Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя вярността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в тегогите ми и не оскърбявайте бедните.
към текста >>

23. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Кревата, който сега употребявам искам да го отстъпя на един мой приятел който се нуждае, а в също време ако се уреди, аз да се възползвам от Вашия.
Г-н д-р Миркович. Мисля да сте приели моята отворена карта. Надявам се да сте тъй също добре телом и духом. Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене. Аз не бих Ви правил тия затруднения ако обстоятел-ствата не бяха ме заставили. Кревата, който сега употребявам искам да го отстъпя на един мой приятел който се нуждае, а в също време ако се уреди, аз да се възползвам от Вашия. Пишете ми как сте с положението си. Аз не съм посещавал г-жа Желязкова от как сте заминал. Книгата от Шумен ми дойде. И сега ще видя дали ще може да се извлече нещо от нея. Времето тук е хладно.
към текста >>

24. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Вий ще видите, че този който ми диктува това не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето.
Гледай печата да е добър и всичко да е чисто и порядочно. Спазете ръкописа да се не изгуби. Не притурайте нищо пред заглавието. Никакво предисловие не е позволено. Все що е нужно е дадено. Вий ще видите, че този който ми диктува това не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето. Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите да изпълни Неговата воля. Това остава да видим кога се яви словата Господня на тоя свет. Изпроводете ми неколко екземпляра кога се напечати. Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се понуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя.
към текста >>

25. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители.
Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г. Люб. бр. Киров, Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от Архангела Божий. Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители. Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света. Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Неговата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови. От моя страна ще Ви съветвам да се укрепявате в Духа на молитва, който Дух е нужен за преуспеванието ни в Неговата велика благодат.
към текста >>

Това чака — нашето обединение за Неговата слава.
Господ ще ни посети със Своя дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем от горе в Сила и мощ. А сам Бог, който ми е обещал Своето велико обещание26 — да ни изкупи и прослави в себе си, ще подейства за нас. Негова Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извършим в Неговото присъствие. Защото Сам Той ще говори чрез своя всесилен Дух Святий. Това чака — нашето обединение за Неговата слава. А Духът на истината ще Ви ръководи. Ако имате и някои други съобщения, пратете ми ги за знание, да видя що Ви е говорил вашият небесен водител27. Поздравете го от мене и му кажете, че аз се много радвам за неговото богоугодно дело. Аз му благодаря за назиданията и добрите поучения, които ви е дал. Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази.
към текста >>

26. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ти Си сам един Бог Вечний.
Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела. Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят. Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний. Дек. 2............. 36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като заможен човек ще финансира безусловно делото Божие. Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.)
към текста >>

27. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота.
Варна 3 януарий 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение. Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват. По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов един към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота. Всинца ще сми тогава в пълно съгласие с вечния порядък и волята на Бога ще бъде на Земята, както е и горе на Небето. Гласът, който иде от горе, казва: противение нема вече, защото сам Бог действува и неговата воля е необорима, всичко ще се покори под напора на Неговата Сила. Света скоро ще узрее и събитията, които идат от всекъде, потвърдяват тази истина, че сме близо към прехода. Нещо страшно се готви. Нашите небесни приятели всички мълчат, като че ли очакват нещо извънредно.
към текста >>

Той иди да обедини всички в едно, в един дух, в един ум, душа и сърце.
Негова дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата. Не бойте се, вам ще ви се даде помощ и то скоро от Господа. Истината не оставяйте, правдата не забравяйте, любов имайте помежду си и всичко благополучно ще се свърши. Господ е на вашата страна. Ето, Господ Ми заповяда да ви кажа това. Той иди да обедини всички в едно, в един дух, в един ум, душа и сърце. И ще бъдем всички както е и той. Мислите ли да дойдете към Варна, пишете ни. Как сте засега? Аз има и други неща да Ви кажа, но ще ги оставя за кога да дойдете. Изпроводете 60 лева чрез пощата.
към текста >>

28. Писммо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Той ви поздравлява и един ден ще бъдете с него заедно.
Иска се приготовление, и то велико. Пълната любов, казва Йоан, изпъжда вън всякой страх. „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди и аз ще умоля Отца и ще ви даде друг утешител — Духа на Истината." [Йоан. 14:15-17] „Сам Отец ви люби." Знаете ли кой е Този, Който сега ви говори? Той е Сам Господ благий, на Когото любовта е вечна. Той ви поздравлява и един ден ще бъдете с него заедно. „Мир на вази, братя мои." Ваш верен: П. К ДъновИзточник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

29. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.
На 13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас!
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?
Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
към текста >>

А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................
Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил?
Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
към текста >>

Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота.
Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота. 24 февруари 1899 г., Варна Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава:
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил?
24 февруари 1899 г., Варна Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.
към текста >>

Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо!
Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело?
към текста >>

Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание.
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело.
към текста >>

30. Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) (снимка на писмото)

Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.
На 13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас!
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?
Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
към текста >>

А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................
Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

31. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.
На 13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас!
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?
Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
към текста >>

А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................
Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил?
Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
към текста >>

Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота.
Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота. 24 февруари 1899 г., Варна Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава:
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил?
24 февруари 1899 г., Варна Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.
към текста >>

Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо!
Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело?
към текста >>

Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание.
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело.
към текста >>

32. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.
На 13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ. Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път. Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас!
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?
Заверете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
към текста >>

А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."...................
Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."................... 59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил?
Заверете Истината на Завета Ми чрез Живота си. Дайте Свидетелство на Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред Негова Свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Второ свидетелство: Вярваш ли в Мен, твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание? Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
към текста >>

Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота.
Гледай да не оскверняваш Името Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си. Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце на Живота. 24 февруари 1899 г., Варна Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава:
към текста >>

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил?
24 февруари 1899 г., Варна Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат.
към текста >>

Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо!
Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание ОТГОВОРИ НА СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът на Истината ни дава: Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог на Живота, който е говорил? Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог на Живота, който всякога говори и чрез говора на Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо! Второ свидетелство: Вярваш ли във Мен, Твоя Господ и Спасител, който ти говори сега? Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя?
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата на Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание на Истината! Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело?
към текста >>

Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание.
Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя Вечен и Благ Дух, който изработва твоето спасение? Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя на моя живот да Го опозная, както е познат. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя Приятел и Спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя? Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби на Бога живаго, които се подвизават заедно с мен! Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание? Приемам да изпълня Волята на Единия Истинен и Праведен Бог без колебание. Словото Му ще ми е закон! Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията Любов. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело.
към текста >>

Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий Кръстев във втори том на Изгрева.
http://petardanov.co...лствата-господ/ Тук може да видите въпросите и отговорите заедно. http://petardanov.in...spodni_1899.pdf А тук само отговорите в оригинал с почерка на Пеню Киров http://petardanov.in...ov_Page_042.jpg Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий Кръстев във втори том на Изгрева. "Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

33. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

68. Единият е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.) 67. Вж. предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.) 68. Единият е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен. (У., №15, 11.03.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

34. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.
Варна, 14 мар[т] 1899 г. Люб. бр. Киров, Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно. Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам.
към текста >>

Той е един с нас в Господа.
Колко са сладки Неговите думи и повеления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете. Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обещание и Бог е силен да го пази в Името Си. Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в делото. 3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, защото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21; „Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2]
към текста >>

35. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Един от нашите големи врагове е премахнат.
Господ е вече възтържествувал. Главата на тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19-и миналия [месец] аз видях нашия Господар. Ние двама смазахме главата на една голяма змия. Един от нашите големи врагове е премахнат. Вие имате поздрав от „Вожда"74. Той ми съобщи, че Ви е посещавал и укрепял в благодатта Господня. Той действа в името на Господа Исуса Христа за вази. Пишете на Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание. Да се не двоуми.
към текста >>

36. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички. Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение.
към текста >>

37. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима.
Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов.Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20).На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни моибратя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата.Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [I Кор.
към текста >>

Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство. От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

38. Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
Варна, 6 май 1899 г.* (отворена карта)78 Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре.
към текста >>

Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в организирането на толстоистката комуна в с.
81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г. като клон на основното дружество с централа в Цариград. Предметът на дейност е търговия с български и европейски стоки. Управител е Георги Д. Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в организирането на толстоистката комуна в с. Айлан Кайряк (дн. с. Ясна поляна), Бургаско през 1907 г. (У., №20, 06. 05.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

39. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".
От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ.
към текста >>

40. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал.
Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро. Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
към текста >>

41. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б.
към текста >>

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я.
към текста >>

42. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува.
Всяка сутрин ставам рано и отивам да посрещам слънцето кога изгрева и да гледам дали славата Господня се е явила на Небето. През тия дни Господ ми е показал много от своите добрини, много неща съм научил. Требва с търпение да понасяме всички мъчнотии. Моята радост е пълна. Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има. Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост.
към текста >>

Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам на Него в тоя свет. Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има. Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното.
към текста >>

Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.
от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното. Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро. Господ има да стори велики неща в тая земя. Всичко което Бог е казал ще се изпълни. Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот. Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето. Когато Утешителят Дух Святий ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов. Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина. Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува на сърцето Ви с всичката своя пълнота. Аз ще се бавя в село може би още десетина дни. Онзи человек когото довеждах при Вази и на когото дадохте церове, не е получил още облекчение.
към текста >>

43. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви.
№ 5 1899 октомври 7, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана. Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата. Пътищата Божии са неизследими. Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет, на които сърцата принадлежат другиму, а не на Христа.
към текста >>

Работите Ви най-после ще земат един добър край, за който Ви винаги ще бъдете благодарен за милостта която Господ е показал.
Нека не се безпокоим. Господ ще помисли за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден. Божиите работи са неотложими. Господ ще намери своите си избраници и те ще го познаят. Моят съвет е да следвате пътя който Бог Ви е отворил и всичко ще се уреди. Работите Ви най-после ще земат един добър край, за който Ви винаги ще бъдете благодарен за милостта която Господ е показал. Римляном глава 12. Особно внимание обърнете на стиховете I-2 и 3, а тъй също размислете и върху 7-8-9-10-11 и 12. Не бойте се Господ ще Ви води докрай. Най-после ний ще победим. Истината ще възтържествува, правдата ще се възцари.
към текста >>

Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище.
От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал. Добре ли е, зле ли е, не зная. Г-н Икономов заедно с г-жа си се премести в Търново. Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време. Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели. Тук има един беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище. Аз му обещах да му дам моята лепта. Ще попитам и Вази ще можети ли и Вие да му пращате по 5 лева всеки месец докато изкара зимата. Това което нему ще принесете Господ ще ви благослови. Пожелавам Ви мир и радост Господня. Имате поздравления от баща ми.
към текста >>

44. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си.
Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си. Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.” От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи.
към текста >>

От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос.
Ето моя съвет: Онова което сърцето Ви желае да стори засега, сторете го, макар и да не сполучите (т. е. похлопайте в Народното събрание). Защото от всяко нещо требва да извлечем един добър урок за себе си. Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в душата Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.” От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля. От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху един важен Евангелски въпрос. Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих.
към текста >>

По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух.
Те са добре и успеват в Истината. Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух. Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия. “Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус. Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила.
към текста >>

Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия.
Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази. Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух. Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на Единия и на другия. “Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус. Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска. Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила. Аз я оставям на волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно.
към текста >>

Един от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение.
Защото негово е царството, силата и славата во веки. Колко са благи Божиите пътища и колко са сладки неговите размишления. Неговите слова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за Вази, Господ Бог мой да Ви подкрепя и ръководи. Имате нарочно поздрав от баща ми. Един от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение. Дявола и там се загнездил, но Господ е верен. Приемете моя приятелски поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
към текста >>

45. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
към текста >>

У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми! ". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура.
към текста >>

Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.
То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25).
към текста >>

У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко.
Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят! ". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
към текста >>

Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.
По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.).
към текста >>

46. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост.
Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в Силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на Моето сърце тия думи от Лука 14, 26, 28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението, според твоето вътрешно убеждение. Попитай ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според Волята на Господа Бога Нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор, Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предам всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно.
към текста >>

47. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Сега всекой един от нас нека се опаше през чреслата [слабините] като войник и да е готов.
Надейте се на Божията Милост и благост и Господ ще Ви помогни. От Моя страна Ви съобщавам, че желая да се видим в гр. Варна на 6-ий априлий заедно с нашите приятели от Бургас. Пътят на Делото Господне се отваря. Нам ни е казано и Господ Бог наш е с нас. Сега всекой един от нас нека се опаше през чреслата [слабините] като войник и да е готов. Ний се молим за Вашето преуспевание. Молете се и Вий усърдно. Времето на бъдещето приближава и Аз чувам онзи тропот онзи раздор, който има да обхвани народите. Великото и страшно притеснение, което има да последва, но Вий тогава нема да сте в тоя свет, но във вечността. И зависи от настоящето Ви поведение спрямо волята на Господа.
към текста >>

48. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”.
В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение. Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории.
към текста >>

Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси.
Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение. Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице.
към текста >>

Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”. Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо!
към текста >>

Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни.
Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си.
към текста >>

Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице.
Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории. Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни. Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице. В такова космическо състояние се намират днес душите на хората. Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават. И защо! Защото живеят в греховете си. Знаменития Паскал казва на едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим.
към текста >>

49. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов.
3. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години съборите стават традиция. Те се състояват през месец август. Това не е случайно.
към текста >>

Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива.
Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи,наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря на мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години съборите стават традиция. Те се състояват през месец август. Това не е случайно. То е във връзка с известни сили, които в дадено време действатв Природата. Те са условия, които Учителя разумно използва.
към текста >>

те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България.
То е във връзка с известни сили, които в дадено време действатв Природата. Те са условия, които Учителя разумно използва. Д-р Георги Миркович (1826-1905) През следващите две години съборите се състояват в Бургас и след това пак във Варна. От 1910 г. те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България. Този град е свързан не само с политическия живот на българите, но и с духовния. Той е бил най-важният център при създаването и разпространението на богомилството.Незабравими са годишните срещи на учениците с Учителя. За тях те се готвят отдалече. Учителя казва: Пригответе се и се очистете всички,за да може Божият Дух да работи. Всеки в себе си да възстанови Царството Божие.
към текста >>

Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство.
Наемат се околните вили за разквартируване на гостите, но те са недостатъчни. В едно от лозята възниква стан от палатки. В определения ден от всички краища на страната пристигат гости. Всички са сърдечно посрещнати и настанени. Оживлението е голямо,но редът е образцов. Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри. Учителя казва: Братството е израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство.
към текста >>

Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж.
Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях. Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж. Той им казваше:Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача на Земята.Лицата на всички ученици са озарени от вътрешна светлина. В очите им се чете радостта на новия ден, който иде. Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония. Всеки е готов да служи на другите. Външни заповеди не се издават.
към текста >>

В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците.
Утринната молитва започва. В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света. После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител. Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците. Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: “Вземи от мен колкото искаш.” Как ще се отплатите на Великото? Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения.
към текста >>

Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше.
Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея. Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане. Всяка стъпка в този труден път Учителя подготвя внимателно. Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека. Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага. Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше. Той даваше понякога нови песни, които заучавахме заедно с Него. Едва ли някой от учениците ще забрави момента, когато Учителя за пръв път изпя песента Фир-фюр-фен. Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага. Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти. Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град.
към текста >>

Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага.
Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека. Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага. Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше. Той даваше понякога нови песни, които заучавахме заедно с Него. Едва ли някой от учениците ще забрави момента, когато Учителя за пръв път изпя песента Фир-фюр-фен. Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага. Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти. Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град. Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците.
към текста >>

Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти.
Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага. Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше. Той даваше понякога нови песни, които заучавахме заедно с Него. Едва ли някой от учениците ще забрави момента, когато Учителя за пръв път изпя песента Фир-фюр-фен. Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага. Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти. Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град. Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят.
към текста >>

Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи.
Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане.
към текста >>

Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане.
Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане. Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.На друго място казва:Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха. Понякога Учителя предоставяше на учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше. Разговорите с Учителя бяха едни от най-обичните часове. Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота. Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид.
към текста >>

Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.На друго място казва:Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха.
Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане. Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.На друго място казва:Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха. Понякога Учителя предоставяше на учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше. Разговорите с Учителя бяха едни от най-обичните часове. Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота. Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя.
към текста >>

Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята.
Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота. Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.Ясен покой се спуща над стана. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ
към текста >>

Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен.
"Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди.
към текста >>

През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят.
А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие.
към текста >>

50. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава.
към текста >>

Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов.
Ето спомените му оттогава. „Една вечер преживях нещо страшно. Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа. Настръхнал в ужас, аз легнах на леглото и се завих презглава. На другия ден ми казаха, че се явили таласъми и в други къщи. Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов. Той се занимаваше със спиритизъм и беше чел такива книги. Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум". Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П.
към текста >>

Козлов се запознах с друг един човек - П.
Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов. Той се занимаваше със спиритизъм и беше чел такива книги. Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум". Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
към текста >>

На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек".
към текста >>

Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак".
щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя:
към текста >>

Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските.
„Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш.
към текста >>

Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал.
към текста >>

На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
към текста >>

Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
към текста >>

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>

в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението
Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т.
към текста >>

Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща.
Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре.
към текста >>

Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

А щастието и величието на един народ зависят: 1.
Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините.
към текста >>

И един ден всички ще бъдем такива истински човеци."
От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден всички ще бъдем такива истински човеци." 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
към текста >>

51. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта)

Той е живот на един пътник.
Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ......................
към текста >>

52. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.”
Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом. Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението.
към текста >>

Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни.
Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем.
към текста >>

Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо.
Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе. Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда. Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят. По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение. Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята на провидението. За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем. Аз писах за книгата на William Stainton Moses но още не съм получил отговор.
към текста >>

53. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок.
Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците, у Бога са възможни. Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо. Това да са нашите най-големи грехове. Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ние не сме отговорни за нищо.Ние не живеем във времето на Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл. Ние живеем в свободата сега на Божията благодат.
към текста >>

54. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Крепете се взаимно, молете се един за друг.
Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения.Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом.Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина.Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.Ваш верен: П. К ДъновС търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате. „Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата. Защото в Христа Исуса нито обрезанието има сила, нито необрезанието, но вяра, която действа от любов.
към текста >>

Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява.
„Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата. Защото в Христа Исуса нито обрезанието има сила, нито необрезанието, но вяра, която действа от любов. " (Гал. 5:5)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)...................124. Емаус е селище, за което в Библията се казва, че се намира на 60 стадии (11 км.) от Йерусалим. Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява. (У., № 39, 16.06.1900 г.)125. Вероятно Учителя П. Дънов има предвид периода след идните три полугодия, т.е. говори за края на 1901 г. (У., № 39, 16.06.1900 г.)
към текста >>

55. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество.
Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на Волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим.
към текста >>

В това седи съвършенството – в познанието Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител.
Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството – в познанието Волята на Единия истинен Бог, Господ Спасител. Велики са неговите благословения, които е приготвил за онези, конто Го любят. Там, горе в Небето, има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти.
към текста >>

Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.
Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий.
към текста >>

Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават.
Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда Живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори Доброто, което може, и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като Виделина в душата си – да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после – във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва.
към текста >>

56. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа.
Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 27 иуний 1900 Любез.[ний] д-р Миркович. Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви. Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа. Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля.
към текста >>

Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен.
Нови Пазар 27 иуний 1900 Любез.[ний] д-р Миркович. Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви. Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа. Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
към текста >>

Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи.
към текста >>

Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние.
Вашите съобщения ме радват. Относително до загадъчната личност, това е нещо което се пази в тайна от Небето. Денът и часът ще се открие сам кога дойде. Вождът по всяка вероятност е Господ Исус, който има да се яви в некоя видима или невидима форма. Дали това ще е пълно изявление или отчасти, това не мога да кажа. Вярното е, че Българския народ има да мине през един път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние. Ако помниш всичко което бех ти казал по-преди, непременно ще се сбъднат думите ми. Ваш верен: П. К. Дънов [П. П.] Поздравете нарочно приятелите от мен и им кажете, че това което очакваха аз да им пиша и което им беше казано, че щя, аз го писах ако разбират силата на думите ми и техния истински дух, блажени са. И дано имам радостта за Вази да слушам, че успевате във всичко което е истинно и добро.
към текста >>

57. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят.
И Аз затова съм дошъл – да ти говоря за Истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в животът си за ръководител. Съмненията, които постоянно проникват в душата и умът ти, възпират временно твоя успех. Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и Той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя свят. Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти. И това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти. Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат умът ти в нищо. Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно, а същинските и добри неща – те са вечните.
към текста >>

Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност са слабост и недъг на един живот като твоя.
Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги. Не трябва никакви второстепенни мисли да отвличат умът ти в нищо. Каквото и да притежаваш в тоя свят, то е временно, а същинските и добри неща – те са вечните. Те са нещата на бъдещия живот. Те са вечното богатство, което принадлежи на твоята душа. Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност са слабост и недъг на един живот като твоя. Разбери ме, Любовта иска жертви и себепожертвания. Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик на твоя Господ. Ето, виждам, има много неща в твоето сърце, които трябва да отхвърлиш. Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш! Откажи се, Животът не седи в тях.
към текста >>

58. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на Живота, което е Виделина и Веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при земането на веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността. В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства.
към текста >>

Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна Добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог, от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната Добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за нашия? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна Добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно – ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те подигна духом да гледаш и виждаш това, което досега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред теб? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа – дали това е истина, или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение.
към текста >>

Несъмнено. Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един непосредствен вътрешен начин.
Когато Исус ходеше по Земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие – Той, Господ сам, който беше самата Истина, – да говори и свидетелства за самата Истина, която беше Той сам, скритият и съкровеният Господ на Мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това, когато дойде Слънцето на Живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата Светлина и Топлина, която всякой усеща и чувства най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието.
към текста >>

Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда.
Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой, ти – Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това?
към текста >>

59. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...

Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа.
Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.
към текста >>

Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа.
Ето тази е необходимата нужда за теб да се родиш от Бога и от негова Дух. Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна.
към текста >>

Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ.
Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята Любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно.
към текста >>

И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно.
Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб. А сега сам Господ на Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята Любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно. Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала, и сам Господ Бог на Мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство – да знаеш, което съм свидетелствал за Истината. И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоят Господ, който мъртав бях и сега Съм жив и действам за твоята душа. И в Моите ръце са ключовете на ада – Аз отварям и аз затварям. И зная всичко, което се върши в поднебесная – няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от моето око.
към текста >>

Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си.
Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Негова милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в моето присъствие, ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов. Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастат един ден.
към текста >>

Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастат един ден.
Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастат един ден. И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духа ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на Любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духа на твоя Благ Господ, който, макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоят ден, когато приемеш всичките ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш. Но бъди верен, ще познаеш, че това са мои думи.
към текста >>

60. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти.
Седем разговора с Духа Господен Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други.
към текста >>

Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето?
Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги? Не, казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само наглед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не, в Небесния дом не могат да влезнат неща, в конто грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълнеха преддверията на славното Небе и конто само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго.
към текста >>

Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълнеха преддверията на славното Небе и конто само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища.
Те само наглед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не, в Небесния дом не могат да влезнат неща, в конто грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълнеха преддверията на славното Небе и конто само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
към текста >>

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството.
Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно.
към текста >>

По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа.
към текста >>

Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ.
към текста >>

Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота.
Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните.
към текста >>

И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.
към текста >>

Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
„Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат.
към текста >>

Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие.
И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи. Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духа на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господстват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните.
към текста >>

Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден.
Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта Му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта Му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е Един чист и свят. За Него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на Своя Дух на Своята върховна Воля.
към текста >>

Бог е Един чист и свят.
Ето в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта Му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта Му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е Един чист и свят. За Него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на Своя Дух на Своята върховна Воля. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен, и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните – да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости, и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждане, твоето възобновление и усъвършенстване в пътя Господен.
към текста >>

Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот.
И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство.
към текста >>

И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш.
Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия Живот, ще познаеш както си познат.
към текста >>

61. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е.
Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самаго тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше Живота си, а спечелеше богатството си? Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си.
към текста >>

В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб.
Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертва богатството си за избава на Живота си. Защото Животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели Живота. В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб. Разбери, прочее, съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си?
към текста >>

Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си?
В повестта на праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб. Разбери, прочее, съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение.
към текста >>

Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това.
Не показва ли това върха на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби Живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил на спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение. Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действат благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и негова глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш от къде иде. Но този живот е сам Господ на Живота. Негова Свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му.
към текста >>

И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила.
Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. „Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение?
към текста >>

Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина.
И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“ 8 юли 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDF
към текста >>

62. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятъра? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна.
към текста >>

Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.
Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел, в очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с теб, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенстване и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им.
към текста >>

В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен.
Да, вяра – тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни.
към текста >>

Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя.
Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно, и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро, милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие.
към текста >>

Той е Михаил, един от върховните служители Господни.
В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и живота на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Даниила, раба Божий, който е бил пращан до твоите приятели, и ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил 19 се радва за своя познат приятел, когото обича. „Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения.“ Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки.
към текста >>

За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии.
Ще има постоянни преговарения на земните царства, но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да отегнат сърцата ви от ядене и пиене на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно, имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии. Божиите дела са чудни – между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот.
към текста >>

Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази.
А преди всичко, служете Господу усърдно, имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между Ангелите Божии. Божиите дела са чудни – между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието на Своя велик и Свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот. Ето това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от него? Не, той е съвършената пълнота. Ний сме всякога близо, светът не е пуст.
към текста >>

Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае.
Ний се движим и живеем в Него, защото това е върховната Воля на Бога. Ний Му служим, ние Го любим, ний Го славим. Възвещаваме Словото Му в род и род. Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с Мен, за да гледат славата Ми, която Съм имал у Теб преди създание мира.“ 9 юли 1900 г., Нови Пазар Седем разговора с Духа Господен - Разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDF
към текста >>

63. Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)

Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни.
Няма защо да се съмняваме. Неговата Сила, Неговата Правда, Неговата Истина ще възтържествуват. Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него човек на никаква работа не може да се хване. Има много неща, на които не съм ви отговорил, но те всички чакат своето време. Времето ще направи работите по-ясни. Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни. Бог забавя, но не забравя. Макар и да дълготърпи, [в]се ще отдаде правото на своите избраници. Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните и временни страдания ще изработят по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писаното.
към текста >>

Твоето желание, което имате, аз го разбирам и един ден и то ще се изпълни, малко търпение още.
Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните и временни страдания ще изработят по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писаното. 3ащото не е буквата, както казва Христос, но Духът, Който дава живот. [II Кор. 3:6] Твоето желание, което имате, аз го разбирам и един ден и то ще се изпълни, малко търпение още. Поздрави всички. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

64. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Мене от 10 -15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време, но един вътрешен глас ме възпре да сторя това, което ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно да сторя волята на Господа.
Нови пазар, 10. VII. 1900 г. Люб. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ви отговоря. Тук сега виждам, че работи Божият пръст. Мене от 10 -15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време, но един вътрешен глас ме възпре да сторя това, което ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се почудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би само да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканване, но отговорът беше същият, че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в седем разговорами изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
към текста >>

65. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава.
към текста >>

Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов.
Ето спомените му оттогава. „Една вечер преживях нещо страшно. Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа. Настръхнал в ужас, аз легнах на леглото и се завих презглава. На другия ден ми казаха, че се явили таласъми и в други къщи. Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов. Той се занимаваше със спиритизъм и беше чел такива книги. Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум". Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П.
към текста >>

Козлов се запознах с друг един човек - П.
Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов. Той се занимаваше със спиритизъм и беше чел такива книги. Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум". Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
към текста >>

На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ. Приятелят В. Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек".
към текста >>

Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак".
щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя:
към текста >>

Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските.
„Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана. Когато излезе разписанието за отпуските на чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса. Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата на парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде на началника на ума и да вземе да ни спре. Затова решихме да тръгнем пеш.
към текста >>

Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал.
към текста >>

На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
към текста >>

Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т. Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на живота си остава най-верният член на Братския съвет. Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът.
към текста >>

Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Той е научен да спазва законите на държавата. Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата. Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
към текста >>

в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението
Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г. в един часа с диагноза сърдечен удар.За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т.
към текста >>

Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща.
Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре.
към текста >>

Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

А щастието и величието на един народ зависят: 1.
Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии. Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините.
към текста >>

И един ден всички ще бъдем такива истински човеци."
От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини. Обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителя учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден всички ще бъдем такива истински човеци." 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
към текста >>

66. Писмо на Учителя до Пеню Киров

Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни.
Няма защо да се съмняваме. Неговата Сила, Неговата Правда, Неговата Истина ще възтържествуват. Но изпитът все ще трябва да се мине, без него човек на никаква работа не може да се хване. Има много неща, на които не съм ви отговорил, но те всички чакат своето време. Времето ще направи работите по-ясни. Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни. Бог забавя, но не забравя. Макар и за дълго, търпи се, ще отдаде правото на своите избраници. Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните временни страдания ще изработите в по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писмото.
към текста >>

Твоето желание, което имаш, аз го разбирам и един ден то ще се изпълни, малко търпение още.
Макар и за дълго, търпи се, ще отдаде правото на своите избраници. Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните временни страдания ще изработите в по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писмото. Защото не е буквата, както казва Христос, но Духът, Който дава живот. Твоето желание, което имаш, аз го разбирам и един ден то ще се изпълни, малко търпение още. Поздрави всички. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) писмото липсва в Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

67. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар

Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г.
137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х! Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.)
към текста >>

68. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар

Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите.
Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Как е Тодор? Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите. Няма съмнение, че за бъдеще има да се появяват и други. На мен ми се даде едно съобщение от числата 63 и 66 и още не съм имал време да го разчленя. Изискват се математически изчисления. Пишете ми нещо важно ако има за Д-ра и бр. Тодора, а тъй също и за вази.
към текста >>

69. Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА

Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението.
Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят Живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Там, гдето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението. Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? – Мъдрост. Какво искаш? – Знание.
към текста >>

Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър.
Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Тогава какво те още безпокои, отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие.
към текста >>

Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
Тогава какво те още безпокои, отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър. Всеки става такъв, какъвто иска. Адам беше в Рая, мястото на блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше. Но ето един ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкусът на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди.
към текста >>

Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят.
Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб. Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели.
към текста >>

70. Учителя получава от Духа „Трите неща”

Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението.
Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло.
към текста >>

Няма нито един по-добър.
Защо ти е, кога ти причинява вреда? Тогава, какво те още безпокои? Отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, каквото иска. Адам беше в рая мястото на блаженство. И добре му беше. И имаше от нищо да страда. Глава не го болеше.
към текста >>

Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
Всеки става такъв, каквото иска. Адам беше в рая мястото на блаженство. И добре му беше. И имаше от нищо да страда. Глава не го болеше. Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди.
към текста >>

Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат.
Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб. Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух.
към текста >>

71. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.
Нови пазар, 8 ноемврий 1900 г. Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.
към текста >>

Единият е млад, другият е на средна възраст.
Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните.
към текста >>

Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб.
Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра.
към текста >>

Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш.
Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо; Отец ви е благоволил да ви даде Царство". [Лук. 12:32] Надявам се да чуя добри неща от вази. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля, съобщете ми как отива всичко в Бургас. Поздрави бр.
към текста >>

Нека да се не смущава, Господ на спасението е Един.
К. Дънов От Козлов имате ли някое писмо наскоро? Как е Арменчето? Поздравете го от мен и му кажете, че ако той търси усърдно Господа, Той ще му се открие. Нека да знае, че Господ Исус го люби и че може да го спаси, стига той да вярва в Неговите думи и да се старае да живее според тях. Нека да се не смущава, Господ на спасението е Един. „Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ. [Йоан. 14:6] Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще. Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му. Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща.
към текста >>

Той има един таен грях, който трябва да напусне.
Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му. Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща. Същий На бр. Тодора кажи да се пази от грях. Той има един таен грях, който трябва да напусне. Този му сърдечен грях е, който го спъва и държи и за който е пострадал. Господ го люби и затова го е избавил. Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ....................
към текста >>

72. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Боголюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него.
към текста >>

Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов.
Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Боголюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него. " Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа".
към текста >>

„Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него.
Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него. " Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа". Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа. Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух.
към текста >>

Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори.
" „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова.Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благоутробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа. Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпровожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.
към текста >>

73. Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар

Тя е един пропуск.
163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани. (У., № 51, 27.11.1900 г.) 164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо. В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
към текста >>

Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число.
В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си. „Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на Братството. (У., №51, 27.11.1900 г.)
към текста >>

74. Учителя дава 'Добрата молитва'

Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в писмо до един от първите ученици - Пеню Киров.
Учителя дава "Добрата молитва" Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в писмо до един от първите ученици - Пеню Киров. Учказания за четенето на Добрата молитва могат да се прочетат в: 1. Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото) Нови Пазар, 27 ноември 1900 г. 2. „Наряди и упътвания" от 1925 г. НАРЯДИ за 1925 година
към текста >>

Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд.
Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати. Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София.
към текста >>

Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката на един братски дом - салон.
2) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ от З.III.1925 година Люб.брат... М. Краев..., НЛ.К.БА Помолиха ме братята от с. Мъглиж (Казан. Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката на един братски дом - салон. По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камани и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага. Ето защо обръщаме се към вас, ръководителя на кръжока, и към вас, драги братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ на Мъглижкото братство. За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят. Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат. Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело.
към текста >>

Техният ум мяза на един неопитомен кон.
Господи, дарувай ни Твоя Дух," Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието на Йоана; 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум.
към текста >>

В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум.
В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните). Понеделник, 24 август 1925 год. 5ч. с.
към текста >>

Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши.
Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните). Понеделник, 24 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва
към текста >>

То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила.
И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага. 6. Гимнастически упражнения. Вторник, 25 август 1925 год. 5ч. с.
към текста >>

Туй обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес.
Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: Ще се кача на върха! Туй обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: започвам да изпитвам вече тази сила. Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос - „ Ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси.
към текста >>

Може да го съберете само по един начин.
Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен?
към текста >>

Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв.
На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме.
към текста >>

Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината.
от Йоана. Да се прочете 23-а беседа: „Да се не смущава сърцето ви"! Ще ви дам едно правило: Пази ума си чрез светлината, душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината - в студенина и чистотата - в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: Когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо.
към текста >>

В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате.
„Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна." Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите какъв е изразът й и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мене дома! От дълго време те очаквах! " Така е и с братята.
към текста >>

Вие търсите един начин да бъдете чисти.
От дълго време те очаквах! " Така е и с братята. Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в душата си, той ще го покани у дома си. Този стих е жив, ще ви дойде на гости. Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Значи, ще намериш Мъдростта, която е отгоре иТя ще внесе чистота. После, искаш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб - да бъдеш мирен. Тя ще внесе мира. После, ти си неприветлив.
към текста >>

Ами че, ако един човек ви е разлюбил и Господ ли ви е. разлюбил?
Нали е така? Това е едно хубаво качество. И така трябва да бъде! Щом ви разлюбят, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се - ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че, ако един човек ви е разлюбил и Господ ли ви е. разлюбил? Чудна работа! Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ.
към текста >>

Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта.
Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия на хилядата свещи ще отиде в едната свещ. Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една. Хиляда души, на които любовта е равна на една свещ, представляват голяма свещ. Някой казва: „Аз те обичам." - Колко? С една хилядна от голямата свещ ли? Не, по-добре всеки един от вас да има хиляда свещи от Любовта. Събота, 29 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва Добрата молитва „Благословен Господ Бог наш".
към текста >>

При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадено възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината.
Добрата молитва „Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Забележка: При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадено възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух. Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника; единият вторник - 52-та вторника и т.н. Наряди за 1925 г. Изгревът - том 22
към текста >>

Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух.
„Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Забележка: При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадено възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух. Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника; единият вторник - 52-та вторника и т.н. Наряди за 1925 г. Изгревът - том 22
към текста >>

Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника; единият вторник - 52-та вторника и т.н.
Отче наш. Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат." Забележка: При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадено възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух. Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника; единият вторник - 52-та вторника и т.н. Наряди за 1925 г. Изгревът - том 22
към текста >>

75. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

Такова душевно състояние е драгоценно.Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си.
1900 г. Любезна госпожо М. Казакова, Вашето писмо от 1-ий декември приех и четох с внимание всичко, което ми пишете. Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение на духа. Гдето присъствува Духът, там има свобода. Такова душевно състояние е драгоценно.Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най-ранната възраст той е говорил със звук.
към текста >>

По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
„Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." „Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството.
към текста >>

И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни.
„Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." „Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството. Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето на душата. Обаче Господ, който слезе в лицето на Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома на нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази.
към текста >>

Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов.
Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът на Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал". И тъй действията днес на Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.Виделината, която ни заобикаля, е необорима. Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа? Чий син е? " Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде.
към текста >>

Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен.
" Да, той е Божественият младоженец на всички души. Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията на Божията Любов. Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение.
към текста >>

Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен.
Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките на своята Любов. Той говори нам ясно и небето е свидетел.Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота на душата. Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно.
към текста >>

Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч.
Може: чрез видение, чрез внушение, чрез вдъхновение. Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен. Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде. Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен. В това няма нищо чудно. Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка.
към текста >>

Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка.
Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч. Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение. Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето.
към текста >>

Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета.
Що е четенето, ако не е едно леко и приятно внушение. Внушението е от няколко степени: първо в кръга на нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга на нашата воля, когато прониква несъзнателно. Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ на нашия ум. Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата на ума, стига умовете да се намират в еднаква степен на подготовка. Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка. Също както във физическия свят, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение на предмета. Кой не знае, че изображенията на много предмети ние го приемаме в обратна форма. Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни. Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог.
към текста >>

Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето.
Защото образа на коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата на ума, а съдържанието чрез силата на сърцето. Тия са две огнища на душевния живот, приспособени към различни цели на вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение. На ума говори светът, на сърцето Бог. Има два начина на съждение: логичен, т.е. посредствен и интуитивен или непосредствен. Единственото място, от което Господ може да ни говори, то е сърцето. Има три степени, по които душата минува, те са: физическо, умствено и духовно.Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото способностите; а в духовното висшите стремления на духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка. И въпреки всичкото неверие и невежество душата не може да избегне от постоянното въздействие на тая виделина, която прониква всичко. Истината е нещо, което не мени своята тежест. Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието. По тази причина нещата на Духовния свят са вечни.
към текста >>

Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте.
По тази причина нещата на Духовния свят са вечни. Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е. ако Господ ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост.
към текста >>

Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен.
Божествените мисли имат особен отпечатък. Те се познават по своята животворяща сила. И право е казал Христос, „че не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии". Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този свят, за който се приготовляваме. Павел казва на едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте. Какво може да бъде поръчителството на един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен. Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас. „Днес ако чуете гласът му, казва Писанието, не ожесточавайте сърцето си", т.е. ако Господ ви посети, не затваряйте вратата на сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост. Ето каква е целта на спиритизма, като наука да докаже на днешния свят, че има нещо повече от това, което виждаме.
към текста >>

76. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Тъй че един ден ще бъде изнесена.След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села.
Обаче салонът е препълнен. В тази сказка Той набелязва основните идеи на Новото Учение. Тази сказка я имаме написана от самия Учител. Защото Той написва писмо до Пеню Киров, както и самата сказка. Той я предава на Пеню Киров написана собственоръчно и ние я притежаваме. Тъй че един ден ще бъде изнесена.След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села. Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има възможност. И повечето пешком. Така Той тури основите на Братството. Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им. Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството.
към текста >>

Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса.
Зад тях има .още сетивен живот, който ние не познаваме, нямаме органи за него. И така първите приятели се занимаваха със спиритизъм. Отначало Учителят ги насочва в правилна посока. Как да се ориентират, как да познават съществата, които се явяват чрез медиумите, как да се влиза във връзка тях и как да се справят с мъчнотиите, които се явяват в тази област. Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна. Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса. Какви ли не истории ние знаем от онова време. И забавни и много трагични за приятелите. По-късно Учителят ги извежда от спиритизма и ги насочва в друга насока. Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите.
към текста >>

Учителят разглежда един човек френологически, след като е направил измерванията си.
Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Има много опитности с Учителя в тези пътувания из страната и много от тях са записани. Притежаваме френологични карти от Учителя. Тези карти са отпечатани, има графи, раздели и са обозначени всички центрове на главата. В тези карти Учителят е нанасял своите бележки. Учителят разглежда един човек френологически, след като е направил измерванията си. Той имаше и уреди за това. Измерваха се диаметрите на главата, както на уши, нос по специална метода. След като се отбележи в картата, тогава се вижда дали даден център е развит и до колко. След това му се туря бележка 3,4,5.Като се попълни тази карта, Учителят започва да дава тълкувание на всички тези данни и накрая изнася една обща характеристика на човека. От тези карти можеше да има стотици, но в Търново осиновената дъщеря на Елена Иларионова ги бе изгорила поради уплаха в едно от поредните гонения срещу Братството.
към текста >>

Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване.През 1938 г.
Учителят разреши, но тя не е Негова. Тя бе напечатана от наши приятели.Тази карта е по Фаулър. После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване.През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си. Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френо-логичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.Днес се намира в много братски къщи.
към текста >>

Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове.
После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване.През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си. Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френо-логичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела. А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център.* " Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват.
към текста >>

Не само уединение!
Останалите бяха любопитни. Изгревът - Том 2 104. НАЧАЛОТО Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина”1 на издателя Тодор И. Бъчваров.3 Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години.
към текста >>

Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г.
към текста >>

1905, Сливен), един от първите ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
“Виделина” (Сливен), Г. I, за м. април–май 1903, с.1. Основател на списанието е д-р Георги Вълков Миркович (Сливен, 10. 03. 1828(5?) – 29. 09. 1905, Сливен), един от първите ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. От януари 1904 г. (Г. II) редакцията и на това списание се поема от Т. И. Бъчваров. Людмила Т. ДИМИТРОВА, библиограф
към текста >>

77. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Не само уединение!
I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис; Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров. Търся статиите по френология от Учителя. Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години.
към текста >>

Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>

Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И. Бъчваров и в сп. “Виделина”7 на д-р Г.
към текста >>

78. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Шумен

Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното.
Нашите приятели в Н[ови] п[азар] ги оставих много добре9. Някои от по-последните съобщения, които съм приел, ще Ви ги съобщя с някое друго писмо. Има силна борба, но Онзи, Който е откъм нас, е силен. Ние ще приемем помощ Отгоре, и то наскоро. Силата ще се удвои и делото ще тръгне. Вярност, преданост, единодушие в Любовта, това е важното. Колко са славни въжделенията за Този, който ни придружава в живота. Скръб или радост, все що е дошло, е добро. Надявам се да се видим пак, може би наскоро. Поздрави бр. Тодор. Кажи му: Томува, на Когото е дал обещание, Го крепи.
към текста >>

Няма нито един да е забравен.
Колко са славни въжделенията за Този, който ни придружава в живота. Скръб или радост, все що е дошло, е добро. Надявам се да се видим пак, може би наскоро. Поздрави бр. Тодор. Кажи му: Томува, на Когото е дал обещание, Го крепи. Няма нито един да е забравен. „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде Царство." [Лук. 12:32] Молете се усърдно за успеха на общото дело. Искайте от Господа сила и Мъдрост и ще ви се даде. Той ще ви научи да работите. Пазете се от всяка дяволска измама.
към текста >>

79. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Дълъг е действително пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Тогози, Който ни люби.
Каква велика мисъл: „Бог ни люби". Да, Той ни помни и се грижи и промишлява за нас. Благото Му сърце всякога ни има пред лице. Благият Му Дух винаги е готов да ни помага, да ни крепи. Божията Мъдрост на всяка стъпка ни ръководи. Дълъг е действително пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето на Тогози, Който ни люби. Тогава ще бъдем задоволени. „Кога видя Твоето лице, тогава ще бъда задоволен" - казва псалмопевецът. Винаги очаквай Божиите благословения. Просете и Господ ще ви подари сила и Мъдрост. Аз бих желал да зная как прекарвате засега.
към текста >>

16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“.
Дънов и участва във всички срещи на Веригата. 13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г. не са открити данни за кореспонденция помежду им. 14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели.
към текста >>

Единият е млад, другият е на средна възраст.
18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно евангелие. Той е твърде разумен младеж,свършил е четвърти клас, но е беден, и види се, затова и Господ го вика“.
към текста >>

80. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, не е известно нам.
Киров,Последното Ви писмо приех23 . Работите, за които ми говорите, ми са ясни. В много неща има да се съобразим според вътрешните свои разбирания. Има трудни въпроси за разрешение. Има тъмни ъгълчета в живота. Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на един живот, който как ще се развие за в бъдеще, не е известно нам. Всичките зародиши чакат своето определено време. Всичките душевни дарби не могат да се явят същевременно. Има известни ограничения поставени, които не могат тъй лесно да се прескочат. Мъдростта, знанието идат от друг свят, подчинен на други закони. Развитието на душата подлежи под господството на Оногова, от Когото зависи всичко.
към текста >>

81. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.

И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива.
Дяволът не стои - и той работи усърдно за своето дело. Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му, на трети ще поквари ума, на четвърти ще разврати сърцето, на пети ще убие вярата, на шести ще внуши да се откаже от Господа. И много такива дела има у него. Той е баща на всяка лъжа и измама. Но каквото и да прави, на неправдата са къси краката, тя почива на пясък. И той сам ще се убеди един ден, че Бог поругаем не бива. Този, Който ръководи на живота, познава добре мислите на всички. На фараона казва: ,,Затова те подигнах, да покажа славата си на бъдещите поколения". Несъмнено ще се случи нещо важно наскоро. Това е вярно. Този, Който води всички, ще ви съхранява.
към текста >>

Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител28.
„Ако ви гонят от едно място, идете на друго." Свободни сте. Никому нищо не сте длъжни, освен за Бога и Любовта Му. Трябва да спазваме своите правдини, които Бог е подарил. Ако ви е възможно, пишете ми с приносящия това ми писмо. Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител28. Може би, ако ми се отвори пътят, да посетя и Бургас, да се видим. Но това е от второстепенен интерес засега. Поздрави бр. Тодор и другите.Ваш приятел: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------26 Гьозекен (тур.) – букв.
към текста >>

82. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази.
Варна, 2 май 1901 г. Любез. бр. Киров, Писмото Ви от 21-ви март, както и това от 7-и апр[ил], получих. Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук. Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било един изпит за Вази. Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения. Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос.
към текста >>

Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме. Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси.
към текста >>

83. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ. Разпределението на Шпурцхайм. Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1.
към текста >>

термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват.
мотивната [лат. Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3. умствена или нервическа система.Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV.
към текста >>

Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е.
умствена или нервическа система.Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV. Характеристики на темпераментите. 1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани.
към текста >>

Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления. Текстове и документи от Учителя „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год.
към текста >>

84. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Нашият брат Тодор при един най-малък изпит се оказа слаб във вярата.
По-близо до Него. Отец наш е благоволил да ни даде Царство. Ний сме овци на Неговото паство. Бог е откъм наша страна. Тези, които отстъпят от Него, ще се посрамят в своите пътища. Нашият брат Тодор при един най-малък изпит се оказа слаб във вярата. Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра, и неотменната Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." [Бит. 32:16] Той трябва да ходи пред лицето на Нашия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса. „Искайте - казва Господ - и ще ви се даде. Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите." [Мат.
към текста >>

85. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
към текста >>

86. Учителя предприема първата обиколка на България

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ Епистоларни диалози, Обяснителни бележки. Бележка 55 от "Епистоларни диалози"
към текста >>

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“.
към текста >>

С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
към текста >>

“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца.
Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон. А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“. Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“.
към текста >>

87. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
към текста >>

88. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
към текста >>

89. Учителя посещава Ямбол

Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода. Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело на гръб.
към текста >>

В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
към текста >>

Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“. По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там. Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“. А пък ние трябва да вървим,не може да останем. В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия. Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде един колар, който може да ви помогне. Конят му е много силен, колата – здрава, но той е своенравен човек, не би услужил да ви пренесе с колата си. Този човек е най-лошият. Досега никому добро не е правил! “ „Ще се опитаме“.Казвам на Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората. „А, не – казва, – аз не го чувствам.
към текста >>

Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това.
към текста >>

Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
към текста >>

Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така?
към текста >>

Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч. вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър]. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер.“ „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към текста >>

Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“. Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“. Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч. през нощта при този млад офицер, за да се уверите в това“ 40 Това писмо е писано в сряда, 25.07.1901 г., а П. Дънов пристига в Бургас на 28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
към текста >>

90. Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
-----------------------------------------------------------------------54 На този етап няма данни за това, коя е тя.55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“.
към текста >>

С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
към текста >>

“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца.
Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон. А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“. Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“.
към текста >>

91. Учителя посещава Пазарджик

„Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“.
към текста >>

С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
към текста >>

“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца.
Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон. А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“. Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“. Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря.
към текста >>

92. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

Не се ли изпитваме ний сега един друг?
Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата. Своята си ли воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно. Господ ще промисли най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил. Но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование, непоколебима вяра. Не се ли изпитваме ний сега един друг? Не се ли опитват мислите на всинца ни, кой какво мисли и какво желае? Да, каквото съм говорил, то ще бъде, но когато сме готови. Да, братко, Бог е свят, Бог е Любов и Той изисква от всинца да бъдем такива. Скърбите ни, грижите ни, смущенията ни Той е в сила сам да отмахне и никой друг. Кого ще призовем?
към текста >>

93. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина.
1, 3, 6,7 ОТ 1901 Г. И КН. 2 И 3 1902 Г Човешкият мозък е организирана облопродълговата маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината на черепа. Една линия, теглена направо от външния ъгъл на кое и да е око назад през отвърстието на окото и продължена в това направление до задната част на главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава на коровото или огънато вещество на мозъка. Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина. Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността.
към текста >>

Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността.
Повърхнината на мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина. Тази наредба на мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи на сивото вещество по- голямо разширение на повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина. Някои гънки на набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два. В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка.
към текста >>

Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия.
В окото на орела нервната повърхнина на ретината (или очната мрежица) е надиплена на гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила на зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост. В човека, който притежава най-високата степен на интелигентност, гънките на мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата на съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват. Даже измежду индивидите на човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината на тези гънки и в количеството на сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента на интелигентността. От факта, че размерът на сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част на мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане на мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения. Голям и малък мозък. Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
към текста >>

Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа.
Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия.
към текста >>

Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование.
към текста >>

94. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София

Имаме още един приятел и мнозина, които Господ привожда.
3а нуждите Ви Господ, Който Ви ръководи, ще промисли. Има засега някои лоши влияния, които се стараят да охладят Вашата вяра, но дерзайте. Помощ на всинца ни иде. Тук се вършат чудни работи. Ний сме били за дълго време в борба. Имаме още един приятел и мнозина, които Господ привожда. Само повече вяра, повече усърдие и молитва от всички ви. Кога Ви видя, има[м] да Ви донеса добри новини. Колко са верни и истинни Божиите обещания. Господ като че от мъртвите въздига мнозина. И начинът, по който работи Духът Господен, е чуден.
към текста >>

95. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
Помощта ще дойде оттам, отгдето е отредено. С искрен поздрав към вази всички. Ваш верен: П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)----------------------------------------------------79 Илия Михайлов Добрев е роден в Тулча на 24.10.1864 г. и умира в София през 1949 г. Той е един от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач. Дъщеря му се казва Надежда Илиева Куева – непряка сродница на П.Дънов.
към текста >>

96. Писмо от Учителя (Пощенска карта) до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото), Варна

Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки.
Варна 4 юлий 1902 Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога.
към текста >>

Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той.
Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа.
към текста >>

97. Учителя предприема втора обиколка на България

Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки.
Варна 4 юлий 1902 Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога.
към текста >>

Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той.
Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои. Един Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки. Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е един лош навик у Вази, ми каза той. Най-после решете положително какво именно искате да сторите, и веднъж като имате доброто желание, постоянствувайте в добрия път. А след всичко знайте, че Господ в непостоянните и колебливи не благоволява. Само ако се напълно съобразявате с неговите изисквания само тогава може да разчитате на Неговата помощ. А Вашето поведение и поведението на г-н Колесников ся не одобряват от Господа, понеже и двама имате користолюбие в себе си и слушате повече человеци отколкото на Бога. Това ми е съобщено да Ви кажа.
към текста >>

Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство".
Но, като ходим в пълнотата на мира и се подвизаваме с вярата и надеждата и силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр. Тодор, Мелкон, и всички други, които още не познавам.
към текста >>

98. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство".
Но, като ходим в пълнотата на мира и се подвизаваме с вярата и надеждата и силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр. Тодор, Мелкон, и всички други, които още не познавам.
към текста >>

99. (стар стил) Учителя тръгва от Варна за Бургас

Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство".
Но, като ходим в пълнотата на мира и се подвизаваме с вярата и надеждата и силата на Божията към нас Любов, ще имаме Небесната виделина. Нашият Господ ни люби и върши всичко за наше добро и ние сме длъжни в името на същата Любов да струваме всичко. А колкото как да го сторим, ще бъдем научени от Негова Свят Дух. Опитали сте и знаете, че са благи Божиите пътища и няма нужда да се убеждаваме в това. Господ ни е говорил ясно и откровено. Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на единство". А всяко добро желание Бог ще изпълни. Той ще укрепи, ще утвърди, ще насърчи и ще благослови. А това е нашата радост, да имаме Господа за наш помощник и сътрудник. Поздрави всички приятели, бр. Тодор, Мелкон, и всички други, които още не познавам.
към текста >>

100. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас

Един наш приятел тръгна за към Търново като турист и Аз му препоръчах да се срещне с вас.
Дерзайте, прочее! Стойте твърда и непоколебима, укрепявайте вярата си, приготовлявайте ума си, времената са зрели. Този народ, в когото живеем, ще се събуди и Господ ще го възкреси в Духа на Своята Любов. Всички онези, които спират неговия напредък, ще се премахнат. Ние ще бъдем свидетели на Неговия Дух. Един наш приятел тръгна за към Търново като турист и Аз му препоръчах да се срещне с вас. Надявам се да Ви е посетил. Той се вика Тодор Стоименов. Ние имаме тук с няколко наши приятели среща и държахме няколко сказки за общо усилване на вярата. И Господ е бил помежду ни. Тук засега е д-р Миркович.
към текста >>

НАГОРЕ

0.12843012809753